ДИДАКТИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПРОВОКИРАНЕ НА

ПОЗНАВАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ

3.Мисловни карти
Ако преди време в училище е било достатъчно да усвоим ефективно определен
обем информация, която да ни бъде достатъчна и полезна години наред, в условията на
съвременното информационно, високотехнологично общество е немислимо да
овладеем успешно за същия период необходимото ни знание, с познатите традиционни
методи.
По-големият обем, динамично променящото се съдържание и приоритети в
различните научни области изискват нови образователни подходи, чрез които учащите
да могат да отделят основното, да установяват връзки и закономерности между факти и
събития, да обобщават и систематизират огромния информационен поток.
Според Ж. Пиаже подборът на методите в образователния процес трябва да бъде не
само адекватен на интелектуалното развитие на учениците, но и да подпомага
систематизирането на знанията. Идеята е активността на ученика да се пренасочи към
търсене на смислови асоциации в процеса на интериоризация или изграждане на
вътрешен мисловен образ (формиране на понятието).
Използването на интелектуални карти като средство за визуализация и
схематизиране на информация се налага като необходимо условие и предпоставка за
по-ефективно усвояване и осмисляне на фактологично наситения учебен материал.
Мисловните карти (от англ. Mind Map означава „интелектуални карти“, „карти на
знанието“) са удобен начин за изобразяване на процеса на общото системно мислене с
помощта на схема. Те са съвременен ефективен инструмент за организиране,
структуриране на информация и нейното представяне във визуална форма.
Създаването на интелект-карта е резултат от активната познавателна дейност на
индивида, тъй като включва познавателните действия: анализ, синтез, обобщаване,
сравнение, осмисляне. Затова, когато говорим за провокиране на активност и
самостоятелност на учениците в учебния процес в условията на съвременното
образование, не можем да не включим темата за мисловните карти.
Методиката за създаване на мисловни карти е разработена от психолога Тони
Бюзан в края на 60-те години на ХХ век.
Философията на конструирането им се изгражда върху следните основни
положения:
- интелект-картите могат да бъдат полезни при „стенографирането” на мисли и
идеи, които нахлуват в главата ни, когато размишляваме над някаква задача или когато
просто имаме голямо количество информация;
- с интелект-картите информацията се представя във форма, в която мозъкът
лесно я възприема, тоест, на „езика на мозъка”.
 Фиг. 7. Мисловна карта

В основата на интелект-картите са залегнали принципите, върху които се основава

нашето мислене (мозъчната дейност). Използва се тезата, че за човешкия мозък са
типични асоциативното и йерархичното мислене, а третият вид – визуалното мислене
се свързва със структуриране, разбиране, обработване и запомняне на информацията.
В създаването на интелект-картите е заложен принципът за ефективност на
мисловния процес на базата на визуализацията. Като външен стимул, който
концентрира вниманието на ученика е привлекателността на мисловната карта.
Картинките, скиците, рисунките също допринасят за нейното активизиране. Формата,
контрастът, цветът, шрифтът, дебелината на линиите са сигнали към мозъчната кора за
значимост. В тази връзка не трябва да се пренебрегва фактът, че човешкият мозък
запомня много по-ефективно картини, отколкото думи. Тези сигнали, придружени с
вербално обяснение, улесняват възприемането на заложеното съдържание.
Представянето на добре структурирана информация чрез интелектуална карта
улеснява словесното изразяване и съкращава процеса на спомняне. Не е за подценяване
използването на мултисензорен подход – обединяване въздействието на слуховата и
зрителната информация.
Важен момент е определянето на ключовите думи, които трябва да се съдържат в
картата, тъй като те до голяма степен определят насоката за отключване на мисловната
дейност.
Мисловната карта може да се разгледа за по-малко от минута, като пести време и
позволява да се запомни повече, защото ключовите думи са неразривно свързани.
Мисловните карти обогатяват учението, те са забавни и уникални, стимулират
творческото мислене и паметта, позволяват да организираш по-добре времето си,
вместо да губиш часове в зубрене и преговаряне.
За да научим учениците да използват в своята система за успешно учене
мисловните карти, трябва да им покажем пътя на тяхното създаване, както и да
докажем тяхната ефективност. Интелект-картите могат да бъдат подготвяни от учителя,
могат да бъдат резултат от съвместната дейност на учителя с учениците, а също така и
да са дело на самите ученици. Включването на учениците в процеса на изготвяне на
мисловни карти е необходимо да става постепенно:
 първо те трябва да видят готови мисловни карти, използвани от учителя и да
се убедят в ефективността им в различни ситуации – при представянето на нови знания,
при обобщаване на информация, в процеса на технологично планиране;
 след това да участват в допълване на липсваща в тях информация;
 на по-късен етап самостоятелно да попълват предложен от учителя
схематичен модел;
 в края на ІV клас е възможно да се направи опит за самостоятелно
систематизиране на информация от учениците чрез мисловни карти, макар че това е
задача с повишена трудност за начален етап.
Особено важно е не само да се усвои общият механизъм на създаване на
мисловните карти, но да се уточни спецификата в конструирането им в съответната
предметна област, както и дидактическите параметри на приложението им в урока.
В контекста на методиката на преподаване на технологии и предприемачество,
аспектите в приложението на мисловните карти може да се обобщи по следния начин:
При изясняване същността на понятия от областта на техниката и
технологиите
За да се уточни съдържанието и обхвата на едно понятие, което включва
значителен обем информация, е удачно то да се представи многоаспектно. Особено
когато става въпрос за технически термини, обединяващи артефакти, всеки от които
притежава свои характерни особености.
Например при изясняване на понятието „техника”, трябва да се позовем на
съдържанието му в различните области, в които то се използва, включително и в
разговорната реч. По този начин можем да се опрем на житейския опит на учениците и
да го обогатим. Не допускаме просто замяна на изградените им представи с нови, а ги
коригираме и допълваме.
Ако ученикът знае, че у дома под „техника”, семейството му отнася: телевизора,
компютъра, кафемашината, клещите..., можем чрез едно систематизирано, всеобхватно
представяне на термина да уточним, подредим и задълбочим познанията му.

Фиг. 8. Мисловна карта: Понятие „техника”

 За да бъде обяснено и разбрано понятието „прости механизми”, е необходимо да се
уточнят първо основните групи механизми, които се отнасят към него. Всяка от тях има
специфични елементи и принцип на действие, както и разнообразно приложение в по-
сложните технически обекти. Цялата тази информация е доста обемна и изисква
визуализация, затова е подходящо да се представи с помощта на мисловна карта.
Учителят може да я направи по време на представянето на темата. Желателно е да се
подготвят снимки, рисунки или схеми на основните видове прости механизми (макари,
ролки, колела и оси, лостове), които се използват в интелект-картата заедно с
ключовите думи. По този начин запознаването с тях се онагледява, систематизира,
постига се по-добро разбиране на устройството и принципа им на действие. Като цяло
се придобива по-пълна представа за понятието „механизъм”.
Темата се изучава в няколко часа, но с цел разбиране на техническите принципи,
заложени в отделните видове механизми, е удачно конструирането на картата да се
осъществи в първия час.
„Средства за комуникация” е благоприятна тема за самостоятелно или групово
конструиране на интелект-карта от учениците. Използват се познанията и житейският
им опит. Подходящо е да се приложи дедуктивния подход. Поставя се задача – всеки да
запише средства за комуникация, които познава, след което да намери обединяващ
признак, по който да получи различни групи.

Фиг. 9. Мисловни карти на тема: „Комуникации“

 Наименованията на всяка група ще представляват ключовите думи в интелект-
картата. Възможно е учениците сами да стигнат до термините: електронни, печатни и
визуални средства за комуникация или да използват сродни думи за обозначаването им.
Допълването и коригирането на информацията в картата става след обсъждане на
интелект-картите на децата, както и от нагледните материали или казусите, подготвени
от учителя по темата.
Изключително актуалните теми за възможностите за пестене на осветление,
отопление, вода, материали и други ресурси са също подходящи за съставяне на
интелект-карти. Те могат да бъдат дадени за самостоятелна работа на учениците, след
като темата се проучи по зададени от учителя информационни източници. Подходящ е
и методът на мозъчната атака.
При установяване на връзките между отделните термини
Суровини, материали, отпадъци, оползотворяване на отпадъците, рециклиране са
понятия, при които е важно да се установи точното им съдържание, връзката и
взаимната им зависимост. Това е информация, която трябва правилно да се изясни, а
нейното усвояване е необходимо условие за осмисляне на теоретичните основи на
екологията и формирането на екологична култура.
Тази задача може да се даде на учениците в следния вид: след приключване на
урока, в който се изяснява кръговрата на материалите и съответните термини,
последните се записват разбъркано на дъската. Всеки трябва да помисли как да ги
обедини в една схема под формата на интелект-карта. По този начин се проверява
доколко учениците са разбрали понятията и осъзнават ли връзката помежду им.

Фиг. 10. Мисловна карта „Основни групи животни“

Понятията: диви, домашни, селскостопански животни, домашни любимци, също се

разграничават и осмислят по-добре чрез илюстриране с мисловна карта.
Чрез интелект-карта могат да се осмислят също така приликите, различията и
връзката между понятията: оборудване, обзавеждане, уреди, апарати, мебели. Те могат
да бъдат посочени като ключови думи, които трябва да послужат като основа за
конструиране на мисловна карта от самите ученици.
 Обобщаване, систематизиране и овладяване на научна информация от
областта на техниката и технологиите:
- При поставяне на задачи за самостоятелно проучване на дадена тема. Може да
се представи под формата на кратко съобщение, схема, таблица, презентация, интелект-
карта.
- При обобщаването на информация, получена от различни модули по дадена
тема. Тъй като в учебниците липсват обобщителни уроци, това води до нейното по-
добро усвояване, систематизиране и осмисляне.
Например темата за превозните средства, която присъства от І до ІV клас съдържа
информация за видове превозни средства според: средата на придвижване (по суша, по
вода и по въздух), вида на използваната енергия (екологично чисти и такива, които
замърсяват околната среда), предназначението си (товарни, пътнически, спортни) и т.н.
Цялата тази информация би могла да се систематизира и обобщи под формата на
интелект-карта.
В случая е удачно да се постави задача на учениците, проявяващи интерес към
темата, да проучат дадена група превозни средства и да представят за тях кратка
информация, снимка или рисунка, отразяващи най-характерните им белези.
Мисловната карта може да се конструира в процеса на представяне на новата
информация с участието на учениците и да се оформи като колаж.
Друга подходяща тема, която може да се представи в схематичен вид, е за
материалите, които се изучават – произход, видове, технологични свойства,
приложение.

Фиг. 13. Интелект-карта на тема: „Всичко за хартията“

Информацията може да се попълва в процеса на лабораторно-практически задачи и

упражнения.
Подобни карти могат да се подготвят за всеки вид материал. Възможен е и вариант,
при който може да се направи сравнителен анализ на технологичните свойства на
всички изучавани материали.
Тази информация може да се допълва и надгражда във всеки следващ клас.
Подходящ е индуктивния подход.
Мисловните карти са особено полезни в процеса на технологично планиране,
когато сме създали условия за творчески подход при реализиране на практическата
задача. Тогава, когато трябва самостоятелно да се подберат материали, инструменти,
техники за изпълнение на отделните операции, дори да се посочат партньорите, с които
да се реализира получаването на крайния продукт, е по-добре учениците да имат
свободата да отразяват в плана си повече аспекти от дейността си.

Фиг. 14. Технологичен алгоритъм

Такива възможности предоставя интелект-картата, която може да бъде създадена в

свободен стил, вместо познатото технологично табло, в което информацията е по-
ограничена и фиксирана – операции, материали и инструменти. Схематичният вид,
съдържащ картинки, рисунки, се оказва особено подходящ за първокласниците.
При генериране на идеи от областта на техниката и технологиите:
- Проектиране
- Преконструиране
- При осъществяване на творчески подход в процеса на практико-приложната
дейност.
При задачи, свързани с внасяне на промени в съществуващ технически обект или
създаване на нов, е подходящо мисленето на учениците да се насочи в няколко
възможни направления, фиксирани като основни клонове в интелект-картата.
Например: елементи – основни и второстепенни, силует или композиция, цветово
изграждане, материали, използвани техники и т.н.
По този начин се създават предпоставки за разработване на няколко варианта на
проекта, тоест, за по-висока продуктивност на учениците и осъществяване на творчески
подход в практико-приложната им дейност.
Основните дидактически подходи и методи, които могат да се използват в
технологичното обучение при създаването на интелект-карти са: метод на асоциациите,
индукция или дедукция, синтезиране и представяне на най-важното в дадена
информация, установяване на причинно-следствени връзки.
Използването на мисловни карти в учебния процес е интересно, забавно и
ползотворно за учениците, развива уменията им да възприемат фактите в единство и
взаимовръзка и да ги систематизират, допринася за развиване на познавателната им
активност и самостоятелност, повишава нивото на творческите им способности.
Повишаването на този общоинтелектуален потенциал на подрастващите рефлектира
върху нивото на технологичната им подготовка и като цяло допринася за реализиране
на целите на обучението по технологии и предприемачество.