The Unknown Roman Limes in Bulgaria Part

НЕПОЗНАТИЯТ
РИМСКИ ЛИМЕС В БЪЛГАРИЯ
THE UNKNOWN
ROMAN LIMES IN BULGARIA
1.
НЕПОЗНАТИЯТ
РИМСКИ ЛИМЕС В БЪЛГАРИЯ
Част 1.
Между реките Вит и Осъм
Сергей Торбатов

The Unknown
Roman Limes in Bulgaria
Part 1.
Between the Vit and the Osam Rivers
Sergey Torbatov
Издателство „Фабер“
Faber Publishers
2021
Рецензенти:
проф. д-р Иван Михайлов Тодоров
доц. д-р Евгения Николаева Генчева
Critic readers:
Prof. Dr. Ivan Mihailov Todorov
Assoc. Prof. Dr. Evgenia Nikolaeva Gencheva
Превод:
Таня Костова Дървенова
Translation:
Tanya Kostova Darvenova
© Сергей Борисов Торбатов – автор, 2021

© Издателство „Фабер“, 2021
ISBN 978-619-00-1245-0
Съдържание // Contents
Предговор // Foreword ............................................................................................7
I.
Природо-географска характеристика на Дунавския бряг
между реките Вит и Осъм ......................................................................13
Geographical features of the Danube riverbank between the Vit and
the Osam rivers ...........................................................................................13
II.
Дунавският бряг между реките Вит и Осъм в римската
провинциална система ............................................................................21
The Danube riverbank between the Vit and the Osam rivers within
the Roman provincial systems..................................................................21
1. В пределите на Мизия ...............................................................................21
1. Within Moesia .............................................................................................21
2. В пределите на Долна Мизия ...................................................................27
2. Within the bounds of Lower Moesia ...........................................................28
3. В пределите на Крайбрежна Дакия..........................................................28
3. Within the bounds of Dacia Ripensis ..........................................................29
III.
Писмени сведения за античната селищна и укрепителна
инфраструктура по Дунавския бряг между реките
Вит и Осъм ..................................................................................................41
Written evidence for the ancient settlement and fortification infra-
structure along the Danube between the Vit and the Osam rivers ...41
IV.
Локализационните хипотези ...........................................................................69
The localisation theories.......................................................................................69
1. Anasamus/Ansamus/Ἀσημοῦς/Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα ............................69
1. Anasamus/Ansamus/Ἀσημοῦς/Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα ............................69
2. Λαπιδαρίας и Λουκερναρία .........................................................................92
2. Λαπιδαρίας and Λουκερναρία .....................................................................91
V
Ранноримският Anasamus ................................................................................99
The Early Roman Anasamus ..............................................................................99
VI
Късноантичният Ansamus/Ἀσημοῦς/ Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα..............137
The Late Roman and Early Byzantine Ansamus/Ἀσημοῦς/ Ἀσήμος/
Ἀσήμον/Ἄσημα ..........................................................................................137
VII
Λαπιδαρίας ............................................................................................................158
Λαπιδαρίας ............................................................................................................158
VIII
Λουκερναρία .........................................................................................................181
Λαπιδαρίας ............................................................................................................181
IX
Римският крайдунавски път между реките Осъм и Вит .....................191
The Danube Roman road between the Vit and the Osam rivers ..............191
Използвана литература / Reference list ..................................................209
Съкращения / Abbreviations .............................................................................237

Предговор
▪
Foreword
Съвременната дунавска граница на The present day Danube border of

България по различно време в пе- Bulgaria constituted, at different times
риода от началото на І в. до послед-
ната четвърт на VІІ в. е съставлявала between the beginnings of 1st century
интегрална част от северната грани- AD to the last quarter of 7th century,
ца на Римската империя – т. нар. Ду- an integral part of the northern bor-
навски лимес. der of the Roman Empire – the so-
Внимателният анализ на писме- called Danube limes.
ните извори и епиграфските свиде- A close scrutiny of the written
телства показва, че до III в. сл. Хр. sources and epigraphic evidence
включително терминът limes се сре- shows that until 3rd century AD the
ща твърде рядко и се употребява в
term limes occurs rarely and when
смисъл на „военен път“ или „сухо-
земна граница“, като в нито едно от used it stands for ‘a military road’ or
споменаванията няма и намек, че ‘land border’. Not a single occurrence,
под limes се е подразбирала съвкуп- however, as much as even hints at
ност от отбранителни съоръжения limes referring to a set of defence fa-
или особена форма на военно-ад- cilities or a particular military and
министративна организация. От IV administrative unit. After 4th centu-
в. насетне терминът получава мно- ry the term came to be widely used.
го широко разпространение, но и Nevertheless, it lacks fortification ref-
през този период той няма форти-
фикационна стойност и не означава erence and was never used to mean a
система от гранични укрепления, а system of border fortifications. Rath-
обособена област, обхващаща част er, it stood for a particular area which
от дадена гранична провинция и comprised parts of a border province
намираща се под юрисдикцията на and fell within the jurisdiction of a
специален военен командир с тит- special military commander with the
ла dux (в отделни случаи – comes). title of dux (in some cases – comes).
Следователно, през късната антич- The term limes as used in the late an-
ност limes следва да се разбира като
военно-административно понятие с tiquity has to be considered, therefore,
приблизителен смисъл на „гранична to have military and administrative
зона“, очертаващо териториалния connotation in the sense of ‘a military
обхват на компетенциите на конкре- zone’ which outlines the territorial
тен дукс (Торбатов 2002а, 435-436; scope of the competences of the spe-
Liușnea 2019, 101-114, където е при- cific dux (Торбатов 2002а, 435-436;
7
8 Предговор
ведена и по-новата литература по Liușnea 2019, 101-114, for reference

тази дискусия). on recent research contributions to
Така или иначе, но терминът the discussion).
limes, в смисъл на укрепена и отбра- In any event, the term limes in
нявана граница със специфична, the sense of a fortified defence fron-
прецизно планирана и изградена tier with fortification and support
фортификационна и спомагателна
infrastructure constructed with care,
инфраструктура, свързана с военен
път, се ползва с изключително ши- of specific planning scheme and
рока популярност и е придобил ак- connected with a military road, is
сиоматична стойност в съвременна- presently widely popular and has ac-
та историография. quired axiomatic value in modern
Античните писмени източници historiography.
са съхранили 54 топонима, със си- Written records from the antiquity
гурност свързани с инфраструкту- have preserved 54 toponyms, definite-
рата на коментирания участък от ly connected with the infrastructure
Дунавския лимес: имена на пътни of the aforementioned section of the
станции по протежението на Край- Danube limes: names of stations along
дунавския път, легионни лагери, ла- the Danube road, legionary camps,
гери на помощни части, по-малки support unit camps, fortlets, late Ro-
военни укрепления, късноримски и man and early Byzantine fortified set-
ранновизантийски укрепени селища tlements of diverse legal status. It is
с различен правен статут. Допуска се, assumed that some of those toponyms
че някои от тези топоними се отна-
may refer to the same places which,
сят до едни и същи обекти, които по
различни причини са били по-късно for various reasons, were renamed at a
преименувани. Специално трябва да later stage. It is certainly worth noting,
се отбележи, че почти половината от that not even half of those toponyms
тях все още не са еднозначно лока- have been localised unequivocally.
лизирани, а последните изследвания Recent research shows that despite
показват, че, макар и общоприета, being widely accepted, the proposed
предложената идентификация на identification stands in stark contrast
някои драстично противоречи на to written evidence from the antiquity
античните писмени свидетелства и as well as to archaeological reality.
на археологическите реалности. Field work, on the other hand, as
От друга страна, теренните обхо- well as archaeological excavations, has
ди и археологическите разкопки са identified the remains of over 70 forti-
установили останки от повече от 70 fied sites along the banks of the Dan-
укрепени обекта по Дунавския бряг,
датировката на огромното мнозин- ube. The overwhelming majority of
ство от които със сигурност или с those have been dated with either full
много висока степен на вероятност certainty or a very high degree of like-
се отнася към римската, къснорим- lihood to Roman, Late Roman or Early
ската или ранновизантийската епо- Byzantine eras. However, the available
Foreword 9
хи. Наличната информация за част information on some is dated, incom-

от тях обаче е доста остаряла, не- plete or of questionable scientific val-
пълна или със съмнителна научна ue. Furthermore, the dramatic hydro-
стойност. Освен това, драстичните logical and landscape changes in the
ландшафтни и хидрологични прео-
бразувания в крайбрежната зона на Danubian riverine area over the past
р. Дунав през последните стотина one hundred years, as well as the high
години, както и твърде големите ва- variations and frequent changes in the
риации и чести промени в местната local toponymical nomenclature often
топонимична номенклатура, често hamper the use of earlier data regard-
силно затрудняват ползването на ing specific sites. In light of the above,
по-старите сведения за конкретни the time has certainly come for the ex-
обекти. Изтъкнатото до тук ясно
показва, че е дошло време налич- isting knowledge about the Bulgarian
ната към момента информация за section of the Danube limes to be re-
българския участък от римския Ду- considered and subjected to thorough
навски лимес да бъде подложена на field verification.
детайлна теренна проверка и преос- We believe that the productive ap-
мисляне. proach to this huge challenge would
Считам, че разумният подход be to come up with separate research
към това огромно предизвикател-
ство е в подготовката на отделни and critical investigation of individu-
критично-аналитични изследвания al micro regions and groups of sites.
за обособени микрорегиони и гру- Such body of research shall bring to-
пи обекти. Съвкупността от тези gether the essence, the structure and
изследвания ще представлява свое- the historical development of the
образен синтез за същността, струк- Danube limes within Bulgaria. We
турата и историческото развитие на hope this scholarly endeavour will be
римския Дунавски лимес в предели-
те на България, който, надявам се, markedly devoid of the deficiencies
ще бъде в значителна степен лишен in interpretation of a broad range of
от присъщите на досегашната исто- cross-cutting issues, typical of exist-
риография дефекти в интерпретаци- ing historiography.
ята на широк кръг от взаимосвърза- The present work is based on
ни проблеми. two previously published studies
В основата на настоящия труд са (Торбатов 2016а; Торбатов 2016б),
две вече публикувани мои студии
(Торбатов 2016а; Торбатов 2016б), which in view of the time, have been
които, с оглед на дистанцията на revised and updated consistent with
времето, са допълнени с актуална the concept of the intended scientific
информация и преработени съо- project.
бразно концепцията на набелязания
научен проект.
9 август 2020 г. 9 August 2020

Сергей Торбатов Sergey Torbatov
10
Tabula Itinerarium
Notitia Priscus Procopius Theophylac- Ravennas
Ptolemaeus Peutinge- Antonini
Dignitatum Rhetor Caesariensis tus Simocatta Anonymus
riana Augusti
Обекти по римския лимес в България според писмените извори (1)
Sites on the Roman limes in Bulgaria according to the written sources (1)
1 Δορτικόν Dortico Dortico Dortico Δορτικὸν Dorticum

2 Ἰουδαῖος
3 Βουργουάλτου
4 Γόμβες
5 Crispitia Κρίσπας
6 Λογγινιάνα
7 Ποντεσέριον
8 Ad Malum Malum
Предговор
9 Bononia Bononia Βονώνια Βονώνειαν
10 Νοβῷ
Ῥαιτιαρία
11 Ratiaris Ratiaria Ratiaria Ῥατιαρία Ῥατιαρίας Ῥατηρίαν Ratiaris
Μυσῶν
12 Μωκατίανα
13 Remetodia Remotodion
14 Almo Almo Almo Ἀλμοῦ
15 Τρίκεσαν
16 Pomodiana Πούτεδιν Cumodina
17 Cebro Cebro Κεβρῷ Ciambron
18 Camistro
19 Burgo Zono Ὄνος
20 Ῥηγιάνον Βιγραναῆ Regiano
21 Augustis Augustis Augustae Αὐγοῦστες Αὐγούστας Augusti
Tabula Itinerarium
riana Augusti
22 Ἀεδάβη
Varina
23 Variana Βαριάνα Vico Bapeni
(Variniana)
24 Pedonianis Pedolanis
25 Valeriana Βαλεριάναν
Οἶσκος
26 Esco Oesco Oesco Ἰσκὸς Oaecon
Τριβαλλῶν
27 Οὔννων
Παλάστολον
28 Παλατίολον
Foreword
(Παλαστόλῳ)
29 [Οἰτήνσιοι] Uio Uto Uto Bion
30 Λαπιδαρίας
Λουκερναρια-
31
βούργον
Ἀσήμῳ
32 Anasamo Ansamo Ἀσημοῦς Ansamon
(Ἄσημα)
33 Securispa Securisca Securisca Σεκούρισκα Κουρίσκα Securisca
Δίακον
34 [Δημήνσιοι] Dimo Dimo Dimo Λιμώ Dimon
[Δειμήνσιοι]
35 Κυντοδήμου
Θεοδώρου
36 Θεοδωρόπολιν
πόλιν
11
Tabula Itinerarium
12
riana Augusti
Nobas
37 Νοοῦαι Ad Novas Novas Novas Νόβας Νόβας
Italica
Latris Ἰατρόν
38 Latro Ἰατρῶν Latron
(Latius) (Ἰατρὸν)
39 Scaidava Σκεδεβά
40 Δεονίανα
Τριμμάνιον
41 Trimammio Trimammio Trimammio Trimamion
(Τριμάμμιον)
42 Mediolana
Τιριστὴ πόλις Sexaginta-
43 Pristis Sexantapristis Ἐξεντάπριστα Pistis
prista
Предговор
(Τιριστίπολις)
Τιγᾶς
44 Tegris Tigra Tegra Tigris
(Τίγρα)
45 Μαξεντίου
46 [Πιαρήνσιοι] Appiaris Appiaria Appiaria Ἀππίαρα Ἀππιάρειν Apiaris
47 Κυντῶν
Transmari- Τρασμαρίσκας
48 Τρομαρίσκα Trasmarisca Transmarisca Stamarisca
scae (Τρασμαρίσκαν)
49 Altino Ἀλτηνῶν (ἔρυμα)
50 Nigrinianis Nigrinianis
51 Candidiana Candidiana Κανδιδιάνα
52 Σαλτουπύργος
53 Tegulicio Teglicio Teglicio Tegulicia
Δουρόστολον
54 Durostero Dorostoro Durostoro Δορόστολος Δορόστολον Durostolon
(Δουρόστορον)
І
Природо-географска характеристика на Дунавския бряг
между реките Вит и Осъм
▪
Geographical features of the Danube riverbank
between the Vit and the Osam rivers
Български дунавски бряг е географ- Bulgarian Danube riverbank is a geo-

ско понятие, под което се подразби- graphical term used for a strip of
ра по-широка или по-тясна ивица, land of varying width, which borders
чиято долна граница се маркира от on the river channel below and the
речното ниво, а горната – от ръба edge of the Danubian plain above.
на Дунавската равнина. Той включ- The riverbank comprises the valley
ва долинното дъно, част от речното floor, parts of the river bed and the
легло и бреговия склон. Български- wall of the banks. The Bulgarian Dan-
ят Дунавски бряг започва от устие- ube riverbank begins at the mouth
то на р. Тимок и завършва източно of the Timok river and ends east of
от Силистра и има дължина 471 км. Silistra some 471 km away. Its width
Широчината му се изменя от 0,260 varies between 0.260 км (at Vetren)
км (при Ветрен) до 13 км (в обсега to 13 km (within the Vidin lowlands)
на Видинската низина) (обр. 1). (fig. 1).
Макар и с някои локални вари- Despite some variation locally, the
ации, високият брегов ръб се по- high edge of the plains lowers from
нижава от запад на изток от 220 м 220 m (at Florentin) to the west to 120
(при Флорентин) до 120 м (при Си- m (at Silistra) in the east. The steep
листра). Стръмният брегов склон, wall of the banks immediately reach-
допиращ непосредствено до р. Ду- ing the Danube stretches for over 170
нав, има дължина 170,750 км, кое- 750 km, which constitutes 36.4 % of
то е 36,4 % от общата дължина на the overall length of the riverbank.
брега. Останалата част от Дунав- The rest of the Danube riverbanks
ския бряг съставляват крайречните comprise the riparian lowlands, in-
низини, които включват и приусти- cluding the estuaries of the Danube
евите участъци на речните долини tributaries.
на дунавските притоци. Consistent with the natural gra-
В съответствие на нормалния dient of the river, the slope of the
наклон на реката, заливната част riverine floodplains decreases from
на крайдунавските низини се по- 30-35 m above sea level in the west
нижава от запад на изток от 30-35 (at Kudelinska Plain) to 9.5-16 m
13
14 Природо-географска характеристика на Дунавския бряг между реките Вит и Осъм
Обр. 1. Българският Дунавски бряг: 1. Талвег на р. Дунав; 2. Южна граница на Дунавския

бряг (автор Сергей Торбатов)
Fig. 1. The Bulgarian Danube bank: 1. Thalweg of the Danube; 2. Southern border of the
Danube bank (author Sergey Torbatov)
м над морското равнище (при Куде- (at Aidemirska Plain) in the east
линската низина) до 9,5-16 м (при (Михайлов, Попов 1978, 7-9).
Айдемирската низина) (Михайлов, Along the Bulgarian Danube riv-
Попов 1978, 7-9) erbank several river terraces can be
По протежението на Българския mapped: one two-levelled flood ter-
дунавски бряг са запазени една за- race and 6 (7 at places) fill terraces
ливна тераса с две нива и 6 (на места above floodplains. The fluvial terrace
– 7) надзаливни тераси. Заливната was formed as a result of fluctuation
тераса се обособява в амплитудата
in the levels of discharge of the river.
на колебанията на речното ниво. Тя
It dates from the Holocene and makes
е с холоценска възраст и представ-
the lowest level of the floodplains. Its
лява най-ниската част на долинно-
то дъно. Високото й ниво се раз- higher level sits at 3-6 m, the lower
полага на 3-6, а ниското – на 2-3 м1 level – at 2-3 m1 (Михайлов, Попов
(Михайлов, Попов 1978, 16). 1978, 16).
Максималните средномесечни The maximum monthly average
нива на дунавските води през раз- of Danube water levels exceeds the
личните години на многогодишния minimum of 5-5.5 to 6-7 m through-
период превишават минималните out the Holocene. At the time, the
1
Според други данни – съответно на 1
Other sources indicate 3-4 and 1-2 m
3-4 и на 1-2 м, вж.: Динев 1982, 96. respectively, see: Динев 1982, 96.
Geographical features of the Danube riverbank between the Vit and the Osam rivers 15
от 5-5,5 до 6-7 м. Екстремните мак- fluctuation of minimum and maxi-

симални и минимални водни нива mum water levels fluctuated between
достигат амплитуда от 8,5-9 до 9,5- 8.5-9 m and 9.5-11 m, respectively.
11 м. Най-големи са колебанията Major fluctuations are registered in
в по-тесните участъци на речното the narrow sections of the river bed
легло и там, където отсъстват край- as well as in areas, with minor or
речни блата или те са с ограничени non-existent marshes. April typically
размери. Повторяемостта на макси- shows consistently high water levels
малните водни нива е най-голяма (Йорданова, Чубриева 2002, 247).
през април (Йорданова, Чубриева The width of the Bulgarian sec-
2002, 247).
tion of the Danube varies between
Широчината на р. Дунав в бъл-
600-900 m and 2200 m (at Dolni
гарския участък варира средно от
600-900 м до 2200 м (при Долни Ци- Tsibar). The river channel of the Dan-
бър). Дунавското дъно около бъл- ube margining the Bulgarian bank is
гарския бряг е предимно чакълесто, predominantly gravelled: on the one
от една страна – поради рушенето hand, as a result of weathering of the
на високия каменист бряг, а от дру- cliff river bank and, on the other, as
га – в резултат на големите наноси a result of deposition of gravel sedi-
от чакъл, влачен от притоците и по- ments, carried over by the river water
роите. Вследствие здравото дъно, flow and tributary streams. Owing to
речното легло тук не е отвесно, а the firm river channel, the river bed
постепенно, под наклон, отива на- walls here are not vertical. Rather,
вътре в реката (Лоция на Дунав they slope away gently towards the
1948, 16). river (Лоция на Дунав 1948, 16).
Характерни за стръмния Бъл- Typically, the mid and low sec-
гарски дунавски бряг са срутва- tions of the Bulgarian Danube river-
нията и свличанията, които засягат bank are affected by breaking down
предимно средната и ниската част and landslide. Those natural pro-
на бреговия склон. Те са предопре-
cesses are conditioned by the geolog-
делени от геологическата структура
ical structure of the terrain and are
на терена и в значителна степен се
largely due to riparian erosion and
дължат на речната ерозия и извор-
ните склонови води (Михайлов, hillside spring waters (Михайлов,
Попов 1978, 12, 25). Попов 1978, 12, 25).
Участъкът от Българския дунав- The Bulgarian section of the
ски бряг между реките Вит и Осъм Danube river between the Vit and
е с дължина 9,6 км. Той включва the Osum rivers is 9.6 km long. It
малки части от приустиевите ни- includes small parts of the estuary
зини на двете реки, между които се plains of both rivers and the high
издига високото вододелно плато watershed plateau between them
между тях (обр. 2). (fig. 2).
Обр. 2. Навигационна карта на р. Дунав между реките Вит и Осъм

Fig. 2. Navigation map of the Danube between the Vit and Osam rivers
Вит е дванадесетата по големи- The Vit, with its 188,6 km, ranks
на река в България, с обща дължи- as 12th longest river in Bulgaria and
на 188,6 км и водосборен басейн has a water catchment area of 3225
от 3225 км2 (Пенин 2007, 263). За km2 (Пенин 2007, 263). Its beginning
нейно начало се приема притока й is considered to be the Beli Vit tribu-
Бели Вит, който извира от северния tary, which comes from the northern
склон на Златишко-Тетевенския slopes of the Zlatitsa-Teteven part of
дял на Стара планина. Реката се зау- the Balkan Mountains. The river flows
ства в Дунав на 2 км западно от Со- into the Danube 2 km west of Somov-
мовит, при км. 609,5 по дунавския it, at km 609.5 according to the Dan-
навигационен километраж (обр. 3). ube navigation mileage (fig. 3).
Осъм е петата по големина река The Osam is 5th largest river in Bul-
в България, с обща дължина 314 км garia, with overall length of 314 km
и водосборен район 2824,2 км2 (Пе-
and a water catchment area of 2824,2
нин 2007, 263). Води началото си от
km2 (Пенин 2007, 263). It begins with
извора на Черни Осъм, разположен
the spring of Cherni Osam, on the
по северния склон на западната
част на Троянския Балкан в Средна northern slope of the Western part of
Стара планина. Осъм се влива в Ду- the Troyan section of the Central Bal-
нав на около 1 км източно от Чер- kan Mountains. The Osam flows into
ковица, при км. 599,9 от дунавския the Danube 1 km east of Cherkovitsa,
воден път (обр. 4). at km 599,9 on the Danube waterway
Речните долини на Вит и Осъм (fig. 4).
имат ярко изразен асиметричен Both Vit and Osam river val-
напречен профил – полегат ляв и leys have a markedly asymmetrical
Обр. 3. Речна система на р. Вит (автор Обр. 4. Речна система на р. Осъм (автор
Ростислав Ботев) Ростислав Ботев)
Fig. 3. River system of the Vit river (author Fig. 4. River system of the Osam river (author
Rostislav Botev) Rostislav Botev)
стръмен десен склон (Вапцаров V cross-section – a shallow slope on

1982, 91; Беров, Иванов 2014, 79-80). the left and a steep slope on the right
Поради извънредно слабия наклон (Вапцаров 1982, 91; Беров, Иванов
на терена, в най-долните им тече- 2014, 79-80). As a result of the low gra-
ния и двете реки силно меандрират. dient of the terrain, both rivers form
След извършените през втората и meanders in their lowermost course.
в началото на третата четвърт на Following large-scale drainage works
ХХ в. мащабни хидромелиоратив- at the beginning of the third quarter
ни дейности, естествените речни
of 20th c, natural river channels run-
русла на подстъпите и в обхвата на
Дунавския бряг са коригирани до ning towards and within the range of
неузнаваемост, което поставя се- the Danube riverbank were changed
риозни проблеми пред изследвачи- beyond recognition. As a result, re-
те на древното минало, изискващи searchers studying the antiquity are
повишено внимание и строг интер- confronted with the need to pay in-
дисциплинарен подход. creased attention and implement a
Дунавският брегови склон меж- strict multidisciplinary approach.
ду приустиевите низини на Вит и The Bulgarian section of the Dan-
Осъм е типичен пример за отстъп- ube between the lowlands of the Vit
ващ вследствие на ерозията бряг and the Osam rivers is a typical ex-
– той е тесен, дъговидно издаден ample of erosion-driven receding
напред и зает от свлачища. Няма riverbank – it is narrow, concave
убедителни данни, но твърде въз- and underlain with sediment. There
можно е той да е отстъпвал равно- is no conclusive data, but it is high-
мерно през целия кватернер, като ly probable that the riverbanks had
този процес продължава и сега been receding evenly throughout
(Михайлов 1978, 47-49). В геоложки the Quaternary period – a process
план, брегът се състои от дебела до
which continues to the present day
70-75 м льосова покривка с кватер-
(Михайлов 1978, 47-49). In terms
нерна възраст (Беров, Иванов 2014,
of geology, the river banks consist of
79), под която се разкриват неоген-
a 70-75 m thick loess layer from the
ски глини, пясъци и варовици, па-
леогенски варовици, пясъчници и Quaternary (Беров, Иванов 2014,
мергели и горнокредни седименти, 79). Underneath that layer sit Neo-
представени от различни типове gene clay, silt and lime, Palaeogene
варовици и мергели (Геоложка кар- limes, sandstones and marls, as well as
та на България 1995, 8) (обр. 5). Cretaceous sediments, such as various
Имената на реките Вит и Осъм types of limes and marls (Геоложка
се появяват за пръв път в писме- карта на България 1995, 8) (fig. 5).
ната традиция едновременно, при The names of the rivers Vit and
това – в един и същ пасаж от ен- Osam first appear in the the encyclo-
циклопедическия труд на Плиний pedic Naturalis Historia by Pliny the
Стари Naturalis Historia, съставен Elder of c. 77 AD. They are both men-
около 77 г. сл. Хр. С тях там са от- tioned in a paragraph as two flumina
белязани две от „прочутите реки“ clara (‘famous rivers’) in the province
(„flumina clara”) в провинция Ми- of Moesia rising from the Haemus
зия, които извират от планината Mountains: “ex Haemo Utus, Asamus,
Хемус: „ex Haemo Utus, Asamus, Ieterus” (Plin. Nat. Hist. III, 26, 149
Ieterus” (Plin. Nat. Hist. III, 26, 149 – – ed. Mayhoff). Of the many propo-
ed. Mayhoff). Сред множеството из- sitions put forward, what prevails is
казани мнения за произхода на реч- the opinion that the river name Utus
ното име Utus преобладава това, че is Thracian by origin, derived from
то е тракийско, водещо началото си a root meaning “water” (Янакиева
от корен, означаващ „вода“ (Янаки- 2009, 106-108). As regards the
ева 2009, 106-108). Що се отнася до river name Asamus, researchers
речното име Asamus, изследвачите
Обр. 5. Геоложка карта на Дунавския бряг Fig. 5. Geological map of the Danube bank
между реките Вит и Осъм (по Геоложка between the Vit and Osam rivers (after
карта на България 1995): КВАТЕРНЕР: Геоложка карта на България 1995):
1. Пролувиални образувания – наносни QUATERNARY: 1. Proluvial formations -
конуси (пясъци, глини и чакълни късове); alluvial cones (sands, clays and gravel pieces);
2. Делувиални образувания (глинести и 2. Deluvial formations (clay and loess-like
льосовидни материали и скални късове);
materials and rock fragments); 3. Alluvial
3. Алувиални образувания – руслови и
на заливните тераси (чакъли, пясъци, formations - channel and on the flood terraces
глини и преотложен льос); 4. Песъчлив (gravels, sands, clays and delayed loess);
льос; НЕОГЕН: 5. Белослатинска свита 4. Sandy loess; NEOGENE: 5. Bjala Slatina
(пясъци с прослойки и лещиот чакъли); 6. Formation (sands with interbeds and gravel);
Димовска свита (пясъци, глини, варовици 6. Dimovo Formation (sands, clays, limestones
и олистростоми от горнокредни скали); and olistostomes from Upper Cretaceous
7. Жерновска свита (глини с песъчливи rocks); 7. Žernov Formation (clays with sandy
прослойки); ПАЛЕОГЕН: 8. Комаревска layers); PALEOGENE: 8. Komarevo Formation
свита (глинести варовици с флинт и (clay limestones with flint and sandstones);
пясъчници); ГОРНА КРЕДА: 9. Кайлъшка UPPER CRETACEOUS: 9. Kailak Formation
свита (варовици); 10. Мездренска свита
(limestone); 10. Mezdra Formation (limestone
(варовици с флинт); 11. Белобърдска
свита (конгломерати, глауконитни with flint); 11. Belo bardo Formation
пясъчници и варовици), Новаченска (conglomerates, glauconite sandstones and
свита (тебеширени и тебешироподобни limestones), Novačene Formation (chalk and
варовици и мергели) и Никополска свита chalk-like limestones and marls) and Nikopol
(тебеширени и глауконитни варовици с Formation (chalk and glauconite limestones
фосфоритови конкреции) with phosphorite nodules)
единодушно го считат за тракийско, unanimously accept its origin to

произхождащо от „камък/каменен“ be Thracian, a derivative of “stone”
(Янакиева 2009, 40-41). Тезата, че (Янакиева 2009, 40-41). It would be
посоченото сведение на Плиний inaccurate, though, to argue that the
Стари се явява единствено известие above citation of Pliny the Elder is the
за двете реки през античната епоха2,
only reference to the two rivers from
не отговаря на истината. Asamus, в
гръцката транскрипция Ἀσήμους, се the antiquity2. Asamus, transliterated
среща в един текст на Зосим, каса- in Greek as Ἀσήμους, appears in one
ещ административната реформа на of the writings of Zosimus on the ad-
император Константин І (Zos. Hist. ministrative reform carried out by em-
nova. ІІ, 33, 1 – ed. Mendelssohn), peror Constantine І (Zos. Hist. nova.
който ще бъде подробно коменти- ІІ, 33, 1 – ed. Mendelssohn), to be dis-
ран в следващата глава на това съ- cussed in more detail in the following
чинение. Utus amnis, за съжаление chapter. Utus amnis, regrettably with
без пояснение, за коя част от тече- no specific reference to the section of
нието на реката става дума, пък се the river, appears in the Chronicle by
споменава в хрониката на Марце-
Marcellinus Comes as the location of
лин Комес като място на епичната
битка през 447 г. между хуните на the epic battle in the year 447 between
Атила и предвожданата от Арне- Attila’s huns and the army of the East-
гискъл армия на Източната Римска ern Roman Empire led by Arnegis-
империя, която завършва с побе- clus, which was won by the Romans at
да на римляните, макар и с цената the price of the demise of their leader
на гибелта на техния пълководец (Marc. Com. Chron. (447) ХV.5 – ed.
(Marc. Com. Chron. (447) ХV.5 – ed. Mommsen).
Mommsen).
2
Така в: Янакиева 2009, 40, 106. 2
As argued in: Янакиева 2009, 40, 106.
ІI
Дунавският бряг между реките Вит и Осъм в римската
провинциална система
▪
The Danube riverbank between the Vit and the Osam rivers
within the Roman provincial systems
1. В пределите на Мизия 1. Within Moesia
Според писмените извори, долното Historical study provides documen-

течение на р. Дунав за пръв път е tary evidence that the lower Danube
било достигнато от римските вой- was first reached by Roman legions
ски при похода срещу дарданите during the campaign against the Dar-
на проконсула на Македония Gaius dani led by the proconsul of Macedo-
Scribonius Curio в периода 75-73 г. nia Gaius Scribonius Curio c. 75-73
пр. Хр. (Тачева 1987, 67, 75). За по- BC (Тачева 1987, 67, 75). Permanent
стоянно римско военно присъствие Roman military presence in the Low-
по Долни Дунав обаче може да се er Danube was only established after
говори едва от времето след двете the two campaigns of Marcus Licinius
кампании на Marcus Licinius Crassus Crassus in 29-28 BC against the Bas-
през 29-28 г. пр. Хр. срещу бастарни, tarnae, Dacians and other Thracian
даки и различни тракийски племе- tribes who lived north and south of
на, обитаващи земите от двете стра- the Haemus Mountains (Papazoglu
ни на планината Хемус (Papazoglu 1969, 316-326; Иванов 1999, 18-21;
1969, 316-326; Иванов 1999, 18-21; Тачева 2004, 52-53; Йорданов 2011,
Тачева 2004, 52-53; Йорданов 2011, 233-234; Делев 2014, 142). The cam-
233-234; Делев 2014, 142). Тези по- paigns brought about significant po-
ходи довели до съществени поли- litical and administrative changes
тически и административни про- to this part of the Eastern Balkans,
мени в неподвластната дотогава на which was, at the time, independent
Рим част от Източните Балкани, of Rome. Some questions regarding
но много от въпросите, свързани с the establishment and organisation of
възникването тук на нови импер- new imperial provinces from this pe-
ски провинции и тяхната организа- riod have not yet been answered.
ция, остават все още недоизяснени. The overwhelming opinion is that
Според преобладаващото мне- initially a military prefecture was or-
ние, в завладените земи на юг от ganised in the subdued territories
Дунав първоначално била органи-
21
22 Дунавският бряг между реките Вит и Осъм в римската провинциална система
зирана военна префектура. При- south of the Danube. This could be ex-
чините за това се търсят в отсъст- plained, on the one hand, by the lack
вието тук на градски центрове от of city settlements, typical of the an-
античен тип, които се явяват необ- tiquity, which historically conditioned
ходима предпоставка за въвежда- and were instrumental in the estab-
нето на същинска провинциална lishment of administrative provinces
форма на управление по римски as a Roman form of governance; and
образец, както и в съседството на on the other hand, by the proximity
силното във военно отношение
of the militarily dominant Thracian
Тракийско царство, намиращо се в
kingdom, a Roman ally (Тачева 1987,
съюзни с Рим отношения (Тачева
1987, 152). Въпросната префекту- 152). The prefecture in question, the
ра, представляваща първообраза province of Moesia to be, by 6 AD
на бъдещата провинция Мизия, had its own military contingent inde-
разполагала най-късно от 6 г. сл. pendent of the proconsul of Macedo-
Хр. със самостоятелен военен кон- nia (Иванов 1999, 23). The first ref-
тингент, независим от проконсула erence to the existence of a fortified
на Македония (Иванов 1999, 23). infrastructure (praesidia) along the
Първото сведение за изграждане south banks of the Danube relates to
на укрепителна инфраструктура the military campaign of Gnaeus Cor-
(praesidia) по южния бряг на Дуна- nelius Lentulus against the Dacians
ва е свързано с военната кампания (Flor. Epit. II, 28 – ed. Halm). The lat-
на Gnaeus Cornelius Lentulus срещу ter has not been precisely timed and
даките (Flor. Epit. II, 28 – ed. Halm), is loosely dated between 10 BC and
времето на чието осъществяване 11 AD (Mócsy 2014, 36), firstly nar-
не е точно установено и се поставя rowed down to 6 BC and 4 AD (Syme
най-общо в периода от 10 г. пр. Хр. 1934, 115-122) but later forward dat-
до 11 г. сл. Хр. (Mócsy 2014, 36), с
ed to 9-11 AD (Syme 1971, 40, 69).
първоначален опит за прецизация
The prefecture sat in a compara-
между 6 г. пр. Хр. и 4 г. сл. Хр. (Syme
1934, 115-122), впоследствие – в tively narrow strip, 25 to 45 km wide,
9-11 г. сл. Хр. (Syme 1971, 40, 69), а along the south bank of the Danube,
напоследък – в 11-10 г. пр. Хр. (Сто- in the area between the Morava River
ев 2017, 35-37). and the present day town of Nikopol1.
Префектурата обхващала една The governance and the military pro-
сравнително тясна ивица с широ- tection of the territories, subdued by
чина от 25 до 45 км по протежение- Crassus and located south and east
то на южния дунавски бряг, между of the newly created prefecture, were
р. Морава и някъде докъм района entrusted to the allied kingdom of
на сегашния град Никопол1. Адми-
For others – to the heights east of the
1
1
Според някои – до височините из- town (Геров 1980, 23; Иванов 1999, 23-24;
точно от града (Геров 1980, 23; Иванов Иванов, Атанасов, Доневски 2006, 61-62),
1999, 23-24; Иванов, Атанасов, Доневски or – to the Vit River (Тачева 2004, 54).
The Danube riverbank between the Vit and the Osam rivers within the Roman provincial systems 23
нистрирането и военната защита Thrace, possibly ruled by Rhoemetal-

на покорените от Крас земи на юг ces І after 19/18 BC (fig. 6). Royal
и изток от новоучредената префек- strategists acted as local authority and
тура били поверени на съюзното were competent to carry out civilian
Тракийско царство, начело на кое- and military functions. The presence
то вероятно от 19/18 г. пр. Хр. сто- of Thracian garrisons has only been
ял Реметалк І (обр. 6). Властта по attested along the Danube (in Troe-
места се осъществявала от царски smis and Aеgyssus), but it is conceiv-
стратези, които съчетавали граж- able that similar garrisons would have
дански и военни функции. При-
съствието на тракийски гарнизони
е засвидетелствано досега само по
дунавския бряг (в Трезмис и Егис-
ос), но не е изключено такива да са
били настанени и на възлови места
във вътрешността.
Смъртта на Реметалк І, отна-
сяна обикновено около или точно
към 12 г. сл. Хр. (Тодоров 2004, 314;
Делев 2014, 428), била използвана
за утвърждаване на римската власт Обр. 6. Цар Реметалк І
в източните предели на Балканите. (19/18 г. пр. Хр. – 12 г. сл. Хр.)
Едва ли е случайност, че вероятно Fig. 1. King Rhoemetalces I (19/18 BC –12 AD)
именно тогава – в 12 г. сл. Хр.2, во-
енната префектура на юг от Дунав been stationed inland in key locations.
била преобразувана в провинция, The death of Rhoemetalces І,
наименувана Moesia. Нещо пове- dated around or precisely at 12 AD
че, Рим използвал възникналите (Тодоров 2004, 314; Делев 2014,
428), was used to reaffirm Roman
2006, 61-62), а според други – до р. Вит (Та- rule in the eastern Balkans. It is hard-
чева 2004, 54). ly a coincidence that, possibly exact-
2
Така е според голяма част от съвре- ly at that time - 12 AD2, the military
менните изследвачи: Тачева 2004, 54; Ива-
нов, Атанасов, Доневски 2006, 61; Иванов 2
According to most current research:
2008, 14; Торбатов 2011, 243-245. Според Тачева 2004, 54; Иванов, Атанасов, Донев-
други, Мизия е била основана в началото ски 2006, 61; Иванов 2008, 14; Торбатов
на управлението на император Тиберий, 2011, 243-245. According to others, Moesia
най-вероятно между 14 и 16 г. сл. Хр.: Руб- was created early in the rule of Tiberius, most
цов 2003, 35; Mirković 2015, 19; Ботева 2018, likely between 14 and 16 AD: Рубцов 2003,
142. Разнообразието от изказани досега 35; Mirković 2015, 19; Ботева 2018, 142. An
становища по този въпрос е представено в: overview of existing opinion on the matter is
Papazoglu 1969, 326-328; Иванов 1999, 23; presented in: Иванов 1999, 23; Benea 2015,
Lica 2000, 146-147; Benea 2015, 437. 437.
разногласия във връзка с онасле- prefecture south of the Danube was

дяването на овакантения царски transformed into a province under
престол, за да наложи своя диктат, the name Moesia. Moreover, Rome
довел до разделяне на Тракийско- used the disagreements occasioned by
то царство на две части3. Начело на the disputed succession to the empty
тях били поставени враждуващите royal throne, in order to impose his
помежду си сродници Раскупорис authority, which led to the division of
и Котис (съответно брат и син на the kingdom of Thrace in two parts3.
Реметалк І). Земите, обхващащи ду- Those were bestowed to the hostile
навското крайбрежие на изток от and competing Rhescuporis II and
сегашния град Никопол до делтата Cotys VIII (the brother and son of
на реката принадлежали към владе- Rhoematalces I, respectively). The
нията на Котис. area along the Danube stretching east
Веднага след учредяването на of the present day town of Nikopol as
провинция Мизия, може би още в far as the estuary was ruled by Cotys.
12 г. сл. Хр. или съвсем наскоро след Immediately after the creation of
това, гръцките колонии по западно- the province of Moesia, possibly in 12
понтийското крайбрежие, които за- AD or soon after, the Greek colonies
едно с прилежащите им градски те- along the west Pontic coast, which as
ритории се намирали от 29-28 г. пр. of 29-28 BC fell under the jurisdiction
Хр. под юрисдикцията на проконсу- of the proconsul of the province of
ла на провинция Македония, били Macedonia, together with the urban
прехвърлени под управлението на settlements were transferred under
мизийския легат. Местното насе- the rule of the Moesian legate. The
ление в първоначалните провин- local population within the original
циални граници (между р. Морава
provincial boundaries (between the
и района около Никопол) било ор-
Morava River and the area around
ганизирано в две племенни civitates
Nikopol) was organised into two trib-
– на мизите и на трибалите, които
al civitates – of the Moesians and of
се намирали под непосредствения
the Tribalae, who were under a preaf-
контрол на нарочен римски адми-
ectus - an appointed Roman adminis-
нистратор с ранг preafectus. Това по-
trator. That polity existed at least until
ложение изглежда се запазило поне
the urbanisation of the province at the
до урбанизирането на провинцията
time of Emperor Trajan.
при император Траян.
Rome continued with the policy
Политиката на грубо вмешател-
of strict control and gross interference
ство и все по-твърд контрол от стра-
with the internal affairs of the divided
Следващите няколко параграфа се
3
основават на вече публикуван мой текст 3

The following paragraphs are based
(Торбатов 2011, 243-248), но с известни on an earlier publication (Торбатов 2011,
съкращения и някои необходими хроно- 243-248), abridged and with some necessary
логически уточнения. chronological clarifications.
на на Рим над вътрешните работи Thracian kingdom under the sub-

в разделеното Тракийско царство sequent rule of Rhoemetalces II and
продължила и при наследниците на Rhoemetalces III. The heirs to Rhes-
Раскупорис и Котис – Реметалк ІІ cuporis and Cotys were pronounced
и Реметалк ІІІ, които били провъз- kings by act of grace from Rome c.
гласени с римско благоволение за 21 and 36-37 AD, respectively. By 45
царе съответно около 21 и 36-37 г. AD Rhoemetalces ІІІ was the only
сл. Хр. Към 45 г. сл. Хр. Реметалк ІІІ ruler in Thrace recognised as king
бил вече единствен владетел с цар- regnant (fig. 7). Similar to the death
ско достойнство в Тракия (обр. 7).
Подобно на смъртта на Реметалк І,
неговото убийство в резултат на за-
говор през следващата година било
използвано като удобен претекст за
окончателно разрешаване на “тра-
кийския въпрос“ чрез ликвидация
на Тракийското царство и провъз-
гласяване на неговата територия
за римска провинция под името
Thracia4.
Същинската провинциална те-
ритория на Мизия била незначи- Обр. 7. Цар Реметалк ІІІ
телно разширена в източна посока, (36/37 – 46 г. сл. Хр.)
а установяването на нов легионен Fig. 2. King Rhoemetalces III (36/37 – 46 AD)
лагер в Нове през 45-46 г. сл. Хр.
(Генчева 2002, 7) бележи ефектив- of Rhoemetalces І, his death as a re-
ното усвояване във военно отноше- sult of a coup the following year was
ние на участъка от дунавския бряг used as a convenient pretext to elim-
между района на Никопол и устие- inate the Kingdom of Thrace and its
то на р. Янтра. pronouncement as Roman province
Частта от бившето Тракийско under the name of Thracia4, thus re-
царство, която се простирала по solving ‘the Thracian question’.
протежението на Долни Дунав, била The original province of Moesia
придадена към Мизия. Допуска се, extended slightly to the east which,
че още тогава, като реминисцен- together with the setting up of a new
ция от предишното й положение, legionary camp in Novae in 45-46
AD (Генчева 2002, 7), marked the
4
Съвремените изследвачи приемат
датировката в 46 г. сл. Хр.: Делев 2014, 430; 4
Dated in current research from 46 AD:
Ботева 2017, 157-168. Дискусията по този Делев 2014, 430; Ботева 2017, 157-168. Com-
въпрос е обстойно представена в: Тодоров prehensive overview and discussion in: Тодо-
2005, 93-99. ров 2005, 93-99.
за означаване на тази територия effective military acquisition of the

се утвърдило географското поня- Danube riverbanks between Nikopol
тие Ripa Thraciae. Особеностите в and the mouth of the Yantra river.
нейната организация не са окон- Part of the former Thracian king-
чателно установени, но са налице dom situated along the Lower Danube
сериозни основания да се твърди, was attached to Moesia. It is assumed
че тук вероятно по същото време that even at the time, as a remnant
била учредена и започнала да функ- from its previous status, the territory
ционира префектура, подчинена на was given the name of Ripa Thraci-
мизийския управител. Съществу- ae. The administrative organisation
ването й е сигурно засвидетелства- of the territory has not yet been defi-
но през годините на управление на nitely established, but a strong claim
император Клавдий чрез спомена- can be made that a prefecture under
ване на имената на двама префекти the Moesian ruler was set up and was
(Asiaticus и Arruntius Flamma), но functional at that time. The names of
техните правомощия и отговорнос- two prefects, Asiaticus and Arruntius
ти, както и точния географски об- Flamma, known to have ruled in the
хват на управляваната от тях струк- area at the times of Emperor Claudius
тура остават в значителна степен are a testament to its existence, even
неясни. Като типичен организъм от though their powers and responsi-
предпровинциален тип, префекту- bilities remain unclear. As a typical
рата очевидно е целяла подготов- pre-province structure, the prefecture
ката на необходимите условия за was the administrative unit responsi-
пълноценно интегриране на ново- ble to prepare and secure the full in-
присъединените земи, чието адми- tegration of the newly acceded lands.
нистриране и цялостна организа- The latter had, until then, been subject
ция на вътрешния живот са били to the administrative rules and inter-
подчинени дотогава на установе- nal policies determined by the cus-
ните в Тракийското царство тра- toms and traditions of the Thracian
диции и порядки. След изтеглянето kingdom. After the withdrawal of the
на тракийските гарнизони, една от Thracian garrisons, the responsibility
основните, а вероятно и първосте- of primary importance of the prefect
пенна задача на префекта ще да е must have been the protection of the
била охраната и защитата на дунав- Danubian border of the Roman Em-
ската граница на Римската империя pire between the mouth of the Yantra
в отсечката от устието на Янтра до and the delta. So far, however, no data
делтата на реката. Засега обаче няма has been discovered pointing to the
никакви данни за вида, големината type, size and dislocation of the mil-
и дислокацията на предоставения itary contingent under him. On the
му за тази цел военен контингент. basis of indirect indications in vari-
Въз основа на косвени указания в ous ancient sources, it can be assumed
разновременни антични извори се that the prefecture established in east-

допуска, че изградената в източ- ern Moesia was a praefecturae ripar-
ната част на Мизия префектура е um (riparian prefecture; the type of
била от типа на т. нар. praefecturae prefectures set up with the specific
riparum (крайбрежни префектури), task of protecting the river borders of
които представлявали специфична the Roman Empire. They predate the
организационна форма за защита construction of a stationary defence
на речните граници на Римската line, such as the classic limes, and are
империя, предшестваща изгражда- characteristic of the time prior to the
нето на стационарна линейна от- Flavii. Regardless of the exact name of
брана във вид на класически limes и the province, the latter should not be
характерна за времето до управле- associated with a narrow strip along
нието на Флавиите. Независимо от the Danube riverbank, since it must
това как точно е гласяло нейното have comprised a large inland area as
име, тя не следва да се отъждествя- well.
ва с тясна ивица по протежението Emperor Vespasian’s era (fig. 8)
на дунавския бряг, а е обхващала marks the end of the accession pro-
по-обширна зона от вътрешността. cess of the so called Ripa Thraciae,
Времето на император Веспаси-
ан (обр. 8) бележи края на проце-
са на адаптиране към имперските
провинциални стандарти на при-
съединената към Мизия т. нар. Ripa
Thraciae. Именно тогава, и то още
през първата половина от негово-
то управление, е било предприето
добре обмислено разполагане на
постоянни военни гарнизони по
дунавския бряг на изток от р. Ян-
тра, като синхронно осъщественото
с това фортификационно строител- Обр. 8. Император Веспасиан
ство довело до създаване на първо- (69 – 79 г. сл. Хр.)
образа на долнодунавския лимес и Fif. 8. Emperor Vespasian (69 – 79 AD)
в тази отсечка.
and its alignment with imperial pro-
vincial standards adhered to in Moe-
2. В пределите на Долна Мизия
sia. Around that time, more specifical-
ly during the first half of Vespasian’s
През 85 или 86 г. сл. Хр., в наве-
rule, a meticulously planned disloca-
черието или в резултат от Дакий-
tion of stationary military garrisons
ските войни на император Домици-
was carried out along the Danube
ан5 (обр. 9), провинция Мизия била riverbanks east of the Yantra which,
разделена на две части – Горна и together with the extensive fortifica-
Долна, границата между които пър- tion works carried through, foreshad-
воначално следвала течението на р. owed the Lower Danube limes in that
Цибрица. По-късно, вероятно при particular section of the river.
ревизията на провинциалните гра-
ници на север от планината Хемус
2. Within the bounds of Lower
през 136 г., тя е била преместена на
запад от р. Лом, по засега неустано-
Moesia
вено трасе (Геров 1980, 69).
In the year 85 or 86 AD, just be-
След дакийските войни на импе-
fore or as a result of the Dacian Wars
ратор Траян (обр. 10) и създаването
на провинция Дакия дунавският
бряг западно от р. Осъм престанал
да бъде граница на Римската импе-
рия, което значително се отразило
върху по-нататъшната съдба на съ-
ществуващата тук гранична отбра-
нителна инфраструктура. Някои
от укрепленията били изоставени,
други били приспособени или на-
пълно преизградени за защита на
създадените на мястото на бившите
военни лагери нови цивилни сели- Обр. 9. Император Домициан
ща, а трети изглежда продължили (81 – 96 г. сл. Хр.)
да функционират като военни или Fig. 9. Emperor Domitian (81 – 96 AD)
военно-полицейски бази за въ-
трешна сигурност.
3. В пределите на Крайбрежна
Дакия
Евакуацията на провинция
Дакия при Аврелиан6 (обр. 11)
превърнала Долен Дунав отново
5
Southern 2009, 94.
6
Напоследък набира популярност те-
зата, че провинцията е била изоставена Обр. 10. Император Траян
вероятно още към края на управлението (98 – 117 г. сл. Хр.)
на император Галиен, а по-конкретно – в Fig. 10. Emperor Trajan (98 – 117 AD)
267 г.: Petolescu 2010a, 286-292.
в граница на Римската империя. of Domitian5 (fig. 9), the province of

Основаната от императора на юг Moesia was divided in two – Upper
от реката нова провинция със съ- and Lower Moesia. Initially, the bor-
щото име обхващала части от Гор- der between the two ran along the
на и Долна Мизия. В резултат на Tsibritsa River. Later, with the revi-
административните реформи на sion of provincial borders north of the
император Диоклетиан (обр. 12), Haemus in the year 136, it was moved
Аврелиановата Дакия била преи- west of the Lom River along yet un-
менувана на Крайбрежна Дакия, established lines (Геров 1980, 69).
която се запазила като обособена After the Dacian wars of emper-
териториална единица до оконча- or Trajan (fig. 10) and the creation of
телното ликвидиране на римското the province of Dacia, the Danubian
владичество в земите на север от bank west of the Osam river ceased
планината Хемус. Крайбрежна Да- to function as frontier of the Roman
кия спадала към диоцеза Дакия, empire. As a result, the future of the
който пък съставлявал част от пре- existing border defences was serious-
фектура Илирик на Източната Рим- ly affected. Some strongholds were
ска империя. По такъв начин, из- abandoned; others were renovated
точната граница на провинцията не or adapted for the defence of the new
била просто демаркационна линия towns and cities which replaced the
спрямо разположената на изток military camps; yet others continued
Втора Мизия, но представлявала и to function as military or military
важна вътрешноимперска граница, policing camps in charge of internal
разделяща административни, во- security.
енни и икономически макрострук-
тури – префектурите Илирик (per
3. Within the bounds of Dacia
Illyricum) и Изток (per Orientem) и
принадлежащите към тях диоцези,
Ripensis
съответно Дакия и Тракия.
The evacuation of the province
В научната книжнина от десе-
of Dacia at the time of Aurelian6 (fig.
тилетия господства формулира-
11) made the Lower Danube once
ното от Х. Фетерс мнение (Vetters
again a frontier to the Roman Empire.
1950, 7, 13), че източната граница
The new province of the same name,
на провинция Крайбрежна Дакия
founded by the emperor south of the
е следвала реката Вит (Велков 1959,
river, comprised parts of Lower and
74, 847; Митова-Джонова 1979, 14;
5
Southern 2009, 94.
7
При определянето на източната
6
Recently, the argument that the prov-
граница на Крайбрежна Дакия В. Велков ince was possibly abandoned at the end of
пише, че тя е минавала „източно от Emperor Gallienus’ rule, more specifically in
течението на Вит, но успоредно на the year 267, is gaining popularity: Petolescu
него“ (с. 74), обаче по-нататък в текста, 2010a, 286-292.
Обр. 11. Император Аврелиан Обр. 12. Император Диоклециан

(270 – 275 г. сл. Хр.) (284 – 305 г. сл. Хр.)
Fig. 11. Emperor Aurelian (270 – 275 AD) Fig. 12. Emperor Diocletian (284 – 305 AD)
Zahariade 1988, 34; Ivanov 1997, 479; Upper Moesia. As a result of Diocle-
Иванов 1999, 28; Băjenaru 2010, 16; tian’s (fig. 12) administrative reform,
Nedyalkova 2012a, 86; Nedyalkova Dacia from the time of Aurelian be-
2012b, 237; Dumanov 2015, 91) (обр. came Dacia Ripensis and continued
13). Колкото и странно да е, ос- to exist as a separate territorial unit
вен на подхвърлената от Ф. Каниц until the end of Roman rule north of
идея за възможна локализация на the Haemus. Dacia Ripensis was part
крепостта Utus8 „bei Mokrešani9 an of the Diocese of Dacia, which in turn
der Vidmündung” (Kanitz 1882, 159), fell within the Prefecture of Illyricum
австрийският учен гради тезата си in the Eastern Roman Empire. Con-
само на това, че Вит „ist der einzige sequently, the eastern provincial fron-
der Süd-Nord strömenden Flüsse”, по- tier functioned not only as a demarca-
ради което „nur der Vit als Ostgrenze tion line with Moesia Secunda in the
in Frage kam” (Vetters 1950, 7, 13). east, but also as a major intra-imperi-
Това твърдение обаче е съвсем не- al border that marked administrative,
приемливо, тъй като то открито military and economic macro-struc-
противоречи на сведенията в ан- tures; namely, the praetorian prefec-
тичните писмени извори, както и tures of Illyricum (per Illyricum) and
на археологическите реалности. of the East (per Orientem), Dacia and
Thrace, respectively.
коментирайки западната граница на Долна Most scientific literature has been
Мизия, той я трасира по р. Вит (с. 84). dominated for decades now by the
8
За вариациите на топонима в антич-
ните писмени извори вж.: Ivanov 1997, 484;
claim, put forward by H. Vetters (Vet-
Иванов 1999, 33. ters 1950, 7, 13), that the eastern fron-
9
Селото не съществува от 80-те годи- tier of Dacia Ripensis followed the
ни на ХІХ в. Намирало се е на около 4 км river channel of the Vit (Велков 1959,
север-североизточно от сегашния гр. Гу-
лянци, Община Гулянци, Плевенска област.
В трактата си Περὶ κτισμάτων 74, 847; Митова-Джонова 1979, 14;

Прокопий Кесарийски приключва Zahariade 1988, 34; Ivanov 1997, 479;
описанието на фортификационни- Иванов 1999, 28; Băjenaru 2010,
те градежи на император Юстини- 16; Nedyalkova 2012a, 86; Nedyalko-
ан І край реката Истър в границите va 2012b, 237; Dumanov 2015, 91)
на префектура Илирик със следния (fig. 13). Odd as it may be, except for
пасаж: „Като възобновил тия две the idea, mentioned in passing by F.
разрушени от времето укрепле- Kanitz, of possible localisation of the
ния10, император Юстиниан спрял Utus8 fortress “bei Mokrešani9 an der
нахлуванията на тамошните вар- Vidmündung” (Kanitz 1882, 159), the
вари, а по-рано превърнал в крепост Austrian scholar based his claim solely
старото укрепление, което се на- on the fact that the Vit “ist der einzige
ричало Утус. В най-крайната част der Süd-Nord strömenden Flüsse”,
на илирийските предели възобновил hence “nur der Vit als Ostgrenze in
едно укрепление, на име Лапидариас, Frage kam” (Vetters 1950, 7, 13). We
и превърнал в доста значително ук- find this claim totally unacceptable,
репление една единствена кула, коя- since it directly contradicts documen-
то там се издигала и се наричала tary evidence from historical study as
Лукернариабургон. Това извършил well as archaeological reality.
император Юстиниан в Илирик“ In his treatise Περὶ κτισμάτων Pro-
(Proc. De aedif. ІV, 6, 36 – ed. Haury/ copius of Caesarea completes a pas-
Wirth)11. sage describing the fortification struc-
Отъждествяването на антич- tures of Emperor Justinian I by the
ния Utus с т. нар. Гулянско градище Istros river within the prefecture of
10
Става дума за Παλατίολον и Συκίβιδα, Illyricum thus: “These, which had been
които сигурно се отъждествяват със с. ruined by time10, the Emperor Justinian
Байкал, Община Долна Митрополия,
Плевенска област и с бившето с. Челей, 7
When determining the eastern fron-
сега квартал на гр. Корабия, Окръг Олт в tier of Dacia Ripensis В. Велков asserts that
Румъния (Торбатов 2015, 24-25). it went “east of the channel of the Vit down-
11
Преводът е на Д. Дечев, според том stream, but parallel to it” (p. 74). Further in
2 на поредицата „Гръцки извори за бъл- the text, though, he traces the western border
гарската история“ (Дуйчев и др. 1958, of Lower Moesia along the Vit (p. 84).
168). В оригинал текстът гласи: „ταῦτα 8
For toponymical variation in ancient
καθῃρημένα τῷ χρόνῳ ἀνανεωσάμενος sources see: Ivanov 1997, 484; Иванов 1999,
Ἰουστινιανὸς βασιλεὺς τῶν ταύτῃ βαρβάρων 33.
τὰς ἐπιδρομὰς ἀνεχαίτισεν, ἐπέκεινά τε 9
The village ceased to exist in 80s of 19th
φρούριον ᾠκοδομήσατο, παλαιὸν ἔρυμα, century. It was located 4 km north-northeast of
ὅπερ Οὔτως ᾠνόμασται. ἐν ὑστάτῳ δὲ τῶν the present day town of Gulyantsi, Gulyantsi
Ἰλλυρικῶν ὁρίων φρούριον ἀνῳκοδομήσατο, municipality, Pleven Region.
Λαπιδαρίας ὄνομα, καὶ πύργον ἕνα ἑστῶτα 10
Namely Παλατίολον and Συκίβιδα, as-
μόνον, Λουκερναριαβούργου καλούμενον, sociated with the village of Baikal, Dolna Mi-
ἐς φρούριον ἀξιοθέατον μετεστήσατο.“ (ed. troplia Municipality, Pleven Region and the
Haury/Wirth). former Celei village, now a suburb of Cora-
Обр. 13. Течението на р. Вит

Fig. 13. The course of the Vit river
е мотивирано за пръв път от Б. Дя- restored and thereby checked the incur-
кович (Дякович 1904, 44-45), а мал- sions of the barbarians of that region;
ко по-късно е убедително препо- and beyond them he built a fort at an
твърдено от К. Шкорпил (Шкорпил ancient stronghold which was named
1905, 464). Понастоящем тази ло- Utôs. And at the extremity of the Il-
кализация не подлежи на никакво lyrian territory he built a fort named
съмнение. Обектът е разположен Lapidarias, and he transformed into
в широк меандър на коритото на a notable fortress a single tower which
р. Вит, на левия й бряг и на малко had stood alone, called Lucernariabur-
повече от 3 км от нейното устие12. gou. These then were the works execut-
Въпреки пределната яснота на при- ed by the Emperor Justinian in Illyri-
ведения по-горе текст, че Илирик cum” (Proc. De aedif. ІV, 6, 36 – ed.
е продължавал и на изток от Utus, Haury/Wirth)11.
при това на разстояние, достатъчно The identification of the ancient
за разполагането на още два укрепе- Utus with the so called Gulyansko
ни обекта по протежението на ду- gradishte was first motivated by B.
навския бряг, лансираната преди 70 Dyakovič (Дякович 1904, 44-45), lat-
години от Х. Фетерс теза за трасето er to be indisputably confirmed by K.
на източната граница на провинция Škorpil (Шкорпил 1905, 464). Pres-
Крайбрежна Дакия продължава да ently, this localisation is considered
се радва на популярност. Неглижи- beyond doubt. The site is located in
рането на писмените свидетелства е a wide meander on the left bank of
и необяснимо, и недопустимо, осо- the Vit, about 3 km from its estuary12.
бено като се има предвид, че Περὶ
κτισμάτων на Прокопий не е един- bia, Judeţul Olt in Romania (Торбатов 2015,
ственият извор, имащ пряко отно- 24-25).
шение към разрешаването на този 11
The translation is by H. B. Dewing,
важен научен проблем. as published in the Loeb Classical Library,
343 (Dewing 1940). The original text reads:
Така например в един от запазе-
“ταῦτα καθῃρημένα τῷ χρόνῳ ἀνανεωσάμενος
ните фрагменти от историческото Ἰουστινιανὸς βασιλεὺς τῶν ταύτῃ βαρβάρων
съчинение на Приск, в който се опис- τὰς ἐπιδρομὰς ἀνεχαίτισεν, ἐπέκεινά τε
ват събития от 447 г., е пояснено, че φρούριον ᾠκοδομήσατο, παλαιὸν ἔρυμα,
„Асемус е яка крепост, която от- ὅπερ Οὔτως ᾠνόμασται. ἐν ὑστάτῳ δὲ τῶν
стои немного далеч от Илирия и се Ἰλλυρικῶν ὁρίων φρούριον ἀνῳκοδομήσατο,
Λαπιδαρίας ὄνομα, καὶ πύργον ἕνα ἑστῶτα
μόνον, Λουκερναριαβούργου καλούμενον, ἐς
φρούριον ἀξιοθέατον μετεστήσατο.” (ed. Hau-
12
След корекцията на коритото на Вит ry/Wirth).
в края на първата половина на миналия 12
After works done on the riverbed of the
век, сега Utus се намира на десния бряг на Vit at the end of the first half of the last centu-
реката и административно принадлежи ry, Utus now sits on the right bank within the
към землището на с. Милковица, Община administrative bounds of Milkovitsa village,
Гулянци, Плевенска област. Gulyantsi Municipality, Pleven Region.
намира в областта Тракия“13. Сега The quotation above clearly points to

късноантичният Ἀσημοῦς сигурно се Illyricum extending east of Utus over
отъждествява с т. нар. Осъмско гра- a territory allowing for at least two
дище, разположено на десния бряг more strongholds to be built on the
на р. Осъм, в близост до нейното ус- banks of the Danube. Nevertheless,
тие (Торбатов 2016, 21-79). H. Vetters’ claim regarding the east-
Твърде сходна по смисъл ин- ern frontier of Dacia Ripensis enjoys
формация предлага и Зосим. Като as much popularity today as it did 70
описва въведената от император years ago. Such disregard for written
Константин І (обр. 14) нова адми- records is inexplicable and inadmissi-
нистративна уредба на Римската ble, especially taking into account the
империя и посочва териториалния fact that “The Buildings” by Procopius
обхват на Източната префектура, is not the only source directly relevant
авторът отбелязва, че „...на същия to addressing this problem.
[наместник], [императорът] по- For example, a preserved fragment
верил и Тракия, и Мизия, с грани- from a writing by Priscus of Panium
ци до Асемус и Родопите и до град chronicles events from the year 447
Топир...“ (Zos. Hist. nova. ІІ, 33, 1 and clarifies that “Asemus is a strong
– ed. Mendelssohn)14. За разлика от fortress close both to Illyria and the
border of Thrace”13. Asemus from the
Τοπήρος, изрично назован „град“,
Late Antiquity might now be identi-
fied with the so called Osamsko Grad-
13
Преводът е на И. Дуйчев, според том
ishte, situated on the right bank of the
1 на поредицата „Гръцки извори за бъл-
гарската история“ (Бешевлиев 1954, 97). Osam, close to its estuary (Торбатов
Оригиналният текст гласи:„Ἀσημοῦς δέ ἐστι 2016, 21-79).
φρούριον καρτερόν, οὐ πολὺ μὲν ἀπέχον τῆς Similar information comes from
Ἰλλυρίδος, τῷ δὲ Θρᾳκίῳ προσκείμενον μέρει“ Zosimus. When recounting the ad-
(Prisc. Fragm. p. 2849-11 – ed. Dindorf). ministrative reform enacted by Em-
14
Преводът е мой. Преводът на В. Бе-
peror Constantine І (fig. 14) he de-
шевлиев в том 1 на поредицата „Гръцки из-
вори за българската история“ (Бешевлиев scribes the territorial scope of the
1954, 163) е по изданието на И. Бекер от Prefecture of the East thus: “... to the
1837 г. (Bekker 1837, 99), което възпроиз- same person [prefect] [the Emperor]
вежда текста с внесените в него поправки gave Thrace as well as Moesia, with
от Х. Стефанус (Politiani, Stephanus 1611, borders to Asemus and Rhodope, and
440). Поради това, там вместо „Асемус“
the town of Topeiros...” (Zos. Hist.
стои „Хемус“, а вместо „Топир“ – „Довер“.
В изданието на Л. Менделсон от 1887 г.
(Mendelssohn 1887, 90) въпросният пасаж 13
The translation is by R. C. Block-
е възстановен във вида, засвидетелстван ley (Blockley 1983, 239). The original text
в най-пълния запазен препис на съчине- reads:”Ἀσημοῦς δέ ἐστι φρούριον καρτερόν, οὐ
нието (Vat. Gr. 156): „...τῷ αὐτῷ καὶ Θρᾴκην πολὺ μὲν ἀπέχον τῆς Ἰλλυρίδος, τῷ δὲ Θρᾳκίῳ
ἐπιτρέψας, Μυσίᾳ τε μέχρις Ἀσήμου καὶ προσκείμενον μέρει” (Prisc. Fragm. p. 2849-11 –
Ῥοδόπῃ μέχρι Τοπήρου πόλεως ὁριζομένην...“. ed. Dindorf).
Обр. 14. Император Константин І

(306 – 337 г. сл. Хр.)
Fig. 14. Emperor Constantine I (306 – 337 AD)
употребата на Ἀσήμος в текста не nova. ІІ, 33, 1 – ed. Mendelssohn)14.

е пояснена, което предполага, че Unlike Topeiros, explicitly described
се визира по-скоро едноименния as ‘town’, Asemus is not used unequiv-
хидроним. Дори обаче авторът да ocally. This would imply that the name
е имал предвид крепостта, а не ре- was used as a hydronym. However,
ката, споменаването й като краен even if the author had the fortress and
северозападен репер за трасето на not the river in mind, the mention of
описваната граница недвусмислено Asemus as the north-western refer-
показва, че последната е премина- ence point to the border clearly shows
вала в непосредствена близост до that the latter must have run in close
нея, а не по течението на отдалече- proximity to it rather than 9 km away
ния на цели 9 км западно оттук Вит. down the Vit.
Още К. Лицика, въз основа на On account of Procopius’ writing,
текста на Прокопий, заключава, че C. Litzica concludes, that the demar-
граничен демаркатор на терито- cation line between the provinces of
риите на провинциите Крайбреж- Dacia Ripensis and Moesia Secunda
на Дакия и Втора Мизия е била р. was the Osam river (Litzica 1926, 59)
Осъм15 (Litzica 1926, 59) (обр. 15). (fig. 15). V. Beševliev (Beševliev 1970,
На същото мнение, вече с оглед и на
останалите писмени свидетелства, 14
The translation is mine. The English
категорично застава и В. Бешевли- translation in the edition of 1814 (Zosimus
ев (Beševliev 1970, 122-123), но, до- 1814, 53) is based on the original Greek text
колкото ми е известно, към това with certain corrections suggested by H.
коректно тълкуване на изворите Stephanus (Politiani, Stephanus 1611, 440).
Therefore, Asemus is replaced by Haemus, and
Topeiros by Doberus. In the 1887 edition by
15
Реките, предвид техните същностни L. Mendelssohn (Mendelssohn 1887, 90) the
характеристики, са били един от най-пред- excerpt in question is reproduced in the form
почитаните и широко използвани ориен- it occurs in the best preserved copy of the
тири при определянето на граници от вся- writing (Vat. Gr. 156): “...τῷ αὐτῷ καὶ Θρᾴκην
какъв вид през римската епоха (Campbell ἐπιτρέψας, Μυσίᾳ τε μέχρις Ἀσήμου καὶ
2012, 62-63, 98, 188). Ῥοδόπῃ μέχρι Τοπήρου πόλεως ὁριζομένην...”.
Обр. 15. Течението на р. Осъм

Fig. 15. The course of the Osam river
досега открито се е присъединил 122-123), taking into account other

единствено Й. Колендо (Kolendo available written evidence, shares that
1981, 56; Kolendo 1985, 236), а раз- opinion although, to my knowledge, J.
съждения в същата насока се сре- Kolendo (Kolendo 1981, 56; Kolendo
щат и у М. Вендел (Wendel 2005, 31). 1985, 236) is the only scholar to sup-
Сега, след едно неотдавнашно port this correct interpretation of the
щастливо археологическо откри- sources while Wendel (Wendel 2005,
тие, към писмените извори, удос- 31) only reflects on the topic along
товеряващи, че за трасирането на similar lines.
източната граница на провинция Recently, as a result of a felicitous
Крайбрежна Дакия е било използ- archaeological find, a Notitia Digni-
вано именно течението на р. Осъм, tatum is to be added to the existing
а не това на Вит, следва да бъде written sources attesting to the eastern
прибавена и Notitia Dignitatum. border of Dacia Ripensis as following
През 2006 г. при редовни разкопки the route not of the Vit but that of the
в принципиите на кастела Sostra Osam. In 2006, during regular excava-
беше намерен постамент за импе- tions in the principia of the castellum
раторска статуя с латински посве- of Sostra, an emperor statue base was
тителен надпис16. Надписът е в чест found bearing a Roman dedicatory
на император Галиен и датира от inscription15. The inscription is dedi-
253-260 г. Паметникът е издигнат cated to Emperor Gallienus and dates
от Aurelius Domitianus в качество- from c. 253-260. The statue was com-
то му на командир (praepositus) на missioned by Aurelius Domitianus in
стануващата тогава в кастела cohors his capacity as commander (praepos-
II reducum. Това е първото и един- itus) of Cohors II Reducum, then sta-
ствено засега епиграфско свиде- tioned at the fort. Currently, this is
телство за тази военна част, която the first and only epigraphic evidence
иначе е позната само от Pars Orientis about this particular military unit,
на Notitia Dignitatum, където фи- otherwise know from Pars Orientis of
гурира като част от гарнизона на Notitia Dignitatum. In that source, co-
провинция Крайбрежна Дакия, с hors II reducum is mentioned as part of
място на постоянна дислокация в the garrison of the province of Dacia
Siosta (Not. Dign. Or. XLІІ, 40 – ed. Ripensis, with permanent dislocation
Seeck). Тъждествеността на ениг- site at Siosta (Not. Dign. Or. XLІІ, 40
матичната по-рано Siosta със Sostra
15
The inscription has been published
16
Надписът е многократно публику- in different authors: Христов 2006, 30-32;
ван: Христов 2006, 30-32; Христов 2008а, Христов 2008а, 31-38; Христов 2008б,
31-38; Христов 2008б, 9-14; Иванов, 9-14; Иванов, Христов 2009, 79-81; Eck,
Христов 2009, 79-81; Eck, Ivanov 2009, Ivanov 2009, 191-200; AÉ 2010, 1222; Pe-
191-200; AÉ 2010, 1222; Petolescu 2010b, tolescu 2010b, 325; Иванов, Христов 2013,
325; Иванов, Христов 2013, 425-427. 425-427.
се приема безрезервно или с висока – ed. Seeck). The once enigmatic Sios-
степен на достоверност от повечето ta is now unreservedly, or with a high
съвременни изследвачи (Иванов, degree of reliability, accepted to be
Христов 2009, 81; Eck, Ivanov identical with Sostra by the majority
2009, 191, 195-196; Matei-Popescu of the research community (Иванов,
2010, 228; Cooley, Salway 2012, 225; Христов 2009, 81; Eck, Ivanov
Иванов, Христов 2013, 427; Hris- 2009, 191, 195-196; Matei-Popescu
tov 2015, 281)17. Кастелът Sostra е 2010, 228; Cooley, Salway 2012, 225;
бил изграден в средата на ІІ в. сл. Иванов, Христов 2013, 427; Hristov
Хр. край трасето на пътя Oescus – 2015, 281)16. The Sostra Castellum was
Philippopolis, в непосредствена бли- built in the middle of 2nd century BC
зост до едноименната пътна стан- ІІ by the Oescus – Philippopolis road,
ция и на около 300 м западно от in close proximity to a road station of
коритото на р. Осъм (обр. 16). До the same name and about 300 m west
граничната реформа от 193 г. той е of the Osam riverbed (fig. 16). Before
принадлежал към територията на the borders were modified in 193, it
провинция Тракия, след което се е sat on a site situated in the province of
оказал в пределите на Долна Мизия Thrace. Following the frontier adjust-
(Торбатов 2012, 138-141), а в нача- ments the fort became part of Lower
лото на епохата на Домината вече е Moesia (Торбатов 2012, 138-141)
спадал към Крайбрежна Дакия. and, at the time of the Dominate, it
Последният ми аргумент за това, fell within Dacia Ripensis.
че източната граница на провинция My final argument in support of
Крайбрежна Дакия е следвала тече- the proposition that the eastern fron-
нието на р. Осъм, е от чисто архе- tier of Dacia Ripensis followed the
ологическо естество. Става дума за Osam River is of a purely archaeo-
късноантичния фортификационен logical nature. What I have in mind is
комплекс, разположен на 2,5-3,5 the fortification complex from the late
км югоизточно от с. Садовец (Об- antiquity, situated about 2.5-3.5 km
щина Долни Дъбник, Плевенска south-east of Sadovets village (Dolni
област). Комплексът включва че-
dabnik Municipality, Pleven Region).
тири синхронни крепости, две от
The complex comprises four synchro-
които (Големаново кале и Кожухар-
nous forts, two of which (Golemano-
ско кале) са изградени на десния,
vo kale and Kozhuharsko kale) were
а другите две (Садовско кале и Го-
built on the right banks, and the other
рановско кале) – на левия бряг на
17
Доколкото ми е известно, само М. 16
To my knowledge, only M. Zahariade
Захариаде продължава да счита Siosta за continues to believe that Siosta is yet unlocal-
все още нелокализиран обект и се опитва ised and continues the search for it along the
да го търси някъде по дунавския бряг (Za- Danubian banks (Zahariade 2014-2015, 123-
hariade 2014-2015, 123-125), но той не по- 125), but he is unaware of the existence (!) of
знава (!) коментирания надпис от Sostra. the inscription form Sostra.
Обр. 16. Местоположение на кастела Состра

Fig. 16. The location of castellum Sostra
Обр. 17. Късноантичният фортификационен комплекс край с. Садовец:

1. Старините в близката и по-далечна околност на селото (по Welkov 1935, Abb. 1); 2.
Фортификационният комплекс югоизточно от селото: a. Големаново кале;
b. Садовско кале; c. Кожухарско кале; d. Шарамполя
Fig. 17. The Early-Byzantine fortification complex by the village of Sadovets: 1. The antiquities
in the near and more distant vicinity of the village (after Welkov 1935, Abb. 1);
2. The fortification complex southeast of the village: a. Golemanovo kale; b. Sadovsko kale;
c. Kozhuharsko kale; d. Scharampolja
р. Вит (Welkov 1935, 149-151; Мито- two (Sadovsko kale and Goranovsko
ва-Джонова 1979, 61-62 № 395-396, kale) – on the left banks of the Vit riv-
398-399, 401). Разположените на er (Welkov 1935, 149-151; Митова-
двата срещуположни бряга Кожу- Джонова 1979, 61-62 № 395-396,
харско и Садовско кале са съедине- 398-399, 401). Kozhuharsko kale and
ни помежду си с вал, носещ името Sadovsko kale, which sat on opposite
Шарамполя, който пресича речната banks of the river, were linked by way
долина и в който е оформен вход, of a mound which straddled the valley
защитен с две кули (Welkov 1935, and had an entrance protected by two
151; Митова-Джонова 1979, 62 № towers (Welkov 1935, 151; Митова-
400) (обр. 17). Очевидно е, че в слу- Джонова 1979, 62 № 400) (fig. 17).
чая имаме работа с обособена се- Clearly, we have a case of a well-es-
лищна агломерация, която съвсем tablished settlement where inhabi-
съзнателно се е самоотграничила tants purposefully isolated themselves
от съседното население. Резултати- from the neighbouring population.
те от проведените в миналото раз- The results from excavations carried
копки в две от крепостите – Голема- out in two of the forts – Golemano-
ново и Садовско кале (Uenze 1992), vo and Sadovsko kale (Uenze 1992)
дават основание да се допусне, че – give sufficient ground to assume the
обитателите на комплекса са били с settlers in the complex belonged to a
чужд етнически (вероятно готски) different ethnicity (probably Gothic).
произход и са били компактно за- They had the status of foederati and
селени по тези места със статут на lived in densely populated agglomer-
федерати. Предвид необходимостта ations. Given the need for close com-
от тясна комуникация и координа- munication and coordination with
ция с местната административна и the local administrative and military
военна власт, това само по себе си authorities, this in itself precludes the
изключва възможността р. Вит да possibility for the Vit river to have
е представлявала през късната ан- been any frontier whatsoever during
тичност каквато и да било граница. the late antiquity.

ІII
Писмени сведения за античната селищна и укрепителна
инфраструктура по Дунавския бряг между реките Вит и Осъм
▪
Written evidence for the ancient settlement and fortification
infrastructure along the Danube between the Vit and the Osam rivers
Античната писмена традиция е The ancient written tradition has pre-

съхранила всичко на всичко три то- served all in all three toponyms relat-
понима, които имат отношение към ed to the Danube riverside between
дунавското крайбрежие между ре- the Vit and the Osam rivers. One of
ките Вит и Осъм. Единият от тях е them is genealogically connected with
генетически свързан с речното име the river name Asamus and is attested
Asamus и е засвидетелстван в раз- in various morphological variations
лични морфологични вариации и and case forms, in Latin or Old Greek
падежни форми, на латински или в transcription, in many sources from
старогръцка транскрипция, в мно- the Roman era and the Late Antiquity.
жество извори от римската епоха The other two toponyms are known
и късната античност. Другите два only from the writing Περὶ κτισμάτων
топонима са познати единствено by Procopius of Caesarea.
от съчинението Περὶ κτισμάτων на
Прокопий Кесарийски. ***
We find the earliest chronological
*** information in Tabula Peutingeriana
Хронологически най-ранно- where, in the section between Vio (=
то известие се съдържа в Tabula Utus1) and Securispa (= Securisca2)
Peutingeriana, където по трасето на along the Roman road by the Danube,
римския крайдунавски път в учас- the road station3 Anasamo (abl. sing.;
тъка между Vio (= Utus1) и Securispa
(= Securisca2) е означена пътната The variations of the name in the known
1
written sources are listed in: Ivanov 1997, 484;

Иванов 1999, 33.
1
Вариантите на името в различни- 2
For the variations of the name in liter-
те писмени извори са посочени в: Ivanov ary sources see: Ivanov 1997, 485; Иванов
1997, 484; Иванов 1999, 33. 1999, 34.
2
За вариантите на името в писмените 3
The Roman itineraria, to which Tabula
извори вж.: Ivanov 1997, 485; Иванов 1999, Peutingeriana belongs, mark road stations
34. and not fortresses. The existence in close
41
42 Писмени сведения за античната селищна и укрепителна инфраструктура по Дунавския бряг...
станция3 Anasamo (abl. sing.; nom. nom. Anasamus) (Tab. Peut. Segm.
Anasamus) (Tab. Peut. Segm. VIIІ.14) VIIІ.14) is marked (fig. 18).
(обр. 18). According to W. Tomaschek, the
Според В. Томашек, топонимът toponym Anasamus comes from the
Anasamus е образуван от хидрони- hydronym Asamus, with the prefix
ма Asamus, с представка an- („на“) an- (“na”) (Tomaschek 1894, 2064;
(Tomaschek 1894, 2064; Tomaschek Tomaschek 1896, 1515). From all sub-
1896, 1515). Сред всички следващи sequent research only D. Detschew
изследвачи единствено Д. Дечев ос- disputes the proposed interpretation.
порва предложеното тълкувание. With the motive that “in the Thracian
С мотива, че „в тракийски поняко- language sometimes n is inserted before
га се вмъква n пред s“, той отстоява s”, he argues that “Ansamus/Ansam-
виждането, че „Ansamus/Ansamos os ... represents an actual variant of
... представя същински вариант на Asamus, while Anasamo (Anasamus
Asamus, а Anasamo (в номинатив in nominative case) is a wrong form of
Anasamus) – погрешно предаване that variant”. Detschew accepts as an
на тоя вариант“. Дечев приема за absolute rule “the Thracian castella,
абсолютно правило „тракийските situated at the mouth of a river, [to] be
кастели, разположени при устието named with its non-modified name”. He
на някоя река, [да] се назовават с finds the rule confirmed in later vari-
нейното невидоизменено име“, по- ants of the name for the town, attested
твърждение на което той открива by Priscus and Theophylact Simocat-
ta5 (Дечев 1954, 277; Detschew 1957,
3
В римските итинерарии, към които 30). Detschew’s proposition does not
принадлежи и Tabula Peutingeriana, са обо- enjoy popularity, because forming to-
значени пътни станции, а не крепости. ponyms with the prepositions an, ad
Съществуването в непосредствена близост
на пътна станция и военен лагер или ук- proximity of a road station and a military camp,
репление с военно-полицейски функции or fortification with military police functions,
е често срещано явление, но в никакъв is common but by no means the rule. Further-
случай не и правило. Освен това, в мно- more, in many cases, the chronology of road
го от случаите хронологията на пътните stations and fortified sites found beside them
станции и укрепените обекти край тях не does not coincide or overlaps only partially.
съвпада или се припокрива само отчасти. Unfortunately, it is common practice in exist-
За съжаление, масова практика в досегаш- ing research while attempting to localise the
ните изследвания е при опитите за лока- locations mentioned in the itineraria to only
лизиране на споменатите в итинерариите align places with fortification remains.
обекти да се визират изключително места 4
The provisional separation of each of the
с фортификационни останки. preserved segments of Tabula Peutingeriana
4
Условното разделение на всеки от за- in 5 vertical sections was introduced by K.
пазените сегменти на Tabula Peutingeriana Miller in order to facilitate work with the doc-
на по 5 вертикални полета е въведено от К. ument (Miller 1887, 4).
Милер за улеснение при работата с доку- 5
These reports will be discussed in more
мента (Miller 1887, 4). detail below.
43
Обр. 18. Фрагмент от Tabula Peutingeriana, на който е изобразено

местоположението на пътната станция Anasamus
Fig. 18. A fragment of Tabula Peutingeriana on which the location of the road station
Anasamus is depicted
и в по-сетнешните варианти на се- and sub (often used as prefixes) was a

лищното име, засвидетелствани у widespread practice in antiquity (see
Приск и Теофилакт Симоката5 (Де- Georgiev 1977, 39, 64). It was regular-
чев 1954, 277; Detschew 1957, 30). ly applied when naming road stations
Тезата на Дечев обаче не се радва as shown by numerous examples from
на популярност, тъй като формира- Roman itineraria.
нето на топоними с предлозите an, Despite the relatively late date
ad и sub, понякога употребявани и of the ancient map6 from which the
като представки, е изключително medieval transcript known as Tab-
разпространена практика през ан- ula Peutingeriana7 originates, the
тичната епоха (вж. напр. Георгиев
1977, 39, 64), особено често прила- The expressed opinions on the matter
6
гана при наименуването на пътни are given in: Fodorean 2014, 216-218.
станции и засвидетелствана с мно- 7
I adhere to the solidly substantiated
proposition by E. Weber of 1976 (Weber 1976,
11-23), further defended in a number of publi-
5
Тези сведения ще бъдат подробно ко- cations (last: Weber 2012a, 209-216), accord-
ментирани в текста по-долу. ing to which the map in question dates back
жество примери в римските итине- information in it concerning the road

рарии. system in present-day Bulgaria and
Независимо от сравнително the northeastern boundaries of the
късната дата на античната карта6, Balkans certainly precede the admin-
от която произхожда достигнали- istrative reforms of Emperor Diocle-
ят до нас средновековен препис, tian and his colleagues from the First
известен като Tabula Peutingeriana7, Tetrarchy and is related to the era of
съдържащата се в нея информация the Principate (Торбатов 2002, 41-
за пътната система на територията 43; Торбатов 2004b, 84)8. When we
на съвременна България и в севе- take into account the reconstructed
роизточните предели на Балканите stemma of the written source in ex-
със сигурност предхожда админи- isting research (see Weber 1976, 20-
стративните реформи на импера- 23; Подосинов 2002, 292-296), this
тор Диоклециан и неговите колеги information is to be accepted as as-
от Първата тетрархия и се отнася cending to the predecessor of the last
към епохата на Принципата (Тор- revision from the time of emperor
батов 2002, 41-43; Торбатов 2004b,
to the rule of emperor Theodosius ІІ, possibly
84)8. Като се има предвид рекон- the year 435 AD
8
I feel strongly against the modern and
6
Изказаните досега мнение по този ‘revolutionary’ theory of R. Talbert (Talbert
въпрос са посочени във: Fodorean 2014, 2010, 108-117, 133-157), which questions the
216-218. practical value of the original copy of Tabula
7
Придържам се към солидно аргумен- Peutingeriana. Talbert views the illustrated
тираната от Е. Вебер още в 1976 г. (Weber itinerarium, created around 300 AD, as a prod-
1976, 11-23) и отстоявана в редица след- uct of ideological propaganda meant to adorn
ващи негови публикации теза (последно: the apsis of one of the late Roman imperial
Weber 2012a, 209-216), според която въ- ceremonial halls during the First Tetrarchy.
просната карта датира от управлението на Along with the scepsis and the critical notes
император Теодосий ІІ, може би точно от registered in many comments and reviews
435 г. of this writing (Fodorean 2011, 9-19; Weber
8
Решително не споделям модерната 2012a, 209-216; 2012b, 363-369; Burri 2012;
и „революционна“ теория на Р. Талбърт Eckerman 2012, 282-284) and in relation to
(Talbert 2010, 108-117, 133-157), подлагаща the Danubian riverside Roman road discussed
под съмнение практическата стойност на here, it is worth pointing out that if the original
оригинала на Tabula Peutingeriana и раз- does go back to the year 300 AD, the absence
глеждаща го като продукт на идеологи- of significant locations in it, such as Cebrus
ческата пропаганда, създаден около 300 г. and Variana, is completely inexplicable to me
сл. Хр. и предназначен да краси апсидата personally. The latter were visited by Emperor
на някоя от късноримските император- Diocletian during his journey from Singidu-
ски аули от времето на Първата тетрар- num to Nicomedia in 294 AD (Cod. Iust. II,
хия. Към скепсиса и критичните бележки, 4, 30; VIII, 37, 9 – ed. Krueger). Equally in-
отбелязани в редица отзиви и рецензии explicable is the presence of some sites, e.g.
за това съчинение (Fodorean 2011, 9-19; Camistrum (between Gorni Tsibar and Kozlo-
Weber 2012a, 209-216; 2012b, 363-369; Burri duy) and Nigriniana (near Dolno Ryahovo),
2012; Eckerman 2012, 282-284), във връзка which simply had ceased to exist by that time.
Written evidence for the ancient settlement and fortification infrastructure along the Danube... 45
Обр. 19. Стема на Tabula Peutingeriana (по Weber 1976, 23)

Fig. 19. Stemma of Tabula Peutingeriana (after Weber 1976, 23)
струираната в хода на досегашните Theodosius ІІ, known as Road Map

изследвания стема на паметника А, created in the early 3rd century AD,
(вж. напр.: Weber 1976, 20-23; По- during the rule of Septimius Severus
досинов 2002, 292-296), тази ин- and Caracalla (fig. 19).
формация следва да се приеме за
възхождаща към предшественика ***
Similar in content are the reports
с конкретно занимаващия ни тук крайду- on the Lower Danube region in Cos-
навски римски път бих искал да добавя mographia by the Anonymous writer
още, че ако оригиналът действително да- from Ravenna, even though that writ-
тираше от ок. 300 г., съвсем необяснимо ing was compiled much later – around
е отсъствието в него на значими обекти
като Cebrus и Variana, лично посетени от
700 AD. The question about the sourc-
император Диоклециан при пътуването му es for this geographical compendium
от Сингидунум за Никомедия през 294 г. and the mode of their use has been fre-
(Cod. Iust. II, 4, 30; VIII, 37, 9 – ed. Krueger), quently discussed in the scientific lit-
както и присъствието на такива като erature9. Suffice it to say, relevant cur-
Camistrum (между Долни Цибър и Хърлец)
и Nigriniana (между Долно Ряхово и Малък
Преславец), които по това време просто 9
Detailed overview of the discussion in:
вече не са съществували. Подосинов 2002, 161-168.
на последната редакция от времето rent studies agree that Cosmographia

на император Теодосий ІІ – т. нар. is based on a map quite similar to
Пътна карта А, създадена в нача- Tabula Peutingeriana, but much more
лото на III в. сл. Хр., в годините на accurate and complete (fig. 20). Given
управлението на Септимий Север и that what interests us about the region
Каракала (обр. 19). in question is subject to the adminis-
*** tration of the Roman Empire in the
Много близки по съдържание Principate era, it follows that the in-
са и сведенията за долнодунавския formation presented in that work can
регион в Cosmographia на Аноним- hardly be dated later than the 60s/70s
ния автор от Равена, макар да става of 3rd century (Торбатов 2002a, 43-44;
дума за съчинение, компилирано Торбатов 2004b, 85).
значително по-късно – едва около When counting the civitates10 in
700 г. сл. Хр. Въпросът за извори- the provinces of Lower and Upper
те на този географски компенди- Moesia, moving upstream the Dan-
ум и начина на тяхната употреба е ube, the Anonymous writer from Ra-
многократно коментиран в науч- venna also notes Ansamon, placed by
ната книжнина9. Достатъчно е да him between Securisca and Bion (Rav.
се отбележи, че според съвремен- Anonym. Cosmogr. IV, 7 (p. 18914)
ното състояние на проучванията, – ed. Pinder – Parthey). As his only
за основа на Cosmographia се при- written source for the entire section
ема карта, твърде сходна на Tabula the author explicitly points to “the
Peutingeriana, но много по-точна и Greek scientist Livanios” – an enig-
по-пълна от нея (обр. 20). Като се matic personality, presumed by some
има предвид, че изложението за тук to be the Late Roman rhetor Libani-
занимаващия ни регион е строго us, who lived and wrote during the 4th
подчинено на административна- century. There is little doubt that the
та уредба на Римската империя от original used was indeed written in
епохата на Принципата, то и дати- Greek and the Ravenna Cosmogra-
ровката на представената инфор- pher automatically translated the list-
мация едва ли може да се отнесе ed toponyms into Latin (Dillemann
по-късно от 60-те/70-те години на 1997, 47, 113-114; Talbert 2010, 164).
III в. (Торбатов 2002a, 43-44; Торба- Most likely, it was a written text based
тов 2004b, 85). on a Roman roadmap, which explains
При изброяването на „градове- satisfactorily the common suffix –on,
те“ в провинциите Долна и Горна
10
corresponding to -ον when translating
the Latin abl. sing. into Greek, as well
9
Подробен обзор на дискусията в: По- as the often incorrect transcriptions of
досинов 2002, 161-168.
10
Всички селищни форми, споменати
в съчинението, са без изключение означе- 10
All settlements, mentioned in the study
ни като civitates. are designated, without exception, as civitates.
47
Обр. 20. Реконструкция на картата, използвана от Анонимния автор от Равена

(по Miller 1898, Abb. 1)
Fig. 20. Reconstruction of the map used by the Ravenna Cosmographer (after Miller 1898, Abb. 1)
Мизия, движейки се нагоре по тече- the letters β and ρ that led to distor-
нието на р. Дунав, Анонимният ав- tion beyond recognition of the names
тор от Равена отбелязва и Ansamon, of many otherwise well-known settle-
поставен от него между Securisca ments (Olteanu 2014). Hence, in the
и Bion (Rav. Anonym. Cosmogr. IV, nominative case, the toponym of in-
7 (p. 18914) – ed. Pinder – Parthey). terest read as Ansamus, which can be
За свой единствен писмен извор viewed as a corrupt form of Anasam-
за целия раздел авторът изрично us. An equally reasonable claim could
посочва „гръцкия учен Ливаний“ be made that the form indicates a later
– енигматична личност, само пред- stage in the evolution of the name of
положително отъждествявана с the settlement, resulting from the lin-
късноримския ритор Либаний, жи- guistic phenomenon of syncope (the
вял и творил през IV в. Не буди ни- elision of a vowel or a group of sounds
какво съмнение обаче, че използва- between two consonants) (Георгиев
ният оригинал действително е бил 1977, 177).
написан на гръцки език, а Равен-
ският космограф съвсем механич- ***
но е превел на латински изброените Chronologically, the next piece of

там топоними (Dillemann 1997, 47, information on the toponym is found
113-114; Talbert 2010, 164). По всяка in Notitia Dignitatum. In the section
вероятност иде реч за писмен текст, dedicated to the conscription under
съставен въз основа на римска път- the dux of Moesia Secunda province
на карта, което съвсем задоволи- Ansamo is mentioned (abl. sing.; nom.
телно обяснява масово срещаното Ansamus) as a camping site for the
окончание –on, съответстващо на
military unit milites praeventores (Not.
-ον при предаване на гръцки на ла-
Dign. Or. XL, 19 – ed. Seeck).
тинския abl. sing., както и често сре-
щаните неправилни преводи на бук- According to the analysis of the
вите β и ρ, довели до изопачаване до chapter on Moesia Secunda from Pars
неузнаваемост на имената на редица Orientis by Notitia Dignitatum, it was
иначе добре познати селищни обек- edited eventually around 394-395
ти (Olteanu 2014a). Следователно, в AD11, but realistically it describes the
номинатив интересуващият ни то- structure and stationing of the bor-
поним е гласял Ansamus, което може der armies in the province before 378
да се разглежда като коруптивна AD (Zahariade 1988, 181-185). The
форма от Anasamus, но с не по-мал- dislocation model described in the
ко основание и като по-късен етап document, namely the division of the
в еволюцията на селищното име, deployed legions in two parts respon-
дължащ се на лингвистичното явле- sible for clearly differentiated parts of
ние синкопа (изпадане на гласна или the Danube border in geographical
група звуци между две съгласни)
terms12, is accepted as one of the in-
(Георгиев 1977, 177).
novations characterising the military
*** reforms of Constantine I after 324 AD
Следващото в хронологиче-
ски порядък известие се открива в 11
It is considered that the core of the doc-
Notitia Dignitatum. В раздела, пос- ument was compiled c. 394-395 AD. Emenda-
tions were carried out in 401 and 406-408 AD,
ветен на военния контингент, под- while the final draft dates back to the years
чинен на дукса на провинция Втора 425-429 AD (Neira Faleiro 2005, 42). There
Мизия, се споменава Ansamo (abl. are other opinions, according to which the
sing.; nom. Ansamus) като място на preliminary drafting was completed between
лагеруване на войсковата единица 392 and 394 AD, while the amendments are
milites praeventores (Not. Dign. Or. referred to the years 416, 419 or 423-425 AD
(see overview in: Мехамедиев 2013, 285,
XL, 19 – ed. Seeck). бел. 17).
Според анализа на главата 12
In the case of Moesia Secunda –
за Втора Мизия от Pars Orientis pedatura superior and pedatura inferior. On
на Notitia Dignitatum, тя е била the meaning of these terms and the location of
окончателно редактирана около the two pedaturae see: Торбатов 1991, 230-
231. Another view on the matter in: Dietz
1992.
394-395 г.11, но реално отразява (Zahariade 1988, 73-75, 183; Zaharia-

състава и дислокацията на гранич- de 2006, 169). Nevertheless, it is very
ните войски там преди 378 г. сл. Хр. likely that this practice dates further
(Zahariade 1988, 181-185). Регис- back to the joint rule of Constantine
трираният в документа модел на I and Licinius (Sarnowski 1985, 126;
разделение на настанените в про- Sarnowski 1991, 22).
винцията легиони на по две части,
отговарящи за стриктно обособени ***
в географски аспект участъци от Among the remaining fragments of
дунавската граница12, се приема за the lost historical work13 by Priscus of
едно от нововъведенията, харак-
Panium there is an extensive, well pre-
теризиращи военните реформи на
served excursus about Ἀσημοῦς, pre-
Константин І след 324 г. (Zahariade
1988, 73-75, 183; Zahariade 2006, cisely dated in 447 AD (Prisc. Fragm.
169), но много е вероятно тази p. 2846-32-2851-29 – ed. Dindorf).
практика да датира от по-рано – Ἀσημοῦς is described in the text as
още от съвместното управление на “a strong fortress (φρούριον καρτερόν)
Константин І и Лициний (Sarnowski close both to Illyria and the border of
1985, 126; Sarnowski 1991, 22). Thrace”14. In times, when the sover-
eignty of the Roman empire over the
*** Lower Danube territories was severely
Сред достигналите до нас фраг- shaken by constant raids by the Huns,
менти от загубеното историческо the citizens of Asemus exhibited unu-
съчинение13 на Приск Панийски sually high morale and enviable mil-
itary skills, which allowed them not
11
Счита се, че именно тогава, около only to push back the enemy siege,
394-395 г., е било компилирано ядрото на but also to put forward demands to
документа. В него са внасяни поправки в
401 и 406-408 г., а окончателната редакция
Attila himself. “The garrison of this
датира от периода 425-429 г. (Neira Faleiro place inflicted much damage upon the
2005, 42). Изказани са и други мнения, съ- enemy, for they did not merely fight
гласно които предварителната подготовка from their walls, but gave battle out-
приключва в 392-394 г., а последните до- side the ditch against an overwhelm-
бавки и завършването се отнасят към 416, ing force and generals of the greatest
419 или 423-425 г. (вж. обзорен коментар в:
Мехамедиев 2013, 285, бел. 17).
repute amongst the Scythians, so that
12
В случая с провинция Втора Ми- the Huns, their numbers melting away,
зия – pedatura superior и pedatura inferior.
За смисъла на тези понятията и местопо- 13
The title of this writing by Priscus is un-
ложението на двете pedaturae вж.: Торба- known (see: Гиндин, Литаврин 1994, 81-83).
тов 1991, 230-231. Друго виждане по този 14
The author means the Prefecture
въпрос в: Dietz 1993. of Illyricum and the Diocese of Thracia. The
13
Наименованието на това съчинение above-cited English translations of the origi-
на Приск не е известно (вж.: Гиндин, Ли- nal text are by R. C. Blockley (Blockley 1983,
таврин 1994, 81-83). 239-241).
е запазен пространен екскурс за slowly withdrew from the fortress. Since

Ἀσημοῦς, точно датиран в 447 г. their spies reported to the Asimuntians
(Prisc. Fragm. p. 2846-32-2851-29 – ed. that the enemy were retreating, taking
Dindorf). with them Roman booty, they set out to
Ἀσημοῦς е представен в те- attack them a good distance from their
кста като „яка крепост (φρούριον homes and, falling upon the enemy un-
καρτερόν), която отстои немного awares, they made the Hunnic spoils
далеч от Илирия и се намира в об- their own, since, though outnumbered
ластта Тракия“14. Във времена, by their adversaries, they were superi-
когато суверенитетът на Римската or in courage and strength”. The text
империя над долнодунавските земи does not at any point mention pres-
е бил силно разклатен от непрес- ence of a regular military contingent
танни хунски набези, жителите на in Asemus. Priscus ascribes this suc-
Ἀσημοῦς проявили неподозирано cess to the “citizens” of the stronghold
висок дух и завидни военни уме- (οἱ ἐνοικοῦντες), whom he commonly
ния, благодарение на което не само calls “Asimuntians” (οἱ Ἀσημούντιοι).
отблъснали вражеска обсада, но си However, G. Destunis was the first to
позволили да предявяват условия turn his attention to the fact that the
на самия Атила. „Те се защищавали described manner of military com-
не от стените, но водели сражения bat engaged in by the “Asimuntians”
извън крепостния окоп срещу без- corresponds perfectly to the mean-
бройна войска и пълководци, които ing of the term milites praeventores
имали голяма слава всред скитите. (Дестунис 1861, 27, отм. 25). From
Поради това хуните се отчаяли what has been said so far, it can be
и се оттеглили от крепостта. А concluded that, even if Asemus had
lost its appearance of a military camp
жителите на крепостта предприе-
by the middle of 5th century15, there
мали набези и стигали надалече от
were still well trained and ably com-
своите укрепления, когато съглед-
manded professional soldiers of the
вачите им съобщавали, че минава-
type similar to, if not identical with,
ли врагове, натоварени с ромейска
that of the Anasamus garrison of 4th
плячка. Те ги нападали неочаквано
century.
и им отнeмали плячката. Въпреки
че били по-малобройни в сравнение
***
с неприятелите, те ги надвиша- Towards the end of chapter 6 from
вали по смелост и мощ“. Никъде в book ІV from the Περὶ κτισμάτων by
Авторът има предвид префектурата
14
Илирик и диоцеза Тракия. Приведените

в настоящия параграф преводи са според 15
Priscus writes about young people
том 1 на поредицата „Гръцки извори за from the inhabitants who herded flock near
българската история” (Бешевлиев 1954, the stronghold (Prisc. Fragm. p. 28513-15 – ed.
95-97). Dindorf).
текста не се споменава за присъст- Procopius of Caesarea16, a writing

вие в Ἀσημοῦς на редовен военен partially discussed above, two forti-
контингент. Всички успехи Приск fications located ”at the extremity of
приписва на „жителите“ на кре- the Illyrian territory” are mentioned:
постта (οἱ ἐνοικοῦντες), обикновено Λαπιδαρίας and Λουκερναριαβούργου
наричани от него „асемусци“ (οἱ (Proc. De aedif. ІV, 6, 36 – ed. Haury/
Ἀσημούντιοι). Още Г. Дестунис оба- Wirth). The latter occurs further in
че обръща внимание, че описаният the text as a topographic marker for
начин на водене на бойни действия the end of the Prefecture of Illyricum
от страна на „асемусците“ перфект- and the beginning of the territory of
но обяснява самия смисъл на тер- Moesia Secunda province, under the
мина milites praeventores (Дестунис Diocese of Thrace: “So beyond that
1861, 27, отм. 25). От казаното до- place which they call Lucernariabur-
тук може да се заключи, че, макар gou…” (Proc. De aedif. ІV, 7, 4 – ed.
към средата на V в. Ἀσημοῦς да за- Haury/Wirth)17.
губил облика на военен лагер15, в Similar to numerous other topo-
него по това време изглежда все nyms in Procopius, the fortification
още пребивавали добре подготвени names in the above quoted exerpts do
и умело командвани професионал- not appear in other written sources or
ни войници с идентичен или много on epigraphic monuments. In support
близък профил до този на гарнизо- of the hypothesis, first put forward by
на на Ansamus през ІV в. P. Skok (Skok 1937, 48), the prevailing
opinion in current historiography de-
*** voted to Περὶ κτισμάτων is that while
В частично коментирания вече working on his writing Procopius of-
ten used official archives (see most
заключителен пасаж на глава 6
recently: Montinaro 2015, 195-196).
от ІV книга на съчинението Περὶ
Those, according to the imperial ad-
κτισμάτων на Прокопий Кесарий-
ministrative tradition and standards,
ски16 се споменават две укрепления,
were written in Latin. Consequent-
които се намирали „в най-крайна-
ly, the vast majority of the toponyms
та част на илирийските предели“
used by Procopius should be viewed
– Λαπιδαρίας и Λουκερναριαβούργου
as Greek transcriptions of Latin origi-
(Proc. De aedif. ІV, 6, 36 – ed. Haury/
nals. The post-classical changes in the
Wirth). Второто от тях се среща и в Latin language, the local influences
текста малко по-нататък, като то-
See above Chapter ІІ.
16
15
Приск съобщава за младежи измеж- 17
The translation is by H. B. Dewing, as
ду обитателите, които пасели стада пред published in the Loeb Classical Library, 343
крепостта (Prisc. Fragm. p. 28513-15 – ed. (Dewing 1940). The original text reads: “μετὰ
Dindorf). τὸν χῶρον οὖν, ὅνπερ Λουκερναριαβοῦργον
16
Вж. по-горе Глава ІІ. καλοῦσι...” (ed. Haury/Wirth).
пографски маркер за края на пре- on the change of pronunciation, as

фектурата Илирик и началото на well as some presumed errors by later
територията на провинция (Втора) copyists additionally hinder the iden-
Мизия, принадлежаща към диоце- tification the precise origin, the initial
за Тракия: „И тъй отвъд мястото, pronunciation and the orthography
което наричат Лукернариабур- of the toponyms in question (Per-
гон...“ (Proc. De aedif. ІV, 7, 4 – ed. rin-Henry 1981, 101-102).
Haury/Wirth)17. Some researchers reconstruct the
Подобно на голям брой Проко- name of Λαπιδαρίας as Lapidaria (Lit-
пиеви топоними, посочените в гор- zica 1926, 58; Kolendo 1981, 56; Ko-
ните цитати имена на укрепления lendo 1985, 236), which seems to be
не се срещат в други писмени изво- influenced by the homonymous road
ри, нито върху епиграфски памет- station, noted in Tabula Peutingeriana
ници. Следвайки предложената за on the road between Brigantium and
пръв път от П. Скок теза (Skok 1937, Mediolanum in Raetia province (Tab.
48), понастоящем в посветената на Peut. Segm. ІV, 1; Keune 1924, 774).
Περὶ κτισμάτων историография пре- This seems, however, highly unlike-
обладава мнението, че при работа- ly. In the index of the Greek edition
та си над съчинението Прокопий of “On Buildings” from 1607, edited
широко е използувал официални by D. Hoeschel, as well as in the Latin
архивни документи (вж. последно: translation in 1663 by C. Maltretus18
Montinaro 2015, 195-196), които, of the first complete edition of the
според имперските административ- writing, the toponym is rendered as
ни традиции и стандарти, са били Lapidarias (Hoeschel 1607, Index in
написани на латински език. По- librum Procopii Caes. de aedificijs Ius-
tiniani Imp.; Maltretus 1663, 82). The
ради това, огромното мнозинство
majority of later publishers and com-
от предадените от него топоними
mentators of the treatise keep that
неминуемо следва да се разглеж-
transcription – W. Dindorf (Dindorf
дат като гръцки транскрипции на
1838, 551), A. Philippide (Philippi-
латински оригинали. Късноантич-
de 1923, 433), H. Dewing (Dewing
ните трансформации на латинския
1940, 279), J. Haury and G. Wirth
език, местните влияния върху ево-
(Haury, Wirth 1964, 130), V. Bešev-
люцията на произношението, както
liev (Бешевлиев 1955, 285; Bešev-
и предполагаемите на места грешки liev 1970, 45, 122). The form Lapi-
на по-късните кописти, още повече darion, used by D. Mitova-Džonova,
17
Преводът е на Д. Дечев, според том is completely arbitrary and cannot
2 на поредицата „Гръцки извори за бъл-
гарската история“ (Дуйчев и др. 1958, 168). 18
The Latin translation by C. Maltretus is
В оригинал текстът гласи: „μετὰ τὸν χῶρον reproduced without changes in the 1838 edi-
οὖν, ὅνπερ Λουκερναριαβοῦργον καλοῦσι...“ tion under the editorship of W. Dindorf (Din-
(ed. Haury/Wirth). dorf 1838).
отдалечават възможността за точна be justified by any philological argu-

идентификация на произхода, пър- ments (Митова-Джонова 1979, 67 №
воначалното звучене и ортография- 458, 75)19.
та на въпросните топоними (Perrin- In an earlier publication V. Bešev-
Henry 1981, 101-102). liev seems to give preference to the
Някои изследвачи възстановя- interpretation of the toponym as gen.
ват името Λαπιδαρίας като Lapidaria sing. f., i.e. as “(the castellum) of Lapi-
(Litzica 1926, 58; Kolendo 1981, 56; daria”, even if he correctly points out
Kolendo 1985, 236), което изглеж- the other possibility as accus. pl. f.
да е повлияно от омонимната път- (Бешевлиев 1955, 285). Surprisingly,
на станция, отбелязана в Tabula at the end of the same work, the au-
Peutingeriana на пътя от Бригантиум thor concludes that place names end-
за Медиоланум в провинция Реция ing in -as are forms for “the accusa-
(Tab. Peut. Segm. ІV, 1; Keune 1924, tive, plural, feminine with a default or
774). Това обаче едва ли е правомер- omitted preposition ad” (Бешевлиев
но. Още в показалеца към гръкое- 1955, 300-301). A similar view was
зичното издание на „За строежите“ previously expressed by A. Philippide
от 1607 г. под редакцията на Д. Хьо- (Philippide 1923, 433), and V. Bešev-
шел, както и в латинския превод на liev himself, in his comprehensive
К. Малтрет18, придружаващ първо- study on the names of strongholds in
то цялостно издание на съчинение- Περὶ κτισμάτων, puts this forward as
то от 1663 г., топонимът е предаден the only correct explanation (Bešev-
под формата Lapidarias (Hoeschel liev 1970, 45-46). Even though P. Skok
1607, Index in librum Procopii Caes. acknowledges the origin of this group
de aedificijs Iustiniani Imp.; Maltretus of toponyms in accusative, feminine
plural, he further posits that by the
1663, 82). Към същата транскри-
Late Antiquity those accusative forms
пция се придържат и повечето от
came to coincide with the nomina-
по-късните издатели и коментатори
tive in the variety of Latin used in the
на трактата – В. Диндорф (Dindorf
Danubian provinces (Skok 1930, 531;
1838, 551), А. Филипиде (Philippide
Skok 1937, 53-54). In my opinion, the
1923, 433), Х. Дюинг (Dewing 1940,
structure of the text in question con-
279), Я. Хаури и Г. Вирт (Haury,
firms his hypothesis.
Wirth 1964, 130), В. Бешевлиев (Бе-
According to J. Keune, the road
шевлиев 1955, 285; Beševliev 1970, station Lapidaria owes its name to the
45, 122). Използваната от Д. Мито- rocky region where it was located (Ke-
ва-Джонова форма Lapidarion е на- une 1924, 774). As regards the name
Lapidarias, however, its origin can be
18
Латинският превод на К. Малтрет е
възпроизведен без промени и в изданието 19
In a later publication the author (Мито-
от 1838 г. под редакцията на В. Диндорф ва-Джонова 1985, 280) spells out the name of
(Dindorf 1838). the stronghold as “Лапидариас“.
пълно произволна и не може да се associated with well-known quarries

обоснове с никакви филологически existing at that time (latomiae/lau-
аргументи (Митова-Джонова 1979, tumiae lapidariae) and around which
67 № 458, 75)19. the stronghold was built (Philippide
В по-ранно свое съчинение В. 1923, 433; Litzica 1926, 58; Митова-
Бешевлиев е склонен да отдаде Джонова 1979, 67 № 458, 75; Kolen-
предпочитание на интерпретация- do 1981, 56; Митова-Джонова 1985,
та на топонима като gen. sing. f., тъл- 280; Kolendo 1985, 236). Therefore,
кувайки го в смисъл на „(Кастела) the supposedly deleted preposition
на Лапидария“, макар коректно да ad should be interpreted as an indica-
посочва и другата възможност – да tion of place (“next to/near”), rather
е в accus. pl. f. (Бешевлиев 1955, 285). than direction as argued by V. Bešev-
Изненадващо, в края на същата ра-
liev (Бешевлиев 1955, 300; Beševliev
бота авторът заключава, че в мест-
1970, 46).
ните имена с окончание -as се касае
The reconstruction and the expla-
„за вин. падеж, мн. ч., ж. р. с подраз-
nation of the other toponym, attested
биращ се или изпуснат предлог ad“
(Бешевлиев 1955, 300-301). Подоб- in the cited passages above, present
но становище изразява преди това a much bigger challenge. First in-
А. Филипиде (Philippide 1923, 433), troduced by C. Maltretus and indis-
а и самият В. Бешевлиев по-къс- criminately taken on by subsequent
но в обобщителното си съчинение publishers, the misprinted compos-
върху имената на крепостите в Περὶ ite name of Λουκερναριαβούργου/
κτισμάτων го изтъква като единстве- Λουκερναριαβοῦργον (Maltretus
но правилно обяснение (Beševliev 1663, 82; Dindorf 1838, 291-292;
1970, 45-46). На по-особено мнение Haury, Wirth 1964, 131; Dewing
е П. Скок, който признава произхо- 1940, 278) is not unequivocally ac-
да на топонимите от тази група от cepted by the scientific community.
вин. падеж за ж. р. в мн. ч., но при- Based on this form, most researchers
ема, че в развитието на латинския give the Latin equivalent as Lucernari-
език в дунавските провинции през aburgu/Lucernariaburgоu (Philippide
късната античност те са придобили 1923, 433; Dewing 1940, 279), Lucer-
значение и на номинативни форми nariaburgum (Litzica 1926, 58), Lu-
(Skok 1930, 531; Skok 1937, 53-54). cernariaburgon (Fluss 1927, 1613) or
По мое мнение, конструкцията на Lucernariaburgus (Бешевлиев 1955,
текста в конкретния случай напъл- 286). Others, relying on the remain-
но потвърждава тази теза. ing copies of De aedificiis justly ignore
the typographical error and express
19
В по-късна своя работа (Мито-
ва-Джонова 1985, 280) авторката вече из- preference for the separate writing out
писва името на крепостта като „Лапидари-
ас“.
Според Й. Койне, пътната стан- of both words20 (Skok 1930, 530; Skok
ция Lapidaria дължи името си на ка- 1937, 55-56; Kolendo 1981, 56; Kolen-
менистия характер на местността, do 1985, 236; Olteanu 2014, 309-310;
където се е намирала (Keune 1924, Olteanu 2016b, 39). In his later publi-
774). Що се отнася до Lapidarias оба- cation on the matter V. Beševliev adds
че произходът на името убедително his support to the latter interpretation
се свързва със съществуването на (Beševliev 1970, 51, 122).
някакви добре известни по оно- Because of the lack of agreement
ва време каменоломни (latomiae/ in terms of genus between lucernaria
lautumiae lapidariae), край които е (f.) and burgus (m.), to consider them
била издигната и самата крепост to be constituent parts of a toponym
(Philippide 1923, 433; Litzica 1926, 58; would undermine basic grammar
Митова-Джонова 1979, 67 № 458, 75; principles. P. Skok puts forward the
Kolendo 1981, 56; Митова-Джонова hypothesis that burgus could be used
1985, 280; Kolendo 1985, 236). При in both masculine and feminine (Skok
това положение, предполагаемият 1937, 56), but his arguments are dis-
изпаднал предлог ad би следвало да missed as unconvincing by V. Bešev-
се тълкува по-скоро като указание liev. On his part, V. Beševliev argues
за място („до/край“), отколкото за that burgus came to be used as part of
посока, както приема В. Бешевли- the phrase much later, replacing the
ев (Бешевлиев 1955, 300; Beševliev initial turris (Бешевлиев 1955, 286;
1970, 46). Beševliev 1970, 122). This hypothe-
Възстановката и обяснението на sis, however, does not only deviate
другия топоним, засвидетелстван в from Procopius’ text, the only writ-
коментираните пасажи, представ- ten source for the location, but is also
лява по-голяма трудност. Въведе- founded on the wrong assumption
ната за пръв път от К. Малтретус и that the terms burgus and turris are
безкритично възприета от следва- synonymous.
щите издатели коректура, предста- The analysis of the fortification
вяща името Λουκερναριαβούργου/ terminology from the Antiquity and
Λουκερναριαβοῦργον като компо- the Late Antiquity shows that the
зитно (Maltretus 1663, 82; Dindorf terms burgus and turris coexisted
1838, 291-292; Haury, Wirth 1964, since at least mid-2nd century and
131; Dewing 1940, 278), не се при- onwards. Even though it is now dif-
ема еднозначно в научните сре- ficult to draw a demarcation line be-
ди. Въз основа на нея повече- tween one and the other, for the con-
то от изследвачите представят temporaries and the Roman military
латинския еквивалент във вида
Lucernariaburgu/Lucernariaburgоu This preference is also exemplified in
20
(Philippide 1923, 433; Dewing 1940, 1607 edition, edited by D. Hoeschel: Hoeschel
1607, 40.
279), Lucernariaburgum (Litzica 1926, specialists it could not have posed a

58), Lucernariaburgon (Fluss 1927, particular problem, judging by the
1613) или Lucernariaburgus (Беше- numerous epigraphic testimonies.
влиев 1955, 286), но други, осланяй- Burgi denotes the smallest fortifica-
ки се на достигналите до нас препи- tions with an auxiliary, but relatively
си на „За строежите“, справедливо independent function, aiming to op-
игнорират коректурата и отдават pose a small and poorly organised en-
предпочитание на разделното из- emy. They identified with the bigger
писване на двете думи20 (Skok 1930, towers, which were typically square,
530; Skok 1937, 55-56; Kolendo the dimensions exceeding 10 х 10 m.
1981, 56; Kolendo 1985, 236; Olteanu The towers had at least two floors and
2014b, 309-310; Olteanu 2016b, 39). a single entrance, located centrally in
Към последните се присъединя- one of the walls. The above-ground
ва в по-късното си съчинение по floor was often supported by several
тази проблематика и В. Бешевлиев pylons. Outside the burgi, an external
(Beševliev 1970, 51, 122). fortification line was often construct-
Поради тяхната родова несъгла- ed. It comprised ditch and a ram-
суваност, разглеждането на думи- part or a low stone wall, occasionally
те lucernaria (f.) и burgus (m.) като equipped with small towers.The term
съставни части на един топоним turris (= specula) is used to denote the
изправя езиковедите пред сериозен smallest independent defence struc-
граматически проблем. П. Скок се ture. They had military or police func-
опитва да обясни казуса с възмож- tions and were built in large numbers
ността burgus да се употребява как- along the borders of the Roman Em-
то в м. р., така и в ж. р. (Skok 1937, pire as well as within the provinces.
56), но доводите му се отхвърлят They were tower-like positions, built
като неубедителни от В. Бешевлиев, as forts with auxiliary functions, tacti-
който пък от своя страна приема, че cally and operationally dependent on
тази дума се е появила в словосъ- the larger fortifications close by. Their
четанието по-късно, замествайки primary purpose was surveillance and
първоначално стоящото там turris warning. The structure of the towers
(Бешевлиев 1955, 286; Beševliev would afford protection against sud-
1970, 122). Подобно допускане оба- den attack of scanty enemy, but they
че не само се отклонява от текста на were not designed for long-term de-
Прокопий, който е единствен пис- fence. When anticipating a serious
мен извор за обекта, но и се осно-
attack, the rule seems to have been,
вава на погрешното твърдение за
the service commands would leave
равнозначност на термините burgus
and retreat to the base fortification
и turris.
(Торбатов 2000, 19-22, 24-26, 31-34;
20
Така е и в изданието от 1607 г. под ре- Торбатов 2002а, 80-81, 82-83, 84-85;
дакцията на Д. Хьошел: Hoeschel 1607, 40.
Анализът на античната и къс- Торбатов 2004, 37-38, 40, 42; Băjena-

ноантична фортификационна тер- ru 2010, 53, 161-169).
минология показва, че понятия- In line with the written tradition,
та burgus и turris са съществували the separate writing out of the words
синхронно поне от средата на ІІ в. Λουκερναρία and βοῦργον21, as well
насетне. Макар сега понякога да е as the notes above, practically elimi-
трудно да се прокара ясна разгра- nate the linguistic complications and
ничителна линия между едното и allow for an interpretation of the text
другото, за съвременниците и за as containing a genuine proper name
римските военни специалисти това (Lucernaria), rather than two parts of
очевидно не е представлявало осо- a composite toponym; a term of clear
бен проблем, съдейки по многочис- content to the contemporaries and
лените епиграфски свидетелства. one that denotes the functional and
С burgi се означават най-малките typological characteristics of the loca-
укрепления със спомагателна, но tion from a military and fortification
относително независима функция, perspective (burgus).
целящи противодействие срещу A similar opinion is put forward
малочислен и недобре организиран by A. Philippide (Philippide 1923,
противник. Те се отъждествяват с 433). On the basis of a longstanding
по-големите кули, които обикнове- and widespread toponym derivation-
но са с квадратен план и размерите al tradition, he connects the origin
им надвишават 10 х 10 м. Имали са of the name with the plant lucernaria
поне по два етажа и само по един (лопен; Verbascum L.), the healing
вход, разположен в средата на една properties of which were well known
от страните. Надземният им етаж in ancient times (Marcel. De med. XX,
често се е поддържал от по няколко 28 – ed. Helmreich; Isid. Etym. XVII,
вътрешни пилона. Нерядко около 9, 73 – ed. Lindsay) and which must
бургите била изграждана и външна have been an idiosyncratic landscape
укрепителна линия от ров и вал или marker in that particular case22. No
ниска каменна стена, снабдена поня- one has ever contested that propo-
кога и с малки кули. С термина turris sition, but it finds no support in the
(= specula) се означават най-малките
по размер самостоятелни укрепи- 21
This is in reference to the new critical
телни постройки. Те имали воен- edition of book ІV of De aedificiis, published
by S. Olteanu, only available online (Olteanu
ни или полицейски функции и се
2016а, 76-77).
строели в големи количества както 22
The mullein – common (Verbascum
по границите на Римската империя, blattaria L.) and medicinal (Verbascum phlo-
така и във вътрешността на провин- moides L.), is found throughout Bulgaria. It
циите. Представляват разположени grows in dry, grassy, rocky and shrubby plac-
es, uncultivated land and near roads, in low-
на подходящи места кули, които из-
lands and mountains, at 0 to 2000 m above sea
пълнявали спомагателни функции level (Кожухаров, Кузманов 1995, 34, 84).
и в оперативно-тактическо отно- scientific community, probably due to

шение били зависими от по-голе- its triviality.
мите близкоразположени укрепле- Originally proposed by P. Skok
ния. Основното им предназначение and later supported by V. Beševliev,
било наблюдение на околността и the etymology of Lucernaria is drawn
оповестяване. Конструкцията на from the adjective lucernarius (от lu-
кулите била в състояние да осигу- cerna = lamp), which is accepted as a
ри защита при внезапно нападение variant of the more common lucernar-
на малочислен противник, но те не is, while the meaning of the toponym
били проектирани за дълговремен- is interpreted as “burgus, von dem aus
на отбрана. При очакване на по-се- man Lichtsignale zu geben pflegte” or
риозен сблъсък правилото изглежда “tower, equipped with a lamp” (Skok
било обслужващите команди да ги 1930, 530; Skok 1937, 55; Бешевлиев
напускат и да се изтеглят в базовите 1955, 285-286; Beševliev 1970, 122).
укрепления (Торбатов 2000, 19-22, It has to be noted, however, that the
24-26, 31-34; Торбатов 2002а, 80-81, use of both adjectives is attested in
82-83, 84-85; Торбатов 2004, 37-38, writing within the Christian canon-
40, 42; Băjenaru 2010, 53, 161-169). ical context, in reference to the daily
Съобразеното с ръкописната liturgical service “vespers” (TLL VІІ/2
традиция разделно изписване на fasc. XI, 1701 – s.v. lucernaris, 1a;
думите Λουκερναρία и βοῦργον21, TLL VІІ/2 fasc. XI, 1702 – s.v. lucer-
както и приведените по-горе бе- narius, 2). Nevertheless, the proposed
лежки, практически елиминират explanation is broadly supported and
филологическите затруднения и is accepted as completely reliable by
дават възможност за тълкуване на most contemporary authors who, to a
greater or lesser extent, have touched
текста в смисъл, че не става дума
on the problem (Ковачева 1977, 263;
за два компонента на конкретен
Митова-Джонова 1979, 63 № 408,
топоним, а за същинско собствено
75; Костиков 1992, 12; Ivanov 1997,
име (Lucernaria) и за термин с ясно
484; Иванов 1999, 34; Wendel 2005,
за съвременниците съдържание,
31, 279; Wilkes 2005, 213; Маджаров
поясняващ функционалната и ти-
2009, 157).
пологическа същност на обекта от
On his part, J. Kolendo is opposed
военно-фортификационна гледна
to this interpretation and puts for-
точка (burgus). ward serious arguments calling into
Подобно мнение излага още А. question the logical validity of its jus-
Филипиде (Philippide 1923, 433). tification. Firstly, the Polish scientist
rightly points out that the faint glim-
21
В случая се позовавам на новото mer of lamps excludes any possibility
критично издание на ІV книга от „За стро- for light signal transmission and sec-
ежите“, публикувано от С. Олтяну засега
ondly, the towers along borders of the
само online (Olteanu 2016а, 76-77).
Позовавайки се на широко раз- Roman empire were built precisely as

пространена през всички времена elements of a surveillance and early
практика за създаване на топони- warning system, which renders the
ми, той свързва произхода на име- appearance of a toponym denoting
то с растението lucernaria (лопен; “signalling tower” completely point-
Verbascum L.), чиито лечебни свой- less. He believes the name is indeed a
ства са били добре познати още в cognate of the Latin lucerna, but that
древността (Marcel. De med. XX, it is more plausible it has its origins in
28 – ed. Helmreich; Isid. Etym. XVII, lucernaria officina – a ceramic work-
9, 73 – ed. Lindsay) и което ще да е shop for lamp production, located in
било твърде характерен ландшаф- the area of the fortification during the
тен маркер в конкретния случай22. Late Antiquity (Kolendo 1981, 56-57;
Никой досега не е оспорил прием- Kolendo 1985, 236-237).
ливостта на това предположение, J. Kolendo substantiates his claim
но то не намери подкрепа в науч- with two epigraphic testimonies,
ните среди, може би поради своята which were never used by the previ-
тривиалност. ous researchers. The first one is the
По идея на П. Скок, подкрепе- incised mirror inscription Diomedes
на от В. Бешевлиев, етимологията lucernarius on a ceramic lamp from
на Lucernaria се извежда от при- Rome (Treu 1889, 170; CIL XV/2
лагателното lucernarius (от lucerna 6263), which shows that the noun
= лампа), което се приема за друга lucernarius was used during the Ro-
форма на по-обичайното lucernaris, man era to denote a “lamp producer”
а смисълът на топонима се тълку- (CIL XV/2, p. 784; TLL VІІ/2 fasc.
ва като „burgus, von dem aus man XI, 1702 – s.v. lucernarius, 1b)23. The
second epigraphic evidence is an in-
Lichtsignale zu geben pflegte“ или
cised italic inscription on a lamp, but
„кула, снабдена с лампа“ (Skok 1930,
this time from Marsala, which reads:
530; Skok 1937, 55; Бешевлиев 1955,
Lylibeo / Augusta / lucern- / aria (AE
285-286; Beševliev 1970, 122). Трябва
1946, 0215). With the exception of
да се отбележи обаче, че употребата
the first word, which most certainly is
и на двете прилагателни е писмено
a corrupt form (in ablativus?) of the
засвидетелствана изключително в
23
The interpretation of the noun lucer-
22
Лопенът – обикновен (Verbascum narius as “qui ad lucernam vivit, lychnobius”,
blattaria L.) и лечебен (Verbascum phlo- suggested by E. Forcellini (Forcellini et al.
moides L.), е разпространен навсякъде 1965, 115), is arbitrary and quite unaccept-
в българските земи. Среща се по сухи, able, because the author quotes the glossar-
тревисти, каменливи и храсталачни места, ium of Philoxenus (Labbé 1679, 108) where
необработени терени и край пътища, the word is clarified with the Greek equivalent
в низини и планини, от 0 до 2000 м λυχνοῦχος. The latter is unambiguously trans-
надморска височина (Кожухаров, Кузма- lated as “lamp pedestal”, i.e. chandelier (Lew-
нов 1995, 34, 84). is, Short 1891, 1079; Liddell, Scott 1901, 910).
християнски каноничен контекст, с settlement name Lilybaeum – the an-

отношение към ежедневната литур- cient predecessor of Marsala – the text
гична служба „вечерня“ (TLL VІІ/2 is unclear and allows for different in-
fasc. XI, 1701 – s.v. lucernaris, 1a; TLL terpretations. The discoverer and first
VІІ/2 fasc. XI, 1702 – s.v. lucernarius, publisher of the monument E. Gabrici
2). Въпреки това, предложеното takes lucernaria to be the plural of the
обяснение се радва на широка по- neuter noun lucernarium, considered
пулярност и се приема за напълно a synonym to lucerna24. This is the ba-
достоверно от повечето съвремен- sis on which he founds his inference
ни автори, които по един или друг that “the imperial home has exploited
повод са се докосвали до проблема the clay deposits of Lilybaeum for its
(Ковачева 1977, 263; Митова-Джо- own gain, to produce lamps”25. In The-
нова 1979, 63 № 408, 75; Костиков saurus Linguae Latinae an uncertain-
1992, 12; Ivanov 1997, 484; Иванов ty is observed when determining the
1999, 34; Wendel 2005, 31, 279; Wilkes meaning of the word lucernaria from
2005, 213; Маджаров 2009, 157). the inscription. On the one hand, it is
На тази трактовка се противо- listed (as feminine) in the heading that
поставя единствено Й. Колендо, discusses the noun lucernarius in the
като изтъква сериозни доводи, по- sense of “a potter who makes lamps”;
ставящи под съмнение логическата on the other hand, it is assumed in this
състоятелност на нейната обоснов- case it has to do with a workshop for
ка. На първо място полският учен lamp production (officina lucernaria)
съвсем справедливо отбелязва, че while still making reference to an ar-
слабата светлина на лампите из- ticle by H. Dressel in Corpus Inscrip-
ключва каквато и да било възмож- tionum Latinarum about the possible
ност чрез тях да се подават светлин- participation of women in such pro-
ни сигнали, а на второ, че кулите по duction (TLL VІІ/2 fasc. XI, 1702 –
границите на Римската империя са s.v. lucernarius, 1b; CIL XV/2, p. 783-
били изграждани именно като еле- 784). As regards the Augusta from the
менти на системата за наблюдение inscription, it could be an indication
и ранно оповестяване, което напъл- of imperial status of the workshop
но обезсмисля появата на топоним, 24
Similar in most dictionaries (Lewis,
гласящ „сигнализационна кула“. Short 1891, 1079; Georges 1918, 709; Gaffiot
Според него, името действително е 1934, 923; Forcellini et al. 1965, 115; Дво-
свързано с латинската дума lucerna, рецкий 1976, 601), but in Thesaurus Linguae
но много по-правдоподобно е то Latinae the word is interpreted as “chande-
lier” (TLL VІІ/2 fasc. XI, 1702 – s.v. lucer-
да води произхода си от lucernaria narius, 1c).
officina – керамична работилница 25
Sadly, the original publication of E. Ga-
за производство на лампи, разпо- brici (Gabrici 1941) was inaccessible to me.
ложена някъде в близката околност The references to it in the text above are based
on: Forti 2011, 117.
на късноантичното укрепление in question, but also a definition of

(Kolendo 1981, 56-57; Kolendo 1985, Lilybaeum, pronounced a colony ca.
236-237). 193 AD (Prag 2008, 73) and given the
Й. Колендо аргументира своя- honorary names of Helvia and Augus-
та теза с две епиграфски свидетел- ta (CIL X/2 7205, 7228). Recently, a
ства, неизползвани от предишните series of inscribed lamps from Leptis
изследвачи. Първото от тях е вря- Magna became known. In the inscrip-
заният огледален надпис Diomedes tions clearly discernible are the words
lucernarius върху една керамична Lucernarius and Lucernius, written in
лампа от Рим (Treu 1889, 170; CIL various case forms, in full or abbrevi-
XV/2 6263), от който е видно, че съ- ated form. They are interpreted as an
ществителното lucernarius се е упо- indication of a profession that came
требявало през римската епоха и в to be used as agnomen, which later
смисъл на „производител на лам- became an actual cognomen (Forti
пи“ (CIL XV/2, p. 784; TLL VІІ/2 fasc. 2011, 85-122).
XI, 1702 – s.v. lucernarius, 1b)23. Вто- In view of the above, the hypothe-
рият епиграфски аргумент е врязан sis of J. Kolendo of the origin of Lucer-
курсивен надпис също върху лам- naria as the name of the burgus is not
па, но този път от Марсала, който devoid of foundation. Nevertheless,
гласи: Lylibeo / Augusta / lucern- / aria his assumption that future archeolog-
(AE 1946, 0215). С изключение на ical research along the Danube river-
първата дума, която със сигурност bank between the rivers Vit and Osam
е коруптивна форма (в ablativus?) might lead to the discovery of an yet
на селищното име Lilybaeum – ан- unknown“ceramic centre for lamp
тичният предходник на Марсала, production” (Kolendo 1981, 57; Ko-
текстът е неясен и поражда раз- lendo 1985, 237) seems very unlike-
лични тълкувания. Откривателят ly. The reason is that nowhere in the
и пръв издател на паметника Е. area are there any deposits of suitable
Габричи приема lucernaria за мн. clays; neither are there any clues for
ч. на съществителното име в ср. р. industrial scale ceramics production
here during the Roman era and the
23
Тълкуванието на съществително-
Late Antiquity. This does not preclude
то lucernarius като „qui ad lucernam vivit, the possibility for some modest lamp
lychnobius“, предложено от Е. Форчелини workshop, designed to satisfy the lim-
(Forcellini et al. 1965, 115), е съвсем про- ited needs of the local inhabitants,
изволно и неприемливо, тъй като авторът to exist. Moreover, an archeological
се позовава на глосариума на Филоксен parallel gives us sufficient ground to
(Labbé 1679, 108), а там думата е пояснена
с гръцкия еквивалент λυχνοῦχος, което ед-
assume, that such a workshop could
нозначно се превежда като „подставка за function even in the burgus itself.
лампа“, т. е. канделабър (Lewis, Short 1891, The example is from Kranevo, where
1079; Liddell, Scott 1901, 910).
lucernarium, считано за синоним during construction work in 1951 a

на lucerna24, въз основа на което за- then unknown fortification from the
ключава, че „императорският дом Late Antiquity was compromised. In
е експлоатирал в своя полза глине- the course of the rescue archeological
ните находища на Лилибеум за про- excavations, its southwestern corner
изводство на лампи“25. В Thesaurus tower with the adjacent sections from
Linguae Latinae се наблюдава неси- the south and west fortification walls
гурност при определяне значението was cleared. In the tower, above a thick
на думата lucernaria в надписа: тя е burnt layer, a thick layer of clay was
включена (като ж. р.) към рубрика- registered, from which 36 lamp casts
та, коментираща съществителното were excavated, together with casts
lucernarius в смисъл на „грънчар, for pot lids, a mortar and pestle for
който изработва лампи“, но се до- grinding paint, cornices for fixing the
пуска, че в случая става дума за ра- cast ornaments and a flat bone used
ботилница за производство на лам- for smoothing. The findings date back
пи (officina lucernaria), като все пак to “the Justinian era, 527-565 AD” and
се привежда отпратка към статия unequivocally bear witness that at the
на Х. Дресел в Corpus Inscriptionum time, the ground floor of the tower
Latinarum за вероятното участие на housed a ceramic workshop that spe-
жени в такова производство (TLL cialised in lamp cast production, not
VІІ/2 fasc. XI, 1702 – s.v. lucernarius, the lamps themselves (Тончева 1953,
1b; CIL XV/2, p. 783-784). Що се от- 81-88). It is very likely that something
нася до Augusta от надписа, това quite similar happened around the
би могло да е указание за импера- same time on the Danube riverbank
торски статут на въпросната ра- 250 km west from there, when the
daily non-official activities of the in-
ботилница, но и определение на
habitants of the burgus limitanei be-
Lilybaeum, издигнат ок. 193 г. в ранг
came the reason it to be renamed to
на колония (Prag 2008, 73), с почет-
Lucernaria.
ните имена Helvia и Augusta (CIL
X/2 7205, 7228). Сравнително не-
***
Interestingly, Ἀσημοῦς does not
24
Така е в повечето от речниците feature in Περὶ κτισμάτων by Procop-
(Lewis, Short 1891, 1079; Georges 1918, 709; ius when only a century before it was
Gaffiot 1934, 923; Forcellini et al. 1965, 115;
known as “a strong fortress” (Prisc.
Дворецкий 1976, 601), но в Thesaurus Lin-
guae Latinae думата се интерпретира като Fragm. p. 2849-10 – ed. Dindorf),
„канделабър“ (TLL VІІ/2 fasc. XI, 1702 – s.v. which successfully opposed the huns
lucernarius, 1c). led by Attila himself. After a hiatus of
25
За съжаление, оригиналната публи- about a century and a half, however,
кация на Е. Габричи (Gabrici 1941) ми беше the settlement by the Asamus river re-
недостъпна. Позоваванията на нея в текста
appears in the written sources in the
по-горе са въз основа на: Forti 2011, 117.
отдавна стана известна цяла серия context of the epic struggles of Byzan-
лампи от Лептис Магна с латински tium to contain the critical situation
надписи, в които присъстват ду- along the Lower Danube towards the
мите Lucernarius и Lucernius, изпи- end of the rule of Emperor Maurice.
сани в различни падежни форми, The site is mentioned twice in Ἱστορίαι
цялостно или със съкращения. Те by Theophylact Simocatta, but if we
се интерпретират като указание за do not take into account the location
професия, придобила стойност на of the site (within a day’s march west
agnomen, който впоследствие се е of Κουρίσκα), the two reports differ
превърнал в истински cognomen significantly.
(Forti 2011, 85-122). During the campaign of 594 AD26,
Предвид изтъкнатото, хипоте- while moving upstream along the
зата на Й. Колендо за произхода на right Danubian bank, the field army
името на бурга Lucernaria съвсем не under the command of general Peter
е лишена от основание, но предпо- set up a temporary camp ἐν Ἀσήμῳ
ложението на автора, че бъдещи- (dat. sing.; nom. Ἀσήμος/Ἀσήμον)
те археологически проучвания по (Theoph. Sim. Hist. VII, 3, 1 – ed. de
дунавския бряг между устията на Boor), further referred to in the same
реките Вит и Осъм може би ще до- chapter as “city” in different termi-
ведат до откриването на неизвестен nological variations – πόλις, ἄστυ,
засега „керамичен център за произ- πόλισμα (Theoph. Sim. Hist. VII, 3,
водство на лампи“ (Kolendo 1981, 1-10 – ed. de Boor). In Συνέκδεμος by
57; Kolendo 1985, 237), ми се струва Hierocles – an official document from
твърде малко вероятно. Причина- the beginning of the rule of emperor
Justinian I (Бородин 1984, 464; Sal-
та е, че никъде в този район няма
way 2012, 228-229) - Ἀσήμος/Ἀσήμον
находища на подходящи за целта
does not appear among the cities of
глини, нито пък има каквито и да
province Moesia [Secunda] (Hier.
било податки за базирано тук про-
Synecd. 636, 1-8 – ed. Parthey). It is
изводство на керамични артикули
conceivable that the relatively old
в промишлен мащаб през римската
sources used by the author27 made no
епоха и късната античност. Това,
mention of it. But it is no less likely
разбира се, не изключва възмож-
ността за съществуването на някак- 26
I provide the dating, argued and used
ва скромна работилница за лампи, in the research of P. Schreiner, M. Whitby and
предназначена да задоволява огра- W. Pohl (Schreiner 1986, 32-33; Whitby 1988,
ничените потребности на околните 158-161; Pohl 1988, 135-143).
обитатели. Нещо повече, налице е
27
It is presumed that the core of Hiero-
cles’ thesis there was probably a similar hand-
добър археологически паралел да book from the time of Theodosius II or Mar-
се допусне, че такава работилница cian, which would explain the lackabsence of
е можела да функционира дори и в cities built after this date (Ramsay 1931, 27-
самия бург. Примерът е от Кранево, 32; Jones 1998, 502-509).
където при строителни работи през that the settlement obtained city sta-
1951 г. е засегнато неизвестно дото- tus somewhat later. The text by The-
гава късноантично укрепление. В ophylact explicitly states that during
хода на проведените спасителни ар- the time of the events described in
хеологически разкопки е разчисте- Ἀσήμος/Ἀσήμον a decree (νόμος) of
на неговата югозападна ъглова кула the emperor Justin was kept, “which
с прилежащите участъци от южна- granted the city this [in the sense of
та и западната крепостни стени. В “its own” – S.T.] successive armed
кулата, над мощен горял пласт, е protection”28 (Theoph. Sim. Hist. VII,
регистриран дебел пласт от глина, 3, 4-5 – ed. de Boor). The νόμος in
от който произхождат 36 калъпа за question, I believe, can confidently
лампи, калъпи за похлупаци на гър- be identified with lex civitatis, known
нета, хаван и хромел за стриване на from previous centuries – a legislative
боя, рогчета за поправяне орнамен- act that settled the matters concerning
тите на калъпите и плоска кост, из- the administrative self-government of
ползвана за оглаждане. Находките a newly founded city. It is also certain
се датират към „епохата на Юсти- that this happened during the rule of
нианана, 527-565 г.“ и недвусмисле- Emperor Justin, but unfortunately, the
но свидетелстват, че по това време author does not specify which of the
в приземния етаж на кулата се е по- two namesakes he alludes to. Accord-
мещавала керамична работилница, ing to P. Mutafchiev it must be Justin II
специализирана в производството (Мутафчиев 1927, 112), but it seems
на калъпи за лампи, а не на самите more plausible that Justin I is referred
лампи (Тончева 1953, 81-88). Мно- to (Schreiner 1986, 29), because The-
го е вероятно нещо съвсем подоб- ophylact not only invariably calls Jus-
но да се е случило по същото време
tin II “junior” (ὁ νεώτερος, ὁ νέος)
и на отдалечения на повече от 250
(Литаврин 1995, 58), but also specif-
км западно оттук дунавски бряг,
ically clarifies that “from bygone times
като ежедневните извънслужебни
a garrison had been organized in this
занимания на обитаващите бурга
city for the protection of the citizens”.
limitanei са станали причина той да In any case, at the end of 6th century
бъде назован Lucernaria. Ἀσήμος/Ἀσήμον was a true late-antiq-
*** uity city, at the helm of which was ob-
Интересно е да се отбележи, че в viously the local bishop29, who most
Περὶ κτισμάτων на Прокопий не фи-
гурира Ἀσημοῦς, още век преди това 28
The English translations of Theophylact
известен като „яка крепост“ (Prisc. Simocatta are by M. Whitby and M. Whitby
Fragm. p. 2849-10 – ed. Dindorf), коя- (Whitby, Whitby 1986).
29
The Episcopal seat in Ἀσήμος/Ἀσήμον
то успешно се противопоставила на is attested only in Theophylact Simocatta. Its
хуните, предвождани от самия Ати- absence in Notitiae Episcopatuum can easily
ла. След пауза от век и половина be explained by the fact that the oldest existing
lists (the so-called Notitia Epiphanii or Notitia
обаче селището край реката Asamus likely commanded the city’s garrison
се появява отново в писмените из- (Велков 1959, 221; Schreiner 1986, 29
вори в контекста на епичните борби Anm. 28). The episode described in
на Византия за овладяване на кри- the chapter mentioned above, refers to
тичната ситуация по Долни Дунав the adamant refusal to hand over the
през последните години от упра- local soldiers to general Peter (who
влението на император Маврикий. was also the brother of the emperor
Известията са две на брой и се съ- himself!). The ensuing clashes and
държат в едно и също съчинение – the expulsion of the general’s messen-
gers are justly considered as one of the
Ἱστορίαι на Теофилакт Симоката, но
last manifestations of citizenship and
като се изключи местоположението
self-confidence typical of the antiqui-
на обекта (в рамките на еднодневен ty (Schreiner 1986, 29 и пос. лит.)30.
преход на запад от Κουρίσκα), кон- Theophylact Simocatta men-
кретните сведения чувствително се tions the same settlement again,
разминават. though briefly and quite vaguely, in
По време на похода през 594 г.26, the next book of his thesis. Describ-
придвижвайки се по десния бряг на ing the march of the army under
Дунав нагоре по течението на река- the leadership of general Peter from
та, полевата армия под командване- Παλάστολον to Κουρίσκα in 602 AD,
то на стратега Петър се установила he restricted himself to the comment
временно на стан ἐν Ἀσήμῳ (dat. that it had passed by τὰ Ἄσημα (n. pl.),
sing.; nom. Ἀσήμος/Ἀσήμον) (Theoph. “which is a fort” (φρούριον δὲ τοῦτο)
Sim. Hist. VII, 3, 1 – ed. de Boor), (Theoph. Sim. Hist. VІІІ, 6, 7 – ed.
който многократно е отбелязан de Boor). The disturbing differences
по-нататък в текста от същата гла- in the name, as well as the identifica-
ва като „град“ в различни терми- tion of the main characteristics of the
нологични вариации – πόλις, ἄστυ, settlement, can be the result of use of
πόλισμα (Theoph. Sim. Hist. VII, 3, varioius sources of information for
1-10 – ed. de Boor). В Συνέκδεμος на
Хиерокъл – документ с официален
характер от самото начало на упра- Pseudoepiphanii) date back to the time of
Emperor Heraclius (Darrouzès 1981, 3-9, 203-
влението на император Юстиниан 213 – Notitia 1), and, as it will become clear
І (Бородин 1984, 464; Salway 2012, further below, the city back then, acting as an
228-229), Ἀσήμος/Ἀσήμον не фигу- Episcopal residence at one point, most likely
рира сред градовете на провин- just ceased to exist.
30
In the presence of such facts, the asser-
tion by A. Poulter that “by the sixth century, it is
26
Привеждам датировката, мотиви- doubtful if the urban population remembered
рана и използвана в изследванията на П. or even understood the concept of urban self-
Шрайнер, М. Уитби и В. Пол (Schreiner government which had proved so attractive to
1986, 32-33; Whitby 1988, 158-161; Pohl the cities of the Early Empire” (Poulter 1992,
1988, 135-143). 132) is completely inexplicable.
ция [Втора] Мизия (Hier. Synecd. the events between 594 and 602 AD31.
636, 1-8 – ed. Parthey). Възможно We should not exclude the possibility
е това да се дължи на относителна that by 602 AD the town was in sig-
старост на използваните от авто- nificant decline and in the process of
ра извори27, но не по-малко веро- gradual depopulation. In any case, it
ятно е селището да е придобило is the latest word about it, after which
градски статут по-късно. В текста it forever disappears from the written
на Теофилакт изрично се казва, че sources. That only leaves the river,
във времето на описваните съби- onto the bank of which the settlement
тия в Ἀσήμος/Ἀσήμον се съхраня- appeared in the distant past. Four cen-
вала наредба (νόμος) на император turies later its name appears again in
Юстин, „която дарявала на града the chronicles of George Kedrenos
правото да има постоянно тази [в and John Skylitzes in relation to events
смисъл на „своя собствена“ – б. м. in 1048, but in a Slavicized formно
С.Т.] въоръжена стража“28 (Theoph. вече в славянизираната форма
Sim. Hist. VII, 3, 4-5 – ed. de Boor). Ὄσμον, indicating the occurring dras-
Въпросният νόμος съвсем уверено tic changes at the time in the ethnic
според мен следва да се отъждест- situation along Lower Danube (Ioan.
ви с познатия от предходните сто- Scyl. Syn. Hist. p. 46136 – ed. Thurn;
летия lex civitatis – законодателен Georg. Ced. Syn. Hist. p. 58922 – ed.
акт, уреждащ въпросите около ад- Bekker).
министративното самоуправление
на един новооснован град. Сигур-
но е също така, че това е станало
във времето на император Юстин,
но, за съжаление, авторът не е по-
яснил кого от двамата съименни-
ци визира. Според П. Мутафчиев
това е Юстин ІІ (Мутафчиев 1927,
112), но по-правдоподобно изглеж-
да мнението, че става дума за Юс-
тин І (Schreiner 1986, 29), тъй като 31
This harmonizes well with the reject-
ed at the time theory by O. Veh that the main
27
Допуска се, че в основата на съчи- source for the war on the Balkans, used by
нението на Хиерокъл вероятно стои по- the author, that had a diary character of the
добен наръчник от времето на Теодосий ІІ military activities or a report, was coming to
или Маркиан, което обяснява липсата на an end in 598/599 AD (Veh 1957, 14-15). The
градове, създадени след тази дата (Ramsay structure and the sources for the thesis of The-
1931, 27-32; Jones 1998, 502-509). ophylact Simocatta have many specialized
28
Преводите са според том 2 на поре- researches dedicated to them. The discussion
дицата „Гръцки извори за българската ис- is presented in exhaustive detail in: Литаврин
тория“ (Дуйчев и др. 1958, 333-334). 1995, 10-13.
Теофилакт не само неизменно нарича Юстин ІІ „младши“ (ὁ νεώτερος, ὁ

νέος) (Литаврин 1995, 58), но и специално пояснява, че „в този град дос-
та отдавна била съставена местна войска“. Така или иначе, в края на
VІ в. Ἀσήμος/Ἀσήμον е бил истински град от късноантичен тип, начело на
чието управление очевидно е стоял местният епископ29, който по всяка
вероятност командвал и градския гарнизон (Велков 1959, 221; Schreiner
1986, 29 Anm. 28). Описаният в коментираната глава епизод, свързан с
категоричния отказ да бъдат предадени местните войници на стратега
Петър (който бил и брат на самия император!), последвалите сблъсъци
и изгонването от града на пратениците на стратега, справедливо се раз-
глежда като една от последните прояви на гражданско съзнание и само-
чувствие от античен тип (Schreiner 1986, 29 и пос. лит.)30.
В следващата книга на съчинението си Теофилакт Симоката отново
споменава същия селищен център, но съвсем накратко и твърде неясно.
Описвайки марша на войската под началството пак на пълководеца Пе-
тър от Παλάστολον към Κουρίσκα в 602 г., той се ограничава със съобще-
нието, че тя преминала край τὰ Ἄσημα (n. pl.), „което е крепост“ (φρούριον
δὲ τοῦτο) (Theoph. Sim. Hist. VІІІ, 6, 7 – ed. de Boor). Смущаващите разли-
чия в предаването на името, както и в определянето на същностната ха-
рактеристика на селищния обект, могат да се дължат на използването от
автора на различни източници на информация за събитията през 594 и
602 г.31 Не трябва обаче да се изключва и възможността към 602 г. градът
вече да е бил в значителен упадък и в процес на постепенно обезлюдя-
ване. Във всеки случай, това е най-късното известие за него, след което
той завинаги изчезва от писмените извори. Остава обаче реката, на чийто
бряг селището възникнало в далечното минало. Четири века по-късно
29
Епископската катедра в Ἀσήμος/Ἀσήμον е засвидетелствана само у Теофилакт Симо-
ката. Нейното отсъствие в „Епархийските списъци“ може лесно да се обясни с факта, че
най-старият от запазените списъци (т. нар. Notitia Epiphanii или Notitia Pseudoepiphanii)
датира от времето на император Ираклий (Darrouzès 1981, 3-9, 203-213 – Notitia 1), а,
както ще стане ясно от текста по-долу, тогава градът, явяващ се някога епископско седа-
лище, вероятно просто вече не е съществувал.
30
Съвсем необяснимо е при наличието на такива факти твърдението на А. Поултър,
че „by the sixth century, it is doubtful if the urban population remembered or even understood
the concept of urban self-government which had proved so attractive to the cities of the Early
Empire“ (Poulter 1992, 132).
31
Това добре се съгласува с отхвърляната в по-ново време теза на О. Фее, че използ-
ваният от автора основен източник за войната на Балканите, който е имал характер на
дневник на бойните действия или рапорт, е завършвал в 598/599 г. (Veh 1957, 14-15). На
структурата и изворите за съчинението на Теофилакт Симоката са посветени редица
специализирани изследвания. Дискусията е представена достатъчно подробно в: Ли-
таврин 1995, 10-13.
нейното име отново се появява в хрониките на Георги Кедрин и Йоан

Скилица във връзка със събития от 1048 г., но вече в славянизираната
форма Ὄσμον, свидетелстваща за настъпилите към това време коренни
промени в етническата ситуация по Долни Дунав (Ioan. Scyl. Syn. Hist. p.
46136 – ed. Thurn; Georg. Ced. Syn. Hist. p. 58922 – ed. Bekker).

ІV
Локализационните хипотези
▪
The localisation theories
1. Anasamus/Ansamus/Ἀσημοῦς/ 1. Anasamus/Ansamus/Ἀσημοῦς/
Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα
С известни нюанси, огромно- To date, the vast majority of re-

то мнозинство от досегашните из- searchers have, with some nuances,
следвачи възприемат разгледаните viewed the written evidence on the
по-горе писмени свидетелства за Asamus river toponym as referring to
топонима, произхождащ от реч- the same settlement1 of centuries-old
ното име Asamus, като отнасящи history that suffered a string of func-
се до един и същ селищен обект1 с tional-typological metamorphoses
вековна история, претърпял поре- during its existence. Their opinions
дица от функционално-типологи- on its location, however, differ dra-
чески метаморфози през времето matically, even though the name itself
на своето съществуване. Мнения- and the unquestionable appurtenance
та им за неговото местоположение of the site to the infrastructure of the
обаче чувствително се разминават, Lower Danube limes (both as a road
макар самото име и безспорната station and a fortification) point un-
принадлежност на обекта към ин- equivocally towards a localisation on
фраструктурата на долнодунавския the mouth of the Osam river.
лимес (и като пътна станция, и като The initial assumptions, despite
крепост) недвусмислено да под- the lack of evidential field support, are
сказват, че локализацията му тряб- founded on logic and the tracking of
ва да се търси в района на устието clues in the written sources. E. Böck-
на р. Осъм. ing, for example, when discussing the
Първите предположения са на- information in Notitia Dignitatum,
правени по логически път, без ни- identifies the castle mentioned there
1
Единствено А. Йосифов-Бохачек счи- 1
Only А. Йосифов-Бохачек considers
та „Anosamus” (sic!) и „Ulpia Asemus” (sic!) “Anosamus” (sic!) and “Ulpia Asemus” (sic!)
за две различни селища (Йосифов-Бохачек to be two different settlements (Йосифов-Бо-
1937, 20). хачек 1937, 20).
69
70 Локализационните хипотези
какви теренни податки, само въз with a road station and nearby city
основа са съдържащите се в изво- from Tabula Peutingeriana and the
рите указания. Така например Е. city of the same name in Theophylact
Бьокинг, коментирайки сведенията Simocatta, and places it at the mouth
в Notitia Dignitatum, отъждествява of the Osam river, near the modern
споменатия там кастел с пътната city of Nikopol (Böcking 1839, 461).
станция от Tabula Peutingeriana и A similar view is taken by G. Destu-
града у Теофилакт Симоката и го nis in his notes on Priscus’ writing
поставя при устието на р. Осъм, (Дестунис 1861, 27, отм. 24). The
близо до съвременния град Нико- proposed location ceased to be a pure-
пол (Böcking 1839, 461). Подобно ly speculative construct in 1867, when
мнение застъпва и Г. Дестунис в G. Lejean discovered the ancient for-
бележките си към текста на Приск
tress of Ossemkaleci ca. 3 km west of
(Дестунис 1861, 27, отм. 24). Пред-
Nikopol, located on a hill overlooking
ложената локализация престава
the right bank of the Osam river, in
да бъде чисто умозрителна кон-
close proximity to where it flows into
струкция през 1867 г., когато Г. Ле-
жан открива за науката Ossemkaleci the Danube. The renowned French
– антична крепост на 3 км западно traveller confidently identified it with
от Никопол, разположена върху Asemus in Priscus, “the strong fortress”
възвишение над десния бряг на р. where the attack of Attila and his huns
Осъм, в непосредствена близост до was repulsed(Lejean 1873, 116)2 (fig.
вливането й в Дунава. Прочутият 21).
френски пътешественик убедено я The location, postulated by E.
отъждествява с Асемус на Приск – Böcking and later clarified by G. Le-
„яката крепост“, отблъснала хуни- jean, is accepted without reservations
те на Атила (Lejean 1873, 116)2 (обр. by T. Mommsen (CIL III/1, p. 141;
21). CIL III/2, p. 992) and F. Kanitz (Kanitz
Постулираната от Е. Бьокинг и 1882, 52). Shortly after, W. Tomaschek
теренно прецизирана от Г. Лежан made it widely popular via his entries
локализация се приема без резер- under the headings “Anasamus” and
ви от Т. Момзен (CIL III/1, p. 141; “Asamus” in Real-Encyclopädie der
CIL III/2, p. 992) и Ф. Каниц (Kanitz klassischen Altertumswissenschaft (To-
1882, 52), а малко по-късно В. Тома- maschek 1894, 2064; Tomaschek 1896,
1515).
2
Местоположението на тази крепост,
обозначена като Asem Kalesi, е съвсем точ- 2
The location of this fortress, designated
но представено на „Karte der Donau von as Asem Kalesi, is accurately represented on
ihrem Ursprunge bis an die Mündung. Im “Karte der Donau von ihrem Ursprunge bis
Massstabe 1:300 000”, издадена в 1880 или an die Mündung. Im Massstabe 1:300 000”,
1890 г. (по-подробно за тази карта вж. Гла- published in 1880 or 1890 (for details on this
ва ІХ). map see Chapter ІХ).
The localisation theories 71
Обр. 21. Фрагмент от картата на Централна България, изработена от

Г. Лежан, на която е означено идентифицираното от автора местоположение на
късноантичния Asemus (по Lejean 1873, 127)
Fig. 21. A fragment of the map of Central Bulgaria drawn by G. Lejean, on which the author has
depicted the location of the identified by him Late Antique Asemus (after Lejean 1873, 127)
шек съдейства за нейното по-ши- As early as 1846, though, the Ro-

роко популяризиране чрез стати- manian scholar A. Laurian noting the
ите си под рубриките „Anasamus” proximity of Nikopol to the mouth of
и „Asamus” в Real-Encyclopädie der the Osam river and the presence of im-
klassischen Altertumswissenschaft pressive Latin epigraphic monuments
(Tomaschek 1894, 2064; Tomaschek in the city, put forward the theory that
1896, 1515). the remains of the ancient Anasam-
Още през 1846 г. обаче румън- um/Asimus (Λаɣрianɣ 1846, 74, 82)
ският учен А. Лауриан, отчитайки should be sought around Nikopol. A.
близостта на Никопол до устието Laurian’s theory, published in Roma-
на р. Осъм и впечатлен от видя- nian but giving the name of the town
ните в града латински епиграфски in Cyrillic, remained totally unknown
паметници, изказва предположе- to the scientific community at the time
нието, че тук – в Никопол, следва outside the boundaries of the princi-
да се търсят останките на древния palities of Wallachia and Moldavia.
Anasamum/Asimus (Λаɣрianɣ 1846, Nearly six decades later Б.
74, 82). Тезата на А. Лауриан, пуб- Дякович independently came up
ликувана на румънски език, при with the same idea, namely, that “Ro-
това – на кирилица, остава напълно man Asamum” is Nikopol and it “was
непозната на тогавашната научна one of the strongest fortifications be-
общественост извън пределите на tween Vidin and Roustchouk in the
Влашко и Молдова. Roman age”. “The real Roman cita-

Почти шест десетилетия по-къс- del” he identifies with the then still
но Б. Дякович самостоятелно дос- visible remnants of old fortification
тига до същата идея, а именно, че structures on the high rocky hill west
„римският Asamum“ е Никопол, of the city (Дякович 1904, 41-42).
който „още в римско време е бил This is the well-known Nikopol for-
без съмнение една от най-здравите tress (“Калето”, “Шишманово кале”,
крепости между Видин и Русчук“. “Баш табия кале”), the long standing
„Същинската римска цитадела“ research of which shows that the hill-
той отъждествява с все още лича- top on which the town sits was first
щите тогава останки от стари фор- fortified no earlier than 12th century
тификационни градежи на високия (Аспарухов 2007, 22, 40)3. The char-
скалист хълм над западната част на acter of the archeologically deter-
града (Дякович 1904, 41-42). Това е mined habitation of the terrain during
добре известната Никополска кре- the previous historic eras has not been
пост („Калето“, „Шишманово кале“, clarified with certainty, due to the sig-
„Баш табия кале“), дългогодишни- nificant devastation to the cultural
те проучвания на която в по-ново strata4. It is believed that a Thracian
време обаче убедително показват, settlement was set up here in the early
че първото укрепяване на хълма е and late Iron age. The settlement sur-
било предприето не по-рано от ХІІ vived the first half of 1st century AD
в. (Аспарухов 2007, 22, 40)3. Харак- (Ковачева 2004, 24-26; Аспарухов
терът на археологически устано- 2007, 15-17, 32), but given the absence
веното обитаване на терена през
предходните исторически епохи не 3
In the monograph cited, the earlier
е сигурно изяснен, поради значи- hasty or a priori statements about stratigraphy,
телните нарушения на културните chronology and the architectural appearance
напластявания4. Допуска се, че през of the Nikopol fortress are carefully examined
and totally refuted (Аспарухов 2007, 5-58).
3
В цитираната монография подробно Despite this, the theory about a possible exis-
са разгледани и аргументирано отхвърлени tence of a Roman citadel on Kaleto hill still
изказаните по-рано прибързани или съв- continues to circulate in the scientific litera-
сем априорни становища относно страти- ture (Dyczek 2008, 62-63; Jilek 2009, 92).
графията, хронологията и архитектурния 4
The Nikopol fortress was continuous-
облик на Никополската крепост (Аспа- ly used for its intended purpose since its in-
рухов 2007, 5-58). Въпреки това, тезата за ception and until the Russian-Turkish war in
вероятно съществуване на римска крепост 1877-1878. The reinforced area came to be
на хълма Калето все още продължава без- densely built in various periods of time. Af-
критично да се тиражира в научната кни- ter the Liberation from Ottoman rule, a border
жнина (Dyczek 2008, 62-63; Jilek 2009, 92). post was built on top of some of the remains.
4
Никополската крепост е била не- Later on, a military unit with large barracks
прекъснато използвана по своето пряко continued its existence. During the second
предназначение от възникването й до Ру- half of the 20th century, a manufacturing plant
ско-турската война от 1877-1878 г., като в was also built.
ранно- и късножелязната епоха тук of any structures and finds of genuine

се е развило тракийско селище, кое- settlement context, it seems a lot more
то е просъществувало и през пър- plausible to be dealing with a Thra-
вата половина на І в. сл. Хр. (Кова- cian cult centre with local functions
чева 2004, 24-26; Аспарухов 2007, (pit sanctuary), which ceased to func-
15-17, 32), но, предвид отсъствието tion soon after the establishment of
на каквито и да било структури и Roman rule over these lands (Бонев
находки от същински селищен кон- 1999, 7). The finds from the Roman
текст, много по-правдоподобно из- age on the territory of the Nikopol for-
глежда мнението, че става дума за tress are extremely few in number and
тракийски култов център с локални are, without exception, spolia used in
функции (ямно светилище), който the construction of the medieval de-
престава да функционира наско- fense fortifications (Ковачева 2004,
ро след установяването на римска 28-29; Аспарухов 2007, 18; Ковачева
власт в тези земи (Бонев 1999, 7). 2008, 11-12). Human presence on the
Находките от римската епоха от hill was attested again during the Late
територията на Никополската кре- Antiquity, but no structures from that
пост са изключително малобройни period have been registered. Further-
и това са, без изключение, сполии, more, the archeological material from
употребени в градежа на средно- the site is insignificant in terms of
вековните отбранителни съоръже- quantity and only includes ceramics,
ния (Ковачева 2004, 28-29; Аспару- little glass and not a single (!) coin.
хов 2007, 18; Ковачева 2008, 11-12). Even though some researchers inter-
Човешко присъствие на хълма е pret those finds as proof of an estab-
засвидетелствано отново едва през lished habitation (Ковачева 2004, 30-
късната античност, но и от това 31; Ковачева 2008, 14), to others, the
време няма регистрирани струк- presence of late antiquity material in
тури, а подемният археологически this place is probably down to other
материал е в незначително коли- reasons as yet unexplained satisfacto-
чество и включва само керамика и rily (Аспарухов 2007, 18-19).
много малко стъкло, без нито една F. Kanitz, when describing his
(!) монета. Макар някои изследвачи impressions from a visit to the loca-
да тълкуват тези находки като до- tion in 1871, points out that similar-
казателство за установен селищен ly to G. Lejean, he could not find the
place of “römische Colonie” at Nikopol
отделни периоди укрепената й площ е била itself and neither was there any local
гъсто застроена. След Освобождението от oral tradition for the existence of one
турско робство върху част от нейните ос- (Kanitz 1882, 52). As for the numer-
танки е изграден граничен пост, а по-къс- ous ancient monuments (tombstones,
но – военно поделение с големи казарми. parts of sarcophagi, architecture de-
През втората половина на ХХ в. тук е по-
tails, sculpture images), once seen in
строено и производствено предприятие.
живот (Ковачева 2004, 30-31; Кова- Nikopol or taken to various museum

чева 2008, 14), за други присъстви- repositories in Bulgaria or abroad,
ето на късноантични материали на it has been claimed or maintained
това място вероятно се дължи на in numerous scientific publications
някакви други причини, все още не that the artefacts were brought to the
намерили задоволително обясне- city from the nearer or more distant
ние (Аспарухов 2007, 18-19). regions at a later time (CIL III/1, p.
Още Ф. Каниц, описвайки впе- 141; Kanitz 1882, 52-53; Шкорпил
чатленията си от посещението през 1905, 460; Йорданов 1926-1931,
1871 г., специално отбелязва, че, 339; Йосифов-Бохачек 1937, 69;
подобно на Г. Лежан, не е могъл да Бешевлиев 1952, 37-38). It is im-
открие при самия Никопол място- portant to note that, besides the un-
то на „römische Colonie“, а и липсва- clear outlines of the Nikopol fortress,
ла каквато и да било местна устна the archeologists with long-standing
традиция за съществуването на field experience at Nikopol are very
такава (Kanitz 1882, 52). За много- clear: no settlement remains have
бройните антични паметници (над- been found so far, neither from the
гробни плочи, части от саркофази, Roman age nor from the late antiqui-
архитектурни детайли, скулптур- ty (Ковачева 2004, 29-30; Аспарухов
ни изображения), видяни някога 2007, 18; Ковачева 2008, 12)5. All of
в Никопол или отнесени оттук в this completely stultifies the location
различни музейни хранилища у нас theory by Б. Дякович and renders all
и в чужбина, многократно в науч- attempts at its resuscitation nowadays
ната книжнина изрично е посоч- completely untenable (Маджаров
вано или допускано, че те са били 2009, 158-160; Madzharov 2012, 25-
пренесени в града в по-ново време 27), because they are based on sources
от близката и по-далечна околност that display the archeological realities
(CIL III/1, p. 141; Kanitz 1882, 52-53; incorrectly6, and accept uncondition-
Шкорпил 1905, 460; Йорданов 1926- 5
The theory of D. Mitova-Džonova
1931, 339; Йосифов-Бохачек 1937, about the existence of an ancient necropolis in
69; Бешевлиев 1952, 37-38). Важно the northern parts of the city (Митова-Джо-
е да се отбележи, че, освен неясната нова 1979, 52 № 299) is not based on actual
ситуация в чертите на Никополска- facts, but on “on-the-spot information”. Over
та крепост, археолозите с дългого- 35 years have passed since the cited work was
published and a confirmation of this informa-
дишна теренна практика в Никопол
tion is yet to be received.
са повече от категорични: досега 6
M. Madzharov considers relevant two
никъде на територията на града works by D. Mitova-Džonova (Митова-Джо-
не са откривани селищни останки нова 1979, 51-52 № 298; Митова-Джонова
нито от римската епоха, нито от 1985, 282-283) in regards to the chronology of
късната античност (Ковачева 2004, the Nikopol fortress and the “ancient antiqui-
ties” in Nikopol. The hypotheses put forward
29-30; Аспарухов 2007, 18; Коваче-
in those publications have been categorically
ва 2008, 12)5. Всичко това напълно ally a distance measured from an er-
обезсмисля локализационната хи- roneous point of reference7.
потеза на Б. Дякович, а опитите за K. Škorpil was the first scholar
нейната реанимация в наши дни са who, while relying on systemic and
съвсем несъстоятелни (Маджаров purposeful field studies8, identified
2009, 158-160; Madzharov 2012, 25- Anasamus from Tabula Peutingeria-
27; Tomas 2016, 146-147), тъй като na with the discovered antiquities on
се основават на източници, неко- the Danube bank north of the village
ректно представящи археологиче- of Cherkovitsa, on the descending
ските реалности6, и абсолютизират hill slope towards the meadows at the
разстояние, измерено от погрешна mouth of the Osam “Сары-еры or
отправна точка7. Сарiя” (Шкорпил 1905, 461, 464). It
К. Шкорпил е първият проуч- should be pointed out that at the time
вател, който, осланяйки се на сис- when K. Škorpil visited these places,
the village was situated on an above
5
Тезата на Д. Митова-Джонова за съ- floodplain terrace on the left bank of
ществуването на античен некропол в се-
the Osam, 2 km south of its current
верните райони на града (Митова-Джоно-
ва 1979, 52 № 299) не се основава на реални location (fig. 22). We need to un-
факти, а на „сведения на място“. През изте- derline the existence of two Turkish
клите повече от 35 години от отпечатване- toponyms, registered in the publica-
то на цитираното издание тази информа- tion in Russian transcription and or-
ция не e получила никакво потвърждение. thography as used by the author. The
6
Меродавни за М. Маджаров по от-
ношение хронологията на Никополската
крепост и на „античните старини“ в Нико- refuted by the results from the latest archeo-
пол са две работи на Д. Митова-Джонова logical and historical research (Грънчаров
(Митова-Джонова 1979, 51-52 № 298; Ми- 2004, 16-19, 28-31, 42-44; Аспарухов 2007,
това-Джонова 1985, 282-283), в които са 5-58).
развити тези, категорично опровергани от 7
M. Madzharov’s idea of Asamus be-
резултатите от последните археологиче- ing located in the northwestern outskirts of
ски и исторически проучвания (Грънчаров Nikopol is founded on the fact that in Tabula
2004, 16-19, 28-31, 42-44; Аспарухов 2007, Peutingeriana it was localised explicitly
5-58). at a distance of 9 Roman miles (≈ 13,3 km)
7
М. Маджаров достига до идеята за from Utus, which directly corresponds to
локализиране на Асамус в северозападни- the distance from the outflow of the Vit riv-
те покрайнини на Никопол поради факта, er to Nikopol (Маджаров 2009, 158, 159;
че в Tabula Peutingeriana той е отбелязан Madzharov 2012, 25-27). Utus, however, is
на разстояние 9 римски мили (≈ 13,3 км) not and has never been located at the outflow
от Utus, което точно отговаря на разстоя- of the Vit, but rather at 3.38 km as the crow
нието от устието на р. Вит до Никопол flies south-southwest from it!
(Маджаров 2009, 158, 159; Madzharov 2012, 8
It is believed that K. Škorpil has trav-
25-27). Utus обаче не е и никога не е бил elled over the Danube riverside between the
разположен на устието на р. Вит, а на цели outflow of Tsibritsa river and Silistra between
3,38 км по права линия в посока юг-югоза- 1893-1897 г. (НА-БАН, ф. 165к, оп. 1 – ex-
пад от него! planatory note).
Обр. 22. Местоположението на с. Черковица в края на ХІХ в. (карта на руския

Генерален щаб, издадена след Освободителната война от 1877-1878 г., м 1:126 000)
Fig. 22. The location of Cherkovitsa village in the end of the 19th c. (map of the Russian General
Headquarters issued after the Russo-Turkish War of 1877-1878, scale 1:126 000)
темни и целенасочени теренни из- region Sara-era is also marked on the

дирвания8, отъждествява Anasamus contemporary topographic maps in
от Tabula Peutingeriana с откритите scale 1:25 000 with the name Сариер/
от него старини на дунавския бряг Sarier (fig. 23), which most certainly
на север от с. Черковица, на скло- translates as “yellow place” (тур. sarı
на на спускащото се към поляната yerı/sarı yer) and fully corresponds
при устието на р. Осъм възвише- to the geology: a soil profile of a thin
ние „Сары-еры или Сарiя“ (Шкор- layer of eroded carbonate and typical
пил 1905, 461, 464). Трябва да се chernozem soils over a thick layer of
има предвид, че по времето, когато sand lоеss (Койнов 1965; Филипов,
К. Шкорпил посещава тези места, Чешитев 1989). Similarly, with the
селото се е разполагало върху над- physico-geographical specificity of
the area in mind, we should interpret
заливната тераса на левия бряг на
the alternate name of Сарiя attested
Осъм, на около 2 км южно от сегаш-
by K. Škorpil, which is a corrupt form
ното му местоположение (обр. 22).
of Саръ яр (tur. sarı yаr) and trans-
Специално внимание трябва да се lates as “steep yellow hill”9. After the
обърне и на двата турски топони-
9
Under this name, Саръ яр, is how
8
Приема се, че К. Шкорпил е обходил the region is known to the current inhabit-
дунавското крайбрежие между устието на ants of the neighboring village of Somovit
р. Цибрица и Силистра в периода 1893- (Костиков 1992, 20). The transfer of the top-
1897 г. (НА-БАН, ф. 165к, оп. 1 – обясни- onym by D. Mitova-Džonova under the form
телна записка). “Saraya” is highly irregular and totally specu-
Обр. 23. Село Черковица и неговите околности, изобразени върху съвременни

топографски карти в мащаб 1:25 000: 1. Българско издание; 2. Румънско издание
Fig. 23. Cherkovitsa village and its surroundings on modern topographic maps at scale of 1:25
000: 1. Bulgarian edition; 2. Romanian edition
ма, посочени в цитата по-горе спо- village of Cherkovitsa moved closer to

ред употребената от автора руска the Danube in the years after World
транскрипция и ортография. Мест- War I, a significant portion of the an-
ността Саръ-еръ е означена и върху cient relics, still well distinguishable
съвременните топографски карти on the terrain in late 19th century,
в мащаб 1:25 000 с името Сариер/ ended up in the plots of the local pop-
Sarier (обр. 23), което съвсем сигур- ulation and were subjected to syste-
но се превежда като „жълто място“ matic destruction.
(тур. sarı yerı/sarı yer) и напълно lative (Митова-Джонова 1979, 66; Митова-
съответства на почвено-геологиче- Джонова 1985, 281-282). The author’s
ската характеристика на терена – attempt to prove with it that “here, during me-
тънко покритие от ерозирани кар- dieval times, traces of monumental construc-
бонатни и типични черноземи tion were also preserved over ground, which
the turks connected with their inherent sera-
върху мощен пласт от песъклив
glios” are, to put it mildly, frivolous.
льос (Койнов 1965; Филипов, Че- Despite the sound archeological

шитев 1989). В подобен смисъл justification, K. Škorpil failed to im-
– с оглед на физико-географската pose his theory about the location of
специфика, трябва да се тълкува и Anasamus on the scientific communi-
засвидетелствуваното от К. Шкор- ty for more than 70 years10. The rea-
пил вариантно име на местността son for this lies largely with the huge
Сарiя, което е коруптивна форма от international reputation of K. Miller
Саръ яр (тур. sarı yаr) и се превежда and the incredible furore generated
като „жълт стръмен склон“9. След after his fundamental work on the Ro-
изместването на с. Черковица в по- man itineraries was printed in 1916
сока към Дунава в годините след (Miller 1916). The thesis in question,
Първата световна война, значител- however, is a typical example of arm-
на част от античните останки, все chair „research by map“, completely
още добре различими на терена в separated from the terrain realities.
края на ХІХ в., се оказват включе- Aside from the existing written evi-
ни в дворните парцели на местните dence (only a part of it, at that!), the
жители и са подложени на системно only source of information used by
унищожаване. the author is Corpus Inscriptionum
Въпреки сериозната археоло- Latinarum. K. Miller completely ig-
гическа обосновка, в продълже- nored the results of the historic and
ние на повече от 70 години тезата archeological research, as well as the
на К. Шкорпил за локализацията achievements of his contemporary
на Anasamus не успява да се нало- science in the field of historic geogra-
жи сред научната общественост10. phy. He accepted as relevant only the
Причината за това се дължи на го- numeric values which were record-
лемия международен авторитет на ed in the Roman itineraries. Where
К. Милер и на невероятния фурор, distances “didn’t add up”, he bravely
suggests corrections and resorts to
9
Под това име – Саръ яр, е позната
conjectural inference or, simply put,
местността на сегашните жители на съсед-
ното с. Сомовит (Костиков 1992, 20). Преда- traces the distances so that they form
ването на топонима от Д. Митова-Джонова “annehmbare Zahlen”. A typical illus-
под формата „Сарая“ е съвсем неправо- tration of this „method“ constitute
мерно и спекулативно (Митова-Джонова the passages in the said thesis, de-
1979, 66; Митова-Джонова 1985, 281-282), voted to the stretch of Roman road
а опитите на авторката именно чрез него
near the Danube between Utus and
да докаже, че „тук през средновековието
са били запазени над земята и следи от Dimum (Miller 1916, 496-497, 504)
монументално строителство, които (fig. 24). For K. Miller the absence in
турците свързвали с присъщите им сараи“ the itineraries of Nicopolis ad Istrum,
са, меко казано, несериозни.
10
За целия този период единствено Я. 10
For that entire period only Y. Todor-
Тодоров изразява съгласие с мнението на ov agrees with the opinion of K. Škorpil
К. Шкорпил (Todorov 1937, 18). (Todorov 1937, 18).
предизвикан от неговия фундамен- which, according to him, is indisput-

тален труд за римските итинера- ably identical to the contemporary
рии, отпечатан през 1916 г. (Miller Nikopol11, appears as “another predic-
1916). Въпросното съчинение обаче ament” (Miller 1916, 496). He argues
е типичен пример за кабинетна „ра- that the city may not have been locat-
бота по карта“, напълно откъсната ed on the road itself, but “had to have
от теренните реалности. Освен на- been replaced” along its route by some
личните писмени извори (при това station possibly Securispa. In order to
– само част от тях!), единствен из- resolve the issue caused by the “sur-
точник на информация за автора е plus” of Roman miles, the author out-
Corpus Inscriptionum Latinarum. К. lines two possibilities: either one of
Милер напълно игнорира резулта- the stations Anasamo and Securispa is
тите от историческите и археологи- “excessive” (otherwise, taking the dis-
чески изследвания и постиженията tances into account, it would suggest
на съвременната му наука в облас- a deep curve in the road, somewhere
тта на историческата география. near ad Putea), or the figure 17 has to
Меродавни за него са само числени- be changed to 712, which would put Se-
те стойности, отразени в римските curispa and Nicopolis near each other
итинерарии. Там, където разстоя- and would receive acceptable numer-
нията „не излизат“, той смело пред- ic values (Miller 1916, 496-497). K.
лага поправки и въвежда конекту- Miller chooses the second option and
ри в оригиналния текст или, чисто “traces” the Roman road from Tab-
и просто, трасира пътните отсечки ula Peutingeriana using the follow-
така, че да се получат „annehmbare ing method: Vio – at Gaureni, on the
Zahlen“. Типична илюстрация на right bank of the Vit river; Anasamo
този „метод“ предлагат пасажите в
коментираното съчинение, посве- 11
The location of Nicopolis ad Istrum
тени на участъка от крайдунавския near the village of Nikyup, Veliko Tarnovo
region, has been confirmed through on-site
римски път между Utus и Dimum
research by F. Kanitz in 1871 (Kanitz 1882a,
(Miller 1916, 496-497, 504) (обр. 24). 181-190). By the time K. Miller’s thesis was
За К. Милер отсъствието в итине- published, large-scale archeological research
рариите на Nicopolis ad Istrum, който had already been conducted there, the results
според него е безспорно идентичен of which were announced in the authoritative
на сегашния Никопол11, се явява French journal Revue archéologique (Seure
1907, 257-276, 413-428; Seure 1908, 33-95).
11
Местоположението на Nicopolis ad 12
More than a decade before K. Miller the
Istrum при с. Никюп, Великотърновско, same conclusion was reached by K. Škorpil,
е сигурно потвърдено чрез изследвания who explained the noted numeric value with
на място от Ф. Каниц през 1871 г. (Kanitz an error in Tabula Peutingeriana (Шкорпил
1882a, 181-190). Към времето на отпечатва- 1905, 464). Such mistakes are not uncommon
нето на съчинението на К. Милер там вече in the document and, in most cases, the medie-
са били провеждани и мащабни археологи- val copyists are to blame (Chevallier 1976, 29;
чески проучвания, резултатите от които са Weber 1976, 17, 22; Talbert 2010, 126).
Обр. 24. Участъкът от крайдунавския римски път между Гиген и Русе, с

предложената от К. Милер локализация на пътните станции (по Miller 1916, 503-504)
Fig. 24. The section of the Roman Danubian road between Gigen and Ruse with the suggested
by K. Miller localization of the road stations (after Miller 1916, 503-504)
„поредното затруднение“ (Miller – at Muselimselo, on the Osam river,

1916, 496). Той допуска, че градът a certain distance from the Danube;
може би не е бил разположен на Securispa – around Gurabeli near con-
самия път, но „трябва да е бил за- temporary Nikopol, a certain distance
местен“ по неговото трасе от ня- from the Danube or in Nikopol itself;
каква станция, вероятно Securispa. Nicopolis ad Istrum – near Securispa,
За справяне с проблема, възникващ in contemporary Nikopol, but not
от „излишъка“ от римски мили, ав- along the road (Miller 1916, 504).
торът очертава две възможности: The serious gaffe committed by K.
или една от станциите Anasamo и Miller with respect to Nicopolis ad
Securispa е „в повече“ (в противен Istrum is tactfully passed over in si-
случай, отчитайки разстоянията, lence by the subsequent researchers,
това би предполагало дълбока из- but they accept practically without
вивка на трасето, някъде до към ad any objections13 the rest of the loca-
Putea), или числото 17 трябва да се tions he proposed. Thus, on the basis
преправи на 712, което ще постави of the arm-chair linear calculations
by K. Miller, without any terrain ver-
оповестени в авторитетното френско изда-
ification, the opinion that Anasamus
ние Revue archéologique (Seure 1907, 257-
276, 413-428; Seure 1908, 33-95). was located near the village of Mous-
12
Повече от десетилетие преди К. selievo, and Securisca was near the
Милер до такъв извод достига К. Шкор- village of Cherkovitsa, by the mouth
пил, обяснявайки отбелязаната в Tabula
Peutingeriana числова стойност с грешка 13
The only exception is Utus, which at
(Шкорпил 1905, 464). Подобни грешки са the time of its existence sat on the left, not
често срещано явление в документа и в по- the right bank of the Vit. Presently, after wa-
вечето случаи вината за това е на среднове- tercourse alterations in the middle of the pre-
ковните кописти (Chevallier 1976, 29; Weber vious century, it does sit on the right bank of
1976, 17, 22; Talbert 2010, 126). the Vit.
Securispa и Nicopolis в близост един of the Osam ruled for many decades.
до друг и ще се получат приемли- This theory almost completely dom-
ви числени стойности (Miller 1916, inated14 the scientific literature until
496-497). К. Милер избира втория the end of the 1970s. (Велков 1923-
вариант и „трасира“ римския път 1924, 227; Геров 1950/51-1951/2, 22;
от Tabula Peutingeriana по следния Бешевлиев 1955, 286; Дуйчев и др.
начин: Vio – при Gaureni, на де- 1958а, 15, 31, 394, 422, 442; Дуйчев
сния бряг на р. Вит; Anasamo – при и др. 1958b, 333; Велков 1959, 269,
Muselimselo, на р. Осъм, на извест- 277; Велков 1960, 34; Beševliev 1970,
но разстояние от Дунава; Securispa 122; Beneš 1978, 6), but even after that
– около Gurabeli до днешния Нико- it often appears on the pages of newer
пол, на известно разстояние от Ду- editions (Biernacka-Lubanska 1982,
нава, или в самия Никопол; Nicopolis 228; IGBulg., p. 64; Fodorean 2014,
ad Istrum – до Securispa, в днешния 221). Strangely, none of the above ref-
Никопол, но не по трасето на пътя erenced authors doubted the authen-
(Miller 1916, 504). ticity of the locations by K. Miller and
Грубият гаф на К. Милер с never questioned his argumentation
Nicopolis ad Istrum тактично се пре- about them. Only B. Gerov in a foot-
мълчава от следващите изследва- note (Геров 1950/51-1951/2, 22 бел.
чи, но те приемат практически без 13), in reference to an earlier publica-
никакви възражения13 останалите tion (Геров 1948/49, 63 бел. 3), clar-
предложени от него локализации. ifies his approval of K. Miller’s view:
Така, въз основа на кабинетните namely, because of the military units
линейни изчисления на К. Милер, camping in Securisca and Anasamus.
лишени от каквато и да било терен-
Those were cavalry and infantry units,
на верификация, в продължение на
respectfully, for which, as Gerov ar-
много десетилетия се установява
gues, it was the usual practice in Ro-
постулатът, че Anasamus се е нами-
man military organisation the cavalry
рал при с. Муселиево, а Securisca –
to be stationed at large river outflows.
при с. Черковица, край устието на
However, the latter can under no cir-
р. Осъм. Тази теза господства почти
cumstances be regarded as canon, as
напълно14 в научната книжнина до
shown convincingly evidenced by the
information on the garrison at Sex-
13
Изключение прави само Utus, който aginta Prista during the era of the
по времето на неговото съществуване се е
Principate (Торбатов 2012, 131-146).
намирал на левия, а не на десния бряг на
р. Вит. Сега, след коригирането на речно-
то корито в средата на миналия век, той In the commentary on the text by
14
действително е на десния бряг на Вит. Priscus of Panium, volume 1 of the series

14
В коментара към текста на Приск “Greek sources for the Bulgarian history”, the
Панийски в том 1 на поредицата „Гръцки Asemus fortress is noted as standing at the
извори за българската история“ при ус- mouth of the Osam river (Бешевлиев 1954,
тието на р. Осъм все пак е поставена кре- 213 бел. 364).
края на 70-те години на ХХ в. (Вел- Furthermore, B. Gerov’s reference to

ков 1923-1924, 227; Геров 1950/51- the dispatched military units in both
1951/2, 22; Бешевлиев 1955, 286; stations is taken from Notitia Dig-
Дуйчев и др. 1958а, 15, 31, 394, 422, nitatum, while the locations of said
442; Дуйчев и др. 1958b, 333; Вел- stations are based on the information
ков 1959, 269, 277; Велков 1960, 34; from Tabula Peutingeriana, which as-
Beševliev 1970, 122; Beneš 1978, 6), cends to a much earlier date.
но дори и след това често се появя- In regards to the ‘argumentation’
ва на страниците на по-нови изда- of K. Miller, it should be pointed out
ния (Biernacka-Lubanska 1982, 228; that save for the above summary of
IGBulg., p. 64; Fodorean 2014, 221). his reflections on the “difficulty” of
Странно, но никой от изброените it, there is simply none! The choice of
автори не се е усъмнил в истинност- Muselievo as the location Anasamus
та на локализациите на К. Милер и there is based solely on the calcula-
не се е постарал да провери аргу- tions of the German cartographer for
ментацията му за тях. Само Б. Геров the distance from it to Utus, i.e. ca 9
в една бележка под линия (Геров Roman miles. Even that is a mistake,
1950/51-1951/2, 22 бел. 13), с пре- though, because the actual distance
пратка към предишна своя работа between the sites, on a fairly round-
(Геров 1948/49, 63 бел. 3), пояснява about route at that (through the vil-
съгласието си с К. Милер с оглед на lage of Milkovitza and along the dirt
лагеруващите в Securisca и Ansamus road from there to Muselievo) barely
войскови части – съответно конни exceeds 11 km (i.e. 7.5 Roman miles).
и пехотни, обосновавайки се с оби- More importantly, to this day only a
чайната практика в римската воен- few common red ceramic fragments
на организация при устията на го- and parts of roof tiles have been an-
лемите реки да бъдат настанявани nounced as finds, discovered on the
именно конни части. Последното surface of the ploughed up Mecheska
обаче в никакъв случай не може да mound located south of the village, in
се приеме за канон, както убедител- the direction of Debovo (Ковачева
но свидетелстват данните за гарни- 1977, 261-262. The same publication
зона на Sexaginta Prista през епохата states explicitly that no other data or
на Принципата (Торбатов 2012, 131- Roman machinery and equipment
146). Освен това, позоваванията на were found in the vicinity of Muselie-
Б. Геров относно дислоцираните в vo. “The ancient fortress” near the vil-
двата пункта войскови части са по- lage appears in the archeological an-
черпани от Notitia Dignitatum, а ло- nals only in 1979 (Митова-Джонова
кализацията на самите пунктове се 1979, 51 № 286), stating that “today,
основава на информацията в Tabula the walls are completely destroyed”
with reference to ... volume I from the
постта Асемус (Бешевлиев 1954, 213 бел.
series “Latin evidence for Bulgarian
364).
Peutingeriana, която възхожда към history”! The systemic walkabouts of

много по-ранна дата. the archeologists from the Pleven mu-
Що се отнася до „аргументация- seum spanning over three decades,
та“ на К. Милер, трябва съвсем ясно however, have not yielded fortress
да се подчертае, че като се изключат remains or any trace whatsoever of
подробно преразказаните в текста an ancient settlement on the speci-
по-горе негови разсъждения за fied location, nor on the territory of
„трудностите“, такава просто няма! Muselievo15.
Изборът на Муселиево за локали- Equally “precise” is the location
зация там на Anasamus се основава of Securispa from Tabula Peutingeria-
единствено на факта, че немският na specified by K. Miller that literally
картограф е преценил отстояние- states: “j. ungefähr Gurabeli beim heu-
то му от Utus на приблизително 9 tigen Nikopoli, in einiger Entfernung
римски мили, но и това е грешка, von der Donau, oder Nicopoli selbst.
тъй като действителното разстоя- Vgl. Cercovica (6129a)” (Miller 1916,
ние между обектите, дори по доста 504). The question of the complete
обиколно трасе (през с. Милковица unsuitability of Nikopol for ancient
и по черния път от там за Мусели- or late antiquity identifications has
ево), едва надхвърля 11 км (т. е. 7,5 already been examined in detail. The
римски мили). По-важното е, че до toponym Gurabeli is a real enigma16.
ден-днешен от землището на Мус- It appears for the first time in “Главна
елиево са оповестени като находки карта отъ Европско Турско”, pub-
от римската епоха само няколко lished by Hristo G. Danov’s bookshop
фрагмента от обикновена червена in Plovdiv and printed in Vienna in
керамика и парчета керемиди, на- 1870. The name is written there in Bul-
мерени на повърхността на разо- garian (Гурабели) and is used to des-
раната Меченска могила, ситуирана ignate a village, located between Niko-
южно от селото, по посока на Дебо- pol and Dikovina (now Dekov, Belene
во (Ковачева 1977, 261-262). В съща- municipality, Pleven province), situat-
та публикация изрично се посочва, ed closer to the former at ca. ⅓ of the
че на други данни или съоръжения
от римската епоха в околности- 15
I owe the information to Mr. Petar
те на Муселиево не се е попадало. Banov, Head of Archeology section at RHM
„Антична крепост“ край селото се in Pleven until 2017, to whom I express my
sincere gratitude.
появява в археологическите анали 16
Etymologically, the toponym is
едва през 1979 г. (Митова-Джонова effectively a combination of the purely
1979, 51 № 286), но с пояснението, Slavic qualifier “white” with the undoubtedly
че „днес стените са съвсем разру- Wallachian noun gură (“mouth, outflow”).
шени“ и с позоваване на ... том 1 от “Gură” is present in many local names in
поредицата „Латински извори за Romania and points to their location at river
outflows or valleys (Lahovari, Brătianu,
българската история“! Системните
Tocilescu 1900, 663-672).
обходи на археолозите от музея в total distance (fig. 25/1). The map was
Плевен през изминалите оттогава published again shortly after the Lib-
повече от три десетилетия обаче eration of Bulgaria from Ottoman rule
не са установили не само крепост- (maybe as early as 1878), with no sig-
ни останки, но и каквито и да било nificant changes but under a new title
следи от античен поселищен живот “Княжество Българiя с близосѣдны-
на посоченото място, както и въоб- тѣ независимы княжества Сърбiя,
ще в землището на Муселиево15. Черна-гора, Ромѫнiя и осталы-тѣ
Също толкова „прецизна“ е чясти отъ Европ. Турцiя”, the sit-
и локализацията на К. Милер на uation in the concerning area being
Securispa от Tabula Peutingeriana, completely identical to the one de-
която буквално гласи: „j. ungefähr scribed above (fig. 25/2). As regards
Gurabeli beim heutigen Nikopoli, in its location, Gurabeli from both maps
einiger Entfernung von der Donau, corresponds exactly to the present
oder Nicopoli selbst. Vgl. Cercovica day village of Byala voda (Belene mu-
(6129a)“ (Miller 1916, 504). Въпро- nicipality, Pleven province), which is
сът с пълната непригодност на Ни- located ca. 7 km northwest of Dekov
копол за антични и/или късноан- and 14 km southeast of Nikopol as the
тични идентификации вече беше crow flies. The problem, however, is
подробно разгледан. Топонимът that Byala Voda has had its name since
Gurabeli пък представлява истин- mid-15th century (Митова-Джонова
ска енигма16. Той се появява за пръв 1979, 36) and so far there has been no
път в „Главна карта отъ Европско record of it being changed over the
Турско“, издадена от книжарница- centuries. Aside from K. Miller, the
та на Христо Г. Данов в Пловдив и toponym Gurabeli in Latin transcrip-
отпечатана във Виена през 1870 г. tion is found in only one more source –
Там името е изписано на български military correspondence from the Eu-
език (Гурабели) и с него е обозначе- ropean theatre of martial arts during
но село, разположено на пътя меж- the Russo-Turkish war of 1877-1878.
The message was sent on 17th July
15
Информацията дължа на г-н Петър 1877 and printed two weeks later (on
Бънов, до 2017 г. завеждащ Отдел „Архео- 31st July) in issue 173 of the newspa-
логия“ в РИМ – Плевен, комуто изказвам per “Laibacher Zeitung” (Laibacher
сърдечната си благодарност. Zeitung 1877, 1422). The anonymous
16
Етимологически, топонимът се явя-
author has designated the location
ва съчетание на чисто славянския епитет
„бял“ с безспорно влашкото по произход of one of the “positions” (Stellungen)
съществително име gură („уста, устие“). of the Centre of the Turkish Danube
„Gură” е съставна част на множество мест- army, which must have been taken
ни имена в Румъния, показваща тяхното by the Russian armies at the time of
разположение при устия на реки или на sending the correspondence. Gurabe-
долини (Lahovari, Brătianu, Tocilescu 1900,
li is found in the text alongside the
663-672).
ду Никопол и Диковина (сега Деков, easily recognisable settlements Plew-

Община Белене, Плевенска област), na, Lovac, Gabrowa and Zlatarica, as
бидейки отдалечено от последното well as the unidentifiable Obistenic
на около ⅓ от цялото разстояние and Bratij. The excerpt from that cor-
(обр. 25/1). Картата е преиздаде- respondence clearly refers to events
на почти без изменения наскоро in Central North Bulgaria, where all
след Освобождението на България the listed toponyms should be found.
от турско робство (може би още в If Gurabeli from the geographical
1878 г.), но вече под надслов „Кня- maps is identical with Gurabeli from
жество Българiя с близосѣдны-тѣ the military correspondence and
независимы княжества Сърбiя, they both refer to the village of Bya-
Черна-гора, Ромѫнiя и осталы-тѣ la Voda, the described situation could
Обр. 25. Местоположение на Гурабели: 1. Според „Главна карта отъ Европско Турско“
(1870 г.); 2. Според „Княжество Българiя с близосѣдны-тѣ независимы княжества
Сърбiя, Черна-гора, Ромѫнiя и осталы-тѣ чясти отъ Европ. Турцiя“ (1878 г.?)
Fig. 25. The location of Gurabeli: 1. According to the map entitled „Главна карта отъ
Европско Турско“ (1870); 2. According to the map entitled „Княжество Българiя с
близосѣдны-тѣ независимы княжества Сърбiя, Черна-гора, Ромѫнiя и осталы-тѣ
чясти отъ Европ. Турцiя“ (1878?)
чясти отъ Европ. Турцiя“, като си- easily be associated with the Russian
туацията в интересуващия ни учас- siege of the Nikopol fortress, which
тък е напълно идентична на горе- surrendered with its entire garrison
описаната (обр. 25/2). По своето exactly on 4/17 July 1877 (Описание
местоположение, Гурабели от двете 1901, 276). However, we are confront-
карти съвсем точно съответства ed with a serious issue: there were no
на сегашното село Бяла вода (Об- Turkish positions near Byala Voda
щина Белене, Плевенска област), (!), while Nikopol’s outer ring of de-
което по права линия отстои на 7 fense was located 9-10 km north-west
км северозападно от Деков и на 14 of the village, north of the village
км югоизточно от Никопол. Про- Vubel and west of the village Dragash
блемът обаче е, че Бяла вода носи voyvoda (then Ermenluy) (fig. 26).
своето име още от средата на ХV в. What exactly K. Miller had in mind
(Митова-Джонова 1979, 36) и засе- with the toponym Gurabeli and where
га няма никакви данни то да е било he received the information about

променяно през вековете. Освен it from is unclear, but on the sketch
у К. Милер, топонимът Gurabeli в attached to his writing (Miller 1916,
латинска транскрипция се откри- 504, Abb. 155) the location of Securis-
ва само в още един писмен източ- pa is marked between Nikopol and
ник – във военна кореспонденция the mouth of the Osam, slightly south
от европейския театър на бойните of the Danubian bank17. The reference
действия по време на Руско-тур- in the quoted text to Corpus Inscrip-
ската война от 1877-1878 г. Същата tionum Latinarum is utterly inconsis-
е изпратена на 17 юли 1877 г. и отпе- tent, because the tombstone used as
чатана две седмици по-късно (на 31 supporting evidence and „proof ” was
юли) в бр. 173 на вестник „Laibacher found, as explicitly mentioned, “prope
Zeitung” (Laibacher Zeitung 1877, vicum Sercovitza ad Danuvium, ubi
1422). С това наименование ано- oppidum bodie aedificatur dictum
нимният автор е обозначил там Sultanieh s. Nicopolis nova” (CIL III/2
местоположението на една от „по- 6129a = ILBulg., 136). By proposing
зициите“ (Stellungen) на Центъра this location K. Miller openly contra-
на турската Дунавска армия, които dicts his own theory, because in that
вече трябва да са заети от руските case the distance between Anasamus
войски към момента на изпраща- and Securispa should not exceed 5
не на кореспонденцията. Gurabeli Roman miles instead of the wanted
фигурира в текста редом с лесно (at least!) 7, for the simple reason that
разпознаваемите населени места Muselievo is located less than 8 km
Plewna, Lovac, Gabrowa и Zlatarica, from the mouth of the Osam and just
както и с неподдаващите се на 7 km from the end of the river canyon.
идентификация Obistenic и Bratij. Disagreement with the locations
Пасажът съвсем конкретно се от- proposed by K. Miller was first ex-
нася до събития в Средна Северна pressed by T. Kovacheva in 1977. On
България, където би трябвало да се the grounds of lacking adequate ar-
търсят и всички изброени топони- cheological context near Muselievo,
ми. Ако се приеме тъждествеността she argues that “the Asamus station
на Гурабели от географските карти will have to be sought in closer vicin-
с Gurabeli от военната кореспонден- ity to the mouth of the Osam river,
ция със с. Бяла вода, описаната си- the way it was described in the map
туация лесно би могла да се свърже of the Illyrician and Thracian prov-
с руската обсада на Никополската inces with the designated settlements
крепост, която капитулира с це-
лия си гарнизон точно на 4/17 юли
1877 г. (Описание 1901, 276). И тук 17
Here Midhat Pasha planned to build the
обаче възниква сериозен проблем, new city of Sultanieh (Бакърджиева 2009,
90), but settlement life in this location never
тъй като край Бяла вода не е има-
existed in history.
Обр. 26. Външните турски отбранителни позиции около Никополската крепост

през 1877 г. (румънска военна топографска карта в мащаб 1: 20 000 от 1928 г.,
възпроизвеждаща теренното заснемане от картата на руския Генерален щаб в
мащаб 1:126 000 от края на 70-те години на ХІХ в.)
Fig. 26. The outer Turkish defensive positions around the Nikopol fortress in 1877 (Romanian
military topographic map at scale of 1:20 000 from 1928, which reproduces the field survey
from the map of the Russian General Headquarters at scale of 1:126 000 from the late-70s of
the 19th c.)
ло никакви турски позиции (!), а and roads between 4th and 6th cen-
външният пръстен на отбраната на tury18 and where K. Škorpil localised
Никопол е преминавал на 9-10 км it” (Ковачева 1977, 261-262). The
северозападно от селото, северно continuation of the quoted text is in-
от с. Въбел и западно от с. Драгаш correct, though, because K. Škorpil
войвода (тогава Ерменлуй) (обр. identifies Asamus with the remains in
26). Какво точно е имал предвид Сары-еры near the village of Cherko-
К. Милер под топонима Gurabeli и vitsa and not with the so-called Osam
откъде е получил информация за stronghold, as claimed by the author.
него е неясно, но на приложената A decisive step towards the cor-
към съчинението му скица (Miller rect identification of the remains near
1916, 504, Abb. 155) местоположе-
The author means the map in volume
18
нието на Securispa е поставено меж-
1 of “Latin evidence for Bulgarian history”
ду Никопол и устието на р. Осъм, (Дуйчев и др. 1958, Приложение 2).
малко на юг от брега на Дунав17. Cherkovitsa and at the outflow of the

Препратката в цитирания текст Osam canyon was made by D. Mito-
към Corpus Inscriptionum Latinarum va-Džonova in 1979. In reality, the au-
е съвсем неуместна, тъй като там thor aptly combined the localisation
за посочената като „доказателство“ theories of G. Lejean19 and K. Škorpil,
надгробна плоча изрично се спо- accepting the settlement and fortifica-
менава, че е намерена „prope vicum tion remains described by K. Škorpil,
Sercovitza ad Danuvium, ubi oppidum north-west of the village to be Ana-
bodie aedificatur dictum Sultanieh s.
samus of the early period, while the
Nicopolis nova” (CIL III/2 6129a =
ILBulg., 136). С предложената лока- Osam stronghold, situated on a nat-
лизация К. Милер влиза в открито urally protected terrain on the right
противоречие със собствената си bank of the Osam, south-west of Tch-
теза, тъй като при това положе- erkotivza – for Asamus from the Late
ние разстоянието между Anasamus Antiquity (Митова-Джонова 1979,
и Securispa не би надхвърляло и 76) (fig. 27). In the descriptions and
5 римски мили вместо търсените commentary notes for the sites, how-
(поне!) 7, поради простата причина, ever, we can find a number of incor-
че Муселиево отстои на по-малко rect statements and inconsistencies
от 8 км от устието на Осъм и само (Митова-Джонова 1979, 66 № 451-
на 7 км от края на речния каньон. 452), which will be thoroughly exam-
Несъгласие с предложените от ined and corrected later in the presen-
К. Милер локализации за пръв път
tation. The proposition is generally
изразява Т. Ковачева през 1977 г. Ар-
гументирайки се с отсъствието на repeated in a later publication by the
адекватен археологически контекст same author, but surprisingly, it is
край Муселиево, тя счита, че „стан- about “two synchronous strongholds”
цията Асамус ще трябва да се търси and the supposed ancient names of
в по-голяма близост с устието на р. the sites are exchanged (Митова-
Осъм, така както тя е отразена в Джонова 1985, 281-282).
картата на илирийските и тракий- T. Kovacheva holds a different
ски провинции с означените селища opinion: she accepts the identifica-
и пътища през ІV – VІ в.18 и така tion of Anasamus/Asamus only with
както я локализира К. Шкорпил“ the settlement and fortification struc-
(Ковачева 1977, 261-262). Продъл- tures on the territory and north-west
жението на цитирания текст обаче of Cherkovitsa (Ковачева 2004, 32-
е некоректно, тъй като К. Шкорпил 34; Ковачева 2008, 14-16; Kovacheva,
Bunov 2012a, 25), but considers the
17
Точно тук Мидхат паша е проекти-
рал изграждането на новия град Султание
Osam stronghold to be a separate, as yet
(Бакърджиева 2009, 90), но селищен живот unknown site from the late antiquity
на това място не е имало никога в истори-
ческо време. 19
D. Mitova-Džonova is not familiar
18
Авторката има предвид картата в том with the work of G. Lejean, nor publications
1 на „Латински извори за българската ис- of Ф. Каниц, Т. Момзен и В. Томашек where
тория“ (Дуйчев и др. 1958, Приложение 2). it is cited.
Обр. 27. Археологически обекти в околностите на с. Черковица: 1. Ранноримски

военен лагер; 2. Селище от римския период; 3. Късноантична крепост Осъмско кале
(автор Сергей Торбатов)
Fig. 27. Archaeological sites in the vicinity of Cherkovitsa village: 1. Early Roman military camp;
2. Settlement from the Roman period; 3. Late Antique fortress Osamsko kale (author Sergey
Torbatov)
отъждествява Anasamus със стари- (Ковачева 2000, 233; Ковачева 2004,

ните в м. Сары-еры край с. Черкови- 34-36; Ковачева 2008, 16).
ца, а не с т. нар. Осъмско кале, както For the large part, contemporary
твърди авторката. research accepts without objection the
Решителна крачка към правил- definitions given by D. Mitova-Džon-
ната идентификация на старините ova (Sarnowski 1988, 22; Ivanov 1997,
край с. Черковица и при устието на 485; Иванов 1999, 33; Conrad 2004,
осъмския каньон прави Д. Мито- 239; Wendel 2005, 31, 279; Wilkes
ва-Джонова през 1979 г. На практи- 2005, 213; Tomas 2007, 42). A genu-
ка, авторката сполучливо обединя- ine paradox, in recent research, con-
ва локализационните хипотези на Г. stitute the attempts of M. Zahariade
Лежан19 и К. Шкорпил, приемайки and N. Gudea to combine all known
localisation theories about Asamus
19
Д. Митова-Джонова не познава пуб- and Securisca into one. According to
ликацията на Г. Лежан, нито позоваващите
them, Asamum (sic!) is near Muselie-
се на нея работи на Ф. Каниц, Т. Момзен и
В. Томашек. vo (precisely what K. Miller claims),
описаните от К. Шкорпил селищ- but the fortress is located north of the

ни и фортификационни останки на village, on the Danubian bank at the
северозапад от селото за Anasamus mouth of the Osam, in the area known
от ранния период, а Осъмско кале, as Sari-eri (the same as K. Škorpil
разположено върху естествено за- and D. Mitova-Džonova) (Zahariade
щитен терен на десния бряг на р. 1988, 100; Zahariade, Gudea 1997,
Осъм, югоизточно от Черковица 72 No 11; Gudea 2005, 417 Nr. II.11).
– за късноантичния приемник на The authors have clearly not made the
селището (Митова-Джонова 1979, effort to study the geographical maps
76) (обр. 27). В самите описания и and find out that Muselievo is located
коментарни бележки за обектите 8 km from the Danubian bank and the
обаче се съдържат редица погреш- mouth of the Osam, while the location
ни твърдения и вътрешни противо- they specified is where Cherkovitsa is
речия (Митова-Джонова 1979, 66 № situated! The claim that the fortress
451-452), които ще бъдат обстойно has been “almost totally eroded by the
разгледани и коригирани по-ната- Danube waters”, is pure fiction that
тък в изложението. Тезата в общи gives away the utter unfamiliarity with
линии е преповторена и в по-късна the terrain realities. A little further
работа на същата авторка, но тук in the same work Securisca is placed
изненадващо се говори за „две син- (again in accordance with K. Miller!)
хронични крепости“, а предполага- at Cherkovitsa sending readers into
емите антични имена на обектите absolute shambles. In his monograph
са разменени (Митова-Джонова M. Zahariade fails to locate the site
1985, 281-282). precisely (Zahariade 1988, 101), but
На по-особено мнение е Т. Кова- for some incomprehensible reason
he quotes the description made by K.
чева, която приема отъждествява-
Škorpil (Шкорпил 1905, 460) of the
нето на Анасамус/Асамус само със
remains of... the Nikopol fortress! The
селищните и фортификационни
co-authored work of the two authors
структури на територията и севе-
also lacks precise localisation. The
розападно от с. Черковица (Кова-
topographic description is identical to
чева 2004, 32-34; Ковачева 2008, 14-
the known information from the ear-
16; Kovacheva, Bunov 2012a, 25), но
lier work of M. Zahariade, but here,
счита Осъмско кале за самостояте-
the former “triangular fort” suddenly
лен, анонимен засега късноантичен turns into a “rectangular fort”, obvious-
обект (Ковачева 2000, 233; Ковачева ly to justify the conclusion essential to
2004, 34-36; Ковачева 2008, 16). the authors, that “the early plan seems
Повечето съвременни изслед- likely to have been followed in late Ro-
вачи приемат без възражения фор- man period” (Zahariade, Gudea 1997,
мулировките на Д. Митова-Джоно- 72-73 No 12). No less absurd is the
ва (Sarnowski 1988, 22; Ivanov 1997, variant, proposed by N. Gudea in his
485; Иванов 1999, 33; Conrad 2004, monograph, where Securisca is placed
239; Wendel 2005, 31, 279; Wilkes north of Cherkovitsa “am Donauufer,
2005, 213; Tomas 2007, 42). Истин- auf einem Vorgebirge” (Gudea 2005,
ски парадокс в по-новите изслед- 417 Nr. II.12). On the location, speci-
вания обаче представляват опитите fied in the attached sketch, found only
на М. Захариаде и Н. Гудя да съчета- 600 m away from Саръ-еръ (i.e. from
ят в едно цяло всичките познати им Asamus!), there is neither an emi-
локализационни теории за Асамус nence, nor any fortification remains:
и Секуриска. Според тях, Asamum the terrain is a low, riverside terrace
(sic!) е при Муселиево (както твър- that used to be a flood terrace, onto
ди К. Милер), но крепостта лежи which auxiliary infrastructure of the
северно от селото, на самия бряг на Cherkovitsa train station is located.
Дунава, при устието на р. Осъм, в
м. Sari-eri (както е при К. Шкорпил 2. Λαπιδαρίας and Λουκερναρία
и Д. Митова-Джонова) (Zahariade
1988, 100; Zahariade, Gudea 1997, In the beginning of chapter 5 of book
72 No 11; Gudea 2005, 417 Nr. II.11). ІV from Περὶ κτισμάτων Procopius
Авторите очевидно не са си напра- declares his intention to present fur-
вили труда да проверят в географ- ther in the text how emperor Justinian
ските карти, че Муселиево отстои I “fortified the bank of the Ister Riv-
на около 8 км от дунавския бряг и er”. What follows is a comprehensive
осъмското устие, а на посоченото list, sometimes with a brief or more
от тях място се намира с. Черко- extensive commentary on all the Jus-
вица! Твърдението, че крепостта tinian military builds20 known to him
„почти напълно е подкопана от ду- in geographical order down the river,
навските води“, е чиста измислица, from Singidunum in Moesia Prima to
издаваща тотално непознаване на Sucidava in Moesia Secunda21 (Proc.
теренните реалности. Малко по-на-
Due to numerous inaccuracies this
20
татък в същите работи Securisca е writing cannot be considered a complete pic-
поставена (отново по К. Милер!) ture of the Justinian building projects (Cam-
при Черковица, с което настъпва eron 1996, 85). Futhermore, there are numer-
вече пълна бъркотия. В самостоя- ous discussions in the scientific literature that
Procopius ascribes to Justinian I all building
телната си работа М. Захариаде не work done at the time of Justin I as well as
посочва точното местоположение many constructions that were started under
на обекта (Zahariade 1988, 101), но Anastasius, but remained unfinished until his
по съвсем непонятни причини при- death (Howard-Johnston 1989, 217, 223-224;
Belke 2000, 125; Roques 2000, 39-40).
вежда описанието на К. Шкорпил 21
The reasons for the deviation of the
(Шкорпил 1905, 460) на останки- author from the chosen presentation pattern
те от ... Никополската крепост! В for the sites in the province of Scythia are
съвместното съчинение на двамата discussed in detail and, I hope, satisfactorily
explained by me in: Торбатов 2002б, 49-57.
автори също липсва точна локали- De aedif. ІV, 5, 12 – ІV, 7, 10 – ed.

зация. Топографското описание е Haury/Wirth). The exposition fol-
идентично на познатото от по-ран- lowed a pattern that was breached just
ната работа на М. Захариаде, но тук once – in the case of Castra Martis,
бившето „триъгълно укрепление“ Zetnucortou and Oescus, for whom
ненадейно се превръща в „чети- Procopius explicitly points out that
риъгълно“, очевидно за да обоснове “[these towns] do not lie upon the bank
крайно необходимия за авторите of the river but stand at a great distance
извод, че „ранният план изглежда е from it” (Proc. De aedif. IV, 6, 32-33
бил следван и през късноримския пе- – ed. Haury/Wirth). What follows is
риод“ (Zahariade, Gudea 1997, 72-73 the exposition for “the extremity of the
No 12). Не по-малко абсурден е ва- Illyrian territory” undoubtedly relates
риантът, изложен в самостоятелния to the Danubian bank, which is ex-
труд на Н. Гудя, където Секуриска е plicitly named at the very beginning
поставена северно от с. Черковица, of chapter 7 from book ІV of the trea-
„на едно възвишение на дунавския tise: “Such, then, are the strongholds of
бряг“ (Gudea 2005, 417 Nr. II.12). На Illyricum along the Ister River” (Proc.
посоченото в приложената скица De aedif. IV, 7, 1 – ed. Haury/Wirth).
място, отстоящо едва на около 600 From the discussion so far it
м от м. Саръ-еръ (т. е. от Anasamus), becomes clear the localisation options
няма нито възвишение, нито ка- for the fortified sites Λαπιδαρίας and
квито и да било крепостни остан- Λουκερναρία must be sought along the
ки – теренът представлява ниска, Danubian bank between the mouths of
заливна в миналото крайречна те- the Vit and the Osam, confirming the
раса, върху която сега е разположе- view of C. Litzica from 90 years be-
на помощната инфраструктура на fore (Litzica 1926, 58).
гара Черковица. The first attempt at determining the
exact location of Λαπιδαρίας belongs
to D. Mitova-Džonova, who identifies
2. Λαπιδαρίας и Λουκερναρία the site with the ancient fortification
remains in Ruskata/Manastira local-
В началото на глава 5 от ІV ity, north of the village of Shiyakovo
книга на Περὶ κτισμάτων Прокопий (Митова-Джонова 1979, 67 № 458).
оповестява намерението си да The author believes her theory to be
представи оттук нататък по какъв “utterly convincing”, considering the
начин император Юстиниан І „е close proximity of the stronghold to
осигурил с укрепления и войниш- the stone quarries north of the village
ки стражи и брега на река Истър“. of Kreta (Митова-Джонова 1979, 48,
Следва поименно изброяване, 67, 75), for which there is reliable ev-
понякога с кратък или по-обстоен idence of being extensively exploited
коментар, на всички познати му during the Roman age (Велков 1934,
Юстинианови20 военни строежи 82). There are presently members of

в географски порядък надолу по the scientific community, who ful-
течението на реката, от Сингидунум ly endorse that proposal (Paunov,
в Първа Мизия до Сукидава във Prokopov 2002, 80; Wendel 2005, 177,
Втора Мизия21 (Proc. De aedif. ІV, 351; Петрова, Иванов 2008, 176;
5, 12 – ІV, 7, 10 – ed. Haury/Wirth). Kovacheva, Bunov 2012b, 194), but
Стриктно следваната структура the place in question is located 6 km
на изложението е нарушена southwest (!) of Utus and more than
дотук само един път – в случая 9 km (!) in the same direction off the
с Кастра Мартис, Зетнукорту и Danubian bank east of the Vit outflow
Ескус, за които Прокопий изрично and that renders it unsuitable for such
отбелязва, че „не са разположени a location.
покрай брега на реката, но се нами- Only J. Kolendo, following the text
рат доста далеч от нея“ (Proc. De of Procopius and relying on toponym-
aedif. IV, 6, 32-33 – ed. Haury/Wirth). ic considerations, is willing to locate
От това следва, че изложението за Λαπιδαρίας in Karierata locality, east
„най-крайната част на илирийски- of Somovit (Kolendo 1981, 57; Kolen-
те предели“ несъмнено се отнася до do 1985, 237), where, for the past few
дунавския бряг, което изрично е centuries, Λουκερναρία had been lo-
подчертано и в самото начало на cated. The last attempt in the previous
глава 7 от Книга ІV на трактата: historiography to locate Λαπιδαρίας
„И тъй илирийските укрепления
was made by V. Velkov, who connect-
край реката Истър са устроени го-
ed it with the Early Byzantine settle-
ре-долу по тоя начин“ (Proc. De aed-
ment agglomeration near Sadovets,
if. IV, 7, 1 – ed. Haury/Wirth).
Pleven region (Velkov 1992, 389).
Изтъкнатото дотук сигурно
According to V. Beševliev, who
ограничава възможностите за ло- connects the functions of Λουκερ-
20
В съчинението са регистрирани ναρία with the transmission of light
много пропуски и то не може да се счита за signals, its location must be sought
цялостна картина на Юстиниановата стро- “somewhere east of Somovit, on the
ителна дейност (Cameron 1996, 85). Освен hills above Osam”. The author pre-
това, в научната книжнина многократно sumes there was a visual connection
е коментирано, че Прокопий приписва
на Юстиниан I цялото строителство по
between the Utus fortress and the
времето на Юстин I и много строежи, city of Oescus. Moreover, he claims
започнати при Анастасий, но останали that its primary purpose and the con-
недовършени до смъртта му (Howard-John- struction itself were motivated by the
ston 1989, 217, 223-224; Belke 2000, 125; need to provide assistance, for the
Roques 2000, 39-40). performance of their duties, to the
21
Причините за отклонението на ав- milites praeventores stationed in the
тора от избраната схема на представяне на
обектите в провинция Скития са подробно
nearby Ansamus/Ἀσημοῦς in the per-
коментирани и, надявам се, задоволително formance of their tasks (Бешевлиев
обяснени от мен в: Торбатов 2002б, 49-57. 1955, 286; Beševliev 1970, 122).
кализация на укрепените обек-

ти Λαπιδαρίας и Λουκερναρία до
участъка от дунавския бряг между
устията на реките Вит и Осъм, на-
пълно потвърждавайки становище-
то на К. Лицика отпреди 90 години
(Litzica 1926, 58).
Първият опит за определя-
не точното местоположение на
Λαπιδαρίας принадлежи на Д. Ми-
това-Джонова, която отъждествява
обекта с античните крепостни ос-
танки в м. Руската/Манастира, се-
верно от с. Шияково (Митова-Джо-
нова 1979, 67 № 458). Авторката
намира тезата си за „съвсем убеди-
телна“, предвид непосредствената
близост на крепостта до каменните
кариери северно от с. Крета (Мито-
ва-Джонова 1979, 48, 67, 75), за кои-
The location of Λουκερναρία in the
то има сигурни свидетелства, че са
били интензивно експлоатирани и northeastern outskirts of Somovit was
през римската епоха (Велков 1934, proposed by T. Kovacheva (Ковачева
82). На същото мнение очевидно 1977, 262-263) and (with the excep-
са и тези от сегашните изследвачи, tion of J. Kolendo) met no objections
които приемат направеното пред- in the current historiography. Never-
положение (Paunov, Prokopov 2002, theless, it is totally unacceptable for
80; Wendel 2005, 177, 351; Петрова, two reasons.
Иванов 2008, 176; Kovacheva, Bunov Firstly, the identification of
2012b, 194), но въпросното място Λουκερναρία with the remains in
отстои на 6 км югозападно (!) от
Karierata/Borunya locality (fig. 28/2;
Utus и на повече от 9 км (!) в същата
посока от дунавския бряг на изток 29/2) would suggest the presence of
от устието на р. Вит, а това очертава another late ancient fortification to
пълната му непригодност за подоб- the southwest in the 3 km stretch up
на локализация. to the mouth of the Vit. That fortifica-
Само Й. Колендо, следвайки tion should be significantly larger in
текста на Прокопий и осланяйки size (φρούριον) to allow for indenti-
се на топонимични съображения, fication with Lapidarias. But there is
е склонен да постави Λαπιδαρίας none! More than half of the distance
в м. Кариерата на изток от Сомо- to the Vit outflow is taken by a low
вит (Kolendo 1981, 57; Kolendo 1985, Danubian flood terrace, while on the
237), където обаче традиционно gently sloping walls of the high riv-
през последните няколко десети- erine plateau the current village of
Обр. 28. Археологически обекти в района на Сомовит (наложени на сателитна

снимка от 22.09.2009 г., поглед от север – автор Сергей Торбатов): 1. Средновековно
селище; 2. Късноантична крепост; 3. Римски кариери; 4. Римски некропол
Fig. 28. Archaeological sites in the vicinity of Somovit (laid on a satellite photo from
22.09.2009, view from north – by Sergey Torbatov): 1. Medieval settlement; 2. Late Roman/
Early Byzantine fortress; 3. Roman quarries; 4. Roman necropolis
летия се локализира Λουκερναρία. Somovit is located, with a Roman ne-

Последният в досегашната исто- cropolis in its centre (Ковачева 1977,
риография опит за локализация на 254-260; Митова-Джонова 1979, 63
Λαπιδαρίας е направен от В. Велков, № 409) (fig. 28/4; 29/4) that should be
който я свързва с късноантичната accepted as concrete proof of the ex-
селищна агломерация край Садо- istence of a synchronous settlement
вец, Плевенско (Velkov 1992, 389). there22.
Според В. Бешевлиев, който
свързва функциите на Λουκερναρία 22
In the specified thesis a connection is
с подаването на светлинни сигнали, made between the necropolis and the fortifi-
местоположението й трябва да се cation in Karierata/Borunya locality, which is
търси „някъде на изток от Сомо- totally unacceptable because of the significant
distance between the two sites (more than 1
вит, по височините над р. Осъм“.
km) and their chronological incompatibility.
Авторът допуска, че тя е имала ви- Along with that necropolis, two tombstone
зуална връзка с крепостта Utus и stelas should be taken into account dating
града Oescus, но счита, че нейното from the first half of 3rd and the second half of
основно предназначение и само- 2nd century, respectively (ILBulg., 133, 135;
то й построяване са били продикту-

вани най-вече от необходимостта да
бъдат подпомогнати в изпълнението
на техните задачи настанените в на-
миращия се наблизо Ansamus/Ἀσημοῦς
milites praeventores (Бешевлиев 1955, 286;
Beševliev 1970, 122).
Локализацията на Λουκερναρία в
североизточните покрайнини на Сомовит
е предложена от Т. Ковачева (Ковачева
1977, 262-263) и (с изключение на Й.
Колендо) не среща никакви възражения
в досегашната историография. Въпреки
това, тя е съвсем неприемлива поне
поради две причини.
На първо място, отъждествя-
ването на Λουκερναρία с останките в м.
Кариерата/Боруня (обр. 28/2; 29/2) би
предполагало наличието на югозапад
оттук, в отсечката с дължина около
3 км до устието на р. Вит, на още едно
късноантично укрепление, при това по-
значително по мащаб (φρούριον), което
да може да се отъждестви с Λαπιδαρίας.
Такова обаче няма! Повече от половина-
та от разстоянието до устието на Вит е Secondly, Karierata/Borun-
заето от ниска заливна дунавска тераса, ya locality is perhaps the least
а върху полегатия льосов склон на висо- suitable choice in the vicinity of
кото крайречно плато е разположено се- Somovit for the erection of a Ro-
гашното с. Сомовит, в чиято централна man border tower, especially if
част е регистриран некропол от римска- it is to be maintained that it had
та епоха (Ковачева 1977, 254-260; Мито-
strictly signalization functions.
ва-Джонова 1979, 63 № 409) (обр. 28/4;
The thing is, the fortification re-
29/4), който трябва да се приеме като
сигурно свидетелство за съществуване- mains are located on a terrace
то тук и на синхронно селище22.
Conrad 2004, 239 Nr. 420-421), as well
В посочените съчинения некрополът се
22
as the sculpture of a lion (Ковачева
свързва с укреплението в м. Кариерата/Боруня,
но това е съвсем неприемливо, поради значител- 1977, 251-254). It is only too indicative
ното отстояние на двата обекта (повече от 1 км) that the first of the stelas and the lion
и хронологическата им несъвместимост. Към sculpture were found in the stronghold
този некропол следва да се отнесат две намере- ruins, where they were repurposed as
ни по различно време надгробни стели с дати- building material.
Обр. 29. Археологически обекти в района на Сомовит (наложени на карта в мащаб 1:5
000 – автор Сергей Торбатов): 1. Средновековно селище; 2. Късноантична крепост; 3.
Римски кариери; 4. Римски некропол; 5. Римски път
Fig. 29. Archaeological sites in the vicinity of Somovit (laid on a map, scale 1: 5 000 – by Sergey
Torbatov): 1. Medieval settlement; 2. Late Roman/Early Byzantine fortress; 3. Roman quarries;
4. Roman necropolis; 5. Roman road
На второ място, м. Кариерата/Бо- at the foot of the western slope of a

руня е може би най-неподходящият deep and wide ravine (!), at a height
избор в околностите на Сомовит за of 100 to 130 m lower than the Danu-
bian plateau rising from northeast to
ровка съответно в първата половина на ІІІ southeast, which excludes any visi-
и втората половина на ІІ в. (ILBulg., 133, bility in a sector of around 180°. Be-
135; Conrad 2004, 239 Nr. 420-421), както и sides, here, closely off the riverbank
скулптура на лъв (Ковачева 1977, 251-254).
Твърде показателно е, че първата от стелите lies the large Kalnovetz island, which
и лъвското изображение са намерени сред obscures almost completely the oppo-
руините на крепостта, преизползвани там site bank and makes observation in
като строителен материал.
изграждане на римска гранична кула, особе- strategically the most im-

но ако се поддържа тезата, че тя е имала под- portant direction for the
чертано сигнализационни функции. Работата Roman empire impos-
е там, че фортификационните останки се на- sible. The assertion that
мират върху тераса в долната част на запад- the place offers “an un-
ния склон на дълбок и широк дол (!), на кота hindered opportunity” for
със 100 до 130 м по-ниска от тази на издига- notifying Utus and Oes-
щото се от североизток към югозапад крайду- cus through light signals
навско плато, което изключва възможността is clearly presumptuous,
за какъвто и да било обзор в сектор около because visual commu-
180°. Освен това, тук непосредствено пред nication with these sites
брега се простира големият остров Кално- simply didn’t exist!
вец, който почти напълно скрива отсрещния Unlike the proposed
дунавски бряг и прави невъзможно наблюде- identification, the iden-
нието в стратегически най-важното за Рим- tification of the remains
ската империя направление. Чиста презумп- in Karierata/Borunya
ция е и твърдението, че мястото предоставя locality near Somov-
„безпрепятствена възможност“ за уведомя- it with the Λαπιδαρίας
ване на Utus и Oescus чрез светлинни сигнали, fortress is not only plau-
тъй като визулна комуникация с тези обекти sible, but has practical-
просто не съществува! ly no alternative, taking
За разлика от предложената, идентифи- into account the com-
кацията на руините в м. Кариерата/Бо- plete conformity of the
руня край Сомовит с крепостта Λαπιδαρίας archeological context
е не само напълно правдоподобна, но и registered there with the
практически безалтернативна, предвид пъл- written evidence and the
ното съответствие на регистрирания тук ар- fact that this is the first
хеологически контекст с писмените сведения fortified site on the Dan-
и факта, че това е първият укрепен обект по ube bank, east-northeast
дунавския бряг на изток-североизток от ус- from the mouth of the
тието от р. Вит. Vit.

V
Ранноримският Anasamus
▪
The Early Roman Anasamus
Anasamus от Tabula Peutingeriana със Anasamus from Tabula Peutingeriana

сигурност трябва да се отъждестви is certainly to be identified with the
със селищните останки от римската settlement remains from the Roman
епоха в северната и североизточна age in the northern and northeastern
част от територията на сегашното parts of the area of present day Cher-
с. Черковица, които не само лежат kovitsa, which are not only located on
на трасето на Крайдунавския рим- the route of the Danube Roman road
ски път (Шкорпил 1905, 461), но са (Шкорпил 1905, 461), but are also
и на посочените в картата 9 римски distanced exactly at 9 Roman miles
мили от предходната пътна стан- from the previous road station Vio
ция Vio (Утус). (Utus) according to the map.
Най-ранното известие за тези The earliest written evidence about
останки е от първата половина на these remains dates from the early
20-те години на миналия век (Вел- 1920s (Велков 1923-1924, 226-227).
ков 1923-1924, 226-227). Тогава, с Back then, with the aim of acquiring
цел събиране на градивен мате- building material, an ancient building
риал, на източния край на селото with a north facing apse was excavat-
била разкопана антична постройка ed. Scattered among the ruins were
с апсида, обърната на север. На- “fragments from columns, sacrificial
всякъде сред руините били раз- altars, bricks and tiles”. Also, a “large
хвърляни „фрагменти от колонки, stone in the shape of a round shield,
жертвеници, тухли и керемиди“. with a hole in the middle” (obviously a
Там бил намерен и „голям камък part of timpanum of a pediment) was
във форма на кръгъл щит, с дупка в found. More attention in the notice
средата“ (очевидно част от тимпа- was given to a different find – a partly
на на фронтон – б.м. С.Т.). По-голя- preserved tombstone, which since has
мо внимание в краткото съобщение been commented on repeatedly (Геров
е отделено на друга находка – час- 1948/49, 42, 72 № 13; Gerov 1967, 101;
тично запазена надгробна плоча, ILBulg., 137; Conrad 2004, 239 Nr.
99
100 Ранноримският Anasamus
многократно коментирана в науч- 419). Sadly, nothing from the afore-

ната книжнина впоследствие (Ге- mentioned monuments is preserved1,
ров 1948/49, 42, 72 № 13; Gerov 1967, but from the available evidence we can
101; ILBulg., 137; Conrad 2004, 239 conclude that the structure in ques-
Nr. 419). За съжаление, нищо от из- tion was monumental, equipped with
броените паметници не е запазено1, a colonnade, a fronton and an apsis.
но от наличните сведения може да Adding to those facts the information
се заключи, че става дума за мо- about the sacrificial altars found there
нументална постройка, снабдена с clearly points to the identification of
колонада, фронтон и апсида, а това, the building as a temple. The presence
съчетано с информацията за наме- here of the aforementioned funeral
рените сред останките жертвеници, stela, which dates no later than the
прави много вероятна идентифика- second half of 1st century2, can satis-
цията на сградата с храм. Присъст- factorily be explained with its use as
вието тук на споменатата по-горе a spolium in the build, which would
надгробна стела, която датира не move the time of construction to no
по-късно от втората половина на earlier than the first decades of 2nd
І в.2, задоволително може да се обяс- century. It is unclear whether this was
ни с употребата ѝ като сполия в гра- the building described by T. Kostikov
дежа, което пък би отнесло времето as a “church of stone masonry”, remains
на строителство към не по-рано от from which (“the floor, paved with flaf-
първите десетилетия на ІІ в. Не е stone, fragments from the altar, separate
ясно дали именно тази сграда няма stone figures”) were preserved until
предвид и Т. Костиков, описвайки 1928 on the planes close to the Danu-
една „църква от каменна зидария“, bian bank, where the grains warehous-
останки от която („подът, постлан es at Cherkovitsa train station are now
с каменни плочи, фрагменти от located (Костиков 1992, 11).
олтара, отделни каменни фигури“) Currently, during digging and agri-
били все още запазени до 1928 г. в cultural work in the northern parts of
равнината близо до дунавския бряг, Cherkovitsa, north of Dimitar Stoyk-
на мястото, където сега са скла- ov street (fig. 30), securely built stone
довете за зърнени храни при гара walls and varied archeological materi-
Черковица (Костиков 1992, 11). al are constantly being excavated, but
neither the museums nor the repre-
1
Споменаването сред находките и на
„капители и бази“ в по-нови публикации, 1
The mention among the finds of “chap-
осланящи се на същия източник на инфор- itels and bases” in recent publications, rely-
мация (Митова-Джонова 1979, 66; Коваче- ing on the same source of information (Ми-
ва 2004, 32; Ковачева 2008, 15), е некорект- това-Джонова 1979, 66; Ковачева 2004, 32;
но Ковачева 2008, 15), is incorrect
2
Въпросът за датировката на памет- 2
The question of the dating of the mon-
ника ще бъде обстойно разгледан по-ната- ument will be thoroughly examined further in
тък в текста. the text.
The Early Roman Anasamus 101
Обр. 30. Местоположение и териториален обхват на селищните останки от

римския период под сегашното с. Черковица (автор Сергей Торбатов)
Fig. 30. Situation and territorial scope of the settlement remains from the Roman period
beneath the modern Cherkovitsa village (author Sergey Torbatov)
Понастоящем, при изкопни и sentatives of the local administration3

земеделски работи навсякъде в get notified. The monetary finds bear
дворните парцели в северната част witness to settled habitation in this
на с. Черковица, на север от трасето place since the dawn of Roman rule
на ул. „Димитър Стойков“ (обр. 30), over the Lower Danube – republican
постоянно се попада на стабилно denarii, asses and sestertii of Augustus
градени каменни зидове и разно- and Livia, Caligula, Claudius, Vespa-
образен подемен археологически sian, Domitian (Бънов 1994, 46).
материал, за което не се уведомяват In place of an old Turkish fortifica-
нито музейните инстанции, нито tion on the slope of the Sara-era hill,
представителите на местната ад- K. Škorpil to discerned even the bad-
министрация3. Монетните находки
The information was acquired by the au-
3
thor on 2 September 2015 from Mr. Ventcislav

3
Информацията е придобита от авто- Marinov Kulchev (65 years old), a long-time
ра на 2 септември 2015 г. от г-н Венцислав citizen of Cherkovitsa and owner of a property
Маринов Кулчев (65 г.), дългогодишен жи- in the northwest outskirts of the village.
свидетелстват за трайно обитаване ly preserved remains of “an ancient

на това място още от зората на рим- fortress building”, protected from the
ското владичество по Долни Дунав south with a rampart and a ditch 600
– републикански денари, асове и се- steps in length (Шкорпил 1905, 461).
стерции на Август и Ливия, Калигу- The claims of some contemporary
ла, Клавдий, Веспасиан, Домициан authors that these remains are now
(Бънов 1994, 46). “non-existent” (Митова-Джонова
На мястото на старо турско ук- 1979, 66 № 451; Ковачева 2004, 32;
репление на склона на възвишение- Ковачева 2008, 15), do not corre-
то Саръ-еръ К. Шкорпил е успял да spond to the truth – simply, they aren’t
разпознае и зле запазените останки being looked for where they should be!
от „древна крепостна постройка“, D. Mitova-Džonova4 determines their
защитена от южната страна с вал location (and of “the ancient city”, re-
и ров с дължина около 600 крачки spectively) in Manstira/Manastirishte
(Шкорпил 1905, 461). Твърдения- area, 1 km northwest of Cherkovitsa5.
та на някои съвременни автори, The site visits and the detailed terrain
че тези останки вече са „заличени“ researches, though, showed in 2014,
(Митова-Джонова 1979, 66 № 451; 2015 and 2016 г.6 that the heterogene-
Ковачева 2004, 32; Ковачева 2008, ous fortification facilities, mentioned
15), не отговарят на истината – те by K. Škorpil were not there at all.
просто не са търсени там, където Instead, they are to be looked for im-
трябва! Д. Митова-Джонова4 оп- mediately to the northwest of the last
ределя местоположението им (рес- village houses (fig. 31).
пективно – на „античния град“) в The terrain is a spacious terrace
м. Манастира/Манастирище, на 1 with a pronounced slope to the east
км северозападно от с. Черковица5, and northeast, limited from south by
но, както показаха посещенията на a deep and wide ravine, and bordering
място и проведените обстойни те- the steep, up to 80 m tall, Danubian
4
T. Kovacheva makes use of the theory
тел на с.Черковица и собственик на имот of D. Mitova-Džonova “free-riding” style, i.e.
в северозападните покрайнини на селото. without any field inspection.
4
Т. Ковачева използва в своите работи 5
In Manastirishte area (it is the common
тезата на Д. Митова-Джонова „наготово“, name of the area among the citizens of Cherko-
без никаква теренна проверка. vitsa) there is a genuine archeological site, but
5
В м. Манастирище (това е битуващо- it dates to late antiquity and its remains occupy
то сред жителите на с. Черковица наиме- an area that is not „around 100 decares“, as D.
нование на местността) действително има Mitova-Džonova claims, but a little more than
археологически обект, но той датира от 3 decares. This site will be discussed in detail
късната античност и неговите останки за- in Chapter 8.
емат площ не „около 100 дка“, както твър- 6
Along with the author, Assist. Prof. Dr.
ди Д. Митова-Джонова, а малко повече от Kalin Dimitrov (in 2014) and Bilyana Ivanova
3 дка. Този обект е подробно разгледан в also took part in the field study (in 2014, 2015
Глава 8. and 2016).
Обр. 31. Местоположение на останките от землена фортификация от различни

епохи край с. Черковица (снимка Сергей Торбатов, 2014 г.)
Fig. 31. Situation of the remains of earthen fortification from different periods by Cherkovitsa
village (photo by Sergey Torbatov, 2014)
ренни изследвания през 2014, 2015 bank on the north. The terrace opens
и 2016 г.6, споменатите от К. Шкор- wide vistas (in a sector of over 180°)
пил разновременни фортифика- downstream the Danube river and
ционни съоръжения съвсем не са tens of kilometers into the Wallachian
там, а непосредствено на североза- lowland. However, the unique strategic
пад от последните къщи на селото value of the place rests on the oppor-
(обр. 31). tunity for unlimited surveillance and
Теренът представлява простор- control of the mouth of the Olt, where
на тераса с изявен наклон на изток one of the most important and highly
и североизток, ограничена от юг от functional Danubian fords was locat-
дълбок и широк дол, а от север – от ed (Аврамов 1929, 55). It should be
стръмния и висок до 80 м дунав- borne in mind that in the past the Olt
ски бряг. Оттук се открива широк ended with a large marshy delta, with a
обзор (в сектор повече от 180°) по number of arms with changing cours-
es and offflow. Until the end of the
6
Освен автора, в издирванията участ- 19th century, the thalweg of the river
ваха гл. ас. д-р Калин Димитров (през passed along the easternmost arm that
2014 г.) и Биляна Иванова (през 2014, 2015 flowed into the Danube almost exact-
и 2016 г.).
течението на р. Дунав и на десетки ly opposite the mouth of the Osam at

километри навътре във Влашката kilometer 601 (fig. 32). Presently, for
низина. Особената стратегическа the most part it is blocked with silt and
ценност на мястото обаче се състои has become an independent channel
във възможността, която то пре- of river Oltul Mic, while the Olt flows
доставя, за неограничено наблюде- into the Danube 4 km upstream, at
ние и контрол на устието на р. Олт, kilometer 605.
където се намира един от най-ва- The lower stream of the Olt and the
жните и често използвани през ве- Danubian ford at its mouth acquired
ковете дунавски бродове (Аврамов a vital role during the Russo-Turk-
1929, 55). Необходимо е да се има ish wars in the 19th century, which
предвид, че р. Олт е завършвала в forced the Turkish authorities to take
миналото с обширна блатиста дел- additional steps to protect them effec-
та, състояща се от множество ръ- tively. Significantly, during the 1828-
кави с променливо трасе и отток. 1829 war there was a “separate camp”
До към края на ХІХ в. талвегът на on the left bank of the Osam, built to
реката е преминавал по най-източ- function in close cooperation with
ния ръкав, вливащ се в Дунава поч- the garrisons in the neighbouring
ти точно срещу устието на Осъм, Turkish strongholds Turnu, Kale and
при км 601 (обр. 32). Сега той е в Nikopol. Regrettably, no description
значителна степен затлачен и се е of the camp survives but its destruc-
превърнал в самостоятелно русло tion during fights in 1829 has been
на р. Малки Олт (Oltul Mic), а Олт attested (Епанчин 1906, 270-272). As
се влива в Дунава 4 км по-нагоре по seen from the scheme, it was located
течението на реката, при км. 605. near the Danube, at about 1,3 verstes
Долното течение на р. Олт и ду- (ca. 1,39 km) from the mouth of the
навският брод при нейното устие Osam (fig. 33), which determines its
придобиват изключително важна location at the foot of the slope of the
роля по време на руско-турски- Sera-era eminence.
те войни през ХІХ в., което нала- During the Second territorial sur-
га предприемането от страна на veying of the Habsburg empire (the
турските власти на допълнителни so-called Franziszeische Landesauf-
мерки за тяхната ефикасна защита. nahme), carried out between 1806 and
Така, в годините на войната от 1828- 1869 (Timár et al. 2006, 4-6), separate
1829 г. на левия бряг на р. Осъм вече areas from the right Danube bank,
функционира „отделен лагер“, из- which then fell within the boundaries
граден за тясно взаимодействие с of Ottoman Turkey, were also mapped.
гарнизоните на съседните турски Among them is the region around
крепости Турну, Кале и Никопол. the mouth of the Osam. The survey-
Описание на лагера липсва, но до- ing in that area was done during the
кументално е засвидетелствано, че Austrian occupation of the Danube
105
Обр. 32. Устието на р. Олт в средата на ХІХ в. (по картен лист, снет в 1857 г. в
рамките на т. нар. Franziszeische Landesaufnahme)
Fig. 32. The mouth of the Olt river in the mid-19th c. (after a map sheet drawn in 1857 during
the so-called Franziszeische Landesaufnahme)
Обр. 33. Местоположение на турския „отделен лагер“ от 1828-1829 г. на левия бряг на

р. Осъм (по Епанчин 1906, 270)
Fig. 33. Situation of the Turkish “separate camp” from 1828-1829 on the left bank of the Osam
river (after Епанчин 1906, 270)
той е бил разрушен в хода на бой- principalities between 1855 and 1857
ните действия през 1829 г. (Епан- (Timár 2008, 93-95; Kovács, Timár
чин 1906, 270-272). От приложената 2009, 913-914, 918; Kovács, Timár
план-схема е видно, че същият се 2010, 536-537). Most recent research
е намирал в близост до дунавския specifically names Major H. Mündel
бряг, на около 1,3 версти (1,39 км) as the surveyor who drew the sheet in
от устието на р. Осъм (обр. 33), кое- question in 1857 (Bartos-Elekes et al.
то определя местоположението му 2013). H. Mündel marked on it two
в долната част от склона на възви- Turkish fortifications, standing 1 km
шението Саръ-еръ. from one another (fig. 34) north of
При Второто териториал- Cherkovitsa village. Considering their
но заснемане на Хабсбургска- characteristic outlines and configura-
та империя (т. нар. Franziszeische tion, it can be presumed, that those
Landesaufnahme), осъществено от fortifications were earth redoubts.
1806 до 1869 г. (Timár et al. 2006, In all likelihood, their construction
4-6), картографирани се оказват и took place after the Russo-Turkish
отделни участъци от десния дунав- war of 1828-1829, because by virtue
ски бряг, попадащи тогава в пре- of the Treaty of Adrianople Turkey
делите на Отоманска Турция. Сред was forced to abandon the fortresses
тях е и района около устието на р. it held on the left bank of the Danube.
Осъм. Заснемането му е извърше- Consequently, urgent measures were
но по време на окупацията на Ду- taken to modernise and expand the
навските княжества от Австрия в defense system along the right bank
периода 1855-1857 г. (Timár 2008, of the river. The eastern redoubt was
93-95; Kovács, Timár 2009, 913-914, of a quadrilateral plan and measured
918; Kovács, Timár 2010, 536-537), а (along the crown of the rampart) ca.
последните изследвания конкрети- 65 х 67 m. It was located on an above
зират, че интересуващият ни кар- the flood plain terrace on the left bank
тен лист е изработен от майор Х. of the Osam, 1,48 km from its mouth7
Мюндел през 1857 г. (Bartos-Elekes at the time. Undoubtedly, the latter
et al. 2013). На него, на север от с. was built on the site of the Turkish
Черковица, са обозначени две тур- “separate camp”, destroyed in 1829
ски укрепления, отстоящи на 1 км with the aim of take over its functions.
едно от друго (обр. 34). По твърде Тhis terrain is presently part of the
характерната им конфигурация, те 7
The map material from the so-called
следва сигурно да бъдат отъждест- Franziszeische Landesaufnahme was made
вени със землени редути. Изграж- for the army and its precision (high not just
дането им трябва да се отнесе към for that time!) stands out. Currently it is
периода след Руско-турската война accessible online. The georeferencing (http://
от 1828-1829 г., тъй като по силата mapire.eu/en/map/collection/secondsurvey)
allows for terrain verifications and accurate
на Одринския мирен договор Тур-
enough linear measurements to be done.
Обр. 34. Турски землени редути от втората четвърт на ХІХ в. на левия бряг
на р. Осъм (по картен лист, снет в 1857 г. в рамките на т. нар. Franziszeische
Landesaufnahme)
Fig. 34. Turkish earthen redoubts from the second quarter of the 19th c. on the left bank
of the Osam river (after a map sheet drawn in 1857 during the so-called Franziszeische
Landesaufnahme)
ция е била принудена да изостави eastern outskirts of Cherkovitsa, lev-

владените от нея крепости на ле- elled with huge warehouses following
вия дунавски бряг, което налага development. No remains of the old
предприемането на спешни мерки fortification were preserved. The sec-
по разширяване и модернизация ond redoubt, of an irregular pentag-
на отбранителната система по де- onal plan and similar dimensions, is
сния бряг на реката. Източният от situated on the slope closer to the top
редутите е с четириъгълен план и of the Sera-era eminence, i.e. exactly
максимални размери (по кроната where K. Škorpil registered “ruins of
на вала) около 65 х 67 м. Разполо- a Turkish fortification”. The redoubt
жен е върху надзаливна тераса на masters a wide view over a sector of
левия бряг на р. Осъм, на 1,48 км ca. 300° and it visually communi-
от нейното тогавашно устие7, кое- cates with the Nikopol fortress. Even
though they have changed and have
7
Картният материал от т. нар. been dramatically reduced as a result
Franziszeische Landesaufnahme е израбо- of the continuous removal of land
тен за военни цели и се отличава с висока mass, its remains, in the shape of a flat
(не само за онова време!) прецизност. По- mound, are imposing enough even
настоящем той е достъпен за работа в ге- now, rising to a height of 6 m, around
орефериран вид (http://mapire.eu/en/map/
collection/secondsurvey), което позволява
100 m northwest of the outskirts of
извършването на теренни сверки и доста- Cherkovitsa (fig. 35/1-2). K. Škor-
тъчно точни линейни измервания. pil, however, cannot have referred to
то не оставя никакво съмнение, че those in his notes, because on site the

същият е бил издигнат на мястото entire system of trenches with breast-
на унищожения през 1829 г. турски works up front, encircling the terrace
„отделен лагер“, с цел да поеме не- along the high Danubian bank (dou-
говите функции. Сега този терен се ble-lined!) from east-southeast, is still
намира в източните покрайнини на visible (fig. 35/3). This is the “trench
с. Черковица, нивелиран е и върху system … on the left bank of the Osam
него са изградени масивни складо- river … to protect the monitors” famil-
ви халета. Никакви останки от ста- iar from sources, which was urgently
рата фортификация не са запазени. built by the local Turkish command in
Вторият редут, изобразен с непра- the eve of and the very beginning of
вилен петоъгълен план и сходни the Russo-Turkish war of 1877-1878
размери, е ситуиран върху горната (Военно-Историческая Коммисiя
част от склона на възвишението Главнаго Штаба 1898, 123, 218) 8.
Саръ-еръ, т. е. точно там, където К. Presently, on the terrace high up the
Шкорпил е регистрирал „развалини slope of the Sera-era hill, immediate-
от турско укрепление“. От редута ly southwest of Cherkovitsa, partly
се открива широк обзор в сектор от straddled and cut from the previously
около 300° и той визуално комуни- discussed two monuments of the late
кира с Никополската крепост. Ма- Ottoman fortification system, one can
кар променени и доста намалели в still discern, as in the times of K. Ško-
резултат от системно отнемане на rpil, the remains of the “ancient for-
землена маса, останките му, във вид tress building” he observed.
на разлата плоска могила, са доста- On site, clearly visible is the round-
тъчно внушителни и сега, издигай- ed southwestern corner of a large for-
ки се на височина до 6 м, на стотина tification with the adjacent areas from
метра северозападно от крайните the west and south defense lines (fig.
дворни парцели на с. Черковица 36/1-2). Its remains are preserved in
(обр. 35/1-2). К. Шкорпил обаче the form of straight rampart-shaped
едва ли визира в бележките си само embankments, positioned at an angle
тях, тъй като на терена все още ясно of 102°, with ditches dug in the front.
личи цяла система от траншеи с на- The mounds are 10-11 m deep at the
сипани пред фронта им бруствери, foundation and rise between 0.50 and
опасващи терасата по протежение 1 m above the current surface in the
на високия дунавски бряг и (в две protected area. The absence of stone
линии!) от изток-югоизток (обр.
35/3). Това е известната от доку- 8
Part of this fortified position is marked
ментите „система траншей ... на on the Russian three verst map (scale 1:126
левом берегу Осмы ... для защиты 000), compiled and published on the basis of
мониторов“, която е била изграде- an initial survey of our lands, made by the Rus-
sian general staff during the Liberation war of
на в екстрен порядък от местното
1877-1878 and during 1879 (see fig. 22).
109
Обр. 35. Останки от турски землени фортификационни съоръжения от ХІХ в. в

северозападните покрайнини на с. Черковица: 1-2. Редут от втората четвърт на ХІХ
в., поглед от северозапад и юг (снимки Калин Димитров, 2014 г.); 3. Същият редут (1)
и система от траншеи, изградена в навечерието и в началото на Руско-турската
война от 1877-1878 г. (2) (сателитна снимка)
Fig. 35. Remains of Turkish earthen fortifications from the 19th c. northwest from Cherkovitsa
village: 1-2. Redoubt from the second quarter of the 19th c., views from northwest and south
(photos by Kalin Dimitrov, 2014); 3. The same redoubt (1) and a system of entrenchments
created on the eve and in the beginning of the Russo-Turkish War of 1877-1878 (2) (satellite
photo)
турско командване в навечерието и deposits and of singular stones along

в самото начало на Руско-турската the outline of the mounds, as well as
война от 1877-1878 г. (Военно-Исто- the few contemporary excavations
рическая Коммисiя Главнаго Штаба in them, suggest an entirely earthen
1898, 123, 218) 8. structure to the mounds. The ditch-
es are about 10 m wide. Because of
8
Част от тази укрепена позиция е изо- the natural inclination of the terrain
бразена и на руската триверстова карта (М from west to east, the ditch on the
1:126 000), съставена и издадена въз основа
на първоначална снимка на нашите земи,
west side is silted up, but the depth
Тук, върху терасата в горната of the south reaches 1.20 m even

част от склона на възвишението now. No berm can be distinguished
Саръ-еръ, непосредствено на севе- between the ditch and the ramparts.
розапад от с. Черковица, частично Currently, the west defense line (ram-
възседнати и прерязани от комен- part and ditch) is being traced for
тираните по-горе два паметника на 198 m from the southwest corner in
късната отоманска фортификация, a north-northeastern direction, where
и днес, както и по времето на К. it stops abruptly at the edge of the ter-
Шкорпил, съвсем отчетливо се раз- race (fig. 36/3). It would appear that
познават и останките от видяната и the active bank landslide processes
описана от него „древна крепостна have completely destroyed the north-
постройка“. ernmost part of the fortress. About
На терена добре личи заоблени- 162 m from the southern defense line
ят югозападен ъгъл с прилежащите has been preserved (fig. 36/4-5), but it
участъци от западната и южната от- must have continued southeast, serv-
бранителни линии на голямо укре- ing as a „natural line of demarcation”
пление (обр. 36/1-2). Останките му during the land allotment of Cherko-
са запазени във вид на праволиней- vitsa. The route of the eastern defense
ни валообразни насипи, разполо- line could not be traced, due to the
жени под ъгъл от 102°, с прокопани fact that its remains were completely
пред фронта им ровове. Насипи- erased during the allotment and sub-
те са широки 10-11 м в основата и sequent development of the area.
се извисяват на 0,50 до 1 м над се- During visits to the site in 2014
гашната повърхност в защитената and 2015 no excavation archeolog-
територия. Отсъствието не само ical material was gathered, because
на каменни разсипи, но дори и на access to the private properties was
единични камъни по тяхното тра- not granted to us, while the terrain
се, както и в няколкото съвремен- outside regulation had not been cul-
ни изкопа в тях, предполага изця- tivated and for decades was used as a
ло землена структура на насипите. village common. K. Škorpil, howev-
Рововете са с широчина около 10 м. er, informs of „Roman bricks“ found
Поради естествената денивелация there and his short characterisation of
на терена от запад към изток, този the numismatic material, originating
от западната страна е силно затла- from the fortified area reads as fol-
чен, но дълбочината на южния и lows: “Roman coins from the imperial
сега достига 1,20 м. Между рова и period” (Шкорпил 1905, 461).
вала не личи берма. Понастоящем On the basis of the data adduced
западната отбранителна линия (вал and the overly specific construction
characteristics, the “ancient” fortifi-
направена от руския Генерален щаб по cation in Sera-era should, with a de-
време на Освободителната война от 1877-
gree of probability, be identified with
1878 г. и през 1879 г. (вж. обр. 22).
111
Обр. 36. Ранноримски землен военен лагер в северозападните покрайнини на с. Черкови-

ца: 1. Сателитна снимка на останките; 2. Югозападен ъгъл; 3. Останки от западната
отбранителна линия (вал и ров); 4-5. Останки от южната отбранителна линия (вал и
ров) (снимки Сергей Торбатов, 2014-2015 г.)
Fig. 36. Early Roman earthen military camp on the northwestern outskirts of Cherkovitsa village:
1. Satelite photo of the remains; 2. The southwestern corner; 3. Remains of the western ditch and
rampart; 4-5. Remains of the southern ditch and rampart (photos by Sergey Torbatov, 2014-2015)
и ров) се проследява на протеже- an earthen military camp of the early

ние от 198 м от югозападния ъгъл Roman age. Judging by its size (fig.
в посока север-североизток, където 37), certainly exceeding 3.5 hectares,
рязко прекъсва при ръба на тера- the camp was intended for stationing
сата (обр. 36/3). Очевидно, актив- an auxiliary cavalry from the ala quin-
ните брегови свлачищни процеси genaria category or even ala milliaria
напълно са унищожили най-север- (Bennett 1986, 711-712). The name of
ната част на крепостта. Южната the castle is not directly registered in
отбранителна линия е със запазена the written sources, but there is hardly
дължина от 162 м (обр. 36/4-5), но any doubt that it must have borne the
със сигурност е продължавала и на name Anasamus, similarly to the road
югоизток, служейки като „естест- station registered in Tabula Peutinger-
вен демаркатор“ при парцелиране- iana and located near it.
то на тази част от територията на The castell Anasamus belongs to
с. Черковица. Трасето на източна- the earliest monuments of the Roman
та отбранителна линия не може да fortification art on Bulgarian territory,
бъде установено, защото останките because the region it was built in had
ѝ са напълно заличени при тераси- been under the lasting jurisdiction of
рането и частичното застрояване the Roman state since the campaigns
на терена в ново време. of Marcus Licinius Crassus in 29-28
При посещенията на обекта BC. – initially within the province of
през 2014 и 2015 г. не беше събран Macedonia, then as a military prefec-
никакъв подемен археологически ture and from 12 AD onwards as the
материал, тъй като достъп до част- independent province of Moesia. By a
ните имоти не ни беше предоста- happy coincidence, we presently have
вен, а теренът извън регулация epigraphic data that allow us to clarify
не се обработва и от десетилетия the issue of the type of garrison sta-
служи за селска мерà. К. Шкорпил tioned at the castell during different
обаче съобщава за намирани тук time periods after 1st century AD.
„римски тухли“, а кратката му ха- The earliest evidence chrono-
рактеристика на произхождащия logically refers to ala Scubulorum.
от укрепената площ нумизматичен Its name is attested on a tombstone,
материал гласи: „римскiя монеты placed for the deceased Avillia Lynche
императорскаго перiода“ (Шкор- from C. Fullonius, decurio in the ala9
пил 1905, 461). (ILBulg., 138) (fig. 38/1). The monu-
Въз основа на приведените дан- ment is dated “in pre-Claudian time”
ни и на твърде специфичните кон- (Gerov 1967, 93), “before mid-1st
структивни особености, „древно-
то“ укрепление в м. Саръ-еръ следва 9
Avillia Lynche / vixit annos / triginta
с голяма увереност да бъде отъж- tres, / h(ic) s(ita) e(st). / C(aius) Fullonius /
dec(urio) al(a) Scub(ulorum) f(aciendum)
дествено със землен военен лагер
c(uravit).
Обр. 37. План на ранноримския землен военен лагер в северозападните покрайнини на

с. Черковица (автор Сергей Торбатов)
Fig. 37. Plan of the Early Roman earthen military camp on the northwestern outskirts of
Cherkovitsa village (author Sergey Torbatov)
от ранната римска епоха. Съдейки century” (ILBulg., 138), more specif-

по площта му (обр. 37), със сигур- ically – in “the second quarter of 1st
ност надхвърляща 3,5 ха, лагерът е century (pre-Claudian time)” (Con-
бил предназначен за стануването rad 2004, 240 Nr. 424). The stone
в него на помощна кавалерийска was found among the ruins of an old
част от категорията ala quingenaria mosque in Nikopol, which lead the
или дори ala milliaria (Bennett 1986, publisher to accept that the aforemen-
711-712). Името на кастела не е ди- tioned military contingent camped
ректно регистрирано в писмени- “in einem Kastell am Donauufer in
те извори, но едва ли може да има oder nicht weit von der heutigen Stadt
някакво съмнение, че то е гласяло Nikopol” (Gerov 1967, 101, 103). For
Anasamus, както е назована в Tabula other researchers, the question of its
Peutingeriana разположената край stationing place is decidedly in favour
него пътна станция. of Nikopol (Spaul 1994, 325; What-
Кастелът Anasamus принадле- ely 2016, 67). The total unaccepta-
жи към най-ранните паметници на bility of the „Nikopol candidature“
римското фортификационно изку- has already been discussed profusely.

ство в българските земи, тъй като The only site in the vicinity of the city
районът, в който той е бил изграден, that offers an adequate archeological
се е намирал под трайната юрис- context is the village of Cherkovitsa.
дикция на Римската държава още Hence, the castell Anasamus should
от времето след походите на Марк unequivocally be accepted as a camp
Лициний Крас през 29-28 г. пр. Хр. of ala Scubulorum, also known from
– отначало в рамките на провин- later epigraphic evidence as ala І
ция Македония, после под форма- Scubulorum.
та на военна префектура, а от 12 г. There are some ambiguities in
сл. Хр. насетне като самостоятелна the early history of the military con-
провинция, назована Мизия. По tingent.W. Wagner presumed the ala
щастливо стечение на обстоятел- was formed in Spain or the Balkans at
ствата, понастоящем разполагаме с the time of Emperor Augustus (Wag-
епиграфски данни, даващи възмож- ner, 1938, 64-65). B. Gerov shares the
ност за задоволително изясняване view and further argues that ala Scu-
на въпроса за състава на гарнизона bulorum was created towards the end
на кастела през различни времеви of the rule of Augustus and initially
отрязъци от І в. сл. Хр. camped in the West or in the province
Най-ранното в хронологиче- of Illyricum. He associates the station-
ски план известие се отнася до ala ing in Moesia with the rule of Tiberius
Scubulorum. Името ѝ е засвиде- and the the beginning of the rule of
телствано върху надгробна пло- Claudius. Between 46 and 49 AD the
ча, поставена за починалата Avillia ala was transferred to Pannonia, and
Lynche от C. Fullonius, декурион в after the civil war of 68/69 AD there
алата9 (ILBulg., 138) (обр. 38/1). Да- it was sent to a new destination - the
тировката на паметника се опреде- province of Upper Germania (Gerov
ля „в предклавдиево време“ (Gerov 1967, 96-101). The chronology, first
1967, 93), „преди средата на І в.“ put forward half a century ago by B.
(ILBulg., 138), но и по-конкретно Gerov, is completely relevant today
– във „втората четвърт на І в. and is universally accepted in mod-
(предклавдиево време)“ (Conrad ern historiography (Beneš 1978, 12;
2004, 240 Nr. 424). Плочата е наме- Knight 1991, 190; Spaul 1994, 192-
рена сред руините на стара джамия 194; Roxan 2000, 314-315; Lörincz
в Никопол, поради което издателят 2001, 23, 50, 59; Holder 2005, 79-80;
ѝ приема, че споменатата военна Matei-Popescu 2006-2007, 35). A
част е станувала „в някакъв кастел somewhat nuanced interpretation is
offered by F. Matei-Popescu in a re-
9
Avillia Lynche / vixit annos / triginta cent work where the creation of the
tres, / h(ic) s(ita) e(st). / C(aius) Fullonius / ala is moved chronologically to the
dec(urio) al(a) Scub(ulorum) f(aciendum)
time of Augustus-Tiberius and that
c(uravit).
на дунавския бряг в или недалеч as soon as it was formed it was dis-

от днешния град“ (Gerov 1967, 101, located to Moesia, which the ala left
103). При други изследвачи въпро- around 49 AD (Matei-Popescu 2014a,
сът за местопребиваването ѝ се раз- 217-218). Yet in C. Whately’s opinion,
решава съвсем категорично в полза it is very likely that its redislocation
на Никопол (Spaul 1994, 325; What- from the province was connected with
ely 2016, 67). Абсолютната непри- the preparation and implementation
емливост на „Никополската кан- of the British expedition of Emperor
дидатура“ беше вече нееднократно Claudius (Whately 2016, 17, 92).
обсъждана досега, а единственият Another epigraphic monument
обект в околностите на града, кой- which features the name of a military
то предлага напълно адекватен contingent originates from Cherko-
археологически контекст, е с. Чер- vitsa. This monument, the tombstone
ковица. Ето защо, за лагер на ala used as a spolium in the construction
Scubulorum, известна от по-късните of an ancient temple (?), was described
епиграфски свидетелства и като ala earlier in the text (Велков 1923-1924,
І Scubulorum, безалтернативно след- 226-227). The epitaph mentions Blan-
ва да се приеме кастелът Anasamus. du[s], Sing(i?)ber(t?)i f(ilius) – a horse-
В ранната история на военна- man from ala Bosporanorum, who
та част съществуват някои неяс- came from the Ubii tribe and died in
ноти. В. Вагнер допуска, че алата е active duty10 (ILBulg., 137) (fig. 38/2).
била сформирана в Испания или на This inscription is the first and, so
Балканите още при император Ав- far, the only evidence that the named
густ (Wagner, 1938, 64-65). Според auxiliary unit has been stationed in
Б. Геров, който допълва и отчасти Moesia, while its location gives us se-
коригира изказаните преди него rious ground for belief that the unit
мнения, ala Scubulorum е била съз- camped there, i.e. in the Cherkovitsa
дадена вероятно в късноавгустово military camp, identified with Ana-
време и първоначално е лагерувала samus. Its dating of 1st century AD is
някъде на Запад или в провинция undisputed, but while B. Gerov finds
Илирик. Пребиваването ѝ в Мизия the linguistic characteristics and the
той отнася към годините на упра- appearance of the monument eviden-
влението на император Тиберий и tial of the first, rather than the sec-
началния период от управление- ond half of the century (Gerov 1967,
то на Клавдий. Между 46 и 49 г. сл.
Хр. алата е преместена в Панония, 10
Unfortunately, the monument is lost.
откъдето след гражданската вой- On the basis of the drawing published by I.
на от 68/69 г. поема към новото си Velkov, B. Gerov offers the following addition
местоназначение в провинция Гор- to the inscription: Blandu[s] / Sing<i?>be- /
на Германия (Gerov 1967, 96-101). r<t?>i f(ilius) eq(ues) / ala Bos(poranorum) /
nat(ione) U<b>ius / h(ic) s(itus) e(st). / fratri
Предложената преди половин век
LI / fac(iendum) cur(avit vel averunt).
от Б. Геров хронологическа схема е 101), according to other researchers,

напълно актуална и днес и се прие- the noted characteristics were typical
ма без възражения в модерната ис- of the entire 1st century (Димитров
ториография (Beneš 1978, 12; Knight 1942, 13-14, 17-19; Петровић 1975,
1991, 190; Spaul 1994, 192-194; Roxan 72-74, 127-129, 132-133, 137-139,
2000, 314-315; Lőrincz 2001, 23, 50, 143; Conrad 2004, 31; Derks 2009,
59; Holder 2005, 79-80; Matei-Popescu 243-245, 256-265; Mrozewicz 2010,
2006-2007, 35). Известен нюанс в 28-29, 119-122).
трактовката предлага Ф. Матей-По- Despite the name of ala Bospora-
песку в по-нова своя работа, отна- norum (= Bosphorana = І Bosphorana
сяйки създаването на алата най-об- = Bosphoranorum = Βωσπορεάνα = І
що към времето на Август-Тиберий Bosporanorum = І Gallorum et Bos-
и приемайки, че веднага след сфор- poranorum) appears in numerous ep-
мирането ѝ тя е била дислоцира- igraphic monuments varying in dates
на в Мизия, която напуска около and nature (construction, dedicatory
49 г. (Matei-Popescu 2014a, 217-218). and epitaph inscriptions, military di-
Според К. Уейтли пък, твърде веро- plomas, ceramics marks), significant
ятно е преместването ѝ от провин- moments from the battle history of
цията да е свързано с подготовката the unit until 112 AD continue to be
и осъществяването на британската a mystery to present day.
експедиция на император Клавдий The earliest evidence of the ala
(Whately 2016, 17, 92). date back to 54 AD and come from
От самото село Черковица про- three inscriptions from Thugga, the
изхожда още един епиграфски па- province of Africa Proconsularis (CIL
метник, в който фигурира името VIII Suppl./I 15529; CIL VIII Suppl./
на военна част. За него вече стана IV 26603; ILAfr., 559; Poinssot 1969,
дума в текста по-горе – употре- 217-218, 222-225). Those partly pre-
бената като сполия в градежа на served texts complement each other
античен храм (?) надгробна пло- quite well, thus elucidating that this
ча (Велков 1923-1924, 226-227). В military contingent under the com-
епитафията е споменат Blandu[s], mand of prefect M. Licinius Varo per-
Sing(i?)ber(t?)i f(ilius) – конник от ala formed its duties in the province of
Bosporanorum, произхождащ от пле- Syria (fig. 38/4). The vast majority of
мето убии и починал на действи- researchers accept that this was ex-
телна военна служба10 (ILBulg., 137) actly at the time the inscriptions date
(Wagner 1938, 18; Dąbrowa 1986, 97;
10
За огромно съжаление, паметникът Gebhardt 2002, 27; Faccini 2010, 226;
е изгубен. Въз основа на публикуваната Matei-Popescu 2014a, 212). It should
от И. Велков рисунка, Б. Геров предлага be noted though, that S. Demougin
следното допълване и четене на надписа:
Blandu[s] / Sing<i?>be- / r<t?>i f(ilius)
quite rightly points out that the pre-
eq(ues) / ala Bos(poranorum) / nat(ione) fecture of M. Licinius Varo in Syria
(обр. 38/2). Този надпис е първото preceded his charity work in Thugga
и единствено засега свидетелство and should be referred at least a few
за пребиваването на назованата по- years earlier (Demougin 1992, 393).
мощна част в пределите на Мизия, The next dated evidence for the ala
а местонамирането му се явява се- goes back to 112 AD, when it formed
риозно основание да се твърди, че part of the Upper Pannonia garrison
тя е станувала именно тук – във (RMD IV 223). Its previous location,
военния лагер край Черковица, от- the exact time and circumstances of its
ъждествен с Anasamus. Датировка- dislocation there are unclear. Accord-
та му в І в. сл. Хр. не се оспорва от ing to the prevailing current opinion,
никого, но докато Б. Геров намира the unit arrived in Pannonia around
езиковите особености на текста и 100 AD and completed the Odiavum
външния вид на паметника като military camp in 101 (Spaul 1994, 66;
свидетелства по-скоро за първата, Lőrincz 2001, 15, 49; Conrad 2004, 26;
отколкото за втората половина на Marcu 2009, 128). Nevertheless, some
века (Gerov 1967, 101), според дру- authors do not exclude the possibility
ги изследвачи посочените белези of its presence in the province dating
са еднакво характерни за целия І в. back to Domitian’s era (Knight 1991,
(Димитров 1942, 13-14, 17-19; Пет- 199; Holder 2005, 82-83; Holder 2006,
ровић 1975, 72-74, 127-129, 132-133, 144 n. 21), while others believe that it
137-139, 143; Conrad 2004, 31; Derks happened after the end of the Dacian
2009, 243-245, 256-265; Mrozewicz wars of Emperor Trajan, in which the
2010, 28-29, 119-122). ala may have been involved (Petoles-
Въпреки че името на ala cu 1995, 39; 2002, 65).
Bosporanorum (= Bosphorana = І Even more difficult to establish
Bosphorana = Bosphoranorum = where ala Bosporanorum was sta-
Βωσπορεάνα = І Bosporanorum = tioned before it came to Pannonia11.
І Gallorum et Bosporanorum) при- The difficulty stems from the fact that
съства в множество епиграфски besides the evidence already specified,
паметници с различна датировка и there is reliable, but chronological-
от най-различно естество (строи- ly imprecise evidence of the military
телни, посветителни и надгробни unit being posted in three different
надписи, военни дипломи, печати provinces – Syria, Moesia (Lower
върху строителна керамика), реди- Moesia?)) and Asia during 1st cen-
ца моменти от историята и бойния tury. Essential for restoring the battle
път на военната част до 112 г. сл. Хр. path of the ala in the “ pre-Pannonian
продължават да са загадка и сега. period” are the preserved life stories
Най-ранните датирани извес-
тия за алата са от 54 г. сл. Хр. и се The later history of the military unit is
11
relatively well explained and is not relevant to

U<b>ius / h(ic) s(itus) e(st). / fratri LI / the purpose and the objectives of the present
fac(iendum) cur(avit vel averunt). study; hence, it will not be discussed.
118
Обр. 38. Епиграфски паметници: 1. Надгробна плоча, поставена за Avillia Lynche от

C. Fullonius, декурион в ala Scubulorum (по Conrad 2004, Taf. 134,1); 2. Препис на надписа
върху надгробната плоча на Blandu[s], Sing(i?)ber(t?)i f(ilius), конник от ala Bosporanorum
(по Велков 1923-1924, 227); 3. Препис на надписа върху надгробната плоча на Scaurus,
съдържат в три надписа от Thugga, of two of its former commanders – T.

провинция Африка Проконсуларис Rutilius Varus и C. Caristanius Fron-
(CIL VIII Suppl./I 15529; CIL VIII to. Not unexpectedly, the insufficien-
Suppl./IV 26603; ILAfr., 559; Poinssot cy and deficiencies of the information
1969, 217-218, 222-225). Частично available result in often contradictory
запазените им текстове много спо- theories, typically propounded with
лучливо взаимно се допълват и от feeble argumentation.
тях е съвсем ясно, че тази военна The commentary should certainly
част, под командването на префек- begin with the origin of the military
та M. Licinius Varo, е изпълнявала unit. Apart from the rather arbitrary
служебните си задължения в про- claim of J. Cheesman that the ala was
винция Сирия (обр. 38/4). Преоб- first formed in Moesia (Cheesman
ладаващата част от изследвачите 1914, 61, 177-178), in the scientific lit-
приемат, че това е било точно по erature the ethnonym is considered as
времето, от което датират надписи- a sufficiently reliable indication that
те (Wagner 1938, 18; Dąbrowa 1986, it was first recruited in the Bosporan
97; Gebhardt 2002, 27; Faccini 2010, Kingdom. Most authors do not state
226; Matei-Popescu 2014a, 212), но explicitly when that event took place
С. Демужeн съвсем основателно (Cichorius 1893, 1234; Beneš 1978,
отбелязва, че префектурата на М. 6-7; Spaul 1994, 66; Petolescu 1995,
Лициний Варон в Сирия предхож- 39; Lőrincz 2001, 15; Petolescu 2002,
да благотворителните му дейности 65; Marcu 2009, 128; Matei-Popescu
в Thugga и следва да се отнесе поне 2014a, 212), or prefer tentative state-
няколко години по-рано (Demougin ments such as “senz’altro nel I secolo
1992, 393). d.C., probabilmente prima dell’età di
Следващото датирано свиде- Vespasiano” (Faccini 2010, 226). Still, a
телство за алата е чак от 112 г., ко- number of scholars accept as the most
Ambitouti f(ilius), конник от ala Bosphoranorum (по CIL III Suppl./I 6707); 4. Възстановка
на надписите от Thugga, в които се споменава ala (I) Bosphorana (по Poinssot 1969,
217-225); 5. Препис на надписа в чест на T. Rutilius Varus, бивш военен трибун в legio
V Macedonica и префект на ala Bosporanorum (по CIL X/1 1258); 6. Надпис в чест на C.
Septumius Carbo, декурион в εἴλα Βωσπορεανα (по MAMA XI 65)
Fig. 38. Epigraphic monuments: 1. Gravestone of Avillia Lynche put by C. Fullonius, decurion
in ala Scubulorum (after Conrad 2004, Taf. 134,1); 2. Copy of the inscription on the gravestone
of Blandu[s], Sing(i?)ber(t?)i f(ilius), horseman in ala Bosporanorum (after Велков 1923-1924,
227); 3. Copy of the inscription on the gravestone of Scaurus, Ambitouti f(ilius), horseman in ala
Bosphoranorum (after CIL III Suppl./I 6707); 4. Reconstruction of the inscriptions from Thugga
mentioning ala (I) Bosphorana (after Poinssot 1969, 217-225); 5. Copy of the inscription in
honour of T. Rutilius Varus, former military tribune in legio V Macedonica and prefect of ala
Bosporanorum (after CIL X/1 1258); 6. Inscription in honour of C. Septumius Carbo, decurion in
εἴλα Βωσπορεανα (after MAMA XI 65)
гато тя вече съставлява част от plausible (or even certain!) hypothesis

гарнизона на провинция Горна Па- that the ala came into existence at the
нония (RMD IV 223). Точното вре- time of Emperor Augustus, specifical-
ме, обстоятелствата и отправната ly the early years of his rule (Wagner,
точка за нейното предислоциране 1938, 17; Kraft 1951, 148; Gerov 1967,
там са неясни. Според най-попу- 101; Dąbrowa 1979, 233; Dąbrowa
лярното сега мнение, частта прис- 1986, 102 n. 1; Gebhardt 2002, 27).
тига в Панония около 100 г. и в 101 г. Indeed, at the time of Augustus there
завършва строителството на воен- was an auxiliary infantry part in the
ния лагер Odiavum (Spaul 1994, 66; Roman army, which recruited Bos-
Lőrincz 2001, 15, 49; Conrad 2004, 26; porans – coh(ors) Bos[p(oranorum)]
Marcu 2009, 128), но някои автори (ILS III 9503), but that could hardly
не изключват възможността при- be qualified as a decisive argument
съствието ѝ в провинцията да да- in support of a synchronous origin
тира от по-рано – от домицианово of the cavalry unit discussed here.
време (Knight 1991, 199; Holder 2005, Controversial, but not void of mer-
82-83; Holder 2006, 144 n. 21), дока- its either, in light of the complicated
то други допускат, че това е станало political relations between Rome and
едва след края на Дакийските войни the Bosporan Kingdom in the final
на император Траян, в които алата decades of 1st century BC and the first
може би е участвала (Petolescu 1995, few decades of the new millennium
39; 2002, 65). (Гайдукевич 1949, 314-330), is the
Още по-трудно разрешим се fairly recent theory that the formation
оказва въпросът за това, къде е била of the ala should be moved later, to the
стационирана ala Bosporanorum rule of Claudius, after the ascension of
преди да се появи в Панония11. Ра- Kotis I to the Bosporian throne in 45
ботата е там, че освен посочените, AD (Ивенских 2006, 17). Anyhow,
разполагаме със сигурни, но хроно- the first reliable evidence of the ex-
логически непрецизирани сведения istence of the ala dates from the late
за пребиваването на военната част Claudius era, when it, as the inscrip-
през І в. в три различни провинции tions from Thugga show, was part of
– Сирия, Мизия (Долна Мизия?) и the army of the province of Syria.
Азия. От значение за възстановява- Most researchers, before as well
не на бойния ѝ път в „допанонския as after the Cherkovitsa inscription
период“ са и запазените кариери на became known, accept Syria to be
още двама нейни бивши команди- the place of initial dislocation of the
military unit (Cichorius 1893, 1234;
11
По-късната история на военната Wagner, 1938 18; Kraft 1951, 148;
част е сравнително добре изяснена и няма Dąbrowa 1979, 233; Dąbrowa 1986,
отношение към целта и задачите на насто- 102; Spaul 1994, 66; Petolescu 1995,
ящото изследване, поради което няма да
39; Lőrincz 2001, 15; Petolescu 2002,
бъде коментирана.
ра – T. Rutilius Varus и C. Caristanius 65; Gebhardt 2002, 27; Conrad 2004,

Fronto. Ограниченото количество 26; Marcu 2009, 128; Faccini 2010,
и недостатъците на наличната ин- 226; Matei-Popescu 2014a, 212). Ac-
формация неизбежно пораждат съ- cording to B. Gerov, however, the
вършено противоречиви интерпре- “Syrian period” in the history of ala
тационни хипотези, често с твърде Bosporanorum was preceded not only
спорна обосновка. by a certain presence in Moesia, but
Коментарът неминуемо следва also by a continuous stay before that
да започне с проблема около са- “in Gallien (am Rhein)…, wo sie gal-
мото възникване на военната част. lische Rekruten angenommen hat”
Като се изключи с нищо немотиви- (Gerov 1967, 101). The author found
раното твърдение на Дж. Чийсмън grounds for his theory in the names
за произход на алата от Мизия of the deceased soldiers from the ala
(Cheesman 1914, 61, 177-178), етно- (on duty at the time), listed in the
нимът се счита в научната книжни- epitaphs from Cherkovitsa and Tell-
на за достатъчно сигурно указание, el-Ghanîme/Tel Ghanama in Syria12
че тя е била първоначално рекру- (CIL XII, p. 21 = CIL III Suppl./I 6707
тирана в пределите на Боспорското = ILS I 2510), additionally focusing
царство. Повечето от авторите не on the chronological proximity of the
изказват мнение кога е станало това two monuments. Blandu[s] Sing(i?)
(Cichorius 1893, 1234; Beneš 1978, ber(t?)i f(ilius) from the Moesian in-
6-7; Spaul 1994, 66; Petolescu 1995, scription is a German from the Ubii
39; Lőrincz 2001, 15; Petolescu 2002, tribe which inhabited part of the
65; Marcu 2009, 128; Matei-Popescu left bank of the Lower Rhine (Hein-
2014a, 212), или предпочитат обща richs, Zimmer 2006, 358-359), while
формулировка от типа на „senz’altro Scaurus, Ambitouti f(ilius) from the
nel I secolo d.C., probabilmente prima Syrian inscription came from the Gal-
dell’età di Vespasiano” (Faccini 2010, lic tribe Nantuanti (fig. 38/3), inhabit-
226). Все пак, не са малко изследва- ing at the same time the valley of the
чите, които приемат за най-правдо- Upper Rhône river (Wiblé 2008, 248),
подобно (или дори сигурно!), че located more than 600 km south of
алата е била създадена във времето Ubii territory! Clearly, there can be no
на император Август, още през ран- question of considering recruitment
ния период от неговото управление of two soldiers in the ala „locally” in
(Wagner, 1938, 17; Kraft 1951, 148; Gallia. Far from convincing is B. Ger-
Gerov 1967, 101; Dąbrowa 1979, 233; ov’s theory, that ala Bosporanorum
Dąbrowa 1986, 102 n. 1; Gebhardt 2002, was probably moved from Moe-
27). Вярно е, че в състава на рим- sia to the east together with legio V
ската армия през Августовата епоха
действително фигурира една съста-
12
Scaurus / Ambitouti f(ilius) / domo
Nantuas / eques ala / [B]osphoranorum /
вена от боспорци пехотна помощ-
h(ic) [s(itus)] e(st).
на част – coh(ors) Bos[p(oranorum)] Macedonica around 62 AD, or shortly

(ILS III 9503), но това едва ли може before that, since the unit was certain-
да се окачестви като решителен ар- ly in Syria towards the end of Claudi-
гумент в подкрепа на синхронен us’ rule, as was repeatedly noted in the
произход и за тук занимаващата text above. As regards the tombstone
ни кавалерийска войскова едини- of Scaurus, which B. Gerov believes
ца. Не по-малко спорно, но също to have been placed in “the very first”
така нелишено от основания, в years of stay of the ala in Syria (Gerov
светлината на сложните политиче- 1967, 101-102), it is now believed that
ски взаимоотношения между Рим it should chronologically be associat-
и Боспорското царство през пос- ed with emperor Nero (Knight 1991,
ледните десетилетия на І в. пр. Хр. 199), while its location close to the
и първите няколко десетилетия на ruins of a fortification in immediate
новото хилядолетие (Гайдукевич proximity to the right bank of the Eu-
1949, 314-330), се явява и изказано- phrates (Sachau 1883, 172-173), justi-
то сравнително неотдавна предпо- fies the assumption that the military
ложение, че формирането ѝ следва contingent assumed the responsibili-
да бъде отнесено доста по-късно – ties of guarding and defending the ad-
едва при Клавдий, след възкачване- joining sector of the eastern imperial
то на боспорския престол на Котис border13. Although atypical, the arriv-
І през 45 г. сл. Хр. (Ивенских 2006, al of recruits from the western prov-
17). Така или иначе, първото сигур- inces could be explained satisfactorily
но свидетелство за съществуването with the extremely tense situation in
на алата е от късноклавдиево време, the east that spanned most of Nero’s
когато тя, както показват надписи- rule, coupled with ceaseless military
те от Thugga, съставлява част от ар- clashes and numerous casualties.
мията на провинция Сирия. Rather curious and hardly a mere
Мнозинството от изследвачи- coincidence is the fact that only in the
те, при това както преди, така и inscriptions from Thugga and Tell-el-
след като става известен надпи- Ghanîme/Tel Ghanama, all connected
са от Черковица, приемат именно with the ala’s stay in Syria, its name
Сирия за място на първоначал- was written with the diphthong PH
на дислокация на военната част (Bosphorana, Bosphoranorum), which
(Cichorius 1893, 1234; Wagner, 1938 appears to be a normal Latin tran-
18; Kraft 1951, 148; Dąbrowa 1979, scription of a name of Greek origin
233; Dąbrowa 1986, 102; Spaul 1994,
66; Petolescu 1995, 39; Lőrincz 2001, 13
According to E. Dąbrowa (Dąbrowa
15; Petolescu 2002, 65; Gebhardt 2002, 1997, 110), camps for auxiliary units were
27; Conrad 2004, 26; Marcu 2009, built along the Euphrates possibly during the
128; Faccini 2010, 226; Matei-Popescu rule of Tiberius, and ala Bosporanorum was
also stationed in one of them during the rule
2014a, 212). Според Б. Геров обаче,
of Claudius.
„сирийският период“ в историята and could be interpreted as an indi-

на ala Bosporanorum се предхож- rect evidence to the yet “young age”
да не само от известен престой в of the military unit at the time. What
Мизия, но и от продължително usually refers to the rule of Nero, i.e.
нейно пребиваване преди това „in to “the Syrian period” in its history,
Gallien (am Rhein)…, wo sie gallische is the command of the ala under C.
Rekruten angenommen hat” (Gerov Caristanius Fronto (ILS III 9485; Ger-
1967, 101). Основание за това свое ov 1967, 101-102, Anm. 94), who was
твърдение авторът намира в име- introduced into the Roman Senate by
ната на починалите по време на Vespasian in 73/74 AD (Levick 2008,
служба войници от алата, засвиде- 136).
телствани в епитафиите от Черко- The theory, first formulated by B.
вица и Tell-el-Ghanîme/Tel Ghanama Gerov, that the stay of ala Bospora-
в Сирия12 (CIL XII, p. 21 = CIL III norum in Moesia preceded that in
Suppl./I 6707 = ILS I 2510), като спе- Syria14, has few supporters (Knight
циално изтъква хронологическата 1991, 193; Matei-Popescu 2006-2007,
близост на двата паметника. Но до- 3515; Whately 2016, 17, 9216; indirectly
като Blandu[s] Sing(i?)ber(t?)i f(ilius)
от мизийския надпис е германец от Two more scholars have put forward
14
племето убии, което през І в. насе- comments in conjunction with this theory. De-
лява част от левия бряг по долното spite being considered totally unacceptable at
течение на Рейн (Heinrichs, Zimmer present, they should be presented for the sake
of comprehensiveness. First, B. Filov claimed
2006, 358-359), то Scaurus, Ambitouti
that in 1st century the ala Bosporanorum was
f(ilius) от сирийския надпис произ- permanently situated on the territory of Moe-
хожда от галското племе нантуанти sia and Upper Moesia, while its stay in Syria
(обр. 38/3), обитаващи по същото was brief and purposeful – to participate in
време долината по горното течение the Parthian War of Nero (Филов 1906, 49-
на р. Рона (Wiblé 2008, 248), отсто- 50). This theory, however, is void of any fac-
tual argumentation. Rather, it was founded on
яща на повече от 600 км южно от
general contentions, shared by E. Ritterling in
земите на убиите! Съвсем очевидно a private letter to E. Bormann (see Bormann
е в такъв случай, че за рекрутира- 1898, 175-176). The second opinion was put
не на двамата войници в алата на forward by J. Beneš, who in later (!) work on
„местен принцип“ някъде в Галия the Roman auxiliary parts of Lower Danube
не може и дума да става. Никак не completely ignored the ala’s presence in Syria
and viewed it as a unit permanently stationed
е убедително и предположението
in Moesia/Lower Moesia between pre- or
на Б. Геров, че ala Bosporanorum ве- early Claudius time and the time of Hadrian
роятно е била преместена от Мизия (Beneš 1978, 6, 90, 99).
на Изток заедно с legio V Macedonica 15
In a later work (Matei-Popescu 2014a,
212) the author retracts that statement.
12
Scaurus / Ambitouti f(ilius) / domo 16
In C. Whately’s view, the ala was trans-
Nantuas / eques ala / [B]osphoranorum / ferred to Syria „sometime between the reigns
h(ic) [s(itus)] e(st). of Tiberius and Nero” (Whately 2016, 17).
около 62 г. или малко преди това, – Holder 2005, 79-80; Holder 2006,
тъй като тя със сигурност вече е 144, 157) and their main argument is
била в Сирия още в късноклавди- ex silentio – its absence in the military
ево време, както нееднократно беше diplomas, issued for the army in Moe-
отбелязано в текста по-горе. Що се sia/Lower Moesia from the time of
отнася до надгробния паметник на Vespasian onwards. How serious was
Scaurus, за който Б. Геров допуска, that theory, though?
че е бил поставен в „най-първите“ Presently, we have all in all three
години от престоя на алата в Си- fragments from military diplomas, re-
рия (Gerov 1967, 101-102), сега той ferring to the cavalry auxiliary units
се свързва с времето на император stationed in the yet undivided prov-
Нерон (Knight 1991, 199), а местона- ince of Moesia, all dating back to the
мирането му – край руините на ук- first 20 or so years of the rule of the
репление в непосредствена близост Flavian dynasty. We find additional
до десния бряг на р. Ефрат (Sachau information in a constitution for the
1883, 172-173), дава основание да се province of Germania from 82 AD,
допусне, че военната част е била на- in which three auxilia camping out
товарена тогава с охраната и отбра- in Moesia are mentioned,– 2 cohortes
ната на прилежащия сектор от из- and ala Claudia Nova (CIL XVI 28).
точната имперска граница13. Макар Two of the Moesian diplomas date
и нетипично, появата в състава ѝ на from 78 AD (RMD IV 209; Eck, Pan-
попълнения от западните провин- gerl 2008b, 322-324, Nr. 3), but their
ции задоволително би могла да се condition prevents conclusive deter-
обясни с обхващащата по-голямата mination whether they belonged to
част от управлението на Нерон, из- the same or to two different cavalry
ключително напрегната обстановка constitutions from the province. The
на Изток, съпроводена с непрестан- first one has the names of 3 alae par-
ни военни сблъсъци и големи чо- tially preserved, namely, І Gal[lorum],
вешки жертви. [G]allorum and Vespasia[na Darda-
Твърде любопитен и едва ли norum], with the total number of units
обикновена случайност е фактът, remaining unclear, while the second
че само в надписите от Thugga и diploma contains the name of only one
Tell-el-Ghanîme/Tel Ghanama, всич- – I Clau[dia Nova]. The third Moesian
ки те сигурно свързани с престоя diploma reflects the constitution of
на алата в Сирия, името ѝ е изпи- 82/83 AD, created for both, alae and
cohorts from the provincial garrison
13
Според Е. Донброва (Dąbrowa 1997, (Weiss 2008, 275-279, Nr. 3). Accord-
110), лагери на помощни части са били из- ing to the proposed reconstruction of
градени по Ефрат вероятно още през упра- the text, only 6 alae were listed origi-
влението на Тиберий, а ala Bosporanorum е nally, but the names of only 3 partially
стационирана в един от тях и във времето
survived – (...)rum, II Gal[lorum] и
на Клавдий.
сано с дифтонга PH (Bosphorana, [Vespasiana] Dardan[orum]. Notably,

Bosphoranorum), което се явява нор- this list appears to be strikingly sim-
малната латинска транскрипция на ilar to the one presented in the first
едно гръцко по произход име и би diploma from 78 AD, which leads us
могло да се тълкува като индирект- to believe that maybe they were either
но свидетелство за все още „мла- identical or very similar in content.
дата възраст“ на военната част по What follows from the summation
това време. Към управлението на of the presented evidence is that, be-
Нерон, т. е. към „сирийския пери- fore the division of Moesia in 85/86
од“ в нейната история, обикновено AD, the military diplomas register
се отнася командването на алата от the presence of just 4-6 alae on its
C. Caristanius Fronto (ILS III 9485; territory, while in the earliest known
Gerov 1967, 101-102, Anm. 94), кого- constitution for the auxiliary armies
то през 73/74 г. Веспасиан включва in Lower Moesia from 92 AD there
в състава на римския сенат (Levick are as many as 7 (!) alae on record
2008, 136). (Petolescu, Popescu 2004, 269-276).
Формулираната за пръв път Clearly, the diplomas do not provide
от Б. Геров теза, че престоят на ala sufficient information on the matter
Bosporanorum в Мизия предхожда which should preempt any attempt
този в Сирия14, има малко после- at using them as an argument ex si-
lentio. Considering that the dismissal
14
Известна връзка с тази теза имат of soldiers from the cohorts in Moe-
мненията на още двама учени, които, ма-
sia in 75 and 78 AD was done under
кар и напълно неприемливи понастоящем,
следва да бъдат представени за пълнота на two separate constitutions, compris-
коментара. Първото е на Б. Филов и гласи, ing approximately equal numbers
че ala Bosporanorum е била постоянно ус- (RMD I 2; Pferdehirt 2004, 3-8; CIL
тановена през І в. на територията на Ми- XVI 22; RMD IV 208; RMD V 325),
зия и Горна Мизия, а престоят ѝ в Сирия it is reasonable to assume that similar
е бил краткотраен и съвсем целеви – за
rules applied with regard to those that
участие в Партската война на Нерон (Фи-
лов 1906, 49-50). Предположението обаче е had served their time as soldiers in
лишено от каквато и да било фактологиче- the alae’s ranks, which would suggest
ска аргументация, а се основава на споде- the existence of a yet unknown list of
лени от Е. Ритерлинг в частно писмо до Е. many more Moesian alae. Naturally,
Борман разсъждения от общ характер (вж. relying on the possible appearance of
Bormann 1898, 175-176). Второто мнение е
ala Bosporanorum among them would
на Я. Бенеш, който в по-късната си (!) ра-
бота за римските помощни части на Долен be just as unreasonable an argument
Дунав напълно игнорира информацията ex silentio.
за престоя на алата в Сирия и я разглежда Currently, the vast majority of re-
като постоянно пребиваваща в Мизия/До- searchers accept that after the contin-
лна Мизия от пред- или ранноклавдиево ued stay in Syria ala Bosporanorum
време чак до Хадриан (Beneš 1978, 6, 90,
was dislocated precisely to Moesia
99).
дователи (Knight 1991, 193; Matei- (Wagner 1938, 18; Kraft 1951, 148;
Popescu 2006-2007, 3515; Whately Beneš 1970, 161; Spaul 1994, 66; Pe-
2016, 17, 9216; индиректно – Holder tolescu 1995, 39; Lőrincz 2001, 15;
2005, 79-80; Holder 2006, 144, 157), Petolescu 2002, 65; Conrad 2004, 26;
а техният основен аргумент е ex Marcu 2009, 128; Faccini 2010, 226;
silentio – отсъствието ̀ във военни- Matei-Popescu 2014a, 212). Even
те дипломи, издадени за войската в though opinions as to when the dis-
Мизия/Долна Мизия от времето на location occurred are hardly ever
Веспасиан насетне. Доколко серио- explicit, some authors trace it to the
зен обаче е този аргумент? times of Vespasian (Spaul 1994, 66;
За първите повече от 20 годи- Faccini 2010, 226), while others are
ни от управлението на Флавиевата inclined to connect it specifically to
династия, към настоящия момент the return in 71 AD of legio V Mac-
разполагаме всичко на всичко с edonica in Moesia after a 10-year
три фрагмента от военни дипло- stay in the east (Wagner 1938, 18-19;
ми, визиращи настанените тук ка- Beneš 1970, 161; Petolescu 1995, 39;
валерийски помощни части, като Petolescu 2002, 65). The latter, how-
всички те се отнасят към времето ever, seems highly unlikely, because
на още неразделената провинция the legion was transported to its new
Мизия. Допълнителна информация (old!) location by sea from Alexandria
предлага една конституция за про- in Egypt, following a long march from
винция Германия от 82 г., към която Zeugma in Commagene (Matei-Pope-
са вписани и три стануващи в Ми- scu 2010, 40).
зия auxilia – 2 кохорти и ala Claudia Recently, a new interpretation of
Nova (CIL XVI 28). Две от мизийски- the issue was proposed, according to
те дипломи датират от 78 г. (RMD IV which ala Bosporanorum had been in
209; Eck, Pangerl 2008b, 322-324, Nr. Moesia earlier on and was moved to
3), но състоянието им не позволява some other part of the empire even
да се определи дали принадлежат before 69 AD (Matei-Popescu 2014a,
на една и съща или на две различ- 223). Despite the lack of argumenta-
ни конституции за кавалерийските tion, the theory of F. Matei-Popescu
части в провинцията. В първата от definitely deserves attention, because
тях частично са запазени имената the historic annals have preserved
на 3 али – І Gal[lorum], [G]allorum certain evidence of the movement of
large military contingents from Syria
15
В по-късна своя работа (Matei- to Moesia on two occasions between
Popescu 2014a, 212) авторът се отказва от 68 and 69 AD.
това свое становище. Of those, the evidence for the later
16
Според К. Уейтли, алата е била пре- referred to the movement of the troops
местена в Сирия „по някое време между under C. Licinius Mucianus, who were
управленията на Тиберий и Нерон“ (What-
transferred to fight for Vespasian
ely 2016, 17).
и Vespasia[na Dardanorum], без да е against Vitellius in the decisive battle

ясно какъв е бил общият им брой, а over the throne of the Roman Empire
във втората присъства името само (Mrozewicz 2002, 321). According to
на една – I Clau[dia Nova]. Третата Tacitus, the contingent included legio
мизийска диплома отразява кон- VI Ferrata and 13000 vexillarii (Tac.
ституция от 82/83 г., издадена съв- Hist. ІI, 83 – ed. Heraeus), most of
местно за али и кохорти от състава whom are believed to have been re-
на провинциалния гарнизон (Weiss cruited from the legions deployed to
2008, 275-279, Nr. 3). Според пред- Syria, and some joined from various
ложената възстановка на текста, из- auxiliary units (Saxer 1967, 19, 119).
броени са били 6 али, но от тях са The campaign began at the end of the
оцелели отчасти имената само на 3 – summer or the beginning of the au-
(...)rum, II Gal[lorum] и [Vespasiana] tumn of 69 AD17. When the expedi-
Dardan[orum]. Не може да не се от- tionary corps was passing through the
бележи поразителното сходство на Balkans in late autumn, C. Licinius
този списък с представения в пър- Mucianus took the decision to divert
вата диплома от 78 г., което навежда legio VI Ferrata to Moesia to counter
на мисълта, че може би и двата са a threatening Dacian attack, brought
били идентични или много близки about by the significant weakening of
по съдържание. the border defenses. This happened at
От сумирането на представе- the time when the provincial legions
ните данни следва, че за периода were in Italy (Tac. Hist. ІIІ, 46 – ed.
до разделянето на Мизия в 85/86 г. Heraeus), where, after the victory at
военните дипломи регистрират Cremona against Vitellius’ troops,
присъствието на нейна територия they successfully marched towards
едва на 4-6 али, докато в най-ранна- Rome. After the situation in Moesia
та известна засега конституция за settled down, the corps of C. Licini-
помощните войски в Долна Мизия us Mucianus continued towards Italy.
от 92 г. само там са отбелязани 7 (!) The written evidence further stated
али (Petolescu, Popescu 2004, 269- explicitly, that the army, left at the
276). Очевидно е, че съдържаща се disposal of the newly appointed pro-
в наличните към момента дипломи vincial governor C. Fonteius Agrippa,
информация по интересуващия ни was recruited from the soldiers of the
въпрос е съвсем непълна и не дава “former Vitellians” (Tac. Hist. ІIІ, 46
основание да бъде използвана като 17
In this case, we follow the time-se-
аргумент ex silentio. Като се има quence of events according to Tacitus (Tac.
предвид, че уволнението на войни- Hist. ІI, 82-83; ІІІ, 25, 46, 49, 53; ІV, 11 – ed.
ците от кохортите в Мизия през 75 и Heraeus), which is undoubtedly superior in
78 г. се е извършвало с по две отдел- objectivity to the mere claim made by Flavius
ни конституции, включващи при- Josephus, that C. Licinius Mucianus headed
for Italy in the winter of 69 AD (Flav. Jos. De
близително равен брой части (RMD
bello Jud. IV, 11, 1 – ed. Niese).
I 2; Pferdehirt 2004, 3-8; CIL XVI 22; – ed. Heraeus). In my opinion, that
RMD IV 208; RMD V 325), нормал- record invalidates the proposal put
но е да се допусне, че по подобен forward by F. Matei-Popescu, namely,
начин се е процедирало и с отслу- that the reinforcement of the Moesia
жилите срока си в състава на али- garrison with auxiliary units from
те, а това предполага наличието на Syria and registered in the beginning
още един, неизвестен засега списък of Vespasian’s rule, was due to C. Li-
от примерно още толкова мизий- cinius Mucianus’ troops marching
ски али. Разбира се, да се разчита на through the province at the end of 69
възможната поява сред тях и на ala AD (Matei-Popescu 2014a, 225).
Bosporanorum би било също толкова The earlier evidence of transfer
несериозен аргумент ex silentio. of military units from Syria to Moe-
Все пак огромното мнозинство sia between 68 and 69 AD is linked
от досегашните изследвачи прие- with the pre-stationing there of legio
мат, че след продължителния пре- III Gallica, which Suetonius dates just
стой в Сирия ala Bosporanorum е before the death of Nero (Suet. De vita
била предислоцирана именно в Caesarum. VІІІ, 6, 3 – ed. Ihm)18. The
Мизия (Wagner 1938, 18; Kraft 1951, first mention of the unit in relation to
148; Beneš 1970, 161; Spaul 1994, 66; military activities in Moesia relates to
Petolescu 1995, 39; Lőrincz 2001, 15; “its auxiliary units”, which in the be-
Petolescu 2002, 65; Conrad 2004, 26; ginning of 69 AD manage to defeat a
Marcu 2009, 128; Faccini 2010, 226; nine thousand strong cavalry of Rox-
Matei-Popescu 2014a, 212). Макар olani (Tac. Hist. I, 79 – ed. Heraeus).
обикновено да не се взема отно- The transfer of legio III Gallica was not
шение по въпроса кога точно е called upon by an emergency military
станало това, някои автори отна-
campaign; instead, it aimed at perma-
сят акта най-общо към времето на
nent deployment of the unit in Lower
Веспасиан (Spaul 1994, 66; Faccini
Danube, for the purposes of strength-
2010, 226), а други са склонни да го
ening the defense along the imperial
свържат конкретно със завръщане-
border, which was under constant and
то през 71 г. на legio V Macedonica в
increasing pressure from barbarians,
Мизия след 10-годишно пребива-
which the provincial garrison was ill
ване на Изток (Wagner 1938, 18-19;
Beneš 1970, 161; Petolescu 1995, 39; 18
Nero was murdered on 9 June 68 AD.
Petolescu 2002, 65). Последното оба- According to Tacitus, the dislocation was done
че изглежда малко вероятно, тъй by Vespasian (Tac. Hist. ІI, 74 – ed. Heraeus),
като легионът е бил транспортиран who in doing so exceeded his authority. Cur-
към своето ново (старо!) местона- rent scholarly understanding is that legio III
значение по море от Александрия Gallica ended up in Moesia in the first half of
68 AD (Dąbrowa 2000, 310), and in all likeli-
в Египет, след дълъг марш дотам от hood, was stationed in the then vacant legion-
Zeugma в Комагена (Matei-Popescu ary camp Oescus (Matei-Popescu 2010, 40, n.
2010, 40). 175).
Неотдавна беше предложена и equipped to fight off. The new legion

друга трактовка на проблема, спо- in the ranks of the Moesian garrison
ред която ala Bosporanorum е била called for the attachment of a number
в Мизия по-рано и още преди 69 г. of auxiliary units to it to guarantee its
е била преместена в някаква друга adequate response in combat situa-
част на Империята (Matei-Popescu tions. That, however, was hardly possi-
2014a, 223). Въпреки че не е аргу- ble in the existing conditions, because
ментирана с нищо, тезата на Ф. Ма- some of the provincial auxilia were
тей-Попеску определено заслужава withdrawn in 61 AD to aid the partic-
внимание, защото историческите ipation of legio V Macedonica in the
анали са запазили сигурни свиде- Parthian War. Furthermore, the pre-
телства за придвижването на круп- vious winter (67-68 AD) Moesia was
ни войскови контингенти от Сирия deprived of two more of its cohorts
към Мизия на два пъти в периода that were completely destroyed in a
68-69 г. Roxolani attack (Tac. Hist. I, 79 – ed.
По-късното от тях се отнася до Heraeus). Thus we can presume, that
придвижването на войсковото съ- the transfer of legio III Gallica from
единение под командването на C. Syria must have been synchronised
Licinius Mucianus, което било пред- with a transfer of a number of auxil-
назначено да участва в решителна- iary troops, taken off the directions
та битка за престола на Римската that were considered safe according
империя на страната на Веспаси- to the operational environment at
ан срещу Вителий (Mrozewicz the time19. I am confident, that along
2002, 321). По сведение на Тацит with the cohortes VII Gallorum, I Rae-
то включвало legio VI Ferrata и torum and perhaps I Antiochensium
13000 vexillarii (Tac. Hist. ІI, 83 – ed. and I Thracum Syriaca (Matei-Pope-
Heraeus), за повечето от които се scu 2014a, 225), we can safely add ala
счита, че са били набрани от стану- Bosporanorum to them; at the time, it
ващите в Сирия легиони, а остана- was the ala’s responsibility to protect a
лите – от различни помощни части small sector of the completely peace-
(Saxer 1967, 19, 119). Походът започ- ful border with Parthia at the end of
нал към края на лятото или в нача- Nero’s rule.
лото на есента на 69 г.17 По време на The epitaph of Blandu[s] Sing(i?)
преминаването на експедиционния ber(t?)i f(ilius) from Cherkovitsa is a
sufficient enough indication that at
17
В случая следвам хронологията на the time of their presence in Moesia
събитията у Тацит (Tac. Hist. ІI, 82-83; ІІІ,
25, 46, 49, 53; ІV, 11 – ed. Heraeus), която 19
Sadly, the exact location of the base
несъмнено е за предпочитане пред твърде- camp of legio III Gallica in Syria during 1st
нието на Йосиф Флавий, че Муциан поте- century AD, and the territory under its military
глил към Италия през зимата на 69 г. (Flav. jurisdiction, respectively, is unclear (Dąbrowa
Jos. De bello Jud. IV, 11, 1 – ed. Niese). 2000, 312-313).
корпус през Балканите, през къс- the ala was stationed at the Anasamus
ната есен, на Муциан се наложило military camp. With the exception of
да отклони legio VI Ferrata към Ми- F. Matei-Popescu, who believes that
зия за ликвидиране на едно опасно the military unit left the province long
дакийско нападение, предизвика- before 69 AD (Matei-Popescu 2014a,
но от чувствителното отслабване 223), most researchers accept that the
на граничната защита, тъй като по exodus must have happened much
това време провинциалните леги- later, and is related to its transfer to
они били в Италия (Tac. Hist. ІIІ, Pannonia (Wagner 1938, 18; Kraft
46 – ed. Heraeus), където след побе- 1951, 148; Beneš 1970, 161; Spaul
дата при Кремона над войските на 1994, 66; Petolescu 1995, 39; Lőrincz
Вителий успешно настъпвали към 2001, 15; Petolescu 2002, 65; Conrad
Рим. След нормализиране на обста-
2004, 26; Marcu 2009, 128; Faccini
новката в Мизия, корпусът на Му-
2010, 226). Certainly, the absence of
циан продължил към Италия, като
the ala from the multitudinous mil-
писменото свидетелство изрично
itary diplomas for Lower Moesia be-
гласи, че оставената на разположе-
ние на новоназначения провинциа- tween 92 and 105 AD would suggest
лен управител C. Fonteius Agrippa that it was no longer there during that
войска била набрана от състава на period (Matei-Popescu 2010, 240-
„бившите вителианци“ (Tac. Hist. 241). There is a possibility that the
ІIІ, 46 – ed. Heraeus). А това според unit followed to Italy the three Moe-
мен обезсмисля предположението sian legions in the early autumn of 69
на Ф. Матей-Попеску, че регистри- AD (III Gallica, VII Claudia и VIII
раното в началото на веспасианово- Augusta) to fight against the support-
то управление попълване на гарни- ers of Vitellius, but that seems high-
зона на Мизия с помощни части от ly unlikely, because not only do the
Сирия се дължи на преминаването sources not mention them ever being
на C. Licinius Mucianus през про- accompanied by auxilia, but also the
винцията към края на 69 г. (Matei- latter were of vital importance for
Popescu 2014a, 225). maintaining the border defenses in
По-ранното известие за прех- the absence of the legions.
върляне на военни части от Сирия To recapitulate the findings and
в Мизия в периода 68-69 г. е свърза- conclusions from above, the pres-
но с предислоцирането тук на legio ence of ala Bosporanorum in Moesia/
III Gallica, което Светоний отнася Lower Moesia could generally be re-
към времето малко преди смъртта ferred to the time period between 68
на Нерон (Suet. De vita Caesarum. and 92 AD. We can presume that the
VІІІ, 6, 3 – ed. Ihm)18. Първото му end of the career of T. Rutilius Varus
18
Нерон е бил убит на 9 юни 68 г. Спо- (CIL X/1 1258), who was promoted to
ред Тацит, преместването е дело на Веспа-
споменаване във връзка с бой- praefectus of ala Bosporanorum20 (fig.

ни действия в Мизия се отнася 38/5) from tribunus militum in legio V
конкретно до „неговите помощни Macedonica, had to do with the “Moe-
части“, които успяват в началото на sian” and not the “Syrian period” in
69 г. да разгромят деветхиляден ко- the history of the ala, and with the pe-
нен отряд от роксолани (Tac. Hist. I, riod after 71 AD at that, rather than
79 – ed. Heraeus). Прехвърлянето на the reign of Nero. That certainly hap-
legio III Gallica не е било целево, за pened before the censorship of Ves-
нуждите на някаква военна кампа- pasian and Titus in 73/74 AD, when
ния, а е предвиждало трайното му the former military was introduced
установяване на Долни Дунав, с цел as homo novus into the Roman senate
заздравяване отбраната на импер- (Ritterling 1907, 305). At a time and
ската граница, подложена по това for reasons not yet clear, the ala was
време на постоянен и нарастващ lead out of Moesia and dislocated to
варварски натиск, с който провин- the province of Asia, where its pres-
циалният гарнизон просто не е бил ence was reliably documented in a
в състояние да се справи. Появата significant epigraphic monument that
в състава на мизийския гарнизон had escaped the attention of research-
на един нов легион е налагала атри- ers so far. It is about a Greek inscrip-
буирането към него на необходи- tion, found in 1954 within the bounds
мия минимум от помощни части, of Payamalanı in Turkey and pub-
които да осигурят адекватното му lished for the first time in 1995 (Bal-
използване в бойни условия. Това lance 1995, 188-189). The inscription
обаче едва ли е било възможно при was commissioned by the thankful
съществуващите условия, тъй като citizens of the village of Eibeos/Eibeon
част от провинциалните auxilia са to honour their benefactor C. Sep-
били изтеглени още през 61 г., за tumius Carbo, a decurion from the ala
да подпомагат участието на legio (δεκουρίων ε[ἴλ]ης Βωσπορεαν[ῆ]ς)
V Macedonica в Партската война, а (fig. 38/6). According to M. Ballance,
само през предходната зима (67- who ignores the presence of the mili-
68 г.) Мизия се е лишила от още две tary unit in Moesia, it was transferred
от своите кохорти, напълно уни- from Syria to Asia around 70 AD and
щожени при нападение на роксо- prior to 113 AD was moved to Panno-
лани (Tac. Hist. I, 79 – ed. Heraeus). nia. Similarly, passing over in silence
the „Moesian period“ in the history of
сиан (Tac. Hist. ІI, 74 – ed. Heraeus), но това
определено не е било в сферата на неговите the ala, a text about the inscription yet
правомощия тогава. Понастоящем се при- to be published in volume ХІ of the
ема, че legio III Gallica се озовава в Мизия
през първата половина на 68 г. (Dąbrowa 20
For initial commentary on this issue,
2000, 310) и по всяка вероятност е наста- see: Matei-Popescu 2010, 39, n. 157. For
нен в незаетия по това време легионен ла- varying opinion, see: Cichorius 1893, 1234;
гер Oescus (Matei-Popescu 2010, 40, n. 175). Wagner 1938, 18; Faccini 2010, 226.
Ето защо преместването на legio III series Monumenta Asiae Minoris An-
Gallica от Сирия неминуемо е било tiqua (MAMA XI 65) gives the time
съпроводено според мен с транс- line of events in that history. The only
фер оттам и на известно количе- difference is the date of appearance of
ство помощни войски, снети от ala Bosporanorum in the province of
счетените за безопасни според то- Asia, which has been moved slightly
гавашната оперативна обстановка forward, to 73-75 AD.
направления19. Наред с кохортите If that were true, the stay of the ala
VII Gallorum, I Raetorum и може би in Moesia, respectively in the Ana-
I Antiochensium и I Thracum Syriaca samus fort, should be limited to the
(Matei-Popescu 2014a, 225), към тях time period from the first half of 68
с голяма доза увереност по мое мне- to 73-75 AD. Data with regard to the
ние трябва да бъде причислена и ala personnel of the garrison and the du-
Bosporanorum, охранявала дотогава ration of use of the camp during the
малък сектор от напълно спокойна- era of the Principate is unavailable, but
та в края на управлението на Нерон analysis of the military and political
граница с Партия. situation, as well as the related admin-
Епитафията на Blandu[s] Sing(i?) istrative reform in the Lower Danube
ber(t?)i f(ilius) от Черковица е дос- from 2nd and 3rd century, allows for a
татъчно сигурно указание, че по satisfactory, albeit indirect, answer to
време на престоя ѝ в Мизия алата the second of those questions.
е била настанена във военния ла- There is a consensus among re-
гер Anasamus. С изключение на Ф. searchers nowadays that as a result of
Матей-Попеску, който счита, че во- the First Dacian war of emperor Tra-
енната част е напуснала провинци- jan (101-102) the northern border of
ята още преди 69 г. (Matei-Popescu the Roman empire was permanently
moved far north from the Lower Dan-
2014a, 223), повечето изследвачи
ube, while after the annihilation of the
приемат, че това е станало много
kingdom of Decebalus in 106, the en-
по-късно, във връзка с прехвърля-
tire territory in Banat, the Wallachian
нето ѝ в Панония (Wagner 1938, 18;
lowland, South Moldova and the Car-
Kraft 1951, 148; Beneš 1970, 161; Spaul
pathian mountains was divided be-
1994, 66; Petolescu 1995, 39; Lőrincz
tween the newly created province of
2001, 15; Petolescu 2002, 65; Conrad
Dacia and Lower Moesia. The division
2004, 26; Marcu 2009, 128; Faccini remained until the beginning of Had-
2010, 226). Отсъствието на алата rian’s reign, when (around 118) the
territories acquired by Lower Moesia
19
За съжаление, въпросът относно in Southern Moldova and Muntenia
местонахождението на базовия лагер на were abandoned, while those in East-
legio III Gallica в Сирия през І в., а рес-
пективно – за намиращата се под негова
ern Oltenia and Southeastern Tran-
военна юрисдикция територия, е напълно silvania entered the new province of
неясен (Dąbrowa 2000, 312-313). Lower Dacia (Zahariade, Gudea 1997,
в многочислените военни дипло- 28-29; Gudea 1997, 5-8; Gudea 2005,

ми за Долна Мизия от периода 92- 341-347; Gudea, Găzdac 2006-2007,
105 г. обаче сигурно свидетелстват, 49-54; Petolescu, Matei-Popescu 2008,
че по това време тя вече не е била 357-367; Petolescu 2010, 163-168). As
тук (Matei-Popescu 2010, 240-241). far as the aforementioned administra-
Съществува възможност частта да tive reform is concerned, an empha-
е последвала през ранната есен на sis is being laid now on the construc-
69 г. трите мизийски легиона (III tion of the rampart, known as Brazda
Gallica, VII Claudia и VIII Augusta), lui Novac de sud, which sets off the
които се отправили към Италия за southwest part of Muntenia from the
борба с привържениците на Вите- Olt at Slăveni to the now nonexistent
лий, но това изглежда малко веро- lake Greaca west of Olteniţa21 and is
ятно, тъй като, освен че изворите considered to be the border between
не споменават те да са били придру- the Roman empire and Barbaricum
жени от auxilia, последните са били (Sarnowski 1983, 272-273; Zahar-
от жизнено важно значение за под- iade, Gudea 1997, 34; Gudea 2005,
държане в някакви норми на силно 349, 360-362; Bogdan Cătăniciu 2009,
отслабената поради отсъствието на 199-200). The rampart continued to
легионите гранична защита. function until the construction of the
Въз основа на направените до- so called Limes Transalutanus, which
тук изводи и заключения, пребива- began from the Danubian bank at
ването на ala Bosporanorum в Ми- Flămânda and ended in the Bran pas-
зия/Долна Мизия може да се отнасе sage in the Southeastern Carpathian
най-общо към периода 68-92 г. С Mountains22. To date Limes Transalut-
„мизийския“, а не със „сирийския anus remains undated and is the sub-
период“ в историята на алата, при ject of animated debate, based mostly
това – с времето след 71 г., а не с on historic considerations rather than
годините на нероновото управле- direct archeological evidence23. While
ние, би следвало да се свърже спо- the end of its use is, for the most part,
ред мен и финалът на военната ка-
риера на T. Rutilius Varus (CIL X/1
Description of the outline and the con-
21
1258), който от tribunus militum в struction characteristics of the rampart in:
legio V Macedonica бил назначен за Tudor 1978, 256-258.
praefectus на ala Bosporanorum20 (обр. 22
The most detailed presentation of the
38/5). Това със сигурност е станало remains from Limes Transalutanus and the
преди цензорството на Веспасиан entire fortification and road structure related
to it in: Teodor 2015, 15-102.
и Тит през 73/74 г., когато вече бив- 23
On those issues see: Bogdan Cătăniciu
2009, 195-203. Recently Z. Visy shared the ex-
20
Дискусията по този въпрос е от- travagant, but completely unacceptable idea
части отразена в: Matei-Popescu 2010, 39, that this case does not have anything to do
n. 157. За още мнения вж.: Cichorius 1893, with some limes, but with „merely a fortified
1234; Wagner 1938, 18; Faccini 2010, 226. road” (Visy 2014, 67).
шият военен е въведен като homo unanimously placed in mid-third cen-

novus в римския сенат (Ritterling tury or even a bit later, the opinions
1907, 305). Неясно по какви съо- regarding the time of its construction
бражения и кога точно в посочения vary in wide chronological margins
по-горе период, алата е изведена – from the rule of Hadrian to that of
от Мизия и предислоцирана в про- Caracalla, allowing for two consecu-
винция Азия, където присъствието tive construction stages, possibly with
ѝ е сигурно регистрирано от един a hiatus in the use of the facility (Tu-
важен епиграфски паметник, убяг- dor 1978, 260-264; Bogdan Cătăni-
нал от вниманието на досегашните ciu 1981, 33-34; Vladescu 1983, 130;
изследвачи. Става дума за гръко- Vladescu 1986, 96-97; Gudea 1997,
езичен надпис, открит през 1954 г. 9; Bogdan Cătăniciu 1997, 78-111;
в чертите на Payamalanı в Турция Marcu 2005, 150; Petolescu 2010, 169,
и за пръв път съобщен през 1995 г. 182-188; Teodor 2015, 104).
(Ballance 1995, 188-189), който е It can be concluded from the above
бил поставен от благодарните жи- arguments that, after 101-102 AD the
тели на селото Eibeos/Eibeon в чест section of the former Lower Moesian
на техния благодетел C. Septumius limes near the mouth of the Osam
Carbo, декурион от алата (δεκουρίων river ceased to be an imperial border
ε[ἴλ]ης Βωσπορεαν[ῆ]ς) (обр. 38/6). for a prolonged period of time: at least
Според М. Балънс, игнориращ until mid-second century, if not until
престоя на военната част в Мизия, the evacuation of the Dacian provinc-
тя е била прехвърлена в Азия от Си- es under emperor Aurelian. The evac-
рия около 70 г. и преди 113 г. е отпъ- uation rendered the military camp
тувала оттам за Панония. По същия Anasamus unnecessary and the latter,
начин, отново с премълчаване на in all likelihood, was abandoned at the
„мизийския период“ в нейната ис- beginning of 2nd century. The civilian
тория, е представена хронологията settlement which arose near it, how-
на събитията и в подготвения за ever, survived and life in it continued
печат текст относно надписа, който to thrive, which gives reason to some
предстои да бъде публикуван в том authors to believe that during the sec-
ХІ на поредицата Monumenta Asiae ond half of 2nd century and during
Minoris Antiqua (MAMA XI 65). Severian rule it became a new centre
Единствената разлика е в датата за of urban life (Геров 1950/51-1951/52,
появата на ala Bosporanorum в про- 21-22). Regrettably, the lack of re-
винция Азия, която сега е изтеглена search and the scarce archeological
малко по-напред във времето, към material available prevent the estab-
73-75 г. lishment of the upper chronological
Ако това е вярно, престоят boundary of this habitation.
на алата в Мизия, респективно в
кастела Anasamus, следва да бъде 
ограничен в периода от първата половина на 68 до 73-75 г. За състава на

гарнизона и за продължителността на използването на лагера след това
през епохата на Принципата няма данни, но анализът на военно-полити-
ческите събития и свързаната с тях административна реорганизация на
земите по Долни Дунав през ІІ-ІІІ в. дава възможност за задоволителен,
макар и индиректен отговор на втория от поставените въпроси.
Повечето изследвачи днес приемат, че още в резултат на Първата Да-
кийска война на император Траян (101-102 г.) северната граница на Рим-
ската империя е трайно отместена далеч на север от долното течение на
р. Дунав, а след ликвидирането на царството на Децебал през 106 г. цяла-
та обширна завладяна територия в Банат, Влашката низина, Южна Мол-
дова и Карпатите е поделена между новосъздадената провинция Дакия
и Долна Мизия. Тази ситуация се запазва до началото на управлението
на Хадриан, когато (около 118 г.) териториалните придобивки на Долна
Мизия в Южна Молдова и Мунтения са изоставени, а останалите, об-
хващащи Източна Олтения и Югоизточна Трансилвания, са обособени
в новата провинция Долна Дакия (Zahariade, Gudea 1997, 28-29; Gudea
1997, 5-8; Gudea 2005, 341-347; Gudea, Găzdac 2006-2007, 49-54; Petolescu,
Matei-Popescu 2008, 357-367; Petolescu 2010, 163-168). Във връзка със съ-
щата административна реорганизация напоследък се поставя и изграж-
дането на земления вал, известен под името Brazda lui Novac de sud, който
прегражда югозападната част на Мунтения от р. Олт при Слъвени до вече
несъществуващото езеро Гряка западно от Олтеница21 и се счита за гра-
нична линия между Римската империя и Barbaricum (Sarnowski 1983, 272-
273; Zahariade, Gudea 1997, 34; Gudea 2005, 349, 360-362; Bogdan Cătăniciu
2009, 199-200). Валът продължава да функционира до издигането на т.
нар. Limes Transalutanus, започващ от дунавския бряг при Флъмънда и
достигащ прохода Бран в Югоизточните Карпати22. Датировката на Limes
Transalutanus все още не е уточнена и е предмет на оживена дискусия,
базираща се повече на исторически съображения, отколкото на преки
археологически доказателства23. Докато финалът на използването му се
поставя общо-взето единодушно около средата на ІІІ в. или дори малко
по-късно, мненията относно времето на неговото изграждане варират в
широки хронологически граници – от управлението на Хадриан до това
21
Описание на трасето и конструктивните особености на вала в: Tudor 1978, 256-
258.
Най-подробното представяне на останките от Limes Transalutanus и цялата свър-
22
зана с него укрепителна и пътна инфраструктура е в: Teodor 2015, 15-102.

23
По тези въпроси вж.: Bogdan Cătăniciu 2009, 195-203. Напоследък Ж. Виши изказа
екстравагантната, но съвсем неприемлива идея, че в случая не става дума за никакъв
limes, а за „merely a fortified road” (Visy 2014, 67).
на Каракала, като се допуска и съществуването на два обособени стро-

ителни периода, възможно разделени с хиатус във функционирането на
съоръжението (Tudor 1978, 260-264; Bogdan Cătăniciu 1981, 33-34; Vlăde-
scu 1983, 130; Vlădescu 1986, 96-97; Gudea 1997, 9; Bogdan Cătăniciu 1997,
78-111; Marcu 2005, 150; Petolescu 2010, 169, 182-188; Teodor 2015, 104).
От приведените по-горе данни е ясно, че още от 101-102 г. участъкът
от бившия долномизийски лимес около устието на р. Осъм престава да
бъде имперска граница за продължителен период – поне до към средата
на ІІІ в., ако не и чак до евакуацията на дакийските провинции при импе-
ратор Аврелиан. Това естествено е направило ненужно съществуването
на военния лагер Anasamus, който по всяка вероятност е бил изоставен
още в самото начало на ІІ в. Животът във възникналото край него цивил-
но селище обаче не само не заглъхнал, но продължил с бурни темпове,
което дава основание на някои автори да говорят за оформянето тук през
втората половина на ІІ в. и при Северите на център с градски живот (Ге-
ров 1950/51-1951/52, 21-22). За съжаление, липсата на проучвания и ос-
къдният наличен археологически материал не позволяват установяване
на горната хронологическа граница на неговото обитаване.

VІ
Късноантичният Ansamus/Ἀσημοῦς/ Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα
▪
The Late Roman and Early Byzantine Ansamus/Ἀσημοῦς/ Ἀσήμος/
Ἀσήμον/Ἄσημα
От началото на последната четвърт From the beginning of the last

на ІІІ в. Долни Дунав отново се пре- quarter of 3rd century, the Lower
връща в граница на Римската им- Danube turns into a border of the
перия и продължава да бъде такава Roman Empire once again and con-
чак до създаването в края на VІІ в. на tinues to be such until the creation of
българската държава по тези земи. the Bulgarian state in those lands at
Във връзка с това през къснорим- the end of 7th century. In this regard,
ския период, от края на ІІІ/начало- during the Late Roman period – from
то на ІV в. насетне, се предприемат the end of 3rd/beginning of 4th centu-
мащабни мерки за заздравяване на ry onwards, serious steps were taken
граничната защита, изразяващи се to strengthen the border defenses. The
почти навсякъде в преизграждане a latter comprised the restructuring a
fundamentis на отбранителната ин- fundamentis of the defense infrastruc-
фраструктура по дунавския бряг и ture along the Danubian bank and the
в настаняване на голям брой вой- deployment of larger troops, the ma-
скови части, огромното мнозинство jority of which were of a new organ-
от които от нов организационен isationl type. The newly constructed
тип. Новоизградените укрепления fortifications had an entirely new look
са със съвършено различен външен commensurate to the tendencies and
облик, отговарящ на съвременните contemporary achievements in the
постижения и тенденции в разви- development of fortification architec-
тието на фортификационната ар- ture, while their location, more often
хитектура, а изборът на мястото за than not, was linked to redeployment
тяхното ситуиране често е свързан from the previously favoured plains to
с предислокация от предпочитания naturally protected eminences.
в миналото равнинен терен върху Within the framework of this cam-
естествено защитени възвишения. paign, possibly in the early decades
В рамките на тази кампания, of the Late Roman period, although
неизвестно кога точно, но вероят- there is no evidence as to the precise
но още в първите десетилетия на timing, was when the fortification
137
138 Късноантичният Ansamus/Ἀσημοῦς/ Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα
късноримския период, възниква и noted in Notitia Dignitatum with the

укреплението, отбелязано в Notitia name Ansamus first appeared. There
Dignitatum с името Ansamus, което is every likelihood that it was the ma-
следва да се счита за физически, terial, judicial and functional succes-
юридически и функционален при- sor to the Early Roman camp of Ana-
емник на отдавна изоставения към samus, long abandoned at that time.
това време ранноримски военен ла- Although Ansamus had not been
гер Anasamus. typologically characterized in Noti-
Типологическата същност на tia Dignitatum, it was, undoubtedly,
Ansamus не е отбелязана в Notitia part of the imperial fortification in-
Dignitatum, но, като се имат предвид frastructure and judging by the garri-
несъмнената му принадлежност soned troops there, it can confidently
към фортификационната инфра- be identified as a castellum (Торбатов
структура с военно предназначение 2000а, 12-15; Торбатов 2004а, 34-
и състава на неговия гарнизон, той 35). The military unit garrisoned in
следва уверено да се отъждестви it was of the type milites praeventores
с castellum (Торбатов 2000а, 12-15; (Not. Dign. Or. XL, 19 – ed. Seeck).
Торбатов 2004а, 34-35). На гарнизон The subdivisions of the type mi-
в него е била настанена военната lites were military formations, struc-
част milites praeventores (Not. Dign. tured after a transformed pattern.
Or. XL, 19 – ed. Seeck). Reportedly, Constantine I created the
Подразделенията от типа milites first unit of this type (Nischer 1923,
са воински формации, изграде- 29; Zahariade 1988, 87). The units
ни по нов образец. За създател на were named after emperors, provinc-
първите от тях с основание се счи- es, garrisons or some special purpose
та Константин І (Nischer 1923, 29; (nauclarii, superventores, exploratores,
Zahariade 1988, 87). Наименования- praeventores etc.). Structurally, they
та им са изведени от имена на им- belonged to the light infantry1 of the
ператори-основатели, провинции, border armies, the so-called ripens-
гарнизони или специално пред- es/riparienses2. The genesis of milites
назначение (nauclarii, superventores,
exploratores, praeventores и т. н.). В 1
The translation of milites praeventores
организационно отношение те се as “light cavalry soldiers” in volume 1 of the
числят към леката пехота1 в със- series “Латински извори за българската
история” (Дуйчев и др. 1958, 244) is com-
тава на граничните войски, т. нар.
pletely wrong.
2
The armies from the frontier of the
Roman Empire after the military reforms of
1
Преводът на milites praeventores като Diocletian and Constantine I, are often and
„войници лека кавалерия“ в том 1 на по- indiscriminately referred to as limitanei in
редицата „Латински извори за българската the scientific literature. This term, however,
история“ (Дуйчев и др. 1958, 244) е съвсем first appeared in a written source in a law by
погрешен. Emperor Julian II of December 21, 363 (Cod.
The Late Roman and Early Byzantine Ansamus/Ἀσημοῦς/ Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα 139
ripenses/riparienses2. Генезисът на is not completely clear. The resem-

milites не е напълно изяснен. От- blance of the milites to the auxilia-
читайки сходството им с помощ- ry infantry units from the era of the
ните пехотни части от епохата на Principate (cohortes and especially
Принципата (cohortes и особено numeri), is presumed to stem from a
numeri), обикновено се допуска, possible transformation of the latter
че те са образувани именно от тях, into the former (Grosse 1920, 29, 40,
чрез някакъв вид реорганизация 54; Nischer 1923, 29; Várady 1961,
(Grosse 1920, 29, 40, 54; Nischer 1923, 272-273; Zahariade 2006, 172-175). It
29; Várady 1961, 272-273; Zahariade can be the case that some, the special
2006, 172-175). Не трябва обаче да purpose ones in particular, originat-
се изключва възможността някои, ed from the legions which split into
например тези с по-особено пред- smaller units under the First Tetrar-
назначение, да водят началото си chy, or from the “highly specialised”
от системно извежданите от със- units during the following one or two
тава на легионите в годините на decades. The majority of milites ac-
quired the status of independent tac-
2
В научната книжнина граничните
войски в Римската империя след военни- tical units in the reformed and con-
те реформи на Диоклециан и Констан- clusively transformed imperial field
тин І масово и безразборно се назовават army (comitatenses) under Constan-
limitanei. Този термин обаче се появява за tine I. Milites had an identical profile
пръв път в писмените извори от това вре- with some other new units, i.e. auxil-
ме едва в закон на император Юлиан ІІ от
ia and auxiliares, and all of them were
21 декември 363 г. (Cod. Theod. XII, 1, 56
– ed. Mommsen – Meyer) и употребата му
за периода преди тази дата е не само ана- Theod. XII, 1, 56 – ed. Mommsen – Meyer).
хронизъм, но и погрешно. Изследванията To use this term with reference to times
по темата убедително свидетелстват, че до preceding this date would be both wrong and
365 г. граничните войски са били изцяло an anachronism. Research on the topic shows
на държавна издръжка, а що се отнася до convincingly that until 365 the border armies
разположените по дунавския бряг ripenses, were entirely state- supported. With regards
сред тях не се откриват определящи за сис- to the ripenses deployed along the Danubian
темата limitanei признаци (водеща роля bank, there are no indications they were part
на военно-държавното земевладение) чак of the limitanei system (a leading role in the
до катастрофата при Хадрианопол през military-state land ownership), not until the
378 г. (Глушанин 1986, 199-203; Банников catastrophe at Hadrianopolis in 378 (Глуша-
2008, 277-286). От това следва, че данните нин 1985, 199-203; Банников 2008, 277-286).
в Notitia Dignitatum за долнодунавските In view of the above it can be concluded that
провинции се отнасят за съвсем реални, the references in Notitia Dignitatum about the
същински военни части, а не за воини-зе- Lower Danubian provinces relate to genuine
меделци със съмнителни професионални military units and not farmer-military of
качества. Подобни мисли са изказани и за questionable professional qualities. Similar
граничните войски в източните провин- thoughts were expressed on the border armies
ции на Римската империя, вж.: Isaac 1990, in the eastern provinces of the Roman Empire,
208-209. see: Isaac 1990, 208-209.
Първата тетрархия и през следва- superior in rank to the border legions.

щите едно-две десетилетия т. нар. According to the evidence in Notitia
„тесни специалисти“, мнозинство- Dignitatum, during 4th century the
то от които придобиват статут на infantry units of these three types, the
самостоятелни тактически едини- distinction between which is impos-
ци в реформираната и окончател- sible, completely take over the func-
но институциализирана при Кон- tions of policing and defense of the
стантин І имперска полева армия Danubian border in the Lower Dan-
(comitatenses). Milites са напълно ube provinces of the Roman Empire
равнопоставени с новите форми- from the former cohortes and numeri
рования от същия профил – auxilia (Not. Dign. Or. XXXIX, 19-27; XL,
и auxiliares, като по ранг всички те 18-28; XLI, 20-28; XLII, 22-29 – ed.
превъзхождат граничните легиони. Seeck).
Според данните в Notitia Dignitatum, There has been a heated scientific
през ІV в. пехотните части от тези debate in reference to the numerical
три типа, чието ясно разграничава- strength of the border infantry units
не е невъзможно, напълно изземват for over a century now. Seminal pub-
функциите на някогашните cohortes lications advance the theory that the
и numeri по охрана и отбрана на ду- 500 numerical strength, typical for the
навската граница в долнодунавски- auxiliary units during the Principate,
те провинции на Римската империя continued to be the prescribed norm
(Not. Dign. Or. XXXIX, 19-27; XL, during the Late Roman period, albeit
18-28; XLI, 20-28; XLII, 22-29 – ed. often quite different from the actual
Seeck). state of affairs (Mommsen 1889, 255;
Въпросът за числения състав на Grosse 1920, 42; Nischer 1923, 30).
новите гранични пехотни единици A few decades later, the 500-strength
е предмет на разгорещена научна theory was contested and the hypoth-
дискусия, продължаваща повече от esis of 300-strong auxiliary units was
век. В основополагащите публика- proposed as more likely and acceptable
ции по темата се поддържа тезата, (Várady 1961, 360, 367). The analysis
че нормалната за епохата на Прин- of the data from newly found papyro-
ципата численост на помощните logical sources and their comparison
части от около 500 души се запазва with the archaeological realities, how-
и през късноримския период, ма- ever, gave sufficient ground to posit
кар понякога и с уговорки, че става a considerable decrease in numerical
дума за номинални предписания, strength for the traditional Roman
чувствително разминаващи се с auxiliary units during Emperor Dio-
действителното положение на не- cletian (Duncan-Jones 1978, 541-560;
щата (Mommsen 1889, 255; Grosse 1990, 105-117, 214-219). This is not
1920, 42; Nischer 1923, 30). Няколко unequivocally accepted by contem-
десетилетия по-късно това стано- porary research. Many researchers
вище беше оспорено, като за мно- continue their support for the theory
го по-приемливи и вероятни бяха first formulated by T. Mommsen and
предложени количествени пока- either refute3 or neglect the count-
затели от около 300 души (Várady er-argumentation (Zuckerman 1988,
1961, 360, 367). Анализът на дан- 279-287; Treadgold 1995, 87-89; Coel-
ните от новооткрити папирологич- lo 1996, 37-42; Иванов 1999, 117-
ни документи и съпоставката им с 118; Southern 2006, 248; Elton 2007,
археологическите реалности обаче 280; Мехамедиев 2012, 24); others
даде основание в по-ново време да express skepticism with regard to the
се твърди за драстично намаляване actual combat efficiency of the re-
на числеността на традиционни- formed and newly created late Roman
те римски помощни части още във auxiliary „stationary” subdivisions
времето на император Диоклециан (Isaac 1990, 169; Richardot 1998, 418;
(Duncan-Jones 1978, 541-560; 1990, Tomlin 2000, 170-173; Goldsworthy
105-117, 214-219). Това не се прие- 2003, 203-206; Le Bohec 2010, 81-94).
ма еднозначно от съвременните из- The most plausible number (for the
следвачи. Мнозина от тях остават infantry and cavalry units, respective-
привърженици на формулираната ly) accepted by the skeptics is c. 300-
още от Т. Момзен теза, оспорвайки3 350 (Nicasie 1998, 67-74), 200-300
или не представената аргументация (Mattingly 2006, 239), from 50 to 200
(Zuckerman 1988, 279-287; Treadgold (Goldsworthy 2009, 208-209) or un-
1995, 87-89; Coello 1996, 37-42; Ива- der 150 (Банников 2006, 250).
нов 1999, 117-118; Southern 2006, The milites praeventores, stationed
248; Elton 2007, 280; Мехамедиев in Ansamus, were the only military
2012, 24), но други демонстрират unit of that type listed in Notitia Dig-
подчертан скептицизъм относно nitatum. Judging by the name (from
действителния боен ефектив на ре- praevenio – “overtake”), it can be pre-
sumed it referred to a contingent of
3
Изтъкнатият от Х. Елтън контраар-
гумент, че „there were many more bases than 3
The counter argument, put forward by
units and outposting to several locations was H. Elton, that “there were many more bases
common” (Elton 2007, 285), е неадекватен по than units and outposting to several locations
отношение на дунавската граница на про- was common” (Elton 2007, 285), is inade-
винция Втора Мизия, на която е бил раз- quate with regards to the Danubian border of
положен занимаващия ни лагер на milites Moesia Secunda province, where the milites
praeventores. Тук, по протежението на реч- praeventores in question were located. Notitia
ния бряг, в Notitia Dignitatum са отбелязани Dignitatum registers a total of 17 base camps
общо 17 базови лагера на различни воен- of various military units along the length of
ни части, а общият брой на идентифици- the river bank, while the total number of for-
раните на терена укрепления със сигурна tifications identified in the area reliably dated
или предположителна датировка в късно- to the Late Roman period and of dimensions
римския период и размери, позволяващи allowing for their plausible identification as
отъждествяването им с военни лагери от military camps of that period does not ex-
това време, не надхвърля 20. ceed 20.
формираните и новосъздадени къс- soldiers specifically trained to carry

норимски помощни войскови под- out an active protection of the border,
разделения от „стационарен“ тип including surprise campaigns, per-
(Isaac 1990, 169; Richardot 1998, 418; haps even on the other side of the im-
Tomlin 2000, 170-173; Goldsworthy perial border4. Praeventores, as well as
2003, 203-206; Le Bohec 2010, 81-94), the similar superventores (Not. Dign.
като за най-правдоподобни се со- Or. XXXIX, 21; Oc. XXXVII, 18 – ed.
чат числени стойности от порядъ- Seeck), are considered border units
ка 300-350 (съответно за пехотни и of high mobility5, purposefully creat-
кавалерийски части) (Nicasie 1998, ed for effective counteraction against
67-74), 200-300 (Mattingly 2006, sparse and lightly armed enemy, that
239), от 50 до 200 (Goldsworthy 2009, consistently avoid combat (Richardot
208-209) или не повече от 150 души 1998, 242-244).
(Банников 2006, 250). The catastrophic defeat of the Ro-
Настанените в Ансамус milites man army at Hadrianopolis in 378 to-
praeventores са единствената воен- gether with the ensuing military-po-
на част от този тип, регистрирана в litical anarchy and violent barbarian
Notitia Dignitatum. Съдейки по име- invasions, lead to the collapse by the
то (от praevenio – „изпреварвам“), beginning of 5th century of the late
очевидно става дума за отряд от Roman model of military organisa-
войници, специално подготвени за tion in the Lower Danubian provinc-
осъществяване на активна отбра- es, described in Notitia Dignitatum.
на на поверения граничен сектор, 4
Not only to “alert of attacks”, as V.
включваща изненадващи акции, Beševliev once presumed (Бешевлиев 1955,
може би дори и отвъд имперската 286).
граница4. Praeventores, както и сход- 5
In the ranks of comitatenses there
ните им superventores (Not. Dign. were units with similar names as well.
Or. XXXIX, 21; Oc. XXXVII, 18 – ed. Notitia Dignitatum only mentions one –
Superventores, possibly auxilium (Not.
Seeck), се разглеждат като отлича-
Dign. Occ. V, 120 – ed. Seeck). Ammianus
ващи се с висока мобилност гра- Marcellinus, however, registers two more
нични части5, нарочно създадени за names – Superventores and Praeventores,
explicitly defined as legiones that participat-
4
А не само „да предупреждават за ed in the defense of Amida in 359 under the
нападения“, както предполагаше някога В. command of comes Aelianus (Amm. Marc.
Бешевлиев (Бешевлиев 1955, 286). Res gestae. XVIII, 9, 3 – ed. Gardthausen). In
5
В състава на comitatenses също е the otherwise short text, we find a significant
имало части с подобни имена. В Notitia reference to a historical tactical use of the two
Dignitatum е отбелязана само една така- legions during the defense of Singara (possi-
ва – Superventores, вероятно auxilium (Not. bly in 344), namely – for a successful sudden
Dign. Occ. V, 120 – ed. Seeck). Амиан Мар- night raid in the camp of the Persians who
целин обаче привежда имената на още besieged the city. The functions of the border
две – Superventores и Praeventores, изрично units of the praeventores and superventores
определени като legiones, които участвали type must have been similar.
ефективно противодействие на ма- In parallel, a process of gradual trans-

лочислен и леко въоръжен против- formation of former military camps
ник, избягващ редовно сражение into fortified settlements developed
(Richardot 1998, 242-244). (Торбатов 2002, 402, 423). That pro-
Катастрофалното поражение на cess, however, varied in intensity and
римската армия при Hadrianopolis specificity in the various locations.
в 378 г. и последвалата военно-по- The Ansamus fort is to be peremp-
литическа анархия, придружена с torily identified with the so-called
мощни варварски нашествия, до- Osamsko kale fortress, first introduced
веждат до рухване на изобразения в in the scientific literature by G. Lejean
Notitia Dignitatum късноримски мо- (Lejean 1873, 116).
дел на военна организация в долно- The fortress is located on the right
дунавските провинции най-късно bank of the Osam, 1,6 km southeast
към началото на V в. Паралелно of the centre of Cherkovitsa and about
се развива процес на постепенна 2 km in the same direction from the
трансформация на бившите военни Early Roman military camp. It takes
лагери в укрепени селища (Торба- up the naturally (?) formed three-step
тов 2002, 402, 423). Този процес оба- terraced ridge of a steep rocky penin-
че не протича навсякъде с еднакъв sula, prominent in the west end of the
интензитет и в него се наблюдават Karadzhabair eminence (fig. 39). The
редица локални специфики. site has never been studied archaeo-
Кастелът Ansamus безалтер- logically, but has been repeatedly vis-
нативно се отъждествява с т. нар. ited by fans of antiquities and special-
Осъмско кале, за пръв път съобще- ists, who left notes of what they saw
но пред световната общественост there.
от Г. Лежан (Lejean 1873, 116). G. Lejean found the fortress in
Крепостта се намира на десния the view of an inclined meadow, cov-
бряг на р. Осъм, на 1,6 км югоиз- ered with thick grass, with remains of
точно от центъра на с. Черковица a precinct wall in the northernmost
и на около 2 км в същата посока от part, defined by him as belonging to
the Roman age (Lejean 1873, 116)
в защитата на Amida през 359 г. под ко- (fig. 40).
мандването на комеса Елиан (Amm. Marc. K. Škorpil did not report anything
Res gestae. XVIII, 9, 3 – ed. Gardthausen). about the outlook of the fortification
В иначе съвсем краткия текст е намерило
installations, but presumed them to
място важно споменаване за тактическото
използване на двата легиона при отбрана belong to the Middle Ages. We owe to
на Singara в миналото (вероятно в 344 г.), а him the first evidence of the presence
именно – за успешно осъществен внезапен of a secret tunnel leading out of the
нощен рейд в стана на обсаждащите града fortress. Its remains were discovered
перси. Подобни ще да са били и функциите during the construction of the con-
на граничните части от типа praeventores и
temporary road near the right bank
superventores.
Обр. 39. Крепостта Осъмско кале, поглед от северозапад (снимка Калин Димитров,
2014 г.)
Fig. 39. The fortress Osamsko kale, view from northwest (photo by Kalin Dimitrov, 2014)
ранноримския военен лагер. Заема of the Osam, at the northern foot of

естествено (?) оформената като три the eminence. The tunnel was 1,60 m
стъпаловидно разположени тераси wide and led southwards. The walls
билна част на скалист полуостров were built of broken stone and were
със стръмни склонове, издаващ се covered with a 0,30 m thick semi-cy-
в западния край на възвишение- lindrical vault (Шкорпил 1905, 461,
то Караджабаир (обр. 39). Обектът 464).
никога не е бил проучван археоло- D. Mitova-Džonova determines
гически, но многократно е посе- the protected area to be 20 decares
щаван от любители на старините и and makes a note of visible remains
специалисти, които са оставили бе- from the eastern prtecinct wall, pre-
лежки за видяното от тях на терена. served in places at a height of 1,5-2 m,
Г. Лежан заварил крепостта във but with the cladding stone removed
вид на наклонена, покрита с гъста (fig. 41). Significantly, the author
тревна покривка поляна, само в makes a note of yet another discovery:
най-северната част на която се зе- a digging that had been done under-
белязвали останки от крепостна neath the eastern wall more recent-
стена, определена от него като отна- ly. The site of digging revealed three
сяща се към римската епоха (Lejean burnt pits dug into the loess, designed
1873, 116) (обр. 40). to store food (Митова-Джонова
Обр. 40. Осъмско кале, графика от Юбер Клерже по скица на Г. Лежан

(по Lejean 1873, 118)
Fig. 40. Osamsko kale, graphics drawn by H. Clerget after a sketch of G. Lejean
(after Lejean 1873, 118)
К. Шкорпил не съобщава нищо 1979, 66 № 452). Considering the

за облика на фортификационните stratigraphic situation, this evident-
съоръжения, но предположително ly proves the existence of earlier ar-
ги отнася към Средновековието. На chaeological horizons (at least one!),
него дължим и първото известие за pointing to human settlement on the
наличието на таен подземен ход- eminence before the fortification was
ник, извеждащ от крепостта. Ос- built in the Late Roman period.
танките му били открити при стро- A new section of the secret tunnel,
ителството на съвременното шосе first reported by K. Škorpil, was dis-
покрай десния бряг на р. Осъм, в covered in 1988 during treasure-hunt-
северното подножие на възвише- ing activities within the fortification.
нието. Ходникът имал вид на канал According to the information in the
scientific literature, its vault is built
с широчина 1,60 м и водил в южна
of bricks and during the digging an
посока. Стените му били изградени
anonymous Byzantine follis from 11th
от ломен камък, а отгоре бил по-
century, as well as a billon aspron
крит с цилиндричен свод с дебели-
trachy of Manuel I Komnenos were
на 0,30 м (Шкорпил 1905, 461, 464).
found (Бънов 1995, 456).
Обр. 41. Осъмско кале – състояние на обекта към края на 70-те години на ХХ в. (по
Митова-Джонова 1979, обр. 98а)
Fig. 41. Osamsko kale – state of the site in the late-70s of the 20th c. (after Митова-Джонова
1979, fig. 98а)
Д. Митова-Джонова определя T. Kovacheva was the scholar who

защитената площ на около 20 дка contributed further notes on the site,
и споменава за видими останки от namely, that the outline of the forti-
източната крепостна стена, все още fication system was consistent with
запазена на места на височина 1,5-2 the specifics of the terrain. The pre-
м, но с изваден външен облицовъ- cinct walls were built of dressed stone
чен камък (обр. 41). Твърде важна blocks on both faces, the filling being
е констатацията на авторката, че of broken stone cemented with mor-
теренът извън източната крепостна tar containing admixture of coarsely
стена е бил подкопан в ново време crushed brick. The author also iden-
под нивото на зида, при което на tified a second fortification line (pro-
терена ясно се очертали 3 вкопани teichisma) to the north-northeast and
в льоса и опалени ями, предназ- added to what was known until then
начени за съхраняване на храни about the secret tunnel with terrain
(Митова-Джонова 1979, 66 № 452). findings about the existence of ter-
Предвид очертаната стратиграфска raced stone landings built to remedy
картина, очевидно става дума за the significant elevation gain. In the
наличието на (поне един!) по-ранен west part of the fortified area the pre-
жилищен хоризонт, свързан с оби- served northern part of a brick build-
таване на територията на възвише- ing was registered in superstructure.
нието преди крепостното строител- This is also where remains from other
ство през късноримския период. burned buildings were identified. A
Нов участък от съобщения от multitude of fragmented construction
К. Шкорпил таен ходник е бил раз- and household ceramics within the
крит през 1988 г. при иманярски protected area was reported, as well
дейности в чертите на самата кре- as 4 (preserved in situ?) pithoi with
пост. Според отразената в научната stone lids. From the description of the
книжнина информация, сводът му household ceramics it refers to both,
е бил изграден от тухли, а при копа- the Late Antiquity as well as to the
нето са били намерени византийска Middle Ages (Ковачева 2000, 233-
анонимна монета от ХІ в. и скифа- 234). The same information is repeat-
та на Мануил Комнин (Бънов 1995, ed again by T. Kovacheva in two later
456). publications6, the only difference be-
Следващите бележки за обекта ing the express dating of the ceramics
са на Т. Ковачева, която за пръв път to Late Roman, Early Byzantine and
пояснява, че трасето на укрепител- medieval times, with a special focus
ната система е съобразено с осо- on the presence of fragments of the so-
беностите на терена. Крепостните called “Pecheneg cauldrons” among
стени са градени с лицева зидария the medieval pottery finds (Ковачева
от добре оформени и фугирани 2004, 34-36; Ковачева 2008, 16).
каменни блокчета и емплектон от The album with field photos from
ломени камъни, споени с хоросан, the Osamsko kale, published elec-
съдържащ едро счукана тухла. Ав- tronically by M. Gardev7, is scientif-
торката успява да идентифицира ically significant. Judging by the date
втори укрепителен пояс (протей- of creation of the album (August 20,
хизма) от север-североизток и до- 2011), the photos surely reflect the
пълва известното дотогава за тай- condition of the site prior to that date,
ния ходник с теренна констатация but certainly after the peak of the trea-
за наличието по неговото трасе на sure-hunting hysteria at the end of the
терасовидно оформени каменни last and the beginning of the current
площадки, целящи по-лесно прео- century. In some of the photos parts
доляване на значителната дениве- of the precinct wall and the prote-
лация. В западната част на укрепе- ichisma8 register signs of relatively re-
ната площ е регистриран запазен в cent looting. Fortunately, that partial
суперструкция северен дял от по-
стройка с тухлен градеж. Пак тук 6
The same paper of T. Kovacheva is the
са разпознати останки и от други main source of information about the site in:
опожарени сгради. Съобщава се за Tomas 2016, 139.
7
http://tyrsa4a.snimka.bg/travel/k-sno-
изобилие от фрагментирана строи-
an-tichna-i-srednovekovna-krepost-an-
телна и битова керамика в чертите asamus-asamusanasamus-asamus-os-msko-
на защитената площ, както и за 4 kale-s-cherkovica-obsht-nikopol.615049.
(запазени in situ?) питоса с каменни 8
The identification of the fortification
похлупаци. От приведеното описа- elements depicted in the photos became pos-
ние на битовата керамика следва, че sible after my visits of the site in 2014 and
2015. I managed to make additional terrain
тя се отнася както към късната ан-
clarifications in April 2018 and June 2020.
тичност, така и към средновековие- demolition failed to completely blur

то (Ковачева 2000, 233-234). Същата the construction features of the walls
информация е преповторена от Т. and we are able to discern significant
Ковачева и в две по-късни нейни peculiarities of the building technique
работи6, като единствената разли- (fig. 42/1-2). The superstructure of
ка е в изричното разделение на ке- the outer face of the eastern wall is
рамиката на късноримска, ранно- built in opus vittatum, of mid-sized
византийска и средновековна, при dressed stone blocks, and in places
което специално се акцентира на – of smaller stones of varying shape
присъствието сред последната на and size, levelled-off on the outer side
фрагменти от т. нар. „печенежки to fit the course. In these cases addi-
котли“ (Ковачева 2004, 34-36; Кова- tional pointing, and sometimes flush
чева 2008, 16). coating of the face with a thick layer
Определен научен интерес пред- of mortar, was applied (fig. 42/3-4).
ставлява албумът с теренни сним- The substructure is in opus caementi-
ки от Осъмско кале, публикуван в cum, with narrow stepped path south-
електронното пространство от М. to-north to compensate for the natu-
Гърдев7. Ако се съди по датата на ral elevation gain of the terrain. The
създаване на албума – 20 август mortar is white, with infill of coarsely
2011 г., фотосите би трябвало да от- crushed brick, while the substructure
разяват състоянието на обекта пре- also includes quite large-sized gravel
ди това, но определено след пика (fig. 43/1-2). The superstructure (?)
на иманярската истерия в края of the inner face of the proteichisma is
на миналия и началото на нашия built in opus vittatum, but from bad-
век. На част от снимките са реги- ly processed and significantly smaller
стрирани сравнително неотдавна stone blocks (fig. 43/3-4). The con-
разкопани и още не успели да се struction technique applied in both
обезличат участъци от крепостната cases is typical of the Late Antiqui-
стена и протейхизмата8, което дава ty9, and the one on the eastern pre-
cinct wall is in many ways similar to
6
От тази публикация на Т. Ковачева са
извлечени и по-голямата част от бележки- monuments of the fortification archi-
те за обекта в: Tomas 2016, 139. tecture from the end of 3rd/first half
7
http://tyrsa4a.snimka.bg/travel/ of 4th century in Bulgarian lands,
k-snoantichna-i-srednovekovna- such as Bonnonia (Атанасова 1974,
k rep ost-an-as amus-as amus anas amus-
asamus-os-msko-kale-s-cherkovica-obsht-
nikopol.615049. 9
The questions about the construction
8
Идентификацията на изобразените technique and the materials in fortification
на снимките фортификационни елементи construction on Bulgarian territory are to
стана възможно след посещенията ми на some degree touched upon in: Вачева 1979,
обекта през 2014 и 2015 г. Допълнителни 1-10; Иванов 1980, 143-144; Овчаров 1982,
теренни уточнения успях да направя през 62-76; Biernacka-Lubanska 1982, 110-140;
април 2018 и юни 2020 г. Вачева 2001а, 79-84; Вачева 2001б, 84-87.
Обр. 42. Осъмско кале – състояние на обекта към 2011 г. (по http://tyrsa4a.snimka.bg/
travel/k-snoantichna-i-srednovekovna-krepost-an-asamus-asamus-anasamus-asamus-os-
msko-kale-s-cherkovica-obsht-nikopol.615049): 1-2. Останки от източната крепостна
стена; 3-4. Градеж на суперструкцията на източната крепостна стена
Fig. 42. Osamsko kale – state of the site by 2011 (after http://tyrsa4a.snimka.bg/travel/k-
snoantichna-i-srednovekovna-krepost-an-asamus-asamus-anasamus-asamus-os-msko-
kale-s-cherkovica-obsht-nikopol.615049): 1-2. Remains of the eastern fortress wall; 3-4.
Construction of the superstructure of the eastern fortress wall
отлична представа за редица важни 337-338), Oescus II (Иванов Иванов

конструктивни аспекти, свързани с 1998, 70-80), Transmarisca (Петков
осъщественото фортификационно 2010, 49-58), Tuida (Щерева 2001,
строителство (обр. 42/1-2). Супер- 88-94), Odartsi (Торбатов 2002, 356-
струкцията на външното лице на 369), Abritus (Иванов 1980, 221-226;
източната крепостна стена е градена Радославова, Дзанев 2003, 115, 130),
в opus vittatum, от грижливо обра- Caria (Торбатов 2002, 197-206), etc.
ботени каменни блокове със средни The proteichisma is considered a typ-
размери, като на места, за спазване ical innovation in fortification con-
на редовата зидария, са вмъкнати и struction of the Early Byzantine peri-
по-малки, едностранно обработени od, the height of its use lasting from
камъни с различна форма и разме- the second half of 5th until the middle
ри. В тези случаи е приложена до- of 6th century (Овчаров 1973, 11-23).
Обр. 43. Осъмско кале – състояние на обекта към 2011 г. (по http://tyrsa4a.snimka.bg/
travel/k-snoantichna-i-srednovekovna-krepost-an-asamus-asamus-anasamus-asamus-
os-msko-kale-s-cherkovica-obsht-nikopol.615049): 1-2. Градеж на субструкцията на
източната крепостна стена; 3-4. Протейхизма
Fig. 43. Osamsko kale – state of the site by 2011 (after http://tyrsa4a.snimka.bg/travel/k-
snoantichna-i-srednovekovna-krepost-an-asamus-asamus-anasamus-asamus-os-msko-
kale-s-cherkovica-obsht-nikopol.615049): 1-2. Construction of the substructure of the eastern
fortress wall; 3-4. The proteichisma
пълнителна фугировка, а понякога Regrettably, in 2014 and 201510

и цялостно обмазване на външната the Osamsko kale was found in a state
повърхност с дебел пласт хоросан unsuitable for field work – overgrown
(обр. 42/3-4). Субструкцията е в with bushes and low forest vegeta-
opus caementicum, като между нея tion, riddled with older and more
и суперструкцията е оформен те- recent looters’ excavation holes, fa-
сен банкет, който стъпаловидно се cial masonry fallen in most places off
спуска от юг към север, поради ес- the fortification walls. Despite this, a
тествената денивелация на терена. few fragments from fortification walls
Хоросанът е бял, с примес на едро that bordered on the protected area in
счукана тухла, а в субструкцията – и the east and northeast (fig. 44), and
на доста едра баластра (обр. 43/1-2).
10
See note 48.
Обр. 44. Осъмско кале – състояние на обекта през 2014-2015 г. (снимки Сергей
Торбатов): 1-4. Останки от източната крепостна стена
Fig. 44. Osamsko kale – state of the site in 2014-2015 (photos by Sergey Torbatov, 2014-2015):
1-4. Remains of the eastern fortress wall
Суперструкцията (?) на вътрешно- which are present in the photos dis-

то лице на протейхизмата е градено cussed above, were still visible on site.
също в подобие на opus vittatum, но As a result, it was possible to precisely
от по-зле обработени и значител- track the route of the eastern precinct
но по-малки по размери каменни wall and the proteichisma located in
блокчета (обр. 43/3-4). Приложе- front of a part of its line. Along the
ната и в двата случая строителна outskirts of the lowest terrace on the
техника е типична за късната ан- ridge of the eminence, immediately
тичност9, като тази на източната above the steep hills northwest and
west, a 1 m high collapsed wall ram-
9
Въпросите за техниката на градеж и
материалите в крепостното строителство по part, almost completely closing the
българските земи през късната античност perimeter of the fortress’s outer de-
са в една или друга степен засегнати в: fense line, was registered (fig. 45/1).
Вачева 1979, 1-10; Иванов 1980, 143-144;
Овчаров 1982, 62-76; Biernacka-Lubanska Furthermore, along the western edg-
1982, 110-140; Вачева 2001а, 79-84; Вачева es of the upper two terraces within
2001б, 84-87.
Обр. 45. Осъмско кале – състояние на обекта през 2014-2015 г. (снимки Сергей
Торбатов): 1. Останки от западната стена на външната отбранителна линия; 2.
Останки от западната стена на средната отбранителна линия; 3. Вътрешното
укрепено ядро; 4. Поглед от вътрешното укрепено ядро на северозапад
Fig. 45. Osamsko kale – state of the site in 2014-2015 (photos by Sergey Torbatov, 2014-2015):
1. Remains of the western wall of the outer circle of fortifications; 2. Remains of the western
wall of the middle circle of fortifications; 3. The inner fortified nucleus; 4. View from the inner
fortified nucleus northwestwards
крепостна стена намира множество the protected territory the remains of

близки паралели в паметници на massive stone-and-mortar walls were
фортификационната архитектура clearly recognized (fig. 45/2-4). This
от края на ІІІ/първата половина на gives grounds to believe that, in its
ІV в. в българските земи, като на- final form, the fortification plan in-
пример Bononia (Атанасова 1974, cluded three (!) concentrically located
337-338), Oescus ІІ (Иванов Иванов defense lines. According to the drawn
1998, 70-80), Transmarisca (Петков up plan11 (fig. 46), the outer precinct
2010, 49-58), Tuida (Щерева 2001, wall has asymmetrical outline, which
88-94), Одърци (Торбатов 2002, 356- follows the specifics of the terrain,
369), Abritus (Иванов 1980, 221-226;
Радославова, Дзанев 2003, 115, 130), The plan was made with the help of
11
GPS device Garmin eTrex Legend HCx.

Caria (Торбатов 2002, 197-206) и т. and is 470 m in length (together with

н. Протейхизмата пък се счита за the proteichisma). It encloses an area
характерно за ранновизантийския of just over 11,5 decares. The middle
период нововъведение в укрепител- defense line walls an area of ca. 4,5 de-
ното строителство, пикът на чието cares and also has an irregular plan.
разпространение се отнася от вто- The inner belt fenses off part of the
рата половина на V до към средата tallest and clearly domineering above
на VІ в. (Овчаров 1973, 11-23). the entire protected area terrace, mea-
За съжаление, през 2014 и suring less than 2 decares. The south
2015 г.10 Осъмско кале беше заваре- precinct wall is added hypothetically,
но в извънредно неподходящ за те- because during the laying of a high
ренна работа вид – обрасло с хра- voltage power line in the not too dis-
сти и ниска горска растителност, tant past, its remains were completely
осеяно с множество стари и нови destroyed.
иманярски изкопи и с обрушена на The thickness of the precinct walls
повечето места лицева зидария на could not be determined, and no-
крепостните зидове. Въпреки това, where along the route of the described
на терена все още личаха отделни fortification facilities were there re-
фрагменти от познатите от комен- mains of what could be identified
тираните по-горе фотоси укрепи- with towers. Judging from the terrain,
телни съоръжения, ограничаващи it is very likely that the main gate of
защитената територия от изток и the fortress was located on the south
североизток (обр. 44), което позво- fortification wall, somewhere close to
ли точно проследяване на трасето the southwest corner. The assumption
на източната крепостна стена и на made by T. Kovacheva that there was
разположената пред част от фронта another gate in the west-northwestern
ѝ на североизток протейхизма. По part of the fortress, where the secret
периферията на най-долната тераса tunnel started (Ковачева 2000, 233;
върху билото на възвишението, не- Ковачева 2004, 35; Ковачева 2008,
посредствено над стръмните скло- 16), seems improbable because of
нове на северозапад и запад, беше the nature of the terrain itself – steep
регистриран висок около 1,0 м ва- and fully inaccessible rocky slopes
лообразен разсип от каменен зид, with a height of more than 60 m. As
почти напълно затварящ периме- regards the tunnel, however, this was
търа на външната отбранителна ли- the most suitable place to build such
ния на крепостта (обр. 45/1). Нещо a facility, as the many examples from
повече, по западните ръбове на гор- the Balkans indicate. According to the
ните две тераси в защитената тери- contemporary state of the research,
тория съвсем ясно бяха разпознати facilities of this type are believed to
останки от масивни каменни зидо- have been used primarily for wa-
ter-supply and are viewed as specific
10
Вж. бел. 48.
Обр. 46. План на крепостта Осъмско кале (автор Сергей Торбатов)

Fig. 46. Plan of the fortress Osamsko kale (author Sergey Torbatov)
ве на хоросанова спойка (обр. 45/2- innovation from the Early Byzantine

4), което сигурно свидетелства, че period (Sucidava: Tudor, Bujor 1960,
в окончателен вид, реализираната 541-552; Philippopolis: Ботушарова
фортификационна схема е включ- 1963, 94; Zaldapa: Торбатов 2000б,
вала три (!) концентрично разполо- 60-65; Trajanovi vrata: Митова-
жени отбранителни линии. Според Джонова 1994, 87; Golesh: Atanasov
съставения план11 (обр. 46), външ- 1997, 127; Markeli: Аладжов 2005,
ният укрепен периметър е с непра- 287-288; Simeonovgrad: Аладжов
вилни, предопределени от конфи- 1985, 16; Rusokastro: Дражева,
гурацията на терена очертания, има Николов 2010, 540-542; Дражева,
дължина 470 м (заедно с протейхи- Николов 2011, 476-478; Zikideva:
змата) и затваря площ малко повече Дерменджиев 2000-2001, 109-110;
от 11,5 дка. Средната отбранителна Дерменджиев 2002-2003, 259-264),
линия ограничава площ от около which was accepted and reproduced
4,5 дка, която също е с неправилен during the Second Bulgarian Kingdom
план. Вътрешният пояс огражда (Tarnovgrad): Дерменджиев 2002-
част от най-високата и ярко доми- 2003, 257-268; Cherven: Димова,
нираща над цялата защитена тери- Йорданов 1984, 14-19; Йорданов
тория тераса на възвишението, с 1993, 30-35).
The absence of archaeological re-
11
Планът е снет с GPS устройство
search and documented stratigraph-
Garmin eTrex Legend HCx. ic situations does not allow for a
площ по-малко от 2 дка. Южният reasonable interpretation and accu-

крепостен зид е нанесен хипоте- rate chronological attribution of the
тично, тъй като при прокарването fortification and other architectural
на високоволтов електропровод в structures registered so far within the
недалечното минало неговите ос- limits of Osamsko kale. As it was al-
танки са били напълно унищожени. ready noted, the acquired construc-
Дебелината на крепостните сте- tion and household ceramics so far
ни не можа да бъде установена на are reliable proof of intense habitation
нито едно място и никъде по тра- of the place during the two periods
сето на описаните фортификацион- (Late Roman and Early Byzantine)
ни съоръжения не бяха забелязани of Late Antiquity and in the Middle
останки от структури, които биха Ages. The known numismatic materi-
могли да се отъждествят с кули. Из- al from the site is too sparse and all
хождайки от теренните дадености, in all includes 12 coins12, but they also
най-вероятно е главната порта на outline the same two main periods
крепостта да е била разположена of its use, divided by a well-defined,
по трасето на южната крепостна continuous hiatus – 4th-6th and 10th-
стена, и то някъде в близост до юго- 12th century13.
западния ъгъл. Предположението As fragmentary and incomplete
на Т. Ковачева за съществуването as the available archaeological data
на порта и в запад-северозападната is, it perfectly correlates with the ev-
част на крепостта, основаващо се idence from the written sources and
на засеченото тук начало на тайния bears record that the Late Roman fort
ходник (Ковачева 2000, 233; Кова- Ansamus appeared no later than the
чева 2004, 35; Ковачева 2008, 16), first decades of 4th century.14 Bearing
изглежда твърде неправдоподобно,
поради самото естество на терена – 12
Constantine II – 1 pc.; Constantius II –
стръмни и абсолютно непристъпни 1 pc.; Anastasius I – 1 pc.; Justin I – 1 pc.; Jus-
tinian I – 2 pcs.; Justin II – 1 pc.; Basil II with
скалисти склонове, с височина по-
Constantine VIII – 1 pc.; Romanos III Argyros
вече от 60 м. Що се отнася до ход- – 2 pcs.; undefined anonymous follis from ХІ
ника обаче, именно тук е най-под- century – 1 pc.; and Manuel I Komnenos – 1
ходящото място за изграждане на pc. (Бънов 1995, 456; Ковачева 2000, 234-
подобно съоръжение, както показ- 235; Ковачева 2004, 35; Ковачева 2008, 16).
ват многочислените примери от
13
For the discovered silver coin treasure
of Ivan Shishman in the region of Cherkovitsa
Балканите. Според съвременното
there is no information of it originating from
състояние на проучванията, съо- the site (Бънов 1995, 455-456).
ръженията от този вид се тълкуват 14
In her first publication on Osamsko
главно като водоснабдителни и се kale T. Kovacheva associates the building of
разглеждат като специфична ино- the fortress with the construction policy of
вация от ранновизантийския пери- emperor Justinian I (Ковачева 2000, 233), but
in her subsequent works she revises that state-
од (Сукидава: Tudor, Bujor 1960, 541-
ment and refers its appearance to “as early as
552; Филипопол: Ботушарова 1963, in mind the relatively small military

94; Залдапа: Торбатов 2000б, 60-65; contingent of its garrison15, it is hard
Траянови врата: Митова-Джоно- to accept that the entire ridge of the
ва 1994, 87; Голеш: Atanasov 1997, eminence was fortified from the very
127; Маркели: Аладжов 2005, 287- beginning. Most likely the castellum
288; Симеоновград: Аладжов 1985, occupied only the upper two terraces,
16; Русокастро: Дражева, Николов in which case its area would not have
2010, 540-542; Дражева, Николов exceeded 4 decares. The expansion of
2011, 476-478; Зикидева: Дермен- the walled area should be associated
джиев 2000-2001, 109-110; Дермен- with the functional transformation of
джиев 2002-2003, 259-264), която е the former military camp into a forti-
била възприета и репродуцирана fied settlement, following the collapse
и по време на Второто българско of the Late Roman model of military
царство (Търновград: Дерменджи- organization in the Lower Danube
ев 2002-2003, 257-268; Червен: Ди- provinces towards the end of 4th/the
мова, Йорданов 1984, 14-19; Йорда- beginning of 5th century. Towards
нов 1993, 30-35). the middle of 5th century Ἀσημοῦς
Отсъствието на археологиче- already was “a tough fortress” that
ски проучвания и на документи- turned out to be capable of resisting
рани стратиграфски наблюдения the pressure from the Huns, while in
не дава възможност за обосновано the second half of 6th century Ἀσήμος
тълкуване и точна хронологическа was a prosperous “city”, with all the
атрибуция на фортификационните properties of city life that were typical
и други архитектурни структури, at the time. The exact time and cir-
регистрирани досега в чертите на cumstances that led to its decline are
Осъмско кале. Както вече беше от- unknown. The archaeological materi-
белязано, събраната оттук битова и al proves the appearance and develop-
строителна керамика сигурно сви- ment of an entirely new settlement on
детелства за интензивно обитаване top of its ruins between 10th and 12th
на мястото през двата периода (къс- century.
норимски и ранновизантийски) на
късната античност и през Средно-
вековието. Известният нумизмати- 
чен материал от крепостта е твърде
малочислен и включва всичко на
всичко 12 монети12, но и те очерта-
12
Константин ІІ – 1 бр.; Констанций ІІ the beginning of 4th century, the time of em-
– 1 бр.; Анастасий І – 1 бр.; Юстин І – 1 бр.; peror Constantine I and his sons” (Ковачева
Юстиниан І – 2 бр.; Юстин ІІ – 1 бр.; Васи- 2004, 35; Ковачева 2008, 16).
лий ІІ с Константин VІІІ – 1 бр.; Роман ІІІ 15
See earlier in the text: the comment on
Аргир – 2 бр.; неопределен анонимен фо- the strength of the unit milites praeventores.
ват същите два основни периода в нейното използване, разграничени от

ясно изразен, продължителен хиатус – ІV-VІ и Х-ХІІ в.13
Колкото и откъслечни и непълни да са наличните археологически
данни, те отлично се корелират със сведенията от писмените извори и
свидетелстват, че късноримският кастел Ansamus възниква не по-къс-
но от първите десетилетия на ІV в.14 Като се има предвид сравнително
немногочисления състав на неговия гарнизон15, трудно е да се приеме,
че още от самото начало е било укрепено цялото било на възвишението.
По-вероятно е кастелът да е обхващал само горните две тераси, при което
площта му не би надхвърляла 4 дка. Разширяването на защитената тери-
тория следва да се постави във връзка с функционалната трансформация
на бившия военен лагер в укрепено селище, последвала рухването на къс-
норимския модел на военна организация в долнодунавските провинции
към края на IV/началото на V в. Към средата на V в. Ἀσημοῦς е „яка кре-
пост“, оказала се в състояние да устои на хунския натиск, а през втората
половина на VІ в. Ἀσήμος е вече процъфтяващ „град“, с всички характер-
ни за епохата реквизити на градския живот. Точното време и обстоятел-
ствата, довели до неговия заник са неизвестни. Археологическият мате-
риал свидетелства за възникването и развитието върху неговите руини
на съвършено нова селищна структура в периода Х-ХІІ в.
лис от ХІ в. – 1 бр.; и Мануил І Комнин – 1 бр. (Бънов 1995, 456; Ковачева 2000, 234-235;
Ковачева 2004, 35; Ковачева 2008, 16).
13
За откритото в района на с. Черковица съкровище от сребърни монети на цар
Иван Шишман няма данни да произхожда от обекта (Бънов 1995, 455-456).
14
В първата си публикация за Осъмско кале Т. Ковачева предположително свързва
изграждането на крепостта със строителната политика на император Юстиниан
І (Ковачева 2000, 233), но в следващите си работи ревизира това свое становище и
отнася възникването ѝ „най-рано към началото на ІV в., времето на император Кон-
стантин І и синовете му“ (Ковачева 2004, 35; Ковачева 2008, 16).
15
Вж. по-горе в текста коментара за бойния ефектив на частта milites praeventores.
VIІ
Λαπιδαρίας
▪
Анализът на името убедител- The name itself convincingly

но свидетелства, че крепостта proves that the fortress Λαπιδαρίας
Λαπιδαρίας се е издигала край ня- was built next to some well-known
какви добре известни каменолом- quarries, developed in all probability
ни, разработвани по всяка веро- before the time of its construction.
ятност още отпреди времето на From the last village plots of So-
нейното изграждане. movit in a northeasterly direction,
От последните дворни парцели along more than 4,5 km, the Danube
на Сомовит в североизточна посо- plateau ends at the river with a clear-
ка, на протежение повече от 4,5 км, ly defined, vertical rock slope, whose
крайдунавското плато завършва height gradually rises to 40 m above
към реката с ясно очертан, отве- the narrow flood terrace. The slope
сен скален венец, чиято височина is interrupted only at one place – in
постепенно се издига до 40 м над the area of the Petroleum base, about
тясната заливна тераса. Венецът е 1 km away from the centre of the vil-
прекъснат само на едно място – в lage, where a wide and deep trans-
района на отстоящата на около 1 verse valley flows to the Danube.
км от центъра на селото Петролна From here to the northeast stretch the
база, където към Дунава се оттича Somovit limestone quarries (fig. 28/3;
широк и дълбок напречен дол. От- 29/3), whose organized exploitation
тук на североизток се простират began in 1924 and lasted until 1958,
Сомовитските варовикови карие- during which time hundreds of thou-
ри (обр. 28/3; 29/3), чиято органи- sands of cubic meters of stone were
зирана експлоатация започва през extracted for the needs of cement in-
1924 г. и продължава до 1958 г., като dustry and construction (Костиков
за този период от тях са добити 1992, 61-62). In 1949, during diggings
стотици хиляди кубически метра for extraction of stones on the terrain
камък за нуждите на циментовата near the rocky eminence Delnikov
промишленост и строителството Kamak (about 100 m from the Petro-
(Костиков 1992, 61-62). През 1949 г., leum base), the villagers came across
при разкопаване за добив на камъ- a number of ready-made stone blocks
ни на терена до скалата Делников measuring 40 x 50 x 60 cm and some
камък (на около 100 м от Петролна of them took out 70-80 such blocks,
158
Λαπιδαρίας 159
база), жители на селото попадна- which they laid in the foundations of

ли на множество готови каменни their houses (Костиков 1992, 12). The
блокове с размери 40 х 50 х 60 см и modern origin of the blocks is exclud-
някои от тях извадили по 70-80 та- ed, because during the construction
кива блока, които положили в осно- of the quay wall of the port of Somo-
вите на къщите си (Костиков 1992, vit in the period 1919-1922 the facing
12). Съвременният произход на stone was supplied from the quarries
квадрите е изключен, тъй като при of the village of Pirgovo, Ruse region,
изграждането на кейовата стена на and during the operation of the local
пристанище Сомовит в периода quarry in 20th century no such prod-
1919-1922 г. облицовъчният дялан ucts were made in it (Костиков 1992,
камък е доставян от кариерите на 31, 61).
с. Пиргово, Русенско, а във времето The most convincing evidence of
на експлоатация на местната кари- the use of the stone quarry near So-
ера през ХХ в. в нея подобни арти- movit already in Roman times are the
кули не са били изработвани (Кос- reliefs and the inscription carved into
тиков 1992, 31, 61). the rock slope some 1,4 km east of the
Най-убедителното свидетелство village1. Unfortunately, the latter were
за използването на каменната ка- destroyed during the construction of
риера край Сомовит още през рим- the railway line to the village of Cher-
ската епоха са релефите и надписът, kovitsa, but material information
изсечени в скалния венец на около about them is provided by the only
1,4 км източно от селото1. За съжа- preserved photo attached to the orig-
ление, те са били унищожени при inal publication of the monuments2
прокарване продължението на же- (Герасимов 1961, 235-237) (fig. 47).
лезопътната линия до с. Черковица, At that place, about 3 m up from the
но обективна информация за тях ground level, an image in high relief
предоставя единствената запазена of a deity in aedicule (1,40 m high and
снимка, приложена в първоначал- 0,90 m wide) was sculpted in the rock.
ната публикация на паметниците2 To the right and a little above it, an
(Герасимов 1961, 235-237) (обр. 47). incised 4-line Latin inscription in tab-
ula ansata, measuring 0,75 x 0,35 m,
1
Отправната точка на това измерване was clearly seen on the smoothed up
не е известна, поради което точното место-
положение на паметниците не може да се The starting point of this measurement
1
определи. is not known, so the exact location of the

2
Оригиналът на снимката се съхраня- monuments cannot be determined.
ва в семейния архив на проф. Тодор Гера- 2
The original photo is stored in the family
симов. Той любезно ми беше предоставен archive of Prof. Todor Gerasimov. It was kindly
(в дигитален формат) за нуждите на насто- provided to me (in digital format) for the
ящата публикация от неговата внучка Би- needs of this publication by his granddaughter
сера Томова (фондовик в НАИМ-БАН), за Mrs. Bisera Tomova (curator at NAIM-BAS),
което сърдечно ѝ благодаря. for which I thank her heartily.
На посоченото място, на около 3 м

от земята в скалата е било скулпти-
рано във висок релеф изображение
на божество, поместено в едикула
с височина 1,40 м и широчина 0,90
м. Вдясно и малко по-горе от него,
върху добре огладената повърхност
ясно личал врязан 4-редов латин-
ски надпис в tabula ansata с размери
0,75 х 0,35 м. Още едно релефно из-
ображение имало и над надписа, в
овална вдлъбнатина3.
Според издателя на паметници-
те – Т. Герасимов, изображението в
едикулата е на Зевс Сбелсурд, а това
в овалната вдлъбнатина „напомня
нещо като гъба или птица с дъл-
ги крака, стояща върху поставка“.
Предложената идентификация на
божеството се приема и от други Обр. 47. Фотография на релефите и
надписа, изсечени в римските кариери
изследвачи (ILBulg., 134; Рабаджи-
край Сомовит (дигитално копие на
ев 1990, 58; Иванов 1997, 80; Ivanov оригинала, съхраняван в семейния архив
2000, 171), но конвенционалната на проф. Т. Герасимов)
иконографска схема, отсъствие- Fig. 47. Photo of the reliefs and the inscription
то на изрично епиграфско указа- cut in the Roman quarries near Somovit
ние, както и фактът, че релефът не (digital copy of the original kept at the family
представя пълзяща змия, считана archives of Prof. T. Gerasimov)
за специфичен атрибут, характери-
зиращ особения хтоничен аспект rocky surface. Another relief image
на тракийския Сбелсурд (Дончева in oval recess was placed above the
2005, 347), показват, че по всяка ве- inscription3.
роятност имаме работа с образа на According to the publisher of the
monuments T. Gerasimov, the image
3
Откривател на паметниците и автор
на снимката и теренните бележки за тях е The discoverer of the monuments and
3
С. Стефанов, директор на музея в Свищов. author of the photo and the field notes about
Най-вероятно е това да е станало през them is S. Stefanov, director of the museum in
1928 г., когато същият е посетил Сомовит, Svishtov. Most likely that happened in 1928,
където е видял и описал една зазидана в when he visited Somovit, where he saw and
чешма надгробна плоча с латински над- described a tombstone with a Latin inscription
пис. Надписът е публикуван по-късно от walled in a fountain. The inscription was later
Б. Геров (Геров 1952/53, 375 № 321; ILBulg., published by B. Gerov (Геров 1952/53, 375
135). № 321; ILBulg., 135).
класическия Зевс Керавън/Юпитер

Фулминатор. Що се отнася до за-
гадъчното второ изображение, то
по-късно е категорично определено
от Т. Сарновски като „орел“ (така
в: Sarnowski 1988, 96 prz. 33), което
е възможна, но все пак несигурна
идентификация. Обр. 48. Рисунка на надписа, изсечен в
Не по-малко проблематични римските кариери край Сомовит (по
са датировката и тълкуванието на Герасимов 1961, 236, обр. 2)
надписа, разположен между две- Fig. 48. Drawing of the inscription cut in
the Roman quarries near Somovit (after
те релефни изображения (обр. 48).
Герасимов 1961, 236, обр. 2)
Текстът иначе е достатъчно ясен и
гласи: Leg(ionis) V Maced(onicae) / in the aedicule is of Zeus Sbelsurd,
vexillarii / sub Iuli- / um Vib(ianum)4 and that in the oval recess „resembles
vo(tum) (ILBulg., 134). something like a mushroom or a bird
Т. Герасимов го отнася към вто- with long legs standing on a base”. The
рата половина на ІІІ в. и счита, че proposed identification of the deity
споменатото отделение вексиларии is also accepted by other researchers
„е работило по крайбрежния път (ILBulg., 134; Рабаджиев 1990, 58;
или е трошило камъни от край- Иванов 1997, 80; Ivanov 2000, 171),
брежната скала, необходими за but the conventional iconograph-
строежи в Ескус или другаде“ (Гера- ic scheme, the absence of an explicit
симов 1961, 236). Р. Иванов се опит- epigraphic indication, as well as the
ва да прецизира датировката, като fact that the relief does not presents a
я поставя в навечерието на посеще- crawling snake, considered a specific
нието на император Диоклециан по attribute that characterizes the special
тези места през 294 г., а за войници- chthonic aspect of the Thracian god
те приема, че са били ангажирани с Sbelsurd (Дончева 2005, 347), show
добив на камък в близката кариера that in all probability we have to do
и с поправка на пътя в отсечката with the image of the classical Zeus
Oescus – Novae (Иванов 1997, 82-83; Keraunos/Jupiter Fulminator. As for
Ivanov 1997, 609; Иванов 1999, 285; the mysterious second image, it was
Ivanov 2000, 173-174). later flatly defined by T. Sarnowski as
Според другото споделено в на- „eagle” (Sarnowski 1988, 96 prz. 33),
учната книжнина мнение, надписът which is a possible but still uncertain
е много по-ранен. Б. Геров го дати- identification.
No less problematic are the dat-
4
Допълването на името по този начин ing and interpretation of the inscrip-
е предложено от гл. ас. Николай Шаранков, tion located between the two relief
който справедливо отбелязва, че в случая
images (fig. 48). The text is otherwise
съвсем сигурно става дума за cognomen.
ра в края на І в. (Gerov 1979, 225; clear enough and reads: Leg(ionis) V

ILBulg., 134), а Т. Сарновски – във Maced(onicae) / vexillarii / sub Iuli- /
флавиево или раннотраяново вре- um Vib(ianum)4 vo(tum) (ILBulg.,
ме, като го свързва с подготвител- 134).
ната фаза на Дакийските войни на T. Gerasimov dates it to the second
император Траян и конкретно със half of 3rd century and considers that
„строителни работи по трудния за the mentioned vexillarii „worked on
транспортния трафик участък от the construction of the riverbank road
крайдунавския път между устията or crushed stones from the rock slope,
на Вит и Осъм“ (Sarnowski 1986, 66; necessary for building activities in Oes-
Sarnowski 1988, 42, 53, 96 prz. 33). cus or elsewhere” (Герасимов 1961,
Оприличаването от Т. Сарновски 236). R. Ivanov tries to refine the dat-
на надписа от Сомовит на някои от ing by placing it on the eve of the visit
района на Железни врата (CIL III of Emperor Diocletian to these places
in 294. As for the soldiers, he assumes
Suppl./IІ 13813 a, c, d) обаче е съвсем
that they were engaged in extraction
некоректно, тъй като последните са
of stone in the nearby quarry and in
монументални акламации в чест на
repair works on the Danube road in
управляващи императори, а този the section Oescus – Novae (Иванов
от Сомовит – скромен оброк на бо- 1997, 82-83; Ivanov 1997, 609; Иванов
жество. Още по-странен е опитът на 1999, 285; Ivanov 2000, 173-174).
автора да свърже нашия паметник According to another opinion
с прочутата Tabula Traiana пак от- shared in the scientific literature, the
там (CIL III/1 1699 = CIL III Suppl./I inscription is much earlier. B. Gerov
8267), която, освен че също е акла- dates it to the end of the 1st century
мация, е пищно орнаментирана и (Gerov 1979, 225; ILBulg., 134), and
повече от четири пъти (!) по-голяма T. Sarnowski – to Flavian or Ear-
по размери от него (обр. 49). ly-Trajanic times, connecting it with
Веднага трябва да отбележа, че the preparatory phase of the Dacian
каквито и да било асоциации с рим- Wars of emperor Trajan and specifi-
ския крайдунавски път в района cally with „the construction works on
на Железни врата са напълно неу- the difficult for traffic section of the
местни, по простата причина, че по Danube road between the mouths of
тези места пътят не е преминавал the Vit and Osam” (Sarnowski 1986,
по брега на реката в подножието 66; Sarnowski 1988, 42, 53, 96 prz.
на скалния венец, а по високото 33). However, T. Sarnowski’s likening
плато над него, както обстойно ще of the Somovit inscription to some of
бъде пояснено по-нататък в изло- those in the area the Iron Gates (CIL
жението5. Следователно присъст-
вието тук на споменатите в надписа 4
The addition of the name in this way is
вексиларии може да се обясни не с proposed by Assist. Prof. Nicolay Sharankov,
who rightly notes that in this case it is certain-
5
Вж. Глава 9. ly a cognomen.
Обр. 49. Tabula Traiana в дунавския пролом Железни врата (по Bartlett, Beattie 1844, 214-
215)
Fig. 49. Tabula Traiana in the Danube gorge Iron Gates (after Bartlett, Beattie 1844, 214-215)
тяхното участие в пътно строител- III Suppl./II 13813 a, c, d) is quite in-

ство, а единствено с работата им в correct, as the latter are monumental
тукашната каменна кариера. acclamations in honour of ruling em-
Макар това да не се отбелязва perors, and that of Somovit – a mod-
изрично в коментираните публи- est dedication to a deity. Even more
кации, веднага прави впечатление, strange is the author’s attempt to com-
че и едната, и другата група уче- pare this monument to the famous
ни, отделили внимание на скал- Tabula Traiana from the area the
ния надпис от Сомовит, негласно Iron Gates (CIL III/1 1699 = CIL III
са съобразили предлаганите от тях Suppl./I 8267), which, in addition to
датировки с времето, когато legio being an acclamation, is lavishly orna-
V Macedonica е лагерувал в Oescus. mented and more than four times (!)
Изключването на хронологическия larger than it (fig. 49).
отрязък от началото на ІІ в. до към I must immediately point out that
края на ІІІ в. като възможност за any associations with the Roman Dan-
датировка на паметника очевидно ube road in the area of the Iron Gates
не се дължи на някакви изключи- are completely inappropriate, for the
телни езикови и/или палеографски simple reason that in these places the
особености на текста (иначе как би road did not follow the river course
могъл да се отнася той както към at the foot of the rocky slope, and on
края на І, така и към края на ІІІ в.!), the high plateau above it, as will be
а на това, че за тези автори появата explained in detail later in the text5.
на vexillatio от legio V Macedonica по Therefore, the presence here of the
тези места в периода от 102-106 до vexillarii mentioned in the inscription
към 270-275 г.6 е съвсем неприемли- can be explained not by their partici-
ва. Епиграфският материал обаче pation in road construction, but only
свидетелства, че изпращането на by their work in the local stone quarry.
работни вексилации от една про- Although this is not explicitly
винция в друга не е било непозна- mentioned in the commented pub-
та практика през римската епоха. lications, it is clearly noticeable that
Показателни в това отношение са both groups of scientists, who paid
многочислените надписи от карие- attention to the rock inscription from
Somovit, tacitly comply the dates they
рите в Бролтал, повечето от които
proposed with the time when legio V
са оставени от работни групи на
Macedonica camped in Oescus. The
различни войскови части от гарни-
exclusion of the chronological range
зона на Долна Германия, макар са-
from the beginning of 2nd to the end
мите кариери да са се намирали на of 3rd century as a possibility for dat-
територията на провинция Горна ing the monument is obviously not
Германия (Bauchhenss 1986, 90; Hirt due to any exceptional linguistic and/
2010, 175). Твърде интересен е и or palaeographic features of the text
посветителният надпис от Бъняса в (otherwise, how could it be dated to
Румъния (окръг Констанца), пред- the end of 1st and the end of 3rd cen-
мет на известни разночетения в tury?!), but rather to the fact that for
научната книжнина (Tocilesco 1900, all those researchers the appearance
202, nr. 25; CIL III/Suppl. II 14433; AE of a vexillatio from legio V Macedon-
1901, 0050; ILS III 9118; Premerstein ica in these places in the period from
1912, 148-149) (обр. 50). В него ста- 102-106 to 270-2756 is completely un-
ва дума за едно общо7 вексилацио acceptable. However, the epigraphic
на legio I Italica и legio V Macedonica, material shows that sending work vex-
което действало в Tropaeum Traiani. illationes from one province to another
Епитетите Moesica и Dacica, доба- was not an unknown practice during
вени към имената съответно на the Roman period. Indicative in this
respect are the numerous inscriptions
6
За промените в дислокацията на
legio V Macedonica през този период
Cf. Chapter 9.
5
вж.: Bărbulescu 1987, 22-54; Ива- For the changes in the dislocation of
6
нов 1999, 88-89; Grec 2004, 17-28; legio V Macedonica during this period, see:
Matei-Popescu 2010, 45-53, 75. Bărbulescu 1987, 22-54; Иванов 1999, 88-
7
Според някои от издателите и комен- 89; Grec 2004, 17-28; Matei-Popescu 2010,
таторите – две отделни вексилации. 45-53, 75.
първия и втория от легионите, си-

гурно свидетелстват, че олтарът е
бил поставен по време, когато legio
V Macedonica вече не е станувал в
Troesmis, а в Potaissa. Паметникът
се разглежда в контекста на съби-
тията, свързани с Маркоманските
войни на Марк Аврелий и конкрет-
но – с опустошителното нападение
на костобоките в 170 г. 8, довело до
ограбването и опожаряването на
Tropaeum Traiani9. Характерът на
споменатото в надписа вексила-
цио еднозначно се определя като
„боен“, а появата и присъствието
му в града се поставя във времето
непосредствено след преживяната
катастрофа10 и се тълкува като мяр-
ка, целяща осигуряване на неговата Обр. 50. Олтар от Бъняса в Румъния
безопасност от евентуални нови (окръг Констанца), посветен на Нептун
варварски нападения (Saxer 1967, от общо вексилацио на І Италийски и V
41-42; Suceveanu, Barnea 1991, 59; Македонски легион
Fig. 50. Altar from Băneasa in Romania
8
Подробен анализ на мненията, изка- (judeţul Constanţa), devoted to Neptune from
зани за датировката, посоките и територи- a common vexillatio of legio I Italica and legio
алния обхват на нашествието, придружен с V Macedonica)
пълно критично представяне на актуална-
та нумизматична и археологическа инфор- from the quarries in Brohltal, most of
мация по въпроса, е представен в: Varban-
ov 2007, 160-166.
which were left by working groups of
9
Само А. Арическу приема, че съдър- various troops of the Lower Germania
жащите се в надписа сведения касаят пе- garrison, although the quarries them-
риода след управлението на Марк Аврелий selves were located in the province of
(Aricescu 1977, 104). Upper Germania (Bauchhenss 1986,
10
Б. Геров допуска датировка на па-
90; Hirt 2010, 175). The dedicatory
метника в 169/170 г., т. е. преди нападение-
то (Gerov 1968, 327), а В. Шайдел – както inscription from Băneasa in Romania
преди, така и след него (Scheidel 1990, 494). (district Constanţa), which is a matter
Датировка преди нападението обаче е не- of certain discrepancies in the scien-
приемлива, тъй като нападението е било tific literature (Tocilesco 1900, 202,
напълно изненадващо, което изключва
no. 25; CIL III/Suppl. II 14433; AE
възможността за предприемане на каквито
и да било превантивни мерки, още повече 1901, 0050; ILS III 9118; Premerstein
– в определен пункт, отдалечен от импер- 1912, 148-149), is also very interest-
ската граница. ing (fig. 50).
Matei-Popescu 2010, 82, 10611). Ос- It mentions a common7 vexillatio

нователно възниква въпросът, как- of legio I Italica and legio V Macedon-
во ще прави „бойно“ вексилацио ica, which operated in Tropaeum Tra-
в един разорен град, разположен iani. The epithets Moesica and Dacica,
дълбоко във вътрешността на про- added to the names of both legions
винцията, който, на всичкото от- respectively, probably indicate that
горе едва ли е бил укрепен по това the altar was erected at a time when
време? След нашествието на косто- legio V Macedonica was no longer in
боките обаче в Tropaeum Traiani са Troesmis, but in Potaissa. The monu-
предприети мащабни възстанови- ment is usually placed in the context
телни работи и вероятно чак тогава of the events related to Marcus Au-
е била изградена, а не само попра- relius’s Marcomannic Wars and, in
вена, както се твърди в някои пуб- particular, the devastating attack of
ликации12, първата крепостна стена
the Costoboci in 1708, which led to
11
В по-нова своя публикация Ф. Ма- the looting and burning of Tropaeum
тей-Попеску изненадва със скепсиса си Traiani9. The nature of the vexillatio
по отношение на възможностите за ис- mentioned in the inscription is unam-
торическа интерпретация на коменти- biguously defined as „combat”, and its
рания надпис (Matei-Popescu 2014b, 213- appearance and presence in the city is
214), което никак не се съгласува с доста
категоричното му противоположно мнение
placed in the time immediately after
по същия въпрос, изложено в цитираната в the catastrophe10 and is interpreted
текста работа.
12
Така в: Barnea et al. 1979, 48-63; Bogdan 7
According to some of the publishers and
Cătăniciu 2000-2001, 415. Основателни въз- commentators – two separate vexillationes.
ражения срещу тезата, че Тропеум Траяни 8
A detailed analysis of the opinions
е имал крепостна стена още от траяново expressed about the dating, directions and
време, са изказани в: Matei-Popescu 2014b, territorial scope of the invasion, accompanied
210-211. Трябва да се отбележи, че засега by a full critical presentation of the current
няма никакви данни за фортификацион- numismatic and archaeological information
но строителство с цивилен характер във on the subject, is presented in: Varbanov 2007,
вътрешността на балканските предели на 160-166.
Римската империя преди управлението на 9
Only A. Aricescu accepts that the
император Марк Аврелий. Напротив, въз information in the inscription concerns the
основа на многочислени сигурно датира- period after the reign of Marcus Aurelius
ни археологически и епиграфски свиде- (Aricescu 1977, 104).
телства, в научната книжнина отдавна се 10
B. Gerov admits a dating of the monu-
е утвърдило мнението, че укрепяването ment to 169/170, i.e. before the attack (Gerov
на градовете в Мизия и Тракия представ- 1968, 327), and B. Scheidel – both before and
лява масирана и целенасочена кампания, after it ( Scheidel 1990, 494). However, a dat-
провокирана именно от нашествието на ing before the attack is unacceptable, as the
костобоките, което нагледно показало, че attack was completely surprising, which pre-
няма „безопасни“ и недосегаеми за вар- cludes the possibility of taking any preventive
варите провинции (Mihailov 1961, 10-18; measures, even more so – at a particular point
Biernacka-Lubańska 1982, 212-213; Johnson quite far away from the imperial border.
на града. Именно с това следва да се as a measure aimed at ensuring its

свърже, според мен, и присъствие- safety from possible new barbaric at-
то в града на сборното вексилацио tacks (Saxer 1967, 41-42; Suceveanu,
от посветителния надпис, което Barnea 1991, 59; Matei-Popescu 2010,
съвсем не ще да е било „бойно“, а 82, 10611). However, a question legal-
„работно“13. ly arises: what will a „combat” vexil-
От приведените примери е ви- latio do in a ruined city located deep
дно, че появата на едно работно in the interior of the province, which
vexillatio от legio V Macedonica в moreover was hardly fortified at that
каменните кариери край Сомовит time? After the invasion of the Cos-
е напълно възможна не само след toboci large-scale restoration works
отпътуването на легиона от Oescus were undertaken in Tropaeum Tra-
за Troesmis, но дори и по време на iani, and it is probably only then that
„дакийския“ период в неговата ис- the city’s first precinct wall was built
тория. По повод последното бих ис- (not just repaired!), as some publica-
кал да спомена един любопитен де- tions claim12. Exactly these activities,
тайл: върху малка (?) серия печати 11
In a more recent publication of his, F.
на легиона от Potaissa, принадлежа- Matei-Popescu surprises with his skepticism
щи към най-разпространения тук regarding the possibilities for historical
тип 12, стандартният надпис L V interpretation of the commented inscription
M е поместен в tabula ansata с впи- (Matei-Popescu 2014b, 213-214), which does
сани в ансите бръшлянови листа not agree at all with his rather categorical
opposite opinion on the same issue, set out in
the work cited in the text.
1983, 22; Русева-Слокоска 1994, 173; 12
Thus in: Barnea et al. 1979, 48-63;
Lozanov 2015, 87). Bogdan Cătăniciu 2000-2001, 415. Reasonable
13
От Tropaeum Traiani са известни три objections to the thesis that Tropaeum Traiani
олтара, преработени по-късно в бази за has had a fortress wall already since Trajan’s
колони. От малкото останало от надписите time are expressed in: Matei-Popescu 2014b,
върху тях се заключава, че е бил възпро- 210-211. It should be noted that so far there
изведен практически идентичен текст, но is no evidence of civil fortifications in the
вероятно с посвещения на различни бо- interior of the Balkan provinces of the Roman
жества (Tocilesco 1900, 195-196, nr. 15-17; Empire before the reign of emperor Marcus
CIL III/Suppl. II 142143). Съвместното спо- Aurelius. On the contrary, the dominant view
менаване на І Италийски и V Македонски in the scientific literature, based on numerous
легиони в началото на текста се тълкува securely dated archaeological and epigraphic
като указание, че и тук става дума за общо pieces of evidence, is that the fortifying of cities
вексилацио на двата легиона. Запазено е in Moesia and Thrace was a large-scale and
името на само един от посветителите – targeted campaign provoked by the invasion
Orfius Sabinus, отбелязан като evocatus от of the Costoboci, which showed that there
legio V Macedonica. Някои автори свързват are no „safe” and untouchable provinces for
тези олтари с коментирания горе в текста и barbarians (Mihailov 1961, 10-18; Biernacka-
допускат, че всички те се отнасят до едно и Lubańska 1982, 212-213; Johnson 1983, 22;
също вексилацио (Suceveanu, Barnea 1991, Русева-Слокоска 1994, 173; Lozanov 2015,
59-60). 87).
(Grec 2006, 54, 60, 81), която твърде in my opinion, should be connected
много наподобява тази от надписа with the presence in the city of the
от Сомовит. Подобни печати не са combined vexillatio mentioned in the
известни на юг от Дунава, а спе- dedicatory inscription, which would
цифичната иконография на tabula not have been a „combat” at all, but
ansata не е възпроизведена в други simply a „work”13.
епиграфски паметници, свързани с It is evident from the given ex-
legio V Macedonica. amples that the appearance of a work
Според Н. Шаранков14, дата чак vexillatio from legio V Macedonica
в края на ІІІ в. е прекалено късна in the stone quarries near Somovit is
за скалния надпис от Сомовит. Той quite possible not only after the de-
счита, че отделни форми на букви, parture of the legion from Oescus to
възприемани като по-късни, могат Troesmis, but even during the „Da-
лесно да се обяснят с влияние от cian” period in its history. Regarding
курсивното писмо, каквото в този the latter, I would like to mention a
надпис без съмнение има. Съимен- curious detail: on a small (?) series
ници на командира на вексилари- of legion’s stamps from Potaissa, be-
ите, за които обаче би било преси- longing to the most common type 12
лено да се твърди, че имат някаква there, the standard inscription LVM is
родствена връзка с него, се откриват placed in tabula ansata with ivy leaves
върху олтара от Troesmis, издигнат inscribed in the anses (Grec 2006, 54,
в 134 г. от отбилите тогава служба- 60, 81), which is very similar to that
та си войници от legio V Macedonica,
of the inscription from Somovit. Such
сред които фигурира и един Iul(ius)
stamps are not known south of the
Vibia[nus] (CIL III/2 6178-6180; ISM
Danube, and the specific iconography
V 137 – колона VІ, ред 17), както и
в екземпляр от конституция от 20 13
Three altars, later converted into bases
август 127 г. за помощните войски for columnsр are known оrom Tropaeum
и флота на Долна Мизия, в кой- Traiani. From the few remaining inscriptions
то първият свидетел носи имената on them it is inferred that a practically
Ti(berius) Iulius Vibianus15 (Roxan identical text was reproduced, but probably
with dedications to different deities (Tocilesco
14
Изказвам сърдечна благодарност 1900, 195-196, nr. 15-17; CIL III/Suppl. II
на гл. ас. Николай Шаранков (СУ „Св. 142143). The joint mention of legio I Italica
Климент Охридски“), който любезно and legio V Macedonica at the beginning of
сподели в писмо от 18 март 2016 г. the text is interpreted as an indication that this
мнението си за този надпис и се съгласи да was a common vexillatio of both legions. The
го представя в настоящата работа. name of only one of the devotees is preserved
15
В друг екземпляр от същата консти- – Orfius Sabinus, marked as evocatus from
туция (Eck, Pangerl 2008a, 232-236) е за- legio V Macedonica. Some authors associate
пазен само когномена на същия свидетел, these altars with those discussed above in the
съвсем отчетливо изписан като VRBANI. text and assume that they all refer to the same
Издателите явно съзират тук гравьорска vexillatio (Suceveanu, Barnea 1991, 59-60).
1997, 287-299 = RMD IV 241). По of tabula ansata is not reproduced in

ономастични и палеографски съ- other epigraphic monuments related
ображения, както и въз основа на to legio V Macedonica.
цялостното му оформление, Н. Ша- According to N. Sharankov14, a
ранков заключава, че коментира- date at the end of 3rd century is too late
ният надпис едва ли е по-късен от for the rock inscription from Somo-
ІІ в. 16 vit. He considers that certain forms of
Каквато и да е неговата дати- letters, usually perceived as later, can
ровка, надписът на вексилариите от easily be explained by the influence of
кариерата край Сомовит със сигур- cursive writing, which is undoubtedly
ност няма отношение към римския present in this inscription. Namesakes
крайдунавски път, но връзката му с of the commander of vexillarii, who,
релефите е несъмнена. Повечето от however, would be exaggerated to
изследвачите (Т. Герасимов, К. Раба- claim to have some kinship with him,
джиев, Р. Иванов) ги считат за син- are found on the altar from Troesmis,
хронни, само Т. Сарновски допус- which was erected in 134 by the then
ка надписът да е по-ранен. Според retired soldiers of legio V Macedonica,
мен, обратната възможност не само including one Iul(ius) Vibia[nus] (CIL
не трябва да се изключва, но дори е III/2 6178-6180; ISM V 137 – col-
по-правдоподобна, тъй като скулп- umn VI, line 17), as well as in a copy
тирането на толкова високи релефи of the constitution of August 20, 127
в непосредствена близост до съ- for the auxiliary troops and the fleet
грешка и възстановяват името в познатия
of Lower Moesia, in which the first
от първото копие вид – [Ti. Iulius] Vibianus. witness bears the names Ti(berius) Iu-
Ti. Iulius Urbanus обаче е изключително по- lius Vibianus (Roxan 1997, 287-299
15
пулярно лице в документите от този вид,

изпълнявайки функциите на свидетел при 14
I express my heartfelt gratitude to Assist.
копирането на множество конституции за Prof. Nikolay Sharankov (Sofia University „St.
различни провинции в периода 105-129 г. Kliment Ohridski”), who kindly shared in a
(RMD I, p. 106-107; RMD II, p. 223; RMD letter (dated March 18, 2016) his opinion on
III, p. 348-349; Pferdehirt 2004, 205). Пора- this inscription and agreed to present it in this
ди това, коректурата в конкретния случай е work.
неприемлива, но такава с голяма увереност 15
In another copy of the same constitution
може да бъде предложена по отношение (Eck, Pangerl 2008a, 232-236) only the
на първия екземпляр, където същите пре- cognomen of the same witness is preserved,
номен и номен се появяват в комбинация quite clearly written as VRBANI. The
с когномена Vibianus, вероятно погрешно publishers apparently saw an engraving error
заимстван от втория свидетел, който here and restored the name in the form known
също е добре познат от дипломатиката. from the first copy - [Ti. Iulius] Vibianus.
16
Има и автори, които не вземат отно- However, Ti. Iulius Urbanus is an extremely
шение по датировката, а само я отбелязват popular person in documents of this kind,
като спорна, обхващаща периода от упра- acting as a witness in the copying of numerous
влението на Траян до това на Диоклециан constitutions for different provinces in the
(Боянов 2008, 140). period 105-129 (RMD I, pp. 106-107; RMD
ществуващ надпис твърде лесно би = RMD IV 241). For onomastic and

могло да доведе до неговата повре- palaeographic reasons, as well as on
да или дори пълно унищожаване, the basis of its overall layout, N. Sha-
а и как би могло да стане ясно към rankov concludes that the comment-
кого е отправено посвещението при ed inscription is hardly later than the
отсъствието тук на ясно разпозна- 2nd century16.
ваем култов релеф. Съществуване- Whatever its date might be, the
то на подобни обособени култови inscription of the vexillarii from the
места в кариерите е позната практи- quarry near Somovit certainly has
ка през римската епоха в различни nothing to do with the Roman Dan-
части на империята (Cumont 1917, ube road, but its connection with the
156-159, 325-329; Florescu 1936, 43- reliefs is unquestionable. Most of the
46; Estienne 2003, 55-67)17. researchers (T. Gerasimov, K. Ra-
На по-малко от 200 м югоза-
badzhiev, R. Ivanov) consider them
падно от началото на кариерата, на
synchronous, only T. Sarnowski as-
17
До 1934 г. в началото на каменната sumes a possibility for the inscrip-
кариера, където са сега резервоарите на tion to be earlier. In my opinion, an
Петролна база, е съществувало едно поме- opposite interpretation should not be
щение с 6-7 м дължина и широчина и 4
м височина, изсечено в скалата. То е има-
ruled out and is even more plausible,
ло добре оформен вход с широчина 1 м и as sculpting such high reliefs next
височина 2 м, а стените и таванът му били to an existing inscription could very
прави и гладки, с керемиден цвят. В източ- easily lead to its damage or even com-
ната стена било скулптирано релефно из- plete destruction. Moreover, how it
ображение на „Разпятие Христово“ с раз-
мери 0,60 х 0,40 м (Костиков 1992, 11-12).
could become clear to whom the ded-
Датировката е неясна, но връзката на по- ication was addressed in the absence
мещението с християнския култ, поне през of a clearly recognizable cult relief
определен период от неговото използване, there? The existence of such distinct
е несъмнена. То е било унищожено в про-
цеса на експлоатация на кариерата. И сега
обаче на различна височина в скалния ве- II, p. 223; RMD III, pp. 348-349; Pferdehirt
нец личат останки от каверни и малки пе- 2004, 205). Therefore, the proofreading in this
щери със следи от изкуствена дообработка. case is unacceptable, but it can be suggested
Много е вероятно през Средновековието with great confidence in relation to the first
тук да е имало манастирски комплекс, по- specimen, where the same praenomen and
добен на проучените край близкия Нико- nomen appear in combination with the
пол скални обители (Аспарухов 2007, 69- cognomen Vibianus, probably mistakenly
82). Непосредствено над кариерата, върху borrowed from the second witness, who is
източния склон на широкия дол се намира also well known from the diplomas.
м. Селище, където се намират останките на 16
There are also authors who do not
предходника на сегашния Сомовит от епо- take a stand on dating, but only note it as
хата на българското средновековие и ран- controversial, covering the period from the
ната османска епоха (Костиков 1992, 14) reign of Trajan to that of Diocletian (Боянов
(обр. 28/1; 29/1). 2008, 140).
срещуположния склон на спускащ cult sites in quarries is a well-known

се към Дунава широк дол, се на- practice during the Roman period in
мират останките от късноантична various parts of the Empire (Cumont
крепост, която, според приведените 1917, 156-159, 325-329; Florescu
дотук аргументи, съвсем сигурно 1936, 43-46; Estienne 2003, 55-67)17.
трябва да бъде отъждествена с Ла- Less than 200 m southwest from
пидариас (обр. 51/1-2). the beginning of the quarry, on the
Първи сведения за обекта дава opposite slope of a wide valley de-
В. Добруски. Той назовава мест- scending to the Danube, there are the
ността с влашкото ѝ име Piatra del remains of a Late Antiquity fortress,
Nicului (Ников камък) и съобщава which, according to the arguments
за намирани тук основи от зидове, given so far, must surely be identified
керемиди, изгорено жито. Обектът with Λαπιδαρίας (fig. 51/1-2).
е определен като „римско селище“, V. Dobruski is the first one who
а вниманието на автора е съсре- gives information about the site. He
доточено върху изкопана оттук names the locality after its Walla-
надгробна плоча с латински над- chian appellation Piatra del Nicului
пис (Добруски 1900, 127-128) (обр.
52). Паметникът е многократно
коментиран в научната книжни-
17
Until 1934, at the beginning of the
stone quarry, where the Petroleum base tanks
на впоследствие (Seure 1901, 323 are now, there was a room 6-7 m long and 4
Nr. 27; CIL III/Suppl. II 14421; AE m high, carved into the rock. It had a well-
1903, 0249; Kalinka 1906, 307 Nr. 392; shaped entrance 1 m wide and 2 m high, and
ILBulg., 133; Conrad 2004, 239 Nr. its walls and ceiling were straight and smooth,
420; Боянов 2008, 139-140; Алексан- painted in red-brown colour. A relief image of
„Crucifixion of Christ” measuring 0,60 x 0,40
дров 2013, 85). В. Добруски описва
m was sculpted in the eastern wall (Костиков
и един видян в Сомовит жертвеник, 1992, 11-12). The dating is unclear, but the
посветен на Юпитер, за който обаче connection of the room with the Christian
е сигурно установено, че е бил пре- cult, at least during a certain period of its use,
несен тук от Oescus (Добруски 1900, is unquestionable. It was destroyed during the
64; CIL III/Suppl. II 14420; Kalinka functioning of the quarry. Even now, however,
at different heights in the rock slope are visible
1906, 117 Nr. 124; ILBulg., 24). remains of caverns and small caves with traces
Макар да са преминали по тези of artificial finishing. It is very probable that in
места приблизително по същото the Middle Ages there was a monastery here,
време, К. Шкорпил и Б. Дякович similar to the rock monasteries studied near
не са открили в Сомовит никакви modern Nikopol (Аспарухов 2007, 69-82).
Immediately above the quarry, on the eastern
старини, като вторият от тях се за- slope of the wide valley is the Selishte locality,
доволява с преразказ на сведения- where the remains of the predecessor from the
та, събрани по-рано от В. Добруски Bulgarian Middle Ages and the early Ottoman
(Дякович 1904, 42). era of modern Somovit are preserved (Кос-
тиков 1992, 14) (fig. 28/1; 29/1).
Обр. 51. Местоположение на късноантичната крепост Λαπιδαρίας: 1. Поглед от

изток; 2. Поглед от югозапад
Fig. 51. Location of the Late Roman/Early Byzantine fortress Λαπιδαρίας: 1. View from the east;
2. View from the southwest
Обр. 52. Надгробна плоча с латински надпис от Сомовит (по Kalinka 1906, 307 Nr. 392)
Fig. 52. Gravestone with a Latin inscription from Somovit (after Kalinka 1906, 307 Nr. 392)
За обекта отново става дума в (The Stone of Nicu) and reports on

научната книжнина едва 70 години the existence there of foundations
по-късно, когато той вече е пра- of walls, tiles and burnt wheat. The
вилно определен като „крепост“. site is defined as a „Roman settle-
Представяйки резултатите от спа- ment”, and the author’s attention is
сително археологическо проучване focused on a tombstone with a Latin
през 1969 г. на римския некропол inscription excavated from the ruins
в централната част на Сомовит, Т. (Добруски 1900, 127-128) (fig. 52).
Ковачева публикува неизвестни The monument has been repeatedly
дотогава данни и за крепостта в м. commented on in the scientific liter-
Кариерата/Боруня (Ковачева 1977, ature afterwards (Seure 1901, 323 Nr.
251). Те са заимствани от бележки 27; CIL III/Suppl. II 14421; AE 1903,
на Г. Табакова и Е. Генова, посетили 0249; Kalinka 1906, 307 Nr. 392; IL-
мястото по-рано, преди неговото Bulg., 133; Conrad 2004, 239 Nr. 420;
окончателно съсипване от мест- Боянов 2008, 139-140; Александров
ното население за добив на готов 2013, 85). V. Dobruski also describes
за употреба строителен материал. an altar dedicated to Jupiter, sawn by
Крепостта е описана като петоъ- him in Somovit but brought there
гълна, с площ 7 дка. Още тогава from Oescus (Добруски 1900, 64; CIL
зидовете ѝ са били запазени само III/Suppl. II 14420; Kalinka 1906, 117
в субструкция. Те имали дебелина Nr. 124; ILBulg., 24).
2,30 м и били градени от местен K. Škorpil and B. Dyakovič vis-
камък, споен с бял хоросан, съдър- ited those places at about the same
жащ ограничено количество на- time but they did not find any antiq-
uities in Somovit, the latter being sat-
трошена тухла. В западната част на
isfied with retelling the information
крепостта личали останки от ма-
gathered on earlier by V. Dobruski
сивна постройка, ориентирана се-
(Дякович 1904, 42).
вер-юг. Нейните стени били дебели
The site is again mentioned in the
2,10 м, като в южната се разпозна-
scientific literature only 70 years later,
вал вход, оформен с каменни бло-
when it was already correctly defined
кове с дължина 1,10 м и широчина
as a „fortress”. Presenting the results
0,85 м. Приложеният към статията
of a rescue archaeological excavation
„план на римския кастел“ (Коваче-
in 1969 of a Roman necropolis in the
ва 1977, 252, обр. 1) обаче не само
central part of Somovit, T. Kovacheva
не съответства, но и открито про- publishes previously unknown data
тиворечи както на приведените about the fortress in the locality Kari-
описания, така и на елементарната erata/Borunya (Ковачева 1977, 251).
логика, с оглед конфигурацията на The information is borrowed from
терена. written notes of G. Tabakova and E.
В малко съкратен вид, с позова- Genova, who visited the site earlier,
ване на публикацията на Т. Коваче- before its final demolition by the lo-
ва (тогава още под печат), същата cal population, who used to extract
информация е поместена в „Архе- ready-to-use building material from
ологическа карта на Плевенски ок- the ruins. The fortress is described as
ръг“ (Митова-Джонова 1979, 63 № pentagonal in plan, with an area of
408, 75). По-късно тя е репродуци- 7 decares. Even then, its walls were
рана и в селищната история на Со- preserved only in substructure. They
мовит, с неизвестно откъде почер- were 2,30 m thick and were built of
пана добавка, че „крепостта била local stone, welded with white mortar,
издигната от издялани каменни containing a limited amount of bro-
блокове“ (Костиков 1992, 12). Въз- ken bricks. In the western part of the
можно е авторът да е изтълкувал по fortress were the remains of a massive
такъв начин сведението за начина building, orientated north-south. Its
на оформяне на входа на построй- walls were 2,10 m thick, and in the
ката в западната част на укрепле- south there was an entrance formed
нието, но не е изключено и да при- by stone blocks 1,10 m long and 0,85
вежда свои лични наблюдения или m wide. However, in view of the con-
спомени на местни жители, както figuration of the terrain, the „plan of
на много други места в книгата18. the Roman castellum” attached to the
При посещенията на обекта article (Ковачева 1977, 252, обр. 1)
през 2014 и 2016 г.19 беше предпри- entirely does not correspond and
ет опит за верификация на налич- openly contradicts both the given de-
ните данни. За съжаление, сега на scriptions and the elementary logic.
терена не личи нищо от регистри-
In a slightly abbreviated form,
раните в миналото структури, кои-
with reference to the publication of
то най-вероятно са вече напълно
T. Kovacheva (then still in print), the
унищожени (обр. 53/1-2). Мястото
same information is included in the
отдавна не се използва за извлича-
„Archaeological Map of the Pleven
не на строителен материал, но сле-
District” (Митова-Джонова 1979, 63
дите от този процес са съвсем оче-
№ 408, 75). Later it was reproduced
видни. Дълбоки траншейни изкопи
in the settlement history of Somovit,
с масивни валообразни насипи от
with an addition of unknown prov-
18
Обзор на литературните данни за enance that “the fortress was built of
археологически обекти и находки от тери- carved stone blocks” (Костиков 1992,
торията на Сомовит и неговата околност 12). It is possibly an author’s interpre-
се съдържат и в: Tomas 2016, 156-157. tation of the information about the
19
През май 2014 г. – заедно с гл. ас. д-р
design of the entrance to the building
Калин Димитров и маг. Биляна Иванова, а
през април 2016 г. – само с Биляна Ивано- in the western part of the fortification,
ва. but the note might well contain his
Обр. 53. Съвременно състояние на останките от късноантичната крепост

Λαπιδαρίας: 1. Сателитна снимка от 22.09.2009 г.; 2. Ортофотография от 2012 г.; 3.
Негатив на югоизточната крепостна стена (02.04.2016 г.); 4. Негатив на вътрешен
разделителен зид (06.05.2014 г.)
Fig. 53. Present state of preservation of the remains of the Late Roman/Early Byzantine fortress
Λαπιδαρίας: 1. Satellite photo from 22.09.2009; 2. Orthophoto from 2012; 3. Negative of the
southeastern fortress wall (02.04.2016); 4. Negative of an inner partition wall (06.05.2014)
двете им страни ясно очертават (в personal observations or memories

негатив!) трасето на демонтирана- of local inhabitants, as in many other
та околовръстна крепостна стена places in the book18.
(обр. 53/3)). По същия начин се раз- During the site visits in 2014 and
познава и един напречен зид, раз- 201619 an attempt was made to verify
делящ укрепената територия на две
приблизително равни по големина An overview of the literature evidence
18
on the archaeological sites and finds from the

части (обр. 53/4). Кули не личат. За-territory of Somovit and its surroundings is
снетият план20 потвърждава наблю- also available in: Tomas 2016, 156-157.
денията на предишните изследвачи, 19
In May 2014 – together with Assist.
Prof. Dr. Kalin Dimitrov and Bilyana Ivanova
20
Планът е снет с GPS устройство (MA), and in April 2016 – only with Bilyana
Garmin eTrex Legend HCx. Ivanova.
че крепостта е била приблизително the available data. Unfortunately, now

петоъгълна (обр. 54), но площта ѝ е none of the structures registered in
значително по-малка от отбеляза- the past are visible on the ground and
ната и едва надхвърля 2 дка. От се- they are most likely already complete-
вер и северозапад крепостна стена ly destroyed (fig. 53/1-2). The site has
по всяка вероятност не е имало, тъй long been used for extraction of build-
като тук платото завършва с отве- ing material, but the traces of this
сен скален венец, който се издига на process are rather instructive. Deep
15-18 м над крайдунавската тераса. trenches with massive shaft-shaped
При обходите в защитената площ embankments on both sides clearly
не беше намерен никакъв археоло- outline (in negative!) the trace of the
гически материал21, но един съвре- dismantled precinct wall (fig. 53/3).
менен изкоп по склона в североиз- In the same way, a transverse wall is
точното подножие на укреплението recognized, dividing the fortified area
разкрива пласт от разпилени дес- into two approximately equal parts
трукции, наситен с бучки отухлена (fig. 53/4). Towers are not visible.
глина и оскъдно количество дребни The plan taken20 confirms the obser-
фрагменти от късноантична строи- vations of previous researchers that
телна керамика. the fortress was approximately pen-
Според текста на Прокопий, tagonal (fig. 54), but its area is signif-
Λαπιδαρίας е била съществуваща от icantly smaller than noted and bare-
по-отдавна крепост, която импера- ly exceeds 2 decares. From the north
тор Юстиниан І само „възобновил“. and northwest there was probably
Липсата на конкретни сведения и no precinct wall, as there the plateau
на археологически проучвания пра- ends with a vertical rock slope, which
ви невъзможно точното определяне rises 15-18 m above the Danube ter-
на времето на нейното изгражда- race. No archaeological material has
не. Все пак, реализираната плано- been found during the surveys within
ва схема решително не се вписва в the walled area21, but a modern dig-
каноните на римското фортифика- ging in the slope at the northeastern
ционно строителство от епохата на foot of the fortification reveals a lay-
Принципата. Сравнително голяма- er of scattered destructions, saturated
та дебелина на крепостната стена и with lumps of rotten clay and a small
употребеният за градежа ѝ хоросан amount of sherds of Late Antiquity
с примес на счукана тухла също building pottery.
20
The plan is taken by means of Garmin
21
Сега теренът не се използва за ни- eTrex Legend HCx GPS device.
какви цели. Повърхността е затревена и е 21
Now the terrain is not used for any
обрасла с горска растителност. На места purpose. The surface is grassy and overgrown
личат полузатрупани стари иманярски из- with forest vegetation. In places, half-buried
копи. old treasure digs can be seen.
Обр. 54. План на късноантичната крепост Λαπιδαρίας (автор Сергей Торбатов)

Fig. 54. Plan of the Late Roman/Early Byzantine fortress Λαπιδαρίας (by Sergey Torbatov)
са сериозни доводи за датировка According to the text of Procop-

в Късната античност. Убедително ius, Λαπιδαρίας was an existing for-
свидетелство за последното са два tress, which emperor Justinian I only
надгробни паметника, за които вече „rebuilt”. The lack of specific infor-
стана дума в текста по-горе22. Те са mation and archaeological research
били вградени в крепостната стена makes it impossible to accurately de-
като сполии и предоставят сигу- termine the time of its construction.
рен, макар и относителен terminus However, the implemented planning
post quem за времето на строежа. scheme definitely does not fit into the
Стелата в памет на ветерана Aurelius canons of Roman fortification from
Drigissa и членовете на неговото се- the Principate era. The relatively large
мейство датира от първата полови- thickness of the fortress wall and the
на на ІІІ в., след 212 г. (Conrad 2004, mortar with an admixture of crushed
239 Nr. 420), а погребалната лъвска brick used for its construction are
статуя (Ковачева 1977, 251-254) also serious arguments for a dating to
има множество близки паралели the Late Antiquity. A convincing evi-
от ІІ-ІІІ в. от долнодунавските земи dence of the latter are the two tomb-
(Daicoviciu 1924, 256-257; Иванов и stones, which have already been men-
др. 2006, 139; Popa, Totoianu 2009, tioned in the text above22. They were
78-79)23. Изземването на надгроб- built into the fortress wall as spolia
and provide a secure, albeit relative
22
Вж. и бел. 16.
terminus post quem for the time of
23
Такива паметници се съхраняват, а
част от тях дори са изложени в постоянни- construction. The stele in memory of
те експозиции на редица музеи в България the veteran Aurelius Drigissa and the
(Национален исторически музей – София,
Регионален исторически музей – Видин, 22
Cf. note 16.
ни паметници от стари некрополи, members of his family dates to the

с оглед добиване на доброкачест- first half of the 3rd century, after 212
вен и евтин строителен материал, (Conrad 2004, 239 Nr. 420), while the
е широко засвидетелствана прак- burial lion statue (Ковачева 1977,
тика в пределите на Римската им- 251-254) finds many close parallels
перия от последната четвърт на III from 2nd-3rd century from the Lower
в. насетне (Johnson 1983, 56; Foss, Danube lands (Daicoviciu 1924, 256-
Winfield 1986, 125-129; Торбатов 257; Иванов и др. 2006, 139; Popa,
2002а, 56-57). Това е било наложе- Totoianu 2009, 78-79)23. The seizure
но от необходимостта за бързо от- of tombstones from old cemeteries in
страняване на разрушенията, при- order to obtain good quality and in-
чинени от масираните варварски expensive building material has been
нашествия през втората и третата a widely spread practice within the
четвърт на века, а впоследствие Roman Empire since the last quar-
– и от повсеместно разгърналото ter of the 3rd century (Johnson 1983,
56; Foss, Winfield 1986, 125-129;
се интензивно фортификационно
Торбатов 2002а, 56-57). That was im-
строителство, свързано с въведена-
posed by the need to quickly remedy
та принципиално нова военна ор- the destruction caused by the severe
ганизация на империята. barbarian invasions in the second and
Λαπιδαρίας не фигурира в Notitia third quarters of 3rd century, and lat-
Dignitatum и причините за това er on – by the widespread intensive
могат да се търсят в различни по- fortification construction associated
соки. Макар и определена от Про- with the introduction of a fundamen-
копий като φρούριον, което според tally new military organization of the
самия него е гръцки еквивалент на Empire.
латинския термин castellum (Proc. Λαπιδαρίας does not appear in the
De aedif. II, 5, 9 – ed. Haury/Wirth), Notitia Dignitatum and the reasons
предвид твърде скромните ѝ разме- for that can be sought in different
ри, крепостта много мъчно може directions. Although defined by Pro-
copius as φρούριον, which according
да се окачестви като базов лагер на
to him is the Greek equivalent of the
самостоятелна военна част или на
подчинено на префект легионно 23
Such monuments are kept and some of
подразделение от късноримския them are even exposed in the permanent exhi-
период, а в Notitia Dignitatum са bitions of a number of museums in Bulgaria
(National History Museum – Sofia, Regional
Исторически музей – Лом, Регионален History Museum – Vidin, History Museum
исторически музей – Плевен, Регионален – Lom, Regional History Museum – Pleven,
исторически музей – Русе, Исторически Regional History Museum – Ruse, Historical
музей – Тутракан и т. н.), но те не са били Museum – Tutrakan etc.), but they have not
предмет на специално проучване и научна been the subject of a special research and sci-
публикация. entific publication.
отразени само укрепените обекти Latin term castellum (Proc. De ae-

с подобни функции. Освен това, dif. II, 5, 9 – ed. Haury/Wirth), given
Λαπιδαρίας може въобще да не се е its very modest size, the fortress can
числяла към военната фортифика- hardly be considered a Late Roman
ционна инфраструктура по дунав- base camp of an independent military
unit or a legionary subunit subordi-
ската граница на Римската империя,
nated to a prefect, while in the Noti-
а да е била обикновено укрепено
tia Dignitatum only the fortified sites
селище. Не бива да се изключва и
with similar functions are registered.
трета възможност: тъй като в раз-
In addition, Λαπιδαρίας may not have
дела на документа за Крайбрежна belonged to the military fortification
Дакия е отразен съставът и дисло- infrastructure on the Danube border
кацията на провинциалната войска of the Roman Empire at all, but may
към края на управлението на им- have been a simple fortified settle-
ператор Констанций ІІ (Sarnowski ment. A third possibility should not
1985, 126; Sarnowski 1991, 22), кре- be ruled out: since the section of the
постта може просто все още да не е document on Dacia Ripensis reflects
съществувала по това време. the composition and deployment of
В училищната сбирка в Сомо- the provincial army towards the end
вит в недалечното минало са се of the reign of Emperor Constantius
съхранявали неизвестно количе- II (Sarnowski 1985, 126; Sarnowski
ство монети, включващи екземпля- 1991, 22), the fortress may simply
ри на императорите Нерва, Диок- have not existed at that time.
лециан, Максимиан, Константин І, An unknown amount of coins,
Грациан и Юстиниан І. За точното including specimens of the emperors
им местонамиране няма данни, но Nerva, Diocletian, Maximian, Con-
се счита, че всички те произхож- stantine I, Gratian and Justinian I,
дат от района на селото (Ковачева have been kept in the Somovit school
1977, 251). Твърде е вероятно пове- collection in the recent past. There is
чето (?) от тях да са били събрани no data on their exact provenance,
сред руините на крепостта, която but it is believed that they all originate
не само е била единственият извес- from the area of the village (Ковачева
тен тогава археологически обект в 1977, 251). It is very likely that most
селското землище, но и активно е (?) of them were collected among the
ruins of the fortress, which was not
била използвана от местните жите-
only the only known archaeological
ли като нерегламентирана кариера
site in the countryside, but was ac-
за добив на камъни чак до към края
tively used by the local population as
на 60-те години на миналия век. В
an unregulated quarry for extraction
такъв случай монетите биха очер-
of stones until he end of the 60s of
тали два ясно обособени периода в
the last century. In this case, the coins
нейното използване – късноримски would outline two distinct periods in

и ранновизантийски, с отчетливо its use – Late Roman and Early Byz-
маркиран хиатус между тях, което antine, with a clearly marked hiatus
много добре се съгласува с текста between them, which agrees very well
на Прокопий за възобновяването with the text of Procopius about the
на крепостта Λαπιδαρίας от импера- restoration of the fortress Λαπιδαρίας
тор Юстиниан І. by Emperor Justinian I.

VІІІ
Λουκερναρία
▪
Отъждествяването на крепостта Should the fortification remains in the
Λαπιδαρίας с фортификационните Karierata/Borunya site near Somovit
останки в м. Кариерата/Бору- be identified as the stronghold of Lap-
ня край Сомовит оставя напълно idarias the question of the localisation
открит въпроса за локализацията of Lucernaria still remains. Com-
на Λουκερναρία. От анализа на prehensive study of existing records
писмените свидетелства следва, points to Λουκερναρία being located
че тя трябва да бъде търсена ня- somewhere along the higher river-
къде по високия дунавски бряг banks of the Danube east-northeast of
на изток-североизток от нача- the Somovit Qarries before the mouth
лото на Сомовитските каменни of the Osam river. In an earlier work
кариери и преди устието на р. (Торбатов 2016, 31-32, 38-46), we of-
Осъм. Подробното представяне fered a detailed account of the excava-
на старините на територията на с. tions on the territory of Cherkovitsa
Черковица в предишна моя работа village. The description further nar-
(Торбатов 2016, 31-32, 38-46) огра- rows down the possible localisation,
ничава участъка за възможна лока- namely to the north-western bounds
лизация на обекта още повече – до of the village, i.e. a strip of only 4 km.
северозападните покрайнини на се- For the purposes of localisation a
лото, т. е. в ивица с дължина само number of field trips1 were conduct-
около 4 км. За целта, през 2014, 2015 ed in 2014, 2015 and 2016, as a result
и 2016 г. тук бяха предприети сис- of which only two archaeological sites
темни обходи1, в резултат от които came to be registered (fig. 55-56).
бяха регистрирани всичко на всич- The first is a seriously compro-
ко два археологически обекта (обр. mised mound, situated west of Sara-
55-56). era Hill (fig. 55/1, 56/1, 57/1), which
Единият от тях е силно обезли- had been subject to long-standing
чена вследствие на дългогодишно digging. The mound was marked on
разораване могила, разположена на a map sheet from the Second Military
запад от възвишението Саръ-еръ Survey of the Habsburg Empire of
1
През май 2014 г. – заедно с гл. ас. д-р 1
In May 2014, together with Assist. Prof.
Калин Димитров и маг. Биляна Иванова, Dr. Kalin Dimitrov and Bilyana Ivanova,
а през септември 2015 г. и април 2016 г. – MA; in September 2015 and April 2016 with
само с Биляна Иванова. Bilyana Ivanova.
181
182 Λουκερναρία
Обр. 55. Археологически обекти западно от Черковица (наложени на сателитна

снимка от 22.04.2016 г., поглед от северозапад – автор Сергей Торбатов): 1. Могила;
2. Късноантично укрепление; 3. Римски път
Fig. 55. Archaeological sites westwards from Cherkovitsa (laid on a satellite photo from
22.04.2016, view from northwest – by Sergey Torbatov): 1. Tumulus; 2. Late Roman/Early
Byzantine fortification; 3. Roman road
Обр. 56. Археологически паметници западно от Черковица (наложени на карта в

мащаб 1:5 000 – автор Сергей Торбатов): 1. Могила; 2. Късноантично укрепление; 3.
Римски път
Fig. 56. Archaeological sites westwards from Cherkovitsa (laid on a map, scale 1: 5 000 – by
Sergey Torbatov): 1. Tumulus; 2. Late Roman/Early Byzantine fortification; 3. Roman road
Λουκερναρία 183
(обр. 55/1, 56/1, 57/1). Могилата е 1857 (see Торбатов 2016, 41-42), and
означена още върху картен лист от later in the Russian Empire 3-verst
Второто териториално заснемане maps from the end of 19th c. It is
на Хабсбургската империя, със- now marked on modern topographic
тавен в 1857 г. (вж. Торбатов 2016, maps in scale 1:25 000 and 1:50 000
41-42), а впоследствие – и в руската with height, relative to the surround-
триверстова карта от края на ХІХ ing terrain at the time of survey, of 3
в. Тя присъства и в съвременните and 2 m respectively. Nowadays, the
топографски карти в мащаб 1:25 mound is hard to discern and no ar-
000 и 1:50 000, където е отбелязана chaeological material can be found on
и височината ѝ спрямо околния те- the surface.
рен по време на заснемането – съ- The second site is located in Ma-
ответно 3 и 2 м. Сега могилата едва nastirishte at about 1 km north-west
се разпознава, а по повърхността ѝ
from the village of Cherkovitsa. It sits
не се открива никакъв подемен ар-
on a small hill, immediately above
хеологически материал.
the steep wall of the riverbank (fig.
Вторият обект се намира в м.
57/2). From here one has a wonderful
Манастирище, на около 1 км се-
верозападно от покрайнините на view up and down the Danube river,
с. Черковица. Заема малко възви- as well as over tens of kilometres of
шение, непосредствено над стръм- the Wallachian Plains to the north,
ния склон на високото крайду- including the delta of the Olt river.
навско плато (обр. 57/2). Оттук се The site has a direct visual connec-
открива прекрасен обзор нагоре и tion with the Late Antiquity Ἀσημοῦς
надолу по течението на р. Дунав, (fig. 57/4). It is located in arable land
както и на десетки километри на and, consequently, has been systemat-
север към Влашката низина, вклю- ically cleansed of old building stone,
чително и над цялата делта на р. dug out by ploughs in the recent past.
Олт. Обектът има пряка визуална Heaps of stone by the fields attest to
връзка и с късноантичния Ἀσημοῦς this clean-up and so do the massive
(обр. 57/4). Мястото попада в обра- destruction pieces with mortar that
ботваеми земеделски земи, поради had been bulldozed towards the wall
което системно е било почиствано of the Danube riverbank (fig. 57/3).
в близкото минало от извадени- Research to date has proved indis-
те от плуговете след оран камъни putably that the remains from this
от стари градежи. За тази дейност site have been irrevocably displaced
свидетелстват камарите от камъ- (Митова-Джонова 1979, 66 № 451;
ни край нивата, както и масивните Ковачева 2004, 32; Ковачева 2008,
строителни деструкции, наситени 15). The attempt at identifying them
с парчета хоросан, избутани с бул- with the ‘ancient’ city of Anasamus/
дозер в горната част на склона към Asamus, though, is totally unfounded
Обр. 57. Съвременно състояние на археологическите обекти западно от Черковица:

1. Могила западно от възвишението Саръ-еръ (02.04.2016 г.); 2. Останките в м.
Манастирище (02.09.2015 г.); 3. Строителни деструкции (02.04.2016 г.); 4. Поглед от м.
Манастирище към късноантичния Асемус (02.04.2016 г.)
Fig. 57. Present state of preservation of the archaeological sites westwards from Cherkovitsa: 1.
Tumulus westwards from the Sarа-erа height (02.04.2016); 2. The remains in the Manastirishte
locality (02.09.2015); 3. Building destructions (02.04.2016); 4. View from the Manastirishte
locality to the Late Roman/Early Byzantine Asemus (02.04.2016)
Дунава (обр. 57/3). Досегашните as shown convincingly quite recently

изследвачи са безусловно прави, (Торбатов 2016, 37-40). The claim
че сега останките на това място са that the remains in question are scat-
вече заличени (Митова-Джонова tered over an area of 100 decares
1979, 66 № 451; Ковачева 2004, 32; (about 25 acres) is far from the truth.
Ковачева 2008, 15), но опитът им да As for the hypothesis, that “possibly,
ги отъждествят с „античния град“ a Christian temple was preserved long
Anasamus/Asamus е напълно несъс- after the destruction of the ancient city
тоятелен, както убедително беше and both the area and the present set-
доказано неотдавна (Торбатов 2016, tlement were named after it [i.e. Cher-
37-40). Не отговаря на истината и kovitsa]” (Митова-Джонова 1979, 66,
твърдението, че въпросните ос- 76; similarly in: Митова-Джонова 1985,

танки се разпростират на площ от 282), definitely belongs to the field
около 100 дка, а допускането, че „ве- of modern mythology. It should be
роятно тук дълго след разрушава- pointed out, that toponyms of Chris-
нето на античния град е останала tian-ecclesiastic connection (Manas-
запазена християнска църква и тя tir, Manastirishte, Tsarkvishte, etc.)
е дала името както на местност- are widely used to name localities with
та, така и на днешното селище ancient remains. For example, the in-
[т. е. Черковица]“ (Митова-Джонова ventory to M. Wendel’s work on trav-
1979, 66, 76; подобно и в: Митова-Джо- el notices during the Early Byzantine
нова 1985, 282), определено се отна- era alone lists 38 items with similar
ся към сферата на съвременното names. Twenty of those are fortress-
митотворчество. Трябва да се от- es, ten are settlements and only eight
бележи, че топонимите с църков- are indeed monasteries or churches
но-християнски оттенък (Мана-
(Wendel 2005, 263-375). As far as the
стир, Манастирище, Църквище и т.
territorial scope of the site in Manasti-
н.) са доста популярни в български-
rishte near Cherkovitsa is concerned,
те земи за означаване на местности
even after harrowing the excavated
с древни останки. Така например,
само в каталога към работата на М. archaeological material spreads over
Вендел за пътните съобщения през an area of not more than 2.5 decares2.
ранновизантийската епоха са вклю- The terrain abounds in small stone,
чени 38 обекта с подобни имена, от fragments of building and domestic
които 20 са крепости, 10 – селища ceramics and a considerable number
и едва 8 – действително църкви или of white mortars of various sizes. The
манастири (Wendel 2005, 263-375). latter, together with the aforemen-
Що се отнася до териториалния tioned artefacts which were moved by
обхват на обекта в м. Манасти- machines towards the northern bound
рище край Черковица, то дори и of the field, attest to the existence of
след брануване подемният архео- solid structures soldered with mortar.
логически материал не се разнася The ceramic material excavated at the
на площ повече от около 2,5 дка2. site is not sizable; it is, nevertheless,
Теренът е осеян с дребни камъни, chronologically compact. The materi-
фрагментирана строителна и бито- al comprises of a limited number of
ва керамика, и множество парчета pottery sherds, mostly from transpor-
бял хоросан с различна големина. tation vessels, all of which are reliably
Последното, както и споменатите dated from the Late Antiquity (fig.
по-горе деструкции, машинно от- 58). None of the sherds has been ex-
местени в северната периферия на actly categorised, even though some
2
Това беше установено при посеще-
нието на обекта през септември 2015 г. 2
Established on site in September 2015.
Обр. 58. Керамични находки от м. Манастирище

Fig. 58. Pottery finds from the Manastirishte locality
нивата, свидетелстват за наличието of them can be defined as originating

тук на солидни градежи на хороса- from amphorae of types І/1, ІІ, ХІ and
нова спойка. Събраният на терена ХV according to the classification of
керамичен материал не е многочис- G. Kuzmanov (Кузманов 1985, 9-12,
лен, но съвсем компактен в хроно- 17, 20-22). Those amphorae were
логически аспект. Представени са used on the territory of Bulgaria in
ограничено количество кухненски different periods between early 4th to
и предимно амбалажни съдове, the beginning of 7th century3.
всички те със сигурна датировка в A series of satellite images dat-
късната античност (обр. 58). Сред ing between 2009 and 2019, as well
фрагментите няма безспорно ди- as an orthophotography from 2012,
агностични, но част от тях могат с allow not only to localise the site
голяма вероятност да се определят precisely but also to determine its
като произхождащи от амфори,
approximate dimensions and design
спадащи към типове І/1, ІІ, ХІ и ХV
по класификацията на Г. Кузманов
(Кузманов 1985, 9-12, 17, 20-22), Mr Ventsislav Marinov Kulchev, from
3
които се срещат в българските земи Cherkovitsa village, testifies that “small cop-
per Roman coins” were and are often found in
през различни времеви отрязъци в
the locality known as Manastirishte.
интервала от началото на ІV до на- (fig. 59/1-6). The images from 2009

чалото на VІІ в.3 and 2019, where the remains clearly
Серия сателитни снимки от 2009 stand out as a compact lighter area
до 2019 г. и една ортофотография от in the ploughed field, are particular-
2012 г. дават отлична възможност ly instructional. The orthoimage, as
не само да се прецизира местопо- well as the field observations of 2016,
ложението на обекта, но дори и да
serve as reliable evidence that the site
се определят приблизителните му
план и размери (обр. 59/1-6). Осо- spread towards the uncultivated lands
бено инструктивни са снимките от north of the fields. The site had the
2009 и 2019 г., на които останките се shape of a quadrilateral with an area
очертават много ясно и компактно of over 3 decares. The south-east side
като по-светло петно сред разора- is ca. 56 m long, while the south-west
ната нива. Ортофотографията пък, and north-east can be traced to 46
както и теренните наблюдения през and 35 m, respectively (fig. 60).
2016 г., убедително свидетелстват, The remains in Monastirishte are
че обектът се е развивал и в необ- the only archaeological site to give in-
работваемите площи северно от ни- dications of a settlement on the Danu-
вата. Той има неправилен четириъ-
bian riverbanks between the Qarries
гълен план и площта му надхвърля
3 дка. Югоизточната му страна е с of Somovit and the north-western
дължина около 56 м, а югозапад- outskirts of Cherkovitsa, but also
ната и североизточната сигурно се the only site from the Late Antiquity
проследяват на протежение съот- east of Lapidarias by the Osam River,
ветно от 46 и 35 м (обр. 60). which marked the border between
Останките в м. Манастирище Prefecture of Illyricum and the Dio-
са не само единственият архео- cese of Thracia. This fact, combined
логически обект със селищни ха- with the topographic characteristics
рактеристики по дунавския бряг of the area and the synchrony be-
между Сомовитските каменни ка- tween attested archaeological context
риери и северозападните покрай-
on the one hand and written reference
нини на Черковица, но и единстве-
ният обект от късната античност on the other, warrants convincingly
на изток от Лапидариас до р. Осъм, the localisation of Lucernaria exactly
маркираща в онези времена грани- here. The matter concerning its name
цата между префектурата Илирик cannot be resolved with the current
и диоцеза Тракия. Това, съчетано с state of research.
топографските особености на мест- According to Procopius, initially
“a single tower” stood erect at this site.
3
По сведение на г-н Венцислав Ма- Again in his writing De aedificiis the
ринов Кулчев, жител на с. Черковица, в м.
author points out that the majority of
Манастирище често са били намирани и
продължават да се намират „дребни медни fortifications along the Roman bor-
римски монети“. der were of that type, but they were
Обр. 59. Късноантичният обект в м. Манастирище: 1. Сателитна снимка

от 22.09.2009 г.; 2. Сателитна снимка от 02.08.2010 г.; 3. Сателитна снимка
от 23.08.2010 г.; 4. Ортофотография от 2012 г.; 5. Сателитна снимка от
16.02.2019 г.; 6. Сателитна снимка от 26.04.2019 г.
Fig. 59. The Late Roman/Early Byzantine site in the Manastirishte locality: 1. Satellite
photo from 22.09.2009; 2. Satellite photo from 02.08.2010; 3. Satellite photo from
23.08.2010; 4. Orthophoto from 2012; 5. Satellite photo from 16.02.2019; 6. Satellite
photo from 26.04.2019
ността и пълния
синхрон между
регис трирания
археологически
контекст и пис-
мените сведения,
убедително на-
лага локализира-
нето тук на бурга
Λουκερναρία. Въ-
просът относно
неговото име не
може да бъде раз-
решен при сегаш-
ното състояние на
проучванията.
Според Прокопий, първона- Обр. 60. Реконструиран план
чално на това място се издигала на късноантичния бург/кастел
„една единствена кула“. Пак в съ- Λουκερναρία (автор Сергей Торбатов)
чинението си „За строежите“ ав- Fig. 60. Reconstructed plan of the
торът пояснява, че от такъв тип Late Roman/Early Byzantine burgus/
били много от укрепленията по castellum Λουκερναρία (by Sergey
дунавската граница на Римската Torbatov)
империя в миналото, но те били
разрушени до основи при хунските
нашествия през първата половина
на V в. (Proc. De aedif. ІV, 4, 4 – ed. all demolished by the huns during
Haury/Wirth). Такава ще да е била the first half of 5th century. (Proc. De
съдбата и на бурга Луцернария, но aedif. ІV, 4, 4 – ed. Haury/Wirth). It
император Юстиниан І не само го
would appear that similar fate befell
възстановил, но и „превърнал в дос-
Lucernaria, but Emperor Justinian I
та значително укрепление“, изрич-
not only had it restored but he also
но определено като φρούριον4, кое-
had it “transformed into a notable for-
то се потвърждава от посочените
по-горе приблизителни размери на tress”, confirmed by the approximate
обекта, изведени въз основа на са- dimensions of the site, derived from
телитните снимки. satellite images and provided above.
4
Вж. Глава 7 за смисъла, влаган от
Прокопий в този гръцки фортификацио-
нен термин.
ІX
Римският крайдунавски път между реките
Осъм и Вит
▪
The Danube Roman road between
the Vit and the Osam rivers
Първото сведение за останки от The first information about the

римския крайдунавски път между remains of the Roman Danube road
реките Осъм и Вит е на К. Шкор- between the rivers Osam and Vit
пил и то буквално гласи следното: belongs to K. Škorpil and it literal-
„На берегу Дуная, между устьями р. ly reads as follows: „On the Danube
Осма и р. Видъ выкапывали камни bank, between the mouths of the rivers
римской военной дороги; она направ- Osam and Vit, stones from the Roman
лялась к большому кургану, находя- military road used to be extracted;
щемуся на востокъ отъ с. Сомови- the road was heading towards a large
тъ“ (Шкорпил 1905, 461). Бидейки mound, located to the east of the vil-
незапознат с резултатите от терен- lage of Somovit” (Шкорпил 1905,
ните проучвания на чешкия учен и 461). Unfamiliar with the results of
въобще с археологическите реално- the Czech scientist’s field research
сти в този район, десетина години and the archaeological realities in the
по-късно К. Милер предлага чис- area in general, ten years later K. Mill-
то умозрителна реконструкция на er proposed a purely speculative re-
пътното трасе (Miller 1916, 496-497, construction of the road-bed (Miller
504), която за дълго време заема до- 1916, 496-497, 504), which for a long
минираща позиция в научната кни- time occupied a dominant position in
жнина, въпреки нейната абсолютна the scientific literature, despite its ab-
несъстоятелност1. От 70-те години solute inconsistence1. From the 1970s
на миналия век насетне, във връзка onwards, in connection with the
с успешното разрешаване на про- successful resolution of the problem
блема с локализацията на пътната with the location of Anasamus road
станция Anasamus, изследвачите station, researchers rediscovered the
преоткриват цитираното по-горе above-mentioned notice by K. Škor-
известие на К. Шкорпил, но, как- pil, but, as will become clear from the
1
Подробно по тези въпроси в Глава 4. 1
Details on these issues in Chapter 4.
191
192 Римският крайдунавски път между реките Осъм и Вит
то ще стане ясно от изложението text onwards, they used to interpret it

по-нататък, го тълкуват формално formally and, as a result ... completely
и в крайна сметка ... съвсем погреш- wrong. Thus, a thesis settled in modern
но. Така, в съвременната историог- historiography that, from the village
рафия трайно се установи тезата, че of Cherkovitsa to the west-southwest,
от с. Черковица на запад-югозапад the Roman Danube road followed the
римският крайдунавски път е след- narrow flood terrace at the foot of the
вал тясната заливна тераса в подно- rocky slope, which limits the high
жието на скалния венец, огранича- plateau from the riverside (Ковачева
ващ високото плато откъм реката 1977, 261; Митова-Джонова 1979,
(Ковачева 1977, 261; Митова-Джо- 63 № 410; Sarnowski 1986, 66; Sar-
нова 1979, 63 № 410; Sarnowski nowski 1988, 53, 96 prz. 33; Иванов
1986, 66; Sarnowski 1988, 53, 96 prz. 1997, 82; Ivanov 1997, 608; Иванов
33; Иванов 1997, 82; Ivanov 1997, 1999, 284; Ivanov 2000, 173-174;
608; Иванов 1999, 284; Ivanov 2000, Wendel 2005, 31; Маджаров 2009,
173-174; Wendel 2005, 31; Маджа- 157-159; Madzharov 2012, 26). The
ров 2009, 157-159; Madzharov 2012, second part of K. Škorpil’s remarks –
26). Втората част от бележките на that the road took direction towards
К. Шкорпил, че пътят се насочвал the large mound east of Somovit, used
към голямата могила, намираща to be simply ignored or altered beyond
се на изток от Сомовит, чисто и recognition2, as it in no way „fits” the
просто се игнорирва или преина- already postulated road-bed. An addi-
чава до неузнаваемост2, тъй като tional confusion is caused by the firm
тя по никакъв начин „не пасва“ на belief of the listed authors that the for-
постулираното трасе. Допълнител- tress remains in the Karierata/Borun-
но объркване внася неизвестно от ya locality (wrongly identified with
какво породеното твърдо убежде- Λουκερναρία so far!) undoubtedly lie
ние на изброените автори, че кре- on this road, which is nothing more
постните останки в м. Кариерата/ than a simple presumption3.
Боруня (погрешно отъждествявани
досега с Λουκερναρία!) несъмнено 2
In T. Kovacheva’s paper the note on the
лежат на този път, което не е нищо road’s direction reads: „to the great hill east
of the village of Somovit, i.e. towards the
castellum [in the locality Karierata/Borun-
2
У Т. Ковачева известието за на- ya – my note, ST]” (Kovacheva 1977, 261). It
правлението на пътя придобива вида is necessary to recall that the „castellum“ in
„към голямото възвишение източно от с. question is not situated on a height, but in a
Сомовит, т. е. към кастела [в м. Кариерата/ depression, and is not located to the east, but
Боруня – б.м. С.Т.]“ (Ковачева 1977, 261). to the northeast of Somovit.
Достатъчно е да припомня, че въпросният 3
For D. Mitova-Džonova, for example,
„кастел“ не е ситуиран на височина, а в па- the position of the so-called Λουκερναρία on
дина, и не се намира на изток, а на северо- the „riverbank road” is the main argument for
изток от Сомовит. laying its bed „along the left bank of the Vit
The Danube Roman road between the Vit and the Osam rivers 193
повече от обикновена презумпция3. The precise identification of the

От възлово значение за правил- landmark indicated by K. Škorpil in
ното тълкуване на сведението на determining the direction of the Ro-
К. Шкорпил се явява точната иден- man road – „the large mound to the
тификация на посочения от него east of Somovit”, is of crucial impor-
ориентир при определянето на по- tance for correct interpretation of his
соката на римския път – „голямата evidence. This task is by no means
могила на изток от Сомовит“. Тази difficult to solve, especially consider-
задача никак не е трудна за решава- ing that during his countless travels
не, особено като се има предвид, че around the country the scientist com-
при безчислените си пътувания из pletely relied on and completely trust-
страната ученият изцяло е разчитал ed the Russian three-verst map from
и напълно се е доверявал на руската the end of the 19th century (fig. 61).
триверстова карта от края на ХІХ в. A single mound is marked there on
(обр. 61). На нея на указаното място the indicated place and it is quite eas-
е означена една-единствена могила ily identified with the so-called Chu-
и тя съвсем безпроблемно се отъж- manova mogila mound (fig. 61:3). It is
дествява с т. нар. Чуманова могила situated on the southeastern outskirts
(обр. 61:3), ситуирана в югоизточ- of modern Somovit and until ten years
ните покрайнини на сегашния Со- ago occupied the highest point of the
мовит и заемаща допреди десетина plateau (absolute altitude of 191,62
години най-високата точка от въз- m4). By that time the mound rose 3
вишенията над селото, с абсолютна m above the surrounding terrain, but
надморска височина 191,62 м4. То- now it is completely destroyed and
гава могилата се е издигала 3 м над a wind generator is installed on its
околния терен, но сега тя е напълно remains. It is also marked on a map
унищожена, а върху останките ѝ е sheet from the Second Territorial
монтиран ветрогенератор. Същата Survey of the Habsburg Empire, on
е означена и върху картен лист от which, in addition, another mound
Второто териториално заснемане на is registered 1,85 km east-northeast
Хабсбургската империя, на който, of Somovit. The latter exactly cor-
освен това, е отбелязана още една responds to the so-called Palpigova
могила на 1,85 км изток-североиз- mogila mound with absolute altitude
of 189,2 m, which was used as a basic
3
За Д. Митова-Джонова, напри-
triangular point in the Russian topo-
мер, именно положението на т. нар.
Λουκερναρία на „крайбрежния път“ е ос- graphic survey of 1877-1879 (bench-
новен аргумент за прокарване на неговото mark № 87) (fig. 61:2), as well as in
трасе „по левия бряг на р. Вит и покрай
Дунавското крайбрежие“ (Митова-Джоно- river and along the Danube riverside” (Mito-
ва 1979, 63 № 410). va- Džonova 1979, 63 № 410).
4
Вж. картен лист К-3-37-(50) в мащаб 4
Cf. map sheet K-3-37- (50) at a scale of
1: 5 000, изработен през 1985 г. 1: 5 000, produced in 1985.
точно от Сомовит. Тя пък съвсем Обр. 61. Районът между реките Осъм и
точно съответства на т. нар. Пълпи- Вит на руската триверстова карта,
издадена след Освободителната война
гова могила с абсолютна надморска
от 1877-1878 г. (мащаб 1:126 000): 1.
височина 189,2 м, която е била из- Безименна могила; 2. Пълпигова могила; 3.
ползвана като базова триангулачна Чуманова могила; 4. Голяма могила
точка при руското топографско зас- Fig. 61. The region between the Osam and
немане през 1877-1879 г. (репер № the Vit rivers on the Russian Three-verst map
87) (обр. 61:2) и при т. нар. Franzisco- issued after the Russo-Turkish War of 1877-
Josephinische и Vierte Landesaufnahme 1878 (scale 1:126 000): 1. Nameless mound;
(Präzisionsaufnahme), осъществени Pulpigova mogila mound; 3. Chumanova
mogila mound; 4. Golyama mogila mound
от Австро-Унгария през 1869-1887
и 1896-1914 г. (репер № 186)5. Сега
тя е напълно изравнена в резултат the so-called Franzisco-Josephinische
от системното оране. and the Vierte Landesaufnahme (Prä-
К. Шкорпил отъждествява zisionsaufnahme), carried out by the
Anasamus от Tabula Peutingeriana Austro-Hungarian Empire in 1869-
с откритите от него крепостни ос- 1887 and 1896-1914 respectively
танки на склона на възвишението (benchmark № 186) 5. Now it is com-
5
Последната актуализация на картния 5
The last update of the map sheet at a
лист в мащаб 1:200 000 от това заснемане scale of 1: 200 000 from this survey dates back
датира от 1912 г. to 1912.
Саръ-еръ, на север от тогавашното pletely leveled as a result of systematic

с. Черковица (Шкорпил 1905, 461, plowing of the land.
464). Сега те се намират в северо- K. Škorpil identifies Anasamus
западните покрайнини на съвре- from Tabula Peutingeriana with the
менното село (Торбатов 2016, 31-32, fortress remains he discovered on the
38-47). За това място, разположено slope of the Sara-era hill, north of the
върху високото крайдунавско пла- village of Cherkovitsa of those time
то, К. Шкорпил изрично пояснява, (Шкорпил 1905, 461, 464). Now the
че е „на берегу Дуная“. Само след 3 remains are situated on the north-
изречения абсолютно същата фра- western outskirts of the modern vil-
за е употребена отново, сега за оз- lage (Торбатов 2016, 31-32, 38-47).
начаване местоположението на ос- K. Škorpil explicitly explains that this
танките от „римския военен път“, place, located on the high Danube
който от Anasamus се насочвал към plateau, is „on the Danube bank”. Only
голямата могила на изток от Со- 3 sentences further exactly the same
мовит, а оттам – към следващата phrase is used again, now to denote
станция Utus на брега на р. Вит. От the location of the remains of „the
приведения внимателен анализ на Roman military road”, which from
текста е съвсем очевидно, че спо- Anasamus headed to the great mound
менатите от К. Шкорпил следи от east of Somovit, and from there to the
римския път между Осъм и Вит не next station Utus on the bank of the
са се намирали покрай коритото на Vit river. It is perfectly obvious from
Дунава, както приемат съвремен- the above presented careful analysis of
ните изследвачи, а на високия ре- the text that the remains of the Roman
чен бряг, т. е. върху крайдунавското road between the Osam and Vit riv-
плато. ers mentioned by K. Škorpil were not
Именно тук те отново са зас- located along the Danube riverbed, as
видетелствани и в по-ново време. modern researchers argue, but on the
През 1928-1929 г. било предприето high river bank, i.e. on the Danube
масово разораване на пустеещите plateau.
земи („целѝните“) върху възвише- It is exactly there that the remains
нието източно от Сомовит. Тогава are attested again in more recent time.
плуговете започнали да вадят на In 1928-1929 a thorough plowing of
повърхността камъни от затрупана the desolate lands on the hill east of
с течение на времето пътна настил- Somovit was undertaken. The plows
ка, а след орачите децата събирали brought to the surface stones from a
камъните и ги правели на купчини. covered with the time road pavement,
Пътят се очертал особено ясно и на and after the plowmen the children
значително протежение в м. Павля, collected the stones and piled them.
на около 2 км североизточно от Со- The road-bed very clearly came to
light at a considerable length in the
мовит6. Той бил широк 7 м, постлан Pavlya locality, about 2 km northeast

с камък и най-отгоре посипан с пя- of Somovit6. It was 7 meters wide,
сък. В северна посока пътят пре- paved with stone and sprinkled with
сичал сегашното шосе за Никопол sand on top. The ancient road crossed
там, където последното започва да in northern direction the modern
се снишава в дола за с. Черковица, road to Nikopol at the place where the
и се отклонявал на североизток, latter began to descend into the valley
минавайки по билото на възвише- towards Cherkovitsa, and deviated to
нието над каменната кариера. След the northeast, passing along the ridge
това се спускал към Черковица и of the hill above the stone quarry.
достигал долината на Осъм, където Then it descended to Cherkovitsa and
се приближавал към брега на Дуна- reached the valley of the Osam river,
ва (Костиков 1992, 11). where it approached the Danube bank
Съвсем сходна ситуация е ре- (Костиков 1992, 11).
гистрирана и в землището на съ- A very similar situation has been
седното с. Долни Вит. При дълбока registered in the land of the neigh-
оран през 50-те години на миналия bouring village of Dolni Vit. There
век и тук в нивите на повърхността as well, stones likened by villagers to
започнали да се показват камъни, the pavement of a Roman road began
оприличени от селските жители на to appear on the surface during deep
настилка на римски път. Със същия plowing in the 1950s. A local legend
местното предание свързва раз- connects with that road a locality
положената югоизточно от селото southeast of the village bearing the
местност с необичайното име Ка- unusual name Kamilarnika (Camels’
миларника, където „на пътя имало gathering point), where „an extension
уширение със станция за подмяна existed on the road, with a station for
на коне и камили“, както и т. нар. changing horses and camels”, as well as
Голяма могила, считана за пътен the so-called Golyama mogila mound,
ориентир7 (Стойков 2013, 10-11, 18- which is considered a road landmark7
6
Върху най-високата точка в тази 6
The so-called Palpigova mogila mound,
местност се е издигала т. нар. Пълпигова which has already been mentioned in the text
могила, за която вече стана дума в текста above, rose up at the highest point in this lo-
по-горе. cality.
7
В действителност, тази могила, чия- 7
In fact, this mound, whose height still ex-
то височина и сега надхвърля 5 м (!), няма ceeds 5 m (!), has nothing to do with the road,
отношение към пътя, тъй като е разполо- as it is located at a considerable distance from
жена на значително отстояние от негово- its bed (more than 700 m) and there is relia-
то трасе (повече от 700 м) и има сигурни ble cartographic data that at least another one,
картографски данни, че край нея е имало though of significantly smaller dimensions,
поне още една такава, но със значително once existed nearby (cf. map sheet K-35-14-B
по-малки размери (срв. картен лист К-35- at a scale of 1:50 000, issued by the General
14-Б в мащаб 1:50 000, издаден от Генерал- Staff). In this case, we apparently have to do
19). Непосредствено на запад от Ка- (Стойков 2013, 10-11, 18-19). Im-

миларника се намира м. Кюнка. Тук mediately west of Kamilarnika is the
са регистрирани останки от селище Kyunka locality. Remains of a settle-
от римската епоха, което застъпва ment from the Roman period, partial-
част от площта на халколитно се- ly overlying the area of a Chalcolithic
лище8. Изобилните водоизточни- one, have been registered there8. After
ци са основна причина за продъл- a break, life resumed at the place in
жителното човешко обитаване на the Middle Ages. The abundant wa-
това място, свидетелство за което е ter sources are surely the main reason
и възобновяването на поселищния for the registered lasting human hab-
живот през Средновековието (Дя- itation (Дякович 1904, 42; Кацаров
кович 1904, 42; Кацаров 1911, 59; 1911, 59; Митова-Джонова 1979,
Митова-Джонова 1979, 43-44 №№ 43-44 №№ 189-189′; Стойков 2013,
189-189′; Стойков 2013, 18) (обр. 18) (fig. 62).
62). During the field surveys in April
При теренните проверки през and June 20169 no remains of the
април и юни9 2016 г. никъде на по- stone pavement were found anywhere
сочените места не бяха открити ос- in the indicated places. Apparently,
танки от каменната пътна настилка. it has been purposefully and quite
Очевидно тя целенасочено и съв- successfully dismantled in the recent
сем успешно е била демонтирана decades, so as not to interfere with
през последните десетилетия, за да the agricultural cultivation of the ter-
rain and not to damage the agricul-
ния щаб). Очевидно става дума за моги- tural equipment. On the other hand,
лен некропол с неясна датировка (ранен
бронз?). През 1871 г. някъде тук Ф. Каниц with a tumular necropolis of unknown date
използва за измерванията си „ein hohes (maybe Early Bronze Age?). Somewhere here
Tepe“, което окачествява като „великолепна in 1871 F. Kanitz used for his measurements
точка за ориентиране“ и „много полезна „ein hohes Tepe”, which he described as „ei-
при последното коригиране на картата nen trefflichen Orientirungspunkt …der mir
относно течението на Вит“ (Kanitz 1882, für die letzten Correkturen des Vidlaufes gute
158-159). Това е или въпросната Голяма Dienste leistete” (Kanitz 1882, 158-159). This
могила (обр. 61:4), или отстоящата на мал- is either the Golyama mogila mound in ques-
ко повече от 2 км от нея т. нар. Мъгура tion, or the so-called Măgura mare, which
маре, която се издига върху височините rises a little more than 2 km from it, on the
източно от с. Милковица и също е част от heights east of the village of Milkovitsa, and is
могилен некропол. also part of a tumular necropolis.
8
Халколитни материали са намирани 8
Chalcolitic materials have been found
предимно западно от сегашното шосе, кое- mostly west of the modern road that connects
то свързва Долни Вит и Милковица. Реле- Dolni Vit with Milkovica. The terrain suggests
фът подсказва, че вероятно става дума за that it must have been a fairly large terraced
доста обширно терасно селище. settlement.
9
През юни 2016 г. отново бях съпро- 9
In June 2016 I was again accompanied
воден при обхода от Биляна Иванова. on the tour by Bilyana Ivanova.
не пречи при селскостопанската об- Обр. 62. Местности с археологически

работка на терена и да не поврежда останки в района на Долни Вит
земеделския инвентар. Затова пък, (наложени на сателитна снимка от
отделни участъци от пътното трасе 22.09.2009 г., поглед от запад-северозапад
– автор Сергей Торбатов)
отчетливо се разпознават на някои
Fig. 62. Localities with archaeological remains
сателитни снимки, където личат in the village land of Dolni Vit (laid on a
като светли линейни структури satellite photo from 22.09.2009, view from
сред разораните ниви10, с ориента- west-northwest – by Sergey Torbatov)
ция, която няма нищо общо с тази
на съвременните и от по-далечното particular sections of the road-bed are
минало черни междублокови пъти- clearly recognizable on some satellite
ща, като например на 1,4 км юго- photos, where they appear as bright
източно от центъра на Долни Вит linear structures among the plowed
fields10, with an orientation that has
10
Подобна ситуация констатирах
nothing to do with modern and older
преди години, когато изяснявах на терен 10
I registered a similar situation years ago,
трасето на римския път от Дуросторум за when I was verifying the route of the Roman
Марцианопол. В землищата на някои села road from Durostorum to Marcianopolis. In
(Оногур, Средище) каменната настилка на the lands of some villages (Onogur, Sredishte)
пътя е била съзнателно извадена при пре- the stone pavement of the road had been
хода към машинна обработка на земята deliberately demolished during the transition
през 50-те години на миналия век, но и в to machine cultivation of the land in the
тези случаи пътното трасе ясно се разпоз- 1950s, but even in those cases the road-bed
наваше по глинестата подложка на паважа, was clearly recognizable by the clay pavement,
която се очертаваше като светла лента сред which emerged as a bright band among the
чернозема (Torbatov 2000, 65). chernozem soil (Torbatov 2000, 65).
и северно от шосето от Сомовит inter-block dirt roads – e.g. 1,4 km

за Никопол, в началото на спуска- southeast of the centre of Dolni Vit
нето към Черковица (обр. 63/1-2). and north of the road from Somovit
Сегашният път с трошенокаменна to Nikopol, at the beginning of the
настилка, който се отделя от това descent to Cherkovitsa (fig. 63/1-2).
шосе в южна посока и води към The modern road with crushed stone
ветрогенераторните инсталации на pavement, which deviates from the
североизток, изток и юг от Сомо- above-mentioned one in a southerly
вит също стриктно следва трасето direction and leads to the wind tur-
на демонтирания римски път, като bines to the northeast, east and south
или директно го възсяда, или се of Somovit, also strictly follows the
движи на незначително отстояние bed of the dismantled Roman road,
от неговите останки (обр. 63/3-4). either directly overlying or moving at
Според представените данни, a slight distance from its remains (fig.
римският път стриктно е следвал 63/3-4).
вододелния хребет на високия ма- Summarizing the given informa-
сив между долините на Осъм и tion, the Roman road strictly followed
Вит, от който в двете посоки са се the watershed ridge of the high plateau
формирали в течение на хилядо- between the valleys of the Osam and
летия множество отточни долове, Vit rivers, from which drainage val-
някои със значителна дълбочина и leys, some of them with considerable
стръмни склонове. Природните да- depth and steep slopes, have formed
дености са обусловили наличието over thousands of years in both direc-
на редица чупки по пътното трасе, tions. The natural conditions prede-
но по такъв начин е била избегната termined the presence of a number of
необходимостта от изграждане на bends along the road-bed, but in this
скъпоструващи инженерни съоръ- way the need to build expensive en-
жения (обр. 64). Трите регистрира- gineering facilities had been avoided
ни край него могили са единични (fig. 64). The three mounds registered
и нямат отношение към селищни near it are single-standing and have no
структури, от който и да било исто- relation to settlement structures from
рически период. Всяка от тях се на- any historical period. Each of them
мира в отлична визуална връзка със is in excellent visual connection with
съседните, а две (Пълпигова и Чума- the neighbouring ones, and two (Pal-
нова) са издигнати на места, където pigova mogila mound and Chumano-
пътното трасе прави чупки. И три- va mogila mound) are erected in plac-
те могили сега не съществуват, а на es where the road makes bends. All
терена, където са били, не се откри- three mounds do not exist now, and
ва никакъв археологически матери- no archaeological material has been
ал. Всичко това неизбежно навежда found on the site where they were.
на мисълта, че въпросните могили All this inevitably suggests that the
200
Обр. 63. Останки от римския път през височините между реките Осъм и Вит: 1. 1,4 км
югоизточно от центъра на Долни Вит (сателитна снимка от 22.04.2016 г.); 2. Северно
от шосето от Сомовит за Никопол, в началото на спускането към Черковица
(сателитна снимка от 22.04.2016 г.); 3. В м. „Павля“ източно от Сомовит (02.04.2016 г.);
4. В м. Павля източно от Сомовит (22.06.2016 г.)
Fig. 63. Remains of the Roman road across the heights between the Osam and the Vit rivers:
1. 1,4 км southeast from the centre of Dolni Vit (satellite photo from 22.04.2016); 2. North of
the road leading from Somovit to Nikopol, at the beginning of the descent towards Cherkovitsa
(satellite photo from 22.04.2016); 3. In the Pavlya locality east from Somovit (02.04.2016); 4. In
the “Pavlya” locality east from Somovit (22.06.2016)
Обр. 64. Реконструкция на трасето на римския крайдунавски път между реките

Осъм и Вит (автор Сергей Торбатов)
Fig. 64. Reconstruction of the bed of the Roman Danube road between the Osam and the Vit
rivers (by Sergey Torbatov)
имат пряка връзка с римския път. mounds in question have a direct con-
Въпреки негативното отношение nection with the Roman road. Despite
по въпроса на някои съвременни the negative attitude of some modern
изследвачи (Китов 1993, 58-59), те- researchers (Китов 1993, 58-59), the
зата за съществуването на могили, thesis of the existence of mounds,
специално насипани за нуждите и specially heaped for the needs and in
във връзка с изграждането на рим- connection with the construction of
ската пътна система в български- the Roman road system in the Bulgar-
те земи (Шкорпил, Шкорпил 1898, ian lands (Шкорпил, Шкорпил 1898,
154-157), по никакъв начин не бива 154-157) , in no way should and could
и не може да се отхвърля с лека ръка. be lightly dismissed. It is support-
Тя е подкрепена от многократно и ed by the repeatedly and universally
повсеместно регистрираната сим- registered symbiosis between struc-
биоза между структури от двата tures of both types, which cannot be a
вида, която няма как да е обикнове- mere coincidence due to the absence
на случайност, поради отсъствието in many cases of adequate settlement
в редица случаи на адекватен сели- context, and especially given that sin-
щен контекст, а особено като се има gle-standing or (rarely) groups of two
предвид, че единични или (по-ряд-
ко) групи от по две близко разпо- mounds close on both sides of the
ложени двустранно на пътя могили road always appear exactly where it
винаги се появяват точно там, къде- is vital for the functioning of the road
то това е от жизнена необходимост system. As the Škorpil brothers right-
за самото функциониране на път- ly point out, referring to old travelers,
ната система. Както справедливо mounds functioning as signposts are
отбелязват братя Шкорпил, позо- invaluable, especially in winter, when
вавайки се на стари пътешествени- the snow cover hides the road and
ци, пътеуказателните могили са от they remain the only reference point
неоценимо значение най-вече през for following the direction of travel
зимата, когато снежната покрив- (Шкорпил, Шкорпил 1898, 154).
ка скрие пътя и те се превърнат в A convincing evidence of the Ro-
единствен ориентир за спазване на man road-construction genius is the
посоката на движение (Шкорпил, stability of the road-bed between the
Шкорпил 1898, 154). valleys of the Osam and Vit in the fol-
Убедително свидетелство за lowing centuries. From time imme-
римския пътностроителен гений morial, a cart road has passed along
е устойчивостта на трасето между it, which provides direct year-round
долините на Осъм и Вит през след- communication of Nikopol with the
ващите векове. От незапомнени villages along the lower reaches of the
времена по него е минавал колар- Vit. It is marked on Josef von Sche-
ски път, който осъществявал пряка da’s „Generalkarte des österreichischen
целогодишна комуникация на Ни- Kaiserstaates mit einem großen Theile
копол със селата по долното тече- der angränzenden Länder” published
ние на Вит. Той е означен на издаде- in 1856 and on the corresponding
ната от Йозеф фон Шеда през 1856 г. map sheet of the so-called Franziszeis-
„Generalkarte des österreichischen che Landesaufnahme of the Habsburg
Kaiserstaates mit einem großen Theile Empire from 1857 (fig. 65/1-2). The
der angränzenden Länder” и на съ- same road was used during the Rus-
ответния картен лист от т. нар. so-Turkish War of 1877-1878 by part
Franziszeische Landesaufnahme на of the garrison of besieged Nikopol
Хабсбургската империя, заснет to leave the fortress unnoticed on the
през 1857 г. (обр. 65/1-2). Същият eve of its surrender, making its way
този път е бил използван през Ру- to Pleven. In the night of July 15-16,
ско-турската война от 1877-1878 г. 1878 (in new style), a Turkish convoy
от част от гарнизона на обсадения under strong military guard managed
Никопол незабелязано да напусне to cross the Osam river by the bridge
крепостта в навечерието на нейно- near its mouth and to move „along the
то предаване, пробивайки си път bank road” (in another source: „along
към Плевен. В нощта на 15 срещу
the Danube bank”) to the heights
16 (по нов стил) юли 1878 г. турски
east of Somovit, but there it was
Обр. 65. Приемниците на римския крайдунавски път между реките Осъм и Вит: 1.
Generalkarte des österreichischen Kaiserstaates mit einem großen Theile der angränzenden
Länder (1856 г.); 2. Franziszeische Landesaufnahme (1857 г.)
Fig. 65. The successors of the Roman Danube road between the Osam and the Vit rivers: 1.
Generalkarte des österreichischen Kaiserstaates mit einem großen Theile der angränzenden
Länder (1856); 2. Franziszeische Landesaufnahme (1857)
обоз под силно войсково прикри- intercepted and completely defeated

тие успява да премине р. Осъм по by units of the Caucasian Cossack
моста близо до нейното устие и да Brigade under the command of Colo-
се придвижи „по береговой дороге” nel I. Tutolmin. The event entered
(в друг източник: „по берегу Дуная”) the military annals under the name
до височините източно от Сомовит, „Night Battle by Somovit” (Сборникъ
но там е пресрещнат и напълно раз- 1898, 25; Описание 1901, 276).
громен от части на Кавказката ка- However, in Section 12. of „Karte
зашка бригада под командването на
der Donau von ihrem Ursprunge
полковник И. Тутолмин. Събитието
bis an die Mündung. Im Massstabe
влиза във военните анали под име-
1:300 000”, first published in 1880 or
то „Нощен бой при Сомовит“ (Сбор-
никъ 1898, 25; Описание 1901, 276). 189011, in addition to the road dis-
В Section 12. на „Karte der Donau cussed above, a communication link
von ihrem Ursprunge bis an die between Somovit and Nikopol along
Mündung. Im Massstabe 1:300 000”, the very Danube riverbed is depicted
издадена за първи път в 1880 или (fig. 66). This is mostly strange, be-
1890 г.11, освен коментирания по-го- cause the idea of laying a road there
ре път обаче е изобразена и кому- was born only in 1905-1906, when the
никационна връзка между Сомовит last 10 km of the third-class state road
и Никопол покрай самото корито
Teteven – Glozhene – Vitski most –
на р. Дунав (обр. 66). Това е много
странно, защото идеята за прокар- Boaza – Somovit – Nikopol had not
ване на път оттук се заражда едва yet been traced and the Pleven Dis-
през 1905-1906 г., когато последните trict Council prepared a project for
10 км от третокласното държавно tendering the construction of this part
шосе Тетевен – Гложене – Витски (Изложение 1906, 7, 14). The follow-
мост – Боаза – Сомовит – Никопол ing year an entrepreneur was selected
още не са трасирани и Плевенски- and the road was already listed in the
district reporting documentation in
11
Върху картата (всъщност атлас, съ-
държащ 9 табла) не е отбелязана година на
издаване, а само издателството (A. Hartle- 11
There is no year of publication on the
ben’s Verlag) и местоиздаването (Wien, map (actually, an atlas containing 9 plates),
Pest, Leipzig). С екземпляр от първото из- but only the publishing house (A. Hartleben’s
дание, съхраняван в Националния музей Verlag) and the place of publication (Wien,
на транспорта в Русе, се запознах през сеп- Pest, Leipzig) are recorded. I had a chance to
тември 2015 г. Националната библиотека study a copy of the first edition, stored in the
„Св. св. Кирил и Методий“ разполага с National Museum of Transport in Ruse, in
екземпляр от по-късно издание, което се September 2015. The National Library „St. St.
датира около 1900 г. То е дигитализирано Cyril and Methodius“ keeps a copy of a later
и свободно достъпно в интернет edition, which dates back to around 1900. It is
пространството. Между двете издания digitilized and is freely available through the
няма никакви разлики за тук занимаващия Internet. There are no differences between the
ни район. two editions concerning the discussed region.
Обр. 66. Приемниците на римския крайдунавски път между реките Осъм и Вит: Karte
der Donau von ihrem Ursprunge bis an die Mündung. Im Massstabe 1:300 000 (около 1890 г.)
Fig. 66. The successors of the Roman Danube road between the Osam and the Vit rivers: Karte
der Donau von ihrem Ursprunge bis an die Mündung. Im Massstabe 1:300 000 (about 1890)
ят окръжен съвет подготвя проект the paragraph „Under construction”

за отдаване на търг на направата на (Изложение 1907, 7-8). This con-
тази част (Изложение 1906, 7, 14). dition is reflected in the map „Net-
През следващата година е избран work of ready, under construction and
предприемач и пътят вече се води в traced out state and municipal roads
окръжната отчетна документация в
in the Principality of Bulgaria. Scale
графата „В постройка“ (Изложение
1907, 7-8). Това състояние е отразе- 1: 420,000”, issued by the General
но и в картата „Мрежа на готовите, Directorate of Roads, Public Works
в постройка и трасирани държавни and Buildings in 1908. On the map
и общински шосета в Княжество „Kingdom of Bulgaria. Network of
България. Мерка 1:420,000“, издаде- State and Municipal Roads at the end
на от Главна дирекция на пътища- of 1911”, attached to the voluminous
та, благоустройството и сградите report of the Council of Ministers to
през 1908 г. На картата „Царство Prince Ferdinand on occasion of the
България. Мрежа на държавните 25th anniversary of his accession to
и общински шосета в края на 1911 the Bulgarian throne, Somovit and
год.“, приложена към обемистия
Nikopol are still not connected by a
доклад на Министерския съвет до
Фердинанд по случай 25-годишни- modern road (Докладъ 1912, 692)
ната от възшествието му на българ- (fig. 67/1-2). This was one of the rea-
ския престол, Сомовит и Никопол sons for the establishment in Nikopol
обаче все още не са свързани с мо- in December 1911 of a special civic

дерен път (Докладъ 1912, 692) (обр. committee, which proclaimed a res-
67/1-2). Това е една от причините за olution, among the main points in
създаването в Никопол през декем- which was the immediate announce-
ври 1911 г. на нарочен граждански
ment of a tender for the completion
комитет, който приема резолюция,
сред чиито точки фигурира и неза- of such an important road for the in-
бавното обявяване на търг за доиз- habitants of the city12 (Господинова
карване на така важното за жите- 2004а, 217). There is no data on how
лите на града шосе12 (Господинова things developed over the next few
2004а, 217). Няма данни как са се years, but by the end of the First
развили работите през следващи- World War the section between Cher-
те няколко години, но към края на kovitsa and Somovit was completely
Първата световна война участъкът blocked and impassable due to the
между Черковица и Сомовит е съ-
constant landslides of rock and earth.
вършено задръстен и непроходим
от постоянните свличания на скал- Therefore, the road was abandoned
на и землена маса. Поради това пъ- and the traffic to and from Nikopol
тят е изоставен и трафикът от и към was transferred to the old cart road
Никопол се прехвърля по стария through the heights, which was
коларски път през височините, кой- traced out again and the earthworks
то е претрасиран и землените ра- on its bed were carried out by regular
боти по платното му се извършват labour service men in 1922. However,
от редовните трудоваци през 1922 г. very soon after that the official poli-
Съвсем наскоро след това отново
надделява мнението за възстановя- cy again changed to resuming of the
ване на дейностите и завършване на activities and finishing the new road
пътя покрай самия Дунав. Работата along the Danube riverbed. The work
започва от Сомовит в посока на Чер- started from Somovit in direction of
ковица, като през 1924 г. е разчистен Cherkovitsa, and in 1924 a section of
и разширен участък с дължина 5882 5882 m was cleared and expanded,
м, на протежение от 500 м, по който along 500 m of which even a stone
дори е направена каменна настил- pavement was laid (Изложение 1926,
ка (Изложение 1926, 86-87). С това
86-87). The overall development of
развитието на нещата тук приключ-
ва13. През 1929 г. пътностроителни- the project ended with that13. In 1929
12
The easy access to Somovit railway
12
Лесният достъп до ж. п. гара Сомо- station is vital for the development of the
вит е от жизнена важност за развитието на economy in Nikopol.
икономиката в Никопол. 13
It was in 1924 that the Pleven factory
13
Именно през 1924 г. Плевенският за- „Lev” got a concession and began to develop
вод „Лев“ придобива концесия и започва the Somovite stone quarries, the material
разработката на Сомовитските каменни from which fed its cement production. The
кариери, материалът от които захранва resumption of the construction of the Danube
Обр. 67. Опити за изграждане на крайбрежен път между Сомовит и Никопол в

първите десетилетия на ХХ в.: 1. Мрежа на готовите, в постройка и трасирани
държавни и общински шосета в Княжество България. Мерка 1:420,000 (1908 г.); 2.
Царство България. Мрежа на държавните и общински шосета в края на 1911 год.
(1912 г.)
Fig. 67. Attempts at construction of a littoral road between Somovit and Nikopol in the first
decades of the 20th c.: 1. Network of the ready, in construction and traced out state and
municipal roads in the Principality of Bulgaria. Scale 1:420,000 (1908); 2. Kingdom of Bulgaria.
Network of the state and municipal roads in the end of 1911 (1912).
те дейности отново се прехвърлят the road construction activities were

на алтернативното трасе през ви- again transferred to the alternative
сочините. Шосето е завършено и route through the heights. The road
пуснато в експлоатация през 1932 г. was completed and put into opera-
(Костиков 1992, 34-35). Изоставено- tion in 1932 (Костиков 1992, 34-35).
то трасе покрай Дунава е предоста-
вено за изграждане на продължение The abandoned road-bed along the
на ж. п. линия от гара Сомовит за Danube was submitted for construc-
Никопол. Първата копка е напра- tion of a continuation of the railway
вена още през 1933 г., но през 1940 г. from Somovit to Nikopol. The first
реализацията на проекта офици- sod was made in 1933, but in 1940 the
ално е обявена за безперспективна realization of the project was official-
(Господинова 2004б, 257-258). След ly declared hopeless (Господинова
2004б, 257-258). After many vicis-
циментовото му производство. Зад цялата
situdes, in 1948 the railway reached
история с подновяването на строителство-
то на крайдунавския път съвсем ясно про-
зира най-обикновена корупционна сделка, road was nothing but an ordinary corruption
целяща с държавни средства да бъде пре- deal, aimed at providing a „flying start”
доставен „летящ старт“ на циментовите to the cement magnates by means of state
магнати, като не само се разчисти необхо- funds. The purpose was not only to clean
димият им терен, но и се изгради удобен out the necessary terrain, but also to build a
път до ж. п. гара Сомовит, откъдето по- convenient road to Somovit railway station,
тегляли влаковите композиции за завода from where the trains with the raw material
край Плевен. took off to the factory near Pleven.
много перипетии, през 1948 г. ж. Cherkovitsa, which is still its final sta-
п. линия е доведена до Черковица, tion. In order to avoid sudden collaps-
която и сега е нейна крайна гара. За es, 405000 m3 of rock mass were pre-
да се избегнат ненадейни срутва- ventively demolished in the process
ния, в процеса на строежа преван- of construction. In order to prevent
тивно са сринати 405000 м3 скална
маса, а за предпазване на ж. п. ли- the railroad from flooding during the
ния от наводняване при ежегодните annual seasonal rises of the Danube
сезонни покачвания на нивото на р. level, its bed is significantly raised
Дунав трасето ѝ е значително пов- by an embankment and a strong re-
дигнато с насип и по цялото му про- taining wall of cement-bonded stones
тежение откъм реката е изградена is built all along its length from the
мощна подпорна стена от споени с riverside (Костиков 1992, 34). Nev-
цимент камъни (Костиков 1992, 34). ertheless, partial landslides and rock
Въпреки всичко и досега се случват
collapses over the railway continue to
частични свличания на камъни и
землена маса върху пътното платно occur even nowadays, and the line is
и то не е застраховано от сезонни- not at all insured against the seasonal
те покачвания на дунавските води, rises of the Danube, which very often
които много често стигат почти до reach almost to the upper edge of the
горния ръб на подпорната стена. retaining wall.
Намирам за уместно да приклю- I find it appropriate to end with a
ча с един реторичен въпрос: кой, в rhetorical question: who, after all, was
крайна сметка, се оказа прав в из- right in choosing a suitable bed for
бора на подходящо трасе за край-
the Danube road between the Osam
дунавски път между реките Осъм
и Вит – римските инженери или and Vit rivers – the Roman engineers
инженерите на Третото българско or the engineers of the Third Bulgari-
царство? an Kingdom?

Използвана литература
Reference list
Аврамов, В. 1929. Войната на България с Византия в 1190 г. и погромът

на императора Исак Ангел при гр. Трявна. София: Печатница на
Армейския военно-издателски фонд.
Аладжов, Д. 1985. Симеоновград в древността и средновековието. - В
Констанция. Втора отчетна конференция за археологическите
проучвания в Симеоновград. Хасково: Окръжен исторически музей,
5-48.
Аладжов, Ж. 2005. Разкопки на Карнобатската крепост Маркели. В Ников,
К. (ред.). Археологически открития и разкопки през 2004 г. София:
Авангард, 287-288.
Александров, О. 2013. Етнически и социален състав на римската армия.
Велико Търново: Faber.
Аспарухов, М. 2007. Археологически приноси към историята на
средновековния Никопол. Част първа (Библиотека „Български
Северозапад“ към „Известия на музеите в Северозападна България“,
13; второ издание). София: Полиграфически комбинат „Димитър
Благоев“.
Атанасова, Й. 1974. Круглые и полигональные башни в Dacia Ripensis.
Thracia 3, 337-344.
Бакърджиева, Т. 2009. На крачка пред времето. Държавникът реформатор
Мидхат паша (1822-1884). Русе: Авангард принт.
Банников, А. 2006. Позднеримские auxilia. Античный мир и археология
12, 238-252.
Банников, А. 2008. Пограничные войска Римской империи (limitanei и
ripeness). Мнемон 7, 277-286.
Беров, Б., Иванов, П. 2014. Пропадане на льос между градовете Видин и
Никопол. Проблеми на географията 1-2, 76-88.
Бешевлиев, В. (ред.). 1954. Гръцки извори за българската история, 1.
София: Издание на Българската академия на науките.
Бешевлиев, В. 1955. Латинските местни имена в Мизия и Тракия.
Известия на Археологическия институт 19, 279-302.
209
210 Използвана литература
Бонев, А. 1999. Тракийска керамика от средновековния град край Никопол.

Археология 3-4, 1-8.
Бородин, О. 1984. Развитие географической мысли. В Удальцова, З. (ред.).
Культура Византии (IV – первая половина VII в.). Москва: Наука,
432-466.
Ботушарова, Л. 1963. Крепостната стена по северните склонове на Небет
тепе. Годишник на Народния археологически музей Пловдив V, 77-
115.
Ботева, Д. 2017. Създаването на провинция Тракия. В Попов, Х., Цветкова,
Ю. (ред.). ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър Делев.
София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 157-
168.
Ботева, Д. 2018. Етнонимът „мизи“ и топонимът „Мизия“ в античната
литературна традиция от последните пет десетилетия пр. Хр. и
първите три десетилетия сл. Хр. В Митев, П., Рачева, В. (ред.).
Изследвания и материали за Видин и региона. Том ІІ. София:
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 131-144.
Боянов, И. 2008. Римските ветерани в Долна Мизия и Тракия (І – ІІІ в.).
София: ИК Авалон.
Бънов, П. 1994. Поселищен живот в земите по долното поречие на реките
Искър, Вит и Осъм през ІІ-ІІІ в. (по монетни данни). Известия на
музеите в Северозападна България 22, 43-63.
Бънов, П. 1995. Български средновековни монети от Плевенския музей.
Известия на музеите в Северозападна България 23, 441-458.
Вапцаров, И. 1982. Регионални различия в речнодолинната мрежа. В
Гълъбов, Ж. (ред.). География на България. Том 1. Физическа
география. Природни условия и ресурси. София: Издателство на
Българската академия на науките, 90-94
Вачева, К. 1979. За терминологията на строителните техники през
античността. Археология 1, 1-10.
Вачева, К. 2001а. Строителни материали. В Щерева, И., Вачева,
К., Владимирова-Аладжова, Д. Туида – Сливен, 1 (Разкопки и
проучвания, ХХVІІІ). София: Издателство „ГАЛ-ИКО“, 79-84.
Вачева, К. 2001б. Строителни техники. В Щерева, И., Вачева, К.,
Владимирова-Аладжова, Д. Туида – Сливен, 1 (Разкопки и
Reference list 211
Велков, В. 1959. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-

VI в.). Проучвания и материали. София: Издание на Българската
академия на науките.
Велков, И. 1923-1924. Новооткрити старини. Известия на Българския
археологически институт 2, 225-229.
Велков, И. 1934. Светилището на бог Митра при с. Крета. Известия на
Българския археологически институт VІІІ, 82-91.
Велков, И. 1960. Наши старинни градове. София: Издателство на ЦК на
ДКМС „Народна младеж“.
Военно-Историческая Коммисiя Главнаго Штаба. 1898. Сборникъ
материаловъ по Русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканскомъ
полуострове. Выпуск 2. Журналъ военныхъ действiй, веденный въ
Полевомъ Штабе. С.-Петербургъ: Военная Типографiя.
Гайдукевич, В. 1949. Боспорское царство. Москва – Ленинград:
Издательство Академии Наук СССР.
Геоложка карта на България. 1995. Филипов, Л., Чешитев, Г. (ред.).
Геоложка карта на България. М 1:100 000. Картен лист Никопол и
Плевен. Обяснителна записка. София: ЕТ „АВЕРС“.
Георгиев, В. 1977. Траките и техният език. София: Издателство на
Българската академия на науките.
Герасимов, Т. 1961. Принос към античната археология на България.
Известия на Археологическия институт ХХІV, 235-243.
Геров, Б. 1948/49. Романизмът между Дунава и Балкана. Част І. От Август
до Хадриан. Годишник на Софийския университет. Историко-
филологически факултет XLV, 1-92.
Геров, Б. 1950/51-1951/52. Романизмът между Дунава и Балкана. Част ІІ.
Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин
Велики (1). Годишник на Софийския университет. Филологически
факултет XLVII, 17-121.
Геров, Б. 1952/53. Романизмът между Дунава и Балкана. Част ІІ.
Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин
Велики (2). Годишник на Софийския университет. Историко-
филологически факултет XLVIII, 307-415.
Геров, Б. 1980. Земевладението в римска Тракия и Мизия (I-III в.) (=
Годишник на Софийския университет – факултет по класически и
нови филологии 72.2). София: Университетска печатница.
Гиндин, Л., Литаврин, Г. (ред.). 1994. Свод древнейших писменных

известий о славянах. Том І (І-VІ вв.). Москва: Издательская фирма
„Восточная литература“ РАН.
Глушанин, Е. 1986. Пограничная армия Византии IV в. Византийский
временник 46, 199-203.
Господинова, М. 2004а. Обществено-икономическо и политическо
развитие до 1918 г. В Грънчаров, М. (ред.). История на Никопол от
древността до 1944 г. Плевен: Регионален исторически музей, 203-
236.
Господинова, М. 2004б. Стопанско развитие и благоустрояване (1918-
1944). В Грънчаров, М. (ред.). История на Никопол от древността
до 1944 г. Плевен: Регионален исторически музей, 237-272.
Грънчаров, М. (ред.). 2004. История на Никопол от древността до 1944 г.
Плевен: Регионален исторически музей.
Дворецкий, И. 1976. Латинско-русский словарь. Москва: Русский язык.
Делев, П. 2014. История на племената в Югозападна Тракия през І хил. пр.
Хр. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Дерменджиев, Е. 2000-2001. Към фортификацията на ранновизантийското
укрепление край река Янтра във Велико Търново (според новите
проучвания на комплекса при църквата “Св. 40 мъченици“).
Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново ХV-
ХVІ, 108-118.
Дерменджиев, Е. 2002-2003. Две водоснабдителни съоръжения от ранно-
византийската и средновековна крепост на хълма Царевец във
Велико Търново. Известия на Регионален исторически музей –
Велико Търново ХVІІ-ХVІІІ, 257-268.
Дестунис, Г. 1861. Сказанiя Приска Панiйскаго. Ученыя записки втораго
отдѣленiя Императорской Академiи Наукъ VІІ.1, 1-112.
Дечев, Д. 1954. Тракийски названия на наши реки. Известия на
Института за български език 3, 267-283.
Димитров, Д. 1942. Надгробните плочи от римско време в Северна
България. София: Държавна печатница.
Димова, В., Йорданов, С. 1984. Водоснабдяването на средновековния
Червен. Музеи и паметници на културата 2, 14-19.
Динев, А. 1982. Кватернерни речни тераси. В Гълъбов, Ж. (ред.).
География на България. Том 1. Физическа география. Природни
Reference list 213
условия и ресурси. София: Издателство на Българската академия на

науките, 96-100
Добруски, В. 1900. Материали по археологията на България. Сборник за
народни умотворения, наука и книжнина ХVІ-ХVІІ, 3-146.
Докладъ. 1912. Докладъ до Негово ВеличествоФердинандъ І, Царъ на
българите, по случай 25-годишнината отъ възшествието му на
българския престол, 1887-1912, от Министерския съветъ. София:
Държавна печатница.
Дончева, И. 2005. Оброчни паметници на Зевс Збелсурд от територията
на Североизточна България. Мит, Изкуство и Фолклор 9, 345-358.
Дражева, Ц., Николов, М. 2010. Археологически проучвания на крепостта
Русокастро. В Гергова, Д. (ред.). Археологически открития и
разкопки през 2009 г. София: Авангард, 540-542.
Дражева, Ц., Николов, М. 2011. Разкопки на крепостта Русокастро. В
Гюрова, М. (ред.). Археологически открития и разкопки през 2010 г.
София: Авангард, 476-478.
Дуйчев, И., Войнов, М., Примов, Б., Велков, В. (ред.). 1958а. Латински
извори за българската история, 1. София: Издание на Българската
академия на науките.
Дуйчев, И., Цанкова-Петкова, Г., Тъпкова-Заимова, В., Йончев, Л., Тивчев,
П. (ред.). 1958b. Гръцки извори за българската история, 2. София:
Издание на Българската академия на науките.
Дякович, Б. 1904. Археологически излетъ въ крайдунавска България.
Сборник за народни умотворения, наука и книжнина 20, 1-56.
Епанчин, Н. 1906. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции. Часть
III. Переходъ через Балканы. С.-Петербургъ: Типографiя Главнаго
Управленiя Удѣловъ.
Иванов, Р. 1997. Към въпроса за датировката на надписа от с. Сомовит,
Плевенско. В Мещеряков, В. (ред.). Античный мир. Византия: К
70-летию профессора В. И. Кадеева. Харьков: Бизнес-Информ, 80-
83.
Иванов, Р. 1999. Долнодунавската отбранителна система между
Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София: ALEA.
Иванов, Р. 2008. Римска Мизия. София: Летера.
Иванов, Р., Атанасов, Г., Доневски, П. 2006. История на Силистра. Том І.
Античният Дуросторум. Силистра – София: ИВРАЙ.
Иванов, Т. 1980. Абритус. Римски кастел и ранновизантийски град в

Долна Мизия. Том I. София: Издателство на Българската академия
на науките.
Иванов, Р., Атанасов, Г., Доневски, П. 2006. История на Силистра. Том І.
Античният Дуросторум. Силистра-София,.
Иванов, Р., Христов, И. 2009. За военното присъствие в Состра през
принципата. Известия на Специализирания музей за резбарско и
зографско изкуство 2, 78-85.
Иванов, Р., Христов, И. 2013. Постамент за статуя на Галиен от кастела
Состра. В Рабаджиев, К., Попов, Х., Дамянов, М., Кацарова, В.
(ред.). Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София:
Булвест Принт АД, 424-428.
Ивенских, А. 2006. Военная организация Боспорского царства в середине
І века до н. э. – ІІ веке н. э. (Автореферат диссертации на соискание
ученой степени кандидата исторических наук). Пермь: Пермский
Государственный Университет.
Изложение. 1906. Изложение за състоянието на Плевенското окръжие
през 1905 – 1906 год. Плевенъ: Печатница на В. Димитровъ.
Изложение. 1907. Изложение за Състоянието на Плевенското Окръжие
през 1906/1907 година. Плевенъ: Печатница на Т. Хр. Бърдаровъ.
Изложение. 1926. Изложение за Състоянието на Плевенския Окръгъ
през 1924 год. Плевенъ: Печатница Мотавчиевъ.
Йорданов, В. 1926-1931. Как са възникнали нашите музеи. Годишник на
Народния музей 5, 317-360.
Йорданов, К. 2011. Добруджа през І-ото хил. пр. Хр. Гети. В Тодорова,
Х., Йорданов, К., Велков, В., Торбатов, С. История на Добруджа.
Том 1 (второ, преработено и допълнено издание). Велико Търново:
Faber, 131-234.
Йорданов, С. 1993. Водоснабдително съоръжение № 2 в средновековния
град Червен. Археология 3, 30-35.
Йорданова, М., Чубриева, М. 2002. Река Дунав – хидрология на българския
участък. В Копралев, И. (ред.). География на България. Физическа
география. Социално-икономическа география. София: ФорКом,
247-250.
Йосифов-Бохачек, А. 1937. Град Никопол през вековете. Кратка
илюстрована история на град Никопол. София: Кехлибаров.
Reference list 215
Кацаров, Г. 1911. Нови паметници на Митра в България. Известия на

Българското археологическо дружество ІІ/1, 46-69.
Китов, Г. 1993. Тракийските могили. Thracia 10, 39-80.
Ковачева, Т. 1977. Останки от римската епоха край с. Сомовит и
местонахождението на Lucernariaburgus. Известия на музеите в
Северозападна България 1, 249-266.
Ковачева, Т. 2000. Неизвестни данни за „Османското кале“ при село
Черквица. Известия на музеите в Северозападна България 28, 233-
235.
Ковачева, Т. 2004. Праистория и античност. В Грънчаров, М. (ред.).
История на Никопол от древността до 1944 г. Плевен: Регионален
исторически музей, 23-41.
Ковачева, Т. 2008. Никопол и неговият хинтерланд. В Иванов, Р. (ред.).
Римски и ранновизантийски селища в България. Том ІІІ. София:
ИВРАЙ, 9-23.
Кожухаров, С., Кузманов, Б. (ред.). 1995. Флора на Република България,
10. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.
Койнов, В. (ред.). 1965. Почвена карта на България. Мярка 1:400 000.
София: Картпроект.
Костиков, Т. 1992. Сомовит (Краеведски очерк). Варна: Галактика.
Кузманов, Г. 1985. Ранновизантийска керамика от Тракия и Дакия
(ІV – началото на VІІ в.) (Разкопки и проучвания, ХІІІ). София:
Издателство на Българската академия на науките.
Λаɣрianɣ, A. 1846. Istriana. Magazinu istoriku пеnтрɣ Dacia II, 65-128.
Лоция на Дунав. 1948. Лоция на Дунав – км. 845.5-374.5. София: Държавна
печатница.
Литаврин, Г. (ред.). 1995. Свод древнейших писменных известий о
славянах. Том ІІ (VІІ-ІХ вв.). Москва: Издательская фирма „Восточная
литература” РАН.
Маджаров, М. 2009. Римски пътища в България. Принос в развитието на
римската пътна система в провинциите Мизия и Тракия. Велико
Търново: Фабер.
Мехамедиев, Е. 2012. Византийская армия в ІV – начале V вв. (проблемы
организационной структуры) (Автореферат диссертации на
соискание ученой степени кандидата исторических наук). Санкт-
Петербург: Санкт-Петербургский государственный университет.
Мехамедиев, Е. 2013. Anonymus de Rebus Bellicus и латинская надпись

из Аквилеи: к вопросу о формировании и развитии подразделений
seniors-iuniores в позднеримской армии ІV в. Мнемон 13, 277-292
Митова-Джонова, Д. 1979. Археологически паметници в Плевенски окръг.
София: ДИ „Септември“.
Митова-Джонова, Д. 1985. Локализация на античните крепости в
Централната част на Дунавска равнина. Годишник на Софийския
университет – исторически факултет 77/2 (Изследвания в чест на
проф. д-р Христо Данов), 276-285.
Митова-Джонова, Д. 1994. Confinium Succi и mutatio Soneium през
античността и ранновизантийската епоха. Анали 2-3, 76-99.
Михайлов, Ц. 1978. Изменения в плановите очертания на Българския
дунавски бряг през кватернера. Проблеми на географията 1, 39-56.
Михайлов, Ц., Попов, В. 1978. Геоморфология на Дунавския бряг. В
Русев, Б., Найденов, В. (ред.). Лимнология на българския сектор на
р. Дунав. София: Българска академия на науките, 7-28.
Мутафчиев, П. 1927. Българи и румъни в историята на българските земи.
София: Художник.
Овчаров, Д. 1973. Протейхизмата в системата на ранновизантийските
укрепления по нашите земи. Археология 4, 11-23.
Овчаров, Д. 1982. Византийски и български крепости (V-X в.). София:
Издателство на Българската академия на науките.
Описание. 1901. Описание русско-турецкой войны 1877-78 гг. на
Балканском полуострове. Том ІІ. Военные действия с 12 апреля по 9
июля 1877 г. С.-Петербург: Военная типография.
Парашкевов, Д. 2013. Пет века село Долни Вит. Страници от историята
на селото. Ловеч: ИнфоВижън.
Пенин, Р. 2007. Природна (физическа) география на България. София:
БУЛВЕСТ 2000.
Петков, Е. 2010. Антична история и топография на Трансмариска. В
Вагалински, В., Бойчев, П. (ред.). История на Тутракан. Том 1. От
Древността до Освобождението (V хил. пр. Хр. – 1878 г.). Силистра:
Издателство „Ковачев“, 33-66.
Петрова, С., Иванов, Р. 2008. Каменоломните в Мизия и Тракия през
римската епоха и късната античност. В Иванов, Р. (ред.). Археология
на българските земи. Том ІІI. София: ИВРАЙ, 162-197.
Reference list 217
Петровић, П. 1975. Палеографjа римских натписа у Горњоj Мезиjи.

Београд: Археолошки инститүт.
Подосинов, А. 2002. Восточная Европа в римской картографической
традиции. Москва: Индрик.
Рабаджиев, К. 1990. Към датировката на скалния релеф на Херкулес от
Чернавода. Векове 2, 54-59.
Радославова, Г., Дзанев, Г. 2003. Абритус. В Р. Иванов (ред.). Римски и
ранновизантийски селища в България. Том II. София: ИВРАЙ, 110-
148.
Рубцов, С. 2003. Легионы Рима на Нижнем Дунае: военная история
римско-дакийских войн (конец I – начало II века нашей эры). Санкт-
Петербург: Петербургское Востоковедение – Москва: Филоматис.
Русева-Слокоска, Л. 1994. Към въпроса за укрепителната система на
Никополис ад Иструм – строителни периоди и датировка. В Драганов,
Д. (ред.). Поселищен живот в Древна Тракия. ІІІ Международен
симпозиум „Кабиле“. 17-21 май 1993, Ямбол. Доклади. Ямбол:
Издателство „Я“, 171-181.
Сборникъ. 1898. Сборникъ матерiаловъ по Русско-турецкой войне 1877-
78 гг. на Балканском полуострове. Выпускъ 3. Журнал военныхъ
действiй ІХ армейскаго корпуса. С.-Петербург: Военная типография.
Стоев, К. 2017. Да бъдеш римлянин в Мизия. Антропонимия и
просопография на романизираното население в Горна и Долна
Мизия. София: Издателска къща „Тендрил“.
Стойков, Д. 2013. Пет века село Долни Вит. Страници от историята на
селото. Ловеч: ИнфоВижън.
Тачева, М. 1987. История на българските земи в древността. Втора
част. София: Наука и изкуство.
Тачева, М. . За римските провинции Долна Мизия и Тракия (І – ІІІ в.). В
Иванов, Р. (ред.). Археология на българските земи. Том I. София:
ИВРАЙ, 49-75.
Тодоров, И. 2004. Рим и Тракия (20 – 30 г. по Хр. е.). Епохи 12.1, 313-325.
Тодоров, И. 2005. Тракия – римска провинция. В Гюзелев, В., Миклас,
Х., Шрайнер, П., Димитров, Б., Костова, Р. (ред.). Културните
текстове на миналото. Носители, символи и идеи. Материали
от Юбилейната международна научна конференция в чест на
60-годишнината на професор д.и.н. Казимир Попконстантинов,
Велико Търново, 29–31 октомври 2003. Книга І. Текстове на

историята, история на текстовете. София: Университетско
издателство “Св. Климент Охридски“, 93-99.
Тончева, Г. 1953. Керамична работилница край с. Кранево. Известия на
Варненското археологическо дружество IX, 81-88.
Торбатов, С. 1991. M. Zahariade. Moesia Secunda, Scythia si Notitia
Dignitatum. Bucuresti, 1988, 200 p. (рецензия). Добруджа 8, 229-233
Торбатов, С. 2000а. Функционално и типологическо съдържание на
късноантичната фортификационна терминология. Археологически
вести III.1 (Приложение 3), 1-40.
Торбатов, С. 2000б. Късноантичният град Залдапа. София: ALEA.
Торбатов, С. 2002а. Укрепителната система на провинция Скития (края
на III – VII в.). Велико Търново: Faber.
Торбатов, С. 2002б. „Скифские аномалии“ Прокопия Кесарийского
и вопрос о времени составления его трактата „О постройках“.
Византийский временник 61 (86), 49-57.
Торбатов, С. 2004а. Терминология за фортификационните съоръжения
през римската и ранновизантийската епоха. В Иванов, Р. (ред.).
Археология на българските земи. Том I. София: ИВРАЙ, 31-48.
Торбатов, С. 2004б. Пътна мрежа в Тракия и Мизия (I – III в.). В Иванов,
Р. (ред.). Археология на българските земи. Том I. София: ИВРАЙ,
76-95.
Торбатов, С. 2011. Добруджа в административната и военна структура
на Римската епоха през епохата на Принципата. В Тодорова, Х.,
Йорданов, К., Велков, В., Торбатов, С. История на Добруджа. Том 1
(второ, преработено и допълнено издание). Велико Търново: Faber,
243-258.
Торбатов, С. 2012. Гарнизонът на Сексагинта Приста през І – ІІІ в.
Известия на Регионален исторически музей – Русе 15, 111-161.
Торбатов, С. 2016а. Anasamus/Ansamus/Ἀσημοῦς/Ἀσήμος (античните
селищни и фортификационни останки край устието на р. Осъм).
Bulgarian e-Journal of Archaeology 6.1, 21-79.
Торбатов, С. 2016б. „Най-крайната част на илирийските предели“.
Bulgarian e-Journal of Archaeology, 6.2, 233-276.
Филипов Л., Чешитев Г. 1989. Геоложка карта на България. Никопол и
Плевен. 1:100 000. София: ВТС.
Reference list 219
Филов, Б. 1906. Помощните войски на римската провинция Мизия.

Известия на Историческото дружество 2, 41-90.
Христов, И. 2008а. Крепостта Состра, император Галиен и кохортата на
възвращенците“. Велико Търново: Фабер.
Христов, И. 2008б. Неизвестен долномизийски провинциален управител
при император Галиен от 254 –256 г. Известия на Национален
исторически музей ХVІІІ, 9-14.
Шкорпил, К. 1905. Некоторыя из дорог восточной Болгарiи. Известия
Русского археологического института в Константинопле X (Сб.
Абоба – Плиска), 443-502.
Шкорпил, Х., Шкорпил, К. 1898. Паметници из Българско. Могили.
Пловдив: Пчела.
Щерева, И. 2001. Строителна история. В Щерева, И., Вачева, К.,
Владимирова-Аладжова, Д. Туида – Сливен, 1 (Разкопки и
Янакиева, С. 2009. Тракийската хидронимия (Studia Thracica 12). София:
Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.
Aricescu, A. 1977. Armata în Dobrogea romană. Bucureşti: Editura militară.
Atanasov, G. 1997. Martyrium et AGIASMON dans le castel basbyzantin prиs
du village de Golech, région de Silistra (communication préliminaire).
Miscellanea Bulgarica 11, 127-139.
Băjenaru, C. 2010. Minor Fortifications in the Balkan-Danubian Area from
Diocletian to Justinian (The Center for Roman Military Studies 8). Cluj-
Napoca: Editura Mega.
Ballance, M. 1995. Survey of Roman and Byzantine Remains at Dinar, Işıklı
and Pınarbaşı, 1994. Araştırma Sonuçları Toplantısı 13/2, 185-198.
Bărbulescu, M. 1987. Din istoria militară a Daciei Romane. Vol. 1. Legiunea
V Macedonica şi castrul de la Potaissa. Cluj-Napoca: Dacia.
Barnea, A., Barnea, I., Bogdan Cătăniciu, I., Mărgineanu-Cărstoiu, M., Papuc,
G. 1979. Tropaeum Traiani. I. Cetatea. Bucureşti: Editura Academiei
Republicii Socialiste România.
Bartlett, W.. Beattie, W. 1844. The Danube, Its Hystory, Scenary, and
Topography. London: George Virtue, Ivy Lane.
Bartos–Elekes, Z., Timár, G., Imecs, Z., Magyari-Sáska, Z. 2013.
Georeferencing the topographic map of Walachia (1855-1864). 8th
International Workshop on Digital Approaches to Cartographic Heritage.

Rome, Italy, 19–20 September 2013, [Online], Available: http://www.
researchgate.net/publication/256844000
Bauchhenss, G. 1986. Hercules Saxanus, ein Gott der niedergermanischen
Armee. In Unz, C. (Hrsg.). Studien zu den Militärgrenzen Roms III.
13. Internationaler Limeskongress Aalen 1983. Vorträge (Forschungen
und Berichte zur Vor- und Frühgeschichte in Baden-Württemberg, 20).
Stuttgart: Theiss, 90-95.
Bekker, I. (ed.). 1837. Zosimus. ex recognitione Immanuelis Bekkeri. Bonnae:
impensis ed. Weberi.
Belke, K. 2000. Prokops De aedificiis, Buch V, zu Kleinasien. Antiquité Tardive
8, 115-125.
Benea, D. 2015. Augustus şi organizarea provinciei Moesia. Unele observaţii
privind teritoriile nord-dunărene. Classica et Christiana 10, 425-442.
Beneš, J. 1970. Die römischen Auxiliarformationen im unteren Donauraum.
Sborník prací Filosofické fakulty Brnĕnské university E-15, 159-210.
Beneš, J. 1978. Auxilia Romana in Moesia atque in Dacia (Studie
Archeologického ústavu Československé Akademie vĕd v Brnĕ VI.2).
Praha: Academia.
Bennett, J. 1986. Fort Sizes as a Guide to Garrison Type: A Preliminary Study
of Selected Forts in the European Provinces. In Unz, C. (Hrsg.). Studien
zu den Militärgrenzen Roms III (13. Internationaler Limeskongress
Aalen 1983: Vorträge). Stuttgart: Theiss, 707-716.
Bersu, G. 1938. A 6th century German Settlement of foederati (Golemanovo
Kale, near Sadowetz, Bulgaria). Antiquity 12, 31-42.
Beševliev, V. 1970. Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De
aedificiis“. Amsterdam: Adolf M. Hakkert.
Biernacka-Lubańska, M. 1982. The Roman and Early-Byzantine Fortifications
of Lower Moesia and Northern Thrace. Wroclaw: Ossolineum.
Blockley, R. 1983. The fragmentary classicising historians of the later Roman
Empire: Eunapius, Olympiodorus, Priscus and Malchus. Liverpool:
Francis Cairns.
Böcking, E. 1839. Notitia dignitatum et administrationum omnium tam civilium
quam militarium in partibus Orientis et Occidentis. Bonnae: A. Marcus.
Bogdan Cătăniciu, I. 1981. Evolution of the System of Defence Works in Roman
Dacia (BAR International Series 116). Oxford: B.A.R.
Reference list 221
Bogdan Cătăniciu, I. 1997. Muntenia în sistemul defensiv al Imperiului Roman:

sec. I-III p. Chr. Alexandria: Tipoalex.
Bogdan Cătăniciu, I. 2000-2001. Tropaeum Traiani, poarta de nord. Pontica
33-34, 415-424.
Bogdan Cătăniciu, I. 2009. Limes Daciae Inferioris, cercetări şi ipoteze.
Buletinul Muzeului judeţean Teleorman, Seria Arheologie 1, 195-203.
Bormann, E. 1898. Neue Militärdiplome. Jahreshefte des Österreichischen
Archäologischen Institutes in Wien I, 162-180.
Burri, R. 2012. Richard J. A. Talbert, Rome’s World: The Peutinger Map
Reconsidered. Cambridge, New York: Cambridge University Press,
2010. Pp. xviii, 357. ISBN 9780521764803. $90.00. Bryn Mawr
Classical Review 2012.04.14 (bmcr.brynmawr.edu/2012/2012-04-14.
html).
Cameron, A. 1996. Procopius and the Sixth Century. London/New York:
Routledge.
Campbell, B. 2012. Rivers and the power of ancient Rome. Chapel Hill: The
University of North Carolina Press.
Cheesman, G. 1914. The Auxilia of the Roman Imperial Army. Oxford: The
Clarendon Press.
Chevallier, R. 1976. Roman Roads. London: B. T. Batsford Ltd.
Cichorius, C. 1893. Ala. In Wissowa, G. (ed.). Real-Encyclopädie der
klassischen Altertumswissenschaft, Bd. I.1. Stuttgart: Metzler, 1224-
1269.
Coello, T. 1996. Unit Sizes in the late Roman Army (BAR International Series
645). Oxford: BAR Publishing.
Conrad, S. 2004. Die Grabstelen aus Moesia inferior. Untersuchungen zu
Chronologie, Typologie und Ikonografie. Leipzig: Casa Libri.
Conrad, S. 2004. Die Grabstelen aus Moesia inferior. Untersuchungen zu
Chronologie, Typologie und Ikonografie. Leipzig: Casa Libri.
Cooley, A., Salway, B. 2012. Roman Inscriptions 2006-2010. The Journal of
Roman Studies 102, 172-286.
Cumont F. 1917. Études syrienne. Paris: Auguste Picard.
Dąbrowa, E. 1979. Les troupes auxiliaires de l’armée romaine en Syrie au Ier
s. de notre ère. Dialogues d’histoire ancienne 5, 233-254.
Dąbrowa, E. 1986. The frontier in Syria in the First Century AD. In Freeman,
p., Kennedy, D. (eds.). The Defence of the Roman and Byzantine East
(Proceedings of a colloquium held at the University of Sheffield in April
1986) (BAR International series 297). Oxford, 93-108.
Dąbrowa, E. 1997. The Rivers in the Defensive System of Roman Syria (from
Augustus to Septimius Severus). In Groenman-van Waateringe, W.,
van Beek, B., Willems, B., Wynia, S. (eds.). Roman Frontier Studies
1995. Proceedings of the XVI International Congress of Roman Frontier
Studies (Oxbow Monograph 91). Oxford: Oxbow, 109-112.
Dąbrowa, E. 2000. Legio III Gallica. In Le Bohec, Y., Wolff, C. (eds.). Les
legions de Rome sous le Haut-Empire. Actes du Congrès de Lyon (17-19
septembre 1998). Lyon: Université Jean-Moulin, 309-315.
Daicoviciu, C. 1924. Fouilles et recherches à Sarmizegetusa. I-er Compte-
rendu. Dacia I, 1924, 224-263.
Darrouzès, J. 1981. Notitiae episcopatuum ecclesiae Constantinopolitanae.
Texte critique, introduction et notes (Géographie ecclésiastique de
lʹEmpire Byzantin, 1). Paris: Institut Français dʹÉtudes Byzantines.
Demougin, S. 1992. Prosopographie des chevaliers romains julio-claudiens
(43 av. J.-C. – 70 ap. J.-C.) (Publications de l’École française de Rome,
153). Rome: École Française de Rome.
Derks, T. 2009. Ethnic identity in the Roman frontier. The epigraphy of Batavi
and other Lower Rhine tribes. In Derks, T., Roymans N. (eds.). Ethnic
Constructs in Antiquity. The Role of Power and Tradition (Amsretdam
Archaeological Studies, 13). Amsterdam: Amsterdam University Press,
239-282.
Detschew, D. 1957. Die thrakischen Sprachreste (Schriften der
Balkankommission XIV). Wien: Rudolf M. Rohrer.
Dewing, H. (ed.). 1940. Procopius. Volume VII. On Buildings. General
Index. Translated by H. B. Dewing, Glanville Downey (Loeb Classical
Library, 343). Cambridge, MA: Harvard University Press.
Dietz, K. 1993. Cohortes, ripae, pedaturae. Zur Entwicklung der Grenzlegionen
in der Spätantike. In Dietz, K., Hennig, D., Kaletsch. H. (Hrsg.).
Klassisches Altertum, Spätantike und frühes Christentum. Adolf Lippold
zum 65. Geburtstag gewidmet. Würzburg, 279-329.
Dillemann, L. 1997. La Cosmographie du Ravennate (Latomus. Revue
d’etudes latines, 235). Bruxelles: Peeters Bvba.
Dindorf, W. (ed.). 1838. Procopius. Volumen III. ex recensione Guilielmi
Dindorfii. Bonnae: E. Weberi.
Reference list 223
Dumanov, B. 2015. Thrace in Late Antiquity. In Valeva, J., Nankov, E.,

Graninger, D. (eds.). A Companion to Ancient Thrace. Chichester: John
Wiley & Sons, 91-105.
Duncan-Jones, R. 1978. Pay and Number in Diocletian’s Army. Chiron VIII,
541-560.
Duncan-Jones, R. 1990. Structure and Scale in the Roman Economy.
Cambridge: Cambridge University Press.
Dyczek, P. 2008. The Lower Danube Limes in Bulgaria. Warsaw-Vienna:
University of Warsaw.
Eck, W., Ivanov, R. 2009. C. Iulius Victor, senatorischer Legat von Moesia
inferior unter Valerianus und Gallienus und das Kastell Sostra-Siosta.
Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 170, 191-200.
Eck, W., Pangerl, A. 2008a. Ein Diplom für einen Soldaten der classis Moesica
vom 20. August 127 n. Chr. Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik
165, 232-236.
Eck, W., Pangerl, A. 2008b. Moesia und seine Truppen. Neue Diplome für
Moesia und Moesia superior. Chiron 38, 2008, 317-377.
Eckerman, C. 2012. The Peutinger Map. Talbert (R.J.A.). Rome’s World. The
Peutinger Map Reconsidered. Pp. xviii + 357, ills, maps. Cambridge:
Cambridge University Press, 2010. Cased, £50, US$90. ISBN: 978-0-
521-76480-3. The Classical Review 62.1, 282-284.
Elton, H. Military forces. In Sabin, P., Van Wees, H., Whitby, M. (eds.). The
Cambridge History of Greek and Roman Warfare. Vol. II. Rome from
the late Republic to the late Empire. Cambridge: Cambridge University
Press, 270-309.
Estienne, S. 2003. D’une chapelle dédiée à Hercule à l’Hercules Cubans des
Régionnaires, le problème du recoupement des sources. In Cazanove, O.
de, Scheid, J. (eds.). Sanctuaires et sources (Collection du Centre Jean
Bérard, 22). Naples: Publications du Centre Jean Bérard, 55-67.
Faccini, S. 2010. Le alae dell’esercito romano in Dacia. Analisi storica e
catalogo delle fonti epigrafiche, archeologiche e numismatiche (Tesi di
Dottorato). Ferrara: Università degli Studi di Ferrara.
Florescu, G. 1936. Cariera romană de la Cernavoda. Analele Dobrogei XVII,
1936, 33-46.
Fluss, M. 1924. Λαπιδαρίας. In Kroll, W. (ed.). Real-Encyclopädie der
klassischen Altertumswissenschaft. Bd. XII.1. Stuttgart: Metzler, 774.
Fluss, M. 1927. Lucernariaburgon. In Kroll, W. (ed.). Real-Encyclopädie der

klassischen Altertumswissenschaft. Bd. XIII.2. Stuttgart: Metzler, 1613.
Fodorean, F. 2011. Richard J.A. Talbert: Rome’s World. The Peutinger map
reconsidered. In association with Tom Elliott, assisted by Nora Harris,
Gannon Hubbard, David O’Brien, and Grahan Sheperd. Cambridge:
Cambridge University Press 2010. 376 pages, 33 b/w illus., 1 table. $
50.00. US $ 90.00. ISBN: 978-0-521-76480-3. Plekos 13, 2011, 9-19,
[Online], Available: http://www.plekos.uni-muenchen.de/2011/r-talbert.
pdf (23.09.2015).
Fodorean, F.-G. 2014. The Danubian road from Viminacium to Durostorum in
the Roman itineraries. Dacia N.S. 68, 215-229.
Forcellini, A., Furlanetto, I., Corradini, F., Perin, I. 1965. Lexicon totius
latinitatis, ab Aegidio Forcellini seminarii patavini alumno lucubratum
deinde a Iosepho Furlanetto eiusdem seminarii alumno emendatum et
auctum, nunc vero curantibus Francisco Corradini et Iosepho Perin
seminarii patavini alumnis emendatius et auctius melioremque in formam
redactum. Tom. III. currante Francisco Corradini cum appendice Iosephi
Perin. Bononiae/Patavii: Arnaldus Forni/Gregoriana.
Forti, S. 2011. Nomi, soprannomi, professioni sulle lucerne di Leptis Magna:
Lucernarius e Lucernius. Sylloge Epigraphica Barcinonensis ІХ, 85-122.
Foss, C., Winfield, D. 1986. Byzantine Fortifications. An Introduction. Pretoria:
University of South Africa.
Gabrici, E. 1941. Sicilia. VIII. Rinvenimenti nelle zone archeologiche di
Panormo e di Lilibeo. Notizie degli scavi di antichità VII.2, 261-302.
Gaffiot, F. 1934. Dictionaire latin-français. Paris: Hachette.
Gebhardt, A. 2002. Imperiale Politik und provinziale Entwicklung:
Untersuchungen zum Verhältnis von Kaiser, Heer und Städten im Syrien
der vorseverischen Zeit. Berlin: Akademie Verlag GmbH.
Gerov, B. 1967. Epigraphische Beiträge zur Geschichte des mösischen Limes
in vorclaudischer Zeit. Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae
15, 85-105.
Gerov, B. 1968. Die Krisis in den Ostbalkanländern während der Alleinregierung
des Marcus Aurelius. Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae
16, 325-338.
Gerov, B. 1979. Mösien und Thrakien im „Kleinen Pauly“. Klio 61, 221-228.
Goldsworthy, A. 2003. The Complete Roman Army. London: Thames &
Hudson.
Reference list 225
Goldsworthy, A. 2009. How Rome Fell. Death of a Superpower. New Haven:

Yale University Press.
Gordon, C. 1961. The Age of Attila. Fifth-century Byzantium and the Barbarians.
Ann Arbor: University of Michigan Press.
Grec, M. 2004. Legio V Macedonica (pagini de istorie militară). Studia
Universitatis Petru Maior. Series Historia 4, 14-28.
Grec, M. 2006. Tegulae Legionis V Macedonicae. Arad: “Vasile Goldiş”
University Press.
Grosse, R. 1920. Römische Militärgeschichte von Gallienus bis zum Beginn
der byzantinischen Themenverfassung. Berlin: Weidmann.
Gudea, N. 1997. Der Dakische Limes. Materialen zu seiner Geschichte.
Jahrbuch des Römisch-Germanischen Zentralmuseums Mainz 44/2,
1-113.
Gudea, N. 2005. Der untermoesische Donaulimes und die Verteidigung
der moesischen Nord- und Westküste des Schwarzen Meeres. Limes
et litus Moesiae Inferioris (86-275 n. Chr.). Jahrbuch des Römisch-
Germanischen Zentralmuseums 52.2, 317-566.
Gudea, N., Găzdac, C. 2006-2007. Die dakische Gebiete im der römischer
Provinz Moesia Inferior. Ephemeris napocensis XVI-XVII, 49-84.
Haury, J., Wirth, G. (eds.). 1964. Procopii Caesariensis opera omnia. recognovit
Jacobus Haury. Vol IV. Peri ktismaton sive De aedificiis cum duobus
indicibus praefatione excerptisque Photii adiectis. editio stereotypa
correctior. Addenda et corrigenda adiecit Gerhard Wirth. Lipsiae: B. G.
Teubner.
Heinrichs, J., Zimmer, S. 2006. Ubier. In Beck, H., Geuenich, D., Steuer, H.
(Hrsg.). Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 31. Berlin
– New York: Walter de Gruyter, 355-361.
Hoeschel, D. (ed.). 1607. Historiarum Procopii Caesariensis libri VIII. :Nunc
primum graecè editi. Accessit liber de aedificijs Justiniani, ferè duplo
quam antea auctior. Opera Davidis Hoeschelii Avg. Augusta Vind.:
Apud Davidem Francum.
Holder, P. 2005. Alae in Pannonia and Moesia in the Flavian Period. In Visy,
Z. (ed.). Limes XIX. Proceedings of the XIXth International Congress of
Roman Frontier Studies held in Pécz, Hungary, September 2003. Pécz:
University of Pécz, 79-83.
Howard-Johnston, J. 1989. Procopius, Roman defences north of the Taurus
and the new fortress of Citharizon. In French, D., Lightfoot, C. (eds.).
The Eastern Frontier of the Roman Empire (BAR International Series

553.II). Oxford: BAR, 203-229.
Hristov, I. 2015. SOSTRA. Roman Castellum, Road-side Station and
Settlements on the Road Oescus (Ulpia Oescus) – Philippopolis, 2nd-
5th c. In R. Ivanov (ed.). Thracian, Greek, Roman and Medieval cities,
Residences and Fortresses in Bulgaria. Sofia: Ratiaria Semper Floreat,
279-340.
Isaac, B. 1990. The Limits of Empire. The Roman Army in the East. Oxford:
Oxford University Press.
Ivanov, R. 1997. Das römische Verteidigungssystem an der unteren Donau
zwischen Dorticum und Durostorum (Bulgarien) von Augustus bis
Maurikios. Bericht der Römisch-Germanischen Kommission 78, 1997,
467-640.
Ivanov, R. 2000. La datation de l’inscription au relief d’Iuppiter de Somovit.
Thracia 13, 171-174.
Jilek, S. 2009. The Danube Limes. A Roman River Frontier. Warsaw: Hussar
Books.
Johnson, S. 1983. Late Roman Fortifications. London: B. T. Batsford Ltd.
Jones, A. 1998. The Cities of the Eastern Roman Provinces. Oxford: Oxford
University Press.
Kalinka, E. 1906. Antike Denkmäler in Bulgarien. Wien: Alfred Hölder.
Kanitz, F. 1882a. Donau-Bulgarien und der Balkan. I. Band (zweite, neu
bearbeitete Auflage). Leipzig: Gebhardt & Wilisch.
Kanitz, F. 1882b. Donau-Bulgarien und der Balkan. II. Band (zweite, neu
bearbeitete Auflage). Leipzig: Gebhardt & Wilisch.
Keune, J. 1924. Lapidaria. In Kroll, W. (ed.). Real-Encyclopädie der klassischen
Altertumswissenschaft. Bd. XII.1. Stuttgart: Metzler, 774.
Knight, D. 1991. The Movements of the Auxilia from Augustus to Hadrian.
Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 85, 189-208.
Kolendo, J. 1981. Niezidentyfikowane centrum produkcji lampek rzymskich
nad Dolnym Dunajem. Lucernaria burgus u Prokopiusza z Cezarei.
Kwartalnik Historii Kultury Materialnej 29/1, 55-57.
Kolendo, J. 1985. Un centre non-identifie de production des lampes romaines
sur le Bas-Danube. Lucernaria burgus chez Procope de Cesaree, De
aed., IV 6, 36. Годишник на Софийския университет – исторически
Reference list 227
факултет 77/2 (Изследвания в чест на проф. д-р Христо Данов),

235-237.
Kovacheva, T., Bunov, P. 2012a. ASAMUS, ANASAMUS. In Ivanov, R.
(ed.). Tabula Imperii Romani – K-35/2 – Philippopolis. Sofia: Tendril
Publishing House, 25.
Kovacheva, T., Bunov, P. 2012b. LAPIDARIAS. In Ivanov, R. (ed.). Tabula
Imperii Romani – K-35/2 – Philippopolis. Sofia: Tendril Publishing
House, 194.
Kovács, B., Timár, G. 2009. The Austro-Hungarian Triangulations in the Balkan
Peninsula (1853-1875). In Gartner, G., Ortag, F. (eds.). Proceedings
of the First ICA Symposium for Central and Eastern Europe. Vienna:
University of Technology, 911-921.
Kovács, B., Timár, G. 2010. The Austro-Hungarian Triangulations in the
Balkan Peninsula (1855-1875). In Gartner, G., Ortag, F. (eds.). 2010.
Cartography in Central and Eastern Europe. Selected Papers of the 1st
ICA Symposium on Cartography for Central and Eastern Europe. Berlin
– Heidelberg: Springer-Verlag, 535-543.
Kraft, K. 1951. Zur Rekrutierung der Alen und Kohorten an Rhein und Donau.
Bern: Francke.
Labbé, C. 1679. Cyrilli, Philoxeni, aliorumque Veterum Glossaria Latino-
Graeca, & Graeco-Latina, a Carolo Labbaeo collecta, & in duplicem
Alphabeticum ordinem redacta. Lvtetiae Parisiorum: Lvdovici Billaine.
Lahovari, G., Brătianu, I., Tocilescu, G. 1900. Marele Dicţionar Geografic
al României: alcătuit şi prelucrat după dicţionarele parţiale pe judeţe.
Volumul 3. Bucureşti: Stabilimentul Grafic J. V. Socecŭ.
Laibacher Zeitung. 1877. Vom Kriegsschauplätze (Original-Korrespondenz
der „Laibacher Iettung”). Medschidieh, 17. Juli. Laibacher Zeitung 173,
1422-1423.
Le Bohec, Y. 2010. Das römische Heer in der Späten Kaiserzeit. Stuttgart:
Franz Steiner Verlag.
Lejean, G. 1873. Voyage en Bulgarie. Le Tour du monde XXVI, 113-170.
Levick, B. 2008. Vespasian. In Barrett, A. (ed.). Lives of the Ceasars. Malden
– Oxford – Carlton: Blackwell Publishing LTD, 131-154.
Lewis, C., Short, C. 1891. A New Latin Dictionary. New York: Harper &
Brothers.
Lica, V. 2000. The Coming of Rome in the Dacian World. Konstanz:

Universitätsverlag Konstanz GmbH.
Liddell, H., Scott, R. 1901. A Greek-English lexicon. New York etc.: American
Book Company.
Litzica, C. 1926. Contribuţiuni la Topografia Balcanică în Evul Mediu. I.
Procop din Cesarea. Buletinul Muzeului Municipal Iaşi „Ioan Neculce”
VI, 1-84.
Lőrincz, B. 2001. Die römischen Hilfstruppen in Pannonien während der
Prinzipatszeit. Teil I: Die Inschriften (Wiener archäologische Studien, Bd.
3). Wien: Forschungsgesellschaft Wiener Stadtarchäologie.
Lozanov, I. 2015. Roman Thrace. In Valeva, J., Nankov, E., Graninger, D.
(eds.). A Companion to Ancient Thrace. Chichester: John Wiley & Sons,
75-90
Madzharov, M. 2012. ASAMUS, ANASAMUS. In Ivanov, R. (ed.). Tabula
Imperii Romani – K-35/2 – Philippopolis. Sofia: Tendril Publishing
House, 25-27.
Madzharov, M. ASAMUS, ANASAMUS. In Ivanov, R. (ed.). Tabula Imperii
Romani – K-35/2 – Philippopolis. Sofia: Tendril Publishing House, 25-
27.
Maltretus, C. (ed.). 1663. Προκοπιου Καισαρεως Περι των του Δεσποτου
Ιουστινιανου κτισματων λογοι εξ. Procopii Caesariensis De aedificiis
Dn. Ivstiniani libri sex. Auctiores quam ante & emendatiores. Interprete
Clavdio Maltreto Aniciensi Societatis Iesv Presbytero. Tomi II. Pars
prior. Parisiis: e Typographia regia.
Marcu, F. 2005. The Adjacent Forts of Germania Superior and Dacia. Saalburg
Jahrbuch 55, 133-154.
Marcu, F. 2009. The Internal Planning of Roman Forts of Dacia (Bibliotheca
Musei Napocensis, XXX). Cluj-Napoca: Mega Publishing House.
Matei-Popescu, F. 2006-2007. The Auxiliary Units from Moesia Superior
in Domitian’s Time and the Problem of CIL XVI 41. Ephemeris
Napocensis 16-17, 31-48.
Matei-Popescu, F. 2010. The Roman Army in Moesia Inferior (The Centre for
Military Studies 7). Bucharest: Conphys Bublishing House.
Matei-Popescu, F. 2014a. The Roman Auxiliary Units of Moesia. In Avram, A.,
Bîrzescu, I. Mélanges d’archéologie et d’histoire ancienne à la mémoire
de Petre Alexandrescu (Il Mar Nero VIII, 2010/2011). Roma: Edizioni
Quasar, 203-230.
Reference list 229
Matei-Popescu, F. 2014b. Tropaeum Traiani. In Piso, I., Varga, R. (Hrsg.).

Trajan und seine Städte. Colloquium Cluj-Napoca, 29. September - 2.
Oktober 2013. Cluj-Napoca: Phoibos Verlag/Mega Verlag, 205-223.
Mattingly, D. 2006. An Imperial Possession: Britain in the Roman Empire.
London: Allen Lane.
Mendelssohn, L. (ed.). 1887. Zosimi comitis et exadvocati fisci Historia nova.
edidit Ludovicus Mendelssohn. Lipsiae: in aedibus B. G. Teubneri.
Mihailov, G. 1961. La fortification de la Thrace par Antonin le Pieu et Marc
Aurèle. Studi Urbinati. Nouvelle Série XXXV.1-2, 5-19.
Miller, K. 1887. Die Weltkarte des Castorius genannt Die Peutingerische Tafel.
Ravensburg: Verlag von Otto Maier (Dornsche Buchhandlung).
Miller, K. 1898. Mappae mundi. VI. Rekonstruierte Karten. Stuttgart: Jos.
Roth’sche Verlagshandlung.
Miller, K. 1916. Itineraria Romana. Römische Reisewege an der Hand der
Tabula Peutingeriana dargestellt. Stuttgart: Strecker und Schröder.
Mirković, M. 2015. Rimljani na Ɖerdapu. Istorija i natpisi. Zaječar: Derks.
Mócsy 2014. Pannonia and Upper Moesia. A History of the Middle Danube
Provinces of the Roman Empire. Abingdon – New York: Routledge.
Mommsen, T. 1889. Das römische Militärwesen seit Diokletian. Hermes 24,
195-279.
Montinaro, F. 2015. Power, Taste and the Outsider: Procopius and the Buildings
Revisited. In Greatrex, G., Elton, H., McMahon, L. (eds.). Shifting
Genres in Late Antiquity. Farnham: Ashgate Publishing Ltd., 191-206.
Mrozewicz, L. 2002. C. Licinius Mucianus und Moesien. Eos LXXXIX, 321-
323.
Mrozewicz, L. 2010. Palaeography of Latin Inscriptions from Novae (Lower
Moesia). Poznań: Wydawnictwo Poznańskiego towarzystwa przyjaciół
nauk.
Nedyalkova, T. 2012a. DACIA RIPENSIS. In Ivanov, R. (ed.). Tabula Imperii
87.
Nedyalkova, T. 2012b. MOESIA SECUNDA. In Ivanov, R. (ed.). Tabula Imperii
238.
Neira Faleiro, C. 2005. La Notitia Dignitatum. Nueva edición crítica y
comentario histórico (Nueva Roma 25). Madrid: Consejo Superior de
Investigaciones.
Nicasie, M. 1998. Twilight of Empire: the Roman Army from the Reign of
Diocletian until the Battle of Adrianople. Amsterdam : J. C. Gieben.
Nischer, E. The Army Reforms of Diocletian and Constantine and Their
Modifications up to the Time of the Notitia Dignitatum. Journal of
Roman Studies 13, 1-55.
Olteanu, S. 2014a. Sorin Olteanu’s Linguae Thraco-Daco-Moesorum. Sources,
[Online], Available: http://soltdm.com/sources/mss (10.06.2014).
Olteanu, S. 2014b. Sorin Olteanu’s Linguae Thraco-Daco-Moesorum.
Capitolul 4. Studiul paleografic al textului, [Online], Available: http://
soltdm.com/sources/mss (10.06.2014).
Olteanu, S. 2016а. A New Critical Edition of the IVth Book of Procope’s
“De Aedificiis”, [Online], Available: https://soltdm.academia.edu/
SorinOlteanu (06.05.2016).
Olteanu, S. 2016b. Capitolul 6. Studiul paleografic al textului, [Online],
Available: http://documents.tips/download/link/solteanu-procopius-de-
aedificiis-06studiul-paleografic-teza (08.05.2016).
Papazoglu, F. 1969. Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (Tribali,
Autarijati, Dardanci, Skordisci i Mezi). Sarajevo: Akademija nauka i
umjetnosti Bosne i Hercegovine.
Paunov, E., Prokopov, I. 2002. An Inventory of Roman Republican Coin Hoards
and Coins from Bulgaria (Glaux, 15). Milano: ennerre S.r.l.
Perrin-Henry, M. 1981. La place des listes toponimiques dans l’organisation
du livre IV des Édifices de Procope. In Ahrweiler, H. (ed.). Geographica
Byzantina. Paris: Publications de la Sorbonne, 93-106.
Petolescu, C. 1995. Unităţiile auxiliare din Dacia Romană (I). Studii şi cercetări
de istorie veche şi arheologie 46.1, 35-49.
Petolescu, C. 2002. Auxilia Daciae. Contribuţie la istoria militară a Daciei
romane. Bucureşti: Ars Docendi.
Petolescu, C. 2010a. Dacia: un millenniu de istorie. Bucureşti: Editura
Academiei Române.
Petolescu, C. 2010b. Cronica epigrafică a României (XXIX, 2009). Studii şi
cercetări de istorie veche şi arheologie 61.344, 307-330.
Petolescu, C., Matei-Popescu, F. 2008. The Presence of the Roman Army from
Moesia Inferior at the North of the Danube and the Making of the Dacia
Inferior Province. In Piso, I. (Hrsg.). Die Römischen Provinzen. Begriff
Reference list 231
und Gründung (Colloquium Cluj-Napoca, 28. September – 1. Oktober

2006). Cluj-Napoca: Editura Mega, 357-367.
Petolescu, C., Popescu, A.-T. 2004. Ein neues Militärdiplom für die Provinz
Moesia Inferior. Zeitschrift für Papirologie und Epigraphik 148, 269-
276.
Pferdehirt, B. 2004. Römische Militärdiplome und Entlassungsurkunden in der
Sammlung des Römisch-Germanischen Zentralmuseums, 1-2 (RGZM, K
37, 1-2). Mainz: Verlag des Römisch-Germanischen Zentralmuseums.
Philippide, A. 1923. Originea romînilor. Volumul întîiu. Ce spun izvoarele
istorice. Iaşi: Tipografia „Viaţa Romînească” S. A.
Pohl, W. 1988. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n. Chr.
München: Verlag C. H. Beck.
Poinssot, C. 1969. M. Licinius Rufus, patronus pagi et civitatis Thuggensis.
Bulletin archaéologique de Comité de travaux historiques et scientifiques
5, 215-258.
Politiani, A., Stephanus, H. (eds.). 1611. ΗΡΩΔΙΑΝΟΥ ΙΣΤΟΡΙΩΝ ΒΙΒΛΙΑ Η.
Herodiani Histor. Lib. VIII. Cum Angeli Politiani interpretatione, & huius
partim supplemento, partim examine Henrici Stephani: nec non eiusdem
emendationibus quorundam Græci contextus locorum, & expositionibus,
ad calcem operis. Adjuncti sunt Zozimi Comitis Historiarum Herodianicas
subsequentium libri duo, ab codem H. Stephano Graecè primùm editi.
Graece Historiarum Libri duo, nunc primùm Græcè editi. Lugduni: apud
Vidvam Ant. de Harsy.
Popa, C., Totoianu, R. 2009. Roman funerary lions in the Sebeş Museum
collection. Terra Sebus 1, 2009, 73-90.
Poulter, A. 1992. The use and abuse of urbanism in the Danubian provinces
during the Later Roman Empire. In Rich, J. (ed.). The city in Late
Antiquity. London – New York: Routledge, 99-135.
Prag, J. 2008. Sicilia and Britannia: Epigraphic Evidence for Civic
Administration. In Berrendonner, C., Cébeillac-Gervasoni, M., Lamoine,
L. (eds.). Le Quotidien municipal dans l’Occident romaine. Paris: Presses
Universitaires Blaise-Pascal, 67-81.
Premerstein, A. v., 1912. Untersuchungen zur Geschichte des Kaisers Marcus.
II. Klio 12, 139-178.
Ramsay W. 1931. Phrigian Orthodox and Heretics 400-800 A. D. Byzantion
VI, 1-35.
Richardot, P. La fin de l’armée romaine (284-476). Paris: Economica.

Ritterling, E. 1907. Zu zwei griechischen Inschriften römischer
Verwaltungsbeamten. Jahreshefte des Österreichischen Archäologischen
Institutes in Wien X, 299-311.
Roques, D. 2000. Les Constructions de Justinien de Procope de Césarée.
Antiquité Tardive 8, 31-43.
Roxan, M. 1997. An Auxiliary/Fleet Diploma of Moesia Inferior: 127 August
20. Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 118, 287-299.
Roxan, M. 2000. Veteran Settlement of the Auxilia in Germania. In Alföldy,
G., Dobson, B., Eck, W. (Hrsg.). Kaiser, Heer und Gesellschaft in der
Römischen Kaiserzeit: Gedenkschrift für Eric Birley. Stuttgart: Franz
Steiner Verlag, 307-326.
Sachau, E. 1883. Reise in Syrien und Mesopotamien. Leipzig: F. A. Brockhaus.
Salway, B. 2012. Putting the World in Order. In Talbert, R. (ed.). Ancient
Perspectives. Maps and Their Place in Mesopotamia, Egypt, Greece and
Rome. Chicago – London: The University of Chicago Press, 193-234.
Sarnowski, T. 1983. La forteresse de la légion I Italica à Novae et le limes de
sud-est de la Dacie. Eos 71, 265-276.
Sarnowski, T. 1985. Die Legio I Italica und der untere Donauabschnitt der
Notitia Dignitatum. Germania 63.1, 107-127.
Sarnowski, T. 1986. Contribution à l’étude de la chronologie des tuiles
militaries romaines au Bas-Danube sous Trajan. Acta Centri Historiae
Terra Antiqua Balcanica I, 65-67.
Sarnowski, T. 1988. Wojsko rzymskie w Mezji Dolnej i na północnym wybrzeżu
Morza Czarnego (Novaensia, 3). Warszawa: Wydawnictwa Uniwersytetu
Warszawskiego.
Sarnowski, T. 1991. Późnorimskie stemple legionów dolnodunajskich.
Novaensia 2, 9-32.
Saxer, R. 1967. Untersuchungen zu den Vexillationen des römischen
Kaiserheeres von Augustus bis Diokletian (Epigraphische Studien, 1).
Köln – Graz: Böhlau Verlag.
Scheidel, W. 1990. Probleme der Datierung des Costobokeneinfalls im
Balkanraum unter Marcus Aurelius. Historia 39, 493-498.
Schreiner, P. 1986. Städte und Wegenetz in Mösien, Dakien und Thrakien
nach dem Zeugnuss des Theophylaktos Simokates. In Pillinger, R.
Reference list 233
(Hrsg.). Spätantike und frühbyzantinische Kultur Bulgariens zwischen

Orient und Okzident. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der
Wissenschaften, 25-35.
Seure, G. 1901. Voyage en Thrace: Inscriptions funéraires. Bulletin de
correspondance hellénique 25, 308-324.
Seure, G. 1907. Nicopolis ad Istrum. Étude historique et épigraphique. Revue
archéologique X, 257-276, 413-428.
Seure, G. 1908. Nicopolis ad Istrum. Étude historique et épigraphique. Revue
archéologique XII, 33-95.
Skok, P. 1930. Zum Balkanlatein III. Zeitschrift für romanische Philologie 50,
484-532.
Skok, P. 1937. De l’importance des listes toponomastiques de Procope pour la
connaissance de la latinité balkanique. Remarques preliminaries. Revue
internationale des études balkaniques III, 47-58.
Southern, P. 2006. The Roman Army: a Social and Institutional History. Santa
Barbara: ABC-CLIO.
Southern, P. 2009. Domitian. Tragic Tyrant. London and New York: Routledge.
Spaul, J. 1994. Ala2. The Auxiliary Cavalry Units of the pre-Diocletianic
Imperial Roman Army. Andover: Nectoreca Press.
Suceveanu, A., Barnea, A. 1991. La Dobroudja romaine. Bucarest: Editura
Enciclopedică.
Syme, R. 1934. Lentulus and the Origin of Moesia. The Journal of Roman
Studies 24, 113-137.
Syme, R. 1971. Danubian Papers. Bucharest: Association International
D’Etudes Du Sud-Est European.
Talbert, R. 2010. Rome’s World: The Peutinger Map Reconsidered. Cambridge:
Cambridge University Press.
Teodor, E. 2015. The Invisible Giant: Limes Transalutanus. An Overview South
of Argeş River. Târgovişte: Cetatea de Scaun.
Timár, G. 2008. Habsburg geodetic and cartographic activities in the Old
Romania. Studii şi Cercetări, Seria Geologie-Geografie [Complexul
Muzeal Bistriţa-Năsăud] 13, 93-102.
Timár, G., Molnár, G., Székely, B., Biszak, S., Varga, J., Jankó, A. 2006.
The map sheets of the Second Military Surveyand their georeferenced
version. Budapest: Arcanum.
Tocilesco, G. 1900. Fouilles et recherches archéologiques en Roumanie.

Bucarest: Imprimerie du „Corps didactique” C. Ispasesco & G.
Bratanesco.
Todorov, Y. 1937. Le grandi strade romane in Bulgaria (Quaderni dell’Impero:
Le grandi strade del mondo romano, II). Roma: Instituto di studi romani.
Tomas, A. 2007. Inter Moesos et Thraces. A Contribution to the Studies on the
Rural Hinterland of Novae in Lower Moesia. Archeologia 58, 31-47.
Tomas, A. 2016. Inter Moesos et Thraces. The Rural Hinterland of Novae in
Lower Moesia (1st – 6h Centuries AD). Oxford: Archaeopress.
Tomaschek, W. 1894. Anasamus. In Wissowa, G. (ed.). Real-Encyclopädie der
klassischen Altertumswissenschaft, Bd. I.2. Stuttgart: J. B. Metzlerscher
Verlag, 2064.
Tomaschek, W. 1896. Asamus. In Wissowa, G. (ed.). Real-Encyclopädie der
klassischen Altertumswissenschaft, Bd. II.2. Stuttgart: J. B. Metzlerscher
Verlag, 1515.
Tomlin, R. 2000. The Legions of the Late Empire. In Brewer, R. (ed.). Roman
Fortresses and their Legions. Papers in Honour of George C. Boon
(Occasional Papers of the Society of Antiquaries of London, No. 20).
Trowbridge: The Cromwell Press, 159-181.
Torbatov, S. 2000. The Roman Road Durostorum – Marcianopolis. Archaeologia
Bulgarica IV.1, 59-72.
Treadgold, W. 1995. Byzantium and Its Army, 284-1081. Stanford: Stanford
University Press.
Treu, G. 1889. Erwerbungen der Antikensammlungen in Deutschland. III.
Dresden. Archäologischer Anzeiger 1889, 156-175.
Tudor, D. 1978. Oltenia romană. Bucureşti: Editura Academiei Republicii
Socialiste România.
Tudor, D., Bujor, E. 1960. Die geheime Brunnenanlage von Sucidava. Dacia
N.S. IV, 541-552.
Uenze, S. (Hrsg.). 1992. Die spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien).
Ergebnisse der deutsch-bulgarisch-österreichischen Ausgrabungen
1934-1937 (Münchener Beiträge zur Vor- und Frühgeschichte Bd. 43).
München: C.H. Beck’sche Verlagsbuchhandlung.
Várady, L. 1961. New Evidence on Some Problems of Late Roman Military
Organization. Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae 9, 1961,
333-396.
Reference list 235
Varbanov, V. 2007. Barbarian Invasions in the Provinces of Moesia Inferior

and Thracia between AD 138-192 (according to the numismatic data).
In Vagalinski, L. (ed.). The Lower Danube in Antiquity (VI c BC – VI c
AD). Sofia: NOUS Publishers LTD, 153-170.
Veh, O. 1957. Untersuchungen zu dem byzantinischen Historiker Theophylaktos
Simokattes (Wissenschaftliche Beilage zum Jahresbericht 1956/57 des
Humanistischen Gymnasiums Fürth i. Bayreuth). Fürth: Dörfler.
Velkov, V. 1992. Historische Interpretation der Siedlungen von Sadovec. In
Uenze, S. (Hrsg.). Die spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien).
Ergebnisse der deutsch-bulgarisch-österreichischen Ausgrabungen
1934-1937 (Münchener Beiträge zur Vor- und Frühgeschichte Bd. 43).
Text. München: C.H. Beck’sche Verlagsbuchhandlung, 385-390.
Vetters, H. 1950. Dacia Ripensis (Schriften der Balkankommission.
Antiquarische Abteilung XI/I). Wien: Rudolf M. Rohrer.
Visy, Z. 2014. Some Notes on the Eastern Corner of the Province Dacia.
In Cociş, S. (Hrsg.). Archäologische Beiträge. Gedenkschrift zum
hundertsten Geburtstag von Kurt Horedt (Patrimonium Archaeologicum
Transylvanicum, 7). Cluj-Napoca: Mega Verlag, 65-68.
Vlădescu, C. 1983. Armata romană în Dacia Inferior. Bucureşti: Editura
Militară.
Vlădescu, C. 1986. Fortificaţiile romane din Dacia Inferior. Craiova: Scrisul
Românesc.
Wagner, W. 1938. Die Dislokation der römischen Auxiliarformationen in den
Provinzen Noricum, Pannonien, Moesien und Dakien von Augustus bis
Gallienus. Berlin: Junker und Dünnhaupt Verlag.
Weber, E. 1976. Tabula Peutingeriana. Codex Vindobonensis 324 (Kommentar).
Graz: Akademische Druck- u. Verlagsanstalt Dr. Paul Struzl.
Weber, E. 2012a. Ein neues Buch und das Datierungsproblem der Tabula
Peutingeriana. Tyche 27, 2012, 209-216.
Weber, E. 2012b. Richard J.A. Talbert, Rome’s World: The Peutinger Map
Reconsidered, in association with Tom Elliott, assisted by Nora Harris,
Gannon Hubbard, David O’Brien and Graham Shepherd, with a
contribution by Martin Steinmann. Cambridge: Cambridge University
Press, 2010. xviii + 357 pages. ISBN 978-0-521-76480-3. Bulletin of the
American Society of Papyrologists 49, 2012, 363-369.
Weiss, P. 2008. Militärdiplome für Moesia (Moesia, Moesia superior, Moesia
inferior). Chiron 38, 267-316.
Welkov, I. 1935. Eine Gotenfestung bei Sadowetz (Nordbulgarien). Germania

19, 149-158.
Wendel, M. 2005. Die Verkehrsanbindung in frühbyzantinischer Zeit (4.-8. Jh.
n. Chr.) (Karasura. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten
Thrakien, III). Langenweissbach: Beier & Beran.
Whately, C. 2016. Exercitus Moesiae. The Roman Army in Moesia from
Augustus to Severus Alexander (BAR International Series 2825). Oxford:
BAR Publishing.
Whitby, M. 1988. The Emperor Maurice and his Historian: Theophylact
Simocatta on Persian and Balkan Warfare. Oxford: Clarendon Press.
Whitby, M., Whitby, M. 1986. The History of Theophylact Simocatta. An
English Translation with Introduction and Notes. Oxford: Clarendon
Press.
Wiblé, F. 2008. Les agglomérations des Alpes Poenines. In Leveau, P., Rémy,
B. (ed.). La ville des Alpes occidentales à l’époque romaine (Les cahiers
du CRHIPA, 13). Grenoble: CRHIPA, 247-272.
Wilkes, J. 2005. The Roman Danube: An Archaeological Survey. The Journal
of Roman Studies 95, 124-225.
Zahariade, M. 1988. Moesia Sesunda, Scythia şi Notitia Dignitatum. Bucureşti:
Editura Academiei Republicii Socialiste România.
Zahariade, M. 2006. Scythia Minor. A History of a Later Roman Province (284-
681). Amsterdam: Adolf M. Hakkert.
Zahariade, M. 2014-2015. The Dacia Ripensis Section in Notitia Dignitatum.
Thraco-Dacica S. N. VI-VII (XXIX-XXX), 119-154.
Zahariade, M., Gudea, N. 1997. The Fortifications of Lower Moesia (A.D. 86-
275). Amsterdam: Adolf M. Hakkert.
Zosimus. 1814. The History of Count Zosimus, sometime advocate and
chancellor of the Roman Empire. London: W. Green and T. Chaplin.
Zuckerman, C. 1988. Legio V Macedonica in Egypt. Tyche 3, 279-287.
Съкращения
Abbreviations
MAMA XI. Monumenta Asiae Minoris Antiqua XI, [Online], Available: http://
mama.csad.ox.ac.uk/index.html (25.11.2015).
AE. Année Épigraphique
CIL. Corpus Inscriptionum Latinarum:

III/1. Corpus Inscriptionum Latinarum. Volvminis tertii pars prior.
Inscriptiones Asiae, provinciarum Europae Graecarum,
Illyrici Latinae. consilio et auctoritate Academiae Litterarum
Regiae Borussicae. edidit Theodorus Mommsen. Inscriptiones
Aegypti et Asiae, inscriptiones provinciarum Europae
graecarum, inscriptionum Illyrici partes I-V comprehendens.
Pars prior. 1873. Berolini: G. Reimerum.
III/2. Corpus Inscriptionum Latinarum. Volvminis tertii pars posterior.

Inscriptiones Asiae, provinciarum Europae Graecarum, Illyrici
Latinae. consilio et auctoritate Academiae Litterarum Regiae
Borussicae. edidit Theodorus Mommsen. Inscriptionum Illyrici
partes VI-VII, Res gestae divi Augusti, Edictum Diocletiani de
pretiis rerum, Privilegia militum veteranorumque, Instrumenta
Dacica comprehendens. Pars posterior. 1873. Berolini: G.
Reimerum.
III Suppl./I. Inscriptionum Orientis et Illyrici latinarum supplementum.

ediderunt Theodorus Mommsen, Otto Hirschfeld, Alfredus
Domaszewski. Pars prior. 1902. Berolini: G. Reimerum.
III Suppl./II. Inscriptionum Orientis et Illyrici latinarum supplementum.

ediderunt Theodorus Mommsen, Otto Hirschfeld, Alfredus
Domaszewski. Pars posterior. 1902. Berolini: G. Reimerum.
VIII Suppl./I. Inscriptionum Africae proconsularis latinarum

supplementum. ediderunt Renatus Cagnat et Iohannes Schmidt.
commentariis instruxit Iohannes Schmidt. Pars prima:
Provincia Tripolitana. Pars secunda: Provincia Byzacena. Pars
tertia: Provincia proconsularis. 1891. Berolini: G. Reimerum.
237
238 Съкращения
VIII Suppl./IV. Inscriptiones Africae latinae. consilio et auctoritate

Academiae Litterarum Regiae Borussicae. Inscriptionum
Africae Proconsularis latinarum Supplementum alterum /
Additamenta: Pars. prima: Provincia Tripolitana. Pars secunda:
Provincia Byzacena. Pars tertia: Provincia proconsularis.
1916. Berolini: G. Reimerum.
X/1. Inscriptiones Brvttiorvm, Lvcaniae, Campaniae, Siciliae,

Sardiniae. consilio et auctoritate Academiae Litterarum
Regiae Borussicae edidit Theodorus Mommsen. Inscriptiones
Bruttiorum, Lucaniae, Campaniae comprehendens. Pars prior.
1883. Berolini: G. Reimerum.
Х/2. Inscriptiones Bruttiorum, Lucaniae, Campaniae, Siciliae,

Sardiniae. consilio et auctoritate Academiae Litterarum Regiae
Borussicae edidit Theodorus Mommsen. Inscriptiones Siciliae
et Sardiniae comprehendens. Pars posterior. 1883. Berolini: G.
Reimerum.
XII. Inscriptiones Galliae Narbonensis latinae. consilio et auctoritate

Academiae Litterarum Regiae Borussicae. edidit Otto
Hirschfeld. 1888. Berolini: G. Reimerum.
XV/2. Inscriptiones urbis Romae latinae. consilio et auctoritate

Academiae litterarum regiae Borussicae edidit Henricus
Dressel. Instrumentum domesticum. Partis posterioris
fasciculus I. 1899. Berolini: G. Reimerum.
XVI. Diplomata militaria. ex constitutionibus imperatorum de civitate

et conubio militum veteranorumque expressa. consilio et
auctoritate Academiae litterarum Borussicae. post Theodorum
Mommsen edidit Heribertus Nesselhauf. 1936. Berolini: G.
Reimerum.
RMD. Roman Military Diplomas:

I. Roxan, M. 1978. Roman Military Diplomas 1954-1977 (Occasional
Publication No. 2). London: Institute of Archaeology.
Abbreviations 239
II. Roxan, M. 1985. Roman Military Diplomas 1978 to 1984 (Occasional

Publication No. 9). London: Institute of Archaeology.
III. Roxan, M. 1994. Roman Military Diplomas 1985-1993 (Occasional

Publication No. 14). London: University College London,
Institute of Archaeology.
IV. Roxan, M., Holder, P. 2003. Roman Military Diplomas IV (Bulletin

of the Institute of Classical Studies, Supplementum 82).
London: Institute of Classical Studies, School of Advanced
Study, University of London.
V. Holder, P. 2006. Roman Military Diplomas V (Bulletin of the Institute

of Classical Studies Supplementum 88). London: University of
London Institute of Classical Studies.
ILBulg. Gerov, B. 1989. Inscriptiones Latinae in Bulgaria repertae (=).

Serdicae: in aedibus universitatum „Kliment Ohridski”.
ILAfr. Cagnat, R., Merlin, A., Chatelain, L. 1923. Inscriptions latines d’Afrique
(Tripolitaine, Tunisie, Maroc). Paris: Editions Ernest Leroux.
ILS. Inscriptiones Latinae Selectae

I. Dessau, H. 1892. Inscriptiones Latinae Selectae. Vol. I. Berolini:
Weidmannos.
III. Dessau, H. 1916. Inscriptiones Latinae Selectae. Vol. III. Berolini:

Weidmannos.
ISM. Inscripţiile din Scythia Minor:

V. Capidava – Troesmis – Noviodunum. Adunate, traduse, insoţite de
comentarii şi indici de Emilia Doruţiu-Boilă. 1980. Bucureşti: Editura
Academiei Republicii Socialiste România.
TLL. Thesaurus Linguae Latinae:

VII. Pars 2. Fasc. XI. Locus-Ludibundus. 1989. Berlin: De Gruyter
Saur.
Сергей Торбатов Sergey Torbatov
НЕПОЗНАТИЯТ РИМСКИ ЛИМЕС THE UNKNOWN ROMAN LIMES

В БЪЛГАРИЯ IN BULGARIA
Част 1. Part 1.
Между реките Вит и Осъм Between the Vit and the Osam Rivers
• •
Рецензенти: Critic readers:
проф. д-р Иван Михайлов Тодоров Prof. Dr. Ivan Mihailov Todorov
доц. д-р Евгения Николаева Генчева Assoc. Prof. Dr. Evgenia Nikolaeva Gencheva
• •
Превод: Translation:
Таня Костова Дървенова Tanya Kostova Darvenova
Формат: 70х100/16
Печатни коли 15
•
ISBN 978-619-00-1245-0
•
Издателство „Фабер“
Велико Търново
www.faber-bg.com
2021

The Unknown Roman Limes in Bulgaria Part

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

The Unknown Roman Limes in Bulgaria Part

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

НЕПОЗНАТИЯТ

РИМСКИ ЛИМЕС В БЪЛГАРИЯ

© Сергей Борисов Торбатов – автор, 2021

Предговор // Foreword ............................................................................................7

Използвана литература / Reference list ..................................................209

Съкращения / Abbreviations .............................................................................237

Съвременната дунавска граница на The present day Danube border of

ведена и по-новата литература по Liușnea 2019, 101-114, for reference

хи. Наличната информация за част information on some is dated, incom-

9 август 2020 г. 9 August 2020

1 Δορτικόν Dortico Dortico Dortico Δορτικὸν Dorticum

Български дунавски бряг е географ- Bulgarian Danube riverbank is a geo-

Обр. 1. Българският Дунавски бряг: 1. Талвег на р. Дунав; 2. Южна граница на Дунавския

от 5-5,5 до 6-7 м. Екстремните мак- fluctuation of minimum and maxi-

Обр. 2. Навигационна карта на р. Дунав между реките Вит и Осъм

стръмен десен склон (Вапцаров V cross-section – a shallow slope on

единодушно го считат за тракийско, unanimously accept its origin to

1. В пределите на Мизия 1. Within Moesia

Според писмените извори, долното Historical study provides documen-

нистрирането и военната защита Thrace, possibly ruled by Rhoemetal-

разногласия във връзка с онасле- prefecture south of the Danube was

основават на вече публикуван мой текст 3

на на Рим над вътрешните работи Thracian kingdom under the sub-

за означаване на тази територия effective military acquisition of the

разновременни антични извори се that the prefecture established in east-

в граница на Римската империя. of Domitian5 (fig. 9), the province of

Обр. 11. Император Аврелиан Обр. 12. Император Диоклециан

В трактата си Περὶ κτισμάτων 74, 847; Митова-Джонова 1979, 14;

Обр. 13. Течението на р. Вит

намира в областта Тракия“13. Сега The quotation above clearly points to

Обр. 14. Император Константин І

употребата на Ἀσήμος в текста не nova. ІІ, 33, 1 – ed. Mendelssohn)14.

Обр. 15. Течението на р. Осъм

досега открито се е присъединил 122-123), taking into account other

Обр. 16. Местоположение на кастела Состра

Обр. 17. Късноантичният фортификационен комплекс край с. Садовец:

Античната писмена традиция е The ancient written tradition has pre-

written sources are listed in: Ivanov 1997, 484;

Обр. 18. Фрагмент от Tabula Peutingeriana, на който е изобразено

и в по-сетнешните варианти на се- and sub (often used as prefixes) was a

жество примери в римските итине- information in it concerning the road

Обр. 19. Стема на Tabula Peutingeriana (по Weber 1976, 23)

струираната в хода на досегашните Theodosius ІІ, known as Road Map

на последната редакция от времето rent studies agree that Cosmographia

Обр. 20. Реконструкция на картата, използвана от Анонимния автор от Равена

но е превел на латински изброените Chronologically, the next piece of

394-395 г.11, но реално отразява (Zahariade 1988, 73-75, 183; Zaharia-

е запазен пространен екскурс за slowly withdrew from the fortress. Since

Илирик и диоцеза Тракия. Приведените

текста не се споменава за присъст- Procopius of Caesarea16, a writing

пографски маркер за края на пре- on the change of pronunciation, as

отдалечават възможността за точна be justified by any philological argu-

пълно произволна и не може да се associated with well-known quarries

279), Lucernariaburgum (Litzica 1926, specialists it could not have posed a

Анализът на античната и къс- Торбатов 2004, 37-38, 40, 42; Băjena-

и в оперативно-тактическо отно- scientific community, probably due to

Позовавайки се на широко раз- Roman empire were built precisely as

християнски каноничен контекст, с settlement name Lilybaeum – the an-

на късноантичното укрепление in question, but also a definition of

lucernarium, считано за синоним during construction work in 1951 a

Теофилакт не само неизменно нарича Юстин ІІ „младши“ (ὁ νεώτερος, ὁ

нейното име отново се появява в хрониките на Георги Кедрин и Йоан

С известни нюанси, огромно- To date, the vast majority of re-