Трети модул

Мая Ана Антова, 12 А клас, № 15

Христо Смирненски „Старият музикант”

" Музиката на трагичната обреченост." ЛИС

„Малката цветарка” е част от стихосбирката „Да бъде ден”, но не е публикувана в

пролетарския печат и я отдалечава от
„Старият музикант” е част от цикъла „Децата на града”, публикуван в печата през 1921г.
малко преди Коледа. В поетическите текстове срещаме образите на най-уязвимите жертви
на градското чудовище като братчетата на Гаврош, уличната жена, работникът(-а). Освен
това присъства и вълкът - алегория на тези, които „пияно” крепят дневния ред. Тези герои
на поета Смирненски не представят конкретни лица и факти, но не са и метафизично
отвлечени символи. Те са символни обобщения на действителни групи от хора със сходна
съдба.
Изказът на символизма е характерен за Христо Смирненски. Но вместо с индивидуална
метафизика, авторът го съчетава с вулгарните проблеми на съвремието. Тази симбиоза на
съвършеното песенно и злободневно и морално грозното нагледно се вижда в „Стария(-ят)
музикант”. Стихотворенията на Смирненски имат често пъти песенен характер, а тук
музиката е и образ, неделим от главния герой. Неговото битие обаче е трагично
представено, в противовес на красотата на инструмента. Има разлика между литературно-
символния образ на стареца в патриархалното село и в модерния град. Първият се обвързва
с духовната сила на стожер на дома, подобно на Герака на Елин Пелин. Вторият е изваден
от естествената си среда, от покоя, който му е необходим, за да преоцени живота си и тихо
да дочака „мирен заник”. Такъв нещастен образ е старият на Смирненски. Той поражда
съчувствие у читателя. Но новото време е донесло и нова естетика - грозното е красиво.
Затова старецът е носител на изкуството. Цигулката като символен иструмент на плача
носи тъжна красота, подобно на зимата в „Зимни вечери”.
Градът е контрастен образ, където се срещат моралните конфликти. Смирненски показва
на читателите си тяхната губеща страна - хората, живеещи лошо. Идеологическата
презумпция на автора за света е, че има несправедливости, които се поддържат от
властимащите. Във времената на самостоятелно управление с пряко участие на народа,
характерни за Европа през 19., а за България през 20. век, се появяват въпроси защо, като
имаме възможност да го правим какъвто желаем, ние хората сме устроили обществения си
ред такъв, какъвто е, позволяващ аномалии в човешкото съществуване, подобни (на)
живота на стария музикант, бедните деца, малката цветарка и т.н. И тъй като властта е
изразител на обществото, следва, че хем тя е отговорна за нещастното положение, хем
косвено самото общество. Градът е микрокосмос - свят. Угнетените му жители са негови
„деца”, защото той е „наше” гражданско творение. Оттук идва съзидателното чувство в
поезията на Смирненски към четящия, защото той е Човек и по силата на демокрацията
той има юридическите права да бъде Власт. Следва, че проблемът в „пролетарската”
Измирлиева литература е човешкия(-ят) морал.
Публикуван преди Коледа, цикълът „Децата на града” изразява обществения кич. Градът е
светещо и предпразнично място, а неговите тъмни герои са обречени на страдания. Тази
безкрайност се наблюдава още в началото на „Стария музикант” с наречието „все там”
(„...до моста приведен седи”). Зимният празник винаги се е обвързвал със състрадание към
бедните, но тяхната нищета изниква на дневен ред само по това време на годината, като че
ли през другото време те не съществуват. Стихотворенията на Смирненски показват най-
лошото от човешкото устройство на света и че то не изчезва с изминаването на зимата.
Великите философи винаги са намирали смисълът(-а) на човешкото съществуване в
щастието и са търсили идеалната държава, т.е. общество. Смирненски, индиректно стъпил
на тяхна основа, основавайки се само на човешката съвест, ни показва абсурдния живот на
някои граждани, толкова морално унизени, че изглеждат обездушени, опредметизирани
като обекти, а не субекти на света. Стихотворението „Старият музикант” представя тази
битийна тежест, която е до такава степен лоша, че успява да се слее със смъртта, която „по
цигулката старческа тя/ тегли полекичка лъка”. Старецът седи „приведен до моста” - той е
смирен и понася мъченически (…). Градът, на който е жертва, кипи бурно и минава покрай
него. Дори коледния(-ят) кич не е успял да го засегне. Мостът е междупространствен топос
и алегория на самотата. Ако градът на символистите е пусто и зло място, то този на
Смирненски е хаотично противоречие и усамотението е повече избавление, отколкото
поетическа участ (като при Яворов). Героят не търси смисъла на живота, защото няма най-
необходимото да преживява (като цветарката, гаврошовците, работниците). Старият
музикант обаче се отличава със своето изкуство. Неговото усамотение изглежда духовно,
като на монах, защото животът му е към края. Така поставен, той е от малкото герои, за
които може да се каже, че осъзнават философски ужасната истина за положението си и
това на себеподобните. Това осъзнаване предизвиква безмълвно отчаяние, което се слива с
безразличие, чакането на Смъртта и дори „съюзът” с нея. Образът на черната старческа
мъка, на луната, на цигулката, която целодневно плаче горестно, на зимните вихри са
контекстови метонимии на смъртта. Тази отвратителна морална картина е съчетана с
виртуозна красота на изразяването. Това е антитезата на досегаописваната поетическа
обстановка. Символите на същата тази луна, цигулка, вихър, ситен снежец са
романтически. Още в средата на миналия век Шарл Бодлер е направил етически и
естетически фурор със сборника си „Цветя на злото”, за който сам казва, че съчетава
грозно и красиво. Новото декадентско време търси ненаситно красотата и може да я
открие във всичко порочно, неморално и странно, защото не обича баналностите.
Представата за жената на символистите е най-далечното „красиво, но и грозно” място, до
което могат да стигнат. Като постсимволист Смирненски влага красота и в общочовешките
нещастия и по такъв начин той прави своя бунт срещу злото. Новият греховен човек
познава съвестта си и протестира на собствените си низости, като ги назовава красиви.
Смирненски не е този декадент, но той е част от лошото време на деградирало общество и
го упреква. Финалът на творбата „Старият музикант” е естетически оксиморон - на фона
на музикалната лунна и мразовита вечер, настъпва Смъртта. Тя, „кървава и многоръка”,
изпълнява музикално произведение, заедно с агонизиращия музикант. Картината
предизвиква колкото морално съчувствие, толкова и неморално наслаждение. Подобна е
атмосферата в „Малката цветаркаЦветарка”, където Витоша, олицетворение на красота,
наблюдава злото на града, който също е привлекателно зъл в своята каменност и
бляскавост, в който се чуват весели музиканти и се носи красивата цветарка със своите
красиви цветя. Нейната детска невръстност опонира на ироничните „капиталистически”
погледи на господата, усещащи, че в това общество и тя би могла да бъде купена. Мотивът
за привлекателното зло присъства и на много други места в(при) Смирненски, като
например „На гости у дявола” и „Приказка за стълбата”. Новото време въвежда образа на
галантния дявол в костюм, който приласкава децата на града към своя „морал”. Оскар
Уайлд е изразил този парадокс добре в „Портрета на Дориан Грей”.
Христо Смирненски е изразител на обществено мнение, без да се поставя целенасочено в
ролята си на духовен водач като Вазов или Славейков. Преди литературните спорове са
били за начинът(-а) на изразяване на морала, а времето на Ведбал е поставило под въпрос
самия морал и младият автор е направил всичко по силите си да отстоява верния. Образът
на стария музикант е едно от многото доказателства за това. Макар и млад, Смирненски се
превръща приживе в любима и известна фигура, не със своя личностен авторитет, защото е
бил обърнат към злободневието и сам не имал претенция за модел на подражание, а
защото идеите, зад които стои, са авторитетни. Идеалите за по-добър свят са необходими
за неговото подобряване. Ясно е, че няма да постигнем рай на земята, не е важно дали има
много богати буржоа, а да няма много бедни хора, които да са лишени от нормални
човешки потребности. Пътят на поправяне не е толкова дълъг, а докато го осъществим
като общество, ще продължаваме да търсим изкуство и да свирим със собствената си участ
- подобно на стария музикант.

Критерии за оценяване на интерпретативно съчинение

КРИТЕРИИ Макс. Точки

1. Литературни компетентности 10 10
1.1 Разбиране на условния характер на художествената литература. 2 2
1.2 Знания за автора и творбата и свързаните с тях процеси в
българската литературна история. 2 2
1.3 Знания за строежа и функционирането на художествената творба и
умение да се прилагат при изясняване на зададения проблем. 3 3
1.4 Умение за интерпретиране на художествения смисъл. 3 3
2. Компетентности за изграждане на текст 12 10
2.1. Теза, съответстваща на формулирания проблем. 3 2
2.2. Целенасочена и задълбочена аргументация. 3 3
2.3. Логически последователна аргументация. 3 3
2.4. Ясно обособени, логически последователни и смислово обвързани
композиционни части. 3 2
3. Езикови компетентности 8 7
3.1. Владеене и прилагане на лексикалната норма. 2 2
3.2. Владеене и прилагане на граматичната норма. 2 1
3.3. Владеене и прилагане на правописната норма. 2 2
3.4. Владеене и прилагане на пунктуационната норма. 2 2
ОБЩ БРОЙ 30 27
ТОЧКИ:
 I модул (24т.) + II модул (39т.) + III модул (27т.) = 90 т.
Отличен (5.861)