3

Фармакокинетиката изучава как организмът действа на лекарствата. Тя обхваща резорбцията (абсорбцията),

разпределението, биотрансформацията (метаболизма) и излъчването (екскрецията) на лекарствата.

Клинична фармакокинетика е дял от клиничната фармакология, който с помощта на математически модели

представя изменението в концентрацията на едно лекарство в организма като функция на времето

1. Биологична наличност (бионаличност)

размерът на тази част от приложената доза, която достига системното кръвообращение, т.е. частта от поетата
доза, която е “налична” за оказване на биологично действие.

Максимална (100%) бионаличност се получава при пряко въвеждане в системното кръвообращение на л-вата

2. Константа на елиминация

kе kеl – изразява скоростта на елиминиране

Количество л-во, елиминирано за единица време

3. Постоянна (равновесна или стационарна) концентрация на л-вото

Css - к-я в състояние на равновесие

концентрацията на многократно прилаганото л-во при достигане на равновесие м/у резорбцията и

елиминирането му.

При многократно прилагане на л-вото количеството л-во в плазмата е достигнало терапевтично ниво и това
ниво се запазва при регулярно дозиране, така че да се компенсира количеството л-во, което се губи.

Steady state – състояние на равновесие Състояние при което количеството на прилаганото л-во е равно на
елиминираното

4. Обем на разпределение (Vd)

Това е условният обем от течност, в който попадналото в организма количество

от л-во би трябвало да се разтвори, за да се получи концентрация, равна на
концентрацията му в кръвната плазма.

Обемът течности, в които л-вото се разпределя с к-ии равни на плазмената к-я

♦ липоразтворимостта на л-вото (право пропорц.)

♦ степен на свързване с пл. протеини (обратно пропорц.)

♦ трансмембранния транспорт

♦ болния – тел. тегло, пл. белтъци

( L/kg ) Показва колко широко л-вото се разпределя към тъканите и др. телесни течности в сравнение с
плазмата, без да носи информация в кои точно тъкани.

Голям Vd – л-вото не е свързано с пл. белтъци Прониква добре в тъканите хинолони, (до 2l/кг)
Малък Vd л-вото е с висока степен на свързване с пл. белтъци – фенилбутазон, глибенкламид, варфарин

Обемът на разпределение се променя при болестни състояния и особени физиологични състояния

(бременност, старческа възраст) и това налага корекции в дозовите режими.

Клинична използваемост на Vd: за определяне на дозови режими и индивидуализиране на лекарствена

терапия

5. Свързване с плазмените протеини.

Частта от л-вото, намиращо се в кр.плазма, свързана с плазмените протеини се изразява в проценти

Фармакологичните ефекти се обуславят от свободната, несвързаната с протеините част. Само свободната
част от л-вото може да преминава клетъчните мембрани, да се свързва с клетъчните рецептори и да действа.

Фактори, предизвикващи ↑на свободната фракция: 1. Бъбречни увреждания 2. Тежка хипоалбуминемия 3.

Последен триместър на бременността 4. Изместване от други лекарства 5. Насищаемост на белтъчното
свързване

6. Време на полуелиминиране (плазмен полуживот, терминално време на полуживот t1/2 )

времето, за което концентрацията на л-вото в кръвната плазма намалява с 50% във фазата на елиминирането
му. За всеки индивид е сравнително постоянна величина, но се променя при болестни състояния. При
различните хора варира в широки граници в зависимост от вредни навици, генетични особености и др.

t ½ служи като показател за:

1. Времето, необходимо за достигане на Css примногократно приложение

2. Продължителността на ефекта на л-вото (при доказана връзка пл. концентрация - ефект)

- ефектите отзвучават след време равно на 2-3 пъти t ½

ДИ ≥ t ½ (до 2-3 пъти)

3. Времето, необходимо за елиминиране нал-вото от организма - 4-5 пъти t ½

4. Степента на натрупване на л-вото в организма

При ДИ< t ½ - опaсност от високи Css!

Колкото по-кратък е ДИ по отношение на t ½ , толкова по-изразена е кумулацията
Често се среща при л-ва с голямо t ½ при неправилен ДР
Кумулират л-ва, прилагани многократно при ДИ< 0,5 пъти t ½

реакции (кинетика) от първи порядък

Кинетика от нулев порядък (нелинейна кинетика) = Пл. к-я не се ↓експоненциално във времето Л-вото се
очиства с постоянна скорост, независимо от пл. к-я

7. Клирънс

частта от обема на кръвната плазма, от която л-вото се елиминира изцяло за единица време

l/h или l/h/kg

Cltot = Clren + Clhep

♦Пътя на елиминиране
Clren< GFR - лек. се резорбира в бъбр. тубули
Clren> GFR - лек. се екскретира в бъбр. тубули

♦Определяне на ПД при некумулиращ режим на дозиране DM

Cl- сравнително постоянна величина

Ако Cl се мени в зависимост от Д →нелинейна кинетика