В кой от етапите на човешкия живот - детство, юношество,

младост, зрялост или старост - бихте искали да протече

животът Ви и защо?
Разбира се, първичната реакция на повечето хора, би била
детството, поради факта, че това са най-безгрижните човешки
години, понеже тогава човек е най-заслепени за всички тревоги,
проблеми и беди в реалния живот. Затова децата се смятат и за
най-чистите, неизпълнени с омраза, завист и алчност, ами
изразяващи простата обич, всеотдайност и детска радост.
Тъй като самата аз съм едно 17-годишно момиче, което не
притежава много житейски опит, и не съм се изправяла пред
затрудненията, на които са подложени много хора в днешно време
– било то дискриминация или финансово неразположение,
цялостно погледнато въпреки лекотата и волността на детската
възраст, бих предпочела младостта.
Един от основните доводи, които ме наведоха на този избор, е
свободата, която ни се предоставя навършената 18-годишна
възраст. Свободата, която се изразява не само в това да дадеш
своя вот на съответните политически избори, или да можеш да си
купуваш легално алкохол от кварталния супермаркет, ами и
личната свобода на избор и действие. Разбира се, демократичната
ни система обуславя, че всички граждани са свободни, но
действително ли е така? Дали едно дете на 10/12/13 би могло да
се впусне в някое пътешествие, ако родителите му не дават
позволението си. Поради това вече като преминеш тази граница
на пълнолетие, вече не си зависим от никого, ами трябва да
разчиташ на себе си – своя нюх и знания. Смятам, че това
представлява много важна част от житейския път на човека като
личност и като част от обществото.
Човек, принуден или не, започва постепенно да се отделя от
родителското крило и да създава един свой собствен живот
(разбира се, съществуват и изключения),живот идеал, който с
желание и постоянство може да бъде осъществен. Смятам, че
през тази фаза човекът няма граници, той насочва цялото си
внимание върху собственото си развитие и своето бъдеще. И
поради отдадените му възможности и свобода, той може да
решава по какъв начин да го реализира или да го продължи като
един отделен индивид. Вече решенията не са (толкова)
заимствани от родителите или тези на приятелите, ами се
основават на собствените ти добродетели.
Младият човек започва да поема действителна и съществена
отговорност за своите решения и действия, които предприема, и се
учи да се развива като самостоятелна личност, поставена пред
тежестите и възможностите на живота. Смятам, че този етап е
много сходен с идеята на Карл Юнг за една от 4-те фази в
човешкия живот – Войнът. Тогава човек има желанието да покори
света – да бъде значителен и ценен в средата, която го заобикаля.
За някои това верую не е светът, ами е нещо по-лимитирано, по-
частно или лично, но все пак хората стават по-целеустремени.
Човек си поставя желаните стремежи и направления и се опитва
да преодолява трудностите, пред които е поставен, за да си
изгради един добър живот в човешкото битие. Съревновава се с
чуждото мнение, чуждите възгледи и се води от стремежа за
постигане на победи, на по-високи цели и резултати.
Предначертал неокончателно, но приблизително своята ценностна
система, той се движи по нейните очертания, за да изгради едно
съвършено АЗ. Продължава да се саморазвива и то много по-
значително поради борбите,с които ранната зряла възраст може
да го срещне – неодобрение, финансови, социални или лични
проблеми. Благодарение на което решения, той прераства в един
по-силен характер и бива подготвен за изпитанията на бъдещето.
От друга страна, човек все още има обширни възможности – било
то за образование, кариера или какъвто и да е желан път в живота.
Може да си позволи да отдели време и да следва стремежите си
или да ги определя. Спрямо ранната зрялост смятам, че човек има
повече време да се самоизгражда, да се ориентира в личен и
професионален план и дори да променя своите решения.
Грешките спрямо невъзможността за осъществяване на тези
стремежи, не биха били толкова фрапантни, ами по-скоро
поправими поради предразположеното време в бъдещ план.
Друг значим фактор е социалната идентичност, която се развива.
Юношеството е фаза, в която, смятам, че човек започва да
осъзнава себе си и своето значение, своя път и мястото си в
обществото, но то е много тясно свързано с влиянията, на които са
подложени юношите – било то родители, училище, интернет
пространството или държавната система. Докато през младостта
човек вече е по-независим, има възможност, непредобедно от
чуждото мнение или възгледи, да действа по своя воля. Пример за
тази недостижима възможност в юношеството е прякото
родителско въздействие, според което се влияят много често
изборите на децата.
Един от контрааргументите за моя избор е, че младостта те среща
с абсурда на живота, страха, ужаса, разочарованието, че тя води
до изолираност и самота. Но това, разбира се, е една
предпоставка от цялостната система на света, в който
съществуваме. Но все пак това е действителността, от която не
можем да избягаме, ами по-скоро трябва да приемем и да
спомогнем за нейното подобрение, за създаването на един по-
благоприятен свят за живеене. Тази възможност ни е отдадена
точно, докато сме млади, защото тогава имаме пространно поле за
развитие, за креативност и изпробване на своите качества и
умения. А след този етап бихме били притиснати от оставащото ни
време на този свят, а преди него – в детството, ние сме като в
една алюзия, детска фантазия, абстрактна от света на
възрастните, която обаче е временна и неистинна и заблуждаваща
спрямо значимите проблеми в днешния свят, с които човек рано
или късно се сблъсква.
Това са два примера и поздрава за песни, разкриващи
емоционалната страна на този период:

 Forever Young" by Rod Stewart

 We Are Young" by Fun