Дисциплина: ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Преподавател: доц. д-р Пепа Митева

Тема 4.
Личността на педагога в педагогическия процес
Същност и специфика на педагогическия труд
Стилове на педагогическо общуване.

Възпитанието възниква с трудовия живот на хората. Някои

изследователи виждат корените на възпитанието още при животните-
отглеждането на малките, грижата на родителите на ги научат да
плуват, летят, да се сдобиват с храна. Докато при животните този
процес е свързан с инстинкт, възпитанието на хората е съзнателна
дейност, то се случва, когато възрастният осмисли своя дълг и
предаде своя опит и морални разбирания с определена цел.
Възпитанието е свързано с инстинкт чрез наслояване на традиции,
родов опит или творческо начало. Възпитанието е белег на обогатена
човешка духовност и духовна интелигентност и е свързана с
културното съзнание. В основата на възпитателния процес, в
древността, стои трудът. Чрез възпитанието се осъществява духовна
връзка между поколенията. Възпитанието може да се реализира и
отделно от обучението , то е свързано с педагогиката, свързано е и с
целия социален процес- всяко социално явление възпитава, всяка
институция има възпитателни задачи- църква, казарма, културни
институции, медии, кино, театър. Педагогиката от своя страна се
интересува преди всичко от възпитанието като преднамерена,
целенасочена и ръководна дейност.
Възпитателни функции на учителя: формираща възпитателна функция-
овладяване на определен минимум знания, умения, навици. Функция, при която учителят
и класният ръководител са водещ. Формиращата функция се формира като коригираща,
регулираща, информационна и комуникативна.
А.С.Макаренко казва: Аз станах истински майстор едва тогава, когато се научих да
казвам ела тук с 20 оттенъка, когато се научих да давам 20 нюанса в постановката на
лицето, фигурата, гласа.

1
2