Страница 1 от 6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 21 ОТ 12.02.2021 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 361/2021 Г., Г. К., І Г.

О. НА ВКС

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито

заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С.
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия С. К. частно гражданско дело № 361 от

2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение № 1876/26.08.2020 г. по в.ч.гр. д. № 2218/2020 г. по описа на
Софийски апелативен съд, търговско отделение, 13 състав е потвърдено
определение № 4081 от 24.02.2020 г. на СГС, I ГО, I-18 състав, постановено по гр. д. №
16363/2018 г., с което е прекратено производството по предявените искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК като недопустимо.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх. №
12846/09.10.2020 г. (с отбелязване, че е подадена по пощата на 07.10.2020 г. ),
подадена от И. Л. Б., чрез процесуалния ѝ представител адв. Г. Г. М. от САК, с
оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено.
Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по поставения от нея
въпрос дали за нея решението от 17.05.2006 г. по гр. д. № 5754/2002 г. на СГС - II "Г"
отделение има сила на пресъдено нещо въпреки задължението си да се произнесе по
всички основания, изложени в жалбата. Излага съображения, че е придобила
собствеността от прехвърлителя М. П. при невписана искова молба, като поддържа, че
в подобна хипотеза е налице изключението на чл. 226, ал. 3 ГПК, а в условията на
евентуалност е посочила, че е собственик и на оригинерно придобивно основание -
изтекла в нейна полза придобивна давност.
За неправилен считат извода на съда, че е налице идентичност между
предявените от нея искове и предмета по гр. д. № 14123/2017 г. по описа на СГС,
образувано по подадена от И. П. В. искова молба, както и извода за недопустимост на
Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 15/03/2022 г.
 Страница 2 от 6

предявените от нея искове. Поддържа, че за нея е налице правен интерес от

предявяването на настоящите искове срещу И. П. В., тъй като в образувано
изпълнително дело през м.юни, 2018 г. М. е предприел действия относно процесната
сграда, поради което е предявила настоящите искове и е поискала спиране на
изпълнението. Твърди, че искането ѝ за спиране на изпълнението е уважено с влязло
в сила определение на САС № 3422/06.11.2018 г. по ч.гр. д. № 4230/2018 г., потвърдено
от ВКС с определение № 70/28.03.2019 г. по ч.гр. д. № 645/2019 г. на II г.о.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно
обжалване, частният жалбоподател поддържа, че в противоречие с практиката на
ВКС (решение № 885/12.06.2002 г. по гр. д. № 95/2001 г. на IVг.о. на ВКС; решение №
99/16.06.2009 г. по гр. д. № 6443/2007 г. на I г.о. на ВКС; решение № 504/2010 от
12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на II г.о. на ВКС и решение № 352/14.10.2011 г. по
гр. д. № 1301/2010 г. на I г.о. на ВКС) въззивният съд е разрешил въпроса за
идентичността и предметите на положителния и отрицателния установителен иск,
респ. за възможността за съвместяването им в едно или в отделни производства,
както и по въпроса кога е налице правен интерес за предявяване на иска
(определение № 135/16.03.2012 г. на I г.о. на ВКС по ч.гр. д. № 335/2011 г. ;
определение № 135/01.08.2017 г. по ч.гр. д. № 2110/2017 г. на II г.о. на ВКС и ТР №
8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Според жалбоподателя определението на въззивния съд е и очевидно
неправилно, тъй като делата (гр. д. № 16363/2018 г. на СГС и гр. д. № 14123/2017 г. на
СГС) само формално изглеждат с еднакви предмети, но по настоящето дело не
участват останалите ответници - страни по гр. д. № 14123/2017 г., по което дело
предявеният срещу нея иск е обусловен от няколко преюдициални иска. Счита, че
настоящето дело по-скоро би могло да бъде спряно до приключване на гр. д. №
14123/2017 г., тъй като съществува възможност И. П. В. да оттегли исковете си или
исковете срещу първите двама ответници да завършат със спогодба, както и поради
обстоятелството, че производството по гр. д. № 13123/2017 г. все още не е започнало.
В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба
И. П. В., чрез процесуалния си представител адв. К. М., изразява становище, че не са
налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в
отговора съображения. За неоснователни счита и наведените в жалбата доводи за
неправилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното
определение на Софийски апелативен съд, съставът на I г.о. на Върховния
касационен съд намира следното:
Производството по гр. д. № 16363/2018 г. по описа на СГС е образувано по
предявени от И. Л. Б. срещу И. П. В. искове за признаване за установено по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК, че тя е собственик на сграда с идентификатор .........., находяща се в
Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 15/03/2022 г.
 Страница 3 от 6

[населено място], район "О. купел", [улица], а при условия на евентуалност - че И. П. В.

не е собственик на тази сграда. Поддържа в исковата молба, че сградата е била
включена в капитала на "БКС В." АД на 22.06.1998 г., което дружество е прехвърлило
собствеността на "Реликс Вибро" АД чрез покупко-продажба, обективирана в н.а. №..,
том ..., рег. №......, дело №.../2012 г. на нотариус с рег. №..., след което "Реликс Вибро"
АД продало сградата на Р. И. Я. с н.а. №.., том..., рег. №..., дело №.../07.12.2016 г. на
нотариус с рег. №..., а след смъртта му на 25.02.2017 г. наследницата му М. П. продала
имота на нея (на И. Л. Б.) чрез сделка с н.а. №.., том..., рег. №.., дело №.../2017 г. на
нотариус с рег. №... Твърди, че ответникът оспорва правото ѝ на собственост като в
качеството си на взискател по изп.д. № 2017844042143 по описа на ЧСИ с рег. №... я
задължил да премахне сградата въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2008 г.,
издаден въз основа на решение от 19.07.2002 г. по гр. д. № 8423/1999 г. на СРС, 45
състав срещу "БКС В." АД. Твърди при условията на евентуалност, че е придобила
правото на собственост върху сградата по давност, тъй като решението по цитираното
дело не е било вписано, поради което се явява непротивопоставимо спрямо
последващите приобретатели на имота, между които е и тя. С оглед на това
поддържа, че ответникът не би могъл да се легитимира като собственик на имота по
силата на нотариален акт за доброволна делба №..., том ..., рег. №..., дело №.../2014 г.
Въз основа на служебно извършена справка първоинстанционният съд е
установил, че по гр. д. № 14123/2017 г. по описа на СГС, 19 състав е образувано
производство по подадена на 31.10.2017 г. от И. П. В. искова молба срещу "Релакс
Вибро" АД, М. И. П., И. Л. Б. и А. А. Г., като предявеният срещу И. Л. Б. иск е с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че тя не е
собственик на процесната сграда с идентификатор ..........
За да приеме, че производството по предявените от И. Л. Б. срещу И. П. В.
искове е недопустимо, първоинстанционният съд е изложил съображения, че в
предмета на предявения от И. П. В. срещу И. Л. Б. по гр. д. № 14123/2017 г.
отрицателен установителен иск е включено установяването на принадлежността на
правото на собственост на Б. и в рамките на което производство И. Б. следва да
изчерпи всички свои основания за придобиване на собствеността, включително и тези,
свързани с твърдението ѝ за изтекла в нейна полза придобивна давност. С оглед на
това първоинстанционният съд е приел, че е налице идентичност в предмета на
предявения по-рано отрицателен установителен иск и предявеният в настоящето
производство положителен установителен иск. Приел е, че предявеният положителен
установителен иск се явява недопустим в частта, в която И. Л. Б. поддържа, че е
собственик по силата на договор за покупко-продажба, тъй като с постановеното на
17.05.2006 г. решение по гр. д. № 5754/2002 г. състав на СГС, II г.о. е признал за
установено, че праводателят ѝ "БКС В." АД не е собственик на процесната сграда, а
съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК постановеното решение има действие и по отношение на
правоприемниците на страните в производството. Прието е, че обстоятелството, че
исковата молба и съдебното решение не са били вписани в Службата по вписванията,
не се отразява върху действието на съдебното решение по отношение на
Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 15/03/2022 г.
 Страница 4 от 6

правоприемниците. Приел е също така, че не се установява наличие на правен интерес

от предявяване на отрицателен установителен иск срещу И. П. В., доколкото И. Л. Б. не
поддържа, че ответникът твърди той да е собственик на сградата.
Въззивният съд е приел, че постановеното от първоинстанционния съд
определение е правилно като краен резултат. Изложил е съображения, че при
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, то именно ответникът трябва да изчерпи в процеса по предявен
срещу него отрицателен установителен иск всички основания, на които това право е
могло да се породи и с уважаването на отрицателния установителен иск за
собственост, претендираното от ответника право се отрича, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови
основания.
Прието е, че в случая в образуваното по предявения от И. П. В. срещу И. Л. Б.
отрицателен установителен иск за собственост гр. д. № 14123/2017 г. И. П. В. отрича
изобщо правото на собственост на И. Б. и ответникът по този иск И. Б. е била длъжна
да изчерпи всички свои основания, на които това право е могло да се породи, като по-
късното заявяване на тези основания води до недопустимост на предявения
впоследствие от нея положителен установителен иск за собственост.
Така изложените съображения съответстват изцяло на трайно установената
практика на ВКС, според която, изхождайки от съображенията, съдържащи се в ТР №
8/2012 на ОСГТК на ВКС се приема, че при отрицателния установителен иск ищецът
отрича изобщо правото на ответника, поради което последният трябва да изчерпи в
същия процес всички основания, на които то е могло да се породи, като с влизане на
решението, с което отрицателният установителен иск е уважен, правото на ответника
да се позове в следващ процес на незаявените основания се преклудира (определение
№ 330/05.07.2016 г. по ч.гр. д. № 2108/2016 г. на IV г.о. на ВКС). Когато е уважен
отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право
е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед
всички възможни негови основания. При отхвърляне на иска се признава правото на
собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право.
В съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е изложил също и
съображения, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на
това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от
ответника по отрицателния установителен иск, тъй като отхвърлянето на отрицателен
установителен иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо
между страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото. С
оглед на това е прието, че след като отхвърлянето на отрицателния установителен иск
за собственост формира сила на пресъдено нещо между страните по спора, че
ответникът по този иск е носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва
правен интерес и е недопустимо ответник по предявен отрицателен установителен иск
за собственост да предяви отрицателен установителен иск за собственост за същото
право между същите страни.
Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 15/03/2022 г.
 Страница 5 от 6

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на

трайно установената практика на ВКС - решение № 68/18.06.2019 г. по гр. д. №
3931/2018 г. на II г.о. на ВКС и посочените в него решение № 530/05.07.2010 г. по гр. д.
№ 1560/2009 г. на I г.о. на ВКС и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на
II г.о. на ВКС.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че е налице
идентитет между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск
за собственост досежно обема на защитаваното с тях субективно материално право,
което прави по-късно предявеният иск - в отделно производство или по реда на чл. 211
ГПК, недопустим (определение № 330/05.07.2016 г. по ч.гр. д. № 2108/2016 г. на IV г.о.
на ВКС). Забраната да се образува второ дело по същия правен спор, с която се
изключва възможността за постановяване на различни решения по спора, е
приложима при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата,
като обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяване на
определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не
съществува (решение № 154/03.07.2018 г. по гр. д. № 4251/2017 г. на IV г.о. на ВКС).
По гр. д. №гр. д. № 14123/2017 г. И. В. е предявил срещу всички ответници, вкл.
и срещу И. Л. Б., искове за установяване, че не са собственици на процесната сграда,
поради което следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за наличие на
идентитет както от обективна, така и от субективна страна в частта по предявените
срещу И. Л. Б. искове и за възможността за съвместяването на положителния и
отрицателния установителен иск в едно или в отделни производства, съответства
както на данните по делото, така и на трайно установената практика на ВКС и не е
налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно
обжалване. Сочените от жалбоподателя съдебни актове касаят съвършено различни
хипотези от настоящата.
В решение № 352 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1301/2010 г. на I г.о. на ВКС са
изложени съображения, касаещи възможността да бъде предявен отрицателен
установителен иск и хипотезите, в които предявяването на такъв иск е допустимо, но
не и съображения, свързани с възможността за съвместяването на положителен и
установителен иск за собственост в едно или в отделни производства (какъвто е
поставеният по настоящето дело въпрос), респ. за наличието на идентитет от
обективна и субективна страна между отделните производства.
В определение № 135 от 16.03.2012 г. по ч.гр. д. № 335/2011 г. на I г.о. на ВКС
също са разгледани хипотези, в които е допустимо предявяването на отрицателен
установителен иск, но не и подобна на настоящата, т.е. по въпроса за възможността
едновременно в едно или в няколко производства да бъдат разглеждани положителен
и отрицателен установителен иск за собственост между едни и същи страни и за един
и същи имот.
Определение № 545 от 01.11.2017 г. по ч.т.д. № 2110/2017 г. на I т.о. на ВКС
пък касае въпроси, свързани с правомощията на съдията по вписванията при
извършваната от него по реда на чл. 6 от Правилника за вписванията проверка,
Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 15/03/2022 г.
 Страница 6 от 6

каквито въпроси по настоящето дело не са били поставени.

Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане
на касационно обжалване на поддържаните от жалбоподателя основания.
Оплакванията, свързани със субективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението, постановено на 17.05.2006 г. по гр. д. № 5754/2002 г. по описа на
СГС, II "Г" ВО, влязло в сила на 18.02.2008 г. са относими единствено към защитата на
И. Л. Б. по същество срещу предявения от И. П. В. отрицателен установителен иск в
производството по гр. д. № 14123/2017 г. по описа на СГС, но не и към допустимостта
на исковете, предявени в производството по гр. д. № 16363/2018 г. по описа на СГС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо
гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1876/26.08.2020 г. по

в.ч.гр. д. № 2218/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, търговско отделение,
13 състав.
ОСЪЖДА И. Л. Б. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 3, с ЕГН [ЕГН] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И. П. В. от [населено място],[жк], [жилищен
адрес] с ЕГН [ЕГН] сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща направените по
делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:

Източник: Правно-информационни системи "Сиела" 15/03/2022 г.