Непознатите думи

в българската
литературна класика

речник
 Поколения българи са израсли с „Под игото“, „Немили-
недраги“, „Българи от старо време“ и „Чичовци“. Но за сегашните
ученици и техните родители доста думи в тях вече се нуждаят от
превод. Езикът на 21. век все повече губи връзка с остарелите,
диалектните и чуждите думи в българската литературна класика.
Но ако не можем да разберем стотици думи и изрази от
произведенията на големите българските писатели, трудно ще
усетим духа на епохата или мислите и чувствата, които вълнуват
техните герои. Разбира се, има обемисти академични речници, в
които са събрани такива думи. Но те рядко са ни подръка, когато
децата попитат вкъщи или в час какво значи „пупал“, защо
хъшовете на Вазов играят на книги и какъв е тоя „пексимет“,
който ядат въстаниците в „Под игото“.
Затова събрахме и обяснихме остарелите, диалектните и
чуждите думи от нашата литературна класика в този кратък
речник. Те са над 1000 и са извадени от всички творби, включени
в програмите по българска литература от 6. до 11. клас. За да
откривате по-лесно непознатите думи, сме ги подредили по
азбучен ред за всяко отделно произведение. Постарали сме се да
посочим и произхода на всяка дума, но това се отнася главно за
корена. Повечето чужди думи са променени според фонетичните
закони на българския език, а в разговорната употреба някои са
получили и допълнително значение.
Надяваме се, че тази малка книжка ще улесни ученици,
Непознатите думи в българската литературна класика
учители и родители при четенето и изучаването на класическите
Речник произведения на българската литература. А ако все пак откриете
още някоя непозната дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов
Редактор съставител Марин Гинев и Захари Стоянов също не са знаели думи като айфон, лаптоп,
Художник редактор Вихра Стоева-Янчева имейл или хаус парти.
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректор Мила Томанова-Димитрова

Българска. Издание I.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2

www.prosveta.bg
3
Използвани съкращения
арх. – архитектурно остар. – остаряло
араб. – арабски пол. – полски
библ. – библейско прен. – преносно
бълг. – български разг. – разговорно
гр. – гръцки рум. – румънски
диал. – диалектно рус. – руски
ист. – историческо стбълг. – старобългарски
ит. – италиански тур. – турски
лат. – латински укр. – украински
митол. – митологично фр. – френски
нем. – немски хърв. – хърватски
непр. – неправилно църк. – църковно

Иван Вазов
Под игото

vae victims (лат.) горко на жертвите

аа (ага, непр., тур.) уважително обръщение
ааза (тур.) избран член на някакво събрание
или съвет
абрютирам (фр.) оглупявам, затъпявам
авджии (тур.) ловци
азлък (тур.) част от оръжието, където е барутът
алафранга (тур.) по френски
алма (диал.) вид украса на женска дреха
анджак (тур.) тъкмо
аратлик (тур.) побратим, другар

4 5
аршин (тур.) мярка за дължина ок. 68 см (шиваш­ векил (тур.) надзорник
ки аршин) или ок. 79 см (зидар­ски вета (вехта, остар.) стара
аршин) вишове (остар.) вишни
аслан (тур.) лъв вкратце (остар.) накратко
аферим (тур.) възклицание, изразяващо възхище- возелница голяма бъчва
ние (возилница, остар.)
афион (тур.) сок от мак, опиум вонта (диал.) развратница
афоресник (гр.) който е прокълнат от свещеник в вранянско (остар.) от град Враня, прочут в миналото
църква, разг. проклетник с производството на въжета. Влачи
багреница (ист.) червен плащ вранянскo: носи въжето, търси си
базиргяни (от търговец, занаятчия гибелта
базиргян, остар.) вратня (диал.) врата
бара (разг.) извор, поток врачка (диал.) врата
барачест (диал.) рошав, с дълга и къдрава коса вретище (остар.) голяма торба, чувал
баре (барем, разг., поне вулия (вулгия, гр.) кожена торба
тур.) въжди ме (мене ме безпокои ме, не ми дава мира
белладона (лат.) силно отровен храст, лудо биле въжди, диал.)
бербантин (тур.) негодник въз (остар.) върху
биргьотлия (тур.) потури с малко, късо дъно гечмиш ола (тур.) пожелание след оздравяване или
ближна (диал.) близка след прекарано премеждие
бостан (тур.) място, където се отглеждат дини и гивиндийка (от лека жена
пъпеши гювендия, тур.)
ботфорти (фр.) вид ботуши гуне (гуна, гр.) кожух
бочни (диал.) странични гургувичета (диал.) гургуличета
бошлаф (тур.) празни приказки гъзер (диал.) дъно на нещо
бранище (остар.) гора гърбач (диал.) камшик
букаи (тур.) окови, вериги гюбре (тур.) животинска тор
ваджийска (остар.) проклета, неприятна давранма (тур.) стой, не мърдай
варакладосани (от позлатени давчене (диал.) свада, караница
варак, злато, тур.) даживейлерден човек, който вика „да живее!“
варънджа (тур.) даже, дори (бълг.-тур.)

6 7
дека (диал.) къде зайдяло (остар.) залязло
джамадан (тур.) куфар запинания (диал.) запъвания
джамлия (тур.) със стъклени прозорци запретено (рус.) забранено
джанъм (тур.) душо моя, като обръщение към ня- заптие (тур.) турски стражар
кого заскори (диал.) забърза
джелат (тур.) палач, жесток човек зияфет (тур.) гощавка, веселба
дженабет (тур.) проклет, своенравен човек зодчество (рус.) архитектура
дивит (тур.) метална кутийка за пера с мастил- зорбаджилък (гр.) насилие
ница на края зъмина кост (диал.) змийска кост
до юс от названието на двете старобъл- зъмя (диал.) змия
гарски букви в края на азбуката,
зъркали (зъркели, очи
прен. до края
диал.)
договеди се (диал.) досети се
изгълча (диал.) скара се, викна
домазлък (дамазлък, за приплод
измахнат (диал.) слаб, изпит (за човек)
тур.)
импресионизирали впечатлили
дохак (араб.-тур.) справям се с някого или нещо; вкар-
(фр.)
вам в ред; давам заслуженото
йолу (тур.) път, пътека
драм (гр.) стара мярка за тежина, равна на 3,2
грама кадро (фр.) снимка, картина
евантайл (фр.) ветрило казмир (фр.) фин вълнен плат
ектения (гр.) вид молитва в християнското бого- калеко (гр.) вуйчо
служение калесвам (гр.) каня
ентерия (антерия, широка горна дреха с ръкави, по- калп миллет (тур.) лицемерен народ
остар.) добна на халат калъчка (от калъч, сабя
епитроп (гр.) църковен настоятел тур.)
еполети (фр.) отличителни знаци за ранг върху камбурест (диал.) прегърбен
военните униформи капасъз (тур.) нехранимайко, разбойник
ефенди (тур.) уважително обръщение, господин капзамал (тур.) бирник
желудък (остар.) стомах кара севда (тур.) отчаяна любов
завсегда (остар.) завинаги карар (тур.) с мярка
завчас (разг.) веднага карбовна (остар.) стара сребърна монета
зайде (остар.) залезе касабалии (тур.) хора от малък град, граждани
8 9
катана (диал.) едър кон кърмъз (араб.-тур.) червена боя, кармин
катанец (остар.) катинар къшла (тур.) зимна кошара
катастима (гр.) магазин, тук сметка кьосе (тур.) безбрад; тук човек с бръснати стра-
каяфет (тур.) вид, състояние (на човек) ни и мустаци
кебенце (от кебе, тур.) дебела вълнена дреха, аба кяфир (араб.-тур.) неверник (за християнин)
кепенци (остар.) капаци (на прозорци) лахъм (лахън, тур.) яма, изкоп
кератà (тур.) обидно: сводник, негодник, про- лепа (диал.) хубава
клетник литургияш (гр.) свещеник, който служи литургия
кехая (тур.) пръв овчар; надзорник на стопан- ложемен (ложемент, окоп за стрелба лежешком или от
ство фр.) коляно
кешиш (тур.) калугер, монах локмаруху (тур.) лекарство за стомах, смес от спирт
кислоти (рус.) киселини и етер
кисца (диал.) развалена жена люлеки (диал.) люляци
колчем (остар.) винаги, когато магерница (гр.) кухня в манастир
комка (църк.) причастие маждрак (остар.) копие
комшулук (тур.) вратичка в оградата между съседни макам (араб.) проточена ориенталска музика
къщи макрокефал (гр.) който е с голяма глава
конверт (рус.) плик мартиризиран (гр.) мъченически
косер (остар.) овощарски нож, с който се обрязват мартиролог (гр.) списък на мъченици
лози и плодни дръвчета масал (тур.) забавен разказ, приказка, пословица
которник (остар.) затвор, тъмница маскал (мускал, тур.) мярка за тежина, равна на един
крамола (остар.) свада, караница драм и половина; малко шишенце
крамолическа свадлива за един драм и половина розово
(остар.) масло
круп топ, по името на немската фирма маскара (тур.) човек за смях, тук като насмешка
„Круп“, производител на оръдия матруша (остар.) смачквам, размазвам нещо
кузум (къзъм, тур.) момичето ми меджидие (меджидия, стара турска монета, сребърната е на
кумаш (тур.) скъп плат тур.) стойност 20 – 25 гроша, златната –
кундури (тур.) обувки 100 – 120 гроша
куностас (диал.) иконостас мемлекет (тур.) местност, край, страна
кър (тур.) поле, ниви извън селището

10 11
мене, фекел, уфарсин крилата фраза от книгата на пророк натруфени (диал.) нагиздени, наконтени
(мене, текел, фарес, Даниил от Стария завет. Думите наустница (остар.) църковна книга, часослов
библ.) били изписани от тайнствена ръка нафиле (тур.) напразно
на стената по време на пира на Бал-
нахалост (остар.) напразно
тазар. С тези думи според пророк
Даниил Божията ръка подсказала начнат (наченат, започнат
на последния вавилонски владетел остар.)
края на царството му. нашла (диал.) намерила
мердевен (тyp.) подвижна стълба, прен. в неудобно нежели (остар.) камо ли
положение неначето (остар.) незасегнато
метан (тур.) поклон несносен (остар.) тежък, непоносим
метох (гр.) малък манастир, разположен в на- нехра (диал.) мързелива жена или мома
селено място, който е клон от друг нишан (тур.) мишена, цел
манастир или жилище за монаси ну, що (рус.) е, какво
мечет (тур.) джамия обезателни (остар.) задължителни
минц (нем.) австрийска златна монета обнимаше (рус.) прегръщаше
мишечна (остар.) мускулна обязаности (остар.) задължения
молепсвам (гр.) заразявам ожидателно (остар.) изчаквателно, с очакване
мстителен (остар.) отмъстителен озираше (диал.) озърташе
мухтар (тур.) селски старейшина българин преди омбрела (ит.) чадър
Освобож­дението
онбашия (тур.) началник на десет войници, десет­
мюжде (тур.) награда за най-напред съобщена ник; полицейски началник в малък
вест град
навляк (диал.) навалица опушнат (диал.) застрелян
навуща (остар.) плат, който се навива около краката отверженик отхвърлен
вместо чорапи
ответ (рус.) отговор
надире (диал.) назад
отвратки (остар.) обредно посещение на младожен-
найдоха се (остар.) намериха се, озоваха се ците у родите­лите на булката нас-
наклопва (диал.) наклеветява коро след сватбата
нартика (гр.) преддверие на храм отлични (остар.) почетни, уважавани (посетители)
настоятел човек, избран да се грижи и да от- ощур (диал.) нрав, тук в смисъл на род, потекло
говаря (за църква или за училище)

12 13
пайвант (тур.) въже за спъване на предните крака предумница (остар.) сватовница
на кон приглашение (рус.) покана
палабуюклия (тур.) човек с гъсти извити мустаци притворно (остар.) престорено
пандурин (рум.) пазач причастници (остар.) които се причестяват (в църква)
папуци (остар.) вид меки кожени обувки с тънък просба (остар.) молба
гьон, подобни на чехли протестанец който изповядва протестантство,
пармаклъци (от решетка, ниска ограда, парапет (протестант, диал.) разновидност на християнството.
пармаклък, тур.) Преди 1878 г. православните бълга-
парясано (диал.) изоставено ри използват думата и като обидна.
патасвам (диал.) мирясвам протогер (гр.) глашатай
патетическо място прочувствено място пруст (остар.) открита част от къща пред стаите;
патрахил (епитрахил, широка и дълга лента, която свеще- коридор
гр.) никът надява на врата си по време псалт (гр.) певец в църква
на служба псалтикия (гр.) наименование на църковното пеене
пезевенк (тур.) сводник, обидно обръщение в православието
пексимет (тyp.) сухар пусулка (от пусула, кратко писъмце, записка
пенджер (тур.) прозорец тур.)
пища (остар.) храна пушки се хвърляли пушки гърмели
пиято (ит.) поднос (диал.)
повечерка (остар.) молитва след вечеря разрънчено (диал.) раздразнено
повращулки (диал.) връщане назад при хоро разтуха (остар.) развлечение, отдих
подвезка (остар.) превръзка ревнител (остар.) радетел, ревностен деец
Подумогушой една от централните улици в Буку- револвер-лефуше револвер, създаден от френския
рещ оръжейник Казимир Лефуше
позор (диал.) зрелище рубета (рубиета, тур.) малки жълтици
полка (диал.) пола сайбийка (тур.) стопанка, домакиня
попроси (остар.) помоли салтамарка (тур.) къса горна дреха, обикновено под­
плате­на с кожи
Портата Високата порта, висшият държавен
орган на Османската империя салхана (тур.) кланица
потон (диал.) таван сапожник (рус.) обущар
потънко (диал.) подробно сахат (тур.) час

14 15
севлевия (от севлев, кипарисов съпикаса (съпикяса, съгледа, видя
остар.) остар.)
седжеде (тур.) килимче съпрежени (остар.) придружени
сеймени (тур.) турски стражари сюблимно (фр.) върховно
селач (диал.) селянин табор (тур.) турска военна част, батальон
серафим (иврит) ангел таксилдарин (тyp.) събирач на дългове; бирник
силях (тур.) кожен пояс с прегради за пищови и таламбаз (тyp.) барабан, тъпан
ножове талим (тур.) военно обучение
симпатическо невидимо мастило, след изсъхване тат (остар.) крадец; яко тат: като крадец
(симпатично) мастило написаното изчезва, а при нагрява- темена (темане, тур.) учтив поздрав
не се появява тлъка (остар.) седянка с близки хора за безплатно
сколуфи (тур.) кичури коса покрай ушите свършване на някаква работа, как­
скудни (остар.) оскъдни вито са се организирали в миналото
сношения (остар.) отношения на село
соба (тур.) пещ за отопление в стаята или са- тоже (рус.) също
мата стая с такава пещ толците и отверзетса почукайте и ще ви се отвори
сомун (тур.) хляб вамъ (остар.)
сомун душманларъ унищожители на хляба топор (остар.) брадва
(тур.) требник (стбълг.) богослужебна книга
софра (тур.) трапеза тропар (гр.) църковна песен в чест на празник
софта (тур.) мюсюлмански религиозен пропо- или светец
ведник тъдява (диал.) тук
спермацетови свещи направени от спермацет (подобно тъсма (остар.) лента, ивица
на восък вещество, което се добива тям (остар.) на тях
от кашалота) угади (диал.) отгатна
спицерин (гр.) аптекар узкоживотински тясноживотински, ограничен
сплетница (остар.) интригантка, клюкарка (рус.)
спряпа се (диал.) спъва се уйдурмасиони (от нещо нагласено нарочно, машина-
стидлив (рус.) срамежлив уйдурма, тур.) ция
стрешина (диал.) стряха фармасонин (диал., от франкмасон, обидна дума за то-
стълп (остар.) стълб, кол фр.) гавашните православни християни
фарфара (тур.) дърдорко, вятърничав човек
16 17
фарфорова (тур.) от фарфор, порцеланова чучур (остар.) тръба, по която изтича водата от
фишек (тур.) картонена гилза чешма или извор
флаута (ит.) флейта чушулки (от чушулка, пъпка на цвете
фукна (диал.) втурна се, затича се остар.)
хаир (тур.) добро, благодеяние шамата (тур.) шум, глъчка
хамам (тур.) баня шанцове (от шанц, неголямо укрепление, окоп
нем.)
ханзър-ериф (араб.- проклетник, гад
тур.) шарада (фр.) загадка
харбия (тур.) желязна пръчка за пълнене на пуш- шарлаганев (от масло от орехи или сусам
ка или пищов шарлаган, тур.)
харсъз (хаирсъз, тур.) зъл човек, проклетник шейх юл ислям (тур.) главата на мюсюлманската църква,
върховен тълкувател на ислямския
хекимин (хеким, тур.) лекар
закон
херувико (гр.) църковна песен от литургията
шестак (диал.) вила, инструмент за събиране на
холан (тур.) обръщение към някого окосена трева
хортувам (остар.) говоря шутливо (рус.) шеговито
хоръгва (хоругва, църковно знаме щамби (непр.) щампи, отпечатани рисунки с рели-
остар.) гиозно съдържание
хром (остар.) куц що чиниш (диал.) какво правиш
чакмак (тур.) ударник (на оръжие) юрушки (от юруци, тюркски номади, които се заселват
чапкънин (чапкън, мръсник остар.) на различни места из Османската
тур.) империя и постепенно са асимили-
чекмаклия (тур.) кремъклийка пушка рани от османските турци. Някога
челеби (челебия, тур.) уважително обръщение, господар, така са наричали пастирите в пла-
господин нината.
челяд (остар.) децата в едно семейство юрюш (тур.) атака, щурм
читак (тур.) селянин, презрително за турчин ямурлук (тур.) връхна дреха
чифтесакалия (тур.) човек, който има раздвоена брада ясак (тур.) забрана
членове (остар.) крайници
чорбаджи известен, богат човек, който има го-
(чорбаджия, тур.) лямо влияние в съответната област
чумбаз (диал.) перчем

18 19
 Немили-недраги дирната (диал.) задната
драм (гр.) стара мярка за тежина, равна на 3,2
а propos (фр.) между другото грама
амбуланци (от подвижна болница евза (тур.) капсул (за огнестрелно оръжие)
амбуланца, лат.) измахнат (диал.) слаб, изпит (за човек)
байонет (фр.) щик, който се слага на пушката и в ишли (диал.) идвали
бой служи като хладно оръжие кадро (фр.) по онова време обикновено сино-
бамтел (тур.) малка брадичка от косми под дол­ ним на снимка
ната устна кемер (тур.) кесия за пари, която се опасва око-
бан (рум.) румънска парична единица; дребна ло кръста
пара книги тук карти за игра
басурмани (от обидно прозвище за нехристияни ковчег тук сандък, ракла
басурман, рус.)
Кога допаднахте? Кога дойдохте, кога пристигнахте?
буколически (от свързан със или напомнящ вид ан- (диал.)
буколики, гр., тична поезия, описваща живота на
которник (остар.) затвор, тъмница
„пастирски“) пастирите (тук употребено иронич-
но) куврик (куврица, геврек
диал.)
вагабонтин (фр.) нечестен човек, безделник, скит-
ник, нехранимайко кятипин (тур.) писар
вагабонтски мошенически, разбойнически литографически картини, отпечатани с особен ка-
картини мък, на който предварително се ри-
вапцан (диал.) боядисан
суват
вертеп (остар.) свърталище на престъпници
логофет (гр., рум.) секретар, писар
ветреник (диал.) вятърничав човек, т.е. непрактичен
магазия (тур.) магазин или склад
влах (остар.) румънец
мекере (тур.) мазник, подлизурко, подлец
волентир (фр.) доброволец
мешин (тур.) обработена тънка кожа от животно
възло (диал.) много бързо, стремително
мукански (от влашки (румънски)
гугуманин (рум.) глупак моканин, влашки
гъжва (диал.) платно, което се увива около феса пастир)
или главата, чалма мушиерин (рум.) собственик на имение, чифликчия
да кусне (диал.) да опита (храна), да хапне наполеон (истор.) златна монета на стойност 20 фран-
давчаха се (диал.) биеха се ка, върху която е изобразен Наполе-
джубе (тур.) горна дреха он III или Наполеон I
20 21
негли (остар.) може би скуден (остар.) оскъден, минимален като количе-
неожидано (остар.) неочаквано ство
одър (остар.) дървено легло Стентор (митол.) глашатай на гърците през Троян-
охота (остар.) тук апетит ската война, прен. човек с много
силен глас
охтика (остар.) туберкулоза, много тежко заболява-
не тако ми (диал.) израз за подсилване на казаното, ей
богу
паликаре (гр.) поборник от освободителните вой-
ни на Гърция или пък грък, който усурвам се (диал.) мръщя се, правя кисела физионо-
е служил като войник на турска мия
служба; прен. грък фамиализиран (от тук употребено като привикнал
пиаца (ит.) площад или широка улица, където фамилиарен, лат.)
наемни работници, автомобили, ка- франк (фр.) френска парична единица
руци чакат клиенти фукна (диал.) втурна се, затича се
потон (диал.) таван харно (остар.) добре
почева се (диал.) започва харсъз (хаирсъз, тур.) зъл човек, проклетник
предтеча (остар.) предвестник хекимин (хеким, тур.) лекар
пролетарий (лат.) в древността беден римски граж- хоратя (диал.) говоря, приказвам
данин, който не е роб, но и не при- хориатин (гр.) селяндур
тежава собственост; в по-късни хъш (истор.) беден български емигрант патриот
времена безимотният, който може в Румъния преди 1878 г.
да се прехранва само като наемен
цванц (нем.) някогашна дребна руска или ав-
работник
стрийска монета
пупал (остар.) барут
черкези мюсюлмани от Кавказ, заселени по
пустали (диал.) слаби, редки нашите земи преди Освобождение-
разсилен (остар.) прислужник в учреждение, разнос­ то
вач чибук (тур.) лула
рефузасват (рум.) отхвърлят, подритват чреда (остар.) ред
сапикаса (съпикяса, съгледа, видя шулци (диал.) неголеми глинени съдове за вино
остар.) или ракия
скамбил (тур.) хазартна игра на карти яр (остар.) стръмен бряг
сколуфи (тур.) кичури коса покрай ушите

22 23
 Чичовци кормест (коремест, с голям корем, шкембест
диал.)
аналой (гр.) висока маса, върху която се поста- кюп (остар.) голяма делва
вят църковните книги и икони при малакоф (рум.) вид женска пола с обръчи, за да
четенията стои издута, кринолин
аршин (тур.) мярка за дължина ок. 68 см (ши- мангал (тур.) метален или керамичен съд за пре-
вашки аршин) или ок. 79 см (зидар- насяне и разгаряне в него на дърве-
ски аршин) ни въглища
афион (тур.) сок от мак, опиум мехкеме (тур.) турско религиозно съдилище
барачест (диал.) рошав, с дълга и къдрава коса митан (метан, тур.) поклон
берберин (ит.) бръснар мъзгал (тур.) амбразура, бойница
весден (остар.) цял ден мъсър (тур.) от Мъсър (Египет), тук египетски
гаче (диал.) сякаш плат
гуждам (диал.) слагам мющерия (тур.) клиент
давия (тур.) съдебно дело, процес нартика (гр.) преддверие на храм
джамфезен (тур.) от джамфез: тънък, скъп копринен нафиле (тур.) напусто, напразно
плат, тафта онбашия (тур.) началник на десет войници, десет­
джансъз (тур.) слаб, мършав ник; полицейски началник в малък
джепане (тур.) боеприпаси, муниции град
евет (тур.) да, тьй, наистина пампор (тур.) влак или кораб, който върви с пара,
епитроп (гр.) църковен настоятел тук параход
инфернален (ит.) адски, дяволски, пъклен пангал (гр.) място в църква, където се продават
исо (гр.) пригласяне с равен тон в църковно- свещи
то пеене папурвина (диал.) царевично стъбло
калевра (тур.) плитка кожена обувка патрик (диал.) патриарх
калцуни (остар.) терлици от дебел вълнен плат пезевенк (тур.) обидно обръщение, развален човек
капасъзин (капасъз, нехранимайко, разбойник пипка (пипе, остар.) мозък, ум
тур.) подидаскал (остар., помощник-учител
капзамал (тур.) бирник гр.)
кератà (тур.) обидно: сводник, негодник, про- презръчник (диал.) дълга кърпа
клетник псалтикия (гр.) наименование на църковното пеене
книги тук карти за игра в православието
24 25
руп (тур.) мярка за дължина, равна на 1/8 от екселбанти презраменни плетени шнурове с
аршина (акселбанти, нем.-рус.) висулки в парадната офицерска
салтамарка (тур.) къса горна дреха, обикновено под­ униформа
плате­на с кожи епатрихил (гр.) широка и дълга лента, която свеще-
силимикия (тур.) александрийски лист, лечебно рас- никът надява на врата си по време
тение на служба
тахтаба (тур.) дървеница еполети (фр.) отличителни знаци за ранг върху
темена (темане, тур.) учтив поздрав военните униформи
фарфорова (тур.) от фарфор, порцеланова каймакамин (тур.) околийски управител
флаута (ит.) флейта калъчка (от калъч, сабя
тур.)
челеби (тур.) уважително обръщение, господар,
господин канаристи (от канара: скалисти
гола, стръмна скала)
карпа (остар.) скала, зъбер
катанец (остар.) катинар
Разкази катчета (от кат, тур.) етаж
„Една българка“, „Дядо Йоцо гледа“
курбан (тур.) жертва
кър, кърски (тур.) поле, полски
анджак (тур.) тъкмо
ладия (остар.) голяма лодка
аферим, машаллах възклицания, изразяващи възхище-
(тур.) ние маймурин (тур.) чиновник в турската администра-
ция
беки (белким, тур.) дано
мендиз (тур.) специалист по онова време с ранг
валог падина под хълм или връх на архитект
вощеница (остар.) восъчна свещ напрано (диал.) напористо, припряно, сопнато
гаче (диал.) сякаш не се косваше (остар.) не се отнасяше до (някого), не го
главèн (остар.) нает интересуваше
гороломен (остар.) толкова силен (ехтеж), че ломи, по- обелиск (гр.) паметник с форма на четиристенен
валя гората каменен стълб с пирамидално заос­
гъжва (диал.) платно, което се увива около феса трен връх
или главата, чалма окахъри се (от кахър, натъжи се, наскърби се
гявурски (от гяур, обидно, презрително наричане на тур.: скръб, тъга)
тур.) християнин папаз (тур.) поп

26 27
паравоз (рус.) локомотив Стихотворения
пармаклък (тур.) решетка, ниска ограда, парапет „Левски“, „1876“, „Кочо (Защитата на Перущица)“,
парясан (остар.) изоставен „Опълченците на Шипка“, „Раковски“, „Българският език“,
пръждосваше (остар.) кълнеше, ругаеше „Паисий“, „Новонагласената гусла“
ръжове (диал.) ниви с ръж
рът (остар.) хълм азлък (тур.) част от кремъклия пушка или пи-
щов, където е барутът
сърчен (остар.) смел
аркан (остар.) въжена примка
талим (тур.) тук войска
бран (остар.) битка, война
убог (остар.) беден, мизерен
Будин (остар., Бдин) Видин
хекимин (хеким, тур.) лекар
букаи (тур.) окови, вериги
хънзър (тур.) гадина
власи (остар.) коси
церова гора (остар.) дъбова гора
всуе (остар.) напразно
церове (остар.) дъбове
дамаскин религиозен сборник с поучителни
чардак (тур.) широка, по цялата дължина на къ-
слова
щата покрита тераса
дан (остар.) данък
чешири (тур.) потури
изразитост (остар.) изразителност
чуки каменисти, обикновено незалесени
височини йоще (диал.) още
ширити (тур.) тъкани или плетени лентички за канон (гр., остар.) закон, заповед
обшиване и украса на дрехи и уни- клипав (остар.) много слаб
форми конец (остар.) край
многажди (остар.) многократно
мщенье (остар.) отмъщение
нивга (остар.) никога
Патмос остров в Егейско море, където бил
заточен апостол Йоан
патрици (диал., гр.) патриарси
пища (остар.) храна
побуни (побунвам се, разбунтувам се
остар.)
пупал (остар.) барут

28 29
пустинник (остар.) отшелник
рая (тур.) християните в Османската империя
редут (фр.) укрепление на високо място, укре-
пен хълм
руйни бликащи
рът, рътлина (остар.) продълговат хълм, хребет
свилен (остар.) копринен
сдаване (остар.) предаване
слетя (остар.) сполита, достига
стиден (остар.) срамен
тропар (гр.) църковна песен в чест на празник
или светец
угри (стбълг.) унгарци
узник (рус.) затворник
хекатомба (гр.) в древността голямо жертвоприно-
шение; прен. масова смърт в името
на нещо, като жертва Христо Ботев
херувико (гр.) църковна песен от литургията Стихотворения и фейлетони
хром (остар.) куц „Хайдути“, „Странник“, „Майце си“, „Пристанала“,
чизмар (тур.) обущар „На прощаване“, „Борба“, „Политическа зима“
чутовен (остар.) славен, именит, прочут
яд (остар.) отрова
аргатин (аргат, гр.) ратай, наемен земеделски работник
армаган (тур.) подарък
байряк (тур.) знаме
вехт (остар.) стар
гурбет (тур.) работа в чужбина
гюбре (тур.) животинска тор
дружкини засевки народен обичай в четвъртък срещу
сватбата, при който се замесват об-
редни хлябове

30 31
желби (диал.) жалби
живеница (остар.) туберкулоза (по-общо неизлечима
болест)
иглянка пушка пушка с ударник игла, възпламеня-
(остар.) ващ капсула на патрона
изедник (остар.) враг; омразен човек, който тормози
и граби
каза (кааза, тур.) околия
кахър (тур.) скръб, тъга
коливо (гр.) варено жито за помен
краста, красти презрително, ругателно название
на добитък
невръстни (остар.) малолетни, малки
провождам (остар.) изпращам
прокуда (остар.) изгнание, пропъждане
пърчле (диал.) от пръч (козел)
ръда (остар.) ридае
Паисий Хилендарски
сал (остар.) само История славянобългарска
свинец (остар.) олово (куршум)
сердари (тур.) главатари агарянско (остар.) турско, мюсюлманско
соба (тур.) пещ за отопление в стаята или са- багреница (остар.) царска мантия от скъп червен плат
мата стая с такава пещ беглербег (бейлербей, титла в Османската империя, из-
стрика (диал.) стринка тур.) ползвана първоначално за воена-
чалник, а по-късно за администра-
тюмбекия (тур.) тютюн за наргиле
тивен управител
ферман (тур.) указ
Беч (остар.) Виена
хортувам (остар.) говоря
Брандибур (неправ.) Бранденбург
цанцугер (цанцигер, синигер, прен. безполезен човек
докле (остар.) докато
диал.)
жупан (хърв.) управител на област у южните сла-
чизма (тур.) ботуш
вяни в историческото минало
кондика (гр.) летописна книга на църква или ма-
настир
32 33
лехове (от ляхи, рус.) поляци
москал (укр., пол.) московец
скиптър (гр.) жезъл, символ на царската власт
юрод (стбълг.) неразумен, глупав човек

Добри Чинтулов
Къде си, вярна ти, любов народна
всинца, вси (остар.) всички
коджа (тур.) голям

П. Р. Славейков
Поеми и стихотворения
„Изворът на Белоногата“, „Жестокостта ми се сломи“,
„Песен кога се сеят цветята“

вети (вехти, остар.) стари

капия (тур.) врата
косичник (остар.) украса на косата; плетеница от са-
мите коси или от вълнени конци,
украсена с монети и мъниста, която
се спуска на гърба
маргарец (диал.) бисери, маргарит
мъжди (мъждее, свети слабо, приглушено
остар.)
огиче (диал.) агне, овне, млад овен

34 35
ознобен (диал.) измръзнал
прилука (диал.) удобен случай
разиждат се (остар.) разотиват се
сето (диал.) цялото
тлъка (тлака, остар.) седянка с близки хора за безплатно
свършване на някаква работа, как­
вито са се организирали в минало-
то на село
ще блюкнеш (диал.) ще бликнеш
ястък (тур.) възглавница

Пенчо Славейков
Неразделни
каил (тур.) съгласен, склонен Любен Каравелов
менци (остар.) медни котли
отвъргнати (остар.) отхвърлени от общността
Българи от старо време
севда (тур.) любов
аба ачмалия (тур.) горна дреха с незашити в подмиш-
ницата ръкави, които при топло
време не се обличат и висят към
гърба
арнаутски (пищови) албански, прен. богато украсени
(пищови)
бегликчилък (от човек, който откупува от държавата
бегликчия, тур.) събирането на данъците в дадено
място
делибашия (тур.) луда глава, разбойник
делия (тур.) буен човек, луда глава
ергеле (хергеле, тур.) стадо коне
ерокирик (гр.) проповедник
36 37
заняти (остар.) заети понуда (остар.) гощавка на близки скоро след раж-
зер (тур.) разбира се дането на дете
зефет (зияфет, тур.) гощавка, веселба псалтир (гр.) книга с Давидовите псалми в биб-
ибришим (тур.) тънки памучни или копринени лията
цветни конци рапон (остар.) ряпа
измекяр (тур.) слуга, ратай рогач (остар.) елен
кадия (тур.) съдия симид (тур.) хлебче или геврек със сусам
кале (тур.) крепост сомкамзалия (тур.) вид нож с богато инкрустирана
калесвам (гр.) каня дръжка
капсъзин (тур.) безделник, нехранимайко стобор (остар.) ограда
катърки (диал.) пуканки тартар (гр.) дълбока бездна в подземния свят,
прен. адът
кобилица (остар.) дълъг извит прът с куки или нарези
в двата края, на които се закачват ходба (остар.) ходене
менци или кошници чегато (диал.) сякаш
контош (тур.) къса до пояса горна дреха чешири (тур.) потури
кукурузник (диал.) царевичен хляб чини ми се (диал.) струва ми се
кьошк (тур.) закрита тераса на горния етаж в чохени (от чоха, тур.) от сукно, сукнени
българските възрожденски къщи, ямболче (остар.) малко вълнено килимче
чардак
маргатар (рум.) перли
махмудия (тур.) турска златна монета от времето на
Махмуд II
молепсвам (гр.) заразявам
мурафет (тур.) умение, майсторлък
напръстек (диал.) напръстник
низам (тур.) войник от редовната турска войска
пангал (гр.) място в църква, където се продават
свещи
певница (остар.) поставка с въртяща се горна част за
богослужебните книги

38 39
 марафет (тур.) ред, порядък
мендерлик (от диван, дървено легло, вградено в
миндер, тур.) стената, използвано за сядане или
лягане
мутофак (от мутвак, кухня
араб.-тур.)
ниет (тур.) намерение
претворство преструване
(притворство, остар.)
сабахлаин (сабахлен, сутрин
тур.)
сахат (тур.) час
тертип (тур.) ред, начин
тъпкъсъ (тур.) съвсем същото
тюрлю (тур.) много, изобилно
хелбетя (хелбете, тур.) то се знае, несъмнено
Добри Войников хумаюн (тур.) тук вид плат
Криворазбраната цивилизация чапкънин (тур.) уличник, женкар
ябанджийски (от другоселец, преселник
балбут (диал.) прост, недодялан ябанджия, тур.)
беки (белким, тур.) дано
биля (остар., тур.) даже
вапор (остар., ит.) параход
герок (нем.) фрак, сюртюк
евгенис (гр.) благороден
езер (зер, тур.) нима, нали
кабуля (диал., тур.) съгласен съм, приемам
калеври (тур.) плитки кожени обувки
качарак (тур.) тичешком
кордон (остар., фр.) верижка, на която се закачва джо-
бен часовник

40 41
 алтън (тур.) златна турска монета
арабаджилък (тур.) коларски занаят
арабаджия (тур.) колар, каруцар
аргат (гр.) ратай, наемен земеделски работник
арнаутски (тур.) албански, прен. разбойнически
ахтопод (непр., лат.) октопод
ачигьоз (тур.) буден, отракан
базиргянин (остар.) търговец, занаятчия
бактисах (остар.) омръзна ми
бастисване (тур.) ненадейно нападение
батлак (остар.) голяма бъчва за вино
башибозушки (от нередовна турска войска от кюрди,
башибозук, тур.) албанци и черкези
беклеме (тур.) стражница, караулно помещение
бешлик (тур.) монета от пет гроша
бинбашия (тур.) майор
Захари Стоянов бинлик (остар.) шише или дамаджана с вмести­мост
1000 драма (около 3 литра)
Записки по българските въстания боаз (тур.) планински проход, клисура
бошлаф (тур.) празни приказки
аба (тур.) дебел вълнен плат
букаи (тур.) окови, вериги
абаджия (тур.) шивач или търговец на аба
бумбарек (непр., тур., честит, блажен, свят
абичка (аба, тур.) горна дреха от аба
мюбарек)
аджамалък (тур.) неопитност
бъчевки (диал.) бъчвички
аджемска (остар., персийска
бюлюкбашия (тур.) командир на рота
араб.-тур.)
вазгечтисвам (тур.) отказвам се
аенин (аян, тур.) първенец на град, околия, област с
управителни функции валиде султан (тур.) майката на султана
азъл (диал.) глиган вали-паша (валия, управител на вилает, администра-
тур.) тивна терито­риална единица в Ос-
аккапзалия (тур.) с бяла дръжка (нож)
манската империя
алай (тур.) полк
вапор (остар., ит.) параход

42 43
вараклия (тур.) украсен с варак (злато), позлатен дюлюм (дьонюм, тур.) мярка за повърхнина, равна на
векилин (векил, тур.) надзорник, селски старейшина 0,919 от декара
взглядове (рус.) възгледи евах (евайх, тур.) възклицание за учудване
виражение (остар.) изражение евет (тур.) да
виразител (рус.) изразител еветчия (тур.) блюдолизец, подлизурко
вишегласие (остар.) мнозинство при гласуване, по-го- емении (еминии, тур.) леки летни обувки
лям брой гласове ерунда (рус.) глупост
възелци (диал.) вързопчета еспидепсан възпитан, добре обучен в нещо
гечинмек (тур.) поминък, печалбарство (изпедепсан, остар.)
гечит (тур.) брод ефемерида (гр.) вестник
гьозбояджилък (тур.) фалшификация, замазване на очи жебениче (диал.) малък съд за ракия
гюверджиле селитра жидкост (рус.) течност
(гюхерджиле, тур.) забитин (тур.) военен управител на селище в тур-
дамга (тур.) белег, клеймо ско време
девит (дивит, тур.) метална кутийка за пера с мастил- замечателно (рус.) забележително
ница на края зорбаджилък (гр.) насилие
демир-тепелия (тур.) вид пистолет с железен връх зулумджия (тур.) грабител, потисник
дервент (тур.) планински проход, дефиле, клисура зурла (зурна, тур.) духов инструмент, вид къс клари-
джелепин (тур.) прекупвач на добитък нет
джубе (тур.) горна дреха зъмска кост (диал.) змийска кост
дискос (гр.) метален поднос с кръгла форма, измикярско (от слуга, ратай; тук в смисъл евтино
върху който се събират помощи в измекяр, тур.)
църквата икиндия (тур.) времето след обяд
дозволение (остар.) позволение, разрешение истиндак (тур.) полицейско следствие, разпит
доклаждаха (диал.) докладваха итаатсъз (тур.) бунтовник, непокорник
долама (тур.) мъжка горна дреха от дебел плат ихтибар (тур.) почит, уважение
домузлук (тур.) място между улея на воденицата и кааза (тур.) околия
колелото кабадая (тур.) човек, който се перчи с външния си
драгоценност (остар.) скъпоценност вид
дьонме (тур.) изменник, отстъпник кадийница (тур.) къщата на кадия, мюсюлманско съ-
дюген (дюкян, тур.) магазин дилище

44 45
казни (ще се казни, ще бъде наказан кръклига (диал.) ножица за стрижене на овце
остар.) кундури (тур.) обувки
каитя (тур.) записвам, регистрирам, заверявам кър-агасъ, кърсердар началник на група за издирване и
каици (от каик, тур.) лодки (тур.) преследване на разбойници
каймет (тур.) цена, стойност къшла (тур.) зимна кошара
кайфет (каяфет, тур.) вид, състояние (на човек) кюнтове (от кюнт, тръба за водопровод
калмуци (остар.) наемници без дом, без семейство, тур.)
безродници кюрк (тур.) горна дреха, подплатена с кожи,
камчици (диал.) камшици шуба
канерване (гр.) в църквата четене на висок глас на лангера название на гърчеещи се българи от
стихове, които после се пеят Пловдивско и Асе­новградско
кардашчим (кардаш, брат лепта (гр.) дял, принос
тур.) ливанто (остар.) одеколон от лавандула
картуш (остар.) патрон лозинка (остар.) парола
касатура (тур.) войнишки нож, щик мааза (тур.) магазин или склад
келемле (келеме, тур.) угар, изоставена необработена нива майнат (гр.) гръцки въстаник
или лозе максулни (тур.) урожайни, тук млекодайни (за овце)
кенди-башина (тур.) самостоятелен, сам да си е госпо- маладец (рус.) юнак
дар махзар (тур.) писмена молба от населението до
кепазелък (кепазлък, излагане, посрамване върховната власт
тур.) меджедия (меджидия, стара турска монета, сребърната е на
кератà (тур.) обидно: сводник, негодник, про- тур.) стойност 20 – 25 гроша, златната –
клетник 100 – 120 гроша
кетип (тур.) писар мензил, куршум- на разстояние един изстрел
кехая (тур.) пръв овчар; надзорник на стопан- мензили (тур.)
ство ментан (тур.) горна дреха до кръста с дълги ръ-
килав (гр.) страдащ от херния кави
клефтета (от клефти, гръцки въстаници, хайдути мешинени (от мешин, обработена тънка кожа от животно
гр.) тур.)
колчаклии (тур.) украсени с гайтан на коляното (по- мизюфюрлюк клюкарство, доносничество
тури) (мюзевирлък, тур.)
кондика (гр.) тук еснафски правилник, устав митарство (библ.) премеждие, изпитание
46 47
моабет (мохабет, тур.) непринуден разговор при събира- охотници (остар.) желаещи
ния, прен. приятелска веселба пайтон (диал.) файтон
молодци (рус.) юнаци панславистически панславизмът е обществено дви-
мошия (мушия, рум.) имение, чифлик (панславистки, рус.) жение от средата на XIX век, чия-
мумджия (тур.) занаятчия, който прави свещи, све- то цел е единството на славянските
щар народи
мюдюрин (мюдюр, управител на малък град панчи (диал.) лапи
тур.) папаска (остар.) сорт черно грозде
мютесарифин управител на санджак, окръг параман (гр.) слуга
(мютесариф, тур.) патрида (гр.) отечество
най-више (остар.) най-висш пезевенк (тур.) сводник, обидно обръщение
налучвам (диал.) намирам пиксемет, пексемет сухар
наполеон (истор.) златна монета на стойност 20 фран- (пексимет, тур.)
ка, върху която е изобразен Наполе- побуждения (остар.) подбуди
он III или Наполеон I пол (рус.) златна монета, равна на 20 лева
наустница (остар.) църковна книга, часослов полицмейстер (нем.) началник на полицията
находящ се (остар.) намиращ се половница (остар.) тук стъкленица от половин литър
не чиним (диал.) не струваме прение (остар.) спор, дебат
незаметно (рус.) незабелязано приговор (рус.) присъда
непреривно (рус.) непрекъснато прогонни пари (рус.) пътни пари
нишанджия (тур.) умел стрелец прокопсан (остар.) добър
нотабил (фр.) достопочтен, знатен просорник дървен печат с кръст за украсяване
обскурантин мракобесник, реакционер (просфорник, диал.) на хляба за рели­гиозни цели
(обскурант, лат.) прошение (остар.) писмена молба
обцида (остар.) една от шестте спици на дървено прябош (диал.) на бос крак
колело за каруца
пряпорец (остар.) знаме
обязаности (остар.) задължения
рекомандация (лат.) препоръка
ожидаема (рус.) очаквана
рол (непр.) роля
омбрела (ит.) чадър
сагмал (тур.) доен добитък (овце)
орта (тур.) войсково поделение; в миналото
салтанатлия (тур.) човек, който се носи богато, раз-
еничарска част
кошно
осторожно (рус.) предпазливо
48 49
санким (тур.) впрочем, всъщност, именно тагарчук (тагарджик, малка торба, чанта
саханче (тур.) меден калайдисан съд тур.)
сая (тур.) навес, подслон, кошара таин (тур.) определена дажба храна, която се
севда (тур.) любов дава вместо заплата 1
сеизин (тур.) конегледач при висши чиновници таксилдарин (тyp.) събирач на дългове; бирник
селямет (тур.) безопасност, спасение тапанджа (табанджа, дръжка на пищов
тур.)
сермия (тур.) пари, капитал
тарабулос (тарабулуз, турското название на Триполи, тук
серсем (тур.) глупав, неразумен човек
тур.) копринен шал или пояс от Триполи
сиджимени (от от тънко въже
телледисана китка окачена на тел китка
сиджим, тур.)
(остар.)
силяхлък (силях, кожен пояс с прегради за пищови и
тескере (тур.) документ, лична карта, пътен лист
тур.) ножове
теслим (тур.) предаден, похарчен
сирмена (сърмена, от материя, в която са втъкани пос-
тур.) ребрени или позлатени нишки тетик (тур.) ударник на огнестрелно оръжие
скатино (от скотина, животно, обидно обръщение тикла (остар.) тънка каменна плоча, тухла
рус.) толум (тулум, тур.) мях, кожена торба
скеля (тур.) кей, пристан топоришка (остар.) дървена дръжка на инструмент
сматря (ще се сматря, ще се приеме като требник (стбълг.) богослужебна книга
остар.) трен (фр.) влак, железница
сойгунджилъци (от грабеж, плячкаджийство туплест (остар.) кръгъл, валчест
сойгунджулук, тур.) тура (тугра, тур.) султански монограм, герб
сууклуци (от соуклук, хлад, студ, тук разхладителни пи- туралия (тур.) документ, снабден с тура
тур.) тиета тюфекчия (тур.) майстор на оръжия
софта (тур.) мюсюлмански проповедник улия (вулия, вулгия, кожена торба
стратегема (гр.) военна хитрост, уловка гр.)
съблюдани (остар.) спазени фаисчия (тур.) лихвар
съпрежена (остар.) придружена фанариотин по името на квартала Фанар в Ца-
сюреджия водач на войници (фанариот) риград, гръцки духовник, против-
(сюрюджия, тур.) ник на идеята за българска църква
табор-агасъ (тур.) командир на батальон фармазони от франкмасон, обидна дума за то-
(фармасони, диал., гавашните православни християни
фр.)
50 51
фесат (тур.) развала; прен. бунт, размирици юзбашия (тур.) полицейски началник
филинтра (остар.) вид дълга пушка юзлук (тур.) монета от сто пари
фистан (фустан, тур.) женска горна дреха, сукман ябана (тур.) чужбина
фишек (тур.) саморъчно приготвен патрон, който ястъклии (тур.) прен. меки, пухкави (мустаци)
се пълни с барут, сачми и др. ячмик (диал.) ечемик
халач (тур.) човек, който разчепква вълна
харашлък (харчлък, пари за преживяване
тур.)
харбия (тур.) желязна пръчка за пълнене на пуш-
ка или пищов
хардалъма (тур.) вино, пресечено със синап, за да не
ферментира
холам (холан, тур., обръщение към някого
разг.)
цинцари (остар.) народ, населяващ някои части на
Балканския полуостров; арумъни,
куцовласи
чакмак (тур.) ударник (прен. оръжие)
чалъшкън (тур.) пъргав, чевръст
чапкън (тур.) мръсник
чепихче (диал.) яре
четеля (диал.) рабош; малка дъсчица, върху която
чрез врязване на чертици и други
знаци се отбелязват сметки
чешири (тур.) потури
чиздосано (диал.) сбръчкано
шиник (тур.) дървен съд, мярка за жито и браш-
но (8 – 10 кг)
шишине (шишане, стара пушка с широка цев
тур.)
шуга (остар.) краста
шута (диал.) без рога (за животно)
52 53
 дааре (дайре, тур.) ударен музикален инструмент под
формата на обръч, с дрънкалки и
опъната кожа от едната си страна
джанъм (тур.) душо моя
дисаги (остар., гр.) две торби, скачени в горния си
край, които се носят преметнати
през рамо или през седло
емишерии (тур.) съотечественици, нашенци
заиф (араб.-тур.) слаб, мършав
зор заман (тур.) трудно време
карандаш (рус.) молив
карнушка (остар.) вид люлка с две вертикални колела
върху големи стойки
карусел (рус.) въртележка
кастер (остар.) калаен съд за ракия
келепир (тур.) нещо придобито на безценица, из-
Алеко Константинов годно
Бай Ганьо кучер (рус.) кочияш
къзъм (тур.) момичето ми, дъще
До Чикаго и назад ландо (фр. през нем.) вид лек файтон със сгъваем покрив
лапчуни (диал.) леки обувки от плат или кожа, тер­
аджемпилаф (тур.) персийски пилаф лици
балансоар (фр.) люлеещ се стол мануфактура обединяване на няколко занаятчий-
бам-башка (тур.) особен, необикновен (манифактура, лат.) ски работилници за улесняване на
берберница (тур.) бръснарница производствения процес; тук в сми-
варка (остар.) лодка съл на производство, индустрия
газети (рус.) вестници медлено (медленно, бавно
грот (ит.-рус.) пещера рус.)
да експедира да изпрати, да отпрати мобили (остар.) мебели
да не им остане да не останат незачетени мускал (араб.-тур.) малко шишенце за розово масло
хатърът (остар., тур.) недогадлив (рус.) недосетлив
неотемлимо (рус.) органично присъщо, неотнимаемо
54 55
обставен (рус.) отрупан, съпроводен
окица (от ока, тур.) стара мярка за тежина, равна на
1,28 кг
официант (рус.) сервитьор
патер (лат.) католически свещеник
перистил (гр., арх.) правоъгълен вътрешен двор, гра-
дина или зала, оградена от всички
страни с колонада
разжижена (диал.) нажежена
ребята (рус.) момчета, тук приятели
розбив (ростбиф, печено говеждо
англ.)
санким (тур.) впрочем, всъщност, именно
сантур (тур.) струнен музикален инструмент
специмент (лат.) образец, мостра
терше (тереше, тур.) фалшиво розово масло
трегер (нем.) носач Елин Пелин
трен (фр.) влак, железница Разкази
фиакър (остар., фр.) закрит файтон „Косачи“, „На оня свят“, „По жътва“,
фиоринт (форинт, стара австро-унгарска монета „Задушница“, „Напаст божия“
унг.)
хепидже (тур.) доста, множко бабини деветини народен израз, който означава „из-
хортикултура (лат.) растениевъдство мислици“, „небивалици“
шаг (рус.) крачка, стъпка баре (барем, разг., поне
шарове (остар.) цветове тур.)
швейцар (рус.) портиер възнак (остар.) по гръб, нагоре с лицето
емна (от емвам, подхващам, поемам изведнъж
остар.)
излак (остар.) кладенец
изцибрено (диал.) изцъклено
каталеткиня (диал.) жена, която ражда всяка година

56 57
клопотарче (диал.) хлопка, звънец, който се окачва на сан (остар.) звание, ранг
домашни животни тупурдия (остар.) силен шум, тропот
коливо (гр.) варено жито за помен челичен (тур.) стоманен
кръстци (от кръстец) наредени един върху друг снопи чешири (тур.) потури
след пожънването чини ти се (диал.) струва ти се
лелея (остар.) пазя нежно и грижливо; тая в душа- ямурлук (тур.) горна мъжка селска дреха
та си
лития (гр.) шествие с молебен за дъжд
марана (от мараня) видимо трептене на въздуха в го-
рещ летен ден
месал (остар.) тъкана кърпа
монотонен еднообразен; с еднакъв, равен глас
или тон
морни (остар.) уморени, отпаднали от тежък труд
мочур влажно блатисто място, покрито с
трева
наставя (остар.) наставлява
не ги е еня (остар.) не ги е грижа
невнятни (остар.) неясни, неразбираеми
палурче (диал.) плоска, оловен съд за ракия с тясна
дупчица
подплиснуваше подплискваше
(остар.)
понуда (остар.) храна, която се носи на болен
порязаница (остар.) филия (хляб)
префуняла (диал.) премръзнала
прижурлив (остар.) нажежен, изгарящ
ракитак място, където растат ракити (вид
дребни върби)
рахат (тур.) спокойствие, блаженство
самотак (диал.) самотник

58 59
 кермекчия производител на керемиди
(керемидчия, диал.)
костурка (остар.) вид джобно ножче
кръстец подредени на кръст житни снопи
мегдан (тур.) селски площад
натурален естествен
натъй (диал.) нататък
нещавен (остар.) необработен (за кожа)
ръченик (остар.) вид домашна кърпа
самси (остар.) сам, самият
скеля (тур.) пристанище с кей
таласъм зъл нощен дух според народните
представи
торлаци, турлаци название за селяни от планинските
(диал.) части на Северозападна България
хаир (тур.) добро
Йордан Йовков хак (тур.) парично възнаграждение, заплата
Разкази хума вид глина, употребявана вместо са-
„По жицата“, пун и за други домакински нужди
„Серафим“ чумбер (чембер, тур.) вид забрадка

аба (тур.) груб домашен вълнен плат

бахча (тур.) зеленчукова или овощна градина
берекет (тур.) плодородие
веке (диал.) вече
дохтори (диал.) доктори
жетвар вид полско насекомо
запладнени по пладне (обед) овцете спират да
пасат и се събират на сянка
зачама (диал.) залиня, разболя се
зъмя (диал.) змия

60 61
 Съдържание

Използвани съкращения /4 Добри Войников

Иван Вазов „Криворазбраната цивилизация“ /40
„Под игото“ /5 Захари Стоянов
„Немили-недраги“ /20 „Записки по българските въстания“ /42
„Чичовци“ /24 Алеко Константинов
Разкази „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“ /54
„Една българка“, „Дядо Йоцо гледа“ /26
Стихотворения Елин Пелин
„Левски“, „1876“, „Кочо (Защитата на Перущица)“, Разкази
„Опълченците на Шипка“, „Раковски“, „Българският език“, „Косачи“, „На оня свят“, „По жътва“, „Задушница“, „Напаст
„Паисий“, „Новонагласената гусла“ /29 божия“ /57
Христо Ботев Йордан Йовков
Стихотворения и фейлетони Разкази
„Хайдути“, „Странник“, „Майце си“, „Пристанала“, „На „По жицата“, „Серафим“ /60
прощаване“, „Борба“, „Политическа зима“ /31
Паисий Хилендарски
„История славянобългарска“ /33
Добри Чинтулов
„Къде си, вярна ти, любов народна“ /34
П. Р. Славейков
Поеми и стихотворения
„Изворът на Белоногата“, „Жестокостта ми се сломи“, „Песен
кога се сеят цветята“ /35
Пенчо Славейков
„Неразделни“ /36
Любен Каравелов
„Българи от старо време“ /37

62 63
 Поколения българи са израсли
с „Под игото“, „Немили-недраги“,
„Българи от старо време“ и „Чичовци“.
Но езикът на 21. век все повече губи връзка
с остарелите, диалектните и чуждите думи
в българската литературна класика.
Този речник ще ви преведе през непознатите
думи. Те са 1000 и са извадени от всички
творби, включени в програмите по българска
литература от 6. до 11. клас.
А ако все пак откриете още някоя непозната
дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов
и Захари Стоянов също не са знаели думи като
айфон, лаптоп, имейл или хаус парти.