ISSN 0204-4021

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ / BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES

КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИ НАУЧЕН ЦЕНТЪР/CYRILLO-METHODIAN RESEARCH CENTRE

XLVI (2022), 1

СЪДЪРЖАНИЕ / СОДЕРЖAНИЕ / CONTENTS

СТАТИИ / СТАТЬИ / ARTICLES

Добриела Котова (София, България) – Слово 19 от Учителното евангелие и неговите
гръцки източници ................................................................................................... 3
Christoph Koch (Berlin, Deutschland) – Noch einmal aksl. ⰱⱃⰰⰽⱏ ...................................... 29
Лора Тасева (София, България) – Хронотопът на старобългарските композита с н- ‘един’ 51
Iosif Camară (Iași, Romania) – New Information on the Slavonic Sources of the Oldest
Romanian Psalters .................................................................................................... 81
Стиляна Баталова (София, България) – По следите на боландистите, или за първите
приноси в научното изследване на изворите за живота и делото на св. Кирил
и св. Методий .......................................................................................................... 95
Ралица Русева (София, България) – За иконата на св. Георги Диасорит с позлатен обков
от Музея за християнско изкуство в София (Предварителни наблюдения) . .... 163
Марко Скарпа, Марта Рипаранте, Десислава Панева-Маринова, Максим Гойнов,
Детелин Лучев (София, България) – Онлайн база данни на южнославянски
ръкописи от XIV в. . ................................................................................................ 181

ПРЕГЛЕД / ОБЗОРЫ И РЕЦЕНЗИИ / SURVEY AND BOOK REVIEWS

Ivan P. Petrov (Giessen, Germany) – A New Approach to the Study of the Byzantine Physiologus 203
 XLVI (2022), 1

CONTENTS

ARTICLES
Dobriela Kotova (Sofia, Bulgaria) – Sermon 19 in Constantine of Preslav’s Uchitel’noe
Evangelie (Didactic Gospel) and Its Greek Sources . ............................................... 3
Christoph Koch (Berlin, Germany) – Once Again on the Old Church Slavonic ⰱⱃⰰⰽⱏ . ....... 29
Lora Taseva (Sofia, Bulgaria) – The Chronotope of the Old Church Slavonic Composita with
н- ‘one’ .................................................................................................................... 51
Iosif Camară (Iași, Romania) – New Information on the Slavonic Sources of the Oldest
Romanian Psalters .................................................................................................... 81
Stilyana Batalova (Sofia, Bulgaria) – In the Footsteps of the Bollandists or on the First
Contributions to the Academic Study of the Sources for the Life and Activity of
Sts Cyril and Methodius ........................................................................................... 95
Ralitsa Rousseva (Sofia, Bulgaria) – About the Icon of St George Diasorites with Gilded
Revetment from the Museum of Christian Art in Sofia (Preliminary Observations) 163
Marco Scarpa, Marta Riparante, Desislava Paneva-Marinova, Maksim Goynov, Detelin
Luchev (Sofia, Bulgaria) – Online Database for South Slavonic Manuscripts from
the 14th c. ................................................................................................................. 181

SURVEY AND BOOK REVIEWS

Ivan P. Petrov (Giessen, Germany) – A New Approach to the Study of the Byzantine Physiologus 203
PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА, XLVI (2022), 1

СТАТИИ / СТАТЬИ / ARTICLES

Добриела Котова (София, България)

СЛОВО 19 ОТ УЧИТЕЛНОТО ЕВАНГЕЛИЕ И НЕГОВИТЕ ГРЪЦКИ

ИЗТОЧНИЦИ*

…  отъ пра златооустаго въ заемъ възьмъ•

(Константин Преславски, Учително евангелие, слово 13)

Беседа 19 от Учителното евангелие на Константин Преславски – първия

и най-обширния дидактически корпус от ранния етап на старобългарската
литература – е част от проповедта за 11-а неделя след Петдесетница. Пос-
ветена е на темата за греха и прошката и разяснява Евангелие от Матей
18:21–35 – притчата за немилостивия слуга, с която Христос онагледява
заповедта за всеопрощението.
Структурата ѝ е обичайната за словата в Учителното евангелие – увод-
ни думи, тълкувателна част и заключение. Както обикновено встъплението
и послесловът са авторови текстове на Константин Преславски с по-­малка
или по-голяма степен на оригиналност, а основният текст е превод от гръц-
ки. Не така обичаен обаче е емоционалният характер на централната му
част. За разлика от други слова коментарът на литургийния текст не е из-
чистен от риторични украси и моралистични нотки и в него съвсем ясно
присъстват диалогичните похвати на ораторските жанрове, и в частност на
библейската екзегeтична беседа – хомилията. Причината за това се крие в
преводаческия избор на Константин Преславски да не се придържа строго
към текста на катената към Матей 18:21–35 като извор, какъвто е случаят
при повечето слова на Учителното евангелие1.

*
Статията е разработена в рамките на проект „Словното богатство на Учителното еван-
гелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници
индекси“, финансиран от Фонд Научни изследвания (договор КП-06-Н50/2 от 30.11.2020).

3
 Особеното съдържание и характер на екзегетичната част на 19-о ­слово
са коментирани от М. Тихова и Д. Иванова. Те отбелязват множеството
­„непреведени отделни, различни по дължина текстови отрязъци от съответ-
ната катена“, както и „текстови отрязъци“, обозначени от тях като добавки,
„които нямат своя успоредица в ползвания гръцки текст“, но обикновено
„съдържателно се вписват в контекста на самата катена“ (Тихова, Ива­нова
2006: 225). За да обяснят липсата на гръцки съответствия в достъпната им
катена за немалък по обем славянски текст, Тихова и Иванова допускат три
възможности: „Константин да е използвал друг, недостигнал до нас ерми-
неен по тип гръцки текст“, „добавките да са компилирани от друго, не-
известно на нас, съчинение“ или „да са личен, авторски текст на самия
Константин Преславски“ (Тихова, Иванова 2006: 225). Съдейки по по-на-
татъшния анализ в статията, изглежда, че предпочитанията на авторките
клонят по-скоро към третата възможност2. Вниманието им е съсредоточено
към най-пространния (95b13–97c11) и особено експресивен откъс, насочен
сякаш „срещу всичко и всички, които престъпват християнския закон за
милосърдието и всеопрощението“ (Тихова, Иванова 2006: 226). В него ярост-
но се изобличават войниците, сравнени с вълци, за техните безчинства и
скверни дела, занаятчиите – за това, че си мислят, че живеят праведно, а
всъщност „с продаване и купуване събират неправди“ (96c2–5), владелците
на земите и селата – за тяхната жестокост спрямо селяните. Наличието на
този пасаж в 19-а беседа с неговото съдържание и патос Тихова и Ива-
нова свързват с размирното време при управлението на Владимир Расате
(889–893 г.).
Настоящата статия си поставя за задача да отговори на въпроса за ори-
гиналния или преводния характер на коментираните от Тихова и Иванова
пасажи. Ще се опитам да покажа, че в средната част на слово 19 Констан-
тин Преславски съзнателно се отклонява от обичайния стил на беседите
в Учителното евангелие, като използва освен основния за него извор –
ексцерпираните от коментарите на Йоан Златоуст към Евангелието от Ма-

1
Още Горски и Невоструев допускат възможността като източник за превода в Учител-
ното евангелие (УЕ) да са използвани катенни коментари към отделните Евангелия, въпреки
че са по-склонни да виждат в лицето на Константин Преславски умел компилатор и прево-
дач, работил директно с беседите на Йоан Златоуст към Матей и Йоан (Горский, Невоструев
1859: 423, 428). Архимандрит Антоний убедително доказва, че компилацията на разяснени-
ята към литургийните текстове в УЕ не е дело на Константин, а вече е извършена от автора/
авторите на катените, залегнали в основата на старобългарския превод (Антоний 1885: 40).
В своето издание на УЕ М. Тихова (Тихова 2012) прилага непосредствено под основния сла-
вянски текст паралелен гръцки текст – части от катената, издадена от Крамер (Cramer 1840).
2
Срв. Тихова 2012: XXIX „…т.е. или текстът е съществувал в ползвания от него гръцки
източник, или Константин сам е добавил текст, пример за което е текстът на 19-а беседа“.

4
тей фрагменти, изчистени от реторика и компилирани в познатата катена –
и друг източник, представител на литературната форма на хомилията.
Текстът на Учителното евангелие се цитира по изданието на М. Тихова
(Тихова 2012) на Синодалния препис (ГИМ Син. 262), допълнено с разно-
четенията от останалите три преписа – Гилфердингов (РНБ Гилф. 32, ната-
тък G), Виенски (ÖNB Cod. Slav. 12, нататък W) и Хилендарски (Хил. 385,
нататък H)3. Катенният текст е проследен по изданието на Крамер от 1840 г.
(Cramer 1840), а също и по още 20 ръкописа на основната и разширената
основна форма на катената към Матей от тип А (CPG C110.1, C110.2), чиито
дигитални копия са достъпни в интернет (вж. списъка в края на статията).
Какво налага сравняването на текста на Учителното евангелие с ръко-
писната традиция?
Крамер издава последната разновидност в развитието на катената
към Евангелието от Матей от тип А – пълната катена, т.нар. catena integra
(CPG C110.4), така както е засвидетелствана в Codex Gr. Coislin 23 (Paris,
BnF, Grec Coisl. 23). В суплементум към изданието той дава разночетения
и прави допълнения според един ръкопис от Бодлеанската библиотека в
Оксфорд (Oxford, Bodl., Auct. T.1.4). На много места в Учителното еван-
гелие обаче славянският превод явно не съответства на публикуваната от
Крамер катена. Паралели се откриват с направените от него допълнения по
Auct. T.1.4, но в доста случаи и те не са достатъчни, за да обяснят старобъл-
гарския текст4.

3
Старобългарският текст е представен с корекциите, направени от В. Б. Криско в него-
вата рецензия (Крысько 2017) и от екипа на споменатия в началото проект.
4
По-голямата близост на Auct. T.1.4 до текста на УЕ е забелязана още от Горски и Не-
воструев: „В особенности перевод Константинов близок к списку Бодлеянской библиоте-
ки, отличающемуся своими дополнениями“ (Горский, Невоструев 1859: 423). В изданията,
които правят на някои слова от УЕ, архимандрит Антоний (Антоний 1895: 198, бел. 6) и
А. Михайлов (Михайлов 1895: 99, бел. 5) също отбелязват отклонението на славянския пре-
вод от ръкописа, публикуван от Крамер, а при паралелизирането с гръцкия текст често дават
варианти по Auct. T.1.4. Както цитираните автори, така и съвременните изследователи (напр.
Крысько 2017: 59–60) обаче намират тези варианти в суплементума в изданието на Крамер
(Cramer 1840: 453–496). Тъй като до момента не съм имала възможността да разгледам Auct.
T.1.4, не мога да кажа колко коректно и пълно Крамер е отразил разночетенията. Ето защо е
трудно да се определи дали разминаванията на славянския превод с направените от Крамер
допълнения всъщност са разминавания и със самия ръкопис. По-голямата близост на текста
на УЕ с Бодлеанския ръкопис може да се обясни с това, че той всъщност е препис на друга
катена (catena prima aucta), а не на катената, която Крамер издава (catena integra). В диги-
талните библиотеки на Ватиканската апостолическа библиотека и на Френската национална
библиотека обаче са достъпни копия на два сродни кодекса (Città del Vaticano, BAV, Archivio
di S. Pietro B 59 и Paris, BnF, Grec 203), които в излезлия наскоро Каталог на ръкописите на
катените към гръцкия Нов завет на Г. Парпулов са поставени в една и съща група с Auct.
T.1.4 – e.1.ix.α (Parpulov 2021: 23–24). Наистина досегашният ми опит с тези ръкописи по-
казва, че преводът в УЕ стои много близо до тях.

5
 Досегашните ми наблюдения върху словата от Учителното евангелие,
разясняващи Евангелието от Матей в съпоставка с катените към същото Еван-
гелие, ми дават възможност да направя някои изводи за гръцкия източник на
славянския превод. Според мене като главен извор на Константин Преславски
е служил ръкопис, съдържащ текста на основната катена (catena prima) от тип
А към Евангелието от Матей5. В тази разновидност катената представлява
компилация главно от фрагменти, ексцерпирани от хомилиите на Йоан Злато-
уст, и често се обозначава в ръкописите като ἑρμενεῖαι ἐν συντόμῳ. Към тях са
прибавени и три допълнителни откъса: от писмата на Исидор Пелусиот (вър-
ху Мат. 26:46), от съчинения на Кирил Александрийски (върху Мат. 24:23) и
на монаха Теодор (върху Мат. 5:14). Авторът на катената, чието име остава
неизвестно, използва от първата част на беседите единствено екзегетичния
материал, като го предава кратко, рационално, почти дословно, напълно из-
чистен от риторичните елементи и емоционалния заряд. Отделните извадки,
кратки или по-дълги, на свой ред биват свързани една с друга в завършен и
цялостен текст. Втората част на хомилиите, в които Йоан Златоуст призовава,
напътства и дава конкретни морални съвети, не е предмет на компилацията и
не влиза в обсега на катената (Reuss 1941: 19–20; Reuss 1957: XII).
Catena prima (CPG C110.1) – първоначалната компилация от коментари на
Йоан Златоуст – съставлява основната тъкан във всички следващи форми в
развитието на катената от тип А. С по-малки или по-големи промени нейният
текст присъства в пълната катена, издадена от Крамер, а в почти непроменен
вид го виждаме в ръкописите, съхраняващи втората разновидност – разши-
рената катена, catena prima aucta (CPG 110.2). При някои от тези паметници,
сред които е и Auct. T.1.4, в основната катена между коментарите на Злато-
уст са интегрирани схолии на патриарх Фотий. В тази подгрупа промените в
текста на catena prima са най-малки и е напълно възможно оригиналът на Кон-
стантин Преславски да е бил представител на тази преписваческа традиция.
Друга група от ръкописи съдържа текстове от така наречения „Коментар към
Матей“ на Петър Лаодикийски, а в трета група четем фрагменти от писмата
на Исидор Пелусиот (Reuss 1957: XII).
До този момент основната катена (catena prima) не е издавана. През
1860 г. Маркфи (Márkfi 1860) публикува Cod. Gr. 1 от фонда на Универ-

5
Според общоприетата класификация на Ройс (Reuss 1941: 8–117; Reuss 1957: XII–
XV) се различават пет типа катени към Евангелието от Матей: A, B, C, D и E. Тип А (CPG
C110) включва 4 катени: основна (catena prima, CPG C110.1, компилация от ексцерпирани
фрагменти от хомилиите на Йоан Златоуст върху Евангелието от Матей, допълнена с няколко
тек­ста на други автори); основна разширена (catena prima aucta, CPG C110.2, развитие на
основната катена, в която са интерполирани значителни фрагменти от схолиите на още трима
автори); основна съкратена (catena prima abbreviata, CPG C110.3) и пълна (catena integra,
CPG C110.4, която включва текста на основната катена с известни промени, допълнена с
пространни фрагменти от коментари на повече от 20 други автори). Първите 3 разновидно-
сти отразяват различните етапи в развитието на пълната катена към Евангелието от Матей.

6
ситетската библиотека в Будапеща, който съдържа разширената катена
(CPG C110.2), и по-точно нейния вариант с фрагментите от коментара към
Матей на Петър Лаодикийски. За съжаление, на много места в този кодекс
Златоустовите схолии от основната форма са съкратени, какъвто е случаят
и с коментара на притчата за немилостивия слуга. Това остава единствено-
то засега издание на катена C110.2.
Ето защо търсенето на източника, залегнал в основата на превода в Учи-
телното евангелие, налага проучването на множество кодекси, съдържащи
именно тези две катени. Що се отнася до 19-о слово, сравнението на ре-
левантните места в пълната катена, издадена от Крамер, и в ръкописите с
основната катенна форма показва известни разминавания. Съотнесени към
старобългарския превод, установените във византийските ръкописи вари-
анти и допълнения или отговарят напълно на славянския текст, или са мно-
го по-близки до него. Като цяло обаче те са идентични с catena integra по
отношение на интересуващите ни пасажи, отбелязани от Тихова и Иванова
(94b1–4, 94c16–d166, 95a7–b3, 95b13–97c11, 99a13–20), т.е. тяхно гръцко
съответствие не се намира в катените.
Това, че и след проверката в ръкописите гръцки оригинал на тези откъси
не се откри в катените, всъщност не е изненада. Това са места, където тъл-
кувателната част на слово 19 стои по-близо до стила на нравоучителната
беседа, отколкото до този на катената – в тях има тропи, реторика, патос и
обвинения, диалогичност, директни обръщения във 2 л. мн. ч. Сравнението
с първоизвора, със самата оригинална 61-ва хомилия на Йоан Златоуст към
Евангелието от Матей (CPG 4424.61; PG 58: 587.51–596.30), коментираща
заповедта за всеопрощението, се налага от само себе си7.
Резултатът е, че с изключение на три изречения и няколко израза и думи
за всички останали пасажи, при които старобългарският превод определе-
но се различава от катенния текст или въобще няма съответствие в него,
хомилията предоставя дословни паралели.
Ще представя интересуващите ни пасажи в сравнителни таблици,
в които се използват следните означения: получер за библейски цитат
(оуподоб сѧ цⷭ҇рьство / Ὡμοιώθη ἡ βασιλεία); сив фон за собствени думи на
Константин (нмьже блзъ); двойно подчертаване за пълно съответствие

6
Тихова и Иванова (Тихова, Иванова 2006: 225, 234) и по-късно Тихова в изданието на
Учителното евангелие (Тихова 2012: 198) поставят началото на този откъс с липсващо гръц-
ко съответствие още в стих 94c13. В текста на Крамер обаче изречението бъ бо сътворлъ нꙑ•
{+  W + не соуще W G H}•  вьсѧ соуща• а {om. G H} насъ рад сътвор (94c13–16) има своя
точен паралел: Καὶ γὰρ ἐποίησεν ἡμᾶς οὐκ ὄντας, καὶ πάντα δι' ἡμᾶς εἰργάσατο τὰ ὁρώμενα
(Cramer 1840: 148.23–25).
7
Всъщност още Горски и Невоструев са отбелязали, че в някои слова на Учителното
евангелие беседите на Йоан Златоуст се четат буквално, „напр. въ слов. 7, 17, 19, 22 и проч.“
(Горский, Невоструев 1859: 423).

7
(скрьнюмоу / τῷ πλησίον), а за такива в един и същ откъс – и други типове
подчертавания (поселꙗнъ, люд, вълкомъ / τῶν ἀρχομένων, ἰδιωτῶν, λύκοις);
пунктирана линия за непълно съответствие (συγχωρῇς); по-дребен шрифт
в средни скоби за непреведен гръцки текст [∆ιά τοι τοῦτο]; големи скоби за
разночетения в гръцкия текст, като засвидетелстваните в повечето или във
всички проверени ръкописи са без сигли на източника {τῷ}, а тези в един
или няколко ръкописа са със сигли {om. M208}.

Таблица 1
Учително евангелие Йоан Златоуст
94a8–c1 PG 58: 589.15–37
(1) {+ того рад W G}• [∆ιά τοι τοῦτο τὴν αὐτοῦ
φιλανθρωπίαν εἰς μέσον
вь се мѣсто сце глеть•
ἤγαγεν,] (3) ἵνα τῇ
(2) оуподоб сѧ цⷭ҇рьство παραθέσει, φησὶ, μάθῃς,
небесьно• ловѣкоу цⷭ҇рю• (4) ὅτι [κἂν ἑβδομηκοντάκις
же въсхотѣ сътѧзат сѧ ἑπτὰ ἀφῇς,] κἂν πάντα
о словес съ рабꙑ ἁπλῶς τὰ ἁμαρτήματα
свом•  прое• διηνεκῶς συγχωρῇς τῷ
(3) еже глеть сце сть• πλησίον, ὅσον σταγὼν
(4) ꙗко аще  вьсѧ ὕδατος πρὸς πέλαγος
ἄπειρον, τοσοῦτον,
грѣхꙑ въноу отъдамъ
μᾶλλον δὲ καὶ πολλῷ
{ѿпоущамь W G} πλέον ἀποδέει σου ἡ
скрьнюмоу•нмьже φιλανθρωπία πρὸς τὴν
блзъ сть божꙗ ἄπειρον ἀγαθότητα [τοῦ
отъпоущенꙗ• ельма Θεοῦ, ἧς ἐν χρείᾳ καθέστηκας
δικάζεσθαι μέλλων καὶ
бо разно каплѧ водьнаꙗ•
εὐθύνας παρέχειν]. (1) ∆ιὸ
протвоу безмѣрьнѣ
καὶ ἐπήγαγε λέγων· (2)
поунѣ морьстѣ• Ὡμοιώθη ἡ βασιλεία
тольмї пае же  τῶν οὐρανῶν ἀνθρώπῳ
βασιλεῖ, ὅστις ἠθέλησε
вѧщьшемъ отъстоть•
συνᾶραι λόγον μετὰ τῶν
ловѣколюб наше•
протвоу незвѣдомѣ δούλων αὐτοῦ.
Следва притчата (5) [Εἶδες
благостї• [непреведен ὅσον τὸ μέσον τῶν εἰς ἄνθρωπον
текст] (5) ельма разно καὶ εἰς Θεὸν ἁμαρτημάτων;]
сть• тьма талантъ• Ὅσον τὸ μέσον μυρίων
 •р҃• цѧть• нъ пае  ταλάντων καὶ ἑκατὸν
вѧще• бꙑвать же се• отъ δηναρίων· μᾶλλον δὲ καὶ
разлꙗ лць• πολλῷ πλέον. Γίνεται
δὲ τοῦτο καὶ ἀπὸ τῆς
διαφορᾶς τῶν προσώπων,
Катена
Cramer 1840: 148.12–21
и {ръкописи}
(1) Τούτου γὰρ χάριν
παραβολὴν προτίθησιν,
(2) τοῦ τὰ μυρία τάλαντα
ὀφείλοντος · (3) δεικνὺς,
(4) ὅτι εἰ καὶ πάντα
διηνεκῶς συγχωροῦμεν
τὰ ἁμαρτήματα τῶν
{τῷ} πλησίον · ὅσον
σταγὼν ὕδατος πρὸς
πέλαγος ἄπειρον
τοσοῦτον· μᾶλλον
δὲ καὶ πολλῷ πλέον
ἀποδέει ἡ φιλανθρωπία
ἡμῶν πρὸς τὴν ἄπειρον
ἀγαθότητα [τοῦ Θεοῦ, ἧς ἐν
χρείᾳ ὑπάρχομεν, δικάζεσθαι
μέλλοντες, καὶ εὐθύνας τῶν
ἡμαρτημένων ἡμῖν παρέχοντες].
(5) πρὸς γὰρ μυρία
τάλαντα καὶ ἑκατὸν
δηνάρια τὸ μέσον ἔστι,
[τῶν εἰς ἄνθρωπον καὶ εἰς Θεόν
ἁμαρτημάτων τὸ μέγεθος]
μᾶλλον δὲ καὶ πολλῷ
πλέον· γίνεται δὲ τοῦτο,
ἀπὸ τῆς διαφορᾶς τῶν
προσώπων·

8
 Съпоставката онагледява както начина, по който авторът на катената
е ексцерпирал текста на хомилията, така и факта, че епископ Константин
Преславски е комбинирал в превода си и двата източника: катената и ори-
гиналната беседа на Йоан Златоуст. Както ще проследим и по-нататък, из-
глежда, че по отношение на темата за всеопрощението на прегрешенията
съкратеният коментар се оказва определено недостатъчен за творческите
цели на Константин – прекалено синтезиран, изчистен от детайли и ри-
торика, не така въздействащ, нуждаещ се на места дори от доуточнения,
съобразени с нивото на новопокръстеното паство.
(1) и (2) Подобен преход от въведението към тълкувателната част, облягащ
се на съответната хомилия, се наблюдава и в други слова (срв. напр. слова 9,
16, 20, 42 и др.). Състои се от (1) свободен превод на изречение/изречения, които
съобщават, че Христос казва нещо/говори на някого, и от (2) думите на Христос –
библейски цитат, който е и предметът на беседата на Йоан Златоуст.
(4) Текстът е преведен по катената, срв. ѿпоущамь W G – συγχωροῦμεν
(кат.) – συγχωρῇς (Злат.), наше – ἡμῶν (кат.) – σου (Злат.); нмьже блзъ
сть божꙗ отъпоущенꙗ – добавка на Константин, без съответствие в кате-
ната, както и в хомилията, показваща желанието на проповедника просто
и ясно за слушателите да им каже за какво иде реч в проповедта – Божи-
ето опрощение; бо разно – добавка на Константин, преводаческо решение,
­отново подчинено на яснотата на изказа; в Учителното евангелие е пре-
веден вариантът от повечето ръкописи τῷ πλησίον – скрьнюмоу, а не τῶν
πλησίον, както е в catena integra.

Таблица 2
Учително евангелие Йоан Златоуст Катена
94c2–12 PG 58: 589.38–44 Cramer 1840: 148.21–23
и {ръкописи}
(1) ꙗко мꙑ богов [καὶ ἀπὸ τῆς συνεχείας τῶν (1) ὅτι ἡμεῖς μὲν,
ἁμαρτημάτων. Ἀνθρώπου μὲν Θεῷ τῷ φοβερῷ καὶ
страшьноумоу•  велка γὰρ ὁρῶντος, καὶ ἀφιστάμεθα,
μέγαλα παρέχοντι
блага подающюмоу καὶ ὀκνοῦμενἁμαρτάνειν·]
ἀγαθὰ, ἁμαρτάνομεν·
съгрѣшамъ• лвкъ же (1) Θεοῦ δὲ καθ' ἑκάστην
ἄνθρωπος δὲ, πρὸς
къ лвкоу βλέποντος τὴν ἡμέραν,
ἄνθρωπον ὁμοιοπαθῆ,
тождестрадальноу• οὐκ ἀπεχόμεθα, ἀλλὰ
καὶ μηδὲν ἢ ὀλίγα τινὰ
καὶ πράττομεν ἀδεῶς
 н ньсоже нкомꙋже εὐεργετήσαντα·
ἅπαντα, καὶ φθεγγόμεθα.
благо ко сътворьшю• Οὐκ ἐντεῦθεν δὲ μόνον,
ἀλλὰ καὶ ἀπὸ τῆς
εὐεργεσίας, καὶ ἀπὸ τῆς
τιμῆς ἧς ἀπηλαύσαμεν,
χαλεπώτερα γίνεται τὰ
ἁμαρτήματα.

9
Преводът съответства изцяло на катената.

Таблица 3
Учително евангелие Йоан Златоуст Катена
94c13–94d16 PG 58: 590.8–15 Cramer 1840: 148.23–25
и {ръкописи}

(1) бъ бо сътворлъ нꙑ• (1) ᾿Εποίησεν ἡμᾶς οὐκ (1) Καὶ γὰρ ἐποίησεν
{+  W H + не соуще ὄντας, καὶ πάντα δι' ἡμᾶς ἡμᾶς οὐκ ὄντας, καὶ
W G H}•  вьсѧ соуща• εἰργάσατο τὰ ὁρώμενα, πάντα δι' ἡμᾶς εἰργάσατο
а {om. G H} насъ (2) οὐρανὸν, θάλατταν, τὰ ὁρώμενα.
γῆν, ἀέρα, [τὰ ἐν αὐτοῖς πάντα,]
рад сътвор {-ль G H}•
ζῶα, φυτὰ, σπέρματα· δεῖ
(2) небо• землю море• γὰρ ἐπιτεμεῖν διὰ τὸ
въздоухъ слнце• лоуноу• πέλαγος τῶν ἔργων τὸ
звѣздꙑ• жвотьнаꙗ• ἄπειρον. Ψυχὴν ζῶσαν
садъ сѣмена•  въ ἡμῖν ἐνέπνευσε μόνοις
кратъцѣ рекоу• за τοιαύτην τῶν ἐπὶ γῆς,
мъножьство дѣлъ• дшю παράδεισον ἐφύτευσε,
жвоу въ нꙑ днꙑ βοηθὸν ἔδωκε, πᾶσι τοῖς
ἀλόγοις ἐπέστησε, δόξῃ
въдъхноу• насад
καὶ τιμῇ ἐστεφάνωσε.
земьнꙑ ра• помощьнка
дасть надъ вьсѣмь
етвьрногꙑмь• поставль
владꙑкоу• славою 
ьстью вѣньалъ•

(1) Старобългарският текст следва катената, а не хомилията, срв. γὰρ – бо,

като разночетенията във W G H предават по-точно гръцкия оригинал, от-
колкото Синодалния препис. (2) Този пасаж от хомилията не е част от ка-
тената, но присъства в славянския превод; слнце• лоуноу• звѣздꙑ• е добав-
ка на Константин, която, освен че логично допълва изреждането на Йоан
Златоуст, още повече засилва въздействието на стилистичната фигура.
Струпването на съществителни прави още по-ясен оксиморона: съчетава-
нето на дългото изброяване със следващото изречение  въ кратъцѣ рекоу•
за мъножьство дѣлъ• Изречението – Ψυχὴν ζῶσαν ἡμῖν ἐνέπνευσε μόνοις
τοιαύτην τῶν ἐπὶ γῆς / „От всички [твари] на земята на нас единствени вдъх­
на такава жива душа“ – не е преведено изцяло, а адвербиалният израз в него
ἐπὶ γῆς е предаден като определение към παράδεισος: „земен рай“.

10
Таблица 4
Учително евангелие Йоан Златоуст Катена
95a8–95b13 Chrys. 58: 590.18–39 Cramer 1840: 148.25–31
и {ръкописи}
(1) дасть же намъ [Μετὰ γὰρ τὸ ἐκβαλεῖν (1) ἔδωκε δὲ ἡμῖν καὶ
παραδείσου, καὶ τὰ μυρία βάπτισμα ἀφέσεως
крьщен• на оставлн ἐκεῖνα ἐργάσασθαι ἀγαθὰ,
ἁμαρτημάτων, καὶ
грѣховъ•  отѧт καὶ τὰς ποικίλας οἰκονομίας
ἐπιτελέσαι,](2а) καὶ τὸν τιμωρίας ἀπαλλαγὴν, καὶ
моуенꙗ•  наслѣд βασιλείας κληρονομίαν,
цⷭ҇рьствꙗ•  тьмам υἱὸν ἔπεμψε τὸν ἑαυτοῦ
ὑπὲρ [τῶν εὐεργετηθέντων καὶ μυρία ἐπηγγείλατο
съдѣꙗ благаꙗ• ἀγαθὰ, τοῖς τηροῦσι
καὶ μισούντων,] (2б) καὶ τὸν
съблюдающемъ• вьсегда
οὐρανὸν ἡμῖν ἀνέῳξε καὶ πάντοτε τὰς ζωοποιοὺς
жвотворѧщаꙗ го τὸν παράδεισον αὐτὸν αὐτοῦ ἐντολάς·
заповѣд• (2а) нъ  сна ἀνεπέτασε, [καὶ υἱοὺς ἡμᾶς (3) ὑπὲρ τούτων ὄυν
свого дасть за нꙑ• (2б) ἐποίησε, τοὺς ἐχθροὺς, τοὺς ἁπάντων πῶς ἡμᾶς
ἀγνώμονας]. (2г) Διὸ καὶ διακεῖσθαι ἐχρῆν; ἄρα
 небо намъ отъклю• 
εὔκαιρον νῦν εἰπεῖν· εἰ καὶ καθ’ ἑκάστην
ра отъвьрзе (2в)  роукоу {+ ἀπεθνήσκομεν}
῍Ω βάθος πλούτου καὶ
простьре  дхъ злꙗ въ ἡμέραν, ὑπὲρ τοῦ ὄντος
σοφίας καὶ γνώσεως Θεοῦ!
срдцѧ наша• (2г) (1) ῎Εδωκε δὲ ἡμῖν {οὕτως} ἡμᾶς φιλοῦντος,
тѣмьже блго врѣмѧ καὶ βάπτισμα ἀφέσεως ἐξεπληροῦμεν τὴν ἀξίαν·
нꙑнѣ рещї• Оле ἁμαρτημάτων, καὶ μᾶλλον δὲ τὸ πολλοστὸν
глоубна бгатьства  τιμωρίας ἀπαλλαγὴν, καὶ τῆς ὀφειλῆς κατατίθεμεν
прѣмоудрост•  разоума βασιλείας κληρονομίαν, {add ;} δὲ {om.}
καὶ μυρία ἐπηγγείλατο οὐδαμῶς·
бжꙗ• (3) за схъ вьсѣхъ
како намъ подобаше κατορθοῦσιν ἀγαθὰ,
(2в) καὶ χεῖρα ὤρεξε, καὶ
жт• оубо аще  по вьсѧ
πνεῦμα ἐξέχεεν εἰς τὰς
дьн оумрал бꙑхомъ• καρδίας ἡμῶν. [Τί οὖν;]
за любѧщаго нꙑ (3) μετὰ τοσαῦτα καὶ
сце• бꙑхомъ τηλικαῦτα ἀγαθὰ,
лї спълнл протвоу πῶς ἡμᾶς διακεῖσθαι
{тььноє W G тьно ἐχρῆν; ἆρα εἰ καὶ καθ'
H} томоу• пае же но ἑκάστην ἀπεθνήσκομεν
вѧще [add. • G64d22] τὴν ἡμέραν ὑπὲρ τοῦ
οὕτως ἡμᾶς φιλοῦντος,
нкакоже•
ἐξετίννυμεν ἂν τὴν ἀξίαν,
μᾶλλον δὲ τὸ πολλοστὸν
τῆς ὀφειλῆς κατετίθεμεν;
Οὐδαμῶς·

(1) Тук преводът следва катената, срв. съблюдающемъ• вьсегда жвотворѧщаꙗ

го заповѣд• с τοῖς τηροῦσι πάντοτε τὰς ζωοποιοὺς αὐτοῦ ἐντολάς (кат.) и
κατορθοῦσιν (Злат.). (2а–г) Явно за целта на собствената му беседа Констан-

11
тин Преславски избира да преведе и да вмъкне обратно в тъканта на комен-
тара текста на Йоан Златоуст, който авторът на катената е изоставил при
ексцерпирането на хомилията. На това място оригиналният гръцки пасаж е
изпълнен с патос и динамика, постигнати чрез натрупването на множество
глаголни действия, свързани паратактично и разделени от междинна кул-
минация – възклицанието на ап. Павел в Послание към римляните 11:33.
Тъй като структурата на хомилийния текст вече е нарушена в катената,
която Константин основно следва, той от своя страна извлича, размества,
съкращава и синтезира оригиналните изречения; свежда ги до кратки и
еднотипни прости изречения. Запазвайки паратаксиса на Йоан Златоуст,
постига въздействаща градация с кулминационен завършек – цитата от
ап. Павел. (3) Преводът отново е по катената. След пае же но вѧще в
G f. 64d22 има точка (•), която трябва да се вземе предвид, защото отделя
отговора нкакоже• като самостоятелно изречение. Релевантната за славян-
ския превод пунктуация в гръцкия текст се намира в ръкописите (catena
prima), а не в изданието на Крамер на catena integra: след κατατίθεμεν в
ръкописите има знак за въпрос, а следващото δὲ липсва.

Таблица 5
Учително евангелие
95b13–97c11
(1) ьто оубо боудеть• намъ
сце жвоущемъ•  законоу го
досажающемъ• по вьсѧ дьн
{add. • H, разстояние G} (2)
нъ не гнѣвате сѧ аще споущю
ꙗзꙑкъ грѣхꙑ щтаꙗ• не вꙑ бо
оклевещю тъкъмо нъ  себе• (3)
отъкоудоу бо хощете да наьноу•
отъ рабъ л• отъ свободъ л•
отъ вонъ л• отъ поселꙗнъ
л• отъ кнѧзь л• отъ люд
л• отъ женъ лї• отъ моужь
л• отъ дѣт л• отъ старьць
л• отъ котораго ращенꙗ•
тъ котораго рода• отъ котораго
сана• отъ которꙑꙗ ьст• хощете
л да наьноу отъ вонъ• ьто
же оубо не съгрѣшають л с
по вьсѧ дьн• досажающе•
оклеветавающе• нестовьствꙋюще•
12
Йоан Златоуст
PG 58: 590.35–592.22
(1) Πῶς οὖν διακείμεθα οἱ οὕτω διακεῖσθαι
ὀφείλοντες; Καθ’ ἑκάστην ἡμέραν εἰς τοὺς
νόμους ἐνυβρίζομεν τοὺς αὐτοῦ. (2) ᾿Αλλὰ μὴ
ἀγανακτήσητε, ἂν ἐπαφῶ τὴν γλῶτταν τοῖς
ἁμαρτάνουσιν· οὐ γὰρ ὑμῶν κατηγορήσω
μόνον, ἀλλὰ καὶ ἐμαυτοῦ. (3) Πόθεν οὖν
βούλεσθε ἄρξομαι; ἀπὸ τῶν δούλων; ἀπὸ
τῶν ἐλευθέρων; ἀπὸ τῶν στρατευομένων;
ἀπὸ τῶν ἰδιωτῶν; ἀπὸ τῶν ἀρχόντων; ἀπὸ
τῶν ἀρχομένων; ἀπὸ τῶν γυναικῶν; ἀπὸ τῶν
ἀνδρῶν; ἀπὸ τῶν γερόντων; ἀπὸ τῶν νέων;
ἀπὸ ποίας ἡλικίας; ἀπὸ ποίου γένους; ἀπὸ
ποίου ἀξιώματος; ἀπὸ ποίου ἐπιτηδεύματος;
Βούλεσθε ἀπὸ τῶν στρατευομένων ποιήσομαι
τὴν ἀρχήν; Τί τοίνυν οὐχ ἁμαρτάνουσιν
οὗτοι καθ’ ἑκάστην ἡμέραν ὑβρίζοντες,
λοιδορούμενοι, μαινόμενοι, [τὰς ἀλλοτρίας
πραγματευόμενοι συμφορὰς], λύκοις ἐοικότες,
[πλημμελημάτων οὐδέποτε καθαρεύοντες, πλὴν εἰ μὴ καὶ
τὴν θάλατταν εἴποι τις κυμάτων εἶναι ἐκτός; Ποῖον γὰρ
αὐτοῖς πάθος οὐκ ἐνοχλεῖ; ποῖον δὲ νόσημα οὐ πολιορκεῖ
αὐτῶν τὴν ψυχήν;] Πρὸς μὲν γὰρ τοὺς ὁμοτίμους
ζηλοτύπως διάκεινται, καὶ φθονοῦσι καὶ
κενοδοξοῦσι· πρὸς δὲ τοὺς ὑποτεταγμένους,
πλεονεκτικῶς· πρὸς δὲ τοὺς δίκας ἔχοντας, καὶ
ὡς εἰς λιμένα κατατρέχοντας, πολεμίως
вълкомъ тъьн соуще•
тъьнꙑмъ оубо завдѧще•
рьвьноующе гърдѧще сѧ•
къ соущмъ подъ нм•
лхомателе• къ помлющмъ
къ нмъ•  ꙗко къ отшю
прїбѣгающемъ соупостат• (4)
Прнес оубо по рѧдоу съетамъ
хвъ законъ• же рееть братов
свомоу боу• подобьнъ сть
геонѣ огньнѣ• же възьрть
на женоу да похощеть • оуже
прѣлюбꙑ съдѣꙗ съ ню• въ
сьрдьц свомь• аще не съмѣрть
тъкъмо себе• ꙗко отроѧ не
въндеть въ цⷭ҇рьство небесьно•
(5) къто бо можеть здрещ
прѣльст хъ• смѣхꙑ• праздьнꙑ
ꙗ бесѣдꙑ• сквьрньнаꙗ словеса•
о лїхоман же нѣсть льзѣ
н здрещ• (6) не хощете л
да сꙗ оставльше• на нꙑ сѧ
прѣложмъ• то оуже спꙑтамъ
дѣлательнъ родъ• с бо мнѧть
правьдьнꙑм свомї троудꙑ
жтї (6а) проданмь 
коуплю неправьдоу събрають•
 прсѧгꙑ•  прѣстоупоклꙗтꙗ
къ неправьдѣ•  троудѣ свомь
прлагають• (6б) къто можеть
щст оклеветанꙗ• досаженꙗ
заманꙗ• лхвꙑ•
коуплю [ськоупле W G H]
соуща [соуще W G H]
пълнꙑ всѧкоꙗ льст• (7) нъ
хощете л съꙗ пакꙑ ѡставльше•
нꙑ да щьтемъ• мьнѧщаꙗ
сѧ правьдьнꙑ соуща• котор
же соуть с• моущ села•
къто же схъ• обдьлвѣ•
καὶ ἐπιόρκως. [Πόσαι παρ' αὐτοῖς ἁρπαγαί! πόσαι
πλεονεξίαι! πόσαι συκοφαντίαι καὶ καπηλεῖαι! πόσαι
κολακεῖαι δουλοπρεπεῖς!] (4) Φέρε οὖν, καθ'
ἕκαστον ἁρμόσωμεν τὸν τοῦ Χριστοῦ νόμον.
῾Ο εἰπὼν τῷ ἀδελφῷ αὐτοῦ, Μωρὲ, ἔνοχος
ἔσται τῇ γεέννῃ τοῦ πυρός. ῾Ο ἐμβλέψας
γυναικὶ πρὸς τὸ ἐπιθυμῆσαι, ἤδη ἐμοίχευσεν
αὐτήν. ᾿Εὰν μή τις ταπεινώσῃ ἑαυτὸν ὡς
τὸ παιδίον, οὐ μὴ εἰσέλθῃ εἰς τὴν βασιλείαν
τῶν οὐρανῶν. [Οὗτοι δὲ καὶ ἐπιτηδεύουσι τῦφον, κατὰ
τῶν ὑπηκόων καὶ παραδεδομένων καὶ τρεμόντων αὐτοὺς
καὶ δεδοικότων θηρίου γινόμενοι χαλεπώτεροι· διὰ μὲν
τὸν Χριστὸν οὐδὲν ποιοῦντες, πάντα δὲ διὰ τὴν γαστέρα,
διὰ τὰ χρήματα, διὰ τὴν κενοδοξίαν]. (5) ῏Αρα ἔνι
ἀριθμῆσαι διὰ ῥημάτων τὴν τῶν πραγμάτων
πλημμέλειαν; Τί ἄν τις εἴποι τὰς χλευασίας
αὐτῶν, τὸν γέλωτα, τὰς ἀκαίρους διαλέξεις,
τὰς αἰσχρολογίας; Περὶ δὲ πλεονεξίας οὐδὲ
εἰπεῖν ἔνι. [Καθάπερ γὰρ οἱ ἐν τοῖς ὄρεσι μοναχοὶ
οὐδὲ τί ποτέ ἐστιν ἡ πλεονεξία ἴσασιν, οὕτως οὐδὲ οὗτοι·
ἀλλ' ἀπεναντίας ἐκείνοις. ᾿Εκεῖνοι μὲν γὰρ διὰ τὸ πόῤῥω
τοῦ νοσήματος εἶναι ἀγνοοῦσι τὸ πάθος· οὗτοι δὲ διὰ τὸ
σφόδρα ἐν αὐτῷ μεθύειν οὐδὲ αἰσθάνονται ὅσον ἐστὶ τὸ
κακόν. Οὕτω γὰρ παρώσατο τὴν ἀρετὴν ἡ κακία αὕτη καὶ
τυραννεῖ, ὡς μηδὲ ἔγκλημα βαρὺ εἶναι νομίζεσθαι αὐτὴν
παρὰ τοῖς μαινομένοις ἐκείνοις] (6) ᾿Αλλὰ βούλεσθε
τούτους ἀφέντες, ἐφ' ἑτέρους ἔλθωμεν
ἐπιεικεστέρους; Φέρε οὖν, τὸ τῶν δημιουργῶν
γένος καὶ χειροτεχνῶν ἐξετάσωμεν. Οὗτοι γὰρ
μάλιστα δοκοῦσιν ἐκ δικαίων διαζῇν πόνων,
[καὶ τῶν ἱδρώτων τῶν ἑαυτῶν. ᾿Αλλὰ καὶ οὗτοι ὅταν μὴ
προσέχωσιν ἑαυτοῖς, πολλὰ ἐντεῦθεν συνάγουσιν ἑαυτοῖς
κακά]. (6а) Τὴν γὰρ ἀπὸ τῆς πράσεως καὶ
ἀγορασίας ἀδικίαν ἐπεισάγουσι τῇ τῶν δικαίων
πόνων ἐργασίᾳ, καὶ ὅρκους καὶ ἐπιορκίας
καὶ ψευδολογίας προστιθέασι τῇ πλεονεξίᾳ
[πολλάκις, καὶ τῶν βιωτικῶν μόνων εἰσὶ πραγμάτων,
καὶ τῇ γῇ προσηλωμένοι διατελοῦσι· καὶ ὅπως μὲν
χρηματίσωνται, πάντα πράττουσιν· ὅπως δὲ μεταδοῖεν τοῖς
δεομένοις, οὐ πολλὴν τίθενται τὴν σπουδὴν, ἀεὶ τὰ ὄντα
αὔξειν βουλόμενοι. Τί ἄν τις εἴποι τὰς λοιδορίας τὰς ὑπὲρ
τῶν τοιούτων, τὰς ὕβρεις, τὰ δανείσματα, τοὺς τόκους,
τὰ συναλλάγματα τὰ πολλῆς γέμοντα καπηλείας, τὰς
ἐμπορίας τὰς ἀναισχύντους;] (6б) Τί ἄν τις εἴποι τὰς
λοιδορίας [τὰς ὑπὲρ τῶν τοιούτων], τὰς ὕβρεις, τὰ
δανείσματα, τοὺς τόκους, τὰ συναλλάγματα τὰ
πολλῆς γέμοντα καπηλείας, τὰς ἐμπορίας τὰς
ἀναισχύντους;
(7) γ′. ᾿Αλλὰ βούλεσθε καὶ τούτους ἀφέντες,
ἐφ’ ἑτέρους ἔλθωμεν, τοὺς δὴ δοκοῦντας εἶναι
δικαιοτέρους; Τίνες οὖν εἰσιν οὗτοι; Οἱ τοὺς
ἀγροὺς κεκτημένοι, [καὶ τὸν ἀπὸ τῆς γῆς δρεπόμενοι
πλοῦτον.] Καὶ τί τούτων γένοιτ’ ἂν ἀδικώτερον;
13
 аще бо къто спꙑтать•
како належать на дѣлателѧ•
сверѣпѣшаꙗ оузьрть варъваръ•
работꙑ лютꙑ задѣюще• ꙗко
осьломъ  мъскѡмъ• пае же
ꙗко каменю• тѣлесемъ хъ
повелѣвають• н понѣ малоу
мъ ѡслабоу дающе• любо
гобно боуд• любо скоудота•
 ндноу ѡтърадоу дають•
къто боудеть онѣхъ млѣ•
гда змоу прѣтьрпѣвъше• 
дъждь  мразъ•  бъдѣн 
зно• тъщама роукама• оходѧть
отъ нхъ• (7а)  не рад нъ пае
пеальн  боꙗще сѧ прѣщенꙗ
прставьнкъ• (7б) отъходѧть
оубо тацѣмьжде лвкомъ
соущемъ ꙗко  сам соуще• (8)
поьто же мъного
глю•  дьне {не W G} кращю
{ѡкрате W G}• (8а) тѣмьже
благо врѣмѧ сть• пр҇ⷪрка
првест• да рееть оужасн сѧ
небо•  оустраш сѧ земл• ꙗко
въ толко звѣрьство• прѣлож сѧ
родъ ловѣьскꙑ• се же глаголю•
не къзн• н дѣланꙗ• н
воньства• н села хоулѧ• нъ нꙑ
самъ• корнл бо сътьнїкъ бѣ• 
павьлъ оусъмотворьць•  давꙑдъ
цⷭ҇рь•  ѡвъ богатъ• (8б) зан
къжьдо хъ• строꙗше сво дѣло•
Това е най-дългият пасаж в слово 19, за който Тихова и Иванова допус-
кат, че може да е написан от Константин. Както се вижда обаче, и този
14
Εἰ γάρ τις ἐξετάσειε πῶς τοῖς ἀθλίοις καὶ
ταλαιπώροις κέχρηνται γεωργοῖς, βαρβάρων
αὐτοὺς ὠμοτέρους ὄψεται. [Τοῖς γὰρ ἐν λιμῷ
τηκομένοις, καὶ δι’ ὅλης πονουμένοις τῆς ζωῆς, καὶ
τελέσματα διηνεκῆ καὶ ἀφόρητα ἐπιτιθέασι,] καὶ
διακονίας ἐπιπόνους ἐπιτάττουσι, καὶ ὡς ὄνοις
καὶ ἡμιόνοις, μᾶλλον δὲ ὡς λίθοις τοῖς ἐκείνων
κέχρηνται σώμασιν, οὐδὲ μικρὸν ἀναπνεῦσαι
συγχωροῦντες, καὶ παρεχούσης τῆς γῆς, καὶ
μὴ παρεχούσης, [ὁμοίως αὐτοὺς κατατείνουσι,] καὶ
οὐδεμιᾶς αὐτοῖς συγγνώμης μεταδιδόασιν· οὗ
τί γένοιτ’ ἂν ἐλεεινότερον, ὅταν δι’ ὁλοκλήρου
τοῦ χειμῶνος πονέσαντες, καὶ κρυμῷ καὶ
ὄμβρῳ καὶ ἀγρυπνίαις δαπανηθέντες, κεναῖς
ἀναχωρήσωσι ταῖς χερσὶν, (7а) ἔτι καὶ
προσοφείλοντες, καὶ τοῦ λιμοῦ τούτου καὶ τοῦ
ναυαγίου τὰς τῶν ἐπιτρόπων βασάνους καὶ
τοὺς ἑλκυσμοὺς καὶ τὰς ἀπαιτήσεις καὶ τὰς
ἀπαγωγὰς καὶ τὰς ἀπαραιτήτους λειτουργίας
μᾶλλον δεδοικότες καὶ φρίττοντες; [Τί ἄν τις εἴποι
τὰς ἐμπορίας, ἃς αὐτοὺς ἐμπορεύονται, τὰς καπηλείας,
ἃς αὐτοὺς καπηλεύουσιν, ἀπὸ μὲν τῶν πόνων αὐτῶν καὶ
τῶν ἱδρώτων ληνοὺς καὶ ὑπολήνια πληροῦντες, αὐτοῖς
δὲ οἴκαδε οὐδὲ ὀλίγον εἰσαγαγεῖν ἐπιτρέποντες μέτρον,
ἀλλ’ ὁλόκληρον τὸν καρπὸν εἰς τοὺς τῆς παρανομίας
αὐτῶν ἀντλοῦντες πίθους, καὶ ὀλίγον αὐτοῖς ὑπὲρ τούτου
προσριπτοῦντες ἀργύριον; Καινὰ δὲ καὶ γένη τόκων
ἐπινοοῦσι, καὶ οὐδὲ τοῖς ῾Ελλήνων νόμοις νενομισμένα,
καὶ δανεισμάτων γραμματεῖα πολλῆς γέμοντα τῆς ἀρᾶς
συντιθέασιν. Οὐδὲ γὰρ ἑκατοστὴν τοῦ παντὸς, ἀλλὰ
τὸ ἥμισυ τοῦ παντὸς ἀπαιτεῖν βιάζονται· καὶ ταῦτα τοῦ
ἀπαιτουμένου καὶ γυναῖκα ἔχοντος, καὶ παιδία τρέφοντος,
καὶ (7б) ἀνθρώπου ὄντος, καὶ τοῖς οἰκείοις πόνοις καὶ
τὴν ἄλω καὶ τὴν ληνὸν πληροῦντος. ᾿Αλλ’ οὐδὲν τούτων
ἐννοοῦσι.] (8а) Διὸ δὴ τὸν προφήτην εὔκαιρον
παραστησάμενον εἰπεῖν· ῎Εκστηθι, οὐρανὲ,
καὶ φρῖξον, γῆ· εἰς ὅσην θηριωδίαν τὸ τῶν
ἀνθρώπων γένος ἐξεβακχεύθη. Ταῦτα δὲ λέγω,
οὐ τέχνας, οὐδὲ γεωργίαν, οὐδὲ στρατείαν, οὐδὲ
ἀγροὺς διαβάλλων, ἀλλ’ ἡμᾶς αὐτούς. ᾿Επεὶ καὶ
ὁ Κορνήλιος ἑκατοντάρχης ἦν, καὶ ὁ Παῦλος
σκυτοτόμος, [καὶ μετὰ τὸ κήρυγμα τῇ τέχνῃ ἐκέχρητο·]
καὶ ὁ Δαυῒδ βασιλεὺς ἦν· καὶ ὁ ᾿Ιὼβ χωρίων
ἀπήλαυε καὶ πολλῶν προσόδων· [καὶ οὐδὲν ἦν
ἐντεῦθεν κώλυμα οὐδενὶ τούτων πρὸς ἀρετήν.]
откъс е преводен, и неговият оригинал се намира във втора и трета глава на
61-ва беседа на Йоан Златоуст. Пространният текст на хомилията, разбира
се, е съкратен, като подбраните фрагменти умело са свързани един с друг
в логическа цялост. В повечето случаи преводът строго се придържа към
гръцкия прототип, но има места, където Константин подхожда по-свободно
към оригинала, съкращава и резюмира: (5), (6а), (6б), (7), (7а). Впечатление
прави по-точното цитиране (4) на евангелския текст „ὁ βλέπων γυναῖκα πρὸς
τὸ ἐπιθυμῆσαι αὐτὴν ἤδη ἐμοίχευσεν αὐτὴν ἐν τῇ καρδίᾳ αὐτοῦ (Мт 5:28)“ за
разлика от варианта на Йоан Златоуст. Обяснението за това отклонение от
оригинала е, че цитатът най-вероятно е предаден по памет. Интересни са
и неговите собствени изречения: (7б), (8) и (8б). В (7б) наблюдаваме Кон-
стантинова добавка, която има двояка функция: стилистична – постига се
драматизъм чрез повторение на глагола, и съвсем практична – чрез изре-
чението, което Константин добавя от себе си, той намира начин да включи
в текста си идеята, че и „селянинът е човек“, изречена от Йоан Златоуст в
края на следващия дълъг, но непреведен пасаж. Явно това е важно за него
и не може да бъде пропуснато. Изказана в контекста на предишния откъс,
тази идея получава особен акцент. И тук виждаме емоционалния Констан-
тин, просветителя, обзет от топло чувство и любов към народа, проповед-
ника, поучаващ в духа на Христовата любов. (8) С този риторичен въпрос
– типична фигура за хомилетичната проза – Константин дава да се разбере,
че дълго още може да говори за алчността, жестокостта и нечовешкото от-
ношение към отрудените, изтощени и страдащи селяни, но ще спре дотук,
ще „съкрати“. По този начин вниманието на слушателите е насочено към
неизказаното. Провокира се размисъл и емоционално въздействие, което
от Йоан Златоуст е постигнато в изключително детайлното, изпълнено с
емпатия и сдържан гняв описание на селските несгоди, останало обаче из-
вън превода. Същевременно този риторичен въпрос служи като преход към
следващия пасаж от хомилията, към който Константин пристъпва. Чрез
него се постига освен смислова цялостност и собствена динамика на сла-
вянския текст: изграденото чрез въпроса очакване прави думите на Про-
рока ῎Εκστηθι, οὐρανὲ, καὶ φρῖξον, γῆ / оужасн сѧ небо•  оустраш сѧ земл
(Иер. 2:12) да звучат като кулминация. (8б) Константинови думи – умел
начин да се резюмират пропуснатите и непреведените части от дългото
гръцко изречение.
Преводът на δημιουργῶν γένος καὶ χειροτεχνῶν като дѣлательнъ родъ (6)
затруднява разбирането на славянския текст без гръцкия оригинал. Пора-
ди това Тихова и Иванова смятат, че на това място става въпрос за „лих-
вари и търговци“ (Тихова, Иванова 2006: 227). Някогашните слушатели
на Константин Преславски обаче най-вероятно не са имали проблеми със
значението на думата дѣлатель като занаятчия и творец (художник, скулп-
тор и т.н.).

15
Таблица 6
Учително евангелие Йоан Златоуст Катена
97c11–d20 PG. 58: 592.22–30 Cramer 1840: 148.31–
149.5 и {ръкописи}
(1) с оубо вьсѧ (1) Ταῦτ' οὖν ἅπαντα (1) ταῦτα οὖν ἅπαντα
помꙑшлѧюще• ἐννοοῦντες, καὶ τὰ μυρία ἐννοοῦντες, καὶ τὰ
 тьмамъ талантъ свохъ τάλαντα ἀναλογιζόμενοι, μυρία τάλαντα τῶν
грѣхъ• щтающе• понѣ κἂν ἐντεῦθεν ἐπειχθῶμεν ἑαυτῶν ἁμαρτημάτων
πρὸς τὸ ἀφιέναι τοῖς ἀναλογιζόμενοι, κἂν
ѡтъселѣ оудьржмъ сѧ•
πλησίον τὰ ὀλίγα ἐκεῖνα ἐντεῦθεν ἐπειχθῶμεν
ѡтъпоущат καὶ εὐτελῆ. (2) Καὶ γὰρ πρὸς τὸ ἀφεῖναι τὸ {τῷ}
скрьнюоумоу с• онъ λόγος ἡμῖν γίνεται τῶν πλησίον τὰ ὀλίγα ἐκεῖνα
малꙑꙗ дългꙑ• (2) ἐμπιστευθεισῶν ἡμῖν καὶ εὐτελῆ· (2) καὶ γὰρ
стѧзат бо моуть ἐντολῶν, καὶ οὐκ ἔχομεν λόγος ἡμῖν γενήσεται
оу насъ• пороуенꙑ πάντα καταβαλεῖν, (3) τῶν ἐμπιστευθεισῶν ἡμῖν
ꙗ намъ заповѣд• οὐδ' ἂν ὁτιοῦν ποιήσωμεν. ἐντολῶν, καὶ οὐδαμῶς
 не възмощ мамъ (4) Διὰ τοῦτο ἔδωκεν πάντα καταβαλεῖν
ἡμῖν ὁ Θεὸς πρὸς δυνησώμεθα, (3) κἂν
на вьсе то отъвѣщат•
ἔκτισιν εὔκολόν τε καὶ ὅτι οὖν ποιήσωμεν· (4)
(3) н аще нѣьто ῥᾳδίαν ὁδὸν, καὶ πάντα διὰ τοῦτο ἡμῖν ἔδωκεν
сътвормъ• (4) сего δυναμένην διαλύσασθαι ὁ Θεὸς πρὸς ἀπόδωσιν
рад дасть намъ бъ• ἐκεῖνα, τὸ μὴ μνησικακεῖν {ἀπόδοσιν} εὔκολόν
на въздан• простъ  λέγω. τε καὶ ῥᾳδίαν ὁδόν·
льгъкъ поуть вьсѧ καὶ πάντα δυναμένην
възмогоущь прѣгрѣшенꙗ διαλῦσαι ἐκεῖνα τὰ
распоустт• же не πταίσματα· τὸ μὴ
μνησικακεῖν λέγω,
дьржат гнѣва• [κατορθoύντων ημών]
{om. M208}

Преводът като цяло следва катената, срв. свохъ грѣхъ – τῶν ἑαυτῶν
ἁμαρτημάτων (кат.) – липсва в хомилията, скрьнюоумоу – τῷ πλησίον (кат.) –
τοῖς πλησίον (Злат.), стѧзат моуть – λόγος γενήσεται (кат.) – λόγος γίνεται
(Злат.), не възмощ мамъ – οὐδαμῶς δυνησώμεθα (кат.) – οὐκ ἔχομεν (Злат.),
въздан – ἀπόδοσις (кат.) – ἔκτισις (Злат.), прѣгрѣшенꙗ – πταίσματα (кат.) –
липсва у Йоан Златоуст. Обаче: (2) λόγος γίνεται и οὐκ ἔχομεν в хомили-
ята явно са praesens pro futuro, а οὐδαμῶς от катената не е преведено;
(4) ἀπόδοσις и ἔκτισις са синоними, така че въздан може да предава и
двете думи; (3) н аще нѣьто сътвормъ буквално отговаря на οὐδ’ ἂν ὁτιοῦν
ποιήσωμεν в хомилията, а не толкова на текста в катената. Изглежда, прево-
дачът е боравил и с двата текста.

16
Таблица 7
Учително евангелие Йоан Златоуст
97d20–98c1 PG 58: 592.32–593.4
(1) поьто же повелѣ [Προσηνέχθη γὰρ αὐτῷ,
φησὶν, εἷς ὀφειλέτης μυρίων
продат ⁘ {⁘ om. G H}  ταλάντων. Οὐκ ἔχοντος δὲ αὐτοῦ
{ G H} женоу го ἀποτῖσαι,] (1) ἐκέλευσεν
αὐτὸν πραθῆναι, καὶ τὴν
 дѣт• раба бо бѣ  та•
γυναῖκα αὐτοῦ, καὶ τὰ
нъ прѣмногою млостю•
παιδία. Τίνος ἕνεκεν;
хощеть пострашт [εἰπέ μοι. Οὐκ ἐξ ὠμότητος,
οὐδὲ ἀπανθρωπίας· καὶ γὰρ
 прѣщенмь смь• εἰς αὐτὸν ἡ ζημία περιίστατο
да на мольбоу обратть πάλιν·] δούλη γὰρ ἦν
сѧ• а не продат• (2) не κἀκείνη· ἀλλ' ἐξ ἀφάτου
κηδεμονίας. Βούλεται
творть же сего• прѣже γὰρ αὐτὸν πτοῆσαι διὰ
бесѣдꙑ хъ• зан τῆς ἀπειλῆς ταύτης, ἵνα
хотѧше оуказат моу• εἰς ἱκετηρίαν ἀγάγῃ, οὐχ
колкоу ἵνα πραθῇ. [Εἰ γὰρ διὰ τοῦτο
ἐποίει, οὐκ ἂν ἐπένευσεν αὐτοῦ
дългоу свобажать • τῇ αἰτήσει, οὐδ' ἂν τὴν χάριν
да смь кротѣ боудеть• ἔδωκε.] (2) Διατί οὖν πρὸ
τοῦ λογοθεσίου τοῦτο
къ клеврѣтов• аще бо
οὐκ ἐποίησεν, οὐδὲ ἀφῆκε
не бꙑ оувѣдѣлъ дългоу τὸ ὄφλημα; Διδάξαι
множьства•  βουλόμενος πόσων αὐτὸν
отъпоущеню ὀφλημάτων ἐλευθεροῖ, ἵνα
κἂν ταύτῃ ἡμερώτερος
ꙗ вельства• Т
περὶ τὸν σύνδουλον
{om. W G H} прѣбꙑваше γένηται. Εἰ γὰρ καὶ μαθὼν
задавѧ клеврѣта• (3) въ τοῦ ὀφλήματος τὸν ὄγκον,
комь сверѣпьствѣ не бꙑ καὶ τῆς συγχωρήσεως
τὸ μέγεθος, ἐπέμενεν
постоꙗлъ• аще се не бꙑ
ἄγχων τὸν σύνδουλον·
бꙑло• (4) хотѣаше же
(3) εἰ μὴ τοσούτοις αὐτὸν
 за пьрва ѿпоустт• προεπαίδευσε φαρμάκοις,
нъ не хотѣ сего сътворт• ποῦ οὐκ ἂν ἐξῆλθεν
да не того дного ὠμότητος; [Τί οὖν ἐκεῖνος;
Μακροθύμησον ἐπ' ἐμοὶ, καὶ
бѫдеть даръ• нъ  оного πάντα σοι ἀποδώσω, φησίν·
мольбꙑ да не без вѣньца ῾Ο δὲ κύριος αὐτοῦ σπλαγχνισθεὶς,
ἀπέλυσεν αὐτὸν, καὶ τὸ δάνειον
ѡтъдеть• ἀφῆκεν αὐτῷ. Εἶδες πάλιν
φιλανθρωπίας ὑπερβολήν;
᾿Αναβολὴν ἐζήτησε μόνον καιροῦ
καὶ ὑπέρθεσιν ὁ οἰκέτης· ὁ δὲ
μεῖζον ἢ ᾔτησεν ἔδωκεν, ἄφεσιν
ὁλοκλήρου τοῦ δανείσματος καὶ
συγχώρησιν.]
(4) ᾿Εβούλετο μὲν γὰρ καὶ
ἐξ ἀρχῆς δοῦναι, ἀλλ‘ οὐκ
2 Палеобулгарика, кн. 1
Катена
Cramer 1840: 149.6–19
и {ръкописи}
(1) Διὰ τί κελεύει
{κελεύσας M208}
πραθῆναι [σὺν τῷ ὀφείλοντι
τὰ μυρία τάλαντα {τὸν
χρεοφειλέτην M208}] καὶ
τὴν αὐτοῦ γυναῖκα {+
προστίθησι M208};
ἐπειδή περ {om. M208}
καὶ αὐτὴ {κἀκείνη M208}
δούλη ὡς αὕτως καὶ
τὰ παιδία αὐτῶν {om.
M208}. [οὐκ ὠμότητος δὲ
τοῦτο ποιεῖ,] ἀλλ’ ἐξ ἀφάτου
κηδεμονίας· βούλεται γὰρ
αὐτὸν ποιῆσαι {πτοῆσαι}
διὰ τῆς ἀπειλῆς ταύτης,
ἵνα εἰς ἱκετηρίαν ἀγάγῃ,
οὐχ ἵνα πραθῇ· [εἰ γὰρ διὰ
τοῦτο ἐποίει, οὐκ ἂν ἐπένευσεν
αὐτοῦ τῇ αἰτήσει.] (2) οὐ
ποιεῖ δὲ τοῦτο πρὸ τοῦ
λογοθεσίου· ἐπειδή
περ ἐβούλετο δεῖξαι,
πόσων αὐτὸν ὀφλημάτων
{ὀφειλημάτων}
ἐλευθεροῦ {ἐλευθεροῖ}·
{+ καὶ M208} ὅπως
{ἵνα M208} ἐκ τούτου
ἡμερώτερος περὶ τὸν
σύνδουλον γένηται·
εἰ γὰρ καὶ μαθὼν τοῦ
ὀφειλήματος τὸν ὄγκον,
καὶ τῆς συγχωρήσεως τὸ
μέγεθος, ἐπέμενεν ἄγχων
τὸν σύνδουλον, (3) ποῦ
οὐκ ἂν ἐξῆλθεν ὠμότητος,
εἰ μὴ γέγονε τοῦτο·
(4) ἔτι δὲ ἵνα κἀκεῖνος
δόξῃ τί συνεισφέρειν,
τοῦτο ποιεῖ· οὐ γὰρ
ἐβούλετο αὐτοῦ εἶναι
τὸ δῶρον μόνον, ἀλλὰ
καὶ τῆς αὐτοῦ ἱκετηρίας,
ἵνα μὴ ἀστεφανώτατος
{ἀστεφάνωτος} ἀπέλθῃ·
17
 ἐβούλετο αὐτοῦ εἶναι τὸ
δῶρον μόνον, ἀλλὰ καὶ
τῆς τούτου ἱκετηρίας,
ἵνα μὴ ἀστεφάνωτος
ἀπέλθῃ. [῞Οτι γὰρ αὐτοῦ
τὸ πᾶν ἦν, εἰ καὶ προσέπεσεν
οὗτος καὶ ἐδεήθη, ἡ αἰτία
τῆς συγχωρήσεως ἐδήλωσε·
Σπλαγχνισθεὶς γὰρ ἀφῆκεν
αὐτῷ. ᾿Αλλ‘ ὅμως καὶ οὕτως
ἐβούλετο κἀκεῖνόν τι δοκεῖν
συνεισφέρειν, ἵνα μὴ σφόδρα
ᾖ κατῃσχυμμένος· καὶ ἵνα
παιδευθεὶς ἐν ταῖς οἰκείαις
συμφοραῖς συγγνωμονικὸς
γένηται τῷ συνδούλῳ.]

(1) Преводът определено стъпва върху текста на хомилията, но запазва

структурата на типичния за основната форма на катената въпрос, с който се
обозначава началото на нова тема. В (2) и (3) преводачът се придържа към
катената. В (4) отново предпочита беседата, макар и да не превежда симе-
трично, а доста по-обстоятелствено.

Таблица 8
Учително евангелие Йоан Златоуст Катена
98c1–99a11 PG 58: 593.5–45 Cramer 1840:
149.19–31 и
{ръкописи}

(1) тѣмьже  до сего• (1) δ′. Μέχρι μὲν οὖν τούτου (1) διὸ καὶ ἕως
добрѣ  оугодьно καλὸς οὗτος καὶ εὐάρεστος· τούτου καλῶς καὶ
καὶ γὰρ ὡμολόγησε, καὶ ἐναρέτως ὡμολόγησε
сповѣдавъ
ἐπηγγείλατο ἀποδώσειν τὸ τὸ χρέος· ἔτι δὲ καὶ
дългъ• ще же  ὄφλημα, καὶ προσέπεσε, καὶ ἐπαγγειλάμενος
обѣщавъ дългъ παρεκάλεσε, καὶ κατέγνω τῶν ἀποδοῦναι τὸ
ѿдат• благовѣрьнъ οἰκείων ἁμαρτημάτων, καὶ ἔγνω ὀφειλόμενον,
ꙗв сѧ•  прпадъ  τὸ μέγεθος τοῦ ὀφλήματος. (2) εὐγνώμων ὤφθη·
помоль•  зазьрѣвъ ᾿Αλλὰ τὰ μετὰ ταῦτα ἀνάξια καὶ προσπεσὼν καὶ
свохъ грѣсѣхъ•  τῶν προτέρων. ᾿Εξελθὼν γὰρ παρακάλεσεν, καὶ
εὐθέως, οὐδὲ μετὰ χρόνον καταγνοὺς τῶν οἰκείων
разоумѣвъ вель
πολὺν, ἀλλ‘ εὐθέως, ἔναυλον ἁμαρτημάτων, καὶ
благодѣꙗнꙗ• (2) ἔχων τὴν εὐεργεσίαν, [εἰς
нъ бꙑвъшаꙗ по семь κακίαν ἀπεχρήσατο τῇ δωρεᾷ, καὶ τῇ
ἐπιγνοὺς τὸ μέγεθος
ἐλευθερίᾳ τῇ παρὰ τοῦ δεσπότου αὐτῷ τῆς εὐεργεσίας. (2)
недостона пьрвꙑхъ•
παρασχεθείσῃ. Εὑρὼν γὰρ ἕνα τῶν ἀλλὰ τὰ μετὰ ταῦτα
мъ бо клеврѣта συνδούλων αὐτοῦ, ὀφείλοντα ἀνάξια τῶν προτέρων·

18
 свого не по мнозѣ αὐτῷ ἑκατὸν δηνάρια, ἔπνιγεν αὐτὸν κρατήσας γὰρ τὸν
λέγων· ᾿Απόδος μοι εἴ τι ὀφείλεις. σύνδουλον αὐτοῦ, οὐ
врѣмен прѣбꙑвъ• Εἶδες δεσπότου φιλανθρωπίαν; εἶδες
δούλου ὠμότητα; ᾿Ακούσατε, οἱ ὑπὲρ μετὰ πολὺν χρόνον,
{om. G H} нъ аб
χρημάτων ταῦτα ποιοῦντες. Εἰ γὰρ ἀλλ’ εὐθέως ἔναυλον
{+ прѣбꙑвающе G ὑπὲρ ἁμαρτημάτων οὐ χρὴ, πολλῷ ἔχων τὴν εὐεργεσίαν,
прѣбꙑвающемь H} μᾶλλον ὑπὲρ χρημάτων. Τί οὖν ἐκεῖνος;] καὶ μήτε τὰ ῥήματα
ще {om. G H} Μακροθύμησον ἐπ' ἐμοὶ, καὶ καταιδεσθεὶς δι’ ὧν
{+ мѣ G H} тепло πάντα σοι ἀποδώσω. ῾Ο δὲ ἐσώθη· καὶ γὰρ τοῖς
благодаан•  да οὐδὲ τὰ ῥήματα ᾐδέσθη, δι' ὧν αὐτοῖς καὶ οὗτος πρὸς
н словесꙑ оумль ἐσώθη [(καὶ γὰρ αὐτὸς ταῦτα εἰπὼν, αὐτὸν ἀπεχρήσατο,
ἀπηλλάγη τῶν μυρίων ταλάντων)· λέγων, μακροθύμησον
сѧ• мже  съпасенъ καὶ οὐδὲ τὸν λιμένα ἐπέγνω, δι' οὗ
τὸ ναυάγιον διέφυγεν· οὐ τὸ σχῆμα ἐπ’ ἐμοὶ, καὶ πάντα
бꙑсть• тѣмь бо, 
τῆς ἱκετηρίας ἀνέμνησεν αὐτὸν τῆς σοι ἀποδώσω, [ἔπνιγεν
сь• молѧше сѧ моу• τοῦ δεσπότου φιλανθρωπίας· ἀλλὰ ἀπαιτῶν τὴν ἐκπλήρωσιν·]
глаголѧ потьрп м  πάντα ἐκεῖνα ὑπὸ τῆς πλεονεξίας καὶ (3) τοῦτο ποιῶν, ὅπερ
τῆς ὠμότητος καὶ τῆς μνησικακίας
вьсе т въздамь• οὐδὲ ἀνθρώποις ἦν
ἐκβαλὼν, θηρίου παντὸς χαλεπώτερος
(3) же вдѣвъше ἦν, ἄγχων τὸν σύνδουλον. Τί ποιεῖς, ἀρεστὸν, μήτι γε τῷ
клеврѣт ἄνθρωπε; σεαυτὸν ἀπαιτῶν· οὐκ Θεῷ·
αἰσθάνῃ κατὰ σεαυτοῦ τὸ ξίφος ὠθῶν, (4) ὅθεν καὶ
негодоваша•  καὶ τὴν ἀπόφασιν καὶ τὴν δωρεὰν
възвѣстша господев ἀνακαλούμενος; ᾿Αλλ' οὐδὲν τούτων συνήλγησαν αὐτῷ·
ἐνενόησεν, οὐδὲ ἐμνήσθη τῶν αὐτοῦ, ὁ δὲ ἥμερος δεσπότης,
сї негодѣ бо се сть н
οὐδὲ ἐνέδωκε· καίτοιγε οὐχ ὑπὲρ τῶν καὶ συγκρίνεται
анлмъ н лвкмъ• ἴσων ἡ ἱκετηρία. ῾Ο μὲν γὰρ ὑπὲρ πρὸς τὸν τοιοῦτον·
кольмї пае бв• (4) μυρίων ταλάντων, ὁ δὲ ὑπὲρ ἑκατὸν
δηναρίων παρεκάλει· καὶ ὁ μὲν τὸν πονηρὸν δοῦλον, καὶ
тѣмьже  съжалша с σύνδουλον, ὁ δὲ τὸν δεσπότην· καὶ ὁ ἀπολογεῖται, καὶ τότε
по нмь• ьто же μὲν τελείαν συγχώρησιν ἔλαβεν, ὁ δὲ τῇ τιμωρίᾳ ἐκδίδωσιν.
ἀναβολὴν ᾔτει. Καὶ οὐδὲ ταύτην
кротъкꙑ владꙑка• αὐτὸς ἐδίδου· ῎Εβαλε γὰρ αὐτὸν εἰς
 соудъ прмлеть съ φυλακήν.] (3) ᾿Ιδόντες δὲ οἱ
рабъмь лоукавьнꙑмь• σύνδουλοι αὐτοῦ, κατηγόρησαν
 отъвѣщать•  αὐτοῦ πρὸς τὸν δεσπότην. Οὐδὲ
тъгда на моуен ἀνθρώποις τοῦτο ἀρεστὸν ἦν,
прѣдать• μήτιγε Θεῷ. (4) Συνήλγησαν
οὖν οἱ μὴ ὀφείλοντες. Τί οὖν ὁ
δεσπότης; [Πονηρὲ δοῦλε, πᾶσαν
τὴν ὀφειλὴν ἐκείνην ἀφῆκά σοι, ἐπεὶ
παρεκάλεσάς με· οὐκ ἔδει καὶ σὲ
ἐλεῆσαι τὸν σύνδουλόν σου, ὡς καὶ ἐγώ
σε ἠλέησα; ῞Ορα πάλιν τὴν ἡμερότητα
τοῦ δεσπότου. Κρίνεται πρὸς αὐτὸν
καὶ ἀπολογεῖται, μέλλων ἀνατρέπειν
αὐτοῦ τὴν δωρεάν· μᾶλλον δὲ οὐκ αὐτὸς
ἀνέτρεψεν, ἀλλ' ὁ λαβών. Διό φησι·…]

(1) и (2) Превод от катената. (2) Взимайки предвид разночетенията в G H,

мисля, че следната версия на славянския текст отговаря на гръцкия ориги-
нал: мъ бо клеврѣта свого не по мнозѣ врѣмен нъ аб прѣбꙑвающе мѣ
тепло благодаан. Изразът прѣбꙑвающе мѣ тепло благодаан не съответ-
ства буквално на ἔναυλον ἔχων τὴν εὐεργεσίαν (букв. имащ благодеянието
все още звучащо в ушите / свежо в паметта), а е един много хубав мета-
19
форичен превод – „още топлото (в смисъл скорошно) благодяние“, показващ
литературния усет на епископ Константин Преславски. (3) Като се изключат
Константиновите допълнения негодоваша (част от евангелския цитат) и н
анлмъ (собствени думи), направени с цел да подчертаят смисъла на текста и
да засилят емоционалното му въздействие, преводът следва хомилията. Не
може да не направи впечатление струпването на отрицания и повторението
на еднаквия корен в сродните негодоваша и негодѣ – ефект, постигнат в сла-
вянския текст и отсъстващ в оригинала на Йоан Златоуст. Слушателят бива
напълно убеден, че постъпката на слугата е толкова грешна и отрицателна,
че предизвиква единствено и само негодувание. По отношение на евангел-
ския цитат отново виждаме по-точно предаване в сравнение с хомилията:
ἰδόντες οὖν οἱ σύνδουλοι αὐτοῦ τὰ γενόμενα ἐλυπήθησαν σφόδρα καὶ ἐλθόντες
διεσάφησαν τῷ κυρίῳ ἑαυτῶν πάντα τὰ γενόμενα (Мт 18:31). (4) Много интере-
сен откъс, който удивително добре показва комбинирането между текста на
беседата и текста на катената дори на ниво изречение.
Таблица 9
Учително евангелие Йоан Златоуст Катена
99a11–c9 PG 58: 593.58–594.31 Cramer 1840:
149.31–150.7 и
{ръкописи}

(1) оуслꙑшмъ (1) ᾿Ακούσωμεν, οἱ πλεονέκται· (1) ἀκούσωμεν οὖν

 оужаснѣмъ сѧ καὶ γὰρ πρὸς ἡμᾶς ὁ λόγος. καὶ φρίξωμεν· [καὶ
᾿Ακούσωμεν, καὶ οἱ ἀνηλεεῖς μηδεὶς ἡμῶν μνησικακείτω·]
лхомател•
καὶ ὠμοί· [ὅτι οὐχ ἑτέροις ἐσμὲν (2) διὰ γὰρ τοῦτο καὶ
къ вамъ бо слово ὠμοὶ, ἀλλ‘ ἑαυτοῖς.] ῞Οταν οὖν ἐπήγαγεν, ὅτι οὕτω
се• оуслꙑшмъ βούλῃ μνησικακεῖν, ἐννόησον ποιήσει καὶ ὑμῖν ὁ
немлоств•  ὅτι σαυτῷ μνησικακεῖς, οὐχ Πατήρ μου, ἐὰν μὴ
жестоц оуслꙑшмъ ἑτέρῳ, [ὅτι τὰ σαυτοῦ καταδεσμεῖς ἀφῆτε ἕκαστος τῷ
дьржаще гнѣвъ• ἁμαρτήματα, οὐ τὰ τοῦ πλησίον. Σὺ ἀδελφῷ αὐτοῦ, ἀπὸ
μὲν γὰρ, ὅπερ ἂν ἐργάσῃ τούτῳ, ὡς
разоумѣмъ ꙗко сам ἅνθρωπος ἐργάζῃ καὶ ἐν τῷ παρόντι βίῳ·
τῶν καρδιῶν ὑμῶν τὰ
себѣ дьржмъ гнѣвъ• ὁ δὲ Θεὸς οὐχ οὕτως, ἀλλὰ μειζόνως παραπτώματα αὐτοῦ·
σε τιμωρήσεται, καὶ τιμωρίαν τὴν ἐκεῖ. οὐ λέγει δὲ ἐνταῦθα
а не номоу• (2) сего Παρέδωκε γὰρ αὐτὸν, ἕως οὗ ἀποδῷ ὁ πατὴρ ὑμῶν, ἀλλ’
рад  пррее• ꙗко τὸ ὀφειλόμενον· τουτέστι, διηνεκῶς·
ὁ Πατήρ μου· ἐπειδὴ
такожде сътворть οὔτε γὰρ ἀποδώσει ποτέ. ᾿Επειδὴ γὰρ
οὐκ ἐγένου τῇ εὐεργεσίᾳ βελτίων, οὐκ ἔστιν ἄξιος υἱὸς
вамъ оць мо λείπεται τῇ τιμωρίᾳ σε διορθοῦσθαι. ὀνομάζεσθαι τοῦ
небесьскꙑ аще не Καίτοιγε ἀμεταμέλητα τὰ χαρίσματα καὶ εὐσπλάγχνου πατρὸς,
αἱ δωρεαί· ἀλλὰ τοσοῦτον ἴσχυσεν ἡ
ѿпоустте къжьдо κακία, ὡς καὶ τοῦτον λῦσαι τὸν νόμον.
ὁ οὕτω πονηρὸς καὶ
скрьнюоумоу свомоу• Τί τοίνυν τοῦ μνησικακεῖν χαλεπώτερον, μισάνθρωπος καὶ
отъ сьрдьць вашхъ ὅταν δωρεὰν θείαν μνησίκακος· δύο
τοσαύτην καὶ τηλικαύτην ἀνατρέπον τοίνυν ἐνταῦθα ζητεῖ,
прѣгрѣшенꙗ го• не φαίνηται; Καὶ οὐδὲ ἁπλῶς αὐτὸν
παρέδωκεν, ἀλλὰ ὀργισθείς. ῞Οτε μὲν
καὶ καταγινώσκειν
глаголеть же сьде оць τῶν ἁμαρτημάτων, καὶ
γὰρ ἐκέλευσε πραθῆναι, οὐκ ἦν ὀργῆς τὰ
вашь• нъ ѡтьць мо ῥήματα· οὐκοῦν οὐδὲ ἐποίησεν· ἀλλ‘ ἑτέροις ἀφιέναι·
20
 нѣсть бо достонъ ἀφορμὴ φιλανθρωπίας μεγίστη· νυνὶ [καὶ οὐχ ἁπλῶς ἀφιέναι
δὲ ἀγανακτήσεως πολλῆς ἡ ψῆφος, ἀπὸ στόματος, ἀλλ' ἀπὸ
нарещ сѧ сꙑнъ• καὶ τιμωρίας, καὶ κολάσεως. Τί οὖν καρδίας.]
мьдьлааго ѡтьцѧ• ἡ παραβολὴ βούλεται;] (2) Οὕτω
сꙑ тако лоукавьнъ• ποιήσει καὶ ὑμῖν, φησὶν, ὁ
 ненавдѧ лвкъ• Πατήρ μου, ἐὰν μὴ ἀφῆτε
 ненавдѧ дроугъ• ἕκαστος τῷ ἀδελφῷ αὐτοῦ
ἀπὸ τῆς καρδίας ὑμῶν τὰ
дъвого оубо сьде
παραπτώματα αὐτῶν. Οὐ
щеть• же зазьрѣт λέγει, ῾Ο Πατὴρ ὑμῶν· ἀλλ',
намъ• свохъ грѣсѣхъ• ῾Ο Πατήρ μου. Οὐ γὰρ ἄξιον
 нѣмъ отъпоущат•: τοῦ τοιούτου καλεῖσθαι Πατέρα
τὸν Θεὸν, τοῦ οὕτω πονηροῦ
καὶ μισανθρώπου.
ε′. Δύο τοίνυν ἐνταῦθα ζητεῖ,
καὶ καταγινώσκειν ἡμᾶς τῶν
ἁμαρτημάτων, καὶ ἑτέροις
ἀφιέναι· [καὶ ἐκεῖνο διὰ τοῦτο, ἵνα
εὐκολώτερον τοῦτο γένηται (ὁ γὰρ τὰ
ἑαυτοῦ ἐννοῶν, συγγνωμονικώτερος
ἔσται τῷ συνδούλῳ)· καὶ οὐχ ἁπλῶς
ἀφιέναι ἀπὸ στόματος, ἀλλ' ἀπὸ
καρδίας.]

(1) Първото изречение в пасажа отговаря на катената. Но тъй като на това

място авторът на катената твърде радикално е съкратил коментара на Йоан
Златоуст, Константин за пореден път разширява текста с извадки от ориги-
налния вариант на хомилията. Оуслꙑшмъ дьржаще гнѣвъ са отново Кон-
стантинови думи. Освен че имат стилистична функция (чрез потретването
на глагола), те показват и умението на Константин Преславски да синтези-
ра и компилира. Това, което Йоан Златоуст казва с останалото непреведено
„῞Οταν οὖν βούλῃ μνησικακεῖν“, Константин въплъщава в оригиналната си
добавка, поставена в съвсем различния контекст на предишното изречение
(срв. вече коментирания в таблица 5 (7б) подобен случай). За разлика от
Златоустия проповедник преславският книжовник предпочита да се при-
държа навсякъде към 1 л. мн. ч., приобщавайки себе си към своите слуша-
тели. В известен смисъл преводът му прелива в собствена реч. (2) Славян-
ският текст съответства на катената.
Въз основа на направения анализ се вижда, че всички откъси в слово
19, различни от катенния коментар, намират своето съответствие в 61-ва
беседа към Матей на Йоан Златоуст. По този начин възможността те да са
авторски текст на Константин Преславски отпада. Цялата средна част на
слово 19 от Учителното евангелие е преводна. В нея са вмъкнати няколко
изречения и отделни думи, които определено принадлежат на Константин
Преславски.

21
 Изборът му да не превежда буквално или изцяло някои места от катен-
ния източник, както и по-малки или по-големи части от хомилията, трябва
да бъде разглеждан като негово „авторово“ решение. Защото всъщност той
е автор на една компилация, в чието създаване влага литературен интелект,
художествен усет и самостоятелна творческа работа. С ясна представа за
силата на словото и неговото въздействие върху новопокръстените му слу-
шатели и с определена художествена цел преславският епископ включва в
словото си допълнителни откъси от беседата на Йоан Златоуст, които зара-
ди риторичния и емоционално въздействащия им характер са били спесте-
ни от катениста. Именно в тези различни от катената пасажи, и особено в
най-дългия от тях (95b13–97c11, табл. 5) проличават компилаторските му
умения: той изкусно съкращава, размества и свързва отделни изречения и
по-големи части в последователно изграден вълнуващ текст.
В превода си Константин комбинира между синтезирания текст на ка-
тената и оригиналната хомилия на Йоан Златоуст дори на ниво изречение.
Подбира откъси, изрази и думи и от двата източника. В разяснителните па-
сажи се придържа към стила и текста на катената: предпочита типичната за
катената форма на глагола в 1 л. мн. ч., което го обединява със слушателите
му, вместо 2 л. ед./мн. ч., употребявано от Йоан Златоуст. Дори да превежда
текст от хомилията, старобългарският книжовник използва така характер-
ния за автора на основната катена въпрос, с който той въвежда нова тема.
В същото време ясно се вижда стремежът на Константин да придаде по-ти-
пичен хомилетичен характер на словото, включвайки в него дългия откъс,
изпълнен с патос и изобличение, и други по-малки пасажи директно от бе-
седата. Съвсем съзнателно се търсят по-голямата риторичност, непосред-
ственият контакт със слушателите и емоционалното въздействие.
Всъщност предположението на Тихова и Иванова, че дългата „добавка“
в средната част на 19-о слово препраща към съвременните исторически
събития при управлението на Владимир Расате, съвсем не е невъзможно.
Макар да не е неин автор, Константин може би наистина реагира на случ-
ващото се, като избира да преведе този откъс от беседата на Йоан Златоуст
и да го включи в проповедта, отдалечавайки се съзнателно от основния си
източник – катенния коментар. Възмущението и надигащата се гневна емо-
ция, с която в хомилията се изобличават престъпващите Господния закон за
милосърдието и всеопрощението войници, са наистина в унисон с размир-
ното и разделно време на българското покръстване.
Особено внимание заслужават онези три изречения и няколко думи и
израза, които Константин Преславски вмъква от себе си в преводния текст.
Виждаме ги, когато не превежда буквално, а съкращава оригинала и по­
своему резюмира смисъла на пропуснатото. Своеобразен е начинът, по
който предава идеи от непреведени пасажи или изречения, изказвайки ги в
съвсем друг контекст като своя оригинална добавка. На някои места личи

22
желанието му да доизясни и допълни мисълта на Йоан Златоуст, да подчер-
тае смисъла на текста, да засили стилистичната фигура и емоционалното
въздействие. А за да свърже по-плавно два пасажа, между които има не-
преведен текст, Константин използва друг литературен похват напълно в
хомилетичната стилистика – риторичния въпрос.
Разбира се, би могло да се постави въпросът дали Константин е компи-
лирал двата текста, или е ползвал за нас неизвестен оригинал – „друг ерми-
неен по тип гръцки текст“ по думите на Тихова и Иванова (Тихова, Иванова
2006: 225). Според мене вторият вариант не е възможен. В противен случай
това би означавало, че предполагаемият оригинал е представлявал някакъв
непознат вид катена – комбинация от основната катена към Евангелието от
Матей и допълнителни фрагменти, вмъкнати в текста почти без никаква
промяна, по-скоро преписани от хомилиите на Йоан Златоуст, които и сти-
лово, и съдържателно са непривични за всички форми на катената от тип А.
Аргументът в полза на Константин като автор на компилацията изне-
надващо се появява в послеслова, който е негов текст и който в този си вид
действително няма непосредствен гръцки източник. В нея обаче се забеляз-
ват явни заемки на думи, изрази и идеи от последната глава на 61-ва беседа
към Матей на Йоан Златоуст. Това ясно показва, че Константин е разполагал
с екземпляр на неговите хомилии, чието използване впрочем се установява
и в други слова на Учителното евангелие. В слово 16 и 22 например редом
с катенния текст се четат дословно различни по дължина пасажи от беседи
49 и 69 към Матей на Златоустия църковен учител. Почти целият послеслов
на 16-о слово има пълно съответствие в хомилията. В заключителните думи
на слово 3 също са вплетени една точна и други по-свободни лексикални и
идейни заемки от беседи 88 и 71.

Таблица 10

Учително евангелие Йоан Златоуст

99c10 –100b5
(1) Се же разоумѣвъше брат•
 разньств
вдѣвъше владꙑьн•
 клеврѣтово• не мозѣмъ
оубо гнѣва дьржат• на
съгрѣшающхъ намъ• (2) не
рьц бо ꙗко оклветалъ мꙗ•
л ꙗко досадлъ м• л ꙗко
похоул мѧ• л ꙗко тьмам 
зъла мена здѣꙗлъ• (3 + 3а)
лко бо аще рееш• тол
PG 58: 594.32–595.6
[Μὴ δὴ καθ‘ ἑαυτῶν τὸ ξίφος ὠθῶμεν μνησικακοῦντες.
Τί γάρ σε καὶ τοιοῦτον ἐλύπησεν ὁ λελυπηκὼς, οἷον σὺ
σαυτὸν ἐργάσῃ τῆς ὀργῆς μεμνημένος, καὶ ἐπισπώμενος
κατὰ σαυτοῦ τὴν καταδικάζουσάν σε παρὰ Θεοῦ ψῆφον;
῍Αν μὲν γὰρ νήφῃς καὶ φιλοσοφῇς, εἰς τὴν ἐκείνου κεφαλὴν
περιστήσεται τὸ δεινὸν, κἀκεῖνος ἔσται ὁ πάσχων κακῶς· ἂν
δὲ μένῃς ἀγανακτῶν καὶ δυσχεραίνων, τότε αὐτὸς ὑποστήσῃ
τὴν βλάβην, οὐ παρ‘ ἐκείνου, ἀλλὰ παρὰ σαυτοῦ.] (2) Μὴ
τοίνυν λέγε, ὅτι ὕβρισε καὶ διέβαλε καὶ μυρία
εἰργάσατο κακά· (3) ὅσα γὰρ ἂν εἴπῃς, τοσούτῳ
[μᾶλλον δεικνύεις αὐτὸν εὐεργέτην. ῎Εδωκε γὰρ ἀφορμὴν
ἀπολούσασθαι τὰ ἁμαρτήματα· ὥστε ὅσῳ ἂν μείζονα
ἠδικηκὼς ᾖ, τοσούτῳ μείζονος ἁμαρτημάτων ἀφέσεως
αἴτιός σοι καθίσταται. ῍Αν γὰρ ἐθέλωμεν, οὐδεὶς ἡμᾶς

23
 сътьрпш• пае самъ себе
благодѣтелꙗ ꙗвлꙗш• (4) како
бо мамъ•  молѧще сѧ рещ•
остав намъ дългꙑ наша• ꙗко 
мꙑ дължьнкомъ нашмъ8• аще
сего не сътвормъ• рее бо пакꙑ
гь• боудѣте щедр• ꙗкоже отьць
вашь щедръ сть9• вдте• л
кольм нꙑ поьте• ꙗко обьща
намъ отьцѧ нарее• (5) вждь
оубо колко пробрѣташ• аще
кротъко сътьрпш обдоу•
прѣтьрпѣн кротость•
лвколюб• бол же вьсего
отъпоущен грѣховъ• гоже
вс
молмъ сѧ оулоут• (6)
благодатю га нашего їс ха•
моуже слава· нꙑнѣ  прсно•
 въ вѣкꙑ вѣкꙑ вѣкомъ•
амнъ⁘
ἀδικῆσαι δυνήσεται· ἀλλὰ καὶ οἱ ἐχθροὶ τὰ μέγιστα
ὠφελήσουσιν ἡμᾶς. Καὶ τί λέγω τοὺς ἀνθρώπους; Τοῦ
γὰρ διαβόλου τί γένοιτ' ἂν πονηρότερον; ἀλλ' ὅμως
καὶ ἐκεῖθεν πολλὴν ἀφορμὴν εὐδοκιμήσεως ἔχομεν,
καὶ δείκνυσιν ὁ ᾿Ιώβ. Εἰ δὲ ὁ διάβολος ἀφορμὴ γέγονε
στεφάνων, τί δέδοικας ἄνθρωπον ἐχθρόν;] (5) ῞Ορα
οὖν ὅσα κερδαίνεις, πράως τὰς τῶν ἐχθρῶν
φέρων ἐπηρείας. Πρῶτον μὲν καὶ μέγιστον,
ἁμαρτημάτων ἀπαλλαγήν· δεύτερον, καρτερίαν
καὶ ὑπομονήν· τρίτον, ἡμερότητα καὶ
φιλανθρωπίαν. ῾Ο γὰρ τοῖς λυποῦσιν οὐκ εἰδὼς
ὀργίζεσθαι, πολλῷ μᾶλλον τοῖς φιλοῦσιν αὐτὸν
ἐπιτήδειος ἔσται. Τέταρτον, τὸ καθαρεύειν
ὀργῆς διηνεκῶς· [ᾧ οὐδὲν γένοιτ' ἂν ἴσον. ῾Ο γὰρ
ὀργῆς καθαρεύων, εὔδηλον ὅτι καὶ τῆς ἐντεῦθεν ἀθυμίας
ἀπήλλακται, καὶ οὐκ ἀναλώσει τὸν βίον εἰς ματαιοπονίας
καὶ ὀδύνας. ῾Ο γὰρ οὐκ εἰδὼς ἀπεχθάνεσθαι, οὐδὲ
λυπεῖσθαι οἶδεν, ἀλλὰ τρυφῆς ἀπολαύσεται καὶ μυρίων
ἀγαθῶν.] (3а) [῞Ωστε ἑαυτοὺς τιμωρούμεθα μισοῦντες
ἑτέρους·] ὥσπερ οὖν καὶ ἑαυτοὺς εὐεργετοῦμεν
ἀγαπῶντες. […]
PG 58: 596.25–30
(1) Καὶ ταῦτα πάντα ἐννοήσας, ἔκβαλε πᾶσαν
ὀργὴν, ἵνα καὶ ἡμῖν ὁ Θεὸς ἀφῇ πάντα τὰ
παραπτώματα, (6) χάριτι καὶ φιλανθρωπίᾳ τοῦ
Κυρίου ἡμῶν ᾿Ιησοῦ Χριστοῦ, μεθ' οὗ τῷ Πατρὶ
καὶ τῷ ἁγίῳ Πνεύματι δόξα, κράτος, τιμὴ, νῦν
καὶ ἀεὶ καὶ εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων. ᾿Αμήν.

89

В послеслова на 19-о слово се забелязват както буквални съответствия

(2, 5) с последната част на беседа 61 на Йоан Златоуст, така и по-далечни
паралели (1, 3, 3а). Константин предава по свой начин смисъла на гръцкия
текст, резюмира и компилира. (4) Константинови думи, в които той вплита
два евангелски цитата от Матей (6:12) и Лука (6:36). (6) Обичайната док-
сология.
В резултат от направените сравнения и анализ може да обобщим: Тъл-
кувателната част на 19-о слово има изцяло преводен характер. Откъсите,
за които досега се допускаше, че може да са авторов текст на Константин
Преславски, намериха своя гръцки оригинал. Става ясно, че българският
книжовник не само е познавал, но и активно е използвал беседата на Йоан

8
Мт 6:12. В дисертацията на Жени Жикова (Жикова 2017: 211–212) върху УЕ този ци-
тат е отбелязан сред „евангелските цитати без гръцки образец“.
9
Лк 6:36.

24
Златоуст. В тъканта на изчистения от риторика и съкратен катенен комен-
тар Константин вплита както цели пасажи, така и отделни изрази и думи
от оригиналната 61-ва хомилия. В тази нова компилация място намират и
негови собствени мисли и думи. Техният характер, спецификите на пре-
вода, начинът, по който е постигната симбиозата на фрагментите от двата
източника в завършен и въздействащ текст, показват литературния усет и
умения на Преславския епископ.
Тъй като това се наблюдава и в други слова, може да се допусне, че,
поне що се отнася до беседите, коментиращи литургийния текст от Еванге-
лията от Матей и от Йоан, основният източник на Константин Преславски
са съответните catenae primae, в чийто лаконичен текст са втъкани отново
фрагменти от беседите на Йоан Златоуст. Възстановен е стилът на хомили-
ята, нейната художественост и въздействие върху публиката, живият кон-
такт със слушателите, силата на изясненията, напътствията и насърчения-
та, така необходими на новопокръстеното славянско племе.

СПИСЪК НА СРАВНЕНИТЕ РЪКОПИСИ НА КАТЕНА ТИП A

Основна катена (catena prima, C110.1):
P191 Paris, BnF, Grec 191, f. 65r ff
P199 Paris, BnF, Grec 199, f. 103r ff
P200 Paris, BnF, Grec 200, f. 78v ff
P201 Paris, BnF, Grec 201, f. 70v ff
P231 Paris, BnF, Grec 231, f. 57v ff
P701 Paris, BnF, Grec 701, f. 83r ff
P702 Paris, BnF, Grec 702, f. 74v ff
P704 Paris, BnF, Grec 704, f. 6r ff
PC71 Paris, BnF, Coislin 71, f. 98r ff
F8/29 Firenze, BML, Plut.8.29, f. 117r ff
F6/5 Firenze, BML, Plut.6.5, f. 37v(a)
R Roma, Biblioteca Angelica, Gr. 67, f. 14r ff
VC444 Città del Vaticano, BAV, Barb. gr. 444, f. 95r ff

Разширена основна катена (Catena prima aucta, C110.2):

ASP Città del Vaticano, BAV, Archivio di S. Pietro B 59, f. 132r ff
P203 Paris, BnF, Grec 203, f. 196r ff
P188 Paris, BnF, Grec 188, f. 43r ff
PC206 Paris, BnF, Coislin 206, f. 85r ff
M208 München, BSB, Gr. 208, f. 60v ff
V Venezia, BNM, Z.544, f. 54v ff
L Oxford, Bodl., Laud 33, f. 29v ff
A Athina, EBE, 56, f. 47r ff

25
ЛИТЕРАТУРА
Антоний 1885 А н т о н и й (Вадковский), архим. Из истории древне-
болгарской церковной проповеди. Константин, епископ
Болгарский, и его Учительное евангелие. Казань, 1885
[Antoniĭ (Vadkovskiĭ), arhim. Iz istorii drevnebolgarskoĭ
tserkovnoĭ propovedi. Konstantin, episkop Bolgarskiĭ, i ego
Uchitel’noe evangelie. Kazan’, 1885].
Антоний 1895 А н т о н и й (Вадковский), архиеп. Из истории хри-
стианской проповеди. Очерки и изследования Анто-
ния, Архиепископа Финляндского и Выборгского. 2. изд.
Санкт-Петербург, 1895 [Antoniĭ (Vadkovskiĭ), arhiep.
Iz istorii hristianskoĭ propovedi. Ocherki i izsledovaniia
Antoniia, Arhiepiskopa Finliandskogo i Vyborgskogo. 2. izd.
Sankt-Peterburg, 1895].
Горский, Невоструев 1859 Г о р с к и й, А. В., К. И. Н е в о с т р у е в. Описа-
ние славянских рукописей Московской синодальной би-
блиотеки. Отдел 2. Писания святых отцев. 2. Писания
догматическия и духовно-нравственныя. Москва, 1859,
с. 409–464 [Gorskiĭ, A. V., K. I. Nevostruev. Opisanie
slavianskih rukopiseĭ Moskovskoĭ sinodal’noĭ biblioteki.
Otdel 2. Pisaniia sviatyh ottsev. 2. Pisaniia dogmaticheskiia
i duhovno-nravstvennyia. Moskva, 1859, s. 409–464].
Жикова 2017 Ж и к о в а, Ж. Учителното евангелие на Константин
Преславски – текстологични и лексикални проблеми.
Докторска дисертация за присъждане на образователна
и научна степен „доктор“. СУ „Св. Климент Охридски“,
Факултет по славянки филологии, Катедра по кирило-
методиевистика. София, 2017 [Zhikova, Zh. Uchitelnoto
evangelie na Konstantin Preslavski – tekstologichni i
leksikalni problemi. Doktorska disertatsia za prisazhdane na
obrazovatelna i nauchna stepen „doktor“. SU „Sv. Kliment
Ohridski“, Fakultet po slavyanki filologii, Katedra po kirilo­
metodievistika. Sofia, 2017].
Крысько 2017 К р ы с ь к о, В. Б. Учительное евангелие Константина
Болгарского: editio princeps. – Известия РАН. Серия
литературы и языка, 76 (2017), № 5, с. 52–62 [Krys’ko,
V. B. Uchitel’noe evangelie Konstantina Bolgarskogo:
editio princeps. – Izvestiia RAN. Seriia literatury i iazyka,
76 (2017), № 5, s. 52–62].
Михайлов 1895 М и х а й л о в, А. В. К вопросу об Учительном еван-
гелии Константина, епископа Болгарского. – Древ-
ности. Труды Славянской комиссии Императорского
московского археологического общества, 1 (1895),

26
 с. 76–133 [Mihaĭlov, A. V. K voprosu ob Uchitel’nom
evangelii Konstantina, episkopa Bolgarskogo. – Drevnosti.
Trudy Slavianskoĭ komissii Imperatorskogo moskovskogo
arheologicheskogo obshchestva, 1 (1895), s. 76–133].
Тихова 2012 Т и х о в а, М. Старобългарското Учително еванге­
лие на Константин Преславски. С детайлното опи-
сание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ
Син. 262) [Tihova, M. Starobalgarskoto Uchitelno
evangelie na Konstantin Preslavski. S detaylnoto opisanie
ot Elena Uhanova na nay-staria prepis (GIM Sin. 262)]
(= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris, 58).
Freiburg i. Br., 2012.
Тихова, Иванова 2006 Т и х о в а, М., Д. И в а н о в а. 19-та беседа от Учи-
телното евангелие на Константин Преславски – въз-
можни исторически прочити. – Преславска книжовна
школа, 9 (2006), с. 224–241 [Tihova, M., D. Ivanova. 19-ta
beseda ot Uchitelnoto evangelie na Konstantin Preslavski –
vazmozhni istoricheski prochiti. – Preslavska knizhovna
shkola, 9 (2006), s. 224–241].

CPG G e e r a r d, M. (ed.) Clavis patrum graecorum. 5 vols.

Supplement. Turnhout, 1974–2018.
Cramer 1840 C r a m e r, J. Catenae Graecorum patrum in Novum
Testamentum, T. 1. Catenae in evangelia S. Matthaei et
S. Marci. Oxonii, 1840.
Márkfi 1860 M á r k f i, S. Codex Graecus Quatuor Evangeliorum e Bib­
liotheca Universitatis Pestinensis cum interpretatione Hun-
garica. Pest, 1860.
Parpulov 2021 P a r p u l o v, G. Catena Manuscripts of the Greek New
Testament: A Catalogue (= Texts and Studies, Third Series.
Vol. 25). Piscataway, NJ, 2021.
PG 58 M i g n e, J.-P. (ed.) Patrologiae Cursus Completus. Series
Graeca. T. 58. S. Joannes Chrysostomus. Paris, 1862.
Reuss 1941 R e u s s, J. Matthäus-, Markus- und Johannes-Katenen
nach den handschriftlichen Quellen untersucht (= Neute­
stamentliche Abhandlungen, 18, № 4–5). Münster i. W.,
1941.
Reuss 1957 R e u s s, J. Matthäus-Kommentare aus der griechischen
Kirche, aus Katenenhandschriften gesammelt und her-
ausgegeben (= Texte und Untersuchungen zur Geschichte
der altchristlichen Literatur, herausgegeben von K. Aland,
W. Eltester und E. Klostermann, 61. Band / V. Reihe, Band
6). Berlin, 1957.

27
SERMON 19 IN CONSTANTINE OF PRESLAV’S UCHITEL’NOE EVANGELIE
(DIDACTIC GOSPEL) AND ITS GREEK SOURCES

(Summary)
The present article discusses the question of the original or translated nature of the
commentary part of Sermon 19 in the Uchitel’noe Evangelie. This part contains passages
which have been thought to be of Constantine of Preslav’s own authorship, since they
have no counterparts in his main Greek source, that is the catenae – i.e. the excerpted and
compiled fragments of John Chrysostom’s commentaries on the Gospel of Matthew. In-
deed, the examination of twenty manuscripts which attest catenae C110.1 and C110.2 but
which differ from C110.4, published by Cramer, being usually compared to the Slavonic
translation, confirms the lack of a parallel text. Yet, the homiletic nature of the main part
of Sermon 19 directs the search for a parallel Greek text to John Chrysostom’s 61st ho­
mily on the Gospel of Matthew.
The analysis undertaken shows that the commentary part of Sermon 19 is entirely a
translation. Homily 61 is the Greek source text for all the passages attributed to Constan-
tine of Preslav. He knew and actively used the text of Chrisostom’s homily. In the short-
ened commentary in the catena, which was also simplified regarding rhetorical devices,
he incorporated passages, phrases, and words from the original homily. His own thoughts
– and words – also found their place in this newly-created compilation. Their character,
the specifics of the translation and the way in which he achieved a kind of symbiosis
between the fragments of the two sources to accomplish a coherent and impressive text,
reveal the great artistic knowledge and skills of the prominent Preslav bishop.

Keywords: Uchitel’noe Evangelie; Didactic Gospel; Catena manuscripts of the Greek

New Testament; John Chysostom’s homilies on the Gospel of Matthew; Greek-Slavonic
translation.

Dobriela Kotova,
Institute of Balkan Studies and Centre of Thracology –
Bulgarian Academy of Sciences

28