xenos::life

xenos::life

xenos::life

xenos::life

xenos::life

xenos::life

Блогът на Стоян Стоянов.

Блогът на Стоян Стоянов.

Блогът на Стоян Стоянов.

Блогът на Стоян Стоянов.

Блогът на Стоян Стоянов.

Блогът на Стоян Стоянов.

Начало Галерии Статии Говорилня LiveChat За автора Контакти Правила

Отказ от Отговорност!

Мобилна версияПрочети още:

Бяс

Списание 360° – Брой 1

Разпалки от брезова кора

10-те Най-четени

Как да изберем най-добрият нож за Оцеляване? (34833)

Джобен комплект за оцеляване - версия 2 (20299)

Как да си направим джобен примус от кутия за бира (14567)

Магнезиева запалка (Magnesium Firestarter) (12866)

Victorinox: Помощникът в джоба ви (8249)

Походна печка на дървесен газ (Wood Gas Stove) (6691)

Кои са 15-те задължителни елемента в походната екипировка? (6358)

Hobo Stove: Печката на Скитниците (5842)

Прост капан за риба от пластмасова бутилка (5536)

Оцеляване: Правилото на Седемте (4950)

10-те Най-коментирани

Как да изберем най-добрият нож за Оцеляване? - 315 comments

Джобен комплект за оцеляване - версия 2 - 204 comments

Victorinox: Помощникът в джоба ви - 133 comments

Как да си направим джобен примус от кутия за бира - 128 comments

Походна печка на дървесен газ (Wood Gas Stove) - 76 comments

Ножът за Бушкрафт: Характеристики, основни техники и безопасност - 76 comments

Екипировка: Работни обувки - 72 comments

Магнезиева запалка (Magnesium Firestarter) - 71 comments

Спален чувал: Видове, избор и грижи - 64 comments

Манерка USA Army - 56 comments

Последни коментари

Стоян Стоянов по Сигнали и сигнализация в екстремни ситуации – Втора част

rossen81 по Моят първи дървен черпак (wood ladle)

Георги Николов по Сигнали и сигнализация в екстремни ситуации – Втора част

Хаотичен по Фотоотчет – 17 януари 2010

Борис Петров по Моят първи дървен черпак (wood ladle)

rossen81 по Моят първи дървен черпак (wood ladle)

gavra74 по Лагерният огън: Правилно организиране и използване

Georgi по Паракорд (550 Paracord): Въжето за всичко!

Стоян Стоянов по Поняга

Georgi по Поняга

Georgi по Диамантено-керамично точило Fallkniven DC3

Стоян Стоянов по Задачка към Читателя: Прахан

Хаотичен по Задачка към Читателя: Прахан

zdravkokomitov по Джобен комплект за оцеляване – версия 2

Георги Николов по Лагерният огън: Правилно организиране и използване

Най-активно коментиращи:

joy_boy (204)

Black Wolf (200)

Георги Нико�... (146)

Shady (125)

GEGATA (118)

Теодор (85)

Борис Петров (83)

hobo (79)

Георги Геор�... (66)

Явор Аршинков (53)

Симеон (51)

Plamen (48)

J.M. (41)

zoso (41)

хаотичен (38)

Миро (36)

Duvi (35)

Сандо (35)

anjsan (34)

живко (28) « Третиране на най-честите наранявания с нож в областта на ръката

Задачка към Читателя: Прахан »

авг

20

2010

Прахан – Характеристики, видове, подготвяне и използване

Публикувано на Стоян Стоянов категория Бушкрафт, Огън

Както вече знаем, един от основните аспекти на Бушкрафта е умението за палене и подържане
на огън. Особено голямо внимание се обръща и на уменията това да се прави по примитивни
методи – с триене, с кремък и чакмак и др. Популярни напоследък в тези среди са и
„синтетичните огнива“ – ferrorod и магнезиевите запалки. Да се запали огън по тези начини
обаче, не е толкова лесно, както е с „мързеливите“ кибрити, газови и бензинови запалки.
Проблемът се състои във факта, че при примитивните методи за палене на огън, практически е
изключение да се достигне директно до същински пламък (не, че е невъзможно), както е това с
кибрита и запалките. Обикновено първоначално се получава само въгленче (което от своя
страна пък може да е от „уловена“ искра), което трябва внимателно да се раздуха и разгори в
същински пламък. За тази цел имате нужда от прахан!

Какво е прахан?

Праханта е решаващият посредник между въгленчето (получено по независимо кой от

примитивните методи за палене на огън), и същинският пламък. Тя се прави от материали,
които могат да „хванат“ искрата моментално, или от такива, които след поставяне на
полученото въгленче, и последващо раздухване, успяват да го превърнат в истински пламък. В
много отношения праханта е най-важната част от всеки огън. Широките познания за това,
какво може да се използва в ролята на прахан, и как точно да бъде използвано, е едно основно
и определящо за успешното разпалване на огън умение.

Какво може да се ползва като прахан?

В ролята на прахан може да се използва всеки подходящ сух и влакнест материал, или
растителен пух. За какви характеристики на материала трябва да наблюдавате, търсейки
добрата прахан? Най-важното – тя трябва да е суха! Влажната прахан може да засили чувството
ви за безсилие и неспособност, и като цяло – невъзможност за запалване на огън!
Праханта също трябва да бъде тънка, лека, и „пухкава“ (мъхеста). Ако нещо има тези
характеристики, то вероятно ще затлее, или лумне в пламъци, дори щом го докосне и първата
искра! Е, има и изключения: например сухите листа от дърветата са изненадващо лоша прахан.
Повечето мъртви листа се нуждаят от значително количество топлина, за да се запалят, което ги
прави лош избор за запалване на огън, без помощта на кибрит или запалка.

Може да разделим условно праханта в три категории:

Категория 1 е най-леката, най-пухкава, най-тънка, и най-фина прахан, която можете да

намерите. Това може да е снопче суха пухеста трева, фини лентички брезова кора, сух мъх,
памук, овъглен плат, или размачкано и стрито лико от някое дърво. Тези материали са най-
добрите във „хващането“ на искра, или въгленче. След това те могат да бъдат раздухани,
докато се появи истинският пламък.

Категория 2 е прахан, която е малко по-плътна, и малко по-едра от Категория 1. Включва

клечки дърво със дебелината на клечка за зъби, борови иглички, късове брезова, или друга
дървесна кора, суха трева. Тя трябва да поеме пламъка, получен от най-фината прахан, да го
задържи по-дълго време, и да го разпали още повече. Обикновено се започва направо от тази
категория, когато палите огъня си с помощта на кибрит или запалка.

Категория 3 – една крачка по-нагоре. Това са клечки дърво с дебелина колкото молив.
Задържат и още повече разпалват пламъка, получен с праханта от Категория 2. Макар да ви
изглежда, че вече сте запалили огън, на този етап вие имате само пламък, който лесно може да
бъде изгубен, ако не внимавате. Всъщност Категория 3 е по-правилно да се нарича „Разпалки“.

Примери за добра прахан

Памук

Безспорно отлична прахан. Би трябвало да имате винаги под ръка в аптечката, или комплекта
си за оцеляване. Пали се и от малки искри. Не е проблем да го запалите дори с кремък, или
празна газова, или бензинова запалка, която има все още камъче. Ако се омаже с вазелин, гори
доста дълго. Тук може да се отнесе и пухът от памучните дрехи, който може да бъде наскубан,
или настърган с помощта на нож.
Пух от Папур

Зрелите плодни глави на папура предоставят чудесен материал за прахан. Хваща искрата като
барут. Жалко е само, че изгарят и почти също толкова бързо. Добре е да имате под ръка и
снопче от по-дебела прахан Категория 2. Пробвал съм да паля няколко пъти пух от папур с
помощта на ferrorod запалка. Пламва много лесно, но както казах – гори бързо.

Птичи гнезда

Ако намерите изоставено птиче гнездо, то можете да го използвате успешно като прахан.
Гнездата на по-малките видове птици обикновено са изплетени от много фина трева и
растителен пух, както и съдържат пух от самите птици. Ако скоро не е валяло, и гнездото е
достатъчно сухо, то можете да го запалите дори с едно драсване на ferrorod запалката ви.
Гнездата също могат да ви спестят изготвянето на „гнездо“ от прахан (tinder bundle) което се
използва за раздухване и разпалване на въгленчето, получено при други примитивни методи
за палене на огън.

Птичи пух

Понякога може да се намери в гнезда на птици, или от мъртви такива. Веднъж запалих огън с
помощта на ferrorod запалката ми, като използвах пух от убита от ястреб птица. Хваща лесно
искрата и пламва, но има склонността след това да се овъглява в топче, и да гасне, или гори
трудно. Затова е добре да имате подготвени фини разпалки, като например суха трева.

Мъртва суха папрат

Различните видове папрат са, широко разпространени в гористите местности. Отлична прахан!
Бързо съхнеща, особено на лек бриз. Събира се, като се откъсват листчетата от сухите стебла.
Може да се използва за направата на „гнезда“ за раздухване на въгленчето.

Брезова кора
Едва ли ще ви е трудно да познаете това дърво. Има го навсякъде в нашите гори. Кората гори
дълго и горещо, дори когато е влажна, защото съдържа много масла и катрани. Често кората се
бели естествено на различни по широчина ленти. Лесна за запалване с ferrorod запалка. Може
да се нареже на спирални лентички. Повече за този тип прахан вече съм писал в тази
публикация.

Черешова кора

Черешата се среща и в дива форма в широколистните гори. Кората й има свойства, подобни на
брезовата. Може също като нея да се навие на тънко руло, което да се нареже с помощта на
нож, на фини спираловидни лентички, които да хванат искрата по-лесно.

Дъбова кора (вътрешна)

Сухата, разтрита и разчепкана вътрешна кора на дъба е добра прахан от Категория 2. От нея
могат да се направят снопчета, или „гнезда“, които да послужат за раздухването и
разпалването на въгленчето, уловено с по-фината прахан.

Борова сърцевина

Една от най-добрите прахани е и смолистата сърцевина на иглолистните дървета (най-често

борове). Тя е толкова пропита със смола и терпентин, че понякога се запалва още от първата
искра, след което гори бурно и дълго. Търсете стари прогнили дънери от борове, вземете
смолистата сърцевина и я настържете на фини стружки, и тя е готова за ползване. Подходящи
са и боровите чепове, които остават след отмирането на по-долните клони. Те също са силно
пропити със смола.

Повет (Clematis vitalba)

Увивно растение, което също е често срещано. Семената имат мъхести „опашчици“, които
лесно се запалват и дават, макар и краткотраен, силен пламък. Кората от изсъхналите стъбла
лесно може да бъде обелена и „разчепкана“, което я превръща в чудесна прахан.
Същинска Праханова гъба

Расте по наранени или умиращи широколистни дървета. Мекият, кадифен вътрешен слой може
да се използва за направата на прахан. Добра за палене на огън с помощта на кремък и чакмак.
Принципно тя се приготвя по специални рецепти, които включват варенето, или кисненето й в
луга от дървесна пепел, в урина, или други субстанции (смятам скоро да отделя цяла
публикация за тези рецепти и начини на приготвяне), но по мое наблюдение съм установил, че
достатъчно добра прахан от нея може да направи дори от напълно сурова гъба, на която
кадифеният слой е нарязан на много тънки ивици, които после се сушат за ден на слънце, или
между слоевете на дрехите (ако са памучни примерно).

Гнило дърво

Сухите, гниещи останки от стъблата на дърветата, които са се превърнали почти в прах, могат
да уловят искра, особено ако са леко овъглени. Повечето дървесни видове могат да бъдат
източник на този вид прахан. Обикновено това са кухите, мъртви, или умиращи дървета.
Единственият й недостатък е, че не гори добре, когато е влажна.

Кора от кедър

Богата на влакна и фибри, тя е отлична прахан за палене на огън с помощта на лупа.

Размачкана и „разчепкана“ става подходяща за палене на огън с триене. От нея се правят и
отлични „гнезда“ за раздухване на въгленчета.

Върбовка (Epilobium sp.)

Цветните глави, събрани в плътна, подобна на памук или вълна маса, са добра прахан за
палене на огън с кремък и чакмак. Може да се използва и като вътрешна част на „гнездото“, в
което се раздухва полученото въгленче. Става по-добра, когато леко се овъгли.

Овъглен плат
Плат от 100% памук, овъглен по вече описаният от мен начин, хваща искрата от чакмак и
кремък почти мигновено.

Пушица (Eriophorum sp.)

Тревисто растение с пухести цветове. Среща се в блатисти местности през късната пролет и
ранното лято. Сухите му съцветия образуват пухести топчета, които приличат много на памук.
Не случайно в другите страни е известно като „cotton grass“ (памучна трева). Добра прахан за
запалване на огън с искри.

Суха трева

Най-простата от всички видове прахан, сухата трева може лесно да бъде размачкана и
разчепкана във формата на добра прахан за палене на огън чрез триене. За да получите от
сухата трева прахан Категория 1, то можете да вземете снопче от нея, и да я триете силно
между дланите си върху парче плат. Повтаряйте процедурата няколко пъти, докато върху плата
се събере фина пухеста маса от растителни влакна. Тя би трябвало успешно да хване всяка
искра и да затлее.

Фини стърготини от дърво

Получават се от финото стъргане, или рязане с трион на сухо дърво. Може да ги направите, като
режете сухо дърво с помощта на триончето от джобното си ножче, или по-големият сгъваем
трион.

Борови шишарки и иглички (сухи)

Използват се сухите, кожести борови шишарки, както и сухите борови иглички. Добра прахан от
Категория 2. Могат да бъдат нарязани или стрити, за да се запалват по-лесно. Може да се
добавят и в материала, от който се прави „гнездото“ за раздухване на въгленчето.

Стари сухи листа от Джел (Ilex aquifolium)

Представлява вечнозелен храст или малко дърво, нетипично за нашата флора. Включен е в
Червената книга на България в категорията редки видове. Среща се в Странджа, Средните
Родопи, Средна гора, Беласица. В парковете се огтлеждат декоративните му форми. Това е
същото онова растение, от което се правят китки и се плетат венци по Коледа.

Пух и сухи цветни глави от Паламида и Магарешки бодил

Тези растения са широко разпространени. Когато семената им узреят, пухестите им цветни

глави предоставят чудесна прахан за палене на огън с искри. Могат да се добавят като пълнеж
в „гнездата“ за раздухване на въгленчето.

Сухи цветове от Смрадлика

Сухите цветове на смрадликата са много добра прахан от Категория 1. Тази прахан не се среща
описана в книгите, но аз съм я тествал при своите разходки, и мога да кажа, че се пали много
лесно със искри, като при това лумва със силен пламък.

Сухи класове на трева или тръстика

През есента сухите класове на някои полски треви, както и на тръстиката са подходящи за
палене на огън с помощта на ferrorod запалка. Палят се сравнително лесно, и горят силно. От
тях може да се направят и добри „гнезда“ за раздухване.

Подготвяне на праханта

Сушене с помощта на тялото

Ако сте намерили добра прахан, но тя е леко влажна, може да успеете да я изсушите, като я
триете върху суха, абсорбираща влагата материя. Това може например да е крачола на
панталона ви, или друга част от облеклото, ако тя е от памук. Поставена в джобовете на такива
дрехи, праханта също може да се изсуши и от телесната топлина.

„Разчепкване“
Най-добрата прахан за палене на огън чрез триене, трябва да е много фина и пухеста. Много
видове прахан трябва да бъдат предварително обработени, за да достигнат това състояние. То
може да бъде постигнато чрез разкъсване и триене на материала между двете ви ръце, или
върху грапава скална повърхност.

Настъргване

Някои материали се превръщат в добра прахан, след като бъдат предварително фино
настъргани. Такива са например някои кори на дървета, както и дървесината. Смолистата
сърцевина на боровете може да бъде настъргана на фини стружки с помощта на нож (като на
една от снимките по-горе), за да се превърне в лесно хващаща искрата прахан. Настъргването
обикновено се извършва, като острието на ножа е поставено перпендикулярно на
повърхността на материала, и се извършват движения напред-назад.

Правене на спирални лентички

Някои дървесни кори (като например брезовата и черешовата), могат да бъдат нарязани на
фини спираловидни лентички. Вземете парче такава кора, навийте я на стегнато руло, след
което го нарежете фино с помощта на ножа си, за да получите множество фини спираловидни
лентички

Оформяне на „гнездо“

Най-добрият начин да бъде разпалено малкото въгленче, уловено с помощта на праханта от

Категория 1, е като се направи специално снопче, или „гнездо“ (tinder bundle), в което то да
бъде внимателно раздухано. Обикновено то се прави, като от прахан Категория 2 (сухо лико,
суха трева, сухи листа от някои растения и т.н.) се направи плътно кълбо, което след това се
оформи в нещо като гнездо. Във вдлъбнатината на това „гнездо“ се поставя известно
количество прахан от Категория 1.

Полученото въгленче се поставя в това „легло“ от фина прахан, след което внимателно се
обгръща с „гнездото“, като му се остави малък отвор, за да може да се раздухва с уста. След
известно време и внимателно раздухване, „гнездото“ лумва в пламъци. Когато това стане, то
трябва бързо да се постави във вече подготвените разпалки за огъня. Ролята на „гнездото“
освен това е и да задържа плътно по-големите количества невлакнеста прахан, която би се
разпиляла в противен случай, и да ви позволи да я запалите и раздухате по-лесно.

Ако приемате присърце заниманията с Бушкрафт, ако искате да бъдете по-умели, и малко по-
независими при паленето на огън по примитивни начини, то определено трябва да се
постараете да научите, и да практикувате намирането, подготвянето и използването на
всякакви видове прахан, които дивата природа може да ви предложи. Не се ограничавайте
само до написаното в тази публикация. Това тук са само основни и ориентировъчни примери и
съвети. Много важна е импровизацията и практиката.

И един последен съвет, ако сте решили да разчитате на примитивните методи за палене на
огън (а и не само) : Бъдете достатъчно мъдри и съобразителни, и пълнете джобовете си с
добра прахан при всяка изникнала възможност!

—————-

P.S. Смятам изложеното в тази публикация да е основата за една всеобща „задачка за

домашно“, която да предложа на редовните читатели на блога ми. Тя би била полезна за
събирането и обобщаването на ценна за България информация, относно използването на
различни материали в ролята на прахан. Ще я съчиня тия дни, и се надявам много хора да я
приемат присърце!

Гласувай за материала в svejo.net

Подобни постове:

Лагерният огън: Правилно организиране и използване

Задачка към Читателя: Прахан

Въгленът: Идеална прахан

Разпалки от брезова кора

Share Етикети:бушкрафт, огън, прахан, съвети

Публикувано на петък, август 20th, 2010 в 11:34 в категория Бушкрафт, Огън. Може да следите
коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да
използвате trackback от вашата лична.

13 отговора “Прахан – Характеристики, видове, подготвяне и използване”

kenkal казва:

20.08.2010 в 17:07

Никога не съм се замисляла, че има толкова различни видове прахан. Не съм знаела и кяква
точно е праханта на дядо ми, но до смъртта си през 1985 година той не признаваше кибрит. И
цигарите си, и печките палеше с огниво и прахан. И ловеше огън от пръв път! Ама май и малко
кремъче ползваше освен желязото и праханта.

Свилен Спасов казва:

20.08.2010 в 20:13

Евала! От кога чакам точно тази статия. Аз лично обичам да екпериментирам с различни
видове прахан (паленето на огън е от любимите ми неща в бушкрафта когато има подходящо
място, разбира се). Благодаря, Стояне.

GEGATA казва:

20.08.2010 в 20:55

ЕВАЛА ! Това сигурно е най-хубавата статия от 30-40 такива насам ! Поне за мен. !

Браво Стояне, наистина едно голямо БЛАГОДАРЯ от мен !

Green казва:

20.08.2010 в 23:05
и аз съм много доволен от статията напълно в духа на бушкрафта е ще чакам да прочета и как
да обработя прахановата си гъба понеже има някой противоречия в това което съм чел до сега
чакам и други теми за примитивното оцеляване като например за изработка на ножове или
нещо от сорта

Самотния вълк казва:

20.08.2010 в 23:30

Така, първо поздрав за автора за положения труд. Описанието на различните горивни

материали е добро и полезно.

А сега следва и лека критика, дано не се приеме като заяждане.

„при примитивните методи за палене на огън, практически е изключение да се достигне

директно до същински пламък (не, че е невъзможно), както е това с кибрита и запалките.
Обикновено първоначално се получава само въгленче (което от своя страна пък може да е от
„уловена“ искра)“

Интересно от какво се получава това въгленче? За да има въглен, трябва да има гориво, което
да се запали. Кремък и огниво или модерните пошибалки за произвеждане на искри, правят
искри. И тези искри имат нужда да попаднат върху някакво гориво, за да започне горене.

От тази невярна позиция следва и неточната дифиниция за прахан:

„Праханта е решаващият посредник между въгленчето (получено по независимо кой от

примитивните методи за палене на огън), и същинският пламък. „

Всъщност праханта е именно материала, горивото, върху който попада искрата за да се

образува въгренчето, а не е посредник между някакво митично получено въгренче и
последвалия пламък. От тук пък следва, че истинската прахан е само категория първа. Другото
са разпалки.

И накрая и друг път съм се питалза какъв дявол ми е да мъкна в пустошта кремък и огниво, за
да си паля огън, като може да си нося кибрит и запалка. Друг е въпорсът, че понякога се налага
да се импровизира, когато си си изгубил кибрита, примерно.
И накрая най са ми интересни технологичните джаджи за производство на искри. Без да искам
да засегна някой, но това е абсурдно. Да палим огън по примитивен метод с прахан, но да се
ползват модерни джаджи за искрата.

Борис Петров казва:

20.08.2010 в 23:44

Чакмачето може да се замени с нож от въглеродна стомана. Вместо с чакмака се чатка с

гръбчето на ножа върху кремъка.

Друга идея за ситен материал е кората на дивата лоза. Тя може да служи за гнезденце в което
да се положи праханта.

Стоян Стоянов казва:

21.08.2010 в 10:17

Така… приемам критиката! Приемам и това, че човек, свикнал да пали огън по обикновените
начини, не винаги се досеща за някои неща, свързани с паленето на огън по примитивни
методи. Основата част от тях са методите за палене на огън чрез триене… на дърво… (bow drill,
hand drill, pump drill, fire saw, fire plow…). Та човек, който е опитвал, или поне се е интересувал
от тия методи знае, че там първо се получава въгленче. И то не е от предварително подготвен
материал за прахан. Е, може това да се разгледа хипотетични като прахан, получена в процеса
на палене на огън, но така или иначе, имаш първо въгленче, което трябва да разпалиш.
Искрите, ако ги разгледаме от друга гледна точка, също са един вид „въгленчета“ от горящо
желязо (или по-високотехнологични смеси), които трябва да бъдат уловени от праханта, която
се явява посредник между тях, и същинският пламък.

Ето защо смятам, че дефиницията ми за прахан не е неточна. Освен това смятам, че трябва да
има и прахан категория 2, защото всеки, който има известна практика знае, че има такава
прахан, която се пали без проблем и от първия път, но има и такава, която е по-груба, но също
може да бъде запалена, макар и по-трудно. Точно тази по-трудно палеща се прахан аз смятам
за Категория 2. Може да се запали самостоятелно, но е много подходяща за доразпалването на
тази от Категория 1. За Категория 3 вече си писах, че е по-правилно да е „Разпалки“.

За кибритите, запалките и технологичните джаджи мога да кажа много, но не това е темата на

публикацията.
Николай казва:

21.08.2010 в 12:50

Страхотна статия. Сухата трева определено ми е фаворит, когато я има.

Георги Величков казва:

22.08.2010 в 20:48

Перфектна статия. Но аз имам един малък проблем с локализацията. В момента живея в

Испания. Брезите доста са ни кът в момента . Но при внимателно обмисляне след няколко
изпити бири се устави, че за прахан доста добре може да се използва и кора от маслиново
дърво. От личен опит мога да кажа, че е доста добра.

За високотехнологичнити джаджи единственото което ми идва на ум (без да са изпити бирите)

е кибрита. Може да се направят няколко финни дялкания в близост до главата на клечката
кибрит така че да се образува нещо като корона около нея. Този трик усигурява малко по-бързо
разпалване и известна ветроустойчивост.

anjsan казва:

23.08.2010 в 10:40

Брезата е дърво, което не е много характерно за българските гори и не се среща толкова често .
Обикновено расте по скалисти места из пустошта или е изкуствено засято от горските
стопанства , имо го и в парковете на населените места . Поради тези причини аз смятам , че
остава на по-заден план за прахан или разпалки ,освен ако човек не си приготви
предварително. Тогава обаче не е палени с подръчни средства . Инак брезата се разпознава
лесно и е чудесно гориво ,най-вече кората .

От кората на тополата става идеална прахан . По-точно вътрешният слой на кората – май лико
се нарича . Сухата кора на пръчки или млади клони се запалва лесно и гори със силен пламък
пък и тополата се среща навсякъде из България , особено край водоеми , реки и т.н.

Задачка към Читателя: Прахан | xenos::life казва:

23.08.2010 в 12:07

[...] [...]

Georgi казва:

23.08.2010 в 12:09

Ако не се лъжа може да се запали и така наречената „козя брада“ обаче днешно време не се
намира лесно.Аз досега съм виждал само 1 път.На края на лятото ще отида и ще си взема да
видя дали наистина хващаше искра.

Хаотичен казва:

23.08.2010 в 17:13

Много, много благодарности! Както знаеш, темата ме тормози още от зимата насам покрай
онова хрумване с пластмасовата бутилка за прахан но.2. Това за сухите листа е печално вярно –
ужасно подвеждат. Навремето ми изядоха едно цяло шведско огниво, като ползвах за пръв
път, а не можех да повярвам, че стрити сухи листа не пламват лесно. Особено ценни за мен са
идеите, които си дал за мъртвата суха папрат, боровата сърцевина (аз все съм си мислел, че от
сух бор смолата пламва само със запалка, за да се разтопи мъничко), сухата трева, (с която към
момента нещо не успявам да се справя, май техниката на стриване ми куца), и – моят фаворит –
гнилото дърво. Как не съм се сетил, че като разчупиш гнилия клон, вътре е на прах! А в гората
тези неща ги има под път и над път и не изискват кой знае каква предварителна подготовка,
без да се мъчиш да приготвиш въгленче! С бензинова запалка може и да е по-лесно (газовите
гаснат само като лъхне вятър като че ли), но удовлетворението от шведското огниво е далеч по-
голямо (а и при твърде силен вятър и особено студено време като че ли бие запалката, по мои
наблюдения). Отново, благодаря за извънредно полезната статия!

Вашият коментар:

Име (задължително)

E-mail (няма да бъде публикуван) (задължително)

Уеб-сайт

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b>
<blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Търсене

Абонирай се:

RSS Новини

RSS Коментари

Получавай новите статии на електронната си поща!

Въведете своя email адрес:

xenos::life

Бушкрафт

Категории

Бушкрафт (114)

Вода (8)

Времето (2)
Експерти (15)

Инструменти / Екипировка (36)

Медицина / Първа помощ (12)

Направи си сам (18)

Облекло (4)

Огън (19)

Опасности (8)

Подслон (3)

Психология (6)

Пътуване / Навигация (2)

Сигнализация (2)

Храна (23)

Дивдядово (21)

Доброто старо време (4)

Интересно / Смешно (6)

Книги (9)

Недоволство (10)

Почивка (10)

Произволни (29)

Работа (8)

Размишления (3)

Разходки (31)

Семейство (5)

Спорт (2)

Събития (7)

Архив
Връзки

"Орловият кръг"

Greentech-BG

Екстремно списание

Моите планини – Пътеписи

Туризъм и Разходки

Чета блоговете:

Bear’s Blog

Duvi`s life

Les Stroud

Road Tales

Woodland

Белчо Христов

Вълчата Бърлога

Георги Чорбаджийски

Графът

Жоро Пентаграм

Няма нищо случайно

Отвъд ириса…

Пещерата на неандерталеца

Посещения на публикацията:

515

» wp.com stats helper

Статистики

Запазени права
Copyright (cc) 2008-2010

Stoyan Stoyanov's Home Page by Stoyan Stoyanov is licensed under a Creative Commons Attribution-
Non-Commercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.

Етикети

Беър Грилс Дивдядово Никопол Работа Румбата Сървайвър БГ Шуменски университет

Шуменско плато блогове бушкрафт вода детство екипировка експерти истории книги медицина
насекоми недоволство новини ножове огън оцеляване почивка пролет публикации пътувания
размишления разходки растения ревюта ръководства семейство смешки снимки спомени
спорт събития съвети туризъм тържество философия фотоотчети хитринки храна

Powered by Wordpress , Преводач от cankobg, Mandigo theme by tom.

Новини (RSS) и Коментари (RSS).