УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ

ТЕХНОЛОГИИ

КАТЕДРА „КУЛТУРА, ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И ТУРИЗЪМ”

СПЕЦИАЛНОСТ „КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО”

РЕФЕРАТ
Културата на Древна Спарта

Изготвил: Проверил:….....................
Анета Иванова (д-р Тутунаров)
фак. № 423-КЗ, КИН

София

2022
 Увод

Спарта, известна още като Лакедемон, е древногръцки град-държава,

разположен предимно в регион на Южна Гърция, наречен Лакония. Градът е
основан през 8-ми или 9-ти век пр.н.е., но златната епоха на Спарта
продължава приблизително от края на 5-ти век пр.н.е. – първото персийско
нахлуване в Древна Гърция – до битката при Левктра през 371 г. пр.н.е. През
това време спартанската култура процъфтява. Въпреки това, за разлика от
своите съседи на север, Атина, Спарта едва ли може да се счита за културен
епицентър. Известно занаятчийство е съществувало, но не и философски или
научен напредък като тези, които идват от Атина през последния век пр.н.е.
Вместо това спартанското общество било съсредоточено върху лоялността
към държавата и военната служба.

Власт и обществена структура

Спарта имала олигархично управление. Съветът на старейшините, който

вземал политическите решения, се състоял от двама наследствени царе и 28
пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини. Известни като
Герусия, старейшините били спартански граждани над 60-годишна възраст,
произлизащи от уважавани семейства. Те не само участвали в политиката и
вземането на решения, но и служели като съд, с правомощието да наказват
гражданите. Старейшините също действали като посредници между царете и
останалите граждани.

Населението на Спарта се състояло от три основни групи: спартанци или

спартиати, периеки и илоти.
 Спартиатите били пълноправни граждани, които можели да гласуват и да
ходят въоражени. Те представлявали затворено съсловие, основната дейност
на което била войната. Спартиатите били организирани в три дорийски фили
и пет оби, където всяка оба представлявало отделно село.

Пероеките, чието име буквално означава „тези, които живеят наоколо“, се

смятат за наследници на покорените от дорийците ахейски жители. Те нямали
право да гласуват, работели като занаятчии и търговци, правели оръжия за
спартанците и били смятани за техни покорени съюзници. Участвали във
войската като леко въоръжени помощни части, често използвани за
определени трудни задачи.

Илотите, чието име означава „пленници“, били в най-общия смисъл роби,

произхождащи от Лакония и Месения, които били завладени от спартанците.
Илотите били собственост на гражданите, поемали всички ежедневни задачи
и неквалифициран труд, необходим за функционирането на обществото: те
били фермери, домашни прислужници, медицински сестри и военни
помощници. Участвали във войската като преди битка подразделения на
илотите били изпращани срещу врага, за да го деорганизират.

Спартиатите, които били превъзхождани на брой от илотите, често се

отнасяли към тях брутално и потиснически в опит да предотвратят бунтове.
Спартиатите често унижавали илотите. Например, принуждавали ги да се
напият до изтощение с вино и след това да се правят на глупаци публично.
Тази практика също имала за цел да демонстрира на младите хора как един
възрастен спартанец никога не трябва да действа, тъй като самоконтролът бил
восоко ценена черта. На спартанците дори им било позволено да убиват илоти
по ред причини, включително защото са твърде умни или прекалено сбособни.
 Отдадени воини

Животът на спартанците бил много по-суров от живота на атиняните.

Новородените болни и слаби бебета били убивани или изоставяни на пусто
място. Понякога илоти спасявали такива бебета и ги прютявали.

Още от седем-годишна възраст, всички здрави спартански граждани от мъжки

пол напускали семейставата си и влизали в задължителната държавна
образователна система, Агог. Така още от деца спартанците били подлагани
на изтощителни физически упражнение и тежки изпитания, които можели да
включват насилие. Били им давани оскъдни дажби и се очаквало да придобият
умения за оцеляване, включително умения в каражбата на храна. Хванати да
крадат обаче, момчетата поемали тежки наказания, включително бой до смърт.

Младите спартанците били обучавани в издръжливост, смелост, самоконтрол

и лоялност към държавата преди всичко останало, включително семейството.
На 20 години, младежите ставали спартански граждани, влизали в армията и
живеели във военна общност до навършване на 30 години. Но дори и след това
оставали в резерва и при нужда участвали в битки до около 60-годишна
възраст.

Жените в Спарта

Спартанските жени имали много по-добри условия за живот и изява от

жените, живеещи в други части на древногръцкия свят. На тях е било
разрешено да притежават и управляват имущество. Въпреки че нямaли
никаква роля в армията, спартанките често получавали формално образование.
Освен това те обикновено не били обременени от домашни отговорности като
готвене, чистене и шиене на дрехи – задачи, които се изпълнявали от илотите.

Основната роля на жената била раждането и отглеждането на деца, но

спартанците вярвали, че жената може да изпълнява тази роля по-добре, ако
остане във форма и здрава. Спартанците оприличавали раждането на влизане
в битка. Те често пъти изчаквали девойката да достигне пълна зрялост, около
18 години, преди да я омъжат, за да се подсигури по-здравословна бременност.

Физическата подготовка била важна за момичетата. Смятало се, че силните

майки раждат силни бебета. Затова спартанските жени редовно участвали в
състезания по бягане, борба, хвърляне на диск и копие, както и в състезания с
колесници. Също така, те били добре подготвени да се справят с
многобройните робски въстания в случай, че мъжете им са на война.

Брак и семeйни норми в Спарта

Бракът е бил важен за спартанците. Държавата оказвала натиск върху хората

да имат деца от мъжки пол, които да израснат, за да станат граждани-воини и
да заменят загиналите в битка. Мъжете, които отлагали брака и не се женели
до края на двайсетте си години, били публично засрамвани, дори
принуждавани да вървят около града голи, пеейки песни и осмивайки своята
неадекватност. Не им било позволено да гледат атлетическите състезания и да
участват в такива.

При подготовката за брак спартанските жени бръснели главите си и се

обличали в мъжки дрехи, а след женитбата поддържали косата си къса.
Семейните двойки обикновено живеели разделени, тъй като мъжете под 30
години трябвало да продължат да живеят в общите войнишки бараки. През
това време жените посещавали съпрузите си само нощем, а на сутринта се
връщали в бащината си къща. След появата на дете, семейството можело да
създаде общ дом, но и тогава съпругът бил задължен да се храни всеки ден със
своите другари войници.

Моногамията не била задължителен част от семейните ценности в Спарта. На

първо място било създаването на поколение. Ако съпругът не можел да
забремени жена си или бебетата заченати от двойкта били с увреждания или
болни, се смятало за допустимо и дори разумно съпругата да си потърси
любовник, от когото да зачене. Същото се случвало и ако жената не може да
забременее – мъжът бил поощряван да забремени друга жена.

В Спарта имало любопитно противоречие по отношение на брачните традици

и романтични отношения. Градът-държава е бил военно-тоталитарен, налагащ
стриктни социални роли за своите членове, но в рамките на тази рамка бил
разрешен набор от сексуални свободи. Хетеросексуалността и
хомосексуалността били еднакво насърчавани и очаквани на различни етапи
от живота.

Хомосексуалността в преобладаващата древногръцка мисъл се разглежда

като идеалната форма на любов. В Спарта, еднополовата любов била нещо
повече – част от военното обучение.

Започвайки своето военно обучение на седем-годишна възраст, Спартанските

момчета навлизали в една мъжка общност, където малко по-късно, при
навършване на 12-13 години, им бил назначаван по-възрастен и опитен ментор
на около 20 години. Тези наставници помагали на младежите да напредват и
им давали пример за подражание. Но тези близки отношения обичайно
включвали и сексуален аспект, където младежът имал пасивна роля. Очаквало
се тези отношения да приключат, когато момчето стане мъж и на свой ред
стане наставник на някой от обучаващите се младежи. Взимането на протеже
било задължително, за разлика от сексуалните отношения, но хомоеротичният
елемент не можел да бъде напълно пренебрегнат.

Религия

Боговете на спартанците не се отличавали съществено от тези на останалите

гърци. Но и спартанците, подобно на много гръцки полиси, имали любими
богове, такива, които най-много се доближавали до техния начин на живот и
етика. С военния си фокус, спартанци естествено почитали силно боговете,
които покровителствали воините, като Арес и Аполон.

Друга силно почитана богиня била Артемида Ортия, почитана като

покровителка на плодородието, раждането, лова и дивите животни;
закрилница на децата и жените. В чест на Артемида Ортия бил организиран
ежегоден празник със състезателен характер. Сред останалите богове по-
специално били почитани Посейдон и Дионис.

Минимализъм

Интересна културна особеност в Древна Спарта е минимализмът. Полисът

никога не е натрупвал значителни богатства и почти изцяло е бил
съсредоточен върху своята армия и поддържането на контрола над своето
робско население. Думата „спартански“ не случайно се е превърнала в
нарицателно за сдържан, прост, пестелив и строг начин на живот.
 Лаконичния изказ е друго отражение на спартанската минималистичена
култура. Думата лаконичен, която означава съдържателна и сбита, произлиза
от спартанците, по-конкретно от област Лакония. Спартанците ценели
краткостта на речта за разлика от повечето древни гърци, за които
красноречието се превърнало в цяло изкуство – риторика. Ако имали
възможност да внесат малко хумор в своите забележки, спартанците го
правели. За това свидетелстват прочути лаконични фрази, които добре
обрисуват цялата култура на Спарта.

„АКО“

Перфектна демонстрация на спартанския характер. Докато Филип II

Македонски завладявал гръцките градове-държави една след друга, изпратил
съобщение до спартанците, което гласяло: „Ако нахлуя в Лакония, ще бъдете
унищожени, никога повече няма да се възстановите.“ Спартанците му
отговорили с една единствена дума: „Ако“.

„С него или върху него“

Макар че пълната фраза е „Върни се с този щит или върху него“, с времето и
употребата ѝ, тя била съкратена до само пет думи, с които жената изпрщала
мъжа си, подавайки щита му.

По време на битка, ако войниците се изплашели и оттеглели от боя, те

захвърляли най-тежкото оборудване, което имали, а именно щита си. Никоя
спартанка не приемала обратно у дома страхливец. А ако войникът загинел
изпълнявайки дълга си, той бивал отнесен вкъщи, поставен върху щита му като
на носилка. Иначе казано, спартанецът можел да се завърне единствено
държейки щита си след победа или върху него при провал и смърт.

„Елате и си ги вземете“

По време на прочутата битка при Термопилите персийският император

Ксеркс разполагал с около 100,000 мъже в сравнение със 7,000 гърци,
предвождани от 300 спартанци и техния цар Леонид. Ксеркс се опитал да
подходи рационално и поискал от гърците да му предадат оръжията си, за да
ги пощади. Леонид му отговорил само: "Ела и си ги вземѝ".

„Тогава ще се бием на сянка”

В навечерието на битката на 300-те, спартанецът Диенеций научил от

информатор, че персийските стрели били толкова многобройни, че щели да
скрият слънцето.

Диенеций изслушал обезсърчителните новини и отговорил на доносника си:

„Ти ни носиш добри новини. Така поне ще се бием на сянка“. Има различни
преводи на фразата, но тя е чудесен пример за спартанците, които се смеят в
лицето на смъртта.

„Какви невероятни женски покои“

Това били думите на Агесилаус, когато за пръв път зърнал добре укрепени
градски стени. Спартанците са смятали, че зад такъв тип укрепления се крият
само женчовци.
 „Ние сме единствените жени, които раждат мъже"

На въпрос от един атинянин, защо спартанските жени са единствените жени,

които могат да управляват мъже, царица Горго отговорила: „Ние сме
единствените жени, които раждат мъже", смело заявявайки, че само
спартанците могат да претендират, че са истински мъже. Този цитат показва
също уважението и статута на спартанските жени.

Заключение

Спртанската култура има много допирни точки с тази в други полиси в Древна
Гърция. Въпреки това се отличава в основните ценности и структури на
обществото. С фокус върху военната служба и силна лоялност към държавата,
спартанският начин на живот се отличавал и ги направил едни от най-великите
воини в историята.
 Използвана литература и онлайн ресурси:

1. „Гръцкият полис” – История на древните общества. Смолян, 1998, 95-

108.
2. Wikipedia – Древна Спарта
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%
BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B04
3. Larousse: История на света - Древни цивилизации 4000 г. пр. н.е -
550 г. пр. н.е.