Структура на музикалността ( Проф.

Карл Орф – книга на Севдалина Димитрова)

Музикален слух ( музикалният слух е многокомпонентно понятие, той съдържа звуковисочинен,
динамичен ,тембров и метроритмичен слух)
Основна форма на проявление на музикалният слух е мелодическият слух.
Имаме три основни музикални способности

 Ладов усет
 Метроритмичен усет
 Музикално-слухови представи

Тези способности се формират и развиват в трите основни музикални дейности – певческа

дейност, свирене на детски музикални инструменти (ДМИ) и музикално-ритмични движения
( ритмика). Втората дейност е възприемане на музика или слушане. Последната е детско-
музикално творчество.
Трите основни музикални дейности са изпълнение на музика ( певческа дейност, свирене на детски
музикални инструменти и музикално-ритмични движения или ритмика ), възприемане на музика
( слушане) и детско-музикално творчество.
Всяко изкуство има свои изразни средства. В музиката това са : мелодия, интонация, хармония,
метроритъм, тембър, динамика, регистър, щрих и фактура.
Мелодия – едно от най-важните изразни средства. Това е едногласно изложена музикална мисъл
или водещ глас в многогласно произведение. Съществуват тоново-височинни съотношения – това е
съотношението между тоновете по височина, а метроритмични съотношения е съотношението
между тоновете по времетраене.
Съществуват видове мелодическо движение :
1) Възходящо – мелодията се движи нагоре
2) Низходящо – мелодията се движи надолу
3) Водоравно – върху един и същи тон е мелодията, или повтаря или лежи
4) Скокообразно движение – когато мелодията скача от един тон на друг
Интонация - е специфичното редуване на различните по височина и времетраене тонове в
музиката. Характерни интонационни ядра могат да ни отведат към музиката на дадена епоха , даже
и към музиката на даден композитор. В петстепенните непълни звукореди са изградени голям брой
виетнамски, унгарски и български песни.
Хармония – това е изразно средство , което свързваме с многогласно музикално произведение. На
децата в ДГ не говорим за хармония, а за акомпанимент на песен.
Метроритъм – той има три компонента – метрум ; ритъм и темпо.
Метрум – е редуването на силни и слаби пулсации в музиката
Ритъм – редуването на различни по времетраене тонове ( ходене по сричките или пляскане по
сричките на песен )
Темпо – бързината , с която се изпълнява една музикална творба. То бива бързо, бавно и умерено.
Тембър - е специфичната окраска, по която разграничаваме звученето на човешките гласове и на
музикалните инструменти. ( „Карнавал на животните“ от Камий Сен-Санс)
Динамика – това е силата, с която се изпълнява дадено музикално произведение. В ДГ говорим за
тихо и силно, не за динамика
Регистър – съществуват три вида регистър –
- висок – звучи светло, звънко, бляскаво
- среден – звучи меко и кадифено
- нисък – звучи плътно и наситено
В ДГ не се споменава понятието регистър , а говорим за високо и ниско звучене на музиката.
Щрих – начин на изпълнение на тоновете – различаваме три вида:
- легато – означава свързано
- стакато – тоновете звучат кратко и отсечено
- нонлегато – междинен щрих, при който тоновете звучат по-кратко, леко и насечено
Фактура - начинът на изпълнение на звуковата тъкан в музикалното произведение

Ладов усет – това е основна музикална способност , чрез която се реагира на най-важното изразно
средство в музиката – ладът, който организира различните тонови височини в логична музикална
мисъл.
Второто важно изразно средство в музиката е метроритъма, чието действие се определя от
времетраенето на конкретният тон.
Слуховият опит, който е резултат от музикални възприятия и отразява музикалните впечатления до
момента се определя с понятието музикално-слухови представи.
Много е важно ладовият усет да се развива многопосочно. Ако стилът не е познат на децата , то те
трудно ще се ориентират и запеят.

Певческа дейност – тя е водеща особено в 3та и 4та група. Песента е една от най-старите и
могъщи средства за възпитание на децата. Тя е близка до тях , а пеене е желано от тях. Пеенето
съсредоточава вниманието , развива паметта и въображението, буди любознателност,
наблюдателност, активност.
Възпроизвеждането на музика в ситуациите ( педагогическа технология на взаимодействие по
музика) обикновено се изчерпва с изпълнение на подходящи песни. Вокалното развитие на децата
се разглежда като психо-физиологичен процес, който във всяка възраст има своите особености и
характеристика.
Това е сложен процес, който се осъществява като:
1) Развитие на качествата на детският глас
 2) Развитие на музикалните способности
3) Като формиране на естетическо отношение към песента
Тези три компонента определят целта, задачите и съдържанието на вокалното възпитание и
развитие.
Детският глас има тембър отличаващ го от гласа на възрастните. В съвременната музикална
педагогика се разглеждат понятията :
1) Диапазон на певческият глас – това е тоновият обем на гласа
2) Тоново височинен диапазон – това са границите очертани от най-ниският и най-високият
тон възпроизведени от детето
3) Работен диапазон – това е отрязък от тоново-височинният диапазон , в който се проявяват
най-добрите качества на гласа
4) Теситура на детския глас – това е разпределението а онези тонове от диапазона , в които се
проявяват най-добрите качества на детският глас
В развитието на детският глас се определят четири периода:
1) Предучилищна възраст до 7 години
2) Домутационен период – 7-13г
3) Мутационна възраст – 13-15г
4) Периода след мутацията
Главни условия за изразително изпълнение на песента в ситуациите са определена степен на
развитие на музикалните способности и наличие на певчески ( вокални) и хорови навици.
Вокалните навици са – певческа стойка, дишане, звукообразуване и дикция
Хоровите навици са – строй и ансамбъл

OТКЪСВАНЕ НА ВЪОБРАЖАЕМО ЦВЕТЕ – децата са наредени в кръг, прави или седнали, и при
думите на учителя – „нека откъснем и помиришем цвете“, всички се навеждат, откъсват цвете,
изправят се , помирисват дълбоко и издишат равномерно.
НАДУВАНЕ НА БАЛОН – децата са прави и наредени в кръг. Учителят дава следните наставления
– „ заемете леко разкрачен стоеж, съберете и отворете длани на ниво лице. Поемете дълбоко въздух
през носа като дишате с коремчетата си и надуйте балона с ПФУ, като леко и бавно разтваряте
ръцете.“ Следва команда на учителя „ нека пукнем балончетата“. Всички деца пляскат с ръце.
Първото дихателно упражнение е подходящо за 1ва и 2ра група, а второто за 2,3 и 4та група.
НАДУВАНЕ НА ПЛАЖНА ТОПКА – то е аналогично с предходното и се извършва по-бавно.
Когато топката е надута достатъчно учителя командва „махнете тапичките“. Децата имитират с
ръка махане на въображаема тапичка и издишват бавно със съгласен звук бавно равномерно, като
събират ръцете до изходна позиция.
ПОМПА НАДУВАЕМО ЧОВЕЧЕ – прави се по двойки, като едно от децата в двойките играе
ролята на помпа и прави характерни движения като поема въздух и издишва с ПХУ няколко пъти.
Другото дете в ролята на помпа е клекнало и постепенно се изправя. Учителя командва „махнете
тапичките“. Детето в ролята на помпа маха от главата на другарчето си въображаема тапичка, а то
със съгласен звук КСС заема изходна позиция. При повторение на това дихателно упражнение
ролите се разменят. Подходящо е за 4та група.
Звукообразуването изисква да се пее свободно без напрежение и крясък или вяло, а дикцията се
изразява в ясно произнасяне на текста на песента при пеене особено съгласните в края на песента.
Хоровите навици – точно интониране от страна на всички деца при едногласно пеене и вярно
интонационно съотношение между отделните партии при пеене на два гласа.
Мари моме църноока
Не лъжи ми море сина.
Не лъжи ми, не лъжи ми
Море сина хайде де.

Оречевяване на текст – песента за патенцето

Ансамбъл на речта – трябва да се разбира като уеднаквяване както на вокалните навици, така и на
елементите на художествената изразност
Опазване на детският глас- съблюдава се следният режим на певческият глас , който включва
изискванията –
- Децата не бива да пеят след дейност ритмика
- Да не се натоварват много гласните връзки, изпълнението на песни да е дозирано
- Да се пее в проветрено помещение
- Певческата дейност е предхождане от разпяване
В 4та група е препоръчително децата да се разпяват с част от новата песен, която ще се учи в тази
или следваща ситуация. Търси се труден момент има ли в песента – в интонационно или
метроритмично отношение. Ако няма такъв се използва началото на песента. Разпяването започва
от медиума – това е удобната позиция на гърлото – тоновете РЕ , МИ от първа октава.
СВИРЕНЕ НА ДЕТСКИ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ ( СДМИ)
Тази дейност е характерна за Унгария, Германия ,Япония, Франция, България.
Куфарът с музикални инструменти в България е на Добри Палиев. Нарича се „музикален куфар“.
Основни задачи на дейността СДМИ –
1) Да се подпомогне развитието на метроритмичният усет
2) Да се стимулира интересът на децата към вокалната и инструменталната музика
3) Да се формират навици за съвместно изпълнение като точност по отношение на темпо ,
динамика и др.
4) Да се създадат условия за разгръщане на творческите способности и общата детска
артистичност
5) Да се формират сръчности и координация на движенията
6) Да се подпомогне развитието на способността и координация на движенията за
концентрация и разпределение на вниманието
Видове инструменти – ударни и духови.
Ударните се делят на:
- С определена височина на звука (мелодични) – металофон, детско пиано и др.
- С неопределена височина на звука (шумови) – барабан, дайре, кастанети, камбани, чинели
и др.
Използват се и много детски народни музикални инструменти като звънци, чан, зилове,
кречетало и др.
Духовите инструменти :
- Инструменти с определена височина на звука (мелодични)– окарина, свирки, бърдуче
- Инструменти с неопределена височина на звука (шумови)
Предлагат се на децата различни упражнения за отразяване на метрум и на ритъм.
В детската градина използваме инструментите като съпровод към инструментални пиеси, към
песни и пресъздаване на звукови картини. Инструментите е добре да се подбират от децата при
съпровод на песен. Да им се даде възможност да подберат най-подходящите инструменти за
съпровод към песента.

МУЗИКАЛНО-РИТМИЧНИ ДВИЖЕНИЯ
Тази дейност е с ярки примери при Емил Жак Делкроз в Женева и Карл Орф. Чрез тази дейност се
цели изпълнението на следните основни задачи :
1) Да се подпомогне развитието на музикалността
2) Да се запознаят децата с основните танцови елементи и движения
3) Да се подпомогне развитието на музикалните способности
4) Да се формира естетически вкус кум музиката

Класификация : видове музикални ритмични движения :

1) Музикално-двигателни ( подготвителни ) упражнения – екзерсизъм
2) Музикална игра с песен или инструментален съпровод
3) Танци
4) Музикални и танцови композиции
5) Творчески танци
1.1 Екзерсизъм - Подготвителни упражнения , децата усвояват основен строеж, нареждане в
права редица, в колона по двойки
2.1 Музикална игра с песен е най-достъпна и използвана форма , водеща е песента, движенията
са имитационни ; музикална игра с инструментален съпровод -най-вече са насочени към
двигателно ориентиране на конкретни музикално изразни средства – например динамика, темпо
3.1 Танците – в ДГ се включват български народни, хора , ръченици, танци на други народи, валс
и други
4.1 Музикални и танцови композиции – сюжетните и танцови композиции обхващат музикално-
ритмични игри с песен или със инструментален съпровод като движенията също отразяват сюжета,
но са развити в определена комбинация включваща разнообразни движения и фигури. Те могат да
бъдат върху едно или няколко произведения – песни ли инструментални пиеси. Подходящи са за
концертно изпълнение и изискват подходящи облекла, декори, осветление и други.
5.1 Творчески танци – разчита се на това , което децата са запомнили до сега да творят и
пресъздават както те го усеща.
Когато учителят подбере за разучаване музикално-ритмични движения той трябва да се съобрази с
възрастта на децата, възприемателните им възможности, както и пространството, с което
разполага.
Заслужават внимание детските фолклорни музикални игри на песен като : ЗА ТЕСТА
- Вършачката вършее – подходяща за билингви и трилингви ( дву и три езични), както и
игрите от сюитата „Филек“ , които се играят на пролетна Странжа.
- Хайде те моне те
- Филек – прескуница

ВЪЗПРИЕМАНЕ НА МУЗИКА ( СЛУШАНЕ )

Възприемането на музика, макар да е пасивна дейност, фактически е най-необходимата. Задачи ,

които се реализират при възприемане на музика са:
1) Целенасочено изграждане на слушателски умения и навици
2) Активно развитие на музикалните способности
3) Натрупване на представи за отделните елементи на музикалната изразност , които
представляват музикално-слухов опит на детето
4) Активното възприемане на творба се обуславя и от качества като подвижност на
асоциативното мислене, бързина, богатство на фантазните образи
5) Преживяването на музикалните творби води до възпитаване на емоционална култура
6) Децата се запознават с най-значимото от музикалната култура
7) Възпитава се верен критерии и художествен вкус
8) Да се съдейства за изграждане на музикално-изпълнителска култура на децата
Репертоар за слушане на музика. Световното музикално наследство разполага с богат фонд от
произведения такива са : „детски албум от Чейковски“, където се въвежда темата за детската игра (
чрез игра детето се учи да язди – игра на конче), да марширува се учи ( „марш на дървените
войници“), да се грижи за болните („болната кукла“) и др.

Репертоарът за слушане включва вокални произведения ( песни) и инструментални пиеси.

Първоначалното формиране на слушателски навици започва от възприемането на песни, тъй като
те имат текст и е по-лесно. Постепенно се преминава към инструментални творби. Това са творби
от вида обобщена програмност, чиято програма е отразена в началото на пиесите. Например
„Карнавал на животните“, „Славейчето в розовият храст“ и „Кокошчицата снесе яйчице“ от
Константин Илиев са такива творби.
Световната и българската музикални литератури разполагат с богат фонд програмни
инструментални пиеси за деца, чиито художествено съдържание съответства на детската
душевност. Например – „Детски албум“ на Чейковски, „Юночески албум“ на Робърт Шуман,
„Детски птици“ от Константин Илиев , „Приказки за животни“ от Николай Стойков и др. Сред
образните пиеси на двамата композитори се забелязват общи теми като приказно-митологичното
начало.
Музиката поражда най-разнообразни асоциации. Често те са зрителни. Използват се пиеси със
звукоподражетелен и звукоизобразителен характер. Тяхното съдържание е близо до жизненият
опит на децата. Например – „Лъвът“, „Кукувичката в гората“, „Герой с дълги уши“, „Аквариум“,
„Къщичка за птици“ и други. В този род творби слушателят може да чуе и види.
Подходящи са и програмните пиеси написани по приказки напр „ Клавирният цикъл“ Андерсенови
приказки, „Принцесата и граховото зърно“ и др.
Добре е в репертоара на децата да присъстват и достъпни жанрови пиеси ( марш, валс, ръченица).
Подходящи за слушане са и откъси от музикално-сценични творби, балети и мюзикъли.