Professional Documents
Culture Documents
сьомгата насъмнението
сьомгата насъмнението
| Дъглас Адамс
| Сьомгата на съмнението
| Последно стопиране през галактиката
A>
„Не се паникьосвай. Всичко излиза извън контрол по
реда си…“
D>
На Поли
D$
> Предговор
> Увод
Стивън Фрай
Перу
Януари 2002-09-12
> ЖИВОТЪТ
L>
Уважаеми господин редактор,
>> „Уай“*
[* Б. пр. — англ. „Y“ — предпоследната буква от
латинската азбука и „Why“ — Защо]
Из „Хокни алфабет“
(Фабер и Фабер)
„Значението на живв“* се роди като упражнение по
английски, което трябваше да направя в училище, и което
с Джон Лойд след петнайсет години превърнахме в игра.
Няколко приятели бяхме прекарали целия следобед в
една гръцка таверна в игри на гатанки и пиене на рицина,
но накрая трябваше да измислим някаква игра, при която
не се налагаше да се става толкова често.
[* Б. а. — „Значението на живв“, както и наследникът
му „По-дълбокото значение на живв“ са книги на Дъглас
Адамс в съавторство с Джон Лойд]
Правилата бяха елементарни (трябваше да са
елементарни; следобедът беше твърде напреднал за
сложни): някой казваше име на град и друго трябваше да
каже какво означава думата. Трябваше да сте там.
Бързо открихме, че има страшно много изживявания,
идеи и ситуации, които всеки знаеше и познаваше, но
които никога не биваха идентифицирани подходящо,
просто защото за тях нямаше дума. Всички бяха от типа
„Попадали ли сте някога в ситуация, където…“ или „Нали
знаеш как се чувстваш, когато…“ или „Знаеш, винаги съм
си мислил, че само аз съм…“. Нужна е само дума и нещото
е идентифицирано.
И така, леко некомфортното усещане, когато седнеш
на затоплен от нечие друго седалище стол, е също
толкова реално, като усещането, когато от храста срещу
теб изскочи огромен свиреп слон, но дотук всъщност има
дума само за второто. Вече има думи и за двете. Първата
е „погребиобувство“, а втората, разбира се е „страх“.
С течение на времето събрахме доста такива думи и
концепции и започнахме да осъзнаваме колко своеволно
избирателно е бил съставен Оксфордският английски
речник. Той просто не разпознава огромни блокове от
човешкото познание. Като например да стоиш в кухнята и
да се чудиш за какво си влязъл. Всеки го прави, но тъй
като за това няма — или нямаше — дума, всеки си мисли,
че се случва само на него, което го прави по-глупав от
другите хора. Окуражаващо е да осъзнаеш, че другите не
са по-умни от теб и че, когато стоим в кухнята и се чудим
за какво сме влезли, просто се „рабуждаме“.
Купчинките картончета с подобни думи постепенно
започна да набъбва в долното чекмедже на Джон Лойд и
всеки, който знаеше за тях добавяше собствени
концепции.
Те за пръв път видяха бял свят, когато Джон Лойд
съставяше календара за „Не-1982“ и се чудеше какво да
слага най-отдолу на страниците (а също така и най-отгоре
и на доста места в средата). Обърнал чекмеджето,
подбрал десетина от най-добрите нови думи и ги сложил
в книгата под заглавието „Окстейл Инглиш Дъкшънъри“.
Той бързо стана един от най-популярните откъси от „Не-
1982“ и успехът на идеята в този й миниатюрен мащаб ни
подсказа, че можем да издадем цяла книга — и тя е факт:
„Значението на живв“, плод на цял живот изучаване и
хроникиране на човешкото поведение.
>> Носът ми
>> Правилата
„Индепендънт он Сънди“,
Януари 2000
Дами и Господа,
Всеки, който ме познава, знае колко се вълнувам,
като тази вечер ви представям тази група. Заклет фен съм
на Гари Брукър и на Прокъл Харъм от трийсет години
насам, когато те изненадаха света, изскачайки буквално
отникъде с един от най-големите хитове за всички
времена и всички обстоятелства. След това изненадаха
света още повече, тъй като се оказаха от Саутенд, а не от
Детройт, както всички си мислеха. След това изненадаха
света още повече с пълния си неуспех да извадят албум
до четири месеца след сингъла, с оправданието, че още
не са го написали. След което, в миг на несравнима
пазарна проницателност и изобретателност, всъщност
оставиха „Уайтър Шейд оф Пейл“ извън албума. Те никога
не направиха нищо праволинейно, както знае всеки,
който се е опитвал да проследи акордите на „Рум Тейл“.
Те оказаха едно много особено въздействие върху
живота ми. Става въпрос за една тяхна песен, която
предполагам някои от вас са чували, наречена „Гранд
Хотел“. Когато пиша, винаги си пускам някаква музика, и
се е случвало това да бъде касета с „Гранд Хотел“. Тази
песен винаги ме е интригувала, защото в текста на Кийт
Рийд се говори само за някакъв прекрасен хотел —
сребро, канделабри и такива неща — но в средата на
песента изведнъж избухва някаква могъща оркестрова
кулминация, отникъде и заникъде. Непрекъснато се чудех
какво е това мащабно събитие в задния план. И накрая си
помислих: „Звучи все едно на подиума излиза звезда.
Нещо грандиозно и изключително, като например, ами,
краят на вселената.“ И ето откъде дойде идеята за
„Ресторант в края на вселената“ — от „Гранд Хотел“.
Но стига толкова съм говорил. Тази вечер сме се
събрали за едно велико представление. Няма друга
такава група. Освен това ми е много приятно да обявя, че
ще ги съпровожда Лондонският симфоничен оркестър.
Затова, моля приветствайте: Лондонския симфоничен
оркестър; Хора „Хамелеон Артс“; Прокъл Харъм; диригент
— великият Никълъс Дод; и джентълмена-учен-музикант
и, доколкото ми е известно вече и контраадмирал — Гари
Брукър. Благодаря ви.
„Индепендънт он Сънди“,
Декември 1990
***
„Индепендънт он Сънди“,
Ноември 1999
„Обзървър“
10 март 1995
***
1992
***
12 май 1999
> ВСЕЛЕНАТА
>> Франк Вандала
1. Да включа машината.
2. Да работя.
3. Да се позабавлявам, след като съм свършил
достатъчно 2, което не става често, но това е друга тема.
***
***
„Индепендънт он Сънди“
Ноември 1999
***
***
***
Октомври 2000
***
>> Бисквитите
Това се случи с действителна личност и
действителната личност съм аз. Бях на гарата. Беше април
1976-а в Кеймбридж, Великобритания. Бях подранил за
влака. Не бях прочел правилно разписанието. Купих си
вестник с кръстословица, кафе и кутия бисквити. Седнах
на една маса. Много ви моля, представете си сцената.
Много е важно да си я представите с всички подробности.
Ето ги масата, вестникът, чашата с кафе и кутията с
бисквити. Ето го и човекът от другата страна на масата,
съвсем обикновен мъж с костюм и куфарче. Изобщо
нямаше вид на човек, който ще извърши странна
постъпка. Но той извърши следното: изведнъж се наведе
напред, взе кутията с бисквити, отвори я, извади една
бисквита и я изяде.
Ето това е нещо, с което, бих казал, британците се
справят много трудно. В наследствеността, семейната
среда и обучението ни няма нищо, което да ни научи как
да се справим с някой, който посред бял ден ти яде
бисквитите. Предполагам се досещате какво щеше да
стане, ако това се беше случило в южен Лос Анжелес.
Стрелба, хеликоптери, Си Ен Ен, знаете как става… Но в
крайна сметка направих онова, което би направил всеки
англичанин с неблагороден произход: игнорирах го. И се
зачетох във вестника, отпих глътка кафе, опитах се да
разбера нещо от статията, не разбрах нищо и си
помислих: „Ами сега какво ще правя?“
В крайна сметка го измислих: „Нищо. Ще се наложи
да го преглътна“ и с всичка сила се опитах да не забележа
факта, че кутията вече е мистериозно отворена. Взех си
една бисквита. Реших: „Това ще го постави на мястото
му“. Но това не го постави на мястото му, защото само
след секунда той го направи отново. Взе си още една
бисквита. След като не го бях споменал първия път, сега
повдигането на въпроса ми се стори още по трудно.
„Извинете ме, нямаше как да не забележа…“ Искам да
кажа, че не става.
Така изядохме целия пакет. Като казвам „целия“,
имам предвид, че вътре имаше не повече от осем
бисквити, но изяждането им продължи сякаш цял живот.
Той вземаше една, аз вземах една, той вземаше една, аз
вземах една. След като ги свършихме, той стана и си
тръгна. Е, разменихме си многозначителни погледи и той
си тръгна, а аз въздъхнах с облекчение и се успокоих.
Влакът ми пристигаше всеки момент и аз отместих
недопитото си кафе, изправих се, събрах вестника и видях
под него моите бисквити. Любимият ми момент от цялата
история е, че през последния четвърт век из Англия броди
един съвършено нормален човек, който може да ви
разкаже съвсем същата история, само че без поантата
накрая.
14 април 1999
Поздрави!
@ Дъглас Адамс
Email: dna@tdv.com
Секретарка (Софи Астин) (и гласова поща): 555 171
555 1700
(между 10:00 и 18:00, британско лятно време)
Факс в офиса: 555 171 555 1701
Домашен телефон (без гласова поща): 555 171 555
3632
Домашен факс: 555 171 555 5601
Мобилен телефон, Великобритания (и гласова поща):
555 410 555 098
Мобилен телефон, САЩ (и гласова поща): (310) 555
555 6769
Друг домашен телефон (Франция): 555 4 90 72 39 23
Джейн Белсън (съпруга) (офис): 555 171 555 4715
Филмов агент (САЩ) Боб Букман: (310) 555 4545
Литературен агент (Великобритания) Ед Виктор
(офис): 555 171 555 4100
(Великобританско работно време)
Литературен агент (Великобритания) Ед Виктор
(офис): 555 171 555 4112
Литературен агент (Великобритания) Ед Виктор
(домашен): 555 171 555 3030
Продуцент: Роджър Бърнбаум: (818) 555 2637
Режисьор: Джей Роуч (Евримен Пикчърс): (323) 555
3585
Джей Роуч (домашен): (310) 555 5903
Джей Роуч (мобилен): (310) 555 0279
Шона Робъртсън (Евримен Пикчърс): (323) 555 3585
Шона Робъртсън, домашен: (310) 555 7352
Шона Робъртсън, мобилен: (310) 555 8357
Роби Стамп, изпълнителен продуцент
(Великобритания) (офис): 555 171 555 1707
Роби Стамп, изпълнителен продуцент
(Великобритания) (домашен): 555 171 555 1672
Роби Стамп, изпълнителен продуцент
(Великобритания) (мобилен): 555 7885 55 8397
Джанет Трифт (майка) (Великобритания): 555 19555
62527
Джейн Гарние (сестра) (Великобритания) (служебен):
555 1300 555 684
Джейн Гарние (сестра) (Великобритания) (домашен):
555 1305 555 034
Джаки Келоуей (бавачка на дъщерята)
(Великобритания): 555 171 555 5602
Ангъс Дийтън и Лизе Майер (съседи, които могат да
предадат съобщение) (Великобритания): Служебен: 555
(145) 555 0464, Домашен: 555 (171) 555 0855
Ресторанти, в които е възможно да бъда:
„Айви“ (Великобритания): 555 171 555 4751
Гручо Клуб (Великобритания): 555 171 555 4685
Гранита (Великобритания): 555 171 555 3222
Сейнсбъри (супермаркет, в който пазарувам; винаги
могат да ме извикат по уредбата): 555 171 555 1789
Интернет форум www.douglasadams.com/forum
L$
***
[Бел. Ред. — Това писмо оказа желания ефект.
Дейвид Фогел отговори и бе уредена ползотворна среща,
след която проектът по филма се задвижи напред.]
***
Петстотин фута.
Хиляда.
Две хиляди.
Тук, при налягане от почти седем атмосфери, в
студената бездна, където не достигаше никаква светлина,
природата държеше най-перверзните си фантазии. Дълги
два фута кошмари нахлуваха бясно в сноповете светлина,
прозяваха се и изчезваха обратно в мрака.
Две и половина хиляди фута.
В периферията на фаровете прехвърчаха срамни
тайни с очи по пипалата.
Топографията на бавно приближаващото се океанско
дъно постепенно ставаше все по-ясна и по-ясна на
компютърните екрани, докато накрая от фона се открои
един съвсем отчетлив силует. Той принадлежеше на един
чудовищен цилиндър със скосени стени, уродливо
разширен в средата, където се помещаваше тежката
ултраоблицовка на най-важните резервоари за отпадъци.
Според конструкторите му това беше най-обезопасеният и
най-херметичен кораб на света. Преди да го изстрелят,
бяха подлагали материала за тази секция на удряне,
мачкане, взривяване и всички други насилствени
въздействия, за които се бяха сетили конструкторите, с
цел да се демонстрира, че издържа на всичко.
Напрегнатото мълчание в пилотската кабина се
втвърди осезателно, когато стана ясно, че именно тази
секция се беше сцепила доста точно през средата.
— Всъщност, той е абсолютно безопасен — рече
единият чиновник. — Конструкцията му е такава, че дори
да катастрофира, резервоарите сто процента остават цели
и невредими.
***
__Факс__
До: Сю Фрийстоун
От: Дъглас Адамс
Относно: Описание на „Сьомгата на съмнението“
>> Глава 1
>> Глава 2
>> Глава 3
>> Глава 4
>> Глава 5
>> Глава 7
>> Глава 9
>> Глава 10
>> Глава 11
> ЕПИЛОГ
Джони Брок
Ед Виктор
Марк Карвардайн
Последен танц — Роби Макинтош
Ричард Докинс
Роби Стамп
Кантата № 170 — Й. С. Бах
Ария
P>
Почивай в мир, любими мой,
Нямаш място ти във ада
А само във небесните селения
Сърцето ми се моли
Почивай в мир, любими мой,
И само твойта добродетел
В сърцето си ще нося.
P$
Саймън Джоунс
Фантазия в сол
Прелюд и фуга в до
Италианско кончерто
Благодарности на редактора
КРАЙ
I>
© 2002 Дъглас Адамс
© Росица Панайотова, превод от английски
Douglas Adams
The Salmon of Doubt (Hitchhiking the Galaxy One Last
Time), 2002
Публикация: ИК „Бард“