Определение № 98 от 8.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2017 г.

, IV
г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева

чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.

чл. 280 ЗЗД,
чл. 59 ЗЗД

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от

[фирма], представлявано от изпълнителния директор М. Б., чрез адвокати А. Г. и Г.
М. от СА К, срещу въззивно решение № 238/26.01.2017 г. на Софийския апелативен
съд, постановено по в. гр. д. № 3860/2016 г.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна
на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на апелативния съд.
Насрещната страна С. П., чрез адвокати О . С. и С. Б. от СА К, отговаря в
срока по чл. 287, ал. 1 ГП К, че не са налице основания за допускане до
касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е
неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГП К, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1
и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГП К, с което са изпълнени и
условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване,
съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира
следното:
Софийският апелативен съд обезсилил решението на Софийски градски съд
в обжалваната пред него част, с която е отхвърлен иска, предявен от С. П., против
[фирма], преобразувано чрез вливане в [фирма], за заплащане на сумата 821
448,60 лева - дължимо възнаграждение за периода от м. май 2006 г. до м.
октомври 2009 г. за работата на ищеца като управител на [фирма], и върнал
делото на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск от друг състав
на съда.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. СГС квалифицирал
предявения иск по чл. 79, ал. 1 З З Д, вр. чл. 280 З З Д, вместо по чл. 59 З З Д, както
е посочена и от ищеца в исковата си молба. Въззивният съд се аргументирал с
това, че в исковата молба се твърди, че между страните не е сключван договор за
управление, а ищецът изпълнявал длъжността изпълнителен директор, без да е
получавал възнаграждение за работата си; възражението на ответника, че ищецът
не е обеднял, тъй като е получавал възнаграждението си от трето за спора лице;
възражението, че дори да се установяло обогатяване на ответника, последното не
било за сметка на ищеца, а на едно от италианските дружества; сочените от
страните доказателства, които били свързани с установяване фактическия състав
на неоснователното обогатяване.
Според въззивната инстанция, когато съдът се е произнесъл по предмет, с
който не е сезиран, нарушава диспозитивното начало, когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се позовава,
то решението е недопустимо. Според въззивната инстанция съдът определя
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди

Информац ионна система АПИС стр. 1 от 3

https://web.apis.bg
всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).
В изложението касаторът формулира следните въпроси: какви са
правомощията на въззивния съд, когато установи, че дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна и следва ли в този
случай да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново
произнасяне или е длъжен, като определи правилната правна квалификация, сам
да се произнесе по съществото на спора; има ли подмяна на предмета на делото и
произнасяне по непредявен иск само поради факта, че различната правна
квалификация е свързана с установяване на различни фактически състави; при
определяне на правната квалификация на иска, съдът следва ли да съобрази
евентуалните възражения на ответника срещу иска с правната квалификация,
дадена от ищеца, или следва да определи правната квалификация на иска само
въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически основания и
петитум; ако ищецът сочи като основание на предявения иск правоотношение,
което има договорен характер, при определяне правната квалификация на иска,
съдът обвързан ли е от твърдението на ищеца за липса на договорно
правоотношение и следва ли да квалифицира иска като такъв за неоснователно
обогатяване по чл. 59 З З Д, като се има предвид субсидиарният характер на този
иск; при липса на сключен писмен договор за възлагане на управлението, каква
правна квалификация следва да се даде на спора за дължимостта на
възнаграждение на основание правоотношението между акционерно дружество и
неговия изпълнителен директор, във връзка с упражняваната от него дейност като
такъв за периода, след като е избран за чл. на Съвета на директорите от О бщото
събрание и овластен от Съвета на директорите да управлява и представлява
дружеството?
Първите два правни въпроса за правомощията на съда, когато установи, че
дадената от първостепенния съд квалификация е неправилна и само поради това,
има ли произнасяне по непредявен иск, са включени в предмета на делото, но
приетото от съда като правно заключение не противоречи на посочената от
касатора съдебна практика. Сам апелативният съд се е позовал на решения на В К С
по чл. 290 ГП К, че произнасяне по непредявен иск има тогава, когато съдът се е
произнесъл по предмет, с който не е сезиран и по обстоятелства, на които ищецът
не се позовава, като е приел, че случаят е именно такъв.
Следващите правни въпроси, обобщени и уточнени от касационната
инстанция се заключават в проблема за начина, по който се определя предмета на
иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите
основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по
различни фактически твърдения. Този правен въпрос е от значение за
постановения резултат от въззивната инстаниция и разрешението му е в
противоречие с решение № 45/20.04.2010 г. на I I т. о. по т. д. № 516/2009 г.,
решение № 406/14.01.2014 г. по гр.д. № 1585/2013 г. на I V г.о., решение №
77/8.03.2011 г. по гр.д. № 127/2010 г. на I V г.о., решение № 208/6.12.2016 г. по
т.д. № 2806/2015 г. на II т.о.
Въпросите относно действителната правна квалификация на предявения
иск, няма как да бъдат преценени в процедурата по чл. 288 ГП К, а и в случая, от
значение за постановения резултат от въззивния съд е как се определя предмета
на иска и съответно, дали първостепенния съд се е произнесъл по предявения иск,
а не дали правилно го е квалифицирал; в защита на кое свое материално право е
предявил иска ищецът, а не какво е действителното материално правоотношение
между спорещите страни.
В заключение, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГП К (редакция
преди изм. Дв бр. 86/2017 г.) и касационно обжалване следва да се допусне по

Информац ионна система АПИС стр. 2 от 3

https://web.apis.bg
уточнения от касационната инстанция въпрос за начина, по който се определя
предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация
обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се
произнася по различни фактически твърдения.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Д О П У СК А Д О К А СА Ц И О Н Н О О Б Ж А Л В А Н Е въззивно решение №
238/26.01.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. №
3860/2016 г.
У К А З В А на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати
държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 16 428,97 лв.
по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата,
или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за
това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за
насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Информац ионна система АПИС стр. 3 от 3

https://web.apis.bg