.-5479.Данаила Николова ДИПЛОМНА РАБОТА-3ПКС - Копие

Тракийски университет – Стара Загора
ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ Издание: 1.0

КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11_DT В сила от: 14.09.2011
Име на документа
ДИПЛОМНА РАБОТА Страница: 1 от 92
ДИПЛОМНА РАБОТА
НА ТЕМА
„ИГРОВИ ТЕХНОЛОГИИ В
ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА ДЕТСКАТА
ГРАДИНА“
Изготвил:
Данаила Николова
Месторабота ДГ “Радост“ с. Стряма, общ Раковски
ППС/СДК №5479 „ Приложни аспекти на Информационните и
комуникационните технологии в образованието“
Консултант:
ас. д-р Борислава Петрова
Стара Загора
2023 г.
1
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ………………………………………………………………………5
АКТУАЛНОСТ НА ТЕМА. ИЗБОР НА ТЕМА………………………………...5
ЦЕЛ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА……………………………..........................6
ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.………………………………………………...7
ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА АНАЛИЗА…………………………………………....8
ИЗПОЛЗВАНА МЕТОДОЛОТИЯ ПРИ АНАЛИЗА…………...........................8
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ В ДИПЛОМНАТА

РАБОТА……………………………………………………………………………..8
ПЪРВА ГЛАВА.
ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ИГРОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В ДЕТСКАТА ГРАДИНА………………9
1.Концептуален образ на детската игра…………………………………….9
1.1. Същност и характерни черти на играта…………………………………9
1.2. Класификация на игрите………………………………………………...10
1.3. Организационни форми на детската игра…………………………….14
1.4.Единство на процесуалната и резултативната страна на играта………15
1.5.Педагогически функции на играта при изграждане на глобалния детски
опит………………………………………………………………………………...17
2. Технологиите -нов подход към игровата проблематика……………..17
2.1.Увод в технологията……………………………………………………17
2.2.Технологиите в контекста на педагогическото знание………………18
2.3.Особедности на педагогическите игрови технологии……………….19
3. Техники и стратегии в игровите технологии ……………………….....20
2
3.1. Структурно – функционален модел и типология на педагогическите

игрови технологии………………………………………………………………...20
3.2. Стратегии на педагогическото взаимодействие за конкретизация на
педагогическите игрови технологии…………………………………………….22
3.3.Техника на използване и внедряване на педагогическите игрови
технологии и условя за тяхната ефективност…………………………………...22
4. Педагогически игрови технологии за формиране на умения при децата
в детската градина……………………………………….....................................24
4.1.Основни способи на сюжетно -ролевата игра……………………………24
4.2. Строително – конструктивни игри………………………………………27
4.3.Автодидактични игри………………………………………………………28
5. Психологическа характеристика на детето в предучилищна възраст...29
5.1. Познавателни възможности на три-четиригодишните деца за
включване в игрови форми на взаимодействие при ориентиране в
света………………………………………………………………………………..29
5.2. Познавателни възможности на четири -петгодишните деца за
включване в игрови форми на взаимодействие при ориентиране в
света………………………………………………………………………………..30
5.3. Играта -стимулираща среда за социално – личностно развитие на
децата в детската градина………………………………………………………...31
ВТОРА ГЛАВА.
ПРАКТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА
ИЗСЛЕДВАНЕТО………………………………………………………...............32
1. Постановка на проблема………………………………………………32
2.Работна хипотеза при изследването…………………………………………..32
3. Цел на изследването………………………………………………………….34
4. Задачи на изследването…………………………………………………….....34
5.Методика на изследването…………………………………………………….34
3
6.Предмети на проучването………………………………………………………35
7.Обекти на изследването………………………………………………………...35
8.Период на реализация на изследването и изследван контингент…………....35
ТРЕТА ГЛАВА.
АНАЛИЗ НА ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ………………………36
1.Изводи и препоръки за практика………………………………………………65
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ……………………………………………………..67
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ В
ДИПЛОМНАТА РАБОТА………………………………………………………72
ПРИЛОЖЕНИЯ- АНКЕТНИ ЛИСТИ…………………………………………...77
4
ВЪВЕДЕНИЕ
АКТУАЛНОСТ НА ТЕМАТА. ИЗБОР НА ТЕМАТА

Динамика на общественото развитие определя актуалните предизвикателства
към образователната система и в частност към предучилищното образование.
Високите социални изисквания и очаквания диктуват необходимостта от
периодично обновяване на технологичната организация на образователния
процес в детската градина, чрез която да се обезпечи и стимулира развитието
на креативни личности, способни на пълноценна социална интеграция и
активно участие в обществения живот. Ориентацията към личността на детето
и тенденцията към съхраняване самоценността на детството предполага
индивидуализиране на педагогическите цели в съответствие с индивидуалната
компетентност на всяко дете за ориентиране в природата и социалната среда.
За педагогическата практика това означава използване на разнообразни
стратегии и технологии за стимулиране на детската познавателна дейност,
отчитащи индивидуалната степен на познавателно развити и ориентирани към
обогатяване на индивидуалния познавателен опит. Тук особено значение има
играта като водеща дейност в периода на предучилищното детство и основна
форма на саморазвитие на детската индивидуалност. Играейки, детето
натрупва субективен опит чрез изпробване и изразяване на различни
стратегии. Играта провокира включване в личностно -значими форми на
активност, създава субективно мотивиран интерес към познания, стимулира
желанието за учене и осигурява радост и удовлетворение от самостоятелно
постигнат резултат. Децата могат да играят сами или с някого.
Самостоятелната игра развива индивидуалните качества на детето, които го
заобикалят. Играта в група подготвя овладяването но представи за социални
роли и отношения между хората . Чрез ролевите игри се реализира усвояване
на норми и стериотипи на поведение, характерни за съвременното общество,
5
подпомага се емоционалното и интелектуалното развитие на детето на

основата на изразяване на индивидуалните представи за света, на желанията и
възможностите за опознаването му. Съществено значение за детското
развитие имат игрите с правила. Чрез тях децата се учат да спазват норми на
поведение, овладяват умения за отчитане на собствените си и на другите
действия. Особена актуалност придобива проблемът за игра в контекста на
утвърдилия се през последните години личностно -ориентиран модел на
предучилищното образование. Той е свързан с прилагане на нови
педагогически технологии, които имат за основа хуманизацията и
демократизацията на педагогическите отношения. Оттук произтича
необходимостта педагогическата ни общност да търси възможности за
технологично усъвършенстване на системата за ориентиране в свата чрез
откриване и утвърждаване на механизмите за прогресивни динамични
промени в детския познавателен опит по посока стимулиране на неговия
евристичен компонент, преобладаването на който се свързва с
откривателския характер на организираните технологични системи. Тази
постановка изисква систематизиране на съвременни ориентирани в ХХI-ви
век на когнитивните постижения на подрастващите. Когато тези ориентири
осигуряват условия за активно познавателна дейност, не е възможно да не се
изведе първостепенната и основно полагаща роля на взаимодействието „дете-
среда“. Имено то е свързано с намиране на такива универсални пътища и
средства за организиране и целенасочване на интелектуалните процеси,
гарантиращи пълноценно развитие на различните форми на мислене.
ЦЕЛ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА
В Настоящата дипломна работа си поставих за цел да покаже същността на
игровите технологии и тяхната роля в цялостния обучителен процес на децата
в детската градина. Играта е най-привлекателната дейност на децата, като
тезата, която се защитава е, че игровите техники в обучителния процес на
децата от детската градина води до повишаване ефективността на детското
6
възприятие спрямо околния за детето свят, както и за подобряване

междуличностните отношения на децата в детската градина.
За осъществяване на целта на своята дипломна работа определих няколко
задачи:
ЗАДАЧИ НА ИЗСЕДВАНЕТО
Задачите в изследването са подчинени на главната цел и са обединени в
следните теоретични и практически направления, а именно:
- Обобщен концептуален образ на детската игра- същност и характерни
черти на играта; класификация на игрите; организационни форми на
детската игра; педагогически функции на играта при израждане на
глобални детски опит;
- Обобщен анализ на игровите технологии като нов подход към игровата
проблематика, анализирани в контекста на педагогическото знание;
- Обобщен анализ на основните техники и стратегии в игровите технологии-
структурно-функционален модел и типология на педагогическите игрови
технологии; стратегии на педагогическо взаимодействие за конкретизация
на педагогическите игрови технологии, както и анализ на техниката на
използване и внедряване на педагогическите игрови технологии и условия
за тяхната ефективност;
- Обобщен анализ на основните типове педагогически игрови технологии за
формиране на умения при децата в детската градина-сюжетно ролевата
игра; строително-конструктивна игра, както и на автодидактична игра;
- Анализ на психологическата характеристика на детето в предучилищна
възраст- познавателните възможности на три -четиригодишните деца за
включване в игрови форми на взаимодействие при ориентиране в света,
както и познавателни възможности на четири – петгодишните деца за
включване в игрови форми на взаимодействие при ориентиране в света.
7
- Практически анализ /анкета/ по отношение анализираната в темата

проблематика-извеждане на изводи и препоръки по отношение игрови
технологии в образователния процес на детската градина.
ОБЕКТИ И ПРЕДМЕТИ НА АНАЛИЗА:

Обект на изследване са основните групи игрови технологии, докато предмет
на изследване са участието на подобни игрови технологии като педагогически
средства в работата с деца от детската градина и степента на ефективност на
подобни технологии.
ИЗПОЛЗВАНА МЕТОДОЛОТИЯ ПРИ АНАЛИЗА:

Методологията, използвана в дипломната работа е свързана с теоретична
интепретация на основните понятия, свързана с основните групи игрови
технологии, използвани в цялостния обучителен процесна на децата в детската
градина от една страна и практически анализ- анкета по отношение
анализираната проблематика.
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ В ДИПЛОМНАТА

РАБОТА:
С оглед актуалността и избора на тема, обекта и предмета на изследване,
поставената цели задачи на изследване, използваните литературни източници
са обединени в няколко направления – литература по темата, свързана с
педагогическата роля в игровите технологии при децата от детската градина,
статии, анализи, мнения и интервюта, интернет ресурси.
8
ПЪРВА ГЛАВА.
ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ИГРОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
1.Концептуален образ на детската игра.

1.1.Същност и характерни черти на играта.
За да се анализират различните игрови технологии в образователния процес в
детската градина, на първо място следва да се уточни значението на понятието
„игра“. В литературата има различни определения. Според Е. Локровски ,
например, това понятие включва в себе си различни човешки действия, който
имат сравнително ниска физическа и психическа натовареност, тъй като
предизвикват в този, който ги изпълнява емоции като радост, разнообразие и
удоволствие /1987/.1 Й Хьойзинха /1982/ дефинира играта като „ свободно
действие, стоящо извън обикновения живот, то не е строго обмислено, но е
осъзнато и може да завладее играта изцяло, без това да е свързано с пряк
материален интерес или други облаги. Действие, което се извършва в рамките
на предварително определено време и място , свързвайки обществени връзки.
На база на много определения, дадени от различни автори, могат да се
очертаят някои от основните характеристики на понятието „игра“2.
 Играта е вид културна дейност. Тя притежава различни социално-
психологични белези, като обхваща всички етапи на човешкия живот.
 Играта се използва за самоорганизация и самообучение. Чрез нея детето
оформя личността си основните си възприятия на заобикалящия го свят.
9
 Играта е дейност, като всички останали. Тя е „водеща“ дейност за децата от

предучилищна възраст / А.Н. Леонтиев, Д.Б. Елконин и др./. С оглед на
това основната част от предучилищното възпитание се основава на игрови
дейности.
 Важна характеристика на играта, е че тя няма конкретна цел играе се
заради самото удоволствие, което носи.
Въпреки, че целта е просто постигане на удоволствие, играта има важно
емоционално и познавателно значение, което спомага за интелектуалното
развитие на детето и неговата социализация като цяло. 3 Чрез играта, детето
си изгражда собствен свят, по свое собствено желание и преценка. То само
преценява какъв контекст да има играта и определя собственото си място в
нея. Когато започне дадена игра, детето създава свой, собствен, различен
свят, често по аналог на сегашния, но с много допълнения, изменения и
заместване. Това, което няма в настоящия си свят детето, го прехвърля в
игровия, въпреки , че често се отразяват моменти от действителния
социален живот. Играта се възприема от субекта, като забавление, като
свободно творческа дейност. При нея не се преследват прагматични цели.
Чрез играта, в детския живот се създават съвсем нови, субективно значими
представи и взаимоотношения.
1.2.Класификация на игрите.
Различните автори, разграничават различни групи игри.
Според Ж. Пиаже играта има три основни стадия. Първия стадий
представлява сензомоторна игра. Такъв тип игра се играе от децата до 9
години. После следва символичната игра. Тя се играе от 2-6 години.
Третият стадий включва игрите, които имат определени правила.
Всички стадии са пряко свързани и следват развитието на интелекта на

детето. Той определя и три основни структури на играта- упражнение,
символ и правило. Той разглежда развитието на играта, като
10
последователна смяна на тези структури. Според вида структура, той

определя и вида на играта.
Не на това мнение е К. Гарви, който смята, че игрите са самостоятелни
образувания, чиито линии на развитие са независими. Според материал,
който се използва в играта от детето, са на лице няколко основни вида
игрово поведение при децата, които определят няколко основни видове
игри, например: играта с движения, игра с предмет, езикова игра, игра с
социални елементи, игра с правила и ритуална игра – взаимодействие.
Видовете игри според автора, възникват самостоятелно при
взаимодействието на детето с възрастния, като в края на предучилищна
възраст се обединяват в обща система на игровата дейност.4
Р. Ван дер Коей и Х.П. Мейес, разпределят игрите четири основни
рубрики. На първо място са предметно- манипулативни или функционални
игри. При тях детето отделя внимание на игровата ситуация или играчките.
Тук налице е повторяемост на движенията. При подражателните игри,
детето имитира дейности или ситуации, като придава смисъл на жестовете
си, като се стреми да подражава на други
деца или да възпроизвежда събития. При конструктивните игри, детето
изработва нещо от различни предмети, например, кубчета или пластилин.
Целта е да се обединят смислово елементи, нямащи индивидуално
съдържание.
Друг вид са игрите на подреждане или за пресъздаване на околната среда.

При тях детето подрежда обикновени фигури и ги разполага, като са в реалния
сват.
Играта има важно влияние върху живота и интелектуалното развитие на
всеки човек. Тя е основен вид общочовешка дейност, така както са ученето и
11
труда. Детската игра е отношението на детето към заобикалящата го среда,

чрез което то осъществява връзките си със околността, в която живее, и така
въздейства върху нея, променя я според възможностите и нуждите си и така я
опознава и осмисля. С детската игра, като цяло се развива индивидуалната
дейностна система. За детето всяка игра е израз на позитивна промяна и
социален напредък, на ориентиране и адаптация в заобикалящата го околна
среда, на самостоятелно създаване и оформяне на субективно значими и
актуални връзки и отношения.5
Важно място заемат игрите за социално – личностно развитие. На първо
място това е сюжетно – ролевата игра. Тя допринася за развитието на
въображението, самостоятелността и произволността, за приобщаване към
социално приетите правила и норми. Чрез този тип игри се формират
основните представи за социалните роли. При тези игри се използват кукли с
различна големина и пол, мебели, кухненски съдове, дрехи, комплекти за
игри, отразяващи труда на хората с различни професии/ докторски комплекти,
за готвене, монтьори и т.н./.
При режисираните игри се използват кукли без лица, кукли за театър,
ръкавични кукли, меки и пластични фигури на животни и т. н.6
Приобщаването към социалните правила и норми на живот, става е чрез
включването на децата в празници и забавления. Децата получават роли,
участват в подреждането на празничната обстановка, като така се подготвя

активното им включване в обществения живот. За целта се използват кули в
традиционни костюми /носии/,различни модели на съвременни технически
средства; костюми на представители на различни професии; средства на труда
в бита и професионалната дейност на възрастните; детски музикални
инструменти. Друг тип игри са тези за познавателно развитите.
12
Познавателното развитие на детето от предучилищна възраст се изразява с

развитието на нагледно-образното и логическото мислене. Тук основно е
подобряване на сензорната култура на децата. Целта на сензорното възпитание
е да се развие детското възприятие. Включват се различни похвати за
различаване на цвета, формата и големината на предмети и обети от
заобикалящата го среда. За целта се използват пъзели, мозайки, картинки с
фигури на животни в различни цветове, фигури с различна големина,
материали за зрително и слухово възприятие.
За развитие на нагледно образното мислене при ориентирани в околното
среда се използват лабиринти, дидактични играчки кубчета с картинки,
разрязани картинки, материали за рисуване и апликиране, мозайки. За
формиране и развитие на логическото мислене е нужно възпитаване на умения
за откриване на причинно – следствени връзки между предмети и обекти от
заобикалящата среда, за установяване на последователност на събития. За
целта се използват главоблъсканици, настолни печатни игри , сюжетни и
предметни картини. За развитието на сензорното възприятие, паметта и
логическото то мислене се използват игри като: „ Годишни времена“,
„ Пазар“, „ Светофар“, „ Дъга“, Пляс-пляс“, „ Открий цвета“, „ Подреди
картинката“, „ Намери къщата“, „ Намери Съкровището“, „ На какво
прилича“, „ Познай по аромата“ и др. Върху подобряване на качествата на
вниманието / Разпределеност, устойчивост, превключване, обем и
концентрираност/ се използват игрите: „ Троп-троп“,“ Какво се промени“,
„ Помня -помня“ и др.
За отношението между детето и околната среда , важна роля има
насърчаването на детските творчески прояви.
В предучилищна възраст познанието има изразен емоционално – образен
характер и се основава на детското любопитство и любознателност. Тук се
открояват възможности за наблюдение, експериментиране, проектиране,
моделиране и др. За по- добра адаптивност в заобикалящия дете свят, следва
13
да се отдели внимание на развитието на разнообразни умения и стратегии-

например заместването на едни предмети с други. Това става чрез игри, които
подпомагат процесът на развитие на въображението / Напр.: Вълшебни
фигури“, „ Слънчеви зайчета“, „ Цветни салфетки“, „ Козлета и вълк“ и др. За
тези игри се използват различни предмети. Игрите могат да се провеждат
спонтанно, без ограничения във възрастта и в различни режимни моменти.
Друг основен тип игри са свързани с емоционалното развитие на децата.
Чрез играта детето утвърждава собствената си личност и постига увереност в
собствените си познавателни възможности. Тук могат да се включат игри, като
например: „Емоции“, „ Походка и настроение“, „ Огледален танц“, „ Гора“ и
др. При ориентиране в света е подходящо и използването на развиващи и
обучаващи игри. Те трябва да са с предварително уточнена структура и
системата от задачи, които се решават чрез тях. Такъв тип игри са: „ Имало
едно време“, „ Какъв съм бил“, „ Детективи“, „Два кръга“ и др.
1.3. Организационни форми на детската игра.

В зависимост от това какви типове взаимодействия има в играта, какви са
отношенията между отделните деца / Субекти/, включени в нея, както и от
вида на комуникацията между тях, игрите имат няколко основни
организационни форми.
На първо място това е индивидуалната игра. При нея, всички игрови действия
и отношения, се извършват от едно, отделно дете. В организирането на играта,
то се ръководи от информацията, която е придобило до момента за околния
свят и взаимоотношенията в него, които чрез играта се опитва да пресъздаде.
Играта се осъществява според индивидуалния замисъл на детето и условията,
при които то играе.7 Съвместната игра, има друга организационна структура.
Субектите й са различни по състав и численост игрови групи. Тази форма на
14
игра предполага активна комуникация между партнъорите и поделяне на

определено пространство и време за игра, което да спомага за ефективни
взаимодействия между тях.
Групите участници, включени в играта, могат да бъдат няколко вида. В
първият от тях , играта е между дете /деца/ и възрастен, при което участието
на възрастния се определя от доказаната необходимост за постепенно
предаване на детето на играта опит и култура. Възрастния няма актуална
потребност за игра, а осъществява педагогически целесъобразна функция. 8
Втората група игрови обединения, включват по- големи и по- малки деца. В
такъв тип игра, по- малките подражават на по- големите. 9 Най – развита
форма на обща игра има в групи, съставени от деца с еднакъв игров опит и
култура, които имат равни роли при организирането и изпълнението на
игровите дейности. Така се изявява най- пълно творческият потенциал на
децата, които заедно създават общата идея на играта и я изпълняват
съвместно. Играта е създадена по инициатива на всяко дете, включено в
групата, и в същото време обогатява и доразвива неговата индивидуална
дейност.
Друга форма на играта е груповата игра. При нея е на лице установена

комуникация между участниците, които са разположени близа един до друг,
но няма общ игрови замисъл.10
1.4. Единство на процесуалната и резултативната страна на играта.
Играта представлява единство на две страни – процесуална и резултативна.
Това е така, защото наличието на процес предполага и натрупването на
определен резултат.
С оглед на това детската игра се реализира в няколко основни направления,
според своите процеси и резултати от тях. Първото от тях обхваща външните
прояви на дейността на децата. Това са движения и действия, насочени към
15
предмети или партньорите в играта. Втория аспект се отнася към динамиката в

отношенията, които се установяват между съиграчите.
Аспекти на игровия процес

Външни Динамика на Психични
Прояви на отношенията, функции,
дейностната Разгръщани активизиращи
активност Между се в игрови
партньорите процеси
Система от Структуриране
предметни на Поява на
условно-игрови междуличностни психични
действия и отношения новообразувани
взаимодействия я
Резултативност на игровия процес
Схема№1 -Процесуално многообразие и резултати на игровия процес.11
Всички аспекти от процесуалната страна на детската игра се осъществяват

взаимосвързано и предполагат различни резултати, като тек се включва и
структурирането на междуличностните отношения на различни психични
новообразувания. От всичко това, може де се направи извод, че детската игра е
движеща сила на детското развитие и спомага за формиране на личността на
детето и неговата бъдеща интеграция в обществото.
16
1.5. педагогически функции на играта при изграждане на глобалния

детски опит.
За спомагане на детето да намери своето място в обществото и да изгради
бъдещите си индивидуални възприятия на света, се предприемат различни
дейности в педагогическата практики. С тази цел например се създава
подходяща образователна среда, с точно определени образователни стратегии,
насочени към изграждане на представите и познавателни умения при
взаимодействието „Дете- среда“.12 Тук отново се използва играта, тъй като
именно в играта детето действа от позиция на субекта, като по този начин
може да осмисли решаваните задачи, да открие тяхната субективна значимост
и мястото им в системата взаимоотношенията с другите.
2. Технологиите -нов подход към игровата проблематика.

2.1. Увод на технологията.
Понятието „ технология“ идва от старогръцкия език, където „techne“ означава
„ изкуство“ или „ умение“. Понятието „технология“ в съвременната наука е
широко използвана. Общонаучното значение на понятието „ технология“
отразява средствата за дейност и съответните структурно- функционални
механизми.
В съвременна та наука, като технологии се обозначават основно две явления:
1.Приложението на знанията за решаване на практически задачи, при което
технологията се разбира като начин за ефективна дейност.
2. Разработване и обособяване на подходи и методи, гарантиращи
ефективността на дадена дейност- технологията е знание, приложна наука,
която обособява определена съвкупност от знания, обосноваващи
използваните в практиката, начини и средства за преобразуване на
действителността.
ТЕХНОЛОГИИ
17
Производствени Социални
технологии технологии
Педагогически технологии
Схема №2- Технологии
Най-обща класификация на технологиите и мястото на педагогическите
технологии в тях.13
Под „ Технология“ се разбира още „ съвкупност от последователни работни
операции на един производствен процес и указанията за начините и средствата
за извършването им. Технологиите преминават зад рамките на производството
и навлизат в социалните процеси- в сферата на образованието например, като
става израз на неговите логични, стереотипно повтарящи се и последователно
свързани структурни компонента.14
2.2. Технологиите в контекста на педагогическото знание.
Технологията в педагогическата дейност се изразява в приемането
педагогическите явления като вид технология, насочена към научно
обосновано програмиране и организиране на педагогическия процес. Така
педагогическите технологии могат да се класифицират като вид социални
технологии и свързващо звено между педагогическата теория и практика.
Понятието „ Педагогически Технологии“ се тълкува различно: в широк
смисъл- цялата педагогическа наука е педагогическа технология, а в тесен
смисъл определени по- приложни аспекти на педагогическата, включително и
методиките / конкретни методически разработки на даден дял от учебното
съдържание или даден предмет/. Так че, с „ педагогическите технологии“
може да се обозначава определено учебно съдържание или конкретна
педагогическа дейност/ Маджаров, А. Г.,1987г./. Чрез педагогическите
18
технологии се преработват, модифицират и оптимизират научни теории,

принципи, подходи и методи от различни области на науката за образователни
и възпитателни цели.
2.3. Обособеност на педагогическите игрови технологии.
Педагогическото взаимодействие е единството но технология и творчество. С
оглед на това трябва да се разгледа съвместимостта на типичните за
технологията -определеност и повторяемост с творческия процес, протичащ в
играта и неговото многообразие.15 Тази особеност на педагогическите игрови
технологии намира теоретично обяснение в посочената от Н. Стефанов
обективно съществуваща „ двойственост“ на социалните процесии проблема
за вариативността и инвариативността на социалните технологии, инвариант е
относително постоянното, устойчивото в изменящите се предмети и явления, а
вариантът е начин/ път/ за осъществяване на една или друга закономерност/
Стефанов, Н., 1973г./.Педагогическите игрови технологии са ръководно
начало при реализиране на стила и стратегиите на педагогическото
взаимодействие, при формирането и управлението на играта.16
Те имат комплексен и йерархичен характер на научното обосноваване и

поради многообразието на възможни преходи между теоретичните положения
и практическата им реализация те са гъвкави, многовариантни,
индивидуализирани, диференцирани, персонифицирани, творчески. Тези
технологии са насочени към последователно усвояване от децата на различни
видове игри и постепенно усложняващи се игрови умения.
19
3.Техники и стратегии в игровите технологии.

3.1. Структурно – функционален модел и типология на педагогическите
игрови технологии.
При създаването на структурно – функционален модел на педагогическите
игрови технологии, са налице редица проблеми, като например
недостатъчното внедряване на технологичен подход, отсъствието на
общоприети процедури и педагогически условия за неговото прилагане към
ръководството на играта. На първо излиза потребността да се намери форма
за детайлизиране на игровия процес, за съдържанието и структурата му,
според съответните етапи на разгръщане на играта и нейните компоненти. При
определяне структурата на технологията трябва задължително да се прецени
доколкото тя изменя или стабилизира играта и да притежава аналогичната
структура на нейното развитие.17 С помощта на операционно – технологични
понятия се обозначава разделянето на структурата на игровия процес и
педагогическата работа в него. Така се разработват операционални процедури,
чрез които да се анализира протичането и ръководенето на играта и
различните зависимости в нея. При разработването на модел на педагогически
игрови технологии, на първо място трябва да се определят целите, които ще
имат дадените технологии. Трябва ясно да се определи какво точно ще
формират у децата, прилагането на конкретната технология.
При разработване на модел, трябва ясно да се посочи целта на формиращата
работа и резултатът, който следва да бъде постигнат.
Моделът на педагогическите игрови технологии е следният:
20
Глобални технологии
Етапни технологии
Оперативни технологии
Схема №3- Модел на педагогически игрови технологии

Обобщен модел на педагогически игрови технологии.9
Етапните технологии се отнасят до овладяването на система от умения,
подредени в определен технологически ред. Основна изходна единица на
етапните игрови технологии е умението. Игровите умения, които притежават
децата, определят игровия им опит и компетентност.
Оперативни технологии се разгръщат чрез специални процедури, които
съответстват на тяхната степен на конкретност.
Моделът на глобални технологии и техните етапи педагогически игрови
технологии, могат да изглеждат по следния начин:
1. Педагогически игрови технологии за формиране на постепенно
усложняващите се умения за самостоятелно построяване на играта.
2. Педагогическите игрови технологии за формиране на умения за
организиране и разгръщане на съвместната игра, което включва
педагогически игрови технологии за формиране на съвместна игра, на
предмет-но игрово взаимодействие, на ролево взаимодействие.
3. Педагогически игрови технологии за организиране на предметно – игрова
среда. Тук се включват педагогически игрови технологии за организиране
на игрово пространство и за оптимално осигуряване с предмети за игра.
21
3.2.Стратегии на педагогическото взаимодействие за конкретизация на

педагогическите игрови технологии.
Игровите стратегии са насочени към работа с детето. Чрез тях педагогът си
взаимодейства с детето, като заедно търсят начини за решаването на
различните проблеми в играта. Чрез стратегиите, педагогът има за задача да
подпомогне детето да реализира и обогати игровия си замисъл, като му
създаде най- благоприятни условия за това. Идеята е да се организира
действено сътрудничество с детето, с цел неговото личностно израстване и
ориентирането му в околния свят. Реалните стратегии, обаче никога не се
срещат в чист вид, а е налице преобладаване на едни или други стратегии.
Чрез тях педагогът налага собствен стил на педагогическо взаимодействие,
организира работата си, като цялостна психолого- педагогическа систем,
основана на разбирането на детето съдействието за самореализацията му. 18
3.3. Техники на използване и внедряване на педагогическите игрови

технологии и условия за тяхната ефективност.
Процедурата за внедряване на педагогическите игрови технологии протичат
по следния начин: Педагогът представя на децата игровото умение, което те
трябва да овладеят. Той показва вида на играта и подготвя средата, в която ще
протече. Общата структура, по която се разяснява играта и обясненията са
изградени върху съответните технологии. Така игровите умения, следващи се
определени игрови технологии, се възприемат от децата и се пренасят в
собствената им игра, следвайки примера на възрастните. Така успоредно с
формирането на уменията за игра, при децата следва да се постигне разбиране
как точно де се подхожда към игровите задачи и как де се открият опорните
момент, които позволяват да се разгърне по. Богата и съдържателна игра.
Представянето и внедряването на педагогическите игрови технологии се
осъществяват на две нива. Първо това става в етапа на организация на играта,
22
преди нейното започване. Тогава педагогът, прилага технологията по

представяне на игровото умение и играта. Педагогическото Взаимодействие
тук е по-директно и педагогът може да си позволи да представи цялостно
съответното игрово умение. С децата се работи фронтално или на групи, в
зависимост от интереса им към игровото умение и вида на играта. Второто
нива на използване и внедряване на педагогическите игрови технологии става
по време на самата игра. Процедурата тук се запазва същата, само че тя се
представя пред едно отделно дете или детско игрово обединение в контекст,
зададен от замисъла на играта има и при позиция на равенство.19
Основните критерии за ефективност на технологичния процес са
постиженията на децата – постигането от всяко дете на такова ниво на игрова
култура, компетентност и личностно развитие, което съответства на неговите
реални възможности.
Игровата култура е основна за игровата дейност на детето, като осигурява
пресъздаването на различни страни от живота в играта.
В игровата култура се отразява целият процес и резултат на обособяването и
развитието на играта, формата на дейност, според степента на развитие на
мисленето и действията, общата система от ценности и представи. Нивото на
игровата култура, от своя страна, се отразява в игровата компетентност.
Игровата компетентност е комплексно свойство на личността, основаващо се
на способността й за ефективно и съответстващо на изискванията поведение в
играта. Тя може да бъде познавателна, рефлексивна и симулативна и се
развива със собствена динамика, която се определя както от характера на
социалното обкръжение и културния контекст, така и от закономерностите,
проявяващи се при обособяване и развитие на играта.
23
Нивото на игровата компетентност зависи от поведението на децата в играта и

техните взаимодействия, от подобряване на възможностите за възприемане,
изпълнението и творческото обогатяване на различните игрови компоненти и
ситуации и от положителни изменения в емоционалното, интелектуалното и
социално- нравственото развитие на децата, като цяло.
4.Педагогически игрови технологии за формиране на умения при децата
в детската градина.
4.1.Основни способности на сюжетно-ролевата игра.
Играта отразява степента на психическо развитие на детето от предучилищна
възраст. Според А.Н. Леонтиев / 1974/, Д.Б. Елконин/1983/ е др. развитието на
детската игра разглежда от гледна точка на динамиката на мотивацията и
изменението на психологическото съдържание на дейността и чрез дейността
се скъсява връзката на детето с околната среда. Следователно, за всяка
различна връзка при детето, според жизнения и игрови опит, характерът и
съдържанието на самостоятелната игра е различен.
От тук, според Л.С. Виготски/1966,1967/, възниква игровото действие като
въображаема реализация на желанията. В този смисъл игровото действие се
приема, като начин за реализиране на потребностите и желанията във
въображаем план. В началото, е налице слабо развито въображение при децата
и игровите действия са максимално разгърнати, като децата се нуждаят от
играчки, за да създават играта. Съдържанието на играта не може да бъде
възпроизведено от детето на ум, във въображаем план, а са нужни външни
игрови действия с предмети. По -късно тези действия се изменят, съкращават
и обобщават, като значението на играчките и предметите, за тяхното
изпълнение постепенно намалява.
Стъпвайки на определението за игрови действия от Е.В. Зворигина и
допълвайки го, те ся следните:
Условно предметно-игрови действия с предмет – играчка;
- Условно игрови действия със заместващ предмет;
24
- Имитационно условно игрово действие без предмет;

- Условно игрово действие, означено с жест, с определен предмет- действен
контекст;
- Условно игрово действие, означено с дума, вербално игрово действие . 33

Така игровите действия все повече се обобщават и все по- малко приличат
на реалните. Постига се все по- пълно преобразуване на реалното действие
в заместващото, условно игрово действие. Развитието на играта е преход от
предметно- действено заместване към вербално такова. С включването на
вербалното заместване в играта, започва оттегленето на сюжетно- ролевата
игра и прехода й към игри- фантазирани и игри с открити правила {Н.Я.
Михайленко}.
Вербално Вербални игрови дейности
заместване
Условни игрови действия,
означени с жест
Имитационни игрови действия

без предмет
Условно предметно-игрови
действия със заместващ предмет
Предметно
заместване
Условно предметно-игрови
действия с играчки
Схема№4
Взаимовръзка между изменението на заместването в играта и развитие на
игровите действия.21
25
- Умение за изпълнение на условни предметно -игрови действия с предмет-

играчка;
- Умение за изпълнение на 2-3, свързани по смисъл условни предметно -
игрови действия;
- Умение за изпълнение на условни предметно игрови действия със
заместващ предмет;
- Умение за изпълнение на вериги от свързани по смисъл условни
предметно- игрово действия;
Основната цел на формирането на тези умения е детето да осъзнае
условността на игровото действие и да разгръща самостоятелна игра.22
За овладяване на игровите действия с предмет – играчка е нужно
възрастният да покаже и обясни устно на детето действието. Може да се
хване ръката на детето и заедно с него да се изпълни действието.23
След овладяване на умението за изпълнение на 2-3свързани по смисъл
действия, в играта се въвежда полифункционални предмети- заместители и
формиране на умения за тяхното изпълнение. Така се преминава от
простото игрово заместване/ Реален предмет- играчка/ към заместване от
по-сложен тип. Полифункционални са предметите, които нямат определено
функционално значение като клечици, камъчета, плочки, дъсчици и др. Те
се добавят към сюжетните игри. Първо като предмет- заместител не се
използват предмети, носители на определена функция, защото децата
отказват да извършват игровите действия с тях или се отклоняват от играта.
За въвеждане на предмет -заместител трябва да се създаде ситуация, при
която за изпълнение на определено действие да липсва предметът, с който
трябва да се извърши основната операция.
26
Вместо отсъстващия предмет-играчка, трябва да се въведе предмет-

заместител. Възрастния пръв изпълнява действието с предмета заместител,
като словесно го означава с названието на заменения предмет. Така играта
се разнообразява и едно действие, може да се извършва с различни
предмети.
4.2. Строително -конструктивна игра.

Строително -конструктивната игра е вид игра, която се отличава от другите
игри по своя обект на отразяване, предназначение и особености. За нейното
място и роля в живото на децата са писали А.С. Макаренко, К.Д. Ушински,
Р.И. Жуковска и др., но най-обстойно особеностите на тези игри се разглеждат
в произведенията на З.В.Ливщан, В.Г.Нечаева, Е. Петрова, и др. 24 Строително-
конструктивната игра притежава всички белези на играта изобщо, а в
структурно отношение се явява модел на сюжетно – ролевата игра. В нея
децата пресъздават своите знания и впечатления от обкръжаващите ги
материален свят, като изгражда различни материални обекти и предмети, но
винаги в обобщен и схематизиран вид. Налице е заместване на един предмет с
друг, което определя тази игра като творческа.
Конструктивната игра улеснява процеса на разграничаване от правилата,
главно поради съчетаващите се по особен начин игров и конструктивен
момент с представата за възпроизвеждания предмет. Развиващият характер на
конструктивната игра Е. Русинова обяснява със специфичното съчетание на
игровия и конструктивния замисъл, при което,“ поставяйки си самостоятелно
конструктивна задача, детето практически се насочва към свързване на
резултата с определени начини за действие, като осъзнава връзката между
правилата и действието“.
В структурното отношение конструктивната игра е модел на сюжетно -
ролевата. И ма същите компоненти: Игров замисъл, игрово съдържание,
27
правила, игрово отношение, но за разлика от сюжетната игра, тук децата

стъпват в специфични взаимодействия с въображаемата ситуация.
4.3. Автодидактична игра.

Авто дидактичната игра присъства неотменно в живото на децата има
различни интерпретации на същността и характеристиките й. Това е следствие
от функционирането на две педагогически явления: автодидактични игри и
дидактични игрови форми.
Игровата цел на автодидактичната игра е победата. Тя мобилизира целия
интелектуален и нравствен потенциал на участниците, тъй като се признава за
такава само ако е постигната чрез стриктно спазване на игровите действия и
правила.25
Основно тук е конфликтната / конкурентна/ ситуация, която се създава от
стремежа на всеки участник за победа.26
В структурата на автодидактичната игра има следните компоненти: игрова
задача; игрови действия; игрови правила и познавателно съдържание. За
децата игровата задача има познавателен и възпитателен характер, тъй като
нейното решаване предполага активизиране на целия им интелектуален и
нравствен потенциал при избора на адекватни стратегии за действие и
взаимодействия.
Чрез игровите действия се реализира самата игра. Те могат да са материални
и идеални и да се осъществяват рязгърнато или съкратено в зависимост от
операциите, с помощта на които се осъществяват. Игровите действия имат
задължителен характер.
28
Игровите правила са най- значителен структурен компонент на

автодидактичните игри. Те са цялостна система от изисквания към
индивидуалната и съвместна дейност на участниците, която еднозначно
определя и фиксира правата и задълженията им.
Съдържанието, игровите действия и правилата на автодидактичните игри, не
се подкрепят от роли и сюжети, както е при творческите игри. Те се внасят в
детската дейност в готов вид, като елемент на културата, е се овладява
постепенно от децата.
Въз основа на реализиращата се в автодидактични игри стратегия, Д.
Димитров ги разделя на три основни групи/ Д.Димитров,1989/. На първо място
са индивидуално конкурентни, при което детето играе с даден предмет/
програмно табло или компютърна програма/ и за да победи, трябва да
преодолее „ противниковата стратегия“, която е заложена в конструктивните
особености или начина на функциониране на предмета. Игрите от този вит са
различните варианти на разрязана картинка, матрьошки, пирамидки, кубчето
на Рубик, компютърни игри и др. Друг вид са координационно – конкурентни,
в които участват най- малко двама противодействащи си партньори, всеки
преследващ своята цел- победата. Те едновременно се координират и
конкурират, реализирайки“ твърди“ или гъвкави стратегии. Игри от този вид
са : „ Не се сърди човече“ , „ Домино“, „ Монополи“, „ Черен Петър“ и др.
При кооперативно – конкурираните игри, се противопоставят съперничещи си
отбори. В техния процес се осъществява едновременно вътрешно- групово
договаряне и междугрупово противопоставяне, което изисква да се отчита не
само познавателната информация, а и тази за личностните качества на
партньори.
5.Психологическа характеристика на детето в предучилищната възраст.

5.1. Познавателни възможности на три -четиригодишните деца за
29
През третата и четвъртата година от живота на детето възможностите му за

овладяване на двигателна, здравно -хигиенна, познавателна, социална,
емоционално волева и естетическа култура търпят значителни изменения.
Продължава интензивното физическо и физиологическо развитие на детския
организъм Движенията стават по -разнообразни и координирани поради
укрепването на костно- мускулната система. Натрупване на сензорен опит от
детето се осъществява на основата на неговата собствена практическа дейност.
При пет- шестгодишните деца се включва речта и упражненията в
различителна чувствителност.27
В периода между третата и четвъртата година от живота на детето има
засилено познавателно развитие. Три- четиригодишните деца могат да се
включват в игрово -познавателни ситуации, в които се решават по- сложни
познавателни задачи, като могат да оценяват играта от нея. В този етап се
набляга на развитието на познавателната активност и интерес.
5.2. Познавателни възможности на четири-петгодишните деца за

Периодът между четвъртата и петата година от живота на детето се отличава
с относително устойчиво физическо развитие, съчетано с функционално,
усъвършенстване на моторно-двигателен апарат и механизми на психическата
дейност. На тази възраст детето демонстрира яркост на възприятията,
подчертана впечатлителност и умения за изработване на начини за постигане
на цели, формулирани с помощта на учителя или самостоятелно. Четири –
петгодишните деца бързо разбират схематични изображения успешно ги
използват в своята познавателна практика. Основните игри в периода са: Игри
за приравняване към еталон/ „ На какво прилича?“, „ Намери му къща“/, игри
за перцептивно моделиране/ „ Какво му
е нужно?“, „ Подреди картинката“/, игри за сравняване по схематично
изображение/ „ Вълк и зайчета“/, „ Подреди мебелите“ /, игри за сериация /“
30
Кой е най-…..“, „ Сурвакари“ / и др. При ориентиране на децата в

заобикалящия ги свят се използват различни развиващи играчки и игрови
материали / Природни и естествени – пясък, вода, камъчета, хартия, картон,
дърво и др.28
5.3.Играта – стимулираща среда за социално- личностно развитие на

децата в детската градина.
В периода между третата и петата година от живота на детето се реализира
интензивно развитие на интелектуалното, нравствено – волева и
емоционалната сфера на личността. Децата проявяват интерес към връзки и
зависимости между предмети и явления от заобикалящата го среда. Променя
се психологическото позиция на децата. Те започват да се чувстват по-големи
в сравнение с предходните възрастови групи. Учителя поддържа това усещане
и се дават по- сложни познавателни задачи. Провокира се самостоятелността,
инициативността и творчеството на децата, чрез включване в игрови и игрово-
познавателни ситуации, в които те активно да приложат опит при решаване на
по-сложни познавателни задачи.29
Основно място заемат уменията за поставяне на цел и обмисляне на начини за
постигане й, реализиране на собствен замисъл и оценяване на резултата
според целта. Т.е създава се условия за активно овладяване на различни
видове дейност. Основно място има творчеството и поддържане на детските
творчески инициативи, създаване на творческа атмосфера. Детската игра се
разнообразява, чрез използване на различни модели на взаимодействие, които
се прилагат по преценка на педагога и са пряко предаване на опит, оказване на
„помощ“30
31
ВТОРА ГЛАВА
ПРАКТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
1. Постановка на проблема.
През последните години у нас, в образователната система се направиха
редица промени и някои от традициите и дейностите свързани с тях бяха
премахнати на пълно. И тъй като, за голямо съжаление, ние изгубихме
много, оправдавайки се с бюджетния дефицит, сега се налага други
темпове в процеса на утвърждаване на българските детски градини и
училища като функциониращи центрове на демократично обучаваща се
общност. Това ще бъде постигната чрез няколко основни приоритета: да
дава знания и да обучава в ценности; да осигурява целодневно
обучение, където има по- голяма ангажираност на индивидуално и
колективно учение; по- смислена и по-малко сгъстена програма, с повече
избор за децата; по- практически насочено учебно съдържание; по-
интегриран учебен план и среда, която да развива интелектуалната
любознателност и изследователски талант, а не само да предлага
мисловни задачи за запаметяване и наизустяване; да предлага и развива
компетенции, свързани с информацията и комуникационните
технологии.
Формирането на знания и умения за логично мислене при децата в една
детска градина , поредством игрите като педагогическа реалност, винаги
е било актуална тема за обсъждане от много автори и специалисти.
2. Работна хипотеза при изследването.
Приложение на игровите технологии в образователния процес на
детската градина допринася за следните неща:
 Формиране овладяване на собствен познавателен опит. Според
изследвания на специалисти в областта, детето трябва да има
възможност да следва своите индивидуални желания и интереси и
де се развива в желаната от него посока и темпо;
32
 Учебната дейност поражда богата гама от преживявания свързани

с потребността от самоутвърждаване , стремеж към признание,
радост, огорчение, сътрудничество взаимно зачитане. Ученето
трябва да носи радост и удоволствие.
 Осигурява се възможност за развиване на качества, необходими за
успешното включване в образователния процес. Играта може да
създава и провокира интереса към познавателна информация,
активизира мисленето и търсенето на оригинални, собствени
решения;
 Самото съдаржание на игровите технологии в образователния
процес има познавателен характер, тъй като за да се реализира
замисъла, е необходимо детето да притежава определени знания и
умения. В процеса на игра се включват умствени и практически
действия, подчинени на познавателния характер. Прилагат се вече
усвоени знания, затвърдяват се в играта. Правилата на играта се
осъзнават и спазват от децата, което спомага за изграждане на
самоконтрола и самодисциплината им;
 Несъмнено игровите технологии дават възможност за разгръщане
на творческото у децата, за самостоятелно ориентиране в
познавателната среда. Това осигурява многовариантни
възможности за решаване на познавателния проблем.
Взаимодействието между децата по време на играта се
осъществява на базата на техните предпочитания, както в личен
план, така и в делови план, в зависимост от техните симпатии,
обмен на мнения, предположения, обсъждане на алтернативни
варианти за решаване на игрови замисъл.
33
3. Цел на изследването.
Целта на дипломната работа е да покажа същността на основните игрови
технологии и тяхната роля в цялостния обучителен процес на децата в
детската градина, като тезата, ще бъде насочена основно към игровите
техники в обучителния процес на децата от детската градина и как те
оказват влияние върху повишаването на ефективността на детското
възприятие спрямо околния свят, както и за подобряване на
междуличностните отношения на децата в детската градина.
4. Задачи на изследването.
Задачите на изследването са подчинени на главната цел и са обединени в
следните теоретични и практически направления, а имено:
Теоретично проучване на проблематиката, която е цел на нашето
изследване;
Да се установи какви игрови технологии прилагат учителите в летния
период;
Да се проучи мнението на учителите и родителите за приложността на
игровите технологии във възпитанието на децата, които ходят на
детска градина.
5.Методика на изследването.
Методиката на изследването, използвана в дипломната работа е
свързана с теоретична интепретация на основните понятия, свързани с
основните групи игрови технологии, използвани в цялостния
обучителен процесна децата в детската градина.
Изследването ще бъде на базата на два компонента:
-наблюдение
-анкета с учители и родители по отношение на игровите технологии в
образователния процес на децата.
34
6. Предмет на проучването.
Предмет на изследването е участието на подобни игрови технологии
като педагогически средства в работата с деца от детската градина и
степента на ефективност на подобни технологии в образователния
процес.
7. Обект на изследването.
Обекта на нашето изследване са основните групи игрови технологии и
начинът им на въздействие и ефективност в образователния процес на
децата от две градини на територията на обл. Пловдив ДГ“ Радост“ и
ДГ“ Весла“ .
8.Период на реализация на изследването и изследван контингент.

Изследването се проведе в рамките на 2 седмици -от 7.до 18.07.2023г.
35
ТРЕТА ГЛАВА
Анализ на получени резултати.
С цел да установим роля на игровите технологии в образователния
процес на децата от двете детски градини в обл. Пловдив -ДГ „ Радост“
и „ ДГ „ Весела“, направихме анкетата с учителите -20 на брой от двете
детски градини. Зададох им общо 10 отворени и затворени въпроса по
отношение на това, което те мислят за игровите технологии в тяхната
практика и резултатите, които отчитат от тях. Ще направим анализ на
получените отговори от учителите на двете детски градини.
Първият въпрос от анкетата е следния:
1. Прилагате ли игровите подходи във вашата практика?
А. Да, прилагам ги
Б. Не, не ги прилагам
По- голям процент от анкетираните учители-68% е дал положителен
отговор а първия въпрос. Това означава, че само 14% от тях не използват
игровите подходи в своята обучителна практика по различни причини.
За един учител, процесът по възпитаване и обучение на деца, винаги е бил и
ще продължи да бъде едно голямо предизвикателство, което ще поставят и
трудни, и лесни задачи, свързани с формирането и реализирането на най-
различни образователни цели.
Продължаваме със следващия въпрос:

2. Смятате ли , че игровите технологии дават ефективни
резултати? Ако да, защо смятате така?
А. Да, смятам че са ефективни
Б. Не, не смятам, че са достатъчна ефективни
В. Незнам, нямам определено мнение
Обобщени резултати от отговори на този въпрос може да видите на графика1

36
Ефективност на
резултатите
Да не незнам
Графека1: Анализ на получените
резултати от анкетираните родители
67% от анкетираните учители отговарят, че има ефективни резултати от
игровите технологии в образователния процес на децата в градината. 19% не
се убедени в ефективността на този подход на обучение и смятат, че това по-
скоро разсейва децата, а не ги учи и 14% отговарят с „ незнам“, защото са още
в началото на своята обучителна практика с децата и реално, още нямат
конкретни резултати, по които да се ориентират за ефективността от игрите.
Детската градина е период, който е доста динамичен за едно дете в неговото
развитие. Познавателната мотивация е свързана с неустойчивите интереси на
детето и е подвластен на ситуативните му състояния.
Процесът на ограмотяване на децата в днешно време е доста сложен и
специфичен, защото зависи предимно от личните качества и умения на дадено
дете в детската градина и изисква индивидуален подход, който де е
достатъчно близък до детската психика. Това, че децата в групата са различни,
е добра предпоставка за въвеждане на съревнователен елемент в процеса на
ограмотяване. Като база за образователни и съревнователни ситуации, се
използват разнообразни дидактични, интерактивни и развиващи игри.
От наблюдение върху групите от двете детски градини, се установиха някои
качествени промени в уменията на децата, които може да класифицираме по
следния начин:
- Възприемане на ролята на другия;
37
- Коректив върху личната дейност и поведение;

- Междуличностно отношение;
- Пренасяне на съревнователни елементи от играта, при която
успехът и победата носят удовлетворение и задоволство;
- Формиране на волеви усилия
- Формиране на критично отношение за оценка и самооценка
и др.
Позитивен и ефективен е резултата от игровите технологии в образователния
процес, когато децата се учат чрез игра, у тях се създава интерес към
познавателна дейност. На пръв поглед детските игри могат да изглеждат
елементарни, но Л.С. Виготски твърди, че играта може да повлияе на
развитието и да способства по-късно за появата и усъвършенстването на
широк диапазон от способности.
Третият въпрос от анкетата с учителите на двете детски градини е:
З. Децата харесват ли игровите подходи, които използвате във вашата
практика?
А. Да, харесват ги
Б. Не, не ги харесват особено
В. Не винаги, зависимост от ситуацията
Отговорите на учителите може да видим обобщена в таблица 1:
Отговор Резултати
Да 75%
Не 7%
Не винаги 18%
Таблица1Децата харесват ли игровите подходи

Първоначално детето проявява желание за игра от общуването си и
възрастните, а по- късно добива способността не само да разбира
заобикалящия го свят, но и по своему да го преобразува, да го променя.
38
В резултат на педагогическото въздействие се овладяват формите на играта/ Р.

И. Жуковска-1975г./.Под ръководството на педагога, играта има смисъл и
може да бъде използвана в педагогическата практика за решаване на различни
проблеми и цели на обучението.
Продължаваме със следващия въпрос по отношение на същността на играта
в образователния процес:
4.Какво всъщност представлява играта според вас в процеса на
обучение?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………..
В педагогическата теория са направени изследвания, според които играта е
действие на опериране със знания, средство за тяхното обогатяване и
упражняване, път за развитие на познавателните сили на децата. Играта е в
състояние да изпълнява успешно посочените функции, когато се ръководи
педагогически целесъобразно. В процеса на играта децата проявяват стремеж
към овладяване на тези форми на поведение и тези качества на личността,
които ги привличат в реалния живот. Оттук и най- често проявяването
желание на децата от начална училищна възраст да изпълнява роли, свързани
с прояви на честност, мъжество, благородство и др.31
Усъвършенстването на играта в периода на детската игра е свързано със
запазването и изменението на игровия процес/Т.И. Конникова/.Неговото
поддържане се характеризира с включването на предмети, които имат
символично значение: значки, емблеми, отличителни знаци, ленти и др.
Взаимодействието между участващите в играта се осъществява, като се
включват „ по-особени“ начини на контакт между тях / цифри, шифри, кодове,
специални обозначения и др./. Запазването на игровия подтекст и неговото
39
поддържане по показаните начини влияе върху усложняването на игрови

действия. Изпълняването им в този случай изисква съблюдаване на по-
сложни правила, което налага усвояването на допълнителни действия/
опериране с цифри, разчитане и използване на шифър, код и др./.32
Петият въпрос от анкетата с учителите на двете детски градини е:
5.Смятате ли, че сте готови/а за формиране на емоционална компетентност у
децата във вашата група?
а/ Да при това във висока степен
б/Не, не се чувствам готов/а
в/Може би, в някаква степен
При анализ на тези резултати става ясно, че преобладават високата степен на

готовност у учителите по първи/ Познания за емоционалната компетентност и
емоционалния свят на детето/, втори / Идентифициране на трудностите в
работата в средата и възможности за съобразяване с индивидуалните
различия на децата/ и трети критерий -над 50%от анкетираните, което
потвърждава факта, че учителите полагат усилие при работата си и
използването на различните игрови методи за обучение на децата.
Тези резултати можем да видим на графика 2:
Готовност на учители за формиране на емоционална компетентност
40
графика 2: Готовност на учители за формиране на емоционална

компетентност
Мненията на учителите по четвъртия /Идентифициране на възникващите
афективни прояви у детето / и петия критерий /Адекватно изказване и
описване на емоциите чрез конкретни опори/ са ориентирани към средната
степен, което е показател, че в урочната работа и игри е необходимо да се
отделят повече време за обсъждане на чувствата и мислите на децата, за
провокиране на децата да споделят собствените преживявания при контакта си
с другите деца; да се формират умения за самоконтрол, за изразяване на
чувствата, т.е. да се насочи образователния процес към формирането на
емоционална компетентност у децата посредством различни игрови
техноогии.
Следва шестия въпрос от анкетата:

6.Какво се случва по време на играта част от образователния процес на
децата в детската градина?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………….
41
В процеса на играта се удовлетворява потребностите на децата за действено

опознаване на заобикалящия ги сват и за по-активното общуване/ Г.Д.Пирьов/.
Играта създава условия за интегриране на знанията врху емоционалната и
фантазна основа, което е от значение за развиване на представите за
единството на света, за комплексния характер на връзките между знанията за
този свят /П.Николов/. Постига се по-висока степен на обобщеност на
знанията, по- висока степен в развитието на децата.
Играта ката дейност създава предпоставка децата да общуват по между си и
да осъществяват контакт, което е едно от изискванията на ефективната
система за образоване. Разнообразието от теми за игри, обогатяването и
задълбочаването на игровото съдържание, водят до установяване на норми и
еталони за оценка, които притежава по-висока степен на обобщение. В това
отношения се подчертава, че играта не може да бъде заменена с никоя друга
дейност, тъй като тя събира в себе си желанията и мотивацията на децата в
опознавателния процес. Играта дава възможност между тези, които участват в
нея, в основата на което стоят изказвания мнения, оценки, действия, създаване
на реални правила и поведение.33
Анкетата продължава с въпрос към учителите за видовете игрови методи за
работата им:
7. Кои са най- използваните методи в образователния процес на децата?
……………………………………………………………………………………..
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
Доста актуални за нашето съвремие и ефективно ориентиране към целите на
образователната промяна, са игровите методи за обучение на деца в детската
градина. „ Игрови са методите, основани едновременно на получаване на
42
знания, формиране на умения и изграждане на нагласи, чрез поставяне на

децата в ситуации, в които могат да взаимодействат по между си и след това
да се обсъди какво са преживяли в процеса на игра“ Игровите методи,
поставят педагозите и децата в ситуация, в които се налага дискутиране по
даден въпрос и изказване на собствено мнение, способности, индивидуален
стил.
Според отговорите на анкетираните учители на двете детски градини,
игровите методи на обучение, могат да се класифицират по следния начин:
I. Нагледни методи на обучение
1.Наблюдението е един от типичните традиционни методи на обучение. То
дава възможност за непосредствено запознаване с обекти и явления от
околната действителност. Чрез наблюдението се създават предпоставки за
развитие на общите умствени способности на децата на тази възраст и преди
всичко за наблюдателност.
За резултатно прилагане на този метод е необходима да се спазва някои
изисквания:
 Предметът да се наблюдава в съответните условия, които дават
възможност да се изяви характерното, особено и неговата обусловеност от
околната среда ;
 По възможност да се осигури наблюдаването на повече обекти
от и дин и същи вид, за да се открои още по-добре общото;
Съществено изискване за резултатно протичане на наблюдението е
използването на словото. Чрез него се съсредоточава вниманието не само към
обекта на наблюдението като цяло, но и се осигурява диференциране на
свойствата и качества-външни, характерни в единство с редица съществени,
които могат да бъдат възприети при наблюдението. Словото се включва в
наблюдението под формата на въпроси, но то може да присъства и чрез игрови
похват, като пред децата се поставят гатанки, които включват опита на децата.
43
Тогава се засилва интересът към наблюдението и те сами започват да задават

въпроси за разширяване на знанията си за обекта.
2.Демонстряцията като нагледен метод на обучение, провеждан с деца до
постъпването им в училище, има своята специфика и по- широк обхват на
приложение. Например по демонстрация се разбира възпроизвеждането на
дадено явление чрез техническо средство, чрез сглобяване и разглобяване,
чрез демонстрация на опит. Демонстрацията осигурява повторност на
възприемане, от поставянето на акцентите върху някои от картините и
съсредоточаване вниманието на децата върху определени зависимости ; да
насочи децата към известни въпроси; да ги постави пред алтернатива.
II. Практически методи на обучение
1. Една от характеристиките на своеобразието на обучението в детската
градина е присъствие на играта в учебния процес.
2. Тук на първо място трябва да отбележим дидактичната игра. Прилага се
като метод за решаване на учебни задачи и усвояване на определено
образователно съдържание в пряко единство с беседа като словесен метод
на обучение.
3. Като метод на обучение намира място и подвижната игра. Правилата на
този вид игра се свързва със задачите на двигателната култура. В занятието
по физическо възпитание чрез подвижната игра се създава по- голямо
натоварване и се постига по- висока физическа дееспособност у децата.
4. Музикалната игра е също така с правила и служи като метод на обучение
в музикалните занятия, за решаване на задачите на музикалното
възпитание.
5. Специално място в учебния процес като метод на обучение намира и
играта -драматизация. Това я първи метод за активно усвояване идеята и
съдържанието на разказа или приказката чрез неговото претворяване в
театрална дейност от позиция на роли в самото занятие.
III. Словесни методи на обучение
44
1. Един от най- прилаганите учебни методи е беседата. Тя решава задачи,

свързани с развитие на нагледно-образното и логическо мислене и развитие в
единство с него на всички психични процеси.
За резултатно протичане на беседата като метод трябва де се спазят някои
дидактични изисквания:
 Преди всичко да се постави тема на беседата;
 В зависимост от темата се конкретизират образователните и свързаните с
тях възпитателни задачи;
 Трябва да се обмислят и конкретизират въпросите;
При беседата като основен и като допълнителен метод на обучение най- пряко
се поставят в единство мисленето и речта с различни форми на мисловна
дейност се развива комплексно и устна реч на децата до постъпването им в
училище.
2. Разказът ката метод на обучение има място в детската градина, само ако
го разглеждаме двустранно:
 Разказа на учителя за въздействието върху децата и съобщаването на
сведения за разширяване на знанията;
 Разкази на самите деца за развитие на свързаната реч и осмисляне на знания
и норми на поведение;
В сравнение с традиционното, обучение посредством игровия метод е по-
различно от гледна точка на общуването с децата и ролята на учителя в
цялостния процес. Учителите трябва да създават условия за инициативност и
активност на децата – физическа, социална и познавателна. Използването на
игровите методи в обучителния процес се отличават с интензивна
комуникативна дейност в педагогическия процес, разнообразие,
усъвършенствани методи на поведение и смяна на дейност. В това отношение
можем да кажем, че с приоритет са: диалога, мисловната дейност, свободата
на избора, позитивността при оценяване, многогласието, позицията на детето.
45
Осмият въпрос от анкетата към учителите на детските градини е отворен:

8. Можели да дадете един пример от вашата практика за ефективна
игра при обучението на децата във вашата група?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………..
В своите отговори, учителите от детските градини „ Радост“ и „ Весела“
посочиха следните игри за примери от своята практика при обучението на
децата:
 Игра за броене, в която се „играе“ с пръстите на ръцете:
Едно, две, три- пръстчета добри.
Четири, пет, шест-слушаха ме днес.
Седем, осем, девет-миха се одеве.
Десет-тука спри и пак ги повтори!
Едно, две, три-сладка каша ври.
Четири, пет, шест-искаш ли петмез.
Седем, осем, девет-близнах си одеве.
Десет- тека спри и пак ги повтори.
 Игра мишка и котка.
Децата са в кръг заловени за ръце. Избира се дете- мишка, което застава
вътре в кръга и дете- котка, което застава извън кръга. Децата се движат
и пеят: „ В къщи има мишленце то си гризе сиренце /2/“ При думите: „ А
отвънка котката спуща се на мишката. Бягай, бягай мишленце, ще те
хване котката/2/“ „ котката“ и „ Мишката“ се гонят. Децата помагат на
мишката да влиза и излиза в кръга, а пречат на котката. Играта
завършва, когато „котката“ хване „мишката“.
46
Предизвикателството за децата тук е да овладеят емоцията и да „пазят

мишлето, без, да се пускат, а мишлето и котето да обикалят само около
външната страна на кръга.
 Игра „ Седни бързо“
Столчетата са наредени в кръг с облегалките навътре. Учителката пуска
весела, ритмична музика, децата бързичко обикалят около тях. При
спиране на музиката те се стремят да седнат бързо на най-близкото до
тях столче. Преди всяко спиране на музиката учителката намалява броя
на столчетата с едно, така че винаги за едно дете да не достига. Играта
се играе да оставане на един победител- най- бързото и внимателно дете.
Предизвикателството тек е в спазване на спортсменски дух- столчето
трябва да се заема „ честно“, без лакти и скрити хватки. За да направите
връзка с развитие на речта , може да модифицирате играта като
възложите на „Певец“ да пее песничката и да я прекъсва по свой избор
това ще бъде момента, в който децата ще трябва бързо да си намерят
столче.
 Играта „ Карльо- портальо“.
Две деца се избират с броилка и тайно от другите се уговарят кое какво ще
бъде „ ябълка“ или „круша“, „принцеса“ или „ магьосник“, „цвете“ или
„ фея“….. Хващат се за ръце нагоре, образувайки портата. Другите деца се
нареждат в колонка и минават през портата пеейки песничката:
„ Карльо-портальо
Отвори порти, та да мине
царя, царя -господаря
лъжичка-паничка
тенджера, капак
по-хлу-пак“.
На последните думи вратата се затваря и в нея попада едно дете. То трябва да
избере едно от двете деца на портата като му се кажат ключовите думи без то
47
да знае кое дете какъв псевдоним има. В крайна играта, когато всички
участници са минали през портата и са избрали една от предложените им
думи, се подреждат в две колони – една срещу друга, заловени през кръста.
Първите от всяка група се хващат за ръце и чрез теглене се определя коя
„войска“ е по силна.
Продължаваме се девети въпрос от анкетата с учителите и той се отнася за;
9. Когато се срещате с родителите на децата от вашата група, те споделят
ли, че има положителна промяна в детето им в някакво отношение ?
а/ Да, споделят че има промяна
б/ Не, не отчитат съществена промяна
в/ Незнам, не съм се срещал/а с никои от учителите
Обобщихме получените отговори на учителите в графика 3:
Има ли положителна
промяна в децата?
Да има промяна Не няма промяна Незнам

78% 9% 13%
Графика 3 Има ли положителна промяна в децата

78% от анкетираните учители от детските градини споделят, че при среща с
родителите на децата, разбират че има положителни промени в поведението на
48
децата вкъщи и извън детската градина- станали са по-общителни и

социализирани, играят си повече, пеят си песнички и умеят да играят и
контактуват с други непознати деца. За 9% от учителите няма съществена
промяна в поведението на децата по изказването мнение на техните родители.
А според13% не се знае дали има положителна или отрицателна промяна,
поради причина, че родителите на някои от децата не са се срещали с тях
лично и не са обсъждали подобни въпроси.
По своя характер, играта е отразителна творческа дейност. Децата отразяват
възприетото от околната действителност и същевременно знанията им се
обогатяват, уточняват и обобщава. В играта детето действа с убеждението за
самостоятелност. Доброволният характер на играта създава активност и
приятни изживявания. Различните видове игри- сюжетно- ролеви / творчески/,
игри- драматизации, конструктивни, дидактични и подвижни, се използват за
цялостното психическо формиране на децата и като израз на тяхната
самодейност по своята същност игрите представляват и форма за
организиране и самоорганизиране на детския живот.
Последният въпрос от анкетата на учителите е отворен и се отнася за

бъдещето на игровите технологии в образователния процес на децата в
детската градина.
10. Имал ли според вас бъдеще интерактивното и игрово обучение на
децата в българските детски градини в съвременните условия?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………...
Интерактивното творчество на учителя и детето са безгранични. Важно е
умело да се направлява творчеството им за постигане на поставяните учебни
цели и задачи. Много основни методически иновации са свързани днес с
прилагането на интерактивните и игрови методи за обучение на деца в най-
49
рана възраст. Игровите технологии и похвати в обучението на децата се

основава на диалогово обучение, в хода на което се осъществява
взаимодействието между учителя и децата.
Какви са основните характеристики на игровото и интерактивното обучение?
Следва да се признае, че тези подходи на обучение на децата са специална
форма на организация на познавателните дейности. Тези похвати имат на
пълно конкретни и прогнозируеми цели. Една от тези цели се състои в
създаването на комфортни условия за обучение, в които децата да се чувстват
в свои води, в своята среда, така че процесът на обучение да бъде
продуктивен. Съвместната дейност на децата в процеса на обучение, при
усвояване на даден материал означава, че всеки има възможност да прави
нещо, и на практика има обмен на знания, идеи и т.н. Всичко това се случва
атмосфера на доброжелателност и взаимна подкрепа, което позволява не само
да се получава новознание, но и да се развива познавателната дейност,
превеждайки я в по-висока форма на сътрудничество.
Интерактивната дейност и игровите технологии по време на образователните
процеси предполагат организация и развитие на диалогова общуване, което
осигурява взаимно разбиране и взаимодействие, води към съвместното
решаване на общи, важни и значими за всяко дете задачи.
Това което казахме до тук, по отношение на играта, като основно средство в
опознавателния и обучителния процес на децата в детската градина, водят към
следните обобщения:
1.В условията на обученията и възпитанието на децата в детската градина,
играта се появява като средство за усвояване на обществен опит в прехода от
игрова към учебна дейност.
2.Игрите на децата се характеризират с количествени и качествени
изменения, които се отнасят до вътрешното усъвършенстване на
компонентите в структурата на играта и взаимодействието н децата в нея.
50
3. Същност на игровите технологии в образователния процес.34

След като установихме какво мислят учителите по отношение на
игровите технологии в образователния процес на детски градини в обл.
Пловдив, продължаваме с анкетата за мнението на родителите по тези
въпроси.
Анкетата ще бъде с 40родителя, чиито деца посещават тези две детски
градини. Отново ще имаме 10 отворени въпроса, с които се цели да се
установи тяхното мнение за ефективността и приложимостта на
игровите техники и похвати в обучението на техните деца.
Започваме с първи въпрос към родителите който е:

1. Какво мислите за игровите подходи, използвани при обучението
на вашите деца в детската градина, която посещават?
а/ Смятам, че са достатъчно добри и подходящи за моето дете
б/ Смятам, че не са достатъчно добри и подходящи за моето дете
в/ Нямам мнение по въпроса
Отговорите на този въпрос може да видим структурирани в

таблица 2
Отговор Резултати
Смятам, че са достатъчно добри и 83%
подходящи за моето дете
Смятам, че не са достатъчно добри 4%
Нямам мнение по въпроса 13%
Таблица 2 резултати за игровите походи
Както виждаме, положителните отговори надделяват в таблицата от
всички останали- 83% са доволни от това, които научава тяхното дете в
детската градина и са на мнение, че методите са изключително
51
Подходящи и достатъчно добри за да се получават желаните резултати, а

имено посредством играта, детето им да успява да учи по нещо ново за света
около себе си.
4% не са доволни, защото смята, че използваните методи и игри не дават
никакви резултати и детето не им се научава.
13% Нямат мнение, защото не са се виждали с учителите поради липса на
време или незаинтересованост.
Играта е най- обичаната дейност от детето. Тя е основна и водеща в детското
развитие. За детето от предучилищна възраст, играта се оказва основно
пространство за неговата самоизява и самореализация. В нея то има
възможност да твори и да се развива.
Следващият въпрос, които задаваме на родителите е следния:

2.Запознати ли сте с механизма на действие на тези подходи в
образователните процеси?
а/Да, в общи линии знам как работят тези подходи
б/Не, не съм достатъчно запознат/а с тях.
в/Само частично
Според отговорите на анкетираните, получихме следните резултати:
69% от родителите знаят, как точно работят игровите технологии в процеса на
обучение на децата и смятат, че посредством тях се постигат много добри
резултати и децата успяват да научат много неща посредством тях.
9% изобщо не са запознати с механизма на действие на игровите методи
поради различни причини.
22% само от части са запознати с този вид обучение на децата в предучилищна
възраст и нямат мнение, дали това е достатъчно ефективно. Според по-
голямата час от родителите игрите имат голямо значение за физическото
развитие и укрепване на децата. В това отношение най-голяма значение имат
подвижните игри, особено когато те се извършват на открито и на слънце.
52
Някои от родителите са на мнение, че игрите имат голямо значение и за

умственото развитие на децата от предучилищна възраст. Паметта също се
развива при благоприятни условия на игрова дейност. Изпълнението на
различни задачи по време на игра, например на магазин, на лекар, на влак и
др. изисква да се запомнят и възпроизведат известни действия и изрази.
Продължаваме с трети въпрос от анкетата към родителите на децата:

3.Вярвате ли в ефективността на този начин на обучение?
а/Дау смятам че са ефективни
б/Не, не смятам, че са достатъчно ефективни
в/Незнам, нямам определено мнение
Играта е най-привлекателната дейност на детето, съпроводено с чувство за
свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и
организирано поведение още от предучилищна възраст. В играта се създава
условие за организирано поведение, за изграждане на положителни черти на
личността, при което се смята за ефективен модел.
Отговорите на анкетираните родители по този въпрос може да видим на
Графика 4 -Резултати за ефективността на игровите подходи
Графика 4 3
Имаме 72% вярващи родители в ефективността на игровия модел на обучение
на децата им; 9%,които са точно на противоположното мнение и не вярват в
53
ефективността на играта като средство за обучение и19%, които нямат

определено мнение. Като самостоятелна практика на детето, играта е условие
за доброволно изпълнение на определени форми на поведение, а не по
принуждение. Убеждението за самостоятелност и доброволност създава у
детето потребност да действа нравствено даже и когато липсва изискване и
контрол от страна на възрастните. В игровите ситуации поведението му се
опосредства от колектива и от игровите изисквания. Те стават условие за
организиране на поведението и за насочването му от социални мотиви.
Възможно е игровата роля да съдейства за променяне на поведението на
детето в резултата на упражняваните в играта неприсъщи до момента форми
на поведение. Много често игровата роля е по- благоприятна от реалната
позиция на детето и тогава възниква възможност то да демонстрира такива
положителни страни на личността си, които в други случаи не успяват да
покажат.
След четвъртия въпрос от анкетата на родителите, които се отнасят за тяхното
одобрение към методите на игри, които използват учителите на децата им в
детската градина.
4. Одобрявате ли използваните методи на учителя на вашето дете?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………
Над 70% от родителите споделят, че одобряват напълно игрите и методите,
които учителите използват в обучителния процес на тяхното дете и виждат
реални резултати от него. Те споделят още, че игрите имат съществено
значение за развитието на мисленето на децата. Също така, почти пред всяка
игра детето се поставя пред някаква проблемна ситуация, която трябва да се
разреши не чрез просто манипулиране, а при участието на активни мисловни
процеси. Играта която е спонтанна, свободна дейност същевременно
допринася да се организира поведението на децата.
54
Ролята на игрите за развитието на волята се наблюдава при ясната

целенасоченост на децата, при готовността им да преодоляват препятствията
или да се въздържат от нежелателни действия. Изследването на детската игра
посочва и нейното благотворно влияние върху развитието на езика. В процеса
на игра децата слушат реч, илюстрирана с действие с помощта на играчки, за
които се говори в даденият момент. Това прави речта понятна. Когато в
процеса на ролевите игри възникват нови думи и изражения, децата могат
лесно да отгатнат значението им в рамките на ситуацията. Игрите имат
съществена роля и значение за развитието на въображението на децата. Като
играе с реални неща в една въображаема ситуация детето на само се запознава
с качествата на тези неща, но същевременно развиват своето въображение.
Това развитие се извършва при условията на контакта с реалните неща и при
възможности за творчество и свобода на действията, които осигуряват в
играта.
Продължаваме с въпрос за поведението на децата извън детската градина и у
дома и какво споделят родителите по този въпрос.
5. Как се държи вашето дете извън детската градина и има ли някакви
промени в неговото държание и поведение?
а/Има, и промените са положителни
б/Има промени, но те са в отрицателен аспект
в/Има промени, но не мога да кажа дали са положителни или
отрицателни
г/Не забелязвам никакви съществени промени в поведението на детето
Ето какво споделят родителите по този въпрос: таблица 3
55
Отговор Резултат
Има, и промените са положителни 67%
Има промени, но те са в 6%
отрицателен аспект
Има промени, но не мога да кажа 19%
дали са положителни или
отрицателни
Не забелязвам никакви 8%
съществени промени в
поведението на детето
Таблица 3 Как се държи вашето дете извън
детската градина и има ли някакви промени в неговото държание и
поведение?
67% са на мнение, че промени има в поведението на детето им, от както ходи в
конкретната детска градина, при това промените са в положителен аспект.
Други 6% смятат, че промените в поведението на детето има, но по скоро са в
отрицателна посока по необясними за тях причини. 19% споделят, че промени
има, но не мога да дадат оценка дали са положителни или отрицателни.
Останалите 8% не забелязват съществени промени в поведението на детето си
от посещението в конкретната детска градина.
Като самостоятелна практика на детето, играта е условие за доброволно
изпълнение на определени форми на поведение, а не по принуждение.
Убеждението за самостоятелност и доброволност създава у детето потребност
да действа нравствено даже и когато липсва изискване и контрол от страна на
възрастния. Те стават условие за организиране на поведението и за
насочването му от социални мотиви. Важно е игровата роля да съдейства за
променяне поведението на детето в резултат на упражняваните в играта
неприсъщи до момента форми на поведение. Това води съответно до промяна
на мнението на децата за определено дете и оттам до смяна на реалната му
позиция в детския колектив. Много често игровата роля е по- благоприятна от
реалната позиция на детето и тогава възникват възможности то да
56
демонстрира такива положителни страни на личността си, които в друг случаи

не успяват да покаже. При пренасяне на подобни игрови изяви и в други
дейности , настъпват промени в статуса и реалната роля на детето. Това се
отразява върху цялостното му развитие. Играещото дете се вгражда
пълноценно в играта си. За него това е интересен и значим свят, в който то е
пълновластен господар – създава и руши, насочва и видоизменя, започва и
завършва по своя воля и желание.
По- нататък продължаваме с въпрос към родителите по отношение на тяхната

готовност за формиране на емоционална компетентност:
6. Смятате ли, че сте готов/а за формиране на емоционална
компетентност у децата във вашата група?
а/ Да, при това във висока степен
б/Не, не се чувстван готов/а
в/Може бе, в някаква степен
Родителите:
 Проявяват интерес към чувствата и преживяванията на децата си, но
те не са водещи в общуването им;
 Наблюдават емоционалното състояние на детето си, но само
половината от тях забелязват промените в емоционалното му
устойчивост;
 Поради ангажираност или отсъствие, не обсъждат емоциите на
децата, не споделят преживяванията им, което затруднява процеса на
формирането на емоционална компетентност;
 Декларират готовност за формиране емоционалната компетентност
у децата си, но не идентифицират себе си като фактор за промените в
емоционалната им устойчивост.
Графика5 представя нагледно отговорите по този въпрос:
57
Готовност на родителите за формиране на емоционална

компетентност у децата
Графика 5 Готовност на родителите за формиране на

емоционална компетентност у децата
От предварителните данни стана ясно, че родителите показват по- висока

степен на готовност на поведенческо и езиково равнище, което говори, че с
поведението и със заинтересоваността си към четенето и обсъждането на
литературни произведения от детето, те се стремят да разберат емоционалното
му състояние и да го насочват към обсъждане на собствените преживявания,
докато тези стойности са по- ниски при познавателното и афективното
равнище, т.е. са им необходими повече познания за емоционалната
компетентност с цел преодоляване на дефицитите в емоционалното
общуване.
Играта е най- привлекателната дейност на детето, съпроводена с чувство за
свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и
организирано поведение още от предучилищна възраст. Децата се заемат с
игра винаги и по всяко време при различни условия. В играта се създават
условия за организирано поведение, за изграждане на положителни черти на
личността.
58
Седмият отворен въпрос поставя задача пред родителите да дадат пример за

някоя игра, която детето им харесва или обича често да играе на нея:
7.Можете ли да дадете пример за игрови методи, който вашето дете много

харесва и често говори за нея?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………….
 Игра за пръстчета на ръцете
Пет малки патета излязоха един ден / Вдигнете пет пръста/
Над хълмовете и далеч
Майка патка каза: квак, кряк, кряк, кряк!
Но само четири малки патета се върнаха/ Сгънете един пръст/
Всеки път изчезва по едно пате, когато сгънем пръст. Следователно
продължаваме да го правите, докато всичките патета изчезнат. Сега майката
патица намира всички накрая. Играта се повтаря и с другата ръка.
 Игра за сутрешна раздвижване на децата. Всички са клекнали и
постепенно се изправят, като показват движенията:
Да покажем как растат гъбките в гората, как те сладко, спят, спят си по
тревата.И.П. Клек с наклонена глава и събрани длани до ухо/имитират сън/
Щом ги ситен дъжд полей
И.П стоеж, рр изпънати напред, мърдане на пръстите/ Имитират дъжд/
После слънце ги огрей
И.П стоеж ,рр изпънати над глава и след това прибрани до тялото/ показват
слънце/
Виж колко много гъбки има по тревата.
И.П. стоеж, скокове на място с рр на кръста
59
И сега да отидем на гъбките в гората.

 Музикална игра „Елате всички на игра в зелената гора“/ с имитационни
движения/
1. Децата вървят с рр изпънати отзад на кръста / опашка на Зайко/
2. Да хванем Зайо на шега за опашката.
3. Играем с животните в зелената гора, пеем и лудуваме чак до вечерта.
4. Предвижване напред с подскоци с два крака
5. Елате всички на игра в зелената гора
 Игра „Вятърната мелница“
Духай, духай ветре от зори/ ръцете са горе и ги разлюляват на ляво и дясно/
Вятърната мелничка върти/ рр са пред гърдите, свити в лактите и се въртят в
кръг-„мелничка“/
Тя не спира едно, две, три /всички се хващат за ръце и започват да се въртят в
кръг /
Колелото се върти/ темпото на въртене се усилва/
Тя не спира едно, две, три /темпото намалява/
Колелото сее въъртииии / колелото спора да се върти/
 Играта „гъбки“
1.Дечецата се клекнали и са разпръснати наоколо, ката са склонили главици на
събраните си длани, имитирайки спане, а някоя от мамите пее / казва/ -/може
да импровизирате и да си съчините мелодия!/:
Да покажем как растат гъбките в гората, как те сладко, сладко спят си на
тревата./може да се добави мелодия/.
6. Щом ги ситен дъжд полей -тук децата започват лекичко да се изправят с ръце
напред и сгънати в китките надолу, като същевременно си размърдват
пръстчетата, за да имитират дъжд. Така докато се изравят на пълно.
7. После слънце ги огрей-ръцете се вдигат над главата, след което се спускат
настрани, докато се прибират към тялото/ така показват слънцето/.
60
8. Вижте колко много гъбки има по тревата!/2/-тук децата с ръце на кръста

започват да подскачат. / Това са порасналите тъбки! Взимай кошницата…/
Продължаваме със следващият въпрос от анкетата:

8.Срещате ли се често с учителите на вашето дете?
а/Да, често имаме срещи
б/Не, не се срещаме често
в/ Има, периоди, в които се виждаме често и такива, които не се налага
Обобщените отговори на родителите са представени на графика 6
Срещате ли се често с
учителите на вашето
дете?
Да имаме срещи Не нямаме срещи Зависи
49% 8% 43%
Графика 6 Срещате ли се често с учителите на вашето дете?
Както виждаме от графиката, има чести срещи между родители и учители,

когато ситуациите го налагат и това е добре, комуникацията между тях е
решаваща за възпитанието и развитието на децата на тази възраст.
Предпоследният въпрос пита родителите, какво споделят учителите на децата
им за поведението им в детската градина.
9.Какво в споделят учителите по отношение на поведението на вашето
дете в детската градина?
61
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………….
Това, което откриха родителите като отговор на този отворен въпрос, може да
структурираме по следния начин:
-детето е много по- контактно, откакто посещава детската градина-32%
-търси начин да общува и играе с останалите деца в групата-21%
-развива определени умения-рисува, пее, танцува.37%
-седи от срани и наблюдава другите деца-6%
-не показва желание да общува и играе с останалите деца в групата-4%
Позитивен е резултата, когато децата се учат чрез игри, у тях се създава
интерес към познавателна дейност. Когато децата играят с други деца ,те се
учат и едновременно изпитват удоволствие. На пръв поглед детските игри
могат да изглеждат елементарни, но Л.С. Виготски твърди, че играта може да
повлияе на развитието и да способства по -късно за появата и
усъвършенстването на широк диапазон от способности. Играта способства за
социалното съзряване на детето и формиране на различните страни на
неговото познание- общото интелектуално ниво, изработване на творчески
идеи, овладяване на езика, разграничаване на видимото от реалното и др. От
казаното за значението на игрите, базирайки се на многобройните научни
изследвания и от педагогическите практики, разбира, че в тях се създават най-
подходящи условия за интелектуално и социално личностно развитие на
децата от предучилищна възраст. В игрите детето най-ранно усвоява
обществения опит, като придобива знания, умения и навици от по-
възрастните.
Последният въпрос от анкетата към родителите, е същия като при учителите-
какво мислят за това, имат ли бъдеще игровите и интерактивните методи в
образователния процес на децата:
62
10.Имат ли бъдеще игровите и интерактивните методи в образователния

процес на децата в България според вас?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………..
Според отговорите на родителите, в наши дни игрите стават все по-интересни
и атрактивни с сферата на образованието на децата, особено в предучилищна
възраст. От години игрите се използват за обучение. Симулирането на
определени ситуации под игрова форма е естествено поведение за децата и
биват прилагани в сферата на образованието. Причините са много: игрите
поставят потребителя в центъра, като от него се изисква повече обвързаност,
за де може играта да продължи; игрите имат т. нар. активиращ факто,
ангажират и мотивират, най-вече младото поколение, да продължат да
извършват дадени дейности.
От друга страна игрите осигуряват безопасна среда в която могат без страх де
се симулират сложни и опасни ситуации. Игрите могат също така да
подхождат към ситуацията по различни начини, като и да изпробват различни
методи и решения на проблемите. Възможността за документиране,
припомняне и, най-вече, разсъждаване върху конкретните игрови ситуации
прави обучението и игри по-интересно за сферата на образованието.
Като предмет на детската игра считаме, че може да се приеме процесът на
условно разгръщане, структуриране и апробиране на система от действия и
отношения, пресъздаващи или сътворяващи определена сфера от дейности,
които са възприемани от децата в предходни ситуации или се явяват като
собствена интерпретация на наличния им опит. Тако формирания предмет
откроява „ действителния мотив“/ А.Н.Леонтиев,1977г./за участието на детето
в играта, неговите най-значими основания, които предполагат постепенното
му утвърждаване като реален субект, съответстват на интересите и
потребностите му и му създават вътрешна нагласа и условия за самоизява.
63
Предпоставка за съществуване и разгръщане на предмета е обектът или

явлението, към което е насочен процесът. В този мисъл ката обект на детската
игра се определят закономерностите, проявяващи се в предметната и
социална среда в специфичното им материално или идеално естество, защото
именно към тяхното претворяване и самостоятелно сътворяване е насочена
активността на детето. От своеобразната конкретизация на обекта на детската
игра се определя нейната цел, средствата, които ще бъдат използвани, и
резултатът, до който е възможно да се достигне при успешното реализиране
на необходимите действия и взаимодействия.
Предмета и обектът на детската игра са в пряка връзка и зависимост по между
си. Те се открояват талкова по- диференцирана, колкото по- задълбочено е
проникването на субекта в отразяваните явления, от което следва, че
решаваща за обособяването на тази дейност е активността на субекта.
Субектите на детската игра са отделното играещо дете, различните по състав
и численост игрови обединения и възрастния като представител на
обществото, в което се създава и съхранява игровата култура и се култивира
подходящи начини за нейното предаване на децата. Между посочените
субекти в процеса на играта и по повод на нея възникват и постепенно се
установяват различни типове взаимодействия, от което се обуславя
формирането на някои личностни образования у децата и структурирането на
междуличностните отношения и детските игри обединени и извън тях.
При използването на игрите в образованието е необходимо да се оказва
определена помощ с цел ориентирането на играча в правилната посока.
Играенето не е самоцел, а напротив, използва се като способ за предаване на
информация и знания и за косвеното насочване на учащите се в конкретната
ситуация. Целта на играта и обучението трябва да са ясно определени. Само
ако са напълно наясно с контекста, участниците могат и ще бъдат активно
ангажирани в ситуацията и активно ще извършват придружаващите я
дейности.
64
10. Изводи и препоръки за практиката.

В заключение може да кажем, че в предвид на разгледаните игрови
технологии, използвани в двете детски градини за обучение на децата, те не
бива да се осъществява само в чисто теоретичен или само в прагматико-
праксиологичен план, а като интегрираност, защото целта практическата
откроеност на взаимосвързаността им с конструкцията на процеса на
обучение. Интенционалното им теоретическо разглеждане единствено
отстоява съществуването им като още една педагогическа теоретично-
приложна област, а прагматичността стеснява и рамкира съвкупността им
само като практически указания и правила в осъществяваната игрова дейност.
Педагогическите игрови технологии като научно-приложна интегрираност
много по-твърдо и стабилно отстоява своето самостоятелно съществуване в
кръг на педагогическите науки и създава своя вътрешна структурираност
върху разглежданите педагого- технологични закономерности и спрямо
изследваното предметно научно – педагогическо познание и практика.
Многообразието от приложението на различни педагогически игри в процеса
на обучението в началното училище предопределя необходимостта от
теоретико- технологична база, която да очертае перспективите в
конструирането и организацията на педагогическите игрови технологии.
Познаването им дава възможност учителят оптимално да ги реализира и да
взема добри дизайн- решения, които да разширява, обогатява и прилага в
своята педагогическа практика.
Възпитанието на децата е особено отговорна и трудна задача. Това е задача
както на обществото, така и на родителите, на възпитателите, на социалните
институции, на държавата. Благодарение на предаността на възпитателя,
ентусиазма му, децата могат да навлизат в живота максимално подготвени и с
добри умения за общуване.
65
Педагогическото общуване е предизвикателство към професионализма на

педагозите и умението им да изграждат ефективни взаимоотношения с децата
от предучилищна възраст. Характерно за децата от предучилищна възраст е,
че ти изпитват силно желание за общуване. Това е свързано с желанието им да
опознават заобикалящия ги свят. Учителя в детската градина трябва да се
съобразява с тези особености на психическото развитие на детето и не
забравяйки, че в тази възраст се поставят основите на неговата личност, да
насочи общуването и взаимодействието си с детето към въвеждането му в
заобикалящия го свят.
Игровата култура на детето е свързана с уменията му за създаване на
подходяща игрова среда, в която да пресъздава начин на играене: да обиграва
адекватно игрови средства по посока на игрови действия, игрови роли и
игрови правила; да изпитва удовлетвореност от игрово изразяване в
драматизации и театрализирани игри и да проявява емоционално положително
отношение при коопериране в обредни и фолклорни игри с възрастните.
Чрез играта детето осмисля света, може да развива гъвкаво и нестандартно
мислене, да се сблъсква с проблеми и да ги разрешава. Детските игри имат
важно значение за здравето, възпитанието, интелектуалното развитие на
детето и въвеждането му в реалният живот. За детето играта е първият урок по
любов, смелост, уважение, приятелство, разбирателство.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
66
Иновативните процеси в обществото зададоха в България тенденции към

реформирането на традиционната теория и практика на предучилищното
образование. Идеята за качествена промяна в образователната стратегия се
свързва с усъвършенстване на подходите и стратегиите за предучилищното
възпитание и подготовка. В този контекст интерес представляват резултатите
от изследванията на педагогическите функции на методите на педагогическо
взаимодействие, въз основа на които се представят и обосновават варианти на
системи за оптимално реализиране на индивидуалния потенциал на всяко
дете. В същността си детската игра е социално явление, като тази
характеристика не изключва и някои биологични основания. Тя е резултат от
развитието на цялостната дейностна система на обществото, с която се намира
в постоянна диалектична връзка и активно взаимодействие. Породи това
детската игра е обусловена от общите закономерности и специфичните
процеси и явления, които протичат в обществения живот и биват не
посредствено или опосредствано от децата. Ето защо уверено може да се каже,
че тя е „огледало“ на живата, който заобикаля децата, тъй като особеностите
на социума лежат в основата на съдържанието на играта и отношенията,
отразявани и сътворявани в нея. Но със същата сила играта на децата се влияе
и от индивидуалните особености на отделното дете, жизнения му опит и
нивото на игровата му култура, което се проявява в начините на нейното
разгръщане и специфичното претворяване на различни сфери от
действителността в нейния процес. В съответствие с тези особености в
съдържанието на играта паралелно се отразяват както индивидуалният опит
на детето, така и опита, натрупан от обществото, от което произтича връзката
и зависимостта на индивидуалната игрова дейност на детето с историческия
процес на общественото развитие. В своето развитие играта дава възможност
на детето за свободно разгръщане на трите типа отношения: към предметите,
към другите хора, към себе си, на основата на вероятностното прогнозиране и
имитационно моделиране на типови социални ситуации на взаимодействие от
67
кооперацията до конфликта. Развитието на играта не се осъществява

спонтанно, а е резултата от условията на живот и възпитание на детето.
Към така очертаните особености на играта би трябвало да се прибави и тази,
че играта е развиваща се дейност, а източник на това развитие са детските
потребности и социалните връзки и отношения в обществения живот,
възприемани от детето. Акцентът при избора на целесъобразни педагогически
технологии следва да се постави върху позицията на детето във възпитателно -
образователния процес и отношението на възрастния към подрастващите.
Водеща цел на педагогическото взаимодействие, насочено към ориентиране на
детето в света, е формиране на детската личност. Това налага при подбор,
структурирането и избора на начини за усвояване на образователното
съдържание педагогът да се ръководи от личностнозначимия и практикуван от
детето опит. Важно постижение на предучилищната теория и практика е
утвърждаването на личностно ориентираните технологии. Те са насочени към
обезпечаване на комфорт на детската градина и в семейството, на безопасни и
безконфликтни условия за развитие и оптимално реализиране на
индивидуалния потенциал на всяко дете. Детската личност е приоритет. Тя е
субект на цели на педагогическото взаимодействие.
Целта на дипломната работа е да покаже същността на основните игрови
технологии и тяхната роля в цялостния обучителен процес на децата в
детската градина, като тезата, която се защитава е, че игровите техник в
обучителния процес на децата от детската градина води до повишаване
ефективността на детското възприятие спрямо околния за детето сват, като и
за подобряване на междуличностните отношения на децата в детската градина.
Обекта на изследването в дипломната работа бяха основните групи игрови
технологии, докато предмет на изследване са участието на подобни игрови
технологии като педагогически средства в работата с деца от детската градина
и степента на ефективност на подобни технологии.
68
Съобразно приетата терминология, произтичаща от програмните документи,

на базата които се реализира реформата на предучилищното образование през
последните години, игровите форми на взаимодействие при ориентиране в
света се систематизират като игрови и игрово-познавателните ситуации. Те се
организират на основата на игрово- преобразуващите методи на педагогическо
взаимодействие, чрез които се постига структуриране на динамични преходи
от директно педагогическо управление към индиректно педагогическо
посредничество. По този начин се преодолява виждането от предметно-
дисциплинния модел, на предучилищно образование, че в играта само могат
да се затвърдяват знания и умения, на не и да се придобиват нови представи за
заобикалящите детето свят и за начините на тяхното систематизиране. Тъй
като ситуацията в играта е и основната ситуация на взаимодействие със света,
като еквивалентна на социалната ситуация на развитие, в нея се предава и
натрупва игров опит на самоизразяване на детето. Това е и най-
целесъобразната за него среда за активност и жизнена практика.
Игрови те форми на взаимодействие при ориентиране в света са разгърнати
главно по посока на обективните игри, играта за демонстриране на ролево-
съобразно поведение и игрите за демонстриране на правилосъобразно
поведение. Организирането на ролево-съобразните педагогически ситуации се
реализира на основата на игри инсценировка, артистични етюди и упражнения
с обекти.
Особено цени за педагогическите практики са правилосъобразните игрови и
игрово-познавателни ситуации. Значимостта им произтича от функциите,
които те изпълняват при взаимодействието „дете- среда“: Диференциране на
световъзприеманито при единството на перцепция и интелект; увереност в
собствените възможности за избор на начини на действие при спазване на
откритите правила; преживяване на успеха при освобождаването на
мотивацията за постижение; стимулиране на психомоторика, на мислене, на
69
концентрация при непосредственост на контактите. Този вид ситуация се

организират на основата на игрите с правила в техните разновидности.
Те са универсално средство за стимулиране на детската инициатива и
творчество в познавателен и предметно-приложен план. Същевременно чрез
тях се постигат придобиване на опит за съвместна дейност и сътрудничество,
създават се условия за изпробване и изразяване на познавателни стратегии,
подпомагат се процесите на структуриране на представите за предмети,
обекти и явления от средата и за начините за придобиването им при
изграждане на собствена балансирана „ картина на света“.
Задачите на изследването бяха подчинени на главната цел и са обединени в
следните теоретични и практически направления, а именно – обобщен
концептуален образ на детската игра- същност и характерни черти на играта;
класификация на игрите; организационни форми на детската игра;
педагогически функции на играта при изграждане на глобалния детски опит;
обобщен анализ на игровите технологии като нов подход към игровата
проблематика, анализирани в контекста на педагогическото знание; обобщен
анализ на основните техники и стратегии в игровите технологии- структурно-
функционален метод и типология на педагогическите игрови технологии;
стратегии на педагогическото взаимодействие за конкретизация на
педагогическите игрови технологии, както и анализ на техниката на
използване и внедряване на педагогическите игрови технологии и условия за
тяхната ефективност; обобщен анализ на основните типове педагогически
игрови технологии за формиране на умения при децата в детската градина-
сюжетно -ролевата игра; строително – конструктивната игра, както и на
автодидактична игра; анализ на психологическата характеристика на детето в
предучилищна възраст- познавателните възможности на три- четири-
годишните деца за включване на игрови форми на взаимодействие при
ориентиране в света, както и познавателните възможности на четири-
петгодишните деца за включване на игровите форми на взаимодействие при
70
ориентиране в темата проблематика- извеждане на изводи и препоръки по

отношение игровите технологии в образователния процес в детската градина.
Методологията, използвана в дипломната работа бе свързана с теоретичена
интепретация на основните понятия, свързани с основните групи игрови
технологии, използвани в цялостния обучителен процес на децата в детската
градина от една срана и практически анализ по отношение анализираната в
темата проблематика.
В изключение може да обобщим, че така в играта нея децата се интегрират с
духовната и материалната култура на обществото, в което живеят, и успоредно
с това се проявяват и утвърждават съобразно с потребностите и способностите
си, защото за тях това е най-достъпно средство за ориентиране в околната
действителност, за активна самодейност в високата емоционална и
познавателна стойност. Всичко това потвърждава уникалните възможности,
които се съдържат в играта, за амплификация за детското развитие и я
откроява като необходимо и естествено условие и предпоставка за осмисляне
и обогатяване детския живот. Ето защо в периода на предучилищната възраст
тя няма алтернатива по отношение ефективността и многообразието на
въздействията. Стремежът за дейностен анализ на детската игра предполага
определянето на нейния предмет, обект и субект, за да се допълни цялостния
образ на тази дейност и да се подпомогне успешното й изучаване, обсъждане и
разбиране в теорията и практиката.35
71
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ

В ДИПЛОМНАТА РАБОТА
1.Андреев, М.,Л. Цветанова-Чурукова. Дидактика.Бл.,ЮЗУ“Н.
Рилски“(2000).
2. Андреев, М. Интегративни тенденции в обучението. С.,НП,(1986).
3.Бижков Г.,В. Краевски. Методология и методи на педагогическите
изследвания. С,(2007).
4. Бижков, Г. и В. Краевски. Основи на педагогиката. С.,(2005).
5.Димитров, Л. и др.Теория на възпитанието. С., (2004).
6.Добрев, Зл. Особености на интегрираното обучение. С.,(2008).
7.Иванов, Ив. Работа с деца с различни стилове. В Стилове на познание и
учение. Шумен, (2004).
8.Иванова, Галена; Педагогически игрови технологии/ Галена Иванова;
Пазарджик: Нике-РБ,(2000)([Хаскова: Полиграф юг]);184с.
9.Павлова, Аделина Аврамова; Типови игрови технологии: Учебно
помагало за запознаване на детето с правото на недискриминация /
Аделина Аврамова Павлова; Сандански : [Ефект],(2008) ([Благоевград:
Ираник М]);116 с.:
10.Попов, Т., Цветанова-Чурукова,Л.З. и др. Теория на обучението/
Дидактика/, София, Типографика-ООД,(2005)г.
11. Радев, Пл./съст./. Педагогика. Пловдив,(2001).
12.Радев, Пл. Опит за история и теория на урок. Пл.,(1993).
13.Тодорина, Д. Форми на обучение. Бл., (2011).
14.Тодорова, Л. Педагогика. Част II.Теория на възпитанието. С.,(2007).
15.Тодорова, Л., Тр. Попкочев. Увод на педагогиката. Бл.(1997).
16.Ангелов Б. Детето и светът между езика и речта. С., (1994).
17.Балабанов, М. Граматика на фантазния дискурс. Развитие на словесно-
творческата дейност у децата в детската градина. С.,(1999).
72
18.Глушков, М., М. Ганева. Методика на физическото възпитание в

детската градина. Издание на ЮЗУ-Благоевград, (1996).
19. Даскалова, Ф., М Балабанова, С. Златева. Игра, общуване, език.
Благоевград, (1998).
20. Даскалова, Ф. Методика на обучението по роден език в детската
градина. (IV преработено издание). Пловдив, (2002).
21. Димитров, 22 Д.Г. Приемственост в обучението по математика в
началните класове: състояние и динамика. Благоевград, (2003).
22. Димитров , Д. Подготовката на децата за училище по математика.
Благоевград,(2011).
23. Димитров, Д. Кр. Типови игрови технологии за детската градина и
началното училище. Благоевград,(1989).
24.Колева, М. Педагогическа технология за опознаване на околната
действителност от детето в предучилищна възраст. Благоевград, (2004).
25. Колева, М., В. Стоименова, Кр. Стоянова. Опознаване на околната
действителност. Благоевград, (1996).
26. Пашова, Ан. Техника и технология за овладяване от децата на
математическата страна от действителността /он-лайн продукт/, (2006).
27. Стоименова, Я. Организация на творческата дейност на учениците в
началните класове / математико- методически аспекти/. Благоевград,
(2005).
28. Шейтанова, Ц., О. Занков. Изобразителни дейности в детската
градина.(1993).
1
Павлова, Аделина Аврамова; Типови игрови технологии: Учебно
помагало за запознаване на детето с правото на недискриминаия/
Аделина Аврамова Павлова; Сандански:[ Ефект], (2008)([Благоевград:
Ираник М]); стр 14
2
Пак там;стр.45
73
3
Пак там;стр19-20
4
Иванова, Галена; Педагогически игрови технологии/ Галена Иванова;
Пазарджик: Нике-РБ, (2000)([ Хасково: Полиграф юг]);стр.39-40
5
Пак там,стр27-28
6
Пак там, стр.43
7
Пак там, стр.88-89
8
Пак там
9
Павлова , Аделина Аврамова; Типови игрови технологии: Учебно
помагало за запознаване на детето с правото на недискриминация/
Аделина Аврамова Павлова; Сандански:[Ефект],(2008)([Благоевград:
Ираник М]);стр.40-42
10
Димитров, Д. Кр. Типови игрови технологии за детската градина и
начално училище. Благоевград,(1989);стр.33-34
11
Пак там, стр.33-34
12
Колева, М. педагогическа технология за опознаване на околната
действителност от детето в предучилищна възраст . Благоевград,
(2004);12-13
13
начално училище. Благоевград,(1989); стр. 39-40
14
Павлова, Аделина Аврамова; Типови игрови технологии: Учебно
помагало за запознаване на детето с правото на недискриминация/
Аделина Аврамова Павлова; Сандански: [Ефект],(2008)([Благоевград:
Ираник М]);55-56
15
Пазарджик: Нике-РБ,(2000)([Хасково: Полиграф юг]);стр 30-31
16
Пак там; стр.118
17
Пак там
18
Пак там; стр.33-34
74
19
Павлова, Аделина Аврамова; типови игрови технологии: Учебно
помагала за запознаване на детето с правото на недискриминация/
Аделина Аврамова Павлова; Сандански:[Ефект],(2008)([Благоевград:
Ираник М]);стр. 55-56
20
началното училище. Благоевград, (1989);стр.70-72
21
Пак там;76-78
22
Иванова, Гална: Педагогически игрови технологии/ Галена Иванова;
Пазарджик: Нике-РБ,(2000)([Хасково: Полиграф юг]);стр175-176
23
Пак там.
24
В Психолого- педагогическата литература тази“ игра може де се срещне
под названието“: Конструктивна игра“, „ строителна игра или още я
наричат“ игра със строителен материал“. След нанесените уточнения
относно спецификата, като най-точно се възприема названието“
строително – конструктивна игра“ / П.Г. Саморукова, Е. Петрова, Д.
Димитров/
25
Иванова, Галена: Педагогически игрови технологии/ Галена Иванова;
Пазарджик: Нике- РБ,(2000)([Хасково Полиграф юг]) стр.184
26
Андреев, М., Л. Цветанова. Чурукова, Д. Тодорина. Дидактика. Бл.,
ЮЗУ „ Н. Рилски“,(2000); стр.57-58
27
Тодорова,Л. Педагогика. Час II. Теория на възпитанието . С.,(2007);
стр.69-72
28
Пак там ; стр.112-114
29
Иванова, Галена: Педагогически игрови технологии/ Галена Иванова;
Пазарджик: Нике-РБ(2000)([Хасково Поликпаф юг]) стр.150-152
30
Пак там; стр154
31
Стаматов, Р. Детска психология, Пловдив, Пловдивско университетско
издателство,(1998) , стр.59
75
32
Новаков, З. Методика на обучението по математика в началните
класове. София, Веда Словена- ЖГ(1998),стр. 50
33
Цветков, Й.,“ Относно изследването на някои аспекти на мотивацията
за учение“, сп. Педагогика, 10(1999)
34
Стаматов, Р. Детска психология, Пловдив, Пловдивско университетско
издателство,(1998);69-70
35
Пазарджик: Нике-РБ,(2000)([Хасково: Полиграф юг]); стр.167-168
76
ПРИЛОЖЕНИЯ- АНКЕТНИ ЛИСТИ

АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ
1.Прилагате ли игровите подходи във вашата практика?

а/ Да, прилагам ги
б/ Не, не ги прилагам
2. Смятате ли, че игровите технологии дават ефективни резултати? Ако

да, защо смятате така?
а/ Да, смятам че са ефективни
б/ Не, не смятам, че са достатъчно ефективни
в/ Незнам, нямам определено мнение
3.Децата харесват ли игровите подходи, които използвате във вашата

практика?
а/ Да, харесват ги
б/Не, не ги харесват особено
в/ Не винаги, зависи от ситуацията
4.Какво всъщност представлява играта според вас в процеса на обучение?

………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………...
5.Смятате ли, че сте готов/а за формиране на емоционалната

компетентност у децата във вашата група?
а/ Да, при това във високата степен
77
в/ Може би, в някаква степен
6. Какво се случва по време на играта като част от образователния процес

на децата в детската градина?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
7.Кои са най-използваните игрови методи в образователния процес на

децата?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
8.Можете ли да дадете един пример от вашата практика за ефективна

игра при обучението на децата във вашата група?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………...
9.Когата се срещнете с родителите на децата от вашата група, те споделят

ли, че има положителна промяна в детето им в някакво отношение?
а/Да, споделят че има промяна
б/ Не, не отчитат съществена промяна
в/ Незнам, не съм се срещал/а с някои от учителите
10. Има ли според вас бъдеще интерактивното и игрово обучение на
децата в българските детски градини в съвременните условия?
78
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
АНКЕТА С РОДИТЕЛИТЕ
1.Какво мислите за игровите подходи, използвани при обучението на
вашите деца в детската градина, която посещават?
а/Смятам, че са достатъчно добри и подходящи за моето дете
б/Смятам, че не са достатъчно добри и подходящи за моето дете
в/ Нямам мнение по въпроса
2.Запознати ли сте с механизма на действие на тези подходи в

образователните процеси?
а/Да, в общи линии знам как работят тези подходи
б/Не, не съм достатъчно запознат/а с тях
в/ Само частично
3. Вярвате ли в ефективността на този начин на обучение?

а/Да, смятам че са ефективни
б/ Не, не смятам, че са достатъчно ефективни
в/Незнам, нямам определено мнение
4.Одобрявате ли използваните игрови методи на учителя на вашето дете?

………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
5.Как се държи вашето дете извън детската градина и има ли някакви

промени в неговото държание и поведение?
79
а/Има, и промените са положителни

б/Има промени, но те са в отрицателен аспект
в/Има промени, на не мога да кажа дали са положителни или отрицателни
г/Не забелязвам никакви съществени промени в поведението на детето
6.Смятате ли, че сте готов/а за формиране на емоционална компетентност

у децата във вашата група?
а/Да, при това във висока степен
в/Може би, в някаква степен
7.Можете ли да дадете пример за игрови метод, който вашето дете много

харесва и често говори за него?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
8. Срещате ли се често с учителите на вашето дете?

а/Да, често имаме срещи
б/Не, не се срещаме често
в/Има периоди, в които се виждаме често и такива, които не се налага
9.Какво ви споделят учителите по отношение на поведението на вашето

дете в детската градина?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………….
80
10. Имат ли бъдеще игровите и интерактивните методи в образователния

процес на децата в България според вас?
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
….
81
82
с
На първо място това е индивидуалната игра. При нея, всички игрови действия
и отношения, се извършват от едно, отделно дете. В организирането на играта,
то се ръководи от информацията, която е придобило до момента за околния
свят и взаимоотношенията в него, които чрез играта се опитва да пресъздаде.
Играта се осъществява според индивидуалния замисъл на детето и условията,
при които то играе. Съвместната игра, има друга организационна структура.
Групите участници, включени в играта, могат да бъдат няколко вида. В
първият от тях, играта е между дете / Деца/ и възрастен, при което участието
на възрастните се определя от доказаната необходимост за постепенно
предаване на детето на игров опит и култура. Възрастния няма актуална
потребност за игра, а осъществява педагогически целесъобразна функция.
Втората игрова група обединява, включва по- големи и по-малки деца. В
такъв тип игра, по- малките подражават на по-големите.
Организационни
форми на играта
2.
Павлова Аделина
Индивидуална игра Съвместна игра
Аврамова; Типови
Групова
игрови игра
технологии:
Учебно помагало за
запознаване на детето с
правото на
дискриминация/Аделина
Аврамова Павлова;
Сандански :
/Ефект/,2008/Благоевград
: Ираник М/; 14
83
УВОД
84
Страниците на дипломната работа са формат А4 с отстъпи по 2-2,5 см от четирите страни.

Всяка глава започва на нова страница.
Минимален обем на дипломната работа – 30 страници основен текст, който включва
информацията от увода до заключението вкл. (без началната страница, литературата и
приложенията).
Текстът в цялата дипломна работа се пише с Times New Roman, 14 pt, междуредово
разстояние „At least/Поне 23 pt“, с отстъп за първи ред 1 см. Допустимо е се наблегне на някои
думи в текста като се направят Italic или Bold – да не се прави самоцелно!!! Не е допустимо да
се подчертава част от текста черта/и и/или с различно оцветяване.
 Изброяването и номерацията трябва да са за MS Word водещи символи и номериране.
 за изброяването е допустимо да се използват тирета и точки.
85
ГЛАВА 1. …………
Теоретична обосновка на проблема
Таблиците в дипломната работа центрират спрямо текстовото поле.

Номерират последователно и се озаглавяват. Заглавието се поставя под
таблицата, като се центрират спрямо печатното поле на листа. Преди
таблицата и след заглавието ú се оставят по един празен ред. Не се оставя
празен ред между таблицата и заглавието ú.
Табл. 1. Заглавие на таблицата
86
Фигурите, графиките и диаграмите се номерират последователно
(като фиг. и пореден номер, без да се разделят на фигури, графики и
диаграми) и се озаглавяват. Необходимо е да се постави заглавие, дори
когато на графиката има сложено заглавие. Преди всяка фигура и след
заглавието ú се оставя по един празен ред. Не се оставя празен ред между
фигурата и заглавието ú.
Фиг. 1. Заглавие на фигурата
87
Фигурите и таблиците трябва да са споменати в текста. Н.р.
На фиг. 1. се вижда, …
или
Процентното разпределение на ... (фиг. 2)
Фиг. 2. Заглавия на фигура 2
88
ГЛАВА 2. …………
Концепция + методика на изследването (дипломната работа)
89
ГЛАВА 3. …………
Анализ на получените резултати
90
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В края на дипломната работа се извеждат основните изводи от

изследването.
91
ЛИТЕРАТУРА
Литературата и цитирането трябва да са в АПА-стил. Описват се само

използваните научни ресурси. Може да ползвате шаблоните по-долу:
Н.р. Смрикаров, А. (2012). Наръчник на докторанта (второ издание).

Русе: Издателски център на РУ „Ангел Кънчев”
БЕЛЕЖКИ
В бележки се записват използваните източници, които нямат научна
стойност. Описанието отново е в АПА-стил. Използваните статии също
трябва да се опишат с автор, година на издаване, заглавие на използвания
материал, издателство/... и линк към ресурса. ТАМ КЪДЕТО Е
ПРИЛОЖИМО НЕ ТРЯБВА ДА ИМА САМО ЛИНК.
ПРИЛОЖЕНИЯ
… ако има
92

.-5479.Данаила Николова ДИПЛОМНА РАБОТА-3ПКС - Копие

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

.-5479.Данаила Николова ДИПЛОМНА РАБОТА-3ПКС - Копие

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Тракийски университет – Стара Загора

ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ Издание: 1.0

АКТУАЛНОСТ НА ТЕМА. ИЗБОР НА ТЕМА………………………………...5

ЦЕЛ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА……………………………..........................6

ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА АНАЛИЗА…………………………………………....8

ИЗПОЛЗВАНА МЕТОДОЛОТИЯ ПРИ АНАЛИЗА…………...........................8

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ В ДИПЛОМНАТА

3.1. Структурно – функционален модел и типология на педагогическите

АКТУАЛНОСТ НА ТЕМАТА. ИЗБОР НА ТЕМАТА

подпомага се емоционалното и интелектуалното развитие на детето на

възприятие спрямо околния за детето свят, както и за подобряване

- Практически анализ /анкета/ по отношение анализираната в темата

ОБЕКТИ И ПРЕДМЕТИ НА АНАЛИЗА:

ИЗПОЛЗВАНА МЕТОДОЛОТИЯ ПРИ АНАЛИЗА:

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ В ДИПЛОМНАТА

1.Концептуален образ на детската игра.

 Играта е дейност, като всички останали. Тя е „водеща“ дейност за децата от

Всички стадии са пряко свързани и следват развитието на интелекта на

последователна смяна на тези структури. Според вида структура, той

Друг вид са игрите на подреждане или за пресъздаване на околната среда.

труда. Детската игра е отношението на детето към заобикалящата го среда,

участват в подреждането на празничната обстановка, като така се подготвя

Познавателното развитие на детето от предучилищна възраст се изразява с

да се отдели внимание на развитието на разнообразни умения и стратегии-

1.3. Организационни форми на детската игра.

игра предполага активна комуникация между партнъорите и поделяне на

Друга форма на играта е груповата игра. При нея е на лице установена

предмети или партньорите в играта. Втория аспект се отнася към динамиката в

Аспекти на игровия процес

Резултативност на игровия процес

Схема№1 -Процесуално многообразие и резултати на игровия процес.11

Всички аспекти от процесуалната страна на детската игра се осъществяват

1.5. педагогически функции на играта при изграждане на глобалния

2. Технологиите -нов подход към игровата проблематика.

технологии се преработват, модифицират и оптимизират научни теории,

Те имат комплексен и йерархичен характер на научното обосноваване и

3.Техники и стратегии в игровите технологии.

Схема №3- Модел на педагогически игрови технологии

3.2.Стратегии на педагогическото взаимодействие за конкретизация на

3.3. Техники на използване и внедряване на педагогическите игрови

преди нейното започване. Тогава педагогът, прилага технологията по

Нивото на игровата компетентност зависи от поведението на децата в играта и

- Имитационно условно игрово действие без предмет;

- Условно игрово действие, означено с дума, вербално игрово действие . 33

Вербално Вербални игрови дейности

Имитационни игрови действия

- Умение за изпълнение на условни предметно -игрови действия с предмет-

Вместо отсъстващия предмет-играчка, трябва да се въведе предмет-

4.2. Строително -конструктивна игра.

правила, игрово отношение, но за разлика от сюжетната игра, тук децата

4.3. Автодидактична игра.

Игровите правила са най- значителен структурен компонент на

5.Психологическа характеристика на детето в предучилищната възраст.

През третата и четвъртата година от живота на детето възможностите му за

5.2. Познавателни възможности на четири-петгодишните деца за

Кой е най-…..“, „ Сурвакари“ / и др. При ориентиране на децата в

5.3.Играта – стимулираща среда за социално- личностно развитие на

 Учебната дейност поражда богата гама от преживявания свързани

8.Период на реализация на изследването и изследван контингент.

Продължаваме със следващия въпрос:

Обобщени резултати от отговори на този въпрос може да видите на графика1

- Коректив върху личната дейност и поведение;

Таблица1Децата харесват ли игровите подходи