BDS en 1995-1-2 PDF

Януари 2007
БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ
БДС
ЕВРОКОД 5: ПРОЕКТИРАНЕ EN 1995-1-2

НА ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ
Част 1-2: Общи правила. Проектиране на
ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ конструкции срещу въздействие от
пожар
ICS 91.010.30; 13.220.50; 91.080.20 Заменя ENV 1995-1-2:2002
Eurocode 5: Design of timber structures - Part 1-2: General -

Structural fire design
Eurocode 5: Entwurf, Berechnung und Bemessung von Holzbauten -

Teil 1-2: Allgemeine Regeln - Bemessung für den Brandfall
Eurocode 5: Conception et Calcul des structures en bois - Part 1-2:

Généralités - Calcul des structures au feu
Европейският стандарт EN 1995-1-2:2004 заедно с неговата поправка АС:2006 има

статут на български стандарт от 2005-10-21.
Този стандарт е официално издание на български език на европейския стандарт

EN 1995-1-2:2004 заедно с неговата поправка АС:2006.
Преводът е направен от Българския институт за стандартизация. Изданието има същия статут

като изданията на официалните езици на CEN.
Изданието на този български стандарт е одобрено от изпълнителния директор на Българския

институт за стандартизация на 2007-01-31.
056-0022385-3 Национални стр. 2

и 71. стр. на E N
© БИС 2007 Българският институт за стандартизация е носител на Национален № за позоваване БДС ЕN 1995-1-2:2005
авторските права. Всяко възпроизвеждане, включително и частично,
е възможно само с писменото разрешение на БИС, 1797 София, кв.
“Изгрев”, ул. “165” № 3А.
НАЦИОНАЛЕН ПРЕДГОВОР
Този български стандарт е подготвен с участието на БИС/ТК 56 “Проектиране на строителни

конструкции”.
Този стандарт заменя и отменя БДС ENV 1995-1-2:2002.
В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на

които съответстват следните български стандарти:
- на EN 300 - БДС EN 300;

- на EN 301 - БДС EN 301;
- на EN 309 - БДС EN 309;
- на EN 313-1 - БДС EN 313-1;
- на EN 314-2 - БДС EN 314-2;
- на EN 316 - БДС EN 316;
- на EN 520 - БДС EN 520;
- на EN 912 - БДС EN 912;
- на EN 1363-1 - БДС EN 1363-1;
- на EN 1365-1 - БДС EN 1365-1;
- на EN 1365-2 - БДС EN 1365-2;
- на EN 1990:2002 - БДС EN 1990:2003;
- на EN 1991-1-1:2002 - БДС EN 1991-1-1:2004;
- на EN 1991-1-2:2002 - БДС EN 1991-1-2:2004;
- на EN 1993-1-2 - БДС EN 1993-1-2;
- на EN 1995-1-1 - БДС EN 1995-1-1;
- на EN 12369–1 - БДС EN 12369–1;
- на EN 13162 - БДС EN 13162;
- на ENV 13381-7 - БДС ENV 13381-7;
- на EN 13986 - БДС EN 13986;
- на EN 14081-1 - БДС EN 14081-1;
- на EN 14080 - БДС EN 14080;
- на EN 14374 - БДС EN 14374.
Включената поправка АС:2006 е отбелязана с една вертикална линия отляво на съответния

текст.
Следват 72 страници на E N 1995-1-2: 2 00 4 с неговата поправка АС:2006 в превод на български

език.
© БИС 2007
ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ EN 1995-1-2
EUROPEAN STANDARD
EUROPÄISCHE NORM Ноември 2004
NORME EUROPÉENNE
ICS 91.010.30; 13.220.50; 91.080.20 Заменя ENV 1995-1-2:1994
Издание на български език
ЕВРОКОД 5: ПРОЕКТИРАНЕ НА ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ

Част 1-2: Общи правила. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар
Eurocode 5: Design of timber structures - Eurocode 5: Entwurf, Berechnung und Eurocode 5: Conception et Calcul des
Part 1-2: General - Structural fire design Bemessung von Holzbauten - Teil 1-2: structures en bois - Part 1-2: Généralités -
Allgemeine Regeln - Bemessung für den Calcul des structures au feu
Brandfall
Този европейски стандарт е приет от CEN на 2004-04-16.

Членовете на CEN са задължени да спазват Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, в който са
определени условията, при които без всякаква промяна този европейски стандарт получава
статут на национален стандарт.
Актуализирани списъци на такива национални стандарти с техните библиографски справки
могат да бъдат получени от Централния секретариат или от всеки член на CEN.
Този европейски стандарт съществува в три официални издания (на английски, немски и
френски език). Всяко издание на друг език, направено от член на CEN на негова отговорност
чрез превод на неговия национален език и регистрирано в Централния секретариат, има същия
статут като официалните издания.
Членове на CEN са националните органи по стандартизация на следните страни: Австрия,
Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания,
Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия,
Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешка република, Швейцария и Швеция.
ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ

EUROPEAN COMMITTEE FOR STANDARDIZATION
EUROPÄISCHES KOMITEE FÜR NORMUNG
COMITÉ EUROPÉEN DE NORMALISATION
Management Centre: rue de Stassart, 36 B-1050 Brussels
© 2004 CEN Правата за използване във всякаква форма и по всякакъв начин № за позоваване EN 1995-1-2:2004
са запазени за националните членове на CEN.
© БИС 2007
Стр. 2
БДС ЕN 1995-1-2:2005
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 4
1 Общи положения 10
1.1 Обект и област на приложение 10
1.1.1 Обект и област на приложение на Еврокод 5 10
1.1.2 Обект и област на приложение на EN 1995-1-2 10
1.2 Позоваване 11
1.3 Предпоставки 12
1.4 Различие между принципи и правила за приложение 12
1.5 Термини и определения 12
1.6 Означения 13
2 Основи на проектирането 15
2.1 Изисквания 15
2.1.1 Общи изисквания 15
2.1.2 Номинално въздействие от пожар 16
2.1.3 Параметрично въздействие от пожар 16
2.2 Въздействия 16
2.3 Изчислителни стойности на характеристиките и съпротивленията на материалите 16
2.4 Методи за проверка 18
2.4.1 Общи положения 18
2.4.2 Изчисляване на елементи 19
2.4.3 Изследвания на части от конструкцията 20
2.4.4 Цялостен конструктивен анализ 20
3 Характеристики на материалите 21
3.1 Общи положения 21
3.2 Механични характеристики 21
3.3 Топлинни характеристики 21
3.4 Дълбочина на овъгляване 21
3.4.2 Незащитени повърхности време на огневото въздействие 22
3.4.3 Повърхнини на греди и колони, защитени първоначално от огнево въздействие 25
3.4.3.1 Общи положения 25
3.4.3.2 Скорости на овъгляване 28
3.4.3.3 Начало на овъгляването 29
3.4.3.4 Времена до отказ на огнезащитните облицовки 30
3.5 Лепилни състави 31
4 Изчислителни методики за определяне на механична носимоспособност 31

4.2 Опростени правила за определяне на характеристиките на напречните сечения 31
4.2.2 Метод на намаленото напречно сечение 32
4.2.3 Метод на редуцираните характеристики 33
4.3 Опростени правила за изследване на конструктивни елементи и части от конструкцията 34
4.3.2 Греди 35
4.3.3 Колони 35
4.3.4 Съставени елементи с механични свързващи елементи 35
4.3.5 Пространствено укрепване 36
4.4 Усъвършенствани методи за изчисляване 36
5 Процедури за проектиране на стенни и подови конструкции 36

5.2 Изследване на функцията “носимоспособност” 36
5.3 Изследване на огнепреграждаща функция 36
© БИС 2007
Стр. 3
БДС ЕN 1995-1-2:2005
6 Съединения 37
6.2 Съединения с външни елементи от дървесина 37
6.2.1 Опростени правила 37
6.2.1.1 Незащитени съединения 37
6.2.1.2 Защитени съединения 38
6.2.1.3 Допълнителни правила за съединения с вътрешни стоманени плочи 40
6.2.2 Метод за изчисляване с намалена носимоспособност на свързващите елементи 40
6.2.2.1 Незащитени съединения 40
6.2.2.2 Защитени съединения 42
6.3 Съединения с външни стоманени плочи 42
6.3.1 Незащитени съединения 42
6.3.2 Защитени съединения 42
6.4 Опростени правила за осово натоварени винтове 42
7 Конструктивно детайлиране 44
7.1 Стени и подове 44
7.1.1 Размери и разстояния 44
7.1.2 Конструиране на връзките на плочите и обшивките 44
7.1.3 Изолация 44
7.2 Други елементи 45
Приложение A (информационно) Параметрично въздействие от пожар 46

A.1 Общи положения 46
A.2 Скорости на овъгляване и дълбочини на овъгления слой 46
A.3 Механична носимоспособност на елементи, подложени на огъване 48
Приложение B (информационно) Усъвършенствани изчислителни методи 49

B.1 Общи положения 49
B.2 Топлинни характеристики 50
B.3 Механични характеристики 52
Приложение C (информационно) Носещи греди на подови гредореди и стойки на

стенни конструкции, когато кухините на гредоредите и стените са изцяло запълнени
с изолация 54
C.1 Общи положения 54
C.2 Остатъчно напречно сечение 54
C.2.1 Скорост на овъгляване 54
C.2.2 Начало на овъгляване 56
C.2.3 Време за отказ на плочите 56
C.3 Намаление на якостните и деформационните характеристики 58
Приложение D (информационно) Овъгляване на елементи в конструкции на стени

и подови гредореди с незапълнени кухини 62
D.1 Общи положения 62
D.2 Скорости на овъгляване 62
D.3 Момент на начало на овъгляването 62
D.4 Време до отказ на плочи 63
Приложение E (информационно) Анализ на огнепреграждащата функция на стенни

и подови конструкции 63
E.1 Общи положения 63
E.2 Опростен метод за изчисляване на изолацията 63
E.2.1 Общи положения 63
E.2.2 Основни стойности на изолация 64
E.2.3 Коефициент за положението 65
E.2.4 Ефект на снажданията 66
Приложение F (информационно) Упътване за ползвателите на тази част на еврокода 71

© БИС 2007
Стр. 4
БДС ЕN 1995-1-2:2005
ПРЕДГОВОР
Този европейски стандарт е изготвен от техническия комитет CEN/TC 250 Structural Eurocodes
[Конструктивни еврокодове], чийто секретариат се намира в BSI [Британския институт по стандартизация].
Този европейски стандарт придобива статут на национален стандарт чрез публикуване на идентичен текст
или чрез потвърждаване най-късно до м. май 2005 г. и противоречащите му национални стандарти трябва
да бъдат отменени най–късно до м. март 2010 г.
Този европейски стандарт заменя ENV 1995-1-2:1994.
CEN/TC 250 отговаря за всички конструктивни еврокодове.
Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните органи по стандартизация на следните

държави са задължени да въведат този европейски стандарт: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия,
Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Латвия, Литва, Малта,
Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешка
република, Швейцария и Швеция.
История на програмата “Еврокодове”
През 1975 г. Комисията на Европейската общност прие програма за действие в областта на строителството
въз основа на член 95 от договора. Целта на тази програма е премахване на техническите пречки пред
търговията и хармонизацията на техническите спецификации.
С тази работна програма комисията пое инициативата за разработване на система от хармонизирани

технически правила за проектиране на строежи. Тези правила на първо време ще служат за алтернатива на
действащите национални правила в страните-членки, а впоследствие ще ги заместят.
В продължение на петнадесет години комисията с помощта на управляващ комитет с представители на

страните-членки ръководи развитието на програмата за еврокодовете, което доведе до първото поколение
европейски кодове през 80-те години.
През 1989 г. комисията и страните-членки на Европейския съюз и на EFTA решиха на базата на

споразумение 1 между комисията и CEN да прехвърлят подготовката и публикуването на еврокодовете на
CEN чрез серия от мандати, с цел да им бъде даден статут на европейски стандарт (EN). Това свързва на
практика еврокодовете с предписанията на всички директиви на съвета и/или решенията на комисията,
отнасящи се за европейските стандарти (например Директивата на Съвета 89/106/ЕЕС за строителните
продукти и Директивите на Съвета 93/37/ЕЕС, 92/50/ЕЕС и 89/440/ЕЕС за благоустройствени дейности и
услуги и еквивалентните директиви на EFTA, предназначени да се въведат във вътрешния пазар).
Програмата “Конструктивни еврокодове” обхваща следните стандарти, които обикновено се състоят от

отделни части:
EN 1990 Eврокод. Основи на проектирането на строителни конструкции
EN 1991 Еврокод 1: Въздействия върху конструкциите
EN 1992 Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции
EN 1993 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции
EN 1994 Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции
EN 1995 Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции
1
Споразумение между Комисията на Европейските общности и Европейския комитет по стандартизация (CEN) по отношение на
работата по еврокодовете за проектиране на сгради и строителни съоръжения (BC/CEN/03/89).
© БИС 2007
Стр. 5
БДС ЕN 1995-1-2:2005
EN 1996 Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции
EN 1997 Еврокод 7: Геотехническо проектиране
EN 1998 Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия
EN 1999 Еврокод 9: Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави
Европейските стандарти признават отговорността на оправомощените органи във всяка страна-членка и

защитават правото им да определят стойностите, свързани с определени правила за безопасност на
национално ниво, когато те са различни в отделните страни.
Статут и област на приложение на еврокодовете
Страните-членки на Европейския съюз и на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTА) приемат,

че еврокодовете служат като базови документи за следните цели:
- като средство за доказване на съответствието на сгради и строителни съоръжения със съществените

изисквания на Директива 89/106/ЕЕС, в частност със съществено изискване №1 – носимоспособност,
и съществено изискване №2 – безопасност в случай на пожар;
- като база при съставянето на изисквания в договори за строителни работи и за свързаните с тях
технически услуги;
- като рамка за разработване на хармонизирани технически спецификации за строителни продукти

(EN и ЕТА).
Еврокодовете, доколкото се занимават със самите строежи, са пряко свързани с тълкувателните документи 2,
отнасящи се към член 12 на Директивата за строителните продукти, въпреки че самата им същност е
различна от тази на хармонизираните стандарти за продукти 3. Следователно възникващите при работата по
еврокодовете технически аспекти е необходимо да бъдат компетентно разглеждани от техническите
комитети на CEN и/или в работните групи на Европейската организация за технически одобрения (ЕОТА),
разработващи стандартите за продукти от гледна точка на постигане на пълна съвместимост на тези
технически спецификации с еврокодовете.
Стандартите – еврокодове, осигуряват общите правила за конструктивно проектиране при ежедневното

проектиране на цели конструкции и техни елементи – както традиционни, така и нови. Необичайните
форми на строителство или условия за проектиране не са обхванати подробно, което ще изисква
допълнителен експертен анализ от страна на проектанта в такива случаи.
2
Съгласно чл. 3.3 на Директивата за строителни продукти, в тълкувателните документи ще бъде дадена конкретна форма на
съществените изисквания за създаване на необходимите връзки между съществените изисквания и мандатите за хармонизираните
европейски стандарти и европейските технически одобрения.
3
Съгласно чл. 12 на Директивата за строителни продукти тълкувателните документи трябва:
a) да дават конкретна форма на съществените изисквания посредством хармонизиране на терминологията и техническите бази и,
когато е необходимо, посредством посочване на категории или нива за всяко изискване;
b) да посочват методи за обвързване на тези категории или нива за изискванията с техническите спецификации, например методи
за изчисляване и проверка, технически правила за проектиране и т.н.;
с) да служат като отправна точка при разработването на хармонизирани стандарти и на ръководства за европейски технически
одобрения. Еврокодовете на практика играят подобна роля в областите на съществено изискване 1 и за част от съществено
изискване 2.
© БИС 2007
Стр. 6
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Национални стандарти, въвеждащи еврокодовете
Националните стандарти, въвеждащи еврокодовете, трябва да съдържат пълния текст на европейския

стандарт, публикуван от CEN (включително всичките му приложения), който може да се предшества от
национална челна страница и национален предговор и да бъде последван от национално приложение.
Националното приложение може да съдържа информация само за така наречените “национално определени
параметри”, които са предоставени от европейския стандарт за национално определяне и които ще се
ползват при проектиране на сгради и строителни съоръжения, предвидени за изграждане в дадената
страна, като:
- стойности и/или категории, когато европейският стандарт допуска алтернативи,
- стойности, които се използват в случаите, когато в европейския стандарт е дадено само означение,
- специфични за страната данни (географски, климатични и т.н.), например карта за натоварване от

сняг,
- процедурата, която трябва да се ползва, ако в европейския стандарт са дадени алтернативни

процедури.
То може да съдържа също:
- решения относно прилагането на информационните приложения,
- източници на допълнителна информация, която не противоречи на европейския стандарт и която

подпомага използването му.
Връзки между еврокодовете и хармонизираните технически спецификации (EN и ETА) за

продукти
Необходимо е съответствие между хармонизираните технически спецификации за строителни продукти и

техническите правила за строежите 4. Освен това в цялата информация, придружаваща маркировката СЕ на
строителните продукти, която е свързана с еврокодовете, трябва ясно да бъде посочено кои национално
определени параметри са взети предвид.
Допълнителна информация, специфична за EN 1995-1-2
EN 1995-1-2 описва принципите, изискванията и правилата за проектиране на конструкции, изложени на

пожар, включително следните аспекти:
Изисквания за безопасност
EN 1995-1-2 е предназначен за клиенти (например за формулиране на техните специфични изисквания),

проектанти, предприемачи и съответните власти.
Основната цел на защитата от пожар е да се ограничат рисковете в случай на пожар по отношение на

отделната личност, обществото, съседната собственост и, когато това се изисква, и директно изложената на
въздействие от пожар собственост.
Директивата за строителните продукти 89/106/ЕСС дава следното съществено изискване за ограничаване на

рисковете от пожар:
4
Виж чл. 3.3 и чл.12 на Директивата за строителни продукти, както и 4.2, 4.3.1, 4.3.2 и 5.2 на ID 1.
© БИС 2007
Стр. 7
БДС ЕN 1995-1-2:2005
“Строежите трябва да бъдат проектирани и изпълнени по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:
- носимоспособността на конструкцията да може да бъде запазена за предписан период от време;
- развитието и разпространението на пожара и дима в строежа да бъдат ограничени;
- разпространението на пожара към съседни строежи да бъде ограничено;
- обитателите да могат да напуснат строежа или да могат да бъдат спасени по друг начин;
- трябва да се вземе предвид безопасността на спасителните групи.”
Съгласно Тълкувателен документ №2 “Безопасност в случай на пожар 5” същественото изискване може да

се разглежда чрез различни възможности за стратегия на пожарна безопасност, преобладаващи в страните-
членки, като обичаен пожарен сценарий (номинални пожари) или “естествен” (параметричен) пожарен
сценарий, включително пасивни и/или активни пожарозащитни мерки.
Частите на конструктивните еврокодове относно въздействието от пожар разглеждат специфични аспекти

на пасивна пожарозащита чрез проектиране на конструкции и части от тях с подходяща носимоспособност и
за ограничаване на разпространението на огъня.
Изискваните функции и нива на експлоатационните характеристики могат да бъдат определени чрез

номинална (стандартна) класификация по огнеустойчивост, обикновено дадена в националните пожарни
норми или чрез позоваване на инженерна пожарозащитна дейност за оценка на пасивните и активните
мерки.
Допълнителните изисквания, като например:
- възможно инсталиране и поддържане на спринклерни инсталации;
- условия за обитаване на сграда или пожарен сектор;
- използване на одобрени топлоизолационни материали и огнезащитни покрития, включително и

тяхната поддръжка,
не са дадени в този документ, защото са обект на определяне от компетентните власти.
Числените стойности на частните коефициенти на сигурност и други елементи на надеждността са дадени

като препоръчителни стойности, които осигуряват приемливо ниво на надеждност. Те са определени при
предпоставката, че е налице подходящо ниво на изпълнение и управление на качеството.
Изчислителни процедури
Пълната аналитична методика за конструктивно проектиране за пожар трябва да отчете поведението на

конструктивната система при повишена температура, потенциалното излагане на топлинно въздействие и
положителните ефекти от активните и пасивните пожарозащитни системи, заедно с неточностите, свързани
с тези три особености и значимостта на конструкцията (последствията от разрушаването).
Понастоящем е възможно да се приеме методика за определяне на подходящо поведение, която включва

ако не всички, някои от тези параметри и да се покаже, че конструкцията или нейните части ще имат
подходящо поведение при реален пожар в сградата. Когато обаче методиката се основава на номинална
(стандартна) система за класифициране на пожара, която изисква определен период за огнеустойчивост, се
вземат предвид особеностите и неточностите, описани по-горе, макар и в неявен вид.
Различните възможности за приложение на част 1-2 на EN 1995 са показани на фигура 1. Означени са
предписаният и основаващият се на поведението подход. Предписаният подход използва номиналните
пожари, за да опише топлинното въздействие. При подхода, основаващ се на поведението, се използват
5
Виж чл. 2.2, 3.2(4) и 4.2.3.3.
© БИС 2007
Стр. 8
БДС ЕN 1995-1-2:2005
методите на инженерната надеждност за описване на топлинното въздействие чрез физични и химични

параметри.
Средства, подпомагащи проектирането
Очаква се, че помощни средства за проектирането, основаващи се на изчислителните модели, дадени в

EN 1995-1-2, ще бъдат изготвени от заинтересовани външни организации.
Основният текст на EN 1995-1-2 включва основните идеи и правила, необходими за пряко използване при
проектиране на дървени конструкции.
В приложение F (информационно) са дадени указания, за да подпомогнат избора на подходяща методика за

проектиране на дървени конструкции.
Национално приложение на ЕN 1995-1-2
Този стандарт дава алтернативни методики, стойности и препоръки за класове със забележки, показващи
кога може да се направи национален избор. Следователно националният стандарт, въвеждащ ЕN 1995-1-2,
трябва да има национално приложение, съдържащо всички национално определени параметри, които ще се
използват при проектиране на сгради и, когато е приложимо, на строителни съоръжения, изграждани в
съответната страна.
Национален избор се допуска в следните точки на EN 1995-1-2:
2.1.3(2) Максимално повишение на температурата за огнепреграждаща функция при параметрично

температурно въздействие
2.3(1)P Частен коефициент на сигурност за характеристики на материала
2.3(2)P Частен коефициент на сигурност за характеристики на материала
2.4.2(3) Намаляващ коефициент при комбинация от въздействия
4.2.1(1) Начин за определяне на геометричните характеристики на напречното сечение
© БИС 2007
Стр. 9
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Предписани правила
-
Фигура 1 - Алтернативни изчислителни процедури
© БИС 2007
Стр. 10
БДС ЕN 1995-1-2:2005
1 Общи положения
1.1 Обект и област на приложение
1.1.1 Обект и област на приложение на Еврокод 5
(1)P Еврокод 5 се прилага при проектиране на сгради и строителни съоръжения от дървен материал
(масивен дървен материал: фрезован, фасониран или с обло сечение; слепен слоест дървен материал или
продукти за конструкции на базата на дървесина, например плоскости LVL) или дървени панели, свързани в
едно цяло с лепилни състави или механични свързващи елементи. Той отговаря на изискванията за
сигурност и експлоатационна годност на конструкциите и на основните положения за проектиране и
проверки, дадени в EN 1990:2002.
(2)P Eврокод 5 се отнася само за изискванията за носимоспособност, експлоатационна годност,

дълготрайност и огнеустойчивост на дървени конструкции. Другите изисквания, например за топлинна или
звукова изолация, не се разглеждат.
(3) Еврокод 5 е предназначен да се използва заедно с:
EN 1990:2002 Еврокод. Основи на проектирането на строителни конструкции

EN 1991 Въздействия върху конструкциите
EN за строителни продукти, използвани при дървените конструкции
EN 1998 Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия, когато дървените конструкции
ще се изграждат в сеизмични райони.
(4) Еврокод 5 е разделен на различни части:
EN 1995-1 Общи положения

EN 1995-2 Мостове
(5) EN 1995-1 Общи положения се състои от:
EN 1995-1-1 Общи положения. Общи правила и правила за сгради

EN 1995-1-2 Общи положения. Проектиране на конструкциите за пожар
(6) EN 1995-2 се позовава на общите правила в EN 1995-1-1. Точките в EN 1995-2 допълват точките в
EN 1995-1.
1.1.2 Обект и област на приложение на EN 1995-1-2
(1)P EN 1995-1-2 се отнася за проектиране на дървени конструкции за извънредна ситуация на въздействие

от пожар и се предвижда използването му заедно с EN 1995-1-1 и EN 1991-1-2:2002. EN 1995-1-2 само
определя разликите или допълва проектирането за нормална температура.
(2)P EN 1995-1-2 се отнася само за пасивните методи на огнезащита. Активните методи не се разглеждат.
(3)P EN 1995-1-2 се прилага за конструкции на сгради, от които се изисква да изпълнят някои функции,
когато са подложени на пожар като:
- да се избегне преждевременно разрушаване на конструкцията (функция “носимоспособност”);
- ограничаване на разпространението на огъня (пламъци, горещи газове или прекомерна топлина)

извън предвидените площи (огнепреграждаща функция).
(4)P EN 1995-1-2 дава принципите и правилата за прилагане при проектирането на конструкции за

посочените изисквания, при спазване на гореспоменатите функции и нива на поведение.
© БИС 2007
Стр. 11
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(5)P EN 1995-1-2 се прилага за конструкции или части от тях, които са в областта на приложение на
EN 1995-1-1 и са проектирани в съответствие с него.
(6)P Методите, дадени в EN 1995-1-2, се прилагат за всички продукти в обхвата на стандарти за продукти,
позовани в тази част.
1.2 Позоваване
(1)Р Този европейски стандарт включва чрез датирани или недатирани позовавания предписания от други
стандарти/документи. Тези позовавания са посочени на съответните места в текста, а стандартите са
изброени по-долу. За датираните позовавания последващите изменения или преработените издания на тези
стандарти се прилагат към този европейски стандарт само когато те са включени в него чрез изменения или
преработване. За недатираните позовавания са валидни последните издания на стандартите/документите
(включително измененията им).
Европейски стандарти:
EN 300 Плочи от плоски, тънки, дълги и ориентирани частици (OSB). Определения,

класификация и изисквания
EN 301 Фенолни и аминопластови лепила за носещи дървени конструкции; класификация

и експлоатациони изисквания
EN 309 Плочи от дървесни частици. Определение и класификация
EN 313-1 Дървесина слоеста. Класификация и терминология. Част 1: Класификация
EN 314-2 Дървесина слоеста. Качество на слепване. Част 2: Изисквания
EN 316 Плочи от дървесни влакна. Определение, класификация и означение
EN 520 Гипсокартонени плоскости. Определения, изисквания и методи за изпитване
EN 912 Елементи за закрепване на дървен материал. Изисквания за дюбели със специална

конструкция за дървен материал
EN 1363-1 Изпитвания за устойчивост на огън. Част 1: Общи изисквания
EN 1365-1 Изпитване на устойчивост на огън на носещи елементи. Част 1: Стени
EN 1365-2 Изпитване на устойчивост на огън на носещи елементи. Част 2: Подове и покриви
EN 1990:2002 Еврокод. Основи на проектирането на строителни конструкции
EN 1991-1-1:2002 Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-1: Основни

въздействия. Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в сгради
EN 1991-1-2:2002 Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-2: Въздействия

върху конструкции, подложени на пожар
EN 1993-1-2 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-2: Основни правила.

Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар
EN 1995-1-1 Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1: Основни положения.

Основни правила и правила за сгради
© БИС 2007
Стр. 12
БДС ЕN 1995-1-2:2005
EN 12369–1 Плочи дървесни. Характеристични стойности за проектиране на конструкции.

Част 1: OSB, плочи от дървесни частици и плочи от дървесни влакна
EN 13162 Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от минерална вата (MW),

произведени в заводски условия. Изисквания
ENV 13381-7 Методи за изпитване за определяне на приноса към устойчивостта на пожар на

строителни елементи. Част 7: Защити, прилагани към елементи от дърво
EN 13986 Плочи дървесни за употреба в строителството. Характеристики, оценяване на

съответствието и маркировка
EN 14081-1 Timber structures – Strength graded structural timber with rectangular cross-section –
Part 1: General requirements [Дървени конструкции. Сортиране по якост на дървен
материал за конструкции с правоъгълно напречно сечение. Част 1: Общи
изисквания]
EN 14080 Дървени конструкции. Слепен слоест дървен материал. Изисквания
EN 14374 Дървени конструкции. Строителен дървен материал от слепен фурнир. Изисквания
1.3 Предпоставки
(1) В допълнение към общите предпоставки в EN 1990:2002 се приема, че всяка пасивна огнезащита, взета
под внимание при проектирането на конструкцията, трябва да бъде подходящо поддържана.
1.4 Различие между принципи и правила за приложение
(1)P Прилагат се правилата от 1.4 на EN 1990:2002.
1.5 Термини и определения
(1)P Прилагат се правилата от 1.5 на EN 1990:2002 и 1.5 на EN 1991-1-2.
(2)P Следните термини и определения в EN 1995-1-2 се използват със следните значения:
1.5.1
линия на овъгляване
границата между слоя въглен и остатъчната част от напречното сечение
1.5.2
ефективно напречно сечение
напречно сечение на елемент при конструктивни изчисления за пожар по метода на намаленото напречно
сечение. То се получава от остатъчното напречно сечение, като се премахне от него частта от напречното
сечение, за която се приема, че е с нулева якост и коравина
1.5.3
време до отказ на защитата
периода от време, през който елементът е защитен от директно огнево въздействие (например когато
огнезащитна облицовка или друга огнезащита падне от дървения елемент или когато конструктивен
елемент, който първоначално е защитавал разглеждания елемент, се разруши, или когато защитата му от
друг конструктивен елемент вече не е ефективна поради прекомерни деформации)
1.5.4
огнезащитен материал
всеки материал или комбинация от материали, приложени към дървен едноделен или съставен елемент, с
цел да се повиши неговата огнеустойчивост
© БИС 2007
Стр. 13
БДС ЕN 1995-1-2:2005
1.5.5
проектиране за нормална температура
проектиране по крайно гранично състояние, за нормална температура, съгласно EN 1995-1-1
1.5.6
защитени елементи
елементи, за които са взети мерки, за да се намали нарастването на температурата в тях или да се намали
овъгляването им, дължащо се на пожара
1.5.7
остатъчно сечение
напречно сечение от дървения елемент, намалено с дълбочината на овъгляване
1.6 Означения
За целите на EN 1995-1-2 се използват следните означения:
Главни латински букви
Ar Площ на остатъчното сечение

At Обща площ на подовете, стените и таваните, които ограждат пожарния сектор
Av Обща площ на вертикалните отвори в пожарния сектор
Ed Изчислителен ефект от въздействията
Ed,fi Изчислителен модул на линейни деформации при пожар; изчислителен ефект от въздействията при
ситуация на пожар
FEd,fi Изчислителен ефект от въздействията в съединение при ситуация на пожар
FR,0,2 20 % фрактил на носимоспособност
FRk Характеристична механична носимоспособност на съединение при нормална температура без
отчитане на ефекта от продължителността на натоварването и влажността (kmod = 1)
Gd,fi Изчислителен модул на ъглови деформации при пожар
Gk Характеристична стойност на постоянно въздействие
Kfi Модул на приплъзване при ситуация на пожар
Ku Модул на приплъзване за крайно гранично състояние при нормална температура
L Етажна височина
O Коефициент на вентилация
Qk,1 Характеристична стойност на основно променливо натоварване
S05 5 % фрактил на деформационните характеристики (модул на линейни деформации или модул на
ъглови деформации) при нормална температура
S20 20 % фрактил на деформационните характеристики (модул на линейни деформации или модул на
ъглови деформации) при нормална температура
Sd,fi Изчислителни стойности на деформационните характеристики (модул на линейни деформации или
модул на ъглови деформации) при въздействие от пожар
Wef Съпротивителен момент на ефективното напречно сечение
Wr Съпротивителен момент на остатъчното напречно сечение
Малки латински букви
a0 Параметър
a1 Параметър
a2 Разстояние
a3 Разстояние
afi Допълнителна дебелина на елемент, за да се подобри механичната носимоспособност на
съединения
b Широчина; топлинна поглъщаемост за цялата обвивка
b0 Параметър
b1 Параметър
c Специфична топлина
d Диаметър на клечковидно съединително средство
© БИС 2007
Стр. 14
БДС ЕN 1995-1-2:2005
d0 Дълбочина на слой с приети нулеви якост и коравина

dchar,0 Дълбочина на овъгляване при едномерно овъгляване
dchar,n Фиктивна дълбочина на овъгляване
def Ефективна дълбочина на овъгляване
dg Дълбочина на фуга
f20 20 % фрактил на якост при нормална температура
fd,fi Изчислителна якост при пожар
fk Характеристична якост
fv,k Характеристична якост на срязване
heq Средна стойност на височината на всички вертикални отвори в пожарния сектор с отчитане на
тяхната широчина
hins Дебелина на изолацията
hp Дебелина на огнезащитната плоча
k Параметър
kρ Коефициент за плътност
k0 Коефициент
k2 Коефициент за изолация
k3 Следзащитен коефициент
kfi Коефициент
kflux Коефициент на топлинния поток при съединителите
kh Коефициент за дебелината на панелата
kj Коефициент на снаждане
kmod Коефициент на изменяемост, отчитащ въздействието от продължителността на натоварването и
съдържанието на влага
kmod,E,fi Коефициент на изменяемост на модула на линейни деформации при ситуация на пожар
kmod,fi Коефициент на изменяемост за пожар
kmod,fm,fi Коефициент на изменяемост за якост на огъване при ситуация на пожар
kn Коефициент на фиктивното напречно сечение
kpos Коефициент на положението
kΘ Коефициент за намаляване на якостните и деформационните характеристики в зависимост от
температурата
la Дължина на проникване на съединително средство в необгоряла дървесина
la,min Минимална дължина на закотвяне на съединително средство
lf Дължина на съединително средство
lp Подпорно разстояние на плочата
p Периметър на изложено на огнево въздействие остатъчно сечение
qt,d Изчислителна интензивност на пожарното натоварване, свързана с общата площ на подовете,
стените и таваните, ограждащи пожарния сектор
t Време на въздействие от пожар
t0 Интервал от време с постоянна скорост на овъгляване
t1 Дебелина на страничен елемент
tch Време на започване на овъгляване за огнезащитен елемент (закъснение на началото на
овъгляване, дължащо се на огнезащитата)
td,fi Период на огнеустойчивост на незащитено от огнево въздействие съединение
tf Време до отказ на огнезащитата
tins Време за повишение на температурата върху неизложената на огнево въздействие страна на
сградата
tins,0,i Основна изолираща стойност на слой “i”
tp,min Минимална дебелина на плоча (дъска)
tR Период на огнеустойчивост за функцията “носимоспособност”
treq Изискван период на огнеустойчивост
y Координата
z Координата
Главни гръцки букви
Γ Показател, отчитащ топлинните характеристики на ограждащата повърхнина на пожарния сектор

Θ Температура
© БИС 2007
Стр. 15
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Малки гръцки букви
β0 Изчислителна скорост на едномерно овъгляване при стандартно въздействие от пожар

βn Изчислителна фиктивна скорост на овъгляване при стандартно въздействие от пожар
βpar Изчислителна скорост на овъгляване по време на фазата на нагряването на параметрична крива на
въздействието от пожар
η Коефициент за превръщане за намаляване на носимоспособност при пожар
ηf Коефициент за превръщане за модул на хлъзгане
γGA Частен коефициент за постоянно въздействие в особена комбинация
γM Частен коефициент за характеристики на материала, отчитащ неточности в изчислителния модел и
отклонения от размерите
γM,fi Частен коефициент за дървесина при пожар
γQ,1 Частен коефициент за основното променливо въздействие
λ Коефициент на топлопроводност
ρ Плътност
ρk Характеристична плътност
ω Влажност
ψ1,1 Коефициент на комбинация за често повтаряща се стойност на променливо въздействие
ψ2,1 Коефициент на комбинация за квазипостоянна стойност на променливо въздействие
ψfi Коефициент на комбинация за често повтаряща се стойност на променливо въздействие при ситуация
на пожар
2 Основи на проектирането
2.1 Изисквания
2.1.1 Общи изисквания
(1)P Когато се изисква запазване на носимоспособността при състояние на пожар, конструкциите трябва да
бъдат проектирани и изпълнени по такъв начин, че да запазват носещата си функция за изискваната
продължителност на въздействието от пожар.
(2)P Когато се изисква разделянето на пожарни сектори, елементите, оформящи граничните повърхнини на
пожарните сектори, включително и фугите им, трябва да бъдат проектирани и изпълнени по такъв начин,
че да запазват огнепреграждащите си функции за изискваната продължителност на въздействието от
пожар. Това трябва да включва осигуряването, когато е необходимо, че:
- не се загубва целостта;
- не се изчерпва изолиращата способност;
- топлинното излъчване от неизложената на нагряване страна е ограничено.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: За термините виж EN 1991-1-2:2002.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Няма опасност от разпространение на пожара, породено от топлинно излъчване, когато

температурата на неизложената на нагряване страна е под 300 °C.
(3)P Деформационният критерий трябва да се прилага, когато средствата за защита или ограждащите
елементи изискват да бъдат взети предвид деформациите на носещата конструкция.
(4) Не е необходимо да се вземат предвид деформациите в следните случаи:
- ефикасността на огнезащитата е доказана съгласно 3.4.3 или 5.2;
- ограждащите елементи изпълняват изискванията на номиналното въздействие от пожар.
© БИС 2007
Стр. 16
БДС ЕN 1995-1-2:2005
2.1.2 Номинално въздействие от пожар
(1)P За стандартно въздействие от пожар елементите трябва да удовлетворяват критериите “R”, “E” и “I”,
както следва:
- само огнепреграждаща функция: цялост (критерий “E”) и, когато се изисква, изолираща способност
(критерий “I”);
- само носеща функция: носимоспособност (критерий “R”);
- огнепреграждаща и носеща функции: критерии “R”, “E” и, когато се изисква – “I”.
(2) Критерият R се счита за изпълнен, когато носимоспособност тасе запазва за изискваната

продължителност на въздействието от пожар.
(3) Критерият “I” може да се приеме, че е изпълнен, когато средното повишение на температура на цялата
ненагрявана страна е ограничено до 140 K и максималното повишаване на температурата на коя да е точка
от ненагряваната страна не надвишава 180 K.
2.1.3 Параметрично въздействие от пожар
(1) Функцията на носимоспособност се запазва през цялата продължителност на пожара, включително и

фазата на изгасване или за определен период от време.
(2) При проверка за огнепреграждащата функция се прилага следното, като се приеме, че нормалната
температура е 20 °C:
- средното повишение на температурата на неизложената на нагряване страна на строежа се

ограничава до 140 K и максималното температурно повишение на ненагряваната страна не
надвишава 180 K по време на фазата на нагряването, докато се достигне максималната температура
в пожарния сектор;
- средното повишение на температурата на неизложената на нагряване страна на строежа се

ограничава до ∆Θ1 и максималното температурно повишение на ненагряваната страна не надвишава
ΔΘ2 по време на фазата на изгасването.
ЗАБЕЛЕЖКА: Препоръчваните стойности за максималното повишение на температурата през фазата на

изгасване са ∆Θ1 = 200 K и ∆Θ2 = 240 K. Информация за национален избор може да бъде дадена в
националното приложение.
2.2 Въздействия
(1)P Топлинните и механичните въздействия трябва да се вземат от EN 1991-1-2:2002.
(2) За дървени повърхности и повърхности на дървесни и гипсо-фазерни плоскости коефициентът на

излъчване се приема 0,8.
2.3 Изчислителни стойности на характеристики и съпротивленията на материалите
(1)P При проверки на носимоспособността изчислителните стойности на якостните и деформационните

характеристики трябва да се определят от изразите:
f 20
f d ,fi = kmod,fi (2.1)
γ M ,fi
S 20
S d ,fi = kmod,fi , (2.2)
γ M ,fi
© БИС 2007
Стр. 17
БДС ЕN 1995-1-2:2005
където:
fd,fi e изчислителната якост при пожар;
Sd,fi са деформационните характеристики (модул на еластичност Ed,fi или модул на срязване Gd,fi)
при пожар;
f20 e якостната характеристика с 20 % фрактил при нормална температура;
S20 e деформационната характеристика с 20 % фрактил (модул на еластичност или модул на

срязване) при нормална температура;
kmod,fi e коефициентът за изменение при пожар;
γM,fi e частният коефициент на сигурност при пожар.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Коефициентът на изменение при пожар отчита намаляването на якостните и деформационните

характеристики при повишени температури. Коефициентът за изменение при пожар замества коефициента на
изменение при изчисления за нормална температура kmod, даден в EN 1995-1-1. Стойностите за kmod,fi са дадени
в съответните точки.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Препоръчваната стойност за частния коефициент на сигурност за характеристиките на

материалите при пожар е γM,fi = 1,0. Информация за национален избор може да бъде дадена в националното
приложение.
(2)P Изчислителната стойност Rd,t,fi на носимоспособността трябва да се изчисли от:
R20
Rd ,t ,fi = η , (2.3)
γ M ,fi
където:
Rd,t,fi e изчислителната стойност на носимоспособността в момент t при пожар;
R20 e носимоспособността с 20 % фрактил при нормална температура, без отчитане на ефекта от

продължителността на натоварването и влажността (kmod = 1);
η e коефициентът за превръщане;
γM,fi e частният коефициент за дървесина при пожар.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Виж (1) забележка 2 по-горе.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Изчислителните носимоспособности се използват и за съединения, виж 6.2.2 и 6.4.

Коефициентът за превръщане η за съединенията е даден в 6.2.2.1.
(3) Якостни или деформационни характеристики с 20 % фрактил се изчисляват:
f20 = kfi fk (2.4)
S20 = kfi S05, (2.5)
където:
f20 e якостната характеристика с 20 % фрактил при нормална температура;

срязване) при нормална температура;
© БИС 2007
Стр. 18
БДС ЕN 1995-1-2:2005

срязване) при нормална температура.
kfi e даден в таблица 2.1.
Таблица 2.1 - Стойности на kfi

-
kfi
Масивен дървен материал 1,25
Слепен слоест дървен материал 1,15
Дървесни плоскости 1,15
LVL 1,1
Съединения със свързващи елементи,
работещи на срязване между части от 1,15
дървесина или дървесни плочи
1,05
работещи на срязване между стоманени части
1,05
натоварени осово
(4) Носимоспособност с 20 % фрактил, R20, за съединенията може да се изчисли от:
R20 = kfi Rk, (2.6)
където:
kfi e даден в таблица 2.1;
Rk e характеристичната носимоспособност на съединение при нормална температура без отчитане

на ефекта от продължителността на натоварване и влажността (kmod = 1).
(5) За изчислителните стойности на топлинни характеристики, зависещи от температурата, виж 3.2.
2.4 Методи за проверка
2.4.1 Общи положения
(1)P Приетият модел за изчисляване на конструкцията трябва да отразява поведението на конструкцията по

време на пожара.
(2)P За изисквания период на въздействие от пожар t трябва да се провери, че:
Ed,fi ≤ Rd,t,fi, (2.7)
където:
Ed,fi e ефектът от ситуацията на пожар, определен в съответствие с EN 1991-1-2:2002,

включително и ефектите от топлинните разширения и деформации;
Rd,t,fi e съответната изчислителна носимоспособност при ситуация на пожар.
(3) Анализът на конструкцията за ситуация на пожар следва да се извърши в съответствие с EN 1990:2002,

точка 5.1.4.
ЗАБЕЛЕЖКА: За проверка на изискванията при стандартен пожар анализът на елементи е достатъчен.
© БИС 2007
Стр. 19
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(4)P Трябва да се вземе предвид ефектът от топлинното разширение на материалите освен за дървения
материал.
(5) Когато правилата, дадени в EN 1995-1-2, са валидни само за стандартна крива “температура-време” това
е посочено в съответните точки.
(6) Като алтернатива на проектирането чрез изчисления, проектирането за условията на пожар може да се
основава и на резултатите от изпитване на огнево въздействие или на комбинация от изчисления и
изпитване на огнево въздействие, виж EN 1990:2002, 5.2.
2.4.2 Изчисляване на елементи
(1) Ефектът от въздействията за време t = 0 може да се определи, като се използват коефициентите за

комбинация ψ1,1 или ψ2,1 , в съответствие с EN 1991-1-2:2002, 4.3.1.
(2) Като опростяване на (1) ефектът от въздействията Ed,fi може да се получи от анализа за нормална
температура, като:
Ed,fi = ηfi Ed, (2.8)
където:
Ed e ефектът от изчислителните стойности на въздействията за основна комбинация на

въздействия при проектиране за нормална температура, виж EN 1990:2002;
ηfi e коефициентът за намаляване на изчислителното натоварване при изследване за ситуация на

пожар
(3) Коефициентът за намаляване при комбиниране на въздействията ηfi (6.10) в EN 1990:2002 може да се
приеме:
Gk +ψ fiQk ,1
ηfi = , (2.9)
γ G Gk + γ Q ,1Qk ,1
или, от комбинации на въздействията (6.10a) и (6.10b) в EN 1990:2002, като по-малката стойност, получена
от следните два израза:
Gk +ψ fiQk ,1
ηfi = , (2.9a)
γ G Gk + γ Q ,1Qk ,1
Gk +ψ fiQk ,1
ηfi = , (2.9b)
ξγ G Gk + γ Q ,1Qk ,1
където:
Qk,1 e характеристичната стойност на основното променливо въздействие;
Gk e характеристичната стойност на постоянното въздействие;
γG e частният коефициент за постоянни въздействия;
γQ,1 e частният коефициент за променливо въздействие 1;
ψfi e коефициентът за комбинация на често повтаряща се стойност на променливо натоварване

при ситуация на пожар, даден или с ψ1,1, или ψ2,1, виж EN 1991-1-2:2002;
© БИС 2007
Стр. 20
БДС ЕN 1995-1-2:2005
ξ e коефициентът за намаляване за неблагоприятното постоянно въздействие G.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Примери за изменението на коефициента за намаляване ηfi като функция на отношението Qk,1/Gk
за различни стойности на коефициента на комбинация ψfi съгласно израза (2.9), е показан на фигура 2.1 при
следните приемания: γGA = 1,0, γG = 1,35 и γQ = 1,5. Частните коефициенти се посочват в съответното
национално приложение на EN 1990:2002. Формулите (2.9a) и (2.9b) дават малко по-големи стойности.
ψ fi = 0,9
η fi ψ fi = 0,7
ψ fi = 0,5
ψ fi = 0,2
Qk,1 / Gk
Фигура 2.1 - Примери за изменението на коефициента за намаляване ηfi като функция на

отношението Qk,1/Gk за различни стойности на коефициента на комбинация ψfi
съгласно израза (2.9)
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Като опростяване препоръчваната стойност е ηfi = 0,6, с изключение за експлоатационни товари
категория E, дадена в EN 1991-2-1:2002 (площи, за които се предполага натрупването на стоки, включително
площи за достъп на хора), когато препоръчваната стойност е ηfi = 0,7. Информация за национален избор може
да се намери в националното приложение.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: Национален избор за товарните комбинации между формула (2.9) и формули (2.9a) и (2.9b) е
направен в EN 1991-1-2:2002.
(4) Може да се приеме, че граничните условия при опорите са постоянни във времето.
2.4.3 Изследвания на части от конструкцията
(1) Прилага се 2.4.2(1).
(2) Като алтернатива на извършването на изчисленията на конструкцията за ситуация на пожар за момент

t = 0, опорните реакции и разрезните усилия по границите на част от конструкцията могат да се получат от
изчисления за нормална температура, както е посочено в 2.4.2.
(3) Частта от конструкцията, която предстои да бъде изчислена, може да бъде зададена така, че при
потенциалните температурни разширения и деформации нейното взаимодействие с другите части да може
да се апроксимира с независещи от времето опорни и гранични условия по време на въздействието от
пожар.
(4)P При изчисляването на частта от конструкцията трябва да се вземат предвид: съответният вид отказ
при пожар, изменението във функцията на температурата на якостните и деформационните характеристики
на материала и ефекта от топлинните разширения и деформации (непреки въздействия от пожар).
(5) Граничните условия при опорите и разрезните усилия по границите на разглежданата част от
конструкцията може да се приеме, че не зависят от времето.
2.4.4 Цялостен конструктивен анализ
(1)P Цялостният конструктивен анализ за ситуация на пожар трябва да взема предвид:

© БИС 2007
Стр. 21
БДС ЕN 1995-1-2:2005
- съответния вид отказ на конструкцията при въздействие от пожар;
- зависимостта на якостните и деформационните характеристики на материала от температурата;
- ефекта от топлинните разширения и деформации (непряко въздействие от пожар).
3 Характеристики на материалите
3.1 Общи положения
(1)P Стойностите на характеристиките на материалите, дадени в тази точка, трябва да се разглеждат като
характеристични стойности освен ако са дадени като изчислителни стойности.
(2)P Характеристиките за дървесината при 20 °C трябва да се вземат като тези, дадени в EN 1995-1-1 за
проектиране при нормална температура.
3.2 Механични характеристики
(1) Опростени методи за намаляване на якостните и деформационните характеристики на напречните

сечения са дадени в 4.1 и 4.2.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Опростен метод за намаляване на якостните и деформационните характеристики на дървени

елементи от рамките на стенните и подовите конструкции, запълнени с топлоизолационен материал, са дадени
в приложение C (информационно).
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Опростен метод за намаляване на якостните и деформационните характеристики на дървени

елементи, подложени на параметрични пожари, е даден в приложение A (информационно).
(2) При усъвършенстваните изчислителни методи може да се използва нелинейна зависимост между
натисковите напрежения и относителните деформации.
ЗАБЕЛЕЖКА: Стойностите на зависещи от температурата механични характеристики са дадени в приложение B

(информационно).
3.3 Топлинни характеристики
(1) Когато проектирането се основава на комбинация от изчисления и изпитвания, където е възможно

топлинните характеристики може да се уточнят с резултати от изпитванията.
ЗАБЕЛЕЖКА: В приложение B (информационно) са дадени изчислителни стойности за топлопроводност и

топлинен капацитет на дървен материал за топлотехнически изчисления.
3.4 Дълбочина на овъгляване
(1)P За всички директно изложени на огнево въздействие дървени повърхности и повърхности на плочи на
дървесна основа овъгляването трябва да се вземе предвид. Когато е необходимо, овъгляване се отчита и за
повърхностите, които в началото са защитени от огневото въздействие, но се овъгляват по време на
съответния период на огнево въздействие.
(2) Дълбочината на овъгляване е разстоянието между най-външната повърхнина на началното състояние на

елемента и мястото на линията на овъгляване. Дълбочината на овъгляване може да се изчисли от
продължителността на огневото въздействие и съответната скорост на овъгляване.
(3) Изчисляването на характеристиките на напречното сечение трябва да се основават на действителната

дълбочина на овъгляване, включително и закръгленията при ъглите. Алтернативна възможност е
© БИС 2007
Стр. 22
БДС ЕN 1995-1-2:2005
използването на фиктивно напречно сечение , без закръгления при ъглите, изчислено с фиктивна скорост
на овъгляване.
(4) Мястото на линията на овъгляване може да се приеме на изотермата за 300 °С.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това приемане е валидно за повечето видове иглолистна и широколистна дървесина.
(5) Трябва да се има предвид, че скоростта на овъгляване е обикновено различна за:
- повърхности, незащитени по време на огневото въздействие;
- повърхности, защитени в началото до момента на нарушаване на огнезащитата;
- повърхности, защитени в началото, подложени на огнево въздействие и след момента на

нарушаване на огнезащитата.
(6) Правилата от 3.4.2 и 3.4.3 се прилагат за стандартно въздействие от пожар.
ЗАБЕЛЕЖКА: За параметрично въздействие от пожар виж приложение A (информационно).
3.4.2 Незащитени повърхности по време на огневото въздействие
(1) Скоростта на овъгляване при едномерно овъгляване, виж фигура 3.1, може да се приеме постоянна във
времето. Дълбочината на овъгляване може да се изчисли :
dchar,0 = β0 t, (3.1)
където:
dchar,0 e изчислителната дълбочина на овъгляване при едномерно овъгляване;
β0 e едномерната скорост на овъгляване при стандартно въздействие от пожар;
t e времето на огневото въздействие.
Фигура 3.1 - Едномерно овъгляване на широко напречно сечение

(огнево въздействие от една страна)
(2) Фиктивната скорост на овъгляване, в която е включен и ефектът от закръгляването на ъглите и

пукнатините, виж фигура 3.2, може да се приеме за константа във времето. Фиктивната дълбочина на
овъгляване може да се изчисли :
dchar,n = βn t, (3.2)
където:
dchar,n e изчислителната фиктивна дълбочина на овъгляване, която включва и ефекта от
закръгленията на ъглите;
© БИС 2007
Стр. 23
БДС ЕN 1995-1-2:2005
βn e изчислителната фиктивна скорост на овъгляване, която включва и ефекта от

закръгленията на ъглите и пукнатините.
(3) Може да се използва едномерната изчислителна скорост на овъгляване, стига да се отчита увеличеното
овъгляване около ъглите, за сечения с минимална широчина на началното напречно сечение bmin, където:
⎧⎪2d char ,0 + 80 за d char ,0 ≥ 13 mm

bmin = ⎨ (3.3)
⎪⎩8,15d char ,0 за d char ,0 < 13 mm
Когато най-малката широчина на напречното сечение е по-малка от bmin, може да се използва фиктивна
изчислителна скорост на овъгляване.
(4) За напречни сечения, изчислявани с използване на едномерна изчислителна скорост на овъгляване,

радиусът на закръгление на ъглите би могъл да се вземе равен на дълбочината на овъгляване dchar,0.
(5) За дървени повърхности, незащитени по време на огневото въздействие, изчислителните скорости на

овъгляване β0 и βn са дадени в таблица 3.1.
ЗАБЕЛЕЖКА: За дървени елементи в рамките на стенни и подови конструкции, чиито кухини са изцяло
запълнени с топлоизолационен материал, стойностите за фиктивните изчислителни скорости на овъгляване βn
са дадени в приложение C (информационно).
(6) Изчислителните скорости на овъгляване за масивна широколистна дървесина, с изключение на букова

дървесина, с характеристична плътност между 290 и 450 kg/m3, могат да се получат чрез линейна
интерполация между стойностите в таблица 3.1. Скоростите на овъгляване за букова дървесина могат да се
вземат като тези, дадени за иглолистна дървесина.
(7) Изчислителните скорости на овъгляване за LVL, в съответствие с EN 14374, са дадени в таблица 3.1.
Фигура 3.2 – Дълбочина на овъгляване dchar,0 за едномерно овъгляване

и
фиктивно овъгляване dchar,n
(8) Изчислителните скорости на овъгляване за дървесни плочи, в съответствие с EN 309, EN 313-1, EN 300 и
EN 316, и дъсчена обшивка са дадени в таблица 3.1. Стойностите се прилагат за характеристична плътност
450 kg/m3 и дебелина 20 mm.
(9) За други характеристични плътности ρk и дебелини на елементите hp, по-малки от 20 mm, скоростта на
овъгляване се изчислява по формулите:
β0,ρ,t = β0 kρ kh, (3.4)
където:
© БИС 2007
Стр. 24
БДС ЕN 1995-1-2:2005
450
kρ = (3.5)
ρk
20
kh = (3.6)
hp
където:
ρk e характеристичната плътност, в kg/m3;
hp e дебелината на елемента, в милиметри.
ЗАБЕЛЕЖКА: Характеристичните плътности за дървесни плочи са дадени в EN 12369.
Таблица 3.1 – Изчислителни скорости на овъгляване β0 и βn за дървесина, LVL, дъсчена

обшивка и дървесни плочи
β0 βn
mm/min mm/min
a) Иглолистна и букова дървесина
Слепен слоест дървен материал с харак- 0,65 0,7

теристична плътност ≥ 290 kg/m3
Масивна дървесина с характеристична плът- 0,65 0,8

ност ≥ 290 kg/m3
b) Широколистна дървесина
Масивна или слепена слоеста широко- 0,65 0,7

листна дървесина с характеристична плът-
ност 290 kg/m3
Масивна или слепена слоеста широко- 0,50 0,55

листна дървесина с характеристична плът-
ност ≥ 450 kg/m3
c) LVL
С характеристична плътност ≥ 480 kg/m3 0,65 0,7
d) Плочи
Дъсчена обшивка 0,9* -
Слоеста дървесина 1,0* -

Дървесни плочи, различни от слоеста 0,9* -
дървесина
* Стойностите се прилагат при характеристична плътност 450 kg/m3 и дебелина на плочите 20 mm;
виж 3.4.2(9) за други плътности и дебелини.
© БИС 2007
Стр. 25
БДС ЕN 1995-1-2:2005
3.4.3 Повърхнини на греди и колони, защитени първоначално от огнево въздействие
3.4.3.1 Общи положения
(1) За повърхности, защитени с огнезащитни облицовки, други огнезащитни материали или от други
конструктивни елементи, виж фигура 3.3, е необходимо да се отчете:
- началото на овъгляването е отложено до време tch;
- овъгляването може да започне преди отказа на огнезащитата, но с по-малка скорост на овъгляване
до момента на отказа на огнезащитата tf , от тези скорости на овъгляване, показани в таблица 3.1;
- след отказа на огнезащитата tf скоростта на овъгляване се увеличава до стойности над тези,
показани в таблица 3.1 до момент от време ta , описан по-долу;
- в момента ta , когато дълбочината на овъгляване стане равна на по-малката от дълбочината на
овъгляване на същия елемент, ако е незащитен, или 25 mm, скоростта на овъгляване спада до
стойностите от таблица 3.1;
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Други огнезащитни материали са набъбващите покрития и импрегнация с антипирени. Методите
за изпитване са дадени в ENV 13381–7.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Огнезащитата от други конструктивни елементи може да бъде компрометирана поради:

- разрушаване или срутване на защитаващия елемент;
- прекомерни деформации на защитаващия елемент.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: Различните етапи на огнезащита, времената за преминаване от едно състояние към друго и
съответните скорости на овъгляване са показани на фигури 3.4 до 3.6.
ЗАБЕЛЕЖКА 4: Правила за конструктивни части с незапълнени празнини са дадени в приложение D

(2) Когато по-долу не са дадени правила, следните показатели трябва да се определят на основата на
изпитвания:
- времето до началото на овъгляването на елемента tch;
- времето до отказ на огнезащитната облицовка или огнезащитен материал tf;
- скоростта на овъгляване преди отказа на огнезащитата, когато tf > tch .
ЗАБЕЛЕЖКА: Методите за изпитване са дадени в ENV 13381-7.
(3) Трябва да се отчита ефектът от незапълнените фуги на облицовката с широчина, по-голяма от 2 mm

върху началото на овъгляването и, когато е необходимо, върху скоростта на овъгляване преди отказа на
огнезащитата.
Легенда:
1 Греда
2 Колона
3 Плоча
4 Огнезащитна облицовка
-
Фигура 3.3 - Примери на огнезащитна облицовка на: a) греди, b) колони
© БИС 2007
Стр. 26
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Легенда:
1 Зависимост на скоростта на овъгляване βn (или β0) за незащитени елементи през цялото време на
огневото въздействие
2 Зависимост за защитени отначало елементи след отказ на огнезащитата им:
2a След отказ на огнезащитата овъгляването започва с увеличена скорост
2b След като дълбочината на овъгляване превиши 25 mm, скоростта на овъгляване се намалява до скоростта
на овъгляване, дадена в таблица 3.1
Фигура 3.4 - Изменение на дълбочината на овъгляване във функция на времето,

когато tch = tf и дълбочината на овъгляване в момент от време ta е най-малко 25 mm
© БИС 2007
Стр. 27
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Легенда:
1 Зависимост на елементи, незащитени през цялото време на огневото въздействие, от скоростта на

овъгляване, показана в таблица 3.1
3 Зависимост на елементи, защитени отначало, с период до отказ на огнезащитата tf и граница за време ta,
по-малка от даденото с формула (3.8b)
Фигура 3.5 - Изменение на дълбочината на овъгляване във функция от времето,

когато tch = tf и дълбочината на овъгляване в момент от време ta е по-малка от 25 mm
© БИС 2007
Стр. 28
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Легенда:
1 Зависимост на скоростта на овъгляване βn (или β0) за елементи, незащитени през цялото време на
огневото въздействие
2 Зависимост за елементи, защитени отначало, когато овъгляването започва преди отказа на огнезащитата
им:
2a Овъгляването започва в момент tch с намалена скорост, докато огнезащитата е на мястото си
2b След като огнезащитата отпадне, овъгляването започва с повишена скорост
2c След като дълбочината на овъгляване превиши 25 mm, скоростта на овъгляване намалява до скоростите,
дадени в таблица 3.1
Фигура 3.6 - Изменение на дълбочината на овъгляване във функция на времето, когато tch < tf
3.4.3.2 Скорости на овъгляване
(1) Когато tch ≤ t ≤ tf, стойностите на скоростите на овъгляване за дървени елементи, дадени в таблица 3.1,
могат да се умножат с коефициент k2.
(2) Когато дървеният елемент е защитен с единствен слой от гипсокартонена плоскост от тип F, k2 може да
се изчисли по формулата:
k2 = 1 – 0,018 hp, (3.7)
където hp е дебелината на слоя, в милиметри.
Когато огнезащитната облицовка се състои от няколко слоя гипсокартонени плоскости от тип F, hp може да
се приеме като дебелината на най-вътрешния слой.
(3) Когато дървеният елемент е защитен с минерална вата с минимална дебелина 20 mm и минимална
плътност 26 kg/m3 , която остава свързана до 1000 °C, k2 може да се приеме от таблица 3.2. За дебелини
между 20 и 45 mm може да се интерполира линейно.
© БИС 2007
Стр. 29
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица 3.2 - Стойности на k2 за дървесина, защитена с минерална вата
Дебелина
hins k2
mm
20 1
≥ 45 0,6
(4) За периода след отказ на огнезащитата, определен от tf ≤ t ≤ ta, скоростите на овъгляване от таблица
3.1 трябва да се умножат с коефициент k3 = 2. За t ≥ ta скоростите на овъгляване от таблица 3.1 трябва да
се прилагат, без да се умножават с k3.
(5) Границата от време ta, виж фигури 3.4 и 3.5, за tch = tf може да се вземе:
⎧2tf (a )
⎪
ta = min ⎨ 25 (3.8)
⎪ k β + tf (b)
⎩ 3 n
или за tch < tf (виж фигура 3.6)
25 − (tf − tch )k2 β n

ta = + tf , (3.9)
k3 β n
където βn е фиктивната изчислителна скорост на овъгляване, в mm/min. Изрази (3.8) и (3.9) могат също да
се използват и при едномерно овъгляване, като в този случай βn се замества с βo.
За изчисляването на tf виж 3.4.3.4.
ЗАБЕЛЕЖКА: Изразът (3.8b) предполага, че овъглен слой от 25 mm дава достатъчна огнезащита , за да се

намали скоростта на овъгляване до стойностите от таблица 3.1.
3.4.3.3 Начало на овъгляването
(1) За огнезащитна облицовка, състояща се от един или няколко слоя от дървесни плочи или дъсчена
обшивка, времето на началото на овъгляване tch на защитения дървен елемент може да се определи от:
hp
tch = , (3.10)
β0
където:
hp e дебелината на плочата, а в случай на няколко плочи - общата дебелина на слоевете;
tch e времето на започването на овъгляването.
(2) За огнезащитни облицовки, състоящи се от един слой гипсокартонени плоскости от типове A, F или H,
съответстващи на EN 520, разположени върху вътрешни страни или по периметъра в съседство със
запълнени фуги или незапълнени фуги с широчина до 2 mm, моментът на началото на овъгляване tch може
да се изчисли от:
tch = 2,8 hp – 14, (3.11)
където:
hp e дебелината на плочата (дъската) , в mm.
© БИС 2007
Стр. 30
БДС ЕN 1995-1-2:2005
За участъци, съседни на снаждания с незапълнени фуги с широчина, по-голяма от 2 mm, времето на

започване на овъгляването tch може да се изчисли от:
tch = 2,8 hp – 23, (3.12)
където:
hp e дебелината на плочата (дъската) , в mm.
ЗАБЕЛЕЖКА: Гипсокартонените плоскости типове E, D, R и I, съответстващи на EN 520, имат същите или по-
добри топлинни и механични характеристики от тези от типове A и H.
(3) За огнезащитни облицовки от два слоя гипсокартонени плоскости от типове A или H моментът на
началото на овъгляване tch може да се определи съгласно израза (3.11), където дебелината hp се взема
равна на дебелината на външния слой и 50 % от дебелината на вътрешния, при условие че разстоянието
между свързващите елементи, прикрепващи вътрешния слой, са не по-големи от разстоянията между
свързващите елементи на външния слой.
(4) За огнезащитни облицовки от два слоя гипсокартонени плоскости от тип F моментът на началото на
овъгляване tch може да се определи съгласно израза (3.11), където дебелината hp се взема равна на
дебелината на външния слой и 80 % от дебелината на вътрешния, при условие че разстоянието между
свързващите елементи, прикрепващи вътрешния слой, са не по-големи от разстоянията на свързващите
елементи на външния слой.
(5) За греди и колони, защитени с минерална вата, както е посочено в 3.4.3.2(3) моментът на началото на
овъгляването tch може да се вземе:
tch = 0, 07(hins − 20) ρins , (3.13)
където:
tch e моментът на началото на овъгляване, в минути;
hins e дебелината на огнезащитния материал, в милиметри;
ρins e плътността на огнезащитния материал в kg/m3.
3.4.3.4 Времена до отказ на огнезащитните облицовки
(1) Отказът на огнезащитната облицовка може да настъпи поради:
- овъгляване или механично разпадане на материала на огнезащитната облицовка;
- недостатъчна дълбочина на проникване на свързващите елементи в неовъглена дървесина;
- неотговарящи на изискванията разстояния между свързващите елементи в надлъжна и напречна

посока.
(2) За огнезащитна облицовка от дъсчена обшивка или от дървесни плочи, прикрепени към греди или
колони, времето до отказ може да бъде определено по следния начин:
tf = tch, (3.14)
където tch е изчислено в съответствие с (3.10).
(3) За гипсокартонени плоскости от типове A и H времето до отказ tf може да се приеме:
© БИС 2007
Стр. 31
БДС ЕN 1995-1-2:2005
tf = tch, (3.15)
където tch e изчислено съгласно указанията в 3.4.3.3(3).
ЗАБЕЛЕЖКА: По принцип отказът, породен от механично разпадане, зависи от температурата и размерите на

плоскостите, както и от положението им в пространството. Обикновено вертикалното положение е по-
благоприятно от хоризонталното.
(4) Дълбочината на проникване на свързващите елементи в неовъглена дървесина la трябва да бъде най-
малко 10 mm. Необходимата дължина на свързващия елемент lf,req може да се изчисли:
lf,req = hp + d char ,0 + la , (3.16)
където:
hp e дебелината на плочата;
dchar,0 e дълбочината на овъгляване на дървения елемент;
la e минималната дълбочина на проникване на свързващия елемент в неовъглената дървесина.
Увеличеното овъгляване в близост до ъглите трябва да се вземе под внимание, виж 3.4.2(4).
3.5 Лепилни състави
(1)P Лепилните състави за конструктивни цели трябва да създават лепени шевове с такава якост и
устойчивост, че връзката да бъде съхранена през предписания период на огнеустойчивост.
ЗАБЕЛЕЖКА: За някои лепилни средства температурата на омекване е значително под температурата на

овъгляване на дървесината.
(2) За свързване на дървесина с дървесина, дървесина с дървесни плочи или дървесни плочи с дървесни
плочи могат да се използват лепилни средства на основа на фенол–формалдехидна смола и лепилни
състави от аминопласти тип 1, в съответствие с EN 301. За слоеста дървесина и LVL могат да се използват
лепилните състави в съответствие с EN 314.
4 Изчислителни методики за определяне на механична носимоспособност
(1) Прилагат се правилата от EN 1995-1-1, отнасящи се към характеристиките на напречните сечения,

определени в съответствие с 4.2 и 4.3, и допълнителните правила за изследване, дадени в 4.3. За
усъвършенствани изчислителни методики виж 4.4.
4.2 Опростени правила за определяне на характеристиките на напречните сечения
(1) Характеристиките на напречните сечения могат да се определят съгласно правилата, дадени в 4.2.2 или
в 4.2.3.
ЗАБЕЛЕЖКА: Препоръчваният метод е този на намаленото напречно сечение, даден в 4.2.2. Информация за
националния избор може да се намери в националното приложение.
© БИС 2007
Стр. 32
БДС ЕN 1995-1-2:2005
4.2.2 Метод на намаленото напречно сечение
(1) Ефективното напречно сечение може да се изчисли с намаляване на първоначалното сечение с

ефективната дълбочина на овъгляване def (виж фигура 4.1)
def = dchar ,n + k 0 d0, (4.1)
където:
d0= 7 mm;
dchar,n сe определя съгласно израз (3.2) или правилата, дадени в 3.4.3;
k0 e дадено в (2) и (3).
ЗАБЕЛЕЖКА: Приема се, че материалът близо до линията на овъгляване в слоя с дебелина k0 d0 има якостни и
деформационни характеристики, равни на нула, докато за останалата част на напречното сечение се приема,
че якостните и деформационните характеристики остават непроменени.
Легенда:
1 Начална повърхност на елемента
2 Граница на остатъчната част на напречното сечение
3 Граница на ефективното напречно сечение
Фигура 4.1 - Определения за остатъчно напречно сечение и ефективно напречно сечение
(2) За незащитени повърхности k0 може да се определи от таблица 4.1.
© БИС 2007
Стр. 33
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица 4.1 - Определяне на k0 за незащитени повърхности, където t е в минути

(виж фигура 4.2a)
ko
t < 20 минути t/20
t ≥ 20 минути 1,0
(3) За огнезащитени повърхности с tch > 20 минути може да се приеме, че k0 се изменя линейно от 0 до 1 за
интервала от време от t = 0 до t = tch, виж фигура 4.2b. За защитени повърхности с tch ≤ 20 минути се
прилага таблица 4.1.
Фигура 4.2 - Изменениe на k0: a) за незащитени елементи или защитени елементи, за които
tch ≤ 20 минути, b) за защитени елементи, за които tch > 20 минути
(4) За повърхнини на дървени елементи, които граничат с кухини в конструкциите на стени и подове
(обикновено широките страни на стойки или подови греди), се прилага следното:
- Когато огнезащитната облицовка се състои от един или два слоя гипсокартонени плоскости тип A,
дъсчена обшивка или дървесни плочи, при определянето на времето до отказ tf на огнезащитната
облицовка, k0 може да приеме 0,3. След това за k0 може да се приеме, че нараства линейно до
единица през следващите 15 минути.
- Когато огнезащитната облицовка се състои от един или два слоя гипсокартонени плоскости тип F, в
момента на началото на овъгляване tch, k0 трябва да се приеме единица. За време t < tch може да се
приложи линейна интерполация, виж фигура 4.2b.
(5) Изчислителните якостни и деформационни характеристики на ефективното напречно сечение трябва да

се изчислят с kmod,fi = 1,0.
4.2.3 Метод на редуцираните характеристики
(1) Този метод се прилага за правоъгълни напречни сечения от иглолистен материал, изложени на огнево
въздействие от четири или три страни, и за кръгли напречни сечения от иглолистен материал, изложени на
огнево въздействие по целия периметър.
(2) Остатъчното напречно сечение може да се определи в съответствие с 3.4.
(3) За t ≥ 20 минути коефициентът за изменение при пожар kmod,fi, виж 2.3 (1)P, може да се приеме, както
следва (виж фигура 4.3):
- за якост на огъване:
© БИС 2007
Стр. 34
БДС ЕN 1995-1-2:2005
1 p
kmod, fi = 1, 0 − (4.2)
200 Ar
- за якост на натиск:
1 p
kmod, fi = 1, 0 − (4.3)
125 Ar
- за якост на опън и модул на еластичност:

1 p
kmod, fi = 1, 0 − , (4.4)
330 Ar
където:
p e периметърът на изложеното на огнево въздействие остатъчно напречно сечение, в метри;
Ar e площта на остатъчното напречно сечение, в m2.
(4) За незащитени и защитени елементи за момент t = 0 коефициентът за изменение при пожар може да се
приеме kmod,fi = 1. За незащитени елементи за 0 ≤ t ≤ 20 минути коефициентът за изменение може да се
определи с линейна интерполация.
Легенда:
1 Якост на опън и модул на еластичност

2 Якост на огъване
3 Якост на натиск
Фигура 4.3 - Илюстрация на изрази (4.2)-(4.4)
4.3 Опростени правила за изследване на конструктивни елементи и части от конструкцията
(1) Натискът, перпендикулярно на влакната, може да се пренебрегне.
(2) Срязването може да се пренебрегне за правоъгълни и кръгли напречни сечения. За греди със
скосявания трябва да се провери дали остатъчното напречно сечение в съседство със скосяването е най-
малко 60 % от напречното сечение, необходимо при проектиране при нормална температура.
© БИС 2007
Стр. 35
БДС ЕN 1995-1-2:2005
4.3.2 Греди
(1) Когато връзките на пространственото укрепване излизат от строя по време на съответното въздействие
от пожар, проверката за загуба на обща устойчивост на гредата се извършва без укрепващото влияние на
тези връзки.
4.3.3 Колони
(1) Когато връзките от пространственото укрепване излизат от строя по време на съответното въздействие
от пожар, устойчивостта на колоната се разглежда без каквото и да е странично укрепване от тези връзки.
(2) Могат да бъдат приети по-благоприятни условия на закрепване в краищата на колона от пожарен сектор
от тези при проектиране за нормална температура, ако тя е част от непрекъсната по височина колона в
странично неотместваема рамка. За участъка от колоната в междинен етаж се приема със запъване в двата
ѐ края, а за участъка от колоната в последния етаж със запъване в долния край, виж фигура 4.4.
Дължината на колоната L се приема, както е показано на фигура 4.4.
Фигура 4.4 - Непрекъсната колона
4.3.4 Съставени елементи с механични свързващи елементи
(1)P За съставени елементи с механични свързващи елементи трябва да се вземе предвид намаляването на
модула на приплъзване при ситуация на пожар.
(2) Модулът на приплъзване при ситуация на пожар Kfi се определя от:
Kfi =Ku ηf , (4.5)
където:
Kfi e модулът на приплъзване при ситуация на пожар, в N/mm;
Ku e модулът на приплъзване при нормална температура за крайно гранично състояние съгласно

EN 1995-1-1, 2.2.2(2), в N/mm;
ηf e коефициентът на превръщане съгласно таблица 4.2.
© БИС 2007
Стр. 36
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица 4.2 - Коефициент на превръщане ηf

-
Гвоздеи и винтове 0,2
Болтове, цилиндрични
клечки, разрязани
пръстеновидни дюбе- 0,67
ли, дискови дюбели,
зъбчати плочи
4.3.5 Пространствено укрепване
(1) Когато при изчисляването на елементи, подложени на натиск или огъване, е взет предвид ефектът на
укрепването, се препоръчва да се провери дали то няма да откаже по време на изисквания период на
огнеустойчивост.
(2) Може да се приеме, че елементи на укрепването от дървен материал или от дървесни плочи няма да
загубят носимоспособност, ако останалата дебелина или остатъчното сечение е 60 % от началната
стойност, необходима при проектиране за нормална температура и ако те са закрепени с винтове, гвоздеи,
клечки или болтове.
4.4 Усъвършенствани методи за изчисляване
(1)P Усъвършенстваните методи за определяне на носимоспособност и огнепреграждаща функция трябва да

дават реалистични анализи на конструкцията, подложена на пожар. Те трябва да се основават на основното
физическо поведение по такъв начин, че да водят до надеждни приближения на очакваното поведение на
съответната част от конструкцията при условията на пожар.
ЗАБЕЛЕЖКА: Указания са дадени в приложение B (информационно).
5 Процедури за проектиране на стенни и подови конструкции
(1) Правилата, дадени в тази алинея, се прилагат за носещи части (R), огнепреграждащи части (EI) и части
с носещи и огнепреграждащи функции (REI). За огнепреграждащата функция правилата се отнасят само за
стандартна огнеустойчивост, ненадвишаваща 60 минути.
5.2 Изследване на функцията “носимоспособност”
(1) Носещи, но неогнепреграждащи части трябва да се проектират за въздействие от пожар едновременно

от двете страни.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Методите за проектиране на стенни и подови конструкции с кухини, изцяло запълнени с

топлоизолация, са дадени в приложение C (информационно).
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Методите за проектиране на стенни и подови конструкции с кухини са дадени в приложение D

5.3 Изследване на огнепреграждаща функция
(1) Изследването трябва да отчете приноса на елементи от различни материали и тяхното разположение в
конструкцията.
ЗАБЕЛЕЖКА: Метод за проектиране е даден в приложение Е (информационно).
© БИС 2007
Стр. 37
БДС ЕN 1995-1-2:2005
6 Съединения
(1) Тази точка се прилага за съединения между елементи в условията на стандартно въздействие от пожар,
за огнеустойчивост, не по-голяма от 60 минути, когато не е посочено друго. Дадени са правила за
съединения с гвоздеи, болтове, клечки, винтове, разрязани пръстеновидни дюбели, дискови дюбели и
зъбчати дюбели.
(2) Правилата в 6.2 и 6.3 се прилагат за симетрични , напречно натоварени съединения, съставени от три
елемента. Точка 6.4 се отнася за осово натоварени винтове.
6.2 Съединения с външни елементи от дървесина
6.2.1 Опростени правила
6.2.1.1 Незащитени съединения
(1) Огнеустойчивостта на незащитени съединения “дървесина-дървесина” може да бъде взета от таблица

6.1, ако са спазени изискванията в EN 1995-1-1, точка 8, за минимални разстояния в надлъжна и напречна
посока между свързващите елементи до ръб и край, както и размерите на външните елементи.
Таблица 6.1 - Огнеустойчивост на незащитени съединения с външни дървени части
Време на Условияa
огнеустойчивост
td,fi
min
Гвоздеи 15 d ≥ 2,8 mm
Винтове 15 d ≥ 3,5 mm
Болтове 15 t1 ≥ 45 mm
Клечки 20 t1 ≥ 45 mm
Дюбели съгласно 15 t1 ≥ 45 mm
EN 912
a
d e диаметърът на съединителя, t1 e дебелината на външните
елементи.
(2) За съединения с клечки, гвоздеи или винтове с неиздадени навън глави, период на огнеустойчивост td,fi,
по-голям от дадения в таблица 6.1, но непревишаващ 30 минути, може да се постигне чрез увеличаване на
следните размери с afi:
- дебелината на външните елементи,
- широчината на външните елементи,
- разстоянията до ръб и край,
където:
a fi = β n kflux ( treq − td,fi ) (6.1)
βn e скоростта на овъгляване съгласно таблица 3.1;
kflux e коефициент, отчитащ увеличения топлинен поток през съединителя;
© БИС 2007
Стр. 38
БДС ЕN 1995-1-2:2005
treq e изискваният стандартен период на огнеустойчивост;
td,fi e периодът на огнеустойчивост за незащитено съединение, дадено в таблица 6.1.
Фигура 6.1 - Допълнителна дебелина и разстояния до страничните ръб и край
(3) Коефициентът kflux би трябвало да се приеме kflux = 1,5 .
6.2.1.2 Защитени съединения
(1) Когато съединението е защитено допълнително с дъсчена обшивка, дървесни плочи или гипсокартонени
плоскости тип A или H, моментът на началото на овъгляване може да се получи от:
tch ≥ treq − 0,5td,fi , (6.2)
където:
tch e времето до началото на овъгляване съгласно 3.4.3.3;
treq e изискваният период на огнеустойчивост;
td,fi e огнеустойчивостта на незащитеното съединение, дадена в таблица 6.1.
(2) Когато съединението е защитено с допълнителна гипсокартонена плоскост тип F , моментът на началото
на овъгляване трябва да удовлетворява условието:
tch ≥ treq − 1, 2td,fi (6.3)
(3) За съединения, при които свързващите елементи са защитени с лепени дървени вложки, дължината на
вложките може да се определи от (6.1), виж фигура 6.2.
(4) Закрепването на допълнителната защита трябва да не позволява нейното преждевременно отпадане.
Допълнителната защита чрез дървесни плочи или гипсокартонени плоскости трябва да остане на мястото си
до началото на овъгляването на дървесината (t = tch). Допълнителната защита чрез гипсокартоне-
ни плоскости тип F трябва да остане на мястото си по време на изисквания период на огнеустойчивост
(t = treq).
(5) При болтови съединения главите следва да бъдат защитени с огнезащитна облицовка с дебелина afi, виж
фигура 6.3.
© БИС 2007
Стр. 39
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(6) За закрепване на допълнителна огнезащитна облицовка с гвоздеи или винтове се прилагат следните
правила:
- разстоянието между свързващите елементи не трябва да е по-голямо от 100 mm за редовете до

ръбовете на облицовката и повече от 300 mm за вътрешните закрепвания;
- разстоянието от редовете на свързващите елементи до страничните ръбове се препоръчва да е по-

голямо или равно на afi , изчислено от (6.1), виж фигура 6.2.
(7) Дълбочината на проникване на свързващите елементи, закрепващи допълнителната огнезащитна

облицовка от дървесина, дървесни плочи или гипсокартонени плоскости тип A или H следва да бъде най-
малко 6d, където d е диаметърът на свързващия елемент. За гипсокартонени плоскости тип F дълбочината
на проникване в негорялата дървесина (тази зад линията на овъгляване) следва да бъде най-малко 10 mm,
виж фигура 7.1b.
Легенда:
1 Лепена вложка
2 Допълнителна огнезащитна облицовка от дъски или плочи
3 Съединители, закрепващи допълнителната огнезащитна облицовка
Фигура 6.2 - Примери за допълнителна огнезащитна облицовка от вложки от дървесни плочи

или от гипсокартонени плоскости (огнезащитата на ръбовете на външните и средния елементи
не е показана)
Легенда:
1 Елемент
2 Глава на болт
3 Елемент, осигуряващ огнезащита
Фигура 6.3 - Пример за огнезащита на глава на болт
6.2.1.3 Допълнителни правила за съединения с вътрешни стоманени плочи

© БИС 2007
Стр. 40
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(1) За съединения с вътрешни стоманени плочи, с дебелина, равна или по-голяма от 2 mm, които не се
показват извън дървените повърхнини, се препоръчва да имат широчина bst на стоманената плоча в
зависимост от условията, дадени в таблица 6.2.
Таблица 6.2 - Широчини на стоманени плочи с незащитени ръбове
bst
Незащитени ръбове – R 30 ≥ 200 mm
общ случай R 60 ≥ 280 mm
Незащитени един или R 30 ≥ 120 mm
два ръба R 60 ≥ 280 mm
(2) Стоманени плочи, които са по-тесни от дървения елемент, могат да се разглеждат като защитени в
следните случаи (виж фигура 6.4):
- за плочи с дебелина, не по-голяма от 3 mm, когато дълбочината на фугата dg е по-голяма от 20 mm

за период на огнеустойчивост 30 минути и по-голяма от 60 mm за период на огнеустойчивост 60
минути;
- за съединения със залепени ивици или с огнезащита от дървесни плочи, когато дълбочината на
залепената ивица dg или широчината на плочата hp са по-големи от 10 mm за период на
огнеустойчивост 30 минути и по-големи от 30 mm за период на огнеустойчивост 60 минути.
Фигура 6.4 - Огнезащита на ръбове на стоманени плочи

(свързващите елементи не са показани): a) незащитени b) огнезащитени чрез фуги,
c) огнезащитени със залепени ивици , d) огнезащитени с плочи (дъски)
6.2.2 Метод за изчисляване с намалена носимоспособност на свързващите елементи
6.2.2.1 Незащитени съединения
(1) Правилата са валидни за болтове и клечки, когато дебелината на външните плочи е равна или по-
голяма от t1, в mm
⎧⎪50
t1 = max ⎨ , (6.4)
⎪⎩50 + 1, 25 ( d − 12 )
където: d е диаметърът на болта или клечката, в mm.
(2) При стандартно въздействие от пожар характеристичната носимоспособност на съединения, работещи

на срязване, могат да се изчислят от израза:
Fv,Rk,fi = η Fv,Rk (6.5)
където:
© БИС 2007
Стр. 41
БДС ЕN 1995-1-2:2005
η =e-kt d,fi
, (6.6)
където:
Fv,Rk e характеристичната носимоспособност на свързващите елементи, работещи на срязване при

нормална температура, виж EN 1995-1-1, точка 8;
η e коефициентът на превръщане;
k e параметър, даден в таблица 6.3;
td,fi e изчислителната огнеустойчивост на незащитеното съединение, в минути.
ЗАБЕЛЕЖКА: Изчислителната носимоспособност се изчислява в съответствие с 2.3 (2)P.
(3) Изчислителната огнеустойчивост на незащитено съединение, натоварено с изчислителния ефект от

въздействията при ситуация на пожар, виж 2.4.1, се препоръчва да се вземе :
1 ηγ
td,fi = − ln fi M,fi , (6.7)
k γ M kfi
където:
k e параметър, даден в таблица 6.3;
ηfi e коефициентът за намаляване за изчислителния товар при ситуация на пожар, виж 2.4.2 (2);
γM e частен коефициент за съединението, виж EN 1995-1-1, 2.4.1;
kfi e стойност съгласно 2.3 (4);
γM,fi e частен коефициент на сигурност за дървен материал при пожар, виж 2.3(1).
Таблица 6.3 - Параметър k

-
Съединение с k Максимален
период, в който
е валиден
коефициентът k
за незащитени
съединения
min
Болтове и винтове 0,08 20
Болтове, дървесина–дървесина, с d ≥12 mm 0,065 30
Болтове, стомана–дървесина, с d ≥12 mm 0,085 30
Клечки, дървесина-дървесинаa, с d ≥12 mm 0,04 40
a
Клечки, стомана-дървесина , с d ≥12 mm 0,085 30
Дюбели в съответствие с EN 912 0,065 30
a
Стойностите за клечките са случаи, когато с всеки четири клечки има по един
болт.
(4) При клечки, които излизат извън съединяваните елементи повече от 5 mm, стойностите на k могат да се
вземат като за болтове.
© БИС 2007
Стр. 42
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(5) За съединения, направени от болтове и клечки, носимоспособността може да се вземе като сбор от
носимоспособностите на съответните съединители.
(6) За гвоздеи и винтове с глави, които не излизат извън съединяваните елементи, за огнеустойчивости, по-
големи от дадените с (6.7), но не повече от 30 минути, дебелините на външните елементи и разстоянията
до ръб и край се препоръчва да се увеличат с afi (виж фигура 6.1), изчислено от:
a fi = β n ( treq − td,fi ) , (6.8)
където:
βn e фиктивната скорост на овъгляване съгласно таблица 3.1;
treq e изискваната стандартна огнеустойчивост;
td,fi e огнеустойчивостта на незащитено съединение, натоварено с ефекта от въздействията при

ситуация на пожар, виж 2.4.1.
6.2.2.2 Защитени съединения
(1) Прилага се 6.2.1.2, с изключение на това, че td,fi може да се изчисли според (6.7).
(2) Алтернативен метод на огнезащитата на крайните и страничните повърхности на елементите е

увеличаването на разстоянията до краищата и до страничните ръбове с afi съгласно (6.1). За
огнеустойчивости, по-големи от 30 минути обаче, разстоянията до краищата следва да се увеличат с 2afi.
Това увеличение на разстоянията до края се прилага също и за средни елементи на челни съединения.
6.3 Съединения с външни стоманени плочи
6.3.1 Незащитени съединения
(1) Носимоспособността на външните стоманени плочи може да се определи в съответствие с правилата,

дадени в EN 1993-1-2.
(2) При изчисляването на коефициента на масивност на стоманените плочи може да се приеме, в

съответствие с EN 1993-1-2, че стоманените повърхнини, които са в тесен контакт с дървените части, не са
изложени на огнево въздействие.
6.3.2 Защитени съединения
(1) Стоманени плочи, използвани като външни елементи, могат да бъдат разглеждани като защитени, ако те
са изцяло покрити, включително и страничните стени на плочата, с дъски или плочи от дървесни частици с
минимална дебелина afi съгласно (6.1) с td,fi = 5 min.
(2) Ефектът от огнезащитата може да се изчисли в съответствие с EN 1993-1-2.
6.4 Опростени правила за осово натоварени винтове
(1) За осово натоварени винтове, които са защитени от директно огнево въздействие, се прилагат следните
правила.
(2) Изчислителната огнеустойчивост на винтовете може да се изчисли в съответствие с формула (2.3).
(3) За съединения, в които разстоянията a2 и a3 на съединителите удовлетворяват формули (6.9) и (6.10),

виж фигура 6.5, коефициентът за превръщане η за намаляване на носимоспособността за осово
натоварване на винта при ситуация на пожар може да се изчисли, като се използва формула (6.11):
© БИС 2007
Стр. 43
БДС ЕN 1995-1-2:2005
a 2 ≥ a1 + 40 (6.9)
a 3 ≥ a1 + 20 , (6.10)
където: a1, a2 и a3 са разстоянията в милиметри.

⎧0 за a1 ≤ 0, 6td,fi (a)
⎪
⎪ 0, 44a1 − 0, 264td,fi за 0, 6td,fi ≤ a1 ≤ 0,8td,fi + 5 (b)
⎪⎪ 0, 2td,fi + 5
η=⎨ (6.11)
⎪ 0,56a1 − 0,36td,fi + 7,32 за 0,8td,fi + 5 ≤ a1 ≤ td,fi + 28 (c)
⎪ 0, 2td,fi + 23
⎪
⎪⎩1, 0 за a1 ≥ td,fi + 28 (d)
където:
a1 e страничното покритие, в mm, виж фигура 6.5;
td,fi e изискваният период на огнеустойчивост, в минути.
(4) Коефициентът за превръщане η за свързващи елементи с разстояния до страничните ръбове a2 = a1 и

a3 ≥ a1 + 20 mm може да се изчисли в съответствие с формула (6.11), където td,fi се замества с 1,25 td,fi.
Фигура 6.5 - Напречно сечение и определения за разстоянията
© БИС 2007
Стр. 44
БДС ЕN 1995-1-2:2005
7 Конструктивно детайлиране
7.1 Стени и подове
7.1.1 Размери и разстояния
(1) Не се препоръчва разстоянията между стойките на стените и подовите греди да са по-големи от

625 mm.
(2) За стените отделните обшивки трябва да имат минимална дебелина от:
⎧ lp
⎪
t p ,min = max ⎨ 70 , (7.1)
⎪8
⎩
където:
tp,min e минималната дебелина на обшивката, в милиметри;
lp e отворът на полето на обшивката (разстоянието между дървените елементи на

конструкцията на стените или бичметата), в милиметри.
(3) Дървесните плочи в стени с един слой от всяка страна трябва да имат характеристична плътност, най-
малко 350 kg/m3.
7.1.2 Конструиране на връзките на плочите и обшивките
(1) Препоръчва се дъските да се прикрепват към дървена рамка или бичмета.
(2) Препоръчва се за дървесните плочи и дъсчената обшивка максималното разстояние между гвоздеите и
винтовете по периметъра да бъдат 150 mm, съответно 250 mm. Препоръчва се дължината на проникване да
бъде осем пъти диаметъра на свързващия елемент за носещи плочи (дъски) и шест пъти за неносещи плочи
(дъски).
(3) За гипсокартонени плоскости от типове A и H е достатъчно да се спазват правилата за проектиране при

нормална температура със спазване на дължината на проникване, разстоянията между свързващите
елементи и до ръбовете. За винтове разстоянията между тях по периметъра и във вътрешността не трябва
да са по-големи от 200 mm, съответно 300 mm.
(4) За гипсокартонени плоскости тип F дължината на проникване l a в остатъчното сечение не трябва да е

по-малка от 10 mm, виж фигура 7.1.
(5) Ръбовете на плочите и дъските трябва да са плътно допрени с максимална междина от 1 mm. Те трябва
да бъдат прикрепени към дървените елементи или бичмета най-малко по два противоположни ръба.
(6) При няколко слоя от дъски един върху друг разминаването на снаждането на съседните слоеве трябва
да бъде най-малко 60 mm. Всеки от слоевете трябва да бъде закрепен отделно.
7.1.3 Изолация
(1) Изолационните слоеве или плочи, които се вземат предвид в изчисленията, се препоръчва да бъдат
здраво закрепени към дървената рамка, така че да се избегне преждевременното разрушаване или
обрушване.
© БИС 2007
Стр. 45
БДС ЕN 1995-1-2:2005
7.2 Други елементи
(1) Огнезащитните дъсчени плочи или дървени обшивки, защитаващи елементи като греди и колони, трябва
да са закрепени с гвоздеи или винтове към елементите съгласно фигура 7.2. Препоръчва се плочите да се
закрепват към самия елемент, а не към друга плоча. За облицовки, съставени от няколко слоя от плочи, се
препоръчва всеки слой да се закрепи самостоятелно и се препоръчва снажданията да се разминават с най-
малко 60 mm. Разстоянията между свързващите елементи не трябва да са по-големи от 200 mm или 17 пъти
дебелината на плочата hp, в зависимост от това кое е по-малко. За дължината на проникване на
свързващите елементи се прилага 7.1.2(1)-(2), виж фигура 7.1b. Разстоянието до страничните плоскости
трябва да е не по-голямо от 3 пъти дебелината на плочата hp и не по-малко от 1,5 пъти дебелината на
плочата или 15 mm, в зависимост от това кое е по-малко.
Легенда:
1 Неовъглена дървесина
2 Овъглен свой
3 Плоча
4 Свързващ елемент
5 Изолация
-
Фигура 7.1 - Дървен елемент, защитен с гипсокартонени плоскости - Примери за дължина на
проникване на свързващия елемент в негоряла дървесина: a) Конструкция с дървена рамка и
изолация в кухината, b) Общ случай на широк елемент
Фигура 7.2 - Примери за закрепване на огнезащитни плочи към греди или колони
© БИС 2007
Стр. 46
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Приложение A
(информационно)
ПАРАМЕТРИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ПОЖАР
A.1 Общи положения
(1) Това приложение се отнася за естествено въздействие от пожар, в съответствие с метода на

коефициента на вентилация, като се използват параметрични криви “време-температура”.
ЗАБЕЛЕЖКА: В EN 1991-1-2:2002, приложение A е даден метод за определяне на параметричните криви “време-

температура”.
A.2 Скорости на овъгляване и дълбочини на овъгления слой
(1) За незащитена иглолистна дървесина може да се използва зависимостта между скоростта на овъгляване
β и времето, показана на фигура A.1. Скоростта на овъгляване βpar по време на фазата на нагряване на
параметрична пожарна крива е дадена с израза:
0, 2 Γ − 0, 04
β par = 1,5β n (A.1)
0,16 Γ + 0, 08
където:
2
⎛O⎞
⎜ ⎟
b
Γ= ⎝ ⎠ 2 (A.2)
⎛ 0, 04 ⎞
⎜ ⎟
⎝ 1160 ⎠
Av
O= heq (A.3)
At
b = ρ cλ (A.4)
Ai hi
heq = ∑ (A.5)
A
където:
O e коефициентът на вентилация, в m0,5;
βn e фиктивната изчислителна скорост на овъгляване, в mm/min;
Av e общата площ на отворите във вертикалните части на граничната повърхност на пожарния

сектор (прозорци и др.), в m2;
At e общата площ на подовете, стените и таваните, които ограждат пожарния сектор, в m2;
Ai e площта на "i"-ия вертикален отвор, в m2;
© БИС 2007
Стр. 47
БДС ЕN 1995-1-2:2005
heq e претеглената средна стойност на височините на вертикалните отвори (прозорци и др.), в

метри;
hi e височината на "i"-ия вертикален отвор, в метри;
Γ e параметър, зависещ от топлинните характеристики на граничната повърхност на пожарния

сектор;
b e поглъщателната способност на обвивката, виж EN 1991-1-2:2002, приложение A;
λ e топлопроводността на границата на пожарния сектор, Wm-1K-1;
ρ e плътността на граничната повърхност на пожарния сектор, в kg/m3;
c e специфичната топлина на граничната повърхност на пожарния сектор, в Jkg-1K-1.
Време
Фигура A.1 - Зависимост между скорост на овъгляване и време
(2) Скоростта на овъгляване може да се вземе:
⎧ β par t за t ≤ t0 (a)
⎪
⎪ ⎛ t 2 t0 ⎞
d char = ⎨ β par ⎜1,5t0 − − ⎟ за t0 ≤ t ≤ 3t0 (b) (A.6)
⎪ ⎝ 4t0 4 ⎠
⎪2β t за 3t0 ≤ t ≤ 5t0 (c)
⎩ par 0
където:
qt ,d
t0 = 0, 009 (A.7)
O
където:
t0 e периодът от време с постоянна скорост на овъгляване, в минути;
qt,d e изчислителното пожарно натоварване, свързано с общата площ на подове, стени и тавани,
които ограждат пожарния сектор, в MJ/m2, виж EN 1991-1-2:2002.
Правилата, дадени в (1) и (2), могат да се използват за:

© БИС 2007
Стр. 48
БДС ЕN 1995-1-2:2005
- t0 ≤ 40 min
b
- d char ≤
4
h
- d char ≤
4
където:
b e широчината на напречното сечение;
h e височината на напречното сечение.
A.3 Механична носимоспособност на елементи, подложени на огъване
(1) За елементи, подложени на странично огъване с начална широчина b ≥ 130 mm, изложени на
въздействие от пожар от три страни, носимоспособността по време на цялото въздействие от пожар може
да се изчисли чрез остатъчното напречно сечение. Остатъчното напречно сечение може да се изчисли чрез
намаляване на началното напречно сечение с дълбочината на овъгляване по формула (A.6).
(2) За иглолистна дървесина коефициентът за изменение при пожар kmod,fi може да се изчисли по следния
начин:
- за t ≤ 3t0 коефициентът за изменение при пожар може да се изчисли по формула (4.2)
- за t = 5t0 като:
d char , n
kmod,fi = 1, 0 − 3, 2 , (A.8)
b
където:
dchar,n e фиктивната дълбочина на овъгляване;
b e широчината на елемента.
За 3t0 ≤ t ≤ 5t0 коефициентът за изменение при пожар може да се определи чрез линейна интерполация.
ЗАБЕЛЕЖКА: Когато методът на намалените характеристики, даден в 4.2.3, е неприложим според националното
приложение, за t ≤ 3t0 коефициентът за намаление при пожар може да се изведе от метода на намаленото
напречно сечение по следния начин:
Wef
kmod,fi = , (A.9)
Wr
където:
Wef e съпротивителният момент на ефективното напречно сечение, определен в съответствие с

4.2.2;
Wr e съпротивителният момент на остатъчното напречно сечение.
© БИС 2007
Стр. 49
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Приложение B
УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МЕТОДИ
B.1 Общи положения
(1) За отделни елементи, части от конструкции или цели конструкции могат да се използват
усъвършенствани изчислителни методи.
(2) Усъвършенстваните изчислителни методи могат да се използват за:
- определянето на дълбочината на овъгляване;
- изменението и разпределението на температурата в рамките на конструктивния елемент (модел на

топлинно реагиране);
- оценката на поведението на конструкцията или която и да е част от нея (модел за конструктивно

реагиране).
(3) Околната температура трябва да се вземе 20 °C.
(4) Усъвършенстваните изчислителни методи за топлинно реагиране трябва да се основават на теорията за

топлинния пренос.
(5) Моделът на топлинното реагиране трябва да отчете изменението на топлинните характеристики като
функция на температурата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Когато топлинните модели не отчитат явления като повишения пренос на топлина, породен от
пренос на маси например, дължащ се на изпаряване на влагата, или повишен пренос на топлина, дължащ се на
образуване на пукнатини, което поражда пренос на топлина чрез конвекция и/или излъчване, топлинните
характеристики често се уточняват, за да се получат резултати, които могат да бъдат потвърдени чрез
изпитвания.
(6) Препоръчва се да се отчита влиянието на влажността в дървесината или в огнезащитата от

гипсокартонени плоскости.
(7) Усъвършенстваните изчислителни методи за реагиране на конструкцията трябва да отчитат измененията

на механичните характеристики във функция от температурата и, когато е необходимо, от влажността.
(8) Ефектът от временното топлинно пълзене трябва също да се отчете. За дървесина и дървесни плочи
специално внимание трябва да се обърне на преходните състояния на влагата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Механичните характеристики, дадени в приложение B, включват ефектите на топлинното пълзене

и преходните състояния на влагата.
(9) За други материали, освен дървесина и дървесни плочи, трябва да се отчетат ефектите от породените
от топлината относителни деформации и напрежения, дължащи се както на повишението на температурата,
така и на температурния градиент.
(10) Моделът за конструктивно реагиране трябва да отчете ефектите от нелинейността на характеристиките

на материалите.
© БИС 2007
Стр. 50
БДС ЕN 1995-1-2:2005
B.2 Топлинни характеристики
(1) За стандартно въздействие от пожар стойностите на топлопроводността, специфичния топлинен

капацитет и отношението на плътността за иглолистна дървесина могат да се вземат от фигури B.1 до B.3 и
таблици B.1 и B.2.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Стойностите на топлопроводността на овъгления слой са по-скоро предполагаеми, отколкото

измерени стойности за въглена. Взема се предвид увеличеното топлопредаване, дължащо се на пукнатините от
свиването при температура над 500 °C и разпиляването на овъгления слой при около 1000 °C. Пукнатините във
въглена увеличават топлопредаването чрез излъчване и конвекция. Обикновено съществуващите компютърни
модели не отчитат тези ефекти.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: В зависимост от използваните модели в изчисленията е възможно да е необходимо коригиране

на топлинните характеристики.
Топлопроводимост
Фигура B.1 - Зависимост “температура” - “топлопроводност” за дървесината и овъгления слой
Таблица B.1 - Зависимост “температура” - “топлопроводност” за дървесината и овъгления слой

-
Температура Топлопроводност
°C Wm-1K-1
20 0,12
200 0,15
350 0,07
500 0,09
800 0,35
1200 1,50
© БИС 2007
Стр. 51
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Фигура B.2 – Зависимост “температура” – “специфичен топлинен капацитет” за дървесината

и овъгления слой
Фигура B.3 – Зависимост “температура” – “относителна плътност” за иглолистна дървесина

с начална влажност 12 %
© БИС 2007
Стр. 52
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица B.2 – Специфичен топлинен капацитет и относителна плътност за иглолистна

дървесина в условията на експлоатационен клас 1
Температура Специфичен Относителна

°C топлинен плътност а
капацитет
kJ kg-1K-1
20 1,53 1+ω
99 1,77 1+ω
99 13,60 1+ω
120 13,50 1,00
120 2,12 1,00
200 2,00 1,00
250 1,62 0,93
300 0,71 0,76
350 0,85 0,52
400 1,00 0,38
600 1,40 0,28
800 1,65 0,26
1200 1,65 0
a
ω e влажността
B.3 Механични характеристики
(1) Съответните стойности на якостта и модула на еластичност за иглолистна дървесина трябва да се

умножат с редукционен коефициент, зависещ от температурата в съответствие с фигури B.4 и B.5.
ЗАБЕЛЕЖКА: Зависимостите включват и ефекта от временното пълзене на дървесината.
Фигура B.4 – Редукционен коефициент за якост, успоредно на влакната за иглолистна

дървесина
© БИС 2007
Стр. 53
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Относителен еластичен модул
Фигура B.5 - Влияние на температурата върху модула на еластичност, успоредно на влакната

за иглолистна дървесина
(2) За смачкване, перпендикулярно на влакната, може да се използва същият редукционен коефициент за

якостта както при смачкване, успоредно на влакната.
(3) За срязване, при което и двете компоненти на напрежението са перпендикулярни на влакната, може да
се използва същата редукция на якостта както при натиск, успоредно на влакната.
© БИС 2007
Стр. 54
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Приложение C
НОСЕЩИ ГРЕДИ НА ПОДОВИ ГРЕДОРЕДИ И СТОЙКИ НА СТЕННИ КОНСТРУКЦИИ,

КОГАТО КУХИНИТЕ НА ГРЕДОРЕДИТЕ И СТЕНИТЕ СА ИЗЦЯЛО ЗАПЪЛНЕНИ С ИЗОЛАЦИЯ
C.1 Общи положения
(1) Това приложение разглежда функцията “носимоспособност” на стени с дървени рамки и дървени подови
гредореди, съставени от дървени елементи (стойки и подови греди), облицовани с плочи или дъсчена
обшивка от страната на огневото въздействие, за стандартно въздействие от пожар с продължителност, не
повече от 60 минути. Поставят се следните условия:
- кухините са запълнени изцяло с изолация от минерална или стъклена вата;
- стойките са закрепени срещу изкълчване в равнината на стената и гредите на гредореда са

укрепени срещу загуба на обща устойчивост чрез облицовката на неизложената на огнево
въздействие страна или чрез разпорки;
- при подовете облицовките , които са перпендикулярни на направлението на дървената греда на

гредореда, могат да са закрепени също и към стоманени трапецовидни профили с максимална
височина 25 mm;
- огнепреграждащата функция се проверява в съответствие с 5.3.
C.2 Остатъчно напречно сечение
C.2.1 Скорост на овъгляване
(1) Фиктивното остатъчно напречно сечение може да се определи в съответствие с фигура C.1, където
фиктивната дълбочина на овъгляване е дадена с (3.2) и фиктивната скорост на овъгляване е
определена в съответствие с (C.1) или (C.2).
Легенда:
1 Фиктивно остатъчно напречно сечение
2 Фиктивен овъглен слой
Фигура C.1 - Фиктивно остатъчно напречно сечение на елемент от дървена рамка,

защитен от изолацията в кухината
© БИС 2007
Стр. 55
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(2) За дървени елементи, защитени с облицовки върху изложената на огнево въздействие страна,
фиктивната скорост на овъгляване трябва да изчисли от:
β n = k s k2 kn β 0 за tch ≤ t ≤ tf (C.1)
β n = k s k3 k n β 0 за t ≥ tf , (C.2)
където:
kn = 1,5;
βn e фиктивната изчислителна скорост на овъгляване;
ks e коефициентът за напречно сечение, виж (3);
k2 e коефициентът за изолацията, виж (4);
k3 e следзащитният коефициент, виж (5);
kn e коефициентът за превръщане на неправилно остатъчно напречно сечение във фиктивно

правоъгълно напречно сечение;
β0 e едномерната изчислителна скорост на овъгляване, виж 3.4.2, таблица 3.1;
t e времето на огнево въздействие;
tch e моментът на началото на овъгляване на елемента от дървената рамка, виж C.2.2;
tf e времето до отказ на облицовката, виж C.2.3.
(3) Коефициентът на напречното сечение може да се вземе от таблица C.1.
Таблица C.1 - Коефициент за напречно сечение в зависимост от различните широчини

на елемента от дървената рамка
b ks
mm
38 1,4
45 1,3
60 1,1
(4) За облицовки от гипсокартонени плоскости тип F или комбинация от тип F и тип A с тип F като външен
слой коефициентът за изолация може да се определи като:
- на места, където облицовката не е снадена или е със снаждане вид 2, виж фигура C.2:
k2 = 1, 05 − 0, 0073hp (C.3)
- за снаждане от видове 1 и 3, виж фигура C.2:
k2 = 0,86 − 0, 0037 hp , (C.4)
където hp е пълната дебелина на всички слоеве плочи, в милиметри.
© БИС 2007
Стр. 56
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Легенда:
1: Снаждане в единичен слой
2: Снаждане на вътрешен слой на обшивката
3: Снаждане на външен слой на обшивката
4: Единичен слой без снаждане
Фигура C.2 - Видове снаждания на гипсокартонени плоскости с един или два слоя
(5) Когато изолацията в кухината е от минерална вата и остава на мястото си и след нарушаването на
облицовката, следзащитният коефициент k3 може да се изчисли :
k3 = 0, 036tf + 1 , (C.5)
където: tf е времето на нарушаване на облицовката, в минути.
(6) Когато изолацията в кухината е направена от стъклена вата, следва да се приеме, че времето на отказ
на елемента ще настъпи в момента tf.
C.2.2 Начало на овъгляване
(1) За огнезащитна облицовка от дървесни плочи моментът на началото на овъгляване tch на дървения
елемент трябва да се приеме :
tch = tf , (C.6)
където времето за отказ tf се изчислява съгласно C.2.3(1).
(2) Когато огнезащитните облицовки са направени от гипсокартонени плоскости тип A, H или F, моментът
на началото на овъгляването върху тясната нагрята страна на дървения елемент трябва да се onредели
съгласно 3.4.3.3(2), изрази (3.11) или (3.12).
C.2.3 Време за отказ на плочите
(1) Времето за отказ на облицовки, направени от дървесни плочи, трябва да се приеме:
hp
tf = −4, (C.7)
β0
където:
tf e времето за отказ, в минути;
hp e дебелината на плочата, в милиметри;
β0 e изчислителната скорост на овъгляване за едномерно овъгляване при стандартно въздействие

от пожар, в mm/min.
(2) Времето за отказ на гипсокартонени плоскости типове A или H трябва да се вземе :
© БИС 2007
Стр. 57
БДС ЕN 1995-1-2:2005
tf = 2,8hp − 14 (C.8)
(3) За облицовки, направени от гипсокартонени плоскости тип F, времето за отказ трябва да се определи с
отчитане на:
- топлинното разлагане на обшивката;
- отказ от изтръгване на съединителните средства, вследствие на недостатъчна дълбочина на

проникване в необгоряла дървесина.
(4) Времето за отказ от топлинното разлагане на облицовката трябва да се оцени на основата на

изпитвания.
ЗАБЕЛЕЖКА: Повече информация за методите за изпитване е дадена в EN 1363-1, EN 1365-1 и EN 1365-2.
(5) Времето за отказ tf на плочи с отчитане на отказа от изтръгване на свързващите елементи може да се
изчисли:
lf − la ,min − hp
tf = tch + , (C.9)
ks k2 kn k j β 0
където:
kj = 1,0 за плочи, които не се снаждат върху дървения елемент (C.10)
kj = 1,15 за видове снаждане 1 и 3, (C.11)
където:
tch e моментът на началото на овъгляване;
lf e дължината на свързващия елемент;
la,min e минималната дължина на проникване на свързващия елемент в необгорялата дървесина;
hp e общата дебелина на плочите;
ks e коефициентът на напречното сечение, виж C.2.1(3);
k2 e коефициентът за изолацията виж C.2.1(4);
kn e коефициентът за превръщане на неправилно остатъчно напречно сечение във фиктивно

правоъгълно напречно сечение виж C.2.1(2);
β0 e изчислителната скорост на овъгляване за едномерно овъгляване при стандартно

въздействие от пожар, виж 3.4.2, таблица 3.1.
Минималната дължина на проникване la,min в необгорялата дървесина трябва да се вземе 10 mm.
(6) Когато плочите са закрепени върху трапецовидни стоманени профили, виж фигура C.3, времето за отказ
на стоманения профил може да се изчисли в съответствие с израза (C.9), където hp се замества с
дебелината ts на стоманения профил и kj = 1,0 .
© БИС 2007
Стр. 58
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Легенда:
1 Дървен елемент
2 Стоманен трапецовиден профил
3 Плоча
4 Свързващ елемент за закрепване на стоманения профил към дървения елемент
5 Свързващ елемент за закрепване на плочата към стоманения профил
6 Овъглен слой
Фигура C.3 - Илюстрация на използване на стоманени трапецовидни профили за закрепване

на плочите на тавана
(7) Когато стоманените трапецовидни профили се използват след отказа на плочите за осигуряване на
изолацията в кухината, времето за отказ на трапецовидните профили се изчислява:
lf − la ,min − k s k2 kn β 0 (tf − tch ) − ts

tsf = tf + , C.12)
k s k3 k n β 0
където:
tsf e времето за отказ на стоманените трапецовидни профили;
ts e дебелината на стоманените трапецовидни профили;
k3 e следзащитният коефициент.
Другите означения са дадени в (5).
(8) За огнеустойчивост ≤ 60 min не е необходимо да се прави проверка за носеща способност и деформации

на стоманените трапецовидни профили.
C.3 Намаляване на якостните и деформационните характеристики
(1) Коефициентът за изменение на якостта при пожар на елементите на дървените рамки може да се
изчисли:
d char , n
kmod,fm,fi = a 0 − a1 , (C.13)
h
© БИС 2007
Стр. 59
БДС ЕN 1995-1-2:2005
където:
a 0, a 1 са стойностите, дадени в таблици C.2 и C.3;
dchar,n e фиктивната дълбочина на овъгляване в съответствие с (3.2) с βn съгласно (C.1) и (C.2);
h e височината на гредата на гредореда или стойката.
Таблица C.2 - Стойностиa на a0 и a1 за намаляване на якостта на греди на гредореда или стойки

в рамки на стени, изложени на огнево въздействие от една страна
Случай h a0 a1
mm
1 Якост на огъва- 95 0,60 0,46
не, когато изло-
145 0,68 0,49
жената страна
работи на опън 195 0,73 0,51
220 0,76 0,51
2 Якост на огъва- 95 0,46 0,37
не, когато изло-
145 0,55 0,40
жената страна
работи на на- 195 0,65 0,48
тиск 220 0,67 0,47
3 Якост на натиск 95 0,46 0,37
145 0,55 0,40
195 0,65 0,48
220 0,67 0,47
a
За междинни стойности на h може да се интерполира линейно.
Таблица C.3 - Стойности за a0 и a1 за намаляване на якостта на натиск на стойки в стени,

изложени на огнево въздействие от двете страни
Случай h a0 a1
mm
1 Якост на натиск 145 0,39 1,62
(2) Коефициентът на изменение за модула на еластичност трябва да се изчисли от израза:
d char ,n
kmod,E,fi = b0 − b1 , (C.14)
h
където:
b0, b1 са стойностите, дадени в таблици C.4 и C.5;

dchar,n e фиктивната дълбочина на овъгляване, в съответствие с израза (3.2), където βn е в
© БИС 2007
Стр. 60
БДС ЕN 1995-1-2:2005
съответствие с изрази (C.1) и (C.2);
h e височината на гредата на гредореда.
Таблица C.4 - Стойности a за b0 и b1 за намаляване на модула на еластичност на стойки в стени,

подложени на огнево въздействие от едната страна
-
Случай h b0 b1
mm
1 Изкълчване, перпенди- 95 0,50 0,79
кулярно на равнината
на стената 145 0,60 0,84
195 0,68 0,77
2 Изкълчване в равни- 95 0,54 0,49

ната на стената
145 0,66 0,55
195 0,73 0,63
a
ЗАБЕЛЕЖКА: На схемите за случай 2 стойките са закрепени с разпорки.
Таблица C.5 - Стойности a за b0 и b1 за намаляване на модула на еластичност на стойки в стени,

подложени на огнево въздействие от двете страни
Случай h b0 b1
mm
1 Изкълчване, перпенди- 145 0,37 1,87
кулярно на равнината
на стената
2 Изкълчване в равни- 145 0,44 2,18

ната на стената
a
ЗАБЕЛЕЖКА: На схемите за случай 2 стойките са закрепени с разпорки.
© БИС 2007
Стр. 61
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Приложение D
ОВЪГЛЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИ В КОНСТРУКЦИИ НА СТЕНИ И ПОДОВИ ГРЕДОРЕДИ

С НЕЗАПЪЛНЕНИ КУХИНИ
D.1 Общи положения
(1) Правилата от това приложение се прилагат за стандартно въздействие от пожар.
(2) Прилага се 3.4.3.1.
D.2 Скорости на овъгляване
(1) Прилагат се 3.4.3.2(1), (2), (4) и (5).
D.3 Момент на начало на овъгляването
(1) За огнезащитни облицовки от дървесни плочи и дъсчени обшивки времето до началото на овъгляване на
дървените елементи може да се вземе :
tch = tf , (D.1)
където tf се определя съгласно D.4(1).
(2) За огнезащитни облицовки от гипсокартонени плоскости времето до началото на овъгляването на

дървените елементи tch може да се определи, както следва:
- върху тясната страна на дървените елементи, изложени на огнево въздействие, виж фигура D.1, в
съответствие с (3.11) или (3.12);
- върху широките страни на дървените елементи, обърнати към кухината, виж фигура D.1, като:
tch = tf , (D.2)
където времето до отказ tf се определя съгласно D.4(2). За определяне за тясна и широка част на дървен
елемент, виж фигура D.1.
Легенда:
1 Тясна страна на елемент, изложен на огнево въздействие
2 Широка страна на елемент, обърната към кухината
3 Огнезащитна облицовка, разположена върху изложената на огнево въздействие страна на конструктивната
част
4 Огнезащитна облицовка, разположена върху неизложената на огнево въздействие страна на конструктивната
част
Фигура D.1 - Определяне на тясна и широка част на дървен елемент
© БИС 2007
Стр. 62
БДС ЕN 1995-1-2:2005
D.4 Време до отказ на плочи
(1) За огнезащитни облицовки от дървени обшивки и дъсчени плочи, закрепени към дървени елементи,
времето до отказ трябва да се вземе:
hp
tf = −4, (D.3)
β0
където:
tf e времето до отказ, в минути;
hp e дебелината на плочата или дъската, в милиметри;
β0 e едномерната скорост на овъгляване, в mm/min.
(2) За гипсокартонени плоскости времето до отказ, дължащ се на механична деградация на материала,

трябва да се определя чрез изпитвания. За гипсокартонени плоскости тип A и H времето до отказ tf може да
се вземе:
- за подове с облицовка, закрепена към дървени елементи или еластични стоманени профили с
разстояния между тях не повече от 400 mm, и за стени:
tf = 2,8hp − 11 (D.4)
- за подове с облицовка, закрепена към дървени елементи с разстояния между тях, по-големи от
400 mm, но не повече от 600 mm:
tf = 2,8hp − 12 , (D.5)
където hp е дебелината на облицовката, в mm. За облицовки, състоящи се от два слоя, дебелината hp

трябва да се вземе като дебелината на външния слой и 50 % от дебелината на вътрешния слой, стига
разстоянията между свързващите елементи във вътрешния слой да не са по-големи от разстоянията между
свързващите елементи на външния слой.
© БИС 2007
Стр. 63
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Приложение E
АНАЛИЗ НА ОГНЕПРЕГРАЖДАЩАТА ФУНКЦИЯ НА СТЕННИ И ПОДОВИ КОНСТРУКЦИИ
E.1 Общи положения
(1) Закрепването на плочата или дъската от страната на конструкцията, която не е изложена на огнево
въздействие, се препоръчва да бъде осигурено в негорялата дървесина.
(2) Приема се, че изискванията за функцията “цялост” (критерий E) са удовлетворени, когато изискванията
за изолация (критерий I) са изпълнени и плочите или дъските остават закрепени към дървената рамка от
страната на огневото въздействие.
(3) Правилата се отнасят за елементи на дървените рамки, облицовки от дървесни плочи по EN 13986 и
гипсокартонени плоскости типове A, F и H съгласно EN 520. За други материали целостта трябва да се
определи чрез изпитвания.
ЗАБЕЛЕЖКА: Метод за изпитване е даден в ENV 13381-7.
(4) За огнепреграждащи елементи следва да се провери, че:
tins ≥ treq , (E.1)
където:
tins e времето, за което температурното нарастване за неизложената на огнево въздействие страна

достигне предписаното в 2.1.2(3);
treq e изискваният период от време за изпълняване на огнепреграждащата функция на частта от

конструкцията.
E.2 Опростен метод за изчисляване на изолацията
E.2.1 Общи положения
(1) Стойността на tins трябва да се изчисли като сума от приносите на отделните слоеве, използвани при
изграждането й, в съответствие с формулата:
tins = ∑ tins ,0,i k pos k j , (E.2)

i
където:
tins,0,i e основната стойност за изолация на слой “i”, в минути, виж E.2.2;
kpos e коефициентът за местоположение, виж E.2.3;
kj e коефициентът за снаждане, виж E.2.4.
Съответният номер на слоевете може да бъде определен от таблица E.1 и фигура E.2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Снаждането не се отразява на огнепреграждащата способност, ако е покрито с летва или

конструктивен елемент, който да предотвратява разпространението на горещи газове в конструкцията.
© БИС 2007
Стр. 64
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(2) Когато огнепреграждащата конструкция се състои само от един слой, например неизолирана стена с
обшивка само от едната страна, tins може да се вземе като основна стойност за изолация на обшивката и,
ако е необходимо, да се умножи с kj.
Таблица E.1 - Предаване на топлина през слой
Повишение на тем- Път на преноса на

пературата върху топлина според
неизложената фигура E.1
страна
K
Основна конструкция 140 a
Снаждания 180 b
Инсталации 180 c, d
Легенда:
1 Елемент на дървената рамка
2 Плоча или дъска
3 Незапълнена кухина
4 Изолация в кухината
5 Снаждане на плочи, непокрито от летва или греда от гредореда
6 Място на инсталациите
a – d Пътища за пренос на топлина
Фигура E.1 - Илюстрация на пътища за пренос на топлина през огнепреграждаща конструкция
E.2.2 Основни стойности на изолация
(1) Стойностите, дадени в тази точка, могат да се прилагат за доказване на периоди на огнеустойчивост до
60 минути.
(2) Основните стойности за изолация на плочи и дъски трябва да се определят от следните изрази:
- за слоеста дървесина с характеристична плътност, по-голяма или равна на 450 kg/m3
tins ,0 = 0,95hp (E.3)
- за плочи от дървесни частици и плочи от дървесни влакна с характеристична плътност, по-голяма

или равна на 600 kg/m3
tins ,0 = 1,1hp (E.4)
© БИС 2007
Стр. 65
БДС ЕN 1995-1-2:2005
- за дъсчена обшивка с характеристична плътност, по-голяма или равна на 400 kg/m3
tins ,0 = 0,5hp (E.5)
- за гипсокартонени плоскости тип A, F, R и H
tins ,0 = 1, 4hp , (E.6)
където:
tins,0 e основната стойност на изолация, в минути;
hp e дебелината на плочата или дъската, в милиметри.
(3) Когато кухините са запълнени частично или изцяло с минерална или стъклена вата, основната стойност
на изолация може да се определи:
- за минерална вата
tins ,0,i = 0, 2hins kdens (E.7)
- за стъклена вата
tins ,0,i = 0,1hins kdens , (E.8)
където:
hins e дебелината на изолацията, в милиметри;
kdens e даден в таблица E.2.
(4) За незапълнени кухини с дълбочина от 45 до 200 mm основната стойност на изолация може да се

приеме като tins,0 = 5,0 min.
E.2.3 Коефициент за положението
(1) За стени с еднослойна облицовка, коефициентът за положението за плочи и дъски върху изложената
страна на стената може да се вземе от таблица E3, и за плочи и дъски откъм неизложената страна на
стената от таблица E4, като се използват следните изрази:
⎧0, 02hp + 0,54

k pos = min ⎨ (E.9)
⎩1
k pos = 0, 07hp − 0,17 (E.10)
където hp е дебелината на плочата върху изложената страна.
Когато изложената плоча е направена от материал, различен от гипсокартон тип F, коефициентът за

положение, kpos, при незапълнени кухини и за изолационен слой може да се вземе като 1,0. Когато
изложената плоча е от гипсокартон тип F, коефициентът за положение трябва да се вземе както следва:
- kpos = 1,5 за незапълнени кухини, или кухини, запълнени с изолация от минерална вата
- kpos = 2,0 за кухини, запълнени с изолация от стъклена вата
(2) За стени с двуслойни облицовки, виж фигура E.2, коефициентът за положението може да се вземе от
таблица E.5.
© БИС 2007
Стр. 66
БДС ЕN 1995-1-2:2005
(3) За подове, изложени на огнево въздействие отдолу, коефициентът за положението за изложени плочи,
даден в таблица E.3, трябва да се умножи по 0,8.
E.2.4 Ефект на снажданията
(1) Коефициентът за снаждане kj трябва да се вземе като kj = 1 в следните случаи:
- снаждането на плочите е закрепено към летва най-малко със същата дебелина като тази на
конструктивния елемент;
- дъсчена обшивка.
ЗАБЕЛЕЖКА: За дъсчена обшивка ефектът от снаждането е включен в основната стойност на изолацията tins,0,
дадена с израз (E.5).
(2) За снаждания на плочи, незакрепени към летви , коефициентът за снаждане kj би трябвало да се вземе
от таблици E.6 и E.7.
(3) За снаждания в изолационните плочи коефициентът за снаждане би трябвало да се вземе kj = 1.
Таблица E.2 - Стойности на kdens за изолационни материали в кухини
Материал в Плътност kdensa

кухини kg/m3
Стъклена вата 15 0,9
20 1,0
26 1,2
Минерална вата
26 1,0
50 1,1
a
За междинни плътности може да се
интерполира линейно.
© БИС 2007
Стр. 67
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица E.3 - Коефициент за положението kpos за плочи в един слой върху изложената страна
Плоча върху Дебелина Коефициент за положението на плочи,

изложената страна mm зад които има
изолация от незапълнена кухина

минерална или
стъклена вата
Шперплат с характе-
ристична плътност 9 до 25
≥ 450 kg/m3
Плочи от дървесни час-

тици , плочи от дървес-
ни влакна с характерис- 9 до 25
тична плътност
≥600 kg/m3
Израз (E.9) 0,8
Дъсчена обшивка с ха-

рактеристична плътност 15 до 19
≥400 kg/m3
Гипсокартонени
9 до 15
плоскости типове A, H, F
Таблица E.4 - Коефициент за положението kpos за плочи в един слой върху неизложената страна
Плоча върху Дебелина на плоча Коефициент за положението на плочи до
изложената страна върху неизложената
страна в Стъклена Минерална вата с Незапълнена
mm вата дебелина a кухина
45 до 95 145 195
Слоеста дървесина с 9 до 25 Израз (E.10) 0,6

плътност ≥ 450 kg/m3
Плочи от дървесни 9 до 25 Израз (E.10) 0,6
частици и плочи от
дървесни влакна с
плътност ≥ 600 kg/m3
15 0,45 1,5 3,9 4,9 0,6
Дъсчена обшивка с
плътност ≥ 400 kg/m3 19 0,67
Гипсокартонени От 9 до 15 Израз (E.10) 0,7

плоскости типове A, H, F
a
За междинни стойности може да се интерполира линейно.
© БИС 2007
Стр. 68
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица E.5 - Коефициент за положението kpos за стени с плочи в два слоя
Конструиране: Номер на слоя и материал Брой на слоевете

1 2 3 4 5
1, 2, 4, 5 Дървесни плочи 0,7 0,9 1,0 0,5 0,7
3 Незапълнени кухини
1, 2, 4, 5 Гипсокартонени плоскости тип A 1,0 0,8 1,0 0,8 0,7
или H
1, 5 Гипсокартонени плоскости тип A 1,0 0,8 1,0 0,8 0,7
или H
2, 4 Дървесни плочи
1, 5 Дървесни плочи 1,0 0,6 1,0 0,8 0,7

2, 4 Гипсокартонени плоскости тип A
или H
1, 2, 4, 5 Дървесни плочи 0,7 0,6 1,0 1,0 1,5

3 Минерална вата
1, 2, 4, 5 Гипсокартонени плоскости тип A 1,0 0,6 1,0 0,9 1,5
или H
1, 5 Гипсокартонени плоскости тип A 1,0 0,8 1,0 1,0 1,2
или H
2, 4 Дървесни плочи
1, 5 Дървесни плочи 1,0 0,6 1,0 1,0 1,5

2, 4 Гипсокартонени плоскости тип A
или H
Фигура E.2 - Означения на номерата на слоевете
© БИС 2007
Стр. 69
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица E.6 - Коефициент на снаждане kj , за да се отчете ефектът на снажданията

при дървесни плочи, които не са покрити от летви
Тип снаждане kj
a 0,2
b 0,3
c 0,4
d 0,4
e 0,6
© БИС 2007
Стр. 70
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Таблица E.7 - Коефициент за снаждане, отчитащ ефекта от снаждания на гипсокартонени

плоскости, които не са покрити с летви
Тип снаждане Тип kj
Запълнени Незапълнени
фуги фуги
A,
a 1,0 0,2
H, F
A,
b 1,0 0,15
H,F
© БИС 2007
Стр. 71
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Приложение F
УПЪТВАНЕ ЗА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА ТАЗИ ЧАСТ НА ЕВРОКОДА
(1) В това приложение са дадени блок-схеми като упътване за ползвателите на EN 1995-1-2, виж фигури F.1
и F.2.
Фигура F.1 - Блок-схема за определяне на процедура за проверка на функция

“носимоспособност” на конструктивни елементи
© БИС 2007
Стр. 72
БДС ЕN 1995-1-2:2005
Фигура F.2 – Блок-схема за изчисляване на съединения
© БИС 2007

BDS en 1995-1-2 PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

BDS en 1995-1-2 PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Януари 2007

ЕВРОКОД 5: ПРОЕКТИРАНЕ EN 1995-1-2

ICS 91.010.30; 13.220.50; 91.080.20 Заменя ENV 1995-1-2:2002

Eurocode 5: Design of timber structures - Part 1-2: General -

Eurocode 5: Entwurf, Berechnung und Bemessung von Holzbauten -

Eurocode 5: Conception et Calcul des structures en bois - Part 1-2:

Европейският стандарт EN 1995-1-2:2004 заедно с неговата поправка АС:2006 има

Този стандарт е официално издание на български език на европейския стандарт

Преводът е направен от Българския институт за стандартизация. Изданието има същия статут

Изданието на този български стандарт е одобрено от изпълнителния директор на Българския

056-0022385-3 Национални стр. 2

Този български стандарт е подготвен с участието на БИС/ТК 56 “Проектиране на строителни

Този стандарт заменя и отменя БДС ENV 1995-1-2:2002.

В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на

- на EN 300 - БДС EN 300;

Включената поправка АС:2006 е отбелязана с една вертикална линия отляво на съответния

Следват 72 страници на E N 1995-1-2: 2 00 4 с неговата поправка АС:2006 в превод на български

ICS 91.010.30; 13.220.50; 91.080.20 Заменя ENV 1995-1-2:1994

Издание на български език

ЕВРОКОД 5: ПРОЕКТИРАНЕ НА ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ

Този европейски стандарт е приет от CEN на 2004-04-16.

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Management Centre: rue de Stassart, 36 B-1050 Brussels

4 Изчислителни методики за определяне на механична носимоспособност 31

5 Процедури за проектиране на стенни и подови конструкции 36

Приложение A (информационно) Параметрично въздействие от пожар 46

Приложение B (информационно) Усъвършенствани изчислителни методи 49

Приложение C (информационно) Носещи греди на подови гредореди и стойки на

Приложение D (информационно) Овъгляване на елементи в конструкции на стени

Приложение E (информационно) Анализ на огнепреграждащата функция на стенни

Приложение F (информационно) Упътване за ползвателите на тази част на еврокода 71

Този европейски стандарт заменя ENV 1995-1-2:1994.

CEN/TC 250 отговаря за всички конструктивни еврокодове.

Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните органи по стандартизация на следните

История на програмата “Еврокодове”

С тази работна програма комисията пое инициативата за разработване на система от хармонизирани

В продължение на петнадесет години комисията с помощта на управляващ комитет с представители на

През 1989 г. комисията и страните-членки на Европейския съюз и на EFTA решиха на базата на

Програмата “Конструктивни еврокодове” обхваща следните стандарти, които обикновено се състоят от

EN 1990 Eврокод. Основи на проектирането на строителни конструкции

EN 1991 Еврокод 1: Въздействия върху конструкциите

EN 1992 Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции

EN 1993 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции

EN 1994 Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции

EN 1995 Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции

EN 1996 Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции

EN 1997 Еврокод 7: Геотехническо проектиране

EN 1998 Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия

EN 1999 Еврокод 9: Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави

Европейските стандарти признават отговорността на оправомощените органи във всяка страна-членка и

Статут и област на приложение на еврокодовете

Страните-членки на Европейския съюз и на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTА) приемат,

- като средство за доказване на съответствието на сгради и строителни съоръжения със съществените

- като рамка за разработване на хармонизирани технически спецификации за строителни продукти

Стандартите – еврокодове, осигуряват общите правила за конструктивно проектиране при ежедневното

Национални стандарти, въвеждащи еврокодовете

Националните стандарти, въвеждащи еврокодовете, трябва да съдържат пълния текст на европейския

- стойности и/или категории, когато европейският стандарт допуска алтернативи,

- специфични за страната данни (географски, климатични и т.н.), например карта за натоварване от

- процедурата, която трябва да се ползва, ако в европейския стандарт са дадени алтернативни

То може да съдържа също:

- решения относно прилагането на информационните приложения,

- източници на допълнителна информация, която не противоречи на европейския стандарт и която