ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПОДХОДИТЕ ПРИ ХАРМОНИЗАЦИЯТА НА

ФОЛКЛОРНО-ПЕСЕННИЯТ МАТЕРИАЛ В УЧИЛИЩЕ

Румен Потеров, Виолин Василев

FACTORS DETERMINING THE APPROACHES FOR HARMONIZATION OF

FOLKLORE SONG MATERIAL IN SCHOOL

Rumen Poterov, Violin Vasilev

ABSTRACT: The article discusses some of the most important factors influencing the process of
harmonization of folk songs in music textbooks from first to seventh grade in view of the possibilities for
compiling instrumental accompaniment. The main question is related to the peculiarities of the structure of the
scales (music mode) of folk songs and the resulting directions of harmonization - whether this process should be
carried out through the modal system or through the means of the tonal system.

Key words: folk song, harmonization, song material at school

Функционалната насоченост на умения на учениците /т.е. като музикално-

инструменталният съпровод при
овладяването на песенния материал в
училище неотменно свързан с въпросите за
неговото хармонизиране може да се
разглежда като процес със сложна
надграждаща се структура, пряко свързана с
етапите на овладяване на всяка една песен. В
основата ѝ е залегнала мелодическата опора,
имаща отношение към интонационно-
ритмическите особености и свързаното с това
движение на мелодическата линия. Второто
стъпало кореспондира с ладовите особености
и представлява хармоническата опора.
Третото стъпало се отнася до темповите
особености, в тясна връзка с метро-
ритмическата организация на изложението и
динамиката на изказа. Четвъртото стъпало
обхваща темброво-динамическите
особености на песента, разглеждано в
контекста на общия характер и последното,
пето стъпало - идейно-емоционално
осмисляне, водещо към комплексност на
възприятието. Така обособените стъпала
нямат отношение към особеностите на
първоначалното възприятие /представянето
на песента/, а към процеса на овладяването ѝ.
В този смисъл, инструменталният
съпровод може да се разглежда и от
позицията на фундамент при овладяването на
всяка една песен и формирането на вокалните
слухов коректив/, и като допълващ
емоционално-въздействащ фактор в посока
по-пълноценното и ярко художествено
възприятие.
Пеенето, традиционно е залегнало
като приоритетна и в същото време една от
най-достъпните дейности в музикалното
обучение, насочено към развитие на
музикалността, формиране на определени
вокални умения и музикално-когнитивни
способности. Това определя и
многопосочността на задачите при
реализирането на певческата дейност, които
винаги трябва да се търсят във връзка с
останалите области на компетентност,
взаимно допълващи се и насочени към
осмисляне на музикалните явления, развитие
на изпълнителските умения и музикално-
познавателни способности на учениците и.
В учебниците по музика на
различните издателства е поместен
достатъчно по обем материал за реализиране
на дейността пеене, чиято трудност отчита
възрастовите особености на учениците и
техният вокален опит. Най-голям е техният
дял във възрастовата група обхващаща
началната образователна степен, докато в
прогимназиалния етап е по-малък поради по-
широкият обхват на дейностите за
придобиване на определени ключови
компетентности при реализиране на
музикалното обучение, освен музикална
практика и музика и съвременни
информационни технологии, елементи на
музикалната изразност, жанрове, форми и пр.,
в това число и социалните аспекти на
музикалното изкуство. Това предполага и по-
голям обем урочни единици за преподаване,
изискващи максимално оптимизиране на
учебния процес и правилно планиране на
съотношението между отделните музикални
дейности.
Учебните програми по музика от
първи до седми клас осигуряват възможности
за реализиране на дейността пеене във всеки
урочен час, основно чрез изучаването на нов
песенен материал. Музикалнофолклорният
материал, като дял от общата тематична
насоченост заема приблизително около 40%,
но той не включва само песни, а и
изпълнението на конкретни задачи с
дидактическа насоченост в областта на
музикалния фолклор. Това показва, че в
учебниците по музика е поставен сериозен
акцент върху българският музикален
фолклор.
Значителен дял от включените в
учебниците по музика песни са народни –
автентични, обработки и авторски на
фолклорна основа. От тях най-малък дял
обхващат обработките и авторските на
фолклорна основа, т.е. традиционният
песенен фолклор е сериозно застъпен в
учебните програми и обхваща образци от
всички музикалнофолклорни диалекти. Това
дава възможност не само за овладяването на
тези песни, но и задължително трябва да
формира представа за особеностите на
изпълнителската традиция, стига този процес
да бъде съпроводен със съответните
разяснения и подкрепен допълнително с
някакви нагледни видео материали.
Проблемът, който възниква при
възприемането на тези песни е свързан с
размиването на границите между
автентичност и обработка, поради факта, че
основно в Интернет преобладават обработки,
които се използват като нагледен материал в
часовете по музика.
Вторият проблем, който може да се
открои е по отношение изобщо на песенния
материал, който е свързан с факта, че не
всички песни, включени за изучаване са
поместени в съответните книги за учителя в
нотен вид. Поради тази причина се налага
учителите слухово да ги научават или
нотират, което не винаги гарантира точност,
особено когато мелодическото изложение е
орнаментирано /най-вече в народните песни/.
И третият проблем има отношение
към художественото изработване на
разучените песни, поради обстоятелството, че
учебните програми са наситени с нов песенен
материал и на практика липсва време за
художественото им доовладяване. По този
начин критерият за овладяването на една
песен се свежда до точното ѝ интонационно-
ритмическо възпроизвеждане в съответното
темпо.
Въпросът за хармонизацията е тясно
обвързан с ладовите особености на народните
песни и кореспондира със съставянето на
инструментален съпровод към тях, защото
ладовата система на народната музика се
различава от темперирания строй и това има
отношение към различната ладово-
функционална характеристика на всяка една
степен в звукореда и съответната
съподчиненост между тях. В същото време,
характерното за тоналната система
доминантово напрежение не е присъщо за
ладовата. А в учебния процес основните
инструменти, които се използват като
съпровождащи вокалното изпълнение са
темперирани - пиано, акордеон, електронни
клавишни инструменти /ЕКИ/.
Изхождайки от диапазона на песенния
материал е видно, че звукоредът на основната
част от тях е съставен основно от тетрахорди
и пентахорди. При наличието на непълен
звукоред, въз основа на който да се определи
ладът, важно е определянето на строежа на
тетрахорда /йонийски, дорийски и пр./. В
учебниците се срещат и няколко образци от
Родопския музикалнофолклорен диалект с
непълни пентатонични редици.
Независимо от факта, че звукоредите
в песенния материал са съставени от
четири /тетахорди/ или пет /пентахорди/
степени, преобладават дорийските
тетрахорди. При тетрахордите значението на
последния тон е важно за определянето на
вида му и функцията на останалите степени
на звукореда. Това важи и при пентахордите,
при които добавената степен над тетрахорда
не подсказва по какъв начин би могъл да се
структурира другия тетрахорд. Затова той се
разглежда като добавена, разширяваща
звукореда на тетрахорда степен, или т. нар.
надтетрахордова. Потоничните тонове също
разширяват звукореда, но те изпълняват
важна функция, свързана с установяването и
стабилизирането на основния ладов тон в
каденциращите или полукаденциращи
моменти в мелодическото развитие. С
подобна функция в повечето случаи е
натоварена и втората степен и независимо от
коя степен се изпълнява /втора или седма/ тя
би могла да се определи като доближаваща се
до значението на доминантата в тоналната
система.
Освен на голяма секунда, в песенния
материал на учениците от I до VII има
няколко песни, при които подтоничния тон
отстои от основния на интервал г.3, но тези
песенни образци са в неравноделни размери.
Общата характеристика на ладовите
особености на фолклорнопесенният материал
и с оглед разпространените в българската
музикалнопедагогическа практика
темперирани музикални инструменти
въпросът за хармонизацията на
фолклорнопесенния материал в учебниците
по музика придобива особено значение при
съставянето на съпроводите и за тази цел
трябва да се съблюдават някои по-важни
характеристики на мелодическото развитие, а
именно:
1. Определянето на големината на
звукоредите (тонов обем или амбитус или
тоново съдържание), т.е. броят на
степените, въз основа на което да се
определи дали е дихорд, трихорд или пр.
и кой е неговият финален тон /финалис/;
2. Въз основа на финалния тон и
интерваловите съотношения между
степените да се определи тоновия род –
пентатоника, диатоника, хроматика и
дали звукоредът е пълен;
3. В зависимост от строежа на звукоредите –
при ладове и маками- да се определи
видът на тетрахорда – йонийски,
дорийски и пр.;
4. Трябва да се отчита факта, че повечето от
песните в учебниците по музика са в
минорно звучащи тетрахорди или
пентахорди и не е желателно при
хармонизиране със средствата на
тоналната хармония да се заменя минорно
звучащият тетрахорд с мажорно звучащ
лад, поради използането на определена
тоналност. Да се определя наклонението
на лада като мажорно или минорно има
вече отношение към преосмислянето на
звукореда посредством мажоро-
минорната тонална система. При това
положение всички постановки, свързани с
диатоничния лад се преосмислят тонално,
нещо което в традиционната музика не
винаги е така. Определянето на финалиса
– крайния тон като основна степен, все
още не е тоника и това е изследователска
парадигма въведена от Барток, имаща
отношение по-скоро с теоретичния
етномузикаложки анализ, отколкото с
хармонизацията, представляваща
творчески процес. В
музикалноизпълнителската практика
много от българските фолклорни песни са
вече „мислени“ в dur и moll, което е
процес на транформации на старите
модели на музикалното мислене (градски
фолклор, македонска певческа традиция и
др.). Така например мелодия в дорийски
тетрахорд ако се хармонизира в
тоналност G dur, финалният тон ще е пета
степен на съответната тоналност или при
фригийски тетрахорд да се използва
тоналност С dur, със заключителен тон на
трета степен. Примери могат да се
посочат много, като хармонизираната от
П. Владигеров песен „Едничък чуй се
вик“ или „Планино, Пирин“ от Д.
Христов и пр.;
5. Част от песните в учебниците по музика
основно са хармонизирани със средствата
на мажоро-минорната тонална система и
понякога се налага преосмисляне на
зададената хармония, ако учителят иска
да се придържа към модалната система.
Прехаронизиране на авторските песни на
фолклорна основа не се налага, освен ако
не се търси олекотяване на съпровода;
6. Подборът на акордите при
хармонизирането изисква да се отчитат
ладовите им функции в хоризонтал, т.е.
ладово-хармоническите взаимоотношения
/функционални връзки между акордите/,
но значение оказва и фонизма /т.е.
разглеждани във вертикал/. Фоничните
връзки между акордите залагат по-скоро
на колористичната стана на вертикалните
съзвучия;
7. Хармонизирането на дихордите и
трихордите е трудно, поради
невъзможност за определяне видът на
тетрахорда. В този случай водещо трябва
да бъде характера на песента, във връзка
с текста. Като цяло, хармонизацията на
една песен има отношение към нейната
 творческа интерпретация и от тази
позиция, всяко хармоническо решение
подсилва смисловите линии на песента.
Това е така, защото песента не се
разглежда единствено от позицията на
звукоред. Тя е свързана с определена
формула, интонационно ядро,
орнаментика, регионален стил и пр.;
8. При хармонизацията на мелодии в
йонийски и еолийски диатоничен лад
може да се търси връзка с тоналната
система, поради сходството им с
тоналностите C dur и a moll. Разликата
между посочените диатонични ладове и
мажора и минора е свързана с
доминантовите тежнения. Например
минорът по правило е с мажорна
доминанта, докато в еолийския лад
тризвучието на пета степен е минорен
квинтакорд. Идентичното тоново
съдържание не означава идентични
тонови родове по същество.
Начинът на хармонизиране е процес,
зависещ от знанията и подготовката на
музикантите относно западноевропейската
музика и познанията за фолклора. Например
първо поколение композитори хармонизират
в „класическия“ хомофонен стил. Второто
поколение (Владигеров, Стоянов, Ненов)
използват късноромантичната хармония на
Вагнер, Р. Щраус, А. Скрябин и др.,
съчетавайки я с явления от първата половина
на XX век (Гершуин, Дебюси, Равел).
През втората половина на XX век се
съчетават най-различни течения. Т.нар.
„народни“ композитори използват
постиженията на композитори като Ф. Кутев,
К. Стефанов, К. Колев и др. С времето в
жанра се утвърждават определени стандарти,
които включват функционална тонико-
доминантова хармония, паралелни акордови
последования „паралелна хармония“ (пак от
XX век), хармония повлияна от фолклорното
многогласие (бурдонно) (напр. при М.
Големинов, Н. Кауфман, К. Стефанов и др.),
включване на акорди без терцов тон,
квартови и секундови акорди, различни
видове съзвучия тип клъстери (най-често
секундови наслагвания), алтеровани акорди,
повлияни от мобилните ладови структури и
модалността и др.
Като вметка, може да се посочи, че в
творчеството на някои автори хармоничният
език е резултат от сложно взаимодействие на
„хармонични стилове“ от различни епохи и
тяхното преосмисляне през фолклорната
музика (К. Кюркчийски, Ст. Мутафчиев, Г.
Андреев и др.). Някои изследователи се
опитват и теоретично да систематизират
хармонизацията, осмисляйки основните и
второстепенни тризвучия от тоналната
мажоро-минорна система през
разновидностите на звукоредите (Д. Христов,
А. Карастоянов, Б. Абрашев, Ал. Кокарешков
и др.).
Така или иначе, изборът на учителите
при хармонизирането на фолклорнопесенния
материал при реализиране на дейността пеене
в училище е лично решение, както и
цялостната организация на съпровода, който
трябва да подпомага вокалната дейност на
учениците и да се разглежда не само от
художествена позиция, но и да отчита
стилистическите особености на песента и да
изпълнява функцията си на слухова опора за
точното интонационно-ритмическо
изпълнение.
Литература
1. Джуджев, Стоян. 1980. Българска
народна музика, т.1, София.
2. Карастоянов, Асен. 1950. Мелодични
и хармонични основи на българската
народна песен. Част І. София.
3. Кауфман, Николай. 1977. Българска
народна музика. София.
4. Стоин, Елена. 1981. Музикално-
фолклорни диалекти в България.
София.
5. Тодоров, Манол. 1976. Българска
народна музика. София.
Име на авторите:
проф. д.н. Румен Потеров
гл. ас. д-р Виолин Василев
Университет: ЮЗУ „Н. Рилски”,
Благоевград
Катедра: „Музика”
Адрес: Благоевград 2700
Ул. „Ив. Михайлов” № 66
Факултет по изкуствата
Катедра „Музика”
e-mail: poterov@abv.bg