Гай Юлий Цезар

(13.VII.100 г. пр.Хр. – 15.III.44 г. пр.Хр.)

Цезар е потомък на западащия патрициански род на Юлиите. Баща му умира,

когато е 17г. и той поема ръководството на семейните дела. Получава добро
образование. Политическата си кариера започва още по време на Съюзническата война.
През 81 г. пр.Хр. напуска Рим и се присъединява към легионите на Марк Минуций
Терм в Азия, после служи в Киликия и прекарва много време в двора на витинския цар
Никомед IV Филопатор. През 79 г. пр.Хр. Сула се отказва от диктатура и Цезар се
връща в Рим. През 75 г. пр.Хр. предприема пътуване до о. Родос и се обучава в
тънкостите на реториката при Аполоний Молон. През 73 г.пр.Хр. избухва Третото
робско въстание срещу Рим, оглавено от гладиатора Спартак. Той събира под свое
ръководство около 120 000 роби и за две години успява да разбие на три пъти римските
легиони. През 72 г. пр.Хр. Марк Лициний Крас застава начело на 6 легиона и се
насочва срещу Спартак. Цезар е назначен за военен трибун. През 71 г. пр.Хр. Сената
призовава в Италия и легионите на Помпей от Испания и тези на Марк Теренций Варон
Лукул (брат на Луций Лициний Лукул) от Анатолия с цел те да разбият Спартак,
изпреварвайки Крас. Помпей пристига в Северна Италия и Лукул акустира с кораби и 5
легиона в Брундизиум. Армиите на Помпей и Лукул се насочват на юг и притискат от
север Спартак, който се опитва да си пробие път отново на север към Алпите. В битката
при р. Силарус легионите на Крас разбиват армията на Спартак и пленяват над 6 000
роби, които по заповед на Крас са разпнати на кръст по пътя между Рим и Капуа (Via
Appia). През 70 г. пр.Хр. Гней Помпей и Марк Крас стават консули. През следващата 69
г.пр.Хр. Цезар е изпратен като квестор в Испания и там получава доста богат
административен и юридически опит. Става сенатор през 68 г. пр.Хр., след като е
одобрена молбата му за напускане на квесторската длъжност в Испания. През 67г.
пр.Хр. става куратор (уредник) на Via Appia. Дион Касий и Плутарх свидетелстват, че
през същата година Цезар подкрепя законопроекта на Авъл Габиний за даване на
пълната военна власт на Помпей за борба с пиратството в Средиземно море и по
островите. Законопроектът е приет от Сената не без помощта на Цезар и на Крас и така
Помпей получава командването на 120 000 пехотинци, 5 000 конници (общо 26
легиона) и 500 кораба. През 65г.пр.Хр. Цезар става едил на Рим заедно с Марк
Калпурний Бибул, а през 63г. – 62 г.пр.Хр. активно се намесва в изборите за Pfntifex
Maximus, става претор и убеждава трибуна Тит Лабиен да повдигне обвинение срещу
оптимата Гай Рабрий за убийството на Луций Апулий Сатурнин. Обявява се против
Цицерон, обвинен е в участие в заговора на Катилина.

През 61 г. пр.Хр. Помпей се връща триумфално от кампанията си на изток срещу

Понт, Армения и Селевкидска Сирия и отпразнува триумф в Рим. През същата година
сближаването между Крас, Цезар и Помпей продължава да се засилва и стига до
върховата си точка през следващата 60 г. пр.Хр., когато те тримата сключват тайно
политическа съглашение срещу властта на Сената (изв. като „Първи римски
триумвират“). Споразумението е скрепено с брак между дъщерята на Цезар Юлия и
Помпей. През 59 г. пр.Хр. Цезар става консул. През 58 г. пр.Хр. триумвирите си
поделят републиката като Цезар получава Нарбонска и Цизалпийска Галия, Помпей –
Испания и Крас – Сирия.

През 58г.пр.Хр. съюзниците на Рим едуите са разбити от гали и

германи.Хелветите и свебите на Ариовист, които се заселили в земите на едуите се
готвят за миграция, което тревожи римляните.Юлий Цезар с 6 легиона разбива
Ариовист в битката при Возегите. Цезар остава вън от Нарбонска Галия.През
56г.пр.Хр. римляните покоряват Арморика, след победа над венетите в битката при
Морбиян. В последствие е превзета и Аквитания от Публий Крас, а през лятото са
отбълснати узипетите и тенктрите. Цезар нахлува в Белгия и покорява морините и
менапиите при р. Рейн. През 55 г.пр.Хр. Цезар с легионите си нахлува в Ламанш и се
насочва към крайбрежието на Британия. Поради липсата на разузнаване легионите му
не успяват да нахлуят във вътрешността на острова. При Кент е извършен успешен
десант и Цезар прави брегови плацдарм, но се завръща през зимата в Галия. През
54г.пр.Хр. Цезар се връща отново и постига по – големи успехи. Печели на своя страна
краля на триновантите Мандубраций като побеждава противника му Касивелаун.
Мандубраций започва война с римляните, но е разбит и трябва да плаща годишен
трибут. През зимата на 54/53 г. пр.Хр. Индуциомар, вожд на треверите вдига бунт
против римляните и бързо убеждава Амбиорикс, вожд на галското племе ебурони
заедно с Катуволц да се присъединят към него. През пролетта на 53г.пр.Хр. разбиват
легатите на цезар Тит Лабиен и Квинт Тулий Цицерон в битката при Атватука, където
губият легион и половина. Цезар се връща в Галия и атакува в тил Амбиорикс и
Индуциомар и за кратко и разбива, след което минава и отвъд Рейн. През 53г.пр.Хр. в
Галия избухва най – голямото въстание на галите срещу Рим. То е водено от вожда на
арверните Верцингеторикс. Той успява бързо да обедини цяла Галия за борба с Рим.
Цезар с армията си превзема и унищожава град Аварикум. През 52г.пр.Хр. легионите
на Цезар са победени в битката при Герговия. След това Цезар успява да обединин
своите 10 легиона командвани от Квинт Цицерон, Тит Лабиен, Децим Брут и Марк
Антоний. Започва обсада на Алезия, която се води от 30.IX. до 1.X. 52г.пр.Хр. и
завършва с победа за Рим.

След като се завръща от Галия Юлий Цезар иска от Сената триумф заради
победата си над Верцингеторикс, но по настояване на Помпей Сената отказва. Цезар
преминава с един легион река Рубикон и обявява война на Помпей. Помпей застава
начело на партията на републиканците и те го провъзгласяват за главнокомандващ на
всички сухопътни и морски сили. Той разполага с 11 легиона и 5000 конници. Цезар
разполага с по – малко сили - 4 непълни легиона и резерви.

На 10.I.49г.пр.Хр. Цезар минава Рубикон и се насочва към Рим. Помпей е

назначен за консул без колега още през миналата година и дава заповед Рим да се
опразни. На 17 – 18. III. 49 г. пр.Хр. Помпей евакуира Рим и с флота потегля за
Дирахиум от пристанище Брундизиум. Цезар решавма първо да се справи с Марк
Петрей и Луций Афраний, легатите на Помпей в Испания, тъй като се опасява, че може
да бъде обкръжен в Италия от една страна от тях и от друга от Помпей. На 19.IV. Цезар
пристига при Масалия и напада Луций Афраний и Марк Петрей. Двамата търпят тежки
загуби и се оттеглят в Испания.На 23.VI.49г.пр.Хр. Цезар пристига при Илерда, където
е лагерът на Петрей и Афраний. Той го подлага на обсада и на 27.VI. предприема
първата си атака, но без сериозен успех. В продължение на 22 дни цезар задържа
обсадата и попълва пролуките в обръча около лагера на враговете си. Прекратява
доставките и на 19.VII. дава заповед за отбиването на течението на р. Сикорис.
Оставени без вода и заплашени от бунт сред легионите си, на 2.VIII.49 г. пр.Хр. Петрей
и Афраний се предават на Цезар.

След завръщането си от Испания Цезар се прехвърля на Балканите на 4.I.48

г.пр.Хр., начело на 7 непълни легиона от войната в Галия (20 000 души и 500 конници)
преминава Адриатическо море по линията Брундизиум Епир и решава да изчака
подкрепление от Марк Антоний в размер на 4 легиона. Помпей разполага с 9 легиона
(45 000бойци) и е близо до Охридското езеро. Настъпва към Епир, за да задържи
контрола над крайбрежието. Цезар завзема Орикум и Аполония. Настъплението към
Дирахиум е спряно от легионите на Помпей при р. Апсус. На 10.IV. очакваните от
Цезар подкрепления от Марк Антоний дебаркират при Нимфеум. До средата на месеца
войските се разполагат на лагери в околностите на Дирахиум и създават укрепления.
На 1 юли Цезар атакува самия град Дирахиум, където обаче Помпей му залага капан на
на моста пред града, обаче не успява да нанесе решителен удар.Боят трае до сутринта
на 2 юли. Цезар се опитва да обкръжи Помпеевите легиони, прилагайки същата тактика
като тази в битката при Алезия срещу галите, но без успех. На 9 юли сутринта Помпей
пробива фронтовата линия на Цезар. На 10 юли легионите на Помпей преминават в
голямо контранастъпление и разбиват войската на Цезар, който се оттегля навътре в
сушата, предприемайки рискована маневра. Помпей под натиска на политиците в
лагера си се втурва след Цезар. Двете армии се срещат на 5.VIII.48 г. пр.Хр. в близост
до град Фарсала в Тесалия. Рано сутринта на 9.VIII.48 г. пр.Хр. започва решаващата
битка между Цезар и Помпей. Цезар успява да постигне победа като разпръсва
кавалерията на Помпей и в последствие цялата му армия. Гней Помпей бяга в Египет,
където е убит на 28..ΙΧ с.г. Цезар тръгва към Египет, а когато пристига в Александрия
получава главата на Помпей от хората на детето фараон Птолемей XIII, който решава,
че така ще спечели благоволението на му. Цезар се разгневява и заявява, че изисква да
му бъдат предадени войниците, извършили убийството на Помпей и тържествено
изгаря главата му. През зимата на 47 г. пр.Хр. Цезар се намесва в борбата за трона в
Египет между Птолемей XIII, подкрепен от сестра си Арсиноя IV срещу по-голямата
им сестра Клеопатра VII. Цезар избира страната на Клеопатра и разгромява войските на
Птолемей в битката при Нил през януари с.г. На 7.VI напуска Египет и през Палестина
и Сирия се насочва на север към Понт, къдто синът на Митридат VI – Фарнак IIправи
опит да си върне Понтийското царство. В битката при Зела на 2.VIII.47 г. пр.Хр.
армията на Цезар, състояща се от едва 10 956 бойци разбива напълно двойно по-
голямата армия на Фарнак. След победата в писмо до Рим Цезар пише:
“VENI,VIDI,VICI!”. Връща се в Рим през есента на 47 г. пр.Хр. и се заема с
организирането на нова кампания в Африка, където са избягали след битката при
Фарсала поддръжниците на Помпей – Тит Лабиен, Марк Катон и Метел Пий Сципион,
както и синовете му Секст Помпей и Гней Помпей Младши с 13 легиона (75 000 души).
На 2.I.46 г. пр.Хр. Цезар дебаркира в Африка и веднага влиза в бой с армията на Тит
Лабиен при Руспина. Едва успява да надвие войската на Лабиен и се насочва към Тапс
в началото на пролетта, където се разполага армията на Метел Пий Сципион, който
през няколкото месеца затишие успява да привлече на своя страна и нумидийския цар
Юба I, който му дава 14 500 бойци и бойни слонове. На 4.IV цезаровете легиони
достигат Тапс и го подлагат на обсада. След два дни армиите на Метел Пий Сципион
излизат на бой в полето край града. В битката армията на Цезар побеждава, а Сципион
умира малко по-късно. Тит Лабиен и синовете на Помпей успяват да се спасят в
Испания, където се укрепват и продължават борбата срещу Цезар. На 25.VII.46 г.
пр.Хр. Цезар се завръща в Рим и два месеца по – късно в дните от 21.IX до 3.Х. чества
дванадесетдневен триумф. Тогава е убит и галският вожд Верцингеторикс, пленен след
капитулацията си при Алезия. Месец след триумфа цезар напуска Рим с легионите си и
заминава за Испания, за да се справи със Секст и Гней Помпей. Начело на армия от 8
легиона (40 000 бойци) и 8 000 конници цезар напуска Рим по море на 5.XI.46 г. пр.Хр.
след 27 дни Цезар пристига в Испания (2.XII.46 г. пр.Хр.) през зимата се заема с
укрепването на позициите си и събирането на подкрепление. През март насочва
армията си към Мудна, където помейците са изградили укрепен магер и са
разположили 13 легиона, командвани от Секст Помпей, брат му Гней Помпей и Тит
Лабиен. Последната битка в гражданската война започва рано сутринта на 17.III.45 г.
пр.Хр. Цезар атакува позициите на оптиматските легиони и успява да постигне победа,
а в последствие настъпва объркване сред помпейците и армията им е почти напълно
изтребена. Тит Лабиен и Гней Помпей Младши загиват. Цезар се връща в Рим и се
заема с преустройството на републиката. Той въвежда реформи в календара (т. нар.
„Юлиански календар“), подготвя въвеждането на финансови, поземлени и
икономически реформи, целейки да реализира идеята си за нова римска икономика,
функционираща почти без войни и робство. Това му намерение още повече засилва
омразата към него в Сената. Обявеният за пожизнен диктатор Гай Юлий цезар започва
да организира провеждането на военна кампания срещу Партското царство в
Месопотамия, Иран, Согдиана и Бактрия, подобно на Александър Македонски.

Срещу Цезар се организира заговор в средите на оптиматите. Главна роля в него

изиграват Марк Юний Брут, Гай Касий Лонгин, Децим Брут, Луций Тилий Цимбер и
др. На Мартенските иди (15.III.44 г. пр.Хр.) общо 21 сенатори на влизане в сградата на
Театъра на Помпей, където Сената трябва да заседава. Прободен е общо 23 пъти, от
които обаче само 2 рани се оказват смъртоносни.

Цезаровите убийци не успяват да предизвикат нищо, освен нова гражданска

война. Срещу тях се обединяват осиновеният син на Цезар – Гай Юлий Цезар
Октавиан, военачалникът и консул заедно с Цезар – Марк Антоний и началникът на
кавалерията на Цезар – Марк Емилий Лепид. На 27.XI.43 г. пр.Хр. те формират Втория
триумвират.