Източно църковно

пеене
 Съдържание
• История
• ВИДОВЕ ПЕСНОПЕНИЯ
• Богословски аспекти
• Нотацията днес
• ХимноГРАФИ
 История (I)
• I - I V в е к – гл а в н о чр е з устн о
п р е да в а н е
• I V - х I I в е к – създа в а се „Октоиха “
( „Осмогл а сн ика “ ) , химн огр а ф ите са и
п е в ци
• х I I - с ред ата н а х V в е к – р е ф ор ма н а
С в е ти Пр е п одоб н и Й оа н Кукузе л
• С р ед ата н а х V в е к -н аш и д и н –
оп р остяв а н е н а н о та цията в кр а я н а
Х III и н а ча л ото н а Х IХ в е к
 История (II)
• I-IV век
– п р е димн о устн о п р е да в а н е н а
цър ков н ите п е сн оп е н ия
– н а й-р а н н ият откр ит н отоп ис е от III
в е к и е п осв е те н н а Пр е св е та Т р ои ца
 История (III)
• IV-хII век
– Свети Преподобни Йоан Дамаскин
създава „Осмогласника“ през VIII век
– съставен от осем напева (гласа),
избрани и систематизирани от
тогавашните като най-подходящи за
църковна употреба
– гласовете имат две или три производни:
тропарически, ирмологически и самогласни
 История (IV)
• хII-средата на хV век
– Свети Преподобни Йоан Кукузел
прави реформа, която оказва влияние
върху църковната музика през идните
векове
– пеенето става самостоятелно църковно
служение със своя йерархия - четци,
псалти, протопсалти, лампадарий
 История (V)
• Средата на хV век-наши дни
– в края на ХVIII и началото на ХIХ
век митрополит Хрисант, Григорий
Протопсалт и Хурмузий Хартофилакс
реформират нотацията с цел опростяване
и поясняване на сложните знаци
– днес се използва реформираната от тях
нотация
 Видове песнопения (I)
• Тропар – к р а т к о п е с н о п е н и е ,
прославящо Църковен Празник или
Светия
• Кондак – к р а т к а п о х в а л а к ъ м С в е т и я т а
или Празника, с изяснение на
съдържанието му
• Икос – п о - о б ш и р н а п о х в а л а к ъ м
Светията или Празника, която
съпровожда кондака
Видове песнопения (II)
• Канон – н я к о л к о п е с н и ( н а й - ч е с т о
девет) в прослава на Светия или
Празник
• Ирмос – с в ъ р з в а п е с н и т е н а к а н о н а
• Катавасии – и р м о с и , с к о и т о з а в ъ р ш в а
всяка песен на канона
• Богородичен догматик – в ъ з х в а л а н а
Богородица, в която е включено
канонично учение (догма) за Христос
 Богословски Аспекти
• песнопенията са богословска
съкровищница , п р е к р а с н о и р а з б и р а е м о
предаваща тайната на
Боговъплъщението и другите
богословски догмати
• противодействат на ересите, често
разпространявани чрез песни
 Нотацията днес (I)
• Количествени музикални знаци (невми)
 Нотацията днес (II)
• Качествени музикални знаци (невми)
 Нотацията днес (III)
• Музикални знаци (невми) з а време
Нотацията днес (IV)
 ХИМНОграфи (I)
• Светител Кирил
Александрийски - V век
– съставя „Богородице
дево“
 ХИМНОграфи (II)
• Свети Преподобни
Роман Сладкопевец –
VI век
– съставя около
хиляда песнопения за
почти всички Светии и
Църковни Празници,
известни тогава
 ХИМНОграфи (III)
• Светител Андрей
Критски – VIII век
– съставя Великия
покаен канон, който се
чете през Великия
Пост
 ХИМНОграфи (IV)
• Свети Преподобни
Йоан Дамаскин – VIII
век
– съставя
„Осмогласникка“, автор
на възкресните канони,
стихири и догматици в
него
 ХИМНОграфи (V)
• Свети Преподобни
Йоан Кукузел – ХIV
век
– въвежда
многогласието,
усъвършенства
нотацията
– включва български
мотиви в песнопенията