Русия

1.Въведение в урока и ангажиране

Въпрос за начало на часа и предизвикване на ангажираност към темата чрез провеждане на
кратка дискусия
Падането на Константинопол под османска власт 1453 г. оказва влияние върху целия
европейски свят. От наученото до този момент за европейските държави,моля помислете как
това се отразява на търговията, икономиката, културата
Америка – 1492 открита
2. „Третият Рим“ – какво представлява? Московското велико княжество Иван III и
създаването на идеята за „Третият Рим“

I. Северната загадка
Русия до ден днешен е различна от другите европейски държави и все още в голяма степен
загадъчна. Но до края на XVII век тя е силно изолирана от случващото се в Европа. Докато в
държави като Англия, Франция, Свещената римска империя, Холандия се случват драстични
промени в мироглед, духовност, икономика, култура и т н, то в Русия нещата изглеждат по
друг начин, тя има свой път и свои борби. Московското царство е непознато за европееца.
Това се променя с поставяне началото на царуване на едва 10-годишния Петър I (1682-1725)
Огромни територии, слабо населени някои райони, липсва държавен контрол. Всичко това
довежда до необходимостта от реформи и модернизация

1. Основна цел на вътрешната политика:

Във вътрешен план основна цел на управляващите е укрепване на династията на
Романови,която управлява Русия от 1613-1918 г. Цар Алексей има няколко деца от две
съпруги, но единствен мъжки здрав наследник е малкият Петър. Водят се борби за престола,
макар болярите да се обединяват около малкия престолонаследник. Сестра на Петър
организира няколко бунта на стрелците и опит за убийство на Петър, като всичко приключва
със замонашването й.
2. Външна политика:
Ограничава се до отношения със съседните й Османска империя, Полша и Швеция. Водят се
няколко войни със съседни държави
II. Реформите на Петър I (1682-1725)
Както вече споменах в първите години управлението на Петър I е оспорвано от сестра му
София, която болярите са свикнали да виждат заета с държавни дела още приживе на баща
им Алексей Романов и която в първите години реално управлява. Петър се жени в 1689 г. , с
който акт в Русия се приема, че е пълнолетен.
Затова (има се предвид 1ви абзац) и една от първите реформи, с която се заема младият цар
идва чак в 1699 г – въведен е Юлиянският календар. До този момент руснаците използват
Византийския календар, който започва от създаването на света според първа известна
еврейска библия. Нова година според него започва от 1 септ, а преди това руската нова
година е от 1ви март. Така или иначе официално новата година е 1ви септ, но населението на
Русия продължава да празнува на 1ви март. Забележете – официално и е едно, а населението
-друго. Това се наблюдава в различни сфери от руския бит.
Една от най – значимите символни промени е преместването на столицата от Москва в
новопостроения Санкт Петербург. Строителството започва в 1703 г. десетки хиляди селяни
работят ангария, част от тях оставят живота си в блатистата местност. Столица от 1712 г.
Фасадите на домовете са обърнати към улицата.Изграден по предварителен архитектурен
план. 40 хил души в края на управлението на Петър I.Една от най – мащабните прояви на
европеизацията.
2. Военна реформа – наборна система. Войната с Швеция показала изостаналостта на
руската армия и неспособността на дворянското опълчение.
2.1Армия - Старото опълчение се замества с редовна наборна армия. Състои се от
офицерски корпус, който се набира измежду благородниците (дворяни) и войници.
Набирането на войници се случва като на всеки 20 селски домакинства един младеж
постъпва в армията и служи 20 години.
2.2 Морски флот – Към 1690 г Русия няма морски кораби. Единствено речни, които в битки
не са полезни разбира се. С помощта на чужди инженери е създаден морски флот и до 1720 г
тя вече разполага с 850 кораба и сухопътна армия от 200 хил души. Издал Войнски и Морски
устав, с които изцяло се променя военната доктрина на Русия. С тези реформи руската армия
се трансформира в една от най – добрите в Европа.

Поддръжката на голяма и силна армия (морска и сухопътна) изисква какво? – Пари, а

парите идват от? –
2. Данъци
2.1Градска реформа (1699) – започва с градска реформа, чиято цел е да се предпазят
търговците от злоупотребите на местните управители, наречени воеводи. Въвеждат
инспектори, които трябва да съблюдават по места. Дава се на градовете самоуправление, но
за сметка на заплащане на двоен данък. Естествено това не среща ентусиазъм и е наложено
насила, като гражданите имат задължението сами да събират данъците и да ги предават в
хазната, като отговарят за това с имуществото си. Този опит да се намали дефицитът в хазната
не води до желания успех и се пристъпва към друга реформа – въвеждасе гербова хартия
(1699) – всички жалби,молби и т.н се пишат само на тази хартия,която е по-скъпа от
обикновената. Градската реформа има за цел не само попълване на липсите в хазната, но и
преустройство на руските градове по западноевропейски образец.

2.2Данъчна реформа – въвеждат се множество нови данъци. Увеличени са данъците на

всеки данъчен двор. Впоследствие се налага събиране на данък от всички поданици от
мъжки пол – 1724 след преброяване на населението провело се 1718-1724- това води до
крепостна зависимот от дворяните – помешчици или от държавата. Въведена паспортна
система, за да се преустанови бягствата на селяните. Това е поголовен данък
Доходници – хора, измислящи новите данъци били доста идейни – данък за всичко – бани,
секири, мазета. Любопитния данък за брадите. Увеличават се косвените данъци
Извънредни данъци – корабни, драгунски, юздечни, седлови и т н
Някои стоки, които са печаливши са наложени с държавен монопол. При всички тези
нововъведени данъци и увеличаването им, няма нужния успех, поради необходимостта от
финансиране на мащабните проекти на Петър I и се стига до:
2.3парична реформа – сребърните пари са заменени с медни – инфлация
3. Производство
Вследствие на водените войни в последните години на XVII век и неуспехите, които руските
войски търпят при Азов срещу кримските татари (2 обсади в края на 17 век) и срещу Швеция
на Карл XII при битката при Нарва 1700 г (руснаците числено превъзхождат, но са зле
въоръжени), Петър I трескаво съсредоточава усилията си към изграждане на модерна, добре
въоръжена армия. Особено сблъсъците с Швеция остро поставят въпроса за развитие на
манифактурите.
3.1. Тежка промишленост
Колкото и странно да звучи в онези години Русия внася от чужбина желязо, мед, оръжие,
сукно сребро, олово. Основен доставчик на метал е Швеция!. Със започването на Северната
война (1700-1721) доставките са спрени. Вследствие Русия се самоорганизира и се създава
манифактурното производство. За периода 1702-1707 в Урал заработват 4 големи завода.
Строят се и в други части на Русия впоследствие. Резултатът е, че към 1725 г Русия не само
задоволява вътрешните нужди от метал, но и започва износ. Качеството на метала е по-
добро от това на Швеция.
3.2. Лека промишленост
Откриват се манифактури за изработка на платове, корабни платна, сукна, коноп, поставено
начало на производство на хартия, кожа, барут, спирт, дебели въжета и т н. Поощрява се
частното предприемачество- предават се държавни предприятия, работещи на загуба на
частни лица, като държавата съдейства за внос на специалисти, обучения на работници,
доставки на оборудване.
3.3 Търговия
Улеснява се и се осъществява протекция на местните търговци за сметка на
чуждестранните.Строят се пътища, които способстват търговията в страната. Правителството
провежда меркантилна политика – износът е повече от вносът
3.4 Занаятчийство – от всеки тип занаят се обединяват по разпореждане на държавата в
цехове. Новите занаяти – фризьори, производители на табакери, карети, шапки
4 Архитектура, култура, учебни заведения
4.1. Санкт Петербург е връх в архитектурата. Строят се театри, училища със светско
преподаване на необходимите науки и в частност за военното дело. Навигационно училище,
заподготовка на офицери и чиновници 1701; Пушкарско 1701 и 1707 – медицинско и
инженерно
5. Промени в бита – развива се книгопечатане и книжна търговия. Създаденна първата
държавна библиотека и природонаучен музей, Академията на науките(РАН). Портрети
заместват иконата, скулптура, руски театър и т н. Руската рокля е заменена с европейска.
Бракът по принуда е забранен и момчетата от аристокрацията нямат право да се женят, ако
не умеят да четат и пишат. Варварският характер на преобразованията в култура и бит
донасят силен контраст между дворяни и народ. Чай и картофи стават част от ежедневието
II. Външна политика – основна цел завладяване на удобни пристанище на югозапад към
Османската империя и север – Балтика.
1. Азов – превземане в 1696. 1695 започва подготовката за похода. За да се случи излаз
на Черно море трябва да се превземе и крепост Керч. Сключени са антиосмански
договори с Австрия и Венеция за срок от 3 години. 30 годишен мир с ОИ, според
който Русия получава Азов и част от крайбрежието заедно със строящата се крепост
Таганрог
2. Великото посолство 1697 г. – главна цел е създаване на антиосманска коалиция, но
западните държави са заети с раздялата на испанското наследство -Прусия, Полша,
Франция, Холандия, Франция. Пътуването се използва не само като възможност
за създаване на коалиция,но и да се научат и приложат постиженията на
западните страни в архитектура, култура, икономика, управление, за
сключване на търговски договори. Самият Петър I пътува инкогнито и изучава
постиженията на Запада, дори получава документ за корабостроител по време
 на чиракуването си.
 Вестернизация – възприемане на западен модел
3. Северната война 1699-1721,
3.1. Северен съюз 1699 с Дания и Полша; Поражение при Нарва 1700г. – 8хил срещу
35 хил руси;
3.2. битката при Полтава 1709 г, която унищожава мита за неподемия Карл XII. Петър
успява да измести Швеция като водеща сила в Балтийско море.
IV Самодържавието
Реформите на Петър I обхващат всички сфери на социалния, икономическия, културния и
държавния живот на страната. Копирането западния опит и внасянето на западноевропейски
достижения в различните сфери не водят до напълно очаквания резултат. Очертва се
огромно разграничение между дворянство и народ, което се допълва от засилването на
крепостничеството. Остро разграничаване на ролите на съсловията – благородници служат на
армията и администрацията, селяните – издръжката им чрез данъци и повиности;
гражданите – да движат търговията и осигуряват данъчни постъпления.
1. Административни реформи – губернии и провинции, страната търпи административна
реформа, чиито краен резултат е силно увеличаване на чиновническия апарат, а целта е по-
ефективно събиране на данъците и централизиране на властта на императора
2. Сенат – 1711 е въведен (край на Болярската дума), когато той се отправя за Прутския поход.
Назначава 9 сенатора. Колегии – министерства вместо управи и канцеларии.
През 1722 г. Петър създава Таблица на чиновете, която определя нивата във военната и
гражданска йерархия и остава в сила до падането на монархията през 1917
3. Църковна реформа – създава се духовна колегия – администрира духовните дела, а
начело на църквата стои Синода, оглавяван от оберпрокурор, назначван от императора.
4. Царят = император 1721 – с края на Северната война и новия закон за престолонаследието
– императорът посочва в завещание. Смяна на името на страната – от Московско царство –
Руска империя
V. Реформи при Екатерина II Велика (1762-1796) – pruska princesa – просветен абсолютизъм.
Самодържавната система достига връх при нея.
5.1 1767 Наказ на Екатерина II
5.2 Продължаване на реформи на Петър
5.3 Секуларизация на църковни и манастирски имоти – вече се издържат от хазната
5.4 Превземане на Крим

- да се прочете и анализира т.7 от учебника на стр 67

- да се сравнят портрети – фиг 8 стр 67
Фиг 9 Ермитаж

Упражнение Тема за дискусия – стр 66 Крепостничеството и фиг 6 стр 66

Реформи във всяка сфера на социлания, икономически, културен, битов и т н живот

Обобщение Самодържавие
Силен бюрократичен апарат, съставен от аристокрация
Слабо развито градско съсловие
Засилване на крепостничеството, като крепостни вече се използват и в манифактурите
Църква не се меси в светските дела
Синод – назначаван от владетел
Царство – империя
Територия – нови 200 хил кв км и 7млн нови поданици