СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Геолого-географски факултет
Катедра „Ландшафтна екология и опазване на природната среда”

КУРСОВА РАБОТА

по Защитени природни обекти в България

на тема:

Управление на защитена зона Кървав камък(BG 0001017) от

екологичнатамрежа НАТУРА 2000

Изготвил: Преподаватели:
Александър проф. д-р А. Асенов
Недялков гл. ас. д-р П. Божков
Специалност География
Ф № 2872

София, 2022 г.

1
 СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод. ....................................................................................................................................
2. Цел и задачи на изследване. ................................................................................................
3. Методологични основи на изследване. ................................................................................
3.1. Основни дефиниции в областа на ландшафтната екология, биоразнообразието,
защитените природни обекти и екосистемните/ландшафтни стоки и услуги............................
3.2. Материали и методи на изследване. .................................................................................
3.3. Обект за изучаване. .........................................................................................................
3. 4. Предмет на изследване....................................................................................................
4. Историческо развитие и съвременно състояние на природните компоненти. ...................
4. 1. Литоложка основа..........................................................................................................
4. 2. Релеф..............................................................................................................................
4. 3. Климатични особености..................................................................................................
4. 4. Водни ресурси. ...............................................................................................................
4. 5. Почвена покривка...........................................................................................................
4. 6. Произход и развитие на растителността. ........................................................................
5. Биоразнообразие на защитения природен обект .................................................................
5. 1. Генеалогично биоразнообразие. ......................................................................................
5. 1. 1. Генетично биоразнообразие. ...................................................................................
5. 1. 2. Таксономично биоразнообразие..............................................................................
5. 1. 2. 1. Флористично таксономично разнообразие. .......................................................
5. 1. 2. 2. Съвременна растителност. ................................................................................
5. 1. 2. 3. Фаунистично таксономично разнообразие. .......................................................
5. 1. 2. 3. 1. Биоразнообразие на безгръбначните животни. ...........................................
5. 1. 2. 3. 2. Биоразнообразие на гръбначните животни................................................
5. 2. Функционално биоразнообразие. ....................................................................................
5. 2. 1. Хабитатно разнообразие. ........................................................................................
5. 2. 2. Ландшафтно разнообразие.......................................................................................
6. Оценка на екоситемните стоки и услуги продуцирани в природния обект.
7. Заключение. .........................................................................................................................
8. Литература...........................................................................................................................
9. Приложения .........................................................................................................................

2
 1. Увод.

Въпреки малката си площ (111 000 km2) България притежава изключително голямо
биоразнообразие, някои от които се срещат само на територията на страната. През 2007, когато
България става част от ЕС започва изграждане на мрежа от защитени зони, които са част от общо
европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Тя се изгражда с цел за опазване на видове и
естественото им обитание в естественият възможно най-близко до естествения им вид,което е
много важно за опазване на екологичното равновесие, такова каквото е.

В курсовата работа се разглежда защитена зона „Кървав камък” (BG 0001017) по Директива
92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания идивата флора и фауна. „Кървав камък” става
защитена зона с ЗАПОВЕД № РД-347 от 31 март 2021 г. публикувана в държавен вестник. Предмет на
опазване в ЗЗ „Кървав камък” са различни местообитания и обитаващите ги видове. Площта на „Кървав
камък” е 176 870,291 дка и на нея се намират различни видове местообитания като. Там могат да се срещнат
различни представители на флората и фауната като:Бозайници, земноводни ,безгръбначни и Разтения

Темата е избрана поради интереса на автора да се запознае с местността и да разбере биоразнообразието на

този обект.

3
2. Цел и задачи на изследване.
Целта на изследване в настоящата курсовата работа е да се изследва защитена зона
„Кървав камък” (BG 0001017) от екологичната мрежа НАТУРА 2000, като част от
мрежата от защитени природни обекти в България. За изпълнението на целта са
поставени следните задачи:
 Да се проучи биоразнообразието на защитения природен обект;
 Да се направи оценка на екосистемните стоки и услуги в защитения природен
обект;

3. Методологични основи на изследването.

3.1. Основни дефиниции в областта на
ландшафтната екология, биоразнообразието, защитените
природни обекти и екосистемните стоки и услуги.

Съгласно Закона за биологичното разнообразие (Закон за биологичното

разнообразие, 2002) защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване
на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на
видовете в техния естествен район на разпространение.
Защитените зони в България са част от екологичната мрежа НАТУРА 2000. Целта
на нейното изграждане е опазване на видовете и местообитанията в естествен или
близък до естествения им вид съгласно две директиви на Европейския съюз –
Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и
фауна и Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици. България е сред първите
10 страни в Европа по процент на защитени зони със своите близо 36% . Екологичната
мрежа НАТУРА 2000 няма за цел да отдели човека от природата и поради тази
причина в защитените зони се стимулират човешки дейности, които са пряко свързани
с опазването на видовете и техните местообитания за сметка на дейности, които ги
увреждат и/ или разрушават.
Терминът биоразнообразие обединява в себе си многообразието от всички живи
организми, включително сухоземните, морските и други водни екосистеми и
екологични комплекси от които те са част. Биоразнообразието може да се разглежда на
няколко нива, сред които: генетично биоразнообразие, видово разнообразие,
екосистемно разнообразие и ландшафтно разнообразие (Асенов, 2015).

4
 Като екосистемни стоки и услуги трябва да се разбират ползите – преки или
косвени, които човечеството извлича от функционирането на екосистемите или
ландшафтите. Общоприето е да се разграничават четири основни типа екосистемни
услуги: материални услуги (продукти, които са добити от екосистемите), регулиращи
услуги (ползи от регулиращата роля на процесите в екосистемите), културни услуги
(нематериални ползи от екосистемите), поддържащи услуги (услугите, създаващи
условия, които са необходими за предоставянето на всички останали екосистемни
услуги) (Асенов, 2009).

3.2. методи на изследване.

Използваните методи на изследване в настоящата курсова работа включват:
 Анализ и синтез на научна литература по темата;
 Анализ и интерпретация на тематична картографска информация;

3.3. Обект на изучаване.

Обект на изучаване в настоящата курсова работа е защитена зона „Кървав Камък"
(BG0001375), която е част от екологичната мрежа НАТУРА 2000. Защитената зона се
намира в Западна България в природно-географска област Краище. Тя се простира на
площта на планина Кървав камък, която е част от Руйско-Верилската планинска редица.
В тази зона влизат и планините Биховска плнина, Милевска планина, Пенжпвска
планина.Защитена зона „Кървав камък” попада в землищата на с. Бъзовица, с. Горно
Кобиле, с. Драгойчинци, с. Киселица, с. Косово, с. Метохия, с. Побит камък, с.
Средорек, община Трекляно, област Кюстендил, с. Бохова, с. Вукан, с. Горна Мелна, с.
Горочевци, с. Джинчовци, с. Докьовци, с. Долна Мелна, с. Дълга лука, с. Еловица, с.
Кожинци, с. Костуринци, с. Къшле, с. Лева река, с. Мрамор, с. Пенкьовци, с. Реяновци,
с. Стайчовци, с. Шипковица, община Трън, област Перник, с обща площ 176 870,291
дка. Най-високата точка е връх „Било” (1737,1 m).

5
 3.4. Предмет на изследване.
Предмет на изследване в настоящата курсова работа е биоразнообразието в ЗЗ
„Кървав Камък” (BG0001017). То включва разглеждане на релефа, климат, води, почви,
растения и животински свят.

4. Съвременно състояние на природните компоненти.

4.1. Релеф.
Като резултат от продължителното геоморфоложко развитие на територията на
разнообразни форми на релефа с различен произход, възраст, структура и разположение.
Пространството заето от ЗЗ „Кървав камък“ се разполага изцяло на територията на
Краищидите – една от четирите основни морфоструктури в страната. Релефа е силно
планински, като на територията се намират множество планини от Българска и Сръбска
страна:Планина Кървав камък, Милевска планика, Пеньовска планина, Бухова планина.
Долините на река Треклянска, река Ерма.

6
4.2. Климатични особености.
Според динамичната класификация на Алисов изследваната територия попада в
континентално-европейската област на умерената зона. Според Велев (1997 г.,
Климатично райониране на България) изследваната територия попада в
Умереноконтиненталната климатична област. Силно влияние в тази област оказват
Континенталните въздушни маси. Зимата е продължителна и студена със средни
януарски температури около -1°C/ - 2°C и задържаща се снежна покривка. Лятото е
горещо, но кратко. Има ясно изразени летен максимум и зимен минимум на валежите.

Фигура 1. Климатограма за станция Трън за последните 30год.

7
 Източник: meteoblue.com.
Според данните от климатограмата в защитената зона максимумът на температурите е
през месец юли (26 oC), а минимумът на температурите е през месец януари (-3oC).

4.3. Водни ресурси.

Областта е богата на подземни води, тъй като напуканите и силно окарстени варовици на Краището са
много благоприятен фактор за това. Има запаси на термоминерални и субтермални води.

От тази местност извират много реки, които с изключение на Ерма са към Егейската водосточна област.
Реките, извиращи от ЗЗ ”Кървав камък” са: Р. Ерма(пл. Кървав камък), р.Скоковица, р. Треклянска, р.
Ябланица, р, Конска, р. Своге, р. Косовска и други.

Реките главно се захранват с валежите и топенето на снеговете, а на места се подхранват от карстовите

води.

8
 4.4. Почвена покривка.
Масива на Краището е много характерен с вертикално зониране на почвите. За котловините
са много характерни смолниците, а покрай реките аловиално-ливадни. Над тях се простират
канелените горски почви, а във височина за наблюдават светлокафявите и планинско ливадните
почви. Хумосно-карбонатни почви главно преобладават в карстовите райони.

4.5. Произход и развитие на растителността.

В развитието на флората и на растителната покривка върху територията на страната
през геоложкото минало се открояват три основни етапа: палеозойски, мезозойски и
неозойски. Те се различават както по своя характер, така и по продължителността на
процесите, които са съпътствали това развитие. (Палмарев, Е. 1997 г.)

5. Биоразнообразие на защитения природен обект

5.1 Съвременна разтителност
В разглежданата местност се наблюдават се наблюдават следните местообитания:
Алпийски и бореални ерикоидни съобщества(4060); Полуестествени сухи тревни и храстови
съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (* важни местообитания на орхидеи)(6210); Хидрофилни
съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс(6430); Планински
сенокосни ливади(6520); Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или
Sedo albi-Veronicion dillenii (8230); Букови гори от типа Luzulo-Fagetum(9110); Букови гори от типа
Asperulo-Fagetum(9130); Дъбово-габърови гори от типа GalioCarpinetum(9170); Смесени гори от съюза
Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове(9180); Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus
excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) (91E0); Балкано-панонски церово-горунови
гори(91M0); Мизийски букови гори(91W0);

9
5. Фаунистично разнообразие
5.1 Биоразнообразие на безгръбначните животни
На територията на „Кървав камък” се наблудават следните представители на
безгръбначните : Алпийска розалия(R. alpina); Бтъмбар рогар( L. Cervus). Буков
Сечко(M. Funereus); Обикновен сечко(C. Cerdo); Ручеен рак(A. Torrentium).

5.2 Биоразнообразие на гръбначните животни

Представители от рода бозайници(без прилепи) са: Видра, Европейски вълк,
Кафява мечка, Пъстър пор, Рис.

Земноводни и влечуги: Голям гребенест тритон, жълтокоремна бумка.

Прилепи: Голям нощник, Голям подковонос, Дългокрил прилеп, дългоух нощник,

Малък подковонос, Остроух нощник, Трицветен нощник, Широкоух прилеп, Южен
подковонос.

10
5.2.1. Ландшафтно разнообразие
Съгласно Регионалната диференциация на ландшафтите в България (Велчев,
Тодоров, Пенин, 2002 г) изследваната територия попада в Среднобългарската област на
Среднобългарската подпровинция на Източносредиземноморската провинция. Според
Ландшафтна карта в М 1:500 000 (1992, А. Велчев, Н. Тодоров, А. Асенов и Н.
Беручашвили) в изследваната територия са разпространени среднобалкански
ландшафти, които са преходни към субсредиземноморски, горски и шибликови –
нископланински, карстови с дъбови гори и шиблици. Поради наличието на карст в
изследваната територия няма богато съвременно ландшафтно разнообразие.

6. Оценка на екосистемните стоки и услуги продуцирани в природния обект.

Като екосистемни стоки и услуги трябва да се разбират ползите – преки или
косвени, които човечеството извлича от функционирането на екосистемите или
ландшафтите (Асенов, 2009г.). Идеята за оценка и остойностяване на екосистемните
стоки и услуги, предоставяни от природата на хората, започва да се осъществява в края
на миналия век в силно развитите страни (Асенов, 2015г.).

11
Защитена зона „Кървав Камък“ не предполага особен размер на материалните стоки и услуги.
Въпреки това периферните части на изследваната територия се използват за пасищно
животновъдство.

Водното богатство е от голямо значение, тъй като района е богат на подземни води и има
находища на минерални извори. Река Треклянска оказва особено благоприятно влияние на
селищата през, които преминава. Броя неблагоустроени пещери подпомага за цялото
биоразнообразие на местността с всички различни видове прилепи.

Регулиращите и поддържащите екосистемни услуги също не са с особена тежест, но тяхното

значение е важно за хората, живеещи в региона. Сред поддържащите услуги са фотосинтезата,
предоставяща кислород, кръговратът на хранителните вещества, първичната продукция от
асимилирането и натрупването на енергия и хранителни вещества в организмите и др. Към
регулиращите услуги спадат кръговратът на веществата, регулирането на качеството на въздуха,
опрашване и др.

Изледвана зона има потенциал за екотуризъм с множество планини и върхове, с въможност

за откриване на еко пътеки и зони за отдих.

7. Заключение
Защитена зона „Кървав Камък“ (BG0001017) по Директива 92/43/ЕЕС за опазване
на природните местообитания и дивата флора и фауна е обявена за такава с Решение №
661 от 16.10.2007 г. на Министерския съвет, публикувано в бр. 57/2021 г. на Държавен
вестник. Сред основните цели за обявяване на защитената зона са опазването на
типовете природни местообитания, видовете, техните популации и разпространението
им в границите на зоната. Предмет на опазване в защитената зона са типове природни
местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие, както и
местообитания на различни растителни и животински видове по чл. 6, ал. 1, т. 2 от
Закона за биологичното разнообразие. Площта на ЗЗ „Кървав Камък” е 4 176 870,291
дка. Изследваната територия заема Западната част на природно-географската област
Краище Релефът е планински

12
,а в тектонско отношение изследваната територия се характеризира със сложен
гънково- блоков строеж. Карбонатния състав на скалите и тектонски предопределеното
напукване са предпоставки за развитието на карстови процеси и образуването на
повърхностни и подземни карстови форми. ЗЗ „Кървав Камък“ попада в
Умереноконтиненталната климатична област. Режимът на валежите се характеризира с
летен максимум през месец май (87 mm) и зимен минимум през месеците февруари-
март (39 mm). Изследваната територия се отводнява предимно от малки и къси притоци
на река Струма. Почвената покривка включва аловиално-ливадни ,смолни,и канелени
горски, светлокафявите и планинско ливадните почви. Хумосно-карбонатни.В
изследвания район преобладавт треви, сухотревни треви, храсти и букове.В
изследваната територия е разпространен планински варовиков карст, изолиран от други
подобни, което е предпоставка за развитие на някой установени ендемични или редки
видове и подвидове безгръбначни. В защитена зона“ Кървав камък“ се срещат 13 типа
природни местообитания. Приоритетни типове местообитания по Директива 92/43/ЕЕС
са природни местообитания 4060, 6210, 6430, 6520, 8230, 8310, 9130,9170, 9180, 91E0
,91M0, 91W0. Поради наличието на карст в изследваната територия няма богато
съвременно ландшафтно разнообразие.

8. Литература

1. Асенов, А., 2021г. Биогеография и почвен капитал на България, УИ „Св.

Климент Охридски“, 391-403 с.

13
2. Асенов, А., Владимиров, В., Димитров, П., 2015г. Биологично разнообразие на
Национален парк „Рила“, Дирекция „Национален парк Рила“
3. Бондев, И., 1991. Растителността в България Карта в М 1:600 000 с пояснителен
текст. УИ Св. Климент Охридски, С. 184 с
4. Велев, С., 1997 г., Климатично райониране на България
5. Нинов, Н. 2002г., Почвена покривка – в География на България, БАН Фарком,
277-303с.
6. Нинов, Н., 2005. Таксономичен списък на почвите в България според световната
система на ФАО, География 21, бр. 5
7. Попов В., 1976г., Карта на пещерните райони в България

14
8. Сайт на Натура 2000

15