Софийски университет „Св.

Климент Охридски“
Факултет по журналистика и масова комуникация
Катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“

КУРСОВА РАБОТА
ПО ДИСЦИПЛИНАТА „СЪВРЕМЕННИ СВЕТОВНИ МЕДИИ XX-XXI ВЕК“

НА ТЕМА
„САТИРИЧНА ПУБЛИЦИСТИКА НА МАРК ТВЕН“

Студент: Преподавател:
Силвия Нинкова проф. дфн М. Петров
Спец. Книгоиздаване, ІV курс
фак. №12468
е-mail: s.n.ninkova@gmail.com
 София, 15 юни 2018

Съдържание:

Увод……………………………………………………………………………………3
1. Марк Твен или Самюел Клемънс. Първи публицистични изяви……….…4
1.1. Самюел Клемънс – реалното…………………………………………4
1.2. Марк Твен – псевдонимът …………………………………………...5
1.3. Марк Твен като писател и публицист………………………………..6
2. „Писма от Земята“ – „страшната книга“…………………………………….8
2.1. „Писма от Земята“…………………………………………………….8
2.2. „Архиви от Адамовото семейство“………………………………….9
2.2.1. „Откъси от дневника на Адам“…………………………………..10
2.2.2. „Дневника на Ева“………………………………………………...11
3. „Най-низшето животно“………………………………………………………12
4. „За човека ли е бил създаден света?“…………………………………………13
5. „Кандидат за губернатор“……………………………………………………..14
Заключение…………………………………………………………………………….16
Източници……………………………………………………………………………...17

1
Увод

„Марк Твен“ е добре познато имена милиони хора по света. Израснали с

приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин, те го познават по приятния му,
хумористичен стил. Но макар свързван предимно с творбите си с детска насоченост,
авторът е и много повече - сатирик, публицист, критик, чиито останали творби се четат
и до днес.

Настоящето изследване е с цел опознаването на Марк Твен, проследяването и

анализирането на сатиристичната му публицистика, спрямо настоящия момент –
доколко е адекватна, приложена към събитията, които в момента се разиграват в
световен мащаб.

За постигането на целта ще бъдат използвани известни творби на Марк Твен -

„Кандидат за губернатор“1, „Архиви от адамовото семейство“2 („Откъси от дневника на
Адам“ и „Дневникът на Ева“), „За човека ли е бил създаден света“ 3, „Най-низшето
животно“4 и „Писма до Земята“5, както и всички възможни онлайн източници.

1
Твен, Марк. Избрани творби в два тома: Том 2. – С: Отечество, 1990. – 634 с.
2
Твен, Марк. Писма от Земята. Автобиография. – С: Народна култура, 1982. – 502 с.
3
Пак там
4
Пак там
5
Пак там

1
 1. Марк Твен или Самюел Клемънс. Първи
публицистични изяви.

Писателите, творците, често използват добре звучащото, интригуващото,

непознатото, за да създадат определени емоции в читателя. Това не отговаря само за
съдържанието на творбите им, но и за имената, под които пишат. И обектът на
изследването, не по-различно то много други, крие една личност зад две имена.
Първото име е дълго, с натрупване на съгласни и трудно за произнасяне. Второто е
псевдоним. Дадено от родителите му, то не е изборът на писателя, за пред аудиторията
му.
Второто – псевдонимът, известен на всички, е лесно, запомнящо се, мелодично.

1.1. Самюел Лангхорн Клемънс – реалното

Роден на 30 ноември 1835 г. във Флорида, малко градче на територията на щата

Мисури, чиято най-голяма забележителност е именно това, че е родното място на Марк
Твен. Баща му, Джон Маршал Клемънс, произлиза от робовладелска фамилия. Острият
език и чувството за хумор най-вероятно му е по наследство от майка му – Джейн
Ламптън Клемънс.
Самюел e бил шестото от общо седем деца, но само трима от братята и сестрите му
доживяват до зряла възраст. Бил едва четиригодишен, когато семейството му се
премества в Ханибал, пристанище на река Мисисипи в щата Мисури, от където най-
вероятно бъдещият писател черпи вдъхновение за измисления Сейнт Питърсбърг от
„Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. По това време
в щата Мисури робството още не е премахнато, което дава на Самюел Клемънс
възможност да се запознае добре с него и да го превърне в една от основните теми в
творбите си в бъдеще.
Първите журналистически прояви на младия писател се проявяват под формата на
статии и хумористични разкази, когато той е още едва на 16-годишна възраст.
Публикувани са в местния вестник Ханибал Джърнал, който е бил собственост на по-

1
големия му брат Орайън, а до 1852 г. няколко от текстовете му са публикувани и във в.
Филаделфия Сатърдей Ивнинг Пост.
След като през 1853 г. напуска родното си място, известно време работи като
печатар в Ню Йорк, Сейнт Луис, Финландия и Синсинати. Междувременно не
прекратява всичките си отношения с печатните издания в Ханибал - има няколко
публикувани пътеписи отново в Ханибал Джърнал6.
Самюел Клемънс се завръща в Мисури през 1854 г., като този път остава за по-
дълго време и след като обикаля няколко различни града в околността, се установява в
Кеокук. Там подновява съвместната работа с брат си, но този път в орионтския вестник
Кеокук Джърнал7.
Влечението му към науката и техниката го карат на 21-годишна възраст за известно
време да кривне от журналистическия път - през 1859 г. получава лиценз за пилот, по-
късно става доброволец в армията, а още преди това се е занимавал с плаване.
Животът му винаги остава дълбоко свързан с пътувания, за които след това създава
своите пътеписи. Целият този процес спомага Самюел Клемънс да се издигне като
писател, докато през 1862 г. символично не се превръща от Самюел в Марк Твен.

1.2. Марк Твен – псевдонимът

Марк Твен (на англ. Mark Twain) е литературният псевдоним Самюел Лангхорн
Клемънс, като той използва това име за първи пътна 3 февруари 1863 г. за подпис към
хумористичния си пътепис Letter From Carson – re: Joe Goodman; party at Gov.
Johnson's; music, публикуван във вестник Териториъл Ентърпрайс.
Писателят твърди, че псевдонимът му идва от годините, през които работил и
плавал по Мисисипи. Тогава все още като Самюел Клемънс той се запознал с жаргона
на моряците. Оттам разбал, че два фатома показват достатъчната дълбочина за
преминаване - два фатома са равнявали приблизително на четири ярда (≈3,6 метра),
откъдето дошла и "фамилията" на Твен (twain), защото twain било архаизъм за две.
Лодкарят се провиквал "марк твен", което означава "според мярката дълбочината е
два фатома".
В пътеписа си "Живот по Мисисипи" Марк Твен пише следното:

6
Mark Twain Biography. Hannibal.net. [cited 14.06.2018] // Hannibal.net, 2018. Available from:
http://www.marktwainhannibal.com/twain/biography/
7
Пак там

1
 Капитан Исая Селърс не притежаваше големи литературни заложби, а
набързо нахвърляше няколко параграфа чисто практическа информация за реката и
се подписваше под тях с "Марк Твен", след което ги предаваше на "Ню Орлиънс
Пикаюн". Тъй като бяха свързани със състоянието на реката, бяха точни и ценни; ...
когато по телеграфа пристигна вестта за смъртта му, аз бях на тихоокеанското
крайбрежие. Бях млад журналист и ми трябваше бойно име; затова конфискувах
това на стария моряк и направих всичко по силите си, за да остане то такова,
каквото бе у него - знак, символ и гарант, че под каквото и да бъде сложено, човек
може да се обзаложи, че то е неопровержима истина; как успях да го постигна ще е
нескромно да разкажа.
Клемънс използвал и други псведоними преди да се спира окончателно на Марк
Твен. Преди това подписвал скечовете си с като Джош, използвал и псевдонима Томас
Джеферсън Снодграс за поредица хумористични писма, които писал.8

1.3. Марк Твен като писател и публицист

Първият голям литературен успех на Марк Твен идва с публикуването на разказа

„Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“ 9, излязъл в нюйоркския вестник Ню
Йорк Сатърдей Прес на 18 ноември 1865 г. Разказът бил толкова забавен, че се
превръща веднага в хит, авторът му става истинска сензация, а различни вестници и
списания от цялата страна бързали да го препечатат.
Година по-късно Твен пътува за Сандвичевите острови (днешните Хаваи) като
репортер на вестник Сакраменто Юниън. Пътеписите му стават популярни и се
превръщат в основа на първите му публични беседи. Едва 30-годишен Марк Твен
започва да изнася публични лекции в различни места по света като Ню Йорк Сити,
Европа, Палестина и др.10.
През 1867 г. местен вестник спонсорира пътуване на Марк Твен до
Средиземноморието, като по време на това пътешествие той пише поредица писма,
които по-късно издава като „Глупаци в чужбина“, в която са осмива и американците, и
европейците с типичните им предубеждения едни към други. Може да се каже, че
8
Марк Твен. [cited 14.06.2018]. // Уикипедия, свободната енциклопедия, 24.03.2018. Available from:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%A2%D0%B2%D0%B5%D0%BD
9
Твен, Марк. Знамените скачащи жаби [cited 14.06.2018]. // Сборище на трубадури, 09.10.2009. Available
from: https://trubadurs.com/2009/10/09/znamenitata-skachashta-zhaba-mark-tven/
10
Samuel Clemens. [cited 14.06.2018]. // PBS - New Perspectives on THE WEST, 2001. Available from:
http://www.pbs.org/weta/thewest/people/a_c/clemens.htm

1
тематиката на този сатиричен роман-пътепис е била толкова актуална тогава, колкото и
сега.
Седемнадесет прекарва в град Хартфорд (1874-1891), като този момент от живота
му се оказва най-успешният в литературната кариера на Твен – тогава пише
„Приключенията на Том Сойер“, „Принцът и просякът“, „Животът по Мисисипи“,
„Приключенията на Хъкълбери Фин“ и “Един янки в двора на крал Артур”.
Някои от критиците на тогавашното време описвали историите за Хъкълбери Фин
като „най-подривния текст в американската литература. С помощта на хумора Твен
използвал главния си герой, за да атакува респектиращи институции като
образованието, религията, семейството и съдебната система. Авторът имал смелостта
на обвърже бяло момче разбойник с чернокожо момче, избягало от робство, като по
този начин създал симбиоза между две различни прослойки на обществото.
За книгата Ърнес Хемингуей казва: „Цялата съвременна американска литература
произлиза от една единствена книга – книгата на Марк Твен „Приключенията на
Хъкълбери Фин“. Това е най-добрата американска книга. Нищо подобно преди нея не е
имало. Нищо равностойно след нея не се е появявало.“
Поради финансови затруднения обаче Твен и семейството му се мести в Европа
през 1891 г., където живеят разделени в различни страни, сред които Германия,
Франция, Италия и Швейцария. За да изплаща натрупани от преди това дългове Твен
продължава да води лекции, а през 1897 г. се появява един от най-известните му
пътеписи „Следвайки екватора“.
През следващите години, вследствие на трагични събития в семейството на Твен
(смъртта на двете му дъщери и съпругата му) писателят става много по-песимистичен
като характер и натура, като през тези тежки времена той сътворява едни от най-
добрите си трудове (част, от които ще бъдат разгледани в настоящето изследване)
"Трагедията на Пудънхед Уилсън", "Личните ми впечатления от Жана д'Арк", "Военна
молитва", "Откъси от дневника на Адам", "Дневника на Ева", както и „Писма от
земята“.
Твен често бива определян като „писател на народа“ и като представител на
американската хуманитарна интелигенция. Винаги е заемал критична позиция по
всички важни въпроси, касаещи Америка и противно на някои негови колеги писатели,
не преминава на страната на управляващата класа.

1
2. „Писма от Земята“ – „страшната книга“

Провокативна и застрашаваща устоите на християнския свят, „Писма от Земята“ е

книгата, за която в свое писмо, Марк Твен пише: „Тази книга ника няма да бъде
издадена… Всъщност това е невъзможно, защото издаването й би представлявало
престъпление.“
Съдбата на произведението никак не е лека. Обявена за престъпление от самия
автор, книгата се появява дълго след смъртта на Твен, като при това бива издавана на
части. Много често се среща предположението, че може би „Писма от Земята“ е
отмъщение към живота от огорчения автор.
След повече от половин век Бернард Де Вото, през 1939 г. успява да подготви за
издаване книгата, но бива спрян от дъщерята на Марк Твен – Клара Габрилович, която
дълбоко убедена в своята религия, изпада в ужас, когато вижда написаното от баща й.
След промените на религиозните нрави на обществото в САЩ книгата успешно бива
издадена през 1962 г. В първото американско издание книгата е разделена на две части.
Първата част включва „Писма от Земяната“, „Архивите на Адамовото семейсвто“ и се
състои само от антирелигиозни произведения. Втората част съдържа пъстри, отбрани
по тематика материали.

2.1. „Писма от Земята“

„Писма от Земята“, имайки се предвид първата, едноименна част на книгата,

представляват точно това, което описва заглавието – писма, които Сатаната праща до
другите ангели, понеже той самият е заточен на Земята, поради ироничните си
забележки и провокативни въпроси, които отправя към Всемогъщия.
Оригиналното заглавие на първото писмо е „Сътворение на човека”, но биографът
на Твен, Албър Пейн е отбелязал върху ръкописа, че останалите писма не са
продължение на първото. Подготвяйки ги за издаване обаче Де Вото забелязва връзка
между първото и останалите писма, след което маха заглавието. Същевременно той
изпуска последните шест реда на писмото, защото изречението прекъсва по средата.
Марк Твен е оставил част от писмата не номерирал, заради което може да се говори, че
са се запазили само някои от писмата на Сатаната, но Де Вото ги номерира
последователно.

1
 Сюжетът разказва за това как Сатаната веднъж попаднал на Земята, започнал да
изучава хората и в писмата разказвал за тях. През неговите думи ясно прозират
антирелигиозните нападки на Твен, саркастичните намеци против религията и
изопачаващите я факти. Авторът срива религията толкова смело и до такава степен, че
лесно читателят може да разбере защо книгата е била под цензура толкова време.
Стилът на писателя е ироничен, циничен, откровен, саркастичен, на моменти направо
жлъчен, неуморно карикатуизирайки християнството и персонажите от Библията.
Писмата са общо 11. От самото начало Сатаната описва Земята като странно,
необичайно и интересно място, където всичко живи същества са луди. Човекът е
изобразен като малко чудо, молещо се на Бога, обхванато от представата, че той го
слуша. Описва молитвите като пълни с груби, нахални и безсрамни ласкателства,
отношението на хората към молитвите – много от тях се молят, но малцина ги обичат.
Човекът, измислил Рая, недопускайки в него една от най-висшите наслади, на които се
отдава – плътската, „отворил” е вратите за всички нации, а същевременно мрази
другите.
Предава се иронията на християнството, чиито основни принципи са изложени в
Стария и Новия завет – от сътворението на света, през Адам и Ева, за Потопа, по време
на който загиват милиони. Фактите от библията са до такава степен перифразирани, че
изкарват Бога като отмъстителен, жесток, нечестен, като го наричат дори с грозните
думи „мръсна свиня”, за причина взимайки точно Потопа, заради който бива заличен
света, без определена група.

2.2. „Архиви на Адамовото семейство”

Втората основна част от книгата на Марк Твен е „Архиви на Адамовото семейство”,

като тук авторът играе „ролята” на преводач на уж открити от него архиви на първото
човешко семейство.
Бернард Де Вото, също работи върху компилирането на тези текстове. Той споделя,
че когато е открил текстовете към „Архиви на Адамовото семейство“, те са били в
пълен хаос. В процеса на четене става ясно, че при структурирането им той се е
ръководил от хронологията, без да е сигурен какви са били намеренията на Марк Твен
за подредбата. Де Вото запазва ръчно оставените от Твен бележки в текста като
например тези за „непреведените“ части от „Автобиографията на Ева“, които дават

1
известна представа какво е искал да опише автора в следващите глава. Така става ясно,
че писателят е смятал да покаже как Ева се е заинтересувала от цикличното възникване
на „чудотворния култ“.
Марк Твен, който в една от непубликуваните си работи нарича себе си „Епископ на
Ню Джърси“ и „Баща на историята“, се проявявал и като „философ“, и като „историк“,
изразяващ голям интерес „към частните архиви на най-старото човешко семейство“.
Писателят обаче не съобщава как тези архиви са „попаднали“ в негови ръце.
Някои изследователи на творчеството на Твен са на мнение, че те имат определена
връзка с един друг, непубликуван още ръкопис, озаглавен „Книга втора“, който също
така е недовършен. Според Де Вото обаче тази връзка е доста неясна, и решава да не
включи ръкописа в подготвеното от него издание.

2.2.1. „Откъси от дневника на Адам”

„Откъси от дневника на Адам” изобразяват първия мъж на Земята по саркастичен

начин – той е представен като по-глуповат, отколкото в Библията. В дневника му т.нар.
„ябълка на раздора” не е ябълка, а по-скоро джанка (тук всъщност се визира
условността на думата – нещо, от което може да те хване разстройство – например
старите вицове и плоски шеги). И понеже Адам често си седял безцелно в Райската
градина, измисляйки си шеги, всъщност той станал причината за „първия грях”. Така
обрисувано изгонването на Адам и Ева от Райската градина има съвсем различен вид и
значене.
Ставайки дума за Райската градина, естествено това не е името, което Марк Твен е
използва. В текста Ева нарича мястото „Ниагарския парк”, защото й приличало на парк,
а и заради Ниагарския водопад, който се намира в определения от автора топос. Което
води до интересни въпроси: Как началото на човечеството ще е започнало от Америка,
като християнството е пренесено там от Европа? Дали всъщност авторът не прави ще
една препратка към религиозното поведение на хората в Америка? Ясно е, че не можем
да говорим за истинското местоположение на Райската градина, а по-скоро за мястото
на морален и верови упадък.
В същото време писателят продължава да поддържа образа на леко глуповатия
Адам, който дори не може да познае собственото си дете: „Не, това не е риба. Но не

1
мога да установя точно какво е. Когато е недоволно, издава такива едни странни,
дяволски звуци, а когато е доволно, вика „гу-гу“. Не е от нашата порода, понеже не
ходи; не е и птица, понеже не хвърчи; не е и змия, понеже не пълзи.” 11 Оприличава го
също така на кенгуру. Опитва се да го опитоми. Когато пораства още и прохожда на два
крака, го оприличава на мечка. Изявява желание и да го препарира, след като се
„появява“ още едно бебе, а именно Авел.
Последната хумористично-иронична, но въпреки това много подходяща вметка е
последното изречение от дневника на Адам, насочено към Ева: „Благословена да е
„джанката“, която ни събра и ми даде възможност да позная нейното чисто сърце и
благата й душа.“12
Книгата дава възможност на читателя да прочете за радостта на Адам от
женското присъствие, а не за мъката от грехопадението, несгодите и нещастието, което
тя му носи. Марк Твен има перфектен похват, чрез който описва прекрасно
отношенията между мъжа и жената.

2.2.2. „Дневника на Ева”

Другата основна част от „Архивите на Адамовото семейство“ е „Дневникът на Ева“.

Читателят веднага разбира емоциите на Ева относно положението й в света, което също
противоречи на конвенционната представа, предоставена от Библията. Ева на Марк
Твен се чувства като експеримент още от самото й сътворение. Виждането й за
половинката й Адам е същото. Нейният характер е описан повече, макар че авторът
представя и нея като леко глуповата, тя също е и чувствителна, обичаща красивото и
разговорите. Малко досадна и доста приказлива, любопитна, всеотдайна и доверчива,
Ева е носител на типичните женски качества, които се крият във всяка една
представителка на пола.
Подобно на Адам, отношението й към децата им е въз основна на странни
асоциации, произхождащи от първоначалното й оприличаване на Ада на влечуго. Леко
нахална, тя възприема отредената си половинка за леко глуповата, в което може би има
нещо вярно, ако се съди по текстовете от неговия дневник.
Що се отнася до смисъла на живота й, мисията й на този свят, Ева сама я определя:
„отначало не можех да разбера за какво съм създадена, но сега, струва ми се, разбрах
11
Твен, Марк. Писма от земята. Автобиография. – С: Народна култура, 1982. – 502 с.
12
Пак там

1
– за да разкривам тайните на този пълен с чудеса свят, да бъда щастлива и да
благодаря на Твореца, че е създал всички чудеса“. 13
Двата откъса от „Архивите на Адамовото семейство, който разгледахме могат да се
определят като на-забавната част от книгата на Марк Твен, макар че отново се вижда
иронично-хумористичното усмиване на християнството и изконните му правила, норми
и представи за света. Цялата книга, обхваща горчивата представа на Твен за религията,
за вярата, в следствие на трагичните събития в живота му. Макар и поднесени забавно,
текстовете са “шамар в лицето“ на вярващия, „ужасяващ“ вой към живота, към
реалността

3. „Най-низшето животно“

Следващият текст, който ще разгледаме може да се свърже косвено с „Архивите на

Адамовото семейство“, които представят не толкова красивия облик на първите хора.
„Най-низшето животно“14 е текста, които се задълбочава в недъзите на човешкото
същество, в частност и в цялост. Подхождайки с типичните за себе си средства а
сатирата, хумора, иронията и гротеската, Марк Твен показва нагледно, че не друго
животно, а именно човека е най-низшето същество на Земята.
Текстът е изграден въз основана на т.нар. личен експеримент, извършен в
Лондонската зоологическа градина, с продължителност няколко месеца. Авторът сам
стига до няколко заключения, в полза на основната му теза, а именно:
 човекът е алчен и скъперник, а висшите животни не са;
 човекът е единственото същество, което таи злоба и отмъщава;
 неприличието, вулгарността и порока са присъщи само на човека;
 човекът е „животно, което се изчервява“ ;
 единствено човекът може да причини болка с цел лично удоволствие;
 човекът единствено може да води война – безумна и безсмислена жестока
игра на сила;
 само той е способен хладнокръвно да изтребва себеподобните си;

13
Пак там
14
Пак там

1
  човекът е единственият роб и единственото животно, което обрича на
робство себеподобните си;
 човекът е неизлечимо глупав
 човекът е единственият патриот
 човекът е религиозно животно
 най-голямото проклятие, преследващо човека е нравственото чувство,
способността да различава доброто от злото, и разбира се способността да
върши зло.

След като провежда експеримента, описва го, Марк Твен оповестява крайно
унизителен резултат за цялото човечество- макар хомо сапиенс да произлиза от
низшите животни според Дарвиновата теория, може да се говори, че по-нова и по-
близка е теорията за произхода на човека от висшите животни.
По този начин самият Твен оронва обществото, подривайки представите му за
базата върху, която са изградени личностите им. Макар, че накрая самият автор
признава, че „… в едно отношение той (човекът) има безспорно превъзходство.
Неговият интелект няма равен на себе си. Тук висшите животни стоят много далеч
от него.“15

4. „За човекът ли е бил направен света?“

И тук, в „За човекът ли е бил направен света?“, както и в по-горе разгледани

текстове, основни мотив е антирелигиозен, все така горчиво-ироничен. Писателят
започва изложените си по въпроса, засягайки астрономическата гледна точка –
вселената създадена за света, света създаден за човека. Минава през геологическа
гледна тока, говорейки за старостта на света и как той се е подготвял за появата на
човека. Преминава през появата и развитието на различни биологически видове, с
типично ироничния си стил, който ни говори съвсем ясно как света НЕ е създаден за
човека. Защо? Нима хиляди видове за живели преди него, само за да може той да се
появи? На този въпрос, и на много други, отговаря самия Твен, използвайки сарказма
15
Пак там

1
като изразно средство: „Такава е историята на появата на човека. Той съществува от
32000 години. Фактът, че са били нужни цели сто милиона години, за да бъде
подготвен за него светът, е неопровержимо доказателство, че светът е създаден
именно за него. Сигурно е така, но де да знам.“16
След всичко, което е преминал света около нас – ледникови периоди, епохата на
динозаврите, стотиците катаклизми, за които говори науката, то защо човека е на 3200
години, а света на милиарди повече? Защо преминавайки през толкова изпитания,
сменяйки флора и фауна? За да може човека да съществува? Повече от ясен е отговорът
на автора по темата, като целта му е разобличаването на няколко институции –
образователни и религиозни, за въвеждането на вярата, заради самата вяра
(предпочитането на лесното). Идеята на автора въпреки всичко е не да даде ясен и
точен, конкретен отговор, а да възбуди мисловната дейност на читателя, да го накара да
си задава сам въпросите, които да го отведат до отговора.

5. „Кандидат за губернатор“

В „Кандидат за губернатор“, на пръв поглед несвързан с останалите, разгледани по-

горе текстове, Твен ни въвежда в една фиктивна ситуация, която много често се оказва
реална. Нека да си представим безкрайно честен човек, независим от партии, който се
опитва да се вмъкне в политическата среда на дадена държава. Дори в контекста на
днешното време това звучи почти смешно.
Текст, издаден през IX век, се оказва напълно адекватен спрямо медийната среда в
XXI век. Но какво може да е общото между него и последните творби на Марк Твен,
които са изпълнени с ирония и горчилка? Както и в „Писма от Земята“, така и тук, Твен
усмива общественото мислене, нагласите, готовността на масата, като стадо да следва
представа за лесното.
„Кандидат за губернатор“ е написано като лична изповед, в който авторът се мъчи и
страда, в следствие на клевети нанесени му в медийното пространство, уронващи
авторитета и доброто му име. Но какво е по-страшно от това да се напише лошо за теб?
Моменталния отклик от обществото, което като добре манипулирана машина,
действаща по прецизна схема, поглъща новините, без да има реална представа за
достоверността им: „… тази нощ аз трябваше да скоча от леглото си и да се измъкна

16
Пак там

1
от задната врата, като „оскърбеното и обидено общество“ нахлу през предния вход
и влизайки вътре, чупеше по пътя си мебели и прозорци в своя справедлив гняв, а
когато си отиде, отмъкна със себе си вещите, които можеше да носи.“17
Картината, която описва автора, е добре позната дори на българския читател –за
една добре контролирана маса, която се подчинява на гръмките медийни съобщения.
Въпроси, засягащи медиите през IXX век, са адекватни и в момента – неутрални ли са
медиите, обществото различава ли фалшиви новини от истински, има ли
информационна завеса и т.н. В типичния си иронично-саркастично-хумористичен стил,
Твен ни дава отговор на въпроса, чрез края на текста: „Искрено ваш едно време почтен
човек, но сега Марк Твен, П.Л., М.К., П. М., Д. Т., К. Н., О. М.“ Изброявайки
собственото си име (псевдоним), и абревиатурите на всички грозни имена, с които е
бил наречен, Твен се извинява за това, кое е не, за това, което медиите са го накарали да
бъде.

17
Твен, Марк. Избрани творби в два тома: Том 2. – С: Отечество, 1990. – 634 с.

1
 Заключение

В заключение може да се каже, приносът на Марк Твен като публицист е, че

наистина много умело успява да предостави гледка към онази, „другата“ страна на
монетата, която много често е скрита за човека и/или която той сам не желае да види.
Твен дава пример за качествена журналистика, която да дава на обществото това, което
му се полага, но до което не може да стигне само.
Преди смъртта си, разочарован от света, откровен до болка, писателят разкрива
грозната картина на неморалното на морала, нелепиците, в които вярва човекът,
изкривената представа за добро и зло. Твен умело осмива съвременната цивилизация
във вида, в който я вижда към края на живота, а зловещото му пророчество е, че хората
вървят към самоунищожение.
Текстовете, писани преди повече от век, отправят критиките си към една епоха,
която не звучи като да е много различна от нашата – частното отношение на индивида,
политическата и медийната среда, обществената нагласа и пр. – проблеми, които ни
вълнуват и днес, което прави публицистиката на Марк Твен напълно адекватна към
настоящия момент.

1
Източници:

1. Твен, Марк. Знаменитите скачащи жаби [cited 14.06.2018]. // Сборище на

трубадури, 09.10.2009. Available from:
https://trubadurs.com/2009/10/09/znamenitata-skachashta-zhaba-mark-tven/
[14.06.2018].
2. Твен, Марк. Избрани творби в два тома: Том 2. – С: Отечество, 1990. – 634 с.

3. Твен, Марк. Писма от Земята. Автобиография. – С: Народна култура, 1982. – 502

с.
4. Марк Твен. // Уикипедия, свободната енциклопедия, 24.03.2018. Available from:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_
%D0%A2%D0%B2%D0%B5%D0%BD [14.06.2018].
5. Mark Twain Biography. Hannibal.net. // Hannibal.net, 2018. Available from:
http://www.marktwainhannibal.com/twain/biography/ [14.06.2018].
6. Samuel Clemens. // PBS - New Perspectives on THE WEST, 2001. Available from:
http://www.pbs.org/weta/thewest/people/a_c/clemens.htm [14.08.2018].