Дона Тарт за Дисни и неделите

22 ЮНИ, 2014

ДАРИНА ЖЕЛЕВА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Честно казано, не мога да си спомня още кой знае какво за онези години, освен едно определено
настроение, което се бе просмукало в повечето от тях- една меланхолия, която свързвам с
гледането на „Чудният свят на Дисни“ в неделните вечери. Неделята беше тъжен ден- ранно
лягане и училище на другия ден- но докато гледах фойерверките, осветяващи окъпаните в
светлини замъци на Дисни, ме обземаше едно по- общо чувство за боязън, на прикованост към
омагьосания кръг училище- дом. Все обстоятелства, които поне за мен представляваха ясна и
основателна причина за потиснатост. Баща ми беше стиснат, домът ни- грозен, майка ми не ми
обръщаше достатъчно внимание, дрехите ми бяха евтини, подстрижката ми твърде къса и никой в
училище не ме харесваше кой знае колко. И тъй като откакто се помня всичко това важеше с
пълна сила, мислех си, че несъмнено, докато свят светува, нещата ще продължат да текат в
същото ужасяващо русло. Накратко, усещах, че животът ми е увреден в самата си основа по
някакъв неуловим начин.

– Дона Тарт, „Тайната история“

Към съдържанието

OPEN MENU

Търсене
Писателките

*** ПИСАТЕЛКИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА: ОТ ЕНХЕДУАНА ДО ИСАБЕЛ АЛИЕНДЕ ***

Етикет: Дона Тарт

Дона Тарт за Дисни и неделите

22 ЮНИ, 2014

ДАРИНА ЖЕЛЕВА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

ПРОЧЕТИ ОЩЕ »

Съвременни американски белетристки

15 АПРИЛ, 2014

ДАРИНА ЖЕЛЕВА

4 КОМЕНТАРА

Американката Дона Тарт (р. 1963) пише първия си роман „Тайната история“ (1992) още 19-
годишна. Историята за младеж, който навлиза в частен кръг на богаташки колежани, веднага става
бестселър. Следващата й книга „Малкият приятел“ (2002) разказва за момиче, запален читател на
детективски романи, което се заема да разплете убийството на малкото си братче. Последната
„Щиглецът“ (The Goldfinch, 2013), за скръбта и арт средите, излиза миналата година и й печели
награда Пулицър. Дона е потайна за личния си живот. В университета в Мисисипи, учи заедно с
писателите Брет Ийстън Елис („Американски психар“) и Джонатан Летем (Motherless Brooklyn).

Красотата рядко е мека или утешителна. Тъкмо обратното. Истинската красота винаги е доста
обезпокоителна.

Да те е грижа прекалено много за предмети може да те унищожи. Само че- ако те е грижа за нещо
достатъчно, то заживява свой собствен живот, нали? А не е ли целият смисъл на нещата-
красивите неща- да те да се свързват с някаква по-голяма красота?
Всеки нов роман на Мерилин Робинсън (р. 1943) е събитие, още повече защото е рядкост. През
останалото време преподава писане в различни американски университети. Още дебютната й
книга Housekeeping (1980), разказ за две сестри, благодарение на лиричния си и завладяващ тон,
получава номинация за наградата Пулицър. Печели я обаче следващата Gilead („Галаад“, 2004),
проследяваща три поколения от Гражданската война, които живеят в едноименното градче в
Айдахо. Там се развива действието и в Home („Дом“, 2008), която печели престижната
международна награда Orange; както и предстоящата й книга Lila (2014). Мерилин пише и
множество есета (Absence of Mind: The Dispelling of Inwardness from the Modern Myth of the Self,
2010).

Това е интересна планета. Заслужава цялото внимание, което можете да й отделите.

Понякога съм заобичвала спокойствието на една обикновена неделя. То е като да стоиш в

новозасадена градина след топъл дъжд. Можете да почувствате тихия и невидим живот.

Израснала в САЩ, Австралия и Канада, днес Клеър Месуд (р. 1966) е професор по творческо
писане в няколко американски университети. Съпругът й е британският критик Джеймс Ууд.
Написала е шест романа, последните от които „Децата на императора“ (2006), за живота на трима
приятели от Ню Йорк, и The Woman Upstairs (2013), историята на застаряваща учителка, която
благодарение на нови познанства си връща вкуса към живота, изкуството и любовта, печелят
одобрението на критиката.

Това е най-странното нещо в това да бъдеш човек: да знаеш толкова много, да общуваш толкова
много, и все пак винаги толкова драстично да не успяваш да постигнеш яснота, да бъдеш, в крайна
сметка, толкова изолиран и неадекватен. Дори когато хората се опитват да казват неща, те ги
казват лошо или заобиколно, или направо лъжат, понякога, защото лъжат вас, но също толкова
често, защото лъжат себе си.

Гениите имат най-кратките биографии.

Алтернативи: Джонатан Франзен („Поправките“), Брет Ийстън Елис („Гламорама“), Джонатан

Летем („Крепост на самотата“)
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВОСТИТЕ

Преглед на профила на pisatelkite в FacebookПреглед на профила на pisatelkite в Twitter

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

Топ 9 прочетени книги за 2022 г.

Топ 8 прочетени книги за 2021 г.

Бан Жао (Хуйбан)

Топ 8 прочетени книги за 2020 г.

Топ 7 прочетени книги за 2019 г.

TAGS

АЙРИС МЪРДОК АЛИСЪН БЕЧДЕЛ АН МАККАФРИ АНА СЮЪЛ АНДРЕ НОРТЪН АНЕ ФРАНК БЕТИ
ФРИДАН БИАТРИКС ПОТЪР ВИРДЖИНИЯ УЛФ ДАЯН АКЕРМАН ДЖАНЕТ ЕВАНОВИЧ ДЖЕЙН ОСТИН
ДЖЕНИФЪР ИГЪН ДЖОАН РОУЛИНГ ДЖОАН ХАРИС ДОДИ СМИТ ДОНА ТАРТ ДОРОТИ ПАРКЪР
ЕЛИЗАБЕТ БИШЪП ЕЛИС ПИТЪРС ЕМУШКА ОРСИ ИСАБЕЛ АЛИЕНДЕ КАСАНДРА КЛЕЪР КЕЙТ ШОПЕН
КЕЙТЛИН МОРАН КИДЖ ДЖОНСЪН КОНИ УИЛИС ЛУСИ МОД МОНТГОМЪРИ МАЙРА КАЛМАН
МАРГАРЕТ АТУУД МАРГЬОРИТ ДЮРАС МАРГЬОРИТ ДЬО НАВАР МАРДЖАНЕ САТРАПИ МЕРИ
ЕЛИЗАБЕТ БРАДЪН МЕРИ ОЛИВЪР МЕРИ УОЛСТЪНКРАФТ МЕРИ ШЕЛИ МЮРИЪЛ СПАРК НЕЛИ ЗАКС
ПАМЕЛА ТРАВЪРЗ СЕЛМА ЛАГЕРЛЬОФ СИЛВИЯ ПЛАТ СИМОН ДЬО БОВОАР СИРИ ХУСТВЕТ УРСУЛА
ЛЕ ГУИН ФЛАНЪРИ О'КОНЪР ФРАНСОАЗ САГАН ХАНА АРЕНД ХАРИЕТ БИЧЪР СТОУ ХЕЛЪН ФИЛДИНГ

ПОСЛЕДВАЙТЕ ЛЮБИМИТЕ СИ АВТОРКИ:

ЦИТАТИ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:

Моите туитове

В МОМЕНТА ЧЕТА

Scotland (Horrible Histories Special) by Terry Deary

Scotland (Horrible Histories Special) by Terry Deary

by Terry Deary

Le Monde D'edena, Tome 4: Stel

Le Monde D'edena, Tome 4: Stel

by Mœbius
Eat to Sleep: 80 Nourishing Recipes to Help You Sleep Well Every Night

Eat to Sleep: 80 Nourishing Recipes to Help You Sleep Well Every Night

by Heather Thomas

Пока едет «Скорая». Рассказы, которые могут спасти вашу жизнь

Пока едет «Скорая». Рассказы, которые могут спасти вашу жизнь

by Андрей Звонков

How to Be Interesting: In 10 Simple Steps

How to Be Interesting: In 10 Simple Steps

by Jessica Hagy

goodreads.com

ПОСЛЕДВАЙТЕ ЛЮБИМИТЕ СИ АВТОРКИ:

ЦИТАТИ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:

Моите туитове

ЦИТАТИ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:

Моите туитове

ЦИТАТИ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:

Моите туитове

АБОНИРАЙТЕ СЕ ПО ЕЛЕКТРОННАТА ПОЩА!

Въведете имейла си в кутийката по-долу, за да получавате известия за нови статии.

Имейл адрес:

Имейл адрес
АБОНИРАЙТЕ СЕ

КАТЕГОРИИ

Класика

Поезия

Проза

Разни

Съвремие

Театър

БЛОГ В WORDPRESS.COM.

Към началната страница

„Либерален преглед“ – Съдържание

Годината и нейните книги

Детайли

Автор(и): Златко Енев

Създадена на 24 Декември 2014

Посещения: 6714

Save

Писателска блокада или просто мързел – при всички случаи дотук не успявам да напиша статията,
над която умувам от известно време насам (условно заглавие: „Годината и нейните книги“). Това,
което ви предлагам тук е просто един вид телеграфно предизвикателство, от което очаквам, хм,
обратна информация. Ценността би трябвало да дойде от вашите собствени коментари, а не от
кратичките редове по-долу.

И така, хайде да се опитаме да споделим тук по някоя и друга мисъл за книгите, които са ни
впечатлили особено силно през изминалата година (не е нужно да са били непременно нови и
непознати до момента, макар че би било хубаво, ако успеем да си подскажем по някое и друго
непознато заглавие).

Ето тук моите собствени фаворити за 2014-та (подредени приблизително, не по ранг и значение):

1. „The Goldfinch“ – Donna Tartt

(„Щиглецът“ – Дона Тарт)

2014 12 TarttДотук ненадмината от нищо, истински дикенсова история на възход „напук на

всичко“. Често сравнявана с „Оливър Туист“, книгата е далеч по-близка до модерното
светоусещане, тоест значително по-интересна. Четиво за всекиго, въпреки сериозната си
литературна и културна стойност. Истинско салто между популярно писане и висока култура, което
без съмнение е по силите само на най-големите...

2. „Days of Abandonment“ – Elena Ferante

(„Дни на самота“ – Елена Феранте)

2014 12 FeranteНай-разтърсващата и близка до собственото ми себеизживяване история след

„Степният вълк“ (която пък промени напълно руслото на живота ми преди 30 години). Изглежда
вече съм на възраст, при която книгите и техните истории не са в състояние да ме прегарят чак до
такава степен, но при всички случаи нощта, в която преглътнах тази история, няма да се изличи
скоро от паметта ми.

3. „The Flash Boys“ – Michael Lewis

(Изглежда още не е преведена на български, макар че Луис е добре известен в България с

предишните си книги, до една бестселъри, и въпреки това страхотно добри).

2014 12 LewisПоредният разказ на майстора на популярните обяснения на сложни процеси и игри.

Този път става дума за начините, по които високите технологии са направили през последните
години борсовата игра напълно нечестна, доколкото хората с по-добър хардуер разполагат с
информационни предимства, които правят конкуренцията на борсовия пазар напълно
невъзможна. При това тук изиграни са не някакви глупаци от улицата, а най-големите борсови
играчи в Америка. Невероятно увлекателно четиво, въпреки огромната сложност на процесите,
които се описват в книгата.

И така, очаквам вашите собствени списъци...

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е

публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за
възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), есеистичния сборник
„Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на
Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски.
Живее в Берлин от 1990 г.
Книгите му могат да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Save

Коментари (0)

Напишете коментар

От същия автор

20 МАР, 2010

Жълтите очи на ужаса

10647

30 СЕП, 2015

Реквием за една светица

8673

01 АВГ, 2017

Илия Минев, „Власт и съпротива“, и борбата…

16312

27 ОКТ, 2019

За писането

3637

23 ЯН, 2021

Златко Енев – Интервю за сайта bukvar.bg

2597

ПРЕДИШНА1234СЛЕДВАЩА

Прочетете още...

Десислава Желева: „Аутизъм“ е дума, която предизвиква дискомфорт…

Десислава Желева

17 Апр, 2020

За читанките и техните противници

Златко Енев

27 Юни, 2010

Сред руснаците

Едуард Докс

10 Ное, 2011

Фрагментирането на автора в мрежата

Ивайло Дичев

03 Май, 2012

Към началото на страницата

Artday.bg

В ЛИЦЕ

Ромен ГАРИ: Няма стари чанти, това са истории без любов

06.05.2023

Facebook0

Избрани цитати и три откъса от произведения на писателя

„Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна
школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно
прилагаше в действителността своята писателска свобода.” – казва Нанси Хюстън в книгата си
„Надгробен камък за Ромен Гари”

За него казват, че е имал хиляда живота, освен този, който си е измислил. Подписва се под
чудноватите си произведения с множество прозвища: Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди,
Шатан Богат.

Зад всички тези псевдоними се крие Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. във Вилнюс, Латвия,
обожаван от майка си, натурализиран французин от 1935г. В годините на Втората световна война е
картечар от военновъздушните сили на Франция, заслужил „Кръст на Освобождението”. В средата
на миналия век е един от най- популярните френски автори, а през 1956 г. получава наградата
Гонкур за книгата „Корените на небето“. Втората си награда „Гонкур” получава под псевдонима
Емил Ажар за романа „Животът пред теб”. Самоубива се на 66 години след дълъг депресивен
период.
Резултат с изображение за romain gary

Представяме ви цитати на писателя:

„Истината ли? Коя истина? Истината е, че може би не съществувам. ”

„…не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.”

„Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.“

„Мълчах с целия дар слово, на който съм способен.“

„Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.“

„Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.“

„Добре известен дихателен метод е това, през носа – опитваш се да го вирнеш високо, за да
спасиш личното си дишане.“

„Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може
да придобие, когато има опасност да не се състои.“

„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича

среща.“

„Няма стари чанти, това са истории без любов.“

„Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?”

„Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.“

„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“

„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“

„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се
киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“

Три откъса от произведения на Ромен Гари:

„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да
разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го
направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за
да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се
чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш
да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за
двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към
това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е
темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното,
а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато
вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата,
отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в
лайната, само не сама.“ – „Сияние на жена“

„- Нищо не разбирам от любов.

– То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е
да си вземеш абонаментна карта, за да смениш транспортното средство.

– Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обича още
повече. Върви, че разбери.

– Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича,
толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което
се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни.“ –
„Сияние на жена“

„Преди можехме да не се познаваме. Да съхраним илюзиите си. Днес благодарение на медиите,

светът става много по-прозрачен. Най-голямата революция на модерните времена е тази
ослепителна видимост на света. За последните 30 години тя ни помогна да научим повече за себе
си, отколкото за предходните хилядолетия, което е травматизиращо. Когато най-сетне спрем да си
повтаряме, че това не сме ние, че това са нацистите, камбоджанците, или там…, тогава най-сетне
разбираме, че всъщност всичко опира до нас. Самите нас, навсякъде и във всичко. Оттам и
чувството за вина. Току-що разговарях с млада жена, която имаше намерение да се самозапали в
знак на протест. Така и не ми каза срещу какво. Впрочем ясно е. Отвращението. Безсилието.
Отхвърлянето. Мъката. Възмущението. Станали сме без-ми-лост-но прозрачни за собствения си
поглед. Извадили са ни грубо под ярката светлина на прожекторите и това не е много весело…“ –
„Терзанията на цар Соломон“

Заглавна снимка: Culturebox

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

Facebook0

Share this:
TwitterFacebook

ПОСЛЕДНО

Когато любовта е инквизиция

Катрин МАНСФИЙЛД: Раят е един безкраен понеделник

ПЕТКОВДЕН: Зимните празници започват

Богатството на тъгата

Дарио Фо: Аз съм идиот, спечелил Нобеловата награда за литература

Насладата да знаеш АRTday.bg е мястото, където можеш да научиш най-интересното в областта на

културата, образованието и начина на живот. Заедно пътуваме към непознати светове, за да
сбъднем мечтите си. Защото насладата да знаеш, е най-сигурният път към малките победи, които
всеки от нас заслужава.

© Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за
авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови,
графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако
изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено
съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

КОНТАКТ С НАС: За реклама, изпращане на публикации и съобщения: artdaybg@gmail.com

ARTday.bg - всички права запазени. © 2023