ЛИЧНА ХИГИЕНА.

ЗДРАВОСЛОВЕН
НАЧИН НА ЖИВОТ

проф. д-р П. Гацева, дм

катедра по хигиена и екомедицина –МУ, Пловдив
 Личната хигиена е раздел от общата хигиена,
чиято основна цел е запазване и укрепване
здравето на индивида посредством спазване на
определени хигиенни изисквания и здравословен
начин на живот.Предмет на личната хигиена е
човекът във всичките периоди от живота му – от
периода на новороденото и кърмачето до зряла и
старческа възраст. Тя изследва и разработва
принципи, норми и профилактични мерки относно
саногенните фактори и здравословния начин на
живот, хигиената на отделните органи и системи,
хигиенните изисквания към общоупотребимите
средства / миещи, перилни, козметични и др/,
хигиенните изисквания към облеклото и обувките,
изисквания към заведенията за поддържане на
лична хигиена и спортните обекти и др.
 Здравословен начин на живот
 Състоянието на здраве според определението
на СЗО зависи от 4 фактора: състояние на
околната среда, начина на живот, генетичните
особености на индивида и здравното
обслужване на населението като първите два
фактора имат решаващо значение.
 Здравословният начин на живот играе решаваща
роля в профилактиката на социално-значимите
заболявания. Той се формира от т. нар. 7
“златни” правила:
 ● Редовен 7-8 –часов сън през денонощието;
 ● Здравословно хранене с максимално
разнообразие от хран. продукти, без
прехранване;
 ● Ежедневна закуска;
 ● Поддържане на нормална телесна маса;
 ● Оптимална двигателна активност, най-добре

съчетана със закалителни процедури;

 ● Пълно въздържане от тютюнопушене и наркотични

вещества;
 ● Избягване злоупотребата с алкохол и прием на

медикаменти.
   В жизнената си дейност човек ежедневно включва

редуване на сън, работа , почивка, хранене и други

дейности в определена последователност и ритъм,
които определят режима му на живот. Ако тези
дейности се повтарят ежедневно в един и същи
ритъм се изгражда жизнен динамичен стереотип,
който представлява система от условнорефлекорни
връзки за най-оптимално извършване на тези
дейности с минимален разход на енергия.
 Сънят като основен елемент от режима на живот
трябва да е с продължителност 7-8 часа за
възрастните, а при децата – повече в зависимост
от възрастта.
 Като най.здравословен се счита нощния сън
между 22 и 6 часа.
 Трудовата дейност трябва да бъде организирана
правилно и да се извършва при оптимални
условия на работната среда. Пълноценната
почивка е важен елемент от режима на живот
независимо от естеството на труда.
 Злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето са
напълно несъвместими със здравословния начин
на живот.
  
  
 Закаляването и физическата активност като
елементи на здравословния начин на живот
 Закаляването включва система от дейности
насочени към повишаване устойчивостта на
организма към резките промени в
микроклиматичните условия с цел предпазване
от простудни заболявания. Закаляването се
постига чрез рационално въздействие на
природните фактори въздух, вода и слънце. При
закалителните процедури се повишава общата
имунобиологична реактивност на организма чрез
въздействие предимно върху
терморегулаторния апарат, повишава се
бариерната функция на кожата и се засилва
устойчивостта към инфекциозни заболявания.
 Основни принципи при провеждане на закаляването са
постепенност, системност, комплексност и индивидуален
подход.
 Най-лека закалителна процедура са въздушните бани.

При системното им прилагане се тренира

терморегулаторния апарат .Най-добре се прилагат в
условията на туризъм, подвижни игри или физкултурни
занимания. Закаляването с вода е много силно действащ
закалителен фактор. Водните процедури са с различна
интензивност – от влажно обтриване до къпане в ледено
студена вода.
 Слънчевите бани е най-добре да се провеждат

 в сутрешните часове от 8 до 11 часа , за да се избегне

значителното прегряване. Началната им продължителност

е 5-10 мин., като постепенно се увеличава до 1-2 часа.
 Закалителните процедури трябва да се извършват при

мед. контрол, при което се вземат предвид

 възрастовите особености на организма,
функционалните му възможности, индивидуалната
реактивност и здравословното състояние.
 Физическа активност и здраве: Научно техническият
прогрес облекчи труда на човека, но доведе и до
рязко ограничение на двигателната му активност.
Възниква характерното състояние - хипокинезия с
редица отрицателни последици. Хипокинезията
засяга преди всичко опорно-двигателния апарат.
Понижава се резистентността към простудни и
инфекциозни заболявания. Особено
неблагоприятно въздействие оказва хипокинезията
при хора на средна и напреднала възраст,заети с
умствен труд.
 Хигиена на отделните органи и системи
 Хигиена на кожата и средства за нейното
почистване и поддържане
 Кожата е важен орган за защита на тялото от
различни неблагоприятно действащи фактори на
средата. Тя сигнализира за промените в околната
среда поради голямата си повърхност и изобилие
на крайни нервни разклонения. Поради
интензивната си обмяна и прекия контакт с
околната среда тя бързо се замърсява с продукти от
секрета на потните и мастните жлези, олющени
епителни клетки, прах, микроорганизми и гъбички.
По контактен път се замърсява и облеклото. В
резултат възникват фоликулити, дерматити,
дерматомикози и други заболявания. Загубват се
защитната и бактерицидна функции, намалява
кожното дишане и се нарушава терморегулацията.
 Поддържането функциите на кожата като бариера,
която отделя човешкия организъм от обкръжаващата
среда изисква редовно измиване /къпане с топла вода
и сапун/. Къпането не само почиства кожата, но
подобрява кръвообращението, освежава и закалява
тялото.
 Ръцете се замърсяват повече и по-често от др. части
на тялото поради което е необходимо да се мият
няколкократно на ден, задължително след ползване на
тоалетна и преди всяко хранене.
 Хигиенните грижи за краката изискват ежедневното им
измиване, най-добре вечер преди лягане. Окосмената
част на главата е богата на потни и мастни жлези,
поради което изисква по-често измиване. Хигиенните
грижи за косата включват освен измиване с топла
вода, но и последващо обливане със студена вода и
кратък масаж, който подобрява кръвообращението.
 Орална хигиена – Основната цел е запазване нормалното
състояние на зъбите и устната кухина.Това се постига чрез
системно премахване на зъбните отлагания като основни
етиологични фактори на кариеса и пародонтозата като
добрата орална хигиена повишава устойчивостта спрямо
вреднодействащите фактори. Редовната употреба на зъбна
четка е с цел профилактика на дентални заболявания.
 Има редица изисквания към размера, формата и използваните

материали.
 Четкането на зъбите се осъществява по определени начини с

продължителност около 3 минути като се обръща специално

внимание на междузъбните и дъвкателни повърхности. Следва
изчеткване на гръбната повърхност на езика. Препоръчва се
двукратно на ден (сутрин и вечер) почистване на устната кухина
с четка и паста, а след всяко хранене – изплакване.
Използваните за целите на оралната хигиена химични средства,
вкл. пастите за зъби трябва да притежават добър ефект срещу
зъбните отлагания и повишават устойчивостта срещу дентални
заболявания.
  
 Хигиенна оценка на перилни, миещи и козметични
средства
 В зависимост от състава си перилните и миещи
средства се класифицират в три групи - на сапунена, на
синтетична и смесена основа. Сапунът е универсално
повърхностно-активно средство, чийто миещ и перилен
ефект се проявява най-добре при 80-90о С в алкална
среда и мека вода. Синтетичните средства в зависимост
от вида на съдържащите се в тях повърхностноактивни
вещества (ПАВ) са разделени на анионактивни,
катионактивни, нейоногенни, амфотерни и смесени. За
осигуряване на добър почистващ ефект съдържанието на
ПАВ в перилните средства трябва да бъде най-малко
14%, а в хигиенните шампоани - най-малко 10%. Най-
добър перилен и миещ ефект имат анионактивните ПАВ,
които представляват основен дял от синтетичните
средства.
  
 Козметичните средства са вещества или
препарати, предназначени за употреба върху
повърхността на човешкото тяло или устната
кухина с цел поддържане доброто състояние и
естетичния вид на кожата, косите и ноктите и др.
 В зависимост от предназначението козметичните

средства се разпределят в следните групи:

 ● Козметични средства за устната кухина и

устните – за миене на зъби, за освежаване на

устната кухина, червила и моливи за устни, за
грижи и защита на устните;
 ● Козметични средства за косата- за миене, бои

за коса, за поддържане на косата и кожата на

главата, за трайно къдрене, за стабилизиране на
прическата;
 ●
 ● Козметични средства приложими в областта на очите
–за оцветяване на вежди, клепачи и ресници и др.;
 ● Козметични средства за кожата – за почистване, за

миене и къпане, за защита и поддържане, пудри за

лице и тяло, парфюми и дезодоранти, средства за
предпазване от слънчево изгаряне и много други;
 ● Козметични средства за нокти;
 ● Козметични средства за интимна хигиена.
 Всички перилни, миещи и козметични средства трябва

да отговарят на следните изисквания: съставките , от

които се изготвят да бъдат разрешени за употреба от
МЗ, да отговарят по състав и качество на съответни
стандарти и да предпазват кожата от неблагоприятни
влияния на външната среда.
  
 Хигиенни изисквания към облеклото и обувките
 Облеклото е междинна среда между тялото и

обкръжаващия свят. То е предназначено да

 запазва организма от резките промени на външната

среда. Между слоевете на облеклото се образуват

въздушни прослойки с различни характеристики, които
представляват т. нар. поддрешно пространство –
изкуствен микроклимат, който постоянно съпътства
човека.
 Облеклото трябва да отговаря на следните изисквания-
да не затруднява движенията, да не нарушава
кръвообращението и дишането, да не притиска
вътрешните органи, да бъде удобно, да се почиства лесно
и добре, да съответства на условията на външната среда.
 Най-важната функция на облеклото е участието му в

регулиране топлообмена на организма с околната среда.

Затова лятното облекло трябва да е едно- или двуслойно,
докато зимното трябва да е многослойно.
◦ В производството на текстилни материали за
облекло освен естествени влакна ( памук,
вълна, естествена коприна ) се използват
следните видове химични влакна: а/
изкуствени, които се разделят на целулозни,
белтъчни и неорганични ; б/ синтетични,
които биват полиамидни, полиестерни и др.
Изкуствените влакна се получават чрез
химична преработка на природни
високомолекулярни съединения – суровини от
растителен, животински и минерален
произход. От хигиенна гледна точка всички
изкуствени влакна са подходящи за
изработване на различни видове облекла за
деца и възрастни.
 По някои свойства, напр. способността за
поглъщане на влага, те даже превъзхождат
естествените. По-лошите топлозащитни свойства
на изкуствените влакна ограничават тяхното
използване при студено време.
 Синтетичните влакна се получават от химични
вещества – продукт от преработката на нефта,
въглищата и природния газ. Те имат висока
еластичност, пропускат УВ-лъчите и са висока
устойчивост. Синтетичните влакна и коприни се
отличават с незначителни сорбционни свойства по
отношение на постоянно образуващата се влага в
поддрешното пространство, които наред с високия
електростатичен заряд водят до дискомфорт при
носене на облекло от тях.
 Изделията от синтетични влакна поемат и задържат
някои замърсявания повече от класическите
естествени влакна. При носене на облекло от
синтетични влакнести материали е възможно
провокирането на латентна кожна сенсибилизация
и дразненена кожата от незадоволителните
физични сорбционни свойства. Тези особености на
синтетичните текстилни суровини определят
необходимостта от ограничаването им като
процентно съдържание в различните видове
облекло. Към детското облекло се предявяват
редица специфични изисквания, особено когато е
предназначено за най-ранните възрастови групи
от 1 до 3 години, при които защитните и
приспособителни възможности са ограничени.
 Хигиенни изисквания към обувките
 Обувките са част от облеклото на човека.
 Тяхната основна функция е да предпазват долните
крайници от неблагоприятните метеорологични условия,
от травми и други увреждания. Обувките трябва да са
меки, леки и удобни за ходене, да съответстват на
анатомо-физиолог. особености на стъпалото и да не
нарушават кръвообращението.
 От хигиенна гледна точка значение има и височината на
тока, който не трябва да превишава 2-3 см. Обувките с
висок ток изменят конфигурацията на стъпалото и
пренасят неправилно центъра на тежестта върху
предната част на пръстите. Липсата на токове също не е
функционално, поради това, че цялата тежест пада само
на петите. Комфортът в обувките се определя основно
от вида на използваните материали.
 Най-подходящи от хигиенен аспект са
естествените кожи и гьон, които са гъвкави, с
висока влаго- и въздухопропускливост и
хигроскопичност. Поливинилхлоридните
ходила не са подходящи за зимни обувки и
ботуши поради лошите им топлозащитни
свойства, понижената им гъвкавост и
издръжливост. Гумените ботуши и обувки
могат да се използват само за ограничен
период от време предвид техните негативни
хигиенни качества. Въздухонепропускливостта
на тези изделия допълва дискомфорта,
свързан с натрупването на влага върху кожата
поради затрудненото и отвеждане.
  
Примери за различен вид обувки
 Полова хигиена
 Половата хигиена е дял от личната хигиена
и разглежда всички въпроси, свързани с нормалната
полова дейност на човека. Тя е естествена проява на
всеки зрял и здрав индивид. От нея в значителна степен
зависят самочувствието,здравето и работоспособността
на личността. При различни смущения в половата
дейност се нарушават физическото, психичното и
социалното благополучие на индивида. В предмета на
половата хигиена се включват редица въпроси
свързани с хигиена на половите органи, хигиена на
половия живот, антенатална хигиена, полова хигиена в
различните възрастови периоди , профилактика срещу
някои фактори, увреждащи половата система,
предпазване от нежелана бременност, профилактика на
заболяванията, предавани по полов път и др.
 Един от съществените и важни въпроси е
антенаталната хигиена, свързана със
зачеването на здрав и жизнеспособен плод.
Особено мажно е в момента на зачеването
брачната двойка да бъде в добро
здравословно състояние и да не е подложена
на вредни въздействия от околната и
професионална среда. В тази връзка трябва да
се има предвид и елиминирането на
вреднодействащи фактори като
тютюнопушене, употреба на медикаменти,
наркотици, злоупотреба с алкохол и др.
 Добрата сексуална култура е предпоставка за

предпазване от нежелана бременност, вкл. и

редица заболявания предавани по полов път.
 Лична хигиена на хората в напреднала възраст
/герохигиена/
 Герохигиената има за основна цел забавяне
темповете на остаряване и удължаване на
живота при оптимално запазване на
физическата и психична дееспособност на
човека.Стареенето е естествен процес,
настъпващ с възрастта , при който се нарушават
функциите на отделните органи и системи под
влияние на неблагоприятното въздействие на
екзогенни и ендогенни фактори.
 Хората остаряват с различен темп и поради
това трябва да се отдиференцира календарната
от биологичната възраст. Неблагоприятни
фактори, които водят до
 патологична старост са нездравословното
хранене, тежкият физически и нервно-
психически труд, хипокинезията, стресът,
редица заболявания, вредни навици,
неблагоприятно въздействие на фактори на
жизнената среда и др.
 Процесът на стареене ограничава адаптивните

възможности на организма и благоприятства

развитието на патологични промени с
хронично-дегенеративен характер. Водещи
заболявания в тази възраст са сърдечно-
съдовите / ИБС, хипертонична болест,съдови
увреждания на мозъка /, болести на
дихателната, ендокринната система, на
опорно-двигателния апарат и др.
 Профилактика на преждевременното стареене:
Първостепенна роля за забавяне на
преждевременното остаряване и дължаване на
живота принадлежи на здравословното хранене.За
активното и творческо дълголетие значение имат и
останалите елементи на здравословния начин на
живот, подобряване условията на бит и труд,
осигуряване на пълноценен отдих, овладяване на
хроничните заболявания, повишаване на здравната
култура. Възрастните хора трябва да се включват в
активна физическа дейност под формата на
разходки, туризъм и др. Заетостта с някаква
трудова дейност е най-добрият и действащ фактор
за запазване на психическия тонус и
самочувствието на стареещите като пълноценни
членове на обществото.