УЧЕБНИК ПО ЛАТИНСКИ ЕЗИК 2002г Василена Тодоранова

НАСИЛЕНА ТОДОРАНО0А
УЧЕБНИК ПО
АТИНСКИ ЕЗИК
Василена Тодоранова
Учебник по
латински език
Издателство "РОВИТА"
Велико Търново, 2002
Учебникът е предназначен за неспециалисти. Той включва
необходимия минимум теоретични знания за превода от латински
на български език. Обърнато е специално внимание на техниката
на превеждане. Може да бъде използван и като самоучител, което
го прави особено полезен за студентите задочници.
Езикът е реалността,
откриваща таИните на витието.
© Василена Тодоранова
Учебник
по латински език
© Издателство "РОВИТА", Велико Търново, 2002 г.
Всички права са запазени. Части от книгата не могат да бъдат използвани или

възпроизвеждани по никакъв начин без писмено съгласие с изключение на кратки
цитати, включени в критически статии и библиографски издания.
ISBN 954-8914-10-7
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОДНА ЧАСТ...............................................................................5
Кратка история на латинския език............................................ 5
Азбука и произношение................................................................ 7
МОРФОСИНТАКСИС ............................................................... 11
Глагол................................................................................................ 11
Indicativus praesentis........................................................................ 12
InfinitTvus praesentis......................................................................... 13
Indicativus imperfecti........................................................................ 14
Indicativus futuri............................................................................... 14
Форми на спомагателния глагол sum, esse............................ 15
Съществително име....................................................................... 17
Първо склонение........................................................................... 20
Второ склонение.............................................................................20
Прилагателни по първо и второ склонение.
Синтактична употреба на прилагателните.
Субстантивиране..................................................................... 22
Притежателни местоимения...................................................... 24
Местоимении прилагателни ...................................................... 24
Показателни местоимения......................................................... 25
Основни правила при превод....................................................27
Трето склонение............................................................................. 31
Прилагателни по трето склонение.......................................... 33
Четвърто склонение..................................................................... 35
Пето склонение............................................................................... 36
Степени за сравнение...... ............................................................ 37
Наречия............................................................................................. 42
Степенуване на наречията..........................................................43
Наклонение.................................... 44
Imperatlvus praesentis....................................................................... 44
ImperatTvus futuri............................ 45
Coniunctivus praesentis.................................................................... 46
Coniunctivus imperfecti.................................................................... 47
Синтактична употреба на конюнктива.................................. 48
3
Местоимения .................................................................................. 52
Лични местоимения...................................................................... 52
Възвратни местоимения.................... 52
Въпросително местоимение....................................................... 53
Относително местоимение......................................................... 54
Неопределителни местоимения................................................ 55
Образуване на перфект, плусквамперфект и
второ бъдеще........................................................................ 56
Основни глаголни форми............................................................ 61
Именни глаголни форми............................................................. 62
Причастия........................................................................................ 62
Синтактична употреба на причастията................................ 64
AblatTvus absolutus........................................................................... 66
Инфинитиви..................................................................................... 68
Подчинени инфинитивни изречения...................................... 69
Герундий........................................................................................... 70
Герундив ........................................................................................... 71
Супин ................................................................................................. 71
СИНТАКСИС................................................................................ 73
Синтаксис на простото изречение........................................... 73
Именителен падеж......................................................................... 73
Родителей падеж............................................................................ 73
Дателен падеж............................. 76
Винителен падеж....... ................................................................... 78
Аблатив............................................................................................. 79
Синтаксис на сложното изречение.......................................... 82
Видове подчинени изречения.....................................................82
Употреба на времената и наклоненията............................... 83
ТАБЛИЦИ....................................................................................... 87
Неопределителни местоимения................................................ 87
Praesens, imperfectum, futurum...................................................... 88
Perfectum, plusquamperfectum, futurum II................................... 90
sum, possum....................................................................................... 92
fero, volo............................................................................. 93
eo.......................................................................................................... 94
Именни глаголни форми............................................................. 95
4
УВОДНА ЧАСТ
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЛАТИНСКИЯ ЕЗИК
Езика на племето латини, населявало областта Ла-

циум, където и днес се намира градът Рим, наричаме
латински. Той е част от италийския клон на индоевро
пейского езиково семейство заедно със славянските,
германските, балтийските, индийските, иранските и
гръцки езици. Постепенно изместил другите италийс
ки езици, най-разпространени от които били езиците
на оските и умбрите.
Сведения за латинския език черпим от писмените
паметници. Най-ранните са надписи от края на VII до
началото на V в. пр. Хр.: фибулата от Пренесте, чер
ният камък и надписът Дуенос. Намерени са мно-
гобройни надгробни надписи и някои официални до
кументи от края на III и началото на II в. Най-значи
телни от тях са епитафията на Сципионите и решение
на сената за светилищата на Бакхус. По същото време
се появяват и първите литературни паметници. До нас
са достигнали комедиите на Плавт. Латинският на то
ва време (VII—II в. пр. Хр.) е архаичният латински. Не
говият краен период съвпада с римската експанзия в
Средиземноморието, която създава тесен контакт с
гръцката култура, за чието влияние римският поет Хо-
раций казва: „Покорена Гърция покори дивия си за
воевател и внесе изкуството в селския Лациум.“
ВI в. пр. и сл. Хр. е разцветът на римската литера
тура и времето на класическия латински, с най-изяве-
ни представители Цицерон, Вергилий, Хорации и Ови
дий. Посткласическият латински на I—II в. сл. Хр. не се
отличава съществено от класическия. Разликата е в ли
5
тературния стил на авторите: Сенека, Тацит, Марци
ал, Ювенал.
Съществени изменения в морфологията и синтак
сиса се наблюдават в късния латински на IH-IV в., ко
гато се появяват съчиненията на християнските авто
ри Иероним, Августин и др.
С разширяването на римската държава се раз
пространява и латинският език. Паметниците му се от
криват на земите на трите континента: Европа, Азия и
Африка. Негови носители са римските легионери, чи-
ято реч, наречена народен латински, става все по-раз
лична от официалния литературен език. От народния
латински произлизат романските езици. Процесът на
разпространение на латинския език и култура се нари
ча романизация.
Средновековният латински е официален и литера
турен език на Западна Европа и на католическата цър
ква.
Литературни и научни съчинения са писани на ла
тински език и по време на Възраждането. Техните ав
тори подражават на езика на Цицерон. В наше време
латинският език се използва широко в научната и об
ществено-политическа терминология.
6
АЗБУКА И ПРОИЗНОШЕНИЕ
Латинската азбука е една от западногръцките аз

буки, усвоена чрез посредничеството на етруските. Тра
диционното четене, достигнало до нас благодарение
на непрекъсвалата школска традиция, е това на къс
ния латински. То е различно от класическото произ
ношение. Основната разлика е в произношението на
звука, отбелязван с буквата с. В класическия латински
се чете винаги к, а в късния пред е, i, у, ае, ое се произ
нася ц. Името на известния римски оратор и философ
Цицерон според класическото произношение ё Кике-
ро, а според късното Цицеро. Латинската азбука има
24 букви:
Аа (а), Bb (бе), Сс (це), Dd (де), Ее (е), Ff (еф),
Gg (ге), Hh (ха), li (и), Кк (ка), Ы(ел), Мт (ем),
Nn (ен), Оо (о), Рр (ne), Qq (ку), Rr (ер), Ss (ее),
Tt (те), Uu (у), Vv (ее), Хх (хикс), Yy (игрек),
Zz (зет).
Първоначално пишели само с главни букви, без да
разделят думите една от друга.
SENATUSPOPULUSQUEROMANUS (SPQR)
Сенатът и римският народ. (Формула за върхов
на държавна власт в римската република.)
Разделеното писане и препинателните знаци са от
късно време.
Vocales Гласни
Латинските гласни са 5: а, е, i, о, и. Всяка от тях
може да бъде дълга а́ или кратка а. Кратката гласна се
произнасяла за единица време, наречено мора, а дъл
гата гласна имала две мори. Знакът у отбелязва сре
щащ се само в гръцки заемки звук, който опростено
сме приели да произнасяме и. Съчетанията аи, еи се про
7
изнасят като една сричка. Те образуват двугласна.
Двугласните са дълги: Augustus, Europa. В класическия
латински е имало още две двугласни ае, ое, които по-
късно се стегнали в един звук е, но запазили старото
писане. Наричат се диграфи. Те също са дълги: poena
(пена), patriae (патрие).
В латински има и полугласната йод (нашето й). От
белязваме я със знака i в началото на дума пред глас
на: lanus (Янус) или между две гласни: maior (майор).
Consonantes Съгласни
Особености в произношението:
- с пред е, i, у, ае, ое се произнася ц: Cicero, Caesar,
cyrcus\ във всички останали случаи - к: crimen, cultHra,
causa',
- s между две гласни се произнася з: rosa, а в оста
налите случаи - с: disco',
- qu се произнася кв: aqua',
- ngu се произнася нгв: lingua',
- su се произнася св в следните и образуваните от
тях думи: suadeo, suavis, suesco, Suebi',
- ti пред гласна се произнася ци: ratio, lectio. Изк
лючение правят съчетанията -tti, -sti, -xti, които пазят
четенето ти: bestia;
- h се произнася х: harena.
- х се произнася кс: dux, exsul', между две гласни се
озвучава гз: exitus.
Срещащите се само в гръцки заемки съчетания се
произнасят както следва:
- ph - ф: philosophus',
- ch - х: schola',
- th - т: thema',
- rh -p\ rhetor.
Знакът z се произнася опростено з: zona.
8
Класификация на съгласните
1. Най-голямата група съгласни са наречени от
римските граматици „нелш“ - mutae, защото не могат
да се произнасят самостоятелно, а имат нужда от опор
на гласна: бе, ка, де и т.н. Съвременната фонетика ги
нарича „преградни, експлозивни, избушни“. Те от своя
страна се делят на три подгрупи:
а) гърлени - gutturales: с, g, h;
б) зъбни - dentales: t, d;
в) устни - labiales: p, b.
2. Плавни съгласни - liquidae: r, 1.
3. Носови съгласни - nasales: m, n.
Срички
Всяка гласна или двугласна образува сричка, коя
то може да бъде дълга (с дълга гласна или двугласна)
или кратка. Дължината на сричките се отбелязва в реч
ника и в текстовете за начинаещи, когато е от значе
ние за ударението.
Ударение
Характерът на латинското ударение е спорен: му
зикално (повишаване и понижаване на тона) или сило
во (както в български). По отношение на мястото, то е
полуфиксирано:
1. В двусрични думи ударението пада винаги на вто
рата сричка (сричките се броят от края на думата): aqua,
crimen, Caesar.
2. При думи с три и повече срички ударението па
да на втората сричка, ако тя е дълга:
а) естествено дълга, ако съдържа дълга гласна или
двугласна. В този случай дългата гласна се отбелязва:
agricultura, thesaurus.
б) дълга по положение, ако след гласната следват
две съгласни: monumentum. Изключение прави съчета
9
нието „няма с плавна“ (вж. с.9), което не удължава срич
ката. Ако втората сричка е кратка, ударението пада на
третата: patria, Cicero, volucris (cr - няма с плавна не
удължава сричката).
10
МОРФОСИНТАКСИС
VERBUM Глагол
Латинският глагол има 6 времена:
1. Сегашно - praesens.
2. Минало несвършено - imperfectum.
3. Бъдеще - futurum.
4. Минало свършено - perfectum.
5. Отдавна минало - plusquamperfectum.
6. Второ бъдеще - futurum secundum.
Глаголните форми могат да бъдат деятелни - ge
nus actTvum: amas (обичаш) или страдателни - genus
passivum: amaris (обичан си).
Отношението на глаголното действие към дейст
вителността се изразява с помощта на три наклонения:
изявително - indicatTvus, заповедно - imperatTvus, ус
ловно-желателно - coniunctivus.
Повечето глаголни форми имат категорията лице:
amas (обичаш) ,amant (обичат) и се наричат лични гла
голни форми. Причастията, инфинитивите, герундий,
герундив и супин нямат категорията лице. Наричат се
именни глаголни форми. Белегът на категорията лице
(първо, второ и трето) в единствено singularis и мно
жествено число pluralis са личните окончания:
act. pass.
Sg. 1 -о, -m -or, -r
2 -s -ris
3 -t -tur
pl. 1 -mus -mur
2 -tis -mini
3 -nt -ntur
11
Глаголите, които могат да имат пряко допълне
ние се наричат преходни. На български тези глаголи
отговарят на въпросите: „Кого?", „Що?". Например:
обичам, виждам, чета. Тези глаголи имат активни и
пасивни форми. Глаголите, които не могат да имат пря
ко допълнение, нямат пасивни форми. На български
такива глаголи са: съм, тичам, ходя и др.
Времена от сегашната основа
Три времена: презенс, имперфект и футур се обра
зуват от обща основа, наречена сегашна. Тя се дава в
речника с формата за 1л. ед.ч. на indicativus praesentis
activi и цифрата на спрежението: ато 1, habeo 2. Спре-
жението се определя от крайния звук на основата:
- 1 спрежение включва основите на -а́-: ато 1 (ата́-);
- II спрежение включва основите на -ё-: топео 2
(топе-);
- III спрежение включва основите на съгласна:
lego 3 (leg-);
- IV спрежение включва основите на -I-: audio 4
(audi-).
15 глагола имат основа на кратко i. Те имат фор
ми и по III и по IV спрежение. По-често срещани от
тях са:
capio 3 хващам fugio 3 бягам morior 3 умирам
cupio 3 желая gradior 3 крача patior 3 търпя
facio 3 правя
INDICATIVUS PRAESENTIS
Изявително наклонение на сегашно време
Indicativus praesentis се образува като към сегаш
ната основа се прибавят личните окончания: (вж. с. 11):
Act.: moneo, mones, monet; monemus, monetis, monent
съветвам, съветваш...
Pass.: moneor, moneris, monetur; monemur, monemini, monentur
съветван съм, съветван си...
12
NB! 1. При глаголите от първо спрежение в 1л. ед.ч.
гласната на личното окончание поглъща основната
гласна -а-:
Act.: amo, amas, amat; amamus, amatis, amant
Pass.: amor, amaris, amatur; amamur, amamini, amantur
2. При глаголите от трето спрежение между край
ната съгласна на основата и началната гласна на лич
ното окончание има свързваща гласна:
- е пред г;
- и пред nt;
- i - във всички останали случаи.
Act.: lego, legis, legit; legimus, legitis, legunt
Pass.: legor, legeris, legitur; legimur, legimini, leguntur.
3. При глаголите от четвърто спрежение само в Зл.
мн.ч. има свързваща гласна по аналогия на трето спре
жение:
Act.: audio, audis, audit; audlmus, audltis, audiunt
Pass.: audior, audTris, audltur; audTmur, audimini, audiuntur
4. В 1л. ед.ч. дългата основа гласна става кратка
пред гласната на личното окончание според фонетич
ните закони на латинския език: moneo, moneor; audio,
audior.
INFINITIVUS PRAESENTIS
Инфинитив на сегашно време
Сегашният инфинитив се образува от сегашната
основа и наставките: actTvum -re (III спрежение -ere),
passivum -ri (III спрежение -i).
Act.: am are monere legere audTre
Pass: amari moneri legi audiri
Сегашният активен инфинитив е една от основни
те глаголни форми. Другата основна глаголна форма
е тази за 1 л. ед.ч. на indicativus praesentis activi както и
в българския език. Засега глаголите трябва да бъдат
13
записвани в тетрадките речници и научавани с тези две
форми:
ато, атаге обичам lego, legere чета
топео, топеге съветвам audio, audlre слушам
INDICATIVUS IMPERFECT!
Изявително наклонение на минало несвършено време
Indicativus imperfecti се образува от сегашната ос
нова и характеристика -Ьа- (за I и II спр.) или -ёЬа́- (за
III и IV) и личните окончания. За 1л. ед.ч. окончанията
са: -ш (act.), -r (pass.)
Activum
amabam monebam legebam audiebam
amabas monebas legebas audiebas
amabat monebat legebat audiebat
amabamus monebamus legebamus audiebamus
amabatis monebatis legebatis audiebatis
amabant monebant legebant audiebant
Passivum
amabar monebar legebar audiebar
amabaris monebaris legebaris audiebaris
amabatur monebatur legebatur audiebatur
amabam ur monebamur legebamur audiebamur
amabamini monebamini legebamini audiebamini
amabantur monebantur legebantur audiebantur
INDICATIVUS FUTURI
Изявително наклонение на бъдеще време
Indicativus futuri се образува по следните начини:
1. Глаголите от I и II спрежение образуват бъдеще
време от сегашната основа, характеристика -Ь-, свърз
ваща гласна (-е- пред -г-, -и- пред -nt-, i - в др. случаи) и
личните окончания. За Iл. ед.ч. те са -о, -or.
14
Act. Pass. Act. Pass.
amabo amabor monebo monebor
amabis amaberis monebis moneberis
amabit amabitur monebit monebitur
amabimus amabimur monebimus monebimur
amabitis amabimini monebitis monebimini
amabunt amabuntur monebunt monebuntur
2. Глаголите от III и IV спр. образуват бъдеще вре
ме от сег. основа, характеристика а- (за 1л. ед.ч.) и -е-
в останалите случаи и личните окончания. За 1л. ед.ч.
те са: -т, -г.
Act.: legam, leges, leget; legemus, legetis, legent
Pass.:legar, legeris, legetur; legemur, legemini, legentur
Act.: audiam, audies, audiet; audiemus, audietis, audient
Pass.:audiar, audieris, audietur; audiemur, audiemini, audientur
Форми на спомагателния глагол sum, esse съм
Глаголът sum има две степени на основата си: ну
лева е- и отгласна -es, които се редуват в indicativus
praesentis така:
sum, es, est; sumus, estis, sunt.
Indicativus imperfecti е образуван от отгласната сте
пен, като -s- между две гласни е минало в -г- (ротация),
характеристика -а- и личните окончания:
eram, eras, erat; eramus, eratis, erant
IndicativusfutUri е образуван от ротацираната отг
ласна степен, свързваща гласна и личните окончания:
его, eris, erit; erimus, eritis, erunt
NB! Глаголът sum е непреходен и няма пасивни форми.
Научи наизуст!:
1. Cogito, ergo sum. Мисля, следователно съществу
вам. (Мисъл на създателя на рационализма Рене Декарт (1596-
1650). „Начала на философията“).
15
2. Dum docemus, discimus. Цокато обучаваме се учим.
(Сенека, „Писма до Луцилий“).
3. Vivere est *.
cogitare Да живееш значи да мислиш.
(Цицерон, „Тускулански беседи": „Да се наслаждаваш разумно
можеш по много и различни начини... Аз говоря за учения и об
разован човек, за когото да живее значи да мисли.“).
4. Fluctuat пес mergitur. Люлее се, но не потъва. (Над
пис на герба на Париж, който представлява кораб в развълнува
но море.)
* Инфинитивът като именна глаголна форма не може да бъ

де сказуемо, а изпълнява ролята на подлог, сказуемно определе
ние и пряко допълнение.
16
NOMEN SUBSTANTIVUM
Съществително име
Съществителните имат фиксиран род: masculinum
мъжки, feminTnum женски и neutrum среден. Родът е от
белязан в речника с първата буква на латинското му
наименование: m, f, п. Така съществителните се разли
чават от прилагателните, които нямат фиксиран род,
а вземат рода на съществителното, което определят.
Съществителните се менят по число (единствено и
множествено) и по падеж:
- nominativus - падеж на подлога и сказуемното
определение:
N. N. П. Ск. опр.
Scientia est potentia. Знанието е сила.
- genetivus - падеж на несъгласуваното определе
ние за притежание:
N. G. Несъгл. опр.
occasus vitae залез на живота
- dativus - падеж на непрякото допълнение. Упот
ребява се при глаголи със значение: давам, помагам,
вярвам, приличам, вредя, завиждам, служа, харесвам се
и др. На български тези глаголи отговарят на въпроса
„На кого?“ или „Кому?'1".
N. D. Непр. доп.
Terra placet agricolae. Земята се харесва на земеделеца.
С датив се свързват и прилагателни, които на бъл
гарски отговарят на въпроса „На кого?“ или „Кому?''".
N. D. Непр. доп.
similis deo подобен на бог
В дателен падеж стои и лицето или предметът, в
чиято полза или вреда се върши действието.
Non scholae, sed vitae discimus. He за училището, a
за живота учим. (Перифраза на упрека на Сенека към съвре-
17
менната му образователна система: „Учим неза живота, а за учи
лището.“, Сенека „Писма до Луцилий“).
NB! На български и генетивът и дативът се превеждат
с предлога „на“. При генетива обаче този предлог свър
зва две съществителни: залез на живота, а при датива
свързва глагол (прилагателно) и съществително: пома
гам на мама, верен на родината.
- accusatlvus - падеж на прякото допълнение при
преходни глаголи, при които на български можем да
зададем въпроса „Кого?''' или „Що?1", обичам, водя, виж
дам, крия и много други.
Lupus non mordet lupum. Вълкът не хапе вълк.
Акузатив с предлог (ad, ante, apud, per, in - за по
сока) е обстоятелствено пояснение.
Per aspera ad astra. През трудностите към звездите.
Ео in silvam. Отивам в гората.
- ablatlvus - падеж с много функции и значения,
по-често срещани от които са:
• abl. loci - обстоятелствено пояснение за място с
предлога in:
scribere in aqua да пишеш на (върху) водата
• abl. temporis - обстоятелство за време при поня
тия за време:
ео die през този ден
• abl. instrument! - средство, с което се върши дейс
твието:
Puellae comas cordnis omant. Момичетата украся
ват косите си с венци.
• abl. auctoris - истински вършител на действието
при пасивна глаголна форма с предлога a (ab):
Terra ab agricolis aratur. Земята е изорана от земе
делците.
18
NB! Предлогът in се употребява с два падежа:
- с акузатив показва посоката на движението:
Ео in silvam. Отивам в гората, (acc. directions)
- с аблатив показва мястото на действието:
Bestiae vivunt in silvis. Животните живеят в гори
те. (abl. loci)
- vocativus - падеж на обръщението, което не е част

на изречението. В повечето случаи е еднакъв по форма
с номинатива. Среща се рядко в ораторските речи.
Различните форми, които има съществителното в

различните падежи на единствено и множествено чис
ло образуват неговото склонение (флексия) - deciinatio.
Склоненията на съществителните са пет. Теоретично
те са определени според крайния звук на основата. На
практика обаче този краен звук обикновено се слива с
началната гласна на окончанието, така че не можем да
отделим основата от окончанието. Затова работим с
променящата се част на думата, която наричаме завър
шек. Най-точно склонението се определя по завършека
за генетив единствено число, който е даден в речника и
се учи като втора основна форма заедно с номинатив
единствено число.
склонение I II 1П TV V
основа -а- -б- съгл., -i- -u- -e-
ген.ед.ч. -ае -i -is -us -ei
19
DECLINATIO PRIMA
Първо склонение
Първо склонение включва съществителни от жен
ски род, които в номинатив единствено число завърш
ват на -а, а в генетив ед. ч. завършват на -ае: aqua, ае f
вода. Скланят се по следния начин:
sg- Pl-
N.V. aqua aquae
G. aquae aquarum
D. aquae aquis
Асс. aquam aquas
АЫ. aqua aquis
NB! Понеже формите на вокатива съвпадат с тези на

номинатива, тези два падежа се пишат заедно.
Като изключение по първо склонение се скланят
съществителни с естествен мъжки род (с полова при
надлежност):
agricola, ае m земеделец nauta, ае m моряк
aquila, ае m орел scriba, ае m писар
sg- Pl-
N.V. nauta nautae
G. nautae nautarum
D. nautae nautis
Acc. nautam nautas
Abi. nauta nautis
DECLINATIO SECUNDA
Второ склонение
Второ склонение включва съществителни от мъж
ки и среден род, които в генетив единствено число за
вършват на -i. Съществителните от мъжки род в номи-
20
натив единствено число завършват на -us, -er, -ir, а те
зи от среден род на -um.
populus, i m народ vir, viri m мъж
puer, pueri m момче verbum, i n дума
ager, agri m поле
NB! При някои от съществителните на -er гласната -e-

принадлежи на основата и се пази в цялото склонение.
В повечето случаи обаче тя е добавена само в номина
тив единствено число и затова липсва в другите форми:
sg- Pl- sg- Pl-

N.V. puer pueri ager agri
G. pueri puerorum agri agrorum
D. puero pueris agro agris
Асс. puerum pueros agrum agros
АЫ. puero pueris agro agris
Съществителните на -us единствени имат вокатив
единствено число различен от номинатива. Вокативът
има завършек еднакъв с този на звателния падеж в бъл
гарски език -е: народе.
sg- Pl- sg- pl.

N. populus populi verbum verba
V. popule populi verbum (= N.) verba (= N.)
G. populi populorum verbi verborum
D. populo populis verbo verbis
Acc. populum populos verbum (= N.) verba (= N.)
Abi. populo populis verbo verbis
Съществителните от среден род се скланят като те

зи от мъжки и женски род с тази разлика, че имат аку-
затив и вокатив винаги еднакви с номинатива, като в
множествено число тези три падежа имат завършек -а.
21
ПРИЛАГАТЕЛНИ по пьпцр.и jmxwtcicлпнрние
NB! Прилагателните на -us, -a, -um за по-кратко се от-
2. Ако са субстантивирани в ср.р. мн.ч. multa...
pauca... превеждаме много... малко.
Multi multa sciunt, nemo omnia. Мнозина знаят мно
го, никой - всичко.
Като прилагателните по първо и второ склонение
се скланят:
1. Притежателните местоимения (pronomina
possessiva)
m f n
meus mea meum мой, -я, -е
tuus tua tuum твой, -я, -е
noster nostra nostrum наш, -а, -е
vester vestra vestrum ваш, -а, -е
SUUS sua suum свой, -я, -е
II I II
NB! Притежателните местоимения нямат форми за при
тежател в трето лице. Вместо тях се използват генети-
вите на показателните местоимения (вж. с.25).
2. Местоименните прилагателни (adiectlva pronomi-
nalia).
m f n
N. nullus nulla nullum
G. nullius nullius nullius
sg- D. nulli nulli nulli
Acc. nullum nullam nullum
Abi. nullo nulla nullo
N. nulli nullae nulla
G. nullorum nullarum nullorum
pl. D. nullis nullis nullis
Acc. nullos nullas nulla
Abi. nullis nullis nullis
24
m f n
unus una unum един, една, едно
ullus ulla ullum някой, -я, -е
nullus nulla nullum никой, -я, -е
solus sola solum сам, -а, -о
totus tota totum цял, -а, -о
alius alia aliud друг, -а, -о (от много)
alter altera al terum друг, -а, -о (от двама)
uter utra utrum кой, -я, -е (от двама)
NB! При тези прилагателни има две важни изключе
ния. Генетив единствено число има завършек -ius, а да
тив единствено число -i. Това са характерни за местои
менного склонение завършеци, поради което тези при
лагателни са наречени „местоименни“ (adiectiva
pronominalia).
Научи наизуст!
Vox unius, vox nullius, vox populi, vox Dei. Гласът на
едного е глас на никого, глас народен, глас Божи.
Nec sibi, пес alteri. Нито за себе си, нито за другия.
(Цицерон „За задълженията“: „Презрени са тези, които, както се
казва, нито за себе си, нито за другия. Те нямат никакво трудолю
бие, нито усърдие, нито загриженост.“)
Principium dimidium totlus. Началото е половината
от цялото.
3. Показателните местоимения (pronomina
demonstr atlva):
hie haec hoc този тук
iste ista istud този там
ille ilia illud онзи
is ea id този или той
idem eadem idem този съшият, един и същ
ipse ipsa ipsum той самият, сам той
25
Формата за женски род се скланя по първо скло
нение, а тези за мъжки и среден по второ. Важно изк
лючение са генетив единствено число, който и за трите
рода е със завършек -ius и датив единствено число -i.
Точно по правилото се скланят iste, ille, ipse, а при ос
таналите местоимения има някои отклонения, поради
което те се учат наизуст.
ID f n П1 f n m f n
N. ille ilia illud is ea id hie haec hoc
G. illTus illTus illTus eius eius eius huius huius huius
Sg- D. illi illi illi ei ei ei huic huic huic
Acc. ilium illam illud eum earn id hunc hanc hoc
Abi. illo ilia illo eo ea eo hoc hac hoc
N. illi illae ilia ii eae ea hi hae haec
G. i Horum illarum illorum eorum earum edrum horum harum horum
pl- D. illis illis illis iis (eis) iis iis his his his
Acc. illos illas ilia eos eas ea hos has haec
АЫ. illis illis illis iis iis iis his his his
Местоимението idem, eadem, idem, образувано от

is, ea, id и частицата -dem скланя is, ea, id, а частицата
остава непроменена, при което настъпват някои фоне
тични промени: m пред d става n, a s пред d в някои
случаи изпада: idem, eiusdem, eidem, eundem, eodem;
iidem, eorundem, iisdem, eosdem, iisdem.
Ipse dixit. Самият (Питагор) каза. (Така учениците
на Питагор при спор обосновавали правилността на своите съж
дения с авторитета на учителя си.)
Semper idem. Винаги един и същ. (Цицерон, „Тускулан-
ски беседи“: „Мъдрият, за разлика от другите, винаги и в щастие,
и в беда запазва душевно спокойствие, той е винаги същият.“)
Като прилагателните по първо и второ склонение се
скланят и миналото страдателно причастие, бъдещето де
ятелно и страдателно причастия, числителните редни, за
които ще стане дума по-нататък. Изобщо всички части
на речта, които завършват на -us (-er), -a, -um се скланят
като прилагателните по първо и второ склонение.
26
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ ПРЕВОД
Връзката между думите в изречението на латинс
ки се определя от техния падеж, поради което прево
дът върви успоредно с изчерпателен морфосинтакти-
чен разбор. Първо се определя сказуемото, което отк
риваме по личното окончание, най-често в 3 л. единст
вено или множествено число, т.е. -t, -nt за актив и по-
рядко -tur, -ntur за пасив.
Сказуемото насочва към подлога, защото те са съг
ласувани по лице и число. Освен това подлогът задъл
жително е в номинатив, т.е. търсим дума със съответ
ния завършек: a, us, -er, -ir, -um за ед.ч. и -ае, -i, -а за
мн.ч. (Имаме предвид само изучените дотук I и II скло
нения.)
В изречението „Stellae nautis viam monstrant.“ ска-
зуемо е думата monstrant, защото има окончание -nt.
Като махнем окончанието остава основа на -а-, което
предполага глагол от I спрежение. Речникът потвърж
дава нашите предположения. В него откриваме monstro
1 показвам. Monstrant е 3 pl, ind., praes., act. следова
телно подлогът трябва да бъде в номинатив множест
вено число. Такъв завършек има думата stellae. Пре
веждаме „звездите показват...“
След като сме превели подлога и сказуемото от
ново се връщаме към сказуемото, което подсказва тре
тата част на изречението. Има три възможности:
1. Сказуемо е форма на глагола sum, esse. Търсим
втори номинатив за сказуемно определение, т.е. дума
със завършек -a, -us, -er, -ir, -um за ед.ч. и -ае, -i, -а за
мн.ч.
Historia est magistra vitae. Историята е учителка.
2. Сказуемото е преходен глагол в активен залог.
Търсим дума с акузативен завършек -am, -as,-um, -os,
27
-а, която превеждаме като пряко допълнение, т.е. да от
говаря на въпроса „Кого? (Що?)"'. В изречението
„Stellae nautis viam monstrant.“ сказуемото „показват“
е преходен глагол и действително откриваме думата
viam със завършека -ат за акузатив единствено число
по I склонение. Речникът потвърждава нашето пред
положение. Той дава via, ае f път. Превеждаме: Звез
дите показват пътя...
3. Сказуемото е преходен глагол в пасив. В този
случай очакваме ablativus instrument! (без предлог),
който превеждаме като средство, с което се върши дейс
твието или abl. auctoris (с предлог a, ab), който превеж
даме като истински вършител на действието.
Clavus clavo pellitur. Клинът е избит с клин.
Terra ab agricolis aratur. Земята е изорана от земе
делците.
Ако сказуемото отговаря на въпроса „На кого?“
можем да очакваме датив, т.е. дума завършваща на -ае,
-о, -is, който да преведем като непряко допълнение. В
изречението „Stellae nautis viam monstrant.“ сказуемо
то „показват“ отговаря и на въпроса „На кого?“. Пос
ледната дума nautis има характерния за датив множес
твено число завършек -is. Превеждаме: Звездите показ
ват пътя на моряците.
Във всяко изречение може да има обстоятелство
за място. То се открива лесно по предлога in и абла-
тивния завършек. Ако предлогът in придружава същес
твително в акузатив, той показва посока. Темпорал
ните понятия в аблатив се превеждат като обстоятелс
тво за време.
Vivo in silva. Живея в гората.
Venio in silvam. Идвам в гората.
Anno Domini. В лето Господне.
28
NB! Когато пред една дума има предлог той определя
нейния падеж и превод. Консултира се речникът, кой
то посочва кой предлог какъв падеж изисква и как се
превежда.
Подлогът, сказуемното определение, допълнени
ята и обстоятелствените пояснения могат да бъдат раз
ширени с несъгласувано определение в генетив, който
изразява притежание.
Historia est magistra vitae. Историята е учителка на
живота.
Всяко съществително, независимо от функцията си,
може да има съгласувано определение - прилагател
но, съгласувано по род, число и падеж със съществи
телното.
Clarae stellae rectam viam bonis nautis monstrant. Свет
лите звезди показват верния път на добрите моряци.
Изброените по-горе функции и значения са най-
често срещаните, които трябва да бъдат усвоени на пър
во време. Съществуват и други не малко на брой въз
можности, които се усвояват постепенно.
Така направеният разбор може да бъде подреден
в следната таблица:
форма на ду речникова форма морфологична синтактична

мата в текста характеристика функция
monstrant monstro, monstrare Ind. praes.act. 3 pl. сказуемо
stellae Stella, ae f N. pl. Id. подлог
clarae N. pl. fid. съгл. опр.
clarus, a, um на подлога
viam via, ae f Acc. sg. I d. пряко
допълнение
claram clarus, a, um Acc. sg. fl d. съгл. опр. на
прякото доп.
nautis nauta, ae m D. pl. I d. непряко
D. pl. m II d. съгл. опр. на
bonis bonus, a, um непр. доп.
29
Ако в едно изречение има повече от една лична гла-
голна форма, то е сложно. Разделяме го на отделните
прости изречения, които разглеждаме по вече посоче
ния начин. Като ориентир при разделянето служат за
петаите и въвеждащите съюзи. В определения като
просто изречение текст задължително трябва да има
лична глаголна форма - сказуемо.
Ante oppidum campus amplus iacet, campum silvae
cingunt. Пред града се простира обширно поле, гори
обграждат полето.
1. Ante oppidum campus amplus iacet... Пред града се
простира обширно поле...
форма на ду речникова морфологична синтактична
мата в текста форма характеристика функция
iacet iaceo, iacere Ind, praes., act., 3 sg. сказуемо
campus campus, i m N. sg, II d. подлог
ante oppidum
* oppidum, i n Acc. sg., II d.
amplus amplus a, um N. sg. m, II d. съгл. опр.
на подлога
2. ...campum silvae cingunt. ...гори обграждат полето.
cingunt cingo, cingere Ind., praes., act., 3 pl. сказуемо
silva silva, ae f N. pl. I d. подлог
campum campus, i m Acc. sg., II d. пряко
* Придружените е предлог съществителни се записват в гра

фата „форма в текста“ с предлога и може да не се определя син
тактичната им функция.
30
DECLINATIO TERTIA
Трето склонение
Трето склонение включва съществителни от трите
рода, с различни основи и номинативни завършеци, ко
ито в генетив единствено число завършват на -is. Раз
личните основи са обединени в две групи. Основи на
съгласна (трето консонантно склонение) и основи на
гласната -i (трето вокално). Има и един междинен тип -
трето смесено склонение. Различните номинативи съ
що са обединени в две групи: номинативи, които имат
окончание -s (сигматични номинативи) и номинати
ви, които нямат това окончание (асигматични).
Трето консонантно склонение
Практически основата на тези съществителни се
получава от формата за генетив единствено число, ка
то се махне генетивния завършек -is.
rex, regis - reg- lectio, lectionis - lection-
laus, laudis - laud- consul, consulis - consul-
Различните основи имат следните номинативи:
1. Основи на muta. Имат сигматичен номинатив,
който променя основната съгласна:
с, g, h + s = х rex, regis m цар
t, d + s = s laus, laudis f похвала
2. Основи на плавна г, 1. Имат асигматичен номи
натив, равен на основата.
consul, consulis m orator, oratoris m
3. Основи на -n. Съществителните от среден род с
основа на -п имат асигматичен номинатив, равен на
основата, която в останалите падежи търпи редукция.
Редукцията е фонетичен закон, който гласи, че всяка
кратка гласна в средна отворена сричка минава в i.
flumen, fluminis п река
crimen, criminis n престъпление
31
Съществителните от мъжки и женски род имат съ
що асигматичен номинатив, който обаче предава сък
ратената основа без основната съгласна -п. Ако край
ната гласна е кратка, тя също се променя в -i:
lectio, lectionis f четене
homo, hominis m мъж
4. Основи на -s. Това са предимно съществителни
от среден род, които в номинатив единствено число за
вършват на -us. Основната съгласна -s- между две глас
ни минава в -г- (ротация). Тези основи трудно се раз
личават от основите на -г-, но това не е от значение
при определянето на падежа и превода.
tempus, tempons п време
corpus, corporis n тяло
genus, generis n pod
Различните съгласни основи се скланят по един и
същ начин, като съществителните от среден род след
ват общото правило, че акузатив и вокатив са еднакви
по форма с номинатива, като в мн.ч. тези три падежа
имат завършек -а. (Вж. таблицата на с.ЗЗ.)
Трето вокално склонение
Трето вокално склонение включва съществителни
от среден род, които в номинатив единствено число за
вършват на -е, -al, -ar:
mare, maris n море
animal, animalis n животно
exemplar, exemplaris n образец
Към същото склонение принадлежат и няколко съ
ществителни от женски род, които в номинатив единст
вено число завършват на -is. По-често срещани от тях са:
turris, turris f кула
tussis, tussis f кашлица
sitis, sitis f жажда
32
Трето смесено склонение
Трето смесено склонение включва съществителни
от мъжки и женски род, които в номинатив единстве
но число завършват на -es, -is:
nubes, is f облак civis, is m гражданин
Към него принадлежат и едносрични съществител
ни от ж.р. на -s с предходна съгласна:
urbs, urbis f град
Съществителните от смесеното склонение се скла
нят по консонантното склонение в единствено число,
а в множествено по вокалното.
mf n
консонантно вокално смесено консонантно вокално
N.V. rex tussis urbs crimen mare
G. regis tussis urbis criminis maris
sg. D. regi tussi urbi crimini mari
Acc. regem tussim urbem crimen mare
Abi. rege tussi urbe crimine mari
N.V. reges tusses urbes crimina maria
G. regum tussium urbium criminum marium
pl. D. regibus tussibus urbibus criminibus maribus
Acc. reges tusses(-is) urbes crimina maria
Abi. regibus tussibus urbibus criminibus maribus
Цар кашлица град престъпление море
NB! Когато скланяме едно съществително излизаме ви

наги от формата за генетив единствено число. Махаме
генетивния завършек -is и прибавяме характерния за
вършек за съответния падеж.
ПРИЛАГАТЕЛНИ по трето склонение
По трето склонение се скланят следните три групи
прилагателни:
1. Прилагателни с три форми за трите рода, които
в номинатив единствено число завършват на -er, -is, -е:
acer, acris, acre кисел, -а, -о
33
2. Прилагателни с една обща форма за мъжки и
женски род и отделна форма за среден род, които в но
минатив единствено число завършват на -is (mf). е (n):
brevis (кратък, кратка) breve (кратко). В речника са
записани brevis, е.
3. Прилагателни с една обща форма за трите рода,
които в номинатив единствено число завършват на s
(х), г. Единствено при този тип като втора основна фор
ма се дава генетив единствено число:
N. G. N. G. N. G.
vetus, veteris felix, felTcis pauper, pauperis
стар, -a, -o щастлив, -а, -о беден, -дна, -дно
Прилагателните се скланят по вокалното склоне
ние с изключение на формата за акузатив единствено
число, мъжки и женски род, която има завършек -еш
по консонантното:
mf n
N.V. brevis breve
G. brevis brevis
Sg- D. brevi brevi
Acc. brevem breve (=N)
Abi. brevi brevi
N.V. breves brevia
G. brevium brevium
pl. D. brevibus brevibus
Acc. breves brevia (=N)
Abi. brevibus brevibus
NB! Склонението на съществителните се определя по
завършека за генетив единствено число. Склонението
на прилагателните се определя по завършека за номи
натив единствено число.
Формите за среден род следват общото правило,
че акузатив и вокатив са еднакви по форма с номина
тив, като в мн.ч. тези три падежа имат завършек -а.
34
DECLINATIO QUART A
Четвърто склонение
Четвърто склонение включва съществителни от
мъжки и среден род, които в генетив единствено число
завършват на -us. Съществителните от мъжки род в но
минатив единствено число завършват на -us, а тези от
среден род на -u: spiritus, spiritus дух; cornu, comus рог
m n
N.V. spiritus cornu
G. spiritus comus
Sg- D. spiritui cornu
Acc. spiritum cornu
Abi. spiritu cornu
N.V. spiritus cornua
G. spirituum comuum
pl- D. spiritibus comibus
Acc. spiritus cornua
Abi. spiritibus comibus
NB! Съществителните от среден род следват общото

правило, че акузативът и вокативът им са винаги ед
накви по форма с номинатива, като в множествено чис
ло тези три падежа имат винаги завършек -а. Освен
това датив единствено число, среден род е различен
от същата форма за мъжки род: ср.р. cornu, м.р. spiritui.
Като изключения по четвърто склонение се скла
нят имената на дърветата (quercus, us f), които са вина
ги от женски род и няколко съществителни, от които
по-често срещани са: domus, us f дом и manus, us f ръка.
NB! Domus има форми и по второ склонение:
Pro domo sua. За своя дом (в своя защита, за себе си).
(Заглавие на реч, произнесена от Цицерон след изгнанието му, по
повод конфискуването на дома му.)
35
DECLINATIO QUINTA
Пето склонение
Пето склонение включва съществителни от женс
ки род, които в номинатив единствено число завърш
ват на -es, а в генетив ед.ч. на -ei:
spes, ei f надежда facies, ei f лице glacies, ei f лед
Много съществителни от пето склонение са мина
ли по първо. Най-често срещаното съществително е res,
ei f. Тази дума добива различни значения:
res, ei нещо
res, rerum (pl.) свят, вселена (във философията)
res secundae удача, щастие
res adversae неудача, нещастие
res gestae дела, подвизи
res novae преврат, метеж
res publica държава
sg- Pl-
N.V. res res
G. rei rerum
D. rei rebus
Асс. rem res
Abi. re rebus
Таблица на падежните завършеци

I II Ill IV V
f m n mf 1 n m n f
N. -a -us, -er, -ir -um различни -us -u -es
G. -ae -T -is -iis -ei
D. -ae -6 -T -Ul -u -eT
Sg- Acc. -am -um = N. -em (-im)| =N. -um -u -em
АЫ. -a -6 -e (-T) -u -e
V. -a -e =N. = N. = N. = N. = N.
N.V. -ae -a -es 1 -a (-ia) -us -ua -es
G. -arum -drum -um (-ium) -uum -erum
pl. D. -Ts -Ts -ibus -ibus -ebus
Acc. -as -OS -a (=N.) -es (-Ts) |-a (-ia) (=N.) -LIS -ua (=N.) -es
АЫ. -Ts -is -ibus __ -ibus -ebus
36
GRADUS COMPARATIONIS
Степени за сравнение
Степени за сравнение имат повечето прилагател
ни и вторичните наречия. Основната степен е положи
телната gradus positivus. Прилагателните в положител
на степен имат следните завършеци в номинатив един
ствено число:
N. sg.
m f n
us, er a um longus, longa, longum
П I II niger, nigra, nigrum
er is e acer, acris, acre
Ill is e brevis, brevis, breve
s (x), r felix, felix, felix
Сравнителната степен gradus comparativus се об
разува от генетив единствено число на положителна
та, като заменим генетивния завършек със завършеци
те: -ior за мъжки и женски род и -ius за среден род:
положителна сравнителна
N. G. N.
m f n m f n
longus longa longum longi longior longior longius
niger nigra nigrum nigri nigrior nigrior nigrius
acer acris acre acris acrior acrior acrius
brevis brevis breve brevis brevior brevior brevius
felix felix felix felTcis felicior felicior felicius
37
Формите на сравнителната степен се скланят по
трето консонантно склонение г- основи:
mf n
N.V. brevior brevius
G. brevioris brevioris
Sg- D. breviori breviori
Acc. breviorem brevius (=N)
Abl. breviore breviore
N.V. breviores breviora
G. breviorum breviorum
pl- D. breviori bus brevioribus
Acc. breviores breviora (=N)
Abl. breviori bus brevioribus
Превъзходна степен се образува по следните на

чини:
1. Прилагателните, които в номинатив единстве
но число мъжки род завършват на -ег прибавят завър
шек -rimus, -rima, -rimum към тази форма:
niger, nigra, nigrum - nigerrimus, nigerrima, nigerrimum
acer, acris, acre - acerrimus, acerrima, acerrimum
2. Шест прилагателни по трето склонение приба
вят завършек -limus, -lima, -limum на мястото на гене-
тивния завършек:
положителна превъзходна
N. G. N.
mf n m f n
II I II
facilis -e facilis facillimus -a -um лесен
difficilis -e difficilis difficillimus -a -um труден
similis -e similis simillimus -a -um подобен
dissimilis -e dissimilis dissimillimus -a -um различен
gracilis -e gracilis gracil limus -a -um тънък
humilis -e humilis humillimus -a -um нисък
38
3. Всички останали прилагателни образуват супер
латив със завършек -issimus, -issima, -issimum, поста
вен на мястото на генетивния завършек:
положителна превъзходна
N. G. N.
m f n m f n
II I II
longus -a -um longi longi ssimus -a -um
brevis -e brevis brevissimus -a -um
felix felTcis felicissimus -a -um
Формите на суперлатива се скланят като прилага

телните по I и II склонение на -us, -a, -um.
Неправилно степенуване
Няколко прилагателни образуват степените си за
сравнение от различни корени:
bonus, -a, -um melior, melius optimus, -a, -um добър
malus, -a, -um peior, peius pessimus, -a, -um ЛОШ
magnus, -a, -um maior, maius maximus, -a, -um голям
parvus, -a, -um minor, minus minimus, -a, -um малък
multus, -a, -um - plus plurimus, -a, -um многоброен
Сравнителната степен на multus няма форма за
мъжки и женски род.
Описателно степенуване
Степените за сравнение на прилагателните могат
да се образуват като наречията plus, magis (повече) и
tnaxime, valde (най-много, много) се поставят при по
ложителната степен. Този способ се среща предимно
при прилагателните по първо и второ склонение, кои
то имат гласна пред завършеците -us, -a, -um:
pius, pia, pium magis pius maxime pius
благочестив, -a, -o
39
Синтактична употреба на степените за сравнение
Сравнителната степен се свързва с аблатив -
ablativus comparationis, който предава думата, с която
сравняваме (втората част на сравнението).
Honesta mors turpi vita potior. Почтената смърт е
по-добра от позорния живот. (Тацит, „Агрикола“)
mors mors, mortis f 1П d., N. sg. подлог
honesta honestus, -a, -um I d., N. sg. съгл. опр.
на mors
potior potis, -e Ill d., N. sg. f, ср. ст. сказуемно
определение
vita vita, -ae f I d., Abi. sg. АЫ.
comparationis
turpi tirpis, -e Ш d., Abi. sg. f съгл. опр. на
vita
NB! Ако в едно просто изречение липсва сказуемо, под

разбира се глаголът sum, esse.
Първата (думата, която сравняваме) и втора част
на сравнението могат да бъдат свързани с quam (от-
колкото, от). В този случай втората част взема падежа
на първата.
Melior tutiorque est certa pax quam sperata victoria.
I част N. II част N.
По-добър и по-надежден е сигурният мир, откол-
кото очакваната победа. (Тит Ливий, „История“)
NB! -que, е друга форма на съюза и. Тя се пише след
думата, за която се отнася, слято с нея:
melior tutiorque = melior et tutior
Превъзходната степен се свързва с генетив, който

означава цялото, от което отделяме суперлатива
(genetlvus partitivus).
40
Omnium graduum difficillimus est primus. От всички
стъпки най-трудна е първата.
est sum, esse Ind. praes. act. 3 sg. сказуемо
primus primus, a,um II d., N. sg. m подлог
difficillimus difficilis, e 11 d„ N. sg. m прев. ст. сказуемно
определение
graduum gradus, us m IV d., G. pl. Gen. partitTvus
omnium omnis, e Ill d., G. pl. m съгл. опр. на
graduum
ADVERBIA Наречия
Наречията са неменлива част на речта, която оз
начава време, място, начин и количество. Едни от тях
са наречия по произход и затова са наречени първич
ни, а други се образуват от прилагателните, поради ко
ето са наречени производни. Първични наречия са:
iam вече nunc сега
шох бързо vix едвам.
Производни наречия се образуват от прилагател
ните по първо и второ склонение, като заменим гене-
тивния завършек с наставките -е или -о. В някои слу
чаи са използвани и двете наставки, но с известна раз
лика в значението:
N. G. Adv.
longus longi longe дълго
liber liberi libere свободно
rarus rari raro рядко
certus certi certe действително
certus certi certo със сигурност
Прилагателните по трето склонение образуват на

речия с наставка -iter:
N. G. Adv.
acer, acris, acre acris acriter остро, ожесточено
brevis, breve brevis breviter кратко
felix fellcis feliciter щастливо
Прилагателните с една форма, които в номинатив

единствено число завършват на -ns образуват наречия
с опростената наставка -ег:
sapiens, sapientis - sapienter мъдро
prudens, prudentis - prudenter благоразумно
42
Отделни прилагателни използват наставка -ter:
audax - audacter дръзко
facilis - faculter лесно
difficilis - difficulter трудно
similis - similiter подобно
Наречия са образувани и от:
- акузатив среден род на прилагателни: multum
много, facile лесно',
- стари акузативни форми: partim отчасти, statim
веднага, clam тайно, palam явно;
- аблативни форми: dextra надясно, supra, ultra,
gratis.
Степенуване на наречията
Производните наречия имат степени за сравнение.
Сравнителната им степен съвпада със среден род на
сравнителната степен на прилагателното, а превъзход
на степен се получава от превъзходната степен на при
лагателното, като се замени падежния завършек с нас
тавката -е:
Наречие
Прил. в N. положителна сравнителна превъзходна
степен степен степен
longus longe longius longissime
асег acriter acrius acerrime
facilis faculter facilius facillime
sapiens sapienter sapientius sapientissime
Citius, altius, fortius. По-бързо, по-високо, по силно.

(Девиз на Олимпийските игри).
Potius sero quam numquam. По-добре късно отколко-
mo никога. (Тит Ливий, „История“).
43
MODUS Наклонение
Наклонението е характерна за личните глаголни
форми категория. То отразява отношението между гла-
голното действие и реалността. Изявително наклоне
ние (indicatlvus) изразява глаголното действие като
обективен факт от реалността.
Lupus non mordet lupum. Вълк вълка не хапе.
Императивът предава глаголното действие като съ
ществуващо само във въображението на говорещия, в
широкия смисъл на думата, субект под формата на за
повед, без да е обективен факт.
Cave canem! Пази се от кучето!
Конюнктивът е също субективно наклонение, но с
много и различни функции и значения.
IMPERATIVUS Заповедно наклонение
Императивът има две времена от сегашната осно
ва - сегашно и бъдеще, защото според античните гра
матици никой не може да заповядва на миналото.
Imperativus praesentis
Заповедно наклонение на сегашно време
Сегашен императив се образува като към сегаш
ната основа се прибавят следните лични окончания за
второ лице единствено и множествено число:
Act. Pass.
Sg. 2 - (ПТ-е) -re (ITT -ere)
pl. 2 -te (Ш -ite) -mini (Ш -imini)
NB! Както и на български сегашният императив има

форми само за второ лице.
1. Festina lente! Бързай бавно. (Превод на гръцка пого
ворка, любима мисъл на Октавиан Август. „Нищо не смяташе по-
малко подходящо за съвършения пълководец, отколкото прип
ряността и безразсъдството. Често обичаше да казва „Бързай бав
но“. Светоний. „Дванадесетте цезари“, „Божественият Август“).
44
2. Divide et impera! Разделяй и владей! (Принцип на
зимската външна политика).
Sg. 2 ama amare mone monere
pl. 2 amate amamini monete monemini
sg. 2 lege legere audi audlre
pl. 2 legite legimini audlte audimini
Imperatlvus futiiri
Заповедно наклонение на бъдеще време
Бъдещият императив има форми за второ и трето
лице. Смята се за архаизъм. Среща се предимно в юри
дически текстове. Понеже в българския език липсват
такива форми, се превежда описателно: „трябва да...1'.
Образува се като към сегашната основа се прибавят
следните лични окончания:
Act. Pass.
sg. 2 -to (III -ito) -tor (III -itor)
3 -to (Ш -ito) -tor (III -itor)
pl. 2 -tote (III -itote)
3 -nto (Ш -unto) -ntor (III -untor)

2 amato amator moneto monetor
sg-
3 amato amator moneto monetor
2 amatote — monetote —
pl.
3 amanto amantor monento monentor
Sg. 2 legito legitor audlto auditor
3 legito legitor audTto auditor
pl- 2 legitote — auditote —
3 legunto leguntor audiunto audiuntor
45
Спомагателният глагол има следните форми:
Imperativus praesentis: es! este!
Imperativus futuri: esto! esto! estote! sunto!
Salus populi suprema lex esto! Народното благо тряб
ва да бъде висш закон! (Като условие за създаване на идеална
та държава Цицерон цитира старинна формула за носителите на
властта: „С царската власт нека бъдат облечени двама и нека те,
поради това че предводителстват, съдят, съветват, да се наричат
претори, съдии, консули. Във военно време да имат върховната
власт, да не се подчиняват на никого и народното благо да бъде
за тях висш закон.“ „За законите“)
NB! Отрицанието при императив е пе за разлика от ин
дикативното отрицание поп.
Тй ne cede malis, sed cdntr(a) audentior ito. Ти пред бе
ди не отстъпвай, посрещай ги все по сърцато, щом ни
насочва съдбата. (Вергилий, „Енеида“)
NB! В мерена реч ударението е подчинено на други пра
вила, които формират метриката и прозодията на ла
тинското стихосложение.
Когато две гласни са в непосредствена близост, ед
ната отпада: contr’ audentior.
CONIUNCTIVUS
Условно-желателно наклонение
Латинският конюнктив има форми за сегашно и
минало несвършено време от сегашната основа. Няма
форми за бъдеще време.
ConiunctTvus praesentis
Сегашният конюнктив се образува при глаголите
от първо спрежение от сегашната основа, характерис
тика -ё- която поглъща основната гласна -а́- и личните
окончания. За първо лице единствено число оконча
нията са -ш, -г:
46
Act.: amem, ames, amet; amemus, ametis, ament
Pass.: amer, ameris, ametur; amemur, amemini, amentur
Глаголите от второ, трето и четвърто спрежение
имат характеристика -а-:
Act.: moneam, moneas, moneat; moneamus, moneatis, moneant
Pass.: monear, monearis moneatur; moneamur, moneamini, moneantur
Act.: legam, legas, legat; legam us, legatis, legant
Pass.: legar, legaris, legatur; legamur, legamini, legantur
Act.: audiam, audias, audiat; audiamus, audiatis, audiant
Pass.: audiar, audiaris, audiatur; audiamur, audiamini, audiantur
Coniunctivus imperfecti
Минало несвършено време се образува от сегаш
ната основа, характеристика -re (III -егё) и личните
окончания. Окончанията за 1л. ед.ч. са -ш, -г:
amarem amarer monerem monerer
Sg- amares amareris moneres monereris
amaret amaretur moneret moneretur
amaremus amaremur moneremus moneremur
pl- amaretis amaremini moneretis moneremini
amarent amarentur monerent monerentur
legerem legerer audTrem audTrer
legeres legereris audTres audireris
.legeret legeretur audTret audiretur
pl- legeremus legeremur audiremus audiremur
legeretis legeremini audiretis audiremini
legerent legerentur audTrent audirentur
NB! Практическото правило е, че имперфект се обра

зува от сегашния активен инфинитив и личните окон
чания amare, amarem.
Формите на спомагателния глагол са:
Coniunctivus praes.: sim, sis, sit; simus, sitis, sint
Coniunctivus impf.: essem, esses, esset; essemus, essetis, essent
СИНТАКТИЧНА УПОТРЕБА
И ПРЕВОД НА КОНЮНКТИВА
В повечето случаи употребата и значението на ко-
нюнктива съвпада с употребата и значението на бъл
гарските „да“ глаголни форми, определяни от някои
българисти като конюнктив.
Конюнктив в главно изречение
В главно изречение конюнктивът (предимно в се
гашно време) изразява:
-подбуждане, насърчение-обикновено в 1л. мн.ч.
Vivamus... atque amemus. Ца живеем... и да се обича
ме. (Начален стих на едно от най-популярните стихотворения на
Катул - римски поет, роден във Верона, живял в I в. пр. Хр.).
- заповед в Зл. или учтива заповед във 2л.
Audiatur et altera pars. Да се изслуша и другата стра
на. (Стара юридическа формула).
- пожелание
Di te ament. Боговете да те закрилят.
- съмнение, колебание - във въпросителни изречения
Quid agam, iudices? Какво да правя, съдии?
- желание, предположение, намерение: със сегаш
но време като изпълними; с имперфект като неизпъл
ними
Ne sit summum malum dolor, malum certe est. Болката
може и да не e най-голямото зло, но със сигурност е зло.
(Цицерон, „Тускулански беседи“).
Utinam populus Romanus unam cervicem haberet. Да
можеше римският народ да има една шия. (Според „Два
надесетте цезари“ на Светоний думи на император Калигула.)
48
Конюнктив в подчинени изречения
Всяка част на изречението, без сказуемото, може
да бъде разширена в отделно изречение. Следовател
но имаме следните видове подчинени изречения:
А) подчинени комплетивни:
- подчинено подложно:
Който пее, зло не мисли.
- подчинено сказуемноопределително:
Животът не е, какъвто беше едно време.
- подчинено допълнително:
Аз не зная защо съм на тоз свят роден. (Хр. См.)
Б) подчинени определителни:
Тоз, които падне в бой за свобода, тойнеумира (Хр.Б.)
В) подчинени обстоятелствени:
- за време - въведени със съюзите: когато, докато,
след като, преди да и др.:
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта
смирено гасне. (Д.Д.)
- за причина - със съюзите: защото, понеже, тъй
като и др.:
Обичам те, защото плуваш в полумрака на своя не-
чаченат ден. (П.Яв.)
- условие - ако:
Ако загина на война, жал никого не ще попари. (Д.Д.)
- отстъпление - ако и да, макар и да, въпреки че;
- за следствие - че:
Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя.
( Сенека)
- цел - за да, да:
Давам, за да ми дадеш.
Г) подчинени сравнителни - както.
49
Конюнктив се употребява в определени видове
подчинени изречения, за да изрази граматическата
връзка между главно и подчинено изречение, като в ня
кои случаи запазва и характерните за конюнктив в не
зависимо изречение значения. Най-често срещани ко-
нюнктивни изречения са въведените със съюзите ut,
cum, които имат няколко значения.
Значения на ut:
- за да, да - в изречения за цел.
Do, ut des. Цавам, за да ми дадеш. (Формула от римско
то право, установяваща правните отношения между две лица).
- да - в подчинени допълнителни изречения, кои
то се срещат след глаголи със значение искам, моля, ре
шавам, позволявам, грижа се.
Omnes cives optant, ut pax sit. Всички граждани искат
да има мир.
- че - в изречения за следствие. В главното изрече
ние има дума със значение така, такъв, толкова.
Atticus ita vivebat, ut omnes eum amarent. А тик живе
еше така, че всички го обичаха.
- ако и да, макар и да, въпреки че - в отстъпителни
изречения:
Ut desint vires
,
* tamen est laudanda voluntas. Ако и да
липсват сили, трябва все пак да бъде похвалено жела
нието. (Овидий, „Писма от Понта“)
NB! Съюзът може да се употребява и с индикатив. То
гава той въвежда изречения за сравнение и се превеж
да „както“.
Ut sentio, ita dico. Както чувствам, така говоря.
* vires е N. pl. на vis - сила. sg- pl.

Скланя се неправилно: N.V. vis vires
G. — virium
D. — viribus
Асс. vim vires
АЫ. vi viribus
50
Значения на cum:
- когато, след като - изречения за време в истори
чески разкази;
- понеже, защото - изречения за причина;
- ако и да, макар и да, въпреки че - отстъпителни
Изречения.
NB! Съюзът cum може да се употребява и с индикатив
Ьъс значения когато, откак, колчем, като.
Cum е съюз, когато се намира в началото на изре
чението и след него не следва дума в аблатив. В обрат
ния случай той е предлог и се превежда най-често е.
Означава съвместност на действието venit cum copiis
дойде с войската или обстоятелство за начин loquor
magno cum dolore говоря c голяма болка.
Таблица на времената и наклоненията от

сегашната основа:
Наклонение Indicativus Imperativus Coniunctivus

praesens praesens praesens
Времена imperfectum — imperfectum
futurum futurum —
bl
PRONOMINA Местоимения
Латинската местоименна система включва следни
те местоимения:
- лични - personalia;
- притежателни - possessiva (вж. с.24);
- възвратни - refl exIva;
- показателни - demonstratlva (вж. с.25);
- въпросителни - interrogativa;
- относителни - reflectlva;
- неопределителни - indefinlta;
- местоимении прилагателни - adiectlvapronominalia (с.24).
Pronomina personalia
Лични местоимения
Личните местоимения имат форми за първо и вто
ро лице, а като третолични местоимения се използват
показателните hie, is, ille. Първоличното местоимение
сменя основата си както и на български. Някои от фор
мите му съвпадат със съответните форми в български.
sg. Pl-
1л. 2л. 1л. 2л.
N. ego tu nos VOS
G. mei tui nostri (nostrum) vestri (vestrum)
D. mihi (mi) tibi nobis vobis
Асе. me te nos vos
Abi. a me a te nobis vobis
Pronomina reflexlva
Възвратни местоимения
Лично възвратно местоимение: - , sui, sibi, se, a se
себе си, се.
Притежателно възвратно: suus, a, um свой, -я, -е.
Скланя се по първо и второ склонение.
52
NB! Предлогът cum има постпозиционалност при мес-
тоименията. Пише се след место имението, слято с него.
vade mecum върви с мен
Този израз е станал нарицателно за пътеводител и
се пише като една дума: моя vademecum.
Местоименията могат да бъдат подсилвани с час
тиците -met, -pte или удвоявани: mihimet, soupte, sese.
Възвратното местоимение няма форма за номина
тив. Формите за единствено и множествено число са
еднакви. Употребява се само при подлог в трето лице.
Възвратност в първо и второ лице си предава с лични
те местоимения.
Sapiens omnia sua, secum portat. Мъдрецът носи всич
ко свое със себе си.
Omnia mea mecum porto. Нося всичко свое със себе
си. (Според Цицерон това са думи на философа стоик Биант при
бягство от родния град по време на персийско нападение.)
Pronomen interrogatlvum
Въпросително местоимение
В склонението на въпросителното местоимение
има форми по първо, второ и трето склонение, а в ге-
нетив и датив единствено число откриваме характер
ните за местоименното склонение завършеци.
sg- Pl-
N. quis (qui) quae quid (quod) qui quae quae
G. cuius cuius cuius quorum quarum quorum
D. cui cui cui quibus quibus quibus
Асс. quem quam quid (quod) quos quas quae
АЫ. quo qua quo quibus quibus quibus
Номинатив единствено число, мъжки и среден род

има две форми. Quis и quid са форми със самостойна
употреба, a qui и quod са форми прилагателни, т.е. упот
53
ребяват се като съгласувани определения.
Quis venit? Кой идва?
Qui homo venit? Какъв човек идва?
На латински въпросителните и относителни думи
са омонимии. Qui, quae, quod е същевременно и отно
сително местоимение който, която, което.
Pronomen relativum
Относително местоимение
Въвежда подчинени относителни изречения, кои
то най-често са определителни по функция. Местои-
мението се съгласува с определяната дума само по род
и число.
Amicos amamus, a quibus amamur. Обичаме прияте
лите, от които сме обичани.
1. Cuius regio, eius religio. Чиято е земята, негова е
религията. (Принцип на Аугсбургския мир, сключен в 1555 г.
Между Карл V, император на свещената Римска империя и гер
манските протестантки князе.)
2. Suum cuique. Всекиму своето. (Положение в римско
то право, цитирано нееднократно в сборниците със закони -
digesta.)
3. Quid pro quo. Едно вместо друго.
Qui pro quo. Един вместо друг. (Значението и на два
та израза е „бъркотия“.)
4. Condicio sine qua non. Условие, без което не може
5. Quorum presentia sufficit. Присъствието на които
е достатъчно. (Определен от закон или устав брой на присъс
тващи, за да бъде събранието законно.)
54
Pronomina indefinita
Неопределителни местоимения
Групата на неопределителните местоимения
включва и обобщителните местоимения. Неопредели
телните местоимения се образуват от въпросителните
по няколко начина:
1. С частица:
а) частицата ali- се поставя пред въпросителното
местоимение:
aliquis (mf), aliquid; aliqui, aliqua, aliquod
б) частиците -dam, -quam, -piam, -que, -vis, -libet ce
поставят след въпросителното местоимение: quidam,
quaedam, quiddam; quisque, quaeque, quidque; quivis,
quaevis, quodvis.
Местоимението quicumque е образувано c две час
тици, a unusquisque c частицата -que и unus.
Тези местоимения пазят частицата непроменена и
скланят въпросителното местоимение:
aliquis, alicuius, alicui, aliquem, aliquo
aliqui, aliquorum, aliquibus, aliquos, aliquibus
Unusquisque скланя unus и въпросителното место-
имение:
unusquisque, uniuscuiusque, unicuique, unumquemque...
2. Местоимението quisquis (mf), quidquid е образу
вано чрез удвояване. To скланя и двете си части.
3. След ne, nisi, si, cum и др. quis (qui), quae, quid
(quod) e неопределително местоимение.
Si quis venit. Ако някой дойде.
За превода на отделните местоимения виж табл,
на неопределителните местоимения на с.87.
55
ОБРАЗУВАНЕ НА ПЕРФЕКТ,
ПЛУСКВАМПЕРФЕКТ И ВТОРО БЪДЕЩЕ
Перфект, плусквамперфект и второ бъдеще обра
зуват активния си залог от миналата основа, която се
дава в речника като втора основна глаголна форма с
формата за 1л., единствено число на изявително нак
лонение на перфект в деятелен залог (indicativus perfecti
activi). От тази форма се маха личното окончание -i и
остава миналата основа:
duco, duxi (dux-) do, dedi (ded-)
Изключение правят глаголите от първо и четвър
то спрежение, които образуват правилно минала ос
нова, като прибавят характеристиката -v- към сегаш
ната основа:
amo 1 - amavi audio 4 - audTvi
Indicativus perfecti activi се образува от миналата
основа и характерните само за това време лични окон
чания: -i, -isti, -it; -imus, -istis, -erunt:
sg- Pl- sg- Pl-
1 duxi duximus amavi amavimus
2 duxisti duxistis amavisti amavistis
3 duxit duxerunt amavit amaverunt
Indicativus plusquamperfecti activi се образува от

миналата основа, характеристиката -era- и личните
окончания (за 1л. ед.ч. -ш):
sg- Pl-
1 amaveram amaveramus
2 amaveras amaveratis
3 amaverat amaverant
Indicativus futuri secundi activi се образува от ми

налата основа, характеристика -eri- и личните оконча
56
ния (окончанието -о за 1л. ед.ч. поглъща крайната глас
на на характеристиката):
sg- Pl-
1 amavero amaverimus
2 amaveris amaveritis
3 amaverit amaverint
Coniunctlvus perfecti activi се образува от минала

та основа, характеристика -eri- и личните окончания
(1л. ед. ч. -ш) т.е. омонимен с второ бъдеще:
sg- Pl-
1 amaverim amaverimus
2 amaveris amaveritis
3 amaverit amaverint
Coniunctlvus plusquamperfecti activi се образува от

миналата основа, характеристика -isse- и личните окон
чания (1л. ед.ч. -ш):
sg- Pl-
1 amavissem amavissemus
2 amavissses amavissetis
3 amavisset amavissent
Пасивният залог на тези времена се образува от

миналото страдателно причастие (participium perfecti
passivi) и различни форми на глагола sum, esse. Мина
лото страдателно причастие е третата основна глагол
на форма, която дава речникът:
duco, duxi, ductus 3 do, dedi, datus 1 mitto, misi, missus 3
то спрежение, които образуват р.р.р. като прибавят за
вършеци -tus, -ta, -turn към сегашната основа:
amo 1 - amatus, a, um audio 4 - audltus, audita, auditum
57
NB! Морфологичният белег на p.p.p са завършеците:
-tus, -ta, -turn (-sus, -sa, -sum).
Indicativus perfecti passlvi се образува от p.p.p. и
ind. praesentis на sum, esse
sg- Pl-
1 amatus, a, um sum amati, ae, a sumus
2 amatus, a, um es amati, ae, a estis
3 amatus, a, um est amati, ae, a sunt
NB! Миналото страдателно причастие се съгласува по

лице, число и падеж с подлога. Сравни на български:
той бе обичан, тя бе обичана, те бяха обичани.
Indicativus plusquamperfecti passivi се образува от
p.p.p. и ind. imperfecti на sum,esse.
sg- Pl-
1 amatus, a, um eram amati, ae, a eramus
2 amatus, a, um eras amati, ae, a eratis
3 amatus, a, um erat amati, ae, a erant
Indicativus futuri secundi passivi се образува от

p.p.p. и ind. futiiri на sum,esse.
sg- pl-
1 amatus, a, um его amati, ae, a erimus
2 amatus, a, um eris amati, ae, a eritis
3 amatus, a, um erit amati, ae, a erunt
Coniunctlvus perfecti passivi се образува от p.p.p. и

coniunctlvus praesentis на sum, esse.
sg- Pl-
1 amatus, a, um sim amati, ae, a simus
2 amatus, a, um sis amati, ae, a sitis
3 amatus, a, um sit amati, ae, a sint
58
Coniunctivus plusquamperfecti passlvi се образува
от p.p.p. и coniunctivus imperfecti на sum, esse.
sg. pl.
1 amatus, a, um essem amati, ae, a essemus
2 amatus, a, um esses amati, ae, a essetis
3 amatus, a, um esset amati, ae, a essent
Перфект означава действие, станало преди момен

та на говорене.
Veni, vidi, vici. Дойдох, видях, победих. (С тези думи
Юлий Цезар съобщил в писмо до приятеля си Аминций в Рим за
изненадващо бързата си победа при град Зела (2.8.47 г. пр. Хр.)
над понтийския цар Фарнак, сина на Митридат VI Евпатор.)
Aiea iacta est. Жребият е хвърлен. (Тези думи изрекъл
на гръцки (анерифто хо кюбос) Цезар на 10.149 г. пр. Хр., когато
преминал с легионите си реката Рубикон, границата между Умб
рия (Централна Италия) и провинция Галия Цизалпина (Северна
Италия), поставяйки начало на гражданската война с Помпей.)
Quia vidisti me, Thoma, credidisti; beati, qui non viderunt
et crediderunt. Повярва Тома, защото ме видя. Блажени,
които не са видели, а са повярвали. (Евангелие от Йоан 20,29.
Думи на възкръсналия Иисус Христос към Тома Неверни.)
Плусквамперфект се употребява предимно в под

чинени изредения. Означава действие, което е станало
преди друго минало действие.
Hannibal primus copias suas in Italiam traduxit trans
Alpes, quas nemo cum exercitu ante eum superaverat. Хани-
бал пръв преведе войската си в Италия през Алпите, ко
ито никой преди него не беше преодолявал с войска.
1. Hannibal primus copias suas in Italiam traduxit trans
Alpes,... Ханибал пръв преведе войската си в Италия през
Алпите,...
59
форма на речникова форма морфологична синтактична
думата в текста характеристика функция
traduxit
traduco, duxi 3p. sg. ind. сказуемо
ductus, ducere pf. act.
Hannibal Hannibal, alis m Ill d. N. sg. подлог
съгл. опр. на
primus primus, a, um II d. N. sg. m подлога
пряко
copias copiae, arum f I d. Acc. pl. допълнение
съгл. опр. на
suas suus, a, um I d. Acc. pl. f прякото доп.
in Italiam Italia, ae f I d. Acc. sg.
trans Alpes Alpes, ium f Ill d. Acc. pl.
2. ...quas nemo cum exercitu ante eum superaverat.

...които никой с войска преди него не беше преодолявал.
superaverat supero, superavi, 3p. sg. ind.
сказуемо
superatus, superare pl. pf. act.
nemo nemo N. sg. подлог
quas qui, quae, quod Acc. pl. f пряко
cum exercitu exercitus, us m IV d. Abi. sg.
ante eum is, ea, id Acc. sg. m
Второ бъдеще се употребява предимно в подчине

ни изречения. Изразява действие, което е станало пре
ди бъдещото действие на управляващото изречение.
Qui vere severit, autumno metet. Който е посял напро
лет, ще жъне наесен.
NB! Второ бъдеще се употребява в комбинация с пър
во бъдеще. Превежда се с минало, сегашно или бъдеще
време.
60
ОСНОВНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
Наричаме основни тези форми, с които глаголът е
даден в речника, а именно:
- 1л. ед.ч. изявително наклонение, сегашно време,
деятелен залог - duco водя',
- 1л. ед.ч. изявително наклонение, перфект, деяте
лен залог - duxi водих-,
- минало страдателно причастие, м.р. ед.ч. номи
натив - ductus воден-,
- сегашния активен инфинитив - ducere да водя (по
сочен с цифрата на спрежението - 3).
Така се записват и учат глаголите. От тези четири
форми можем да образуваме всички останали.

то спрежение, които образуват правилно миналата ос
нова и миналото причастие (вж. с. 56,57).
ашо 1 = amo, amavi, amatus, amare
audio 4 = audio, audlvi, audltus, audlre
61
ИМЕННИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
Наричаме именни глаголните форми, които нямат
категорията лице. Такива са причастията, инфинити-
вите и др., защото те не мога да бъдат сказуемо в изре
чението, а изпълняват характерните за съществител
ните и прилагателни имена функции.
PARTICIPIA Причастия
Причастията имат време, залог и допълнение ка
то глаголите, но се променят по род, число и падеж
като прилагателните.
1. Сегашно деятелно причастие - participium
praesentis activi.
Образува се от сегашната основа на глаголите, ха
рактеристика -nt- (-ent- III, IV) и падежните завършеци
на трето смесено склонение. В номинатив единствено
число съгласната -t- на характеристиката изпада пред
окончанието:
N. G.
m fn m fn m f п
amans amantis обичащ обичаща обичащо
monens monentis напомнящ напомняща напомнящо
legens legentis четящ четяща четящо
audiens audientis слушащ слушаща слушащо
Както вече бе казано,сегашното деятелно причас
тие се скланя по трето смесено склонение:
sg- pl.
N. legens legentes
G. legentis legentium
D. legenti legentibus
Асс. legentem legentes
АЫ. legente legentibus
62
2. Минало страдателно причастие - participium
perfecti passivi (p.p.p.).
Миналото страдателно причастие е третата основ
на глаголна форма, дадена в речника. Учи се наизуст:
duco, duxi, ductus 3.
В номинатив единствено число завършва на -tus,
-ta, -turn (-sus, -sa, -sum).
Скланя се като прилагателните по първо и второ
склонение. Превежда се със съответното минало стра
дателно причастие на български:
ductus, a, um воден, водена, водено
missus, a, um пратен, пратена, пратено
NB! Глаголите от първо и четвърто спрежение образу
ват правилно минало страдателно причастие, като при
бавят винаги -tus, -ta, -turn към сегашната основа:
amatus, a, um; audTtus, a, um.
Затова за тези глаголи речникът не дава миналото
страдателно причастие.
3. Бъдеще деятелно причастие - participium futGri
actlvi.
Образува се от миналото страдателно причастие,
като заменим завършека -tus, -ta, turn (-sus, -sa, -sum) c
-turus, -tura, -tGrum (-sGrus, -sura, -sGrum).
ducturus, ductura, ducturum който (която, което) има
намерение да води
missurus, missura, missurum който (която, което) има
намерение да праща
Скланя се като прилагателните по първо и второ
склонение.
4. Бъдеще страдателно причастие - participium
futGri passivi.
Образува се от сегашната основа, характеристика
-nd- (-end- за III и IV спрежение) и падежните завърше-
63
ци на прилагателните по първо и второ склонение:
m f n
amandus amanda amandum който (която, което)
трябва да бъде обичан, -а, -о
monendus monenda monendum който (която, което)
трябва да бъде съветван, -а, -о
legendus legenda legendum който (която, което)
трябва да бъде четен, -а, -о
audiendus audienda audiendum който (която, което)
трябва да бъде слушан, -а, -о
Синтактична употреба на причастията
1. Причастията могат да бъдат съгласувани опре
деления.
...timed Danaos et dona ferentes. Боя се от данайците,
носещи дарове. (Вергилий, „Енеида“. Думи на троянския жрец
Лаокоон.)
Много често причастията са субстантивирани.
Amantes amentes. Влюбените са лишени от разум.
(Игра на думи от една комедия на Теренций, римски комедиог
раф, живял II в.пр.Хр. Роден е в Картаген. В Рим идва като роб у
сенатора Теренций Лукан, който му дава образование и го
освобождава. Черпи сюжети от гръцкия автор на комедии Ме-
нандър, като доразвива хуманната тенденция в неговите пиеси. В
центъра на комедиите му са семейните отношения: конфликтът
между бащи и синове, възпитанието, положението на жената, лю
бовта, представена за пръв път в римската литература като висо
ко и благородно чувство.)
Sero venientibus ossa. За късно идващите (остават)
кокалите. (Латинска поговорка)
Ave, Caesar, morituri te salutant. Поздрав, Цезарю, те
зи, която ще умрат, те поздравяват. (Поздрав на римски
те гладиатори.)
addenda - нещата, които трябва да бъдат добавени.
corrigenda - нещата, които трябва да бъдат поп
равени. (В академичните издания така са отбелязани допълне
нията и поправките.)
64
2. Причастията в комбинация със спомагателния
глагол sum образуват сложни глаголни форми, които
в изречението са сказуемо:
а) миналото страдателно причастие и sum образу
ват пасивния залог на перфект, плусквамперфект и вто
ро бъдеще: Aiea iacta est.
б) бъдещите причастия и sum образуват формите
на описателното спрежение - coniugatio periphrastica:
Причастието определя залога, a sum времето и нак
лонението:
facturus sum - 1 sg, indicativus praesentis, coniug. per. actlva
имам намерение да правя.
Iniuriam, qui facturus est, iam facit. Извършва вече за
кононарушение, който има намерение да го извърши.
amandus sum - 1 sg., ind. praes. coniugatio periphrastica
passlva аз трябва да бъда обичан.
Patria nobis amanda est. Родината трябва да бъде
обичана от нас.
NB! Пасивното описателно спрежение се свързва с
datlvus auctoris който съдържа логическия подлог (в
случая nobis).
Delenda est Carthago. Картаген трябва да бъде раз
рушен! (Перифраза на известната фраза на римския пълководец
и държавник Марк Порций Катон или Катон Стария, живял в
234-149 г. пр. Хр., с която той завършвал всяка своя реч в сената
преди Третата пуническа война.)
Формите на описателното спрежение се срещат
рядко. Обикновено в трето лице единствено число на
пасивното описателно спрежение с безлично значение.
De gustibus non est disputandum. За вкусовете не тряб
ва да се спори.
Deliberandum est saepe, statuendum est semel. Трябва
да се обсъжда често, да се решава веднъж.
65
Конюнктивни форми на описателното спрежение
се срещат в подчинени изречения, в които има съгла
суване на времената. (Вж. по-нататък с. 85).
ABLATIVUS ABSOLUTUS
Подчинени партиципиални изречения
Сегашното деятелно и миналото страдателно при
частие могат самостоятелно да бъдат сказуеми в осо
бен тип подчинени обстоятелствени изречения за:
- време - на български въведени с когато, след ка
то;
- причина - понеже, защото;
- условие - ако;
- отстъпление - ако и да, макар и да, въпреки че.
Подлогът на тези изречения е име в аблатив, като
подлогът и сказуемото-причастие са съгласувани по
род, число и падеж. Връзката на подчиненото парти-
ципиално изречение с главното е безсъюзна. Затова при
превод на български добавяме някой от изброените по-
горе съюзи, най-често когато (при сегашно причастие)
и след като (при минало).
Crescente pecunia, crescit avaritia.
Когато расте богатството, расте и алчността.
Понеже расте богатството, расте и алчността.
Ако расте богатството, расте и алчността.
Etiam sanato vulnere, cicatrix manet. Дори и след като
е излекувана раната, остава белег.
Обикновено подчиненото партиципиално изрече
ние е с минало причастие, чиито завършеци в аблатив
(-to, -ta, -tis; -so, -sa, -sis) могат да служат като първи
практически ориентир, както и позицията му в нача
лото на изречението.
Galli пес portis clausis, пес stationibus pro muris
dispositis, in urbem intraverunt. Галите влязоха в града,
66
тъй като нито портите бяха заключени, нито стра
жите разположени по стените.
1. Galli... in urbem intraverunt - главно изречение
intraverunt intro, intravi, ind. pf. act. 3 pl.
сказуемо
intratum, intrare
Galli Galli, drum tn II d„ N. pl. подлог
in urbem urbs, is f Ill d.,Acc. sg. за посока
2. ...пес stationis pro muris dispositis - abl. absolutus

dispositis dispono, posui, p.p.p. Abl. pl.
сказуемо
positus, ponere Id., f
stationibus static, onis f III d., Abl.pl. подлог
pro muris murus, i m II d., Abl. pl.
3. nee portis clausis - abl. absolutus

clausis claudo, clausi, p.p.p. Abl. pl.
сказуемо
clausus, claudere Id.,f
portis porta, ae f I d., Abl. pl. подлог
Номинален ablativus absolutus

Номиналният тип се състои от две съществителни
в аблатив, като едното от тях означава възраст, дейст
ващо лице или служба, или от съществително и прила
гателно:
dux вожд, puer момче, consul консул, praetor претор,
imperator пълководец, senex старец, testis свидетел;
conscius знаещ, invitus нежелаещ, vivus жив.
Cicerone puero, bellum inter Marium et Sullam ortum
est. Войната между Марий и Сула избухна, когато Ци
церон бе дете.
67
С номиналния тип става означаването на година
та. Римляните отбелязвали годините с имената на два
мата консули.
Orgetorix, Marco Messala et Marco Pisone consulibus,
coniurationem nobilitatis fecit. Оргеторикс организира за
говор на знатните, когато бяха консули Марк Месала
и Марк Пизон.
ИНФИНИТИВИ
Инфинитивът има форми за трите основни време
на: сегашно, перфект и бъдеще в двата залога.
Сегашният инфинитив infinitivus praesentis се обра
зува от сегашната основа и наставка -ге (за III спр. -ere)
в актив и наставка -ri (за III спр. -i) за пасив:
Act.: amare monere legere audire
Pass.: amari moneri legi audiri
Перфектният инфинитив infinitivus perfecti се обра
зува от миналата основа и наставка -isse за актив и ми
налото страдателно причастие и esse в пасив:
Act.: amavisse duxisse misisse
Pass.: amatus, a, um esse ductus, a, um esse missus, a, urn esse
Бъдещият инфинитив infinitivus futuri activi се об
разува от бъдещето деятелно причастие и esse за ак
тив; супин (вж. по-нататък с. 72) и iri за пасив:
Act.: amaturus, a, um esse ducturus, a, um esse missurus, a, um esse
Pass.: amatum iri ductum iri missum iri
Синтактична употреба на инфинитивите

В нормално изречение инфинитивът може да бъде
подлог, сказуемно определение или допълнение.
Vivere est militare. Да живееш значи да воюваш. (Сенека)
Vincere seis, Hannibal, victoria uti nescis. Знаеш да по
беждаваш, Ханибале, но не знаеш да използваш победа
та. (Тит Ливий, „История“. Думи на Махарбал, вожда на карта-
генската конница, към Ханибал, който след победата при Кана
отказал да тръгне веднага към Рим.)
68
ПОДЧИНЕНИ ИНФИНИТИВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Инфинитивът може да бъде сказуемо в особен тип
подчинени изречения, чийто подлог е име в акузатив,
поради което се наричат още accusatlvus cum infinitive.
Този тип изречения се срещат в зависимост от следни
те групи глаголи:
- на речта: казвам че, викам че, говоря че и др.;
- на заповедта: заповядвам да, нареждам да, нас
тоявам да и др.;
- на волята: искам да, желая да и др.;
- на мисълта: мисля че, зная че, смятам че и др.;
- на възприятията: виждам че, чувам че, усещам че
и др.;
- на чувствата: радвам се че, скърбя че и др.;
- безлични глаголи и глаголни изрази: decet, licet,
oportet, necesse est и др.
На практика това са глаголи, които на български
изискват че- или да- изречение. Наричат се управлява
щи глаголи - verba regentia.
Scio, me nihil scire. Знам, че нищо не знам. (Латинска
перифраза на думи на Сократ в Платоновата „Апология“ (защит
ната реч на Сократ пред съда ).
Сказуемното определение в инфинитивните изре
чения е в акузатив (съгласувано е с подлога).
Legem brevem esse oportet. Законът трябва да бъде
кратък. (Сенека, „Писма до Луцилий“: „Законът трябва да бъ
де кратък, за да се схваща по-лесно от невежите.“)
Възвратното местоимение като подлог на подчи
нено инфинитивно изречение замества говорещото ли
це и се превежда като третолично местоимение (той, тя,
то, те).
В сложните инфинитивни форми (съставени от две
думи) esse може да липсва.
69
Legati dixerunt post diem tertium ad Caesarem se
reversuros. Пратениците казаха, че me ще се върнат при
Цезар след три дни.
dixerunt - verbum regens se - accusatTvus
reversuros (esse) - infinitivus fut. act.
Legati dixerunt... Пратениците казаха... - главно изречение
...se reversuros. ...че me ще се върнат - подчинено инфи-
нитивно изречение
Подчиненото инфинитивно изречение може да има
подлог в номинатив nominatlvus cum infinitive след
следните безлично употребени управляващи глаголи:
А) във всички лица:
dicor говори се че
existimor, putor, iudicor смятат, мислят че
videor изглежда че
Б) само в 3 лице:
fertur, feruntur, traditur, traduntur говори се че, говорят че
В този случай управляващият глагол е съгласуван
по лице и число с номинатива подлог на инфинитив-
ното изречение, но се превежда безлично.
Disciplma druidum in Britania reperta atque inde in
Galliam translata esse existimatur. Смятат, че учението
на друидите било открито в Британия и оттам прене
сено в Галия.
...existimatur. ...смятат, че-главно изречение
N. Inf. pf. pass. Inf. pf. pass.
Disciplma... reperta atque... translata esse...
Учението... било открито... и пренесено...
Ако номинативът подлог на инфинитивното изре
чение е лично местоимение, той се изпуска в текста,
защото се подразбира от личното окончание на управ
ляващия глагол.
Parum litteris incumbere videmini. Изглежда, че вие
малко залягате над науките.
videmini - verbum regens, 2 pl., т.е. подлогът е vos вие.
70
GERUNDIUM Герундий
Герундий е глагол но съществително от среден род,
само единствено число по второ склонение с основата
на бъдещето страдателно причастие. Акузативът му е
винаги с предлог:
G. amandi monendi legendi audiendi
D. amando monendo legendo audiendo
Асе. ad amandum ad monendum ad legendum ad audiendum
АЫ. amando monendo legendo audiendo
Превежда се като отглаголно съществително или

като да- глаголна форма.
Scribere scribendo, dicendo dicere discis. Учим се да
пишем с писане, а да говорим с говорене.
Homo ad duas res ad intelligendum et ad agendum natus
est. Човек е роден за две неща - да мисли и да действа.
GERUND IVUM Герундив

Герундивът има същата основа като герундий, но
е глаголно прилагателно по първо и второ склонение.
Различава се от бъдещото страдателно причастие по
синтактичната си употреба и превод. Герундивът е ви
наги съгласувано определение на някое съществител
но, с което образува герундивна конструкция, която се
превежда по два начина:
- герундив като отглаголно съществително, а име
то като негово несъгласувано определение
- герундив като да- глаголна форма, а името като
нейно допълнение:
надежда за освобождаване на родината

spes liberandae patriae
надежда да освободят родината
71
SUPINUM Супин
Супин е глаголно съществително с две форми: пър
ви супин, който завършва на -turn (-sum) и втори супин
на -tu (-su). Супинната основа се съдържа в миналото
страдателно причастие,
amatus: amatum, amatu missus: missum, missu
p.p.p S. I S. II p.p.p S. I S. II
Първият супин се употребява с глаголи за движе
ние и изразява целта на движението.
Veniunt spectatum, veniunt spectentur ut ipsae. Идват,
за да гледат, идват за да бъдат гледани самите те. (Ови
дий, „Любовно изкуство“. Има предвид жените, които посещават
различните зрелища.)
Вторият супин се употребява с прилагателни, чие-
то значение ограничава и уточнява.
Facile dictu, difficile factu. Лесно за казване, мъчно
за правене.
VERBA ANOMALA Неправилни глаголи
Неправилните глаголи в латинския език са много
малко. Те са неправилни само във времената от сегаш
ната основа, миналите времена се образуват правилно
(вж. с. 92,93,94).
72
СИНТАКСИС
СИНТАКСИС НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ -
УПОТРЕБА НА ПАДЕЖИТЕ
NOMINATIVUS Именителен падеж
Номинативът е падеж на подлога. Двоен номина
тив - на подлога и на сказуемното определение имат
глаголите: sum, maneo, videor, fio и др.както и страда-
телните форми на глаголи със значение: наричам, смя
там, избирам.
Historia est magistra vitae. Историята е учителка на
живота.
Cicero consul creatus est. Цицерон бе избран (за) консул.
VOCATIVUS Звателен падеж
Вокативът е падеж на обръщението, което не е част
на изречението. Среща се рядко в ораторските речи.
Quousque tandem abutere, Catilina, patientia nostra? До
кога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
Ave, Caesar, morituri te salutant. Поздрав, Цезарю, те
зи, които ще умрат, те поздравяват.
GENETIVUS Родителей падеж
Генетивът най-често е несъгласувано определение
към някое име - genetivus adnominalis и значително по-
рядко допълнение на глагол - genetivus adverbalis.
Genetivus adnominalis
1. Генетив за притежание - genetivus possessivus, как-
то показва името му, изразява притежание:
naves Romanorum корабите на римляните, римски
те кораби
Има следните специфични употреби:
- genetivus auctdris - означава лице, което е написа
ло или създало нещо:
73
Horatii carmina стихотворение от Хораций
Mironis statua статуя на Мирон
Coniuratio CatilTnae съзаклятието на Катилина
- genetTvus causae изразява причината на дадено яв
ление:
commoda pacis изгодите от мира
- genetTvus при nomina patronymica - предава ба
щините имена:
Faustus Sullae - Фауст, син на Сула
- genetlvus characteristicus се среща при глагола sum,
употребен с безличното значение „присъщо е, свойст
вено е“ и подлог инфинитив:
ВагЬагбгшп est in diem vivere. Присъщо на варварите
е да живеят ден за ден.
2. Genetlvus partitTvus предава цялото, от което от
деляме някаква част. Среща се предимно при суперла
тиви, въпросителни и отрицателни местоимения:
Gallorum omnium fortissimi sunt Belgae. От всички га
ли най-силни са белгите.
Nemo nostrum non peccat; homines sumus. Никой от
нас не е безгрешен, хора сме.
3. Genetlvus qualitatis предава качество на лице или
предмет. Има винаги съгласувано определение:
vir magni ingenii човек c голяма дарба
fossa pedum viginti ров от 20 стъпки
4. GenetTvus quantitatis се среща при количествени
понятия и предава тяхното съдържание:
classis centum navium флота от 100 кораба
multum sanguinis много кръв
satis sapientiae достатъчно мъдрост
ubinam gentium къде в света
5. GenetTvus explicatTvus обяснява едно по-широко
понятие:
74
praemium pecuniae награда от пари (парична награда)
cognomen lusti презиме Справедлив
6. GenetTvus limitationis стои при някои прилагател
ни, чието значение уточнява, ограничавайки го:
aeger timoris болен от страх
aequalis aevi еднакъв по възраст
7. Genetlvus obiectlvus се среща при съществител
ни, които имат един и същи корен с преходни глаголи.
Ако трансформираме съществителното в глагол,
генетивът става негово пряко допълнение.
Laudator tempons acti хвалител на миналите времена
laudo tempora acta - хваля отминалите времена
Среща се и с прилагателните:
avidus, cupidus алчен, жадуващ
peritus опитен
imperitus неопитен
plenus пълен
particeps участващ
memor помнещ
immemor непомнещ
plenus vigoris пълен с енергия
cupidus rerum novarum жадуващ метежи
Genetlvus adverbalis
8. Генетив на паметта (memoriae) - се употребява
като допълнение на глаголи със значение „помня“, „заб
равям“.
Nemo felicitatis suae obliviscitur. Никой не забравя сво
ето щастие.
9. Генетив на цената (pretii) означава приблизител
ната цена при глаголи със значение купувам, продавам,
оценявам и др. Най-често като генетив на цената се
употребяват прилагателните: magni, pluris, plurimi,
permagni, maximi, parvi, minoris, minimi, tanti, quanti.
75
Parvi sunt foris arma, nisi est consilium domi. Малко
струва оръжието навън, ако няма разбирателство в къщи.
10. Генетив на престъплението (criminis) означава
престъплението или вината при глаголи със значение
обвинявам, осъждам, оправдавам.
Miltiades proditionis est accusatus. Милтиад бе обви
нен в предателство.
11. Генетив на чувството (affectus) стои при някои
безлични глаголи и означава предмета, който предиз
виква някакво чувство.
Me non solum piget stultitiae meae, sed etiam pudet.
Аз не само съжалявам за моята глупост, но и се
срамувам.
DATIVUS Дателен падеж
1. Дативът най-често е косвено допълнение при оп
ределени глаголи и някои прилагателни, близки по зна
чение с тези глаголи.
Naturae omnes paremus. Всички се подчиняваме на при
родата.
Nihil est morti tarn simile quam somnus. Нищо не е та
ка подобно на смъртта като съня.
Някои глаголи на български изискват пряко до
пълнение, а на латински непряко в датив. По-често сре
щани от тях са:
medeor лекувам рагсо пестя, щадя
persuadeo убеждавам
Nocet bonis, qui malis parcit. Вреди на добрите, кой
то щади лошите.
Пряко преходни глаголи на български, образува
ни с представки, на латински се свързват с датив.
Terror incidit exrcitui. Страх обхвана войската.
Отделни глаголи се употребяват с едно значение с
датив и друго с акузатив или аблатив.
76
caveo alicui грижа се за някого
caveo aliquem пазя се от някого
metuo alicui страхувам се за някого
metuo aliquem страхувам се от някого
vaco alicui rei имам свободно време за нещо, занима
вам се с нещо
vaco aliqua re свободен съм от нещо
2. Датив на ползата и вредата (commodi et
incommodi) означава в чия полза или вреда се върши
действието.
Non vitae, sed scholae discimus. Учим не за живота, а
за училището.
3. Датив на отношението (relationis) определя от
ношението при глаголи със значение съдя, решавам или
местоположение със сегашни причастия при глаголи
за движение.
Qui ceteris deus sibi certe homo est. Който за другите
е бог, за себе си положително е човек.
4. Датив на истинския вършител на действието
(auctoris) се употребява обикновено със страдателно
описателно спрежение.
Patria amanda est nobis. Родината трябва да бъде оби
чана от нас.
В поезията се допускат изключения.
Barbaras hie ego sum, quia non intelligor ulli. Варвари
нът тук съм аз, защото никой не ме разбира. (Овидий)
5. Датив за притежание (possessivus) се употребява
с глагола sum, esse и означава притежателя.
mihi liber est аз имам книга
mihi nomen est аз се казвам
6. Датив на целта (finalis) изразява целта на гла
гол ното действие.
Vercingetorix locum castris deligit. Верцингеторикс из
бра място за лагер.
77
7. Двоен датив (duplex) състои се от датив на неп
рякото допълнение и датив на целта.
Eioquentia principibus maximo ornamento est. Крас
норечието е най-голямото украшение на предводителите.
ACCUSATIVUS Винителен падеж
1. Акузатив на прякото допълнение стои при пре
ходни глаголи.
Lupus non mordet lupum. Вълк вълка не хапе.
Някои непреходни глаголи стават преходни в про
изводните, образувани с представки.
Caesar Rhenum transTre constituit. Цезар реши да пре
мине Рейн.
Непреходни глаголи с представка стават преход
ни в преносното си значение:
ineo magistratum встъпвам в длъжност
ineo proelium влизам в сражение
ineo consilium вземам решение
obeo mortem умирам
2. Акузатив при безлични глаголи за чувство пре
дава лицето, което изпитва чувството.
Me erroris mei paenitei. Аз съжалявам за грешката си.
3. Двоен акузатив (duplex):
а) на прякото допълнение и сказуемно определе
ние към него. Среща се при глаголи със значение нари
чам, смятам, правя, избирам и др.
Homines caecos reddit cupiditas. Страстта прави хо
рата слепи.
б) двойно допълнение се среща при глаголи със зна
чение уча, крия, искам, моля, питам.
Caesar Haeduos frumentum flagitabat. Цезар искаше
храна от хедуите.
4. Акузатив на временната и пространствена про
дължителност (extensTvus temporis et loci) означава кол
78
ко дълго трае действието. Употребява се и при прила
гателни със значение висок, дълъг, дълбок или означава
пространствена продължителност.
Bestiolae quaedaM unum diem vivunt. Някои живо
тинки живеят един ден.
Така се означава възрастта: puer novem annos natus
момче на 9 години
Milites Romani aggerem trecentos pedes latum, octoginta
pedes altum exstruxerunt. Римските войници издигнаха на
сип широк 300 крачки и висок 80.
5. Акузатив за посока (directidnis) с предлозите in,
ad при глаголи за движение. Имената на големите гра
дове имат безпредложна употреба: ео in urbem идвам в
града, но ео Romam идвам в Рим.
6. Акузатив на ограничението (limitationis) огра
ничава и уточнява значението на някои прилагателни,
причастия и непреходни глаголи.
Os umerosque deo similis. В лице и плещи подобен на бог.
ABLATIVUS Аблатив
1. Аблатив на отделянето (separatisms) означава
отделяне и отдалечаване при глаголи за движение с
предлозите a, ex, de. Употребява се и c прилагателните
alienus, liber, vacuus, tutus.
Error a culpa vacat. Грешката е свободна от вина.
Nemo vitiis liber est. Никой не е свободен от пороци.
2. Аблатив на лишението (inopiae) близък по зна
чение до аблатив на отделянето, но винаги без пред
лог.
Loquacitas raro caret mendacio. Бъбривостта рядко е
лишена от лъжа.
3. Аблатив за произход (originis) се употребява
обикновено с причастията natus, ortus, creatus, genitus.
Може да бъде с предлозите a, ex.
79
L. Catillna nobili genere natus... Луций Катилина от
благороден род... (с благородно потекло...)
4. Аблатив на истинския вършител на действието
(auctoris) при пасивна глаголна форма с предлога а.
Rex a suis appellatur. Назован е цар от своите.
5. Аблатив за сравнение (comparationis) изразява
думата, с която сравняваме при сравнителна степен или
глаголи със сравнително значение.
Melior est canis vivus leone mortuo. По-добре живо
куче отколкото мъртъв лъв.
6. Аблатив за средството, с което се върши дейст
вието (instrument!).
Clavus clavo pellitur. Клинът се избива с клин.
7. Аблатив на изобилието (copiae). Употребява се
с глаголи и прилагателни със значение изобилствам бо
гат съм, пълен съм, снабден.
Sol mundum omnem sua luce complet. Слънцето из
пълва целия свят със своята светлина.
8. Аблатив на цената (pretii) означава цената при
глаголи със значение купувам, продавам, оценявам,
струвам.
Quae impenso parant pretio. Купуват ги на изключи
телно висока цена.
9. Аблатив на причината (causae) предава причи
ната, предизвикала чувството при глаголи и прилага
телни, изразяващи чувство, както и при пасивни гла-
голни форми.
Alexander Magnus ira incensus Clitum amTcum interficit.
Александър Велики, пламнал от гняв, уби приятеля си
Клит.
10. Аблатив на ограничението (limitationis) огра
ничава и уточнява значението на отделни прилагател
ни и непреходни глаголи.
80
Hi omnes lingua, institutis, legibus inter se differunt. Те
всички се различават помежду си по език, обичаи и закони.
11. Аблатив на съвместното действие (sociatlvus)
se употребява с предлога cum.
Cum omnibus copiis eos sequi coepit. Последва ги c ця
лата войска.
12. Аблатив за начин (modi) е обстоятелствено по
яснение за начин с предлога cum.
loquor magno cum dolore говоря c голяма болка
Без предлог се употребяват изразите:
aequo animo равнодушно
ео consilio с това намерение
nullo modo по никакъв начин
consilio нарочно
vi насилствено
iure справедливо
13. Аблатив на качественото определение (qualitatis),
обикновено придружен с определение. Изразява свойс
тво или качество.
L. CatilTna fuit magna vi animi et corporis, sed ingenio
malo pravoque. Луций Катилина беше c голяма сила на
духа и тялото, но с лош и порочен характер.
14. Аблатив за място (loci) е обстоятелствено по
яснение за място с предлога in.
In diversis terrae regionibus spatia noctium et dierum
diversa sunt. В различните области на земята продъл
жителността на дните и нощите е различна.
Изключение са изразите:
terra marique по суша и море
dextra надясно
laeva, sinistra наляво
idoneo loco на удобно място
toto mundo в целия свят
81
omnibus oppidis във всички градове
tota Italia в цяла Италия.
15. Аблатив за време (temporis) е обстоятелство за
време без предлог при темпорални понятия, а в други
случаи с предлога in.
Quid proxima, quid superiore nocte egeris... Какво си
правил снощи, какво предишната нощ...
Multi sunt in bello cervi, in pace leones. Мнозина no
време на война са елени, а по време на мир - лъвове.
СИНТАКСИС НА СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Видове подчинени изречения
Всяка част на изречението (без сказуемото) може
да бъде разширена в подчинено изречение. Следова
телно има следните видове подчинени изречения:
I. Подчинени комплетивни изречения.
1. Подчинено подложно:
Qui vere severit,autumno metet. Който е посял напро
2. Подчинено сказуемно определително:
Causa transeundi fuit, quod ab Suebis premebantur. При
чината за преминаването му бе, че бяха притеснявани
от Свебите.
3. Подчинено допълнително:
Omnes cives optant, ut pax sit. Всички граждани ис
кат да има мир.
4. Подчинено приложно:
Causa haec est, quod neque tu defenderis. Причината e
тази, че и ти не ни защитаваш.
II. Подчинено определително:
Nullus dolor est, quem non longinquitas temporis minuat.
Няма такава болка, която да не намалява с течение на
времето.
82
III. Подчинени обстоятелствени:
1. За цел - въведени със съюзите ut, quo, ne да, за
да, за да не.
2. За следствие - въведени със съюзите ut, ut non,
ne че, че не. (В главното изречение има дума със значе
ние такъв, така, толкова.)
Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam. Надявам
се така да умра, че мъртъв да не се червя. (Сенека)
3. За причина - quod, quia, quoniam, cum понеже,
защото, тъй като.
Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua. Ни
кой не обича родината си, защото е голяма, а защото е
негова.
4. За отстъпление - ut, cum, licet ако и да, макар и
да, въпреки че.
Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas. Ако и da
липсват сили, трябва да се похвали намерението.
5. За условие - si, nisi ако, ако не.
Si tacuisses, philosophus mansisses. Ако беше мълчал,
щеше да останеш философ.
6. За време - cum, ubi, postquam, antequam когато,
след като, преди да и др.
Dum docemus, discimus. Цокато обучаваме, се учим.
IV. Подчинени сравнителни.
Ut sentio, ita dico. Както чувствам, така говоря.
Nemo nostrum idem est in senectute, qui fuit iuvenis. Ни
кои от нас не е същият на старини, какъвто е бил на
младини.
Употреба на времената и наклоненията
1. В независимо изречение може да се използва ин
дикатив, конюнктив или императив (вж. с. 48, 59, 60).
Времето изразява отношението на глаголното дейст
вие към момента на говорене:
83
- презенс - действието става в момента на говорене;
- перфект - действието е станало преди момента
на говорене;
- футур - действието става след момента на гово
рене.
В определени видове подчинени изречения има ин
дикатив, а в определени видове - конюнктив. В някои
от индикативните, а също така и конюнктивни подчи
нени изречения времето е ориентирано спрямо момен
та на говорене, както е в независимите изречения. По-
често обаче, то е отнесено спрямо глаголното дейст
вие на главното изречение по следните правила, наре
чени последователност на времената consecutio
tempo rum:
а) в подчинено индикативно изречение:
Време на главното Времето в подчиненото изречение протича:
изречение преди него едновременно с него
презенс перфект презенс
имперфект плусквамперфект имперфект
перфект
Футур футур II Футур
Hannibal primus copias suas in Italiam tradiixit trans

Alpes, quas nemo cum exercitu ante eum superaverat. Хани-
бал пръв преведе войската си в Италия през Алпите, ко
ито никой преди него не беше преодолявал с войска.
Сказуемото в главното изречение tradiixit е в
indicativus perfecti. Това време е ориентирано спрямо
момента на говоренето - става преди него.
Сказуемото в подчиненото изречение superaverat
е в indicativus plusquamperfecti. Това време е ориентира
но спрямо перфекта на сказуемото на главното изре
чение - става преди него.
84
Qui vere severit, autumno metet. Който е сял напро
Главно изречение - metet - indicativus futuri - време,
ориентирано спрямо момента на говорене - става след
него.
Подчинено изречение - severit - indicativus futuri II -
време, ориентирано спрямо футура в главното изрече
ние - става преди него.
б) в подчинено конюнктивно изречение:
Употребата на времената е по правилата на
consecutio temporum.
Време на управлява- Времето на подчиненото изречение протича:
щото изречение преди него едновременно с него след него
сегашно dico конюнктивен конюнктивен кон. през, на опис,
казвам перфект презенс спрежение
бъдеще dicam quid fecerit quid facial quid factiirus sit
ще кажа какво е правил какво прави какво ще прави
имперфект dicSbam конюнктивен конюнктивен кон. имперф. на
казвах плусквам перфект имперфект опис, спреж.
перфект dixi
казах quid fecisset quid faceret quid facturus esset
плусквам- dixeram какво е правил какво прави какво ще прави
перфект бях казвал
в) в условен период:
Условен период наричаме сложно съставно изре
чение, което включва подчинено условно изречение, въ
ведено на латински със съюзите si, nisi ако, ако не. Ус
ловието и произтичащото от него следствие могат да
имат следните отношения към реалността:
1. Casus realis - условието и произтичащото от не
го следствие са факт от реалността. И двете изречения
са в индикатив, а главното изречение би могло да бъде
и в императив.
Si quid in te peccavi, ignosce. Ако съм сгрешил нещо
спрямо тебе, извинявай.
85
2. Casus potentialis - условието и произтичащото от
него следствие са изпълними, вероятно възможни. Нак
лонението в този случай е конюнктив, а времето пре-
зенс или перфект.
Si reticeam, superbus... videar. Ако бих мълчал, бих из
глеждал надменен.
3. Casus irrealis — условието и произтичащото от не
го следствие, са неосъществими в настоящето (с
coniunctivus imperfecti) или неосъществени в минало
то (с coniunctivus plusquamperfecti).
Si tacuisses, philosophus mansisses. Ако беше мълчал,
щеше да останеш философ.
86
ТАБЛИЦИ
НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Субстантивно Адйективно
I. Въпросителното местоимение след ne, nisi, si, cum и др.
1. quis, quid някой qui, qua, quod някакъв
II. C удвояване на въпросителното местоимение
2. quisquis, quidquid всеки който quisquis, quidquid всякакъв който
III. C частицата ali-
3. aliquis, aliquid някой aliqui, aliqua, aliquod някакъв
IV. C частиците -dam, -quam, -piam, -que, -vis, -libet
4. quidam quidam
quaedam някой си quaedam някакъв си
quiddam quoddam
5. quisquam, quidquam някой ullus, ulla, ullum някакъв
6. quispiam quipiam
quaepiam някой quaepiam някакъв
quidpiam quodpiam
7. quisque quisque
quaeque всеки quaeque всякакъв
quidque quodque
8. quivis quivis
quaevis който и да е, всеки quaevis какъвто и да е, всякакъв
quidvis quodvis
9. quilibet quilibet
quaelibet който и да е, всеки quaelibet какъвто и да е, всякакъв
quidlibet quodlibet
V. С частицата -que и unus или cum
10. unusquisque unusquisque
unaquaeque всеки един unaquaeque всякакъв
unumquidque unumquodque
11. quicumque quicumque
quaecumque който u da e- quaecumque какъвто и da e,
4 4 . всеки, които м 1 всякакъв, които
quodcumque
* quodcumque
* За среден род няма форма quidcumque, понеже в основата на

това местоимение лежи относителното местоимение qui, quae, quod.
87
PRAESENS. IMPERFECTUM. FUTURUM
ActTvum
Сегашна I ama- II mone- UI leg- IV audT-
основа
Indicativus
Indicativus Sg- 1. amo moneo lego audio
praesentis 2. amas mones legis audis
acffvi 3. amat monet legit audit
PL 1. amamus monemus legimus audlmus
2. amatis monetis legitis audltis
3. amant monent legunt audiunt
Indicativus Sg- 1. amabam monebam legebam audiebam
imperfecti 2. amabas monebas legebas audiebas
acffvi 3. amabat monebat legebat audiebat
PL 1. amabamus monebamus legebamus audiebamus
2. amabatis monebatis legebatis audiebatis
3. amabant monebant legebant audiebant
Indicativus Sg- 1. amabo monebo legam audiam
futHri primi 2. amabis monebis leges audies
acffvi 3. amabit monebit leget audiet
PL 1. amabimus moneblmus legemus audiemus
2. amabitis monebitis legetis audietis
3. amabunt monebunt legent audient
ConiunctTvus
Coniuncffvus Sg. 1. amem moneam legam audiam
praesentis 2. ames moneas legas audias
acffvi 3. amet moneat legat audiat
PL 1. amemus moneamus legamus audiamus
2. ametis mo neatis legatis audiatis
3. ament moneant legant audiant
Coniuncffvus Sg. 1. amarem monerem legerem audlrem
imperfecti 2. arnares moneres legeres audires
acffvi 3. amaret moneret legeret audiret
PL 1. amaremus moneremus legeremus audiremus
2. amaretis moneretis legeretis audiretis
3. amarent monerent legerent audlrent
Imperativus
Imperativus Sg- 2. ama mone lege audi
praesentis PL 2. amate monete legite audlte
acffvi
Imperativus Sg- 2. amato mo neto legito audito
futuri 3. amato moneto legito audlto
acffvi PL 2. amatote monetote legitote auditote
3. amanto monento legunto audiunto
88
PRAESENS. IMPERFECTUM. FUTURUM
Passivum
Сегашна I ama- II mone- III leg- IV audT-
основа
Indicativus
Indicativus Sg- 1. amor moneor legor audior
praesentis 2. amaris moneris legeris audiris
passtvi 3. amatur monetur legitur auditur
PL 1. amamur monemur legimur audTmur
2. amamini monemini legimini audimini
3. amantur monentur leguntur audiuntur
Indicativus Sg. 1. amSbar monebar legebar audiebar
imperfecti 2. amabaris monebaris legebaris audiebaris
passlvi 3. amabatur monebatur legebatur audiebatur
PL 1. amabamur monebamur legebamur audiebamur
2. amabamini monebamini legebamini audiebamini
3. amabantur monebantur legebantur audiebantur
Indicativus Sg. 1. amabor monebor legar audiar
futuri primi 2. amaberis moneberis legeris audieris
passlvi 3. amabitur monebitur legetur audietur
PL 1. amabimur monebimur legemur audiemur
2. amabimini monebimini legemini audiemini
3. amabuntur monebuntur legentur audientur
Coniunctlvus
Coniunctlvus Sg- 1. amer monear legar audiar
praesentis 2. ameris monearis legaris audiaris
passlvi 3. ametur moneatur legatur audiatur
PL 1. amemur moneamur legamur audiamur
2. amemini moneamini legamini audiamini
3. amentur moneantur legantur audiantur
Coniunctlvus Sg. 1. amarer monerer legerer audTrer
imperfecti 2. amareris monereris legereris audireris
passlvi 3. amaretur moneretur legeretur audiretur
PL 1. amaremur moneremur legeremur audiremur
2. amaremini moneremini legeremini audiremini
3. amarcntur monerentur legerentur audirentur
Imperatlvus
Imperatlvus Sg. 2. amare monere legere audire
praesentis PL 2. amamini monemini legimini audimini
passlvi
Imperatlvus Sg- 2. amator monetor legitor auditor
futtiri 3. amator monetor legitor auditor
passlvi PL 2.-
3. amantor monentor leguntur audiuntor
89
\ PERFECTUM. plusquamperfectum. futurum II
\
Минала
I amav- II mono- III leg- IV audTv-

\ основа
1
Indicativus
Sg. 1- amavi monui legi audivi
2. amavisti monuistl legisti audivisti
si
3. amavit monuit legit audivit
PL 1. amavimus monuimus legimus audivimus
3 Д 2. amavistis monuistis legistis audivistis
it
3. amaverunt monerunt legerunt audiverunt
S- Q.
~Sg. 1. amaveram monueram legeram audiveram
2. amaveras monueras legeras audiveras
i 3. amaverat monuerat legerat audiverat
з g « pL 1- amaveramus monueramus legeramus audiveramus
’g 3 CJ 2. amaveritis monueratis legeratis audiveratis
3 и ’£>
3. amaverant monuerant legerant audiverant
4s 3 «
Я 5£, 1. amavero monuero legero audivero
2. amaveris monueris legeris audiveris
£ 3. amaverit monuerit legerit audiverit
вя 3
з 8 pL 1- amaverimus monuerimus legerimus audiverimus
(2 и _ 2. amaveritis monueritis legeritis audiveritis
ttctn
idiot
utiir
3. amaverint monuerint legerint audiverint

Я 23-— Coniunctivus
1. amaverim monuerim legerim audiverim
2. amaveris monueris legeris audiveris
и £ 3. amaverit monuerit legerit audiverit
g u pl, 1. amaverimus monuerimus legerimus audiverimus
IS 3
U -S 2. amaveritis monueritis legeritis audiveritis
£ о
5 3. amaverint monuerint legerint audiverint
'3 5
© o.
gg. 1. amavissem monuissem legissem audivissem
2. amavisses monuisses legisses audivisses
6Л 'S 3. amavisset monuisset legisset audivisset
|2 g 3 pl, 1. amavissemus monuissemus legissemus audivissemus
У § u 2. amavissetis monuissetis legissetis audivissetis
.3 S'T' 3. amavissent monuissent legissent audivissent
s: з
S •» o-
90
PERFECTUM. PLUSQUAMPERFECTUM. FUTURUM П
Сложни
времена I и II спрежение III и TV спрежение
(c participium
perfect!)
IndicatTvus
Sg- 1. sum sum
Indicativus amatus, a, um lectus, a, um
es
perfect/' monitus, a, um est audTtus, a, um
3. est
passivi
Fl- 1. amati,ae, a sumus •X sumus
lecti.ae, a estis
2. estis
moniti, ae, a auditi, ae, a sunt
3. sunt
eram ■* eram
Indicativus Sg- 1. amatus, a, um lectus, a, um
2. eras eras
plusquam- monitus, a, um erat audTtus, a, um erat
3. - -
perfecti
1. eramus eramus
passivi amati.ae, a lecti,ae, a
2. eratis eratis
moniti, ae, a erant auditi, ae, a * erant
3.
его его
IndicatTvus Sg- 1. amatus, a, um lectus, a, um
2. eris eris
futuri monitus, a, um erit audTtus, a, um erit
3.
secundi erimus erimus
passivi pl- 1. amati,ae, a lecti.ae, a
2. eritis ■ eritis
moniti, ae, a erunt auditi, ae, a erunt
3.
Coniunctivus
1. sim sim
Coniunctivus sg- amatus, a, um sis lectus, a, um sis
2.
perfecti monitus, a, um sit audTtus, a, um sit
3.
actrvi 1. simus simus
pl- amati,ae, a lecti,ae, a
2. sitis sitis
moniti, ae, a sint auditi, ae, a sint
3.
1. essem essem
Coniunctivus sg- amatus, a, um esses lectus, a, um H esses
2.
plusquam- monitus, a, um esset auditus, a, um esset
3.
perfecti 1. essemus essemus
activi pl- amati,ae, a lecti,ae, a
2. essetis essetis
moniti, ae, a essent auditi, ae, a 1 essent
3.
91
SUM, POSSUM
---- Indicattvus
1. fui potui
\
1. sum possum
E Sg. 2. fuisti potuisti
Sg- 2. es potes 3 3. fuit potuit
3. est potest u
suasattAj
1. sumus possumus 1. fuimus potuimus

estis £ Pl. 2. fuistis potuistis
Pl- 2. potestis
3. fuerunt potuerunt
3. sunt possunt
1. fueram potueram
\
1. eram poteram ,
1 E Sg. 2. fueras potueras
uinpapadutj
Sg- 2. eras poteras

3. erat poterat § § 3. fuerat potuerat
1. eramus poteramus J 1. fueramus potueramus
2. eratis poteratis 5 o. Pl. 2. fueratis potueratis
pl.
3. erant poterant 3. fuerant potuerant
1. fuero potuero
\
1. его potero
Sg- 2. eris poteris E §Sg. 2. fueris potueris
£ "3e 3. fnerit potuerit
wnanpij
3. erit poterit
1. erimus poterimus a 3Q 1. fuerimus potuerimus
2. eritis poteritis Й Pl. 2. fueritis potueritis
pl.
3. erunt poterunt 3. fuerint potuerint
—Conjunctives
1. sim possim 1. fuenm potuenm
Sg. 2. sis possis 1 * 2. fueris potueris
3. fuerit potuerit
Praesens
3. sit possit
1. simus possimus ' 1. fuerimus potuerimus
2. sitis possitis g pi. 2. fueritis potueritis
Pl.
3. sint possint 3. fuerint potuerint
—■— 1. fuissem potuissem
1. essem possem ,
E
Sg. 2. esses posses E E Sg. 2. fuisses potuisses
3. esset posset a a 3. fuisset potuisset
1. essemus possemus § 1? pi 1. fuissemus potuissemus
ex
E Pl. 2. essetis possetis 5 S Pl- 2. fuissetits potuissetis
3. essent possent 3. fuissent potuissent
Imperatives
Sg- 2. es няма
Praesens Pl. 2. este
Sg- 2. esto
3. esto няма
Futurum
Pl. 2. estote
3. sunto
Infinitivus Participium
esse p(isse няма potens
Praesens
'uisse p<ttuisse няма няма
Perfectum
futfirus, a, um няма
Futurum ’uturus, a, um esse hi1ма
92
FERO VOLO
1 ActTvum PassTvum ActTvum
IndicatTvus
sg. 1. fero feror volo
2. fers ferris vis
3. fert fertur vult
Praesens Pl. 1. ferimus ferimur volumus
2. fertis ferimini vultis
3. ferunt feruntur volunt
Sg. 1. ferebam ferebar volebam
2. ferebas ferebaris volebas
3. ferebat ferebatur volebat
Imperfectum ferebamur volebamus
Pl. 1. ferebamus
2. ferebatis ferebamini volebatis
3. ferebant ferebantur volebant
Sg. 1. feram ferar volam
2. feres fereris voles
Futiirum 3. feret feretur volet
primum Pl. 1. feremus feremur volemus
2. feretis feremini voletis
3. ferent ferentur volent
ConiunctTvus
Sg. 1. feram ferar velim
2. feras fcraris velis
3. ferat feratur velit
Praesens Pl. 1. feramus feramur velimus
2. feratis feramini velitis
3. ferant ferantur velint
Sg. 1. ferrem ferrer vellem
2. ferres ferreris velles
3. ferret ferretur vellet
Imperfectum ferrcmur vellemus
Pl. 1. ferremus
2. ferretis ferremini velletis
3. ferrent ferrentur vellent
ImperatTvus
Sg. 2. fer ferre
Praesens —
Pl. 2. ferte ferimini
Sg. 2. ferto fertor
3. fcrto fertor —
Futiirum
Pl. 2. fertote
3. ferunto feruntor_______
InfinitTvus
Praesens ferre 1 ferri 1 velle
Particioium_____
Praesens; Futiirum ferens; ferendus, a, um 1 volens; -
Gerundium 1 ferendi, o, urn, о______ ____ 1 volendi, o, um, о
93
ЕО
Indicativus __
1. eo 1. ii
Sg- 2. is Sg- 2. isti
3. it 3. iit
Praesens 1. imus Perfectum 1. iimus
Pl. 2. itis Pl. 2. istis
3. eunt 3. ierunt
1. ibam 1. ieram
Sg. 2. ibas Sg. 2. ieras
3. ibat 3. ierat
Plusquam- 1. ieramus
Imperfectum 1. ibamus perfectum
Pl. 2. ibatis Pl. 2. ieratis
3. ibant 3. ierant
1. ibo 1. iero
Sg. 2. ibis Sg. 2. ieris
Futurum 3. ierit
Futurum 3. ibit
primum 1. ibimus 1. ierimus
secundum Pl. 2. ieritis
Pl. 2. ibitis
3. ibunt 3. ierint
ConiunctTvus ___________
1. earn 1. ierim
Sg. 2. eas Sg. 2. ieris
3. eat 3. ierit
Praesens 1. eamus Perfectum 1. ierimus
Pl. 2. eatis Pl. 2. ieritis
3. eant 3. ierint
1. irem 1. issem
Sg. 2. ires Sg. 2. isses
3. iret 3. isset
Imperfectum 1. irem us Plusquam- 1. issemus
perfectum Pl. 2. issetis
Pl. 2. iretis
3. irent 3. issent
Imperativus
Sg. 2. ito
Sg. 2. i 3. ito
Praesens Futurum 2. itote
Pl. 2. ite Pl. 3. eunto
Infinitivus Participium
Praesens ire iens, euntis
Perfectum isse
Futurum iturus, a, urn esse iturus, a, um
Gerundium eundi, o, um, о Supinum itum, u
94
ИМЕННИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
I. ACTIVUM
Infinitivus
I 11 III IV
Infinitivus prae-
amare monere legere audlre
sentis acttvi
Infinitivus per
amavisse monuisse legisse audivisse
fect! acttvi
Infinitivus futiiri amatflrus, a, um lectfirus, a, um
esse esse
acttvi moniturus, a, um auditurus, a, um
Participium
Participant prae- amans moncns legens audiens
sentis acttvi amantis moncntis legentis audientis
amatiirus moniturus lecturus auditurus
Participant
amatura monitQra lectiira auditiira
futiiri acttvi
amatiirum moniturum lectiirum auditiirum
Gerundium
Genitivus amandi monendi legendi audiendi
Dativus amando monendo legendo audiendo
Accusativus ad amandum ad monendum ad legendum ad audiendum
Ablatfvus amando monendo legendo audiendo
Supinum
I amatum monitum lectum auditum
II amatu monitu lectu auditu
II. PASSIVUM
Infinitivus
Infinitivus prae- mon eri
amari legi audiri
sentis passivi
Infinitivus per amatus, a, um esse lectus, a, um esse
fect! passivi monitus, a, um audltus, a, um
Infinitivus futiiri
amatum iri monitum iri lectum iri auditum iri
passivi
Participium
amatus monitus lectus audltus
Participunt
amata monita lecta audita
perfecti passivi
amatum monitum lectum auditum
amandus monendus legendus audiendus

Participant
amanda monenda legenda audienda
futiiri passivi
amandum monendum legendum audiendum
95
ВАСИЛЕНА ТОДОРАНОВА
Учебник по
латински език
първо издание
печатни коли: 6
формат: 84/108/32
ISBN 954-8914-10-7
Предпечатна подготовка: Издателство "РОВИТА", В.Търново

Печат „АБАТАР“ АД - Велико Търново

УЧЕБНИК ПО ЛАТИНСКИ ЕЗИК 2002г Василена Тодоранова

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

УЧЕБНИК ПО ЛАТИНСКИ ЕЗИК 2002г Василена Тодоранова

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

НАСИЛЕНА ТОДОРАНО0А

© Издателство "РОВИТА", Велико Търново, 2002 г.

Всички права са запазени. Части от книгата не могат да бъдат използвани или

Езика на племето латини, населявало областта Ла-

Латинската азбука е една от западногръцките аз­

* Инфинитивът като именна глаголна форма не може да бъ­

- vocativus - падеж на обръщението, което не е част

Различните форми, които има съществителното в

NB! Понеже формите на вокатива съвпадат с тези на

NB! При някои от съществителните на -er гласната -e-

sg- Pl- sg- Pl-

sg- Pl- sg- pl.

Съществителните от среден род се скланят като те­

Местоимението idem, eadem, idem, образувано от

форма на ду­ речникова форма морфологична синтактична

* Придружените е предлог съществителни се записват в гра­

NB! Когато скланяме едно съществително излизаме ви­

NB! Съществителните от среден род следват общото

Таблица на падежните завършеци

Превъзходна степен се образува по следните на­

Формите на суперлатива се скланят като прилага­

NB! Ако в едно просто изречение липсва сказуемо, под­

Превъзходната степен се свързва с генетив, който

Прилагателните по трето склонение образуват на­

Прилагателните с една форма, които в номинатив

Citius, altius, fortius. По-бързо, по-високо, по силно.

NB! Както и на български сегашният императив има

Act. Pass. Act. Pass.

NB! Практическото правило е, че имперфект се обра­

* vires е N. pl. на vis - сила. sg- pl.

Таблица на времената и наклоненията от

Наклонение Indicativus Imperativus Coniunctivus

Номинатив единствено число, мъжки и среден род

Indicativus plusquamperfecti activi се образува от

Indicativus futuri secundi activi се образува от ми­

Coniunctlvus perfecti activi се образува от минала­

Coniunctlvus plusquamperfecti activi се образува от

Пасивният залог на тези времена се образува от

NB! Миналото страдателно причастие се съгласува по

Indicativus futuri secundi passivi се образува от

Coniunctlvus perfecti passivi се образува от p.p.p. и

Перфект означава действие, станало преди момен­

Плусквамперфект се употребява предимно в под­

2. ...quas nemo cum exercitu ante eum superaverat.

Второ бъдеще се употребява предимно в подчине­

Изключение правят глаголите от първо и четвър­

2. ...пес stationis pro muris dispositis - abl. absolutus

3. nee portis clausis - abl. absolutus

Номинален ablativus absolutus

Синтактична употреба на инфинитивите

Превежда се като отглаголно съществително или

GERUND IVUM Герундив

надежда за освобождаване на родината

СИНТАКСИС НА СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Hannibal primus copias suas in Italiam tradiixit trans

* За среден род няма форма quidcumque, понеже в основата на

I amav- II mono- III leg- IV audTv-

3. amaverint monuerint legerint audiverint

1. sumus possumus 1. fuimus potuimus

Sg- 2. eras poteras

amandus monendus legendus audiendus

Предпечатна подготовка: Издателство "РОВИТА", В.Търново

You might also like

Латинската азбука е една от западногръцките аз

* Инфинитивът като именна глаголна форма не може да бъ

Съществителните от среден род се скланят като те

форма на ду речникова форма морфологична синтактична

* Придружените е предлог съществителни се записват в гра

NB! Когато скланяме едно съществително излизаме ви

Превъзходна степен се образува по следните на

Формите на суперлатива се скланят като прилага

NB! Ако в едно просто изречение липсва сказуемо, под

Прилагателните по трето склонение образуват на

NB! Практическото правило е, че имперфект се обра

Indicativus futuri secundi activi се образува от ми

Coniunctlvus perfecti activi се образува от минала

Перфект означава действие, станало преди момен

Плусквамперфект се употребява предимно в под

Второ бъдеще се употребява предимно в подчине

Изключение правят глаголите от първо и четвър