ДОКТРИНАТА „ТРЪМП“

© Борислав Цеков, автор

© Корица – e-Mart Authority
София 2017
Институт за модерна политика
ISBN 978-954-92740-9-7
 СЪДЪРЖАНИЕ

Уводни думи....................................................................... 7

ГЛАВА ПЪРВА
Отблясъци от три епохи.................................................. 9

ГЛАВА ВТОРА
Явлението „Тръмп“ и краят на една хегемония....... 14

ГЛАВА ТРЕТА
Дългият път на Тръмп към Белия дом...................... 24

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Някои особености на
американския политически пейзаж........................... 32

ГЛАВА ПЕТА
Неоконсерватори и неолиберали срещу
традиционни (палео)консерватори............................. 37

ГЛАВА ШЕСТА
Доктрината „Тръмп“..................................................... 47

ГЛАВА СЕДМА
Защо Тръмп, а не Сандърс през 2016 г.?.................... 70

ГЛАВА ОСМА
Пропагандни митове: “расист“, „ксенофоб“
и „хомофоб“ ли е Тръмп?.............................................. 75

ПО-ВАЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЧИ НА

ДОНАЛД ТРЪМП В КАМПАНИЯТА
ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2016 г............ 87
Обявяване на кандидатурата за президент на Съедине-
ните щати, Тръмп тауър, Ню Йорк, 16 юни 2015.......... 87
Изявление на Доналд Тръмп във връзка с противоречи-
вите интерпретации на речта му при обявяването на пре-
зидентската му номинация в частта й за имиграционната
политика, 6 юли 2015 г..................................................... 92
Реч при приемането на номинацията на Републиканската
партия за президент на Съединените щати
Републиканска национална конвенция, Кливлънд
21 юли 2016 г.................................................................... 96
Реч за представяне на “Договорът на Доналд Тръмп с
американския избирател“. „100-дневен план, за да на-
правим Америка велика отново”, Гетисбърг, 22 октомври
2016 г............................................................................... 114
Договор на Доналд Тръмп с американския
избирател........................................................................ 120
Реч за приемане на победата в президентските избори...
Ню Йорк, 9 ноември 2016 г........................................... 127
 “Твърде често най-големият враг на истината
не е лъжата - умишлена, скалъпена и нечестна - а
митът - устойчив, убедителен и нереалистичен.
Твърде често ние се придържаме здраво към
клишетата на нашите предци. Разглеждаме
фактите през призмата на предварително
сглобени интерпретации. Наслаждаваме се
на удобството да имаме мнение без да си
причиняваме неудобството на размишлението”1.

Джон Ф. Кенеди

1 Address by President John F. Kennedy, Yale University Commencement,

June 11, 1962, изт. JFK Presidential Library and Museum https://www.jfklibrary.
org/Research/Research-Aids/Ready-Reference/Kennedy-Library-Fast-Facts/Yale-
University-Commencement-Address.aspx
 Уводни думи

Победата на Доналд Тръмп в президентските избори

в САЩ на 8 ноември 2016 г. предизвиква сериозни раз-
мествания на политическите пластове отвъд океана. От-
разява се мащабно и на геополитическата архитектура на
света.
Целта на настоящата книга не е да прави цялостен
портрет на личността и публичния образ на новия аме-
рикански президент, който в продължение на няколко де-
сетилетия има свое запазено място в американската пуб-
личност, бизнес и поп-култура. Нито пък да възхвалява
неговия политически успех или да критикува, подкрепя
или отрича неговите политически възгледи и позиции.
Целта е да бъде повдигната поне отчасти плътната
пелена от пропагандни митове и откровени лъжи, тира-
жирани от официозните медии, които в повечето случаи
безкритично се възпроизвеждат от коментатори и анали-
затори в целия свят. Да представи аналитично, макар и
в едър щрих, някои особености на американския поли-
тически контекст и идеологически пейзаж, които чес-
то убягват, когато американската политика се разглежда
през оптиката на европейския дискурс. В крайна сметка,
тази книга се опитва да отвори път за един по-обективен
или най-малкото повече базиран върху фактите поглед към
Доналд Тръмп и неговата политика. Затова в края на кни-
гата са поместе ни в български превод пълните текстове
на най-важните негови програмни речи от президентската
кампания.
Дали Тръмп ще бъде успешен президент и в какъв ма-
щаб ще съумее да осъществи своята доктрина; ще прео-
долее ли истеричната съпротива на своите противници;
7
ще постигне ли разумни компромиси с различните тен-
денции в републиканското мнозинство в Конгреса и ба-
ланс на сложните вътрешни и външни интереси – всичко
това са въпроси на бъдещето. Понастоящем е ясно само,
че Доналд Тръмп не е случаен минувач на американска-
та политическа арена. Върви търпеливо към Белия дом
точно три десетилетия. Неговата политическа доктрина
е далеч от приписвания му миш-маш популизъм. И тък-
мо заради това неговият възход създава предпоставки
за истински идеологически поврат във Вашингтон след
десетилетната хегемония на симбиозата между неокон-
серватизма и неолибералните икономически принципи,
овладели Републиканската и Демократическата партия на
САЩ от края на 80-те години на ХХ век.

8
 ГЛАВА ПЪРВА

Отблясъци от три епохи

Изтичат последните години на XIX в. Пълчища от

десетки хиляди авантюристи се стичат към Клондайк
край река Юкон и малкото градче Доусън сити в далеч-
ната мразовита пустош на северозападна Канада. Треска
за злато. Мечти за несметни богатства, глад, студ, смърт,
конфликти, къртовски усилия... Едни избират по-прекия
маршрут до златоносните земи, катерейки петдесетина
километра през висикопланинския проход Чилкут, носей-
ки оскъден багаж на гръб, защото впрегатен добитък не
може да премине през ледените пасажи. Други избират
по-дългия, но по-лесен път през Белия проход, откъдето
може да се премине с коне и мулета. Изтощените до смърт
животни падат и умират с хиляди по пътя. Съвременници
описват как прииждащите газят в замръзнала каша от ко-
зина, кръв и кости. Но стремежът към златото е по-силен
от всички несгоди и опасности. Един човек обаче тръгва
към Клондайк не непременно, за да търси злато край ле-
дените води на Юкон – занятие трудно и доста несигур-
но. В главата му се върти друго - там където има остър
недостиг на храна, подслон и каквито и да било условия
за живот, има нужда някой да ги набавя. И хора готови
да плащат, което би дало по-сигурни приходи и печалби,
отколкото хазарта на златотърсачеството. В това го убеж-
дава и тежкият преход до Клондайк.
Предприемчивият ум веднага устройва палатков „рес-
торант“ насред Белия проход, където сервира питателна
супа от конско месо, осигурявано от стотиците изто-
щени и изоставени от авантюристите по пътя животни.
По-късно заедно със свой съдружник в градчето Бенет,

9
където авантюристите са строяли или купували лодки, за
да продължат до Доусън сити, изгражда екстравагантния
хотел-ресторант „Арктик“2, който предлага отдих и заба-
вления. Отворен денонощно, сервиращ пресни плодове,
месо от бели яребици и конско. След построяването на
железницата през Белия проход те вдигат хотел и в град-
чето Уайтхорс на река Юкон, където е последната дести-
нация на влака. Печели предостатъчно, за да осигури се-
мейството си, да построи прилична голяма къща в Куинс
в Ню Йорк и да купи няколко парцела земя, които оставя
в наследство...

***

Краят на двайсетте години на XX в. - епохата на кипе-

жа преди социалното инженерство при президента Хувър
да превърне цикличната икономическа криза, лумнала
през 1929 г., в протяжна, дълбока и незапомнена по тези
ширини стопанска катастрофа – Голямата депресия.
Той започва да строи в Куинс за появяващата се сред-
на класа от учители, лекари, дребни собственици. Първо
една къща. Продава я. Построява повече, продава ги. И
така започва да се превръща в основният строитетелен
предприемач в обширния квартал Джъмейка в Куинс.
Депресията първоначално смачква пазара на недвижими
имоти, но той бързо се адаптира. Отваря първия в кварта-
ла магазин за хранителни стоки на самообслужване. По
онова време господства стария бизнес модел - клиентите
се обслужват от продавач зад тезгяха. В други райони на
Лонг Айлънд обаче вече си пробива път нова търговска
концепция, предлагана от магазините на King Kullen3 -
клиентите сами вземат стоките от рафтовете и плащат на
2 Blair, Gwenda: The Trumps: Three Generations of Builders and a Presidential
Candidate. Simon & Schuster, New York 2015.
3 Веригата магазини на King Kullen, която и до днес има трийсетина обекта
на територията на Лонг Айлънд, е призната от Smithsonian Institution за
първообраза на съвременния супермаркет.

10
касата при изхода. Това е предтеча на съвременият супер-
маркет. Спестява разходи за персонал и дава възможност
да се продава по-евтино. В условията на кризата по-евти-
ните продукти водят повече клиентела. Той също създа-
ва такъв супермаркет в своя квартал. Успехът е солиден
и само след 6 месеца го продава на King Kullen с добра
печалба. За да се върне към бизнеса, от който разбира
най-много – недвижимите имоти. При рузвелтовия „Нов
курс“ успява да се включи в държавно субсидираните
програми за жилищно строителство и строи хиляди евти-
ни еднофамилни къщи и кондоминиуми в Куинс и Брук-
лин. Предприемаческият му нюх го води и до изграждане-
то на цял квартал с луксозни имения – Джъмейка истейт,
където живеят съдии, адвокати, едри собственици. Там се
устройва и самият той със семейството си.
През тези години Ню Йорк и най-вече Манхатън изу-
мява всеки пришълец с мащабите и кипежа си. Строят се
шеметни сгради, които спират дъха и до днес. Не просто
корпоративни централи, скучни административни офиси,
хотели или жилищни кооперации, а богато орнаментира-
ни дворци-гиганти с кули, колонади и изящни фасади. Го-
тика, арт-деко, боз-ар... Претоварени пристанищни доко-
ве, улици с разноцветни тълпи. Индустриална мръсотия,
лъскави витрини, шикозни рекламни светлини. Средо-
точие на милионен имигрантски поток и гравитационен
център за гигантски капитали, корпорации и търговски
триумфи...
Той обаче остава в своя малък свят, където вече е из-
воювал завидно социално положение. Строи, продава, от-
дава под наем насред почти провинциалното спокойствие
на Куинс и Бруклин. Офисът му е скромен, но за сметка
на това се придвижва със зашеметяващ „Кадилак“, който
носи инициалите му на регистрационната табела...

11
 ***
Америка вече излиза от страховете и оскъдицата на
Великата депресия и Втората световна война. През 1952
г. на брега на Ийст ривър в Манхатън се установява цен-
тралата на ООН, подчертавайки не само космополитната
атмосфера на Града, но и усещането за световна столица,
за „пъпа на света”, за „град на хълма”, в който е взряно
цялото човечество. Телевизията, фотографията, изку-
ството и рекламата, създавани в Ню Йорк, се превръщат
в могъщ източник на идеи, мечтания, илюзии и заблуди;
в социокултурна матрица с глобално проникване и влия-
ние, оформяща лайфстайла, вкусовете и разбиранията на
милиарди по целия свят. В тази атмосфера, в края на 60-
те и началото на 70-те той започва да търси своето място
под „светлините на големия град“. Макар и да не са част
от класата на едрите бизнес фамилни династии, неговите
родители имат прилично състояние, натрупано от бизне-
са с недвижими имоти, който се побира предимно в ма-
щабите на Куинс и Бруклин. Помага в семейния бизнес.
Но погледът му отива отвъд – към грохотния Манхатън,
където е сцената на големите играчи, на планетарни фе-
номени, гигантски печалби и драматични провали. Зажи-
вява самостоятелно в един сравнително скромен апарта-
мент в Ъпър Ийст Сайд и всекидневно пътува по бизнес
дела до Куинс с лъскав „Кадилак“, носещ инициалите му
на регистрационната табела. Въпреки бурния културен и
политически кипеж, Градът постепенно пропада в улея на
тежка икономическа и социална криза. Престъпността и
безработицата нарастват главоломно, изпълвайки възду-
ха с несигурност. Много улици и квартали стават опасни
дори за преминаване. Брайънт парк в Мидтаун чак до на-
чалото на 90-те е свърталище на наркопласьори. Улици-
те около Таймс скуеър в западната част са покрити като
с дребна шарка от долнопробни бордеи и порнографски
кина. Градинките запустяват. Влаковите мотриси на ме-
трото са обезобразени от графити и порят из градските
подземия и надземните линии като мрачни стражи на
анархията и упадъка. Сметосъбирането се влошава неи-
моверно...

12
 През 1975 г. градът фалира. С дългове надхвърлящи
два милиарда долара, кметът Ейбърхам Бийм отправя от-
чаяно искане за федерален заем. На 29 октомври обаче на
пресконференция в Националния пресклуб във Вашинг-
тон президентът Джералд Форд оповестява своя отказ да
спаси с парите на данъкоплатците лошото управление на
Ню Йорк. „Дейли мирър” излиза с прословутото загла-
вие: „Форд към Града: гръмнете се!”4.
Насред този упадък, той вижда нови възможности.
Дошъл е неговият час. Купува западнали сгради на ембле-
матични места. Превръща ги в новите градски икони на
Манхантън, които гъделичкат самочувствието на нюйор-
кчани. Разгръща империята си с големи хотелски компле-
кси и казина в Атлантик сити. Чертае гигантски планове с
типичното нюйорско чувство за изключителност, блясък
и богоизбраност. И реализира много от тях. Превръща се
не просто в преуспял милиардер, а придобива статут на
истинска знаменитост – непрекъснато в центъра медий-
ното внимание, което целенасочено търси. Критикуван,
осмиван, адмириран, даже венцехвален. Пише книги.
Води изключително популярно телевизионно шоу, заради
което е възнаграден с мечтата на всяка истинска знамени-
тост в САЩ – звезда с името му на „Алеята на славата“ в
Холивуд...

***
Отблясъци от три епохи. Фридрих Тръмп – дядото.
Фред Тръмп – бащата. И Доналд Тръмп – синът. Новоиз-
браният 45-ти президент на САЩ.

4 Виж повече за историята на Ню Йорк у: Цеков, Б. Ню Йорк – олтарът на

модерния свят. 209 с., „Сиела“, 2011.

13
 ГЛАВА ВТОРА

Явлението „Тръмп“ и краят на една хегемония

На 4 януари 2017 г., 22.03 ч. българско време, търсе-

нето в английската версия на Google дава следните резул-
тати. Името на Барак Обама извежда 164 милиона резул-
тата. Хилъри Клинтън - 182 милиона. Владимир Путин
- 66 млн. и 800 хил. Папа Франциск - 78 млн. Търсене с
ключови думи „Исус Христос“ пък показва 125 милиона
резултата. А Доналд Тръмп? Цели 387 милиона резулта-
та! Дори името на глобална поп-икона като Майкъл Дже-
ксън се свързва към този момент “само” с 243 милиона
милиона публикации в Google.
През последните няколко десетилетия Тръмп винаги
е бил под светлината на прожекторите. Десетки хиляди
публикации за него и от него по бизнес, светски и поли-
тически теми във вестници от всякакъв калибър и нацио-
налност. Многочислени телевизионни и радио участия
във всички престижни програми. Тръмп е на кориците
на всички значими списания - Fortune (1984), Newsweek
(1987), Time (1989), People (1990, 1997), Vanity Fair
(1994), George (2000), Esquire (2004), Haute Living (2005),
Success (2008) и десетки други. Появява се в камео роли5
в много филми, сред които „Сам в къщи 2“, „Уолстрийт
2“, „Сексът и града“, „Зулендър“, „Еди“ и др. През 1989
г. на пазара излиза „Играта Тръмп“ - подобна на просло-
вутата „Монополи“ игра, която Тръмп лично рекламира в
телевизионен спот. Името му става бранд не само в све-
та на недвижимите имоти и лукса, но и в поп-култура-
та. Популярността му е толкова мащабна, че някои дори

5 Камео роля е внезапното появяване във филм или театрална пиеса на

популярна личност, която играе себе си и не се споменава в списъка с актьори.

14
използват името му като рекламна примамка. През 1991 г.,
например, вестниците Detroit Free Press, Chicago Tribune
и десетки други национални и локални издания в САЩ
извеждат като новина излизането на новото издание на
една от най-големите американски енциклопедии – World
Book Encyclopedia6. Поводът обаче е не друго, а липса-
та на статия за Доналд Тръмп в нея7. Както сам призна-
ва главният редактор на енциклопедията Ричард Харнет,
това е рекламна стратегия – едва ли новото издание щеще
да предизвика особен медиен отзвук с информацията, че
е първата енциклопедия, която отразява обединението на
Германия, случило се преди няколко месеца. Но липсата
на Доналд Тръмп определено предизвиква медийна шу-
мотевица.
За превръщането на Тръмп в своеобразна институ-
ция на предприемачеството и ефективността, която е
разпознаваема в национален мащаб допринася и случа-
ят с ледената пързалка „Уолман“ в Сентръл парк, Ню
Йорк. Ледената арена е една от емблемите на нюйорк-
ския лайфстайл, където през зимата нюйоркчани карат
кънки на лед, а през лятото слушат джаз концерти. През
1980 г. местната власт затваря пързалката за ремонт, кой-
то трябва да струва на данъкоплатците около 9 милиона
долара. Изминават повече от шест години, похарчени за
цели 13 милиона, но ремонтът все още не е завършен.
Случаят разгневява нюйоркчани и влиза периодично в
националните новини като един от шумните скандали,
свързани с лошото управление и прахосването на пуб-
лични средства по времето на кмета на Ню Йорк Ед Коч.
Сред възмутените е и Доналд Тръмп. Той се намесва и
след известна съпротива от страна на кмета, получава
разрешение да ремонтира „Уолмън“ за своя сметка сре-
щу правото да експлоатира съоръжението и прилежащия
му ресторант. Поема публичен ангажимент, че ремонтът
ще струва 2,5 милиона долара и ще приключи за шест

6 World Book Encyclopedia излиза в 22 тома от 1917 г. и включва повече от

14 000 статии за различни сфери на науката, техниката и обществения живот.
Издава се от Scott Fetzer Company, собственост на Berkshire Hathaway.
7 Detroit Free Press, Mar 7, 1991 (Detroit, Michigan).

15
месеца. На фона на похарчените от властите 13 милиона
и изтеклите вече шест години без резултат, офертата на
Тръмп е повече от приемлива. Вместо за шест месеца,
обновяването завършва за четири, а разходите са с чет-
върт милион по-малко от първоначално обявените. Тръмп
и кмета Коч режат лентата. Градът е доволен, а медийното
пространство е наситено за пореден път с образа и посла-
нията на Доналд Тръмп.
Но Тръмп е и перфектно потвърждение на максимата,
че няма лоша реклама. Комедианти на Бродуей устройват
двучасови сатирични представления, в които четат откъ-
си от неговия бестселър „Изкуството на сделката“ и го
осмиват по най-унищожителен начин. Книгата обаче има
добър тираж в САЩ, издадена е и на още десетина езика.
Коментатори пълнят вестникарски колони със злъч срещу
него. Джери Шварц от Associated Press заявява, че „Тръмп
е човекът, когото обичаме да мразим“, „той може да си
купи сгради, но не и уважение“. Други додават „не, ние
не го мразим, а го презираме“ 8. За трети е „полиестерен
човек в света на финия памук“9. Просъществувалото от
1986 до 1998 г. жълто нюйоркско списание Spy magazine
системно го окарикатурява, определя го като „късопръст
простак“ и разнищва в подигравателна светлина всяка
негова стъпка. Дори в един момент изважда на корицата
си гръмкото заглавие „Ухааа! Малкият Доналд най-после
нещастен. Последните дни на Доналд Тръмп“. На кое-
то Тръмп ядовито отговаря, че скоро това списание ще
изчезне от пазара. Така и става – Spy magazine потъва в
забрава, а възходът на Тръмп продължава. Иронията е,
че в непрестанните опити да осмива Тръмп изданието се
оказва и неочакван пророк – в броя си от януари-февру-
ари 1988 г., то публикува статия под заглавие „Нацията
към Тръмп: нуждаем се от теб“, в която в пародиен стил
обявява, че Доналд най-после трябвало да се кандидатира
за президент. Безпардонността, с която Тръмп отвръща на
подигравките и обидите, показният му стил, превръщане-
то на името му в истински търговски бранд, кара критици
8 The Journal News, February 19, 1989.
9 St.Louis Post-Dipatch, February 23, 1989.

16
и завистници да се ожесточават още повече. Колумнист-
ка на Daily News се хвали, че като иска да се разведри,
си пуска някоя „глупост на Тръмп“. Други го обвиняват,
че залива Ню Йорк с кич и обсипват с подигравки Trump
tower на Пето авеню заради водопада в лобито на сграда-
та. Активисти изневиделица организират „обяд за бедни
и бездомни“ пред аристократичната емблема на Ню Йорк
– хотел „Плаза“, който за известно време е притежание на
Тръмп, и го засипват с обиди, че не се е появил да споде-
ли „трапезата“... И какво ли не още. Години, години на-
ред. Озлоблението на голяма част от естаблишмънта към
него обаче се дължи и на нещо друго – за „старите пари“
той е новобогаташ, който се бута в света на големите и
привилигерованите. При това Тръмп става милиардер не
с новопоявяващата се компютърна индустрия, например,
а дръзва да стане ключов играч в един от бизнесите, които
„старите пари“ смятат за своя запазена територия – не-
движимите имоти. Тръмп е изтърсак в класата на мили-
ардерите. И заедно с това – изтърсак, който формира тен-
денции, задава стандарти, има претенцията да бъде номер
едно. „Старите пари“ и техните хранени хора никога няма
да му простят това. Но за своите почитатели, Тръмп е
забележителна личност с много енергия и визия, с коя-
то ревитализира западналия през 70-те Ню Йорк. Както
пише Лоис Романо от Washington Post, сградите на Тръмп
„са не просто разкошни, те са поразителни“. Лий Якока,
легендарният президент на „Крайслер“, казва: „Мнози-
на определят Тръмп като безскрупулен. Но той просто е
умен, бърз в реакциите си и наистина има нюх за добри
сделки“10.
Но дори и тази дългогодишно поддържана популяр-
ност изглежда твърде постно на фона на случилото от-
както на 16 юни 2015 г. Тръмп обяви официално, че се
впуска в надпреварата за президентските избори през
2016 г. - името му буквално заля медийните потоци. От
тогава списание Time го постави на корицата си още цели
9 пъти.
10 New York Times. Trump Hints of Dreams Beyond Building, By FOX
BUTTERFIELD. Published: October 5, 1987

17
 През 2015-2016 г. Доналд Тръмп е споменаван в де-
вет национални телевизионни мрежи на САЩ общо 1 361
403 пъти11. В челната тройка с общо 374 080 споменава-
ния е CNN, следвана от MSNBC с 368 915 и 289 524 във
Fox News. За сравнение, общият брой на споменаванията
на Хилъри Клинтън в обхванатите от проучването теле-
визионни мрежи за същия период е наполовина - 646 289.
Най-много са в MSNBC - 171 915, следван от CNN - 161
141 и Fox News - 157 895.
По данни на аналитичната агенция mediaQuant, която
остойностява съвкупното безплатно медийно време, отде-
лено на даден търговски продукт, бранд или кандидат в из-
бори, медийното внимание, което е получил Доналд Тръмп
през 12-те месеца преди изборите е равностойно на почти
5 милиарда долара. По същия показател Хилъри Клинтън
е постигнала безплатно медийно отразяване за малко над
3 милиарда долара. Това е рекорд в политическата исто-
рия на САЩ. За сравнение, на предходните президентски
избори през 2012 г. остойностеното медийно отразяване,
което е имал Барак Обама възлиза на малко над 1 милиард
долара12.
Направих си и личен експеримент - през октомври ми-
налата година, преди изборите, за 10 минути в ефира на
CNN името му беше споменато 47 пъти. А няколко дни
преди инагурацията на 20 януари 2017 г. - 53 пъти. Всеки
коментира Тръмп и всичко е Тръмп. Тонове гневни крити-
ки, съмнения, системни обиди и клевети срещу него из-
пълват корпоративните медии, а шепа независими онлайн
медии разрастват с милиони аудиторията си, защото под-
чертано го подкрепят.

11 Данните са от проучването “Analysis by the GDELT Project using data from

the Internet Archive Television News Archive”. В проучването са включени:
CNN, FOX News, CNBC, Aljazeera America, Bloomberg, MSNBC, FOX
Business, LinkTV, Comedy Central.
12 Виж повече на сайта на агенцията - http://www.mediaquant.net/2016/11/a-
media-post-mortem-on-the-2016-presidential-election/

18
 Възходът на социалните мрежи отвори нови комуника-
тивни територии за Тръмп. Във Фейсбук, Инстаграм и осо-
бено в изключително популярния в САЩ Twitter, Тръмп
не просто присъства, а е истинска „империя“, която бълва
мигновени реакции, мнения, спори с опоненти, заклеймя-
ва врагове... И така ефективно контактува без посредник
с избирателите, като заобикаля корпоративните медии и в
много случаи ги принуждава те да следват неговия дневен
ред, а не обратно. Равносметката на различните агенции
за измерване на влиянието в социалните мрежи показва,
че Хилъри Клинтън похарчи повече пари за телевизионна
реклама и организира повече хора на терен в ключовите
щати, но въпреки това Доналд Тръмп успя да достигне до
много по-голяма електорална база. По данни на 4C Insights
в периода от 1 октомври до изборния ден на 8 ноември,
Доналд Тръмп е постигнал 58% положително отношение
във Фейсбук и Туитър, докато Клинтън - 48%.
Това са само част от измеренията на политико-инфор-
мационното цунами, което разтърси света и американското
общество. Сред причините, разбира се, е умелият марке-
тинг и провокативния стил, който често върви по ръба на
скандала. Но политическата причина за насищането на ин-
формационното пространство с Тръмп е, че той не само ус-
пешно предизвика американското и световно обществено
мнение, а се изправи срещу неоконсервативния и неолибе-
рален консенсус, който властваше в продължение на няколко
десетилетия във Вашингтон, а оттам и в Европейския съюз.
Неговата изборна победа се превърна в най-реалната и непо-
средствена заплаха за властовата върхушка във Вашингтон
и нейните съратници из други световни столици. Пороите
от спекулативни и откровено лъжливи коментари и нови-
ни, свързани с неговите политически позиции и действия;
търсенето “под вола теле” с всевъзможни преувеличения,
предположения или скъсващи със здравия разум катастро-
фични прогнози; стигащата до фанатизъм омраза, с която го
заливат политическите му противници, са все ясни знаци,
че изборите от 2016 г. не смениха просто партийния караул в
Белия дом, а разместиха ключови пластове в американската
политика. Във Вашингтон е в ход истински идеологически

19
поврат. За първи път от близо четири десетилетия се очак-
ва промяна на превърнали се почти в аксиома приоритети
и посоки на американската външна политика, икономиче-
ска парадигма и вътрешнополитическа линия. Ако Тръмп
успее, ерозията на неолибералния ред може да се превърне
в необратим процес. Разграждането на властовата схема на
неолибералите и неоконсерваторите в Америка, които кон-
тролират ключовите решения от Рейгън насам, вече започна.
Почти монополният публичен дискурс на техните съюзни-
ци от официозните (мейнстрийм) медии, тинк-танковете и
разнокалибрени лидери на обществено мнение, започва да
бъде изтласкван в разумно полагаемите му се обществени
граници. Дали и в каква степен тези очаквания и заявки ще
се превърнат в реалност е твърде рано да се каже. Но ис-
теричната съпротива на статуквото, което не подбира сред-
ства, предвещава титанична политическа битка през целия
президентски мандат на Доналд Тръмп.
Какъв е обаче този идеологически поврат, който се из-
вършва във Вашингтон? Има ли Тръмп своя доктрина, ба-
зирана на ясни идеологически постановки или е откровен
популист, чиито възгледи са еклектичен „миш-маш“?
Ерозията на неолибералния световен ред и глобализа-
ционен модел доведе до появата на нови и смели алтер-
нативи на статуквото в Европа и Америка. Това докарва
буквално до истерия властващите върхушки на двата кон-
титента. След края на Студената война и рухването на со-
циалистическия лагер, неолибералният икономически ред
изглеждаше без разумна алтернатива. И постепенно беше
индоктриниран на политическо ниво като единствена-
та възможна съвременна форма на пазарна икономика. В
същото време неоконсервативната визия за Америка като
глобален хегемон, който трябва да подчини света, беше
налагана като единствена легитимна норма на междуна-
родно поведение и демократично развитие. Цели поколе-
ния израстнаха с имплантираното убеждение, че няма друг
път. Старите леви и десни партии в продължение на три
десетилетия превърнаха в свое „символ-верую“ Вашинг-
тонския консенсус, който постулира принципите на иконо-

20
мическия неолиберализъм. И до голяма степен заличиха
големите идеологически различия помежду си. Симбио-
зата на неоконсервативния външнополитически дискурс
и неолибералната икономическа доктрина завладя пуб-
личността, а адептите на този тип политика успяха да се
вкоренят в структурите на властта. Ще взема назаем едно
сравнение от популярната книга на Бен Шапиро13 „Хулига-
ни: Как левичарската култура на страх и сплашване смълча
Америка“. С него той описва подхода на консерваторите
и на либералите (на десните и левите) в САЩ14. Но всъщ-
ност сравнението по-добре илюстрира различието между
традиционните консерватори от една страна и симбиоза-
та между неоконсерватори и неолиберали, от друга. Пър-
вите са като евангелистки мисионери - обикалят от врата
на врата и се опитват да убедят хората в своите ценности.
Докато вторите са като ислямски джихадисти - превземат
властта, налагат шариат и насилствено обръщат в исляма
цялото население. Чрез инструментите на властта, ме-
дийното влияние и щедрите финансови потоци, като тези
осигурявани от организациите на Сорос и квазидържавни
структури (като например функциониращата в България
фондация „Америка за България“), те съумяха да изгра-
дят глобална мрежа от поддръжници, лобисти, лидери на
мнение, марионетни политици, кариеристи-нагаждачи и
обикновени клакьори, които отстояват неолибералната
и неоконсервативна парадигма с фанатизъм и нетърпи-
мост към различното мнение, които понякога се родеят
с фанатизма на тоталитарните идеологии. Превърнаха се
в своеобразна глобална идеологическа секта, която стиг-
матизира и се опитва да заличи всеки друг демократичен
възглед. Замислете се - в днешния европейски дискурс,
например, автоматично се стигматизира като „евроскеп-
тицизъм“ всяка критика към устройството и политиката
на Европейския съюз. Сякаш не може да има друга кон-
цепция за европейската интерграция и трансфера на суве-
ренитет между националните държави и Брюксел. Ако сме
13 Анализатор и журналист с консервативни възгледи. Редактор в
независимото онлайн издание Breitbart.com
14 Shapiro, B. Bullies: How the Left’s Culture of Fear and Intimidation Silenced
America. Threshold Editions, 2013.

21
коректни, като евроскептицизъм трябва да се обозначава
само отричането на необходимостта от съществуване на
ЕС, но не и различните възгледи за функционирането и
институциите на ЕС. Същото пропагандно стигматизира-
не е в ход и за появяващите се автентични леви и десни
политически алтернативи, които се вслушват в гласа на хо-
рата повече отколкото в интересите на елита и догмите на
неолибералния ред. Те са посрещани с истерични реакции
от старите партии и техните глашатаи. Определяни са като
„радикални“, „екстремистки“, „популистки“, „ксенофоб-
ски“, „националистически“. Не че някои от тях не са таки-
ва, но не всички са такива. Рефлексът на неолибералните и
неоконсервативни елити поразително напомня реакциите
на кастата на социалистическата номенклатура, която с па-
дането на Берлинската стена дълго не можеше да осъзнае,
че нейното историческо време е свършило и първоначално
определяше като “екстремисти”, “фашисти” и “анархисти”
демократичните движения, които възникнаха в Централна
и Източна Европа.
Глобалната секта на неоконсерватори и неолиберали
разглежда себе си като „просветен елит“, който е носи-
тел на абсолютната истина и е призван да води „безпро-
светните“ маси. Секта, чиято визия за света е подчинена
на еднополюсното мислене, пазарния фундаментализъм,
интервенционизма и използването на цялата палитра от
силови инструменти – от „меката сила“ на пропагандата
и промиването на мозъци до грубата сила на военните аг-
ресии, които са представяни като защита на свободата, а
по правило донесоха милиони жертви и разруха – Ирак,
Либия, Сирия...
Възходът на Тръмп предизвиква истинско земетресе-
ние и разклаща из основи доминацията на тази идеологи-
ческа секта в САЩ, а оттам и в глобален мащаб. Затова
срещу него се води безжалостна война, в която е мобили-
зиран целият арсенал от говорещи глави, пропагандни цен-
трове, агенти на влияние, политически субекти, специални
служби... Война, в която справедливата критика към Тръмп
и неговите планове в повечето случаи бледнее или дори

22
отсъства, за сметка на пропагандни лъжи, спекулации и от-
кровени манипулации на общественото мнение.
Тръмп, Brexit, отхвърлянето на „брюкселския“ рефе-
рендум в Италия, българският референдум за партийната
система, появата на нови леви („Подемос“, „Сириза“) и де-
сни („Алтернатива за Германия“, ЮКИП във Великобри-
тания, „Пет звезди“ в Италия, „Право и справедливост“ в
Полша и пр.), независимо от националните особености и
нюанси, имат и един общ корен - проблемите и легитим-
ните страхове на хората, които старите партии не само не
решават, но дори не желаят да чуят. По думите на Фукуяма
с етикета „популизъм“ политическите елити днес обозна-
чават политиката, която те не харесват, но е подкрепяна от
обикновените хора15.

15 Fukuyama, Fr. “American Political Decay or Renewal?” - in Foreign Affairs,

July/August 2016.

23
 ГЛАВА ТРЕТА

Дългият път на Тръмп към Белия дом

През годините се създава впечатлението, че в Европа

традиционно доминират симпатии към Демократическа-
та партия на САЩ. Вероятно това се дължи на по-близки-
те до европейския социален модел позиции на демокра-
тите и характерната за тях по-голяма външнополитическа
отвореност към Европа и евроатлантическото измерение.
На стария континент се гледа на американската полити-
ка през европейска оптика или през интерпретациите на
клонящи към демократите американски анализатори, ме-
дии и изследователски центрове. Това естествено прави
оценките на процесите в американското общество по-ед-
ностранчиви. Затова и Европа понякога се „изненадва“ от
политическите развития в САЩ. Тръмп беше именно та-
кава „изненада“ за преобладаващото европейско общест-
вено мнение. Често анализите, които се правят без да се
слиза под повърхността на телевизионните репортажи
на CNN или редакционните статии на New York Times и
Washington Post, са по-скоро пример за онова, което във
философията наричат „аргумент на незнанието“ – “не
съм чувал за този факт, следователно не съществува“, или
пък за „аргумент на личното убеждение“ - „не ми се вяр-
ва, следователно не е вярно“. Затова и за мнозина появата
на Тръмп в политиката е не просто изненада, а случаен
популистки каприз на един плутократ, който няма идеи, а
импровизира и лавира според обществените настроения в
стремежа си да печели гласове. Няма нищо по-невярно от
подобни твърдения! Истината е, че Доналд Тръмп гради
предпоставки за включване в президентската надпревара
близо 30 години. Три десетилетия! При това основните
му идеи му в общи линии не са се променили съществено.

24
 Ако за мнозина политическите тези в речта на Тръмп,
с която обяви кандидатурата си през юни 2015 г. или по-
сетне в програмното му слово от Гетисбърг в разгара на
предизборната кампания през 2016 г., са новост и изне-
дада, достатъчно е да се прегледат неговите публични
прояви в края на 80-те години на ХХ в. или пък да бъдат
прочетени четирите му книги, в които излага обстойно
политическите си възгледи – „Америка, която заслужава-
ме“ (2000), „Време е да се стегнем: да направим Америка
отново велика“ (2011), „Осакатената Америка. Как да на-
правим Америка отново велика“ (2015) и „Велика отново:
как да поправим осакатената Америка“ (2016) - за да раз-
берат колко грешат.
Името на Тръмп започва да се спряга като потенциа-
лен президентски кандидат доста рано - още през 1980 г. в
интервю за престижната холивудска репортерка Рона Ба-
рет. На въпрос дали би искал да стане президент на САЩ,
Тръмп отговаря: “Не вярвам, че ще стана, Дона... Мисля,
че е доста непривлекателен живот“16. По-късно, през 1984
г., New York Magazine пише хвалебствена статия за него
и също му поставя въпроса за евентуални президентски
амбции. Тръмп отново отклонява темата с думите, че не
би се кандидатирал заради „фалшивите усмивки“ и „бю-
рокрацията“.
През 1987 г. обаче Тръмп публикува в New York Times,
Boston Globe и Washington Post „Открито писмо до амери-
канския народ“. В него той критикува външната политика
на Белия дом и формулира тезата си, че САЩ не трябва
повече да поемат само за своя сметка отбраната и сигур-
ността на богати и влиятелни държави като Япония или
страните от Перийския залив:
“Да накараме Япония, Саудитска Ара-
бия и другите да си плащат за защитата,
която предоставяме на нашите съюзници.
16 Видеозапис на интервюто - https://www.youtube.com/watch?v=6AP97_7g6Lg
. Стенограма на интервюто е публикувана от “Вашингтон пост” - https://www.
washingtonpost.com/wp-stat/graphics/politics/trump-archive/docs/rona-barrett-
1980-interview-of-donald-trump.pdf

25
 Нека помогнем на нашите фермери, на бо-
лните и бездомните, като вземем от тези
незапомнени “машини за печалби” - ма-
шини, които ние създадохме и захранва-
ме. Да обложим с “данък” тези богати
държави, а не Америка. Да премахнем
огромния бюджетен дефицит, да намалим
данъците и да позволим на нашата икономи-
ка да расте незатормозявана от разходи за
отбрана, които държавите, чиято свобода
защитаваме лесно могат да покрият”17.

Три десетилетия по-късно тази теза продължава да

е част от фундамента на външнополитическата визия на
Тръмп - НАТО и съюзниците трябва да поемат своя дял
от разходите за сигурност, а не американските данъкоп-
латци.
Няколко седмици след публикацията на откритото
писмо, когато в меродавните кръгове в Ню Йорк и Ва-
шингтон започва да се прокрадва въпросът дали това не е
началото на политическа платформа на Тръмп. New York
Times отбелязва, че Тръмп гледа вече отвъд бизнеса18.
Младата знаменитост провежда и своето първо политиче-
ско събрание. На 22 октомври 1987 г. той каца с хеликоп-
тера си в Ню Хемпшир и се отправя към стария ресторант
Yoken’s в Порстмут. Местният организатор на Републи-
канската партия Майк Дънбар го е поканил на среща в
Ротари клуб, защото смята, че Тръмп е най-добрата пре-
зидентска кандидатура, която след изтичането на ман-
дата на Роналд Рейгън, републиканците могат да издиг-
нат в президентските избори през 1988 г. Посрещат го с
плакати „Тръмп президент“ и „Тръмп за 88-ма“. Дънбар
по-късно разказва в медиите основните моменти от речта
на Тръмп19. Тезите са същите, които 28 години по-късно
17 New York Times, September 2, 1987.
18 New York Times. Trump Hints of Dreams Beyond Building, October 5, 1987.
19 USA Today, This woodworker was the first guy who tried to make Trump
president, Aug 18, 2016.

26
Тръмп ще превърне в част от платформата си за изборите
през 2016 г - Америка е ограбвана от слабо управление
и от лоши търговски споразумения с Япония (б.а. днес
с Китай); богатите съюзници на САЩ трябва да поемат
разходите по отбраната, която Вашингтон им осигурява
за сметка на американските данъкоплатци; Тръмп е твърд
и опитен преговарящ, който може да осигури справедли-
ви отношения на международната арена...
На 21 декември 1987 г. в един негов портрет, публику-
ван в малкия локален вестник Poughkeepsie Journal (щата
Ню Йорк), Тръмп казва за срещата в Ню Хемпшир:

„Когато отида в Ню Хемпшир – имайте

предвид, че не съм кандидат-президент – аз
събирам великолепна публика... Политиците
събират доста по-скромна аудитория, дока-
то за мен хората се надпреварват... Защо?
Защото хората не искат да бъдат ограбва-
ни. А страната сега е ограбвана. Мисля, че
ако се кандидатирам, ще победя.“

Пак тогава, на 21 декември 1987 г., президентът (1969-

1974) Ричърд Никсън, чиято политическа биография след
Втората световна война маркира цяла епоха в развитието
света и в частност на Републиканската партия, изпраща
писмо на Доналд Тръмп. По повод участието на младия
предприемач в популярното предаване на Фил Донахю, в
писмото Никсън пише20:

20 „Шоуто на Донахю“ е в националния телевизионен ефир на САЩ 26

години. Прекратено е през 1996 г., а през 2002 г. е включено в класацията на
TV Guide за „50-те най-велики телевизионни щоу-програми на САЩ“.

27
 „Драги Доналд,
Не съм гледал предаването, но г-жа Никсън ми каза,
че сте бил великолепен в „Шоуто на Донахю“.
Както можете да се досетите, тя е експерт в поли-
тиката и прогнозира, че когато и да се кандидатирате
за президент, ще победите.
С приятелски поздрав: Р. М. Никсън“

На следващата година в интервю за легендарната Опра

Уинфри отново изниква въпрос за евентуално участие на
Тръмп в президентския вот. По повод неговото открито
писмо, в което критикува външната политика на Белия
дом, Опра казва: „Това ми звучи като президентско гово-
рене“ и го пита директно дали ще се кандидатира. Тръмп
отговаря предпазливо: „По-скоро не бих се кандидатирал,
но и не бих отхвърлил тази възможност напълно, защо-
то наистина ми писна да гледам какво се случва с тази
страна...“. За предстоящите тогава избори той изтъква
преимуществото на Буш-баща от републиканския лагер
и казва добри думи за две от водещите имена в борбата
за номинацията на Демократическата партия - афро-аме-
риканският лидер Джеси Джексън и Майкъл Дукакис,
който в крайна сметка спечелва демократическата номи-
нация за 1988 г.
Опра е непоклатима нституция в американската пуб-
личност. С това интервю името на Тръмп вече се пре-
връща в част от американския кандидат-президентски
каталог. Все още е на дъното на този каталог, но важното
е, че вече е сред потенциалните „заподозрени“ - призна-
ние, което дава символичното начало на трансформаци-
ята на Тръмп от влиятелен бизнес лидер и знаменитост
на американската поп-култура, в политически фактор.
Същата година Тръмп за първи път участва в Нацио-
налната конвенция на Републиканската партия. Медиите
проявяват нарастващ интерес към неговите политически
28
аспирации. На въпрос дали това не е заявка за негово
кандидатиране в бъдеще, той отговаря, че би се кандида-
тирал, само ако прецени, че може да спечели. По-късно
в една биографична книга президентът Джордж Буш-ба-
ща споменава, че името на Тръмп се е завъртяло за крат-
ко сред потенициалните кандидатури за вицепрезидент
през 1988 г., определяйки това като „странно“ и „неве-
роятно“.
Търсенето на алтернатива на неоконсервативната и
неолиберална доминация в двете партии, намира израз
на президентските избори през 1992 г., когато милиарде-
рът Рос Перо получава 18,9% като независим кандидат.
В резултат той създава най-успешната „трета партия“ на
американската политическа сцена след Втората светов-
на война - Реформаторската партия на САЩ. На следва-
щите избори през 1996 г. Перо се явява като кандидат на
тази партия и отново получава доста приличен резултат
- 8,4 %. Реформаторската партия привлича влиятелни
фигури като Пат Бюкенън, легендарният лидер на дви-
жението за защита на потребителите Ралф Нейдър, из-
вестният бивш спортист Джеси Вентура, който е избран
за губернатор на щата Минесота през 1998 г. с бюлети-
ната на партията. Включва се и Доналд Тръмп, с което
прави нова крачка към Белия дом. През 2000 г. създава
проучвателен комитет, който трябва да установи възмож-
ностите за спечелване на президентската номинация на
Реформаторската партия. Издава книгата „Америка, коя-
то заслужаваме“, която обобщава неговата политическа
платформа. Както ще видим по-нататък, тогавашните му
възгледи по основни теми на американската политика не
са се променили съществено в сравнение с президентска-
та му платформа през 2016 г.
В този период обаче в Реформаторската партия еска-
лират остри вътрешни противоречия, които значително
отслабват позициите й за изборите през есента на 2000 г.
Поради това Тръмп се отказва от надпреварата още пре-
ди първичните избори. “В партията вече има член на Ку

29
Клукс Клан - г-н Дюк21, един неонацист - г-н Пат Бюке-
нън22 и един комунист - г-жа Фулани23. Това не е компа-
ния, в която бих искал да бъда”, отсича в изявлението за
оттеглянето си Тръмп. В крайна сметка след изтощителни
вътрешни борби номинацията грабва Пат Бюкенън, който
след невзрачния изборен резултат, който получава в пре-
зидентския вот - 0,4%, се завръща в лоното на Републи-
канската партия.
След този неуспешен опит да се включи в президент-
ската надпревара, Тръмп се убеждава, че пътят към Бе-
лия дом преминава през големите партии. И продължава
напред. На следващите два избора - през 2004 и 2008 г. в
медиите се появяват спорадични слухове, че обмисля да
се кандидатира. Но той избира да вложи усилията си в
създаването на придобилото изключителна популярност
риалити шоу „Стажантът” (The Apprentice), което му носи
популярност от ранга на големите холивудски звезди,
включително звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд.
Тъкмо успехът на това предаване е и публично изтък-
натият мотив, с който Доналд Тръмп отказва участие в но-
минациите на Републиканската партия за изборите през
2012 г. Въпреки че след оттеглянето на Майк Хакъби,
потенциалната кандидатура на Тръмп придобива реални
шансове да успее в първичните избори, той отново пра-
ви крачка назад, анализирайки трезво слабите шансове

21 Дейвид Дюк е американски националист, известен с крайните си възгледи

и активното си участие в расистката организация Ку Клукс Клан в края на 60-
те и през 70-те години на ХХ в.
22 Пат Бюкенън е американски консервативен политик и анализатор. Един от
идеологическите лидери на традиционните консерватори (палеоконсерватори-
те). Причината, поради която Тръмп го определя като “неонацист” (невярно и
спекулативно определение, изречено в условията на ожесточена вътрешнопар-
тийна битка) е изразяваната от Бюкенън позиция в негови анализи, е САЩ
не е трябвало да се намесват във Втората световна война. Бюкенън подкрепи
активно кампанията на Доналд Тръмп през 2016 г.
23 Ленора Фулани е политическа активистка с леви убеждения, един от
лидерите на промарксистката Международна работническа партия, на чиято
основа се създава партията “Нов алианс”. Тя е първата жена и афроамериканка,
която успява да се класира в 50 щата с бюлетината на партия “Нов алианс” за
президентски избори. През 1988 и 1992 г., получавайки под 1 % от гласовете.
През 2000 г. участва в Реформаторската партия и подкрепя президентската
кампания на Пат Бюкенън.

30
на републиканците да победят Обама. Преди да се отте-
гли обаче провежда няколко събрания, в които привлича
впечатляваща аудитория и заедно с това се превръща в
политическо знаме на превърналото се в истинско опо-
зиционно движение „birthers” – които разпространяват
спекулации за произхода на Обама и го призовават да по-
каже акта си за раждане, за да удостовери дали е роден в
САЩ и следователно дали има легитимно право да бъде
президент.

31
 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Някои особености на
американския политически пейзаж

Американските политически партии са доста далеч от

европейския модел и представа за партиен субект. Парти-
ите в Европа по правило са йерархични структури с член-
ска маса, центрирани около конкретна идеология. Те са
основен инструмент за формиране и изразяване на поли-
тическата воля на гражданите. Координатната система на
европейското политическо пространство е по-скоро едно-
измерна - ясно обособени субекти по оста ляво-дясно (в
духа на традицията, установена от времето на Френската
революция, когато от дясно в парламента са сядали по-
дръжниците на „стария режим“ (ancient regime), а от ляво
привържениците на революцията). Партийната лоялност
и дисциплина са много по-силно изразени както поради
ангажиментите, които създава членството, така и поради
сравнително еднородния идеологически облик на отдел-
ните партии. Заедно с това, често лоялността към струк-
турата доминира над верността към идеите - една партия
може да е лява по своя генезис, самоопределяне и между-
народна афилиация, а в същото време да провежда десни
политики в определени периоди. И обратно. За „ренега-
ти“ и „номади“ се смятат обикновено напусналите струк-
турата, а не тези, които изневеряват на прокламираните
идеологически постановки. В Централна и Източна Евро-
па, и особено в България, синдромът на лоялността към
партийната структура е особено засилен, като наследство
от тоталитарния болшевизъм, при който „партията е пра-
ва, дори когато съгреши“.
Съвсем друга е характеристиката на партийните су-

32
бекти в САЩ. Двете основни партии - Републиканската
и Демократическата - не са единни структури с членска
маса, строга йерархия и еднородна идеология. Те имат ха-
рактер по-скоро на широки електорални движения, със-
тоящи се от множество течения, групи за натиск и орга-
низации, които влизат помежду си в сложни и флуидни
коалиции по идеологически или териториален принцип,
или по конкретни политически и социо-културни теми
и проблеми. Затова и в двете партии има припокриващи
се идеологически ядра. И при демократите, и при репу-
бликанците има привърженици както на неолибералната
икономика и тоталната дерегулация, така и на засиле-
ната държавна намеса в икономиката; има и привърже-
ници на имперското мислене и интервенционистичната
външна политика, и изолационисти, привърженици на
разведряването в международните отншения; има и леви
центристи, и десни центристи; демократи-еколози и ре-
публиканци-еколози и пр.
Партиите в САЩ са предимно инструмент за разпре-
деление на публични назначения, а не толкова носители
на унифицирана идеологическа парадигма. Обликът в
идеологическо отношение се определя от надмощието на
едно или друго течение или тематична коалиция в даден
исторически период. С редица уговорки, идеологическата
палитра на американските партии се илюстрира по-добре
с известната диаграма на Нолън, която отива отвъд тра-
диционното едноизмерно разделение по оста ляво-дясно
и нюансира политическия спектър едновременно по два
вектора - отношение към икономическата и към личната
свобода.
Партиите в САЩ не са конституционни субекти. Аме-
риканската конституция не ги споменава и не им отрежда
изрична роля в политическия процес. И това не е случай-
но - сред част от „бащите основатели“ съществува разби-
рането за непартийно управление. Първите президентски
избори, когато е избран Вашингтон, както и първите из-
бори за Камара на представителите на САЩ през 1788-
89 г. се провеждат на непартиен принцип - гласува се за

33
личности без да се обозначава партийна принадлежност.
Кандидатите не се издигат от партии, а зад кандидатите
не стоят партийни машини. Едва по-късно, с формира-
нето на джаксъновото и джеферсоновото политически
течения, започва обособяването на партийни субекти в
американската политика. Демократическата партия въз-
никва след 1829 г. на базата на водената от Ендрю Джа-
ксън фракция, т.нар. джаксънови демократи, към които
се присъединяват белите робовладелци от Юга. Републи-
канската партия се обособява по-късно - след 1854 г., и
в онзи период изразява интересите на противниците на
робството. Интересно изключение от партийната система
на САЩ в днешно време е щата Небраска, който освен с
еднокамарния си щатски парламент, е познат и с непар-
тийните си избори. Разбира се двете големи партии имат
своите поделения там, изразяват политическа подкрепа,
но в изборните бюлетини не се вписва от коя партия са
издигнати кандидатите.
Политическото диференциране в обществото следва
социалните и ценностни разломи (кливиджи), най-трай-
ните от които са раса, държава-религия, град-село,
собственици-наемни работници, които често преминават
и се пресичат през различни слоеве на обществото. Така
членовете на две малцинствени групи могат да имат общи
позиции по основни въпроси на гражданските права, но
вътрешното им разделение на богати и бедни или на ре-
лигиозни и атеисти обособява други сечения и различия
между двете групи. От тази гледна точка гъвкавостта и
флуидността на американските партии им позволява
по-плътно да следват кливиджите в обществото и да раз-
виват позициите си според промените в тях или появата
на нови кливиджи. Това е и една от причините премина-
ването от една партия в друга в САЩ по правило да не
се разглежда като “ренегатство” или “пребоядисване”,
а по-често като привързаност към идеите и търсене на
по-адекватен партиен инструмент за тяхната реализация в
даден исторически момент. По-често се смята, че в името
на идеологическите си разбирания, един политик следва
да смени партията си, за да даде повече шанс на идеите,

34
в които вярва, отколкото да стои закрепостен към даден
партиен субект, чиято политика вече не удовлетворява
неговите разбирания. Важно е подреждането по теми и
ценностни разломи, а не толкова партийната емблема. В
американските партии няма класически тип членство -
молба, приемане, права, отговорности. Белег по-скоро
за партийна симпатия, а не толкова за принадлежност, е
регистрацията, която правят избирателите, за да могат да
упражнят активното си избирателно право в изборите.
При нея всеки има право да посочи, ако желае, на коя пар-
тия симпатизира, което му дава и допълнителното право
да гласува в първичните избори на тази партия. Други-
ят показател за партийна принадлежност е участието в
някоя от многобройните организации, групи за натиск и
комитети, които съставляват партията или пък излъчване-
то на дадена личност за определен публичен пост на фе-
дерално или щатско ниво. В американската политическа
практика не са редки случаите на пресичане на партий-
ните граници. Емблематичен е примерът на Роналд Рей-
гън, който първоначално е активен демократ, но през 1964
г. преминава в републиканския лагер с подкрепата си за
Бари Голдуотър в президентските избори, а по-късно,
като президент, превръща идеите си, „рейгъномиката“,
във водеща доктрина за Републиканската партия в про-
дължение на години. Сред множеството подобни случаи
на смяна на партийната принадлежност, разпознаваеми и
у нас са имената на Хилъри Клинтън, която в началото
на кариерата си е регистрирана републиканка, Кондоли-
за Райс, Джийн Къркпатрик, Майкъл Блумбърг, Джордж
Уолъс, Лион Панета, Джеси Вентура, Пат Бюкенън, както
и самият Доналд Тръмп, който бидейки първоначално ре-
гистриран републиканец, през 2000 г. се вписва като изби-
рател на Партията на независимостта в Ню Йорк (част от
Реформаторската партия на Рос Перо), след това известно
време е регистриран демократ, после независим избира-
тел, докато през 2012 г. отново се регистрира като репу-
бликанец. В интервю за „Плейбой“ през 1990 г., Тръмп
заявява, че въпреки, че е консерватор би бил по-успешен
президентски кандидат, ако бъде номиниран от Демокра-
тическата партия, а не от Републиканската, защото изби-
35
рателите, които го харесват са работниците, шофьорите
на такси, обикновените хора.
Неоконсерваторите, които дълго време определят об-
лика на американската политика, особено външната, как-
то ще видим по-нататък, първоначално се сформират като
движение в рамките на Демократическата партия. В ран-
ните си дни, когато са просто една група евреи интелек-
туалци от Ню Йорк, някои от тях все още са троцкисти,
а други - представители на днешната партия-членка на
Социнтерна - Социални демократи на САЩ (SDUSA). С
възхода на Рейгън към президентския пост повечето от
тях мигрират към републиканците и са обозначавани като
„рейгънови демократи“.

36
 ГЛАВА ПЕТА

Неоконсерватори и неолиберали срещу

традиционни (палео)консерватори

Често у нас и в Европа се чуват оценки, че между

политиката на двете големи американски партии няма
съществени различия. Особено в сферата на външната
политика. И това е вярно за последните четири десети-
летия. Но не за друго, а защото и в двете партии властват
сходни политически течения, които се отличават помеж-
ду си както „Кока-кола“ и „Пепси“ – в нюансите, а не в
основните компоненти. Това са идеологическите тече-
ния на неоконсерватизма и неолиберализма.
Някъде в края на 70-те години Републиканската пар-
тия на САЩ е „обсадена“, а при Рейгън направо „отвле-
чена“ (по думите на Пат Бюкенън24) от едно ново поли-
тическо движение – неоконсерваторите. Техният генезис
идва от средите на американската левица и на Демокра-
тическата партия. През 50-те и 60-те години бъдещите
неоконсерватори са поддръжници на борбата за граж-
дански права и движението на Мартин Лутър Кинг. За
разлика от традиционните възгледи на републиканците,
които са опозиция на „голямото правителство“ и дър-
жавната намеса в икономиката по време на рузвелтовия
„Нов курс“, неоконсерваторите подкрепят тази линия,
но са разочаровани от далеч по-активното социално ин-
женерство, заложено в програмата за „Великото обще-
ство“ на президента Линдън Джонсън. Те не вярват в
американския изолационизъм и политиката на разведря-
ване, а привиждат в комунизма и СССР архиврага, който
24 Patrick J. Buchanan, Where the Right Went Wrong: How Neoconservatives
Subverted the Reagan Revolution and Highjacked the Bush Presidency (New York:
Thomas Dunne Books, 2004).

37
трябва да бъде унищожен или поне подчинен. Тежкото
поражение на демократическия кандидат Макгавърн
през 1972 г. от мащабния лидер на републиканците Ри-
чард Никсън, който спечелва втори мандат с повече от
20% преднина25, мобилизира опит за обновление на Де-
мократическата партия. Влиятелният сенатор-демократ
Хенри М. Джаксън създава Коалицията за демократично
мнозинство. Тази структура се превръща в инкубатор за
бъдещите неоконсерватори. Един от техните идеолози –
Ървин Кристол, ги определя като „либерали, ограбени
от реалността“. Сенатор Джаксън е яростен антикому-
нист и русофоб, активен поддръжник на непрекъснато
растящите бюджетни разходи за отбрана и въоръжа-
ване, подкрепя концепцията за държава на благоден-
ствието и ролята на профсъюзите. Сред участниците в
коалицията се открояват имената на бъдещи флагмани
на неоконсерватизма и неолибералната икономическа
мисъл като Пол Улфовиц26, Джийн Къркпатрик27, Ър-
вин Кристол28, Джеймс Улси29, Самюъл Хънтигтън30,
Даниел Мойниън31, Норман Подхорец32 и др. Солидно
25 На президентските избори през 1972 г. Ричард Никсън печели втори мандат
с 60,7% (47 млн. гласа) срещу 37,5 % млн.гласа) за Макгавърн.
26 Помощник-държавен секретар при Роналд Рейгън, зам.министър на отбра-
ната при Джордж Буш-баща, президент на Световната банка (2005-2007).
27 Посланик на САЩ в ООН при Рейгън.
28 Журналист и теоретик. Смятан за „бащата на неоконсерватизма“. В ранните
си години е троцкист и яростен противник на СССР, участва в т.нар. група на
„Нюйоркските интелектуалци“. Автор и главен редактор на редица издания с
политическа и идеологическа насоченост, които играят важна роля в амери-
канската политика в продължение на няколко десетилетия. Участва в неокон-
сервативния тинк-танк Американски институт за предприемачество (American
Enterprise Institute). Неговият син Уйлям Ървинг е съосновател и главен редак-
тор на емблематичното неоконсервативно издание The Weekly Standard, което
излиза от 1995 г.
29 Заместник-министър на отбраната при Джими Картър и директор на ЦРУ
при Бил Клинтън. Награден с президентски медал „Свобода“ от президента
Буш-син.
30 Учен от Харвардския университет, автор на известната книга „Сблъсък на
цивилизациите“, експерт към Съвета по национална сигурност в администра-
цията на Джими Картър.
31 Известен американски социалог и политик, заемал различни администра-
тивни и дипломатически постове в администрациите на президентите Кенеди,
Никсън, Форд и Джонсън, а от 1977 до 2001 г. е сенатор от щата Ню Йорк.
32 Теоретик и писател с определящо влияние за формирането на неоконсер-
вативното течение. Участва в създаването на една от най-важните неоконсер-
вативни структури „Проект за новия американски век“ (Project for the New

38
интелектуално влияние за формирането и налагането
на неоконсервативните възгледи играят аналитичните
издания The Public Interest, основано от Ървинг Крис-
тол през 1965 г. (преустановило съществуването си през
2002 г.) и излизащото от 1955 г. без прекъсване и досега
National Review. Водеща идеологическа трибуна на не-
оконсервативните възгледи е и The Weekly Standard33.
Ерата на Рейгън привлича част от участниците в Ко-
алицията за демократично мнозинство в Републикан-
ската партия. Всъщност именно при Рейгън до голяма
степен се формира идеологическата симбиоза между не-
оконсерватори (което е по-скоро партиен етикет на това
крило при републиканците) и неолибералната икономи-
ческа доктрина. Конфронтация със СССР, установяване
на САЩ като световен хегемон, който има неограничено
право на намеса във всички точки на света, които се смя-
тат за жизнен американски интерес, тотална приватиза-
ция, дерегулация, пазарен фундаментализъм. Краят на
Студената война е припознат като триумф на този тип
политика и тя започва да се прилага чрез Световната
банка и Международния валутен фонд в „победените“
бивши социалистически страни в Централна и Източна
Европа, както и в Русия. Нейните принципи са обобще-
ни в т.нар. Вашингтонски консенсус, формулиран през
1989 г. от известния икономист Джон Уйлямсън34. При
Буш-син неоконсерваторите разширяват значително по-
зициите си във властта.
Междувременно, останалите в редиците на Демо-
кратическата партия интелектуалци от някогашната Ко-
алиция за демократично мнозинство, макар и с някои
нюанси, главно във фискалната политика и данъците,
American Century). Награден с президентски медал „Свобода“ от президента
Буш-син.
33 Виж още за неоконсерватизма у: Justin Vaïsse. Neoconservatism: The Biography
of a Movement. Cambridge, MA: Belknap Press of Harvard University Press, 2010;
както и у: J. David Hoeveler, Watch on the Right. University of Wisconsin Press,
1991.
34 Виж: Williamson, John: What Washington Means by Policy Reform, in:
Williamson, John (ed.): Latin American Readjustment: How Much has Happened,
Washington: Institute for International Economics 1989.

39
превръщат тази доктрина във водеща и в тази партия.
Така републиканци и демократи се превръщат в идео-
логически събратя. Всъщност една „партия“ превзема
двете големи партии и определя посоките на тяхната по-
литика и идеологически облик. Това е и основната при-
чина да няма съществена разлика, особено във външната
политика, между администрациите на Рейгън и Буш-ба-
ща, от една страна и Бил Клинтън, от друга; между Буш-
син, от една страна и Барак Обама и Хилъри Клинтън,
от друга.
Един от влиятелните съвременни флагмани на не-
оконсервативната идеология – Робърт Каган, който е и
съпруг на помощник-държавния секретар на САЩ при
Обама Виктория Нюлънд (онази с фразата „Fuck EU”),
дефинира в една своя публикация35 квинтесенцията на
неоконсервативната външна политика – тоталната доми-
нация в света с военна сила и икономическа мощ, под
булото на морализаторска мисия в името на правата на
човека и демократичните ценности. Между другото, в
началото на 2016 г., с възхода на Тръмп, Робърт Каган
напусна Републиканската партия и подкрепи идеологи-
ческата си посестрима Хилъри Клинтън, определяйки
Доналд Тръмп като „чудовището на Франкенщайн“ и
„нов Наполеон“36.
Традиционният американски консерватизъм, който
за последен път е на власт по времето на Ричард Ни-
ксън, за дълго време е изтласкан и маргинализиран. По-
литиката на Никсън за разведряване на международните
отношения и успокояване на конфронтацията със СССР,
разоръжаване (договорите САЛТ 1 и САЛТ 2), нова
сделка с Китай на Мао Дзедун, е напълно изоставена и
заменена с нейната пълна противоположност от страна
на неоконсерваторите и неолибералите в двете партии.
Противоположност, която достигна екстремни нива на
агресивност спрямо Русия, интервенции за „смяна на

35 Kagan, R. “Neocon Nation: Neoconservatism, c. 1776” – in World Affairs, 2008.

36 Kagan, R. “Trump is the GOP’s Frankenstein monster. Now he’s strong enough
to destroy the party.”. Washington Post, February 25, 2016.

40
режими“, дрънкане на оръжия и тежка ескалация на
международното напрежение. Жестоката битка за ре-
сурси и казино-капитализма, „произведен“ от финансо-
вия капитал, който не познава граници и се стреми към
по-нататъшна дерегулация, в крайна сметка катастро-
фира с финансово-икономическата криза през 2008 г.
Робърт Каган и Уйлям Кристъл37 синтезират доктри-
ната на неоконсерваторите в една основна цел на аме-
риканската политика - установяване на „благосклонна
глобална хегемония“ на САЩ. Тази цел, според тях,
предполага три основни политически императива: раз-
растване на военния бюджет, засилена военно-патрио-
тична пропаганда и „морална яснота“, която се изразява
в активното разпространение на американската концеп-
ция за свобода, демокрация и пазарна икономика.38 Не-
оконсерватизмът е скептичен към международното
право и неговите институции - те са пречка за неограни-
чената намеса на САЩ. Режимите и идеологиите, които
са неприемливи за либералната демокрация трябва да
бъдат сменени и демократизирани по американски обра-
зец. Каган и Кристъл критикуват „нерешителността“, с
която САЩ оставят на власт Саддам Хюсеин при опера-
ция „Пустинна буря“, както и ограничаването на амери-
канската намеса само до пределите на Косово, вместо да
се разпростре над цяла Сърбия39.
Всъщност, възходът на неоконсертивната концеп-
ция за интервенционистка външна политика и в двете
партии, заличава една от съществените разлики между
тях. Исторически Демократическата партия е носител
на идеята за засилена роля на САЩ в света чрез иконо-
мическо подпомагане и военна намеса. Това схващане е
37 Началник на кабинета на вицепрезидента Дан Куейл (1989-2003 г.), осно-
вател и редактор на едно от водещите неоконсервативни издания - The Weekly
Standard. Съосновател и активен фактор в неоконсервативните тинк-танкове
“Проект за новия американски век” и Институт Манхатън. Син е на Ървин
Кристол.
38 Kristol W., Kagan R. Toward a Neo-Reaganite Foreign Policy. - in. Foreign
Affairs, July/August 1996.
39 Виж повече у: America at the Crossroads: Democracy, Power, and the
Neoconservative Legacy, Yale University Press, 2007.

41
базисно за доктрината на президента демократ Уудроу
Уилсън в началото на ХХ в. и в него са възпитани поко-
ления демократи и леви либерали в САЩ. Уилсъниан-
ството, както често го наричат, постулира, че Америка е
призвана да разпространява демокрацията и капитали-
зма; противопоставя се на изолационизма на традицион-
ните консерватори в Републиканската партия и предлага
имперска визия за глобалната роля на САЩ40. Обратно,
традиционните американски консерватори по-скоро
следват завета на Джордж Вашингтон и Томас Джефер-
сън, които се застъпват срещу влизането в прекалено
ангажиращи международни съюзи. Тази идеологиче-
ска разлика също трябва да се има предвид наред със
сложните и многоаспектни причини, предизвикали аме-
риканските военни ангажименти в периода от Втората
световна война до възцаряването на неоконсервативна-
та доктрина през 80-те. И Корейската, и Виетнамската
война са водени от президенти, излъчени от Демокра-
тическата партия. Може би звучи парадоксално за пре-
обладаващото европейско мислене, но през този период
именно Демократическата партия играе по-скоро ролята
на „партия на войната“, докато Републиканската партия,
доминирана от традиционните консерватори, е по-скоро
„партията на мира“. Този контраст е особено видим при
Виетнамската война, която е ескалирана до крайност от
демократите Джон Кенеди и Линдън Джонсън, докато
републиканецът Ричард Никсън решително извежда
САЩ от войната. Само през първия си мандат, въпреки
съпротивата на влиятелни фактори и среди на американ-
ската политическка сцена, включително и някои могъщи
продемократически настроени медии, Никсън намалява
военните разходи за Виетнам от 25 милиарда долара го-
дишно при Джонсън на 3 милиарда долара, а въоръже-
ните сили във Виетнам от 550 000 души са сведени до
24 00041. И въпреки това, в официозните медии, а оттам
и в масовото съзнание и до днес Кенеди и Джонсън са
възхвалявани като президенти-миролюбци, а Никсън е
40 Steigerwald, David. Wilsonian idealism in America. Cornell University Press, p.31.
41 Джонсън, П. “Съвремеността - светът от 20-те до 90-те”, с. 528. УИ “Св.
Климент Охридски”, 1993 г.

42
демонизиран като „ястреб“. Колко познато, нали? Демо-
кратът Обама получи Нобелова награда за мир и съвсем
„миролюбиво“ разруши Либия и Сирия и ескалира воен-
но-политическото напрежение с Русия, докато Тръмп е
окарикатуряван като „новият Хитлер“, въпреки че заявя-
ва противоположна външнополитическа линия.
Уилсънианската традиция на отворена и актив-
на външнополитическа намеса по света е изведена на
следващо стъпало от доктрината „Труман“, а по-късно
неоконсерваторите я трансформират без заобикалки в
доктрина за глобално политическо, икономическо и во-
енно господство в условията на еднополюсната геополи-
тическа архитектура на света. Неслучайно знаменитият
историк Артър Шлезинджър ги определя като „уилсъни-
анци с картечници“.
Разбира се, когато говорим за икономическото из-
мерение - неолиберализма, не трябва да се подце-
нява обстоятелството, че в началния си етап, през
80-те и началото на 90-те, неолибералната иконо-
мическа политика в САЩ и Великобритания има и
положителни резултати. Затлачената преди Рейгън в
САЩ и Тачър във Великобритания икономика беле-
жи сериозен ръст, безработицата е овладяна, доходите
нарастват. Това е и една от причините неолибералната
икономическа рецепта да бъде възприета на практика с
консенсус в Централна и Източна Европа. В партийния
живот на България днес някои се опитват изначално да
демонизират неолиберализма и да си приписват със зад-
на дата заслуги, като „активни борци“ с тази икономи-
ческа доктрина. Но историческата истина е, че всички
основни партии след 1989 г., начело с БСП, приемат и
прилагат неолибералната доктрина с убеждението, че
това е естественият и полезен път за прехода от тотали-
таризъм към демокрация. Дори прословутият план „Ран-
Ът“, който се смята за модел на неолиберални реформи,
издържани изцяло в духа на Вашингтонския консенсус,
е поръчан от правителството на БСП, начело с Андрей
Луканов и заляга в основата на правителствената про-

43
грама на неговия кабинет, която е гласувана единодушно
от парламентарното мнозинство на БСП, ръководено от
Александър Лилов. Архивите на VII-то Велико народ-
но събрание са живи. Други пък, също с днешна дата,
приписват на класическия либерализъм недъзите на из-
черпания неолиберален модел и поставят „либерали“ и
„неолиберали“ под един и същи негативен знаменател.
Това е толкова вярно, колкото да се твърди, че социалде-
мокрацията и тоталитарния комунизъм са едно и също.
Факт е обаче, че през последното десетилетие, в съ-
четание с възстановяването на многополюсната геопо-
литическа архитектура, с хиперглобализацията, довела
до подчинението на цели държави на транснационални-
те корпорации, глобализация на бедността и гигантско
социално неравенство, неолибералният икономически
модел пое към своя залез.
На този идеологически фон, в САЩ започна посте-
пенна реабилитация на традиционните консервативни
ценности, адаптирани към съвременните реалности.
Дори Фукуяма, чиято известна книга „Краят на истори-
ята“ според мнозина е едно от знамената на неоконсер-
ватизма през 90-те, се разграничи от това идеологическо
течение42. Сякаш предусещайки залеза на тоталната не-
оконсервативна доминация, към средата на 90-те редица
от неговите идеолози се изказват все по-песимистично.
Едни го наричат форма на “културна носталгия”43. Са-
мият Ървин Кристол го определя вече като “поколенче-
ски феномен”, а Норман Подхорец през 1996 г. написа
статията “Неоконсерватизмът: Надгробно слово”44.
В същото време палеоконсерватизмът, както от сре-
дата на 80-те години са обозначавани старите консерва-
тивни течения от типа на никсъновото, постепенно се

42 Fukuyama, Fr. After Neoconservatism.New York Times, 19 Feb 2006. Виж

и неговата книга: America at the Crossroads: Democracy, Power, and the
Neoconservative Legacy, Yale University Press, 2007.
43 Judis, John B. Trotskyism to Anachronism. The Neoconservative Revolution. -
in Foreign Affairs, July/August 1995, pp. 123-9
44 Podhoretz, N. “Neoconservatism: A Eulogy”. - in Commentary, March 1, 1996.

44
връща към мейнстрийма. В един находчив текст, публи-
куван в Dallas Morning News, Род Дрехер45 обобщава ня-
кои от основните ценности на палеоконсерватизма:

“Ние сме консерватори, които са извън консерватив-

ния мейнстрийм и затова виждаме реалностите по-ясно.
Модерният консерватизъм прекалено много се фокуси-
ра върху парите, властта и трупането на вещи, а в съ-
щото време е недостатъчно загрижен за съдържаниието
на нашия индивидуален и социален характер. Големи-
ят бизнес заслужава същия скептицизъм като Голямо-
то правителство. Културата е по-важна от политиката
и икономиката. Ако консерватизмът не е свързан със
сдържаност, смирение и добро стопанисване, значи не е
консервативен в основите си. Малкото, Местното и Осо-
беното са почти винаги по-добри от Голямото, Глобал-
ното, Новото и Абстрактното. Красотата е по-важна от
ефикасността. Неумолимостта на движената от медии-
те поп-култура, умъртвява нашите сетива за автентична
истина, красота и мъдрост. Споделяме убеждението на
Ръсел Кърк46, че най-важната институция, която трябва
да бъде съхранявана е семейството...”
Водещи палеоконсервативни издания са аналитич-
ните списания The American Conservative и Chronicles,
а сред новинарските медии - DailyCaller.com и Breitbart.
com, а с известни уговорки и Washington Times. Сред
разпознаваемите и у нас ключови фигури в съвремен-
ното палеоконсервативно движение се открояват Пат
Бюкенън, Пол Крейг Робъртс47 и Рон Пол48.
45 Редактор на изданието The American Conservative, създадено с учасието на
Пат Бюкенън - http://www.theamericanconservative.com/
46 Известен американски историк, чиято книга “The Conservative Mind”,
издадена през 1953 г. има важно значение за идеологическото развитие на
Репуликанската партия на САЩ.
47 Известен американски икономист, зам.финансов министър в администраци-
ята на президента Роналд Рейгън; един от острите критици на упралението на
Буш-син и войната в Ирак.
48 Републиканец и дългогодишен член на Конгреса на САЩ от щата Тексас,
кандидат за президент през 2012 г. Критик на неоконсерватизма и интервенцио-
нистката външна политика.

45
 Национален протекционизъм, защита на работниче-
ска класа чрез ревизия на споразуменията за свободна
търговия и твърда ръка срещу нелегалната имиграция,
намаляване на данъците за цялата социална стълбица,
преустановяване на агресивната конфронтация на меж-
дународната арена и ревизия на идеята за Америка като
„световен полицай“ - това са фундаментите на палеокон-
серватизма. Тъкмо тези постулати са в сърцевината на
идеологическата доктрина на Доналд Тръмп.

46
 ГЛАВА ШЕСТА

Доктрината „Тръмп“

“За първи път не знаем какво да очакваме от новия

президент”, “Силициевата долина не знае какво да очаква
от Тръмп”, “Индианските племена не знаят какво да очак-
ват от избрания президент”... Това са само част от десет-
ки подобни заглавия в мейнстрийм медиите в САЩ - от
Washington Post до държавното пропагандно радио Voice
of America.
Анализатори и политици в Европа също се надпревар-
ват да твърдят, че намеренията и политиката на президен-
та Тръмп са неясни. Изненадват се от неговите оценки за
Русия или от заявките му за договаряне на нова и по-вза-
имоизгодна основа на американо-китайските отношения.
Всъщност, като оставим настрана добросъвестната поли-
тическа критика от други идейни позиции, която все пак
се чува спрямо позициите на Доналд Тръмп, тези внуше-
ния за „неяснота“ и „незнание“ са сложна смесица от ис-
тинско незнание и токсична пропаганда. Едни наистина
не знаят, но и не си правят труда да научат, защото са в
плен на автоматизма на безкритичното възпроизвежда-
не на клишета и едностранчиви оценки от мейнстрийм
медиите и „говорещите глави“ на неолибералната секта
от двете страни на океана. Други откровено спекулират
с всеобщата неосведоменост. Колкото и гъста да е оба-
че тази пелена от невежество, манипулации и открове-
ни лъжи, фактите са безпощадни - в тези избори Тръмп
беше единственият кандидат и в двата партийни лагера,
който е систематизирал и обосновал цялостна и дълго-
срочна визия за САЩ не просто в текущата си предиз-
борна програма, изказвания и интервюта, а далеч преди

47
това. И то не в една, а в цели четири книги. Шестнайсет
години преди избирането му за президент през ноември
2016 г. - през вече далечната 2000 г., Тръмп за първи път
излага цялостно и обстойно възгледите си за външната
и вътрешната политика, за социалната сфера, образова-
нието, здравеопазването и имиграцията в книгата „Аме-
рика, която заслужаваме“49. През 2011 г. той развива
платформата си във „Време е да се стегнем: да напра-
вим Америка отново велика“50. А след като през юни
2015 г. официално обяви кандидатурата си, актуализира
тази визия с книгата „Осакатената Америка: Как да на-
правим Америка отново велика“51. През изборната 2016
г. беше направено ново издание на тази книга под загла-
вие „Велика отново: как да възстановим осакатената
Америка“52.
Цялата кампания на Тръмп беше построена на изло-
жената в тези четири книги политическа платформа. По-
соката и много от основните му тези, речи, послания и
конкретни предложения са вече формулирани в тях. Дори
острата критика срещу фалшивите новини и политиче-
ската пропаганда на официозните медии е обоснована на
страниците на „Осакатената Америка“. И четирите книги
са шумно рекламирани през годините, коментирани са в
медите и могат да се намерят във всяка книжарница. Про-
грамната реч на Тръмп, произнесена в Гетисбърг на 22
октомври 2016 г.53, е синтез на тези идеи и заедно с това
представя в повече от тридесет конкретни предложения
съвсем конкретната политика, която Тръмп възнамерява
да провежда като президент на САЩ. В „Договора на До-
налд Тръмп с американския избирател“, който е част от

49 Trump, D.J. The America We Deserve. 304 p. Macmillan, 2000.

50 Trump, D.J. Time to Get Tough: make America great again. 256 p. Regnery
Publishing, 2011.
51 Trump, D.J. Crippled America: How to Make America Great Again. 193 p.
Published 2015 by Threshold Editions.
52 Trump, D.J. Great Again; How to Fix Our Crippled America. 208 p. Simon and
Schuster 2016.
53 Пълен текст на Речта от Гетисбърт в български превод е поместен в
тази книга, а в оригинал може да се прочете на официалния сайт на Доналд
Тръмп - https://www.donaldjtrump.com/press-releases/donald-j.-trump-delivers-
groundbreaking-contract-for-the-american-vote1

48
тази реч, са изброени и конкретните мерки за първите 100
дни от неговата администрация. Но противниците му, ви-
дите ли, не знаели какво да очакват от него!?
Анализът на тези книги, както и на основните мо-
менти в предизборната кампания и програмната му реч
от Гетисбърг, недвусмислено показват, че политиката на
Доналд Тръмп не е хаотичен сбор от неясни, популистки
и разнопосочни идеи. Тръмп има доктрина - система от
геополитически, икономически и вътрешнополитически
идеи и принципи. Доктрината „Тръмп“ е изградена на
ясна идеологическа основа - палеоконсервативна в сфе-
рата на външната, икономическата и имиграционната по-
литика и центристка в сферата на гражданските права и
социалната политика.
Някога антикризисната политика на Ф. Д. Рузвелт
беше обозначавана с триадата на трите „R“ - Relief,
Recovery, Reform (облекчение, възстановяне, реформа).
От своя страна бих обобщил доктрината „Тръмп“ в две
подобни триади: във външната политика - Реализъм, Раз-
ведряване, Деглобализация; във вътрешната политика -
Работа, Възстановяване, Антикорупция.

Реализъм, разведряване, деглобализация

Външнополитическите принципи на доктрината
„Тръмп“ са в основата си палеоконсервативни - отричат
интервенционизма и имперския подход, вярват в амери-
канското лидерство, но не приемат ролята на САЩ като
глобален хегемон, който следва да налага своите интере-
си, правила и ценности с икономическа и военно-поли-
тическа намеса навсякъде по света. За разлика от изола-
ционизма, който е традиционен за старите консерватори
от преди половин век, Тръмп е по-скоро реалист в между-
народните отношения. За него САЩ имат своята водеща
роля в световните дела, но отношенията с другите държа-
ви трябва да се основават не на идеологически предраз-
съдъци, а на взаимната изгода и поддържането на мира.

49
Принципна негова позиция е, че сигурността и отбраната
на съюзниците не може повече да е едностранен ангажи-
мент на САЩ, чиято цена се плаща от американските да-
нъкоплатци. Германия, Южна Корея, Япония, Кувейт са
част от примерите, които Тръмп обикновено дава - богати
и влиятелни държави, за чиято сигурност плащат америка-
нците, а тези „машини за правене на пари“ не предоставят
реципрочно някакви търговски предимства на американ-
ския бизнес. През същата призма Тръмп гледа и на НАТО:
„Ще ви кажа какъв е проблемът с
НАТО. Първо, ние плащаме прекалено
много... НАТО е икономически неизго-
ден за САЩ, защото ние плащаме не-
пропорционално много... Говоря за ико-
номическите аспекти на тези военни
въпроси, защото ние вече не можем да
си позволим финансово... За времето си
НАТО беше нещо добро. Днес е нужна
промяна. Да се включи в приоритети-
те на НАТО борбата с тероризма. И
да се промени от гледна точка на фи-
нансирането...“54

На 15 януари 2017 г., в интервю за за британския

Times германския Bild потвърди разбирането си, че НАТО
е „остаряла“ структура, защото не се занимава с терори-
зма. В духа на реализма е и отношението към Русия, което
рязко контрастира на макартистката русофобска истерия,
която стана емблема на външнополитическия курс на не-
оконсерваторите и в голяма степен на Обама и Хилъри
Клинтън. В това отношение Тръмп следва линията на раз-
ведряване, която беше наложена от Никсън и Кисинджър
в отношенията със СССР през 70-те. САЩ и Русия ще
продължат да бъдат опоненти и конкуренти по много въ-
проси на международната арена. Но заедно с това САЩ

54 Nеw York Times, 26 March 2016 - http://www.nytimes.com/2016/03/27/us/

politics/donald-trump-transcript.html?smid=tw-nytpolitics&smtyp=cur&_r=0

50
ще зачитат легитимните руски интереси и ще търсят
партньорство по ключовите проблеми, сред които водещо
значение има борбата с ислямския тероризъм.
В „Осакатената Америка“ и предизборната кампания
през 2016 г., Доналд Тръмп прибавя и специален акцент
- необходимостта от разведряване на международните от-
ношения и опазване на мира. Така е озаглавена и посвете-
ната на външната политика глава: „Борба за мир“:

„Кариерните дипломати, които ни

вкараха в толкова много международ-
ни бъркотии, казват че аз нямам опит
във външната политика. Те смятат,
че успешната дипломация изисква дъл-
гогодишен опит и разбиране на всички
нюанси, които трябва внимателно да
бъдат преценени преди да се стигне
до заключение. Само тогава тези бю-
рократи в раирани сака предприемат
действие. Вижте състоянието на
света сега. Ужасна бъркотия, казано
вежливо. Никога не е имало по-опасно
време. Така наречените опитни хора,
управляващата класа във Вашингтон,
са хората, които ни вкараха в тази
беда. Защо трябва да им обръщаме
внимание? Някои от тези така нарече-
ни експерти се опитват да плашат хо-
рата, че моят подход щял да направи
света по-опасен. По-опасен от какво?
По-опасен от сега?“55

Както беше споменато по-рано, Тръмп е и отколешен

привърженик на прекратяване на надпреварата в ядрено-
то въоръжаване. Още през 1986 г. публично заявява, че
55 Trump, D.J. Crippled America... Chapter 4.

51
ядрените оръжия са проблем и той може да бъде най-до-
брият преговарящ със СССР за намаляването им. Интер-
вюто е на 42 стр. в... сп. „Playgirl“ по повод обявяването
му за „най-секси мъж на годината“ заедно с холивудските
звезди Брус Уилис, Майкъл Джей Фокс и политикът Боб
Доул. “Ще ми отнеме час и половина да науча всичко не-
обходимо за ядрените ракети. Даже мисля, че знам пове-
чето неща”, заявява тогава Тръмп. На следващата година
известният журналист Рон Розенбаум, който е автор на
редица публикации и книга, посветени на проблема с яд-
рените въоръжения, интервюира подробно Тръмп по тази
тема в излизащото по онова време списание Manhattan,
Inc, където Тръмп лансира тезата, че администрацията на
Рейгън следва да партнира със СССР в ядрената област, за
да не се допуска разпространенитето на ядрените оръжия.
В интервю за NBC през април 2016 г., Тръмп декларира,
че би бил последният, който ще употреби ядрено оръжие.
Според Тръмп САЩ трябва да поддържат военната си
мощ, но и много по-ефективно да се борят с тероризма
и неговите помагачи. „Ислямска държава“ е дефинирана
като основна заплаха за Америка. Заедно с това той обя-
вява и нови правила за военно ангажиране на САЩ - само
при наличие на явна и непосредствена опасност, призната
от американската общественост. В този смисъл критику-
ва войната в Ирак по времето на Буш-син, обявена след
скалъпени от разузнаването неверни данни за наличие на
оръжия за масово унищожение.
По отношение на Иран, Тръмп критикува споразуме-
нието, постигнато от администрацията на Обама. Иран
продължава да бъде агресивно настроен към Израел и
към САЩ, има ядрен потенциал, финансира терористич-
ни организации, и въпреки това е получил от Обама из-
годна сделка и отмяна на санкциите, които бяха изправи-
ли иранската икономика пред сериозни трудности. Тръмп
припомня максимата за успешни преговори - „страната,
която се нуждае най-много от сделката, трябва да получи
най-малко“.

52
 За Тръмп Америка е унизена на международната аре-
на поради слабо и недалновидно управление:

„Написах тази книга, защото

страната, която обичам се намира в
тотална икономическа катастрофа.
За начинаещи - ние имаме дълг от 15
трилиона долара, който непрекъснато
нараства. Нека ви помогна да осмисли-
те това число. Дори по някакво чудо т.
нар. лидери във Вашингтон да намерят
начин да спестяват 1 милиард долара
дневно, ще отнеме 38 години за да се
изплати главницата на дълга. Без ли-
хвите... Всеки ден виждам как Америка
е ограбвана и унижавана. Превърнали
сме се в посмешище, момчето за бой,
обвинявани сме за всичко, никой не ни
отдава дължимото и не ни уважава.
Виждате го и го чувствате навсякакъ-
де около вас. Аз също... Знаете ли, че
един от всеки седем американци е на
купони за храна?“

Така започва споменатата по-горе книга „Време е да

се стегнем: да направим Америка отново велика“, с която
през 2011 г. Доналд Тръмп заявява еднозначно волята си
да се кандидатира за президент на САЩ. Звучи познато,
нали?
В разгърнатата си в тази книга политическа визия,
Тръмп предлага преосмисляне на едностранните ангажи-
менти на САЩ в Близкия Изток. В съвсем прагматичен
порядък критикува многомилиардните разходи на САЩ
в Ирак или в подкрепа на сигурността на Саудитска Ара-
бия, която според него трудно би оцеляла като държава
без военно-политическата подкрепа на Америка, но в съ-

53
щото време не предоставя на Вашингтон никакви иконо-
мически изгоди. Не пести критики и към Обама за без-
действието му спрямо петролния картел ОПЕК, който си
играе с цените на петрола:

„Извинявайте, но ОПЕК - тези 12

души, около масата - нямаше дори да
съществуват, ако САЩ не гаранти-
раха сигурността на техните страни
в Близкия Изток. Къде е нашият пре-
зидент? Къде е отчетността? Какво
оправдание може да има един прези-
дент, който отговаря на петролната
криза не с твърдост към ОПЕК, не с
даване на възможност на нашите ком-
пании да добиват нефт в САЩ, а осво-
бождава държавния резерв? Това не е
лидерство, а абдикация.“

Тръмп дефинира и нова американска политика спрямо

Китай, която да отрази актуалните проблеми в двустран-
ните отношения и икономическата конкуренция между
двете държави. Неговата теза е - облагайте Китай и спа-
сявайте американски работни места.

“Да си го кажем направо: Китай не е наш приятел.

Те гледат на нас като на врагове. Добре е Вашингтон
бързо да се пробуди, защото Китай краде нашите ра-
ботни места, смазва нашето производство, ограбва
нашите технологии...”, подчертава Тръмп. И формули-
ра три основни заплахи, с които днешен Китай увреж-
да американските интереси: непазарните манипулации
с курса на юана, чрез които се насърчава китайския из-
нос; системните усилия да се подкопае американската
производствена мощ; мащабният промишлен шпионаж

54
и кибервойната, която Китай води срещу САЩ. Според
него, администрацията на Обама е твърде неориентирана
в това отношение. Американският президент трябва да
прояви твърдост и да изправи Пекин пред угрозата от се-
риозни санкции докато тези три основни заплахи не бъдат
преодолени. “Да обявим, че ще въведем 25% мито върху
всички китайски стоки, внасяни в САЩ, докато Пекин не
върне юана на неговото реално пазарно ниво“, предлага
Тръмп и се позовава на икономически оценки, според
които подобна политика може да върне между 300 и 700
хиляди работни места в САЩ. Като допълнителна мяр-
ка, той предлага да се въведе законодателна възможност
вносните мита да варират според степента на подценява-
не на съответната национална валута на страната, в която
дадена стока е произведена. И заедно с това - сериозни
санкции срещу кражбата на интелектуална собственост
от страна на Китай. Вместо “аутсорсване”, тоест изнасяне
на производства и услуги в трети страни, Тръмп настоява
за “прибирането” им в САЩ. Това са целите, които аме-
риканската политика трябва да постигне, за да има спра-
ведливост в американо-китайските отношения и на тази
основа да се гради приятелство и партньорство с Пекин.
Другият важен постулат, който може да се изведе от
външнополитическите планове на Доналд Тръмп е дегло-
бализацията. В такава посока са мерките, които той пред-
лага, за да бъдат защитени по-добре интересите на амери-
канските работници и средната класа, а оттам и намалено
социалното неравенство. С термина „деглобализация“ в
последно време се обозначава процеса на преструкту-
риране на световната икономика и политическа система,
така че да се укрепи капацитета на националната държава
и националната икономика, които са под натиск за раз-
граждане от страна на неолибералния модел на глобали-
зация. За разлика от глобализацията, в която доминират
транснационалните корпорации, в процеса на деглобали-
зация световната икономика се интегрира около интере-
сите и нуждите на нациите, хората и техните общности.
Пак за разлика от унификацията, към която тласка неоли-
бералната глобализация, при деглобализацията се очаква

55
да бъдат стимулирани местните специфики и разнообра-
зието56. Доналд Тръмп е противник на споразуменията за
свободна търговия от типа на NAFTA, Трансатлантиче-
ското партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) или
Транстихоокеанското споразумение (TPP). Според него
тези правни инструменти на глобализацията са „убийци
на работни места“ и са довели до деиндустриализация на
САЩ. Положителното му отношение към Brexit също би
могло да се разглежда на такава плоскост.

Работа, възстановяване, антикорупция.

Тръмп обяви амбицията си да бъде президентът, който
е създал най-много работни места в историята. В тази на-
сока освен мерките срещу изнасянето на производства и
регулирането на отношенията с Китай, той търси рецепта-
та за икономически растеж и в намаляване на данъците за
всички слоеве от населението, особено за средната класа
и бедните, дебюрократизация на държавата, обновяване
на гигантската инфраструктура на САЩ и възвръщане
на индустриалната мощ. Още преди да е встъпил в длъж-
ност, някои от обявените от него мерки вече дават извест-
ни резултати - автомобилните гиганти Ford, Toyota, Fiat-
Chrysler обявиха своеобразен „вот на доверие“ (по думите
на Марк Фийлд, CEO на Ford) за новия президент, като се
отказаха от многомилиардни инвестиции в чужбина и ги
насочиха към националната икономика на САЩ.
Чрез този тип политика, която дава повече възможнос-
ти за инвестиции, работа и предприемачество, и заедно с
това прекратява разпиляването на средства от държавата,
Тръмп смята, че реално може да се намали гигантското
социално неравенство.
По отношение на данъците Тръмп споделя традицион-
ното консервативно разбиране, че прекалено високите по-
доходни данъци обезсмислят усилията на тези, които ра-
ботят извънредно и оттам намаляват производителността
56 Walden Bello, Deglobalization: Ideas for a New World Economy, Zed books,
2005.

56
и предприемчивостта, което води до икономическа стаг-
нация и повече социално неравенство. И дава за пример
социалните програми за борба с бедността при „Великото
общество“ на Линдън Джонсън - те не само не намалиха
бедността, а превърнаха цели поколения в зависими от
държавата, пасивни потребители на социални помощи, до-
като бюджета за социални програми, като се отчете инфла-
цията, се увеличи 13 пъти от края на 60-те досега. Хората,
които работят повече, които повишават квалификацията
си, не трябва да бъдат наказвани с по-големи данъци. Кол-
кото повече облагаш труда, толкова повече намалява жела-
нието за труд; колкото повече данъци върху инвестициите
поставяш, толкова по-малко инвестиции се правят. Данъци
трябва да се плащат, за да се издържа социалната система и
отбраната, но в разумни размери, заявява Тръмп и припом-
ня библейската фраза „Божието Богу. Кесаревото, кесарю“,
отбелязвайки, че дори според Библията се взема само де-
сятък от изработеното от хората, а не им се отнема 40% от
дохода. На всички онези, които смятат, че данъците трябва
да са високи, Тръмп полу на шега препоръчва да не пре-
чат на икономиката, като пледират за ограбване на труда на
всички, а да се възползват от съществуващата възможност
да внасят онази част от доходите си, която смятат, че им е
в повече, в правителствения фонд „Дарения за САЩ“, съз-
даден още през 1843 г. В този смисъл той припомня опита
на създадения в щата Вирджиния фонд „Обложи ме с по-
вече данъци“, в който желаещите да внесат повече данък
от законодателно установения размер, се оказват толкова
малко, че за десетина година в него са събрани едва 12
хиляди долара.

“Необходима е данъчна система,

която е справедлива и умна - такава,
която насърчава растежа, спестя-
ванията и инвестициите. Време е да
спрем да наказваме трудолюбието и
предприемчивостта“.

57
 Тръмп предлага данъчна реформа в пет основни стъп-
ки. Първо, намаляване на подоходния данък и опростя-
ване на системата, която понастоящем е толкова услож-
нена от многобройни ставки, изключения, облекчения
и преференции, че мнозина са принудени да плащат
немалко пари на счетоводители, за да попълнят корект-
но данъчната си декларация. Според някои оценки, аме-
риканците губят съвкупно 6,1 милиарда часа годиишно
за тази цел57. Планът на Тръмп от 2011 г. за подоходния
данък предвижда намаляване на данъчното бреме за
всички слоеве от населението и 4-степенна прогресив-
на скала, при която хората с най-ниски доходи (до 30
хил.щ.д.) плащат 1%, тези от долната и средната прослой-
ка на средната класа с доходи до 100 хил. щ.д. се облагат
с 5% данък върху доходите, горната част на средната кла-
са с доходи до 1 млн.щ.д. - 10%, а богатите с доход над
1 млн. - с 15%. “Ясно и справедливо за всички, и заедно
с това може да се попълни на гърба на една пощенска
картичка, с което ще спести на на американците доста
пари за счетоводители и време за дешифриране на да-
нъчния кодекс”, отсича Тръмп.
Втората мярка, според него, е премахването на да-
нък „наследство“, който достига до 35% от стойност-
та на имуществето на починалия - не е справедливо да
облагаш с данък имуществото, за което един човек е
полагал усилия цял живот и за което вече е платил да-
нъци. “Вашите деца заслужават да получат вашия собст-
вен недвижим имот, а не федералното правителство“.
Трето, намаляване на данъка върху капиталовите печалби
и дивидентите. Колкото по-високи са, толкова повече ра-
ботни места и инвестиции „убиват“, подчертава Тръмп.
Четвърто, намаляване на корпоративния данък по съ-
щите причини.
И пето, облагане на тези фирми, които изнасят произ-
57 Janet Novack, “Tax Waste: 6.1 Billion Hours Spent Complying With Federal
Tax Code,” Forbes, January 5, 2011.

58
водства и насърчаване на онези, които остават лоялни към
американските работници и система.
„Ако една американска компания
иска да изнесе производството си от
САЩ, тя трябва да бъде сполетяна от
20% данък, а за онези, които вече са
направили грешката да изнесат бизне-
са си в чужбина, но го върнат обратно
в САЩ - 0% данък. Печелиш, ако нае-
маш американски работници. Изнасяш
работни места в чужбина - може и да
се развиваш прекрасно, но ще плащаш
данък“.

Наред с това Тръмп предлага и 20% мито за вноса.

“Ако искаш дял от американския пазар, трябва да си пла-
тиш. Без повече безплатен вход за “най-голямото шоу в
града”. Това се отнася особено за Китай”.
Няколко години по-късно, в платформата си за избо-
рите през 2016 г., обобщена в „Осакатената Америка“,
Тръмп запазва своята данъчна философия, но формулира
нова цел на реформата - да премахне законовите вратички
и данъчни облекчения за специалните интереси и бога-
тите, включително и да се въведат ограничения за хедж
фондовете, които спекулират на финансовия пазар, но не
създават икономически растеж и работни места. Предла-
га нова прогресивна скала на облагане.

„Ако живеете сам и печелите

по-малко от 25 хиляди долара, или сте
семеен и печелите по-малко от 50 хи-
ляди, доходите ви ще са необлагаеми.
Така около 75 милиона домакинства
ще бъдат облекчени. Второ, данъчни-
ят кодекс ще бъде опростен и вместо

59
 многобройни ставки и варианти, ще
има само четири ставки: 0%, 10%,
20% и 25%.“

Предвижда отново отмяна на данък „наследство“, за да

могат американските семейства да запазват за себе си при-
добитото от техните близки, а не да бъде отнемано от дър-
жавата. За бизнеса се предлага максимална ставка от 15%.
Ако използваме аналитичния инструмент на Tax
Policy Center58, чиято методика изчислява общата данъч-
на и осигурителна тежест, която произтича от икономи-
ческите програми на кандидат-президентите, то планът
на Тръмп предвижда да се намалят реално данъците за
всички. За сравнение, ефектът от предлаганата от Бърни
Сандърс икономическа политика би бил обратен – увели-
чаване на данъчната тежест за всички – и за богатите, и
за бедните.
Обобщената оценка на Tax Policy Center е, че намере-
нията на Тръмп в сферата на икономиката могат да дове-
дат до намаляване на подоходните и корпоративни данъ-
ци с около 9,5 трилиона долара за следващите 10 години,
с което се цели сериозен икономически растеж. Поли-
тиката на Хилъри Клинтън би довела до увеличаване на
данъчната тежест на домакинствата с по-високи доходи
с около 1,1 трилиона долара за 10 години. Според ней-
ните приоритети генерираните от това бюджетни прихо-
ди следва да бъдат използвани за социално подпомагане.
Икономическият план на Бърни Сандърс от своя страна
би имал за последица 15 трилиона допълнителни приходи
за бюджета през следващото десетилетие от увеличената
данъчна тежест за всички американци, като увеличението е
по-голямо при богатите. Тези приходи според Сандърс мо-
гат да финансират здравно осигуряване за всички, безплат-
но образование в колеж и други социални придобивки.
58 Tax Policy Center авторитетен икономически тинк-танк, създаден от Urban
Institite и Brookings Institution. Обикновено се смята, че анализите му клонят
повече към Демократическата партия.

60
 Замислете се, кого ще подкрепи при равни други ус-
ловия самотната майка с едно дете, която получава доход
около границата на бедността от 25 хиляди долара годиш-
но и при Обама плаща около 2440 долара данъци (6,4%)
– този, който предлага да се запази това положение (Хи-
лъри Клинтън); кандидатът, който ще ви натовари с още
3 хиляди долара (14,3%) допълнителна данъчна тежест
(Сандърс); или този, който предлага да ви намали данъ-
ците с 900 долара, така че да станат 4% (Тръмп)?
Тръмп се застъпва за сериозно оптимизиране на бю-
рокрацията и нейните разходи и споделя максимата на
Джералд Форд: “Правителство, което е толкова голямо,
че може да ти даде всичко, което пожелаеш, е доста-
тъчно голямо, за да може да ти отнеме всичко, което
имаш“.
Позовавайки се на статистически данни, той отбеляз-
ва, че всеки ден федералното правителство има приход от
6 милиарда долара, а харчи 10 милиарда долара.

“Ако така се управлява частна

компания, тя ще фалира. Трябва да
имаме правителство, което можем да
си позволим”.

Критикувайки управлението на Обама, Тръмп изреж-

да поредица от примери, извадени от отчетите на аме-
риканската сметна палата (Government Audit Office), как
държавата пилее парите на данъкоплатците - 200 мили-
арда годишно отиват в повече от 2100 центрове за обра-
ботка на данни, които могат да се окрупнят, а разходите
да се намалят; 601 милиона за пенсии са „изплатени“ на
починали хора; през 2010 г. са изхарчени 700 хиляди за
проучване на причините за оригването при кравите; 600
хиляди за създаване на видео игра, а в периода 2008-2012
г. администрацията на Обама финансира с почти 1,5 ми-

61
62
лиона изследване на мъжките проститутки във Виетнам.
В духа на традиционното американско разбиране за
личната отговорност на всеки към собствения живот и се-
мейството, Тръмп остро критикува социалната политика
на демократите и превръщането на социалните помощи и
купоните за храна в постоянен начин на живот за много
хора, вместо да е временна мярка за подпомагане в пери-
од на безработица. Държавата се е превърнала в постоя-
нен донор дори на хора, които нямат такава остра соци-
ална нужда и ако липсваха предоставените от законите
възможности да преживяват на социални помощи, биха
се върнали на трудовия пазар и биха се справяли с живо-
та. Социалните помощи трябва да са обвързани с квали-
фикация и преквалификация, с последователни усилия за
намиране на работа, а не да се дават „на калпак“. Тръмп
дава положителна оценка на щатското законодателство
във Флорида, което предвижда отпускане на социални
помощи след тест за употреба на наркотици, защото не
е честно данъкоплатците да субсидират нечия наркозави-
симост.
По отношение на здравеопазването, още през 2012 г.
Тръмп се обявява за незабавна отмяна на реформата, из-
вършена от Барак Обама - „Obamacare“, защото е довела
до увеличаване на стойността на здравните застраховки и
удря малкия и средния бизнес. В по-ранни периоди Тръмп
е изрязавал известна симпатия към канадската здравна
система и въвеждането на всеобщо държавно здравно
осигуряване.
В „Осакатената Америка“ и във „Време е да се стег-
нем: да направим Америка отново велика“ той представя
подробен план за ограничаване на нелагалната имигра-
ция в САЩ. В това отношение, неговата позиция е на-
пълно в духа на традиционното консервативно разибране.
Трябва изрично да се поясни, че пропагандните твърдения,
че този тип имиграционна политика бил „ксенофобски“,
са напълно неоснователни. Да бъдеш нелегален имигрант
не е човешко право, а е нарушение на закона, което трябва
да бъде санкционирано. Никой не може да черпи права от
своето неправомерно поведение. Нелегалната имиграция
затормозява социалната система, отнема работни места на
американците и често е свързана със съпътстваща прес-
тъпност - трафик на хора, на наркотици, проституция и пр.
По-късно, в „Осакатената Америка“ и в кампанията
през 2016 г., тази политика е препотвърдена, като са при-
бавени предложения за отнемане на федералните субси-
дии за градовете-убежища за нелегални имигранти, както
и предложението, което предизвика най-много противо-
речиви мнения - изграждането на стена по границата с
Мексико. Всъщност по тази ключова политическа тема в
САЩ, Тръмп винаги е имал последователно отношение.
Още през 1999 г. в едно интервю за New York Times, той
се застъпва за затваряне на границата за нелегални ими-
гранти.
В „Осакатената Америка“ Тръмп се позиционира още
по-ясно като противник на статуквото и естаблишмънта:

„Има хора, които ме смятат за

самоуверен. Кой знае? Когато започ-
нах да разпространявам идеите си,
бях реалист. Знаех, че безжалостни-
те и некомпетентни отрицатели от
статуквото ще се нъхвърлят яростно
срещу мен и те го сториха:
Политиците, които говорят вели-
ки неща в предизборните кампании и
действат като тотални лузъри, кога-
то трябва да управляват в действи-
телност, защото те просто не умеят
да управляват.
Лобистите и специалните интере-
си, които ни бъркат в джобовете от
името на техните клиенти.

64
 Медиите, които толкова са се
отдалечили от представата за чест-
ност, че нямат понятие за разликата
между факт и мнение.
Нелегалните имигранти, които от-
немат работни места, принадлежащи
на хората, които са тук законно, а в
същото време 20% от американците
са безработни или временно заети...
Конгресът, който е блокиран от
години и е напълно неспособен да рабо-
ти по най-болезнените проблеми...
Междувременно, основата на на-
шата страна - средната класа - и
тези 45 милиона американци, които са
изпаднали в бедност, виждат как до-
ходите им през последните 20 години
се топят. Разбираемо е, че тяхното
недоволство и гняв от случващото
се, нарастват всеки ден, и става все
по-лошо и по-лошо“59.

Да припомним още веднъж работните триади, изве-

дени по-горе, с които се синтезира доктрината „Тръмп“:
реализъм, разведряване, деглобализация във външната
политика; работа, растеж и антикорупция във вътрешна-
та. Ето, в обобщен вид как тези триади са разгърнати в
конкретни мерки, които Доналд Тръмп предлага за пър-
вите 100 дни на своята администрация:

59 Trump, D.J. Crippled America... Preface.

65
 Антикорупционни мерки:
1. Конституционна промяна, с която се ограничават
мандатите на членовете на Конгреса.
2. Замразяванена назначенията във федералната адми-
нистрация, с изключение на сферите на отбраната, сигур-
ността и общественото здраве.
2. Въвежданена изискване всяка нова регулация да се
въвежда след отмяна на две същуствуващи държавни ре-
гулации.
3. Въвеждане на забрана за бивши служители на Бе-
лия дом и на Конгреса да стават лобисти в 5-годишен
срок след напускане на държавната служба.
4. Доживотна забрана за бивши служители на Белия
дом да стават лобисти на чужди правителства.
5. Пълна забрана чужди лобисти да набират средства
за американските избори.
6. Приемане на нови етични правила за публичните
служители, които ограничават влиянието на специалните
интереси върху управлението и политиката.

Външнополитически реализъм и деглобализация

1. Ще бъде обявено намерение за предоговаряне на
НАФТА или оттегляне от споразумението по силата на
член 2205.
2. Оттегляне от Транстихоокеанското споразумение за
свободна търговия (TPP).
3. На финансовия министър ще бъде разпоредено да
третира Китай като манипулатор на националната валута.
4. Ще бъде възложено на търговския министър и тър-
говските представители на САЩ да идентифицират всич-

66
ки търговски практики, които несправедливо се отразяват
на американските работници, след което ще бъдат пред-
приети мерки в съотвествие с международното право за
прекратяване на тези практики.
5. Ще бъдат премахнати ограниченията върху произ-
водството на стойност на стойност 50 трилиона долара,
което създава работни места - американските енергийни
резерви, включително и добива на шистов нефт, природен
газ и чисти въглища.
6. Премахване на пречките, въведени от Обама-Клин-
тън пред жизненоважни енергийни инфраструктурни
проекти.
7. Преустановяване на плащанията на САЩ към про-
граите на ООН за климатичните промени и пренасочване
на тези средства за опазване на водите и околната среда на
Америка.

Защита на върховенството на закона:

1. Отмяна на всички противоконституционни актове
на президента Обама.
2. Стартиране на процеса на избиране на съдия във
Върховния съд на САЩ измежду 20-те съдии във вече
обявения списък с кандидати на Тръмп.

Борба с нелегалната имиграция

1. Преустановяване на федералното субсидиране на гра-
довете-убежища на нелегални имигранти. Реформа на визо-
вия режим.
2. Депортиране на повече от 2 милиона нелегални ими-
гранти от страната и отмяна на визите на всики граждани от
държави, които отказват да приемат обратно своите нелегал-
ни имигранти.

67
 3. Прекратяване на имиграцията от държави и региони,
склонни към подкрепа на тероризма, при които не може да
се проведе надеждно проучване на желаещите да влязат на
територията на САЩ.

Социална политика, работни места и данъци

1. Работа с Конгреса за приемане на Закон за данъчни
облекчения за средната класа и опростяване на данъчната
система. Икономически план, който е насочен към 4% рас-
теж и откриване на поне 25 милиона нови работни места
чрез масирано намаляване на данъците и опростяване на
данъчното облагане, в съчетание с реформи в сферата на
търговията, облекчаване на регулациите и премахване на
ограниченията за американските енергийни производите-
ли. Най-големите данъчни намаления са за средната класа.
Семейство от средната класа с 2 деца, ще получи намале-
ние на данъчната тежест в размер на 35%. Данъчните став-
ки ще бъдат намалени от 7 до 3, а данъчните декларации
значително опростени. Корпоративното облагане ще бъде
намалено от 35 на 15%, а трилиони долари на американски
корпорации в чужбина вече ще могат да се върнат в стра-
ната срещу данък от 10%.
2. Възможност за приспадане на разходите за отглеж-
дане на дете и грижа за възрастен родител от данъците;
стимули за работодатели, които осигуряват грижа за деца и
възрастни родители на своите служители. Подпомагане на
хората с ниски доходи.
3. Понастоящем фирмите имат стимули да уволняват
работници и да изнасят предприятия в чужбина, където
произвеждат по-евтино, след което внасят безмитно стоки-
те си на американския пазар. Ще се работи с Конгреса за
законодателна промяна.

68
 Образование и здравеопазване
1. Работа с Конгреса за законодателни промени и пре-
насочване на финансиране, което ще даде право на родите-
лите да избират дали да изпращат своето дете в публично,
частно, религиозно или домашно училище. Отмяна на фе-
дералните единни образователни стандарти и предоставя-
не на тяхното изготвяне и надзор на местните общности.
Подобряване на достъпа до професионално и техническо
образование.
2. Работа с Конгреса за отмяна на Obamacare и въ-
веждане на индивидуални здравни сметки; предоставяне
на възможност на хората да купуват здравни застраховки
в цялата страна, а не само от щата, в който живеят - така
ще се повиши конкуренцията и ще се намали стойността
на застрахователните премии. Управлението на социална-
та здравна програма Medicaid ще се прехвърли на щатско
ниво. Ще бъде намалена бюрокрацията в агенцията по ле-
карствата и ще се ускори одобряването на животоспасява-
щи лекарства.
Дали и в каква степен президентът Тръмп ще успее да
осъществи своя план за първите 100 дни и да следва своя-
та доктрина през 4-годишния мандат, предстои да видим.
В условията на стриктно разделение на властите, ключово
значение ще имат отношенията на Тръмп с двете законода-
телни камари. И в двете партии има сериозен потенциал за
съпротива и дори блокиране на доктрината „Тръмп“ на за-
конодателно равнище. Във всички случаи обаче, промяна в
досегашната политика ще има.

69
 ГЛАВА СЕДМА

Защо Тръмп, а не Сандърс през 2016 г.?

Доналд Тръмп и Бърни Сандърс се превърнаха в

символ на съпротивата срещу статуквото. Независимо
от различията в политическото самоопределяне – Сан-
дърс е „демократичен социалист“, а Тръмп „традиционен
консерватор с центристки уклони“ – двамата кандидати
имаха и някои сходни позиции по темите антикорупция
и споразумения за свободна търговия. И все пак, мнози-
на в Европа се питат защо Тръмп успя, а Бърни Сандърс
не получи достатъчно подкрепа първичните избори. Има
едно основно предизвикателство пред коментарите, които
се правят в Европа за президентските кампании в САЩ
– не може да се прави пълноценен анализ на американ-
ските избори с европейска оптика. Трудно, а често и дос-
та подвеждащо, е да се оценяват политически послания,
предизборни стратегии или шансове на отделни кандида-
ти като върху американската действителност се налага ев-
ропейска матрица от разбирания, ценности и приоритети.
С други думи – не винаги това, което в Европа е адекват-
но, понятно и възприемаемо като обществена потребност
или политическа цел, е такова и в САЩ.
Разбира се, от гледище на американската обществе-
но-политическа култура, Тръмп има несъмнено предим-
ство – той е знаменитост, а знаменитостите в САЩ по
правило са поставяни на особен пиедестал. Дори, когато
са противоречиви и дори скандални, те са обект не толко-
ва на тотално отрицание или завист от типа „абе, какъв е
този“, а на респект, защото символизират успех и силен
индивидуален характер. Но в случая това не е най-важно-
то. Както не беше от решаващо значение и гигантската

70
финансова и политическа мощ, която беше мобилизирана
в подкрепа на Хилъри – Сандърс също съумя да направи
мащабно фондонабиране. Дълбоките причини за пораже-
нието на Сандърс са по-скоро в това, че възприемаемост-
та сред американското общество на неговото ключово
послание – борбата със социалното неравенство - трудно
може да можеше да му осигури достатъчна подкрепа за
влизане в Белия дом. На пръв поглед това би трябвало да
е могъщо послание в едно общество, в което социалните
неравенства, отразявани от Gini индекса са дълбоки, по
официални данни 46,5 милиона (15% от населението) са
под прага на бедността, а без медицински застраховки,
което на практика означава без достъп до медицинска
грижа, са общо 13,4 % или 42 милиона души. Такива са
реалностите в САЩ. Сандърс не само постави пръст в ра-
ната, но и предложи визия за една друга, социална Амери-
ка, която носи повече духа на Теодор Рузвелт, отколкото
на Роналд Рейгън. Вероятно, в Европа подобно послание
би отекнало много силно. То обаче се разминава с пре-
обладаващите дълбинни обществени нагласи в САЩ.
Социалното неравенство отвъд океана традиционно не
генерира сериозна политическа подкрепа за социални
програми и политики и за по-мащабна преразпределител-
на функция на държавата, с оглед намаляване на контрас-
тите в доходите и социалното положение.
За разлика от Европа, където въпреки значително
по-малките неравенства, подкрепата за социалната дър-
жава във всички нейни проявления е традиционно висока.
Това е така, защото част от генетичния код на американ-
ската нация е разбирането за бедността като индивиду-
ален проблем, а не като проблем на социалната среда;
проблем, с който трябва да се справи отделната личност,
а не държавата; убеждението, че с упорит труд и усилия
човек може да се качи на „социалния асансьор“ и да се
качи на по-висок етаж в обществото. Бедността и безра-
ботицата са личен провал, а не проблем на държавата. Со-
циалните помощи не се полагат и не са начин на живот, а
са само временно спасение докато човек се стабилизира.
За илюстрация на тази житейска философия си спомнете

71
известният филм „Cinderella Man“ с Ръсел Кроу. Той е по
истинската история на боксьора Джеймс Брадок, живял
в годините на Голямата депресия. Когато остана на ули-
цата, той се принуди да потърси социална помощ, за да
може семейството му да оцелее. Срамуваше се, че полу-
чава социални помощи. И първата му работа след като
успя да спечели пари с няколко победи на ринга беше...
да отиде до социалната служба и да върне до стотинка по-
лучените като помощи пари. Все едно държавата му беше
дала заем...
В Европа е тъкмо обратното. По тези въпроси има
многобройни научни изследвания и анализи. Само за
илюстрация тук ще приведа някои данни от сравнител-
ното изследване на Pew Research Center от 2011 г. за
ценностните различия по тези въпроси между САЩ и
Европа. Така например, 58% от американците смятат, че
свободата да преследват своите житейски цели без дър-
жавна намеса е по-важна от това държавата да гарантира
нуждите на всички. Обратното разбиране имат само 35 %.
На другия полюс са нагласите в Европа – в Испания 67%
смятат, че държавата трябва да се погрижи за изравняване
на социалните дисбаланси, във Франция – 64%, в Герма-
ния –62%, а във Великобритания – 55%.
Отношението към ролята на държавата също е твър-
де различно в САЩ в сравнение с Европа. Цели 62% от
американците не приемат схващането, че успехът в жи-
вота зависи от фактори, които са извън контрола на от-
делната личност. Докато в Германия е тъкмо обратното
- 70% са убедени, че индивидуалният успех се предопре-
деля от фактори, които са извън контрола на личността.
Това схващане доминира и във Франция – 57%, Испания
– 50%. С 41% Великобритания е по-близка до американ-
ските пропорции в това отношение.
Сериозни са ценностните различия между САЩ и Ев-
ропа по отношения на причините за бедността. В САЩ
повече от половината от населението – 51% смята, че
причина за бедността е в липсата на индивидуална пред-

72
приемчивост и трудолюбие. По този показател данните
на Евробарометър показват такава нагласа едва у 14,7%
от германците, 4,1% от французите и 9,3% от поданиците
на Обединеното кралство. Нещо повече, САЩ са далеч
напред в сравнение с други богати държави по отноше-
нието на хората към начина им на живот – като цяло аме-
риканците са по-доволни от европейците. 41% от аме-
риканците определят своя ден като успешен, докато във
Великобритания така мислят 27 %, в Германия – 21%, а в
Япония едва 8%.
В този обществен контекст задачата на Бърни Сан-
дърс беше практически невъзможна. И това не зависеше
толкова от парите на Уолстрийт или от медийното при-
съствие на опонентите му. Неговото послание трябваше
да пребори дълбоко вкоренени в голяма част от амери-
канското общество разбирания и ценности. Независимо,
че в последните години според някои изследвания се на-
блюдават известни промени, това не променя съществено
картината.
В случая със Сандърс беше нереалистино и очакване-
то на някои европейски анализатори: „и за Обама казваха,
че Америка не е готова за черен президент, но той стана“.
Разликата е в това, че Обама предлагаше морално посла-
ние, а не промяна на системата. Обама предлагаше про-
мени в текущата политика, но не засягаше фундаментите,
на които се гради американската икономическа и социал-
на политика от десетилетия. И затова посланието му се
вписваше в социалния контекст значително по-лесно. А
фактът, че е афроамериканец беше просто допълнително
символно предимство в конкретния исторически момент.
Обама не трябваше да се бори за промяна на ценности,
докато Сандърс трябваше да прави точно това - титанич-
на задача в една предизборна кампания.
Обратно, посланието на Тръмп през 2016 г. беше
стъпило здраво на традиционни американски ценности
– патриотизъм, грижа за семейството, възможности за
бизнеса. Затова и социалните акценти в защита на аме-

73
риканските работници, изхвърлени на улицата от деин-
дустриализацията на Америка, причинявана от споразу-
менията за свободна търговия, намираха много по-лесен
достъп до умовете и сърцата на широки обществени сло-
еве. Тръмп не искаше от тях да променят мирогледа си, а
им предлагаше политика, която да реши проблемите им.

74
 ГЛАВА ОСМА

Пропагандни митове: “расист“, „ксенофоб“

и „хомофоб“ ли е Тръмп?

„Расист“ и “ксенофоб”, който проповядва насилие?

Тръмп беше системно обрисуван от своите проти-
вници и от клонящите към тях мейнстрийм медии като
„расист“ и „ксенофоб“, който проповядва насилие. Повод
за това дадоха две негови позиции - за нелегалната ими-
грация и пограничната стена с Мексико, и за ислямския
тероризъм и предлаганата временна забрана за влизане в
САЩ на граждани от ислямски държави.
Заедно с това, по време на кампанията бяха скалъпени
няколко постановки и провокации от страна на лагера на
демократите, които бяха използвани, за да бъде рамкиран
именно по този начин. Като например случаят с „изгоне-
ната от предизборно събрание на Тръмп мълчаливо про-
тестираща мюсюлманка“. Този случай предзвика лавина
от коментари за политическо насилие, нетърпимост, фа-
шизъм и какво ли не. Достатъчно е да се видят добросъ-
вестно видеозаписите, а не да се дава ухо на коментато-
рите на CNN, за да се развенчае този пропаганден мит.
Всъщност, жената - Роуз Хамид, беше изведена по
съвсем нормален начин без никакво насилие от охраната
на събитието не защото е мюсюлманка, а защото издиг-
на плакат с лозунг, чийто подтекст беше очевидно крити-
чен към Тръмп. Замислете се, къде по света се приема за
нормално привърженици на един кандидат или партия да
отиват на събрание на своите опоненти и там да ги кри-
тикуват, да демонстрират, да издигат свои лозунги? Поли-
тическата провокация, а не религията или ксенофобски

75
нагласи, са причината за „изгонването“ на Роуз Хамид.
Дребна подробност е, че часове по-късно, след като ме-
дийното пространство беше залято с историята за „изго-
нената мълчаливо протестираща“, самата тя разказа, че
провокацията е била старателно замислена и организира-
на от цяла група хора, тъкмо с такава цел60.
В друг подобен случай, организираният от привърже-
ници на Бърни Сандърс метеж срещу Тръмп и неговите
привърженици в Чикаго, също беше интерпретиран от
продемократическите среди като проява на насилие, език
на омразата и нетърпимост. Но забележете - насилие, език
на омразата и нетърпимост не от страна на вандалства-
щите привърженици на Бърни Сандърс, а от страна на
Тръмп и неговите поддръжници, които трябваше да про-
ведат мирно предизборно събрание. Видео репортажите
свидетелстват как феновете на Сандърс обиждат избира-
телите на Тръмп, налитат на бой, трошат, палят... Но това
се интепретира от CNN-ноподобните като „протест сре-
щу насилието“ и „свобода на словото“. Къде остана сво-
бодата на словото за привържениците на Тръмп не е ясно.
И кои точно демократични ценности предполагат, че е
оправдано да се осуетява с насилствени средства мирно
предизборно събрание?! Не протест, а откровен екстре-
мизъм. Колко са били автентични тези акции е видно от
факта, че когато Тръмп предупреди, че ще изпрати свои
привърженици на събрания на Бърни Сандърс, „проте-
стите“ секнаха като с магическа пръчка. Заради инциден-
тите, всички събрания на Тръмп до края на кампанията
започваха с призиви да не се отговаря на провокациите на
политическите опоненти.
Но да се върнем на позициите на Тръмп за нелегална-
та имиграция и ислямския тероризъм, които бяха опреде-
лени от официозните медии като “расистки” и “ксеноф-
обски”.

60 Виж повече в The Daily Beast - http://www.thedailybeast.com/

articles/2016/01/10/the-silently-protesting-muslim-woman-at-the-trump-rally-wasn-
t-alone.html

76
 От речта на Тръмп при обявяването на кандидатурата
му през юни 2015 г. пропагандата извади от контекста
едно изречение, което разгледано само по себе си, без
връзка с останалата част от речта, би могло да се приеме
и за смущаващо:

„Когато Мексико (б.а. което оз-

начава, мексиканското правителство)
изпраща своите хора, то не изпраща
най-добрите. Не изпраща вас (сочи
публиката). Не изпраща вас (отново
сочи към публиката). Изпраща хора,
които имат много проблеми, и те до-
насят проблемите си у нас. Внасят
наркотици. Внасят престъпност. Те
са изнасилвачи. А някои, предполагам,
са добри хора!“

Всъщност кое точно е смущаващото в това изре-

чение? Че не е политически коректно? И засяга в прав
текст проблем, по който властите предпочитат да мълчат
или да замъгляват с пелена от общи приказки. Както вла-
стите в Германия мълчаха за мигрантското насилие сре-
щу жените в Кьолн. В изказването си Тръмп не поставя
мексиканците под общ знаменател, а говори за притока
от нелегални имигранти. Трябва да се подчертае отно-
во – говори за нелегалните имигранти. Той твърди, че с
тях идват престъпност, наркотици, изнасилвания, макар
че освен престъпниците сред нелегалните имигранти има
и добри хора. Основава тези твърдения на проучвания и
статистики. С неговите твърдения, проучвания и статис-
тики може да се спори, да бъдат опровергавани или пот-
върждавани. Но да бъдат етикетирани и стигматизирани
като „расизъм“ и „ксенофобия“ е не просто пресилено,
а съставлява недопустимо посегателство върху свободата
на словото и съвестта.

77
 Що се отнася до идеята за стена по границата с Мек-
сико, без значение дали тази идея се харесва или не, звучи
абсурдно да бъде определяна като ксенофобска. За сведе-
ние, в Мексико също се обсъжда издигането на стена по
границата с Гватемала. А нима е проява на ксенофобия
изградената ограда по българо-турската граница? Или на
сръбско-унгарската? Или пък оградата, която издигнаха
срещу притока на нелегални имигранти по „арктическия
маршрут“ на норвежко-руската граница? Някой упреквал
ли е в ксенофобия Хилъри Клинтън, която неведнъж е
гласувала в Сената на САЩ за изграждането на оградни
съоръжения по мексиканската граница?
Въобще, опазването на границата може и трябва да
бъде тема на политически дебати. Но да бъде стигматизи-
рана като „ксенофобия“ едната гледна точка - че са необ-
ходими преградни съоръжения - е невярно и недопусти-
мо. Трябва да е ясно, че в американския случай не става
дума за бежанци от войни и заплахи, а за нелегална ико-
номическа имиграция. Мерките за опазване на държавна-
та граница и за спазване на имиграционното законодател-
ство не са ксенофобия, а гарантиране на върховенството
на закона и правата на гражданите.
Но лицемерието, двойните стандарти и откровените
лъжи на анти-Тръмп пропагандата, която се опитва да го
рамкира като „расист“ и „ксенофоб“, проличават най-яс-
но в истеричните критики на всички официозни медии и
соросоидни организации, когато става въпрос за депор-
тацията на нелегални имигранти. Това е тема, която се
дебатира остро и от години в САЩ. Когато Тръмп обяви,
че ще депортира два милиона нелегални имигранти, ети-
кетите „расист“ и „ксенофоб“ полетяха със страшна сила.

78
 Но какви са фактите?
По официални данни61 Барак Обама е рекордьор в
това отношение – депортирал е 2,5 милиона нелегални
имигранти. 91% от депортираните през 2015 г. са имали
предишни криминални прояви. “Расист” и “ксенофоб” ли
е Обама?
При предходните администрации на Бил Клинтън
и Буш-син също са депортирани по повече от 1 милион
души. Някой да е определял Клинтън и Буш като „расисти“
и „ксенофоби“? При положение, че дори Human Rights
Watch оценява имиграционното законодателство на Бил
Клинтън, като въвеждащо „произволно задържане, бързи
процедури за депортация и разделяне на семейства“62. Бил
Клинтън “расист” и “ксенофоб” ли е? Ако всички те не
са, защо тогава идентичното политическо намерение от
страна на Доналд Тръмп се определя така?
И въобще какъв „расист“ е Доналд Тръмп след като
дори официалната говорителка на неговата предизборна
кампания Катрина Пиърсън е цветнокожа, а през години-
те е подпомагал различни хуманитарни и благотворител-
ни инициативи – от помощ за децата в бедната африкан-
ска държавица Малави, до афро-американската общност
на Ню Йорк, за което лично един лидерите на афро-аме-
риканците в САЩ – известният Джеси Джексън му е из-
казвал благодарност.
Другата теза, която стана повод за сериозни критики
срещу Тръмп, е неговото предложение за въвеждане на
забрана за влизане на територията на САЩ на граждани
от държави, които подкрепят ислямския тероризъм. Пър-
воначално и в най-суров вид той лансира тази идея като
„забрана за мюсюлмани“, но под напора на справедлива-
та критика прецизира позицията си и въведе неутралното

61 Homeland Security - Yearbook of Immigration Statistics - https://www.dhs.gov/

immigration-statistics/yearbook
62 Human Rights Watch. US:20 Years of Immigrant Abuses Under 1996 Laws,
Arbitrary Detention, Fast-Track Deportation, Family Separation April 2016 -
https://www.hrw.org/news/2016/04/25/us-20-years-immigrant-abuses

79
„лица от държави и региони, които подкрепят тероризма“.
Това предложение може да бъде споделяно или отричано;
може да е крайно или неефективно, но няма достатъчно
основания да се определя като „расистко“ или „ксеноф-
обско“. Има мотивиран с религиозни аргументи терори-
зъм - ислямският тероризъм. САЩ са една от основните
мишени на този тероризъм. По ред причини в ислямските
държави се шири открита омраза към Америка и амери-
канското. И в този контекст Тръмп нееднократно заявя-
ва, че САЩ трябва много сериозно да анализират тези
реалности и докато не го сторят и догато не изработят
ефективни решения, е добре да не се допуска импланти-
ране на ислямски тероризъм в страната. Да бъде спряна
имиграцията от опредена държава или регион може да е
сериозен политически проблем и политически оспорима
теза, но това не е нарушение на човешките права. От ни-
кой международноправен акт не произтича човешко пра-
во на имиграция и заселване в САЩ или в която и да е
друга държава. Напротив, суверенно право на всяка дър-
жава е да определя степента си на отвореност за имигра-
ция, включително да дефинира региони, от които намира
имиграцията за нежелана. САЩ са го правили неведнъж в
историята, включително с въвеждането на имиграционни
квоти за различни държави и региони.
Що се отнася до идеята на Тръмп за проучване и ре-
гистър на имигрантите от държави, които подкрепят те-
роризма. В това предложение няма нищо ново. След атен-
татите от 11 септември, администрацията на Буш въведе
изискване за специална регистрация на подбрани лица
над 16-годишна възраст от 25 държави (24 ислямски дър-
жави и Северна Корея), които влизат на територията на
САЩ с неимигрантски визи, в т.ч. работни и туристис-
тически визи. Тези лица бяха задължавани да се явяват в
офисите на имиграционната администрация за даване на
отпечатъци и проучване. Това бе т.нар. National Security
Entry-Exit Registration System, в която бяха регистрирани
около 80 хиляди души. Срещу тази система за сигурност
бяха повдигани сериозни възражения от правозащитни
организации, атакувана бе, макар и без особен успех, в

82
съда. В крайна сметка бе отменена от администрацията
на Обама. Но това е изцяло политически и правозащитен
въпрос, по който може да се спори. Това, което със сигур-
ност не е обаче, е етикета “нацизъм”, който пропагандата
с лека ръка се опита да лепне на Доналд Тръмп.

„Хомофоб“ ли е Тръмп?
Някъде до 2008 г. Барак Обама отрича еднополови-
те бракове по религиозни причини. Чак до 2013 г. Хилъри
Клинтън също е противник на узаконяването на еднополо-
вите бракове и подкрепя въведения от съпруга й - президен-
та Бил Клинтън - закон, който защитава традиционния брак.
Двамата сменят позициите си. И това е естествен процес
на развитие на разбиранията по тази тема, която в различна
степен разделя всички общества. И вероятно тъкмо поради
това никому не е хрумнало да стигматизира Обама и Клин-
тън като „хомофоби“. Тръмп обаче, според пропагандата,
която безкритично се папагалства под път и над път, бил
„хомофоб“. Истерията придобива дори налудничави разме-
ри - един репортер на Washington Post, който е с открита хо-
мосексуална ориентация, дори се разплака след изборите по
телевизията, защото... се страхувал за правата на ЛГТБ общ-
ността при управлението на Тръмп. И това въпреки че сами-
ят Тръмп никога не е имал наистина хомофобски позиции и
изказвания. Според пропагандата обаче, той имал „проти-
воречива“ история по този въпрос, защото някога преди по-
вече от десетилетие бил казал, че не се „чувства комфортно
с идеята за еднополови бракове“. Нима такова не беше от-
ношението по този въпрос на огромното мнозинство преди
десетилетие? И тези упреци към Тръмп се отправят незави-
симо от факта, че през 2013 г. той заявява пред MSNBC, че
позицията му този въпрос търпи развитие. Продължават да
го определят като “хомофоб” въпреки че през 2015 г., пред
Holywood Reporter63, той отново заявява, че е привърженик
на традиционния брак, макар че е присъствал на гей-сватба

63 Holywood Reporter, August 19, 2015 - http://www.hollywoodreporter.com/

features/donald-trump-murdoch-ailes-nbc-816131

83
на свои приятели, а на изричен въпрос дали би подкрепил
предложенията на републиканците в Конгреса за отмяна на
еднополовите бракове, заявява еднозначно: „Някои хора се
надяват да прокарат изменения, но това няма да стане“.
През ноември 2016 г. Тръмп категорично заяви в преда-
ването „60 минути“ по NBC, че въпросът с еднополовите
бракове вече е решен от Върховния съд и няма път назад. Но
видите ли, според пропандата и някои протестиращи срещу
него ЛГТБ-организации, той бил се изказал противоречиво
за приетия в Северна Каролина закон, който позволява на
трансексуални хора да ползват тоалетни според пола, с кой-
то се идентифицират - казал, че това е преувеличен проблем
в този щат и критикувал инструкциите на администрацията
на Обама до училищните настоятелства по този въпрос, като
заявил, че тези въпроси трябва да се решават от щатските,
а не от федералните власти... Между другото въпросът за
запазването на правата на отделните щати и ненамесата от
страна на федерацията е един от фундаментите на консерва-
тивните възгледи в САЩ.

Подигравал ли се е Тръмп на журналист заради

увреждане?
Това е другата лъжа, която придоби особена актуалност
с речта на Мерил Стрийп на наградите „Златен глобус“.
Твърди се, че Тръмп е подиграл по непристоен начин един
журналист от New York Times, осмивайки неговото увреж-
дане. Истината е, че Тръмп действително подиграва този ре-
портер, но подигравката не е насочена към увреждането му,
а към лъжата, с която журналистът си служи.
Фактите са следните. По време на предизборната кам-
пания, Доналд Тръмп, говорейки за ислямския тероризъм,
един път заяви, че след атентатите на 11 септември, в Ню
Джърси е имало мюксюлмани, които са празнували това.
Пропагандата, начело с Washington Post, изля тонове масти-
ло и приказки как Тръмп лъжел и това било поредна проява
на неговата ксенофобия. Малко след това обаче се оказа, че

84
Тръмп не лъже. И на бял свят излезе публикация на журна-
листа Сердж Ковалевски от Washington Post от 18 септември
2001 г., в която той информира за извършени арести в Ню
Джърси на араби, които са празвували атентатите. От архи-
вите е изваден и телевизионен репортаж на същата тема. В
интервю Ковалевски заяви, че не си спомня добре какво е
писал и какво точно се е случило. И точно това, в отговор на
критиките, Доналд Тръмп критикува в друга своя реч. Жес-
тикулирайки саркастично, той разказва как Сердж Ковалев-
ски е заявил, че не си спомня празнуващите мюсюлмани, за
които е писал. Пропагандата избухна, че всъщност с тези
жестикулации Тръмп осмива увреждането на двигателния
апарат, което има въпросният журналист. Само че това не
е вярно. Със същите жестикулации и мимики, Тръмп осми-
ваше и Тед Круз, който няма никакво увреждане. Пак със
същите жестикулации и мимики осмиваше и някакъв нена-
зован генерал, който нещо не бил в час... Дали ни харесва
или не този тип ораторство е едно, а съвсем друго и дълбоко
спекулативно е да се твърди, че Тръмп бил подигравал този
журналист заради неговото увреждане.
Лъжите и митовете по адрес на Тръмп са гигантски. Те
обаче са твърде опасни, защото подменят нормалните стой-
ности и ценности. Когато наричаш „расист“ някой, който
очевидно не е такъв, това размива понятията и притъпява
обществената чувствителност към истинските прояви на ра-
сизъм и ксенофобия.

***
Тръмп не е нито случайно политическо явление, нито
безпринципен популист. В продължение на три десетилетия
той търпеливо си проправя път към Белия дом. Има визия
за Америка и света, която може да бъде крикитувана или
възхвалявана, но не и свеждана до политически миш-маш и
набор от популистки лозунги.
Сега, след като Тръмп вече е президент на САЩ оста-
ват открити въпросите дали и докъде ще стигне той в осъ-

85
ществяването на доктрината „Тръмп“. Пречките - видими
и невидими - са многобройни. Съпротивата на статуквото
е истерична. Републиканското мнозинство в Конгреса не е
единно по всички политически предложения на Тръмп. Като
подчертан реалист, президентът Тръмп ще бъде принуден да
търси подкрепа и съгласие, да прави компромиси, да балан-
сира могъщи интереси.
Дали ще успее или ще се провали е въпрос на бъдещето.
Но от гледната точка на днешния ден, промяната, която той
може да донесе особено на международната арена, е истори-
чески шанс за света.

86
 ПО-ВАЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЧИ НА
ДОНАЛД ТРЪМП В КАМПАНИЯТА
ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2016 г.

Обявяване на кандидатурата за президент

на Съединените щати

Тръмп тауър, Ню Йорк

16 юни 2015

Страната ни е в сериозна беда. Никой не ни уважава.

Станали сме за смях в целия свят. Получаваме удари от
всички - Ислямска държава, Китай, Мексико. Всеки ни
побеждава. Враговетe ни стават все по-силни, а ние сме
все по-слаби. Политиците са затънали само в приказки и
никакви действия. Те никога няма да бъдат в състояние да
подредят страната ни. Никога няма да ни отведат до Обе-
тованата земя. Аз повече не мога да стоя и да наблюдавам
отстрани тази некомпетентност.
Дами и господа, официално се кандидатирам за пре-
зидент на Съединените щати.
Обичам своята компания и всичко, което построих,
но страната си обичам дори повече. Кога за последен път
САЩ спечели в нещо? Кога беше последният път, когато
победи Китай или Япония в търговията? Или Мексико на
границата? Или някого в ​​преговори? Кога беше последни-
ят път, когато сме имали военна победа, която да е толкова
пълна и тотална, че от другата страна просто да кажат:
„Предаваме се!“ На Съединените щати това просто вече
не им се случва.
Страната ни се нуждае и заслужава завръщане... но
няма да постигнем това завръщане с политиците. Поли-

87
тиците не са решение на нашите проблеми - те са про-
блемът. Те са почти напълно контролирани от лобистите,
донорите и специалните интереси. Не вземат присърце
интереси на нашия народ.
Никога няма да осъществим своя пълен потенциал,
ако изпратим поредния политик в Белия дом. Те ще раз-
раснат правителствения апарат, няма да го съкратят. Ще
увеличат дълга, няма да го спрат. В момента сме в огро-
мен балон, готов да се спука. Реална безработица от по-
рядъка на 20%, изкуствено занижени лихвени проценти
и фондов пазар, загубил всяка връзка с реалността, са
симптомите на нещо, което може да се окаже катастро-
фално. По-добре е да имаме голям лидер, който наистина
разбира какво се случва.
Страната ни има дълг, който скоро ще премине 20 три-
лиона долара. Държавните ни граници са необезопасени.
Над 90 милиона американци са спрели да търсят работа.
45 милиона американци живеят на купони за храна и поч-
ти 50 милиона американци живеят в бедност.
Ясно е, че нашите така наречени „лидери“ във Ва-
шингтон ни провалят. Те не изпълняват дори свещения ни
дълг да се грижим за ветераните ни и техните семейства.
Те не успяват да запазят армията ни силна и жизнеспо-
собна. Заради груба некомпетентност, даваме милиарди
долари за най-висок клас военно оборудване в ръцете на
нашите врагове. Президентът ни наистина си няма пред-
става какво върши!
В същото време, светът се превръща в много по-опас-
но място с всеки изминал ден. Иран препуска към съз-
даването на ядрени оръжия. Китай експоненциално раз-
ширява военната си мощ. Ислямска държава обезглавява
християни просто затова, че са християни. В Бенгази,
ислямски терористи убиха нашите дипломати без никак-
ви последствия. Иран и Ислямска държава, поотделно,
завладяват обширни райони в Близкия изток и така завзе-
мат най-големите петролни запаси в света. Президентът
ни няма план срещу това.

88
 Америка, която обичаме, ще продължи да запада, за-
щото Вашингтон е дълбоко повреден. Но никога няма да
успеем да поправим Вашингтон отвътре, освен ако не из-
пратим там някой външен за системата. Време е прави-
телството да се управлява ефективно и ефикасно. Време
е някой да започне да върши нещата и то да ги върши
правилно!
Сега е нашето време да направим управлението отно-
во управление на народа, от народа и за народа. Ето защо
днес обявявам кандидатурата си за президент. Ще направя
Америка велика отново!
Ние заедно ще променим Вашингтон и ще победим
специалните интереси. Аз не съм политик. Не мога да
бъда купен. Няма да тичам из страната и да прося от хора-
та пари за кампанията си. Няма да дължа нищо на никого.
Няма да бъда задължен на никого, освен на вас, на аме-
риканския народ, ако ме изберете, за да служа като ваш
президент.
Време е да поведем страната ни в смела нова посока.
Време е да върнем американците обратно на работа.
Отдавна е време да се изгради масивна стена, за да се
осигури южната ни граница. И никой не може да се строи
повече и по-добре от Доналд Тръмп. Една държава без
граници просто не е държава. Мексико не е наш приятел.
Те ни нанасят удари по границата и увреждат икономиче-
ското ни развитие. Те ни изпращат хората си, които не са
желани при тях. САЩ се превръща в сметище за света.
От първостепенно значение е да се погрижим за на-
шите ветерани и техните семейства - да сме сигурни, че
всеки ветеран има достъп до отлични медицински грижи
и внимание. Нашите ветерани са нашите герои, но са тре-
тирани като граждани от по-долна категория.
От съществено значение е да възстановим нашата
армия, за да имаме силно присъствие, което да изпраща
ясно послание до нашите врагове, че Америка е лидер на
89
свободния свят. Така както президентът Рейгън доказа, че
мирът съществува само чрез сила.
Правителството трябва да изпълни задълженията си
към нашите възрастни хора. Ние трябва да запазим соци-
алното осигуряване, Медикеър и Медикейд без орязване
на бюджетите. Докато аз съм на пост, там няма да има
прахосване, измами и злоупотреби.
Обамекеър трябва да бъде отменена и заменена с
нещо далеч по-добро и при далеч по-малко разходи.
По същия начин трябва значително да опростим на-
шия данъчен кодекс. Средната ни класа, която е напълно
забравена, ще процъфтява отново при президента Тръмп.
Време е да спрем да изпращаме работни места в чуж-
бина чрез лоши външнотърговски сделки. Ще предого-
ворим нашите търговски споразумения с най-добрите
преговарящи, които страната ни има. С тези, които дейст-
вително са чели „Изкуството на сделката“ и знаят как да
постигат големи сделки за страната си.
Време е да се затворят вратичките в закона за Уол-
стрийт и да се създадат много повече възможности за
малките предприятия.
Необходимо е да инвестираме в нашата инфраструк-
тура, да спрем да изпращаме чуждестранна помощ на
страни, които ни мразят и да използваме парите, за да въз-
становим нашите тунели, пътища, мостове и училища. А
никой не може да направи това по-добре от мен.
Трябва да спрем образователната междущатска ини-
циатива “Обща основа”. Трябва да запазим образованието
местно и под родителски контрол. Не трябва вашингтон-
ски бюрократи, които не са се явявали на избори, да опре-
делят какво е най-доброто за децата ни.
Важно е нашите съюзници да знаят, че могат отново
да разчитат на нас. Повече няма да прекланяме глави пред
нашите врагове.

90
 Ние трябва да стоим зад Израел. Ще напомним на све-
та, че всяка заплаха срещу Израел е заплаха срещу САЩ.
Трябва да спрем Иран да разработва ядрени оръжия.
Не можем да позволим ядрена надпревара в Близкия из-
ток.
Време е да победим „Ислямска държава“. С подходящ
план това може да се осъществи бързо и ефективно.
Време е да станем твърди с китайците по въпросите
на валутните манипулации и шпионажа. Ще търсим смет-
ка на Китай за всяка лоша постъпка и ако те продължат,
тогава ще им търсим сметка на още по-високо ниво.
Казано много ясно, време е да въведем реално лидер-
ство във Вашингтон.
Факт е, че американската мечта е мъртва, но ако спе-
челя, ще я върна по-голяма, по-добра и по-силна от вся-
кога.
Заедно ще направим Америка велика отново!
Благодаря!

91
 Изявление на Доналд Тръмп във връзка с противо-
речивите интерпретации на речта му при обявява-
нето на президентската му номинация в частта й за
имиграционната политика
6 юли 2015 г.

Не виждам никакво място за неразбиране или погреш-

но тълкуване на изявлението, което направих на 16 юни
при обявяването на президентската си кандидатура. Ето
какво казах тогава, което умишлено се изкривява от ме-
диите:
„Когато Мексико (което означава мексиканското пра-
вителство) изпраща своите хора, то не изпраща най-до-
брите. Не изпраща вас (сочи публиката). Не изпраща вас
(отново сочи към публиката). Изпраща хора, които имат
много проблеми, и те донасят проблемите си у нас. Вна-
сят наркотици. Внасят престъпност. Те са изнасилвачи. А
някои, предполагам, са добри хора! Но аз разговарям с
граничната охрана и те ни дават информацията, с която
разполагаме. Това е просто проява на здрав разум. Не ни
изпращат правилните хора. Те идват не само от Мексико.
Идват от цяла Южна и Латинска Америка, идват вероятно
и от Близкия изток. Но ние не знаем това. Тъй като ня-
маме защита и нямаме компетентност, не знаем какво се
случва. И това трябва да спре и то да спре бързо.“
Може ли да бъде по-простo или по-точно казано?
Мексиканското правителство принуждава своите най-не-
желани хора да емигрират в Съединените щати. Те са в
много случаи престъпници, наркодилъри, изнасилвачи и
т.н. Това стана очевидно дори само през тази седмица, ко-
гато една млада жена в Сан Франциско бе жестоко убитa

92
от пет пъти депортиран мексиканец с дълго криминално
досие, който бе подтикнат принудително да влезе обратно
в САЩ, защото е нежелан в Мексико. И това е само един
от хиляди подобни инциденти на територията на Съеди-
нените щати.
С други думи, най-лошите елементи на Мексико се
пробутват в Съединените щати от мексиканското прави-
телство. Най-големите доставчици на хероин, кокаин и
други забранени наркотици са мексиканските картели,
които организират мексикански имигранти, опитващи
се да прекосят границите и да внесат дрога. Граничният
контрол е наясно с това. По същия начин, огромни зарази
нахлуват през границата. САЩ се превърна в сметище за
Мексико, а в действителност и за много други части на
света.
От друга страна, много прекрасни хора идват от Мек-
сико и това е добре за страната ни. Но тези хора са тук
легално и са тежко засегнати от онези, които идват неза-
конно. Горд съм да кажа, че познавам много работливи
мексиканци - много от тях работят за мен и заедно с мен.
И също както е добре за страната ни, това е добре и за
моята организация.
Мексиканското правителство иска отворена граница,
но само ако тя е отворена ЕДНОПОСОЧНО към Съеди-
нените щати. Не само че убийствено ни превъзхождат на
границата, но и убийствено ни превъзхождат в търговия-
та. Мексиканската държава прави милиарди долари от
това.
Имам голямо уважение към Мексико и обичам техния
народ и големия дух на този народ. Проблемът обаче е,
че техните лидери са далеч по-умни, по-хитри и по-до-
бри преговарящи от нашите. Гражданите на Съединените
щати, които аз ще представлявам много по-добре от всеки
друг като президент, не смятат мексиканското правител-
ство за приятел. И защо да го правят, щом взаимоотноше-
нията ни са напълно едностранни и в тяхна полза, както
по отношение на нелегалната имиграция, така и на тър-

93
говията?
Изтъкнах това по време на моите речи и това е нещото,
което Мексико не искашe да произнасям. В действител-
ност, едва след значителния ми ръст в социологическите
проучвания, Юнивижън, медия, която доскоро беше мой
приятел, побесня. Вярвам, че примерите, които посочих
за търговски сделки, които са лоши за Съединените щати,
разтревожиха мексиканското правителство повече, откол-
кото това, което говоря за сигурността на границите.
Аз загубих много по време на президентската кампа-
ния, защитавайки народа на Съединените щати. Бях чу-
вал, че е много трудно за един успешен човек да се кан-
дидатира за президент. Macy’s, NBC, Serta и NASCAR,
всички те изпаднаха в слабата и много тъжна позиция на
политическа коректност, независимо че така грешаха кое
е добро за страната ни.
По мое мнение, Univision, на която 70% от бизнесa
идва от Мексико, е под диктата на мексиканското прави-
телство. А последното нещо, което Мексико иска, е До-
налд Тръмп да стане президент, защото той ще сключи
големи търговски сделки в полза на Съединените щати и
ще направи границата непреодолима, така че само закон-
но одобрените имигранти да преминават лесно през нея.
Интересно е, че Univision току-що обяви за намере-
нията си да oпита да излезе на публичния пазар, въпреки
доста оскъдните си и дори отрицателни приходи, което
не е добра ситуация за успешно публично предлагане или
за висока цена на акциите им (да не говорим, че в момен-
та ги съдя за неизпълнение на договор). Не забравяйте,
Univision е медията, която първа започна този маскарад
и е собственост на един от най-големите поддръжници
на Хилъри Клинтън. След като произнесох речта си за
обявяване на кандидатурата ми, имаше множество ком-
плименти и наистина много възторжени отзиви. Имаше
много малко критика. Едва седмица след това започнаха
напълно да изкривяват моите много лесни за разбиране
думи. Ако е имало действително некоректни изявления,

94
те щяха да бъдат изтъкнати веднага и то с с голям енту-
сиазъм.
Проблемите, които поставям и ще продължавам да
поставям, са жизнено важни стъпки, за да направим Аме-
рика велика отново! Освен това, аз ще бъда най-добрият
президент, създаващ работни места, който Господ някога
е сътворявал. Да се хващаме на работа!

95
 Реч при приемането на номинацията на
Републиканската партия за президент
на Съединените щати

Републиканска национална конвенция, Кливлънд

21 юли 2016 г.

Приятели, делегати и сънародници, смирено и с бла-

годарност приемам номинацията за президент на Съеди-
нените щати.
Кой би повярвал, когато започнахме този път на 16
юни миналата година, че ние - и казвам „ние“, защото ние
сме екип – ще получим почти 14 милиона гласа, най-мно-
го в историята на Републиканската партия и че Републи-
канската партия ще получи 60 процента повече гласове,
отколкото преди четири години. Демократите, от друга
страна, са получили почти 20% по-малко гласове, откол-
кото преди осем години.
Заедно ние ще върнем нашата партия в Белия дом и
ще върнем страната ни обратно към безопасност, проспе-
ритет и мир.
Ще бъдем страна на щедростта и топлотата. Но ще
бъдем също така и страна на закона и реда.
Нашата конвенция се провежда в момент на криза за
нацията ни. Атаките срещу нашата полиция и тероризмът
в градовете ни, заплашват начина ни на живот. Всеки по-
литик, който не разбира тази опасност, не е годен да по-
веде страната ни.
Американците, които гледат днес това обръщение, са
видели скорошните образи на насилие по нашите улици и

96
хаоса в общностите ни.
Мнозина са били свидетели на това насилие лично,
някои дори са били негови жертви.
Имам послание за всички вас: престъплението и на-
силието, които днес измъчват нашия народ, скоро ще
достигнат своя край. След 20 януари 2017 г. сигурността
ще бъде възстановена.
Най-основното задължение на правителството е да за-
щитава живота на своите граждани. Всяко правителство,
което се проваля в тази задача, е негодно да управлява.
Време е най-накрая за ясна оценка на състоянието на
нашата нация. Ще представя фактите ясно и честно.
Вече не можем да си позволим да бъдем толкова по-
литически коректни. Така че, ако искате да чуете корпо-
ративните увъртания, внимателно фабрикуваните лъжи и
медийните митове - демократите, провеждат своята кон-
венция следващата седмица.
Но тук, на нашата конвенция, няма да има никакви
лъжи. Ние ще почетем американския народ с истината и
с нищо друго.
Това са фактите: Десетилетия постигнат напредък в
намаляването на престъпността, сега се обърнаха заради
повсеместното намаляване на наказателното преследва-
не, което провежда тази администрация.
Миналата година убийствата в петдесетте най-голе-
ми градове в Америка са се увеличили със 17%. Това е
най-голямото увеличение от 25 години насам.
В столицата на нашата държава убийства са се уве-
личили с 50 процента. С почти 60% са се увеличили в
близкия Балтимор.
В Чикаго, родния град на президента, повече от 2000
души са били жертви на стрелба само за тази година. И

97
почти 4000 са били убити в района на Чикаго, откакто той
встъпи в длъжност.
Броят на полицаите, загинали при изпълнение на за-
дълженията си, се е повишил с почти 50% в сравнение с
този момент миналата година. Близо 180 000 нелегални
имигранти с криминални досиета, с издадени заповеди за
депортация от страната ни, тази вечер свободно се скитат
наоколо, застрашавайки мирните граждани. Броят на но-
вите семейства на незаконни имигранти, които са пресе-
кли границата тази година до този момент, вече надхвър-
ля общия сбор от 2015 г. Десетки хиляди от тях са били
допуснати в нашите общности без оглед на въздействието
върху обществената безопасност или ресурси.
Един такъв преминал границата бе пропуснат на наша
територия и се отправи към Небраска. Там той сложи
край на живота на едно невинно младо момиче на име
Сара Рут. Тя беше на 21 години и бе убита в деня, след
като завърши колеж с отличие. След това убиецът й бе
освободен за втори път и сега се укрива от закона.
Срещнах се с прекрасното семейство на Сара. Но за
тази администрация тяхната невероятна дъщеря беше
само още един американски живот, който не си струва да
се защитава. Още едно дете, което да бъде пожертвано на
олтара на отворените граници.
Какво да кажем за нашата икономика?
Ще ви кажа отново ясните факти, които не попадат
във вечерните новини и сутрешния ви вестник.
Почти четири от десет американски деца живеят във
бедност, а 58% от афро-американската младеж е безра-
ботна.
С два милиона са повече латиноамериканците в бед-
ност днес, отколкото преди почти 8 години, когато прези-
дентът Обама положи клетва в Овалния кабинет.
Други четиринадесет милиона са напуснали изцяло

98
пазара на труда.
Доходите на домакинствата са намалели с повече от
четири хиляди долара за 16 години от 2000 г. насам.
Дефицитът ни при търговията със стоки достигна
близо 800 милиарда долара само за миналата година.
Бюджетът не е в по-добро състояние.
Президентът Обама почти удвои националния ни дълг
до повече от 19 трилиона долара и той продължава да рас-
те.
И въпреки дълга, какво имаме насреща? Пътищата и
мостове ни се разпадат, летища ни са в състояние като в
Третия свят и 43 милиона от американците са на купони
за храна.
Сега нека разгледаме състоянието на нещата в чуж-
бина.
Нашите граждани преживяват не само вътрешните
бедствия, но понасят и международни унижения, едно
след друго.
Всички помним кадрите на нашите моряци, принуде-
ни да коленичат под дулата на техните ирански похити-
тели. Това беше малко преди подписването на сделката
с Иран, която донесе на Иран 150 милиарда долара, а на
нас не даде нищо. Тя ще остане в историята като една от
най-лошите сделки, договаряни някога.
Друго унижение дойде, когато президентът Обама на-
черта една червена линия в Сирия и целият свят знаеше,
че тя не означава нищо. В Либия нашето консулство, сим-
вол на американския престиж по целия свят, бе унищоже-
но в пламъци.
Америка е далеч по-малко сигурна и светът много
по-малко стабилен, откакто Обама взе решение да назна-
чи Хилъри Клинтън да отговаря за американската външна

99
политика. Сигурен съм, че той наистина съжалява за това
решение.
Нейните лоши инстинкти и лоша преценка, посоче-
ни и от Бърни Сандърс, причиниха толкова много от бед-
ствията, които се разиграват днес.
Да разгледаме миналото.
През 2009 г., преди Хилъри, Ислямска държава дори
не съществува на картата. Либия е стабилна. Египет е
спокоен. В Ирак се наблюдава намаляване на насилието.
Иран е задушен от санкциите. Сирия е под контрол. След
четири години на Хилъри Клинтън, какво имаме? Ислям-
ска държава се е разпространила в целия регион, а и по
света. Либия е в руини, а нашият посланик и неговите
служители бяха оставени безпомощни да умрат в ръцете
на жестоки убийци. Египет бе предаден в ръцете на ради-
калните „Мюсюлмански братя“, което принуди военните
да си върнат контрола. Ирак е в хаос. Иран е на път да
създаде ядрено оръжие. Сирия е погълната от граждан-
ска война и бежанска криза, която сега заплашва да залее
Запада.
След петнадесет години на войни в Близкия изток,
след изразходвани трилиони долари и загубени животи на
хиляди хора ситуацията е по-лоша, от когато и да е било
преди. Това е наследството на Хилъри Клинтън - смърт,
унищожение, тероризъм и слабост. Но не е задължително
наследството на Хилъри Клинтън да бъде наследство на
Америка.
Проблемите, пред които сме изправени в момента - на
бедност и насилие у дома, война и разрушение в чужбина
- ще продължават само дотогава, докогато ние продължа-
ваме да разчитаме на същите политици, които ги създа-
доха.
Изисква се промяна в лидерството, за да се предизви-
ка промяна на резултатите.
Тази вечер аз ще споделя с вас моя план за действие
100
за Америка.
Най-важната разлика между нашия план и този на на-
шите опоненти, е, че нашият план ще постави Америка
на първо място.
Американизъм, не глобализъм, ще бъде нашето верую.
Докато ни водят политици, които не поставят Америка
на първо място, дотогава можем да сме сигурни, че дру-
гите народи няма да се отнасят към Америка с уважение.
Всичко това ще се промени, когато встъпя в длъжност.
Американският народ ще дойде на първо място отново.
Моят план ще започне с безопасността у дома - което
означава, безопасни квартали, сигурни граници, както и
защита от тероризъм. Не може да има просперитет без
закон и ред.
По отношение на икономиката ще начертая реформи,
които ще добавят милиони нови работни места и трили-
они ново богатство, което може да се използва за възста-
новяването на Америка.
Една част от реформите, които ще очертая тази вечер,
ще срещнат съпротивата на някои от най-мощните специ-
ални интереси в нашата държава.
Това е така, защото тези интереси са нагласили наша-
та политическа и икономическа система в тяхна изключи-
телна полза.
Едрият бизнес, елитните медии и големите донори се
редят на опашка зад кампанията на опонента ми, защото
знаят, че тя ще запази нашата нагласена система непокът-
ната.
Хвърлят пари за нея, защото имат пълен контрол над
всичко, което тя прави. Тя е тяхната марионетка и те дър-
пат конците й. Ето защо посланието на Хилъри Клинтън
е, че нещата никога няма да се променят. Моето послание

101
е, че нещата трябва да се променят - и те трябва да се про-
менят в този момент.
Всеки ден се събуждам, решен да постигна по-добър
живот за хората в цялата тази държава, които са били пре-
небрегнати, забравени и изоставени.
Посещавал съм домовете на уволнените работници
от фабриките и общностите, смазани от нашите ужасни и
нелоялни международни търговски споразумения.
Това са забравените мъже и жени на нашата страна.
Хората, които работят усилено, но вече нямат право на
глас.
АЗ СЪМ ВАШИЯТ ГЛАС.
Прегръщал съм плачещи майки, загубили децата си,
защото нашите политици поставят своите лични планове
пред националния интерес.
Аз нямам търпимост към несправедливостта, никак-
ва толерантност към правителствената некомпетентност,
никакво съчувствие към лидери, които предават своите
граждани. Когато невинни хора страдат, защото на по-
литическата ни система й липсва воля, смелост или баз-
исно благоприличие да наложи нашите закони - или още
по-лошо, е продадена на някой корпоративен лобист за
пари - аз не съм в състояние да отвърна поглед на дру-
гата страна. И когато един държавен секретар незаконно
съхранява имейлите си на частен сървър, изтрива 33 000
от тях, така че властите да не могат да установят престъ-
плението й, излага нашата страна на риск, лъже за това
по всевъзможни начини и не е изправена пред никакви
последствия – тогава знам, че корупцията е достигнала
ниво, както никога досега.
Когато директорът на ФБР казва, че държавният се-
кретар е проявила „изключителна небрежност“ и „нехай-
ство“ при работа с нашите класифицирани тайни, знам
също, че тези термини са незначителни в сравнение с
това, което тя всъщност е направила. Те бяха използвани
102
само, за да я спасят да бъде изправена пред правосъдието
за ужасните си престъпления.
Всъщност единственото й и най-голямо постиже-
ние може да се окаже извършването на такова нечувано
престъпление и успешното измъкване от отговорност за
него. Особено, когато други, които са направили далеч
по-малко, са платили толкова скъпо.
Когато същият държавен секретар заграбва милиони
долари, търгувайки с достъп и услуги за специалните ин-
тереси и чуждестранни сили, знам, че времето за действие
е дошло.
Включих се на политическата сцена, за да не могат
вече силните да бият беззащитни хора.
Никой не познава системата по-добре от мен, поради
което само аз мога да я поправя. Виждал съм от първа
ръка как се наглася системата срещу нашите граждани,
точно така както беше нагласена срещу Бърни Сандърс
- той никога не е имал шанс. Но неговите поддръжници
ще се присъединят към нашето движение, защото ние ще
поправим най-големият му проблем - търговските спора-
зумения, които лишават страната ни от работни места и
богатство. Милиони демократи ще се присъединят към
нашето движение, защото ние ще поправим системата,
така че тя да работи добре и справедливо за всеки един
американец.
В тази кауза съм горд да имам до себе си следващия
вицепрезидент на Съединените щати – губернаторът на
Индиана Майк Пенс. Ние ще донесем същия икономиче-
ски успех на Америка, който Майк донесе на Индиана.
Той е човек с характер и постижения. Той е правилният
човек за поста.
Първата задача на новата ни администрация ще бъде
да освободи нашите граждани от престъпността, терори-
зма и беззаконието, които заплашват техните общности.
Америка бе разтърсена из основи, когато полицаите ни

103
в Далас бяха брутално екзекутирани. Веднага след Да-
лас видяхме как продължиха заплахите и насилие срещу
нашите служители на реда. Служители на реда са били
ранени или убити през последните дни в Джорджия, Ми-
сури, Уисконсин, Канзас, Мичиган и Тенеси. В неделя
други полицаи бяха застреляни в Батън Руж, Луизиана.
Трима са били убити, а трима бяха тежко ранени. Всяка
една атака срещу органите на реда е атака срещу всички
американци.
Обръщам се към всеки, който застрашава спокойстви-
ето на нашите улици и безопасността на нашата полиция:
когато положа клетва за поста догодина, ще възстановя
закона и реда в страната ни.
Ще работя и ще назнача най-добрите и най-способни
прокурори и служители на реда, за да си свършат рабо-
тата.
В тази надпревара за Белия дом, аз съм кандидатът на
закона и реда. Безотговорната реторика на нашия прези-
дент, който използва амвона на президентството, за да ни
разделя по раса и цвят, направи от Америка една по-опас-
на среда за всички ни.
Тази администрация провали сититата (the inner cities)
в Америка. Тя ги провали в областта на образованието. Тя
ги провали по отношение на работните места. Тя ги про-
вали по отношение на престъпността. Тя ги провали във
всяко едно отношение и на всяко ниво.
Когато стана президент ще работя, за да се гарантира,
че всички наши деца са третирани еднакво и са защитени
еднакво. При всяко действие, което предприемам, ще се
питам: това прави ли живота по-добър за младите аме-
риканци в Балтимор, Чикаго, Детройт, Фъргюсън, които
имат същото право да изживеят мечтите си, както всяко
друго дете в Америка?
За да направим живота по-безопасен за всички наши
граждани, ние трябва също така да отговорим на нараства-

104
щите заплахи, пред които сме изправени извън страната:
ние ще победим варварите от Ислямска държава.
За пореден път Франция стана жертва на брутален
ислямистки тероризъм. Мъже, жени и деца бяха злостно
покосени. Разкъсани семейства. Нация в траур.
Разрушенията, които могат да бъдат причинени от ис-
лямските радикали, се доказват отново и отново - в Све-
товния търговски център, в офис парти в Сан Бернардино,
в Бостънския маратон, във военния набирателен център в
Чатануга и още много.
Само преди седмици в Орландо, Флорида 49 прекрас-
ни американци бяха дивашки избити от ислямски теро-
ризъм. Този път, терористът се прицели в нашата ЛГБТК
общност.
Като президент аз ще направя всичко по силите си,
за да защитим нашите ЛГБТК граждани от насилието и
потисничеството на ненавистната чужда идеология.
За да се предпазим от тероризма, трябва да се съсре-
доточим върху три неща. Ние трябва да имаме най-добре
функциониращите служби за разузнавателна информация
в света. Трябва да се откажем от провалилата се полити-
ка на изграждане на държави и смяна на режими, която
Хилъри Клинтън наложи в Ирак, Либия, Египет и Сирия.
Вместо това ние трябва да работим с всички наши съю-
зници, които споделят целта ни за унищожаване на Ис-
лямска държава и изкореняването на ислямисткия терор.
Това включва работа с най-голям наш съюзник в региона
- Държавата Израел.
Напоследък казвах, че НАТО е остаряла, тъй като не
противодейства правилно на терора, а също така и защо-
то много от страните-членки не плащат справедлив дял.
Както обикновено Съединените щати покриват разходи-
те. Малко след това бе обявено, че НАТО ще създава нова
програма за борба с тероризма - една истинска стъпка в
правилната посока.

105
 На последно място, ние трябва незабавно да спрем
имиграцията от всяка държава, компрометирана с теро-
ристични действия, докато не бъдат въведени доказано
оздравителни механизми.
Опонентът ми призова за радикално увеличение с
550% на сирийски бежанци, освен съществуващите ма-
сирани бежански потоци, които влизат в страната ни под
ръководството на президента Обама. Тя предлага това въ-
преки факта, че няма начин за проверка на тези бежанци,
която да установи със сигурност кои са те или от къде
идват.
Аз искам да допускам в нашата страна само лица, кои-
то ще подкрепят нашите ценности и обичат нашия народ.
Всеки, който подкрепя насилието, омразата или потисни-
чеството, не е добре дошъл в страната ни и никога няма
да бъде.
Десетилетия на рекордна имиграцията станаха при-
чина за по-ниски заплати и по-висока безработица за на-
шите граждани, особено за афро-американските и латино
работници.
Ние ще имаме имиграционна система, която работи и
то такава, която работи за американския народ.
В понеделник чухме тримата родители, чиито деца са
били убити от нелегални имигранти - Мери Ан Мендоса,
Сабин Дърдън и Джеймиъл Шоу. Те са само трима смели
представители на много хиляди, които страдат сериозно.
От всичките ми пътувания в тази страна, нищо не ми по-
влия по-дълбоко, отколкото времето, което съм прекарал
с майките и бащите, загубили деца заради насилието, кое-
то се разплисква през нашата граница.
Тези семейства са без организирани групи за специ-
ални интереси, които да ги представляват. Все още няма
демонстранти, които да протестират от тяхно име.
Опонентът ми никога няма да се срещне с тях или
да сподели болката им. Вместо това, опонентът ми иска
106
градове-убежища за бежанците. Но къде е убежището за
Кейт Стейнли? Къде беше убежището за децата на Мери
Ан, Сабин и Джеймиъл? Къде е убежището за всички
други американци, които бяха брутално убити и които
страдаха толкова ужасно? Тези ранени американски се-
мейства са били сами. Но вече не са сами.
Тази вечер този кандидат и цялата нация стоим зад
тях, за да ги подкрепим, да им изпратим нашата любов
и да дадем обещание в тяхна чест, че ще спасим безброй
повече семейства от страданието на същата ужасна съд-
ба. Ще изградим голяма гранична стена, която да спре не-
легалната имиграция, да спре бандите и насилието и да
преустанови нахлуването на наркотиците в нашите общ-
ности.
Бях удостоен с честта да получа подкрепата като кан-
дидат за президент от представителите на Граничните па-
трули на Америка и ще работя пряко с тях, за да се защити
целостта на нашата законова имиграционна система.
Щом сложим край на “хващането и пускането” на гра-
ницата, ще преустановим и цикъла от трафик на хора и
насилие. Незаконните гранични пунктове ще бъдат затво-
рени. Мирът ще бъде възстановен.
Когато приложим правилата по отношение на ми-
лионите, които пресрочват своите визи, нашите закони
най-после ще получат уважението, което заслужават.
Тази вечер аз искам всеки американец, чиито искания
за имиграционна сигурност са били отказани - и всеки по-
литик, който им е отказал - да слушат много внимателно в
думите, които съм на път да кажа.
На 20 януари 2017 г., в деня, когато положа клетва за
поста, американците най-накрая ще се събудят в страна,
където се прилагат законите на Съединените щати.
Ще бъдем внимателни и състрадателни към всич-
ки. Но най-голямото ми състрадание ще бъде за нашите
собствени, борещи се с трудности, граждани.
107
 Моят план е пълната противоположност на радикал-
ната и опасна имиграционна политика на Хилъри Клин-
тън.
Американците искат освобождаване от безконтролна-
та имиграция. Общностите искат успокоение. И въпреки
това Хилъри Клинтън им предлага масова амнистия, ма-
сова имиграция и масово беззаконие. Нейният план ще
смаже вашите училища и болници, още повече ще намали
вашите работни места и заплати и ще направи по-трудно
за скорошните имигранти да избягат от бедността и да се
присъединят към средната класа.
Аз имам различна визия за нашите работници. Тя
започва с нова, справедлива търговска политика, която
защитава нашите работни места и се противопоставя на
държавите, които мамят.
Това е емблематичното послание на моята кампа-
ния от първия ден и това ще бъде емблематичната чер-
та на моето президентстване от момента, в който положа
клетва на поста.
Направих милиарди долари в бизнеса, сключвайки
сделки - сега ще направя страната ни богата отново. Ще
превърна нашите лоши търговски споразумения в превъз-
ходни търговски споразумения.
Америка е загубила почти една трета от своите работ-
ни места в производството от 1997 г. насам, след влиза-
нето в сила на катастрофалните търговски споразумения,
подкрепени от Бил и Хилъри Клинтън.
Не забравяйте, Бил Клинтън беше този, която подписа
НАФТА, една от най-тежките икономически сделки, пра-
вени някога от нашата страна. Никога повече!
Аз ще върна нашите работни места в Охайо и Пенсил-
вания, в Ню Йорк и Мичиган и из цяла Америка. И няма
да позволя фирми да се местят в други страни, пътьом
уволнявайки служителите си, без последствия.

108
 Опонентът ми, от друга страна, подкрепя на практика
всяко търговско споразумение, което унищожава нашата
средна класа.
Тя подкрепи НАФТА и поддържаше влизането на Ки-
тай в Световната търговска организация - още една от ко-
лосалните грешки на съпруга й.
Тя подкрепи унищожаващото работни места търгов-
ско споразумение с Южна Корея.
Тя подкрепи Транстихооеанското партньорство, което
не само ще унищожи нашето производство, но и ще на-
прави Америка подвластна на решенията на чужди пра-
вителства.
Обещавам никога да не подпиша търговско споразу-
мение, което уврежда нашите работници или намалява
нашата свобода и независимост.
Вместо това, ще направя отделни споразумения с от-
делни страни. Повече няма да влизаме в тези огромни
сделки с много държави, които са хиляди страници дълги
- и които никой от нас дори не чете или разбира.
Ще наложим всички възможни търговски санкции
срещу всяка страна, която мами.
Това включва спирането на скандалната кражба на
интелектуална собственост от Китай, заедно с техния не-
законен стоков дъмпинг и разрушителните им валутни
манипулации.
Нашите катастрофални търговски споразумения с Ки-
тай, както и много други, ще бъдат напълно предогово-
рени.
Това включва предоговаряне на НАФТА, за да постиг-
нем много по-добра сделка за Америка и ще се оттеглим,
ако не получим това, което искаме. Нашата страна ще за-
почне да изгражда и създава нещата отново.

109
 После идва реформата на нашите данъчни закони, на-
редби и енергийните регулации.
Докато Хилъри Клинтън планира голямо увеличение
на данъците, аз предложих най-голямото данъчно намале-
ние в сравнение с всеки друг, който се кандидатира за пре-
зидент тази година - демократ или републиканец.
Американците и предприятията със средни доходи ще
изпитват чувствително облекчение на данъчната тежест, а
данъците ще бъдат значително опростени за всички.
Америка е една от най-високо обложените нации в све-
та. Намаляването на данъците ще доведе до това нови фир-
ми и нови работни места да се втурнат обратно в нашата
държава.
След това ние ще се справим с въпроса за регулациите,
едни от най-големите убийци на работни места. Прекомер-
ното регулиране струва на страната ни 2 трилиона долара
на година и ние ще сложим край на това.
Ще вдигнем ограниченията за производство на амери-
канска енергия. Това ще доведе до повече от 20 трилиона
долара в икономически дейности, създаващи работни мес-
та, през следващите четири десетилетия.
Опонентът ми, от друга страна, иска да извади от ра-
ботните им места великите миньори и стоманените работ-
ници на нашата страна. Това няма да се случи, докато аз
съм президент. С тези нови икономически политики три-
лиони долари ще започнат да се вливат в страната. Ние ще
изградим пътищата, магистралите, мостовете, тунелите,
летищата и железниците на утрешния ден. Това, от своя
страна, ще създаде още милиони работни места.
Ще спасим децата от изпадане от училище като помог-
нем на родителите им да ги изпратят в безопасно училище
по техен избор. Опонентът ми по-скоро би защитил бюро-
кратите, отколкото да служи на американските деца.
Ние ще отменим и заменим бедствената програма Оба-

110
макеър. Ще бъдете свободни да изберете собствения си ле-
кар.
И ще поправим Администрацията за транспортна си-
гурност по летищата!
Ние ще работим с всички наши студенти, които затъват
в дългове, за да свалим натиска от тези млади хора, едва
започващи живота си като възрастни.
Напълно ще възстановим нашата изтощена армия, а
страните, които защитаваме на огромна за нас цена, ще бъ-
дат помолени да плащат справедлив дял.
Ние ще се погрижим за нашите героични ветерани,
така както никога преди. Моят току-що обявен План в де-
сет точки получи огромна подкрепа от ветераните. Ще га-
рантираме, че тези, които служат на страната ще бъдат в
състояние да посетят лекар или болница по техен избор.
Опонентът ми омаловажи скандала в Министерството по
въпросите на ветераните - още един знак за това колко от
далеч от това е тя в действителност.
Ще поискаме всеки министър в правителството да пре-
достави списък на разточителните проекти, които могат да
бъдат елиминирани в първите ми 100 дни. Политиците го-
ворят за това, аз ще го направя.
Също така ще назначаваме съдии във Върховния съд на
Съединените щати, които ще прилагат законите и Консти-
туцията. Замяната на нашия любим съдия Скалия ще бъде
с някой с подобни възгледи, принципи и правна филосо-
фия. Това ще бъде един от най-важните въпроси, решени
чрез тези избори.
Опонентът ми иска по същество да премахне втората
поправка. Аз, от друга страна, получих ранна и силна под-
крепа от Националната оръжейна асоциация и ще защита-
вам правото на всички американци да пазят семействата си
в безопасност.
В този момент бих искал да благодаря на евангелската

111
и религиозна общност като цяло, които са били толкова до-
бри с мен и така подкрепящи. Вие имате много, с което да
допринесете за нашата политика и въпреки това законите
не ви позволяват да изразявате мислите си от собствените
си амвони.
Изменение, прокарано от Линдън Джонсън преди мно-
го години, заплашва религиозните институции със загуба
на статуса им на освободени от данъци лица, ако те откри-
то се застъпят за политическите си възгледи. Ще работя
много упорито за отмяната на тези разпоредби и в защита
на свободното слово на всички американци.
Можем да постигнем тези големи цели и много повече
- ние всички трябва отново да повярваме в себе си и в своя-
та страна. Време е да покажем на целия свят, че Америка
се завръща - по-голяма, по-добра и по-силна от всякога. В
това пътуване, аз съм толкова щастлив да имам до себе си
жена ми Мелания и моите прекрасни деца Дон, Иванка,
Ерик, Тифани и Барън: вие винаги ще бъдете моят най-го-
лям източник на гордост и радост.
Баща ми, Фред Тръмп, беше най-умният и най-трудо-
любив мъж, когото съм познавал. Понякога се чудя какво
щеше да каже той, ако беше тук, за да види тази вечер. Той
е причината да науча от най-ранната си възраст да зачи-
там достойнството на труда и достойнството на работещи-
те хора. Той беше човек, който се чувстваше най-удобно в
компанията на зидари, дърводелци и електротехници и аз
също нося много от това в мен.
Освен това и моята майка, Мери. Тя беше силна, но и
топла и почтена. Тя беше наистина страхотна майка. Тя
беше също така един от най-честните и милосърдни хора и
голям познавач на човешкия характер.
На моите сестри Мери Ан и Елизабет, брат ми Робърт
и покойният ми брат Фред - винаги ще имате любовта ми.
Вие сте най-специални за мен.
Имах един наистина велик живот в бизнеса. Но сега
моята единствена и изключителна мисия е да отида да ра-

112
ботя за страната ни, да отида да работя за вас.
Време е да се постигне победа за американския народ.
Но за да направим това, трябва да се освободим от сла-
бата политика от миналото. Америка е нация от вярващи,
мечтатели и устремени, водена от група от цензори, крити-
ци и циници.
Помнете, хората, които ви казват, че не можете да имате
страната, каквато я искате, са същите хора, които ви казва-
ха, че аз няма да стоя тук тази вечер.
Вече не можем да разчитаме на същите тези хора в ме-
диите и в политиката. Те са способни да кажат всичко, за да
запазят нагласената система непокътната.Вместо това, ние
трябва да изберем да вярваме в Америка.
Историята ни наблюдава сега. Тя чака да види дали ще
се издигнем до висотата на повода и дали ще покажем на
целия свят, че Америка все още е свободна, независима и
силна.
Моля за вашата подкрепа тази вечер, за да бъда вашият
защитник в Белия дом.
Опонентът ми иска от своите поддръжници да реци-
тират обет за лоялност от три думи. Той гласи: „Аз съм с
нея“. Аз избирам да декларирам друго обещание. Моето
обещание гласи: „Аз съм с теб, американския народ.“ Аз
съм гласът ви. Така че, към всеки родител, който мечтае за
детето си, и всяко дете, което мечтае за бъдещето си, аз се
обръщам тази вечер с думите: Аз съм с теб, ще се боря за
теб и ще спечеля за теб.
На всички американци тази вечер, във всички наши
градове и във всички наши градчета правя това обещание:
Ние ще направим Америка силна отново. Ние ще направим
Америка горда отново. Ние ще направим Америка сигурна
отново. И ние ще направим Америка велика отново.
Бог да ви благослови и лека нощ.

113
Реч за представяне на “Договорът на Доналд
Тръмп с американския избирател“.
„100-дневен план, за да направим
Америка велика отново”
Гетисбърг, 22 октомври 2016 г.

Чувствам се привилегирован да говоря в Гетисбърг,

свещена земя, където толкова много животи бяха пожерт-
вани в служене на свободата! Президентът Линкълн зае-
маше поста във времена на невиждано дотогава разделе-
ние в страната. Надявам се да можем да вземем пример
от него и да изцелим разделението, в което живеем днес.
Ние сме много разделена нация.
Аз не съм политик и никога не съм искал да бъда по-
литик. Повярвайте ми. Но когато видях бедите, в които
изпадна страната ни, знаех, че не мога повече просто да
стоя и да гледам отстрани. Страната ми беше толкова до-
бра към мен. Обичам страната си. И почувствах, че съм
длъжен да действам.
Наблюдавал съм системата отблизо и лично дълги го-
дини. Бях важна част от нея. Зная какви са правилата на
играта във Вашингтон и на Уолстрийт, наясно съм как на-
гласят правилата във вреда на обикновените американци.
Правилата са нагласени. Почти един от всеки четвърти
американец в разцвета на своята трудоспособна възраст
не работи. Във едно от пет семейства никой няма работа.
45 милиона американци са на купони за храна, 47 мили-
она души живеят в бедност.
Провалихме нашите ситита (inner cities) и по същия
начин ще провалим нашите афро-американски и латино
общности.

114
 Погрешно насочихме своите военни авантюри зад
граница и войните ни, които се проточват до безкрай, за-
щото хората, които ги водят, не могат да ги спечелят. Те не
знаят как да печелят войни.
У дома героичните ни ветерани умират, недочакали
медицинска помощ. Промяната на нашата много разбита
система трябва да дойде отвън. Системата ни е разбита.
Фактът, че Вашингтон и вашингтонският истаблиш-
мънт опитват така упорито да спрат нашата кампания, е
само още едно доказателство, че кампанията ни е пред-
вестник на онзи вид промени, които се случват веднъж в
живота.
Системата е тотално нагласена и счупена.
Първо, въпросът за изборните измами. Според изсле-
дователския център Пю в САЩ има 24 милиона регис-
трации на избиратели, които са или недействителни, или
значително неточни. Като казвам неточни, имам предвид
нечувани безобразия: като избиратели са регистрирани
1,8 милиона мъртви хора и някои от тях гласуват. Чудя се
как става това. В един щат са регистрирани с 2,8 милиона
души повече, отколкото са жителите. Това са цифрите. 14
% от лицата без американско гражданство са регистрира-
ни като избиратели.
Системата е нагласена и защото иначе Хилъри Клин-
тън изобщо нямаше да бъде допусната в президентските
избори. Но ФБР и Министерството на правосъдието по-
тулиха нейните престъпления, включително това, че тя
многократно излъга ФБР и Конгреса. 39 пъти, в различ-
ни случаи, отговори на ФБР с „не помня”. Иначе помни
всичко друго, освен 39-те пъти, в които произнесе “не
помня”. Това също е лъжа.
И после въпросът с изтриването на най-малко 33 000
имейла, след като беше получила заповедта за изискване-
то им от Конгреса на Съединените щати. Само за сравне-
ние, тази седмица стана известно, че високо уважаваният

115
генерал с четири звезди Джеймс Картрайт вероятно ще
бъде осъден на пет години в затвора и огромна глоба за
това, че в един случай е излъгал ФБР и той заяви, че е по-
стъпил така от съображения за националната сигурност.
Високоуважаван мъж. Генерал с четири звезди. Случай
отпреди два дни. Как ли се чувства той?
Голяма част от това колко нагласени са изборите е фа-
ктът, че Хилъри бе допусната да участва в надпреварата,
независимо че е нарушила много закони в толкова много
случаи. Защо я допускат да участва?
Хилъри наруши много пъти различни закони, но оти-
ва на балотаж – това също е мошеничество. Защо й го
позволиха?
Нечестните мейнстрийм медии също са част и то
главна част от корупцията. Те лъжат и фабрикуват нови-
ни за кандидатите, които не харесват и ги представят като
лоши и дори опасни, когато е възможно. На много от мои-
те срещи те или не идват, или не отразяват многолюдните
събрания, но пък омаловажават всички наши събития. От
друга страна, никога не показват колко малко хора идват
на срещите на Хилъри, а вместо това описват огромни
множества. Много малко хора. Вие го знаете. Те го знаят.
Всичко го знаят.
През последните два дни три високоуважавани аген-
ции показаха, че ние сме на първо място. Една от аген-
циите е същата, която бе най-точна в прогнозите си в
последните два изборни цикъла. Но медиите отказват да
публикуват дори една дума за това. Те отказват да го отра-
зяват. Опитват се отчаяно да потиснат вота за мен и гласа
на американския народ.
Ето ви един пример за властовите структури, срещу
които се боря. AT&T купува Тайм Уорнър и по този начин
придобива Си Ен Ен – сделка, която никога няма да бъде
одобрена от моята президентска администрация, защото
води до прекомерна концентрация на власт в ръцете на
малцина.

116
 По същия начин Amazon, които чрез собствеността
си контролират Вашингтон поуст, би трябвало да плащат
огромни данъци, обаче не ги плащат. Играта се води на
много нечестно поле и виждате до какво води това и как-
во причинява на магазините из цялата страна.
Много, много нечестно. И става дума за милиарди и
милиарди долари, които са длъжни да платят за данъчни
задължения.
Освен това, сделката, с която Комкаст придоби Ен Би
Си, също концентрира твърде много власт в едно гигант-
ско образувание, което се опитва да диктува на избирате-
лите какво да мислят и какво да правят.
Такива сделки разрушават демокрацията. И ние възна-
меряваме да ги развалим, а също и други като тях. Преди
всичко, те не е трябвало да бъдат одобрявани. Така се оп-
итват да отровят умовете на американските избиратели.
Всички тези жени, които се опитаха да навредят на
кампанията ни. Всички те лъжат. Нищо подобно не се е
случвало. Щом приключат изборите, тези лъжци ще бъ-
дат призовани в съда. Но сега е достатъчно и едно позвъ-
няване в големите вестници или в телевизионните мрежи
и лъжците получават отразяване от начало до край без
каквато и да е проверка на фактите.
Ето защо това е важно за вас. Ако медиите се отнасят
така с мен, който имам неограничени ресурси за ответна
реакция, само помислете какво могат да сторят на вас, на
работните ви места, на сигурността ви, на вашето обра-
зование, на вашето здравеопазване, как могат да нарушат
религиозната ви свобода, да откраднат вашата Втора по-
правка, загубата на заводите ви, жилищата ви и още мно-
го… Вижте какво направиха с вашите работни места.
Току-що стана ясно, че насилствените протести на
някои от моите митинги (като в Чикаго, където полицаи
и други хора сериозно пострадаха, видяхте окървавените
им лица), са причинени от платени –платени! - служители

117
в Националния демократически комитет и в кампанията
на Клинтън. Не знаехме това, разбра се, само преди два
дни, когато се появи запис. Бяхме изумени от насилието.
Това е престъпен акт. Полицейски служители и дру-
ги хора пострадаха сериозно и тези хора трябва да бъдат
подведени под отговорност. Но понеже системата е нагла-
сена, най-вероятно това няма да се случи.
Точно по същия начин вероятно Националният демо-
кратически комитет и щабът на Клинтън са извадили и
тези лъжещи жени с техните фабрикувани истории. Всич-
ко това ще се разбере по-късно по съдебен път, очаквам го
с нетърпение.
Дизайнът на тази нагласена система има една цел –
да се запазят на власт корумпираният истаблишмънт и
специалните интереси и то за ваша сметка, за сметка на
всички американци.
Аз нямам специални интереси, освен вашите, на аме-
риканските избиратели. Не бях длъжен да правя всичко
това. Повярвайте ми. Нищо, свързано с него, не е лесно.
Но не можех иначе. Обичам страната си. Обичам народа
на тази страна и се почувствах длъжен да го направя.
Всички разбираме едно – проблемите ни няма да се
решат, ако разчитаме на същите политици, които ги съз-
дадоха.
Хилъри Клинтън не се състезава срещу мен, тя е в над-
преварата срещу промяната. Тя се състезава срещу целия
американски народ и всички американски избиратели.
Намираме се на много важен кръстопът. Ще повторим
ли грешките от миналото или ще изберем да повярваме,
че едно голямо, все още ненаписано, бъдеще стои пред
нас и прекрасната ни, любима страна? Мисля, че то стои
пред нас. Знам, че стои.
Моят икономически план ще осигури 25 милиона ра-
ботни места за едно десетилетие. Днес работните места

118
ни биват отнемани. Отиват в Мексико. Отиват в много
други държави. Това е еднопосочна магистрала, по която
те получават работните места, заводите, получават пари-
те, а за нас остават наркотиците и безработицата. Това ще
се промени. Вярвайте ми. И ще се промени бързо. Същото
е и с другите държави. Нашите търговски споразумения с
Китай, с всяка друга държава са ужасяващи и трябва да се
срамуваме заради хората, които позволиха те да се случат.
Споразуменията са дефектни, те знаят, че са дефектни и
са допуснали дефектите им нарочно. Повярвайте ми, ще
ги развалим много бързо.
Ще имаме търговия. Ще имаме голяма търговска дей-
ност, тя ще бъде свободна. Но тя ще бъде честна и дейст-
вителна.
Плановете са много важни. От нас отнемат работни
места. Моят план за социалната сигурност ще донесе за-
щита срещу това на най-бедните общности. Етичният ми
план ще сложи край на корупцията в нашето управление.
Гигантската корупция. Ще пресушим блатото във Ва-
шингтон и ще го заменим с ново управление – на народа,
чрез народа и за народа. Повярвайте.
Затова избрах Гетисбърг, за да обявя моя план. Обръщам
се към американския народ с призив да се издигне над шу-
мотевицата и безпорядъка на нашата повредена политика
и да прегърне голямата вяра и оптимизма, които винаги са
били в сърцевината на американския характер. Няма нищо
по-добро и по-силно от американския характер.
Призовавам американския народ да се научи отново
да мечтае. Предлагам ви моя план от 100 дни, за да напра-
вим Америка велика отново.
Това е договор между Доналд Джей Тръмп и амери-
канския избирател и той започва с възстановяването на
честността и отговорността и с промяна във Вашингтон.

119
 ДОГОВОР
НА ДОНАЛД ТРЪМП С
АМЕРИКАНСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ

В първия ден след встъпването ми в длъжност моя-

та администрация незабавно започва работа върху шест
мерки за борба с корупцията и съглашателството със спе-
циалните интереси:
Първо, ще бъде предложена поправка в конституция-
та, която да ограничи броя на мандатите на членовете на
Конгреса.
Второ, замразяване на нови назначения на федерални
служители, което да доведе до постепенното им намаля-
ване (с изключение на военните, служителите в общест-
вената сигурност и здравеопазването).
Трето, изискване при приемането на всяка нова феде-
рална регулация да се отменят две от действащите. Регу-
лациите съсипват страната ни и работните места.
Четвърто, петгодишна забрана за сътрудници на Бе-
лия дом и Конгреса да стават лобисти, след като напуснат
работа.
Пето, пожизнена забрана за сътрудниците на Белия
дом да стават лобисти на чуждестранни правителства.
Шесто, пълна забрана за чуждестранните лобисти да
набират средства за избирателните кампании в Америка.

В същия ден ще започна прилагането на седем мерки

за защита на американските работници:

120
 Първо, ще обявя намерението си да предоговоря
НАФТА, едно от най-лошите споразумения в историята
на страната ни или за излизане от него по силата на чл.
2205.
Второ, ще обявя излизане от Транстихоокеанското
партньорство, което заплашва страната ни с истинска ка-
тастрофа.
Трето, ще наредя на министъра на финансите да обяви
Китай за валутен манипулатор. Със своите валутни игри
те ни нанесоха огромни вреди. Обръщам ви внимание, не
виня китайците – те просто са умни. Вината е на нашите
политици, които не ги спряха, въпреки че лесно можеха
да го сторят.
Четвърто, ще наредя на министъра на търговията и
търговските представители на САЩ да идентифицират
всички чуждестранни нарушения на търговските практи-
ки, които нечестно увреждат американските работници и
ще поискам да използват всяко достъпно за тях средство
по американското и международното право, за да преус-
тановят незабавно тези нарушения.
Пето, ще снема ограниченията за разработка на аме-
рикански енергийни ресурси, които са на стойност 50
трилиона долара и създават работни места. В това число
ще премахна ограниченията върху добива на шистов газ,
нефт, газ и чисти въглища.
Шесто, ще премахна всички пречки, наложени от Оба-
ма и Клинтън, и ще позволя жизненоважни енергийни ин-
фраструктурни проекти като тръбопровода „Кийстоун” да
продължат развитието си.
Седмо, спиране на плащанията от милиарди долари
по програмите на ООН за борба с глобалното затопляне и
използване на тези средства за възстановяването на аме-
риканската водна и екологична инфраструктура.
В допълнение, от първия си ден като президент ще се
заема със следните пет мерки за възстановяване на сигур-
121
ността и конституционното върховенство на закона:
Първо, ще отменя всички неконституционни актове,
меморандуми и заповеди на президента Обама.
Второ, ще започна процеса за избор на заместник на
покойния съдия Скалия измежду от един от двадесетте
съдии, включени в моя списък. Така, че измежду двадесет
души да бъде избран достоен кандидат, който да отстоява
и защитава Конституцията на САЩ.
Трето, ще прекъснем федералното финансиране за
всички т.нар. градове-убежища за мигранти.
Четвърто, ще започнем експулсирането на повече от
2 милиона незаконни мигранти-престъпници - наркотър-
говци, бандити, убийци. Ако съответните страни, не при-
берат обратно бандитите, ще отменим визите за техните
граждани.
Пето, ще преустановим временно имиграцията от ре-
гиони, склонни към тероризъм, при които общите про-
цедури за проверка на имигрантите не гарантират сигур-
ността.
На следващо място, ще работя с Конгреса, като вне-
са следните широкообхватни законопроекти и ще се боря
да бъдат приети в първите сто дни от президентския ми
мандат:
1. Закон за данъчни облекчения и опростено данъч-
но облагане на средната класа. Икономическият ни план
предвижда ръст на икономиката от 4 % годишно и създа-
ване на не по-малко от 25 милиона нови работни места
чрез мащабно намаляване и опростяване на данъците в
комбинация с реформа в търговията, намаляване на ре-
гулациите и снемане на ограниченията върху американ-
ската енергетика. Най-големите данъчни облекчения ще
са за средната класа. Данъкът на семейство от средната
класа с две деца ще бъде намален с 35 %. Сегашният брой
на данъчните ставки ще бъде намален от седем на три,
а данъчните формуляри ще бъдат съответно опростени.
122
Данъкът върху бизнеса ще бъде намален от 35% на 15%, а
трилионите долари, изнесени от американските корпора-
ции зад граница, ще могат да се върнат срещу заплащане
на данък от 10 %.
2. Закон за преустановяване на изнасянето на про-
изводства. Той ще въведе тарифни ограничения, които да
обезсърчават компаниите от порочната практика да увол-
няват своите работници и да пренасочват производствата
в други държави, откъдето да доставят продукцията си
обратно в Съединените щати без такси.
3. Закон за американската енергетика и инфраструк-
тура. Стимулиране на публично-частни партньорства и
частни инвестиции, които да привлекат един трилион до-
лара за десет години. Тази мярка ще бъде неутрална за
данъчните приходи.
4. Закон за избор на училище и образователни въз-
можности. Този закон ще преразпредели средствата за об-
разование, така че да даде права на родителите да избират
дали да пратят децата си в обществено, частно, независи-
мо, специализирано, религиозно училище или да се учат
в къщи. Ще отмени федералните общообразователни
стандарти и ще предостави контрола върху съдържание-
то на местните общности. Ще разшири професионалното
и техническото образование и ще направи по-достъпни
двугодишните и четиригодишните колежи. Помните ли
тези хора? Гениален автомеханик, със златни ръце, а пък
по история – средна ръка, по физика – също. Това са пре-
красни хора и заради тях трябва да върнем професионал-
но-техническото образование.
5. Закон за отмяна и замяна на Обамакеър. Пълна от-
мяна на програмата Обамакеър и замяната й със здравни
спестовни сметки при възможност за ползване на меди-
цинските услуги и в други щати. Предоставяне на право
на отделните щати да управляват фондовете Медикейд.
Премахване на бюрокрацията на Еф Ди Ей (Службата
за надзор върху качеството на хранителните продукти и
лекарствата). 4000 медикамента чакат там за одобрение

123
и ние искаме да ускорим допускането на животоспасява-
щите.
6. Закон за достъпни детски и старчески грижи. Ще
позволи на американците да приспадат от данъците си
разходите за постъпване в детска градина или в старчески
дом. Ще стимулира работодателите да организират дет-
ски градини по месторабота. Освен това ще бъдат осво-
бодени от данъци спестовните сметки за осигуряване на
грижи за деца и възрастни с паритетни вноски за семей-
ства с ниски доходи.
7. Закон за борба с нелегалната имиграция. Ще оси-
гури финансиране за изграждане на стена по южната ни
граница при пълното разбиране, че мексиканското прави-
телство ще възстанови изцяло разходите на американско-
то. Законът предвижда също задължителен минимален
срок от две години федерален затвор за повторно нелегал-
но преминаване на границата след предходна депортация.
За нелегалните имигранти, които са извършили тежки
престъпления или имат две присъди за малки правонару-
шения, или пък два пъти и повече са били депортирани,
минималният срок ще е 5. Какво ще се случва – те идват,
ние ги връщаме, после пак идват – пращаме ги в затвора,
после пак идват – тогава ще получават пет години. А сега
и по десет пъти се връщат. Такива случаи – с лопата да ги
ринеш. Помните ли какво стана в Сан Франциско? Един
убиец се върна пет пъти – и на петия път застреля едно
момиче. Един се връща десет пъти, на десетия път също
уби човек. А сега, след депортацията, ще си седи у дома,
за да не стои в затвора у нас. А днес какво ги плаши –
нищо! Време е да се променят и правилата за визи. Нака-
занията за нарушаване на сроковете трябва да се завишат,
за да има гаранции, че работните места ще се предлагат
първо на американци.
8. Закон за възстановяване на обществената сигур-
ност. Ще намали престъпността, разпространението на
наркотици и насилието. Ще се създаде специална струк-
тура за борба с насилствената престъпност и ще се раз-

124
шири финансирането на програми за обучаване и под-
крепа на местната полиция. Увеличаване на ресурсите на
федералните органи на реда и федералните прокурори, за
да неутрализират престъпните банди и да тикнат престъ-
пниците зад решетките.
9. Закон за възстановяване на националната сигур-
ност. Ще възстанови нашите въоръжени сили чрез пре-
махване на бюджетните ограничения в отбраната и раз-
ширяване на военните инвестиции. Ще даде възможност
на нашите героични ветерани да се лекуват в държавните
военни клиники или да ходят на частен лекар по свой из-
бор. Нас активно ни подкрепят органите на реда, ветера-
ните, военните. Но тези опашки по интернет на чакащи
за медицински прегледи започнаха да предизвикват по 22
самоубийства на ден. Не е за вярване, но са толкова – 22
самоубийства дневно. Защото чакат шест, седем, девет
дни и не стигат до лекаря. Понякога дори рутинна про-
цедура би могла да ги спаси или обикновени лекарства,
но те умират, без дори да са припарили до лекар. Възна-
меряваме да им дадем възможност да отидат бързо при
частен лекар или в държавна или частна болница. Има
много лекари, които могат да им помогнат и ще се радват
на допълнителен доход. А сметката ще платим ние. И ще
бъде по-евтино, но по-важното е, че това ще бъде реал-
на грижа за ветераните. Това, което правят с тях сега, е
абсолютно неприемливо. Освен това трябва да защитим
жизненоважната си инфраструктура от кибератаки. Ще се
въведат нови процедури за имиграционна проверка. Тези,
които допускаме в нашата страна, ще трябва да споделят
ценностите на нашия народ.
10. Закон за изчистване на корупцията във Вашинг-
тон. Предвижда строга етична реформа за “пресушаване
на блатото” и намаляване на корупционното влияние на
специалните интереси върху нашата политика.

На 8 ноември американците ще гласуват за този

100-дневен план, за да възстановят нашата икономика, за

125
да дадат сигурност на нашите общности и почтеност в
управлението ни.
Това е моят обет пред вас. Ако направим тези стъпки,
ще имаме народно управление от народа, чрез народа и
за народа.
И Америка ще бъде велика отново! Повярвайте!

126
 Реч за приемане на победата
в президентските избори
Ню Йорк
9 ноември 2016 г.

Благодаря ви, благодаря ви много. Съжалявам, че ви

накарах да чакате. Сложен бизнес, сложен бизнес... Бла-
годаря ви много.
Току-що получих обаждане от секретаря Клинтън. Тя
ни поздрави - това е за нас - за нашата победа. И аз поз-
дравих нея и семейството й за много, много силно водена-
та кампания. Тя се бори много силно.
Хилъри положи много усилия, много труд в продъл-
жение на дълъг период от време и ние й дължим благо-
дарност за службата й към нашата страна. Казвам това
много искрено.
Време е Америка да превърже раните от разделение-
то. Трябва да се съберем заедно. На всички република-
нци, демократи и независими в цялата нация, аз казвам:
Време е да се обединим като един народ. Време е.
Обещавам на всеки гражданин на нашата страна, че
ще бъда президент на всички американци. Това е много
важно за мен. За тези, които са избрали да не ме подкре-
пят в миналото, немалко хора, обръщам се към вас за ва-
шето напътствие и вашата помощ, за да можем да рабо-
тим заедно и да обединяваме нашата велика страна.
Както казвам от самото начало, нашето не беше кам-
пания, а по-скоро едно невероятно и голямо движение,
съставено от милиони трудолюбиви мъже и жени, които
обичат страната си и искат по-добро, по-светло бъдеще за

127
себе си и за семействата си.
Това е движение, съставено от американци от всички
раси, религии, произход и убеждения, които искат и оч-
акват нашето правителство да служи на хората. И то ще
служи на хората.
Работейки заедно, ние ще започнем спешната задача
на възстановяване на нашата нация и за подновяване на
американската мечта. Аз съм прекарал живота си в бизне-
са, търсейки неизползвания потенциал на проекти и хора
по целия свят. Това е, което искам да правя сега за нашата
страна.
Огромен потенциал. Аз познавам страната ни толкова
добре. Огромен потенциал.
Ще бъде нещо красиво. Всеки един американец ще
има възможност да реализира най-пълно своя потенциал.
Забравените мъже и жени от нашата страна вече няма да
бъдат забравени.
Ние ще оправим нашите ситита (inner cities) и ще въз-
становим нашите магистрали, мостове, тунели, летища,
училища, болници. Ще възстановим нашата инфраструк-
тура и ще предоставим работа на милиони хора, докато я
възстановяваме.
Също така най-после ще се погрижим за нашите ге-
роични ветерани. Те са толкова лоялни, аз срещнах много
от тях по време на моите 18-месечно пътуване. Времето,
прекарано с тях през тази кампания, бе огромна чест за
мен. Нашите ветерани са невероятни хора.
Ние потегляме по пътя към национален растеж и об-
новяване. Ще впрегнем творческите таланти на нашия
народ и ще призовем най-добрите и най-умните да при-
ложат своите изумителни способности в полза на всички.
Имаме голям икономически план. Ще удвоим нашия
растеж и ще имаме най-силната икономика в света.

128
 В същото време, ние ще се разбираме добре с всички
други народи, които желаят да се разбират добре с нас.
Ние очакваме да имаме превъзходни, превъзходни взаи-
моотношения.
Нито една мечта не е твърде голяма, нито едно предиз-
викателство не е прекалено. Нищо, което желаем за бъде-
щето си, не е извън нашите възможности. Америка вече
няма да приема нищо по-малко от най-доброто. Ние тряб-
ва да си върнем съдбата на страната ни и да мечтаем голе-
ми и смели мечти. Трябва да направим това. Ще мечтаем
за нашата страна. Красиви неща и нов успех.
Искам да кажа на световната общност, че ще се отна-
сяме справедливо с всички. Всички народи и всички дру-
ги държави. Ще търсим допирни точки, не враждебност.
Партньорство, не конфликт.
И сега, бих искал да се възползвам от този момент,
за да благодаря на някои от хората, които наистина ми
помогнаха с това, което тази вечер някои наричат голяма
историческа победа.
Първо, искам да благодаря на моите родители, които в
този момент ме гледат отгоре. Големи хора. Научих толко-
ва много от тях. Те бяха прекрасни във всяко отношение.
Имах наистина страхотни родители.
Искам също така да благодаря на моите сестри, Мари-
ан и Елизабет, които са тук с нас тази вечер. Къде са те?
Те са тук някъде. И брат ми Робърт. Моят голям приятел.
И те всички трябва да са на тази сцена, но и така е добре.
Страхотни са. А също и покойният ми брат Фред. Голям
човек, фантастичен човек. Фантастично семейство. Бях
голям късметлия. Великолепни братя и сестри, страхотни
невероятни родители.
На Мелания, Дон, Иванка, Ерик, Тифани и Барън -
обичам ви и ви благодаря. И най-вече за това, че вложихте
всички тези часове. Беше трудно. Беше трудно. Полити-
ческата материя е мръсна и затова е трудно. Така че искам

129
да благодаря много на семейството си.
Благодаря на всички ви. И Лара, невероятна работа.
Ванеса, благодаря ти, много ти благодаря. Какъв страхо-
тен екип.
Всички ми оказахте такава невероятна подкрепа и ще
ви кажа: имаме една голяма група от хора. Непрекъснато
повтаряха, че имаме малко персонал – съвсем не са малко,
погледнете хората ни.
И Келиан, Крис Руди, Стив, Дейвид. Имаме, имаме
изключително талантливи хора тук и искам да ви кажа, че
беше много специално.
Искам да изкажа специални благодарности на бившия
ни кмет, Руди Джулиани. Той е невероятен. Той пътува с
нас и мина през много срещи. Къде е Руди? Къде е той?
Руди. Губернатор Крис Кристи, хора, бяхте невероятни.

Така че това е, както го наричат, „историческо съби-

тие.“ Но за да бъде наистина историческо, ние трябва да
се свършим много работа. И аз ви обещавам, че няма да
ви разочаровам. Ще свършим страхотна работа. Очаквам
с голямо нетърпение да бъда вашият президент.
Да се надяваме, че в края на първите две, три или че-
тири години - или може би дори осем години, ще кажете,
че сте горди с направеното.
Благодаря ви много.
Мога само да кажа, че макар кампанията да приклю-
чи, работата ни в това движение е едва в началото. Започ-
ваме незабавно да работим за американския народ. И ще
свършим работа, която надявам се, ще ви направи горди
с вашия президент. Аз ще бъда горд. Още веднъж, това
е голяма чест. Беше невероятна вечер. Бяха прекрасни
две години. Обичам тази страна. Благодаря. Благодаря ви
много. Благодаря на Майк Пенс. Благодаря на всички.

130
