Classroom climate. In S. W. Lee, P. A. Lowe, & E Robinson (Eds.

),
Encyclopedia of School Psychology. Thousand Oaks, CA: Sage.

Психологически климат в класната стая

Климатът в класната стая понякога може да се нарече "учебна среда", а също така и да се
описва с понятия като „атмосфера”, „ екология” или „среда”. Въздействието на климата в клас
върху учениците и служителите допринася за обучението или може да поставя бариери пред
него.

Определящи съображения

Климатът в класната стая е определящ за качеството на обучителната среда. Той включва

сложни взаимовръзки между много непосредствени фактори на обкръжението (физически,
материални, организационни, оперативни и социални). Климатът в класната стая и в самото
училище отразява влиянието на културата на училището, която възниква от
институционализираните ценности и системите на вярванията, нормите, идеологиите,
ритуалите и традиците. Също така, климатът и културата в класната стая са оформени от
обкръжението около училището като в тях са вградени политическите, социалните, културните
и икономическите контексти (напр. дома, квартала, града, държавата).

Ключовите понятия, свързани с разбирането на климата в класната, включват:

а) социалната система
б) социалните нагласи
в) морал на учениците и на персонала
г) власт, контрол, ръководене, подкрепа
д) учебни планове и програми
ж) ефикасност
з) изисквания за отчетност
и) кохезия
й) конкуренция
к) съотвествие между учениците и променливите в класната стая
л) поддържане, растеж и промяна на системата
м) организация и ред
н) безопасност

Рудолф Моус (1979) групира тези понятия в три измерения за класифициране на човека и
средата, и ги използва за разработване наначин за измерване на климата в клас и в училището:

• Взаимовръзки и отношения - естеството и интензивността на личните взаимоотношения в

обучителната среда – степента, в която хората там участват, подкрепят се и си помагат взаимно.

• Личностно развитие – основа за личен растеж и самоусъвършенстване.

• Поддържане и промяна на системата - степента, в която средата е подредена, организирана,

с ясни очаквания, контрол и добри реакции при промяна.

Концепцията за климата в класната стая предполага намерение да се установи и да се

поддържа позитивен контекст, който улеснява ученето. На практика, обаче в различните
класни стаи климатът варира от враждебен или дори токсичен за посрещането на нуждите и
подкрепата. Също така, той може ежедневно да се колебае през цялата учебна година. Освен
това, тъй като концепцията е социално-психологическа конструкция, различните наблюдатели
могат да имат различни възприятията за климата в дадена класна стая. Ето защо, за целите на
ранното си изследване, Mоус (1979) измерва средата на класната стая по отношение на
споделеното възприятие на тези, които се обучават в нея. Преобладаващите подходи за
измерване на климата в клас са : (1) възприятия на учителя и учениците (2) рейтинг на
външни наблюдатели и/или (3) естествено участие, етнографско описание, изследване
на случай и интерпретативни техники (Fraser, 1998; Freiberg, 1999).

Защо е важен психологическия климат в класната стая?

Климатът се счита за основното определящо качество за поведението и обучението.

Разбирането за това как е постигнат и как да се поддържа позитивен в класната стая се
счита за основа за подобряване на училищата. Изследванията се занимават със
значимите взаимодействия между ангажирането на учениците, поведението,
ефикаността на собственото участие, постиженията, социалното и емоционално
развитие, принципите на водене на процеса, стадия на образователната реформа,
прегарянето на учителя и други качества на училищния живот (Fraser, 1998; Freiberg,
1999). Така например, изследванията показват силна взаимовръзка между нивото на
учебните постижения и класната стая, които се характеризират със силна кохезия и са
ориентирани към цели, добрата организация и ниското ниво на конфликти. Също така,
изследванията показват, че психологическият климат оказва по-добро влияние за
ученици от по-бедни семействия и групи, които често са по-уязвими за социално
изключване и дискриминация. Предвид естеството на научните изследвания в областта на
климата в клас, причините и тълкуванията за него остават спекулативни. По-широкото
изследване на организационния климат предполага, че повишаване на исканията за постигане
на по-високи оценки и наличието на контрол за поведението, допринасят за реактивен и
свръхконтролиран климат в клас, (Mahony & Hextall, 2000).

Промотиране на позитивен климат в класната стая

Прилагането на проактивен подход за позитивен психологически климат в класната

стая изисква внимание към: (1) поддържането на качество на живота в класната стая за
учениците и за учителите, (2) учебен план и програма, които дават възможност не само
за академично, но и за социално и емоционално учене, (3) възможност учителят да бъде
ефективен в обучението на ученици с различни потребности и (4) вътрешна мотивация
за учене, научаване и участие. Литературата по този въпрос включва още: приветлива,
отзивчива и надеждна атмосфера, механизми за социална подкрепа за учениците и
учителите, опции за постигане на целите, участие на учениците във вземането на
решения, трансформиране на голямата класна стая в малки единици, което повишава
вътрешната мотивация за учене, преподаване, което е персонално и отговоря на
потребностите, използване на стратегии за превенция и адресиране на проблемите
веднага след тяхното възникване, здравословна и атрактивна физическа среда, която
помага за ученето.

Роля на училищния психолог

Установяването на позитивен климат във всяка класна стая трябва да бъде централен
фокус за целия училищен пресонал. Училищният психолог има нарастваща роля и
възможности да работи заедно с учителите в техните класни стаи, да подпомага
компетенцията на на учителите и да оказва колегиална подкрепа. Това означава да се
излезе от традиционното консултиране за управление на процеса или да се работи с
ученици, които проявяват поведенчески, обучителни или емоционални проблеми.
Училищните психолози могат да бъдат поканени да прекарат много време в класната
стая, за да подкрепят услилията на учителя за по-добър климат. В допълнение,
училищните психолози могат да работят с други хора от училищния персонал за
подобряване на общия училищен климат като адресират бариерите пред преподаването
и обучението, (Adelman & Taylor, 1997). Главният фокус тук е развитието на училищни
програми, които:
- Помагат на учениците и семействата и отношенията с тях в училище
- Увеличават включването на семействата в училището
- Превенция на кризисни ситуации
- Улесняват достъпа на ученици и семейства до специализирани услуги

Заключение

Психологическият климат в клас играе голяма роля за формирането на училищния

живот и обучението. Изследванията показват, че има разлчини стратегии за постигане
на позитивен климат. Училищните психолози имат важна роля като ресурс за
училищата да постигнат такъм климат.