12.

Хигиенни изисквания към територията, планирането и застрояването на

многопрофилни болници
Избор на терен за строителствоПоради своята полифуикционалност, архитектурно-техническа
сложност и специфични изисквания към разнообразните лечебно-диагностични сектори,
болничният комплекс трябва да бъде разположен на такова място, което максимално да
удовлетворява многобройните здравно-хигиенни, строитслно-ииженерни, противопожарни,
експлоатационни, икономически и други условия. Затова изборът на терен за строителство се
основава на съвместното решение на редица компетентни и заинтересувани органи (собственик,
община, РИОКОЗ, КАТ, РИОСВ, Противопожарна служба и др.), включени в специално назначена за
целта комисия. Последната преценява положителните и отрицателните страни на предложените
терени и дава окончателно становище относно избора на строителната плащадка. Добре е огледът
на площадката да стане в периода от април до ноември (да няма сняг, покриващ действителното
състояние на местото). Избраната площадка трябва да бъде съобразена с:

1.Факторите на природната среда -теренът е най-добре да бъде равен; болницата би могла да се

адаптира и към хълмиста местност с ескалатори, асансьори и пр., но това би затруднило болните и
инвалидите, противопожарните и евакуационни дейности, би оскъпило проекта.

2.Геоложката характеристика — необходимо е да се избягват заметръсни територии,като при

всички случай се проектират сеизмичиоустойчиии конструкции; хилрогеоложкото изследване
позволява да се избегне инфилтрацията на пода и основите.

Урбанистичните фактори - избраното място трябва да има добри комуникации (транспорт,

водопровод, канализация, електричество, газ и пр.). Голяма (и псе по-нарастваща) част от на-
селението е възрастно, поради което достъпът за пациенти и посетителите им до болничния
комплекс със собствеии автомобили би бил затруднен. Затова е важно да има добре осигурен
обществен транспорт. От друга страна липсата на удобен транспорт би била сериозна пречка и за
намиране на подходящ персонал за извършване на по-ниско платените функции (портиери,
санитари и др.).

Необходимата площ - теренът за строителство трябва да бъде достатъчно голям и с възможности

за разширяване. Големината на участъка за строителство се определя в зависимост от броя на
леглата, типа и вида на болницата. Възприетата в България норма за площ на едно легло е.от 80 до
120 м2. Според действащите стандарти в САЩ, за държавните болници трябва да бъдат осигурени
37-46 м2/легло в обикновена клиника. За университетските болници, в които се извършва
обучение, тази площ може да достигне 140 м2, а за някои високо специализирани звена - до 185
м2/легло. Освен това себестойността на сестринското обгрижваие и хотелската част на лечението в
университетските болници е значително по-висока поради широкня обсег на извършваните
процедури. Топа налага по-голямо развитие на амбулаторната база и създаване на сектори за
еднодневен престой. Много изследвания, дребни хирургически интервенции о и други
манипулации, които традиционно изискват едно или няколко деноношня престои биха могли да
бъдат осъществени п тези сектори при следната организация: пациентът идва рано сутринта,
извършва му се съответното изследване/манипулация и до обяд остава ип легло; ако след това нс
се чувства достатъчно добре, се приема за хоспитализация. Размерът на тези сектори зависи от
локалните потребности.Предвижда се и терен за паркинг -по 25 м2 на една лека кола за 25 % от
брои па персонала и 10 % от броя на болничните легла.От хигиенна гледна точка местопо-
ложението на болничния комплекс трябва да отговаря на слелли гс изисквания:-да бъде
отдалечено от източници па замърсяване - промишлени и селскостопански обекти, торища, смети-
ща и др. В случай, че е наложително да се строи в такъв район, теренът за строителство трябва да
бъде а надветрената страна спрямо източника на замърсяване);-да не се намира на шумни магис-
трала, в съседство с железопътни гари, летища и др.;-да бъде отдалечено на 3-5км, в,
надветрената посока спрямо застояли" води (езера, блата, реки и др,);-да не е в низини, долини и
други лошо проветряващи се, задържащи мъгла участъци;-да дава възможност за слънчево
огряваме и подходящо разположение на отделните сгради;-да бъде в живописна природна среда
с богата растителност, или в съседство с паркове, природни забележителности и др.

Желателно е теренът на болничния комплекс да бъде с правоъгълна форма, улесняваща

планирането му, при съотношение па страните 1:2 или 2:3 и ориентация на дългата ос в направле-
ние изток-запад или североизток-юго-запад (за нашата географска ширина).

Зониране на болничната площадка

След избора иа терен за строителство се разработва генералният план на болницата.В зависимост

от предвидената система на застрояване, в него се определя разположението на всички
необходими сгради за функционирането на болничния комплекс, с оглед на перспективното му
развитие за 20 годишен период. Всяка болница се състои от следните

особености структурни зони:

1.амбулаторна може да бъде в самостоятелна сграда или общ блок с някои от лечебно
-диагностичните и лечебно спомагателните отделения.

2.стационарен които включва клиники или отделния с легла.

3.административно -стопански:б универстетските болници трябва да се предвиди и база за

обучение и научно изследователска дейност .

Върху територията на болничните заведения не се допуска разполагането на сгради и съоръжения,

нямащи функционална връзка с болницата. II Застроената част от площадката не бива да
превишава 12-15 %, като 80 % от нея трябва заемат болничните корпуси, в т.ч. и
административният блок, а 20 % - стопанските сгради.

Минималното разстояние между стационарните блокове и уличната регулационна линия трябва

да бъде 15 м, а м/у тях и службите са стопанско облужване -30м.Спазването на определените
разстояния м/у сградите на болничния комплекс се налага както поради хигиенни съображения
така и заради правилата за противопожарна безопасност.
Болничните сгради трябва да бъдат разположени в най добрата част на терена -надветрена
спрямо стопанската зона,тиха,по високо разположена , без сградите да засенчват парка като за
инфекциозния корпус трябва се предвиди место в дъното на площадката.

Хранителният блок трябва да бъде разположен в зоната на стационара за неинфекциозио болни

или в стопанската част, като при възможност се осигурява подземна връзка с вертикалната
комуникация на всички стационарни блокове. Разстоянието между хранителния блок и
отделението по клинична патология трябва да бъде минимум 30 м.

Зоната за болничния парк се оразмерява на база 30 м2 на легло, като 40-60 % от площта му трябва
да бъде озеленена. По периметъра на болничнита площадка се засажда защитен пояс от дървесна
и храстовидна растителност. Външното озеленяване трябва да подпомогне свързването на
сградата с терена. То създава благоприятни условия за пребиваване на болните на открито и
спомага за осигуряването на подходящ лечсбио-предпазеи режим в стационара.

Схема за движение по главните пътища на болничния комплекс

В зависимост от посоката на движение, съществуват три основни пътя:

външен - пътят на посетителите, амбулаторно болните и пострадалите при нещастни случаи до

болничните заведения, амбулаториите и обратно;

вътрешен - пътят на болните от приемното отделение до стационара, от стационара до лечебно-

спомагателния корпус (операционни, физиотерапия, рентген и др.) и пътят на персонала и учащите
се;

стопански - чист и нечист. В чистия се включва пътят на храната, чистото бельо, дезинфекцираните
и стерилните материали, медикаментите, превързочните материали, а в нечистия -пътят на
замърсеното бельо, недезин-фекцираните дрехи, отпадъците и др.

Основно правило за всяко лечебно заведение е схемата на хоризонталните и вертикални пътища

да не допуска пресичане на трите вида потоци. Пътищата трябва да бъдат най-къси и да не
позволяват преминаване на болните от едно, през друго, в трето отделение.

На територията на болницата се предвиждат няколко входа:

-в зоната на лечебните корпуси;-към патологоанатомичното отделение;-към стопанския двор.

Тези входове и пътищата към тях трябва да са задължително изолирани и ясно разграничени.

Системи на болнично строителство

Основните системи за изграждане на болниците са три: павилиониа (децентрализирана), корпусна

(централизирана) и смесена.

Децентрализираната (павилиониа) система е възникнала в началото на XIX век. Характерно за нея

е разполагането на всяко отделение а отделна сграда (павилион). Тя осигурява най-добри условия
за предотвратяване на вътреболнични инфекции. Нискоетаж-ните сгради позволяват активно
използване на болничния парк, предоставят много добри възможности за естествена осветеност и
слъицеогряване, проветряване и благоприятен лечебно-предпазен режим. Тази система обаче е
икономически неизгодна защото изисква големи площи, дублиране на кабинети и дейности; освен
това затруднява диагностично-лечебиите процеси и манипулации за болните, като увеличава пътя
и времето за изпълнението им; затруднява консултативната работа на медицинския персонал и
връзките между отделните сгради и др.

Централизирана система се използва най-често за големи болници, построени в градски райони с

висока плътност на застрояване. При тази система болничният комплекс се изгражда във
вертикална посока и всички елементи на болницата (стационар, диаг-ностично-лечебни
отделения, спомагателни, стопански служби и др.) се по-Тестват в една сграда. Централизираната
система е най-икономична и облекчава обслужването, връзката със специализираните
диагностично-лечебни кабинети, храненето и т.н. Не-остатъците й се състоят в затруднената
изолация на болните, което в значителна степен повишава риска от вътреболнични инфекции,
нарушаването на звуковия комфорт и др.

Място и значение на болничния парк в плана на болничния комплекс

болничният парк е задължителен елемент на всеки болничен комплекс. Това се определя от

същественото по| зитивно влияние върху здравето на болните и персонала. Здравословното
значение на зелените насаждения е разнообразно и може да се изрази в пряко или косвено
влияние върху организма. Те регулират топлинно-радиационния режим, влажността на въздуха,
характера на ветровете, с което модифицират микроклимата в района. През лятото температурата
на въздуха под дърветата е с 2-3° С по-ниска, отколкото над тях; през зимата зелените насаждения
запазват положителна температура, което смекчава микроклима-тичните параметри. Освен това,
растителността отразява лъчистата енергия много по-силно отколкото почвата и асфалта. Затова се
нагрява по-малко и отдава по-малко топлина чрез излъчване. Зелените насаждения влияят и върху
влажността на въздуха вследствие изпарението на влага от огромната повърхност на листата.

Едновременно с намаляването на запрашеността, намалява и микробното замърсяване на

въздуха. От съществено значение за чистотата на въздуха в болничния парк е и отделянето на
фитоициди от дърветата и други растения - вещества с антибиотично действие (етерични масла,
смоли и др.)-Те действат не само върху сапрофит-ната микрофлора, но и върху патогенните
микроорганизми.

Планиране на болничния комплекс

Композиционните схеми и решения, които могат да се възприемат при строителството или

реконструкцията на болничните сгради са многобройни, но винаги трябва да са съобразени с
хигиенните изисквания към планировката на болничния комплекс, т.е. към разположението па
зданията и помещенията в тях. Целесъобразното групирано на отделенията обуславя правилното
функциониране на лечебното заведение. Важен момент в това отношение е правилното
подреждане и ориентиране на различните помещения вътре в сградата. Най-традиционна е
линейната форма на разполагане на болничните стаи, което се обяснява с простотата на
плаиировката и конструктивните решения, с удобното разполагане на спомагателните помещения
и връзки, добрата видимост на стаите от поста на дежурната сестра, доброто слънцеогряване,
удобството пр обслужване и т.н

Амбулаторен сектор. Капацитетъ на амбулаторния сектор се оразмерява в зависимост от броя на

обслужваното население, а характерът и големината на лечебното заведение определят какви
видове (по специалности) кабинети да бъдат разкрити. Самостоятелни входове към амбулаторния
сектор се проектират за: възрастни болни;болни деца;здрави деца (детска консултация).

Изисквания към основните структурни елементи в болницата

Съвременната болница се състои от следните функционално обединени звена:

1. Амбулаторни структури. 2. Диагностични отделения/сектори/ кабинети.

3. Болнични отделения (стационар). 4. Административно-стопански спомагателни структури -

управление, хранителен блок, пералня, стерилизационна, дезинфекционна служба и технически
звена за текущо поддържане на материалната база, структури за провеждане на трудово лечение -
спомагателни стопанства и трудово-лечебни работилници и др.

В някои големи или специализирани болници може да има допълнителни подразделения:

консултативна амбулатория с паисионат за болни и придружители, пристигнали от далечни
райони; отделение за спешна медицинска помощ, хотел за специализанти и др.

Спешно отделениеЗа да функционират пълноценно, отделенията за спешна помощ трябва да

разполагат със

следните помещения:

-място за информационно обслужване и регистрация на пациентите - по 6 м2 на всяко работно

място;-лекарски кабинет - 12 м2 ; -Чакалня - по 2 м2 на кабинет, с обща площ не по-малко от

25 м2 ; Противошокова зала за две противошшокови легла - не по-малко от 25 м2 ;помещение

за спешния екип — минимална площ 20 м2;-съблекалня със санитарен възел и душ за

персонала - не по-малко от 12м2 -санитрен възел за пациентите — не по-малко от 3 м2 .

Хигиенно техническите изисквания по отношение на водоснабдяване, отопление и вентилация,

осветление и др. не се различават от тези, валидни за амбулаторните заведения/сектори.

Приемно отделение сектор и помещение за изписване на пациентите

Всички бол ни, които имат нужда от стационарно лечение най-напред минават през приемното
отделение/сектор. В него се осъществяват преглед и изследвания, извършва се санитарна
обработка на болните и подготовка на първичната медицинска документация. В случай на
необходимост тук се дава първа медицинска помощ и наблюдение на болните до уточняване на
диагнозата. В големите болници към приемното отделение се предвижда реанимационна зала за
оказване на екстрена помощ при нарушение на жизнено важни функции.

При централизирана и смесена система на застрояване, приемното отделение трябва да се

разположи в главния корпус, а при децентрализирана -в павилиона с най-голям брой легла. Във
всички случаи приемното отделение трябва да бъде близо до централния вход на болничната
площадка. Пътят на линейките от улицата към него трябва да е кратък и да не се пресича с
,трешмите пътища на болницата; достьпът на автомобилите до вкола приемното отделение трябва
да е пряк.

В приемното отделение се предвиждат следните помещения:

1.вестибюл;2."регистрационна; 3.чакалия; 4.лекарски кабинети за прегледи; 5.маиипулациошю-

превързочеи кабинет;6.санитарен пропускник (баня, тоалетна, гардероб за предаване на личното
облекло и получаване на болнично);7.помещения за временно настаняване на болните;
8.помещение за изписване иа болните.

За изписаните болни задължително се устройва отделен изход.Според големината на приемното

отделение, тези помещения се базират в отделни крила или се включват в сградата на главния
корпус. Важното е да бъдат разположени в последователен ред за да се спази основното
изискване за еднопосочност па обслужването, чрез който се ограничава възможността за кръсто-
сано заразяване на болните.

стационара

Отделението е основното структурно звено на стационара. Организирането на работата на по-

елементарно ниво, в т.н. клинична единица допринася за по-успешното функционално зониране
на дейностите в отделението. Клиничната единица е аналог на т.н. "сестринска секция" във
Великобритания и други страни.

Помещенията, които образуват клиничната единица според функцията си могат да бъдат

разпределени в следните групи:

Болнични стаи и помещения за дневно пребиваване на болните - дневни, солариум, трапезария и

др.

Санитарни помещения за болните - тоалетни, бани, умивални, излив-но помещение и

др.Домакински помещения - кухни (офиси), складове за чисто и мръсно бельо, инвентар, килери
за почистващи пособия, инструменти и др.Медицински център - лекарски кабинети,
маиипулационна,превързочна, лаборатория и др.Помещения за персонала - кабинети на
завеждащ отделението, старшата сестра, сестрите, дежурния лекар и дежурната сестра, столова за
персонала гардероби ,цанитарен възел и др.