ТЕМА 4

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА
ПО ПЪРВО И ВТОРО СКЛОНЕНИЕ
(NOMINA ADJECTIVA DECLINATIŌNIS I ET II)

Наред със съществителните имена, важно място в

анатомичната и фармацевтичната терминология заемат и
прилагателните имена. Те нямат отделно склонение, а се скланят
по образец на съществителните. В зависимост от това, по кое
склонение се скланят прилагателните имена в латински език, те
се делят на две групи: 1) прилагателни по първо и второ
склонение; 2) прилагателни по трето склонение.
Прилагателните имена по първо и второ склонение се
разделят на две големи групи според своите окончания: 1)
прилагателни с окончания -us, -a, -um, и 2) прилагателни с
окончания -er, -(e)ra, -(e)rum. Прилагателните имена по първо и
второ склонение имат винаги три окончания в Nom. Sg., за всеки
род отделно – -us, -er – за м.р.; -a за ж.р.; -um – за ср.р. Формите
за мъжки и среден род се скланят като съществителните имена
от второ склонение, а формата за женски род – като
съществителните от първо склонение. Речниковата форма на
прилагателните имена с три форми има три компонента: а)
пълната форма за мъжки род в Nom. Sg.; б) окончанието за
женски род; в) окончанието за среден род.

I. ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА С ОКОНЧАНИЯ -US, -A, -UM

Най-голямата група прилагателни имена по първо и второ
склонение, която има най-широка употреба и в медицински
латински, е тази на прилагателните с окончания: -us за мъжки
род; -a за женски род; -um за среден род. В много речници тези
прилагателни се дават с цифрата 3 след основната форма – тази
за м.р. Това означава, че прилагателното има три форми – една –
за мъжки род; втора – за женски род, и трета – за среден род.
Например: longus 3 (= longus, a, um) – дълъг.
Примери: longus, a, um – дълъг; profundus, a, um –
дълбок; transversus, a, um – напречен; internus, a, um –
вътрешен; externus, a, um – външен; acūtus, a, um – остър;
aliēnus, a, um – чужд; benignus, a, um – доброкачествен;
malignus, a, um – злокачествен; bonus, a, um – добър; cavus, a,
um – кух; contagiōsus, a, um – заразен; perniciōsus, a, um –
гибелен; опасен; dermaticus, a, um – кожен; durus, a, um –
твърд; frigidus, a, um – студен; calidus, a, um – топъл;
gastricus, a, um – стомашен; incisīvus, a, um – порезен; режещ;
infectiōsus, a, um – инфекциозен; latus, a, um – широк; lentus, a,
um – бавен, продължителен; malus, a, um – лош, зъл; matūrus,
a, um – зрял; mortuus, a, um – мъртъв; ophthalmicus, a, um –
очен; opticus, a, um – зрителен; osseus, a, um – костен; parvus,
a, um – малък; planus, a, um – плосък; praematūrus, a, um –
преждевременен; primarius, a, um – първичен; secundarius, a,
um – вторичен; rectus, a, um – прав; sedatīvus, a, um –
седативен, успокоителен; serotīnus, a, um – късен; spurius, a,
um – лъжлив; tardus, a, um – късен; typicus, a, um – типичен;
urinarius, a, um – пикочен; uterīnus, a, um – маточен; verus, a,
um – истински; vivus, a, um – жив; chronicus, a, um – хроничен;
 Прилагателни имена по първо и второ склонение

magnus, a, um – голям; incertus, a, um – неизвестен, несигурен;

fuscus, a, um – тъмен; palatīnus, a, um – небцов; laryngeus, a,
um – ларингеален, гръклянен, гръклянов; pharyngeus, a, um –
фарингеален, фаринксов; proprius, a, um – свой, собствен;
purus, a, um – чист; aegrōtus, a, um – болен; sanus, a, um –
здрав; flavus, a, um – жълт; medius, a, um – среден; mediānus,
a, um – среден, централен (в тялото); oblīquus, a, um – кос,
полегат; oblongātus, a, um – продълговат, удължен; caecus, a,
um – сляп; crassus, a, um – дебел, тлъст, охранен.

Склонение:
Sg. m bonus, a, um f n
Nom. bonus Nom. bona Nom. bonum
Gen. boni Gen. bonae Gen. boni
Acc. bonum Acc. bonam Acc. bonum
Abl. bono Abl. bona Abl. bono

Pl. m f n
Nom. boni Nom. bonae Nom. bona
Gen. bonōrum Gen. bonārum Gen. bonōrum
Acc. bonos Acc. bonas Acc. bona
Abl. bonis

N.B.! Основни суфикси за образуване на прилагателни

имена по първо и второ склонение (от група I):
– -eus, -ea, -eum – означава веществото, от което е направен
даден предмет: ferreus, a, um – железен; или принадлежност,
отношение: felleus, a, um – жлъчен; interosseus, a, um –
междукостен; subcutaneus, a, um – подкожен;
 – -icus, -ica, -icum; -ius, -ia, -ium; -īnus, -īna, -īnum –
показват отношение, принадлежност към предмет или място:
gastricus, a, um – стомашен; hepaticus, a, um – чернодробен;
opticus, a, um – зрителен; ophtalmicus, a, um – очен; thoracicus,
a, um – торакален, гръден; urinarius, a, um – пикочен;
ischiadicus, a, um – седалищен; palatīnus, a, um – небцов;
proprius, a, um – собствен; spurius, a, um – лъжлив;
– -ōsus, -ōsa, -ōsum; -lentus, -lenta, -lentum – показват
изобилие, съдържание, насищане: mucōsus, a, um – слузест,
слизест; fibrōsus, a, um – фиброзен, влакнест; gelatinōsus, a, um
– желатинов; spirituōsus, a, um – спиртен; spongiōsus, a, um –
гъбест, порест; purulentus, a, um – гноен;
– -ātus, -āta, -ātum – снабден с нещо: caudātus, a, um –
опашат; cerātus, a, um – покрит с восък, восъчен; capitātus, a,
um – главест;
– -idus, -ida, -idum – показва физически свойства: frigidus,
a, um – студен; calidus, a, um – топъл; fluidus, a, um – течен;
liquidus, a, um – течен;
– -ideus, -idea, -ideum – подобен на нещо, -виден:
coracoideus, a, um – клюновиден; xiphoideus, a, um – мечовиден;
trapezoideus, a, um – трапецовиден; deltoideus, a, um –
делтовиден, подобен на гръцката буква Δ (делта); pterygoideus,
a, um – криловиден; thyreoideus, a, um – щитовиден.

II. ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА С ОКОНЧАНИЯ -ER, -

(E)RA, -(E)RUM
Малък брой прилагателни имена по първо и второ
склонение завършват в Nom. Sg. на -er. Те се делят на две групи.

1. Прилагателни имена с неизпадащо -e- – при тях

гласната -е- от завършека се запазва във всички падежи.
 Прилагателни имена по първо и второ склонение

Например: lacer, era, erum – разкъсан; порезен (за рана); liber,

era, erum – свободен.
N.B.! Сложните прилагателни имена, образувани със
суфиксите -fer и -ger (носещ) също запазват гласната -е- във
всички падежи. Например: somnifer, fera, ferum – сънотворен;
mortifer, fera, ferum – смъртоносен; oviger, gera, gerum –
яйценосен.

Склонение:
Sg. m f n
Nom. liber Nom. libera Nom. liberum
Gen. liberi Gen. liberae Gen. liberi
Acc. liberum Acc. liberam Acc. liberum
Abl. libero Abl. libera Abl. libero

Pl. m f n
Nom. liberi Nom. liberae Nom. libera
Gen. liberōrum Gen. liberārum Gen. liberōrum
Acc. liberos Acc. liberas Acc. libera
Abl. liberis

2. Прилагателни с изпадащо -e- – при тях гласната -е- от

завършека присъства само в Nom. Sg. Например: dexter, tra,
trum – десен; sinister, tra, trum – ляв; ruber, bra, brum – червен;
niger, gra, grum – черен.
N.B.! Практическата основа при прилагателните,
завършващи на -er, се открива най-лесно, като се махне
окончанието за Nom. Sg. от формата за женски род. Например:
lacer, lacera – при това прилагателно гласната -е- ще се запази
във всички падежи; dexter, dextra – тук при формата за женски
род гласната -е- не се явява, което означава, че тя присъства
само във формата за Nom. Sg., мъжки род.

Склонение:
Sg. m f n
Nom. dexter Nom. dextra Nom. dextrum
Gen. dextri Gen. dextrae Gen. dextri
Acc. dextrum Acc. dextram Acc. dextrum
Abl. dextro Abl. dextra Abl. dextro

Pl. m f n
Nom. dextri Nom. dextrae Nom. dextra
Gen. dextrōrum Gen. dextrārum Gen. dextrōrum
Acc. dextros Acc. dextras Acc. dextra
Abl. dextris

III. МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

Към първата група прилагателни имена от първо и второ
склонение спада и миналото страдателно причастие
(participium perfecti passivi), което е отглаголно прилагателно
име, образувано със суфиксите -tus, -ta, -tum; -sus, -sa, -sum.
Склонението му съвпада напълно с това на прилагателните
имена по първо и второ склонение.
Примери: clausus, a, um – затворен; complētus, a, um –
пълен; incomplētus, a, um – непълен, незавършен; compositus, a,
um – съставен, сложен; congenitus, a, um – вроден; exquisītus,
a, um – придобит; diffūsus, a, um – дифузен, разпръснат;
circumscriptus, a, um – ограничен; laesus, a, um – увреден;
obturātus, a, um – запушен, затворен; depurātus, a, um –
пречистен; conservātus, a, um – запазен, консервиран; obductus,
a, um – покрит; dilūtus, a, um – разреден; divīsus, a, um –
 Прилагателни имена по първо и второ склонение

разделен; incarnātus, a, um – враснат в месото; incarcerātus, a,

um – заклещен.

IV. СЪГЛАСУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

СЪС СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ (СЪГЛАСУВАНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ )
N.B.! Прилагателните имена се съгласуват със
съществителните по род, число и падеж, но не и по
склонение!
Прилагателните имена в медицински латински език са
съгласувани определения към съответни съществителни
имена. В тази своя функция те се съгласуват по род, число и
падеж със съществителните имена, които определят. Например:
куха вена. Съществителното vena – вена, е от женски род в Nom.
Sg., а прилагателното cavus, a, um – кух, е от първата група
прилагателни имена по първо и второ склонение. Съобразявайки
се с рода, числото и падежа на съществителното, трябва да се
съгласува правилно: vena cava.

Склонение:
Sg. vena cava – куха вена Pl.
Nom. vena cava Nom. venae cavae
Gen. venae cavae Gen. venārum cavārum
Acc. venam cavam Acc. venas cavas
Abl. vena cava Abl. venis cavis

Прилагателното и съществителното име се съгласуват по

род, независимо от тяхното склонение. Във второ склонение,
както бе изяснено по-горе, има някои думи, които са
изключения по род: methodus, i f; bolus, i f; alvus, i f; periodus, i
f; crystallus, i f и т.н. Ако прилагателното malus, a, um – лош,
трябва да се съгласува със съществителното methodus, i f –
метод, ще се използва формата на прилагателното за женски
род и ще се получи следното съгласувано определение:
methodus mala. В този случай съществителното се скланя по
второ склонение, а прилагателното – по първо склонение.

Склонение:
Sg. methodus mala – Pl.
лош метод
Nom. methodus mala Nom. methodi malae
Gen. methodi malae Gen. methodōrum malārum
Acc. methodum malam Acc. methodos malas
Abl. methodo mala Abl. methodis malis

В медицинската терминология съществителните и

прилагателните имена имат определени места. Съществителното
име се поставя винаги на първо място, а след него идват
прилагателните, които го определят. Изключения: в термините
dura mater – твърда мозъчна обвивка, и pia mater – мека
мозъчна обвивка, прилагателното стои пред съществителното.
Прилагателните, които показват разположението на даден орган
или част от тялото в пространството, стоят на последно място и
се съгласуват с главното съществително име. Такива са:
superior, ius – горен; inferior, ius – долен; anterior, ius – преден;
posterior, ius – заден; externus, a, um – външен; internus, a, um
– вътрешен; dexter, tra, trum – десен; sinister, tra, trum – ляв и
др.
Заедно със съгласуваното определение, много често в
медицинската терминология се употребява и несъгласуваното
определение. То е съществително име в Gen. Sg. или Pl.
Падежът на определяемото може да се променя, но на
определящото винаги е Genitīvus. Превежда се на български с
 Прилагателни имена по първо и второ склонение

помощта на предлозите на и от или със съгласувано

определене. Например: angulus costae, anguli costae – ъгъл на
ребро, ъгли на ребро.

СЕНТЕНЦИИ
Amicitia nisi inter bonos esse non potest. Приятелство
може да съществува само между добри хора (Цицерон).
Hic mortui vivos docent. Тук мъртвите учат живите
(надпис на дисекционни зали).
Omnia praeclāra rara. Всичко прекрасно е рядко
(Цицерон).

УПРАЖНЕНИЯ
I. Съгласувайте, образувайте Gen. Sg и преведете:
1) intestinum /crassus, a, um/ –
Gen. Sg.:
превод:
2) crista /palatīnus, a, um/
Gen. Sg.:
превод:
3) musculus /transversus, a, um/
Gen. Sg.:
превод:
4) arteria /coronarius, a, um; dexter, tra, trum/
Gen. Sg.:
превод:
5) vesīca /urinarius, a, um/
Gen. Sg.:
 превод:

II. Преведете (от латински на български), като посочите

съгласуваните и несъгласуваните определения:
1) ventriculus dexter;
2) fractūra humeri sinistri;
3) arteria cerebri media;
4) musculus colli longus;
5) insufficientia valvulae aortae;
6) nodi lymphatici gastrici;
7) venae profundae;
8) frenulum linguae;
9) sulcus transversus;
10) costae verae.

III. Преведете (от български на латински), като

посочите съгласуваните и несъгласуваните определения:
1) дясна лакътна кост;
2) криловидна ямка;
3) жлези на езика;
4) небцови сливици;
5) разкъсване на жлъчния мехур;
6) вродена фисура на езика;
7) шевове на черепа;
8) спазъм на дебелото черво;
9) захарен диабет;
10) ябълка на окото.

IV. Преведете (от латински на български):

1) fractūra radii sinistri in loco typico;
2) haemorrhagia post fractūram complicātam alae nasi;
3) anaemia congenita neonatōrum;
 Прилагателни имена по първо и второ склонение

4) strictūra colli vesīcae urinariae;

5) ruptūra membrānae tympani.

V. Преведете (от български на латински):

1) доброкачествен рак на устните
2) суха гангрена на пулпата;
3) недостатъчност на клапата на аортата;
4) открито счупване на долната челюст;
5) травматично разкъсване на лявата роговица.