Англоамерика

Макрорегионът заема по-голямата част от континента Северна Америка,

включва две високоразвити страни с пазарна икономика – САЩ и Канада. Общата му
площ е 19,8 млн. км2, или над 13% от сушата на Земята. На юг граничи с макрорегиона
Латинска Америка (Мексико и страните от Карибите), на изток с Гренландия, на запад
и север – морски граници с Русия.
САЩ и Канада имат много общи черти в социално-икономическо отношение,
които се определят от общото г.п. в умерения и хладен климатичен пояс между три
океана (Северен Ледовит, Атлантически и Тихи) и взаимосвързаното историческо
развитие. В същото време темпът на политическо и икономическо развитие е бил
различен. Големият приток на заселници в основната континентална част на САЩ,
разположена на юг от Канада, в райони с по-благоприятни природни условия (умерен и
субтропичен климат), способствал по-високите темпове на икономически растеж.
Положително се отразява и победата на САЩ във войната за Независимостта (1775-
1783 г.), докато Канада остава под управлението на Великобритания до 1867 г., когато
става първия доминион на Британската империя. Така много по-рано САЩ създава и
развива собствен икономически капитал. Войната между Севера и Юга (1861-1865 г.)
окончателно унищожава всички вътрешни прегради на пътя на експанзията на
капитализма в САЩ. Войната е между развитите индустриални северни и южните
предимно аграрни щати (използващи предимно роби при разработването на
плантациите и фермите). Избраният за президент Е. Линкълн се обявява против
робството, следва отделяне на 11 южни щати и изключително кръвопролитна за
времето си война. Завършва с победа за Севера, последиците са – отмяна на робството,
създават се условия за ускорено развитие на промишленото и с.с. производство,
усвояване на западните земи, властта се поема от буржоазния Север.
Усвояване на макрорегиона – до края на 18 в. Северът и СИ са собственост на
Великобритания, Югът – на Испания, части от вътрешните равнини са френски, а СЗ
крайбрежия – руско. Заселването се извършва на няколко етапа: Изток и СИ около 1800
г. предимно от англичани, холандци, немци, ирландци, французи; до 1850 г. границата
на заселване се премества до р. Мисисипи, постепенно се заселва и Средния Запад
(евтина земя, плодородни почви); последното препятствие се явяват планините на
Запада, колонизирането се ускорява от „златната треска” и изграждането на
транспортната мрежа; на практика заселването на макрорегиона завършва в края на 19
век.
Формирането на англоамериканската цивилизация става след заселването на
хиляди европейци и влизането им в контакт с местното индианско население. Към тях
се прибавят и докараните за работа в плантациите африкански роби, а по-късно –
трудовите мигранти от Азия и ЛАмерика. Така се създава мултикултурно общество с
доминиране на белите – налага се английския език и изповядване на християнството.
Днес населението на Англоамерика е само 5% (347 млн.д.) от световното, но е най-
урбанизираното (81,5%) и мобилното. В аграрния сектор са заето под 2% от ИАН.
Урбанизацията на макрорегиона започва от 19 век в резултат на ускорената
индустриализация. Особено висока концентрация на градове се наблюдава в
Американския промишлен пояс, включващ Приезерния район на САЩ и Канада и
Североизтока на САЩ. Тук са два от четирите мегалополиса в САЩ Босваш и Чипитс;
другите са Сансан и на п-ов Флорида. Характерна черта е субурбанизацията (Ню Йорк,
Чикаго, Лос Анжелис, Филаделфия). Все повече американци напускат агломерациите
на Севера и се заселват в по-благоприятния в климатично отношение Юг (т.нар.
Слънчев пояс). Формира се нова форма на селища – пенсионерския град.
От края на 19 в. и особено през 20 в. двете страни преминават през сходни етапи
на с-и развитие: имиграция, ж.п. строителство, усвояване на обширни масиви за с.с
нужди в прериите и степите на вътрешните равнини, участие на международния пазар
отначало с качествена с.с. продукция, ускорена индустриализация на базата на богатите
природни ресурси, квалифицираната работна ръка и големия търговско-промишлен
капитал.
Преходът от аграрно в индустриално-аграрно общество става в САЩ на
границата между 19 и 20 в., а в Канада – след ВСВ. Към края на 20 век и двете страни
са в стадий на постиндустриално общество.
Благодарение на изгодното си г.п., отдалечеността от военните действия на П и
ВСВ, САЩ и Канада успяват да съхранят и умножат своя икономически капитал,
използват в пълна степен интелектуалните сили на имигрантите от Европа, по-късно и
от Латинска Америка и Азия. САЩ заема водещо място в световното стопанство и
политика, стават лидер на капиталистическия свят, противопоставящ се на
социалистическия. Американските корпорации образуват ядрото на водещите световни
ТНК. „Студената война” стимулира усилването на военно-промишления комплекс и
военните блокове – НАТО.
Богатите минерални, горски и енергийни ресурси станали база за формиране на
разнообразна обработваща промишленост. Плодородните почви и агроклиматични
условия в южните части на макрорегиона способствали създаването на един от най-
големите и водещи с.с. райони в света. И за двете страни е характерно интензивното
внедряване на постиженията на НТП. Достигнали са висока производителност на труда
и жизнен стандарт. Високо урбанизирани са, с добре развито с.с.
Промишленото производство Англоамерика отдавна се доминира от
промишления пояс (Приезерния район на САЩ и Канада). С второстепенно значение са
промишлените райони на Юга, ЮЗ и лесостепна Канада. Промишленият пояс е с
остаряла структура на производството, постепенно губи позиции за сметка на новите
промишлени райони, особено на Юга и ЮЗ на САЩ.
Сумарният им БВП за 2010 г. е близо 16 трлн.$ (САЩ – 14,660 трлн, Канада –
1,33 трлн), с което изпреварват ЕС (14,820 трлн). Основен регионален интегративен
съюз е НАФТА (от 1993 г., заедно с Мексико).
Между САЩ и Канада съществуват значителни различия по брой н-ие,
икономически потенциал, особености в културата и националния характер. Канада е
малко по-голяма по площ, но населението е близо 10 пъти по-малко, както и размера на
общия БВП.
 САЩ

Г.П. Централните части на Северна Америка; 9 826,7 хил. км2 (3 място); 12 034 км
граници – с Канада 8 893 км. (включително 2 477 км. с Аляска), с Мексико 3 141 км.; брегова
линия с Атлантическия и Тихия океан 19 924 км., (щата Аляска граничи на север и с Северния
Ледовит океан); към територията на страната се причисляват и Хаваите (в Тихи океан); по-
голямата част от територията е благоприятна за живот и стопански дейности; излазът на два
океана способства транспортно-икономическите връзки със страните и от двете полукълба;
границите със съседните страни са по-скоро условни, природните дадености не възпрепятстват
връзките между тях; именно разнообразните и богати природни ресурси способстват бързото с-
и развитие на страната през 19 и 20 век, в същото време през 20 век се усложняват
екологичните проблеми и на преден план излиза въпроса за рационалното им използване и
съхранението на ок. среда; меридионалният характер на релефа оказва влияние на
климатичните и почвено-растителните особености, формирането на транспортната и селищната
мрежа; най-общо територията на страната се дели на планинска по-суха западна част (заета от
Скалистите планини, част от Кордилерите) и предимно равнинна, влажна източна част;
централните части се заемат от обширните Големи (Велики) равнини, благоприятни за
стопански дейности; страната е богата на п.и. – въглища (номер 1 в света по запаси от въглища
– 27% от световните, Апалачи, СЗ на Големите равнини), мед, олово, молибден, фосфати, уран,
боксит, злато, желязо, живак, никел, сребро, волфрам, цинк, нефт (Мексикански залив, +
Аляска и Калифорния), природен газ, дървен материал и др.; 50-те щата са разположени от
тропичния климатичен пояс (Флорида и Хаваи) до субполярен (Аляска), основната част са в
умерения; по-силна континенталност на климата се наблюдава в централните и западните
райони; най-много са валежите в СЗ, а най-малко – в пустинните райони на ЮЗ; климатичните
условия позволяват отглеждането на разнообразни умерени и тропични култури, както и
развитие на животновъдството; огромни и разнообразни водни р-си, но неравномерно
разпределени – 2/3 от речния отток се пада на източната половина, там е и най-голямата езерна
система в света – Великите езера (транспорт и водоснабдяване); значителна транспортна роля
има р. Мисисипи и нейните притоци – притоците Охайо и Тенеси притежават огромни
хидроенергийни р-си, а Мисури и Арканзас – за напояване; главните реки в Тихоокеанския
басейн са Колумбия и Колорадо (хидроенергия и поливане) – поради релефа са годни за
корабоплаване само в долните течения; главните водопотребители в страната са
промишлеността и с.с., дефицит се наблюдава в западните райони, където са намалели и
количествата на подземните води; почвено-растителните зони се сменят в съответствие с
релефа и климата и също имат предимно меридионално направление; 58 национални парка,
някои със световно значение; най-непокътнатата фауна е в Кордилерите и Аляска;
крайбрежните води са богати на риба и морски продукти; в първата половина на миналия век
много от пр. р-си са се използвали „хищнически”, като резултат 2/5 от обработваемата земя
страда от водна и въздушна ерозия; вследствие на развитието на промишлеността и
урбанизацията се достига до висока степен на замърсеност на земята, водата и въздуха;
активизацията на природозащитните дейности от 70-те години дава положителни резултати;
Формиране – 1492 г Хр. Колумб достига до един от Бахамските о-ви, 1497 г. Джовани
Кабото (Джон Кабът) достига до северноамериканските брегове в Нюфаундленд (Канада);
започва заселване с европейци – англичани (най-много), но и французи, холандци, шведи,
немци; постепенно колониите се разширяват, нараства н-то, увеличава се нетърпимостта към
Великобритания и на 4 юли 1776 г. 13 колонии (Делауер, Пенсилвания, Ню Джърси,
Джорджия, Кънектикът, Масачузетс, Мерилънд, Южна Каролина, Ню Хемпшър, Вирджиния,
Ню Йорк, Северна Каролина и Род Айлънд) приемат Декларацията за Независимостта, начело с
Джордж Вашингтон удържат победа във Войната за Независимостта и през 1783 г. (договора в
Париж) официално са признати като нова нация; 1787 г. – първа Конституция; 1790 г. Джордж
Вашингтон – пръв президент; постепенно разширяване на територията и през 19 и 20 век се
присъединяват останалите 37 щати; най-тежките моменти в историята са Гражданската война
между Севера и Юга (1861-65 г.)(Севера, начело с А. Линкълн, побеждава, робството на юга е
отменено, започва стремително развитие на капитализма и съпътстващите го процеси –
индустриализация, урбанизация и т.н.) и Голямата депресия от края на 20-те години на 20 век
(съвзема се чак през 40-те години с помощта на „новия курс” на Фр. Рузвелт – активна
държавна намеса в икономиката); след ВСВ САЩ са най-малко пострадалата Велика сила и
стават световен лидер; започва „Студената война”; 1962 г. Кубинската криза; днес членува в Г-
8, Г-20, НАТО, ОИСР, АПЕК, НАФТА и др., постоянен член е на Съвета за сигурност на ООН;
Държавно и политическо устройство – макар и относително млада държава има
традиции, Конституцията е една от най-старите действащи в света, създадена е по френски и
английски модел (защита на гражданските права, разделянето на властите на з., и. и с.), но и
чисто американски нововъведения (по-голяма власт на президента, федерално устройство);
много страни от ЛАмерика и Африка по-късно взимат за образец държавното устройство на
САЩ, като често при тях се достига и до личностна власт; обединени във федеративна
държава, щатите се отказват в нейна полза от съществена част от своите суверенни права, в
това число – напускане на федерацията; всеки от щатите има собствена Конституция и сходна
структура на властта – губернатор вместо президент и местен парламент; на вертикално
равнище има три власти:федерална, щатна и общинска, като относителна самостоятелност
между тях се наблюдава при облагането с данъци; традиционно две главни политически
партии: Републиканската (по-консервативна, предимно вътрешните проблеми, по-богатата част
от н-то) и Демократическа (защитник на трудещите се, имигрантите, цветнокожите и др.);
Висш орган на изпълнителната власт е Президентът; на законодателната власт
Двукамерен Конгрес – Камара на представителите (Долна Камара 435 представители) и Сенат
(Горна Камара, 100 представители).
АТД – 50 щата и 1 федерална област Колумбия (столична);
Зависими територии – Американска Самоа, Остров Бейкър, Гуам, Остров Хауленд, О-
в Джарвис, Атол Джонстън, Риф Кингман, о-ви Мидуей, Северни Мариански о-ви, Атол
Палмира, о-в Уейк (ТО), Пуерто Рико, о-в Наваса, Американски Вирджински о-ви;
Население – през 19 и 20 век по темп на прираст на н-ие САЩ заема едно от първите
места в света. От първото преброяване 1790 г. до началото на ПСВ, броят се увеличава от 4 на
92 млн.д. За 2010 г вече е над 313 млн.д. (номер 3 в света). Това се дължи както на високия
естествен прираст (1820 г. - 30‰, 1900 г. - 15‰), така и на масовата имиграция заради бързото
икономическо развитие на страната – в отделни години в края на 19 век и нач. на 20 в. делът на
имигрантите в общия прираст е между 20 и 40%. В последните десетилетия на 20 век темпа на
прираст на н-ие значително намалява, но остава по-висок от другите развити страни в света
(1994 г. ест. прираст е 6,4‰). За 2010 той е около 5,4‰ (раждаемост 13,8, смъртност 8,4‰).
Най-безпрецедентен период на приток на имигранти е 1900-1910 г. около 9 млн. д.; в
междувоенния период са въведени ограничения за чужденци; постепенно отново се увеличава и
през 1980-1990 г над 7 млн. легални имигранти (близо 30% от общия прираст на н-то). От
началото на 90-те години промени – на федералните области били установени норми за прием
на имигранти за брой, квалификация и т.н. До края на 19 век преобладават имигранти от З и С
Европа – т.нар. „стара имиграция”, от началото на 20 в. се увеличава дела от Ю и И Европа; в
по-ново време и от ЛАмерика и Азия. Особеностите на демографската история предопределят
сложната расово-етническа структура на н-то днес – около 1/7 от жителите не използват в
ежедневието си английския език.
 При оценката на нац. състав на н-то американската статистика полага основен акцент
върху етническия произход. Най-многобройни са лицата със следния произход: немски,
английски, ирландски, афроамерикански, италиански, френски, а в последните десетилетия и от
ЛАмерика. Специфична особеност на расово-етническата структура на н-то се явява големия
брой негроидно н-ие, както и смесените раси. Днес бели са близо 80% (от тях ¼ са с испанско
потекло), чернокожи – близо 13%, азиатци над 4% и др. В продължение на няколко столетия
има дискриминация, едва в 50-те г. на 20 век се приемат закони за пълното им приобщаване.
Преобладаващи религии са протестантството 52%, католици 24% и др. 82,1% говорят
английски език, 10,7% испански, друг индоевропейски 3,8%, азиатски 3%; в щата Хаваи се
говори отделен хавайски. Средната плътност от 32 д/км 2 е по-малка от другите високоразвити
страни. Най-гъсто населени са СИ щати и Нова Англия където стойностите надвишават 400
д/км2; най-слабо населени са предимно аграрните щати на Средния Запад и планинските щати,
както и Аляска; безработица 2010 г 9,6%; Днес САЩ има типично „постиндустриален” тип
заетост: в аграрния сектор са заети под 1% от ИАН (в началото на 19 век са над 4/5, в нач. на 20
век – 1/3), във вторичния около 20% и в третичния – 79%.
Урбанизация – една от високо урбанизираните страни 82% градско н-ие. Темпът на
прираст на градско н-ие за последните десетилетия е най-нисък в историята. Започва в края на
19 век в резултат на ускорената индустриализация. Макар и млади, през 20 век американските
градове стават едни от най-многолюдните в света. Най-висока е концентрацията на градове в
Приезерния район, СИ САЩ. В същото време след ПСВ автомобилизацията налага
преминаването от компактни градове към широко разпрострени метрополии. Изключително
разпространение получава субурбанизацията – заради неблагоприятните условия за живот в
ядрата, дистанциране от расови и етнически малцинства, развитието на индивидуалния
автотранспорт, високите данъци в градските центрове (Ню Йорк, Лос Анжелис, Чикаго,
Филаделфия и др). В териториално отношение все повече американци напускат агломерациите
на Севера и се заселват в по-благоприятния в климатично отношение Юг (Слънчевия пояс).
Появява се и нова форма на селища – пенсионерския град (във Флорида, Аризона,
Калифорния).
Днес в САЩ има 51 агломерации с н-ие над 1 млн.д. Най-големите са Ню Йорк (22
млн), Лос Анжелис (12,8 млн), Чикаго (9,5), Далас (6,4), Филаделфия (6), Хюстън (5,9),
Вашингтон (5,6), Маями (5,6), Атланта (5,3), Бостън (4,6) и др.
В отделни части се стига до срастване на отделни агломерации в мегалополиси – 4 на
брой. Най-големият е Босваш – с дължина от над 1000 км. н-ие над 44 млн.д. – включва Бостън,
Ню Йорк, Филаделфия, Вашингтон; Чипитс – Чикаго, Детройт, Питсбърг, с продължение на
канадска територия – Торонто, Хамилтън; Сансан – Сан Франсиско, Лос Анжелис, Сан Диего
и на п-ов Флорида – Джаксънвил, Орландо, Тампа, Маями.
Стопанство – днес САЩ са икономически високоразвита държава, съхраняват
лидерството в областта на НТП и международната политика, ефективно използва вътрешните
природни и трудови ресурси, лидер по произведен общ БВП (14,66 трлн $)(отстъпва с малко на
ЕС – 14,82 трлн.$); показателите на общ произведен БВП на отделни щати не отстъпват на
редица високоразвити страни; БВП/ч е 47 200$ (10 място в света).
Основни черти на стопанството:
1. При частнокапиталистическия характер на икономиката, значителна роля играе
държавата – най-голям собственик на земи и гор. масиви, регулира ик-та, провежда
РП и т.н.;
2. Над половината от ИАН се труди в малки и средни предприятия; в същото време 1/3
от пром. продукция дават 100 най-големи корпорации; от 500 най-големи в света
ТНК над 150 са американски;
 3. Силна доминация на сферата на услугите – над 76% от БВП, индустрията 22%,
аграрния сектор е 1,1%;
4. Постепенно изравняване на пром. показатели в трите главни района: Север, Юг.
Запад; ако през 30-те г. делът на Севера е над 70%, то в края на мин. век е 50%;
5. Хиперспециализация: специализация на райони или центрове в определен отрасъл
(Уотърбери - Кънектикът – производство на часовници), или по определен отрасъл
на с.с.;
6. Особено разпространение на наукоемки, високотехнологични производства.
Развиват се предимно в големи специализирани ареали: Балтимор, Силиконовата
долина, Портлънд, Тексас, т.е. в близост до големи университети, с благоприятна
природна и културна среда;
7. Постфордизъм – опит за преодоляване на фордизма с неговите големи мащаби на
производство, работна сила и производствена инфраструктура; разпространение на
нововъведения, информатика, автоматизация, производство на нови материали,
биотехнологии;
8. Усилване процеса на икономическа интеграция на САЩ в световната икономика се
проявява в укрепване на външноикономическите връзки и научно-технически
контакти. Особено кризисните състояния на бюджета от 70-те и началото на 90-те г.
стимулират стремежа за заздравяване на икономиката и повишаване на
конкурентоспособността на страната в световния пазар – система на привличане на
чуждестранни специалисти, използване на НТ постижения на другите държави.
Американската промишленост претърпява сериозни структурни и качествени
изменения, започнали от 70-те г., свързани с изострянето на конкуренцията на световния пазар.
Внедряването на постиженията на НТП, разнообразяването на ик-та, специализацията и
концентрацията на промишлеността позволили на САЩ да задържи водещото си място сред
развитите страни по произведен общ БВП, да остане сред лидерите по производителност на
труда и експорт на промишлени стоки. По структура на промишлеността се отличава от Япония
и Германия по по-ниския дял на металургията и машиностроенето, за сметка на хранителната,
дървопреработващата, полиграфическата, текстилната и леката пром. Водеща роля играят
многоотрасловите ТНК, повечето от които представляват система от хиляди формално
независими компании.
В най-ново време като проблемни за икономиката се разглеждат военните действия от
водената от САЩ коалиция, покачването на международните цени на петрола между 2005 и
първата половина на 2008 г., повишените инфлация и безработица, като дългосрочни проблеми
се очертават недостатъчните инвестиции при влошаването на инфраструктурата, бързо
нарастващите медицински и пенсионни разходи поради застаряването на н-то, голям търговски
дефицит, стагнация на заплатите при семейства с по-ниски доходи. Глобалната икономическа
криза се отразява и на страната, особено през 2008 г и първото тримесечие на 2009 г. Октомври
2008 г, Конгреса отпуска 700 млрд$, като използва част от тях за закупуване на собствен
капитал в банките на САЩ и други индустриални корпорации. През януари 2009 г. се гласуват
допълнителни 787 млрд$ фискален стимул за повече от 10 години – за подобряване на
икономиката и създаването на нови работни места. За 2010 г. ръста на общия БВП е 2,8%.
Енергетика – вторият най-голям производител и консуматор в света (след Китай);
добре обезпечена е с местни ресурси; за 2005 г. над 2/3 от електроенергията се произвежда от
изкопаеми горива: петрол, въглища и природен газ. До 50-те г. с водещо значение е ТЕЦ на
въглища - след това водещи стават нефта и земния газ. Непрекъснато расте дела на ядрената и
енергията от възобновяеми ресурси, но още са под 10%. За 2010 г. страната е консуматор №1 на
нефт и природен газ и е съответно №3 и №1 по добив (нефт в Аляска, Тексас, Калифорния,
Луизиана, + Мексиканския залив; природен газ в Тексас, Луизиана, Ню Мексико; въглища в
СИ – Апалачите, както и планинския Запад). Главни компании във нефтодобивната и
нефтопреработващата пром. – Ексон, Мобил и Тексако.
Машиностроене – един от водещите сектори, над 1/3 от заетите и общата промишлена
продукция; през последните 40 години се наблюдава увеличаване на дела на
електротехническото и електронното машиностроене и авиоракетно-космическата пром.;
автомобилостроене - днес е на 3 място, над 80% от всички семейства имат личен автомобил;
автомобилната промишленост е най-голям потребител на нефт, стомана, синтетичен каучук,
стомана и др; три главни компании – „Форд” (Хенри Форд създава в началото на 20 век първия
комбинат с поточна линия и серийно производство), „Дженеръл мотърс” и „Крайслер”;
главните заводи отначало са в СИ – особено Детройт (Мичиган), кризата от 70-те години и
силната конкуренция на японските автомобили водят до спад, намалява и доминиращата роля
на Мичиган за сметка на Кентъки, Тенеси, Мисури, Охайо; авиоракетно-космическата пром
– тясно свързана с военно-промишления комплекс, почти цялата пром. е в частен капитал; най-
голямата компания е „Боинг”; още от ВСВ главните райони са в Тихоокеанските щати –
научно-изследователска база, инфраструктура, по-ниските цени на земите; главни центрове:
Лос Анжелис, Сан Диего, Сан Хосе, Сиатъл („Боинг”), + Тексас, Ню Йорк, Кънектикът и
Мисури; електротехника и електроника – силно развитие през 80-те и 90-те г, по
производство на редица продукти е на 1 място в света, водеща роля има IBM; важни центрове –
Чикаго, Ню Йорк, Бостън, Питсбърг, Филаделфия, Анахайм, Далас и др.; + битова техника;
Химическата пром е много добре развита – едно от водещите места по производство и
износ на хим. продукция; на базата на нефтохимическата пром се произвеждат синтетичен
каучук, хим. влакна, пластмаси; над половината от продукцията е в Севера (Ню Йорк,
Филаделфия, Балтимор, Чикаго), втора по значение е зоната на Мексиканския залив (Хюстън),
значителен район на хим. пром. се образува и в Запада (Сан Франсиско, Лос Анжелис).
Металургия – в топ 4 е по производство на чугун и стомана, (днес стоманодобивната
пром. е с намаляващи обеми, все повече изкуствени материали и алуминий изместват
стоманата); както и по производство на алуминий, барит, мед, злато, олово, номер 1 по
производство на гипс, каолин; исторически първите центрове на черната металургия са
Питсбърг (Пенсилвания), Кливлънд, Детройт, Бъфало – в близост до големите въглищни и
рудни басейни и Великите езера; най-голяма компания е „Юнайтед Стейтс Стиил
корпорейшън”.
ХВП – много добре застъпена заради развитото с.с.; някои от най-големите ТНК са
Кока-Кола, Мак Доналдс, Дженерал Фудс,; месната пром е най-развита в Средния Запад
(Чикаго), + Канзас, Мисури, Оклахома; млечната пром – в СИ и Запада (Калифорния); овощни
продукти (консерви и сокове) – в Калифорния и Юга (Флорида); пивоварни заводи, при
немското н-ие – в Уисконсин, Мисури и Колорадо; тютюнева пром – в Виржиния и Северна
Каролина;
Текстилна пром – началото на американската пром било създадено в текстилните
предприятия (1792 г.), от началото на 20 век се премества от СИ към Юг – по-евтина работна
ръка, слаби профсъюзи; независимо от съкращаващото се производство е все още от водещите
страни в света;
Като цяло географията на обработващата промишленост се променя във втората
половина на 20 век – технически нововъведения, промяна в организацията на труда,
икономически кризи в тежката пром. на Севера, териториално развитие на пром. към Юга и
Запада.
Селско стопанство – големи мащаби и разнообразна продукция, висока
производителност на труда, специализация по райони. В топ 3 по общ обем на с.с. продукция и
износ. Факторите за развитие – приток на много европейски имигранти, пренесен опит, навици
и методи; наличие на плодородни земи и държавна политика, стимулираща усвояването им.
Броят на фермите и заетите в земеделието непрекъснато намалява, а расте размерът на
стопанствата. Нарастването на производството е в резултат от механизацията, специализацията,
повишеното използване на минерални торове и въвеждането на високодобивни сортове.
Относително равновесие между животновъдството (54%) и растениевъдството. САЩ е от
водещите аграрни износители в света – особено пшеница, соя, царевица (Централните равнини
– Айова, Илинойс, Индиана), памук, плодове и зеленчуци, а от животновъдството – говеждо,
птиче и свинско месо.
Много добре са развити риболова (в топ 5 е) и рибоконсервната промишленост.
Отглеждат се и аквакултури.
Транспорт и услуги – в превоза на пътници с водещо значение са автомобилния и
авиотранспорта. В товарооборота водещи са ж.п., автомобилния, тръбопроводите и вътрешния
воден транспорт.
В страната има общо над 6,5 млн. км. пътища (номер 1 в света), над 75 хил км са
магистрали.
Въздушен транспорт – близо 5 200 павирани летища (номер 1); главни летища са
Атланта, Мемфис, Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Лос Анжелис; по-големи компании: Delta Air
Lines, American Airlines, Airlines и Airways.
Ж.п. транспортът е доминиращ начин на придвижване до към средата на 20 век. Има
важен принос за заселването на Запада. Днес общата дължина на ж.п. мрежата е над 220  000 км
(номер 1), включително и високоскоростни отсечки;
Воден тр-рт – над 40 хил км вътрешни водни пътища, най-използвана е р. Мисисипи и
притоците й, Сейнт Лорънс и др.
Голяма роля за външната търговия има морския транспорт. Най-големи пристанища са
Ню Йорк, Хюстън, Ню Орлиънс, Лос Анжелис, Сан Франсиско, Бостън, Маями, Сиатъл и др.
Тръбопроводи – над 240 хил. км за петрол и над 540 хил км за природен газ.
Много добре развит и разнообразен туризъм. Негативно се отразиха терористичните
атаки от 11 септември 2001 г. Днес е втората най-посещавана страна в света след Франция.
Най-посещавани са Ню Йорк, Лас Вегас, Вашингтон, Бостън, Орландо (Флорида), Калифорния
и т.н.
Много добре развити здравеопазване, социални дейности, образование, търговия.
САЩ е трета по експорт (1,289 трлн$ - след Китай и Германия) и първа по импорт
(1,936 трлн$). В износа преобладават стоките на машиностроенето (моторни превозни средства,
самолети, части, компютри, телекомуникационно оборудване и др.), стоките на хим. пром
(химикали, медикаменти), селскостопанска продукция (соя, царевица, плодове и др.). Във вноса
преобладават машините и оборудването, дрехи, лекарства, мебели, суровини (суров петрол),
по-слабо – селскостопански стоки. Главни търговски партньори са страните от НАФТА –
Канада и Мексико, както и Китай, Япония, страните от ЕС – особено Германия.
Региони и регионална политика – още от първите години след Независимостта се
наблюдава контраст между Севера, където се развивали капиталистически отношения и
робовладелския Юг. Това са били и главните райони тогава и противопоставянето им довело до
гражданската война (1861-65 г.). С увеличаването на завладените територии се стигнало и до
формирането на трети голям район – Западния. Трите главни региона се оформят окончателно в
началото на 20 век. Севера – мощна индустрия, големи градове, предприемачество,
демокрация, имигранти; Юга – висок дял чернокожи, расови предразсъдъци, земеделски начин
на живот, известна изостаналост; Запада – огромни територии, широки възможности за
човешки дейности, слабо усвоена територия с богати ресурси.
 Отдавна Севера превъзхожда останалите райони по ик. мощ, брой население и
политическо влияние. С течение на времето ролята му постепенно намалява заради миграцията
на н-то и постепенно стопанските дейности се преместват на Запад. След 60-те г. на 20 век,
когато били премахнати расовите предразсъдъци в Юга, започва увеличение на н-то и ик-та и в
този район. В резултат днес на Север живеят вече по-малко от половината н-ие, а темпът на
развитие на Юга и Запада е по-висок.
Постепенно регионалната структура на САЩ се усложнила и към средата на 20 век
районите стават 4 – Севера се разделя на СИ и Среден Запад. СИ е известен като „най-древния”
район; развитието на Средния Запад съвпада с разцвета на ам. капитализъм през 19 век и става
олицетворение на американизма – огромни градове, заводи, резки контрасти между богати и
бедни, развитие и водеща роля на ам. индивидуализъм. Границите между тях са условни и
неясни, но били прокарани по границите на щатите. Днес 4-те главни района се поделят на 2
по-малки (а Юга на 3) и общия им брой става 9:
СИ = Нова Англия + Средноатлантически щати;
Среден Запад = СИ Център и СЗ Център;
Юг = Южноатлантически щати, ЮИ Център и ЮЗ Център;
Запад = Планински Запад и Тихоокеански Запад.
1.Нова Англия – най-малък по н-ие и площ, но с огромно историческо значение. През 19
век е главен индустриален район на САЩ. Първата независима колония още 1775 г. Природата
е оскъдна на ресурси: влажен климат, небогати почви, малки реки, невисоки планини. ¾ от от
площта му е заета от 3 щата – Мейн, Ню Хемпшър и Върмонт, но в тях живее само ¼ от н-то. В
основата на тези щати е туризмът и отдихът. Другите 3 щата в района са Масачузетс (много
университети – Харвард), Бостън е главният град на Нова Англия; Род Айлънд (най-малък по
площ) и Кънектикът (университети Йейл, Ню Хейвън).
2. Средноатлантически щати – отново най-големите градове са по крайбрежието. Един
от ранно колонизираните от холандци и шведи. С по-благоприятни ресурси – големи запаси от
въглища, пълноводни реки, по-мек климат, плодородни почви. Отначало Апалачите
затрудняват усвояването на вътрешността на страната, но в щата Ню Йорк има удобен пролом –
на река Хъдсън. Още през 1825 г. е прокопан каналът Ери – между ез. Ери и р. Хъдсън
(корабоплаване). Включва щатите Ню Йорк, Пенсилвания, Ню Джърси, Делауер. Главен град
не района е Ню Йорк (финансов, делови и културен център на САЩ, щаб-квартирата на ООН),
други важни центрове са Филаделфия (написана е Декларацията за Независимостта), Питсбърг,
Бъфало и др.
3. СИ Център (Приезерен) – земите на района са усвоени след победата във Войната за
Независимостта. Добри аграрни условия – богати почви, благоприятен климат, равнинни
участъци, огромни водни ресурси – р. Охайо и Езерата Горно, Мичиган, Хюрон, Ери, свързани
са с канали. Първоначално били заселени участъците около р. Охайо, главен град бил
Синсинати (и днес е голям промишлен център), след това възникват едни от главните за
страната днес градове по южните брегове на Великите езера – Кливлънд (черна м-гия, хим и
ХВП), Детройт (столица на автомобилостроенето) и най-големият днес Чикаго (многоотраслов
център, транспортен възел). Районът може да се раздели на 2 части – Южна и Северна.
Южната обхваща щатите Охайо, Индиана и Илинойс – първата житница на страната, гъсто
населен район. Северната част (щатите Уисконсин и Мичиган) са по-гористи, с развито
животновъдство. Заселниците са предимно от Германия, Скандинавия, Полша, пренасят част от
своята к-ра, включително пивоварството – Милуоки е населен от етнически германци и поляци.
4. СЗ Център – разположен е между р. Мисисипи и Скалистите планини, обхваща част
от Великите равнини. Главни черти – постепенно повишаване на н.в. от изток на запад,
намаляват валежите и демографската гъстота. Много добре развита ХВП, голяма част от
продукцията е за износ (зърно, месо). Обхваща щатите Минесота, Айова, Мисури, Канзас,
Небраска, Южна и Северна Дакота. Повечето по-значителни градове са разположени в
източната част. Минеанаполис, Сент Луис, Канзас сити и др.
5. Южноатлантически щати – обхваща 3 природни области – крайбрежни низини, плата и
южните части на Апалачите. В естуара на р. Джеймс през 1609 г. е основана първата английска
колония. Благоприятен климат, плодородни почви. Част от робовладелските щати, отделят се,
но са победени във войната между Севера и Юга – премахнато е робството, но расовите
предразсъдъци остават до 60-те години на 20 век, от тогава започва и ръста на икономиката на
ЮИ-ка. Включва щатите Мерилънд, Вирджиния и Западна Вирджиния, Северна и Южна
Каролина, Джорджия и Флорида, както и федералната област Колумбия (столичната). Южна
Каролина и Западна Вирджиния са с преобладаващо негроидно н-ие и са от най-бедните в
САЩ. В щата Мерилънд чрез столицата Вашингтон и Балтимор се намира южната част на
мегалополиса Босваш. + Ричмънд (Вирджиния), Атланта (Джорджия) – неофициалната столица
на ЮИ-ка; п-ов Флорида е най-известния летен туристически район в САЩ (Маями), тук е и
един от 4-те мегалополиса в САЩ.
6. ЮИ Център – разположен е между Мексиканския залив и р. Охайо на север, на запад –
до р. Мисисипи. Може да се раздели на северна част – щатите Кентъки и Тенеси – по-малко
чернокожи, добре развита пром., особено в районите около р.Охайо. Главни градове са Луисвил
и Нешвил. Южната част – щатите Алабама и Мисисипи – наследява негативните страни на Юга
– расова дискриминация, бедност, изостаналост в пром. значение; Мисисипи дълго време е
един от най-бедните щати в САЩ.
7. ЮЗ Център – (щатите Тексас, Оклахома, Арканзас и Луизиана) – Тексас и Оклахома са
т.нар. Нов Юг: динамично развиващ се район благодарение на богатите ресурси от нефт, пр. газ
и др. Главни пром. центрове са Остин, Далас, Хюстън – един от най-динамично развиващите се
градове (нефтохимия, високотехнологични и наукоемки производства), Сан Антонио. В
Луизиана е най-голямото морско пристанище в САЩ – Ню Орлиънс.
8. Планински Запад – „пустата четвърт” на страната, 23% от площта и само 5% от н-то.
Високопланински релеф и пустини в южната част. Богат е на п.и. – мед, злато, молибден и др.
обхваща щатите Ню Мексико, Аризона, Колорадо, Юта, Невада, Уайоминг, Айдахо и Монтана.
Основната част от градовете са разположени на контакта на Скалистите планини с равнините.
Най-голям е Денвър – централно положение и благоприятен климат, Солт Лейк Сити; в южната
част е по-висок дела на латиноамериканците, тук са и най-големите в страната индиански
общности, главен град е Финикс.
9. Тихоокеански щати – тихоокеанското крайбрежие, благоприятни природни условия.
Обхваща 3 щата – Калифорния, Орегон и Вашингтон.
Калифорния е най-многолюдния щат в САЩ. 2 главни центъра Лос Анжелис (2 по брой
н-ие агломерация, ниска плътност на застрояване; наукоемки отрасли, висок жизнен стандарт)
и Сан Франсиско (голямо пристанище, многоотраслов център).
Орегон – експлоатация на аграрни и горски ресурси, местните жители се стремят да
избегнат притока на емигранти. Главен град е Портлънд.
Вашингтон – големи горски ресурси, главна роля играят разположените около Сиатъл
огромни самолетостроителни заводи „Боинг”. Сиатъл е и най-близкото голямо пристанище до
Япония – един от традиционните външнотърговски партньори.

Аляска – слабо заселен, планински релеф, ледници, открити са големи нефтени залежи.
Хаваи – неголям тропически архипелаг, силно развит туризъм. Разнородно н-ие:
полинезийци, японци, китайци, американци и др.
 Канада

Г.П. – Северната част на Северна Америка, между 3 океана – Северните части на

Атлантическия и Тихия и Северен Ледовит океан; площ 9,985 млн. км 2; най-голямата страна в
света, граничеща само с една страна – дължина на сухоземните граници със САЩ 8  893км
(включително 2 477 км с Аляска); това и най-дългата граница в света; брегова линия 202 хил.
км2 (най-дългата в света) релеф – почти половината от територията (49%) е заета от Канадския
щит – Северните части на Саскачеван, Манитоба, Онтарио и Квебек, континенталната част на
Нюфаундленд и Лабрадор; представлява скалист хълмист терен, с много езера и реки, заради
суровия климат е слабо усвоен; в южната част на страната релефа е равнинен и низинен, в това
число и долината на р. Сейнт Лорънс и южните части на вътрешните равнини са най-гъсто
населените и икономически най-развитите райони; в ЮИ части на Канада е разположена
крайната северна част на Апалачите; в централната южна част на страната са прериите; най-
западните части на страната са заети от Кордилерите (Скалистите планини)- връх Лоуган 5959
м.; богата на разнообразни п.и. – със световно значение са запасите на цветни и скъпоценни
метали, въглища, железна руда, уран, нефт и природен газ, калиеви соли, азбест и др.; в
териториално отношение в Кордилерите са характерни с цветни и благородни метали, въглища,
хидроресурси; във Вътрешните равнини – въглища, нефт, природен газ и калиеви соли; в
Апалачите – цветни и скъпоценни метали, въглища, хром, асбест, хидроресурси; в последните
десетилетия се откриха нови големи находища на нефт, природен газ и цветни метали в
Канадските арктически територии; 4 климатични пояса – умерен, субполярен, полярен и
планински – умереният е характерен за южните, най-заселени части на страната, валежите са
най-високи в Атлантическото и Тихоокеанското крайбрежие; в останалите части суровия
климат затруднява стопанските дейности – развиват се еленовъдство и парниково земеделие;
страната има огромни запаси от водни ресурси; с най-важно транспортно и енергетическо
значение са Великите езера с р. Сейнт Лорънс; + р. Маккензи (най-дългата в страната 4241 км.,
влива се в Северния Ледовит океан), р. Нелсън (влива се в Хъдсъновия залив), р. Чърчил
(водопади и хидроенергия), многобройни езера; заради суровия климат обработваемата земя е
малко над 5% от територията, най-интензивно се използват алувиалните почви в най-южните
части на страната; 45% от територията на страната са гори; наблюдава се изтощаване на
ресурсите в южната част на страната, това налага разработване на неблагоприятния в природно
отношение Север; остри междудържавни проблеми със САЩ заради киселинните дъждове в
ЮИ Канада, възникващи предимно в САЩ;
Формиране – първите европейци, достигнали Канада са норвежци около 1000 г. сл.н.е.,
но не образуват постоянна колония; 1497 г. Джон Кабът достига Нюфаундленд; 1534 г.
французина Жак Картие достига залива на р. Сейнт Лорънс; постепенно започва заселване с
французи, особено активно през 17 век – първите европейски колонии са Порт Роял и Квебек;
1663 г. Канада става официално колония на Франция; в същото време се разширяват и
английските колониални владения, стига се до 4 колониални войни (в периода 1689-1763 г.)
между Франция и Великобритания; 1763 г. (Парижкия договор) – пълен британски контрол над
Канада; единствено провинция Квебек остава самостоятелна част, а за да се избегнат възможни
конфликти, 1774 г. се приема Закона за Квебек, според него територията на провинцията се
разширява до Великите езера и долината на р. Охайо, възстановява се официалния статут на
френския език и католицизма; 1 юли 1867 г. съгласно Конституционен акт канадските колонии
получават статус на доминион Канада – състоящ се отначало от 4 провинции (Онтарио, Квебек,
Ню Брунсуик (Брънзуик) и Нова Скотия; постепенно последвали с.с. усвояване на нови степни
области, икономическо развитие; в икономическо отношение най-добре се развили южните
области, съседни на САЩ; в края на 19 и началото на 20 век се присъединяват постепенно и
другите провинции, последни са 1949 г. дотогавашния доминион Нюфаундленд (днес е
Нюфаундленд и Лабрадор), 1999 г. Нунавут (инуити) стават третата канадска територия; силна
имиграция предимно от Великобритания и Ирландия, във втората половина на 19 век – силна
емиграция на канадци в САЩ (но до края на века намалява поради практически цялостното
колонизиране на САЩ); от началото на 20 век се наблюдава засилване на идеята за
Независимост от Влбр., за това способства и растящото влияние в икономиката на южния съсед
– САЩ; след ВСВ – ускорено икономическо развитие с водещо значение на американски
капитал, страната минава към развитите страни; 1982 г. страната получава право на
конституционни изменения и юридическа независимост; 1976 и 1995 г. неуспешни
референдуми за автономия на провинция Квебек; днес членува в Г-8, Г-20, НАТО, ОИСР,
АПЕК, НАФТА, БОН и др.
Държавно и политическо устройство – едновременно парламентарна конституционна
монархия и федерация; държавен глава е английският крал, който назначава генерал-
губернатор по предложение на премиера; Конституцията е от 1867 г., с промени от 1982 г.
когато се прехвърля формално контрола над Конституцията от Влбр на Канада; от 1 окт. 2010 г,
генерал-губернатор е Дейвид Джонстън (28-я поред); премиер е Стивън Харпър (от 6 февр.
2006 г.) – едновременно е и главнокомандващ; законодателна власт – Двукамерен парламент:
Сенат (105 члена – назначават се от генерал-губернатора по предложение на премиера, служат
до навършване на 75 г.) и Камара на общините (308 члена – избирани пряко от народа); в
провинциите устройството е аналогично на федералното (всяка провинция се управлява от
министър-председател и лейтенант-губернатор, а всяка територия – от комисар и лейтенант-
губернатор); двете главни партии в исторически аспект партии са Консервативната и
Либералната, в по-ново време Новата Демократическа партия, с по-малко значение са Блок
Квебек (Bloc Québécois) и Зелената партия;
АТД – федерация, състояща се от 10 провинции: от 1867 г. Онтарио – столица Торонто,
Квебек – Квебек, Нова Скотия – Халифакс и Ню Брунсуик – Фредериктън, 1870 г. Манитоба –
Уинипег, 1871 г. Британска Колумбия – Виктория, 1873 г. Остров Принц Едуард – Шарлъттаун,
1905 г. Алберта – Едмънтън и Саскачеван (Съскачеуан) - Реджайна, 1949 г. Нюфаундленд и
Лабрадор – Сейнт Джонс и 3 територии: от 1870 г. СЗ Територии – столица Йелоунайф, 1898 г.
Юкон - Уайтхорс и от 1999 г. Нунавут - Айкалюит).
Население – броят на н-то е 34 млн.д. (37 място в света); с най-многобройно н-ие са
провинциите Онтарио, Квебек, Британска Колумбия, Алберта, докато трите територии имат
общо н-ие от малко над 100 хил.д.; главният фактор, определящ демографията на Канада е
имиграцията; през 19 век н-то се увеличава 5 пъти, до 80-те години на 20 век – още 4 пъти, като
делът на имигрантите в отделни години достига 50% от прираста на н-то, броят на имигрантите
се колебае между 10 и 230 хил.д. в зависимост от имиграционната политика. Естественият
прираст е висок до към 70-те години на 20 век, след това постепенно намалява, днес е +2,3 ‰
(раждаемост 10,3, смъртност 8‰); средната продължителност на живота е над 81 г. (12 място);
плътността е само 3,4 д/км 2 – заедно с Австралия са с най-ниска плътност от високоразвитите
страни; н-то е неравномерно разпределено – над 80% живее на до 150 км от границата със
САЩ, а 2/3 от н-то е в Приезерния район с център Торонто и долината на Сейнт Лорънс с
център Монреал; подобно на САЩ и за н-то на Канада е характерна високата мобилност на н-
то (в края на 90-те г. само за 5 години половината н-ие сменя местожителството си).
Безработица за 2010 г. 8%. В резултат на имиграциите днес н-то е със сложен многонационален
състав – 28% са с британски произход, 23% с френски, с друг европейски (немски, германски,
италиански, украински, руски) – 15%, африкански, арабски и азиатски – общо 6%, със смесен
произход са 26%, северноамерикански индианци – 2%. Франко-канадците са съсредоточени
предимно в провинция Квебек и отчасти Ню Брънсуик, в останалите райони доминират англо-
канадците. Славяните са съсредоточени предимно в степните провинции (Манитоба,
Саскачеван, Алберта). 2 главни проблема – коренното н-ие (индианците живеят в резервати в
Юга, а инуитите на Север) и претенциите на франко-канадците за суверенитет. Една от
последиците е официализирането на френския език наред с английския. Религия – 42,6%
римокатолици, протестанти (включително англиканска, баптистка, лутеранска,
презвитерианска църква,) 23,3%, мюсюлмани 2%, православни християни под 2%, атеисти 16%.
ИАН – 18,5 млн.д, от тях 2% в първичния сектор, а над 76% в сферата на услугите.
Урбанизация – сред високо урбанизираните страни е (81%), около 60 града са с н-ие
над 50 хил.д., в тях живее над 2/3 от н-то; 1/3 от н-то живее в трите най големи метрополни
района Торонто (5,38 млн.д.), Монреал (3,75) и Ванкувър (2,2), другите с н-ие над 1 млн.д. са
Отава (1,17), Калгари (1,16) и Едмонтън (1,1). Между Торонто и Монреал се сформира
мегалополис, продължение на Чипитс.
Стопанство - днес е в етап на постиндустриално развитие, по общ обем на БВП (1,33
млрд$) е част от 17-те страни с БВП над 1 трлн$. Един от големите производители и износители
на някои с.с. и промишлени стоки. Сферата на услугите дава 78% от стойността на БВП, докато
аграрния сектор – едва 2%. Със световно значение са добивната пром., енергетиката, с.с.,
леката и дървопреработващата пром – един от големите износители на суровини. Водещ
външнотърговски партньор е САЩ – 75%, 2/3 от външните инвестиции в страната са от САЩ.
Главните стопански райони на Канада още от колониалния период са в южната, граничеща със
САЩ част – по-благоприятните пр. условия, но и въздействието на американския капитал.
Усвояването на северните територии продължава и в момента, свързано е с разкритите богати
находища на п.и. Големият интерес на САЩ към Канада се дължи на огромните природни
богатства и квалифицираната работна ръка, като Канада става най-големия източник на
суровини и най-голям потребител на американския експорт. Най-голямата част от
американските капиталовложения са в обработващата пром. (автомобилостроене,
електротехника, нефтопреработване, хим. пром) и особено във военно-промишления комплекс.
Между двете страни се сформира географско разделение на труда с устойчиви взаимовръзки,
особено след създаването на НАФТА. В същото време за Канада най-силно държавно участие
има в черната металургия, дървопреработването, целулозно-хартиената, леката, нефто-газовата
и въглищната пром. След стабилен ик. растеж между 1993 и 2007 г., на я подминава световната
ик. криза след втората половина на 2008 г., за 2009 г. е характерен фискален дефицит за 1 път
от 12 години, за 2010 г. ръст на ик-та с 3%.
Промишленост – висока степен на развитие с важен дял на наукоемките отрасли и
суровинното производство. Добре развити са енергетиката, добивната пром., цветната
металургия, машиностроене, дървопреработващата, целулозно-хартиената и леката и ХВП.
Енергетика – един от световните лидери по производство на електроенергия.
Преобладава произведената от нефт и газ, с по-малко значение са от въглища, атомна и
хидроенергия. Непрекъснато се увеличава добива на нефт и природен газ. Наблюдава се
значителен експорт на електроенергия, нефт и газ за САЩ – една от малкото развити страни с
износ на електроенергия.
Добивната пром. е един от базовите отрасли за икономиката. Водещи суровини са
нефт, природен газ, злато, въглища, мед, никел, цинк, железна руда, уран и др. Повечето от
центровете са в Южната част на страната, но постепенно расте и делът на Запада и Севера.
Машиностроене – главен отрасъл на обработващата пром. Главен подотрасъл е
транспортното машстр., с преобладаващ американски капитал, главно е разположен в южните
части на провинция Онтарио. Развити са и с.с. машстр., производство на оборудване за
енергетиката, добивната и леката пром. Главни центрове на машстр. са Торонто, Монреал,
Хамилтън, Отава, Халифакс, Ванкувър.
 Черна металургия – предимно с държавен капитал. Водещите центрове са в
Приезерния район.
В цветната металургия със силни позиции са американския и английския капитал.
Болшинството от предприятията работят с местни суровини. Главни центрове са Садбери,
Томпсън, Съливан, Порт-Колбъри, Арвида, Китимат.
Канада е с добре развита нефтопреработваща пром., с главни центрове Монреал,
Ванкувър, Едмънтън и др. + хим. пром. в Торонто, Монреал, Ниагара, Сарния.
Поради богатите горски ресурси развити са и дървопреработващата и целулозно-
хартиената пром. 2/3 от производството на целулозно-хартиената пром. е разположено на изток
– по долината на Сейнт Лорънс. Другите райони са Британска Колумбия и отделни области в
северните степни провинции.
Селско стопанство – като другите развити страни делът на заетите и БВП от с.с.
намалява значително. Характеризира се с висока степен на механизация, концентрация и
специализация на производството, висока производителност на труда. Това позволява пълното
задоволяване на вътрешните потребности, а почти половината продукция се изнася.
Непрекъснато намалява броя на фермите за сметка на големината им. Най-голям е броят на
фермите, специализирани в зърнени к-ри и месно и млечно говедовъдство.
Обработваемата земя е малко над 5% от територията, като ¾ от нея е в южните части на
страната. Лек превес има животновъдството. Традиционна важна роля имат зърно
производството и пасищното животновъдство. НТП стимулира интензификацията на
производството и разширяването на обработваемите площи на изток и запад. Главните с.с.
райони са степните провинции и Централния район (Онтарио и Квебек) - зърно производство,
месно и млечно говедовъдство; + овощни к-ри в Ниагарския район, Ню Брънсуик, долината на
р. Анаполис в Нова Скотия (Нова Шотландия) и долината на р. Оканаган в Британска
Колумбия; лешници – Източна Канада и Британска Колумбия; Квебек е най-големият
производител в света на кленов сироп, кленова захар и кленово масло; картофи – в
атлантическото крайбрежие.
Горско стопанство – 45% от територията, 10% от световните гори; 94% са държавна
собственост. За 2008 г. приходите са за над 30 млрд$, над 270 000 заети в отрасъла. Над 2/3 от
експорта е за САЩ.
Риболов – много добре развит – най-дългата брегова линия и част от най-големия
басейн на сладководна вода в света; много разнообразни риби и морски к-ри се отглеждат, но с
активна държавна политика на екологична устойчивост. Канада е в топ 7 по износ на морски
продукти. С лидерски позиции е Британска Колумбия – с над 50% от общата стойност на
продукцията, следва Ню Брънсуик 20%, Нюфаундленд 12%, Нова Скотия 8% и др. Приносът в
икономиката е над 2 млрд $. Риболовът има и важна социална функция – над 90% от всички
работни места са в селски и крайбрежни райони, където демографската гъстота е ниска, а
възможностите за работа – оскъдни.
Транспорт – първоначалната колонизация на страната е свързана с използването на
вътрешните водни пътища (най-вече р. Сейнт Лорънс). Във втората половина на 19 век особена
роля изиграва строителството на транс континенталните ж.п. линии в Юга. Съвременните
тенденции са към намаляване дела на ж.п. транспорта, заради развитието на автомобилния,
авиационния и дори тръбопроводния транспорт. Дължината на пътищата е над 1 млн. км. (6
място в света), от тях 17 хил. км. са магистрали. С най-голяма натовареност е Трансканадската
магистрала – 8 030 км дължина, свързва Виктория, Ванкувър, Калгари, Саскатуун, Уинипег,
Отава, Монреал, Квебек, Фредериктън, с продължение на Шарлъттаун и Сейнт Джонс. Над 20
млн. регистрирани автомобила. Дължината на ж.п. линиите е над 46 хил. км. (5 място). Във
вътрешния воден транспорт си остава важно значението на Великите езера и р. Сейнт Лорънс.
Добре развита фериботна мрежа – Ванкувър до Аляска или Вашингтон, до провинциите Нова
Скотия и Нюфаундленд и Лабрадор. Главните морски пристанища по товарооборот са
Ванкувър, Монреал, Халифакс, Сейнт Джонс, Торонто, Квебек и др. Най-важните
международни летища по пътнико поток са – Торонто, Ванкувър, Монреал, Калгари, Едмънтън,
Отава, Халифакс и др. Най-голямата компания е Air Canada. Над 75 хил км. тръбопроводи.
Туризъм – в топ 15 по посещения (над 15 млн. д. 2008 г.), 80% от посетителите са от
САЩ, следват от Великобритания, Франция, Япония, Германия, Мексико, Австралия и др.;
най-посещавани са четирите най-големи града в страната: Торонто, Монреал, Ванкувър и
Отава. Заети в отрасъла са над 650 хил .д.; за 2008 г. туризмът дава 2% от БВП на страната.
Много добре развити са социалните дейности, здравеопазване, образователна система,
банковата, застрахователната и финансовата с-ма;
Почти равностойни стойности на експорта и импорта за 2010 г. – импорт 401 млрд$,
експорт 393 млрд$. и по двата показателя е на 11 място в света. В износа преобладават моторни
превозни средства и части за тях, индустриални машини, аеротехника, телекомуникационно
оборудване, продукти на хим. пром (химикали, пластмаси, торове), дървен материал и изделия
на дървопреработващата пром., суров петрол, природен газ, електричество, алуминий, с.с.
продукти. Във вноса преобладават машини и оборудване, моторни превозни средства,
химикали, потребителски стоки, тропически с.с. продукти и др. Главен външнотърговски
партньор е САЩ (75% от износа и 50% от вноса), следват Великобритания, Китай, Мексико,
Япония, страните от ЕС.
Райони – в Канада се отделят 5 големи икономически района – Централен, Степен,
Тихоокеански, Атлантически и Северен. С водеща роля е Централния, следван от Степния.
Централният район обхваща провинциите Онтарио и Квебек, в него е съсредоточена
по-голямата част от н-то на страната и икономическите дейности, особено в обработващата и
обслужващата сфера, особено в търговията и финансите. В историческо отношение важна роля
от една страна изиграва близостта до СИ на САЩ и Великите езера. От друга страна – районът
е богат на п. р-си (разнообразни рудни п.и., благородни метали, уран и др.) и е с благоприятен
климат. В района са и немалка част от горските и хидроенергическите р-си на страната. Много
е голяма ролята на района в обработваемата пром. – 9/10 от продукцията на канадското
машиностроене, ¾ от електротехническото машстр., 2/3 от продукцията на леката пром и др.
Високо развита енергетика – над половината от канадската електроенергия се произвежда в
района, главно от ВЕЦ и ТЕЦ, но и от АЕЦ (Пикеринг и Брюс). Централният район е високо
урбанизиран, тук е мегалополиса Торонто – Монреал – най-голямото по н-ие и индустрия ядро
на страната – разнообразна промишленост, всички банки, щаб-квартири и др. Други
промишлени центрове са Хамилтън (черна металургия, машиностроене), Отава
(дървопреработване, полиграфия, електротехника), Сарния (хим и нефтопреработваща пром.),
Арвида (алуминиева пром.). като цяло Юга на провинция Онтарио се отличава с по-висока
степен на развитие на икономиката от Квебек. Във франко-канадската провинция Квебек са
характерни националистическите настроения, има идеи и за сепаратизъм (1976 и 1999 г.
неуспешни референдуми).
Степният район се състои от провинциите Манитоба, Съскечуан и Алберта. Със
значителен дял е в международната специализация на Канада с минерални с.с. продукти –
зърнени к-ри, нефт, калиеви соли, уран. Общо на него се падат половината от с.с. продукция на
страната, в това число 90% от пшеницата. Преобладаващата част от нефта (главно в провинция
Алберта). Освен пшеницата се отглеждат и овес, ечемик, от животновъдството – говедовъдство
и овцевъдство с месна насоченост. Главните центрове са Уинипег (разнообразна пром.),
Едмънтън (машстр., нефтопреработване, цветна металургия, лека пром.), Калгари
(нефтопреработване, машиностроене, лека пром.).
 Тихоокеанският район обхваща провинция Британска Колумбия. Предимно планински
район, специализира се в леката и горската пром., с.с. С развита енергетика – ВЕЦ и ТЕЦ.
Добиват се и въглища, природен газ, полиметални, медни и молибденови руди, барит, азбест.
Тук е и най-големият алуминиев център в страната Китимат. В южните части е развито
интензивно млечно животновъдство и овощарство, в северните части – пасищно
животновъдство с месна насоченост. С важно значение е и риболова. Водещ икономически
център е Ванкувър (разнообразна пром., най-голямото тихоокеанско пристанище), други по-
важни градове са столицата на провинцията Виктория (приборостроене, авиационна пром.,
дървопреработване), Трейл (цветна металургия, хим. пром). като цяло в стопанството водеща
роля имат американския и японския капитал.
Атлантическият район (провинции Нюфаундленд, О-в Принц Едуард, Нова
Шотландия и Ню Брънсуик) е най-слабо развития и и с най-малко н-ие от районите на Южна
Канада. 10% от н-то, но 4% от промишлената и 3% от с.с продукция. Сред развитите отрасли са
черната металургия, добивът на железна руда (около половината от добива за страната), барит,
гипс, картофопроизводство, овощия и риболов. Най-нисък жизнен стандарт, най-висока
безработица. Основните центрове са Халифакс (машиностроене, отрасли на военно-
промишления комплекс, химическа, полиграфическа и лека пром.) и Сейнт Джонс
(нефтопреработване, обработван на метали, лека и целулозно-хартиена пром.).
Северният район е около 40% от територията на страната. Най-слабо усвоен, най-слабо
населен, преобладават добивните отрасли. Най-важните добивни продукти са злато, волфрам,
желязна и медна руда, открити са и големи запаси на нефт и природен газ в долината на р.
Макензи. С традиционно развити лов и риболов. Коренните жители са индианци и инуити.
Инуитите населяват предимно територията Нунавут (от 1999 г.официално е обявена за третата
територия на Канада). Като по-ажни селища се открояват столиците на трите територии:
Уайтхорс (на Юкон), Йелоунайф (на СЗТеритории) и Айкалюит (на Нунавут).
 Япония

Г.П. – западната част на Тихия океан, част от региона Източна Азия. Разположена е на
почти 4 хил. о-ва, най-основните и големи са Хоншу (231 хил км 2), Хокайдо (79), Кюшу (42) и
Шикоку (19), по-големи островни групи са Рюкю и Нампо. Общата площ е 377,9 хил км 2 (62
място в света). Отделена е от материка от Източно-Китайско, Японско и Охотско море, най-
близкото разстояние е 220 км през Корейския пролив. Бреговата линия е 30 хил. км. Природни
условия: релеф – около ¾ от територията е с планински и полупланински характер (най-висок
връх Фуджи – 3776 м). Равнините и низините заемат предимно морските крайбрежия и речните
долини във вътрешните райони. Най-големите са по тихоокеанското крайбрежие – Канто (13
хил. км2), Ноби, Кинай, както северозапада на Хоншу, на о-в Хокайдо и северните части на
Кюшу. Поради недостига на площи за стопанството и за застрояване, Япония е традиционна
страна в усвояване на земи от морето. Друга характерна черта са сеизмичността и вулканизма –
ежегодно се регистрират около 1 500 земетресения с различна сила, има 15 действащи вулкана,
наблюдават се и вълни – цунами. П.И. – бедна е на п.и. В топ 3 на света е по внос на нефт,
природен газ и въглища. Има малки залежи на въглища, оловно-цинкова руда и нефт, но
запасите са малки, а условията на добиване са сложни и допълнително оскъпяват суровините.
Климат – Хокайдо и Северните части на Хоншу са в умерения кл. пояс; южните части на
Хоншу, Кюшу и Шикоку са в субтропичния, о-те Рюкю са в тропичния. Значение оказват и
топлото морско течение Куросио (ЮЗ) и студеното Оясио (СЗ), за страната са характерни и
тайфуните. Като цяло климатичните условия са благоприятни за живот и стопански д-сти. Води
– има много реки, но са къси. Най-дългата е р. Шинано (367 км). поради планинския релеф са
непригодни за корабоплаване, използват се най-много за хидроенергия и напояване. Важно
значение като източник на прясна вода имат и многобройните езера, най-голямото от които е
ез. Бива (670 км2). 2/3 от територията са гори. Днес е една от страните с най-строги екологични
мерки, проблеми са големия брой автомобили (близо 80 млн. автобуси, автомобили и
мотоциклети), разрастването на градовете, свлачищата и др.
Формиране – първите сведения за заселване на Япония са от 30 хилядолетие пр.н.е. От
2 век пр.н.е. започва мигриране на н-ие от материка, първоначално се заселват в плодородните
равнини на Северен Кюшу. Постепенно били населени и южните части на о-в Хоншу. От 7 век
започва период на централизирана японска държава с първа столица Нара. В периода 6-9 век
огромно влияние на развитието на Япония оказват непрекъснатите контакти със съседните
Китай и Корея, в страната били пренесени много елементи от техните к-ри (китайска
писменост, будизъм, конфуцианство, техники на земеделие, строителство и др.). Открива се от
европейците сравнително късно – в средата на 16 век, в първите около 100 години единствен
център за проникване на западни култури, науки, техники и др. станал Южен Кюшу (днешен
Нагасаки). От 1639 г. настъпил период от над 2 века на самоизолация от външния свят,
прекъснат принудително през 1854 г. от САЩ, Влбр, Франция и Русия (Договора от Канагава).
1867 г. – „Реставрация Мейджи”, премахва се шогуната, властта преминава в ръцете на
император Мейджи, започва процес на модернизация, индустриализация и страната навлиза в
капиталистически етап на развитие. В началото на 20 век вече е регионална военна и
икономическа сила. Постепенно окупира Тайван, Корея, южната част на о-в Сахалин,
Манджурия, 1941 г. напада САЩ, което включва САЩ във ВСВ. На 15 август 1945 г. обявява
капитулация – губи всичките си владения извън Японските о-ви, голяма част от
промишлеността и инфраструктурата са унищожени. През 1947 г. се приема нова конституция,
която ограничава силно правата на императора. До средата на 90-те години се наблюдава
период на значителен ик. ръст („японско чудо”), следва няколкогодишна криза, но страната
остава световна сила. Днес членува в Г-8, АПЕК, ОИСР и др.
 Държавно устройство – Япония е конституционна монархия. Държавен глава е
императорът (от 7 януари 1989 г. е Акихито), но е с ограничени правомощия. Начело на
правителството стои министър-председател (от 30 август 2011 г. е Йошихико Нода). Висш
законодателен орган е двукамерен Парламент („Диета”), състоящ се от Камара на Съветниците
(242 места) и Камара на представителите (480 места).
АТД – страната е поделена на 47 префектури. Всяка от тях има управител и
законодателен орган. Следваща степен на АТД е селището (може да бъде град или село).
Префектура Токио се дели на 23 специални района, имащи статут на градове. В отделни случаи
границите между селищата и дори префектурите може да преминава през гъсто населени
райони. Префектурите се обединяват в 10 икономически района.
Население – независимо, че в 20 век броя на н-то в Япония се увеличава 3 пъти, днес
страната е единствената в АТР с отрицателен естествен прираст - -2,7‰ (раждаемост 7,3‰,
смъртност 10‰). Броят на н-то е 126,5 млн. д. (10 място в света). Средната гъстота е 335 д/км 2,
но е неравномерно разпределено. Най-плътно населени са тихоокеанските крайбрежни
равнинни райони, където са над 2/3 от н-то. Непрекъснато се увеличава дела на лицата над 65
годишна възраст: ако през 70-те години на мин. век те са 7%, днес са близо 23%. Една от
причините е високата средна продължителност на живота (над 82 год.- 5 място в света). Япония
се отличава с изключително етническа еднородност: 99% са японци, останалите са коренното
малцинство айну, китайци, корейци, филипинци и др. Около 80% от н-то са будисти и
шинтоисти, като голяма част от тях принадлежат и на двете религии. Религиите оказват
огромно влияние върху морално-етическия облик на н-то, липсват конфликти на религиозна
почва. Броят на ИАН е почти 63 млн. д., като в аграрния сектор са заети под 4%, във вторичния
26% и в третичния около 70%. Безработицата постепенно се увеличава след 90-те години и днес
е 5%.
Урбанизация – над 70% градско н-ие. Около ¼ от н-то живее в 15-те най-големи града,
12 от които са с н-ие над 1 млн. д. (Токио, Йокохама, Осака, Нагоя, Сапоро, Кобе, Киото,
Фукуока, Кавасаки, Сайтама, Хирошима и Сендай). Повечето от големите градове са по
тихоокеанското крайбрежие и се сливат в агломерации. Най-голямата агломерация е
столичната Кейхин (над 30 млн. д., над 7 хил км 2) с център Токио и още 150 населени места,
най-големите от които са Йокохама и Кавасаки. Втора по брой н-ие е агломерацията Хансин
(над 11 млн. д., над 4,5 хил км2) с център Осака и по-големи градове Кобе, Киото и още 100
населени места. Трета по брой н-ие е агломерацията с център Нагоя (над 10 млн. д.; над 3 хил
км2) включваща още 80 населени места. Тези три агломерации се сливат в най-многолюдния
мегалополис в света Токайдо – 60 млн. д. Извън Токайдо големи агломерации се образуват в
северните части на о-в Кюшу (Фукуока-Катакюшу – 3 млн. д.) и на о-в Хокайдо с център
Сапоро (2,7 млн.д.). Темпът на концентрация на градско н-ие през последните години е най-
нисък в историята, като се стига и до субурбанизация, особено в районите на Токио и Осака.
Стопанство – след като 40% от производствените промишлени мощности са
унищожени по време на ВСВ, японската икономика се възстановява още в средата на 50-те
години. За това допринасят редица реформи, направени за финансовата стабилизация и
модернизация на стопанството, както и доларовите постъпления по време на войната в Корея
(1950-1953 г.). Поради липсата на собствени ресурси, Япония се ориентира към експортна
икономика, с купуване на вносни суровини и износ на готова продукция, на базата на
непрекъснато структурно усъвършенстване, особено в промишлеността. Икономическият ръст
бил съпроводен и с развитие на материало- и трудоемки отрасли като черна и цветна
металургия, химическа и нефтопреработваща, тежко машиностроене. В годините до 70-те на
миналия век ик. ръст достига до 10-16% годишно. Главните фактори са големият брой
квалифицирана и традиционно дисциплинирана работна сила, ниските цени на суровините и
горивата на световния пазар, умелото използване на външните научно-технически постижения
и бързото им адаптиране към местните условия, ниските военни разходи, мощното държавно
икономическо регулиране и др. След петролната криза от първата половина на 70-те години
започват структурни промени в ик-та: ключови направления станали електронизацията,
автоматизацията, роботизацията, внедряването на нови материали и съвременни технологии; с
предимство започват да се развиват нови, сложни, високотехнологични и наукоемки отрасли.
Следващ кризисен период е началото на 90-те години, но страната отново се превръща във
водеща ик. сила. В най-ново време ик-та изпада в рецесия през 2008 (-1,2%) и 2009 г. (-6,3%), за
2010 ръста е с 3,9%. С тежки последствия е и земетресението с 9-та степен по Рихтер от 11 март
2011 г. и последвалото го цунами в СИ Хоншу: унищожи се инфраструктура, загинаха хиляди,
аварира АЕЦ Фукушима. С цел стабилизиране на финансовите пазари Централната банка
инжектира 325 млрд $ в ик-та. За 2010 г. Япония е 3-та ик. сила в света (след САЩ и Китай) с
общ БВП над 4 трлн. $. Делът на аграрния сектор е 1,4%, на вторичния е 25% и на третичния
сектор – близо 74%. БВП/ч. е около 34 000$ (в топ 40 на света е).
Индустрия – енергетика: през 50-те години половината еленергия се произвежда от
въглища. Постепенно дела им намалява и независимо от двете петролни кризи от 1973 и 1979 г.
и опита на страната да намали потреблението на нефт, днес именно нефта е водещ
енергоносител (50% от елен-та). Ролята на въглищата е сведена до под 17%, а се увеличава на
природния газ (13,6%), ядрената (14,4%), делът на хидроенергията намалява от 33% през 50-те
години до под 5% днес; все още процента на други алтернативни източници е под 2. Днес
страната е 3 в света по импорт на нефт (след САЩ и Китай) и природен газ (след САЩ и
Германия) и 3 по производство и потребление на електроенергия (след САЩ и Китай). Все още
не е ясно по какъв начин ще се отрази върху бъдещия енергобаланс аварията в АЕЦ Фукушима
от март 2011 г.
Най-общо японската обработваща промишленост след ВСВ се развива на базата на
високоразвитите отрасли, традиционните за н-то дисциплинираност и трудолюбие и бързото
адаптиране към пазара, независимо, че разчита само на вносни суровини. Основна черта на
териториалното разпределение на промишлените комплекси е силната им концентрация в
Тихоокеанския пром. пояс, където на около 13% от територията на страната се произвеждат
близо 80% от пром. продукция.
Над 40% от общата пром. продукция се пада на машиностроенето, с най-развити
подотрасли радиоелектроника и електротехника, транспортно машстр., авиационно-космическо
машстр., производство на оптическа и битова техника и др. Развито е на много високо
технологично ниво. Неизменно е в топ 3 на света по произведени леки и тежкотоварни
автомобили.
Следващ по значение отрасъл е металургията (с добре развити черна и цветна).
Производствените мощности значително се модернизират и преструктурират след кризата от
70-те години. Днес е втора в света по производство на чугун и стомана (след Китай) и е в топ 5
по производство на мед, олово, никел, цинк, кадмий и др.
Центровете на химическата и нефтопреработващата промишленост са съсредоточени
главно по Тихоокеанското крайбрежие. Специализира се в производството на синтетичен
каучук, хим. влакна, пластмаси, а в последните години все по-голямо развитие получават
„леката” химия, фармацевтиката и биохимията.
Предприятията на леката, дървопреработващата и ХВП са разпределени относително
равномерно по територията. Ориентирани са както към местни, така и към вносни с-ни,
обслужват главно вътрешния пазар.
Най-общо водещо място в пром. производство на Япония има пром. пояс, простиращ се
между Токио и Фукуока, като в него се отделят 4 главни района:
 1. Столичен (Токио – Йокохама) – развити са металургията и хим. пром,
високотехнологичното машстр. (електроника, фина механика, транспортни
средства и др.);
2. Нагоя – Гифу: автомобилостр., корабостр., електроника и др.;
3. Осака – Кобе – Киото: металургия, транспортно машстр. (главно кораби);
4. Китакюшу – Фукуока: металургия, транспортно машиностроене.
С.с. – В аграрния сектор са заети 3,9% от ИАН, а се произвеждат 1,4% от общия БВП.
Независимо, че само около 14% от територията подлежат на култивиране, японското с.с. е
силно механизирано, с висока производителност на труда. 90% от годната земя се засява със
зърнени к-ри (главно ориз), а по хълмистите терени – чай, лозя, овощия. Има предимно
продоволствено направление – осигурява 100% от нуждите от ориз и около 70% от нужната
овощна и месно-млечна продукция.
Независимо, че близо 2/3 от територията на Япония са гори, дървопреработващата
пром. не е силно развита. Около 30% от тях са държавна собственост. В отрасъла често се стига
до заетост на непълно работно време. Най-важните за отрасъла дървесни видове са кедър,
кипарис и червен бор. Като цяло след 80-те години Япония става все по-зависима от вноса на
дървесина като днес е един от най-големите вносители в света.
Важно значение за изхранването на н-то има риболовът. Годишно се улавят близо 3
млн. тона риба (на 7 място в света), употребяват се и редица морски продукти – миди, скариди,
водорасли и др. В страната има над 2 000 рибарски пристанища, най-интензивен е риболовът в
Хокайдо и Северен Хоншу.
Транспорт и услуги – транспортът е много добре развит. В следвоенния период на
първо място по превоз на пасажери и товари излиза автомобилния тр-рт, следват ж.п., морския
и авиотр-рта. От средата на 70-те години започва мащабно качествено усъвършенстване на тр-
ртната инфраструктура. Изгражда се гъста пътна и ж.п.мрежа, през 80-те години били свързани
четирите главни острова: Хоншу е свързан посредством подводни тунели с Кюшу и Хокайдо, а
чрез мостове с Шикоку. Автомобилен тр-рт: общата дължина на пътищата с твърдо покритие
е над 960 хил км. (5 място в света), от тях магистрали са близо 7 600 км. Последните по-големи
инфраструктурни проекти са мостът Сето (свързващ Хоншу с Шикоку – дължина 13,1 км,
включва 4 автомобилни платна и 2 ж.п.) и Пресичащата Токийския залив магистрала (Tokyo
Bay Aqua-Line, дължина 14 км, от които 4,4 км са мост, а 9,6 км подводен тунел – 4 по дължина
подводен ж.п. тунел в света) пуснати в експлоатация през 1997 г. Ж.п. – общата дължина е над
26 хил. км., голяма част от тях са електрифицирани. Ежедневно в действие са около 250
високоскоростни влака – „Шинкансен”, с максимална скорост от 300 км/ч. Като цяло
високоскоростните влакове в Япония са известни със своята точност – средногодишно
закъснение от под 10 секунди. В 8 града има изградено метро – Токио, Осака, Йокохама,
Сапоро, Сендай, Нагоя, Киото, Кобе и Фукуока. Най-големите по товарооборот пристанища
са Чиба, Токио, Кавасаки, Йокохама, Нагоя, Кобе, Катакюшу и др. Общият брой на летищата
е 176. Най-натоварените са Токийското международно летище „Ханеда”, Осака, Сапоро и
Фукуока. “Ханеда” e на 5 място в света по превоз на пасажери (над 64 млн. д.) за 2010 г. (след
летищата в Атланта, Пекин, Чикаго и Лондон), а заедно с другото голямо токийско летище
„Нарита” са третата най-натоварена градска летищна система в света след Лондон и Ню Йорк.
Общата дължина на тръбопроводите в Япония е близо 4 400 км.
Като цяло Япония е една от страните в света с най-развит третичен сектор.
За 2010 г. страната е на 4 място в света по импорт (640 трлн. $, след САЩ, Китай и
Германия) и експорт (730 трлн. $, след Китай, Германия и САЩ). В експорта преобладават
транспортно оборудване, моторни превозни средства, електрически и електротехнически
продукти и машини, химикали, а във импорта – машини и оборудване, горива, хранителни
продукти, химикали, текстил, суровини и др. Главните външнотърговски партньори са Китай
(20% от износа, 22% от вноса), САЩ (16% от износа, 10% от вноса), Южна Корея (8% от
износа, 4% от вноса), страните от ЕС, Хонконг, Австралия, Тайланд, Саудитска Арабия,
Индонезия и др.
Региони – природо-географското и историческо развитие на страната водят до
формирането на сложна териториална структура и значителни различия между отделните
региони. Най-развит е Тихоокеанският промишлен пояс, заемащ низинните участъци на
Източен Хоншу и Северен Кюшу, като периферии се отделят Западен и Северен Хоншу,
Хокайдо, Южен Кюшу, Шикоку и островите Рюкю. Най-разпространената концепция е за
разделянето на Япония на 10 ик. района – Канто, Кинки, Токай, Кюшу, Тюхоку, Хокурику,
Тохоку, Хокайдо, Шикоку и Окинава. Първите четири традиционно се отнасят към
високоразвитите райони, следващите три към средноразвитите, а последните три – към най-
слаборазвитите. Границите между тях съвпадат с границите на префектурите.
Канто – водещ ик. район на страната, заема най-големите низинни участъци,
представлява около 10% от територията, но в него живеят над 30% от н-то и се произвеждат
над 35% от националния доход. Социално-икономическият облик се определя преди всичко от
столицата Токио и сформираната около нея най-голяма агломерация – Кейхин (над 30 млн. д.),
където е съсредоточен мощен производствен, управленски, научно-изследователски и културен
потенциал. На практика са развити всички стопански отрасли и е с една от най-развитите
транспортни с-ми. Главен политически, икономически и културен център на региона е Токио,
други по-важни пром. центрове са Йокохама, Кавасаки, Чиба и др.
Кинки – втори по значение ик. район в Япония. Застъпени са както традиционни
(текстилна, дървопреработваща пром., черна и цветна металургия), така и нови отрасли
(радиоелектроника, химическа пром., транспортно машиностроене и др.). Важна роля играе
втората по брой н-ие агломерация Хансин (над 11 млн.д.) с главен пром. център Осака. Други
по-важни градове са Кобе и Киото.
Токай – разположен е на тихоокеанското крайбрежие между Канто и Кинки, 3 е по ик.
значение. В миналото е бил с.с. район с развити само текстилна и дървопреработваща пром.
Днес се специализира в тр-ртно машиностроене, нефтопреработваща и нефтохимическа пром.,
текстилна и целулозно-хартиена пром. Все още е важен с.с. район (чай, цитруси и др.). Главен
център е Нагоя и градовете от агломерацията.
Кюшу – отличава се с неравномерно развитие на северните и южните части. Северен
Кюшу е най-старият японски промишлен район с развити металургия, тежко машстр.,
нефтопреработване, циментова пром и др. В същото време е от важните с.с. райони (ориз).
Южен Кюшу е предимно с.с., с рекреационни функции; регионалната политика е насочена към
развитие на нови отрасли като електроника и електротехника, биотехнологии, лека химия и др.
Главните центрове на Кюшу са Фукуока, Китакюшу и Нагасаки.
Тюгоку – заема ЮЗ част на Хоншу. Благодарение на изгодното г.п. след ВСВ са
изградени редица пром. предприятия. Днес е с най-висок дял в страната на материало- и
енергоемки отрасли – черна металургия, нефтопреработване, химическа пром., тежко машстр.
Характерна черта е липса на ясно изразен център, иначе водещите са Хирошима, Курашики,
Фукуяма, Токуяма и др.
Хокурику – заема централните части на западното крайбрежие на Хоншу, на изток
обхваща дял от вътрешните планини. Като цяло природните условия са по-неблагоприятни
(заблатени крайбрежия, липса на удобен залив за пристанище и др.). Специализира се в
електротехническо машиностроене, металообработване, ядрена и хидро енергетика,
дървопреработваща и текстилна пром., един от важните райони на оризопроизводство. Най-
важен град в района е Ниигата.
 Тохоку – заема Севера на Хоншу. Специализира се в с.с., риболов, добивна и горска
пром. По-слабо е населен. Главният град в региона е Сендай, един от най-пострадалите от
земетресението на 11 март 2011 г.
Хокайдо – по структура на стопанството е сходен с Тохоку, лишен е от големи пром.
предприятия. Главен град е Сапоро.
Шикоку – представлява планински, слабо населен район. По-развита е северната част
на острова. С водещо значение са ХВП, целулозно-хартиената и текстилната пром., развити са
и субтропическото земеделие и пасищното животновъдство. Главните центрове са Мацуяма и
Такамацу.
Окинава – представлява префектура, разположена на островите Рюкю. Японска
територия е от 1972 г. след окупация от САЩ, но и днес има американска военна база. Развито
е тропическото земеделие. Столица и най-важен център е град Наха.
 Република Корея
Географско положение. Република Корея заема стратегическата южна част на
Корейския полуостров. Площта е 100 хил. км2, като към територията ѝ спадат и около 3 000
предимно малки и ненаселени острови, най-голям от които е Чеджу (1 845 км2). По суша
граничи единствено с Корейската Народно-демократична република (238 км.), а има морски
граници с Китай, Япония и Тайван. Бреговата линия с Жълто море на запад, Източнокитайско
на юг и Японско море на изток е около 2 400 км.
Формиране на политическите граници. На територията на днешна Република Корея
съществуват независими държави още от 3-то хилядолетие пр.н.е. Като по-важни исторически
периоди могат да се посочат: Трите царства (I в. пр. н. е. – VII в.) като освен Корейския
полуостров тяхно притежание е и половината от днешната област Манджурия; Късни три
царства (IX-X в.); династиите на Корьо (918-1392 г.) и Чосон (1392 – 1897 г.). През XVIII век
става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят, но в средата на XIX в. е
принудена от западните сили да подпише договори за прекратяване на изолираността. През
1897 г. след революция е провъзгласена Корейска империя, като започва кратък, но
благоприятен за развитието период. От 1910 г. е завладяна от Япония и започва 35-годишно
колониално управление. Възвръща независимостта си през август 1945 г. след капитулацията
на Япония в края на Втората световна война. Неуспехът на великите сили да се създаде единна
корейска държава и зародилият се двуполюсен световен модел водят до провъзгласяването през
1948 г. на Република Корея в южните, контролирани от САЩ части на полуострова. В периода
1950-1953 г. избухва война между КНДР (подкрепена от СССР и Китай) и Република Корея
(подкрепена от САЩ и ООН). Войната завършва почти без териториални промени, но с
огромни разрушения в двете държави и се въвежда четирикилометрова демилитаризирана зона
около 38-мия паралел. Макар и икономически развиваща се с бурни темпове след 60-те години,
периодът е известен с авторитарни и военни режими и едва през 90-те години се провеждат
първите демократични избори. Все още не може да се говори за външнополитическа
стабилност с КНДР, въпреки че има историческо затопляне на отношенията след 2018 г. Днес
Република Корея е активен член в Г-20, ОИСР, АПЕК и наблюдател в редица регионални
политически и икономически организации, като два пъти е непостоянен член на Съвета за
сигурност на ООН.
Природноресурсен потенциал. Около 70% от територията на Република Корея са
хълмисти и планински земи, а обработваемата земя е под 20%. Най-общо може да се раздели на
планинска източна и южна част и равнинни крайбрежия. Най-високата точка е изгасналият
вулкан Хала-сан (1 950 м.) на о-в Чеджу, а в континенталната част Джири-сан (1 915 м.).
Корейският п-ов е геоложки стабилен, няма действащи вулкани и чести силни земетресения.
Като цяло страната е бедна на полезни изкопаеми, което я прави един от големите вносители на
енергийни суровини. Със стопанско значение са добивът на титан, бентонит, волфрам,
молибден, олово и др. Република Корея се намира в умерения климатичен пояс със силно
океанско влияние. Типичен е мусонният характер на валежите с добре изразен летен максимум.
Като цяло държавата е по-малко уязвима от тайфуни от съседите си. Липсват големи
естествени езера, а четирите основни речни системи са с посока от север на юг и от запад на
изток. Днес близо 2/3 от площта на Република Корея е покрита от гори, но повечето са залесени
след 60-те години на миналия век. Някои по-важни екологични предизвикателства са:
нарушаване на редица местообитания и биоразнообразието (особено в областта на риболова),
замърсяване на въздуха в големите градове, замърсяване на реките от бита и промишлеността и
др.
Геодемографска характеристика. Броят на населението на Република Корея е 51 млн.
д., но се характеризира с ниски раждаемост (8‰), коефициент на плодовитост (средно под 1,3
деца на жена) и естествен прираст (почти нулев). Ако се запазят сегашните тенденции се очаква
населението на страната да започне да намалява след 30-те години на настоящия век. Друг
проблем е застаряването и независимо че под 15% са на възраст над 65 г., то темпът на
нарастване на дела в тази възрастова група е един от най-високите в света. Една от причините
за това е високата средна продължителност – над 82 г. (в топ 15 на света). Постоянно расте
броят на чуждестранното население, но все още Република Корея е пример за етнически
хомогенна нация с 96% етнически корейци. Характерна черта е, че над половината население се
определя като нерелигиозно, иначе водещите религии са протестантство, будизъм и
католицизъм. Средната гъстота е една от най-високите в света – над 500 д/км 2, а като се вземе
предвид фактът, че 70% са планински територии, то фактическата гъстота е много по-голяма.
През 1945 г. делът на градското население е под 15%, но подобно на другите
новоиндустриализиращи се страни бързо нараства и днес е над 80%. Особено силно нараства
столичната агломерация, която в широкия си обхват като Сеулски столичен район (заедно с
град Инчхън) е с население от около 25 млн. д. и е една от най-големите в света. Налице е
регионална политика за ограничаване растежа на Сеул. Една от мерките за това е създаването
на новата столица Седжонг, с местене в нея на редица държавни институции след 2012 г. Други
по-големи градове са Пусан (3,5 млн.д.), Тегу (2,2), Теджън (1,6), Куанджу (1,5) и др.
Държавно и политическо устройство. Република Корея е президентска република
като президентът има значителни правомощия и е главнокомандващ на въоръжените сили.
Ръководител на правителството е Министър-председателят. Законодателната власт се извършва
от еднокамерно Национално Събрание (300 места). В административно-териториално
отношение страната се дели на 9 провинции, 6 метрополни региона, един град със специален
статут (Сеул) и един специален автономен град (Седжонг).
Особености на социално-икономическото развитие. От 1960 г. Република Корея
постига значителен растеж и глобална интеграция и започва развитието на
високотехнологична, индустриализирана и експортноориентирана икономика. През 50-те
години БВП/ч. е бил сравним с нивата на по-бедните страни от Африка и Азия. През 2004 г.
Република Корея се присъедини към клуба на „трилионните“ сили (с общ БВП над 1 трлн.
долара) и днес е сред петнайсетте водещи икономики. След краткотрайна икономическа криза
от 1998 г. страната прие редица икономически реформи, включително по-голяма откритост за
чуждестранни инвестиции. Икономическият растеж се забави до около 4-5% годишно между
2003 и 2007 и до 0,2% за 2009 г. – въпреки това бе една от малкото държави, избягнала рецесия
след глобалната икономическа криза. Някои дългосрочни предизвикателства са бързо
застаряващото население, не достатъчно гъвкавия пазар на труда, прекомерната зависимост от
износа, нарастващите неравенства, корупция и др. Все още почти 40% от двутрилионния БВП
на страната се падат на вторичния сектор, докато сферата на услугите е с дял около 58%.
Стопанство – отраслова и териториална структура. Основни за корейската
икономика видове промишленост са електронната, автомобилостроителната,
нефтопреработвателната, стоманодобивната, корабостроителната, текстилната и др. Световен
лидер е в производството на информационни технологии. Типични за държавата след края на
Корейската война стават чеболите – еднолични или фамилни конгломерати от отделни фирми,
често с влияние върху икономическите и политическите процеси на национално ниво. Сред
най-известните са Samsung, Hyundai и LG.
Само около 20% от територията са годни за аграрни дейности, а допълнителен проблем
е намаляването на броя и застаряването на населението в селските региони. Най-важният
продукт на растениевъдството е оризът, а като цяло се налага внос на много зърнени култури.
Отглеждат се също зеленчуци, плодове (включително цитрусови), цветя, женшен и др. Водещи
подотрасли на животновъдството са свиневъдство и говедовъдство. След мерките за
възстановяването на естествените гори от 70-те години, дървопреработващата промишленост
продължава да е с износен характер базирана обаче на вносни суровини. С много важно
значение и за вътрешна консумация и за износ е риболовът, в това число и отглеждане на
аквакултури. Поради факта, че при разделянето на Корейския полуостров повечето находища
на полезни изкопаеми остават в КНДР, добивната промишленост на Република Корея се
развива благодарение на запасите на волфрам и графит, в по-малка степен на въглища и
желязна руда. Много голяма част от необходимите минерални суровини се внасят.
Промишлените отрасли, които са в основата на бурното икономическо развитие на
Република Корея след 60-те години са текстилна, химическа, нефтопреработваща
промишленост, машиностроене и металургия. Постепенно към края на 20 век водещи
подотрасли на машиностроенето стават производството на кораби, моторни превозни средства
и битова техника, както и високотехнологични производства – електроника, електротехника,
информационни и телекомуникационни технологии, биотехнологии и др., по някои от които
държавата е световен лидер. В териториален аспект по-модерните отрасли се концентрират
около столичната агломерация, докато тежката промишленост е предимно в южните части. Над
2/3 от произведената електроенергия се пада на ТЕЦ (предимно на нефт), около 1/5 на АЕЦ, а
все още с нисък дял от около 10% е възобновяемата електроенергия.
Много добре развит е и третичният сектор – транспорт, туризъм, търговия, наука,
образование, здравеопазване, култура и изкуство, спорт (страната беше домакин на летните
Олимпийски игри през 1988 г. в Сеул, Световното първенство по футбол през 2002 г. заедно с
Япония и зимните Олимпийски игри през февруари 2018 г. в Пьонгчанг).
Външни икономически и политически връзки. Като основни външнополитически
проблеми на Република Корея се очертават тези с КНДР за сухоземната и морската граница и с
Япония за островите Лианкур (корейското им название е Токто, а японското Такешима).
Положително се отразява активното членство в Г-20, ОИСР и АПЕК. Традиционно
външнотърговския баланс на страната е положителен и е в топ 5 на света по износ. Основните
износни стоки са продукти на електрониката и електротехниката, автомобили, рафиниран нефт,
кораби, стомана, пластмаси и др., вносът е предимно полезни изкопаеми (особено нефт, газ и
въглища), химикали, текстил и др. Основните външнотърговски партньори са Китай, САЩ,
Япония, Виетнам, Хонконг, Германия и др.
Географски райони и главни градове. Темпът на урбанизация в Република Корея след
60-те години води до значително обезлюдяване на периферните региони и бавното замиране на
селския начин на живот. Една от основните причини за това е по-слабият достъп до висше
образование извън големите градове и неравностойно заплащане. Като други причини могат да
се посочат намаляващия достъп до нови работни места, нарастването на броя на едночленните
домакинства и въобще намаляването на желанието за създаване на семейства. Според ОИСР
корейските метрополни региони с население над 500 000 д. дават 75% от националния БВП и
80% от заетостта при 76% от населението. Налице е и постоянно нарастване на различията
между регионите на Република Корея по показателя БВП/ч. – между най-богатия Чхунчхън-
Намдо и най-бедния Чеджу е 30%. При градовете със самостоятелен статут в
административното делене по същия показател столицата Сеул отстъпва първото място на
Улсан.
 Австралийски съюз

Г.П. - АС е разположена изцяло в Южното полукълбо, тя е най-голямата по площ

страна в Австралазия (7,741 млн. км 2 – 6 място в света) и единствената в света, разположена на
цял континент. Към територията й спадат и о-в Тасмания и много малки о-ви от Индийския и
Тихия океан (о-ви Лорд Хау, Маккуори, Хърд и Макдоналд, о-в Рождество, о-ви Ашмор и
Картие, Кокосовите, Кораловите о-ви и о-в Норфолк), до 1975 г. владее и Папуа Нова Гвинея.
Бреговата линия е над 25 хил. км. По море граничи с Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея,
Източен Тимор, Соломонови о-ви, Вануату и Нова Каледония. АС има претенции и за близо 6
млн. км2 територия от Антарктида (започваща от Южния полюс и разположена между 45 и 160
меридиан и.д. и на север до 60-я паралел ю.ш. Релеф – най-общо може да се раздели на
платовидна западна част, равнинна централна и планинска източна част. Почти 1/3 от площта
са пустини и полупустини (Виктория, Голяма пясъчна, Гибсън, Танами, Симпсън и др.),
разположени са предимно в централните и западните райони. Най-високата точка на АС е
Моусън Пийк (2745) на о-в Хърд, а в континенталната част връх Косцюшко (2228). П.И. – АС е
много богат на редица п.и. Днес е най-големият нетен износител на въглища в света (близо 30%
от световния износ), както и е номер едно по добив на боксит, титаниева и циркониева руда, в
топ 3 по добив на железна, манганова, никелова, уранова и оловно-цинкова руда и
производство на злато, в топ 5 по производство на алуминий, никел, сребро и добив на медна
руда, в топ 10 по добив на антимонова, кобалтова и магнезиева руда и производство на гипс.
Нефтени залежи са открити в шелфовата зона на щата Куинсланд, а газови в Западна
Австралия. Климат – в най-североизточните части е екваториален, на юг е тропичен и
субтропичен, в около 40% от площта в централните и западните части на континента е
пустинен, а в крайните югоизточни райони и о-в Тасмания е умерен. Води – 60% от
територията на континента е безотточна, единствената по-значителна речна с-ма е Мъри –
Дарлинг в югоизточните части. Във вътрешните райони единствения източник на вода са
артезианските басейни, най-голям от които е Великият артезиански басейн (Great Artesian
Basin), заемащ 1,7 млн. км2 – най-големият в света. Над 70% от водата се употребява от с.с.,
останалите под 30% от промишлеността и за битови нужди. Преди колонизацията гори са били
около 10% от територията, днес са под 6% - главно в северните райони. Поради изолираността
на Австралия от другите континенти около ¾ от растителните видове са ендемитни, доста на
брой ендемити има и при животните.
Формиране – първите обитатели са аборигените, които преди повече от 40 хил. години
мигрират от ЮИ Азия. След идването на европейците броят им силно намалява и днес са под
1% от общото н-ие. Континентът е открит през 1606 г. от холандския мореплавател Вилем Янц.
С по-голямо значение за опознаването му е експедицията на холандеца Абел Тасман (1642-43
г.), обиколил континента от юг и открил о-в Тасмания. След това за повече от век опознаването
на Австралия било преустановено заради поредицата войни между колониалните сили. 1768 г.
започва експедицията на Джеймс Кук, изследвал източното крайбрежие. В края на 18 и
началото на 19 век били проучени и вътрешните райони. След обявяването на Независимостта
на САЩ Влбр започва да изпраща към Австралия осъдените си престъпници. В средата на 19
век се открива злато, което води до имигриране на ново н-ие. 1901 г. шестте колонии, основани
от първите заселници и бивши затворници станали щати и образуват независим АС. Страната
остава в тясно сътрудничество с Влбр и воюва на нейна страна през двете Световни войни.
След ВСВ се превръща в една от напредналите конкурентоспособни световни икономики, като
в отделни години на 90-те е една от развиващите се с най-бързи темпове. Днес членува в Г-20,
ОИСР, АПЕК, Общността на нациите (бившата БОН) и др.
 Държавно устройство – АС е едновременно парламентарна конституционна монархия
и федерация. През 1999 г. гражданите чрез референдум решават да останат в рамките на
Общността на нациите. Държавен глава е британският монарх (Елизабет ІІ), който се
представлява от генерал-губернатор (от септември 2008 г. е Куентин Брайс). Глава на
правителството е министър-председателят (от юни 2010 г. е Джулия Гилард), който е и лидер
на получилата най-много гласове партия или коалиция. Висш законодателен орган е
Двукамерен Парламент, състоящ се от Сенат (76 места) и Палата на Представителите (150
места).
АТД – дели се на 6 щата – Западна Австралия (със столица Пърт), Южна Австралия
(Аделейд/Аделаида), Куинсланд (Брисбейн), Нов Южен Уелс (Сидни), Виктория (Мелбърн) и
Тасмания (Хобарт) и 2 територии – Северна (Даруин) и Австралийска столична територия
(Канбера). Всичките са суверенни, имат собствени Парламенти. Начело на щатските
Парламенти стои Премиер, а на териториалните – Главен министър, британският монарх е
представен във всеки щат от Губернатор (само в Северната територия от Администратор).
Население – АС е типично преселническа държава. Първите европейски заселници се
появяват след експедицията на Джеймс Кук (1768-1770 г.). Великобритания я избира за място
за заточаване на своите затворници. От средата на 19 век започва и имиграцията на свободни
заселници (поради свободната земя и откритите златни залежи). Към ВСВ н-то е вече 7,4 млн.
д., главно имигранти от Влбр и Ирландия. До края на мин. век н-то се увеличава повече от два
пъти, главно чрез имиграция, като освен от Влбр и Ирландия се увеличил дела и от Италия,
Гърция, от бивша Югославия, Германия, Полша и др. През 1973 г. е премахната политиката за
”бяла имиграция” и започва заселване и на н-ие от Азия (главно от Китай и Виетнам) и
Океания. Днес броя на н-то е 21, 767 млн. д. 92% са бели от европейски произход, 7% са с
азиатски. Местното н-ие (аборигени) е около 1%, живее или в градовете, или в специални
резервати в рядко населените райони на страната. Над 60% се определят като християни (27,4%
протестанти, 25,8% католици, други християни 10,6%), будисти 2,1%, мюсюлмани 1,7%,
нерелигиозни са 19% от н-то. В страната няма официален език, но близо 80% говорят
английски (диалект на британския английски), следват китайски, италиански, гръцки, арабски,
виетнамски и др. езици. Естественият прираст е малко над 5‰, но за страната е характерен все
още високия механичен прираст 6‰, един от най-високите в света. Наблюдава се процес на
застаряване на н-то: вече 14% е над 65-годишна възраст, една от причините е много високата
средна продължителност на живота: 81,8 г. (9 място в света). Средната гъстота на н-то е под 3
д/км2, но е крайно неравномерно разпределено: над ¾ е съсредоточено по източното
крайбрежие (щатите Куинсланд, Нов Южен Уелс и Виктория). Над 85% живеят на не повече от
80 км. от морския бряг. Броят на ИАН е 11,9 млн. д. (55% от общото), като 75% са заети в
третичния сектор, 21,1% в индустрията, а малко под 4% в аграрния сектор.
Урбанизация – АС е високо урбанизирана страна – делът на градското н-ие е 89%.
Повечето градове са създадени от имигрантите. Има 5 агломерации с н-ие над 1 млн. д., като
близо 40% от общото н-ие живее в Сидни или Мелбърн: Сидни (4,4 млн. д.), Мелбърн (3,9),
Брисбейн (2), Пърт (1,6) и Аделейд/Аделаида (1,2). Столицата Канбера е с н-ие от почти 400
хил. д.
Стопанство – историята на австралийското стопанство започва в средата на 19 век с
добива на злато и овцевъдството. Износът от двата отрасъла за Влбр. бил съпроводен с ик. бум,
с който била преодоляна тежката ик. криза от 90-те години на 19 век. От началото на 20 век
започват диверсификация на ик-та, контакти с нови търговски партньори, интегрирането на
отделните колонии в единна федерация и стремеж за по-справедливото разпределение на
доходите. След кратки ик. кризи по време на световните войни, втората половина на 20 век се
характеризира с нов ик. бум, основаващ се на приток на външен капитал. Капиталът позволил
модернизиране и преструктуриране на австралийската ик-ка, като по време на петролните
кризи от 70-те години се засилва и държавния сектор. Оттогава започва и промяна в
географската структура на външната търговия – на преден план постепенно излизат страните от
АТР (първоначално Япония, по-късно Китай) и САЩ. Днес АС е високоразвита страна с
пазарна ик-ка, с водещо значение в общия БВП на сферата на услугите (70,6%), но и с много
добре развити аграрен (3,9% от БВП) и промишлен сектор (25,5%), като близо 2/3 от износа се
определя от добивната пром. и с.с. Общият БВП за 2010 г. е 882 млрд. $, което я прави 17
икономическа сила в света.
Промишленост – поради богатите природни р-си с много голямо значение е добивната
пром. Днес е най-големият износител на въглища в света – главно към АТР (особено Япония) и
ЕС (Нидерландия, Влбр и др.). главните находища са в щатите Нов Южен Уелс и Куинсланд.
След 80-те години се откриват значителни залежи на нефт и природен газ. Днес страната е на
12 място в света по запаси на пр. газ (10 място по износ) и 29 по запаси на нефт. Главните
находища са в ЮИ Куинсланд, Западна Австралия и СЗ континентален шелф. АС е и на 1 място
по добив на боксит – главно в Куинсланд, Западна Австралия и Северната територия. Страната
е световен производител и на железна руда (главните находища са в Западна Австралия), олово,
цинк, никел (Нов Южен Уелс, Куинсланд, Тасмания и Западна Австралия), мед, злато, уран,
полиметални руди и др.
От обработващата пром. с най-голямо значение е машиностроенето, следват ХВП,
химическата и нефтопреработващата пром., черната и цветна металургия, полиграфическата,
текстилната, дървопреработващата пром. и др. Най-големите градове и съответно техните
агломерации са и водещите пром. центрове на страната (Сидни, Мелбърн, Аделейд, Брисбейн,
Пърт).
Селско стопанство – АС е световен производител на вълна, млечни продукти, меса,
зърнени храни, плодове и захар. В с.с. се използва под 10% от площта, но отрасъла се
характеризира с висока степен на механизация, електрификация и внедряване на
биотехнологии. По общ обем на изнесените аграрни к-ри отстъпва само на САЩ. Водещ
подотрасъл е животновъдството – овцевъдство, едро говедовъдство, свиневъдство, коневъдство
и птицевъдство. Растениевъдството е застъпено главно в ЮИ и ЮЗ части на страната,
отглеждат се зърнени к-ри, плодове (ябълки, праскови), цитрусови плодове (ананас, портокали,
манго), банани, зеленчуци (картофи, домати, моркови), лозя (една от водещите в света по износ
на вино), захарна тръстика и др.
Горско стопанство – относително добре е развито, главно дървесината се използва за
производство на хартия. Все по-голямо внимание се обръща на обезлесяването, 70% от
първичната растителност е унищожена или модифицирана през последните 200 г.
Риболов – АС притежава една от най-разнообразните морски фауни в света поради
географската си изолация от други континенти и широката гама от типове местообитания,
обхващащи от тропически до арктически води. Риболовната индустрия е на 5 място по
стойност на продукцията в аграрния сектор след говеждото месо, вълната, пшеницата и
млечните продукти. Използват се около 600 морски продукта. Общата площ на риболовната
зона е около 11 млн. км2 (3 в света).
Транспорт – в превозите на стоки и пасажери силно доминира автомобилния
транспорт. Общата дължина на автомобилните пътища е над 800 хил км (9 място в света), от
тях с твърдо покритие са над 350 хил. км., а автомагистрали са над 3 100 км. Главните
направления са към столиците на щатите и по-големите градове, магистрала съединява и
градовете Бърни и Хобарт на о-в Тасмания. Ж.п. транспортът се използва предимно за превоз
на п.и. и с.с. продукти. Общата дължина на ж.п. линиите е над 38 хил. км. (електрифицирани са
под 3 хил.). Най-гъста е ж.п. мрежата в източна и особено ЮИ Австралия. Градове с метро са
Мелбърн, Сидни, Брисбейн и Пърт. На практика почти цялата външна търговия на АС се
извършва от морския тр-рт. В страната има около 70 търговски пристанища. Най-натоварените
са Порт Хедланд, Дампиер (Западна Австралия), Нюкасъл (Нов Южен Уелс), Хей Пойнт,
Гладстон (Куинсланд), Мелбърн (Виктория) и др. Авиотранспортът е с голяма роля както за
външните, така и за вътрешните превози на пътници. Най-големите компании са Qantas,
дъщерната й Jetstar, Virgin Australia, Tiger Airweys Australia и др. Общият брой на летищата е
465, от които 326 са с твърдо покритие. Най-натоварените са Сидни, Мелбърн, Брисбейн, Пърт
и Аделейд. В страната има над 28 хил. км. газови тръбопроводи и над 3 хил. км. петролни.
Туризъм – важен сектор от ик-та – дава около 2,6% от БВП и заетост за ок. 500 хил. д.
Страната се посещава от 6 млн. туристи годишно – най-много са от Нова Зеландия, Влбр.,
САЩ, Китай, Япония и др. Над 1/3 от тях посещават Големия Бариерен Риф.
Като цяло АС е пример за много добре развит третичен сектор – здравеопазване,
образование и наука, социални дейности, спорт, култура и т.н.
Външнотърговски връзки – страната заема съответно 21 място в света по експорт (213
млрд.$) и 20 място по импорт (195 млрд.$). В експорта преобладават въглища, желязна руда,
злато, месо, вълна, алуминий, пшеница, машини и транспортно оборудване, а в импорта:
машини и транспортно оборудване, битова техника, телекомуникационно оборудване, петрол и
петролни продукти. Главните външнотърговски партньори са Китай (25% от експорта и 19% от
импорта), Япония, САЩ, страните от ЕС (особено Германия и Влбр), Южна Корея, Тайланд,
Индия, Сингапур, Малайзия и др.
Региони – в континенталната част се отделят 4 икономически района (Югоизточен,
Североизточен, Централно-западен и Северен), а като отделен се разглежда о-в Тасмания.
Териториалните различия в степента на развитие и специализацията на стопанството се
проявяват още от колониалния период и са тясно свързани с природните условия.
Югоизточен район – обхваща щатите Нов Южен Уелс, Виктория, Столичната
територия и ЮИ части на щата Южна Австралия. Той е най-развитият ик. район, заема около
20% от територията, но в него са съсредоточени 2/3 от н-то, 4/5 от стойността на обработващата
пром., ¾ от търговския оборот, над половината от ж.п. линиите. Положително се отразяват
ранната колонизация, благоприятните климатични условия, наличието на п.и. (въглища,
желязна руда, руди на цветни метали и др.) и хидроенергийния потенциал. Днес това са най-
гъсто населените и високо урбанизирани части на страната. Икономиката е многоотраслова:
добивна пром., черна металургия, машиностроене, химическа, ХВП и лека пром.; в същото
време е и водещ с.с. район (тук се отглеждат 2/3 от пшеницата и овцете). Тук са и най-важните
промишлени центрове на АС – Сидни, Мелбърн, Аделаида, Нюкасъл, както и столицата
Канбера.
Североизточният се състои от щата Куинсланд. Намира се предимно в тропическия кл.
пояс, заема около 22% от площта, в него са съсредоточени около 1/6 от н-то, ¼ от добивната
промишленост и с.с. До ВСВ е предимно аграрен, след това се развиват повечето застъпени в
АС пром. отрасли: добивна пром. (медна руда, полиметални руди, олово, кобалт, боксит, нефт и
природен газ, уран и др.), черна и цветна металургия, нефтопреработване, машиностроене,
ХВП, лека и дървопреработваща пром. и др. От с.с. най-застъпени са отглеждането на едър
рогат добитък (близо половината от общия), захар (95% от общата), зърнени к-ри, тютюн,
тропически плодове (банани, ананаси). Главен център е Брисбейн, а главно пристанище е
Гладстон.
Централно-западен – обхваща щатите Западна Австралия и по-голямата част от Южна
Австралия. Той е най-големият по площ (около 40%), но е слабо населен и е с най-сух климат.
На второ място е по стойност на продукцията на добивната пром. и добив на пшеница.
Главните отрасли са горска и дървопреработваща, мебелна, целулозно-хартиена и хранително-
вкусова пром. Най-голям град и водещ пром. център е Пърт, а главни пристанища са Порт
Хедланд и Дампиер.
Северният район е най-слабо усвоеният. Обхваща Северната територия, площта му е
около 17% от територията, но в него живее малко над 1% от н-то. Един от богатите е на п.и.
като боксит, уран, полиметали, фосфорити; основните отрасли са добивна пром. и с.с. (едър
рогат добитък). Най-голям град и водещ промишлен център е Даруин.
Остров Тасмания – заема под 1% от площта на АС (малко над 2% от н-то), намира се в
умерения кл. пояс, но в ик. отношение е средно развит, за което способстват залежите на п.и.,
горите и богатите хидроресурси. Развити са добивната пром., хидроенергетиката, цветната
металургия, машиностроенето, горска, дървопреработваща и текстилна пром., ХВП и др. Добре
развито е и с.с. – производство на зеленчуци и плодове, овцевъдство и млечно говедовъдство.
Главният ик. център е Хобърт.
 Нова Зеландия

Географско положение. Нова Зеландия (на местния маорски език названието ѝ е

Аотеароа) е разположена в югозападната част на Тихия океан, на над 1400 км. южно от Нова
Каледония, на над 2100 км. югозападно от Австралия и над 2400 км. северно от Антарктида.
Площта ѝ е 269 хил. км 2, което я прави шестата най-голяма островна държава в света. Състои се
от два големи острова, разделени от широкия малко над 20 км. проток Кук: Северен (114  000
км2, 14 в света по площ) и Южен (150 000 км2, 12 в света) и над 600 по-малки острова, сред
които се откроява Стюарт на юг. Държавата има претенции и за около 450 хил. км 2 от
Антарктида. Част от Нова Зеландия като зависима територия са островите Токелау и свободно
присъединилите се острови Кук и Ниуе. Общата дължина на бреговата линия надхвърля 15 хил.
км. и като цяло е силно разчленена, а изключителната икономическа зона на страната е над 4
млн. км2 – една от най-големите в света. Формата на островите е причината най-отдалеченото
място до крайбрежие да не е на повече от 115-120 км.
Формиране на политическите граници. Поради географското си положение Нова
Зеландия е една от последно заселените от съвременните по-големи държави. Предполага се, че
заселването с маори от източна Полинезия започва около XII-XIII в. През 1642 г. Абел Тасман
става първият европеец открил островите, но без да акостира на брега. Малко след това е
дадено и съвременното название, базирано на едноименната нидерландска провинция
Зеландия. По-важно за опознаването и съвременното развитие на държавата е плаването на
Джеймс Кук от 1769 г. Постепенно новооткритите земи стават обект на интерес на британски,
френски и американски търговци и риболовци и започва период на търговски обмен с местните
маори. През 1839 г. е основана днешната столица Уелингтън. През 1840 г. се сключва Договора
от Уайтанги, с което се полага началото на по-активното европейско и най-вече британско
заселване и преминаване в статут на британска колония. Поради проблеми с превода на
договора и неспазването му от британците постепенно се задълбочава конфликта между
заселниците и маорите и се стига до Англо-маорски войни (1843-1872 г.). Те завършват с
победа за Великобритания, която налага британски политически и икономически модел на
управление. В края на ХIХ в. на островите за пръв път в света жените получават избирателни
права, въведен е осемчасов работен ден и се дава юридическо признание на синдикатите. През
1907 г. колонията е трансформирана в британски доминион, като през 1931 г. получава и
юридическа независимост чрез Уестминстърския статут (официално е приет през 1947 г.). Нова
Зеландия участва на страната на Великобритания в двете световни войни, като след това се
наблюдава почти постоянен икономически възход.
Природноресурсен потенциал. Отличителна черта на новозеландския архипелаг е
разнообразният релеф. Геоморфоложкият профил на Северния остров е формиран в резултат на
контакта между Тихоокеанската и Австралийската тектонски плочи и активна вулканична
дейност (намира се на Тихоокеанския огнен пръстен). Бреговата му линия е силно разчленена, а
по-големите заливи са превърнати в естествени морски пристанища. Характерни за северното
крайбрежие са обширните пясъчни плажове. По югоизточното протежение на острова се
простира Централното вулканско плато, което включва активни вулкани, три от които са
включени в четвъртия най-стар Национален парк в света Тонгариро. По разломните линии на
платото са типични горещите минерални извори (гейзери) и калните вулкани. В този район
често явление са земетресенията. Релефът на Южния остров е планински и е доминиран от
обширната верига на Южните Алпи (най-висок връх Кук, 3764 м.), която се простира почти по
цялата му дължина. В района на връх Кук е ледникът Тасман, най-дълъг в Нова Зеландия (над
23 км.). Типични брегови форми по крайбрежието на Южния остров са дълбоките, силно
разклонени фиордови заливи. Макар че има находища на различни горивни, рудни и нерудни
полезни изкопаеми, на много от тях или запасите са изчерпани и се оскъпява добива им, или
вносът е по-изгоден. Със стопанско значение е добивът на въглища, желязна руда, злато и
сребро. От началото на XXI в. има постоянно противопоставяне на екологични организации за
ограничаване на добивната промишленост. Климатът в северните части на Северния остров е
субтропичен, в останалите му части и на Южния остров – умерен. Най-обилни валежи падат по
западните склонове на Южните Алпи и обратното – валежната им сянка е причината за най-
сухите райони за страната в централните части на Южния остров. Нова Зеландия е богата на
водни ресурси. В централната част на Северния остров се намира най-голямото езеро в
страната и в Океания – Таупо (над 600 км 2), разположено в кратера на угаснал вулкан. През
него преминава най-дългата река в Нова Зеландия – Уайкато (425 км.), която тече на
северозапад и се влива в Тасманово море. Реката не се използва за транспорт, но е много важна
за електроснабдяването с изградени осем ВЕЦ, както и със своето рекреационно и
водоснабдително значение. Много от растителните и животински видове на островите са
ендемити. Пристигането на маорите и особено на европейците с докараните от тях нови за
региона видове оказва негативно въздействие върху автентичната флора и фауна. От около 80%
покрити с гори преди миграциите, днес площта им е едва под ¼ от тази на Нова Зеландия.
Значителна част от горите са в защитени територии с различен статут.
Геодемографска характеристика. Нова Зеландия се характеризира през последните
десетилетия с положителни стойности на естествения и механичния прираст. Броят е почти 5
млн. д., което прави под 20 д/км2 средната гъстота, като над ¾ от населението живее на
Северния остров. Въпреки високата средна продължителност на живота (над 81 г.), делът на
надтрудоспособното население е под 16%. В етническо отношение около 2/3 от населението са
новозеландци - потомци на европейските заселници. Маорите са с дял от 16%, от неместните
етнически групи най-значими са китайци и индийци по почти 5%, а от полинезийските – от
Самоа, Тонга и островите Кук. Освен английския, с официален статут са маорски и
новозеландски жестомимичен език. Независимо от намаляващия му дял, християнството
продължава да бъде водеща религия с над 37%. Характерна черта е непрекъснато увеличаващия
се дял на нерелигиозните – почти половината от населението. За по малко от век Нова Зеландия
се превръща във високоурбанизирана държава – с дял градско население от над 85%. Налице е
и процесът на субурбанизация. Политиката на страната е насочена към спиране растежа на най-
голямата агломерация Окланд (над 1,5 млн. д., почти 1/3 от общото население).
Държавно и политическо устройство. Подобно на други от бившите британски
владения Нова Зеландия признава за държавен глава британския монарх, представляван от
генерал-губернатор. С водещи функции в управлението на страната е министър-председателят,
обикновено лидер на водещата политическа партия или коалиция. Висш законодателен орган е
еднокамерен Парламент (120 места), като задължително се избират представители и от
населените с маори избирателни региони. В административно отношение държавата се разделя
на 16 региона (9 на Северния остров и 7 на Южния), а с управление подобно на регионите са и
островите Чатъм.
Особености на социално-икономическото развитие. Въпреки изолираността си и
късното колонизиране, през XX век под предимно британско влияние Нова Зеландия е активно
ангажирана в международните отношения – участие в двете световни войни, активно членство
във важни организации и др. Дълги години стопанската специализация на държавата е с
предимно аграрен характер, а приоритетен външен търговски партньор била Великобритания.
В началото на XX век Нова Зеландия е с един от най-високите стандарти на живот. Постепенно
след 70-те години разширява търговските си отношения с много други държави, започва
развитието на качествен индустриален сектор и се правят опити за диверсификация на
икономиката с нови продукции. В най-ново време водещ става третичният сектор – с над 70%
от БВП и заетите.
Стопанство – отраслова и териториална структура. Земеделието е механизирано и
високопродуктивно, като почти половината от площта на Нова Зеландия е годна за аграрни
дейности. Продължава да има стабилни стойности от около 5-6% от БВП и заетите.
Традиционен поминък още от колониалната епоха е животновъдството – овцевъдство и
говедовъдство. Държавната политика е да се развият и други подотрасли на първичния сектор
като горско стопанство (отглеждане на специални иглолистни видове за дърводобив и
производство на продукти на целулозно-хартиената промишленост, без да се секат
естествените гори), риболов и аквакултури, градинарство, лозарство, зърнени култури и др.
До 70-те години вторичният сектор е в силна зависимост от аграрната специализация на
Нова Зеландия – развити са производство и ремонт на селскостопанска техника, преработка на
аграрни продукти, дърводобив и дървопреработване и др. Петролните кризи и започналото
членство на Великобритания в европейските структури ускоряват индустриализирането на
Нова Зеландия в сфери като добивна, химическа промишленост, енергетика, металургия, лека и
хранително-вкусова промишленост и др.
Най-важен за съвременната икономика на Нова Зеландия е третичният сектор. Туризмът
се превръща във важна част от икономиката с основен контингент посетители от Австралийски
съюз, Китай, Великобритания и САЩ. Новозеландската социална система е една от пионерните
в света по различни механизми, като това се отразява и на сектори като здравеопазване,
застраховане, пенсионна система и др. Значителен международен имидж натрупва
образователната система, доказателство за което е нарастващият брой чуждестранни студенти
(от Източна и Югоизточна Азия, Арабските държави, Европа и др.). Държавата се
характеризира и със стабилен банков сектор, при положение че повечето големи банки са
чуждестранна собственост. Независимо от предимно планинския характер на релефа
транспортната система е на много добро равнище. Все още железопътният транспорт е
неконкурентен на шосейния, но се използва приоритетно за превоз на товари. Във вътрешните
превози развитие получи и въздушния транспорт, докато морския остава водещ за външната
търговия.
Външни икономически и политически връзки. Главните външнотърговски
партньори на Нова Зеландия са Китай, Австралийски съюз, САЩ, Япония, страните от ЕС и др.
Продължава тенденцията износа да се концентрира върху продукти на селското стопанство и
дърводобивната промишленост, а вноса върху суровини, машини и оборудване, текстил и др.
Страната има сключени споразумения за свободна търговия с Австралийски съюз, Китай,
Малайзия, Тайланд, Хонконг, АСЕАН и др. Нова Зеландия е и един от основните инициатори
на подписаното през 2016 г. Транс-тихоокеанско партньорство, променено след това на
Всеобхватно и прогресивно транс-тихоокеанско партньорство. Поддържат се и редица
договорености в сфери като екология, икономика, мир и устойчиво развитие със страните от
Океания.
Географски райони и главни градове. Като основни райони могат да се отделят двата
най-големи острова: Северен и Южен. Северният остров отдавна е с водещи позиции с над ¾ от
населението и произведения БВП. По показателя БВП/ч. средните стойности за двата острова
са близки до националните, но вътрешно-регионалните различия в Северния остров са по-
големи – тук са четирите най-бедни (Гисбърн, Нортланд, Манауату-Уонгануи и Хоукс Бей) и
двата най-богати за страната региона (Уелингтън и Таранаки). Регионалната политика е
насочена към намаляване растежа на Оклънд, концентриращ 1/3 от населението и 38% от БВП
и спиране на негативните тенденции на намаляване на населението в много периферни и
аграрни региони.
 Индонезия

Г.П. – Разположена е на над 17 хил. острова (около 6 хиляди са обитаеми) в Малайския

архипелаг, със стратегическо положение между Индийския и Тихия океан, с дължина от запад
на изток 5 000 км., а от север на юг – 2 000 км. Най-големите острови са Калимантан/Борнео
(743 хил. км2 – като индонезийска територия са близо 550 хил. км 2), Суматра (473 хил. км2),
Нова Гвинея (786 хил. км2 – като половината са индонезийска територия), Сулавеси (174) и Ява
(137). Площта на Индонезия е 1,9 млн. км 2 (14 в света, ако не се брои Гренландия е най-
голямата островна държава в света). Има сухоземни граници с Малайзия (1 782 км.), Папуа-
Нова Гвинея (820) и Източен Тимор/Тимор-Лесте (228). Общата брегова линия е над 54 хил. км.
Релеф – много разнообразен – от крайбрежни низини до високи планини (най-високата точка е
връх Джая 5 030 м.н.в.). Повечето острови са с вулканичен произход, днес има около 500
вулкана, над 100 от които са действащи. Характерни са и земетресенията и вълни-цунами (при
последното силно цунами от декември 2004 г. загиват над 230 хил. души, като Индонезия е най-
засегнатата страна). П.И. – поради вулканичното геоложко минало днес се срещат
разнообразни п.и., като все още не са напълно проучени земните недра. С най-голямо значение
са запасите на калай (2 в света по добив), мед (3), никел (4), олово, боксит, злато (7 по
производство в света), сребро, природен газ (14 в света по запаси, 7 по експорт), нефт (27 в
света по запаси, 31 по експорт) и др. Климат – предимно екваториален, на югоизток е мусонен.
Позволява отглеждането на разнообразни култури и събирането на поне две реколти годишно.
Води – благодарение на високия релеф и влажния климат има значителни хидроенергийни
ресурси, особено на остров Нова Гвинея. Гори са над 63% от територията на Индонезия.
Налице е постоянно обезлесяване – за разширяване на посевните площи и за износ на
дървесина. Други по-важни екологични проблеми са промишленото замърсяване на водите и
въздуха, чести мъгли от горските пожари и др.
Формиране – първите контакти с европейци са от началото на 16 век (предимно
португалци). От 1602 г. днешна Индонезия попада под нидерландска власт с име Холандски
Източни Индии. Японската окупация по време на ВСВ слага край на колониалния период. През
1945 г. Нидерландия не признава независимостта на Индонезия, следва дори военен конфликт,
но под натиска на международната общност я признава през 1949 г. През 1969 г. Индонезия
окупира западната част на о-в Нова Гвинея, през 1975 г. освободилата се само 9 дни по-рано от
Португалия държава Източен Тимор. Източен Тимор се отделя като независима през май 2002
г. – първата независима държава за 21 век. Като цяло Индонезия се управлява авторитарно от
Независимостта си до 1999 г. (режимите на Сукарно и Сухарто), когато се провеждат първите
свободни демократични избори. Главните проблеми, пречещи на развитието на страната днес
са: бедност (над 13% от н-то са под линията на бедност, 20% от децата под 5 годишна възраст
са с тегло, по-ниско от нормалното за възрастта им), неграмотност (10% от н-то над 15-годишна
възраст), тероризъм, сепаратизъм, корупция, нарушаването на човешките права, медицински
проблеми, както и природните бедствия. Днес страната е член на Г-20, Г-77, АСЕАН, АПЕК,
„Движението на необвързаните”, Организация Ислямска конференция и др.
Държавно устройство – Индонезия е унитарна президентска република. Държавен
глава, ръководител на правителството и главнокомандващ въоръжените сили е президентът (от
октомври 2004 г. е Сусило Бамбанг Юдойоно - Susilo Bambang YUDHOYONO). Висш
законодателен орган е Народната консултативна асамблея (People's Consultative Assembly ),
състояща се от две камари: Камара на народните представители (560 места) и Камара на
регионалните представители (132 места).
АТД – Индонезия се дели на 30 провинции, 2 специални административни
единици/региони с по-широка автономия (Ачех в северните части на о-в Суматра и
Джокякарта в южна Ява) и 1 специален столичен окръг (Джакарта в северните части на
западна Ява). Провинциите са: на остров Суматра – Северна Суматра, Риау, Западна
Суматра, Джамби, Бенгкулу, Южна Суматра, Лампунг; Бангка Белитунг, острови Риау;
на остров Ява – Бантен, Западна Ява, Централна Ява, Източна Ява; на остров Калимантан –
Западен Калимантан, Централен Калимантан, Източен Калимантан и Южен
Калиманатан; на остров Сулавеси – Северно Сулавеси, Горонтало, Централно Сулавеси,
Западно Сулавеси, Южно Сулавеси и ЮИ Сулавеси; Малките Зондски о-ви се състоят от
три провинции – Бали, Западна Нуса Тенгара/Западни Малки Зондски острови и Източна
Нуса Тенгара/Източни Малки Зондски о-ви; Молукските острови включват провинциите
Молуку и Северно Молуку; а индонезийската част на о-в Нова Гвинея (до 2002 г. се нарича
Ириан Джая) се дели на две провинции – Западна Папуа и Папуа. Всяка провинция се
управлява от губернатор. Характерна черта е стремежът на някои провинции към
икономически и културно-политически сепаратизъм – например Папуа и Западна Папуа, Риау,
Молуку и Северно Молуку и др. Значителна роля в политическия живот играят ислямските
партии.
Население – днес броят на н-то на Индонезия е 245,6 млн. д. (4 място в света). Въпреки
програмите за намаляване прираста на н-то от 60-те години на миналия век, все още
естествения прираст е 12‰ (18‰ раждаемост и 6‰ смъртност), от което следва високия дял на
н-ие под 15-годишна възраст (над 27%, докато н-то над 65-годишна възраст е 6%). Средната
гъстота е 129 д/км2, но н-то е крайно неравномерно разпределено. Над 55% (близо 140 млн.д.)
живеят на о-в Ява, където гъстотата е близо 1000 д/км 2, докато на о-в Калимантан е под 30
д/км2, на о-в Нова Гвинея – под 10 д/км 2. Ява е и единственият голям равномерно заселен
остров, при другите н-то е концентрирано по крайбрежията и долините на реките. Индонезия се
характеризира с голямо етническо разнообразие – има над 300 етнически групи. Най-големите
са яванците (41%), следват сунданци (15%), мадурийци, малайци, папуаси, меланезийци и др;
най-многобройният неместен етнос са китайците (близо 4%, като заемат важни икономически
постове). В страната се говорят около 1000 езика и диалекта. Официалният е индонезийски (на
основата на малайския), като получава повсеместно разпространение след Независимостта и
играе важна интегрираща роля; говорят се също и английски и нидерландски. Над 86% от н-то
са мюсюлмани-сунити (най-многолюдната мюсюлманска страна в света), близо 9% са
християни (5,7% протестанти, 3% католици), индуисти под 2%, будизъм и др.
Урбанизация – градското н-ие е 44%, но нараства с бързи темпове. Днес има 11 града с
н-ие над 1 млн.д., като най-големите са Джакарта (над 9 млн.д.), Сурабая (2,7), Бандунг (2,4),
Медан (2,1), Бекаси, Семаранг и др.
Стопанство – след Великите географски открития е известна като „островите на
подправките”. Постепенно главен фактор стават отглеждането на с.с. к-ри (кафе, какао, захарна
тръстика и др.), а от 19 век и добива на п.и. След ВСВ започва индустриализация и
модернизация на стопанството, към страната се насочват значителни външни инвестиции,
наблюдава се значителен ик. растеж. Поради силната зависимост на индонезийската икономика
от вътрешното потребление, страната не изпада в рецесия по време на световната ик. криза, а
само растежът на общия БВП се свива до 4,6% през 2009 г., за 2010 г. растежа е 6,1%. По общ
обем на БВП страната е последната от 15-те трилионни държави (1,030 трлн. $ за 2010 г.), като
с водещо значение е вторичния сектор (47%), следван от сферата на услугите (близо 38%) и
аграрния сектор (малко над 15%). Основните фактори за икономическия растеж на страната
днес са големите запаси на някои п.и., земеделския потенциал и евтината работна ръка.
Селско стопанство – в отрасъла работят над 38% от ИАН. Водещо значение има
растениевъдството – с водещи култури ориз, царевица, захарна тръстика, банани, палмово
масло, фъстъци, какао, кафе, чай, тютюн, естествен каучук и др. Животновъдството е с
второстепенно значение – най-развити са говедовъдството и птицевъдството, поради
ислямската религия незначителен е делът на свиневъдството. С голямо значение са и горското
стопанство (страда от силно обезлесяване) и риболовът.
Промишленост – от добивните отрасли с водещо значение е добивът на нефт и
природен газ, боксит, медна, никелова, златна, сребърна, калаена руда и др. Традиционни
отрасли на обработващата пром. са текстилната, ХВП и обувната пром., а с навлизането на
чуждестранните капитали се развиват и металургия, машиностроене, химическа пром и др.
Транспорт – с водеща роля за външните и вътрешните превози е морският транспорт. В
същото време Малакския проток е една от зоните с повишен риск от пиратски грабежи и
отвличания. Главните пристанища са Танджунг-Приок (аванпорт на Джакарта), Танджунг-
Перак (на о-в Ява, обслужва град Сурабая), Белаван (о-в Суматра) и др. Общата дължина на
ж.п. линиите е малко над 5 000 км, като ¾ от тях са на о-в Ява, а останалите са на о-в Суматра.
Дължината на автомобилните пътища с твърдо покритие е над 250 хил. км., като с най-гъста
пътна мрежа е о-в Бали, а най-натоварените магистрали са на о-в Ява, около столицата
Джакарта. Главните международни летища в Индонезия са Джакарта, Джокякарта, Сурабая (на
о-в Ява), Денпасар (о-в Бали), Медан и Банда Ачех (о-в Суматра).
Туризмът е важен компонент в индонезийската ик-ка. Годишно страната се посещава
от над 6 млн. туристи (3/4 са от АТР). Най-развити са морският и културният т-м. Пречка за
развитието му може да се окажат терористичните, етнически и религиозни конфликти в някои
области.
Външноикономически връзки – страната е с положителен външнотърговски баланс
(експорт 158 млрд.$; импорт 127 млрд.$). С водещо значение в структурата на износа са: нефт и
природен газ, дървесина, каучук, текстил, кафе, какао, ориз, олово, палмово масло и др, а в
структурата на вноса: машини и оборудване, химикали, хранителни продукти и др. основните
външнотърговски партньори са Япония (16% от експорта и 12,5% от импорта), Китай (10%;
15%), САЩ (9%;7%), Сингапур (8%;15%), Южна Корея, Индия, Тайланд, Малайзия и страните
от ЕС.
В регионално отношение водещ ик. център на страната е о-в Ява (7% от територията, но
над 55% от н-то), втори по ик. значимост е о-в Суматра. Все още недостатъчно стопански
усвоени са Калимантан и Сулавеси, а най-изостаналата част на Индонезия са провинциите
Западна Папуа и Папуа на о-в Нова Гвинея.
 Океания

От гледната точка на регионалната география най-често Океания се разглежда заедно с

Австралийски съюз и Нова Зеландия в регион Австралия и Океания. В двете най-мощни
стопански и политически в региона страни отдавна вече аборигенното население е с минимален
дял и значение за сметка на непрекъснатата през последните над два века предимно европейска
имиграция, а в икономическо отношение благодарение на богатите си природни ресурси след
Втората световна война са все по-близо до страните от Източна и Югоизточна Азия, начело с
Япония и в по-ново време Китай. Затова е по-правилно под Океания да се разбират
многобройните острови от двете страни на Екватора в централните и югозападните части на
Тихи океан без да се включват Австралийски съюз и Нова Зеландия. Поради отдалечеността и
разнообразието си островите на Океания най-често в предимно географски и културен смисъл
се обединяват в три групи: Микронезия, Меланезия и Полинезия.
Микронезия (от гръцки „малки острови“) са групата от острови, намиращи се източно
от Филипините и включват независимите държави Федерация Микронезия, Палау, Маршалови
острови, Науру, част от Кирибати (с двойствен статут между Микронезия и Полинезия),
зависимите територии на САЩ Гуам, Северни Мариански острови и др. В исторически и
геополитически план е най-важен за колонизаторите (преди всичко САЩ) подрегион, с
определяне на владенията по военно-стратегическо значение, без да се взимат предвид
културните и етническите признаци на населението. Често Екватора е бил взиман за граница с
Меланезия.
Меланезия („черни острови“) са островните групи източно от Индонезия и
Австралийски съюз, като на тях се падат почти 90% от площта и по голямата част от
населението на Океания (географски тук попадат и западните части на остров Нова Гвинея, но
поради принадлежността им към Индонезия се разглеждат като част от Югоизточна Азия). Към
подрегиона се отнасят страните Папуа-Нова Гвинея, Соломонови острови, Вануату, Фиджи,
задморската територия на Франция Нова Каледония и др. Основни местни етноси са папуаси и
меланезийци, а от неместните – индийци (Фиджи), французи, американци и китайци.
Полинезия („многочислени острови“) са островните групи в централните части на Тихи
океан, преобладаващо на изток от 180-я меридиан. Включва страните Самоа, Тувалу, Тонга,
част от Кирибати и задморските територии на Франция Френска Полинезия, на Нова Зеландия
Ниуе и острови Кук, на Великобритания острови Питкерн, на САЩ Американска Самоа и др.
Културно към подрегиона принадлежат и политически принадлежащия на Чили Великденски
остров и 50-я щат на САЩ - Хаваи. Най-общо подрегионът може да се раздели на англоезичен
и френскоезичен, отличава се с по-голяма демографска гъстота и по-запазени полинезийски
култура и език.
В този си обхват Океания е най-голямата съвкупност от острови в света (около 10
хиляди), притежава огромна акватория, а поради стратегическото си положение и природен
потенциал още от XV век се превръща в сцена на сблъсъци на колониалните империи.
Основните личности, с които се свързва опознаването на Океания са Фернандо Магелан,
Алваро де Нейра, Луис Ваес де Торес, Педро Фернандес де Кирос, Абел Тасман, Якоб Рогевен,
Джеймс Кук, Иван Крузенщерн, Василий Головнин, Фьодор Литке, Ото Коцебу, Фадей
Белингсхаузен, Михаил Лазарев, Николай Миклухо-Маклай и др. В периода XV-XVI век
водещи колониални сили в региона са Испания и Португалия, след това постепенно стават
Нидерландия, Великобритания, Франция и САЩ, а най-кратковременни и незначителни за
бъдещото развитие са били претенциите и владенията на Германия и Япония. Независимо от
честия отпор на местното население, островите приоритетно били използвани за снабдяване със
селскостопански и минерални суровини и за търговия с роби. Колонизацията в региона
завършва в края на XIX век, като при някои острови и островни групи се стига до съвместно
колониално управление: между САЩ и Германия в Самоа, английско-френски кондоминиум на
островите Нови Хебриди, между Германия и Австралийски съюз в Нова Гвинея и др. След
Първата световна война получава широко разпространение мандатната система на ОН, а след
Втората световна война – подопечеността на ООН. Тогава силно нараства и военно-
стратегическото значение на Океания, не само поради големия брой военни действия довели до
смъртта на хиляди местни жители, но и поради извършването на ядрени опити в някои от
островите в Микронезия и Полинезия.
След 60-те години Океания не прави изключение от световната тенденция на разпадане
на колониалните империи и обявяване на независимост на редица острови. Ако не броим
получилите статут на доминион в началото на XX век Австралийски съюз и Нова Зеландия,
днес в региона има 12 независими държави и голям брой зависими територии на САЩ,
Великобритания, Франция, Австралийски съюз и Нова Зеландия. Обявяването на независимост
на страните става съответно през: 1962 г. Самоа (отначало мандатна територия на ОН, след
1945 г. на ООН под управлението на Нова Зеландия); 1968 г. Науру (мандатна територия под
съвместното управление на Великобритания, Австралийски съюз и Нова Зеландия); 1970 г.
кралство Тонга (протекторат на Великобритания) и Фиджи (от 1874 г. колония на
Великобритания); 1975 г. Папуа-Нова Гвинея (от Папуа и Нова Гвинея съответно колония и
мандатна територия под управлението на Австралийски съюз); 1978 г. Соломонови острови
(британски протекторат) и Тувалу (от британската колония Острови Джилберт и Елис); 1979 г.
Кирибати (от редица британски колонии); 1980 г. Вануату (от британско-френския
кондоминиум Нови Хебриди); 1986 г. Федерация Микронезия и Маршалови острови
(подопечени територии на ООН под управлението на САЩ, официално са признати съответно
1990 и 1991 г.) и 1994 г. Палау (подобно на Микронезия е част от подопечената територия на
ООН „Тихоокеански острови“, но след референдум през 1979 г. решава да е извън
федерацията).
В релефно отношение съществува голямо разнообразие между отделните острови. Най-
много на брой са кораловите (особено в източната част на региона) и вулканичните острови.
Постоянно явление са вулканичните и земетръсните дейности. Затова допринася най-голямата в
света Тихоокеанска тектонска плоча с образувалите се на границите й поредица хребети и
разломи. Именно тук са двете най-дълбоки известни океански падини – Марианската и Тонга. В
Океания е най-големият коралов атол в света с площ от над 380 км 2 - Рождество (на местния
език Киритимати), част от Република Кирибати и най-голямата лагуна на коралов остров (над
2100 км2) – на атола Куаджалейн, част от Република Маршалови острови. Най-високата точка е
връх Вилхелм в Папуа-Нова Гвинея с 4509 м. Като по-важни находища на полезни изкопаеми
могат да се посочат тези на никел в Нова Каледония, мед, злато, нефт и природен газ в Папуа-
Нова Гвинея, почти изчерпаните фосфорити в Науру, злато във Фиджи и др. По-голямата част
от Океания се намира между Екватора и двете тропични окръжности, което обуславя високите
средногодишни температури, ниската денонощна температурна амплитуда, действието на
пасатите и разнообразните като количество валежи според географското положение и релефа.
Силно влияние оказват климатичните феномени Ел Ниньо и Ла Ниня, както и честите
тропически циклони и тайфуни. С изключение на Папуа-Нова Гвинея почти липсват речни
системи. Много по-плодородни са почвите на вулканичните острови и неплодородни на
кораловите. С най-голямо разнообразие във флората и фауната, включващо и много ендемити
се отличават Папуа-Нова Гвинея и Хаваите, като негативно се отразяват някои нетипични за
региона донесени от колонизаторите видове. Океания е един от регионите с най-силна
зависимост от климатичните промени – покачване на нивото на Световния океан, ерозия,
повишаващи се температури, суша и др.
Характерна черта за населението на Океания са големите различия между островите по
отношение на език, етнически състав, раса и култура. Като примери за относително запазен
етнически облик с висок дял на коренното (съответно микронезийско, меланезийско или
полинезийско) население могат да се посочат Вануату, Тонга, Самоа, Соломонови острови,
Маршалови острови, Кирибати, Тувалу и Науру. От неместното население по-компактни групи
са французи, от САЩ, индийци, японци, а в по-ново време от Азия – предимно китайци и
филипинци. Някои от местните езици са застрашени от изчезване, като типичен пример е
Папуа-Нова Гвинея, където повечето от над 800-те местни езика се говорят от под 1000 души.
От неместните езици най-силно е влиянието на английския, японския, китайския, френския,
хинди и др. Най-разпространената религия е християнството, предимно протестантството, като
от дванадесетте независими държави в региона само в Микронезия, Кирибати и Палау
католицизмът е с подобна значимост. Продължават да се изповядват и местни вярвания.
Общият брой на населението в дванадесетте държави в Океания е около 9,5 млн. д., като над
2/3 от него (7 млн. д.) се пада на Папуа-Нова Гвинея. Независимо от положителния естествен
прираст (с изключение на Палау във всички други е над 10‰), все още продължава
емиграцията предимно към Австралийския съюз и Нова Зеландия. Като цяло степента на
урбанизираност е ниска и с изключение на Науру, Палау, Маршалови острови, Тувалу, Фиджи
и Кирибати делът на градското население е под 30%. Агломерации с над 100 хил. д. има само в
Папуа-Нова Гвинея (Порт Морсби и Лае), Хавайските острови (Хонолулу), Нова Каледония
(Нумеа), Фиджи (Сува) и Френска Полинезия (Папеете). Средната продължителност на живот е
от 67 г. (Кирибати и Тувалу) до 77 г. (Тонга).
В икономическо отношение в предколониалния период в островите на Океания основно
били развити риболов и примитивно земеделие (царевица, ямс, батати и др.). Използвайки
благоприятните природни условия колонизаторите започват приоритетно да развиват
експортноориентирано плантационно земеделие (кокосова палма, захарна тръстика, каучуково
дърво, кафе, какао, банани и др.) и добив на полезни изкопаеми. Днес селското стопанство
продължава да е сред водещите икономически дейности в региона, като в Папуа-Нова Гвинея,
Соломоновите острови и Вануату над 2/3 от населението е заето в сектора. Основните
земеделски продукти са кокосови орехи, кафе, какао, банани, цитрусови култури, захарна
тръстика, хлебно дърво, маниока и др. Повсеместно развит е риболовът, а в повечето страни и
дърводобив и дървопреработващата промишленост. Преработващият сектор е с второстепенен
характер, базира се предимно на преработка на аграрни и минерални суровини. Някои от
страните развиват и зависят от туризма (Фиджи, Палау, Тонга и др.). Важен сегмент в
икономиките са преводите на емигрирало население и държавни помощи (например помощи от
САЩ за Микронезия, Маршалови острови и Палау; помощи от Австралийски съюз и Нова
Зеландия за Вануату и Науру). По показателя БВП/ч. на най-добро равнище са Палау, Науру и
Фиджи, докато страни като Кирибати, Соломонови острови и Вануату са сред най-бедните в
света. С важно значение за бъдещото развитие на Океания е организацията „Форум на
Тихоокеанските острови“.
 Латинска Америка

Макрорегионът ЛА е разположен в Западното полукълбо, между САЩ и Антарктида.

Към него спадат Мексико, страните от Централна Америка и Карибския басейн и страните от
Южна Америка. Общата площ е 20,6 млн .км 2 (13,8% от света). Названието ЛА произлиза от
преобладаващото влияние на езика, к-та и обичаите на романските (латинските) народи от
Пиренейския п-ов – испанци и португалци, които между 15 и 17 век завоюват и колонизират
макрорегиона и съставляват важен компонент във формирането на нациите. Другите
колониални сили – Великобритания, Франция и Нидерландия имат незначително влияние в
региона. Днес има 33 независими държави (12 в Южна Америка и 21 в Централна Америка и
Карибския басейн + Мексико), като в повечето от тях (62,3% от н-то) официален език е
испанският, в Бразилия (34% от н-то) е португалски, а в 14 неголеми страни (3,7%)
официалните езици са френски (Хаити), английски (Гайана, Тринидад и Тобаго, Барбадос,
Ямайка, Бахамски о-ви, Гренада, Доминика, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт
Китс и Невис, Антигуа и Барбуда, Белиз) и холандски (Суринам). Към макрорегиона се отнасят
и следните задморски (зависими) територии: 3 Задморски департамента на Франция (Фр.
Гвиана, Гваделупа и Мартиника), 2 отвъдморски общности на Франция (Сен Мартен и Сен
Бартелми); 7 ЗТ на Великобритания (Ангуила, Бермудски о-ви, Британски Вирджински о-ви,
Кайманови о-ви, Монсерат, Търкс и Кайкос, Фолклендски о-ви); 2 ЗТ на Нидерландия:
Холандски Антили и Аруба – специални територии на ЕС; 3 територии на САЩ: Американски
Вирджински о-ви, Пуерто Рико и О-в Наваса.
Повечето от страните в ЛА се обединяват по общо историческо развитие и общо
съвременно с-и развитие: всички са бивши колонии на европейските сили. Повечето от
испанските владения добиват независимост в периода 1810-1825 г. още в периода на
възникването си, икономически слабите тогава страни попадат във финансова зависимост
първо от Влбр и Франция, след това от САЩ. Разпадът на колониалните империи завършва
след ВСВ – Куба 1959 г. (революция на Кастро), Тринидад и Тобаго 1962 г., Белиз (до 1973 г. е
Британски Хондурас), пълна независимост от 1981 г. Процесът продължава – 2010 г.
приключва съществуването на Холандските Антили – Кюрасао и Синт Маартен получават
автономни права, в по-тесни връзки с Нидерландия остават о-те Бонер, Синт Еустациус и Саба.
Освен териториите си Ам Вирджински о-ви, Пуерто Рико и о-в Наваса, САЩ контролира и
военната база Гуантанамо на о-в Куба и до 1999 г. Панамския канал.
Между някои от страните има териториални претенции: Боливия и Чили, Перу и
Еквадор, Аржентина и Влбр за Фолклендските о-ви.
ЛА има 2 главни ядра – Мексико и Бразилия, около които са се формирали 2 главни
региона, съответно Средна Америка (с периферия Централна Америка (7) и Карибите) и Южна
Америка (с периферии Карибска ЮА (4), Андска ЮА (5) и ЮЮА (3).
Природни условия и ресурси – ЛА се простира на 11 хил. км. от север на юг. С главно
значение за заселването и ик. развитие на макрорегиона са океаните (Атлантически и Тихи) –
от всичките държави само 2 нямат излаз на море (Парагвай и Боливия).
Релеф – в западната част са Андите с дължина от 9000 км (от Венецуела до Огнена
Земя). Връх Аконкагуа (6960) е най-високият в Западното полукълбо; източните части са заети
от огромната Амазонска низина и обширни плата. Мексико е предимно планинска страна, в
Централна Америка и Карибите релефът е мозаечен – редуване на планини с долини и низини.
Характерни са тектонските дейности – вулканизъм, земетресения.
 П.и. – ЛА е на практика обезпечена с почти всички минерални с-ни, неравномерно са
разпределени, на много места се стига до съчетание на различни п.и. на сравнително малка
територия. Нефт и природен газ – Мексико (Мексиканския залив) и Венецуела. Главните
въглищни басейни са в Мексико, Колумбия, Перу, Чили, Аржентина и Бразилия. Богатите
находища на уран станали база за развитие на АЕЦ, главните находища са в Бразилия,
Аржентина, Колумбия, Мексико. В ЛА са над ¼ от световните запаси на железна руда –
Бразилия, Боливия. В Карибските държави - никелови, кобалтови и хромови руди, в Андите
волфрамови (Боливия, Перу), молибден (Чили); богати находища на руди на цветните метали
(мед, олово, цинк) с главни басейни в Чили и Перу, както и Боливия, Мексико. Находища на
злато – в басейните на Амазонка и Ориноко (Венецуела), Аржентина; по запаси на сребро
Мексико е номер 1 в света, а Перу е трета; платина в Колумбия. Широко разпространени са и
нерудните п.и. – сяра, графит, кварц, слюда, азбест, барит, магнезит, гипс, каолин, фосфорити и
др. (Бразилия, Мексико, Гаяна, Венецуела, Аржентина и др.).
Климат – по-голямата част от ЛА е разположена в тропическия и субтропическия кл.
пояс от двете страни на Екватора, влияние оказват и Андите (планински климат) и двата
океана. С изключение на планинските райони няма отрицателни средно месечни температури –
Магелановия проток не замръзва. Най-благоприятен за живеене е поясът между 1200 и 2500 м
н.в. С огромно значение са и океанските течения. В крайбрежните тропически райони на
студеното Перуанско течение се намира една от най-сухите пустини на Земята – Атакама.
Обратно, западните крайбрежия на Колумбия и Централна Америка, в района на топлото
Екваториално течение, са едни от най-влажните райони.
Вътрешни води – богат. Около 60% от територията на макрорегиона се отнася към
басейна на р. Амазонка. Другите важни реки са Парана, Ориноко. ЛА е на първо място по
размер на оттока на км2 и на човек.
Природните условия на страните от ЛА като цяло са благоприятни за живот и стопански
дейности. Главен проблем е изчерпването на ресурсите, особено на горите в Амазония – най-
големия в света масив на вечнозелени широколистни гори, дават над 1/3 от кислорода в
атмосферата.
Население - Континенталната част на ЛА е родина на големи древни цивилизации – на
маите и ацтеките в ЦА и на инките в перуано-боливийските и колумбийските Анди. При
идването на европейците всички местни народи и племена получават названието индианци,
независимо че се отличавали по външни белези, език, религия. Южна Америка на изток от
Андите била рядко населена – отделни племена имало по крайбрежията и долините на реките.
След идването на европейците били подложени на непосилен труд. Така малобройното
индианско н-ие по благоприятните крайбрежни н-ни или било убивано, или било принудено да
се засели във вътрешността на континента. За работа в плантациите били докарани роби: негри
от Африка. Появили се смесените раси.
Обявяването на независимостта на повечето страни в началото на 19 век съвпаднало с
развитието на капитализма в Европа и началото на трансатлантическото параходство.
Постепенно били заселени и нови крайбрежия от тропическия и умерен климатичен пояс на
ЮА. Във втората половина на 19 век се наблюдава значително увеличение на емигрантите от
Португалия, Испания, Италия и Германия, заселвали се предимно в ЮБразилия, Уругвай,
Аржентина и Чили. От началото на 20 век започнало заселване и от славянските страни – чехи,
поляци, сърби, украинци, белоруси, руснаци и др. Заселват се и японци (главно в Бразилия) и
китайци (Тихоокеанското крайбрежие). След ВСВ имиграцията силно намалява, днес се
наблюдава и процес на емиграция предимно към САЩ и Канада.
Днес най-еднородни са Аржентина (97%), Чили (95%) и Уругвай (88%), където
етническия с-в е свързан с масовата испано-италианска имиграция от 19-20 век и Коста Рика
(94%), която дълго време е била испанска база. Най-висок дял на индианците (неасимилирани
от имигрантските групи) има в Боливия, Гватемала - над половината, Перу, Еквадор – над 40%.
Броят на н-то расте с високи темпове: 1920 г е 88 млн., 1970 г. – 279 млн., 1995 г. е 475
млн., 2010 г е близо 600 млн.д. (8,6% от световното). Най-висок е естественият прираст в
бедните, не много развити страни на Централна Америка, в Боливия (+17‰ ест.пр.), Еквадор
(+14‰), Парагвай (+13‰). Висок дял на н-то до 15 години – над 30%, по-ниска
продължителност на живота. Най-слабо заселени са обширни области от Амазония, Патагония,
басейните на Парагвай и Ориноко. С най-висока плътност са Бермудските о-ви (над 1000 д/км 2),
Барбадос (над 600 д/км2), Аруба (над 500), Пуерто Рико (над 400) и др., с най-ниска плътност са
Френска Гвиана, Суринам и Боливия (под 10). Урбанизацията е над 65%, но за ЮА е над 75%,
а за Карибските държави 55%. Различни са критериите за град и градско н-ие. Най-
урбанизирани са Аржентина, Венецуела и Уругвай (над 90%), Чили, Бразилия и Бахамските о-
ви е над 80%, а най-слабо – Тринидад и Тобаго, Антигуа и Барбуда и Сейнт Лусия – под 30%.
Хората са привлечени в градовете заради лошите с.и. условия в селските райони, в големите
градове се формират огромни квартали на бедността. За повечето страни е характерно
развитието на един град, който силно доминира над другите. Най-големите градове са Сао
Паоло (с агломерацията 20 млн .д.), Мексико-сити (20 млн.д.), Буенос Айрес (13), Рио де
Жанейро (12) и др. За макрорегиона е характерно по ниския дял на ИАН, по-високата
безработица и неграмотност, висок дял на н-то под прага на бедността.
Стопанство – в колониалния период в региона били развити само 2 отрасъла: добив на
благородни метали и производство на плантационни тропически к-ри. Почти цялата продукция
била монополно изнасяна главно за Испания и Португалия.
Постепенно икономическото развитие на страните от региона станало зависимо от
английски, а след това американски капитал. Големи, принадлежащи на чужд капитал нефто- и
рудодобивни и преработващи мощности били изградени в Мек, Вен, Перу, Бол, Чили.
Карибските о-ви се специализирали в производство на захар, Бра и Кол на кафе, страните от
ЦА на банани, пампата на Арж – месно животновъдство. ПСВ нарушава ик. връзки с Европа,
това води до оживление на местния капитал и експанзия на американския. Постепенно започва
индустриализация и стремеж към премахване на аграрно-суровинната специализация. След 50-
те г. международни корпорации предимно от САЩ създали свои филиали и завладяват най-
динамичните отрасли – електротехника, автомобилостроене, радиоелектроника, хим, фарм.,
циментова и стъкларска пром. Ответна реакция на страните от ЛА е увеличаването на
държавния сектор в отрасли като нефтодобив и нефтопреработка, металургия, енергетика.
Икономическото развитие е неравномерно – в Южния Конус, където индустриализацията се
извършва в първата четвърт на 20 век, след ВСВ настъпва дълбока структурна криза,
инициативата се прехвърля към Бразилия и Мексико, където индустриализацията се извършва в
следвоенния период с преобладаващ външен капитал на нова технологична основа. Днес
водещите 3 страни са едни от сред страните с най-висок външен дълг в света.
ЛА първа от развиващите се страни стъпва на пътя на икономическата интеграция, днес
на практика всички страни в региона са обхванати от този процес. 1960 г. се образува ЛАСТ,
която през 1980 г. се преобразува в ЛАИ – ЛА Асоциация за интеграция (12 члена 10 от ЮА +
Мексико и Куба) и КАРИКОМ (Карибски общ пазар) – днес членове са 15 карибски държави и
зависимости. През 2008 г. се създава Съюз на Южноамериканските нации - USAN (англ.) или
UNASUR (исп.), целящ интегрирането на 2 съществуващи митнически съюза МЕРКОСУР (Ар,
Бра, Пар, Ур и Вен) и Андската общност (Бол, Екв, Перу, Кол, отначало и Чили, но се оттеглят).
Прави се по образец на ЕС, целта е обща валута, паспорти, пазар, политика. Седалището е в
Кито (Еквадор). Наблюдатели са Мексико и Панама. СИКА (SICA) – Централноамериканска
система за интеграция: ик, култ. и полит. организация на страните от ЦА. 7 членки: КРика,
Салв, Гват, Хонд, Никар, Бел и Панама. Аржентина и Бразилия са членки на Г-20, Мексико на
НАФТА. Типични за ЛА са организации като Съюз на страните износителки на банани,
Американска асоциация на страните износителки на кафе, на захар и др.
Структурата на промишлеността в последните десетилетия се променя съществено,
особено във трите най-развити страни Бра, Мек и Арж, които дават близо половината от
стойността на обработваемата пром. Все още с важно значение за региона е добивната пром.
Над половината от стойността на добивната пром дават нефта и природния газ. Днес се добиват
в 13 страни, 90% от запасите са в Венецуела и Мек, с второстепенно значение са Екв, Кол, ТиТ,
Бол и Перу, Арж. По-слабо развита е въглищната пром, с ниско качество са – главно в Кол,
Мек, Бра, Чили, Арж, Перу и Вен. Добив на уран – най-вече в Арж и Бра. С второ място по
стойност на добивната пром е желязната руда – 90% от Бра, Вен, Чили, Перу, Мек, Арж и Кол.
Добив на волфрам Бол и Бра, молибден – Чили (90%), Перу, Мекс. ЛА е световен
производител на руди на цветни метали. Медна руда – Чили, Мек, Перу, Бра, Арж. Оловно-
цинкова руда – Перу, Мек, по-слабо в Арж, Бол, Бра, Чили. Берилиева руда – Бра. Традиционен
производител на злато (Чили, Перу, Бра, Вен, Кол), сребро – над 1/3 от световния добив (Мек и
Перу и платина – тихоок. крайбрежие на Кол. Макрорегионът е богат и на редица нерудни п.и.
– графит, сяра (Мек), калиеви соли (Чили), слюда (Бра), барит (Перу и Мек), йод (Чили) и др.
Енергетика – преобладава от нефт и природен газ, расте непрекъснато дела на
хидроенергията. Най-малък дял е от АЕЦ – първите са в Арж, Бра и Мек. Има потенциал и за
енергия от възобновяеми източници.
Черна металургия – най-важните предприятия са в Бра, Мек, Арж и Вен. Първоначално
се развива с държавен капитал, днес все повече нараства от САЩ, Гер, Яп, Бел.
Цветна металургия – традиционен отрасъл; световен производител на мед, алуминий,
олово, цинк. Бра, Вен, Мек, Чили, Арж, Перу.
Машиностроене – над ¼ от продукцията на обработваемата пром. 2/3 от продукцията се
пада на трите най-развити страни, ако се прибавят и Вен, Кол, Чили и Перу – общо 90%. На
първо място е автомобилната пром. – Бра и Мек, в трите най-развити държави е развито и
авиационното машстр. През последните десетилетия се развиват и наукоемки и
високотехнологични отрасли предимно с чужд капитал.
Нефтопреработваща пром. – развита е в почти всички страни. Разделят се на 3 главни
групи – страни експортиращи нефт и нефтопродукти (Мек, Вен, Перу, Екв); страни,
преработващи суров нефт и реекспортиращи нефтопродукти (Карибските о-ви – Ам
Вирджински о-ви, Бахамски о-ви, Кюрасао, Т и Т, Аруба и Панама) и страни произвеждащи
нефтопродукти за собствени нужди – болшинството.
Химическа пром – 2 след машиностроенето по продукция в обработваемата пром. Най-
развита и диференцирана е в 3-те водещи страни + Аруба, Кюрасао, ТиТ, Вирдж и Бахамски о-
ви. Активно се развива и производството на пластмаси и синтетична смола, синт. каучук и др.
Развиват се и фармацевтиката и парфюмерията на базата на разнообразните растителни и
синтетични с-ни.
Дървопреработващата и целулозно-хартиената пром се развиват на базата на огромните
р-си. Най-вече в Бра, следват Мек, Чили, Арж.
Текстилна пром – един от най-старите и традиционни отрасли. В повечето страни в
отрасъла е заета голяма част от работната ръка. Бра, Мек, Арж и Ур.
ХВП – една от водещите по заета работна ръка. Производство на захар, плодово-
консервна, винарска пром (Чили и Арж), със световно значение са месната и рибната (Чили и
Перу) пром.
Селско стопанство – благоприятните пр. условия в тропичния и субтропичния кл. пояс
позволяват от 2 до 4 реколти на година. Все още с използва слабо територията – обработваеми
са под 15% от региона. С най-висока степен се използват земите в ЦА и страните от Карибския
басейн – почти цялата годна за с.с. дейности земя се използва. С най-големи възможности за
разширяване на земеделските територии има са Бразилия и Андските страни – или от
тропически гори, или от савани и пустинни крайбрежия. Все още водещ е ръчният труд, слабо
механизирано, не се внедряват постиженията на НТП, хищнически се използва плодородието
на почвите. Резки контрасти разпределението на земите, експлоатация на бедното селско н-ие,
бедност, особено в Карибския басейн. Почти във всичко страни в региона обширни територии
принадлежат на външни компании – в животновъдството, плантациите, горското стопанство.
Растениевъдството е водещо за всички страни в макрорегиона с изкл. на Аржентина и
Уругвай. В обобщен вид се открояват 3 с.-и. типа растениевъдство: потребителско,
традиционно плантационно и капиталистическо. Потребителското е разпространено
повсеместно, предимно е с малки парцели, предимно се използва ръчния семеен труд, за
собствено потребление или за обмен с други продукти; главни к-ри – царевица, банани,
картофи, фасул и др. Традиционното плантационно растениевъдство претърпява съществени
изменения от колониалния период до днес: предимно с чужд капитал се внасят машини,
химикали, по-продуктивни сортове и др. Главните к-ри зависят от търсенето на световния
пазар. Най-важните к-ри са захарна тръстика, кафе, какао, банани, памук – над 2/3 от с.с износ
от региона. Постепенно с развитието на капитализма и растящата конкуренция на другите
региони намалява дела на ЛА в обезпечаването с тези продукти.
Захарна тръстика – една от най-старите и традиционни к-ри, повсеместно
разпространена, само в Чили и Уругвай захарта се извлича от захарно цвекло. Най-големи
производители са Бразилия (№1 в света), Куба, Мексико, Ямайка, Доминиканска република,
Гаяна, страните от ЦА.
Кафе – във всички страни с тропичен климат. Най-високо се цени кафето от Колумбия,
страните от ЦА, водеща в света е Бразилия.
Какао – в половината страни, световни производители са Бразилия (2/3 от експорта на
региона), Доминиканска република и Еквадор.
Банани – в региона се отглеждат десетки сортове, типична плантационна к-ра, най-
голям износител в света е Еквадор, Коста Рика (номер 2), + Хондурас, Колумбия, Панама.
Плантациите са разположени по морските крайбрежия.
Памук – различни сортове, предпочитан е на световния пазар заради високото качество,
над половината страни в региона отглеждат памук; най-много в Бразилия и Аржентина,
Парагвай и Мексико.
Зърно производство – развива се под силното влияние на външен капитал, не е в
състояние да се конкурира с високопроизводителните стопанства на развитите страни. Типични
к-ри с капиталистическо производство са пшеницата и ориза. Аржентина, Бразилия и Мексико.
В крайградските зони на големите градове възникват специализирани стопанства за
производство на овощни к-ри, цветя, зеленчукопроизводство. Така страните от ЦА и Мексико
изнасят в САЩ домати, лук, ананас и мн. др. к-ри, Колумбия и Еквадор – орхидеи и други
цветя.
Животновъдство – екстензивно и с месна насоченост, по брой добитък на глава и по
износ от н-то Арж и Ур превъзхождат 2-3 пъти другите страни. В тях, заедно с Чили е и най-
високата продуктивност на животновъдството, а най-ниска в ЦА, Доминиканската Р и Хаити –
където потреблението на месо е нищожно. В Арж и Ур е най-развито и млечното
говедовъдство, а отглеждането на свине – в Бра и Мек. Повсеместно е развито птицевъдството,
в планинските райони на Перу, Бол и Екв – отглеждането на лами, коневъдство – в Мек и Бра.
Повсеместно е развит риболовът – със световно значение са Перу и Чили.
 Транспорт – ниска степен на развитие, пречка за ик. развитие на макрорегиона. На
практика липсва в обширни области в вътрешността на ЮА и крайния Юг. Слаби сухопътни
връзки между страните – под 5% от вътрешната търговия се извършва по суша. Причината е
историческото развитие – при създаването си през 19 век ж.п. линии принадлежали на чужди
компании, главната им задача била да обезпечават пристанищата с минерални с-ни и с.с.
продукция. След ВСВ преминават в държавни ръце, но са с износено и амортизирано
състояние, работят с ниска ефективност. По-голямата част от ж.п. линиите са в Арж и Бра, с
относително висока ефективност са в Мек, с нищожна роля е ж.п. транспортът в Вен, Гая, и
страните от ЦА с изключение на Панама.
Автотранспортът става водещ сухопътен тр-рт за почти всички страни. През последните
десетилетия започна строежа и на автомагистрали. Важно значение има Панамериканската
магистрала – от границата на САЩ до Буенос Айрес, минава през всички столици на
континента (с изключение на Гаяна, Сур и Фр. Гвиана).
Тръбопроводен тр-рт – с най-важно значение във Вен – над ¾ от товарооборота. Развит
е и в Мек и Арж, застъпен е и в Кол, Екв, Перу и Бол.
Вътрешен воден тр-рт – слабо развит, с най-важно значение е ЛА Плата (Парана),
следват Амазонка, Ориноко, Рио Браво (Рио Гранде) и др.
Морски тр-рт – в решаваща роля за външноик. връзки на ЛА. Панама е с най-голям
морски флот в света („открита регистрация”), Панамски канал, големи пристанища са Рио де
Жанейро, Буенос Айрес, Акапулко, има множество нефтени пристанища Сан Себастиян (Бра),
Виктория, Сан Луис (Бра), като и в Карибско море.
Авиотранспорт – особено ценен за превоза на пътници. Най-развит е в трите най-
развити страни.
Туризъм – световно известни курорти са Акапулко и Канкун (Мек), Варадеро (Куба),
Копакабана (Бра). Културно-исторически, фестивален т-м.
Външни ик връзки – ЛА е с аграрно-суровинна специализация на международния
пазар. Със световно значение е износът на захар (Куба, Бра, Кол), кафе (Бра, Кол), какао,
банани, зърно, цитрусови к-ри, месо, памук, продукти за текстилната пром (кожи), + нефт,
руди на черни и цветни метали. В последните десетилетия Бра, Мек и Арж изнасят и стоки на
обработващата пром.