Изобилният мъх е един от символите на японския горски пейзаж.

Наситено зелен – успокояващ

ума и разбира се, мек, с изключително приятна текстура. Може би затова не е случайно, че
именно в Япония се развива и Кокедама – топки от торф и мъх, в които се засаждат различни
видове растения. Бихте ли споделили с какво ви привлече това цветно хоби?

Кокедама е само част от една хортикултурна традиция, която се практикува широко в Япония, а
през последните десетилетия доби немалка популярност и в Западния свят. Това е общата Бонсай
концепция, която ни позволява да отнесем у дома късче природа и да го ‘вградим’ в средата на
своето ежедневие.

Мъхът е ‘дрехата’ на всеки бонсай – бил той истински или олекотена версия като Кусамоно,
Кокедама.. Счита се едва ли не за непристойно да бъде излаган Бонсай в Токонома обкръжение,
без да бъде специално подготвен за това, а подготовката включва и задължително освежаване
или дори подмяна, ако се налага, на мъха с достатъчно свеж такъв. Накратко: мъхът играе важна
роля при излагането и презентирането на жива растителност в японската традиция. Без мъх, с
видима, непрокрита пръст, растението е като ‘голо’ и в това има голяма доза смисъл при
типичното японско отглеждане на растения в плитък съд или просто с плитки корени както е при
кокедама. По вида на мъха съдим за състоянието на кореновата система. Ако мъхът е свеж, пухав
и с наситено зелен цвят, това означава, че растението е добре обгрижвано, редовно поливано и
със здрави корени. Ето затова е много важно мъхът да е свеж!

Когато говорим за мъх, първото което изниква в съзнанието, е Кокедама – ‘топката от мъх’ (от koke
– мъх и dama – топка, на японски). Как се прави, накратко: взима се растение, освобождава се от
пръстта около корените, формира се топка от торф около същите, която се облепва с мъх отгоре и
накрая се фиксира с подходящо вързало – конец, канап, сезал. Към торфа може да се добавят
минерални съставки, които набавят на растението всичко необходимо за неговото развитие.
Топката може да виси във въздуха на макраме или да стои върху различни видове поставки.

Лично мен Кокедама ме привлече с възможността да създавам хармонични, умалени образци на

природни растителни композиции с минимално участие на видима ‘човешка намеса’ под формата
на саксия, съд, контейнер.. ще рече, че Кокедама просто не предвижда нищо от това. Тя
предполага ‘гребване’ на частица растителност от дивата природа, обгръщането й с мъх и
придобиване на топка естествено изглеждаща мини-градинка. Разбира се – нещата не се случват
толкова спонтанно и примитивно, но целта е да изглеждат по този начин. Топка мъх с растение/я в
нея, висяща на макраме, или изложена на подходящо място в ненатрапваща се поставка (метална
шайба, фина керамична чинийка, дървен къс с подходяща форма – всичко би могло да бъде
опция, стига да допълва естествената визия на композицията) – ето това е Кокедама. Разбира се –
растенията могат да бъдат както диви (винаги се уверяваме, че не са от защитен вид, преди да
посягаме към тях, както и че ги отнемаме от местообитание с достатъчно екземпляри, така че да
не му повлияем с намесата си), така и култивирани, а дори и в смесена ‘компания’, за правилата
на композиране ще стане дума по-нататък..

Защо се запалих по Кокедама и какво ми дава като настроение?

Ако говорим за резултата – ‘печалбата’ е естетика и съзерцание. Тя внася в моята среда

хармонични пропорции в комбинация със свежестта на Зеленото. Позволява ми да се докосвам
до две любими сфери вкупом – ботаника, в съчетание с приложно изкуство.
Ако говорим за самото изработване – то ‘печалбата’ е творчески процес, съзидание! Когато
изработвам Кокедама, аз съчетавам множество компоненти – подбирам растения, които се
комбинират добре по отношение на грижи, поливане, влага, слънце, инвазивност и пр.; подбирам
правилните компоненти като мъх, торф, пемза, подходяща пръст и минерални добавки..; мисля за
съчетанието на композицията с интериор/екстериор и предмети; избирам подходяща позиция и
начин на излагане (върху поставка или висящо). И разбира се – най-важната част от процеса:
самото свещенодействие ‘работа с ръце’ - едно безценно изживяване.

В заключение: Кокедама насърчава и допринася за моето Дзен-светоусещане. Както знаем Дзен

поставя в центъра осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата
посредством личния опит. А допирът до Кокедама, под формата на съзерцание, изучаване или
изработка, е чиста форма на Дзен!

Някои наричат кокедама „бонсай на бедните“… (защо?)

Да, това е популярна японска дефиниция за Кокедама. За да отговоря на този въпрос, трябва да
кажа малко повече за Бонсай.

Практикуването на Бонсай е на повече от 1000 години. Както при много други традиционни неща в
Япония, корените на неговия произход трябва да се търсят в древен Китай. Но привнесена веднъж
в Страната на Изгряващото Слънце, тази хортикултурна традиция бива доразвита под въздействие
на японския Дзен-будизъм и усъвършенствана до своите настоящи стандарти, които са я
превърнали в истинско изкуство! Бонсай претворява грижата по отглеждане на красиви дървета
във форма на миниатюристичен дизайн. На японски Бонсай означава „засаден в поднос“ и е
концепция, обединяваща науката на градинаря с принципите на скулптурирането. Отнема години
и дори векове за изпълнението на целта, а именно – да бъде създаден зрял образец на
миниатюризирано, но реалистично изображение на природата под формата на дърво. В Япония
има много бонсаи, които са на по 100, 200 и повече години и се предават от поколение на
поколение като рядко, живо наследство. Това е само едно явление, което по още един
великолепен начин утвърждава прословутата японска приемственост, уважение към предходните
генерации и продължаване/доразвиване на традиционните занимания, ценности и стойности
(онези, които са отглеждали Бонсай у дома, знаят колко трудно е да го опазим жив, тъй като той
изисква ежедневни, при това компетентни грижи, а представете си какво означава това във
вековен конекст и как добре определя характера на японците!)..

За отбелязване е, че Бонсай не се базира на генетично дребни видове. Всеки дървесен вид се

поддава на смаляване до размерите на Бонсай. Ключът е търпение, време и майсторство.

А сега - след това въведение - се връщам на Кокедама. Не всеки в Япония може да си позволи да
отглежда Бонсай в текущата си житейска среда. Например когато си млад, или просто живееш по-
скромно, когато не разполагаш с досатъчно ресурс, време, пространство.. Бонсай може би не е
точно за теб.

А защо и как Кокедама? ‘Топката от мъх’ (от koke – мъх и dama – топка, на японски) произлиза от
направлението на ‘придружаващите растения’ в изкуството Бонсай. Но докато озрелостяването на
един Бонсай може да отнеме години, а при Кусамоно - друга, също ‘мека’ версия на Бонсай –
месеци, то при композиция в стил Кокедама са достатъчни само няколко часа! Накратко:
стилът Кокедама залага на лесната, бърза и икономична реализация на псевдо-Бонсай. Без съд,
без задълбочено ниво на грижи, без да е необходимо да засаждаме точно дърво, макар че няма
ограничение за това (разбира се и при заложена преходност на композицията) – можем да се
сдобием с малкото късче гребната и пренесена природа, което да хармонизира нашата среда и да
се впише естествено във всяко, дори и съвсем ограничено пространство, с което разполагаме.

Каква е ролята на мъха и с какви видове растения може да се създава кокедама?

Ролята на мъха, както споменах и по-рано в цялостния контекст на бонсай, е значима. Това, за
което не стана дума дотук, е темата ‘поливане’.

Ако се замислим какво обединява всички растения, отглеждани в традицията на Бонсай, в т.ч.
Кокедама, то това е плитката коренова система. За сметка на своята намалена дължина, тя трябва
да се разстила добре хоризонтално, т.е. да има много добре развита структура, с хиляди малки
разклонения, които да поемат всяка молекула вода от ограничения ресурс, който този начин на
отглеждане осигурява поначало. Това в случая с Кокедама се постига по един единствен начин
след след първоначалния момент на правилното структуране на топката от субстрат, а именно:
чрез редовно поливане. И така мъхът е много важна компонента, защото:

 Създава добра защитна бариера пред бързото изпаряване на влагата от топката и

подпомага задържането й за усвояване от кореновата система на растенията-обитатели;
 Представлявайки съществена част от визията на композицията, видът му трябва да е
винаги жив, свеж, наситено зелен. Неговият вид всъщност е индикация за това какво се
случва с корените на растенията вътре в топката. Ако той е във видимо добро състояние,
значи корените в топката също са. Ако не е – значи трябва да развържем конците, с които
сме го прикепили към топката, да я освободим от него и да заменим с нов, свеж мъх.

Често ме питат колко пъти трябва да се полива Кокедама.

Отговорът на този въпрос е в състоянието на мъха. Трябва да се полива толкова често, колкото е
нужно за поддържането му в добро, живо състояние и наситено зелен цвят. А мъхът ще остане
свеж и без големи усилия от наша страна, ако топките Кокедама се отглеждат навън, при по-
влажен микроклимат и на подходящо полу- или изцяло сенчесто място. Когато това е
невъзможно, добре е топките Кокедама да се оросяват с пулверизатор всяка сутрин, така както би
правила с тях утринната роса. А като минимум поне веднъж в седмицата – да се ‘къпят’ под струя
вода.

Още нещо ми се иска да кажа за мъха във връзка с Кокедама. Оригинално, Кокедама
представлява топка от торф, покрита със свеж мъх. Тя буквало означава точно онова, което казва
заглавието й – топка от мъх. Торфът всъщност не е нищо повече от субстрат, образуван от ... изгнил
торфен (блатен) мъх. В оригиналния, японски вариант този субстрат се базира на мъх сфагнум,
характерен на първо място с високата си хигроскопичност и антибактериални свойства. Разбира
се, взависимост от растенията, които ще ‘опитомяваме’ в топката от мъх, може да добавим към
торфа или сфагнума още и почвен субстрат за растения, вулканична лава, керамзит, зеолит и
множество други добавки, но основната съставка нека си остане торфа, заради своята
хигроскопичност!
Сега, след като изяснихме че на базово ниво Кокедама е топка от изсъхнал, преработен блатен
мъх, покрита със свеж, горски мъх – нека кажа нещо и за растенията!

Можете да си изберете всяко растение за отглеждане в Кокедама стил, но трябва да подберете

правилния субстрат, режим на поливане, място за отглеждане, както и подобаваща компания!
Много красиви композиции може да се създадат при съчетаване на две и повече растения, обвити
в топка от мъх, но ако търсим устойчива композиция, те трябва да си подхождат по отношение на
нуждата от грижи, светлина, влага, дори киселинност на почвата. Не може да отглеждате в обща
топка две растения, които изискват – едното киселинна, другото - алкална почва. Със сигурност
едното няма да се чувства добре, ще линее и ще умре. Това не се отнася само за Кокедама, но
ефектът тук е засилен от ограничения ресурс на хранителна среда.

Има още едно цветно хоби с родина Япония, което ми беше непознато досега: Кусамоно бонсай. В
буквален превод думата кусамоно означава „нещо, направено от диви треви“. Каква е неговата
същност?

Кусамоно е известно в Япония като ‘меката версия’ на Бонсай. Повечето хора знаят за японското
изкуство Бонсай, но малцина са чували за свързаната с него техника на отглеждане на растения,
наречена Кусамоно, при която обикновени, често диви цветя, треви и непретенциозни растения се
третират по подобен на Бонсай начин.

Предшественик на Кусамоно е т.нар. Шитакуса, от шита – нисък, куса – трева, на японски. Появяват
се по време на Бонсай изложенията в Япония през първата половина на 20-ти век, в качеството си
на ‘придружаващи’ растения, които допълват Бонсая в негото показване пред публика. В неголям
и невисок съд се композират малки, най-често диви растения със семпла окраска, събрани от
природата, заедно с треви и друга растителност. Всички заедно, те пресъздават атмосферата на
природния пейзаж, характерен за представяния Бонсай, пренасяйки натюрела му в изложбената
зала. Целта е да ‘пренесат’ посетителя в годишния сезон и мястото, типични за показания момент
от развитието на Бонсая. Те не засенчват, а само допълват визията на Бонсая, внасяйки усещане за
сезонност и географска принадлежност. Височината на композицията не надвишава височината на
поставката на Бонсая, демонстрирайки по този начин своята второстепенност и типично
разположение в природни условия - в подножието на дървото.

Направлението на ‘придружаващите растения’ обаче е с ясно изразена тенденция към

самостоятелно развитие. В началото наричани ‘придружаващи’ или ‘акцентни’ растения,
постепенно създаването на чудесните малки композиции добива собствена специфика и с това –
ранг на отделна категория. Така се заражда едно ново направление в Бонсай, а
именно Кусамоно (от куса - трева, растение; моно - нещо, японски).

Накратко: Кусамоно представлява НЕЩО растително, притежаващо собствена естетика, хармония,

сезонност, пространство и във връзка с това – съчетаване:

 между отделните растения в рамките на композицията;

 между растенията и подходящия за тях съд.
За официален старт на Кусамоно се счита 1985 година, когато бонсаистката Кейко Ямане,
признатата за сенсей и с пълната подкрепа на своя учител Сабуро Като, публикува първата си
книга, разкриваща нов стил в изкуството Бонсай, а именно такъв, който се отнася до акцентните
[диви] растения, тяхното отглеждане и представяне.

Впоследствие тя публикува още три книги, много статии и участва в телевизионни предавания по
темата. Без съмнение е най-значимата дама в света на Бонсай, положила фундамента и работила
за развитието, разпространението и популяризирането на Кусамоно, включително като
преподавател, лектор и ментор.

Кусамоно се композира в плитък съд и може да съдържа едно или повече подхождащи си
растения. Основава се на същите естетически принципи като Бонсай, но работи основно с
недървесни видове, без да ги изключва.

Кусамоно композициите се представят самостоятелно, така че те притежават свой собствен

характер, уникалност и изпълване на пространството. Хармония, пропорции, вписване са част от
ключовите думи на Кусамоно. А също така – местообитание и сезонен харектер. Добре
композираното Кусамоно отразява сезона, в който е изложено – с характерните особености като
типичен за момента от годината цъфтеж или цвят на листата.

Някои композиции са предназначени да включват растения, които ще изглеждат добре и след

няколко сезона, т.е. устойчивостта е търсено качество на Кусамоно. В моята лична колекция
например имам Кусамоно композиции на повече от 5 години. Разбира се – имам и такива, в които
залагам на едногодишни растения, и те са с изначално заложен преходен характер.

Независимо дали използваме едно растение или група растения, има три основни стила на
засаждане: в мъхена топка (да, Кокедама е част от стила Кусамоно!), с открити корени (nearai
стил) или в контейнер (добре дрениран плитък съд, подобен на саксиите за бонсай, но с повече
въображение и позволени волности във форма, цвят, текстура)..

В изкуството икебана, което също практикувате, има доста строги правила, нещо като нейна си
сакрална геометрия, като основите на тази геометрия са стръковете Шин, Сое и Хикае (Небе, Земя,
Човек), които се подреждат под определен ъгъл и имат определена дължина. Има ли подобни
естетически моменти и при кокедама и кусамоно бонсай?

Кусамоно бонсай, в т.ч. Кокедама, а също и Икебана, се подчиняват на една и съща принципна
концепция, която е валидна за всички традиционни японски изкуства, а именно: на естетиката на
японския Дзен-будизъм.

Достойнствата, най-общо, които трябва да притежава едно творение на изкуството, съгласно

принципите на Дзен, са обобщени от големия японски философ Shin'ichi Hisamatsu в седем
основни стълба:

Fukinsei/Фукинсей е принцип, който означава неправилност или асиметрия. Произтича от

концепцията за Дзен, която поддържа идеята, че равновесието се поддържа чрез нерегулярност и
поддържа идеята за балансираната асиметрия.
Kanso/Кансо означава строга простота или чистота, това е принцип, който съответства в пълна
степен на минималистичните тенденции на съвременното изкуство и дизайн. В противовес на
претрупаността.

Koko/Коко е местоимение, означаващо „това място", „тук и сега", „този момент във времето". В
контекста на Дзен, бележи усещането за моментна възвишеност.

Shizen Японската дума шизен, произнасяна "ши-дзен", е често срещано съществително, което се
превежда като природна обусловеност, естественост.

Yugen Означавайки буквално „тъмен“ или „неясен“, Юген предлага красота, възприемана на
сетивно ниво, отвъд видимото. Символ на фина дълбочина, на естествено проникване в същността
зад видимата част.

Datsuzoku/Дацузоку е почивка от ежедневното, рутинното, навика. Символизира свободата от

обикновеното, обозначава оригиналността.

Seiyaku дава идеята за спокойствие и оставане насаме със своята същност. Носи символиката на
обет пред себе си и пред божественото.

В душата на японеца е вкоренено вярването, произлизащо от Шинтоизма, че всяко нещо има

душа (ками) – от камъка, през растението до предметите, изработени от човешка ръка и
едновременно с това съществува постоянното осъзнаване, че всичко на този свят е преходно,
включително непоклатимите скали. Като изкуства, чиито материали са едни от най-нежните, но и
издръжливи обитатели на земята – растенията – как ви въздействат кокедама, кусамоно бонсай и
икебана лично на вас в по-философски план?

Едва ли мога да кажа по темата нещо повече от това, което вече споделих – а именно, че за мен
японските изкуства, свързани със света на растенията, са източник на Дзен опитност в пълния
диапазон от изживявания – поддържане на житейските несъвършенства в постоянно динамично
равновесие; придържане към простота и минимализъм; фокус върху момента ‘тук и сега’; наслада
от постигането на природна визия и естествени пропорции в нещо, излязло изпод ръцете ми;
култивиране на сетивна дълбочина на възприятие отвъд зрителния ефект; търсене и постигане на
необикновеното, понякога до степен на магия; изпадане в състояние на духа, което включва
дълбоката същност на моето аз, божественото присъствие и в резултат – нещото, изработено от
ръцете ми.

Да, тези състояния и всичко, което ги придружава, са толкова мимолентни и преходни, колкото и
осъзнато последователни - свързани помежду им, и с всичко останало.

Кусамоно, Кокедама, Икебана – това са моите вдъхновения – както за занимание с необятната

вселена на растенията, така и за творческа работа по създаване на подходящите съдове и
поставки. Което логично ме отведе до света на керамиката – от повече от 5 години се занимавам с
ръчна изработка и изпичане на съдовете ми за растения, в традицията на Кусамоно бонсай.
Понякога изработвам и вази за Икебана.

Тук може да видите някои от моите творчески композиции с растения.

А тук – някои от керамичните съдове за растения, които изработвам – в стил Кусамоно.

Повече информация, както и сезонни галерии със снимков материал има на сайта ми, посветен на
вдъхновение Кусамоно.

Какво е за вас заниманието с растения, почва и мъх, ако трябва да се изразите поетично
(например в стих)?

Харесвам този въпрос. Когато работата с ръце не ми е достатъчна, за да изразя насъбралата се

емоция, се насочвам към Словото. Смятам, че е вдъхновяващо да прибягваме до неговата помощ,
защото няма по-директен подход към съдържанието на душиите ни, от Думите.

И макар Хайку да не е най-силната ми дисциплина в писането, все пак би ми дала най-

подобаващата отправна точка, когато говорим за живия, омагьсващ свят на растенията:

Порив на вятъра

Цъфнал стрък в нежен опит

Да го последва.
Цвете на пиедестал

С пухкав мъх до ръба

Тънък утринен хлад