Куба – далечна

и близка

Изготвил: Ралица Георгиева Великова, 15 години,

10 клас, ПМГ, клуб „Еврика” към ОДК – Благоевград
Ръководител: Татяна Любенова Тодорова
 Природно, исторически и културно надарена, Република
Куба е държава, разположена на най-големия и един от най-
приказно красивите острови от архипелага Големи Антилски
острови.
Красивата гледка,
благоприятните, топли, тропически,
климатични условия, уникалните
културни паметници от
колониалното минало на страната,
са изкушение за много туристи.
Републиката притежава
голямо историческо и
природно богатство и особено
разнообразни културни
обичаи, носещи отпечатъка на
историята на испанската
колонизация и новите
революционни идеи.
 Куба се намира в субтропичния климатичен пояс. Климатът там
е влажен и топъл като няма зимен сезон. Климатът също се определя
и от променливите ветрове от североизток, които духат през цялата
година. Като цяло, годината се дели на 2 сезона – сух (от ноември до
април) и дъждовен (от май до октомври).

В република Куба се намират вторите по големина находища в

света (след Русия) на никел. Страната е на пето място по добиване на
рафиниран кобалт и произвежда около 8% от световното
производство. На острова се добиват и медна руда, манган, хром и
някои други минерали. В Куба рудодобивната промишленост е
добре развита, а нейната продукция заема второ място (след захарта)
в износа на страната.
 В цяла Куба е образувана мрежа от национални паркове и резервати, която
заема 20% от острова.

Национален парк Алехандро

Хумболт (близо 70 000 хектара), намиращ
се близо до Баракоа и обявен за световно
културно наследство през 2001г.;

Национален резерват Сиенага

де Сапата, който се смята за най-
ценният резерват в света.

Долината Винялес в Куба е обявена

от ЮНЕСКО за паметник на
световното природно наследство.
 Броят на населението на Република Куба е 11 451 652 д. към 2009
година. Етническия и расовия състав е значително разнообразен.

Официалният език е испанският.

Най-разпространеният чужд език е
английският. Около 1% от населението
говори китайски. Част от кубинските
евреи знаят идиш или ладино.

Средната възраст на населението е 36,8

години. Продължителността на живота
за мъжете е 74 год., а за жените 78 год.
 Кубинската култура представлява
специфична комбинация от испански и
африкански традиции, с осезаемо
латиноамериканско влияние.
Преобладаващият стил в музиката е Сон
кубано, появил се през 1930-те години. Стилът
оказва много голямо влияние върху развитието
на салсата, румбата и мамбото.
Центърът за съвременно изкуство
„Вилфредо Лам“ е на катедралния площад в
палат от XVIII век, някога резиденция на
графовете Пенялвер. Там се провежда
Хаванското биенале с участието на стотици
художници от цял свят. В Куба се намират
Музеят на колониалното изкуство,
Наполеоновият музей, музеите на
парфюмерията, музиката и филателията,
Музеят на революцията.
 Куба е независима и суверенна социалистическа
работническа държава във форма на единна и
демократическа република. Кубинската конституция
определя Кубинската комунистическа партия като
най-висша ръководна сила. Парламентът се избира за
срок от 5 години, но ролята му е формална.
Държавният съвет е постоянно действащ орган
на парламента, състои се от председател, първи
заместник-председател, 5 заместник-председатели,
секретар, и 23-ма членове. Правителството се състои
от председател, първи заместник-председател,
секретар, заместник-председатели, министри, и
ръководители на по-важни държавни органи.
Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската
комунистическа партия, председател на Държавния
съвет и председател на правителството.
 Първите заселници идват в Куба между 5300г. - 1000 г. пр. Хр.
Когато испанските откриватели стъпили на кубинска земя имало
около 100 000 души, които се прехранвали предимно с лов, риболов
и земеделие.

Към края на 19в., само за няколко месеца американските

военни освобождават Куба от испанско робство.
След падането на СССР през 1990г. някои исторически места
за Куба са разрушени. За да продължи доброто си развитие след
падането на комунизма се приемат няколко закони, които целят да
привличат туристи от цял свят. Либералният подход в политиката
на Кастро се оказва решаващ за икономиката на Куба.
 Въпреки огромното политическо напрежение през
последните 50 години Куба остава най-посещаваната
Карибска държава. Военните действия между Куба и
нейните големи съседи не са разрушили кубинската
култура за разлика от почти всички други карибски
държави, които са се превърнали вече в
полуамерикански.
Куба е най-големият остров в Карибско море.
Красивата природа, буйната растителност, приятният
климат през цялата година, темпераментните песни и
танци, белите плажове с кристалночиста вода и
историческите паметници от колониалното минало
привличат много туристи и оставят незабравими
впечатления у тях. Куба, страната на ритмите и
тропическите плажове, носи отпечатъка на историята
на испанския колониализъм и новите революционни
идеи.
 Куба - държава преминалата през много
перипетии, преживяла тежки събития, може
да се сравни със съдбата на България. И
България и Куба притежават многообразни
природни богатства, еднакво важно
географско разположение, древна история.

България и Куба са приятелски страни. Имаме

приблизително една и съща площ, близък манталитет.
Съществува голямо разбирателство между българите и
кубинците.

Ако се опитаме да анализираме

българина и кубинеца, можем да кажем
единствено – патриоти. И двете страни
имат силни лидери и доказани личности.
Въпреки че са разположени на различни
континенти, България и Куба имат сходни
истории и притежават трайни културни
традиции.
 Общото ни героично минало можем да свържем с
личностите на Хосе Марти и Христо Ботев, които са се борили за
независимостта на своята родина. И двамата пристигат с кораб в
страната си, имат своята епопея и загиват за свободата.
Изключително сходен е начинът, по който те се изразяват.
Стиховете им имат патетично звучене, дълбока мисъл, посветена
на човека. Без съмнение това ги поставя на специално място.