Методите на педагогическо взаимодействие осигуряват възможности за

осъществяване на практико-познавателна и преобразуваща дейност на детето, с което

се стимулира формирането на познавателни, социални, двигателни и естетически
способности. Чрез тях се осъществява съвместна дейност на децата и възрастните в
условията на групово сътрудничество, което дава възможност за динамична промяна в
позициите им.
Методите се разделят основно на четири групи, съобразно процесите на
възприемане, изпробване и изразяване, осигуряващи успешното взаимодействие между
детето и възрастния.
1. Информационно-познавателни: наблюдение, демонстрация, разказ, беседа,
драматизация, словесни игри и др.
2. Предметно-операторни: обследване, разглеждане, конструиране, предметно
моделиране, упражнение, предметни игри и др.
3. Практико-изпробващи: конструиране, експериментиране, дидактични игри,
предметно-схематично и графично моделиране, инсценировки и етюди, упражнение и
др.
4. Игрово-преобразуващи: дидактични игри, подвижни игри, музикални игри,
сюжетно-ролеви игри, конструктивни игри и т.н.

Изборът на методите се извършва в зависимост от:

- сферата на приложението им (познавателна, емоционална, двигателна,
естетическа и социална);
- вида педагогическа ситуация (основна/допълнителна;
индивидуална/групова/фронтална; игрова/практическа/обучаваща);
- характера на конкретните образователни задачи;
- възрастовите особености на децата – спецификата на познавателната им
култура, индивидуалните и личностните им характеристики за постигане на
емоционална удовлетвореност;

Демонстрацията е основен познавателен метод, който се изразява в показване на

обекти и процеси (т.е. дидактични средства) и начини за действие (алгоритми). Целта е
да се откриват различни математически отношения, да се достига до идеи и
зависимости, да се формират конкретни и по-общи представи за понятията.
Демонстрациите са различни според използвания дидактичен материал (предмети,
схеми, модели, макети) и според дидактичните цели (демонстрация за мотивиране на
нови знания, за въвеждане на ново знание, за затвърдяване или обобщаване на знания).
Демонстрацията трябва да се извършва близо до децата, на равнището на тяхното
зрително поле, за да могат по-лесно да възприемат. В малките групи първо се
демонстрира, а след това се обяснява, за да могат децата по-добре да осмислят новата
за тях информация; в големите групи, поради нарасналите умствени възможности на
децата, учителят може първо да обяснява, а след това да демонстрира, за да се
стимулира мисленето им. В по-малките групи демонстрацията се извършва от учителя,
докато в по-големите може да се включват и по-уверените деца.
 Упражнение – същността на метода се изразява в многократно повторение на
детето на практически и умствени действия с определено съдържание. Използва се за
уточняване, затвърдяване, разширяване на получените знания, в резултат на което се
усъвършенстват познавателните възможности на детето. Формират се по-пълни, по-
точни и трайни математически представи, способи за действие и учебни умения. В
образователната практика на детската градина се използват няколко форми на
упражнението:
- колективно упражнение с илюстративен характер (вид демонстрация).
Демонстрират се различни нагледни материали с цел затвърдяване на знания;
- индивидуално упражнение с оперативен дидактичен материал (модели на
реални предмети, фигурки, дидактични картони, учебни книжки и тетрадки и др.)
- дидактична игра със затвърдяващи функции като форма на упражнение
(математически игри, подвижни игри, музикални или конструктивни игри за
уточняване на математическото съдържание – свойствата на обектите, фигурите,
пространството и времето).

Преобладават дидактичните математически упражнения и чисто познавателните,

изискващи творчество, съобразителност, находчивост. Препоръчително е децата да се
включват съзнателно в упражнението, да знаят какво и как трябва да извършат, за да са
удовлетворени от крайния резултат. Упражненията трябва да включват задачи, които
постепенно да се усложняват, в зависимост от възрастта, опита и знанията на децата.
Винаги учителят трябва да дава задачи с по-висока степен на познавателност и
трудност, за да се стимулира мисленето им. Упражненията трябва да се извършват
системно, с подходяща дозировка, за да се изградят точни, ясни и трайни
математически представи у децата.

Моделиране – спада към две от основните групи методи: предметно-операторен и

практико-изпробващ. Същността му се изразява в създаване на модели на
математически понятия и отношения и използването им при формирането на
математически представи при децата. С помощта на модела детето си създава способ за
получаване на знания за оригинала; може да разбере скритите връзки между обектите,
отношенията и зависимостите между тях. Моделирането е изследване на обектите чрез
техните модели. Моделирането е средство и цел на обучението, а моделът – ключов
момент при въвеждане на ново понятие. Овладяването на моделирането преминава през
следните етапи: избор/построяване на модел, работа с модела и преход към реалността.

Игра – намира широко приложение в детската градина, поради възможността

децата да решават познавателни математически задачи, да се включват в
познавателната дейност, съхранявайки радостта от ученето. Играта може да бъде както
основен метод и средство за стимулиране на познавателната дейност, така и основна
форма на педагогическо взаимодействие в детската градина. Използвана като метод, тя
създава предпоставки математическите знания да се осмислят и обобщават на
емоционална основа.
 - дидактични игри – това са игрите с правила. Те помагат за натрупване на
активен опит, който е основа за формиране на математически представи. Самите
понятия се осмислят от децата на действена основа. Дидактичните игри имат основно 4
компонента, които я доближават и до обучението: 1. игров замисъл; 2. игрово
съдържание; 3. игрови правила; 4. игрово действие.
- Подвижни игри;
- Музикални игри;
- Драматизации, етюди;
- Словесни игри – тези, които са конструкция от въпроси и отговори. Използват
се гатанки, стихотворения, скороговорки или друг текст, който завършва с въпроса
„Що е то?”, „Назови”, „Преброй” и т.н.

Обяснение – словесен монологичен метод, целта на който е да изясни и допълни

дадена информация, получена от други методи (най-често демонстрацията и
упражнението). По време на демонстрация учителят използва пояснения и разяснения
на правилата за действие. В упражненията обяснителната дейност съдържа инструкции
за провеждане, указания за практически правила на действие, контрол на прецизността
на изпълнение. В случай на затруднение от страна на децата, обяснението може да се
повтори.

Беседа – словесен диалогичен метод, при който се задават въпроси и се изискват

отговори от децата с цел формиране на елементарни математически представи.
Особено важно е въпросите в беседата да са точни, ясни, конкретни и лаконични;
логически свързани и последователни; разнообразни; стимулиращи детското мислене
към анализ, сравняване, съпоставяне, обобщение. Майсторство от страна на учителя е
да се води беседа. Беседата се използва и за овладяване на нови знания. Тя поставя
децата пред познавателни и практически проблеми, които водят до повишена умствена
активност. На основата на добре осмислените и точно поставените въпроси децата
оформят самостоятелни съждения и продуктивни отговори. Развиващият ефект се
постига чрез поставяне на въпроси с по-висока степен на трудност, които да насочват
детето към обобщаващи съждения за математическите закономерности.

Разказ – словесен монологичен метод за кодиране в художествен текст на

математически факти и отношения между обекти. Описаната ситуация в текста се
анализира. Моделират се обекти или математически отношения.

Специфика на нагледно-действените похвати при запознаване с

математическите отношения

Похватите са основните съставки на метода или са негови нюанси.

Налагане – налагането е практически похват, при който елементите на едното
множество се подреждат върху, на или в елементите на второто множество (лъжички в
чашки, пеперуди върху цветя). Използва се главно при три основни ситуации:
- за сравняване на обекти по различни параметри – ширина, височина, дължина;
 - за нагледно-действено доказване на равномощност/неравномощност на две
множества;
- за сравняване и нагледно доказване на сходство или различие на геометрични
фигури;
Прилагане – практически похват, при който елементите на едното множество се
подреждат под, над или до елементите на второто множество (калинки под гъбки,
чадърчета над деца).
Похватите предполагат линейно подреждане на елементите в редици или в
колонки на равномерно разстояние един от друг.
Сравняване чрез трети предмет (летва, лента) – обикновено при сравняване на
обектите по параметрите ширина, височина, дължина.
Сравняване на обекти „на око” – с цел развиване умението за наблюдателност
Измерване – използва се за установяване колко пъти мерната единица се нанася
върху сравняваните обекти. Резултатът се отбелязва с помощта на числа. Децата
овладяват:
- правилния начин за използване на единица мярка;
- правилно отчитане на резултатите от измерването;
- осмисляне на относителността на мерната единица и измереното количество;

Преценка – изразява се в словесно оценяване на решението на задачите, на

способите за решаване на задачите; оценява степента на овладените знания.
Указание – използва се в процеса на решаване на задачите с цел да се премахне
вероятността от грешки.
Инструкция – показва посоката на действието.
Забележка – с нея се цели поддържане на дисциплината, както и поправка на
допуснати грешки.
Поощрение – използва се за стимулиране на увереността в собствените сили на
детето, ценна е в емоционален план, спомага за активното включване на детето в
образователния процес.