Певческа дейност в начална училищна възраст

Песенен репертоар. Формиране на певчески и хорови навици. Разпяване.

Заучаване на нова песен.
Синкретичната природа на художествената дейност отрежда важно място
на вокалното изпълнение в художествените изяви на учениците от
началното училище ( музикални, литературни, драматични,
хореографски). Освен в уроците по музика песенният жанр присъства по
много и най-различни поводи в началното училище:
- Като съществен елемент в празници и тържества, които са толкова
по-разнообразни и вълнуващи, когато се включват и музикални
изпълнения
- Като допълнителен елемент в уроците по различни дисциплини,
много често свързан с мотивацията на учебната дейност
- Като средство, което допълва и задълбочава интерпретацията на
поетични творби, по които са създадени вокални произведения и др.
За да се формира естетическото отношение към песенния жанр и
певческата дейност, най-същественото условие е репертоарът да бъде
съставен от високохудожествени творби с безспорни
музикалноестетически качества. Слуховите представи, придобити в тази
възраст, остават в съзнанието и са база за оценка и сравнение с новото,
непознатото.
Съществено е мястото в репертоара на фолклорните песни, както и на най-
добрите творби от песенния жанр в световната детска музикална
литература. От високохудожествения репертоар в голяма степен зависи
естетическия вкус, чиито основи се полагат в предучилищна и начална
училищна възраст.
Подборът на песенен репертоар влияе върху вкуса на децата чрез
разширяване на естетическия им опит с високохудожествени
произведения от областта на музикалното изкуство.
Формиране на вокални навици.
За да се постигне художествено изпълнение на песните, е необходимо да
се формират правилни вокални навици.
- Правилната певческа стойка предполага седнало положение на
учениците да са удобно облегнати, с изправени гърбове, без
 напрежение на тялото и крайниците, ръцете да са върху коленете,
главата да е изправена, погледът- насочен напред към учителя- в
изправено положение ръцете са отпуснати свободно встрани.
Правилната стойка подпомага останалите певчески навици.
- Певческото дишане се характеризира с това, че при него участват
средната и долната част на гръдния кош и диафрагмата, което
осигурява дълбоко и безшумно поемане на въздух. Също толкова
важно е пестеливото му изразходване, за да може да се постигне
цялостно изпълнение на музикалните фрази. Показването от страна
на учителя е много важно, за да привикнат учениците да поемат
дълбоко и безшумно въздух без да вдигат раменете, което е признак
за така нареченото раменно или ключично дишане.
По подражание на учителя се формира умението за поемане на въздух
преди началото на всяка фраза. Съществени са и вербалните насоки:
„Поемане въздух преди еди-коя си дума. Не бива да дишаме по средата
на думите.“ Необходимо е да се създаде умение у учениците да
реагират на изразителния диригентски жест на учителя, за да дишат
едновременно и да запяват едновременно.
Правилното звукообразуване предполага да се пее естествено, с ясен и
мек звук, без напрежение. Детският певчески глас трябва да звучи леко,
нежно, „закръглено“ ( устните-оформени „като орехче“ или „като яйчице“).
Хубавото оформяне на вокалите се свързва с изпълнението на основния
певчески щрих легато (слято, ненакъсано пеене) -гласните да се
„разпяват“. Учителят показва и обяснява как фразите и по-дългите тонови
трайности се издържат докрай. В началната училищна възраст песента е
естественият спътник на всички празници. Радостните преживявания,
свързани с честването на различни събития, повишават емоционалния
тонус и много често пеенето се превръща в крясък. Това не бива да се
допуска, независимо от емоционалните реакции на децата. (“вместо да
поздравим Дядо Коледа с нашата песен, ние ще го изплашим, ако
продължаваме да крещим така„)
Пеенето с крясък нерядко се получава и в уроците по музика, когато
децата много харесват дадена песен. Вживяването в емоционалното
съдържание не бива да се изразява в кресливо пеене. Необходимо е
учителят да припомни на децата „как трябва„ да пеят с “нежните гласове“,
да не “викат“, защото така “загрозяват“ песента.
Дикцията като певчески навик се изразява в ясно и точно произнасяне на
текста при пеене. Съгласните звукове се произнасят кратко, но отчетливо,
като специално се обръща внимание, когато те са в края на думата (вест,
лист и др.) неправилно е удължаването на съгласните „з“ ,„ж“, “ш„ ,“с„,
което оказва негативен ефект върху художественото изпълнение.
Същото се отнася и за неударените гласни, когато се редуцират. Грешното
изговаряне понякога е резултат от неразбирането на някоя дума. Учителят
трябва да обяснява смисъла на всички непознати думи. Разбирането на
съдържанието на поетичния текст е условие за ясното му произнасяне.
Взискателността на педагога за постигане на певческа дикция спомага за
развитието и на правилния говор на учениците. При групова и
индивидуална работа е полезно да се поставят задачи за няколкократно
изговаряне на отделни думи, скандиране на текста и произнасянето му
шепнешком, като се използват различни игрови похвати.
За формирането на умения за пеене с ясна дикция допринася например
дидактичната игра „Познай песента по думите“. Едно дете застава пред
всички и пее „без глас“, като се старае да артикулира много ясно с устни
текста на песента. Останалите трябва да познаят коя е песента.
Произведението се уговоря предварително между учителят и детето.
След като учениците познаят песента, продължава вокалната работа върху
нея с изискването за правилна певческа дикция. За да се упражнят повече
деца индивидуално, може да се изиграе състезателен вариант на играта, в
който три или четири деца застават пред класа и едно след друго пеят „без
глас". Останалите трябва да определят кой най- ясно „пее" думите. При
тази разновидност на играта заглавието на песента се съобщава
предварително на всички.
Формиране на хорови навици.
В началната училищната възраст формирането на хоровите навици започва
строй и ансамбъл. Строят означава точно интониране от всички деца при
общото пеене. Ансамбълът е съгласуваност, изравняване на гласовете при
общото пеене, уеднаквеност в начина на звукоизвличането, постигане на
еднаквост от всички певци в ансамбъла по отношение на темпо, динамика,
щрихи, духове, фразиране, нюансиране.
Всички тези елементи на изразност, едновременното музикалната
започване и завършване, учителят трябва да показва с изразителен
диригентски жест, на който е необходимо учениците да привикнат да
реагират.
Разпяване
Значение на разпяването
Във вокалната дейност на децата от началната училищна възраст
разпяването има значение на подготовка на гласовете за по-активно
натоварване, за да се постигне по-голяма ефективност. В процеса на
художествено изпълнение на песенния материал.
Чрез развиването, като подготвителна дейност за постепенно
активизиране на гласово-певческия апарат, се формират и затвърдяват
вокалните и хоровите навици, разширява се постепенно гласовият
диапазон, изработват се фрази от песни, които затрудняват учениците при
заучаването.
За разпевни упражнения могат да послужат и откъси от песни, в които има
звукоподражателни интонации, кратки народно-песенни интонации,
мотиви, имитиращи песента на птици, „гласа" на различни животни и
музикални инструменти. Целенасоченото провеждане на разпевните
упражнения изисква ученикът да знае какво и как трябва да се постигне, за
което особено важен е показът на учителя.
Разпяването се осъществява посредством разпевен модел, който се
транспонира (съобразно гласовия диапазон) на полутон най-напред от
медиума (средния регистър).Във възходяща посока, след това в низходяща
посока до средния регистър и накрая, от средния регистър надолу.
Разпевният модел може да бъде фраза от песен или кратка мелодия,
съчинена от учителя.
За разпевни упражнения могат да послужат и откъси от песни, в които има
звукоподражателни интонации, кратки народно-песенни интонации,
мотиви, имитиращи песента на птици, „гласа" на различни животни и
музикални инструменти. Целенасоченото провеждане на разпевните
упражнения изисква ученикът да знае какво и как трябва да се постигне, за
което особено важен е показът на учителя.
Разпевната фраза се изпълнява от него ясно и изразително, за да се
превърне в еталон-образец, който да послужи за критерий при
повторението на мелодията от учениците и последващото ú
транспониране в границите на допустимия за съответната възраст
диапазон.
Разпяването може да се превърне, освен в подготовка на певческия глас,
още и в начин за създаване на психична готовност, нагласа, емоционална
атмосфера, предхождаща пеенето на определена песен, за да се
провокира интересът на учениците към творбата, за да се включат с
желание в изпълнението, а и за да се оживят музикално-слуховите
представи за конкретното произведение.
Например, с фразата „Падайте, снежинки бели"», учениците ще се
подготвят за изпълнението на песента, в която ,Шаро тревожно тръска
глава: как е възможно, що е това?". Много подходящо разпевният модел
да е свързан със сезоните и празниците, които присъстват като теми в
поетичните текстове на голяма част от песните, а също и като теми на
уроците.
В ролята на подготвителна дейност разпяването допринася още за
изработване на трудни в интонационно отношение фрази от песни, което
активизира мелодическия слух. Няколкократното повторение при
транспонирането, придружено с моделиращи похвати, като показване с
движения на ръката нагоре и надолу »Къде гласът скача" , допринася за
коригиране на неточната интонация. Гласът трябва да „скача" леко, а краят
на фразата трябва да прозвучава „меко и по-тихичко" (учителят
непосредствено демонстрира „как трябва"). Така краткият момент на
разпяване се превръща и в резултатно средство за художествено
изработване на песента.
Заучаване на нова песен
Поставянето на нова песен преминава през няколко етапа, първият от
които може да се определи като подготвителен. Той се изразява в
създаване на нагласа, психическа готовност за първоначално прослушване
на песента и има за цел да провокира интереса на децата, за да слушат с
ангажирано внимание. Момент на подготовка трябва да предхожда
изпълнението на всяка една песен, независимо дали тя е непозната или
вече добре заучена, но особено важен е той, когато предстои
запознаването с нова вокална творба.
За да очакват децата с интерес новата песен, е подходящо да се използват
разнообразни похвати: нагледно-действени, нагледно-образни, словесни,
както и тяхното съчетаване. Такива могат да бъдат: стилизирани куклени
етюди, представящи съдържанието на поетичния текст на песните,
картини, стихотворения, гатанки, приказки, чиято образност е близка до
музикалната творба. Например гатанка, чийто отговор е същевременно
заглавие на произведението, което престои да се слуша и разучава:
* Кой е този, който трака,
* и се шмугва във клонака,,
* та жабоците в блатата
* бързо гмурват се в водата?
Що е то? (Щъркел)
Следва възприемане на песента, изпълнена от учителя или от запис
“Щъркел и деца“
* Поетичният текст на песента може да се представи и предварително като
стихотворение, като се търси настроението, което литературната творба
носи, а после стиховете да бъдат "облечени" с мелодия. Този похват, освен
че има функцията на нагласа, подпомага още и музикално-естетическия
анализ на песента, който изисква да се открие връзката единството между
поетичен и музикален текст, характерни за вокалната музика.
* В детските песни присъстват най разнообразни теми от природната и
социална действителност, близки до жизнения опит на децата. Затова
много подходящо средство за нагласа са беседите, свързани със
социалния живот, природата и взаимодействието на детето със
заобикалящия го свят. Темите на този род беседи осъществяват връзки,
макар и в по-общ план със съдържанието на поетичния текст на песните.
Например, беседа на тема "Диви и питомни животни" и песен, в която
главен герой е някакво животно. В начална училищна възраст децата
интензивно натрупват знания за околната действителност, поради което е
подходящо беседата да се съчетава с други похвати, например:
- беседа на тема "Горски животни", гатанка за Ежко и песен за Ежко;
- беседа на тема "Прелетни птици", стихотворение за есента и песни за
Щъркела и лястовичките.
- беседа на тема "Промени в природата през есента", картина "Есенно
дърво" и песни за есе
* Освен с помощта на произведения от другите изкуства, децата могат да
се подготвят и заинтригуват чрез различни съревнователни и социални
мотиви:
- Кой пръв ще отгатне за кого или за какво се пее в песента;
- Да чуем и научим песен, с която да поздравим мама или Дядо Коледа.
Стимулирането на любопитството също е подходящ начин за мотивиране
на децата да слушат внимателно новата песен:
* - Да чуем какво се случило с ... (например, Лиса, Ежко или кой да е друг
персонаж);
* - От нашата песен ще научим как трябва или не трябва ... (например, да
се държим в определени ситуации) и т.н.
* Непосредствено след като вниманието на децата бива привлечено,
следва представянето на новата песен, чието изпяване от учителя трябва
да бъде силно въздействащо, за да се провокира желание да се запее. За
да заобичат децата песента, от много голямо значение е изпълнението на
учителя. Показът на образеца е един от съществените похвати в
училищната дидактика, а при възприемане на художествено произведение
неговата роля се определя като решаваща. Необходимо е изпълнението да
бъде изразително, увлекателно, артистично. Известно е, че от това как се
интерпретира една творба, в огромна степен зависи нейното емоционално
въздействие.
А интерпретатор, т. е. посредник между автора и реципиента е учителят.
Именно от него зависи дали децата ще възприемат музикално-
художествения образ и ще разберат посланието на композитора. Песента
трябва да прозвучи със съпровод, в точното темпо, с подходящите
динамични нюанси и щрихи, с целия текст от началото до края, т.е.
необходимо е песента да бъде поднесена с всички изразни средства,
които биха допринесли за създаване на цялостен музикално слухов
представен образ. Интерпретацията е изходна основа за разбирането на
произведенията на музикалното изкуство, което изисква учителят
предварително да обмисли концепцията си за първоначалната среща на
децата с песента, независимо от нейната сложност.
* Следващият етап от работата върху нова песен се отнася до нейния
анализ. Той изисква, на базата на неколкократно прослушване,
целенасочено наблюдение и анализиране на музикално изразните
средства и съотнасянето им към характеристиката на художествения
образ. Началните задачи за анализ се отнасят до съдържанието на
песенния текст - за какво се разказва, какво се случва и т. н. - тъй като
съдържанието на литературния текст е по-достъпно за децата и ги насочва
непосредствено към емоционалното съдържание на съответстващата
мелодия. Важно е да се обяснят непознатите думи, за да не се пее
механично, без разбиране на смисъла на текста. Последното важи особено
за народните песни, в които има много диалектни думи.
* По-нататък следва да се определи настроението, характера на
мелодията. Важно е да се акцентира върху връзката между текста и
музиката, тъй като всяко вокално произведение е единство между музика
и поезия. Например в народната песен "На мегдана", настроението на
мелодията е жизнерадостно, игриво, защото "думите разказват" за едно
весело хоро на мегдана, където са се събрали моми и момци и подвикват
радостно "'и-ха, и-ха-ха!".
* А мелодията на "Мама" (муз. Л. Николов, текст И.Генов) звучи нежно,
ласкаво, защото думите изразяват обичта на децата към мама: "Да изпеем
песента с най-нежните гласове, за да разбере мама колко много я
обичаме!"
* Друг пример - закачливият характер на мелодията в песента "Мишленце
и писана" (музика и текст Л. Лесичкова) е продиктуван от хумористичния
елемент в репликата на Мишлето: " .. никак не ме плашат маци и котаци..
учителят трябва да стимулира децата към вербално изразяване на
характера на мелодията чрез подходящи определения . Речевата
активност на децата от начална училищна възраст постепенно се развива,
като интензивно допринася за разширяване на познавателната дейност и
им позволява да излязат извън границите на сетивно-нагледните образи.
Учителят може да предложи няколко определения-прилагателни, измежду
които децата да изберат тези, които най- добре характеризират музиката.
Все по-голямото развитие на речевата компетентност дава възможност за
по-разгърнати отговори, за по-пълно словесно изрязване, при което
децата са в състояние сами да съчинят подходящи определения.
Краткият коментар още в началото върху настроението на песента
допринася в последствие за вярното възпроизвеждане на емоционалното
съдържание. Важно е да се отбележат също така и жанровите белези в
мелодията на песента (маршова, танцувална, приспивна, хороводна).
Анализът продължава по-нататък с откриване на достъпните изразни
средства, чрез които е създаден музикалния образ в песента: определяне
на темпото (бързо, бавно, умерено); на динамиката (силна, тиха, умерена);
на щрихите ("как излиняваме думите - плавно, слято или отсечено?").
Ако има промяна в темпото и динамиката, тя трябва да се отбележи и
коментира. Например, на тези и тези думи се пее с по-тихи гласове, или на
тези и тези думи мелодията се пее по-бързо. При подобни анализи и
указания текстът е много важна за децата опора. Обяснението като метод
придружава демонстрацията. Словесният анализ на образеца и
съчетаването на показа с обяснение и игрови похвати създават интерес
към обекта, активизират умствената дейност и емоционалното отношение
към този обект.
* При всяка конкретна задача за наблюдение мелодията се прослушва
отново. Многократното възприемане със задача за анализ (изразни
средства, жанр, характер, настроение, текст) обогатява все повече
представата за песента. При отделните следващи прослушвания в
съзнанието се отразяват различни характеристики и особености на
творбата, с което представата за нея става по-детайлна и пълна. Колкото
по-подробно е анализирана песента, колкото по-богата и точна е
представата за мелодичната линия, толкова по-бързо, точно и вярно ще я
възпроизведат децата.
Затова не е подходящо още след първото прослушване учителят да
постави задача децата да запеят, защото еднократното възприемане без
анализ на различните емоционално- смислови връзки в създаването на
музикалния образ, не може да доведе до осмислено и изразително
възпроизвеждане. След като песента е анализирана, се поставя задача и
децата да запеят. Заучаването на една песен продължава в няколко
поредни урока, като учителят трябва да следи дали всички деца се
включват в пеенето.
Изработване на интонационни и метроритмичи неточности
Онези фрази от песните, които затрудняват децата, трябва да се отделят от
цялостния контекст и да се изработят отделно. Необходимо е учителят да
предвиди кои моменти биха били проблемни и да набележи начините за
тяхното отработване. Трудностите могат да бъдат от различно естество - в
интонационно или метроритмично отношение. За преодоляването им се
прилагат различни похвати.