Изготвил: Аделина Асенова Рабчина

Специалност:ППЧЕ

Фак. №23200321116

Анализ на педагогическите идеи в

историята на педагогиката, свързани с
трудовото възпитание
Обикновено се приема, че трудът е дейност на човека, в който той чрез оръдията на
труда въздейства на природата, използва я, създава предмети, удовлетворяващи
неговите потребности. Трудовата подготовка, възпитаването на трудови качества у
човека е подготовка и възпитание не само на бъдещия добър или лош гражданин, но и
възпитание на неговото бъдещо жизнено равнище, на благосъстоянието му. Нека
погледнем от епохата на ренесанса и някои хуманистични идеи на видни представители.
Да вземем Франсоа Рабле-той анализира и подлага на унищожителна критика
средновековното образование и посочва нови пътища, по които да се извърши
възпитанието и обучението. Това прави в книгата „Гаргантюа и Пантагрюел“.Той издига
идеята, че ако искаме държавата да върви напред, то трябва да се управлява от
философите. Неговите насоки за възпитание и обучение са следните: практическо
обучение на занаята, вземане под внимание индивидуалните особености на учениците,
умствено обучение чрез изучаване на предмети. Издига изискването свързано с
използването на нагледността-един от основните дидактически принципи. Използва
методите беседа и наблюдение. Застъпва и физическия труд-сечене на дърва, събиране
на сено, мелене на брашно и други. Застъпва и посещението на реални обекти свързани
със занаятчийството, с цел да се посочат технологични открития, които правят труда на
хората по-добър. Нека разгледаме и други видни представители, а именно Томас Мор и
Томазо Кампанела.

Томас Мор – със своето произведение „Утопия“ иска да ни покаже, че на този

въображаем остров има съвършена социална и и правна политическа система, на
острова няма частна собственост, всичко принадлежи на държавата, всички хора са
заети с трудова дейност, хората които притежават изключителни умствени способности
управляват държавата, жените са на равно с мъжете, жителите живеят с равни права и
задължения да се трудят. Тук се издига идеята за всеобщо трудово възпитание. Според
него всички деца независимо от техния пол, трябва да имат обществено възпитание и
първоначално обучение, целенасочено нравствено възпитание както и физическо
възпитание.

Томазо Кампанела попада в испански затвор, и именно там пише книгата „Градът на
слънцето“- идеите които издига в своето произведение е социалната справедливост
чрез всеобщ труд-всички се трудят и получават трудово възпитание и обучение. Друг
принцип който издига е всеобщо образование което е задължително. Грижата за
отглеждането и възпитанието на децата е грижа на държавата. За най-достоен се смята
този който е научил повече науки, и ги прилага в труда. В града на слънцето няма срамна
работа, тя се издига в култ, безделието не съществува. Този, който показва повече
резултати получава повече похвали. И тук образованието е задължително за всички
деца, от три годишна възраст се отделят от семействата и се възпитават от специални
учители под контрола на държавата. И тук виждаме как Кампанела набляга на трудовото
възпитание заедно с обучението. Всяко отношение към труда може да бъде
разглеждано както в икономически, така и в нравствен аспект. Нравствения аспект на
отношенията към труда свързва „отношението към труда“ с „трудовото възпитание“ на
личността. В нравствен план отношението на човека към труда е израз както на
представите на хората за смисъла на труда, така и на предназначението му за човека и
обществото. Трудът и трудовата дейност е в основата на цялостното развитие на всеки
индивид. Без личният труд човек не може да върви напред.
 Луций Аней Сенека
„Злото не трябва да го търсим извън себе си, и целта на възпитанието е да премахне това зло“.
– е казал Луций Аней Сенека, велик римски философ. Той почита особено много философията,
която учела човека да почита Бога и да обича хората. Според него всички граждани трябва да
действат по справедливост, благочестие и доброта. Философията на добротата води към щастие.
И не е ли точно този пътя към щастлив живот, не се ли постига със съвършена мъдрост. Той
мисли, че невежеството и злобата може да се премахне чрез възпитание. Възпитанието е това,
което премахва грешките в живота. Казва, че злото е във всеки човек и не трябва да го търсим
навън , а трябва да се борим срещу него. Той високо ценял моралната система на стоицизма и
главната му цел е чрез строгост да развие в подрастващите чисти нрави, самообладание,
справедливост, да ги отврати от страстите и разкоша. Казва, че много важна добродетел е
умереността. Извежда някои правила свързани с възпитателя. Казва, че трябва да се пази от
гнева, да бъде весел, снизходителен, да наказва само от добро намерение. Сенека е един от
първите, който обръща внимание върху индивидуалните различия на децата и препоръчва на
възпитателя да се съобразява с тях като опознае детето. Много е важна дисциплината, не трябва
да бъде нито сурова-нито хлабава. Верен на римския практичен дух Сенека изисква от детето да
учи това, което му е необходимо в живота. Критикувал тогавашното образование което се
стреми да научи детето на всичко. „Не за училището, а за живота се учим“. Това са думи на
великия Сенека, които ни казват една забравена или пък съвсем недооценявана истина. Ако се
замислим, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим. Още по-голяма-ако вършим
нещата зле, целия си живот-ако вършим не каквото трябва.