ХИГИЕНА, ХРАНЕНЕ

И ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ

У ч е б н и к 'з а с т у д е н т и п о м е д и ц и н а и о б щ о п р а к т и к у В а щ и л е к а р и

П о д р е д а к ц и я т а на
п р о ф . д-р Б о ж и д а р П о п о в , д м н
/■
 ХИГИЕНА

А вторски колектив:
Проф. g-р Божидар Попов, дмн
Проф. д-р Божидар Стефанов, дмн
Проф. д-р М ар га р и та Колева, дмн
Доц. g-р А танаска Александрова, дм
Доц. g-р Боряна Кавалджиева, дм
Доц. д-р Емил Воденичаров, дм
Доц. д-р Желязко Х ристов, дм
Ст.н.с. д-р Женя Василева, дм
Доц. д-р Кера Гроздева, дм
Доц. д-р Пенка Гацева, дм
Доц. д-р Таня Търновска, дм
 СЪДЪРЖАНИЕ

ОСНОВИ НА ХИГИЕННАТА НАУКА. -13

1. Въведение. Теоретико-методологически основи на хигиенната наука - Б. Стефанов .13
1.1. Същност на проф илактиката. . . .......... -13
1.2. Обект, предмет и цел на хигиенната наука .. 14
1.3 Задачи и методи на хигиенната наука 15
1.4. Взаимодействие на хигиената с другите науки -17
1.5. функции на хигиенната наука -18
1.6. Основни хигиенни дисциплини. -19
1.7. Екология и хигиена. . 20
1.7.1. Същност на екологията............ 20
1.7.2. Понятие за биосфера и екологична систем а.. -21
1.7.3. Екологизация на познанието и производството 22
1.8. Основни съвременни хигиенно-екологични проблеми . 22
1.9. Научно-техническата революция и съвременната патология........................... 25
1.9.1 Преодоляване на отрицателните последици о т научно-техническата революция 26

КОМУНАЛНА ХИГИЕНА.......................................................................................................................... 27
1. Хигиена на*атмосферата - Т. Търновска, Б. Стефанов...........................................................27
1.1. С труктура, състав и значение на атмосферния въздух - Т. Търновска........................... 27
1.2. физични фактори на атмосферата. Време и климат- здравно значение - Т. Търновска,
Б. С теф анов.......... 33
1.2.1. Хигиенна характеристика на времето. М етеотропни реакции. 42
1.2.2. Хигиенна характеристика на климата. Аклиматизация. 43
1.3. Атмосферно замърсяване - същност, здравно значение, профилактика - Т. Търновска . 47
1.4. Мероприятия за здравно-екологична защита на атмосферата - Т. Търновска. 53
2. Хигиена на водата - П. Гацева...................................................................................................... 55
2.1. Здравно значение на водата 55
2.2. Здравни изисквания към питейната вода 57
2.3. Оценка на здравния риск, свързан с качествата на питейната вода. 61
2.4. Питейно водоснабдяване 63
2.5. Пречистване и обеззаразяване на пи те й н и те води . 64
2.6. Източници на замърсяване на водоприемниците . 67
2.7. Санитарна охрана на водоизточниците 68
3. Хигиена на почвата. Очистване на населените места о т отпадъци - П. Гацева........ 69
3.1. Строеж и качества на почвата 69
3.2. Показатели за здравна оценка на почвата . 72
3.3. Очистване на населените места о т отпадъци.. 73
4. Хигиена на населените места. Урбанизация. Жилищна хигиена - П. Гацева..................... 76
4.1. Природообразуващи фактори 76
4.2. Здравни изисквания към терена и т е р и то р и я та на населеното м ясто-......................... 76
4.2.1. Зониране на те р и то р и я та на населеното м ясто 77
4.2.2. Устройство на жилищни те р и то р и и 78
4.2.3. Устройство на производствени т е р и т о р и и . 79
4.2.4. У стройство на те р и то р и и за рекреационни д е й ности ................. 79
4.2.5. Устройство на озеленени т е р и т о р и и ..................... 79
4.2.6. У стройство на улична мрежа 80
4.3. Шумът в населените места . . . .81
4.4. Урбанизация.. 82
4.5. Хигиена на жилището 85
5. Хигиена на заведенията за здравно обслужване - Т. Търновска.......................................... 87
5.1. Предмет, задачи, м е т о д и . . . . . . .. ......................... 87
5.2. Национална система за здравеопазване - класификация, структура, функции 88
 5.3. Лечебни заведения .. 91
5.3.1. Заведения за доболнична помощ .... 91
5.3.2. Хигиенни изисквания към многопрофилни болници ... 92
5.4. Хигиенно-техническо благоустройство на заведенията за здравно обслужване 99
5.5. Събиране и обезвреждане на болничните отпадъци... ........ .. .102
5.6. Хигиенно-противоепидемичен режим в заведенията за здравно обслужване . .. .104
5.7. Лечебно-предпазен режим 6 заведенията за здравно обслужване................................... 105
5.8. Хигиенни изисквания към стопанския сектор в заведенията за здравно обслужване . .107
5.9. Хигиенни изисквания към пералнята, стерилизационното
и дезинфекционно отделения ........ 108
5.10. Административно- стопански и битов сектор............. .108
5.11. Хигиенни изисквания към някои специализирани лечебни и здравни заведения . .109
5.11.1. Особености в планирането, у с т р о й с тв о то и функционирането
. на инфекциозните отделения/болници. ...109
5.11.2. Особености в планирането и у с т р о й с тв о то на педиатричните отделения/
клиники ....1 1 0
5.11.3. Хигиенни изисквания към хирургичните клиники/отделения 111
5.11.4. Специфични изисквания към планирането, у с т р о й с тв о то и функционирането на
акушеро-гинекологичните отделения/болници 115
5.115. Хигиенни изисквания към хосписа ............... .. .116
5.12. {Неспецифична профилактика на вътреболничните инфекции . .117

ТРУДОВА МЕДИЦИНА...........................................................................................................................119
1. Хигиена на труда, трудова медицина, ергономия на труд а - Б. Кавалджиева.............119
1.1. Рискови фактори при работа 121
1.1.1. ф актори на трудовия процес • • -122
1.1.2. Ергономични фактори на р аб отно то м ясто. .. .126
1.2. Влияние на трудовия процес върху функционалното състояние на организма .. .129
1.2.1. физически труд. 129
1.2.2. Умствен труд. 131
1.3. Класификация на съвременните форми на тр уд . 131
1.4. Работоспособност, умора, преумора.. . . . .133
■1-4.1. Профилактика на умората и преумората 136
2. Професионален стрес - Ж. Христов, Д. Христова, Д. Д им итрова, Н. Иванова.............137
2^1. С тресът - същност, механизъм на възникване, съдържание и значение......................... 137
2.2. Методика за изследване и оценка на стресогенните фактори и състоянието на
стреса . ........ 143
2.3. С тресът в реалния и публичен сектор на Република България.. . . . .145
2.4. С тратегии и политики за ограничаване и намаляване на ст р е с а .. . . . .146
3. ф актори на раб отната среда - М. Колева, Б. Стефанов, Ж. Христов, Е. Воденичаров.. .148
3.1. физични фактори - М. Колева, Б. Стефанов, Ж . Христов .. .148
3.1.1. Шум и вибрации. Ултразвук. Инфразвук - М. Колева . .. .. .1 4 8
3.1.2. Ултравиолетови лъчи - М. Колева . .. .. .1 6 0
3.1.3. Инфрачервени лъчи - М. Колева........ .................163
3.1.4. Производствен микроклимат - Ж. Х р и с т о в ... .165
3.1.5. Повишено атмосферно налягане - М. Колева ............................... .169
3.1.6. Радиочестотни електромагнитни полета (радиовълни) - Б. Стефанов .173
3.1.7. Постоянни и променливи магнитни полета - Б. Стефанов .177
3.1.8. С тати чно електричество - Б. Стеф анов..................... .. .179
3.1.9. Лазерно лъчение в работната среда - Б. Стеф анов........ 181
3.2. Прахови аерозоли - Е. Воденичаров 186
3.3. Химични фактори в производството - М. Колева. . . . 194
3.3.1 Обща токсикология ................................................194

10
 3.3.2. Профилактика на отравянията 206
4. Браншова труд ова хигиена - М. Колева, Е. Воденичаров, Б. С т е ф а н о в ......................... 207
4.1. Трудово-медицински проблеми в машиностроенето - М. Колева, Е. Воденичаров 207
4.2. Хигиена на труда в минната промишленост - Е. Воденичаров, М. Ляпина .213
4.3. Черна и цветна металургия - Е. Воденичаров, М. Ляпина .218
4.4. Трудово-медицински проблеми в текстилната промишленост - М. Колева. 223
4.5. Трудово- медицински проблеми в химическата промишленост - М. Колева.. 227
4.6. Хигиена на труда при работа с компютърна техника - Б. Стефанов 234
4.7. Трудово-медицински проблеми в селското стопанство - М. Колева 239
4.8. Трудово-медицински проблеми в здравеопазването - М. Колева 248
5. Конвенциите и препоръките на МОТ в об л а стта на безопасността и здравето при
работа - Ж. Х р и с т о в ...................................................................................................................254

РАДИАЦИОННА ХИГИЕНА И РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА - Ж. Василева......................................257

1. Основни п о н я т и я .............................................................................................................................257
2. Основни величини и единици в радиационната з а щ и т а ......................................................260
3. Източници на облъчване на чо в е ка ........................................................................................... 262
4. Биологично действие на йонизиращ ите лъчения.................................................................. 270
4.1. Етапи на действие на йонизиращото лъчение върху организма .. .271
4.2. Клинични ефекти о т облъчването с йонизиращи лъчения.. 272
4.3. Радиационен риск . 275
5. Система за радиационна з а щ и т а ................................................................................................276
6. Практически мерки за намаляване на облъчването.............................................................. 280

ХИГИЕНА НА ДЕЦАТА И ПОДРАСТВАЩИТЕ - А. Александрова, К. П е т р о в а ........................... 284

1. Предмет, задачи и проблеми на хигиената на децата
и по д ра стващ и те - К. П е тр о в а ..................................................................................................284
2. Възрастова периодизация. Особености в растежа и р а зв и ти е то на децата и
подра стващ и те - К. П е т р о в а ....................................................................................................285
2.1. Възрастова периодизация 285
2.2. Основни закономерности в растежа и развитието. 286
2.3. физическо развитие. 287
2.4. Акцелерация 289
3. Възрастдви анатомо-физиологични особености на децата и по д ра стващ и те -
К. П е т р о в а ...........-.................................................................................... ..................................... 291
3.1. КЪрмаческа възраст 291
3.2. Ранна детска възраст 292
3.3. Предучилищна възраст 294
3.4. Училищна възраст 295
4. Особености в здравното състояние на децата и по д ра стващ и те - К. П етрова . . . 298
4.1. С труктура, тенденции и динамиката на заболяемостта. 298
4.2. ф актори, влияещи върху появата на хроничната неинфекциозна заболяемост. 299
4.3. Профилактика на най-честите хронични заболявания в училищна възраст.......... 300
4.4. Основни хронични заболявания в детско-юношеската възраст 301
4.4.1. Артериална хипертония. .. .301
4.4.2. Затлъстяване 302
4.4.3. Нервно-психични заболявания ... 303
4.4.4. Гръбначни деформации и неправилно телодържание. . . 304
4.4.5. Травматични увреждания и инциденти. . . . 305
4.5. Основни дейности на лекаря за правилното развитие и добро здравно състояние на
децата и учащ ите се. 306
5. Хигиена на обучението - К. П е т р о в а ....................................................................................... 307
5.1. Хигиенно-физиологични основи на учебно-възпитателната работа .. 307

11
 5.2. Здравно-хигиенни проблеми при обучението с компютърна техника ..................... 308
5.3. Мерки, условия и фактори за хигиенизиране на учебния процес и профилактика на
училищната умора и преумора................ 309
5.4. Хигиенни изисквания към дневния режим на децата и подрастващ ите.........................311
5.4.1. Дневен режим на децата о т ранна детска възраст................................................... 311
5.4.2. Дневен режим на децата о т предучилищна възраст................................................. 312
5.4.3. Дневен режим на учениците ............................................................ 312
6. Медицински контрол над физическото възпитание и закаляването -
А т . Александрова..................................................................................... 313
7. Хигиена на трудовото и професионално обучение - А т . Александрова........................... 317
8. Хигиенни изисквания към устройството на детските заведения и училища -
А т . Александрова............................................................................................................................ 320
8.1. Детски градини.. 320
8.2. Общообразователни училищ а............................................................................................... 322
8.3. Санитарно-техническо благоустрояване на д е тски те заведения и училищата........ 325
8.4. Хигиенни изисквания към учебните пособия. 328

ЛИЧНА ХИГИЕНА - Б. Попов............................................................................................................ 330

1. Здравословен начин на ж и в о т..................................................................................................... 330
2. ХигиеНа на отделните органи и системи.................................................................................332
3. Полова хигиена.................................................................................................................................333
4. Закаляването и физическата активност ка то елементи на здравословния начин
на ж ивот .........................................................................................................................................335
5. Лична хигиена на хората в напреднала възраст (герохигиена)........................................... 336
6. Хигиена на облеклото и об увките............................................................................................. 339
 ОСНОВИ НА ХИГИЕННАТА НАУКА

1. ВЪВЕДЕНИЕ
(Теоретико-методологически основи на хигиенната наука)

1.1. Същност на проф илактиката

Медицинската наука и практика обхваща т р и основни направления: а) профилактика; б) ле­
чение и в) рехабилитация. Делят я още на профилактична и клинична (лечебна). Това деление е
условно, защ ото съвременната медицина има за отправна точка и крайна цел не болестта, а
здравето на човека. Затова в своята същност медицината е профилактично насочена.
Терминът здравна проф илактика произлиза о т латинската дума prophilatto, която озна­
чава предпазвам, защитавам, съхранявам. Най-общо 8 то ва понятие се включва система о т
комплексни мерки (индивидуални, групови, държавни, обществени, медицински и др.), ко и то
им ат за цел да п р е д о тв р а т я т заболяванията, да предпазят и укрепят здравето на човека и
да осигурят висока трудоспособност и активно дълголетие.
По своята цел профилактиката може да бъде конструктивна (промоция на здравето),
първична (запазване на здравето), вторична (ранно откриване и преодоляване на болестта)
и тр е ти ч н а (възстановяване на здравето) - фиг. 1.
К о н с т р у к т и в н а т а проф илактика е система о т мерки, ко и то и м ат за цел да стимули­
р а т по зи тив ното действие на ф акторите на жизнената среда върху здравето на човека, да
развиват и усъвършенстват адаптационните и за щ и тн и те механизми на организма.

фиг. 1 Видове здравна профилактика

 Първичната проф илактика е система о т комплексни мерки, ко и то са насочени към не­
допускане на заболяване. Това се постига чрез: а) откриване, изучаване и отстраняване на
причините и условията за възникването и развитието на болестите; б) чрез разработване
и внедряване на ефективни мероприятия за повишаване усто й чи в о стта на организма към
вредното въздействие на ф акторите на жизнената среда.
Вторичната профилактика е съвкупност о т мерки и мероприятия, ко и то им ат за цел
отслабването или прекратяването на вече възникнал в организма патологичен процес. Це­
лият комплекс о т мерки (ранна диагностика, етиологично насочено лечение и др.) има за цел
недопускане на теж ки и прогностично неблагоприятни форми на болестта и по-скорошно
оздравяване на човека.
Третичната проф илактика е насочена към по-бързото възстановяване на болния човек
непосредствено след болестта. Целта е да се съкрати преходът о т болест към здраве, да
се предпази о т функционална и социална непълноценност (инвалидност). Включва рехабили-
тация, трудоустрояване, диспансеризация (която е застъпена и в първичната и вторичната
профилактика) и други мероприятия. Някои автори обособяват това понятие ка то самосто­
ятелно, други сч и та т, че същ ността му се включва в по няти ето вторична профилактика.

1.2. О б ект, предмет и цел на хигиенната наука

Хигиената е основен дял на първичната здравна профилактика. (Наречена е така по име­
т о на една о т дъщерите на Ескулап - Hygieia, богиня на ч и с т о т а т а и здравето). Съвременна­
т а хигиена е медицинска наука, която изучава взаимодействието в системата "човек-жизнена
среда" с оглед правилното развитие, запазването, укрепването и подобряването на здравето
и работоспособността на човека и осигуряването на активно дълголетие.
К акто в медицината, така и в частност в хигиената, аксиоматично е прието недели­
м о то единство на човешкия организъм и неговата жизнена среда. Последната може да се де­
финира к а т о комплекс о т всички предмети, фактори, свойства и отношения, с ко и то човек
взаимодейства през своя ж и во т и ко и то определят (обуславят) неговото здраве и работос­
пособност.
Във всеки конкретен момент човекът взаимодейства с най-разнообразни фактори на
природната, селищната, жилищната, работната и социалната среда. Хигиената изучава
всички (благоприятни и неблагоприятни) въздействия на ф акторите на жизнената среда-вър­
ху човека о т позициите на неговото здраве.
В' системата «човек - жизнена среда» същ ествуват най-различни връзки и взаимоотно­
шения. Сред тях'за хигиенната наука интерес представляват тези, ко и то им ат непосред­
ствено отношение и отражение върху човеш кото здраве.
О б е кт на хигиената е системното единство «човек - жизнена среда» в здравен аспект.
Ц елостността на една система изисква познаването не само на съставните й части, но и на
сложното взаимодействие между тях.
Предмет на хигиената е изучаването на това взаимодействие в системата "човек-жиз­
нена среда", което обуславя човеш кото здраве (фиг. 2).
 Целта на хигиената е да изучава, опазба, укрепва и подобрява здравето и работоспособ­
н о с т т а на човека, да осигурява а кти в н о то му дълголетие. Хигиенната наука научно обоснова­
ва, разработва и внедрява препоръки, нормативи и изисквания, чрез ко и то да се оптимизира
взаимодействието „човек - жизнена среда", така че т о да осигурява здраве (фиг. 3).

к
С други'думи хигиената има за цел да напраВи развитието на човека най-съвършено, упа­
дъка на ж ивота най-бавен, ж ивота най-здрав, а см ъ ртта най-отдалечена.

1.3. Задачи и м ето д и на хигиенната наука

За постигане на своята цел хигиенната наука последователно реализира редица задачи.
О сновните задачи на хигиената са:
1) Да прави хигиенна оценка на ф акторите и условията на жизнената среда о т гледна
точка на човеш кото здраве.
Хигиената изучава физичните, химичните, физикохимичните, биологичните и социални­
т е фактори, кр и т о в една или друга степен, при едни или други обстоятелства м огат да по­
влияят човеш кото здраве. Погрешно е мнението, че интерес за хигиената и м ат само вредни­
т е фактори. К а то медицинска наука т я препоръчва и регламентира не само какво не трябва
да се прави, но и какво трябва да се прави, за да се запази и развие човеш кото здраве. Затова
обект на хигиенното познание са ка кто вредните въздействия на различните природни и ан­
тропогенни фактори, така и т е х н и те благоприятни (саногенни) въздействия, допринасящи
за запазването, укрепването и подобряването на човеш кото здраве.
2) Да изучава процесите, ко и то и м ат съществено отношение към човеш кото здраве
(хранене, обучение, труд, отд их и др.).
Значението на състоянието на жизнената среда за човеш кото здраве е безспорно. По­
следното в не малка степен зависи и о т състоянието на «вътрешната» среда. Естествено
целта на хигиената не може да бъде достигната, ако процесите, ко и то и м ат пряко отнош е­
ние към човеш кото здраве, не са оптимизирани.
3) Да изучава промените в'Човешкия организъм, възникващи при взаимодействието му с
жизнената среда (фактори и процеси).
Човешкият организъм взаимодейства във всеки даден момент с огромно множество фак­
тори. Обективен критерий за оценката на ф акторите, дали и доколко т е са вредни или по­
лезни, е т я х н о т о влияние върху здравето на човека. За целта хигиената изучава промените,
ко и то ф актори те на жизнената среда и процесите предизвикват в човешкия организъм, как
тя х н о то въздействие се отразява върху физическото и психическото състояние и развитие,
върху работоспособността и здравето.
4) Да разработва нормативи и мероприятия за ф акторите и процесите в жизнената
среда с оглед оптимизирането на взаимодействието «човек - жизнена среда», за предпазване
и предотвратяване на заболяванията.
Вредност е всеки фактор, който може да предизвика или провокира неблагоприятни
здравни последици. В едни условия ф акторът може да е вреден, а в други да не е, например тем -
nepamypama на въздуха, ултравиолетовите лъчи, флуора във водата, биоелементите в храни­
телните продукти и т . н. Явно е, че о т значение за човешкото здраве е не толкова вида на
фактора, а преди всичко неговата доза, концентрация и продължителност на въздействие.
Идеален е вариантът в жизнената ни среда да няма вредности. Това даже теоре ти че­
ски е невъзможно, защ ото редица природни фактори са практически неуправляеми. Изходът
е не в ликвидирането, а в ограничаването на вредностите до степен, до която все още не
оказват каквото и да е неблагоприятно въздействие върху човека и бъдещите му поколения,
върху ж и в о т н и те и растенията.
Хигиената научно обосновава нормативи за ф акторите на жизнената среда, определя до
какви концентрации, дози и и н те н зи те ти тези фактори все още не увреждат здравето и ра­
ботоспособността на човека. При разработването на тези нормативи водещи са здравните
критерии, а не техническата достиж имост и икономическата достъпност.
5) Да разработва подходи, методи и мероприятия за повишаване на възможностите
на организма за адаптиране към нови условия на жизнената среда, за увеличаване на неговия
адаптивен резерв и стимулиране и развитие на човеш кото здраве.
Известно е, че част о т заболяванията възникват вследствие недостатъчни адаптивни
възможности, поради наследствена предразположеност и др. подобни причини. Наличието
на здраве се определя о т е д и н ств о то на оптимална външна и оптимална вътрешна среда.
Ако вънщната среда се подобрява, а организмът се детренира или функционира 6 условия на
нерационален режим на труд, отдих, хранене или обучение, едва ли може да се очаква здраВе.
Затова хигиената има за задача не само да определи най-благоприятните за здравето параме­
т р и на средата, но и да разработи подходи и методи за неговото усъвършенстване.

М етоди на хигиената
За изпълнение на своите задачи хигиенната наука използува съвкупност о т общонаучни,
частнонаучни и специфични методи. Прилаганите в хигиенното познание общонаучни м е то ­
ди са описание, наблюдение, натурен и лабораторен експеримент, анализ и синтез, индукция
и дедукция, моделиране, системен подход и др.
Многообразният комплекс о т частнонаучни методи (в зависимост о т опознаваната
подсистема) може да бъде класифициран, макар и с известна условност, в следните групи и
подгрупи:
1) М етоди за изучаване предимно на подсистемата жизнена среда: а) физични; б) химич­
ни; в) физико-химични; г) биологични (микробиологични).
'2) М етоди за' изучаване предимно на подсистемата човек: а) биофизични; б) биохимични;
в) биологични (физиологични, медицински); г) психологични; д) социологични.
Хигиенната наука използува м е то д и те на другите науки съобразно спецификата на своя
предмет през призмата на хигиенното познание с оглед постигане на основната си цел и ос­
новните си задачи. В този смисъл частнонаучните методи са спомагателни по отношение на
специфичните за хигиената методи.
Специфичните хигиенни методи са: санитарно описание, санитарно обследване, хигиен­
на експертиза и комплексен хигиенен метод.
С а ни та рно то описание по същество е наблюдение, констатиране и фиксиране на състо­
янието на жизнената среда. Чрез него се прави качествена характеристика на ф акторите и
условията на средата.
С а ни та рно то обследване включва наред с описанието още и набирането на визуални и
инструментални данни. Определяните количествени характеристики на ф актори те позволя­
в а т да се оцени по-пълно и по-точно състоянието на жизнената среда.
О бективното въздействие на жизнената среда върху човеш кото здраве се определя чрез
метода на хигиенната експертиза. Той обхваща горните два метода, но в случая набира­
нето на количествените данни за ф акторите на средата е не цел, а само предпоставка за
последващ техен анализ, съпоставка и хигиенна оценка. К а то се знаят някои установени вече
закономерности за въздействието на средата чрез експертиза на състоянието и може да се
прогнозира отраж ението й върху човеш кото здраве.
 К акто вече посочихме о б е ктъ т на хигиената е системното единство "човек-жизнена
среда" Чрез разнообразни частнонаучни методи хигиената изучава различните аспекти на
елементите на това единство. Хигиенното познание обаче не е механичен сбор о т данни и
факти. Пълната оценка на взаимодействието "човек-среда", о т ко е то се определя човеш­
ко то здраве, изисква системна интеграция на използваните методи. Израз на такава и н те ­
грация е комплексният хигиенен м етод. Той включва отделните частнонаучни методи в
методологичен комплекс. Именно прилагането на комплекс о т методи (в т я х н о т о единство)
прави възможна многостранната оценка на обекта на хигиената (също в единство). Ком­
плексният метод, к а т о структурно и организирано множество о т частнонаучни методи,
е специфичен метод на хигиената, ко й то позволява най-адекватното опознаване на нейния
сложен системен обект.

1.4. Взаимодействие на хигиената с д р уги те науки

Развитието на науката се проявява в два противоположни процеса: диференциация и
интеграция. О т една страна опознаването на взаимодействието "човек-жизнена среда" из­
исква задълбочаване на познанието, което се изразява в появата на нови научни области и на­
правления в хигиената. О т друга страна решаването на комплексни научни задачи и проблеми
вече не е по силите на дадена отделна наука. Това обуславя прехода о т монодисциплинарни
към интердисциплинарни изследвания, засилването на и н те гр а ти в н и те връзки на хигиената
с другите науки.
Като всяка съвременна наука хигиената займствува знания и методи о т другите науки.
По този начин т я обогатява съдържанието и фонда си о т знания. Същевременно хигиената
по аналогичен начин обогатява и другите науки.
Хигиенната наука винаги е била част о т медицината. О тнош енията й с другите меди­
цински науки са отношения на части о т едно цяло. Предметът на хигиената е страна, аспект
на предмета на медицината. Изучаването на сложния и многостранен проблем - здравето и
болестта на човека - е възможно само при най-тесни взаимовръзки и задълбочаваща се и н те ­
грация на различните медицински науки. Определен дял в това има и хигиенната наука.
Като предоставя свои знания за взаимодействието «човек-жизнена среда» хигиената съ­
ществено допринася за обогатяването на съдържанието на медицината, за изучаването и
решаването на сложните проблеми на човеш кото здраве. При изучаването на реактивните
промени в човека под въздействие на жизнената среда хигиенната наука черпи методи и под­
ходи о т богатия фонд,на медицината. По този начин, при наличие на генетична, предметна
и обектна интеграция, се осъществява и методологична интеграция на хигиената с остана­
лите медицински науки.
Най-тесни са взаимовръзките на хигиената с другите проф илактични науки. Това е ес­
тествено поради близостта и р о д ств о то на техния предмет, обект, методи и цялостна
насоченост. В крайна сметка специфичните цели и подходи на всички профилактични меди­
цински науки са обединени о т общата насока - да се запази и укрепи човеш кото здраве, да не
се допусне заболяване, да се предотврати болестта.
Взаимоотношенията между хигиенната наука, о т една страна, и социалната медицина,
епидемиологията, медицинската паразитология и микробиологията - о т друга, са подходяща
илюстрация на ед инството на диференциация и интеграция. О т единна някога наука последо­
вателно се диференцират самостоятелни науки със свой специфичен предмет. К ато се раз­
виват по самостоятелни пътища (но в една посока), същевременно тези науки непрекъснато
си взаимодействат и взаимно се допълват.
Хигиенната наука изучава предимно физичните, физикохимичните и химичните фактори,
епидемиологията, медицинската паразитология и микробиологията - предимно биологични­
те, а социалната медицина - социалните фактори. Но тези групи фактори не са нещо изолира­
но, а в реални условия винаги д ей стват в комплекс. Затова научните интереси и изследвания
на хигиената и указаните науки взаимно се преплитат и допълват. Например някои въпроси
на храненето (в частно ст опазването на хранителните продукти о т контаминиране, хра­
нителните отравяния и др.) са по същество въпроси и на епидемиологията и медицинската
микробиология. Връзката между здравето на човека и условията на неговата селищна, жи­
лищна и работна среда е колкото хигиенен, толкова и социално-хигиенен проблем. Научната
организация на различните дейности и условия в дадено лечебно-профилактично заведение
може да се обоснове само о т хигиенен специалист, социалхигиенист, епидемиолог и микробио­
лог. Съдружествените отношения на интеграция между профилактичните науки м огат да се
покажат с десетки други примери.
Хигиенната наука осъществява интензивен информационен, фактологичен и методичен
обмен и с клиничните медицински дисциплини. Най-съществен интегриращ момент в случая
е принципът на профилактичната насоченост на съвременната медицина. Клиничните дис­
циплини и м а т за цел отстраняването на болестта, възстановяването на здравето. В сравне­
ние с тя х хигиената най-пълно изучава детерминацията на здравето и болестта, причините
и условията за т я х н о то възникване и развитие. Затова със своята специфика хигиената има
ко н та ктн и точки практически с всички медицински науки.
Интеграцията между клиничните дисциплини и хигиената е най-изявена чрез нейния под-
раздел Хигиена на заведенията за здравно обслужване. Последният изучава и разработва въпро­
сите за: организацията, устр о й ств о то , планирането, зонирането, санитарно-техническото
устройство, лечебно-охранителния режим, борбата с вътреболничните инфекции и др.
Безспорна е ролята на храненето в лечебно-оздравителния процес - разработване на кон­
кр е тн и те въпроси на храненето на болните (лечебното хранене), изучаване на етиологията
на хранителните заболявания и обосноваване на тяхна та профилактика и др.
Особено тясно е сътрудничеството между хигиената на детско-юношеската възраст и
педиатрията, ко и то съвместно изучават анатомофизиологичните особености на децата
и юношите, особеностите на техния дневен режим, хранене, условия за правилно развитие,
оптимизиране на учебното натоварване и др.
Предметът и целта на хигиената определят те сн и те взаимовръзки и сътрудничество
между хигиената на отдиха (рекреационната хигиена) и физиотерапията и медицинската
рехабилитация, между психохигиената и психиатрията, между герохигиената и геронтологи­
ята и гериатрията. Особено силна е интеграцията между хигиената на труда и профпато-
логията. Именно т я х н о то родство дава основания да ги обединяват в термина «трудова
медицина».
Усложняването на системата «човек-жизнена среда» наложи по-пълна интеграция меж­
ду хигиената и биологичните науки - микробиология, паразитология, генетика, биохимия, би-
офизйка, екология и др. По-пълното и задълбочено изучаване на ф акторите и условията на
жизнената среда и т я х н о то влияние върху човеш кото здраве е невъзможно без активно съ­
трудничество между хигиената и физиката, химията, м а те м ати ката, с т а т и с т и к а т а , урба-
нистиката, техническите науки, психологията, социологията, ергономията и много други.
Интеграцията с тези науки се изразява в различни насоки: в едни случаи т я е методологич­
на, например с физиката и химията, о т ко и то хигиената черпи методи на изследване; в други
случаи т я е обектна, например с урбанистиката, архитектурата, акустиката, с ко и то има
общ обект (селищната среда, жилището), в т р е т и - интеграцията е предметна, например с
психологията и ергономията, медицинската климатология, медицинската география и др.

1.5. функции Н£ хигиенната наука

функциите на хигиенната наука са: 1) познавателна; 2) прогностична; 3) приложна.
При изучаване на взаимодействието «човек-жизнена среда» хигиената установява фа­
к т и и закономерности, ко и то наред с познавателното си значение и м а т и съществена про­
гностична роля. По начало хигиенното обследване и хигиенната експертиза (ка то м етод и
резултат) и м ат за цел не толкова установяването на конкретни реалности, а преценката
доколко т е са о т значение за човеш кото здраве, т . е. в каква степен и посока м огат да го
повлияят.
Изучаването на влиянието на различните фактори на жизнената среда в експеримент на
ж ивотни позволява (при обоснована екстраполация на данните) да се предвидят и евентуал­
ни те реактивни промени в човешкия организъм. Поотделното изучаване на действието на
дадени фактори дава възможност, макар и с известна условност, да се прогнозира т я х н о т о
въздействие не само при самостоятелно, но и при комбинирано и съчетано действие. По
свойствата и еф екти те на определена група вещества може да се прогнозира въздействие­
т о на дадено новосинтезирано вещество и по-бързо да се определи неговата пределно-допус­
тим а концентрация.
Опознаването на подсистемата «жизнена среда», на нейните фактори, условия и техни­
т е особености във всеки конкретен случай позволява хигиенната наука да прогнозира (с голя­
ма степен на вероятност) какво ще бъде здравословното състояние на населението. С това
хигиената допринася за социалното управление, за своевременните организирани реакции на
об щ еството за опазването и подобряването на здравето на човека.
Познавателната и прогностичната функции на хигиенната наука са подчинени на ней­
ната приложна функция. Комплексната приложна дейност за внедряване на хигиенните изис­
квания и нормативи и практическо реализиране на целта на хигиената се нарича санитария.
Силата на хигиената ка то приложна наука е в нейната практическа насоченост.
Приложимостта на хигиенното познание е всеобхватна. При планирането, изграждане­
т о и експлоатацията на каквато и да е сграда или обект се използват данни и обобщения на
хигиенната наука. Няма процес във взаимодействието «човек-жизнена среда», в ко й то да не
са използвани хигиенни знания. Организацията и оптимизацията на която и да е област на
обществения ж и вот, касаеща човеш кото здраве, изисква прилагането на познание, получено
или пречупено през призмата на хигиенната наука.
Чрез цялостната си дейност хигиенната наука съдейства за оптимизирането на жизне­
ната среда, за по-висока работоспособност на човека и по-пълното използване на работната
сила, за намаляване на загубите на работно време, за по-активна жизнена дейност на човека,
за продължаване на неговия ж ивот. Така чрез запазването, укрепването и подобряването на
човеш кото здраве хигиенната наука допринася за създаването на съвкупния обществения про­
дукт, ко е то е най-съществено в нейната приложна функция, в цялостната й социална роля.

1.6. Основни хигиенни дисциплини

Изучаването на здравните аспекти на изключително сложната система «човек-жизне­
на среда» не е по силите на една наука. Това исторически е обусловило диференциацията на
хигиенната наука. Сега хигиената е комплекс о т научни дисциплини, всяка о т ко и то изучава
отделни аспекти на предмета и обекта й.
Основните хигиенни дисциплини са: комунална хигиена, хигиена на храненето, хигиена на
труда, хигиена на детско-юношеската възраст, лична хигиена, радиационна хигиена> военна
хигиена, транспортна хигиена. Наред с тя х ка то самостоятелни раздели на хигиената са се
обособили’'още: хигиена на лечебно-профилактичните заведения (болнична хигиена), морска
хигиена,- авиационна хигиена, космическа хигиена, курортна (рекреационна) хигиена, полова хи­
гиена, спортна хигиена, психохигиена, герохигиена и др.
Комуналната хигиена изучава здравните аспекти на условията на ж и в о т в населените
места (селищата): въздействието върху човешкото здраве на съставките на атмосферата,
водата и почвата, на климата и времето; хигиенните проблеми на жилището и комуналното
строителство, на водоснабдяването и асенизацията; влиянието на процесите на урбаниза­
ция върху здравето и заболяемостта на населението.
Специализиран раздел на комуналната хигиена е хигиената на заведенията за здравно
обслужване. Неин о б ект са: условията за провеждане на лечебно-оздравителния процес, спе­
цифичните особености на стр о и те л ство на лечебно-профилактичните заведения, проблеми­
т е на храненето на болните, на лечебно-оздравителния режим, на борбата с вътреболнични-
т е инфекции, на хигиена на труда на здравните работници и др.
Хигиената на храненето ка то част о т науката за хранене, изучава всички проблеми
за влиянието на храната и храненето в осигуряването на нормален растеж, правилно разви­
тие, здраве, работоспособност и дълголетие на човека. Тази хигиенна дисциплина установява
физиологичните норми на хранене на различните възрастово-полови и професионални групи;
изучава проблемите на здравословното, предпазното-професионално и лечебно хранене; хиги­
ената на хранителните продукти, начините на кулинарната им обработка и консервиране;
профилактиката на хранителните заболявания и отравяния, хигиенните аспекти на общест­
веното хранене.
 Хигиената на труд а има за предмет цялата здравна проблематика на взаимодействи­
е т о «работещ човек - трудов процес - работна среда». Тази хигиенна дисциплина изучава:
влиянието на формите на труд, на различните фактори на работната среда и на техноло­
гиите върху организма на работещия човек; въпросите на работоспособността, умората,
преумората и нейната профилактика; профилактиката на професионалните заболявания;
хигиената на труда в отделните отрасли на производството; хигиените изисквания към ус­
т р о й с т в о т о на производствените обекти. Хигиената на труда най-тясно взаимодейства с
физиологията и психологията на труда, с ергономията и профпатологията.
Хигиената на детско-ю нош еската Възраст има за цел осигуряването на правилно разви­
ти е на децата и подрастващите, за запазването и укрепването на т я х н о т о здраве. Тя изуча­
ва анатомо-физиологичните особености в периода на растеж и развитие на човека на фона
на акцелерацията; разработва рационални режими на ж ивот, обучение и физическо възпита­
ние; обосновава специфичните изисквания към ус т р о й с тв о то на детски и учебни заведения;
хигиенните проблеми на професионалното ориентиране и др.
Личната хигиена има за предмет проблемите на личното здраве: рационалният дневен
режим, гриж ите за тял ото, въпросите на закаляването и формирането на здравни навици, на
здравословен начин на ж ивот; половата хигиена, хигиената на облеклото, обувките, битови­
т е и козметични средства и др.
Радиационната хигиена се занимава с хигиенните проблеми, ко и то възникват при из­
ползването на йонизиращите лъчения в енергетиката, науката, медицината, промишленос­
т т а и селското стопанство. Този раздел на хигиената разработва изисквания и нормативи за
опазването на жизнената среда и за лъчевата безопасност на раб отещ ите и населението.
Спецификата на обекта на военната, транспортната, космическата хигиена и другите
хигиенни дисциплини определя ко нкр е тно то им съдържание и задачи.
Нарасналият обем знания предизвиква диференциацията на хигиената. Същевременно
отделните хигиенни дисциплини са интегрирани в единен научен комплекс, к о й то има една
цел - да се п р е д о тв р а т я т заболяванията, да се запази, укрепи и подобри здравето на човека
и общ еството.
Тази голяма цел може да се реализира само със съвместните усилия на държавата, общ ест­
вените организации, на цялата здравна мрежа. "Не всеки лекар трябва да бъде специалист по
хигиена, но всеки е длъжен да изгради у себе си хигиенно-профилактичен подход на мислене".
Тази мисъл на класика на хигиената ф. ф. ЕрисмаК показва насоката как всеки лекар по-пълно­
ценно и по-ефективно може да изпълни своя хуманен дълг.

1.7. Екология и хигиена

1.7.1. Същност на екологията
Екологията (гр. oicos - жилище, logos - наука) е сравнително нова биологична наука. Най-
общо т я изучава "взаимоотношенията на ж ивото вещество с околната среда" (Е. Хекел,
1866 г.). Първоначално екологията имала за предмет взаимовръзките между организмите и
между организмите и тя хн а та среда. В съвременни условия т я се схваща к а т о комплексна
интердисциплинарна наука за причинно-следствените взаимовръзки и взаимоотношения на
организмите, о б щ е ство то и средата.
В зависимост о т различните класификационни признаци се различават следните основни
раздели на екологията: екология на индивидите и видовете (аутекология), екологията на попу­
лациите (демекология), екология на съобществата (синекология), екология на човека (социална,
медицинска екология), радиационна екология, морска екология, зооекология, фитоекология и др.
По своето съдържание, цел и задачи най-близка до хигиената е екологията на човека (со­
циалната, медицинската екология). Единна дефиниция за същ ността й липсва. Някои автори
я приемат за частнонаучна дисциплина, други - за подход или направление, начин на мислене,
м етатеоретична концепция. Все повече се налага становищ ето, че екологията на човека е
междудисциплинарна наука с интегративни функции, която има за предмет общ ите законо­
мерности на взаимодействието «човек - жизнена среда» и разработва мероприятия и препо­
ръки за неговото оптимизиране.
 При съпоставка между екологията на човека и хигиената е видна тя хн а та общ ност: а)
о б е ктъ т на изучаване е един и същ - човекът и неговата среда в т я х н о т о единство, б) пред­
м е т ъ т и на двете науки са здравните аспекти на взаимодействието между човека и среда­
та, в) целта на тези науки се свежда до категорията здраве, г) голяма близост има и в специ­
фичните им методи: комплексният динамичен м етод и м е то д ъ т на хигиенната експертиза
- на хигиената, м е то д ъ т за интегрално о тч и та н е и прогнозиране на здравното състояние на
населението и м е то д ъ т на екологичната експертиза - на екологията на човека.
Близостта на тези науки, граничеща с тъждественост, очертава отнош енията между
хигиената и медицинската екология (екологията на човека) к а т о отношения на част към ця­
лото с всички присъщи на тези категории общи и отличителни черти. К ато се приема, че
медицинската екология придобива по-широко общ отеоретично и методологично значение за
медицината, същевременно трябва да се отбележи, че по-общото не «разтваря» в себе си по-
частното, не отнема неговата относителна самостоятелност и специфичност.
Основното различие между тези две науки е следното: при изучаването на взаимодейст­
вието в систем ата «човек - среда» хигиенната наука има за акцент предимно въздействи­
е т о на жизнената среда върху човека, а екологията на човека - предимно антропогенните
(предизвиканите о т човека) въздействия върху околната среда.
Възлови понятия в екологията, респ. в медицинската екология, са биосфера, екологична
система (биогеоценоза), биотоп (екотоп), и биоценоза (екоценоза).
)•v'
1.7.2. П онятие за биосфера и екологична система
Биосфер'а, в широкия смисъл на думата, е онази част о т земната повърхност, водната
и въздушната среда, в която съществува каквато и да е форма на ж и вот. Основателят на
учението за биосферата В. И. Вернадски и неговите последователи приемат, че т я е прос­
транство, в ко е то е съсредоточен ж и в о т ъ т и се осъществява постоянно взаимодействие
между ж и вите същества и неорганичните условия на средата. Според съвременните пред­
стави биосферата е сложна, многокомпонентна, термодинамично о т к р и т а , саморегулираща
се система о т жива материя и природни фактори, в която е възникнал и съществува земният
ж ивот. Съставки на биосферата са долната част на атмосферата (тропосферата), част о т
хидросферата и повърхностния слой на литосферата.
Екологичната система е природен комплекс о т животни, растения и фактори на обита­
ваната о т т я х среда, свързани помежду си чрез обмяната на вещества и енергия. Синоним на
екологична система е биогеоценоза, която е съставена о т биоценоза и съответствуващ ия й
биотоп (екосистема = биогеоценоза = биотоп + биоценоза) - (фиг. 4).
 Биоценозата е съвкупност о т живи организми (растения, ж ивотни, микроорганизми),
ко и то об и тав ат даден биотоп. Биотоп (екотоп) е обитаван о т организмите участък о т
среда, в ко й то има еднородни условия за съществуване.

1.7.3. Екологизация на познанието и пр оизво д ството

Екологизация е използуване на екологичните знания в различните области на научното
познание и сферите на обществената дейност на човека, организиране на обществената
практика така, че да се запази екологичното равновесие в жизнената среда на човека. С други
думи -досегашната стратегия «покоряване на природата» да се замени с нова - «хармонично
сътрудничество на човека с природата».
Нашето съвремие се характеризира със значителното повишаване на производителна­
т а дейност на общ еството благодарение на по-бързото внедряване на достиженията на на­
учно-техническата революция (НТР). НТР е етап на научно-техническия прогрес и се определя
ка то съвкупност о т качествени изменения в с тр у кту р а та на производството, обществени­
т е отношения, науката и техниката, по-интензивно тяхно развитие в им ето на прогреса на
цивилизацията.
Сериозната намеса на човека в хода на естествените, природните процеси застрашава
да предизвика необратими промени в жизнената среда с неизбежни отрицателни здравни
последици. Антропогенните изменения в околната среда, особено интензифицирани о т НТР,
постепенно правят природата несъответствуващ а на биологичната и социалната същност
на човека. Все повече се налага, наред с производствения аспект на НТР, да се о т ч и т а и този
на променените взаимоотношения между природата и общ еството. Това определя голяма
социална роля на екологизацията ка то процес, ко й то коригира направлението, м е то д и те и
формите на научно-техническия прогрес с цел недопускане на съществени, деградационни из­
менения в биосферата и неблагоприятно повлияване на човеш кото здраве.
О т особено значение е екологизацията на производството. Това е система о т техниче­
ски и технологични мероприятия за съобразяване на производството с принципа за рецирку-
лация на м атерията, за запазване на екологичното равновесие и за създаване на безотпадъчно
и ресурсовъзстановяващо се стопанство.
В борбата за по-добра жизнена среда, наред с екологията, достойно място има и хигиен­
ната наука. Профилактичният подход днес е един - обединени научни усилия на екологията
и хигиенната наука-с активна обществена подкрепа, насочени към запазването на личното и
общ ественото здраве.

(1.8. Основни съвременни хигиенно-екологични проблеми

Прогресът в науката и техниката налага все по-ш ирокото използване на нови видове
енергии, материали, скорости и технологии. Вследствие на това в работната и селищната
среда се появяват нови вредности. Значително се увеличи броят на прилаганите нови химич­
ни вещества, включително и токсични. Нарасна и н т е н з и т е т ъ т на шума и вибрациите. Поя­
виха се нови производствени вредности - радиочестотни електромагнитни полета, лазерно
излъчване, ста ти ч н о електричество, постоянни магнитни полета и др.
Като спомага за по-пълното удовлетворяване на п о тр е б н о сти те на общ еството, съще­
временно НТР предизвика редица отрицателни последици за жизнената среда и за здравето
на човека. Веднага трябва да се поясни, че причината не е в същ ността на научно-техниче­
ската революция, а в недостатъчно проученото, прибързаното внедряване на някои нейни
достижения.
Най-съществена отрицателна последица на НТР са деградационните изменения в жизне­
ната среда, някои о т ко и то им ат глобален характер. Те се проявяват в няколко насоки:
1) Замърсяване на атмосферата (фиг. 5). Атмосферен замърсител е вещество, ко и то не
е постоянна съставка на въздуха и в достатъчно количество предизвиква измерим нежелан
(вреден) ефект върху човека, ж и во тн и те , растенията, храните и материалите. Обикновено
под замърсител се разбира праха и химичните съединения; в по-широк смисъл на термина за­
мърсител може да бъде всеки физичен агент (шум, лъчение), химично съединение или биологи­
чен вид, надвишаващ е сте стве н о то равнище.
 фиг. 5. Основни Видове атмосферно замърсяване

Основните замърсители са отпадъци о т промишлеността, топлоелектрическите цен­

трали и транспорта (предимно о т автомобилния транспорт), в по-малка степен значение
им ат селскостопанските и б и то в и те отпадъци. Типични атмосферни замърсители са праха,
въглеродния диоксид, а зо тн и те оксиди, серния диоксид, оловните аерозоли, различните ради-
онуклиди и много други.
Постъпващ ите в атмосферата най-различни газообразни и твърди примеси водят до
промени в нррмалния газов състав на въздуха. Нараства количеството на въглероден диоксид,
ко й то се отделя ка то отпаден газ при изгаряне на горивата и при някои технологии. Изчис­
лено е, че количеството му, ко е то ежегодно постъпва, в атмосферата е над 250 млн тона.
Едновременно с това все по-забележимо намалява количеството на атмосферния кислород.
2) Замърсяване на водите. Водните басейни се замърсяват най-вече чрез промишлените
и комуналните отпадни води. Особено неблагоприятно е замърсяването с трудно разграж­
дащите" £е повърхностно-активни вещества (детергенти, синтетични миещи вещества и
др.), пестициди, нефт и др.
3) Замърсяване на почвата. И нтензивното прилагане на торове и пестициди нарушава
нормалните почвени процеси. Постъпващ ите в почвата радиоактивни отпадъци, пластмаси
и др. м огат да о с т а н а т в неизменен вид години наред.
4) Увеличаване на атмосферната топлина (глобално затопляне). Рязкото нарастване на
енергийните мощности и използването на нови видове енергия съществено увеличи излъчва­
нето и натрупването на топлина в приземния въздушен слой. Това о т своя страна е предпос­
тавка за редица климатични смущения и аномалии.
5) Нарушаване на екологичното равновесие. Една о т най-сериозните последици на НТР е
неблагоприятното повлияване на екологичните системи. Намесата на човека в природните
процеси, разработката на кариери, хидромелиорацията, нерегулираният лов и улов, нерацио­
налното изсичане на гор и те и др. водят до нарушаване на равновесието в биогеоценозите.
Типичен пример за разрушаването на т . нар. екологични пирамиди е представен на фигу­
ра 6.
Например, ако в даден биотоп човекът отпъди или унищожи само върха на пирамидата (в
случая орела), цялата т я рухва: вече няма кой да застрашава змиите и т е започват масово да
се размножават, поради което намалява броят на жабите; мравките безпрепятствено увели­
чават числеността си, вследствие на което р а сти те л н о стта в този район рязко намалява.
 фиг. 6 Екологична пирамида

Показателен е примерът с масовата акция за унищожаване на врабчетата в Китай. Счи­

тало се е, че така ще се спести „консумираното" о т т я х зърно. Впоследствие обаче липсата
на врабчета довежда до масово размножение на червеи и други вредители, ко и то са „изяли"
далеч повече зърно и ориз. За възстановяване на екологичното равновесие се е наложило да се
закупят Йрабчета срещу злато о т други страни и да започне отново размножаването им.
В крайна сметка всяка по-съществена намеса в екологичните системи с неизбежност
води до неблагоприятни последици за човека и пряко или косвено за неговото здраве.
Вредните вещества не само се депонират и кумулират в различните съставки на жизне­
ната среда, но и мигрират о т една в друга и така попадат в т . нар. хранителни (трофични)
вериги.
Хранителна Верига е последователност о т организми, в която всеки организъм е храна
на следващия член о т веригата. По този начин се пренасят енергията и вещ ествата, вкл. и
микроорганизми, замърсители и др. Когато крайно звено на хранителната верига е човекът, в
неговия организъм м огат да попадат замърсители о т въздуха, водата и почвата, преди това
усвоени о т растенията и ж и в о тн и те (фиг. 7).
При системно въздействце върху организма вредните вещества м огат да окаж ат дразне­
що, токсично, фиброгенно, алергизиращо, мутагенно, канцерогенно и тератогенно действие.
Наред с изброените деградационни промени в жизнената среда, нерационалното внед­
ряван^ на достиженията на НТР може да предизвика и други отрицателни последици. Нарас­
налата производителна дейност на човечеството, вследствие на НТР, променя условията на
ж ивот, труд и отд их на човека.
Вследствие механизацията, автом атизацията и интензификацията възникват нови фор­
ми на тр уд , ко и т о предявяват повишени изисквания към квалификацията на работещ ите и
 надеждността на човеш кото звено в системата „човек-машина". Въпреки механизирането
на труда и ограничаването на тежкия физически труд проблемите на умората не изчезват,
а придобиват ново съдържание. Намалява мускулната а кти в н о ст и се увеличава натоваре­
н о с т т а на нервно-психичната сфера, възниква диспропорция между а к т и в н о с т т а на висши­
т е центрове на главния мозък и пасивността на центровете, ко и то регулират мускулната
дейност. Трудовият процес все по-често се осъществява в условия на хипокинезия и значител­
но сензорно, психично и нервно-емоционално напрежение.
Качествените изменения в стр у кт у р а т а на производството, общ ествените отнош е­
ния, науката и техниката в значителна степен увеличиха инф ормационното натоварване
на човека. Ж ивотъ т, особено в по-големите населени места, все повече не се съобразява с
есте стве н и те биоритми. О тд и хъ т става нерационален и непълноценен. Прилагането на сил­
но действуващи лекарства може да предизвика лекарствена алергия и т . нар. лекарствена
болест. Значително нарасна броя на ф акторите и ситуациите, ко и то предизвикват стрес.
Нови проблеми възникват и в хигиената на храненето. Въвеждат се по-прогресивни ме­
тоди и технологии за обработка на хранителните продукти, става възможно създаването на
изкуствени продукти, пълноценни в биологично отношение. Това обаче изисква тяхна та все­
странна хигиенна оценка. Мрежата на общ ественото хранене се разширява. Нарасна ролята
на предпазното професионално и на лечебното хранене. Прилагат се нови суровини, продукти,
добавки, пласгрмаси, химични вещества, което обуславя необходимостта о т нови технологич­
ни изисквания) нормали и стандарти. Сериозни проблеми възникват при опазване на хранител­
ните продукти о т контаминиране. Все по-важен става въпросът за физиологично обосновани­
т е норми и режими на хранене при различните възрастови и професионални групи.
Акцелерацията (ускореното физическо и полово развитие) на подрастващ ите също пре­
дизвика нови проблеми. Като универсален израз на биоморфозата на човека, т я включва цяла­
т а съвременна проблематика на усложнените отношения между човека и неговата жизнена
среда, тъ й к а т о децата са най-чувствителния «биологичен модел» спрямо д ействието на
екзогенните вредни фактори. Все по-актуално е разработването на нови изисквания и норма­
тиви за осигуряване на правилно развитие на децата, за учебна натовареност и режими на
обучение в съ о тве тстви е с възрастовите особености на учениците.
Една о т последиците на НТР е ускоряването на урбанизацията. Това е социално-демо­
графски процес на нарастване на градовете, на концентрация и интензификация на неселско-
стопанските функции в тях. Характеризира се с увеличаване на числеността на градското
население и/на броя и големината на градовете.
ГрадъпТ к а т о висша форма на организация на п р о стр а н ство то има неоспорими социал­
ни преимущества. Същевременно урбанизацията постави редици нови хигиенно-екологични
проблеми: пренаселеност, претоварен градски тран спорт и увеличен транспортен травма-
тизъм, засилен комунален шум, увеличено нервно-емоционално напрежение, махаловидна мигра­
ция, влошени условия за отдих, замърсена жизнена среда и др. Изброените фактори, на фона на
характерната за съвременния гражданин хипокинезия и нерационално хранене с т а в а т заплаха
за здравословното му състояние.

1.9. Научно-техническата революция (НТР) и събременната.патология

През последните десетилетия в с т р у кт у р а т а на заболяемостта на населението настъ­
пиха изменения. Подобряването на жизнените условия и новите постижения на медицината
позволиха значително да се снижи инфекциозната заболяемост. Същевременно настъпи уве­
личение на ч е с т о т а т а на други заболявания: затлъстяване, хипертонична болест, атерос­
клероза, инфаркт на миокарда, рак, неврози, диабет, зъбен кариес и др. Прибързано т е бяха
наречени «болести на цивилизацията», а к а т о причина за зачестяването им бе приета НТР.
Наименованието «болести на цивилизацията» в случая е неправилно, защ ото цивилизаци­
я та е степен на обществено развитие, ко я то смени дивачеството и варварството. Явно не
болестите на всички обществено-икономически формации се и м ат предвид. Ако се възприеме
наименованието «болести на съвременната цивилизация» също би било неточно, тъ й ка то в
съвременния свят наред с разви тите страни има и развиващи се страни. В т я х не са рядкост
масовият глад, примитивни битови условия, хроничното недохранване и неграм отн остта .
Да се приеме споменатия термин, значи да се нивелират социално-икономическите различия.
Някои автори поддържат спорното схващане, че подобреното хранене, по-добре уреде­
ният б и т и заседналият начин на ж и в о т в епохата на НТР са причините за по-голямата чес­
т о т а на посочените болести и даже ги наричат «болести на благоденствието».
Не трябва да се пренебрегват и някои други фактори - подобрената диагностика, съ­
временните мощни лекарствени средства, а кти в н о то издирване на заболелите, масовите
профилактични прегледи, диспансеризацията и др. Наред с това определено неблагоприятно
влияние оказват и променените условия на жизнената среда - замърсен въздух, вода, храни­
телни продукти, нерационален режим на труд, отдих, хранене и др.
Техническият прогрес е по-бърз о т организираните реакции на общ еството. Неумелото
и прибързаното внедряване на неговите достижения води до деградационни промени в жизне­
ната среда и до други (описани по-горе) отрицателни последици. По наше мнение именно т е
са причината за зачестяването на някои заболявания. Затова по-правилно би било последните
да се наричат «болести на организацията».
Във всеки о т случаите обаче причината не е в същ ността на НТР. Да се «обвини» т е х ­
ническият прогрес и НТР значи да се отрече тяхна та целесъобразност. А т е възникват и се
развиват вследствие п о тр е б н о сти те на общ еството.

1.9.1. Преддоляване на отрицателните последици о т НТР

Основна причина за замърсяването на жизнената среда са принципно с т а р и те промишле­
ни технологии. При тя х производственият цикъл е отворен: на входа постъ пват суровини, а
на изхода излиза го т о в о т о изделие и се изхвърлят най-разнообразни отпадъци. Подходите за
преодоляване на тази глобална отрицателна последица о т НТР са:
1. Ограничаващ - замяна на суровините и лимитиране на м ощ ностите с цел изхвърлянето
на по-малки количества и по-слабо вредни отпадъци.
2. Компенсиращ - въвеждане на нови, по-прогресивни технологии, но в принципно стари
предприятия, т.е . в такива с отворен цикъл на производство.
3. Предпазващ - внедряване на нови технологии в принципно нови предприятия, т.е . ор­
ганизиране на безотпадъчни производства със затворен цикъл.
Първите два подхода, макар и палиативни, ограничават замърсяването на природни­
т е среди, т р е т и я т подход е радикален и решава въпроса 'за опазване на жизнената среда.
Единственият начин да се запази, укрепи и подобри здравето на човека е своевременно да се
внедряват достиженията на хигиенната наука, която о т своя страна трябва да изпреварва
техническия прогрес и навреме да прогнозира неблагоприятните му последици.
 1. ХИГИЕНА НА АТМОСФЕРАТА
1.1. С тр у ктур а, състаВ и значение на атмосферния Въздух
Определение и структура на атмосферата
«Атмосфера» наричаме газовата обвивка на Земята, която достига височина до около
3000 к т и постепенно преминава в космичното пространство. Тя представлява сложна фи­
зична смес, включваща атмосферен въздух с постоянен състав и редица газообразни, паро-
образни, механични и биологични примеси с природен и антропогенен произход1. Най-важните
значения на атмосферата са:
1. Осигурява въздухът - основно, необходимо условие за ж ивота на нашата планета, в т . ч.
и на човека.
2. Екранира' по-голямата част о т ултравиолетовите и космичните лъчи, с което предпазва
живота' на Земята о т унищ ожителното им действие.
3. Пропуска и задържа необходимата за ж ивота на Земята част о т слънчевата радиация.
4. Служи ка то басейн за разреждане на попадналите замърсители чрез метеорологичните
процеси и явления протичащ ите в нея.
5. Тя е основен климатробразуващ фактор, който може да оказва пряко и косвено въздейст­
вие върху човека, изменяйки хигиенните свойства на жизнената му среда.
Атмосферата се разделя на б слоя с различна характеристика и значение: тропосфера,
стратосфера, мезосфера, термосфера, екзосфера, магнитосфера. Прието е мезосферата,
термосферта и екзосферата да се обединяват ка то йоносфера - фиг.в.
Тропосферата е най-близкият до земната повърхност слой, достигащ височина около
12 к т в средните географски ширини (8-9 к т над полюсите, 17-18 к т над екватора). Тя включ­
ва около 80% о т масата на атмосферния въздух и п о чти цялото количество водни пари и
аерозоли. За тропосферата е характерен т . нар. температурен градиент, т.е . с издигане във
височина, те м п е р а тур а та спада с около б °С на всеки 1000 т . За горна граница на тропосфе­
рата се' Ьриема т .н . „тропопауза" (дебелина 1-2 км), в която липсва този градиент (инверсна
зона). В тропосферата се развиват основните метеорологични явления и процеси, определя­
щи промените във времето. Стратосфера. Достига височина до около 50 к т о т земната по­
върхност. Характерно за нея е наличието на озон и нарастване на тем п ературата с издигане
във височина (до няколко с т о т и н градуса по Целзий). Озонът има най-голяма концентрация на
височина между 20 и 50 к т (озоносфера). Общобиологичното и хигиенно значение на с т р а т о ­
сферата е огромно, тъ й к а т о „озоновият щ и т " задържа по-голямата част о т убийствените
за ж ивота на Земята ултравиолетови и космични лъчи.
Йоносфера (обхваща мезосфера, термосфера, екзосфера). Простира се до около 2000-
3000 к т височина; има сложна вертикална структура (D, Е, F1, F2 слоеве - фиг. 8) без резки
граници, ко и т о менят своята височина и йонна концентрация в течение на денонощието,
годината и слънчевия цикъл. В огромния обем на йоносферата е съсредоточена само около 6 %
о т атмосферната маса. Най-характерна за този слой е йонизацията на газовите частици, о т

1 Понятията атмосфера и атмосферен въздух не са напълно тъждествени. Под атмосферен въздух

разбираме постоянната газова смес о т кислород, азот, въглероден диоксид и инертни газове, а поня­
ти е то "атмосфера" включва освен постоянната газова смес, още и водни пари, непостоянни газови
примеси с естествен или антропогенен произход (различни химически вещества, прах, микроорганиз­
ми и др.). Практически човекът контактува не с атмосферния въздух, а с атмосферата като цяло.
където произлиза и наименованието на този слой. С тепента на йонизация зависи главно о т
слънчевата а кти вн ост. О т короната на Слънцето непрекъснато се о ткъ св а т електрони и
протони и и зти ч а т в Космоса. Част о т този п о то к (слънчев вятър) достига Земята и под
влияние на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейст­
ва със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове - по­
лярно сияние. Подобен е механизмът и на светенето на м етеорните следи, но йонизиращият
фактор е кинетичната енергия на м етеорита, а не енергията на слънчевите корпускули.
Електропроводимостта на йоносферата позволява отразяването на радиовълни с чес­
т о т а 3-30 MHz, което улеснява съобщенията между отдалечени точки на Земята.
 Магнитосфера. М агни тното поле на Земята се индуцира о т въ ртенето на нейното
течно ядро. То взаимодействува със слънчевия вятър, ка то „уловените" в тази магнитосфера
частици се н а тр уп ва т в област около Земята, наречена радиационен пояс на Ван Алън. Всъщ­
ност този пояс се състои о т два пръстена, о т к р и т и през 1958 г. о т първия изкуствен спът­
ник на Земята: вътрешен, състоящ се предимно о т протони и външен, състоящ се предимно
о т електрони) (фиг. 9).
Благодарение на стратосф ерата, йоносферата и магнитосферата до повърността на
Земята достига минимална, но достатъчна и необходима за развитието на ж ивота (в т .ч . и
на човека) чафп о т слънчевата радиация.

Химичен състав на атмосферния въздух

Постоянният химичен състав на въздуха съдържа (об. %): азот - 78.0842%, кислород -
20.9463%, аргон - 0.93422%, въглероден диоксид - 0.03811%, водни пари - около 1% и други
(хелий, неон, криптон, ксенон, радон, водород, озон ) - 0.002%.
Кислород. О т всички газове в атмосферата, т о й има най-голямо значение за ж ивота на
човека защ ото осигурява окислителните процеси в клетките, при ко и т о о т разпадането на
хранителните вещества се освобождава необходимата за жизнените процеси енергия.
Кислородният дефицит води до различни патологични процеси, свързани с промени в
метаболизма, нарушения 6 термобаланса на организма (прегряване, преохлаждане), намаля­
ване на имунния капацитет, увеличаване на риска о т инфекциозни заболявания и пр. Особено
чувствителна към хипоксията е централната нервна система. Н едостигът на кислород се
позитивира, при намаляване на концентрацията му под 17 об % - критична концентрация,
имаща важно значение за хигиенната оценка на въздуха. Системното и продължително пре-
биваване. в атмосфера с понижено кислородно съдържание (около 17-18 об %) в претрупани,
с недостатъчен обем, лошо вентилирани жилища, работилници, учебни стаи, администра­
тивни помещения и др., води до натрупване на недоокислени продукти в организма, ко и то са
причина за намалена работоспособност, телесна умора, психична възбуда, забавяне на физиче­
ското и изоставане в ум стве ното развитие на децата. В такава среда се повишава общ ата
заболеваемост и смъртност, скъсява се генната програма на дълголетието. При съдържание
на кислород до 12 об % се наблюдава силна отпадналост, виене на свят, задух; към 10 об %
настъпва загуба на съзнанието, а при 8 об % - смърт. В най-висок риск са болните о т ане­
мии, сърдечносъдови, белодробни и нервни заболявания, поради свързаните с тези заболявания
предпоставки за дефицит в доставката на кислород до тъ каните. Най-Важният показател за
хигиенната практика е парциалното налягане на кислорода ВъВ Вдишания Въздух. При нормално
атмосферно налягане, т о е около 21,28 кРа, но с изкачване във височина значително намалява,
ка то след 8-я к т се изравнява с това на водните пари и въглеродния диоксид в алвеолите. В
резултат на последното, усвояването на кислорода о т въздуха става практически невъзмож­
но и бързо настъпва смърт.
До соматични промени в организма може да доведе не само намаленото, но и повишено­
т о парциално налягане на кислород в атмосферата. Това се наблюдава при работа в кесоните
и при водолази. Когато парциалното налягане на кислорода надвиши 80 кРа (600 т т Н д ) се
появяват остри токсични явления - стенокардия, възбудни прояви на мозъчната кора, епилеп-
тиформени гърчове, припадъци и др. Вдишването на чи ст кислород под налягане (101,3 кРа -
760 т т Н д ) в експериментални условия води до пневмония и белодробен о то к.
А зот. А з о т ъ т е преобладаваща част о т атмосферния въздух, но не оказва непосредстве­
но влияние върху физиблогичните функции на организма. При нормално атмосферно налягане
т о й е индиферентен газ и има значение ка то разредител на кислорода. В алвеолите и тъкани-
те /т ъ ка н н и т е течно сти е химически неактивен. При повишаване на парциалното му наляга­
не над 505,6 кРа, в началото се наблюдава възбуда, а след това наркотично действие с психични
прояви (халюцинации, сънливост), разстройство в координацията на движенията и др. Пълна
наркоза настъпва при повишаване на парциалното налягане на азота до 3040-4043 кРа.
Голямо е значението на азота и ка то основополагащ елемент в белтъчния синтез. Чрез
усвояването му о т някои бактерии и синьо-зелени водорасли, т о й се превръща в използваеми
о т растенията и ж и в о тн и те органични съединения. При интензивни електрически процеси в
атмосферата е възможно и свързването му с кислорода до азотни оксиди, ко и то с атмосфер­
ните осадъци попадат в почвата и се трансформират в усвоими о т растенията н и тр а ти .
Растителният метаболизъм ги превръща в белтъчини.
Въглероден диоксид. Източници на въглероден диоксид в атмосферата са дишането,
ферментацията, гниенето, вулканите, изветрянето на варовиците, различни антропогенни
дейности. Нормално т о й не се натрупва във въздуха, поради усвояването му о т растенията
чрез процеса фотосинтеза, при който се трансформира в органично вещество.
Въглеродният диоксид има съществено физиологично значение за човека. Възбуждайки
центъра на дишането, т о й поддържа дихателния ритъм, поради което е наречен хормон на
дишането" Когато неговото количеството се увеличи над допустим ото ниво, се затрудня­
ва отделянето му о т белите дробове, което води до увеличаване на нивото му в кръвта и
тъканите. Последствието о т това е респираторна ацидоза, затрудняваща окислителните
процеси, в резултат на което се натрупват недоокислени продукти и се създават условия
за развитие на метаболитна ацидоза. Установено е, че даже краткотрай но пребиваване в
помещения с 0,5 об % съдържание на С02 води до промени в дишането, периферното кръвооб­
ращение и електрическата акти вн о ст на мозъка. Концентрация на С02над 2 об % предизвиква
теж ки смущения - задух, учестено дишане; при 5 об % се наблюдава загуба на съзнанието, а
при 8-10 об % - смърт. Повишеното ниво на С02 обикновено се съпровожда с нарастване на
концентрациите и на други вредни Вещества, увеличаване броя на микроорганизмите, небла­
гоприятни промени в микроклиматичните условия, йонизацията на въздуха и пр. Поради всич­
ко това Въглеродният диоксид се използВа като критерий за чистотата на Въздуха В жилищни
и обществени обекти и за хигиенна оценка на ефективността на Вентилацията, кубатурата
на жилищата, натовареността на работната и училищната площ и пр. За допустима концен­
трация се приема 0.07-0,1 об %.
Въглеродният диоксид в атмосферата има и важно екологично значение. Той е основният
компонент в спектъра на термодинамично а кти в н и те парникови газове - (фиг. 10А и 10Б,
10B), koumo се с ч и т а т за основен причинител-на парниковият ефект. Парниковият ефект не
е ново явление. Милиони години т о й е оказвал влияние върху те м п е р а тур а та на Земята, к а то
се е усилвал или отслабвал, следвайки до голяма степен промените в концентрацията на С02 и
СН4, свързани с влиянието на естествени фактори (вулканична дейност, расти те л н ост и др.).
В потвърждение на то в а е установено, че кривата на изменение на тем п е р а тур а та през по­
следните 160 хил. години, получена о т изотопен анализ на лед, изваден о т дълбочина 2000 т в
А нтарктида, следва кривите на концентрациите на С02и СН4, съдържащи се в мехурчетата
въздух в леда. Рязкото увеличаване на изхвърляните количества парникови газове през послед­
ните 1СС-150 години (о т времето на Индустриалната революция досега С02в атмосферата
се е увеличил с 25 %), се приема ка то основна причина за глобалните климатични промени на
планета понастоящем. Парниковите газове задържат част о т слънчевата радиация,
- :ъ ~ : - с с \ ’з\но се отразява о т земната повърхност в 99% . В резултат на то ва се установя-
~с =:-а тенденция за глобално затопляне на климата на Земята. Температурата в Европа
през последните 100 години се е покачила с около 1.2 °С. Мощен регулатор за концентрацията
на С026ъв въздуха е световният океан, тъй ка то разтвореният във водата С02е в динамично
равновесие с този във въздуха. В последно време обаче се появиха съобщения за нарушаване на
този баланс. Предполага се, че в процеса на глобалното затопляне океаните губят о т нелет­
ливия си азот, използван о т фитопланктона, който пък усвоява С02; намаленото количество
планктон намалява абсорцията на С02о т океана и нарушава баланса спрямо съдържанието
му във въздуха. Към това се прибавя и внуш ителното обезлесяване, което силно намалява ес­
тествения капац и тет за усвояване на С02 в процеса на ф отосинтезата.
В периода 1988-2002 г. емисиите на парникови газове в България са намалели значително -
със 79 милиона тона през 2002 г. спрямо базовата 1988 година.
Водни пари. Те постъ пват в атмосферата о т изпарението на океаните, м оретата и
другите водни басейни, разположени на сушата. Основното количество водни пари се нами­
ра в слоевете близо до земната повърхност (височина 2-3 кт).Наличието на водни пари в
атмосферата е изключително важно по няколко причини - образуват облаците и валежите,
участват в атмосферните топлообменни процеси и поглъщат лъчиста енергия (дълговълно-
вата радиация).
Озон. Образува се в атмосферния въздух под влияние на късовълновите ултравиолето­
ви лъчи и при бури с интензивни електрически разряди; най-голямо количество о т него се
натрупва над^моретата, на височина 20-40 к т . Общо-биологичното му значение в с т р а т о ­
сферата се изразява в защита на земния ж и в о т о т убийствените къси ултравиолетови лъчи.
При нормални условия (в незамърсена атмосфера) озонът е една о т природните съставки
на парникови газове в тропосферата, задържащи необходимата инфрачервена радиация о т
слънчевия спектър, с което допринася за запазване на топлинния баланс в приземните слоеве
на атмосферата.
С масивното атмосферно замърсяване, съпровождащо научно-техническото и индустри­
ално развитие на човечеството, възникнаха два озонови проблема:
1. Намаляване на стратосферния озон (5-6 % на десетилетие, причинено главно о т хлор-
флуорвъглеводородите и други газове с антропогенен произход) - "озонова дупка".
• Изтъняването на озоновия слой беше констатирано най-напред над Антарктида, но по-
късно се установи и над Арктика, ка кто и над Австралия. Счита се, че една о т основни­
т е причини за намаляването на озона в стратосферния слой е изхвърлянето на фреони
(хлор-флуор-въглеводороди) в тропосферата. Те са изкуствени съединения, създадени
за първи пъ т през 1930год. с масово приложение в хладилници, климатици и др. В т р о ­
посферата о ста в а т непроменени, но издигайки се във височина, т е х н и т е молекули се
разграждат под въздействието на енергията о т УВ лъчи и освобождават хлор, ко й то
разрушава озоновата молекула.
CI + 0 3 -» CIO + 0 2
CIO + О, -» 0 2 + CI
Принос в намаляването на озоновия слой им ат и азо тн и те оксиди, отделяни о т авио-
транспорта и бром-флуор-въглеводородите (халони).
2. Непрекъснато увеличаване на тропосферния озон (10-12 % на десетилетие), инициира­
но главно о т азотни оксиди, въглероден монооксид, летливи въглеводороди и други антропо­
генни замърсители). Значението на това увеличаване е, че се включва в причинния комплекс,
предизвикващ глобалните климатични промени на нашата планета. О т друга страна, влия­
нието на озона ка то силен оксидант, корелира положително с повишената ч е с т о т а на носо-
гърлени, дихателни, очни и други заболявания в замърсените райони.
Другите постоянни газови съставки на атмосферния въздух, при естествени условия се
намират в минимални количества и към момента няма данни за някаква тяхна хигиенна зна­
чимост.
 1.2. физични ф акто р и на а тм о с ф ер ата. Време и к л и м а т - здравно значение
физични ф актори на атмосферния Въздух
В хилядолетната си еВолюция земните организми, 6 т.ч. и човекът са се приспособили
към определени параметри на жизнената си среда, част о т която са физичните фактори на
атмосферата. Последните, в зависимост о т интензивността си и времето на въздействие,
влияят различно върху здравето, самочувствието и работоспособността на населението,
физичните фактори се разделят условно на: космични (слънчева радиация, космични лъчи, хе-
лиогеомагнитни фактори) и метеорологични (температура, влажност, движение на въздуха,
атмосферно налягане, атмосферно електричество, йонизация на въздуха) - фиг. 11.
I. Космични ф актори:
1. Слънчева радиация - интегрален п о то к о т лъчиста енергия, без която ж и в о т ъ т на
Земята е невъзможен. Тя оказва съществено влияние върху физичните свойства на атмосфе­
рата, ка то в определена степен детерминира метеорологичните и електричните явления в
нея. При преминаването и през космичното пространство и земната атмосфера, слънчевата
радиация се поглъща, разсейва, отразява. В приземния слой достига едва една двумилиардна
част о т енергията, при това с променен спектър: 1% ултравиолетови лъчи, 40% - видими и
59% - инфрачервени лъчи. Спектърът на слънчевата радиация е представен на таблица №1.
I

а. Ултравиолетова радиация (УВР). Отличава се с най-голяма биологична а кти вн о ст,

И н т е н з и т е т ъ т й зависи о т географската ширина, сезона на годината, облачността, про­
зрачността*, замърсеността на атмосферата, отразяващата способност (албедо) на повърх­
н о с т т а и др. Ч ув стви те л но стта на човешката кожа към УВ се променя 6 зависимост о т
сезона: максимална - през зимата и ранната пролет, минимална - през л я т о т о и в началото
на есента). Тя е различна и за отделните кожни участъци - най-голяма на за кр и ти те части
на т я л о то (гръб, гърди) и най-малка - на лицето, врата и предмишницата. Кожата на децата
е по-чувствителна о т тази на възрастните. Специфичното действие на УВР се определя о т
дължината на вълната им.
• Късите УВ лъчи и м а т предимно бактерицидно действие; т е санират въздуха, повърх­
н о стн и те слоеве на водоемите и почвата; поглъщат се добре о т озоновия слой и замър­
сителите на въздуха и по чти не д о сти га т земната повърхност;
• Средните УВ лъчи се отличават главно с изразеното си витаминообразуващо (фотохи­
мично) действие. Под тяхно влияние в повърхностните слоеве на кожата се образува
витамин D3. Недостигът на УВ лъчи о т този спектрален участък води до смущения в
калциево-фосфорната обмяна, понижаване на р е зи сте н тн о стта на капилярите, ексуда-
тивни реакции, рахит при децата и остеопороза при възрастните.
• Дългите УВ лъчи оказват изразено еритемно-загарно действие. УВ еритем е асептичен
възпалителен процес, ко й то възниква обикновено след 1-3 h и спонтанно затихва след 2-3
денонощия. За разлика о т термичния еритем, ко й то се причинява о т инфрачервените
лъчи, УВ еритем има л атентен период, възниква само на облъчен кожен участък, има ясно
очертани граници и често преминава в загар. Потъмняването на кож ата (загарът) е н а т ­
рупване на меланин в базалните клетки на кожата и има защитна роля спрямо слънчевата
радиация.
 УВР е полезен фактор, необходим за нормалното функциониране на човека. При предози­
рането му обаче възникват неблагоприятни промени: повишаване на кожната и телесната
температура, о т о к на кожата, главолие, отпадналост и др. Ако организмът е предварител­
но фотосенсибилизиран е възможна появата на фотодерматит вследствие прекомерно об­
лъчване с УВ лъчи. Облъчването на очите може да причини фотоофталмия. УВР е фактор с
относително голяма биологична активност, поради което при някои заболявания се налага
въздържане о т УВ облъчване. Противопоказания за облъчване с УВР са о с т р и т е инфекциозни
заболявания, белодробната туберкулоза в остър стадий, някои нервни и дихателни заболява­
ния. Въпросът за възникване на кожен рак вследствие облъчване с УВР е спорен и не е решен
еднозначно. Под влияние на УВ лъчи във въздуха се образуват значителни количества озон и
азотни окиси. Това трябва да се има предвид във физиотерапевтични кабинети, соларии и
други места, където се включват за продължително време няколко живачно-кварцови лампи.
Елементарната профилактика е проветряването на помещенията.
б. Видимите лъчи са специфичен дразнител за зрителния анализатор, благодарение на
ко й то се осъществява специфичната му функция. Доказано е т я х н о то значение за синхронизи­
ране на денонощните биологични ритм и в човешкия организъм. Светлината има съществено
значение за нормалното функционално състояние на нервната система, а чрез нея и на оста­
налите органи и системи. Значение има не само степента на осветеност, но и спектралният
състав на светлината - червената му част влияе възбуждащо, а синьовиолетовата - подтис­
кащо върху кЬрата на главния мозък; зелената и ж ъ лтата съставка стимулират зрителния
анализатор.;Различното психофизиологично въздействие на ц ветовете и те х н и т е съчетания
успешно се използва за цветоформяне на интериора, за целите на промишлената естетика,
в ц ветотерапията и др.
в. Инфрачервените (ИЧ) се разделят на два вида г дълги (2800-1400 п т ) и къси (1400-
760 п т ) и и м а т предимно топлинно действие. Дългите ИЧЛ им ат по-малка прониквателна
способност и по-повърхностно влияние; предизвикват повишаване на кожната тем перату­
ра, топлинен еритем, а при продължително въздействие може да се обхванат и подлежащи
тъкани. Късите ИЧЛ предизвикват слаби субективните оплаквания и интензивни промени в
дълбочина с общи прояви - разширение на капилярната мрежа, увеличен п р и то к на кръв към
кожата, повишение на обмяната на вещ ествата, телесната температура, газовата обмяна
и бъбречната функция, учестяване на пулса и др. При висока температура и относителна
влажност или нарушения в‘ топлоотдаването може да възникне топлинен удар.' Когато ИЧЛ
о т слънчевия п о т о к въздействат директно върху черепа, обемът на кръвта в мозъчните си­
нуси се увеличава поради дълбокия им топлинен ефект, вътречерепното налягане се повишава
и може да възникне слънчев удар.
С войството на ИЧР да прониква в дълбочина на кожата се използва във физиотерапия­
т а - за затопляне на по-дълбоко разположени органи и тъкани, за разсейване на местни възпа­
лителни огнища и за болкоуспокояващ ефект.
2.Космични лъчи. Първичното космично излъчване (ПНИ) - слънчево и галактично, идва
към земната повърхност о т всички посоки с приблизително еднаква интензивност и заедно с
природните радионуклиди о т въздуха, водата и почвата формира естествения радиационен
фон на Земята. В горните слоеве на атмосферата ПКИ претърпява ядрени трансформации,
при ко и то възниква Вторично космическо излъчване (ВКИ). ПКИ практически п о чти не достига
земната повърхност, докато ВКИ може да се установи и на морското равнище. На нивото на
земната повърхност, ВКИ се състои о т мек (съставен основно о т електрони) и твърд (съста­
вен предимно о т мю-мезони) компонент, ко и то значително се различават по свойствата си.
Ч астиците на първия се характеризират главно с поглъщне о т вещ еството, а на втория - с
голяма прониквателна способност. О тнош ението между мекия и твърдия компонент в % е
30:70. М ощ н о стта на ВКИ намалява във височина поради намаляване дебелината на екрани­
ращия атмосферен слой. При еднаква надморска височина, ВКИ е с по-малка интензивност на
екватора, където тропосферният слой е по-голям, о тко л ко то на полюсите.
 3. Хелиогеомагнитни фактори:
а. слънчева активност - това по няти ето обобщава появата и промените на редица
слънчеви явления - протуберанси, хромосферни взривове, петна, факели, флокули, гранули и
др. А к т и в н о с т та на слънцето е ритмичен процес с 11-годишен основен период на развитие.
Проявява се под формата на електромагнитно излъчване и корпускуларни потоци.
Д ействието на слънчевата а кти в н о ст върху биосферата, респ. върху човека, е ка кто
пряко - чрез електром агнитните лъчения (ултравиолетови, видими, инфрачервени лъчи, ра­
диовълни), така и косвено - посредством промени в геофизичните фактори (фиг. 12). Устано­
вено е, че енергията на слънчевото корпускуларно излъчване променя геомагнитния фон, ниво­
т о на йонизацията на въздуха, атмосферното електричество, барикоциркулационния режим,
образуването на синоптични фронтове, циклони и др.
5. геомагнитното поле (ГМП) има съществена защитна функция - задържа космичните
високоенергийни корпускуларни потоци, препятства, проникването на заредените частици в
биосферата и така понижава мутиращия радиационен фон на Земята до нива, в които живи­
т е същества еволюционно са се приспособили. Сумарната величина на ГМП не е постоянна.
Динамичните й промени варират о т плавни (магнитоспокойни дни) до внезапни и хаотични
(магнитоактивни дни). Резките колебания на ГМП (магнитни бури), влияят върху атмосфер­
ните валежи, засушаването, количеството на озона и космическия прах във въздуха, радио­
акти вн ата еманация в приземния слой и др. Без да е непосредствена причина за появата на
редица заболявания т е м о га т да провокират изявите им или да у т е ж н я т протичането им.
Установено е, че м агни тн и те бури оказват предимно задържащо действие върху централна­
т а нервна система (ЦНС); отчетл ив е и негативният им еф ектът върху сърдечно съдовите
функции при по-чувствителни хора и болни о т хипертония и атеросклероза. Състоянието на
последните се влошава, настъпват смущения в коронарното кръвообращение, зачестяват
случаите на инфаркт на миокарда. Настъпват промени в кръвта и кръвосъсирването - нама­
лява броят на левкоцитите и тр о м б о ц и ти те , относително се повишава броят на лимфоци-
т и т е ; изменя се бактерицидната а кти в н о ст на кръвта и слюнката. По-значителните вари­
ации на слънчевата а кти в н о с т и ГМП добре корелират с ч е с т о т а т а на редица инфекциозни
заболявания и други патологични процеси (белодробни кръвоизливи и емболии, цереброспинал-
ни менингити, туберкулоза, еклампсии и прееклампсии, психози, инсулти, остри пристъпи на
глаукома и др.).
 Изследванията показват, че за човека не е безразлично ка кто отслабеното ГМП (създава­
нето на хипомагнитна среда), така и наличието на магнитно поле с напрегнатост над при­
родната (при регионални аномалии на ГМП). Например в района на Курската магнитна анома­
лия (особено край Белогород, Русия) напрегността на полето е около 3 пъти над нормалната.
Дългогодишни наблюдения свидетелстват, че та м нивото и с тр у кт у р а т а на заболяемостта
достоверно се различава о т тази в сходни райони, но с нормално ГМП.
Изучаването на влиянието на слънчевата а кти в н о ст и на вариациите на ГМП е особено
актуално за целите на космическата хигиена.

Е стествен радиоактивен фон

Е стественият радиоактивен фон е сумарната доза радиация, обусловена о т космиче­
ското излъчване и природните радиоактивни вещества. Радиационният фон в приземния
атмосферен слой се определя основно о т слънчевото и галактическото излъчване, наречено
първично космическо излъчване (ПКИ).
Космическото излъчване попада към земната повърхност о т всички посоки с приблизи­
телна еднаква интензивност. В горните слоеве на атмосферата т о взаимодействува с въз­
душната среда, ка то образува електронно-фотонни и електронно-ядрени порои. В резултат
на тези ядрени трансформации в космическия п о то к възниква вторично космическо излъчване
(ВКИ). Докато^ПКИ се регистрира извън пределите на атмосферата и практически не дости­
га земната повърхност, ВКИ се определя и на морското равнище.
Друг източник на естествена радиация са радиоактивните елементи и газове, ко и то се
съдържат в различните природни среди. В нормални условия във въздуха м огат да се намират
в много малки концентрации всички естествени радиоактивни вещества. Сравнително по-
големи са количествата на радона и торона. Те постъ пват във въздуха о т почвата, скалите
и водоемите к а т о продукти на естествения разпад на радия и тория. В тропосферата доми­
нира радонът, а непосредствено над почвата - то р о н ъ т. За облъчване на дихателната сис­
тема най-голямо значение и м а т дъщерните продукти на разпада на радона - RaA, RaB, RaC.
Радиоактивният фон се определя и о т есте стве н и те радионуклиди - К-40, То-232, Ra-226,
U-238 и т е х н и т е продукти. Те постъпват във въздуха най-вече при изветряването и ерозия­
т а на скалите и в процеса на гниене на органичната материя.
Ч и с ти те валежи, състоящи се само о т вода (дъжд, сняг, град) съдържат само т р и т и й
(Н-3). При свободното си падане обаче т е активно адсорбират намиращите се в атмосфе­
рата аерозоли, включително и радиоактивните. Известно е, че основен радиоактивен ком­
понент на Минералните прахови частици е К-40. Съдържанието му във валежите е в пряка
връзка със запрашеността на въздуха.
За формирането на естествения радиационен фон значение и м ат радиоактивните руд­
ни находища и гама-излъчването на стр о и те л н и те материали.
По-съществена е ролята на изкуствените източници на йонизираща радиация - ядрени и
термоядрени взривове, отпадни продукти о т ато м на та промишленост и енергетика. При
експлоатацията на атом ни реактори (за научни и военни цели, в АЕЦ) в о тп а д н и те газове се
отд ел ят радиоактивни благородни газове (Аг-41, Кг-90 и др.), ко и то м о га т да повлияят гама-
фона. При аварии в такива реактори особено значение придобива отделянето на-.1-131.
Природният радиоактивен фон не е равномерен в различните райони на света. Например
в Индия (щ ата Керала) и Бразилия (щ ата Минас Жерайс и Гойас) т о й съществено превишава
средното ниво (6-10 пъти). Задълбочените изследвания не показват изменения в демографски­
т е показатели и здравното състояние на м е с тн о то население.I.

II. М етеорологични ф актори. Метеорологичният комплекс включва: температура,

влажност, атмосферно налягане, движение на въздуха, инфрачервена радиация, атмосферно
електричество и йонизация на въздуха. Хигиенното значение на метеорологичните фактори
се определя о т влиянието му върху човешкия организъм чрез времето и климата.
1. Температура на въздуха. Макар че Слънцето е първичният източник на топлина за на­
ш ата планета, прякото нагряване о т него е незначително - go 0,02°C/h. Въздухът се затопля
основно о т нагрятата земна повърхност, която поглъща слънчевата лъчиста енергия и след
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

това я отдава чрез излъчване и конвекция. Главните фактори, ко и то определят тем перату­
рата на въздуха са: географска ширина, надморска височина, сезон на годината, атмосферна
циркулация, релеф, наличие на водни площи, растителни масиви. Поради голямата си топло-
емкост последните два елемента акумулират топлинна енергия през деня и я о тд а в а т през
нощта. По този начин намаляват денонощната амплитуда, която показва минимум около
4-5 h и максимум - между 13 и 15 h.
Биологичното действие на тем пературата е сравнително добре изучено. Високите т е м ­
ператури предизвикват обезводняване на организма, загуба на минерални соли и витамини,
промени в качеството и количеството на стомаш ната секреция и ка то крайна степен е
възможно възникването на топлинен удар. Ниските температури на въздуха понижават кож­
ната температура, влошават т а кти л н а та чувствителност, нарушават координацията на
фините движения. Добре известно е наркотичното действие на студа и ролята на преохлаж-
дането за възникването на простудни заболявания.
2. Влажност на въздуха. Тя представлява степента на насищане на въздуха с водни пари.
Влажността зависи о т нивото на изпаряване на водата о т големите водни басейни, снеж­
ните и ледените повърхности, респирацията на растенията, дишането и изпарението на
п о т т а на хората и ж и в о тн и те и пр., което се определя преди всичко о т тем пературата - с
повишаването й се увеличава количеството на водните пари, ко и то м огат да се задържат в
един и същ обем въздух. Различават се следните видове влажност:
• абсолютна Влажност - количеството водни пари (д), което се съдържа в 1 т 3 въздух при
дадена температура и налягане;
• максимална Влажност - максималното количество на водните пари (д), ко е то може да се
съдържа в 1 т 3 въздух при дадена температура и налягане;
• относителна Влажност - отнош ението (в %) на абсолютната влажност към максимална­
т а влажност, която въздухът би имал при тем пературата и налягането в момента на
изследването;
• физиологична относителна Влажност - отнош ението (6 %) между абсолютната влажност
при дадена температура на въздуха и максималната влажност при температура 37°С;
• дефицит на насищането - разликата между максималната и абсолютната влажност, т . е.
количеството водни пари, което не достига за пълното насищане на даден обем въздух;
• физиологичен дефицит на насищането - разликата между максималната влажност при
температура 37°С и абсолютната влажност, т . е. характеризира условията (възмож­
н о с ти те ) за изпаряване на влагата о т кожната повърхност или дихателните пътища.
Значението на влажността в глобален аспект се изразява в образуването на валежи, под­
държането на подпочвените води, "промиването" на атмосферата о т замърсители, подо­
бряване качествата на въздуха и др.
Върху организма на човека т я има коригиращ тем п ературн ото въздействие ефект. При
висока влажност и висока температура, потоотделянето е затруднено и организмът пре­
грява по-лесно; при висока влажност и ниска температура бързо настъпва преохлаждане, тъй
ка то влажният въздух е добър проводник на топлина. Сухият въздух се понася сравнително
по- добре, т.е . намалената влажност не агравира влиянието на високите или ниски темпера­
тури. Сухият въздух може да се използва за лечебни цели - напр. при хроничен нефрит улеснява
разнасянето на скрити отоци, намалява уринирането и създава по-добри условия за възстано­
вяване на бъбречния паренхим. Значителното изсушаване на въздуха обаче влияе неблагопри­
я тн о върху здравето, самочувствието и работоспособността на човека. Възниква силна жаж­
да, лигавиците изсъхват, появяват се рагади и пр. У малки деца, особено у кърмачета, може
да причини обезводняване на организма. Оптималната относителна влажност на въздуха при
температура 18-22 °С и скорост на движение на въздуха 0,3-0,4 m/s варира между 30 и 60%.
Човешкият организъм няма сензори за о тч и та н е на микроклиматичните параметри по
отделно (температура, влажността, инфрачервената радиация, движението на въздуха).
Топлоусещането се базира върху т я х н о то комплексно влияние. При нормални условия хомио-
терм ията се поддържа чрез различните физиологични механизми на терморегулация - радиа­
ция, конвекция, кондукция, изпарение.
 3. Атмосф ерно налягане е налягането, което атмосферата оказва Върху тел ата на зем­
ната повърхност. Стълб атмосферен Въздух с площ 1 cm1 2, при стандартни условия1 има сред­
1
на маса на м орското равнище 1013 д. Тя се ураВноВесява о т налягането на живачен стълб с
Височина 760 т т (1013 hPa)2 и се определя ка то 1 атмосфера. Налягането, което земната а т ­
мосфера оказва на повърхността на човеш кото тяло е 16-181. То се ураВновесяВа о т Вътре-
телесното налягане.
Всеки човек се адаптира към налягането на областта, 6 която се ражда и живее, дори
когато т о се отклонява съществено о т 1013 hPa - напр. гр. Мексико си ти се намира на 2240 т
над морското равнище, Катманду, Непал - на 2 230 т , поради ко е то парциалното налягане
на кислорода т а м е значително по-ниско в сравнение с населените места, разположени на
морския бряг, но населението им не чувства физиологични затруднения при нормални условия.
Малките колебания на атмосферното налягане (10-30 т т Нд, респ. 1,33-4,0 кРа), независимо
о т надморската височина на обитаване, не предизвикват смущения 8 нормалните функции на
човешкия организъм.
А даптирането към условията на значително по-голяма о т обичайната надморска висо­
чина, респ. към по-ниско парциално налягане на кислорода, се постига обикновено за около
3-4 седмици, през ко и то се наблюдават затруднения в дишането при незначителни физиче­
ски усилия, учестяване на пулса, увеличаване количеството на циркулиращата в периферията
кръв, интензифициране на хемопоезата и пр. Компенсаторното стимулиране на хемопоезата
при престой на 1200 м височина на болни о т анемия, живеещи при значително по-малка над­
морска височина се използва успешно за т я х н о т о лечение. Над 4000 т височина се разбива хи­
поксия, която е основният етиологичен фактор за възникването "планинска болест". Рязкото
намаляване на атмосф ерното налягане при дехерметизация на летателни апарати води до
дисбаризъм ("болест на л етците"). Проявите са следствия главно на хипоксията и са предим­
но о т страна на централната нервна система, сърдечносъдовата система и функциите на
анализаторите.
При работа в условия с повишено атмосферно налягане (под м орското равнище) и бърза
декомпресия (изкачване о т повишено към нормално налягане при водолази, леководолази, ке-
сонни работници, ловци на бисери и др.), може да възникне декомпресионна (кесонна) болест.
Някои о т патологичните промени са свързани пряко с въздействието на атмосф ерното наля­
гане - баротравми на ухото и околоносните кухини, варохипертензия, баротравми на белите
дробове, късни последствия (асептична некроза на ко с ти те , поражения върху сърдечно-съдо­
вата система и др.); други са свързани с измененията на парциалното налягане на газовете в
атмосферата - наркотично действие на индиферентни газове, кислородно дефицит отравя­
не или огправяне с въглероден монооксид и др.
Атмосферното налягане е основен метеорологичен и климатообразуващ фактор. Разлика­
т а му в съседни райони обуславя в голяма степен скоростта и направлението на ветровете.
4. Движение на въздуха. Въздушните маси се движат вследствие неравномерното на­
гряване на земната повърхност и разликата 8 атмосферното налягане на съседни райони.
Въздухът о т зоните с високо налягане нахлува към тези с ниско налягане, ка то се получават
конвекционни (движещи се във вертикална посока) и адвекционни (въртящи в хоризонтална
посока) въздушни течения. Паралелните или по чти паралелните на почвената повърхност
въздушни течения се наричат ветрове. Ветровете са:
а. глобални - мусони, пасати, антипасати. Мусоните възникват в областта на Тихия и
Индийския океан, поради различното затопляне на въздуха над сушата и водата по сезони. Па­
с а т и т е и а н ти п а с а ти те възникват поради нееднаквото нагряване на въздуха над полюсите
и екватора и се движат по посока на меридианите.
б. регионални;
в. местни.

1 Географска ширина 45°, т е м п е р а т у р а на въздуха - 15вС, п л ъ тн о с т на въздуха - 1 , 225 к д / т 3, скор о ст на

разпространение на звука - 1225 km /h.
2 Подразделения на е д и н и ц ата за атм осф ерно налягане - паскал (РА) са: хектопаскал (102 Ра) и килопаскал
(103 Ра).
 Регионални и местни ветрове у нас са: бриз, бора, фьон, вечерник и сприя.
• Бризът е крайбрежен морски вятър, к о й то се поражда о т тем пературната разлика мо­
ре-суша: денем е влажен и духа о т м орето към сушата, нощем - обратно; способства за
по-малката денонощна амплитуда на въздушната температура в черноморската клима­
тична област; наблюдава се на разстояние десетки километри о т брега;
• Бора е вятър, ко й то духа в подбалканските котловини. Той е падащ студен вятър, т и п и ­
чен например за района на гр. Сливен;
• фьонът е топъл, сух, силен вятър, богат на положителни йони, поради което действа
неблагоприятно върху самочувствието на човека; типичен е за Предбалкана, северното
подножие на Родопите, Рила, Беласица, Осогово и Витоша, за Софийското, Кюстендилско­
т о и П етри чкото поле;
• Вечерникът е планинско-долинен вятър; образува се при изхода на речните долини във ве­
черните часове; характерен е за района на Асеновград, Габрово и др.;
• Сприята силен, краткотраен вятър с бързо променяща се посока; възниква в горещите
летни дни, обикновено непосредствено преди преминаване на студен фронт. Проявява
се ка то вихрова буря с гръмотевици и валежи.
Въздушните течения се характеризират със скорост, направление и структура на въздуш­
ния поток. Значението на този фактор за населените те р и то р и и е в пренасянето на топли­
на и влага о т ^един район в друг, във вентилирането на жилищните зони, в разсейването на
замърсителите, което способства за самоочистването на въздуха над дадена територия или
в преноса на замърсители, вкл. трансграничното замърсяване. Графичното изображение на дви­
жението на ве тр о ве те над дадена територия се нарича роза на ветровете. Получава се чрез
нанасяне върху координатна система на отсечки, мащабно съответстващ и на броя на случа­
ите, при ко и то ве тро вете са "идвали" о т дадена посока и със съответна скорост за периода
на наблюдение (фиг. 13). По розата на ве тро вете се определя коя е характерната посока и ско­
рост на въздушните маси за даден регион. Това има огромно значение за правилното зониране
на функциите в населеното място - жилищна, производствено-складова, отд их и др.
Движението на въздушните маси има голямо значение и за развитието на циклонална
и антициклонална дейност на съседни те р и то р и и (фиг. 14 А,Б). Когато големи тери то ри и
о т земната повърхност се нагряват неравномерно, възниква настъпателно и турбулентно
движение на огромни въздушни маси. Към т е р и т о р и и т е със затоплен (относително по-лек,
с по-ниско налягане) въздух, о т съседните области нахлува студен (относително по-тежък, с
по-високо налягане) въздух - циклон1. Хоризонталните размери на циклона са 2000-3000 km, а

1 "Циклон" е метеорологично понятие, к о е т о включва широк спектъ р о т процеси на атмосф ерна цир­
кулация: ураган - в северните ч а с ти на А тл а нти ч ес ки я океан, в север н ите ч а с ти на Тихия Океан
и зто чно о т меж дународната линия на д а т и т е и (неофициално) в ю ж н и те ч а с ти на Тихия океан;
тайфун - 8 север н ите ч а с ти на Тихия Океан западно о т меж дународната линия на д а т и т е ; то р н а -
до (смерч) - едно о т най -в н уш ител н ите и мощни явления в п р и р о д ата . С к о р о с т т а му до стига до
4 8 0 -5 2 0 km /h.
 А Б

фиг. 14 Схема на циклон (А) и антициклон (Б)

скоростта на преместване - 30-45, рядко до 100 km/h. В Ю жното полукълбо вятъ ръ т в цикло­
на е по посока на движението на часовниковата стрелка, в Северното полукълбо - обратно.
Топлият въздух о т центъра на циклоналната област се издига нагоре, придобива турбулентно
движение поради въртенето на Земята, охлажда се поради температурния градиент, поема
голямо количество влага, става по-тежък и се спуска в приземния слой - антициклон. Иви­
цата, в която се създава к о н т а к т между то п л и те въздушни маси на циклона и студените
въздушни маси на антициклона се нарича синоптичвн фронт. Преминаването на синоптичен
фронт над определена тери то ри я корелира положително с възникването на м етеотропни
реакции и заболявания сред населението, което я обитава.
Разместването на въздушните маси се съпровожда със сериозни промени в йонизацията
на въздуха - чувствително преобладаване на положителните йони при циклони и на отрица­
тел ни те йони при антициклони.

5. Електрични явления в атмосферата.

• Атмосферното електричество е съвкупност о т електрични явления, протичащи в
атмосферата (електрично поле, електрични заряди в облаците и др.). Електричното поле
около Земята се дължи на отрицателния заряд на Земята и положителния заряд в основите
на облацит^. Електричното поле (ЕП) е непостоянно и в дадена точка и м ом ент съществува
електричен потенциал, чрез ко й т о се характеризира н а прегн атостта му (V/m). При нормал­
ни атмосферни условия т я е средно 130 V/m. С увеличаване на височината намалява и на 50
т е 50 V/m, на 100 т - 25 V/m. Тази закономерност е валидна за равнинни м естности. В пла­
нините н а пр е гн а то стта на ЕП е по-висока особено при стръмни склонове и остри въохове;
увеличава се и о т естествени и изкуствени неравности - дървета, сгради, кули и др. В средни­
т е географски ширини атмосферното електричество е с най-ниска интензивност в ранните
утринни часове и през л е тн и те месеци. Върху ЕП на атмосферата голямо влияние оказват
ко нкр е тни те метеорологични условия. Вертикалният електричен т о к се променя при движе­
ние на въздушните маси, ко и то но<?ят различен по величина заряд, различно количество прах,
газове и влага. При замърсен въздух на прегн атостта на ЕП е до 500 V/m; мъглите и валежите
я увеличават о т 2 до 5 пъти, а при гръмотевична дейност достига до 100 000 V/m.
• Аеройонизация. Когато молекулите и а т о м и т е на влизащите в състава на атмосфер­
ния въздух газове биват атакувани с достатъчно мощна енергия о т естествени или изкуст­
вени източници', о т външната орбита на а т о м и т е се о т ц е п в а т отрицателно заредени
електрони, в резултат на което се образуват леки отрицателни йони; о с т а т ъ ц и т е о т моле-1
1 Естествени източници - р а д и о а к т и в н и те в ещ е с тв а 6 з е м н а та кора, ко см и чн и те лъчения, ултрави­
о л е т о в и т е лъчи о т слънчевия спектър, разпръскването на водни капки във водопади или край брега
на м о р е то , т р и е н е т о на прахови части ци в молекулите на га зо в е те о т а т м о с ф е р а т а при силно дви­
жение на въздуха и др. И з к у с тв е н и и зто ч н и ц и - р ен тгенови лъчения, химични процеси (преди всичко
горене на о т к р и т огън), т о п л и н а т а на р а з т о п е н и т е м етал и в п е щ и т е и др.
ХИГИЕНА -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

кулите и а то м и те , отцепили о т орб итата си електрони о ста в а т с положителен заряд - по­

ложителни йони. Леките йони съществуват кратко време, бързо се присъединяват към други
молекули, а по-късно - към прахови частици, водни капки, димни частици и др. и се превръщат
в теж ки йони. Тежките йони се утаява т бързо, леките - много бавно. Едновременно с аеройо-
низацията, протича и процес на рекомбинация (взаимно неутрализиране и загубване на заряда
при среща на положителни с отрицателни йони). Броят на йоните във въздуха е показател за
хигиенните му качества - в ч и с т и т е приземни слоеве на атмосферата в близост с горски ма­
сиви, фонтани, водопади, край скалист морски бряг и др. преобладават леките отрицателни
йони; концентрацията на леките йони във въздуха на градовете със замърсен въздух е значи­
телно по-ниска в сравнение с тази на слабозамърсените селски райони; замърсеният и застоял
въздух в раб отни те и други помещения, в които пребивават много хора, съдържа нищожен
брой или въобще не съдържа леки йони; Използването на аеройонизатори в определена степен
понижава концентрацията на праха (главно на финните фракции) и намалява бактериалната
замърсеност на въздуха. Аеройонизацията е особено целесъобразна в помещения с кондицио­
ниране на въздуха, тъй ка то т о й при обработката си се дейонизира. Механизмът на дейст­
вие на аеройонизацията не е изяснен докрай. Установено е, че при преминаване през дихател­
ните пътища аеройоните о т д а в а т своя заряд. Според някои по-стари хипотези този обмен
на заряди изменя величината на естествения отрицателен заряд на плазмените биоколоиди
и формени елементи на кръвта. Вследствие на това електрично уравновесените колоидни
системи на организма се разбалансирват и настъпват съ ответни физиологични изменения.
По-новите данни оспорват, че аеройоните д ости га т алвеолите и м огат да осъщ ествят
обмен на заряди, ко й то е в основата на споменатите хипотези. Вероятно действието на
аеройоните се определя о т повърхностния електричен заряд, ко й то влияе върху характера
и степента на реакциите. Като цяло отрицателните йони д ей стват стимулиращо и т о н и ­
зиращо - намаляват умората, повишават възбудимостта на мускулната тъкан и на кожни­
т е рецептори, подобряват съня, о тс тр а н я в а т някои смущения във ве ге та ти в н а та нервна
система, учестяват ритъма на мозъчните биотокове. Те стимулират нормализирането на
артериалното кръвно налягане и увеличаването на стомаш ната киселинност. Това е причина­
т а за прилагането на аеройонизацията ка то терапевтичен фактор в комплекса о т лечебни
средства при трофични язви, дерматози, атеросклероза I cm., хипертонична болест I и II cm.,
бронхиална астма, хронични га стр и ти , начална форма на язвена болест, хроничен ревмати­
чен полиартрит, неврастения, белодробна туберкулоза, безсъние, преумора и др. Д ействието
на положителните аеройони в повечето случаи се оценява к а т о неблагоприятно. При продъл­
жителната им инхалация се наблюдава забавен ритъм на мозъчните биотокове, понижение на
фагоцитарния индекс на кръвта и на глобулиновите фракции, увеличаване на артериалното
кръвно налягане.

1.2.1. Хигиенна характеристика на времето. М етеотропни реакции

физичните фактори на атмосферата влияят върху човешкия организъм пряко или косве­
но, но едновременно и комплексно. Тяхното динамично съчетание за кратък период (часове,
денонцщия) на даден район/м естност се определя ка то време. В зависимост въздействието
му върху организма, Г. П. фьодоров го характеризира като:
1. Оптимално време - предимно ясно (слънчево), с умерено влажен или сух въздух, при ско­
р о ст на движение до 3 m/s, малки денонощни колебания на въздушната температура (до 2° С)
и атмосферното налягане (до 4 hPa).
2. Дразнещо време - когато един или няколко о т метеорологичните фактори са извън
оптималните за човека параметри; характеризира се с чести промени (слънчево^облачно,
сухо^влажно) и значителни денонощни амплитуди на тем пературата (до 4 °С), атмосферно­
т о налягане (до 8 hPa) и скоростта на вятъра (до 9 m/s).
3. Остър тип време - характеризира се с резки промени на метеорологичните фактори,
силен, често съпроводен с дъжд вятър и големи денонощни амплитуди на тем п ературата на
въздуха (над 4 °С), атмосферно налягане (над 8 hPa) и относителната влажност (над 90%).
Малките и плавни колебания на времето не се отразяват съществено върху здравето, са­
м очувствието и работоспособността на хората защ ото възникналите в организма промени
 лесно се балансират о т физиологичните и адаптационни механизми. При резки, непериодични
промени на времето обаче или при преминаване на синоптичен фронт, някои хора с хронични
соматични или психични заболявания, преумора и пр., проявяват повишена чувствителност,
която се позитивира с различни признаци в зависимост о т конкретния случай. Тези състоя­
ния се наричат метеотропизми, метеотропни реакции, метеопатии и др. Често ка то такива
се определят ревматични реакции, астм атични пристъпи, артралгии, миалгии, невралгии с
неизяснен произход, мигрена, провокиране или обостряне на язвена и хипертонична болест,
тромбози и др. В такива периоди се увеличава заболеваемостта о т инсулт, инфаркт, спон­
танни аборти, нефролитиазни и холелитиазни кризи и др. Преминаването на синоптичен
фронт може да предизвика главоболие, безсъние, вялост, обща слабост, световъртеж, задух,
тахикардия, депресивно състояние, чувство на напрежение, гадене, повръщане. Важно е да се
знае, че м е те о тр о п н и те реакции обикновено възникват преди преминаването на синоптич-
ния фронт и продължават няколко часа след него. Това вероятно е свързано с последователни­
т е промени във физичните фактори преди, по време и след преминаването на синоптичния
фронт. Непосредствено преди преминаването му над определена те р и то р и я се регистрира
рязка промяня в на прегн атостта на геом агнитното поле, електропроводим остта на възду­
ха и интензивността на електром агнитното излъчване. По време на втория етап (преми­
наване на фронта), чиято продължителност е до 6 часа, рязко се променят температура­
та, влажността, атмосф ерното налягане и скоростта на движение на въздуха. През т р е т и я
етап (след преминаване на фронта) величините на електорметеорологичните фактори се
възстановяват до изходното ниво за около едно денонощие.
Механизмът на м е те о тр о п н и те реакции не е установен окончателно. Известно е, че
промените в ел ектром агнитните фактори променят електричните параметри на органи­
зма, функционалното състояние на ЦНС, тонуса на съдовете и обмяната на вещ ествата. Това
води до смущения в редица биохимични процеси, повишено съдържание на холестерол и про-
тромбин в кръвта, понижена а кти в н о ст на каталазата и пероксидазата и др.
За профилактика на м е те о п а ти и те е необходимо населението да разполага с точна
прогноза за времето, а чувствител ните към промените му лица да спазват определени из­
исквания - щадящ режим, микроклиматичен комфорт в зоната на обитаване, избягване на
големи физически и нервно-психични напрежения, с т р и кт н о изпълнение на обичайното пр оти -
ворецидивно лечение и др. Профилактичен ефект и м ат също и своевременното закаляване,
здравословното хранене, подходящото облекло.

1.2.2. Хигиенна характеристика на климата. Аклиматизация

МногогодишнияпгГрежим на времето, характерен за дадена територия, се определя ка то
климат. Той се формира о т същите фактори, ка кто времето, но е относително постоянен
(сто ти ц и й повече години) за с ъ о тв е тн и те географски области на земното кълбо. Неговото
здравно значение има различни аспекти - о т съобразяване на м етодите, конструкциите, ма­
териалите и пр. за изграждане на жилищата и населените места с климатичните особености
на съ о тве тн а та територия, използването на климатичните дадености за лечебно-профи­
лактични цели (хелио-, балнео-, таласотерапия и др.) и др., до аклиматизацията на хората при
смяна на климато-географската среда.
Основните елементи, влияещи върху формирането на климата са:
а) географската ширина;
б) атмосферната циркулация;
в) релефът на м е с т н о с т т а и характерът на подстилащата повърхност;
г) антропогенната дейност и последствията о т нея.
За по-точна характеристика на климата се различават следните понятия:
• макроклимат - клим атъ т на определена географска зона/пояс/област;
• мезоклимат - клим атъ т в определен район (те р и то р и я или акватория);
• микроклимат - комплексът о т метеорологични и космични фактори върху малка те р и ­
тория или помещение.
 Аклиматизация - процес на приспособяване на организма към нови климатографски ус­
ловия. Тя е частен случай на адаптацията и о т физиологична гледна точка е процес на обра­
зуване на нов динамичен стереотип. Изразява се с напрежение на редица функции, главно на
централната нервна система, сърдечносъдовата система и обменните процеси. Аклимати­
зацията протича с различна продължителност в зависимост о т индивидуалните особености
на организма. Устойчива адаптация към нови климатични условия настъпва след не по-малко
о т 7-14 денонощия. Това трябва да се о т ч и т а при кратковременно пребиваване в различни
климатични пояси, което у някои лица може да причини патологични прояви.
Характерът на измененията се определя о т това в кой климатичен пояс ще се осъщест­
вява аклиматизирането. Например в условията на тропичния пояс основната обмяна намаля­
ва, понижава се артериалното кръвно налягане, ч е с т о т а т а на пулса и дишането. Обикновено
телесната маса спада, физическият и психическият тонус са понижени. Отбелязват се нару­
шения в терморегулацията: повишаване на телесната температура, обилно потоотделяне,
редуциране на диурезата, значителна отпадналост.
За облекчаване и ускоряване на аклиматизацията допринасят рационалният режим на труд
и отдих, оптималната физическа дейност с избягване на претоварванията, пълноценното хра­
нене и правилният питеен режим, предварителното закаляване, подходящото облекло.
Правилно проведената аклиматизация позволява човек пълноценно да живее и се труди и
в най-сурови климатични условия, без да се увредят неговото здраве и работоспособност.
Реаклиматизацията е повторно приспособяване към привични в миналото климатични
условия след пребиваване в друга климатографска зона. Промените в организма са ка кто при
аклиматизацията.
Климатични пояси - големи географски зони (пояси), ограничени о т линии, ко и то съеди­
няват точки о т земната повърхност с еднаква средногодишна температура (изотермални
линии). На нашата плането се различават 5 климатични пояса:
1. Тропичен пояс - о т двете страни на екватора между изотермални линии 25 °С.
2. Субтропичен пояс - между изотермални линии 25-15 °С.
3. Умерен пояс - между изотермални линии 15-5 °С.
4. Студен пояс - между изотермални линии о т +5° до -5 °С.
5. Полярен пояс - о т изотермална линия -5 °С - до полюсите.
В България северната изотермална линия е 11 °С (Свищов, Русе), а южната - .14 °С (Пе­
трич). Това «поставя» нашата страна в умерения климатичен пояс.
Основна характеристика на горещите (тропичен и субтропичен) климати е високата
средно-годишна (над 25 °С и максимална (до 50-60 °С) температура на въздуха. При тези
условия топлинният баланс на организма се поддържа с високо напрежение на терморегула-
т о р н и т е механизми, основната обмяна и функциите на щ итовидната жлеза силно намаля­
ват, понижава се кръвното налягане, ускорява се пулсът и се увеличава минутния сърдечен
обем. Средната кожна температура достига 39° С. Топлозагубата е само чрез изпарение на
п о т т а , но т о е силно затруднено в районите с висока относителна влажност на въздуха
(Банкок, Калкута, Бомбай, Коломбо). Обратно, сухият горещ пустинен вятър причинява чес­
т и ринити, ларингити, бронхити, коню нктивити. Организмът губи много течно сти , водо­
разтворими витамини и соли; подтиска се ’Стомашната секреция, намалява киселиността
на стомашния сок, чести са хроничните га с тр и ти и кож ните увреждания о т профузните
изпотявания - милиария, интертриго, топлинна уртикария. Много често се достига до
«топлинно изтощение». При неаклиматизирани лица може да се развият топлинен и слън­
чев удар. За ускоряване на аклиматизацията е необходима защита на помещенията о т
прегряване - дебели стени (50-60 cm) или материали с висок коефициент на топлоизола­
ция. О риентацията на прозорците трябва да бъде юг (или съ ответно север), а не и зток и
особено запад; сградите да бъдат нискоетажни и свободно застроени, при ниска плътност на
застрояване на района (по-добро проветряване), с обилно озеленяване (над 50% о т т е р и то р и ­
я та на населеното място) и много водни площи. Широко е използването на кондициониращи
устройства, ка то т у к топлинният комфорт е при по-ниски тем ператури - 17-18° С. Важно
е да се спазва подходящ хранителен и питеен режим - нискоенергийна храна, с малко мазнини
и много плодове, зеленчуци, мляко, чай, плодови сокове, охладена минерална вода с добавки на
 тонизиращи вещества и водноразтворими витамини. Режимът на труд трябва да е органи­
зиран преди обяд (7-13 h) и в късните следобедни часове (18-21 h). Облеклото трябва да е леко,
свободно уш ито, проветриво, о т тънки памучни материи или специално обработен (тропи-
кализиран) тънък вълнен плат отразяващ слънчевата радиация (светли цветове); за защита
на главата се използват подходящи шапки. Закалителните процедури, физкултурните зани­
мания и сп о р тъ т също са полезни. Предварителният и периодичният медицински контрол
е задължителен. Добре е да се поддържа нормална телесна маса и да се избягва психическия
стрес. В тропическите условия с висока температура и влажност е важна и защ и тата о т
огромното разнообразие на биологически фактори, причиняващи развитие на тропическите
заразни болести.
Полярните климатични области представят противоположният т и п екстремални усло­
вия - зимни тем ператури до -70 - -80 °С, кратко лято с температури между +2 до -2 °С; ниско
атмосферно налягане - 613-640 hPa (хипоксия); чести ураганни ветрове (о т к р и т и участъци
о т кожата м о га т да измръзнат за 20-30 sec; освен възпаление, може да се получи и измръзване
на части о т белия дроб при отсъствие на защита, тъй ка то 50% и повече о т топлозагубата
на организма е чрез вдишания студен въздух). Космическото йонизиращо лъчение е 60-70 mSv
(около 6 пъти повече о т това в средните географски ширини); напрежението на електриче­
ското поле е до 90 000 V/m през отделни периоди (постоянното е 500-600 V/m - също 5-6
пъти над характерното за средните ширини). При тези условия хората са принудени да пре­
карват продължителната 8-месечна зима в закрити помещения, без естествено осветление,
в ко и то съдържанието на С02 е постоянно над нормата, тем пературн ият градиент е до
8-15°С /т и кондензиралата влага образува лед в ъглите на ста и те . При живеещ ите в услови­
ята на студения и полярния климат основната обмяна е повишена с 15-30 %, ка то е ускорен
метаболизмът на липидите. Средната температура на повърхността на кожата е пони­
жена - 29-30°С. Понижено е съдържанието на Vit. С, B1f В2 РР, рутин. Повишено е нивото на
триглицеридите и общия холестерол (повишена консумация на мазнини). Кръвното налягане е
също повишено, артериалната хипертония е често явление. Диш ането е затруднено поради
влиянието на т . нар. "полярен задух" - намален е обемът на виталния капац итет, увеличават
се недоокислените м етаболити в кръвта. Вследствие намаленото постъпване на Vit. С, мал­
ко то количество на флуор и минерални вещества във водата и нарушеното съотношение
Са/5г, са чести зъбният кариес и пародонтозата. Високо е психо-емоционалното напрежение
и е по ти сна то психичното състояние - т . нар. "дезадаптационна метеоневроза" Отбелязва
се изоставане във физическото развитие, чест е р а хи тъ т при кърмачета и малките деца,
инфекциозните заболявания са по-редки, но п р о ти ч а т по-тежко (слаб естествен, им ун итет,
поради nci-изолирания >кивот - малки групи хора). Чести са очните увреждания о т UV лъчи
през летния сезон, ка кто и о т високата яркост на видимата светлина (отразена о т снега
и леда). За ускоряване на аклиматизацията е необходим топлинен комфорт в помещенията
(повишена температура на въздуха - 22-23° С), защита на сградите о т силните ветрове
(периметрална застройка), добра термоизолация на жилищата о т атмосферния въздух и зам­
ръзналата почва (приземните етажи на сградите е желателно да не са жилищни). Храненето
трябва да бъде високоенергийно, с повече мазнини, витаминизирани храни и напитки (плодо­
ве, зеленчуци, плодоВи сокове - Vit. С - 200-250 т д дневно за възрастни и 150-200 т д за деца).
През л я т о т о се препоръчва годишен о тд и х в условията на умерен (не топъл) климат. Специ­
ални изисквания към облеклото - връхното облекло да бъде с ветрозащ итни свойства и да
препятства овлажняване и замръзване: най-добро е коженото облекло, вълна и пух. За защита
на главата са подходящи кожени качулки, подплатени с пух. Ръкавиците и обувките са също
кожени, с вълнена подплата. Закалителните процедури, заниманията със спо рт и физическа
култура, доброто здравно състояние (предварителни и периодични медицински прегледи)
също значително ускоряват аклиматизацията.
Климатична област. Климатични области в България - обособени според своите кли-
матообразуващи особености (средногодишна изразеност на метеорологичния комплекс, по­
върхност, релеф и др.), територия. В България има 5 климатични области със съответни
подобласти: фиг.15
фиг. 15 Климатографски области 8 България: 1. умерено ко н ти н е н тал н а, 2. преходно ко н ти н е н тал н а,
3. преходно средиземноморска, 4. черноморска, 5. планинска

1. Умерено континентална област - Крайдунавска, Севернобългарска равнина, Лудогорие,

Предбалканска и Южнобългарска котловинна подобласт.
2. Преходно континентална област - Подбалканска котловина, Горнотракийска и Средно-
Струмска подобласт.
3. Преходно средиземноморска област - Сакаро-Странджанска, Източнородопска, Местен-
ска и Петричко-Санданска подобласт.
4. Черноморска област - Добруджанско-Варненска, Източностаропланинска, Бургаска и
Странджанско крайбрежие.
5. Планинска климатична област.
Първите т р и области се характеризират с големи амплитуди на метеорологичните
фактори. Л я т о т о в т я х е горещо, а зимата - студена (в област 3 - по-мека). Черноморската
област се отличава с по-малки годишни амплитуди на всички метеофактори. Л я т о т о е срав­
нително по-прохладно, слънчевото греене е силно, с интензивна ултравиолетова радиация.
Зимата е с по-висока средна температура, 8 сравнение с първите две области. Поради по-ви­
соката относителна влажност на въздуха и силните ветрове през зимата има условия за пре-
охлаждане на организма на човека. В планинската климатична област атмосф ерното налягане
е по-ниско, съ ответно на надморската височина. Температурата и влажността на въздуха са
с голяма денонощна амплитуда. Въздухът е no-сух, по-прохладен и по-чист - без допълнителни
примеси и алергени. Слънчевата радиация е с голяма средногодишна продължителност, с ин­
тензивна ултравиолетова съставка.
Разнообразието о т климатични условия в нашата страна дава добри възможности за
използване действието на климатичните фактори за лечебно профилактични цели.
• Равнинният и нископланинският климат д ей стват благоприятно при бъбречни заболява­
ния, ревматизъм, ревматоиден а р т р и т , радикулити, нефрити, хронични възпалителни
гинекологични заболявания и др. Б о га тс т в о т о о т минерални извори в тези климатични
области разширява списъка на подходящите за лечение заболявания.
• О тд и хъ т и климатолечението в условията на Черноморското крайбрежие са особено
полезни през периода май-октомври - увеличават се броят на е р и т р о ц и т и т е и коли-
 ч е стб о то на хемоглобина 6 кръвта, подобрява се обмяната на вещ ествата, повишава
се растеж ъ т на децата. Ясното слънчево време и шумът на вълните, действуват бла­
гоприятно върху ЦНС и основните нервни процеси. Значителен оздравителен ефект се
постига при лица с хронични бронхити, диабет, микседем, затлъстяване, ранна атерос­
клероза, извънбелодробни форми на туберкулоза, силикоза и много други. В тази климатич­
на област има условия за комбиниране на метеорологичното въздействие с хелио-, бал-
нео- и таласотерапия, което потенцира благоприятните му ефекти. Зимният период
е неблагоприятен поради високата влажност, силният, предимно североизточен вятър,
значителните колебания на атмосферното налягане, което може да се отрази негативно
върху състоянието на лица с болести на горните дихателни пътища, белите дробове,
нервната и сърдечносъдовата система.
• Планинският климат е показан за лица, ко и то не понасят добре прегряване. О тдих и
лечение в среднопланински климат (надморска височина до 1200 т ) се препоръчва при
болни с неврози, хроничен бронхит, бронхиална астма, хипертонична болест, анемии,
тиреотоксикоза, рахит, някои кожни заболявания. За предпочитане е да се избират
м естности и селища по Ю жните склонове на планините. Високопланинският климат не
се препоръчва за болни хора.

1.3. А тм осф ерно замърсяване - същност, здравно значение, проф илактика

.У
Един о т най-важните критерии за оценка на жизнената ни среда е качеството на атмос­
ферния въздух. Под "качество на атмосферния въздух" се разбира състоянието на приземния
атмосферен слой, определено о т състава и съотношението на е сте ств е н и те съставки и
добавените във въздуха вещества о т природен или антропогенен произход. Това понятие
отразява нивото на атмосферно замърсяване, респ. вида и количеството на атмосферните
замърсители. Като "атмосферен замърсител" се определя всяко пряко или косвено постъпващо
във Въздуха вещество, което е в състояние да окаже определено вредно въздействие върху насе­
лението и околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или
предотврати възможностите за използване на полезните качества на природната среда.
Класификация.
1. Според химичната си природа атмосферните замърсители се разделят на органични и
неорганични.
2. Според а гр е га тн о то си състояние т е биват твърди и течни аерозоли, газове и пари.
3. Според произхода си, атмосферните замърсители са първични и вторични. Първичните
атмосферни замърсители попадат в атмосферата без промяна о т отделящ ите ги източни­
ци, а в то р и чн и те се образуват при взаимодействие между първичните и/или между първич­
ни те и нормалните съставки на атмосферата.
Тъй ка то съвременното население прекарва по-голямата част о т ежедневието си в за­
кр и ти помещения е важно да се има предвид и замърсяването на атмосф ерата в дома, на
р аб отно то м ясто и пр. Замърсяването на "вътреш ната среда" може да се дължи на т ю т ю - .
нопушене, на различни отоплителни системи, на отделящи се химични вещества о т пластма­
сови псжрития, бои и много др. Различно по количество и състав е и проникващото "отвън"
замърсяване в зависимост о т височината (етажа), на която е разположено помещението,
което още повече затруднява индивидуалната експозиция. В тази част на изложението са
представени само елем ентите на въпроса, отнасящи се до атмосф ерното замърсяване в
селищната среда.
Източниците на атмосферно замърсяване
1. Природни източници са вулканичната дейност, пустинните пясъци, морският (солев)
прах, космичният прах, р асти те л н ите аерозоли, микроорганизмите, спорите и др.
Прахът и газовете при изригването на вулкана Везувий (80 г.) са унищожили гр. Помпей;
изригването на вулкана Катмай в Аляска (1912 г.) е причинило такова замърсяване на атмосфе­
рата в северна Европа, че в продължение на няколко месеца до Земята е достигала само 20%
о т слънчевата радиация.
 В различни райони на света са наблюдавани оцветени валежи (дъжд или сняг), поради пре­
нос на пясъчни облаци о т бури в пустините.
Повърхността на м оретата и океаните е източник на кристална сол - вятърът "откъс­
ва" пяна о т гребена на морските вълни, мехурчетата й се пукат, втвърдяват се и образуват
дисперсни частици, съдържащи хлориди на натрий, калций, магнезий, калиев бромид и други
соли, които морският бриз разнася над сушата.
Произходът на космическия прах не е напълно изяснен. К ато "космичен прах" се означават
откриваните в различни слоеве на атмосферата частици с големина о т 0,05 до няколко де­
сетки р т , ко и то се утаява т върху повърхността на почвата. Според състава си т е биват:
"каменни" (съдържат калций, магнезий, силиций и др.) и "железни" (съдържат желязо, кобалт,
никел).
Растителните аерозоли (цветен прашец) включват гранули с размери 10-50 р т , ко и то
постъпват в атмосферата през периода на цъфтежа на различни растителни видове и ста ­
в а т причина за редица алергични заболявания на дихателните пътища у чувствителни лица.
Количеството им понякога е значително. Изчислено е например, че в Булонската гора до Париж
през месец април върху всеки хектар почва пада средно около 840 д цветен прашец. Ветрове­
т е о тн а сят понякога цветния прашец на значителни разстояния, а турбулентните въздушни
течения м огат да го издигнат на височина до 1500-1600 т .
Степента>на замърсяване на атмосферата с микроорганизми, спори и други биотични
продукти се мени в твърде широк диапазон. То е най-голямо над населените места и намалява
при отдалечаване о т тя х и издигане във височина; над високите планини и големите горски
масиви, ка кт о и над океаните и м оретата е нищожно.
Въздухът може да се замърси и с мирисни емисии - напр. продукти о т органичен разпад
(сероводород, метан, органични киселини, бикарбонати и др.), но когато е с естествен про­
изход има ограничено значение.
2. Антропогенните източници, ко и то в нашата съвременност са с много по-голямо зна­
чение о т природните, са:
а. Промишленост
• черна металургия (CO, С02, S02, H2S, прах, фенол, бензол, олово, манган, барий и др.);
• цветна металургия (РЬ, Си, Zn, Cd, As, Мп, S02, прах редки метали и др.);
• производство на строителни материали (прах, Pb, As, Мп, CO, С02, S02u др.);
• химическа (амоняк, азотни и серни оксиди и киселини, въглеводороди, CO, С02, CS2, Cl
и др.) и фармацевтична промишленост (алкохоли, естери, антибиотици, прах, хлоро­
форм, тетрахлорм етан, анилин и др.);
• целулозно-хартиено производство, машиностроене и др.;
б. Топлоелектроцентрали, промишлени, обществени и частни котелни инсталации,
особено тези, използващи твърдо гориво;
в. Инсинерация (изгаряне на отпадъците - комунално-битови и промишлени) - диоксини,
фурани и др.;
г. Транспортът (автомобилен, въздушен, воден) - над 200 вида завърсители;
д. О п и ти те с различни видове оръжия (голям брой газови замърсители, прах, радиоак­
тивни елементи);
е. Селско стопанство (разпространяване на замърсители в атмосферата при торене,
обработка с пестициди, събиране и съхранение на животински отпадъци и др.).
Трябва да се отбележи, че промишлените предприятия и топлоелектрическите цен­
трали бяха най-масивните източници на атмосферни замърсители до в т о р а т а половина на
20 век. Днес във високоразвитите страни, автомобилният транспорт е с най-голям принос
в атмосферното замърсяване. В САЩ например 60% о т замърсяването на въздуха се дължи
на транспорта, 17% - на промишлеността, 14% - на енергетиката, 9% са свързани с б и т о ­
в о т о отопление. Разрастването на транспорта изпреварва п о с т и гн а т о т о нарастване на
еф ективността на горивата. Емисиите о т авиацията в Европа ще се удвоят към 2030 г. На
фиг. 16 е посочена енергийната консумация о т западноевропейските страни (ЗЕ), стр а н и те
о т Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и 12 страни о т Източна Европа, Кавказ и Централна
Азия (ИЕКЦА). Ясно се Вижда, че Западно-европейските страни и м ат най-висока консумация на
енергия, респ. най-голям принос в атмосферното замърсяване.

Условия, влияещи върху нивото на атмосферното замърсяване. Концентрациите на

атмосферните замърсители във въздуха1 зависят о т следните основни фактори:
• Количеството на емисиите1 2
1
• Посоката и скоростта на вятъра
• Температурата на въздуха
• Влажността на въздуха
• Разстоянието о т източника
• Височината на комините.
Hafl-BucQka концентрация на атмосферните замърсители се установява в това направ­
ление, в ко е то духат преобладаващите ветрове. Това има изключително голямо значение за
вземане .на правилни управленски решения, относно зонирането на населените места и ситуи-
рането на о б е кти те , ко и то отд елят атмосферни замърсители. Тази част о т т е р и то р и я та
на едно селище, която е разположена в посоката на преобладаващите ветрове, се определя
ка то надветрена зона, а противоположната й част - к а т о подветрена зона. Например, ако в
едно селище западните ветрове са с най-голям относителен дял спрямо в е тр о в е те о т други­
т е основни посоки, западната част о т т е р и то р и я та на това селище е надветрената зона,
а източната й част - подветрената зона. Правилното зониране налага о б е кти те , изисква­
щи повишена здравно-екологична защита (напр. големи учебни и здравни комплекси) да бъдагп^
разположени в надветрената зона, а предприятията, ко и то са източници на атмосферни
замърсители - в подветрената зона. С т р и к т н о т о спазване на това правило е изключително
трудно, особено за силно урбанизираната селищна среда. Много често един промишлен об ект
(източник на замърсяване) е правилно разположен в подветрената зона на едно селище, но
попада в надветрената зона на друго, близко разположено населено място.
О т височината на комините в голяма степен зависи разсейването на замърсителите.
Колкото т е са по-високи, толкова замърсителите се разсейват на по-голямо разстояние, раз­
реждат се в по-голям обем въздух и концентрациите им в населеното м ясто са по-ниски.

1 Имисия: к о н ц е н т р а ц и и т е на а тм о с ф е р н и те замърсители във въздуха на населените м е с та (въздуха,

к о й т о диш аме).
2 Емисия: п р я к о то или непряко изпускане на в ещ е с тв а във въздуха о т организирани и неорганизирани
източници (зам ъ рсителите, на м я с т о т о на т я х н о т о отделяне).
 М етеорологичните условия (температура, влажност, ветрове) и м а т съществено значе­
ние за задържането/разпространението на първичните атмосферни замърсители, ка кто и за
образуването на вторични замърсители. Вторичните атмосферни замърсители се получават
в приземния въздушен слой при ниска турбулентност на въздушните маси и температурна
инверсия (повишаване на тем пературата във височина ).
Така замърсителите се натрупват, рязко увеличават концентрацията си, взаимодейст­
в а т помежду си и/или с нормалните съставки на атмосферата и в резултат на това се по­
лучават редица вторични замърсители със значително по-висока токси чн ост - смог (smoke -
пуша и fog - мъгла). Смогът е два вида:
1. Зимен (Лондонски ти п ). За образуването му, освен липсата на въздушна турболент-
ност е необходимо влажно и мъгливо време. Първичните замърсители са предимно прах, сер­
ни и азотни оксиди. Прахът обикновено съдържа минимални количества метали, които ката­
лизират свързването на серните/азотните оксиди и влагата о т въздуха, респ. образуването
на вторични замърсители (съ о тв е тн и те киселини). Затова зимният смог е характерен за на­
селени места с топлоелектрически централи, изгарящи въглища (прах, серни и азотни оксиди
и др.), развита черна и цветна металургия (серни оксиди, прах, съдържащ желязо, манган и др.
метали), циментова промишленост (отделяните прашинки служат к а т о кондензни ядра за
образуване на мъгла, а поради използването на метална шлака в производството, съдържат и
минимални количества метали, респ - катализатори). Световната здравна организация (СЗО)
определя npalxa и серния диоксид ка то индикатори на зимния смог.
2. Лете(н (Лос Анжелиски т и п ) - фиг. № 17 А,Б. Образуването на вто р и чн и те замърсители
се инициира о т т.н . озонови прекурсори: азотни оксиди (стабилна форма - N 02), летливи въ­
глеводороди, въглероден монооксид, отделяни предимно о т автотран спор та и се осъщест­
вява с помощ та на енергията о т ултравиолетовите лъчи на слънчевата радиация. Затова
л етни ят смог се установява в слънчеви градове с интензивен автотранспортен трафик. По­
лучените вторични замърсители (около 200 вида, между ко и то и озон) и м ат силно изразен
оксидативен ефект и висока токсичност (химични фотооксиданти).
СВО определя а зо тн и те оксиди (ка то 1\102) и озона ка то индикатори на летния смог.

Влияние на атмосферното замърсяване върху здравето на населението

Здравните последствия о т атмосферното замърсяване върху здравето на човека са пре­
ки и косвени.
1. Преки здравни ефекти:
• дразнещо действие;
• корозивно Влияние;
• токсично въздействие (остро, подостро, хронично);
• алергични реакции;
• гонадояпропно, ембриотропно, тератогенно и мутагенно действие;
• канцерогенеза;
• нарушения В имунния статус.
С тепента на влияние на атмосферното замърсяване може да бъде различно изразена:
■ натрупване на замърсителите или т е х н и те метаболити в тъ ка н и те и телесните
те ч н о сти без клинични прояви;
■ функционални отклонения в рамките на физиологичната адаптация;
■ намаляване на функционалния капац и тет на организма при липса на същинско заболява­
не;
■ предболестни промени в организма, ко и то се проявяват след функционални натовар­
вания;
■ симптоми на дразнене о т страна на сетивните органи;
■ клинично изявено заболяване;
■ смърт.
О с тр и т е заболявания и см ъртните случаи се свързват главно с периоди на масивно а т ­
мосферно замърсяване по време на смог. Описани са редица епизоди на катастрофално атм ос­
ферно замърсяване - в долината на р. Маас - Белгия, 1930 год., в гр. Донора, щ а т Пенсилвания -
САЩ, 1948 год., токси чн и те лондонски мъгли - 1948 и 1952 год., парижките зими на 1969-1976 г.
и др. Здравните последствия о т т я х са били необичайно повишаване на заболяемостта и
см ъ р тн о стта сред населението, особено сред ранимите контингенти. Най-чести са били
проявите' о т страна на дихателната и сърдечно-съдовата система, ко и то са засегнали пре­
димно стари хора, деца и лица с хронични респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Ти­
пични остри оплаквания, изразяващи се с дразнещ ефект върху о т к р и т и т е лигавици и горни­
т е дихателни пътища са наблюдавани и през периодите на фотохимичен смог в Лос Анжелис,
Атина, Неапол, Барселона и други градове.
С усъвършенстваните диагностични възможности днес се изясни, че редица атмосферни
замърсители предизвикват неблагоприятни здравни промени на подпатологично равнище,
дори когато са в концентрации под п р и е т и те пределно допустими нива. Това „има изключи­
телно важно значение за правилното организиране на здравно-профилактичните мероприя­
тия, свързани с атмосф ерното замърсяване.
Освен о т концентрацията и продължителността на експозицията, т е ж е с т т а на здрав­
н и те последствия зависи о т редици допълнителни фактори, между к о и то важно значение
и м ат общ ото здравословно състояние на индивида, физиологичното състоянието на орга­
низма (бременност, лактация), възрастта, пола, храненето, миналите заболявания, ка кт о и
комбинирането с други видове експозиция (професионална, о т пи тей ната вода, храната и
др.). Най-раними ко н ти н ге н ти са децата, подрастващите, с т а р и те хора, пушачите, раб от­
ниците, изложени на професионални вредности и всички боледуващи о т хронични белодробни
и сърдечно-съдови заболявания.
 2. Косвените здравни ефекти с най-голямо здравно значение в глобален мащаб са следните:
• Парников ефект. Както беше обяснено по-горе, парниковите газове задържат част о т
топлинната енергия в приземния въздушен слой. В резултат на това се установява трайна
тенденция за глобално затопляне на климата.
Според научните предвиждания затоплянето ще доведе до разтапяне на ледовете в Ан­
таркти д а, Гренландия и Арктика, повишаване нивото на Световния океан (през последното
столетие глобалното и Европейското морско ниво са се покачили с 0.1-0.2 т ) , преразпределе­
ние на масата на планетата, засилване на планинообразователните процеси, земетресения,
наводнения и пр. Това естествено ще наруши равновесието в различни екологични системи,
което ще доводе до унищожаване на някои видове и свръхкаламитет (свръх размножаване)
при други. К а то примерно доказателство се представят данни за последствията о т висо­
ки те тем ператури и продължителното засушаване в Южна Калифорния. Последните са бла­
гоприятствали увеличаването популацията на Dendroctonus brevicomis до такава степен, че
този бръмбар е унищожил над 80 % о т боровете в някои области. Според IPCC Working Group
II report (2001), климатичните промени се съ пъ тстват с по-чести и интензивни топлинни
вълни. Съобщава се, че за периода 1949-1995 год. топлинните вълни в САЩ са се увеличили с 88
%, което променя условията за отглеждане на различни земеделски култури. Поразяването на
селскостопанската продукция на огромни територии, застрашава изхранването на големи
части о т населението на Земята. Глобалното затопляне застрашава и много рибни пасажи,
което рефлектира, ка кто върху всички морски обитатели по хранителната верига, така и
върху изхранването на населението.
Топлините вълни и м ат и непосредствено въздействие върху населението - счита се, че
т е о т н е м а т ж ивота на много повече хора, отко лкото земетресенията и ураганите взети
заедно.
Сравнително нови проучвания показват, че с увеличаване на концентрациите на С02 се
увеличава продукцията на полените. В контролирани експерименти е установено, че когато
някои растения се отглеж дат при по-висока концентрация на С02, биомасата им нараства
сравнително малко (10 %), но значително се увеличава продукцията на полени (40-61 %). Има
данни за подобно увеличение и на спорите о т различни видове гъби. Това според някои изсле­
дователи е вероятната причина за значително увеличената ч е сто та на алергичните заболя-
вания в световен мащаб, в т.ч.'.и на бронхиалната астма. Промяната в състава на флората,
фауната, микроорганизмите о т своя страна, вероятно ще доведе до появата на нови забо-
лявания, вкл. инфекциозни, с последващи опустошителни епидемии. Всички негативни ефекти
на глобалното затопляне ще предизвикат миграция на големи групи о т хора, което ще се
отрази на социалния им ста ту с и качеството на живота.
• „Озонова дупка" - всъщност става въпрос не за дупка,а за намаляване на озоновия слой
в стратосф ерата, ка кто беше обяснено по-горе. Това увеличава пропускливостта на атмос­
ферата за УВ лъчи. Късите УВ лъчи (В) повишават риска о т възникване на рак на кожата, ката-
ракта, генетични увреждания сред ж ивите организми, вкл. и човека.
След приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой (1987 г.) се ре­
гистрира намалено изхвърляне на хлорвъглеводороди. Резултатите са потвърдени о т неза­
висими прибори, монтирани на орбитални спътници на НАСА. Анализирайки данните о т по­
следните 20 години, учените са достигнали до извода, че през 1997 г. е започнало забавяне на
процеса на разрушаване на озона в най-високата част на атмосферата.
• Киселинни валежи. Огромните количества кисели анхидриди (главно серни и азотни
оксиди) отделяни в атмосферата са причина за "киселите валежи" (рН<7). Те се установяват
в силно индустриализираните райони, с развита топлоенергетика (особено при използване
на въглища), цветна металургия, производтво на азотни торове, а в то тр а н сп о р т и др. Едно
о т най-важните последствия о т тя х н о то образуване е поразяването на горите. Киселите
валежи причиняват специфични болестни процеси, ко и то правят различните дървесни ви­
дове по-уязвими към насекоми и други вредители и в крайна сметка довеждат до загиване на
горите. Особено пагубно е увреждането на тропическите гори, ко и то са основен климатичен
регулатор на Земята. Освен това в т я х е съсредоточена голяма част о т растителните и
животински видове на нашата планета, ко и то загиват поради увреждането на жизнената им
среда. Това практически означава невъзвратими загуби в генофонда на планетата. Обезлесява­
нето о т друга страна води и до намаляване на водните ресурси на с ъ о тв е тн а та територия,
загуба на зони за рекреация, естетически въздействия и т.н .
Освен горите, киселите валежи поразяват и материалните ценности, създадени о т чове­
ка - разрушават се паметници на културата, архитектурни забележителности и др.
Всички описани до т у к неблагоприятни последствия о т атмосферното замърсяване са
свързани с огромни икономически загуби о т причинената смърт на много хора, унищожаване
на реколтата и рибните пасажи, миграцията на големи групи о т хора и др. Огромни са иконо­
мическите щ ети, свързани разрушаването на архитектурните, археологическите обекти, па­
м етн и ци те на изкуството и др., което намалява приходите о т туризма. Унищожаването на
горите и горските екосистеми води до намаляване на използваните о т населението рекреаци-
онни ресурси, а също и до загуби в дърводобивната и дървообработващата промишленост.

1.4. М ероприятия за здраВно-екологична з а щ и та на а тм о с ф е р а та

Природната среда има огромни компенсаторни и възстановителни възможности, първи­
я т етап о т к о и т о е самоочистВането на атмосферата. То се осъществява чрез следните
основни процеси:
• вертикално, хоризонтално и турбулентно движение на замърсителите;
• седиме^тация - утаяване на праховите частици върху земната повърхност;
• чрез атмосф ерните осадъци - дъжд и сняг;
• чрез химични и фотохимични трансформации;
• о т физиологичната дейност на зелените насаждения, ко и то играят ролята на механи­
чен филтър за праховете, а за някои газове - и на химическа лаборатория ("дишане на расте­
нията"). Най-активни "санитари" на атмосферата са кленът, елата, липата. С тяхна помощ
концентрациите на С02 и СО се намаляват с 10 до 30%, серните газове - о т 50 до 70%, а азот­
ните оксиди - с 15 до 35%.
Ако антропогенното натоварване на атмосферата продължи с досегашните темпове
има реална опасност о т насъпване на необратими деструктивни процеси с пагубни послед­
ствия за ж и вота на нашата планета. За да не се допусне това, световната научна общност
търси възможности за създаване и прилагане на екологично чисти енергийни източници, без-
отпадни или малко отпадни производствени технологии, разработва конкретни правила за
защита на атмосферата и пр. Основните направления в профилактиката на атмосферния
въздух са т р и :
1. Създаване на обосновани норми за допустимо съдържание на замърсители в атмосфе­
рата. При определянето на пределно-допустимите концентрации (ПДК) на атмосферните
замърсители трябва да се спазват следните основни принципи:
► ПДК да е под прага на о с т р о т о и хроничното въздействие за човека, ж и в о т н и те и
р а сти те л н о стта .
► ПДК да е под прага на обонянието и дразнещото действие върху лигавиците на очите
и дихателните пътища.
► ПДК да са по-ниски о т концентрациите, намаляващи прозрачността на въздуха, ес­
т е с тв е н а та осветеност, ултравиолетовата радиация.
2. Контрол (мониторинг) върху състоянието на атмосферното замърсяване и въздейст­
вието му върху здравето на населението. Наблюдението на атмосферното замърсяване е
критично проучване на определена географска област с основна цел определяне е сте ств о то ,
източниците, степен та и ефекта на замърсяването. За провеждане на мониторинг е необ­
ходимо да се изберат замърсители за наблюдение, да се определят броя, начина и местораз­
положението на пун ктове те за наблюдение, да се осигури подходяща апаратура, аналитична
техника и да се уточни ч е с т о т а т а на пробовземането. Има различни начини за определяна на
м еста та на п ун ктове те за пробонабиране. Идеалният вариант е цялата тери то ри я да се раз­
предели на геометрични фигури и пунктовете да се разположат на еднакви разстояния о т око­
ло 1.5-2 к т максимум, но това е практически трудно осъществимо. Най-често наблюденията
се провеждат в т.н . "горещи" пунктове, ко и то се съобразяват с гъ с т о т а т а на населението,
разположението на емисионните източници, метеорологичните и топографските особено­
сти на определения за контрол район. Местоположението на пунктовете за регистрация на
замърсяването може да бъде резултат и о т проучвания за дифузията и разпространението
на атмосферните замърсители, както и на предварителни изследвания за вида и степента на
замърсяването в района. Пробонабирането трябва да осигурява достатъчно репрезентатив­
ни данни по отношение на времето, м я с то то и условията, определящи характера на замър­
сяването, да набере достатъчно количество въздух за точен анализ и да осигури достатъчна
продължителност и честота на пробовземането, за да отрази вариациите в нивото на замър­
сяването. У нас функционира Единна национална система за контрол на атмосферното замър­
сяване. Тя осигурява информация за състоянието на атмосферния въздух, въз основа на която се
вземат решения за отстраняване на нарушенията, предизвикали влошаването на качеството
на въздуха. Системата, изградена на базата на съвременните мониторни системи, функцио­
нира в големите населени места и районите с крупни източници на атмосферно замърсяване.
Създадената нормативна база по проблемите на атмосферното замърсяване е почти напълно
синхронизирана с европейското законодателство. Като част о т обединените усилия на Евро­
па да намали атмосферното замърсяване, България е поела сериозни ангажименти. С подписа­
ния в Гьотеборг, Швеция през 1999 г. протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване
на въздуха на далечни разстояния, Р България се задължава да намали нивата на емисиите на
серен диоксид, азотен диоксид, амоняк и неметанови летливи органични съединения до 2010 г.
спрямо тези Крез 1990 г., избрана за базова, съответно с 57%, 26%, 25% и 15%.
3. Профилактични мероприятия за намаляване на отделянето, за улавяне и отстр аня­
ване на атмосферните замърсители. Радикалната мярка за намаляване на замърсяването е
създаването на затворени технологични процеси, при ко и то липсват вредни емисии, ка кто
в междинните, така и в крайните фази на производството. Тъй ка то това е практически
трудно осъществимо, по-перспективни са технологиите, основаващи се на комплексно из­
ползване на суровините, и осигуряващи безотпадно или малко отпадно производство. Най-ви­
сока еф ективност има комбинираното прилагане на следните мероприятия:
а. Организационно-административни мероприятия. Те включват децентрализация и це-
лесьбразно разместване на предприятията върху т е р и то р и я та на страната в близост със
суровинните бази и далеч о т гъсто населените центрове; целесъобразно устройство на ко­
муникационната мрежа, и извеждане на транзитния тран спорт извън населените места; за­
мяна на бензиновите моторни средства с електрически двигатели, използване на специални
съоръжения за намаляване отделянето на аспуховите газове, заменяне на бензина с етанол,
метанол, природен газ, използването на геотермални и термоградиентни централи, вятърни
и хелиоеЛектроцентрали и др.
5. Планово архитектурни Благоустройствени мероприятия. Към т я х се отнасят: зониране-
т о на т е р и то р и я та на селищата, с оглед правилно решаване на жилищните, промишлените
и складовите зони, правилно разпределение в населените места на автобазите, комуналните
обекти и енергийните източници; осигуряване на достатъчно зелени площи и т я х н о то пра­
вилно разпределение и свързване в единна система; осигуряване на достатъчно водни площи и
планирането на вертикално озеленяване на сградите; благоустрояване на'улиците и свободни­
т е площи в населените места и организиране на т я х н о то редовно почистване; разширяване
на централната топлофикация на жилищата и т . н.
В. Технологични мероприятия. Тези мероприятия им ат голямо значение за работната
среда, но допринасят значително и за намаляване замърсяването на атмосферния въздух. Те
включват разработване на рационални технологии, заменяне на вредните вещества с по-мал­
ко вредни, херметизация и автоматизация на раб отни те процеси, организиране на непрекъс­
н а т технологичен процес, с цел осъществяване на безотпадъчни технологии.
г. Санитарно-технически мероприятия. Те се явяват ка то допълнение на изброените ме­
роприятия и са насочени предимно към улавяне на отделените при производствения процес
замърсители (напр. различни видове прахоулавящи и газоулавящи устройства). Към т я х се о т ­
насят и правилното организиране на процесите на горене, ка кто и повишаване квалификаци­
ята на техническите кадри.
 2. ХИГИЕНА НА ВОДАТА

Водата е основен компонент на биосферата, жизнено необходим за задоволяване на пи­

тейни, комунално-битови, стопански и други потребности на населението. Проблемът за
намиране на подходящи водоизточници с достатъчен дебит и отговарящ и на здравните
изисквания качества става все по-актуален в съвременните условия на ж и во т. Решаването
на водния проблем в глобален мащаб придобива изключителна актуалност и здравно значение
поради нарастване на водоотреблението, намаляване на запасите о т прясна вода и увелича­
ване на замърсяването на хидросферата. Биологичното значение на водата е свързано преди
всичко с нарастващ ото водопотребление за задоволяване на общобиологичните нужди и фи­
зиологични функции на организма. Водата участва в с тр у кту р н и те елементи на организма и
представлява около 65% о т те гл о то му. Тя играе съществена роля в процесите на терморегу-
лация и поддържане на водно-електролитния баланс. Освен за физиологични нужди значителни
количества вода са необходими за хигиенни, битови и стопански нужди. Необходимите коли­
чества питейна вода се определят в зависимост о т вида на населеното място, численост
на население, санитарно-техническото устрой ство на жилищата, особеностите на клима­
т а и редица други фактори. Актуалните водоснабдителни норми за питейно-битови нужди
в жилищни сгради у нас включват ка то максимално денонощно водно количество 200-240 l/d
за 1 обитател,и максимално часово водно количество 20-25 l/h за 1 об итател. В лечебните
заведения за болнична помощ нормата за средно денонощно водопотребление е в рамките на
115-240 l/d загболнично Легло, а в лечебни заведения за извънболнична помощ - 13 l/d на паци­
е н т. Във висши учебни заведения и професионални гимназии нормата за средно денонощно во­
допотребление е 20 l/d за учащ, а в производствени и селскостопански сгради и работилници
нормата за максимално денонощно водопотребление е в рамките на 25-45 l/d за работещ.
Водните запаси на Земята са около 1,4 милиарда куб. километра ка то 97,2% о т тя х се падат
на солената морска и океанска вода, която не е годна за пиене и за промишлени цели. Прясната
вода е около 3% о т водните ресурси. Освен това атмосферните валежи са неравномерно раз­
пределени в различните райони на Земята. Към хумидната (влажна) зона, в която количеството
на валежите превишава количеството на изпаряваната о т земната повърхност и водоемите
вода, се о тн а сят северните и централни райони на Европа, Русия, САЩ, Канада, тропическите
области на Африка, Южна Америка и др. В аридната (сухата) и полуаридната (полусухата) зона
влизат пустинните и маловодните райони, където изпаряването превишава количеството
на валежите,* а в някои о т т я х не падат валежи с години. Неравномерното разпределение на
водните запйси, наред с бързото увеличение на населението на Земята, развитието на промиш­
леността и съпътстващ ото ги замърсяване на водоемите с промишлени и битови отпадъчни
води, са причина за дефицита на прясна вода в много райони и страни и създава проблема за т .
нар. "воден глад" Около 1/3 о т населението на Земята, в т.ч. и във високо развити в промиш­
лено отношение страни, изпитва недостиг на прясна вода. Нашата страна е бедна на водни
ресурси, но с високо водопотребление, което налага въвеждане на икономично използване на
водата, напр. оборотно водоснабдяване за промишлени цели, добър пречиствателен ефект с
възстановяване на качествата й след съ о тв е тн о то водоползване и др.

2.1. Здравно значение на Водата

Значение на водата за разпространение на заразни заболявания
Още в древността се допускало, че водата може да бъде причина за разпространението
на някои заболявания, поради което са предявявани изисквания към нейните качества. Холер­
ни те и чум ните епидемии през средните векове са се разпространявали предимно чрез во­
дата. Водата би могла да бъде причина за разпространението на редица инфекции и т о пре­
димно о т стомашно-чревен характер. Най-често това са коремният тиф, холерата, чумата,
паратифът, лептоспирозата и по-рядко полиомиелитът, епидемичният хе п а ти т , сапът,
туларемията, бруцелозата и др. Нерядко водата може да бъде ф актор и за разпространени­
е т о на редица паразитни заболявания - амебна дизентерия, балантидиаза, ламблиаза и др.,
ка кто и някои широко разпространени хелминтози - шистозомиаза, аскаридоза, дракункулоза,
трихоцефалоза. Актуален проблем през последните години стана наличието на ооцисти на
микропаразита Cryptosporidium spp. 8 пи тей ни те боди предвид неговата висока преживяе-
м ост в околната среда и устойчивост към стандартно ползваните във водоснабдителната
практика хлорни дезинфектанти.
Попаднали във водата на водоизточника, причинителите на инфекциозни заболявания
обикновено не намират благоприятни условия за развитие, поради ко е то една част о т т я х
загиват. Друга част запазва своите вирулентни качества сравнително по-продължителен пе­
риод о т време. Този период е в зависимост ка кто о т вида на микроорганизмите, така и о т
редица фактори, обуславящи степента на есте стве н о то самоочистване на водата, ф акто­
ри о т физико-химичен характер са разреждането, утаяването, слънчевата радиация, солевия
и газов състав на водата и др. фактори о т биологичен характер са наличието на органична
материя, фито- и зоопланктон и др. Всичко това обуславя и различна степен на устойчивост
на различните видове патогени и условнопатогенни микроорганизми във водата, напр. пре-
живяемостта на Bact.coli в кладенчова вода е о т 2 до 106 дни, на холерния вибрион - 1-92 дни,
на причинителите на коремния тиф - о т 12 до 107 дни. И зточниците на бактериалното
замърсяване на п и те й н и те води м огат да бъдат най-различни. Обикновено то ва са битово-
фекални отпадъчни води о т канализационната мрежа на населеното място. К ато особено
опасни м огат да се класифицират отпадъчните води о т туберкулозните и инфекциозни о т ­
деления на болвйците. Отпадъчните води о т животновъдните ферми и кожарската индус­
три я също м о га т да бъдат източници на бактериално замърсяване. Епидемиите о т воден
произход UM arri характерно бурно начало с бързо покачване кривата на заболяемостта. Броят
на заболелите е висок, обхваща се голяма част о т ж ител ите на населеното място или даден
район о т него независимо о т пол, възраст, професия и т.н . След премахване на причината за
замърсяване на водата кривата на заболяемостта бързо спада, ако разпространението не се
пренася по хранителен или ко нтактн о-б и тов път.

Значение на състава на Водата за разпространение на някои незаразни заВоляВания

Химичният състав на питейната вода има определена етиологична роля и значение за
някои неинфекциозни заболявания. Към тя х спадат т . нар. ендемични (Виогеохимични) заболя­
вания, ко и то се свързват с недоимък или излишък на микроелементи, внасяни в организма с
водата или храната. По-голяма част о т микроелементите'се отличават с висока биологична
а кти в н о ст и т е са необходими за нормалната жизнена дейност.Известно е, че т е влизат в
състава на ензими, напр. карбоанхидраза (цинк), аргиназа (манган); Витамини, напр. витамин
В12 (кобалт); хормони, напр. тироксин (йод), инсулин (цинк, кобалт). При дефицитно постъпва­
не в организма на някои микроелементи, ка кто и поради специфични увреждания на организма,
при които т о й не може да ги усвоява, настъпват специфичен недоимък и заболяване. Микро­
елементите и м а т особено голямо значение за детския организъм през всички периоди на рас­
т е ж и развитие. Населението на биогеохимични провинции с високо съдържание на молибден
и дефицит на мед в околната среда, вкл. и във водите, страда о т ендемична молибденова
"подагра" поради нарушаване на пуриновата обмяна вследствие постъпване в организма на
големи количества молибден. Използването на природни води, богати на стронций, но бедни
на калций, в някои райони на света води до нарушаване процесите на вкостяване и до дефор­
миране на ко с ти т е , т.нар. "стронциев рахит".
Трябва да се има предвид, че в хранителните продукти елементите са трайно свързани в
трудно разтворими съединения, докато във водата т е се намират в йонно състояние, което
улеснява многократно степента на резорбцията и оползотворяването им. Така необходимият
за организма флуор се приема предимно о т питейната вода - до 100%, йодът - до 10%, медта -
до 30% о т необходимите дневни количества. Установено е, че зъбният кариес е сравнително
по-често наблюдаван сред хора, ползващи питейна вода с ниско съдържание на флуор.Приемане-
т о на по-големи количества флуор с питейната вода (2-5 тд/1) предизвиква заболяването флу-
ороза, което се проявява с бледожълто до жълтокафяво оцветяване на зъбите и в зависимост
о т степента на развитие води до разрушаване на зъбния емайл.Освен поражения на зъбите се
наблюдават и случаи на остеосклероза с калцификация на ставн ите връзки при лица, ползващи
питейна вода с флуорно съдържание 5-12 тд/1. Ендемичната гушаВост е заболяване, разпрос-
 Комунална хигиена

транено по чти навсякъде по света. Като основна причина се сочи йодния дефицит, а о т това
и недостатъчния прием на йод с питейната вода. Съдържанието на йод в п и те й н и те води се
явява отражение на нивото на йод в съответния район и следователно може да служи ка то ин­
дикатор за йоден недоимък в природата, т.е. има сигнално значение. Установено е, че високото
съдържание на натриев хлорид в питейната вода води до нарушение на водно-електролитния
баланс (задръжка на йоните на натрия и хлора в организма и извеждане на калий). Излишното ко­
личество електролити може да доведе до артериална хипертония. Досегашните проучвания
обаче не са достатъчни окончателно да се приеме евентуалната връзка между повишеното
съдържание на натриев хлорид в питейната вода и артериалната хипертония. Нитратите в
питейната вода са продукт на завършен процес на минерализация на органична материя ка то
най-често повишеното им ниво се дължи на торене на почвата с азотни торове. Установено
е, че под влияние на денитрифициращата микрофлора в организма н и т р а т и т е се редуцират
до нитрити, ко и то трайно свързват хемоглобина в метхемоглобин и предизвикват кислород­
на недостатъчност у кърмачета (водно-нитратна метхемоглобинемия). В повечето случаи
тези явления се проявяват на фона на диспепсии у децата. Освен кърмачета рискови групи са
и бременни жени със стомашно-чревен дискомфорт, болни о т коронарна недостатъчност и
анемии. Въпросът за ролята на твърдостта на водата в етиологията на нефрокалкулозите
е проучван о т редица автори ка то преобладава становищ ето, че по-високата твъ рд ост на
питейната вода може да провокира по-висока честота на бъбречно-каменна болест при нали­
чието на други патогенетични фактори. Зависимостта на сърдечно-съдовите заболявания о т
т в ъ р д о с тта «а водата е недостатъчно изяснена. Предполага се, че водите с ниска твъ рд ост
способстват за развитието на сърдечно-съдови заболявания.
Възможната роля на "водния" фактор за възникването или потискането на злокачестве­
ните заболявания не е изключена. Редица елементи с установени канцерогенни качества се
намират в п и те й н и те води (берилий, кадмий, хром, арсен и др). През последните 30-40 годи­
ни проблемът за хроничната арсенова интоксикация придоби актуално значение предвид на­
личието на повишени концентрации в питейната вода на региони в света, с богати на арсен
геоложки формации. Комплексното медицинско изследване на населението в район на Тайван е
показало висока степен на кожна патология к а т о хиперпигментация, кератоза и кожен рак.

2.2. Здравни изисквания към п и т е й н а т а вода

Наредба №9/2001г. на M3, МРР и МОСВ, публ. 8 Д.В. бр.30/2001г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели има за цел да защ ити здравето на хората о т небла­
гопр иятн и те ефекти на замърсяването на питейната вода, ка то регламентира изисквания
към качеството и безопасността й. Наредбата включва минимален брой проблемни за пи­
т е й н и те води показатели, изборът на ко и то е отражение на мониторинга в стр а н и те о т
Европейския съюз.
Водата за питейно-битови цели трябва да бъде чиста и безопасна за здравето. Тя се оп­
ределя к а т о такава когато:
► не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в
брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на
човека;
► отговаря на минимума изисквания по отношение на микробиологичните и химични
показатели.
Съгласно Наредба 9/2001 г. питейната вода трябва да отговаря на с т о й н о с т и т е на пока­
зателите, представени на табл. 2, 3, 4 и 5. С то й н о с ти те на показателите трябва да бъдат
спазени на следните места:
1. за вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа - на м я с то то на изтичането й о т
крана при консуматора;
2. за вода, доставяна в цистерна - на м я с то то на изтичане и о т цистерната;
3. за вода, предназначена за продажба в бутилки, кути и или други опаковки - на м я с то то
на бутилиране или наливане на водата в кутии или др. опаковки;
4. за вода в предприятия на хранително-вкусовата промишленост - на м естата, където
т я се използва в производствения цикъл.

57
ХИГИЕНА ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Табл.2 Микробиологични показатели на водата във водоснабдителната мрежа, водата,

доставяна в цистерни и тази в предприятия о т хранително-вкусовата промишленост:

Стойност
Показател
Брой КОЕ(1)/т1
Ешерихия коли (E.coli) 0/100
Ентерококи 0/100
(11КОЕ - колонообразуВащи единици

Табл. 3 Микробиологични показатели на вода, предназначена за продажба в бутилки

и други опаковки:

Стойност
Показател
Брой КОЕ(1)/т1
Ешерихия коли (E.coli) 0/100
Ентерококи 0/100
Псевдомонас аеругиноза 0/250
Брор колонии(микробно число) при 22°С 100<2>
БроЬ колонии(микробно число) при 37°С 20*2*
(1,КОЕ - колонообразуВащи единици
*2) С т о й н о с т и т е на м икробните числа са за 1 ml

Табл. 4 Химически показатели

Показател МС*1* Единица Забележки

Акриламид 0,10 ц д /1 Забележка12*
Антимон 5,0 ц д /|
Арсен 10,0 д д /|
Бензен 1,0 ц д /i
Бенз(а)пирен 0,010 ц д /|
Бор 1,0 mg/l
Бромати 10 WJ/I Забележка (3)
Винилхлорид 0,50 ц д /| Забележка12*
1,2-Дихлоретан 3,0 ц д /|
Епихлорхидрин 0,10 ц д /| Забележка*2*
Живак 1,0 ц д /|
Кадмий 5,0 ц д /|
Мед 2,0 m g /l
Никел 20 ц д /|
Нитрати 50 mg/l Забележка*4*
Нитрити 0,50 m g /l Забележка*4*
Олово 10 ц д />
Пестициди 0,10 ц д /| Забележка*5*“*6*
Пестициди(общо) 0,50 д д /| Забележка*5*“*7*
Полициклични ароматни
0,10 ц д /| Забележка*8*
въглеводороди
Селен 10 ц д /|
Тетрахлоретен и
10 WJ/I Забележка*9*
трихлоретен

58
 Комунална хигиена

Трихалометани (общо) 100 ц д / | .......... Забележка'101

Флуориди 1,5 тд/1
Хром 50 p g /l
Цианиди 50 ц д /l
Забележки (към таб л . 4):
(1) МС - максимална с т о й н о с т
(2) К а т о т е о р е т и ч н а концентрация за миграция на о с та тъ ч е н мономер Във в о д а та , определена по
изчислителен п ъ т бъз основа на спецификацията за к о н та кту в а щ и я с п и т е й н а т а вода полимерен
м атериал.
(3) Без да се влошава дезинфекцията на в о д а та , с т о й н о с т т а трябва да се поддържа възможно най-
ниска.
(4) При съвместно присъствие на н и т р а т и и н и т р и т и сборът о т съ о тно ш ен и ята на аналитично
определената концентрация към с ъ о т в е т н а т а МС трябва да бъде по-малък или равен на едини­
ца.По о тн о ш е н и е на т е з и показатели тряб в а да бъдат изпълнени условията: 1) ( н и т р а т и ) /5 0
+ (н и т р и т и )/3 < 1, къ д ето с т о й н о с т и т е са в тд/1; 2) на изход о т п р е ч и с тв а те л н а та станция
ко н ц е н тр а ц и я та на н и т р и т и т е трябва да е до 0,10 тд /1 .
(5) "Пестициди" означава: органични инсектициди, хербициди, фунгициди, нем атоциди, акарициди,
алгициди, родентициди, слимициди, свързани п р од укти (напр. р астеж ни регулатори) и с ъ о т в е т ­
н и т е м е т а ^ о л и ти , разпадни п р од укти и р е а к т и в и .М о н и т о р и р а т се само пестициди, за к о и т о
съществува в е р о я т н о с т да п опаднат 8 даден водоизточник.
(6) С т о й н о с т т а се отнася за всяко отделно а к ти в н о вещ ество, м е т а б о л и т или реакционен про­
д у к т на п е с ти ц и д и те . МС за алдрин,диелдрин,хептахлор и хептахлор епоксид е 0,030 цд/1.
(7) К а т о сума о т к о н ц е н т р а ц и и те на всички отделни пестициди, о т к р и т и в процеса на м о н и т о ­
ринг, определени количествено.
(8) К а т о сума о т к о н ц е н т р а ц и и те на: бензо(Ь)флуорантен, бензо(к)флуорантен, 6eH3o(ghi)nepuAeH,
индено(1,2,3-сс) )пирен.
(9) К а т о сума о т к о н ц е н т р а ц и и те на посочените вещ ества.
(10) К а т о сума о т ко н це нтра ци и те на хлороформ, бромоформ, дибромхлорметан, бромдихлорметан.

Табл.5 Радиологични показатели

Показател МС Единица Забележки

•Тритий 100 Bq/l Забележка'11
;; Радий226 0,15 Bq/i
Естествен уран 0,06 mg/l
Обща индикативна доза 0,10 mSv/year Забележка'21
Обща бета-активност 2,0 Bq/l Забележка'31
Забележки (към таблица 5):
(1) Не участва в определянето на общата индикативна доза.
(2) С изключение на тритий, калий-40, радон и разпадните му продукти.
{3) Използва се за целите на радиационния контрол и не участва 6 определянето на общата инди­
кативна доза.

С цел да се осигури постоянна и системна информация за качеството на подаваната

към консум аторите питейна вода и проследи еф екти вността на провежданата обработка
и дезинфекция се извършва постоянен и периодичен мониторинг на питейната Вода. Минимал­
ният брой показатели за анализ при постоянния мониторинг са следните: химични (активна
реакция, алуминий, амониев йон, електропроводимост, желязо, манган, н и т р а т и и н и т р и т и ,
остатъчен свободен хлор), органолептични (цвят, мирис, вкус, м ъ тн о с т) и микробиологични
(коли-форми, Клостридиум перфрингенс, вкл. спори, Псевдомонас аеругиноза и микробно число
при 22°С и 37°С). Този брой индикатори може да се допълва при необходимост с актуални за
съответния регион показатели.5 9

59
ХИГИЕНА

Периодичният мониторинг Включва Всички показатели, Включени в табл. 2, 3, 4 и 5 и по­

казатели с индикаторно значение: химични (активна реакция, алуминий,амониев йон, електро­
проводимост, желязо, манган, калций, магнезий, натрий,цинк,общ органичен Въглерод,обща
твърдост,перманганатна окисляемост, сулфати, фосфати, хлориди, остатъчен свободен
хлор),органолептични (цВят, мирис, Вкус, м ъ тн о ст) и микробиологични (колиформи, Клостри-
диум перфрингенс, Вкл. спори и микробно число при 22°С).
Минималната че сто та за Вземане на проби Вода и изследването й при постоянния и пери­
одичен мониторинг са определени съгласно изискванията на Наредба 9/2001 г. к а т о са Вземат
предвид обемите Вода ( т 3/денонощие), добивана и разпределяна 6 зоната на Водоснабдяване.
По-долу са разгледани някои показатели с индикаторно значение, Включени в постоянния
и периодичен мониторинг. Съгласно изискванията на Наредба 9/2001 г. за качеството на пи­
те й н а та Вода органолептичните показатели цвят, мирис. Вкус и мътност трябва да бъдат
приемливи за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя. Цве­
тът на Водата може да бъде променен при наличието на хумусни Вещества и съединения на
желязото, мангана и хрома, както и при по-голямо количество пестициди. Мирисът на водата
може да бъде значително променен о т наличието на фито- и зоопланктон, при прехлориране
и съдържание на феноли, а също и при замърсяване с петрол, пестициди и дрЛривкус се полу­
чава при наличие във Водите на по-големи количества соли на желязото и мангана, сулфати,
хлориди, магнезий и някои пестициди. Промените в м ъ т н о с т т а (прозрачността) на водата
на даден Водоизточник показват, че то й е здравно незащитен и същ ествуват Възможности,
Вкл. и за бактериално замърсяване.
Активната реакция (pH) на Водата зависи о т количеството на намиращите се 6 нея соли
и газобе.Стойностите на pH се променят при замърсяване с промишлени води, съдържащи
киселини и основи. МС за pH е в рамките на 6,5 до 9,5. Алуминий В питейната вода се опре­
деля само ако се използват алуминий-съдържащи коагуланти при обработка на водата. МС е
0,2 тд/1, изведена на база баланс между необходимата доза за третир ане и о ста тъ чн а та кон­
центрация, която не повлиява ц в е т н о с т т а на водата. Перманганатната окисляемост (МС -
5 mg O j \ ) се обуславя о т наличието на лесно окисляваща се органична материя във водата.
Тя е по-висока при замърсени води с органична материя и при наличието на железни или ман­
ганови соли или други химически вещества, притежаващи качества на редуктори. Наличието
на амоняк 8 пи тей ната вода е индикатор за настъпило прясно органично замърсяване. Когато
е о т неорганичен произход, т о й е под формата на амониеви соли на желязото и е продукт
о т замърсяването с отпадъчни води о т азотноторови заводи. МС за амоняк (ка то амониев
йон) 8 пи тей ната вода е 0,5 тд/1. Нитритите са в т о р и я т продукт на процеса на минерали­
зация на белтъчната материя. Те са нетрайни съединения и под влияние на окислителни или
редукционни процеси в зависимост о т достъпа на кислород преминават бързо в н и т р а т и и
амоняк. Наличието им във водите говори за скорошно органично замърсяване. МС за н и т р и т и
в пи тей ната вода е 0,5 тд/1. Считани за краен продукт на минерализирането на белтъчната
материя, нитратите се намират в малки количества по чти във всички природни води. Нали­
чието им говори за старо органично замърсяване.Появата на по-големи количества н и т р а т и
най-често се дължи на неправилно торене на земеделски култури с високи дози азотни торове
в близост до водоизточниците. МС за н и т р а т и в пи тей ната вода е 50 тд/1. Хлоридите (МС в
питейна вода - 250 тд/1) се намират във водата обикновено ка то соЛи на натрия и по-рядко
на калция или магнезия. Рязкото им повишаване,макар и в границите на максималната стой ­
но ст може да послужи ка то индикатор за фекално замърсяване на водата. Сулфатите (МС в
питейна вода - 250 тд/1) най-често са о т неорганичен произход и се намират ка то соли на
калция, натрия или магнезия. Рязкото покачване на съдържанието им във водите има здравно-
хигиенно значение и говори за настъпило органично замърсяване. Желязото (МС в п и т . вода
0,2 тд/1) и манганът (МС в п и т. вода 0,05 тд/1) се намират най-често във водата на подземни
водоизточници под формата на сулфати, бикарбонати и хумусни вещества. В по-големи ко­
личества придават метален привкус на водата, променят прозрачността,създават условия
за развитие на микроорганизми (алги) по с те н и те на водопроводните тръби с намаляване на
лумена до пълно запушване. По-високо е нивото им във водите на току-щ о завирени язовири
ка то резултат о т недобро почистване на чашката им. Калцият (МС в п и т . вода 150 тд/1) 6 0

60
 Комунална хигиена

и магнезият (МС 8 п и т . бода 80 тд/1) се намират предимно 6 подземните Води.Техните кар­

бонати и хидрокарбонати обуславят твърдостта на водата (МС в п и т . вода 12 mgXqv/l).
Водата с висока твъ р д о ст е неудобна за битови и промишлени цели поради образуването на
неразтворими калциеви и магнезиеви соли, ко и то затрудняват измиването, варенето, о т ­
лагат се по с т е н и т е на домакински съдове, котли и тръбопроводи. Цинк (МС в п и т . вода
5 тд/1) и мед (МС в п и т . вода 2 тд/1) се намират в природните води в ниски концентрации.
Повишено съдържание на тези елементи в питейната вода може да се наблюдава при мигра­
ция о т тръби и фитинги за вътресградни водопроводни инсталации или при замърсяване о т
промишлени източници.
Хидробиологичните показатели не са включени в изискванията на Наредба №9/2001г. за
качеството на водата за питейно-битови нужди, но при използване на о т к р и т и водоизточ­
ници за питейно водоснабдяване, тези индикатори показват характера на водоизточника за
сравнително дълъг период о т време. В повърхностните води се развиват специфична флора
и фауна, за к о и то с ъ о тв е тн а та вода ка то външна среда за т я х предоставя най-оптимални
условия за съществуване и развитие, т.е. за всяка повърхностна вода се установява характер­
на биоценоза о т макро- и микроорганизми. При промяна на условията във водоизточника, към
ко й то са се приспособили, напр. при замърсяването му, се сменя биоценозата. По характера
на макро- и микрофлората и фауната в даден водоизточник може да се съди за степен та и
характера на замърсяването му или за процесите на самоочистването му. Хидрофлората и
хидрофауната се разделят на два биоценоза-бентос и планктон. Към бентоса спадат орга­
низмите, чийгззо ж и в о т е свързан с дъното, брега и подводните предмети. В планктона се
включват свободно живеещ ите във водата, несвързани с дъното, нисши организми (фито- и
зоопланктон). Хидробиологичните изследвания са необходими при проучване на речни, язовир­
ни и други повърхностни води във връзка с ползването им за питейно водоснабдяване, за да се
предвидят необходимите пречиствателни съоръжения.

2.3. Оценка на здравния риск, свързан с к а ч е с т в а т а на п и т е й н а т а вода

Разпоредбите на Наредба 9/2001 г. на M3, МРРБ и МОСВ за качеството на водата, пред­
назначена за питейно-битови цели са насочени да за щ и тя т здравето на населението. В кон­
т е кс т а на наредбата оценката на здравния риск е в основата на вземане на решения в случай
на системни или краткотрайни отклонения о т норм ативните сто й н о сти за питейни води.
Анализът на риска е необходим компонент при избора на п р и о р и те ти за мониторинга на
водите в конкретен регион. Не по-маловажна е и преценката на индиректния епидемичен и
хигиенен риск, к о й т о Може да последва о т забрана или ограничаване ползването на вода за
питейно-битови цели.
П онятието "здравен риск" съдържа два елемента: вероятност за проява на неблагопри­
ятни последици за здравето и несигурност, свързана с възникването, размера или момента на
изявата им. Рискът съществува ако са изпълнени минимум т р и условия: наличие на източник
на риска - дейност, процес или система, които го генерират; наличие на експозиция на определе­
на популация към дадения агент; наличие на причинна връзка, в резултат на което експозицията
води до вредни последици.
Рискът, свързан с качествата на п и те й н и те води, може да бъде оценен на базата на
комплексен и интегриран анализ на целия процес на добиване, обработка и разпределение на
водата, предназначена за питейни цели. В този смисъл специфична задача е проследяване на
отделните звена на всяко водоснабдяване. Това е необходимо с оглед определяне етапа, ре­
ално генериращ риск за здравето и мерките за неговото отстраняване или ограничаване. На
табл.б са представени кр и ти ч н и те контролни то чки на системата за водоснабдяване:6 1

61
ХИГИЕНА

Табл. 6 Критични контролни точки на системата на водоснабдяване

(no Havelaar, 1994 и Kistemann, 2001)*1

► Защита на водните ресурси - водосборна област,охранителна зона;

► Охрана на източника______________________________________
► Система на водовземане;
► Схема на пречистване - коагулация, флокулация, утаяване, филтрация;
► Дезинфекция_____________________________________________
► Резервоари за вода;
► Разпределителна система________________________________ _
► Здравно състояние на населението___________________________

С водния' пъ т на предаване се свързват различни чревни патогенни (бактерии, вируси,

паразити), но о т практически съображения ка то маркери на опасността са наложени сани­
тарно-показателни микроорганизми (табл.2,3). Актуални изследвания показват ограничения по
отношение инф ормативността им ка то индикатори на риска предвид наличието на хлор-
резистентни патогени, каквито са някои чревни вируси и микропаразити. За осигуряване мик­
робиологична безопасност на питейната вода освен рути нни те изследвания по индикаторни
микроорганизми (E.coli, коли-форми и др.) е необходима информация за дейности, които м огат
да доведат до замърсяване с патогени на води, ползвани за питейно-битово водоснабдява­
не. Трябва да се търси баланс между опасността о т присъствие на патогени и възможните
вреди о т образуването на вторични продукти на дезинфекцията, ко и то са с потенциален
канцерогенен риск. Реална оценка на микробиологичния риск трябва да бъде извършена и при
нестандартни условия - интензивни валежи, повърхностен о т т о к . С определен риск е свър­
зана и недостатъчната количествена осигуреност с вода за питейно-битови цели (по-висока
инфекциозна заболяемост сред населението на райони със сезонен воден режим ).
Рискът вследствие съдържащи се в питейната вода химични вещества се определя о т :
1. присъствие в п и т . вода на потенциално опасни химични вещества - при инцидентно за­
мърсяване; 2. продължителна експозиция с относително ниски концентрации. О т здравен ин­
терес са токсичните вещества с кумулативен ефект; вещ ествата, индуциращи отдалечени
последици илц с изразена устойчивост в околната среда.
Наредба 9/2001 г. включва минимален брой проблемни за пи те й н и те води показатели,
изборът на ко и то е отражение на мониторинга в европейските страни.
Определящо при избора на мерки за възстановяване качествата на водите по химични
показатели е изясняването на причината за присъствието им - дали е геогенно обусловено
или е резултат о т антропогенно повлияване - замърсяване, обработка, дезинфекция или раз­
пределение на водата.
Преценката на здравния риск е свързана с теорията за определяне на максималните
стойности (МС) - нива, ко и то не предизвикват нежелани здравни последици при експозиция,
съизмерима със средностатистическия ж и вот. Според механизма на токсично действие на
вещ ествата се разграничават две концепции: за "приемлив дневен прием" и за "приемлив риск'.
Първата се прилага за вещества с общотоксично действие и негенотоксични канцерогени, за
които се приема, че до определено ниво на експозиция не се наблюдават токсични ефекти. Такива
са антимон, бор, живак, кадмий, мед, никел, нитрати, нитрити, олово, селен, флуориди, хром, ци­
аниди, трихалометани и др. (табл. 4). Приносът на водата е дял о т приемливия дневен прием
чрез всички среди (храна, въздух, вода), к а т о за повечето вещества т о й е 10 или 20%. МС се
изчислява, к а т о производната величина и се прецизира според дневното количество приета
вода и средната телесна маса (табл. 7):

Табл. 7 Стандартни допускания за дневен прием на питейна вода (по СЗО,1996 )

► Възрастни - 60 кг т.маса -2 литра вода/ден_________________________

► Деца - 10 кг т.маса -1 литър вода/ден_____________________________
► Кърмачета - 5 кг пгшаса - 0,75 литра вода/ден_______________________

62
 Комунална хигиена

В случаите, когато е установено, че определени възрастови групи (кърмачета, деца) са по-

уязвими, МС се извежда за най-чувствителната група при съответни стандартни допускания.
Токсични химични вещества В питейни Води, нормирани на база приемлив риск са: акрила-
мид, арсен, бензен, бензпирен, бромати, Винилхлорид, полициклични ароматни въглеводороди и
др. (табл. 4). За генотоксични канцерогени ка то ц ити раните по-горе се прилага концепци­
ята за приемливия риск. Презумцията е, че всяко ниво на експозиция е свързано с определе­
на степен на риск. За екстраполиране на резул татите о т експерименти с високи дози към
характерните за експозиция чрез питейната вода ниски дози се прилагат математически
модели. МС е свързана с определено ниво на риск за злокачествено заболяване. СЗО допуска
ка то приемлив риск един допълнителен случай на рак на 100000 експонирани. Препоръките
за допустимо съдържание на химични вещества в питейната вода се разработват с оглед
защита на здравето. МС подлежат на промяна при получаването на нова научна информация.
При всички случаи ф акторът, о т ч и т а щ несигурността има консервативен характер. Ниво
на експозиция, кореспондиращо с МС за питейна вода, не носи риск за неблагоприятни здравни
ефекти. Поради тези съображения МС не са пределни величини, но превишаването им е сигнал
за предприемане на мерки с оглед изключване на здравния риск.
Анализът на риска има непосредствена практическа стой ност, тъ й к а т о позволява кла­
сифицирането на опасността по степен и във времето. Поради това след о тч и та н е на до­
пълнителна токсикологична информация м о га т да се допуснат отклонения по химични пока­
затели, но само до определено ниво и за ограничен период о т време, през к о й то трябва да
бъдат реализирани мерки за възстановяване качествата на водата.

2.4. П и те й н о водоснабдяване
За водоснабдяване м огат да се ползват атмосферни, повърхностни и подземни води.
Атмосферни Води
Атмосф ерните води о т дъжд и сняг се използват в безводни и сухи райони. Събират се в
специални, добре защитени резервоари.Тези води са чисти, слабоминерализирани, много меки,
съдържат малко органични вещества и са свободни о т патогенни микроорганизми. За да се
минерализира водата 6 резервоара, разделен на две, се поставя пясък и мек варовик, през кой­
т о водата преминава о т едната половина в другата. Резервоарите трябва да се по чи ства т
и дезинфекцират периодично.
Повърхностни води
Повърхностните водоизточници са реките, е сте ств е н и те езера и язовирите и т е са
удачни за водоснабдяване на големи населени места поради големия им дебит. Природно чис­
т и т е води на повърхностните водоизточници са слабо минерализирани по отношение на ни­
т р а т н и , калциеви и магнезиеви съединения. Нерядко обаче т е показват значително органично
и бактериално замърсяване. Водата на високопланинските езера обикновено е о т снежен про­
изход и нейната минерализация е незначителна. Язовирните води и м ат слаба минерализация
и малко органични вещества. Водите на язовирите са богати на ф ито- и зоопланктон, ко й то
в определени годишни сезони влошава^ органолептичните качества на водата. След завирд-
ване на язовирите във водата им много често се намират соли на желязото или мангана,
ч и и то количества зависят о т степента и качеството на предварителното почистване на
чашката на язовира и м о га т да д о стигн ат о т няколко десети до 1-2-5 тд/1 на различните
дълбочини. При използване на повърхностни водоизточници за питейно водоснабдяване във
всички случаи независимо о т качествата й, водата подлежи задължително на пречистване и
обеззаразяване.
Подземни водоизточници
Подземните водоизточници са най-често естествени извори, шахтови и тръбни кладен­
ци, артезиански кладенци, дренажни плитки и дълбоки водоизточници. Е стествените извори
у нас обикновено и м а т карстов произход. Водата им е минерализирана със значително съдър­
жание на калций, магнезий, сулфати, карбонати и др. Бактериологичните качества на сурова­
т а необработена вода често не о тго в а р я т на здравните изисквания. Д е б и т ъ т им е непосто- 6
3

63
ХИГИЕНА ----------------------------------------------- ;----------------------------------------------------------------------------------------------------------

янен и зависи о т количествата на падналите валежи и снеготопенето. Качествата на водите

о т ш а хтовите и тръбни кладенци, както и промените в дебита им зависи о т дълбочината
на водовземането. Колкото са по-дълбоки, толкова д ебитъ т и съставът им са по-постоянни.
Количеството на солите е различно, но обикновено се обуславя о т наличието на магнезиеви
и калциеви съединения. Артезианските кладенци са най-добри и удобни за водоснабдяване. Тех­
ният дебит и физико-химичните им качества са най-постоянни. В нашата водоснабдителна
практика често се използват изкуствено дренирани подземни води. Водното им количество
се колебае в известни граници, а съставът им зависи о т намиращите се в почвата разтвори­
ми соли. Тези водоизточници понякога се намират близо до обработваеми земи и водата им
е застрашена о т замърсяване с минерални торове и средства за растителна защита, използ­
вани в селското стопанство.

Системи за водоснабдяване
Различават се две системи: централно и местно водоснабдяване
Централно Водоснабдяване
Централното водоснабдяване се състои о т съоръжения за водохващане, пречистване и
обеззаразяване на водата, о т резервоари и водопроводна мрежа. Централното водоснабдя­
ване има редица предимства: избор на подходящ водоизточник с достатъчен и постоянен
дебит, осигуряване на ефективни съоръжения за пречистване и обеззаразяване, възможност
за непрекъснат технически и здравен контрол, доближаване водата до потребителя и др.
Ако обаче се Допусне евентуално замърсяване на водата се застрашава здравето и ж и в о т ъ т
на големи групи о т населението. За да се избегне подобен риск, важно условие е правилното
изграждане на водопроводната мрежа, която трябва да е о т водонепропускливи материали
и да се разполага в почвата над канализационните тръби. Водата във водопроводната мрежа
трябва да бъде винаги под налягане, за да се избегне опасността о т вакуумно всмукване на
замърсени води при повреда на тръбите. Не се допуска свързването на технически водопро­
води с централни водопроводи за питейни нужди. Преди да се пусне в експлоатация, водо­
проводната мрежа трябва да се дезинфекцира ка то в нея се пропуска вода със съдържание на
активен хлор 25-30 тд/1 за период о т 24 часа.
Местно Водоснабдяване
М естната система за водоснабдяване е несъвършена и несигурна в епидемиологично о т ­
ношение. Основни съоръжения за получаване на вода са кладенците - шахтови или тръбни.
Важно условие, ко е то трябва да се спазва при изграждането им е м я с т о т о на кладенеца да
о т с т о и най-малко на '30 т над и на ЮОт под източници на замърсяване. О т хигиенна гледна
точка преимущество и м ат дълбоките тръбни или шахтови кладенци с помпа.

2.5. П речистване и обеззаразяаване на п и т е й н и т е води

Пречистване и подобряване качествата на водите
Постоянно растящ ите нужди о т вода с качества на питейна в съвременните условия на
ж и в о т не м огат да бъдат задоволени само о т чисти подземни води. Това налага използването
на язовирни, езерни и речни води, които и м ат по-голям дебит и възможности за водочерпене.
Тези води често променят качествата си, което налага пречистването им до степен, о т го ­
варяща на изискванията за питейна вода.
Обикновената схема за пречистване на водата - коагулация, утаяване, филтриране и
обеззаразяване е в състояние да подобри качествата и по показателите прозрачност, цвят,
окисляемост, сух о ста тъ к, неразтворени вещества, м ъ тн о ст и бактериално замърсяване.
Коагулацията на водата се извършва с цел да се предизвика групирането на финодиспергира-
ните неразтворени частици о т органичен и неорганичен произход в по-големи частици (фло-
кули) ка то по този начин се улеснява процеса на утаяване. Това се постига чрез третир ане на
водата с реагенти к а т о алуминиев сулфат, железен сулфат и др. Дозите на коагуланта трябва
така да бъдат изчислени в лабораториите на пречиствателните станции, че т о й да се утаи
изцяло или да се задържи във филтрите, без да попада в подаваната вече за консуматора вода.6 4

64
 Комунална хигиена

Утаяването има за цел да отдели грубо диспергираните едри частици, а също и образувалите
се при коагулирането флокули. Това става в утаителни басейни, а степен та на утаяването
зависи ка кто о т големината на масата на частиците, така и о т скоростта на движение на
Водата, филтрирането на водата има за цел да улови и най-малките неразтворени частици и
флокули, неутаени в ута и те л и те . Това става чрез пясъчни филтри, ко и то са главно два вида -
бавни и бързи. Бавните пясъчни филтри представляват големи басейни, в ко и то се подреж­
да филтриращият пясъчно-чакълест материал. Нивото на водата над филтриращия пласт
трябва да бъде постоянно - в рамките на 1,5 т . К апа ц и те тъ т им се движи о т 2000-5000 т 3
вода за денонощие о т декар филтрационна площ. Когато филтърът се пусне в действие за
първи пъ т или след почистването му, качеството на филтрирането не е задоволителното се
подобрява след 12-24 часа, през което време върху филтриращия пласт се образува т . нар. би­
ологична ципа. Благодарение на нея при бавните филтри се улавят финодиспергирани частици
и близо 99% о т бактериалната флора. Производственият период на бавните филтри (пери­
одът между две налагащи се почиствания) зависи о т степен та на замърсяването на водата,
подавана за филтриране и се движи средно о т 15 до 40 дни. Бързите филтри се подреждат
в значително по-малки по размери басейни, ф илтриращ ият пясъчно-чакълест материал е по-
едрозърнест, благодарение на което се постига значително по-голяма филтрационна скорост
о т 5-10 т 3 на час о т кв. метър площ (фиг.18).
Използващ се и съвременни свръхбързи филтри, при ко и то филтрационната скорост
може да достигне 20-60 т 3 за час о т 1 кв. метър филтрираща площ. Промивката на бързите
филтри о т задържалата се материя се извършва в обратна посока на филтрирането. В рам­
к и те на описаната схема е възможно провеждане и на други мероприятия за допълнително
подобряване (кондициониране) качествата на водата:
• обезжелезяване и обезманганяване (намаляване количеството на желязото и мангана )
на водата се извършва чрез т р е т и р а н е т о й с варно мляко и аериране, при което со­
лите на желязото и мангана преминават о т разтворими в неразтворими форми и се
утаяват;
• омекотяване (намаляване т в ъ р д о с т т а ) на водата - чрез прибавяне на варно мляко или
йонитни филтри;
• флуориране на пи тей ната вода с цел понижаване заболяемостта о т зъбен кариес.Като
реагенти се използват предимно натриев флуорит или натриев силикофлуорит;
• дефлуориране на пи тей ната вода - чрез йонообменни смоли, чрез разреждане с вода,
бедната флуор;
• обезсоляване (опресняване) на питейна вода - при ползване на води с много високо
солево съдържание, напр. морска вода. За целта се ползват дестилация, йонообменен
м етод и др.;
• подобряване на биологичните качества на водата - отнася се за води о т повърхност­
ни водоизточници и се постига чрез филтриране на водата ка то преди обработката
на водата се п о ста в ят микросита, ко и то задържат 45 до 95% о т д иатом овите и
синьо-зелените водорасли, намаляват разхода на реагенти и облекчават раб отата на.
ф илтрите.

ф иг.18 Схема на пречистване на вода с бърз филтър

1 - смесване на в о д а та с р а зтв о р на коагулант; 2 - р е а ген тн а камера;
3 - хоризонтален у т а и т е л ; 4 - бърз пясъчен филтър
ХИГИЕНА

Обеззаразяване на питейните води

Подаването на бактериологично чиста бода на населените места обезпечава сигурност
за недопускане на епидемични взривове о т воден произход сред населението. Ето защо се при­
лагат различни методи за унищожаване предимно на патогенната микрофлора, евентуално
попаднала в пи тей ната вода. За обеззаразяването на п и те й н и те води се използват ефектив­
ни методи, ко и т о се разделят на две основни групи - химични методи (хлориране, озониране)
и физични (ултравиолетова радиация, ултразвук). За обеззаразяване на малки количества вода
се ползват преваряване и окислители ка то водороден прекис, йод, калиев перманганат и др.
Химични методи: К ато най-ефективен о т хигиенна, епидемиологична и икономическа
гледна точка п о ч ти навсякъде по света се е наложил м ето д ъ т на хлорирането на пи те й н и те
води. Най-често за хлориране при централно водоснабдяване се използва хлор-газ, ко й то се
дозира със специални апарати. При малки водоснабдявания с нисък дебит, местни водоизточ­
ници и при полеви условия се прилагат хлорни препарати с различно съдържание на активен
хлор - хлорна вар (33-35%), хлорамини (14-26%), калциев хипохлорит (капорит) с 65-75% а кти ­
вен хлор и др. За целта се ползват най-често разтвори на хлорна вар или течна белина, които
се дозират с дозатори с различни устройства на принципа на хидродинамиката.
Механизъм на действие: Хлорът е добре разтворим във вода, където хидролизира до хи-
похлориста и солна киселина:
СЦ + н 20 = HOCL+HCL
Бактерицидният ефект се дължи именно на хипохлористата киселина, която е силен
окислител. Установено е, че хлорът действа върху обмяната на вещ ествата на попадналата
микрофлора във водата и нарушавайки окислително-редукционните процеси, предизвиква ги­
белта й.
Избор на работна доза и Видове хлориране: Работната доза (хлорпотребността) се състои
о т количеството хлор, необходимо за надеждното обеззаразяване на пи тей ната вода.
Видове хлориране: а. обикновено хлориране - прилага се при обеззаразяване на природно
чисти води, изискващи 1-1,5 т д активен хлор на 1 литър вода; б. хлориране с повишени дози
хлор (хиперхлориране) - прилага се при замърсени, съмнителни в епидемиологично отношение
води или след аварии. Използват се работни дози о т 10-20 т д активен хлор на 1 литър вода
к а т о се препоръчва последващо дехлориране с натриев тиосулфат преди подаване на водата
за населението; в. двойно хлориране -препоръчва се при обработката на повърхностни води
за подпомагане раб отата на пречиствателните съоръжения. Освен това се практикува при
дълги водопроводи, при което се подава вода за няколко населени места по тр а се то им с
цел предотвратяване допълнително замърсяване на водата по нейния п ъ т до консуматора;
г. комбинирано хлориране - налага се за подобряване органолептичните качества на водата
и за удължаване бактерицидния ефект на хлора. Най-често това става чрез добавяне на амо­
ниеви соли за подобряване на органолептичните качества на водата. За повишаване бакте­
рицидните качества хлорирането може да се комбинира с ултразвук, ултравиолетови лъчи.
Комбинирано с озониране, хлорирането е значително по-ефективно, при ко е то е намалена и
в е р о я тн о стта за образуване на халоформени съединения (ТХМ).
фактори, влияещи върху ефективността на'хлорирането:
Редица фактори обуславят по-силен или по-слаб бактерициден ефект на едни и същи хлор­
ни препарати. Той се усилва при по-ниска активна реакция (pH) на водата и отслабва при
повишаване с т о й н о с т и т е на pH. При повишаване на тем пературата се усилва и бактерицид­
ният ефект, но при пи те й н и те води този фактор практически не оказва влияние поради ни­
ските им температури. Различните видове патогенни и непатогенни микроорганизми им ат
различна чувстви тел ност към хлора, напр. ентеровирусите са значително по-резистентни
към хлора в сравнение с всички коли-форми. За унищожаване на спорите при спорообразуващи-
т е се изисква по-висока работна доза хлор. Всяка вода съдържа повече или по-малко органична
материя. При прибавянето на активен хлор последният бързо реагира с нея, образувайки ак­
тивни и неактивни съединения. Ако след определено време намерим хлор в такава вода, т о й
се нарича остатъчен активен хлор. Той има две фракции - свободен и свързан остатъчен хлор.
Хлорът, намиращ се във водата ка то хипохлориста киселина, се нарича свободен остатъчен6

66
 Комунална хигиена

хлор и той е индикатор за надежден ефект на обеззаразяването. Ако във водата се намират
амониеви Оони о т органичен или неорганичен произход, хлорът се свързва с т я х ка то образува
хлорамини или други хлорпроизводни, ко и то им ат до 100 пъти по-слаб бактерициден ефект
в сравнение със свободния активен хлор и обуславят наличието на т.нар. свързан остатъчен
хлор в питейната вода. Според изискванията на Наредба №9/2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питеОно-битови нужди, о ста тъ чн и ят хлор в пи тей ната вода трябва да
бъде 0,3-0,4 тд/1 след 30-минутен ко н т а к т .
Разликата между вложеното количество и намереното количество остатъчен хлор се
нарича хлорпоглъщаемост на водата. За различните природни води т я е различна и се обуславя
о т съдържанието на органичната материя и неорганичните вещества, имащи свойства на
редуктори (някои соли на желязото и мангана и др.).
Друг съвременен химичен метод за обеззаразяване на пи тей ната вода е озонирането.
Озонът (0 3) е силен окислител и притежава о т епидемиологична и хигиенна гледна точка след­
ните качества: висок бактерициден ефект, вкл. и за хлорустойчивите вируси, алгите и про-
т о з о и т е и голяма част о т микрозоопланктона; подобрява органолептичните качества на
водата (вкус, мирис, цвят, м ъ тност); отстранява желязото и мангана, разрушава петролни­
т е деривати, разрушава редица органични съединения ка то феноли, пестициди и др.;окислява
цианидите до нетоксични цианати; с предварително озониране при тр е ти р а н е на водите
се разрушавагц т . нар. предшественици, ко и то при хлорирането биха образували канцероген­
ни те трихалометани и други халоформени съединения. Тези данни показват, че озонирането
е сигурен и ефективен м етод при обеззаразяване и подобряване качествата на пи те й н и те
води. Неговото приложение е ограничено поради краткия бактерициден ефект и т о й се полз­
ва обикновено в комбинация с хлориране в пречиствателните станции на о т к р и т и т е водо­
източници (язовири).
физични методи за обеззаразяване: 1. Облъчване с ултравиолетови лъчи, ко и то и м ат из­
разен бактерициден еф ект при използване на УВ-лъчи с дължина на вълната 250-260 п т и при
дебелина на слоя на водата 25 cm след предварително утаяване и филтриране. Облъчването
с ултравиолетови лъчи има предимства пред хлорирането - еф ектъ т се получава след въз­
действие 1-2 минути, при ко е то загиват не само в е ге та ти в н и те форми, но и спорите, виру­
сите и яйцата на хелминтите. 2., Друг ефикасен съвременен физичен м етод е ползването на
ултразвук за обеззаразяване на бодо, но и двата метода не са намерили широко приложение в
п р а кти ка та поради скъпо струващ ите съоръжения и енергия за захранване.

2.6., Източници на замърсяване на водоприемниците

Високата степен на урбанизация с концентриране на населението 8 градовете през по­
следните години, развитието на промишлеността и селското стопанство водят до непре­
къснато увеличение количеството и променят състава на о тп а д н и те води, ко и то пред­
варително пречистени или не попадат във водоприемниците и замърсяват водата. Важен
проблем представлява замърсяването на големите водоприемници, к о и то са и източник на
водоснабдяване.
Основни източници на замърсяване на водоприемниците са фекално-битовите, промишле­
ните и селскостопанските отпадни води.
► фекално-битови води: Те се получават след използването на водопроводна вода о т населе­
нието за различни битови и стопански цели и последващото й постъпване в канализационна­
т а мрежа. Те са мътни, слабо алкални и съдържат значителни количества неорганични и ор­
ганични съединения 8 суспендирано, колоидно и разтворимо състояние. Особено показателен
за степен та на замърсяването на тези отпадни води е те х н и я т бактериологичен състав -
микробното число достига до милиони и десетки милиони в 1 cm3, съдържание на патогенни
микроорганизми, вируси и яйца на хелминти. Обилната микрофлора е главната причина за не­
благоприятните изменения, ко и то настъпват в режима на водоприемниците след заустване
на фекално-битовите води в тях. Значителните количества органична материя, съдържаща
се в тя х рязко увеличава биохимичната по тре бн ост о т кислород и нарушава кислородния ре­
жим на водоприемника и то в а води до нарушаване процесите на самоочистване на водата. 6 7

67
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

► Промишлени отпадни Води: Характерът и степента на замърсяване на водоприемниците

се определя о т използваните технологични процеси в различните производства. Съставът
на отпадъчните води е многообразен и даже за един и същ вид производство се колебае в дос­
т а широки граници.Основни замърсители се явяват предприятията на:
• хранително-вкусовата промишленост - отпадъчните води се отличават със съдържа­
нието си на много органични и неорганични вещества, вкл. амоняк, н и т р и т и и др.Тези
води силно увеличават биохимичната потребност о т кислород, нарушават кислородния
режим и процесите на самоочистване във водоприемника.
• химическа промишленост - отпад н ите води съдържат различни химически съединения -
киселини, основи, бои, метални йони (цинк, мед) и др. Голяма част о т замърсителите
притеж ават бактерицидни свойства и са токсични. Променяйки нормалната флора на
водоприемниците, т е нарушават процесите на самоочистване.
• машиностроене и металообработване - отпадъчните води о т тези производства съ­
държат цинк, олово, хром, мед, цианиди, арсен, никел, желязо, свободни минерални кисели­
ни и др. Те влошават силно органолептичните качества на водата, процесите на само­
очистване и крият висок здравен риск поради високите концентрации на силно токсични
вещества.
• нефтопреработвателна промишленост - т я замърсява водите с нефт и нефтопродук-
ти.Тези замърсители са много устойчиви, бавно се разграждат и се разпространяват на
големи повърхности.
• Хартиенр-целулозна промишленост - характерно е ползването на огромни количества
вода при тези производства. О тпадните води съдържат много органични вещества,
влакна, ко и то трудно се разлагат и др. замърсители.
► Селскостопански отпадни Води:
• Животновъдни комплекси - о тпад н ите им води са богати на органична материя, много
микроорганизми, вкл. причинители на зоонози (туларемия, бруцелоза и др.)
• Средства за растителна защита (пестициди) и изкуствени минерални торове - о т ор­
ганичните замърсители най-голямо значение им ат пестицидите, к о и то променят pH
на водата и намаляват количеството на разтворения кислород. Особено опасни са хло-
рорганичните пестициди, ко и то се отличават с висока устойчивост. Изкуствените ми­
нерални торове, най-често азотни и фосфорни, водят до увеличение съдържанието на
н и т р а т и и фосфати във водоприемниците.

СамопречистВане на Водата
Във водоприемниците п р о ти ч а т физични, химични и биологични процеси на естествено
самоочистване о т попадналите замърсители в тях. Към първата група спадат разреждане
и утаяване на по-едрите суспендирани частици, а към химико-биологичните - окисление и
минерализация на органичните и неорганични вещества и др. Процесите на самоочистване
допринасят за приближаване състава на водата след замърсяването й към нейните първона­
чални природни качества.Тези процеси се повлияват о т сезонните промени, тем пературата
на водата, вида и количеството на замърсителите, микробния антагонизъм и др.

2.7. Санитарна охрана на водоизточниците

Около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване задължи­
телно се създават санитарно-охранителни зони, на те р и то р и я та на ко и т о се забраняват и
ограничават определени дейности, с цел запазване качеството и количеството на водата.
Санитарно-охранителните зони се устр о й в а т в т р и пояса - I, II и III, границите на ко и то
се определят в зависимост о т вида на водоизточника, хидроложките и хидрогеоложките
особености и топографията на терена и о т възможностите за използването на част о т
тя х за стопански нужди. Първият най-вътрешен пояс I е зона на строга охрана на водата и
водовземните съоръжения и резервоарите за чиста вода. Д остъпът на външни лица в него
е забранен, а обслужващият персонал се подлага на периодични медицински прегледи и из­
следвания за чревно заразоносителство. Терените, определени за пояс I на санитарно-охрани-6 8

68
 Комунална хигиена

телната зона, задължително се ограждат с трайна ограда и обозначават с предупредителни

надписи. В него се забраняват всички дейности, ко и то не са свързани с експлоатацията на
обекта или с изпълнението на противоерозионни, залесителни и др. мероприятия. Размерите
на терените, попадащи в пояс I са различни в зависимост о т вида на водоизточника. Тези
размери са значителни при водовземания о т реки (500 т над водовземането и 50 т под него)
и о т язовири (1000 т о т водовземното съоръжение срещу течението, к а кто и ивица с широ­
чина 50 т о т границата на водния обект). За водоизточници о т подземни води в защитени
водни обекти, над ко и то е разположен водонепропусклив пласт и за водоизточници, разпо­
ложени в регулационните граници на населените места, размерът на пояс I е о т 5 до 15 т о т
всички страни на водоизточника. При незащитени подземни водни обекти размерът на пояс
I се определя въз основа на хидрогеоложки проучвания, ко и то трябва да осигурят опазването
ка кто на ч и с т о т а т а на водите, така и дебита на водоизточника. В т о р и я т среден пояс II се
разполага над или около пояс I според вида на водоизточника и има за цел опазване водата на
водоизточника о т замърсяване с биологични, бързо разпадащи се, лесно разграждащи се и раз­
творими и силно сорбируеми вещества, ка кт о и о т дейности, водещи до намаляване дебита
на водоизточника. Размерите му са различни според вида на водовземането. Т р е ти я т външен
пояс III има за цел опазване на водата о т замърсяване с бавно разграждащи се трудноразтво-
рими и несорбируеми вещества. При о т к р и т и т е водоизточници (реки, язовири) размерите
на пояс III обхващ ат цялата водосборна област. В пояси II и III се забраняват или ограничават
дейности, к о и то м огат да доведат до влошаване качеството на водата к а т о наторяване с
естествени й изкуствени торове, прилагане на препарати за растителна защита и др. и се
предвиждат залесителни и противоерозионни мероприятия.

В. ХИГИЕНА НА ПОЧВАТА. ОЧИСТВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

ОТ ОТПАДЪЦИ

Почвата е повърхностният слой на земната кора, сформиран о т съвместните дейст­

вия на климата, р а сти те л н о стта , почвените организми. Дълбочината На този слой може
да се колебае о т няколко милиметра върху скалните породи до 10 к т . О т хигиенна гледна
точка най-голямо значение има слоя почва о т 0-30 cm. Почвата е важно звено в кръговрата
и превръщането на вещ ествата в природата. О т тип а почва и химическия й състав зависи
р а с ти те л н о с тта в дадена м естност, химичния състав на хранителните продукти к а кто о т
растителен, та ка и о т животински произход. Недостигът или излишъкът в почвата на едни
или други химични елементи води до техния недостиг или излишък в хранителните продукти
или във водата, ко е то оказва влияние върху здравето на населението. О т физико-химичните
свойства на почвата зависи дълбочината и състава на подземните води. Със своя воден, т о ­
плинен и въздушен режим почвата оказва влияние върху микроклимата на населените места
и на жилищата, ко е то се о т ч и т а при избора на терени за стр о и те л ств о и при планиране на
населените места.

3.1. С троеж и качества на почвата

Здравното значение на почвата се обуславя до голяма степен о т нейния произход, струк­
тура и физически свойства. За строежа и качествата на почвата голямо значение и м ат
почвообразуВащите фактори, о т ко и то по-важни са Видът и съставът на почвата, релефът на
местността, климатът, почвените организми и социалната дейност на човека.
Механичен ст р о е ж на почвата: Почвата се състои о т твърда, течна и газообразна
част. Механичният строеж на почвата се определя о т големината на почвените зърна, о т
ко и то т я е съставена .Различават се едрозърнести (чакълести, песъчливи и др.) и дребнозър­
нести ( глинести, торфени) почви С трое ж ъ т на почвата определя физичните й качества:
порьозност, Водоемкост, капилярност, хигроскопичност и изпаряемост. Едрозърнестите почви
и м а т големи пори и добре пропускат въздуха и водата. Добрата им аерация осигурява необ-6 9

69
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ходимия кислород за окислението на органичните Вещества. Те са сухи и не се заблатяват.

Дребнозърнестите почВи и м ат голяма Водоемкост, хигроскопичност и капилярност, поради
което задържат голямо количество влага, затова са студени. Тези почви са "нездрави" - при
т я х органичните материи се разпадат бавно поради слабата им аерация и висока влажност.
Почвен въздух: Въздухът, който изпълва почвените пори се намира в състояние на по­
стоянен обмен с атмосферния въздух. Под влиянието на различни фактори (промени в атмос­
ферното налягане, разликата в тем пературата на въздуха на почвата и прилежащия към нея
атмосферен въздух, колебанията 8 нивото на грун товите води, валежи, скорост на вятъра и
др.) въздухът в почвата се намира във възходящо или низходящо движение. Химичният състав
на почвения въздух се отличава значително 8 количествено отношение о т атмосферния - въ­
глеродният диоксид може да достигне до 15% и повече, а кислородът да спадне до 5%. В силно
замърсените почви (сметища, септични ями и др.) почвеният въздух съдържа амоняк, метан,
сероводород и др., ко и то м огат да д остигнат високи концентрации при проникването им
в подземни съоръжения и етажи, особено през зимата. О т повърхностния слой на почвата 8
атмосферния въздух преминават също значителни количества прах и микроорганизми.
Почвена влага: В почвата винаги се съдържа малко или много влага, постъпваща о т а т ­
мосферните или грунтови води. Едрозърнестата почва може да задържа вода около 20%, гли­
нестата - до 70% о т масата й, а водата в торф ените почви може да надвиши масата им
десетократнсуПочвената влага оказва значително въздействие върху топлинните свойства
на почвата. '
Температура на почвата: Голямо хигиенно значение им ат топлинните свойства на поч­
вата, ко и то оказват влияние на микроклимата в съ о тве тн а та м естност. Сухата, тъмна
на цвят почва и богата на хумус се загрява по-бързо в сравнение със светлата и влажна поч­
ва. Денонощните колебания на тем пературата на почвата се наблюдават на дълбочина до
1 т , а сезонните - до 12-20 т , ка то колебанията на тем пературата на въздуха се предават
на тем пературата на почвата със закъснение няколко месеца. Ето защо тем п ературата на
помещенията 8 подземните етажи са no-умерени (през л я т о т о - по-ниски, през зимата - по-
високи) о т външната температура. Хигиенно значение има и дълбочината, до която почвата
замръзва през зимата. При нашите географски условия рядко се установява температура на
замръзване на почвата под 0,5 т дълбочина. Топлинните свойства на почвата трябва да се
им ат предвид при определяне дълбочината на основите на сградите, водопроводните и ка­
нализационни системи и др.
ХимичеЯ състав и замърсяване на почвата: Химичният състав се обуславя о т е с т е с т ­
вените процеси, протичащ и в нея, о т вещ ествата, внесени за повишаване на плодородието
й и о т замърсяването й с промишлени и битови отпадъци. Почвата съдържа всички о т к р и т и
досега химични елементи.Химичният състав на почвата в отделни райони, дори и без да са
много отдалечени, е твърде различен.Това се дължи на неравномерното разпределение на хи­
мичните елементи в литосферата и на разнообразието на почвообразуващите фактори. Не­
д остигъ т или излишъкът на някои микроелементи в почвата може да доведе до определени
ендемични заболявания, наречени биогеохимични (ендемична гуша, кариес, флуороза и др.). Върху
химичния състав на почвата съществено влияние оказва съвременната индустриализация и
химизация на селското стопанство. В нашата страна ежегодно се внасят 8 почвата големи
количества изкуствени торове, тонове битови отпадъци и отпадъци о т промишлеността.
Почти всички обработваеми земи у нас м огат да бъдат разгледани ка то потенциално за­
мърсени с пестициди и торове. Много о т използваните в селското стопанство пестициди
са трудно разтворими (хлорорганични) и се задържат в почвата десетки години. Наред с
пестицидите об ект на контрол в нашата страна през последните десетилетия са и дру­
ги групи органични замърсители ка то полиароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили.
Прекомерното внасяне на изкуствени торове в почвата води до рязко увеличаване на нитра­
т и т е 8 редица зеленчуци и плодове, в подпочвените води, а заедно с то в а и до увеличаване
съдържанието на някои микроелементи ка то бор и манган. Почвите около крупни промиш­
лени предприятия у нас са замърсени с тежки метали ка то олово, кадмий, арсен, цинк, мед 8
радиус о т 5 до 10 к т . Характерна особеност на замърсяване на почвите с теж ки метали е
неговата продължителност поради голямата тр уд н о ст тези замърсители да се превърнат 7 0

70
 Комунална хигиена

6 нетоксични съединения. При по-високи концентрации в почвата, т е ж к и т е метали проник­

в а т чрез кореновата система на растенията и се на тр упва т в л истната маса и плодовете
(биокумулация).Тези замърсители нарушават естествен ите биологични процеси в почвата,
а някои о т т я х (стронций, цезий, хлорорганични пестициди и др.) по пътя на хранителната
верига д о с т и га т до човека ка то оказват не само токсично въздействие, но водят до пони­
жаване реактивноста на организма, до ранни и късни генотоксични и невротоксични проме­
ни. Голяма опасност за здравето на населението представлява замърсяването на почвата с
радиоактивни Вещества, имащи по-голям период на полуразпад (905r и 137Cs), което може да се
наблюдава при получаване, транспортиране и обогатяване на рудите в уранодобивната и
миннодобивната промишленост.
Микроорганизми и паразити В почвата: За здравната оценка на почвата о т значение е
наличието на микроорганизми в нея, ч и й то брой е в зависимост о т : количеството органична
материя, влагата, тем пературата, механичния строеж на почвата, р а с ти те л н о стта , ин­
те н зи вн о стта на ултравиолетовата радиация, подкисляването на почвите, микробния ан­
тагонизъм и др. О т всички среди, заобикалящи човека, почвата е най-богата на микроорганиз­
ми. Средно в 1 д почва се намират около 100000 микроорганизма, а при силно замърсени почви
те хн и ят брой може да достигне до милиард. Най-много микроорганизми има на дълбочина
10-15 cm, тъ й к а т о та м т е са защитени о т бактерицидното действие на ултравиолетова­
т а радиация. На по-голяма дълбочина те х н и я т брой намалява и при дълбочина 8 м етра по чти
не се срещат. Почвените микроорганизми се отличават с висока ензимна производителност,
способност за спорообразуване и антибиотична акти вн о ст. Това до голяма степен определя
микробния антагонизъм, подпомагащ самоочистването на почвата о т патогенните микро­
организми. В почвата се срещ ат сапрофитни и патогенни микроорганизми. Сапрофитните
микроорганизми се подразделят в т р и групи: 1. минерализиращи; 2. окислителни; 3. микроор­
ганизми, участващи в синтезата на хумусните вещества в почвата. Първите две групи сап­
рофитни микроорганизми осъществяват самоочистването на почвата. Минерализацията
на органичните вещества 8 почвата се извършва о т първата група микроорганизми, ко и то
биват аеробни и анаеробни, също спороносни и неспороносни. В то р и я т е та п на превръщане
на органичната материя, т . нар. нитрификация се извършва о т окислителни сапрофитни
микроорганизми, ко и то са изключително аеробни. В зависимост о т функциите си т е се раз­
делят на няколко групи:
• нитрифициращи бактерии (Nitrosomonas, Nitrobacter) - окисляват амоняка до н и т р и т и ,
а н и т р и т и т е до н и т р а т и ;
• сулфатни микроорганизми -превръщ ат сероводорода в сулфати;
• фосфатни микроорганизми - окисляват отделения о т разпадането на белтъците фос­
фор до фосфати;
• карбонатни микроорганизми - превръщат въглеродния диоксид в карбонати.
Получените минерални вещества са добри естествени торове и м огат да се ползват о т ­
ново о т растенията. Аеробното разпадане на органичните вещества е по-благоприятно о т
хигиенно гледище - протича много по-бързо поради високата ензимна а кти в н о с т на аеробна­
т а микрофлора, не води до отделяне на зловонни газове (амоняк, метан, сероводород, индол,
меркаптани). Затова е необходимо да се създават аеробни условия за гниене на органичната
материя чрез съ о тве тно обработване на почвата. Наред с процесите на разпадане на ор­
ганичните вещества в почвата п р о ти ч а т и процеси на синтез, в резултат на което се об-.
разува сложният продукт хумус (тъмна, богата на органични вещества маса, която съдържа
хуминова киселина, лигнини, протеини, масти, органични киселини и др. и представлява ценен
т о р за растенията ).
Патогенните микроорганизми попадат в почвата о т трупове, екскрети, секрети и др.
В почвата т е не намират благоприятни условия и бързо загиват.Това се обяснява с м ощ ното
антагонистично действие на почвените сапрофити. П атогенните микроорганизми в почва­
т а се разделят на две групи:
• постоянно обитаващи почвата - към т я х се о т н а с я т Clostr.perfringens, Clostr.tetani,
B.anthracis, различни гъбички и плесени и др. Те се задържат в почвата с години. Такива
са причинителите на тетануса, газовата гангрена, ботулизма. Всички т е са анаеробни.7 1

71
ХИГИЕНА

Единственият аеробен патогенен спорообразуващ микроорганизъм е B.anthracis, ко й то

попада в почвата чрез труповете на умрели о т антракс животни.Спорите му запаз­
в а т жизнеността си до 35 години. Това налага стр о г здравен и ветеринарен контрол
с цел недопускане заразяване на почвата с антраксни спори, ко и то с т а в а т причина за
заболявания сред ж и вотни те , а чрез тя х и на хората.
• Временно обитаващи почвата - причинителите на туберкулозата, туларемията, бру-
целозата, вирусите на х е п а ти т А, полиомиелита и др. Те запазват своята жизненост
в продължение на няколко седмици или месеца, напр. причинителите на коремния тиф,
дизентерия, холера, бруцелоза, туберкулоза, някои ентеровируси.
Геохелминтози: Почвата играе роля за развитието и разпространението на някои гео-
хелминтози, причинявани о т паразити, при ко и то яйцата д о сти га т инвазионен стадий в
почвата. Такива са аскаридозата, трихоцефалозата, анкилостомидозата и др. Яйцата на хел-
м и н ти т е попадат в организма на човека чрез замърсени с почва зеленчуци и плодове.

3.2. Показатели за здравна оценка на почвата

Оценката се извършва по следните групи индикатори: физични, химични и бактериоло­
гични.
а. физични показатели - основно значение и м ат размерът на почвените частици, порьо­
зността, водоемкостта и въздушното съдържание. О т тя х зависят механичното очистване
на водата, развитието на сапрофитните микроорганизми, минерализацията на органичните
вещества.
б. химични показатели - а зо тъ т служи ка то показател на общ ото количество минерали­
зирана и неминерализирана органична материя. По наличието на амоняк, н и т р и ти , н и т р а т и
и сероводород в почвата се съди за различните етапи на минерализация на органичната ма­
терия. Химически показател за замърсяване и самоочистване на почви е така нар. санитарно
число, представляващо отнош ението на количеството почвен белтъчен азот (а зо тъ т на
хумуса) и количеството на органичния азот. На табл. 8 е представена оценка на здравно-хиги­
енното състояние на почвата въз основа на с т о й н о с т т а на санитарното число:

Табл. 8 Оценка на почвения ста ту с въз основа на санитарното число

Състояние на. почвата Санитарно число

Силно замърсена По-малко от 0,70
Средно замърсена 0,70-0,85
Слабо замърсена 0,85-0,98
Практически чиста Повече от 0,98

О т химическите показатели водещо значение и м а т пестициди, изкуствени торове,

теж ки метали и др., замърсяващи почвата. За да се установи динамиката в замърсяването на
почвата (мониторинг) се определят постоянни пунктове за наблюдение, имащи представи­
тел ност за определени площи. Безопасните нива на концентрациите на вещ ествата в почва­
т а им ат четири основни количествени показатели: 1. транслокационен - този показател на
вредност определя способността на химическите вещества да преминават о т повърхност­
ния слой на почвата чрез кореновата система на растенията и да се на трупват в зелената
им маса и плодовете; 2. миграционен въздушен показател на вредност е способността на
химическите вещества да преминават о т повърхностния слой почва в атмосферния въздух;
3. миграционният воден показател на вредност е способността на химическите вещества да
преминават о т повърхностния слой почва в повърхностните водоизточници и в подземните
грунтови води. 4. общосанитарен - във всички случаи концентрациите на токсичните веще­
ства трябва да не са по-високи о т тези, ко и то осигуряват нормалното съществуване на
почвената биоценоза. Използват се някои организми-индикатори: лишеи, иглолистни видове,7 2

72
 Комунална хигиена

дъждовни червеи и др. Установените прагови концентрации на миграция в растенията, вода­

т а и въздуха се сравняват и се определя лимитиращ ият показател за даден замърсител.
в. бактериологични показатели. К ато критерий за микробно замърсяване служат санитар-
нопоказателните микроорганизми (коли, ентерококи, клостридии), а за органично - общ ото
количество на почвената сапрофитна микрофлора - т.нар. микробно число. М икробното чис­
ло в чисти почви е о т порядъка на няколко хиляди, а при замърсени почви - о т с т о т и ц и хиляди
до милиони. На табл.9 е представена оценка на микробиологичния с т а ту с на почвите в зави­
симост о т с т о й н о с т т а на качествените показатели коли-титър и Cl.perfringens т и т ъ р :

Табл. 9 Оценка на почвения с т а ту с въз основа на микробиологични критерии

Състояние на почвата Коли-титър Cl.perfringens титър

Силно замърсена 0,001 и по-малко 0,0001 и по-малко
Средно замърсена 0,01-0, 001 0,01-0,0001
Слабо замърсена 1,0-0,01 0,1-0,01
Чиста 1,0 и повече 0,1 и повече

3.3. Очистване на населените места о т отпадъци

Д ейностите по управление на отпадъците включват събиране, транспортиране, временно
съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъците, вкл. осъществяване контрол
над тези операции. Тези процеси им ат изключително важно здравно, естетично и стопанско
значение и представляват основни звена в системата о т мероприятия за опазване ч и с т о т а т а
на околната среда. Особено актуален стана проблемът за събирането и обезвреждането на о т ­
падъците в условията на големите наши градове през последните няколко години.
Отпадък е вещество, предмет или част о т предмет, ко й то няма предварително непо­
средствено приложение. Съгласно действащия у нас Закон за управление на отпадъците о т
2003 г. и Наредба за класификация на отпадъците о т 2004 г. т е се подразделят на:
• битови - резултат о т жизнената дейност на хората в домовете им, в администра­
т и в н и т е , социалните и обСцествени сгради;
• производствени - резултат о т промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност;
• строителни - резултат о т изграждане/реконструкция или разрушаване на сгради;
• опарнй - отпадъци, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото
здраве и околната среда, напр. специфични болнични отпадъци, опасни за здравето и др.
Класифицирането на отпадъците осигурява екологосъобразното им управление с цел да
се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човеш кото здраве и
околната среда.
О тпадъците в населените места биват течни и твърди. Към течните отпадъци се о тн а ­
ся т дъждовните води, отпадъчните води о т промишлените предприятия, комунално-бито­
ви те води (отпадни води о т кухни, тоалетни, бани, перални, о т почистването на жилищата
и др.). Към твърдите отпадъци спадат уличната и домашна смет, отпадъци о т промишлени
предприятия, заведения за обществено хранене, ведом ствата и др. За очистване на населе­
н и те места о т отпадъци същ ествуват две системи: извозна и канализационна. За твъ р д и те
отпадъци извозната система е единствена, а за т е ч н и т е се прилагат и двете системи в
зависимост о т условията. В някои страни канализацията се използва к а т о приемател и на
твърди органични отпадъци, ко и то подлежат на органично разграждане.
Във всяка система на очистване на населените места о т отпадъци съществуват тр и етапа:
1. Етап на събиране,
2. Етап на отстраняване,
3. Етап на обезвреждане и оползотворяване на отпадъците.
При всеки един о т тези етапи на тр е ти р а не на отпадъците трябва да се сведе до мини­
мум възможния к о н т а к т на човека и елементите на околната среда с т я х до окончателното
им обезвреждане.

73
ХИГИЕНА

О чистване на населените м еста о т твъ рд и отпадъци

За събиране и временно съхраняване на твъ рд ите отпадъци о т домакинствата се полз­
в а т кофи с капак, чието съдържание трябва да се изхвърля 1-2 пъти на ден в уличните или
дворни съдове за смет (метални кофи или контейнери), ко и то трябва да са разположени на
съответни площадки. В съвременните градовз се прилага разделно събиране на отпадъците
и по-рационалното им използване за различни цели: стъклените - за производство на стъкло,
металните - за суровина за леярни, харти ята - за производство на рециклирана хартия и др.
Събирането се извършва в специално пригодени за целта контейнери, оцветени в различен
ц вят и съответен надпис. През последните няколко години разделното събиране с цел ре­
циклиране на отпадъци о т домакинствата се въвежда във всички големи наши градове.
Етапът на отстраняване включва ежедневно извозване на отпадъците о т специализи­
ран транспорт за обезвреждане и оползотворяване. Т ретият етап включва обезвреждане на
твъ рд и те отпадъци, което се извършва посредством следните методи:
• физични методи (изгаряне): Твърдите отпадъци се обезвреждат чрез изгаряне в специ­
ални пещи или заводи. Този метод има безспорни хигиенни, епидемиологични и икономически
предимства: обезвреждането протича радикално и бързо; съкращава се тр а н с п о р тъ т като
отпада необходимостта о т извозване на с м е тт а далеч о т населените места; не са необ­
ходими големи землени участъци; отделените при изгарянето пара, топлина и др. м огат да
бъдат рационално използвани. Изгарянето на твъ рд и те отпадъци може да бъде препоръчано
в следните случаи: 1. за големите градове, където е трудно заделянето на големи площи за
компостиране и сметища и където се налага извозването на с м е тт а на големи разстояния;
2. В курортни местности, където граничните те ри то ри и обикновено се ползват за оздрави­
телни цели и проблемът за обезвреждане на отпадъците изисква срочно решение; 3. В голе­
ми болници, Ветеринарни учреждения и др., където част о т отпадъците са епидемиологично
опасни и изгарянето е най-подходящ метод за обезвреждане. В съвременните специализирани
пещи за изгаряне на твърди отпадъци тем пературата на горене достига 1000-1350°С. При
тази температура дори отпадъците о т болничните отделения с висока влажност изгарят
напълно без да замърсят атмосферния въздух. При изгаряне на отпадъците в големи заводи е
икономически изгодно използването на образуваната топлина за различни цели.
• Химически методи: Рядко се използват, тъй ка то по чти винаги д е й ств а т повърхност-
HQ и не са подходящи за обезвреждане на твъ р д и те отпадъци. М огат да се ползват за дезин­
фекция на съдовете за см ет и на специализирания транспорт.
• Биологични методи: Най-голямо приложение в практиката намират естествените и
усъвършенстваните биологични методи, ка то за целта се ползват т.нар. организирани смети­
ща (депа), компостни купчини, различни видове биотермични камери. Почвеното депониране
на твърди битови отпадъци е утвърден във времето метод за т я х н о то обезвреждане. В
световната практика, където процесите на управление на отпадъците, включително и би­
т о в и те , са утвърдени и доказани във времето, почвеното депониране остава основен метод
за обезвреждане на този вид отпадъци. За сметища най-често се избират пустеещи терени
с дълбоки подпочвени води, намиращи се извън населените места. За недопускане на външни
лица и ж ивотни в тях, см етищ ата се ограждат.С цел осигуряване на по-бързо обезвреждане,
отпадъците се разстилат в слой с дебелина 30 см и се засипват ежедневно с такъв слой пръст.
При тези условия органичните материи през л я т о т о минерализират за 2-3 месеца. Депата
за твърди отпадъци би следвало да се разглеждат ка то своеобразен потенциален източник
за възможно неблагоприятно въздействие върху елементите на околната среда и върху здрав­
но то състояние на населението. Като основни причини се посочват специфични органични
замърсители о т групата на летливите халогенирани въглеводороди, полиароматни въглеводо­
роди, въглероден диоксид, метан, сметищния прах, а също така теж ки метали и арсен.
Номпостирането на твъ р д и те отпадъци е практичен м етод за т я х н о т о обезвреждане,
ко й то може широко да се прилага в селските населени места. Номпостирането се извършва
върху специално подготвена за целта площадка върху непропусклив терен (циментирана или
трамбована с глина). Върху площадката се разстила рехава пръст, шума, слама или друг порьо-
зен материал, дебел около 10-15 cm, и върху този пласт ежедневно се разстилат отделените
о т домакинството отпадъци, ка то тя хн а та дебелина не трябва да превишава 10-15 cm.

74
 Комунална хигиена

Веднага след изхвърлянето им т е се покриват с нов пласт порьозен материал, докато куп­
чината достигне ширина 2-3 т и височина 1-1,5 т . Понеже в купчината лесно навлиза въздух,
гниенето на органичните материи е аеробно, термофилно и бързо. След 10-20 дни темпера­
т у р а т а във въ тр е ш н о стта на купчината достига 65-70 °С, при което се установява топлин­
но унищожаване на патогенните микроорганизми и яйцата на хелминтите. При тези условия
гниенето завършва обикновено за 4-5 месеца, а обезвредената маса може да се използва ка то
ценен то р . Биотермичният метод включва използването на големи биотермични камери с
вм естим ост о т 50 до 300 т 3, дъното на ко и то се изгражда с решетъчни отвори, през кои­
т о камерите се изпразват. М ето д ъ т е с големи предимства, тъ й ка то гниенето е бързо и
термофилно - тем п е р а тур а та достига до 72-75 °С, а минерализацията завършва за около 1-2
месеца в зависимост о т вида на отпадъците и тем пературата на въздуха. Широко използван
метод в селата е т . нар. примитивен почвен метод. О тпадъците се депонират в изкопани
ями в отдалечена о т жилището и местни водоизточници част на парцела и периодично се
засипват с пръст.

Очистване на населените места о т течни отпадъци

Извозна система: Тя се прилага 6 случаи когато липсва централна канализация в съ о тв е т­
н о то населено м ясто (села, вилни зони и др.). За събиране на т е ч н и т е отпадъци о т всяко
жилище или обществена сграда е необходимо устройване на закрити помийни ями, в ко и то
постъ пват оп&падни води о т тоалетни, кухни и бани. Най-добрият вариант е тези ями да
бъдат с водорепрОницаеми стени, т и п септични ями с две или т р и секции, к о и то са устро­
ени така, че да се извършва биологично самоочистване на т е ч н и т е отпадъци. Устройването
на попивни помийни ями, при ко и то се избягва необходимостта о т изгребване, е допустимо
само, ако водоснабдяването е централно. При т я х обаче има реален риск за замърсяване на
грун то в и те води в района, (напр. водата на близо разположен кладенец), поради което полз­
ването им трябва да се ограничи. О тстраняването на т е ч н и т е отпадъци при извозната сис­
тема се съпровожда о т минимално замърсяване на околната среда когато се използват ка то
специализиран тр а н сп о р т автоцистерни с вакуумно засмукване. Друг м етод за обезвреждане
на течни отпадъци, най-вече в селски населени места е почвения чрез т.нар. асенизационни по­
лета. Те трябва да бъдат разположени на разстояние най-малко 1000 т о т населеното място
и водоизточниците, площта им се разделя на участъци и се огражда със земен насип и зелени
насаждения. Течните отпадъци се изливат върху участъците на асенизационното поле и слес|
това се изорават. В резултат на самоочистването органичните материи се минерализират
и първите две години след заливането терен ъ т може да се използва за засяване с технически
култури, а след т р е т а т а година може да се отглеж дат и други селскостопански култури.
Най-добро решение на проблема за обезвреждане на т е ч н и т е отпадъци о т неканализирани-
т е селища или селищни райони се постига при изливане съдържимото на специализираните
автоцистерни в специални преливни станции, о ткъ д е то по колекторите на канализацията
постъ пват в градската пречиствателна станция за канални води.
Канализационна система: Тя има важно здравно-хигиенно и противоепидемично значение
за отстраняване на т е ч н и т е отпадъци о т населените места. Във всички населени места, къ-
д е то има канализация, заболяемостта о т заразни болести е значително по-ниска. Наличието
на централна канализация създава предпоставки за изразходване на по-големи количества вода
за поддържане на лична и обществена хигиена, позволява бързо отстраняване на отпадъците.
Веднъж изградена, канализационната система е икономична за поддържане.
Канализационната система се състои о т следните елементи: 1. приемници за непосред­
ствено поемане на т е ч н и т е отпадъци на м я с то то на т я х н о т о образуване; 2. съоръжения
за отстраняване на т е ч н и т е отпадъци - мрежа о т канални тръби; 3. съоръжения за обез­
вреждане на отпадъците; 4. устройства за отвеждане на пречистените води в естествени
водоеми.
Основно хигиенно изискване към приемниците (мивки, тоалетни чинии, писоари, бидета
и др.) е т е да са свързани с каналната мрежа посредством сифонно устройство, ко е то чрез
задържаната в него вода спира нахлуването в помещенията на газове о т канализацията. Тръб­
ната мрежа на канализационната система трябва да се изгражда о т здрави, добре свързани

75
ХИГИЕНА

една с друга тръби, разположени под нивото на водопровода. О чистването на каналните води
се състои в подобряване на т е х н и те физични, химични и биологични свойства чрез отстр аня­
ване на суспендираните и разтворени замърсители. Това се постига по механични, биологични
и химични начини, представляващи отделни стъпала на един комплексен процес, извършван в
съвременните пречиствателни станции за отпадни води. Механичното очистване на едрите
фракции се осъществява посредством решетки, пясъкоуловители и др., а на малките части­
ци - чрез утаителни басейни. По-леките о т водата замърсители се задържат в маслоуловите-
ли. Биологичното очистване се състои в минерализиране на онези органични съставки, ко и то
не м огат да се отд ел ят по механичен начин. За целта се ползват съоръжения, възпроизвеж­
дащи процесите на самоочистване на почвата (биологични филтри) или на естествен ите
водоеми (аеротанкове). Биологичните филтри са резервоари с дренирано дъно, напълнени с
порьозна материя.За постигане на добра аерация водите се разпръскват върху повърхност­
т а на филтъра или през него се продухва въздух (аерофилтър). В големите пречиствателни
станции широко се прилагат аеротанкове - относително тесни и дълги басейни, задържащи
и аериращи няколко часа водата чрез подаване на дъното им на въздух о т компресори.След
излизане о т биофилтрите или аеротанковете водата се задържа във вторични утаители и
там , ка то се отдели б о га та та на микроорганизми активна тиня, се избистря. После се хлори­
ра и се отвежда в естествен водоприемник. У та й ки те о т у т а и те л и те се подлагат на компо-
стиране или на ^ерм е нтативно разграждане в големи закрити резервоари (метантанкове). В
т я х се о тд ел я т биогаз и тиня, която след изсушаване се използва за то р .

4. ХИГИЕНА НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА. УРБАНИЗАЦИЯ.

Ж И Л И Щ Н А ХИГИЕНА

Хигиенни основи на избора, функционалното зониране и организацията

на т е р и т о р и я т а на населените места
В населените места - форма на пространствена организация на общ еството, са концен­
трирани значителни материални и човешки ресурси. Планирането и благоустрояването на
населените места оказва непосредствено влияние върху състоянието на околната среда и
има съществено здравно значение. Планирането и изграждането на населените места у нас се
основава на Определени принципи, градообразуващи фактори и теренни условия. Целта им е
осигуряването на благоприятни условия за обитаване, труд и отд их на населението.

4.1. Градообразуващи фактори

Възникването и развитието на селищата се осъществява на базата на основния действащ
фактор - икономическия (промишленост, селско стопанство, търговия и др.). Градообразуващ
фактор е преди всичко наличието на природни ресурси за развитието на промишлеността.
Често градообразуващ фактор е междуселищният тран спорт (морски, речен, железопътен,
автомобилен, въздушен). О б е кти те на културно-историческото наследство, природните за-
бележителности и м естата с подходящи климатични условия и минерални водни ресурси им ат
също изявена градообразуваща роля. Такава роля им ат още административните, културните
и научните учреждения, наличието на близки пазари за селскостопанска продукция и др.

4.2. Здравни изисквания към терена и т е р и т о р и я т а на населеното място

Теренът се смята за благоприятен, когато има достатъчен наклон (1-6°) за о тти ч а н е
на дъждовните води. М естности със силно пресечен релеф затрудняват с тр о и те л с т в о т о
на санитарно-техническите съоръжения к а т о водопроводи, канализация и др. и транспорта.
Теренът не бива да е заблатен или да се залива о т реки и езера. Почвата трябва да е суха, с ни­
сък стоеж на подпочвените води. Територията, върху която е застроено населеното място
предопределя до голяма степен някои о т основните проблеми по създаване на благоприятна

76
 Комунална хигиена

среда за обитаване. Климатът на те р и то р и я та има силно изразено биологично Въздействие.

Поради това, когато някои о т климатообразуващите фактори са неблагоприятни, е възмож­
но чрез подходящи градоустройствени решения ка то система на застрояване, ориентация
на уличната мрежа, отводняване, озеленяване съществено да се подобри микроклиматът на
населеното м ясто .Слънчевата радиация има значение ка кто за температурния режим на въз­
духа, почвата и водните басейни, така и за жизнените процеси. Поради то в а т е р и то р и и те ,
получаващи повече слънчева енергия и такива, ко и то са добре аерирани, но защитени о т
силни студени, горещи или сухи ветрове са за предпочитане при застрояване на населените
места. Релефът на м е с тн о с т та оказва влияние върху микроклимата на селищата. Планински­
т е селища, разположени върху стръмни терени с наклон под 30% върху склонове с насочен на
юг наклон се характеризират най-често с благоприятен микроклимат, чи ст въздух и чиста
почва. Разполагането на селищата върху много стръмни терени затруднява движението на
транспорта и изграждането на благоустройствени съоръжения. В селища, построени на рав­
нинен терен, неблагоприятни условия са п л и тки те подпочвени води, ко и т о овлажняват сгра­
д и те и затрудняват функционирането на канализацията. Особено голямо е значението на во­
дния фактор. В селища, ко и то им ат повърхностни водоеми (река, езеро, море) или граничат с
тях, м икроклиматът е благоприятен, ар хи те ктур н о то оформление е красиво, съществуват
условия за воден спорт и транспорт и др. Териториите, богати на природни зелени масиви
се пр едпочи тат за селищно застрояване поради благоприятното влияние на зелената расти­
те л н о ст върх/микроклимата, ч и с т о т а т а на въздуха и др. фактори.
Г
4.2.1. Зониране на тер и то р и ята на населеното място
О тделните елементи на населените места и особено на градовете се характеризират
със специфични о т хигиенна гледна точка особености и функционални предназначения. Избяг­
ването на о тр и ц а те л н и те въздействия и използването на благоприятния ефект на фактори­
т е и елем ентите на средата за обитаване и отд их при съвременното градоустройство се
осъществява посредством обособяването на функционални зони.Според действащ ите у нас
о т 2003 г. правила и нормативи за устрой ство на отделните видове т е р и то р и и и устрой-
ствени зони се определят следните те р и то р и и с основно предназначение:
1. урбанизирани те р и то р и и (населени места и селищни образувания);
2. земеделски те р и то р и и ;
3. горски те р и то р и и ;
4. защитени те р и то р и и ;
5. наруиюни т е р и то р и и за възстановяване.
С обидите устройствени планове на градовете и землищата им (или на части о т тях)
и на селищните образувания с национално значение се определя общ ото (преобладаващото)
предназначение за обединени в зони и те р и то р и и множество поземлени им оти със сходни
характеристики.
Предназначението на т е р и т о р и и т е и поземлените и м оти може да бъде:
• за жилищни нужди;
• за производствени и складови дейности;
• за рекреационни дейности;
• за озеленени площи;
• за спорт и атракции;
• за културно-историческо наследство;
• за обществено и делово обслужване;
• за движение и транспорт;
• за инженерно-техническа инфраструктура и др.
С общ устройствен план на град или селищно образувание м о га т да се определят следни­
т е типове устройствени зони:
1. жилищни (Ж);
2. производствени и складови (П);
3. рекреационни (О);
4. смесени (С).

77
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------- -----------------------------

4.2.2. У стр о й ств о на жилищни т е р и то р и и

Жилищните те р и то р и и обхващат части о т населеното място, 8 ко и т о са обединени
урегулирани поземлени имоти, предназначени предимно за жилищно застрояване.
Площта на жилищните те р и то р и и в различни по големина населени места в зависимост
о т броя на т е х н и т е обитатели се определя с устрой ствени те планове, к а т о се спазват
следните нормативи - табл. 10:

Табл.10 Площ на жилищната територия 8 различни по големина населени места

Площ на жилищната територия

Видове населени места
(бруто) в кв.м/жител
Големи градове 35-50
Средни градове 45-60
Малки градове 55-100
Много малки градове 100-200
Много големи села 170-270
Големи села 220-320
Средни села 250-350
Малки села 300-370
Много малки села над 350

В площта на жилищните територии са включени: жилищни терени, терени за обществе­

ни и обслужващи сгради, терени за улици и паркинги и терени за обществени озеленени площи.
Площта само на жилищните терени ка то процент о т площта на жилищните т е р и т о ­
рии на населените места се определя съгласно следните нормативи:
1. в големи и средни градове - 50-55 %;
2. 6 малки градове - 55-60 %;
3. в много малки градове и във всички села - 65-75 %.
За много големи градове с над 400 хил. жители площите се определят по специални про­
учвания към общия устройствен план.
Съобразно характера на устройство и застрояване жилищните т е р и то р и и м огат да се
отнасягр към следните разновидности на устройствена жилищна зона:
1. с Преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 т ) ;
2. с преобладаващо застрояване със средна височина (до 15 т ) ;
3. с преобладаващо застрояване с голяма височина (над 15 т ) ;
4. с преобладаващо комплексно застрояване.
В жилищните те р и то р и и отделни поземлени им оти се урегулират с устройствен план
за нежилищни обслужващи обекти, ка кто следва:
1. сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и др. дейности;
2. Магазини и заведения за хранене;
3. сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;
4. обществени озеленени площи;
5. надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили.
Освен гореизброените обекти в отделни урегулирани им оти в жилищните те р и то р и и
м огат да се изграждат административни и делови сгради, хотели, занаятчийски работилни­
ци, сгради за безвредни производствени дейности и др.
Осигуряването на свободни, незастроени площи в жилищната те р и то р и я се контролира
чрез показателите плътност на застрояване и интензивност на застрояване. На табл. 11 са
представени изискванията за тези два показателя, ка кто и за необходимата озеленена площ
при различни видове жилищно строителство:

78
 Комунална хигиена

Табл.11 Плътност и интензивност на застрояване и необходима озеленена площ при

различни видове жилищно стр о и те л ство

Разновидности Плътност на Интензивност на Необходима озеленена

на жилищните застрояване застрояване площ
устройствени зони (6 %) (К инт.) (8 %)
Ж - с малка височина от 20 до 60 от 0,5 до 1,2 от 40 до 60
Ж - със средна височина от 25 до 70 от 1,0 до 2,0 о т 30 до 50
Ж - с голяма Височина от 30 до 80 от 1, 5 до 3, 0 от 20 до 50

4.2.3. Устройство на производствени територии

Производствените те р и то р и и са предназначени за устрой ство и застрояване предим­
но със сгради и съоръжения за производствени и складови дейности. Те трябва да са разполо­
жени откъ м подветрената страна спрямо жилищната територия.
Производствените те р и то р и и м о га т да се о тн а ся т към следните разновидности на
производствена устройствена зона:
1. чисто производствена;
2. предимно производствена;
3. високотехнологична производствена (технологичен парк и др.).
С оглед загщ и та на населението о т вредностите, ко и то се о тд е л я т при различни произ­
водствени дейности се определят минимални зони на защита с размери о т 50 до 3000 т . Те
представляват т е р и то р и я та между производствено-техническата база на предприятията
и об е кти те , ко и т о о тд ел я т производствени вредности в околната среда и границите на
жилищната те р и то р и я на населеното място. 40-60% о т площта на хигиенно-защитните
зони трябва да е озеленена с трайни и устойчиви широколистни и иглолистни дървета.

4.2.4. Устройство на територии за рекреационни дейности

Териториите за рекреационни дейности се обособяват к а т о устройствени зони в гра­
ниците на населените места и селищните образувания или извън т я х и се определят съгласно
следните разновидности:
1. курорти;
2. ваканционно селище;
3. вилна зона;
4. други рекреации (голф селища, аквапаркове, дисниленд и други).

4.2.5. Устройство на озеленени територии

Зелената система включва общ ествените озеленени площи, в т.ч . всички паркове, гради­
ни, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботаниче­
ски градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници. В зависимост о т функционално-:
т о си предназначение зелените площи в населеното м ясто се разделят на:
1. За широко обществено ползване - общоградски, районни паркове и градини, зелени насаж­
дения на улици и булеварди, паркове за о тд и х и озеленителни масиви в околоградската зона;
2. За ограничено обществено ползване- в детски градини, училища, болници и др.;
3. Със специално предназначение - озеленени участъци на хигиенно-защитни зони, ботани­
чески, зоологически градини и др.
Зелените насаждения са част о т планировъчната структура на съвременните населени
места. Те оказват съществено влияние върху условията на ж и в о т на населението к а т о изпъл­
няват многообразни здравно-хигиенни функции:
• намаляване запрашеността на въздуха и снижаване на съдържащите се в него неблагопри­
ятно действащи газове-,
• шумозащита;
• подобряване на микроклимата на територията и помещенията;
• обогатяване на въздуха с кислород и фитонциди.

79
ХИГИЕНА

Намаляването на запрашеността на Въздуха посредством зелените насаждения става

благодарение забавяне на скоростта на движение на замърсения п о то к в зеления масив и попа­
дане на праха върху повърхността на листата, клоните и стволовете. Изследвания показват,
че запрашеността на въздуха сред зелените насаждения е 2-3 пъти по-малка в сравнение с
тази на о т к р и т и т е градски те р и то р и и .Газозащитната роля на зелените насаждения се оп­
ределя до голяма степен о т тяхна та устойчивост към влиянието на различни газове. Най-ви­
соко устойчиви са бялата акация, кленът, канадската топола. Зелените насаждения в процеса
на ф отосинтезата поглъщат от въздуха въглероден диоксид и отделят кислород, което има
саниращ ефект за оздравяване на градския въздух.Влиянието на зелените насаждения върху
формирането на микроклимата се обяснява с изменението на скоростта и посоката на вятъ­
ра, повишаване на влажността и снижаване интензивността на слънчевата радиация сред
дървесните и храстови насаждения. М икроклиматът при зелените насаждения може да бъде
още по-благоприятен, ако озеленените участъци се съчетаят с водоеми. Растенията влияят
на Въздушната йонизация ка то броят на леките отрицателни йони е многократно по-висок в
паркове и градини, особено в близост до фонтани.Съчетанието на много фактори, свързани
с озеленяването на населените места оказва комплексно благоприятно влияние върху функцио­
налното състояние на дихателната, сърдечно-съдовата система, терморегулацията, обмяната
на веществата и нервно-хормоналната регулация у човека.
Нормативите за площта на общ ествените озеленени площи за широко и специфично
ползване в градовете в зависимост о т тяхна та големина са, ка кто следва:
1. за голели градове - 20 кв. м/жител;
2. за средни градове - 18 кв. м/жител;
3. за малки градове - 12 кв. м/жител;
4. за много малки градове - 8 кв. м/жител;
5. за всички села - 4 кв. м/жител.
За много големи градове с над 200 хил. жители необходимата площ се определя с общия
устройствен план.

4.2.6. Устройство на уличната мрежа

Чрез правилно построената улична мрежа се структурира правилно и населеното мяс­
т о . О т у с т р о й с тв о то на уличната мрежа зависи добрата аерация и инсолация. Превозните
средства, движещи се по улиците, са източник на шум, вибрации, газове, прах. Правилното
устройство^на улиците яамалява значително тези вредности. Здравно-хигиенните проблеми
на уличната мрежа са свързани с:
• ориентацията и ширината на улиците, ко и то обуславят инсолацията и естествената
осветеност на сградите и помещенията в тях. Тесните улици с разстояние между срещупо­
ложните сгради по-малко о т два пъти височината им влошават инсолацията и осветеност­
т а на жилището. Правилното ориентиране на улиците е важен фактор за поддържане на
добър локален климат и за добра аерация и очистване на въздуха;
• поемане на пешеходното и моторно движение - едновременното движение на пешеходци
и МПС по улиците често води до конфликтни ситуации. За решаване на проблема е необходимо
разделяне на пешеходното движен'йе о т моторния транспорт, определяне на пешеходни зони
и алеи за велосипедисти, забранени за МПС, използване на подземен транспорт и др.
• подходяща улична настилка - въпреки голямото разнообразие на използваните матери­
али за покритие все още няма настилка, която да отговаря напълно на здравно-хигиенните
изисквания. Паважните настилки са неравни, трудно се по чи ства т и движението на МПС по
т я х създава шум. По-добри в това отношение са асфалтовите, б е то н н и те и асфалто-бетон-
ните настилки. Недостатък е силното им нагряване през л я т о т о и отделянето на токсични
вещества във въздуха.
Най-приемлива в хигиенен аспект е т . нар. свободна улична мрежа, която най-пълно за­
доволява комуникационните нужди в големия град. При нея улиците се пр о е кти р а т в съот­
ветстви е с ко нкр е тни те теренни условия и принципът за създаване на вторични центрове
облекчава натоварването на главния център. Територията е разделена на жилищни райони и
микрорайони, ограничени и свързани о т улици с различно функционално значение.

80
 Комунална хигиена

4.3. Ш умът 8 населените м еста

В съвременния град шумът е един о т основните фактори с неблагоприятно действие
върху човека. О т хигиенна гледна точка шум е всеки звук, ко й то действа ка то дразнител,
смущава отдиха, нарушава слуховите и речевите връзки. В условията на урбанизация на жи­
вота нараства броят и разнообразието на различните източници на шум.Установено е, че
средните шумови нива в градовете с всяка година се повишават с 1-1,5 dB/А /. Шумът в населе­
ни те места по своя характер е предимно широкоспектърен, по-често прекъсващ, отколкото
постоянен. Той е с различна интензивност по време (денонощие, сезон) и в различните райони
на населеното място.
Основни източници на шум В населените места са:
1. Транспортът - автомобилен (леки автомобили, мотоциклети, камиони), обществен
релсов и нерелсов транспорт, жп транспорт, авиационен;
2. Промишлени предприятия, работилници и складове;
3. Вътреквартален шум - училища, детски заведения, магазини, гаражи, дискотеки, рес­
то р а н ти ;
4. Вътресграден шум - асансьори, хидрофорни уредби, вентилационни съоръжения, мага­
зини и др.
Основен източник на шум се явява автомобилният тр ан спорт к а т о нивата на генери­
рания шум о т различните моторни превозни средства (МПС) се движи в диапазона 72-108
dB/А /.
Въздействие на комуналния шум Върху организма на човека: Шумът в населените места се
явява стресов фактор за организма. Обобщено действието му върху организма се проявява
ка то психично въздействие (намаляване на работоспособността, раздразнение) и ка то физи­
ологично въздействие (върху слуховия апарат, обменните процеси и функциите на сърдечно­
съдова, ендокринна, дихателна и др. системи, върху висшата нервна дейност и нервновегета-
ти в н а та реактивност, въздействие върху съня).
Влияние на шума Върху отделни системи на организма:
• влияние върху ЦНС (нервна преумора, раздразнителност, нарушение в запаметяването
и др.);
• върху в е ге та ти вн а та нервна система - усилен тонус, ко й то може да доведе до редица
сърдечни, циркулаторни и др. прояви;
• върху, сърдечно-съдовата система - нарушения в сърдечния ритъм (тахикардия), пови­
шено артериално кръвно налягане;
• върху храносмилателната система - нарушение на стомаш ната секреция, нарушено
усвояване на хранителните съставки и др.;
• влияние върху дихателната система - промени в ч е с т о т а т а на дихателните движе­
ния, повишение на минутния дихателен обем;
• влияние върху ендокринната система - повишение на основната обмяна, увеличено о т ­
деляне на катехоламини, Т3 и Т4 и др.
Всички тези отрицателни въздействия на шума водят до повишаване на общата заболяе-
м ост вследствие понижена имунна защита на организма.
Мероприятия за намаляване на шума В населените места:
• при източниците на шум - намаляване шума о т двигателите на МПС, гладки улични
настилки, подходяща организация на движението;
• ограничаване разпространението на шума в жилищната зона - правилно зониране на
населеното място, достатъчно отсто яни е на сградите о т улиците, екраниране и пог­
лъщане на транспортния шум и др.;
• при обекта, к о й т о подлежи на шумова защита - архитектурно-градоустройствени
и технически мероприятия, включващи правилно функционално зониране, вътрешно
планиране на сградите, ползване на подходящи строителни материали с добри шу-
моизолиращи качества. Значение има поддържането в изправност на техническите
съоръжения в сградите (асансьори и др.);

81
ХИГИЕНА

• нормиране и контрол на шума 8 населените места - съгласно Наредба №6/2006г на M3

и МОСВ за показателите за шум 8 околната среда се въвеждат следните показатели
за шум: 1. дневно L ен- дневно ниво на шума, ко й то е показател за шума, свързан с дис-
комфорта през дневния период, включващ времето о т 7 до 19 часа с продължителност
12 часа; 2. вечерно - вечерно ниво на шума, включващ времето о т 19 до 23 часа с
продължителност 4 часа; 3. нощно 1нощ-показател за шума, свързан с нарушаването на
съня през нощ та, включващ времето о т 23 до 7 часа с продължителност 8 часа; 4. дено­
нощно L24 - показател за шума, свързан с дискомфорта през цялото денонощие.
Лечебните, д е тски те заведения и училищата, ка кто и сгради за научноизследователска
и учебна дейност подлежат на усилена защита о т шум. На таблица 12 и 13 са представени
граничните сто й н о сти на нивата на шума в помещения на жилищни и обществени сгради,
вкл. лечебни заведения, ка кто и в различни те р и то р и и и устройствени зони в зависимост о т
характера на шума и времето на денонощието:

Табл. 12 Гранични стойности на нивата на шума в жилищни и обществени сгради

(Извлечение о т Наредба №6/2006г-Д.В. бр. 58/200бг.)

Предназначение Еквивалентно ниво на шума, dB(A)

на^ помещенията Цющ
Цен Цечер

Жилищни cinau, спални помещения в

детските заведения и общежития, 35 35 30
почивни станции, хотелски стаи
Лекарски кабинети В лечебни
40 40 35
заведения и санаториуми
Класни стаи и аудитории в учебни
заведения, заведения за научно­ 40 40 40
изследователска дейност, читални

Табл. 13 Гранични стойности на нивата на шума в различните те р и то р и и и устройствени

зони в урбанизираните те р и то р и и и извън т я х
( Извлечение о т Наредба №6/2006г-Д.В. бр. 58/2006г.)

Територии и устройствени зони в Еквивалентно ниво на шума в dB(A)

урбанизираните територии
и извън тях Ц ен Ц}ечер Ц«ощ

Жилищни зони и територии 55 50 45

Централни градски части 60 55 50
Зони за лечебни заведения и
45 35 35
санаториуми
Зони за научно-изследователска и
4 5 40 35
учебна дейност

4.4. Урбанизация
Урбанизацията на ж ивота е световен исторически процес, свързан с научно-техническия
прогрес и новите форми на социален ж ивот. Урбанизацията е свързана с дълбоки структурни
промени в съществуващите градове и по-малки населени места, вследствие развитието на
промишлеността, транспорта, жилищното строителство, проникването на "градския на­
чин на ж и во т"и в малките селища. Урбанизацията оказва огромно влияние върху развитието
на о б щ е ство то и държавата, тъ й ка то е плод на цивилизацията. Един о т най-съществените
белези на урбанизацията е нарастването на големите градове и повишаването на тяхна та
роля. Особено характерна тенденция при урбанизацията е нарастването на броя на населени-

82
 Комунална хигиена

emo В големите и милионни градове. Урбанизацията има к а кто благоприятни, така и неблаго­
приятни социални, здравни и демографски ефекти за населението.
Благоприятни последици на урбанизацията са:
• висока степен на комфорт в бита, труда, отдиха, транспорта;
• модерно благоустройство на населеното място;
• разнообразно и висока степен на образование;
• пълноценна професионална реализация и квалификация;
• богат културен и обществен ж и вот;
• всестранна и бърза информация;
• естетизация и творческо развитие на личността;
• висококвалифицирана и бърза медицинска помощ и др.
Неблагоприятни последици за здравословен начин на живот при урбанизацията:
• значително замърсяване на въздуха, водата и почвата с огромен обем на градски твъ р­
ди и течни отпадъци;
• промени в местния климат - намаляване на инсолацията и наличие на "ултравиолетов
глад";
• шумово "замърсяване" на средата и вибрации с ниска честота;
• повишен и н т е н з и т е т на електром агнитните лъчения в радиочестотния диапазон;
• откъснгупост о т природните фактори, недостатъчно озеленяване;
• значително нервно-сензорно и психическо напрежение, ускорен ритъм на ж и вот;
• хипокинезия
• психоемоционална студенина и отчужденост;
• затруднен тр а н спо р т вследствие големите разстояния.
Демографски и здравни последици, свързани с урбанизацията на живота:
• намалена раждаемост;
• намалена детска и обща смъртност;
• увеличена средна продължителност на ж ивота със застаряване на населението;
• увеличена ч е с т о т а на заболяванията с изменена структура на общ ата заболяемост,
увеличена ч е с т о т а на т.нар. "болести на цивилизацията" (сърдечно-съдови болести,
злокачествени новообразувания);
• транспортен травм атизъм и злополуки;
• увеличена ч е с т о т а на дихателни, алергични, нервно-психични заболявания;
• заболявания и състояния, свързани с пребиваването в съвременни непроизводствени
сгради (жилища,, учреждения, офиси);
• наднормено тегло при значителна част о т населението.

4.5. Хигиена на ж илищ ето

Жилището е непосредствено свързано с историческото съществуване на човечеството.
Човекът о т незапомнени времена има стремеж не само към сигурна защита о т природните
стихии, а също така и към място, където би могъл да се труди и живее в удобство. На всяка
обществена формация с ъ о т в е т с т в а т специфичен вид жилища. Многообразната стопанска
дейност на човека, формите на семейния и обществения ж ивот, климато-географските ус­
ловия оказват решаващо влияние върху жилището и жилищните условия. Социалното значе­
ние на жилището е свързано с хигиенните условия на ж и в о т на населението. Връзката меж­
ду жилищните условия, здравето, физическото развитие, заболяемостта и см ъ р тн о стта е
многократно проучвана. Установено е, че лош ите жилищни условия улесняват предаването
на о с т р и т е капкови инфекции и туберкулозата, повишават см ъ р тн о стта на болните о т
инфекциозни заболявания и исхемична болест на сърцето, повишават заболяемостта о т рев­
матизъм, невралгии, менингит, анемии, тонзилити и др. Напр. заболяемостта на децата, осо­
бено до 1-годишна възраст, о т остри респираторни заболявания се влияе о т ориентацията
на жилищните стаи (най-висока е при северната), о т е т а ж н о с т т а (с повишаване на етаж -
н о с т т а се влошават физическите свойства и химичния състав на въздуха) и др. фактори.

83
 ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Хигиенните качества на жилището зависят от следните фактори:

• начин на застрояване и благоустрояване на населеното място;
• качества на терена и начина на застрояването му;
• т и п на жилищната сграда;
• план на жилището;
• вид и качества на строи те л н ите материали;
• благоустрояване на жилището, в това число осветление, отопление, вентилация и др.;
• начин на използване и поддържане на жилището.
Изискванията към качествата на терена за застрояване на жилища не се отличават о т
изискванията към т е р и то р и я та за застрояване на селище. Типът на жилищната сграда се
определя о т е т а ж н о с тт а и броя на жилищата в нея. Жилищната сграда е предназначена за
постоянно обитаване, в която най-малко 60 % о т нейната разгъната застроена площ се зае­
ма о т жилища. Жилищните сгради са еднофамилни (с едно жилище) и многофамилни (с повече
о т едно жилище). В многофамилните жилищни сгради се осигурява:
1. комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно прос­
транство, стълбища, асансьори);
2. самостоятелен достъп до всяко жилище и най-малко по едно складово помещение, кое­
т о може да се намира във или извън жилището.
В многофамилните жилищни сгради освен жилища може да има и помещения за общо полз­
ване о т об и та те л и те на сградата, в т.ч . за битови, културни, спортни и други спомагателни
и обслужващи дейности, разположени в първия надземен, полуподземен или подземния етаж ,
ка кто и портиерски помещения или портиерски жилища, гаражи и общи паркинги и много др.
В жилищните сгради с 5 и повече етажа и за сгради, в ко и то се п р о е кти р а т жилища за хора
с увреждания, асансьорите са задължителни. При ориентирането на жилищните сгради за
помещенията за постоянно обитаване трябва да се осигурява по-благоприятна географска-
посока. Ширината на големите жилищни сгради трябва да се ограничава, за да се избегне ед­
ностранното ориентиране на жилищата и да се осигури напречно проветряване на същите.
Важно хигиенно значение има и изискването за съоръжаване на сградите с водопроводни, кана­
лизационни, електрически, отоплителни, вентилационни и др. инсталации.
Жилището е основна Структурна единица на жилищната сграда. Жилището се проектира
ка то група о т функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и
о т к р и т и пространства, ко и то трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой
обитатели. В жилището се предвиждат:
1. жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) - дневни,
спални, детски стаи и трапезарии;
2. помещения със спомагателно и обслужващо предназначение:
а) помещения за подготовка на храна - кухни, кухни-трапезарии, кухненски бокс;
б) помещения за санитарно-хигиенно обслужване - бани, тоалетни и бани-тоалетни;
в) помещения за домакински дейности (пране, сушене и гладене);
г) складови помещения - дрешници и килери и др. (във или извън жилището);
3. комуникационни площи - входни и изолационни предверия, коридори, вестибюли и въ­
треш ни стълби;
4. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др.
В жилищата м огат да се предвиждат ателиета и стаи-кабинети за творческа и научна
дейност. Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кух­
ненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на
то а л е тн и те и баните-тоалетни. Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня
или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. При опре­
делянето на жилищата ка то едностайни, двустайни, тристайни и др. не се с м я та т за стаи
и не уча ства т в определяне броя на с та и те : кухненските боксове, самостоятелните кухни,
трапезариите (кога то няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление,
ниш ите за спане, ка кто и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни,
преддверия, килери, складове и др. В жилищата задължително се предвиждат комини в днев-

84
 Комунална хигиена

ни те и 8 кухните. С та и те и кухните трябва да им ат пряко странично осветление, ка то

площта на о т в о р и т е е най-малко 1/6 о т площта на дневните и 1/7 о т площта на спалните,
д е тски те стаи, кабинетите и кухните. Подпрозоречната височина в помещенията на жили­
щ ето трябва да е най-малко 0,85 т . По-малка височина се допуска, ако прозоречните отвори
са обезопасени или пред помещението има тераса, балкон или лоджия. Допускат се непряко
осветени преходни дневни (вестибюли), ка кт о и помещения със спомагателно предназначе­
ние. Непряко осветени кухни-столови се допускат при реконструкция и разделяне на жилища.
Допуска се кухненски бокс с непряко осветление при задължително осигуряване на изкуствена
вентилация. Жилищните помещения се о ри ен ти ра т по възможност към най-благоприятните
по отношение на слънчевото огряване посоки, ка то не се допуска жилището да бъде изложено
изцяло на североизток, северозапад или север. Помещенията в жилището трябва да им ат
осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали
(шахти, комини и др.). Допуска се непряко проветряване на помещения със спомагателно и
обслужващо предназначение, на преходни дневни и преходните столови. Непряко проветрява­
не на кухни-столови се допуска само при реконструкция и разделяне на жилища. Не се допуска
разполагане на спални непосредствено до асансьорни шахти, сметопроводни и винкеселови
уредби и други помещения или пространства с източници на шум и вибрации, по-високи о т
допустим ите съгласно хигиенните норми. Входните преддверия в жилищата се п р о е кти р а т
с минимална широчина 1,3 т . Изолационните преддверия и коридорите се п р о е кти р а т с ми­
нимална широчина 0,9 т .
С трои тел ни те елементи, конструкции и инсталации на жилищните сгради трябва да
о тго в а р я т на изискванията за създаването на безопасна, устойчива, здравословна и достъпна
среда. С тро и те л ни те елементи и конструкции на жилищните сгради трябва да удовлетво­
ряват следните изисквания: 1. да притеж ават необходимата пожароустойчивост и пожарна
безопасност; 2. да са устойчиви срещу проникване на атмосферна влага и на влага о т сани­
т а р н и т е и другите помещения на жилищната сграда; 3. да осигуряват необходимата звукои­
золация на жилищните помещения; 4. да пр итеж ава т необходимите топлоизолационни свой­
ства; 5. да не о тд е л я т в процеса на с т р о и те л с т в о т о и експлоатацията вредни вещества
над допустим ите хигиенни норми, ка кто и да не поглъщат и о тд ел я т неприятни миризми.
При м онолитното жилищно стр о и те л ство за отделните елементи на сградите обикно­
вено се влагат материали, ко и то напълно притеж ават необходимите качества. При панел­
н о то с тр о и те л ств о ко н стр укти вн и те елементи се съ стоят предимно о т железббетон и
то в а не осигурява необходимите термо- и звукоизолация. Съвременното жилище е наситено
с полимерни материали, влагани при с т р о и те л с т в о т о и обзавеждането. Основните хигиен­
ни изисквания към тя х са: да не отд елят токсични вещества, да не придават на жилището
специфичен мирис, да не на тр упва т над допустим ите стой ности с та ти ч н о електричество
и да позволяват влажна дезинфекция.
Микроклимат на жилището. Температурата на въздуха е водещ фактор за определяне на
топлинното състояние на човека, намиращ се при стайни условия и хигиенният оптимум е в
границите на 20-22°С с хоризонтален и вертикален температурен градиент 2-3 °С. О тноси­
телната влажност на въздуха трябва да е в рамките на 30-60%, а ско р о стта на движение на
въздуха - до 0,2-0,4 m/s. Тези параметри трябва да се осигурят о т отопл и те лните съоръже­
ния през студените сезони, топлоизолационните качества на сградата, вентилационните и
кондициониращи въздуха системи.
Отоплението на жилището трябва да отговаря на следните хигиенни изисквания: 1. да
поддържа необходимото ниво на устойчива през денонощието и различните части на поме­
щенията тем пература на въздуха независимо о т външните условия; 2. да не влошава качест­
вата на въздуха в помещенията с продукти на горенето, водни пари и др. 3.тем пературата
на нагряващите повърхности да е умерена, за да се избегне изсушаване на въздуха. На тези
условия отговаря предимно централното и в по-малка степен м е с тн о т о отопление. Мест­
ното отопление се осъществява о т различни видове отоплителни уреди (електрически, за
твърдо, течно, газово гориво). При този вид отопление колебанията на тем п е р а тур а та през
денонощието не трябва да надвишават 6°С. О т централното отопление широко приложение

85
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

има Водното отопление, при което тем пературата на топлоотдаващ ите повърхности не
надвишава 80 °С, отдаването на топлина е по-равномерно и изсушаването на въздуха - по-
малко. Въздушното отопление се прилага най-често съвместно с изкуствената вентилация на
сградите. Температурните колебания през денонощието при централно отопление не бива
да превишават 3°С.
Естественото осветление на жилищното помещение зависи о т външните осветителни
условия. Поради голямата променливост на естествената светлина за количествена харак­
теристика на е сте стве н о то осветление в помещенията се ползва показателя "коефициент
на естествената осветеност" (КЕО), ко й то трябва да бъде над 0,5% за жилищни помеще­
ния. Изкуственото осветление се осъществява предимно о т електрически светлоизточници
ка то основно хигиенно изискване е те хн и ят спектър да е близък до този на дневната свет­
лина. Естествената вентилация в жилището се осъществява чрез системно проветряване
на помещенията, а за санитарните помещения - през самостоятелни вентилационни канали.
Изкуствената вентилация е наложителна за помещения ка то кухни, бани, тоалетни и др., в
ко и то се ползват вентилатори. Използването на климатични инсталации в съвременното
жилище съчетава вентилирането и подобряване качествата на въздуха, включително него­
в о т о затопляне или охлаждане.
Влияние Hat съвременното жилище върху здравословното състояние на обитателите му.
През последните десетилетия актуален стана т.нар. "синдром на нездравословното поме­
щение", ко й тр се проявява при работещи и живеещи в сгради с подобрена термоизолация,
кондициониращи устройства и неотварящи се прозорци. Наблюдават се симптоми ка то гла­
воболие, световъртеж, отпадналост, раздразнителност, гадене, дразнене на лигавиците на
очите, носа и горните дихателни пътища, ка то често тези явления се усилват и се развиват
астматични пристъпи. Появата на синдрома на нездравословното помещение е свързана и с
тю тю н опуш ене то ( активно и пасивно), наличие на алергични заболявания, пристъпи на миг­
рена, психосоциални фактори и др. Описват се и други заболявания - с къс и дълъг л атентен пе­
риод. Към първата група спадат: 1. синдром на затвореното пространство - появява се бързо,
най-често при лица с алергични ринити и астма. Не са установени точно химическите замър­
сители на въздуха, причиняващи този синдром и се счита, че т о й се дължи на присъствието
на много замърсители о т различен произход с ниски концентрации във въздуха; 2. масово пси­
хогенно заболяване - среща се заедно със синдрома на затвореното пространство и се проя­
вява ка то безпокойство, което се предава о т човек на човек; 3. хиперсензитивен пнеВмонит -
имунно интерстициално белодробно заболяване, дължащо се на инхалиране на органичен прах
(антигенй). Тези антигени са най-често термофилни актиномицети, гъбички и др., развиващи
се 8 топл ата вода на кондициониращи системи с рециркулация на въздуха и увлажнители, вкл.
и блажни подови настилки, килими, мебели и др. Друго заболяване с къс латентен период е ле-
гионелозата, дължаща се на развитието на тези микроорганизми в слабозатоплената вода на
вентилационните уредби. Възможни са интоксикации с въглероден оксид, формалдехид и др.,
отделящи се о т газови отоплителни уреди, пластмасови повърхности и др. ф актор за раз­
в и т и е т о на заболявания с дълъг латентен период - белодробен рак и хронични незлокачествени
белодробни заболявания може jga бъде замърсяването на въздуха в помещения с цигарен дим,
азбест, радон, азотни оксиди, полициклични ароматни въглеводороди и др. Поради дългия ла­
т е н т е н период, малките концентрации на замърсителите и многофакторната етиология на
белодробния рак, самостоятелната роля на въздуха в нездравословното помещение за разви­
т и е т о на това заболяване не може да бъде потвърдена със сигурност .

86
 Комунална хигиена

5. Х И ГИ Е Н А НА ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ЗДРАВНО ОБСЛУЖ ВАНЕ

5.1. Предмет, задачи, методи
Хигиената на заведенията за здравно обслужване изучава ф актори те на средата в тя х
и влиянието им върху организма на обслужвания ко н ти н ге н т и медицинския персонал, с оглед
създаване на най-благоприятни условия за оздравяване, възстановяване и укрепване на здраве­
т о на нуждаещите се и създаване на благоприятни условия за труд на работещ ите.
Задачите, ко и т о си поставя този раздел о т хигиената са следните:
1. Създаване на норми и изисквания относно планировката, санитарно-техническото бла­
гоустрояване, обзавеждането и пр. в заведенията за здравно обслужване, благоприятстващи
протичането на оздравителния процес, възстановяването на пациентите и укрепване на
здравето им.
2. Създаване на норми и изисквания за безопасни и здравословни условия на труд за меди­
цинския персонал в заведенията за здравно обслужване.
Методите, ко и то се прилагат в този раздел са същите, ко и то медицинската хигиена
използва.
В изпълнение на задачите си, хигиената на заведенията за здравно обслужване си сътруд­
ничи с много медицински и немедицински науки. Най-тясно и непосредствено е взаимодейст­
вието й с епидемиологията и микробиологията, определящо се о т е д и нството на проблемите
"вътреболнични инфекции", "професионален риск о т инфекции за персонала" и "епидемичен
риск за живеещ ите наоколо".
Изясняването на социалната анамнеза на болния е изключително важен подход за етиоло­
гично ориентиране на лечението при всеки конкретен случай. Затова медицинският специа­
лист би трябвало да има определени познания о т областта на социалната медицина.
Заведенията за здравно обслужване не м огат да бъдат отделени о т околната среда. Тях­
н о то изграждане, използваните материали, отделяните отпадъци не трябва да замърсяват
и увреждат средата, а да бъдат в хармонично единство с нея, допринасяйки по този начин за
благополучието на живеещ ите наоколо хора. О т друга страна лечебните и здравни заведения
са среда за обитаване на болните и среда за труд на медицинския персонал. Levin (1992) описва
обитаването к а т о сложен процес на взаимодействие между сградата, о б и та те л и те и окол­
ната среда. Затова връзките на този раздел със сравнително новото екологично направление
"Building ecology" укрепват все повече.
Въвеждайето на нови технологии и методи за диагностика и лечение в медицината, на
нови форми за организация на здравно обслужване, ка кто и екологичните проблеми в урбанизи­
раната среда, непрекъснато по став ят пред хигиената на лечебните и здравните заведения
нови въпроси за изучаване и разрешаване. Последното изисква приложение на определен обем
знания о т о б а сти те на биология, генетика, физика, химия и други науки.
Организацията на р а б о тн о то време, елементите на болничния интериор, формата, цве­
т а и други характеристики на използвания интрументариум, болничното белъо и пр. трябва,
да бъдат подчинени на ергономичните изисквания, което предопределя необходимостта о т
сътрудничество й с ергономията. ,
Усвояването на необходимите научни знания за съвременните достижения в областите
на някои архитектурно-строителни, инженерни и други технически дисциплини, би подпомогнало
ръководните екипи при реализирането на подходящи управленски решения относно устрой­
с т в о т о и поддържането на заведенията за здравни грижи. Това о т своя страна би подобрило
условията за поддържане на добра текущ а хигиена с оглед постигане на: правилно организиран
лечебно-предпазен режим за болните с осигуряване на физически и душевен покой и премахване
на отрицателни фактори, к о и т о може да усложнят заболяването, изключване/намаляване на
възможността о т инфекции, облекчаване на гриж ите по обслужване на болните и лечебно-
диагностичната работа на персонала и осигуряване на безопасни условия за неговия труд,
повишаване на здравната култура на болните и създаване на необходимите хигиенни навици
в налагащите се случаи. Сумарният резул татъ т о т всичко то в а би могъл да се определи к а то
"качествени здравни грижи".

87
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Идеите за ролята на съвременните болници са изразени 6 утвърдената през 1993 г.

под егидата на СЗО световна мрежа о т болници за промоция на здравето (Health Promoting
Hospitals - НРН). Възникнала ка то отделни проекти за някои болници в САЩ и Канада (в начало­
т о на 80-те год.), днес тази идея обединява 25 национални мрежи с над 650 болници о т Европа;
39 български болници им ат подписано споразумение със СЗО за работа по проекта. В основата
на този проект е заложено разработването на технйлогии за профилактика и здравно образо­
вание В болницата, насочени към 3 общности:
• пациентите (и членовете на те хн и те семейства);
• медицинския персонал в болницата;
• рискови групи о т населението.
В основните документи, определящи изискванията към тези болници, се посочва, че в
тя х трябва:
1. Да се анализира влиянието, което болничната среда оказва върху пациентите, персона­
ла и общ ествеността и да се поддържа, укрепва и подобрява оздравителният процес.
2. Да се създават необходимите условия за работа на здравния персонал; НРН да се стре­
ми да стане модел за здравословни работни места на медицинския персонал.
3. Да се поддържа и стимулира сътрудничество с м естната общ ественост и органите
за местно управление, чрез инициативи за промоция на здравето.
4. Да се осигури достъп на болните и техни близки до необходимата здравна информация,
образователни програми, тренировъчни занимания и др. к а т о стимули за активно сътрудни­
чество за промоция на здравето.
В България качествен скок в развитието на болничното дело се отбелязва през в то р а та
половина на 20 век. Бурното развитие на научно-техническия прогрес във физиката, електро­
никата, молекулярната биология, имунологията и пр. предоставят на медицината все по-нови
методи и все no-съвършена техника за диагностика и лечение. Появяват се апаратите за
изкуствено кръвообращение, дишане, хемодиализа; започва прилагането на ендопротезиране,
трансплантация на органи и пр. Всичко това естествено довежда до изменения във функци­
и т е и с тр у кту р а та на болниците: формират се нови структурни единици - отделения по
анестезиология и реанимация, функционална диагностика, интензивна терапия, отделения за
изгаряния, трансплантация на органи, микроинвазивна хирургия и др. Отбелязва се и тенден­
ция към централизиране на спомагателните служби - аптеки, хранителен блок, работилници,
перални и пр. Създават се клинико-диагностични центрове, обзаведени с високоефективна
електронно-аналитична .и телеметрична техника с широко използване на кибернетиката.
Организират се биохимични лабораторни центрове. Съвременната многопрофилна болни­
ца се превръща в сложен комплекс о т подразделения, изпълняващи различни функции, където
работи не само медицински, но и инженерно-технически персонал. Усъвършенствуването на
организацията на лечебния процес също стимулира появата на новости - напр. създаване на
болнични отделения не според профила на заболяването, а според т е ж е с т т а на протичането
му. Появяват се болници за лица с хронични и продължителни заболявания, в ко и то на болния
се провежда пълно клинично изследване при амбулаторни условия, стационарният престой се
съкращава до 7-10 дни, а след изписването му, лечението продължава в дома, ка то през целия
период т о й е под лекарско наблюдение. Този принцип на организация на лечебния процес има
преимущества, ка кт о в аспекта на обема оказана медицинска помощ, така и по отношение
на икономическата ефективност.

5.2. Национална система за здравеопазване - класификация, с тр уктур а,

функции
Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при регламенти­
раните о т Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване условия. То се осъществява
чрез прилагането на следните принципи:
1. Своевременност, д остатъ чност и качество на медицинската помощ.
2. Равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с п р и о р и те т за деца, бремен­
ни и майки на деца до 1 година.

88
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Комунална хигиена

3. Сътрудничество, последователност и координираност на д ейностите между лечеб­

ни те заведения.
4. Зачитане правата на пациента.
Националната система за здравеопазване в България включва лечебни и здравни заведения.
I. Лечебните заведения (по Закона за лечебните заведения) са организационно обособени
на функционален принцип структури, в ко и то лекари или дентални лекари, самостоятелно или
с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват диагностика, ле­
чение и рехабилитация на болни, наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ,
наблюдение на хронично болни и застрашени о т заболяване лица, профилактика на болести и
ранно откриване на заболявания; мерки за укрепване и опазване на здравето, трансплантация
на органи, тъкани и клетки и др. В лечебните заведения може да се извършва обучение на сту­
денти и следдипломно обучение на медицински специалисти, ка кт о и научна дейност.
Здравното обслужване на населението в България се осъществява чрез прилагане на у т ­
върдени о т медицинската наука и практика методи и технологии. Последните са в основата
на медицинските стандарти, утвърдени по определения о т Закона за лечебните заведения
ред, както и о т Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени о т Закона за
съсловните организации на съ о тв е тн и те групи медицински работници. Стандартите обхва­
щ а т всички видове правила за професионално поведение, условия и режим на работа.
Според нивото на обслужване лечебните заведения са 4 групи:
1. Амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ (индивидуални и групови
практики).
2. Диагностично-консултативни центрове.
3. Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.
4. Заведения за болнична помощ (болници за активно лечение, болници за долекуване и
продължително лечение, болници за рехабилитация).
Болниците м огат да бъдат многопрофилни или специализирани.
При нелечими заболявания (с неблагоприятна прогноза) пациентът има право на палиа­
тивни медицински грижи. Целта на палиативните медицински грижи е да се поддържа качест­
вото на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта,
както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея. Палиативни ме­
дицински грижи включват: медицинско наблюдение, обгрижване на пациента, премахване на
болката и психоемоционалните ефекти на болестта, морална подкрепа на пациента и не­
говите близки. Палиативните медицински грижи се оказват о т личния лекар, о т лечебните
заведения за извънболнична и болнична помощ, о т диспансерите и хосписите.
II. Здравните заведения (по Закона за здравето) са стр уктур и на националната система
за здравеопазване, в ко и то медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности
по опазване и укрепване здравето на гражданите.
1. Национални центрове по проблемите на общ ественото здраве. В т я х се осъществяват
дейности по провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в областта на
опазване на общ ественото здраве, предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епиде­
мии о т заразни болести, организиране, управление и координация на (медицинската помощ при
бедствия, аварии и катастроф и на те р и то р и я та на Република България, оценка на риска и
неблагоприятното влияние на ф акторите на жизнената среда върху индивидуалното, семей­
н о то и общ ественото здраве, лабораторни изследвания и експертизи, защита на лицата о т
действието на йонизиращите лъчения, промоция на здравето и интегрирана профилактика
на болестите, експертна и консултативна помощ на РИОКОЗ, експертна, консултативна и
методическа помощ на лечебните и здравните заведения, планиране и провеждане на научна
и научно-приложна дейност, държавен здравен контрол, учебна дейност.
2. Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). Тя осъществява експертни, контролно-
методични и консултативни дейности по експертизата на работоспособността на гражда­
ните.
3. Здравни и дентални кабинети в д е тс ки те градини и училищата;
4. Домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени о т родителски грижи;

89
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

5. Специализирани институции за предоставяне на социални услуги (домове за деца и мла­

дежи с увреждания, домове за възрастни хора с увреждания, социални учебно-професионални
заведения, домове за стари хора, прию ти и домове за временно настаняване).
В тя х се извършва медицинско наблюдение и лечение, здравно образование и изграждане
на здравни навици, оказване на първа медицинска помощ, контрол върху хигиенното състоя­
ние на децата, контрол върху хигиенното състояние на помещенията и качествата на храна­
та, изготвяне и поддържане на медицинска документация.
6. Аптеки (по Закона за лекарствата и а п те ки те в хуманната медицина). Те са здрав­
ни заведения, в ко и то се извършват следните дейности: съхранение, приготвяне, опаковане,
контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско предписание и без лекарско пред­
писание на разрешени за употреба в страната лекарствени продукти, ка кто и козметични и
санитарно-хигиенни средства по списък, определен о т министъра на здравеопазването.
7. Държавни, общински и обществени органи и институции за организация, управление и
контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето - М инистерство на здравеопаз­
ването, Регионални центрове по здравеопазване; Регионални инспекции за опазване и контрол
на общ ественото здраве (РИОКОЗ); Национален център по радиобиология и радиационна за­
щ ита (НЦРРЗ). М инистърът на здравеопазването ръководи и контролира цялата национална
система за здравеопазване.
В помощ на министъра на здравеопазването е създаден Висш медицински съвет - кон­
султативен орган, ко й то обсъжда и дава становища по п р и о р и т е т и те на Националната
здравна стратегия, етични проблеми на медицината и биомедицината, законопроекти и про­
е кти за нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и о т
к о м п е те н т н о с т т а на министъра на здравеопазването, научните п р и о р и те ти в областта
на медицината и денталната медицина, годишния прием на студенти и специализанти о т
професионална област "здравеопазване", видовете специалности о т професионална област
"здравеопазване" и др.
Държавата и общините, юридическите и физическите лица създават условия за осигуря­
ване на здравословна жизнена среда и нормално физическо и психическо развитие на децата.
За подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуря­
ване на т я х н о т о нормално физическо и психическо развитие се създават детски ясли и детски
кухни.
• Д е тс ки те ясли са организационно обособени структури, 8 ко и то медицински и други
специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца о т тримесеч­
на до тригодишна възраст.
• Д е тс ки те кухни са организационно обособени структури, в ко и то медицински и други
специалисти пр и го твя т, съхраняват и предоставят храна за деца до тригодишна въз­
раст.
Изискванията към у с т р о й с тв о то и дейността на д етски те ясли и д е тски те кухни, как­
т о и нормите за здравословно хранене на децата до тригодишна възраст се определят с
наредба о т министъра на здравеопазването.
Държавата полага специални грижи и за курортните ресурси с оглед създаване на о п ти ­
мални възможности за профилактика, лечение и рехабилитация на нуждаещите се пациенти.
Териториите с категоризирани курортни ресурси и възможности за изграждане и експлоата­
ция на обекти и съоръжения за профилактика, лечение, рехабилитация, о тд и х и туризъм на
населението се обявяват за курорт.
• Курортни ресурси са минералните води, лечебните пелоиди (лиманно-лагунните тини,
изворните тини, торф ът, б е н то н и то в и те глини), крайбрежната плажна ивица и
м е с тн о с т и т е с благоприятни за профилактика, лечение и рехабилитация биоклима-
тични условия.
Лечебните заведения ползват минерални води и лечебна кал за осъществяване на своята
дейност, ка то министърът на здравеопазването съвместно с министъра на регионалното
развитие и благоустройството, министъра на икономиката и министъра на околната среда
и водите определят с наредби условията и реда за използването и опазването им.

90
 Комунална хигиена

М инистърът на здравеопазването контролира прилагането на неконвенционалните ме­

тод и за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, ко и то включват използ­
ването на нелекарствени продукти о т органичен или минерален произход, нетрадиционни
физикални методи, хомеопатия, акупунктура и акупресура, ирисови, пулсови и аурикуларни ме­
тод и на изследване, д иететика и лечебно гладуване.

5.3. Лечебни заведения

5.3.1. Заведения за доболнична помощ. Хигиенни изисквания към ам бул аториите
за индивидуална и групова п р а кти ка за първична и специализирана
медицинска помощ
Организацията на раб отата в системата на здравеопазване предопределя в значителна
степен изискванията, в т.ч . и хигиенните, към базата на амбулаториите за индивидуална и
групова практика за първична и специализирана медицинска помощ. Те се разкриват в самос­
тоятелни, жилищни или обществени сгради, на терени, определени с градоустройствения
план. Когато се базират в помещения на жилищни сгради, kakmo и в нежилищни помещения,
съставляващи общи части о т сградата, се изисква решение на общ ото събрание на собстве­
ниците, тъй к а т о функционирането им е свързано с ошумяване о т обслужвания контингент,
замърсяване на общ ите части, вкл. биологично и пр. Изграждането на нови и реконструкция­
т а на съществуващи сгради и помещения за амбулатории за индивидуална и групова пр акти ­
ка за първичн^ и специализирана медицинска помощ се съгласуват с органите на държавния
здравен контрол. Добре е заведението да има два отделни сектора с отделни входове - за
възрастни и за деца, ка кт о и отделни входове за детската и женската консултация. Това обаче
значително оскъпява устройването на съ о тве тн а та групова практика за първична или специ­
ализирана помощ. По икономически съображения английските и шотландските норми напри­
мер допускат едно и също помещение да може да се използва, ка кто за консултации, така и за
манипулации (напр. сутрин се извършват консултации, а след обяд в същото помещение да се
извършват амбулаторните манипулации).
За разкриване на амбулатории за индивидуална и групова практика за първична и. специ­
ализирана медицинска помощ у нас се изискват:
а) работни помещения - кабинет за прегледи и манипулационна. В амбулаториите за гру­
пова практика се допуска разкриването на:обща манипулационна.
б) допълнителни помещения за амбулаториите за специализирана медицинска помощ в
зависимост о т спецификата на дейността им;
в) спомагателни помещения - чакалня и санитарен възел.
А рхитектур но-стр ои тел н ото изпълнение на амбулаториите трябва да отговаря на хи­
гиенните изисквания; подовите настилки трябва да са изпълнени о т материали, ко и то поз­
воляват влажно почистване и дезинфекция и да са добре уплътнени.; с те н и те на манипулаци-
онната и на санитарния възел трябва да бъдат с покрития, позволяващи влажно почистване
и дезинфекция, а тези на кабинетите - с бои и покрития, позволяващи влажно почистване и
дезинфекция поне в зоната на санитарните прибори.
Във вестибюла се разполага регистратурата. За чакалня м огат да се използват коридо­
рите, но е добре да са широки най-малко 3,2 т . Тъй ка то в коридорите и чакалните има най-
голяма епидемична опасност, е необходимо да се планира добра функционална връзка между
вход регистратура чакални *+ кабинети диагностични кабинети и лаборатории, която
ще осигури добра по то ч н о ст, без смесване на отделните потоци. Кожните и акушеро- гине­
кологичните кабинети трябва да и м ат отделни чакални.
Нивото на шума в лекарските кабинети не трябва да надвишава 40 dB (А) през деня и
вечерта и 35 dB (А) през нощта.
Осветлението в различните видове помещения трябва да осигурява достатъчна ес­
тествена и изкуствена (150 Lx при лампи с нажежена спирала, или 300 Lx при луминесцентни
лампи) осветеност. Допуска се следните помещения да бъдат без естествено осветление:
санитарен възел, тъмна стая към очните кабинети, апаратни, складове и други неработни
помещения.9 1

91
ХИГИЕНА

Отоплителните, Вентилационните и климатичните инсталации трябва да осигуряват

оптимален микроклимат. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветрява­
не, се предвижда механична вентилация/климатизация.
Амбулаториите за индивидуална и групова практика за първична и специализирана меди­
цинска помощ трябва да бъдат осигурени с необходимото количество питейна вода, о т го ­
варяща по качества на хигиенните изисквания. Всеки кабинет, манипулационна и санитарен
възел трябва да има мивка с течаща топла и студена вода.
Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и
дезинфекция.
Задължително е осигуряването на стерилизационна апаратура или възможности за сте ­
рилизация на инструментариума и превързочния материал в друго заведение.
Събирането и временното съхраняване на б и то в и те отпадъци и отпадъците о т меди­
цинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места.. О тпадъците о т ме­
дицинската дейност задължително се обеззаразяват с общ оприетите дезинфекционни сред­
ства, разрешени о т М инистер ство то на здравеопазването, опаковат се по начин, който не
допуска к о н т а к т с тя х и е най-добре да се предават на лицензирана фирма за обезвреждане.

5 .3 .2 . Х и ги е н н и и зи с кв а н и я къ м м н о го п р о ф и л н и б о л н и ц и
И зб о р на т е р е н за с т р о и т е л с т в о
Поради своята полифункционалност, архитектурно-техническа сложност и специфични
изисквания къмфазнообразните лечебно-диагностични сектори, болничният комплекс трябва
да бъде разположен на такова място, което максимално да удовлетворява многобройните
здравно-хигиенни, строително-инженерни, противопожарни, експлоатационни, икономически
и други условия. Затова изборът на терен за строи те л ство се основава на съвместното ре­
шение на редица ком петентни и заинтересувани органи (собственик, община, РИОКОЗ, КАТ,
РИОСВ, Противопожарна службаи др.), включени в специално назначена за целта комисия. По­
следната преценява положителните и отрицател ните страни на предложените терени и
дава окончателно становище относно избора на строителната площадка.
Големината на участъка за строи те л ство се определя в зависимост о т броя на леглата,
типа и вида на болницата. Възприетата в България норма за площ на едно легло е о т 80 до
120 т 2.
О т хигиенна гледна точка местоположението на болничния комплекс трябва да отговаря
на следните изисквания:
• да бъде отдалечено о т източници на замърсяване - промишлени и селскостопански обек­
т и , торища, сметища и др. В случай, че е наложително да се строи в такъв район, теренът за
строителство трябва да бъде в надветрената страна спрямо източника на замърсяване);
• да не се намира на шумни магистрали, в съседство с железопътни гари, летища и др.;
• да бъде отдалечено на 3-5 к т , в надветрената посока спрямо застояли води (езера,
блата, реки и др.);
• да не е в низини, долини и други лошо проветряващи се, задържащи мъгла участъци;
• да дава възможност за слънчево огряване и подходящо разположение на отделните
сгради;
• да бъде в живописна природна среда с богата растителност, или в съседство с парко­
ве, природни забележителности и др;
Желателно е терен ъ т на болничния комплекс да бъде с правоъгълна форма, улесняваща
планирането му, при съотношение на стр а н и те 1:2 или 2:3 и ориентация на дългата ос в на­
правление изток-запад или североизток-югозапад (за нашата географска ширина).

З о н и р а н е на б о л н и ч н а т а п л о щ а д к а
След избора на терен за стр о и те л ство се разработва плана на болницата. В зависимост
о т предвидената система на застрояване, в него се определя разположението на всички не­
обходими сгради за функционирането на болничния комплекс, с оглед на перспективното му
развитие за 20 годишен период. Всяка болница се състои о т следните функционално обособе­
ни структурни зони:9 2

92
 обучение
и изследвания

диагностика
и лечение

сп<?шно отде?ление амбулагпорна noi\лощ

администрация

фиг.19 Схема на зониране на болничния участък

1. Амбулаторна - може да бъде 8 самостоятелна сграда или 6 общ блок с някои о т лечебно-
диагностичнифе и лечебно-спомагателните отделения.
2. Стационарен, ко й то Включва клиники и/или отделения с легла.
3. Административно-стопански.
В университетските болници трябва да се предвиди и база за обучение и научно-изследо­
вателска дейност (фиг. 19).
Зоната за болничния парк се оразмерява на база 30 т 2 на легло, ка то 40-60 % о т площта
му е добре да бъде озеленена. По периметъра на болничнита площадка трябва да има защи­
те н пояс о т дървесна и храстовидна растителност. Външното озеленяване трябва да подпо­
могне свързването на сградата с терена. То създава благоприятни условия за пребиваване на
болните на о т к р и т о и благоприятства осигуряването на подходящ лечебно-предпазен режим
в стационара.

Системи на болнично строителство

Основните системи за изграждане на болниците са тр и : павилионна (децентрализирана),
корпусна (централизирана) и смесена.
Децентрализираната (павилионна) система възниква в началото на XIX век. Характерно за
нея е разполагането на всяко отделение в отделна сграда (павилион). Тя осигурява най-добри
условия за предотвратяване на вътреболнични инфекции. Нискоетажните здания позволяват
активно използване на болничния парк, предоставят много добри възможности за естестве­
на осветеност и ослънчаване, проветряване и благоприятен лечебно-предпазен режим. Тази
система обаче, е икономически неизгодна защ ото изисква големи площи, дублиране на кабине­
т и и дейности; освен това затрудуява диагностично-лечебните процеси и манипулации, за
болните, ка то увеличава пътя и времето за изпълнението им; затруднява консултативната
работа на медицинския персонал и връзките между отделните сгради и др.
Централизирана система се използва най-често при големи болници, построени в градски
райони с висока плътност на застрояване. При тази система болничният комплекс се изграж­
да във вертикална посока и всички елементи на болницата (стационар, диагностично-лечебни
отделения, спомагателни, стопански служби и др.) се по м е ства т в една сграда. Тази система
е най-икономична и облекчава обслужването, връзката със специализираните диагностично-
лечебни кабинети, храненето и т.н . Н едостатъците й се съ стоят в затруднената изолация
на болните, ко е то в значителна степен повишава риска о т вътреболнични инфекции, нару­
шаването на звуковия комфорт и др.
Смесената система на застрояване обединява в една сграда основните соматични о тд е ­
ления, неизискващи засилена изолация. Родилният дом, д е тско то , инфекциозното отделения9 3

93
 ф иг. 20 Болница с к а п а ц и т е т 300 легла. Смесена систем а на изграждане
1 - стационар, 2 - приемно отделение, 3 - инфекциозен павилион, 4 - туберкулозен павилион.

и административно-стопанската част се разполагат в отделни крила или здания, свързани с

централната сграда чрез топли връзки (фиг. 20). Тази система е най-приемлива в хигиенно-епи­
демиологично и икономическо отношение.
С развитието на науката и техниката се модернизира и смесената система на застро­
яване, която за големите многопрофилни болници преминава в блокова система. При нея всич­
ки отделения, заемащи самостоятелни сгради се обединяват в общ блок и се съединяват
помежду си с топли преходи (фиг. 21).
Едновременно с избора на системата за изграждане трябва да се определи е т а ж н о с тт а
на сградите. Препоръчва се централния корпус да бъде на 5 етажа и при двете системи (кор­
пусна, и смесена). В определени случаи за по-големи болници се допускат 9 етажа, а ка то изклю­
чение; при много големи болнични центрове може да се възприеме и по-голяма етаж ност.

с94

ф иг. 21 Многопрофилна болница с 1800 легла 6 Бречна, Италия

Блок А (7 е т а ж а ) - приемане, управление, специализирани отделения
Блок В (6 е т а ж а ) - патология, а п те к а , специални случаи, хирургия
Блок С (4 е т а ж а ) - урология, неврология, гардероби, жилища за персонала
Блок D (6 е т а ж а ) - жилища за лекари, те р ап и я и онкологични заболявания

94
 Комунална хигиена

М ясто и значение на болничния парк 8 плана на болничния комплекс

Болничният парк е задължителен елемент на Всеки болничен комплекс. ТоВа се определя
о т същ ественото позитивно влияние върху здравето на болните и персонала. Здравослов­
н о то значение на зелените насаждения е разнообразно и може да се изрази в пряко или кос­
вено влияние върху организма. Те регулират топлинно-радиационния режим, влажността на
въздуха, характера на ветровете, им ат прахо- и газозащитната функция. С най-добри пра-
хозадържащи и филтриращи способности е брястът, следван о т люляка, липата, клена и т о ­
полата. Повърхността на т р е в н и те площи също задържа праховите и димните частици и
възпрепятствува прахообразуването о т почвата. В парковете се намалява и съдържанието
на вредните газове - 2-2,5 пъти спадат концентрациите на въглероден монооксид, адсорби­
р а т се серните и азотни оксиди; усвояват се някои органични съединени - ароматни въглево­
дороди, карбонилни съединения и др. Добре известна е ролята на растенията за усвояването
на въглеродния диоксид и обогатяването на въздуха с кислород при ф отосинтезата. О т съ­
ществено значение за ч и с т о т а т а на въздуха в парковите зони е и отделянето на фитонциди
о т дърветата и други растения, които д ей ств ат не само върху сапрофитната микрофлора,
но и върху патогенните микроорганизми.
Зелените насаждения увеличават броя на леките отрицателни йони, ко и то освен пря­
к о т о благоприятно, тонизиращо действие върху организма, заедно е ф итонцндите, и м а т и
изразено противомикробно действие.
Друга особеност с хигиенно значение е способността на зелените насаждения да намаля­
в а т силата наг шума. Средно гъ сти те листни насаждения, с височина 7-8 т намаляват шума
средно с 10-13 dB.
Съществено е и психичното значение на озеленяването. Изобилието на форми и багри с
преобладаване на зеления, успокояващ цвят, меката разсеяна светлина, специфичният аро­
м ат, шумоленето на листата и песента на п т и ц и т е и пр. д ей стват чрез сетивата вър­
ху централната нервна система и предизвикват повишаване на психо-емоционалния тонус,
ка то по този начин благоприятствуват оздравителните процеси.

Планиране на болничния комплекс

Целесъобразното групиране на отделенията обуславя правилното функциониране на ле­
чебното заведение. Важен момент в това отношение е правилното подреждане и ориенти­
ране на различните помещения вътре в сградата. Най-традиционна е линейната форма на
разполагане ца болничните стаи, което се обяснява с п р о с т о т а т а на планировката и кон­
с т р у кт и в н и т е решения, с удобното разполагане на спомагателните помещения и връзки, до­
брата видимост на с т а и т е о т поста на дежурната сестра, доброто слънцеогряване, удоб­
с т в о т о при обслужване и т.н . Често използвана схема е Т-образната, при която надлъжната
част е определена за базата с болнични легла, а в напречната част се по м естват различни­
т е диагностично-лечебни кабинети, управлението, приемното отделение. В зависимост о т
изложението, кофигурацията на терена и др., Т-образната схема може да бъде изменена в
У-образна, а при по-големи болници и комплекси, тази схема преминава 8 Б-образна или в други'
по-сложни комбинирани форми.
Амбулаторен сектор. К апа ц и те тъ т на амбулаторния сектор се оразмерява в зависи­
м ост о т броя на обслужваното население, а характерът и големината на лечебното заведе­
ние определят какви видове (по специалности) кабинети да бъдат разкрити. Самостоятелни
входове към амбулаторно-поликлиничния сектор се п р о е кти р а т за:
• възрастни болни;
• болни деца;
• здрави деца (детска консултация).
Стационар (общи принципи). Входно-изходните и комуникационните елементи на болнич­
ната сграда - входове, стълбища и асансьори, трябва да позволяват лесно пренасяне на бо­
лните с носилка, на храната, материалите и апаратурата; да предпазват о т проникване на
студен външен въздух; да защ итават о т шума и осигуряват бързо придвижване на персонала.
Във връзка с осигуряване на тиш ина за болните и персонала, асаньорните шахти се предвиж­
д а т най-малко на 6 т разстояние о т болничните стаи.9 5

95
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Главният Вход за болни, п о с е т и т е л и и. персонал се у с т р о й в а к а т о Въздушен шлюз. У с т р о й ­

в а т се о т д е л н и с тъ л б и щ а за б о л н и т е , за персонала и за с т о п а н с к о т о обслужване. Еднокоридор-
н и т е о тд е л е н и я м о г а т да б ъ д а т с е д н о с т р а н н о или д в у с т р а н н о з а с т р о я в а н е . Е д н о с т р а н н о т о
з а с т р о я в а н е м о ж е да осигури правилна о р и е н т а ц и я на б о л н и ч н и т е с т а и и д о б р о п р о в е т р я в а ­
не, но е скъпо и т о в а п р еч и на м а с о в о т о му прилагане. П о -п р и е м л и в и я т (и ко н о м и ч е с ки ) вари­
а н т - е д н о ко р и д о р ен с д в у с т р а н н о з а с тр о я в а н е , е т и п и ч е н за с ъ в р е м е н н и т е болници. В т е з и
случаи зад ъ л ж и те л н о се п р е д в и ж д а т свободни о т з а с т р о я в а н е с в е т л и п р о с т р а н с т в а (4 0 %
о т д ъ л ж и н а та на ко р и д о р а ), к о и т о се и зп о л зв а т к а т о зали за д н ев но п р е б и в а в а н е на б о л н и т е .
При т а к ъ в план не всички с т а и и м а т б л а го п р и я т н о изложение - в с е в е р н и т е м и кр о кл и м а­
т ъ т и и н с о л а ц и я та са н е б л а го п р и я т н и . С ъ щ е с т в у в а т и д в уко р ид о р н и болнични о тд е л ен и я :
по в ъ н ш н а т а линия на д в а т а успоредни ко р ид о р а се р а з п о л а га т болнични с т а и , а п р о с т р а н ­
с т в о т о м еж д у к о р и д о р и т е е з а е т о о т с п о м а г а т е л н и т е п о м е щ е н и я , ш а х т и т е за с а н и т а р ­
н о -т е х н и ч е с к и т е съоръжения и т р а н с п о р т а . Б о л н и ч н и т е с т а и и м а т д о б р а о р и е н т а ц и я , но
п о м е щ е н и я т а във в ъ т р е ш н а т а , ц е н т р а л н а ч а с т са л о ш о в е н т и л и р а н и и без е с т е с т в е н о ос­
в е т л е н и е . За осигуряване на б л а го п р и я т е н м и к р о к л и м а т и въздушен р е ж и м в т е з и п о м е щ ен и я,
са необходим и ко н д и ц и о н и р а н е на въздуха и е ф е к т и в н а с и с т е м а за и з к у с т в е н о о с в е т л е н и е с
лампи, излъчващи дневна с в е т л и н а .
Х и г и е н н и т е правила не д о п у с к а т р а з п о л а га н е т о на к а б и н е т и за преглед, болнични с т а и ,
о п ер ац ио н н и ц родилни зали, к а к т о и л е ч е б н о -д и а гн о с ти ч н и к а б и н е т и в с у т е р е н е н е т а ж . В
него м о г а т да б ъ д а т п р ед в и д ен и п о м е щ е н и я за водо- и калолечение, но при осигуряване на
е с т е с т в е н о Ь с в е тл е н и е и в е н т и л а ц и я за п р о ц е д у р н и т е п о м е щ е н и я .

И зи с кв а н и я къ м о с н о в н и т е с т р у к т у р н и е л е м е н т и в б о л н и ц а т а
С ъ в р е м е н н а т а болница се с ъ с то и о т с л е д н и т е ф ункционално о б е д и н е н и звена:
1. А м б у л а то р н и с т р у к т у р и за оказване на първична и специализирана извънболнична по­
м о щ , в т . ч . и спеш н а.
2. Д и а г н о с т и ч н и о т д е л е н и я /с е к т о р и /к а б и н е т и ;
3. Болнични о тд е л е н и я ;
4. А д м и н и с т р а т и в н о -с т о п а н с к и с п о м а га т е л н и с т р у к т у р и - управление, х р а н и т е л е н блок,
пералня, с те р и л и за ц и о н н а , д езинф екционна служба и т е х н и ч е с к и звена за т е к у щ о поддъ рж ане
на м а т е р и а л н а т а база, с т р у к т у р й .з а п р о в е ж д а н е на т р у д о в о лечение - с п о м а га т е л н и с т о п а н ­
с т в а и тр у д о в о -л е ч е б н и р а б о т и л н и ц и и др.
В някоц големи илц специализирани болници м о ж е да им а д о п ъ л н и те л н и подразделения:
к о н с у л т а т и в н а а м б у л а т о р и я с п а н с и о н а т за болни и п р и д р у ж и т е л и , п р и с т и гн а л и о т далечени
райони; о т д е л е н и е за с п е ш н а м ед и ци нска п о м о щ , х о т е л за с п е ц и а л и з а н т и и др.

С пеш но о тд е л е н и е
За да ф ункционира пълноценно, о т д е л е н и е т о за спеш на п о м о щ т р я б в а да разполага със
с л е д н и т е п о м е щ е н и я : м я с т о за и нф о р м аци о нн о обслужване и р е г и с т р а ц и я на п а ц и е н т и т е
(м и н и м ум по 6 т 2 на всяко р а б о т н о м я с т о ); лекарски к а б и н е т и (м и н и м у м 12 т 2); чакалня - по
2 т 2 на к а б и н е т , но с о б щ а п л о щ не по-малко о т 25 т 2; п р о т и в о ш о к о в а зала; м анипулационна;
зала за д и а г н о с т и ч н о у т о ч н я в а н е и наблю дение с п р е с т о й до 2 4 h с легла (п о 6,5 т 2/1 легло, но
с о б щ а площ не по-малко о т 12 т 2); п о м е щ е н и е за съхраняване на л е к а р с т в а , м ед ицински пр и ­
н а д л е ж н о с т и , а п а р а т у р а и и н в е н т а р (п о н е 5 т 2); п о м е щ е н и е за с п е ш н и я екип; с а н и т а р е н възел
и душ за персонала и о т д е л е н с а н и т а р е н възел за п а ц и е н т и т е . В з а в и с и м о с т о т к а п а ц и т е т а
на з а в е д е н и е т о , м о ж е да се р а з к р и я т и д о пъ л н и тел н и п о м е щ е н и я - специализирани к а б и н е т и ,
л а б о р а т о р и и и пр. Х и г и е н н о -т е х н и ч е с к и т е изисквания п о о т н о ш е н и е на водоснабдяване, о т о ­
пление, в е н ти л а ц и я , о с в е т л е н и е и др. не се о т л и ч а в а т о т т е з и , валидни за а м б у л а т о р н и т е
зав ед е н и я / с е к т о р и .

П р и е м н о о т д е л е н и е /с е к т о р и п о м е щ е н и е за и зп и с в а н е на п а ц и е н т и т е
Всички болни, к о и т о и м а т нужда о т с т а ц и о н а р н о лечение н ай -н а п р е д м и н а в а т през при­
е м н о т о о т д е л е н и е /с е к т о р . В него се о с ъ щ е с т в я в а т преглед и изследвания, извърш ва се са­
н и т а р н а о б р а б о т к а на б о л н и т е и п о д г о т о в к а на п ъ р в и ч н а т а м е д и ц и н с ка д о к у м е н т а ц и я . В9
6

96
 Комунална хигиена

случай на н е о б х о д и м о с т т у к се даВа първа м едицинска п о м о щ и наблю дение на б о л н и т е до

у т о ч н я в а н е на д и а г н о з а т а . Към п р и е м н о т о о т д е л е н и е В г о л е м и т е болници се п р ед в и ж д а ре­
а н и м ац и о н н а зала за о казване на е к с т р е н а п о м о щ при н ар у ш е н и е на ж и з н е н о в аж ни ф ункции.
При ц е н тр а л и з и р а н а и смесена с и с т е м а на з а с т р о я в а н е , п р и е м н о т о о т д е л е н и е т р я б в а да се
разположи В глаВния корпус, а при д е ц е н тр а л и з и р а н а - 8 павилиона с най-голям брой легла. Във
всички случаи п р и е м н о т о о т д е л е н и е т р я б В а да бъде близо до ц е н т р а л н и я Вход на б о л н и ч н а т а
пл ощ адка. П ъ т я т на л и н е й к и т е о т у л и ц а т а към него т р я б В а да е к р а т ъ к и да не се пресича
с В ъ т р е ш н и т е п ъ т и щ а на б о л н и ц а т а ; д о с т ъ п ъ т на а в т о м о б и л и т е д о входа на п р и е м н о т о
о т д е л е н и е т р я б в а да е пряк.
В п р и е м н о т о о т д е л е н и е се п р е д в и ж д а т с л е д н и т е п о м е щ е н и я : В е с ти б ю л ; р е ги с т р а ц и я ;
чакалня; лекарски к а б и н е т и за прегледи; м ан ипул ационно-превъ рзочен к а б и н е т ; с а н и т а р е н про-
пускник (баня, т о а л е т н а , га р д е р о б за п р е д а в а н е на л и ч н о т о облекло и получаване на болнично);
п о м е щ е н и я за в р е м е н н о н а с т а н я в а н е на б о л н и т е ; п о м е щ е н и е за изписване на б о л н и т е . Според
г о л е м и н а т а на п р и е м н о т о о т д е л е н и е , т е з и п о м е щ е н и я се б а з и р а т в о т д е л н и крила или се
в к л ю ч в а т в с г р а д а т а на главния корпус. Важното е да бъдат разположени в последователен
ред за да се спази основното изискване за еднопосочност на обслужването, чрез който се
ограничава възможността за кръстосано заразяване на болните.
За и з п и с а н и т е болни з а д ъ л ж и те л н о се у с т р о й в а о т д е л е н изход. П р и е м н о т о о т д е л е н и е
и п о м е щ е н и е т о за изписване на б о л н и т е се п р ед в и ж д а да б ъ д а т о б щ и за всички о т д е л е н и я с
изклю чение на: Igem cko, инф екциозно, ко ж но -в е не р и ч ес ко , ту б е р к у л о зн о , п с и х и а т р и ч н о и аку-
ш ер о-гинеколо?ичнб о т д е л е н и я . П ри болници с к а п а ц и т е т до 6 0 0 легла се допуска п р и е м н о т о
о т д е л е н и е да бъде о б щ о за всички болни, но при за д ъ л ж и те л н о разделяне на п о т о ц и т е за деца,
инф екциозно болни, родилки с осигуряване на с а м о с т о я т е л н а с а н и т а р н а о б р а б о т к а и изписва­
не. За р о д и л к и т е се п р е д в и ж д а т с а м о с т о я т е л н и п р ие м н и с е к т о р и п о о т д е л н о за ф изиологич­
ни и о б сер ваци о нн и п а ц и е н т к и . За н е и з я с н е н и т е случаи се п р е д в и ж д а т п о м е щ е н и я с легла за
в р ем ен н о н а с т а н я в а н е ( 3 - 5 %о т о б щ и я б р о й на л е гл а т а в б о л н и ц а т а ).

С таци он ар
Б о л н и ч н о т о о т д е л е н и е е о с н о в н о т о с т р у к т у р н о звено на с т а ц и о н а р а . О р г а н и з и р а н е т о
на р а б о т а т а на п о -е л е м е н т а р н о ниво, в т . н. клинична единица д опринася за п о -у с п е ш н о т о
ф ункционално зо н и р а н е на д е й н о с т и т е в о т д е л е н и е т о . К л и н и ч н а т а е д и н и ц а е аналог на т . н .
"с е с тр и н с к а секция" във В е л и к о б р и та н и я и д р уги с т р а н и . Н е й н а т а в ъ т р е ш н а планировка обик­
но вено следва един о т т р и т е т и п а : "N ig h tin g a le " - ш и р о к а с т а я с 2 0 - 3 0 легла, "Rigs" (болни­
ца Ригс в К о п е н х а ге н ) - л е гл а т а са разполож ени усп о ред н о на п р о з о р ц и т е в о т к р и т и ниш и;
п о с л е д н и я т в а р и а н т - н и ш и т е са з а т в о р е н и и обособени к а т о болнични с т а и . К л и н и ч н а т а
секция о б хв ащ а група болнични легла с н е о б х о д и м и т е към т я х о бсл уж ващ и п о м е щ е н и я . О снов­
н и т е процеси на б о л н и ч н о т о лечение се и з в ъ р ш в а т на т е р и т о р и я т а на к л и н и ч н а т а еди ниц а,
без д в и ж е н и е т о на болни и персонал да се кр ъ с т о с в а с д в и ж е н и е т о на болни и персонал о т
друга клинична е д и н и ц а . Р е г л а м е н т и р а н и я т у нас брой на л е гл а т а в к л и н и ч н а т а е д и н и ц а за ос­
н о в н и т е с п е ц и а л н о с т и е о т 25 д о 32, к о е т о о т г о в а р я на с в е т о в н и т е с т а н д а р т и . В идеалния
случай с е с т р и н с к и я т персонал в к л и н и ч н а т а е д и н иц а о б гр и ж в а б о л н и т е при м и н им ум усилия
и д вижения в п р о с т р а н с т в о т о , а п а ц и е н т и т е и м а т м аксим ални у д о б с т в а и се ч у в с т в а т въз­
м о ж н о н а й -к о м ф о р т н о . На п р а к т и к а п о с т и г а н е т о на баланс м е ж д у к о м ф о р т а на п а ц и е н т и т е
и у д о б с т в о т о на персонала е и з к л ю ч и т е л н о т р у д н о . Г р у п и р а н и т е по опред ел ен а с п е ц и а л н о с т
клинични ед и н и ц и ф о р м и р а т с ъ о т в е т н о о т д е л е н и е - т е р а п е в т и ч н о , хир ур ги чн о , д е т с к о и
пр. Д о к а т о к л и н и ч н а т а е д и н и ц а е един с р а в н и т е л н о с т а н д а р т и з и р а н е л е м е н т , с ъ с т о я щ се
о т определен б р о й легла, г о л е м и н а т а на о т д е л е н и е т о в ар и р а спо р ед ч е с т о т а т а на различни­
т е заболявания. Едно о т д е л е н и е о б и кн о в е н о се с ъ с то й о т една или две (р я д ко п о в е ч е ) клинич­
ни ед и н иц и. О свен според м ед и ци нски я проф ил, о т д е л е н и я т а се о б о с о б я в а т и според пола на
б о л н и т е - м ъ ж ко х и р ур ги ч н о , ж е н с ко т е р а п е в т и ч н о и т . н . П о м е щ е н и я т а , к о и т о о б р а з у в а т
к л и н и ч н а т а е д и н и ц а спо р ед ф у н к ц и я т а си м о г а т да б ъ д а т разп ред ел ен и в с л е д н и т е групи:
1. Болнични с т а и и п о м е щ е н и я за д н ев н о п р еб и в а в а н е на б о л н и т е - дневни, солариум,
т р а п е з а р и я и др.
2. С а н и т а р н и п о м е щ е н и я за б о л н и т е - т о а л е т н и , бани, умивални, изливно п о м е щ е н и е и др.9
7

97
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

3. Домакински помещения - столова с кухни (офис), складове за чисто и мръсно бельо, ин­
вентар, килери за почистващи пособия, инструменти и др.
4. Медицински център - лекарски кабинети, манипулационна, превързочна, лаборатория и др.
5. Помещения за персонала - кабинети на зав.отделението, старш ата сестра, сестрите,
дежурния лекар и дежурната сестра, столова за персонала, гардероби, санитарен възел и др.
6. Обща комуникационна и обслужваща площ - коридори, стълбища, асансьори и др.
Болничните стаи според действащите в момента норми у нас, се п р о е кти р а т с едно,
две, т р и или максимум четири легла, всяка със самостоятелен санитарен възел или такъв, об­
служващ две съседни болнични стаи. За 7 % о т броя на леглата 6 клиничната единица се пред­
виждат стаи с едно легло. Те са предназначени за пациенти изискващи специално обгрижване,
често наблюдение и повишено внимание.
Минималната норма за площта на с т а и те за възрастни болни е 12 т 2 за стая с 1 лег­
ло и по 6.5 т 2/легло за стаи с 2 до 4 легла. Минималната светла височина трябва да бъде
2.5-2.6 т . С трои тел ното изпълнение и изборът на различните видове материали са о т мно­
го голямо значение за комфорта и хигиенното състояние в болничната стая. Според Дирек­
тива № 89/106 (Council of the European Communities, 1988) материалите за врати, прозорци,
облицовки, подови настилки, обзавеждане и др. в заведенията за здравни грижи трябва да
отго ва р ят на голям брой специфични изисквания, кр итер ии те за ко и т о са: функционалност,
безопасност, удобство и комфорт (акустичен, оптичен, тактилен и пр.), хигиеничност, прис-
пособимост, влияние върху околната среда, цена и др. Подът трябва да отговаря на следните
условия: да бъде здрав, удобен за ходене, звукоизолиращ, топъл, да не попива вода и по възмож­
ност без фуги. При поставянето на балатум или друга подобна настилка върху пода, краища­
т а им трябва да прилепват по стени те на височина най-малко 10-12 cm, без да излизат о т
плоскостта на мазилката; ако се получат фуги, т е трябва да се покрият с метална пластина.
Най-добра звукова изолация се постига, когато между настилката и подовата конструкция се
постави еластична подложка. За по-добра изолация о т външния шум, проникващ през прозор­
ците, за остъкляването им м огат да се използват специални звуко- и топлоизолиращи стъкла.
Нормата за шум в болничните стаи през цялото денонощие е 30 dB(A).
С тените на болничната стая трябва да бъдат боядисани с бои, позволяващи измиване и
дезинфекция. О цветяват се в светли, успокояващи тонове (син, зелен). Северните стаи също
трябва да се оц ветява т в светли, но топли цветове (жълт, оранжев).
Мебелите в болничната стая (легла, нощни масички, приспособления за сервиране на хра­
на, столове зг( посетители, маса и гардеробни шкафчета) трябва да са съвременни, е сте ти ч­
ни, леки и функционални, да улесняват обслужването ка кто на персонала, така и на пациента.
Желателно е напр. гардеробните шкафчета да са вградени в сте н а та за по-голямо удобство
и безпрепятствено движение в стаята. Всички елементи и повърхности на мебелите трябва
да позволяват измиване и дезинфекция.
За да се намалят възможностите за разпространение на ВБИ и неблагоприятните влия­
ния о т външната среда, разстоянието между болничните легла трябва да бъде 0.8 т ; между
леглото и фасадната стена - 0.9; между леглото и вътреш ната стена - 0.6 т и откъм гла­
вата - 0.15 т . Размерите на леглата са в зависимост о т ръста на пациента и о т типа на
самото легло. Освен обикновените легла съществуват специални модели с различни приспосо­
бления, улесняващи обслужването или подпомагащи лечебния процес.
В болничната стая се предвиждат още сигнална, радио и телефонна уредби.
Санитарните Възли към с т а и т е се състоят о т умивалник и тоалетна, баня. В съседство
със санитарния възел се разполагат клизмена стая и помещение за измиване, дезинфекция и
съхранение на помощ ните тоалетни съдове. За персонала се предвижда отделен санитарен
възел.
Дневната за волните трябва да бъде отделно помещение, но се допуска да се разположи
и в светлата част на коридора при двустранно застрояване, к а т о е необходимо да осигурява
минимум по 1.5 т 2 на легло. Ако се налага, по изключение, може да бъде използвана и за столова,
но при по-голяма площ - по 1.8 т 2на легло. Допустимо е да бъде обща за болните на две кли­
нични единици.98

98
 Комунална хигиена

Балконите, терасите, Верандите са необходими за пребиваване на чист въздух в лошо

време, за въздушни и слънчеви процедури и за климатолечение. Трябва да са с южно или югоиз­
точно изложение и да не пречат на естествен ото осветление на долните етажи.
Столовата с кухненския офис трябва да бъде самостоятелна за всяко болнично отделе­
ние, с площ осигуряваща по 1.5 т 2на 1 болен. Офисите трябва да се разполагат един над друг
за да се облекчи доставянето на храната с кухненски асансьори. Всеки офис трябва да бъде
обзаведен с печка за подгряване на храната; миялна машина или тригнездка мивка и сушилня;
собствени прибори и съдове, ко и то се измиват, дезинфекцират и изсушават; шкафове за съх­
ранение на посудата. Подът и сте н и те на офиса също се облицоват с фаянсови и теракотни
плочки на височина поне 1.50 т о т го то в под. Желателно е да се осигури и хладилник.
Лекарските кабинети и манипулационните трябва да и м ат минимална площ -12 т 2. Изиск­
ванията към стени, тавани и подове са същите, ка кто за болничните стаи. Д опустим ото
ниво за шум в кабинетите е 35 dB (А). Към кабинетите се предвижда и санитарен възел с гар­
дероб. Манипулационните трябва да бъдат облицовани с ф аяс/теракот, или други подходящи
настилки, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.
Към помещенията за персонала не се предявяват специални изисквания, по-различни о т
тези за болничните стаи и лекарските кабинети. Работната стая за сестр и те може да бъде
обзаведена по-„с|омашно", тъ й ка то т е прекарват та м п о чти цял работен ден (освен време­
т о заето за обслужване на болните). Препоръчва се да има ергономични кресла и кушетка за
почивка. В м н о й о случаи тази стая се отделя о т коридора със стъклени прегради за наблюде­
ние - сестрински пост. С това помещение са свързани всички сигнални уредби о т с т а и те на
болните: двустранна разговорна връзка между сестрата о т сестринокия пост и пациента
в стаята (за болници о т т и п А и Б) и еднопосочна светлинна сигнална връзка о т болния към
сестрата. Към работната стая се предвижда санитарен възел и гардероб.
Болничните коридори и стълбища са важен елемент на клиничната секция. Коридорите са
не само свързващо звено между помещенията, но са удобна спомагателна площ и най-важно -
допълнителен резервоар за чист въздух. Затова се предпочита едностранното им застро­
яване. Коридорът трябва да е достатъчно широк и да позволява лесно и удобно пренасяне на
болните с колички, носилки или легла. Препоръчва се всички външни ъгли, изложени на евенту­
ална повреда о т т р а н сп о р тн и те средства - колички, носилки и др., да бъдат облечени с ме­
тални профили. Подовете трябва да са о т устойчиви настилки - мозайка, керамика, мрамор
и др., а стенц/пе да бъдат изпълнени подобно на тези в ста и те .
Желателно е всяка клинична единица да е свързана с две стълбища - главно и домакинско.
Във всички болнични сгради с т р и и повече етажа трябва да се предвиждат асансьори - по
два пътнически и един болничен на всеки 100 легла. Освен тя х се предвиждат и асансьори за храна
и бельо - чисто и нечисто. Асансьорите за храна свързват кухненските офиси с транспортния
коридор в сутерена или с кухнята, ако т я е в същата сграда. Асансьорите за бельо се намират в
помещенията за чисто и нечисто бельо и чрез транспортния коридор се свързват с пералнята.
Всички асансьори трябва да са безшумни, да тр ъ гв а т плавно и да спират без сътресение.

5.4. Хигиенно-техническо благоустройство на заведенията

за здравно обслужване
Изисквания, норми и контрол Върху качествата на питейната Вода
Всички заведения за здравно обслужване трябва да бъдат осигурени с достатъчни коли­
чества вода за питейно-битови нужди. Тя е необходима, ка кт о за поддържане на текущ ата
хигиена в материалната база на стационара, амбулаториите, стопанския сектор (пералня,
стерилизационна, кухненски блок и пр.), така и за личната хигиена на болните; водата е осно­
вен лечебен и профилактичен фактор в балнеосанаториумите и отделенията за водолечение.
Средните норми за водопотребление са следните:
1. В болници (за 1 легло) - 350 dm3;
2. В амбулатории (за 1 пациент) - 15 dm3;
3. В санаториуми с водолечение (за 1 легло) - 400 dm3.9

99
ХИГИЕНА

Водата за питейно-битови цели трябва да бъде чиста и безопасна за здравето, т.е. - да

отговаря на хигиенните изисквания за качество. Специални изисквания се предявявят към во­
дата използвана за хемодиализа и други специфични медицински цели.

Въздушна среда
Въздушната среда в заведенияата за здравно обслужване трябва да осигурява условия за
оптимално развитие на оздравителния процес, чрез подходящи параметри на микроклимата
и да не благоприятства разпространението на химични и биологични замърсители.

Хигиенни изисквания към болничния микроклимат. Системи на отопление

Микроклимата в заведенията за здравно обслужване има голямо значение за самочувстви­
е т о на болните и за хода на оздравителния процес. Особено чувствителни към дискомфорт-
ния микроклимат са малките деца и възрастните болни.
Към преохлаждащ микроклимат са най-чувствителни новородени и недоносени деца, па­
циенти с неврастения, алкохолици, наркомани и др. Ако пациентите са изложени продължи­
телно време на температури под зоната на комфорта, особено в комбинация с висока влаж­
ност, лечението става неефективно поради забавяне на лечебно-възстановителните процеси
и понижение на имунната защита; пациентите ста в а т лесно уязвими към простудни и други
заболявания. j
За поддържане на топл инното равновесие в организма, особено през зимата, се устрой­
ва подходящоfотопление с оглед тем пературата на въздуха да бъде в зоната на комфорта
(18.5-21 °С). В същото време, подходяща вентилация/климатизация трябва да осигурява ско­
рост на движение на въздуха не повече о т 0.4 m/s. О тносителната влажност трябва да бъде
между 30 и 60%.
Най-подходящ т и п отопление е водното отопление с ниско налягане, лъчистото или
отоплението с кондициониран въздух. О топлителните тела трябва да бъдат разположени
на места достъпни за почистване. Освен това е важно навлизащият о т отвор ени те горни
крила на прозорците въздух, да се затопля през студените месеци. Затова радиаторите най-
често се по ставят непосредствено под прозорците.
Самостоятелен отоплителен кръг или система се предвиждат за части о т сгради, в ко-
ит'р са разположени стаи за недоносени, травмирани новородени, здрави новородени, болни
кърмачета, стаи за следоперативни грижи, реанимация, интензивно лечение, родилно, под­
готовка на болни за операция, стаи с 1 и 2 легла за болни с изгаряния, операционни зали (без
амбулаторните операционни). Тези самостоятелни отоплителни кръгове (системи), позволя­
в а т създаването на комфортни условия в дните извън отоплителния период или при други
възникнали потребности.

Критерии за количество и качество на въздуха в помещенията. Микробен аерозол

Осигуряването на оптимален въздушен обем според броя на пациентите и/или извърш­
ваните дейности в помещенията на заведенията за здравно обслужване е основно хигиенно
изискване. Необходимият въздушен обем се определя к а т о произведение о т минималната
квадратура и светлата височина на съ о тв е тн и те помещения. Минималната светла висо­
чина на болничните помещенията е 2.50 метра. В помещения с източници на йонизиращи
лъчения, операционни и родилни зали се осигурява минимална светла височина 3 метра.
Въздухът в болничните помещения трябва да отговаря на определени изисквания о т ­
носно химичния му състав и съдържанието на микроорганизми. Газовият състав на въздуха се
определя до голяма степен о т състава на атмосферния въздух, в к о й т о се съдържат обичай­
ни те за населените места атмосферни замърсители - серен диоксид, азотни оксиди, прах и
други. Допълнителни замърсители на въздуха в болничните помещения са вещ ествата о т ­
деляни о т използваните дезинфектанти (хлор, формалдехид и др.), лекарствени препарати
(особено при инхалаторно приложение), анестезиращи газове, газове образувани при използ­
ването на кварцови и бактерицидни лампи (озон и азотен диоксид), к а кто и продукти на ме­
таболизма, отделяни о т болните (въглероден диоксид, амоняк, сяроводород, индол, летливи
мастни киселини и много други). За да се предотврати повишаването на концентрацията на1 0

100
 Комунална хигиена

тези замърсители над допустим ите хигиенни нива, трябва да се осигури подходяща, доста­
тъчна по обем и кр а т н о с т естествена и/или изкуствена вентилация. Прието е концентра­
цията на въглеродния диоксид да служи ка то показател за комплексна оценка на въздушната
ч и с то та в помещенията на заведенията за здравно обслужване. Неговата гранична стой ност
е до 0.1 об.%. При надвишаване на това ниво, се наблюдава главоболие, замайване, сънливост.
Според някои автори, препоръчителната максимална концентрация на С02 за болнични поме­
щения е до 0.07 обемни процента.
Контролът върху съдържанието на микроорганизми във въздуха на болничните помеще­
ния има важно значение за профилактиката на вътреболничните инфекции. Контаминиране-
т о на въздуха става, чрез т .н . микробен аерозол. Той представлява колоидно-дисперсна систе­
ма, чиято дисперсна среда е въздух, а дисперсната фаза са течни или твърди частици (пръски
или прах, натоварени с микроорганизми).
Бактериално заразеният прах се образува при натоварване на праховите частици с ми­
кроорганизми, ко и то попадат в него по различни начини. П атогенните причинители о т чо­
века попадат преди всичко при утаяването и изсъхването на пръските, храчките и другите
екскрети. Към бактериално заразения прах се включват и епидермисни отпадъци о т кожата.
ф актори те, ко и то д е й ств а т върху усто й чи в о стта на микроорганизмите във въздуха са
много разнообразни. Значение и м ат влажността, тем пературата, лъченията (главно ултра­
виолетовата радиация с дължина на вълната под 280 п т , поради бактерицидното си дейст­
вие). Е с т е с т в ^ и т е ултравиолетови лъчи о т слънчевия спектър м огат да санират въздуха в
болничните стаи и затова е важно т е да бъдат добре ослънчени. За обеззаразяване на въздуха
в операционни зали, превързочни, микробиологични лаборатории и други болнични помещения
с повишен риск се използват бактерицидни живачно-кварцови лампи, ко и то се включват по­
стоянно през нощ та или 2 часа преди започване на работа.
Въздухът в лечебните заведения подлежи на системен контрол и оценка по отношение на
дезинфекцията и стерилизацията на средата. Д опустим ото ниво на контаминация на въздуха
варира в зависимост о т вида на болничното помещение:
• помещения l-ви клас (високоасептични операционни зали за костни и сърдечно-съдови
операции, отделения за изгаряния и други) - до 10 б а к т е р и и /т 3;
• помещения И-ри клас (асептични и септични операционни, отделения за недоносени,
интензивни отделения и други) - до 200 б а кт е р и и /т 3;
• помещения Ill-т и клас (родилни и кърмачески отделения; клинични лаборатории и дру­
ги) - до 500 б а к т е р и и /т 3.
t*

Вентилация/климатизация на болничните помещения

Ефективната вентилация на болничните помещения има съществено значение за осигу­
ряване на достатъчен обем въздух, с отговарящи на хигиенните изисквания физични, химични
и микробиологични параметри. Вентилацията се организира в зависимост о т вида на болнич­
ни те помещения и извършваните в тя х дейности.
• Естествена - обмяната на въздуха се осъществява за сметка на естествената разлика
между относител ната маса (налягането) на външния и вътрешния въздух през порите на сте ­
ни те и цепнатините на,затворените врати и прозорци (инфилтрация и ексфултрация).
• Допълнителна аерация - системно проветряване без рязкоюхлаждане на въздуха, което
се постига посредством отваряне на високо разположените малки крила на прозорците. Под­
ходяща е за болнични стаи и помещения за дневно пребиваване на болните.
• Изкуствена - посредством механични вентилационни устройства. Препоръчва се за
кухни, бани, тоалетни, перални, стерилизационни.
• Кондициониране - използване на климатична инсталация, при ко я то изкуствената вен­
тилация се съчетава с обработка на въздуха за постигане на качества, отговарящи на предва­
рително зададени условия. Постига се оптимизиране на всички параметри на микроклимата,
обезпечаване ч и с т о та на въздуха, регулиране концентрацията на микроорганизми и химични
замърсители (анестезиращи газове, летливи органични разтворители и др.). Препоръчва се за
операционни зали, отделения за интензивна терапия, за изгаряния, за трансплантации, неона-
тални отделения, отделения за физиотерапия, химиотерапия и лъчетерапия.1 0

101
ХИГИЕНА

Естествено и изкуствено осветление в заведенията за здравно обслужване -

изисквания, норми, осветител ни тела
Осветлението в заведенията за здравно обслужване трябва да осигури психофизиологи­
чен комфорт за болните о т една страна и оптимални условия за работа на медицинския пер­
сонал о т друга. Болните се нуждаят о т спокойна и отморяваща обстановка. Те не трябва да
бъдат смущавани о т ярко светещи осветителни тела или бляскави повърхности заслепяващи
очите им. Медицинският персонал се нуждае о т достатъчна осветеност на раб отно то поле,
позволяваща пълноценно изпълнение на съ ответна та дейност без натоварване на зрителния
анализатор. Това се постига чрез спазване на хигиенните норми и изисквания за естествена
осветеност и изкуствено осветление.
Е стествен ата о све те н о ст има голямо общобиологично и психофизиологично въздейст­
вие. Добрата естествена осветеност повишава жизнения тонус, стимулира жизнените про­
цеси, подобрява самочувствието и настроението и има важно значение за протичането на
оздравителния процес. Ултравиолетовите лъчи о т слънчевия спектър стимулират имунните
процеси и повишават защ и тни те сили на организма. Естествената осветеност се оценява
най-често по светлинния коефициент и коефициента на естествената осветеност (КЕО).
Светлинен коефициент е отнош ението на площта на остъклената част на прозорците към
площта на пода в помещението. Той трябва да бъде 1:4 - 1:5, но не повече о т 1:3 за избягване
на прегряван^ или охлаждане на помещенията. Високият светлинен коефициент създава чув­
ство за недостатъчна защита у болните. КЕО представлява отнош ението в проценти на
осве те ността в дадена точка на помещението към външната хоризонтална осветеност.
Той варира за различните болнични помещения, но не трябва да бъде по-малък о т 1.5 %.
И зкуствено то осветление е общо, местно и комбинирано. О бщ ото осветление не тряб­
ва да бъде много интензивно. О светителните тела трябва да дават мека разсеяна светлина
и да не попадат в зрителното поле на болните. Използват се два вида лампи - с нажежаема
спирала и луминисцентни лампи. Последните им ат по-добри хигиенни качества и са по-подхо­
дящи за лечебните и здравни заведения. Те дават мека, разсеяна светлина, със спектър близък
до дневната; не са много ярки, не заслепяват, не създават сенки и са по-икономични. На 0.80 т
о т пода луминисцентните лампи трябва да осигуряват осветеност 100 lx за болничните
стаи и коридорите, а лампите с нажежаема спирала - 50 lx. В коридорите трябва да има
възможност за изключване на част о т осветителните тела през нощ та. Това позволява да
се омекоти прехода о т светлия коридор към тъм ната болнична стая. За болничните стаи е
необходимо и нощно осветление. За ориентиране през нощ ните часове, в помещението се
предвижда^специално осветление.
Освен общо осветление, при леглото на всеки болен трябва да има и местно осветление
(за четене, писане, за прегледи), което да не смущава останалите пациенти.

5.5. Събиране и обезвреждане на болничните отпадъци

Твърди болнични отпадъци - м етоди за събиране и обезвреждане
Непрекъснато подобряващото се обслужване на болните, повишеният жизнен стандарт,
ка кто и -развитието на химията са предпоставка за широко-навлизане на различни видове
опаковки, предмети и материали за еднократна употреба в болничната практика - причина
за увеличаване на болничните отпадъци. Основната задача при р а б отата с последните е
здравната защита на медицинския персонал, болните, по се ти те л и те им и населението, жи­
веещо в близост до болниците. Според указанията на СЗО, тв ъ р д и те болнични отпадъцц се
събират и обезвреждат по различен начин в зависимост о т произхода и вида си.
► В зависимост о т произхода си, отпадъците се разпределят в следните групи:
I група: отпадъци, ко и т о м огат да бъдат включени в градските.
II група: неспецифични болнични отпадъци.
III група: специфични болнични отпадъци или опасни отпадъци.
IV група: отпадъци о т ц и то с та ти ц и . 1
2
0

102
 Комунална хигиена

► В зависимост о т физическото им състояние, отпадъците се разделят на:

твърди - съдържащи < 10% те чн о ст;
течни - съдържащи > 10% те ч н о ст.
I група неспецифични болнични отпадъци. Всички отпадъци получени на те р и то р и я та на за­
ведението, к о и то не са свързани с диагностичната и лечебната дейност, се разглеждат ка то
твърди градски отпадъци и включват:
1. Кухненски отпадъци:
• о т хранителните продукти;
• о т неизядената храна.
2. Отпадъци о т пациентите и немедицински персонал:
• оставени в с т а и т е (вестници, списания, цветя);
• отпадъци о т ремонти.
3. Отпадъци о т административни дейности:
• хартия, картон;
• пластмаса.
4. Други отпадъци:
• стъкло;
• опаковъчни материали;
• остарел^ предмети за еднократна употреба.
О тпадъ ц ите о т та зи група се п о с т а в я т в бели полиетиленови торб и.
II група неспецифични болнични отпадъци. О тпадъците 6 тази група се образуват при меди­
цинската дейност, но не са опасни за здравето на хората и околната среда. Това са:
• зацапани с кръв материали;
• марли и материали използвани при обработка на неинфекциозни болни;
• матраци и възглавници;
• мъртви ж ивотни или техни части о т вивариума или о т експериментални лаборато­
рии, които не са заразени с инфекциозни причинители.
О тпадъ ците о т та зи група се п о с т а в я т в ж ъ лти полиетиленови то рб и.
III група (специфични болнични отпадъци или опасни- отпадъци). В тази група се включват
болнични отпадъци, ко и т о по своята характеристика и произход м огат да бъдат опасни за
здравето или за околната среда.
1. Инструменти:
• игли;
• скалпели.
2. Инфекциозни отпадъци - еднократно използвани предмети при поставяне на диагноза и
лечение на болните страдащи о т инфекциозна болест.
3. Лабораторни отпадъци:
• матерали заразени с биологични отпадъци;
• отпадъци при работа с животни, заразени с биологични вещества.
О тпадъ ц ите о т та зи група се п о с т а в я т в контейнери с ясен Йадпис: "Опасни
болнични отпадъци"
IV група (отпадъци о т ц и то с та ти ц и ). О тпадъците о т тази група са остатъ ци о т използ­
вани противоракови лекарства или такива с изминал срок на годност и материали, ко и то са
били в к о н т а к т с т я х (игли, спринцовки, катетри,'ръкавици).
О тпадъ ците о т та зи група се п о с т а в я т в контейнери с ясен надпис "Химически
замърсен материал - ц и т о с т а т и ц и ".
При транспортирането и съхранението на отпадъците трябва да се спазват следните
правила:
1. Контейнерите и т о р б и т е при превоза трябва винаги да бъдат закрити;
• електрокарите, с ко и т о се превозват отпадъците да и м ат гладка повърхност за да
м огат лесно да се п о чи ства т всеки ден;1
3
0

103
ХИГИЕНА

• електрокарите да се използват само за превоз на отпадъците;

• контейнерите и т о р б и т е да не се влачат по пода;
• да не се сменя м я с то то на съхранение на отпадъците.
2. Болницата трябва да има специално помещение за съхранение на отпадъците.
Основният метод за третир ане на твъ рд и те болнични отпадъци в България е депонира­
не то им на сметища за битови отпадъци. Изключение правят само биологичните отпадъци,
които се изгарят. Все повече обаче навлизат в пр актиката и алтернативни методи - авток-
лавиране, микровълново обезвреждане и др.
Течни болнични отпадъци: биологични и химични
О тпадните води о т заведенията за здравно обслужване и м ат някои особености:
1. По правило в тя х винаги м огат да бъдат доказани патогенни микроорганизми, но ка то
цяло концентрацията им не е по-висока о т тази в б и то в и те отпадни води, тъй като голя­
ма част о т пациентите не са източник на микроорганизми. При определени условия обаче
съществува риск о т разпространение на биологични (заразни и паразитни), химични и ради­
оактивни замърсители, напр. ако инфекциозните отделения са включени към канализацията
на по-малки населени места, или когато недостатъчно дезинфекцираните им отпадни води
се отвеж д ат директно към воден басейн или река. О тпадните води о т дисекционните зали
също м огат да бъдат масивно контаминирани с патогенни причинители в някои случаи; към
критичнитеютделения спадат и тези за хепати тно болни.
2. Консумацията на вода на един пациент в болницата е около 5 пъти по-висока откол-
к о т о в населеното място, вредните вещества о т една страна силно се разреждат, но о т
друга страна трябва да се има предвид повишеното използване на медикаменти и особено на
дезинфекционни средства.
3. Радиоактивно замърсените отпадни води о т радиологичните отделения не трябва да
се изхвърлят в канализацията на населеното място. Дезактивацията зависи о т вида и пери­
ода на полуразпад на радиоактивните изотопи.
Течните болнични отпадъци са два вида - биологични и химични.
• Течните биологични отпадъци о т различните отделения се включват в канализацион­
ната система на болницата, к а т о отпад ните води о т инфекциозните отделения и
микробиологичните лаборатории предварително се дезинфекцират^
• Течните химични отпадъци могат да се разделят в три групи:
♦ течни отпадъци, ко и то не трябва да се изливат в канализацията (събират се в ре-
зервоари/контейнери);
течни отпадъци, ко и то м огат да се изливат в канализацията след преработка;
♦ течни отпадъци, ко и то м огат да се изливат в канализацията без предварителна
преработка.

5.6. Хигиенно-противоепидемичен режим 8 заведенията за здравно обслужване

Хигиенно-противоепидемичният режим в заведенията за здравно обслужване обхваща
система о т текущ и дейности за недопускане на поява и разпространение на заразни и па­
разитни болести в тях. Той включва"мероприятия за поддържане хигиената на болничните
помещения и личната хигиена на болните, почистване, измиване, дезинфекция, дезинсекция и
дератизация; има съществено заначение за профилактиката на вътреболничните инфекции.
Ежедневно се прави сутрешно почистване на всички болнични помещения (подове, стени,
обзавеждане, работни плотове и други повърхности) чрез влажно забърсване (ако е необходи­
мо с предхождаща аспирация) и дезинфекция. В операционни и родилни зали, инфекциозни о т ­
деления и отделения за лечение на болни с о т к р и т а форма на туберкулоза, неонатологични,
детски отделения и други помещения с висок риск, задължително се прави влажно почистване
и дезинфекция два пъти дневно. Приемните боксове в инфекциозните отделения и прилежа­
щ ите им санитарни възли се по чиства т след всеки болен. Веднъж седмично се прави основно
почистване и дезинфекция на всички повърхности, ка то в операционната се прилагат и пре­
парати със спороцидно действие.
 Комунална хигиена

"сг-.е тн и те и баните се измиват с вода, след което се дезинфекцират с подходящ дезин-

се-_-снен разтвор най-малко два пъти дневно. Ваните, к а кто и използваните о т болните
- z z ' zzj, уринатори, гърнета се измиват с гореща вода и миещ препарат и задължително се
д е---се кц и р а т с препарати, ко и то не се инактивират о т органична материя.
“ одът и всички повърхности в кухненския офис и трапезарията се по чиства т и дезинфек-
_jcsm след всяко хранене. В кухненския офис трябва да има "нечист" и "чи ст" сектор, свързани
; — бер. В "нечистия" сектор съдовете и приборите за хранене се по чи ства т о т остатъци­
те, измиват се с гореща вода и детергент, след това се накисват в "чистия" сектор в раз­
тв о р на хлорсъдържащ или друг подходящ дезинфектант и накрая се изплакват. Подсушават
се В специални сушилни с висока температура. Подходящо е използването на специални миялни
машини с температура на водата 90°С и дезинфектант, ка то миялната машина се разполага
между двата сектора. Съдовете в кърмаческите отделения и отделенията за новородени се
обеззаразяват на суха топлина 140°С за 1 час в апарати (сушилни) за дезинфекция.
След приключване на почистването и дезинфекцията, всички използвани прибори и посо­
бия ежедневно се измиват, дезинфекцират, подсушават и съхраняват на определени места.
Добра практика е маркирането и разделното използване на приборите за почистване на раз­
личните помещения с повишен риск.
Хигиенният режим включва и мерки за ограничаване достъпа на насекоми и гризачи в бол­
ничните помещения, ка кт о и периодично прилагане на препарати за унищожаването им. При
постъпване в лечебното заведение, болните трябва да бъдат преглеждани за опаразитяване
с въшки, бълхи, кърлежи и пр. и ако е необходимо да се санират.
За намаляване на риска о т вътреболнични инфекции и усложнения на заболяванията е важ­
но поддържането на хигиената на болничното легло. Постелното бельо трябва да се сменя
най-малко веднъж седмично, а при необходимост и по-често. Използваното бельо подлежи на
изпиране и дезинфекция. Личното облекло на инфекциозно болни пациенти се дезинфекцира
при приемането им. След изписване се по чиства т и дезинфекцират възглавниците, дюшеци­
т е и завивките.
Бельото в отделенията за отглеждане на недоносени деца, отделенията за транспланта-
ция, термични травм и и ОАРИЛ, ка кто и операционното бельо се подлага на стерилизация.
За нормалното протичане на лечебния процес е особено важно поддържането на добра
лична хигиена на болните. Необходимо е да се създадат условия за извършване на сутрешен
и вечерен тоал ет; поне веднъж ;седмично да се изкъпват и да получават чисто постелно и
лично бельо;.на лежащо болните да се прави сутрешен и вечерен тоалет, ко й то включва из­
миване на ръцете, лицето и устната кухина. При по-тежко болни е необходимо да се прави
и частична баня, то а л е т на гениталиите и кожните гънки, ка кт о и то а л е т с масаж против
декубитус. Анален и генитален тоал ет трябва да се прави след всяка дефекация. Важно е ре­
довно да се п о чи ства т очите, ушите, носа, да се изрязват н о к т и т е , да се сресва, измива и
подстригва косата, мъжете да се бръснат. За предпочитане е използването на санитарни ма­
териали за еднократна употреба и лични прибори и пособия за всеки болен. След приключване
на тоалета, всички използвани съдове и прибори трябва да се измиват и дезинфекцират.

5.7. Лечебно-предпазен режим 8 заведенията за здравно обслужване

Лечебно-предпазният режим представлява съвкупност о т мероприятия за създаване на
условия за покой, максимално щадене на болния, стимулиране на за щ и тн и те му сили и о п т и ­
мизиране на условията за провеждане на лечебния процес, физиологичният и психологичният
комфорт на болните подпомагат лечебния процес и допринасят за благоприятния изход о т
заболяването. Лечебно-предпазният режим включва ограничаване и недопускане на отрица­
телно действащи дразнители в болничната среда, намаляване на стресогенните фактори и
психо-емоционалното натоварване на болния, осигуряване на подходящо хранене и д остатъ ­
чен, пълноценен и навременен сън.
1. Оптимизиране ф а к т о р и т е на болничната среда.
• Микроклимат - парам етрите на микроклимата (температура, влажност, скорост на
движение и инфрачервена радиация) трябва да се поддържат в оптимални граници чрез1
5
0

105
 ХИГИЕНА -----------------------;-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

подходящо отопление, вентилация или кондициониране на въздуха; да не се създават ус­

ловия за прегряване или преохлаждане, топлинен дискомфорт и напрежение на терморе-
гулацията на организма на болния;
• Инсолация (ослънчаване, слънцеогряване) - болничните стаи трябва да бъдат с възможно
най-добро изложение (юг, югоизток), ка то се осигурява достатъчно продължително ог-
ряване о т слънцето през деня; прозорците да бъдат снабдени с щори (завеси), за да се
регулира ослънчаването според желанието на болния;
• Осветление - осигуряване на естествена и изкуствена осветеност, съответстващ а на
хигиенните норми; поддържане ч и с т о т а т а на прозорците; използване на подходящи из­
точници на изкуствено осветление (с достатъчна интензивност, негенериращи шум и
токсични вещества, правилно разположени - без сенки и отблясъци); задължително осигу­
ряване на локален светлинен източник при леглото на болния;
• Вентилация - естествена вентилация и аерация с необходимия обем и кратност; конди­
циониране на въздуха при необходимост;
• Болнично обзавеждане - да бъде функционално, удобно, ергономично и да се поддържа в
добър вид;
• Шум - в зоната на лечебното заведение шумът не трябва да надвишава 45 dB през деня
и вечерта и 35 dB през нощта, а в болничните стаи - 30 dB през цялото денонощие; не
се допуска извършването на дейности, генериращи шум през времето определено за по­
чивка и. сън;
• Химични агенти - необходимо е да се ограничи използването на препарати, съдържащи
вещества с дразнещо и алергизиращо действие, ка кто и на-дезинфектанти, оставящи
трайна "миризма на болница" в помещенията.
• Биологични агенти - въвеждане и изпълнение на всички необходими мерки за предотвра­
тяване на вътреболничните инфекции.
2. Оптимизиране на психосоциалните фактори.
• За намаляване на социалната изолация по време на болничния престой е необходимо да се
организират трудотерапия (когато заболяването позволява това), културни развлечения,
достъп до информация, а за болните деца - обучение и Възможност за игри.
• Да се осигури възможност за комуникация и посещения на близките и роднините на болния.
Малките-деца и теж ко болните да бъдат с придружител по време на болничния престой.
На болните със запазена подвижност е важно да се осигури Възможност за разходка В бол­
ничния парк, ко й то трябва да бъде озеленен, чист и добре поддържан с обособени места за
почивка.
• За стимулиране на защитните сили на болните, по лекарско предписание е добре да се
провеждат подходящи закалителни процедури и двигателни упражнения.
• Много важно е у болните да се създава активно, положително отношение към лечебния
процес. Поведението на персонала трябва да вдъхва спокойствие, сигурност и увереност
в добрия изход на заболяването.
• Болните и техните близки трябва да бъдат информирани за състоянието им, за необхо­
д им остта о т провеждането на определени изследвания, манипулации, процедури, т е ­
рапевтично или хирургично лечение и за резул татите о т тях. Да се спазва Принципа и
изискването за "информирано съгласие"
• За преодоляване на болката и страха е необходимо всички манипулации и процедури да
бъдат максимално щадящи, ка то на болния предварително се обяснява на достъпен език
какво му предстои. Не бива да се допуска негативно сугестиране на болния о т медицин­
ския персонал, близките или други болни. Да се редуцират до минимум манипулациите
извършвани при леглото на болния в стаи с поВече о т един пациент. Когато това е не­
възможно, болните трябва да се настаняват в единични стаи.
3. Осигуряване на подходящ дневен режим на болните.
• Да се определи времето за сутрешен и вечерен тоалет, за хранене, за визитация, за из­
вършване на изследвания, манипулации, превръзки, процедури и прием на медикаменти.
Персоналът и болните да спазват регламентирания режим.1
6
0

106
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Комунална хигиена

• Времето о т 14.30 до 16 часа е предназначено за следобеден сън или свободен отдих.

• О т 22 до 6.30 часа на болните трябва да се осигури спокоен нощен сън в тиха и проветре­
на стая.
• Да се определят и да се спазват точно времето, начините и мястото за посещенията при
болните от страна на техните близки.
Медицинският персонал трябва да съдейства за осигуряването на правилен лечебно-пред­
пазен режим и за отстраняване и намаляване на отрицателно въздействащите върху пациен­
т а фактори по време на болничния му престой.

5.8. Хигиенни изисквания към стопанския сектор 8 заведенията

за здравно обслужване
Хранене на болните
Хигиенни изисквания към хранителения блок 8 заведенията за здравно обслужване
Болничният хранителен блок трябва да се разположи така, че да бъде изолиран о т опас­
ни те в епидемично отношение сектори на болницата и да няма условия за проникване на
миризми о т него в болничните помещения. Устройването му се подчинява на принципите,
валидни за кухненските блокове в заведенията за обществено хранене:
• разделност при съхраняване и обработката на п р о д укти те
• поточно<£т и последователност на технологичните процеси
• безвредност.на производствената среда.
Освен т я х / под внимание трябва да се вземат и някои специфични изисквания и особености:
1. Осигуряването на лечебно хранене за болните предопределя необходимостта о т усло­
вия за приготвяне на значителен брой ястия за различните диети едновременно.
2. Различията в технологията за приготвяне на храната (по-често използване на варене,
варене на пара, раздробяване, изстискване на сокове и др.) изисква наличието на голям брой
съоръжения и уреди.
3. Необходими са помещения за разпределяне на храната за различните отделения. Те тряб­
ва да бъдат удобни за подготвяне на транспортирането - работа с колички (палети) и пр.
4. Необходими са допълнителни помещения за измиване, дезинфекция и съхраняване на
количките (палетите) и съдовете за транспортиране на храната.
Правилното планиране на помещенията и функционалните връзки между т я х са предпос­
тавка за осъществяване на принципите за разделност и п о то ч н о ст.
Хигиенният режим в болничната кухня включва: текущо почистване на помещенията, ми­
ене, дезинфекция, борба с насекомите и гризачите, поддържане на лична хигиена на персонала,
осигуряване на добри хигиенни условия за хранещите се. Според хигиенните норми и изисквания
всички повърхности о т технологичното оборудване, инвентара и ра б о тн и те повърхности,
които влизат в к о н т а к т с храните, трябва да се почистват, измиват и дезинфекцират след
всяка употреба. В болничния хранителен блок е задължителна постоянната профилактична
дезинфекция на р а б о тн и те маси, технологичното оборудване и инвентара, яйцата. Постоян­
на и строга е дезинфекцията също на то а л е тни те , на помещенията и съдовете за отпадъци,
на съдовете с к о и то се транспортира храната. В кухненските офиси на болничните отделе­
ния се прави задължителна и постоянна дезинфекция на трапезните съдове и приборите за'
хранене. Почистването и дезинфекцията се извършват с миещи препарати (детергенти) и
химични дезинфекционни средства, предназначени за целта и прилагани съгласно указанията
на производителя за начините на употребата им. Текстилните материали - кърпи, покривки
и др., ко и то се използват за подсушаване, покриване, полиране и пр. се изпират след всяка
употреба с перилни препарати и се подлагат на топлинна дезинфекция (гладене).

Хигиенни изисквания към кухненския офис и столовата в болнично отделение

Към всяко болнично отделение се устройва кухненски офис и столова за осъществяване
храненето на болните. Кухненският офис трябва да дава възможност за правилно разпреде­
ляне на храната. Необходимата за него площ се определя о т броя на болничните легла: до 30
легла - 14 т 2, над 30 легла - 18 т 2. Той е оборудван с маса за разпределяне на храната, плот за1
7
0

107
ХИГИЕНА

разфасоване на млечни и други продукти, съоръжения за затопляне на храната, шкаф за хляба и

необходимия дребен инвентар. Към офиса се устройва миялна с тригнездна мивка за измиване
и дезинфекция на съдовете.
В офисите на инфекциозните, ф тизиатричните и кърмаческите отделения трябва да
има и стерилизатори за стерилизация на съдовете, ш иш етата и бибероните. В кърмачески­
т е и родилните отделения се устройва детска млечна кухня с два сектора, свързани с гише.
Във всяко болнично отделение се предвижда столова за хранене на болните. Тя може да
служи и ка то дневна зала. За 50% о т броя на леглата се предвиждат места за сядане - по
1.5 т 2/легло о т помещението. За лежащо болните се създават условия за хранене в леглото.
Съдовете за хранене трябва да бъдат порцеланови, о т неръждаема стомана или стъклени.
Приборите за хранене са о т неръждаем метал. Масите за хранене трябва да са покрити с
чисти покривки или да са облицовани със специални за целта пластмасови покрития.

Организация на лечебното хранене

Организацията на лечебното хранене в болниците включва две системи:
• групова система;
• индивидуално хранене.
Поради големия брой пациенти с различни заболявания, в стационара се прилага групова­
та система -Д о л н и те се групират по болести, съответно - по диети. Груповата система
включва няколко стандартни диети. Всяка диета може да бъде изменена, допълнена или реду­
цирана в зависимост о т стадия, фазата, т е ж е с т т а на заболяването, о т наличия на усложне­
ния или при съчетания на няколко заболявания. Това се осъществява о т лекуващия лекар, който
нанася в требвателния лист исканите изменения. При груповата система е разрешено едно
ястие да се използва за различни диети. М огат също да се пускат ястия с еднакъв състав, но
при различна кулинарна обработка. Груповата система изисква изработване на дневни и сед­
мични менюта. Индивидуално хранене се назначава когато заболяването не позволява болният
да бъде поставен на една о т ста нд а р тни те диети.

5.9. Хигиенни изисквания към пералнята, стерилизационното

и дезинфекционно отделения
Пералнята трябва да е разположена и устроена така, че п ъ т я т за приемане, сортиране и
изпиране на мръсното бельо и предаване обратно на ч и с т о то белъо да бъде възможно най-къс.
Същевременно не бива да се допуска пресичане на пъ тищ ата на чисто и мръсно, на ин­
фекциозно и неинфекциозно белъо. Цялото бельо о т инфекциозни, кожно-венерически и тубер­
кулозни болници и отделения задължително се дезинфекцира преди изпиране, а о т другите
болници и отделения 30% о т бельото подлежи на предварителна дезинфекция. Пералнята и
дезинфекционното отделение са функционално обединени. Те се разполагат в отделна сграда
на стопанската зона. К апа ц и те тъ т на пералнята се определя на база 2.5 кд сухо белъо на 1
болнично легло за 1 ден.
Стерилизационното отделение се проектира в стопанската зона, но е допустимо раз­
полагането му в някои о т лечебно-диагностичните блокове, ка то е важно да се осигури пряка
връзка с операционния и родилния блок.
Дезинфекционното отделение се състои о т две части - мръсна и чиста, разделени о т
дезинфекционните устройства. Ч и стата част се свързва с пералното помещение, където
следва изпиране на бельото.

5.10. Административно-стопански и битов сектор

1. Кабинетите на административното ръководство би трябвало да бъдат групирани
така, че да бъдат обслужвани о т едни и същи помощни звена (деловодство, машинопис и др.).
В това пространство би трябвало да бъдат и помещенията за събрания, интервюта и др.
2. За персонала на многопрофилните болници се п р о е кти р а т битови помещения за събли­
чане (централен санитарен пропускник) и санитарни възли. Броят на индивидуалните гардероб­
ни шкафчета се определя въз основа на списъчния състав на персонала. Б и то ви те помещения1 8
0

108
 Комунална хигиена

се пр оекти рат по групи о т 20 до 30 души, отделно за мъже и жени, отделно за Висш, среден
и обслужващ медицински персонал.
3. За обслужване на инсталациите и съоръженията, част о т медицинската апаратура,
предм етите на обзавеждането и др. се п р о е кти р а т технически работилници, които се опре­
делят след техникоикономическа обосновка.
4. В зависимост о т броя и Видовете автомобили се предвижда автопарк за осигуряване
на необходимия автомобилен транспорт.
5. Техническото обслужване на болничните заведения се устройва чрез изграждане на ре­
дица централни звена - отоплителна централа, трансформаторен пост, дизелагрегат, станция
за медицински газове, автоматична телефонна централа, електронно-изчислителен център и
др., определени след технико-икономическа обосновка.

5.11. Хигиенни изисквания към някои специализирани лечебни и здраВни

заведения/ отделения/ сектори
5.11.1. Особености 8 планирането, устройството и функционирането на
инфекциозни отделения/болници
Основните особеностти на инфекциозните болници са опасността о т възникване на
вътреболнични инфекции и рискът о т изнасяне на инфекции в други отделения и в околната
среда. За предпазване о т тези възможности се предвижда специално планиране на помещени­
ята, строг хигиенен и дезинфекционен режим, подходяща организация на раб отата по време
на експлоатацията.
Самостоятелните специализирани инфекциозни болници е най-добре да се разполагат 6
периферията на населените места. Територията на участъка трябва да е добре оградена и
строго изолирана (охранявана) за предпазване о т възможен к о н т а к т с останалото население.
Най-подходяща е пабилионната система на болнично стр о и те л ство с отделни сгради за раз­
личните групи инфекциозни заболявания. Това дава възможност за пълна изолация на болните
по нозологични единици. При корпусна система на застрояване е необходима строга изолация
между различните отделения и сектори. През тя х може да преминава само лечебния персонал,
след съответна обработка и смяна на ра б о тн о то облекло. Инфекциозно отделение (клиника)
В-рамките на болница о т общ т и п трябва да бъде 8 самостоятелна сграда, ка то се осигурява
самостоятелно приемане и изписване на болните, собствени лечебно-диагностични кабине­
т и , кабинет по образна диагностика и др.
Приемното отделение се състои о т отделни за различните групи инфекциозни заболява­
ния боксове. Боксовете са минимум т р и за разделно приемане на болни с: въздушно-капкови,
чревни инфекции и остър вирусен хе п а ти т. Боксовете са с вход о т към двора на болницата и
изход към болничния коридор на отделението. Към всеки бокс има санитарен възел. След всеки
болен боксът се почиства и дезинфекцира. Инфекциозната болница (отделение) се състои о т
клинични секции за болни с различни инфекциозни заболявания: въздушно капкови, чревни, тран-
смисивни. Броят на леглата във всяка секция е намален до 20. Всяка секция трябва да има пред-
верие (шлюз) където се по ставят: съд с дезинфекционен разтвор за дезинфекция на ръцете на
обслужващия персонал, престилки, шапки, маски. Болничните стаи е желателно да се планират
с по-малко легла (2-3) ка то задължително трябва да бъдат със самостоятелен санитарен възел
и душ. В клиничната секция броят на болничните стаи с едно легло е увеличен (20 % о т общия
брой легла), ка то ста я та се устройва ка то пълен бокс или полубокс. Най-добро планировъчно
решение е това, при ко е то целият инфекциозен стационар се състои само о т пълни боксове
или полубоксове. Пълният бокс има собствен външен вход (така т о й става същевременно и
приемен бокс), болнична стая с 1-2 легла със собствен санитарен възел (с душ/вана) и предверие
(шлюз-предбокс) с вход към коридора на отделението. То се използва о т персонала за обслужва­
не на болните. О т предверието може да се влезе в санитарния възел. Пълният бокс е подходящ
за болни с особено опасни инфекции, за въздушно-капкови инфекции, за болни с висок контагио-
зен индекс и за болни за неизяснена диагноза. Полубоксът се състои о т болнична стая с 1-2 лег­
ла, собствен санитарен възел и предверие към коридора на болничното отделение. Болният
влиза/излиза през коридора на болничното отделение, ка кт о медицинския персонал.1 9
0

109
ХИГИЕНА

Кухненският хранителен офис е разделен на чиста и нечиста част (сектор). Съдовете и

приборите за хранене на болните задължително се почистват, измиват и обеззаразяват чрез
изваряване/стерилизиране или с химически дезинфектанти, изплакват се в гореща вода и се
предават в чистия сектор.
Кърмаческият сектор е изграден ка то полубоксове с достатъчно място за придружител
и възможност за кърмене на бебетата. Креватчетата са с подвижни прегради предпазващи
децата о т падане и нараняване. За приготвяне на храна за кърмачетата и малките деца се
устройва самостоятелна детска млечна кухня, в която работи отделен персонал.
В стр уктур а та на инфекциозното отделение се обособяват една или повече стаи за ин­
тензивно наблюдение и грижи, оборудвани съобразно стандарта на отделенията за интен­
зивно лечение. Леглата в интензивния сектор са подвижни, с променяща се конфигурация, лес­
но достъпни за диагностични и лечебни процедури.

Хигиенно-протиВоепидемичен режим
Основни принципи, които трябва да се спазват в стационара за инфекциозно болни, са:
• да не се кръстосват чисти и нечисти дейности;
• да не се смесват здрави (изписани) с болни пациенти;
• да не се смесват п о то ц и те на болни с различни инфекциозни заболявания;
• самостоятелно (отделно) внасяне на чисто бельо;
• самостЪятелно (отделно) изнасяне на отпадъците и мръсното бельо.
Всеки нбвопостъпил болен подлежи на санитарна обработка. След ка то бъде приет в
отделението, личното му облекло се дезинфекцира и се съхранява в гардероб до неговото
изписване. Бельото на болните се сменя един път седмично, а при необходимост и по-често.
Мръсното бельо, преди изпирането се дезинфекцира ка то дезинфекцията започва още в ста ­
ята за съхранение на мръсно бельо в секцията.
След изписването на болните се дезинфекцират използваните о т тя х одеала, дюшеци,
възглавници, халати. Почистването и дезинфекцията на болничните стаи, коридорите, ма-
нипулационните се прави два пъти дневно. Използва се маркиран за отд елните помещения
инвентар, ко й то се обеззаразява след всяко почистване. След всяка процедура с пациентите
употребените съдове, прибори, съоръжения и пр. се дезинфекцират. Тоалетните и сервизни­
т е помещения се по чиства т и дезинфекцират непрекъснато.
М ивките в боксовете и полубоксовете трябва да бъдат с кранове, управлявани крачно,
лакътно, с ф отоклетка или по друг начин, гарантиращ намаляване на микробното замърся­
ване. За персонала се устройва санитарен пропускник, ко й то се ползва задължително след
завършване на работния ден. Във всеки кабинет и манипулационна трябва да има мивка с т е ­
чаща топла и студена вода и система с дезинфекционнен разтвор за ръцете.
При преминаване о т една секция на отделението в друга, при влизане в кабинет за пре­
гледи, приемен бокс или другите боксове е необходимо персоналът да облича втора престил­
ка, да поставя шапка и маска, да измие ръцете си и да ги обработи с дезинфекционен разтвор,
да изтрие обувките си на изтривалка напоена с дезинфекционен разтвор. При излизане пер­
соналът трябва да повтори процедурите ка то остави за дезинфекция в т о р а та престилка и
шапката.
Не се разрешават посещения при болните; връзка се осъществява чрез специално устро­
ена видеотелефонна система. Забранява се излизането на болните о т отделението/клиника-
та. Всяко изнасяне и внасяне на материали о т и към отделението се контролира.
Твърдите отпадъци се о тстр а н я в а т със специален тр а н спо р т с контейнери, ко и то след
това се дезинфекцират. Всички твърди отпадъци о т болните в инфекциозно отделение се
изгарят. О тпадните води задължително се пречистват и обеззаразяват преди заустване в
канализационна мрежа на населеното място.

5.11.2. Особености в планирането и устройството на педиатричните отделения/

клиники
В населените места м огат да се устр о й ва т самостоятелни специализирани педиатрич­
ни болници или да се разкриват детски отделения (клиники към болниците о т общ ти п ). Осо-1
0

110
 Комунална хигиена

беностите В тя х са сВързани с различния Възрастов състаВ на децата (0-18 год.) и лесната им

ВъзприемчиВост към инфекциозни заболяВания. О т тоВа пр оизти чат основните изисквания,
които трябва да се спазват при проектирането и функционирането на д е тс ки те отделения,
а именно:
• разделяне на децата по Възрастови групи;
• разделяне по форма и стадии на заболяВанията (на остро болните о т хронично болни­
те ; на постъпващ ите о т оздравяващите).
Д е тс ко то отделение/клиника трябва да има самостоятелно приемно отделение. Най-
добре е т о да се състои о т пълни боксове и да дава Възможност за разделно приемане на
децата о т различните Възрастови групи.
Болничните стаи задължително трябва да бъдат с благоприятната за нашата страна
южна или югоизточна ориентация. Клиничните сектори за различните Възрастови групи са
с намален брой легла - до 25. В т я х се създават сектори за лечение на деца до 2 и за деца над
2 годишна Възраст. В сектора за деца до 2 годишна възраст се осигуряват полубоксове с по 2
легла, ка то се формират 2 сектора:
• за лечение на деца без ентероколитен синдром;
• за лечение на деца с ентероколитен синдром.
Секторът за лечение на деца с ентероколитен синдром трябва да бъде изолиран от другите
сектори на детското отделение, да има самостоятелен офис за миене и дезинфекция на съдовете
и отделен персонал. С екторъ т трябВа да даВа Възможност за допълнително разделяне на деца­
т а по клиничнц диагнози. Д е тс ки те легла трябВа да бъдат осигурени със защитни прегради,
предпазващи децата о т падане и нараняване. В с т а и т е за деца 6 кърмаческа Възраст трябВа
да се създават необходимите удобства за кърмене на бебетата. Задължително изискване е и
осигуряването на детска млечна кухня, разделена на "чиста" и "нечиста" част, с площ по 6 т 2
Всяка. Тук се извършва измиване и дезинфекция на ш и ш ета та и бибероните и приготвяне на
млеката и другите детски храни.
В д е тски те кърмачески отделения трябва да се осигурят условия за къпане на децата -
Ваничка и плот за подсушаване и обличане.
По-големите деца се разполагат В болнични стаи до 4 легла. Към Всяка секция трябВа да
има поне един карантинен бокс-изолатор. Нормите за площ на едно детско легло са намалени,
а именно:
• за деца до 3 год. Възраст - 4 т 2 на едно легло;
• за деца о т 3 до 14 год. Възраст - 5 т 2 на едно легло;
• за деца^над 14 год. Възраст - 6.5 т 2 на едно легло.
До Всяко детско легло В болничната стая трябВа да има пространство, позволяващо
присъствието на придружител. В отделението трябВа да се Вземат Всички мерки за пред­
пазване на децата о т трабматизъм. В д е тски те стаи не се допуска монтиране на стенни ос­
ветителни тела; осигурява се защита непозволяваща достъп на.децата до електрическите
ко н та кти , прозорците и стълбищата; радиаторите трябВа да бъдат с предпазни решетки;
на умивалните се п о ста в ят автом атични терм о ста ти чн и смесителни батерии (за предпаз­
ване о т изгаряне с гореща вода).
Педиатричните отделения е важно да разполагат със з^.нимални за деца и ученици, снаб­
дени с играчки, учебни пособия, библиотека, телевизор и друга аудиовизуална техника. Възпи­
та те л и те , к о и то р а б о т я т 6 т я х изпълняват учебните програми за децата о т предучилищна
и училищна Възраст по Време на престоя им 8 отделението. За детски болници или големи
отделения/клиники се предвиждат учебни стаи за хронично болни ученици.
В отделението трябва да има една или повече стаи за интензивно наблюдение и грижи,
оборудвани съобразно стандарта за интензивно лечение.
Използваните балкони/тераси за извеждане на децата на о т к р и т о трябва да са с благо­
приятно изложение и да са защитени със сенници и ветрозащ итни съоръжения.

5.11.3. Хигиенни изисквания към хирургичните клиники/отделения

Хирургичното лечение - оперативно и консервативно се провежда в хирургични о тд е ­
ления/клиники с обособена операционна зона. Последната включва операционна зала/зали или1

111
ХИГИЕНА

операционен блок. Хирургично лечение се извършва и в амбулатории за извънболнична специ­

ализирана хирургична помощ (хирургичен кабинет).
При наличие на повече о т едно отделение/клиника с хирургичен предмет на работа се
препоръчва формирането на операционен блок. Всяко хирургично отделение/клиника разпо­
лага най-малко с дВе операционни зали - за асептични и септични операции. М я сто то за из­
вършване на хирургичните намеси трябва да разполага с оборудване, хирургичен инструмен­
тариум, консумативи, пространствени, комуникационни и хигиенни условия за безпроблемно
извършване на операции с необходимия обем и сложност.
Операционният блок е "център" на хирургичното отделение. Разположението, устрой­
ств о то , оборудването и използването му трябва да осигуряват оптимални условия за осъ­
ществяване на операциите, условия за спазване на асептиката, намаляване до минимум на
опасността о т внасяне на инфекция, условия за спокойна работа.
Разположението на операционния блок трябва да осигурява пълната му изолация о т други­
т е части на болницата, ка то в същото време дава възможност за удобни връзки и комуника­
ции с тях. Предпочита се разположението на долните етажи поради по-лесната достъпност
за спешно болните, по-лесното осигуряване на водоснабдяването, канализацията, електро­
снабдяването и пр. При всички случаи операционният блок се проектира ка то затворена еди­
ница, изключваща възможността за преминаване през него. Ориентацията на операционните
зали трябва д§ бъде на север, североизток, или северозапад за да се осигури разсеяна светлина,
тъй ка то преките слънчеви лъчи дразнят очите на работещ ите екипи, създават отблясъци
и сенки, отразяват се о т блестящи повърхности и инструменти, а през то п л и те месеци съз­
дават условия за прегряващ микроклимат.
1. Основните помещения В операционния блок са операционни зали, помещения за подго­
товка на хирургичния екип, помещения за предоперативна подготовка на болния и помещения
за следоперативно събуждане на болния. Връзките на операционната зала с другите основни
помещения трябва да бъде пряка. Планирането им трябва да позволява удобно транспор­
тиране на болния о т подготвителната зала към операционната, а о т та м - към залата за
следоперативно възстановяване о т анестезията и към звеното за интензивно лечение или
болничната стая в стационара. Вратата, през която се вкарва болния трябва да бъде съобра­
зена с размерите на леглото; вра та та, през която влиза хирургичния екип трябва да бъде с
автоматично-отваряне/затваряне (задействащо се с лакът, крак, коляно) или с фотоклетка.
По време на операция в р а т и т е се затварят, а връзката със стерилизационната за подаване
на инструменти и материали се осъществява през малко прозорче. Броят на операционните
зали се определя в зависимост о т броя на хирургичните легла. Една зала обслужва до 30 легла.
Оптималният брой зали в един операционен блок е четири, но може да бъде п е т и шест. Ми­
нималните размери на операционната зала са 30 т 2 площ и 3 т светла височина. Подовете и
сте н и те трябва да бъдат гладки, без первази, ко и то задържат праха, да позволяват влажно
почистване и дезинфекция. За улесняване на почистването се изисква м естата, където се съе­
диняват сте н и те с пода и тавана да бъдат заоблени, всички ъгли и ръбове - също. Подовете
трябва да са безопасни, т.е . да не натрупват ста ти чн о електричество и при удар да не ис­
крят. Подходящи са синтетични, ан ти ста ти чн и покрития, вместо предпочитаните до ско­
ро мозайка и т е р а ко т. За с те н и те се препоръчват гладки, без цепнати, водонепроницаеми,
синтетични облицовки, ко и то позволяват влажно почистване и дезинфекция. Покриването
на сте н и те с фаянсови плочки о т пода до тавана вече не е актуално, тъй ка то във фугите
между тя х се задържат микроорганизми, прах и др. Правилно е оцветяването на сте н и те с
успокояващи тонове - светло синьо, млечно синьо или зелено. Тези цветове по-слабо уморяват
очите на операторите. В залите за очни операции с те н и те се оцветяват в наситени то н о ­
ве - тъмно синьо, виолетово. Таванът на операционните зали може да бъде боядисан с блажна
боя или по кри т със специални синтетични плоскости. Операционните маси трябва да са раз­
положени по една в зала. Те трябва да бъдат фиксирани, подвижни и полуподвижни. П лотът
също може да бъде подвижен (има повече предимства, но е по-скъп) и неподвижен.Почистване
и дезинфекция на операционните маси и аксесоарите става задължително преди работа, меж­
ду операциите и след приключване на оперативния ден. Помещението за подготовка на хирур­
гичния екип за операция, обслужващо една зала трябва да бъде с минимална площ 10 т 2, а за две1 2

112
 Комунална хигиена

операционни зали - 16 т 2. В предоперационната трябВа да има 2-3 мивки с течаща студена и

топла (до 80 °С) вода (включват се с лакът, крак или ф отоклетка), приспособления за дезин­
фекция на ръцете и огледала. Тук екипът поставя шапки, маски и след това измива ръцете си.
Помещението за предоперативна подготовка на болния (наркозна) е предназначено за въвеж­
дане на болния в наркоза, а също и за подготовка на анестезиологичния екип. Необходимата
минимална площ е 8 т 2. Тук се правят някои изследвания, измерване на кръвно налягане, пулса,
ЕКГ, понякога ЕЕГ, при нужда - венесекция и интубацця. Тук трябва да има излази на инсталации
за подаване на кислород, двуазотен оксид, за аспирация, за сгъстен въздух, консумативи за под­
готовка на болния - тръби за интубация, сонди, ка те тр и , венозни канюли и др. Помещението
за следопредоператиВно събуждане (8 т 2) трябва да бъде оборудвано с мобилни болнични легла,
с монитори за контрол на жизнените функции, ехографи, ЕКГ, дефибрилатор, анестетична
апаратура, излази на инсталации за кислород, сгъстен въздух и за аспирации.
2. Помощните помещения включват: стая за миене на хирургични инструменти и съдове
и стерилизационна; складове за съхраняване на преносима апаратура; канцелария за писане на
оперативни протоколи и други документи; складове за инструменти, консумативи, дезин-
ф ектанти, операционно бельо и др.; стая за почивка на операционния персонал; помещение за
подвижна рентгенова апаратура с фотолаборатория; помещение за съхраняване и приготвя­
не на кръв за преливане, кръвозаместители; лаборатории за спешни анализи.
Осветлението В операционния блок има голямо значение, ка кт о за качественото извърш­
ване на операцията, така и за удължаване на времето с висока работоспособност на зрител­
ния анализатор за работещия екип.
Естествената осветеност трябва да бъде разсеяна и равномерна, с КЕО - 2.5 % и светли­
нен коефициент - 1:4 до 1:5.
ИзкустВено осветление. Общ ото осветление в операционната зала трябва да е 1250 lx на
80 см о т пода, к а т о се осъществява о т луминесцентни лампи, к о и то не се загряват повече
о т 30 °С. За операционното поле се използват специални осветителни тела - рефлектори,
рефлекторни лампи, операционни лампи. Към тя х има по-високи изисквания - да не допускат
нагряване на осветяваната повърхност повече о т 30 °С, т.е . да и м ат филтри за инфрачерве­
ната радиация (антитоплинни филтри); да осигуряват безсенково осветление на операцион­
н о то поле; да бъдат удобни за движение с оглед насочване на светлината към операционното
поле; спектърът на светлината да бъде близък до дневната светлина и да позволява добро
цветоразличаване - особено ж ъ лтата и червената част; да не заслепяват очите на операци­
онния екип; .лъчението на-лампите да бъде безвредно за операционния екип; материалът о т
ко й то са направени лампите да позволява влажно почистване и дезинфекция. Използват се и
халогенни лампи. Операционните лампи трябва да осигуряват минимум 2000 Lx осветеност
на оперативното поле. Челни светещи лампи и светещи екартьори за допълнително осветя­
ване на трудно достъпни области, намират приложение в сърдечно-съдовата, очната и уш­
ната хирургии. О светител ните тела се движат над стерилното оперативно поле и трябва
след всяка операция и в края на работния ден да се по чи ства т и дезинфекцират.
Задължително се осигурява аварийно резервно осветление чрез бързо действащи м отор-
генератори. Аварийният осветителен генератор се включва автом атично до 1 s след спира­
не на електрическия т о к . О светеността на аварийното осветление не трябва да е по-малко
о т 40% о т о св е те н о стта при нормални условия. В операционния блок се предвижда и еваку­
ационно осветление. То трябва да осигурява минимум 10% о т о св е те н о стта при нормални
условия на коридорите и стълбищата.
Отопление. В операционния блок и особено в операционните зали трябва да се поддържа
оптимален температурен режим и оптимален микроклимат. Оптимална температура за
операционните зали е 25 °С при относителна влажност 50-60%. По-високата температура
води до прегряване и усилено потоотделяне, което се отразява неблагоприятно на хирурзи­
т е . По-ниските тем ператури охлаждат организма на болните, тъ й к а т о т е са съблечени,
при обща упойка са в безсъзнание, в отпуснато състояние и всички жизнени функции са заба­
вени за продължително време (понякога часове). Всичко това може да доведе до простудни
усложнения (пневмонии и др.) след операцията. Препоръчва се операционният блок и реанима-1 3

113
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ционното отделение да им ат самостоятелен отоплителен кръг. Това осигурява отопление

при необходимост и извън отоплителния период. За операционните блокове и зали най-добро
е стенн ото лъчисто отопление. Не се допуска подово отопление (загряване на пода). В на­
ш и те операционни блокове най-често се използва водното отопление. Радиаторите трябва
да бъдат с гладки повърхности и на места достъпни за почистване. Допустимата средна
температура на повърхността на радиаторите е 75 °С. Подходящ микроклимат може да се
поддържа с климатик (кондиционер) осигуряващ филтриран, отоплен/овлажнен в зададени
параметри въздух. Климатичната инсталация трябва да е с автом атично регулиране и задъл­
жително да е снабдена с филтри. За операционните зали са необходими най-финни дезинфек­
циращи филтри. Климатичната инсталация работи само с чист въздух. Не се допуска никаква
част о т въздуха да се рециркулира, поради опасност о т попадане на микроорганизми и някои
токсични вещества в резервоара на инсталацията. Препоръчително е снабдяването на всяка
операционна зала с климатичната инсталация. Тя решава въпроса и за доброто и равномерно
вентилиране, ка то осигурява низходящ т и п вентилация. П р и то къ т на свеж въздух е само о т
горната, а изсмукването - о т долната част на залата (до 60 cm над пода), ка то п р и то къ т
трябва да преобладава. При експлоатацията на климатици съществува опасност о т поява
на микроорганизми о т вида Aspergilus, ко и то м огат да причинят вътреболнични инфекции.
Затова в операционните зали, в помещенията за подготовка на болните за операция и в сле-
доперационнцте помещения се предвижда III степен очистване на въздуха чрез високо ефек­
тивни филтр^и.
Вентилацията трябва да осигурява обмяна на въздуха минимум 3-4 пъти на час. Тя е 2
вида: естествена (чрез отваряне на прозорците) и изкуствена (механична). В операционния
блок се проектира самостоятелна приточно-смукателна и въздухообработваща инсталация
за проветряване на всяко помещение. Тя трябва да е отделна за асептичния сектор. Не се до­
пуска използването на обикновени вентилатори по време на операция, тъй ка то се създават
въздушни течения, разпространяващи утаения прах и микроорганизмите във въздуха. Обик­
новено въздушното движение в залата възниква поради разлика в тем пературата на лампи,
апаратура и др. Според много изследователи т о създава предпоставки за въздушна инфекция,
която се приема ка то причина за супорацията на оперативните рани. М икробното число в
операционните зали не трябва да превишава 200 микроорганизми/т3въздух. О т въздуха не
трябва да се изолират патогенни стафилококи и стрептококи в 250 I въздух. За намаляване на
микробното замърсяване, в операционните зали се м о н ти р а т бактерицидни облъчватели. Те
се включват постоянно през нощ та или два часа преди започване на работа. За извършване
на особено сложни операции на сърце и органите на кръвообръщението са създадени бароо-
перационни, където операцията се извършва при повишено атмосферно налягане. Използва
се кондиционер, ко й то пречиства и дезинфекцира/стерилизира въздуха. Операционните зали
на профилирани клиники (отделения) за лечение на изгаряния трябва да им ат климатична ин­
сталация, осигуряваща постъпване на стерилен въздух с оптимална температура 28-33 °С и
влажност 60-80%. Аспирация на вредните газове. В операционните зали се създава система за
непосредствено улавяне на издишаните о т болния газове о т наркозата и отвеждането им
извън сградата. Тази система се задейства със сгъстен въздух. Аспирацията с остатъчно наля­
гане на вредните газове трябва да е надеждна защото в операционните концентрацията на
наркотичните вещества не трябва да превишава ПДК.
Водоснабдяване. Специфично изискване за операционните зали, е снабдяването им с водо­
проводни кранове с крачно/лакътно управлявление или с фотоклетка. По този начин се нама­
ляват до минимум възможностите за микробно контаминиране на ръцете.
В операционния блок трябва да се спазват правилата на асептика и антисептика. Опера­
тивния екип трябва да влиза само със специално облекло - калцуни, престилки, шапки, маски.
Режимът на почистване вклЬчва:
• Текущо почистване - по време на операциите.
• Почистване на операционната - след всяка операция (подготвка за следващата опе­
рация).1
4

114
 Комунална :.игиена

• Ежедневно почистване - след операционния ден.

• Генерално почистване и дезинфекция - един път седмично в ден свободен о т операции.
Измива се цялото помещение - стени, под, прозорци, таван с гореща вода и сапун и
дезинфекционни препарати.
• Предварително почистване - сутрин преди началото на работа се почистват о т прах
утаил се през нощ та по хоризонтални повърхности - пода, масите, рамките на про­
зорците и др.
След извършване на септична операция операционната зала се подлага на цялостно по­
чистване, измиване и дезинфекция ка то се прекратява ползването й за нови операции до
завършване на процедурата. Ежедневно се по чиства т и дезинфекцират апаратурата и т е х ­
никата в операционните зали.
На специални изисквания се подчинява обработката на хирургичния инструментариум -
ръчно почистване с мека четка, но може да бъде и автом атично - с миялна машина или с
ултразвук (във вана с вода), ка то се използват подходящи миещи препарати, често в комби­
нация с дезинфектант; ръчно изплакване с течаща вода при температура 70-95 °С; сушене;
стерилизация. При проверка трябва да бъдат видимо чисти и да нямат петна. Периодично
РИОКОЗ провежда здравен контрол на асептиката и а н ти се п ти ка та в операционния блок.
На периодичен контрол подлежат ръцете на хирургическия екип след измиване, стерилните
инструменти, повърхности и др. Персоналът на операционния блок се изследва за заразоноси­
телство. f
Препоръчително е храненето на болните да се организира индивидуално по болничните
стаи, а не в обща столова.
Задължително трябва да бъдат осигурени бактерицидни лампи - стационарни в мани-
пулационните, превързочните стаи, клизменото помещение и стационарни или подвижни за
болничните стаи.

5.11.4. Специфични изисквания към планирането, устройството и функционирането

на акушеро-гинекологичните отделения/болници
Важна съставна част о т всяка многопрофилна болница е акушеро-гинекологичното отде-
ление/клиника. В големите градове се разкриват и самостоятелни специализирани акушеро-
гинекологични- болници.
Особеностите на акушеро-гинекологичните отделения са свързани със следното:
1. Висока възприемчивост на родилките и новородените към инфекции и опасност о т
лесно увреждане на здравето им;
2. Необходимост oni последователност и п о то ч н о ст при постъпване и изписване на бре­
менните, родилките и новородените.
Това изисква да се осигури изолиране на акушеро-гинекологичните о т останалите отд е­
ления, изолиране на акушерските о т гинекологичните секции, изолиране на болните о т здра­
в и те родилки.
В приемното отделение, жените се разделят в 3 основни, добре изолирани помежду си
потока:
1. Здрави родилки с нормална и патологична бременност.
2. Болни/обсервационни родилки.
3. Гинекологично болни.
В съ о тве тстви е с то в а се обособяват акушерско (родилно) отделение с изолационен
сектор за болни (обсервационни) родилки и гинекологично отделение. По-специфични особено­
с ти и изисквания има към родилното отделение. В него се обособяват 3 функционални групи
помещения: предродови, родови и следродови. ПредродоВите помещения включват приемно
отделение и предродови стаи. Приемното отделение трябва да има чакалня за родилките,
приемно-прегледен кабинет, помещение за санитарна обработка на родилките с тоалетна
и душ. След прегледа и санитарната обработка родилките постъ пват в предродовите стаи.
Последните се устр о й в а т според общ ите изисквания за болнични стаи, но с акушерски пост
за наблюдение на родилките. Родовите помещения се разполагат в родилен блок/сектор. При
съ о т в е т н о то учестяване на контракциите, родилките по стъ пват в родилната зала, която 15

115
ХИГИЕНА

може да има едно или дВе легла. ПредВижда се изолирана (Включително и шумоВо) родилна
зала за болни (обсервационни) родилки и малка акушерска операционна, помещение за грижи за
новородените с условия за изкъпване, повиване, аспирация на секрети и др., зала за реанимация
на новородените, зала за реанимация на родилките. Необходими са и следните допълнителни
помещения: стерилизационна, помещение за съхраняване на стерилни материали, за апаратура
и консумативи, склад за използвано операционно бельо и Временно съхраняване на опасни от­
падъци от родилната зала, помещение за съхраняване на плаценти при хладилни условия. След-
родовите помещения са предназначени за новородените и майките, к а т о се използват две
системи - централизирана и децентрализирана. При централизираната система майките и
новородените са разделени в отделни стаи. С та и те и боксовете за новородени се предвиж­
д а т за 6 до 12 деца. Трябва да има и отделни, изолационни боксове за болни новородени. Всеки
бокс трябва да има предбокс с условия за извършване на то а л е т на новороденото. Помещени­
ята за майките са обикновенни болнични стаи. Те са разположени близо до д е тски те боксове,
но без пряка връзка помежду им. Непосредствено до д е тски те помещения трябва да има две
стаи за посменно кърмене, т.е . докато се използва едната, другата да бъде подложена на
крайна дезинфекция. Рискът о т възникване на вътреболнични инфекции при централизира­
ната система е по-голям. Децентрализираната система е предпочитаният вариант. При нея
новородените са в боксове, непосредствено до с т а и т е на майките и в пряка връзка с тях.
Съвременна тенденция е новородените да бъдат 8 общи стаи с майките, но с та и те да бъ­
д а т за 1-2 родилки. Тази система има сериозни противоепидемични предимства за децата и
положителноюсихично въздействие върху майките.
В боксовете за нормално родени бебета тем пературата на въздуха трябва да бъде 23 °С,
а при недоносените 25 °С. Високи са изискванията към микробната ч и с то та на въздуха. В ро­
дилните отделения (помещения о т т р е т и клас по чи сто та ) се допускат до 500 бактерии 8
1 т 3 въздух. За намаляване на микробното замърсяване на въздуха се включват бактерицидни
лампи.
Към родилните отделения трябва да има млечна кухня, състояща се о т две помещения,
свързани с гише; 8 едното помещение се приготвя детската храна, а във в т о р о т о се измиват
и дезинфекцират ш иш етата. Дезинфекцията (физическа, с топлина) на ш иш етата и биберо­
ни те с кърмата и подсладената вода е задължителна.
За предпазване на новородените о т вътреболнични инфекции (най-често кожно-гнойни и
на дихателната система) е необходимо да се спазва стр о г хигиенен и дезинфекционен режим
8 помещенията, висока лична хигиена на персонала и майките, висока степен на чи стота на
използваните пелени на новородените, недопускане на условия за замърсяване на д етските
храни, кърма, млека и др. В родилната зала, коридорите, столовата се включват бактерицид­
ни УВ облъчватели.
Контролът върху здравното състояние на персонала и изследването му за чревно заразо­
носителство (шигели, салмонели, ентеропатогенни Ешерихия коли) е задължителен. Изисква
се и серологично изследване за носителство на повърхностния антиген на вируса хе п а ти т В
и флуорография на белия дроб.
Изолационният сектор към родилното отделение се състои о т стаи за родилки и боксо­
ве за новородените. С т а и т е на родилките се разделя на:
• стаи за съмнително болни родилки
• стаи за сигурно инфектирани родилки
• стаи за родилки, родили извън родилното отделение
Изолационният сектор се обслужва о т отделен персонал.
Гинекологичните отделения се устрой ват ка то хирургичните. Те трябва да им ат отд е­
лен операционен блок, или ако са малки, трябва да използват отделна операционна към родил­
ния блок или към операционния блок на хирургичното отделение.

5.11.5. Хигиенни изисквания към хосписа

Хосписът е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват
продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение предписано о т лекар, на лица
с хронични инвалидизиращи заболявания, терминални състояния и медико-социални проблеми.1
6

116
 Комунална хигиена

В хосписа се осъществява непрекъснато (24 часово) медицинско наблюдение, медико-социал­

но обслужване и всеобхватни грижи за болните с тежки, в напреднал стадий заболявания и
инвалиди. За да изпълни тези основни задачи, в хосписа се разкриват следните структурни
единици:
1. Жилищна част, с осигурени минимални площи на необходимите помещения:
• стаи с не повече о т две легла (по 4, 5 т 2 на 1 легло);
• минимум една стая за дневно пребиваване на- болните - 18 т 2;
• столова - 20 т 2;
• помещение за разливане на храна - 8 т 2;
• помещение (къ т) за съхраняване на чистия инвентар;
• санитарни възли, бани;
• спомагателните помещения са: складове за чисто и мръсно белъо, инвентар, консума­
тиви, работно облекло на персонала, дрехи и лични вещи на пациентите, стерилизационна.
2. Медицински сектор, к о й то задължително включва манипулационна (минимум 9 т 2), а,
при необходимост може да се разкрият лекарски кабинет, лаборатория за спешна диагности­
ка, оборудвана за ЕКГ част, кабинети за образна и функционална диагностика и др.
3. Административно-стопански сектор.
4. Транспортен сектор.
Минималнагра светла Височина на помещенията трябва да бъде 2.50 т . Стените на ма-
нипулационната; стерилизациЬнната, помещенията за приготвяне и разливане на храна,
санитарните бъзли, баните, се изпълняват с покрития позволяващи влажно почистване и
дезинфекция (гладък фаянс, т е р а к о т и др.) на височина 1.5 т о т го т о в под. С тен ите на каби­
н е ти те , складовете, коридорите, се покриват с латексова боя или други покрития позволя­
ващи влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат релефни мазилки. Подовите настилки
в кабинетите, манипулационната, лабораторията за спешна диагностика, стерилизационна­
та , санитарните възли, баните, помещенията за приготвяне и разливане на храна трябва да
са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. В тези помещения не
се допускат подови настилки на текстилна основа. В останалите помещения подовите на­
стилки трябва да са топли, но да позволяват също влажно почистване и дезинфекция.
Обзавеждане. Помещенията се оборудват с мебели и съоръжения позволяващи влажно
почистване и дезинфекция. Кабинетите, манипулационната, лабораторията за експресна ди­
агностика и санитарните възли се оборудват с мивки с течаща вода.
В помещенията за приготвяне и разливане на храна се осигуряват двугнездни мивки.
Допуска се хосписът да сключва договор с друго лечебно заведение за стерилизация на
инструментариум и превързочни материали, ка кто и да доставя храна за пациентите о т
външни доставчици в подходящи съдове.

5.12. Неспецифична профилактика на вътреболничните инфекции

Проблемът за вътреболничните инфекции (ВБИ) има дълга история. Нозокомеалните
(гр. nosokomeone - болница) инфекции о т дизентерия, тета нус, газгангрена и др. са добре
познати 8 лечебните заведения о т древността и Средновековието. Основните причини за
появата и развитието им са били липсата на научни познания и антисанитарните условия в
болниците.
О критията на L. Pasteur, R. Coch, J. Lister, I. Zemelweis, на сулфонамидите и антибиотиците,
въвеждането на масови имунизации и др., рязко снижили ч е с т о т а т а на вътреболничните инфек­
ции, но проблемът все още не е намерил радикално решение, което го прави актуален и днес.
Вътреболнична инфекция е всяко клинично проявено заболяване с инфекциозна етиология,
което е свързано с медицинското обслужване на населението (хоспитализация, амбулаторна
помощ или профилактични мероприятия) независимо о т срока на поява на си м п том и те - пре­
ди, по време или след хоспитализация. ВБИ м огат да се появят във всички звена на здравната
мрежа, но са особено сериозен проблем за родилните, д етски те , хирургичните, урологичните
отделения и отделенията за интензивна терапия. С най-висока ч е с то та у нас са ВБИ засягащи1 7

117
ХИГИЕНА ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

дихателната система (50 % о т всички ВБИ), следвани о т гнойните инфекции - хирургични

рани, пиодермии, м а с т и т (25 %), уро- и чревни инфекции и др.
Комисии за борба с вътреболничните инфекции. В нашата страна функционира систе­
ма за борба с ВБИ. Според Закона за лечебните заведения, Комисиите за борба с вътреболнич­
ните инфекции в лечебните заведения:
1. Разработват, обсъждат и приемат планове за профилактика на вътреболничните ин­
фекции въз основа на извършени проверки и проучвания.
2. Упражняват системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противо­
епидемичния режим.
3. Анализират заболеваемостта о т вътреболнични инфекции и предлагат решения на
ръководството на лечебното заведение.
4. Разработват ан ти б и о ти чн а та политика на болниците и контрол ират изпълнение­
т о им.
5. Контролират регистрацията на вътреболничните инфекции и организират проверки
за а кти в н о то им издирване.
6. Разработват програми за повишаване квалификацията на кадрите по вътреболнични­
т е инфекции.
Експертен съвет по профилактика и контрол на ВБИ към М инистер ство то на здравеопаз­
ването регулярно анализира данните, постъпващи о т системата за надзор и препоръчва мерки
и действия за* ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ. Съветът участва
в определянето на националната политика в областта на контрола на тези инфекции. Нацио­
налният център по заразни и паразитни болести изготвя годишен епидемиологичен анализ за
ВБИ в страната на базата на данните о т всички лечебни заведения. Създаден е и Референтен
център по ВБИ. Той координира дейностите, свързани с надзора на ВБИ, поддържа постоянна
го товн ост за незабавна реакция и организиране на отговор при възникване на тежки ВБИ и
епидемични взривове о т тях. Центърът поддържа и непрекъснато обновява база о т научни
данни о т водещи световни научно-медицински центрове, координира дейността на национал­
ната информационна система за ВБИ и участва в обучението на специалистите, ангажирани
в контрола на тези инфекции. Важно място сред дейностите за борба с ВБИ е обучението на
специалисти о т областните и университетските болници в страната, през които минава
основният п о то к о т пациенти. С Наредба № 2 се регламентира и въвеждането на специалист
по контрол на инфекциите в болниците. Той се определя о т ръководителя на лечебното заве­
дение в зависимост о т профила и броя на леглата в него. Тази функция може да се изпълнява о т
лекар с придобита специалност по епидемиология на инфекциозните болести, микробиология,
инфекциозни болести; медицинска сестра (акушерка) или санитарен инспектор. Специалистът
по контрол на инфекциите контролира изпълнението на разработените планове за профилак­
тика на ВБИ във всички звена на лечебното заведение. Той извършва проучвания за разкриване
на заболяемостта о т ВБИ и внася резултатите за обсъждане в комисията по ВБИ; следи ди­
намиката на заболяемостта о т ВБИ и предлага мерки за предотвратяването на епидемични
взривове. При възникване на взрив то й предлага незабавни противоепидемични и други мерки
за предотвратяване на нови аналогични епидемични взривове.
Профилактиката на ВБИ е специфична и неспецифична. Специфичната профилактика
на ВБИ е насочен към конкретни заболявания. Тя може да бъде планова (активна и пасивна) и
екстрена. Медицинският персонал задължително трябва да бъде имунизиран срещу о с т р и те
заразни болести съобразно имунизационния календар на България, вкл. и някои имунизации по
епидемиологични показания за определени контингенти (ваксина срещу х е п а т и т Б, хеморагич-
на треска и др.).
Основно място в борбата с ВБИ заемат м е то д и те на неспецифичната профилактика.
Тя включва комплекс о т архитектурно-планировъчни, хигиенно-технически, хигиенно-проти­
воепидемични и дезинфекционно-стерилизационни мероприятия.1 8

118
 1. ХИГИЕНА НА ТРУДА, ТРУДОВА М ЕД И Ц И Н А ,
ЕРГОНОМИЯ НА ТРУДА

Професионалната дейност на човека се осъществява в определена среда и при опреде­

лени условия, к о и то при неспазване на дадени хигиеннни изисквания м огат да окажат неблаго­
приятно влияние върху работоспособността и здравето на работещ ите.
Хигиената на труд а е раздел о т профилактичната медицина, изучаващ условията на
труд и труд овата дейност на човека и т я х н о то влияние върху здравето и работоспособ­
н о с т т а му. Хигиената на труда разработва физиологично обосновани норми, правила и из­
исквания, с оглед създаване на благоприятни условия за здравето и работоспособността на
работещ ите. '
При разработване на хигиенните норми важна роля играят два о т основните раздела в
хигиената на труда - производствена токсикология и физиология на труда.
През последните години във връзка с големия икономически, технически и научен прогрес
се развива една по-широка медицинска специалност - трудова медицина. Според определение
на СВО «трудовата медицина е медицинска специалност, занимаваща се с оценка на здравето
на работещ ите, връзката му с условията на труд и ра б о тн и те процеси, подпомагане на уп­
равлението на здравето, уменията и работоспособността на цялото работещо население
и управлението на индивидуални случаи в аспект на работоспособност и производителност.
Тя се занимава с първична, с вторична и тр е ти ч н а профилактика на увреденото здраве, с по­
тенциално въздействие върху здравето на цялото население.» Трудовата медицина е една о т
б.сновните дисциплини на професионалното здраве.
През 1950 г. за първи пъ т е формулирано о т Международнато организация на труда (МОТ)
и СЗО по няти ето професионално здраве и са определени целите във връзка с него:
• поддържане и промоция на здравето и работоспособността на работниците;
• подобряване на раб отната среда и работата, за да допринасят повече за безопасност­
т а и здравето на работещ ите;
• организация на раб отата и култура на труда в насока, подпомагаща здравето и безо­
пасността при работа.
Новата концепция, свързана с по-широкото понятие на професионалното здраве, насочва
не само към предотвратяване на професионални заболявания и травматизъм, но и към ця­
лостна защита и промоция на здравето и работоспособността на всички работници.
Тези комплексни цели се осъществяват в сътрудничество с можество медицински и неме-
дицински специалисти, о т ко и т о главна роля играе специалистът по трудова медицина.
физиологията на тр уд а е част о т труд овата медицина, изучаваща измененията във
функционалното състояние на организма на човека под влияние на труд овата дейност и раз­
работваща физиологично обосновани средства зд организация на трудовия процес, ко и то да
намалят умората и да поддържат високо ниво на работоспособност. В този смисъл физиоло­
гията на труда е наука с голямо практическо приложение.
Ергономията е приложната част на физиологията на труда. Ергономия означава (о т ста ­
рогръцки ergon - работа, труд, nomos - закон) работа по определени правила. Началото на
тази нова интердисциплинарна област на изучаване и приложение на знанията за човека в
условията на труда е поставено през 1949 г., макар, че по н я ти е то най-напред е предложено
о т полският е сте ство и зпи та те л В. Ястшембовски през 1857 г.1
9

119
ХИГИЕНА

Далече във времето е е та п ъ т о т развитие на ергономията, когато човекът е осно­

вен източник на сила в трудовия процес и оптимизирането е свързано с намаляване на фи­
зическото усилие. Повишаването на еф ективността на труда с развитие на нови форми на
промишлено производство и усъвършенстване на техниката и технологииите съществено
променят условията, характера и съдържанието на човешкия труд. Взаимоотношенията на
човека и техниката в исторически аспет са толкова тясно свързани и зависещи един о т друг,
че образуват една система - ергономична система. Единството на тази система се опреде­
лят о т това, че без човека не са възможни никакви видове оръдия на труда и производствено
оборудване и че оръдията на труда възникват едновременно с човека и се развиват заедно с
него. Човекът става част о т системата на управление на производствените процеси и но­
ви те проблеми са в отнош ението «човек - техника». Предявяват се все по-високи изисквания
към психичната и интелектуалната дейност на човека, към неговите възприятия. Специфи­
чен предмет на изследване е не техниката сама по себе си и не само човекът ка то субект на
трудовата дейност, а - системата «човек - машина» (СЧМ).
Новата техника много често може да окаже отрицателно влияние върху човека - върху
неговите сетивни органи, нервната система Изискванията, които се предявяват към човека
при управление на много съвременни машини често превишават човешките възможности,
поради което човекът става лимитиращ фактор при развитието на новата техника, пови­
шаването еф ективността на труда и надежността на работа на машината. Това определя
необходимостта о т задължително о тчи та не възможностите на човека при конструиране на
машините -Ж еговите физиологични, антропометрйчни, психологични и други показатели.
Ергономичната система в исторически аспект се характеризира с постоянно развитие,
а последните петдесет години - и с ускорено развитие. Това до голяма степен се е отразило
и на те о р е ти ч н и те основи на ергономията, на понятията в нея. В ергономичната система
много автори включват и т р е т о звено - средата, а дори - и че тв ъ р то (предмета на т р у ­
да), и пе то звено (лица, освен оператора, намиращи се в зоната на действие на машината).
В съвременните условия на взаимоотношения на човека с техниката, средата е много важно
звено на ергономичната система, а основен проблем е нейното регулиране. Голямо значение
в това регулиране се отдава на хигиенните норми, т.е. допустимите нива на условията на
средата и разработването на мерки за ограничане на нивата в рамките на нормативните.
Сега ергоном ията е комплексна наука, изучаваща функционалните възможности и особе­
ности на човека и трудовия процес с цел създаване на такива условия, методи и организация,
които след оптимални усилия о т страна на човека, да направят човешкия труд високопроиз­
водителен^ да осигурят безопасност и хигиена на труда за запазване на здравето и работос­
пособността на човека.
Целта на ергоном ията е оптимизирането на условията на труд, след което да се съгла­
суват и приспособят към физиологичните особености и възможности на човека чрез подходя­
щи конструктивни и функционални характеристики на машини и съоръжения, чрез съ о тве т­
стваща организация на работния процес, раб отно то място и работната среда, чрез набор
о т средства за осигуряване на ергономични условия на труд.
Ергономията разглежда техническите и човешките аспекти в тя хн а та неразривна връз­
ка. Важна задача на-ергономията е рационалната организация на дейностцте на човека в СЧМ,
ка то целесъобразно се разпределят функциите между човека и машината и се определят
кри те р и и те за оптимизация на системата, о тчи та й ки възможностите и особеностите на
работещия човек.
В СЧМ човекъ т има главна, водеща, определяща роля. М аш ината (техническата част)
се явява ка то усилвател и ускорител на човешките възможности. В тази система важно е
м я сто то на ергономичните свойства на техниката/маш ината, т.е . характеристиките на
онези елементи, ко и то са в непосредствено взаимодействие със сензорните и еф екторните
системи на човека и чрез ко и то човекът и техниката си обменят енергия и информация.
Средата е другият елемент в ергономичната система, допринасящ за нейното правилно
функциониране чрез биологично оптималните си параметри, при ко и то за работещия човек
се осигурява нормално професионално развитие, добро здраве и висока работоспособност.
Работната среда влияе главно на човека и частично на останалите елементи на системата. 1 0
2

120
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Трудова медицина

Съвременната ергономия се занимава преди всичко с решаването на следните проб­

леми:
• Ергономични изисквания към раб отно то място:
♦ работни пози - видове, изисквания;
♦ работни зони на ръцете и краката
• Ергономични изисквания към работната мебел
• Организация на движенията - скорост, т о ч н о с т на движенията, работен ритъм, ско­
р о ст на работа
• физическо напрежение - енергоразход, мускулна сила. Организация на физическото на­
товарване
• Режим на тр уд и почивка
• Изисквания към средствата за представяне на информацията (СПИ) и органите на уп­
равление (ОУ).
• Ръчни приспособления и захватни части на и н стр ум е н ти те
• Цветово оформяне на работната среда. Приложение на ц в е т о в е т е в охраната на
труда.

1.1. Рискови ф актори при работа

Професионални рискови фактори са такива фактори на организацията на труда или
на условията на'неговото изпълнение, ко и то м огат да предизвикат намаляване на работос­
пособността uWj други отрицателни последствия за здравето на работещ ите. Те м огат да
бъдат разделени на т р и групи:
1. ф актори на трудовия процес:
• тя ж е ст;
• напрежение;
• работна поза;
• работни движения;
• режим на тр уд и почивка;
2. Ергономични фактори на р аб отно то място
• работни зони;
• организационно-техническо обзавеждане (работна мебел, технически средства, сред­
ства за възстановяване);
• съобразяване организацията на ра б о тн о то място с антропом етричните, физиологич­
ните и психологични особености на човека
• техническа обезопасеност на машини и съоръжения
3. ф актори на работната среда:
• микроклимат;
• осветление;
• производствени лъчения (йонизиращи, нейонизиращи);
• механични колебания (шум, вибрации, инфра-, ултразвук);
физико-химични (прахове);
• химични (газове, пари, течно сти , аерозоли с токсично действие);
• биологични.
ф а кто р и те на трудовия процес, на работната среда и ергономичните фактори на ра­
б о т н о т о място, ко гато са извън хигиенните норми се явяват к а т о професионални вред-
ности. Продължителното и системно въздействие на професионалните вредности м огат
да предизвикат професионални заболявания. Трябва да се отбележи, че професионалните
вредности в съвременните условия се о тс тр а н я в а т или значително е намалено т я х н о то въз­
действие чрез нови технологични решения, форми на организация на труда, механизация и
автоматизация на производството, спазване на правила и техника на безопасността и др.1 2

121
ХИГИЕНА

Значение на подобрените условия и безопасността на труд а

1. Социален ефект:
• Подобрява самочувствието и удовлетвореността о т труда;
• Намалява времето за възстановяване на работника;
• Подобрява се използването на производствените мощности и пр.
2. Икономически ефект
• Повишава се производителността на труда;
• Подобрява се качеството на продукцията;
• Усъвършенства се и се съкращава технологичния цикъл;
• Намалява себестойността на продукцията;
• Намаляват загубите о т брак;
• Намаляват загубите о т текучество на кадри;
• Намаляват загубите за компенсация за работа при вредни условия, загубите о т вре­
менна нетрудоспособност (болнични), о т трайна нетрудоспособност (професионална
инвалидност)и пр.
3. Здравен ефект
• Повишава се работоспособността (намалява умората);
• Намалява професионалната заболяемост, злополуките.
9
1.1.1. ф а кто р и на трудовия процес
1. Тяжест
Тежестта на труда е степента на включване в трудовия процес на опорно-двигателния
апарат и функциите за енергийно натоварване на организма. Тежестта на физическото на то­
варване се определя чрез редица показатели на динамичната и статична работа: мощност
на работата, величината на с т а т и ч н о т о натоварване и премествания товар. Обикновено
физическото натоварване се оценява по енергията, изразходвана при труд овата дейност или
по кислородната консумация.
О т гледна точка на физиологията на труда, голямо значение има мускулната сила, която
се прилага при физическо натоварване. Мускулната сила представлява големината на силата,
която се прилага върху обекта на ра б о тн о то движение и зависи до голяма степен о т биомеха-
ничните условия, ка кт о и о т посоката на движението. Оптималният ъгъл в лакетната става
за развиване на максималната сила на ръката 8 седяща поза е между 120° и 150°; силата при
изтласкане е по-голяма о т силата при издърпване; силата при вътрешна ротация е по-голяма
о т силата при външна ротация.
Трябва да се има предвид, че върху човешката сила оказват влияние редица фактори:
• Възраст - при мъжете мускулната сила е най-голяма на 25 г.;
• Ръст и телосложение;
• Пол - жените са 20-35% по-слаби о т мъжете;
• Сръчност на ръцете - дясната ръка е приблизително 10% по-силна о т лявата (у левича-
ри лявата е 6-7% по-силна о т дясната);
• Тренировка - чр^з постоянна тренировка се повишава силата и издръжливостта;
• Почивка - отпочиналият човек има по-голяма мускулна сила;
• факторите на околната среда - напр.температура на въздуха.
Силовото действие зависи и о т :
• масата на товара;
• посоката на движение (напр. към себе си или обратно);
• положението на т я л о т о (напр. седейки, стоейки и пр.);
• положението на крайниците (напр. сгъната или изпъната ръка);
• големината на мускулното сечение;
• способността веднага да се включат колкото може повече мускулни влакна.
Работните Операции не трябва да се изпълняват с прекомерна сила. Много натоварени­
т е мускули бързо намаляват силата си. Силата, прилагана продължително време, трябва да е
до 10-15% о т максималната мускулна сила.1 2

122
 Трудова медицина

За оценка на мускулната дейност се определя енергоразходът. Установено е, че най-го-

лямата физическа мощност, изразходвана ка то енергия за работна смяна е около 8000 кДж.
физиолозите препоръчват допустимата изразходвана енергия да е около 6250 кДж за смяна за
здрав мъж и 4150 кДж за жена.

2. Напрежение
Натоварването на организма при упражняване на труд, изискващ интензивна работа на
мозъка при получаване и анализ на информация, се определя ка то напрежение на труда.
Показатели, ко и то и м ат отношение към нервното напрежение са: сменността на рабо­
та , вниманието, количеството на получена и обработена информация за единица време, нап­
режение на анализаторите, психо-емоционалното напрежение, свързано с дефицит на време,
повишена отговорност, личен риск, м онотонност и пр.
С тепента на напрежението при работа се определя чрез промените във висшата нерв­
на дейност и сензорните органи, електрофизиологичните явления по време на работа, проме­
ни във в е ге та ти в н и те функции и др.

3. Работна поза
Работната поза е неотменим елемент в работата при различни трудови процеси. Това
е предпочитаното разположение на ча сти те на тя л о то една спрямо друга при изпълнение на
труд ови те задачи. В зависимост о т промяната на работната поза се променя и напрежение­
т о на мускулите. Работната поза има важно значение за работоспособността на работещия,
защото т я е един о т ф акторите, поддържащи системата на взаимодействие на нервно-мус­
кулните структури в състояние на го то вн о ст за извършване на точни действия. Неблаго­
приятните работни пози влияят отрицателно върху работоспособността и производител­
н о с тт а на труда и м огат да доведат до различни увреждания на организма (плоскостъпие,
различни изкривявания на гръбначния стълб, овариално-менструални смущения у жените и др.).
Най-честите работни пози са седяща и стояща. Въпреки предимствата на седящата
поза, е добре периодично да се променя позата. Продължителното заемане на една и съща
поза(фиксирана работна поза) е неблагоприятно за работещия и може да се съпътства с бол­
ки, чувство за дискомфорт, умора, намаляване еф екти вността на работа.При смяната на
позите трябва, да се избират тези, които не предизвикват мускулна'.умора.
Принудителните пози са често явление при лошо подреждане на р а б о тн о то място. При­
нудителни са р а б о тн и те пози при работа на колене, клекнал, легнал, силно наведен напред или
встрани. Основната причина за тя х е работа в ограничено пространство или когато обек-
т ъ т /п р е д м е т ъ т на труда е разположена ниско или далече.
При такава нерационална работна поза се намалява ско р о стта и т о ч н о с т т а на движени­
ята, бързо настъпва обща умора, която влияе на успеш ността и надежността на работата.

4. Работни движения
Движението е една о т характерните особености на организма. Чрез раб отни те движе­
ния се осъществява въздействието на човека върху обекта на труда, инструмента или ма­
шината. Е ф ективността на труд овата дейност до голяма степен зависи о т качеството на
раб отни те движения, о т тяхн а та рационалност. Икономичното и рационално използване на
раб отни те движения спомага за намаляване на умората, повишаване работоспособността
на човека и увеличаванена производителността на труда.
Съществуват различни класификации на видовете работни движения. Най-често работ­
н и те движения се класифицират в зависимост о т ч а с т т а на тя л о то , която изпълнява дви­
жението: движения на ръцете, движения на краката, навеждане напред, назад и встрани, за­
въртания около надлъжната ос на тял ото, преместване на цялото тяло. Всяка група о т своя
страна се разделя на класове, подредени възходящо по сте пе н та на сложност на ра б о тно то
движение. Класът на р а б о тн и те движения се определя в зависимост о т з а е т о с т т а на съот­
ветния крайник. Съществуват п е т класа движения на ръцете:1 3
2

123
ХИГИЕНА

I клас - движения само на пръстите;

II клас - движения на пр ъ сти те и дланите;
III клас - движения на пръстите, дланите и предмишницата;
IV клас - движения на пръстите, дланите, предмишницата и мишницата;
V клас - движения на пръстите, дланите, предмишницата, мишницата и тялото.
Движенията на краката се разделят на т р и класа:
I клас - движения само на стъпалото;
II клас - движения на стъпалото и подбедрицата;
III клас - движения на стъпалото, подбедрицата и бедрото.
Навеждането на т я л о то е навеждане до кръста (90°) и навеждане под равнището на
кръста, а завъртането на т я л о то - завъртане до 90° и завъртане над 90°, Преместването на
тя л о то се означава с броя на направените крачки - 1 крачка, 2 крачки и т.н .
С нарастване класа на работните движения нараства и максималната възможна дължина
на траекторията. Напр. при движение на ръцете о т първи клас т я е 10-15 см, за втори клас -
20-25 см, за т р е т и клас - 70-78 см, за четвъ рти клас - 130-140 см, а за пе ти клас - 180-200 см.
Правилната организация на раб отните движения има за цел да сведе до минимум навеж-
данията и завъртанията на тял ото, ка кто и да намали дължината на пътя и да оптимизира
тр а е кто р и я та на преместванията на цялото тяло, когато това преместване се налага по­
ради характера на труда.
Основнигре параметри, ко и то характеризират движенията са: мускулна сила, скорост,
ритъм, и теут.
Производственото оборудване, служещо на човека, трябва да се разработва ка то се
о т ч и т а т физическите способности и възможности на човека. Ако при манипулиране с произ­
водственото оборудване, изискванията към прилаганата мускулна сила са завишени, може със
сигурност да се очаква намаляване на работоспособността, а дори и влошаване на здравето
на човека.
Скорост на движенията е скоростта на действащата част о т крайника или скоростта
на тя л о то и представлява изминатия пъ т о т дадена точка за единица време при извършване
на р аб отно то движение. С коростта на р аб отно то движение зависи о т физиологични, биохи­
мични и технологични условия.
Определянето скоростта на работа има важно значение. При много бърза работа въз­
никват признаци на напрежение и умора, повишават се н е то ч н о с т т а на действията й греш­
ките. При много занижена скорост на работа, не отговаряща на възможностите на човек,
отново се появяват признаци на задръжки, падане на работоспособността.
При (Оптимална скорост на работа, съответстващ а на възможностите на човека, не се
появяват признаци на умора, което способства за положително отношение към труда.
Работният ритъм е закономерно редуване по време на отделните елементи на движени­
е т о със съответна почивка между тях. Съществуват т р и вида ритъм:
• Умерен - до 20 движения на ръцете и краката за мин. и/или до 10 движения на тялото;
• Среден - 20-40 движения на ръцете и краката за мин. и/или 10-20 движенията на тялото;
• Висок - над 40 движения на ръцете и краката и/или над 20 движения на тялото.
Ритъмът може да бъде свободен, когато зависи о т работника, и наложен, когато се опре­
деля о т някакво техническо устрой ство - например конвейер. При наложен ритъм желателно
е т о й да се променя по-време на работния ден, ка то бъде съобразяван с кривата на работос­
пособността. Продължителното натоварване по време на работа с наложен ритъм може да
доведе до влошаване на здравето - монотония.
Темпът на движения е броят на завършените цикли на ра б о тн и те движения за единица
време. Колкото по-висок е класът на извършваните движения и колкото по-висока е изисква­
ната то чн о ст, толкова по-нисък е те м п ъ т. Темпът има и индивидуални вариации. Максимал­
ният тем п на ударните движения например варира индивидуално между 5-14 удара/сек. При
повтаряне на движенията се създава условен рефлекс на време, к о й т о улеснява задачата. Опе­
р а то р ъ т в този случай по чти не реагира на сигналите. Те служат само за евентуална корекция
при извършване на дадена задача.1 4
2

124
 Трудова медицина

Темпът на движенията се определя о т няколко фактора:

1. амплитуда на движенията - приема се, че при амплитуда 20 см са налице оптимални
условия за повтарящи се движения;
2. клас на движенията - при по-малък клас на движенията, т е м огат да се извършват в
по-висок тем п.
3. изисквания за т о ч н о с т - колкото са по-големи изискванията за то ч н о ст, толкова по-
малка трябва да бъде амплитудата и по-нисък т е м п ъ т на движенията.
Когато говорим за те м п и скорост на движенията трябва да ги разграничаваме о т ско­
р о с т т а на извършваната работа, защото последната включва и паузите между отделните
движения в цялостния двигателен а к т или работна операция.

5. Режим на труд и почивка

Правилното организиране на работния ден, сменната работа и почивките им ат голямо
значение ка кт о за запазване на работоспособността и здравето на работниците, така и за
производителността на труда. Въвеждането на физиологичните режими на труд и почивка е
едно о т задълженията на всеки работодател ка то неразделна част о т цялостната фирмена
политика за осигуряване здраве и безопасност при работа.
физиологичните режими на труд и почивка са научнообоснована система за реда и начина
на ползване периодите на почивка, с цел осигуряване на висока и трайна работоспособност,
високо качество на извършваната работа и опазване здравето и работоспособността на
работещ ите. Г
Рационалната, физиологично обоснована организация на режима на труд и почивка може
да се осъществи, ако се изходи о т денонощната периодичност на физиологичните функции и
о т физиологичната крива на работоспособността. Трябва да се и м ат предвид също т е ж е с т ­
т а и напрежението на труд овата дейност, условията, при к о и то се осъществява, сменност-
т а на работа.
Разработването на физиологичните режими трябва да включва:
• определяне на общ ото време за регламентирани почивки;
• място на почивките в динамиката на работния ден;
• брой на почивките;
• продължителност на почивките;
• ред за ползването им.
Определянето на об щ о то време за регламентирани почивки зависи о т степента на т р у ­
довото натоварване. При умерено по степен натоварване т е са до 10-15 %, а при теж ко и
много теж ко физическо натоварване - о т 25 до 50 % о т р а б о тн о то време. О бщ ото време
за регламентирани почивки се разпределя в 30-40 % през първата половина и в 60-70 % през
в то р а та половина на работния ден. физиологично обосновани са чести и кратки, вместо
редки и дълги почивки.
Режимите на труд и почивка са дневни, сменни, седмични и годишни. Това подразделяне
съ о тве тства на основните периоди на трудова, биологична и психична ритмика на човека.
Много наблюдения и изследвания показват, че при съвременните условия, за да се запази
работоспособността, е целесъобразно да се организират няколко почивки в дневния график.
Проучвания се правят за да се определи кога, в коя част на работния ден да се поставят по­
чивките.
При определянето продължителността на почивките се изхожда о т възстановителни­
т е процеси, протичащ и по експоненциална крива - в първите минути с много по-голяма ско­
рост, при което има известна фазовост. Според М.В.Лейник тези фази са:
I фаза - възстановяване на възбудимостта
II фаза - достигане на свръхизходна възбудимост
III фаза - достигане на доработна възбудимост
IV фаза - понижение на възбудимостта
Прекъсването на почивката трябва да става в т р е т а т а фаза, к а т о при активен отдих
т я се достига за по-кратко време, о тко л ко то при пасивен.1
5
2

125
ХИГИЕНА

Не се препоръчва никъде (с изключение при работа в особено вредни условия и тежък

физически труд) кратки почивки, по-големи о т 10 мин., защ ото по-дълготрайните извеждат
работещия о т усвоения вече ритъм и се налага повторно вработване.
Обедните прекъсвания при дневна смяна трябва да са о т 45 до 60 мин., за да се обядва за
20-30 мин и да о ста в а т още толкова за почивка. По-продължителните прекъсвания увелича­
в а т непродуктивните загуби на свободно време и предполагат ново вработване. При прекъс­
ване о т 1 час обикновенно е необходимо вработване о т 30 мин. Това време се увеличава, ако
прекъсването е по-продължително.
У нас при разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа
трябва да се спазват определени принципи:
• поредността на смените да става винаги по-часовниковата стрелка;
• осигуряване на два почивни дни, о т ко и то поне единия да е събота или неделя;
• часът на започване на смените - сутреш ната смяна не може да започва по-рано о т
6,00 ч. сутри нта, а нощната - по-късно о т 22 ч.;
• продължителността на почивките между две последователни смени - да не бъде по-
малко о т 12 ч.;
• при нощ ните смени не се допускат повече о т 4-5 последователни нощни смени.
Организирането на труда и почивките при специални условия на труда (конвеОрен труд,
при статична работа, при напрежение на зрението, при теж ък микроклимат и при труд в
някои особени производства и професии) се извършва по специален начин, в зависимост о т
конкретната Гдейност и натоварване, на което са подложени работниците. П о-теж ките
трудови условия се компенсират с намаляване на работния ден, допълнителни почивки, про­
изводствена гимнастика, комплекс о т упражнения за отпускане и др.
В зависимост о т е с т е с т в о т о на труда, се подбират и вида на почивките:
• Активни (двигателна дейност, спортни и физически упражнения) при работещи с нама­
лена двигателна активност, леко и умерено физическо натоварване и/или нервно-психи­
ческо напрежение, монотонност и еднообразна работа, принудителна работна поза.
• Полупасивна (разходки, спортни игри и т.н.) при работещи с умерен темп, средно по
степен физ.натоварване, седяща раб.поза, повишено зрително натоварване.
• Пасивни (в седяща или др. свободна поза се включват четене, музика, псих. разтоварва­
не) - при заети с тежък физически труд, голямо нервно-псих. напрежение, висок тем п
на работа, принудителна раб.поза, постоянни преходи на големи разстояния, стояща
работна поза.

1.1.2. Ергономични фактори на работното място

Под работно място се разбира част о т раб отно то помещение, оборудвано и снабдено
с необходимите материално-технически средства на труда, където човек осъществява т р у ­
довата си дейност и където прекарва по-голямата част о т р а б о тн о то време. Работното
място се предвижда за един или няколко човека, заети в изпълнение на определена задача.

1. Работни зони
За да може по време на работа да се заема правилна работна поза, технологичното обо­
рудване и ра б о тн о то място трябва да са съобразени с ан тр опом етри чни те данни на работе­
щ ите. Въз основа на антропом етричните данни и изучаване закономерностите в работата
на двигателната система, са определени границите на зоните в р а б о тн о то пространство.
Работно пространство е ч а с тта о т пространството, в която се намира работещ ият и
която е необходима за извършване на раб отните движения. Работна зона е ограничена част
о т р аб отно то пространство, където се извършват раб отни те операции. К акто работно­
т о пространство, така и работната зона са важни елементи о т р а б о тн о то място. Различа­
в а т се основно две работни зони: максимална и оптимална (физиологична).
Максимална работна зона (зона на досегаемост) е съвкухността о т всички точки в прос­
т р а н ств о то , ко и то м огат да се д остигнат о т работната част на съответния крайник.
Оптимална работна зона е тази част о т максималната работна зона, в която крайниците
могат продължително време да извършват естествени работни движения с оптимален ефект.1 6
2

126
 Трудова медицина

При организацията на р аб отно то пространство трябва да се има предвид:

• работната поза (седнал, прав, седнал-прав);
• конфигурацията и начина на разположение на панела на индикаторите и органите на
управление;
• възможности за зрително възприятие на ра б о тн о то място;
• необходимост о т използване на работна повърхност за писмена или друга работа.
Работните зони и м а т много голямо значение при седящата работна поза, поради относи­
телната неподвижност на работещия. Напр. в зависимост о т ч е с т о т а т а на използване на да­
дени органи за управление, т е се разполагат в оптималната или максималната работна зона.

2. Организационно-техническо обзавеждане (работна мебел, технически средства,

средства за възстановяване)
Реализирането на оптимални условия на труд на р а б о тн о то м ясто намалява напреже­
нието и умората и повишава работоспособността на работниците. За постигане на тези
резултати е необходим безспорно и рационален подбор на работна мебел по конструкция и
размери. Към раб отната мебел се о тн а сят мебелите, използвани за работни повърхности:
маси, работни бюра и др.; седалните устройства: работни столове, седалки, седла, та б ур е т­
ки; допълнителна мебел: етажерки, стелажи, допълнителни плотове и др.
Осигуряването на правилна работна поза е едно о т основните изисквания при проекти­
рането на раб отната мебел.Във връзка с ш ирокото използване на седящата работна поза
при работа, особено значение придобива рационалното проектиране на раб отни те повърх­
ности и на седалните устройства. Независимо о т съществуващата теоретична препоръка
височината на седалните устройства да съ о тве тства на индивидуалните размери на до­
лните крайници, на практика височината на седалката се регулира съобразно височината на
работната повърхност, т.е . съобразно височина на масата. Затова е наложително тези два
елемента да се разглеждат к а т о една система и да се п р о е кти р а т едновременно, изхождайки
о т ергономичните изисквания за оптимална работна поза.
Характеристика на седящата работна поза, която трябва да се осигурява о т работ­
ната мебел:
1. Торсът, раменете и врагрът да бъдат в изправено, но свободно положение, без гръбнач­
ният стълб да е силно извит;
2. Седящият работник да може да заема различни правилни работни пози, защото н и то
една поза не ivjcwke да бъде. заемана продължително време;
3. Тежестта на т я л о т о да се предава на седалката чрез седалищните кости, а не чрез
бедрата.
Тази характеристика се осигурява за лица с различни антропом етрични данни ка то се
предвижда механизми за регулиране. Обикновено работната повърхност се проектира непод­
вижна, а седалното устр о й ств о се регулира по височина.
Основните размери на работната повърхност са:
1. Височина на раб отната повърхност
2. Ширина на раб отна та повърхност
3. Дълбочина на раб отната повърхност
4. Височина на свободното пространство под масата за краката
5. Широчина на свободното пространство под масата за краката.
Европейските норми за височина за бюра е между 710 и 780 мм, ширината на работната
повърхност - между 1000 и 1300 мм, дълбочината на раб отната повърхност - между 650 и
700 мм. За п р о с тр а н с тв о то за краката, височината е с минимална с то й н о с т на височината
и ширината 600 мм и минимална дълбочина 450 мм. Важен размер е диференцията - разстоя­
нието между повърхността на седалката и работната повърхност. Това разстояние трябва
да бъде между 250 и 290 мм. Друг важен размер е разстоянието о т о чи те на наблюдателя до
работната повърхност, ко я то за възрастен човек трябва да бъде 300-350 мм.
Седалката поема значителна част о т т е ж е с т т а , к а т о по този начин се освобождава
част о т скелетната мускулатура о т с та ти ч н о напрежение, свързано с поддържане на поза-1 7
2

127
ХИГИЕНА

та . За това разпределението на натиска върху опорната повърхност трябва да бъде такова,

че да не се получават много големи налягания в проксималната и средната част на бедрата.
Седалните устройства, в зависимост о т предназначението си, се различават по външен вид,
форма на седалката, облегалката, подлакетниците. Височината на седалката не трябва да е
над височината на коляното, или - 380-420 мм. Облегалките са със седловидна конструкция,
ка то тя л о то се подпира в областта на т р е т и я поясен прешлен. Подлакетници към повечето
работни столове не се предвиждат, тъй ка то ограничават движенията. При някои работни­
ци обаче, при к о и то няма непрекъснати, повторяеми или серийни движения подлакетниците
м огат да се използват за почивка по време на микропаузите. В зависимост о т характера на
извършваната работа, работният стол може да има допълнителни приспособления - да бъде
въртящ, на колелца и пр.

3.Съобразяване организацията на р а б о т н о то м ясто с а н тр о п о м е тр и ч н и те ,

физиологичните и психологични особености на човека.
Важно условие за оптимизиране на взаимодействието между човека и оборудването е
с ъ о т в е тс тв и е то на организацията на р аб отно то място и проектираното производствено
оборудване с антропом етричните данни и физиологичните и психологичните възможности
на човека.
Антропомеп|>ричните показатели, използвани в ергономията се разделят на:
1. Класически (ръст, дължина на долен крайник, дължина на горен крайник, ръст в седяща
поза и пр.). Класическите антропометрични показатели се използват при проектиране за оп­
ределяне на вътрешни и външни размери на машини, съоръжения, работни зони и др
2. функционално-динамични. Това са показатели, ко и то характеризират антропом ет-
рично човашкото тяло и неговите части при заемане на определени пози и при движения в
пространството. Динамичните антропометрични показатели се о т ч и т а т , ка то се пред­
вижда допълнително пространство около човека за осигуряване на необходимата свобода за
извършване на двигателната дейност.
3. Габаритни. Определят най-големите размери на т я л о то и неговите части в различни
положения и пози. Габаритните показатели и м ат значение за определяне минималното ра­
ботно пространство, необходимо за човешкото тяло в различни положения и пози.
4. Перисоматични. Определят разстоянията о т т я л о то и неговите части до различно
отдалечени точки, линии, повърхности или обекти о т ра б о тн о то пространство.(напр.раз-
стояние о т р а л о то до подлакътната опора в седнало положение).
При проектиране на машини, органи за управление, значение и м ат и някои физиометрич-
ни показатели - сила на крайниците например.
При проектиране на р а б о тн о то място, техническото оборудване, технологическия про­
цес, системата за управление, режма на труд, при решаване на въпроса за връзката човек-ма­
шина винаги трябва да се и м ат предвид физиологичните и психофизиологични възможности
на човека.
В лечебните заведения, например, при избора на оборудване, при организацията на ра­
б о т н о т о място и при избора на средства за управление и представяне на информацията,
много важно е правилно да се подбере основният и спомагателният вид сигнализация в зависи­
м ост о т степен та на натоварване на анализаторите. В клиничните отделения, о т ста и те
на болните е изведена звукова сигнализация до раб отно то място на медицинската сестра,
поради характера на труд овата й дейност, изискваща непрекъснато движение. В интензивно
кардиологично отделение мониторирането на сърдечната дейност на всеки болен се наб­
людава визуално на р а б о тн о то място на медицинския работник. Промените в жизнените
показатели обаче, се отбелязват и със звуков сигнал. О т една страна използването на звукова
сигнализация е свързано с прост вид информация, а о т друга - се използва при наложителна
важност на сигнала и необходимост да се приеме при евентуална претовареност на зрител­
ния анализатор (наблюдение на много болни, монитори, индикаторни устройства). 1 8
2

128
 Трудова медицина

4. Техническа обезопасеност на машини и съоръжения

Важен момент о т създаването на култура на труда е опазването на здравето и живо­
т а на човека. Безопасностността и грижата за професионалното здраве са съставна част
о т изискванията към новата техника. Грижата за^безопасността на труда започва още на
чертож ната дъска на проектанта и конструктора.' За безопасността на труда на работещи­
те , значение има к а кто обезопасеността на съществуващите машини и съоръжения, така и
спазването на инструкциите по безопасност на труда на р а б о тн о то място. Осигуряването
на безопасност на труда и спазването на ергономичните показатели са взаимно свързани и
взаимно допълващи се изисквания в стремежа да се приспособи машината и оборудването
към възможностите на човека и почти не е възможно да се разграничат.

1.2. Влияние на трудовия процес върху функционалното състояние

на организма
Закономерностите на общ ественото развитие в исторически аспект са причина за раз­
деляне на труда на умствен и физически. Тази най-обща класификация е известна и в наши дни,
макар че, с въвеждането на нови технологии при много дейности, к о и то са се осъществявали
ръчно, постепенно се размиват границите между умствения и физическия труд. В термина
"физически" (мускулен) труд се отразява нивото на развитие на производителните сили, ка то
човек встъпва в трудовия процес ка то източник на мускулна енергия, към която се включват
елементарни оръдия на труда. В противоположност на физическия труд, ум ственият труд
се характеризира с преобладаване на умствена, творческа дейност. Центърът на т е ж е с т т а
при умствена дейност се пренася в разработването и осъществяването на сложна програма
за действие. В съвременните условия, когато в професионалната дейност човек е освободен
о т ролята си само на източник на мускулна енергия, такова разделяне е твърде условно. За-
щ о то няма физически труд, ко й т о да може да се осъществява без регулиращата дейност на
ЦНС, а много често и ум ственият, особено в материалното производство, се съпровожда с
определено физическо напрежение.
Всяка трудова дейност е свързана с промени във функционалното състояние на систе­
м ите и органите, създаващи възможност за изпълнение на дадена работа. Степента на из-
разеност, обаче на промените, е различна в зависимост о т преобладаването на физическа и
умствена работа.

1.2.1. физически т р у д
Мускулната дейност се характеризира със съкращаване и разпускане на работещ ите мус­
кули, образуване на топлина, засилване на обмяната на вещ ествата и повишаване на енер­
горазхода. Колкото е по-интензивна работата, колкото повече мускулни групи участват,
толкова по-голям е енергоразходът и консумацията на кислород. За определяне т е ж е с т т а на
труда може да се съди ка кт о по енергоразхода, така и по кислородната консумация.
Мускулната работа е сложна физиологична дейност, в ко я то уча ства т всички органи и
системи на организма. Централната нервна система има координираща роля върху всички
процеси в организма. Движенията- и техния характер при мускулна работа зависят от-една
страна о т импулсите, идващи о т кората на главния мозък, а о т друга - о т импулсите, по­
стъпващи о т периферията (о т мускулните проприорецептори) към центъра. Установено е,
че мускулната работа, в зависимост о т характера и и н т е н з и в н о с т т т а й, може да предиз­
вика редица промени в кората на главния мозък. Много интензивната работа води до нама­
ляване на възбудимостта в кората на главния мозък, нарушаване на условно-рефлекторната
дейност, задълбочаване на задръжните процеси. Умерената мускулна работа подобрява услов­
но-рефлекторната дейност.
Мускулната работа може да бъде динамична и статична. О т гледна точка на физио­
логията, при динамична работа има изотонично мускулно съкращение. Съкращаването на
мускулите води до преместване на товар, а така също - и на т я л о т о на човека или на негови
части в п р остр анството. Енергоразходът е к а кто за поддържане на определено напрежение1 9
2

129
ХИГИЕНА

8 мускулите, така и за механичния ефект на работата. Динамичната работа 8 зависимост

о т ангажираната мускулна маса се дели на:
• обща мускулна работа - осъществявана о т над 2/3 о т скелетната мускулатура, в това
число долни крайници и тяло;
• регионална - която се изпълнява о т мускулатурата на раменния пояс и горните край­
ници;
• локална - с участието на по-малко о т 1/3 о т скелетната мускулатура.
При статичната работа има изометрично мускулно съкращение, напрежението на мус­
кулите е непрекъснато, за разлика о т динамичната, при която има паузи, когато нервните
центрове не изпращат импулси към мускулите. С та т и ч н о т о напрежение на мускулите оказва
натиск върху кръвоносните съдове, поради което кръвообращението е затруднено, има кръ­
вен застой и се на тр упват недоокислени продукти.
В процеса на мускулната дейност се наблюдават съществени функционални промени и
в други органи и системи. Наблюдават се значителни изменения ка кт о на външното, така и
на тъ канното дишане. Повишава се обемът на белодробната вентилация - до 60-80 л/мин, в
резултат ка кто на увеличаване броят на дихателните движения, така и на увеличаване на ди­
хателния въздух, т .е задълбочаване на дишането. П отреб ността на организма о т кислород е
в пряка зависимост о т интензивността на труда.
Аналогични промени се установяват и о т страна на сърдечно-съдовата система По вре­
ме на работа с5е увеличава м инутният обем на сърцето до 30-40 л за сметка на учестяването
на пулса и увеличаване на ударния обем на сърцето. Като правило, мускулната работа предиз­
виква известно повишаване на систоличното артериално налягане. Диастоличното налягане
обикновено по чти не се променя или се увеличава слабо при сравнително големи усилия. При
физическа работа се увеличава кръвоснабдяването на мускулите.
При физическа работа се променя тем пературата на тял ото . Повишаването на обмяна­
т а на вещ ествата и енергоразхода водят до повишаване на топлообразуването. Промените
в терморегулацията се проявяват в повишаване на телесната и кожната температура и про­
мените 8 топлоотдаването. Слабото повишаване на тем пературата на т я л о то с 0,4-0,6°С
е благоприятен фактор, стимулиращ обмяната на вещ ествата и тъ кан ното дишане. При
някои видове дейности тем пературата може да достигне 38,5-39,3°С, при което се засилва
белтъчният разпад, влошават се условията на работа за сърдечно-съдовата система и за
нервните центрове, увеличава се значително разходът на енергия за извършване на дадената!
работа, променя се водно-солевата обмяна. При работа, свързана със значително по тоо тд е-
ляне, се намалява отделителната функция на бъбреците.
При мускулна работа нараства циркулиращата в организма кръв, поради постъпване о т
депата и увеличената еритро- и левкопоеза. Във връзка с това се наблюдава увеличаване броя
на е р и тр о ц и ти те , левкоцитите и повишаване на хемоглобина, ка то изразеността на проме­
ните е в пряка зависимост о т интензивността на работата. Повишава се вискозитетът на
кръвта, поради увеличеване на формените елементи и намаляване на те чн а та фаза на кръвта.
При интензивно постъпване на еритроцити в кръвта и при въздействие върху клетъчната
мембрана на редица токсични вещества, рези сте нтността на е р и т р о ц и ти те се понижава.
В кръвта при мускулна работа се повишава концентрацията на соли в плазмата, намаля­
в а т алкалните резерви на кръвта. При средно тежка работа се наблюдава известно повиша­
ване нивото на захарта в кръвта. При много голям енергоразход е възможна и хипогликемична
реакция, ка то резултат о т изтощаване на въглехидратните резерви в организма.
С увеличаване на м ощ н остта на работата се повишава съдържанието 8 кръвта на ад­
реналин, норадреналин, кортизон и кортикостерон, което спомага за мобилизиране на енер­
гийните ресурси на организма. С адаптирането към дадения т и п работа, тези изменения
са по-малко изразени. При продължителна физическа работа се понижава а кти в н о с т та на
симпатато-адреналовата и хипофизо-адренокортикалната системи, намаляват глюкокорти-
коидите в кръвта, което води до намаляване на функционалните възможности на миокарда
и скелетната мускулатура.
Мускулното натоварване може да окаже влияние и на храносмилателните процеси ка то
подтиска секреторната и моторна функция на стомаха и забавя смилането и абсорбирането
на храната.1 0
3
130
 Трудова м едицина

1.2.2. Умствен труд

В съвременните условия ум ственият труд обединява дейности, свързани с приемане и
преработка на информация, което изисква предимно напрежение на сензорния апарат, емоци­
оналната сфера, вниманието, па м е тта и активно мислене.
При този вид труд няма съществен разход на енергия. Основно се изразходва нервна енер­
гия, а относител ният дял на нервната система е само 3% о т общ ата телесна маса. Повиша­
ването на общ ата обмяна е около 10-15%, макар че обменните процеси в мозъка п р о ти ч а т
доста интензивно, функционални промени в процеса на труда настъпват преди всичко в ди­
намиката на измененията на висшата нервна дейност. В различни зони на мозъка се развиват
локални процеси на активация, обхващащи лявото и дясното полукълбо. Важно място за осъ­
ществяване на психичните функции имат-челните отдели на мозъка.
Напрежението на труда, най-честа характеристика на умствения труд, отразява фи­
зиологичната сто й н о ст на натоварването при психична работа. Смята се, че нервното на­
прежение представлява активация на коровите структури, непосредствено участващи при
изпълнение на конкретната трудова дейност, ка то колкото тази активация доближава мак­
сималната възможна, толкова по-голямо е напрежението на организма. Всяка умствена рабо­
т а се съпътства с определено нервно-емоционално напрежение. Изостря се възприятието,
вниманието, па м е тта , наблюдават се вегетативни промени в организма.
При определянето на напрежението, трябва да се и м ат предвид редица негови особенос­
т и . Трябва да се?отчита какви изисквания се предявяват към вниманието - например броят
на о б е кти те , к р и то трябва да се наблюдават едновременно, количеството на постъпилите
сигнали за единица време. Емоционалното напрежение се свързва с дейности, ко и то се харак­
теризират с отговорност, опасност за здравето и ж ивота, значимост. Нервно-емоционал­
н о то напрежение води до засилена сърдечно-съдова дейност, дихателна дейност, енергиен
обмен, повишен мускулен тонус.
Умствената работа при човека се съпровожда с повишена електрическа а кти вн ост на
мускулите к а т о отражение на напрежението на скелетната мускулатура. Когато умстве­
ната работа се съчетава с нервно-емоционално напрежение се наблюдава повишаване на ак­
т и в н о с т т а на симпатико-адреномедуларната, хипоталамо-хипофизарната, кортикалните
системи. При емоционално напрежение се повишава обмяната на катехоламините, отделяне­
т о на норадреналин, съдържанието в кръвта на адреналин и кортикостероиди. Всичко това
стимулира енергийните процеси, изменя минералната обмяна и повишава възбудимостта на
невроните. Характерни признаци за емоционално напрежение, особено при професии, свър­
зани с голяма о тговор ност, е повишаване съдържанието на захарта, броя на левкоцитите в
кръвта, повишаване на артериалното налягане.
Смята се, че при умствен труд в сравнение с физическия, физиологичните и биохимични
изменения са много -по големи, м огат по-лесно да преминат в патологични и изискват повече
време за възстановяване.

1.3. Класификация на съвременните форми на тр у д

Общоприета е следната физиологична класификация на труд овата дейност:
1. физически труд със значителна мускулна а кти вн ост;
2. Полумеханизиран и механизиран труд;
3. Труд при полуавтоматизирано и автоматизирано производство;
4. Конвейерен труд;
5. Труд, свързан с дистанционно наблюдение и управление;
6. Интелектуален труд.
В съвременните условия при много професионални дейности се увеличават творческите
елементи в работата. При много професии на предимно физическия труд се увеличава о т н о ­
сителният дял на ум ствената компонента. Създадоха се много нови професионални дейности
на границата между физическия и умствения труд, професии, при к о и то се поставя предиз­
викателство пред интелектуалните, психическите и личностните качества на индивида. В
съвременната организация на труда о т значение е не само взаимовръзката човек-машина-ра-
ботна среда, но и взаимовръзката човек-екип, човек-обслужван човек, човек-болен, човек-обу-1
3

131
ХИГИЕНА

чаван и т.н . Съществуват професии, при ко и то има професионален риск за смъртен изход или
пък има отговорност за живота на други хора. За това емоционалното напрежение вече не е
приоритетна характеристика само на предимно умствения труд. Твърде б о га т о то разноо­
бразие на професии затруднява съвременната класификация на труда.
1. физически тр уд със значителна мускулна а к т и в н о с т
Към тези форми на труд се о тн а ся т професии, при ко и то все още липсват механизирани
средства за работа. Този труд се характеризира с повишен енергоразход. Макар, че физиче­
ският труд развива мускулната система и благоприятства обменните процеси, т о й води до
редица отрицателни последствия, ка то напр.пренапрежение на опорно-двигателния апарат.
Този труд е социално неефективен и едностранно развива мускулната система.
2. Механизирани форми на тр уд
Характерни за този вид труд са: 1. Намаление на мускулното усилие и по друг начин из­
ползване на мускулния компонент в работата. Мускулната а кти в н о ст се премества о т прок-
сималните на дисталните звена; намалява ролята на големите мускули и се увеличава относи­
телния дял на по-малките. Качествено се изменят функциите на двигателния апарат. Ролята
на малките мускулни групи е в развитие на скорост и т о ч н о с т на движенията. 2. Дисталните
звена им ат по-голяма степен на свобода, следователно а к т и в н о с т т т а на дисталните звена
може да даде повече разнообразие в движенията и тънка градация на мускулното напрежение,
необходимо за управление на механизми. 3. Повишена квалификация на работниците - специ­
ални знания и двигателни умения. 4. Увеличава се ф акторът м онотонност.
3. форми на тр уд , свързани с полуавтом атично и а в т о м а т и ч н о производство
При тези форми механизацията на труда получава изразено развитие. Човекът е изклю­
чен о т процеса на обработката на предмета на труда. Неговата задача се ограничава до
прости операции - да подаде материала за обработка, да пусне механизма и т.н . Главна ха­
рактерна черта на тази работа е м онотонността. Ролята на човека се мени, т о й вече упра­
влява машината, често - няколко. О т работника се изисква високо ниво на знания, го то в н о ст
към действие и свързаната с това бързина на реакцията.
4. Групови форми на тр уд (конвейерен)
Осно&а за висока производителност на труда при конвейра е автоматизация на двига­
тел ните навици, изискваща минимум време за т я х н о то изпълнение.Характерни за този вид
труд са: разчленяване на. трудовия процес на операции, наложен ритъм и те м п на работа,
строга последователност на отделните операции. Основният недостатък - монотонията,
водеща до бързонастъпваща умора е свързана с преобладаващите задръжни процеси, при кои­
т о е намалена възбудимостта на анализаторите, влошено внимание, намалена скорост.
5. форми на тр уд , свързани с дистанцинно управление
При тази форма на труд човекът е в ролята на оператор и колкото е по-малко автома­
тизиран процесът на управление, толкова е по-голямо неговото участие.
Различават се две основни форми на управление на производствения процес. В единия
случай пултът за управление изисква чести и активни действия на човека, а в другия - редки.
В първия случай непрекъснатото внимание на работника се разрежда с многобройни движения
или речедвигателни актове, а във втория - работникът се намира главно в състояние на го­
т о в н о с т за действие, а действията му са малобройни. Отличителни черти на този вид труд
са повишената отговорност, нервно-сензорно и емоционално напрежение и хипокинезия.
6. форми на ум ствен (интелектуален) тр у д
М. И. Виноградоб отделя две основни форми на труд в областта на умствената, интелек­
туалната дейност на човека:
1. Професии в сферата на материалното производство;
2. Професии извън материалното производство, напр. свързани с научна дейност, с дей­
ности в областта на приложните знания (лекари, учители) или в областта на литературата
и изкуствата.

'32
 TpygoBa медицина

СъщестВува и класификация, основана на приемането, преработването и предаването

на информацията. Според нея ум ственият труд бива: сензорен, сензомоторен и логически. В
зависимост о т дейността, която се осъществява, ум ственият труд о т логичен т и п е: със
стандартна дейност и нестандартна дейност (т.нар. евристична дейност).
В последните години е възприета следната класификация на формите на умствен труд:
1. Операторски. При този вид труд се осъществява контрол върху раб отата на машини­
те . Отличава се с висока отговор ност и нервно-емоционално напрежение.
2. Управленски. Характеризира се със значително увеличение на обема на информацията
при недостиг на време за нейната преработка, голяма лична отго во р н о ст за п р и е ти те реше­
ния, стресови и конфликтни ситуации.
3. Творчески тр уд . Това е т р у д ъ т на научни работници, писатели, конструктори и е
най-сложната форма, тъ й ка то изисква голям обем на па м е тта , напрежение, внимание. Води
до повишаване на нервно-емоционалното напрежение, тахикардия, повишено артериално на­
лягане, изменение на ЕКГ и др. промени на в е ге та ти в н и те функции.
4. Труд на преподаватели и медицински работници. При тази форма на труд има пос­
тоянен к о н т а к т с хора, повишена отговорност, голям обем на информация за вземане на
решения, което води до нервно-емоционално напрежение.
5. Труд на учащи и с т у д е н т и . Този труд изисква концентрация на п а м е тта и внимание­
т о и е свързан със стресови ситуации (изпити, колоквиуми).
>>

1.4. Работоспособност, умора, преумора. М е т о д и и средства за запазване

на р а б о т о с п о с о б н о с т та и за проф илактика на у м о р а т а
Еф ективността на труд овата дейност на човека зависи главно о т два основни ф акто­
ра: натоварването и работоспособността.
Р аботоспособността е способността на човека да извършва продължително време ра­
бота без да намали нейната мощност, качество и без да настъпят неблагоприятни промени
в организма. Или по-точно това е нивото на функционалните възможности на организма,
характеризиращи се с количеството и качеството на работата, изпълнявана за определено
време, при максимално интензивно напрежение.
Това определение важи к а кто за физическата, така и-за ум ствената работоспособност.
Работоспособността най-общо зависи о т много фактори:-функционални и психологични особе­
ности на организма, пол, възраст, тренираност, мотивация, производствени условия (режим
на труд и почивка, организация на р а б о тн о то място и р а б о тн и те движения, ф акторите на
производствена среда, психоклимат в колектива), социално-битови условия, хранене, дневна
и седмична почивка.
Нервно-психическата работоспособност се определят, о т редица фактори, които мо­
га т да се групират в п е т класа:
1. Умствени;
2. Технически;
3. Психомоторни;
4. Зрителни; ,
5. Други специализирани възможности.
1. У м ств е н и те м огат да се о тъ ж д е ствя т с и нте л и ге н тн о стта . Включват: памет,
способност да се разбере смисъла на словесната информация, продуктивни възможности,
боравене с цифри, скорост на възприемане и др.
2. Техническите включват умението да се работи с различни технически средства. Въз­
можно е и придобиването на тези умения.
3. П сихом оторните включват сензорни и двигателни умения к а т о сръчност, манипула-
ционни способности, координация на движенията и др.
4. З ри те л н ите се характеризират със зрителна о с т р о т а , възприятие о т разстояние,
различаване на цветове и др.
5. Към специалните възможности се включват: скорост на четене и разбиране, б огат­
ство на речника, деловитост, организираност и др.1 3

133
ХИГИЕНА

При извършване на определена работа функционалните възможности на организма и про­

изводителността на труда са различни във времето. Промените в работоспособността
през работния ден п р о ти ч а т в няколко фази (фиг. 22). 1. ф азата на Вработване се наблюда­
ва в началото на деня. Нивото на работоспособност в сравнение с изходното се повишава,
подобряват се психофизиологичните показатели и резул татите о т труда. В зависимост о т
характера на труда и индивидуалните способности на човека, този период продължава о т
няколко минути до 1,5 ч, а при умствен творчески труд - до 2-2,5 ч. 2. ф азата на висока
усто й чи в о ст се характеризира със съчетаване на високи трудови показатели с относител­
на стабилност или дори известно намаляване на напрежението на физиологичните функции.
Продължителността й е 2-2,5 ч и повече, в зависимост о т степен та на нервно-емоционално
напрежение, физическото натоварване и условията на труд. 3. Във фазата на намаляване на
работоспособността производителността започва да спада ка то се съпровожда с намалява­
не на функционалните възможности на основните работещи органи на човека.
Динамиката на работоспособността се повтаря и във в т о р а та половина на работния
ден, след обедната почивка. Тогава обаче вработването протича по-бързо, а в то р а та фазата
е по-кратка и нивото на работоспособност е по-ниско, о тко л ко то в първата половина на
деня. В някои случаи след волево напрежение и мобилизация на човеш ките резерви в края на
работната смяна може да се наблюдава 4. фаза на краен подем.

Проблемът с умората се смята за един о т най-важните проблеми на практическата фи­

зиология - на първо място във физиологията на труда и спорта.
Умората е особено физиологично състояние на организма, възникващо след интензивна и
продължителна работа и изразяващо се във временно намаление на работоспособността.
Съществуват много теории, които правят о п и т да обяснят появата на умора. В съ­
временните условия съществуващите теории за обяснението на умората се разделят на
две големи групи. Първата обединява хуморално-локалистичните, ко и то свързват умората
с изчерпването на енергийните ресурси и натрупване на катаболитни продукти. В тората
група теории се основават на принципите на невризма и разглеждат умората в тясна връзка
с ЦНС (небалансираност на процесите на възбуждане и задържане и нарушени регулаторни
механизми).
физиологичните промени при на физическа и умствена умора са сходни, макар и изразени
в различна степен. Умствената и физическата умора си влияят. Известно е, че при тежка
физическа умора умствената дейност е слабо продуктивна, а при умствена умора пада и1 4
3

134
 Трудова м едицина

мускулната работоспособност. Съгласно в то р а та група теории се смята, че тези явления

се обусллавят о т ирадиацията на заддръжните процеси о т най-изморените центрове към
съседните. При умствена дейност постоянно се наблюдават елементи на мускулна умора:
продължителният престой в определена поза води до значителна умора на съ о тв е тн и те
звена на двигателния апарат.
Умората се характеризира с: 1. чувство за умора; 2. физиологични, психологични и биохи­
мични промени в организма; 3. намалена възможност за извършване на дадена работа.
1. Умората се съпровожда о т субективно чувство (психично явление), което се нарича
умореност. То може да възникне и в случаи, когато не се извършва работа - при недоспиване,
заболяване, бременност и др. За това усещането.за умора не винаги има голяма стой ност за
преценяване на ефекта о т трудовата дейност върху човека.
2. физиологичните и биохимични промени при умора и м а т по-обективен характер и
добре характеризират състоянието на умора.Тези показатели обаче не винаги се покриват с
еф ективността и производителността на труда. Наличието на мотивация може да се наме­
си в дейността на организма и да маскира или потенцира умората.
3. Намаляване въ зм о ж н о сти те на организма да извършва дадена дейност, изразено по
отношение на количеството и качеството на извършваната работа е добър показател за
умора.
Като цяло кй р ти н а та на умората може да се характеризира к а т о нарушаване адекват­
н о с т т а на действията на организма на изискванията, предявени о т дадения вид труд. Нару­
шават се т р и основни изисквания:
• оптим алността на специфичните реакции, стоящи в основата на дейността;
• качественото и количествено съ ответствие на отговора на организма на изисквания­
т а на задачата;
• минимизация на разхода на физиологичните резерви.
В зависимост о т вида на изпълняваната работа има физическа (мускулна) и умствена
(нервна) умора. Това деление е условно, тъ й ка то при мускулна умора е налице и умствена,
а умствената умора води до отслабване на мускулната сила и до повишаване на мускулната
уморяемост.
1. физическа умора. С механизация и автоматизация на процесите, възможностите за
настъпване на чи сто физическа умора значително намаляват, физическата умора може да
бъде обща и локална.
Обща физическа умора настъпва при работа на големи мускулни групи на горните и дол­
ни крайници. Обикновено се различават четири степени на мускулна умора:
• двигателно опиянение;
• изтощение, ко е то се изразява с рязко намаляване на двигателната способност, мускул­
на слабост, сърцебиене, понижаване на артериалното налягане;
• изтощение, ко е то води до възбуждане на ЦНС, загуба на а п е т и т , увеличена жажда, без­
съние, повишено артериално налягане;
• окончателна загуба на сили, понижен тонус на ЦНС, промени в двигателната, сетивна­
та и психичната сфера.
Локалната физическа умора е разпространена при ръчни работни операции с голяма мо-
н с т с - - с с т , при неудобна работна поза и едностранно натоварване на малки мускулни групи
и с-=5.,.
2. Нервна умора. С намаляване на физическото усилие при работа се повишава нервното
Н2''с е -е --е . Условно може да се направи следното деление на нервната умора:
се-зсо-з, или умора на анализаторите;
- - ~ 5 ,ек'пуална, която се получава в резултат на творческа умствена дейност;
• " гихи-^з умора, ко я то е в резултат на повишена о тго в о р н о ст и различни социални
« Z '—'Z ' J Ц*"П 'J
Еъвсс-свявзнето на раб отата на фона на бавно развиваща се умора води до това, че
зг~ а :е --~ е седи о т умора се натрупват. Умората преминава в преумора.1
5
3

135
 ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Преумората е състояние на акумулиране на умора вследствие недостатъчно възстано­

вяване на организма при липса или неефективност на дневната почивка, респ. съня. Преумо­
рата може да се разглежда ка то патологично състояние и в значителна степен да потенцира
развитието на други патологични процеси в организма. При преумора се наблюдават главобо­
лие, тяж ест, вялост, разсеяност, влошена памет и внимание, нарушен сън.

1.4.1. Профилактика на ум ората и преумората

Всяка оптимизация, имаща за цел да облегчи труда на човека може да се разглежда ка то
профилактика на умората и преумората.
Насоките в това отношение са:
1. Внедряване на ергономичните изисквания при организацията на трудовия процес и ра­
б о т н о т о място;
2. Оптимизация на режима на труд и почивка;
3. Подобряване на условията на работната среда;
4. Прилагане на средства за повишаване на работоспособността
• правилно професионално обучение;
• тренировка;
• здравословно хранене;
• закаляване;
• методи за психично разтоварване (психопрофилактика).
Правилната организация на р аб отно то място, осигуряването на удобна работна поза и
свобода на раб отни те движения, използването на оборудване, отговарящ о на изискванията
на ергономията и инженерната психология, осигуряват най-добра еф ективност на трудовия
процес, намаляват умората и предотвратяват опасността о т възникване на професионални
заболявания. При организацията на производствения процес трябва да се о т ч и т а т както
антропом етричните и психофизиологични особености на човека, а така също и анатомо-фи-
зиологичните различия между мъжете и жените.
Важна мярка за профилактика на умората е обосноваването и внедряването на рацио-
■нален режим на труд и почивка, т .е система на редуване на периодите на работа и прекъс­
ванията между тях. Използват се две форми: въвеждане на по-голяма почивка в средата на
работния ден (обедна почивка) и кратки регламентирани почивки, определяни въз основа на
кривата на работоспособността, въз основа на т е ж е с т т а и напрежението на труда.
Оптимизацията на ф акторите на работната среда има голямо значение в борбата с
умората..Намаляване въздействието на неблагоприятните фактори (запрашеност, химични
вещества, неблагоприятен микроклимат, шум и пр.), осигуряването на рационално осветле­
ние, са едни о т възможностите за подобряване на работоспособността, респективно о т ­
страняване на умората.
Важен елемент за повишаване еф ективността на труд овата дейност е усъвършенства­
нето на навиците и уменията в резултат на професионално обучение и тренировка. Профе­
сионалното обучение е процес на приспособяване и съответно изменение на физиологичните
функции на организма на човека за най-ефективно изпълнение на конкретната работа. В резул­
т а т на тренировка нараства мускулната сила и издръжливостта, повишават се скоростта
и т о ч н о с т т а на движенията, по-бързо се възстановяват физиологичните функции след прик­
лючване на работата.
Ефектът на психоемоционалното разтоварване се постига ка кт о чрез естетическо
оформяне на интериора, насищане на въздуха с благоприятно действащи отрицателни йони,
транслация на специално подбрани музикални произведения (т.нар. функционална музика).
функционалната музика неспецифично активира дейността на коровите структури
на главния мозък, създавайки положителен емоционален фон, отслабвайки влиянието на о т ­
рицателните емоции и други неблагоприятни фактори. Под функционална музика се разбира
подбрани по определени критерии музикални произведения, ко и т о трябва да стимулират фи­
зиологичните функции и психичната дейност на човека. Тя спомага за съкращаване периода на
вработване, намаляване на производствената умора; повишаване на работоспособността. 1 6
3

136
 TpygoBa медицина

Един о т елем ентите на психологичното разтоварване е автогенната тренировка, ко­

я т о може да се определи ка то "концентриран отдих" При нейното прилагане се осигурява
значително засилване на задръжните процеси в работата на коровите центрове, което дава
възможност за кр а тко време да се възстановят функционалните потенциали на съ о тве т­
н и те нервни клетки; сваля се прекомерното нервно напрежение, минава главоболието; нор­
мализира се артериалното налягане и мозъчното кръвообращение. Напоследък, във връзка с
възстановяване на работоспособността при работа с нервно-психично напрежение, се използ­
в а т стаи за релаксация или стаи за психологическо разтоварване. Излизането о т състояние на
релаксация има тонизиращо действие, създавайки чувство за свежест и бодрост.
За профилактика на умората и за повишаване на работоспособността значение им ат лес-
ноусвояемите въглехидрати и витам ините - главно витам ините С, В1 никотинова киселина.
Вит.С, например, участвайки в процесите на окисление и възстановление, подобрява тъканно-
т о дишане, ум ствената и физическа работоспособност, а също и адаптивните способности
на организма, неговата съпротивляемост на неблагоприятните въздействия на външната
среда ка то инфекции, интоксикации, кислороден глад и др. При хората на умствения труд за
поддържане на висока работоспособност през работния ден добре повлиява лека закуска по
време на почивката Тя рефлекторно неспецифично активира д ейността на коровите струк­
тури на главния мозък, попълва енергийните ресурси на организма.

2. ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕС
Въведение
С тресът е един о т основните биологични, социални и управленски проблеми в съвремен­
н о то общество. Разпространението му е в пряка зависимост о т множество обществени,
семейни и личностни фактори. През последните години, особено в общ ествата в преход, въз­
никнаха нови или се увеличи и нте н зи те та на действие на досега съществуващите стресоген-
ни фактори. Това състояние детерминира нова стресова ситуация, която се характеризира
с масовост, високи нива на стреса и значителни отрицателни медицински и икономически
ефекти.
Макар, че стр е съ т е нормално физиологично състояние, под влияние на различни стресо-
ри, т о може да премине през последователни фази, ко и то да доведат до „дистрес" и о т т а м
до появата на'множество' психични и соматични заболявания.
Изучаването на стреса е необходимо не само за определяне на неговата епидемиология,
но и за създаването на ефективни стратегии и политики за ограничаване на стресогенните
фактори и за намаляване на високите нива на стреса, а о т т а м и на неговите отрицателни
психологични и соматични, икономически и други последици.

2.1. С тресът - същност, механизъм на възникване, съдържание и значение

С тресът е един о т най-актуалните научни и социални проблеми. Той е об ект на проуч­
вания в различни направления о т множество общи и специални науки - биология, физиология,
психология, психо-соматика, управление, социология и др.
С тресът е универсално и нормално състояние на организма, ко е то съществува при всяка
човешка дейност. Той включва различни по вид и характер физиологически, психо-емоционални
и поведенчески реакции на действието на различни по вид и характер фактори на околната,
природна и социална среда и има защитно-приспособително значение.
В науката същ ествуват множество определения на стреса в зависимост о т коя страна
или характеристики се разглежда.
О т биологическа гледна точка стресъ т се определя к а т о „ед нотипна неспецифична
приспособителна реакция. Включваща физиологични, психо-емоционални и поведенчески
ком поненти, к о я т о е о т го в о р на организма на д е й ств и е то на различни ф актори на окол­
на та среда".3
7
1

137
ХИГИЕНА

Значението на стреса е да поддържа състоянието на равновесие между организма и външ­

ната среда, к а т о адаптира дейността на отделни органи и системи и запазва хомеостазата,
и с това отговаря на изискванията на определените фактори ко и т о го предизвикват.
Човешкият организъм разполага с ограничени резерви о т адаптационни възможности,
което определя границите на неговото приспособяване, да запази целостта и нормалното
функциониране и да остане в състоянието на здраве.
Стресът к а т о биологично състояние преминава през 3 фази:
• фаза на тревога - промени в организма, под влияние на различни фактори на средата и
понижено ниво на резистентност на организма. Това води до мобилизация на ресурси­
т е и включва механизмите на саморегурация на жизнените процеси.
• фаза на резистентност (съпротива) - т я е свързана с продължително действие на
ф акторите на средата и необходимост о т поддържане на защ и тни те механизми на
организма.
• фаза на изтощаване - при нея е налице нарушение в регулацията на защ итните механи­
зми и т я х н о то намаляване. Настъпват изменения във функционалното състояние и се
появяват структурни промени в организма.
Продължителността на всяка фаза на стреса и нейния преход в друга зависи о т нивото
на „резистентност" на организма и о т интензивността, и продължителността на действие
на ф акторите, ко и то го предизвикват.
След фазата на изтощ аването, стресъ т ка то състояние придобива патологично зна­
чение, ка то предизвиква възникване на различни психо-емоционални и соматични нарушения,
т.е . настъпва състояние на „дистрес"
Съвременните теории за изучаване на стреса са свързани с им ето на Ханс Селие. Той
доказва, че същ ествуват различни граници на биологичните, психичните и социални среди на
приспособителния процес и предлага един о т възможните, но не единствен път за усъвър­
шенстване на този процес.
X. Селие приема, че всеки външен дразнител поставя пред организма изисквания със спе­
цифичен характер, но едновременно с това всички агенти и м ат нещо общо помежду си. Те
засилват изискванията за преустройство на организма, а т о има неспецифичен характер -
т . нар. „общо адаптационен синдром" Измерените изисквания, в резултат на дразнителите
и настъпващите промени, формират нов капацитет на адаптация, при ко й то е възможно
приспособяването към един фактор и промяна устойчивострпа към друг.
X. Селие приема, че продължителното приспособяване към определен фактор довежда
до изработване на нови качествени и количествени промени, необходими за адаптацията, с
определен структурен, функционален или психосоциален характер. Количественото натруп­
ване на измененията води до адаптиране. В адаптацията на организма играят роля редица
фактори, изменящи неговото личностно своеобразие и психика.
Теорията на Селие приема, че организмът има вродени механизми за поддържане състоя­
нието на вътрешен баланс и равновесие на функциониране. О тделните фактори на въздейст­
вие нарушават въ треш ното равновесие на организма и т о й реагира с неспецифичен отговор,
явяващ се защитно - приспособителна реакция.
О т психологична, гледна т о ч к а стресъ т настъпва при липса на съ отве тстви е между
субективното възприемане на поставените изисквания и д ействието на определени стресо-
генни фактори и личните възможности за справяне с тях.
Социалната детерминираност на личността, ка кто регламентираните етични норми
и правила в о б щ е ство то в значителна степен определят стресогенните реакции и о т т а м
възможността о т възникване на психологически дисфункции и соматично нарушение, които
водят до негативни последици за организма т.е. о т Възникване на болест.
С тресът к а т о биологично състояние и отговор на действащ ите фактори има сложна
физиологична основа, която включва участието на множество системи на организма: сензо­
рен апарат, централна и вегетативна нервни системи и жлези с вътрешна секреция.
При стреса настъпват хормонални, имунни, биохимични и др. промени, ко и то водят до
функционални реакции на отделни органи и системи на организма - сърдечно-съдова, нервна,
храносмилателна, дихателна и др. Те се проявяват с различни характеристики, симптоми и са
проява на функционална защитно-приспособителна реакция.1 8
3
138
 TpygoBa медицина

Силните Въздействия върху организма са способни да предизвикат стресови реакции, ко­

и т о се възприемат о т сензорните рецептори на периферната нервна система. Те се преп­
ращ ат към мозъка, к а т о скоростта на придвижването им зависи о т силата на действие на
различните дразнители, о т невроните и о т различни медиатори. Схематично това може да
бъде представено така:

Оценката на дразнителя и свързаните с него реакции се осъществява в с т р у кт у р и те

на мозъка. Тук се извършва съдържателна и смислова интерпретация. Резултатите о т нея
попадат чрез каналите на обратна връзка в лимбичната система. Това означава, че всеки драз­
нител, действащ върху организма получава двойна оценка: обективна (в кората на мозъка) и
субективна (в лимбичната система).
Чрез кората на главния мозък и лимбично ретикуларната система се активира отделяне­
т о на кортико-тропинрелизинг фактор и пи туи тр и н , започва образуването на АСТН, с пос­
ледващо постъпване на кротикостреоиди в кръвта. По пътя на невроните, имащи различна
медиаторна основа се контролират или не различните стрес реакции.
С тресустойчивостта и „емоционалната устойчивост" са две непокриващи се понятия.
Под по н я ти е то стресустойчивост о т патофизиологична гледна точка се разбира ин-
теграти вно качество на човека, което:
• характеризира степен та на неговата адаптация към екстрем ните фактори на външ­
ната и вътрешна среда и дейност
• определя нивото на функционалните възможности на човека в условията на те кущ о то
състояние и поведение;
• проявява се чрез активиране на функционалните резерви на организма и психиката, и
води до промени на работоспособността и поведението на човека;
Емоционалната устойчивост е качество на психиката и отразява способността на чо­
века да осъществява дейности в сложни екстремни условия. Тя обезпечава преход на психичес­
ки те функции на ново ниво на а кти вн ост, насочено към мотивационните, регулаторните и
изпълнителски функции, за да бъде запазена, дори подобрена еф екти вн остта на извършваща­
т а се дейност.
В случаите, ко га то стресогенните въздействия надхвърлят приспособителните въз­
можности на организма се развиват патофизиологични състояния, к о и то са израз на психо­
логическо и физическо изчерпване. Това се проявява с различни симптоми и признаци и стрес-
свързани преходни и трайни патологични състояния и болести.1 9
3

139
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

През последните десетилетия стресъ т се превърна В един о т най-важните социални

проблеми, ко й то има няколко основни характеристики:
► М асовост - обхващане на много хора. Според проучване, поръчано о т Европейската
комисия, 57% о т населението има средни и високи нива на стрес. Според наше проучване в
България 29% о т населението, в активна възраст, има високо ниво на стреса.
► Сериозно о три ц а тел н о въздействие върху работоспособността и производител­
н о с тт а на труда. Според Международната организация на труда, стресъ т причинява иконо­
мически загуби между 10-20% о т БВП в развитите страни.
► Увеличаване на стрес-свързаната болестност. В САЩ, Канада и Европа около 34% о т
болестността на населението има връзка със стреса.
Подобни данни получихме и ние при специално проучване на стреса и неговите последици
при лекари, учители и работещ ите в реалния сектор през 2003-2007 година.
Стресът се причинява о т действието на различни по вид и характер физически или пси­
хически фактори, ко и то е прието да се означават с термина „стресори" Те м огат да дейст­
в а т единично или в съвкупност в различни комбинации, интензивност и механизъм.
Съществуват множество класификации на стресогенните фактори, в зависимост о т
п р и е ти те критерии за класиране. Според своя произход стресогенните фактори биват:
• ендогенни;
• екзогенни.
Ендогенните фактори са свързани с организма и личността (генна структура, интелек-
туалност и др.), ко и то във висока степен определят вида и интензивността на физиологич­
ни те и психологичните реакции към действието на външните (екзогенни) фактори.
Повечето о т ендогенните фактори са вродени, но част о т тя х подлежат на промени
чрез специални учебни занимания, което може да доведе до увеличаване на стресоустойчи-
в о стта .
Екзогенните фактори произхождат о т околната природна, работна и социална среда.
Многообразието и различния механизъм на действие е причина в научната литература
да се предлагат различни класификации.
Според една о т т я х в зависимост о т своя произход екзогенните стресори биват:
• социално-икономически
• семейни и групови
• професионални
• на работната среда (физически, психологически и организационни).
Във всяка група м огат да се включват различни по характер и механизъм на действие
фактори.
При национално проучване на стреса в България, през периода 2003-2007г., е използвана
съвкупност о т фактори, ко и то са представени в следващите таблици 14-19:

Табл.14 Социално-икономически стресори

__________ Несигурност на работното място и страх от безработица_______________

__________ Нисък жизнен стандарт____________________________________________
__________ Социално разслояване на обществото на бедни и богати_________________
__________ Корупция_______________________________________________________
__________ Високи данъци и осигурителни Вноски_________________________________
__________ Голяма престъпност______________________________________________
__________ Нарастваща наркомания, алкохолизъм и проституция_____________________
__________ Ненаказуемост на извършените престъпления__________________________
__________ Влошен достъп и качество в образованието___________________________
__________ Влошен достъп и качество в здравеопазването_________________________
__________ Замърсяване на околната среда______________________________________ 4 0
1

140
 Трудова медицина

О тделните видове фактори са 6 зависимост о т развитието и стр у кт у р а т а на обще­

с т в о т о , и о т състоянието на неговото развитие.

Табл.15 Основни семейни стресори

________________ Конфликти в семейството___________________________________
________________ Трудности при отглеждане и Възпитание на децата_______________
________________ Здравни проблеми в семейството______________________________
________________ Допълнителни грижи за родители и близки_______________________
________________ Нарушена хармония в семейството____________________________
________________ Финансови затруднения в семейството_________________________
________________ Липса на семейна подкрепа___________________________________
________________ Прояви на насилие и агресия в семейството______________________
________________ Трудности свързани с поведението на децата____________________

Семейството ка то най-близка среда на индивида може да съдържа редица фактори, ко­

и т о да оказват значимо стресогенно действие и да предизвикват различни нива на стрес.
Семейните стресори и м ат особено значение в общ ествата в преход, когато по различни
причини се променят ценностната система и икономическите възможности и възникват
множество нетипични стресорни фактори.
Професионалните фактори им ат особено значение за хората в активна възраст. Те включ­
в а т изключително разнообразна съвкупност о т стресогени в зависимост о т професията.

Табл.1б Професионални стресори

Висока умствена натовареност________________________________________________
Висока физическа натовареност________________________________________________
Сложност на извършваната работа_____________________________________________
Изисквания за поддържане на висока професионална квалификация_____________________
Необходимост от повишено внимание и висока отговорност при извършване на работата
Непрекъснати изисквания за високо качество на работата___________________________
Работа със сложни технически средства и апарати________________________________
Опасност о т увреждайе на здравето при недостатъчна безопасност на работата_______

Определянето на професионалните стресограми има изключително важно значение за

профилактиката и управлението на стреса при различните професии.
Професионалния труд се извършва в определени работни условия, ко и т о м огат да бъдат
разпределени в 3 големи групи: психологически, физически и организационни.

Табл.17 Психологически стресори на р а б о тн а та среда

-•______ Ограничени възможности за свободно изразяване на мнение_________________
_________ Съществуващи некоректни отношения с колеги__________________________
_________ Липса на лоялност и поощрение о т страна на ръководството______________
_________ Недобри отношения между подчинени и началници________________________
_________ Неправилна оценка на ръководителите за извършената работа_____________
_________ Продължителна работа без възможности за социални контакти_____________
_________ „Приятелски кръгове" с отрицателно влияние върху работата______________
_________ Съществуващи рискове от насилие (физическо, психическо, сексуално)_________
_________ Работа с много хора и сред много хора с различна култура и поведение_______
_________ Несъответствие между вложен труд и възнаграждение____________________
_________ Чести промени в изискванията на ръководителите_______________________ 1
4

141
ХИГИЕНА

НепраВилна политика и дейност на фирменото ръководстбо

Растящо отегчаване от работата____________________
Неудовлетвореност от работата_____________________
Невъзможност за отстояване на собстВени позиции_______

Многобройните проучвания показват, че психологическите стресори на работната сре­

да им ат най-силно влияние върху размера на стресогенните реакции. Те в най-висока степен
определят нивото на стреса, неговия вид и продължителност.
физическите фактори на работната среда им ат обикновено слабо и средно по размер
действие върху организма и съ ответно върху нивото на стреса. Засега т е са най-добре проу­
чените стресогенни фактори 8 отделните професии.

Табл.18 физически фактори на р аб отна та среда

____________Материално-техническа база______________________________________
____________Материали и средства___________________________________________
____________Вдигане и носене на тежки предмети_______________________________
____________Недобри санитарно-хигиенни условия на труд_________________________
_______ У Неудобна работна поза или еднообразни движения_____________________
______ t_____Чести технически неизправности на средствата за производство_________
____________Работа с опасни вещества, оказващи влияние върху здравето____________

формите на организация и различните технологии на труд овата дейност включват

множество стресогенни фактори, ко и то в съчетание с другите фактори на средата могат
да предизвикат високо ниво на стресогенните реакции.

Табл.19 Организационни фактори на р аб отна та среда

Трудности при ползване на дневни, седмични почивки и годишен отпуск_____________
Повишени изисквания за качеството на работата в условията на съкратени срокове
Недостатъчна квалификация за изпълняваната длъжност_______ •_________________
Трудности при усвояването на работа с нови технически средства_________________
Чес)Уш прекъсвания и затруднения в работата_________________________________
Работа, свързана с неизправна и стара техника в организацията___________________
Липса на добри комуникации за отстраняване на дефекти в организацията___________
Неспазване на изискванията за охрана и безопасност на труда_____________________
Липса на информация за бъдещото развитие на предприятието___________________

Изучаването и познаването на стресогенните фактори на работната среда има изклю­

чително важно значение за еф ективното управление, което позволява да се повиши произво­
д ител ността на труда и запази здравето на работниците и служителите.
В пр акти ката по изучаването и управлението на стреса се използва и комбинирана кла­
сификация, която о т ч и т а произхода и механизма на д ействието на стресорите. Според нея
т е се разпределят в няколко групи:
(1) стресори на а к т и в н а т а дейност (производствени, информационни и др.)
(2) стресори на оц енката (състезателни, на отражението, зрелищни и др.)
(3) стресори на несъгласубаната дейност (конфликти, депривации и др.)
(4) физически и природни стресори (бедствия, работа при неблагоприятни условия и др.)
Всеки фактор, според интензивността и продължителността на действие може да дос­
тигне до различно ниво на стреса и по този начин да създаде „риск" о т възникване на патоло­
гични последствия т.нар. стрес-свързани състояния.
Сред тези стресори особено място и значение и м ат тр уд о в и те стресогени, известни
повече ка то трудови рискове.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Трудова м едицина

Международната организация на труда разпределя т р у д о в и те рискове (стресори) в 2

групи:
(1) физически рискове (шум, вибрации, микроклимат и др.)
(2) психо-социални рискове.
Психо-социалните рискове според своя характер биват:
• организационно-управленски
• съдържание на труда
• рискове о т промени в технологията,
Оценяването на всеки фактор трябва да включва определянето на:
• и нтензи вн остта (сила) на действие
• времетраене (продължителност) на действие
С тресът к а т о резултативно състояние е продукт на едновременно и комбинирано
действие на различните фактори. Неговото управление задължително трябва да преминава
през т я х н о то изучаване, оценка и последващи действия за промяна.

2.2. М етодика за изследване и оценка на стресогенните ф актори

и състоянието на стреса
Изследването и оценката на стресогенните фактори и стреса е трудна задача. Разкрива­
нето на ф акторите и т е х н и т е връзки с личността в голяма степен зависи о т използваните
подходи и мерзоди за т я х н о т о изучаване.
Проучването на стреса задължително трябва да включва т р и последователни изследо­
вателски стъпки:
• Определяне на вида на стресогенните фактори и техния произход
• Измерване на силата и продължителността на действие на всеки фактор
• Определяне на нивото и вида на стреса.
Установяването при проучване само на наличието на даден ф актор не може да даде о т ­
говор за неговата стресогенност, т.е. сила на действие. За да се даде отговор на този въпрос
трябва да се определи размера на силата и продължителността на неговото действие. Подо­
бен подход изисква и оценката на предизвикваните стресови реакции - вид и интензивност.
В изследователската практика се използват-множество методи. Но т е не дават коли­
чествени данни за силата на действие на стресогените, ка кт о за вида и нивото на предиз­
виквания о т т я х стрес. Това беше причина ние да създадем нова методика за определяне
на действието на стресогенните фактори, която да дава количествена оценка за силата и
продължителността на т я х н о т о действие.
Силата на действие на стресогенните фактори се оценява в т р и степени: силно, средно
и слабо. Всяка степен получава количествена оценка - различен бал о т 0.1 до 1.0, ка то „силно­
т о " действие получава бал 1.0, средното - 0.5 и слабото - 0.1 при всяко изследвано лице.
При изследване на група лица получените стойности се умножават с процента на наличие
на фактора в групата и така се определя коефициента на средно претеглена сила на дейст­
вие на отделните видове и групи фактори. Полученият коефициент има цифрово изражение
о т 0 до 1 (т,абл. 20).
Коефициентът на средно претеглената сила на действие дава възможност за количест­
вена оценка на силата на действие на всеки стресогенен фактор, ко га то действа върху група
лица и има висока информационна стой ност. 1 3
4

Табл. 20 Коефициент за сила на действие на стресогенните фактори и степен на проявление

на си м п том и те на стреса
Стойност на
Сила на действие Степен на проявление
коефициента
Силно действие 0.7 - 1.0 Силно проявление
Средно действие 0.4 - 0.6 Средно проявление
Слабо действие 0.1 - 0.3 Слабо проявление

143
ХИГИЕНА

Предложеният м етод позволява да се изчислява нивото на действие на всеки изследван

стресогенен фактор, независимо о т неговия вид и характер. Чрез него се определя крайното
съвкупно действие на отделните стресогенни фактори и размера на т я х н о то присъствие.
За характеристика на състоянието на стреса се използва методика за: определяне на
формите, нивото и вида на стресовите състояния.
Оценката на формите на стреса се извършва чрез различните симптоми, на реакциите
на организма, получени в резултат на действието на отделните и груповите стресогенни
фактори.
Според своя вид, степен на проявление, продължителност и периодичност на действие
отделните симптоми се оценяват в т р и състояния: постоянно присъствие - бал 1.0; често
(многократно с прекъсване) - бал 0.5 и рядко (понякога с прекъсване) с бал 0.1. На тази база се
изчислява коефициент на средно претеглена честота на проявление за отделните и групови
симптоми. Той е значително по-информативен при оценката на стреса.
Според вида на сим птом ите, характеризиращи психо-емоционалното състояние на из­
следваните лица, м огат да се приемат т р и форми на стреса:
• афективна форма - със симптоми на напрегнатост;
• състояние на еустрес - без проявени симптоми на напрегнатост и депресия;
• депресивна форма - със симптоми на подтиснатост.
Нивото ра стреса се определя 6 четири степени, чрез метода на условните точки. При
този метод,1,освен наличието на съответния симптом за напрегнатост или п о ти сна тост,
се включва у оценката за периодичността и продължителността му. За всеки симптом в за­
висимост о т неговото присъствие се присъждат определен брой условни точки:
• за постоянно присъствие - 4 точки;
• за често (многократно с прекъсвания ) - 2 точки;
• за рядко (понякога с прекъсвания) - 1 точка.
Максималният брой точки, които м огат да се получат при наличието на всички симпто­
ми и т е постоянно присъстват, е равен на броя на сим птом ите умножени по четири условни
точки (напр. 9 симптома - 36 точки; при 10-40 точки; при 12-48 точки).
В зависимост о т продължителността и преходността на сим птом ите, стресъ т се раз­
пределя в т р и вида състояния:
• постоянен стрес - когато има „постоянно" присъствие на не по-малко о т 2 и повече
симптома 6 психо-емоционалното състояние;
• интермедиерен стрес - когато има „често (многократно с прекъсване)" присъствие
на не по-малко о т 3 симптома;
• бързопреходен стрес - когато има наличие на 1-2 симптома, проявяващи се в различно
време.
С тресовото състояние се променя в течение на работния ден, под влияние на динамика­
т а на физиологичното и психо-емоционално състояние на организма.
За измерване влиянието и динамиката на стреса е съставена количествена методика,
която съдържа 4 групи показатели:
1. показатели за функциите на сърдечно-съдовата система (пулсова честота, RR, сър­
дечен ударен и минутен обем, периферно съдово съпротивление и ЕКГ и др.);
2. показатели за зрително-двигателните реакции (бързина и координация);
3. показатели за вниманието (концентрация, обем, превключване и др.);
4. показатели за психо-моториката (статичен и динамичен тремор).
Получаването на данните за ст о й н о с т и те на показателите се извършва чрез т р и к р а т ­
но изследване в течение на работния ден (при започване, в средата и при завършване). Използ­
в а т се стандартни т е с то в е и апарати за измерване. Прилагането на тази методика в прак­
т и к а т а значително разширява възможностите за оценка на стреса при различни професии.1 4

144
 Трудова медицина

2.3. С тресъ т 6 реалния и публичен сектор на Република България

Създадената о т нас методика е използвана за изследване на стреса при около 5000 ра­
ботници и служители в публичния сектор - лекари, учители, административни служители и
в реалния сектор-ж п работници, металурзи, миньори, водачи на моторни превозни средства
в обществения транспорт.
При изследването са наблюдавани 67 стресогенни фактора, разпределени в 4 групи:
• фактори на обществено - икономическата среда;
• фактори на семейната среда;
• фактори на професията;
• фактори на работната среда - физически, психологически и организационни.
Всеки отделен фактор или група фактори са оценени за наличие, за сила на действие и са
определени коефициента на средно претеглена сила на действие и м я с то то 8 стресогенната
съвкупност.
Изследването установи, че най-силно стресогенно действие и м ат ф акторите на общест­
вено-икономическата среда, следвани о т психологическите фактори на работната среда, на
семейната среда, на професията, на организацията на работния процес и на последно място
са физическите фактори на работната среда (фиг. 23).

икономически на раб. среда на раб. среда онни

□ реален сектор Н публичен сектор

/, г'
ф иг.23 Профил на силата на действие на о т д е л н и т е стресогенни ф акто р и 8 реалния
и публичен с е к то р

С тресът е характеризиран чрез определяне наличието на 2 вида симптоми: на напрег­

н а т о с т и на п о ти с н а то с т . Изследването установи, че в състояние на афективен стрес се
намират 67.48% о т изследваните, 6 депресивен стрес - 13.29%, а в състояние на еустрес -
19.2%. Броят на си м птом ите, с ко и то се проявява стреса при всяко о т изследваните лица е
различен, в диапазона о т 0 до 12. Данните показват^ че в реалния сектор стресъ т се съпро­
вожда със значително по-разнообразна и богата симптом атика. Не са маркирани съществени
различия в продължителността на двете форми на стреса (афективен и депресивен) между
професиите о т двата сектора.
Най-висок е относителния дял на интермедиерния стрес и не се установяват значими
различия 6 бързопреходния и постоянен стрес при професиите о т двата сектора. Нивото на
стреса при изследваните професии е определено чрез метода на условните единици.
В професиите о т публичния сектор, най-високи нива на афективния стрес са установени
при учителите - около 28.5%, к а т о т е и м ат и най-високо ниво на депресивен стрес - около
35%. При професиите о т реалния сектор най-високи нива на афективния стрес има при ми­
ньорите - 44.2%, а на депресивния стрес - при водачите на МПС - 44%. С тресът може да пре­
дизвиква появата на различни по вид и характер симптоми с произход о т различни органи и
системи на организма т.нар. стрес-свързани психосоматични симптоми. Психосоматичните 1 5
4

145
ХИГИЕНА

симптоми не Всеки път са проява на наличието на органични заболявания, но при продължи­

телни и високи нива на стреса м огат да доведат до заболявания, ко и то да им ат психосома-
тичен произход. Изследването на стрес-свързаните психосоматични симптоми има особено
значение за профилактиката на основните социално значими заболявания - артериална хипер­
тония, ИБС, язва на стомаха и дуоденума, сексуални дисфункции, тиреотоксикоза и др. При
нашето изследване със специална методика е проучено наличието и силата на проявление на
23 основни и с висока че сто та симптоми, съпровождащи стреса.
Изследването установи, че най-висока честота на психосоматична симптоматика има
при професиите о т реалния сектор, ка то при миньорите т е са средно по 9.96 симптома на
1 лице, а най-малко при лекарите (5.45) и при административните служители (5.17). Данните
сочат, че около 50% о т психосоматичните симптоми свързани със стреса, произхождат о т
сърдечно-съдовата и нервна система.

2.4. С тратегии и политики за ограничаване и намаляване на стреса

Непрекъснатото увеличаване на ч е с т о т а т а на високите нива на стреса и на психосома­
т и ч н и те заболявания го превръща в един о т основните социални, медицински и управленски
проблеми. Ограничаването и намаляването на стреса в съвременните условия и особено в
общ ествата в преход изисква формирането и реализацията на специализирани т.нар. копинг
стратегии ц? копинг политики. О п и тъ т на развитите страни показва, че с т р а те ги и те и
политиките насочени само към индивидите (личностите) не са достатъчно ефективни и
налагат коренни промени, ка то в техния център се поставят организациите, т.е. използва­
нето на социално насочени политики. Ограничаване на стресорите и намаляване на стреса
може да се получи ка то се използват два основни стратегически подхода - активен и паси­
вен. А кти в н и те копинг стратеги и включват действия, ко и то са насочени към овладяване на
стресогенната ситуация, с цел промяна и премахване на стресогенните фактори. Пасивните
копинг стратеги и са свързани с преодоляване на стреса чрез приспособяване към стресоген­
ната ситуация и приемането й ка то неизбежна.
На нивото на индивида са възможни т р и типа за личностен контрол върху стреса:
1. Поведенчески контрол - наличие у индивида на варианти на поведение, които позволя­
в а т непосредствено отстраняване на обективната заплаха на неблагоприятното събитие.
2. Когнитивен контрол - интерпретация, оценка и интеграция на събитието в изяснен
познавателен план.
3. Контрол чрез вземане.на решения (decision making control) - способност да се направи
избор о т две или повече алтернативи за поведение
Използват се тр и подхода за изследване и прилагане на копинг стр а те ги и те и копинг стила.
1. ситуационен - свързан с изясняване и о п и т и т е за преодоляване на стреса
2. диспозиционен - свързан с използване на предшестващ о п и т и неговото прилагане при
актуалната стресова ситуация
3. мултиплен - свързан с използването на различни видове копинг поведение.
В управленската практика на стреса м огат да бъдат използвани 4 функционални копинг
стратегии:
1. Проблемно фокусирани - действия насочени за отстраняване и редуциране на стресо­
генните фактори и на т е х н и т е действия;
2. Емоционално фокусирани - действия за справяне с емоционалните отговори и соци­
ална подкрепа;
3. Проблемно избягващи - действия за избягване, игнориране, незаинтересованост, дис­
танциране о т проблема;
4. Проблемно потискащи - действия и средства за потискане на еф ектите о т стреса
(алкохол, писхо-активни и психо-потискащи медикаменти и др.).
П рактиката е показала, че универсалният мултиаксиларен модел на копинг с т р а те ги и те
има най-голям потенциал. Той най-добре балансира индивидуалните и колективните подходи
и включва използването на разнообразни психологически методи и социални действия.1 6
4

146
 Трудова м едицина

Съгласно Директива на ЕС о т 1996 година за разглеждането на стреса ка то процес, за

анализ и управление на риска и защита на работниците, се препоръчва да се създаде цикъл за
действие, к о й т о да преминава през няколко фази:
• определяне на стресогенните фактори;
• оценка на риска о т възникване на високи нива на стрес;
• прилагане на подходящи копинг стратегии;
• мониторинг на еф ективността на копинг с тр а те ги и те ;
• преоценка на риска и еф ективността на копинг с т р а т е ги и т е .
Такъв системен и всеобхватен процес удовлетворява изискванията, свързани с огранича­
ване и намаляване на стреса.
В управленската практика се прилагат също и два стратегически подхода за намаляване
на стреса:
• стандартен - включва отстраняване и намаляване на физическите фактори;
• психо-социален - за отстраняване на психо-социалните рискове и съ ответно намалява­
не на психо-социалните заболявания.
При копинг с т р а т е ги и т е се преследват трищели:
• превенция,
• намаляване на стресогенните фактори,
• рехабилитация (възстановяване на нормалното състояние или намаляване на ефекти­
т е omfcmpeca).
Тези цели на копинг с т р а т е ги и т е трябва да са насочени едновременно ка кто към органи­
зациите и към индивидите, к а т о същ ествуват многобройни комбинации на взаимодействи­
е т о суб ект/обект.
В копинг с т р а т е ги и т е м огат да бъдат включени т р и вида мерки за „управлението" на
стреса:
• първични - за подобряване на организацията или р аб отата за намаляване на стреса;
• вторични - за обучението на работниците;
• тр е т и ч н и - подпомагане (консултиране) на работниците и служителите.
Първичните мерки са най-непопулярни, защото промяната на е с т е с т в о т о на работата
или на цялостната нейна организация е сложен процес, в ко й т о са вложени различни интереси
(държавна политика, на работодателите, на синдикатите, на работническите и мениджър-
ските групи).
В торичните мерки са свързани с личното управление на стреса. Те не са насочени към
намаляване-'или премахване на стресорите при работа, а към обучение на работниците и
прилагането на най-успешните личностни копинг-стратегии.
Третичните мерки и м а т за цел, подпомагане на раб отниците изпаднали в кризи о т раз­
личен характер или при наличие на вредни навици (алкохол, наркотици).
Европейският Съюз отдава особено значение на с т р а т е ги и т е и политиките за борба със
стреса в стр а н и те членки. Това се изразява в приемането на Рамково споразумение за стре­
са, което включва разнообразни задължения с различен характер. В него особено място заема
ролята на държавата, работодателите и синдикатите в създаването на среда с по-малко
и по-слабо действащи стресогенни фактори, и провеждането на действия за ограничение и
намаляване равнището на стреса.1 7
4

147
ХИГИЕНА

3. ФАКТОРИ НА РАБОТНАТА СРЕДА

3.1. физични фактори 8 производството
3.1.1. Шум и Вибрации. Ултразвук. Инфразвук
Шум - определение, физична и хигиенна характеристика, основни понятия, подходи
за класификация
Шумът и Вибрациите са широко разпространени неблагоприятни фактори и борбата
с тя х е един о т най-актуалните проблеми на опазването на околната среда и защ итата на
здраВето. Съвременното ниво на технически прогрес в световен мащаб се характеризира с
непрекъснат растеж на производствените мощности, интензификация на съществуващите
технологични процеси, насищането им с мощно оборудване, ко е то естествено се съпровож­
да с повишаване на нивото на шума и вибрациите, увеличаване на относителния дял на им­
пулсния шум, разширяване на честотния диапазон към ултразвук и инфразвук. Едновременно с
това нарастват психо-сензорното и психо-емоционалнОто напрежение на труда.
Продължителното въздействие на интензивен шум и вибрации върху организма на чове­
ка, особено в съчетание с нервно напрежение, води до преумора, снижаване на производител­
н о с тт а и качеството на труда, спомага за появата и развитието на общи и професионални
заболявания. Същото важи и за ултразвука и инфразвука, което о т своя страна означава, че
шумът, вибрациите, ултразвукът и инфразвукът се превръщат във важни социални и об­
ществени фактори.
Шумът,' вибрациите, ултразвукът и инфразвукът са явления, ко и то свързват двете ос­
новни философски категории - материя и енергия. Колебателните движения на материалните
частици, ко и то се разпространяват във въздушна среда, предавайки енергията си на следва­
щ ите, no-следващите и т.н., предизвикват появата на звукови вълни. С разпространението
на звуковите вълни, носители на енергия, е свързано понятието звуково налягане. Човешкото
ухо усеща звуково налягане о т 2.10'5Ра. Звуковата енергия, която се преминава през 1 т 2 площ,
перпендикулярна на посоката на разпространение се нарича сила на звука (и н те н зи те т) и се
изразява във W /m 2.
Звуковите вълни са колебателен процес, ко й то се характеризира с:
• период на колебание .(Т) - времето за едно пълно колебание;
• честота на колебанията - броя на пълните колебания за една секунда;
• амплитуда на колебанието - най-голямото отклонение о т т о ч к а т а на устойчиво рав­
новесие. О т амплитудата на звуковите вълни зависи звуковото налягане и интензивността на
шума. С увеличаването на амплитудата нараства звуковото налягане и гръм костта на звука.
Единицата за честота е едно колебание за една секунда и се нарича херц (Hz). Механич­
ните колебания в честотния диапазон о т 16 до 20 000 херца д о сти гн а т до въ треш ното ухо
по въздушен (чрез външното и средно ухо) или по костен път (чрез к о с т и т е на черепа) и се
въприемат о т слуховия анализатор ка то звук. Ч е с то т а т а определя височината, интензите­
т а или силата на звука се определя о т звуковото налягане.
Хаотичната съвкупност о т звукове с различна че сто та и интензивност, правилно или
неправилна менящи се във времето, ко и то се разпространяват във въздуха, възприемат се и
м огат да оказват неблагоприятно въздействие върху организма се нарича шум. Това е опреде­
лението за шум о т физична и физиологична гледна точка.
О т хигиенна гледна точка шум е Всеки нежелан и неприятен зВук. Определението е
кратко и отразява същ ността на явлението - способността му да възпрепятства нормална­
т а човешката дейност и да влошава качеството на живота.
За нуждите на труд овата медицина и оценката на риска при шумово въздействие се
извършват измервания в диапазона о т 20 до 11 000 Hz, ко й то включва 9 октави. Октава се
нарича честотен диапазон, ч и и то гранични ч е сто ти се о тн а ся т една към друга както 2:1.
Измерването на шума и тоналната прагова аудиометрия се извършват по средногеометрич-
ните че сто ти : 31.5, 63, 125, 250, 500, 1000, 2000, 4000 и 8000 Hz.
Шумът се характеризира с определен честотен състав или спектър на шума. Съставя­
щ ите спектъра на шума тонове обикновено следват не-прекъснато и заемат широк диапазон1 8
4

148
 Трудова медицина
о т честоти . Такъв шум се нарича широколентов (непрекъснат спектър за повече о т една
октава). Ако в спектъра на шума се улавят дискретни тонове и при измерване в диапазона на
т р и октави нивото на звуковото налягане в средната октава превишава това на съседните
октави с повече о т 10 dB, шумът се нарича тонален.
Съставящите шума тонове (звуци) освен по че сто та се различават по разпределение
на нивото на звуковото налягане в отделните ч е сто ти и характера на изменението му във
времето. Според спектралния си състав шумът бива:
• нискочестотен (шумът о т бавнооборотни неударни агрегати; шумът, проникващ
през звукоизолиращи стени, екрани или кожуси). Преобладава интензивността на зву­
кови ч е с т о т и до 300 Hz. Най-високите нива в спектъра са измерени за ч е с т о т и под
300 Hz;
• средночестотен (шумът на болш инството машини, стругове и пробивни/неударни
агрегати). Преобладава интензивността на звукови ч е с т о т и до 1000 Hz;
• Високочестотен (звънтящ, шипящ, пищящ, свиркащ щум; шум о т ударни агрегати;
шум о т движещи се с голяма скорост потоци въздух, пара, вода или други флуиди).
Най-високи нива в спектъра са измерени за ч е с т о т и над 1000 Hz. В сравнение с ниско- и
средночестотния шум, високочестотният шум е най-вреден за организма.
Когато в рамките на части о т секундата (200 ms) и н т е н з и т е т ъ т на шума много бързо
нараства и намалява, след ко е то следва пауза, шумът се нарича импулсен. С незначителни
промени в и н те н зи те та (не повече о т 5 dB в рамките на една работна смяна) се характери­
зира постоянният или стабилен шум. В сравнение с постоянния, импулсният шум е по-вреден
за организма. Различават се още променлив шум (нивото му се променя с повече о т 5 dB) и
прекъсващ шум (нивото рязко спада до шумовия фон). Широколентов, постоянен шум се на­
рича «бял» шум по аналогия с «бялата» светлина, която представлява смес о т дължината на
вълните на всички цветове на спектъра.
Според причината за появата му шумът бива:
• механичен - о т тр и е н е то на детайлите на машините, о т износено или неизправно
оборудване;
• ударен - 8 резултат о т раб отата на ударни машини и агрегати;
• аеродинамичен - о т движещи се с голяма скорост въздух и флуиди.
И нтензивността на звука може да се оцени чрез звуковата енергия, която преминава
през 1 sm2 за1 sec. Минималната интензивност, която предизвиква звуково усещане се нарича
праг на слуховото възприятие или слухов праг. За горна граница на скалата се приема прагът
на болката - интензивност, при която възниква усещане за силен натиск върху membrana
tympani и болка 6 уш ите. Изследвания за чувстви те л н о стта на слуховия орган към различни
тонове показват, че енергията на праговете на слуховото възприятие за високите че сто ти
(1000-5000 Hz) е около 10 000 пъти по-малка о т тази на праговете на слухово възприятие за
ниските ч е с то ти .
Разликата в м ощ н остта на енергията (интензивността) на звуковете, ко и то се възприе­
м а т чрез ухото е огромна. Освен това, слуховият орган възприема не разликата, а кр а т н о с т ­
т а на промените в отнош ението на звуковите налягания, съ ответстващ и на действащия
шум и слуховия праг. В диапазона о т прага на слуховото възприятие до прага на болката това
отношение се променя милион пъти. По тази причигса интензи вн остта на звука се оценява
не по абсолютната величина на звуковото налягане, а чрез десетичния логаритъм на отнош е­
нието на действащ ото звуково налягане (Р) към налягането, прието за единица за сравнение
(Р0). Р0е налягане близко до слуховия праг и при 1000 Hz е равно на 2.10'5 Ра, което съ о тве тства
на 0 dB според п р и е та та за удобство в акустиката логаритмична скала, базирана на условна­
т а единица за интензивност - децибел (dB).
За начало на скалата (интензивност равна на 0 dB ) условно е пр иет прагът на слуховото
възприятие на стандартен т о н с ч е сто та 1000 Hz. Прагът на болката при същата че сто та е
величина 1014 пъти по-голяма о т прага на слуховото възприятие. Така се получава 14-степенна
скала с единица бел. Шумът равен на 1 бел е с интензивност 100 пъти по-голяма о т интензив­
н о с т т а на прага на слуховото възприятие, 2 бела - хиляда пъти и т .н . Очевидно е, че бел е1 9
4

149
ХИГИЕНА

твърде груба единица, Впоследствие т я е разделена на 10 и така е установена използваната

понастоящем скала за измерване и оценка о т 140 децибела (dB). Тази скала съ ответства на
динамично възприемания диапазон о т звукове. Изменения в нивото на звуковото налягане под
1 dB не се възприемат о т слуха.
По децибелната скала най-слабият възможен звук (почти пълна тиш ина) е 0 dB. Интен­
зивността на някои често срещани звуци, измерена в непосредствена близост до източника
в децибели, е следната:
• почти пълна тиш ина - 0 dB;
• ш епот - 15 dB;
• нормален разговор - 60 dB;
• моторна косачка - 90 dB;
• клаксон - 110 dB;
• рок концерт - 126 dB;
• фойерверки и изстрел о т пушка - 140 dB.
Известно е, че звуци с еднаква, обективно измерена физична интензивност се възприемат
ка то различни по сила(гръмкост) о т човешкото ухо. Звуците с по-висока че сто та се възприе­
м а т като по-силни в сравнение със звуците с по-ниска честота. За физиологична оценка на ни­
в о то на гръмкост е въведена скала, в която нивото на гръмкост се сравнява с гръмкостта на
т о н с честота 1000 Hz. Това всъщност е единицата за гръмкост, наречена фон. При честота
1000 Hz нивотб на гръмкост е равно на измерената в децибели сила (интензивност) на звука.
Описаният феномен (тонове с еднаква интензивност и с различна че сто та не се въз­
приемат еднакво о т човеш кото ухо) има линеен характер, но кривите, ко и то отразяват
усещането за и н те н зи те та на възприемания т о н им ат сложен характер. Крайните честоти,
особено ниските се възприемат много по-слабо. Това най-добре може да се илюстрира в експе­
римент с чисти тонове. Ч и с ти те тонове с интензивност 95—100 dB и че сто та 20 Hz се въз­
приемат ка то 50-60 dB при че сто та 1000 Hz - приета ка то еталон за сравнение и свързана с
единицата за гръмкост фон. Най-чувствително е ухото към ч е с т о т и т е , с ко и то се разпрос­
траняват речевите сигнали - 1000-2000 Hz. Разликата между реално съществуващата физи­
ческа интензивност на съставящите шума тонове и слуховото възприятие се компенсира
при измерването на шума чрез коригиращи филтри, вградени в шумомерите. В практиката
за оценка на ш умовото въздействие върху организма при измерванията се изпдлзва А кориги­
ращ филтър и това винага се обозначава при документиране на измерванията сщел оценка на
шума върху човешкия организъм и изписването на единиците - dB/A.

физиологична и хигиенна оценка. Източници на шум в производството

ВисокоинтензивнОят шум има изразено вредно влияние върху организма. Проявите на шу­
мовата патология условно м огат да се разделят на специфични, засягащи органа на слуха и
неспецифични - засягащи целия организъм. Освен това шумът действа ка то стресов фактор
и предизвиква промени в р е а кти в н о с тта на ЦНС, които водят до разстройство в регулира­
щ ите функции и промени в редица органи и системи.
В условията на шумово натоварване органът на слуха изпълнява две функции: осигурява на
организма нужната сензорна информация^ което му позволява да се адаптира към промените
в околната среда и да противостои на силни сигнали. Тези функции си противоречат - о т
една страна е нужна висока чувствителност, а о т друга за да се съхрани слуховият анализа­
т о р трябва да понижи чувстви те л н о стта си. Установено е, че в процеса на адаптация към
околната среда организмът реагира компромисно. В условията на интензивен шум слуховата
сетивност се понижава и настъпва слухоВа умора.
Високоинтензивният шум при ежедневно въздействие бавно и необратимо влияе върху
незащитения слухов анализатор и това води до т.н . професионална глухота или професионал­
на загуба на слуха.
Шумовото въздействие върху организма зависи о т множество фактори. По-важните о т
тя х са:
• характеристиките на въздействащия шум: интензивност, че сто та , вид на шума (пос­
тоянен, променлив, импулсен прекъсващ);1 0
5

150
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова м едицина

• продължителност на експозицията на шумовото влияние през работния ден и работ­

ната седмица (дневно ниво и средноседмично ниво на шума);
• характерът на извършваната работа (предимно физически труд или свързан с изразено
нервно-психично напрежение и други стресогенни фактори);
• индивидуална чувствителност, пол и възраст;
• наличие на други фактори в работната среда - вибрации, ЕМП, ототоксични химични
агенти и др.
Професионалният риск е по-голям при висока интензивност на шума, при шум с преобла­
даващи високи ч е с т о т и в спектъра, при променлив или импулсен шум. При оценката на риска
трябва да се вземат предвид всички потенциращи неблагоприятния ефект фактори.
К акто всички осезателни органи, така и ухото е в състояние да се адаптира към шума
в зависимост о т неговия характер и сила. А д аптац ията към силни звукови дразнители се
проявява чрез понижаване на чувстви те л но стта на ухото (повишен праг на слуховото въз­
приятие с не повече о т 10-15 dB), която след прекъсване на д ействието на дразнителя се въз­
становява за около 2-3 минути. Ако дразнителят е прекомерно силен и дразненето прекалено
продължително настъпва слухова умора. Слуховата умора се характеризира с по-изразена
промяна в слуховата сетивност и по-продължителен период за възстановяване (повече о т
10 минути). При равни по сила тонове способността им да предизвикват умора зависи о т
ч е ст о т а т а . Колкото е по-висока ч е ст о т а т а , толкова опасността за възникване на умора е
по-голяма. Зв^ци с ч е с то та 2000-4000 Hz предизвикват слухова умора на ниво 80 dB/А. При
въздействие на интензивен шум ка то правило настъпва промяна в слуховата сетивност,
свидетелстваща за умора при високите ч е с то ти независимо о т спектъра на шума. Изследва­
ния показват, че шум с интензивност над 90 dB/А, даже при отсъствие на високи ч е сто ти в
спектъра му, предизвиква слухова умора.
О т хигиенна гледна точка е важно да се определи ч у в ств и те л н о стта на организма към
действието на шума. Редица експериментални и епидемиологични проучвания показват за­
висимост между временното и тр а й н о то преместване на слуховия праг. Те са в основата
на прогнозите за т р а й н и те промени в слуха на базата на р е зул та ти те о т измерването на
шума и данните за трудовия стаж. Оказва се, че тези прогнози са много несигурни и понякога
неточни поради сложния характер на явлението и влиянието върху организма на много голям
брой екзогенни и ендогенни фактори.
Съществуват, макар и доста cnophu и противоречиви, данни за зависимост и между
степента на адаптационната реакция и настъпващите по-късно трайни изменения. При лица
със слабо изразена адаптация, усто й чи в о стта към интензивно шумово въздействие също е
намалена. Слабо изразената адаптация се оценява ка то функционална недостатъчност или
признак на изтощаване на нервната система. Нормално функциониращата нервна система
трябва да реагира на звуковото натоварване с изразена промяна на слуховия праг.
Наред с данните за повишаване има данни и за понижаване на прага на слуховото възпри­
ятие след шумово въздействие. Това е форма на слухова сенсибилизация, която също се приема
за белег на повишена чувствител ност към шумово въздействие. Понастоящем най-сигурни
данни за състоянието на слуха и прогноза за бъдещето може да даде динамичното проследя­
ване на слуховата сети вност чрез ежегодни аудиограми^на застраш ените лица.
О т еф екти те на шума върху здравето най-отдавна и с най-голяма сигурност се знае за
влиянието му върху слуховия анализатор. Основна форма на професионална патология, пре­
дизвикана о т шум е професионалната глухота - трайна и необратима промяна на слуховата
сетивност, описана за първи пъ т още през 1731 г. Понастоящем според СЗО предизвиканата
о т шум загуба на слуха е "най-широко разпространената необратима професионална болест"
в световен мащаб. Според Европейската агенция по безопасност и здраве, при работа загу­
бата на слуха, причинена о т въздействието на шума, също е най-често срещаното професи­
онално заболяване в Европа, представляващо около една т р е т а о т всички болести, свързани
с работата. Това е билатерален неврит на слуховия нерв, увреждането е по звукоприемен
т и п и засяга първоначално високите ч е с т о т и (4000 Hz). Субективната оценка за намален слух
дълго време най-често липсва поради късното засягане на говорния диапазон. Критериите за
признаване на професионалния характер на загубата на слуха в различните страни и различ-1 5

151
ХИГИЕНА

ните стандарти варират. Националната осигурителна комисия Във Великобритания използва

критерий 50 dB загуба на слуха средноаритметично за ч е с т о т и т е 1000, 2000 и 3000 Hz на по-
добре чуващото ухо, а Американската академия по офталмология и ото-рино-ларингология -
25 dB загуба на слуха средноаритметично за ч е с т о т и т е 1000, 2000 и 3000 Hz билатерално.
Според нашето законодателство кр итер ии те за признаване на професионалния харак­
те р на заболяването са: билатерална загуба на слуха над 35 dB, доказана чрез тонална прагова
аудиометрия при по-добре чуващото ухо и екпозиция минимум 5 години. При интензивен шум
над 100 dB/А минималната екпозиция е 6 месеца. Загубата на слуха при продължителна експо­
зиция на високоинтензивен шум може да достигне до практическа или дори пълна глухота.
Трайната загуба на слуха е необратима и се предхожда о т преходното състояние - слухо­
ва умора. Третата форма на специфична професионално обусловена паталогия е о стр а та слу­
хова травма. Тя може да възникне о т един единствен звуков импулс с много висока интензив­
ност (например експозия, взрив, изстрел и др.), съпровожда се с руптура на membrana tympani
и кръвоизлив о т външния слухов проход. Настъпва пълна загуба на слуха на засегнатото ухо,
която се възстановява оперативно.
Съществува и друг т и п реакция на шумово въздействие, която често се наблюдава. Из­
вестно е, че membrana tympani предпазва вътреш ното ухо о т продължителни силни ниско-
честотни тонове. Това се осъществява чрез защитен рефлекс, наречен "стапед-рефлекс"
Нормалната функция на слуховия анализатор се реализира чрез тр е п те н и я та , улавяни о т
membrana tyrbpani и усилвани о т прикачената към нея осцикуларна верига (ossiculae auditivae),
състояща ср о т malleus, incus и stapes. Въздействието на продължителни интензивни ниско-
честотни тонове "втвърдява" membrana tympani, предизвикано о т рязко съкращаване на т .
tensor tympani и т . stapedius. Това раздалечава мембраната и чукчето с наковалнята, прави
мембраната по-твърда и ухото е невъзприемчиво към нискочестотния диапазон.
Екстраауралното шумово въздействие уврежда почти всички функции, органи и системи,
но най-засегната е централната нервна система. Освен слуховия анализатор засрашени о т
увреждане са зрителния и вестибуларния анализатори. Сериозно е засегната ССС. Шумът в
работната среда може да бъде стресогенен фактор дори при сравнително ниски нива. Високи­
т е нива на шум затрудняват работещ ите да чуват и комуникират помежду си, увеличават
и ве р о ятно стта о т трудови злополуки.
Шумът е един о т най-разпространените фактори на работната среда. Източниците са
многобройни и разнообразни: къртачи, пневматични пробивни чукове, металообработващи
и дървообработващи машини, моторни резачки, ръчни пробивни инструменти, шмиргели и
шлайфмашини, вибратори за уплътняване на бетон, гилотини, преси, процеси на триене, уд­
ряне на метал, изтичане на газове, пари и те чно сти под налягане и др.
У нас данни на Главната инспекция по труда (ГИТ) свидетелстват, че при неблагоприят­
ни условия по отношение на шум р а б о тя т около 44% о т за е ти те лица. Насочена проверка
на ГИТ показва, че 8% р а б о т я т при шум над 90 dB/А. Това са предимно работещи в следните
икономически дейности:
• "Производство и леене на метали" - най-силен е шумът при почистване на отливки с
ръчни пневматични инструменти, шмиргели, шлайфмашини и др.;
"Добув на метални руди" и"Добив на въглища и торф" - най-шумните операции са пробив­
ните, при които се използват бързооборотни пневматични пробивни чукове, а в о ткр и ­
ти я добив - при използването на багери и булдозери с интензивни шумови параметри;
"Производство на те ксти л и изделия о т текстил" - в предачните и тъкачни цехове;
"Производство на машини, оборудване и домакински уреди" - В леярните, ковашко-пре-
совите и механичните цехове;
"Производство на дървен материал и изделия о т него" - при работа с моторни резач­
ки, банциг и др. машини;
• "Производство на химични вещества" - в компресорните отделения и др.
Източници на шум в производствени условия са всички двигатели, компресори и вентила­
тори. Шумът при работа е проблем не само на те ж ка та индустрия, но и на много широка об­
ласт о т дейности, ка то образованието, развлекателните дейности, селското стопанство,
услугите и др.12
5

152
 Трудова м едицина

Измерването на шума се извършва с прецизни шумомери, снабдени с коригиращи филтри

(А филтър, адекватен на физиологичното възприемане на шума о т слуховия анализатор) и
октавни филтри. Измерването на постоянни шумове е сравнително по-лесно. В реалните
производствени условия често се налага да се измерват променливи или импулсни шумове.
Като се им ат предвид характеристиките на непостоянните шумове, действащ ият меж­
дународен станд арт БДС ISO 1999:2004 предлага оценката им да се извършва о т позицията
на енергетичната концепция чрез еквивалентното по енергия ниво. Счита се, че промените
в организма, ко и то настъпват под влияние на енергията на променливия или импулсен шум
с ъ о т в е т с т в а т на промените под влияние на постоянен широколентов шум със същата енер­
гия. Този подход за оценка има своите приемущества и недостатъци. Основен недостатък е,
че не се о т ч и т а т временните характеристики на импулсния шум, ко е то в действащата На­
редба №6/2005 г. се компенсира чрез въвеждането на изисквания за върхово звуково налягане.

Мерки за оптимизиране на условията на труд и защита на здравето

В съ ответствие с основните принципи за превенция на здравето понастоящем е при­
ета и утвърдена йерархия на мерките за управление и контрол на риска за здравето:
• премахване на източниците на шум;
• контрол на шума при източника;
• колективни мерки за контрол и защита чрез организацията и разположението на ра­
б о т н о т о място;
• лични предпазни средства.
Премахването на източника на шум е най-ефективният начин за оптимизиране на усло­
вията на труд и намаляване на риска за здравето на раб отещ ите и винаги трябва да се има
предвид о т работодателите при разширяване на производството и планиране на закупува­
не на ново оборудване и разкриване на нови работни места. Закупуването на "безшумно или
тихо" оборудване е икономически най-ефективния начин за контрол и управление на риска,
за запазване здравето на работещ ите. В това отношение европейският пазар и фирмите
предлагат бази данни и възможности за избор, които подпомагат политиката за защита на
здравето.
Контролът на шума при източника и колективната защита включват мерки, сред­
ства и подходи, ко и то се делят на т р и основни групи:
• акустични;
• архитектурно-планировъчни;
• организационно-технически.
Към акустичните средства се отнасят:
♦ звукоизолацията (изолиране на източника посредством звукоизолиращо ограждане на
здания и помещения, устрой ство на кабини (боксове) с дистанционно управление, пос­
тавяне на екрани и др. прегради, осигуряващи "звукова сянка");
♦ звукопоглъщането ( облицоването на сте н и те и т а в а н и те със звукопоглъщащи м ате­
риали, окачване в помещения на обемни звукопоглътители, гумени облицовки за резер­
воари);
♦ виброизолацията (виброизолиращи опори, еластични подложки, конструктивни про­
цепи);
♦ виброгасенето (чрез метални или въздушни ресори, еластични опори, използване на
вискозни материали с голямо вътрешно триене и демпфериращи подложки);
♦ шумозаглушаването (чрез абсорбционни, реактивни или комбинирани шумозаглуши­
тели на изпускателите).
Към архитектурно-планировъчните мерки за защита о т шума се о тн а сят:
♦ рационални акустически решения при планирането и изграждането на производстве­
ни сгради;
♦ рационално разположение на технологичното оборудване, р а б о тн и те места, акус­
тично планировка на раб отни те зони;1
3
5

153
ХИГИЕНА

• подходящи режими на работа на шумно оборудване; на движението на транспортни­

т е средства и тр а н спо р тн и те потоци;
• създаване на шумозащ итени зони на те р и то р и я та на обекта.
Към организационно-техническите се отнасят: използване на "т и х и " технологии или
промени 8 технологията, които снижават шума като намаляване на скоростта на рязане, вен-
тилиране или др. вид динамично въздействие; замяна на маш ините, вкл. използване на ленто­
ви задвижвания вместо по-шумните верижни или използването на електрически инструменти
вместо пневматични; те кущ и рем онти и смяна на износени детайли и възли и др.; разрабо­
тване на подходящ режим на тр уд и почивка; осигуряване на ти х и помещения за временно
пребиваване на работниците по време на реглементираните почивки; провеждане на пред­
варителни и периодични медицински прегледи със задължителна аудиометрия. Противопо­
казания за работа в условията на интензивен производствен шум са: трайно отслабване на
слуха, отосклероза, невроза, неврастения, вегетативна дисфункция, органични заболявания на
ЦНС, неврити и полиневрити, артериална хипертония, ИБС, стенокардия, язвена болест и др.
След ка то се изчерпят колективните мерки за снижаване на шума и намаляване на риска
за здравето, крайната мярка са личните предпазни средства (ЛПС). ЛПС биват наушници или
антифони (вътрешни и външни).
Външните антифони според начина, по който се закрепват биват назависими (с твърда
регулируема рколожка) или вградени в каски или кожени шлемове. Последните освен въздушна­
т а проводимост намаляват и костн ата проводимост и се използват о т летци, изпитатели
на турбо-реактивни двигатели и др., работещи при шум над 130-140 dB/А. За да прилягат
плътно към главата и да осигуряват по-добра защита външните антифони са снабдени с про­
филна гума, която не съдържа дразнещи кожата вещества или специални, уплътняващи пръс­
тени, запълнени с въздух или глицерин. Вътреш ните антифони биват за еднократна и много­
кратна употреба (например: т и п борче, о т мек еластичен латекс, с полиамидна връзка).
При използването на ЛПС трябва да се им ат предвид следните важни въпроси:
• работещ ите да са уверени, че избраните ЛПС са подходящи за типа и продължител­
н о с тт а на шума, осигуряват добра защита и са съвместими и с други предпазни средства;
• работещ ите трябва да им ат избор на подходяща защита, така че да намерят най-
удобното решение;
• много о т работещ ите (шофьори, полицаи,.летци, видеооператори и др.) се нуждаят
о т антифони, ко и то им осигуряват шумозаглушаване без да пречат на речевата комуникация
с цел намаляване до минимум риска о т злополуки;
• ЛПС трябва да се съхраняват и използват правилно;
• работещ ите трябва да са запознати с всички аспекти на професионалния риск и обуче­
ни как да използват, съхраняват и поддържат предоставените им ЛПС.
Съвременното разбиране за защита на работоспособността и здравето предполага ра­
б оте щ и те да получават своевременно информация и обучение, ко и то да им помагат да раз­
бират и да се справят с рисковете, свързани с шума.

Вибрации
Вибрации - Определение, физична и хигиенна характеристика, основни понятия,
подходи за класификация
Вибрациите в работната среда са сред водещите фактори, определящи условията на
труд. На влиянието на интензивни вибрации се дължи появата и развитието на сериозни
професионални болести с прогресиращ характер, ко и то трудно се поддават на лечение и
ка то правило водят до частична загуба на работоспособността. Засега машините и съоръ­
женията, които се използват в добива на полезни изкопаеми и въглища, при с т р о и те л с т в о т о
и ремонта на пътища и тунели, жилищното строителство, в транспорта, металургията и
машиностроенето не осигуряват надеждна защита на здравето. Внедряването на високопро­
изводителна техника често влошава условията на труд по отношение на вибрационния фак­
тор. Едновременното въздействие на вибрации, шум и нерационална организация на труда са
реално съществуващи предпоставки за висок професионален риск.
 Трудова м едицина

Вибрациите като физично понятие представляват механични колебания на материалните

частици около едно рабнобесно положение, чиито честотен диапазон обхваща инфразвуковите
и частично звуковите честоти . Разпространяват се в твърда еластична среда в т р и т е посоки
на ортогоналната система - х, у и z. Основните характеристики на вибрациите са амплитуда
и честота. Колебанията на твъ рд ите материални частици се характеризират още чрез ско­
р о с т т а и ускорението, които са производни на амплитудата и ч е ст о т а т а . При малки ампли­
туди виброусещането се обуславя о т скоростта, а при големи - о т ускорението. О т физиоло­
гична гледна точка е важно да се знае, че вибрациите са трептене, което при непосредствен
к о н т а к т предава механичната енергия о т вибриращия източник на човеш кото тяло.
Основните физични параметри, ко и то са възприети за хигиенна характеристика на виб­
рациите са: аплитуда (преместване/отклонение о т равновесното положение), ч е с т о т а и
производните им - виброскорост и виброускорение. Последните характеризират интен­
зивността на вибрациите. Прието е виброскоростта да се изразява в m/s, а виброускорение-
т о - в m/s2. Кинематичните параметри (амплитуда, виброскорост и виброускорение) м огат
да се измерват и оценяват в линейни и логаритмични единици (dB). Единицата за измерване
честота (броят на тр е п т е н и я та за 1 секунда) е херц - Hz.
Съществуват няколко класификации на вибрациите. О т физиологична и хигиенна гледна
точка най-важна е класификацията според м я с то то на предаване/приемане на енергията.
Тази класификация разделя вибрациите на:
• Вибрация, предавана на цяло тяло или обща вибрация (когато работещ ият стои,
седи или се опира с голяма повърхност о т т я л о то си върху вибрираща основа, седалка или
повърхност, т.е . вибрациите се предават чрез опорните повърхности на седящия или стоя­
щия човек). "Вибрация на цялото тяло" е механична вибрация, която при предаване на цялото
тяло води до рискове за здравето и безопасността на работещ ите, по-специално до болки в
кръста и травми на гръбначния стълб.
• Вибрация, предавана по си сте м ата "ръка-рамо" или локална вибрация (когато рабо­
т е щ и я т държи вибриращ инструм ент и възприемащата повърхност е неговата длан). Виб­
рация "ръка-рамо" е механична вибрация, която при предаване на системата ръка-рамо води
до рискове за здравето и безопасността на работещ ите, по-специално до съдови, костни,
ставни, нервни или мускулни нарушения.
При вибрацията, предавана на цяло тяло хигиенно значение има диапазона о т 0.71 Hz до
90 Hz със средногеометрични ч е с т о т и по октави: 1, 2, 4, 8,-16, 31.5 и 63 Hz. При вибрацията,
предавана по системата "ръка-рамо" - о т 5.6 Hz до 1400 Hz, със средногеометрични ч е с то ти
8, 16, 31.5, 63* 125, 500 и 1000 Hz.
По ч е сто те н състав двата вида вибрации се делят на ниско-, средуо- и в и со ко ч е сто т­
ни, но диапазоните са различни. Вибрациите, предавани на цяло тяло се делят така: ниско-
че сто тн и о т 1 до 4 Hz; средночестотви о т 8 до 16 Hz и високочестотни о т 31.5 до 63 Hz.
Вибрациите, предавани по системата "ръка-рамо" са нискочестотни в диапазона о т 8 до
16 Hz, средночестотни - о т 31.5 до 63 Hz и високочестотни - о т 125 до 1000 Hz.
По аналогия с шума вибрациите се делят на ш ироколентови (спектърът им обхваща
ч е с то ти над една октава) и синусоидални (в спектъра доминира една честота). Освен това
се различават:
• постоянни (виброскоростта или виброускорението се променят не повече о т 2 пъти
за 1 минута);
• непостоянни (виброскоростта или виброускорението се променят не по-малко о т 2
пъти за 1 минута).
Непостоянните вибрации о т своя страна биват: колебателни (виброскоростта и вибро­
ускорението се менят непрекъснато), прекъснати (времето на к о н т а к т е над 1 s и повече, но
к о н т а к т и т е са прекъснати) и импулсни, един или няколко вибрационни въздействия (удара)
всеки с продължителност по-малко о т 1 s. Времевите характеристики делят вибрациите на
периодични и апериодични, двата вида м огат да бъдат затихващ и. Често в л итературата
апериодичните вибрации или повтарящи се удари се наричат тласъци. Те са характерни най-
вече за транспорта. Освен това в твърда среда се разпространяват ка кт о собствени така
и принудителни вибрации.1 5

155
ХИГИЕНА

По направление на въздействието общ ите вибрации се делят на действащи по основ­

ни те посоки на триизмерната ортогонална система Х0, Y0 и Z0, където Z0 е вертикалната
ос, перпендикулярна на опорната повърхност на човека, а Х0 и Y0 - хоризонталните оси, успо­
редни на опорната повърхност. За вибрациите, предавани по ръка-рамо Хрр, Ypp и Zpp, където
X съвпада с о с т т а на хващането на дръжката, волана и др., а о с т т а г ррлежи в равнината,
която се образува о т о с т т а Хрр и посоката на приложената сила. За целите на хигиенната
оценка и оценката на риска за здравето ка кто общите, така и локалните се измерват по
т р и т е оси.

Източници на Вибрации в производството, физиологична и хигиенна оценка

Общи вибрации. Риск за здравето на работещ ите о т въздействието на интензивни
общи вибрации съществува в голям брой икономически дейности. Застрашени са водачите на
ескаватори, булдозери, скрепери, самосвали; шофьорите на тирове, автобуси, бетонобъркач­
ки; ватмани; машинисти на локомотиви; т р а кто р и с ти ; водачи на самоходни селскостопан­
ски машини, на електрокари и др. Най-интензивни общи вибрации са измерени в кабините и на
седалките на наземните транспортни средства, товар ни те автомобили и т р а к то р и т е .
Подобно на механична конструкция човеш кото тяло резонира (усилва) общ ите вибрации.
Възникващите в организма едновременно голям брой резонанси се влияят о т излъчваща спо­
собност и съпротивление на тял ото. Резонансните ч е с т о т и за главата при седяща работна
поза са о т 3 ф 10 Hz. При стояща работна поза вертикалното съпротивление на тя л о то
предизвиква резонанс при че сто та 5 Hz.
Въздействието на вибрациите върху организма на работещия зависи о т голям брой фак­
тори. На първо място са т е х н и те параметри: интензивност (виброскорост и виброуско-
рение) и честотен състав, характер (общи и локални) и продължителност на ко н та кта с
вибрациите, направление на действащ ите вибрации (вертикални и хоризонтални) и положе­
нието на тя л о то (работната поза). Значение им ат също характерът на извършваната ра­
бота (динамично физическо натоварване, ста ти чн о усилие), предшестваща работа, полът,
възрастта, индивидуалните особености, здравното състояние, съпътстващ ите фактори на
работната среда. Най-изразено е вибрационното въздействие и свързаните с него промени
върху сърдечно-съдовата система и по-точно върху периферните съдове, върху централната
и периферната нервна система, анализаторите, опорно-двигателния апарат и др. Определя­
що значение за механизма на биологично въздействие има възприемането и разпространение­
т о на вибрациите в човеш кото тяло.
Реакцията на организма на въздействието на вибрациите зависи о т особеностите на
телостроежа на тял ото, степента на охраненост, конфигурацията и разположението на
вътреш ните органи, състоянието на м еките тъкани, мускулно-скелетната система и др.
Най-общо вибрациите д ей стват върху организма по два начина. Първият е рефлекторни­
я т , свързан с дейността на механорецепторите, разположени предимно в кожата и мускули­
те . Това са периферните звена на анализатора, които възприемат вибрационното дразнене
и го предават по веригата към централната нервна система, предизвиквайки адекватен о т ­
говор. Освен рефлекторно вибрациите оказват и директно въздействие най-вече чрез микро-
травм атизирането на м я с то то на ко н та кта .
Разпространението на вибрациите по т я л о то зависи о т няколко основни фактора: мяс­
т о т о и площта на к о н т а к т с тялото, позата - седяща или стояща; състоянието на мус­
кулния тонус, парам етрите на вибрациите (най-вече ч е с т о т а т а ) и продължителността на
експозицията. Доказано е, че колкото по-голяма е площта на ко н т а к та толкова повече рецеп­
то р и се дразнят о т енергията на вибрационното въздействие. При оценка на вибрационно­
т о въздействие на общ ите вибрации трябва да се има предвид механичният импеданс - съ­
противлението, ко е то т я л о то оказва на колебателния процес на вибрациите.
Измерванията на общ ите вирации на седалките на шофьори, т р а к то р и с т и , кранисти и
електрокаристи и направената хигиенна характеристика на резул та ти те свидетелстват,
че вибрациите са нискочестотни, максимални в диапазона 1-8 Hz и зависят о т типа на седал­
ката, скоростта на движение, състоянието на пътя, осигуреното виброгасене, степента на
износване на машината и др. Анализът на спектъра показва, че вибрациите са широколентови 1 6
5

156
 Трудова м едицина

и максималната енергия е концентрирана 8 диапазона 1-2 Hz. С п е ктр и те на вибрациите на

технологично оборудване показват ниско- и средночестотен обхват с максимум енергия В
о кта в и те 4-16 Hz.
Човешкото тяло представлява сложна колебателна система, чи ято първична механична
реакция на общо вибрационно въздействие зависи о т честотния диапазон и предопределя
следващите физиологични ефекти. Проучванията на закономерностите на колебанията на
тя л о то под влияние на общи нискочестотни вибрации (например измерените на седалките
на т р а к т о р и с т и и шофьори) показват, че резонансно усилване във вертикално направление
при седяща работна поза възниква при ч е с то ти 4-6 Hz, а в хоризонтално направление - в ди­
апазона на 1-2 Hz. Малката еф ективност на гасене на вибрациите при седяща работна поза
се обяснява със значително по-малкия импеданс на т я л о то в седящо положение в сравнение
със стоящо. Интерес представляват данните за резонансните ч е с т о т и на някои части или
органи на тя л о то : 3-6 Hz за гръдно-абдоминалната област, 4-6 Hz за сърцето, 6 Hz за черния
дроб, 5 Hz за гръбначния стълб, 20-40 Hz и 60-90 Hz за очната ябълка и др.
Вибрациите се о тн а ся т към ф акторите с много голяма биологична акти вн о ст. Харак­
те р ъ т, дълбочината и насоката на физиологичните и патологични изменения в организма за­
висят главно о т и н т е н з и те та и спектралния състав на вибрациите. О т в е т н а т а реакция се
определя о т функционалното състояние на централната нервна система, която в резултат
на интензивния п о то к сигнали о т екстеро- и интерорецепторите функционира в необичай­
но сложни условия и нарушено равновесие на нервните процеси. В генезата на реакцията на
организма важна роля и м ат анализаторите и по-специално вестибуларният апарат. Вибраци­
и т е са адекватни дразнители за вестибулярния апарат - линейните ускорения са дразнители
за отолитовия апарат, а радиалните - за полуокръжните канали. Рефлекторните реакции в
отговор на дразненето на вестибуларния апарат са сензорни, соматични и вегетативни, а
степента им зависи о т възбудимостта на вестибуларния апарат.
Многобройни наблюдения върху организма на работещи в к о н т а к т с общи вибрации по­
казват, че ни скочестотни те общи вибрации оказват влияние на ССС, променят церебрал­
ната хемодинамика, влияят върху дихателната функция, обменните процеси, функцията на
ендокринната система и др.
Локални вибрации или вибрации, предавани по си сте м ата "ръка-рамо" Вибрациите,
предавани по системата "ръка-рамо" о т ръчните инструменти, някои видове немеханизи-
рано оборудване, обработваните детайли, о т елементите за управление на машините и
оборудването често се наричат локални. Терминът "локални вибрации" е условен тъй ка то
даже при локално въздействие на вибрациите еластичните връзки между отделните части
на тя л о то обясняват разпространението им в целия организъм. Ръчните ударни и пробивни
инструменти се използват широко в рудодобива, въгледобива, дърводобива, металургията,
машиностроенето, корабостроенето, жилищното и п ъ т н о то строи те л ство, строител ­
с т в о т о на подземни железници, тунели, мостове и др. Висок професионален риск за здраве­
т о о т въздействието на локални вибрации има за дървосекачи; миньори; работещи с ръчни
пробивни инструм енти или вибратори за уплътняване на бетон в с т р о и т е л с т в о т о и при
ремонта на сгради, пътища и тунели; сърцари в металургията; почиствани на отливки и др.
Неблагоприятното влияние върху здравено на локалните вибрации зависи о т те хн и те фи­
зични характеристики (амплитуда, че сто та и направление - х, у и z); конструкцията и типа
на използваните инструм енти (преносими или стационарни; ударни или пробивни); условия­
т а на експлоатация и свойствата (тв ъ р д о стта ) на обработвания материал; особеностите
на експозицията (ежедневна, продължителна, непрекъсната, и н те р м и те н тн а ); условията на
околната среда (температура, влажност, скорост на движение на въздуха, механично съпро­
тивление, погълната енергия); индивидуалните особености на работещия (метод на работа,
положение на ръцете и тя л о то , здравословно състояние, обучение, трудови навици, индиви­
дуална чувствителност, използване на ДПС).
При работа с ръчни пробивни инструм енти работещ ите са изложени на въздействието
на вибрации, о т к а т и високочестотен шум с голяма интензивност. Работата се извършва
в принудителна работна поза и се съпровожда със значително с т а ти ч н о напрежение на мус­
кулите за оказване на натиск върху обработвания обект и поддържане на работния инстру- 1 7
5

157
ХИГИЕНА

мент. Амплитудата е основната характеристика на обратния удар (о тка та ), тъй ка то се

поема о т дланта на ръката. Енергията на о т к а т а зависи о т конструкцията на инструмента,
степента на износеност, налягането на сгъстения въздух (ако са пневматични), тв ъ р д о стта
на обработвания материал и силата на натиска.
В основата на вредното въздействие на локалните вибрации са нервно-трофичните и хе-
модинамични нарушения. Ранните прояви са промение в болевата, тем пературната и вибра­
ционната сетивност. В капилярите и артериолите настъпват спастично-атонични състоя­
ния, които впоследствие се наблюдават и при по-големите кръвоносни съдове. Установено е,
че нискочестотните вибрации предизвикват атония на капилярите, а високочестотните -
съдов спазъм.
Субективните оплаквания в началото най-често са о т общ характер - отпадналост,
главоболие, световъртеж, безсъние, раздразнителност. Характерни са пристъпите на побе­
ляване на крайниците, парестезии и болки. Изтръпванията и болките се появяват в покой
и нощем, а при работа намаляват, дори изчезват. П ристъпите на побеляване на пръстите
(симптом на м ъ ртвите пръсти) са характерни за високочестотното вибрационно въздейст­
вие. В напреднали стадии се появяват и по време на работа и се съпровождат с крампи.
Впоследствие се наблюдава отслабване на мускулната сила и издържливостта при стати чн о
напрежение, развиват се костно-ставни и мускулни изменения (деформация на метакарпо-фа-
лангеалните, л^акътните и раменните стави). Настъпват промени във функцията на ССС - хи-
потония, брадикардия и промени в ЕКГ. Известният вазоконстриктор - студ ъ т (работа при
ниски температури и на о т к р и т о през зимата) потенцира неблагоприятното въздействие
на вибрациите, което е доказано о т по-силно проявените и по-рано настъпващи спастични
съдови промени. Потенциращ ефект оказват интензивният шум и с т а т и ч н о т о мускулно на­
прежение за поддържане на работната поза, пробивния инструм ент и натиска при работа.

Мерки за оптимизиране на условията на труд и защита на здравето

Профилактиката на неблагоприятното въздействие на вибрациите се осъществява чрез
технологични, технически и организационни мерки. Сериозно внимание следва да се обръща
на хигиенния контрол в работната среда, оценката на риска при работа и спазването на хи­
гиенните норми.
Ефективните мерки за оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска за здра­
вето при работа включват:
• внедряване на методи на работа, при ко и то експозицията на вибрации е по-ниска;
• избор на подходящо, работно оборудване, генериращо възможно най-малко вибрации,
проектирано в съ о тве тстви е с ергономичните изисквания, при о тч и та н е на работата, коя­
т о трябва да бъде извършена;
• осигуряване на допълнително оборудване, намаляващо риска о т увреждания о т вибра­
циите, ка то седалки, ко и то ефективно намаляват вибрациите, предавани на цялото тяло, и
ръкохватки, намаляващи вибрациите, предавани на системата ръка-рамо;
• подходящи програми за поддържане на раб отното оборудване и р аб отно то място и
подходяща организация на ра б о тн о то място;
• проектиране и разположение на раб отни те места;
• подходяща информация и обучение на работещ ите за правилното и безопасно използ­
ване на ра б о тн о то оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на вибрации;
• ограничаване на продължителността и интензивността на експозицията;
• подходяща организация на ра б о тн о то време с достатъчни периоди за почивка;
• осигуряването на работно облекло, което предпазва експонираните работещи о т
студ и влага.
Важна роля им ат предварителните и периодичните медицински прегледи. Професиона­
лен к о н т а к т а т с вибрации е противопоказан за жени (особено в детеродна възраст) и под­
растващи. Други контраиндикации са органични заболявания на ЦНС, астенични състояния,
съдови заболявания със склонност към ангиоспазъм (болест на Рейно), артериална хипертония,
ИБС, вегетативна полиневропатия, неврити и полиневрити, язвена болест, трайно отслаб­
ване на слуха, отосклероза и др.1 8
5

158
 Трудова м едицина

Ултразвук
Ултразвук наричаме механични колебания с че сто та над 20 000 Hz, ко и то не се Възпри­
еман о т слуховия анализатор. Условно ултразвуковият диапазон се дели на нискочестотен
(о т 20 до 100 kHz) и високочестотен - о т 100 до 1000 kHz. Източници на ултразвук са свирки,
сирени, пиезоелектрически излъчватели и др. Нискочестотен ултразвук генерират аеродина­
мичните процеси, съпровождащи работата на реактивни двигатели, газови турбини, ком­
пресори и др.
Ултразвуковата техника и технологии намират широко приложение в различни отрасли
на човешката дейност. Нискочестотен ултразвук (работна ч е с то та 22, 22, 40, 44, 60, 66 kHz
и интензивност до 5-10 W/sm2 ) се използват за почистване, обезмасляване, заваряване, спо­
яване, механична обработка, коагулация на аерозоли, кристализация на метали, в медицината
за рязане и съединяване на тъкани, за обезболяване, за разрушаване на туморни маси, за сте ­
рилизация на инструм енти и др. Високочестотният ултразвук намира приложение в апарату­
рата за информация, контрол, анализ, обработка и предаване на сигнали (гамадефектоскопия,
вискозиметрия, радиолокация и др.), в медицината - за диагностика и лечение на заболявания
на гръбначния стълб, стави те , периферната нервна система, в офталмологията, дерматоло­
гията, гинекологията и др.
Характерна особеност на условията на труд на операторите на нискочестотно ултраз­
вуково оборудване е въздействието върху техния организъм на акустичен комплекс - високо­
честотен шум и нискочестотен ултразвук.
Известно е, че ултразвуковите колебания се поглъщат о т тъ ка н и те в човешкото тяло.
Степента на поглъщане е обратно пропорционална на ч е с т о т а т а на ултразвука. С увелича­
ването на ч е с т о т а т а намалява дълбочината на проникване в тъ каните.
Н искочестотният ултразвук освен общо оказва и локално въздействие при к о н т а к т с
обработваните детайли. При системно интензивно ултразвуково въздействие настъпват
функционални промени в централната и периферната нервна система, ССС и ендокринната
система, слуховия и вестибуларен апарат. Работещ ите се оплакват о т главоболие, световър­
теж , обща слабост, бърза уморяемост, разстройства на съня, сънливост, раздразнителност,
влошена памет, повишена чувствителност към звуци и ярка светлина, студени крайници,
рядко им ат и диспептични оплаквания.
УлтразвукъгН е фактор с висока биологична а кти вн ост. Еф ектите върху организма услов­
но се делят на механични (микромасаж на тъканите), физико-химични (ускорена дифузия през
биологични мембрани и ускоряване на биологични реакции), термични и кавитационни.
За оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска о т ултразвуково въздейст­
вие се прилагат на първо място технически мерки:
• внедряване на автоматизирано ултразвуково оборудване с дистанционно управление;
• използване на оборудване с по-малка мощност;
• използване на звукоизолиращи устройства - екрани, кожуси и др.;
• устрой ств о на звукоизолирани кабини за ултразвуковото оборудване с дистанционно
управление;
• автоблокировка за ограничаване на въздействието при к о н т а к т и др.
Голямо значение за органичаване на вредното влияние на ултразвука и м ат организацион­
ните мерки, ко и т о включват:
• разработване на подходящи режими на труд и почивка;
• осигуряване, обучение Ш правилно използване и контрол на използването на подходящи
ЛПС;
• предварителни и ежегодни периодични медицински прегледи.

Инфразвук
Инфразвук се наричат нискочестотни акустични колебания в диапазона под 20 Hz. Според
традиционните представи механични колебания с такава ч е с то та не се улавят о т слуховия
анализатор. Характеризират се със същите параметри ка кт о и шума. Колкото по-голяма е
ам плитудата, толкова по-голямо е инфразвуковото налягане и силата на инфразвука.1 9
5

159
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Проблемът е актуален поради появата на оборудване и технологични процеси в съвре­

менното производство, генериращи инфразвук и т р у д н о с ти те при осигуряване на защита на
организма. Оказва се, че това е сложна научно-техническа задача поради много причини.
Известно е, че инфразвуковите вълни се разпространяват във въздушна среда по закони­
т е на аеродинамиката. Характерна особеност на инфразвука е голямата дължина на вълни­
т е и малката ч е сто та на колебанията. Това на практика означава, че инфразвуковите вълни
заобикалят пр епятстви ята на пътя си и се разпространяват във въздушна среда на големи
разстояния с много малка загуба на енергия, тъй ка то поглъщането о т въздуха е незначи­
телно. Следователно класическите методи за борба с шума (звукопоглъщане, звукоизолация
и отдалечаване о т източника) не са приложими, т е са ефективни за диапазона на звуковите
честоти .
Източници на инфразвук в природата са земетресения, изригвания на вулкани и морски
бури. В производствени условия инфразвук съпровожда преместването на големи повърности
в мощни турбулентни потоци те чно сти и газове, при ударно възбуждане на конструкции, при
въртене или възвратно-постъпателно движение на големи маси с повтарящ се цикъл под 20
пъти за 1 секунда. Установено е, че инфразвук присъства практически във всички спектри на
шума на производственото оборудване. В съвременото производство и транспорт източни­
ци на инфразвук са компресори, кондиционери, турбини, промишлени вентилатори, нефтени
сонди, вибрационни площадки, конвертори, доменни, мартенови и електропещи, теж ки ма­
шини с въртящи се части, дизелови двигатели, самоходни машини, вятърни електрогенера-
тори, средства за наземен, въздушен и воден транспорт. Мощен източник на инфразвук са
реактивните двигатели на космическите ракети.
Има много доказателства за чувстви тел ността на човека към инфразвук. Въздействие­
т о зависи о т нивото на инфразвуковото налягане, ч е с т о т а т а и продължителността. При
продължително въздействие настъпват промени в ЦНС, ССС, дихателната, ендокринната и
др. системи, слуховия и вестибуларен апарат. В експериментални условия е установено, че
под влияние на инфразвук се появява усещане за вибриране на гръдната и коремната стена,
усещане за натиск върху membrana tympani, нарушава се ритъма на дишане, появяват се оп­
лаквания о т главоболие, световъртеж, гадене, затруднено преглъщане, модулиране на речта,
трем ор на ръцете, треска, чувство за необясним страх, безпокойство, ко и то се сменят о т
чувство за умора, вялост и разсеяност.
В производствени условия са регистрирани астено-вегетативен синдром, понижена ум­
ствена работоспособност, световъртеж, нарушения в равновесието, невротични симпто­
ми: гадене, раздразнителност, нервност.
Счита се, че най-опасен е инфразвук с че сто та 8 Hz, тъй к а т о при тази че сто та е въз­
можно да настъпи резонанс с алфа-ритъма на мозъчните вълни, чиято че сто та е същата -
8-12 Hz. При ч е с то та 1-3 Hz настъпва кислородна недостатъчност, нарушения на дихателна­
т а честота, а при ч е с то та 5-9 Hz - болки в гърдите и долната част на корема.
Профилактиката на неблагоприятното инфразвуково въздействие включва мерки при
източника (отстраняване на причините за възникваме) изолация, локализация на инфразвука
и мерки за поглъщането му. Използват се ДПС за индивидуална защита. Предварителните и
периодичните медицински прегледи са задължителни.

3.1.2. Ултравиолетови лъчи

Ултравиолетовите лъчи наред с инфрачервените и видимите лъчи са част о т оптичния
диапазон на слънчевата светлина. О т к р и т и са през 1801 г. о т английския физик Уоластън и нем­
ския физик Ритер, ко и то изследват химичното въздействие на електром агнитните вълни о т
спектъра на бялата светлина и установяват, че фотографската плака почернява най-силно
след виолетовата ивица. Наричат ги ултравиолетови или надвиолетови лъчи, поради място­
т о им с спектъра на електром агнитните вълни (ЕМВ). Това са ЕМВ с дължина на вълната под
400 п т . UV-лъчи с дължина на вълната под 200 п т (в диапазона о т 200 п т до 5 п т ) съществу­
в а т само във вакуум. Според характера на наблюдаваните ефекти биологичноактивният UV
диапазон се дели на 3 участъка: UVA с дължина на вълната о т 400 до 315 п т ; UVB с дължина на
вълната 315-280 п т и UVC с дължина на вълната 280-200 п т . 1 0
6

160
 TpygoBa медицина

Общоприето е UVA да се нарича "еритем на зона", UVB - "а н ти р а хи ти ч н а " и UVC - "бак­
терицидна". Тези условни наименования са свързани с характера на биологично действие на
съ о тве тн а та зона.
В основата на биологичното дейстВие на дългите UV-лъчи лежи образуването в кожата
на биологично активни вещества и продукти на разпад (фотолиза). За въздействието на къ­
сите UV-лъчи е характерен процесът на денатурация на белтъците.
И зточници на UV-радиация. В производствени условия най-често се срещат източници,
излъчващи в диапазона 360-220 п т . Като правило лъчи о т диапазона UVC на слънчевия спектър
не достига до земната повърхност тъй ка то се поглъщат о т атмосферата. Получаването
на UVC е възможно само ога изкуствени източници (бактерицидни лампи), емитиращи лъчи с
дължина на вълната 254 п т , ко и то се използват за дезинфекция на въздух и повърхности.
И зточниците на UV-радиация са многобройни: волтова дъга, живачно-кварцови горелки,
електродъгови пещи, живачно-кварцови лампи, които се използват в медицината и др. о тр а ­
сли. В реалните производствени условия най-опасен източник на UV-радиация е процесът на
електродъгово заваряване. Нивото на UV-лъчението на тези работни места е много високо.
Експозиция о т 3 до 10 минути може да предизвика остри увреждания на о чи те и кожата на
наблюдаващия процеса о т близко разстояние. За работещ ите са задължителни ЛПС.
Понастоящем много процеси в производството (фотохимичен печат, нанасяне на бои,
ускорена полидаеризация и д р .) включват използването на UV-лампи, ко и то са мощен източ­
ник на UV-лъчение, В болш инството случаи т е са надеждно екранирани, уврежданията се дъл­
ж а т на случайна експозиция. В медицинската практика UV-лампи се използват за диагностика
и лечение. За персонала на отделенията по дерматология и физикална терапия трябва да се
осигури надеждна защита. Бактерицидни лампи с дължина на вълната 250-265 п т са най-ефек­
т и в н о т о средство за стерилизация на въздуха и дезинфекция на повърхности. UV-лъчението
носи риск и за здравето на лица, които злоупотребяват с процедури за получаване на те н в
СПА-центровете, ка кт о и за персонала, ко й то ги обслужва.
Риск за здравето съществува и за всички, които р а б о тя т на о т к р и т о през месеците с
интензивно слънчево греене: селскостопански работници, работещи в горското стопанство и
дърводобива, водния транспорт, професионални спортисти, строители, спасители на плажа
и. др. За нашата географска ширина това са месеците о.т април до септември включително.
Рискови органи спрямо въздействието на UV-лъчи .са кожата и очите. Различават се ос­
т р и и хронични увреждания. Към о с т р и т е увреждания, причинени о т UV-лъчи се о тна сят
fotooftalm iaelectrica и erythema fotoelectrica.
Ултравиолетовите лъчи, приложени върху ограничени телесни участъци, о ткл ю чва т пър­
вата реакция о т страна на кожата, наречена - erythema fotoelectrica. Тя се характеризира с
латентен период о т 4 до 8 часа след въздействието, ясно очертани граници и скоро изблед­
нява, а след няколко дни напълно изчезва. При по-сериозните слънчеви изгаряния л а те н тн и я т
период се скъсява, освен силното зачервяване на кожата се наблюдават едем, сърбеж и болки.
След няколко дни преминава в загар. При предозирано или продължително облъчване се наблю­
дава обща реакция: силно главоболие, треска, повръщане, възможен е колапс. Върху зачервена­
т а кожа се появяват мехури, следват десквамация и улцерация на кожата. Такива теж ки слън­
чеви изгаряния н£ са желателни, особено при деца. Всяко "изгаряне" пре§и 18 годишна възраст
може да доведе до сериозно увеличение на риска о т рак на кожата. Пигментацията на кожата
се дължи на засилена синтеза на меланин и е проява на защитна реакция на организма спрямо
UV-лъчи.
О с т р о т о въздействие на UV-лъчи (дължина на вълната около 320 п т ) върху о ко то засяга
ка кто повърхностните тъкани - роговица и най-вече конюнктива, така и по-дълбоко лежа­
щ ите стъкловидно тяло и ретина. Fotooftalmia electrica е най-често срещаното професио­
нално заболяване при електроженисти и заварчици. Това е всъщност ф о т о к е р а т и т , ко й то
възниква при неспазване на правилата за безопасна работа с електрожен, о т к р и т а волтова
дъга, електропещи и други топлинни източници, нагрети над 2500°С. На о т к р и т о фотокера-
т и т ъ т засяга лица, продължително изложени на силно слънце, заобиколени с отражателни по­
върхности, ко и то многократно увеличават интензивността на лъчението (снежна покривка,
морски вълни), без защ итни средства за очи те - скиори, спасители и др.В л итературата е1 6

161
ХИГИЕНА

известно ка то "снежна слепота". Характеризира се с по-кратък л атентен период (о т 2 до

б часа), силни, режещи болки в очите, усещане на чуждс тяло ка то пясък 8 очите, главоболие,
светобоязън, намалено зрение, обилно сълзотечение, понякога слузесто-гнойна секреция. Обек­
тивно се установява о т о к и зачервяване на клепачите, хиперемия и о т о к на коню нктивите,
перикорнеална инекция, блефароспазъм, при по-тежка форма - множество ерозии и некрози по
епитела на роговицата, възможно е засягане на ретината. Отзвучава след 48 часа, в по-тежки
случаи нарушената структура на роговицата се възстановява след една седмица.
Често явление при професионално експонирани на UV-лъчи лица е фотосенсибилизация-
т а . фотосенсибилизиращ ефект им ат голям брой химични вещества: лекарствени препара­
т и - сулфонамиди, салициланилиди, хинин, тетрациклин, нестероидни противовъзпалителни
средства, фенотиазинови транквилизатори, антидепресанти; подсладители - цикламат;
оц вети тел и - еозин, метиленово синьо; нефт, каменовъглена смола и д е р и в а ти те й - акри-
дин, антрацен, фенантрен; дезодоранти и бактерицидни съставки на т о а л е т н и т е сапуни;
ком поненти на слънцезащ итните кремове - 6-ацетокси-2, 4-диметил-М-диоксан (консер­
вант); парааминобензоена киселина и др.
ф отосензитивните реакции - прояви на повишена чувствител ност към UV-лъчи, биват
два типа: ф ото токси чни и фотоалергични. ф ото токси чни те ефекти настъпват при ед­
новременно въздействие на химичните вещества и UV-лъчението, фотоалергична реакция
предизвиква облъчването с UV-лъчи при предварително сенсибилизирани лица. фотосенсиби-
лизацията клинично протича ка то ф ото конта ктен д е р м а ти т и/или слънчева уртикария и се
манифестирай остро възникващи, болезнени, повтарящи се еритеми, д ерм а ти ти и тежки
електроофталмии, придружени понякога о т общи явления: главоболие, гадене, повишена т е м ­
пература и др. При продължителна експозиция се развиват хронични кожни заболявания под
формата на комедони, акне, фоликулити, екземи, пигментации, десквамации, хиперкератози,
левкоплакии и брадавични образувания по кожата, които м огат да малигнизират.
Професионална сенсибилизация се среща при строители и работници в ж.п. транспорта,
работещи в коксо-химичното производство, в асфалтови бази, сред работещ ите по полагане
и ремонт на асфалтови настилки и асфалт за хидроизолация и др. Рак на кожата може да се
развие при работници, ко и то им ат непосредствен к о н т а к т с каменовъглена смола и нейни­
т е деривати (акридин, антрацен, антрахинон), с нефт и производните му о т теж ки фракции
асфалт, гудрон, парафин, мазут, минерални масла и др.
Хроничните еф екти на UV-радиация върху кожата и о чи те включват:
1. Кожен рак с неговите разновидности, а именно меланом и немеланомни форми на
кожен рак: плоскоклетъчен и базално клетъчен карцином.
Меланомьт заема около 5 % о т всички видове раюна кожата, но е отговорен за 80% о т
см ъртните случаи. Рисковите фактори за появата и развитието на меланома непрекъснато
се доуточняват и разширяват. Напоследък наред с фамилната анамнеза, наличието на мно­
жество доброкачествени и атипични невуси по кожата много широко се обсъжда ролята на
слънчевата чувствителност и излагането на ултравиолетова радиация к а т о допълнителни
рискови фактори. Счита се, че интензивната ултравиолетовата радиация вследствие на по­
явата на т.нар. "озонови дупки" е отговорна за 50% - 90% о т регистрираните през последни­
т е години случаи на меланом. По данни на СЗО ежегодно се регистрират 2 милиона немеланом-'
ни форми кожен рак. Светлокожите "ирландски т и п " лица, хора с руса или червеникава коса,
сини очи и чувствителни към UV-лъчи и м ат по-висок риск за развитие на меланом в сравнение
с общата популация.
2. Соларна кератоза, известна още ка то фотосъстаряване на кожата. Това е хронично
увреждане о т слънцето, при ко е то се наблюдава хиперпигментация на кожата, поява на те -
леангиектазии, кожата губи тургор и еластичност поради обезводняване и дегенерация на
колагеновите влакна. Макар и рядко малигнизира, може да доведе и до фатален край.
3. К а та р а к та . Доказано е, че повтарящ ата се експозиция на UV-лъчи е причинно-след­
ствено свързана с появата и развитието на фотохимична ката ракта. До скоро се считаше,
че едва 5% о т случаите се дължат на прекомерна експозиция. По данни на СЗО, потвърдени
о т епидемиологични проучвания, през последните години ч е с т о т а т а на това заболяване се
увеличава.1 2
6

162
 Трудова медицина

4. Херпес симплекс. Понастоящем здравословният ефект на UV-радиацията особено вър­

ху имунната система се счита за м ит. Много повече са данните, свидетелстващи за имуносу-
пресия. Едно о т доказателствата за това се открива при проучване на ч е с т о т а т а на забо-
ляванията, причинени о т херпес симплекс. Оказва се, че о т 25% до 50% случаите са свързани с
въздействието на UV-радиация.
5. Птеригиум (външно перде). Птеригиумът е поява на израстък с остър връх о т тъкан­
т а на ко н ю н кти ти ва та , покриващ зеницата и влошаващ зрението. Това е заболяване, което
в 40% до 70% о т случаите се предизвиква о т UV-радиацията. Среща се предимно в тропици­
т е или районите около екватора със силно слънце и добрата защита за очи те може да пред­
пази зрението.
6. Рак на окото, к о й т о засяга предната очна камера и ириса. Среща се по-често сред на­
селението на тропическите райони. Меланомът на о ко т о засяга най-често очната ябълка, за
базалноклетъчния карцином най-честата локализация са клепачите.
Намаляването на риска за здравето на работещ ите в условия на UV-радиация може да
се постигне с колективни и индивидуални мерки и средства за защита. Колективните мерки
за защита са главно технически и организационни. И зточниците на интензивна UV-радиация
трябва да са максимално екранирани, а производствения процес - автоматизиран. За рабо­
т е щ и т е се организират периодични медицински прегледи. Използването на ДПС (очила или
щ итове с UV-филтри, защ итно облекло, обувки и ръкавици) е задължително.
Когато се работи на о т к р и т о и UV-радиация е неизбежен спътник на работния процес
следва да се разработят и спазват правила за безопасна работа, к о и то включват носенето
на ДПС и поведенчески защ итни стереотипи:
• когато е възможно да се избягва излагане на пряко слънчево греене в часовете о т 11 до
15 часа, когато опасността е най-голяма;
• да се носи шапка с периферия и работно облекло, което максимално покрива тялото;
• да се използват очила с защитни филтри, ко и то блокират п о чти 100% UVA и UVB лъ­
чението;
• да се използват кремове с подходящ слънцезащитен фактор. На съвременните слънце-
защ итни продукти винаги трябва да бъде отбелязан коефициентът на слънцезащит-
ния ф актор (SPF), ко й т о показва степента на намаляване на риска о т изгаряне на кожа­
та . Ако кож ата на дадено лице обикновено изгаря при излагане на интензивно слънце за
10 мин., т о , при прилагането на продукт с SPF 15, лицето може да останете на-слънце
без риск о т изгаряне 150 мин. Изборът на слънцезащитния ф актор е индивидуален. За
лицегОо и у с т н и т е к а т о правило се използват кремове с по-висок фактор.
• някои лекарства, к а т о антиб иотици, сулфонамиди и др. м о га т да увеличат чувстви­
т е л н о с т т а на кож ата, затова е добре приемът на такива лекарства да се консултира
с лекар.
• добре е да се знае, че UV-лъчи проникват безпрепятствено през облаците.

3.1.3. Инфрачервени лъчи

Нейонизиращите електромагнитни лъчения са част о т спектъра на електромагнитни­
т е вълни (ЕМВ), ч и и то че сто тн и гранични стойности се различават повече о т 20 порядъка.
Прието е този спектър да се дели на две области: йонизиращи и нейонизиращи лъчения в зави­
симост о т енергията на ф о то н и те (ква нти те ). Към нейонизиращите се о тн а ся т лъченията,
чиято квантова енергия не е достатъчна за да предизвика йонизация на молекулите и атом и­
те . Спрямо биологичните молекули прехода о т обикновено възбуждане към йонизация съвпада
с UV-лъчения с дължина на вълната под 100 п т . По-голямата част о т спектъра на ЕМВ се пада
на вълновия диапазон (микровълни, радиовълни и токове с промишлена честота), по-малка
част - на оптичния диапазон, ко й то включва инфрачервени, видими и ултравиолетови лъчи.
Инфрачервените лъчи (IR) са невидими лъчи с дължина на вълната 760 п т до 420 ц т с
предимно топлинно действие. О т своя страна спектърът на IR-лъчи се дели на къси IR-лъчи
(А) - о т 760 п т до 2.5 ц т ; средни IR-лъчи (В) - о т 2.5 до 25 ц т и дълги IR-лъчи (С) о т 25 до
420 ц т . Инфрачервеното излъчване е функция о т топл инното състояние на източника. Обща-1 3
6

163
ХИГИЕНА

т а мощност на IR лъчение и разпределението му 8 отделните участъци на спектъра зависят

о т абсолютната температура на излъчващото тяло.
IR-лъчение се подчинява на основните физични закони, установени за абсолютно черно
тяло (поглъщащо цялото насочено към него лъчение):
1. Лъчението се обуславя само о т състоянието на излъчващото тяло и не зависи о т окол­
ната среда.
2. С повишаването на тем пературата на излъчващото тяло, м ощ н остта на лъчението
му се увеличава пропорционално на че тв ъ р та та степен на неговата абсолютна тем перату­
ра (закон на Стефан-Болцман), което означава, че незначителни промени в тем пературата
на излъчващото тяло води до големи промени в и нте н зи те та на лъчението и следователно
значително топлинно натоварване на организма в реалните производствени условия.
3. Произведението о т абсолютната температура на излъчващото тяло и дължината на
вълните с максимална енергия е постоянна величина.
О т тези закони следва, че с повишаването на тем пературата на излъчващото тяло:
• нараства енергията на всички части на IR-спектър;
• максимумът на излъчваната енергия се премества към IR-лъчи с по-малка дължина на
вълната.
Следователно ако е известна тем пературата на излъчващото тяло, ко е то е част о т
технологията, може да се получи представа за спектъра на лъчението и възможния биологи­
чен ефект, koefrio е много важно при оценката на риска за здравето на работещ ите. Болшин­
с т в о т о производствени източници (пещи, електрическа дъга, разтопен метал и др.) им ат
температура на повърхността о т 800 до 3500 °С и максимумът на IR-лъчение се колебае о т
760 п т до 3-9 ц т . Например пещ ите излъчват п о то к о т IR-лъчи с максимална дължина на
вълната 1.65 ц т ; електропещ ите - 1.9 ц т ; разтопеният чугун и шлаката при температура
1300 °С - 1.8 ц т ; електрическата дъга - 950 п т . На същото работно място има предмети с
по-ниска температура на повърхността - 50-100 °С (тръбопроводи, кожуси и др.), ко и то из­
лъчват предимно IR-лъчи с голяма дължина на вълната.
Рискът за здравето на работещ ите зависи и о т скоростта, с която се разпространяват
IR-лъчи, а т я е равна на скоростта на разпространение на светлината - 300 000 km/s. Ради­
ационната топлина, резултат о т биологичното действие на IR-лъчи преминава през кожата
и действа много по-бързо и по-изразено, което $ледва да се има предвид при оценка на произ­
водствения микроклимат.
Биологичното действие на IR-лъчи зависи о т дължината на вълните, м ощ ността на лъ­
чението, продължителността и ч е с т о т а т а на експозицията, особеностите на облъчваните
тъкани и др.
Важна за организма особеност на IR-лъчи е способността им да проникват на различна
дълбочина и да се поглъщат о т различни тъкани в зависимост о т дължината на вълната.
IR-лъчи с дължина на вълната 6-14 ц т се задържат о т повърхностните слоеве на кожата на
дълбочина 0.1-0.2 т т . Късите IR-лъчи (дължина на вълната о т 760 п т до 1.4 ц т ) проникват на
дълбочина до няколко сантим етра.
Подробно е проучено проникването на IR-лъчи в рисковия орган - о ко т о . В роговицата
и предната камера на о ко то проникват IR-лъчи с дължина на вълната 1.5-1.7 ц т , в лещата -
1.3 ц т . Късите IR-лъчи се поглъщат в значителна степен о т лещата, ириса и ретината. Поради
прозрачността на очните среди в центъра на окото късите IR-лъчи (А) въздействат главно
върху ретината, която е по-чувствителна отколкото която и да е друга част о т тялото.
Признато професионално заболяване е к а т а р а к т а в резултат о т продължително облъч­
ване с къси IR-лъчи. По-слабо е изразено действието върху очните среди на IR-лъчи с дължина
на вълната над 2.5 ц т .
Освен о к о т о , рисков орган за IR-лъчи е кож ата. Късите IR-лъчи проникват през кожата
на главата, през к о с т и т е на черепа и д о сти га т обвивките на мозъка и мозъчната тъкан, въз­
действайки непосредствено на различни рецепторни елементи. И нтензивността и характера
на въздействието до голяма степен се влияят о т състоянието на организма, тренировката
на облъчваните участъци към действието на IR-лъчи, площта на облъчване, съпътстващ ите
фактори на работната среда и характера на извършваната дейност. Инфрачервеното лъче-1 4
6

164
 TpygoBa медицина

ние не прониква много дълбоко в кожата. Поради това експозиция към много интензивно лъче­
ние може да предизвика различни по степен термични ефекти до те ж ко изгаряне на кожата.
IR-лъчи оказват общо и местно действие. Общата реакция на организма е повишаване
на ко ж н а та те м п е р а тур а на облъчваните и необлъчвани участъци на тял ото. Колкото е
по-мощно лъчението толкова по-бързо настъпва максималната за облъчвания участък темпе­
ратура. При еднаква интензивност на лъчението късите IR-лъчи загряват по-слабо кожата,
тъ й ка то т е проникват в подлежащите тъкани. При облъчване с къси IR-лъчи се наблюдават
промени в тем п ературата на белия дроб, главния мозък, бъбреците, мускулите и др. Под
влияние на IR-лъчи в кожата, кръвта и ликвора се образуват биологично активни вещества -
хистамин, холин, аденозин, променя се секреторната функция на панкреаса, стомаха и слюнни-
т е жлези, настъпват промени в нивото на обмяна на вещ ествата: снижава се кислородната
консумация, увеличава се съдържанието на азот в кръвта, наблюдава се увеличен разпад на
белтъци. IR-лъчи оказват влияние на ЦНС и предизвикват промени, ко и то показват развитие
на процеси на задържане.
Казаното д о тук свидетелства, че най-рискови за здравето са късите IR-лъчи, ко и то пре­
дизвикват най-сериозни увреждания. Освен спомената по-горе инфрачервена ка та р а кта ,
интензивното късовълново IR - лъчение прониква през черепната кутия, въздейства непо­
средствено на мозъчните обвивки и мозъчната тъкан и предизвиква т.н . слънчев удар. Това
състояние е клинично те ж ко проявен комплекс о т симптоми. Засегнатите лица се оплакват
о т главоболие* световъртеж, гадене, повръщане. В клиничната картина се наблюдават учес­
тено дишане, и пулс, нарушена координация на движенията, частична до пълна загуба на съз­
нание. Налице' са признаци, характерни за повишаване на вътречерепното налягане, дразнене
на мозъчните обвивки и увреждане на мозъчната тъкан до степен на изразен менингит и
енцефалит. Опасност о т възникване на слънчев удар има за всички работещи на о т кр и т о ,
изложени непосредствено на интензивно слънчево греене без защита на главата, а именно:
селскостопански работници, работещи в стр о и те л ств о то , в кариери и др.
Трябва да се отбележи, че това състояние не възниква при работа в затворени помеще­
ния независимо, че раб отещ ите са изложени на интензивно IR - лъчение. Вероятно освен спек­
тралния състав и енергийните свойства на лъчите значение има посоката на разпростране­
ние и локализацията на засегнатите участъци при пряко слънчево облъчване на о т к р и т о и в
производствени условия на закрито.
За оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска за здравето на работещи­
т е същ ествуват колективни и индивидуални мерки за защ ита. К о л е кти в н и те мерки за
защита включват технологични, технически и организационни мерки.
Към техно л оги чн ите се о тн а ся т замяна на горещата обработка на м еталите със сту­
дена; замяна на обичайните пещи за нагряване с индукционни и др.
Техническите мерки включват топлоизолация на н а гр е ти те повърхности на оборудва­
нето и тръбопроводите. Ако топлоизолация не може да се използва по технологични причини
в непосредствена близост до източника на IR-лъчи се по ста в я т специални кожуси, стацио­
нарни или подвижни екрани с въздушна прослойка или отраж ателни щ итове. Целта е да се
създаде междинна среда, която да отделя работещия о т източника. Много добър ефект се
постига когато ролята на такава междинна среда играе тънък пласт вода, т.е. прави се во­
дна завеса, която не само намалява’ и н те н зи те та на лъчението, но променя и спектралния му
състав ка то поглъща значителна част о т IR-лъчи.
Към организационните колективни мерки за защита се отнася правилният режим на
труд и почивка, предварителните и периодичните медицински прегледи.
Колективните мерки за защита задължително се съпровождат о т индивидуални. В кон­
кретния случай става дума за защ итно облекло, изработено о т тъкани с отразяващо покри­
т и е и плътно прилягащи към лицето защитни очила или щ итове с вграден IR-филтър, носене
на шапки, поглъщащи инфрачервените лъчи.

В.1.4. Производствен м икроклим ат

Определение: Съвкупността о т физичните и метеорологичните фактори на въздушна­
т а среда, каквито са тем пературата, влажността, движението на въздуха и инфрачерве-1
5
6

165
ХИГИЕНА -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ната радиация, ко и то въздействат върху т я л о то на човека в една или друга степен при
осъществяване на трудовата му дейност се определят с по няти ето "микроклимат на произ­
водствените помещения" или „производствен микроклимат".
Тези фактори зависят о т :
• условията на ко нкр е тно то производство или група производствени процеси, обедине­
ни о т специфична технология;
• броя на хората в производственото помещение;
• размера, конфигурацията и устр о й ств о то на ра б о тн о то помещение/офиса, ка кто и
о т възможностите му за к о н т а к т и обмен с друга производствена и външна среда.
Условията в раб отни те помещения/офисите трябва да отговаря на изискванията за
осъществяване на нормални физиологични функции на човешкия организъм, чрез поддържа­
нето на температура, влажност и движение на въздуха в съ о тве тстви е с изискванията на
БДС 14776-79 и хигиенните норми за работна среда.

физиологично въздействие и механизми за топлинно взаимодействие

Най-значително въздействие върху организма на човека оказва тем пературата на възду­
ха. Неговата влажност и скоростта на движение им ат косвено влияние върху интензивност­
т а на топлинно въздействие (засилват или отслабват неговия ефект). Това е така, защо-
т о в резултат на биохимични процеси, човешкият организъм произвежда и отделя топлина.
Най-малко е нейното количество при покой, по значително при осъществяване на движение
или лек труд и т р и до четири пъти повече при тежка физическа работа. Това произведено
и отделено количество топлина, се измерва с килокалории за минута или джаули за секунда.
В резултат на непосредствения допир с кожата на човека, въздухът се затопля, при което
отнема топлина о т тял ото . Този въздух се подменя непрекъснато о т нов, свеж и по-студен,
постъпващ о т работната среда. В резултат на това протича топлообменен процес познат
под името „топлоотд аване чрез конвекция" По аналогичен начин протича и обратен про­
цес на топлообмен о т работната среда към тя л о то на човека. Този т и п топлоотдаване се
интензифицира значително при нарастване на скоростта на въздушния п о то к (силно тече­
ние, вятър). Това създава у човека усещането за по студено.
К а то всяко тяло 8 природата и човеш кото тял о излъчва и поглъща невидими т о п ­
линни лъчи. Те се поглъщ ат и/или о тр а зя в а т о т повъ рхността на околните строителни
елементи и технологични съоръжения-. По същия начин протича и процеса в обратна по­
сока. В този случай се касае за пренасяне на топлина чрез радиация (топлинно излъчване).
Посредством п о т н и т е жлези, кожата на човека, отделя влага, соли, микроелементи и други
субстанции. Необходимата топлина за процеса на изпарение, се произвежда и отнема о т
човешкия организъм. Това се нарича „топлоотдаване чрез изпарение" Топлина се отделя и
посредством издишвания о т човека въздух,- ко й то обикновено е по топъл и no-влажен о т
този в р а б о тн о то помещение.
Очевидно общ ото количество отдадена топлина о т човешкото тяло към заобикаляща­
т а го среда, трябва да е равно на произведената о т организма. Така тя л о то се предпазва о т
прегряване или преохлаждане. В определени граници, човешкият организъм има способност да се
приспособява към микроклимата на околната среда. ТоБа се нарича "терморегулация" Тази физи­
ологична функция има за цел да регулира топлообразуването и топлоотдаването в човешкото
тяло, така че да се осигури необходимата постоянна собствена температура о т 36.5° до 36.8°С.
Отклоненията на тем пературата о т тези граници, особено за по продължителни периоди, во­
дят до болестни състояния. При продължително въздействие на висока околна температура и
особено в съчетание с висока относителна влажност и неподвижност на въздуха, организмът
не може да поддържа необходимото топлинно равновесие. Това води до прегряване на тялото,
съпроводено с ускорено дишане, повишен пулс и обилно потоотделяне. Не на последно място, в
резултат на обилно потоотделяне рязко се променя и водно-солевия баланс в организъма, като
един о т най важните фактори за нормално функциониране на жизнено важни негови системи.

Нормиране на производствения м икроклим ат

Хигиенното нормиране за температура, относителна влажност и скорост на движение
на въздуха съгласно БДС се осъществява в съ ответствие с физическите усилия и максимал-
165
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова медицина

н о то топлоотделяне на човека В зависимост о т категорията на работа и годишния сезон

(топъл или студен).
Видовете работи са разделени на: лека физическа, средно теж ка физическа, тежка физи­
ческа работа.
• Лека физическа работа (категория I), е работа, която се извършва в седнало положение,
изправено положение на т я л о то или в движение, но не изисква системно физическо
напрежение или повдигане и пренасяне на теж ести. Енергозагубата е до 209.3 джаула
за секунда (3 ккал за минута). Такива са професиите в ш иваш кото производство, т о ч ­
н о то приборостроене, електрониката, полиграфията, операторите о т а в то м а ти ­
зирани производства, за е ти те в съобщенията и телекомуникациите, голяма част о т
раб отещ ите във фармацевтичната промишленост и много други подобни.
• физическа работа от средна тежест (категория II) е тази, при която разходът на енер­
гия е о т 209.3 до 348.9 джаула за секунда (3 до5 ккал за минута). Това са работи свързани
с постоянно ходене, пренасяне на не големи те ж е сти о т 10 кг., ка кт о и дейностите
извършвани непрекъснато в правостояща поза. Тук се о тн а ся т голяма част о т про­
фесиите в текстила (предачки, тъкачки), работи по студена обработка на метали,
м онтаж на леки машини, заваръчни и бояджийски дейности, механична обработка на
дървен материал, мебелно производство и др.
• Тежка фйзическа работа (категория III). Това са работи свързани със системно физическо
натоварване, с постоянно повдигане, придвижване и пренасяне на те ж е сти над 10 кг. и
енергозагуба над 348.9 джаула за секунда (над 5 ккал за минута). Тук се о тн а сят основни­
т е професии в доменното, мартеново, леярно, ковашко и валцово производство, таке-
лажните работи на пристанища, монтажни работи в корабостроенето, монтажа на
голямо габаритни машини и агрегати и др.
Очевидно, не само нормирането, но и практическото осъществяване на мониторинг на
производствения микроклимат изисква предварителна задълбочена работа по правилното
определяне на категорията физически труд, различни параметри на тем пературата, влаж­
н о с т т а и ско р о стта на движение на въздуха в работната среда. При това съобразени и с
годишния (топъл или студен) сезон.
Един пример за нормиране на микроклимата в производството на електроенергия. Ка­
тегорията на физическо натоварване е I; сезонът е топъл, работи общообменна вентилация.
О птималните норми за микроклимат са: Температура 22° до 25 °С; влажност 40 до 60 %; ско­
рост на движение на въздуха о т 0.2 (за отделни работни места до 0.5) метра за секунда.

Измерване на производствения м икроклим ат

Оценката на ф актическото състояние на парам етрите на производствения микрокли­
м а т се предшества о т аналитична и организационно-подготвителна работа. Тя включва:
подготовка на протоколите, дефиниране на раб отни те места, определяне на категорията
на физическо натоварване, определяне на източниците на топлина и влага, състоянието на
отоплителните, вентилационни и други технически съоръжения (кондиционери, въздушни ду­
шове и завеси и др.).
Измерванията на ф актори те на микроклимата се осъщ ествяват посредством специали­
зирани или комбинирани уреди.
За измерване на т е м п е р а т у р а т а се ползват живачни, спиртни или електронни терм о­
м етри разграфени в градуси по Целзий с грешка при измерването не по висока о т ±0.5°С. За
контрол на динамиката на тем пературата за определен период о т време (най-често 24 часа)
се използват регистриращи апарати-термографи. За провеждане на измерванията се избират
най-малко по 2 дни през топлия и съответно, студения годишен период. Въз основа на метео­
рологични данни се избират дни, които се характеризират със средноденонощни тем перату­
ри на външния въздух 10°С и повече градуса за топъл период и под 10°С за студен период.
Приборите се по ста в я т на разстояние 2 м о т с т е н и т е и 1.5 м о т пода, а о т ч и т а н е т о
по живачни и спиртни терм ом е три се извършва след 10 мин. о т т я х н о т о поставяне. В ра­
ботни помещения, при преобладаваща равномерна работа, измерванията се извършват в
началото, средата и края на работния ден.1 7
6
167
ХИГИЕНА

За измерване на о тн о си те л н а та влажност се използуват, 8 зависимост о т принципа

на действие, т р и вида уреди: тегловни влагомери, хигроскопични влагомери и психрометри.
Най-често използвания прибор е аспирационния психрометър на Асман. О тносителната влаж­
ност се определя о т показанията на сухия и влажния терм ом етър на прибора, чрез таблици,
а обхвата е о т 10 до 100%.
Измерването на с к о р о с т та на въздуха се извършва с анемометри (динамични и с т а т и ч ­
ни) и кататерм ом етри. Най-често използвания у нас уред о т класически т и п е кататерм о-
метърът на Хил. С този уред практически се определя охлаждащата способност на околния
въздух с цел установяване величината на охлаждане, при която човек има усещане за топли­
нен комфорт.
При нормиране на микроклимата не рядко възниква въпроса за това, кое е оптимално и
кое допустимо? Безспорно оптималните норми са тези, ко и то гара нтир ат комфорт на чо­
века в неговата работна среда. При тя х се гарантира нормално функциониране и топлинно
състояние на организма, без напрежение за терморегулацията. Това практически се постига
посредством климатизиране на производствените помещения.
Допустим ите стойности на параметрите на микроклимата, са онзи компромис, ко й то
нормирането допуска, с оглед на приемливост на инвестиционните разходи и възможността
при продължително въздействие, бързо да се нормализират някои изменения на функционално­
т о и топлинно състояние, без да се създадат предпоставки за болестно състояние.
В този аспект примерно може да се разгледа специалното нормиране за параметрите
на рудничния микроклимат (Наредба № 8 за микроклимата в подземните рудници/ДВ бр. 74
о т 1985 г.). Въпросите свързани с рудничния микроклимат, с проектирането, изграждането и
функционирането на рудничната вентилация, са жизнено важни за работещ ите в подземните
мини. Отдавна и добре са познати характеристиките на работа при хора, слизащи в дълбочи­
на (температурен градиент, кислороден дефицит, промяна на барометрично налягане и др.).
Нерядко е налице и технически непреодолим конфликт между осигуряване на благоприятни
параметри на микроклимата и необходимост о т активно вентилиране на газообилни изра­
б отки (газ метан, радон или други опасни компоненти в рудничната среда). Практически в ру­
дниците се прави всичко необходимо за постигане на физиологически допустими параметри
на микроклимата (температура, относителна влажност, скорост на въздушния поток).

Ограничаване вредното въздействие на производствения м икроклим ат

За ограничаване вредното въздействие на извън нормативните параметри на производ­
ствения микроклимат върху работниците и служителите се използват различни технологични,
технически, организационни методи както и средства за колективна и индивидуална защита.
П риоритет им ат мерките о т технологичен характер. Необходимо е още с п р о е кти те
да се внедряват технологични процеси, машини и съоръжения, ко и то отд ел ят възможно най-
малко топлина (студ) и влага в производствените помещения. Затова промишлени пещи,
сушилни топлопроводи, апарати, реактори и др. трябва да им ат ефективна топлинна изо­
лация. При внедряване на нови технологии, предимство следва да получават при равни други
условия, технологични процеси, при ко и то се генерира минимум топлина.
Технологичното оборудване: казани, вани, съоръжения за багрене, дъбене, изваряване и др.
в текстила, обработката на кожи, хранителната промишленост, фармацията и др., съпрово­
дени с голямо влагоотделяне, следва да бъдат възможно най-пълно отделени о т останалите
процеси и да бъдат снабдени с ефективна местна смукателна вентилация.
Производствени процеси с голямо отделяне на конвектна и лъчиста топлина се организи­
ра т като непрекъсваеми или сепарирани в отделни помещения. При тя х задължително се въвеж­
да висока степен на автоматизация, дистанционно наблюдение и телеуправление на процеса.
Повърхностната температура на технологични машини и съоръжения, отделящи топлина
в околното пространство, не трябва да превишава 55 °С. Когато технологията не позволява
спазването на това изискване, се изграждат защитни съоръжения (екрани, предпазители и др.),
които не позволяват допир до горещите повърхности. По подобен начин се т р е т и р а т и ма­
териали, нагрети при термична и механична обработка, ка то освен екраниране се предвижда
и бързо евакуиране на последните о т работната среда. Работните отвори на нагревателни1 8
6

168
 Трудова медицина

пещи 8 металургията, стъкларското производство, производството на керамични изделия,

топло енергетиката, леярски и др. производства, се осигуряват с високоефективни устрой­
ства за защита о т топлинна радиация. Въвеждат се водни и парни завеси, прозрачни и снабдени
със специални филтри екрани. Нагревателните пещи, сушилни и др. се поддържат напълно или
частично херметизирани с цел предотвратяване изпускането на горещи газове и пари.
„Горещите" цехове задължително се оборудват с вентилационни съоръжения-общообмен-
на и местна смукателна вентилация; специални отваряеми остъклявания, ветро-защ итни
фонари на покрива и др.подобни за организиране на ефективна естествена вентилация (аера-
ция) на ра б о тн и те зони. На раб отните места с високо и много високо топлинно натоварване
се осигуряват въздушни душове и специално екраниране.
Производствените сгради трябва да бъдат проектирани и изградени в съ ответствие
със стр о и те л н и те норми за топлоизолация (минимум топлинни загуби през студен сезон и
прегряване през топлия), минимизация на външни ограждащи площи и остъкляване, преддве­
рия на входове, въздушни завеси за едрогабаритни входове на халета, подходяща географска
ориентация на сградите и др.
Едва ли е възможно да бъдат посочени всички решения, но днес по чти няма технически не­
решим проблем по отношение на осигуряването на подходящ производствен микроклимат.
През студения годишен сезон, ка то правило производствените помещения се осигуряват
с локално или централно отопление, съобразно с характера на работата. Не рядко в голе­
ми производствени халета, където технико-икономически не е обосновано изграждането на
ефективни отоплителни инсталации се използват допълнителни средства като : зониране на
раб отни те места, изграждане на отоплени кабини, топловъздушни душове, инсталиране на
таванно лъчисто отопление на газ и др. Не на последно място, за работниците се осигурява
специално работно облекло и индивидуални защитни средства ка кт о за работа при ниски,
така и при високи температури. Едновременно с това за раб отещ ите на такива работни
места се въвежда рационални режими за труд и почивка, ка кт о и специални хранителни режи­
ми, в ко и то неотменно присъстват подсолени минерализирани води и натурални сокове за
поддържане и/или възстановяване на водно-солевия баланс в организма.
Трябва да се отбележи, че голям брой професии и законодателно ползват възможностите
за работа при намален работен ден и/или за допълнителен платен годишен отпуск, когато са
изложени на риск о т неблагоприятен производствен микроклимат.

3.1.5. Повишено атмосферно налягане

В условията на повишено атмосферно налягане по кесонния м етод р а б о тя т главно водо­
лази и работници, играждащи обекти под водата или под земята в райони със силно оводнен
грунт ка то тунели, станции и линии на подземни железници, основи на сгради и мостове, про-
копаване на стволови ш ахти на рудници и др. В зависимост о т предназначението си кесони-
т е биват вертикални и хоризонтални. Вертикалните кесони се използват при залагането на
фундаменти на сгради, с т р о и т е л с т в о т о на мостове и прокопаването на стволови шахти.
Хоризонталните кесони се използват главно при с т р о и т е л с т в о т о на тунели.
Кесонният м е то д е начин за подсушаване на п р о стр а н ств о то където се работи чрез
подаване на въздух под високо налягане. Силно..компресираният въздух изтласква водата и
освобождава ф ронт за строителни работи.
У с т р о й с т в о т о на кесоните включва: работна камера (кесон), в която се извършва ос­
новната дейност (например: изгребване на почвените слоеве, изливане на бетон и др.), вер­
тикални ш ахти и шлюзове, осигуряващи движението на раб отещ ите към и навън о т работ­
ната камера, подаването на стр о и те л н и те материали и изнасянето към повърхността на
изкопания гр ун т без да се променя налягането в кесона.
Работната камера представлява обърнат надолу здрав железобетонен сандък (кутия)
с височина 2.20 т , с плътни въздухонепроницаеми странични стени и таван. Вътреш ното
пространство на този съндък (кутия) се запълва с компресиран под високо налягане въздух и
това е същинският кесон или работната камера. Задължително се оборудва аварийна каме­
ра, която има винаги отворена врата към работната камера с високо налягане. В случай на
пожар, наводнение и др. вид авария тази камера осигурява надеждна защита и възможност за
извеждане на раб отещ ите на о т к р и т о .
169
ХИГИЕНА

М а р ш р утъ т на р а б о тн и ц и те към кесона е следният. През външната врата работни­

ц ите влизат в шлюза и след к а т о затворя т плътно външната врата подават сигнал. Дежур­
ният работник извън шлюза отваря крана на въздуховода, ко й то свързва шлюза с работната
камера, сгъстения въздух се устремява към шлюза и налягането в него започва да се повишава.
През това време в т о р а та врата към работната камера е плътно затворена, притисната
о т налягането на сгъстения въздух. Когато налягането в шлюза се изравни с това в камерата
вр а та та между т я х се отваря и работниците преминават в кесона.
Извеждането о т кесона се извършва в обратен ред. През отворената врата работни­
ците влизат в шлюза, затваря т вътреш ната врата и подават сигнал. Дежурният работник
отваря крана на въздуховода, ко й то свързва шлюза с о т к р и т о т о атмосферно пространство.
Налягането в шлюза постепенно започва да се понижава. През това време външната врата
остава затворена, притисната все още о т сгъстения въздух в шлюза. Когато налягането в
шлюза спадне до атмосферното, външната врата се отваря и работниците излизат навън.
М о н ти р а н е то на кесона, шлюзовия апарат, въздуховодите и др. вид подготвителна
работа се извършва на м я с то то на спускане на кесона. Чрез изгребването на почвата и под­
лежащите грунтове кесонът се спуска на дълбочина, ка то едновременно пр остр анството
над кесона се укрепва. След ка то се д остигнат грунтове с обилно количество подземни води
започва подаването на сгъстен въздух до налягане, което се с ъ о тв е тств а на хидравличното
налягане над кетона и се нарича добавено или допълнително налягане. Ако добавеното и атмос­
ферното налягане се сумират се получава т.н . абсолютно налягане. Прието е абсолютното
налягане да сеюбозначава с АТА, а добавеното допълнително - ATI. Счита се, че абсолютното
налягане в кесоните не бива да превишава 4 АТА.
Когато се достигне грунд с нужната твърдост, спускането на кесона се преустановява,
работната камера се запълва с бетон. Д е м он ти ра т се шлюзовете и въздуховодите и свобод­
ните канали също се запълват с бетон. Така се получава монолитно съоръжение.
При прокопаването на тунели работата по кесонен метод започва, когато тунелът пре­
сече силно оводнен грунт. Изгребването на грунта при строежа на тунели се извършва с по­
мощ та на тунелен щ ит. В неговата предна част се извършва по-н ата тъ ш ното прокопаване
на тунела, а в задната чрез специално съоръжение (еректор) се по став ят чугунени тръби или
железобетонни блокове, укрепващи сте н и те на тунела.
Под високо налягане р а б о т я т и тежководолазите, снабдени със скафандри и индивидуал­
ни изолирани дихателни апарати. Налягането в скафандъра трябва да бъде равно на налягане­
т о на стълба вода о т м я с то то на водолаза до повърхността и се осигурява чрез подаване на
сгъстен въздух о т водолазни помпи.
В условията на повишено атмосферно налягане р а б о тя т медицинските екипи при лече­
нието на кесонната болест, ка кто и медицинските екипи, извършващи операции в специални
барооперационни камери. Повишеното налягане в барооперационната осигурява възможност
под същото налягане да се подава кислород на пациента. Подаването на кислород под наляга­
не увеличава количеството на разтворения кислород в кръвната плазма, т е ч н о с т и т е и т ъ ­
каните в организма и значително разширява възможностите за хирургична намеса на жизне­
но важни органи, ка кт о и лечението на заболявания, свързани с кислородна недостатъчност
(белодробна недостатъчност, мозъчен о то к, нарушения на перифернрто кръвоснабдяване и
др.). Това е ефективен метод при лечението на заболявания, причинени о т анаеробни микро­
организми (газова гангрена), при отравяне с СО, при паралитичен илеус и др.
О бщ ото бреме, прекарано под влиянието на повишено атмосферно налягане се дели на
т р и периода:
• период на повишаване на налягането (компресия);
• период на на работа в условията на повишено налягане и
• период на намаляване на налягането - декомпресия.
Рискът за здравето на раб отещ ите в условията на повишено атмосферно налягане е
висок, свързан с опасности, породени о т специфичните особености при работа и включва:
1. Токсичното действие на газовете кислород, азот, въглероден оксид и въглероден ди-
------------------------------------------------------------------------------- -—----------------------------- TpygoBa медицина

2. Баротрабма (увреждане на membrana tympani и въ треш ното ухо) - компресионна и

декомпресионна;
3. Кесонна болест.
При оценката на риска на условията на труд трябва да се и м а т предвид още високо-
и н тензи вн ия т шум при работа, ко й то достига до 125-130 dB/А и опасността о т пожар в
б огатата на кислород среда.
През периода на повишаване на налягането на първо място трябва да се има предвид
опасността о т баротравма. Известно е, че membrana tympani е много чувствителна към
промени в налягането и най-малкото нарушение на равновесието между външното налягане
и налягането в Евстахиевата тръба предизвиква понижаване на слуха и се възприема първо­
начално ка то слухов дискомфорт, ко й то прераства в силна болка поради значителната ин-
вагинация на мембраната. Ако повишаването на налягането не бъде прекратено е възможно
membrana tympani да се разкъса, при което се уврежда средното ухо, а впоследствие и вътреш­
но то ухо. Тъй ка то баротравма настъпва в началото на компресията, т о повишаването на
налягането до 1 ATI трябва да се извършва много по-бавно. Ако вентилирането на средното
ухо не е затруднено и налягането се повишава бавно не се наблюдават никакви неприятни'
усещания. О т това следва, че лица с патологични процеси, затрудняващи дишането и о тв а ­
рянето на Евстахиевите тръби (тумори, полипи в носа, аденоиди, хипертрофия на долните
носни ходове, атрофичен катар на лигавицата на носа и др.) не бива да се допускат до работа
при повишенопчалягане. К а то се има предвид, че непроходимостта на Евстахиевите тръби
може да се дължи на възпаление на лигавицата на носоглътката, т о е необходимо това да се
проверява ежедневно преди спускането на работниците в кесона.
Пребиваването в зоната с повишено налягане обикновено не се съпровожда с неприятни
усещания и големи физиологични промени. Но същевременно в организма настъпват измене­
ния, ко и то по-късно м огат да причинят кесонна болест. Освен това следва да се им ат пред­
вид т о кс и ч н и т е еф екти на газовете.
С повишено атмосферно налягане е свързана и водолазната дейност. Световният рекорд
по дълбочинно спускане е 282 м и принадлежи на американеца Дж. Баудън. П остигнат е през
1994 г. в Мексико. Две години по-късно този рекорд е повторен и о т африканеца Н. Гоумс. По­
настоящем за дишане водолазите използват не въздух под налягане, а специална газова смес -
нитрокс.
Н итрокс е стандартна газова смес, обогатена с кислород, състои се о т азот - NITRogen
и кислород - ОХудеп, о т къ д е то идва наименованието.
Основно нитрокс се използва о т леководолазите с цел да намали съдържанието на азота
в газовата смес, ко е то се постига чрез увеличаване на кислорода. Ползата о т използването
на нитрокс не идва толкова о т увеличения процент кислород, колкото опт намаленото коли­
чество на азота. Вдишването на по-малко азот означава по-малко абсорбиран азот по време
на гмуркане и възможност за оставане по-дълго на дадена дълбочина.Това намалява риска о т
кесонна болест и позволява удължаване времето на гмуркане без повишаване на нуждата о т
спиране за декомпресия.
Единствената реална причина някой да използва нитрокс за гмуркане с отворена система
на дишане, е ако иска да увеличи времето си на дъното на дълбочина о т 18 до 25 м. На прак­
ти ка в редки случаи водолазите о ста в а т на дълбочина 18 м повече о т час и половина. За по-
дълбоки гмуркания, ни тр о ксъ т не е подходящ. Ако пр оце нтъ т на кислорода е в граници > 40%,
т о нитроксъ т може да бъде използван ка то декомпресационен газ, ко е то е по-безопасно, тъй
ка то т о й елиминира азота по-бързо.
И стинските проблеми с нитрокса м огат да бъдат разделени на т р и области: кислородна
токсичност, повишено парциално налягане, токсичност на С02.
С им птом ите на кислородната токсичност зависят о т дозата и времето - колкото по-
голямо е парциалното налягане на кислорода и по-продължително времето, толкова по-голям
е рискът за появяване на обичайните или дори на по-сериозни симптоми.
Кислородът е белодробно съдоразширяващо средство и периферно съдосвиващо сред­
ство. Нормално това осигурява добър трансфер на газа о т белите дробове по кръвоносните
съдове и същевременно спира ненужната доставка към други тъкани, ко и т о веч$ им ат дос­
та тъ ч н о 0 2.
171
ХИГИЕНА

При по-Високо парциално налягане обаче, кръвоносните съдове в белите дробове се о тва ­
р я т повече о т нормалното, налягането на т е ч н о с т т а се увеличава, получава се възпаление,
в алвеолите се натрупва те ч н о с т и мембраните се уплътняват. Белодробната токсичност
значително забавя газовия обмен. В периферните тъкани високото парциално налягане започ­
ва да свива кръвоносните съдове.
Оценката за поносимостта към повишеното парциално налягане на кислорода варира и
с времето се променя. Днес се препоръчва максимум за Р02 о т 1,6 bar за не повече о т 45 ми­
нути, но все по-голям брой хора поддържат парциално налягане на кислорода о т 1,4 bar. Това
означава, че съдържанието на кислород в нитроксовата смес е това, което определя макси­
малната дълбочина. Нитрокс I може да бъде използван само за дълбочина до 40 м, а нитрокс
II - за дълбочина до 34 м.
Проблемът с кислородната токсичност е добре познат, ка кто и този с декомпресаци-
онната болест, но т о ч н и я т механизъм не е известен. Счита се, че РОг и времето не са един­
ствен ите фактори, причиняващи кислородна токсичност, тъй ка то увеличеното количество
въглероден окис също може да играе роля.
Кесонната болест, наричана още декомпресионна болест възниква при рязка декомпре­
сия у водолази. Това е газова емболия, която се проявява при бързо преминаване о т високо към
по-ниско атмосферно налягане след работа в кесон и след водолазна работа.
При нормално атмосферно налягане кислородът и и не р тн и те газове (азот и хелий) се раз­
т в а р я т в кръйпа. При повишаване на налягането газовете о т см е стта за дишане се разтва­
р я т в кръвта на белодробните капиляри до изравняване на напрежението им в напускащата
белия дроб артериална кръв с парциалното им налягане в см естта за дишане. Равновесието
настъпва много бързо. Когато б огатата главно на азот кръв достигне други тъкани, а зотъ т
и другите газове чрез дифузия преминават в тя х и така до пълно равновесие, което настъпва
4 часа след началото на компресията, ка то 50% се достига още през първия час.
Декомпресията нарушава равновесието на разтворените газове. Започва процес на де-
сатурация. К ато се има предвид, че насищането на тъ ка н и те протича часове, не може да
се очаква, че тъ ка н и те ще се освободят о т газовете за няколко минути. Извеждането на
разтворения азот се осъществява чрез кръвта и се извършва относително по-бързо само о т
обилно кръвоснабдени тъкани. Освободеният кислород се абсорбира о т е р и тр о ц и ти те , но
инертните газове (най-вече а зо тъ т) при бърза декомпресия оформят мехурчета в капилярни­
т е просвети. Те причиняват механично разпенване с блокиране на капилярния т о к, исхемични
увреждания в мозъка, болезнени мускулни контракции и затруднения в дишането. Най-често
кесонната болест се проявява с много силни ставни болки, засягайки една или няколко стави.
Понякога предвестник е сърбеж по кожата, а често това е единствената проява на болест­
та. При емболия на съдове в гръбначния мозък може да настъпи паралич на долните крайници.
Газовата емболия може да засегне вътреш ното ухо, белия дроб, т ъ н к и т е черва, очите и др.
органи. Ако запушването засяга по-голям съд и е в мозъка или в сърцето, може да настъпи вне­
запна смърт. Предотвратява се основно чрез бавно намаляване на налягането (декомпресия)
при изваждане на кесона или водолаза. Процесът на десатурация на организма не съвпада с
края на декомпресията, а продължава още известно време. Следователно о т условията, в
които пребивава човек зависи дали процесът на десатурация на организм!а ще завърши за него
благополучно или не.
За лечение на кесонната болест се използват специални камери. Извършва се в специали­
зирани отделения за хипербарна оксигенация. Работещ ите в условията на повишено налягане
трябва да се добре обучени. Задължително се провежда и нструктаж , а спазването на прави­
лата за безопасност при декомпресия се контролира строго.
Не се допуска съкращаване на времето за декомпресия. Тялото и крайниците на работе­
щ ите по време на декомпресия не трябва да са в сгънато състояние. Това увеличава риска о т
кесонна болест. Не трябва да се взема горещ душ след декомпресия в течение на б часа. Не е
желателно да се приема аспирин, високата температура и простудните заболявания също
увеличават риска о т кесонна болест.1 2
7

172
 Трудова медицина

3.1.6. Радиочестотни ел ектро м агни тни полета (радиовълни)

Радиовълните са електромагнитни колебания с ч е сто та о т 1 kHz до над 300 GHz (гига-
херца) и заемат наО-дълговълновата част на електромагнитния спектър до пограничната об­
ласт с инфрачервените лъчи. Конфигурацията на рад иочестотното поле в пр о стр а н ство то
е в зависимост о т разстоянието о т източника му. Разграничават се т р и зони:
• близка (зона на индукцията) - с радиус о т източника до разстояние много по-малко о т
1/6 о т дължината на вълната;
• междинна (зона на интерференцията) - между близката и далечната;
• далечна (вълнова зона) - с радиус поне 10 пъти по-голям о т 1/6 о т дължината на вълната.
В зоната на индукция ЕМП още не е сформирано, двете съставки на полето не съвпадат
по фази и не са в точно определено количествено съотношение. Това налага при оценката на
и нте н зи те та на полето да се определят с т о й н о с т и те на електрическата и на м агнитната
съставки поотделно. В зоната на интерференция има ка кт о несформирано поле, така и сфор­
мирани електромагнитни вълни. Във вълновата зона полето вече е сформирано и се разпрос­
транява ка то бягаща вълна. г
Практически при работа с източници на радиовълни работниците винаги са в близката
или междинната зона. При обслужване на източници на СВЧ полета (т.н . микровълни) работ­
ните места са в далечната (вълновата) зона.
Основнит^ характеристики на радиочестотното ЕМП са:
1. Ч е с то т а - отразява броя на пълните колебания за единица време; измерва се в Hz, респ.
kHz, MHz и GHz.
2. Дължина на вълната - разстоянието между две най-близки то ч ки о т вълната, ко и то
им ат еднакви фази на тр е пте н е ; измерва се в т , cm и т т .
3. И н т е н з и т е т - при сравнително по-ниските ч е с т о т и се определя поотделно напрег­
н а т о с т т а на електрическото поле във волт/м етър (V/m) и на м а гн и тн о то поле в ампер/
метър (А /т ).
4. Енергия - за свръхвисокочестотните вълни се измерва пл ъ тн о стта на енергийния по­
т о к (ПЕП), т.е. падащата енергия за единица време върху единица площ (във W /m 2, mW/m2
или pW /m2).
За целите на медицината и биологията се използува класификацията, която е представе­
на в табл. 21.

Табл. 21 Класификация на радиовълните, използувана в медицината

г/

Диапазон Честота Вълни Дължина на вълната

свръхниски честоти(СНЧ) под 1 kHz СВръхдълги над 30000 кт
ниски честоти (НЧ) 1-100 kHz СВръхдълги 3-300 к т
Високи честоти (ВЧ) 100 kHz - 30 MHz Дълги 1-3 кт
Средни 100-1000 т
Къси 10-100 т
ултраВисоки честоти (УВЧ) 30-300 MHz Ултракъси 1-10 т
^-

свръхвисоки честоти (СВЧ) 300 MHz - 300 GHz ДециметроВи 1 т - 10 cm

Сантиметрови 1 cm - 10 cm
Милиметрови 1 mm - 10 mm

Основни източници на радиовълни

Радиовълните най-широко се използуват в различни отрасли на промишлеността, транс­
порта, комуникациите', науката и медицината. Способността на ЕМП бързо да нагрява ма­
териалите се използва за термична обработка на метали (прецизно леене, обемно нагряване,
повърхностна обработка), на полупроводници и диелектрици. Термичното действие на ЕМП
върху м еталите се обуславя о т вихровите токове, к о и то се индуцират в дадената среда о т
м агнитната съставка на ЕМП.1 3
7

173
ХИГИЕНА

Високочестотните установки за индукционно нагряване се използват в металургията, ме­

талообработването, машиностроенето, в производството на електронни елементи и др.
Излъчващите елементи на такъв вид установки са колебателните контури, съгласуващите
трансформатори, фидерните линии (при неефективно екраниране) и раб отни те индуктори.
За нагряване на диелектрици се използва енергията на електрическата съставка на ЕМП.
ВЧ генератори са прилагат за сушене на дървесина, прежда и други материали, за слепване на
пластмаси, пресоване на синтетични прахове, вулканизация на каучук и др. При тези установ­
ки най-голямо е излъчването о т работния кондензатор.
Радиовълните намират най-широко приложение за радиовръзка, телевизия, радионави­
гация и локация, за телефонни връзки (мобифони, GSM), връзка с И н те р н е т (радиомодеми) и
др. Освен чрез стационарни радиостанции, радиовръзки се осъществяват и о т транспортни
средства (воден, въздушен, железопътен и автомобилен транспорт). На кораби и самолети е
монтирана и радиолокационна апаратура. При ефективно екраниране на предавателя, фидер­
ните линии и ан те нни те превключватели, хигиенни проблеми не възникват. Ако има дефекти
в екранировката е възможно облъчване не само на операторите, но и на непряко заангажира­
ния персонал.
Радиочестотни ЕМП се използуват и за йонизиране на газове, за получаване на плазма, за
дефектоскопия и др. Интензивни ЕМП се излъчват о т лазерните установки в някои работни
участъци на радиоелектронната промишленост. СВЧ енергията намира приложение 6 п ти -
цеобработва^ата, бирената, млечната, месната и рибната промишленост за затопляне,
сублимационно сушене, дефростиране, стерилизиране и пастьоризиране на продуктите. Съ­
щ ата енергия се използва и в микровълновите печки в бита. При несъвършена конструкция
или недостатъчно уплътняване на раб отните камери и вълноводите е възможна утечка на
СВЧ енергия.
С войството на ЕМП да нагрява тъ кан и те се използува във физиотерапевтичната прак­
тика. Прилагат се различни методи и че сто ти : диатермия, дарсонвализация, индуктотер-
мия, УВЧ терапия, микровълнова терапия и др.

Биологично действие. Клинични прояви

Характерът и изразеността на биологичните ефекти при въздействие с радиочестотни
ЕМП се определя о т следните основни фактори:
1) Дължина на вълната,-респ. че сто та на излъчването;
2) И н те н з и т е т на ЕМП;
3) Характер на полето - синусоидално, импулсно, модулирано и др.;
4) Поляризация на вълната;
5) Режим на облъчване - непрекъснат или с паузи;
6) Начин на облъчване - локално, общо;
7) Продължителност на облъчване;
8) Разположение на човека спрямо ве кто р и те на ЕМП;
9) Наличие на фактори на средата, ко и то м огат да модифицират (потенцират или о тс­
лабят) д ействието на радиовълните.
Установено, че при равни други условия СВЧ ЕМП са с най-изразена биологична активност,
следвано о т УВЧ и ВЧ полета, т.е. биологичният ефект е в права зависимост о т че сто та та .
При голям и н т е н з и т е т радиовълните им ат изразено термично действие, което се про­
явява в интегрално повишение на тем пературата на т я л о то или на отделни негови части.
При по-слабо въздействие на полето са възможни само микротермични ефекти поради неед­
нородното нагряване на м икроструктури те на хетерогенните биологични тъкани. Богати­
я т феноменологичен материал свидетелствува за изразени промени в организма на човека и
на експериментални ж ивотни при интензивности далеч под прага на терм ичн ото действие.
Именно нетерм ичното действие на радиовълните е изходната позиция за нормирането им.
Счита се, че главната «мишена» при въздействие с радиовълни е мозъкът, респ. нервна­
т а система - възникват фазови обратими промени в биоелектричната а кти в н о ст на главния
мозък, в условнорефлекторната дейност, в някои биохимични реакции, осигуряващи протича­
нето на нервните процеси.1 4
7

174
 Трудова медицина

О с тр о то действие на радиовълните е възможно само при аварийни ситуации или грубо

нарушаване на правилата за безопасна работа. Проявява се с адинамия, чувство на тревога,
изразени вегетативни и съдови нарушения, диенцеф.ални кризи, пристъпи на пароксизмална
тахикардия, кръвотечения о т носа, левкоцитоза. Описани са случаи на ката ракта на очите и
стерилизация.
Хроничното действие на радиовълните се проявява предимно с функционални изменения
на централната нервна система (особено на ве ге та ти в н и те й отдели) и на сърдечно-съдова­
т а система. Тези прояви м огат с известна условност да се обединят в т р и основни синдроми:
астеничен, астеновегетативен и хипоталамичен (диенцефален).
Астеничният синдром е началният. Наблюдава се след трудов стаж 3-5 години. Изразява
се с редица субективни оплаквания: главоболие, световъртеж, отпадналост, раздразнител­
ност, намалена работоспособност, обща слабост, разстройство на съня и менструационния
цикъл, снижена полова потенция и др. В егетативните промени са нерязко изразени с преобла­
даваща ваготонична насоченост на реакциите, артериална хипотония и брадикардия. Синд­
ромът протича благоприятно, работоспособността не намалява чувствително.
С продължаването на раб отата в среда с радиовълни (5-10 годишна експозиция) астения-
т а нараства, присъединяват се и сърдечно-съдови нарушения. Оформя се астеновегетативен
синдром с вегетативно-съдова дисфункция (невроциркулаторна дистония). Последната може
да е о т хипофензивен или хипертензивен т и п в зависимост о т изходното функционално със­
тояние. Съдобият тонус е повишен, наблюдават се функционални ангиоспастични промени,
регистрираф се абнормни осцилографски, реографски, реоенцефалографски и ЕКГ криви.
При нарастване на патологичните явления (продължаване на раб отата с интензивни
ЕМП) възниква вегетативно-съдова форма на хипоталамичен синдром. Проявява се с диенце-
фални кризи, изразена възбуда, тремор, рязко главоболие, стягащи болки в сърдечната област,
хиперхидроза, акроцианоза, субфебрилна температура. Артериалното кръвно налягане е зна­
чително увеличено, особено диастолното. Електрокардиографските промени се задълбоча­
ват, възможни са проводни нарушения, камерна екстрасистолия и др. Промените обикновено
са обратими. В напреднали стадии на заболяването се развива клиничната картина на исхе-
мичната болест на сърцето и на хипертонична болест. Работоспособността на болните е
трайно и значително нарушена.
Характерно за параклиничните промени е тяхн а та нестабилност и фазовият им харак­
тер. Преобладава тенденцията към цитопении - левкопения, тромбоцитопения, относител­
на лимфоцитоза, ретикулоцитоза. Често се определя умерена диспротеинемия с увеличен
относителен дял на глобулините, поради което албумино-глобулиновият коефициент нама­
лява. Променя се и количеството на м едиаторите: хистаминът в кръвта се увеличава, съ­
държанието на ацетилхолин се променя в по-малка степен, но холинестеразната акти вн о ст
съществено намалява. Възможни са още ендокринни смущения, овариална хипофункция, импо­
тентно ст.
При хронично облъчване със СВЧ радиовълни е възможно възникване на катаракта. Пос­
ледните изследвания в тази насока показват, че това е възможно само при действието на
радиовълни с ч е с то та о т 1,5 до 10 GHz. При ч е с то ти около 35 GHz м огат да се наблюдават
ке р а ти ти и увреждания на стр о м а та на роговицата.
Някои автори предлагат да бъде обособена самостоятелна нозологична единица «ради­
очестотна болест». Това предложение не се подкрепя о т м нозинството о т учените главно
поради неспецифичния характер на промените, предизвикани о т радиовълните. У нас за про­
фесионално обусловени при действие на микровълнови лъчения се с ч и т а т само катаракта, за-
болявания на р е ти н а та и зрителния нерв, ко и то са включени в «Списъка на професионалните
болести».
Разбира се полиетиологичността на тези заболявания налага о т ч и т а н е т о на наследстве­
на предразположеност, конституция, възраст, предхождащи заболявания, експозиция и интен­
зивност на въздействието и др. Задължително е и достоверното изключване на ролята на
други (професионални и непрофесионални) рискови фактори.1 5
7

175
ХИГИЕНА -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Профилактика на уврежданията
За недопускане на увреждания на здравето на работещ ите се прилага система о т мерки
о т различно естество: планировъчни, организационни, технически, конструктивни, техноло­
гични, медико-биологични и др.
Първостепенно значение има хигиенното нормиране. Съгласно Наредба № 7 о т 1999 г. на
работните места при работа в условия на електромагнитни лъчеция о т радиочестотния и
микровълновия обхват се спазват установените норми съгласно БДС 14525-90 и БДС 17137-90.
При работа с нискочестотни електромагнитни полета се изисква максимално допусти­
мата стой ност на и н те н зи те та на електрическото поле да не превишава следните стойнос­
т и (табл. 22):

Табл. 22 Хигиенни норми за НЧ ЕМП

Честота Emax
0 до 100 Hz 25 kV/m
100 Hz go 4 kHz 2,5.106 /f (Hz) V/m
4 kHz go 60 kHz 625 V/m

Максима/р-юдопустимата сто й н о ст на пл ъ тността на потока на м агни тн ото поле

трябва да отговаря на следната зависимост: Втах = 60/f [тТ ], където f е ч е с т о т а т а 6 Hz.
За високочестотния и ултрависокочестотния диапазон се регламентират максимално
допустимите енергийни параметри и и н те н зи те ти поотделно за електрическото и магнит­
н о то поле (табл. 23).

Табл. 23 ПДН за облъчване с ВЧ и УВЧ 6 производствени условия

Честотен Максимално допустими Максимално допустими

обхват B MHz енергийни параметри (W) интензитети (Е и Н)
ел.поле WE магн. поле Wu ел. поле Е магн. поле Н
т т (V/m) (А/т)
0,06-3 20000 -* 500 -

3-30 3200 - 200 -

, 30-300 800* - 60 -

* за въртящи се и сканиращи антени се допуска до 10 пъти по-висока стойност на W_.

При наличие на СВЧ радиовълни максимално допустимата плътност на енергийния по то к

(ПЕП) не трябва да надвишава 1000 pW/cm2. Тази сто й но ст се намалява 10 пъти, ако в работ­
ната среда има йонизиращи лъчения или тем пературата на въздуха е над 28 °С.
Максимално допустим ото енергийно натоварване на организма (Ен) за една работна смя­
на е до 200 pW.h/cm2. При облъчване с въртящи се и сканиращи антени се допуска до 10 пъти
по-висока сто й н о ст на Ен. Д опустим ата експозиция се определя по формулата Ен = ПЕП.Т,
където Т е времето в часове. Например, ако на р аб отно то място са измерени стойности на
ПЕП 50 pW.h/cm2, максимално допустим ото време на работа е 200:50= 4 h.
Профилактиката при работа с източници на радиовълни се основава на принципите:
намаляване на и н те н зи те та и експозицията, защита чрез разстояние и екрани.
Прилаганата мощ ност на източника трябва да е минимална, достатъчна за дадения те х­
нологичен процес. Намаляването на експозицията цели при по-високи величини на РЧ ЕМП да
се намали дозата на облъчване. В норм ативите е предвидена възможност при ремонти на
работещи генератори и в аварийни случаи да се работи при по-висока ПЕП, но за ограничено
време и с използуването на лични защитни средства. Този принцип на защита включва също
различните компенсации и привилегии на работещ ите (намален работен ден, допълнителни
дни отпуска и др.).
 Защ итата чрез разстояние се осъществява чрез създаване на хигиенно-защитни зони око­
ло антенните съоръжения, с прилагане на автом ати и роботи и чрез дистанционно наблюде­
ние и управление на процесите, при ко и то има висок и н т е н з и т е т на ЕМП.
Най-разпространеният м етод за защита е екранирането. То се използува ка кто спрямо
източниците, така и за защита на персонала или непрофесионално облъчваните лица. Прозор­
ч е т а т а за наблюдение на процесите трябва да бъдат екранирани. Използува се калайдисана
метална мрежа с разстояние между ниш ките не повече о т 3 т т . Препоръчва се командните
и индикаторните органи да са изведени пред екрана. Особено внимание изисква заземяването
на екраните. Проводникът трябва да е максимално къс и с по-голямо сечение. В противен слу­
чай самият т о й може да стане източник на ЕМП.
При невъзможност да се намали и н т е н з и т е т ъ т на полето до ПДН, става наложителна
употребата на лични предпазни средства: радиозащитни очила със ситна метална (месинго­
ва) мрежа или о т специално стъкло с пресована мрежа, щ итове и комбинезони с втъкани ме­
тални нишки. У нас е разработен нов т и п радиозащитна тъкан на основата на метализиран
по химически начин полиестерен те ксти л с много добри хигиенни показатели. При локално
облъчване м огат да се използуват ръкавици и престилки о т метализирана тъкан.
Медицинската профилактика, наред с хигиенното нормиране, включва и провеждането
на предварителни и периодични медицински прегледи. Първите се провеждат с цел да се пре­
цени годностпра на лицата, с оглед здравословното им състояние да р а б о т я т определена
професия в сфера с радиовълни.
Медицински противопоказания за постъпване на работа с източници на електромагнит­
ни вълни са:
1) Заболявания на сърдечно-съдовата система (трайна артериална хипертония и хипото-
ния, исхемична болест на сърцето, стенокардия).
2) Всички заболявания на кръвта и вторично малокръвие (хемоглобин, по-нисък о т 14 д%
за мъже и 12 д% за жени).
3) Органични заболявания на централната нервна система, вкл. епилепсия.
4) Изразена вегетативна дисфункция.
5) Изразено астенично състояние.
6) Заболявания на ендокринните жлези с трайно нарушение на функцията им.
7) Изразени неврози (неврастения, хистерия, психастения).
8) Катаракта.
9) Трайни и изразени нарушения в овариално - менструалния цикъл.
10) Психични заболявания.
11) Хронични кожни заболявания.
Чрез периодичните прегледи се осигурява динамично наблюдение върху здравословното
състояние на раб отещ ите в условия с ЕМП. Периодичността им е веднъж на всеки 24 месеца.
В прегледите задължително участвуват терапевт, невролог и офталмолог. В хода на прегле­
д ите се правят следните лабораторни изследвания: задължително определяне на хемоглобин,
еритроц ити, тр о м б о ц и ти и протеинограма; по показания - офталмоскопия, биомикроско-
пия, ЕКГ, осцилография, определяне на електролити в серум.

3.1.7 Постоянни и променливи м агни тн и полета

Обща ха р а кте р и сти ка
М агни тното поле (МП) е форма на съществуване на м атерията, силово поле, чрез което
се осъществява взаимодействието между движещи се електрически заряди или токове. МП е
съставка на ЕМП. При промяна на величината му във времето винаги възниква и електрическо
поле. Самостоятелното му съществуване е възможно, само ако величината му е постоянна
по време. Постоянно магнитно поле (ПМП) се създава о т постоянен т о к (равномерно движе­
щи се заряди) или о т вещества със свойства на постоянни магнити.
Основните характеристики на м а гн и тн о то поле са:
1. Н а прегнатост - т я не зависи о т свойствата на средата, а се определя о т силата на
тока и формата на проводника. Мерната й единица по систем ата SI е ампер/метър (А /т ). 1 7
ХИГИЕНА

Извънсистемна единица, която се среща 8 по-старата литература, е оерщед (Ое) - 1 Ое =

79,58 А /т .
2. Индукция - векторна величина, която зависи о т свойствата на средата. Посоката на
вектора на м агнитната индукция съвпада с посоката на м а гни тн ото поле. Измерва се в тес­
ла (Т), по-cmapa мерна единица е гаус (G) - 1 G = 0,0001 Т; 1 Т = 10000 G.
3. П о то к - физична величина, числено равна на произведението на величините на магнит­
ната индукция и площта, перпендикулярна на вектора-на индукцията. Определя се в единици
вебер (Wb) - 1 W b/m 2= 1 Т.

Основни източници
Постоянното магнитно поле е по-изразен фактор на работната среда при изработката
на магнити, при контрол на качеството и монтаж на магнитни системи о т отделни магни­
т и , монтаж на устройства с магнитни детайли (генератори и двигатели с постоянен то к,
измерителни прибори и др.).
Електромагнитите им ат най-разнообразно приложение: в устройства за намагнитва­
не (при изготвяне на постоянни магнити), за закрепване на детайли в металообработката,
в подемни кранове, магнитни сепаратори, устройства за фокусиране на електронния лъч,
установки за ядрен магнитен (ЯМР) и електронен парамагнитен резонанс (ЕПР) и др. Магни-
тохидродинамичният ефект при взаимодействието на движещи се заряди с МП се използува
за получаване на електроенергия - магнитохидродинамични генератори със свръхпроводящи
криогенни електромагнити.
Източници на МП в производствени условия са и елекгпролизните вани, шинопроводите
и другите електротехнически устройства, по които протича постоянен т о к . Нискочестот-
ни МП се използуват в магнитоимпулсни и електрохидравлични установки.
МП намира приложение и в лечебната практика. Е стествените магнити се използуват
сравнително рядко. Изкуствените МП се генерират о т соленоиди с различна форма, които
се захранват със синусоидален т о к с че сто та 50, 100 или 5000 Hz. Такива са напр. апаратът
Biopuls (Германия), произвежданият у нас апарат Магнит-Н-80, а п арати те Полюс-1, Альфа-
пульсар, МАГ-30 и др.

Биологично действие
Биологичните ефекти на МП се определят преди всичко о т : а) вида на полето - посто­
янно, синусоидално, пулсиращо или импулсно; б) величината на м агнитната индукция, респ. на
напрегнатостта на полето; в) градиента на полето, респ. степен на неговата нееднород­
ност; г) продължителността на въздействието; д) режима на облъчване - непрекъснат или
с паузи.
Първите промени, ко и то предхождат всякакви други реакции на организма, са изменени­
ята на биоелектричната а кти в н о ст на мозъка. В началните етапи на въздействие превали-
р а т възбудните процеси. П о-нататъ ш ното въздействие с ПМП води до забавяне на електри­
ческите ритм и с увеличаване в ЕЕГ на междинните амплитуди и на бавните вълни.
Субективните оплаквания при интензивно въздействие с МП най-често са: главоболие,
периодически световъртеж, шум в уш ите, повишена раздразнителност, чувство на безпо­
койство и тревога.
Под влияние на ПМП в организма на работещ ите се наблюдават вегетативно-съдови
промени, ко и то се характеризират най-вече с явления на вазодилатация. Разстройствата в
различните участъци на съдовата система не настъпват едновременно. Отначало т е обхва­
щ а т артер ии те и артериалната част на капилярната мрежа, а след това се разпространя­
в а т във венозните отдели на капилярите и вените. У част о т лицата, хронично пребивава­
щи в среда с МП има склонност към артериална хипертензия.
Промените в дейността на сърдечно-съдовата система, в морфологичния състав на
кръвта и обмяната на вещ ествата обикновено са преходни, обратими и о т функционален
характер. Измененията в другите органи и системи по своя характер не се различават о т
тези, предизвикани о т рад иочестотните ЕМП.1 8
7

178
 Трудова медицина

Профилактика
Н ормативите за м агнитната съставка на ЕМП са отразени по-горе (вж. Радиочестот­
ни електромагнитни полета). У нас при производствени процеси и р а б о тн о то оборудване,
ко и то са източник на постоянно магнитно поле, се регламентира м агнитната индукция на
р аб отно то място до 60 т Т (еквивалентно на 600 Gs) за работна смяна. Максималната стой ­
ност на п л ъ тн о стта на потока на м агни тното поле не трябва да превишава 2 Т независимо
о т времето на облъчване
В нашето законодателство не са регламентирани противопоказания за работа с пос­
тоянни магнитни полета и периодични прегледи на такива категории работещи. Пред вид
сходството по физична природа и биологично действие, считаме, че регламентираното за
радиовълните следва да се отнася и за м агни тн ото поле.

3.1.8. С татично електричество

Обща характеристика
С т а т и ч н о т о електричество е съвкупност о т явления, свързани с възникване на елек­
трически заряди на повърхността или обема на диелектрици или изолирани проводящи тела.
Статична електризация възниква при съприкосновение на две различни вещества, при което
става преразпределение на електроните или йоните им и се образува двоен електрически
слой с противоположни знаци. В зависимост о т начина и източника на образуване електро­
с т а т и ч н о т о поле може да съществува ка то собствено (поле на неподвижни заряди) или ка то
стационарногелектрическо поле (електрическо поле на постоянния то к).
Основни показатели на е л е ктр о ста ти чн о то поле са неговият и н т е н з и т е т и потенци­
алът на т о ч ко в и те заряди. И н т е н з и т е т е отношение на силата F, с която полето действа
на точков заряд Q, към големината на този заряд: E=F/Q. Мерната единица за и н т е н з и те т е
волт/м етър (V/m), а за потенциал - волт (V).

Основни източници
Е л ектр оста ти чн ото поле на раб отни те места е в резултат на умишлено използване на
някаква електронно-йонна технология или ка то неблагоприятна последица на даден производ­
ствен процес.
В .първия случай се използват възможностите, ко и то предоставя с т а т и ч н о т о електри­
чество за пречистване на газове (в електрофилтри), за електростатична сепарация на руди
и други материали, за ел ектростатично нанасяне на бои, лакове и полимери. Тези технологии
широко се използват в химическата, зърнено-фуражната, хранително-вкусовата и хартиена­
т а промишлености - за гумиране на тъкани, производство на полиетиленови фолия, хартия,
подови настилки на текстилна основа (балатум, линолеум), преработване и производство на
гранулирани материали и прахове и др.
Като нежелана последица ста ти ч н о електричество може да се получи при процесите
триене, разпръскване, раздробяване, смесване, движение на те ч н о сти по тръбопроводи и др.
Генериране на е л е ктр о ста ти ч н и те заряди се наблюдава и при производство, преработване и
съхранение на прахове (насипни материали с големина на частиците о т фин прах до гранули)
и край електроустановки и далекопроводи с високо напрежение на постоянния т о к.
Значителни ел ектростатични полета възникват в те ксти л н а та промишленост при об­
работката на химически влакна с високи диелектрични свойства. А ц е т а т н и т е и си н те ти ч­
ните влакна са хидрофобни, и м ат големи специфични съпротивления и се зареждат 8 проце­
са на производство и преработване - при сноване, предене, изтегляне, усукване, апретурни
операции и др. Край предачни и тъкачни машини се определя с та ти ч н о поле с и н т е н з и те т
до 100 kV/m.
Голям и н т е н з и т е т на е л е ктр о ста ти чн о то поле се регистрира и при обработката на из­
сушена дървесина, която има висока диелектрична проницаемост, вследствие на което лесно
настъпва нейната електризация. Този фактор е характерен и за хартиено-целулозната про­
мишленост, 8 която широко се използват материали с изразени диелектрични свойства - це­
лулоза, колофон, парафин, дървесина и др. При отделните технологични операции се измерват
стойности на полето о т 60 до 150 kV/m.1 9
7

179
ХИГИЕНА

Повишено ниво на ста ти ч н о електричество може да се установи и на раб отни те мес­

та, оборудвани с компютри. За ускоряване на потока о т електрони в кинескопа на видеомо­
нитора служи електрод, на ко й то се подава много висок потенциал. Той става източник на
електростатично поле. При попадането на електронния лъч (сноп) върху луминофорния слой
на екрана също се създават електростатични заряди. Тяхното наличие може да се усети при
докосване на екрана на монитора, ако т о й няма специално а н ти с т а ти ч н о покритие.
Източник на ста ти ч н о електричество са и наелектризираните синтетични материали,
с които изобилствува съвременният работен интериор - мокети, пластмасови покрития,
вкл. и облеклото (бельо и връхни дрехи) и обувките о т синтетични тъкани.

Биологично действие
С та т и ч н о т о електричество може да окаже вредно въздействие върху организма на чо­
века не само при непосредствен к о н т а к т със зарядите, но и поради действието на електрич-
н о то поле, което възниква около заредените повърхности.
Експерименталните изследвания на животни показват, че най-чувствителни към елек­
т р о с т а т и ч н и т е полета са нервната и сърдечно-съдовата системи. Наблюдават се промени в
условно-рефлекторната дейност и електрическата а кти вн ост на кората и дълбоките струк­
тури на мозъка. При продължително въздействие с електростатично поле у ж и в о тн и те се
определя понижена реактивност на вегетативната нервна система с обратим характер.
РаботещЦте продължително време в зона с интензивни електростатични полета се
оплакват о т повишена емоционална възбудимост, раздразнителност, главоболие, бърза умо-
ряемост, отпадналост, нарушения в съня и апетита.
Следва да се отбележи, че ел ектро ста ти чн ите полета са опасност не само за здравето,
но и за живота. Вследствие възпламеняващата способност на е л е ктр о ста ти чн и те разряди,
съществува голяма вероятност о т взривове и пожари - особено при лесно запалими, горими
и взривни материали в к о н т а к т с метални незаземени съоръжения.

Профилактика
Препоръчва се на ра б о тн и те места пределнодопустимата сто й н о ст на електроста­
т и ч н о т о поле да е 60 kV/m за 1 h. Ако к о н т а к т ъ т със с т а ти ч н о електричество е над 1 h,
използва се формулата Е = 60/V t, където Т - време в часове. Например за 4 h се регламентира
и н т е н з и те т Е = 60/2 = 30 kV/m.
Общите, изисквания за защита о т ста ти чн о електричество у нас са регламентирани в
БДС 15969-84Ju в Правилник по безопасността на труда и експлоатацията на електрическите
уредби и съоръжения. Борбата с ел ектро ста ти чн ите полета се осъществява чрез редица
технически, технологични, конструктивни, организационни и др. мероприятия. Най-важните
о т тя х са:
1. Заземяване на електростатично проводимите части на машините, апаратите, тр ъ ­
бопроводите, вентилационните тела, резервоарите и др., при ко и то се генерират електрос­
т а ти ч н и заряди.
2. Използване при някои технологични процеси на неутрализатори на с т а т и ч н о т о елек­
тричество, ко и то йонизират въздуха и по този нач,ин релаксират зарядите.
3. Използване на различни а н ти ста ти чн и добавки, материали и покрития за намаляване
на специфичните обемни и повърхностни съпротивления на материалите до стойности, съ­
о тв е т с т в а щ и на ниска степен на електризиране.
4. Поддържане на висока относителна влажност в раб отната среда - до 65-75%.
5. Намаляване скоростта и турболентността на движение на течно сти в тръбопроводи.
6. Подовете и подовите покрития трябва да са електропроводими;.
7. Използване на предупредителна сигнализация и (или) блокировка при опасност о т елек­
т р о с т а ти ч н и разряди поради голям и н т е н з и т е т на е л е ктр о ста ти ч н о то поле.
8. Използване на средства за индивидуална защита - а н ти с та ти ч н и обувки и др.
За предотвратяване на искри о т ста ти чн о електричество във взривоопасни помеще­
ния и външни уредби при ремъчните предавки трябва да се използват а н ти ста ти ч н и ремъци
или плоски ремъци о т полупроводящ материал при задължително намазване с ан ти стати чн а 1 0
8

180
 Трудова медицина

паста. Забранено е горими те чно сти да се наливат 6 съдове чрез свободно падаща струя.
Правилно е наливаната т е ч н о с т да се стича по сте н и те на резервоара. При работа във взри­
воопасни помещения и среди не се допуска използване на дрехи о т синтетични материали,
върху които м огат да се н а тр уп а т електростатични заряди.

3.1.9. Лазерно лъчение в р а б о тн а та среда

О пти чн и те квантови генератори (лазерите) са продукт на едно о т сравнително но­
ви те направления в науката - квантовата електроника. Наименованието "лазер" е абреви­
атура на английската фраза Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation (усилване на
светлината чрез принудено излъчване). Лазерите са устройства, ко и т о преобразуват различ­
ни видове енергия (светлинна, топлинна, електрична и др.) в кохерентно електромагнитно
лъчене в оптичния диапазон.
И сторията на създаването на лазера започва в началото на 50-те години на миналия век.
Тогава почти едновременно Николай Басов, Александър Прохоров и Charles Townes (лауреати
на Нобелова награда по физика през 1964 г.) създават прибор, к о й т о усилва лъчение о т ми­
кровълновия диапазон в резултат о т процеса на индуцираното излъчване в молекулата на
амоняка.
Бурното развитие на лазерната техника започва през I960 г. Тогава Theodore Maiman за
пръв път получава лазерен ефект на оптична честота с активна среда рубин, a Ali Javan създа­
ва газов лазер.Т1р,ез следващата година Николай Басов предлага полупроводников лазер, ко й то
е създаден о т Robert Hall и W. Dumke през 1962 г. Две години по-късно лазерът започва да се
прилага и в България, отначало за изследователски цели, а впоследствие и за промишлени.

К р а тка х а р а кте р и сти ка на лазерното лъчене

Характерни особености на лазерното лъчене са монохроматичност, кохерентност в
п р о стр а н ство то и времето, разпространение в много тесен сноп и огромна концентрация
на енергия. Лазерът генерира добре насочен, тънък кохерентен сноп с постоянна дължина на
вълната (затова има еднакъв цвят), с постоянна фаза и голяма яркост. Това е основното му
различие о т некохерентните източници, напр. електрическите крушки, ко и т о излъчват въл­
ни в почти целия видим спектър и във всички посоки.
Изключителната концентрация на лазерния п о то к позволява практически паралелно раз­
пространение на излъчваната светлина. Благодарение на това си свойство лъчевият п о то к
може да бъде фокусиран в точка с размери, съизмерими с дължината на вълната на излъчва­
ната о т лазера светлина. В тази точка може да се създаде недостижима с други средства
плътност на енергията.
Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термоди-
намични процеси. В основата на раб отата на лазера е процесът на принудено (индуцирано)
излъчване на фотони о т възбудени квантови частици (атоми, молекули или йони), о т ко и то
се състои а кти вн а та среда.
У с тр о й ств о то на дадена лазерна установка зависи ка кт о о т нейното предназначение,
така и о т режима на работа, диапазона на дължините на вълните и м ощ н остта на генерира­
н о то лъчение. Задължителни елементи на всеки лазер са:
1. Източник на енергия, която ще се преобразува - т .н . напомпващ източник.
2. Активна среда (газова, течна, твърда или полупроводникова), която концентрира в
себе си енергията и я излъчва к а т о лазерно лъчение.
3. Оптичен резонатор за обратна връзка - схематично резонаторът се състои о т две
огледала, между ко и т о е разположена акти вн а та среда; излъчваната вълна се отразява в огле­
далата и се връща в а кти в н а та среда, където отново се усилва и се формира лазерния сноп
(фиг. 24).
В зависимост о т даден признак лазерите м огат да се класифицират ка кт о следва:
1. По активна среда - твърдотелни, газови, течни, полупроводникови.
2. По спектрална област на генериране - инфрачервени (Nd; YAG лазери и лазери с въглеро­
ден оксид и въглероден диоксид), видими (аргонови и хелий-неонови), ултравиолетови (азотни
и ексимерни лазери), рентгенови. 1 8

181
ХИГИЕНА

енергия от Външен източник

фиг. 24

3. По начин на възбуждане - оптично, с електричен разряд.

4. По режим на генериране - с непрекъснато действие, импулсни, импулсно-периодични.
5. По м ощ ност - маломощни (I и II клас), средномощни (III клас), мощни, свръхмощни
(IV клас).

Приложение на лазерите
Постепенно лазерите навлизат в много области на науката, техниката и производство­
то . Лазерното лъчене успешно се прилага за светолокация и свръзки. Приложението на лазери­
т е дава голям икономически ефект при обработката на свръхтвърди материали (диамант,
корунд, рубин, специални сплави и др.). Създадени са и масово се използват лазерни жироскопи.
В метрологията лазерите се използват в направата на изключително точни еталони
за че сто та и време, лазерни теодолити и далекомери, лазерни системи за химически спект
трален анализ (включително и о т разстояние). Лазерите им ат особено голямо приложение
в системите за оптическа връзка и локация във военното дело, с тр о и те л с тв о то , геодезия­
та . Благодарение на т я х се осъществяват измервания на големи разстояния с изключителна
то ч н о ст. Например разстоянието до Луната в даден момент вече е измерено с т о ч н о с т до
сантиметри.
Голямата кохерентност на лазерното лъчение дава възможност да се получат холограми
(стереоскопични снимки). Тясната насоченост на лъчението позволява да се постигне огромна
плътност на енергията чрез фокусиране в изключително малка площ. Това позволява приложе­
нието му за то чно лазерно рязане, пробиване, заваряване и др. манипулации.
Маломощни лазери се използват и за демонстрации, в музеи и изложби (проекция на изо­
бражения), забавления (светлинни ефекти), за учебни ТЦели, в шоу-бизнеса (лазерната арфа на
Жан-Мишел Жар), в устр о й ств а та за четене и запис на информация на дискови носители (CD,
DVD) и в много други области на бита.
Лазерите навлизат все по-широко и в медицината. Много о т технологиите за обработка
на метали успешно се ад апти рат в хирургията - напр. т.н . вариант на точково ко н та ктн о
заваряване се прилага за залепване на ретината, "заваряване" на счупени кости и съединяване
на мускулна тъкан, а лазерният скалпел е аналог на автогенното рязане.
Предимства на лазертерапията са радикалност, стерилност, кр а тко време на манипу­
лацията, по-малки кръвозагуби, по-малко усложнения. Лазерното лъчене намира все по-широко
приложение в урологията, офталмологията, дерматологията, козм етичната хирургия, онко­
логията, стоматологията, лапароскопията и др. В комбинация с микроскоп и телевизионна
камера лазерът е прецизен микрохирургически инструмент, с к о й то може избирателно да се1 2
8

182
 Трудова медицина

повлиява (манипулира) даже клетъчна органела. Като неинвазивен и безболезнен метод лазе­
р и те с успех се прилагат и в рефлексотерапията за стимулиране на акупунтурните точки.
Разработени са и много методи за прецизна лазерна диагностика на заболяванията.
В лазерната терапия се прилагат светлинни потоци с ниска интензивност (до 100 mW/cm2),
което е съпоставимо с и нте н зи те та на слънчевото лъчене на земната повърхност в ясен
слънчев ден. Затова такъв вид лазерно въздействие се нарича нискоинтензивно лазерно лъ­
чене (НИЛЛ), в англоезичната литература - Low Level Laser Therapy (LLLT). Противопоказания
за прилагане на НИЛЛ са понижена съсирваемост на кръвта, сърдечно-съдови заболявания в
стадий на декомпенсация, церебрална склероза с изразено нарушени на мозъчното кръвообра­
щение, изразена дихателна, бъбречна и чернодробна недостатъчност и активна белодробна
туберкулоза.

Биологично действие (еф екти и увреждания)

Биологичните ефекти на лазерното лъчене зависят о т дължината на вълната, продъл­
ж и те л н о стта на импулса, м ощ ността и енергията на лъченето, режима на излъчване (пос­
тоянен или импулсен), вида на облъчване (фокусирано или дифузно), ритъма (еднократно или
фракционирано) и експозицията. Голямо значение им ат още и с т р у кт у р а т а и свойствата
на облъчваните тъкани. При еднаква мощност на лазерното лъчене м огат да възникнат раз­
лични ефекти^в зависимост о т о п ти ч н и те характеристики (наличието на пигмент) и то п -
лопроводимостта на тъ каните, тяхната дебелина, плътност, степен на кръвоснабдяване и
физиологично! състояние. При повлияване на биологични обекти с лазерен сноп се наблюдава
термично, механично, електрическо и фотохимично действие.
Термичният еф ект на лазерното облъчване се характеризира с образуването на голямо
количество топлина в сравнително малък обем. Температурата на облъчения участък може
да се покачи до с т о т и ц и градуси. При по-малки мощности на лъченето настъпва термоде-
натурация на белтъците. Ако се въздейства с мощен импулс, мишената мигновено изгаря и
се изпарява. При това околните тъкани не се увреждат, тъ й к а т о ширината на монохрома-
тичния фокусиран лъчев сноп е само 0.01 т т . Отбелязано е, че тъ каните, съдържащи меланин,
им ат избирателна абсорбция на лазерната енергия и максимално се разрушават. При същата
мощност депигментираните тъкани по чти не се повлияват и позволяват повлияване на по-
дълбоко разположени органи и тъкани.
М еханичният еф ект след лазерно облъчване е резултат о т кинетични и ултразвукови
промени в тъ каните. Вследствие на рязкото нарастване на тем п е р а тур а та в облъчения учас­
т ъ к настъпва изпарение на вещ еството и промяна на обема му, ко е то води до образуването
на своебразна ударна вълна. При преминаване през биологичната среда т я се превръща в акус­
тична, а после и в механична, която предизвиква локалната контузия. По данни о т редица из­
следвания механичната енергия на ултразвуковата вълна може да предизвика не само физични
промени, но и да се трансформира в химична енергия.
При лазерно облъчване се създава електрично поле, ко е то влияе върху стр уктур а та на
молекулите на мембраните, променя пропускливостта им и може да причини дори деструк-
ция. Променят се и електрическите параметри на тъ ка н и те (електропроводимост, диелек­
трична константа и др.), ко е то се свързва със структурни промени в молекулите (дезагрега-
ция и деполимеризация).
ф о то х и м и ч н о то действие на лазерния п о то к се изразява в отслабване на междумолеку-
лярните сили, разкъсване на химичните връзки, образуване на свободни радикали и йонизация
на тъканите.
Следва да се отбележи, че при различни режими на лазерно въздействие се продуцират
не само видими и инфрачервени, но и меки рентгенови и ултравиолетови лъчи. Възможно е
възникването и на свръхвисокочестотно електромагнитно поле. Тези лъчения д ействат като
синергисти и м огат да усилят неблагоприятното влияние на лазерите.
Д ействието на лазерното лъчене, разгледано на тъканно и органно ниво, е най-силно из­
разено върху кож ата и очите. В зависимост о т приложената енергия кож ните увреждания ва­
рират о т слабо изразена възпалителна реакция до разкъсване на кожата. При малка енергия се
наблюдават само единични петехии и депигментация на космите. При по-голям и н т е н з и те т 1 3
8

183
ХИГИЕНА

лазерните лъчи предизвикват кръвоизливи в съединителната тъкан и увреждания на косме-

ни те фоликули, тромбози и изгаряния. Интрадермално се установява ексудатиВна васкуларна
реакция, а хистологично - коагулационна некроза с изразена левкоцитна рекация. Кожните ка­
пиляри им ат изразена лазерчувствителност, което се обяснява с терм ичн ото въздействие
върху е р и т р о ц и ти те и поглъщането на топлината в тях. Облъчване с енергия 200 J води до
обширни изгаряния и телеангиектазии. Прилагането на високоенергийни импулси причинява
т.н . балонен (фотохидравличен) ефект, ко й то се изразява в мигновено подуване на кожата
поради изпаряването на т е ч н о с т и т е с последващото й разкъсване.
Най-чувствителен орган към действието на лазерното лъчене е окото. Това се обуславя
о т специфичната му функция да възприема електромагнитни вълни с дължина на вълната о т
400 до 760 п т ка то видима светлина. Видимите и късовълновите инфрачервени лъчи премина­
в а т през оптичната система на окото с незначителни загуби и се фокусират върху ретината,
където максимално се поглъщат о т пигментния й епител. Особено опасни са пораженията в
областта на f. centralis retinae, което води до значителни и трайни нарушения на централното
зрение. Офталмологично у облъчени с лазер очи се наблюдават точковидни помътнявания вър­
ху роговицата и перикорнеална инекция. Поради изпарение на тъканната те ч н о ст в предната
камера на окото се появяват газови мехурчета, а в стъкловидното тяло - белезникави мътни-
ни. Върху очното дъно се установяват суб- и периретинални хематоми. Непосредствено след
облъчване е възложен о т о к на еклерите. Късите инфрачервени лъчи преминават през корнеята
и лещата без да ги увреждат. Почти цялата енергия има увреждащ ефект върху ретината
(изгаряния, катаракта). Дългите инфрачервени лъчи (над 1400 п т ) м огат да причинят масивна
деструкция на корнеята и изгаряния на прилежащите тъкани. Лазерното лъчене в ултравиоле­
то в а т а област предизвиква прояви, сходни с тези при фотоофталмия.
Един о т най-постоянните елементи на лазерното облъчване е увреждането на кръвонос­
ни те съдове. В зависимост о т приложената доза се наблюдават изменения в диапазона о т
тромбоза до локално разрушаване на съдовата стена с последващи кръвоизливи. Сред кръвни­
т е клетки най-чувствителни към лазерния лъч са е р и тр о ц и ти те .
Интензивното лазерно повлияване в областта на мозъка предизвиква субдурални, субара-
хноидални и интрацеребрални хеморагии и о т о к на мозъчното вещество. При тотално лазерно
облъчване в областта на белите дробове настъпва хиперемия, хеморагии и субплеврално раз­
положени зони с коагулация, ателектаза, емфизематозни промени и некробиотични изменения
на стени те между отделните алвеоли. Облъчването на коремната стена води до субкапсулнй
хематоми. Абдоминалните мускули и перитонеумът видимо и хистологично не се увреждат.
Хеморагии се наблюдават предимно в слезката, по-малко в бъбреците и в черния дроб.
Професионалното облъчване с лазерни лъчи може да предизвика ка кто остри, така и
хронични увреждания. Последните възникват главно под действието на разсеяни и отразени
лъчи. Наблюдават се функционални нарушения в дейността на нервната и сърдечно-съдовата
система под формата на астено-вегетативен синдром. Проявите са предимно главоболие,
повишена уморяемост и трем ор на ръцете, лабилност на пулса и артериалното налягане.

Профилактика
Ефективната профилактика при работа с лазери изисква о т ч и т а н е т о на:
а) класа на лазерната система, ко й то определя степента на професионалния риск;
б) конкретни те условия на експлоатация на лазера - конструктивни особености на ла­
зерното устройство, вид на обработвания материал (мишената), наличие на други вредни
фактори на средата и др.;
в) квалификация на персонала, ко й то обслужва лазерното устройство.
Съвременните стандарти за лазерна безопасност се основават на класификацията на
лазерните устройства по класове опасност. У нас се прилага Наредба № 9 за санитарните
правила при работа с лазери (Държавен вестник, бр. 95 о т 9.12.1986 г.).
Клас I - лазери с най-малка мощност или такива, излъчващи в затворено пространство
(напълно екранирани). Тяхното лъчене дори при пряко попадане в очите не предизвиква уреж­
дания. При наличие на лазер о т по-висок клас в затворено пространство, макар и напълно ек­
раниран, т о й трябва да има блокировка на екрана и табела за забрана на отваряне на екрана1
4
8

184
 Трудова медицина

по Време на работа. За демонстрации, изложби, забавления и за учебни цели м огат да се използ­

в а т само лазери и лазерни системи клас I. В учебните заведения за нуждите на обучението и
демонстрацията на лазерните лъчения се допускат и устройства о т клас II.
Клас II - нискомощни лазери (до 1 mW) и лазери о т видимия диапазон. При директно наб­
людение на лазерния лъч т е не трябва да предизвикват очни увреждания при въздействие
по-малко о т 0,25 s. Насочването на лазерния сноп към очи те на човека трябва да се избягва.
Настройването на лазерите следва да се извършва само с апаратура, а не с пряко наблюдение
на снопа, освен в случаите на прилагането им за холография и интерферометрия.
Клас Ill-а - средномощни устройства, ко и то излъчват в инфрачервената, ултравиолето­
вата или видимата област с максимална мощност 5 т\Л/. Клас Ill-б - с изходяща мощност до
500 mW. Тяхното лъчене може да причини увреждания на о чи те и о т ч а с т и на кожата. Затова
лазерният сноп не трябва да се насочва към очите на човека и се налага използването на спе­
циални защитни очила. Необходимо е още максимално екраниране на пътя на снопа с непропус-
кащи излъчваната дължина на вълната материали.
Задължително следва да се направи екраниране и на отразените лазерни лъчи и да се о т ­
стр а н я т излишните отразяващи предмети и повърхности около т р а с е то на снопа, ка кто и
да се избягва насочването му към такива повърхности. Експлоатацията на лазерното устрой­
ство да се осъществява само о т квалифициран персонал. При работа на лазера трябва да има
предупредителен сигнал (звуков и светлинен). Лазери о т клас Ш-б м огат да се използват само
6 контролирана зона - 6 затворено помещение с екранирани или непропускащи лъчението
прозорци.
Клас IV - лазери с голяма мощност (над 500 mW). Тяхното действие е с най-висок профе­
сионален риск за сериозни кожни и очни увреждания. Това налага да се екранира напълно трасе­
т о на лазерния сноп освен когато технологичният процес не позволява това. В такъв случай
е наложително да се осигурят условия на работа, при ко и т о п л ъ тн о стта на м ощ ността и
пл ъ тността на енергията са под ПДН. Ползуването на защитни очила е задължително. Съглас­
но нашата наредба за безопасна работа с такъв клас лазери се изисква още:
• да се ползуват екрани за лазерния сноп о т непропускащ с ъ о тв е тн а та дължина на вълна­
т а материал, отслабители, поглътители и филтри на изходния о тв о р на лазера за намалява­
не м ощ ността и енергията, където не се изисква пълната излъчвана мощност и енергия;
• да се о т с т р а н я т всички отразяващи предмети и повърхности по тр а се то на снопа;
• да се използуват тъмни, абсорбиращи, дифузни, огнеупорни мишени;
• лазерът да се включва, наблюдава и управлява дистанционно, а операциите да се из­
вършват в о'тделно помещение, само при затворени врати и при тяхна блокировка за време­
т о на излъчване;
• да се осигури звуков сигнал в помещението при включване на лазера и светлинен в по­
мещението и на в р а та та в периода на излъчване на лазера.
При работа с лазери о т клас Ill-б и клас IV се изисква оцветяването на раб отните поме­
щения да бъде съобразено с дължините на вълните на излъчваното лъчение в тях, ка то ги пог­
лъща и не позволява огледални отражения. Повърхностите трябва да са матови с по-тъмни
цветове. Необходимо е о п ти ч н и те системи (лещи, поизми и др.) да и м ат бленди.
В условия на недостатъчна,осветеност площта на зеницата се увеличава, пропорционално
нараства и количеството проникваща в о ко то лазерна енергия, което увеличава професионал­
ния риск. Затова в р аб отно то помещение следва да се осигури осветеност минимум 150 lx.
Я ркостта на импулсната стимулираща лампа е изключително голяма. Препоръчва се т я
и самият генератор да бъдат в светонепроницаема камера. Целесъобразно е лазерният лъч
да достига мишената по вълновод (световод) или по оградено с екран пространство. За за­
щ ита на очите се използват специални очила, съобразени със спектралната характеристика
на лъченето.
При опасност о т кожни увреждания се прилагат защитни облекла о т тъмно оцветени
плътни тъкани, ръкавици или щитове. Когато е налична интензивна инфрачервена радиация,
м атериите на облеклото и ръкавиците трябва да са огнеустойчиви - обикновено азбестови.
Експлоатацията на лазери о т клас Ill-б и клас IV се извършва само в контролирана (лазер-
ноопасна) зона. Тя се определя чрез измерване на пл ъ тн о стта на м ощ н остта или пл ъ тността 1 5
8

185
 ХИГИЕНА

на енергията и сравнението им с ПДН. Минималното разстояние за безопасност на очите, ко­

е т о определя контролираната зона, е разстоянието о т източника до точка, на което плът­
н о с тт а на м ощ ността или пл ъ тн о стта на енергията е под пределно допустим ите нива.
В процеса на експлоатация на лазерните установки персоналът може да бъде повлиян
неблагоприятно не само о т пряко, разсеяно или дифузно-отразено лазерно лъчение, но и о т
следните съпътстващи фактори:
1) ултравиолетово лъчене - източник са импулсни лампи или кварцови газоразрядни тръби;
2) инфрачервено лъчене;
В) електромагнитни лъчения о т ВЧ и СВЧ диапазон;
4) яркост на светлината;
5) запрашеност и замърсеност на въздуха о т действието на лазерното лъчене върху ми­
шената и йонизирането на въздуха (образуване на озон, азотни оксиди и други газове).
6) шум (обикновено импулсен) и вибрации.
Това налага за обезопасяване на работната среда да се прилага комплекс о т профилактич­
ни мероприятия. За защита о т токсичните вещества, ко и то се о тд ел я т при обработка на
различни материали с лазерен лъч (при рязане, пробиван'е, спойка, заварка, обработка на биоло­
гични материали и др.), трябва да се осигури подходяща локална и общообменна вентилация.
За ограничаване на професионалния риск о т действието на рад иочестотните електромаг­
нитни полетд, рентгеновото лъчение и импулсния шум (при по-мощни лазерни системи) се
прилагат съ о тв е тн и те профилактични мероприятия.
Медицинската профилактика се изразява в провеждането на предварителни и периодич­
ни медицински прегледи на работещ ите и хигиенно нормиране.
При предварителните прегледи се цели недопускане до работа с лазери на лица, които
им ат следните противопоказания: намаление на зрителната о стр о та , катаракта, кожни за-
болявания (особено малигнени), изразени неврози и вегетативна дисфункция, всички заболява-
ния на кръвта, трайна артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, стенокардия,
ендокринни заболявания, бременност.
Задължителните периодични медицински прегледи на раб отещ ите с оптични квантови
генератори (лазери) се провеждат всеки 12 месеца с участието на те р а п е вт, невролог и оф­
талмолог. В хода на прегледа се прави офталмоскопия и изследване на хемоглобина и левкоци­
т и т е , по показания - и биомикроскопия, ЕКГ, тром боцити и е ри троц и ти .
На раб отни те места е необходимо да се осигурят мощности на лазерно лъчене под пре­
делно допустимите нива (ПДН). Такива са обосновани за лазери с непрекъснато и импулсно
действие, съответно за облъчване на кожата и на очите. Конкретните регламентирани стой­
ности на продължителността на излъчване и на ПДН са отразени в действащ ата у нас Наред­
ба № 8 за хигиенните норми за лазерни лъчения (Държавен вестник, бр. 92 о т 28.11.1986 г.).

3.2. Прахови аерозоли

В своята жизнена и трудова дейност човекът неизбежно е експониран на прахово въз­
действие. Прахът е един о т най-значимите и универсално въздействащи фактори на среда-
, та, ко й то уврежда здравето не само на милиони промишлени и селскостопански работници в
света, но и на голяма част о т населението, живеещо в замърсени райони.
Сборното понятие прах (прахов аерозол) включва разнообразни органични и неорганични
вещества с най-различно по характер и сила увреждащо въздействие, обединени о т общо фи­
зическо свойство - силно раздробени частички, ко и то поради своя малък размер и маса и о т ­
носително голяма повърхност се задържат във въздуха за различно дълъг период о т време.
Прахът във въздуха се отнася к а т о колоидна система, в ко я то раздробените твърди
частички са дисперсната фаза, а въздухът е дисперсната среда и се означава с понятието
прахов аерозол.
Огромен е броят на производствените отрасли, при ко и то човекът е експониран на въз­
действието на праховия фактор. Към т . нар. прашни производства се о тн а с я т о т к р и т и т е
и подземни рудници за рудо- и въгледобив; добиването на изходни суровини и производството
на стро и те л н и те материали - камъни, чакъл, пясък и др.; металургията; машиностроенето; 1 6
8

186
----- —-------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова медицина

текстилна промишленост; стъкларското, порцеланово-фаянсовото, селскостопанското про­

изводство, с т р о и т е л с т в о т о и др.

Класификация на праховете
Според начина на получаване праховете биват първични (дезинтеграционни и конденза­
ционни) и вторични. Дезинтеграционните се получават при механичното раздробяване на
твърди тела, например извършване на пробивни работи, взривяване, изземване на д обитата
маса - при добив на полезни изкопаеми, хидро- и пътно строителство, разрушаване на сгра­
ди, стр о и те л ство и рем онт на пещи, дърводобив и дървообработване. Характерна особе­
ност на дезинтеграционните прахови частички е, че преобладаващата част о т тя х им ат
неправилна форма. Кондензационните аерозоли се образуват при кондензация на парите или
газовете след високи температурни въздействия върху вещества, ко и т о са в твърдо агре­
гатно състояние при обикновена температура - прахообразуващи процеси при то п е н е то на
метали и силикатни минерали при производства ка то металургия, стъкларска и порцеланова
промишленост, електро- и оксижениране и др. Кондензационните аерозоли се отличават ojn
дезинтеграционните по по-малките си размери, по-тесните граници на дисперсност, обикно­
вено им ат правилна сферична форма и и м ат склонност да конфлуират образувайки агломе-
рати о т голям брой частици. Вторични са тези прахове, ко и то на даден етап о т производ­
с т в о т о или в края, при пакетирането, транспортирането и насипването на материалите
се намират ^прахообразно състояние или са седиментирали върху р а б о тн о то оборудване,
пода, прозорците и др., и при работа и при създаване на въздушни течения преминават о т ­
ново във въздуха на работната среда.
Основни параметри на праховите аерозоли, необходими за хигиенната оценка на здрав­
ния риск и за профилактика на неблагоприятните ефекти са: вид на праха; дисперсност и
други физико-химични характеристики на праха; продължителност на експозицията; концен­
трацията му и патогенни свойства.
Вид на праха. По вид прахът се разделя на органичен, неорганичен и смесен.
О рганичните прахове о т своя страна биват природни - растителни (полени, цветен
прашец, семена, памук, лен и др.) и животински (животински пърхот, косми, микроорганизми
и спорите им, микрокърлежи, паразитни елементи отделящи се чрез урината и фекалите на
болни животни-и хора или образуващи се при процесите на разлагане й гниене на органична ма­
терия и др.) и получени в резултат на човешката дейност - синтетични прахове (бои, пласт­
маси, пестициди, фармацевтични препарати, синтетични влакна, перилни прахове и т . н.).
Неорганичните прахове се класифицират като:
• метални (метални окиси и кондензационни аерозоли)
• неметални

минерални соли основи, киселини

* ч
природно минерални изкуствени минерални
* Ч
съдържащи SiO, несъдържащи SiO,

съдържащи свободен Si02 съдържащи свързан Si02

(кристален, аморфен)
Метален прах и метални окиси се образуват в металургията, к а т о кондензационни аеро­
золи при заварки, топене и леене на метали. Към природните минерални прахове спадат скал­
ния, въглищния, рудничния прах, прах о т нерудни минерали и др. Към изкуствените минерални
прахове спадат керамичните влакна, стъклена вата, шлакова вата. Аерозолите на солите,
киселините и основите се образуват при производството на минералните торове, цимент,
кондензационна силициева киселина и др. Праховете, богати на свободен Si02ca кварц, кристо-
балит, тр и д и м и т, а о т с и н т е т и ч н и те - с кристална структура - например коезит и с амор­
фна - аеросил, вулкасил, силикагели и др., причиняващи болестта силикоза. Експозицията на1 7
8

187
прахове, богати на свързан Si02води до развитие на силикатози - азбестоза, талкоза, оливи-
ноза, нефилиноза, апатоза, каолиноза и др., Експозицията на прахове, несъдържащи Si026ogu до
развитие на алуминоза, баритиноза, станоза, берилиоза, манганокониоза, пневмокониоза при
електроженисти и оксиженисти и др. Продължителното вдишване на нефиброгенни прахове
води до получаване на прахова пневмония - ковашки бели дробове и др.
В реални условия най-често се срещат смесените прахове, например: минерално-метален
(смес о т желязо и силиций) - при електрозаварки; органичен и неорганичен - в те ксти л н о то
производство прахът е предимно растителен, но съдържа и примеси о т минерален (почвен)
прах и т . н. Праховите частички м огат да бъдат преносители на микрофлора (напр., зърнени­
я т прах може да съдържа спори на различни гъбички).
Дисперсност. По степен та на дисперсност праховете се разделят на: прах - с големина
на праховите частички над 10 т т (тези частички се утаява т равноускорително в неподвижен
въздух съгласно втори закон на Нютон (G=m.g) и бързо седиментират); облак (микроскопичен
прах) - с големина на праховите частички о т 10 т т до 0,1 т т , ко и то се ута ява т значително
по-бавно с постоянна скорост; дим (ултрамикроскопичен прах) - с големина на праховите
частички под 0,1 т т - в неподвижен въздух т е извършват браунови движения и практически
не се утаяват.
Колкото по-голяма е дисперснбстта на праховия аерозол, толкова по-голяма е неговата
физико-химична а к т и в н о с т (това особено се отнася за степента на адсорбция). Прашин­
к и те и м ат свойството да адсорбират йоните о т въздуха, придобивайки положителен или
отрицателен заряд (прашинките придобиват електрически заряд и при образуването на пра­
ха - при процесите на бурене, дробене и др.). Елекрозаредеността се увеличава с повишаване­
т о на тем пературата и намалява с повишаването на влажността. Елекрозаредеността на
праховете има значение за тяхна та стабилност.
С войството на праховите частички да адсорбират газови молекули о т въздуха води до
образуване на своеобразни защитни ивици около прашинките, което възпрепятства агломе­
рацията и забавя утаяването им. Друго свойство е хигроскопичността на праховите частич­
ки - поглъщайки влагата т е увеличават масата си и по-бързо се утаяват.
Разтворимостта на праховите частички - нейната скорост, ка кто и адсорбционните
свойства са тясно свързани с дисперсността и общата повърхност на праховия аерозол. С
намаляването на размерите на частичките и увеличаването, на повърхността им се ускорява
разтворим остта. Много органични прахове, които механично травм а ти зи р а т и увреждат
лигавицата на горните дихателни пътища, ако бяха разтворими нямаше да им ат такива
ефекти, т.,е. тяхна та неразтворимост е неблагоприятна, но о б р а тн о то напр. е при токсич­
но действащи аерозоли.

Отлагане на праховите частици в дихателната система

О т дисперсността на праха (големината на частиците) зависи дълбочината на проник­
ването в дихателната система и характерът на праховите увреждания.
"Отлагане" е количеството прах, което се утаява в различните области на дихателната
система при вдишване и издишване (изразява се ка то разлика в концентрациите на праха
във вдишания и издишания въздух). "Изчистването" е елиминиране на часгп о т частичките
посредством ресничестия епител, белодробните макрофаги в зависимост о т м я сто то на
отлагането. "Задържането" е натрупаното количество прах в алвеоларната област за опре­
делено време след завършване на първичното бронхиално очистване, или 20 часа след послед­
ната инхалация.
Праховите частички, вдишани с въздуха, м огат да д о стигн ат и да се о тл о ж а т в раз­
лични области на дихателната система в зависимост о т техния аеродинамичен размер, о т
геом етричните размери и формата на дихателните пътища, по ко и то преминават и о т
характеристиката на дишането (през носа, устата , смесено, дълбочина на дишането). Една
голяма част о т тя х се връщ ат обратно с издишания въздух, а друга част се елиминират по­
средством пречиствателните механизми на дихателната система. Значение о т гледна т о ч ­
ка на пневмокониозоопасност и м ат онези о т тях, които са способни да проникнат дълбоко
в белите дробове и да образуват та м трайно депо. Тази фракция о т общия суспендиран във1 8
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова медицина

въздуха на работната среда прах се означава ка то рвспирабилна - това се праховите частич­

ки с големина 0,5-5 ц т .
Първата защитна бариера за праха са горните дихателни пътища - така напр., почти
всички частици с размер над 10 т т се задържат предимно в носната кухина, а при дишане
през у ста та само незначителен процент о т тя х прониква до бронхите о т втори порядък.
В носната кухина основните пречиствателни защитни механизми са носните космици, о т ­
делената о т лигавицата на носната кухина слуз, богата на лизоцим, по която се полепват
прашинките, т р е п т я щ и т е реснички на епитела и носните конхи, създаващи силно нагънатия
релеф на вътреш ната носна повърхност. Тук въздухът се движи кръгово с най-голяма скорост
(120-150 cm/s) и затова първостепенна роля играе инерционното утаяване, наречено импак-
ция. Утаените частички се изнасят със секрети те към фаринкса и се елиминират или чрез
поглъщане, или чрез изхрачване или се изчистват механично (издухване, кихане и др.). При ди­
шане през у с т а та част о т частичките се утаява т главно чрез импакция в устн а та кухина и
фаринкса, и се елиминират чрез поглъщане.
С навлизането през трахеята и бронхите в по-дълбоките части на дихателната систе­
ма, където въздухът се движи с по-малка скорост (в бронхиолите ско р о стта стига до 1 cm/s)
основна роля в утаяването на праха играят седиментацията и дифузията. Колкото е по-малка
скоростта на вдишания въздух и съ ответно по-дълъг пътя му и колкото е no-голяма масата
на частиците, толкова е по-голяма седиментацията йм. Дифузията е о т значение за частици
с диаметър по-малък о т 0,5 т т . Те извършват безпорядъчни (браунови) движения, удрят се в
сте н и те на дихателните пътища и се ута ява т върху тях. Д ихателните пътища до терм и­
налните бройхиоли са по кри ти с ресничест епител и слузни жлези, ч и й то секрет се придвиж­
ва проксимално о т ресничестия епител. Това е ефикасно средство за елиминиране на прахо­
вите частички преди да д ости гн а т алвеолите - т . нар. мукоцилиарен ескалатор (функцията
му се затруднява при възпаление или хиперсекреция - тютюнопуш ене, дразнещи газове). В
алвеоларната област, където липсва ресничест епител, изчистването на частичките става
сравнително бавно. Важна роля т у к играят фагоцитиращите клетки. В трахео-бронхиалното
дърво се задържат 10-15% о т частичките с размер 3 т т , а 40% о т т я х д о сти га т алвеоларна­
т а област. П очти всички частици с размер под 0,5 т т д о с ти га т алвеоларната област, но о т
тя х около 20% се о тл а га т (част о т тя х се поглъщат о т ф агоцитите и се тр а н спо р ти р а т
по.муко-цилиарния ескалатор, друга част преминават! през алвеоларните стени и проникват
в лимфната система на белия дроб, останалите се отд елят с издишания въздух). Общо около
80% о т инхалирания прах се елиминира благодарение на съвокупността о т защ и тни те меха­
низми. У лиц£, к о и то извършват тежка физическа работа (голям обем на дихателния въздух),
или които диш ат предимно през у с т а та се намират по-голямо количество едри частици в
различните отдели на дихателната система.

Химически състав на праха и фиброзогенно действие

В производството се срещ ат най-често хетерогенни прахови аерозоли, включващи със­
тавки с различно химично и биологично действие. Химичният състав на праха определя биоло­
гичната му а кти в н о ст - неговото фиброзогенно, алергенно, токсично и раздразващо дейст­
вие. фиброзогенността на праховите частици се определя преди всичко о т съдържанието на
свободен силициев'двуокис.
Силицият е широко разпространен елемент в земната кора, срещащ се предимно под
формата на силициев двуокис. Кварцът е минерал, състоящ се изцяло о т свободен силициев
двуокис, но кристалите му са разнородни. Различават се б- и в-кварц, б- и в- кристобалит, б- и
в- и г- тр и д и м и т - това са високотемпературни кристални модификации ка кто на криста­
лен, така и на аморфен силициев двуокис. Кристалният кварц (пясък) е по чти неразтворим
във вода, ка то още по-бавно се разтваря неговият дълбок слой, к о й т о има по-голямо значение
за развитието на фиброзата. Аморфният кварц има по-голяма разтворим ост и е нестабилен
при високотемпературни въздействия, ка то преминава в тр и д и м и т, к о й т о пък се превръ­
ща в кристобалит при още по-високотемпературни въздействия. Калцинацията на аморфния
кварц увеличава количеството на свободния силициев двуокис в него с 20-30%.1 9
8

189
ХИГИЕНА

О тделните модификации на кварца се различават по своята фиброзогенност. Аморфният

силициев двуокис не дава интензивна фиброза. Кристобалитът и т р и д и м и т ъ т са с по-мощен
фиброзогенен ефект о т кварца. Някои кристални модификации на силициевия двуокис (стишо-
в и т ) са биологично инертни. Голяма фиброзогенна а кти в н о ст към белите дробове проявяват
крипто-(микро-)кристалните форми на свободния силициев двуокис (кремък, халцедон).
ф иброзоактивността на свободния силициев двуокис се повишава значително и в при­
съствието на съставки ка то олово, мед, арсен, живак, манган, уран и др. Праховата експо­
зиция, необходима за възникване на заболяването се съкращава. Съществуват и прахови със­
тавки с антагонистично действие (намаляващи ф иброзоактивността на свободния силициев
двуокис) - желязо, въглища, алуминий, хем атит, варовик и др.
Органичните прахове съдържат специфични биологичноактивни компоненти (табл. 24).

Табл. 24 Основни биологичноактиВни агенти 6 органичните прахове

Вид органичен прах Биологичноактивен агент

Растителни прахове Танини, хистамин, алкалоиди (никотин), цитохалазини
Животински прахове Протеини, ензими
Микроорганизми Ендотоксини, протеази, микотоксини, D-гликани

О тносителната роля на всеки о т тези компоненти, поотделно или в комбинация помеж­

ду им, не е напълно проучена. Сравнително повече данни има за ролята на присъстващите
в повечето органични прахове бактериални ендотоксини. Ендотоксините са липополизаха-
ридни компоненти на клетъчната обвивка на Грам-отрицателните бактерии. Биологичният
отговор на човешкия организъм при инхалирането им се изразява в остра възпалителна ре­
акция в лигавицата на дихателните пътища с инвазия на неутрофили и последваща актива­
ция и на други клетки и секреция на възпалителни медиатори. Друг специфичен компонент
на органичния прах е D-гликанът, съдържащ се в клетъчната стена на плесените и на някои
бактерии - т о й усилва възпалителната реакция към ендотоксините и променя функцията на
възпалителните клетки, по-специално на макрофагите и Т-лимфоцитите. Някои о т изброе­
ни те биологичноактивни агенти в органичните прахове - напр. пр о те и н и те и ензимите са
алергени, причиняващи развитие на хиперсензитивен пневмонит.

Експозиция на праха и риск о т белодробни увреждания

Важен фактор при оценка на риска при прахово въздействие е експозицията (Е), която е
равна на произведението о т времето - Т (отработени смени в дни, месеци и години, целия
трудов стаж), през което човекът е бил изложен на прах и средната концентрация - Сср на
общия инхалиран прах и на фината (респирабилна - под 5 ц т ) фракция в дихателната зона на
работника през този период.
Е = Сф .Т
(тази формула е валидна за нетоксични прахове с предимно фиброзогенно действие)
При оценка на въздействието на т . нар. прахово депо (кумулативна експозиционна доза)
при късните силикоза или силикотуберкулоза, съществено значение има "средният престой на ’
праха в белите дробове", ко й то се изчислява по следната формула:
СП = Е/2 + БП,
където: СП е средният престой на праха, Е - продължителността на праховата експозиция (в
години) и БП - безпраховият период.
Концентрацията (масата) на праха във въздуха заедно с времето на експозиция има воде­
що значение за възникването на праховата патология и е показател за еф ективността на про­
вежданите профилактичните мероприятия. Неблагоприятното въздействие на праха върху
здравето зависи ка кто о т общата му маса (концентрацията на общ прах), така и о т концен­
трацията на фин прах - под 5 ц т (определени по тегловния м етод и изразени в т д / т 3).1
0
9

190
 Трудова медицина

Данните, необходими ка кт о за оценка на реалната експозиция на прах на всеки един ра­

ботник, така и за оценка на риска за увреждания на здравето се предоставят при индивидуал­
н о то пробонабиране. То се осъществява с персонални пробовземни устройства, разположени
в дихателната зона на работника и дава информация за праховото му натоварване за една
работна смяна.
Други съществени фактори за възникване на белодробно заболяване са и параметрите
на дишането, определящи се о т : анатомичната структура и функционалното състояние на
дихателните пътища, начин на дишане - през носа или през уста та , работна поза, микрокли-
м атичните условия, т е ж е с т т а на труда, индивидуални особености на организма и др. Общо
може да се посочи, че колкото по-голямо количество прах е попаднало в белия дроб и колкото
по-дълго е престоял прахът, толкова по-голяма е ве р о ятно стта о т увреждания. Също така
обаче и масивният "прахов удар" води бързо до заболяване, особено при силно токсичните пра­
хове. Количеството на депонираният кварц (Q) в белите дробове се изчислява по формулата:
Q = к . с . t,
Където k е коефициент, зависещ о т индивидуалните особености на дихателната система,
с - концентрацията на фината (респирабилна) фракция на праха в дихателната зона на ра­
ботника, a t - продължителността на праховата експозиция.
Рискът (R} о т заболяване на белите дробове е функция о т количеството на праховото
депо (Q), специфичното му биологично действие (а) и времето на престоя му в белите дро­
бове (Т):
R= f (a Q Т)

Експресни експериментални м етоди за определяне на с т е п е н та на фиброзогенност

и силикозоопасност на праховете
За прогнозиране на риска о т заболяване при експозиция на кварц-съдържащи производ­
ствени прахове, са разработени експресни експериментални методи за определяне на степен­
т а на фиброзогенността и силикозоопасността им. Такъв е м е то д ъ т на "подкожния джоб",
при ко й то 50 т д о т изследвания прах, суспендиран в подходяща хранителна среда, се въвежда
подкожно в областта на гърба на опитно животно. В м я с то то на апликацията на праха се
формира образувание с елипсовидна форма, ко е то се отпрепарира на 7-ия ден о т опита и диа­
м е тр и т е му се измерват линейно (с т о ч н о с т 0,01 cm). Въз основа на т я х се изчислява площта
(S) на проекцията на кухината, изпълнена със съединителна тъкан, к а т о се определя и количе­
с т в о т о на оксипролен (съединителнотъканна аминокиселина) в нея - в т д /д тъкан.
Съобразно тези показатели праховете м огат да бъдат степенувани по силикозоопас­
ност:
Първа степен - изключително силикозоопасни, с площ на подкожния джоб над 10 cm2и съ­
държание на оксипролин в тъ ка н та над 70 т д /д .
Втора степен - силно силикозоопасни, с площ на подкожния джоб о т 6 до 10 cm2и съдър--
жание на оксипролин в т ъ ка н та о т 45 до 70 т д /д .
Трета степен - средно силикозоопасни, с площ на подкожния джоб о т 4,5 до 6 cm2и съдър­
жание на оксипролин в т ъ ка н та о т 35 до 45 т д /д .
Ч е тв ъ р та степен - слабо силикозоопасни, с площ на подкожния джоб о т 1,5 до 4,5 см2и
съдържание на оксипролин в тъ ка н та о т 20 до 35 т д /д .
Пета степен - несиликозоопасни, с площ на подкожния джоб до 1,5 cm2и съдържание на
оксипролин в тъ ка н та до 20 т д /д .

Здравен риск при експозиция на прах

Здравният риск се разглежда ка то функция между т е ж е с т т а на възможната вреда (сте­
пен на силикозоопасност) и в е р о я тн о с тта за възникването й. В е р о ятн о стта о т своя страна
е функция о т ч е с т о т а т а на професионалните заболявания и времето на експозиция.1 9

191
ХИГИЕНА

Използвайки формулата за дефиниране на риска (Р) ка то Величина определена о т т р и

параметъра - Вероятност (В), експозиция (Е), последици (Вреда) (П)
Р= В х Ех П
се предлага оценка на риска о т белодробни увреждания при експозиция на определен Вид прах
или на прахове с неизяснено биологично Въздействие Върху човека. В е роятно стта (В) се при­
равнява с ч е с т о т а т а (Ч): Ч = брой лица с доказано проф. заб. на белия дроб/100 работници.
Ескпозицията (Е) се изчислява по:
Е = N х Т,
където N е стойност, изразяваща съотношението на измерената концентрация на прах 6
дихателната зона на работника към ПДК, а Т е Времето на експозиция:
Т = Т ,хТ 2,
където Т е Времето на експозиция на прах през работния ден/седмица, за която се въз­
приемат следните коефициенти:
0,1 - много ниска (до 1 h седмично)
0, 2 - ниска (до 1 h на ден)
0, 3 - средна (до 1/3 о т работния ден)
0, 4 - достатъчно Висока (1/2 о т работния ден)
0. б - непрекъснато (през целия работен ден),
а Т2е общата продължителност на праховата експозиция (6 години).
Последиците (Вредата) (П) се приравняват с S (площ на елипса на подкожния джоб) при
определяне на силикозоопасността на праха В cm2.
Рискът (Р) о т развитие на прахова патология е:
1. до 7.5 - твърде ограничен, приемлив риск
2. о т 7.5 до 30 - неголям риск, необходимо е Внимание
3. о т 30 до 60 - необходими са мерки за намаляване на риска
4. о т 60 до 260 - необходимо е незабавно подобрение на условията на труд
5. над 260 - прекратяване на дейността до отстраняване на риска

Неблагоприятни здравни ефекти при експозиция на прах

Въпреки че праховете и м ат твърде разнообразни физико-химични свойства и химичен
състав, неблагоприятните им здравни ефекти м огат да се систем атизират В следните ос­
новни насоки: общотооксично действие, местно раздразнително и корозивно действие, алер­
гично действие, специфично действие, канцерогенно действие.
Основните заболявания, причинени о т експозиция на прах са:
Белодробни заболявания - причиняват се о т натрупването на прах в белите дробове и
включват развитието на фиброза, бронхит, астма и белодробен карцином.
Праховата патология е предимно белодробна патология, предизвикваща професионално­
т о заболяване пневмокониоза. По етиологически признак има 6 основни групи пнебмокониози1:
силикоза - най-характерна и бързо развиваща се пневмокониоза, причинена о т прах, съдържащ
свободен кристален силициев диоксид; силикатози - прах, съдържащ соли на Si02(свързан си­
лициев двуокис), напр. азбестоза, талкоза, оливиноза, нефелиноза и др.; карбокониози - въгле-
родсъдържащи прахове - напр. каменовъглен прах (антракоза), прах о т графит, сажди, кокс и
др; металокониози - прах о т метали (метални окиси, напр. алуминоза, баритоза, сидероза,
манганокониоза и др.); пнебмокониози о т смесен прах с различно съдържание на свободен и
свързан силициев диоксид, напр. сидеросиликоза, антракосиликоза и др.; пнебмокониози о т
органичен прах (растителен, животински, синтетичен).
При тези пнебмокониози м огат да се проявяват и да доминират и други ефекти освен
фиброза - напр. азбестозата често се съчетава с белодробен рак (мезотелиом, рак на бронхи­
те ); силикозата се съчетава с белодробна туберкулоза - силикотуберкулоза; при пневмокони-
озите о т органичен прах преобладават алергичните реакции - хиперсензитивен пневмонит,
бронхоспазъм, бронхиална астма; при карбокониозите (антракоза и др.) е много чест бело­
дробният емфизем при бавно развиваща се интерстициална дифузна фиброза и т.н . 1 2
9

192
 TpygcSa мес j лгча

Системни реакции - Възникват при абсорбция в кръвта на неорганични токсична -оажс-

ве, съдържащи елементи ка то олово, манган, кадмий, живак, ка кт о и при абсорбиия на
компоненти (също с токсично действие) на органичните прахове.
Метална треска - наблюдава се при инхалиране на фино диспергирани, кондензацион,- j
аерозоли на окиси на цинк, магнезий, мед, получени при стопяване на металите. Съобщава се,
че инхалирането на аерозоли, получени при стопяване на алуминий, антимон, кадмий, мед,
желязо, манган, никел, селен, сребро и др. също предизвиква метална треска.
Алергични и реакции на свръхчувствителност - при инхалиране или кожен к о н т а к т с
растителни прахове (брашно, зърнени култури, някои видове дървесен прах, лечебни расте­
ния), ка кто и о т някои органични и неорганични вещества (хром, никел, медикаменти, ензим­
ни препарати, използвани в каучуковата промишленост к а т о помощни материали, акцелера-
тори, стабилизатори и др.).
Бактериални и гъбични инфекции - при експозиция на прахове, съдържащи живи микро­
организми (антракс във вълнен прах) или на прах о т зърнени култури, ядкови плодове, съдър­
жащ патогенни гъбички.
И ритативно действие - такова упражняват киселини, основи и др. Добре известно е, че
хромсъдържащите прахове причиняват дори улцерация и перфорация на носната преграда.
Увреждания на очната лигавица - коню нктивити и ке р а ти ти , се причиняват о т меха­
ничното и химичното действие на метални и минерални прахови аерозоли върху очите.
При к о н т а к т с кож ата различните видове прах причиняват разнообразни локални ув­
реждания - н$пр. екземи, д ерм ати ти с алергичен характер; аргироза и антракоза на кожата
вследствие импрегнация о т прахови частички на каменни въглища и сребро; д ерм ати ти и
екземи, комедони, фурункули, увреждания на п о т н и т е жлези, язви и т.н .
Канцерогенно действие - при вдишване на азбестов прах (мезотелиоза, рак на бронхите);
метални аерозоли - никел, хром, арсен и др.; прах с повишена естествена радиоактивност или
съчетание на прах с действието на радон и тютюнопуш ене (потенциращо действие).
Радиотоксично действие - стохастични и нестохастични увреждания на органи и тъка­
ни о т инхалирани радионуклиди.

Профилактика на неблагоприятните ефекти

Основните профилактични направления м огат да се систем атизират като : 1. Техноло­
гични 2. Санитарно-технически 3. Санитарно-хигиенни 4. Медико-профилактични.
Най-ефективни и радикални са технологичните и санитарно-техническите решения,
ограничаващи прахообразуването и прахоразпръскването. Към т я х се о тн а сят:
• радикални изменения в технологичните процеси, свързани с инпТензивно прахоотделя-
не: максимално избягване на сухите методи за обработване - напр. внедряване на водното
бурене; прилагане на ефективни способи за мокро обезпрашаване - използване на средства
и методи за повишаване на мокрещата способност на водата - поставяне във взривните
дупки на пластмасови патрони, напълнени с вода или пасти, приготвени на основата на це­
лулоза или б е н т о н и т (довело до намаляване на запрашеността 8 подземните мини о т 20 до
80%); прилагане на непрекъсваеми работни процеси, управлявани автом атично, механизация
и херметизация.
• използването на прахообразни материали и суровини да се сведе до минимум ка то се
въведат пастообразни и гранулирани (напр. в пластмасово производство).
• капсуловане и устройване на локална аспирация със задължително прахоулавяне преди
отделянето на въздуха в атмосферата.
• транспортирането на суровини и материали да се извършва чрез максимално съкраща­
ване на пътя, използване на капсулован лентов, шнеков или пневмотранспорт, ка то се прила­
га периодично пръскане с вода.
• изолиране 8 отделни помещения на процеси, машини и съоръжения, свързани с интен­
зивно прахоотделяне.
• устройване на ефективна общообменна вентилация о т низходящ т и п и местна аспира­
ция с капсуловане или също о т низходящ ти п , съобразно особеностите на производството.
• при вентилация с рециркулация на въздух съдържанието на праха в рециркулационната
струя да бъде до 10% ПДК за работна среда.
193
ХИГИЕНА

Към групата на санитарно-хигиенните и медико-профилактичните дейности се отнасят:

• отстраняване на утаения прах 8 работните помещения, най-добре чрез пневматично
засмукване с промишлени прахосмукачки.
• използване на подходящи лични предпазни средства (маски, очила) и противопрахово
работно облекло.
• организиране на системен контрол на запрашеността на въздуха.
провеждане на предварителни и периодични медицински прегледи - на всеки 12 или 24
мес. с участие на терапевт, ОПЛ, дерматолог, офталмолог.
• осигуряване на предпазно професионално хранене на работниците - б огатата на маз­
нини (ПНМК), белтъци (цистин, цистеин, метионин), калций и витамини (vit А) храна, потиска
развитието на силикотичния процес.
• осигуряване условия за добра лична хигиена (двусекторни шкафове за лично и раб. облек­
ло, бани, перални и др.).
• организиране на фотариуми с UV-облъчвания, индивидуални инхалации с физиологичен и
содов разтвори (5% разтвор на NaCI, 2% содов разтвор) за възстановяване самоочистващи-
т е функции на бронхиалното дърво.

3.3. Химични ф актор и 8 производството

3.3.1. Обща токсикология
Токсичните вещества са основен обект на проучване в токсикологията. П онятието о т ­
рова е дефинирано още в древността о т Paracalsus, според ко й то "Всички неща са отровни
и нищо не е лишено о т о тров ност. Само дозата прави о тр о в а та незабележима. О тровата
е много о т всяко нещо." В реалните производствени условия, ка кто и при различни дейности
работещ ите са изложени на въздействието на химични агенти, ко и то са наричани условно
промишлени отрови. Промишлените о тр о в и са суровини, междинни, крайни или отпадъчни
продукти, ко и то се о т к р и в а т в работната среда под формата на газове, пари, аерозоли
(дим, прах) или те чн о сти с конкретни качествени и количествени характеристики и оказват
вредно въздействие върху организма. Токсичното въздействие на химичните агенти - про­
мишлени отрови е известно под общ ото название интоксикация (отравяне). Промишлените
отрови м огат да предизвикат остро или хронично отравяне-когато пападнат в организма
в количества несъвместими с присъщите му наследствени и придобити свойства. В зависи­
м ост о т количеството и то кси чн о стта на попадналия в организма химичен агент о с т р о т о
отравяне може да завърши с летален изход.
Една о т основните характеристики на съвременния начин на ж и в о т и производствена
дейност, пряко отражение на научния прогрес в областта на химията и ш ирокото внедря­
ване на химични технологии е "химизацията" на водещи отрасли ка то машиностроене, ме­
талургия, транспорт, производството на средства за растителна защита, стимулатори и
регулатори на растежа за селското стопанство, минерални торове, химични препарати за
бита, изделия о т полимери за хранително-вкусовата промишленост, за строи те л ството,
консумативи за еднократна употреба в медицинската практика и др.
Понастоящем съществува неоспорим консенсус на здравия разум на планетата относно
необходим остта о т мерки за защ ита на човека и природата.
Една о т науките, призвани да защ итават човека и неговото здраве е токсикологията.
В стр уктур а та на съвременната токсикология различаваме две основни направления: профи­
лактична и клинична токсикология.
Клиничната токсикология изучава о с т р и т е и хронични отравяния. Профилактичната
токсикология о т своя страна се дели на хигиенна токсикология и екотоксикология.
Основната задача на хигиенната токсикология е опазването на човешкото здраве и
ограничаване на о тр и ц а те л н о то въздействие на химичните вещества и препарати във всич­
ки сфери на човешката дейност чрез система о т подходящи мерки.
О тправна т о ч к а в системата о т мерки за защита на човеш кото здраве е проучването
на т о к с и ч н о с т т а на химичните вещества и препарати с цел хигиенно нормиране.1
4
9

194
 Трудоба м е д ь -и к а

Хигиенното нормиране се базира на следните принципи:

• Задължителни експерименти по утвърдени, международно приети схеми и спа-дар-
т и , предхождащи Внедряването и използването на химичните Вещества и препарати, Shj
опити Върху животни;
• Съгласие с концепцията на праговост на биологичния еф ект;
• П р и о р и те т на медицинските и биологични показания при Вземане на решения.
Крайната цел на производствената токсикология е натрупаните данни да послужат за
профилактика на Вредното Въздействие на промишлените отрови.
Професионален риск при к о н т а к т с химични Вещества и препарати - промишлени о т р о ­
ви, съществува 8 различни отрасли на промишлеността и селското стопанство:
• в рудодобива и въгледобива опасност за здравето представляват взривните газове,
маслените аерозоли и м етанъ т;
• 8 металургията - СО, серни газове, теж ки метали, вкл. аерозоли и на редките метали;
• в машиностроенето опасност о т интоксикации има най-вече при галванична обработ­
ка, китване и боядисване на детайли и готови изделия.
Особено рискови производства са нефтодобива и нефтопреработването, производ­
с т в о т о на кокс, гума, изкуствен каучук, пластмаси, синтетични и изкуствени влакна, бои/
лакове, киселини, основи, лекарствени средства и др. Броят и разнообразието на ежегодно
въвежданите в технологичните процеси нови химични вещества и препарати създават за­
труднения npuf проучване на токсикологичната характеристика, нормирането и разработва­
не то на системи о т мерки за оптимизиране на работната среда и запазване на здравето и
работоспособността.
Източници на замърсяване на въздуха на работната среда с химични вещества и пре­
парати са грешки в технологичните режими, неизправности на технологичното оборудване,
стари износени машини и съоръжения, аварии в производството, неспазване на технологич­
ната дисциплина, неефективна вентилация в помещенията и др. В много случаи опасността
о т отравяне се дължи на отказ или неправилна употреба на ДПС, лоша лична хигиена, хранене
на раб отно то място и др.
Най-подробната класификация на промишлените о тр о в и се базира на химичната им
природа и ги дели на две основни групи:
• неорганични вещества: халогенни елементи (хлор, бром и др.); съединения на сярата
(сероводород, серен диоксид и др.); съдинения на азота (амоняк, азотни оксиди и др.); съеди­
нения на фосфора (фосфороводород и др.); съединения на арсена, въглерода, цианиди, теж ки и
редки метали.
• органични съединения: ароматни въглеводороди (бензен, стирен, толуен и др.); хало-
генопроизводни, нитро- и аминопроизводни на въглеводородите (хлорбензен, нитробензен,
анилин и др.); хлорирани въглеводороди о т метановия хомоложен ред (тегорахлорметан, дих-
лоретан и др.); едновалентни и двувалентни алкохоли (метанол, етанол, етиленгликол и др.);
алдехиди, кетони, сложни естери, хетероциклични съединения (формалдехид, ацетилен, фур-
фурол, индол, аналгин и др.)
Съществуват и други класификации, например по агрегатно състояние (газове, пари,
аерозоли, те ч н о сти и твърди вещества); по характер на действие (хепатотропни, нефрот-
ропни, невротропни, хем атотропни отрови и др.).
Проявите на то кси чн о то действие на химичните агенти са разнообразни, но има редица
общи закономерности в зависимост о т основните свойства и характеристики на вещества­
т а и препаратите.
Механизмите на интоксикацията (патогенеза) се определят о т два основни, протичащи
паралелно процеса, характеризиращи взаимодействието на промишлените отрови с органи­
зма: т о кс и ко ки н е ти ка и токсикодинамика.
А. Предмет на т о к с и к о к и н е т и к а т а са постъпването, тр а н сп о р тъ т, разпределението
биотрансформацията (метаболизмът) и отделянето о т организма на токсичните веще­
ства, т.е. «съдбата» на ксенобиотиците 6 организма. Тези процеси са свързани с преминава­
нето на химичните агенти през мембрани с бариерни функции. Накои мембрани им ат сложна
структура, изградена о т няколко слоя клетки ка то кожата и плацентата, други са о т един1 5
9

195
ХИГИЕНА

слой клетки (напр. лигавицата на стомаха и червата, на дихателните пътища). Бариерна

функция изпълняват и клетъчните мембрани.
В реални условия химичните вещества и препарати п о с тъ п в а т 6 организма по неинва-
зивни, физиологични пътища: инхалаторно, през ко ж а та и перорално. Основен и най-опасен
е дихателният път на постъпване. Това се дължи на голямата повърхност на белодробните
алвеоли (около 100-120 т 2), дебелината на алвеоларните мембрани (о т 0.001 до 0.004 т т ) и
обилното кръвоснабдяване - важни условия за бързата абсорбция на вещ ествата.
Абсорцията на вредните вещества през дихателните пътищ а е най-бързият пъ т за
постъпване в организма. По дихателен път постъпват газове, пари и аерозоли.
Транспортът през алвеоларните мембрани на газовете се подчинява на законите на прос­
т а т а дифузия и зависи главно о т концентрационния градиент. Задържането на аерозолните
частици зависи о т а гр е га тн о т о им състояние, размера, ф ормата, електрическия заряд,
хигроскопичността и др.
Постъпването на вещ ествата при вдишване на пари зависи о т алвеоларната в е н ти ­
лация, остатъ чния обем, дебелината и проницаем остта на алвеоларно-капилярната мем­
брана, с ко р о с т та на белодробното кръвообращение, м инутния обем на сърцето, об щ ото
количество кръв, масата на белодробната тъкан, коеф иц иентите на разпределение меж­
ду въздуха, кр ъ вта и тъ ка н и те , к а к т о и о т обема, кръвоснабдяването и дифузионните
параметри на всяка тъкан.
Вторият! по значение пъ т на проникване в организма е ко ж н и я т. През кожата постъп­
в а т газообразни, те ч н и и твърди вещ ества. Процесите п р о ти ч а т в две фази и зависят о т
коефициента на разпределение масло-вода. Основните пътища за преодоляване на кожната
бариера са през епидермиса, през космените фоликули и през изходните канали на п о тн и ­
т е и мастни жлези, ко и то са удобна "входна врата" Веществата, постъпващи през кожата
попадат във венозната кръв. Ако постъпват бавно, а бързо метаболизират, в артериална
кръв може и да не се докажат.
Токсичните вещества попадат в организма и перорално заедно с храната, водата или
при поглъщане на прахови частици. С коростта на резорбцията в стомаха и червата зависи
о т обема, състава, pH и повърхностното напрежение на храносмилателните сокове, наличи­
е т о на храна, нейния състав и температура, скоростта на перисталтиката и др.
Разпределението на токсичните вещества е свързано с тран спорт през тъкачните
бариери: хемато-енцефална, плацентарна и кръвно-тъканна. Транспортът на хим ичните
агенти през биологичните мембрани се осъществява по няколко начина:
• проста дифузия или пасивен преход о т по-високата към по-ниската концентрация,
ка то скоростта е правопропорционална на концентрационния градиент. По този начин пре­
минават мастноразтворим ите неполярни съединения;
• а кти в е н тр а н с п о р т срещу концентрационния градиент. Наблюдава се при силно по­
лярни молекули, играе важна роля при бъбречната и жлъчната екскреция на хидрофилни ксено-
биотици и полярните им метаболити, но за активния тр а н спо р т е нужна енергия;
• филтрация - преминаване през клетъчните мембрани на неголеми хидрофилни молеку­
ли (напр. урея и нейните производни);
• пиноцитоза и ф агоцитоза (поглъщане чрез микроинвагинации на кретъчната мембра­
на) на химични вещества с голяма молекулна маса'
Разпределението на промишлените отрови в тъ ка н и те зависи о т много фактори: раз­
т в о р и м о с тт а във вода и липиди, свързването с протеини и други макромолекули, скроростта
на биотрансформация, показателите на сърдечната дейност и локалното кръвоснабдяване.
Постъпващите по дихателен път газове и пари условно м огат да се разделят на нереаги-
ращи (парите на аром атните и м астните въглеводороди и т е х н и т е производни) и реагира­
щи (амоняк, серни и азотни оксиди и др.). Нереагиращите газове и пари постъпват в кръвта
чрез дифузия, поради разликата в парциалното налягатне в алвеоларния въздух и в кръвта.
При това условие в началото насищането на кръвта става бързо поради голямата разлика
в парциалното налягане, после се забавя и когато се изравни насищането на кръвта спира.
След изнасяне на пострадалия работник на чист въздух започва десорбция и освобождаване на
организма о т о тр о в а та , което става отново чрез дифузия. Тази закономерност има голямо1 6
9

196
 Трудова медицина

практическо значение. При постоянна концентрация на вещ ествата във въздуха на работна­
т а зона ако в първите минути не се проявят признаци на о стро отравяне, т о впоследствие
няма да настъпи отравяне, а изнасянето на чист въздух дава възможност на организма да се
освободи о т о тр о в а та .
При вдишване на реагиращи газове практически насищане на кръвта не се наблюдава.
Абсорбцията протича с еднаква скорост, количеството на абсорбирана отрова е пропорцио­
нално на времето на npecmoQ в замърсената среда и се увеличава при увеличаване на дихател­
ния обем и скоростта на кръвотока.
Според разпределението в тъ ка н и те и проникването през мембраните химичните аген­
т и условно се разделят на неелектролити и електролити.
Н е ел ектрол и ти те се разтварят в мазнини, за тя х бариери в организма практически
няма. Насищането на органите и тъ каните с неелектролити зависи о т кръвоснабдяването
им. Това обяснява бързото насищане на мозъка с етер, анилин и др. химични агенти в сравне­
ние с бедни на кръвоносни съдове тъкани. Органите и тъ ка н и те с обилно кръвоснабдяване
след прекъсване на к о н т а кта също така бързо се освобождават о т о тр о в а та .
Способността на е л е ктр о л и т и т е да преодоляват мембрани е ограничена и зависи о т
заряда на повърхностния слой. Много о т електролитите се на тр упва т на определени места
в организма (различни органи и тъкани) и образуват депо. Това е пример за т.н . материална
кумулация (натрупване на о тр о в а та , напр. олово в ко с ти т е ) за разлика о т функционалната
кумулация, която се дължи на натрупването на ефекта о т действието на о тр о в а та (напр.
отравяне с фосфоорганични съединения (фОС), при което настъпва натрупване на ацетилхо­
лин в синапсите поради блокиране на а к т и в н о с т т а на холинестеразата).
Липофилните вещества се н а тр уп а т в м а стн а та тъкан. Количеството им при инди­
види със затлъстяване достига 30-40% и формира стабилен резервоар на о тр о в а та в орга­
низма. В то р и ят подобен стабилен резервоар на токсични вещества (теж ки метали, олово и
др.) са ко с ти те . Трайно свързаните с белтъчни молекули токсични вещества не м огат да бъ­
д а т транспортирани през биологични мембрани. Комплексообразуването има значение ка кто
за транспортирането така и за обезвреждането на металните йони.
Биотрансформацията на токси чните вещества протича предимно в черния дроб. Рядко
и в ограничен обем м ета бол и тн и те (биотрансформационни) процеси п р о т и ч а т в плазмата,
белия дроб или други тъкани. Крайният резултат о т биотрансформацията е понижаване (де-
токсикация или инактивация) или повишаване (активация) на то кс и ч н о с т та на о тр о в и те .
Почти всички постъпили в организма промишлени отрови се включват в различни химични
процеси: окисление, възстановяване, хидролиза, дезаминиране, метилиране, ацетилиране,
транссулфориране и др. Повечето ХВ претърпяват биотрансформация в две фази.
През първата фаза молекулата се променя на едно или повече места. Чрез окисление,
редукция или хидролиза се разкриват съществуващи или се въвеждат високореактивни групи
ка то OH, СООН, амино- група. Тези групи повишават полярността на ксенобиотика и го под­
г о т в я т за в т о р а т а фаза. В първата фаза активно участва т оксидазите със смесена функция
или монооксигенази - интегрална част о т гладкия ендоплазматичен ретикулум на хепатоци-
т и т е . Реакциите о т първа фаза водят до по-малко токсични м етаболити, биоактиваций
или «летален синтез» се срещ ат твърде рядко!
’ Във в т о р а т а фаза м етабол итите, подучени през първата фаза, съдържащи реактивни
групи се свързват (коню гират) с ендогенни молекули: глюконати, сулфати, глицин, глутатион.
Получените метаболити са по-лесно разтворими във вода и това улеснява елиминирането
им о т организма. Реакциите на конюгация през в то р а та фаза са всъщност биоинактивация.
Конюгацията с гл у т а т и о н е основно звено при биотрансформацията на моно- и полициклич-
ните въглеводороди, т е х н и т е халогено- и нитропроизводни.
Непроменените токсични вещества или т е х н и т е м етаболити се е кс кр е ти р а т през бъ­
бреците, стомашно-чревния т р а к т , белите дробове или кожата. С издишвания въздух се
отделят в непроменен вид голяма част о т летливите органични разтворители и летливите
метаболити, напр. С02. Най-важният пъ т за елиминиране на о т р о в н и т е вещества са бъбре­
ц и т е чрез присъщите им функции: гломерулна филтрация, а кти в е н и пасивен тубуларен
тр а н сп о р т. Екскрецията чрез ж лъ чката е основен път, по к о й т о се елиминират о т органи-1 7
9

197
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

зма ендогенни субстанции с висока полярност и токсични вещества (или техни метаболити)
с надпрагова за човека молекулна маса. През стомашно-чревния т р а к т се отделят главно
трудноразтворими вещества (метали, алкалоиди, багрила). Тук най-често се образуват ком­
плексни съединения - биологични хелати, чрез ко и то о т р о в и т е се извеждат о т организма с
фекалиите. Хелати образуват главно металите, естествен хелатор е пе ктинъ т. Някои ве­
щества се отделят чрез слюнката (олово, живак), други чрез м астн и те и потни жлези на
кожата - алкохоли, бензен, етери и др. През кожата, в непроменен вид се елиминират редица
неелектролити - етилов алкохол, ацетон, фенол, хлорирани въглеводороди и др. В състава на
п о т т а се отделят някои метали. Неелектролити, бавнометаболизиращи отрови или метали
(олово, живак, арсен) се екскретират и чрез млечните жлези.
Б. Токсикодинамиката изучава механизмите на токсично действие; функционалните и
стр уктур н и те изменения, засягащи и проявяващи се на различни йерархични нива в организма
под въздействието на ксенобиотиците или техни метаболити.
При всички други равни условия въздействието на токси чн ите вещества върху организма
зависи о т количеството, в което т е или т е х н и те метаболити д о сти га т до чувствителни­
т е структурни елементи - рецепторите. Взаимодействието на химичните агенти с органи­
зма може да бъде изяснено ако се знае първичният ефект, т.е. действието на молекулно ниво,
което е "пусков механизъм" за цяла верига структурно-функционални изменения, проявяващи
се различно. Съвкупността о т тези реакции е токсикодинамиката, която о т своя страна
обуславя клиничната картина на отравянето.
Основните понятия в токсидинамиката са:
• крити чна клетъчна концентрация - предизвиква значими неблагоприятни функцио­
нални промени в клетката;
• крити чна кл етка - първата популация клетки, в ко и то о тр о в а та достига критична
концентрация;
• критична тъканна (органна) концентрация;
• критичен орган (мишена) - първият орган, в ко й то токси чн о то вещество достига
критична концентрация при конкретни те условия на експозиция. Селективното увреждане
на критичния орган се използва за характеристика на някои вещества: хепатотропни аген­
т и - халотан, тетрахлорметан, хлорорганични съединения (ХОС) и др.; невротропни о т р о ­
ви - бензен, анилин и др. Не е задължително органът-депо да сввпада с органа-мишена.
• критичен ефект - биологична промяна, свързана с първичния ефект и насочваща към
изследване на най-чувствителната към токси чното действие функция на критичния орган.
Засилване на вредното действие при повторно попадане на вещ ествата в организма се
нарича кумулация. Натрупването на вещ еството обуславя материална кумулация, а н а т­
рупването на ефекта - функционална. Материалната кумулация е присъща на т е ж ки т е ме­
тали (олово, живак, манган), СО, хлорорганичните пестициди, полихлорираните бифенили,
хлорираните дибензо-пара-диоксини, цианидите и алкилиращите агенти. Образуването на
карбоксихемоглобин, метални меркаптиди с тиоловите групи на ензимите или на комплекси
с карбоксилните групи на коф акторите води до инактивиране на важни биологични системи.
Кумулативният ефект зависи о т усто й чи в о стта на комплекса «химично вещество-рецеп­
тор» и о т жизнената роля на блокираната функция. Ето защо наличието на депо в к о с ти т е
или в м астната тъкан само по себе си не определя степента на кумулацията. Това е причина
данните о т метаболизма ограничено да се използват при оценката на опасността о т пов­
торна експозиция.
Хроничните отравяния о т органични съединения най-често се дължат на функционална
кумулация. Кумарините разстройват протромбиновата обмяна, ф та л а ти те блокират окис­
лителното фосфорилиране, а анилините са метхемоглобинообразователи. П овторното им
постъпване в малки дози обуславя прогресиращо разстройство на с ъ о тв е тн и те системи,
въпреки че т е се разграждат и елиминират бързо. При фОС кумулацията е о т смесен ти п .
Количественото определяне на кумулацията се основава на остри и повторни орални
опити. О тнош ението между сумарната доза, даваща ефект при въвеждането й на части, и
дозата, оказваща същото действие при еднократно приложение се нарича коефициент на
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова медицина

кумулация (КК). Определянето на КК има Важна роля при проучване на токси чните свойства
на промишлените отрови и хигиенното нормиране.
А д аптацията е истинско приспособяване на организма към изменящите се условия на
околната среда, което се извършва без каквито и да е необратими нарушения на дадената
биологична система и без превишаване на нормалните способности на организма за реаги­
ране. За настъпването на адаптация в организма свидетелства невъзможността да бъдат
о т к р и т и каквито и да било реакции на организма на то кси чн ото действие на вещ еството
след определен период о т време с помощта на различни проби за обременяване или с допълни­
телни изследвания. Класификация на адаптационните феномени (адаптация, компенсация и
привикване) липсва. Приспособяването на всяка цена, т.е. компенсацията на патологичния
процес, не трябва да се включва в по няти ето адаптация.
Привикването е частен случай на адаптацията към външните условия. Характеризира се
с най-голяма патогенетична неопределеност. Понастоящем това т .н . видимо благополучие се
разглежда ка то фаза (стадий) на хроничната интоксикация.
В реалните производствени условия и при оценка на то кси чн о то въздействие на химич­
ни те вещества рядко се среща изолирано действие. Много по-чести са случайте на комби­
нирано, комплексно или съчетано действие. Комбинирано действие е едновременното или
последователното въздействие на няколко химични агенти с еднакъв пъ т на постъпване в
организма. Комплексно действие е едновременното или последователно постъпване и въз­
действие върх£ организма на химични вещества о т различни среди по всички физиологични на­
чини на постъпване. Съчетано действие е едновременното или последователното действие
върху организма на фактори с различна природа: химични вещества и шум; химични вещества
и йонизираща радиация и др.).
Комбинираното действие може да се оцени количествено ка кт о по посока, така и по
сила. По посока комбинираното действие бива синергизъм и антагонизъм.
Синергизъм е еднопосочно действие, при което се получава ефект по-голям о т прос­
т о т о сумиране - А + В < (А+В). Антагонизъм - разнопосочно действие, при което еф ектът
е по-малък о т п р о с т о т о сумиране - А + В > (А+В). Независимо действие - комбинираният
ефект не се отличава о т изолираното действие на отделните химични агенти. Преобладава
ефекта на най-токсичния агент.
По сила комбинираното действие бива: адитивно действие - еф ектъ т е равен на су­
мата о т еф екти те на а ге н ти т е - А + В = (А+В); й потенциране - еф ектъ т е по-изразен о т
п р о с то то сумиране - (АВ) > А + В.
С вредното въздействие на химичните вещества и препарати са свързани две основни
понятия в токсикологията - то кс и ч н о с т и опасност.
Токсичността на химичните агенти показва какъв е реалният риск о т отравяне. Опас­
н о с т т а е съвкупност о т свойства, определящи ве р о я тн о стта в реални условия да се прояви
вредното въздействие на вещ еството и по-скоро свидетелства за потенциалния риск.
Централно м ясто при проучване на то кси ч н о стта и вземането на радикални решения
относно м ерките за защита на човеш кото здраве се пада на т о кс и к о м е т р и я т а .
Това е раздел о т токсикологията, ко й т о включва съвкупност о т методи за изследване и
начини за количествена оценка на то кси ч н о стта и опасността за,човешкото здраве. Токсико­
м етрията включва много широк диапазон изследвания и оценки, но сред т я х задължителни са
е та п и те за определяне на см ъ ртните дози; проучването и количествената характеристика
на кумулативните свойства на вещ ествата; проучването на кож ното дразнещо, резорбтив-
но и сенсибилизиращо действие, ка кто и хроничното действие с цел определяне на праговете
на вредно въздействие. Сериозно внимание се отделя на токсико-кинетичните и метабо-
литни критерии за оценка на вредното действие. Изключително важно е изследването на
отдалечените ефекти к а т о влияние върху репродукцията (гонадотоксичност, ембриоток-
сичност, мутагенно, тератоген но действие), канцерогенно, алергогенно дейстие и влияние
върху сърдечно-съдовата система.
На табл. 25 са представени основните първични и производствени токсикометрични
параметри, получени в експериментални условия.1 9

199
ХИГИЕНА

Табл. 25 Основни токсикометрични параметри

Първични Производни

Смъртни дози/концентрации1 Зона на смъртно действие

2 ■ о ,, / а ,
И * DLM
0 » CL,e- CLs<

Коефициент на Видова чувствителност1

2 Зона на остро действие
КВЧ Z = CL,./ Lim

Праг на остро действие по интегрални Зона на специфично действие

показатели* Z = Lim . . / Lim

^ac.(integr.)

Праг на остро избирателно (специфично) Зона на хронично действие

действие* Z = Lim / Lim .
Limac.sp.

Коефициент на кумулация3 Зона на биологично действие

Zbiol
... = CL,.
50•
/ Lim.ch
^сит °Цо сум. / ^Цо еднокр.
-------------------- р---------------------------------------------
Праг на хронично действие по интегрални Коефициент на запас
показатели? 1 = Lim л / Гранична стойност
Lim chь,.. .
(integr.)

Праг на хронично действие (отдалечени

ефекти)*
Lim.
ch.sp.

Безопасни нива, гранични стойности,

остатъчни количества и др.

* Праг на о с т р о (хронично) интегрално (специфично) действие - м иним алната доза (концентрация),

ко я то предизвиква промени в организма след еднократно (м н о го кр а тн о ) т р е т и р а н е , о т ч и т а н и по
интегрални (специфични) показатели или отдалечени еф екти (м утагенно, канцерогенно, т е р а т о ге н н о
и др. вид действие).

Към основните токсикометрични параметри се отна сят:

• Средните смъртни дози (концентрации) - (DLS0, CLS0), предизвикващи 50% смъртност
при опитни животни. В по-стари източници се ц и т и р а т к а т о основен показател за оценка
на о стр а та токсичност. Колкото по-голяма стойност имат, толкова по-ниска е о стр а та
токсичност.
• Праговете на о стр о и хронично действие. В модерната токсикология това най-чес­
т о се нарича LOAEL (Lowest-observed-adverse-effect level) - най-малката наблюдавана ефективна
доза. Праговите дози о тго в а р я т на ниво, под което не се регистрира наблюдаваният ефект.
Счита се, че същ ествуват прагови дози за много о т изучаваните ефекти, например праг на
остро, дразнещо, сенсибилизиращо действие. Прагът на канцерогенно действие е оспорвано
и понастоящем не е понятие в токсикологията.
• NOEL (NOAEL - No-observed-adverse-effect level) - най-голямата доза, непредизвикваща
токсичен ефект. Ва определянето на NOAEL е нужно да се прилагат многократно различни

1 Средна смъ ртна доза (ко нц ен тр аци я) - д о за та (к о н ц е н тр а ц и я та ), предизвикващ а см ъ рт на полови­

н а та о т о п и т н и т е ж ивотни.
2 Коеф ициент на видова ч у в с т в и т е л н о с т - о т н о ш е н и е т о на с м ъ р т н а т а доза на най-малко ч у в с т­
вителния вид към т а з и на най-чувствителния вид о п и т н о ж и в о т н о .
3 Коеф ициент на кумулация - о т н о ш е н и е т о между сум арната средна с м ъ р тн а доза, установена в
едномесечен е ксп ер и м ен т и сред ната смъ ртна доза при е д н о к р а т н о т р е т и р а н е .

200
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова медицина

дози, да се използва голяма популация и допълнителна информация, доказваща, че отсъствие­

т о на ефект не е просто статистическо явление.
• Коеф ициетът на кумулация. Коефициентът на кумулация, зоната на биологично дейст­
вие и зоната на хронично действие отразяват кумулативните свойства на вещ еството,
способността му да се натрупва в организма (т.н. материална кумулация, присъща на теж ки
метали, хлорорганични пестициди, полихлорирани бифенили, диоксини и др.) или натрупване­
т о на ефекта о т неговото действие (функционална кумулация, типична за фосфорорганични
пестициди, някаи бойни отровни вещества, карбамати и дитиокарбамати.)
• Гранична с т о й н о с т и др. хигиенни норми.
Голямо значение за пр а кти ка та на трудовата медицина и м а т производните токсикоме-
трични показатели:
• Зона на о с тр о действие и
• Зона на хронично действие.
Колкото по-тясна е зоната на остро действие, толкова опасността о т остро отравяне е
по-голяма, тъй ка то много бързо във въздуха се достига концентрация, която може да предизви­
ка смърт. И об ратното, калкото по-широка е зоната на хронично действие, свързана с кумула­
т и в н и те свойства на вещ еството, толкова опасността о т хронично отравяне е по-голяма.
На базата на тези показатели и резул татите о т лабораторните изследвания на физи-
ко-химичните свойства на вещ ествата се извършва количествена оценка и класификация по
токсичност шЬпасност. Такава примерна класификация за целите на производствената т о к-
сикология, разпределяща химичните вещества в 4 класа според най-важните регистрирани
токсични ефекти е представена на табл. 26. Подобна класификация има за пестициди, лекар­
ствени препарати и др. химични вещества и препарати. В различните страни е възможно
класификацията да включва не 4 класа (свръхтоксични, високотоксични, умеренотоксични и
слаботоксични), а 6 класа и т.н . Използва се главно за предупреждаване при описание на въз­
можните увреждания с цел обосноваване на ефективни мерки за защита.

Табл. 26 Класификация по токсичност и опасност

Токсикометрични показатели Клас на опасност

1 II III IV
Гранична с то йн о ст в т д / т 3 • по-малко о т 0.1 0.1-1.0 1.1-10.0 повече о т 1Q

Средна смъртна доза при орално

тр е ти р ан е по-малко о т 15 15-150 151-5000 повече о т 5000
DL50 per os т д /к д

Средна смъртна доза при дермално

тр ети р ан е по-малко о т 100 100-500 501-2500 повече о т 2500
йЦ0 per cut. т д /к д

Средна смъртна концентрация при

инхалаторно тр е ти р а н е по-малко о т 500 500-5000 5001-50000 повече о т 50000
СЦ0 per inh. т д / т 3

KBI/IO = С 20/ СЦ0 за 120 мин. при бели

мишки (коефициент на възможно повече о т 300 300-30 29-3 по-малко о т 3
инхалаторно отравяне)

Зона на остро действие

по-малко о т 6.0 6.0 -18.0 18.1-54.0 повече о т 54
1 = С1”50 / L i m ac

Зона на хронично действие

повече о т 10 10.0-5.0 49-2.5 по-малко о т 2.5
Z = Lim / Lim.

^ с и т. ~ М* (п) / ^Ц о
по-малко о т 1 1-3 3-5 повече о т 5
по Ю.Каган и В.Станкевич

201
ХИГИЕНА

Анализът на показателите, представени в табл. 26 свидетелства, че в токсикологията

понятията "токси чност" и "опасност" им ат различно съдържание.
Токсичността е присъщо на химичното вещество или препарат свойство да оказва не­
гативно въздействие върху даден организъм; мярка за несъвместимост на вещ ествата с жи­
вота, величина обратна на абсолютната сто й но ст на средната смъртна доза/концентрация
(1/DL50;1/CL50).
Средните смъртни дози и концентрации са най-точните о т статистическа гледна т о ч ­
ка показатели за токсичност. За практиката голямо значение и м ат коефициетът на кумула-
ция и праговете на остро, специфично, дразнещо и хронично действие. Прагът на хронично
действие е изходна величина за определяне на хигиенната норма.
О пасността е реализирана в конкретни условия потенциална токсичност. Тъй ка то в
работната среда химичните вещества най-често постъпват по инхалаторен път едно ве­
щество може да е свръхтоксично, но ако т о е в твърдо агрегатно състояние или има много
нисък парен натиск и не създава забележими концентрации във въздуха на работната зона т о
практически е безопасно.
Показатели за реална опасност са:
• то кси чн остта, която е обратно пропорционална на величината на леталните дози и
право пропорционална на опасността;
• абсолютните величини на праговите дози - обратно пропорционални на опасността.
Показатели за потенциална опасност са:
• л етливостта на вещ еството (парния натиск);
• коефициента на възможно инхалаторно отравяне;
• разтворим остта в масло и вода;
• дисперсността на аерозола.
О т теоретична гледна точка, съществуването на класификация по токсичност е оправ­
дано. Но в реалните условия на производство изключително рядко се използват свръхтоксич-
ни вещества и само при аварии се създават условия за остри отравяния под въздействие на
високи концентрации и дози.
Ежедневно хората, вкл. и пряко за е ти те в производствена дейност в к о н т а к т с химични
вещества работници, са изложени на действието на малки дози, под и около хигиенната нор­
ма. Класификацията, която следва да се има предвид в този случай е според Вида на токсично­
т о действие и обра т и м о с т т а на еф екта. Тази класификация е представена на табл. 27.

Табл. 27 Класификация по типа на въздействие на малките дози

Клас на опасност Вид въздействие

I - Изключително опасни
Вещества
II - Високоопасни Вещества
III - Умерено опасни Вещества
IV - Малкоопасни Вещества
Химични Вещества, предизвикващи отдалечени ефекти: вещества с
гонадотропно, ембриотропно и тератогенно действие; Вещества,
предизвикващи ускорено стареене (атеросклероза, пневмосклероза,
нефросклероза и др.); канцерогени; мутагени и др.
НеВротропни отрови: Вещества, предизвикващи конвулсии;
невропаралитични отроВи; наркотици, увреждащи паренхимните
органи; чисти наркотици (морфин, хероин, кокаин и др.)
Хематотропни Вещества: подтискащи хемопоезата; увреждащи
костния мозък; Вещества с хемолитично действие; вещества,
увреждащи хемоглобина и еритроцитите.
Дразнещи и разяждащи химични агенти: вещества с дразнещо
действие върху лигавиците на очите, горните дихателни пътища и
кожата (дразнещи газове, киселини и основи).

Според тази класификация в групата на изключително опасните и високоопасните химич­

ни вещества и препарати се включват увреждащите репродуктивната функция и нервната
система. За то в а има редица основания:2
0

202
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова м едицина

1. Репродуктивните органи и нервната система са изключително чувствителни към въз­

действието на ксенобиотиците. Експериментално голям брой химични вещества са иденти­
фицирани именно ка то такива отрови.
2. Голям брой средства за растителна защита (пестициди) умишлено са синтезирани да
увреждат репродуктивната функция и нервната система на вредителите, предизвиквайки
сериозни хормонални промени и блокиране на невротрансмисиите.
3. Изследването на потенциалната токсичност за репродукцията и нервната система е
много трудно поради следните взаимносвързани причини:
• Репродуктивната и нервната системи са едни о т най-сложните биологични системи
в човешкия организъм. Счита се, че о п и тн и те животни, използвани ка то експеримен­
тални модели за проучване на репродукцията и функцията на нервната система неа­
декватно възпроизвеждат особеностите в развитието на зародиша и плода;
• Засега учените не разполагат с достъпни и лесно възпроизводими методи за тестува-
не на репродуктивност и невротоктичност;.
• Тези системи включват различни видове клетки и органи, поради което е трудно чрез
общи механизми на токсичност да се обясни зависимостта доза-ефект или да се пред­
скаже а к т и в н о с т т а чрез анализ на стр уктур а та на вещ еството;
• Освен това с напредване на възрастта на индивида тези системи се променят и въз­
д ействието през критични периоди може да има много по-тежки последици отколко-
т о преуостаналото време.
Както е видно о т таблицата най-опасни са малките дози о т химични агенти с отдалече­
ни ефекти, д окато дразнещите газове поради неприятните усещания, свързани с органолеп-
т и ч н и т е им свойства са слабо опасни.
Независимо о т казаното д о тук човечеството няма друга алтернатива, не може да пре­
късне радикално ко н т а к та с химичните вещества и препарати, не може да се отрече о т
достиженията на цивилизацията. Следователно науката трябва да развива и усъвършенства
кр и те р и и те за доказване вредното действие на химичните вещества на ниво прагови дози.
В табл. 28 са представени част о т п р и е ти те и използвани понастоящем критерии за
доказване на вредно действие в експериментални условия.

Табл. 28 Критерии за доказване на вредно въздействие при проучване на прагови дози

Група кр и те р и и формулировка

С татистически • Установяват се достоверни изменения 8 сравнение с контролната група

(р<0.05), които са извън предела на физиологичните колебания на изследвания
показател (>2а) за дадения вид опитни ж ивотни и съответния годишен сезон.
• Достоверни изменения в сравнения с контролата няма (р>0.05), но се
установява понижаване на адаптационните възможности, ко ето се открива
чрез проби с екстремално натоварване (реакциите излизат извън предела
(±2а ) на съ о тв е тн ата физиологична норма).
• Измененията са достоверни (р<0.05), не излизат извън предела на
физиологичната норма (+2а), но се запазват променени продължително време
(повече о т месец при експеримент)?
• Сумата достоверни промени (р<0.05) при различни показатели в изследвания
комплекс при многократно повторяеми определения продължително време
достоверно се различава о т тази в контролната група, макар измененията да
са в рам ките на физиологичните колебания.

Д иагностичните т е с т о в е (скринингови показатели за оценка на ранните ефекти о т

токси чното действие) се наричат биомаркери. Биомаркер е термин, с к о й т о се обозначава
измеряемо събитие в определена биологична система - човешкия организъм. В токсикология-
т а биомаркерите се използват ка то индикатори за здравното състояние и риска о т профе­
сионални заболявания. И макар биомаркерите трудно да се класифицират, т е се делят на т р и 2
3
0

203
ХИГИЕНА

основни групи: биомаркери за експозиция, биомаркери за ефект и биомаркери за индивидуална

чувствителност (табл. 29).

Табл. 29 Биомаркери за експозиция и ефект^използвани в токсикологията

Биологична проба Изследвано химично вещ ество Цел

Биомаркери за експозиция
Мастна тъкан Диоксин Експозиция на диоксин

КръВ Олово Експозиция на олово

Кости Алуминий Експозиция на алуминий

Издишван въздух Толуен Експозиция на толуен

Коса Живак Експозиция на живак

Серум Бензен Експозиция на бензен

Урина Фенол Експозиция на фенол

Биомаркери за е ф е кт
Кръв Карбоксихемоглобин Въздействие на СО
Еритроцити Цинк-протопорфирин Въздействие на олоВо

Серум А ктивност на ХЕА Въздействие на фОС

Урина Микроглобулин Въздействие на Cd

Ако биомаркерите са достатъчно достоверни, на ниво организъм с тяхна помощ се до­

казва или отхвърля диагноза отравяне или друго негативно въздействие, предизвикано о т
химични вещества. При клинично здрави лица биомаркерите показват индивидуална свръх­
чувствителност и чрез тя х може да се прогнозира риска за здравето. В реалните производ­
ствени условия биомаркерите служат за контрол на условията на труд и еф ективността на
превантивните мерки.
Биомаркерите за експозиция са самите химични вещества, техни метаболити или продук­
т и о т реакцията на вещ ествата с ендогенни компоненти, свързани с въздействиетр. Примери
за биомаркери за експозиция са о т к р и т и т е тежки метали в кръв, серум или урина при професи­
онален к о н т а к т с тях. Летливи органични вещества се о т кр и в а т в издишвания въздух.
Многообещаващи резултати понастоящем се съобщават за откриване на биомаркери за
експозиция на мутагеннодействащи вещества. Бидейки химически активни т е образуват адук-
т и с белтъчните макромолекули и молекулите на ДНК, ко и то м огат да се о т кр и в а т в кръвни
клетки или тъканни проби за биопсия, а специфични фрагменти на ДНК м огат да се екскрети-
р а т с урината. Пример за това е екскрецията на гуанин при експозиция на етиленов оксид.
Биомаркерите за еф ект са показатели за функционалното състояние или други индика­
то р и за равновесието в организма, изложен на токсично въздействие. По правило т е се ин­
т е р п р е ти р а т к а т о предклинични индикатори за аномалии в организма. М огат да бъдат спе­
цифични (доказват биологичен ефект в резултат на конкретно въздействие) и неспецифични
(отразяват общ ефект о т комбинирано действие). Макар да не съществува ясно очертана
граница между биомаркерите за експозиция и биомаркерите за ефект, последните информи­
р а т за промени във функциите на клетки, тъкани, органи и системи.
Като пример о т пр а кти ка та най-често се дава инхибирането на а к т и в н о с т т а на хо-
линестеразата под влияние на фосфорорганични пестициди и карбамати. Биоиндикатор за
ефект е и индуцираната синтеза на металотионин - белтък, ко й т о свързва и извежда кадмия
о т организма. Въздействието на кадмий е един о т ф акторите, увеличаващи експресията на
гена на металотионина. Генотоксичните ефекти (промените в с т р у кт у р а т а на хромозоми-
те , хромозомните аберации) също се разглеждат ка то биомаркери за ефект.
Биомаркерите за индивидуална ч у в с тв и те л н о с т са наследствени или индуцирани ин­
дикатори за чув ств и те л н о стта на индивида към ксенобиотика. Те и м ат изключително зна­
чение при търсенето и откр иването на лица с повишена чувстви тел ност (намалена резис-2 4
0

204
 Трудова м едицина

т е н т н о с т ) към определено токсично въздействие или лица в преморбидно състояние. Тази

свръхчувствителност може да се дължи на причини, предавани по наследство, но може да
бъде провокирана и о т ф акторите на околната среда. Най-важните резултати о т проуч­
ванията в това направление касаят химичната канцерогенеза и доказват, че риска о т раз­
в и т и е т о на някои форми на рак е свързан със способността на организма да метаболизира
ксенобиотиците.
Необходимостта да се защ ити живота и здравето на раб отещ ите хора наложи промени
в законодателството и въвеждането на нови понятия, а именно: «вреда» (всяко физическо
нараняване и/или увреждане на здравето); «опасност» (възможен източник на вреда) и «риск»
(в е р о я тн о стта за настъпване на вредата при конкретни условия на излагане). О т тази глед­
на точка химичните вещества и препарати м огат да нанесат вреда на човешкото здраве и
представляват опасност не само поради своята токсичност, но чрез присъщите им физико­
химични свойства. Именно това се има предвид при разработването на класификацията на
химичните вещества и препарати в Закона за защита о т вредното действие на химичните
вещества в производството (ЗЗВДХВП).
Според този закон опасните за човеш кото здраве химични вещества и препарати се
класифицират в една или повече о т следните категории:
1. експлозивни - твърди, течни, пастообразни или гелообразни химични вещества и пре­
парати, ко и то м огат да реагират екзотермично без атмосферен кислород, ка то при това
бързо отделят* газове, и ко и то при определени условия се взривяват, бурно изгарят или при
нагряване експлодират, ко гато са частично затворени;
2. оксидиращи - химични вещества и препарати, к о и то пораждат силна екзотермична
реакция при к о н т а к т с други вещества, особено със запалими вещества;
3. изключително запалими - течни химични вещества и препарати с изключително нис­
ка температура на възпламеняване и ниска температура на кипене и газообразни химични
вещества и препарати, к о и то се възпламеняват на въздух при обикновена температура и
налягане;
4. лесно запалими:
• химични вещества и препарати, ко и то м огат да се нагорещят и да се възпламенят
при к о н т а к т с въздуха при обикновена температура, без прилагане на енергия;
• химични вещества.и препарати, ко и то при к о н т а к т с вода или влажен въздух отд елят
в опасни количества лесно възпламеними газове;
• твърди химични вещества и препарати, ко и то м огат лесно да се възпламенят при
кратък к о н т а к т с източник на огън и ко и то продължават да горят или да тл е я т след
отстр аняван ето на източника на огън;
• течни химични вещества и препарати, ко и то и м ат много ниска температура на въз­
пламеняване;
5. запалими - течни химични вещества и препарати, ко и то и м ат ниска температура на
запалване;
6. силно токсични - химични вещества и препарати, к о и то в много малки количества
при вдишване, поглъщане или проникване през кожата м огат да причинят смърт или остри и
хронични увреждания на здравето;;
7. токсични - химични вещества и препарати, к о и т о в малки количества при вдишване,
поглъщане или проникване през кожата м огат да причинят смърт или остри и хронични ув­
реждания на здравето;
8. вредни - химични вещества и препарати, ко и то при вдишване, поглъщане или проник­
ване през кож ата м огат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето;
9. корозивни - химични вещества и препарати, к о и то при к о н т а к т сживи тъкани м огат
да ги разрушат;
10. дразнещи - некорозивни химични вещества и препарати, к о и т о при бърз, продължите­
лен или повтарящ се к о н т а к т с кожата или лигавиците м о га т да предизвикат възпаление;
11. сенсибилизиращи - химични вещества и препарати, ко и то при вдишване или при проник­
ване през кожата м огат да предизвикат реакция на свръхчувствителност, така че при следва­
ща експозиция на химичното вещество или препарат причиняват характерни вредни ефекти;2 5
0

205
ХИГИЕНА ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- —

12. канцерогенни - химични вещества и препарати, ко и то при вдишване, поглъщане или

проникване през кожата м огат да предизвикат рак или да повиш ат ч е с т о т а т а на раковите
заболявания;
13. токсични за репродукцията - химични вещества и препарати, ко и то при вдишване,
поглъщане или проникване през кожата м огат да предизвикат или да повиш ат ч е с т о т а т а на
ненаследствени увреждания на п о т о м с т в о т о и/или да увредят мъжката и женската възпро­
изводителна функция или способност;
14. мутагенни - химични вещества и препарати, ко и то при вдишване, поглъщане или
проникване през кожата м огат да предизвикат наследствени генетични дефекти или да по­
виш ат ч е с т о т а т а им;
15. опасни за околната среда - химични вещества и препарати, които, к а т о попаднат
в околната среда, представляват или м огат да представляват веднага или след време опас­
ност за един или повече о т ком понентите на околната среда.

3.3.2. Профилактика на отрав яни ята

Профилактиката на отравянията в реалните производствени условия предвижда мерки
в различни направления. Най-ефективна профилактична мярка е промяна 8 технологията с
цел отстраняване или смяна на токси чното вещество с по-малко токсично или напълно без­
вредно, но mqBa понякога е невъзможно. В такъв случай се т ъ р с я т алтернативни решения за
оптимизиране на условията на труд.
Важно направление в борбата с професионалните отравяния е усъвършенстването на
технологията и технологичното оборудване. В това отношение най-голямо значение имат
комплексната механизация и автом атизация на производствените процеси; херметизация-’
т а на оборудването и средствата за транспорт; ликвидиране на ръчните операции и въвеж­
дането на непрекъснати производствени процеси.
Изключително голяма е ролята на здравно-хигиенните и хигиенно-техническите меро­
приятия. В комплекса о т тези мерки важно място се пада на строгия контрол на състояние­
т о на въздуха на работната среда във всички производствени помещения. Необходимо е да се
контролира спазването на всички набелязани мерки за колективна защита здравето на рабо­
т е щ и т е ка то изправността на вентилационните съоръжения (обща и локална аспирация) и
монтиране на нови, по-ефективни в случай, че се докаже неизправност или неефективност.
Важна мярка е ограничаването на времето на пребиваване в опасната зона с интензивно
замърсяване на въздуха в случай на авария, осигуряването и правилното използване на ЛПС.
За да се п р е д о тв р а тя т производствените аварии, ко и то к а т о правило водят да сериозни
увреждания на здравето или понякога летален изход, трябва раб отещ ите да бъдат специално
инструктирани. Според действащ ите в страната наредби и н с т р у к т а ж и т е се провеждат
предварително, периодично, ежедневно и при необходимост. В т я х трябва да се обръща вни­
мание на спазването на технологичната дисциплина, възможните опасности и риска, свързан
с токсичните свойства на използваните суровини и материали, ка кто и м ерките за само- и
взаимопомощ в случай на авария.
Голямо значение за профилактиката на отравянията има спазването на личната хигиена.
Работодателите са длъжни да предоставят удобни съблекални за работниците с условия за
задоволяване на хигиенните им нужди. Предвид високите изисквания към ч и с т о т а т а на ра­
б о т н о т о облекло във фармацевтичната промишленост трябва да се оборудват подходящи
перални и да се организира прането на р аб отно то облекло.
Важна профилактична мярка е провеждането на предварителните и периодични меди­
цински прегледи. При предварителните медицински прегледи следва да се обръща внимание
на контраиндикациите за к о н т а к т с токсични вещества. Работниците следва да са запозна­
т и с всички рискови фактори, за да съдействат мотивирано при провеждането на мерки за
оптимизиране на условията на труд, запазване и укрепване на здравето.2 6
0

206
 4. БРАНШОВА ТРУДОВА ХИГИЕНА
4.1. ТрудоВомедицински проблеми 6 м аш и н о с тр о е н е то
М ашиностроенето Все още е един о т най-големите отрасли 6 икономиката. Български­
т е машиностроителни фирми произвеждат:
1. Тежко инвестиционно оборудване:
• машини и съоръжения за металургията, керамичната и минната промишленост и ре­
зервни части,
• производство на висококачествени голямогабаритни отливки,
• п р о и з в о д с т в о на пр еси, х и д р о т е х н и ч е с к и съоръжения и др.;
2. Металорежещи, металообработващи, дървообработващи машини:
• стругове, бормашини, фрези, разстъргващи машини и др.
• обработващи центри,
• комбинирани дървообработващи машини с 2 до 8 операции,
• металообработващи, дървообработващи и специални инструм енти;
3. Хидравлични елементи, системи и окомплектоващи изделия
• хидравлични елементи и системи за металорежещи машини;
• пътно-строителни и земеделски машини, вкл. валци,
• спирачи^ цилиндри, контролни механизми, хидравлични станции и др.
• вакуумни елементи и системи;
4. Подемно-транспортна техника:
• електрокари и мотокари,
• електрически подемни съоръжения,
• лебедки и части за кранове;
• мостови и портални кранове транспортни линии за складове и магазини на едро;
5. Хладилно машиностроене, търговско обзавеждане и климатична техника. Битово маши­
ностроене:
• технологични линии за производство на безалкохолни, високоалкохолни напитки и вина,
• за производство на пиво,
• за млечната, консервната промишленост и др.,
• съоръжения и производствени линии за хляб и хлебни продукти,
• хладилна и климатична техника,
• хладилни агрегати, домакински хладилници , хладилни помещения за търговски центрове;
6. Селскостопанско машиностроене:
• т р а к т о р и и м отокул тиватори, малогабаритна селскостопанска техника,
• селскостопански прикачен инвентар;
7. Производство на транспортни средства и части за тях:
• автобуси и камиони,
• двигателни оси, шасита и резервни части;
8. Корабостроене и кораборемонт:
• мултифункционални кораби до 9400 т инертна маса,
• карго-кораби 42000 т инертна маса,
• контейнери, танкери,
• оборудване за корабостроенето
• кораборемонт
9. Заготвително производство:
• отливки о т чугун и стомана;
• отливки о т бронз и алуминий;
• крепежни елементи;
10. Други машини и оборудване:
• производство на редуктори,
• проектиране и производство на нестандартно оборудване,
• лазерна техника,
• производство на оптични елементи и оптикомеханична апаратура,2 7
0

207
ХИГИЕНА

• заваръчна техника,
• производство на електроди,
• производство на регулираща и спирателна арматура,
• производство на радиатори и водомери; производство на помпи и резервни части за тях.
Производствените процеси и технологии, ко и то се прилагат в различните предприятия
са сложни и разнообразни. Независимо о т това в различните предприятия на машинострое­
нето се използват еднотипни производствени процеси, машини и съоръжения, което поз­
волява трудовомедицинските проблеми да се разглеждат общо, тъ й к а т о т е засягат почти
всички обекти.
Основните производствени етапи, ко и то се осъществяват последователно в машино­
строенето се подреждат така:
• получаване на полуфабрикати (детайли и изделия) с определена форма чрез леене, кова­
не и пресуване;
• студена обработка на детайлите за прецизно доизработване с помощ та на разноо­
бразни металорежещи машини;
• монтиране на го т о в и т е изделия до окончателно комплектоване на продукцията на
с ъ о тв е тн о то предприятие;
• окончателна обработка на отделни детайли (метално покритие) и цялото изделие
(боядисване) за придаване на естетичен външен вид и предпазване о т действието на
ф акторите на околната среда и възможната корозия.
В зависимост о т е та п и те , ко и то се извършват в тя х основните цехове в машиностро­
ителните предприятия се делят на две групи: по д готви тел ни или цехове за гореща обра­
б о тка и м еталообработващ и или цехове за студена обработка на м ета ли те.
Към първата група, цехове за гореща обработка се о тн а ся т: леярните, ковашко-пресо-
в и т е и т е р м и ч н и те цехове или отделения. Към цеховете за студена обработка се отнасят
механичните, стр угарските, м о н т а ж н и т е цехове или отделения, ка кт о и помощните -
бояджийски и галванични.
Основните технологични процеси по цехове им ат следните особености:
В леярните цехове се извършва топене на м еталите и разливане в предварително под-'
готвени форми о т леярска пръст; в постоянни, метални форми (кокили) или във форми за
прецизно леене. Леенето в кокили се използва най-вече за получаване на отливки о т цветни
метали и стомана. Прецизното леене в разтопяеми форми се прилага в приборостроенето
за получаването на детайли с малки размери. Получаване на отливки чрез леене във форми о т
пръст остава основен метод в машиностроенето. Това обуславя основните операции в леяр­
ските цехове, а именно: приготвяне на формовъчните материали и смесите за сърца; изгот­
вяне на формите за леене; топене на метала; разливане на метала, изваждане на отливките
о т формети, очистване на отл ивки те о т формовачна пръст и изглаждане.
П риготвянето на формовъчната пръст се извършва в п о д го т в и т е л н о т о отделение. Тя
се състои о т пясък, глина, въглища, използвана вече пръст, меласа, декстрин и др. органични
вещества вкл. карбамид-формалдехидни смоли, които се добавят за слепване на пръстта.
Компонентите на формовъчната пръст предварително си смилат, изсушават, пресяват и
размесват до получаване на еднородна смес. За тази цел се използват мелници, сушилни и
сита. Болшинството операции са по чти изцяло механизирани.
Готовата формовъчна пръст чрез транспортни ленти се доставя във формовъчното
отделение. Там се насипва в калъпите, където се поставя моделът на бъдещата отливка.
Пълненето на калъпите и изработването на формите е съпроводено с уплътняване на пръста
(трамбоване) с пневматична трамбовка. В съвременните леярни се използват формовъчни
агрегати и всички процеси са механизирани.
Куха вътреш ност в отливката се постига чрез поставяне на т .н . сърца. Те се приготвят
в сърцарни отделения о т специална пръст. Съставът на тази пръст е непостоянен, зависи
о т технологията и освен посочените по-горе съставки съдържа растителни или минерални
масла. Готовите сърца се посипват с графит, обгарят се и се изсушават.
Топенето на м е та л и те се извършва в пещи, наречени вагрянки. Пещите се запълват
механизирано с чугунени блокчета, скраб, кокс и флюсове. При топене на метала се достига 2 8
0

208
 TpygoBa м едицина

температура 1300-1400°С. Разтопеният метал се изпуска през специален отбо р 6 голям съд -
миксер, о т к о й т о с кофи се пренася до м я с то то на разливане. При разливането на метала
опасността о т изгаряне е голяма. Визуалният контрол на процесите на топене и леене също
е свързан с опасност за зрението поради интензивното ултравиолетово и инфрачервено лъ­
чение, което може да предизвика помътняване на лещата (катаракта).
След ка то калъпите и зсти нат се извършва ръчно или механизирано избиване на о тл и в­
к и т е . За механизираното избиване се използват избивни машини или решетки, оборудвани
със смукателна вентилация.
След избиването о т формата отливката се доочиства о т пръста и се изглаждат нерав­
н о с ти т е по повърхността. За целта се използват дробострийни машини, а окончателното
изглаждане се постига чрез шлифоване.
Аналогични са операциите при леене на цветни метали. Разликата е в използваните съ­
оръжения за топене. Ц ве тн и те метали се разтопяват в електропещи. Използват се също
също индукционни и тиглови пещи.
О тливките, получени в леярските цехове, постъпват за по-нататъш на обработка в ко­
вашки или ковашко-пресов цех. Технологичните операции т у к се свеждат до нагряване на
метала и обработването му с ръчни чукове или ковашки машини.
Нагряването на метала се извършва в пламъкове пещи, в ко и т о тем пературата достига
до 1200°С. След нагряването изделията се изваждат с помощ та на метални щипци или с кран.
О бработват cfe с пневматични и механични чукове, хидравлични и фрикционни преси и коваш­
ки машини.
Последващата терм ична обработка на метала има за цел подобряване на неговите
свойства без да се променя формата на изделието. Постига се чрез обгаряне, нормализация,
закаляване, отвръщане и циментиране. Тези процеси п р о ти ч а т в пещи и вани. Температурна­
т а обработка на изделията може да се извършва в индукционни пещи чрез високочестотно
електромагнитно поле. За целта се използват специални генератори.
С тудената обработка на изделията се извършва в м еханичните цехове с помощ та на
разнообразни металорежещи машини (стругове, бормашини, фрезмашини, шлайфмашини, по-
лирмашини и др.). Целта на студената обработка е да се получат части и детайли с точно
определени размери, форми, отверстия и повърхности. Задължително условие при работа е
спазването на голяма т о ч н о с т и прецизност, което обяснява ш ирокото използване напосле-л
дък на металорежещи машини с цифровр-програмно управление.
В м о н т а ж н и т е цехове се извършва обединяване на ч а с т и т е и детайлите за да се получи
крайния продукт на с ъ о т в е т н о т о предприятие. В тези цехове преобладават ръчните опе­
рации, използват се голям брой ръчни инструм енти за сглобяване и напасване на отделните
детайли в по-големи възли и агрегати с последващ м онтаж на цялостното изделие.
Специфична особеност на м онтаж ните цехове е наличието на конвейерни линии за сгло­
бяване на дребни и средни изделия. В м онтаж ни те цехове се формират специфични условия,
за което допринасят също значителният обем заварки, боядисването на отделни части и
нанасянето на противокорозионно покритие чрез галванизация.
За свързване на отд елните части на машините се използва електрозаВаряВане или га-
зоВа заварка. В световната практика се прилагат също лазерно, електролъчево и плазмено
заваряване. О т здравна гледна точка заваряването е по-подходящ вид обработка в сравнение
с занитването и клепането, к о и то генерират интензивен шум и вибрации. Заваряването о т
своя страна също не е безвредна операция предвид интензивното ултравиолетово лъчение,
отделянето на голямо количество азотни оксиди и метални аерозоли о т електродите.
Боядисването на произвежданите машини се налага не само о т естетически съображе­
ния. П окр ити ето с боя предпазва машините о т корозия вследствие на неблагоприятното
влияние на клим атичните условия при работа на о т к р и т о . Преди да се премине към боядис­
ването, изделието се подлага на предварителна обработка, с ко я то се цели премахване на
следи о т ръжда, след то ва повърхността се обезмаслява, нанася се к и т и повърхността се
шпаклова.
Почистване о т ръжда става с метални четки и шкурка. Обезмасляването се извършва с
алкални разтвори или органични разтворители, най-често лек бензин. Грундирането се извърш-2 9
0

209
ХИГИЕНА

6а ръчно ка то се Вземат необходимите предпазни мерки, тъй ка то някои грундове съдържат

олово. Китбането, с което се цели да се придаде допълнителна гладкост на повърхността се
извършва ръчно или механизирано. Окончателното изглаждане се извършва с различни шкурки.
При боядисването се използват различни видове бои и нитролакове, разредители, раз­
творители и фталати. Нанасянето на разредените бои и лакове на повърхността на детай­
лите се извършва пневматично, чрез пулверизиране под налягане, след което изделията се
изсушават на о т к р и т о или в специални сушилни шкафове.
Галваничното метално п о кр и ти е на детайли в машиностроенито се извършва с никел,
хром, мед, кадмий, олово, цинк сребро, злато и др. Най-разпространените методи са галва­
нопластиката, шоопирането и индустриалното калайдисване. У нас най-често се извършва
галванизация. За целта се използват вани (електролизери), ко и то съдържат електролитни
разтвори - водни разтвори на комплексните соли на с ъ о тв е тн и те метали. Под влияние на
електрически т о к солите се разлагат на йони и се о тл а га т върху електродите. В случая де­
тайла или изделието, което трябва да получи покритие всъщност е електродът, върху който
се отл агат металните йони. Качеството на галваничното покритие зависи о т ч и с т о та та
на повърхността. Почистването на повърхността се извършва ръчно, след което за обезмас­
ляване се използват алкални разтвори или силни минерални киселини.
Условията на т р у д в цеховете, отделенията и участъците за машиностроенето са
твърде разнообразни. Счита се, че леярските цехове са "горещи" производства и се характе­
ризират с прегряващ м икроклим ат - висока температура ,на въздуха и интензивно топлинно
излъчване. На практика с голямо отделяне на топлина и интензивно инфрачервено излъчване
са свързани отделни етапи к а т о то п е н е то и леенето на метала, избиването на отливките,
сушенето на формите и сърцата, и р е м о н ти те на пещите. Подготовката на формовъчната
пръст, формоването, изготвянето на сърца, очукването на отл ивки те и др. са "студени" опе­
рации. На практика микроклиматичните условия в леярните са променливи, по-често става
дума за микроклимат т и п "зебра" или т и п "мозайка". М етеорологичните условия са по-устой­
чиви при конвейерно леене о тко л ко то при разпръснато леене. Във втория случай част о т
т.нар. студени операции всъщност п р о ти ч а т в условия на прегряващ микроклимат.
Процесите на нагряване и обработка на метала в ковашко-пресовите цехове са свърза­
ни с отделяне на голямо количество топлина. Работниците са изложени на въздействието
на топлинното излъчване на н а гр е ти те повърхности iia пещ ите и о т на гретите детайли.
И нтензивността на облъчването се колебае в широки граници, особено интензивно е при
обработката на големи изделия.Усещането на висока температура се усложнява о т теж ката
физическа работа, при която организма също генерира топлина.
Следващата термична обработка на м еталите (обгаряне, нормализация, закаляване, о т ­
връщане и циментиране), свързана с използването на голям брой пещи и вани също се харак­
теризира с излишък на топлина. И т у к наред с високата температура, работниците са изло­
жени на въздействието на интензивна инфрачервена радиация.
В механичните цехове микроклиматът не представлява опасност за здравето на работ­
ниците. Температурата на въздуха и останалите компоненти на микроклимата обикновено
са в границите на оптималните. Измерените стойности 8 диапазона на допустимите са
свързани главно със сезона и микроклиматичните условия. Това особено добре личи в стари
цехове или в цехове, разположени в преустроени помещения, ко и то на са оборудвани с подхо­
дящо отопление за студения и преходен сезон. И обратно, през л я т о т о тези помещения не се
вентилират добре и се създават условия за прегряване.
М икроклиматичните условия в м онтаж ни те цехове са сходни с тези в механичните. Се­
риозни проблеми с микроклимата не се регистрират и в отделенията за допълнителна, окон­
чателна обработка на изделията.
Шум и вибрации. По-голяма част о т операциите в леярните са съпроводени с интензи­
вен шум и вибрации. Най-неблагоприятен е ш ум ъ т при пневматично очистване на отливки­
те . Интензивен импулсен шум се регистрира при работа на избиващите решетки, при фор­
мовъчните процеси, при ръчната трамбовка, при барабаните и п и сто л е ти те за почистване
на отливки, при стационарните шмиргели и при компресорите. Нивото на шума варира о т
90 до 108 dB/A.2
0
1

210
 Трудова м едицина

Вибрациите в леярния цех са както общи (при тръскащ ите решетки), така и локални.
Най-интензивни са при работа с пистолети за почистване на отливки, с ъглошлайф и пневма­
тичен шмиргел.
Работниците в ковашко-пресовите цехове са изложени на интензивен шум. При работа
на пресите шумът се колебае между 83 и 104 dB/А. flpu използване на чукове достига още по-
високи нива. Вибрациите също превишават хигиенните норми.
В механичните цехове има голям брой източници на шум - металорежещи машини. Тех­
нологично обусловеното ниво на шума се усилва о т износеността на машините, т я х н о то
техническо състояние и зависи о т разположението им, начина на монтиране, вида на извърш­
ваната обработка и вида на обработвания метал. Шумът, генериран о т различните видове
стругове, фрези, шлайфмашини и др. варира о т 82 до 88 dB/А. В механичните цехове има и
общи вибрации, но т е рядко превишават хигиенните норми.
Източници на химични вещ ества и прах се о т кр и в а т в различни цехове. Технологичният
процес в леярните цехове е свързан с голяма запрашеност на въздуха. Основните източници
на прах са процесите, свързани с подготовката на формовъчната и сърцевата пръст, самото
формоване, избиването и очистването на отливките, особено с тр уй н о то очистване, очис­
тв а н е то с пневматични инструм енти и издухването със сгъстен въздух. Прахът в леярните
цехове съдържа значително количество свободен кристален силициев диоксид. Съдържанието
му в праха варира о т 23.4% при приготвяне на формовъчната пръст до над 90% при избиване
на отливките^*
Прахът в ковашко-пресовите цехове е метален и концентрацията му не превишава зна­
чимо хигиенните норми.
При студената обработка на метали се отделя грубодисперсен прах, ко й то бързо се ута ­
ява и няма особено хигиенно значение. В тези цехове праш ните операции са шлайфането и
полирането на детайлите и то че н е то на различните режещи инструм енти. Количеството,
дисперсността и вещ ественият състав на праха са различно изразени в зависимост о т със­
тава и състоянието на абразивните шайби, м е то д и те на обработка (суха или влажна), харак­
тера на обработвания метал, големината на изделието и наличието на локална изсмукваща
вентилация.
Електродъговото заваряване в м онтаж ни те цехове се съпровожда с отделяне на фино-
дисперсни аерозоли, съдържащи метални оксиди. Запрашеността при заваряване варира в
широки граници и обикновено се ограничава в непосредствена близост до м я с то то на заваря­
ването. При използването на обмазани електроди във въздуха се о т к р и в а т манганови и хро­
мови аерозоли, следователно прахът е крайно опасен ф актор на средата и изисква специални
мерки за защита здравето на работниците.
Х им ичните вещ ества в машиностроенето са сериозна опасност за здравето във всички
цехове. Работниците в леярните са изложени на влиянието на СО. Източник на СО са топил­
ните пещи - вагрянки, сушилни пещи и електропещи. Значителни количества СО се отделят
при изгарянето на органичните вещества о т формовъчната пръст след изливането на м ета­
ла във формите. СО се отделя при сушенето на леярните кофи в р а б о тн и те помещения. Тъй
ка то е по-лек о т въздуха СО в леярните е най-опасен за кранистите.
Освен СО при изливане на разтопения метал във формите о т пръст се отделя акролеин
о т разлагането на слепващите органични вещества в състава на пр ъ стта.
Във въздуха на леярните цехове се установяват още: цинков оксид, амоняк, формалдехид,
азотни оксиди, флуор, хлор, олово и манган.
В ковашко-пресовите цехове при изгаряне на горивото в пещ ите се отделят СО и серен
диоксид. Освен това въздухът се замърсява със сажди, в състава на ко и то се открива 3,4-бенз-
пирен.
При терм ичната обработка на металите, в близост до циановите и оловните вани във
въздуха се о т к р и в а т цианови съединения и оловни аерозоли. При недобра вентилация е въз­
можно въздухът да се замърси с СО, серни газове и амоняк.
Хим ичните вещ ества във въздуха на работната среда са сериозен проблем в механични­
т е цехове във връзка с използването на смазочно-охлаждащи те чн о сти . Тяхната употреба се
налага поради голямото нагряване на обработвания детайл и режещия инструм ент на съот- 2 1

211
ХИГИЕНА

Ветната машина, свързано с механичната енергия при рязането, преминаваща в топлинна.

Като смазочно-охлаждащи те чн о сти се използват минерални масла, нафта, алкални разтвори,
терпентин, бихромати, калцинирана сода и др. Работниците са в непрекъснат к о н т а к т с
тях, най-често се замърсяват ръцете, а посредством замърсеното работно облекло и други
части на тял ото . Използването на минерални масла и т е х н и т е емулсии може да причини
асептични маслени фоликулити о т типа на акнето, а на охлаждащи течно сти , съдържащи
алкални вещества - на кожни гнойни заболявания. За получаването на последните значение
им ат м икротравм ите на о т к р и т и т е повърхности на кожата.
Работата с режещи инструм енти е свързана с повишен риск о т злополуки. Основна при­
чина са м еталните стружки с различна форма и големина. Голямо разпространение има очни­
я т травматизъм при рязане и шлайфане на метални изделия, особено ако не са взети мерки и
не се спазват правилата за безопасна работа.
При заваръчни работи в механичните цехове въздухът в дихателната зона на работника
се замърсява с токсични газове - СО и азотни оксиди. Концентрацията им обикновено пре­
вишава граничните стойности, особено когато заварките се извършват в полузатворени,
ограничени пространства. В такива случаи се създават концентрации, к о и то м огат да дове­
д а т до остри, фатални отравяния. Смъртта настъпва след 48-72 часа о т белодробен оток.
При получаване на ацетилен (газова заварка) о т карбид, к о й т о понякога е замърсен с фосфор
и арсен се получават силнотоксичните газове фосфороводород и арсеноводород, ко и то също
причиняват теж ки остри отравяния.
Особено значение и м ат хим ичните вещ ества във въздуха на раб отната среда при боя­
дисване на детайлите. Пневматичното боядисване води до фино диспергиране на бои, лакове,
пластификатори, разредители и разтворители. Създават се условия не само за вдишване, но
и за ко н та ктн о действие ако има о т к р и т и участъци на кожата. Понастоящем тези опера­
ции се извършват в специално оборудвани с подходяща вентилация кабини, а работниците
трябва да са снабдени и обучени да ползват всички необходими ДПС.
Условията на труд в галваничните отделения се определят о т използваните агресивни
и токсични вещества: органични разтворители, алкални разтвори и минерални киселини за
обезмасляване; киселите и комплексните основни соли на металите, о т ко и т о се пр иготвят
електролитните разтвори и др. О т хигиенна гледна то чки много голямо значение има непо­
средственият к о н т а к т на кожата и лигавиците на работниците с използваните химични
вещества. Болш инството о т т я х са силно агресивни и и м ат голям алергизиращ потенциал. В
това отношение значително разпространение им ат никеловите д е р м а ти ти и екземи. Кон­
т а к т н о т о действие на хромовия анхидрид върху лигавицата на носа и ГДП води до сериозни
възпалителни изменения, а в миналото до пробив на носната преграда.
Основните професии в машиностроенето по цехове са:
• земеподготвител, формовчик, сърцар, вагрянчик, леяр, леяр на цветни метали и чистач
(леярен цех);
• пресьор и ковач (в ковашко-пресов цех);
• те р м и с т (в цеха за термична обработка);
• стругар, хобелист, фрезист, шлифовчик и др. (в механичния цех);
• шлосер-монтьор (в монтажния цех);
• шприцьор-бояджия и галванотехник ( в отделенията за довършителна обработка).
Трудът е обикновено в изправено положение на тял о то , често с наличие на статични
компоненти, при свободен режим. По т я ж е с т варира о т средно-тежък до изразено тежък. На
определени работни места (например в м онтаж ните цехове) се налага периодично пренасяне
на теж ести. В механичните цехове т р у д ъ т се съпровожда със значително напрежение на ЦНС
и анализаторите, изисква висока степен на концентрация на вниманието, добра координация
на движенията и висока квалификация.

Заболяемост на р а б о тн и ц и те в отрасъла
Общо т я е по-ниска о т тази в други отрасли и се движи в последните години у нас на 10-12
място. Нейната структура се определя тясно и о т условията на труд - на първо място са прос­
туд н и те заболявания, следвани о т битови и професионални злополуки, стомашно - чревните 2 1

212
 Трудова медицина

заболяВания, тези на периферната нервна система и опорно - двигателния апарат, неврози,

хипертонична болест. Увеличават се заболяванията на женските полови органи и усложненията
на бременността, вследствие нарастването броя на за е ти те в отрасъла жени.
Вследствие неблагоприятния микроклимат т е ж е с т т а на простудните заболявания е с
1/3 над средната за страната. Висок е делът на професионалните злополуки - отрасълът е
на пе то място след въгледобива, минната промишленост, с т р о и т е л с т в о т о и дървопрера­
ботването. Много чест е очния травматизъм и тр а в м и те на горните крайници. Чести са
и пневмокониозите при електрозаварчиците, фотоофталмиите, хроничните интоксикации
с органични разтворители, алергиите, кожни реакции. Във връзка с увеличението на автома­
тизацията и механизацията на труда в отрасъла се намаляват постепенно кожните гнойни
заболявания, ревматизма и болестите на сърдечно-съдовата система.

Профилактика
Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в машиностроенето е сери­
озен проблем. Необходимо е да се прилагат комплексни мерки:
• архитектурно-планировъчни (рационално разположение на производствените звена);
• технологични (замяна на опасните технологии с по-малко опасни);
• технически (комплексна механизация и автоматизация; планови предупредителни ре­
м онти и др.);
• организационни (снабдяване с ДПС, обучение по здраве и безопасност при работа, ин­
стр укта ж и и др.);
• медицински (предварителни и периодични медицински прегледи) и др.
При планирането на м ерките по здраве и безопасност при работа, п р и о р и те т им ат
мерките за колективна защита. Когато те хн и я т капац и тет се изчерпи, задължение на рабо­
тодателя е да осигури ДПС, да обучи работниците правилно да ги използват и да контролира
спазването на правилата за безопасна работа и използването на ДПС.

4.2. Хигиена на труда в минната промишленост

Минната промишленост включва добива на най-различни полезни изкопаеми. Съществу­
в а т два основни способа за добив - о т к р и т (карцерен) и подземен (шахтов). О т хигиенна и
икономическа гледна точка за по-целесъобразен се ;счита о т к р и т и я способ за добив, но т о й
не може да намери приложение във всички случаи. Условията на труд зависят о т прилагания
способ за добив и о т вида на полезните изкопаеми - въглища, руди и др.
Технологичният процес при подземния рудодобив включва пробиването на взривни дуп­
ки (бурене), запълването им с взривни вещества и взривяване (целящо отбиване на част о т
рудната маса), товаро-разтоварни и транспортни дейности за изнасяне на повърхността на
полезните изкопаеми и някои спомагателни дейности (най-важна о т тя х е крепенето на мин­
ни те изработки с оглед задържането на галериите и предпазването им о т слягане).
Пробиването на взривни дупки се извършва чрез ръчни вибриращи инструм енти - бързо-
ударни пневматични пробивни чукове (2700-3700 удара/мин), работещи със сгъстен въздух -
т е биват ръчни, с тегло около 20 кд и телескопни с тегло о т 50 до 75 кд. При подходящи
условия се използват и самоходни сондажни машини.
Във въгледобивните мини, поради м еките рудни породи, е възможно използването как-
т о на немеханизирани способи (отбиване на въглища с къртачни чукове), така и на напълно
механизирани способи чрез различни видове комбайни, ко и т о извършват всички операции по
изземването на въглищата. Възможно е и прилагането на хидравлични способи - отбиване на
въглищата с мощна струя вода, подавана под налягане. Последният способ до голяма степен
елиминира прахообразуването, но се влошават микроклиматичните условия. При по-твърди
въглищни пластове се налага и извършването на взривно-пробивни работи.
За взривяването в п р о б и т и т е дупки се поставят взривни вещества ( о т типа на амони-
т и т е и динам итите) в специални гилзи и се възпламеняват с д етонатори.
Товаренето на о т б и т а т а руда се осъществява ръчно и/или с пневматични товарни ма­
шини на вагонетки или транспортни ленти.2 3
1

213
ХИГИЕНА

О т к р и т и т е рудници са стъпаловидни котловини, достигащи дълбочина о т 100 до 400-

700 т . Технологичното оборудване е на о т к р и т о .
Технологичният процес при о т к р и т и я рудодобив включва пробивно-взривни работи;
изгребване и товарене на д о б и ти те изкопаеми В транспортни средства, транспортиране,
спомагателни и ремонтни дейности.
Най-разпространеният метод при пробивно-взривните дейности при о ткр и т и я рудо­
добив е сондирането. Сондажите се запълват с взривни вещества, най-често о т типа на
ам онитите. Изгребването и товаренето на д о б и ти те материали е с багери или екскавато­
ри. Транспортирането се извършва най-често о т автосамосвали. При прилагането на а вто ­
транспорт се избягват трудоемки операции за построяване на ж.п. линии, но работещ ите са
експонирани на отделяните о т автомобилите токсични вещества.
Основни рискови фактори на р а б о тн а та среда 8 рудодобива са свързани с експозицията
на специфичен неблагоприятен микроклимат, шум и вибрации, прах, токсични газове, липса на
дневна светлина и слънчева радиация в подземните рудници и др.
В подземните рудници микроклиматичните условия се определят о т дълбочината на
рудника, характера на рудничната порода, о т влажността и о т еф ективността на венти­
лацията. Температурата на въздуха се увеличава средно с 1°С на всеки 30-35 т дълбочина (във
връзка с величината на т . нар. геотермично стъпало). В главните минни изработки темпера­
т у р а та на въздуха е о т 10 до 15°С, в проходческите изработки, а в забоите - 20-25°С, ка то
в дълбоките рудници (над 500 т дълбочина) може да стигне и до 30-34°С. О тносителната
влажност на въздуха, особено в крайните забои е много висока - 75-95% (т я зависи основно
о т водосъдържанието на разработваните пластове). С коростта на движение на въздуха е
различна - о т 0,05-0,1 m/s в глухите забои до 6-8 m/s и повече в главните изработки. Във въ­
гледобива, поради по-малкия просвет на минните изработки, носещи въглищните пластове,
гниенето на използвания за подпори дървен материал, самозапалването на въглищата и евен­
туалното наличие на пожари се развиват по-високи температури, особено в дълбоките мини.
Като цяло в подземния рудодобив се формира неблагоприятен, дискомфортен микроклимат.
Експозицията на ниски или високи те м те р а ту р и при висока относителна влажност, различни
скорости на движение на въздуха, ка кто и последователната експозиция на микроклиматични
условия с противоположно действие върху терморегулацията (прегряване в забоите и значи­
телно охлаждане hpu отдалечаване о т тях) е рискова за възникване на простудни заболява-
ния. Според отрасловите норми не се допуска работа при температура* над 32°С.
В о т к р и т и т е рудници микроклиматичните условия са в тясна зависимост о т макрокли-
м атичните. През летния период е възможна експозиция на високи температури на въздуха и
интензивна инсолация с вторично отражение. Поради температурни инверсии през нощта и
сутринта тем пературата на въздуха в долните ко ти е по-ниска с 1-2°С о тко л ко то на повърх­
н о стта , ка то е възможно образуването на мъгли. Ефективност на проветряването в дълбо­
ки те о т к р и т и рудници е ниска вследствие на рязкото снижаване на скоростта на въздуха.
При оценката на риска по отношение фактора микроклимат трябва да се има предвид,
че при някои професионални групи (сондьори, шлосери по ремонта) раб отата е на о т к р и т о
през цялата работна смяна или в по-голямата част о т нея. При други работещи (булдозе-
ристи, багеристи и шофьори на -автосамосвали) дейностите се извършват в кабините на
с ъ о тв е тн и те машини, но при липса на отопление или ефикасна вентилация и термоизолация
през зимата е възможно охлаждане, а през л я т о т о - работа при температури по-високи о т
външните с до 10°С.
Важни фактори на работната среда в минната промишленост са ш ум ъ т и вибрациите.
При подземния рудодобив основните източници на шум и вибрации са пневматичните
пробивни чукове, сонди, машините за механизирано изземване, товарене и транспортира­
не на полезните изкопаеми, вентилационните съоръжения и др. При пробивните дейности с
пневматичните чукове в забоите се измерват нива на шума до 100-120 dB(A), ка то рискът
при експозицията на шум се обуславя и о т високочестотния му характер и времето на екс­
позиция (по-голямата част о т р а б о тн о то време). Вибрациите, генерирани о т различните
типове пробивни чукове обикновено значително превишават хигиенните норми -най-вече за
средните и за високите ч е с то ти . Характерът и интензивността на вибрациите зависят о т 2 4
1

214
 Трудова медицина

т в ъ р д о с тта на породата, налягането на сгъстения въздух, техническите характеристики и

състоянието на пробивните инструменти. Във въгледобива шумът и вибрациите са по-слабо
изразени поради използването на електроборки с по-благоприятни шумо-вибрационни параме­
тр и , ка кто и поради факта, че се обработват по-меки рудни породи.
При о т к р и т и я добив на полезни изкопаеми основни източници на шум и вибрации са ба­
герите, булдозерите, автосамосвалите, сондите и др. Налице е съчетание на вибрации преда­
вани върху цяло тяло (чрез пода и седалката) с такива, предавани върху системата ръка-рамо
(чрез лостовете за управление), непостоянство на честотния им състав в съчетание с тласъ­
ци и в комбинация с шум. Нивото на вибрациите предавани върху цяло тяло до голяма степен
зависи и о т състоянието на пътищ ата, по които се придвижват те ж ко то ва р н и те машини.
При съвременните модели на машините - източници на шум и вибрации нивата им обикнове­
но не превишават допустимите стойности поради подходящите конструктивни решения.
Прахът е най-важния и разпространен фактор на работната среда в мините. При под­
земния рудодобив най-високи концентрации на праха са измерени при пробивно-взривните дей­
ности (средни концентрации 200-800 т д / т 3 при сухо бурене и спадането им до 2-10 т д / т 3при
въвеждането на м окрото бурене), товаро-разтоварните и тр а н сп о р тн и те операции. Като
цяло, в рудодобива се отд елят големи количества финодисперсен прах - частичките с размер
до 5 ц т са 90-95%. Колкото е по-твърда породата, толкова повече фино дисперсен прах се
образува.
Важно значение има съдържанието на свободен кристален силициев диоксид в рудничния
прах, определящо и силикозоопасността на рудника (при съдържание на свободен кристален
силициев диоксид над 10%). В много случаи прахът е богат и на силикати. Всичко това опре­
деля големия риск о т развитие на пневмокониози и по-специално на силикоза в рудодобива.
Възможно е и развитието на силикатози (азбестоза, оливиноза, талкоза и др.).
Освен праха, при пробивните дейности в рудничния въздух се о тд е л я т и маслени аерозо­
ли. В зависимост о т употребяваното смазочно масло, в тези аерозоли м огат да се о т к р и я т
повече или по-малко канцерогенни вещества.
Във въгледобива прахът също е съществен фактор, но т у к праховите аерозоли показват
съществени различия по отношение състав, дисперсност и др. Прахът е органичен (въглищни
частички) и с по-слабо изразена дисперсност. Съдържанието на свободен кристален силициев
диоксид е общо взето (ниско, но винаги е налице. При определени концентрации въглищният
прах има изразени взривни свойства - к а т о долна граница на взривоопасна концентрация се
приемат 3 0 д /т 3. При взривове се отд елят големи количества въглероден оксид, който се раз­
пространява бързо из рудника, с наличие на голям брой пострадали.
В о т к р и т и т е рудници основен източник на прах са взривните работи. Тъй ка то взрив­
ни те дейности се провеждат еднократно в денонощието и между смените, до започване на
раб отата на новата смяна, концентрацията на праха намалява до обичайната поради разсей­
ването и утаяването му. Намалената естествена вентилация при по-дълбоките рудници спо­
собства за увеличаване на запрашеността. Сериозен източник на прах в о т к р и т и т е рудници,
особено през л я т о т о са и автопъ ти щ а та .
Основни източници на химични аге н ти в минната промишленост са взривните дей­
ности, автотранспор та, процесите на гниене, пожари в подземните разработки, ка кто и_
вследствие на особености на породата', която се обработва.
Основно значение в подземните рудници и м ат въглеродният оксид и азотни те газове
ка то отпадъчни продукти на взривяването. Концентрациите им зависят о т химичния със­
т а в на взривните вещества, пълното им изгаряне, е ф екти вн остта на наличната вентила­
ция. При правилна организация на раб отата с извършване на взривяването в края на работна­
т а смяна с последващо едно- или двучасово проветряване преди въвеждането на следващата
смяна, взривните газове обикновено не представляват сериозен проблем. В рудодобива (ма­
кар и нетипично) е възможно да присъстват метан ( о т близколежащи въглищни пластове),
серен диоксид (при пожари), сероводород (о т гниене на дървен подпорен материал), радон (в
рудници за те ж ки метали - най-вече в оловно-цинковите).
Във въгледобива се наблюдават съществени различия о т рудодобива. Необходимо е да се
отбележи намаленото количество на кислорода -19-20% за разлика о т нормалното за атмосфер-
ХИГИЕНА

ния Въздух количество - 21%. Това се дължи на гниене, тлеещи пожари, бавни окислителни проце­
си. Изброените причини обуславят и повишеното количество йа въглероден guokcug в руднична­
т а атмосфера, но т о й може да проникне и о т въглищните пластове. Често срещан е метанът
(въглищен газ). Той също постъпва о т въглищните пластове и при недостатъчно ефективна
вентилация може да достигне до взривоопасни концентрации - 5% метан във въздуха. Концен­
трациите на взривните газове (въглероден оксид и азотни оксиди) обикновено са по-ниски.
При о т к р и т и я рудодобив основен източник на химични агенти са взривните работи.
Концентрациите на въглеродния оксид и азотни те оксиди и времето на експозиция зависят
о т скоростта и посоката на вятъра - обикновено след 5-6 min концентрациите д о стигат
граничните стойности. По-високи концентрации и по-продължителна експозиция (до 6-7 h)
може да се очаква при безветрие и температурни инверсии. Друг източник на химични аген­
т и е а вто тр а н сп о р тъ т.
Трудовият процес се характеризира с теж ки физически натоварвания; въпреки че някои
технологичните операции са механизирани, относителният дял на ръчния труд, особено при
подземния рудодобив е висок. Работната поза често е принудителна, неудобна, в ограничено
пространство. С т а т и ч н о т о натоварване е изразено. Работата изисква непрекъснато вни­
мание, сръчност, свързана е със зрително напрежение, без дневна светлина. Професионалният
риск е висок и изисква отговорност, дисциплинираност и психо-емоционална устойчивост.
$
Обща и професионална заболяемост. Най-честото и те ж ко професионално заболяване
сред миньорите о т рудодобива е силикозата. Разпространени са и вибрационната болест,
невритъ т на слуховия нерв. Срещат се и о с т р и т е отравяния с взривни газове, най-вече при
аварийни ситуации, к а кто и някои инфекции и паразитози. Във въгледобива най-голямо зна­
чение им ат антракозата, антракосиликозата и силикоантракозата, ка то възникването на
тези заболявания е свързано с необходимостта о т по-голяма експозиция и латентен пери­
од, но развитието и изходът са по-благоприятни. Шумовите и вибрационни увреждания се
срещат много по-рядко, о тко л ко то в рудодобива. При работниците в о т к р и т и т е рудници
пневмокониози се наблюдават по-рядко, п р о ти ч а т доброкачествено и прогресират много
бавно. Отделни професии (багеристите, булдозеристите и шофьорите на те ж ко то ва р н и те
автосамосвали) м огат да бъдат застрашени о т развитието на вибрационна болест.
С труктур ата на заболяемостта с временна нетрудоспособност се формира основно о т
хроничните заболявания на дихателната система, о т инфекциите на кожата и подкожните
тъкани, о т заболявания на периферната нервна система (невралгии, радикулити), на опорно-
двигателната система, на стомашно-чревния т р а к т и о т производствения травматизъм.

Профилактични мерки
Най-голямо значение за оздравяването на условията на труд в подземните рудници
имат комплекса о т методи за намаляване на запраш еността. Понастоящем основна роля
се отрежда на т.нар. "мокро бурене" при пробиването на взривни дупки. За увеличаване на
еф ективността на "м окрото бурене" по отношение намаляване на концентрациите на праха
към водата се прибавят и т.нар. мокрители. Водата, която се използва при м окрото бурене
трябва да отговаря на определени показатели (микробиологично чиста и с определено съдър­
жание на твърди вещества) или на нормите за питейна вода.
Използването на сухо прахоулавяне при пробиване на взривни дупки има преимущества
пред водното - създават се условия за равномерно прахоулавяне на всички фракции прах, ка то
не се увеличава влажността на р аб отно то място.
Борбата с праха се осъществява и посредством диспергирането на вода в м естата на
прахообразуване чрез използване на водни патрони, водни балони, водни завеси.
В о т к р и т и т е рудници при пробиване на взрибни дупки също се прилага сухо прахоулавяне
или "мокро пробиване" Важна мярка за намаляване на прахообразуването е откриването на
пътищ ата с трайни настилки - напр. бетонни или железобетонни плочи, ка кто и навлажнява-
нето им с вода. Кабините на машините и автосамосвалите трябва да бъдат херметизирани,
снабдени с вентилационни съоръжения за очистване на въздуха или кондиционирани.2 6
1

216
 Трудова медицина

В подземните рудници основна предпазна мярка срещу неблагоприятния м икроклим ат

е прилагането на комплекс о т технически мерки - ефективна механична руднична вентила­
ция, осигуряваща (особено във въгледобива) на м естата, където се намират работниците
съдържание на С02 не повече о т 0,5% и на 0 2 не по-малко о т 20%. Осигурява се подходящо
р аб отно то облекло.
В о т к р и т и т е рудници осигуряването на допустимия микроклимат в кабините на минни­
т е машини се осъществява чрез топлоизолация или кондиционирането им. За работещ ите на
о т к р и т о е необходимо осигуряването на подходящо за зимата или л я т о т о работно защ ит­
но облекло, а така също и на помещения за затопляне през зимата и почивка през л ятото .
Намаляване на нивата на шума и вибрациите и на риска о т въздействието им в рудо­
добива е все още трудно решим въпрос, изискващ комплекс о т организационни, технически
и медицински мерки. Най-важната организационна мярка е намаляване времето на експозиция
чрез взаимозаменяемост на работниците о т различните професии. Техническите средства
за намаляване на шума и вибрациите трябва да се предприемат основно о т фирмите - произ­
водителки на машините и съоръженията. Най-радикална мярка за изключване на шумо-вибра-
ционното въздействие е дистанционно управление на машините, където това е възможно. В
подземните рудници за снижаване на риска о т въздействие на вибрациите голям ефект има
внедряването (където е възможно) на "самоходни" сондажни машини, в това число и с дистан­
ционно управление. Пробивните чукове се снабдяват с виброгасещи карети и виброгасещи
ръкохватки. Зачнамаляване на вибрациите при то ва р н и те машини се използват амортисьори
за ходовите части. Намаляване на нивата на шума се постига чрез звукоизолация на двигате­
лите на различните минни машини и на пневм атичните перфоратори. В о т к р и т и т е руд­
ници намаляване на нивата на вибрациите и шума се постига чрез вибро- и шумоизолация на
кабините на машините. При автосамосвалите намаляване на вибрациите и тласъците може
да се постигне чрез покриване на пъ тищ ата в рудника с бетонни или железобетонни плочи.
Задължително е използването и на индивидуални средства за защита - антифони и ръкавици с
виброгасяща подплата. Голямо значение им ат и мерките за предпазване на ръцете о т намок­
ряне и изстудяване - фактори, подпомагащи настъпването или утежняващи протичането на
вибрационните увреждания.
В комплекса о т медицински мерки се включват предварителните и периодични прегледи,
диспансеризация, трудоустрояване, физиотерапия.
Основните мерки за намаляване на концентрациите на т о к с и ч н и т е взривни газове в
рудодобива включват използването на взривни вещества с правилно разчетен кислороден
баланс с оглед пълното им изгаряне, спазването на изискванията за технически безопасното
провеждане на взривните работи (в края на работната смяна със задължително време за
интензивна вентилация 1-2 часа между всеки две работни смени, въвеждане на следващата
смяна след предварителен контрол на концентрациите на взривните газове (чрез експресни
методи) и др.). Особено важна е правилно осъществената вентилация. Устройват се мощни
стационарни вентилационни уредби (общи и местни). Д е б и тъ т на необходимото количество
въздух за проветряване на рудника се изчислява на базата на разчетите за интензивността
на прахообразуването при конкретната експлоатационна обстановка. Не се допуска последо­
вателно проветряване на забоите с една и съща вентилационна струя. Ва нуждите на прак­
т и к а т а надежден критер'ий за еф ективността на вентилацията е ско р о стта на движение
на въздуха - при скорости под 0,25 m/s вентилирането е недостатъчно; при по-интензивно
прахообразуване скоростта на движение на въздуха трябва да бъде между 0,4-0,5 m/s.
В о т к р и т и т е рудници намаляване на концентрациите на то кси чн ите газове (основно
о т автотранспорта) може да се постигне чрез използване на катализатори, ка кто и поддър­
жането на двигателите в добро техническо състояние. При натрупване на токсични газове
при инверсии и безветрие, раб отата в рудника трябва да се спре.
О светлението в м ините е един о т ф акторите за безопасна работа. Използва се стаци­
онарно и рядко преносимо осветление, монтирано към защ итната каска (ацетиленови или
акумулаторни лампи в рудодобива и взривобезопасни, изключително акумулаторни лампи във
въгледобива), ко е то често е с недостатъчна интензивност. 2 7
1

217
ХИГИЕНА

Средствата за лична защита в минната промишленост включват специалното работно

облекло и ботуши, ръкавици и каска, също така и предпазни приспособления - скоби за предпаз­
ване на ръцете при рязане на подпорни материали, предпазни колани, очила, противопрахови
маски, антифони и др.

Медико-профилактични мерки. Поради т е ж ки те условия за работа в рудодобива, към

желаещите да р а б о тя т в този отрасъл трябва да се предявяват повишени изисквания, със
с т р и кт н о спазване на противопоказанията за постъпване на работа, прецизен анализ на ре­
зу л та ти те о т периодичните медицински прегледи. Абсолютно противопоказание за постъп­
ване на работа в минната промишленост са заболявания к а т о туберкулоза, хронични възпа­
лителни изменения на дихателната система, заболявания на носа и носоглътката, органични
заболявания на сърдечно-съдовата система.
Особено важно е осигуряването на балансирано хранене и чиста питейна вода за битови
нужди и правилната асенизация на подземните мини с оглед недопускане разпространението
на инфекциозни и паразитни заболявания.

4.3. Черна и цветна металургия

Черна металургия
Производственият цикъл в черната металургия включва следните основни производ­
ства: агломерационно, доменно, стоманодобивно, прокатно-валцово и феросплавно.
Агломерационното производство е подготвителен технологичен етап, при който в
процеса на термично спичане (агломерация) на концентрата (главно прахообразни рудни ма­
териали) се получават по-едри парчета агломерат, подходящи за преработка в металургич­
ните пещи. Технологичният процес включва: подготовка на ш и хта та , вторично смесване и
спичане при температура 1200-1300°С. Основните производствени процеси са свързани със
значително прахоотделяне.
Технологичният процес в агломерационното производство обуславя въздействието на
комплекс о т вредни фактори на работната среда, ка то Водещ е прахът. Запрашеността е
най-значителна при рудоподготовката; на м естата на пресипките на обработваните суро­
вини о т едно оборудване на друго, при вибрационните сита, при товар енето на агломерата
и др. Основните компоненти йа праха са желязо и железни оксиди, свързан и свободен силицие­
вия диоксид, кокс, калций, к а т о при полиметални руди прахът може да съдържа и други мета­
ли - олово,'манган, алуминий и др. До 85 % о т частиците са с размери до 2 ц т .
Микроклиматът в помещенията с производствени източници на топлина се оценява
ка то неблагоприятен - прегряващ с интензивна инфрачервена радиация и конвекционна т о п ­
лина. През студения период на годината в помещенията без производствени източници на
топлина, микроклиматът се оценява к а т о преохлаждащ, особено при висока относителна
влажност и на места - със силни въздушни течения - напр. до 1.5 m/s в проходите на агломера­
ционното помещение. В това помещение се установява и т.нар. микроклимат т и п "зебра" -
редуване на топли (м естата до агломерацията) и по-студени (в проходите) зони.
Шумът не е съществен фактор с изключение на помещенията с агломашините, където
на места превишава нормите.
Основни токсико-химични ф актори са въглеродният оксид и серният диоксид. На по-
вечето работни места концентрациите на химичните агенти не превишават граничните
стойности.
В д ом енното производство се получава чугун чрез редукционно топене на железни руди,
агломерат, флюси (варовик и др.) и кокс. Процесът се извършва в дом енните пещи при тем ­
пература до 1800°С. Свързването на варовика с железните окиси води до образуване на шлака.
Тя плува над чугуна и се изпуска през улеи - шлакотеки. През чугунотек течния чугун се излива
в чугуновози и се транспортира за преработка в стомана или леярски чугун.
Водещ рисков ф актор на работната среда е неблагоприятният, с екстремални колеба­
ния м икроклим ат. При редица технологични процеси (най-вече при пускането на шлаката
и чугуна) е налице риск о т прегряване поради интензивната инфрачервена радиация в късо-2 8
1

218
 Трудова м едицина

вълновия участък на спектъра. През топлия период тем пературата на въздуха в доменните
цехове достига до 35°С дори и в най-отдалечените о т топлинните източници работни мес­
т а . През студения период в "то п л и те " зони, и т о в непосредствена близост до топлинните
източници се установяваат температури до 18°С. В по-отдалечените работни места т е м ­
пературата надвишава с 1-2°С тем пературата на атмосферния въздух при силни въздушни
течения (скорост на движение на въздуха над 5 m/s), което обуславя риска о т преохлаждане
на работещ ите.
Много о т работещ ите, особено тези о т леярния сектор са изложени на въздействието
на наднормени концентрации на прах, аналогичен по състав и дисперсност с този в агломера­
ционното производство. Леярното производство се отличава с най-много газоопасни места.
Голям е риска при експозиция на отделящия се доменен газ (58% азот, 30% въглероден оскид,
11% въглероден диоксид, 3% водород и 0,4% метан) най-вече поради високото съдържание На
СО. Към химичните агенти трябва да се споменат и серния диоксид, оловни и манганови аеро­
золи и др. Рискът о т неблагоприятни здравни ефекти при експозицията на химичните агенти
се повишава поради синергичното действие на прегряващия микроклимат.
Ш умът в близост до доменните пещи обикновено е с и н т е н з и т е т 86-90 dB (А), ка то на
места достига до 110 dB (А).
В сто м а нод об ив ното производство се получава стомана чрез рафиниране на чугуна,
смесен с железни отпадъци или с чисти железни руди. Познати са следните технологични вари­
анта, определящи и т р и т е вида цехове: мартенови, бесемерови и томасови (конверторни)
и електростоманодобивни.
И в т р и т е технологични варианта водещият неблагоприятен ф актор на работната
среда е м и кр о кл и м а тъ т с интензивна инфрачервена радиация и високата температура на
въздуха. Основни източници на инфрачервена радиация са пещ ите и стр уя та течна стомана.
Наблюдава се бързо повишаване на и н те н зи те та на инфрачервената радиация при започва­
не на даден технологичен процес и бързо понижаване при завършването му. Температурата
на въздуха превишава с около 5°С тази на външния въздух, а по време на а кти вн ата фаза на
технологичните процеси се повишава бързо, ка то особено през то п л и те периоди може да
достигне до 35°С и повече. През студения период обаче често се регистрират субнормални
температури.
Основни източници на прах са процесите на смесване и преработка на изходните малпе-
риали, в топл инните отделения - пещ ите и конверторите, където се образуват кондензаци­
онни метални аерозоли. Те са с много висока дисперсност (над 95% о т части чки те са с размер
под 1 ц т ). Прахът отделян при различните технологични стоманодобива може да съдържа
железни оксиди, свободен и свързан силициев диоксид, манганови и оловни аерозоли. О т химич­
н и те агенти е възможна експозиция на въглероден оксид (с основен източник неплътности по
газоходите на доменния газ), С02, серен диоксид и др, Бесемеровият и томасовият процес не
изискват гориво и затова вредни газове във въздуха на работната среда може да постъпят
само в момент на продухване на конверторите.
Във валцовото производство (производство на п р о ка т ) се получава фасонна стомана
(профили с проста геометрична форма - кръгло, квадратно и др. сечение) и фасонни профили
(с ъглово, Т-образно и др. сечение), ламарини, тръби и др. Валцоването бива горещо (със загря­
ване на метала до температура 1200-1300°С) и по-рядко - студено. Загряването се извършва
в пламъкови или електрически пещи. Процесът на валцовене е автоматизиран.
Водещ неблагоприятен ф актор на работната среда е м и кр о кл и м а тъ т. При горещ ото
валцоване се о тд е л я т големи количества топлина и инфрачервената радиация. Температура­
т а на въздуха при пещ ите през топлия период на годината достига 30-40°С (понякога и по­
вече). През студения период обаче само на няколко м етра о т пещ ите и обработвания горещ
метал, те м п е р а тур а та малко се различава о т външната. С коростта на движение на въздуха
е сравнително висока - go 0.3-0.6 m/s. Така, работещ ите са експонирани, особено през студе­
ния период на непрекъснати температурни колебания в рам ките на даденото работно мяс­
то , което се обуславя о т периодичността на "горещ ите" операции и внезапните потоци о т
хладен и горещ въздух. Това повлиява неблагоприятно терморегулацията и води до повишена
че сто та на простудни заболявания.2 9
1

219
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Шумът е широколентов, с преобладаване на ниските ч е сто ти и обикновено е над гранич­

ните стойности 90-102 dB (А).
Прахът се състои предимно о т железни окиси, фино дисперсен е (частиците до 5 р т са
50-70%). О т химичните агенти значение им ат СО, серни оксиди и маслените аерозоли.
феросплавното производство подсигурява основен продукт с увеличено съдържание
на манган. Изходните суровини са руди, концентрати, конверторна шлака, железни стружки,
кокс, флюси. Преминава през насипване на изходните материали в бункери, зареждане на пе­
щ ите с електродни маси и шихта, плавка, леене. Пещите са електродъгови с температура на
електрическата дъга над 2500°С.
Работните участъци по отношение на м икроклим атичната им характеристика м огат
да се разделят на такива с и без производствени източници на топлина. В участъците без
източници на топлина микроклиматът е неблагоприятен, изцяло зависещ о т метеорологич­
ните условия на сезона. На раб отни те места непосредствено до топлинните производстве­
ни източници микроклиматът е прегряващ, с интензивна инфрачервената радиация, която
обаче е пространствено ограничена (при пещите) и краткотрайна.
Запрашеността превишава граничните стойности. Основните токси чните агенти са
манганови аерозоли (надвишаващи граничните стойности), в някои случаи оловни аерозоли,
въглероден оксид, серен диоксид (в повечето случаи под граничните стойности).
Неблагоприятни здравни последици за раб отещ ите. Най-честите здравни последици
за работещ ите в черната металургия, и т о предимно в то п л и те цехове, са грипът, остри­
т е катаригна горните дихателни пътища, ангините и пневмониите, к о и то се о тн а сят към
т.нар. простудни заболявания, рискът о т прегряване (до топлинен удар) или преохлаждане,
заболяванията на периферната нервна система и опорно-двигателния апарат, на сърдечно­
съдовата система (хипертония, атеросклероза), на.храносмилателната система (язви, гас­
т р и т и , колити), остри и хронични интоксикации, високо ниво на травматизма (термични
изгаряния) и др.
На работните места където водещата професионална нокса е производствения прах,
най-честото заболяване е бронхитът. Той се характеризира с вяло протичане, не е съпрово­
ден с изразени функционални нарушения на външното дишане и рядко се усложнява с астмоид-
на компонента.
Основните профилактични мерки в черната металургия са: правилно организиране на
аерацията на помещенията с производствени източници на топлина чрез специални покрив­
ни конструкции и отвори за естествена вентилация; устройване на ефективни общи и локал­
ни вентилационни съоръжения; въздушни душове на раб отните места с интензивно отделяне
на топлина; водни завеси - особено пред топлинните източници; херметизация и капсуловане
на съоръженията и процесите с интензивно прахоотделяне; където е възможно, внедряване
на автоматизация и дистанционно управление, при по дготвителните операции - овлажня­
ване на ш ихтата, включително и чрез специални оросителни системи; редовно почистване
на осадения прах, а по прозорците и изкуствените източници на светлина - със специал­
ни разтвори по подходяща рецептура; задължителна употреба на правилно подбрани лични
предпазни средства (особено за защита о т праха, токсичните аерозоли и шума), осигуряване
на подходящо работно облекло и обувки; внедряване на научно обосновани режими за труд и
почивка с подсигуряване на климатизирани стаи за отдих; осигуряване на подходящ питеен
(газирана вода с 200 т д витамин С и 15 д натриев ц и т р а т дневно) и хранителен режим; ре­
довно провеждане на задължителните предварителни и периодични медицински прегледи;
диспансеризация на заболелите лица и трудоустрояване при нужда и т.н .

Цветна металургия
След добиване на рудата, съдържаща цветни метали (мед, олово, цинк, кадмий и др.), се
извършва нейното обогатяване в специални флотационни фабрики до концентрат, о т който
се извличат с ъ о тв е тн и те цветни метали.
В предприятията на ц ветната металургия основните производствени процеси и вред-
ности са сходни на тези 8 черната металургия. Съществена разлика, която се отразява и на
здравните последици е допълнителното наличие на специфични вредности, характерни за

220
 Трудова м едицина

с ъ о т в е т н о то производство: мед, олово, никел, цинк, кадмий и т.н . Това води най-често до
остри и/или хронични интоксикации, характерни за конкретния добив на цветни метали.
Производство на мед. Суровината, о т която се получава мед е обогатен меден концен­
т р а т , в ко й т о се съдържат и примеси ка то сяра (съдържа се до 40%), силиций, желязо, цинк,
алуминий, никел, олово и др.
Основните етапи на технологичния процес са: приготвяне на ш ихта (дозиране и смес­
ване на ком понентите); пържене на ш и хта та до получаване на огарка; топене и получаване
на меден камък - щейн; конверторно получаване на черна мед; рафинация до получаване на
анодна мед.
Пърженето на ш и х та та се провежда при температура 800-850°С в различни типове
пържилни пещи, ка то в техническо и хигиенно отношение предимство и м ат пещите "кипящ
слой" О тделените о т т я х газове, съдържащи серен диоксид, се о т в е ж д а т за получаване на
сярна киселина. К о н ц е н тр а тъ т - огарка, получен след пърженето се състои о т медни окиси,
FeO и меден сулфид.
Следващата операция е стопяване на огарката в електропещ при температура ~ 1500°С,
При стопяването се образуват две течни фази: щейн (меден камък - сплав о т сулфиди, в ко­
и т о се концентрира медта и други ценни компоненти)- и шлака (сплав о т окиси и силикати,
която не съдържа мед в използваеми количества).
Извличането на суровата мед о т разтопения меден камък се извършва в конвертори.
През специално отвори на конвертора се подава въздух или кислород, при което примесите
изгарят или преминават в шлаката. Получената черна мед е с ч и с т о та 98-99%. Примесите се
о тс тр а н я в а т при следващите технологични операции - огнева или електролитна рафинация.
Огневата рафинация на черната мед се извършва в пламъчно-отражателна пещ. Електролит­
н о то рафиниране на медта се извършва в електролизния цех в специални матрични вани със
силно кисел разтвор. При ел ектролитното рафиниране на медта к а т о страничен продукт се
получава меден сулфат - най-важната техническа сол на медта.
Един о т водещ ите неблагоприятни фактори на раб отната среда на преобладаващия
брой работни места е м икр о кл и м а тъ т. Редица технологични процеси (пържене, топене,
конверторно получаване на черна мед) се съпровождат с отделяне на големи количества т о ­
плина, значителна част о т която се отделя ка то интензивна инфрачервена радиация. Мощни
източници на топлин.но излъчване са н а гр е ти те пещи, о т к р и т и я пламък, разтопения метал,
разлива на щейн и шлака. Същевременно на работни места, о тсто я щ и на 5-10 т о т източ­
ниците на интензивно топлоизлъчване, тем пературата на въздуха е значително по-ниска,
особено през студения период на годината. М икроклиматът може да се определи ка то мо-
заечен. Характерна за цеховете с интензивни топлинни източници е и високата скорост на
движение на въздуха, достигаща до 2-2,5 m/s.
Някои процеси (напр. шихтоване на рудни материали) се извършват в о т к р и т и халета
и микроклиматът в тя х е в пряка зависимост о т макроклимата. Изключение о т посочените
особености на микроклимата са цеховете за електролитно рафиниране - в тя х т о й е посто­
янен и с тенденция към прегряване и през двата сезона на годината.
Ш умът надвишава хигиенните норми на около 1/3 о т р а б о тн и те места, а и нтензите­
т ъ т му достига до 100 dB(A).
Медодобивните предприятия се о тн а ся т към "праш ните" производства. В началните
етапи на технологичния процес, прах се отделя при натрошаване на изходните материали
и при пресипване на надробения материал на транспортни ленти. При топенето, конверти­
рането, изливането на шлака и щейн се образуват високодисперсни кондензационни аерозоли
(90-98% о т праховите частички са с размер под 1 ц т ). Образуваният при различните техно­
логични етапи прах съдържа предимно желязо, мед, силициев диоксид, цинк.
Поради високото съдържание на сяра в изходните суровини, основен токсикохимичен фак­
т о р 8 медодобива е серният диоксид. Често в изходните суровини се съдържат и други при­
меси освен мед, поради ко е то във въздуха на работната среда са намерени и съединения на
арсен, цинк и олово.
Неблагоприятни здравни последици за р а б о те щ и те . Най-чести са заболяванията на
горните дихателни пътища (и ка то следствие на дразнещото действие на серните газове),

221
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

на периферната нервна система, на храносмилателната и сърдечно-съдовата система. Нали­

це е риск о т прегряване и топлинен удар, ка кто и о т теж ки изгаряния.
Производство на олово. Суровините за добив на олово са сулфидните оловни руди, съ­
държащи минерала галенит - PbS. Използват се обогатени оловни концентрати, съдържащи
40-70% олово.
Първата технологична операция е агломериращо пържене, при ко е то при тем перату­
ра 700-900°С оловните сулфиди се превръщат в окиси и се получава агломериран материал.
Стопяването на агломерата се извършва в шихтова пещ в смес с кокс при температура до
1500°С, при което оловните окиси се редуцират до метал. При ш и хто ва та плавка се получа­
ват: черно олово, съдържащо мед, злато, сребро и други примеси, щейн (сплав о т метални
сулфиди) и шлака (сплав о т окиси на неметали, често съдържаща много цинк). Пречистването
на черното олово обикновено се извършва чрез т.нар. огнева рафинация. Рафинирането цели
отстраняване на примесите (мед, арсен, цинк, сребро и др.) и повишаване съдържанието на
олово до нива, отговарящи на техническите стандарти. Рафинационните цехове се поме­
щ ават в отделна постройка. О чистването се извършва в рафинационни котли при темпе­
ратура 500-600°С. Висококачественото рафинирано олово се разлива в кълъпи с помощта на
специални машини, при температура 450-500°С.
И при добивът на олово м и кр о кл и м а тъ т е един о т водещ ите неблагоприятни фактори
на работната среда. Х арактеристиката на микроклиматичния ф актор к а т о цяло е сходна с
тази при медодобива. На раб отни те места при агломерационните пещи са измерени т е м ­
ператури на въздуха 34-36°С при относителна влажност 75-88%; топл инното излъчване на
тези работни места е интензивно - 1700-2300 W /m 2.
Х арактеристиката на шума е сходна на тази при добивът на мед.
Най-много прах при добива на олово се отделя в агломерационните цехове (товарене,
пържене, шихтоване) и в топилните цехове. Дисперсността на праха е висока - 90% о т пра­
ховите частички са с размер до 5ц т. Високото съдържанието в праха на олово и силициев
диоксид налага с т р и кт н а система о т профилактични мерки.
Основните токсико-химични вредности, определящи риска о т професионални отравяния
са оловните аерозоли. При рафинацията о т о т к р и т и т е повърхности на разтопения метал във
въздуха на работната среда освен оловни аерозоли се отделят оловни и азотни окиси, аерозоли
на цинка и на други метали. В някои случаи-поради това, че външният въздух също е замърсен с
оловни аерозоли (при неизправност на ф илтрите на вентилационната система) нагнетявани­
я т о т нея.6ъздух може да бъде източник на аерозоли за замърсяване работната среда.
Серният диоксид е един о т основните замърсители на въздуха и при добива на олово -
главно при агломерационното пържене и при ш и хто ви те пещи, но концентрациите са значи­
телно по-ниски о т медодобивното производство.
Неблагоприятни здравни последици за раб отещ ите. Чести са заболяванията на храно­
смилателната система (за повишената че сто та на тази патология ролята на експозицията
на олово се счита доказана), на нервната система и на горните дихателни пътища. Тежките
форми на оловна интоксикация напоследък се срещат сравнително рядко, а леките форми
се изявяват най-вече с характерните биохимични отклонения без клинична симптоматика.
Също така, то кси чн о то действие на оловото се засилва при въздействие на прегряващ ми­
кроклимат и теж ка физическа работа.
Производство на цинк. Съдържанието на цинк в полиметалните руди е 2-12%, поради
което т е се об огатява т по метода на селективна флотация. Полученият обогатен цинков
концентрат съдържа 40-70% цинк, ка кт о и примеси - сяра (съдържа се до 30-37%), олово, мед,
желязо, кадмий и др.
О т ко н ц е н тр а ти те цинкът може да се получи по пирометалургичен или по хидроме-
талургичен метод. И при двата метода преработката на концентрата започва с пържене.
Процесът се води чрез продухване на въздух през слой о т концентрати, при което се развива
температура о т 1200-1300°С. При пърженето се образуват газове, съдържащи 4-6% серен
диоксид. При пирометалургичния метод следващият процес е дестилация на цинка при т е м ­
пература на сместа на изпържения конц ентрат и на кокса 1250-1350°С. Цинкът, получен по
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова медицина

дестилационен способ съдържа о т 1 до 3% примеси (олово, желязо, кадмий, мед, арсен и др.),
поради което се подлага на рафиниране, след което е с ч и с т о та 99,995%.
При хидрометалургичното производство на цинк изпържените концентрати се обра­
б о т в а т с горещи разтвори на сярна киселина. Л истата о т цинк се претопяват в индукционни
пещи, след ко е то металът се разлива в калъпи.
На много работни места водещ неблагоприятен ф актор е прегряващият микрокли­
м а т - през топъл период на годината тем пературата на въздуха достига 28-34°С при о т н о ­
сителна влажност 44-61% и скорост на движение на въздуха 0,4-1,7m/s. Топлинното излъчване
е 800-1700 W /m 2. За електролизните цехове е характерна високата относителна влажност
на въздуха - 80-98%.
Поради това, че преработваните суровини и допълнително използваните в технологич­
ния процес материали съдържат множество химически елементи, във въздуха на работната
среда се отд ел ят редица замърсители —цинк, мед, олово, арсен, кадмий, серни съединения - в
т.ч . сярна киселина, хлор и др. В дихателната зона на работещи в електролизните цехове са
измерени значителни концентрации на H2S04, HCL, ZnS04, ZnCl2, S02, к а кто и арсен, олово, хлор,
манган.
Неблагоприятни здравни последици за р а б отещ ите. Вдишването на цинкови пари в
концентрации над 15 т д / т 3 може да доведе до развитие на т . нар. леярска треска. При хора­
т а не са установени хронични интоксикации с цинк. Има данни за повишена че сто та на хро-
мозомните аномалии в левкоцитите на работници, експонирани на цинк.
Повишена е ч е с т о т а т а на заболяванията на дихателната, храносмилателната (гастр ити
и язвена болест), сърдечно-съдовата и нервната система. Въздействието на производствения
прах, серните съединения и киселинните пари причинява заболявания на носоглътката (хипе-
ремия на лигавицата, ринит, до перфорация на носната преграда). При работниците о т елек­
тролизните цехове по-често се наблюдава хроничен фарингит - субатрофична форма.
Основните хигиенни и профилактични мерки в ц ве тна та металургия м огат да бъдат
обобщени в няколко основни направления. М ерките по борба с праха и токсичните вещества
включват ефективна херметизация на процесите на натрошаване, смилане, транспортиране
и преситките на ко нц е нтр а ти те , ш и хти те , огарките и агломератите и на гърлата на шах­
т о в и т е пещи; ефективно местно прахо- и газоулавяне при изброените по-горе технологични
процеси, ка кто и при о т в о р и т е за изпускане на шлаките, щейна и м еталите и при улеите
за изтичане и кофите за пренасянето им; пълно технологично използване на отделящ ите се
прахови и газови отпадъчни продукти; създаване чрез механична вентилация на зони о т чист
въздух на най-замърсените места; ефективна бордова вентилация на електролизните вани и
общообменна вентилация на електролитните цехове; херметизиране, пневматично и меха­
нично отстраняване на праховидните материали о т к о т и т е за рафинация на черното олово;
редовно периодично мокро почистване на подовете и с т е н и т е на цеховете и на т е р и т о ­
рията на предприятията и с промишлени прахосмукачки на машините и съоръженията. За
профилактика на неблагоприятното въздействие на производствения микроклимат е необхо­
димо ефективно топлоизолиране и екраниране на всички топлоизточници (спекателни маши­
ни, пещи, конвертори и др.) и осигуряване на правилно организирана аерация. Борбата с шума
включва шумозаглушава не на източниците на интензивен шум (мелници, сита, трошачки, ком­
пресори и др.) и своевременно уплътняване на избивките и т е ч к и т е на сгъстени газове.
На раб отещ ите в ц ве тн а та металургия е необходимо да се осигури специално работно
облекло, ръкавици и обувки и лични предпазни средства ка кт о и питеен режим с подходяща
минерална вода. Задължително осигуряване на пълноценно хранене. На работещ ите в кон­
т а к т със серни газове е необходимо да се у с т р о я т пунктове за изплакване на у с та та с 1%
разтвор на натриев бикарбонат и инхалации на алкалии. Да се обръща внимание на професи­
оналния подбор на работниците и да се извършват редовно периодичните профилактични
прегледи.

4.4. Трудово-медицински проблеми 8 т е к с т и л н а т а промишленост

Терминът «текстилна промишленост» (о т латински textile - тъкан, платно) първоначално
се е използвал за производството на тъкани о т влакна, но понастоящем включва широк спек-

223
ХИГИЕНА

тъ р о т други процеси ка то производството на естествени, изкуствени и синтетични влакна,

обработката и оцветяването на тъканите, производство на трикотаж ни изделия и др.
Според вида на преработваните влакна тексти л н и те предприятия биват:
A. За обработка на растителни влакна - памук, лен, коноп, ю та и др.
Б. За животински - вълна и естествена коприна;
B. За изкуствени - изкуствена коприна (вискоза);
Г. За синтетични - полиакрилнитрил, полиамидни и др. влакна.
Основните етапи на технологичния процес са първична обработка на влакната, преде­
не, тъкане и обработка на тъ ка н и те .
Според крайните продукти о т производството различаваме предприятия за производ­
ство на влакна и такива за производство на тъкани.

Производство на влакна и прежда

Коприната е единственото натурално влакно под формата на нишка, о т която директ­
но може да се получи прежда. Останалите натурални влакна се нуждаят о т предварителна
подготовка преди да се превърнат в прежда.
Вретеното е най-стария инструм ент за предене,.който е вграден в машина за предене
около 1400-та година. Едва в края на 17 век е изобретена предачна машина с няколко вретена.
Появата на предачни машини, позволяващи на един работник да контролира 1000 вретена
превръща преденето о т надомна работа в промишлено производство.
Г

Производство на тъкани
Дълго време ръчният тъкачен стан е бил единственото средство за тъкане. Елементи
на механизиране на процеса се появяват след изобретяването на нищелката. През 13 век се
появява крачния педал, с ко й то се управляват едновременно няколко нищелки. След добавяне­
т о на рамката с летва за набиване на вътъка, тъкачният стан става основен инструмент
в Европа. Изключение правят стран ите с традионна култура, в ко и то и досега се използват
оригинални ръчни тъкачни станове.

Оцветяване на прежда и тъкани

Първоначално са използвани природни оцветители, но след и?обретяването на камено­
въглените бои през 19 век и с и н те ти ч н и те влакна през 20 век, тези процеси значително се
усложнявап). Съвремените методи позволявават за 1 минута да се о ц в е т я т 180 м тъкан в 16
и повече цвята.

Окончателна обработка на т ъ ка н и те
В миналото м е то д и те за окончателна обработка са били ограничени: разчесване и израв­
няване на влакната след кардиране или обработка на преси за полиране и придаване на бля­
сък. Понастоящем памучните влакна и тъкани се подлагат на значителен брой процеси за да
с та н а т устойчиви на вода, огън и плесени. В резултат на специална обработка се получават
извънредно здрави тъкани, устойчиви на високи температури. Например влакното Aramid
(подобно на найлон) е по-здраво о т стомана, a Kevlar (влакно, получено о т Aramid)’се използва
за производство на бронежилетки и костюми, устойчиви на висока температура и химични
вещества.
Други синтетични влакна, в съчетание с въглерод, бор, силиций, алуминий и др. елементи,
се използват за производство на леки, свръхздрави строителни материали, при производ­
с т в о т о на самолети, космически кораби, устойчиви на химични реагенти филтри и диафраг­
ми, защитни спортни принадлежности и др.

Понастоящем все още памукотекстилните предприятия са най-разпространени.

Основните етапи в памукотекстилна промишленост са: първична обработка на паму­
ка, предене, тъкане, избелване на тъ ка н и те , боядисване и апретиране.
Производство на памучни влакна и прежда се осъществява в предачните предприятия,
наричани още предачници. Първото отделение в тя х е Батаж ното отделение, където се из-

224
 TpygoBa медицина

вършва разбиването и разчепкването на памука о т струя сгъстен въздух, подаван под наля­
гане към сортировъчно-батъорни агрегати. Разбитият на влакна памук се пренася за следваща
обработка чрез пневматичен безпрашен транспорт.
В то р о то отделение е Дарачното отделение, където памукът се очиства о т капсули, се­
мена и пясък, влакната се разчесват и провлачват, превръщайки се в широка бяла лента. Тази
лента се навива във високи цилиндрични съдове, ко и то се тр а н сп о р ти р а т към щрековото
отделение за изтегляне на лентата, след това към флаерното отделение за по-нататъшно
изтегляне и първоначално усукване. Окончателното изтегляне и усукване на памучната
прежда става в ринговото отделение.
Разбиването и разчепкването на памука, развлачването и разчесването на влакната са
разновидности на механична обработка.

Основни етапи в тъкачни предприятия са: пренавиване, сноване, скробване (проклейване

със скорбелен разтвор с добавени сапуни, мазнини и антисептични средства), вдяване (всяка
нишка о т основата се прекарва през съ о тв е тн о то отвер сти е на ремиза/нищелката и съот­
ветн ата пластинка на бърдото), пренавиване на преждата на специални клеми (получаване
на вътък), закрепване на основата на тъкачния стан, зареждане на вътъка в совалката,
тъкане, навиване на го то в ата продукция върху вал и окачествяване на гото в ата тъкан.

Механо-хдмичната обработка на тъканите, наричана още апретура, включва:

• съшиване на го т о в и т е ленти до дължина 2000-4000 м;
• пърлене на платнената лента за премахване на влакната;
• обезскорбяване на скорбялата с вода;
• изваряване в горещи разтвори на натриева основа;
• избелване с последващо промиване с подкиселена вода;
• боядисване и щамповане;
• сушене;
• окончателна обработка: апретиране, сушене и гладене.
За апретиране се използват разтвори о т нишесте, декстрин и пластификатори.

ф а к т о р и на р а б о т н а т а среда в т е к с т и л н а т а п р о м и ш л е н о с т и о п а с н о с т и т е , свързани с
т я х , са:
Неблагоприятен микроклимат (прегряващ, статичен) с технологично управляеми пара­
м етри - висрка температура, висока влажност и ниска скорост на движение на въздуха. В пре-
дачниците е задължително да се поддържа висока влажност по технологични причини за да се
разчесват и провлачват правилно памучните влакна, ко и то сухият въздух превръща в тънка
спирала. В тъ качни те цехове също се поддържа висока влажност за да се осигури по-голяма
здравина, еластичност и хлъзгавост на основата с цел предотвратяване на ч е с т о т о късане
при опъването при тъ кането. Високата температура се дължи също и на струпването на
машини и хора в помещенията, оборудвани с предачни и тъкачни станове. През летния сезон
тем пературата е още по-висока поради изразената инсолация. С т а т и ч н и я т микроклимат
«детренира» терморегулацията и е причина за изразената простудна патология в бранша.
Статично електричество - поради голямия брой триещ и се влакна, повърхности и час­
т и на машините;
Шум - постоянен по характер, средно- и високочестотен по че сто та , интензивен - 85-
95 dB/А в предачните цехове и 95-110 dB/А в тъкачните;
Общи вибрации (по-интензивни в тъкачниците) и вибрации, предавани по системата
ръка-рамо;
Прах със смесен състав: органичен ( о т обработваните влакна и влакнести материали) и
неорганичен (почвени частици). По-високи концентрации са типични за памукотекстилни и
лененотекстилните предприятия. Дисперсността е средно изразена (51% до 5 ц т , 29% о т 5
до 10 ц т и 20% над 10 ц т ). Нерядко в състава на праха се о т к р и в а т биоциди (пестициди), глав­
но дефолианти, ко и т о се използват непосредствено преди механизираното бране на памука.

225
ХИГИЕНА

Поради високата влажност грубодисперсните частици (т.н . инхалабилна фракция) по-лес­

но и по-бързо се утаяват. По този начин се увеличава количеството на финодисперсен прах
(респирабилна фракция);
Значително микробно и м и ко ти чн о замърсяване. Установени са над 20 000 колонии/т3,
касае се за Грам-отрицателни пръчици и микроскопични гъбички.
Химични вещ ества и препарати, които се използват на различни етапи о т производ­
с т в о т о на прежда и тъкани:
При пърлене на тъ ка н и те се използват бензинови горелки или силно нагрети чугунени
плочи. О тделят се СО, С02, алдехиди и други въглеводороди. Във въздуха се о т кр и в а т СО и
следи о т бензин.
При обезскорбяване или изваряване на плата в натриева основа за отстраняване на маз­
нини, пектини и восъкообразни вещества във въздуха се о т к р и в а т алкални аерозоли. При
избелване се използват хлор и хлорни препарати (натриев хипохлорит). О статъ чните ко­
личества хлор се о т с тр а н я в а т чрез подкисляване (кисловка). При тази операция се отделя
най-много хлор.
При боядисване и щамповане се използват анилин, серни багрила (отделя се H2S), диазо-
багрила, азотни оксиди, индигозолови багрила, натриев хидросулфид (насища въздуха със
S02), оцетна и сярна киселина, формалдехид и фенол.
Основн^ професии: даракчии, предачи/ки, тъкачи/ки, шлосери (механо- и ел. шлосери),
избелвачи, бояджии, щамповчици и др.
Г
Професионални заболявания в т е кс т и л н а т а промишленост
Преди повече о т 300 години Рамазини е идентифицирал опасността за здравето - причи­
на за развитието на астма сред жените, обработващи лен и коноп. В тексти л н ата промиш­
леност се срещат много заболявания на дихателната система, но най-разпространеното и
опасно заболяване е бисинозата. Освен бисинозата са описани още т .н . памучна треска и ко­
нопена треска, ко и то се манифестират с висока температура, втрисане, кашлица и ринит
при к о н т а к т с обработваните суровини. Ч е с то т а т а варира о т 5% до 100%, но характерна
особеност е, че си м птом и те изчезват след няколко дни. Счита се, че причината е ендото-
ксин, ко й то се съдържа в растителния прах. Понастоящем често се среща във всички отр а ­
сли където се използват органични материали и носи общ ото име Синдром на токсичния
органичен прах. "Кашлицата на тъ качите" е астматиччно състояние, което се съпровожда с
треска. С им том ите се наблюдават няколко месеца. Счита се, че се дължи на използваните за
обработка на влакната продукти о т семена и плодове на тропични дървета. Твърде разпрос­
транен сред работниците в тексти л н ата промишленост е хроничният бронхит, особено
сред непушачи. Освен с белодробна патология тексти л н ата промишленост се свързва често и
с онкопатология. Има литературни данни за разпространение на рак на правото черво сред
работниците, заети в производството на синтетични влакна. В различни отрасли на про­
мишлеността е доказано канцерогенното действие на азобагрила, причина за рак на пикочния
мехур. Уврежданията на МСС о т повтарящ ите се движения са типични за текстилната про­
мишленост. В л итера тур ата са описани чернодробни увреждания о т диметилформамид,
ко й то влиза в състава на специални полиуретанови покрития за тъкани.
Професионалният риск за даракчии включва: хронични възпалителни заболявания на ГДП,
ринити, трахеити, бронхити до бисиноза; професионална загуба на слуха, висок риск о т зло­
полуки и травми.
Професионалният риск за предачки се формира о т значителното физическо натоварва­
не (8-10 км на смяна), нервно-сензорното и нервно-психично напрежение; многобройните (до
1000 на час) движения, ко и то се характеризират с повторяемост в обхвата на максималната
работна зона; с т а т и ч н о т о натоварване, сменната работа. Регистрира се увреждане на слуха,
увреждане на опорно- двигателния апарат (ОДА), плоскостъпие, налице е риск о т злополуки.
Професионален риск за тъ ка ч ки представлява значителното динамично физическо нато­
варване (повече о т 8-10 км/смяна), големият брой движения при изразена монотония, нервно-
сензорното напрежение. Наблюдават се: увреждане на слуха, увреждане на ОДА, възможно е
прегряване, разширени вени, венозен застой в малкия таз, плоскостъпие, риск о т злополуки.

226
 Трудова медицина

Професионалният риск за работници 8 апретурни цехове е свързан с експозицията на

химични вещестба.Техният труд се характеризира с леко до средно динамично физическо на­
товарване, свободен режим, но В условията на неблагоприятен микроклимат.
При производството на ленена прежда и тъкани о т лен се установява по-интензивно
прахово замърсяване, по-висока влажност поради м окрото предене и неблагоприятен микро­
климат.
В ълненотекстилното производство е свързано с опасност о т антракс. Установена е
висока запрашеност и значително бактериално замърсяване на въздуха.
Особености на коприненото производство. Основна суровина са бубените пашкули, ко­
и т о най-напред се изваряват и след това се поставят в съдове с топла вода. Работещите
вземат няколко пашкула в ръце, намират края на нишката и подават няколко нишки заедно
на филонамотните машини. Във филатурното отделение се създават условия за развитие на
гниене и отделяне на газове, амоняк и сероводород. При раб отещ ите се установяват кожни
увреждания и болестта на Басини.
М ерките за оптимизиране на условията на т р у д и намаляване на риска са насочени
предимно към подобряване на микроклиматичните условия, намаляване на прахообразуване-
т о и прахоотделянето, намаляване на шума и разработване на физиологично обоснован ре­
жим на труд и почивка.
О птим изирането на м икроклим ата се постига чрез съвременни вентилационни съоръ­
жения и климатични инсталации. Поради опасност о т бактериално замърсяване на въздуха,
рециркулация не се допуска.
Радикален начин за намаляване на праха 6 ра б о тн и те помещения е използването на зак­
р и ти агрегати и пневматичен тран спорт на суровината при първичната обработка на па­
мука (сортиране, разбиване и разчепкване). За да се намали опасността о т вторично замър­
сяване на въздуха с прах се въвеждат механизирани пневматични начини за почистване на
те ксти л н и те машини посредством индустриални прахосмукачки.
Намаляване на шума и вибрациите се постига чрез изолация на шумните текстилни ма­
шини, използват се подложки о т каучук, стоманени пружини и др., ко и т о се по ставят между
машината и м я с то то на нейното фундиране. Подходящо е да се прави акустична обработка
на сте н и те и та в а н и те чрез пана, изработени о т шумопоглъщащи материали. Използват се
и подвесни шумопоглъщащи екрани. Осигуряването на ДПС, обучението кдк правилно да се из­
ползват и контрола;при работа са абсолютно необходими мерки за защита на работещ ите
при продължителната екпозиция на интензивен шум в т е кс т и л н о т о производство.
Мярка с доказана еф ективност при работа с изразено динамично физическо натоварва­
не, стояща работна поза и многобройни повтарящи се движения е рационалният режим на
т р у д и почивка.
М ерките за намаляване на конц ентрац и ята на химични вещ ества и препарати във
въздуха на раб отната среда включват: използването на закрити съдове, оборудвани с венти­
лационни съоръжения за непрекъснато изсмукване при механо-химичната обработка на тъка­
ните; капсуловка на машини и местно изсмукване. За да се п р ед о тв рати ко н т а к та с агресивни
алкални разтвори е необходима пълна механизация на всички операции при осъществяването
на този технологичен етап.
Работниците задължително подлежат на предварителни медицински прегледи за уста­
новяване на тя хн а та пригодност. В зависимост о т оценката на риска на ра б о тн о то място
се провеждат периодични медицински прегледи за откриване на ранните признаци, премор-
бидни състояния и предотвратяване на възможните професионални заболявания.

4.5. Трудово-медицински проблеми в химическата промишленост

Появата на химическата промишленост датира о т края на XIX 8., когато в България са
построени предприятия на фирмите "И. Г. фарбениндустри" (Германия) и "Солвей" (Белгия).
Последните 40 години о т развитието на ХП се отличават с редица слабости: прекомерно
развитие на т е ж ка т а (основна химия); развитие на суровиноемки и енергоемки производства;
подценяване на леката химия (парфюмерийно производство, фармацевтично производство);
прекомерна концентрация на мощности в ограничени те р и то р и и (Девня) и др.

227
ХИГИЕНА

Химическата промишленост произвежда 18.8% о т общата промишлена продукция у нас.

П родуктите на химическата промишленост намират най-широко приложение 6 енергети­
ката, транспорта, бита на хората; 8 металургията (киселини и др. продукти) и машино­
строенето (пластмаси, каучук); 6 леката промишленост (изкуствени и синтетични влакна,
изкуствени кожи и изкуствен каучук за производство на облекло и обувки, и др.); в селското
стопанство (торове, препарати за растителна защита, дрожди, опаковки и др.); в строи­
т е л с т в о т о (изкуствени строителни материали); в медицината (лекарства, спринцовки, сис­
тем и и др. консумативи за еднократна употреба) и др.
Условията и ф акторите за развитието на химическата промишленост включват необ­
ходим остта о т :
1. препарати за растителна защита и торове за селското стопанство;
2. заместители на черни и цветни метали, използвани в машиностроенето;
3. суровини за текстилната, обувната, кожаро-кожухарската промишленост;
4. нови опаковки и амбалаж за селскостопанската продукция и продукцията на хранител­
но-вкусовата промишленост и леката промишленост;
5. консумативи за медицинската практика;
6. горива, смазочни материали и множество каучукови изделия за транспорта;
7. лекарствени препарати, парфюмерия и др. стоки за нуждите на населението и др.
Суровинната база има решаващо значение за развитието на химическата промиш­
леност. Технологичните възможности позволяват използването на разнообразни суровини,
макар че производствата й са суровиноемки. Най-силно влияещи се о т суровините са про­
изводствата на т.нар. "т е ж к а химия" (производството на соди и др. продукти). В тези про­
изводства разходите за суровини д о сти га т около 75% о т себестойността на продукцията.
За производството на единица продукция се изразходва около 4-5 пъти по-голямо количество
суровина в сравнение с други промишлени отрасли.
Основни суровини за химическата промишленост са: природният газ, нефтът, дървеси­
ната, въглищата, каменната сол, сярата, фосфатите, а п а т и т и т е , калиевата сол, водата,
атмосферният въздух, електрическата енергия и др.
При преработката на 1 т о н нефт например се изразходват около 300 куб. м вода, а при
производството на 1 т о н калцинирана сода - около 225 куб. м вода. Най-голями са разходите
на вода при производството на сингретични и изкуствени влакна - за 1 т о н готова продукция
се изразходват до 6000 куб. м вода.
Силно въздействащ фактор върху развитието на химическата промишленост е и произ­
в о д ство то на електроенергия, тъй ка то много о т производствата в отрасъла са енерго-
емки. Например за производството на 1 т о н сярна киселина се изразходват 136 квтч, за 1 т о н
капролактам - 2700 квтч, а за 1 т о н полиамидни влакна - около 18000 кв тч електроенергия.
Важна суровина за химическата промишленост е природният газ. О т 1 т природен газ се
произвеждат 3000 м синтетични тъкани или 500 кг пластмаси, или 500кг синтетичен каучук.
Основната част о т внасяните количества природен газ в България се използва ка то суровина
8 химическата промишленост.
Основна суровина за нефтохимическото производство е н е ф тъ т. При неговата прера­
ботка се получават мазут, различни видове бензини, керосин, дизелово гориво, смазочни мас­
ла, изкуствен каучук, химически влакна, препарати за растителна защита, смоли, пластмаси,
съставки за лекарства и редица други ценни продукти. Производствата, използващи като
суровина природния газ и нефта, са разположени основно в региони с благоприятно транс­
портно-географско положение, тъй ка то тези суровини са вносни.
Понастоящем 8 България са развити 18 подотрасъла на химическата промишленост, ко­
и т о според използваните суровини и технологията на прераб отван ето им, се делят на:
неорганична и органична химия. А в зависимост о т обема и характера на произвежданите
продукти, подотраслите на химическата промишленост се делят 8 2 основни вида: т е ж ка и
лека химическа промишленост.
Неорганичната химия използва ка то суровини минерални ресурси, ко и то са с неоргани­
чен произход. Основните й производства са: киселини, соди, минерални торове, фосфорити,
сяра, препарати за расти те лн а защ ита, взривни вещ ества. Основни суровини са камен-
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ ТруаоЕа мед__isa

на та сол u варовиците, ка кт о и природният газ. Подотраслите о т не орг=г----г~з

произвеждат около 15% о т общ ата продукция на химическата промишленост "е--
ства са капиталоемки, суровиноемки и трудоемки. Предприятията се намират 5 5 •-зс-ст с :
находищата на суровини, поради големия обем на последните.
О рганичната химия ползва ка то суровини нефт, природен газ, дървесина и друг- с.сз-
вини с органичен произход. Основните й производства са пластмаси, си н те ти ч е н каучук,
си н те ти ч н и влакна и др.
Теж ката химическа промишленост обхваща производството на: торове, сода, кисели­
ни; неф топреработката; производството на синтетични и изкуствени влакна; на каучукови
изделия и пластмаси.
Производство на торове, соди, киселини и други продукти с неорганичен произход са
сред най-търсените продукти на българската химическа промишленост на международните
пазари и намират широко приложение в селското стопанство и другите стопански отрасли
на България. Развитието им се базира на варовиците край Девня и Враца, каменната сол край
с. Мирово (Провадийско) и въглищата к а т о енергиен източник в Марбас и Марица-Изток.
Днес производството на торове е застъпено във фирмите: "Агробиохим" - Cm. Загора (азот­
ни торове, м етилметакрилат, дикалциев фосфат за фуражи и др.); "Неохим" - Димитровград
(амоняк, азотна киселина, фосфорни торове, амониева селитра и др.); "Химко" - Враца (един­
ствен производителна карбамид в България, ко й то работи схоландски и италиански техноло­
гии); "Агрополихим"-Девня (амоняк, азотна киселина, фосфорна киселина, троен суперфосфат,
амониева селитра, течен азотен тор). Производството на соди е концентрирано основно в
ЕАД "Соди"-Девня. При производството се използват и водите о т ка рстови те извори край
Девненска река и яз. "Цонево" на река Камчия.
П роизводството на сярна киселина е застъпено в КЦМ край Пловдив, ОЦК в Кърджали и
МК в Пирдоп. Успоредно с увеличаването на металургичното производство през последните
5 години се отбелязва и увеличаване на производството на сярна киселина.
Производството на препарати за растителна защита е съсредоточено в Пловдив. В Бъл­
гария се произвеждат над 90 препарата. Обемът на това производство в сравнение с 80-те
години е намален около 4 пъти във връзка с кризата в селското стопанство на страната. В
Асеновград и на гара Яна се произвежда карбид.
■Нефтохимията заема водещо място в с т р у кту р а та на химическото производство в Бъл­
гария ка то осигурява около 45% о т неговия обем. Основните предприятия в подотрасъла са
"Плама" - Плевен и "Нефтохим" - Бургас. В "Нефтохим" се произвеждат всички видове бензини,
пропан-бутан, парафини, фенол, ацетон, синтетичен каучук, полиетилен, полистирол, глико-
лит, полиакрилни влакна, етилен, олеини и редица други продукти, ф ирмата осигурява над
90% о т продукцията в подотрасъла, фирма "Плама" произвежда горива, смазочни масла, грес,
дизелово гориво и др. Част о т о тр а б о т е н и т е смазочни масла се преработват в най-старото
предприятие в подотрасъла - в гр. Русе. В него се произвежда битум, мазут, масла и др.
Преработката на нефт е базата за производство на полимерни материали, на първо
място с и н т е т и ч н и т е влакна. Основните предприятия за производството им са в Бургас
(полиакрилни влакна "Булана"), Ямбол (полиестерни влакна "Ямболен"), Видин (полиамидни влак­
на "Видлон") и Димитровград (полиестерна коприна). С и н те ти ч н и те влакна се отличават
с по-голямата си трай ност, издръжливост, немачкаемост, топлоизолация и други ценни ка­
чества ка то ниска себестойност, поради което намират все по-широко приложение в т е к ­
стилната индустрия.
Към нефтохимическото производство се отнася и производството на пластмаси и т я х ­
ната преработка. Пластмасите им ат редица ценни качества (здравина, еластичност, непо­
датливост на корозия и др.), ко и то ги правят широко използвани в машиностроенето ка то за­
местители на металите, с т р о и те л с тв о то (заместители на строителни материали) и бита.
Пластмаси се произвеждат в Бургас, Девня и Видин, а производството на пластмасови изделия
е застъпено в София, Асеновград (фирма "Асенова крепост"), Берковица (фирма "Ком"), Русе,
Габрово ("Капитан дядо Никола"), В. Търново (фирма "Момина крепост"), Кнежа, Шумен, Самоков,
Ботевград, Бяла, Тервел, Плевен, Средец, Първомай, Гоце Делчев и др. Сред производствата на

229
ХИГИЕНА

пластмасови изделия изпъкват със своето значение производството на PVC тръби (Габрово),
системи за кръвопреливане и спринцовки (В. Търново), фолио и амбалаж (Асеновград) и др.
Промишлеността на пластмаси е представена о т основни и допълнителни предпри­
ятия. Основните са два вида: Първият вид предприятия произвеждат и предлагат суровини
за производство на пласмасови изделия. В то р и ят вид пр еработват суровините по различни
методи: изтегляне, пресоване, леене под налягане и др.
Пластмасите се делят на две групи: терм опластични и те р м о р е а кти в н и . Понастоя­
щем са синтезирани с т о т и ц и видове полимери с различни свойства, но 90% о т световното
производство включва около 20 вида, болш инството о т тя х са термопластични. В най-голям
обем се произвеждат полиетилен високо и ниско налягане, полипропилен, поливинилхлорид и
полистирол.
Главните представители на т е р м о р е а к т и в н и т е материали са: фенолформалдехид-
н и т е и карбамидформалдехидните смоли и прес-праховете на т я х н а основа. Важно зна­
чение и м а т епоксидните смоли, не наситените полиестери и полиуретаните. В по-малки
количества се използват т.нар. конструкционни пластмаси: по л и ац етати , полиамиди и
поликарбонати.
Основните суровини за производството на полимери са суровият нефт и природният газ.
Рискът за ж и в о т а и здравето на р а б о те щ и те включва на първо място опасностите
о т взривяване и пожари поради специфичните характеристики на използваните суровини и
технологичните условия. Болшинството процеси са екзотермични, а внезапното повишаване
на наляганетЬ се дължи на рязкото им ускоряване. Пожаро- и взривоопасни условия възникват
при работа с някои добавки и катализатори.
При производството на изделия о т пластмаси се използва специално оборудване. При
монтажа, регулирането и експлоатацията има опасност о т тр а вм и . Оформянето на изделия
о т пластмаса се извършва при висока температура. Постоянно е Налице реална опасност о т
изгаряния при допир или о т к о н т а к т на кожата с неохладени детайли. Работата на преси, ма­
шини за леене и екструзия (изтегляне) е особено рискова. Регистрирани са трудови злополуки
с теж ки последици, вкл. ампутиране на засегнатите крайници.
Пластмасите са добри диелектрици, поради което се натрупва ста ти ч н о електричест­
во по повърхността на оборудването. Потенциалът на зарядите е достатъчно висок да пре­
дизвика нещастни случаи или пожар ако машините не са заземени.
Риск за ж и в о т а и здравето на р а б о тн и ц и те генерира и оборудването, което подгот­
вя пластмасите за вторично преработване, главно различните по конструкция машини за
раздробяване и смилане. Н и во то на шума в близост до тези машини е високо и има опасност
за слуха на работещ ите. Опасност за слуха представляват и маш ините за ултразвуково сле­
пване поради характерния тонален шум, ко й то генерират.
"Лидер" сред опасностите за работещ ите безспорно са хи м и чн и те вещ ества във въз­
духа на работната среда. Твърди се, че летливите продукти о т термодеструкцията на
пластмасите не са опасни за здравето, но е известно, че при термична деструкция на поли­
винилхлорид се отделя хлороводород. При деструкция на политетрафлуоретилен се отделят
продукти, предизвикващи т.нар. "полимерна треска" при оператори. Непълният списък на
летливите продукти при термопиролиза включва: формалдехид, фенол, хлоропрен, хлорово­
дород, стирен, акрилнитрил, естери на фталовата киселина, тетрафлуоретилен, метилме-
такрилат, хлорфлуорсъдържащи въглеводороди, прости естери, ароматни амини, наситени
и ненаситени въглеводороди и др.
Опасност о т д е р м а ти т има при работа с течни продукти или прахове, най-вече смоли
при производството на стъклопласти. Използването на органични разтворители за обезмас­
ляване и слепване е причина за увреждане на черния дроб и НС поради хепатотоксичността и
наркотичното им действие. Органичните пероксиди са силни раздразнители и при попадане
в о ко то м огат да доведат до ослепяване.
П роизводството на каучукови изделия в България е широко застъпено. То е базирано
ка кто на синтетичния каучук, произвеждан в Бургас, така и на вноса на естествена суровина.
Най-голям дял в него има производството на автомобилни гуми (вътрешни и външни), което
------------------------------------------------------------------------- ------- ------------------------------------------------------------ Трудова м едицина

е развито Във Видин и София. Предприятието във Видин ("Вида") е кооперирано с производ­
с т в о т о на полиамидни влакна в града, но е пред ликвидация и пълно спиране.
През последните 20 години в страната се развива регенерирането на автомобилни гуми,
ка то с тази дейност са заети основно частни фирми.
П роизводството на технически каучукови изделия (маркучи, ремъци, транспортни ленти
и др.) е застъпено в Мадан, Пазарджик, Нови Искър, Кула, Русе, Плевен. Производството на уп­
лътнители за врати на автомобили и на други каучукови изделия за автомобили е локализира­
но в Силистра. Гумени обувки се произвеждат в София, Световрачене, Плевен, но над 50% о т
тази продукция се дава о т предприятието в Габрово. В Габрово се произвеждат, наред с PVC
тръби и спасителни пояси, гумени дюшеци, възглавници, очила за водолази, плавници и редица
други каучукови изделия. Във В. Търново е застъпено производството на баскетболни топки
(фирма "Етър"). Тези производства също бележат нарастване през последните 3-4 години,
поради разширяването на вътреш ните и външни пазари.
Л еката химическа промишленост обхваща производството на бои и лакове, сапуни и
други перилни препарати, фармацевтични и парфюмерийни изделия и др.
П роизводството на бои, лакове и други продукти е широко застъпено в България. Основ­
ни те центрове за производството на бои и лакове са София, Нови Искър, Русе. В Костинброд
се произвеждат анилинови бои, в Бяла - латексови бои и предпазни средства, в Костенец -
бои за синтегт),ични и изкуствени влакна. В Бургас (фирма "Хемус") и Шумен се произвеждат
канцеларски материали. В Костенец се намира единственото предприятие за производство
на кибрит в страната.
фармацевтичната промишленост е широко представена в България. Основните й цен­
трове са София, Разград, Троян, Дупница, Пещера и Враца.
Разградската фирма "А н ти б и о ти к" е специализирана в производството на ан ти б и о ти ­
ци, докато фирма "фармация" о т Дупница е основен производител на аналгетици, витамини
и други лекарствени средства за хуманитарната медицина. Предприятията в Пещера и Вра­
ца произвеждат предимно антибиотици, използвани в ж ивотновъ дството.
О бщ ите е та п и на технологичните процеси са характерна особеност на химическата
промишленост. Във всички подотрасли се срещат:
• п о д го тви те л н и операции: (изпомпване на течно сти ; пълнене на реакционни съдове с
'.течни съставки/реакционни смеси; смилане, пресяване, смесване, разделяне на фракции
на изходните продукти; дозиране, транспортиране и др.);
• основни химични процеси (хлориране, сулфориране, аминиране, дезаминиране, нитри-
ран!е, редукция, окисление и др.);
• разделяне на хи м и чн и те ком поненти (дестилация, ректификация, филтрация, крис­
тализация, центрофугиране, екстракция, и др.);
• заключителни операции (сушене, смилане, расфасовка и опаковка);
• допълнителни операции (пробовземане, смяна на катализатори, чистене на о с т а т ъ ­
ци, шлака, планови и аварийни ремонти и др.)
Реализирането на технологичните процеси предполага общи съоръжения като : дробилки,
мелници, дезинтегратори, вибросита, вани, кристализатори, центрофуги, филтри, хомогени-
затори, сушилни барабани, елеватори, шнекове, реактори, кули (абсорционни, десорбционни,
ректификационни и др.), конвертори, помпи, компресори, пещи (редукционни, електропещи
и др.), сушилни, топлообменници, сепаратори, резервоари, дозатори, фасовъчни агрегати,
пълначни агрегати, та б л е т машини и др.
Предприятията на химическата промишленост се обслужват о т работещи с общи
основни професии: инженерно-технически кадри (началник производство; технолог; главен
енергетик, главен механик, началник цех); оперативен персонал (началник смяна, оператори,
апаратчици); ремонтен персонал (механошлосери, електрошлосери и шлосери) общи работ­
ници (товаро-разтоварачи, чистачи и др.) и административен персонал.
Анализът на състоянието в различните производства показва, че в р а б о тн а та среда
попадат химични вещ ества и прах при подготовката на суровините; в същинското произ­
водство; при тран спорти ран ето и складиране на го т о в а т а продукция; ка кт о и при разфасов­
ката и опаковката на го т о в а т а продукция. Те са водещи ф актори при формиране на специ-

231
ХИГИЕНА

фичните услоВия на Всяко производство. Замърсяват работната зона и р аб отно то облекло,

о т к р и т и т е повърхности на кожата и лигавиците, стени те, подовите покрития и всички
повърхности на оборудването 8 цеховете.
Основна причина за наднормени (надгранични) концентрации са несъвършенства на из­
браната технология; износено или некачествено оборудване; нарушения на технологичната
дисциплина на всички етапи в производството.
Високите концентрации на химичните вещества и праха о т своя страна са причина за
остри и хронични отравяния, влошаване на картината на общ ата заболеваемост, текучест­
во на работната сила; социално напрежение; ниска производителност и материални загуби.
Действието на химичните вещества и праха върху организма на работещ ите е ин-
терм итен тн о; комбинирано поради многокомпонентното присъствие и множествените
ко н та кти ; съчетано с физични фактори на средата, най-често шум и общи вибрации.
Високорискови операции са зареждането със суровини; прехвърлянето на полупродукти;
изваждането на го т о в а т а продукция; вземането на проби; филтрацията, транспортиране­
то , пълненето с насипни продукти, почистването на апарати и др.
Особено внимание е нужно при производство на прахообразни субстанции. Опасни за ин­
тензивно прахообразуване са е та пи те : смилане, сушене, транспортиране, зареждане и др.
Прахът често е финодисперсен и реактивоспособен.
Рискъпгуза здравето се определя о т технологичните параметри на процесите и оборуд­
ването, а иКленно:
• налягане, което може да бъде: нормално, понижено или повишено. Благоприятно е да се
работи под вакуум, по-често налягането е повишено!
• температура - болш инството процеси в химическата промишленост п р о ти ч а т при
висока температура;
• използването на катализатори, ко и то ускоряват химичните процеси. Така се намалява
количествата на суровини и се скъсява времето за междинни операции.
Най-разпространената класификация на производствата според основните техноло­
гичните процеси включва:
• безотпадъчно производство при затворен производствен цикъл;
• непрекъснат технологичен процес;
• многоетапно прозводство с прекъснат цикъл.
Непрекъснатите технологични процеси им ат редица приемущества като:
• възможност за дистанционно управление;
• автоматизация на технологичните операции;
• съкращаване на времето на пряк к о н т а к т с химичните вещества;
• ликвидиране на междинни операции по зареждане и разтоварване на оборудването с
междинни продукти;
• механизация на ръчните операции 8 началото и края на процеса;
• намаляване на броя на лицата в пряк к о н т а к т с химичните агенти;
• стабилен режим на температура и налягане на инсталациите;
• херметичност на апаратурата и др.
Наред с това се о т к р и в а т и недостатъци:
• допълнително оборудване и насищане с помпи и компресори;
• удължаване на връзките чрез тръбопроводи;
• повишен риск о т обгазяване и разливане, интензивно замърсяване на въздуха, почвите
и грун товите води в района.
Н едостатъците на прекъснатите производствени процеси са:
• отваряне при зареждане и разтоварване на ем костите;
• добавяне на катализатори;
• чистене на апаратурата след всеки цикъл или при смяна на произвеждания продукт;
• наличие на множество ръчни операции при промиване, ректификация или прекристали-
зация. Замърсяването на работната среда с химични вещества и прах е много по-изразено и
това прави прекъснатите производствени процеси нежелани.
 Трудова м едицина

Основният кр и те р и й при избора на технология е характерът на суровините и междин­

н и те продукти. Тук действа едно важно правило: При наличие на вещества о т 1 и 2 група по
опасност, оптим алното решение е затворен цикъл и безотпадна технология. Ако това е не­
възможно трябва да се търси технология с непрекъснат производствен цикъл.
Определянето на средносменните и "пиковите" концентрации, к о и то бележат зоната
на остро действие, и амплитудата на колебанията на концентрациите дава възможност
да се направи характеристика на замърсяването с химични вещества и прах. Опасни са "пи­
ковите" концентрации на: арсеноводород, фосфороводород, циановодород, фосген, азотни
оксиди, перфлуоризобутилен, диметилсулфат, метилизоцианат, фенилизоцианат, кадмиев ок­
сид, борен флуорид и др. За тези производства са задължителни непрекъснато действащи
газанализатори!
Други фактори на работната среда са:
И нтензи вн ият шум при раб отата на мелници, елеватори, сушилни, барабани, виброси-
та , центрофуги, компресори, вентилационни съоръжения и др. (90-100 dB/A);
Общите вибрации - в компресорни цехове, помпени отделения и др.;
Прегряващ ият м икрокли м ат в близост до сушилни, тунелни пещи, електропещи и др.
В условията на висока температура се променят свойствата на вещ ествата, настъпват
и промени в организма (учестяват се дишането и пулсовата че сто та ): в скоростта на ме-
та б о л и тн и те рроцеси, в периода на полуизвеждане на вещ ествата и в р е а кти вн о стта на
организма.
физиологичната ха р а кте р и сти ка на труда на основната професия - оператор свиде­
телства за натовареност на ЦНС и ССС; хиподинамия и монотония; висока отговор ност в
периодите на пускане на производството в съчетание с ограничения при вземане на решения;
периодично интензивно замърсяване на въздуха на работната среда поради нестабилност на
технологичния процес.
С т р у кту р а на заболеваемостта с временна неработоспособност. К ато първа и най-
важна особеност на химическата промишленост трябва да се отбележи, че остри отравя­
ния са възможни само при аварийни ситуации! При нормални условия на експлоатация, ко и то
се характеризират с поднормени стой ности на химичните вещества, се наблюдава увели­
чаване ч е с т о т а т а на неспецифични, полиетиологични заболявания ка то неврози, ССЗ и др.,
инициират се или се о б о с тр я т алергии. Най-често срещаните алергени в химическата про­
мишленост са: метали (хром, кобалт, никел, манган, берилий, платина и др.); формалдехид;
фталов и малеинов анхидрид; епихлорхидрин; изоцианати; фуранови съединениня; хлорирани
нафталини; каптакс; тиурани; триетаноламин; 2,4-динитрохлорбензол; парафенилендиамин;
антибиотици; и др. лекарствени препарати.
М ерките за оптимизиране на условията на тр у д и укрепване на здравето на работе­
щ и те включват:
1. Спазване на хигиенните изисквания - гранични сто й н о сти и др. хигиенни стандарти
(осигурява се защита на болш инството работещи!);
2. Автоматизация и въвеждане на непрекъснати технологични процеси и безотпадни
технологии (защита на лицата с повишена чувствителност и намалена резистентност);
3. Максимално механизиране на производствените операции;
4. Осигуряване на пълна херм етичност на използваните съоръжения;
5. Спазване на установения технологичен режим;
6. Предварителни медицински прегледи, спазване на противопоказанията при работа
при определяне на пригодността;
7. Периодични профилактични прегледи - скрининг за професионални заболявания;
8. Специални мерки за групите с повишен риск;
9. Широко внедряване на превантивни мерки: използване на устойчиви материали, кон­
тролно-измервателни прибори и сигнализиращи устройства - газанализатори;
10. Устройство на ефективна вентилация;
11. Лични предпазни средства, лична хигиена и висока здравна култура на работниците

233
ХИГИЕНА

4.6. Хигиена на труда при работа с компютърна техника

М икрокомпютърът се използува о т най-различни професионални групи. Като бърз и "ин­
телигентен" инструм ент т о й стана неделима част о т ежедневието не само на професио­
налисти (програмисти, оператори в изчислителни центрове и др.), но и на редактори, жур­
налисти, счетоводители, банкови и библиотечни служители, научни работници, диспечери,
оператори на производствени процеси, секретарки и много други.
Независимо о т основната си специалност, работещ ият с микрокомпютър осъществява
труд, чиято специфика се определя о т особеностите на извършваната задача, организация­
т а на р аб отно то място и ф акторите на работната среда. Определено значение има и вида
на елементите на използуваната компютърна конфигурация.

Психофизиологична характеристика на труда

Трудът с използуването на микрокомпютър не е еднотипен. В зависимост о т работната
задача т о й варира о т монотонен изпълнителски (въвеждане на големи масиви о т данни) до
интелектуален творчески труд (програмисти). Най-общо т о й се характеризира с:
а) преработка на значителни обеми о т информация, изискваща напрежение на внимани­
е т о и пам етта;
б) значително натоварване на психосензорната сфера, предимно на зрителния анализа­
то р ; ^
в) нервно - емоционално напрежение вследствие о т го в о р н о с т т а на работата, пропор­
ционално на важ ността на обработваната информация;
г) висока степен на м онотонност с извършване на чести, точни, еднообразни, к р а т к о т ­
райни движения с висок те м п и повторяемост (в някои случаи);
д) фиксирана седяща работна поза с натоварване предимно на малките мускули на горни­
т е крайници и принудително положение на главата, врата и горните крайници.
Диалогът с компютъра се осъществява чрез поредица о т цикли, всеки о т който включва
т р и основни дейности: 1) въвеждане на команди или данни, 2) наблюдение на екрана и 3) реа­
гиране на съобщенията.
В no-разгърнат вид взаимодействието «човек - компютър» е представено в схемата на
фиг. 25.

Ч овек К о м п ю тъ р

ф иг. 25 Схема на в за и м о о тн о ш е н и ето човек - ком пю тъ р

234
 Трудова медицина

Спецификата на раб отата с микрокомпютър в голяма степен се определя о т това, че

се наблюдават последователно основни обекти с различни характеристики: документация,
клавиатура и екран на видеомонитора; в някои случаи още и принтер, скенер и др.
Оплакванията при продължителна работа с компютър възникват не само о т наблюдени­
е т о на екрана, но и о т неудобната работна поза. За раб отата с микрокомпютър е характер­
на фиксираната седяща работна поза с принудително положение на главата, врата и горните
крайници. Продължителната работа в такава поза е предпоставка за ограничена двигателна
а кти вн о ст (хипокинезия).
Работните движения при работа с компютър, респ. с клавиатура и "мишка", са предимно
о т I и II клас - активно участвуват пр ъ сти те на ръцете и к и т к и т е . Най-натоварени са т.нар.
големи пръсти - показалец и среден пръст. Сравнително по-рядко има движения с активна за-
ангажираност на предмишниците и мишниците (III и IV клас). Изисква се малка мускулна сила и
малка амплитуда на движенията. При въвеждане на големи масиви о т данни става наложител­
на високата скорост на изпълнение на добре координирани стереотипни движения.
Професионалната работа с компютър е свързана с голямо нервно-психично и интелекту­
ално натоварване с голяма плътност на сигнала (голям брой сигнали/час). Това изисква напре­
жение на вниманието и па м етта .
Понякога се налага работа в условия на остър дефицит о т време (time-pressure), което
е предпоставка, наред с о тго в о р н о стта , за нервно-емоционално напрежение (time-stress). То
твърде често^води до no-изразени промени в организма, в ч а стн о ст в централната нервна
система, о тко л ко то при физическа работа.
Г

ф а кто р и на р а б о т н а та среда
Дисплеите с катодно-лъчева тръба излъчват електромагнитни вълни с широк спектър,
ко й то включва рентгеновите, ултравиолетовите, видимите и инфрачервените лъчи и ради­
о ч е с то т н и т е електромагнити полета (ЕМП). Преобладаващата част о т последните (над
70 %) са с ч е с т о т а под 300 kHz.
В кинескопа електроните се ускоряват с високо напрежение, което в зависимост о т мо­
дела е о т 10 до 25 kV. Това води до възникване на слабо меко рентгеново лъчение. И нтензите­
т ъ т му е твърде малък и т о п о чти напълно се задържа о т стъ кл ото на екрана.
Образът върху екрана на видеомонитора се формира о т електронен лъч. За неговото
фокусиране и отклонение служат различни магнитни и ел ектростатични системи. Лъчът се
управлява о т т о к с ч е с то та о т 15 до 22 kHz, при ко е то възникват радиочестотни елек­
трически и м а гн и тн и полета. Последните възникват и о т хоризонталната отклонителна
система и захранващия я генератор.
Електромагнитното излъчване о т дисплеите е широколентово - о т 10 kHz до 26 GHz. На
10 cm о т екраните и н т е н з и т е т ъ т на ЕМП е в границите на хигиенната норма (под 50 V/m),
на 30 cm лъчението е под 6,5 V/m. Максималните стой ности на ЕМП_се измерват до задния
капак на дисплеите, ко е то трябва да се има пред вид при разстановката им в дадено поме­
щение.
Има данни, че кинескопът на видеомонитора излъчва и ултравиолетови лъчи. Техният
и н т е н з и те т е под 1 W /m 2, ко е то е чувствително под норматива - максимално допустимата
сто й но ст е 10 W /m 2.
При работа м икрокомпю търът отделя и инфрачервена радиация. Основен неин източ­
ник е отоплението на катода на дисплейния кинескоп. С т о й н о с ти т е на този фактор обаче са
твърде малки - максималните са под 1 W /m 2 при норматив до 10 W /m 2.
За ускоряване на потока о т електрони в кинескопа на видеомонитора служи електрод, на
ко й то се подава много висок потенциал. Той става източник на е л е ктр о с та ти ч н о поле. При
попадането на електронния лъч (сноп) върху луминофорния слой на екрана също се създават
електростатични заряди. Тяхното наличие може да се усети даже при докосване на екрана.
Следва да се отбележи, че масовото внедряване на плоските т.н . TFT (Thin Film Transistor)
монитори c течнокристални дисплеи (LCD - Liquid Crystal Display) в значителна степен реша­
в а т споменатите проблеми

235
ХИГИЕНА

Източник на ста ти ч н о електричество е не само дисплеят, но и наелектризираните

синтетични материали, с ко и т о изобилствуВа съвременният работен интериор (мокети,
пластмасови покрития, вкл. и облеклото о т синтетични тъкани).
В редица случаи неблагоприятен фактор на компютъризираните работни места е шу­
м ът. Източник на постоянен шум е вентилаторът на захранващия блок и на процесора. На­
ред с това шум генерира и работещ ият принтер или плотер. В помещението постъпва шум
и о т външни източници. Измерените стойности на шума о т п р и н те р и те са в пределите
40-51 db (А). По нашите хигиенни нормативи шумовото ниво при обслужване на компютърна
техника не трябва да надвишава 55 db (А).

Влияние на р а б о т а т а с дисплеи върху зрител ната дейност

Една о т най-характерните прояви при работа с видеомонитори е зрител ната умора.
По своите прояви т я е сходна с тази при продължително гледане на телевизор.
Най-честите симптоми при наблюдение на дисплей са: парене на очите, глождене, сълзе-
не, зачервяване, замъгляване, размазване и сливане на буквите, чувство на натиск в очните
ябълки. О чните оплаквания обикновено са комбинирани с главоболие, най-често в тилната и
челната област, в по-малка степен в слепоочната област. Понякога се наблюдава и чувство
на гадене и виене на свят.
Симптом на зрително пренапрежение е и понижаването на способността на очите да
се фокусирай върху наблюдавания обект и да задържат фиксацията. Бинокулярното зрение се
влошава с поява на двоен образ (диплопия) и замъгляване на погледа.
Наред със субективните оплаквания по-продължителната работа с видеодисплей влоша­
ва практически всички зрителни функции: значително намаляват възможностите на акомо­
дацията, конвергенцията, ко н тр а стн а та и диференцировъчната чувствител ност и устой­
чи во стта на ясното виждане.
Връзка между появата на трайни очни изменения и раб отата с дисплеи не е намерена.
Опасенията за възникване на ката ракта и миопия при работа с видеомонитор не са обосно­
вани с достатъчно факти.

Други промени В организма при работа с м икроком пю тъ р

Освен обща и зрителна умора, в организма на операторите възниква и локална динамич­
на и стати чна умора. Първата е вследствие работата с клавиатурата, а в т о р а та - поради
фиксираната работна поза.
Неправилната организация на работния процес и р а б о тн о то м ясто е една о т предпос­
т а в к и т е за възникване на евентуални професионални заболявания. Продължителното ста ­
тично напрежение, съчетано с фиксирана работна поза и бързи, често повтарящи се движе­
ния на к и т к и т е и пръстите, може да причини увреждания о т ти п а на тендовагинитите.
Необходимостта да се извършват много на брой чести и бързи стереотипни движения,
напр. при въвеждане на големи масиви о т данни, води до динамично напрежение на пр ъ сти те
на ръцете. К ато следствие е възможно възникването на координационни неврози, невралгии
и полиневропатии, микротравми на сухожилията, мускулите и ста в и те , к о и то впоследствие
м огат да предизвикат хроничен болков синдром, усилващ се при работа.
Състоянията, които са следствие о т физическо претоварване на мускулите и ста ви те
при продължително извършване на еднотипни, повтарящи се движения, са известни под наи­
менованието Repetitive Strain Injury (RSI) или карпален тунелен синдром (Carpal Tunnel Syndrome -
CTS). Характеризират се преди всичко с дискомфорт или болки в мускулите и/или ставите.
Локалните прояви са болка, възпаление, о то к, бодежи, изтръпване, нарушена координацията
на движенията. Наред с това се наблюдава умора, мускулна слабост, болки в гърба, врата и
раменете.
Продължителното пребиваване във фиксирана работна поза с наклони на главата и т у ­
ловището е съпроводено о т с т а т и ч н о т о натоварване на ш ийната област, раменния пояс и
областта на кръста. В случая е възможно развитието на миофибрози в тези области.
 Трудова медицина

П роф илактиката при работа с м икроком пю тър

Профилактиката включва различни организационни, планировъчни, технически, техноло­
гични и др. мероприятия. Основните са:
• осъществяване на професионален подбор,
• оптимизиране на параметрите на средата,
• правилна организация на ра б о тн о то място и работната поза,
• спазване на ергономичните изисквания към хардуера и психофизиологичните изисквания
към софтуера,
• оптимизиране на зрителната дейност и
• внедряване на подходящ режим на труд и почивка.
О с в е т е н о с тт а на ра б о тн о то място трябва да е в зависимост о т характера на из­
вършваната работа и вида на екрана. Препоръчително е при работа с тъмен екран окрлната
осветеност да се намали. При негативен ко н тр а ст (светли знаци на тъмен екран) т я трябва
да е минимум 300 lx, а при позитивен ко н тр а ст - 500 1х.
Прозорецът не трябва да попада в зрителното поле на оператора. В някои случаи се на­
лага на прозорците да се по ставят щори с вертикални ламели, а на компютъра - сенник.
О с в е ти те л н и те тела трябва да се разполагат успоредно на прозорците и да им ат за­
щ итен ъгъл 30°. Светлината (естествена или изкуствена) трябва да пада винаги странично,
по възможност о т ляво на ра б о тн о то място.
Осветлението не трябва да заслепява оператора. Големите отразяващи повърхности в
помещението трябва да се сведат до минимум. По-светлите предмети и повърхности да не
са гладки, а матови. Същото се отнася и за повърхността на екрана на дисплея.
Съотношението между я р к о с т т а на екрана, клавиатурата и раб отната повърхност на
масата в значителна степен повлиява работоспособността. Ако т о е нерационално, зрител­
ната умора настъпва по-бързо. Препоръчителната пропорция у нас е 10:3:1 или 5:2:1.
За ограничаване на нивото на шума се препоръчва пр и н те р ъ т да има капаци и шумоза­
глушаващи подложки. Ако пр и н те р и те са няколко, по възможност да се разполагат в съседно
помещение. Това не се отнася за безударните (струйни и лазерни) принтери, които са с ниско
ниво на шум.
За намаляване на с т а т и ч н о т о електрическо поле се препоръчва увеличаване на о т н о ­
сителната влажност на въздуха в помещението, правилен подбор на подовите настилки и
облекло на раб отещ ите с минимално съдържание на си нтетични материали.
Обикновено р а б о тн о то място при работа с микрокомпютри включва няколко зони: кла­
виатура и "мишка", видеомонитор, въвеждан т е к с т или друга информация, скенер, принтер,
външен модем и др.
Зоните, ко и то по-често се следят с поглед (клавиатура, екран, въвеждан т е к с т и др.) тряб­
ва да са на приблизително еднакво разстояние о т очите. Това в голяма степен намалява необхо­
дим остта о т бърза промяна на акомодацията и като цяло може да снижи зрителната умора.
Наблюдаваният о б е кт се възприема най-добре, когато е в границите на оптималния ъгъл
на обзора. В хоризонтална плоскост т о й е до 40° наляво и надясно спрямо линията на погледа
за обемни образи и до 60° - за плоски. В хоризонтална плоскост този ъгъл е: оптимален - о т 0°
спрямо линията на погледа до 30° надолу, допустим - о т 30° нагоре до 40° надолу.
Височината на р а б о т н а та повърхност (маса, бюро, плот) и височината на седалката
трябва да осигуряват приблизително хоризонтално положение на предмишниците. Желател­
но е височината на масата да може да се регулира о т 680 до 760 т т . Ако т я е нерегулируема,
препоръчителната 0 височина е 720 т т (фиг. 26).
Р а ботни те столове трябва да им ат възможност за регулиране. Препоръчва се височина­
т а на седалката да може да се променя о т 40 до 50 cm над пода. Облегалката трябва да оси­
гурява опора на гръбначния стълб в областта на кръста - да опира в областта на поясните
прешлени около една длан над седалището. Това е възможно при височина на средната й част
спрямо седалката о т 17 до 25 cm.
В някои случаи е препоръчително да се осигури опора и за краката. Най-ергономични раз­
мери за такава поставка са: ширина 45 cm, дълбочина 35 cm, височина о т 0 до 15 cm, наклон
о т 0 до 30°

237
ХИГИЕНА

120

110

80

60

40

20

ф иг. 26 Работна мебел при р а б о та с ком пю тъ р

Когато 6 едно помещение трябва да има няколко компютри, немаловажно е какб

бъде взаимното им разположение. Подреждането на ра б о тни те места едно зад другс
най-удачно. Вече отбелязахме, че максимални стойности на електром агнитните лъчени
кар и поднормени) се измерват до задния капак на Дисплеите. За намаляване на евенту
професионален риск е препоръчително раб отни те места, респ. ком п ю три те, да бъдат
дица едно до друго или симетрични около една ос фиг. 27.
Основно условие за недопускане на смущения и увреждания на здравето е всички елем
на компютърната конфигурация да о тго в а р я т на ергономичните изисквания.
За оптимална зрителна дейност е необходимо добро качество на видеомонитора:
нимум трептене, по-голяма разделителна способност, по-голяма скорост на смяна на к
те , повече редове в растера и с по-ниско ниво на излъчване (Non Glare, Non Interlaced
Emission, Low Radiation).
Предпочитан е п о зи ти в н и я т к о н т р а с т на екрана - тъмни знаци върху светъл фо1
който отблясъците и отраженията са по-малки в сравнение с негативния контраст, а
тацията на о чи те към различните яркости е по-лесна.
Важен показател за качеството на дисплея е ч е с т о т а т а на хоризонталното oml
ние на лъча. За да се реализира по-голяма разделителна способност (напр. 1024 х 768 т о
необходима редова развивка (Non Interlaced), без прескачане на редове и свързаното с
тр е пте н е на образа. Това изисква ч е сто та около 50 Hz. Ако се използува графичен адап
по-голяма разделителна способност, о т ергономични позиции се налага ч е с т о т а т а да (
личи над 75 Hz.
За индивидуално нагласяне на екрана е желателно да има стойка т и п "гъба", която
лява регулиране на монитора в хоризонтална и вертикална посока. Оптимално за зрени
фронталното вертикално (или с наклон назад до 15°) разположение на екрана.
За избягване напрежението на мускулите на очите, врата и гърба хоризонталната
на погледа трябва да пада в горната част на екрана. Препоръчваното разстояние очи -
по различни автори е о т 400 до 700 т т .

238
 фиг. 27 Взаимно разположение на няколко компютри.

За профилактика на зрителната умора е необходимо по бреме на почивките да се прави

лек масаж на очните ябълки при затворени клепачи. Това се отразява благоприятно на кръвос-
набдяването на очите и на очното налягане. За намаляване на умората на акомодацията е же­
лателно погледът да се о тм е с ти към по-отдалечени предмети - на повече о т 2 т о т очите.

4.7. ТрудоВо-медицински проблеми В селското стопанство

Селското стопанство е един о т най-древните видове дейност на човека. Понастоящем
включва: многобройни отрасли на земеделието (растениевъдството): полевъдство, овощар­
ство, градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство и др. и животновъдството: ското-
въдство, свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство и др. Към селскостопанското производ­
ство се о тн а ся т също различни видове първична преработка на растителни и животински
продукти, ако т е не са отделени в самостоятелни отрасли. Пример за това е птицевъдство­
то , о т което през последните десетилетия се отдели т.н . производство на бройлери.
Трудово-медицинските проблеми на селскостопанския труд са обособени в няколко основ­
ни раздела:
• физиология на селскостопанския труд;
• хигиенни проблеми при работа със селскостопански машини, вкл. оптимизиране на микро­
климата, борба с вибрациите, шума и др. неблагоприятни фактори на работната среда;
• токсикология на пестицидите и трудовомедицински проблеми при използването им;
• трудовогмедицински проблеми в растениевъдството;
• трудово-медицински проблеми при работа в кравеферми, овцеферми, птицеферми и др.
Съвременното селскостопанско производство непрекъснато се индустриализира, но въ­
преки това значително се отличава о т промишленото. Характеризира се със следните осо­
бености:
1. Сезонност и кратки срокове за о п ред ел ен и д е й н о с т и в з е м е д е л и е т о , к о и т о са п р ичин а
за з н а ч и т е л н о н а п р е ж е н и е през опред ел ени п ер и о д и в г о д и н а т а - н е н о р м и р а н о р а б о т н о вре­
ме, п р еко м ер н а п р о д ъ л ж и т е л н о с т на’ р а б о т н и я ден, а в някои п о д о т р а с л и и разпокъсаноспгГна
р а б о т н о т о в р е м е (н а п р и м е р в ж и в о т н о в ъ д с т в о т о );
2. Работа на о т к р и т о о т ранна пролет до късна есен и частично през зимата., т.е. ра­
б о те щ и те в селското стопанство са изложени на влиянието на клим атичните особености
на района, сезона и промените във времето: високи и ниски тем ператури, интензивна UV-
радиация, валежи и др.
3. Честа смяна на работните операции особено в земеделието, част о т тя х не са дос­
та тъ ч н о механизирани и обуславят значително физическо натоварване при работа.
4. Отдалеченост на м я с то то на работа о т местоживеенето, ко е то поражда транс­
портни проблеми.
5. Широко е застъпена употребата на средства за растителна защита и растежни
стимулатори - пестициди (биоциди), минерални торове и др. Химизацията в селското сто-

239
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

панство, несъобразена с изискванията на агрохимията и труд овата медицина има непредот­

вратими последици за околната среда и човешкото здраве.
6. Работа с много и разнообразни машини, свързана с експозиция на шум, вибрации, прах,
газови замърсители и др. Механизацията на дейностите в селското стопанство намалява
т е ж е с т т а на труда, но физическото натоварване се замества о т нервно-сензорно и нервно­
психично напрежение.
7. Изразен биологичен риск. В миналото опасността о т к о н т а к т а с биологични агенти
се е свеждала до заболявания, предавани о т болни ж ивотни на човек в процеса на отглеждане­
т о им. Понастоящем спектърът на опасностите е много по-широк предвид въвеждането в
пр акти ката на ж и вотновъ дството и птицевъдството на голям брой биологични продукти:
антибиотици, аминокиселини, фуражни смеси, витамини и др. Доказателствата се о ткр и в а т
в изключително бурното развитие на микотоксикологията и появата на специфична пато­
логия - "фермерски бял дроб". Това е класически пример за алергично заболяване (алергичен
алвеолит). Причинява се о т вдишването на спори на термофилните актином ицети о т вида
Micropolyspora faeni, ко и то се о т кр и в а т в балите пресовано сено при температура 40-60°С.

Растениевъдството е главният отрасъл на българското земеделие. Hafl-голям дял в обща­

т а растениевъдна продукция се пада на зърнените и техническите култури, производството
на зеленчуци у тревни фуражи, тр а й н и те насаждения и др. Основните селскостопански рабо­
т и - оран, брануване, култивиране, сеитба, прибиране на зърнените култури и слънчогледа с
комбайни, са по чти напълно механизирани. Частично механизирани са междуредовата обра­
ботка на главните окопни култури - царевица, слънчоглед, захарно цвекло и памук. Внедряване­
т о на пълна механизация в растениевъдството е предпоставка за облекчаване на селскосто­
панския труд и условие за бързо внедряване на промишлени технологии.
О сновните етапи в растениевъдството са: обработка на почвата, сеитба, грижи за
посевите, прибиране на р е ко л та та и първична обработка на селскостопанските проду­
к т и . П очти всички дейности се извършват с помощта на т р а к т о р , к о й т о е основна селско­
стопанска машина. Тракторът осигурява придвижване и реализиране на различните етапи
чрез прикачни и навесни машини. Тракторите биват с различна мощност: о т маломощни до
свръхмощни. По предназначение се делят на тр а кто р и с общо предназначение, универсални,
градински, специални (лозарски, мелиоративни и др.). Според вида на ходовата част биват
колесни, самоходни шасита, гъсенични и др.
Други основни машини в растениевъзството са зърнените комбайни. Вече съществуват,
използват "се и непрекъснато се усъвършенстват комбайни за прибиране на царевица, захарно
цвекло, памук и фуражни култури. Наред с това има подотрасли, в к о и т о при прибирането на
реколтата засега се разчита изцяло на ръчен труд, например овощарство, лозарство, зелен­
чукопроизводство
Нови образци на известните селскостопански машини - плугове, редосеялки, култивато­
ри, тороразпръскачки, косачки и др. вече м огат да се видят в действие.Все по-голямо приложе­
ние намират универсалните селскостопански машини, с ко и то може да се извършват повече
операции за по-голям брой култури и комбинираните машини, изпълняващи няколко операции
едновременно.
Основните начини за обработка на почвата са дълбока и повърхностна почвообра-
б о тка . Дълбоката обработка са постига чрез оране, а повърхностната - чрез култивиране,
брануване, влачене и валиране.
По същество оранта е основен вид механична обработка на почвата, която включва
срязване, обръщане посредством плуг на почвените пластове, с едновременно разрохкване и
размесване. К ул ти вир ане то е вид междинна обработка, която се прилага след дълбока оран
преди сеитба и междуредово за окопните култури. Брануването е плитка обработка без
обръщане на пласта. Прилага се за допълнително разрохкване и разбиване на буците. За целта
се използват зъбни, пружинни, дискови и ротационни брани, к о и то според те гл о то биват
тежки, средни и леки. Теглото на браните определя качеството на брануването. Влаченето
и валирането се прилагат за изравняване и уплътняване на разораната почва.

240
 Трудова медицина

С е итб ата е основна селскостопанска дейност, която се извършва в различни сезони и

бива сеитба на семена и садене на клубено-плодни, луковици и разсад. Извършва се с помощта
на сеялки и машини за садене, ко и то се прикачват към тр а кто р а . В оранжерийното производ­
ств о и цветопроизводството все още се извършва и ръчно садене.
Грижите по о тгл е ж д а н е то на полските култури включват голяма група операции: сля­
т а и междуредова обработка, подхранване на културите, пръскане за борба с вредителите,
насекомите и болестите на растенията и др.
Торенето е внасяне в почвата на органични, неорганични и биологични торове и веще­
ства с цел повишаване на добивите и качеството на селскостопанската продукция. В-зависи­
м ост о т вида на вещ ествата, ко и то се внасят в почвата т о р о в е те биват: органични (п т и ­
чи тор, оборски то р , компост и торф), неорганични/минерални (азотни, фосфорни калиеви и
калциеви) и биологични (нитрагин, фосфоро- и азобактерин).
Напояването се прилага с цел повишаване на запасите о т влага в почвата. То бива:
• повърхностно или гравитачно напояване;
• дъждуване или изкуствено оросяване и
• капково напояване, за което се използват тръби с отвори, поставени на повърхност­
т а или на различна дълбочина, в непосредствена близост до корените и стъблата на
растенията.
Прибирането на реколтата е най-важният етап в производството на селскостопанска
продукция. В нЙкои подотрасли е механизирано, но в други к а т о зеленчукопроизводство (бе­
ритба на домати, краставици, тиквички и др.) и овощарство (прибиране на реколтата о т
череши, кайсии, праскови и др.) все още изцяло се разчита на ръчен труд. Основната задача е
т о да се извърши без загуби.
Условията на труд в селското стопанство са специфични. Работата на о т к р и т о опре­
деля значението на метеорологичния ф актор на работната среда за здравето и работоспо­
собността. К а кто при ръчните дейности, така и при работа с т р а к т о р и и селскостопански
машини без кабини раб отещ ите са изложени на непрекъснатото действие на климатичните
условия на о т к р и т о . През различните сезони тем пературата варира в голям диапазон - о т
5—10—12°С до +40-43°С. Метеорологичните условия в кабините на селскостопанските машини
се отличават о т тези на о т к р и т о . Кабините ограничават неблагоприятното въздействие
на силните въздушни течения и валежите, но външните им стени са допълнителни източни­
ци на тсзплина през л я т о т о или студ през преходния и студенйя сезони, и съществено проме­
н я т микроклимата в ограниченото пространство. В резултат на това през л я т о т о може да
настъпи прегряване до топлинен удар, а през студените месеци преохлаждане на организма.
Неблагоприятно въздействие върху организма на раб отещ ите оказва и интензивната UV-ра­
диация през летния сезон при работа на о т к р и т о . Ч е с ти те изгаряния на кожата при продъл­
жителна работа между 11 и 15 часа през периода о т м. май до м. септември за нашата гео­
графска ширина са причина за увеличаването на заболяванията о т меланомни и немеланомни
форми на кожен рак и очни увреждания. Работата на о т к р и т о през л е тн и те дни без защита
на главата може да доведе до слънчев удар.
При работа на тр а кто р и , самоходни и прикачни машини неблагоприятно въздействие вър­
ху организма на р а б о те н и те оказват вибрации, предавани на цялото тял о посредством пода
на кабината и седалката, а чрез волана или други средства за управление на машината, вибра­
циите се предават и по си сте м ата ръка-рамо. Източници на вибрациите са двигателя и ходо­
вата част на машината. С ходовата част на машината са свързани главно нискочестотни виб­
рации, предавани на цялото тяло. При продължителна експлоатация на машините се износват
отделни части на двигателя и трансмисии, появяват се луфтове, ко и то усилват вибрациите,
предавани на седалката. Износването и лошото регулиране на кормилото увеличават вибра­
циите, предавани по системата ръка-рамо. Вибрациите на всички детайли и механизми, особе­
но плоските (сте н и те на кабината, капака на двигателя и др.) предизвикват усилване на шума.
Ш умът при работа на селскостопански машини по произход е механичен и аеродинами­
чен. Източници на механичен шум са вибрациите на отделните части на самоходните и ста ­
ционарни машини, възникващи при работа на двигателя. Основен източник на аеродинамичен
шум са ауспухните тръби, ко и т о изхвърлят отработени газове под голямо налягане и с голяма

241
ХИГИЕНА

скорост. Дизеловите двигатели са no-шу^лни о т бензиновите. Допълнителен източник на шум

са вибрациите на металната кабина. Най-високи нива на шума при много селскостопански
машини са регистрирани в нискочестотния диапазан (31.5-125 херца). Тези ч е с то ти съвпадат
с ч е с т о т а т а на вибрациите на двигателя, изпадат в резонанс и ни во то на шума в нискоче­
сто тн и я диапазон се увеличава.
Прахът е неизбежен спътник на селскостопанските работи о т дълбоката оран до приби­
рането на реколтата. Основни източници на прах са почвите и селскостопанските култури.
Количеството на праха в дихателната зона на работещ ите зависи о т характера на извърш­
ваната дейност, метеорологичните условия, влажността на почвата, конструкцията на каби­
ната, височината и разположението на работното място, движението на машината спрямо
въздушното течение и др. Особено интензивно се отделя прах при оран, култивиране, сеитба,
торене, жътва и вършитба на зърнените култури. По произход прахът в селското стопанство
е дезинтеграционен аерозол, който се получава при смилане, триене, транспортиране и др.
процеси. По състав прахът бива минерален, органичен и смесен. Особено място заема органич­
ният прах, богат на растителни остатъци. Доказано е, че количеството на свободен криста­
лен силициев диоксид в някои почви се оказва обезпокоително висок - около и дори над 10%. Към
химичния състав на праха следва да се добавят и о ста тъ чн и те количества пестициди и ми­
нерални торове, използвани при допълнителната обработка на културите. Микроскопският
анализ на праха показва, че 90% о т праховите частици са финодисперсни, което приближава
праха в селското стопанство до промишления и го дефинира ка то сериозна опасност и опре­
делен риск за здравето на работещ ите.
Химичните вещ ества във въздуха на работната зона при механизирани дейности са
представени о т използваните препарати за растителна защита и торове - органични, ми­
нерални и биологични. Допълнително въздухът се замърсява с отпадни газове при работа на
двигателите с вътрешно горене, в състава на които влизат: въглероден оксид, въглероден ди­
оксид, метан, водород, азотни оксиди, алдехиди, полициклични ароматни въглеводороди и др.
О сновните професии в селското стопанство са представени о т две големи групи. В
първата група влизат всички професии, свързани с механизирани дейности ка то основната е
механизатор, а също т р а к т о р и с т , комбайнер и др. В тората група професии са свързаните
с ръчен труд и това са главно берачи, участващи в ръчното прибиране на реколтата.
Механизираният труд на професиите о т първата група се характеризира с леко до сред­
но физическо натоварване'. Все по-изразено в тези професии е нервно-сензорното и нерв­
но-психично натоварване, свързано с концентрация на вним анието и монотония, които
водят до умора на ЦНС.
Редица ръчни операции в растениевъдството са свързани със средно и теж ко физическо
натоварване. Изразено динамично физическо натоварване има при товарене, разтоварване и
пренасяне на щайги с плодове и зеленчуци. Наред с динамичното натоварване твърде често
се среща ста ти ч н о натоварване при работа в принудителна работна поза. Редица дейности
се извършван с наклонено тяло, на колене или в клекнало положение. С тати чно натоварване
се среща и при механизирания труд. То най-често се дължи на лоша конструкция на машини­
те , неподходяща форма и височина на седалката, неправилно разположение на лостовете за
управление и др.
Особено място в селското стопанство се пада на използването на средства за расти­
телна защ ита - пестициди.
В групата на п е сти ц и д и те се включват всички вещества или смеси о т вещества, които
се използват за предпазване, унищожаване или борба с вредителите на растенията (болести,
насекоми, плевели, гризачи, инсекти, гъби, червеи и др.), по време на растежа, съхранението
и транспортирането, а също така ка то регулатори на растежа, дефолианти и десиканти. В
тази група са и средствата за дезинсекция и дератизация, използвани в здравеопазването и
ветеринарната медицина.
Най-старите пестицидни средства са били органични материи о т естествен произход,
ка то пиретрум, т ю т ю н , петролни деривати. По-късно се използват неорганични съединения,
ка то солите на арсен, живак, мед и цинк.

242
 Трудова медицина

Модерната ера на пестицидите започва с откриването на инсектицидни свойства на

ДДТ през 1939 г. П о-нататък голямо разнообразие о т пестициди са синтезирани о т различни
групи: органохлорни, фосфорорганични, карбаматни, соли на феноксиоцетната киселина и др.
Сега се смята, че около 1400 активни субстанции пестициди се формулират в 60 000 препара­
та , които се използват за борба с преносителите на инфекции в селското и горското стопан­
ство, за домашна дезинсекция и др.
Безспорно е значението на пестицидите за повишаване на добивите и за ликвидиране
на някои паразитни болести. Наред с това обаче непрекъснато се увеличава информацията
за о тр и ц а те л н и те ефекти на тези съединения върху екосистемите и хората. Това наложи в
много страни да се въведат по-строги критерии при разрешаването им за употреба. Напри­
мер употребата на ДДТ у нас е забранена о т 1963 г., но в стран ите, където се среща малария
употребата му все още е разрешена.
У нас функционира система за предварителен и текущ хигиенен контрол по приложени­
е т о на пестицидите и за медицинско наблюдение на изложените на действието им. МЗХ
публикува Списък на разрешените за предлагане и употреба продукти за растителна защита,
регистрирани торове и подобрители на почвата (София, 2004 г.)
Целите, за к о и то се използват пестицидите ги отличават о т останалите химични ве­
щества. Характерните им особености включват:
1. В болш инството случаи пестицидите им ат широк спектър на токсично действие и
рязко ифазена биологична активност. Названия ка то «хербициди, фунгициди и др.» са ус­
ловни, тъ й ка то т е поразяват освен вредителите и много други растения и животни.
2. Близостта на основните жизнени системи при различните биологични видове живи
организми ги прави уязвими за вредното действие на пестицидите. Особено токсични
са за пойкилотермните и топлокръвните животни.
3. Предназначени са за унищожаването на вредители, ко и то са около 0.5% о т съществу­
ващ ите видове, но въздействат върху всички останали.
4. К ато правило се използват срещу цели популации в зависимост о т пл ъ тността на
популацията.
5. Преднамерено се създават относително високи концентрации в зоната на обработ­
ваните обекти, за да се унищ ожат вредителите. Тези концентрации м огат да бъдат
опасни и за работещ ите, но не се намаляват за да се постигне очаквания ефект, дори
напротив увеличават се с цел по-голяма надеждност.
6. Засегнатите площи се пр о сти р а т на големи тери то ри и. Само в Европа това са десет­
ки милиони хектари обработваема земя.
7. Циркулацията им в биосферата е непредотвратима. След пръскане, внасяне в почвата
или друг вид приложение о ста в а т в околната среда до пълното им разграждане. Пери­
одът на полуразпад за хлорорганичните пестициди е десетки години (заДДДТ 10-15 го­
дини, за ендрин - 12 г. и др.).
8. Някои групи пестициди им ат изразена биокумулация. Типичен пример е поведението
на ДДТ в околната среда. Ако концентрацията на ДДТ във водите на о т к р и т и т е во­
доеми е 0.001 тд/1, т о в рибите е вече 3.5 тд /кд , в чайките - 100 тд /кд . В м астната
тъкан на хора достига 1131 тд /кд , открива се и в м астната тъкан на пингвини в коли­
чество 0.024 т д /кд .
Стокхолмската конвенция разглежда 12 устойчиви органични замърсителя (наречени
«мръсната дузина»). Това са токсични химични вещества, ко и то трудно се разграждат, на­
т р у п в а т се в организмите и хранителната верига, пренасят се по въздуха, водата и чрез
мигриращите биологични видове през международните граници, о т л а га т се далече о т мяс­
т о т о на т я х н о т о изпускане и с голяма вероятност м огат да предизвикват неблагоприятни
последици за човеш кото здраве или околната среда близо и далече о т т е х н и т е източници.

243
 «Мръсната дузина» Включва:
• Хексахлорбензен
• Алдрин
• Хлордан ,
• Мирекс
• ДДТ
• Токсафен
• Диелдрин
• ПХБ
• Ендрин
• Полихлорирани ди-бензо-р-диоксини
• Хептахлор
• Полихлорирани ди-бензо-р-фурани.
Девет о т тя х са пестициди!
Според уп о тр е б а та им пестицидите се разделят на следните основни групи:
• Инсектициди - за борба с инсектите;
• Акарициди - срещу кърлежите;
• Нематоциди - за борба с червеите;
• фунгициди - за борба с гъбните заболявания, ка то се прилагат върху растенията или за
третир ане на семена;
• Хербрциди - за борба с плевелите;
• Репеленти - отблъскващи вредителите;
• А т р а к т а н т и - за привличане на вредители с цел унищожаване;
• Родентициди - за борба с гризачи;
• Дефолианти и десиканти - за обезлистяване и унищожаване на храсти и дървета;
• Авициди - за борба с птици;
• Регулатори на растежа - за стимулиране или потискане на растежа и др.
Химическа класификация на пестицидите о т списъка на разрешените препарати ги дели
по състав на следните по-важни групи:
• фосфороорганични,
• хлороорганични,
• карбамати и тиокарбамати,
• дитиокарбамати,
• производни на карбамида,
• кумаринови производни,
• медни препарати,
• серни препарати,
• метилбромид и др.
Начините на прилагане на пестицидите се определят о т целта, формата на препарати­
те , която често зависи о т свойствата на а кти вн и те им вещества, а именно:
• прашене;
• третир ане с гранулирани препарати;
• пръскане;
• фумигация;
• примамки;
• др.

Вредно въздействие на пе сти ц и д и те върху организма на човека

Оранжевият агент (трихлорфенол) и аналогичните му продукти са съставлявали 80% о т
хербицидите и дефолиантите, употребявани в Южен Виетнам. Всички продукти съдържат
силно отровния примес 2,4,7,8-тетрахлор-дибензодиоксин (ТСДД). Според официални данни
около 57 000 тона Оранжев агент и сходните му продукти са били пръснати върху т е р и т о ­
рията на Южен Виетнам.

244
 Трудова медицина

Десет години по късно 2,4,7,8-ТСДД е о т к р и т 6 различни проби к а т о например почва,

утайка, растителност, риби, животински тъкани, човешко и краве мляко, човешка кръв, че­
рен дроб, бъбрек, мастна тъкан.
Серия о т о п и ти показват биологичното присъствие на ТСДЦ в почвата и утайките. Сле­
дователно ТСДЦ би трябвало да се търси и в тъ кани те на обитаващ ите вода и суша.
Разграждането на ТСДЦ в почвата е много бавно, неговият период на полуразпад възлиза
на повече о т 10 години. М ета бол и тн ото изхвърляне на 2,3,7,8-ТСДД при маймуни е бавно, с
полуживот около 1 година.
Ж ителите на областите, където са били разпространени смеси о т хербициди и диоксин,
са показали следните симптоми: анемия, намаляване на теглото, недостатъчно развитие на
децата, които симптоми се дължат едновременно на два фактора - химически и хранителен.
Хербицидите и диоксинът предизвикват симптоми ка то уродства, смърт на плода в
м атката, помятания. Туморите, х е п а ти тъ т, язвата на дванадесетопръсника са по-чести
при ж и тел и те на засегнатите области о т хербициди и диоксин. Анемията, намаляването на
формените елементи на кръвта са отбелязани в много групи о т населението в известен брой
Южновиетнамски провинции.

Токсични увреждания на черния дроб о т пестициди

Едно о т ^най-масовите и ранни интоксикации с фунгицида хлорбензол е настъпило
в Турция през^1955-1959 г., ко га то над 3000 души са получили чернодробна порфирия след
консумиране jna обеззаразени с този фунгицид зърнени храни.
Използваният главно за борба с мравките хлорорганичен инсектицид хлордекон
е довел през 1975 г. до токсичен чернодробен синдром у 32 работници в производствено
предприятие.
За пръв п ъ т през средата на 30-те години са били орисани те ж ки токсични увреждания
на черния дроб до остра чернодробна некроза, предизвикана о т п р е п а р а ти те диоксин и
дибензофуран. О т диоксините са известни най-малко 75 съединения с различна токсичност,
к а т о о т т я х най-токсичен е тетрахлор-дибеноз-р-диоксин. По-късно особено голяма
известност е добила злополуката в Севезо (Италия) с трихлорфенолния хербицид, ко й т о
преди то в а е бил използван о т американците и к а т о дефолиант във войната с Виетнам
(Оранжевия агент).
«Диагнозата» за околната среда в-Севезо п о с та в я т м е та ч и т е на улиците в града,
ко и т о и з м и т а т то но ве листа. Поради изразеното те р а то ге н н о действие на пестицида
са разрешени а б о р т и т е по медицински показания. След намесата на католическата църква
скоро а б о р т и т е о тн о в о са забранени и след няколко месеца в пресата се появяват съобщения
за деца, родени с те ж ки малформации. Специалната комисия на СЗО установява, че заводът
е швейцарски, но законод ател ството на Италия по то в а време е твърде несъвършено и
Швейцария остава ненаказана.
Освен диоксините до хронична хепатална порфирия м о га т да доведат хексахлорофенът,
полихалогенираните бифенили и други хлорирани феноли, дори и при липса на вроден ензимен
дефект. При к о н т а к т с препарати за растителна защ ита често се установява натрупване
на „мазнини в х е п а т о ц и т и т е . Особено застрашени са лицата, работещ и с хлорорганични
съединения (ДДТ, хексахлоциклохексан). Наблюдавани са случаи на токсичен х е п а т и т и цироза,
развили се в непродължителен срок о т време.

С т р у к т у р а т а на заболяем остта в селското сто п а н ств о се формира под влияние

на характера на трудовия процес, особеностите на ф а кто р и те на раб отна та среда и
индивидуалните хара ктеристики на з а е т и т е лица.
Основните форми на т р у д (ръчен и механизиран) определят до голяма степен здравния,
икономическия и социален аспект на заболяемостта с временна нетрудоспособност.
При ръчния тр уд най-често причините за временна неработоспособност са болестите
на МСС. Засягат се главно гръбначния стълб, коленните, раменните и л а ке тн и те стави.
Причините са т е ж к а т а физическа работа, принудителното положение на т я л о т о при
някои операции и влиянието на атмосф ерните условия при работа на о т к р и т о . На в то р о

245
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

място са хроничните бронхити, емфизема на белия дроб при възрастни работници и остри
Възпалителни заболявания на ГДП и белия дроб при по-младите работници. Нередовното
хранене, дългите работни смени, м онотонията при работа, умората, и др. неблагоприятни
фактори на р аб отна та среда са причина за оплаквания и заболяВания на СЧТ, ССС и НС.
Трудовите злополуки представляват важен проблем за механизирания селскостопански труд,
т е х н и я т относителен дял, ч е с т о т а т а и средната продължителност са високи и нанасят
сериозни икономически загуби на отрасъла.

Ж и в о тн о в ъ д ств о
Ж ивотновъ д ството е отрасъл, ко й т о обединява множество подотрасли. Най-голямо
значение за нашата страна и м а т гове д о въ д ство то, пром иш леното п ти ц е в ъ д ство , сви­
н е въ д ство то и о в ц е в ъ д ство то . В модерно обзаведените ферми за промишлено ж и вотно­
въдство един работник обслужва до 500 ж ивотни (едър р о га т добитък) и до 25 000 птици-
бройлери.
О сновните помещения са оборите, 6 ко и т о се отгле ж дат и д оят кравите и телчарни-
ци, в ко и т о се отгл е ж д ат те л е та за месо. Големината им зависи о т броя на отглежданите
ж ивотни или п ти ц и и сте п е н та на механизация на р а б о тн и те операции. Освен споменати­
т е помещения фермите трябва да разполагат и с помещения със специално предназначение
предродилно у родилно помещение, доилна зала, стая за гледачите, фуражна кухня, миялна за
инвентара и др.
О сновните технологични процеси 6 модерните ферми са механизирани. Независимо
о т степен та на механизация технологичните процеси се спазват стр о го и са регламенти­
рани в дневен график. Работният ден започва с хранене на ж и в о т н и т е (с ъ о тв е т н о поене
с мляко на т е л е т а т а ), доене, почистване на об ори те и измиване на съдовете. Този цикъл
се повтаря т р и пъти дневно и обуславя теж ъ к физически тр уд в говедовъдството.
Храненето на отглеж даните ж ивотни, поенето на т е л е т а т а с мляко и доенето на
кравите се извършват ръчно или механизирано. Трудът е т е ж ъ к физически с изразено ди­
намично натоварване, а при ръчното доене - принудителна работна поза и с т а ти ч н о на­
товарване. Тежкият физически труд се отразява особено неблагоприятна на раб отещ ите в
ж и во тн о в ъ д ство то жени, ко и т о са значителна част о т общия брой работници.
Услбвията на тр уд са специфични за отрасъла. М и кр о кл и м а т ъ т в р а б о тн и те помеще­
ния, ко и то най-често не се отопляват, зависи изцяло о т сезонните колебания на атмосфер­
н и те условия в региона.
Стационарните и преносими машини и двигатели, ко и т о се използват 8 животновъд­
с т в о т о генерират шум и вибрации. О тносително шумни са операциите, свързани с при­
го тв я н е то на храна, тр а н спо р ти р а н е то й до м е ста та за хранене на ж и в о тн и те , механизи­
раното доене и почистване на помещенията. Вибрациите рядко са над допустим ите нива,
шумът е непостоянен, но експозицията понякога достига 5 часа за една работна смяна.
Във въздуха на ра б о тн а та среда, особено сутрин рано, се н а тр уп в а т значителни коли­
чества въглероден диоксид (издишван о т ж и в о тн и те ), амоняк и сероводород. Във въздуха
на работната среда се откр ива прах, главно с органичен произход. Количеството му е раз­
лично при различните операции, най-голяма запрашеност се установява прц.почистване на
помещенията и хранене на ж и в о т н и те .
Най-голямо значение в ж и в о тн о в ъ д ств о то има биологичният ф а кто р на работната
среда - причина за често срещ аните заболявания сред ра б о те щ и те в селското стопанство,
ко и т о не са смъртоносни за човека и възникват спорадично. Биологичен ф а кто р е Събира­
телно понятие и включва:
1. смесен органичен прах, ко й то съдържа растителни и животински продукти (расти­
телен прах, семена на плевели, вълна, пърхут, пух, косми, пера, люспи о т кожа, нокти,
копита, частици о т фекалиите на ж и во тн и те , суров протеин и мазнини и др.
2. етерични масла, ароматни съединения о т растителен произход;
3. сапрофитна, условно-патогенна и патогенна (антропонозна) микрофлора (спорообра-
зуващи и неспорообразуващи бактерии, гъбички, вируси), ко и то се съдържат във въз­
духа, в храната на ж и во тн и те , замърсяват ра б о тн и те повърхности и облеклото на
работещ ите;
246
 Трудова медицина

4. Възбудители на антропозоонозни инфекции;

Заболяванията, ко и т о най-често се р еги стри рат в ж и в о тн о в ъ д с тв о то се класифици­
р а т 6 няколко групи:
I група - Заболявания и увреждания на здравето 8 резултат на пряк к о н т а к т
Алергичен к о н т а к т е н д е р м а ти т
Алергичен р и н и т
Ухапвания, удари, натъртвания
Ужилване и възможна хиперчувствителност
Астма
Одрасквания
Травми
И група - Заболявания и увреждания на здравето, породени о т въздействието на орга­
нични вещества и биологични агенти
Отравяния с пестициди
Хроничен б ронхит
Р езистентност към ан ти б ио ти ц и
Алергия о т остатъ чни количества препарати при лекарствено хранене на ж и в о т н и те
Професионална астма
"фермерски бял дроб"
"Възли на доячките"
Инфекциозни заболявания
Зоонози
Синдром на отравяне с органичен прах
III група - Заболявания и увреждания на здравето, свързани с механични и физични фак­
тори на р аб о тн ата среда
Загуба на слуха
Травматизъм, свързан с маш ините и оборудването
Заболявания на МСС
Непосредственият к о н т а к т на човека с домашните ж и вотни и п ти ц и варира о т груба
сила'при отглеждане на едри ж ивотни до леко докосване б т нежния пух на малките пиленца.
Прекият к о н т а к т с едри ж и вотни най-често е причина за травм атизъм в ж и во тн о ­
въ д ство то - рани о т ритане, ухапване, намушкване с рога, настъпване, нараняване с лопа­
т и , вили или друг инвентар, Профилактиката на травм атизм а предполага добро познаване
на навиците на ж и в о т н и те , т я х н о т о поведение при хранене, доене, поведението им при
изолиране о т ст а д о то , з а щ и тн и те рефлекси на женските животни-майки, реакциите на
ж и в о т н и т е при промени в околната среда (интензивен шум, вибрации и др.). Профилакти­
ката на травм атизм а зависи о т използването и изправността на оборудването (огради,
п о р ти и др.). П рисъствието на деца в близост до ж и в о т н и т е е нежелателно, тъ й к а т о за
т я х рискът е най-висок.
Характерна черта на въздействието на биологичните агенти е нарушаването на иму­
н и т е т а , а най-честата реакция на организма е алергията. При контакпг> с биологични аген­
т и е възможно да настъпи поливалентна сенсибилизация на организма. Алергията се запазва
до 5 години след прекъсване на к о н т а к т а с алергените. Първо изчезват пораженията на ко­
ж а та и след то в а тези на горн и те дихателни пътища. Типични заболявания са алергичният
ринит, бронхиалната астма и "фермерският бял дроб".
Професионалните микози са първични инфекции. Срещ ат се аспергилоза, кандидомико-
за, хистоплазмоза, актиномикоза, кокцидиоза, трихоф ития и др.
Антропозоонозите с професионален характер са широко разпространени. Това са ин­
фекциозни заболявания предизвикани о т микроорганизми, основен резервоар и източник за
к о и т о са болните или заразени ж ивотни. Професионалните заболявания включват над 20 но-
зологични групи и форми, свързани с инфекциозни, паразитни и инвазивни заболявания. Това
са: бруцелоза, туларемия, салмонелоза, лептоспироза, токсоплазмоза, орнитоза, листериоза,
краста, те та н ус, еризипел, вирусен енцефалит, антракс, Ку-треска, хеморагична треска,

247
ХИГИЕНА — — — -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

дифилоботриоза, ехинококоза, описторхоза и др. Вирусно заболяване са и т .н . "възли на доя-

чките", причина за ко и т о е вирусът на вариолата сред кравите.
Кожните заболявания сред раб отещ ите в ж и в о тн о в ъ д ств о то са: ко н т а к т н и дерма-
т и т и , инфекциозни д е р м а ти ти или д ерм ати ти , причинени о т насекоми и т .н . "слънчеви"
или ф о то ко н та кт н и д е р м а ти ти . Най-разпространената форма е к о н т а к т н и я т д е р м а ти т
при работа с торове, пестициди или манипулиране на растения.
Наред с посочените д о тук заболявания сериозна опасност в селското стопанство е
свързана с ш и ро кото разпространение на микроскопичните гъбички и б а кте р и и те и способ­
н о с т т а им да образуват токсини. Описани са над 250 вида образуващи токсини гъбички, с
ко и то са обсеменени зърнените храни и над 100 вида микотоксини. М икотокси ните са т о к ­
сични м етаболитни продукти на плесенните микроскопични гъби. HaQ-известните сред тя х
са: афлатоксини (Aspergillus flavus) - канцерогени за хора и ж ивотни, охратоксини (Aspergillus
ochraceus и Penicillium viridicatum) - фумонизини и зеараленони (Furarium moniliforme), патулин,
цитринин и др.

Мерки за намаляване на риска

Предвид разнопосочното неблагоприятно въздействие върху организма на работещи­
т е о т биологичните агенти, м ерките трябва да се планират комплексно и своевременно.
На първ(£, м ясто е необходимо да се предприемат мерки за понижаване на концентра­
цията на органичен прах във въздуха на раб отната среда чрез херметизация на оборудване­
т о , ефективна вентилация, изолация на р а б о тн и те места на о п е р а то р и те в механизирани
ферми, херметизация на кабините на т р а к т о р и т е , поддържане на ч и с т о т а в оборите и др.
Работещ ите в к о н т а к т с биологични агенти трябва да се осигурени с пълен комплект ЛПС:
костюми, очила, ръкавици, респиратори. Работното облекло периодично трябва да се де-
зинфектира, обезпрашава и пере централизирано. За да се намали риска е необходимо да се
осигурят бани по ти п а на санпропустник, дезинфектиращи разтвори за ръце и подходящи
битови помещения за почивка и хранене.
Сериозно внимание трябва да се обърне на оценката на п р и го д н о стта при предвари­
те л н и те медицински прегледи. Работещ ите в к о н т а к т с биологични агенти трябва да се
диспансеризират и непрекъснато да се наблюдават.

4.8. Трудово-медицински проблеми 8 здравеопазването

Системата на здравеопазването на т е р и т о р и я т а на България включва мрежа о т ле­
чебни заведения и мрежа о т здравни заведения . Лечебни заведения о т своя страна се делят
на две големи групи:
1. За извънболнична помощ, към ко и то се отна сят медицинските центрове и отделени­
ята за спешна помощ;
2. Лечебни заведения за болнична помощ с основна дейност диагностика и лечение: мно-
гопрофилни болници за активно лечение; специализирани болници за активно лечение,
диспансери и др.
Здравните заведения са ст р у кт у р и на националната система за здравеопазване, в ко­
и т о медицински и немедицински специалисти осъщ ествяват дейности по промоция и пре­
венция на здравето. Към т я х се о тн а ся т: Национални центрове по проблемите на общ ест­
веното здраве: НЦООЗ (Националният център по опазване на о б щ е стве ното здраве), НЦРРЗ
(Националният център по радиобиология и радиационна защ ита), НЦЗПБ (Националният
център по заразни и паразитни болести), НЦЗИ Националният център по здравна информа­
ция), РИОКОЗ (Регионалните инспекции по опазване и контрол на об щ ественото здраве) и
др.; Националната експертна лекарска комисия - НЕЛК; здравните кабинети в детски, учеб­
ни и социални заведения, п р и ю ти и домове за временно настаняване.
Персоналът на посочените по-горе заведения включва медицински и немедицински специа­
листи на различни квалификационни нива, с различни отговорности и различни задължения. В тях
се извършват широкообхватни разнопрофилни дейности: изследователска, лечебнодиагностич-
на, учебнопреподавателска, организационно-методична, контролна, производствена и др.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Трудова м едицина

Условията на тр уд са разнообразни, формирани о т специфични ф актори на средата и

изисквания на професията, специалността и квалификационното ниво.
За специалистите о т лечебните заведения водеща опасност за здравето е к о н т а к т ъ т
с биологични а ге н ти при прегледите и обслужването на пациенти, най-вече инфекциозно бо­
лни; при всякакъв вид оперативни интервенции; при диагностични процедури в лабораторни
условия и др. Биологични фактори откриваме в пр акти ката на епидемиолози, инфекционисти,
педиатри, общопрактикуващи лекари, микробиолози, паразитолози, клинични лаборанти, ви­
русолози, персонал на звената за спешна помощ, в лаборатории по особено опасни инфекции,
кръвна банка, хирурзи, акушер-гинеколози, ортопеди, патолози, дентални лекари и др. Специ­
фичните болнични отпадъци са носители на висок биологичен риск за персонала. Чрез опасни­
т е отпадъци се предават следните болести: остра хеморагична треска, вкл предизвикана
о т Ebola virus, кримска хеморагична треска, вирусен енцефалит, бруцелоза, дифтерия, холера,
болеста на Кройтцфелд-Якобс, антракс, бяс, Ку-треска, туберкулоза и др. М ерките за защита
включват маркиране на опасните зони, обучение и контрол за спазване на правилата за безо­
пасна работа, осигуряване на ДПС, обучение за правилно използване и постоянен контрол.
Сериозен проблем в световен мащаб понастоящем е опасността о т заразяване с
Mycobacterium tuberculosis. Заразяването на персонала се дължи на близкия к о н т а к т с паци­
е н ти с активна форма на туберкулоза при провеждане на бронхоскопия, ендотрахеална ин-
тубация, аспирация, аерозолна обработка на о т к р и т и абсцеси, при кашляне на пациенти и
др. ПерсоналъНп, вкл. лекарите, к о й т о обслужва туберкулозно болни трябва да е обучен да
спазва всичкиГправила за безопасна работа по време на процедурите.

Рискът за здравето при всяка професия в систем ата на здравеопазването се определя

о т възможните опасности, реалната експозиция, здравните последици и в е р о я т н о с тт а
събитията да се реализират.
Опасности, свързани с неправилна организация или нарушения на труд овия процес,
съ п ъ тств а т ежедневието в лечебните заведения. Нарушенията на режима на труд и почив­
ка (извънредни дежурства, сменна работа, неправилно редуване на дневна и нощна смяна и
др.) са често срещани вредни фактори в звената за спешна и неотложна помощ, при реани-
матори, анестезиолози, хирурзи и др. Нерационалната организация на р а б о т н о то време се
проявява при непредвидено обслужване на с-пешни случаи, прекомерно удължаване на опера­
ции и др. Прекомерна интензификация на трудовия процес се наблюдава в звената за спешна
и неотложна помощ, реанимационни отделения, шокови зали и др. Извънредно системно
удължаване на работния ден се открива главно в хирургични и ортопедични отделения при
операции с непредвидени усложнения. Продължителна принудителна еднообразна работна
поза е валидна за всички хирургични специалности, съдебни лекари, патологоанатоми и ден­
тални лекари. Комбинира се със значително динамично физическо натоварване особено при
ортопеди-травм атолози и акушер-гинеколози. Пренапрежение на отделни органи и систе­
ми - офталмолози, микробиолози, паразитолози, вирусолози, хистолози, патологоанатоми,
съдебни лекари, дерматолози, дентални лекари и др.
Трудът на са н и та р и те и на медицинските сестри в лечебните заведения се характе­
ризира със значително динамично физическо натоварване р.ри пренасяне на пациенти и об­
служване на лежащо болни.
През в т о р а т а половина на миналия век се заговори за ергономия на медицинския тр уд ,
но първоначално ергономичните проучвания бяха насочени главно към създаване на удоб­
ства за па ц и е н ти те и усъвършенстване на конструкцията на обзавеждането за стациона­
ри и кабинети. Впоследствие вниманието беше преориентирано към усъвършенстването
на медицинския инструм ентариум и ергономичното у с т р о й с тв о на р а б о т н о то м ясто на
лекарите-специалисти и медицинските сестри. О т средата на 70-те години на миналия век
ергономичните изследвания в болниците се разшириха и насочиха към осигуряване на ерго­
номична работна мебел за р а б о те щ и те във всички обслужващи звена - лаборатории, фар­
мацевти, социални работници, кухненски персонал, администрация и др. Изследванията на
условията на тр уд на медицинския персонал, в ч а стн о ст медицинските сестри обхванаха не
само обзавеждането с ергономична работна мебел, беше направен цялостен ергономичен

249
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

анализ на дейността. Предвид оценката на физическото натоварване важни моменти са

разстоянията до обслужваните болнични стаи, количеството и разположението на използ­
ваното в отделението оборудване и др.
К акто беше казано по-горе т р у д ъ т на медицинските специалисти о т много специал­
ности се характеризира със значително динамично и с т а т и ч н о физическо натоварване.
Епидемиологични изследвания доказват разпространението и ч е с т о т а т а на уврежданията
на МСС сред медицинския персонал. Неудобната работна поза, неумението за-работа с т е ­
жести са свързани с удвояването на т р а в м и те и заболяванията, засягащи гърба, с т а в и те и
мускулите. Доказано е, че раб отещ ите в здравеопазването прекарват над 50% о т работ­
н о то време в правостояща работна поза, 10% в сгънато положение на тял о то , в 11% о т
времето са заети с преобръщане на болните, а о т 16 до 24% прекарват в крайно неудобно
положение клекнали, изправени на пръсти с пр о те гн а ти ръце. В много болници е недоста­
тъчно или липсва оборудване за повдигане и пренасяне на те ж ко болни. При обслужването
на болни ако сестринският п о с т е отдалечен о т болничните стаи, медицинските сестри
ако само през 21% о т р а б о т н о то време обслужват болните, променят местоположението
над 120 пъти за едно дежурство и извървяват над 17 км. физическото натоварване се до­
пълва о т сериозни тр уд н о сти при обслужването на болните, свързани с не д о статъ чн ото
пространство, многобройните маневри при пренасяне на болните, т е с н и т е врати, недос­
т а т ъ ч н о т о разстояние между кр е в а ти те и др. За сравнение във франция се препоръчват
следните размери на болнични стаи: с едно легло - 16 т 2, с две легла - 22 т 2, в Канада съот­
ветн о 17.8 и 36 т 2. Анкетни проучвания показват, че о т неудобствата при работа поради
липса на подемни и спомагателни устройства за пренасяне на болни се оплакват над 65%
о т медицинските сестри, а 74.5% с ч и т а т , че болките в гърба са нормални за тя хн а та про­
фесия. Известно е, че управляемите подемни устройства ефективно намаляват натовар­
ването (фиг. 28), а използването на закрепени към тавана подемни устрой ства (фиг. 29)
намалява броя на не щ астните случаи при пренасяне на те ж ко болни.
Професионалният к о н т а к т с химични вещ естба и препарати е често срещана опас­
но ст 8 лечебните и здравните заведения. О пасността е налице при много диагностични и
терапевтични процедури, в лабораторната дейност, при обслужване и т о а л е т на болните,
при поддържане на хигиенния режим в болничните стаи и д ругите помещения, в стерилиза­
ционните;- 8 пералните и работилниците по поддръжка на сградите. Списъкът на използва­
н и те химични вещества и препарати включва: дезинфектанти;-фиксиращи и консервиращи
разтвори за съдебно-медицинската практика и патологоанатом ичните отделения (форма­
линът е воден разтвор на 37 до 56% формалдехид, стабилизиран с 10—30% метанол); оцве­
т и т е л и за хистологйчните и хистохимични лаборатории; реактиви за токсикохимичните
лаборатории; химикали за стерилизация; биоциди за почистване на помещения и за масова
употреба; лекарства и др.

ф иг. 28 ф иг. 29
 Трудова медицина

За па ц и енти те т е не представляват сериозна опасност поради кр а тко тр а й н а та екс­

позиция. Независимо, че ед но кра тните дози са относително ниски, способността към куму-
лация на много о т т я х ги прави особено опасни за р а б о те щ и те в здравеопазването.
Професионалните к о н т а к т и с химични вещества и препарати са причина за алергични
реакции сред персонала. Опасност за персонала има също при всички процедури, свързани с
инхалация на аерозоли с лечебна цел.
Използваните за наркоза газове, известни с н а р ко ти ч н о то си действие и влияние на
репродукцията, се издишват и в следоперативния период о т оперираните пациенти и се
о т к р и в а т във въздуха в реанимационните отделения или дори в болничните стаи.
Х и м и чни те д е зин ф е ктанти за стерилизация са потенциално опасни при к о н т а к т . Из­
разената им алкилираща способност оказва мощно биологично действие при свързването
с хемоглобин, ДНК и др. Етиленовият оксид, ко й т о най-често се използва за стерилизация е
известен канцероген.
В ортопед ията и денталната медицина при съединяване на метални и керамични сме­
няеми части на протези лекарите и м а т к о н т а к т със Si02 и акрилните смоли, ко и т о се
използват за слепване на място. Те са биологично инертни, но мономерите и други техни
компоненти и м а т доказано сенсибилизиращо действие. Други м етоди за лечение к а т о ла­
зерна хирургия, електрокаустика и използването на друг вид високочестотно, под високо
напрежение, оборудване (например рязането на "гипсови" превръзки, напоени със полиес­
терни смоли) Предизвиква терм ично разрушаване на т ъ ка н и те и смолите с образуване на
потенциално 'токсични газове и дим. Специфична опасност представлява димът, ко й т о
се образува при използването на електрическо оборудване и лазери в хирургията. В него се
съдържат токсични газове и пари к а т о бензен, цианиди, формалдехид, биоаерозоли, мъртви
и живи клетки, вкл. фрагменти о т кръв и кръвни клетки и вируси. Във високи концентрации
този дим дразни ГДП и о ч и те на персонала, има неприятна миризма и съдържа компоненти
с мутагенен потенциал.
По данни на Националната библиотека по медицина на САЩ в базата данни за опасни
вещества в здравеопазването са включени над 4200 химични вещ ества и препарати: де­
зинф ектанти, ан ти септи ци , средства за стерилизация, лабораторни реактиви и оц ве ти ­
тели и др.
В средата на.,19 век започва използването на газови ан естетиц и за наркоза в хирургия­
та . Първите използвани газове са диетилов етер, райски газ и хлороформ. П очти 100 години
по-късно за анестезия се използват циклопропан и трихлоретилен, а след 1950 година - флу-
ороксен, халотан и метиоксифуран. В края на 60-ти години на миналия век започва упо тре­
бата на енфлурана и накрая, през 80-те години е Въведен в употреба изофлурана, ко й т о и
понастощем е един о т най-широко използваните газове за наркоза нар£д с метоксифлуран,
енфлуран, халотан и севофлуран. В сравнение с други газове изофлуранът е най-летлив и по-
слабо разтворим в кръв и мазнини. Когато се работи с отворена система пациентът из­
дишва о т р а б о т е н и т е анестезиращи газове във въздуха на операционната. Професионален
к о н т а к т с газове за наркоза и м а т операционните екипи, дентални лекари, персоналът в ро­
дилните зали, и реанимационните отделения. Замърсяване с газове се установява във всички
помещения около операционните, тъ й к а т о по асептични съображения в операционните се
поддържа повишено налягане. Количеството на о тр а б о те н и газове във въздуха на операци­
онните зали зависи о т метода на анестезия, близостта до източника, концентрацията на
използваните газове, т и п а оперативна интервенция, врем ето между отд ел н и те операции,
специфичните характеристики на операционните зали и използваното оборудване, инди­
видуалните особености на анестезиолога и неговия екип. В операционните зали има още
непроучени проблеми при използването на високоенергийни източници, ко и т о превръщат
газовите ан естети ц и в свободни радикали - потенциални канцерогени.
П р е в а н т и в н и те мерки за намаляване на риска при к о н т а к т с наркотични газове са
идентифициране на опасността, наличие на система за отстраняване на о т р а б о т е н и т е
газове, наличие на общообменна вентилация с 15-кратен обмен на въздуха, планов регулярен
технически преглед на оборудването, контрол по време на използването им, обучение на
персонала, изложен на риск.

251
ХИГИЕНА

След въвеждането на предпазни мерки срещу инфекциите, предавани по кръвен път

(СПИН и х е п а т и т В) ч е с т о т а т а и сте пе н та на алергичните реакции към естествен
латекс значително се увеличиха (о т 10.7% през 1984 година на 44% през 1994-95 година).
Спектърът на клиничните прояви варира о т ко н т а кте н или общ обрив (копривна треска),
алергичен р и н и т и ко н ю н кти в и т, о т о к на Квинке и астма до анафилактичен ииок. Симпто­
м и те възникват при непосредствен к о н т а к т с ръкавиците или след вдишване на талк с
частици латекс. При тестуване на персонала за чувстви тел ност към латекс е установена
положителна реакция о т 0% при санитари до 38% сред персонала на отделение по дентална
медицина. К о н т а к т ъ т с латекс предизвиква сърбеж сред 84%, обрив - 68%, копривна трес­
ка - 55%, сълзене и сърбеж в о чи те - 45% и кихане при 34%. Анафилаксия е наблюдавана при
10.5% о т изследваните лица. Решението е замяна на л атексовите ръкавици с друг подходяш
материал.
За всички в здравеопазването, ко и т о р а б о т я т с апарати под напрежение е налице риск
о т електроудар при неизправни уреди или инсталации. Възможни са пожари в лаборато­
рии, където се работи с леснозапалими вещества. Недостатъци в електрозахранването и
използването на неизправно ел.оборудване е в т о р а т а по значимост причина за възникване
на пожари в болниците. Болниците са място, където разнообразно ел. оборудване се използ­
ва при опасни условия на околната среда (във влажни и горещи помещения или на места в
близост до лесновъзпламеняеми материали).
Често ф срещ ат следните нарушения при ползването на ел.оборудване: трижилни
щепсели (със заземяване) са поставени на двужилни кабели; проводникът за заземяване на
трижилни кабели е срязан и подвид навън; незаземено оборудване е свързано към незаземени
адаптери, неправилно заземени удължители или неподходящи проводници. Неизправности­
т е в ел. систем ата и захранването на ел. оборудването са опасни к а кт о за персонала, така
и за пациентите, причиняват пожари и електроудари с опасни последици.
физични и механични ф актори на работната среда с ъ п ъ т с т в а т труда в много специ­
алности. Неблагоприятен (прегряващ м икр о кл и м а т) в съчетание със значително динамич­
но и с т а т и ч н о физическо натоварване и наличие на химични вещества във въздуха на ра­
б о тн а т а среда е често срещана работна обстановка за всички хирургични специалности.
Въздействието на високата тем пература върху здравето на болничния персонал е опас­
но. Температурни условия, ко и то предизвикват топлинен удар, обезводняване, крайна степен
на умора, мускулни крампи и загуба на съзнание се срещ ат рядко. По-често е налице меко въз­
действие, свързано с повишена умора, дискомфорт и затруднения при концентрацията на вни­
манието -.предпоставки за нещастни случаи и трудови злополуки. Прегряващ микроклимат се
открива в обслужващите Звена - кухненски блок, пералня и др. Опасност съществува за всички,
които р а б о тя т в помещения с повишена температура (особено през л я то то ), облечени в за­
щ итно работно облекло: костюми с дълги ръкави и крачоли, шапки, маски и защитни очила.
При повишено и понижено атмосферно налягане р а б о т я т лекари в състава на спаси­
телни екипи: планинска спасителна служба и подводни екипи.
Шум и вибрации, предавани по систем ата ръка-рамо са типична опасност за дентални
лекари, зъботехници, специалисти по протезиране и др.
Счита се, че болниците са тихи места, но п р а кти ка та често опровергава това твъ р­
дение. Кухненските блокове и офисите в отделенията, пералните, ад м инистративните
офиси, р е ги стр а тур и те , сестринските стаи, манипулационните и др. м о га т да бъдат дос­
т а шумни. Шумови нива над 70 dB/А предизвикват вазоконстрикция и нарушения в кръво-
обръщението в крайниците; главоболие; повишена раздразнителност; затруднения при об­
щ уването с колеги; понижена работоспособност; тр уд н о сти при изпълнението на задачи,
изискващи внимание и висока концентрация.
На въздействието на йонизираща радиация е изложен персоналът на рентгенови и
радиологични отделения, лаборатории за изотопна диагностика, лъчелечение, на скенери,
б ета тро ни , линейни ускорители, уреди за гаматерапия и др.
У нас същ ествуват строги законодателни мерки, к о и т о регулират снабдяването,
транспорта, използването и отстр аня ван ето на радиоактивните изотопи, а също и гра­
ниците на дозите за персонала на рентгенологичните отделения и отделенията по образна

252
 Трудова медицина

диагностика. Екпозицията на р аб отещ ите 6 рен тге новите отделения, на извършващите

флуорография, ангиография, дентална радиография, компютърна аксиална томография, на
персонала в т е р а п е в ти ч н а та радиология и в радиофармацевтичните лаборатории се кон­
тролира. Зоните с повишена радиоактивност са обозначени, персоналът е снабден с инди­
видуални дозиметри, провежда се системно дозиметричен и медицински контрол.
При ангиография експозицията се намалява чрез: използването на пълен комплект ДПС;
снижаване до минимум на персонала в помещението; използване на минимална енергия и пра­
вилно насочване на лъча; оптимално екраниране на излъчвателя. Присъстващият персонал
трябва да о т с т о и на повече о т 2 т о т пациента!
Нейонизираща радиация е ф актор на раб отната среда за персонала на отделения за
физикална терапия, лазерни лаборатории и др.
Известно е, че нейонизиращите лъчения (UV, IR, лазерно лъчение и ЕМП) широко се из­
ползват в медицинската практика. Използваните в радиологията лазери I клас не са така
опасни, но хирургичните лазери са мощни и представляват сериозна опасност за р е ти н а та
на персонала. Дори случайно отразяване на лъча по време на операция може да предизвика
травма при незащитени лица. Персоналът трябва да носи защ итни очила и да не попада
ка кт о под пряко лъчение, та ка и във фокуса на отразени лазерни лъчи.
В отделенията по физикална терапия има опасност о т микровълново облъчване при
диатермални процедури. Рискови органи са лещата и гонадите. Описано е неблагоприятно
влияние върху*ЦнС. Преоблъчване с UV, IR лъчи се среща рядко предвид същ ествуващ ите ясни
правила за работа в отделенията.
Риск о т конф л и кти е валиден за всички лекари и др. персонал, поражда се о т много-
бройните к о н т а к т и с пациенти. Специфичността, на труда на психиатри поражда риск о т
нападения и наранявания. Опасни за здравето и ж ивота т р а в м и застраш ават психиатри
и персонала на отделения за лечение на наркомании.

О сновната професия във всички лечебни и здравни заведения е лекар. Трудът на лекаря
е с предимно умствен характер. Характеризира се с нервно-сензорно, нервно-психично и
психо-емоционално напрежение, висока о тго во р н о ст, необходимост о т вземане на решения
в дефицит о т време, к о н т а к т и с много хора, при ко и т о възникват множество конфликтни
ситуации. За някои специалисти е характерен труд с главно евристичен характер (напр.
учен-изследовател), к о е то не изключва наличието на множество други ф актори с различна
природа. Наред с общ ата характеристика (труд с предимно умствен характер), при по-
подробната професиограма се о т к р и в а т особеностите на труда на различните специали­
сти . Типично за всички хирургични специалности: ортопеди-травм атолози, акушер-гинеко­
лози, гръдни,коремни, кардио- и съдови хирурзи и др. е значителното динамично и с т а ти ч н о
физическо натоварване по време на операции, чи ято продължителност е различна, често
извънредно голяма. О перативната дейност се съпътства о т множество стресогенни фак­
тори, най-вече високата о т го в о р н о с т за ж ивота на пациента и необходимостта да се
вземат правилни решения в дефицит о т време. Ако систе м ата за подаване на наркоза е.
отворена във въздуха на операционната се о т к р и в а т използваните газове, к о и то влияят
върху целия операционен екип.
Персоналът на токсикологични лаборатории, санитари и хигиенисти във всички здрав­
ни заведения и м а т професионален к о н т а к т с химични вещ ества и препарати. Най-висок
риск о т СПИН, х е п а т и т и др. инфекциозни болести е налице за оператори, персонала на кли­
нични лаборатории. К о н т а к т с биологични агенти и пациенти, носители на опасни заразни
болести има персонала на микробиологични и паразитологични лаборатории, инфекциозни
болници и др. На въздействието на физични фактори е изложен персоналът на отделенията
по образна диагностика, радиологични отделения, отделенията по рехабилитация и физи­
кална терапия.
За младшия медицински персонал рисковите ф актори са разнообразни: динамично фи­
зическо натоварване за са н и та р и те в шокови зали, реанимационни, хирургични, ортопе­
дични и др. отделения; неергономични движения в обхвата на максималната работна поза
при поддържане на хигиенния режим, почистване и дезинфекция в отделения, операционни,

253
ХИГИЕНА

манипулационни и др.; к о н т а к т с биоциди 8 същата дейност и др. химични вещества в ана­

томични зали; к о н т а к т с опасни отпадъци и пациенти с о стри заразни болести и др. В здра­
веопазването т е зависят о т : квалификацията и опита на персонала, уменията за общуване,
за преодоляване на конфликти, о т способностите за работа в екип и др. комуникативни
умения и навици.
Високата о тго в о р н о ст пред пациентите и об щ е ство то се определя и о т а в то р и те ­
т а на лекарите и ролята им на модели за идентификация при формирането на здравословен
начин на ж и в о т и поведение.

Проф илактика на професионалните заболявания сред медицинския персонал

• Оптимизаране на организацията на труда по отношение на интензивност, рациона­
лен режим на тр уд и почивка, с включване на подходящи форми на физическа акти вн о ст.
• Хигиенизиране на професионалната среда и подобряване обстановката в заведения­
т а за здравно обслужване - звуков комфорт, оптимален микроклимат, оптимално осветле­
ние, ергономизиране на средата.
• Осигуряване и използване на подходящи лични предпазни средства в се кто р и те с по­
вишен здравен риск.
• Контрол на здравното състояние.
• Осигуряване на добър психо-социален климат.
• Здравословно хранене.
• Разработване на необходимите здравно- законодателни документи за оптимизиране
на тр уд о в и те условия.

5. КОНВЕНЦИИТЕ И ПРЕПОРЪКИТЕ НА МОТ В ОБЛАСТТА

НА БЕЗОПАСНОСТТА И ЗДРАВЕТО ПРИ РАБОТА

През 2009 г. се отбелязват 90 години о т създаването на Международната организация

на труда (МОТ). Създадена през 1919 г. по решение на Парижката мирна конференция, о т
няколко държави победителки в Първата световна война, днес в тази изключително а вто ­
р и т е т н а международна организация членуват близо двеста държави.
О т 1945 г. т я е призната за специализирана организация на ООН по въпросите на труда
и дава неоценим принос в подобряването на условията на тр уд и ж и в о т на работниците.
Съществена и уникална особеност на МОТ е нейната тристранна (т р и п а р т и т н а ) струк­
тура. Основните й органи се съ стоят о т представители на държавата (правителствени
представители), представители на работодателите и представители на работниците
(на т е х н и т е организации) в съотношение 2:1:1, при което двама са представители на прави­
т е л с т в о т о и по един на работодателите и работниците.Тази стр уктур а е обусловена о т
предмета и основните цели на организацията посочени в преамбюла на нейния Устав.
Тристранната с тр у кту р а на организацията има дълбок демократичен и социален сми­
съл. Тя по категоричен начин налага в обсъждането и решаването на тр у д о в и те и социални
проблеми в т .ч . и на тези свързани с безопасността и здравето на р а б о т н о то място, да
участвуват т р и т е най-заинтересовани страни по проблемите на труда.Всяка о т тя х из­
разява и защитава своите и на своите избраници интереси, макар и да са различни о т тези
на другите партньори. По пътя на сътрудничеството и дискусиите, с цената на разумни и
балансирани компромиси,са постигани важни решения, ко и т о в други ситуации биха довели
до о стри социални конфликти, в т .ч . и с международни измерения.
Основни органи на МОТ са: Международната конференция на труда,коягЬо се провежда
ежегодно в Женева; Административния съвет,който се състои о т 56 членове (28 прави­
телствени и по 14 на раб отни ц ите и работодателите). Това е основният изпълнителен
орган на МОТ; Международно бюро на труда (МБТ). Това е с е кр е та р и а тъ т на МОТ, в ко й то
р а б о т я т експерти о т много страни по света.

254
 Трудова м едицина

Целите на МОТ са дефинирани 8 Преамбюла на нейният Устав. Те прогласяват крайната

цел на Организацията - установяване на "всеобщ и траен мир", върху основата на "соци­
ална справедливост". Последната се схваща к а т о установяване на задоволително ниво
на условията на т р у д и ж и в о т на т р у д е щ и т е се. Особено внимание заслужава думата
"задоволително", поради о б сто я те л ств о то , че една безспорно всеобхватна организация, в
която членуват близо двеста държави, трябва да търси разумен баланс и компромис между
високите социални ста н д а р ти и равнищ ето на развитие на различните страни.
България е сред с т р а н и т е членки на организацията о т първите години на нейното
учредяване (6 декември 1920 г.). Тя е сред първите десет по брой на ратиф ицираните Кон­
венции на МОТ. По то зи показател към 1995 г. България се нарежда на осмо място,след т а ­
кива демократични .развити държави ка то : Испания, франция, Италия, Холандия, Белгия,
Швеция и др. Ратифицираните о т България Конвенции, т.е . въвеждането им в правната
система на стр а н а та , не върви гладко и равномерно през годините. Преобладаващата
част о т ратиф икациите са през годините преди в т о р а т а световна война. Следва про­
дължителен период на забавяне на процеса,за ко е то има причини о т различно естество-
политически,икономически и не на последно м ясто чи сто методологични
Сред всички Конвенции приети о т МОТ, особено важни са тези в областта на "безопас­
н о с т т а и здравето на р а б о т н о то м ясто" а в по широк к о н т е к с т "по условията на тр у д "
Най общо т е засягат следните направления и проблематика:
• здравеойазване на труд ещ и те се и работната среда;здравни служби по месторабота;
• рисков? и безопасност при: употреба на оловен карбонат, йонизираща радиация, рабо­
т а с бензол, работа с химически продукти; замърсен въздух, шум и вибрации; обезопа­
сяване на машините
• професионален рак и профилактиката му;
• безопасност в с тр о и те л с тв о то , търговията, администрацията и канцеларските
служби, в хотел ите и ресто р а нти те .
Внимание заслужават и конвенциите и препоръките ко и т о въвеждат станд арти в оси­
гуряването и обезщ етяването на трудови злополуки и професионални заболявания, в т .ч .
еднаквото тр е т и р а н е и на чуждестранни работници.
Не на последно м ясто т у к се о т н а с я т и няколко конвенции,които въвеждат между­
народни ста н д а р ти по отнош ение на особената закрила на някои категории трудещ и се
(жени, деца, непълнолетни, нощен труд).
Години наред, българската общ ественост в т .ч . държавни служители и институции,
работници, работодатели, не' само не познаваха Конвенциите на МОТ, но не разполагаха и
с достъпен източник й литература за запознаване с тях. През 1992 г. излезе о т печат пър­
вия сборник о т ратифицирани о т България Конвенции на МОТ, засягащи цялата материя на
т р у д о в о т о и осигурително законодателство, ка кт о U въпросите на синдикалната свобода,
правото на сдружаване и колективно договаряне. В този сборник са публикувани и Конвенци­
и т е и препоръките по въпросите на дискриминацията, е м и гр а н ти те и серия о т конвенции
засягащи специфични категории персонал (моряци, рибари .стро ител и и др.).
През 1994 година под с ъ с та в и те л ств о то и общ ата редакция на д-р Желязко Христов
беше подго,твен и публикуван, нов специализиран сборник о т всички ратифицирани и не-
ратифицирани Конвенции на МОТ, ка кт о и на Препоръките към тях. С този сборник беше
запълнена една голяма празнина в познаване на н о рм а ти вн ите а кто в е на МОТ, в т .ч . сред
правителствените и държавни институции.Даден беше тласък и на процеса по ратифика­
ция на нови конвенции.
Нормотворческата дейност на МОТ е уредена в чл. 19 до 23 о т Устава на организаци­
ята. Те се о т н а с я т до а кто в е в сферата на т р у д о в о т о и осигурително законодателство.
Приемат се о т Международната конференция на труда/Генерална конференция с мнозин­
ств о о т две т р е т и . Конвенциите и препоръките и м а т к а кт о общи ч е р ти та ка и различия.
О бщ ото между конвенции и препоръки се състои и в тоВа, че т е възприемат минимални
стандарти,не м о га т да се разглеждат к а т о накърняващи к о й т о и да е закон, съдебно ре­
шение, обичаи или съглашения, к о и т о осигуряват по високи или по-благоприятни трудови
и осигурителни станд арти . Те са отправени към държавите-членки, а по своето социално

255
ХИГИЕНА

предназначение, са средство за насърчаване, подтикване и придвижване на социалния про­

грес, за подобряване на условията на тр уд и ж и в о т на гпрудещите се.
Различията се заключават в няколко по важни направления.
Конвенциите са международни актове, к о и то подлежат на ратификация с всички про­
изтичащи о т то в а международно-правни задължения за държавите-ратиф иканти. Веднъж
ратифицирани,по суверенната преценка на съ о тв е тн а та държава,те изискват междуна­
родни задължения за изпълнение и подлежат на контрол.
Препоръките на МОТ, HaQ-често предвиждат относително по-високи стандарти, по­
сочват и конкретни начини за по сти гане то им. Те не подлежат на ратификация, но най-чес­
т о посочват примери и механизми за въвеждане на "добра практика"
Конвенции се прием ат по въпроси, ко и т о са достатъчно "узрели" и по ко и т о е възмож­
но постигане на баланс и компромис. За разлика о т тя х препоръките се прием ат най-често
за конкретизиране и доразвитие на определени разпоредби. Ч есто пъ ти в т я х се съдържат
no-разгърнати решения, ко и т о м о га т да се използуват к а т о съвети към правителства,
синдикати и работодатели.
Съществуват редица изисквания и задължения за държавите членки. Те са свързани с:
• механизмите и сроковете, по ко и то една Конвенция се придвижва към националните
ком петентни власти, определени с конституцията на всяка страна-член. За България,
това е .Българския парламент;
• задължения на П равителството на всяка държава-член, да представи в МБТ доклад за
изпълнение на задължението;
• правителството да представи обзор по избрани о т Административния съвет на МОТ,
конвенции и препоръки, в ко й то се излага състоянието на националното законодател­
ство, с ъ о т в е т с т в и е то му с международното, добрите практики, ка кто и трудно­
с т и т е по прилагането им.
Специфични задължения са установени за държавите по отнош ение на ратифицира­
н и те о т т я х конвенции. Тук се о т н а с я т широк кръг о т въпроси, к а к т о по отношение на
прякото действие на тези международни акто ве в националната практика, така и до раз­
личните форми на проактивен контрол и международни санкции за недобросъвестните
членове на организацията.
Контролът, к о й т о МОТ осъществява е редовен, периодичен и въз основа на жалби. Към
организацията са изградени и специализирани органи: експертна комисия; комисия по норми­
т е , ка кт о и специфични контролни органи и процедури за спазване на синдикални свободи и
сдружаване?
В ко н те кста на въпроса за а ктуа л н о стта на конвенциите и препоръките на МОТ, тряб­
ва да се отбележ ат някои нови тенденции.
На първо м я с то т е не п р о ти в о п о ста в я т въ треш ното ни законодателство на законо­
д а те л с тв о то на МОТ.
На в т о р о м ясто, хармонизирането на българската нормативна уредба по безопасни
условия на тр уд с европейското законодателство в тази област осигурява значително по-ви­
соки станд арти о т тези на МОТ. Това практически означава,че при т я х н о т о реално постига­
не, няма никакви пречки за България, рязко да ускори процесите на ратификация. Такъв подход
би бил добър а т е с т а т за признаване на основните принципи и п р и о р и те ти на МОТ.
Пример в то в а отнош ение е безусловното възприемане о т България на специалната
Препоръка на МОТ за разработване и внедряване на Система за управление на безопасност­
т а и здравето на р а б о т н о т о място. Това по същество е прелюдия към утвърждаване на
международен с та н д а р т ISO-18000 "Безопасност и здраве при работа".
Пълноправното членство на България в ЕС и членството и в МОТ дават уникален шанс
за нови измерения на съ труд ни чеството ни с МОТ и в ч а с т н о с т нейната нормо-творческа
дейност.

256
 РАДИАЦИОННА ХИГИЕНА И РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА

Радиационна защита е комплексът о т знания и действия, предназначени да з а щ и т я т

отделния човек и човеш ката популация о т вредното действие на йонизиращите лъчения.
Радиационната защ ита е интердисциплинарна област о т човеш кото знание, която включ­
ва: знанията за и зто ч н и ц и те на йонизиращи лъчения и т е х н и т е свойства, за радиобиоло-
гичните еф екти и тя х н а та зависимост о т дозата и други условия на облъчването; прак­
тическия опит о т използването на йонизиращи лъчения; системата от принципи, норми и
правила в законод ател ството на всяка страна; системата за контрол върху източн и ци те и
за действията при повишено облъчване.
Медицинските аспекти на радиационната защита, включващи проучванията и измер­
ванията за установяване и оценка на д ействието на йонизиращите лъчения върху човека и
принципите и п р а кти че ски те мерки за опазване на здравето на хората при използването на
йонизиращите лъчения, са предм ет на раздела о т хигиената, наричан радиационна хигиена.
Н орм ативната база за радиационна защ ита на всяка страна се гради върху препоръки­
т е на Международната комисия по радиологична защ ита (МКРЗ, ICRP) - независима между­
народна научна институция, работеща на експертен принцип и в тясно сътрудничество с
други международни организации - Научния к о м и т е т по действие на а то м н а та радиация
(НКДАР, UNSCEAR) при ООН, Международната агенция за атом на енергия (МААЕ, IAEA), Све­
т о в н а т а здравна организация (СЗО, WHO), Международната организация по труда (МОТ,
ILO), Организацията за прехрана и земеделие (фАО, FAO) и др. О т създаването си през 1928 г.
до 2009 г. МКРЗ е публикувала 107 доклада, някои о т к о и т о съдържат основни препоръки, а
други засягат конкретни проблеми. О т 1963 г. основните препоръки на МКРЗ се преработ­
в а т к а т о "Основни норми за безопасност", издавани к а т о докум ент о т МААЕ и въвеждани
след то в а в националните законодателства. Д е йстващ ото международно и българско зако­
нодателство е изградено върху принципи и м етоди за радиационна защ ита о т Публикация
60 "Препоръки на МКРЗ о т 1990. г.". През 2007 г. излезе Публикация 103 с нови основни препоръ­
ки на МКРЗ, ко я то заменя препоръките о т 1990 г. Очаква се до 2010 г. т е да бъдат отразени
в нови "Основни норми" на МААЕ, а по-късно и в националните законодателства.
В този раздел са използвани актуалните към 2009 г. международни и национални нор­
мативни документи в областта на радиационната защ ита, базирани на препоръките на
МКРЗ о т 1990 г. На места са коментирани въведените промени о т МКРЗ с препоръките о т
2007 г. Използвани са данни о т публикациите на НКДАР, МААЕ, Агенцията за ядрено регулира­
не (АЯР), Националния център по радиобиология и радиационна защ ита (НЦРРЗ) и др.

1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Йонизиращо лъчение, наричано още йонизираща радиация, е п о т о к о т заредени и елек-
тронеутрални частици и ф отони, ко и т о м о га т да йонизират вещ ествата, през ко и т о
преминават. Йонизация е процесът на образуване на йони о т електронеутрални атом и или
молекули чрез освобождаване на един или повече електрони о т електронната обвивка на
атома. Йонизиращи лъчения са алфа и б ета частиците, гама-лъчите, електроните, позит-
роните, п р о то н и те , р е н тге н о в и те лъчи, неутроните, т е ж к и т е йони й др. Те се получават
в естествени и изкуствени радиоактивни източници, в рентгенови тръби, ускорители на
заредени частици, ядрени реактори и други генератори на лъчения.
ХИГИЕНА

В ещ еството е съставено о т атом и на различни химични елементи. А т о м ъ т е елек-

тронеутрален и е съставен о т атом но ядро и електронна обвивка. Я дрото е изградено о т
частици с положителен заряд - протони, и електронеутрални частици - неутрони. Нуклид
е а том с определен атом ен номер Z и масово число А. А т о м н о т о ядро е съставено о т А
нуклони, о т ко и т о Z пр ото ни и (A-Z) неутрони. А т о м н и я т номер е равен още и на броя на
електроните в а то м н а та обвивка на електронеутрален а то м и отговаря на м я с то то на
нуклида в периодичната система на химичните елементи. П р о то н и те и неутроните са
теж ки частици с маса, приблизително 1800 пъти по голяма о т тази на електрона. Поради
това над 99,9 % о т масата на атом а е съсредоточена 8 неговото ядро.
Нуклидите се означават с AZX, където X е символът на химичния елемент. Понякога при
изписване на нуклида се изпуска а то м н и я т номер, в други случаи се изписва символът или
им ето на химичния елемент, а след него - масовото число. Например, а т о м на уран с а т о ­
мен номер Z = 92 и масово число А = 235 може да се означи по един о т следните начини:
29325и, 235Uj и_235 или уран-235.

Изотопи се наричат нуклиди с еднакъв атомен номер, т.е . на един и същ химичен еле­
мент, ко и т о се различават по масовото число. Например водородът има т р и изотопа - 1Н,
2Н и 3Н, а въглеродът - осем: 9С, 10С, 11С, 12С, 13С, 14С, 15С, 16С.
Според начина, по к о й т о предизвикват йонизация, лъченията се делят на директно
(пряко) йонизиращи и индиректно (косвено) йонизиращи лъчения (фиг. 30).
Директно йонизиращи са всички електрически заредени частици - електрони, позит-
рони, алфа-лъчи, бета-лъчи, протони и др. Мярка за йонизиращата способност на заредена­
т а частица е линейната йонизация - отно ш ен ие то на броя на йонните двойки, създавани
о т частицата по протежение на определена дължина о т нейния път, и дължината на този
път. При еднаква енергия, т е ж к и т е частици (алфа-лъчи, те ж ки ядра) и м а т значително по-
голяма линейна йонизация о т леките частици (бета-лъчи, електрони, позитрони). Напри­
мер, алфа ча сти ц и те създават във въздух 20 000-60 000 йонни двойки на 1 cm, д окато бета-
части ци те - само 100-400 йонни двойки на 1 cm.
Тежките частици и м а т по-малък пробег във в е щ е ство то - то в а е п ъ т я т , изминаван
о т частицата във в е щ е ств о то до нейното спиране. Пробегът на алфа-частиците във въз­
духа е до 2,5-11 cm, а в мускулна тъкан - до 30-130 |im. Затова алфа-частиците не пред­
ставляват радиационна опасност при външно облъчване; т е се поглъщат в кожата и не
проникват в дъбочина.
Пробегът на б ета -ча сти ц ите нараства с тя хн а та енергия. Електронволт eV е извън-
системна единица за енергия; 1 eV = 1,6.10'19J; 1 keV = 1000 eV; 1 MeV = 1 000 000 eV.
Например, при енергия 200 keV, пробегът им в мускулна тъкан е 1 т т , а във въздух
31 cm. Радиационната защ ита при външно облъчване с бета-лъчи се осъществява най-често
чрез защ итни екрани о т пластмаса с дебелина до 1-2 cm. По-голяма дебелина е нужна при
защ и тата о т ускорени електрони с енергии няколко десетки MeV, получавани например в
медицинските ускорители за лъчелечение.
За целите на радиобиологията се въвежда величината линейно предаване на енергия
(ЛПЕ), характеризираща предаването на енергия о т заредената частцца на единица дължи­
на о т пътя й в определена клетъчна структура. ЛПЕ е толкова по-голямо, колкото по-голяма

фиг. 30 Класификация на йонизиращите лъчения

258
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и та

е линейнаПпа йонизация на частиците. Лъченията с голямо ЛПЕ (алфа-частици, теж ки ядра и

др.) създават по-големи лъчеви увреждания при вътреш но облъчване, защ ото въздействат
на всички клетки по своя пъ т. Заредените частици с малко ЛПЕ (ел ектроните и позитрони-
т е ) поразяват само част о т кл е тки те , ко е то улеснява репаративните процеси в облъчва­
н и т е тъкани и намалява т я х н о т о лъчево увреждане.
Индиректно йонизиращи лъчения са всички електронеутрални лъчения - ф отонните
лъчения - рентгенови и гама-лъчи, и неутроните.
фотоните взаимодействат с ве щ еството к а т о трансф ормират цялата или част о т
енергията си в енергия на вторични заредени частици, ко и т о о т своя страна предизвикват
възбуждане и йонизация. Трансформацията на енергия на ф о то н и те в енергия на заредени
частици става по един о т следните т р и механизма:
• ф отоелектрично поглъщане - при него цялата енергия на фотона се предава на един
електрон о т атом ната обвивка. Този ефект е преобладаващото взаимодействие в
биологичните тъкани при енергия на ф отоните до около 60 keV, а за олово - над около
500 keV.
• Комптънов ефект (разсейване) - при него енергията на фотона се поделя между един
електрон о т вещ еството (Комптънов електрон) и разсеян ф отон с по-ниска енергия
о т тази на падащия. Комптъновият ефект е преобладаващото взаимодействие на
ф о то н и те с биологичните тъкани при енергии между 60 keV и 10 MeV.
• Образуване на двойка електрон-позитрон - при него енергията на фотона се израз­
ходва за създаване на двойка заредени частици - електрон и позитрон. Това взаимо­
действие е възможно при енергия на ф ото ни те над 1022 keV и става доминиращ вид
взаимодействие с биологичните тъкани при енергии над 10 MeV.
И н т е н з и т е т ъ т на то чко в източник на фотонно лъчение във вакуум намалява с разсто­
янието до източника.
Ако ф ото нн ия т източник се намира в някакво вещество, в резултат на взаимодейст­
ви ето на лъчението с ве щ е ств о то неговият и н т е н з и т е т намалява (лъчението отслабва)
с дебелината на изминатия слой о т вещ еството.
Отслабването във въздух е пренебрежимо малко, затова за практически цели може да
се приеме, че и н т е н з и т е т ъ т на ф ото нн ите йонизиращи лъчения във въздуха намалява с
квадрата на разстоянието до източника. Коефициентът на отслабване има относително
най-големи ст о й н о с т и при вещества с голям атом ен номер и при ниски енергии на ф отони­
т е . Затова оловото (82РЬ) е предпочитаният материал за защ ита о т рентгеновите лъчи
и о т гама-лъчите с по-ниска енергия. За определяне с те п е н та на отслабване на лъчението
за изчисляване на необходимата дебелина на защитния слой се използва величината слой на
полуотслабВане - дебелината на слоя о т определено вещ ество, при преминаване през кой­
т о и н т е н з и т е т ъ т на лъчението намалява наполовина (таблица 30). Слой о т вещ еството
с дебелина, равна на 2 слоя на полуотслабВане, намалява и н т е н з и т е т а 22 = 4 пъти; 3 слоя на
полуотслабване - 23 = 8 пъ ти и т .н . При определянето на дебелина на защ итни прегради о т
фотонни лъчения най-напред се пресмята т.нар. к р а т н о с т на отслабване, в зависимост о т
и н т е н з и т е т а на първичното лъчение, след ко е то се определя какъв материал да се използва
и каква да бъде дебелината на преградата.

Табл. 30 С то й н о сти на слоя на полуотслабване в олово за гама-лъчението о т някои

радионуклиди

Радионуклид Енергия Еу Слой на полуотслабване 6 олово

Технеций-99т (99гоТс) 140 keV 0,3 т т
Йод-131 Р ) 284 keV и 364 keV 3тт
Цезий-137 (roCs) 661,7 keV 6,2 т т
Кобалт-60 (60Со) 1,25 MeV 10,4 т т

Поради липсата на електричен заряд, неутроните йонизират подобно на ф отонните

лъчения чрез в т о р и ч н и т е заредени частици, ко и то създават във вещ еството. Според енер-

259
ХИГИЕНА

гията си, не утроните се делят на бавни ( о т 0 eV до 1 keV), междинни ( о т 1 keV до 0,5 MeV) и
бързи и свръхбързи (над 0,5 MeV). Основен процес на взаимодействие на бързите неутрони с
вещ еството е еластичното разсейване с ядрата, при ко е то се получават вторични о т к а т -
ни ядра, с достатъчна енергия за йонизиция. В биологичните тъкани най-интензивно е елас­
т и ч н о т о разсейване с ядрата на леките елементи, най-вече на водорода. Това е основният
начин за предаване на енергия о т бързите неутрони на тъ кан и те. За бавните неутрони елас­
т и ч н о т о разсейване е също възможно, но образуваните о т к а т н и ядра получават енергия,
недостатъчна за йонизация. По-съществен за взаимодействието на бавните и на междин­
н и те неутрони с тъ ка н и те е радиационното залавяне о т ядрата, при ко е то се получават
вторични заредени частици (протони и др.) и гама-лъчи. Реакцията на делене под действие
на неутроните, характерна за т е ж к и т е ядра, е без значение за биологичните тъкани.
Отслабването на потока неутрони става приблизително по законите за отслабване
на ф о то н н о то лъчение - с квадрата на разстоянието и експоненциално о т дебелината на
преминатия слой вещ ество - и зависи о т енергията на н е утр о н и те и атомния номер на
вещ еството.

2. ОСНОВНИ ВЕЛИЧИНИ И ЕДИНИЦИ В РАДИАЦИОННАТА ЗАЩИТА

При взаймодействието на йонизиращите лъчения с в е щ е ств о то настъпват промени
във вещ еството, наричани радиационни ефекти. Те зависят о т енергията, която лъчението
предава наГвещ еството. Радиационните ефекти в биологичните тъкани, т.нар. радиоби-
ологични ефекти, са в основата на радиационната защита. Величините, характеризиращи
радиационните ефекти, се наричат дозиметрични Величини.
Погълната доза (доза) D, е основната дозиметрична величина. Дефинира се ка то о т н о ­
шението на средната предадена енергия о т йонизиращото лъчение в елементарен обем о т
облъчваното вещество, към масата на ве щ е ство то в то зи обем. Измерва се в грей (Gy) -
1 Gy е предадена енергия 1 Джаул (J) на маса о т ве щ е ств о то 1 kg. Стара, извънсистемна
единица е рад (rd), 1 rd = 0,01 Gy. Погълнатата доза може да се измери и/или пресметне за
всеки вид лъчение и за всяко облъчвано вещество.
За оценка на радиационния ефект на рентгеновите и гама-лъчите във въздух се използва
величината експозиция, X ■- то ва е отно ш ение то на сумата о т електричните заряди на
всички йони с еднакъв знак, получени при определени условия в малък обем въздух при облъч­
ване с рентгенови и гама-лъчи, към масата на въздуха в този обем. Единицата за експозиция
е кулон на килограм (С.кд4), но по-известна е ста р а та единица рентген (R), 1 R = 2,58.1c)"4 С.кд4.
Рентген е първата единица за обективна оценка на радиационното въздействие, въведена
о т МКРЗ през 1928 г.
Радиационният еф ект зависи не само о т погълнатата доза, но и о т продължителнос­
т т а на облъчването. Оценката на този ф акт се прави с величината мощност на дозата,
дефинирана к а т о отнош ение на нарастването на дозата за малък интервал о т време и
големината на този интервал. Тази величина се измерва в грей за секунда (Gy.s~’). Радиобио-
логичният еф ект е по-голям при по-голяма мощ ност на дозата, защ ото радиационно инду-
цираните изменения в биологичните тъкани са в пр оти во б о р ство с репаративните про­
цеси.
Радиобиологичният еф ект зависи о т средната погълната доза в органа (тъканта), на­
ричана органна или тъканна доза, DT. Тя се определя к а т о отнош ение на средната предаде­
на енергия о т лъчението на органа (тъ канта), към масата на органа (тъ ка н та ).
Радиобиологичният еф ект зависи и о т вида и енергията на йонизиращ ото лъчение. За
о т ч и та н е на таза зависимост е въведен ф акторъ т wR, наречен радиационен тегловен фак­
тор. С т о й н о с т и т е на wR, въведени о т МКРЗ през 1990 г. са представени в таблица 31. В
публикация 103 о т 2007 г. на същата организация са направени малки промени на wR- сто й ­
н о с т и т е за неутрони са представени с непрекъсната, вм есто стъпкова функция о т енерги­
ята, a wRза пр ото ни е намален о т 5 на 2.

260
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и т а

Табл. 31 С той но сти на радиационния тегловен ф актор wR

Вид лъчение и енергия wRо т 1990 г.

фотони (рентгенови, X- и гама-лъчи) с Всяка енергия 1
Електрони и мюони с Всяка енергия 1
Неутрони ВъВ функция от енергията стъпкоВа функция от 1 до 20
Протони, без откатни протони с енергия > 2 MeV 5
Алфа-частици, фрагменти на делене, тежки ядра 20

За о т ч и т а н е зависимостта на радиобиологичния еф ект к а к т о о т погълнатата доза

в органа (тъ ка н та ), та ка и о т вида на йонизиращото лъчение, е дефинирана величината
еквивалентна доза, Н. Тя е равна на произведението на органната (тъ канната) DT и ради­
ационния тегловен ф актор w R, к а т о при облъчване с лъчения о т различен вид R, произведе­
нията за всяко о т т я х се сумират:

НТ = + „+
w
2D 2 w r3d 3 +
Еквивалентната доза се измерва в сиВерт (Sv). За лъченията, ко и т о и м а т радиацио­
нен тегловен фактор, равен на 1 (фотони, бета-лъчи, ускорени електрони), еквивалентната
доза в Sv в органа или т ъ ка н та е числено равна на погълната доза в Gy. При една и съща по­
гълната доза,,еквивалентната доза е толкова по-голяма, колкото по-голям е радиационният
тегловен фактор. Например, при органна доза 1 Gy, еквивалентната доза за гама-лъчи е 1 Sv,
д окато за алфа-лъчи т я е 20 Sv.
Радиационният риск при облъчване с еквивалентна доза до около 200 mSv е свързан с
възможни късни стохастични ефекти, ко и т о ще бъдат разгледани по-късно. Освен о т екви­
валентната доза, в е р о я т н о с т т а за сто ха сти ч н и те еф екти зависи още и о т лъчечувстви-
т е л н о с т т а на облъчваната тъкан. В случаите, ко га то облъчването с йонизиращи лъчения
е хетерогенно, т.е . отд е л н и те органи и тъкани получават различна еквивалентна доза,
радиационният риск се оценява чрез величината ефективна доза Е. Тя се дефинира к а т о
сума за всички облъчвани органи о т произведенията на тъканния тегловен фактор wT и екви­
валентната доза за всеки орган НТ:
E - w TH1+ w T2H2 + wT H3 +

Тъкачният тегловен ф актор wT о т ч и т а относителния принос на отделния орган или

тъкан в о б щ о то лъчево увреждане, осреднено за д вата пола и за различни възрасти, ек­
вивалентно на увреждането при хомогенно облъчване на цялото тяло. Ефективната доза
се измерва също в cuBepm (Sv). С т о й н о с т и т е на тъ ка н н и те тегловни фактори, дадени в
основните препоръки на МКРЗ о т 1990 г., са представени в таблица 32. През 2007 г., на ба­
зата на новите обобщения за радиобиологичните стохастични ефекти, МКРЗ преразгледа
с т о й н о с т и т е на тъ ка н н и те тегловни ф актори - ф а кто р ъ т за гонади бе намален о т 0,2й
на 0,08, за млечна жлеза бе увеличен о т 0,05 на 0,12, а още два органа - мозък и слюнчести
жлези - получиха тегловен ф актор 0,01. Все още обаче тези нови тъканни фактори не са въ­
ведени в но р м а ти вн и те изисквания.

Табл. 32 С то й н о сти на тъканния тегловен ф актор w T о т 1990 г.

О

О
JS
II

WT = 0,12 wT = 0,05 wT = 0,01

гонади червен к. мозък пикочен мехур кожа
дебело черво млечна жлеза повърхност на костите
бели дробове черен дроб
стомах хранопровод
щитовидна жлеза
10 останали органи

261
ХИГИЕНА

За оценка на общ ествената вреда при облъчване на определена група о т населението

се използва величината колективна ефективна доза, 5 - то в а е сумата о т индивидуалните
ефективни дози, получени о т всеки индивид в дадена група, наброяваща N индивиди:
* е = * , + Е 2 + Е 3 + .....+ Е„.
Колективната доза се измерва в човеко-сиверт (man.Sv);

3. ИЗТОЧНИЦИ НА ОБЛЪЧВАНЕ НА ЧОВЕКА

3.1. Облъчване о т природни източници
Природният радиационен фон е част о т е стествен ата среда, в ко я то човек живее.
Два са основните източника на природния радиационен фон - високоенергийните космични
лъчи, достигащи земната атмосфера, и е сте стве н и те радионуклиди в земната кора, ко и то
присъстват в почвата, с тр о и те л н и те материали, въздуха, храната, водата и в човешко­
т о тяло. Тези два източника подлагат ж и вите същества на Земята к а кт о на външно, така
и на вътреш но облъчване.
Космичното лъчение се дели на първично, съставено о т протони, алфа-частици, теж ки
ядра и електрони, и вторично, получавано при взаимодействието на първичните космични
лъчи с а т о м и т е и молекулите на въздуха в земната атмосфера и съставено о т неутрони,
протони, пиони, леки ядра и др. Поради геомагнитния ефект, и н т е н з и т е т ъ т на космично­
т о лъчение е най-малък на екватора и най-голям на полюсите. М о щ н о стта на еквивалент­
ната доза о т космичното лъчение зависи о т надморската височина. На 2 к т т я е 3 пъти
по-голяма, а на височниа 4 к т - 7 пъти по-голяма, о т ко л ко т о на м орското ниво. П ътниците
и екипажите в сам олетите са подложени на по-голямо облъчване, зависещо о т височината
и продължителността на полета, ка кт о и о т географската ширина. Научният к о м и т е т
за д ействието на а то м н а та радиация (НКДАР) към Организацията на обединените нации
(ООН), в своя последен доклад о т 2000 г.1 оценява, че на височина 9-12 к т в умерените ге­
ографски ширини м о щ н о стта на еквивалентната доза е 5-8 jiSv.h'1, ко е т о означава, че при
полет о т Европа до Северна Америка ще се получи 30-45 pSv. На екваториалните ширини
м ощ н остта на еквивалентната доза е най-малка - 2-4 |j.Sv.h"1. На височини около 18 к т , къ-
д е то л е т я т свръхзвуковите самолети, м ощ н остта на еквивалентната доза се оценява на
10-12 jjSv.It1.
Естествени радионуклиди в земната кора. В земната кора, а о т т а м в околната среда,
се съдържат голям брой радионуклиди. Значение за облъчването на човека и м ат най-вече ра-
дионуклидите с период на полуразпадане, сравним с възрастта на Земята, ка кт о и те х н и те
дъщерни продукти. Тези радионуклиди са източник ка кт о на външно, та ка и на вътрешно
облъчване за човека.
Външното облъчване се дължи най-вече на гама-лъчението о т радионуклидите о т радио­
а кти в н и т е редове на уран-238 (238U) и торий-232 (232Th) и о т радионуклида калий-40 (40К).
Външното облъчване на о т к р и т о зависи о т състава на почвата. То е относително най-го-
лямо при скали о т вулканичен произход (гранити), к а кт о и при глинести и фосфатни скали,
и по-малко - при утаечни скали, например варовици. Външното облъчване е предимно о т
гама-лъчението на радионуклидите, затова се оценява чрез измерване на т.нар. гама-фон на
о т к р и т о и в сградите. НКДАР оценява на базата на измерванията в много страни, че сред­
ната м ощ ност на погълнатата доза във въздух о т гама-фона на о т к р и т о е 59 nGy.h'1, ка то
с т о й н о с т и т е варират о т 10 до 200 nGy.h1. За населението на България средната сто й н о ст
на м ощ н о стта на дозата о т гама фона е 70 nGy.h'1, с вариации в интервала о т 48 nGy.h'1
(Враца) до 96 nGy.h'1 (Бургас).
Съществен принос във външ ното облъчване на човека има гама-лъчението о т радионук­
лидите, съдържащи се в ст р о и те л н и т е материали, о т ко и т о са изградени сградите. НКДАР

1 Всички данни за света са 8 съответствие с последния Доклад на НКДАР о т 2000 г.: SOURCES AND
EFFECTS OF IONIZING RADIATION. UNSCEAR 2000.

262
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и т а

оценява, че средната м ощ ност на погълнатата доза във въздух о т гама-фона на закрито

е 84 nGy.tr1, к а т о средните сто й н о сти за различните страни варират о т 20 до 200 nGy.tr1.
Средната с т о й н о с т на м о щ н о стта на дозата в сгради за България се оценява на 75 nGy.tr1, с
вариации о т 57 до 93 nGy.tr1, к а т о отно ш ен ие то в сградите и на о т к р и т о е 1,07. Сградите
о т дърво, к а кт о и панелните постройки, са слаб източник на гама-лъчение, но и п о ч ти не
защ и тава т о т външ ното гама-лъчение, затова в такива сгради м о щ н о с тта на дозата в и
вън о т сградата е п о ч ти една и съща. При сгради о т камък и тухли м о щ н о стта на дозата
на закрито превишава тази на о т к р и т о , поради относително по-голямото съдържание на
естествени радионуклиди в тези материали. О тносително най-високи с то й н о с ти на мощ­
н о с т т а на дозата се получава в масивни сгради, изградени о т гранит, плътни тухли, к а кт о
и при използването за строи те л н и материали о т шлаки и те ж ки глини.
Вътрешното облъчване на човека е в резултат на постъ пването (инкорпорирането)
на радионуклиди в т я л о т о чрез диш ането (инхалационно) и чрез храната и водата (перо-
рално). В ъ треш ното облъчване се дължи най-вече на радионуклидите о т радиоактивните
семейства на уран-238 (238U) и торий-232 (232Th), ка кт о и на калий-40 (40К).
Основен принос във в ъ тр е ш н о то облъчване на човека - над 50 % - и м а т двата изотопа
на инертния газ радон - 222Rn (т о й принадлежи на урановото радиоактивно семейство) и
то р о н - 220Rn ( о т т о р и е в о т о семейство); по-голям е приносът на радона. Д вата изотопа
се излъчват (еманират) о т почвата, с т р о и те л н и те материали и водата и попадат във
въздуха. РадонБт и т о р о н ъ т са също радиоактивни - т е излъчват алфа- и бета-частици, а
семействата^ към к о и т о принадлежат, включват няколко изотопи на м еталите полоний,
бисмут и олово, ф ините частички о т тези метали прилепват лесно към аерозолите на
въздуха и попадат в организма най-вече чрез дишането. Най-голям принос във в ъ тр е ш н о то
облъчване на човека и м а т краткож ивеещ ите продукти на разпадане на радона 218Ро и 214Ро
(алфа-радиоактивни) и 214Pb и 214Bi (бета-радиоактивни). Според оценките на НКДАР, годиш­
ната ефективна доза о т вдишаните средно радон и то р о н и т е х н и т е краткоживеещи
дъщерни продукти е 1,25 mSv.a4, ко е то представлява около половината о т сумарната ефек­
тивна доза, дължаща се на природните източници на облъчване.
Значението на радона за въ тр е ш н о то облъчване на белите дробове при м иньорите
са известни и изследвани отдавна, но едва през 70-те години на 2 0-ти век започва проучва­
н е то на облъчването о т радона в околната среда. Концентрацията на радон на о т к р и т о
зависи о т съдържанието на радий в почвата, о т пропускливостта на почвата, о т нейната
тем пература и влажност. Концентрацията на радон в атмосф ерата се променя до 10 пъ ти
в зависимост о т те м п е р а тур а та , налягането и в е тр о в е те . Тя е относител но по-малка
при топло и слънчево време и по-голяма - нощем и в сутр е ш н и те часове, к а кт о при дъжд и
повишена влажност.
Над 90 % о т облъчването о т радон се получава в затворени помещения. В пещери, руд­
ници, тунели и други подземни съоръжения концентрацията на радон зависи о т състава на
скалните маси, почвата и водата. Дори в неуранови рудници при липса на вентилация е из­
мерена концентрация 10 000 пъ ти по-голяма о т средната концентрация на радон на о т к р и ­
т о . Намаляването на облъчването на м иньорите се постига чрез осигуряване на ефективна
вентилация (3 рудниците.
В жилищ ните и об щ ествените сгради, където човек пребивава около 80 % о т деноно­
щ ието, концентрацията на радон зависи о т състава на почвата под сградата, о т с т р о ­
и те л н ите материали и о т обмена на въздуха в помещенията. Проникването на радон о т
почвата през фундамента на сградите е най-голямо в приземните етаж и. Съществено
значение има концентрацията на уран и то р и й в с т р о и т е л н и т е материали. Материали
с най-ниска концентрация на уран и то р и й са дървото и е с т е с т в е н и я т гипс. Забранени за
използване в с т р о и т е л с т в о т о са фосфогипсът, отпад ъ чните материали о т уранодобива
и металургията, газобетонъ т с пълнител алуминиево-глинести ш исти. Намаляване на кон­
центрацията на радон може да се постигне с изолиращи покрития на с т е н и т е - гипсови
замазки, т а п е т и и др.
Концентрацията на радон е по-голяма в помещения без вентилация. Допълнителни фак­
т о р и са природният газ и водата, особено ако вод оизточникът е дълбок. При то ва основен

263
ХИГИЕНА

принос има вдишването на радона о т то п л а та вода в банята. Изследвания във Финландия

са показали, че концентрацията на радон в банята е 3 пъти по-голяма, о тко л ко то в кухня­
та , и до 40 пъти - в другите помещения. В България проблемът за радона в сградите и на
о т к р и т о е в процес на изследване.
Радоновият проблем е о б е кт на все по-голямо внимание. С Наредбата за Основните
норми за радиационна защ ита (ОНРЗ-2004) у нас се въведе препоръката при проектиране
и стр о и те л ств о на нови сгради (жилища, обществени, производствени, служебни и други),
средногодишната концентрация на радон във въздуха на помещенията да не е по-голяма о т
100 Bq.m'3, а м о щ н о стта на еквивалентната доза гама-лъчение да не надхвърля локалната
мощ ност на доза на о т к р и т о с повече о т 0,2 pSv.h'1. За вече построени сгради се препоръчва
средногодишната концентрация на радон във въздуха на жилищни помещения да не е по-го-
ляма о т 250 Bq.hrv3. При по-високи сто й н о сти трябва да се предвидят защ итни мерки, като
подобряване на вентилацията, намаляване на постъпването на радон в помещенията и др.
Ако средногодишната концентрация на радон в помещения и сгради, където са разположени
постоянни работни места, е над 1000 Bq.m'3, трябва да се определят защ итни мерки.
Друг радионуклид, имащ значение за въ треш ното облъчване, е 40К, к о й т о постъпва в
т я л о т о чрез калия в храната. 40К е 0,0117 % о т естествения калий в природата. В човешко­
т о тяло т о й е под с т р о г хом еостатичен контрол, к а т о концентрацията му зависи слабо
о т постъпването. Този радионуклид представлява около 0,18 % о т телесната маса при въз­
растн и те 'и около 0,2 % при децата.
Сумарната годиш ната ефективна доза о т всички природни източници на облъчване
за средния ж ител на Земята възлиза на 2,42 mSv.a'1, а за България - 2,33 mSv.a4. Приносът на
различните природни източници е обобщен в таблица 33.

Табл. 33 Принос на природните източници на облъчване в средната годишна ефективна

дози за населението на света и за България

За с(Зета За България
Източник и вид облъчване
mSv.a'1 % mSv.a'1 %
Външно облъчване
от космично лъчение 0,38 15,7 0,32 13,7
от земно лъчение на открито 0,07 2,9 0,09 3,9
от земно лъчение в сгради 0,41 16,9 0,37 15,9
Вътрешно облъчване
. Инхалаторно (от радон) 1,27 52,5 1,22 52,4
перорално 0,29 12,0 0,33 14,2
Сумарно 2,42 2,33

3.2. Повишено облъчване о т природните източници вследствие

н ач о в е ш ка та дейност
Хората добиват, т р а н с п о р ти р а т, об р а б о тва т и използват природни материали, ко­
е т о създава допълнително облъчване о т радионуклиди, излъчвани във въздуха или попадащи
във водата. Това облъчване в допълнение към природния фон е малко в глобален мащаб.
Изгарянето на каменни Въглища е една о т ком п онен ти те на повишения природен фон.
Каменните въглища съдържат малки количества естествени радионуклиди. О т 40 до 70 %
о т въглищата се изгарят в ТЕЦ, 2 до 10 % в домашни условия и около 30 % се използват за
други промишлени цели. При изгарянето на въглищата радионуклидите попадат в пепелта
и шлаката и част о т т я х се изхвърлят в атмосф ерата заедно с дим ните газове. Изхвърляне­
т о в атмосф ерата зависи в голяма степен о т еф е кти вн о стта на ф илтърните системи за
дим ните газове. Около 70 % о т еф ективната доза се получава о т инхалаторно постъпване
на радионуклидите в организма, а останалите 30 % - о т перорално инкорпориране или о т

264
 Радиационна хигиена и радиационна защита

външно облъчване о т отлож ената по земната повърхност пепел. Облъчването о т изгаря­

н е то на каменни въглища за битови нужди може да бъде по-високо о т облъчването о т ТЕЦ
с въглища, поради по-малката височина на комините и липсата на системи за очистване.
Около 5 % о т о тпад ъ ц ите о т ТЕЦ - подовите шлаки и пепелта - се използват к а т о добавка
към с т р о и те л н и т е материали в сград остроителството, п ъ т н о т о с тр о и те л с т в о или за
подобряване на почвите в земеделието. Средната индивидуална доза о т тези отпадъци за
света е малка, но са наблюдавани случаи на значително повишено облъчване, поради ко е то
контрол ъ т върху с т р о и те л н и т е материали е много важен.
Изгарянето на нефт и природен газ и използването на геотермална енергия за про­
изводство на електроенергия в някои страни създава отно сител но малко допълнително
облъчване.
фосфатните руди се използват к а т о източник на фосфор при производството на фо­
сфорни торов е за селското стопанство. К а то отпадъчен п р од укт се получава фосфогипс и
шлака о т калциев силикат, фосфатни руди се добиват в Китай, Мароко, САЩ, Русия. Много
о т тези руди съдържат повишена концентрация на 238U, попадащ к а к т о в изкуствените
торове, та ка и в отпад ъ чните продукти, използвани често в с т р о и т е л с т в о т о . О т т а м т е
създават повишено външно и вътреш но облъчване.
Отпадъците от различни производства - на алуминий, чугун, дори и о т урановата
промишленост - и м а т повишена концентрация на естествени радионуклиди и при използ­
ване в строигйелната индустрия създават повишено облъчване. Такива проблеми са уста­
новени в Швеция, САЩ, Канада. Изследванията у нас на е с те с тв е н а та радиоактивност на
с т р о и те л н и те материали са показали, че подобни проблеми не същ ествуват. Различните
марки цимент, произвеждан у нас, и м ат по-ниско съдържание на естествени радионуклиди,
о т ко л ко т о в гранита или в материали, к о и то съдържат пепел и шлака о т ТЕЦ. Поради то ва
панелите са с по-ниска естествена радиоактивност о т тухл и те.
ТютЬнопушенето също е допълнителен източник на облъчване о т съдържащите се в
т ю т ю н а , а о т т а м в т ю т ю н е в и т е изделия радиоактивни вещестВа, сред ко и т о най-зна­
чим е 210Ро. Една цигара може да съдържа средно около 7.10'3 Bq 210Ро, о т ко и т о около 4.10 3 Bq
попадат 6 тю тю н е в и я дим, поради ко е то в белия дроб на пушача концентрацията на 210Ро
е значително по-висока, о т ко л к о т о при непушач. При изпушване на 20 цигари в организма
се н а тр уп в а т около 7,4.10'2 210Ро, а за 25 години при пушене средно по 2 кути и цигари дневно
еквивалентната доза в белия дроб се оценява приблизително на 11 mSv1.
В заключение, по оценките на НКДАР, добиването, преработването и използването на
природни материали с повишено съдържание на радионуклиди допринася за допълнително
облъчване между 1 и 10 pSv.a'1, а за малък брой жители в близост до такива източници с т о й ­
н о с т и т е на еф ективната доза м о га т да д о сти гн а т до 100 pSv.a’1. Това допълнително об­
лъчване е пренебрежимо малко в сравнение с облъчването о т всичТш останали природни
източници.

3.3. НадфоноВо облъчване о т техногенни източници

Създадените о т човека изкуствени източници на йонизиращи лъчения са източник на
т.нар. надфоново (техногенно) облъчване. Това са рад и оактивните източници, рентгено­
в и те тръби, ядрените реактори, ускорителите на заредени частици и др., ко и то се из­
ползват в медицината, промиш леността, енергетиката, в научните изследвания и в други
области о т човешкия ж и в о т . Съществен принос в надфоновото облъчване и м ат ядрените
о п и ти в атмосф ерата и производството и използването на ядрени оръжия.
Опитите с ядрено оръжие започват в САЩ през 1945 г. и продължават в някои държави
и досега. След ядрените бомбардировки над Япония и особено през 50-те години на 20-ти
век, когато става очевидно повиш еното радиоактивно замърсяване на атмосферата, меж­
дународната общ ественост започва борба за прекратяване на о п и т и т е с ядрени оръжия.

1Данните са по Р. Попиц, Вл. Пенчев: Живот с радиация: дози, риск, защита. Второ преработено и
допълнено издание. Лодос, София, 2003. Данни о т този източник са използвани и на други места в
изложението.

265
ХИГИЕНА

През 1963 г Великобритания, САЩ и СССР сключват договор за прекратяване на о п и т и т е в

атмосферата и на земната повърхност, ко е то довежда до бързото намаляване на радиоак­
т и в н и т е отлагания. Едва през 1974 г. към договора се присъединява франция, а през 1980 г. -
Китай. След 1980 г. продължават подземните о п и ти с ядрени оръжия, к а т о към ядрените
сили се присъединиха Индия и Пакистан, к а кт о предполагаемо и някои други държави.
Ядрените оръжия използват реакции на делене на 235U, 239Ри u238U или реакции на синтез
на леки ядра - 2Н, 3Н и 4Не. При ядрения взрив за части о т секундата се отделя огромна енер­
гия и се получават неколкостотин различни радионуклиди, о т ко и т о около 20 са о т значе­
ние за облъчването на човека. Радиоактивните отлагания предизвикват ка кт о вътрешно
облъчване о т радионуклидите в приземния въздух и о т поглъщането на замърсени храни
и вода, така и външно облъчване о т радионуклидите в атмосф ерата и върху земната по­
върхност. Най-голям принос за въ тр е ш н о то облъчване и м а т 90Sr, 137Cs, 14С, а за външното
облъчване допринася най-вече 137Cs. При ядрените взривове се образуват локални отлагания,
засягащи района около м я с т о т о на взрива, ка кт о и глобални отлагания - стратосферни и
тропосферни. Тяхното разпределение зависи о т ядреното устрой ство, м я с то то и височи­
ната на взрива над земната повърхност, м о щ н о стта на взрива, метеорологичните условия
и други фактори. Подземните ядрени взривове създават значително по-малко облъчване за
населението о т надземните.
Дозите, получавани о т населението на Земята вследствие на о п и ти в атмосферата с
ядрени оръжия,- зависят о т географското положение на района. О бщ ото облъчване о т гло­
балните отлагания в северното полукълбо е средно с 40 % по-високо о т това за южното. За
периода 1945-2000 г. е реализирано около 30 % о т общ ото облъчване, още около 10 % ще се
реализира до 2022 г. Останалите 60 % ще се получат в далечно бъдеще, най-вече о т перорал-
но инкорпориране на 14С, 239Ри, 240Ри 241А т и др. радионуклиди.
Обедненият уран предизвика повишено внимание след войната в Персийския залив "Пус­
тинна буря" през 1991 г., а у нас - по време на въздушните атаки на НАТО над Югославия през
1999 г. Поради голямата си плътност, 2,5 пъ ти по-голяма о т тази на стоманата, уранът
се използва в бронебойни снаряди и ракети.Обедненият уран е с намалено съдържание на
235U (до 0,25 %) и 234U (до 0,0005 %) в сравнение с природния уран, за сметка на повишеното
съдържание на 238U (99,75 %), поради к о е то неговата специфична а к т и в н о с т е с около 40 %
по-малка о т тази на природния уран. При поразяване с ракета или снаряд, съдържащ обед­
нен уран, се отделя голямо количество топлина, разпръскват се уранови частици, ко и то
се о тл а га т на неголеми разстояния около м я с т о т о на поражението. Ако човек се намира в
близост до то в а място, 'то й може да инхалира такива частици или т е да постъ пят в орга­
низма през о т к р и т и рани. Е ф ектите о т въздействието на обеднения уран се определят на
първо място о т неговите токсични и в по-малка степен о т радиационните му свойства.
Пораженията засягат най-вече бъбреците. Оценките показват, че за хората на 100 т о т
експлозията на бронебойни снаряди и ракети с обеднен уран очакваната ефективна доза за
период о т 50 години е около 48 pSv, к о е то е незначителна част о т дозата о т природния
радиационен фон. На няколкостотин м етра о т м я с то то на експлозията концентрацията
на радиоактивните отлагания е под есте стве н а та в почвата.
Ядрената енергетика е областта на използване на йонизиращи лъчения, за която се во­
д ят най-интензивни спорове, въпреки че при нормална експлоатация т я има незначителен
принос за надфоновото облъчване на населението. По данни на МААЕ1, през 2009 г. в 30 държа­
ви в света са в експлоатация 436 ядрени реактора с обща инсталирана електрическа мощност
370 221 GW(e); 5 централи са спряни дългосрочно, а в строеж са нови 48 реактора. В България,
след спирането на 31.12.2007 г. на 3-ти и 4 -т и блок на АЕЦ "Козлодуй", в момента в експлоата­
ция са два реактора (5-ти и 6 -ти блок) с обща електрическа мощ ност 2000 MW (е).
В ядрените електроцентрали протича само част о т ядрения горивен цикъл, ко й то
включва: добива и първичната преработка на урановата руда, производството на ядрено
гориво, изготвянето на горивни елементи, "изгарянето" на урана в ядрения реактор и по­
лучаването на енергия, преработването на о т р а б о т е н о т о ядрено гориво с цел извличане

1 По данни о т системата PRIS (Power Reactor Information System): http://www.iaea.org/programmes/a2/

266
 Радиационна хигиена и радиационна защита

на радионуклиди о т деленето на ядрата на урана и погребването на радиоактивните о т ­

падъци. В цикъла се включва още и тран спорти ран ето на ядрените материали между пред­
пр ия ти ята в ядрения цикъл. На всеки е та п о т горивния цикъл в околната среда попадат
радиоактивни вещества.
У нас за периода о т 1946 г. до 1992 г., ко гато беше преустановен уранодобивът, са доби­
т и около 210001 уран о т общо 35 обекта, съсредоточени в два района на стран ата с около
150 хил. население. Продължава наблюдаването на рпези райони, най-вече на хвостохранили-
щ ата, в ко и т о са натрупани отпад ъ ц ите о т уранодобива, за да се пр е д о тв р а ти замърся­
ването на околната среда.
По данни на НКДАР, целият ядрен горивен цикъл дава очаквана колективна ефективна
доза о т краткоживеещ и радионуклиди около 5,5 man.Sv на 1 GW(e), о т к о и т о най-същест­
вената част - 4 man.Sv - се получава о т експлоатацията на ЯЕЦ. По оценки за България,
на ядрената енергетика в края на 20-ти век се дължи годишна колективна доза 30 man.Sv
или средна годишна индивидуална ефективна доза 0,003 mSv.a'1, ко е то е нищожна част о т
об щ о то облъчване на населението. Провежда се непрекъснат м ониторинг на радиационния
гама-фон, на р а д и о а кти в н о стта на почвата, р а с т и те л н о с т та , храните, водата, атм ос­
ферните отлагания, к а кт о и на водата, дънните утайки, рибата и водораслите в река
Дунав. Радиационният м ониторинг в района на АЕЦ Козлодуй се извършва о т т р и независи­
ми лаборатории - към "АЕЦ Козлодуй", към Изпълнителната агенция по околна среда и о т
Националния цднтър по радиобиология и радиационна защита.
Основният проблем при нормална работа на една ядрена електроцентрала е т р е т и р а ­
н е то на радиоактивните отпадъци, в то в а число и о т р а б о т е н о т о гориво. У нас отрабо­
т е н о т о гориво се съхранява в хранилище о т басейнов т и п на площадката на централата, а
о т 2006 г. е възстановено връщането на част о т гори во то в Русия. През 2006 г. ста р ти р а
реализирането на технически п р о е кт за ново хранилище о т контейнеров т и п за сухо съхра­
няване на о тр а б о те н о ядрено гориво. На т е р и т о р и я т а на АЕЦ "Козлодуй" е изградено дър­
жавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" за преработване, кондициониране и съхране­
ние на ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци о т ядрената енергетика. В т о р о т о
хранилище за радиоактивни отпадъци е край Нови хан, но в него не се събират отпадъци о т
а то м н а та електроцентрала, а о т всички други дейности с източници на йонизиращи лъче­
ния. Д вете хранилища са изградени и се експлоатират в с ъ о т в е т с т в и е с международните
станд арти, при к о е то е осигурена висока степен на безопасност за персонала и за населени­
е то . Техните площадки и районите около т я х са под с т р о г и непрекъснат контрол.
Ядрените аварии и инциденти се класифицират съгласно Международна скала за ядрени
събития (INES), въведена през 1990 г. Тя е подобна на сеизмичните скали за оценка на земе­
тресенията и служи за бързо съобщаване за събития о т значение за ядрената безопасност.
Всички събития в ядрената инсталация (под това название се разбират съоръженията за
обогатяване на ядрен материал, за производство и обработване на ядреното гориво, изсле­
дователските или енергиените ядрени реактори или съоръженията за о тр а б о те н о гориво),
се класифицират по 7-степенна скала, к а т о се делят на инциденти (нива о т "1" до "3") и ава­
рии (нива о т "4" до "7"). Събитията, ко и т о не са значими за безопасността, се класифици­
р а т к а т о "отклонения" под скалата (ниво "0"). Събитията о т ниво "2" нагоре се докладват
до 24 часа в МААЕ чрез и н т е р н е т систем ата NEWS (Nuclear Event Web-based System). Според
годишния доклад на АЕЦ "Козлодуй", през 2006 г. са регистрирани и докладвани в АЯР общо
53 експлоатационни събития, о т к о и т о 14 са оценени извън скалата, 37 са класифицирани на
ниво "0", едно събитие е оценено на ниво "1" и едно - на ниво "2" През последните десет
години само две събития са оценени с ниво "2".
Най-голямата ядрена авария в света е тази на Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г.,
оценена с най-високото ниво "те ж ка авария" При химичния взрив в атмосф ерата е изхвър­
лена по-голямата част о т съдържанието на а кти в н а та зона. Количеството на изхвърления
137Cs е 500 пъти, а на 1311- около 6 пъ ти по-голямо, о т ко л к о т о при ядрените бомбардировки
над Хирошима и Нагазаки. Най-засегнати са обширни райони в Украйна, Белорусия и Русия,
където в периода 1986-1995 г. над 5 милиона жители са получили ефективна доза над 1 mSv, в
много случаи над 10 mSv, а около 10 000 жители и над 100-200 mSv. Колективната ефективна
ХИГИЕНА

доза о т външно облъчване 8 тези райони е оценена на 24 000 man.Sv. Значителна част о т
изхвърлянията д о с т и га т до други страни в Северното полукълбо. О т въздуха изхвърлените
радионуклиди попадат в р а с ти те л н о с тта , а о т т а м - в ж и в о т н и т е и в хората. В България
тези отлагания през първите дни на май 1986 г. са м ногократно по-големи о т фоновите
сто й н о сти - о т 1300 до 31000 пъти в планинските райони, о т 340 до 1700 пъти в Южна
България и о т 90 до 1400 пъти в Северна България. Основни замърсители са радионуклидите
131l, 137Cs и 134Cs - значително превишаване на нормите за т я х н о т о съдържание са установени
в хранителните продукти, в месото, а по-късно и във фуражите. Облъчването на българ­
ското население е неравномерно, в зависимост о т надморската височина и атмосферните
отлагания, о т хранителната диета и о т времето, прекарвано на о т к р и т о . Според напра­
вената обобщена оценка, за първата година след аварията средната ефективна доза о т
допълнителното облъчване е 0,8 mSv, а полувековната очаквана ефективна доза - 0,95 mSv.
Индивидуалните вариации се оценяват в обхвата о т 0,6 до 1,7 mSv, а колективната доза за
първата година - на 7000 man.Sv. Най-голям дял в облъчването на населението през първия
месец след аварията и особено през първата седмица има 1311, к о й т о се натрупва в щ и то ­
видната жлеза. Чрез ин виво измервания е оценено,,че средните с то й н о с ти на еквивалент­
ната доза в щ итовид ната жлеза са около 3,3 mSv при възрастни и около 10 mSv при децата, а
максималната с т о й н о с т е 100 mSv. Епидемиологичните проучвания, проведени 15—20 години
след аварията, не доказват увеличаване на заболяемостта о т рак на щ итовидната жлеза
сред българсКото население в.резултат на аварията.
Облъчврнето на човека за медицински цели обхваща рентгеновата диагностика, нук­
леарната медицина (диагностика и лечение с радиофармацевтици) и лъчелечението (радио­
терапията). У нас, к а кт о и във всички развити страни, медицинското облъчване е основни­
я т техногенен източник на облъчване. Причина за то в а е големият брой на медицинските
процедури (680 рентгенови и 6,7 радионуклидни изследвания годишно на 1000 души), ка кто и
относително големите дози при тях. В таблица 34 са представени т и п и ч н и т е стойности
на еф ективната доза при някои рентгенови и радионуклидни изследвания, сравнени с екви­
валентния период на облъчване о т природния радиационен фон (за България 2,33 mSv.a-1).
С т о й н о с ти т е в таблицата са ориентировъчни. Освен то ва , т е м о га т да се различават
десетки пъти при еднакви изследвания, направени с различни рентгенови уредби и в раз­
лични диагностични центрове, причини за което са нееднаквото техническо състояние на
уредбите и различията в прилаганите методи.

Табл. 34 Типични сто й н о сти на еф ективната доза при диагностични изследвания,

изразени и в еквивалентни периоди на облъчване о т природния радиационен фон
Ефективна доза, Еквивалетно облъчване
Изследване
mSv о т природния фон
Рентгенови изследвания
Рентгенография на кости на крайник < 0,01 под 1,5 дни
Рентгенография на зъб 0,01-0,04 1,5-7 дни
Рентгенография на белите дробове 0,02-0,06 3-10 дни
Рентгенография на череп и шийни прешлени 0,07-0,08 11-14 дни
Рентгенография на бедро 0,3 7 седмици
Рентгенография на торакални прешлени 0,7 4 месеца
Рентгенография на таз 0,7 4 месеца
Рентгенография на корем 0,7 4 месеца
Рентгенография на лумбални прешлени 1,3 7 месеца
Венозна урография 2,5 14 месеца
Контрастно изследване на стомаха 3,0 16 месеца
Иригография 7,0 3 години
Компютърна томография на глава 2,3 1 година

268
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и та

Компютърна томография на гръден кош 8,0 3,6 години

Компютърна томография на корем или таз 10,0 4,5 години
Сърдечна катетеризация, коронарна
>14 над 6 години
ангиография, коронарна ангиопластика
Радионуклидни изследвания
Белодробна Вентилация (81тКг) 0,09-0,12 2-3 седмици
Белодробна перфузия (99тТс) 1-1,4 5-7 месеца
Динамична сцинтиграфия на бъбреци (99тТс) 0,5-1,2 2,5-6 месеца
Сцинтиграфия на щит. жлеза (99тТс) 1-2,5 5-13 месеца
Сцинтиграфия на щитовидна жлеза Н ) 5,5-14 3-6 години
Динамична сцинтиграфия на кости (99тТс) 1,9-4 1-2 години
Изследване на сърцето (99тТс) 4-6,2 2-2,7 години
Миокардна перфузия (201Т1) 13-18 5,5-7 години

В края на 2 0 -ти Век на медицинската диагностика и терапия се дължи около 87 % о т

надфонобото облъчване на българското население. Основен е приносът на рентгеновата
диагностика, формираща колективна доза 7400 man.Sv.a'1и около 15 пъ ти по-малък - на ради-
онуклидната диагностика с 510 man.Sv.a'1. Приносът на лъчелечението е оценен на 1900 man.
Sv.a1, получен^ о т отно сител но малък брой лица, облъчени с големи дози. Средногодишна­
т а индивидуална ефективна доза се оценява съ о тве тн о на 0,802 mSv.a'1 за рентгеновата
диагностика и 0,08 mSv.a'1 за радионуклидната диагностика или общо за диагностиката
0,882 mSv.a'1, ко е т о съставлява около 24,4 % о т об щ о то облъчване на българина. Поради
големия принос на медицинското облъчване в колективната доза, през последните години
са предприети действия за по-строг контрол върху прилагането му. През 1997 г. бе приета
Директива на Съвета на Европейския съюз 97/43/EURATOM за закрила на здравето на лицата
срещу опасностите, произтичащ и о т йонизиращите лъчения при медицинско облъчване,
която беше въведена у нас с Наредба № 30 о т 31.10.2005 г. за условията и реда за осигуряване
защита на лицата при медицинско облъчване, издадена о т М ин истер ство на здравеопазва­
н е то (ДВ. бр. 91/2005).
Професионално облъчване се нарича облъчването на лицата, к о и т о упражняват профе­
сия в среда на йонизиращи лъчения, и ко и т о са подложени на по-голямо облъчване в сравнение
с останалото население.'Тези лица, наричани в но рм а ти вн ите докум енти персонал, са обик­
новено 0,1-0,2 % о т населението на една страна. У нас най-многобройна е групата на рабо­
т е щ и т е в ядрената енергетика - според годишния доклад на АЯР за 2006 г., в АЕЦ "Козлодуй"
през 2006 г. са контролирани 4285 лица. Отнесена към броя реактори, колективната доза
в АЕЦ "Козлодуй" за 2006 г. е 0,27 man.Sv/unit; ко е то е по-ниско о т осреднената с т о й н о с т
на показателя за 259 реактора о т аналогичен т и п за 2005 г. 0,65 man.Sv/unit, по данни о т
доклада WANO 2005 - Performance Indicator. О т общ ата колективна ефективна доза 61 % е
получена о т оперативния персонал, 32 % - о т работници о т външни организации, и 7 % -
о т персонал о т други стр у кту р н и звена на АЕЦ.
В то р а та голяма група персонал е в медицината - общо 3935 лица през 2004 г., следвани
о т 630 лица, работещ и с източници на йонизиращи лъчения в уреди за технологичен контрол
в промиш леността - гама-дефектоскопи, рентгено-структурен и рентгено-флуоресцентен
анализ, нивомери и др.; 100 души - в науката и образованието и 240 души - в различни други
отрасли. О т общо 4900 професионално облъчени лица през 2004 г., без персонала на ядрена­
т а електроцентрала, само в 4 случая са установени индивидуални годишни ефективни дози
над 5 mSv. В над 98 % о т случаите индивидуалната годишна ефективна доза е под 1 mSv. О т ­
носително най-голямо е средното облъчване в промиш леността, следвана о т медицината.
Налице е трайна тенденция за намаляване на индивидуалната ефективна доза при про­
фесионално облъчване, дължаща се на въведената система о т норми, правила и индивиду­
ален дозиметричен контрол при работа с източници на йонизиращи лъчения, ка кт о и на
повишаване на знанията и квалификацията на ра б о те щ и те в об л а стта на радиационната

269
ХИГИЕНА

други източници
(ТЕЦ, глобални отлагания и др.) ренгеновадиагностика
0,055 m S v -5 ,2 % O.BD2mSv-75,7%

ядрена енергетика
0,003 m S v -0 ,3 %

професионално
облъчване
0,12 m S v - 11,3%
радионуклидна
диагностика надфоново облъчване
0,08 m S v -7 ,5 %
1,34 m S v .a 1 - 3 7 %

а) б)
ф иг. 31. Облъчване на българското население о т различни източници на йонизиращи лъчения
(по данни о т 2000 г.)

защита. Средно за света през последните 25 години средната индивидуална ефективна доза
се е понижила с 40-60 %.
Обобщени данни за облъчването на българското население през 2000 г. о т различните
източници на надфоново (техногенно облъчване) са представени на фигура 31а. Данните за
приноса на гфиродния радиационен фон и на техногенното облъчване в об щ о то облъчване
на българското население през същата година са показани на фигура 316.

4. БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ

Природата е лишила човека о т сетива за йонизиращите лъчения, затова т я х н о т о въз­
действие върху него се изучава чрез еф ектите, ко и т о т е предизвикват. Познаването на
т.нар. радиобиологичен ефект е о т изключителна важност за изграждането на системата
за защита на човека о т йонизиращите лъчения.
Първите ж ертви на йонизиращото лъчение са неговите^ първи изследователи. Само
няколко седмици след о ткр и в а н е то на рентгеновите лъчи, американският учен Емил Грубе
описва изгаряне на кож ата на ръцете си вследствие на експерименти с рентгеново лъчение.
Той е и първият, ко й т о прави о п и т за лечение чрез облъчване с рентгенови лъчи. През м арт
1896 г. проф. Джон Даниел описва случаи на олисяване след експериментални черепни р е н т­
генография а по-късно Хайнрих Шьонберг в Хамбург прави то ч н о описание на остри ери-
темни реакции при облъчване на кожата. Аналогични реакции се наблюдават и при работа
с радиоактивни източници - А нтоан Анри Бекерел получава те ж ко изгаряне на кож ата о т
носенето в джоба на ампула с радий, ръцете на Мария Мори се увреждат силно при продъл­
ж ителната работа с радиоактивни вещества. През 1905-1910 г. се забелязва нарастване на
случаите на левкемия сред лекари-радиолози. По същ ото време са описани първите случаи на
лъчево индуциран кожен рак при радииолози и при работещ и с радий. През 19Q2 г. е описан
първият случай на радиационно индуциран солиден тум ор - плоскоклетъчния карцином. През
20-те години на 20-ти век сред раб отни чките в цех за светещ и циферблати в Ню Йорк се
наблюдава масово заболяване о т сарком на ко с т и т е , дължащ се на използваните радиеви
бои. В първите години на 20-ти век се доказва чрез експерименти с ж ивотни, че облъчване­
т о може да предизвика с т е р и л и т е т , к а кт о и генетични увреждания. М утаге нното дейст­
вие на р е н тге нов ото лъчение е доказано о т Хайнрих Мюлер през 1927 г. чрез експерименти
с Drosophila, потвърдени една година по-късно о т Стадлер при ечемика.
НКДАР обобщава наличната научна информация за биологичните ефекти о т радиаци­
ята, въз основа на ко я то МКРЗ създава адекватна биологична основа на радиологичната
защита. За яснота МКРЗ прави разлика между ч е т и р и т е термина: промяна, изменение, ув­
реждане и вреда (щ ета). Промените м о га т да бъдат или да не бъдат вредни. Изменението
представлява известна степен на вредна промяна, но не е задължително т о да бъде вредно

270
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и та

и за облъчения индивид. Увреждането е термин, к о й то се използва за описване нз 5 сед --

ефекти, клинично наблюдаеми в индивида или в неговото п о то м с тв о . Вреда е комплечс-с
понятие, включващо в е р о я т н о с тт а , т е ж е с т т а и времето на проявяване на увреждането.
МКРЗ използва "риск" само описателно и в добре обосновани изрази к а т о "оценка на риска" ^
"допълнителен риск"

4.1. Етапи на действие на йонизиращото лъчение Върху организма

Биологичното действие на йонизиращите лъчения протича в чети ри етапа.
Първият етап включва физични процеси на предаване на енергия о т йонизиращото лъ­
чение чрез йонизация и възбуждане на а т о м и т е и молекулите на вещ еството. Това е най-
к р а т к и я т етап, с продължителност милиардни части о т микросекундата (1013 s).
Вторият етап включва химични процеси, последващи йонизацията и възбуждането, ко­
и т о предизвикват промени във важни биологични молекули - ДНК, белтъчни молекули и др.
Този етап продължава около 10'10 s и може да се състои о т единична реакция или о т верига
о т последователни реакции. Лъчението може да йонизира пряко жизнено важен участък о т
кл е тка та (мишена), най-вече к а т о разкъса молекулата на ДНК. То може да въздейства на
кл е тка та и непряко, к а т о предизвика образуване 6 съседни молекули на химично активни
радикали (Н, ОН, Н 02) вследствие радиолизата на водата, ко я то съставя 65-85 % о т клет­
ката. Свободнйте радикали взаимодействат с молекулите на кл е тка та , к а т о променят
стр уктур а та -н а ДНК.
Третият етап включва биохимични процеси с продължителност о т секунди до часове.
Биохимичните процеси в кл е тки те , тъ ка н и те и в целия организъм се ко нтрол и рат о т ге­
ните. Нарушаването на функциите на гените може да предизвика нарушения в синтеза на
п р о те и н и те и на регулаторните механизми, ко и т о да доведат до съществени изменения
на молекулно, субклетъчно и клетъчно ниво. Възможна е репарация на ДНК с помощ та на
специфични ензими, т.е . изменението може да бъде обратимо, в зависимост о т вида и с т е ­
пента на промяната на ДНК и о т състоянието на ензимите. До 90 % о т едноверижните
ДНК разкъсвания се възстановяват до 1-2 часа след облъчването, д о ка то за двойновериж-
н и те ДНК разкъсвания т о в а е по-трудно. Невъзстановените или погрешно възстановените
увреждания на ДНК вод ят до промяна.ла хромозомите, к о и т о б и в а т геномни и структурни.
С труктурни хромозомни промени - хромозомните аберации - са о ткъ св ането на части о т
хромозоми (делеция), разместване на участъци на хромозома (инверсия) и обмен между две
и повече хромозоми (транслокация). О т ч и т а н е т о на хромозомните аберации се използва
к а т о м етод за биологична дозиметрия при радиационни аварии. У нас то зи вид дозиметрия
се прави в Националния център по радиобиология и радиационна защ ита.
Четвъртият етап е на клинично наблюдаеми увреждания на организма - биологични
процеси. Той е най-дълъг и може да продължи о т няколко дни до много години и дори цели по­
коления. Възможно е индуцираните о т облъчването клетъчни изменения да се възстановят
напълно и да не н а стъ п ят последствия за организма. Възможни са обаче и два вида изменения
на клетъчно ниво - смърт на кл е тка та или клетъчна мутация. Л ъ чечувстбител ността на
кл е тка та е пропорционална на тя хн а та репродуктивна а к т и в н о с т и об ратно пропорци­
онална на т я х н а та степен на диференциация (закон на Bergonie & Tribondeau, 1906 г.). Най-
голяма лъчечувствителност и м а т младите недиференцирани клетки на хемопоезата и по­
ловите клетки.
За облъчването с относител но малки дози и при а кти в н о делящи се клетки е харак­
терна митотичната клетъчна смърт, при ко я то кл е тка та загива след няколко м и т о т и ч н и
деления. При облъчване с високи дози и при диференцирани клетки е вероятно кл е тка та да
умре скоро след облъчването без последващо делене - интерфазна клетъчна смърт.
Друг възможен резултат о т облъчването са клетъчните мутации - промени в гене­
т и ч н а т а информация на клетки, запазващи репродуктивната си способност. М утац и ите в
соматични клетки са 8 основата на лъчевата канцерогенеза, а м у та ц и и те 8 ген ети чн и те
клетки м о га т да бъдат предадени на наследниците на облъченото лице. В е р о я тн о стта за
получаване и размножаване на модифицирани клетки може да бъде повлияна и о т други про-

271
ХИГИЕНА -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

мени 8 клетката, получени преди или след облъчването. Такива промени са нещо обикновено
и м огат да се дължат на други канцерогенни или мутагенни ф актори.
Последствията от облъчването м о га т да са обратими и необратими. Необратимите
лъчеви увреждания се делят о т своя страна на соматични, ко и т о засягат само облъчения
индивид, и генетични, ко и т о засягат неговото поколение. Според врем ето за проява след
облъчването, е ф е кти те се делят на ранни, проявяващи се до няколко седмици и късни, на­
стъпващи години и десетилетия след облъчването. Проявата и сте п е н та на радиационно
увреждане зависи о т множество фактори, к о и то обикновено са взаимно свързани:
• Видът и енергията на йонизиращото лъчение определят механизма на въздействие, а
о т т а м и на предаването на енергия и на последващите процеси. Лъчения с по-голямо
ЛПЕ (алфа-лъчи, теж ки ядра) предизвикват по-големи лъчеви увреждания о т тези с мал­
ко ЛПЕ (бета-лъчи, електрони).
• Големината на погълнатата доза е основен фактор за радиационното въздействие.
• К р а т н о с т та на облъчването и разпределението на дозата във времето определя въз­
м ож ността за репарация на радиационните промени. Биологичната ефективност на­
малява, ако дозата се получи не еднократно (остро облъчване), а се фракционира през
интервали о т минути или часове (фракционирано облъчване) или при непрекъснато
облъчване с малка мощност на дозата (протрахирано облъчване).
• Индивидуалната лъчечувствителност на отделните индивиди е различна, в зависи­
м ост о т наследствеността, възрастта, пола, здравословното състояние, предишни
облъчвания и др. Например, костната и хрущялната тъкан са много по-лъчерезистент-
ни при лицата в зряла възраст, о тко л ко то при децата.
• ф а кто р и те на околната среда, включително тю тю нопуш енето, режимът на хране­
не, приемането на медикаменти, алкохолът, ка кто и някои канцерогени, м огат да мо­
дифицират лъчевото увреждане. И ндиректното радиационно въздействие нараства
при увеличаване на съдържанието на кислород (кислороден ефект) и при повишаване
на тем пературата (температурен ефект). Радиационният ефект може да се намали
чрез използването на радиопротектори - антиоксиданти к а т о витамин А, С и Е, как­
т о и съединения, съдържащи сулфхидрилни радикали.

4.2. Клинични еф екти о т облъчването с йонизиращи лъчения

Различават се два вида клинично наблюдавани радиационни еф екти - детерминирани и
стохастични. Механизмът на .появата им е представен схематично на фиг. 32.

фиг. 32. Механизъм на поява на радиобиологичните ефекти

272
 Детерминирани или още нестохастични ефекти се наричат уврежданията на отделни
органи или тъкани, или на организма к а т о цяло, ко и т о се проявяват само при облъчване с
доза над определен праг, характерен за всеки ефект, к а т о те ж е с та на увреждането нара­
ства с дозата. Този т и п ранни соматични увреждания се получават при големи дози, най-
често при аварийно облъчване или при лъчелечение, в резултат на клетъчна смърт на голям
брой клетки, определящи функцията на органа/тъканта. Прагът е по-нисък при органи с
преобладаващи недиференцирани бързоделящи се клетки, к а т о костния мозък, гонадите,
епитела на т ъ н к и т е черва и др., при к о и т о увреждането настъпва поради нарушаване рав­
новесието между новообразуващите се и загиващите клетки, поддържано чрез процесите
на апоптоза. В таблица 35 са представени примери за прагови ст о й н о с т и на дозата за де­
терминирани еф екти при о стр о облъчване и на прагови м ощ ности на дозата при хронично
облъчване за някои органи/тъкани на човеш кото тяло.
Остро облъчване на цялото тяло може да се получи при радиационни аварии. При дози
около 0,15 Sv намалява б роят на сперматозоидите и след около 80 дни след облъчването
може да настъпи временен ст е р и л и т е т , ф е р т и л и т е т ъ т се възстановява до няколко месе­
ца след облъчването. Понастоящем се счита, че при еднократно целотелесно облъчване с
дози под 0,5 Sv не се наблюдават клинични симптоми. Под този праг, при дози около 0,2 Sv,
може да се установи повишено ниво на хромозомни аберации в лим ф оцитите на перифер­
ната кръв. Пру дози между 0,2 и 0,5 Sv са възможни кр а тко тр а й н и промени в кръвната
картина, 6 ч а с тн о с т левкопения без клинични оплаквания. Дози о т 0,5 до 1,0 Sv причиняват
промени в брря на левкоцитите. Само м инути след облъчване с дози над 1 Sv се наблюдават
цитологични изменения в костния мозък и бързо намаляване на лим ф оцитите, к а т о макси­
малният спад се наблюдава след 2 до 5 седмици.

Табл. 35 Примери за прагови сто й н о сти на еквивалентната доза (Sv) за детерминира­

ни ефекти при о с тр о облъчване и прагови мощ ности на дозата (Sv/a) при протрахирано
облъчване [МКРЗ]
Остро облъчване Протрахирано
Орган/тъкан Ефект
(Sv) облъчване (Sv/a)
Костен мозък Подтискане на хемопоезата 0,5 , > 0,4
Временен стерилитет 0,15 : о,4
Тестиси
Траен стерилитет 3,5-6,0 2,0
Яйчници ^ Стерилитет 2,5-6,0 >0,2
Установимо помътняване 0,5-2,0 ' . > 0,1
Очна леща
Катаракта . 5 > 0,15.
Еритем 3-8
Кожа Суха десквамация 5-6
Улцерации и некрози > 20

Прагова доза за проява на т.нар. остър лъчев синдром след общо целотелесно облъчване
е 1 Sv. При облъчване с дози о т 1 до 3 Sv е възможен и благоприятен изход, ако се предприе­
м а т незабавни мерки - кръвопреливане, костно-мозъчна трансплантация, медикаментозно
лечение и др. Праговата доза, ко я то при липса на адекватно лечение води до смърт на 50 %
о т облъчените до 60 денонощия след въздействието (нарича се летална доза 50/60, или по-
лулетална доза), е в обхвата о т 3 до 5 Sv и зависи о т възрастта, състоянието на организма
и други фактори. При дози о т 5 до 15 Sv в допълнение към увреждането на червения костен
мозък настъ пват о стр и увреждания на гастро-интестиналния т р а к т и белите дробове,
ко и т о м о га т да причинят смърт до 10-20 дни. При дози над 15 Sv се проявяват и нервно-
васкуларни симптоми, причиняващи смърт до 1-5 дни. По данни на МААЕ до 1999 г. в света
е имало 120 смъртни случая вследствие на остър лъчев синдром след те ж ки радиационни
аварии, сред к о и т о са и 28-те загинали при Чернобилската авария.
Една о т най-важните цели на радиационната защ ита е да не се допусне облъчване, при
ко е то да се получат детерминирани ефекти.
ХИГИЕНА

Стохастични или Вероятностни ефекти са клинично наблюдаеми ефекти, ко и т о мо­

га т да се проявят при облъчване ка кт о с големи, така и с малки дози, к о и т о са под прагови­
т е сто й н о сти за детерминирани ефекти. Такива са дозите при ра б о те щ и те в среда на йо­
низиращи лъчения, к а кт о и па ци енти те при рентгеновите и радионуклидните изследвания.
С тохастичните ефекти са два вида:
• лъчева канцерогенеза - възникване на злокачествени новообразувания (рак и левкози) в
облъчения индивид вследствие на мутации в сом атичните клетки и последващ злока­
чествен растеж след дълъг латентен период;
• наследявани (генетични) ефекти - аномалии в поколенията на облъчения индивид
вследствие на мутации на половите клетки.
Характерно за стоха сти ч ни те ефекти е, че при т я х няма прагова доза, т.е. и най-малка­
т а доза може да предизвика увреждане. С тохастичното увреждане е случаен процес - дори
ако голяма група лица бъде облъчена с еднаква малка доза, увреждане ще се прояви <;амо при
малка част о т тях, без да може да се предскаже точно при кои индивиди т о ще настъпи. Ве­
р о я т н о с т т а за проява на стохастичен ефект нараства с дозата. Веднъж проявен, т е ж е с т ­
т а на ефекта не зависи о т дозата, а само о т вида и локализацията на увреждането. Лъчево
индуцираните канцерогенни и наследявани ефекти не се различават по нищо о т спонтанни­
т е или възникналите по други причини. С тохастичните ефекти са късни - проявяват се след
дълъг л атентен период: 5-7 години при левкемиите, 20-30 и повече години при солидните
тумори. Наследяваните ефекти се проявяват в п о т о м с т в о т о на облъчения индивид.
Оценката за сто ха сти ч н и те ефекти е затруднена поради вероятностния им харак­
тер, дългия л а те н те н период, наличието на спонтанни увреждания о т същия вид и голям
брой други фактори на вредно въздействие. Източници на информация са епидемиологич­
н и те проучвания, провеждани сред японците, преживели ядрените бомбардировки (около
91 000 души); сред лица, подложени на повишено професионално облъчване - радиолози в
началото на използването на рентгеновите лъчи (10 000 души); работници о т урановите
мини и ядрената индустрия (55 000 души); работнички, оцветяващи съдържащи радий бои
(4 000 души); около 95 000 пациенти, облъчени при лъчелечение, к а кт о и около 3000 души,
пострадали при радиационни и ядрени аварии. Те показват недвусмислено зависимост на
в е р о я тн о с тта за лъчево индуциран рак о т дозата при костномозъчната левкемия, рака на
млечната жлеза, рака на щ итовид ната жлеза и на белите дробове. Д анните са убедителни
само при относително високи дози (над 0,54-1 Gy). Оценката е трудна поради високата спон­
танна см ъ ртност о т рак и левкози, достигаща в някои страни до 20 % о т общ ата смърт­
но ст (у нас за 2006 г. т я е 15,5 % или 230 на 100 000 души население).
Оценката на в е р о я тн о с тта за генетични ефекти се прави чрез о п и ти върху бозайници
(мишки), защ ото дори при най-голямата кохорта - преживелите ядрените бомбардировки в
Япония, засега няма достоверни статистически данни за увеличена ч е сто та на вродени ано­
малии и на повишена см ъ ртност 8 т е х н и т е потом ства. В доклада си о т 2007 г. МКРЗ отново
отбеляза, че засега няма доказани случаи на лъчевоиндуцирани генетични ефекти при хора.
Радиобиологични ефекти от облъчване in utero. В резултат на облъчване на ембриона
и фетуса в у т р о б а та на майката (облъчване in utero) м о га т да възникнат неканцерогенни
и канцерогенни ефекти. Основните неканцерогенни ефекту о т облъчването на ембриона и
фетуса на човека са пренатална или неонатална смърт, вродени малформации, умствено
изоставане, забавяне на растежа. Тези ефекти зависят о т дозата и о т гестационния ста ­
дий, в ко й т о т я е получена.
Облъчването в предимплантационния и имплантационен период (до в т о р а т а седмица
на брем енността) е с относител но нисък риск и води най-често до смърт на ембриона, а
ако т о й преживее, расте нормално след облъчването. Облъчването на ембриона през пър­
в и те две седмици след зачеването не води до малформации, тъ й к а т о централната нервна
система и сърцето започват да се развиват едва през т р е т а т а седмица.
Облъчването на ембриона по време на органогенеза (2-7 седмица о т зачати ето) води
до забавяне на растежа и вродени малформации, особено в органите, к о и т о се развиват
в момента на облъчването. Тези ефекти са детерминирани с прагова доза о т порядъка
на 100 mGy, к а т о рискът о т малформации нараства с дозата.

274
 Радиационна хигиена и радиационна защита

При облъчване във фетогенезата и главно в периода на формиране на централната

нервна система о т 8 до 25 седмица о т зачеването, съществува риск о т поява на те ж ко
умствено изоставане, фетална доза над 100 mGy може да причини спад на коефициента на
и н тел еген тн ост (IQ). При фетална доза 1 Gy, получена през 8-15 седмица, в е р о я т н о с тт а за
те ж ко умствено изоставане е 40 %, ко е то е много повече о т спонтанната о т около 3 %.
Е ф ектите при всички нива на дозата са по-слабо изразени през 16-25 седмица и не са наблю­
давани през други периоди.
Канцерогенни ефекти (левкемия и рак) са вероятни през цялата бременност. Счита се,
че през по-голямата част о т брем енността рискът о т потенциален канцерогенен ефект
о т облъчване на ембриона/фетуса е същият, ка кт о при облъчване в детска възраст, т.е .
2-3 пъти по-висок, о т ко л к о т о за възрастен индивид. Не е доказана зависимост на канцеро­
генния риск о т гестационния стадий. В е р о я тн о стта расте с нарастване на дозата. При
ниски дози (под 50 mGy) промяната в сте п е н та на риска е труд но откриваема на фона на
спонтанната ч е с т о т а на детския рак (2-3 на 1000).
О тчи та й ки , че в е р о я т н о с т т а за канцерогенни и неканцерогенни еф екти при облъчва­
не на ембриона/фетуса с дози под 50 mGy е много малка, МКРЗ препоръчва терапевтичен
аборт да се обсъжда при дози над 100 mGy, к а т о решаващо е желанието на майката.

4.3. Радиационен риск

Радиационен риск се нарича в е р о я т н о с тт а за очаквана вреда о т въздействието на
йонизиращите-лъчения върху биологичния о б е кт и популацията. Мярка за вредата при об­
лъчване с ниски дози е в е р о я т н о с тт а за възникване на фатален рак (с летален изход) и на
нефатален рак, к а кт о и на те ж ки наследявани ефекти.
Оценката за риска за късни радиационни увреждания о т облъчване с ниски дози се прави
на базата на данните за повишена см ъ ртност о т злокачествени новообразувания, полу­
чени о т епидемиологични проучвания при групи, облъчени с по-големи дози. Рискът се оце­
нява чрез екстраполация на тези данни към средната доза о т естествения радиационен
фон. Видът на зависимостта на допълнителния риск о т дозата е о т решаващо значение за
правилната екстраполация. Същ ествуват различни хипотези за зависимостта на вероят­
н о с т т а за сто х а с ти ч н и те еф екти о т еф ективната доза, някои о т к о и т о са представени
графично на фигура 33 - линейна зависимост (1), линейно-квадратична (2), степенна функция
(3) и др. Съществува и хипотеза за наличието на праг при малките дози. Общоприет е ли­
нейният безпрагов модел (1), ко й т о е в основите на н о рм а ти вн ата база на съвременната
радиационна защ ита. Линейната безпрагова зависимост означава, че допълнителният риск
е пропорционален на дозата. Този модел е по-консервативен о т линейно-квадратичния, т.е .
оценката на риска е по-неблагоприятна. Поради то в а линейният безпрагов модел е офици­
ално пр иет за оценка на риска и за нормиране на облъчването.

фиг. 33. Хипотези за зависимостта на допълнителния стохастичен риск о т дозата

275
 ХИГИЕНА ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В препоръките на МКРЗ о т 1990 г. се предлага радиационният риск да се определя ка то

произведение на т . нар. номинални коефициенти на ве р о ятно ст за стохастични ефекти и
еф ективната доза. В препоръките на МКРЗ о т 2007 г. този подход остава, но въз основа на
новите радиобиологични знания са променени с т о й н о с т и т е на номиналните коефициенти
(таблица 36) - намалени са незначително коеф ициентите за рак и 6-8 пъти коефициентите
за наследявани ефекти.

Табл. 36 Номинални коефициенти на в е р о я тн о с тта за стохастични радиационни ефекти,

в %.Sv1
Рак
Наследявани ефекти Общо
Облъчена популация (фатален + нефатален)
1990 г. 2007 г. 1990 г. 2007 г. 1990 г. 2007 г.
Цялата популация 5,0 + 1,0 5,5 1,3 0,2 7,3 6,0
Възрастни работещи 4,0 + 0,8 4,1 0,8 ' 0,1 5,6 4,0

5. СИСТЕМ А ЗА Р А Д И А Ц И О Н Н А ЗАЩ ИТА

Принципи на радиационната защ ита
Целта на радиационната защита е да се осигури изключването на детерминирани
радиационни ефекти и да се намали в е р о я тн о с тта за стохастични ефекти.
МКРЗ препоръчва система за ограничаване на облъчването, ко я то цели ползата о т
прилагането на йонизиращи лъчения да е максимална и да превишава вредата, ка то се оси­
гури достатъчна защита к а кт о за о б щ е ство то ка то цяло, та ка и за отделния индивид.
МКРЗ разделя облъчването на т р и категории:
• професионално облъчване - получавано в резултат на упражняване на професионална
дейност;
• медицинско облъчване - получавано о т лицата при облъчването им с диагностична,
скринингоВа, лечебна и изследователска цел;
• облъчване на населението - всички останали облъчвания.
Системата за радиационна защита е основана на три основни принципа. Първите два
са приложими при всички ситуации, а т р е т и я т принцип - само при планирано облъчване на
персонала и населението.
Принцип I. Обосноваване на практическата дейност - "не трябва да се допуска дей­
н о ст с използване на йонизиращи лъчения, ако т я не създава за облъчваните лица или за об­
щ е с тв о то достатъчна полза, ко я то да компенсира вредата о т облъчването" Този принцип
трябва да се прилага к а кт о при въвеждането в пр а кти ка та на нов източник, така и към
същ ествуващ ите вече източници на облъчване. Например, за необосновано, а следователно
и за недопустимо, се смята преднамереното увеличаване на а к т и в н о с т т а чрез добавяне
на радиоактивни вещества или активация при производството на хранителни продукти,
напитки, козметични средства, играчки и бижутерия. По отнош ение на медицинското об­
лъчване, специално обосноваване се изисква използването на йонизиращи лъчения за скринин-
гови цели.
Принцип II. Оптимизация на радиационната защита - "индивидуалните дози на облъч­
ване, б роят на облъчваните лица и в е р о я тн о с тта за облъчване, трябва да се поддържат
на възможно най-ниско и разумно постижимо ниво под определените граници на дозите при
о т ч и та н е на социалните и икономическите условия". Този принцип, известен ка то ALARA
(As Low As Reasonably Achievable), се основава на линейната безпрагова концепция, според ко­
я т о всяко надфоново облъчване е свързано с определен радиационен риск. С тохастичният
риск за отделния човек не може да се определи със сигурност; т о й може да се оцени с неви­
сока т о ч н о с т само за популацията. О т друга страна е безспорна ползата за общ еството

276
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и т а

о т използването на йонизиращите лъчения. Точната количествена оценка на отно ш ен ие то

полза/puck е невъзможна. Принципът на оптимизацията означава, че сте п е н та на защита
трябва да е толкова добра, колкото позволява конкретната ситуация, осигурявайки макси­
мално отношение на ползата към риска. За да се избегне неравнопоставеност на отд елните
индивиди вследствие на несправедливи управленчески решения, оптим изацията трябва да
се прилага по отнош ение на всеки източник на облъчване заедно с ограничаване на дозите и
на риска за отд е л н и те лица.
Принцип III. Установяване на граници на дозите на облъчване (нормиране) - "сумарна­
т а доза о т облъчването на всяко лице о т всички планирани облъчвания, без медицинското
облъчване, не трябва да превишава установените граници на дозата". Този принцип се при­
лага към лицата, подложени на професионално облъчване (персонал), к а кт о и към население­
т о к а т о цяло при планирано облъчване. Границите не се прилагат към медицинското облъч­
ване, към облъчването на населението при извънредни ситуации и при някои съществуващи
ситуации, при ко и т о се прилагат т.нар. референтни нива на облъчване.
Границите на дозите и м а т за задача да п р е д о т в р а т я т детерм инираните ефекти и да
сведат до приемливо за о б щ е ств о то ниво късните стохастични ефекти, т.е . границите
на дозите са много по-ниски о т праговите дози за проява на детерминирани ефекти. Те се
определят така, че сто ха сти ч н и я т радиационен риск да е съизмерим с риска о т други чо­
вешки дейносгри.
Препоръките на МКРЗ о т 1990 г. послужиха к а т о принципна основа за Международните
основни норми за радиационна защ ита и безопасност на и зто чн и ц и те на лъчения, издадени
о т МААЕ през 1996 г. През същата година С ъветът на Европейския съюз прие Директива
96/29/EURATOM на Съвета о т 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на
безопасност за защ ита на здравето на раб отни ц ите и населението срещу опасностите,
произтичащи о т йонизиращ ото лъчение. Тези норми са въведени в България с Наредбата за
основните норми за радиационна защита, приета с ПМС № 190 о т 30.07.2004 г.

Национална система за радиационна защ ита В България

Осъществяването на дейности по използването на ядрена енергия и източници на йо­
низиращи лъчения (ИЙЛ) се регулират на държавно, ниво със Закона за безопасно използване
на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), ДВ. бр. 63/2002 г. Съгласно ЗБИЯЕ, "при използването на ядре­
ната енергия и йонизиращ ите лъчения и при управлението на рад и оактивните отпадъци и
о т р а б о т е н о т о гориво, ядрената безопасност и радиационната защ ита и м а т п р и о р и т е т
пред всички други аспекти на тази дейност, а облъчването с йонизиращи лъчения на персо­
нала и населението се поддържа на възможно най-ниско разумно достиж им о ниво" Съгласно
ЗБИЯЕ, ядрената енергия и ИЙЛ м о га т да се използват само след получаване на разрешение
и/или лиценз о т АЯР за безопасното осъществяване на с ъ о т в е т н а т а дейност. Д е й н о сти те
в ядрените съоръжения и с ИЙЛ м о га т да се извършват само о т пълнолетни професионално
квалифициран персонал с удостоверение за правоспособност.
Наредбата за основните норми за радиационна защ ита (ОНРЗ-2004) определят основни
граници на дозата за персонала и за населението, представени в таблица 37. Те с ъ о т в е т ­
с т в а т на предлаганите о т МКРЗ и МААЕ. По-ниски граници се прилагат при обучаващи се
о т 16 до 18 години, к о и т о се налага да влязат в среда на йонизиращи лъчения: 6 mSv за го­
дишната ефективна доза и 50 mSv за очната леща, 150 mSv за кож ата, 150 mSv за дланите,
подлакътниците, стъпалата и за глезените за годиш ната еквивалентна доза.

277
ХИГИЕНА

Табл. 37 Основни граници на дозата, съгласно ОНРЗ-2004

Нормирана величина За персонал За население
Ефективна доза 100 mSv за 5 последователни 1 mSv за година.
години, но не повече от 50 mSv При особени обстоятелства се
за една година допуска повече от 1 mSv, но не
повече от 5 mSv за
5 последователни години
Годишна еквивалентна доза
• за очната леща 150 mSv 15 mSv
• за кожата 500 mSv 50 mSv
• за дланите, подлакьтниците, 500 mSv -

стъпалата и глезените

ОНРЗ-2004 съдържа и специални изисквания за жени, подложени на професионално облъч­

ване. Веднага след установяване на бременността, жената е длъжна да уведоми ръководи­
теля на предприятието, в ко е т о работи. Бременността не е причина за отстраняването
й о т дейности с йонизиращи лъчения, но ръководителят е длъжен да осигури такива условия
за работа, при к о и т о зародишът или плодът да бъде защитен ка то лице о т населението.
Това означава, че еквивалентната доза за жената трябва да се поддържа на толкова ниско
ниво, колкото е разумно постижимо, но във всички случаи дозата на фетуса да не надвишава
1 mSv за оставащия период о т бременността.
Основните граници на облъчване са определени за еф ективната доза и за еквивалент­
ната доза, к о и т о не м о га т да се измерят директно, а се изчисляват. За целите на плани­
рането на радиационната защ ита и радиационния контрол, при спазване изискванията на
ОНРЗ-2004, се въвеждат вторични граници за директно измерими величини, ко и то се полу­
чават о т основните граници:
• граница на м ощ ността на еквивалентната доза (в pSv.h'1) за персонала и за населението
при външно облъчване на цялото тяло;
• граница на годишно постъпване (в Bq) на отделни радионуклиди в организма за лица о т
персонала U населението чрез поглъщане или чрез вдишване;
• граница на средногодишната специфична а кти вн ост (в Bq.nrr3) на радионуклиди във въз­
духа на раб отни те помещения;
• граница на годишната плътност на потока частици или фотони (в m V ) при външно
облъчване на кожата, очната леща и цялото тяло на лица о т персонала.
В тори чни те граници се съдържат в голям брой таблици в приложения към ОНРЗ-2004.
ОНРЗ-2004 регламентира основните принципи за организацията на радиационната за­
щ ита на персонала. В обекти, където има вероятност облъчването да надхвърли 1 mSv го­
дишно или еквивалентната доза да достигне една десета о т границата на дозата за очната
леща, кожата и крайниците, се обособяват контролирана и/или надзиравана зона. Граници­
т е и размерите на тези зони се определят в хода на получаване на лиценза за работа.
Съгласно ОНРЗ-2004, за целите на радиационната защита и мониторинга персонажът се
разделя на две групи: категория А - персонал, лицата о т ко й т о биха могли да се облъчат с
годишна ефективна доза над 6 mSv или годишна еквивалентна доза над 0,3 о т границите на
еквивалентната доза; категория Б - персонал, к о й т о не попада в категория А.
В Закона за здравето (ДВ, бр. 70/2004) се определят специфичните компоненти на защи­
т а т а о т въздействието на йонизиращи лъчения, к о и то допълват изискванията на ЗБИЯЕ
и и м а т пряко отнош ение към опазване здравето на гражданите, а именно: контролът на
ф актори те на р аб отна та и жизнената среда за определяне и намаляване на облъчването
на лица о т ИЙЛ; медицинското наблюдение на лицата, ко и то р а б о т я т с ИЙЛ; дозиметрич-
ни ят контрол за определяне на въ тр е ш н о то и външното облъчване на лицата, ко и т о ра­
б о т я т с ИЙЛ; оценката на облъчването и на радиационния риск на населението к а т о цяло
или на групи о т него; медицинското наблюдение на лицата, облъчвани с йонизиращи лъчения
при медицински изследвания или лечение; медицинското осигуряване на общ еството, на о т -

278
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и т а

делни групи о т него и на лицата, ко и то р а б о т я т с ИЙЛ, 6 случаите на радиационна авария.

Тези изисквания са регламентирани със специализирани наредби на М ин истерство на здраве­
опазването:
Индивидуалният дозиметричен контрол (мониторинг) е задължителен за всички про­
фесионално облъчвани лица о т категория А, а за персонала о т категория Б т о й се извършва
по препоръка при нужда да се докаже, че раб отни къ т е класифициран правилно в категория
Б. Индивидалният контрол се извършва с дозиметри о т пасивен т и п (филмови или терм о-
луминисцентни), а ако е необходимо - с допълнителен електронен дозиметър с директно
о тч и та н е . Носенето на втория т и п индивидуални дозиметри с алармена сигнализация е
задължително при планирано повишено облъчване. В ядрени съоръжения, при дейности с
о т к р и т и радиоактивни източници, а при необходимост и в други случаи, се извършва мо­
ниторинг на замърсяването с радионуклиди на кожата, р а б о т н о т о облекло и средствата
за индивидуална защ ита. Редът за осъществеване на индивидуалния м ониторинг се регла­
ментира с Наредба № 32/2005 на M3. Данните о т индивидуалния дозиметричен контрол
се архивират и съхраняват о т M3 в специален регистър на лицата, к о и т о р а б о т я т или са
работили в среда на йонизиращи лъчения, съгласно Наредба № 28/2005 на M3. Воденето на
регистъра е възложено на НЦРРЗ.
Професионално облъчваните лица подлежат на задължително медицинско наблюдение,
осъществявано у нас о т I960 г. Съгласно ОНРЗ-2004 и Наредба № 29/2005 на M3, т о включва
оценка на медицинската пригодност на лицето да изпълнява ко н кр е т н и т е професионални
задължения; рреценка на здравословното състояние на лицето във връзка с получено разре­
шено повишено облъчване и преценка на здравословното състояние на лицето след аварийно
облъчване. Предварителното медицинското наблюдение се прави преди постъпване на рабо­
т а в среда на йонизиращи лъчения, а периодичното - по време на тр уд о в а та дейност, а при
необходимост - и след приключване на труд овата дейност. Медицинското наблюдение се
извършва о т медицински специалисти, задължително преминали курс за обучение по въпро­
си те на радиационната защита. Експертното заключение за медицинската пригодност на
лицето за работа в среда на йонизиращи лъчения се издава о т лекар с призната специалност
по радиобиология. Периодичното наблюдение се провежда най-малко веднъж на 6 месеца за
работещи в контролираната зона и извършващите презареждания с ядрено гориво и ре­
м онтни операции в ядрени инсталации и веднъж годишно за всички останали. Данните о т
медицинското наблюдение се вписват в личното здравно досие и в регистъра на лицата, ко­
и т о р а б о т я т или са работили в среда на йонизиращи лъчения. Всяко лице, работещ о в среда
на йонизиращи лъчения, трябва да има радиационен паспорт по образец (Наредба № 29/2005
на M3), в ко й т о се вписват лични данни, данни за м е сто раб ота та, медицинските заключения
за годност, командировки в среда на йонизиращи лъчения, проведени курсове за радиационна
защита, данните о т индивидуалния дозиметричен контрол и случаите на превишаване на
разрешеното облъчване.
М едицинските специалисти, провеждащи медицинското наблюдение, разработват
програми за промоция на здравето. Тези програми се изпълняват съвместно със службите по
трудова медицина и включват: трудоустрояване на работници с медицински противопока­
зания с уч а с ти е то на специалисти по радиобцология; анализ на професионалната патология;
поддържане на здравен регистър на професионално облъчени лица; информация за професио­
налните рискове за здравето, целта и обхвата на проф илактичните прегледи и резултати­
т е о т тях; участие в епидемиологични проучвания.
Радиационен контрол, или радиационен мониторинг, е получаването и оценката на ин­
формация за радиационната обстановка в об екти с ИЙЛ, в околната среда и за облъчването
на хора. Той включва радиометричен и дозиметричен контрол. Радиационният контрол се
осъществява по програма за радиационен мониторинг о т служба по радиационна защита на
пр ед при ятие то или о т оторизирани лица, получили професионална квалификация и правос­
пособност за осъществяване на тази дейност. Д анните о т радиационния м ониторинг се
събират, анализират, оценяват и съхраняват к а кт о по време на експлоатацията, така и
след извеждането о т експлоатация на обекта. Р езул татите о т радиационния м ониторинг
се анализират и оценяват чрез съпоставяне с основните и в т о р и ч н и т е граници на дозата,

279
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

с контрол ни те нива и дозобите квоти, съгласно ОНРЗ-2004. При надвишаване на тези сто й ­
ности, ръководителят на обекта следва да уведоми M3 и АЯР, включително за причините и
предприетите коригиращи мерки.
Държавният контрол по безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращи­
т е лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и о т р а б о т е н о то
гориво се осъществява о т Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) - независим специализиран
орган на изпълнителната власт, ч и и то функции са определени о т ЗБ1/1ЯЕ. Съгласно Закона за
здравето, държавният здравен контрол за спазване на изискванията за защ ита на лицата
о т въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява о т Националния център по ради­
обиология и радиационна защ ита (НЦРРЗ) към M3 и о т районните инспекции за опазване и
контрол на об щ ественото здраве в Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе.

6. ПРА КТИ Ч ЕС КИ М Е Р К И ЗА НАМ АЛЯВАНЕ НА ОБЛЪЧВАНЕТО

Спазването на п р и е т и т е норми за радиационна защ ита и намаляването на облъчване­
т о до разумно достижими нива, изисквано о т втория основен принцип на радиационната
защита - опгримизация на радиационната защита (ALARA), се постига чрез прилагането на
комплекс о т ббщи и специфични правила и мерки. Този процес включва два етапа.
ПърВи етап - запознаване с характеристиката на източника на йонизиращо лъчение,
определящи правилата за работа и средствата за радиационна защита. Необходимо е
да се познават следните характеристики на ИЙЛ: вид и енергия на лъчението; вид на из­
точника на лъчението - радиоактивен източник, рентгенова тръба, ускорител или друг
генератор; в случай на радиоактивен източник - закрит или о т к р и т ; възможно облъчване -
външно или вътрешно; количествени параметри на лъчението и на източника - а кти в н о с т
на радиоактивния източник, м ощ ност на дозата на определено разстояние о т източника
и др. Например, рентгеновата тръба и ускорителят на електрони са източници на йони­
зиращи лъчения само ко га то са в режим "излъчване", д о ка то рад иоактивните източници
излъчват непрекъснато. Радиоактивното, вещество в закрития радиоактивен източник е
опаковано по такъ в начин, че при нормално използване на източника т о не може да се раз­
пространи вън о т опаковката, поради ко е то съществува опасност само о т външно облъч­
ване. При работа с о т к р и т радиоактивен източник е възможно радиоактивно замърсяване
на околната среда, на т я Л о т о и инкорпориране през кожата, перорално или инхалационно.
И зточниците на алфа-лъчи са абсолютно безопасни при външно облъчване, но много опасни
при инкорпориране, д о ка то гама-лъчите и рентгеновите лъчи са опасни при външно и при
вътрешно облъчване.
Използването на о т к р и т и т е радиоактивни източници изисква познаване на радиото-
ксичността на радионуклидите и свойствата на химичните съединения, в к о и т о т е участ­
ва т. Радиотоксичността на радионуклидите ги причислява към чети ри групи:
• много висока - 41 радионуклида (210Ро, 210Pb, 226Ra, 239Ри, 252Cf, 234U и др.)
• висока - 50 радионуклида (22Na, 60Со, 90Sr, 1311,144Се, естествен Th, 236U и др.)
• средна - 188 радионуклида (14С, 32Р, 53S, 55Fe, 75Se, 86Rb, 137Cs, 220Rn, 222Rn u gp.)
• ниска - 76 радионуклида (3T, 150, 99mTc, 129l, естествен U u gp.)
Втори етап - създаване на условия за безопасна работа и намаляване на облъчване­
то. Д е й н о сти те с ИЙЛ трябва да се извършват само в определените за целта помещения
в контролираната зона, посочени в с ъ о т в е т н и т е лицензи и/или разрешения, издадени о т
АЯР. В тези помещения не трябва да се извършват дейности, ко и т о не са пряко свързани с
използването и обслужването на източниците. Контролираната зона трябва да е обозначе­
на по подходящ начин съобразно спецификата на съответния обект, к а т о върху в р а т и т е
на помещенията задължително се поставя знак за радиационна опасност и надписи за пред­
назначението на тези помещения. Подходящо трябва да са маркирани и контейнерите,
опаковките, приспособленията за съхранение, обслужване и преместване на източниците.

280
 Радиационна хигиена и радиационна защита

Същ ествуват няколко универесални начина за намаляване на облъчването при работа

с ИЙЛ - "златни правила", ко и т о трябва да се прилагат винаги, независимо о т вида на из­
точника.
Правило 1. Намаляване на разстоянието от източника. Отдалечаването о т ИЙЛ води
до намаляване на м о щ н о стта на дозата. За фотонни източници с малки размери (закрити
гама-радиоктивни източници, телегаматерапевтични уредби, ускорители, гама-дефектос-
копи) м о щ н о стта на дозата намалява приблизително с квадрата на разстоянието. Това
означава, че при отдалечаване на 2 пъти по-голямо разстояние, м о щ н о стта на дозата на­
малява 4 пъти, а на 3 пъ ти по-голямо разстояние - 9 пъти. При работа със закрити алфа- и
бета-радиоактивни източници дори малко отдалечаване е д остатъ чно за рязко намаляване
на външ ното облъчване, поради малкия пробег на тези частици.
З а кр и ти ят радиоактивен източник не трябва да се пипа с ръка при никакви обстоя­
телства, независимо о т неговия вид и а кти в н о с т ! Изваждането на такива източници о т
транспортни или защ итни контейнери задължително трябва да се прави с дистанционни
инструм енти или специални приспособления. Ако м о щ н о стта на дозата, създавана о т из­
точника на един метър е над 2 pGy.h'1, манипулациите с него трябва да се извършват със спе­
циални защ итни устрой ства (екрани, боксове, горещи камери) с дистанционно управление.
Правило 2., Намаляване на времето на облъчването. Дозата е пропорционална на про­
дълж ителността на облъчването о т радиоактивните източници. Затова всички манипула­
ции с т я х требва да се извършват възможно най-бързо. Във всички случаи, когато източни­
ц и те не се използват, трябва да се съхраняват в стационарни или във временни защ итни
съоръжения, о т къ д е т о да се изваждат непосредствено преди т я х н о т о използване. Миними­
зирането на врем ето на облъчването може да се постигне чрез предварителни тренировки
с нерадиоактивни м акети на радиоактивните източници. Например, при ръчното после-
натоварване в брахитерапията, цялата операция се извършва с такива макети, а радио­
а к т и в н и т е източници се въвеждат в т я л о т о на пациента при леглото му за много кр а тко
време. При планирано повишено облъчване, например при отстраняване на радиационна
авария, чрез предварително измерване на м о щ н о стта на дозата, трябва да се прецени и
планира д о п усти м о то време за участие на едно лице в операцията, за да не се превиш ат
д опусти м и те граници на облъчване.
Правило 3. Използване на защитни прегради. Видът и дебелината на за щ и тн и те прег­
ради - постоянни, подвижни и индивидуални, се избира в етапа на пр оекти ран ето на лъче-
защ и тата, к а т о се съобразяват с ха р а кте р и сти ки те на ИЙЛ, условията на работа с т я х и
продълж ителността на използването им.
За защ ита о т гама- и рентгеново лъчение се използват олово, железобетон, барито-
бетон, вода, а ко га то трябва да се изгради ефективна, но компактна защ ита - волфрам и
обеднен уран. Защ итни престилки о т оловна гума с дебелина до 0,4 т т оловен еквивалент
се използват за защ ита о т рентгеново лъчение с енергия до 100 keV. Те са неефективни
при гама-лъчение, ко е т о обикновено има по-висока енергия. Подвижните екрани с дебелина
0,5 т т оловен еквивалент при рентгенови скопични уредби отсл абват до 98 % о т разсея­
н о т о о т т я л о т о на пациента’лъчение и затова се използват задължително за защита на
персонала, работещ с уредбата. Лъчезащ итните екрани за работа с бета-радиоактивни
източници са о т пластмаса, плексиглас, полиетилен, алуминий и други леки материали. За­
щ и т н и т е прегради при неутрони се изграждат о т различни материали в зависимост о т
енергията на не утр они те. Най-често се използва трислойна защ ита: първият слой о т па­
рафин или вода служи за забавяне на бързите неутрони; в т о р и я т слой о т кадмий или бор
служи за поглъщане на не утр они те, а т р е т и я т слой о т олово или б ето н - за отслабване на
в т о р и ч н о т о гама-лъчение.
При работа с о т к р и т и радиоактивни източници се спазват универсалните, но и допъл­
нителни специфични правила:
Планиране на работните помещения и на операциите. В зависимост о т групата ради-
отоксичност, към ко я то принадлежи използваният радионуклид в о т к р и т и я радиоактивен

281
Х И Г И Е Н А --------------------------------------------------------------- ---------------------------------------------------------------------------

източник, и о т неговата максимално допустима а кти в н о с т на р а б о тн о то място, видове­

т е работи с о т к р и т и източници се групират в т р и класа. Колкото по-висок е класът на
изпълняваната работа, толкова по-строги са изискванията за лъчезащита. Помещенията
за работа о т I клас се разполагат 8 отделна сграда или изолирана част о т сграда с отделен
вход. Разделят се на т р и или две зони според възможната степен на радиоактивно замър­
сяване, а между зоните се създават санитарни шлюзове. Помещенията о т II клас се разпо­
лагат 6 отделна част на сграда в съответния обект, к а т о се предвиждат помещения за
постоянно и временно пребиваване на персонала. В състава на помещенията о т I и II клас
следва да има санитарен пропускник или баня с душ и дозиметричен контрол на изхода. Ра­
б о т н и т е маси, С тойките, м еталните и други конструкции на шкафове, камини и боксове се
покриват със слабо абсорбиращи материали. За разполагането на лаборатории о т III клас
няма специални изисквания, но т е трябва да бъдат в отделни помещения, ко и то о тго в а р я т
на общ ите изисквания за химически лаборатории. Препоръчва се да има баня с душ и отдел­
но помещение за съхранение и разфасоване на радиоактивни разтвори.
Технологичното оборудване, за щ и тн и те приспособления и р а б о т н о то обзавеждане
на помещенията в об екти с о т к р и т и радиоактивни източници следва да бъдат с гладка
повърхност, проста конструкция и слабо абсорбиращи покрития, к о и то да улесняват о т ­
страняването на радиоактивни замърсявания, и ко и т о да са устойчиви към използваните
работни материали, вещества, реактиви, разтвори.
Херметизиране на производствените процеси, за да се избегне разпространение на
радиоактивни вещества. Лабораториите за работи о т I и II клас се оборудват с камери, бо­
ксове и други херметични устройства, в к о и т о операциите се извършват с дистанционни
инструм енти или с ръкавици, херметично монтирани във фасадната стена на камерите и
боксовете. Поставянето и изваждането на обработвана продукция и оборудване се извърш­
в а т без разхерметизиране на с ъ о т в е т н и т е камери и боксове. Л абораториите о т II и III клас
трябва да са оборудвани с шкафове, камини или боксове с приточно-изтегляща вентилация.
Операции с прахове, изпаряване на разтвори, манипулации с еманиращи разтвори и летливи
вещества и др., к о и т о са свързани с опасност за радиоактивно замърсяване на въздуха 6 по­
мещенията, трябва да се извършват в камини и боксове с изтегляща вентилация.
Вентилация на помещенията, с цел намаляване на концентрацията на радиоактивни­
т е аерозоли и газове във въздуха. При лаборатории о т I клас са необходими две вентилаци­
онни системи - нагнетателно-смукателна за горещ ите камери и боксовете и общообменна
за осигуряване движение на въздуха последователно о т най-чистата към "горещ ата" зона.
Въздухът о т вентилираните помещения, боксове, камери, закрити шкафове се филтрира
о т радиоактивни замърсявания, преди да бъде изхвърлен 6 атмосферата, к а т о се контроли­
ра а к т и в н о с т т а на изхвърлените радиоактивни вещества. При лаборатории о т II и III клас
въздухообменът трябва да е съ о тв е тн о 5 и 3-кратен за час.
Използване на индивидуални защитни средства за предпазване о т инхалиране на ради-
онуклиди и о т радиоактивно замърсяване на кожата. М о га т да се разделят в две групи: за
ежедневно използване - работно облекло, обувки, някои противопрахови аспиратори - и за
кр а тко тр а й н о използване - пневмокостюми, противогази, кислородни апарати и др. При
извършване на работи о т I клас не се допуска използването на лично облекло.
Спазване на правила за лична хигиена за избягване замърсяването на ръцете, тял ото ,
косата, облеклото. Забранява се хранене, пушене и внасяне на предмети, несвързани с ра­
б о т н и т е процеси.
Дезактивация на замърсени повърхности. Дезактивация се нарична отстр аня ван ето
или намаляването на радиоактивно замърсяване о т някаква повърхност или среда. В обек­
т и т е за работа с о т к р и т и радиоактивни източници се поддържа постоянен резерв о т
дезактивиращи средства и миещи препарати, подбрани в зависимост о т използваните ра-
дионуклиди и т е х н и т е химични съединения и о т вида на дезактивираните и почистваните
повърхности.

282
 Радиационна хигиена и радиационна з а щ и т а

Разлетите радиоактивни разтвори се събират и о т с тр а н я в а т , а при разсипване на

радиоактивен прах се изключват вентилационните системи, ко и т о м о га т да предизвикат
разпространение на радиоактивното замърсяване, след ко е то се прави събирането и о т ­
страняването на разсипания прах. Е ф ективността на дезактивация на повърхността се
контролира радиометрично с подходящ уред. Оборудването, и н стр ум е н ти те , покрития­
т а , ко и т о не се поддават на дезактивация, се т р е т и р а т к а т о радиоактивни отпадъци и
се подменят.
Замърсеното над д опусти м и те граници работно облекло и средства за индивидуална
защита се подлагат на дезактивация в специални перални, а ако не м о га т да бъдат дезакти­
вирани под д опусти м и те граници, се т р е т и р а т к а т о радиоактивни отпадъци. Същото се
отнася и за личното облекло и обувките. При замърсена кожа и коса се прилага неколкократ-
но измиване с вода и сапун или специални миещи средства, подбрани да о т с т р а н я в а т радио­
а кти в н и т е замърсявания и да не предизвикват проникване на радионуклиди през кожата в
тял ото .

i
У

283
 ХИГИЕНА НА ДЕЦАТА И ПОДРАСТВАЩИТЕ

1. ПРЕДМЕТ, З А Д А Ч И И ПРО Б Л ЕМ И НА ХИГИЕНАТА НА ДЕЦАТА

И ПОДРАСТВАЩ ИТЕ
Здравето на децата е най-ценния капитал на нацията. О т т я х н о т о здраве зависи здра­
вето, бъдещето, сигурността и социалното развитие на всяка нация. Голямото значение
и актуалност на здравето на децата се обуславя о т по-голямата чувстви тел ност и нез­
рялост на детския организъм, по-голяма зависимост о т средата, по-теж ко протичане на
болестния процес и по-голям л е т а л и т е т особено в ранна детска възраст. Много проучвания
показват, че редица болести при възрастните водят своето начало о т д е т с т в о т о , или
в тази възраст се създават предпоставки за тя хн а та поява по-късно. С право можем да се
каже, че здравето на възрастните се формира в д е т с т в о т о .
Хигиената на децата и подрастващ ите е един о т основните раздели на хигиенната
наука. Тя изучава взаимодействието между организма на децата и подрастващ ите и външ­
ната среда и разработва хигиенни принципи, норми и изисквания за създаване на оптимални
условия за правилно развитие, опазване и укрепване здравето им.
Профилактиката в д е тска та и юношеската възраст е много важна. При недостатъчна
профилактика м огат да се развият увреждания, ко и т о о с т а в я т последици за цял ж и вот. Но
д е т е т о има добри възстановителни способности и навреме приложените профилактични
мерки са особено ефективни и заболяванията м огат да бъдат предотвратени.
Организмът на децата е в процес на растеж и развитие и влиянието на ф акторите
на средата се отразява на функционалното състояние не само в настоящия момент, но и в
значителна степен определя хода на неговото по-късно развитие. Тази особеност придава
особена специфика на хигиената на децата и подрастващ ите к а т о научна; дисциплина и пос­
тавя пред нея редица те о р е ти чн и и практически задачи и проблеми.
Основни задачи на хигиената на децата и подрастващ ите са:
1. Изучаване на анатомо-физиологичните особености на децата и подрастващите. Те са
основа за провеждане на редица учебно-възпитателни и лечебно-профилактични меро­
приятия.
2. Разработване на мерки и дейности за хигиенизиране на учебно-възпитателната рабо­
т а и за преодоляване на информационната и режимна претовареност на учениците.
3. Разработване на хигиенните основи на физическото възпитание, спорта и закаляване­
т о к а т о ефективни средства за борба с обездвижването.
4. Разработване на въпросите за хигиената на храненето на децата и учениците с цел
осигуряване на здравословно хранене за правилно физическо развитие и за профилакти­
ка на редица социално-значими заболявания.
5. Разработване на хигиенни норми и изисквания към у с т р о й с тв о то и обзавеждането на
д е тски те и учебните заведения.
6. Провеждане на специфични мероприятия за профилактика на заразните и паразитни­
т е заболявания към к о и то децата са особено възприемчиви.
7. Подобряване информираността и здравното образование на децата и подрастващи­
т е за изработване на активна здравна позиция и борба с вредните за здравето навици
и поведение.

284
 Радиационна хигиена и радиационна защита

Съвременни проблеми на хигиената на децата и п о д р а с тв а щ и те

Урбанизацията, индустриализацията и химизацията на ж и во та засилват Влиянието на
вредните вещества в околната среда в ко я то живее д е т е т о . О триц ателно влияние оказва
недостигъ т на зелени площи и площадки за игра в урбанизираните райони, ко е то води до
нарастване на обездвижването, уличния травм атизъм и др. Днес младите хора ж ивеят в
динамичен и бързо променящ се свят, пълен с възможности, но и с опасности. Те се сблъскват
с рискове и натиск, пред ко и т о род ителите им не са се изправяли. Н а тр уп ва т се стресови
влияния, стига се до отклонение в поведението на подрастващ ите к а т о ювенилна прес­
тъ пн о ст, алкохолизъм, наркомании и др.
Хигиенни проблеми създава бързото навлизане на нови технологии в образованието,
компю тризацията на обучението. Сериозни хигиенни проблеми са свързани с провеждането
на професионалното обучение, необходимост о т създаване на здравословни и безопасни ус­
ловия за обучение и производствена практика.
Редица хигиенни проблеми са свързани със социално-икономическите проблеми в страна­
т а , храненето, здравното образование на децата и т е х н и т е родители и др.
П рактическата дейност по хигиена на децата и подрастващ ите се осъществява о т
семейните лекари, п е д и а тр и те и всички медицински специалисти работещ и в д е т с ки те
заведения и училищните здравни кабинети. Съществен дял о т т я х н а та дейност е профи­
л акти ката. Еднакво голяма о тго в о р н о с т за р а зви тие то и здравето на децата носят к а кт о
здравните органи и педагозите, така и държавните и обществени органи и организации.

2. ВЪЗРАСТОВА П Е Р И О Д И ЗА Ц И Я . ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА

И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦАТА И ПОДРАСТВАЩ ИТЕ
2.1. Възрастова периодизация
Морфологичното и физиологичното развитие на човешкия организъм протича през це­
лия му ж и в о т и може да се раздели на следните периоди: съзряване (младост), зряла възраст
и стареене. Хигиената на децата и подрастващ ите изучава етапа на съзряването. Този
етап е най-динамичният о т ж и вота на човека, верига о т количествени натрупвания и ка­
чествени изменения, е та п на растеж и развитие. Именно процесите на растеж и развитие
отличават-детския организъм о т този на възрастния.
С възрастта се променят функциите на различните органи и системи, променя се мор­
фологичната и имунологичната зрялост.
В с ъ о т в е т с т в и е с то в а се променя и начина на отглеждане на д е т е т о , ко н кр е тн и те
задачи на проф илактиката. Това налага обособяване на няколко възрастови периода.
Подразделянето на д е т с т в о т о и ю н о ш е ство то на възрастови периоди се основава на
определени анатомо-физиологични особености, сте п е н та на физическо и нервно-психическо
развитие, т.е . на редица биоморфологични признаци, а също и на социални критерии имащи
връзка с обучението и възпитанието.
Въз основа на физиологичните и социалните признаци целият е та п на съзряване се раз­
деля на следните периоди:
1. Период на новороденото (неонатален период) - започва о т раждането на д е т е т о и
продължава до края на първия месец. Разделя се на два подпериода - ранен о т раждането до
7-мия ден и късен - о т 7-мия ден до края на първия месец.
2. Кърмачески период - о т началото на 2-рия месец до края на първата година.
3. Ранна детска възраст - о т 1 до 3 навършени години.
4. Предучилищна възраст - обхващаща възрастта о т 3 до 6 навършени години.
5. Училищна възраст - о т 7 до 18 навършени години. Разделя се на 3 подпериода:
• начална училищна възраст - о т 7 до 10 год.
• средна училищна възраст - о т 10 до 14 год.
• горна училищна възраст - о т 14 до 18 год.

285
ХИГИЕНА

2.2. Основни закономерности 6 растежа и разв ити ето

Р астеж ът и р а зви тие то са двете страни на единен биологичен процес, ко и то пр о ти ­
ча в детския организъм.
Р астеж ът отразява количествените изменения, и се изразява в увеличаване на разме­
р и те на кл е тки те и масата на с ъ о т в е т н и т е органи и организма к а т о цяло. Растежът е ко­
личествен феномен осъществяван о т ч а с т и чрез размножаване на кл е т ки т е о т ч а с т и чрез
уголемяване на т е х н и т е размери.
Р а звити ето включва качествени промени, ко и то се изразяват в морфологично дифе­
ренциране на тъ ка н и те и органите и функционалното им усъвършенстване.
Процесите на растеж и развитие са много тясно свързани и тя хн а та преценка трябва
да е комплексна.
В растежа и разви тие то същ ествуват определени закономерности:
Първата основна закономерност: Скоростта на растеж и развитие не е еднаква за раз­
личните периоди на детско-юношеската възраст. Колкото по-малко е д е т е т о толкова про­
цесите на растеж и развитие са по-интензивни. Темповете на растеж са най-високи по
време на в ъ тр е утр о б н о то развитие и през първата година о т ж и во та на д е те то .
Втората основна закономерност: в различните възрастови периоди процесите на растеж
и развитие на отделните органи и системи и на организма като цяло протичат неравномер­
но. Различните типове клетки и органи р а с т а т диференцирано и узряват в различно време.
Всеки орган или система и м а т своя специфична растежна крива. Напр. нервната система и
нервните клетки са завършили своята митоза при раждане и мозъкът расте на големина
само до 3-4 годишна възраст.
Растежът на мускулите и к о с т и т е се ускорява по време на п уб ертета и продължава до
по-късна възраст.
Лимфната тъкан на децата о т ранна детска и предучилищна възраст е хиперпластич-
на, а по-късно претърпява обратно развитие.
Ускореното развитие на половите органи започва след 8-10 годишна възраст.
Неравномерност има и при растежа и развитието - обикновено периодите на усилен
растеж се редуват с периоди на забавяне през ко и то органите и си сте м и те се диференци­
р а т и усъвършенстват.
Неравномерността в р а зви тие то води до промени в', пропорциите на тял ото . Едва
към 14-15 год. възраст пропорциите на отд елните части на т я л о т о са близки до тези на
възрастния човек.
Третата основна закономерност: В процесите на растеж и развитие има полови различия.
Това е най-добре изразено в периода на пубертета. Поради нееднаквия растеж при двата
пола се наблюдава т.нар. пресичане на растеж ните криви за ръст, телесна маса и гръдна
обиколка, ко и т о при м ом ичетата са о т 11 до 13 год. и са по-високи о т тези на м ом четата,
поради по-рано започване на пуб ертета при тях. След навлизане на м ом че тата в пуберте­
т а т е изпреварват м ом и четата по тези показатели и настъпва в т о р о т о пресичане на
растеж ните криви.

ф а кт о р и на растеж а
Нормалният растеж се осъществява о т сложното взаимодействие на редица ендоген­
ни и екзогенни фактори - генетични, хормонални, адекватен о тго в о р и чувстви тел ност на
тъ ка н и те и осигуряване на хранителни вещества и енергия.
Ендогенни ф а кто р и са:
1. Генетични ф а кто р и - нормалният интраутеринен и постнатален растеж са детер­
минирани генетично. Гените определят ско р о стта на растежа и окончателния ръст. Гени­
т е , к о и то контрол и рат растежа се намират в много о т хромозомите. Напр. монозигот-
ни близнаци д о с т и га т предпубертетния скок в растежа в еднаква възраст. Възрастта на
Менархе е с разлика около 2,5 мес. О тделните групи гени д е й с тв а т през различно време о т
растежа. Те се влияят о т екзогенните фактори и така се определя фенотипа на индивида.
2. Хормонални ф а кто р и на растежа. Чрез комплекс о т хормони с взаимно допълващо
се и антагонистично действие се осигурява хармоничност на р а зви ти е то през цялото

286
----------------------------------------------------------------------------------------------- Радиационна хигиена и радиационна a a j— —а

д е тс тв о . Те се намесват предимно в постнаталния е та п на развитието.

хормонално влияние е скелета. Основен растежен ф актор е растеж ният x c o v c - : r v= — -
ропина) на аденохипофизата. Други хормони стимулиращи растежа са: инсу.\и-‘=~ —-ое-: _о-
н и те хормони, андрогените о т надбъбречната кора при двата пола и о т полова—е -,*ез-
при м ом четата, паратхормонът, В ит Д. Хормони подтискащ и растежа са е с т р о ге --—е -
глю кокортикоидите.
Екзогенни ф актори :
1. Х раненето има най-голямо значение о т всички екзогенни фактори, повлияващи расте­
жа и развитието. Затова изискванията за количествения и качествения състав на храната
в детска възраст са високи. Неблагоприятно въздействие върху ра зви ти е то оказва к а кт о
недохранването, та ка и прехранването. Голямо значение за растежа и м а т белтъците, ми­
нералните вещества, ви там и ни те, к а кт о и енергийният внос на храната. Особено силно е
влиянието на храненето в периоди на усилен растеж.
2. Социално-икономически ф актори - условията на ж и в о т и б и т , профилактичните и
оздравителните мерки, социалното законодателство, здравната култура в сем ейството
също повлияват растежа и развитието.
3. Екологичните ф а кто р и и процесите на урбанизация, са о т съществено значение.
4. Заболяем остта - предимно те ж ки и продължителни заболявания м о га т да забавят
развитието. ^
Преценката на цял остн ото развитие на д е т е т о включва два основни компонента:
• Общо телесно развитие, телесни пропорции, развитие на отделни органи и системи
т . е. физическо развитие.
• Развитие на централната нервна система и нейните функции - нервно-психическо раз­
витие.

2.3. физическо развитие

физическото развитие е съвкупност о т морфологични и функционални свойства на ор­
ганизма, отразяващи об щ и те закономерности в процесите на растеж и развитие. То се явя­
ва един интегрален показател за здравето на децата. Проучването му дава възможност:
• '•да се установят отклонения о т нормалното развитйе
• да се установи влиянието на различни екзогенни и ендогенни фактори върху детския
организъм
• да се Вземат мерки за опазване и укрепване здравето на децата
физическото развитие се обуславя о т ген ети чн и те ф актори но и о т влиянието на
ф актори те на жизнената среда, ф актори с непосредствено действие са хранене, здравно
състояние, физическа а к ти в н о с т . Социално-икономическите и демографските фактори са
косвени модификатори.
физическото развитие се преценява въз основа на две групи показатели:
• показатели на растежа - ръст, телесна маса, обиколки и диаметри на тял ото, скорост
на растежа
• показатели на съзряването - костна възраст, зъбна възраст, полово развитие.

Показатели на растеж а
Основни и най-лесно определими показатели са ръст и телесна маса.
Р ъ стъ т отразява израстването на д е т е т о на височина (дължина). Той се определя о т
дължината на долните крайници и височината на гръбначните прешлени. Измерването може
да стане в легнало или изправено положение. Измерването на ръста в легнало положение се
практикува за деца до 3 год. възраст. Високите родители и м а т деца с по-висок ръст и об­
ратн о дребните родители - с по-нисък ръст. Р ъстът се определя предимно о т генетични
фактори. Външните ф актори по-малко влияят на ръста Средният ръст на съвременните
деца е по-висок в сравнение с този на предходните поколения в резултат на настъпилата
през миналото стол ети е акцелерация.

287
ХИГИЕНА

Д е т е т о се ражда със среден ръст 50-51 см. През първата година о т ж ивота си т о из­
раства средно с 25-27 см. През в т о р а т а година растеж ъ т се забавя и пр ира стъ т на ръст
е 10-12 см, а през т р е т а т а година - 7-8 см. В следващите години растеж ната скорост е
стабилна по 5-6 см на година.
Ръстът се удвоява на 4 год. възраст. Ново ускоряване на растежа настъпва по време
на пубертета (т.н . пуб ертетен скок). Пиковата растежна скорост продължава около 2 год.
Средния годишен прираст при м ом че тата е 10 см, а за м ом и четата - 8 см. Според наши
проучвания възрастта на пиковата растежна скорост за м о м че та та е 13,5 год., а за моми­
ч е т а т а 11,6 год. След то ва растеж ната скорост намалява и р а сте ж ъ т постепенно спира.
Съществуват известни различия между растеж ните криви на м о м че та та и на момиче­
т а т а . В по ранните възрастови периоди с т о й н о с т и т е на ръста на м о м че та та са по-висо­
ки о т тези на м ом ичетата. В началото на пубертета, поради по-ранния пубертетен скок
м ом ичетата изпреварват м ом четата. Първото пресичане на кр и в и те на р ъ с т та е между
11 и 12 год. възраст. При навлизане на м ом че тата в пуб ертета т е догонват и изпреварват
м ом ичетата по ръст - в то р о пресичане на растеж ните криви. Това съотношение остава
през целия ж и в о т.
Освен о т възрастта и пола ско р о стта на растежа се повлиява и о т годиш ните сезони.
Най-голямо увеличение на р ъ с т та се наблюдава през пр ол е тта и л я т о т о , ко гато децата се
занимават повече с физически упражнения на чи ст въздух и слънце и получават повече прес­
ни плодове и зеленчуци богати на витамини и минерални соли.
Ръстът показва при напълно здрави деца значителни индивидуални различия и негова­
т а преценка често е трудна. За това е необходимо съпоставка с физиологичните норми.
Препоръчва се динамично проследяване на ръста и сравняване на индивидуалната растежна
крива с идеалната за съответния пол.
Телесната маса е по променлив показател о т ръста и по-силно се влияе о т твърде
много екзогенни ф актори к а т о хранене, двигателна а кти в н о с т, боледуване и др. Нейното
динамично проследяване се използва широко в медицинската практика за оценка на общ ото
здравно състояние и охранеността на д е т е т о . Измерването става 8 легнало, седнало или
изправено положение в зависимост о т възрастта.
Нормално телесната маса на доносено новородено д е те е средно 3400-3500 гр., по-го-
ляма при м ом че тата. Но и т у к индивидуалните различия са значителни. Долна, граница на
нормата се приема 2500 гр, а горна - 4300 гр. Най-интензивно е наддаването през първата
година о т Д ивота, особено през първите месеци след раждането. При този те м п на на­
растване кърмачето удвоява телесната си маса към 4-ти я - 5-ия месец, а я утроява в края
на първата година. Д е т е т о на 1 година те ж и около 10 кг. По-висок приръст на телесна маса
се наблюдава при изкуствено хранените бебета. След първата година т е м п ъ т на нараства­
не съществено намалява и средното годишно увеличение на телесна маса е около 2 кг. По-
значително наддаване на тегло (3-5 кг и повече за година) има през време на пубертета.
Най-чувствително децата наддават на тегло през есенно-зимния сезон.
Телесната маса показва големи индивидуални колебания. Измерените абсолютни сто й ­
ности сравнени с норм ите за хронологичната възраст не д ават представа за хармонич-
н о с т т а в растежа и развитието. ПорадЪ това телесната маса трябва да се преценява
задължително и съобразно достигнатия ръст на всяко дете.
Има силна корелационна връзка между ръста и телесната маса. Установена е обща зако­
номерност, че при даден ръст има определено тегло. Вероятно в генотипа на всички здрави
нормални хора има общ еталон за формиране на оптимално количество маса за дадена дъл­
жина на тя л о то , възникнал в процеса на еволюцията (с определено отклонение). Вероятно
има механизъм за задържане на растежа при недостатъчна маса и ускоряващ го при излишна
маса.
Телесната маса не се увеличава стр о го паралелно с израстването, а на самостоятелни
тласъци, довеждащи до преходно окръгляне или удължаване на т я л о то . В ранна детска въз­
раст децата о тч е т л и в о напълняват (първо напълняване), в предучилищна възраст израст­
в а т на височина (първо удължаване), в начална училищна възраст о т н о в о взема превес т е ­
лесната маса и настъпва в т о р о т о напълняване. П уб е р те тн и я т тласък в растежа довежда
до 2-то удължаване.
288
 Хигиена на децата и подрастващите

Пропорции на тя л о то
Темповете на растеж на различните части на т я л о т о са различни, ко е то води до из­
менение на пропорциите на тя л о то . За всеки възрастов период д е т е т о има характерен
външен вид. Още на пръв поглед прави впечатление големите размери на главата при но­
вородените и малките деца. За новородените дължината на главата е 1/4 о т общ ата дъл­
жина на тя л о то , на 6 год. възраст е 1/6, а при възрастните е 1/8 о т общ ата дължина на
тя л о то .
С възрастта се променя и съотнош ението между черепната и лицевата част на гла­
вата. При новороденото лицевата част на главата е по-малка о т черепната. С възрастта
лицевата част нараства по-интензивно.
Долните крайници на новородените и малките деца са сравнително къси. Седалищната
дължина на новороденото е 2/3 о т общ ата дължина на тя л о то . С възрастта съотношени­
е т о се променя в полза на долните крайници, ко и то на р а ства т най-интензивно през пубер­
т е т а - линеарен костен растеж.
Гръдната обиколка е важен показател за оценка на здравното състояние на децата и
подрастващ ите. По нея се съди за състоянието на гръдния кош. При новородените т я е
около 33 см, к а т о през първата година нараства средно с 14 см. Впоследствие (с минимална
скорост на растеж) към 14 год. възраст достига 74 см. Голяма гръдна обиколка, съчетана с
голяма разлиЦ при вдишване и издишване показва обикновено добра функционална възмож­
н о ст на белите дробове. Увеличаването на гръдната обиколка обаче може да се дължи и на
затлъстяване и натрупване на значително количество подкожна мастна тъкан.

Календарна и биологична възраст

Темповете на растеж и развитие на децата о т една възрастова група не са еднакви.
Има индивиди, ко и т о изпреварват или и зостават в р а зви ти е то си в сравнение с т е х н и т е
връстници. Това поставя въпроса за календарната и биологичната възраст. Календарната
възраст се о т ч и т а о т д а т а т а на раждане. Биологичната възраст се определя о т достигна­
т о т о ниво на развитие на различните органи и системи, т.е . о т с т е п е н та на морфологич­
но и функционално развитие.

2.4. Акцелерация
През 20 век, особено след В то р а та световна война, в п о ч ти всички страни в света се
наблюдава о тч е тл и в о ускоряване в растежа и съзряването на децата и подрастващ ите.
Това ускорение доведе до увеличаване на общ ите телесни размери итега средният ръст на
възрастен човек е с около 10 см по-висок о тко л ко т о преди 100 години. Трайното увеличение
на ръста на въ зрастното поколение се дължи на усиления растеж по време на д е т с т в о т о .
Ускорението се проявява още по-време на в ъ тр е у тр о б н о то развитие, тъ й к а т о средните
сто й н о сти на ръста и телесната маса на новородените сега са по-високи в сравнение с
новородените о т миналите десетилетия. Сегашните кърмачета удвояват телесната си
маса не на 5-6 месеца, а на 4-4,5 месеца. Едногодишното д е те днес е по-високо с около 5 см.
и с 1,5-2 кг по-голяма телесна маса о т д е те на същата възраст в началото на 20 век. Най-
о тче тл и в о е ускорението в растежа на децата в училищна възраст. Установено е, че при
5-7 год. деца р ъ с т ъ т акцелерира на всеки 10 години с 1,5 см, а телесната маса - с 0,5 кг, а при
младежите и девойките с ъ о тв е тн о с 2,5 см и 2 кг на всяко десетилетие.
По-високото те м п о на растеж води до по-ранно завършване на растежа, но на по-висо­
ко ниво. Наши лонгитудинални проучвания показват, че сега младежите завършват растежа
си средно на 17 год., а девойките на 15 год., д окато в миналото младежите са растели до
24-25 год. Снижава се много бързо и възрастта на максимално растежна скорост.
Освен увеличение на телесните размери се установява и ускорено съзряване на детския
организъм: по-рано прорязване на постоянните зъби, по-бързо съзряване на к о с тн а та систе­
ма и др. Ускорено е и половото развитие. Сега п у б е р т е т ъ т настъпва с около 3 год. по-рано в
сравнение с врем ето преди 100 години. Един о т най-ярките белези е т р а й н о т о снижаване на
възрастта на Менархе. Намалява б роят на м ом ичетата, ко и т о съзряват по-късно. Ускорено
е и ум ств е н о то развитие на съвременните деца.

289
ХИГИЕНА

ПръВ немският училищен лекар Е. Кох нарече това явление акцелерация. Акцелерация оз­
начава увеличение на т о т а л н и т е размери на тял ото , ускоряване на те м п о в е те на растеж
и развитие на цели поколения в сравнение с предходните.
Акцелерацията обхваща целият ж и в о т на човека, не само по-ранния с т а р т , но и по-
късния финал на разви тие то на човека. Сега по-късно настъпва климакса, старческото дале­
когледство, удължава се продължителността на ж ивота и а к т и в н о т о дълголетие. Затова
често се употребява и друго понятие "Secular trend" - (явление на века). Но най-силно е про­
явена акцелерацията в д е тска та и юношеската възраст.
Много проучвания в Европа и no-целия свят наблюдават и д окум ен ти рат това явление.
Установено е, че максимумът на акцелерация е бил през 70-те години на 20 век за повечето
страни, след то в а се наблюдава забавяне на тем повете, а в някои страни и спиране на ак­
целерацията.
В нашата страна, к а кт о и в редица развити страни се проявява т.нар. "стихване на ак­
целерацията", к а кт о по отношение на р ъ стта , така и за телесната маса. С всяко десетиле­
т и е пр ира стъ т на ръст и телесна маса с т а в а т все по-малки и недостоверни, а за гръдната
обиколка пр ира стъ т дори е отрицателен.
В много страни в последните 20 години се установява и стабилизиране на сроковете
на полово съзряване. Но все още има много страни и селски райони, където те м п о ве те на
акцелерацията интензивни.
За обясняване на механизмите за развитие на акцелерацията са предложени редица хи­
потези, всяка о т ко и т о разглежда отделни фактори. Някои о т хи по те зи те се о п и т в а т
да я обяснят с въздействието на определени физични ф актори - по-интензивна слънчева
радиация, въздействие на радиовълните (хелиогенна и радиовълнова хипотези). Урбанизаци-
онната хипотеза придава значение на специфичните условия на ж и в о т в градовете. Трети
я свързват с подобрените социално-икономически условия - подобрено материално състо­
яние, хранене и условия на ж и в о т в семействата, добро медицинско обслужване, намалена
заболяемост, по-късно включване във физически труд и др. Подобреното хранене на съвре­
менния човек с повишено съдържание на белтъци, витамини и минерални соли също стим у­
лира растежа. Много привърженици има и генетичната хипотеза. Увеличеното смесване на
населението, хетеролокалните бракове променят генния фонд. Възниква явлението хетеро-
зис, при ко е то се ражда по-жизнено поколение, с ho-голям потенциал за растеж и съзряване
в сравнение с род и те ли те си.
Н итоедна о т тези хипотези по отделно не може да обясни акцелерацията. Само взети
заедно т е м о г а т да дадат ключа за разкриване механизмите на то в а сложно явление. Сега се
приема, че акцелерацията е многофакторен социално-биологичен феномен. В основата лежи
променената наследственост, а комплексът о т социално-икономически фактори стимули­
ра изявата на признаците на акцелерация и определя те м п о в е те й във всяка страна.
Тъй к а т о ра сте ж ъ т е огледало на условията в о б щ е ств о то счита се, че тр а й н о т о
ускоряване на те м п о в е т е на растеж са индикатори за подобряващия се хранителен, хиги­
енен и здравен с т а т у с на населението. Спирането на акцелерацията в някои страни при
последното поколение може да показва, че условията на ж и в о т са спрели да се подобряват,
или че условията на ж и в о т са позволили да се достигне генетичния потенциал на растеж
изцяло. В много икономически развити страни възрастта на Менархе се е стабилизирала,
ко е то вероятно е уравновесяване с генетично детерминираната средна възраст на Менар­
хе. Вероятно в близките години няма да има разлики във физическото развитие на децата и
подрастващ ите о т различните поколения.
Темповете на акцелерация м о га т да се забавят, или да се обърнат обратно (децелера-
ция) по време на глад, войни, бедствия, кризи. Проучвания на СЗО в някои Източно европей­
ски страни в преход установяват трайна децелерация във въ зрастта на Менархе, което
върви успоредно с влошаване стандарта на ж и вот. В нашата страна също се установява
забавяне те м п о в е т е на акцелерация и покачване на възрастта на Менархе в последните
години на икономически преход.

290
 Хигиена на децата и подрастващите

Проблеми свързани с акцелерацията

Има сериозни основания да се счита, че акцелерацията е положително явление, тъй
к а т о вследствие ускореното физическо и полово развитие се подобряват двигателните
възможности, с п о р тн и те постижения и др. Ускореното ум ствено развитие повишава ум­
стве н а та работоспособност.
Наред с положителните характеристики на акцелерацията възникват и се задълбоча­
в а т редица негативни последици с медицинско и обществено значение. Ускореното разви­
т и е променя д е тска та патология и довежда до значително "подмладяване" на редица за-
болявания. Срещаните досега заболявания в училищна възраст зачестяват в предучилищна
възраст, а заболяванията на възрастните зачестяват сред учениците, особено сред юно­
ш ите. Поради по-високата възбудимост на нервната система се увеличава ч е с т о т а т а на
не вроти чни те състояния на децата и подрастващ ите. Това показва, че профилактиката
на много социално значими заболявания к а т о дегенеративните на сърдечно-съдовата систе­
ма, м е та б о л и тн и те и др. трябва да започне още в детска възраст.
Значителното ускорение в развитието може да доведе до не съ о тве тстви е между био­
логичната и социалната зрялост на д е т е то , чест източник на конфликтни ситуации в се­
м е й с тв о то и училището.
Ускореното полово съзряване и по-ранното начало на полов ж и в о т при подрастващи­
т е , при недостатъчна здравна култура увеличава риска о т разпространение на редица по­
лово предавани заболявания, аборти или раждане на недоносени деца о т непълнолетни и
др. Снижава гсе началната възраст на употреба на алкохол, цигари, наркотици. Зачестяват
проявите на детска агресивност, увеличава се д е тска та престъпност.
По-ранното настъпване на биологичната зрялост поставя редица въпроси пред профи­
л акти ката, педагогиката, психологията, социологията.
С истемата на образование и възпитание трябва да се съобразява с ускореното разви­
т и е на децата. Възникващите проблеми п о ста в я т пред въ зпитанието нови задачи за сексу­
ално възпитание, подготовка за семеен ж и в о т и родителски задължения и др. и налагат да
се т ъ р с я т нови, по-съвременни възпитателни мерки.
В днешно време се изискват още по-големи усилия и грижи о т страна на училището,
сем ейството и о б щ е ств о то за възпитаване на правилна здравна позиция и здравно поведе­
ние, възпитаването Па навици за здравословен начин на ж и в о т на младото поколение още
о т ранна детска възраст.
Необходими са комплексни профилактични мерки за оптимизиране на целодневния ре­
жим на децата, контрол върху учебната и информационната натовареност, организиране
на извънкласни занятия по интереси, активен о тд и х за израстване на здраво и хармонично
развито младо поколение.

3. ВЪЗРАСТОВИ А Н А Т О М О -ф И З И О Л О Г И Ч Н И ОСОБЕНОСТИ НА ДЕЦАТА

И ПОДРАСТВАЩ ИТЕ
3.1. Кърмаческа възраст
Кърмаческият период е продължение на неонаталният период и завършва на 12 месеч­
на възраст. Той се отличава с бързи тем пове на физическо и нервно-психическо развитие.
Телесната маса се удвоява на 4-5 месеца, а се утроява на 1 год., р ъ с т ъ т нараства с около
25 см, прорязват първите 6-8 зъба. Кърмачето прохожда, изговаря първите думи. Друга ха­
рактерна черта на кърмаческия период е имунологичната незрялост на д е т е т о . За малкото
кърмаче е присъщ преходен имунен дефицит, ко й т о се компенсира о т ч а с т и о т предадения
о т майката пасивен и м у н и т е т и за щ и тн и те ф актори на майчината кърма. Въпреки че
на растват с възрастта, за щ и тн и те сили о с т а в а т ограничени в сравнение с по-големите
деца. Тези особености определят до голяма степен и характера на кърмаческата патология.
През първите месеци о т раждането кърмачетата не боледуват о т някои заразни заболява-

291
ХИГИЕНА

ния при условие, че майката е преболедувала о т такива. Естествено хранените кърмачета

боледуват по-рядко и по-леко о т бактериални и вирусни инфекции о т изкуствено хранени­
те . Общо взето заболяемостта през кърмаческия период е висока и теж ка. Наблюдават се
бурни и генерализирани реакции в хода на заболяванията на дихателната, храносмилателна­
т а и др. системи, а възможностите за локализиране'на болестния процес са ограничени.
През кърмаческия период продължава о ткр ив ането и уточняването на вродените ано­
малии. Тяхната прогноза е толкова по-добра, колкото по-рано се започне системно лечение
и рехабилитация.
През първите 6 мес. след раждането трябва да се осигурява майчина кърма, както и
своевременно и правилно захранване на кърмачето с адаптирани за възрастта му зеленчу­
кови, плодови, месни и др. храни под форма на сокове, каши, пюрета, супи. Тези храни им ат
особено значение за профилактика на рахита, анемията и др. Още о т кърмаческа възраст
трябва да се осигури правилно отглеждане и възпитание. В съ о тв е тств и е със съвременните
изисквания на хигиената е необходимо да се провежда ежедневен тоал ет, да се използва в
съ о тве тстви е със сезона и възрастта на д е т е т о облекло, да се избягва прекомерното об­
личане с дрехи. Необходимо е да се поддържа ч и с то та и проветряване на жилището и да се
осъществява системно закаляване. О т голямо значение за здравето на д е т е т о е осигуряване
на съобразен с възрастта и индивидуалните му особености дневен режим. В тази възраст
съществено значение има профилактиката на рахита и респираторните инфекции ка кто и
на т е х н и те >рецидиви и хронифицирането им. През първата година о т ж ивота на д е т е т о
особено важно изискване е да се общува с него ласкаво, нежно и чрез положителни емоции.
Кърмачето се нуждае о т индивидуално отглеждане в сем ейството. То се осъществява
обикновено о т майката, ко я то е обезпечена о т необходимите социални придобивки. Д е т ­
ската консултация се явява пръв помощник и съветник на сем ейството при отглеждане на
кърмачето.

В.2. Ранна детска Възраст (о т 1 до 3 год.)

Характеризира се с бързо усъвършенстване на двигателните функции и а к ти в н о с т та
на д е те то , говора, психиката, разширяване на социалните му к о н т а к т и и познавателни
възможности.
Темповете на растеж и развитие са интензивни, но по-бавни в сравнение с кърмаческия
период. Голямата фонтанела се затваря и приключва прорязването на млечните зъби.
Бързо се развива опорно-двигателния апарат. Най-забележими са промените в костна­
т а и мускулната системи. Увеличава се дължината на долните крайници, изменят се про­
порциите на тя л о то , увеличава се мускулната маса. К остн а та тъкан на децата съдържа
повече органични вещества и по-малко минерални вещества, ко е то й придава гъвкавост
и еластичност. Счупванията на дългите кости в тази възраст са о т ти п а "зелена клонка"
т.е . без да се нарушава целостта на надкостницата. За сметка на то в а ко с тн и я т скелет
е по-податлив на деформации. Продължителна принудителна поза, напр. водене на д е т е т о
за една и съща ръка или неправилно положение на т я л о т о в леглото, м о га т да доведат до
изкривяване на гръбначния стълб и деформация на гръдния кош.
Мускулите на децата се развиват неравномерно. Най-рано укрепват мускулите на дол­
н и те крайници, необходими за поддържане на т я л о то в седнало и изправено положение. По-
късно се развиват и мускулите на ръцете, но мускулната сила е малка. Това трябва да се има
предвид при организиране на занимания с децата.
Развива се м о то р и ка та , усвоява се ходенето. В края на периода д е т е т о ходи стабилно.
Координацията на движенията обаче е затруднена, но т я постепенно се усъвършенства и
в края на периода д е т е т о може да извършва по-фини двигателни манипулации - напр. да се
храни самостоятелно.
Настъпват благоприятни промени и в останалите органи и системи и функциите им
постепенно се стабилизират.
Сърдечно-съдовата система се характеризира с бързо увеличаване обема на сърцето.
Кръвоносните съдове са широки и улесняват р а б отата на сърцето. Пулсът е учестен и

292
---------------------------------------------------------------- —— —------------ Хигиена на децата и подрастващите

постепенно се забавя, а артериалното налягане - систолично и диастолично е ниско и с

възрастта се повишава.
Дихателната система на децата е все още с незряла с тр уктур а и функция. Горните ди­
хателни пътищ а, трахея та и бронхите са сравнително тесни, по кр и ти с нежна и б огато
кръвоснабдена лигавица, ко я то не може да поеме необходимата бариерна функция. Децата
в тази възраст често боледуват о т катари на горните дихателни пътищ а. Евстахиевата
тръба е къса и широка и осигурява лесен достъп до средното ухо, ко е т о е предпоставка за
бързото и лесно разпространение на възпалителните процеси о т дихателните пътища
към ухото и поява на о т и т и .
Д ихателните движения са повърхностни и по-чести. Постепенно ч е с т о т а т а намалява,
а дълбочината и м и н утн и я т дихателен обем се увеличават.
О тделителната система също се развива. В тази възраст настъпва самоконтрола вър­
ху та зо в и те резервоари.
Интензивно се променя храносмилателната система. Увеличава се обема и мускулният
слой на стомаха, нараства киселинността и ензимната а к т и в н о с т на стомашния сок. Това
дава възможност за хранене с по-разнообразна храна.
През в т о р а та и т р е т а т а година се усилва дейността на щ итовидната жлеза, което с т и ­
мулира растежа и оказва голямо влияние върху диференцирането на органите и тъканите.
До края на периода в общи линии приключва съзряването на имунната система.
Бързо се развива нервната система и висшата нервна дейност. Към края на 1-та година
наред с р а зви ти е то на първата сигнална система се появяват признаци на развитие на в т о ­
рата сигнална система. В края на първата година д е т е т о произнася първите няколко думи
(8-10 прости думи). Постепенно речевите умения се развиват и речниковият запас се уве­
личава. В края на в т о р а т а година броят им достига до 500, а 8 края на т р е т а т а наброява
800-1000 думи. Към края на в т о р а т а година децата м о га т да съ ставят пр ости изречения.
Важна особеност на тази възраст е интензивното развитие на психиката. В ранна
детска възраст се зараждат всички психични процеси. Това е възрастов период в ко й т о
започва формирането на характера и поведението. Развива се п а м е т та , мисленето, лесно
се изграждат условни връзки.
В края на 3 -т а т а година д е т е т о си спомня неща станали много по-рано, запомня песнич­
ки, обещания. Характерна особеност за децата от-1 до 3 годишна възраст е силната емо-
•ционалност. Те прием ат околния свят чрез емоциите, и гр и те също са емоционални. В тази
възраст се изгражда привързаност към майката и сем ейството. Друга особеност е довер-
чивост и силно изразена-подражателност.
В ранна детска възраст трябва да започне въ зпитателната дейност, да се дават пър­
ви познания за околния свят, да се изграждат социални умения.
За ефективно развитие на речта спомагат произнасянето на думи с въздействие върху
анализаторите, а к т и в н и т е игри, общуването с род и те ли те и други деца, наблюдение на
природата, разглеждане на картинки. Заниманията с децата трябва да включват повече
въздействия за развиване и усъвършенстване на речта, физически упражнения, рисуване,
апликиране, музика, разходки и подвижни игри.
Децата и м а т силна нужда о т емоционално наситено отнош ение към тях, по-голямо
внимание о т страна на възрастните, за да бъдат в емоционален комф орт. Психолозите
см ята т, че емоционалният дефицит в тази възраст се отразява на характера на д е т е т о в
следващите години и увеличава риска о т неврози.
Поради по-големият социален к о н т а к т на децата зачестяват о с т р и т е заразни заболя-
вания. По-големите възможности за самостоятелно придвижване, любознателността, на­
викъ т всички предм ети да п о с та в я т в у с т а та , са причина за увеличаване на травм атизм а,
нещ астните случаи - особено различни видове отравяния, изгаряния, аспирация на чужди
тела и др. Проф илактиката им е много важна.
Най-подходящо м ясто за отглеждане на децата в тази възраст остава семейството,
к а т о продължава да е необходимо системно медицинско наблюдение, к о е то се осъществява
о т д етската консултация. На м айките се осигурява отпуск по майчинство. Основни грижи в
ранната детска възраст са насочени към правилно хранене и гледане на децата, грижи за фи-

293
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

зическото развитие и психиката, предпазване о т заразни заболявания, осигуряване на прави­

лен дневен режим с дневен сьн и разходки на о т к р и т о . Игрите заемат важно място в живота
на децата и с т а в а т главен ф актор за възпитание и изграждане на полезни навици. Децата
посещават детски ясли. Заниманията, к о и т о се провеждат с децата са индивидуални.

3.3. Предучилищна възраст ( о т 3 до 6 год.)

Темповете на растеж и съзряване спадат постепенно, но опорно-двигателния апарат
продължава да се развива интензивно. В тази възраст се наблюдава първото физиологично
издължаване на тя л о то , за сметка на долните крайници. Променят се пропорциите на т я ­
лото. На ш ест годишна възраст главата е 1/6 о т общ ата дължина на т я л о т о (докато при
новороденото е 1/4). Постепенно вкостява хрущялната тъкан на епифизите на дългите
кости и скелета, но т е са гъвкави и пластични. Характерен е все още хрущялният строеж
на к о с т и т е на к и т к и т е и стъпалата. В тази възраст се появяват т о ч к и т е на вкостяване.
Интензивно се развиват и укрепват мускулите, осигуряващи изправено положение на
т я л о т о и тези на долните крайници, осигуряващи ходенето. О собеностите в строежа и
състава на мускулните влакна обуславят по-бързото настъпване на умора, но и бързото
възстановяване след мускулно натоварване, ка кто и неспособността на децата да понасят
продължителни с т а ти ч н и натоварвания. Тонусът на флексорите преобладава над тонуса
на екстензорите, поради ко е то д е т е т о не може да заема стойка "мирно" продължително
време. Тези особености трябва да се и м а т предвид при организиране на игрите и физичес­
ки т е занимания.
Ненапълно развити и недостатъчно силни са мускулите на к и т к а т а на ръката поради
това страда координацията на финните и т о ч н и т е движения на ръката.
Продължават, но вече по-бавно процесите на растеж и диференцировка на сърцето и
съдовете. Артериалното налягане леко се повишава, а пулсът се забавя.
Дихателната система и в тази възраст продължава да е с незряла стр уктур а и функ­
ция. Увеличава се дълбочината на дихателното движение, а намалява ч е с т о т а т а . Все още
възбудимостта на дихателния център е значителна и прави невъзможно изпълнението на
продължителни физически упражнения.
Подобрява се секреторната и м о то р н а та функция на храносмилателната система. В
края на периода започва смяната на млечните зъби с постоянни. Поради по-високата рани-
м ост на емайла на поникналите зъби рискът о т зъбен кариес нараства. Затова профилак­
т и к а т а му е много важна. Създаване на навици за устна хигиена е важна задача за децата и
т е х н и т е родители.
В нервната система п р о т и ч а т интензивни процеси на морфологично и функционално
усъвършенстване.. Постепенно се развива мисловната дейност и се о б огатява т условно-
рефлекторните връзки. Към 5-6 годишна възраст децата лесно образуват условни връзки и
това е причина т е с лекота да усвояват нови знания.
В кората на главния мозък преобладават възбудните процеси, ко е то е причина за голя­
м ата двигателна а к т и в н о с т и постоянна подвижност на децата. За децата о т предучи­
лищна възраст е характерна голяма естествена по тре бн ост о т движения т.нар. "кинезо-'
филия", която трябва да бъде задоволена чрез двигателния режим в д е т с ки те заведения.
Нервните процеси се характеризират още с преобладаване на ирадиацията и бавна кон­
центрация. Децата вече м о га т известно време да задържат а к т и в н о т о си внимание върху
един предмет или занятие. Д о ка то 3-4 годиш ните деца съсредоточават вниманието си за
6-8 мин., 5-6 годиш ните запазват вниманието си до 20 мин. Това определя и продължител­
н о с т т а на занятията. Но вниманието на 6 годиш ните деца е все още неустойчиво и лесно
се отклонява.
Предучилищната възраст е период на интензивно интелектуално развитие. Развива се
в т о р а т а сигнална система, разширява се речниковият фонд, к о й т о достига до 4000 думи
на 6 годишна възраст. Овладява се и граматическият строеж на речта. Към 5-та година
децата вече свободно и граматически правилно говорят майчиния си език.
Към 6 годишна възраст се усилват основните психични процеси - възприятия, предста­
ви, памет, мислене. Това е възраст на огромно лю бопитство и въпроси към възрастните.

294
 Хигиена на децата и подрастващите

Проявяват се и се утвъ рж дават индивидуалните чер ти на характера и психичния облик на

д е т е то , к о е т о трябва да се о т ч и т а във възпитателния процес.
О собеностите в р а зви ти е то на нервната система са в основата на изграждане на
дневния режим и продълж ителността на занятията. Препоръчва се б роят и продължител­
н о с т т а на организирани занимания с децата да се увеличава постепенно.
Инфекциозните заболявания са все още най-чести, но п р о т и ч а т по-леко. Зачестяват
д е т с ки те алергии, болестите на съединителната тъкан, хемобластозите. Уличният трав-
матизъм е най-честата причина за смърт в тази възраст.
За правилното развитие на децата голямо значение и м а т и гр и те и словото. Особено
благоприятно влияят върху р азви тие то на децата в предучилищна възраст колективните
игри със сложни сю ж ети (т.нар. сюжетно-рулеви игри), заниманията за опознаване на приро­
дата и явленията.
Педагогическите мерки включват обучение по правилен говор, рисуване, апликация, кон­
струиране, усвояване на хигиенни и трудови навици, помощ в дома и др.
Грижите трябва да бъдат насочени към правилно физическо и нервно-психическо разви­
тие, предпазване о т инфекциозни заболявания о т б и то в и уличен травм атизъм .
В края на периода повечето деца и м а т функционална го т о в н о с т за системно училищно
обучение, т.нар. "училищна зрялост".

3.4. Училищна възраст

3.4.1. Начална училищна възраст - о т 7 до 10 години
Развитието е отно сител но равномерно, но д остатъ чно интензивно. Продължава рас­
т е ж ъ т и вкостяването на скелета. Гръбначният стълб е все още гъвкав и податлив и има
риск о т гръбначни изкривявания при неправилно положение на т я л о т о по време на занятия,
носене на те ж ки ча н ти само с едната ръка, свирене на и нструм енти - напр. цигулка и др.
Мускулната система се развива усилено, но неравномерно. Големите мускули на т я л о т о
се развиват по-бързо. Значително се увеличава силата на мускулите на долните крайници.
Изостава р а зв и ти е то на дълбоките гръдни мускули и т е х н и т е сухожилия. Продължител­
н о т о с т а т и ч н о натоварване и неправилната поза поради неподходяща училищна мебел
оказват неблагоприятно влияние и м огат да доведат до изкривявания на гръбначния стълб
и деформации на гръдния кош.
Непълно е вкостяван ето на к о с т и т е на к и т к а т а на ръката, малките мускули на к и т к а ­
т а не са д о ста тъ ч н о развити, недостатъчно са развити и координационните механизми
в кората на главния мозък. Това затруднява изпълнението на малки и то ч н и движения и съз­
дава тр у д н о с ти в усвояването на писането, в първата година о т си сте м н о то обучение. С
израстването на д е т е т о в следващите години тези затруднения се преодоляват.
Сърдечно-съдовата система се развива бавно. Систоличното артериално налягане се
увеличава на 100-105 ммНд, а пулсовата ч е с т о т а се забавя на 80-85 уд/мин. Диш ането се по­
добрява и задълбочава. То става по-ритмично. Ч е с т о т а т а на дихателните движения нама­
лява, дълбочината им и м и н утн и я т дихателен обем се увеличават. Но дихателният център
е все още лесно възбудим и изпълнението на продължителна напрегната физическа работа е
невъзможно. Необходимо е с тр о го дозиране на физическото натоварване.
През тази възраст млечните зъби се сменят с постоянни. Поради лесната ранимост
на новопоникналите зъби често се наблюдава кариес. Това определя голямото значение на
устн а та хигиена.
През този период се увеличават съ противител ните сили на организма спрямо небла­
го п р и я тн и те ф актори на средата. Заболяемостта о т о стр и инфекциозни заболявания е
по-ниска в сравнение с предходните периоди и клиничното протичане на много заболявания
се доближава до т о в а на възрастните. Респираторните инфекции и о с т р и т е заразни за­
болявания се срещ ат по-рядко, но зачестяват заболяванията на отд елител ната система,
диабет, затлъстяване, артериална хипертония и др.
Продължава функционалното развитие и усъвършенстване на нервната система. През
този период също има неустойчивост на нервните процеси, с преобладаване на възбудни-
т е над задръжните процеси. С то ва се обяснява бързото намаляване на вниманието и нас-
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

тъпването на умора при умствена и физическа работа. Условните рефлекси се образуват

по-бързо и са no-трайни В сравнение с предучилищната Възраст. В началото на периода
В тора та сигнална система Все още е недостатъчно разбита. Мисленето е конкретно, об­
разно, липсба Възможност за Възприемане на аб страктни понятия. ТоВа трябВа да се има
предбид и 8 м ето д и ка та на преподаване, широко да се използва онагледяването на учебния
материал.
Началната училищна Възраст е период на адаптация на д е т е т о към системно училищ­
но обучение. ТоВа е съпроводено със значително напрежение на нервната система, психика­
т а и на зрителния анализатор. Увеличава се риска о т гръбначни изкривявания, невротични
разстройства, зрителни аномалии, хипокинезията предразполага към затлъстяване и др.
Организацията на учебния процес и учебната среда трябва да подпомагат адаптация­
т а и да предпазват о т редица заболявания.
Училищното обучение дисциплинира децата, стимулира тя х н а та сам остоятелност и
воля, разширява кръга на и нтересите им, създава трудови навици и отго во р н о ст.

3.4.2 Средна училищна възраст о т 10 до 14 години (адолесцентна, тийнейджърска)

Наричат я преходна възраст - преход о т д е т с т в о т о към ю нош еството. Тази възраст
е преломна 8 р а зви тие то на организма, период на половото съзряване. Това е един о т най-
критичните^периоди 8 о н то ге н е т и ч н о то развитие. Най-важната физиологична промяна,
която настъпва през този период е пуб ертета (pubertas - узряване).
Настъпва многостранен прелом 8 биологичното, психичното и социалното развитие,
което води до превръщане на д е т е т о в юноша или девойка. За този период е характерен
бурен растеж и развитие. О рганите и тъ ка н и те на растват и се диференцират, увелича­
в а т се размерите на т я л о т о ка то цяло.
В средната училищна възраст се увеличават т е м п о в е те на растеж. Растежната ско­
рост за м ом че тата е около 10 см годишно, а за м ом ичетата - около 8 см годишно. Това е
възрастта на в т о р а т а пикова растежна скорост. Нарастването на дължина е предимно за
сметка на растежа на долните крайници, р а с т а т дългите кости, (т.нар. линеарен костен
растеж). Външният облик и пропорциите на т я л о т о с т а в а т к а кт о при възрастните.
Характерен е усилен растеж и на мускулните влакна, увеличава се мускулната сила и
издръжливост, особено при м о м че та та под влияние на мъЖките полови хормони. Координа­
цията на движението също се подобрява значително. Това прави възможно изпълнението на
по продължителни физически упражнения и движения.
Интензивно се развива сърдечно-съдовата система, повишава се съдовия тонус. По-
бързото развитие на сърцето в сравнение с просвета на кръвоносните съдове и усилената
функция на надбъбреците обуславят увеличаването на артериалното налягане. Към 14 го­
дишна възраст систоличното артериално налягане достига 110-112 мм/Нд. Пулсът се забавя
на 80-85 уд./мин.
Увеличава се, по-значително при м ом че тата, жизнената вм е сти м о ст на белите дро­
бове.
Бурният физически растеж и развитие, се стимулира о т усилената дейност на жлезите
с вътрешна секреция. Характерни са промените в ендокринната и половата системи. За­
почва продукцията на специфичните женски и мъжки полови хормони (в д етската възраст
т е се о т к р и в а т в незначителни количества в кръвта). Процесите к о и т о п р о т и ч а т в поло­
в и те жлези и м а т голямо значение за появата на в то р и ч н и те полови белези. Един о т най-съ­
щ ествените признаци на полово съзряване при м ом ичетата е появата на менструационния
цикъл - най-често на 12 и 13 годишна възраст. Половото съзряване повлиява нервната сис­
тема и психиката. К л е тки те на главния мозък д о с т и га т н и во то на възрастните. Развива се
а б с т р а кт н о т о и логическото мислене и логическата памет. Настъпва т .н . интелектуален
преврат. Силно се развива въображението.
Промени настъ пват и в психиката и поведението на учениците. Дълбоките ендокринни
промени, свързани с половото съзряване, предизвикват повишена възбудимост и емоционал­
на лабилност, ко я то се проявява с честа смяна на настроението, повишена раздразнител­
ност. Променя се емоционалния ж и в о т на д е т е то . Някои подрастващи и зп и т в а т чувство

296
 Хигиена на децата и подрастващите

на непълноценност, негативизъм, рязко сменящи се психични състояния и настроения, но по-

вечето млади хора се о тл ича ват с оптимизъм и гледат на бъдещето с надежда. С половото
съзряване започва най-романтичният, най-богатият на емоции, н а й-атракти вн и ят период
в развитието. Развиват се чувства на дружба, приятелство, любов. Проявява се подчертан
стремеж към сам остоятелност и започва процесът на откъсване о т семейството.
Половото осъзнаване определя и някои нови чер ти в поведението на учениците. То
често става непредсказуемо, драматично, дори може да бъде агресивно. Силно изразено е
подражанието на филмови и телевизионни звезди.
Поради подчертаната лабилност на психиката, недостатъчна воля и малък ж итейски
о п и т, учениците са лесно податливи към усвояване на вредни навици - тю тю нопуш ене,
употреба на алкохол, наркотични вещества, нездравословни навици за хранене, рисково сек­
суално поведение и други някои отклонения в социалното поведение.
Това може да доведе до увреждане на здравето на младия организъм - до пристрастя­
ване и зависимост, до възникване на полово предавани инфекции, хронични незаразни заболя-
вания свързани с храненето, к о и то да о с т а в я т последици за цял ж и в о т.
Заболяемостта сред подрастващ ите в този период се отличава с редица особености:
появява на ендокринни нарушения, к о и т о влияят върху физическото и половото развитие,
възникване на редица хронични заболявания, акне, тран спортен травм атизъм и др.
Счита се( че този период е най-важният в р а зви ти е то на всеки индивид тъ й к а т о
промените -^физически, физиологични, емоционални и др. и м а т изключително значение за
здравето и р а зв и ти е то в следващите периоди о т ж ивота. В този възрастов период се
решават жизнено важни за подрастващ ите въпроси, определящи тя х н а та по-нататъш на
съдба - професионално ориентиране, определяне годност за акти вн о спортуване и др. Осо­
бено значение има правилното професионално ориентиране.
П у б е р те тн и я т период има важно значение за девойката о т гледна то чка на бъдещите
й репродуктивни функции. О т правилното протичане на пубертетния период до голяма
степен зависят бъдещото физическо и психично здраве на зрялата жена, за да може т я да
изпълни своето биологично предназначение.
Промените в психиката и поведението на учениците правят тази възраст опасна и
критична за бъдещия ж и в о т на индивида. Зачестяват конф ликтите между деца и родители
в семействата, конфликти и неуспех в училище. Това е един о т най-трудните периоди за
възпитателно въздействие.
Предвид особеностите на този сложен период се изисква с тр о го спазване на хигиенни­
т е норми за режим на тр уд и почивка, внимателно отнош ение о т страна на родителите и
учителите, дозирано физическо натоварване, здравно образование, за да не с т а н а т учени­
ц и те ж ертва на вредни навици. Важна е ролята на род и те л и те за здравето на девойката.
Те трябва да о т к р и в а т евентуални отклонения в половото съзряване и своевременно да
бъдат насочвани към специалист.

3.4.3. Горна училищна възраст о т 15 до 18 год.

През този период завършва половото развитие и настъпва полова зрялост. Процесите
на растеж особено при девойките се забавят и постепенно спират. В резултат на акцеле-
рацията израстването на височина спира средно на 17 г. (между 16 и 18 г.) при м ом че тата и
на 15 г. при м ом и четата (между 14 и 16 г.) - по наши лонгитудиални проучвания.
ф ормирането на ко с тн а т а и мускулната системи е п о ч ти завършено, физическото
развитие на ю но ш и те и девойките се доближава до т о в а на възрастните мъже и жени.
Интензивно се развиват малките мускули. Точността и координацията на движенията се
усъвършенстват, к о е то има важно значение за професионалното обучение.
Към края на периода завършва формирането на сърдечно-съдовата система. Увеличава
се ударният и м и н утн и я т обем на сърцето. Систоличното артериално налягане достига
120 мм/Нд, а пулсовата ч е с т о т а 77 до 80 уд./мин. Нервната регулация на сърдечната дей­
но ст става съвършена, поради ко е то сърдечно-съдовата система е издръжлива на физиче­
ско натоварване.

297
ХИГИЕНА

В горната училищна възраст понякога м огат да се наблюдават смущения в сърдечната

дейност - промени в сърдечния ритъм, повишаване на артериалното налягане, функционал­
ни шумове. Те по правило са с временен характер, но изискват повишено внимание и рацио­
нален режим на труд и спорт.
В този период се увеличава жизнената вм естим ост на белите дробове по-значител­
но при м ом четата. Белодробната вентилация се увеличава за см етка на задълбочаване на
дихателните движения. Нараства силата и издръжливостта на дихателната мускулатура.
Дихателната система става устойчива на физическо натоварване. Особено добри са пока­
зателите при спортуващ ите юноши.
Продължава пренастройката на ендокринната система и в края на периода а кти в н о ст­
т а на жлезите с вътрешна секреция е ка кт о при възрастните.
Усъвършенстват се функциите на централната нервна система и висшата нервна дей­
ност. Подобрява се ка че ств о то на вниманието, п а м е тта . Мисленето се усъвършенства,
к а т о се развива а б с т р а к т н о т о (те о р е т и ч н о т о ) и логическото мислене, способностите за
анализ и синтез.
По-висока степен на развитие д о с т и га т нравствените качества, интелектуалните
способности, е сте ти ч е с ки те потребности. Укрепват психиката и волята, развиват се ин­
дивидуалните чер ти на л ичността к а т о реш ителност, смелост, инициативност, крити ч­
н о ст и сам окритичност и др.
Младежите и девойките в тази възраст п о с ти га т големи успехи в учебната работа, в
усвояването,на професия, големи спортни постижения.
За да навлязат в зряла възраст здрави и с добра социална адаптация е важна профилак­
т и к а т а и промоцията на здравето през целия период на д е т с т в о т о и ю нош еството.

4. ОСОБЕНОСТИ В ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА Д ЕЦАТА

И ПОДРАСТВАЩ ИТЕ
4.1. С т р у к т у р а , тенденции и ди н ам и ката на заб о л я ем о стта
Важен критерии за оценка Здравното състояние на децата и подрастващ ите е забо­
ляемостта., Изучаването на заболяемостта на д е т с ко т о население има важно хигиенно и
медикосоциално значение. Чрез оценка на "степен та на здраве" може да се определят здрав­
н и т е и социални по тре бн ости , да се разработят и внедрят програми за профилактика и
промоция на здравето.
Голямо значение има изучаването на заболяемостта по данни на регистрираните в
здравните заведения заболявания, т.нар. заболяемост по обращ аем ост. Много научни про­
учвания и ста ти с ти ч е с ки данни показват, че в последните 50-60 год. има значително сни­
жаване и пълно ликвидиране на редица те ж ки и широко разпространени в миналото остри
инфекциозни и паразитни заболявания, засягащи децата и подрастващ ите к а т о полиоми-
елит, дифтерия, п е т н и с т тиф, коремен тиф ^ коклюш и др. О т хронично протичащ ите
инфекции най-големи са постиж енията по отношение на маларията, туберкулозата, ревма­
тизма, ревм атичната кардиопатия. Тези заболявания в миналото са водили до теж ка инва-
лидизация и висока см ъ ртност. В голяма степен са овладени болестни състояния, свързани
с недоимъчно хранене - алиментарни дистрофии, авитаминози, желязонедоимъчни анемии.
Причините за то в а м о га т да се т ъ р с я т в подобрените материално-битови условия на жи­
в о т , повишената обща и здравна култура на населението, проф илактичната насоченост на
здравеопазването, внедряване постиженията на медицинската наука.
В с т р у к т у р а т а на заболяемостта по обращаемост водещо м ясто заемат болестите
на дихателната система, следвани о т тези на нервната система и с е т и в н и т е органи, бо­
л е с т и т е на кож ата и подкожната мастна тъкан, инфекциозните болести и паразитозите,
тр а в м и те , отравянията и злополуките и др. Проследяването на динамиката на заболяе­
м о с т т а по обращ аемост през последните години показва неотклонна тенденция за нама­
ляване ч е с т о т а т а на инфекциозните и паразитни заболявания, а нарастване ч е с т о т а т а

298
 Хигиена на децата и подрастващите

на т р а в м и те , отравянията и злополуките. В отд е л н и те възрастови периоди на училищ­

ната възраст в с т р у к т у р а т а има определени различия. Напр. във възрастта о т 7 до 10 г.
2-ро м ясто в ранговото подреждане по относителен дял заемат инфекциозните болести,
а във възрастовите групи о т 11 до 14 г. и о т 15 до 18 г. 2-ро м ясто заемат т р а в м и т е и
злополуките.
М о м е н т н а т а б о л е стн о ст включва всички регистрирани при проф илактичните прег­
леди на децата заболявания (ка кто н о в о о ткр и ти , та ка и вече известни заболявания). Това
са хронични заболявания, ко и т о придобиват все по-голямо значение, защ ото в последствие
определят патологията на възрастното население. В последните десетилетия се конста­
ти р а изключително тревожна тенденция за нарастване ч е с т о т а т а на хроничните заболя­
вания и функционални отклонения сред децата и учениците. Все по-често се измества дол­
ната възрастова граница за начало на тези заболявания и т е се превръщ ат в педиатричен
проблем. А кц е н тъ т на изучаването им и началото на т я х н а та профилактика се пренася в
д е тска та и юношеската възраст.
Ч е с т о т а т а на хроничните неинфекциозни заболявания нараства с възрастта. Момче­
т а т а са сравнително по-често засегнати о т м ом ичетата. Нараства заболяемостта сред
учениците о т сърдечно-съдови заболявания к а т о артериална хипертония, заболявания на
обмяната на вещ ествата (диабет, затлъстяване), алергични заболявания, анемии, нервно­
психични разстройства, онкологични заболявания, хронични заболявания на дихателната и
храносмилате^ната.системи и др. Тези заболявания в миналото са били нехарактерни и не­
типични за д е тска та и юношеската възраст. Възникването и р а зви ти е то им се свързва с
бързо променящия се начин на ж и во т, особено през в т о р а т а половина на 20-ти век.

4.2. ф актори, Влияещи за появата на хронични неинфекциозни заболявания

Много и различни са ф актори те, ко и т о създават предпоставки за появата на хронични
неинфекциозни заболявания в д е тска та и юношеската възраст. Най-често т е въздействат
върху организма на децата комбинирано.
• фактори свързани с училищната среда - неотговарящи на р ъ с т т а и пропорциите на
т я л о т о училищни мебели, висока прахова и микробна замърсеност на въздуха в училищния
интериор, отклонения в о св е те н о стта , отоплението и вентилацията на класните стаи,
интензивен шум и др.
• нерационална организация на учебния процес - ум ствено пренапрежение, свързано с
режимна и информационна претовареност, конфликти и стресови ситуации, психо-емоцио­
нално напрежение. Нарушеният режим на ж и в о т и обучение с недостатъчно пребиваване
на о т к р и т о , ограничаване заниманията със спорт и физическа дейност и хипокинезията
се отразяват неблагоприятно върху сърдечно-съдовата система, вегетативния тонус, ли-
попротеиновия профил, еф екти вн ото използване на кислорода и др. Всичко това може да
предизвика хронична умора и преумора, невротични разстройства и др. заболявания.
Някои заболявания и м а т тясна връзка и обусловеност о т изброените фактори, поради
ко е то са придобили определена нарицателност и са известни к а т о специфични училищни
заболявания. Към тези заболявания и аномалии спадат: гръбначните деформации и неправил­
н о т о телодържане, зри тел н ите аномалии, неврозите и др.
• Храненето също оказва силно влияние върху здравето. Еднакво вредни за детския ор­
ганизъм са к а к т о недохранването, та ка и прекомерното приемане на храна. Дефекти в
храненето на съвременните ученици са не до статъ чн ият прием на белтъци, витамини, зе­
ленчуци и плодове и повишеният внос на наситени мастни к-ни, холестерол, въглехидрати
о т т е с те н и изделия и сладкиши, готварска сол и др. Храненето на учениците е най-често
еднообразно с употреба предимно на сухи храни. Нарушен е често и режимът на хранене.
При свръхенергийно небалансирано хранене може да възникне затлъстяване. Наднорме­
ната телесна маса и затлъстяването са рисков ф актор за възникване на широк спектър о т
заболявания: сърдечно-съдови, гастро-интестинални, жлъчно-чернодробни, диабет, емоцио­
нални разстройства и др.
• Семейната среда. Сред децата и подрастващ ите, произхождащи о т т.нар. "проблемни"
семейства в значителна степен се повишава риска о т неврози, преходни или трайни психиче-

299
ХИГИЕНА

ски разстройства, коронарни заболявания и др. При деца, живеещи с родител алкохолик, о т 2
до 5 пъти по-често се срещ ат хронични заболявания, неврологична сим птом атика и др.
• Поведенчески фактори на риска. Редица изследвания и ста ти с ти ч е с ки данни конста­
т и р а т изключително тревожни тенденции в здравето на децата и младото поколение
свързани с т я х н о т о поведение, ф актор с повишен здравен риск е тю тю н опуш ене то. Очер­
тава се отчетл ива тенденция за нарастването му сред подрастващ ите, к а т о началото на
тю тю н о п уш е н е то се измества в средната училищна възраст. Изследвания у нас показват,
че всяко в т о р о момче и всяко т р е т о момиче пуши. Това увеличава риска о т сърдечно-съдо­
ви, белодробни и онкологични заболявания. Разширява се тютюнопушенето сред девойки­
т е , ко е то застрашава здравето и на т я х н о т о поколение. Б ебетата на майки пушачки се
раждат с по-ниско тегло и ръст и по-често са хипотрофични. Пасивното пушене също носи
голям здравен риск. Проучвания у нас установяват, че само 28 % о т децата в предучилищна
възраст ж ивеят в среда без т ю т ю н е в дим.
Употреба на алкохол. Симптоми на рискова употреба на алкохол се установява сред уче­
ниците о т 9 -ти до 12-ти клас, ка то възрастовата граница се снижава, а консумацията на
спиртни напитки о т подрастващ ите се разширява. У потребата на алкохол е в причин­
но-следствена връзка с редица заболявания на черния дроб, храносмилателната система, с
възникването на нервно-психични нарушения, емоционални и поведенчески разстройства,
фатални инциденти (убийства, пожари, удавяния).
Употреба на наркотици. Това е много опасно явление с те ж ки здравни последици. Бързо
се снижава средната възраст за начало на употребата.
Рисково сексуално поведение. То води до по-висока ч е с т о т а на ранна бременност, увели­
чаване броя на а б о р т и т е о т непълнолетни, по-широко разпространение на полово-преда-
ваните болести и др.
• Социално-икономически фактори. Влошаването на социално-икономическите условия
в стран ата по време на икономическия преход оказв з най-силно влияние върху здравето на
децата. При спадане на жизнения ста н д а р т се влошава храненето на децата. В периоди на
икономически кризи, енергийният и хранителният прием е по-нисък, намалява консумация­
т а на мляко и млечни продукти, месо, риба, плодове и зеленчуци, влошава се физическото
развитие, увеличава се о тн о си те л н и ят дял на децата с дефицит на телесна маса, с желязо-
дефицитни състояния и анемии и др.
• Урбанизацията, със'своите характерни особености - голяма гъ с т о т а на населението,
бърз ритъм на ж и во т, повишено нервно-психично натоварване, променени социални взаи­
мовръзки и поведение; предизвиква промени в здравното състояние на градското население
вкл. и на децата и подрастващ ите. Децата често са изложени на стресови ситуации, с
к о и то т е трудно м о га т да се справят. В урбанизираните райони са по-чести алергичните,
инфекциозните, онкологичните и др. заболявания.
• Екологични фактори. Повсеместната химизация на ж ивота, храни, облекло, прекомер­
на употреба на ан ти б и о ти ц и и др. лекарствени cpt дства, нарастващ ото замърсяване на
околната среда - въздух, вода, почва, храна м огат да бъдат причина за нарастване хронич­
ната неинфекциозна патология сред подрастващ ите. Много проучвания у нас и в чужбина
показват по-лоши здравни показатели нз деца и ученици, живеещи в райони със замърсен
атмосферен въздух в сравнение с тези о т по-чисти райони. Това се свързва с повишената
чувстви тел ност на детския организъм към химико-токсичните въздействия на външната
среда. Расте екопатологията в д е тска та възраст, на растват алергичните, автоалергични-
т е и имунодеф ицитните състояния, анемиите, ендокринните заболявания и др.

4.3. Профилактика на най-честите хронични заболявания 8 училищна възраст

Ш ирокото разпространение на рисковите фактори сред младите хора изисква профи­
л а кти ка та на б олестите да започне още о т ранна детска възраст. Намаляването на риско­
в и те ф актори сред децата и учениците ще намали риска о т редица заболявания и в зряла
възраст.
Профилактиката на хроничните заболявания в д е тска та и юношеската възраст се на­
сочва в две направления:
 Хигиена на д е ц а т а и п о д р а с т в а щ и т е

1. Оптимизиране на средата В д е тски те и учебни заведения и в домашната среда чрез:

• осигуряване на подходяща, съответстващ а на анатомо-физиологичните особености
на децата училищна мебел;
• осигуряване на съ ответстващ о на хигиенните норми и изисквания естествено и из­
куствено осветление
• привикване о т ранна възраст към правилно телодържане при писане и четене и др.
дейности, свързани с учебния и възпитателен процес.
• създаване на хигиенни микроклиматични условия в д е т с ки те заведения и училищата,
недопускане и отстраняване на вредните за здравето вещества във въздуха, водата,
почвата и хранителните продукти.
• избягване и предотвратяване на стресови ситуации в д е тски те и учебните заведения.
2. формиране на здравословно поведение и с т е р и о т и п и към здравословен начин на
ж и во т.
• изграждане на почиващ на хигиенните принципи денонощен режим на децата и учени­
ците - осигуряване на балансирано хранене с правилно съотношение между белтъците,
мазнините и въглехидратите, ограничаване на готварската сол и увеличаване приема
на храни богати на витамини и минерални соли
• създаване условия и навици стимулиращи двигателната а кти в н о с т
• намиране и прилагане на ефективни средства и въздействия за предотвратяване на
вреднигЛе за здравето навици и привички - тютю нопуш ене, употреба на алкохол и
упойвали вещества
• използване и прилагане на възпитателни и здравни информационни въздействия за фор­
миране на безопасно за здравето сексуално поведение у младите хора.

4.4. Основни хронични заболявания в д е тс ка та и юношеска възраст

4.4.1. Артериална хипертония
Началото на артериалната хипертония често се откр и в а в д е тс ка та и юношеската
възраст. Същ ествуват две основни форми на артериална хипертония - първична (есенци-
ална, ювенилна) и вторична (сим птоматична). Прч в т о р и ч н и т е хипертонии повиш еното
артериално налягане е един о т си м п то м и те на друго основно заболяване, най-често о т бъ­
бречен, съдов, ендокринен или друг произход. По данни на някои а втор и в кърмаческа и ранна
детска възраст по-често се срещ ат си м п то м а ти ч н и те хипертонии, д о ка то в училищна
възраст преобладаващи са случаите на първични артериални хипертонии.
Проучвания в наш ата страна показват, че съдовата дистония о т хипертоничен т и п
се среща по-често при м о м че та та , в сравнение с м о м и че та та и повече сред градските в
сравнение със селските деца.
Рисковите ф актори за първична артериална хипертония (ПАХ) са много. Между т я х важ­
но място заема наследствеността, стресовите ситуации, хипо- и адинамията, повишената
консумация на готварска сол, концентрирани захари и ж ивотински мазнини, наднорменото
тегло и затлъстяването. В училищната възраст определено влияние оказва учебната и ин-'
формационната претовареност. По-честа е хипертонията сред учениците о т горен курс на
обучение и о т специализираните училища, където щ ебното натоварване е по-голямо.
Първичната артериална хипертония в д е т с т в о т о протича обикновено безсимптомно
или с оскъдна си м п том атика, затова трябва да се издирва активно. Издирването на деца
с артериална хипертония е задача на всеки педиатър. П овиш еното артериално налягане е
често единственият и най-важният диагностичен критерий. У нас артериалното налягане
се измерва след навършване на 5 годишна възраст при всеки профилактичен преглед.
Диагнозата се поставя при установяване на повтарящ и се повишени сто й н о сти на
артериалното налягане над възрастовите норми. Децата показали отклонения о т нормал­
н и те с то й н о с ти се разделят на 3 групи: деца с повишена р е а кти в н о с т (хиперреактори),
такива с преходни състояния и деца с хипертония.
П роти чане то на първичната артериална хипертония (ПАХ) в д е т с т в о т о и юноше­
с т в о т о е бавно и привидно доброкачествено, но упорито. Установено е, че колкото по-ра-
но е началото на заболяването в по-малка възраст на д е т е т о , толкова по-сериозна е далеч-
ХИГИЕНА

ната прогноза о т увреждане на въ треш ни те органи и кардиоваскуларен риск. Проучвания

показват, че веднъж възникнала в д е т с т в о т о , т я се задълбочава в зряла възраст.
Лечението на ПАХ в д е т с т в о т о и ю нош еството е предимно немедикаментозно и
включва промяна в стила на ж и во т: подходяща диета с ограничаване на готварската сол,
повече плодове, зеленчуци, риба, увеличаване физическата а кти в н о с т, осигуряване на пра­
вилен дневен режим, с д остатъ чно време за сън и почивка, редукция на телесна маса при
децата със затлъстяване.
М едикаментозното лечение е показано при теж ки хипертонии и увреждане на вътреш ­
н и те органи. Децата с ПАХ се диспансеризират и се наблюдават, осигурява се правилно про­
фесионално ориентиране към подходящо училище и професиии.
Профилактиката на артериалната хипертония в детско-юношеската възраст е ком­
плексна. Необходимо е приложение на здравно-хигиенен режим на ж и в о т и обучение, осигуря­
ване на достатъчен сън и ежедневен престой на о т к р и т о , умерена двигателна акти вн ост,
здравословно хранене, отстраняване на нервно-психичното напрежение и др.

4.4.2 Затлъстяване
Затлъстяването е един о т най-големите социално-медицински проблеми на наш ето
съвремие. СЗО характеризира наднорменото тегло и затлъстяването к а т о глобална епи­
демия. Учест^ване на тази патология сега се отбелязва не само при възрастните, но и сред
д е т с ко т о население. Установява се прогресивно увеличаване на децата с излишно тегло и
затлъстяване във всички икономически развити страни. Затлъстяването е патологично
състояние, к о е то се изразява с увеличаване на телесната маса поради нарастване на м аст­
ната тъкан, дължащо се на хиперплазия и/или хипертрофия на м а с тн и те клетки.
С възрастта п р о ц е н тъ т на децата със затлъстяване расте, особено чувствително
през пубертета. П у б е р те тъ т е период, ко й т о благоприятства р а зви тие то на затлъстя­
ването. Анамнестични данни обаче често сочат, че голяма част о т децата със затлъстява­
не около пуб ертета са били с наднормена телесна маса и преди това. Този процес на излиш­
но натрупване на мастна тъкан се задълбочава с възрастта и децата бързо преминават о т
I във II и III степен на затлъстяване. По-рядко се наблюдава нормализиране на тегло то .
По-често се засяга женският пол. Това се обяснява с по-голямо съдържание на мастни
клетки у м ом ичетата в периода на новороденото и по време на половото съзряване. Спо­
ред други автори няма полови различия в броя на м а стн и те клетки, но размерите на адипо-
ц и т и т е при ж ените са по-големи. В последните години някои автори съобщават за по-го-
лям процент затлъстели сред м ом че тата, което е особено тревожно, пред вид по-лошата
прогноза при тях.
Много и различни са етиологичните и рисковите фактори, провокиращи затлъстяване­
т о . О т т я х много важни са екзогенните фактори. Основен ф актор за поява и задържане на
затлъстяването е преяждането и нередовното хранене, изкуственото хранене в кърмаче-
ска възраст. Важна роля има и намалената двигателна а кти в н о с т (хипокинезията).
О т ендогенните фактори, наследствената обремененост на организма има определена
значимост. По-голяма ве р о я тн о ст децата да развият затлъстяване има ко га то и двамата'
родители са-със затлъстяване (80 %); ко га то единият е със затлъстяване в е р о я тн о с тта е
40 %, а без фамилна обремененост 10 % о т случаите. Наследствеността се проявява обаче
при обилно хранене. Освен то в а трябва да се има предвид, че д е т е т о усвоява ритъма и
обема на хранене, възприет в сем ейството.
В детско-юношеската възраст се различават два основни вида затлъстяване:
• Първично затлъстяване (алиментарно, регулаторно, метаболитно). При този вид н а т­
рупването на телесна мазнина е основен симптом, а при неусложнените форми и един­
ствен.
• Вторично затлъстяване. То е свързано с нарушение на нервно-хуморалните механизми.
Развива се в резултат на първично заболяване на централната нервна система, ендок­
ринната система и др.
Първичното затлъстяване е доминиращата форма (в над 95 %) о т случаите при деца
и възрастни. Затлъстяването в ранно д е т с т в о е хиперпластично и труд но се поддава на

302
 Хигиена на децата и подрастващите

лечение. В тази възраст се формира броя на м а стн и те клетки и се запазва за цял ж ивот.
След то ва т е само увеличават или намаляват обема си.
Затлъстяването в д е тска та възраст има изключително значение, защ ото предразпо­
лага към затлъстяване в зряла възраст. А ктуа л н о стта на проблема със затлъстяването в
детска възраст произтича и о т това, че т о предразполага към редица ендокринни и обмен­
ни заболявания, сърдечно-съдови заболявания и др.
Затлъстяването може да предизвика труднообратим и или необратими изменения в
метаболизма. Установено е, че хиперлипидемията засяга около 10-20 % о т затлъстелите
деца, а м а с тн и те отлагания и фиброзните плаки, ко и т о се с ч и т а т за прекурсори на атеро-
м о то зн и те изменения, се установяват още през първото десетилетие о т ж ивота им.
Лечението на първичното затлъстяване включва диета. С оглед растежа и развити­
е т о трябва да се осигури обаче достатъчно внос на белтък, витамини и микроелементи.
О т особено значение е р а б о та та със сем ейството на затлъ стял ото дете, целяща промени
в хранителните навици и стереотипи. Двигателната а к т и в н о с т с умерена интензивност
е задължителен елемент в лечебния комплекс за подобряване на метаболизма на мазнините
и глюкозата.
Медикаментозни средства за намаляване на а п е т и т а не са подходящи в д етската
възраст. Всички деца със затлъстяване се диспансеризират и проследяват о т педиатър.
К о м п е те н т н и те практически съвети на лекаря за диетичния режим и начина на ж и в о т са
изключително важни.
Прогнозата на затлъстяването, започнала в детска възраст, е неблагоприятна. Само
около 25 % о т децата п о с т и га т редукция на телесна маса. При повечето о т децата з а т ­
лъстяването прогресира и т е о с т а в а т затлъстели и к а т о възрастни. А к т и в н о т о и ранно
откриване на децата със затлъстяване и провеждането на лечебно-профилактични мероп­
риятия има голямо социално и здравно значение.
Предвид то в а , че лечението на д е т с ко т о затлъстяване е трудно, неефективно и чес­
т о неуспешно е много важна профилактиката. Тя трябва да бъде настойчива и упорита и да
започне още о т най-ранна възраст. В кърмаческа възраст да се осигури естествено хранене.
В следващите периоди о т ж и во та на д е т е т о да се избягва прехранването. Да се създават
хранителни навици за здравословно хранене и правилен режим на хранене.
Много важна е борбата с обездвижването. Настойчиво да се формират н&вици за а кти ­
вен двигателен отдих. За профилактика на затлъстяването наши учени см ята т, че децата
трябва да намалят престоя пред ко м п ю тр и те и телевизионните екрани и да спортуват по­
вече. Движението поддържа метаболизма, увеличава кислородната консумация, а кислородът
е необходим за изгаряне на хранителните вещества и особено за разграждане на мазнините.
В последните години тревож но нараства и броя на м ом и четата в тийнейджърска въз­
раст, к о и т о съзнателно ограничават храненето си, ко е т о води до поднормено тегло и
анорексия.

4.4.3. Нервно-психични заболявания

Функционалните отклонения на нервната система и нервно-психичните разстройства
сред децата и учениците в последните години на растват. Те се превръщ ат в един о т
основните здравни проблеми на съвременното масово училище. По данни на СЗО броят на
неврозите през последните 65 год. е нарастнал 24 пъти.
Нервната система на децата макар и пластична е лесно ранима. За то в а т е са особено
чувствителни към нервно-психично напрежение, стресови ситуации, режимна претоваре-
ност. Установява се, че невротичната болестност нараства прогресивно с възрастта о т
д е т с т в о т о към ю нош еството.
Нервно-психичните разстройства най-често са под форма на невротични състояния,
емоционални разстройства и нарушения на поведението.
При голяма част о т учениците се к о н с т а т и р а т епизодични неврологични оплаквания -
главоболие, лесна уморяемост, безсъние, невротично безапетитие, смущения в па м е тта .
Това са т.нар. "преневротични състояния" Те м о га т да бъдат моносимптомни и множест­
вени невротични прояви. Емоционални разстройства са: тр е в о ж н о ст, депресия, хипохон-
ХИГИЕНА -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

дрия и др. Чести сред учениците са нарушенията в поведението - о т агресивно до пасивно,

бягство о т училище или о т дома, кражби, хулиганство, правонарушения и др. Проблемът
с агресията и насилието сред и над деца стана п о чти ежедневие в нашия забързан ж и во т.
Важна роля за нарушенията в поведението^имат някои компютърни игри и филми, пълни
с агресия и насилие. Те п о д т и кв а т децата с неукрепнала психика към агресивно поведение.
Децата трудно правят разлика между игра и действителност.
По данни на СЗО в последните години се установява нарастване на о п и т и т е за самоу­
бийства сред учениците ка то по ч е сто та т е се нареждат на II и III м ясто сред причините
на смърт на 14-18 годиш ните подрастващи в Европа. Н арастването на самоубийства се
свързва освен с възникването на конфликтни ситуации по повод учителска или родителска
несправедливост, още с разширяващата се употреба на наркотици в училищна възраст.
Важна роля в етиологията на нервно-психичните разстройства сред учениците играят
психотравмите о т училищен или семеен характер. Училищни ф актори м о га т да бъдат ум­
ствената преумора, учебното натоварване, прекалената взискателност на преподавате­
лите. С възрастта се увеличава т я х н о т о значение. В сем ейството особено значение и м а т
разводите, смърт на родител, семейни конфликти, разглезващо или грубо и стр о го отнош е­
ние на родителите, проявена родителска несправедливост и др.
Нервно-психичните разстройства са фактор, к о й т о влияе върху адаптацията на де­
цата към обучение и води до дезадаптация към учебния процес. Тя се проявява с училищна
неуспеваемост, загуба на интерес към обучението, трудно съсредоточване, негативно о т ­
ношение към обучението, конфронтация с учителите и др.
Нервно-психичните разстройства м огат да и м ат протрахирано протичане и да дове­
д а т до трайни последици за здравето и в зряла възраст. Много учени с м я та т, че неврозите
в зряла възраст водят началото си о т ученическите години. Грижата за опазване на нерв­
но-психичното здраве на учениците е много сериозна и важна задача на образователната
система, здравеопазването и цялото общество.
Необходимо е организиране на широка медикопедагогическа и психологична консулта­
ция на родители, учители и на самите ученици. Важна е ролята на училищните психолози и
педагогическите съветници. Те трябва да правят оценка на психичното развитие на учени­
ците, за ранно откриване и своевременно лечение на евентуални отклонения. Необходимо
е рационализиране на целодневния режим на учениците, намаляване на учебната и информа­
ционната претовареност, правилно професионално ориентиране.
За отстраняване рисковите фактори о т семейната среда е важна ролята на семейни­
т е лекари. В съвременния компютъризиран свят и световна информационна мрежа е много
важен контрол ъ т над филмовата и медийната агресия. Необходимо е създаване на правила
за безопасност на децата в и н терн ет. Децата трябва да се подпомагат да различават
реалния о т виртуалния свят.
За профилактиката на нервно-психичните разстройства голяма е ролята на физическа­
т а а кти вн о ст, спорта, близостта с природата и туоизма. Освен, че укрепват физическите
качества на децата, т е и м а т мощно влияние върху нервната система, психиката и цялост­
н о то развитие на л ичността, укрепват морално-волевите качества, ф ормират умения за'
самоконтрол и са незаменимо средство за трансформиранечна д е тс ка та агресивност.

4.4.4. Гръбначни деформации и неправилно телодържане

Гръбначните деформации и лош ото телодържане се наблюдават често в училищна въз­
раст и се превръщ ат във важен социално-здравен проблем. Рискови възрасти са начална и
средна училищна възраст, к а т о ч е с т о т а т а им нараства прогресивно о т 7 до 11 год.
Възникването на гръбначните изкривявания и неправилното телодържане се свързва с
несъответстващ и на р ъ с т т а на учениците училищни мебели - чинове, столове, маси, неси­
метрично физическо натоварване на тял ото , неправилна поза при четене и писане.
Много автори с ч и т а т , че гръбначните изкривявания са причинно обусловени о т урба­
низацията, акцелерацията, принудителната хиподинамия, съпътстващ и съвременния начин
на ж и вот. О тс ъ с т в и е т о на системни физически и спортни занимания благоприятстват
появата на гръбначни изкривявания, особено в периода когато собствената мускулатура на

304
 Хигиена на децата и подрастващите

гръбначния стълб е още функционално неукрепнала. Гръбначните деформации им ат неблаго­

приятни последици за организма ка то нарушават д е й н о стта на редица органи и системи.
Проф илактиката на гръбначните деформации и неправилно телодържане включва
възпитаване на д е т е т о за правилна стоика, правилна работна поза при четене и писане.
Голяма е ролята на си сте м ните занимания с физическа дейност, престоя на о т к р и т о и
закаляване за укрепване на костно-мускулния апарат. В учебните заведения да се използва
подходяща училищна мебел, съ о тве тства щ а на възрастовото и индивидуалното развитие
на учениците.
При настъпили деформации е необходимо провеждането на комплекс о т рехабилитаци-
онни процедури и изправителна гимнастика с подходящи физически упражнения.

4.4.5. Травматични увреждания и инциденти

Травматичните увреждания заемат водещо м ясто в с т р у к т у р а т а на заболяемостта
сред децата и подрастващ ите и тя х н а та ч е с т о т а непрекъснато нараства ка кт о по обем,
така и по -тяж ест. Особеното им здравно-демографско значение се подсилва о т обстоя­
т е л с тв о то , че т е се нареждат на 2-ро м ясто сред причините за умиранията в д етската и
юношеската възраст. Травмите, нещ астните случаи, злополуките, освен че м огат да с т а ­
н а т водеща причина за смърт на децата м огат да инвалидизират за цял ж и во т. Причините
за високия puqK о т възникване на травм и и отравяния в д е тска та възраст са комплексни.
Поради малъюжитейски о п и т и познания за собствената си безопасност, д е т е т о не е в
състояние да о т ч и т а опасностите о т обкръжаващата го обстановка. Травмите и произ­
ш ествията, н е щ астн ите случай са трудно предвидими, и м а т случаен характер и са зависи­
ми о т възрастта.
При по-малките деца са чести т р а в м и те , свързани с незрялост на двигателните функ­
ции, възникнали о т падане, обръщане на съдове с т е ч н о с т и или падане в тях, отравяне с ле­
карства, електротравм и чрез пъхане на пръсти или метални предм ети в р о зе тки те и др.
За учениците е характерен по-широк спектър на т р а в м и т е - попадане в пътно-транс­
портни произшествия, удавяне, изгаряния, електротравм и.
Увеличаването на травм атизм а в училищна възраст е обусловено о т една страна о т
началото на трудова дейност (производствен травм атизъм ), а о т друга все по-разширява-
щ о то се използване на м оторни превозни средства о т младите'хора (пътно-транспортен
травм атизъм ). Най-често срещ аните травм и са на опорно-двигателния апарат - предимно
фрактура на крайник или на главата с увреждане на мозъка. По-време на физкултурни занима­
ния и споргп също м о га т да се получат травм атични увреждания (спортен травматизъм).
В извънкласните игри, ко га то учителският надзор не обхваща всички деца и всички къ тч е та
в училището, т р а в м и т е о т падане, блъскане са по-чести.
Много те ж ъ к и актуален проблем са и отравянията и др. злополуки в д етската възраст
чиято ч е с т о т а застрашаващо се увеличава в последните десетилетия.
Поради разнообразната етиология на не щ астните случаи и тр а в м и те , профилактика­
т а при децата е трудна. Тя трябва да се води в 3 основни направления:
1. Здравно-образователна дейност сред населението. Необходимо е да се познават се­
мейните и училищните рискови фактори, ко и то най-често застрашават децата в
отделните възрастови периоди.
2. Създаване на безопасни условия на ж и в о т на децата в обкръжаващата ги среда с учас­
т и е на родители, учители, обществени организации. Медицинските специалисти и
учителите да осигурят безопасност на д е тски те площадки и учебните работилници,
с п о р тн и те бази и контрол при провеждането на професионално обучение и спортни
програми.
3. Борбата срещу травм атизм а и различните злополуки в д етската и юношеската въз­
раст трябва да се основава и на създаване на навици у децата за самозащита и само-
опазване.

305
ХИГИЕНА

4.5. Основни дейности на лекаря за правилното развитие и д о б рото здравно

състояние на д е ц а та и у ч а щ и те се
Д е т с к о т о здравеопазване включва всички проблеми на об щ о то здравеопазване, но пре­
чупени през призмата на възрастовия аспект, т.е. съобразени с анатомо-физиологичните,
имунологичните и други особености на децата и подрастващ ите. Поради анатомофизио-
логична и имунологична незрялост, д е тски я т организъм е по-податлив на д ействието на
биологични, социални, екологични и др. фактори, реагира по особен начин с повишена заболя-
емост, по-теж ко протичане на заболяванията и по-висок л е т а л и т е т . Но децата и м ат по­
добри възстановителни способности и профилактичните мерки при т я х са по-ефективни.
Проблемът за опазване здравето на децата и подрастващ ите става много актуален
на фона на влошаващите се здравно-демографски показатели и тенденции за застаряване
на населението.
Главното направление в развитието на д е т с ко т о и училищното здравеопазване е про­
филактиката - борбата за детско здраве, б и то в а та среда, в д е тски те , учебните и об­
щ ествените заведения. Всички учени са единодушни, че д е т с т в о т о е възрастта на а кти в ­
на профилактика. П рактическата дейност по профилактика и промоция на здравето на
д е т с ко т о население се осъществява о т семейните лекари, п е д и а тр и те и медицинските
специалисти, работещ и в здравните кабинети, в д е т с ки те заведения и училищата. Те но­
ся т голяма о тго в о р н о ст за здравето на децата. Те трябва да познават добре рисковите
фактори за здравето на децата и да съдействат за т я х н о т о ограничаване. Наблюдението
и контролът над физическото развитие и физическата дееспособност на децата е една о т
основните задачи на лекарите в систем ата на д е т с ко т о здравеопазване. Контролът над
физическото развитие започва още о т раждането на д е т е т о . Лекарят трябва да убеди
родителите, че нормалното тегло на д е т е т о им има изключително голямо значение за
здравето и бъдещото му развитие.
Предвид на това, че долната възрастова граница за начало на много хронични забо-
лявания се измества в детско-юношеската възраст, тя х н а та профилактика става много
актуална. Лекарите а кти вн о трябва да издирват децата с хипертония или хипертонични
реакции, зрителни аномалии, гръбначни деформации, нервно-психични разстройства и др.
При плановите профилактични прегледи на децата да се т ъ р с я т ра*нни симптоми за т у ­
беркулоза, инфекции на пикочно-половите пътища, луксация на тазобедрената става и др.
Предучилищната и началната училищна възраст са о т първостепенно значение за профилак­
ти ка на ревматизма, сърдечно-съдовите, обменните, нервно-психичните и др. заболявания.
Ранното откриване, навременното и правилно лечение на децата намалява опасността о т
усложнения и хронифициране на болестния процес.
Насоката на работа е ориентирана към здравното образование за здравословен начин
на ж и вот, здравословно хранене, зъбна профилактика, борба с вредните навици ка то т ю ­
тюнопушене, употреба на алкохол и наркотични вещества, сексуално възпитание и др.
Е ф ективността на превантивната дейност е най-висока ако започне о т ранна детска
възраст. Д е т с т в о т о е най-подходящия период за внушаване на здравословно поведение за
цял ж и вот, защ о то през то зи период се формират навиците и стила на ж и во т.
В стр а н а та с т а р т и р а т редица профилактични програми за укрепване здравето на
децата и учениците.
Опазването здравето на д е т с ко т о население е и държавна задача. Държавната поли­
ти ка за д е т е т о се осъществява въз основа на приета о т Народното събрание "Национална
стр а те ги я за д е т е т о " изградена върху принципите на Закона за закрила на д е т е то .

306
 Хигиена на д е ц а т а и п о д р а с т в а щ и т е

5. Х И ГИ Е Н А НА ОБУЧЕНИЕТО
5.1. Хигиенно-физиологични основи на учеб н о-в ъ зп и тател н ата р аб о та
Учебната работа предявява специфични повишени изисквания към организма на учени­
ците. Целта на труда на учениците е обучение и възпитание. По своята физиологична същ­
н о ст т р у д ъ т на ученика е предимно умствен с психично натоварване. Той се реализира
благодарение на наличието и взаимодействието на редица нервни процеси - възбуждане и
задържане, ирадиация и концентрация, взаимна индукция и др.
Основно изискване за хигиенизиране на учебно-възпитателната работа е запазването
на работоспособността на учащ ите се. За организацията на учебния процес трябва да се
познава физиологичната крива на работоспособност на учащ ите се. Работоспособността
има дневна, седмична и годишна динамика. В дневната динамика работоспособността пре­
минава през следните фази:
фаза на ВработВане - характеризира се с по-ниска работоспособност и начало на адап­
тация към с ъ о т в е т н а т а работа. Продължителността на тази фаза зависи о т възрастта
на д е т е то . В началната училищна възраст учениците по-трудно се в р а б о тв а т поради пре­
обладаване на възбудните и слабост на задръжните процеси. В средната училищна възраст
уравновесеността между възбуждане и задържане се подобрява. Но п у б е р т е т н о т о съзрява­
не и нервно-ендокринната пренастройка в организма на учениците в този период оказват
влияние върху нервните процеси и често водят до повишена възбудимост и затрудняват
процеса на вработване. В горната училищна възраст вра ботва нето е най-леко поради усъ­
вършенстване на основните нервни процеси и тя хн а та динамика, а също и поради разви­
т и е на вътреш но задържане и повишена концентрация. Вработване настъпва през първия
учебен час и първия ден на учебната седмица.
фазата на оптимална работоспособност се характеризира с повишена концентрация
на вниманието, добра подвижност на мисловните процеси, бързо и то ч н о възприемане на
учебния материал и правилно изпълнение на поставените задачи т.е . има висока педагоги­
ческа еф ективност. Средата на учебния ден и на учебната седмица е време на оптимална
работоспособност.
фаза на понижена работоспособност - обемът на извършената работа намалява, ка­
ч е с т в о т о й се влошава. Засилват се признаците на умора - главоболие, отпадналост. Тази
фаза настъпва по-бързо при по-малките ученици - о т 3-ия учебен час и о т 4-ия час за по-го-
лемите. В края на седмицата също работоспособността е по-малка. О т че твъ р тъ к започва
намаляването й.
Понякога в началото на тази фаза може да се наблюдава т.нар. фаза на краен подем, при
ко я то чрез волево усилие и мобилизиране на резервните си сили ученикът поддържа рабо­
то сп о со б н о стта на високо ниво. Обикновено тази фаза тр а е кратко, подемът в ра б о та та
спира и признаците на умора се задълбочават
Снижаването на работоспособността характеризира настъпването на умората. Тя
преминава през няколко фази.
През първата фаза отслабва силата на в ъ тр е ш н о то задържане и започват да преобла-’
дават възбудните процеси - т.нар. Възбудно-дВигателна фаза. Учениците с т а в а т неспокой­
ни, невнимателни, с немотивирани движения на чина, разговарят помежду си, проявяват
повишена двигателна а к ти в н о с т .
Ако учебната работа продължи се преминава към в т о р а т а фаза на умората. Отслабва
и силата на възбудните процеси в с ъ о т в е т н и т е мозъчни центрове. Задръжните нервни
процеси ирадиират и се развива т.нар. предпазно задържане. То е сериозен сигнал за пре­
късване на работа и даване на почивка. През тази фаза, наречена още пасиВна учениците
с т а в а т апатични, отпаднали, сънливи, безразлични, не вземат участие в учебния процес.
Педагогическата еф ективност е на много ниско ниво. О п и т и т е за по-нататъш но продъл­
жаване на учебната работа вод ят до появата на нежелани ефекти. Ако все пак ра б о та та
не се прекъсне се стига до нарушаване на т.нар. "закон за силата на нервните процеси" с
явления на уравнителна, парадоксална и ултрапарадоксална фази, с по-дълбоки изменения в
корово-подкоровите взаимоотношения.
ХИГИЕНА

При уравнителната фаза реакциите на учениците са еднакви на слаби и силни дразни­

тели. П о-нататък при напредване на умората се стига до парадоксалната фаза, при която
децата реагират силно на слаби дразнители и обратно. Ултрапарадоксалната фаза е такова
задълбочаване на умората, при ко е то децата реагират отрицател но на положителни драз­
нители и обратно. Такива състояния на реа кти вност на учениците са неблагоприятни за
адаптацията им към учебната работа. J
Известно е, че умората е обратимо, физиологично състояние, к о е то след почивка из­
чезва, следователно все още не застрашава здравето на децата.
Ако след субективните и о б е кти вн и те явления на умора учебната работа продължава,
се стига до преумора. Преумората е патологично състояние и се проявява с клинични симп­
то м и . В състояние на преумора изпадат ученици, прекомерно натоварени с учебен труд,
при непосилен стремеж към високи оценки, деца на амбициозни родители, ко и т о претовар­
в а т децата си с изучаване на езици, музика, школи и др., при хронично невъзстановяване след
умора. Преуморените ученици и м а т често главоболие, нарушение на съня и а п е ти та ; апа­
ти я към учебната работа, общо понижение на възможностите за възприемане и запомняне.
Значително се нарушава а б с т р а кт н о т о мислене и се затруднява обучението по физико-ма-
те м а ти ч е ски те предмети. При обучение по роден език настъ пват смущения в правописа,
в б о га т с т в о т о на литературния говор и други.
При липса на родителска и лекарска намеса може да се стигне до поява на единични и
множествени Невротични реакции и неврози, натрапливи състояния, смущения в поведени­
е т о на ученика, те ж ки конфликти 6 училището и сем ейството. За да не се стигне до преу­
мора, са важни всички мерки за хигиенизиране на учебната работа.
Работоспособността се променя и през учебната година. Тя е най-висока о т октомври
до януари, след ко е то постепенно намалява. След месец май работоспособността е сравни­
телно ниска. Тогава е и най-продължителната лятна ваканция.

5.2. Здравно-хигиенни проблеми при обучението с ком пю тъ рна техн и ка

Осигуряването на компютърна гр а м о тн о ст на учениците е важна задача на съвремен­
н о т о образование. Компю търната гр а м о тн о ст е необходима на човека за справяне с ин­
формационната лавина. Тя подготвя учениците за утреш ния ден. Ком пю търът предоставя
големи възможности и за усъвършенстване на образователната система;
Но компютъризацията в общообразователното училище поставя нови важни пробле­
ми освен педагогични и психологични още здравни, хигиенни, и ергономични.
К ом пю търното обучение може да се окаже ф актор с неблагоприятно влияние върху
здравето на ученика. Неблагоприятни фактори са: интензификация на интелектуалната
дейност, голямо зрително натоварване, постоянна концентрация на вниманието и бързо­
т о му превключване, натоварване на мускулно-скелетния апарат и др.
При работа с ком пю три особено голямо е натоварването на зрителния анализатор:
неговата акомодация, конвергенция и о с т р о т а т а на зрението. Непрекъснатото взиране в
екрана, смяната на погледа о т екрана към клавишите предизвикват зрителна умора и зри­
телни нарушения. Промените в акомодацията започват след 20-25 м инути работа с компю­
тър, а след 40 мин са значителни. Проучвания показват, че голяма част о т учениците след
работа с компю тър се оплакват о т обща и зрителна умора, неприятно усещане в очите:
парене, сухота, тр е п те н е . Влошава се зрителната о с т р о т а , настъпва временна миопия.
Според експерти на СЗО най-тежки последици м огат да бъдат развитие на късогледство със
скорост 1 диоптър за година. Зрителната умора и суб екти вни те оплаквания са по-чести и
по-силно изразени при ученици с нарушение на рефракцията и некоригирана миопия.
Значително нараства натоварването на централната нервна система, която е в про­
цес на съзряване и е лесно ранима. Нарушенията м о га т да се появят по-рано в сравнение с
възрастните. Установяват се общи оплаквания к а т о главоболие, сънливост, отпадналост,
повишена раздразнителност.
Характерни са оплакванията о т страна на скелетно-мускулната система - болки в гър­
ба, раменете, врата и краката, схващане на пр ъ сти те . Те се дължат на принудителната
работна поза, извършване на еднообразни, многобройни движения на горните крайници,

308
 Хигиена на д е ц а та и п о д р а с т в а щ и т е

предимно к и т к и т е и пр ъ сти те , голямо с т а ти ч н о натоварване. Това може да окаже о т р и ­

цателно въздействие на все още формиращия се гръбначен стълб и да доведе до деформа­
цията му, а също и до нарушаване на телесната стоика.
При работа на ко м п ю тр и т е в учебните помещения се формират специфични условия
на околната среда - различни видове излъчване о т дисплеите, с т а т и ч н о електрическо и
ел ектр о ста ти чн о поле, йонизация на въздуха, шум, повишена тем пература на въздуха. На­
личието на е л е ктр о ста ти ч н о поле помага за увеличаване концентрацията на праха близо
до екрана. О ткрива се озон около и малко над ПДК.
Необходимо е да се о т ч и т а т и възрастовите особености на психиката на децата.
Продължителните занимания с ком пю три м о га т да повлияят върху личностните качества
на учениците.
Изброените особености в обучението за работа с ком пю три повдигат пред хигиената
много проблеми за хигиенно нормиране и оптимизация на условията на обучение и регламен­
тиране на режима на работа. За опазване здравето на учениците са разработени хигиенни
изисквания към у с т р о й с т в о т о и обзавеждането на ка б и н е ти те по информатика. Регламен­
тир а се максималната продължителност на работа на учениците с персонални ком пю три
(таблица 38). За обучението на учениците трябва да се осигурят най-добрите компю три,
защ ото опазването на зрението и здравето на децата е много важно.

Табл. 38 Максимална продължителност за работа на учениците с персонални компю три

В д еня В сед м иц ата
Клас Р а б о т а в м и н . не М акси м ал ен брой М акси м ал ен брой Р а б о т а в м и н . не
повече о т занятия занятия повече о т

I 20 1 2 40

П-П! 20 2 4 80

IV - V 30 2 4 120

V I-V II 40 2 5 200

V III-IX 40 2 6 240

Х -Х Н 40 2 10 400

5.3. М ерки, услоВия и ф акто р и за хигиенизиране на учебния процес

и проф илактика на училищ ната умора и преумора
За запазване на оптимална работоспособност, за добра медико-педагогическа ефектив­
н о ст и благоприятно морфологично и функционално развитие на учениците е важно спазва­
н е то на следните условия и изисквания:
1. У м стве ното и физическото натоварване да с ъ о т в е т с т в а на възрастовите анато-
мофизиологични особености и възможности на учениците
2. Регламентиране на дневния и седмичния хорариум на учебните занятия. Продължи-*
т е л н о с т т а на учебния ден да е съобразена с възрастта.
3. Обемът и съдържанието на учебните предмети ti програми да не вод ят на информа­
ционна претовареност на учениците.
4. Учебните предм ети да се подреждат в дневните и седмичните разписания съобраз­
но отн о си те л н а та си т р у д н о с т и в съ о тв е тств и е с дневната и седмичната динамика на
работоспособността
Според о тн о си те л н а та си тр у д н о с т пр е д м е ти те се разделят на т р и групи:
• Предмети с висока степен на относителна труд ност, към к о и т о спадат математизи-
раните дисциплини, информатика и информационни технологии, български език и лите­
ратура, чужд език, химия. Те се по ставят в часовете с максимална работоспособност.
• Предмети със средна степен на относителна тр уд н о ст. Това са - естествено-исто­
рическите дисциплини - история, география, биология и др. Те трябва да заемат I, V и
VI часове.

309
ХИГИЕНА

• Предмети с ниска степен на относителна труд ност (разтоварващи предмети). Те са

свързани с по-голяма двигателна акти вност. Към тя х се о тн а ся т физическата култура
и спорта, музика, рисуване и др. Те се поставят непосредствено след времето на о п ти ­
мална работоспособност и преди настъпването на умора - IV или V час. Седмичните
разписания на учебните занятия се съгласуват с РИОКОЗ, ка то се определя дневен и
седмичен коефициент за всяка паралелка.
5. П родължителността на учебния час да е съобразена с възм ожностите на учениците
о т различна възраст за активно внимание. Прието е за учениците о т I и II клас учебен час
до 35 мин., а за останалите - 45 мин.
6. Регламентиране и правилно организиране на почивките - междучасията и ваканциите.
Дългогодишният о п и т е наложил след всеки учебен час да се предвижда почивка о т 10 мин.,
а един път в учебния ден да има голямо междучасие о т 30 мин., к о е то к а т о правило е след
3-ия час. Междучасията трябва да осигуряват активна почивка и двигателна а кти в н о ст на
о т к р и т о , предвид на това,че децата особено малките ученици и м а т огромна по тре бност
о т движение. Подвижните игри трябва да бъдат със средна интензивност. Не се препоръч­
ва организиране на игри със състезателен характер. Голямото междучасие се използва и за
подкрепителна закуска.
За поддържане на добра работоспособност през цялата година се регламентират пе­
риодични ваканции - зимна (коледна), пролетна и лятна. За първокласниците се предвижда
допълнителна тридневна ваканция в средата на месец ноември. Особено важно значение за
почивката ш здравето на учениците има л ятната ваканция о т 2-3 месеца. За пълноценно
възстановяване на организма трябва да се спазват някои хигиенни изисквания:
• по-продължителен престой на о т к р и т о и активна двигателна дейност. През л я т о т о
децата израстват на височина, за което е важно облъчването с ултравиолетови лъчи
за синтеза на витамин Д и подобряване на калциево-фосфорната обмяна
• здравословно хранене с достатъчно белтъци, витамини, минерални вещества
• културни занимания по желание на ученика
7. М ето д и ката на преподаване с включване на повече анализатори спомага за по-лесно
и трайно усвояване на учебния материал и по-добра работоспособност. Онагледяването с
картини, филми, съвременни аудиовизуални средства, осигурява включване на зрителния и
слуховия анализатори. С лабораторните занятия на уроците по трудово обучение се включ­
ва и двигателния анализатор.
Други фактори, ко и т о и м а т значение за подобряване на работоспособността, за про­
филактика на умората и преумората, са:
• Подобряване условията на учебната среда - подходящо обзавеждане, осветление, микро­
климат, вентилация, намаляване шума и замърсяването на въздуха на класните стаи
• Медико-педагогическата квалификация на учителите, т я х н о т о физическо и психично
здраве. Л ош ото психично здраве на учителя може да бъде причина за стресови реакции
на учениците, невротизъм, тревож ност и др.
Важен проблем пред хигиената на децата и подрастващ ите и пред педагогиката е
определяне на Възрастта за започване на системно училищно обучение. Това е важен и много
дискутиран въпрос. В резултат на акцелерацията съвремелните деца и м а т ускорено физи­
ческо и нервно-психическо развитие в сравнение с връ стниците им преди 40-50 години. В
много страни в света обучението в училище започва на 6 годишна възраст. За да постъпи
в училище д е т е т о трябва да притежава така наречената училищна зрялост, т.е. функцио­
нална го т о в н о с т за започване на училищно обучение. Училищната зрялост се преценява по
показателите на физическото и нервно-психическото развитие: ръст, телесна маса, про­
порции на тя л о то , усто й чи в о ст на вниманието, слухова и двигателна памет, м а те м а ти ­
чески представи, развитие на речта, рисувателни възможности.
Установено е, че училищно незрелите деца се приспособяват по-трудно, и зп и т в а т из­
вестни затруднения в обучението.
В нашата страна се въведе задължителна предучилищна подготовка на 6 годиш ните
деца в подготвителни групи в д е т с ки те градини и подготвителни класове в училищата.
Предучилищната подготовка има положителна роля. Тя осигурява прием ственост и плавен

310
 Хигиена на geu.ama и п о д р а с т в а щ и т е

преход о т предучилищна към начална училищна възраст. Сега у нас се дава възможност на
родителите с пом ощ та на семейните лекари и педагозите да преценят дали на 6, 6,5 или на
7 години д е т е т о да тръгне на училище.

5.4. Хигиенни изисквания към дневния режим на д е ц а та и п о д р а с тв а щ и те

Рационалният дневен режим е важно средство за профилактика на умората и преу­
мората, за запазване на добра работоспособност и емоционална стабилност на децата и
подрастващ ите.
Дневният режим е научно обоснован ред на работа и почивка, хранене и сън, ко й т о е съ­
образен с възрастовите и индивидуалните особености и с е с те с тв е н а та биоритм ичност
на процесите в организма (биоритм ите).
Хигиенното му значение е, че се създава възможност да се норм ират основните видове
дейности на д е т е т о през деня, да се осигурява рационално съчетание на умствен и физичес­
ки труд, на различни видове дейности и почивка.
В основата на рационалния дневен режим лежи изработването о т д е т е т о на условни
рефлекси за време. Редуването на основните режимни м ом енти спомага за изработването
на определен ритъм в д е й н о стта на организма. Ежедневното периодично повтаряне съз­
дава условни рефлекси за време. Времето става условен дразнител, физиологична основа на
дневния режиг»? е създаването на динамичен работен стереотип. При изграждането му орга-
низмът в определено време има го т о в н о с т за извършване на определена дейност - учебна
работа в училище, домашна подготовка на уроците, сън, хранене и др. Установява се бла­
гоприятно работно състояние. Всяка дейност при то в а състояние протича по-ефективно
и с по-малък разход на енергия, формирането на с т е р е о ти п с пом ощ та на дневния режим
позволява правилно и икономично разпределение на времето, бързо включване в работа и
успеш ното й изпълнение за по-кратко време.
С пом ощ та на динамичния с те р е о ти п се изработва определен ритъ м на ж ивот, кой­
т о облекчава п р о ти ч а н е то на всички жизнени процеси. Редуването на разнообразните за­
нимания, на тр уд и почивка дава възможност отделни центрове на мозъчната кора да се
освободят и се избягва преумората. Дневният режим осигурява в ж и вота на д е т е т о ред
и организираност. Рационалният дневен режим е едно о т най-важните условия за правилно
развитие на децата и учениците ^
Динамичният с т е р е о ти п се създава постепенно с изразходването на значителна нерв­
но-психична енергия. Н еговото преобразуване или нарушаване не е безобидно за децата и
подрастващ ите. То е свързано с нови нервни и психични усилия и неприятни субективни усе­
щания. Колкото по-малко е д е т е т о , толкова по-неблагоприятно е нарушаването на дневния
режим.
Изграждането на дневния режим трябва да се съобразява и с циркадните ритм и. Про­
учванията показват, че светлината, особено дневната е важен ф актор определящ биорит­
м и т е при човека.
Изграждането на рационален дневен режим трябва да бъде съобразено и с особености-*
т е на висшата нервна дейност на децата Възбудимостта на нервните клетки в главния мо­
зък при м нози нството здрави деца показва два подема - I подем между 8 и 12 часа (по-висок
и по-продължителен) и II подем между 16 и 18 часа.
Дневният режим се разработва за 24 часа.

5.4.1. Днебен режим на децата о т ранна детска Възраст

Основни особености, к о и т о трябва да се и м а т предвид при построяването на дневния
режим на децата о т 1 до 3 години са: бърз растеж и развитие, незавършено диференциране
на много органи и системи, развитие на l-ва и постепенно развитие на И-ра сигнална сис­
тем а (с произнасяне на първите думи и постепенно обогатяване на говора), развитие на
м о то р и ка та и разширяване на игровата дейност.
Основни режимни м ом енти са: сън - не по-малко о т 12 часа (включително и дневен сън),
хранене - 4 пъ ти дневно, целенасочени игрови занимания за р а зв и ти е то на м о то р и ка та
и психиката, време за прекарване на о т к р и т о - разходки и игри. О птим алното време за

311
ХИГИЕНА ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

престой на о т к р и т о е 2 пъти по 2 часа дневно, което е напълно достатъчно, за да получат

"дневната доза" ултравиолетово облъчване и свеж въздух. Децата трябва да прекарват на
о т к р и т о през всички сезони на годината, независимо о т външните температури. Престо­
я т на о т к р и т о се ограничава при силен вятър и дъжд.

5.4.2. Дневен режим на децата о т предучилищна възраст

Дневният режим на децата о т предучилищна възраст се основава на редица физиоло­
гични особености: развиват се и се усъвършенстват функциите на централната нервна
система и на се ти в н и те органи, на м ото р и ка та (ходене, бягане, скачане, хвърляне), развива
се 11-ра сигнална система
В дневния режим на децата о т предучилищна възраст преобладават игрите, разход­
к и т е на о т к р и т о , закалителни процедури и достатъчен сън. В ежедневието и в игрите на
д е т е т о м о га т да се включат елементи на тр уд и обучение.
физиологичните особености на нервната система им позволяват да концентрират
вниманието си за не повече о т 15 минути през т р е т а т а година и до 20-25 минути за по-
големите. Това дава възможност да се провеждат организирани учебно-възпитателни заня­
ти я за 3 годиш ните един п ъ т дневно с продължителност 15 минути. При по-големите се
преминава към по-продължителни занятия по 20-25 м инути 2 пъ ти дневно с почивка между
тях. Предвижва се време за усвояване на трудови и хигиенни навици.
Сънят е^от 12 до 11 часа, о т ко и то 1,5 до 2 часа следобеден сън. Закаляването е задъл­
жителен елемент в дневния режим на децата о т тази възраст. И грите и разходките на
о т к р и т о трябва да са 3,5-4 часа дневно. Допуска се гледане на телевизия до 20 минути,
предимно филмчета с образователна насоченост. Храненето е четирикратно.

5.4.3. Дневен режим на учениците

Дневният режим на ученика включва: учебни занятия в училище, подготовка на уро­
ците, извънучилищни занимания, занятия със спорт или физкултурна дейност, престой на
о т к р и т о (разходки), хранене и сън.
Учебните занятия в училище са регламентирани. По-трудно се регулира извънучилищ­
ният режим и т о й може да стане източник на. умора. Времето за подготовка на уроците
вкъщи трябва да се съобразява с възрастта и да не превишава 1-1,5 часа о т I go IV клас,
2-2,5 часа о т V go VIII клас и 3,5-4 часа за горните класове - о т IX go XI (XII) клас. За об­
лекчаване на домашната подготовка на уроците са необходими кр а тки почивки по 10-15
минути на всеки 25 м инути занятия за по-малките ученици, а за по-големите - на всеки
35-40 минути. К а то се има предвид динамиката на работоспособността, целесъобразно е
по дготовката на уроците да започва с писмени задачи и с по-леки предмети или със средна
труд ност, след то в а да се пристъпи към подготовка по предмети, ко и т о са индивидуално
по-трудни за ученика.
Необходимо е да се създават оптимални условия за работа на ученика - подходящо ра­
б отн о място, топлинен и звуков комфорт, осветление.
Времето за извънкласни занятия по интереси е о т 1-2 часа за начален и среден курс до
1,5-2,5 часа за горен курс дневно. О трицателно влияние върху г?юзи режимен момент м огат
да и м ат "амбициозни родители", ко и то включват децата си едновременно в изучаване на
чужд език, музика, балет, участие в кръжоци и други.
О станалото време се разпределя за игри, хранене и сън. Важен елемент о т извънучилищ­
ния режим са подвиж ните игри, разходки на о т к р и т о , спортни и физически упражнения или
т.нар. двигателна почивка.
Те и м а т важна роля за укрепване на здравето, повишават работоспособността и са
мощно средство за борба с обездвижването на децата в цивилизованите страни. Продъл­
ж и те л н о с тт а на двигателната почивка на децата о т начална училищна възраст трябва да
бъде 3,5 ч., за средна - 3 ч., а за горна - 2,5 ч.
За здравето на ученика важно значение има сънят. Хроничното недоспиване на децата
може да доведе до патологични отклонения в здравето им, до неврози, функционални сму­
щения и др. Сънят трябва да бъде достатъчно продължителен. Препоръчва се за:

312
 Хигиена на децата и подрастващите

• I-III клас - 10-10,5 часа

• IV-V клас - 10,5-9,5 часа
• VI—VIII клас - 9,5-9 часа
• IX-XI клас - 9-8 часа.
За физически слаби, хронично болни и често боледуващи деца се препоръчва допълни­
телно 1-2 ч. дневен сън.
За нормалния сън значение и м ат следните фактори:
• Лягане в едно и също време. Ако се затвърди рефлексът "време за сън", децата бързо
заспиват, спят спокойно и лесно се събуждат.
• Благоприятстват настъпването на съня добре проветрената стая, умерена темпера­
тура в помещението (16-18 °С), умерена вечеря без преяждане и без възбуждащи нерв­
ната система храни и напитки.
Нерегламентиран елемент в дневния режим на съвременното младо поколение с т а ­
ва времето прекарано пред телевизионния екран или пред компютъра. Много проучвания
показват, че учениците о тд е л я т все повече време за гледане на телевизия и за различни
компютърни игри. Безконтролното и продължително гледане на телевизия не е почивка, а
допълнително натоварване на централната нервна система, психиката и зрителния анали­
затор. Часовете, прекарани пред синия екран, съкращават врем ето за разходки и игри на
о т к р и т о на свеж въздух, увеличават хипокинезията, намаляват врем ето за сън. При млади­
т е хора с неук-репнала психика някои телевизионни предавания м о га т да предизвикат стр е ­
сови състояния и да доведат до редица социални и възпитателни проблеми.
Максималната продължителност на гледане на телевизия за малките ученици е 1 час, за
средната училищна възраст - 1-1,5 часа, а за горната училищна възраст - 3 часа, не повече
о т 2-3 пъти седмично.

6. М Е Д И Ц И Н С К И КО Н ТР О Л Н А Д Ф И ЗИ Ч Е С КО ТО ВЪЗПИТАНИЕ
И ЗАКАЛЯВАНЕ
Важно средство за укрепване на здравето и профилактика на заболяванията се явяват
физическото възпитание и закаляването при децата.
Правилуо организираното физическо възпитание е част о т систем ата оздравителни
мероприятия, осъществявани в общообразователните учреждения на основата на следни­
т е принципи:
• съ о тве тстви е на средствата и формата на физическото възпитание на възрастта,
пола, здравословното състояние и физическата подготовка на подрастващите;
• системност и постоянство на заниманията;
• постепенно увеличаване на натоварването;
• комплексно въздействие на разнообразните средства и форми на физическото възпи­
тание;
• о тч и та н е на индивидуалните особености и функционалните възможности на организ­
ма на д е те то .
В училищата основна форма на занимание по физическо възпитание е урокът. Наред с
него се осъщ ествяват и извънурочни форми, ко и т о биват: извънкласни и извънучилищни.
Първите се провеждат в дневния, седмичния и годишен училищен режим в извънучебно вре­
ме, а в т о р и т е - в детско-юношеските спортни школи, във физкултурните дружества и др.
Към извънкласните форми в началната училищна степен спадат: утр и н н а та гимнасти­
ка, ф изкултминутата и организираното голямо междучасие, ч и е то провеждане зависи о т
условията. Тези форми са ежедневни. В седмичния режим се провеждат освен урока и час за
спортни занимания и игри, спо р т за всички, занимания в с п о р тн и те секции и лечебна физкул­
тура. Туристически излети и разходки се организират и провеждат съвместно с обучение­
т о по родинознание и други предмети.

313
ХИГИЕНА

В средната и горна училищна възраст физическото Възпитание се провежда 8 следните

форми на занимания:
• ежедневни са утринната гимнастика и организираното голямо междучасие, което не е
задължително, в него участват желаещи ученици, ако има подходящи условия.
• в седмичния режим се провеждат уроци по физическо възпитание, занимания "спорт за
всички", спортни секции по видовете спорт и групи по лечебна физкултура.
• ежегодно се организират туристически излети и походи с продължителност до две
седмици. Към периодичните форми спадат спо ртн и те състезания, масовите кросове
и спортни празници.
Медицинският контрол над физическото възпитание на децата и учениците включва:
1. Определяне на физическото развитие, физическата дееспособност и здравното със­
тояние на децата;
2. Медико-педагогически контрол над класноурочните и извънурочните форми на физи­
ческо възпитание;
3. Контрол върху активно спортуващ ите ученици;
4. Санитарно-хигиенен контрол над сп о р тн и те обекти;
5. Закаляване на учениците;
6. Спортно-медицинска консултация и здравнопросветна работа.
Силови групи. Въз основа на данните за физическо развитие, физическа дееспособност
и здравното? състояние в началото на учебната година учениците се разделят на т.нар.
"силови групи" - основна, подготвителна и специална.
1. Основна група. В нея се включват ученици без отклонения във физическото развитие
и здравословното състояние, к а кто и акти вн о спортуващ ите. Учениците о т тази група
уча ства т в училищната програма по физическо възпитание в пълен обем, м о га т да участ­
в а т в с п о р тн и те секции и в състезанията.
2. Подготвителна група. В нея се включват деиата, имащи незначителни отклонения
във физическото развитие и здравното състояние и т о предимно о т функционален харак­
тер. Те уч а с тв а т в заниманията по училищната програма при изключване на силно натовар­
ващи упражнения. След съ о т в е т н а та физическа подготовка и преценка на лекаря т е м огат
да преминат в основната група.
3. Специална група. Ученици, имащи отклонения в здравното състояние и физическото
развитие о т постоянен или временен характер, се включват в специална група. Те са об ект
на диспансерно наблюдение и провеждат заниманията си в специални групи по лечебна физ­
култура. След подобряване на състоянието им и обсъждане с лекаря м о га т да се прехвърлят
в подготвителна или основна група.
А ктивно спортуващ ите ученици подлежат на периодични медицински прегледи, ко и то
съвпадат по обем с основния, к а т о при т я х допълнително се извършват проби с дозирано
физическо натоварване. Три дни преди състезанието или в деня на състезанието същите
минават предсъстезателен преглед. Медицинското лице, обслужващо състезанието, из­
вършва проверка на медицинската документация, отстранява о т състезание болни учени­
ци и оказва медицинска помощ наТчуждаеиците се.
Медико-педагогическият контрол над уроците по физическо възпитание не влиза в за­
дълженията на лекарите, обслужващи учебните заведения, но т о й е твърде необходим за
научно-обоснованото и ко м п е те н тн о подпомагане на физическото възпитание. ToQ включ­
ва оценка на урока и определяне на неговата плъ тност и физиологична крива.
Уводната част на урока по физическо възпитание обхваща първите 5-10 минути о т
часа. В нея организмът се подготвя за предстоящ ото натоварване, к а т о се формира със­
тояние на оптимално възбуждане на кората на големите полукълба. Тази част съдържа: по­
строяване, кр а тки обяснения за целите и задачите на урока, ходене, бягане, общоразвиВащи
и подготвителни упражнения.
Основната част на урока тр а е 30-35 минути и в нея се изучава техни ката на упраж­
ненията, развиват се и се усъвършенстват основните физически качества: бързина, сила,
ловкост, гъвкавост и издръжливост.

314
 Хигиена на децата и подрастващите

Заключителната част на урока е с продължителност 3-5 м инути. В нея натоварването

постепенно се намалява и организмът достига до състояние на относителен покой. Чрез
спокойно ходене и упражнения за отпускане се премахва кислородния дълг, понижава се сила­
т а на възбудните процеси в кората на главния мозък, намалява се обмяната на вещ ествата,
нормализира се кръвообращението и дишането.
физиологичната крива, получена при последователно измерване ч е с т о т а т а на пулса
и кръвното налягане по време на урока на един или двама ученика, при правилно проведен
урок, има следната характеристика: върхът на кривата трябва да бъде в средата или във
в т о р а т а половина на основната част, но да не превишава с повече о т 80-100% ч е с т о т а т а
на пулса при спокойно положение. Упражненията трябва да се подреждат така, че физиоло­
гичният еф ект о т т я х да се изразява в постепенно покачване на пулсовата крива, задържа­
н е то и в основната част на едно постоянно, леко вълнообразно ниво и спадане в началото
на заключителната част, к а т о в края се достига до не повече о т 10% над изходното ниво.
Контролът върху санитарно-хигиенното състояние на всички спортни об екти в учили­
щ ата се извършва о т РИОКОЗ, но в него уч а ств а т и медицинските работници и преподава­
тели по физическо възпитание.
Една о т ф ормите на физическо възпитание на децата и ю нош ите е закаляването, ко­
е т о представлява система о т мероприятия повишаващи у с т о й ч и в о с т та на организма
към въздействието на ф а кто р и те на външната среда. Закаляването цели чрез систем ното
използване н е е с т е с т в е н и т е природни фактори и други физически средства да се усъвър­
ш е н ства т терм орегул аторните механизми на организма, да се и зр аб о тя т' с ъ о т в е т н и т е
приспособителни реакции, ко и т о да повиш ат у с т о й ч и в о с т та на организма и да му дадат
възможност да поддържа топлинно равновесие при по-широки граници на промени в м ете­
орологичните условия.
Заедно с т о в а закаляването съдейства за укрепване здравето и повишаване на рабо­
то спо со б н о стта и у с т о й ч и в о с т та спрямо редица неблагоприятни ф актори на околната
среда.
Особено значение при закаляването има усъвършенстването на терморегулацията. Под
влияние на дразненето на кож ни те и други рецептори о т физичните фактори настъпват
редица изменения к а кт о в произвеждането на топлина - т.нар. химическа терморегулация,
така и в излъчването й, т.нар. физическа терморегулация на организма.
Закаляването в основата си е условнорефлекторен процес. Чрез различни външни драз­
нители (закаляващи процедури) по рефлекторен пъ т 8 терморегулацията и терморегула­
т о р н и т е механизми се-въвличат и в е ге та т и в н и т е органи и системи (сърдечно-съдова и
кръвообращение, дихателна и газообменна, храносмилателна и др.). Тяхната дейност по­
степенно се преустройва, к о е то води до разширяване к а к т о на т е х н и т е компенсаторни
възможности, та ка и до повишаване компенсаторните възможности и работоспособност
на целия човешки организъм.
Нервнорефлекторният характер на закаляването предизвиква морфологични и функци­
онални промени в целия организъм - п о ч ти във всички органи и системи. Укрепва нервната
система, засилват се нервните процеси, тя хн а та подвижност и равновесие се подобряват-.
Това прави възможно използването на закаляването к а т о мощно биологично средство за
премахване нервната (умствена) и физическата умора, к а т о есте стве н биостимулатор за
повишаване работоспособността. Кож ното кръвоснабдяване и регулирането на кож ното
кръвообращение се усъвършенстват. Диш ането става по-дълбоко и се забавя. По-пълно се
усвоява кислородът. Сърдечната дейност се забавя, а кръ вното налягане се понижава. Подо­
брява се кръвоснабдяването на въ треш ни те органи. Броят на е р и т р о ц и т и т е в кръвта се
увеличава, повишава се и т я х н о т о хемоглобиново насищане. Храносмилането и обмяната
на вещ ествата се подобряват, засилва се а п е т и т ъ т , сънят се нормализира и т . н.
Закаляването се постига чрез закаляващ режим и закаляващи процедури.
Принципите, ко и т о трябва да се спазват при закаляващите процедури са:
1. Принцип на постепенност. П остепенността трябва да се постига по отношение на
тем п ературата и използваните средства (вода, въздух), по отношение на т я х н о то
градиране според силата на дразнителя и по отношение на продължителността на
процедурата.
315
ХИГИЕНА

2. Принцип на системност. Закаляването трябва да започва о т най-ранна възраст и да

продължава през целия ж и во т без прекъсване.’ Несистемното прилагане на закалител-
ни те процедури и особено продължителното им прекъсване става причина за загубва­
не на постигнатия ефект.
3. Принцип на комплексност. Най-успешно закаляването се осъществява, когато като за­
каляващи фактори се използват топлина, студ, слънчева енергия, вода, движение на
въздуха в т я х н о то различно съчетаване при разнообразни условия.
4. Принцип на индивидуалния подход. Схемите за различните процедури трябва да се съо­
бразяват и коригират с оглед индивидуалните особености на всеки отделен организъм
(ти п нервна система, възраст, пол, здравословно състояние).
Закаляване с въздух. Е ф ективността и здравният резултат о т закаляването с въздух
зависи преди всичко о т физическите фактори на въздуха (тем пература, влажност, скорост
на движение). Закаляването с въздух има по-малък закаляващ ефект, о т ко л ко т о някои други
закаляващи процедури (напр. закаляване с вода), но този еф ект се проявява толкова по-сил­
но, колкото те м п е р а тур а та на въздуха е по-ниска о т те м п е р а тур а та на кожата.
Закаляването с въздух трябва да започне през л я т о т о или началните топли есенни дни
на о т к р и т о при тем пература на въздуха 20-30°С, в продължение на 20 min, след което
бавно и постепенно продължителността му може да се увеличи до 2-3 часа. Здравите и
по-големите деца се закаляват само по гащички, а на по-малките се облича еднослойна, лека
свободна дрех&. Въздушните бани трябва да бъдат съчетани с физически упражнения (игри,
гимнастически упражнения, ходене). През зимата закаляването с въздух може да се извършва
на закрито в предварително добре проветрено помещение при тем пература на въздуха не
по-ниска о т 16-18°С. П родължителността на въздушните бани в началото трябва да бъде
10-15 min, след ко е то се увеличава до 20-25 min, с постепенно понижаване тем пературата
на въздуха. Своеобразна форма на закаляване чрез въздух е целогодишно спане при отворен
прозорец и лекото обличане през студения сезон.
Закаляване с Вода. Водните процедури са най-силно действащ ите. Те предизвикват
общи и местни реакции, дължащи се на голямата топлоем кост, топлопроводимост на во­
дата. Освен то в а различните водни закаляващи процедури и м а т и механично действие
върху кожата и подкожните тъкани.
Използват ее различни водни процедури - влажно обтриване, обливане и къпане в о т ­
кр и ти водоеми. Яри прилагане на каквато и да е процедура с вода с по-ниска температура
о т тази на т я л о т о и особено в зоната на студените и хладни бани (при температура на
водата по-ниска о т 20°С и между 20-25°С), се получава бързо и рязко свиване на кожните кръ­
воносни съдове. Значителна част о т кръвта се изтласква към в ъ тр е ш н о с тта на тялото.
Това увеличава кръвонапълването на въ треш ни те органи, повишава кръвното налягане и
затруднява р а б о та та на сърцето.
Правилно проведените водни процедури акти ви зир ат д ей ността на всички органи и
системи на организма: увеличава се обмяната на вещ ествата, активира се кръвотворният
апарат, тренира се сърдечно-съдовата система, повишава се работоспособността.
О бтриването на т я л о т о се извършва с намокрена кърпа, гъба или с ръка в продължение -
на 5 min. Започва се с тем пература на водата 25-30°С, постепенно на всеки 2-3 дни послед­
ната се понижава с 1-2°С, д о ка то се стигне до 15-1б°С.
Обливането се извършва с душ, лейка или друг съд, к а т о се започва с температура на
водата 28-32°С, ко я то през ден се понижава с 1°С, д ока то се стигне до 17-18°С. Времетрае­
не то на процедурата е максимум 2 min. След това децата се избърсват до сухо и до зачер­
вяване на кож ата (ка кто и при об триването).
Къпането в о т к р и т и водоеми оказва най-силно закалително въздействие, поради най-
бързото и най-силно охлаждане на организма. Започва се при тем пература на водата 23-25°С.
П рестоят във водата в началото не трябва да бъде повече о т 3-5 min, к а т о постепенно се
увеличава до 15-20 min. Преди влизане във водата т я л о т о трябва да бъде предварително
загрято, а по време на къпането децата да плуват или да са непрекъснато в движение.
Закаляване със слънчеви лъчи. Закаляването със слънце, освен повишаване устойчивост­
т а към слънчевата радиация предизвиква и твърде многостранни положителни промени в

316
 Хигиена на д е ц а т а и п о д р а с т в а щ и т е

организма. Те се обуславят о т биологичното Въздействие на слънчевата радиация и се изра­

зяват в следното: стим улират различни физиологични функции к а т о подобряват общ ото
състояние на организма, повишават работоспособността му, засилват имунобиологичните
защ итни сили, снижават заболеваемостта о т инфекциозни и простудни заболявания, оказ­
в а т бактерицидно действие върху па тоге нни те микроорганизми.
Слънчеоблъчването се смята за едно о т основните средства за профилактика и лече­
ние на рахита. А н ти р а х и т и ч н о то му действие се изразява в превръщането на ергостерина
в кожата в активен витамин Д. Е ритем ното действие на слънчевите лъчи предизвиква за­
червяване на кож ата с разширяване на кож ните кръвоносни съдове, резултат о т усиленото
образуване на хистамин.
П игм ентирането на кож ата (загар, потъмняване), предпазва същинската кожа о т изга­
ряне. Слънчевите бани подобряват а п е т и т а и съня на децата.
Най-подходящи за слънчеви бани са сутреш ни те часове между 8 и 11 ч. Излагането на
слънце трябва да се предшества о т подготовка: разсъбличане на "шарена" сянка през пър­
в и те 3 дни съ о тв е тн о за 10, 20 и 30 min. Едва на 4-тия ден се излиза под преките слънчеви
лъчи, започва се с 10 min и през всеки следващ ден престояването се удължава с 10 min, дока-
т о се стигне до около 2 часа. Слънчевите бани трябва да се прилагат най-малко 1,5 ч. след
нахранване и 0,5 ч. преди приемането на храната. След банята е необходимо 20-30 min да
се престои на сянка, след ко е т о се препоръчва прилагането на водни процедури. Особено
внимателно пфябва да се спазва принципът на постепенност, поради опасността о т изга­
ряния на кожарта - необходима е постоянна защита о т УВ лъчи.

7. Х И ГИ Е Н А НА ТРУДОВОТО И П Р О Ф Е С И О Н А Л Н О ОБУЧЕНИЕ
С приемане на "Закона за професионално образование и обучение" се цели системата
на професионалното образование и обучение да подготви подрастващ ите за реализация в
икономиката и д ругите сфери на обществения ж ивот, к а т о създава условия за придобиване
на професионална квалификация и за нейното непрекъснато усъвършенстване.
Основните задачи на систем ата на професионалното образование и обучение са:
1. Придобиване на професионална квалификация;
2. Непрекъснато усъвършенстване на професионалната квалификация;
3. формС|ране на мотивационна система за реализация в гражданското общество;
4. формиране на обща култура на основата на националните и общочовешки ценности.
Професионалното обучение включва:
• Начално професионално обучение - придобиване на първоначална квалификация по про­
фесия или по част о т професия;
• Непрекъснато професионално обучение - усъвършенстване на придобита квалификация
по професия или по част о т професия.
Същ ествуват 4 степени на професионална квалификация. Входящото минимално обра­
з о в а т е л н о равнище за придобиване на с ъ о т в е т н и т е степени на професионална квалифика­
ция е:
• за първа степен - завършен VI клас;
• за втора и т р е т а степен - завършен VII клас или основно образование;
• за че тв ъ р та степен - завършено средно образование.
И н с т и ту ц и и т е в систем ата на професионалното обучение са:
1. професионални училища
2. професионални гимназии
3. професионални колежи
4. центрове за професионално обучение
5. центрове за информация и професионално ориентиране
6. центрове за квалификация на обучаващите
7. национална агенция за професионално образование и обучение.

317
ХИГИЕНА -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Специфичната за всяка професия задължителна професионална подготовка Включва т е ­

оретично и практическо обучение. П рактическото обучение се провежда в:
• учебно-производствените бази на училищата
• учебно-производствените бази на сродни училища или центрове за професионално обу­
чение
• предприятия на юридически и физически лица
• учебно-производствени бази на предприятия.

Професионалното обучение е неделима част о т единния педагогически процес в съвре­

м енното училище.
Голямо е значението му за всестранното развитие и хигиенизиране на ученическия
труд. Проведено при благоприятни условия и съчетано правилно с умствена работа т о
оказва и оздравително влияние: подобрява се функцията на сърдечно-съдовата система,
дихателната система, усъвършенства се дейността на опорно - двигателния апарат и
особено на функционалните му способности: координация, т о ч н о с т , скорост на движение;
укрепва ко стн о - мускулната система; повишава се мускулната сила и издръжливост.Усъвър-
ш е н ства т се качествата на основните нервни процеси, к а кт о и условно- рефлекторната
дейност. Подобрява се ум стве н о то развитие - внимание, памет, наблюдателност, т.е.
конкретно образното мислене. Всички анализатори, включени при т р у д о в о т о натоварване
подобряват своите функции. Твърде интензивно нарастват основните показатели на фи­
зическото развитие и дееспособност.
Благоприятното влияние на т р у д о в о т о и професионалното обучение се определя и о т
това, че се създава възможност за превключване на организма о т един вид дейност - пре­
имуществено умствена работа, протичащ а в условията на относителна неподвижност,
на друг вид дейност - предимно физическа работа, където основното натоварване пада
на двигателната сфера. Това създава предпоставка за намаляване на умората, възникваща
в учебния процес.
К а то неделима част о т единния педагогически процес, т р у д о в о т о и професионално
обучение трябва да с ъ о т в е т с т в а на възрастовите особености и възможности на ученици­
т е . В периода между 12-13 и 15-18 години - времето на професионално обучение, юнош ите
и девойките се намират в процес на йнтензивно развитие и преустройство на целия ор-;.
ганизъм. Това трябва да се има предвид при дозиране на цялото и особено на физическото
натоварване.
П одрастващ ите и м а т по-малки максимални физически и функционални възможности о т
възрастните. С то в а се обяснява и по-бързата им уморяемост при труд ово натоварване
(физическата издръжливост при 14-годишните е 70%, при 16-годишните е 80% о т тази на
възрастните, а работоспособността им съ ответно 70% и 78%). Не без значение са и неу­
равновесеността на нервнорегулаторните механизми, временните нарушения в пропорци­
оналността на развитие на някои органи и системи.
В юношеската възраст се наблюдава усилен топлообмен и особености в развитието
на психиката. Полът, здравното състояние на подрастващ ите също са о т значение при
тр у д о в о т о натоварване.
При организиране на т р у д о в о т о и професионално обучение е необходимо о тч и та н е
на повишената възрастова чувствител ност, по-голямата ранимост и уморяемост при де­
цата в сравнение с възрастните. Характерна е недостатъчната усто й чи в о ст към различ­
н и те неблагоприятни ф актори на производствената среда на подрастващия организъм в
сравнение с възрастния - напр. несъвършенство в адаптационните механизми, недоста­
тъ ч н о с т в процесите на дезинтоксикация, блокиране на тъ ка н н о то дишане о т промишле­
н и те о тр о в и по-рано и при по-малки количества, ускорена белодробна вентилация.
Установено е, че процесите на адаптация на подрастващ ите към някои физични фак­
т о р и на средата (тем пература, скорост на движение на въздуха) п р о т и ч а т по-благоприят­
но в сравнение с други фактори, к а т о шум, вибрации, химически вещества.
Така, то п л и н н о то въздействие води до по-силно изразена терморегулаторна реакция
при младия организъм и т о колкото е по-ниска възрастта му в сравнение с възрастния (при

318
 Хигиена на д е ц а т а и п о д р а с т в а щ и т е

по-малките ученици терм орегулаторните механизми се включват при по-малко топлинно

натоварване). Особено чувствителен е младият организъм към въздействието на химичес­
к и т е фактори. Дори при експозиция на химически вещества в концентрации на нивото на
пределно д опусти м и те (ПДК), за разлика о т възрастните при подрастващ ите се наблю­
дават вече някои промени (намалена работоспособност, отслабване силата на нервните
процеси в главния мозък, промени в имунобиологичната а кти в н о с т, забавено физическо раз­
витие, повишена обща заболяемост и др.). Повишена е възрастовата чувстви тел ност на
подрастващ ите и към шумовия фактор. Наблюдават се no-изразени неблагоприятни про­
мени в слуховия анализатор, централната нервна система, сърдечно-съдовата система при
действие на шум с нива 70, 80, 90 dB/А / при 16-годишни подрастващи в сравнение със 17-го-
дишни. При 18-годишните промените са по-слабо изразени или о т с ъ с т в а т .
Всяка физическа работа се извършва при характерна поза. Спазването на правилна поза
е едно о т основните хигиенни изисквания при работа на децата, ю нош ите и девойките.
Две групи ф актори и м а т решаващо значение за спазването на правилната поза. О т една
страна то в а е с ъ о т в е т с т в и е т о на маш ините и другите основни средства на раб отната
среда с физическото развитие на учащ ите се. О т друга страна важно значение има осъзна­
ването о т страна на ю нош ите и девойките за значението на правилната поза за физичес­
к о т о развитие и телодържанието им.
В съвременното училище т р у д о в о т о обучение за учениците о т I go IV клас се осъщест­
вява в часовете по тр уд и творчество, за тези о т V go VII клас - чрез основните общо-
теоре ти чни юредмети - физика, химия, биология и др., и в часовете по тр уд и техника. В
горните класове при организиране на професионално обучение на учениците се включва:
• общообразователна подготовка
• задължителна професионална подготовка
• избираема подготовка за придобиване на професионална квалификация.
Задължителната професионална подготовка включва т е о р е т и ч н о и практично обу­
чение.
Важно в хигиенно отнош ение е м я с т о т о на часовете по труд ово и професионално обу­
чение в дневната и седмичната програма - т е водят до увеличаване работоспособност­
т а на учениците, ако се провеждат през т р е т и я и ч е твъ р ти я час в сряда и четвъртък.
Продължителността'на часовете и хара ктеръ т на изпълняваната работа също и м а т зна­
чение - в учениците о т първите класове при два слети часа и извършване на еднообразна
работа настъпва умора.
За провеждане на труд ово и професионално обучение е необходимо осигуряването на
подходяща база. Часовете по химия, физика, астрономия и биология се провеждат в лабора­
тории, ко и т о трябва да и м а т площ 66-70 м2 и лаборантска стая с площ 16 м2. Обзавеждат
се със специални двуместни лабораторни маси, демонстрационни маси, к а т о в лаборатори­
и т е по химия и физика задължително трябва да има аспирационни камини.
Учебните работилници по дървообработване, металообработване, кабинетите по
шивачество и го т в а р с т в о и по електротехника трябва да и м а т съ ответна площ.
Важно здравно-хигиенно изискване към учебно-производствената среда е правилният
подбор на инструм енти. Ако т р у д о в о т о обучение се провежда с инструм енти и сечива-,
предназначени за възрастни, се стига до излишно натоварване на неукрепналата костно-мус­
кулна система на учениците, а често пъ ти и до увеличаване на производствените травми.
Подобни резултати се получават и при работа с неизправни и необезопасени инструменти.
В първите че ти р и класа при т р у д о в о т о обучение се н а то в а р в а т главно ръцете. Тъй
к а т о в тази възраст фалангите на п р ъ с ти те не са още вкостени, малките мускули на ръце­
т е не са д о статъ чно развити, координацията на ръцете не е съвършена, и н стр ум е н ти те
следва да бъдат леки и с малки размери, обработваем ите материали - меки, податливи на
лесна обработка, безопасни по отнош ение възникване на наранявания. Учениците о т на­
чалния курс в часовете по труд ово обучение р а б о т я т с хартия, картон, глина, пластелин,
дърво и др. Тук особено внимание трябва да се обръща на подбора и начина на използване на
и н с т р у м е н т и те и пособията - ножчета, игли, шило, ножици, четчици др. Например иглите
не трябва да бъдат с конец, по-дълъг о т 40 cm, чукчето трябва да е с тегло до 250 д и дъл­
жина на дръжката 220 т т .
319
ХИГИЕНА

При провеждане на обучение в работилниците по дървообработване и металообра­

ботване е необходимо съблюдаване на рационален режим на тр уд и почивка, а също така
използване на инструм енти, ко и т о с ъ о т в е т с т в а т по размер, т е ж е с т , конструкция на ана-
томофизиологичните възможности на учениците.
Работното м ясто трябва да осигурява правилна работна поза, пълна безопасност по
отношение на травм атизм а. Учебните работилници по дървообработване трябва да
и м а т дърводелски тезгяхи в т р и размера по отношение на височината на учениците - 75,5
и 80,5 cm. За ученици с по-нисък ръст се предвиждат поставки за краката с височина 5,10 и
15 cm. На практика подбирането на съответния тезгях става, к а т о ученикът застава до
него и поставя свободно о т п у с н а та та си ръка върху повърхността му. При с ъ о тв е тств а ­
щ ата височина на тезгяха ръката не е прегъната в лакътната става и дланта лежи свобод­
но на него.
Учебната работилница по металообработване се обзавежда с два размера станове - с
височина 85 и 95 cm. Шлосерските станове - се подреждат успоредно на прозорците при
разстояние между редовете не по-малко о т 1 т .
При селскостопанска работа може да се наложи учениците да вдигат и пренасят т е ­
жести. В тези случаи трябва да се следи за спазване на с ъ о т в е т н и т е норми: за момчета на
14 години - не повече о т 6 кд; на 15 години - 8,2 кд; на 16 години - 12; на 17 години - 15,4 кд;
при девойкип^е на 14 години - не повече о т 6 кд; на 15 години - 6,8 кд; на 16 години - 8 кд; на
17 години - 9 кд.
За предпазване о т увреждания на здравето при тр уд о в а та дейност на учащ ите се
предвиждат редица мероприятия по хигиена и охрана на труда. Необходимостта о т про­
филактични мероприятия се обуславя и о т много по-високата чувстви те л н о ст на юноши­
т е и девойките към неблагоприятните фактори.
По кодекса на труда се предвижда продължителността на работния ден на 16- и 17-
годиш ните да бъде 6 ч., к а т о по изключение в предприятията се допускат 15-годишни
подрастващи, с продължителност на работния ден 4 ч. Съгласно д ействащ ото здравно
законодателство определени трудови дейности са забранени за лица о т 15 до 18-годишна
възраст.
Особено важно е провеждането на подробен и н стр укта ж преди започване на учебно-
производственото обучение о т учители и Ъ т оторизирани лица. През годините учениците
преминават периодичен и нструктаж , за ко е то се води о т ч е т н а книга. Разработват се ин­
струкции за безопасна работа, ко и т о се по ста в я т на видни места по с т е н и т е на учебните
цехове. Означават се и се м аркират опасните зони по р а б о тн и те места, проходи, площад­
ки и др.

8. Х И ГИ Е Н Н И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВОТО НА ДЕТСКИТЕ

ЗАВЕДЕНИЯ И У Ч И Л И Щ А
8"1. Д е т с к и градини
Д е т с к и т е градини се п р о е кт и р а т и изграждат в с ъ о т в е т с т в и е с Наредба №3
(5.02.2001г.) "Здравни изисквания към д е т с ки те градини" Съгласно този документ в д е т ­
ските градини се прием ат деца о т 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас. В
целодневните и седмичните детски градини м огат да се о т к р и в а т яслени групи за деца о т
3 месеца до 3-годишна възраст.
Здравните изисквания се о т н а с я т до:
1. Сградите и помещенията
2. Оборудването и обзавеждането на помещенията
3. ф а кт о р и т е на средата
4. Д е й н о стта в д е тс ка та градина.

320
 Хигиена на д е ц а та и п о д р а с т в а щ и т е

При изграждане на д е т с к о т о учреждение основни са следните хигиенни изисквания:

1. Спазване на принципа на груповата изолация на децата в зданието и целия терен с
оглед високата им възприемчивост към инфекциозни заболявания и недостатъчната имунна
защита.
2. Осигуряване на условия за двигателна а кти в н о с т к а к т о в помещенията, така и на
о ткр ито.

Терен на д етско то заведение

Д е т с к и т е градини се разкриват и разполагат в райони отдалечени о т улици с и нтен­
зивно движение, паркинги и промишлени предприятия, замърсяващи околната среда.
Теренът трябва да включва не повече о т 30% застроена площ и не по-малко о т 50% озе­
ленени площи. Последният се огражда с ограда висока до 1,6 т , ко я то не допуска влизането
на външни лица и ж и во тн и в двора на градината.
Д е тска та градина трябва да има двор оборудван със стационарни уреди за игра, пясъч­
ници и сенници. Тревата в озеленения двор трябва да се коси редовно и обработва два пъти
годишно с инсектициди за предпазване о т кърлежи. Пясъкът в пясъчниците периодично се
подменя и допълва и се обработва с инсектициди.
За детски градини с до 4 групи се осигурява физкултурна площадка с регулируемо засенч-
ване и площ 12р—130 т 2, о т к о и т о за игра с твърда настилка по 2,5 т 2 на дете.
Заведението се проектира в специално построени за целта сгради до два етажа. Има и
такива, приспособени за отглеждане на деца о т съ о т в е т н а та възрастова група. Входовете
са ка кт о следва:
1. За всеки две яслени групи или четири градински групи - отделен вход и стълбище.
2. За единствена яслена група - отделен вход.
3. За а д м и н истрати вни те служби - отделен вход.
4. За изолационното помещение - отделен вход.
Д е тска та градина се осигурява със следните помещения:
1. Спалня и занималия с площ по 100 т 2 за целодневна и нощуваща група и по 50 т 2 за по­
лудневна група, при осигуряване на минимум 4 т 2площ на едно дете.
2. Гардероб, санитарен възел, състоящ се о т тоалетна и умивалня, с площ не по-малка
о т 40-50 т 2 за целодневна и нощуваща група и по 2 0 -2 5 т 2-за полудневна група.
3. " физкултурно-музикален салон с площ не по-малко о т 8 0 т 2 разположен на първия етаж ,
с осигурена естествена и механична вентилация.
4. По възможност плувен басейн с размери 6x12,5 т и дълбочина 0,8 т , със сам остояте­
лен вход, помещение за треньора, съблекалня за 15-20 деца, санитарен възел с мивка и подви­
жен душ. Басейнът трябва да е снабден с инсталация за затопляне, очистване и дезинфекция
на водата.
5. Административно-медицински помещения: кабинет на директора - 12 т 2, здравен
кабинет - 12 т 2, изолационно помещение със санитарен възел 12 т 2, гардероб, санитарен
възел и душ за персонала.
6. Перални помещения с отделен вход и обща площ о т 35-50 т 2, ко и т о включват: склад
за мръсно белъо; пералня; сушилня и гладачна; склад за чи сто бельо; гардероб, санитарен въ­
зел и душ за персонала на пералнята.
7. Кухненски блок.
Непосредствени връзки се осигуряват между следните помещения: гардероб с умивалня­
т а и то а л е тн а та , занималнята със спалнята.
Височината на всички помещения трябва да е не по-малка о т 2,6 т . Минималната площ
на всяко дете в д е тс ка та градина трябва да е 4 т 2, а кубатурата 6 т 3
В д е тска та градина се изгражда кухненски блок, а при невъзможност за изграждане на
последния, храна се доставя о т кухня-майка.
Към всяка група се обособяват офиси за разпределяне на храната.
В занималните и спалните, прозорците се п р о е кт и р а т на височина 0,6 т о т пода и на
минимално разстояние о т тавана с възможност за поставяне на слънцезащитни у с т р о й с т ­
ва. Най-малко 50% о т площ та на всеки прозорец да е отваряема.

321
ХИГИЕНА

8.2. Общообразователни училища

Здравето и работоспособността на учениците до голяма степен се определя о т усло­
вията на обучение и възпитание. Това налага в училището да се осигурят оптимални условия
за провеждане на учебно-възпитателния процес.
Общообразователното училище (ОУ) заема основно м ясто в рам ките на системата за
средно образование к а т о най-масовото учебно заведение.
Съгласно същ ествуващ ите норми за проектиране, площ ите се групират съобразно въз­
р а с т т а на учениците и по функционално предназначение в сектори, к о и т о се обединяват
в т р и зони:
1. Зона за учебно-възпитателна работа в I-ви период, ко я то включва помещения за уче­
ниците о т 1 до 3 клас.
2. Зона за учебно-възпитателна работа във ll-ри и Ill- т и период на обучение, обхващащ
с е кто р и те за общообразователните и природонаучните дисциплини.
3. Многофункционална зона, която обхваща следните сектори:
• дисциплина за трудово и производствено обучение;
• естетически дисциплини;
• обществена работа;
• библиотечно-информационен център;
• спорт; /
• хранене;
• здравеопазване;
• методическо и адм инистративно ръководство.
Терен на общообразователното училище. Училищният парцел, с неговите подразде­
ления се разглежда к а т о единен комплекс с учебната сграда. Площта му се оразмерява при
25-30 т 2 на един ученик. О т съществено медико-педагогическо значение е големината на
радиуса на обслужване. Още на конференцията на международния съюз на а р х и т е к т и т е в
Рабат през 1958 г. за максимални дистанции о т жилището до училищната сграда са възприе­
т и : до 1 к т за учениците о т началния курс и до 4 к т - за тези о т средния курс.
Различни мнения същ ествуват по отношение на формата и п л ъ т н о с т та на училищния
терен. К а то оптимална се препоръчва квадратната форма при съотношение на застроена­
т а към свободната площ 1:3 (25%:75%). О т хигиенно гледище наО-иЗгодно е не застроената
част на училищния парцел да се раздели така: игрища и физкултурни площадки - 50%; зелени
площи - 40%; стопански двор - 10%. За неутрализиране на о т р и ц а те л н о то въздействие
на ф актори те и вредностите, свързани с урбанизацията (прах, шум, химически вредности
и др.), огромните училищни дворове, по кр и ти с влошаващи микроклимата настилки (ас­
фалт, бетон, пясък, плочи и др.), с т а в а т все "по-дискусионни" за сметка на интензивното
и рационално озеленяване при запазване на те р е н н и те и природни особености (скали, групи
дървета, храсти и др.). Необходимите пространства за спортуване и подвижни игри се реа­
лизират в кварталния спортен комплекс, проектиран за няколко учебни заведения в дадения
район.
При недостатъчен терен се допуска изнасянето на някои зони или функционални секто­
ри извън т е р и т о р и я т а на училището на разстояние не по-голямо о т 200-300 т .
Училищна сграда. Височината на училищната сграда трябва да бъде не повече о т т р и
етажа, а по изключение в градски условия - не повече о т че ти р и етажа. С увеличаване на
е т а ж н о с т т а се намалява възможността за о тд и х и прекарване на о т к р и т о и се повишава
ни во то на шума, а повишената тем пература в класните стаи в горните етаж и е причина
за дискомфортен микроклимат. В големите градове днес се п р о е кт и р а т и с т р о я т сгради за
1000-1500 ученици, а на практика в т я х у ч а т и значително по-голям брой ученици във връзка
с двусменното обучение. Тази голяма вм естим ост на учебната сграда е нецелесъобразна о т
педагогическо и здравно-хигиенно гледище, поради ко е т о се поддържа становищ ето да не
се с т р о я т училища за повече о т 700-900 ученици. Изследвания показват, че напр. инфекци­
озната заболеваемост в училища с ка п а ц и те т 300 ученици е 3 пъ ти по-ниска, а в такива с
500-700 ученици е 2,5 пъ ти по-ниска, о т ко л к о т о в училища с 1000 ученици.

322
------------------------------------------------------------------------------------------------Хигиена на д е ц а та и п о д р а с т в а щ и т е

1. Класна ста я . Основни училищни помещения о с т а в а т все още класната стая и каби­
не тъ т.
Класните стаи за първи период на обучение се п р о е кт и р а т к а т о многофункционални
помещения за занятия по общообразователните дисциплини, практическо обучение, раз­
лични ти хи игри и занимания. Предвижда се о т 1,5 до 1,7 т 2 на дете, при максимално 30
деца в клас. За учениците о т началния курс се предвиждат игротеки, к о и т о се използват за
групови и индивидуални игри, прожекции, музика, изобразително изкуство. Необходимо е в
близост да се предвидят площадки за занимания на открито,оборудвани с необходимите
уреди. Учебните помещения в началния курс да се о р и е н ти р а т на и зток, юг или ю гоизток.
Основен елемент в секто р "Общообразователни дисциплини" за ll-ри и Ill- т и период на обу­
чение е също класната стая.
Площта й трябва да бъде не по-малко о т 50 т 2, та ка че на всеки ученик да се осигурява
минимална площ о т 1,25 т 2. При съвременните технически средства на обучение, използ­
вани в наш ите училища, тази площ не е достатъчна и не позволява да се спазват някои
основни хигиенни изисквания. Така например често разстоянието о т първите чинове до
учебната дъска е значително по-малко о т 2 т , учебните маси са сложени плътно до външ­
н и те и въ тр е ш н и те стени на помещението. Ето защо ученици, седящи в близост до външ­
ни те стени, са с топлинен дискомфорт и значително по-често боледуват о т простудни
заболявания. .
На базата^на хигиенни изследвания и архитектурни изчисления е установено, че площта
на учебните помещения трябва да се увеличи на 65-81 т 2. Наред с правоъгълната и квадрат­
на класна стая се предлагат и други конфигурации - петоъгълни, трапецовидна, сегментна
и др. У нас по правило се с т р о я т сгради с правоъгълни класни стаи, с остъкляване на една
о т дългите страни. Приема се ,че най-удачното съотношение между с т р а н и т е в класната
стая е 3:4, с дължина на помещ ението 9 т , ширина 6 т и височина 4 т . Тези размери се опре­
делят о т необходим остта за добра видимост и чуване о т последните чинове, естествено
осветление за най- отдалечените о т прозорците работни места и о т необходимият обем
въздух на всеки ученик 12-20 m3/h при 3-кратна вентилация.
2. Езикови лаборатории. Известна част о т часовете по чужди езици се провеждат в
специализирани лаборатории. Те са снабдени с аудиовизуални системи, пулт за контрол и
прожекционна техника. Обзаведени са най-често за половин клас (до 18 ученици), с индивиду­
ални кабини - боксове с касетофони. Ограничени са помежду си със стъклени прегради.
3. М еста за сам опод готовка. В някои съвременни училища широко се практикува са­
м остоятелната работа на учениците, ко я то се провежда на т.нар. места за самоподго­
товка и групови занимания. Те се предвиждат за 5-10% о т броя на учениците. М о га т да
бъдат полузатворени кабинети за индивидуална работа или о т к р и т и работни места за
самостоятелни или групови занимания, оформени с подвижна мебел.
4. Хранилища. За съхраняване на учебно-техническите средства и материали в общо­
образователния секто р се обособяват хранилища, ко и т о се използват и за работни поме­
щения на учителите.
5. Коридори. Коридорите се използват к а т о резервоари на ч и с т въздух и за рекреация
през междучасията в дъждовните и студ е ни те дни. Те трябва да бъдат достатъ чно широ­
ки - не по-малко о т 2,8 т .
6. Лекционни зали и лаборатории. В сектор "Природонаучни дисциплини" са включени
лекционни зали с площ 1,4-1,5 т 2 на ученик; лаборатории - по 2 т 2 на ученик и подготвителни
с 18-25 т 2 обща площ. Лекционните зали по физика, химия и биология изискват инсталационно
съоръжаване на демонстрационния плот на преподавателя с водопровод, канализация, газ,
електрозахранване и вентилационна камина. Осигурява се пряка връзка с подготвителната.
7. Работилници и ка б и н е ти за т р у д о в о обучение. С ектор "дисциплина за трудово обу­
чение" включва работилници по дървообработване и металообработване с размери 66 т 2,
кабинети по шивачество и го т в а р с т в о с размери 32-66 т 2, по електротехника, по техни­
ческо чертане и др. Оразмеряват се обикновено за 18 места - половин паралелка. Този сек­
т о р може да се проектира и к а т о самостоятелна сграда в двора на училището, с гардероб
за р а б о тн о то облекло, умивални и санитарен възел.
 ХИГИЕНА

Кабинетите по музика и хореография, ка кт о и тези по рисуване и моделиране трябва

да осигуряват минимум 2,2 т 2 площ на едно работно място.
8. Спортни съоръжения. К акто е известно, е ф е кти вн о стта о т часовете по физическо
възпитание зависи не само о т правилното им построяване, но и о т условията, при ко и то
се провеждат. Е то защо във всяко съвременно училище задължително трябва да има спорт­
ни зали с площ най-малко 162 т 2, при височина 4,5-5 т . Така се осигурява на всеки ученик по
15-20 т 3въздух (45-60 m3/h при т р и кр а те н обмен на въздуха). Тези зали трябва да бъдат в
отделно едноетажно крило на сградата (с изход към двора), с две съблекални, душове и т о ­
алетни. Допълнителни душове са необходими при наличие на плувен басейн, ко и то се ораз­
меряват на база 1 душова клетка на трим а ученици. Числеността на о т к р и т и т е спортни
съоръжения зависи о т броя на учениците, но най-необходимото и за малките ученици са къса
права писта за бягане и т р а п за дълъг скок. Към с п о р тн и те съоръжения за лека атлетика
м огат да се предвидят и писти за дълго бягане, тр а п за висок скок и сектор за тласкане на
гюле. П р о е кти р а т се и площадки за спортни игри с топка - баскетбол, волейбол, хандбал,
народна топка, футбол.
9. Хранителен блок. За училища с повече о т 180 ученици се проектира столова, а с по-
малък ка п а ц и те т - само бюфет. В големите училища се налага у с т р о й с т в о т о на два бюфе­
т а - за топли и студени закуски (един за ученици о т l-ви период и един за ученици о т П-ри и
Ш-ти период)^ с възможност за сядане. Бю ф етите по принцип се разполагат на "неутрално"
място в училищната сграда - в приземен етаж , 8 близост с а к т о в а т а зала или столовата,
до второстепенен вход с директна връзка за внасяне на продукти.
При у с т р о й с т в о т о на сектор "Хранене" е необходимо спазване на следните основни
принципи:
• Обособяване на хранителния блок в отделно тяло или крило на учебната сграда.
• Осигуряване на достатъчна площ на един ученик в столовата (около 1 т 2).
• Създаване на условия за правилна технологична обработка на пр о д укти те с оглед мак­
сималното запазване на ценните хранителни съставки.
• Възможност за съблюдаване на санитарно- хигиенните изисквания и санитарната безо­
пасност при приготвянето и сервирането на храната (разделност, поточност, дезин­
фекция на съдовете и др.).
• Осъществяване на правилен хранителен режим и здравословно хранене на учащите се
о т различни възрасти.
В някои о т училищата има самостоятелен хранителен блок с напълно развита кухня.
Съществуват и такива с изградени само столова и офиси (без кухненски блок). При послед­
н и те снабдяването с храна се осигурява о т централни "кухни-майки" или на принципа на
"кетъринг" обслужване.
10. Гардероби. Хигиенно значение има и разположението на гардеробите. Досега са у т ­
върдени два начина за у с тр о й с тв о на гардеробите в учебните сгради - единични индивиду­
ални гардеробчета в близост с класната стая или кабинета и общи централни гардероби за
целия училищен комплекс, или по блокове и етажи.
Най-подходящо решение за учебно-възпитателните заведения с кабинетна и полуин­
терн а тн а система за обучение е изграждането на централни гардероби в общо помещение
на сутерена, близо до главния вход и с отделни боксове за всяка паралелка.
11. Библиотечно-информационен център. Той включва: читалня с каталог, книгохрани­
лище, помещение за занимания с електронни и други средства за обучение, площ за размно­
жителна техника. В помещ ението за занимание с електронни средства се работи и с персо­
нални компю три. Съгласно "Наредба за здравно-хигиенни норми и изисквания при ползването
на видеотерминалите", ком пю тъ рн и те кабинети се разкриват в помещения със северно,
североизточно и източно изложение, с едностранно остъкляване и задължително оборуд­
ване със слънцезащитни средства. Към този кабинет трябва да има помощно помещение
с площ 12-15 т 2за съхраняване на запасните материали. Подът трябва да има 2 cm антис-
т а т и ч н о покритие (паркет, керамика, цимент). В тези кабинети се разполагат не повече
о т 15 работни места с минимум 5 т 2 на работно м ясто (в класните стаи с традиционни
размери се разполагат не повече о т 9 работни места).

324
--------------------------------------------------------------------------------------------------------- - Хигиена на д е ц а т а и п о д р а с т в а щ и т е

12. С е ктор "Здравеопазване" Той включва: лекарски кабинет (18-25 т 2), зъболекарски
кабинет (18-25 т 2).
13. Санитарен блок. Умивалните и т о а л е т н и те се разполагат на всеки етаж , отделно
за момчета и момичета. Броят на клозетните клетки се определя о т броя на паралелките
при отношение 1:1. Преподавателите и персоналът ползват отделни тоалетни. В училища
с ученици над VII клас задължително се устр о й в а т стаи за лична хигиена на девойката.
14. А д м и н и стр а ти в н и помещения. Към тази група е учителската стая. В новите учи­
лища се организират "училищни сектори" или "преподавателски комплекси", ко и то се със­
т о я т о т : работна зала, осигуряваща по 2 т 2 на учител, оборудвана с голяма заседателна
маса и самостоятелни бюра и няколко самостоятелни кабинети за индивидуално ползване за
работа или отд их; гардеробно помещение със самостоятелен възел; офис.

8.3. С анитарно-техническо благоустрояване на д е т с к и т е заведения

и учи л и щ ата
С анитарно-техническото благоустрояване, к о е то се осъществява чрез съвременни
системи за осветление, отопление, вентилация, водоснабдяване и отстраняване на о т ­
падъците, осигурява светлинен, топлинен и въздушен комф орт в д е т с к и т е учреждения и
училища.

Осветление: Установено е, че осветлението се явява п р и о р и те те н ф актор за форми­

ране функциите на зрителния анализатор. Редица изследвания показват, че едни о т реша­
ващ ите причини за нарастващ ото късогледство сред подрастващ ите са лош ото освет­
ление и несъобразени с хигиенните норми условия за зрителна работа, ко и т о се създават в
училището и дома.
За да се осигурят условия за зрителен комфорт в основните помещения на д е тски те
учреждения, в к о и т о децата изпълняват зрителна работа (занимални и спални), светлинни­
я т коефициент трябва да е 1:4, коеф ициентът на естествен о осветление - 1,5% - 2,5%. В
останалите помещения светлинният коефициент може да бъде по-малък (1:5).
При н о в о то с т р о и те л с т в о на учебните заведения се т ъ р с я т начини и средства за
увеличаване на светлинния коефициент (напр. 1:3) и на КЕО (3-5%). Прилага се широко ос­
тъкляване на външ ните стени, двустранно осветление, горно естествен о осветление чрез'
тавани о т стъклобетон или армирано стъкло при ед ноетаж ните сгради и др.
Не трябва да се забравя, че замърсените стъкла на прозорците задържат до 50% о т
светлината."'
За провеждане на занятия в условия на недостатъчна естествен о осветление е необхо­
димо включване на изкуствено осветление, преимуществено луминисцентно.
И зкуственото осветление в д е т с ки те учреждения трябва да е достатъ чно по сила и
равномерно разпределено. Минималната осветеност на занималнята трябва да е 300 Lx за
лумисцентно и 150 Lx при лампи с накаляване, а за спалнята - 150, Lx за луминисцентно и 75 Lx
за обикновено осветление.
В класните стаи о с в е те н о с т та на раб отна та повърхност на чиновете трябва да бъде
150 Lx при лампи с накаляване и 300 Lx при луминисценгани лампи.
В учебно-производствените помещения нормирането трябва да се извършва в зависи­
м ост о т вида на труда, ха р а ктери стиката на зрителната работа по степен на т о ч н о с т,
нейния разред, ко н тр а с та на обекта с фона и ти п а на осветлението.

О топление и м и кр о кл и м а т
Топлинният комф орт в помещение се осигурява о т 4 физични параметри: темпера­
тура, влажност, скорост на движение на въздушните маси и качествата на ограждащите
конструкции на сградата.
Установено е че децата и м а т по- високо равнище на обменните процеси и топлообра-
зуване в сравнение с възрастните. В същ ото време о тн о си те л н а та повърхност на т я л о т о
и ско р о стта на кръвотока при децата са по-големи, ко е т о обуславя по-голямата топлозагу-
ба. Всичко то в а на фона на функционалната незрялост на механизмите на терморегулация

325
ХИГИЕНА --------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------------------------------------------

обяснява повишената реа кти вност на детския организъм спрямо въздействието на мете-
оф акторите.
За поддържане на нормален микроклимат в д е тс ки те заведения трябва да се спазват
следните норми: те м п е р а тур а та на въздуха в помещенията на д е тска та градина - меж­
ду 18-21°С, с денонощни колебания 2,5-3°С при централно отопление и до 4°С при локално
отопление; влаж ността на въздуха в помещенията трябва да е в границите о т 30-60% а
движението на въздуха о т 0,15 до 0,25 m/s.
Температурата в класните стаи - 20°С; физкултурната зала - 15°С; в плувен басейн - 29°С;
тоалетна - 17°С; работилници - 14-1б°С.
Най- добрите системи за поддържане на топлинните условия в д е т с ки те учреждения и
училищата са вод ното отопление с ниско налягане и лъчисто отопление.

Вентилация
Въздухът в затворените помещения на д е тс ки те и училищните помещения бързо про­
меня своите физични, химически и биологични качества, поради увеличаването на тем пе­
ратурата, отно сител ната влажност, концентрацията на въглероден диоксид, т е ж к и т е
положителни аеройони и др. Това води до понижаване работоспособността, жизнеспособ­
н о с т т а и сам очувствието на учениците.
Поддържането на ч и с т о т а т а на въздуха се осигурява чрез системно проветряване пос­
редством малки прозорчета, т . нар. форточки и фрамуги. Е стествената вентилация се
извършва и йрез отваряне на целите прозорци в класната стая по време на междучасията.
Последното е особено ефикасно, когато може да се създаде течение чрез отваряне на нас­
рещни прозорци. По време на учебните часове фрамугите и ф о р то чки те на коридорите
трябва да бъдат отворени напълно в продължение на 15-20 min, за да се обмени въздухът,
ко й т о се замърсява по време на междучасието. Поради разликата в те м п е р а тур а та в ко­
ридора и класната стая, ч и с т и я т въздух о т коридора влиза в класната стая през процепи
около в р а та та . Изкуствената изсмукваща вентилация се предвижда в помещения, в ко и то
въздухът по-силно се замърсява, ка то : умивални, тоалетни, душове, дърво- и металообра­
ботващ и работилници, кухни, спортни зали, химически лаборатории и др.

Водоснабдяване
То се осъществява чрез включвайето в централния водопровод или чрез използване на
местен водоизточник,, отговарящ на здравните изисквания. В дневните детски ясли и гра­
дини на 1 д е те се предвижда 75 dm3 вода дневно, в училищата 15-20 dm3, а при наличие на
душов уредба и столова 25-30 dm3

Канализация
Тя се свързва с канализацията на населеното място. При липса на такава е необходимо
построяване на септична яма.

Хигиенни изисквания към обзавеждането

Оборудването на д е т с ки те заведения и училищата е о т голямо значение за правилно­
т о развитие на децата.
В д е т с ки т е ясли и градини т о трябва да отговаря на някои основни изисквания:
1. Да с ъ о т в е т с т в а на възрастовите анатомо-физиологични особености на децата.
2. Лесно да се почиства с вода и дезинфекционни средства.
3. Да е безопасно в травм атологично и токсикологично отношение.
4. Да бъде е сте ти ч н о оформено
5. Да се премества лесно о т децата за формиране на временни кътове.
6. Да бъде елемент о т играта на децата. Основни мебели са: манежи и маси за повиване
(за деца о т яслената възраст); столчета и масички, шкафове за играчки; креватчета с раз­
лични размери (за д е т с ки те ясли и за д етската градина).

326
 Хигиена на д е ц а та и п о д р а с т в а щ и т е

За развитие на основните видове движения се използват физкултурни уреди к а т о огра­

ди, стълби, кулички, греди и др., ко и то се изработват о т трайни материали, боядисват се
с блажни бои и се закрепват стабилно.
На определени хигиенни изисквания трябва да о т го в а р я т и д е т с ки т е играчки като: ма­
териалите за т я х н о т о производство трябва да бъдат напълно безвредни за здравето на
децата; да позволяват лесно почистване, а при необходимост и дезинфекциране.
• За оцветяване се допускат само безвредни за здравето багрила, пигменти и лакове;
• Играчките да нямат заострени ръбове и върхове, ко и т о м о га т да причинят наранява­
не на децата;
• Масата им не трябва да надвишава 100 д за деца до 1 г., 400 д за деца до 7 г.;
• Нивото на шума, издаван о т играчките при употребата им в жилище, се допуска както
следва: при играчките с двигателен механизъм до 45 dB/А /, с мелодичен звуков ефект -
до 45 dB/А /, с други звукови ефекти - go 65dB/A/;
• В играчките о т хартия и картон т е кс т о в е т е трябва да бъдат напечатани с к о н т ­
растни цветове, цветове на светъл тон, височината на буквите за деца до 10 г. да
бъде не по-малка о т 2,30 т т и др.
Обзавеждането на учебните помещения изисква:
• свободна, лека и подвижна диференцировка и приспособимост на чиновете, столовете
и масите към ръста на учениците;
• наличие^на удобни съоръжения за съхранение и лесно придвижване на съвременните ау-
дио-визуални учебни средства;
• колоритни трайни украси, близки до света на подрастващ ите и др.
Основната училищна мебел са чиновете, особено за ученици о т началните класове. Те
м о га т да бъдат едно- или двуместни. И зработват се о т дърво, о т дърво и метал или пласт­
маса. Чинът трябва да осигурява добра и правилна стойка на тя л о то , избягване на гръбнач­
ни изкривявания и късогледство. На него ученикът трябва да се чувства удобно ка кт о при
седене и четене, така и при писане. Правилната стойка при многочасовото седене на едно
м ясто осигурява по-малко мускулно напрежение, по-бавно уморяване на д е т е то , не пречи
на диш ането и р а б о та та на въ треш ни те органи и на нормалното развитие на ръста и
ко стн а та система. Това се постига чрез подреждане на децата по чиновете в началото на
учебната година в зависимост о т ръста им. В повечето страни се препоръчва използване
на чинове в 5 размера съобразно с разликата (15 cm) в ръста на използващите гй ученици.
Някои учебни помещения са обзаведени с мебели с приспособления за регулиране на висо­
чината, на к о и т о м о га т да сядат ученици с различен ръст.
При изработването на чиновете е нужно спазване на правилно съотношение между ос­
новните му елементи: диференция, дистанция, дълбочина и височина на седалката. Диферен­
ция се нарича разстоянието във вертикална посока между задния ръб на масичката на чина
и седалката; т о в а разстояние трябва да отговаря на разстоянието между седалището на
д е т е т о и долния ръб на лакътя при свита под прав ъгъл ръка. При по-голяма диференция
(висока масичка или ниско столче) при писане ученикът се принуждава да извива т я л о т о си
наляво и да вдига дясната ръка в рамото; при по-малка о т необходимата диференция (ниска
масичка или висока седалка) ученикът се навежда напред; и в двата случая се създават усло­
вия да възниква изкривяване на гръбначния стълб. Седалищната дистанция се определя о т
съотнош ението на отвеса, спуснат о т края на масата, и края на седалката на чина. Дистан­
цията е нулева, ко га то о т в е с ъ т пада то ч н о в края на седалката; положителна е, когато е
извън седалката; отрицателна, ко гато пада върху нея. Най-благоприятна е слабо изразената
отрицателна дистанция, при ко я то ученикът държи т я л о т о си изправено, а плещите му са
опрени на облегалката на чина. Гръбначната (облегалната) дистанция Р е разстоянието меж­
ду края на масата и облегалката (по хоризонтала); т я не трябва да превишава с повече о т
5 cm диаметъра на гръдния кош. Дълбочината (седалищна) ширина М трябва да отговаря
на 2/3 о т дължината на бедрото, за да осигурява достатъчна опора на бедрените мускули,
к о и т о в такъ в случай са о тпусн ати . За да дава опора на гръбначните мускули, облегалката
трябва да достига долния ръб на скапулата.
ХИГИЕНА -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Учебни дъски
В учебните помещения се използват най-различни по размер и вид дъски за писане: изця­
ло стати чни , със ста ти ч н а средна част и подвижни крила, с хоризонтално или вертикално
пълзящи крила, стъклопластови, светещи, екранни, магнитни и др.
С оглед хигиената на зрението учебната дъска трябва да бъде гладка, да осигурява кон­
т р а с т между фона и написаното върху нея, да не дава отблясъци. Поставя се на 80-90 cm
о т подиума, в зависимост о т това, кои класове ще я използват. Над дъската може да бъде
монтирано и местно изкуствено осветление. О тс то я н и е то о т дъската не бива да бъде
по-голямо о т 8,5 т , а о т първите чинове да не е по-близо о т 2 т . Когато разстоянието е
по-малко децата о т стран ичн и те редици не виждат ясно онова, ко е т о е написано върху
дъската поради малкия ъгъл на зрение.
Учебните кабинети се обзавеждат с демонстрационни маси и лабораторни столове,
шкафове, витрини, подвижни шкафове и поставки за аудио-визиуални средства, универсал­
ни, подвижни класни дъски с централен магнитен екран за кино- и диапрожекции и 4 странич­
ни, двупосочни подвижни плота за писане с тебешир.
Класическата учителска катедра се превръща в пулт за дистанционно управление на
учебно-техническите средства.
Ком пю търните кабинети се обзавеждат с лека работна мебел с м атова повърхност, с
малка топлопроводимост и без наличие на с т а ти ч н о електричество.
Работните маси трябва да бъдат с размери: минимална дължина 1,20 т , ширина 0,80 т
и дебелина на плота - не по-голяма о т 3 cm. С толът да бъде стабилен, на колелца, с регули­
руема височина на седалката 0,30-0,50 т и наклон назад 3-5°. Облегалката да бъде с наклон
спрямо повърхността на седалката 80-100° и да осигурява опора на гръбначния стълб в об­
л а стта на кръста.
Кабинетите, к о и т о се ползват о т различни възрастови групи, се оборудват задължи­
телно с подложки за краката.
Видеомониторът на персоналния компютър да има екран със стабилен образ, без т р е п ­
тения и промяна в я р ко с т т а на знаците. Я р костта на екрана да не превишава повече о т
т р и пъти я р ко с т т а на осветлението на окръжаващата среда. С ъотнош ението на яркости­
т е на екран, клавиатура и работна повърхност да не бъде по-голямо о т 10:3:1.
Клавиатурата да е стабилна, максимално гпънка, с неблестяща повърхност и съгъл спря­
мо хоризонталната равнина 5-15°.
Разстоянието между очи. и екран да бъде между 0,50 т - 0,70 т , и между очи и клавиа­
тура - 0,45 т - 0,50 т .

8.4. Хигиенни изисквания към уч е б н и те пособия

Учебниците в съвременното училище са важни помагала за учениците. Те трябва да
о тго в а р я т на известни хигиенни изисквания, к а т о на първо м ясто облекчават раб отата на
зрителния анализатор.
Х артия - о т хигиенно гледище най-добре е ха р ти я та за учебници да бъде бяла, което,
осигурява^ максимален к о н т р а с т при отпечатване на буквите. Тя трябва да има гладка по­
върхност, да няма бразди, петна или влакна. Не трябва да бъде много лъскава (гланцова), а
матова, за да не дава силно отражение на светлината и да не пречи на правилното зрение.
Гланцовата хартия е пригодена за печатане само на цветни фигури, рисунки, п о р т р е т и и
други подобни.
О т хигиенно гледище най- изгодно е учебниците да бъдат печатани на офсетова или
типографска хартия, мителфайн или холцфрай със сатирана повърхност, слаба прозирност,
малка маса и дебелина 0,075 т т . Редица автори доказват, че несатинираната хартия задър­
жа на повърхността си много повече микроорганизми, в т .ч . и патогенни. Установено е, на­
пример, че туберкулозните бактерии се запазват жизнеспособни Върху замърсени страници
на учебници и книги в продължение на 3-5 месеца. В някои страни вече се произвежда хартия
за учебници, импрегнирани с бактерицидни разтвори.

328
 Хигиена на д е ц а т а и п о д р а с т в а щ и т е

Ш риф т. Най-важните хигиенни изисквания към шрифта в учебниците са: опростени

и четливи букви без излишни орнаменти, с плътен черен цвят, с добре очертани детайли
и краища без дефекти. Височината им се определя о т възрастта на учениците: 2,8-3 т т
за ученици о т началния курс; 1,75 т т за ученици о т горния курс. Минималното разстояние
между буквените линии да бъде 0,5 т т , а между буквите - 0,5-0,6 т т .
Набор на страница. Хигиенни норми същ ествуват и по отнош ение на набора на стр а ­
ницата. Например: разстоянието между думите (апрош) - 2 т т , разстоянието между пе­
ч а т н и т е редове (интерлинаж) - 2-3 т т и др.
Дължина на печатния ред. Тя е важен елемент о т хигиенна гледна точка. Установено
е, че колкото по-малък е ученикът, толкова по-трудно и по-изморително за о чи те е прех­
върлянето им о т ред на ред при четене. Затова учениците често "губ я т" реда, връщ ат се
по няколко пъ ти към началото му, при ко е то се нарушава р и тъ м ъ т на очните движения и
очнодвигателните мускули се уморяват повече.
При по-големите ученици, при ко и т о нервно-мускулният апарат на о к о т о е вече по-раз-
в и т и укрепнал, се получава об р а тн а та реакция. При ч е т е н е т о на учебници с дълги печат­
ни редове се установяват т р и пъти повече рефиксации, т.е . не се използват нарасналите
възможности на о к о т о за "икономично" четене без излишни възвратни движения. Затова в
учебниците за малките ученици се прилага дългият печатен ред, а в учебниците за по-голе-
ми ученици - ро-късият.
При издаването на учебници се прилага двуколонно разположение на т е к с т а поради въз­
м ож ностите, к о и т о дава този способ за икономия на хартия, за по-рационално разполагане
на илюстративния материал и пр. Този набор е допустим само в учебници за по-големи
ученици, и т о по предмети, к о и т о не изискват продължително четене за запаметяване -
история, география и др. В учебниците за ученици о т началните класове двуколонно разпо­
ложение на т е к с т а не се препоръчва поради това, че ско р о стта на четене се забавя, н а то ­
варването на очния анализатор се увеличава, умората настъпва по-бързо.
П ечат. Безупречният в хигиенно отнош ение печат е с наситен черен цвят, чисти,
равни и добре очертани буквени линии. Ц ве тн и я т печат, особено яркочервеният и яркозе-
леният, не се препоръчват, защ ото дразни прекомерно р е ти н а та на о чи те и бързо уморява
четящия'ученик.
Илюстрации. Ясните рисунки и снимки, о п р о сте н и те схеми и таблици допринасят за
осъществяването по най-естествен п ъ т на важ ното хигиенно правило учениците да не
ч е т а т непрекъснато и продължително печатан т е к с т . Съотнош ението между т е к с т а и
илю страциите в учебниците за малките ученици трябва да бъде 1:1,5, а за големите - 1:0,5.
Разстоянието между т е к с т а и илю страциите трябва да бъде над 4,5 т т , а при ц в е т н и те
илюстрации - не по-малко о т 6,5 т т .
Дължината на моливите и химикалките трябва да бъде 140-160 т т , а дебелината им
7-8 т т , за да не настъпва бърза умора на ръката при работа с тях.
За началните класове не се допускат учебници по-теж ки о т 0,3 кд. За т я х най-подхо­
дящи за носене на учебните пособия са гръбните чанти с презрамки. Тежката ръчна чанта
може да доведе до изкривяване на гръбначния стълб или до разтягане на ста в н и те връзки в
раменната или гривнената става.

329
 Личната хигиена е раздел о т общ ата хигиена, чиято основна цел е запазване и укрепване
здравето на индивида посредством спазване на определени хигиенни изисквания и здравос­
ловен начин на ж и во т. Спазването им в личния ж и в о т са свързани и с колективното здраве.
О т личната хигиена на раб отещ ите в сферата на общ ественото хранене, водоснабдяване­
т о , учебно-възпитателните, здравните и други заведения зависи здравето на голяма част
о т населението. Особено отговорна е д ей ността на здравните работници, ко и то м огат
да бъдат причина за внос и износ на инфекция във и о т заведението, където р а б о тя т. В
този смисъл здравето на индивида оказва влияние и върху общ ественото здраве.
Предмет на личната хигиена е човекът във всичките периоди на ж ивота му: хигиена
на новороденото и кърмачето, хигиена в детско-юношеската възраст, хигиена в младата,
зрялата възраст и герохигиена. Тя изследва и разработва принципи, норми и профилактични
мероприятия относно: саногенните фактори и здравословния начин на ж и вот; хигиената
на отд елните органи и системи (кожа, сърдечно-съдова, нервна, полова система и др.); хи­
гиенните изисквания към облеклото и обувките; закаляването и физическата а кти в н о ст
на индивида; хигиенните изисквания към заведенията за поддържане на личната хигиена, на
с п о р тн и те об екти и др.
Здравето на човека к а т о състояние на пълно физическо, психично и социално благопо­
лучие е резултат о т комплексното въздействие на екологични, социално-икономически, ме­
дицински и психоемоционални фактори. В условията на научно-техническия прогрес върху
човека въздействуват много фактори, к а т о някои о т т я х укрепват здравето, а други го
увреждат (замърсена жизнена среда, шум, нервно-психично напрежение, неправилно хране­
не, намалена двигателна а кти в н о ст, злоупотреба с алкохол и никотин). Човекът трябва не
само да се предпазва о т неблагоприятните фактори на природната и Социалната среда, но
да познава добре и да се възползува оптимално о т т.нар. саногенни (здравословни) фактори
на околната среда.
Здравето и болестта са две форми на съществуването на човека, но между т я х няма
резки граници. Още Гален определя и междинното състояние на здраве и болест, което т о й
нарича т р е т о състояние. В то в а състояние се намират хората през определени физиоло­
гични периоди к а т о п уб е р те т, бременност и кърмене, климактериум, нормално протича­
ща ста р о ст. В т р е т о т о състояние са и хората, работещи в условията на професионални
вредности, вредности в бита, пушачите, редовно консумиращите алкохол, хората с хи-
погликемия, хипотония, с неправилно хранене, начални форми на хипертония и др. Профи­
лактичната медицина трябва да^бъде насочена към опазване ка кт о на здравите, така и на
хората, намиращи се в т р е т о състояние, с оглед укрепване на здравето им и предпазване
о т заболяване.
Профилактиката включва оптимално използване на е сте с тв е н и те саногенни ф акто­
ри: природна среда, разходки и движения на о т к р и т о , закалителни процедури, физкултурни
занимания, изоставяне на пуш енето и упо тре б ата на алкохол, ограничаване на стресовите
състояния, пълноценно, балансирано хранене.

1. ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА Ж И В О Т
Състоянието на здраве съгласно определението на СЗО зависи о т 4 фактора: състоя­
ние на околната среда, начина на ж и во т, генетични особености на индивида и здравното

330
 Лична хигиена

обслужване на населението. Решаващо значение о т т я х и м а т първите два фактора, к а т о

състоянието на околната среда е глобален екологичен и общохигиенен проблем, д окато на­
чина на ж и в о т е проблем на индивида.
Изхождайки о т то ва , здравната профилактика трябва да бъде насочена в следните
направления:
1. Утвърждаване на здравословен начин на ж и вот;
2. Оптимизиране на жизнената среда;
3. Антенатална профилактика на генетично обусловените заболявания;
4. Съвременно здравно обслужване на населението с профилактична насоченост.
Мащабни изследвания на американски автори върху етиология на здравето при хора,
доживели до 80-85 годишна възраст в много добро здраве и запазена работоспособност,
позволили да се формулират следните 7 златни правила, характеризиращи здравословния
начин на ж и в о т:
1. Редовен 7-8 часов здрав сън за денонощието.
2. Здравословно хранене, с максимално разнообразие о т хранителни продукти, без прех­
ранване.
3. Ежедневна закуска.
4. Поддържане на нормална телесна маса.
5. Оптимална двигателна активност, най-добре съчетана със закалителни процедури.
6. Пълно въздържане о т тю тю нопуш ене и наркотични вещества.
7. Избягване злоупотребата с алкохол и медикаменти.
Три о т изброените елементи на здравословния начин на ж и в о т са свързани с правилно­
т о хранене, с ъ о тв е тс тв а щ о на м ета б о л и тн и те по тре б н ости на организма. Поради т я х ­
ната значимост, отделно са включени редовната закуска и нормалната телесна маса.
Режим на ж и б о т . В жизнената си дейност човек ежедневно включва редуване на сън,
работа, почивка, хранене и други дейности в определена последователност и ритъм, ко и т о
определят режима му на ж и в о т. Ако тези дейности се п о в т а р я т ежедневно в един и същ
ритъм, се изгражда жизнен динамичен сте р е о ти п . Той представлява система о т условно-
рефлекторни връзки за най-оптимално извършване на тези дейности, при минимум разход
на мускулна и нервна енергия.
Сънят к а т о основен елемент о т режима на ж и в о т трябва да бъде с продължителност
7-8 часа за възрастните, а при децата - повече, съобразно възрастта. К а то най-здравосло-
вен се счита нощ ният сън между 22 и 6 часа. Необходима е подходяща обстановка за спане -
умерено затоплено помещение, с чи ст въздух и тиш ина. Леглото трябва да бъде удобно,
завивките да са съобразени със сезона. Вечерята да бъде лека, без възбуждащи нервната
система съставки о т храната и да се приема поне час и половина преди лягане.
Трудовата дейност трябва да бъде организирана правилно и да се извършва при о п т и ­
мални условия на р а б о тн а та среда. Особено внимание изисква ум стве н и ят - нервно-сензор­
ни ят труд. За повишаване на е ф е кти в н о стта му и предпазване о т умора е необходима да
се провежда при оптимален микроклимат, чи ст въздух, подходящо осветление, тиш ина ц
творческа обстановка за работа. Ум ствената работа основно трябва да се извършва в
предобедните часове, д о ка то нощ ният труд, особено след 23 h, е непродуктивен и трябва
да се избягва. Пълноценната почивка е важен елемент о т режима на ж и в о т независимо о т
е с т е с т в о т о на труда. Тя се осъществява в течение на работния ден, след работа, в края
на раб отна та седмица и по време на годишния отпуск. О тд и х ъ т трябва да бъде активен,
к а т о с упражнения се н а то в а р в а т онези мускули, органи и системи, ко и т о не участвуват
при обичайния труд ов процес. Храненето заема изключително важно значение в цялостния
режим на ж и в о т.
Злоупотребата с алкохол и тю тю н о п уш е н е то е напълно несъвместима със здравослов­
ния начин на ж и в о т . Необходима е широка здравна просвета сред населението за вредите,
причинявани на организма, о т пристрастяването към тях. В то зи аспект личният пример
на лекаря има особено възпитателно значение.
Включването в дневния режим на дозирана двигателна а к ти в н о с т , заедно с подходящи
закалителни процедури, укрепва съня, поддържа а п е ти т а , прави човека жизнерадостен и ра-

331
ХИГИЕНА

ботоспособен. Провеждането им, едновременно с оптимален режим на хранене при отказ

о т тю тю нопуш ене и злоупотреба с алкохол и лекарства, е п р о с та та формула за запазване
на човеш кото здраве.

2. Х И ГИ Е Н А НА ОТДЕЛНИТЕ ОРГАНИ И СИСТЕМ И

Хигиена на к о ж а т а и ср е д ств а та за не йното почистване и поддържане. Кожата е
последната бариера, ко я то отделя организма о т обкръжаващата го среда. Тя е важен орган
за защита на т я л о т о о т неблагоприятни механични, микроклиматични, химични, прахови,
биологични и лъчеви ф актори на средата. Тя сигнализира за промените в околната среда
поради голямата си повърхност и изобилие на крайни нервни разклонения. Поради интензив­
ната си обмяна и прекия к о н т а к т с околната среда т я бързо се замърсява с продукти о т
секрета на п о т н и т е и м а с тн и те жлези, олющени епителни клетки, прах, микроорганизми,
гъбички. По к о н т а кте н п ъ т се замърсява и облеклото. В резултат възникват фоликулити,
д ерм ати ти , дерматомикози и други заболявания. При то в а се загубват защ итната и бак­
терицидната й функции, намалява се кож ното дишане и се разстройва терморегулацията.
1. Хигиенни грижи за тял ото . Поддържането на функциите на кож ата изисква редовно
измиване и поддържане на ч и с т о т а т а й. Изкъпването на т я л о то трябва да става най-
малко веднъж седмично (през л я т о т о по-често), ка то цялото тяло се измива грижливо
с топла вода и сапун. Къпането не само почиства кожата, но засилва кръвообращение­
то , освежава и закалява тял ото. При миенето трябва да се има предвид, че темпера­
т у р а т а на водата влияе по различен начин върху кожата. Студената вода предизвиква
свиване на кожните съдове, ка то ч е с т о т о й използване прави кожата нееластична,
отпусната, напукана. Ч е с то то измиване с гореща вода изтощава м астните жлези,
при ко е то кожата става суха и изпръхва.
2. Хигиенни грижи за ръцете. Ръцете се замърсяват повече и по-често о т другите части на
тял ото със сапрофитни и патогенни микроорганизми. О т ръцете т е могат да попаднат
върху хранителните продукти и да предизвикат заболявания. Ръцете трябва да се мият
неколкократно на ден, задължително след използване на тоалетна.и преди всяко ядене.
3. Хигиенни грижи за краката. Те изискват ежедневното им измиване, най-добре вечер,
преди лягане.
4. Хигиенни грижи за косата. Окосмената част на главата е богата на потни и мастни
жлези, поради ко е то изисква по-често измиване. Измиването с топла вода на главата с
последващо обливане със студена вода и кратък масаж подобрява кръвообращението,
повишава тонуса и е полезно при умствена работа. За опадане на косата им ат значе­
ние нарушенията в дейността на жлезите с вътрешна секреция и кожната себорея.
Оплешивяването е най-често при мъже с нерационален режим на ж ивот, неправилно
хранене, недоспиване, хипокинезия, нервно-сензорно напрежение. Много кожни заболя­
вания м огат да се пренесат при ползване на чужд гребен, шапка, кърпа, което не бива
да се допуска.
5. Орална хигиена. За общ ото здравословно състояние на организма значение им ат о забо-
ляванията на лигавицата на устната кухина, венците и зъбите. Те м огат да предизви­
к а т заболявания на храносмилателната система, на бъбреците, а ка то източник на фо-
кална инфекция да доведат до алергично-септични усложнения. Д оброто поддържане на
устната кухина и зъбите изисква след всяко хранене у с та та да се изплаква с хладка вода
и всяка сутрин и вечер преди лягане зъбите да се измиват с четка и паста за зъби.
Хигиенна оценка на м и е щ и те средства. Водата е най-старото и разпространено
средство за почистване на кож ата и отмиване на замърсяванията, но т о е недостатъчно.
Причината е, че различните частички, замърсяващи кож ата и дрехите, са фиксирани срав­
нително устойчиво, а повечето о т т я х са и неразтворими във вода. За извличането с вода­
т а на тв ъ р д и те частички или на мазнините се използуват различни сапуни и повърхностно
активни вещества - д етергенти . Те намаляват повърхностното напрежение на водата,
при ко е то т я прониква между замърсяващите частички и ги отм ива с образуваната пяна.
332
 Лична хигиена

За измиване най-добре е да се използват неутрални то а л е тн и сапуни с минимално съдър­

жание на свободна основа. Излишното съдържание на свободни алкали в сапунените разтво­
ри обезмаслява кож ата и действа особено неблагоприятно при лица със суха кожа, която се
напуква и се появяват д е р м а ти ти . Сапуните, използвани с твърди води, п о чи ств а т по-сла­
бо кожата и я раздразват по-силно.
С и н те ти ч н и те миещи средства (шампоани) са създадени на базата на повърхност­
но активни вещества, к а т о производството им непрекъснато нараства. Те и м ат преиму­
щ ество пред сапуните поради по-доброто измиващо действие, не зависят о т т в ъ р д о с т т а
на водата, не дават алкална реакция, активни са и при ниска тем пература. Неблагоприятен
ефект о т приложението им е, че предизвикват алергични реакции при хората с повишена
чувстви тел ност към някои о т съставките им.
К о зм е ти ч н и те средства са препарати, предназначени за поддържане доброто състо­
яние и подобряване естетичния вид на кожата, косите и н о к т и т е . Освен т о а л е т н и те сапу­
ни и шампоаните към т я х се о тн а с я т разнообразни кремове, пудри, дезодоранти, парфюми,
одеколони, червила, лосиони, бои, лакове, кремове и др. Те трябва да о т го в а р я т на следните
изисквания: съставките, о т ко и т о се и зго тв я т, да бъдат разрешени за употреба о т M3, да
о тго в а р я т по състав и качество на с ъ о т в е т н и т е ста н д а р ти и отраслови нормали. Съвре­
менната козметика има за цел не толкова да "разкрасява", колкото да укрепва кожата и да
я защитава о т неблагоприятни влияния. Прилагането на козм етични те средства трябва
да става индивидуално, най-добре по назначение о т специалист. При прилагане на миещи и
козметични средства трябва да се има предвид и т и п ъ т кожа, за ко я то са предназначени:
нормална, суха или мазна.

3. ПОЛОВА Х И ГИ Е Н А
Половата хигиена е дял о т личната хигиена и разглежда всички въпроси, свързани с нор­
малната полова дейност на човека. Последната е естествена проява на всеки зрял и здрав
индивид. О т нея в значителна степен зависят самочувствието, здравето и работоспособ­
н о с т т а на л ичността. При различни смущения в половата дейност се нарушават физичес­
ко то , психичното и социалното благополучие на индивида. Това поставя нормалната полова
дейност на зрелия човек к а т о задължителен елемент о т здравословния начин на ж и вот,
осигуряващ пълноценно здраве. В предмета на половата хигиена се включват редица въпро­
си, свързани с хигиена на половите органи, хигиена на половия ж и в о т, антенатална хигиена,
полова хигиена в различните възрасти, профилактика срещу някои фактори, увреждащи по­
ловата система, предпазване о т нежелана бременност, профилактика на заболяванията,
предавани по полов път.
А нтенатал ната хигиена разглежда въпросите, свързани със зачеването на здрав и жиз­
неспособен плод. Особено важно е в м омента на зачеването брачната двойка да бъде в
добро здравословно състояние и да не е подложена на вредни въздействия о т околната и
професионална среда.
Появата на менструация и на еякулация показва, че е настъпила полова зрелост, но тов$
не означава, че девойката и младежът са достигнали своята пълна телесна зрелост. Това
настъпва значително по-късно: при девойките към 17-18 години, а при ю нош ите - към 19-20
годишна възраст. Половият ж и в о т при младите хора трябва да започне след т я х н о т о пъл­
но телесно и психично съзряване.
Явява се един период о т няколко години, през ко й т о младият човек изпитва полови по­
требности, но трябва да се въздържа. Често ка то физиологичен заместител на половата
дейност през пуб ертета са нощ ните семеизпразвания (полюции) при юношите. В редица слу­
чаи т е и по-рядко девойките прибягват към самозадоволяване (онанизъм). Това не означава
някакво вредно влияние върху организма и психиката, ка кт о неправилно се считаше доскоро.
Българският младеж и девойка започват да общ уват сексуално обикновено след 16-17
годишна възраст. Поради ниска сексуална култура обаче, България е сред водещ ите страни
в света по ч е с т о т а на изкуствено прекъсната бременност. Това показва, че наш ите младе-

333
ХИГИЕНА ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

жи знаят твърде малко за начините да се предпазят о т нежелана бременност. А н ке тн и те

проучвания у нас показват, че едва 8-10% о т децата получават необходимите им познания
за интимния ж и в о т о т своите родители и 20-30% о т учи те л и те си. Останалите над 50%
научават тези "и сти ни " о т свои приятели, съученици и о т преките си наблюдения върху
ж ивота о т окръжаващата ги среда.
Хигиената на половите органи е елемент о т хигиената на т я л о т о и е условие за здра­
вословен полов ж и в о т. Външните полови органи са свързани с отделителната система,
поради ко е то са изложени на замърсяване. Освен то в а по т я х се отлага т.нар. смегма, об­
разувана о т урина, п о т и кожни люспи. Когато т я не се отмива, се превръща в хранителна
среда за микроорганизми, к о и т о предизвикват възпаление на лигавицата на уретра та, а
при полово сношение е възможно да се предаде и на партньора. Поради то ва се изисква
редовното измиване и при двата пола без сапун, к о й т о дразни нежните лигавици на генита­
лиите. П ромивките на влагалището не са необходими поради неблагоприятното механично
въздействие. Не се препоръчва и използуването на интим ни дезодоранти поради дразнещо­
т о действие на сп и р тн а та им съставка.
По време на менструация се препоръчва въздържане о т полови сношения поради реална­
т а опасност о т инфектиране ка кт о при жената, така и при мъжа. При бременност поради
опасност о т инфекции на родовите пътищ а коитусъ т трябва да бъде преустановен 4-6
седмици преди и след раждане.
В никакъв случай не трябва да се плануват дни и часове за полово сношение, а е нор­
мално т о да се върши спонтанно, естествено, по взаимно желание. Ч е с ти я т коитус без
с ъ о тв е тн а та нагласа и по тре бност, т.нар. принудителен коитус, е нефизиологичен, тъй
к а т о по-скоро води до нервност, о тко л ко т о до разтоварване. О т хигиенно гледище няма
възрастова граница, до ко я то трябва да се води полов ж и в о т.
Понастоящем не съществува някакви норми за ч е с т о т а т а на половите сношения. Мяр­
ката се създава о т всяка двойка, в с ъ о тв е тств и е с индивидуалните сексуални потребности.
Още в д ревн остта Хипократ е препоръчал нормално половите сношения да бъдат 2 пъти
седмично. Обикновено повечето жени желаят сношението по-рядко о т мъжете си. В някои
бракове сексуалността е главна причина за спорове. Най-често мъжът става груб и раздраз­
нителен, ако жена му отка ж е полово сношение. Разбира се, при всички случаи трябва да се
взима компромисно решение, за да се поддържа сексуалната хармония в семейството.
Ж ените изживяват климактериума около 50-та си година. Възрастово намаление на
сексуалното влечение (либидото) при ж ените обикновено настъпва след 60-та година. При
мъжете 6 истинския смисъл климакс няма, но повечето о т т я х във възрастта около 45-55
години изживяват критичен период, през к о й то са лабилни и и м а т чувство за малоценност.
При мъжа след 50-55-та година потенцията намалява до известна степен за сметка на
либидото. Този конфликт между запазено либидо и намалена потенция в някои случаи води
до нарушение в психиката при мъжа. Намалението на по тен ци ята при застаряващия мъж
обикновено е психично обусловена, а не о т възрастта. В много случаи мъжете о с та в а т със
запазена потенция и след 70-та си година.
Важен елемент на половата хигиена е доброто познаване на нормално протичащия полов
akmv 3a да бъде пълноценно и да удовлетворява напълно сексуалните потребности на мъжа и
жената, половото сношение трябва да включва 4 фази: възбуда, плато, оргазъм и отпускане.
Описаната фазовост в протичане на половия а к т при някои партньори не Винаги се полу­
чава, а при някои въобще не се постига. При проучвания на автори в различни страни се уста­
новява, че при п о ч ти 50% о т жените рядко се стига до оргазъм, а повече о т 1/3 о т мъжете
понякога и м ат сериозни проблеми с п о т е н т н о с т т а . Половите смущения се проявяват по
т р и начина: 1. половото желание (либидото) може да е намалено или да липсва; 2. извършване­
т о на коитуса да е смутено или невъзможно; 3. половото задоволяване (оргазмът) може да е
несъвършено или да не настъпва. Смущения в либидото и оргазъма и м ат предимно жените, а
смущения в коитуса - предимно мъжете. Най-често причините са психогенни. В повечето слу­
чаи се касае за умствено и физическо пренапрежение, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене,
неопитност в секса и др. Най-добрата профилактика при тези смущения (т е по правило не са
заболявания) са здравословният начин на ж и в о т и регулираната полова акти вн о ст.

334
 Лична хигиена

4. ЗАКАЛЯВАНЕТО И Ф И ЗИ ЧЕС КА ТА А КТИ В Н О С Т КАТО ЕЛЕМЕНТИ НА

ЗДРАВОСЛОВНИЯ НАЧИН НА Ж И В О Т
Закаляването включва система о т дейности насочени към повишаване устойчивост­
т а на организма към резките промени в микроклиматичните условия с цел предпазване о т
простудни заболявания. Закаляването се постига чрез рационално въздействие върху организ­
ма на студ, топлина и лъчиста енергия посредством използуване на природните фактори
въздух, вода и слънце. При закалителните процедури се повишава общ ата имунобиологична
реактивност на организма чрез въздействие предимно върху терморегулаторния апарат.
При закаляването освен усъвършенствуване процесите на терморегулация, се повишава ба­
риерната функция на кож ата и се засилва усто й ч и в о стта към инфекциозни заболявания.
Основни принципи при провеждане на закаляването са постепенност, системност,
комплексност и индивидуален подход. П остепенността се състои в прогресивно нараства­
не и н те н зи вн о стта на въздействието с едновременно увеличение врем ето на експозиция.
Пример за постепенност е закаляването с вода, при ко я то т е м п е р а тур а та й постепенно
се понижава с удължаване продължителността на въздействие. С и сте м н о стта предполага
провеждане на закалителните процедури ежедневно. Комплексността изисква използуване­
т о на разнообразни закалителни процедури в комплект, тъ й к а т о по този начин въздейст­
вието върху организма е по-силно. Закаляването на организма трябва да започне о т ранно
д е т с т в о и да продължава през целия ж и в о т.
Най-лека ?акалителна процедура са Въздушните бани. При си сте м н ото им прилагане т е
то н и зи р а т нервната система, т р е н и р а т терморегулаторния апарат, повишават обмяна­
т а на вещ ествата, подобряват съня и а п е ти т а . В зряла възраст въздушните бани м огат
да започнат чрез излагане на т я л о т о при тем пература на въздуха 18-20 °С за 10-15 min. С
постепенно увеличение на тя х н а та продължителност т е м о га т да се прилагат ежедневно
до 1,5-2 h. Най-добре е да се прилагат в условията на туризъм, подвижни игри или физкул­
турни занимания.
Закаляването с вода е много по-силно действащ фактор, тъ й к а т о топлопроводи-
м о с т т а на водата е м ногократно по-голяма о т тази на въздуха и причинява много по-силно
охлаждане на тя л о то . Водните процедури са с различна интензивност - о т влажно об тр и-
ване до-къпане в ледено студена вода. Особено добро закаляващо действие има къпането
в о т к р и т и водоеми, к о е т о трябва да започва при тем пература на водата не по-ниска о т
18-20 °С. При къпането на о т к р и т о закаляващо действие има комплекс о т фактори: т е м ­
пе р а тур а та '^ налягането на водата, въздуха, слънчевата радиация, топлинната радиация
о т пясъка и почвата, повишената двигателна а кти в н о ст, особено при плуване. Силно за­
каляващо действие има къпането в студена и дори ледена вода (моржуване). Още по-силно
действие има т.нар. ко н т р а с т н о закаляване - редуване на финландска баня със сух горещ
въздух (сауна) с къпане в ледено студена вода.
Слънчевите бани е най-добре да се провеждат в сутр е ш ни те часове о т 8 до 11 h, за да се
избегне значителното прегряване о т слънчевата радиация. Началната им продължителност.
е 5-10 min, к а т о постепенно се увеличава до 1-2 h за получаване на максимална биодоза.
Ходене с боси крака. Това е ефикасен способ за закаляване. Понастоящем широко се из­
ползва ходене бос по т.нар. ко н тр а стн и пътечки, отделни участъци на к о и т о са нагрети
различно, о т студено до горещо. Счита се, че обувките изолират човека о т отрицателния
заряд на земната кора, а положително заредената атмосфера отнем а о т човека част о т
о тр и ц а те л н и те му йони. При ходене с боси крака човек си набавя недостигащ ите му о т р и ­
цателни йони, а заедно с то в а и електрическа енергия. Понастоящем се препоръчват най-
различни способи за закаляване по този начин - о т ходене бос вкъщи, по крайбрежния пясък
и сутрин по оросената трева, до ходенето по снега.
Закалителните процедури трябва да се извършват при медицински контрол, при кое­
т о се вземат предвид възрастовите особености на организма, функционалните му възмож­
ности, индивидуалната р е а кти вн о ст и здравословното състояние.
физическа а к т и в н о с т и здраве. Научно-техническият прогрес облекчи труда на човека,
но доведе и до рязко ограничение на двигателната му а к ти в н о с т . Възникна хара ктерн ото
ХИГИЕНА -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

състояние - хипокинезия с Всичките й отрицателни последици. Хипокинезията засяга преди

Всичко опорно-дВигателния апарат. Настъпва разпад на белтъците, изграждащи мускулите,
при ко е то т е атроф ират. К о с т и т е обедняват на минерални соли и с т а в а т остеопорозни.
Най-характерни и сериозни последици на хипокинезията са измененията 8 сърдечно-съдова­
т а система, изразяващи се в понижение на работоспособността на сърцето, учестяване на
пулса, намаление на обема на циркулиращата кръв. Нарушава се обмяната на вещ ествата,
увеличава се телесната маса. В кръвта се увеличават липидите и холестеролът, улеснява­
щи възникването на атеросклероза. Хипокинезията води до нарушение във функциите на
бъбреците, черния дроб, слезката. Засяга се и храносмилателната система, ка то се намаля­
в а т то н усъ т на коремната мускулатура и перисталтиката на червата. Това предизвиква
нарушение в храносмилането, обстипацио, хемороиди. Хипокинезията намалява функциите
на жлезите с вътрешна секреция, понижава възбудимостта на нервните процеси, нарушава
координацията на движението. Хората с т а в а т нервни, раздразнителни, бързо се уморяват
при умствена работа. Хипокинезията води и до понижена р е зи сте н тн о ст към простудни
и инфекциозни заболявания. Особено неблагоприятен е малкоподвижният ж и в о т за лицата
о т средната и напредналата възраст, ангажирани с умствен труд. Продължителната хи­
покинезия се разглежда к а т о експериментален модел за преждевременно стареене. Според
някои автори хипокинезията има отношение и към раковите заболявания. При двигателна
а кти в н о с т qp нормализира кислородният режим в организма, к а т о подобреното снабдяване
на тъ ка н и те с кислород до известна степен може да попречи за възникване и развитие на
онкологични заболявания. Основно средство за борба с хипокинезията и всичките й отрица­
телни последици е масовото участие в спортни занимания и туризъм.
С физическа а кти в н о с т човек е необходимо да се занимава о т ранно д е т с т в о до дълбо­
ка с т а р о с т при режим, отговарящ на възрастовите и индивидуалните възможности. Най-
лесно и достъпно за всички в борбата с хипокинезията е ежедневното ходене пеша, поне 1
час дневно. В борбата срещу двигателния глад се препоръчва и практикува масовото оздра­
вително бягане. Най-добре е да се бяга сутрин след ставане о т сън. При правилно поведено
бягане пулсът се възстановява към изходното положение към 15-20-та min. Наред с бягането
голяма помощ в укрепването на здравето м о га т да окаж ат и плуването, тенисът, зимните
спортове и др.
Преди 2000 години на грамадна скала в Елада били изсечени дум ите "Искаш ли да бъдеш
силен - бягай, искаш ли да бъдеш красив - бягай, искаш ли да бъдеш умен - бягай?" П ракти­
чески здравият човек може да отделя 15-20 мин. ежедневно, пробягвайки през това време
2-4 к т . Напредналата възраст също не е пречка за бягането. За оценка на физическото със­
тояние широко приложение има т е с т ъ т на Купър: за удовлетворително състояние може да
се говори, ако човек на възраст 25 години за 12 мин. пробягва 2,3 к т , на 30 години - 2,2 к т , на
40 години - 2,0 к т , на 50 години - 1,8 к т , на 60 години - 1,6 к т , на 70 години - 1,5 к т .
физическото натоварване трябва да е индивидуално дозирано в зависимост о т възраст­
та, пола, здравословното състояние и физическата подготовка. Нетренираните хора при
започване на занимания с физически упражнения трябва да знаят, че пулсът им не бива да се
учестява с повече о т 30 удара за минута в сравнение с ч е с т о т а т а му в покой. Постепенност-
т а и интензивността на натоварванията трябва да се регулират под лекарски контрол.
Включването в дневния режим на дозирана двигателна а к т и в н о с т заедно с подходящи
закалителни процедури укрепва съня, повишава а п е ти т а , прави човека жизнерадостен.

5. Л И Ч Н А Х И ГИ Е Н А НА ХОРАТА В Н А П Р Е Д Н А Л А ВЪЗРАСТ
(ГЕРО ХИГИЕНА)
Експерти о т СЗО определят възрастта 45-59 години за средна, 60-74 за напреднала, а
хората над 75 години се реги стри рат к а т о стари и над 90 години са определени к а т о дъл-
голетници. Счита се, че максималната продължителност на ж и во та при човека е 110-120
години.

336
 Лична хигиена

Герохигиената има за основна цел забавяне те м п о в е те на остаряване и удължаване на

ж ивота при оптимално запазване на физическата и психична дееспособност на човека.
С тареенето е естествен процес, настъпващ с възрастта при ко й т о се нарушават
функциите на о тд е л н и те органи и системи под влияние на неблагоприятното въздействие
на екзогенни и ендогенни фактори.
Паралелно със старее нето възникват и процеси на антистареене (антиейджинг), насо­
чени към предпазване на организма о т увреждащите ф актори и увеличаване продължител­
н о с т т а на ж ивота.
Хората о ста р я в а т с различен те м п и поради то ва трябва да се отдиференцира ка­
лендарната о т биологичната възраст. Колкото повече календарната възраст изпреварва
биологичната, толкова по-бавен е т е м п ъ т на стареене на организма и толкова по-голяма
ще бъде продълж ителността на ж ивота на човека. С тареенето при отд ел н и те тъкани,
органи и системи п р о т и ч а т неравномерно. Често т е м п ъ т на стареене например на сър­
дечно-съдовата система изпреварва тем па на стареене при д ругите системи. Атроф ията
на тимуса при човека започва още през пубертета, д ока то някои о т функциите на хипофи­
зата се запазват на високо ниво до дълбока ста р о ст.
Още И.Мечников приема съществуването на два вида стареене: физиологично и п а т о ­
логично. физиологичната с т а р о с т се характеризира със сравнително запазена физическа и
умствена работоспособност. Според него стареенето е резултат о т автоинтоксикация
на организма- свързана с функциите на червата. 1/1. П. Павлов свързва основните механизми
на стареенето с промени в нервната дейност. Според фролькис (1985 г.), две са основните
причини за стареенето:
1. То е генетично програмиран процес, резултат о т закономерно развитие на програма,
заложена в генетичния апарат.
2. Стареенето е резултат о т разрушение на организма, вследствие увреждащото дейст­
вие на различни фактори през живота.
В този смисъл уникалното дълголетие се дължи на съчетанието о т оптимални генетич­
ни особености на човека с благоприятни фактори на жизнената среда.
Неблагоприятни фактори, ко и т о вод ят до патологична с т а р о с т са непълноценното и
нередовно хранене, лош ите условия на ж и во т, т е ж к и я т физически и нервно-психичен труд,
хипокинезията, стресъ т, инфекциозните и други заболявания, тю тю н о п уш е н е то , алкохолиз­
мът, въздействието на ксенобиотиците и др.
Според други автори стареенето се дължи на "хипофизарен хормон, ко й т о подтиска
окислителните процеси в организма ("хормон на с м ъ р тта " - Денкла, САЩ). Атроф ирането
на щ итовид ната жлеза засега е най-доброто обяснение за стареенето. Тя се определя ка то
"биологичен часовник", о т ко й т о зависи настъпването на с т а р о с т т а . Установи се, че "хор­
м онът на с м ъ р тт а " отделен о т хипофизата, подтиска усвояването на хормоните на щи­
тови д на та жлеза о т к л е т к и т е и по този начин създава своеобразна вторична тиреоидна
недостатъ чност.
За удължаване на ж ивота, ко е то е основната цел на герохигиената, е необходимо да
се познават възрастовите промени, настъпващи в стареещия организъм и механизмите
водещи до остаряване. До неотдавна се считаше, че границата, о т ко я то започват стар­
ческите изменения в организма, е периода около 60-те години. С ъщ ествуват обаче доказа­
телства, че тези изменения п р о т и ч а т през целия ж и в о т на човека. По своята същност про­
цесите на стареене се съ сто я т в регресивно развитие и атрофия на кл е тки те , тъ каните,
органите и си сте м и те в човешкия организъм.
С възрастта се нарушава клетъчната биоенергетика. Известно е, че образуването на
енергийните потенциали става в м итохондриите на кл е тки те . С възрастта се намалява
синтезата на м итохондриалните белтъци и т я х н о т о количество, к о е т о води до нарушение
енергетиката на кл е тки те , а о т т а м и до функциите на с ъ о т в е т н и т е тъкани и органи.
С възрастта настъпва и намаляване на клетъчната маса. Намиращите се в процес на
регресия клетки постепенно намаляват по обем. Установено е, че масата на телесната мус­
кулатура на 70-годишен човек намалява с около 40% поради атрофия. Трофичните смущения
в стареещия организъм довеждат до атрофия на черния дроб с 50-60%, на бъбреците с 50%,

337
ХИГИЕНА

go структурн и и функционални промени и 8 ендокринните жлези. Най-бързо атроф ират

щ итовидната жлеза, слезката, лимфните жлези, ко с тн и я т мозък, панкреасът. Старчески­
т е морфологични промени в мозъка се проявяват по-силно след 70-75 годишна възраст. Със
застаряването отслабва п а м е тта , но хора с бистър ум и добра пам ет се срещ ат и в много
напреднала старческа възраст. Със стареенето се затруднява изработването на нови ус­
ловни рефлекси и динамични стерео ти пи , поради ко е то стареещ ият човек трудно се прис­
пособява към промените в околната среда. С те н и те на кръвоносните съдове склерозират,
надебеляват и се втърдяват. Тези промени затрудняват обмяната на вещ ествата и т р о -
фиката на с ъ о т в е т н и т е тъкани и органи. Сърцето старее по-рано при алкохолизъм, т ю т ю ­
нопушене, затлъстяване и заседнал ж и в о т. Нарушената дейност на сърцето се отразява
отрицателно върху функциите и на другите органи поради влошеното им кръвоснабдяване.
Влошеното тъканно дишане у с т а р и т е хора в резултата на хипоксия поради о три ц а тел ­
ни промени и в дихателната система е съществена причина за ускорено стареене. Важно
място заемат измененията в костно-ставния апарат - хрущялите атроф ират, намаляват
еластичността и подвиж ността на ста в и те , появяват се болки при движение поради на­
маление на синовиалната т е ч н о с т . Движението е най-доброто профилактично средство
срещу дистроф ичните промени в с т а в и те при с т а р и те хора. С напредване на възрастта
се наблюдава и намаляване на р ъ стта . Телесната маса е най-голяма във възрастта о т 40 до
60 години, к а т б след то ва започва постепенно да намалява. С възрастта зрението отслаб­
ва, намаляват и слуховите възприятия. Кожата става суха и набръчкана поради намалена
продукция на м а с тн и те жлези.
Съществени промени при стареене възникват и в имунната система. С възрастта
намалява образуването на антитела, намалява продукцията на вещ ествата, активиращ и
имунния о тго в о р и обратно- н а тр уп в а т се вещества, подтискащи функциите на имуните­
т а - намалява броя на (3-лимфоцитите и особено на Т-лимфоцитите.
К акто е известно хомеостазата на организма се регулира по нервен и хуморален път,
главно о т хипоталамуса. При стареенето функциите на хипоталамуса намаляват, което
води до разстройване на в е ге та т и в н и т е функции и до възникване на артериална хиперто­
ния, коронарни заболявания, диабет и др.
С променените функции на хипоталамуса са свързани измененията в половото поведе­
ние, в храненето, в емоционалните реакции.
Процесът на стареене ограничава ад аптивните възможности на организма и благопри­
я т с т в а разви тие то на патологии с хронично-дегенеративен характер.
Повечето геронтолози приемат, че най-често срещаните в късна възраст заболявания,
к а т о атеросклероза, болести на опорно-двигателния апарат, неоплазмите, обменните за­
болявания и др., се дължат на възрастови промени, независимо о т това, че тези болести се
срещ ат с различна ч е с т о т а и в по-млада възраст.
Средната продължителност на ж и вота у нас е около 71 год., к а т о при мъжете е 68 год.,
а при ж ените 74 год. Според прогнози на ООН се очаква към 2020 г. средната продължител­
но ст на ж и вота при мъжете да бъде 73,5 год., а при ж ените 80 год.
Понастоящем у нас заболяемостта при лицата над 60 год. е 2-3 пъ ти по-висока о т за-
боляемостта при лицата о т средна възраст. При хората над бОгод.^най-разпространени са
болестите на органите на кръвообращението, следвани о т болестите на храносмилател­
ната, дихателната, нервната система и се ти вн и те органи, костно-мускулната система и
на съединителната тъкан.
Най-често при възрастните хора се наблюдават и съчетания на ССЗ с болести на диха­
телната система, опорно-двигателния апарат, ендокринната система и обмяната на ве­
щ ествата. О т болестите на кръвообращението водещи са ИБС, хипертоничната болест,
съдовите увреждания на мозъка.
Проф илактика на преж деврем енното стареене. Първостепенна роля за забавяне на
преждевременното остаряване и удължаване на ж ивота принадлежи на здравословното
хранене. Съвременната геородиететика е разработила редица основни положения за хра­
ненето през старческата възраст, основани върху физиологичните особености на старее­
нето. Освен здравословното хранене за а к т и в н о т о и творческо дълголетие значение им ат

338
 Лична хигиена

и останалите елементи на здравословния начин на ж и во т, подобряване условията на б и т

и труд, осигуряване на пълноценен отд их, овладяване на хроничните заболявания, повиша­
ване на здравната култура. С та р и те хора трябва да се вклю чват в активна физическа дей­
н о ст под формата на разходки, бягане, туризъм. З а е т о с т т а с някаква трудова дейност е
най-добрият и действен ф актор за запазване на психическия тонус и самочувствието на
стареещ ите к а т о пълноценни членове на об щ еството.

6. Х И ГИ Е Н А НА ОБЛЕКЛОТО И ОБУВКИТЕ
О блеклото е един о т важ ните фактори за приспособяване на човека към условията на
околната среда. То предпазва т я л о т о о т замърсяване, механични увреждания, о т проник­
ване на патогенни микроорганизми, о т прякото действие на различни лъчения. Облеклото
подпомага регулирането на телесната тем пература чрез поддържане на постоянен микрр-
климат около т я л о т о независимо о т външните метеорологични условия.
Облеклото трябва да отговаря на следните основни изисквания: да не затруднява дви­
женията; да не нарушава кръвообращението и дишането; да не притиска въ треш ните
органи; да съ о тв е тств ув а на условията на външната среда; да бъде устойчиво и да не про­
меня бързо качествата си при носене; да се почиства лесно и добре; да не са затруднени об­
личането и събличането му; да бъде удобно - умерено широко и свободно, в никакъв случай
не трябва да притиска отделни части о т тя л о то .
Най-важната и постоянна функция на облеклото е уч а с ти е то му 8 регулиране топло-
обмена на организма с околната среда. Между облеклото и кож ата съществува въздушен
слой, ко й т о се характеризира със свой микроклимат, определящ състоянието и характера
на топлообмена. За да не се затруднява топлообменът, л я т н о т о облекло трябва да е по-
свободно, едно- или двуслойно, д окато зим ното трябва да е по-плътно до тя л о то , мно­
гослойно и да прикрива 90-95% о т повърхността му.
Счита се, че една о т причините за нарасналата и м п о т е н т н о с т при мъжете е по сто ­
янното носене на широко разпространените дънки и джинси, притискащ и външните поло­
ви органи. Вратовръзката не трябва да притиска кръвоносните съдове и нервни на шията,
за да не се затруднява кръвоснабдяването на мозъка. П ристягането на талията с широки
кожени колани е неблагоприятно, поради смущение 8 о т т и ч а н е т о на кръвта по повърх­
н о с тн и т е вени и движението и в дълбоко разположените съдове.
Основни качества на тъ ка н и те , о т ко и т о е изработено облеклото и ко и т о определят
хигиенното му значение, са: топлопроводимост, въздухопроводимост, хигроскопичност,
водоемкост, пропускливост за лъчиста енергия, липса на дразнещи вещества. Тъканите с
по-голяма топлопроводим ост са по-подходящи за т о п л и т е месеци, а с по-малка - за с т у ­
деното време. Въздухопроводимостта трябва да е значителна при висока тем пература
и минимална при студено и в е т р о в и т о време. Хигроскопичността на т ъ ка н и те се опре­
деля о т способността им да поглъщат водни пари о т външния въздух и о т поддрешното
пространство. За долните дрехи хигроскопичността е положително качество, тъ й ка то
помага за попиване на п о т т а о т т я л о т о и за по-лесното й изпарение, д ока то за горн ото
облекло т я е нежелателна. Водоемкост - при запълване на по р и те с вода тъ ка н и те с т а в а т
силно топлопроводни (водата е 28 пъ ти по-добър проводник на топл и ната о т въздуха) и
пр еста ват да играят ролята на изолатор о т студа. Тъканите с висока водоемкост и висока
скорост на изпарение на водата по-дълго време и в по-висока степен охлаждат тя л о то . С
такива свойства са копринените и ленените тъкани, д о ка то вълнените са с ниска водоем­
ко с т и бавно изпарение, к о е т о ги прави подходящи за горно облекло. Запазването на топли­
ната на т я л о т о се подпомага и о т носенето на топли ръкавици, вълнено шалче и шапка.
О цветяването на дрехите има значение за поглъщането на видим ите и инфрачервените
лъчи. През летния сезон за предпочитане са облеклата, изработени о т светли тъкани, кои­
т о о тразяват слънчевите лъчи и предпазват т я л о т о о т прегряване. През зимния сезон за
предпочитане са т ъ м н и т е облекла, к о и т о поглъщат най-добре то п л и н н и те лъчи о т слън­
чевата радиация.

339
ХИГИЕНА

С и н те ти ч н и полимерни материали. Някои тъкани са изцяло съставени о т си н те ти ч ­

ни Влакна, а други - 8 комбинация с естествени влакна. По редица свойства си н т е т и ч н и те
тъкани превъзхождат е стествен ите. Те пр итеж ава т висока еластичност и механична ус­
то й чи в о ст. И м ат висока въздухопроводимост, добри топлозащ итни качества и пропускат
по-добре ултравиолетовите лъчи о т е сте ств е н и те влакна. Някои о т т я х и м а т и антими-
кробни свойства. Неприятни хигиенни качества на облеклото о т си нтетични материали
са възникване на с т а т и ч н о електричество вследствие т р и е н е т о им с тя л о то . Някои лица
са по-чувствителни към с т а т и ч н о т о електричество, ко е то води до бърза умора раздраз­
нение, главоболие и други прояви. Химичната стабилност на с и н т е т и ч н и т е тъкани не ви­
наги е добра, поради к о е то под влияние на слънчевата радиация, високата температура и
други фактори т е м о га т да о тд е л я т небезвредни за организма мономери и други съставки.
Те и м ат дразнещо действие върху кожата и организма, к а т о при някои хора предизвикват
д ер м а ти ти , к о н т а к т н и екземи и общи алергични реакции.
При носене, облеклото се замърсява о т кожата и о т праха, к а т о влошава значително
качествата си - намалява се въздухопроводимостта, о тд е л я т се неприятно миришещи
вещества, увеличава се микрофлората. За да се избегне то ва , бельото трябва да се сменя и
изпира след всяко изкъпване на тял ото , а горното облекло периодично да се почиства.
О бувки те предпазват краката о т замърсяване, нараняване, измокряне и охлаждане. Ма­
териалите, ог$ ко и т о са изработени, трябва да са с добри топлоизолационни свойства, да
не пропускатгвода, да не са хигроскопични, да и м ат добра въздухопроводимост. Обувката
трябва да бъда мека, лека и удобна за ходене, да съ о тве тствува на анатомо-физиологични-
т е особености на стъпалото и да не нарушава кръвообращението. Тясната и неудобна обув­
ка може да деформира стъпалото, а в студено време поради притискане на кръвоносните
съдове да причини измръзване. На тези изисквания най-добре о т го в а р я т кожените обувки
с подметки о т гьон. Гумените обувки и обувките, изработени о т различни пластмаси, са с
лоша въздухопроводимост и недостатъчно топлозащ итни свойства. Поради тези причини
през зимата т е охлаждат, а през л я т о т о запарват краката и усилват по те н е то . Непра­
вилно е в последно време увлечението по сп о р тн и те обувки (маратонки, кецове, обувки за
тенис и др.), ко и т о се носят о т някои, предимно младежи, целогодишно. О т хигиенна гледна
точка значение има и височината на тока , ко й т о не трябва да превишава 2-3 cm. Обувки­
т е с висок т о к изменят конфигурацията на стъпалото, пренасят неправилно центъра на
т е ж е с т т а върху предната част на пр ъ сти те . Това прави походката неустойчива’ благо-
приятствува формирането на плоско стъпало, създава напрежение на мускулите на краката
и условия за бърза умора. Поради промени в конфигурацията на т а з о в и те кости високите
токо ве са особено неблагоприятни за млади момичета и бременни жени. Липсата на токове
също е нефункционално, поради това че п о ч ти цялата т е ж е с т пада само на п е т и т е .

340