Максуел Пъркинс – редакторът на гении

Макс Пъркинс не е известен на широката публика, но е ключове фигура за

хората от света на книгите, своеобразен герой. Защото е ненадминат
редактор.

Зад всеки велик мъж стои една велика жена. А зад всеки писател стои
неговият редактор. Той, като Сив кардинал, трябва умело да дърпа
конците, да балансира между собственика на издателството и авторите. Да
има непогрешим усет за читателския вкус, да издава книги с финансова
печалба и измежду хилядите ръкописи, които получава да открива онези
листи гениалност, които бъдещите поколения ще препрочитат и от които
ще се вдъхновяват.
Има един редактор, който прави всичко това, че и в повече. Той е приятел,
довереник, терапевт и съратник на авторите си.
Този човек е Максуел Евартс Пъркинс, редактор в издателство
„Скрибнър” през първата половина на 20. век.
Ако сте се чудили кое е общото между „Старецът и морето”, „Великият
Гетсби” и „Погледни към дома, ангеле” - освен, че са писани от тримата
най-велики представители на Изгубеното поколение – Хемингуей,
Фицджаралд и Улф, те имат и общ редактор. Максуел Пъркинс – човекът в
сянка, зад едни от най-великите произведения на 20. век.

„...писателите на Макс стават негови приятели, а приятелите му

понякога стават писатели – кръвосмесителна бъркотия, която понякога
ражда превъзходни книги, а друг път –страховити усложнения.”

Томас Скот Фицджералд

Фицджералд е първото голямо откритие на Пъркинс, неговият първи
„истински талант”. Редакторите в издателска къща „Скрибнър” получават
ръкописа на „Романтичният егоист” и си го прехвърлят един на друг в
продължение на месеци, докато не попада в ръцете на Макс. След няколко
преработени варианта и силна защита пред редколегията на „Скрибнър” на
бял свят се появява „Отсам рая”. След нея следват „Красиви и
прокълнати”, „Великият Гетсби” и „Нежна е нощта”. Освен на Скот,
Максуел става редактор и на съпругата му Зелда – единствената и книга
„Запази ми този валс”.

Ърнест Хемингуей
Благодарение на Скот Фицджералд Пъркинс става редактор на най-
емблематичния писател от Изгубеното поколение. Именно Скот
препоръчва на Максуел дотогава известния само в журналистическите
среди – Хемингуей. В ръкописите му Пъркинс за пръв път среща подобна
възхитителна реч – „корави думи, които отекват дълго”. Ала авторът вече е
обещал първия си материал на друго издателство. Като по чудо „Ливрайт”
внезапно губят интерес да го издават и през 1926г. от печатницата на
„Скрибнър” излиза романът „И слънце изгрява”. Този роман поставя една
нова епоха в издателския бизнес. Години по-късно колега на Макс казва:
„ ... със „Слънце изгрява” редактори като Максуел , друго поколение,
макар и изгубено, са открили разбиране за писателския занаят, каквото
повечето от възрастното поколение не притежава”.
В началото отношенията между Скот и Ърнест са приятелски, почти
братски. С времето те захладняват, нападките особено от страна на Хем
стават все по-жестоки и лични. До смъртта на Фицджаралд през 1940г.
кабинетът на Пъркинс е като бойно поле за тези двама гении

Томас Улф
Отношенията на Макс с Томас са най-сложни и многопластови, те не са
само на ниво автор и неговият редактор. В лицето на Томас редакторът
намира сина, който никога не е имал. За него той е гениален писател,
огромен талант, ала с необуздан творчески процес и темперамент. Улф е
толкова многословен, а мащабите на писането му така необхватни, че се
налага редакторът да очертае някои граници. Критиците обвиняват Улф, че
той просто пише много, страшно много – без идея, без рамка на
произведението си и най-вече без да знае кога да спре. Смятат, че Пъркинс
има по-голяма заслуга в успеха на романите му. Няма как да се отрече, че
Макс влага най-много усилия именно за ръкописите на Томас Улф, но
категорично отрича своя принос. Той смята, че редакторската работа
трябва да остане извън прожекторите, че най-доброто произведение на
един писател е изцяло негово дело.

Винаги когато авторите му са в творческа криза, Максуел има изпраща

книга като подарък – тя е специално подбрана за състоянието, вкуса и
темперамента на писателя. Често се е случвало редакторът да е помагал на
своите автори със сюжети, но той винаги твърди, че в най-добрия случай
редакторът е просто слуга на писателя; той не създава нищо, а само
излъчва енергия. Определян като редакторът на гении, той самият избягва
светлината на прожекторите.

Работата като редактор е „най-скучната, най-трудната, най-

вълнуващата, дразнеща и удовлетворителната на света”
Макар да смята, че жените са виновни за „3/4 от проблемите на земята”
Пъркинс издава доста авторки – част от тях са съпругите на Скот и Ърнест
– Зелда Фицджаралд и Марта Гелхорн. За Макс Марта е съвършения автор
– тя въобще не се нуждае от неговата помощ. Много писателки се влюбват
в този мълчалив и сдържан мъж. Една от тях стига до крайността да спре
да дели едно ложе със съпруга си от деня на запознанството си с
редактора. Ала освен съпругата му Луиз и петте им дъщери, само една
жена има място в живота на Максуел. Тя се казва Елизабет Лемън и е
тяхна семейна приятелка. През по-голямата част от съзнателния си живот
те поддържат близка, но платонична връзка. Макар да я вижда едва
няколко пъти, кореспонденцията с Елизабет е от изключително значение –
само с нея той споделя трудностите в редакторския бизнес, препирните с
разглезените автори и проблемите у дома.

Биографията на този гений е продукт на мащабно изследване от страна на

А. Скот Бърг. Тя е най-прецизното, всестранно и завладяващо
нехудожествено четиво, което ми е попадало. За титаничния си труд Бърг
печели Националната награда за литература на САЩ. През 2016. романът
получи своята екранизация с участието на Колин Фърт и Никол Кидман –
той беше част от програмата на единствения в света кино-литературен
фестивал CineLibri.
Книгата е издадена на българския пазар от издателство „Колибри”.
Преводач е Надежда Розова, а художник на корицата – Стефан Касъров.

Автор: Елис Емин