3.

Проблеми на хронологията и периодизацията в историческото развитие на тракийското общество

Историческото развитие на тракийската диаспора се разделя най-общо на 6 периода. Ако се следва например по
линията на изкуството по аналогия с Гърция се говори за субмикенски или за протогеометричен или геометричен период,
за период на собствено тракийския „зверинен” стил или за този на „класиката” в тракийското изкуство. Не по-различно е
положението и по линията на археологията. Този път схемата се изгражда върху смяната на камъка от метала на един
метал със (сплав) с друг и от самосебеси разкрива формалният характер на периодизацията, в основата и лежат
измененията в социалното устройство. Именно този период е възприет при периодизацията на историята на древна
Тракия. Съобразно с него се отличават следните етапи в развитието на древнотракийското общество: 1. От средата на IV
или началото на III хил. пр. н. е. до към 2300-2200 или 1900г.пр.н.е., т.е. периодът обхваща краят на каменно-медната и т.
нар. ранна бронзова епоха. Това е времето, когато родовообщинните взаимоотношения достигат степента на
антагонистично разложение с признаци на съсловно класово деление. Измененията в производството, които се долавят
са вероятно частичен резултат и от миграционните движения, но се налагат естествено заради въвеждането на
бронзовата сплав. 2. От 2300-2200 или 1900г. пр.н.е. до към 1300-1200г. пр.н.е. (с допустимите и тук отклонения), т.е.
периодът на размяната през средната и късната бронзова епоха и е най-ясно изразен през втората половина на I хил. пр.
н. е. Отличава се с по-богата социална действителност и с ярка антагонистична структура. Обществената
диференциация обуславя появата на най-древните държавни институции и бележи вероятно преход към съседско-
териториалната община. 3. От 1300-1200г.пр.н.е. до края на VI в. пр.н.е., т.е. началото на желязната епоха, когато
навсякъде се извършват промени, предизвикани от масовото въвеждане на желязото в производството. Утвърждаване
на съседско-териториалните отношения отранокласов, предкласически тип. 4. От края на VIв. До края на IIIв. Пр. н.е., т.е.
период разкриващ резултата на тракийските държавни организации и по-специално на Одриското царство до средата на
IVв. пр. н. е. същевременно то показва и картина на децентрализация в рамките на Одриската държава, за обособяване
на нови династически линии. Относително стабилизираното раннокласово общество не достига обаче до степените на
полисното робовладение, а вместо това разкрива характерните за епохата на елинизма форми на зависимост и
собственост. 5. От края на III в. до началото на II в. пр. н.е., т.е. периода съвпада с началото на римското нашествие на
Балканският полуостров и завършва с покоряването на Дакия от император Траян. Това е времето на преустройство на
тракийската съсловно-класова структура в рамките на съседско-териториалната община и на преминаването и към
формите на усложненото римско робовладение. 6. От началото на II до VI в., т.е. периодът приключва с окончателното
настаняване на славянските племена в Карпато-Балканския район. Той се отличава с процес на етнически промени и с
техните характерни особености на север и на юг от р. Дунав, където траките са вече част от местното късноантично
население. Дълбоките корени и своеобразието на названието им през вековете се крият в историческата приемственост,
която предпоставя богатия и стремителен възход на славянобългарската държава.