Септември 2007

БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ
БДС
ЕВРОКОД 5: ПРОЕКТИРАНЕ НА ДЪРВЕНИ
КОНСТРУКЦИИ EN 1995-2
Част 2: Мостове
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ
ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

ICS 91.010.30; 91.080.20; 93.040 Заменя БДС ENV 1995-2:2005

Eurocode 5: Design of timber structures - Part 2: Bridges

Eurocode 5: Bemessung und Konstruktion von Holzbauten - Teil 2:

Brücken

Eurocode 5: Conception et calcul des structures bois - Partie 2: Ponts

Европейският стандарт EN 1 9 9 5 - 2 :2 0 0 4 има статут на български стандарт

от 2005-10-21.

Този стандарт е официално издание на български език на европейския стандарт

EN 19 95 -2 :2004 .

Преводът е направен от Българския институт за стандартизация. Изданието има същия статут

като изданията на официалните езици на CEN.

Изданието на български език на този стандарт е одобрено от изпълнителния директор на

Българския институт за стандартизация на 20 07 -1 0 -17 .

056-0023653-3 Национални стр. 2

и 28 стр. на E N
© БИС 2007 Българският институт за стандартизация е носител на Национален № за позоваване БДС ЕN 1995-2:2005
авторските права. Всяко възпроизвеждане, включително и частично,
е възможно само с писменото разрешение на БИС, 1797 София, кв.
“Изгрев”, ул. “165” № 3А.
 НАЦИОНАЛЕН ПРЕДГОВОР

Този стандарт е подготвен с участието на БИС/ТК 5 6 “Проектиране на строителни

конструкции”.

Този български стандарт заменя и отменя БДС ENV 1995-2:2005.

В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на

които съответстват следните български стандарти:

- на EN 1990:2002 – БДС EN 1990:2002;

- на EN 1990:2002/A1 – БДС 1990:2002/А1:2006;
- на EN 1991-1-4 – БДС EN 1991-1-4;
- на EN 1991-2 – БДС EN 1991-2;
- на EN 1992-1-1 - БДС EN 1992-1-1;
- на EN 1992-2 - БДС EN 1992-2;
- на EN 1993-2 – БДС EN 1993-2;
- на EN 1995-1-1 – БДС EN 1995-1-1;
- на EN 10138-1 ( във фаза prEN 10138-1) – *;
- на EN 10138-4 (във фаза prEN 10138-4) – *.

Следват 28 страници на EN 1995-2:2004 в превод на български език.

© БИС 2007

*
Официални издания на позования стандарт/документ могат да бъдат намерени в библиотеката на БИС или със съдействието на
БИС.
 ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ EN 1995-2
EUROPEAN STANDARD
EUROPÄISCHE NORM Ноември 2004
NORME EUROPÉENNE
ICS 91.010.30; 91.080.20; 93.040 Заменя ENV 1995-2:1997

Издание на български език

ЕВРОКОД 5: ПРОЕКТИРАНЕ НА ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ

Част 2: Мостове

Eurocode 5: Design of timber structures - Eurocode 5: Bemessung und Konstruktion Eurocode 5: Conception et calcul des
Part 2: Bridges von Holzbauten - Teil 2: Brücken structures bois - Partie 2: Ponts

Този европейски стандарт е приет от CEN на 2004-08-26.

Членовете на CEN са задължени да спазват Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, в който са
определени условията, при които без всякаква промяна този европейски стандарт получава
статут на национален стандарт.
Актуализирани списъци на такива национални стандарти с техните библиографски справки
могат да бъдат получени от Централния секретариат или от всеки член на CEN.
Този европейски стандарт съществува в три официални издания (на английски, немски и
френски език). Всяко издание на друг език, направено от член на CEN на негова отговорност
чрез превод на неговия национален език и регистрирано в Централния секретариат, има същия
статут като официалните издания.
Членове на CEN са националните органи по стандартизация на следните страни: Австрия,
Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания,
Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия,
Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешка република, Швейцария и Швеция.

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ

EUROPEAN COMMITTEE FOR STANDARDIZATION
EUROPÄISCHES KOMITEE FÜR NORMUNG
COMITÉ EUROPÉEN DE NORMALISATION

Management Centre: rue de Stassart, 36 B-1050 Brussels

© 2004 CEN Правата за използване във всякаква форма и по всякакъв начин № за позоваване EN 1995-2:2004 E
са запазени за националните членове на CEN.
© БИС 2007
Стр. 2
БДС EN 1995-2:2005

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор 4

Раздел 1 Общи положения 6

1.1 Обект и област на приложение 6
1.1.1 Обект и област на приложение на EN 1995 6
1.1.2 Обект и област на приложение на EN 1995-2 7
1.2 Позоваване 8
1.3 Предпоставки 8
1.4 Разлика между принципи и правила за приложение 8
1.5 Определения 8
1.5.1 Общи положения 8
1.5.2 Допълнителни термини и определения, използвани в този стандарт 9
1.6 Означения, използвани в EN 1995-2 11

Раздел 2 Основи на проектирането 12

2.1 Основни изисквания 12
2.2 Принципи на метода по гранични състояния 12
2.3 Основни променливи величини 12
Товари и атмосферни въздействия 12
2.4 Проверка по метода на частните коефициенти на сигурност 13
2.4.1 Изчислителна стойност на характеристиката на материалите 13

Раздел 3 Характеристики на материалите 14

Раздел 4 Дълготрайност 14
4.1 Дървесина 14
4.2 Устойчивост срещу корозия 14
4.3 Защита на дървени настилки от намокряне чрез изолация 14

Раздел 5 Основи на конструктивния анализ 15

Многослойни пътни плочи 15
5.1.1 Общи положения 15
5.1.2 Концентрирани вертикални товари 15
5.1.3 Опростено изчисляване 16
5.2 Комбинирани елементи 17
5.3 Комбинирани елементи от дърво и бетон 17

Раздел 6 Крайни гранични състояния 17

6.1 Пътни плочи 17
6.1.1 Носимоспособност на системата 17
6.1.2 Напрегнати многослойни пътни плочи 19
6.2 Умора 20

Раздел 7 Експлоатационни гранични състояния 21

7.1 Общи положения 21
7.2 Гранични стойности на провисвания 21
7.3 Трептения 21
7.3.1 Трептения, причинени от пешеходци 21
7.3.2 Трептения, причинени от вятър 21

Раздел 8 Съединения 21
8.1 Общи положения 21
8.2 Съединения дърво-бетон в комбинирани греди 22
8.2.1 Напречно натоварени клечковидни съединителни средства 22
8.2.2 Съединения с дюбели 22

© БИС 2007
 Стр. 3
БДС EN 1995-2:2005

Раздел 9 Конструктивно детайлиране и контрол 22

Приложение А (информационно) Проверка на умора 23

А.1 Общи положения 23
А.2 Натоварване, предизвикващо умора 23
А.3 Проверка на умора 24

Приложение В (информационно) Трептения, причинени от пешеходци 26

B.1 Общи положения 26
B.2 Вертикални трептения 26
B.3 Хоризонтални трептения 27

© БИС 2007
Стр. 4
БДС EN 1995-2:2005

Предговор

Този европейски стандарт е разработен от технически комитет CEN/TC 250 Structural Eurocodes
[Конструктивни еврокодове], чийто секретариат се намира в BSI [Британски институт по стандартизация].

Този европейски стандарт получава статут на национален стандарт или чрез публикуване на идентичен
текст, или чрез потвърждаване най-късно до м. май 2005 г. и всички противоречащи му национални
стандарти трябва да бъдат отменени най-късно до м. март 2010 г.

Този европейски стандарт заменя ENV 1995-2:1997.

CEN/TC 250 отговаря за всички конструктивни еврокодове.

Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните органи по стандартизация на следните

страни са задължени да въведат този европейски стандарт: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия,
Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта,
Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешка
република, Швейцария и Швеция.

История на програмата “Еврокодове”

През 1975 г. Комисията на Европейската общност прие работна програма в областта на строителството,
базираща се на чл. 95 от договора. Целта на програмата бе отстраняване на техническите препятствия за
търговията и хармонизиране на техническите спецификации.

С тази работна програма комисията пое инициативата за създаване на система от хармонизирани

технически правила за проектиране на строежи, която на първо време да представлява алтернатива на
действащите национални правила в страните членки, а впоследствие да ги замести.

В продължение на петнадесет години, подпомагана от Комитета по регламентиране, включващ

представители на страните членки, комисията ръководеше изпълнението на програмата “Еврокодове”,
която през 80-те години доведе до появата на първото поколение европейски кодове.

През 1989 г. комисията и страните - членки на Европейския съюз (EU) и на Европейската асоциация за
свободна търговия (EFTA), решиха въз основа на споразумение 1) между комисията и Европейския комитет
по стандартизация (CEN) да прехвърлят на CEN чрез поредица от мандати разработването и публикуването
на еврокодовете с цел да им осигурят бъдещ статут на европейски стандарт (EN). Това свързва на практика
еврокодовете с предписанията на всички директиви на съвета и/или решения на комисията, отнасящи се за
европейските стандарти (например Директива на съвета 89/106/ЕЕС за строителните продукти CPD и
Директиви на съвета 93/37/ЕЕС, 92/50/ЕЕС и 89/440/ЕЕС за обществените поръчки и услуги и
еквивалентните директиви на EFTA, поставящи началото на изграждане на вътрешния пазар).

Програмата “Конструктивни еврокодове” обхваща следните стандарти, които обикновено се състоят от по

няколко отделни части:

EN 1990:2002 Eврокод. Основи на проектирането на строителни конструкции

EN 1991 Еврокод 1: Въздействия върху конструкциите
EN 1992 Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции
EN 1993 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции
EN 1994 Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции
EN 1995 Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции
EN 1996 Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции
EN 1997 Еврокод 7: Геотехническо проектиране
EN 1998 Еврокод 8: Проектиране на конструкции за сеизмични въздействия
EN 1999 Еврокод 9: Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави

1)
Споразумение между Комисията на Европейската общност и Европейския комитет по стандартизация (CEN) за разработването на
еврокодове за проектиране на сгради и строителни съоръжения (BC/CEN/03/89).

© БИС 2007
 Стр. 5
БДС EN 1995-2:2005

Европейските стандарти признават отговорността на оправомощените органи във всяка страна членка и
защитават правото им да определят стойностите, свързани с определени правила за безопасност на
национално ниво, когато те продължават да са различни в отделните страни.

Статут и област на приложение на еврокодовете

Страните - членки на Европейския съюз и на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTА),

приемат, че еврокодовете служат като базови документи за следните цели:

- като средство за доказване на съответствието на сградите и строителните съоръжения със

съществените изисквания на Директива 89/106/ЕЕС, в частност със същественото изискване
№1 – Носимоспособност, и същественото изискване №2 – Безопасност в случай на пожар;

- като база при съставянето на изисквания в договори за строителни работи и за свързаните с

тях инженерни услуги;

- като рамка за разработване на хармонизирани технически спецификации за строителни

продукти (EN и ЕТА).

Еврокодовете, доколкото те се занимават със самите строежи, са пряко свързани с тълкувателните

документи 2) , отнасящи се към член 12 на Директивата за строителни продукти, въпреки че самата им
същност е различна от тази на хармонизираните стандарти за продукти 3) . Следователно възникващите при
работата по еврокодовете технически аспекти е необходимо да бъдат компетентно разглеждани от
техническите комитети на CEN и/или в работните групи на Европейската организация за технически
одобрения (ЕОТА), разработващи стандартите за продукти, от гледна точка на постигане на пълна
съвместимост на тези технически спецификации с еврокодовете.

Стандартите “Еврокодове” осигуряват общите правила за конструктивно проектиране при ежедневното

проектиране на цели конструкции и техни елементи – както традиционни, така и нови. Необичайните
форми на строителство или условия за проектиране не са обхванати подробно, което ще изисква
допълнителен експертен анализ от страна на проектанта в такива случаи.

Национални стандарти, въвеждащи еврокодовете

Националните стандарти, въвеждащи еврокодовете, трябва да съдържат пълния текст на европейския

стандарт, публикуван от CEN (включително всичките му приложения); този текст може да бъде
предшестван от национална челна страница и от национален предговор и може да бъде последван от
национално приложение.

Националното приложение може да съдържа информация само за така наречените национално определени
параметри, които са предоставени от европейския стандарт за национален избор и които ще се използват
при проектирането на сгради и строителни съоръжения, предвиждани за изграждане в дадената страна:

- стойности и/или класове, за които в еврокода са дадени алтернативи;

- стойности, които да се използват, когато в еврокода е дадено само означение;

2)
Съгласно чл. 3.3 на Директивата за строителни продукти в тълкувателните документи трябва да бъде дадена конкретна форма на
съществените изисквания с оглед създаване на необходимите връзки между съществените изисквания и мандатите за хармонизирани
EN и ръководства за европейските технически одобрения ETAG/ETA.
3)
Съгласно чл. 12 на Директивата за строителни продукти тълкувателните документи трябва:
a) да дават конкретна форма на съществените изисквания посредством хармонизиране на терминологията и техническите бази
и когато е необходимо, посредством посочване на категории или нива за всяко изискване;
b) да посочват методи за обвързване на тези категории или нива за изискванията с техническите спецификации, например
методи за изчисляване и проверка, технически правила за проектиране и т.н.;
с) да служат като отправна точка при разработването на хармонизирани стандарти и на ръководства за европейски технически
одобрения.
Еврокодовете на практика играят подобна роля в областите на съществено изискване 1 и за част от съществено изискване 2.

© БИС 2007
Стр. 6
БДС EN 1995-2:2005

- специфични за страната данни (географски, климатични и др.), например карта за сняг;

- методиката, която ще се използва, когато в еврокода са дадени алтернативни методики.

- решения за прилагане на информационни приложения;

- позоваване на непротиворечаща допълнителна информация в помощ на ползвателя при

прилагане на еврокода.

Връзки между еврокодовете и хармонизираните технически спецификации (EN и ETА) за

продукти

Необходима е съгласуваност между хармонизираните технически спецификации за строителни продукти и

техническите правила за строежите 4) . Освен това в цялата информация, придружаваща маркировката СЕ на
строителните продукти, която е свързана с еврокодовете, трябва ясно да бъде упоменато кои национално
определени параметри са взети предвид.

Допълнителна информация, специфична за EN 1995-2

ЕN 1995-2 описва принципите и изискванията за сигурност, експлоатационна годност и дълготрайност на

дървените мостове. Той се основава върху концепцията за гранични състояния, използвана съвместно с
метода на частните коефициенти.

При проектирането на нови конструкции се предвижда, че ЕN 1995-2 ще бъде използван за пряко прилагане
съвместно с еврокодове EN 1995-1-1 и EN 1990:2002 и съответните части на EN 1991.

Числените стойности на частните коефициенти и на другите параметри на надеждността се препоръчват

като базови стойности, които осигуряват приемливо равнище на надеждност. Те са избрани въз основа на
предпоставката за наличие на задоволително ниво на изпълнение и управление на качеството. Когато EN
1995-2 се използва като база от други технически комитети на CEN/TC, е необходимо да се приемат същите
стойности.

Национално приложение за EN 1995-2

Този стандарт дава алтернативни методики, стойности и препоръки със забележки, посочващи кога може да
се прави национален избор. Поради това националният стандарт, въвеждащ EN 1995-2, трябва да съдържа
национално приложение, включващо всички национално определени параметри, които ще се използват при
проектирането на сгради и строителни съоръжения, изграждани в съответната страна.

В EN 1995-2 са разрешени национални приемания в следните точки:

2.3.1.2(1) Определяне на товари в класове за продължителност на товарите

2.4.1 Частни коефициенти за характеристики на материали
7.2 Гранични стойности за провисвания
7.3.1(2) Коефиценти на затихване

Раздел 1 Общи положения

1.1 Обект и област на приложение

1.1.1 Обект и област на приложение на EN 1995

(1)P EN 1995 се прилага за проектиране на дървени конструкции – т.е. конструкции, изготвени от

дървесина (монолитна дървесина, фасонирана, рендосана или обла дървесина, лепена многопластова
дървесина или конструктивни продукти на дървесна основа, например LVL) или дървесни плочи, свързани с
4)
Виж чл. 3.3 и чл. 12 на Директивата за строителни продукти, както и 4.2, 4.3.1, 4.3.2 и 5.2 на Тълкувателен документ 1.

© БИС 2007
 Стр. 7
БДС EN 1995-2:2005

лепило или механични съединители. Той е в съответствие с принципите и изискванията за сигурност и

експлоатационна годност на конструкциите и на основите на проектирането и изчисляването, дадени в EN
1990:2002.

(2)P EN 1995 се занимава само с изискванията за носимоспособност, експлоатационна годност,

дълготрайност и огнеустойчивост на дървените конструкции. Други изисквания, например отнасящи се за
топло- и звукоизолация, не се разглеждат.

(3) EN 1995 е предвиден да се използва заедно със:

EN 1990:2002 Еврокод - Основи на проектирането на строителни конструкции

EN 1991 Въздействия върху конструкциите

EN за съответните строителни продукти, използвани в дървените конструкции

EN 1998 Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия, когато дървените конструкции се

изграждат в сеизмични райони

(4) EN 1995 е разделен на следните части:

EN 1995-1 Основни положения

EN 1995-2 Мостове

(5) EN 1995-1 Основни положения обхваща:

EN 1995-1-1 Основни положения. Основни правила и правила за сгради

EN 1995-1-2 Основни положения. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар

1.1.2 Обект и област на приложение на EN 1995-2

(1) EN 1995-2 дава общи правила за проектиране на конструктивните части на мостове, т.е.
конструктивни елементи, които са важни за надеждността на целия мост или главни части от него.
Разглеждат се мостове, направени от дървен материал или други материали на базата на дървесина, които
могат да са изцяло дървени или комбинирани с бетон, стомана или други материали.

(2) В EN 1995-2 са разгледани следните раздели:

Раздел 1: Общи положения

Раздел 2: Основи на проектирането

Раздел 3: Характеристики на материалите

Раздел 4: Дълготрайност

Раздел 5: Основи на конструктивния анализ

Раздел 6: Крайни гранични състояния

Раздел 7: Експлоатационно гранично състояние

Раздел 8: Съединения

© БИС 2007
Стр. 8
БДС EN 1995-2:2005

Раздел 9: Конструктивно детайлиране и контрол

(3) Раздел 1 и раздел 2 дават и допълнителни точки към посочените в EN 1990:2002 Еврокод: Основи на
проектирането на строителни конструкции.

(4) Прилага се EN 1995-1-1, освен ако не е указано друго.

1.2 Позоваване

(1) Този европейски стандарт включва чрез датирани или недатирани позовавания предписания от
други стандарти/документи. Тези позовавания са посочени на съответните места в текста и
стандартите/документите са изброени по-долу. За датираните позовавания последващи изменения или
преработени издания на тези стандарти/документи се прилагат за този европейски стандарт само когато те
са включени в него чрез изменение или преработване. За недатираните позовавания са валидни
последните издания на стандартите/документите (включително изменения).

Европейски стандарти:

EN 1990:2002 Еврокод: Основи на проектирането на строителни конструкции

EN 1990:2002/А1 Еврокод: Основи на проектирането на строителни конструкции
Изменение A1: Приложение A2: Приложение за мостове
EN 1991-1-4 Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкциите. Част 1-4:
Натоварване от вятър
EN 1991-2 Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкци. Част 2: Натоварване от
трафик върху мостове
EN 1992-1-1 Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-1:
Общи правила и правила за сгради
EN 1992-2 Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 2:
Стоманобетонни мостове. Правила за проектиране и конструиране
EN 1993-2 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 2: Мостове
EN 1995-1-1 Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1: Общи правила и
правила за сгради
EN 10138-1 Стомани за предварително напрягане. Част 1: Общи изисквания
EN 10138-4 Стомани за предварително напрягане. Част 4: Пръти

1.3 Предпоставки

(1) Допълнителни изисквания за изпълнение, подържане и контрол са дадени в раздел 9.

1.4 Разлика между принципи и правила за приложение

(1) Виж 1.4(1) от EN 1995-1-1.

1.5 Определения

1.5.1 Общи положения

(1)Р Прилагат се определенията от т. 1.5 на EN 1990:2002 и от т. 1.5 на EN 1995-1-1.

© БИС 2007
 Стр. 9
БДС EN 1995-2:2005

1.5.2 Допълнителни термини и определения, използвани в този стандарт

1.5.2.1
дюбелно съединение
съединение от гнездови тип, работещо на срязване, в което силите на хлъзгане между двете части на
елемента се предават чрез плътен контакт между тях. Частите, намиращи се в плътен контакт, обикновено
се прикрепват допълнително една към друга в напречно направление чрез механични съединители.

ЗАБЕЛЕЖКА: Пример за дюбелно съединение е показан на фигура 1.1.

Легенда:

1 Дървесина
2 Бетон
3 Съединител
Фигура 1.1 – Пример за съединение с дюбел

1.5.2.2
многослойни пътни плочи
пътни плочи от слоеве, които са наредени вертикално (на ребро) или хоризонтално (лежащи на широката
си страна), съединени чрез механични съединители или чрез залепване, виж фигури 1.2 и 1.3

1.5.2.3
напрегнати многослойни пътни плочи
многослойни пътни плочи от вертикално наредени слоеве с бичени или рендосани повърхности, съединени
чрез предварително напрягане, виж фигура 1.2.b, c и d

© БИС 2007
Стр. 10
БДС EN 1995-2:2005

Легенда:

1 Гвоздей или винт

2 Предварително напрегнат прът или кабел
3 Лепен шев между лепени многослойни елементи
4 Лепен шев между слоеве в лепени многослойни елементи

Фигура 1.2 – Примери за пътни плочи от вертикално наредени слоеве

a) с гвоздеи или винтове

b) предварително напрегнати, но незалепени
c) лепени и предварително напрегнати лепени многослойни греди с хоризонтални (лежащи на
широката си страна) слоеве
d) лепени и предварително напрегнати лепени многослойни греди с вертикални (на ребро)
слоеве
1.5.2.4
кръстосано-многослойни пътни плочи
многослойни пътни плочи от слоеве с различно направление на влакната (кръстосано или с различни ъгли).
Слоевете са залепени или свързани чрез механични съединители, виж фигура 1.3

1.5.2.5
предварително напрягане
постоянен ефект вследствие на контролирани сили и/или контролирани деформации, приложени към
дадена конструкция

ЗАБЕЛЕЖКА: Пример за предварително напрегнати в напречно направление дървени пътни плочи чрез пръти
или кабели е даден на фигура 1.2 b до d.

Фигура 1.3 – Пример за кръстосано-многослойна пътна плоча

© БИС 2007
 Стр. 11
БДС EN 1995-2:2005

1.6 Означения, използвани в EN 1995-2

За целите на EN 1995-2 се използват следните означения:

Латински главни букви

A Площ на пътна част на мост

E0,mean Средна стойност на модула на еластичност успоредно на влакната
E90,mean Средна стойност на модула на еластичност перпендикулярно на влакната
F Сила
F t,Ed Изчислителна опънна сила между дървесината и бетона
F v,Ed Изчислителна сила на хлъзгане между дървесината и бетона
G0,mean Средна стойност на модула на срязване успоредно на влакната
G90,mean Средна стойност на модула на срязване перпендикулярно на влакната (якост на приплъзване)
M Обща маса на моста
Мbeam Огъващ момент в гредата, заместваща плочата в изчислителния модел
Мmax,beam Максимален огъващ момент в гредата, заместваща плочата в изчислителния модел
Nobs Брой цикли с постоянна амплитуда на напрежението за една година
R Отношение на напреженията

Латински малки букви

a Разстояние; коефицент на умора

ahor,1 Хоризонтално ускорение от един човек, минаващ по моста
ahor,n Хоризонтално ускорение от няколко човека, минаващи по моста
avert,1 Вертикално ускорение от един човек, минаващ по моста
avert,n Вертикално ускорение от няколко човека, минаващи по моста
b Коефицент на умора
bef Ефективна широчина
bef,c Обща ефективна широчина на бетонната плоча
bef,1; bef,2 Ефиктивна широчина на бетонната плоча
b lam Широчина на един слой
bw Широчина на товарния печат върху контактната повърхност на пътната плоча
b w,middle Широчина на товарния печат в средата на пътната плоча
d Диаметър; външен диаметър на прът; разстояние
h Височина на греда; дебелина на плоча
f c,90,d Якост на натиск, перпендикулярно на влакната
f fat,d Изчислителна стойност на якост на умора
fk Характеристична якост
fm,d,deck Изчислителна якост на огъване на пътната плоча
fv,d,deck Изчислителна якост на срязване на пътната плоча
fm,d,lam Изчислителна якост на огъване на слоевете
fv,d,lam Изчислителна якост на срязване на слоевете
fvert, f hor Основна собствена честота на вертикални и хоризонтални трептения
kc,90 Коефициент за якост на натиск перпендикулярно на влакната
kfat Коефициент, отразяващ намалението на якостта с броя на товарните цикли
khor Коефициент
kmod Коефициент на изменение
ksys Коефициент за разпределение на товара

© БИС 2007
Стр. 12
БДС EN 1995-2:2005

k vert
Коефициент
l Отвор
l1 Разстояние
m Маса; маса за единица дължина
mplate Огъващ момент в плочата за единица широчина
mmax,plate Максимален огъващ момент в плочата
n Брой на натоварените слоеве; брой на пешеходците
nADT Очакван годишен среднодневен трафик по време на експлоатационния срок на конструкцията
t Време; дебелина на слоя
tL Проектен срок на експлоатация, изразен в години

Гръцки малки букви

α Очакван процент на наблюдаваните тежки камиони, минаващи по моста

β Коефициент, основан на последиците от повреда; ъгъл на разпределение на напрежението
γM Частен коефициент на сигурност за характеристиките на дървесината, отчитащ също
неточности на модела и отклонения в размерите
γM,c Частен коефициент на сигурност за характеристиките на бетона, отчитащ също неточности на
модела и отклонения в размерите
γM,s Частен коефициент за сигурност на характеристиките на стоманата, отчитащ също неточности
на модела и отклонения в размерите
γM,v Частен коефициент за сигурност на съединения, работещи на срязване, отчитащ също
неточности на модела и отклонения в размерите
γM,fat Частен коефициент за сигурност на материалите за проверка на умора, отчитащ също
неточности на модела и отклонения в размерите
κ Коефициент за проверка на умора
ρmean Средна плътност
μd Изчислителен коефициент на триене
σd,max Най-голямото по абсолютна стойност изчислително напрежение от натоварване,
предизвикващо умора
σd,min Най-малкото по абсолютна стойност изчислително напрежение от натоварване, предизвикващо
умора
σp,min Минимално продължително действащо остатъчно натисково напрежение вследствие на
предварително напрягане
ζ Коефициент на затихване

Раздел 2 Основи на проектирането

2.1 Основни изисквания

(1)P Проектирането на дървени мостове трябва да бъде в съответствие с EN 1990:2002.

2.2 Принципи на метода по гранични състояния

(1) Виж 2.2 от EN 1995-1-1.

2.3 Основни променливи величини

2.3.1 Товари и атмосферни въздействия

2.3.1.1 Общи положения

(1) Въздействията, използвани при проектирането на мостове, могат да се вземат от съответните части
на EN 1991.

© БИС 2007
 Стр. 13
БДС EN 1995-2:2005

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Съответните части на EN 1991, които се използват при проектирането, са:

EN 1991-1-1 Плътности, собствено тегло и експлоатационни натоварвания

EN 1991-1-3 Натоварване от сняг
EN 1991-1-4 Натоварване от вятър
EN 1991-1-5 Температурни въздействия
EN 1991-1-6 Въздействия по време на изпълнение
EN 1991-1-7 Особени въздействия от удари и експлозии
EN 1991-2 Натоварвания от трафик върху мостове

2.3.1.2 Категории според продължителността на натоварване

(1) Променливите въздействия от преминаващия транспортен и пешеходен трафик следва да се

разглеждат като краткотрйни.

ЗАБЕЛЕЖКА: Примери за значенията на продължителността на натоварване са дадени в забележка към 2.3.1 от

EN 1995-1-1. Препоръчителната продължителност на натоварване за въздействия по време на изпълнение е
краткотрайната. Националният избор може да бъде даден в националното приложение.

(2) Началните сили от предварителното напрягане перпендикулярно на влакната следва да се

разглеждат като краткотрайни въздействия.

2.4 Проверка по метода на частните коефициенти на сигурност

2.4.1 Изчислителна стойност на характеристиката на материалите

ЗАБЕЛЕЖКА: За основни комбинации препоръчителните частни коефициенти на сигурност γM за

характеристиките на материалите са дадени в таблица 2.1. За извънредните комбинации препоръчителната
стойност на частния коефицент е γM=1,0. Информация за националния избор може да се намери в
националното приложение.

Таблица 2.1 – Препоръчителни частни коефициенти за характеристиките на материалите

1. Дървени материали и материали на базата на дървесина

нормална проверка
монолитна дървесина γM = 1,3
лепена многослойна дървесина γM = 1,25
LVL, шперплат, OSB γM = 1,2
проверка на умора γM,fat = 1,0

2. Съединения
нормална проверка γM = 1,3
проверка на умора γM,fat = 1,0

3. Стомана в комбинирани елементи γM,s = 1,15

4. Бетон в комбинирани елементи γM,c = 1,5

5. Дюбелни съединения между дървесина и бетон в комбинирани

елементи
нормална проверка γM,v = 1,25
проверка на умора γM,v,fat = 1,0

6. Стоманени елементи за предварително напрягане γM,s = 1,15

© БИС 2007
Стр. 14
БДС EN 1995-2:2005

Раздел 3 Характеристики на материалите

(1)Р Стоманите за предварително напрягане трябва да съответстват на EN 10138-1 и EN 10138-4.

Раздел 4 Дълготрайност

4.1 Дървесина

Следва да се отчита влиянието на валежите, вятъра и слънчевата радиация.

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Неблагоприятното влияние от прякото излагане на дървени констуктивни елементи на валежи

или слънчевата радиация може да се намали чрез строителни мерки за защита или чрез използване на
дървесина с достатъчна естествена дълготрайност или дървесина, обработена за предпазване от биологични
вредители.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Когато не е практично частично или пълно покриване на главните конструктивни елементи,
дълготрайността може да се подобри чрез една или няколко от следните мерки:

- ограничаване на задържането на вода върху дървени повърхности посредством подходящ наклон;

- ограничаване на отвори, прорези и други, в които може да се събере или просмуче вода;
- ограничаване на директната абсорбция на вода (например капилярна абсорбция от бетонов фундамент)
чрез използване на подходящи прегради;
- ограничаване на цепнатини и разслоявания чрез подходяща изолация и/или покриващи плочи, особено в
местата, където крайните влакна биха могли да са изложени на въздействия;
- ограничаване на набъбването и съсъхването чрез осигуряване на подходящо начално съдържание на
влага и чрез намаляване на измененията на влагата чрез подходяща повърхностна защита;
- избор на геометрия на конструкцията, която осигурява естествена вентилация на всички дървени части.

ЗАБЕЛЕЖКА 3: Рискът от увеличено съдържание на влага близо до земята, например вследствие на

недостатъчна вентилация, дължаща се на растителност между дървения елемент и почвата или вследствие на
водни пръски, може да се намали чрез една или няколко от следните мерки:

- покриване на почвата с едър чакъл или подобна мярка, за да се ограничи растителността;

- използване на увеличено разстояние между дървените части и нивото на терена.

(2)Р Когато конструктивни дървени елементи са подложени на износване от трафик, използваната при
проектирането височина на напречното сечение трябва да е минимално допустимата преди подмяната.

4.2 Устойчивост срещу корозия

Точка 4.2 от EN 1995-1-1 се прилага за съединители. EN 1993-2 се прилага за стоманени части, различни от
съединителите.

ЗАБЕЛЕЖКА: Пример за особено тежки корозионни условия е дървен мост, при който не може да бъде
избегнато използването на химически вещества против обледяване на пътното платно.

(2)Р Трябва да се отчете възможността от корозия вследствие напрежение.

(3) Стоманените части, обвити в бетон, като армировъчни пръти или напрягащи кабели, следва да са
защитени съгласно EN 1992-1-1, т. 4.4.1, и EN 1992-2.

(4) Следва да се отчете влиянието от химичната обработка на дървения материал или от дървесина с
високо киселинно съдържание върху корозионната защита на съединителите.

4.3 Защита на дървени настилки от намокряне чрез изолация

© БИС 2007
 Стр. 15
БДС EN 1995-2:2005

(1)Р Еластичността на изолиращите пластове трябва да бъде достатъчна, за да следва движението на

дървената настилка.

Раздел 5 Основи на конструктивния анализ

5.1 Многослойни пътни плочи

5.1.1 Общи положения

Изчисляването на многослойните пътни плочи следва да се основава на:

- теория на ортотропните плочи;

- моделиране на пътната плоча посредством скара;
- опростен метод съгласно 5.1.3.

ЗАБЕЛЕЖКА: При усъвършенстван анализ зависимостите за системните характеристики на пътни плочи от

слоеве от мека дървесина следва да се отчетат от таблица 5.1. Коефициентът на Poisson ν може да се приеме
равен на нула.

Таблица 5.1 – Системни характеристики на многослойните пътни плочи

Вид на пътната плоча E90,mean/E0,mean G0,mean/E0,mean G90,mean/ G 0,mean

Многослойна, с гвоздеи 0 0,06 0,05

Многослойна, напрегната
- бичени 0,015 0,06 0,08
- рендосани 0,020 0,06 0,10
Многослойна, лепена 0,030 0,06 0,15

(2) За кръстосано-многослойните пътни плочи, виж фигура 1.3, следва да се вземат под внимание
деформациите от хлъзгане.

5.1.2 Концентрирани вертикални товари

(1) Товарите следва да се разглеждат за средната равнина на пътната плоча.

(2) При концентрирани сили следва да се приема изчислителен товарен печат спрямо средната равнина
на пътната плоча, виж фигура 5.1,

където:

bw е широчината на товарния печат върху контактната повърхност на пътната плоча;

bw,middle е широчината на товарния печат, отнесена към средната равнина на пътната плоча;

β е ъгъл на разпределение съгласно таблица 5.2.

© БИС 2007
Стр. 16
БДС EN 1995-2:2005

Легенда:
1 Настилка
2 Дървена пътна плоча
3 Средна равнина на дървената пътна плоча

Фигура 5.1 – Разпределение на концентрирани сили от контактна площ с широчина bw

Таблица 5.2 – Ъгъл на разпределение на концентрирани сили за различни материали

Пътна настилка (в съответствие с EN 1991-2, т. 4.3.6) 45о

Обшивки и талпи 45о

Mногослойни дървени пътни плочи

- по направление на влакната 45о

- перпендикулярно на влакната 15о

Пътни плочи от шперплат и кръстосано-многослойни плочи 45о

5.1.3 Опростено изчисляване

(1) Пътните плочи могат да се заменят от една или няколко греди по направление на слоевете с
ефективна широчина bef , изчислена, както следва:

bef = bw,middle + a (5.1)

където:

bw,middle се изчислява съгласно 5.1.2(2);

a се взема от таблица 5.3.

© БИС 2007
 Стр. 17
БДС EN 1995-2:2005

Таблица 5.3 – Широчина а, в метри, за определяне на ефективната широчина на греда

Система пътна плоча a

m

Многослойна пътна плоча с гвоздеи 0,1

Напрегната многослойна или лепена многослойна 0,3

Кръстосано-многослоен дървен материал 0,5

Комбинирана дървобетонна пътна конструкция 0,6

5.2 Комбинирани елементи

(1)Р При комбинирано действие на пътната конструкция трябва да се отчита влиянието на

приплъзването в съединенията.

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж точка 8.2.

5.3 Комбинирани елементи от дърво и бетон

Бетонната част следва да се проектира съгласно EN 1992-2.

Стоманените съединители и съединенията с дюбели следва да бъдат изчислени да предават всички усилия
вследствие на комбинираното действие. Триенето и адхезията между дървесината и бетона не следва да се
отчитат, ако не е проведено специално изследване.

Ефективната широчина на бетонната плоча в комбинирани конструкции от дървена греда и бетонна

настилка следва да се изчислява по формулата:

b ef,c = b+ b ef,1+ b ef,2 (5.2)

където:

b е широчината на дървената греда;

b ef,1, b ef,2 са ефективните широчини от бетонната плоча, определени като за бетонно Т-

образно напречно сечение съгласно EN 1992-1-1, т. 5.3.2.1.

(4)Р Пукнатините в бетонната плоча трябва да се отчитат при проверка по крайни гранични състояния.

(5) Може да се отчита коравината на бетона между пукнатините. За опростяване коравината на

напуканата част на бетонното напречно сечение може да се приеме равна на 40 % от коравината на
ненапуканото напречно сечение. В такива участъци следва да се спази условието за достатъчност на
армировката, необходима за равномерно разпределение на пукнатините.

Раздел 6 Крайни гранични състояния

6.1 Пътни плочи

6.1.1 Носимоспособност на системата

(1) Прилагат се съответните правила, дадени в EN 1995-1-1, т. 6.6.

© БИС 2007
Стр. 18
БДС EN 1995-2:2005

(2) Изчислителните якости на огъване и на срязване на пътната плоча се изчисляват по формулите:

f m,d,deck = ksys f m,d,lam (6.1)

f v,d,deck = ksys f v,d,lam (6.2)

където:

f m,d,lam е изчислителната якост на огъване на слоевете;

f v,d,lam е изчислителната якост на срязване на слоевете;

k sys е коефициент за разпределение на товара, виж EN 1995-1-1. За пътни плочи съгласно фигура 1.2d
следва да се използва EN 1995-1-1, фигура 6.12, линия 2.

За изчисляването на k sys следва да се определи броят на натоварените слоеве по формулата:

bef
n= (6.3)
blam

където:

bef е ефективната широчина;

blam е широчината на слоевете.

(3) Ефективната широчина bef следва да се определя по формулата (виж фигура 6.1):

M max,beam
bef = (6.4)
m max, plate
където:

Мmax,beam е максималният огъващ момент в гредата, заместваща плочата в изчислителния модел;

mmax,plate е максималният огъващ момент в плочата, изчислен по теория на плочите.

ЗАБЕЛЕЖКА: В 5.1.3 е даден опростен метод за определяне на ефективната широчина.

Фигура 6.1 – Пример на разпределение на огъващия момент в плочата за определяне на

ефективната широчина

© БИС 2007
 Стр. 19
БДС EN 1995-2:2005

6.1.2 Напрегнати многослойни пътни плочи

(1)Р Продължително действащите сили на предварителното напрягане трябва да са такива, че да не

настъпва приплъзване между слоевете.

(2) Следва да се удовлетворява изискването:

Fv,Ed ≤ μd σp,min h (6.5)

където:

FV,Ed е изчислителната срязваща сила за единица дължина, породена от вертикални и хоризонтални

въздействия;

μd е изчислителната стойност на коефициента на триене;

σp,min е минималното продължително действащо остатъчно натисково напрежение от предварително

напрягане;

h е дебелината на плочата.

(3) Коефициентът на триене следва да отчита:

- дървесния вид;
- грапавостта на контактната повърхност;
- химическата обработка (третирането) на дървения материал;
- нивото на остатъчните напрежения между слоевете.

(4) Ако не са доказани други стойности, изчислителните статични коефиценти на триене, μd, между
слоеве от мека дървесина и между слоеве от мека дървесина и бетон следва да се приемат по таблица 6.1.
За съдържание на влага между 12 и 16 % стойностите могат да се определят чрез линейна интерполация.

(5) В зоните, подложени на концентрирани натоварвания, минималното продължително действащо

остатъчно натисково напрежение, σp,min, от предварително напрягане между слоевете следва да е не по-
малко от 0,35 N/mm2.

(6) Обикновено може да се допусне, че продължително действащото остатъчно натисково напрежение

от предварително напрягане е по-голямо от 0,35 N/mm2, при условие че:

- началното предварително напрежение е поне 1,0 N/mm2;

- съдържанието на влага на слоевете по време на предварителното напрягане е не повече от 16
%;
- изменението на съдържанието на влага в пътната плоча по време на експлоатацията е
ограничено посредством подходяща защита, например със запечатващ изолационен слой.

Таблица 6.1 – Изчислителни стойности на коефициенти на триене μd

Перпендикулярно на влакната Успоредно на влакната

Съдържание Съдържание Съдържание Съдържание
Грапавост на повърхността на слоя на влага на влага на влага на влага
≤ 12 % ≥ 16 % ≤ 12 % ≥ 16 %
Бичена към бичена дървесина 0,30 0,45 0,23 0,35
Рендосана към рендосана дървесина 0,20 0,40 0,17 0,30
Бичена към рендосана дървесина 0,30 0,45 0,23 0,35
Дървесина към бетон 0,40 0,40 0,40 0,40

© БИС 2007
Стр. 20
БДС EN 1995-2:2005

(7) Резултантните сили на предварително напрягане следва да действат центрично в дървеното

напречно сечение.

(8)P Трябва да се провери натисковото напрежение перпендикулярно на влакната по време на

предварителното напрягане в контактната площ на закотвящата плоча.

(9) Коефицентът k c,90 съгласно EN 1995-1-1 може да се приеме равен на 1,3.

(10) Не се допуска повече от едно челно снаждане (наставяне) в които и да са четири съседни слоя на
разстояние l 1 , определено по формулата:

⎧ 2d
⎪
l 1 = min ⎨ 30t (6.6)
⎪1,2m
⎩
където:

d е разстоянието между напрягащите елементи;

t е дебелината на слоевете в посока на предварителното напрягане.

(11) При изчисляване на носимоспособността в надлъжно направление на напрегнати многослойни пътни

плочи сечението следва да се намали пропорционално на броя на челните снаждания, намиращи се в
широчина, равна на 4 пъти дебелината на слоевете по направление на предварителното напрягане.

Легенда:
1 Слой
2 Челно снаждане (наставяне)
3 Предварително напрягащ елемент

Фигура 6.2 – Челни снаждания в напрегнати многослойни пътни плочи

6.2 Умора

(1)P За конструкции или конструктивни части и съединения, подложени на често изменящи се

напрежения вследствие натоварване от трафик или вятър, трябва да се докаже, че няма да настъпи
разрушаване или голяма повреда вследствие умора.

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Обикновено не е необходима проверка на умора за пешеходни мостове.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Опростена методика за проверка е дадена в приложение А (информационно).

© БИС 2007
 Стр. 21
БДС EN 1995-2:2005

Раздел 7 Експлоатационни гранични състояния

7.1 Общи положения

(1) В изчисленията следва да се използват средните стойности на плътността.

7.2 Гранични стойности на провисванията

ЗАБЕЛЕЖКА: Интервалът на граничните стойности на провисванията вследствие само на натоварване от

трафик за греди, плочи и ферми с отвор l е даден в таблица 7.1. Препоръчителните стойности са подчертани.
Информация за националния избор може да се намери в националното приложение.

Таблица 7.1 – Гранични стойности на провисванията за греди, плочи и ферми

Въздействие Интервал на граничните

стойности
Характеристично натоварване от
трафик
l /400 до l /500
Натоварване от пешеходци и
l /200 до l /400
натоварване от слаб трафик

7.3 Трептения

7.3.1 Трептения, породени от пешеходци

(1) Прилага се EN 1990:2002/А1 за критериите за комфорт.

(2) Когато не са доказани други стойности, коефициентът на затихване се приема, както следва:

- ζ = 0,010 за конструкции без механични съединители;

- ζ = 0,015 за конструкции с механични съединители.

ЗАБЕЛЕЖКА 1: За специални конструкции алтернативни стойности на коефициента на затихване могат да бъдат

дадени в националното приложение.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Опростен метод за изследване на трептенията на дървени мостове със статическа схема прости
греди или ферми е даден в приложение В.

7.3.2 Трептения, породени от вятър

(1)P Прилага се EN 1991-1-4.

Раздел 8 Съединения

8.1 Общи положения

(1)Р В мостове не се допуска използването на следните съединения:

- осово натоварени гвоздеи;

- съединения със скоби;

- съединения с ноктеви плочи.

© БИС 2007
Стр. 22
БДС EN 1995-2:2005

8.2 Съединения дърво-бетон в комбинирани греди

8.2.1 Напречно натоварени клечковидни съединителни средства

(1) Ефектът на въжето не следва да се използва.

(2) Където има междинен неносещ слой между дървесината и бетона (например кофраж), виж фигура
8.1, параметрите на носимоспособността и коравината следва да се определят чрез специални изчисления
или изпитвания.

Легенда:
1 Бетон
2 Междинен неносещ слой
3 Дърво

Фигура 8.1 – Междинен слой между бетона и дървото

8.2.2 Дюбелни съединения

(1) За дюбелни съединения, виж фигура 1.1, следва да се осигури предаването на хлъзгащата сила чрез
контакта между дървото и бетонния дюбел.

(2) Следва да се докаже, че носимоспособностите на бетоновата и на дървената част на съединението

са достатъчни.

(3)P Бетоновите и дървените части трябва да са захванати една към друга, така че да не могат да се
отделят.

(4) Съединението следва да се изчислява за опънна сила между дървесината и бетона със стойност:

Ft,Ed = 0,1 Fv,Ed (8.1)

където:

Ft,Ed е изчислителната опънна сила между дървесината и бетона;

Fv,Ed е изчислителната хлъзгаща сила между дървесината и бетона.

Раздел 9 Конструктивно детайлиране и контрол

(1)P Правилата, дадени в раздел 10 от EN 1995-1-1, се прилагат също и за конструктивните части на

мостовете с изключение на т. 10.8 и 10.9.

(2) Преди полагането на запечатващ изолационен слой върху пътната плоча пътната конструкция
следва да е суха и повърхността й да удовлетворява изискванията на запечатващия изолационен слой.

© БИС 2007
 Стр. 23
БДС EN 1995-2:2005

Приложение A
(информационно)

ПРОВЕРКА НА УМОРА

А.1 Общи положения

(1) Този метод се основава на опростен модел на еквивалентно натоварване с постоянна амплитуда,
чрез което се представя влиянието на пълния спектър от случаи на натоварване, предизвикващи умора.

ЗАБЕЛЕЖКА: При променлива амплитуда на напрежението по-точна проверка на умора може да се основава на
линейна теория за натрупване на повредите (хипотеза на Palmgren-Miner).

(2) Напрежението следва да се определя чрез еластичен анализ за конкретното въздействие. При
изчисляване на напреженията се отчитат коравите или частично-коравите съединения и влиянията от втори
ред вследствие деформации и изкривявания.

(3) Проверката на умора е необходима, ако отношението k , дадено с формула ( А.1 ), е по-голямо от:

- за елементи, подложени на натиск перпендикулярно или успоредно на влакната: 0,6

- за елементи, подложени на огъване или опън: 0,2

- за елементи, подложени на срязване: 0,15

- за съединения с клечки: 0,4

- за съединения с гвоздеи: 0,1

- за други съединения: 0,15

където:

σ d ,max − σ d ,min
κ= (A.1)
fk
γ M,fat

σd,max e най-голямото по абсолютна стойност изчислително напрежение от натоварването, предизвикващо

умора (взето със своя знак);

σd,min e най-малкото по абсолютна стойност изчислително напрежение от натоварването, предизвикващо

умора (взето със своя знак);

fk е съответната характеристична якост;

γM,fat е частен коефициент на сигурност на материала за натоварване, предизвикващо умора.

А.2 Натоварване, предизвикващо умора

(1) За разлика от моделите на статичните натоварвания опростеният модел на натоварването,

предизвикващо умора, се основава на намалени товари (следствията на въздействията). Моделът на
натоварването следва да дава максималните и минималните напрежения в действителните конструктивни
елементи.

© БИС 2007
Стр. 24
БДС EN 1995-2:2005

(2) Натоварването от трафик, предизвикващо умора, следва да се взема от заданието за проектиране в

съответствие с EN 1991-2.

(3) Броят на циклите с постоянна амплитуда на напрежението за година, Nobs, следва да се приема от
таблица 4.5 на EN 1991-2, а ако има по-подробна информация за действителния трафик, да се определя по
формулата:

Nobs=365 nADT α (A.2)

където:

Nobs е броят на циклите с постоянна амплитуда на напрежението за година;

nADT е очакваният годишен среднодневен трафик по време на експлоатационния срок на конструкцията;

стойността на nADT следва да се взема не по-малка от 1 000;

α е очакваният процент на наблюдаваните тежки камиони, минаващи по моста, виж EN 1991-2, т.4.6
(например α = 0,1).

А.3 Проверка на умора

(1) Отношението k следва да се ограничи до стойността, определена в точка А.1(3), ако не се прави
проверка на умора по метода, даден по-долу, или чрез специални изследвания.

(2) За натоварване с постоянна амплитуда критерият за проверката на умора е:

σd,max ≤ ffat,d (A.3)

където:

σd,max e най-голямото (по абсолютна стойност) изчислително напрежение от натоварване, предизвикващо

умора;

ffat,d е изчислителната стойност на якостта на умора.

(3) Изчислителната якост на умора се изчислява по формулата:

fk
f fat,d = k fat (А.4)
γ M,fat

където:

fk е характеристичната якост за статично натоварване;

kfat е коефициент, отчитащ намалението на якостта според броя на товарните цикли.

(4) Стойността на kfat се определя по формулата:

1− R
k fat = 1 − log(βN obs t L ) ≥ 0 (А.5)
a(b − R )
където:

R = σd,min/σd,max като -1 ≤ R ≤ 1; (А.6)

© БИС 2007
 Стр. 25
БДС EN 1995-2:2005

σd,min e най-малкото по абсолютна стойност изчислително напрежение от натоварване, предизвикващо

умора (взето със своя знак);

σd,max e най-голямото по абсолютна стойност изчислително напрежение от натоварване, предизвикващо

умора (взето със своя знак);

Nobs е броят на циклите с постоянна амплитуда на напрежението, определен по-горе;

tL е проектният срок на експлоатация на конструкцията, изразен в години, съгласно EN 1990:2002

(например 100 години);

β e коефициент, основан на последиците от повреда за действителния конструктивен елемент;

a, b са коефициенти, отчитащи вида на въздействието, предизвикващо умора, съгласно таблица А.1.

Коефициентът β трябва да се приема, както следва:

при съществени последици: β = 3

без съществени последици: β = 1

Таблица А.1 – Стойности на коефицентите a и b

a b

Дъевени елементи, натоварени на

- натиск, перпендикулярно или успоредно на влакната 2,0 9,0

- огъване и опън
9,5 1,1
- срязване
6,7 1,3

Съединения с:
a
- цилиндрични клечки с d ≤ 12 mm 6,0 2,0

- гвоздеи 6,9 1,2

a
Стойностите за цилиндричните клечки се основават главно на изследвания на плътно
набити клечки с диаметър 12 mm. Цилиндрични клечки със значително по-голям
диаметър или неплътно поставени болтове могат да имат по-неблагоприятни
характеристики на умора.

© БИС 2007
Стр. 26
БДС EN 1995-2:2005

Приложение B
(информационно)

ТРЕПТЕНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПЕШЕХОДЦИ

B.1 Общи положения

(1) Правилата, дадени в това приложение, се прилагат за дървени мостове със статическа схема прости
греди или ферми, натоварени динамично от пешеходци.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съответните правила ще бъдат дадени в бъдещите версии на EN 1991-2.

B.2 Вертикални трептения

(1) Вертикалното ускорение avert,1, в m/s2, на моста от един човек, минаващ по моста, следва да се
определя по формулата:

⎧ 200
⎪ Mζ при f vert ≤ 2,5Hz
⎪
a vert,1 = ⎨ (В.1)
⎪ 100 при 2,5Hz < f vert ≤ 5, 0Hz
⎪⎩ Mζ

където:

M е общото тегло на моста, в kg, дадено чрез M = ml ;

l e отворът на моста;

m е масата на единица дължина (от собствено тегло) на моста, в kg/m;

ζ е коефициент на затихване;

fvert е собствената честота при първа форма на вертикални трептения на моста.

(2) Вертикалното ускорение avert,n, в m/s2, на моста от няколко човека, минаващи по моста, следва да се
определя по формулата:

avert,n = 0,23avert,1 n kvert (В.2)

където:

n е броят на пешеходците;

kvert е коефициент съгласно фигура В.1;

avert,1 е вертикалното ускорение от един човек, пресичащ моста, определено съгласно израз (В.1).

Броят на пешеходците, n, трябва да се приема, както следва:

- n = 13 за отделна група от пешеходци;

- n = 0,6А за непрекъснат поток от пешеходци,
където А е площта на пътната настилка на моста, в m2.

© БИС 2007
 Стр. 27
БДС EN 1995-2:2005

(3) Ако се вземат под внимание тичащи хора, вертикалното ускорение avert,1, в m/s2, на моста,
причинено от един тичащ по моста човек, следва да се определя по формулата:

600
a vert,1 = при 2,5 Hz< fvert ≤ 3,5 Hz (В.3)
Mζ

B.3 Хоризонтални трептения

(1) Хоризонталното ускорение ahor,1, в m/s2, на моста от един човек, минаващ по моста, следва да се
изчислява по формулата:

50
a hor,1 = при 0,5 Hz ≤ fhor ≤ 2,5 Hz (В.4)
Mζ

където fhor е собствената честота при първа форма на хоризонтални трептения на моста.

(2) Хоризонталното ускорение ahor,n в m/s2 на моста от няколко човека, минаващи по моста, следва да се
изчислява по формулата:

ahor,n = 0,18ahor,1 n khor (В.5)

където:

khor е коефициент съгласно фигура В.2.

Броят на пешеходците, n, следва да се приема, както следва:

- n = 13 за отделна група от пешеходци;

- n = 0,6А за непрекъснат поток от пешеходци,
където А е площта на пътната настилка на моста, в m2.

Фигура В.1 - Зависимост между собствената честота при първа форма на вертикални трептения
fvert и коефициента kvert

© БИС 2007
Стр. 28
БДС EN 1995-2:2005

Фигура В.2 - Зависимост между собствената честота при първа форма на хоризонтални
трептения fhor и коефициента khor

© БИС 2007