СТИМУЛИРАНЕ НА „ГЕОМЕТРИЧНОТО МИСЛЕНЕ” НА ДЕЦАТА

ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ.

Главна цел при поставяне основите на математическата култура на детето

от предучилищна възраст е създаването на условия за формиране на
елементарни представи за количествените, пространствените и времевите
отношения на обектите от околната действителност, за формиране на
умения за елементарни обобщения и прилагане на знания в разнообразни
ситуации.
За реализиране на тази цел е необходимо съобразяване със:
*закономерностите при изграждане и развитие на познавателната дейност
у детето от предучилищна възраст;
*възрастовите възможности при усвояване на знания;
*необходимостта от приемственост между работата в детските градини и
първи клас.
Реализирането на потенциалните възможности на детето изисква да се
обърне по-специално внимание на начините за усвояване на знания.
Системата от знания и първоначалните представи за множество, число,
величина, форма, макар и ограничена в рамките на възможностите за
обучение на детето от предучилищна възраст, има голямо значение за
овладяване на съответните понятия.
МАТЕМАТИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИ се формират въз основа на
възприемането на редица свойства и признаци на реалните предмети.
Представите на детето за някои качества на предметите (цвят, големина и
т. н.) се появяват сравнително рано. Те са по леки за възприемане и затова
се изграждат по-бързо.
Количествените, пространствените и времевите представи отразяват
свойства и отношения на обективно съществуващи предмети и явления от
околната действителност, които не са така конкретни и трудно се долавят
от детето. За по-пълно опознаване на математическите отношения е
необходимо то да има възможност да се запознае с вътрешните връзки и
закономерности, което се постига чрез мисловните операции анализ и
синтез, сравнение, обобщение и абстракция.
В предучилищна възраст се постига и интензивно развитие на
мисленето, което се опира на сензорна информация. Изграждат се
елементи на логическото мислене. Въз основа на конкретни и общи
представи детето овладява известни умения да разкрива математически
отношения и зависимости и формира елементарни представи за число,
форма, време.
Водещо при взаимодействието с децата от предучилищна възраст е
осъществяването на постепенен преход от конкретни към по-обобщени
знания. Емпиричните знания, формирани въз основа на сензорния опит, са
предпоставка и условие за усъвършенстване на познавателната дейност и
за математическото им развитие.
Основа за опознаване на количествените и качествените характеристики
на предметите и явленията са сензорните процеси и по-специално
възприятията и представите за форма и големина, за пространствено
разположение на предметите и тяхното количество. Децата опознават тези
свойства, качества и отношения по практически път, действайки с различни
предмети.
Важно в предучилищна възраст е децата да бъдат обучавани
целенасочено в овладяване на отделни похвати и обобщени способи за
обследване: прекарване на ръка и проследяване с очи на контурите на
предмета, налагане на ленти една върху друга за сравняване на дължина,
съпоставяне на една група предмети с друга по количество, за уточняване
на отношенията „повече”, „по-малко”,”поравно”.Така се извършва
сравняване на предмети по форма. Величина, количество. Съпоставят се
откритите признаци с тези, които детето вече познава.
По-високо равнище при ориентиране в математическите отношения се
осигурява чрез ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩОПРИЕТИ
ЕТАЛОНИ: за форма – геометрични фигури, за величина – мярка за
дължина, за обем и др. Овладявайки подобни знания, децата получават
комплекс от мерки и еталони, с които могат да съпоставят качества и да
намират мястото им сред другите. (Познаването на геометричната фигура
триъгълник дава възможност на детето да отдиференцира предмети с
триъгълна форма).
СЕНЗОРНИТЕ ЕТАЛОНИ се усвояват не само перцептивно, но и на
интелектуално равнище. Три-четири-годишните деца овладяват някои
елементи на система от еталони, прилагайки обследващи действия, които
са усвоили от възрастните. Пет – шест-годишните използват сериация и
класификация, осмислят принципа за построяване на такива системи.
Oвладяване на практически способи за сравняване, за групиране на
предметите по количество, величина, форма, пространствено
разположение фактически поставя основите на понятийните форми на
мислене. В процеса на формиране на математически представи у децата от
предучилищна възраст се развива умение за прилагане на опосредствани
способи за оценка на различни свойства на предметите. Децата се учат да
предвиждат резултата или да съдят по него за изходните данни; разбират
не само видимите връзки, но и някои вътрешни, най-съществени
зависимости.

Елементарни геометрични знания.

В практическата си дейност човек среща предмети с различна форма.
Началната представа за формата на предметите е била изцяло конкретна.
По-късно се появява обобщената представа, за да се стигне до понятието
форма на предметите. Това все още обаче не е понятие за геометрична
фигура.

Натрупаният богат сетивен опит, развитието на абстрактното мислене

допринасят за отделяне на формата от конкретните свойства на
предметите, формира се понятието геометрична фигура.
Геометричната форма е отражение на предметната форма, но в много
по-обобщен и по-абстрактен вид. Предметните форми са „обработени” от
човешката мисъл, която се е абстрахирала от останалите свойства – цвят,
големина, разположение и т.н., от индивидуалните различия на
предметните форми. Така се изгражда понятието геометрична фигура.
Обект на геометрията са геометричните фигури.
Знанията по геометрия имат голямо значение за опознаване на
действителността. Пространствените представи и геометричните понятия,
графичните умения и навици са важна съставка на конструктивно-
техническата дейност.
Геометричните знания и умения са от голямо значение за общото и
математическото образование на децата. Те имат и голямо значение за
развитието на наблюдателността, логическото мислене, творческото
въображение. Геометрията е плод на определена степен на развитие на
абстрактното мислене и поради това нейното усвояване съдейства за
развитието му. Наред с това се овладяват точни термини, лаконични
изрази, развива се симетричността, хармонията, естетиката в предметите.

Oсобености у децата при възприемане на формата.

Предучилищната възраст е период за запознаване с окръжаващата
действителност. В същото време интензивно се развиват познавателните
способности на децата. Предметите от действителността имат
разнообразни свойства – цвят, големина, форма и др. Запознаването с тях
става чрез посочване на характерните признаци и отделянето им. Ролята
на формата е определяща при възприемане на предметите. Цветът е
разграничителен признак за опознаване само тогава, когато по-сложният
дразнител – формата, не е получил сигнално значение.
Децата лесно опредметяват всяка нова непозната форма. Познаването
на формата им дава възможност свободно да оперират с нея, да я намират
в познати неща. Постепенно започва абстрахиране на формата от
останалите свойства. „Вратата има правоъгълна форма”. Така формата
става видима, придобива сигнално значение, обобщено се отразява на
основата на абстрахирането и означаването и с думи.
Основа на понятието форма е класическата система на геометричните
фигури и техните варианти. Всеки предмет има особена характерна форма,
но в основата на формата на всеки предмет може да се види една или
друга геометрична фигура, обемно тяло.
Възприемането на формата има голямо значение за усъвършенстването
на много видове дейност още в предучилищна възраст – рисуване,
моделиране, конструиране и подготовка за овладяване на редица
дисциплини в училище.
Изследванията на Р. Я. Абрамович-Лехтман, Л. А. Венгер, А. А. Пресман
показват, че овладяването на формата става върху основата на предметни
действия. В предучилищна възраст започва да се проявява зрителна
реакция – проследяване на контура и съотнасяне с образеца.
Това, че възприятията за форма в предучилищна възраст са включени в
предметната дейност на децата, не означава, че те слабо възприемат и
различната форма на предмета. Детето рано различава формата, ръковоси
се от нея, но не я отделя като признак на предмета. Тя е неразривно
свързана с него. Детето опредметява геометричната фигура – квадратчето
е прозорче; кръгът е колелце; триъгълникът е покривче. По-големите деца
не отъждествяват формата с предмета, а само ги съотнасят с него. За кръга
те казват - това е като колело.
Възприятието за форма у децата се изменя съобразно някои възрастови
особености: започва се от пълното отсъствие на различаването, минава се
през различаване на външни несъществени белези и се стига до
различаване по съществени признаци. Адекватно различаване на формата
се получава у деца при разгънато и съответстващо на обекта обследване.
Установяване на формата на предмета става чрез използване на
еталоните за форма, създадени и систематизирани от човека. Те се
сравняват с формата на предмета и в резултат на това тя се определя като
триъгълна, овална, кръгла и т.н.. Този процес се нарича обследване.

Възприемане формата на предметите и геометричната форма.

Формата е един от признаците, по който разграничаваме предметите в
пространството. Тя е получила обобщено отражение в геометричните
форми. В този смисъл те представляват сензорни еталони за форма.
Механизмът, който дава възможност на детето да възприема света чрез
призмата на обществения опит, е овладяване на общоприетите системи от
еталони. Л. А. Венгер в своите изследвания показва, че
взаимоотношенията на еталоните в сензорната система се подчиняват на
класификацията и сериацията. Авторът пише, че системата на плоскостните
геометрични фигури е преди всичко система от класификационни групи,
подгрупи, построени по различни признаци, често редуващи се между
себе си, при което вътре във всяка група са възможни по-нататъшни
квалификационни подразделения, както и сериации по определени
признаци. При процеса на сензорното възпитание, насочен към
овладяване на система от сензорни еталони от децата, се приема като
твърде важно това положение. По мнението на много автори (С.
Рубинщайн-1964 г., А. Запорожец -1963 г., Л. Венгер -1969г. и др.)
усвояването на този сензорен опит произтича постепенно.
У децата още в ранна детска възраст започва натрупване от запас от
представи за различни свойства на предметите. Тези представи служат за
възприемания в дадения момент предмет. Често добре познати предмети,
например с триъгълна форма, детето оприличава на покрив, кръглата
форма на предмета за него е топка и т.н. Стига се до извода, че до
общоприетите средства то ползва индивидуални средства във вид на
еталони, носещи същата функция. Във връзка с това авторите изказват
много важно схващане за предеталоните. Те, както и псевдопонятията,
продължават да съществуват и у възрастния човек наред с общоприетите
неталони и понятия.
Предеталоните представляват сами по себе си преходна степен при
формирането на постоянните еталони. Според Л. Венгер – 1969 г., В.
мухина – 1975 г., ако децата не се запознаят специално със системата на
сензорните еталони, те ще я овладеят стихийно. Без специално
организирани сензорно възпитание те усвояват сами няколко еталона –
формата на квадрата и кръга, тъй като тези форми се срещат по-често от
другите. Значително по-късно усвояват представите за триъгълник,
правоъгълник и овална форма.
Когато детето е усвоило само няколко еталона, то точно и правилно
възприема свойствата на предметите, които съвпадат с тези еталони. Но за
това пък другите разновидности от свойствата, за които еталоните още не
са усвоени, малките възприемат не точно, а понякога и грешно. Например
детето, което познава квадрата и не познава правоъгълника, възприема и
назовава правоъгълника квадрат, ако разбира се разликите не са големи.
От това положение логично произтича извадът, че е необходимо по-ранно
развитие на представите за основните елементи на сензорната система за
геометрични елементи. Това е възможно за осъществяване и напълно
необходимо за малките. То ще подобри аналитичната дейност на детето,
насочена към отделяне формите на предметите от околната среда. Това ще
се осъществява по-леко и по-бързо, ако то има в съзнанието си тези мерки
за сравнение.
В процеса на целенасоченото обучение, владеейки обобщени способи
за анализ на обектите от обкръжаващата го среда, детето овладява все по-
сложни разновидности като свойства и качества на предметите, отразява
ги в речта си, което води до умственото му развитие. На основата на богати
експериментални изследвания автори като А. Запорожец, Л. Венгер, В.
Мухина и др. разкриват, че в процеса на сензорното възпитание на детето
може не само да се усвояват отделни елементи на една или друга система
от сензорни еталони, но и да се уловят някои прости връзки и отношения,
които съществуват между тях. В специално организирани занимания
децата усвояват, че една и съща форма може да се възприема по
отношение на големината, съотношението на ъглите и страните.
В преучилищна възраст при определена организация на обучението
умението на децата да установяват и възпроизвеждат отношения между
елементите на дадена сензорна система достига до относително висока
степен на обобщеност. Програмата на сензорното възпитание е
необходимо да се разработи като система от взаимосвързващи по между
си еталони, разкриващи тези принципи, върху които е изградена
системата. Л. Венгер дава съвременен анализ на последователността на
еталоните на този процес – от усвояване на няколко отделни елемента на
системата към усвояване на няколко принципа на построение.
*НАЧИНИ ЗА УСВОЯВАНЕ НА СЕНЗОРНИ ЕТАЛОНИ: перцептивен и
индивидуален.
*ПЕРЦЕПТИВЕН – има важно значение за разработване методите на
сензорно възпитание на децата, за които е все още недостатъчен
интелектуалният път за овладяване на такъв род системи. Анализирайки
становищата на редица автори, стигаме до извода, че детето твърде рано
започва да усвоява сензорна информация. Сензорното възпитание в този
сензитивен период трябва да бъде организирано не само към отделни
елементи на сензорната система, но и към връзките и зависимостите,
съществуващи в тази система. Усвояването на геометричните еталони ще
помогне на детето бързо да се ориентира в сложното многообразие от
форми на различни обекти в заобикалящата го действителност.
*КАК ДЕТЕТО ВЪЗПРИЕМА ФОРМАТА НА ПРЕДМЕТИТЕ И НА
ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ФИГУРИ?
Този въпрос е занимавал редица учени. Било открито, че възприемането
на формата представлява само по себе си нееднороден процес, който
трябва да се разглежда като система от операции, отличаващи се по своите
задачи, способи и резултати. Доказано е, че в края на първата година от
живота на детето се наблюдава възможност за отделяне на един предмет
от друг и отделяне на фигурата от фона. Според тях контурът на предмета е
това първоначално и общо качество, което е изходно както за зрителното,
така и за осезателното възприемане.
Mного изследвания са насочени към изучаване на особеностите по
възприятие на децата по форма (Р. Абрамович, Лехтман, Венгер и др.). Те
доказват, че в предметните действия се осъществява практическо
овладяване на формата и развитие на перцептивните действия на детето.
Процесът на възприемане на формата още не е отделен от предметните
действия. Едва по-късно в предучилищна възраст се появяват
специфичните зрителни реакции. Ако децата хвърлят само бегъл поглед на
предметите, те се стремят да ги хванат с ръце и да започнат манипулации с
тях.
 При по-големите фазата на практическите действия се предшества от
бодробно зрително запознаване с предмета. Повишава се ефективността
от решаване на задачата. Авторите по това схващане считат, че от 3-4-
годишните перцептивното действие започва да се отделя от практическите
действия. Обаче резултатът, който се получава при опознаването, получен
по пътя на практическото действие, се оказва по-висок от резултата,
получен по пътя на зрителното или осезателното опознаване. Едва към 5-та
година формирането на перцептивните действия стига до това ниво.
За възприемане на формата огромно значение има и осезателно-
кинетическата перцепция. Върху изучаването на този въпрос са работили
В. Зинченко, А. Рузская, А. Запорожец. Те смятат, че децата по-леко
приемат задачите за запознаване на обектите, отколкото задачите за
запознаване с тях. Децата от 3-5 г. и 5-6 г. добре възприемат формата при
зрително-осезателното запознаване с фигурите. А децата от 6-7 г. дават
много високи показатели при зрително запознаване.
При 6-7- годишните формата се възприема чрез зрителния анализатор и
тактилно-двигателният компонент се явява излишен. Наблюдава се
свиване на перцептивната дейност. Очите се опитват самостоятелно да
решават продуктивни задачи. Между зрението и осезанието съществуват
сложни взаимоотношения. Окото твърде често успява да се справи с
правилното решение на задачите. Ръката в много случаи се нуждае от това,
което я учат очите. Но често се случва и обратното решение. Някои задачи
се изпълняват по-леко при участие на зрението и осезанието.
*ПЕРЦЕПТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ОЧИТЕ ПРЕМИНАВА ПРЕЗ РЕДИЦА
ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ:
При 3-годишните движението на очите се извършва вътре във фигурата,
при 4-5-годишните – по-многобройни движения, но съществуват все още
движения за проследяване на контурите. При 6-7-год. Движенията на
очите водят до контури на фигурите. Вече има възможност за решаване на
по-сложни сензорни задачи, свързани с адекватното възпроизвеждане на
възприетата фигура в процеса на рисуване, апликиране, конструиране.
Самият процес на формиране на адекватни образи на предметите
преминава в редица фази от глобалното, цялостно възприемане на
предмета като цяло към разчленяване на отделни детайли. Тези
постановки се явяват важни според И. Сакулина, Н. Поддяков и др. за
правилно организираната методика на изследване на предмета от децата
от предучилищна възраст. Те разглеждат проблема, като се развива у
детето процесът на отделяне на формата като признак. „В началото на
предучилищната възраст формата все още не се отделяше като признак на
предмета, а се разглеждаше като неразривно свързана с нея. Когато
геометричната форма е недостатъчна за детето, като такава при
възприемането и то търси предмета, даже ако фигурата му е неизвестна, то
е склонно да я отъждестви с предмета. По-късно децата започват да
овладяват геометричните форми, без да ги отъждествяват с конкретна
форма на познат предмет. Възприемат тази форма като изходна за
познаване формата на предмета.”
Наблюдава се своеобразна динамика в развитието на процеса на
абстракция на формите. Отначало геометричната форма се възприема,
изхождайки от предмета, а по-късно се наблюдава обратният процес –
конкретната форма на предметите започва да се отделя с помощта на по-
точни геометрични форми. Това положение е намерило място при
разработването на методиката на сензорното възпитание при запознаване
на децата с формата. Необходимо е колкото се може по-рано да се
формират представи за формата в нейния чист вид. Това ще помогне на
детето по-бързо и по-точно да в сравнява с обкръжаващите го предмети. То
трябва да разбере, да възприема геометричната фигура като средство за
сравняване, т.е. възприема формата на геометричната фигура като еталон.
Според изследователите това схващане се счита достатъчно за децата от
предучилищна възраст. Като важно условие тук се явява работата на
педагога, неговата системна и прецизна дейност. Редица педагози са се
занимавали с тези въпроси – Фрьобел, Монтесори, Тихеева. У децата от
предучилищна възраст съществува потребност от такива знания и тази
потребност е обоснована в теорията на Венгер, В. Логинова, А.Леушина и
др.
Важна задача за сензорното възпитание се явява запознаването с
признаците на предметите от обкръжаващата среда. Сред признаците
формата се явява основен признак, благодарение на което предметите
придобиват своя индивидуалност. Когато детето обследва геометричните
фигури, за да изучи свойствата им, също спазва този логически ход на
изучаване на обекта. Владеейки тези способи, отначало с помощта на
педагога, а в последствие и самостоятелно, то започва да възприема само
предметите, но тук се появява липсата на речта. Ако възприемането не е
свързано с речта, не би било богато и обобщено. Думите се явяват първи
вид на обобщението.
А. Леушина – 1974 г., е отделила голямо внимание на аналитико –
синтетичното възприемане у децата на геометрични форми. Тя счита, че е
необходимо децата на 5-6 г. не само да различават и назовават
геометричните фигури, но и да отделят основните им структурни елементи
– ъгли, върхове, страни. На тази основа те ще могат да сравняват
различните геометрични фигури, което ще им помогне при различни
обобщения – триъгълници, четириъгълници. От всичко казано до тук
следва, че формата на предметите трябва да стане обект на специално
математическо изучаване от децата възможно по-рано. Авторите
подчертават значението на зрителната и осезателната перцепция за
възприемане на формата, сочат правилната методика на изследване на
предмета. Тъй като формата на всеки предмет може да се сведе до
определена геометрична форма или съчетание от такива, то усвояването
на еталони за геометрична форма ще помогне на децата да определят в
друг аспект реалната действителност, ще ги подготви за успешното
обучение по математика в 1 клас.

Преобразуване на геометрични фигури.

Процесът на овладяване на система от знания за геометричните фигури е
един от ефективните пътища за умствено развитие на детето. Но
систематизацията на всякакви знания е възможна само тогава, когато
децата са мотивирани да разберат онези връзки, отношения и
закономерности, които разкриват същността на предметите и явленията.
Тези връзки и закономерности стават достъпни за детето само ако го
водим от опознаване на външните, достъпни за възприемане свойства и
признаци на предметите, към разкриване на вътрешните, съществените,
често скрити техни свойства и признаци.
Единодушно се отстоява мнението, че колкото по-широк е кръгът от
представи за геометричните форми с висока степен на обобщеност и
устойчивост, толкова по-големи са възможностите на децата за опознаване
на предметния свят.
ФОРМАТА е един от признаците, по които разграничаваме предметите в
пространството. Тя е получила обобщено отражение в геометричните
фигури. В този смисъл те представляват сензорни еталони за форми, както
вече споменах. Практиката показва, че устойчиви представи за
геометрични фигури като еталони може да започнат да се изграждат у
децата от четвъртата им година.
* Формирането на представи за геометрични фигури е продължителен и
сложен процес и изисква система от действия с отделни етапи.
 ПЪРВИ ЕТАП – включва системна сензорна работа за формиране у
децата на обобщени, ясни, устойчиви представи за геометричните фигури
като еталони за опознаване формата на предметите и околната среда.
ВТОРИ ЕТАП - в обучението се отделя особено внимание на
овладяване на правилния начин за обследване на фигурите. То постепенно
започва да се отделя от игровата практическа дейност на децата и да носи
чисто познавателен характер.
ТРЕТИ ЕТАП – обучението се насочва към задълбочено изучаване на
геометричните фигури, към разкриване на структурните им елементи,
съществените им свойства и връзки. Това ще позволи да се систематизират
знанията за геометричните фигури.
*Формирането на представи за структурните елементи на
геометричните фигури се осъществява по два взаимно свързани пътя.
ПЪРВИ ПЪТ – формиране на представи в процеса на непосредствено
възприемане на предметите, но без тяхното преобразуване.
ВТОРИ ПЪТ – формирането на детски представи в процеса на
практическата преобразуваща дейност на самите деца. Формите по втория
път са по-динамични и са предпоставка за начални форми на разбиране
промяната и развитието на явленията, което е изключително важно за
умственото развитие на детето.
Математическите познания на децата и тяхното глобално значение за
цялостното им интелектуално развитие ги правят неотделима част от
другите аспекти на детската активност и поради това е невъзможно
тяхното изолиране и разглеждане в чист вид. Интегрирането на
образователното съдържание осигурява възможности за осъществяване на
практико-познавателната и преобразуваща дейност на детето, с което се
стимулира формирането на познавателни и други способности.
Преобразуването на геометрични фигури е дейност, която съдейства за
по-осезателно усвояване на техните свойства. В процеса на практическото
моделиране и преобразуване става възможно децата да осмислят
принципа за последователно усложняване структурата на някои
геометрични фигури.
Познавателната активност с математическа насоченост е тясно свързана
с процеса на изобразителната дейност. Използвайки подходящи тематични
задачи, децата практически усвояват и затвърждават представите за
количество, форма, цвят, големина и ориентиране в пространството и за
формиране на сензорните им способности.
Интересна и благодатна интеграционна форма, подходяща за
преобразуване на геометрични фигури, е използването на геометрични
фигури от самите деца в техните рисунки и апликации. Те разбират, че с
едни и същи геометрични фигури могат да се изобразяват различни
обекти от природната и обществената среда. От друга страна, по този
начин нагледно и динамично се затвърдяват представите им за
геометричните фигури. Представите им придобиват по-голяма гъвкавост и
подвижност. Те се учат да си представят предметите в различни
пространствени положения и мислено да разменят местата им.
От умението на учителя зависи да провокира математическа задача в
хода на процеса по изобразителна дейност. И така, че да не се наруши
изобразителната задача и да се запази положителното емоционално
отношение на децата към ситуацията. Този подход е средство за
затвърдяване представите на децата за геометричните фигури чрез
преобразуване. Еднакво подходящи са моделирането, апликирането и
рисуването. Темите могат да бъдат различни.
Използването и преобразуването на геометрични фигури в
изобразителната дейност е само един от начините за формиране на
устойчиви геометрични представи при децата от 4-6- годишна възраст. Той
ги подтиква към търсене на самостоятелни варианти за решение,
извършвайки сложна мисловна дейност.
Темпото на умствено развитие на децата от предучилищна възраст е
много високо в сравнение със следващите периоди и именно заради това
ние трябва да използваме този момент. Целта е не да ги затрупаме с много
информация, а да изработим общи начини за познавателна дейност –
умения да преобразуват, да моделират, да анализират, сравняват и
обобщават. Трябва да създадем потребности у детето да получава нови
знания, да овладява умението да мисли. Математиката е едно прекрасно
средство за това.

Основни наравления при формиране на геометрични представи.

Комплексният и сложен характер на геометричните знания изисква
системно и последователно изучаване в единство с останалите
математически знания.
 Методическата система за формиране на елементарни геометрични
представи обхваща три направления, които имат за цел да доведат детето
до разбирането, че:
1* Геометричната фигура служи за еталон при обследване формата на
предметите.
2* Всяка геометрична фигура има общи свойства с останалите фигури,
но притежава съществени, характерни само за нея свойства.
3* Геометричната фигура не зависи от цвета си, от големината, вида и
материала и от други, несъществени за формата свойства. С това
твърдение се изразява геометричната инвариантност.

Технологии за овладяване на геометричната фигура като еталон

за форма.
В първа възрастова група децата трудно отделят формата от предмета.
Учителят ги насочва чрез двигателно-осезателно обследване да открият
закръглеността на кръглите предмети и негладкостта на ръбестите,
некръгли предмети. Децата откриват, че кръглите предмети се търкалят, а
некръглите падат при опит да ги търкулнем. Манипулират с предмети,
близки до формата на кръга, квадрата и триъгълника, както и с модели на
геометричните фигури (от дърво, хартия). С опипване откриват и назовават
дали предметът е кръгъл. Постепенно стигат до идеята, че кръгът също като
топката се търкаля. Учителят казва името на фигурата „кръг”, а за другите
казва, че не се търкалят, не са като кръга и затова са некръгли. Към 4 г.
децата се запознават с термините квадрат, триъгълник.
За да се осмисли, че геометричната фигура служи за еталон при
обследване по форма, на децата се предлагат разнообразни игри и
упражнения за съпоставяне, сравняване и класификация на обекти по
форма. Тези дейности се обогатяват до края на предучилищния период.
Важно е игрите да се предлагат в система. Еталоните за класификация по
форма са най-различни: кошове или кутии с апликирани фигурки, къщички
с геометрични прозорчета, вагони на влакчета с геометрични прозорчета,
хвърчила с геометрични очи и т. н. Децата класифицират обекта според
геометричната форма, като се водят от материален или идеален еталон, в
зависимост от възрастта си. Примерни игри за класификация по форма са:
„Да натоварим влакчето”, „Украси хвърчилата”, „Всяка фигурка в своята
къщичка”, „Игри с блоковете на Денеш и обръчи”.
Технологии за осмисляне на структурата и свойствата на
геометричните фигури.
Изучаването на понятието геометрична фигура като абстрактно-
математическо понятие е свързано с формиране на представи у детето за
вътрешната структура и свойствата на фигурите. За да отдели структурните
части на дадена фигура, детето извършва анализ на различните
геометрични модели. Чрез синтез на отделните части то сглобява фигурата
и обобщава представата си за нея. Съпоставя различни фигури и ги
сравнява. За да извърши тази сложна аналитико-синтетична и обобщаваща
дейност, детето овладява система от похвати. Основен похват за
овладяване на формата и структурата на фигурите е обследването,
паралелно с назоваването, броенето, моделирането и други.
*ОБСЛЕДВАНЕ НА СТРУКТУРАТА НА ГЕОМЕТРИЧНАТА ФИГУРА.

Показва се модел на геометрична фигура от твърда хартия. Децата

разполагат със същия модел (например квадратче).Учителят показва
начина на обследване на структурните елементи на фигурата. С пръстите
на ръката се проследява една страна и се достига до върха. Поставя се
показалецът и се казва: „Ох, как боцка! Деца, това се нарича връх на
фигурата. Повторете!” Продължава обследването, като последователно се
редуват страна, връх, страна, връх. Ъгълът се описва с показалец (прави се
дъгичка) и се назовава. Обследват се всички ъгли на фигурата. Равнината
на фигурата се обследва с цялата длан на ръката.
*НАЗОВАВАНЕ НА ТЕРМИНИ НА ПОНЯТИЯ, СВЪРЗАНИ С ГЕОМЕТРИЧНАТА
ФИГУРА.

От една страна, учителят съобщава термините, но от друга, трябва да

изисква децата правилно да ги повтарят при началното им усвояване. При
всяка ситуация, свързана с изучаване на геометричните фигури, трябва да
се активизира геометричната терминология и обосновка на съжденията на
децата.
*СРАВНЯВАНЕ НА ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ.

Същността на този похват се изразява с изучаване на дадена фигура чрез

вече изучена, позната фигура. Сравняването на фигури се разкрива чрез
по-частични похвати:
>СРАВНЯВАНЕ ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ: поставят се модели на две фигури един
върху друг, така че да се сравнят по дължина страните, по големина –
ъглите. Този похват може да се използва при установяване свойствата на
правоъгълника и квадрата. Използват се меки хартиени модели на
фигурите. Фигурката (напр. правоъгълник) се прегъва и се налагат
срещуположните и страни. Децата се убеждават, че в правоъгълника две
по две срещуположни страни са равни. С налагане се установява важно
свойство, че всички ъгли на квадрата и правоъгълника са равни (и
приличат на ъглите в стаята, без да се казва, че са прави ъгли).
>СРАВНЯВАНЕ ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ ИЛИ ДОБЛИЖАВАНЕ: на една плоскост
се поставят една до друга две фигури, за да се сравнят дължините на
страните им. Квадратът и правоъгълникът се сравняват по страните си и се
установява, че две от страните на квадрата са равни на страните на
правоъгълника, но другите две страни не са равни.
>СРАВНЯВАНЕ ЧРЕЗ СЪПОСТАВЯНЕ: установява се наличието или
отсъствието на всеки елемент от еталона в предмета, който се оценява по
форма.
*БРОЕНЕ – използва се като основен похват при изучаване на нова
фигура и като помощен при съпоставяне на две фигури. Преброяват се
страните, върховете, ъглите на фигурите и се сравняват по брой. Според
броя на ъглите се стига до етимологията на имената на някои от фигурите
(триъгълник – 3ъгъла, четириъгълник – 4 ъгъла).
*МОДЕЛИРАНЕ НА ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ. Моделирането е основен
похват в геометрията, тъй като винаги се работи с модели на геометрични
фигури (от дърво, хартия, нарисувани или начертани фигури, по
представа). Затова похватите за моделиране на фигурите са разнообразни:
>МОДЕЛИРАНЕ НА ФИГУРА ЧРЕЗ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ на формата им от
въженца, клечки, гъвкав шнур, ленти пластилин и др. Упражненията се
поднасят в система, която стимулира мисленето на децата. Предлаганите
материали за моделиране трябва да се подбират така, че да създават
проблемни ситуации и да развиват гъвкавостта на мисленето.
Първо се дават точен брой клечки и се иска възпроизвеждане на
фигурата по словесно указание или по образец. След това ситуацията се
усложнява: дават се по-малко на брой елементи, нужни за страните на
фигурата, и се изчаква детето да реши проблема. Примерни задачи са от
вида: Направи квадрат от тези 2 равни ленти (по 10 см), Направи
правоъгълник от тези 3 ленти (по 10 см). При затруднение детето се
подпомага с беседа за броя и свойството на страните на моделираната
фигура.
 >МОДЕЛИРАНЕ ЧРЕЗ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ФИГУРА (получаване на фигури
от дадена фигура чрез прегъване и разрязване). Този похват изисква показ
от учителя и развити конструктивни умения за прегъване, пиковане, рязане
на хартия. Решават се задачи за получаване на триъгълници от квадрат, на
кръг от квадрат чрез прегъване по осите и закръгляне на върховете, на
квадрати от правоъгълник и т.н.
>МОДЕЛИРАНЕ ЧРЕЗ ЧЕРТАНЕ НА ФИГУРА В КВАДРАТНА МРЕЖА (лист от
тетрадка с големи квадратчета за 1 клас). Похватът е свързан с умения за
измерване и знание за единица мярка. Предхожда се от дейности за
рисуване в мрежа на цветни пътечки, фризове, килимчета. Чертането на
геометрична фигура в квадратна мрежа изисква последователност от
действия: първо се уточнява, че единицата мярка е дължината на страната
на едно квадратче; после се поставя задачата за чертане на фигура и се
анализира структурата и; в една от пресечните точки на мрежата се рисува
точка; започва хоризонтално отброяване на мерни единици и се отбелязва
с точка вторият връх; вертикално се отброява същата мярка и се отбелязва
точка и т.н. Следва свързване на върховете с прави линии . Децата чертаят
различни по форма, големина и вид фигури. Най-сложната дейност,
съчетаваща чертане и възпроизвеждане, е схематично композиране –
рисуване на знаме, къща, дърво, човек и други обекти с помощта на
геометрични фигури. Интересни са упражненията за пренасяне на фигури
по образец спрямо права отвесна линия.
*КОМПОЗИРАНЕ НА ФИГУРИ – същността на похвата се изразява в
съставяне на дадена композиция от геометрични фигури (свободно или по
образец). При свободно композиране децата получават набор от малко
цветни геометрични фигури и сами подреждат композиция – камионче,
елхичка и т.н. Комбинирането по образец е два вида:
>КОМПОЗИРАНЕ НА ГЕОМЕТРИЧНА ФИГУРА ОТ ФИГУРИ: дава се образец
на фигурата със съставните и геометрични фигури. Децата налагат върху
контурите своите фигурки и изнасяйки ги извън образеца, съставят нови
фигури. Упражненията са степенувани по сложност. Започва се с по-
елементарни композиции от две- три познати фигури и се стига до повече
на брой, като се включат и непознати форми.
>СТИЛИЗИРАНИ КОМПОЗИЦИИ ОТ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ: композират
се фигури по определен образец на сложни фигури на къща, котка, зайче и
други композиции, подобни на тези в игрите „Танграм”, „Колумбово яйце и
др. Изграждането на умения на децата за стилизирано композиране
преминава през три етапа:
-запознаване с набора фигурки и свободно композиране с тях;
-съставяне на нова по –проста фигура по разчленен силует на фигурата;
-съставяне на фигура само по силует на фигурата образец.

Изискване към технологиите за разбиране на геометричната

инвариантност.
Формиране на правилна представа за геометричните фигури е
възможно тогава, когато децата се абстрахират от несъществените
свойства за формата (големина, цвят, пространствено разположение,
материал и други). Методическите подходи и изисквания за разбиране от
децата на геометричната инвариантност отново са:
1.Предлагане на разнообразни по цвят, големина и материал модели на
геометрични фигури.
2.Поставяне на фигурите в различно пространствено положение.
3.Геометричните фигури да обхващат по-голямо разнообразие на видовете
си, а не само равностранен триъгълник и правоъгълник в стандартни
пропорции на страните 3:2.
4.Важни похвати за абстрахирането на формата са сравняването на
изучавана фигура с такива фигури, които приличат на нея, но не са от
същия вид.
5.Да се предлагат фигури, които не приличат на дадената, но са от същия
вид.

Дидактичните игри по математика.

Активизирането на дейността за овладяване на математически знания
може да стане по пътя на умелото приспособяване, прилагане на
занимателни задачи, игри с математическо съдържание. Занимателна
задача е тази, която предизвиква непроизволен интерес, явяващ се в
следствие на необичайния сюжет на задачата, необичайната форма на
поднасяне. Решаването на такива задачи предизвиква у децата вътрешна
положителна реакция. Развива любопитството, любознателността.
ДИДАКТИЧНАТА ИГРА е обучаваща игра, за която е характерно, че
игровият процес се съпровожда с усвояване от играчите на съдържанието
на обучението. Дълбоко се заблуждават тези, които смятат, че играта е
само забавление. В процеса на играта децата преобразуват всякакви
различни знания за предметите и явленията от обкръжаващия ги свят. Тя
развива детската наблюдателност и способността им за определяне
свойствата на предметите, за отделянето на характерните, съществени
признаци. Играта оказва голямо влияние за
умственото им развитие, усъвършенства мисленето, вниманието,
творческото въображение.
Безспорно е огромното възпитателно и познавателно значение на
математическите игри. Трябва да се обърне внимание обаче и на важната
роля на педагога за тяхното организиране и провеждане.
Използването на дидактични игри в ситуациите по математика дава
възможност да се развива, усъвършенства и затвърдява наблюдателността,
умението за работа в група, детето да изслушва и да се съобразява с
мнението на другите. На по-високо ниво се издигат интелектуалните и
творчески способности на децата. Те стават по-свободни, самостоятелни,
отговорни, креативни, активни и независими. Играта допринася за
създаване и запазване на добронамерен, позитивен психологически
климат в детския колектив. Играта е ефективно средство за формиране
личността на детето, на неговите морално-волеви качества. В нея се
реализират потребностите от взаимодействие със заобикалящата
действителност. Известният педагог В.А. Сухомилски подчертава, че
„играта – това е огромен светъл прозорец, през който в душевния свят на
детето се влива живителният поток на представите и понятията за
обкръжаващия свят. Играта – това е искрата, запалваща огъня на
любопитството и любознателността.”
Интересна, занимателна, креативна, обучаваща, провокативна,
когнитивна и емоционална може да е всяка преднамерена, планирана
ситуация по математика, с включена поне една дидактична игра, в която
децата, решавайки поставената задача, усвояват и затвърдяват знания,
умения и навици.
 ВТУ „СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА : ПЕДАГОГИКА

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА: Педагогика на математическата култура в детската

градина.

КУРСОВ ПРОЕКТ
НА ТЕМА: „Стимулиране на „геометричното мислене” на децата от
предучилищна възраст.”

Изготвил: Проверил:………………………

Цецка Иванова доц.д-р Д. Гълъбова

Фак. Номер-724-ПНУП
2 курс, задочно обучение
 В. Търново, 2012 г.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.”Теория и методика на формулиране на математически представи у
децата в детската градина” – Д. Гълъбова, Слово, В. Търново, 2009 г.
2.”Програма за възпитание на детето от две до седем годишна възраст” –
авторски колектив: Е. Русинова, Д. Гюров, М. Баева, В. Гюрова и др., София,
1994 г., Даниела Убенова.
3.”Методика на обучението по математика в детската градина”-
Държавно издателство „Народна просвета”, София, 1977 г.
Авторски колектив: Ел. Пеева, В. Михайлова, Б. Спиридонова
4. Сп. „Предучилищно възпитание”:
*Бр. 3/2005 г., статия: „Възприемане формата на предметите и
геометричната форма”, автор: Богдана Петрова – ОДЗ „Сребърни звънчета”
– София.
*Бр. 5/2007 г., статия:”Преобразуване на геометрични фигури”, автор:
Диана Величкова – ЦДГ „Карамфилче” – Варна.
*Бр. 3/2008 г., статия: „Дидактичните игри по математика”, автор: Юлия
Дончева – Русе.