Хуманно екологично

образование:Част 1
ас.д-р Анна Арнаудова-Отузбирова,
Педагогически факултет,
Тракийски университет
 Екологично образование
 Екология е биологична наука за природата (гр.оikos –
„дом”,„къщ а” и logos – „наука”)

 „Прекият предмет на екологията е да изследва

взаимоотнош енията меж ду растителните и животинските
организми в дадените условия на околната среда,както и
влиянието на средата за измененията,които настъпват в
организмите” (Атанасов,1999:342).

 Днес,екологията е интегрална наука, основана на данни

от общ ествените, природните и техническите науки, която
условно се разделя на четири основни раздела – екология
на индивидите,екология на популациите,екология на
природните съобш ества(биоценози)и екология на
екосистемите.
 Екологично образование
 Eкологично образование (ЕО )представлява организиран
педагогически процес за овладяване на система от екологични
знания, умения и навици и изграж дане на екологична култура и
съзнание.

 То е образование за изграж дане на екологични компетенции,

които са ф ундамент на екологосъобразното устойчиво развитие.
О сновният акцент в такъв тип образование е запознаване с
екологичните закони, с крехките устои на екологичното
равновесие, с принципите на здравословния начин на живот и
отговорността на човека и общ еството за тяхното спазване.
(Ваклева, Зл., 2008)

 В съвременното обучение предметът на екологичното

образование се асоциира с познаване на екологичните
проблеми и изграж дане на умения за тяхното реш аване,както и
с желание за ангажираност от страна на граж даните при
вземане на реш ения (NА АЕЕ)
 Екологично образование –
основни понятия
 Екологична култура - очакван резултат от
целенасоченото и системно прилагане на екологичния
подход в обучението.

 „екологичната култура се явява основна и крайна цел за

ф ормиране на екологично съзнание и поведение в
процеса на възпитанието,образованието и обучението”
(Белова и др.1997:328)

 „цялостна система от знания за взаимодействието на

общ еството и природата,съвкупност от ценностни
екологични ориентации,система от норми и правила на
отнош ение към природата,както и умения и навици за
изучаването и опазването ѝ“ (Костова 2003: 104)
 Екологично образование –
основни понятия
 Екологична етика
 „стандарти на поведение, екологично
съзнание или морал, в които
реф лектират ангажираност и
отговорност към средата (растенията и
животните) и към бъдещ ите поколения.
Екологичната етика е ориентирана към
общ ество в хармония с природата, от
която зависи неговото оцеляване и
добруване“. (Ю НЕС КО ,1998)
 Екологично образование – основни
понятия

 Екологично съзнание
 висш а,присъщ а на човека форма на
отражение на взаимодействието между
природата и общ еството и вклю чва система
от нравствено,икономическо,естетическо и
интелектуално отнош ение към природата,
проявяващ о се в практическата дейност на
индивида (Ваклева 2008:414)
 Екологично образование – основни
понятия

 Екологично поведение - съвкупност от

състояния, конкретни действия, умения и
навици, на които влияят целите и мотивите на
личността. То се изразява в дейности,
съхраняващ и природата и собственото здраве.

 „екологичното поведение много по-силно се

определя от личния опит отколкото от знанията
и за неговото ф ормиране не е достатъчно само
училищ ното образование,защ ото човек се учи
и от живота.” (Костова,2003:107)
 Екологично образование – основни
понятия
 Екологичното възпитание - важна част от личностното развитие.

 Н е е просто натрупване на ф актологични знания за природата „а
преди всичко създаване на ценностно отнош ение към нея,на
комплекс от качества,които позволяват на личността да действа
екологически целесъобразно на основата на дълбоко личностно
интегриране на познанията за екологическите закони,насочени
към съхранението на природата” (Белова и др,1997:329)

 Ц елите на екологичното възпитание,според),могат да бъдат

деф инирани в три насоки:
 възпитание на грижовно житейско отнош ение към природата,
 постоянно повиш аване на знанията за природата
 ф ормиране на естетическо отнош ение към нея.
 (Атанасов 1999: 346-347)
 Екологично образование – основни
понятия

 Екологична грам отност

 ф ормира се въз основа на базисната

грамотност по природни науки,която
представлява основата за надграждане
на гражданска активност.(Димова
2020:352-353)
 Потребност от екологично
образование

 Защ о?

 Какво?

 Как?
 Потребност от екологично образование

 тенденции на отчуж даване на децата от

природата (nature deficit disorder), на
ограничаване на възможности за игри сред
природата с цел опознаване и възприемане на
заобикалящ ия ги свят (М ирчева,2006;
Balmford, 2002 and Pilgrim, 2008)

 Природата е отдалечена от човека в големия

град,а децата израстват в съвременната
социокултурна среда на т.н.„асф алтова
култура” (Белова и др.,1997:322)
Потребност от екологично
образование
Тези тревожни тенденции налагат
необходимостта от възпитание на
емоционална обвързаност с природата и
респект към другите живи същ ества,от
възпитание на критическо мислене и
готовност за размисъл и действие,от
натрупване на познания за природата,
но не като самоцел,а като предпоставка
за осмисляне на заобикалящ ия ни свят и
наш ето място в него.
 Потребност от екологично
образование
 Необходимостта екологичното
възпитание да започне възможно
най-рано;
 Необходимост от проникването му
във всички учебни предмети;
 Възпитанието да бъде ориентирано
към действие.
 Потребност от екологично образование
 „екологичното образование следва да се
разглежда не като „модна тенденция“,а като
неизменна част от обучението,което .... трябва
да бъде пряко обвързано с обкръжаващ ата
среда на участниците в обучението,с
визирането на конкретни проблеми и търсенето
на адекватни реш ения (Mallen, 2010:1758).

 Единствено на базата на идивидуалния опит би

било възможно преосмисляна на знанията и
трансф ормирането им в убеждения,които да
помогнат на младите хора в изграждането на
екологично съзнание,култура и поведение
(Isakova and Dankevych, 2013:344).
Развитие на екологичното
образование
60-те години на миналия век - Рейчъл
К арсън публикува през1962г. „С мълчана
пролет” (Silent Spring) за ефекта на ДДТ.
П оставя се началото на първат а ф аза от
етапите в развитието на идеите за ЕО .Тази
фаза,известна ощ е като „педагогика на
кат аст роф ит е”, акцентира върху
пагубното въздействие на екологичните
катастрофи и върху сериозните екологични
проблеми пред човечеството.
Развитие на екологичното
образование
60-те и 70-те години - движението
Дълбока екология (Deep ecology).
П рехода от антропоцентризъм към
екоцентризъм и внимание към
неправомерната намеса на човека,
влиянието му върху биоразннобразието,
както и въпроси свързани с правото на
благополучие на всички живи същ ества.
(М ирчева,2006:83)
Развитие на екологичното образование

70-те и началото на 80-те години - вт ора

ф аза, свързана с въвеждането на
екологично възпит ание.О тчита се
приоритетната роля на образованието за
опазването на околната среда.
Края на 80-те години – т рет а ф аза.
Въвежда се идеята за образование за
уст ойчиво развит ие, нови идеи
залегнали в доклада „Н аш ето общ о
бъдещ е” и хартата „Дневен ред 21”.
Развитие на екологичното образование

Понятия днес –
биоцентризъм,екоцентризъм,еко-
феминизъм,антиантропоцентризъм,
хуманно екологично образование,
благополучие на животните,права на
животните и др.
 О сновни подходи в
екологичното образование

Според М ирчева (2006: 33) те могат да бъдат

разделени на:
 практическо направление,

 морфолого-описателно направление,

 биологично направление,

 подреждане по природни семейства,

 подреждане според културно-историческите

степени.
 О сновни подходи в
екологичното образование
П рактическо направление:
 учениците да придобият знания и умения,
които да им послужат в практическия живот;
 дидактиката на Коменски, който вярва,че от
ранна възраст посредством сетивата си детето
трябва да се запознае с природата около себе
си;
 децата, на базата на практическото
приложение на знанията следва да се убедят в
ползата от опазване на околната среда.
 О сновни подходи в
екологичното образование
 М орф олого-описателно направление,
известно ощ е като систематично
направление;
 въвежда от Карл Линей (1707-1778), който
изгражда система за класиф икация на
растителния и животинския свят;
 учениците се запознават с отделните
видове растения и животни описвайки
външ ните им белези и търсейки сходство
между тях.
 О сновни подходи в
екологичното образование
Биологично направление (Ф р.Ю нге)
 предимство на биологичното изучаване на
организмите,които не се изучават откъснато
един от друг,а в контекста на определени
групи,наричани „общ ежития”,които живеят
задружно и си взаимодействат;
 проследява се развитието на организмите
през различните годиш ни времена;
 основната цел е да се улесни възприятието
на учениците по отнош ение на
закономерностите в живата природа.
 О сновни подходи в
екологичното образование
 П одреж дането по природни сем ейства
разглежда организмите като
представителни за отделни семейства
като се акцентира върху най-важните
представители и най-характерните
белези.
 П одреж дане според културно-
историческите степени (Байер)
 в центъра на обучение е културно
историческото развитие на човечеството
и съответното отнош ение към природата
през всеки етап от това развитие
 О сновни подходи в
екологичното образование

Бурното развитие на екологичното

образование през XX и XXI век
преминава от обучение ориентирано
към науката към образование за
устойчиво развитие.
 Устойчиво развитие

За уст ойчивот о развит ие се приема

онова развитие,което задоволява
потребностите на настоящ ето без да
застраш ава възможностите на бъдещ ите
поколения да задоволяват своите нужди.
 О бразование за устойчиво
развитие
 вклю чва развитие на личността,като
интегрира екологични,икономически и
културни аспекти (И ванов,2010)
 „изисква активни методи на
преподаване и учене,които мотивират и
дават възможност на обучаемите да
променят поведението си и да
предприемат действия за устойчиво
развитие.“ (UNESCO, 2016)
 О бразование за устойчиво
развитие
О УР като понятие е по-ш ироко от ЕО и
вклю чва:
 социални цели (достъп до храна и вода,
здравеопазване,образование и др.);
 икономически цели (елиминиране на
бедността,безработицата и повиш аване
стандарта на живот);
 технологически (по-чисти и по-добри
технологии);
 екологични цели.
 Литературни източници:
 Атанасов,Ж .(1999). Екологично възпитание,Теория на възпитанието,
Димитров,Л.,(съставител),Аскони-издат,С оф ия,с.342-356
 Белова, М .,Бояджиева,Н.,Димитрова,Г.,С апунджиева,К.(1997).
Теоретични основи на възпитанието,Веда С ловена – Ж Г”,С оф ия
 Ваклева, Зл.П.(2008). С ъвременни аспекти на екологичното образование,
Ю билейна научна конф еренция по екология (сборник с доклади),Ред.
Илиана Г.Велчева,Ангел Г.Ц еков,Пловдив,с.410-419
 Д им ова, Д .(2020) О бразование за устойчиво развитие – социокултурни
аспекти и педагогически измерения,С тратегии за образователната и
научната политика.28(4), стр.335-364
 И ванов, И . (2010) Интеркултурно образование за устойчиво развитие.
Иновации в образованието. Ш умен, 2010, стр.42-57,
https://www.ivanpivanov.com/research/
 Костова, З.(2003).Концептуализация на екологичното образование,Ф абер,
С оф ия
 М ирчева, И.,Д жамбазова,Е.(2006).Докосване до природата,„Веда
С ловена – Ж Г”,С оф ия
 Isakova, N. and Dankevych, L. (2013) Environmental education as a key factor
of environmental consciousness. Edukacja - Technika – Informatyka. Issus 1,
342-347.
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=32014
 Mallen, I. R. (2010) Contextualising Learning through the Participatory
Construction of an Environmental Education Programme. International Journal of
Science Education, 32 (13), 1755–1770.