08. Хигиенни изисквания към населените места.

Профилактика на химичното, праховото и

шумовото замърсяване. Асенизация
Планирането и изграждането на населените места у нас се основава на определени
принципи, градообразуващи фактори и теренни условия.

Градообразуващи фактори
Възникването и развитието на селищата се основава на основния действащ фактор –
икономическия (промишленост, селско стопанство, търговия). Други градообразуващи фактори са
наличието на природни ресурси за развитие на промишлеността; междуселищия транспорт;
административни; културни и научни учреждения.

Здравни изисквания към терена и територията на населеното место

Терен - Смята се за благоприятен, когато има достатъчен наклон (1-6°) за отичане на
дъждовните води. Не бива да е заблатен или да се залива от реки и езера. Почвата трябва да е
суха, с нисък стоеж на подпочвените води.

Климат - Чрез подходящи градоустройствени решения като система на застрояване,

ориентация на уличната мрежа, озеленяване и др. може да се подобри микроклимата на
населеното място.

Слънчева радиация - Териториите получаващи повече слънчева енергия и такива които

са добре аерирани и защитени от силни студени, горещи или сухи ветрове са за предпочитане за
застрояване.

Релеф - Планинските селища разположени върху стръмни терени с наклон под 30% върху
склонове с насочен на юг наклон имат благоприятен микроклимат, чист въздух и чиста почва.
Селища построени на равнинен терен, неблагоприятни условия са плитките подпочвени води,
които овлажняват сградите и затрудняват функционирането на канализацията. Териториите богати
на природни зелени масиви се предпочитат за селищо застрояване, поради благоприятното
влияние на зелената растителност върху микроклимата и чистотата на въздуха.

Зониране на територията на населеното място

Според действащите у нас нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони се определят следните територии: Урбанизирани територии (населени места
и селищни образувания), Земеделски територии, Горски територии, Защитени територии и
Нарушени територии за въстановяване.
 Предназначението на териториите и поземлените имоти може да бъде: за жилищни
нужди, производствени и складови дейности, рекреациони дейности, озеленени площи,
спорт и атракции, културно историческо наследство, движение и транспорт.

С общ устройствен план на град или селищо образувание могат да се определят следните
ТИПОВЕ УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ: жилищни (Ж), производствени и складови (П),
рекреационии (О) и смесени (С).

Устройство на жилищни територии - Предназначени предимно за жилищно

застрояване. Площа им се определя с устройствени планове, в зависимост от броя на обитателите.
Включват жилищни терени, терени за обществени и обслужващи сгради, улици и паркинги, терени
за общестени озеленени площи. Площа само на жилищните терени, като % от площа на
жилищната територия се определя съгласно нормативи (големи и средни градове - 50-55%).
Разновидности на устройствена жилищна зона: с преобладаващо застрояване с малка височина
(до 10м), със средна височина (до 15м), с голяма височина (над 15м) и с комплексно
застрояване.

Устройство на производствени територии - Трябва да са разположени от към

подветрената страна спрямо жилищната територия. Биват: чисто производствена; предимно
производствена; високо технологична производствена (технологичен парк). С оглед защита на
населението от вредности, които се отделят се определят минимални зони на защита с размери от
50 до 3000м. 40 до 60% от площа на тези зони трябва да е озеленена с трайни и устойчиви
широколистни и иглолистни дървета.

Устройство на територии за рекреационни дейности - Обособяват се в границите на

населените места и селищните образувания или извън тях. Биват: курорти; ваканционно селище;
вилна зона; други (голф селища, аквапаркове, дисниленд).

Утройство на озеленени територии - В зависимост от функционалното му

предназначение се разделят на: за шикоро обществено ползване (паркове и градини), за
ограничено обществено ползване (в детски градини, болници и др.), със специално
предназначение (ботанически и зоологически градини). Здравно хигиенни функции - намаляване
запрашеността на въздуха и снижаване на съдържащите се в него вредни газове; шумозащита;
подобряване на микроклимата; обогатяване на въздуха с кислород и фитонциди.

Устройство на уличната мрежа - Здравно-хигиенните промени на уличната мрежа са

свързани с:

 Ориентацията и ширината на улиците - обуславят инсолацията и естествената

осветеност на сградите и помещенията в тях
 Поемане на пешеходното и моторното движение - определяне на пешеходни зони
и алеи за велосипедисти, забранени за МПС, използване на подземен транспорт
  Подходяща улична настилка - по-добри са асфалтовите, бетонните и асфакто-
бетоните настилки

Шумът в населените места

Източници в населените места - транспорт, промишлени предприятия,
работилници и складове, вътреквартален шум и вътресграден шум. Основен източник на
шум се явява автомобилният транспорт, който е с диапазон от 72 до 108 децибела.

Влияние на шума върху отделни системи на организма: върху ЦНС

(раздразнителност, преумора и др.); върху ВНС (усилен тонус); върху ССС (тахикардия и
повишено АН); върху ДС (повишен МДО); върху ендокринната система (повишение на
основната обмяна, повишено отделяне на катехоламини).

Мероприятия за намаляване на шума в населени места - Гладки улични настилки,

подходяща организация на движението, правилно зониране на населеното място,
достатъчно отстояние на сградите от улиците, ползване на подходящи строителни
материали с добри шумоизолиращи качества.

Дневно ниво на шума - Показател за шума свързан за дискомфорта през дневния

перио за времето от 7 до 19 часа.

Вечерно ниво на шума - Включва времето от 19 до 23 часа.

Нощно ниво на шум - Включва времето от 23 до 7 часа.

Денонощно ниво на шум - Свързано с дискомфорта през цялото денонощие.

Гранични стойности на нивата на шума в жилищни и обществени сгради -

Жилищни стаи, спални, дестки заведения, общежития и хотелски стаи - дневното ниво на
шума трябва да е 35 децибела, вечерното ниво - 35 и нощното - 30 децибела. Лекарски
кабинети, лечебни заведения и санаториуми - дневно ниво - 40 децибела, вечерното - 40, а
нощното - 35 децибела.

Очистване(асенизация) на населените места

Отпадък е в-во,предмет или част от предмет, който няма предварително непосредствено
приложение. Според Наредбата за класификация на отпадъците от 2004г те се подразделят на:

 Битови - резултат от жизнената дейност на хората в домовете им, в

административните, обществени и социални сгради
 Производствени - от промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност
 Строителни
 Опасни - създават риск за човешкото здраве и околната среда - болнични
отпадъци
 Отпадъците в населените места биват течни и твърди. Към течните се отнасят дъждовните
води, комунално-битовите води и отпадните води от промишлените предприятия. Към твърдите
отпадъци спадат уличната и домашната смет, отпадъци от промишлените предприятия, заведения
за обществено хранене, ведомствата и др. За очистване на населените места от отпадъци
съществуват две системи: извозна и канализационна. За твърдите отпадъци извозната
система е единствена, а за течнитесе прилагат и двете системи. Във всяка система на очистване
съществуват три етапа:

1. Етап на събиране
2. Етап на отстраняване
3. Етап на обезвреждане и оползотворяване на отпадъците

Очистване на населените места от твърди отпадъци

За събиране и временно съхраняване на твърдите отпадъци от домакинствата се
ползват кофи с капак, разположени на съответните площадки. В съвременните градове се
прилага разделно събиране на отпадъците в специално пригодени за целта контейнери,
оцветени в различни цветове и съответен надпис. Етапът на отстраняване включва
ежедневно извозване от специализиран транспорт за обезвреждане и оползотворяване.
Обезвреждането се извършва чрез следните методи:
Физични методи - изгаряне в специални пещи или заводи. Предимства: протича
радикално и бързо, не са необходими големи землени участъци, отпада необходимостта от
извозване на сметта, отделените при изгарянето пара и топлина могат да бъдат рационално
използвани. Изгарянето се препоръчва в следните случаи: в големите градове, в курортните
местности, в големите болници и ветеринарните учреждения.
Химични методи - могат да се използват за дезинфекция на съдовете за смет и на
специализирания транспорт. Действат повърхностно и не са подходящи за обезвреждане на
твърдите отпадъци.
Биологични методи - за целта се използват организирани сметища, компостни купчини,
различни видове биотермични камери. Почвеното депониране е утвърден във времето
метод за тяхното обезвреждане. За сметища най-често се избират пустеещи терени, с дълбоки
подпочвени води извън населените места. За осигуряване на по-бързо обезвреждане, те се
разстилат в слой с дебелина 30см. и се засипват ежедневно с такъв слой пръст. При тези
условия органичните материи през лятото минерализират за 2-3 месеца. Примитивен почвен
метод - използва се в селата. Отпадъците се депонират в изкопни ями, отдалечени от
водоизточниците и жилището част на парцела и периодично се засипват с пръст.
Компостиране - извършва се в/у специално подготвена за целта площадка в/у пръст, шума,
слама, дебела около 10-15см и в/у този пласт ежедневно се разстилат отпадъците, като
тяхната дебелина не трябва да превишава 10-15см. Те се покриват с нов пласт порьозен
материал, докато купчината достигне височина 1-1,5м. Поради навлизането на въздух
гниенето е аеробно термофилно и бързо. То завършва обикновено за 4-5 месеца, а
обезвредената маса може да се използва като ценен тор. Биотермичен метод - гниенето е
бързо, термофилно, а минерализацията завършва за 1-2 месеца в зависимост от вида на
отпадъците и температурата на въздуха. Използват се големи биотермични камери, дъното на
които се изгражда с решетъчни отвори, през които камерите се изпразват.

Очистване на населените места от течни отпадъци

Извозна система - в случаите, когато липсва центрлна канализация (села, вилни зони и
др.). Устройване на закрити помийни ями, в които постъпват отпадни води от тоалетни, кухни
и бани. Най-добрият вариант е те да бъдат с водонепроницаеми стени, тип септични ями с две
или три секции. Друг метод най-вече в селски населени места е почвения чрез
асенизационни полета. Разполагат се на разстояние най-малко 1000м от населеното място и
водоизточниците, площта им се разделя на участъци и се огражда със земен насип и зелени
насаждения. Течните отпадъци се изливат на площта на асенизационните полета и се
изорават. Органичните материи се минерализират и първите две години след заливането
теренът може да се използва за засяване с технически култури, а след третата година и други
селскостопански култури.
Канализационна система - позволява бързо отстраняване на отпадъците и е
икономична за поддържане. Състои се от следните елементи: приемници за поемане на
течните отпадъци на мястото на тяхното образуване; съоражения за отстраняване на течните
отпадъци - мрежа от канални тръби; съоражения за обезвреждане; устройства за отвеждане
на пречистените води в естествените водоеми. Приемниците трябва да са свързани с
каналната мрежа посредством сифонно устройство. Очистването се постига по механични,
биологични и химични начини, представляващи отделни стъпала на единен процес,
извършван в пречиствателните станции за отпадни води. Механичното очистване на едрите
фракции се осъществява чрез решетки, пясъкоуловители, а на малките частици - чрез
утаителни басейни. Биологичното - минерализиране на онези органични отпадъци, които не
могат да се отделят по механичен начин - биологични филтри и аеротанкове. Първите са
резервоари с дренирано дъно, напълнени с порьозна материя. Вторите са тесни и дълги
басейни, задържащи и аериращи няколко часа водата чрез подаване на дъното им на въздух
от компресори. След това водата се задържа във вторични утаители и там се избистря. После
се хлорира и се отвежда в естествен водоприемник. Утайките от утаителите се подлагат на
компостиране и се използват като тор.