Древен Китай

 През VI-III в. до н.е. се формират множество

философско-политически школи. Периодът е
наричан още като времето на „стоте школи“.
 Борба между космическите сили - светлината (ян) и
тъмнината (ин).
 Човешката общност - съвкупност от индивиди,
обединени от обща съдба, наложена свише. 
 Всяка трайна човешка общност е вътрешно
организирана и строго регулирана система от
отношения, закрепени от общоналожени устойчиви
норми на поведение.
 Основни възгледи

Проблеми, които разглежда: мястото

на индивида в новоорганизираната
форма на общежитие - държавата;
държавата е невъзможна без
семейството, като организационна
форма и без нормативността като
регулатор.
 Основни възгледи

Държавата: едно голямо семейство; членове -

свързани здраво един с друг; действат нормите на
авторитета; пет вида отношения между хората:
баща-син, мъж-жена, между братя, между
различни семейства и владетел-поданици;
подчинение на по-младия към по-стария; хората
заемат различно положение в държавата (глава на
семейство, пълководец, владетел); социалното
положение на индивида се определя от неговото
раждане и той е длъжен да приеме
обстоятелствата каквито са определени от небето. 
 Основни възгледи

Традицията: Общественият порядък произтича от

установения и неоспорим морален стандарт,
основан на традицията - човеколюбието, означен с
термина "жен". Човеколюбието има своето
практическо реализиране в две категории:
вътрешна (психологическа - духовна мотивация,
изискване за синовна обич) - "сяо" и външна
(формална - нормите на поведение, фактическите
действия) - "ли". Именно "сяо" е основата на
наложената от Конфуций духовна социализация.
Тя е изведена като смисъл на човешкия живот. 
 Биографични бележки
 Кун Фудзъ, Кун Циу, Кун Фу-Дзъ, Кун Фу
Дзи,  К’унг-тцу, Кунг фу-тзе, Кун-Цзи или
Конфуции
 Наставката „дзъ“ или „дзи“ изразява почит
и често се превежда като „учител“, а „фу“
означава „велик“ или „уважаван“. Кун е
широко разпространено китайско фамилно
име.
 Роден през 551 пр.н.е. - Периода на
пролетта и есента от китайската история.
Роден в град Цюфу, в древното китайско
княжество Лу в семейството на дребен,
обеднял благородник.
 В Записки на великия историк (съставени
четири века след смъртта на Конфуций), се
споменава, че той е бил извънбрачен син.
Когато се родил, баща му бил на
седемдесет години, а майка му - само на
осемнайсет. Когато Конфуций бил на три,
баща му починал, и майка му го отгледала
сама в дълбока бедност.  Когато бил на 17
години умряла горещо любимата му майка.
 Дейност
От 15 годишен той започнал да взима частни
уроци, да се занимава със самообразование,
да изучава литературата на любими древни
мъдреци. На 19 години юношата се оженил.
Когато му се родил син, той постъпил на
държавна служба. Конфуций завършва
своето образование към 30-та си година.
Образованият човек в Китай по това време
трябвало да може да чете, да смята, да умее
да изпълнява ритуали, да разбира от музика,
да стреля с лък и да управлява колесница.
22 годишен той вече открил своя школа,
където преподавал учението за
нравствеността, история, музика и
изкуството да се управлява. Той смятал
музиката за най-доброто средство за
изправяне на лоши нрави и обичаи.
Учителят взимал от слушателите си скромно
заплащане. 
 
Великият мъдрец Конфуций
преминал в другия свят на
73-та година от живота си,
преживявайки малко преди
заминаването си смъртта на
жена си, сина си и любимия
ученик Ян Хуея. Три години
учениците му живели в
къщичка около неговия гроб,
извършвайки траурни
церемонии в съответствие с
осветен от учителя ритуал.
Учението на Конфуций
 Кон­фуций съз­дава своя идеал на съвър­
шения човек — Дзюн­дзъ. Този
високоморален човек трябва да
притежава двете най-важни дос­тойн­с­тва:
хуман­ност и чув­с­тво за дълг. Истин­с­кият
дзюн­дзи е без­раз­личен към яда, богат­с­т­
вото, битовите удоб­с­тва и материал­ните
изгоди.
 Проповядвал своето учение устно.
 За мирогледа на великия философ
научаваме от записите направени от
неговите ученици, главно от книгата „Лун
юй” – „Беседи и съждения”.
 Съгласно учението на Конфуций, идеалът
на човешкото съществуване е заключен в
древността, която задава нормата и
образеца на достойното поведение.
 Централно понятие в Учението на Конфуций е „Жен” – хуманност или
човеколюбие. В това понятие се съдържа и характеристиката на човека, и
целта на неговото нравствено усъвършенстване, и закона за отношенията
между хората в обществото.
 „Не прави на другите това, което не искаш за себе си” е златното правило
на етиката на взаимоотношенията.
 „И така, вие трябва да обичате другите като себе си… да им желаете това,
което желаете за себе си”, казвал той.
 Понятието „жен” се трактовало от мислителя много широко и включвало
множество качества: любов към хората, искреност, вярност, безкористие,
справедливост, достойнство, правда, мъжество. Това било съвкупност от
съвършенства, идеал, който притежавали само древните.
 Човеколюбието въплъщавало общите принципи на взаимоотношенията
между хората, а конкретното им въплъщение ставал ритуалът,
съблюдаването на церемониите и обредите, т.е. правилата на етикета.
 Ритуалът „ли” у Конфуций не се
свежда до външната церемония.
Чрез ритуала човек проявява своето
уважение и разбиране на другия
човек.
 Ритуалът е ценен като средство за
достигане на съгласие в семейството
и обществото.
 Макар че ритуалът и хуманността са
тясно свързани, хуманността се
явява ядрото на всичко. „Ако човек
не е хуманен, каква е ползата от
церемониите?”
 Това, което учителят нарекъл
ритуал, било по своята същност
насочено към изработване на
чувство за мярка, за да не
превишават ръководителите своите
пълномощия и да не злоупотребяват
със своето положение.
 В основата на „жен” и „ли” е „сяо”
– синовната почтителност, уважението
към родителите и към по-големите
изобщо. Почитта на сина към бащата е
висшия първичен принцип, а
доносничеството за бащите е
безнравствено
 „Ако не бъдем старателни в
изпълнението на дълга си към предците,
нравствеността на народа няма да се
подобрява” – казвал той.
 Същата тази функция изпълнявало
неговото учение за изравняване на
названията. „Господарят трябва да бъде
господар, сановникът – сановник,
бащата – баща, синът – син”.
 Ако хората се представят за такива,
каквито не са в действителност, ако
делата им не съответстват на думите, то
в отношенията между хората съгласието
се заменя със смут. Поправянето на
названията е мярка за отговорно
отношение към думите и необходимо
условие за съгласие.
 Да следва висшите принципи било задължението на „Цзюн-
цзи” – благородният мъж. Това е образът на човешкото
съвършенство. Той се стреми да познае „Дао” – правилния
път.
 „Не знаейки волята(на небето), не може да станеш благороден
мъж”.
 „Благородният мъж притежава човеколюбие, дори когато се
храни. Той е длъжен да бъде човеколюбив дори когато търпи
неуспехи”. Той умее да изгражда отношения с хората.
 Той постоянно се учи, защото само „този, който, повтаряйки
старото, научава нови неща, може да бъде наставник на
хората”.
 „Ако не можеш да усъвършенстваш себе си, то как ще можеш
да усъвършенстваш другите хора”.
 Избрани мисли:

 „Който работи по грешна нишка, разваля цялата

тъкан.“
 „Да имаш недостатъци и да не се помъчиш да ги
поправиш, това значи наистина да имаш
недостатъци.“
 „Да не говориш за добрия път с някого, с когото би
могъл да говориш за това, означава да лишиш един
човек от полза. Който наистина е мъдър, не пропуска
възможността да бъде от полза на друг човек. Той
също така не си пилее и думите.“
 „Да ви науча ли що е знание? Знание означава да
разбереш, че знаеш това което знаеш и ако нещо не
знаеш – да разбереш, че не го знаеш. Това е знание!“
 „Благодатно за държавата е, когато на
добродетелните хора не се противодейства. Пагубно
за държавата е, когато на порочните хора не се
противодейства.“
 „Управлението означава почтеност. Ако ръководиш
правилно, кой ще дръзне да престъпи правилата?“
 „Може ли недостоен човек да служи на държавата?
Не: той се грижи да придобие нещо, а щом го
получи, се грижи да не го загуби. А докато го
тревожи мисълта за загубата, не се знае какво е
способен да извърши.“
 „Който постига новото, грижейки се за старото, той
може да бъде учител.“
 „Най – великата доблест не е в това никога да не
паднеш, а да се изправиш всеки път, когато
паднеш.“
 „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.“
 Изготвили:

 Виктория Иванова, фак.№ 693 СП

 Цветелин Георгиев, фак. № 697 СП