15в. Л.

Развитие на игровата дейност в ранна детска възраст

Р. Стаматов, Детска психология. Издателска къща „Хермес“. Пловдив. 2000г. (с. 154-
166)
презентация

6. Развитие на процесуалната игра

(от материали за подготовка по ДП)
Появата на процесуалната игра има също важно значение за развитието на детето
в ранна възраст. Нейната основна особеност се изразява в многократното
възпроизвеждане на процесуалната страна на дейността на възрастните, което води до
появата на въображението. Неслучайно първото игрово действие на детето
представлява като цяло подобие на дейността на възрастните. Основните компоненти
на процесуалната игра започват да се установяват през втората година от живота на
детето, тъй като това е периодът, в който у него се формира игрова мотивация, в хода
на съвместната дейност с възрастния, която се изразява в постепенно нарастване на
интереса към играта. Детето все по - охотно откликва на инициативата на възрастния за
игра и все по-често играе само известно време. През този възрастов период характерът
на играта се променя съществено: нарастват нейното количество, разнообразие, и
самостоятелност. Играта, според посочените автори става все по-съзнателна, обобщена
и устойчива. Усложнява се нейната структура (от отделни действия с предмети и
играчки), тя постепенно се превръща в система от последователни действия). Нещо
повече, детето започва да използва и предмети-заместители в своята игра, при
участието на възрастен в нея, а в самостоятелната си игра и повече реалистични
предмети и играчки. През третата година се усъвършенства всичко, което е постигнато
в предходния период (на две години). Процесуалната игра процъфтява. Засилва се
игровата мотивация на детето. То все по-дълго време играе самостоятелно. Основно
място в неговата игра заема сюжетната играчка. Съдържанието и структурата на
игровите действия също се усъвършенстват. Особено значение добива тяхната
вариативност. Детето все по-често изпробва различни варианти за действие и
преминава от един вид към друг. Разширява се значително и репертоарът на играта
(детето започва да усвоява умения за изпълнение на една или друга роля, с помощта на
възрастния). През втората половина на третата година у него започва да се формира
ролево поведение.
Изключително важно за тази възраст е бурното развитие на въображението
ИГРАТА КАТО ОСНОВЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ
Както вече бе посочено в предходния параграф, играта заема изключително важно
място в педагогическата практика, свързана с периода на ранната възраст на детето.
Поради това обстоятелство съществува огромно многообразие от игри, които имат за
цел както ефективно възпитание, така и ефективно обучение и развитие на децата от
ранна възраст.
В качеството й на основен метод на обучение, играта най-често се подразделя на:
игри с правила (подвижни и дидактически), сюжетно – ролеви игри,
театрализирани игри и конструктивни игри.
 1. Игри с правила

2. Сюжетно-ролеви

1.1.Дидактически

3.Театрализирани

1.2. Подвижни

4. Конструктивни

Схема №9 Видове игри в детската ясла

Игрите с правила са специално създадени за решаването на конкретни задачи,

свързани с обучението и възпитанието на децата. Това са игри с предварително
подбрано и подредено съдържание, с конкретни изисквания, които намират отражение
в игровите действия на детето при изпълнение на дадена обучаваща задача.
В зависимост от характера на учебната задача, те се подразделят на:
дидактически и подвижни игри, които от своя страна също могат да се класифицират
на различни основания.
Според С.А. Козлова и Т.А.Куликова, дидактическите игри съществуват от много
векове. Техен първосъздател е народът. Всеки народ е създал свои игри, които са
станали част от неговата култура. С течение на годините те са се изменяли, въз основа
на творческата намеса на самите деца и промяната в обществените условия на живот и
дейност. Неслучайно, създателят на една от първите педагогически системи на
предучилищно възпитание Фридрих Фрьобел изразява убеждението, че основна задача
на първоначалното образование на децата е организацията на игра. Друг автор на
цялостна система на дидактическите игри, която се доближава до тази на Фрьобел е
Мария Монтесори. Тя успява да създаде и разнообразие от дидактически материали,
които подпомагат най-вече сензорното развитие на децата.
В практиката се прилагат различни видове дидактически игри, които се
разграничават по определени признаци:

• по съдържание: за развитие на речта, за развитие на слуха, за опознаване на

природата и др.;

• по вид на дидактическите материали:

 игри с предмети
- сюжетно-дидактически игри – децата изпълняват роли на купувач, учител,
шофьор и др.
- игри инсценировки – помагат при уточняването на различни битови
ситуации, норми на поведение, литературни произведения и др.;
  настолни игри - характеризират се с разнообразие на съдържание, обучителни
задачи, форма; помагат за уточняване и разширяване на представата на децата за
обкръжаващата ги действителност, за систематизиране на знания и развитие на
мисловната дейност (сравняване на две картини, две коли; отделяне на двойка
предмети от множество по сходни или по различни белези: по пространство, по
цвят, по форма, по големина, по предназначение и др.); най-често се използват
кубчета, лого, пъзел, лабиринт и др.;

 словесни игри - характеризират се с това, че процесът на решаване на

обучаващата задача се осъществява в мисловен план, въз основа на представите
и без опора в онагледяването.

Подвижните игри, от своя страна са игрите, свързани с развитието на

двигателната дейност на детето от ранна възраст. Те се състоят от разнообразни и
полезни движения, които се усвояват от децата в подходяща за тях игрова форма.
Подобно на дидактическите, в практиката се прилагат различни видове подвижни
игри:

• по степен на подвижност: игри с малка, игри със средна, игри с голяма

подвижност;

• по преобладаващи движения: игри с подскоци, игри с пълзене, игри с

прибежки.

Игрите с правила имат своя структура, която е изградена от следните основни

компоненти (Виж схема № 10)

ПОЗНАВАТЕЛНА ИГРОВИ ИГРОВИ ИГРОВО ИГРОВИ

ЦЕЛ ПРАВИЛА ЗАМИСЪЛ СЪДЪРЖАНИЕ ДЕЙСТВИЯ

Схема № 10 Структура на игрите с правила

• Игрова задача (задачи) – цел (цели);

• Игрови правила – задължителни действията, регулатори, чрез които ще
се изпълни, ще се постигне познавателната цел (насочват познавателната
дейност на децата; определят условията и характера на игровите
действия; регулират отношенията между участниците в играта);
• Игрови замисъл - конкретизиране на познавателната задача (тема);
• Игрово съдържание – конкретизиране на познанието (подбор на
съответното съдържание от определена познавателна област) ;
• Игрови действия – индивидуални или групови самостоятелни действия
на децата, чрез които се решава задачата и се постига целта (в ранното
детство са често прости и еднотипни, но с напредването на възрастта се
усложняват).

За ефективното осъществяване на игрите с правила е необходимо да се

съблюдават определени изисквания:
 - създаване на подходящи условия (среда) за игра;
- създаване на условия за постоянно обогатяване на игровия опит на
децата;
- създаване на условия за развитието на самостоятелността на детето
(формиране на навици за самоорганизация и творческо отношение към
играта);
- съблюдаване на изискването за избягване на пряко обучение, тъй като
играта е преходна форма към неигровата (учебната) дейност.

Игрите с правила имат голямо значение за формирането и развитието на

детската личност. В игрите с правила детето се учи да управлява своето поведение,
да общува с възрастни и връстници, да сравнява своите постижения с тези на
другите деца, да придобива способност за оценяване и самооценяване на своето
поведение, да проявява стремеж към самоусъвършенстване. В игрите с правила се
проявява и желанието у детето да изпълнява различни игрови действия, да постига
конкретни резултати, да побеждава. В игрите с правила детето използва свой минал
опит (вече научено и усвоено от предишни игри). Сблъсква се с решаването на нов
неизвестен за него проблем. Усвоява умения и навици за решаване на проблема и за
прилагане на практика на новото знание и умение.

Сюжетно – ролеви игри

Сюжетно-ролевите игри са особена група игри, чрез които детето отразява

заобикалящата го действителност (дейности, професии, взаимоотношения,
взаимодействия). Този вид игри предоставят възможност за творческо отражение на
действителността, чрез разнообразие от игрови действия. Изпълнявайки различни
роли на възрастен, детето въплъщава в тях своите възгледи и представи, своето
отношение в създадената обстановка. Тези игри се появяват към третата година от
живота на детето (в преход от детска ясла към детска градина) [82, с.283 – 300].
Сюжетно-ролевите игри също имат определена структура, която е изградена от
следните структурни компоненти (Виж схема №11 ):

РОЛЯ СЮЖЕТ ИГРОВИ ДЕЙСТВИЯ ПРАВИЛА

Схема №11 Структура на сюжетно-ролевите игри

• Роля - игрова позиция, която съдържа свои правила на поведение

• Сюжет - сфера от действителността, която се възпроизвежда чрез играта;

• Игрови действия - произтичат от ролите и отразяват определени отношения;

• Правила - регулатори на поведението, произтичащи от ролята.

В периода на ранната възраст на детето, развитието на сюжетно-ролевата

игра преминава през няколко етапа:

- запознаване с играта: отнася се до ранната възраст на детето и се свързва с

организирането от страна на възрастния на неговата предметно-игрова
дейност (различни манипулативни действия, които детето изпълнява с
 помощта на възрастния, изследвайки свойствата и качествата на предмети и
играчки);

- поява на отразителната игра: действията на детето са насочени към

изразяване на специфични свойства на предмети и на постигане на определен
ефект с негова помощ. Възрастният не просто показва предмет на детето, но
и назовава неговото целево предназначение;

- поява на сюжетно-отразителната игра: отнася се за края на първата и

началото на втората година на детето. В нея то започва активно да отразява
впечатленията си от ежедневния живот. За развитието на тази игра е
необходимо да се използва ефекта на инсценирането на действия на хора, с
предмети или кукли;

- поява на сюжетно-ролевата игра: отнася се до формирането на

взаимоотношения на детето с другите.

В зависимост от етапа на развитие, сюжетно-ролевите игри протичат на

различни равнища:

- равнище на неорганизирано, неориентирано поведение (това често води

да нарушаване на играта на другите деца);
- равнище на самостоятелна игра, на което детето играе само, не
взаимодейства с другите, но и не им пречи;
- равнище на самостоятелна игра в съседство: две – три деца играят на
едно място, всяко само за себе си и не си пречат;
- равнище на краткотрайно общуване: детето подчинява своите действия,
за определено време, на общия замисъл на играта и се съобразява с
действията на другите;
- равнище на продължително общуване: детето осъществява
взаимодействие с другите деца на основата на общия интерес към
съдържанието на играта; осъществява тези действия, които тя изисква;
- равнище на постоянно взаимодействие: детето е в състояние да се
съобразява с интересите на другите деца и да съгласува действията си с
тях.

Тук следва да се отбележи, че при прилагането на сюжетно-ролевата игра в

процеса на обучение на детето в ранна възраст следва да се съблюдава изискването за
овладяване от децата на ролево поведение, което да се отличава с проява на другарство,
разбирателство, отстъпчивост, съпричастност, взаимопомощ, подкрепа, сплотеност,
зачитане на интересите на другите. За постигане на този резултат, възрастните следва
постепенно да разширяват тематиката на играта и да задълбочават нейното
съдържание.

Театрализирани игри

Театрализираните игри представляват особена група игри, чрез които детето

развива своя творчески потенциал. Те се отличават с готов сюжет, който следва да се
спазва в играта. За разлика от сюжетно-ролевите игри, в които се предоставя широко
поле за импровизация, в театрализираните игри ролята трябва да се изпълни правдиво,
т.е. с предвидените й по сценарий качества, поведение, реплики, отношения,
преживявания. За да участва активно и ефективно в играта детето трябва да се научи да
анализира постъпките на своя герой, да ги оценява. То трябва да владее, също така
разнообразие от изразни средства (мимика, движение на тялото, интонация на речта,
изразителност на говора и т.н.)[82, с.301-311].

В практиката намират приложимост следните видове театрализирани игри:

• Спектакъл – децата са артисти;

• Режисьорска игра – разиграване на литературни произведения с помощта на
играчки, а децата озвучават ролите;
• Театър на сенките – с помощта на специално осветление;
• Куклен театър – обикновено с кукли тип “марионетка”.

Театрализираните игри, подобно на разгледаните вече видове игри, също имат

своя структура, която е изградена от следните основни компоненти (Виж схема №12.):

РОЛЯ СЮЖЕТ ИГРОВИ ДЕЙСТВИЯ ПРАВИЛА

Схема № 12 Структура на театрализираните игри

• Роля - обобщен образ от персонажа на дадена литературна творба и собствен

познавателен и социален опит;
• Сюжет - основан върху сюжета на литературно произведение, който се променя
в игровото пресъздаване;
• Игрови действия - обуславят се от различните роли и отразяват
взаимоотношенията между тях;
• Игрови правила - регулатори на поведението, в зависимост от ролите и
етичните норми на литературното произведение.

За постигането на очаквания ефект от реализирането на театрализираните игри в

процеса на обучение, също се предявяват определени изисквания:

- изразително и увлекателно поднасяне на литературния текст от

възрастния;
- използване на етюда като средство за ефективна подготовка за участие в
театрализирана игра;
- поощряване на децата при изпълнението на една или друга роля;
- подпомагане на децата в овладяването и използването на богатство от
изразни средства;
- подбиране на подходящи за възрастта на децата изразни средства;
- осигуряване на разнообразие от художествено-творческа дейност;
- организиране на децата за участие в подготовката на съответната
театрализирана игра;
- документиране на театрализираните игри.

Конструктивни игри
 Конструктивните игри са група игри, чрез които детето усвоява конструктивни
умения. Основната идея на този вид игри се състои в това, че детето трябва да се води
от подражанието на дейностите, които извършват възрастните към самостоятелно
решаване на конструктивни задачи, с повишаваща се степен на трудност. За
придобиването на такива умения се използват различни методи, като демонстрация по
образец; на дейност, на процес; чрез решаване на проблемни задачи; чрез задаване на
тема за конструиране и даване на указания за технологията на реализирането й и т.н.
[82,с.311 -321].

В практиката най-често намират приложение, следните видове

конструктивни игри:

• Конструиране по образец
• Конструиране по зададена тема
• Конструиране по собствен замисъл
• Конструиране по условие

В развитието на конструктивната игра, подобно на сюжетно-ролевата, също

се открояват отделни етапи:

- запознаване и разкриване на възможностите на материалния носител на

информация (налични конструктивни материали);
- разкриване принципите на работа и планиране на дейността за постигане на
очаквания резултат;
- възможности за вариативно, комбинативно, творческо претворяване на
заобикалящия детето свят, чрез конструктивните и допълнителните материали.

Структурата на конструктивната игра е изградена от следните компоненти (Виж

схема №13):

ИГРОВО ИГРОВО ИГРОВА ИГРОВИ

СЪДЪРЖАНИЕ ДЕЙСТВИЕ СИТУАЦИЯ ПРАВИЛА

Схема №13 Структура на конструктивните игри

• Игрово съдържание - модели и пространствено разположение

• Игрово действие - възпроизвеждане на технологията за изграждане на модела
• Игрова ситуация - пространствено – времево разгръщане на игровото
съдържание
• Игрови правила - регламентирани са от конструктивната идея

Според Е. Петрова: Осъществяване на целите на образованието и

възпитанието на децата в детската градина изисква да се постави на първо място
проблемът на играта като основна и водеща дейност в детското развитие [Петрова
и кол. 2001: 197]. В тази връзка може да се каже, че не напразно в Наредба №5 в чл. 3 е
записано: Предучилищното образование се осъществява при осигурена среда за
учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености и гарантираща
цялостното развитие на детето, както и възможности за опазване на
физическото и психическото му здраве.
Според Й. Факирска „Играта е основен вид човешка дейност, която се извършва
в определена ситуация и е насочена към пресъздаването и усвояването на обществен
опит, в който се формира и усъвършенства самоуправлението на поведението.
[Факирска, Й., Русе, 2012, с.102]
В играещата група деца се формират основните социално-нравствени качества –
колективизъм, самостоятелност, отговорност. Компонент на игровата дейност са
психическите процеси. Те се изменят с развитието на дейността.[ Петрова, Е.
Предучилищна педагогика. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2001,
с.199]
Игровата дейност като собствена дейност на детето от предучилищна възраст
води до развитието на другите дейности необходими за формирането на личността,
осигурява всестранно развитие на детето, но тя е и първата форма за създаване на
детски колектив. [Петрова, Е., С., 1986, с. 9]
Според Наредба №5 от 03.06.2016г. (чл.23) педагогическата ситуация протича
предимно под формата на игра: Основна форма на педагогическото взаимодействие е
педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра.
Повечето детски педагози приемат без резерви една от основните постановки
на предучилищната педагогика, че детето научава много неща за живота на хората и
техните взаимоотношения в играта. Когато влиза в роля, то се упражнява в реално
поведение, а това води до промени в неговата личност. Играта е насочена към самото
действие. Тя предлага необходимите условия и създава предпоставки за появата и
развитието на труда и ученето. Наченките на последните две дейности се появяват в
предучилищна възраст, въпреки специфичното им проявление те заемат основно място
в тази възраст, доколкото подготвят детето за участие в тях в училищна и зряла възраст
[Факирска 2012: 73].
В контекст на гореизложените постановки Й. Факирска допълва, че играта е
едновременно средство за възпитание и своеобразна форма за организиране на
живота на децата. В нея се проявяват следните взаимоотношения и връзки:
- Околна среда – дете – група
- Дете – игра – група – детско общество
- Субект – обект ( при реализиране на игров замисъл) [пак там: 81].
В играта като форма за организиране на живота на децата е налице детско
общество. В него се формира детската личност. Всяко дете, участващо в играта,
съдейства за развитие и изменение на структурата на групата, а тя от своя страна – на
детското общество, формирано в играта [Факирска 2012: 81].
 Друг съществен въпрос, който се отнася до играта, е този за нейната структура.
Тя обхваща следните компоненти – игров замисъл, съдържание на играта, игрово
действие (ход на играта), игрова роля и правила [Факирска 2012: 75].
 Игров замисъл – областта на човешката дейност, която децата искат да
пресъздават. Игровият замисъл определя и темата. Обхватът му зависи от опита и
игровата култура на децата.
Съдържание на играта се определя от игровия замисъл и се обогатява в
процеса на игра и на разширяване на детски опит.
 Игрово действие – то е в зависимост от игровия замисъл и определя
последователността на неговото осъществяване. То се разширява и обогатява с
развитието на игровата култура и опита на децата.
 Игрова роля – Колкото по-богати са впечатленията и познанията на
детето за професиите на възрастните и за професионалните им действия и
взаимодействия, толкова и ролите са по-разгърнати и по-обогатени. При ролевите и
творческите игри ролята е основен компонент, но остава на заден план при игрите с
правила [Факирска 2012: 75 – 76].
 Правила – чрез тях се определят взаимодействията и взаимоотношенията
между участниците в играта по повод на ролята, развитието на игровото действие и
осъществяването на игровия замисъл. При дидактичната игра и игрите с правила
водещи са правилата, а при творческата игра правилата са скрити [пак там: 76].
Развитието на играта се осъществява чрез развитието и усъвършенстването на
компонентите ѝ и чрез промяна на съотношението им в играта.
Според Й. Факирска играта е отразителна, самостоятелна, подражателна и
творческа дейност на детето.
Отразителна, защото детето отразява възприетото от околната действителност
и по-точно от човешката дейност и поведение.
Подражателна, защото играта се гради на способността на детето да
подражава на действията и поведението на възрастните. Детето влиза в роля, като
подражава и пресъздава живота на възрастните. Това задоволява потребността му от
участие в живота на възрастните и му носи удовлетворение. По този начин детето,
влязло в роля, овладява образци на поведение и взаимоотношения. То обогатява и
уточнява познанията и представите си за околната действителност.
Самостоятелна, защото в играта няма пряка намеса на учителя – той само
организира обстановката и обогатява предварителните впечатления на детето. Той
може само да насочва и ръководи, ако се наложи да влезе в роля като участник в играта.
Важното е детето да действа с усещането и убеждението, че е самостоятелно, което
прави играта по-привлекателна и желана.
Творческа, защото когато влиза в роля, детето не копира действията на
възрастните, а ги пречупва през разбиранията и житейския си опит [Факирска 2012:
73].
Играта според Й. Факирска е и целенасочена, осъзната и организирана
дейност.
Под целенасочена се разбира това, че децата предварително знаят на какво ще
играят и приблизително как ще се развива действието, затова насочват усилията си и
подбират съответните средства за реализирането ѝ. Ако има изменение на игровия
замисъл или действие, ще се стигне до прекратяване на играта [Факирска 2012: 73].
Играта е осъзната, защото децата осъзнават мястото си в играта във връзка с
ролята, която поемат и изпълняват. При липса на достатъчно опит и познания да
пресъздадат ролята, играта може да се развали.
Играта е организирана – когато децата се организират за играта пресъздавайки
обстановка и роли. Под ръководната роля на учителя при предварителната подготовка
и в хода на игровото действие децата спазват определении правила и хода на играта.
Според Й. Факирска Мотивът на дейността е в игровия процесс, а не в резултата
[Факирска 2012: 73 – 74].
Е. Петрова отбелязва, че на първо място за осъществяване на възпитанието и
обучението като основна и водеща дейност в детското развитие може да се постави
играта. Според изтъкнати психолози тя е дейност, която създава предпоставки за
развитието на другите основни дейности – учебна и трудова; формират се частните
психически процеси и се извършват преобразованията в детската личност. В
предучилищна възраст играта изпълнява специални функции, които определят
качествените преобразувания на личността, както и мястото ѝ като субект в
педагогическия процес [Петрова 2001: 197].
Според нея играта се разглежда най-вече като спонтанна проява, средство за
самоизява, за реализиране на своето аз, като детето задоволява потребности на
настоящето и се подтготвя за бъдеще [Петрова 2001]. Тя припомня, че според К. Д.
Ушински в играта се отразяват впечатленията от околната среда, чрез активната
самостоятелност на детето.
Ю. Дончева разглежда играта през призмата на усъвършенстването на
психиката на детето. За всеки период, обобщава тя, са характерни различни изменения.
Във връзка с тези изменения се използват игри с предмети в ранна детска възраст,
ролеви игри и творчество в предучилищна възраст и учебна дейност в начална
училищна възраст.
За психичното развитие на детето, преустройване на моториката, за бързина, за
осмислено запомняне и възпроизвеждане на двигателни действия, умения за
самостоятелно вземане на решения и действие в условията на променящата се
обкръжаваща среда от съществено значение е включването във възпитателно-
образователния процес на игри и упражнения за развитие на познавателните и
творчески процеси, и за речта. Поради това е особено важно да се създадат
благоприятни условия за развитие на психиката в съответствие с възрастовите
особености на детето [Дончева 2017: 68].
От теоретична, методическа и практико-приложна гледна точка е необходимо
детските учители да познават в детайли класификацията и съдържанието на игрите,
предвидени за различните възрастови групи.
В специализираната литература относно предучилищната педагогика се
открояват две приемливи класификации. Първата класификация е представена
вербално от Е. Петрова (2001). Ние направихме скромен опит да я представим
графично [вж. блок-схема 1].
На по-късен етап Й. Факирска в книгата Предучилищна педагогика. Съвременни
проекти и проблеми (2012; 77) представя своя идея за класификация на видовете игри
за предучилищна възраст. В блок-схемата на тази класификация, във вертикален план,
се открояват основните видове игри: игри с правила; творчески игри; сюжетно-ролеви
игри; оперативни ролеви игри и игри манипулации. Игрите могат да бъдат два вида
според съотношението на структурните елементи в дадена игра – творчески и игри с
правила. В зависимост от средствата и начина на реализиране игрите с правила се
разделят на: дидактични и подвижни. От своя страна дидактичните се разделят на
предметни, предметно-словесни, компютърни, словесни и музикални. Подвижните
игри, според целите, които постигат могат да бъдат спортно-подвижни, музикални и
дидактични подвижни, игра драматизация. [Факирска, Й.,Русе, 2012, с.77]
Характерно за творческите игри е творческо претворяване на получен опит и
впечатления на децата чрез влизане в роля и игрово пресъздаване на обстановката. При
тези игри преобладават сюжета и ролята, праилата са скрити и действат индиректно.
Към тях се отнасят сюжетно-ролевите и конструктивните игри. [Факирска, Й.,Русе,
2012, с.77]
Водещ елемент на игрите с правила са правилата на играта. Трябва да се спазват
игровия замисъл и игровото действие, които са известни и предварително описани на
децата. [Факирска, Й.,Русе, 2012, с.78]
Играта е първата дейност в предучилищна възраст, която детето започва
да извършва от най-ранна възраст. Игрите с правила и творческите игри авторката
разгръща в хоризонтален план в четири големи подгрупи [вж. блок-схема 2].
Сравнителният анализ разкри значително сходство в идеите на цитираните
автори. Различията се отнасят до това, че класификационната схема на Й. Факирска е
по-богата. Към игрите с правила тя вмъква подвижните игри, за които е известно, че се
отличават с изключително богатство. В схемата на Е. Петрова подвижните игри не са
идентифицирани със самостоятелност. Второ – Е. Петрова представя играта-
драматизация (театралните игри) и конструктивната игра като самостоятелни видове
игри, докато при Й. Факирска те са обединени в основната група творчески игри.
Друго различие е липсата на дидактичните компютърни игри; на оперативните ролеви
игра и игрите манипулации в класификацията на Е. Петрова.
Блок-схема 1
 Посочените различия в минус за класификацията на Е. Петрова са в резултат
на обективно действащи фактори във времето от 2001 до 2012г. Например това е
времето на бум в развитието на компютърните игри и тяхното навлизане във
всекидневието на съвременните деца.
От анализа на видовете игри и игровата дейност, априори стигнахме до извода,
че е необходимо, като използваме опита на предходни автори, да предложим собствена
класификация на видовете игри, за да улесним целта, задачите, предмета и обекта на
нашето изследване в областта на иновационните образователни технологии. В резултат
на усилията, които положихме в тази насока, стигнахме до следната целева
класификация, адаптирана за 6 – 7-годишните деца.
 Игри с правила: дидактични игри – предметни игри, словесни игри,
игри с мултимедия (компютърни); подвижни игри – спортно-подвижни, музикални,
дидактични подвижни, сюжетни, безсюжетни
 Сюжетно-ролеви игри: ролеви игри
 Творчески игри: конструктивни игри и игри драматизации
 Интерактивни игри: игри с интерактивни играчки, мултимедийни игри
В предложения от нас модел на иновационни образователни технологии в
ПУВ от посочената примерна класификация при 6 – 7-годишните деца прилагаме:
игри с правила, творчески игри, сюжетно-ролеви игри и интерактивни игри.
 Анализ на игрите с правила за 6 – 7-
годишните деца

Блок-схема 2
 В зависимост от средствата и начина на реализиране игрите с правила се
разделят на: дидактични и подвижни. Дидактичните се разделят на предметни,
предметно-словесни, компютърни, словесни и музикални. Дидиктичната игра развива
логическото мислене, като дава възможност за последователно изпълнение на
логическите операции анализ, синтез, сравняване, абстракция, обобщаване,
конкретизация и класификация в процеса на игровото действие. Това са и познавателни
операции и владеенето им води до развитие на познавателната дейност на детето.
Подвижните игри, според целите, които постигат, могат да бъдат спортно-подвижни,
музикални и дидактични подвижни.

Анализ на сюжетно-ролевите игри

Структура на СРИ
 Същността на сюжетно-ролевата игра определя нейната структура.
Според Елка Петрова основният компонент на структуратата на сюжетно-
ролевата игра е претворяване на човешките отношения чрез ролята.
С помощта на въображението чрез ролеви позиции децата обобщено,
творчески претворяват взаимодействията на околните и тяхната социална
обусловеност.
Сюжетно-ролевата игра се състои от 4 компонента:
1. Роля – обобщен образ на социални функции на възрастния.
2. Сюжет – сфера от действителността, възпроизвеждана в играта. В
зависимост от възрастовата група сюжетът се разгръща с повече звена,
създава условия за по-сложни взаимодействия, които отразяват различни
взаимоотношения (трудовата и обществената дейност на хората).
3. Игрови действия – произтичат от ролите и отразяват човешките
отношения.
При децата от първа възрастова група ходът на играта включва само 2-3 игрови
действия. Например – лекарят приема болните, пише им рецепти. Майките отиват с
децата си в сладкарницата и в магазина и т.н.

1. Правила – определени от ролите, регулират поведението. Правилата са

свързани и с реалното съдържание на играта. Например – Купувачът
получава бележка от продавача, плаща с нея на касата и тогава може да си
получи продукта, който е закупни и т.н. [Петрова 2001: 203-204].
В сюжетно-ролевите игри компонентите се създават от децата в процеса
на самата игра. Наличието им в тяхното единство според Елка Петрова става
предпоставка и условие за проява на максимална активност, самостоятелност и
творчество.
Основна задача в процеса на играта е на базата на усвояване на социален опит и
формиране на умения за игра, чрез игровите отношения да се коригират и изявяват
отрицателните тенденции в поведението на децата, както и да се формират реални
социално-нравствени мотиви на поведение [Петрова 2001: 206].

Литература:

Петрова, Е. Интегративни функции на играта в педагогическия процес. София,

1986
Петрова, Е. Предучилищна педагогика. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико
Търново, 2001

Fakirska, Y. Preduchilishtna pedagogika. Savremenni proektsii i problem (Preschool

Education. Modern projections and problems), Ruse. 2012
Naredba № 5 оt 03.06.2016 г. za preduchilishtnoto obrazovanie,Obn. - DV , br. 46 оt
17.06.2016 г., v sila ot 01.08.2016 g
https://lapbooking.wordpress.com/lapbook/