Драматургът Станислав Стратиев и комедията „Балкански синдром“

План на урока:

1. Станислав Стратиев – мястото му в българската литература

2. Теми в творчеството му.

3. Комедията „Балкански синдром“ . Заглавие и мотиви за написването.

4. Посланието на творбата - историческата действителност и хората в нея

1. Станислав Стратиев и неговото творчество.

Станислав Стратиев живее в годините на комунистическия режим, като е свидетел и

на промените в него и на падането му.

Писателят навлиза в литературата през 60- те и 70-те години на двадесети век.

В условията на несвободно общество и правила за писане, се създава литература на

мълчаливата съпротива срещу голямата обществена лъжа. В писателския си стил на
Станислав Стратиев използва парадокса, абсурда, тоест скритото, неразбираемото за
непосветените говорене. В неговите пиеси светът е представен като безсмислено,
лишено от линейна логика наслагане на факти, постъпки и съдби. Тук са нарушени
причинно-следствените връзки, действията са непоследователни.

Стратиев е творец, който умее да казва сложни истини за живота по неповторимо

експресивен начин.

Написал е множество пиеси, сценарии и статии в вестници.

Филмът „Оркестър без име“ (1982) по сценарий на Стратиев и се нарежда сред

десетте най-гледани български филма за всички времена.

Този писател е най-популярният български драматург в чужбина. Над 800 спектакъла

по негови пиеси (главно комедии) са играни в 40 държави.

Умира септември 2000 г.

2. Теми в творчеството му.

В комедиите и сатиричните миниатюри на Станислав Стратиев винаги присъства

темата за българския модел, представен в народопсихологически план с негативните
си измерения. Творецът обобщава чрез средствата на сатирата своите наблюдения
върху родните нрави и абсурдите в нашата социална действителност. Още в първата
си комедия – „Римска баня“ (1974 г.), драматургът поставя характерен за българското
общество проблем – за съдбата на пренебрегнатия от държавните институции
„малък човек“.

3. „Балкански синдром“ (1987).

От 2010 г. комедията се играе на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в
София.

Съдържанието накратко: На театрална сцена трябва да бъде изнесено

представление,но непрекъснато някой от публиката излиза на сцената и прекъсва
действието. Директорът е фигурата,която обединява отделните епизоди.

Заглавието – „синдром” е термин от медицината и психологията, който означава

съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и
проявяващи се едновременно. Характерното за синдромите е, че при засичане на
един или част от симптомите им, останалите лесно могат да се предположат. «
Балкански» - такива сме си.

Мотивите в творбата:

- Мотивът за балканщината е водещ. Той настоява, че всичко по тези географски

ширини и дължини се случва обратно на нормалната логика на нещата. Че да си
балканец, е не само географска принадлежност, но и диагноза.

- Мотивът за фалшивата обществена промяна, която е само мимикрия, насочва към

втората половина на 80-те години на XX век, когато в Съветския съюз се провежда
така наречената перестройка, а у нас хората иронично я наричат переструвка...

4. Историческото време и хората в него.

В интервю Станислав Стратиев разкрива отличителната особеност на своята

комедийна творба: „Балкански синдром“ не е просто пиеса. „Балкански синдром“ е
концентрат на света ни“.

Социалният живот в България се гради върху една привидност, върху една голяма
лъжа – че управляващите на страната желаят истинска промяна към по-добро. Те
защитават собствените си интереси и заблуждават обществото.

Комедията на Станислав Стратиев изважда на показ парадоксите и абсурдите на

късния български социализъм през 80-те години на XX век. В центъра й стои
разминаването между „вятъра, който повява отгоре“ – от Съветския съюз и
реалностите у нас. „Отгоре“ се дава знак за преустройство на обществото и за
гласност (независимо дали е мним, или истински), а у нас нещата вървят постарому.

Като следствие от тази обществена нагласа е и положението, в което е изпаднал

театърът. Вместо да поставя парливите проблеми на обществото, той ги прикрива. И
неслучайно директорът на Сатиричния реагира недоумяващо: „Сега театър ли ще
правим, или ще поставяме проблеми?... “

Опитвайки се да се приспособи към новата политическа ситуация, тъй като „вее друг
вятър“, властта проявява лицемерна загриженост към хората. Свидетелство за това е
пропитата с фалш декларация на директора на театъра, влязъл в ролята на
привърженик на демократичния принцип на свободата на словото: „Заповядайте,
кажете си проблема, много моля!... Много моля!... За нас е удоволствие!...“.
Директорът е уволнен и заменен с нов директор, значително по-послушен, който
бърза да заяви своята преданост на политиката на висшестоящите: „Да!... Слушам!...
Разбирам!... По-весело!...Повече смях!... Разбирам...“.