Professional Documents
Culture Documents
Лекции По Педагогика и Технология На Играта
Лекции По Педагогика и Технология На Играта
по дисциплината
Педагогика и технология на играта
Гл. ас. д-р Ася Велева
септември, 2011 г.
1
отговорност на педагозите е да работят за обогатяване на детския игров
опит и култура.
2
че играта се различава сред културите и зависи от социоикономическия
статус (by E. Hyun, 1998). Следователно, решението за или против даден
педагогически подход не бива да се взема без да се отчитат водещите
тенденции в развитието на социума и техните проекции върху игровия
феномен.
Това е нова, малко изследвана област. Ето защо все още няма
достатъчно данни за спецификата на играта на съвременните деца, както и
за ефекта от промените в игровите активности върху детската личност. Но
през последните години в западната литература се увеличи броят на
публикациите, чиито автори предупреждават за редуциране на игровите
възможности у децата. Причините за това са комплексни.
3
загуба на детската общност, която води след себе си друго негативно
следствие. Защото обединението с разновъзрастов състав, където
игровите умения се предават по стихиен, непреднамерен начин, по думите
на В. Гюрова (2000) представлява естествения механизъм за предаване на
игрова култура. Почти винаги се наблюдава разлика в игровия опит на
децата и така се осигурява приемственост при овладяването на игрова
култура и нейното съхраняване. Тъй като съвместната игра се осъществява
все по-рядко, липсват условия за овладяване и натрупване на игров опит.
Това обяснява защо дори и да са налице подходящи условия,
съвременните деца рядко реализират игри и най-често се ангажират с
електронни медии, когато са с приятели.
5
възпитателите отрано да подготвят подрастващите за „по-късно”, стигащ
понякога до опити с насилие да се създаде зрялост, в усилията изкуствено
да се форсира естественото развитие, за да не пропуснат нашите деца
бъдещи възможности. Много родители и педагози изпитват угризения
когато оставят детето „просто” да живее „тук и сега” и разрешават играта
само когато виждат в нея подготовка за учене и труд в сериозния живот.
Игровото потъване в настоящето все повече девалвира, обезценява се
както в семейното възпитание, така и в педагогиката, където има
„дидактична игра”, благодарение на която времето не се пропилява, а
игрово се учи за по-късно (H. Zoepfl, 2002).
6
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ДЕТСКАТА ИГРА
1.Същност на играта
8
на неговите чувства и емоции, свързани с взаимоотношенията с другите
хора и отношенията към създадените ценности, към природата.
КОНЦЕПЦИИ ЗА ИГРАТА
1.Основни направления при изучаване на играта
11
стремежа към власт или в състезанието. Играта се разглежда също така и
като задоволяване с помощта на фантазията на неизпълними в реалността
желания. Посочените предположения не се изключват взаимно. Бихме
могли да приемем всеки от тях, без да стигнем до объркване на понятията.
Следователно всички тези отговори са само частични.
2
Проблемът е разработен в студията на А. Велева „Еволюционни предпоставки на играта” (2011),
достъпна на интернет адрес http://veleva.net/
12
Носи удоволствие. Удоволствието е двигателят на играта.
3.Играта на животните
14
4.Произход на детската игра
3
Класификацията е представена така, както я дава в лекциите си доц. д-р Милка Делиганева.
16
Според материала: предметни, нагледни, словесни и техни
комбинации.
ТВОРЧЕСКИ ИГРИ
17
Игра драматизация (ИД)
ИГРИ С ПРАВИЛА
18
В продължение на дълги години детската градина беше превърната
в „малко училище” и въпреки познанието за психологическите
закономерности на детското развитие и за това, че играта е водеща
дейност, акцент се поставяше върху обучението. Играта също трябваше да
бъде подчинена на обучението и в резултат възникнаха т.нар. „дидактични
игри”. Това наименование е широко разпространено и днес. Но през
последните години беше въведено и се утвърди понятието
„автодидиктачна игра” за да се подчертае, че образователният ефект на
тази активност се дължи на свойството на играта да обучава без намесата
на възрастния.
19
В основата на дидактичните игри лежи точно определено
програмно съдържание, дидактични задачи, целенасочено обучение. При
тях самодейността на децата не се изключва, но тя в по-голяма степен се
съчетава с ръководството на възпитателя.
2. Играта има цел в себе си, в нея детето пресъздава това, което е
значимо за него. Универсалната игрова цел е удоволствието от процеса и
при някои игри – победата.
22
свойствата на предметите, към действия, отразяващи техния практически
смисъл, тоест към предметни действия (А. Спиваковская, 1981).
23
поема неговата роля и представя кратки епизоди от познати дейности (А.
Спиваковская, 1981; Д. Димитров, 1985).
24
на игроподобни педагогически форми, децата започват да се
самоорганизират за АДИ (Д. Димитров, 1989).
СЮЖЕТНО-РОЛЕВА ИГРА
25
сюжетен характер. Сюжетите са от битовото обкръжение на детето. Ролите
не са обозначени и назовани. Децата играят предимно индивидуално или
паралелно. В отделната роля се задържат за кратко, често сменят ролите.
Непосредствен повод за играта обикновено е играчката.
26
ИГРА-ДРАМАТИЗАЦИЯ
СТРОИТЕЛНО-КОНСТРУКТИВНА ИГРА
29
възраст децата играят повече словесни игри, тъй като става възможно
използването на речта от обяснителен тип.
30
възникващите около тази дума недоразумения трябва да се подчертае:
това не означава свободно възпитание и ликвидиране на ръководната
роля на педагога. Свободата не е пренебрегване на целите и задачите на
възпитателната работа, не е независимост от нормите и правилата на
поведение. Свободата в ролята си на критерий отразява най-дълбоката
същност на играта (уникалното в нея в сравнение с всички останали
дейности) и означава свобода от регламентация, от принуда, от налагане
(било то и доброжелателно), на императивни и директни методи на
ръководство. Оттук следва, че истинска, същинска игра има само тогава,
когато позициите на педагога и децата са равни, когато той не е над и
срещу децата. Това означава, че възникването и разгръщането на играта е
въпрос на детска самостоятелност, самодейност и самоорганизация; на
доброволното и основаваното на собствен избор участие в нея.
31
Първият тип е класическото учебно взаимодействие. Осъществява
се в обучението, общуването, труда. Най-характерна за него е
поляризацията в позициите на педагога и децата. Педагогът се ръководи
от своите програмни цели, които са външни спрямо децата. Затова той е
този, които формулира задачите, показва и обяснява начина за решаване,
мотивира децата, контролира, коригира и оценява дейността им. Детската
дейност е насочена към открито поставена дидактична задача.
32
Ясно е, че тези четири типа педагогическо взаимодействие тук са
условно обособени в своя чист вид, че те във всекидневната реалност са в
динамично единство и непрекъснато преминават от едно в друго (Д.
Димитров, 1989).
34
Косвеният метод предполага да се създаде базата за игра –
впечатления, играчки, материали и да се подтикват децата към творчество,
взаимопомощ и самостоятелност. Към тази група похвати се отнасят:
влизането на педагога в роля, от позицията на която влияе върху игровите
действия и взаимоотношения чрез механизмите на заразяването и
подражанието; неговите устни внушения, под формата на насочващи
въпроси и оценки. Тези въпроси и оценки са насочени към уточняването
на игровите роли, правила, действия и сюжетна линия на дадена игра.
Докато прякото ръководство се прилага в случаите, налагащи директни,
силни и бързи въздействия с оглед промяна в игровия замисъл, сюжет или
взаимоотношения, косвеното ръководство се отнася повече до
създаването на благоприятни условия за развитието на самата игра и на
детската група, до промяната на социалния статус на отделни деца в тази
група. За предпочитане при творческите игри и особено при 5-6-годишните
деца са именно косвените похвати. Достойнството на косвения метод,
според С. Жекова, се изразява в това, че се запазва игровата илюзия, без
която е невъзможно детското творчество, и се укрепва детското
самочувствие. Осен това, се елиминира възможността играта да промени
своя облик и да заприлича на друга дейност (М. Делиганева, 1985).
35
Договарянето съдейства за развитие самоорганизацията на децата и
е средство за проектиране на предстоящата дейност. То обхваща следните
моменти:
36
обхваща характера на комуникациите и поведението. От игрова позиция
педагогът насочва децата към оценка на постъпките (Е. Петрова и др.,
1995).
ДЕТСКА ИГРАЧКА
37
1) Играчката дава възможност на детето да се запознае с някои
предмети от заобикалящия свят, с които не може да има пряк контакт, да
усвои операции от дейностите на възрастните.
2) Да е трайна;
3.Видове играчки
38
Съществува класификация съобразно образователните задачи,
които решават задачите – сензорни, двигателни, конструктивно-творчески
и др.
39
ТЕОРЕТИЧНИ МОДЕЛИ НА ТЕХНОЛОГИЯТА НА ИГРОВОТО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
40
детската личност, технологията решава задачи, свързани и с възрастовото
развитие (Д. Димитров, 1989).
41
4.Планиране на средства и операции 9.Оценка
5.Организация
5
Темата е разработена въз основа на следните източници:
Витанова, Н. (1991). Играта на децата от предучилищна възраст. – София: Просвета
Димитров, Д. (1989) Типови игрови технологии за детската градина и началното училище. Благоевград:
Унив. изд. „Неофит Рилски”
Книга за учителя на първа група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
Книга за учителя на втора група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
Книга за учителя на трета група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
42
Тези задачи се решават взаимосвързано, но акцентите са в дадения
ред, защото децата не едновременно, а последователно проникват първо
в света на предметите и действията с тях, след това – на техният
извършител човекът в неговата социална роля и професия, нравствена
същност.
43
Особености в изискванията към материалната база за игра:
44
В ранна предучилищна възраст въображението е все още слабо
развито за самостоятелно построяване на сюжет, затова играчките са
организиращо начало на играта. Монофункционалните играчки носят
повече информация и затова насочват детето към определен сюжет.
Например, играчката голо бебе веднага определя сюжета – грижа за него.
Универсалната кукла (по-обобщен образ) също насочва към подобен
сюжет, но не дава на детето информация как да се грижи за нея. Затова то
може дълго да я носи със себе си, без да извършва конкретно игрово
действие, докато бебето изисква да се завие с одеялце, да се храни, да се
вози, облича; с куклата-палячо може да се прави гимнастика и други
действия; вървящата кукла може да се води за ръчичка (конкретността на
образа се определя от костюма или някакъв детайл).
47
функционална обстановка за игра съобразно конкретния сюжет и
съдържание на играта.
•Сюжети;
48
пренасят игровите действия от един върху друг сходен предмет (играчка):
да храни куклата с различни прибори, от различни съдове, да й дава да
пие от различни чашки и да е в състояние да храни по този начин всяка
кукла, Мечо, Зайо. По този начин се обособява ролята.
50
•Всестранно стимулиране на уникалното, неповторимото в
индивидуалния и груповия стил на игрово претворяване, в начините за
организация и при подбора на игровите средства;
4.План-схема на СРИ
51
покупката, обсъжда с децата дали е хубав гардеробът. Децата го разглеждат, отварят
вратите, обсъждат какво може да се сложи вътре. Възпитателят се обръща към куклата:
„Вера, купихме ти нов гардероб. Сега можеш да си подредиш роклите, шапките и
обувките. Деца, ще помогнем ли на Вера?” Педагогът предлага на различни деца да
подберат подходящи места за шапките, роклите и обувките на куклата. Накрая казва на
куклата да види колко хубаво е подреден гардеробът й, всяко нещо си има място.
Куклата може да се приготвя за разходка. Възпитателят се обръща към децата: „Майки,
а гардеробите на вашите деца подредени ли са?”
52
Педагогът се обръща към детето: „Твоята кукла се измори, сложи я да спи. И аз
ще сложа моята”. Педагогът съблича дрехите на куклата, слага й пижама, поставя я в
нежно в леглото и й пее приспивна песен. След това казва на детето: „Куклите заспаха.
Да ги оставим да спят. Няма да им пречим”.
-Хайде да поиграем.
53
Преценка:
Запознанство с кукли
Хранене на кукли
Къпане
Приспиване
Куклата се събужда
Обед за куклите
Куклата е болна
Стая за куклите
Куклата си почива (гледа телевизия, чете, слуша музика, ходи на гости, празнува,
отива на почивка – на море, на село, на планина)
54
готвене на обяд – хранене; обличане на куклата за разходка – разхождане (Н. Губанова,
2008, с. 7-8)
Миене на колата
Ремонт на колата
Товарене
Самолетът лети
Корабът плува
Игри с играчки-животни
Цирк
Животни-музиканти
55
Роли: майка, дете, артист, дресьор
Игри на магазин
Пекарна
Плод-зеленчук
Колбасарница
Магазин за дрехи
Магазин за обувки
Мебелен магазин
Аптека
Игри на село
Бабината градина
56
Игри на майстори
Игри на фризьор
Подстригване
Прически
Маникюр
Игри на поща
57
ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИГРАТА-ДРАМАТИЗАЦИЯ6
6
Темата е разработена въз основа на следните източници:
Витанова, Н. (1991). Играта на децата от предучилищна възраст. – София: Просвета
Димитров, Д. (1989) Типови игрови технологии за детската градина и началното училище. Благоевград:
Унив. изд. „Неофит Рилски”
Книга за учителя на първа група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
Книга за учителя на втора група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
Книга за учителя на трета група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
58
2.Обогатяване на жизнения опит
59
•Упражнения с подражателен характер
60
• Усвояване на похвати за игра с кукли
Включва:
61
Подходящи за драматизиране литературни произведения са
приказки, разкази, стихотворения, театрални пиеси, в които има повече
пряка реч. При необходимост може едно дете да изпълнява ролята на
разказвач. Персонажите трябва да са понятни за децата. Тогава за тях няма
да бъде трудно да предадат емоционалните им състояния.
62
Важно е да се даде възможност на детето да импровизира на
основата на авторовия замисъл, да създава нещо ново, нещо свое.
64
ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СТРОИТЕЛНО-КОНСТРУКТИВНАТА ИГРА7
Акцентира се върху:
•експериментиране;
•развитие на целеобразуването.
65
кабина, в която има шофьор, подвижна седалка, кормило, колела,
които се демонтират);
• играчки с дистанционно управление и механично задвижване,
съчетано със светлинни и звукови ефекти;
• хартия, дърво, глина, природни и синтетични материали;
• материали от обстановката, в която живеят децата.
Строежи на маса
67
има високи и ниски пързалки, големи и малки люлки). Усложняването на
строежите става като темите се повтарят, но се добавят нови елементи: в
зоокъта се построяват дворчета с врати, цялата площ се огражда, има
входове и др. Внасят се тематични комплекти, които позволяват да се
строят разнообразни обекти – жилищни комплекси, жп гари, градове с
магистрали, мостове, подлези, по които се движат превозни средства,
улици и паркове, летища и т.н.
Строежи на пода
69
ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА АВТОДИДАКТИЧНАТА ИГРА8
8
Темата е разработена въз основа на следните източници:
Витанова, Н. (1991). Играта на децата от предучилищна възраст. – София: Просвета
Димитров, Д. (1989) Типови игрови технологии за детската градина и началното училище. Благоевград:
Унив. изд. „Неофит Рилски”
Книга за учителя на първа група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
Книга за учителя на втора група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
Книга за учителя на трета група. [Част първа](1984). – София: Народна просвета
70
3-4-годишни
4-5-годишни
5-7-годишни
71
нови игра – най-често под формата на ИУ и УИК; б) когато тя започне да
функционира като АДИ.
73
действия и т.н. Всичко това се включва в “схема” за наблюдение. Тя се
използва в самия процес (Н. Витанова, 1991).
Социометричен метод
Методи за допитване
Разновидности:
74
Различните методи могат да се съчетават.
9
Миленски, И. (2000). Практикум за изследване на игровата дейност. В „Ръководство за изследване на
детето” І част, под ред. Б. Минчев, с. 312-320
Миленски, И. (2004). Практикум за изследване на игровата дейност. В „Ръководство за изследване на
детето” ІІ част, под ред. Б. Минчев, с. 66-80
75
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
76
Миленски, И. (2004). Практикум за изследване на игровата дейност. В
„Ръководство за изследване на детето” ІІ част, под ред. Б. Минчев, с. 66-80
Петрова, Е. и др. (1995). Предучилищна педагогика. – София: Унив. изд. „Св. св.
Кирил и Методий”
Chick, G. (1998). What is Play For? Sexual Selection and the Evolution of
Play.//www.personal.psu.edu/gec7/PlayFor.pdf
Let the Children Play: Nature’s Answer to Early Learning. (2006) Prepared by the
Early Childhood Learning Knowledge Centre, November 8// www.ccl-
cca.ca/CCL/Reports/LessonsInLearning/LinL20061010LearninPlay.htm
Tee, O. (2004) Innovative Use of Local Resources for Children’s Play. A Case in
Malaysia //www.journal.naeyc.org
77