ПОДРАЖАНИЕТО НА ДЕЦАТА В ИГРАТА – ПЪТ

ЗА ФОРМИРАНЕ НА НРАВСТВЕНИ КАЧЕСТВА

Евгения С. Иванова

Играта има голямо значение за нравственото формиране на детето. В

процеса на играта то получава готови средства за удовлетворяване на
потребностите си. Под ръководството на възрастните чрез подражание децата
овладяват обобщени нравствени еталони на поведение [3:47].
Благодарение на подражанието детето усвоява света около себе си,
удовлетворява потребността си да действа като „другите“, независимо, че
тези „други“ от началото то не избира, а чисто и спонтанно приема техния
образ [6:123]. Чрез подражанието детето удовлетворява потребността си от
действие, от активност, която то съотнася към настоящия момент, без да се
страхува от бъдещия. Подражателните действия, колкото и да са спонтанни,
стихийни и неосъзнати, в началото на предучилищна възраст са положителен
период в развитието.
В подражанието на малкото дете винаги присъства възрастният. Той
е магнетичната сила, която привлича и предизвиква подражателни действия.
Жестовете, мимиките, речта, поведението на възрастния са носители
на неговата култура, на неговото отношение към света и хората. Детето ги
приема отначало безрезервно, възпроизвежда със своите възможности, а
по-късно с помощта на ролята навлиза в нова схема на подражание – играта
[6:123]. Благодарение на играта подражанието на детето преминава в по-висша
фаза – появяват се елементи на съзнателен и избирателен стремеж за действие и
поведение по подобие на другите. Същевременно тази съзнателна нагласа
стимулира възприемането и корекцията на поведението, особено когато
образецът е силна личност. Според М. Якова, ако това е реалната,
близка за него личност, обичаният, предпочитаният възрастен, учителят,
то подражанието се характеризира с яркост и откритост на действията и
отношенията. Но ако това е художественият образ, сюжетът или съдържанието
на приказка, театрално произведение, музика или някаква друга драматична
творба, подражанието се насища с повече импровизиращи и интерпретиращи
моменти. То се отдалечава от първоначалния образец, от по-детайлното
повторение на субективния пример и придобива стойности на съзнателна
промяна. Със силата на художествения образ, със средствата на художествената
култура подражанието на детето се превръща все повече в творческо познание
[6:125]. В този вид като волево подражание то помага на детето да опитва, да
изследва, да сравнява и най-вече да разбира какво може да прави по-добре и с
повече успех, или – какво не може, в какво се затруднява. Детето имитира, но се

1
чувства свободно, подражава на това, което го привлича и в същото време се
приспособява към средата, към играчките или към другите деца. Събуждат се
социални взаимодействия между децата, които задълбочават любознателността
им един към друг и в същото време подпомагат формирането на културни навици
и толерантни отношения.
Подражанието играе значителна роля в детските игри, но то не е
достатъчно, за да се обясни целият характер на играта. Още по-малко, че играта
може да се представи като резултат от някакъв инстинкт за подражание. Това
противоречи на целенасочения и съзнателен характер на детските игри.
Наистина и целенасочеността, и съзнателността не са същите като тези, които
наблюдаваме при учебната и трудовата дейност. Тук „целта, пише Г. Пирьов, не
се търси в някаква бъдеща дейност или продукт на тази дейност, а лежи в самата
игра. Това определя и непосредствената мотивировка на детето в играта“ [5:221].
При това, когато детето играе, то знае, че столът не е истински самолет, но ако
то не си го представи именно като самолет, играта не може да протече. Затова
играта е възможна само тогава, когато участващите в нея деца ѝ се отдават
цялостно и целенасочено. Ако обаче се загуби всяка дистанция между играта и
действителността, тогава играта обикновено се разваля. Затова не са добри
партньори в играта тези деца, които са готови да се бият, да плачат при всяко
недоразумение и при всеки неуспех.
Основна задача при формиране на детската личност е създаването на
нравствени потребности, а от там формиране на нравствени качества и всичко
това в единство с развитието на игровата дейност.
В процеса на игра всяко дете е свързано с останалите съиграчи в известни
отношения, които пораждат вътрешни промени както във взаимоотношенията,
така и в отделното дете.
Отношенията в играта зависят на свой ред от индивидуалността и
равнището на развитие на всяко дете. От друга страна, характеристиката на
отношенията се променя под влиянието на нравствените компоненти на играта:
еталони за оценка, норми на поведение, емоционално-нравствено състояние на
играчите и т.н. Нравствената мотивация е най-високият показател за развитието
на личността. Игровите взаимоотношения произтичат от правилата на играта и
от игровата позиция, която заема всеки играч.
Сюжетната игра е условие за усвояване на определени правила и съответни
на тях норми на поведение. В условията на сюжетната, колективната игра
личното желание на детето е насочено към определена роля, но същевременно
то не винаги съвпада с желанието му да участва в общата игра. Между тези
мотиви има относително равновесие, което е обективно условие за тяхното
възпитание. Равновесието се засилва с възпитаване на умения у децата да
участват в колективна игра. Въпреки наличието на въображение, което позволява

2
на отделното дете да влиза едновременно в няколко роли, то се стреми към
колективна игра. Поради своя обществен характер съвместната игра по-пряко
поставя децата в реална ситуация. Тя е по-близко до претворяваната
действителност [4:223]. Насочването към нравствено съдържание на целта и
мотива в игрите е свързано с игровата ситуация и игровите отношения.
Компонентите на играта – игров замисъл, познавателно съдържание, игрово
действие, правила, зависят от впечатленията, получени от околната
действителност, от детския опит. Нравственото съдържание на впечатленията
определя макар и външната формална страна на детското поведение в играта.
Мотивите на дейността на възрастните стават мотиви на поведение на децата в
играта. Следователно характерът на претворяването в игрите е едно от
условията, от което зависи до известна степен подчиняването на отделното
действие на общата цел [4:225].
Реалните взаимоотношения, които възникват по повод на играта, не са
пряко свързани с логиката и развитието на игровото съдържание, въпреки че те
са породени от договарянето на играта относно съдържанието и хода на играта,
ролите и ролевите задължения, игровите правила, последователността на
игровите действия и т.н. Това са всъщност особен род личностни
взаимоотношения, които се регулират от реално появяващи се принципи и норми
на поведение, взаимни оценки и преживявания на децата. Именно тези реални
поведенчески регулатори допълват игровите, в резултата на което се ускорява
процесът на натрупване на вътрешно приети норми, оценки и емоционални
отношения.
Започвайки игра, децата внасят в игровата ситуация всички особености на
личностните си взаимоотношения, които влизат в допир с игровите, и под тяхно
влияние могат да се променят и развиват в благоприятна посока.
Условното диференциране на взаимоотношенията в играта и навременното
отчитане на взаимното влияние създава възможност за учителя целенасочено да
ръководи и максимално да използва формиращото им влияние по отношение на
децата.
В ролевата игра детето избира определена роля и съответстващия на ролята
образ – майка, дъщеря, доктор и т.н. От този образ произтичат и игровите
действия на детето. Задължително условие за разгръщането на тези игри са
ярките, породили положителни емоции впечатления. Затова много важно е
изобразяваните роли да са предизвикали емоционално отношение у детето, тъй
като то се вживява в образите. Чрез образите и действията децата изразяват
своите чувства и емоции. Образът се проиграва многократно като се обогатява и
променя, изучава и запомня, но винаги се свързва с харесваното от детето.
Повечето ролеви игри са наситени със социално съдържание, което
благоприятства насочването към съвместна игра.

3
 Нов етап в развитието на играта е пресъздаването на човешките
взаимоотношения. Детето вече не само владее действията с предметите и
играчките, но използва и символизма, характерен за играта. Играейки под
едно действие, разбира друго, под един предмет – друг. Когато няма възможност
да борави с реалните предмети, то моделира ситуации с предмети-заместители.
Много от натуралните предмети, използвани от по-малките деца, се заменят с
условни и възниква така наречената символична игра. Така акцентът от играта с
играчки се измества към пресъздаване на заобикалящия детето свят в неговото
разнообразие, в центъра на който са човешките отношения. Нямайки възможност
да участва в различни страни от живота на възрастните, детето се стреми да им
подражава, да възпроизвежда действията, постъпките и взаимоотношенията им
в игрови ситуации. Този стремеж внася съществени изменения в съдържанието
на игровата дейност. Към четвъртата година играчката е нужна на детето, но не
толкова заради самата играчка, колкото заради интереса на сюжета, ролите, с
помощта на които се възпроизвеждат взаимоотношенията на възрастните. Заедно
с това детето вече разбира, че не може да реши тази задача само – нужни са
съвместни усилия, но вече с връстници. To се стреми да действа заедно не с
наставници, а с равни на него хора, равноправното положение то заема само в
отношенията с други деца, но това означава, че строи онези особени връзки,
които не може да придобие общувайки само с връстници.
Между 4–5-годишна възраст игрите стават съвместни и в тях се включват все
повече деца. Главното в тези игри не е възпроизвеждането на поведението на
възрастните в отношенията към предметния свят, а имитация на определени
отношения между хората, в частност – ролеви. Децата разграничават роли и
правила, върху които се строят тези взаимоотношения, строго следят за тяхното
спазване и сами се стараят да ги следват [4].
Игровият сюжет и игровата роля много често не се планират от 3–4-
годишното дете, а възникват ситуативно, в зависимост от предмет или играчка,
попаднали в ръцете на друго дете или под неговия поглед. Играта у 5–6-
годишните деца се подчинява на правила, произтичащи от ролята.
Децата планират своето поведение, разкривайки образа на избраната от тях роля.
В играта съществуват два вида отношения – игрови и реални. Игровите
отношения са свързани със сюжета и ролята, а реалните взаимоотношения са
отношенията между децата като партньори, приятели, които изпълняват обща
задача. В съвместната игра децата учат езика на общуването, взаиморазбирането,
взаимопомощта, учат се да подчиняват своите действия на действията на другите
играещи. Колективната сюжетно-ролева игра разширява кръга от общуването на
детето. То привиква да се подчинява на правилата, на изискванията, които се
предявяват към него в играта: капитан на кораб, моряк или майка, баща, лекар и
т.н. Тези игривъзпитават чувство на колективизъм и отзивчивост, уважение към

4
другия, приучват към съблюдаване на правилата и изработват умение да им се
подчиняват.
Използването на подходяща стратегия и тактика в сюжетната игра с децата
от една или друга възраст позволява своевременно да се формират у тях
съответстващи игрови умения, желание да направят педагога желан партньор в
играта. В този смисъл той може да влияе на тематиката на играта, на
неблагополучните отношения между децата, които трудно се поддават на
корекция при пряка намеса.
Преимуществото на играта пред другите дейности е, че детето доброволно
се подчинява на правилата, при това именно изпълнението на правилата му
доставя удоволствие. Това прави поведението на детето осмислено и осъзнато,
превръща се от неволево във волево. В същото време, участвайки в играта, децата
се учат да контролират и оценяват себе си, да разбират какво правят и да изискват
да действат правилно. Основното преимущество на игровите правила е, че те
доброволно и отзивчиво се приемат от самите деца, за това в тях се слива
представата за това какво и как трябва да се прави с желанията и емоциите. В
разгърната форма на играта децата сами искат да действат по правилата.
Изменението на мотивацията за игра видимо се отразява върху съдържанието на
потребността от връстник, с когото да сподели, да съпреживее, да постигне
радост и удоволствие от съвместната игра. Интересът към връстника като
носител на човешки личностни качества възниква у детето в края на
предучилищната възраст. За децата в началото на периода на предучилищното
детство потребността от връстник, от обединяване с него се проявява като
потребност от партньор за игра. В края на четвъртата година владеенето на
операции за игра става главно и определящо изискване. В този етап повечето от
децата могат напълно обективно да охарактеризират своите другари с оглед на
такива важни за съвместно сътрудничество качества като доброта и отзивчивост.
Връстникът в този етап от развитието на играта е необходим преди всичко със
своите качества, защото играта на този етап придобива личностен смисъл.
Избягват се неадекватните, както и тези с излишна подвижност, неумеещи да
управляват поведението си, така и бавните, неумеещи да развиват необходимия
динамизъм в играта, в последствие на което връстниците не желаят да играят с
тях.
Положителните прояви на децата в играта и оценката на възрастните
върху тези прояви създава еталон за нравствените норми при взаимодействието
в колектива и критерий за самооценка. Този еталон дава възможност да се
диференцират отрицателните прояви и да се осмислят положителните. Оценката
на добрата постъпка става пример за всички и критерий за изменяне
съотношението между възможности и изисквания [4:264]. Чрез дейността и
отношението на хората към околната среда детето възприема познавателни,

5
нравствени и естетически елементи, които то претворява в единство и отразява
своето отношение към тях [3:21]. Играта като отразителна дейност обогатява
нравствените представи на детето и дава знания за норми на поведение. Темата
на играта включва както цялостния познавателен опит на децата, така и
нравствения. Знанията за нормите на поведение чрез ролите се свързват с готови
социалнозначими мотиви и се осмислят в претворяваните взаимодействия на
възрастните, а чрез упражняване преминават в устойчиви свойства и качества на
детската личност [3:11].
Емоционалността, породена от доброволността, избирателността и
самостоятелността, прави детето активен субект в общуването и деен член
на детското общество. В колективната детска игра започва да действа за
пръв път обществено мнение, поражда се чувство за отговорност, отзивчивост,
доброжелателство. Детето се учи да проектира своята предстояща дейност и
прави опит за оценка и самооценка, макар и в рамките на игровите отношения
[3:12]. Така се усвояват умения да се организира и развива играта, същевременно
се извършва нравствено-волево формиране на личността на детето, неговото
емоционално и социално развитие.
Елка Петрова пише, че именно в сюжетно-ролевата игра всяка тема
реализира интегриран познавателен, нравствен и естетически опит на детето,
който отразява сложната структура на явленията от обществения живот и на
човека като производителна сила.
При 6–7-годишните деца сюжетите на игрите се вземат от филми и
литературни произведения. Развитието на сюжета се свързва с преодоляване на
трудности. В съдържанието на игрите се отразява по-пълно характерът на
реалните явления и събития и особено поведението на героите. Изискванията,
нормите на поведение, пренасяни чрез позициите на ролята, стават вътрешни
правила на поведение. Играта действително изпълнява функциите на метод за
упражняване в нравствено поведение и психологически облекчава детето при
усвояване на нравствените норми без натрапване. Игрите с един и същ сюжет
стават по-продължителни и дават възможност за осмисляне на нравствените
мотиви и за социална реализация на взаимоотношенията между децата [3:18].
При театрализираната игра се претворява литературното произведение чрез
роли, отразяващи постъпките и взаимоотношенията на героите от дадена
художествена творба. Литературният образ чрез съдържанието на
произведението интегрира нравствените качества и ги обобщава като
положителни или отрицателни в зависимост от постъпките на героя, претворяван
от детето, и неговата позиция спрямо другите герои с оглед на замисъла на
разказа или приказката. Обобщаването се извършва на базата
на отделните представи на децата за добро и лошо. Всяко произведение
обективно включва и познавателен опит, свързан с природната и обществената

6
среда. Този факт предполага доуточняване на познавателния опит, неговото
обогатяване с нови връзки в зависимост от претворяваните образи и
реализирания идеен замисъл. Водещо е нравственото и естетическото
въздействие в тяхното единство, като знанията на децата за обектите и явленията
от околната среда се обогатяват чрез тях [3:23].
Театрализираната игра като вид отразителна дейност е свързана със
самостоятелното творческо претворяване на усвоени литературни произведения
или е в резултат от организирания и личния опит на децата [3:71].
Театрализираните игри са подходящи за формиране на елементарни
умения у децата за ориентиране във времето и пространството, за обогатяване на
жизнения им опит, за предизвикване на адекватни реакции в различни ситуации.
В зависимост от това те могат да бъдат с различно предназначение: игри за
слухово внимание, игри за зрително внимание, игри за наблюдателност и памет,
игри за ориентиране в пространството, игри за темпоритъм и т.н.
В театрализираните игри децата възпроизвеждат обикновено това,
което вече са виждали. Те са най-склонни към подражание, но в тези игри
те творчески преработват преживените впечатления. А ролята на педагога
е да разкрепости поведението на децата, да обогати сетивната им памет, да
активизира мисълта и творческите им възможности. За целта той трябва
да изхожда от интересите на децата, да се съобразява с възрастовите им
особености, да ръководи играта „иззад завесата“ – много деликатно, без
груба намеса [2:65.
Театрализираната игра е нагледно-действен метод за усвояване на мотиви
на поведение. Децата действено възприемат нравствените норми и
изразяват отношението си към тях. Така у тях се формират по-лесно нравствени
качества – като синтез на съзнание и поведение. Децата усвояват също
интонационна изразителност на речта, ритъм на емоционалност,
влизат в делово общуване и позитивно-личностна комуникация, като
съподчиняват поведението си по посока на сюжета на литературното
произведение [3:72]. Децата трябва да чувстват, че играят за себе си, да бъдат
обхванати от интереса на тази игра, от самия ѝ процес, а не от крайния
резултат. „Най-високата награда за спектакъла, пише Виготски, трябва да
бъде удоволствието, което детето изпитва от подготовката на спектакъла и
от самия процес на играта, а не успехът или одобрението, които ще получи
от възрастните“ [1:107].
Играта като метод интегрира дейностите, в случая игровата и учебната,
като съдейства за развитие на учебната. Тя се прилага като метод на обучение,
който интегрира задачите и съдейства за създаване на единен,
цялостен, формиращ образователен и възпитателен процес [3:75]. Нравственият
облик на човека е централното, главното в неговата личност. И безспорно всяко

7
качество и свойство на личността придобива различен характер в зависимост от
това в каква степен от нравствени отношения се формира и за постигането на
какви духовни ценности е насочено.
Не може например да се постигне успех в нравственото възпитание на
детето, ако неговата дисциплинираност, организираност, волеви прояви не се
ръководят oт мотиви с обществен характер, ако неговата активност се
подхранва само от стремежа за лично благополучие. Нравственото възпитание
трябва да се разбира като научно-обоснован комплекс от специално
организирани педагогически мероприятия, насочени към нравственото
развитие на децата, към формирането на нравствени представи и понятия
у тях, възпитаването на нравствени чувства, изработване на нравствени
черти на характера по пътя на преодоляване на отрицателните. Ефектът
на нравственото възпитание ще бъде добър, ако се гледа на него като част
от общия възпитателен процес. Успешното нравствено възпитание и развитие на
детето изискват особено внимание за създаване на благоприятни педагогически
условия, благоприятен нравствен „микроклимът“ както във възрастовата група,
така и в цялото предучилищно заведение. Това е
и общия стил, тон на взаимоотношенията между възрастните членове на
колектива, между възрастните и децата, родителите и учителите и наличието на
възпитателни ценни традиции и организирането на съдържателен,
радостен живот на възпитаниците на детската градина. Всичко това ще
бъде налице, ако в детското заведение работят хора, които обичат децата и
познават добре своята работа.