ALPHABETUM – АЗБУКА

Латинската азбука е възникнала под влияние на етруската азбука и на

западногръцката азбука, използвана в гръцките селища по край брежието
на Италий ския полуостров и остров Сицилия.

Буква Наименование Произношение

Aa А /а/
Bb Бе /б/
Cc Це (Ке) /к/, /ц/
Dd Де /д/
Ee Е /е/
Ff Еф /ф/
Gg Ге /г/
Hh Ха /х/
Ii И /и/, /й /
Kk Ка /к/
Ll Ел /л/
Mm Ем /м/
Nn Ен /н/
Oo О /о/
Pp Пе /п/
Qq Ку /к/
Rr Ер /р/
Ss Ес /с/, /з/
Tt Те /т/, /ц/
Uu У /у/, /в/
Vv Ве /в/
Xx Икс /кс/
Yy Ипсилон (игрек) /и/
Zz Зета /з/

1. Латинската азбука се състои от 24 букви, като последните две са

заимствани от гръцката азбука през I в. пр. Хр. за предаване на съответните
звукове в заетите гръцки думи. Първоначално звуковете /у/ и /в/ са се
означавали с една буква – V v. През Средновековието се въвежда буквата J j,
която се използва в някои издания вместо I i със звукова стой ност /й /.
2. В най -старата епоха буквата с е служела за означаване и на звука /г/,
което се е запазило при съкращенията на личните имена: C. = Gaius, Cn. =
Gnaeus.
3. Първоначално се е писало само с главни букви и слято, т.е. без
разделяне на думите (т. нар. scriptio continua), като в примера със следния
израз:
SENATUSPOPULUSQUEROMANUS = senā tus populusque Romā nus.
Произношение

1. Гласната i пред гласна в началото на думите и между гласни в средата на

думите започва да се произнася като /й /, напр. ius право, Ianuarius януари, Maius
май . Сложните думи, чиято втора съставка започва с i, запазват произношението
/й /, напр. dis-iunctio. През Средновековието този звук започва да се отбелязва с
буквата j, която се е наложила в съвременната латиница.
2. Другите пет гласни имат по един изговор. След класическата епоха двугласните
ae и oe се монофтонгизират, т.е. започват да се изговарят като една гласна, и в
късния и църковния латински се произнасят като е, напр. Caesar Цезар, comoedia
комедия. Когато ae или oe не представляват дифтонг и се произнасят отделно,
над втората буква се поставя трема ( ¨ )или знак за дължина ( ¯ ), напр. aër въздух,
poēta поет.
3. В латинската азбука има три знака за звука /к/: c, k, q. Употребата на k е съвсем
ограничена за сметка на c и се е запазила единствено в няколко думи в начална
позиция пред a, като се срещат и дублети с k и c: Kalendae (и Calendae) календи,
първия ден от месеца в римския календар. Буквата q се среща само в съчетание с
гласната u пред друга гласна и групата се произнася /кв/, напр. quaestor квестор.
Във всички останали случаи се употребява буквата c.
4. Буквата c пред гласните e, i, y и двугласните ae и oe е получила смекчение и се
изговаря /ц/, напр. sacer свещен, facinus злодеяние, престъпление, Cyprus Кипър,
caedes убий ство, coeptum начинание. В останалите случаи – пред гласните a, o, u,
пред съгласна и в края на думите – се произнася като /к/: cardinā lis главен, corpus
тяло, culpa вина, rector управител, lac мляко.
5. Съчетанието su пред гласна се произнася /св/ в следните думи и производните
им: suadeo убеждавам, suesco свиквам, suavis сладък, Suebi шваби, германско
племе; но иначе suus свой , casuā lis случаен.
6. Съчетанието ngu пред гласна се произнася /нгв/: lingua език, sanguis кръв; но
иначе longus дълъг.
7. Съчетанието ti пред гласна се произнася /ци/, напр. natio народ, initium начало.
Произношението /ти/ се запазва, когато тази сричка е предшествана от s, t или x
(напр. bestia животно, mixtio смес, Bruttium Брутиум, област в Италия), когато е в
гръцки заемки (напр. Galatia Галатия, област в Мала Азия; но иначе democratia)
или сричката е дълга (напр. в местоименната форма totīus).
8. Буквата x предава съчетание от два звука – /кс/, напр. pax мир, iudex съдия. В
началото на думата x се среща само в чуждици, напр. Xerxes Ксеркс, персий ски цар.
9. Аспированите съгласни се срещат в гръцки заемки.
а) ph се произнася /ф/ и замества φ в гръцки заемки, напр. philosophia философия,
triumphus триумф.
b) th се чете /т/ и замества θ в гръцки заемки, напр. thema тема, theā trum театър.
c) ch се чете /х/ и замества χ в гръцки заемки, напр. charta лист папирус, хартия,
харта, chorus танц, хор; но се среща и в някои латински думи, напр. pulcher хубав.
d) rh замества гръцката буква ρ в началото на думата или след r в средата на
думата и се чете /р/, напр. rhetorica реторика, rhythmus ритъм.
10. Буквата y се среща само в гръцки думи и се произнася /и/, напр. nympha
нимфа.
11. Буквата z се среща също само в гръцки думи и първоначално се
произнасяла /дз/, но по-късно се опростява в /з/, напр. zona пояс, зона.