ISSN 0005-4283

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
СПИСАНИЕ НА ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
„ПРОФЕСОР ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН“
ПРИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Год. LIV 2007 кн. 4

СЪДЪРЖАНИЕ

□
СТАТИИ
Светлана Питкевич - Различните лица на теоретизирането........................ 5
Светлана Питкевич - Мотивът за езика като създател на действително­
стта във философията на 20. век и някои възможни негови импликации за
теорията на лингвистиката................................................................................. 7
Ангел Пачев - Трансдисциплинарният подход като оптимален за построя­
ване на социолингвистична теория............................................................ 21
Светла Коева - Морфо-семантични и деривационни релации в Wordnet 36
Максим Ив. Стаменов - Граматиката на конструкциите като алтернатива
за описание на отношенията между синтаксис и семантика в граматиката
и в лексикона. Част III: Конструкции и речева дейност................................... 59

□
НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ
Милен Томов - Върху някои аспекти в теорията на езиковата култура............ 70
Мария Тодорова ~ Семантико-синтактични особености на глаголни фра-
зеологизми ....................... 78

***
Савелина Банова - Промяна на парадигмата на някои глаголи (по данни
на Нов правописен речник на българския език, изд. на БАН)......................... 92
Съдържание

□
ЕЗИКОВА КУЛТУРА
Владко Мурдаров - Невярно съкращаване на собствени имена................ 96
Георги Алексиев - БАРОЗО или БАР03 У, КОЕЛЬО или КУЕЛЮ (Или
относно правописа на португалските имена в българския език).................. 97

□
РЕЦЕНЗИИ И ОБЗОРИ
Лилия Крумова-Цветкова - М. Попова, Б. Попов, Е. Петкова, К. Симео­
нова, А. Христова. Терминологичен речник по хуманитарни науки. Основ­
ните термини от: български език, литература, философия, логика, психоло­
гия, изобразително изкуство, музика . ........................................ 99
Катя Чаралозова - Владко Мурдаров. 99 съвета за българската грама­
тика ............................................................................................................................. 101
Костадин Пампов ~ Тодор Балкански. Кавказките българи. Принос към
българската етнолингвистика.............................................................................. 105

□
ЮБИЛЕИ
Мая Божилова - Проф. дфн Лилия Крумова-Цветкова на 65 години.......... 108
Избрана библиография на проф. дфн Лилия Крумова-Цветкова.................. 111
Вера Маровска - Проф. дфн Иван Куцаров на 65 години............................ 114
Избрана библиография на проф. дфн Иван Куцаров..................... 119

□
БИБЛИОГРАФИЯ
Марта Кърпачева ~ Библиография на българската езиковедска литера­
тура, 2006 г. (второ полугодие).................................................. 123

□
ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ .............. 143

2
 CONTENTS

□
ARTICLES
Svetlana Pitkevich - The Different Faces of Theorisation............................... 5
Svetlana Pitkevich - Linguistic Theory Implications of the Motif of Language
as (the Only) Creator of Reality in 20th Century Philosophy........................ ....... 7
Angel Pachev - Transdi sciplinarity as the Optimal Approach for Developing a
Sociolinguistic Theory ............................................................................................. 21
Svetla Koeva - Morpho-Semantic and Derivational Relations in Wordnet......... 36
Maxim Stamenov - Construction Grammar as an Alternative to the Descrip­
tion of the Syntax-Semantics Interface in the Grammar and the Lexicon. Part
III: Constructions and Speech Activity.................................................................. 59

□
COMMUNICATIONS
Milen Tomov - On Certain Aspects of the Theory of Speech Culture............... 70
Maria Todorova - Semantic and Syntactic Characteristics of Verbal Idioms..... 78

* * *
Savelina Banova - Shifts in the Paradigms of Some Verbs (Drawing on Data
in the New Bulgarian Dictionary of Orthography, BAS Publishing House)........ 92

□
SPEECH CULTURE
Vladko Murdarov ~ Incorrect Abbreviation of Proper Names...................... 96
Georgi Alexiev - BARROSO vs. BARROSU, COELHO vs. COELHU (Or on
the Spelling of Portugal Proper Names in Bulgarian)............................................ 97

з
Мария Тодорова

СЕМАНТИКО-СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛНИ

ФРАЗЕОЛОГИЗМИ

Обект иа настоящото изследване е описанието на глаголни фразеологизми

за целите на компютърната обработка на езика. Разглежда се метод за формално
представяне на фразеологизмите в рамките на теорията за лексикалните функции,
като се изтъкват характеристиките, релевантни за немногозначно класифициране
на отделните типове фразеологизми. Приложението на теорията върху конкретен
подтип фразеологизми поставя някои въпроси, свързани с практическото из­
ползване на модела.

Увод
Настоящото изследване се основава на тезата, че идиоматичността е приз­
нак, съвкупност от всички характеристики на фразеологизмите. Представят се
основните принципи на лингвистичния модел „смисъл <=> текст“, създаден от
Мелчук и Жолковски, за да се изследват синтактично значимите аспекти на
лексикалното значение от гледна точка на вътрешната организация на ситуа­
циите, описвани от предикатите. Като се изхожда от твърдението, че лексикал­
ната семантика предопределя синтактичното поведение на аргументите, и на
основата на връзката между синтактичните свойства на глаголните фразеоло­
гизми и тяхното комплексно значение, ще бъдат разгледани някои особености
на синтактичните характеристики на ограничен клас от фразеологизми с опора
глагол. Избраният модел позволява цялостно, неосновано на психолингвистични
фактори, представяне и класифициране на фразеологизмите. Друго преимуще­
ство на този модел е и приложимостта му в системите за компютърна обработка
иа езика (Банер 1996).
В изложението термините фразеологизъм и фразема (Мелчук 1995: 8) ще
се използват като синонимни за означаване иа широкия клас от несвободни,
наричани още устойчиви словосъчетания (Виноградов 1947, Ничева 1987), а с
термина идиом ще се назовават изразите с фиксирана и неизменяема форма;
използват се още термините колокация и полуидиом (виж по-долу техните де­
финиции).

1. Семантично описание
Комплексното значение е един от универсалните, посочвани в различни из­
следвания, компоненти на идиоматичността. То се изразява чрез синтактична
и/или лексикална неделимост на фразеологичния израз. Основните признаци за
идиоматичността на даден израз са лексикалната комплексност (изразът се

78
 Семантико-синтактични особености на глаголни фразеологизми. - БЕ, LIV (2007), 4

състои от повече от един лексикален конституент) и семантичната комплексност

(изразът представя един минимален семантичен конституент) (Крус 1997: 40).
Фразеологизмите са характеризирани най-често като семантична цялост, концепт
или комплексно значение, което ги приближава до думата. Те обаче, за разлика
от думите, имат ограничени дистрибутивни признаци, съчетателни възможности
и селективни ограничения. Затова при представянето им като част от формален
модел на езика е необходимо да се отчетат особеностите на тяхната форма,
строеж и парадигматични изменения.
1.1. Принципи на тълковната комбинаторна лексикология
Настоящото описание е насочено към прилагането на описателните принципи
на тълковната комбинаторна лексикология (Explanatory Combinatorial Lexi­
cology) (Мелчук, Полгер 1987; Мелчук 1995) за изграждане на лексикална база
от данни за нуждите на системите за компютърна обработка на естествения
език и за съставяне на речници. Описанието е насочено към семантичните де­
ривации, колокациите и синтактичните и семантични критерии, които са ре­
левантни за представянето на фразеологизмите при компютърната им обработка.
В теорията за лексикалните функции (Мелчук, Жолковски 1970), използвана
за създаването на тълковен комбинаторен речник (ECD), съчетателните въз­
можности на дадена лексикална единица L и потенциалът й за изразяване на
определени значения се представя чрез нейните лексикални корелати и чрез
механизма на математическите функции. Лексикалните корелати са мно­
жеството {L.’}, състоящо се от повече или по-малко близки по значение лекси­
кални единици, обединени от семантичната си връзка с дадена лексикална еди­
ница Lr Общият семантичен признак между и {L.’} се изразява чрез лекси­
калните функции. „Лексикална функция е най-общото и абстрактно значение,
което може да бъде изразено по много разнообразни начини в зависимост от
лексикалната единица, към която се прилага това значение.” (Мелчук 1995).
Дадена лексикална функция LF, свързваща лексикалните единици L1 и множе­
ството от стойности L2, L3, L4,..., се представя чрез понятието за математическа
функция LF(L;) - L2 L3, L4... Функцията f(L) = {L.’} приписва на своя аргумент
(ключова дума) - лексикалната единица L, стойността на множеството от лек­
сикални корелати {L.’}.
Според представянето на лексикалните релации в теорията „смисъл <=>
текст“ отношението на семантична деривация свързва две лексикални единици
L1 и L2 при следните условия:
1. Lj и L2 изразяват приблизително еднакво значение. L2 е близко до или
произтича от значението на Ц в даден контексти принадлежи към същата част
на речта. Ако L2 принадлежи към част на речта, различна от тази на L,, то L2 е
глаголен, номинален, адективен или адвербиален корелат на Lr
2. Съществува поне една употреба, при която L, изразява значение, различно
от значението на L2.
3. L2 изразява елемент от ситуацията, представяна от L( Такава е например
връзката между глагола убивам и съществителните убиец и жертва, които са
участниците в представяната от убивам ситуация.

79
Мария Тодорова

Тълковната комбинативна лексикология определя множество от семантични

деривации, които се наблюдават във всички естествени езици. Лексикалните
функции са формалните инструменти, чрез които се моделират различните се­
мантични релации. Например семантичната деривация за синонимия се пред­
ставя чрез лексикалната функция Syn(onym) (синоним). При прилагането й към
лексикалната единица Lp наричана неин аргумент - Syn(L ), като резултат се
получава множеството от единици L2, L , Ь4, които изразяват еднакво или
близко значение с Lr
Лексикалните функции се разделят на два основни класа: парадигматични,
които обхващат всички деривативни корелати на лексикалната единица L, и син-
тагматични, които обхващат съответно нейните колокационни (селективни) ко­
релати.
Парадигматичните лексикални функции се отнасят към номинацията
на обекти, ситуации, характеристики и др., определящи дадена лексикална еди­
ница, наречена ключова дума L. Те включват множеството {L/} от всички
лексикално свързани с ключовата дума лексеми. Например даден елемент L’ot
множеството {L.’} може да означава: ситуация или обект, близък или идентичен
със значението на лексикалната единица Т’; нейно основно свойство; ситуация,
която включва или участник в тази ситуация. Например: ако L = кола, стойността
на прилагането на сиионимната функция ще бъде множеството {L.*}, включвщо
— превозно средство, автомобил, камион, катастрофа, движение, шофи­
рам, шофьор, пътник... т.е. Syn(L) ~ {L’}.
Синтагматичните лексикални функции описват комбинациите от лек­
семи, назовават действие, характеристика или атрибут по отношение на дадена
ключова дума L. Те включват множеството {L.’} от всички лексикални корелати
на дадена лексикална единица L, които при комбинирането си е нея формират
устойчиви при употребата си изрази, наричани колокации.
Понятието колокация или взаимна селекция описва връзката между еле­
ментите на устойчиви в употребата си изрази, при които един от компонентите
е избран, за да изразява дадено значение в специфична синтактична позиция,
зависима от избора на другия компонент. Компонентът, чието значение и употреба
предопределят другия елемент в израза, се нарича основа на колокацията
(означен с главни букви в примера). Например в изречението Беше осъден на
доживотен затвор при строг тъмничен РЕЖИМ. - режим е основа на ко­
локацията строг тъмничен режим.
Както семантичните деривации, колокациите се описват чрез лексикалните
функции. Тук са представени за илюстрация само някои лексикални функции,
които ще бъдат приложени в изложението (за по-подробно описание виж Мелчук
1998:31-42). Например функциите за интензификация, иа които съответства адек-
тивната и адвербиална лексикална функция Magn (много, до голяма степен,
интензивно) представят формално колокацията ОСТЪР контраст съответно като
Magn (контраст) = остър. Глаголните лексикални функции представят раз­
лични групи глаголи и техните субкатегоризационни особености. Например функ­
циите, представящи групата на лексикално-функционалните глаголи, Орег, Ftmc.
LaborjjK чрез индекса и ключовата дума посочват семантико-синтактичните

80
_____________ Семантико-синтактични особености на глаголни фразеологизми, - БЕ, LIV (2007), 4

обекти в дълбинната структура (понятието дълбинна структура се въвежда

по-долу). Например: лексикалната функция Func, при която външният семан­
тичен обект (субектът в дълбинната структура) е ключовата дума L, а задъл­
жителният вътрешен семантичен обект е i-тият синтактичен обект, се представя
с формулата Func, (инструкция) = се отнася [за].
Семантичните деривации са кодирани чрез парадигматични лексикални
функции, а колокациите чрез синтагматични лексикални функции. Границата
между тези два типа лексикални функции и между съответстващите им фено­
мени е неясна. В такъв случай се прилагат така наречените застъпващи се
стойности (fused values), чрез които на синтагматичните лексикални функции
могат да съответстват семантичните деривации.
Една от най-важните характеристики на лексикалните функции е тяхната
универсалност. Те могат да описват едновременно семантични деривации и ог­
раничения на взаимната селекция във всеки естествен език и съответстват на
значенията, които имат езиково специфичен характер в даден език, включително
и флективни и словообразувателни значения.
1.2. Формални означения
Теорията „смисъл <=> текст“ на Мелчук и Жолковски (Мелчук 1995) и фор­
малните означения на граматиката на лексикалните функции използват за пред­
ставяне на отделните езикови знаци и техните подкатегории следните формални
означения <‘Х”; /X/; SX; SIT; ConceptR>, където ‘X“ е означавано; /X/ - означа­
ващо; SX - синтактичен знак (множеството от всички необходими данни за
селективните особености на знака); SIT - ситуация; ConceptR - концептуална
репрезентация; операцията лингвистично обединение формално се означава
със знака „О“ Тази операция обединява всички типове лингвистични единици и
единиците, които ги съставят, според стандартните лингвистични правила на L.
Така АОВ означава резултата от обединението на две лингвистични единици А
и В и се нарича регулярната сума на А и В. Лингвистичната операция обеди­
нение предполага и обхваща всички общи комбинаторни правила в L, които не
са в противоречие с обединяваните единици.
За описанието на означаваното и означаващото в изразите е необходимо да
се изяснят термините нерестриктивно и регулярно конструирани изрази
-Е.
• нерестриктивно конструирани са изрази Е, чиито компоненти са изб­
рани за представяне на дадено значение според произволно направен избор
от правилата в речника на езика L. Ако означаемото или означителя на
даден израз Е са конструирани без ограничения, правилата RE, приложени
към конструкцията Е не са задължителни, вместо Rg говорещият може да
приложи всички други приложими правила R1E R2E R,E, ... за да създаде
еквивалентен Е’, Тоест същото или подобно значение може да се изрази
чрез други подходящи лингвистични средства. Нерестриктивната конст-
руираност позволява неограничен избор измежду еквивалентни или полу-
еквивалентни, независими едни от други значения, лексикални единици и
изрази, и е свързана с правилата за взаимна селекция в езика.
• регулярно конструирани са изрази Е, чиито компоненти са комбинирани

81
Мария Тодорова

изключително според общата комбинация от граматични правила от L,

Ако означаемото или означителя на даден израз Е са конструирани регу­
лярно, техните компоненти са свързани или обединени според общите пра-
вила на езика. Регулярността е свързана със свободното прилагане на
комбинаторните правила на езика върху лингвистични единици за конст­
руиране на изрази от по-висок ред.
На основата на тези понятия се дефинират основните характеристики на
фраземата: Фраземата в израз, чиито означавано и означаващо не могат
едновременно да бъдат конструирани нересгприктивно и регулярно.
13. Комцещдв^та на тълковмо-комбинаторния речник
Тълковно-комбинаторният речник (наричан за краткост ТКР) е разработен
на основата на теорията „смисъл <=> текст“ и формалните средства на лекси­
калните функции. Тъй като лексикалните единици в ТКР трябва да бъдат пред­
ставени с всички характерни за тях комбинативни ограничения, речниковата
единица съдържа всички фраземи, в които нейната опора участва. Подобен
подход при изграждането на компютърен фразеологичен речник описват и други
автори (Паули 1985, Зерник и Дайер 1987, Джакендоф 1992).
Единиците в ТКР представляват пълно описание на дадена лексема или
фразема от езика, което обхваща три основни репрезентации, отговарящи на
трите компонента на лингвистичния знак в теорията „смисъл <^> текст“. Линг­
вистичният знак е наредена тройка Означавано, Означаващо, Синтактикс> и
следователно съществуват три основни описания в ТКР, съответно -- семантично
(представя дефиниция на значението), графично и комбинаторно (обхваща всички
данни, засягащи комбинаторните характеристики - морфологични, синтактични,
лексикални, стилистични и прагматични).
Дефиницията на дадена лексема или фразема L е линейно описание в специ­
фичен семантичен метаезик според формалните принципи, описани от Мелчук.
Тя представлява семантична, декомпозиция на L. Използват се променливи за
семантичните участници в логическата структура на L. Те съответстват на
незапълнените аргументи на всички предикати, които са част от значението на
L. Дефиницията в ТКР също отбелязва доминантния възел на значението и
субкатегоризационната рамка.
1,4, Фраземи
Игор Мелчук (Мелчук 2006: 1) определя фраземите като разновидност и
подмножество на несвободните фрази. Той дава следната формулировка на по­
нятието: фраземата „е израз Е, състоящ се от две или повече лексеми, чието
значение не може да бъде изведено по общите правила на езика от значенията
на съставящите го лексеми, от семантиката на морфологичните им характе­
ристики и синтактичната им конфигурация“.
Фразеологизацията е определен тип нерегуйярност и/или рестриктивност при
конструирането на лингвистичния знак. В зависимост от компонентите на линг­
вистичния знак, повлияни от фразеологизацията - означаваното, означаващото
и синтаксис, се различават семантични, формални или синтактични фраземи.
» Фразеологизация на означаваното - семантичната фразема АВ, която е
неелементарен знак, чието означаващо /X/ е регулярно конструирано от

82
 Семантико-синтактични особености на таголни фразеологизми. - БЕа LIV (2007), 4

означаващите /А/ и /В/, т.е. /Х/~/А/О/В/, но чието означавано ‘X” не е

регулярно конструирано от означаваните 'А” и ‘В” т.е, SX”A ’А”О’В”.
Например в изречението Докарах я до крившш круша, фразеологизмът
изразява значението ‘доникъде но в друг контекст, същият израз може
да съществува като регулярна комбинация от свободни лексеми със зна­
чение ‘до крушата, която е крива'.
® Фразеологизация на означаващото - суплетивният знак С (различен ма­
териален израз на еднакво значение) е неелементарен знак, чието оз­
начаващо /X/ не е регулярно конструирано от означаващите /А/ и /В/ т.е.
/Х/А/А/О/В/, но чието означавано ‘X” е регулярно конструирано от означа­
ваните ‘А” и ‘В” т.е. ‘Х’~’А”О’В”. Например фразеологизмът през куп
за грош изразява значението ‘небрежно но същият израз не може да
съществува като регулярна комбинация от свободни лексеми, той има само
фразеологично значение.
® Синтактичните особености на комбинираните-знаци също подлежат на
фразеологизация. Така комплексният знак AB = <’А”О’В”;/А/О/В/; SAB>
(SAB A SAOSB), т.е, значението и формата на знака АВ, са напълно регулярни,
но техните комбинаторни селективни особености са неочаквани. Например
фразеологизмът игла в купа сено се употребява само в комбинация с
глаголи от семантичното множество със значение ‘’търся', за изразяване
на значението ‘почти нямам шанс да намеря \ от своя страна изразът
търся игла в купа сено не запазва идиоматичността си, ако бъде подложен
на трансформация: Иглата беше търсена в купа сено.
1.5. Типове фраземи
На основата на формалните означения иа компонентите на лингвистичния
знак чрез формули се представят основните типове фраземи:
1.5.1. Идмомите се описват с формулата АВ “ <’С”; /АОВ/> j ‘С”0‘А” &
‘С”0‘В”. Вместо регулярната сума ‘АОВ” от означаваните от А и В, идиомът
има означавано ‘С”, различно от тази сума, невключващо пито ‘А”, нито ‘В”.
Например ако означим фразеологизмаритвам камбаната с АВ, където „рит-
вам” - А , ъ. „камбаната”— В, значението на израза „умирам” ще бъде - С.
1.5.2. Колокациите или лексикално-функционалните фраземи се описват
с формулата АВ = <’АОС”; /АОВ/> | ‘С”. Означаваното ‘X” от колокативния
израз е конструирано от означаваното на един от конституентите, например ‘ А”,
и друго означавано СС”. Означаваното от С е различно от означаемото В, но В
е избрано, за да означава С, което е вътрешно съдържано от А. Лексикалната
единица, която пази своето означавано, е опорна, ключова дума на колокацията
(означена с главни букви в примерите по-долу).
Според връзката между А В и С се определят четири типа колокации:
® При които ?С” А ‘В”, т. е. В няма съответно означавано в речника и:
а) ‘С” е празно, а лексемата В е полуспомагателна, използвана, за да осигури
синтактичната конфигурация. Например: правя УСЛУГА, правя КОМПРОМИС,
правя СРАВНЕНИЕ, давам ОТГОВОР, предприемам СТЪПКА, вземам РЕШЕНИЕ.

83
Мария Тодорова

б) ‘С” не е празно, но лексемата В изразява ‘С” само в комбинация с А. Нап­

ример: черно КАФЕ, френски ПРОЗОРЕЦ, кисело МЛЯКО, пощенска КУТИЯ.
® При които ‘С” = ‘В”, тоест В има съответно означавано в речника и:
а) ‘В” не може да бъде изразен от никой друг възможен синоним. Например:
силно (*мощно, интензивно) КАФЕ, тежки (*трудни, непосилни) ПОСЛЕ­
ДИЦИ, пълно (^изчерпателно) ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ.
б) ‘В” включва важна част от означаваното ‘А”. Например: конско ЦВИЛЕНЕ,
орлов НОС, гранясало МАСЛО.
1.5.3. Полуфраземи
Полуфраземите или полуидиомите са лексикализирани (декомпо-
зируеми) фрази (Car и Балдуин 2002), които претърпяват определена степен на
вариативност и имат частична фиксираност. Могат да бъдат представени чрез
формулата АВ = <’АОВОС”; /АОВ/> | ‘С’У‘А” & ‘C’V‘B”. Означаваното от
израза ‘X” включва означаваните и на двете съставящи го лексеми ‘А“ и ‘В” и
допълнително означавано 4С”, което е различно от ‘А“ и ‘В”. £С” може да бъде
изразено от означаващите /D/ или /R/, така че ’С’ - /АОВ/, /AOR/, /AOD/ [ ‘R”,
‘D” € (В” и ‘С”0 ‘А”, ‘С”0 ‘В”, С”0 ‘R”, С”0 ‘D” Например: създавам се­
мейство, търговски център, измервам с поглед, разбивам сърцето
От особен интерес е един междинен тип фраземи, съчетаващ особеностите
на полуидиомите и колокациите. Формалното описание на този клас съвпада с
описанието на полуидиомите. При тях се наблюдава неизменяем идиоматичен
елемент, който се реализира в контекста само в комбинация с глаголи от даден
семантичен клас, които могат да се определят като поддържащи, десеман-
тизирани, в съчетанието. Това са конструкции с вариращ опорен глагол в даден
семантичен и прагматичен клас. Например: нещо ми мърда / хлопа /шава;
отивам / вървя по дяволите; завирам /забивам нос; играе/върви /ходи по
свирката /гайдата /тъпана на някой. Те са определяни като единици с „огра­
ничена съчетаемост“, фразеологични конструкции със „задължително съпро­
вождащ външен елемент“ (Чолакова 1968) или необходими контекстови еле­
менти, чрез които единицата реализира своето значение. В традиционната лек-
сикография се препоръчва да не бъдат включени като част от речниковата еди­
ница (Ничева, Спасова, Чолакова 1963). С оглед на обхващането на всички се­
лективни характеристики на фраземата е необходима и комбинацията между
външен, задължителен за реализацията на значението елемент и идиоматичен
елемент. Комбинацията е тип колокативно съединение и може да бъде пред­
ставено чрез лексикалните функции. Чрез смесените стойности на лексикалните
функции могат да се посочат едновременно субкатегоризационните характе­
ристики на опорния от парадигматична гледна точка глагол и множеството от
семантични деривации, в които той може да варира. Например: Open (кирливите
ризи) = вадя, изваждам, изкарвам, показвам [~на]; MagnFunc2x (игла в
купа сено) — търся, диря.
Смисловата разлика между десемантизираните елементи и задължително
изискваните от фразеологизма елементи е свързана с въпросите за степента на
семантичната и структурна разложимост на конструкцията на отделни лекси­
кални елементи.

84
 Семантико-синтактични особености на глаголни фразеологизми. ~ БЕ, LIV (2007), 4

В ТКР е заложен моделът за семантичната структура на изречението (SemS)

като мрежа, чиито възли представят значения и са означени със семантеми.
Свързващите възлите дъги представят предикатно-аргументни връзки и са оз­
начени с номера, идентифициращи аргумента по отношение на неговия предикат.
Семантичната структура представя семантичните зависимости между думите
в изречението, а чрез повърхнинна (SSynS) и дълбинна (DSynS) синтактична
структура се представят зависимостите между словоформите. Дълбинната
структура се представя чрез дърво, чиито възли означават думите в изречението,
а клоните му представляват синтактичните релации помежду им. Повърхнинната
структура също се представя чрез дърво, но клоните му означават езиково спе­
цифични синтактични релации. (Мелчук 2003: 5-10)
Идиомите и полуидиомите са отделни възли в дълбинната структура, но на
повърхнинното ниво са конструкция от регулярни лексеми в повърхиинно син­
тактично дърво, съобразно информацията в речника. Идиомът е неделима еди­
ница само в дълбинната структура. На повърхността той е регулярна конфигу­
рация от регулярни единици.
Структурата на представяне на идиомите, полуидиомите и нефразеологич-
ните единици се различава единствено по специфицираната повърхнинна струк­
тура на идиома.‘Описанието на повърхнинното ниво осигурява правилната мор­
фологична реализация и отразява словоредните особености на идиомите и по­
луидиомите. Затова в речника те трябва да бъдат представени като отделни
единици, в които е посочена тяхната опорна дума.
Колокациите се представят чрез опорната си дума, функционалният, десе-
мантизиран елемент се представя чрез името на лексикалната функция. На
всички членове на израза се приписват отделни възли.

2. Синтактични критерии за идиоматичност

Представянето на синтактичните особености на фразеологичната единица
е свързано с начините, по които се осъществява връзката между тяхната струк­
тура и значение. Един от основните критерии за определяне на типа на даден
фразеологизъм и синтактичните му особености е степента на композираност
(Car, Балдуин 2002) на неговите елементи. В представения модел на теорията
„смисъл <=> текст“ анализът на значението и структурата се основава на раз­
личаването на вътрешна и външна нерегулярност и регулярност, съответстващи
на разглеждането на тяхната декомпозируемост и композируемост.
Друг фокус на настоящото изследване са синтактичните особености на гла-
голните фразеологизми. Разглежда се тезата, че идиомите са комбинаторни
изрази, които по принцип подлежат на същите типове синтактични и семантични
процеси, които важат занеидиоматичните фрази (ОТрейди 1998), и се анализира
връзката между фразеологичното значение и ограничената съчетаемост на гла­
гола, проявяваща се при едно от неговите значения.
Анализирането на синтактичните характеристики на фраземите се сблъсква
с два основни проблема: приложимостта на синтактични трансформации и раз­
лагането на изрази с неустановена идиоматичност на отделните им компоненти
(Мелчук 1995).

85
Мария Тодорова

2.1. Синтактична трансформации на фраземите

Проблемът за синтактичните трансформации, приложими при фраземите, е
един от най-дискусионните въпроси в литературата (Фрейзър 1970). Според Мел­
чук (Мелчук 200б),Нюмайер (Нюмайер 1974), Шенк (Шенк 1992) синтактичните
трансформации при фраземите са семантично мотивирани и може да се говори
за семантично блокиране на синтактичните свойства на фраземите. Конкретният
езиков израз, избран от говорещия, изразява определена семантика, която би
могла да доведе до синтактични трансформации като пасивизация, релативизация,
разкъсване на фраземата и др. При семйнтцчно определените трансфор­
мации осиовне е значението на анализираната фразема. То може да е
такова, че семантичният избор да изключва възможността за трансформации.
1. а) Петър хвърли топа, —> ?Топът, който Петър хвърли —> ?Топът
беше хвърлен от Петър. -н> ?Какъв топ хвърли Петър.
2. а) Петър разби сърцето на Петя. Сърцето на Петя, което Петър
разби. Сърцето на Петя, беше разбито от Петър. —> Чие сърце разби
Петър?
б) Вадя кирливите ризи. —■> Кирливите ризи бяха извадени. —>
?Извадих ризите, които бяха кирливи.
Изразите 1, а) и 2. а) са смятани за идиоми, но единият не позволява никакви
синтактични трансформации в идиоматичното си значение, а другият позволява.
Това се дължи на предварително заложеното от говорещия значение ’’умирам’
в израза 1,а), което не позволява трансформации. Това доказва аналогичното
поведение по отношение на трансформации на синонимите на Та) примери:
гушвам букета, ритвам камбаната, падам в трапа.
В пример 2.а) говорещият изразява значението: ''Петър кара Петя да се
чувства нещастна В този случай семантичната репрезентация позволява да
бъде изразена различна комуникативна структура чрез различни оператори. Еди­
ният от компонентите на фраземата - сърце, носи значението: 'орган на чув­
ствата ’ и комбинацията му с другия компонент - разбивам, позволява по-
голяма свобода на опорния глагол при образуване на трансформации на кон­
струкцията.
Явно разликите в синтактичното поведение на фраземите се дължи на раз­
ликите в значенията им и в начина, по който те са конструирани. Мелчук (Мелчук
1995: 35) определя 1. а) като идиом, а 2. а) като полуфразема или колокация, в
която лексемата сърце се появява със стойност на лексикалната си функция
CausFactj (причинявам) = тъга, определяща ограничението, че чувството из­
питвано от Y е „тъга“.
2.2, Степен ма самостоятелност на фразеологичните компоненти
Това, че дадена фразема позволява трансформации, обаче не е достатъчен
аргумент за причисляването й към определен тип, тъй като при прилагането на
този принцип се наблюдава известна непоследователност. Определящо значение
има и степента на самостоятелност на отделните компоненти извън разглежда­
ната конструкция.
При съпоставка на смятаните за идиоми изрази 3. а) и 3. б) се забелязва, че
единият позволява пасивизация, а другият ~ не.

86
 Се_д^н1'И1«^синтаЕ<тички особености на глаголни фразеожлтт.;я. -- Б1ц I.,IV (2007), 4

3, а) Разчупвам леда.. -■-■> Ледът беше разчупен.

Заравям томахавката -м Тол-шхавката белне заровена.
б) Имам връзка в MUHiicmepci-neomo, ■—> ЛЗръзки в министерството
бяха имани.
Въпреки това разчупвам. леда със значение ‘преодолявам неловка си­
туация или хладина в отношенията си с някой ’ е идиом, но имам връзки —
не е. Съществителното връзки - ‘лични контакти с хора в определена област,
които могат да бъдат използвани в случай, че нещо не може да бъде при­
добито по друг начин1 може да съществува с тона значение и самостоятелно.
Например: Влезе в университета с връзките на чичо си. Изразът се определя
като колокация, в която имам, използвам са стойности на лексикалната функция
Real ^връзки), с ключова дума връзки. В зависимост от конкретната лексема.
пасивизирането на израза е възможно. Например - Бяха използвани всички
връзки.
Примерите 1. а) и 3. а) могат да се определят като идиоми, но докато значе­
нието на 3. а) съдържа компонент, който може да бъде подложен на пасивизация,
релативация и др., в значението на 1 .а) няма, такъв елемент. В 3. а) е възможна
ограничена пасивизация, без агентивна фраза, но не и други семантично управ­
лявани трансформации. Ако единиците, които преминават в пасивна позиция, не
съществуват самостоятелно в същото значение и извън конструкцията, както е
в заравям томахавката, tq разглежданият израз е идиом., а възможността да
се пасивизира се описва с лексикалната функция Corny,^преобръщане на кон­
струкцията). Мелчук определя транс формациите при този тип изрази като кому­
никативно ориентирани, говорещият прилага, пасивизация, релативизация и др.,
за да изрази определена информация в процеса на комуникация. Тези транс­
формации са. семантично управлявани. Изборът на комуникативната сщзуктура.
на израза се извършва на нивото на семантичната репрезешгация (SemR) или в
процеса, на оформяне на изречението под формата на последователности от
значения, а не в конкретното конструиране на повърхиинната синтактична ре­
презентация на изречението.
Пълните идиоми по дефиниция са недекомпозируеми и при тях няма изо-
морфизъм между значенията, на. отделните съставящи ги. Затова идиомите не
претърпяват семантични трансформации. Израз, който е податлив на. трансфор­
мации, не е идиом, а колокация или лексикално-функционален израз.
Принципът за приложение на. трансформациите е релевантен само по отно­
шение на семантично управляваните трансформации. Синтактично предизви­
каните трансформации се осъществяват при повърхиинната синтактична ре­
презентация (Surface-SyntR) и техен обект са конкретните лексеми, включително
и компонентите на идиомите. Например: Той си намери майстора ~ Изглежда,
че той си намери .майстора.
Установяването на границите между колокации и идиоми определя тяхното
представяне в речника - като отделни лексеми или заедно с елемент от стой­
ността на тяхната лексикална функция. Повечето идиоми не се нуждаят от
уточняване на това, кои семантично определени транс формации са приложими
при тях, тъй като това се определя от значението им. При идиомите, в чисто

87
Мария Тодорова

значение има поддаващ се на трансформации, но неотговарящ на отделна лек­

сема, компонент, обаче е необходимо посочването на приложимите трансфор­
мации. Затова такива идиоми също се представят чрез лексикална функция.
Един от най-популярните критерии за идиоматичност е смисловата цялост­
ност, устойчивост на конструкцията и възможността за разделянето й на отделни
лексеми (Виноградов 1947; Мелчук 2005; Car и Болдуин 2002), В пример La)
лексемата топа съществува като компонент от значението ‘умирам’ само в
рамките на идиома, затова се нарича уникална лексема (Мелчук 1995: 37),
подобни са и на драго сърце, вземам присърце (Пенчев 1998: 645). Те по
терминологията на Виноградов (Виноградов 1947) имат фразеологично свързано
значение, за разлика от други лексеми (например връзки), които представят
метафоричен пренос на значение.
На базата на този критерий се формулират:
принципът за семантичната подвижност: Дадена фразема може да се
представи като колокация, ако поне една от нейните части е податлива
на всички или почти всички семантични трансформации (Мелчук 1995: 38).
и принципът за регулярната полисемия (Мелчук 1995: 39): Фразата Е’
~А’В’, за която се предполага, че е идиом, може да бъде разделена на
отделни лексеми А' и В, където А’ е уникална лексема, ако са изпълнени
следните условия:
а) съществува друга фраза Е = АВ, омонимна с Е’, така че лексемата А’ е
омонимна с А, лексемата В’ е омонимна с В;
б) Е’ и Е са в регулярна омонимна връзка;
в) А’ и А са в регулярна омонимна връзка.
Например омонимни варианти, илюстриращи б) са:
Не го харесват, защото мъти водите на началниците.
Бабуилката се конкурира с местните риби и мъти водите,
2.3. Вмъкване и разместване на лексикални компоненти във фра­
зеологизмите
Модификациите, свързани с вмъкване и разместване на лексикални компо­
ненти, също са критерий за определяне на границите между идиоми и колокации.
Крус (Крус 1997: 40) посочва, че някои от рестрикциите на синтактичните
изменения на идиомите са напълно семантично мотивирани. Идиомите поз­
воляват вмъкване само на компоненти, които са семантично съвместими с ця­
лостното значение. Въвеждането на пояснение към букет, например, в гушвам
големия букет - нарушава идиоматичността на израза. Голям не носи регу­
лярната си модифицираща функция; защото букет няма самостоятелно значение
в идиома.
Мелчук също отбелязва, че модифицирането на идиомите с външни елементи
е позволено само за опорната дума. Ако в дадена фразема даден елемент може
да приема произволни пояснения, да бъде заменян с местоимение или да бъде
изпускан, то тя може да се определи като колокация, а не като идиом. Например
в изречението Той е голяма клечка, фраземата голяма клечка не позволява
изпускане на елемент ?Той е клечка., нито вмъкване на пояснение в структурата
й ?Той е голяма надута клечка. Позволява се само пояснение към цялостното

88
 Семантико-синтактични особености на глаголни фразеологизми. - БЕ, LIV (2007), 4

идиоматично значение - Той е много голяма клечка. Затова разглежданата

фраза може да се определи като идиом. Компонентите на фраземата голяма
риба в Той е голяма риба, имат по-голяма свобода за изразяване на идио-
магичното значение. Прилагателното голяма може да се променя граматично
- Той е голямата риба., но не може да бъде пояснявано или заменяно с мес-
тоимение в рамките на идиоматичното значение - ?Той е такава/тази риба.
Позволено е само пояснение към цялостното идиоматично значение Той е
наистина голяма риба. Следователно разглежданата фраза може да се оп­
редели като идиом. Вариативността на единия компонент на фраземата е начин
за образуване на неин антоним. Той се описва с лексикалната функция за анто­
нимия Anti (голяма риба) = малка/дребна риба. При фраземата в миша дуп­
ка - Скривам се в миша дупка, се наблюдават същите особености - поз­
волено е само пояснение към цялостното идиоматично значение - Скривам се
в най-дълбоката миша дупка., а замяната на компонент води до загубване на
идиоматичното значение ? Скривам се там.
Интересни по отношение на прилагането на синтактични критерии са посо­
чените по-горе полуидиоми от междинен тип. Въпреки относително свободния
характер на колокативното съчетание, вътрешната структура на полуидиома е
от решаващо значение за това, дали е приложима дадена трансформация, или
не. Някои идиоматични компоненти имат характер на вътрешни аргументи за
свободния, поддържащ глагол, а други на адюнкти.
От една страна, идиоматичният компонент в съчетанието (означен в при­
мерите с главни букви) не позволява модификации с външни елементи, той задава
селекцията на ограничен кръг от глаголи, но за самите глаголи няма ограничения
и техните вътрешни аргументи могат да бъдат запълвани с местоимения, както
и да менят позицията си пред и след идиоматичния компонент. Например: Търся/
диря ИГЛА В КУПА СЕНО (търся/диря).
На модификации се поддават полуидиомите, при които идиоматичният ком­
понент запълва позицията на вътрешния аргумент на глагола. Например: Вадя /
изкарвам КИРЛИВИТЕ РИЗИ—> Кирливите ризи бяха извадени. Този тип коло-
кативни конструкции се описват чрез лексикалните функции: Орег (кирливите
ризи) ~ вадя, изваждам, изкарвам, показвам [~на].
Полуидиомите, при които в структурата на колокативното съчетание идио­
матичният компонент е комплемент, а вътрешният аргумент на глагола не е
изразен, не се поддават на трансформации. Например: Търся/диря/гледам ПОД
ДЪРВО И КАМЪК; Зная/познавам като ПЕТТЕ СИ ПРЪСТА; Върви/тръгва/по-
тича ПО МЕДИМАСЛО. Когато аргументната позиция е запълнена от винително
местоимение, пасивизацията е възможна. Например: крия се/завирам се/на-
вирам се В МИША ДУПКА —3 в миша дупка съм наврян; НА ЕДИН ОГЪН се
печем/варим/пържим —>■ на един огън сме пържени.
Могат да се направят следните обобщения за ситактичните особености на
разглеждания тип полуидиоми. Те, от една страна, са комбинаторни изрази, в
които се пази свободната връзка между глагола и идиоматичния компонент и
от тази гледна точка би следвало да подлежат на същите типове синтактични
процеси, които важат за неидиоматичните фрази. Въпреки че главен компонент,
ключова дума, при описанието им е идиоматичният компонент, от значение е и

89
Мария Тодорова

ограничената съчетаемост на свързания с тях глагол, реализираща се при изра­

зяване иа фразеологичното значение. Проблемите, които възникват при теоре­
тичното и при практическото формално представяне на разглеждания междинен
тип полуидиоми, са свързани не само с комплексното значение, което носят, но
и с тяхната вътрешна структура, която наподобява регулярните граматични
характеристики само в определени граници. Приложимостта на синтактичните
трансформации и разлагането на отделните им компоненти не са достатъчни
при представянето на този тип конструкции. Необходимо е и описание на вът­
решно структурните типове на разглежданите конструкции, какго и на семан­
тичните класове, в които могат да варират съответните външни глаголи.

Заключение
Формалното представяне на фраземите чрез теорията на лексикалните функ­
ции е подходящо за различни приложения от областта на компютърната линг­
вистика. Подобен тип описания, комбинирани с многоезичната лексикално-се­
мантична мрежа Wordnet, имат важно приложение в системите за машинен
превод и генериране на текстове и се използват при разрешаване на проблеми
като лексикален избор, перифразиране, комуникативна структура и свързаност
на текста.

ЛИТЕРАТУРА
Ванер 1996: Wanner, L. (ed.) Lexical Functions in Lexicography and Natural Language
Processing. Benjamins, Amsterdam/Philadelphia.
Вшюградов 1947: Виноградов, В. В, Об основньтх фразеологических единиць! вруском
язьже. В 1864-1920. Сборник статеЙ и материален, ред. А. А, Шахматов, с. 339-364. М.
Наука.
Зайлер 2003: Sailer, М. Combinatorial Semantics and Idiomatic Expressions in Head-Driven
Phrase Structure Grammar. Neuphilologischen Fakultat, Universitat Tubingen.
Зерник и Дайер 1987: Zernik, U., M. G. Dayer. The Self-Extending Phrasal Lexicon, Com­
putational Linguistics 13,pp.308-327.
Коуи 2001: Cowie, A. P. (ed.) Introduction in Phraseology Theory, Analysis, and Applica­
tions. Oxford University Press, Oxford.
Kpyc 1997; Cruse, D. A. Lexical Semantics, Cambridge University Press, Cambridge,
Мелчук, Жолковски 1970: Melcuk, A. Zolkovskij, Towards a Functioning Meaning-
Text Model of Language. - In: Linguistics 57, pp. 10-47.
Мелчук 2003: Melcuk, I. Dependency in Linguistic Description.
Мелчук, Полгер 1987: Melcuk, I. Av A. Polguere. A Formal Lexicon in the Meaning-Text
Theory: or How to Do Lexica with Words. - In: Computational Linguistics, Vol. 13/3-4, pp. 261-
275.
Мелчук 1995: Melcuk, I. Phrasemes in language and phraseology in linguistics. ~ In:
Idioms: Structural and Psychological Perspectives, chapter 8. Lawrence Erlbaum Associates
Мелчук 1998: Melcuk, I. Collocations and Lexical Functions. - In: Cowie A. P. (ed.) Phrase­
ology: Theory, Analysis, and Applications. Oxford: OUP, pp. 23-55.
Милер и др. 1990: Miller, G. A., R. Beckwith, C. Fellbaum, D. Gross and K. J. Miller.
Introduction to WordNet: An On-line Lexical Database. -- In: International Journal of Lexicog­
raphy, Vol. 3/4, pp. 235-244.

90
 Семантико-синтактични особености на глаголни фразеологизми. - БЕ, LIV (2007), 4

Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1975: Ничева, К, С. Спасова-Михайяова, Кр.

Чолакова. речник на българския език. С., БАН, Т. 1.1974, Т. II.
Ничева, Спасова, Чолакова 1963: Ничева. К.; С. Спасова, Кр. Чолакова. Някои въпроси
във връзка с изработването на фразеологичен речник на българския език. - БЕ, № 4-5.
Ничева 1987: Ничева, К, Българска фразеология. С.
Нунберг и др. 1983; Nunberg, G., Т Wasow, J. Sag. Idioms: an interim report. - In: Proceed­
ings of the XHIth International Congress of Linguistics, pp. 102-115.
Нюмайер 1974: Newmeyer, F. J. The Regularity of Idiom Behavior. - In: lingua 34, pp. 327-
342.
ОТрейди 1998; O’Grady, Vk The Syntax of Idioms. - In; Natural Language and Lingui-
sticTheory 16, pp. 279-312.
Пенчев 1998: Пенчев, Й., T Бояджиев, Ив. Куцаров. Съвременен български език. С.
Полгер 2000: Polguere, A. Towards a theoretically-motivated general public dictionary of
semantic derivations and collocations for French. - In: Proceedings of EURALEX 2000.
Пулман 1993: Pullman, S. G. The Recognition and Interpretation of Idioms. - In: C. Cacciari
and P. Tabossi (eds.). ‘Idioms: Processing, Structure, and Interpretation’ New Jersey: Laurence
Earlbaum Cognitive Science Monographs, pp. 249-270.
Car и Болдуин 2002: Sag, L, T. Baldwin, E Bond, A. Copestake, D. Flickinger. Multiword
expressions: A pain in the neck for NLP. - In: Proc, of the 3rd International Conference on
Intelligent Text Processing and Computational Linguistics (CICLing-2002), pp. 1 -15
Фрейзър 1970: Fraser, B. Idioms within a Transformational Grammar. -In: Foundations of
Language 6, pp. 22-42.
Чолакова 1968: Чолакова, Кр. За лекеико-граматичната еквивалентност на фразеоло-
гичната единица с думата. Славистичен сборник. С., с. 209.
Шенк 1992: Schenk, A. The Syntactic Behaviour of Idioms. - In: M. Everaert, E. van der
Linden, A. Schenk and R. Schreuder, eds, Proceedings of IDIOMS (vol. 1), ITK, Tilburg, pp. 97-
110.

91