Силата на словото

(есе по морален проблем върху одата „Левски“)

Словото - синоним на думите „реч“, „израз“, „език“. Това на пръв

поглед просто нещо, което е неизменна част от всекидневието на хората,
крие в себе си изключително голяма сила – да въздейства на хората и да ги
подтиква към действие. Тази сила се нарича Реторика или Ораторско
изкуство.
Ораторското изкуство има две измерения, две лица. Самата
дума ,,изкуство“ ни подсказва, че то е трудно да се усвои. За тези, които
умеят да го използват, то е мощно оръжие, което може да подтикне хората
да се опълчат на несправедливостта, да постъпват морално, но и да
действа унищожително, карайки да изпъкне грозната, страшната,
животинската страна в човешките същества.
Някои литературни творби засягат темата за силата на словото.
Пример за такова произведение е одата на Иван Вазов ,,Левски“. За
Левски най-важно е да служи на народа, който може да бъде пробуден от
робската пасивност единствено чрез словото. Тези ,,думи нови“
пробуждат у хората жажда за свобода, която сплотява целия народ от
всички обществени слоеве. Всеки намира воля за действие, осъзнава, че
саможертвата е най-достойната постъпка. Ставаме свидетели как
лирическият герой е представен като брат по съдба на всички, способен
чрез пламенното си слово да достигне до сърцето на всеки свой
сънародник. То е неговата най-голяма сила, чрез която може да измъкне
народа от вцепенението. Левски неслучайно е лишен от портретно
описание – обръща се внимание на мощта на словото и делата му,
изиграли важна историческа роля.
Ораторството е едно от най-древните изкуства. Съществува още в
Древен Рим, където представител е Цицерон - римски държавник, най-
прочутият и влиятелен оратор на Рим, адвокат, философ и консул,
последван и уважаван от много хора. За да има човек кариера на политик
и адвокат, той трябва да умее да си служи със словото, да умее да
убеждава в правотата си, доказвайки истинността на думите. По този
начин Цицерон дава и доказва с множество примери своето определение
за държавата - Според него тя изразява идеята за нещо, което
принадлежи на всички, това е общност на много хора, свързани чрез
съгласие по въпросите на правото и обществените интереси. Тези свои
идеи той обосновава и в трактата „За законите“.

За съжаление, понякога словото се използва и с цел масово

заблуждаване и изкривяване на истината. Хората, които се възползват от
ораторството по този начин, се наричат демагози. Те най-често си служат с
лъжливи и изопачени факти и въздействат на чувствата на хората, за да
постигнат користни цели. Хитлер се смята за най-точното олицетворение
за демагог. Използвайки ораторски умения, той повежда Германия към
война , като чрез конспиративни теории обвинява евреите за проблемите
на нацията.
Словото е сила, която лесно контролира хората. Огромно значение
има какъв човек си служи с нея. Докато от една страна ораторството може
да подтикне човека към постигането на висш идеал, от друга то може да го
накара да постъпи непристойно.